Сред другите по-значими проекти са доставката на дрезина за инспекция и контрол на контактната мрежа на БДЖ, регионално оборудване за преброяване и анализ на пътния трафик, оборудване на мобилни пътни лаборатории, доставка на телекомуникационна система с оптичен кабел за БДЖ.
Социалисти и социалдемократи заедно на Бузлуджа
Празненствата по случай 109-ата годишнина от учредяването на БСДП и тази година събра симпатизанти на лявата идея на връх Бузлуджа. За първи път съорганизатори на честванията бяха ръководствата на БСП и БСДП и за първи път бившият министър-председател Жан Виденов не присъстваше. Събитието обаче уважиха Кръстьо Петков (ОБТ), Николай Камов и Бойко Радоев (ПДС), Драгомир Шопов (БЗНС "Александър Стамболийски 1899"), Александър Паунов (БКП) и Евгений Гиндев ("Защита"). Сред специално поканените гости беше и Стефан Нешев от евролевицата, който обаче заяви, че представлява себе си, а не партията. Томов предпочете да си направи алтернативно честване на празника в Севлиево. Там представители на евролевицата посадиха 109 чемширени храстчета пред къщата на д-р Атанас Москов, а вечерта едва около 1000 души се събраха на концерт. За сметка на това историческият връх събра повече от 25 000 души.
Въпреки алтернативния купон на Томов всички присъстващи на Бузлуджа изказаха мнение, че с тези празненства се поставя началото на обединението на българската левица, при това не на нейните лидери, а на хората. Реално обаче огромното мнозинство бяха симпатизанти на БСП. Дори партийните знаменца на БСДП и ОБТ бяха развявани от социалисти. А и независимо от факта, че това беше празник на цялата левица, приветствени речи произнесоха единствено председателите на БСП и БСДП Георги Първанов и Петър Агов, като и двамата често говореха "за нашите две партии". Д-р Петър Дертлиев не присъства на Бузлуджа поради здравословни причини, но неговият поздрав към социалисти и социалдемократи беше чут на запис. Посланията, излъчени от трибуната, бяха за спечелване на абсолютното мнозинство на следващите парламентарни избори, а скандиранията "победа" изместиха "единство" от дневния ред на празненствата. Специално приветствено писмо до съорганизаторите беше изпратил председателят на Партията на европейските социалисти Рудолф Шарпинг, в което за пореден път призова цялата левица към общо участие на парламентарните и президентските избори.
След официалната част най-запалените социалисти се спуснаха за автографи от Георги Първанов, Благовест Сендов, Гиньо Ганев и други от ръководството на БСП, скандирайки техните имена. Никой не обърна внимание на представителите на другите леви сили, които се позагубиха в социалистическата еуфория. Единствено представителите на политическото движение "Социалдемократи" използваха празненствата на Бузлуджа за популяризиране на своята формация. Те раздадоха около 20 000 листовки с идеята на д-р Дертлиев за социалдемократическо допитване, както и своята политическа платформа.
Ден преди празненствата на връх Бузлуджа в Габрово се проведе семинар, на който Георги Първанов запозна присъстващите с идеята си в депутатските листи на левицата около 30% от местата да бъдат заети от независими експерти или представители на граждански организации. По-интересни обаче са слуховете за "партийните квоти", които очевидно вече са обсъдени и договорени. За БСДП и ОБТ са подготвени по две депутатски места, а за други леви формации по едно, като има вече съмнения за районите, в които БСП е готова да жертва своите членове за сметка на маргиналните партии. Първите коментари обаче са, че са отпуснати само девет места, за да не може да се сформира парламентарна група.
Валутният борд остава до приемането ни в ЕС
Боян КОЛЕВ
България ще настоява за 10 години преходен период, преди чужденци да получат право да закупуват земя. Това стана ясно, след като Съветът по евроинтеграция към Министерския съвет одобри позициите ни по две от най-важните глави при преговорите за членство в Европейския съюз - "Свободно движение на капитали" и "Икономически и валутен съюз". Правителството възнамерява да започне преговори по първата от тях в края на тази година, а по другата - в началото на следващата.
"Вече имаме готовност да отговорим на европейските стандарти и изисквания за свободно движение на капитали по всички раздели на тази много голяма, много важна, много сложна тема. Ние сме готови да я депозираме и да водим преговори с европейската комисия", заяви финансовият министър Муравей Радев. Останалите страни кандидатки също са поискали преходен период от 10 години по въпроса със земята, обясни още той. В момента забраната да се придобива земя от чужденци е записана в конституцията и във всички случаи в един бъдещ момент ще се стигне до промяна на основния закон. На практика и в момента е лесно да бъде преодоляна забраната, защото всеки може да регистрира юридическо лице по българските закони, което има право да придобива земя независимо от размера на чуждестранното участие. Идеята е, че като се удължи периодът на забраната, ще се създадат условия за развитие на пазара на земя и нейната цена да достигне нива, съпоставими с тези в страните от ЕС. Друго възможно обяснение е, че поставяме искането за преходен период, за да може след това да отстъпим от него при преговорите по други глави. Според заместник-финансовия министър Пламен Орешарски до приемането ни в Европейския съюз ще бъдат необходими само малки корекции на действащия валутния закон и изчистване на процедурите на регистрационните режими, касаещи свободното движението на капитали. "Към настоящия момент режимът е напълно либерален, в съответствие с европейските разбирания за либерален режим", заяви той.
По втората глава "Икономически и валутен съюз" няма да поставяме искания за преходен период. Нашата страна декларира, че валутният борд ще се запази като парична система до влизането ни в икономическия и валутен съюз (EMU). Беше отхвърлена и възможността да въведем едностранно еврото като платежно средство преди приемането ни в ЕС. Освен това ще настояваме да не се минава през плаващ валутен курс преди присъединяването ни към EMU. Министър Радев изрази увереност, че ще бъдем приети в EMU много скоро след приемането на България в ЕС, но не се ангажира с прогноза за конкретните срокове. Работната хипотеза на правителството е, че ще бъдем приети за редовен член на евросъюза през 2007 г. Досега сме представили позиции по 12 глави за преговори. До края на годината ще бъдат представени позициите по тези две глави и по още четири.
ОББ получи рейтинг като на държавата
Виктория Давидова
Само две седмици след като беше продадена, Обединена българска банка (ОББ) получи висок кредитен рейтинг от Standard and Poor's. Агенцията оценява банката с B+ като емитент на дългосрочни задължения и по депозитни сертификати, колкото е и рейтингът на държавата в момента. В краткосрочен план по тези показатели рейтингът е B с положителна перспектива. Според критериите на агенцията ОББ е в състояние да посреща своите финансови задължения в дългосрочен план. Краткосрочните характеристики са поставени в контекста на все още несигурната икономическа обстановка в България. Оценени са стабилната пазарна позиция на ОББ, високата ликвидност и нискорисковите активи в сравнение с други банки от развиващите се пазари. Взета е предвид и сделката по закупуването на 89.9% от акциите на банката от Националната банка на Гърция. От друга страна, се отчита сравнително високият риск в икономическия и банковия сектор в България, както и фактът, че печалбата на банката не е диверсифицирана. Развитата клонова структура според агенцията е предпоставка за добро покриване на пазара, но носи рискове от прекалено високи разходи за персонал и поддръжка. В края на миналата година коефициентът разходи към доход е бил 70%. С инвестиции в информационните технологии и техническата поддръжка се очаква банката да подобрява този показател в дългосрочен план, отбелязва в анализа си Standard and Poor's.
Основна част от активите на ОББ (около 75%) са под формата на депозити в стабилни международни банки и държавни ценни книжа. Кредитите заемат 17.8% от общите активи на банката към декември 1999 г. Според агенцията това е резултат от лошото състояние на местната икономика. За разлика от останалите български банки ОББ не беше засегната от банковата криза в края на 1996 г. Специална клауза в закона за корпоративната печалба от 1997 освободи ОББ от плащане на данък печалба върху валутните разлики. Правителството замени част от дълговете на банката с облигации и оттогава ОББ има консервативна кредитна политика. Брутният процент на необслужваните кредити спадна от 44% за 1997 г. до 4.5% към годишния отчет за 1999 г. Въпреки това кредитният портфейл е сравнително рисков, което се дължи на все още нестабилната икономическа обстановка.
Standard and Poor's очакват ОББ да остане водеща банка в България поради доброто си позициониране, както и под влияние на възможностите за икономически растеж на страната. Бъдещото подобрение на банката като платец ще зависи от диверсифицирането на приходите й и от подобряване на оперативната ефективност.
Нефтинвестбанк може да съди държавата заради Биохим
Иван МИХАЛЕВ
Нефтинвестбанк, която не успя да купи Биохим, все още се колебае дали да съди държавата. Източници, близки до неуспелия купувач, съобщиха, че той ще настоява Банковата консолидационна компания (БКК) да покрие щетите от развалената сделка за Биохим. Официално от банката отказаха коментар по въпроса, тъй като още се чака среща на шефовете й Митко Събев и Денис Ершов с вицепремиера Петър Жотев. Срещата трябваше да се състои в сряда, но беше отложена за четвъртък. Тогава обаче се разбра, че Жотев е болен и до края на седмицата няма да може да се срещне с тях. До момента неуспелият купувач разполага единствено с писмо до изпълнителните директори на Нефтинвестбанк Генади Табаков и Емил Ангелов, чрез което Банковата консолидационна компания (БКК) съобщава, че прекратява едностранно преговорите за Биохим.
След провала на сделката с Нефтинвестбанк държавата реши да не преговаря с другите два кандидата и се зае с организирането на изцяло нов търг за Биохим. Тогава Жотев заяви, че не се опасява от евентуални съдебни искове. "В инструкциите, които сме изпратили до потенциалните купувачи, има текст, който казва, че продавачът има правото да прекрати процедурата по всяко време. Тази клауза е стандартна и важи за всички приватизационни сделки", каза Жотев и сигурно е прав. Проблемът е дали БКК трябва да чака завеждането на дело или сама да предложи компенсация за нанесените финансови вреди на Нефтинвестбанк. Въпросът е принципен, тъй като ще покаже доколко държавата може да бъде почтен партньор в инвестиционния процес. А както се видя, воденето на безрезултатни преговори с ведомството на Жотев е твърде скъпо удоволствие.
По настояване на БКК кандидатът с най-добра оферта беше задължен да държи дълго време в наличност 10 млн. долара, колкото беше предложената от него цена за 67% от акциите на Биохим. Банката може да претендира за пропуснати ползи, тъй като във времето от предоставения ексклузивитет до окончателния провал на сделката не е могла да оперира с голяма част от своите средства.
Нещо повече - именно във връзка с покупката на Биохим Нефтинвестбанк беше принудена да увеличи и капитала си от 32.2 млн. лева на 64.4 млн. лева. За около месец акционерите на частната банка успяха да налеят допълнителни 18 млн. лева и в момента нейният внесен капитал надхвърля огромните за българските мащаби 50 млн. лева. По този показател Нефтинвестбанк излиза на четвърто място в банковата ни система - след Булбанк, ОББ и Банка ДСК и преди "Пощенска" и "Хеброс". Това обаче повече ще пречи на банката в бъдеще, тъй като активите й са далеч по-малки от изброените конкурентни институции. Несъразмерно големият капитал само може да намали възвращаемостта от нейната дейност, тъй като занапред печалбата вече ще се дели на по-голям брой акции.
Най-трудно е да се оценят щетите от увредения имидж, след като БКК обяви, че Нефтинвестбанк не е "стратегически" купувач. Реномето на банката може допълнително да бъде увредено, в случай че се реши да бъде намален нейният акционерен капитал. Законът за банките позволява това, но процедурата е твърде сложна, тъй като изисква съгласието на всички кредитори и БНБ. В последните години няма случай наша банка да е намалявала своя капитал, тъй като винаги е съществувал рискът този ход да се изтълкува грешно от вложителите в нея. По същата причина от Нефтинвестбанк засега също се въздържат от коментар по този въпрос.
Проблемът с купувачите на Биохим нямаше да възникне, ако БКК беше държавна институция, а не търговско дружество, коментират юристи. Заради особения си статут ведомството на Жотев може да си позволи да нарушава процедурите, които само е възприело. БКК обаче представлява интереса на държавата в банковата приватизация - в неговото ръководство влизат вицепремиер, финансов министър и подуправител на БНБ. Ако консолидационната компания не спазва общите правила за раздържавяване, редно е поне да следва духа на закона за приватизация. В него е записано, че продажбата на държавни активи трябва да става в условията на пълна прозрачност, равнопоставеност и еднакво третиране на кандидат-купувачите.
В случая Нефтинвестбанк беше отстранена за нарушаване на несъществуващо условие, което може да послужи като основание пред съда, в случай че се стигне до дело. В условията за продажба на Биохим никъде няма изискване, че купувачите не може да имат акционери с офшорна регистрация. Последното би било абсурдно, тъй като досега Жотев и неговият екип продадоха две от банките на офшорни компании. Освен това участието на офшори сред собствениците на Нефтинвестбанк никога не е било тайна, или поне за юридически грамотните хора в държавата. Да не говорим, че назначените от БНБ квестори в бившата ортодоксална банка проведоха общото събрание, на което "Нафтекс" (бившата "Юкос петролеум България") и свързаните с нея фирми придобиха контролния пакет от акциите. Премълчаването на истинските причини за отстраняване на Нефтинвестбанк и обяснението, че за това са виновни офшорите, може да струва доста неприятности на вицепремиера Жотев в съдебната зала, коментират юристи.
Накратко
Обявената в несъстоятелност Минералбанк погаси 2 675 484.58 долара от общите си задължения към държавата на стойност 7 427 000 нови лева. В края на април синдиците предложиха частична сметка за разпределение, която предвиждаше разплащането да стане чрез прихващане по схемата "Плама" (вече отменена). С решение от 23 юли 2000 г. съдът задължи синдиците незабавно да пристъпят към изплащане на задълженията към държавата под формата на пари в брой.
Изпълнителният директор на Корпоративна банка Камен Генов е изразил желание да напусне банката. Много е вероятно неговото място да бъде заето от бившия шеф на Експресбанк Иван Константинов, който сега е член на надзорния съвет на "Корпоративна". На извънредно общо събрание на банката на 29 септември се очаква да бъдат гласувани промени в числеността и състава на надзорниците. Очаква се към досегашните имена да бъде добавен още един представител на чуждестранните компании, които купиха банката преди два месеца. Миналата седмица съдът вписа за прокурист на "Корпоративна" Златозар Сурлеков.
Европейската банка за възстановяване и развитие най-после беше вписана като член на надзорния съвет на ЗПД "Булстрад". Представител на евробанката ще е Алистър Уилям Лорн Макдугъл. Той ще замени Меир Шани.
Новото ръководство на ТБ "България инвест" беше вписано в търговския регистър и обнародвано в Държавен вестник. На общо събрание на акционерите на 28 май от съвета на директорите бяха заличени Росен Димоларов, Теменуга Газдова и Снежана Христова. На тяхно място бяха избрани Олег Недялков, Теменуга Ненова и София Христова. Дружеството ще се представлява от изпълнителните директори Димитър Костов, Страхил Видинов и Олег Николов Недялков.
Досегашният синдик на ЧЗИБ Станислав Лютов е бил назначен от съда за синдик в Минералбанк. През седмицата решението беше обнародвано в Държавен вестник. Лютов ще замести отстранения преди месец Хараламби Кирков, който се скара с другия синдик на Минералбанк Георги Настев. В ЧЗИБ функциите на синдик ще изпълнява занапред юристката Иглика Логофетова, която е работила в правния отдел на БНБ.
Парите от банковата приватизация ще отлежават с години в БКК
Държавата още няма идея как ще получи парите от продажбата на Булбанк
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Животът на Банковата консолидационна компания се удължава с още три години, реши общото събрание на акционерите на холдинга. Така БКК ще съществува поне до 14 февруари 2004 г. (досега в устава крайният срок беше 14 февруари 2001 г.) "Трябва да подготвим Биохим за нова приватизационна процедура и след като сключим този договор, ще трябва да поемем представителство и гаранция по него. По други два договора имаме вече ангажименти - за Експресбанк и за Хебросбанк, обясни вицепремиерът и шеф на БКК Петър Жотев. Освен това БКК ще поеме ангажименти и след като влезе в сила договорът за продажбата на Булбанк. Това според Жотев са достатъчни основания за удължаване на срока за съществуване на БКК за още три години.
Не е тайна, че удължаването се прави и заради проблема с дребните акционери в консолидационната компания. Държавата още не е измислила схема, по която да прибере парите от продажбата на Булбанк, без част от тях да попаднат в частни фирми с миноритарни дялове в БКК.
Държавата има изработена схема как да си прибира част от парите от продажбата на банките, които са рефинансирани по схемата "Булбанк". По тази схема БКК е длъжна да привежда на бюджета процент от получената при продажбата сума. Този процент е равен на процента, с който е бил увеличен навремето капиталът на съответната банка със ЗУНК-ове по схемата "Булбанк".
Две от рефинансираните банки бяха продадени миналата година - това са "Хеброс" и Експресбанк. Министерството на финансите е получило от продажбата на двете банки около 44 млн. долара именно по схемата "Булбанк". Това е станало съвсем наскоро, като причината е била не благоволението на БКК, а нуждата от средства да се плащат задълженията на страната по брейди-облигациите в края на юли месец.
Сметките показват, че от Експресбанк държавата е получила около 23 млн. долара, докато банката беше продадена за малко над 39 млн. долара. От продажбата на Хебросбанк пък Министерството на финансите е взело около 21 млн. долара при положение, че банката е била продадена за 23.5 млн. долара. Това означава, че БКК е задържала около 18 млн. долара от продажбата на Експресбанк и "Хеброс", които няма да бъдат разпределяни с дивидента за миналата година, тъй като тези пари не са отчетени в печалбата.
Жотев съобщи, че под формата на дивидент ще бъде разпределена цялата чиста печалба на БКК за миналата година - 73.1 млн. лева. В тази печалба би трябвало да са включени приходите от приватизацията, както и дивидентите от непродадените банки. Само от Булбанк обаче БКК получи през миналата година около 65 млн. лева дивидент. Експресбанк, която завърши 1998 г. с чиста печалба от 12 млн. лева, също приведе дивидент на БКК, тоест в печалбата на холдинга няма как да са включени парите от банковата приватизация през 1999 г. Както и да са били отчетени тези приходи, те продължават да стоят в БКК и да чакат решението на
Ако иска да си вземе парите от БКК, държавата ще трябва да ги дели с дребните акционери в консолидационната компания, които държат около 2% от капитала й. Сред тях са столичната община, фалиралите Минералбанк и Стопанска банка, Химимпорт и др. Елементарната сметка показва, че Министерството на финансите, което е основен акционер в БКК, ще трябва да се лиши от около 350 хил. долара за сметка на дребните акционери, ако трябва да се разпределят близо 18-те милиона долара, останали от продажбата на Хеброс и Експресбанк. А за страна като България това си е все пак голяма сума. Може би някой може да пренебрегне тези пари, но не и държавата, която се движи по ръба на бюджетния баланс и със сериозен дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
По-големият проблем е как бюджетът ще получи парите от продажбата на Булбанк, които се очаква да постъпят до края на годината. Ако Министерството на финансите не намери начин да изкупи акциите на БКК от дребните акционери, ще трябва да се раздели и с над 7.2 млн. евро (около 6.9 млн. долара). Това е сумата, която се пада на миноритарните акционери, в случай че и те получат дивидент.
Засега обаче финансовото министерство не е получило мандат да преговаря за изкупуването на тези акции на цена, по-висока от номинала им. А всеки от акционерите си прави сметка колко може да спечели, ако не продаде участието си.
Дребните акционери, особено частните предприятия, бяха готови тази година да изиграят лош номер на БКК. Най-малкото щяха да спретнат един скандал, който неминуемо щеше да стане публично достояние. Спасението обаче бе във взетото от акционерите на БКК решение през тази година да се разпредели дивидент. По неофициална информация предварителните планове на БКК са били печалбата да се отнесе във фонд резервен. Но мълчанието си има цена и избягването на проблемите струваше на държавата около 1.5 млн. лв., които ще отидат под формата на дивидент при дребните акционери.
Интересно е обаче защо Жотев пази в тайна имената на дребните акционери и защо досега държавата не е успяла да изкупи дела им въпреки постановлението, което уреждаше този проблем. "Освен държавата БКК има стотици дребни акционери, няма да ви дам информация за тях", заяви Жотев след края на общото събрание на БКК и с това се изчерпа коментарът му по въпроса за акционерната структура на консолидационната компания. Единственото сигурно е, че сред тях има и частни фирми, които знаят как да си отстояват правата в съда.
В крайна сметка излиза, че ако не се намери адекватна схема за изкупуване на акциите, които са извън Министерството на финансите, бюджетът ще трябва да се раздели с над 7.2 млн. долара, които ще влязат в джоба на дребните акционери. В тази сума не влиза гласуваният за тази година дивидент, а само остатъците от продажбата на Хеброс и Експресбанк и сумата, която ще постъпи от продажбата на Булбанк. Освен това не е ясно дали има някакви остатъци от продажбата на ОББ и Пощенска банка, които все още да стоят в БКК.
Булбанк не е рефинансирана от БКК със ЗУНК-ове. Това означава, че парите от нейната продажба не може да отидат в бюджета по схемата, прилагана за останалите банки. Засега вариантите са два - чрез дивидента на БКК за 2000 г. (което означава хазната да се лиши от седем млн. евро) или чрез ликвидационна квота при закриването на БКК (което отново означава, че част от парите ще излязат извън държавните финанси). Освен това при разпределяне на ликвидационен дял държавата ще трябва да се прости и с тези пари, които са останали в БКК след продажбата на другите държавни банки.
Досега никой в държавата не е посочил ясен изход от ситуацията. Изглежда, тактиката е да се преговаря с дребните акционери за техните акции, а междувременно парите от Булбанк и другите продадени банки ще отлежават по сметките на БКК в ING Bank и "БНП-Дрезднербанк".
Това е най-важният въпрос, на който никой не е дал още смислен отговор. Не че в БКК не могат да им измислят предназначение. Идеи винаги ще се намерят, щом има някакви пари на разположение извън сметките на държавния бюджет. През последната година Жотев на два пъти използва набрания ресурс за решаване на стари проблеми в държавните банки. Първо бяха изкупени за 6 млн. долара лошите кредити на Експресбанк за Варненската корабостроителница. После беше решено да се вдига капиталът на последната непродадена банка Биохим. Това удоволствие ще струва на БКК около 20 млн. лева. Сега пък в обращение се пускат нови безумни идеи - като например с парите от Булбанк да бъде създадена нова държавна банка. Това е същото, като да отлежават парите в сметки на БКК в клонове на чужди банки у нас. Да не говорим, че е абсурдно да се продава най-добрата държавна банка, за да се прави нова такава.
Домакинствата трябва да имат избор дали да подадат лична или семейна декларация
Дори да намалим данъците, инвеститорите няма да дойдат, ако не се развият телекомуникациите, банковата система и инфраструктурата
Георги СМАТРАКАЛЕВ, Нов български университет*
Преди около 200 години един американски икономист възкликва: "Две неща на този свят са неизбежни - смъртта и данъците" (Бенджамин Франклин). И от благодарност го слагат на 100-доларовата банкнота да напомня на ония, които въртят 100 долара, че данъците са неизбежни. Друг е въпросът доколко са ефективни и доколко данъчната политика стимулира тяхното плащане. В България данъци имаме, но за системност още е трудно да се говори. Неслучайно аз съм предлагал няколко пъти да се създаде данъчно-облагателен кодекс. Създадохме данъчно-процесуалния кодекс, т.е. как да ги събираме. Нека да създадем един кодекс как да се облагаме, с две части - преки и косвени данъци. По тоя начин ще се избегнат противоречията в законите, ще бъдат залегнати основните принципи, записани още от Адам Смит по данъчното облагане, и няма да се счита за хубаво и лепвано тук и там това, което се вижда в някои други системи. Видим нещо в САЩ и казваме - това е много хубаво, в САЩ било така. Така е, но там има система. То не е взето само по себе си, не е взето самоцелно. Подоходното облагане се състои от два вида данъци. Това са личният подоходен данък и корпоративният подоходен данък. Много се говори за ставките. Да, вярно е, ставките са една част от данъчното облагане. Въпросът е какво умножаваме с тия ставки, т.е. базата. Нека да погледнем и нея. В данъчната база има много неща, които не се отчитат. А напоследък разходите се засилиха, без да могат да бъдат приспадани - говорим за медицински разходи, говорим за бъдещето на нацията - за отглеждане на деца. Значи българският данъкоплатец няма изборност, т.е. той е принуден - подава данъчна декларация за доходите си и толкоз. Не може да подаде семейна декларация. Това е част от данъчната политика,
Разходите за образование също вече са платени. Медицинските разходи - част от тях са платени. Тези всичките разходи трябва да намерят отражение, както е в развитите страни в данъчното облагане на индивида.
Реформите, които бяха проведени през 80-те години в развитите страни, наблегнаха на следните основни неща:
Навсякъде в развитите страни по-голяма част от преките данъци идват от личното подоходно облагане. Това не е от ставките, това е от доходите. У нас обаче едва в плана за 2000 г. е донякъде изравнено процентното съотношение на приходите от корпоративно подоходно и лично подоходно като процент от данъчните приходи.
При личното подоходно облагане някои неща могат и трябва да бъдат променени. На първо място, патентният данък. Той няма място в Закона за облагане доходите на физически лица. Още повече, че начинът, по който се налага, е дестимулиращ за заетостта и освен това самият данък разчита в повечето случаи на пътникопотока, защото това е търговска дейност. В големи градове като Варна, Пловдив, Русе,
Не може търговецът, който се облага по патент, да плаща повече патент за всяко второ и трето заето лице. Защото този, който минава да купува, е един и същ. Това, че ще наеме 10 човека, не значи, че ще се увеличат потребителите. При производителните фирми има някаква логика за това нещо и може да се направи. Но при търговските не е редно.
При корпоративното подоходно облагане нещата също стоят много разнопосочно.
Ако едноличен търговец, който сега попада в 40% ставка, се пререгистрира като ООД, той ще плаща по-ниски данъчни ставки. Освен това този, който е на патент, прави разходи, които е задължен по закон, без да може да си ги отчислява по някакъв начин. Тоест неговото бреме се утежнява. Говорим за различните видове осигуровки. Говорим за различните видове въвеждане на измервателни уреди по Закона за корпоративното подоходно облагане, чиито разходи, след като са държавна принуда, би трябвало да се приспадат от данъците - да, но когато е на патент, няма откъде. Освен това няма изборност и при корпоративното подоходно. Под 75 хиляди лв. оборот той е задължен да бъде на патент, над 75 хиляди лв. - да бъде по корпоративното подоходно облагане. Там също е необходима известна изборност в зависимост от това доколко данъкоплатецът може да си направи личното данъчно планиране. Защото от 1997 г. насам ние минахме наистина на европейски стандарти - законите да се приемат преди данъчната година, но в края - тогава, когато вече всичко е приключило. За да може да се прави реално данъчно планиране от отделните юридически и физически лица, е необходимо някъде през октомври-ноември да става приемането на измененията, които ще настъпят следващата година. Всички тези неща при подоходното облагане е необходимо да бъдат разглеждани в светлината на европейското законодателство, накъдето вървим, защото това са изисквания на Европейския съюз, въпреки че подоходните данъци са тези, които са най-суверенната част. Там най-трудно се пипа. И в Европейския съюз все още няма изградена единна хармонизация в тази област и не може да се достигне до онази хармонизация, която биха желали европейските страни. Въпреки всичко считам, че пътят ни нататък е свързан със съобразяване с изискванията. А те са, общо взето, към преместване от класическа система към интегрирано разпределение на печалбата - било на корпоративно ниво, било на ниво акционери с цел корпоративният данък да бъде част от общия подоходен данък, който се плаща, така, както е в европейските страни. В класическата система засега остава само Холандия. Няма страна на пълна интеграция на двата данъка. Но в повечето случаи различни облекчения са на корпоративно или на ниво акционери, които се дават в развитите страни. У нас все още сме на класическата система. Облагаме веднъж на корпоративно ниво, след това облагаме дивидентите. В областта на ставките, казах, ние сме на ниво европейски ставки. Но имайки предвид останалата обстановка, която е в страната, говорим за инфраструктура, за банкова система, за комуникации - всичките тия неща трябва по някакъв начин да бъдат компенсирани. За това аз приветствам смъкването на корпоративното подоходно облагане именно за да се компенсират тези неща. Защото, съгласете се, че ако ние имаме ставка, каквато има в Белгия, в Холандия, в Германия, но нямаме останалите неща, ние не можем да очакваме
Мое лично виждане е, че трябва да се концентрираме върху средните инвеститори. Ние сме малка страна, с малка покупателна способност и трябва да се търси, да се привлекат парите на средните и дребните вложители, които са концентрирани в различни строителни общества, т.нар. Билдинг съсайътис, в различни застрахователни компании и т.н., които могат да дойдат тук, за да бъдат инвестирани в нашата икономика.
Зърненият пазар се спотаи в края на жътвата
Производители, мелничари и хлебари започнаха игра на нерви за цените на пшеницата
Паулина МИХАЙЛОВА, Мара ГЕОРГИЕВА
Ожънати са 98.5 на сто от площите, засети с пшеница. Прибрани са 3.1 млн. тона зърно при среден добив 304 килограма от декар. Това са данните на земеделското министерство за зърнената кампания. Според различните браншови организации общият добив варира от 2.8 млн. до 3 млн. тона. При наличието на множество малки производители и кооперации споровете около крайното число няма как да се решат меродавно. А и точната сума едва ли е най-важното. За предприемачите по цялата зърнена верига по-съществен е изходът от войната на нерви, която са обявили помежду си. Независимо какъв ще е резултатът от нея, засега тя рефлектира в стагнация на пазара - много шум и малко сделки.
Цената на тон хлебна пшеница е 175 лв. на тон без ДДС, но сделките са малко, казаха от Софийската стокова борса. Вече има и договори с цена 180-181 лв. По 175 лв. изкупува зърното и Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси", чиито нужди са от 300 000 тона пшеница. Различните мелници плащат на тон суровина между 160 и 170 лв. в зависимост от качеството. В същото време производителите се въздържат от продажби, очаквайки по-високи цени. Според изпълнителния директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Лило Джамбазов зърнопроизводителите са склонни да продават при цени между 180 и 200 лв. без ДДС. Което съвпада с обявените очаквания за пшеницата от Съюза на кооперациите преди жътвата - 180 лв. за тон пшеница втора група и 200 лв. за първа група. Разминаването в офертите на купувачи и продавачи не е много голямо, но именно то засега не позволява раздвижване на пазара. Собствениците на зърното явно са решени да държат количествата си в складове. Според експерти от Софийската стокова борса (ССБ) внесеното в публични складове зърно вече е близо 175 000 тона. Въпросът е докога тази ситуация ще продължи. Според Емил Живков от Мелничен комбинат - София, истинският пазар ще започне през този месец. Известно оживление в търговията през август прогнозират и от стоковата борса.
По-нататъшно увеличение на цените на зърното обаче едва ли ще бъде понесено от пазара. Според експертите от Софийска стокова борса продажби над 200 лв. на тон без ДДС трудно биха се осъществили, тъй като тогава вносното жито ще стане конкурентно. Прогнозите за зърнената реколта в световен мащаб (САЩ, Западна Европа, Русия) сочат стабилизиране на международните цени около 95 долара на тон.
Внос на пшеница най-вероятно ще има. Според запознати близо 500 000 тона хлебно зърно вече са изнесени, главно за Украйна и Румъния. Реколтата в северната ни съседка тази година е 3.7 млн. тона при 5.7 млн. миналата година. Оценката на специалистите е, че там ще се наложи внос от 700 000 тона пшеница. По информация на браншовите съюзи в хлебопроизводството, още 450 - 500 хил. тона пшеница у нас са изкупени на зелено с цел износ. Така, при реколта от 3.1 млн. тона и оценка за необходимото зърно за вътрешно потребление 2.5 млн. тона, вносът е твърде вероятен.
При всички положения
Натиск в посока поскъпване на пшеницата, брашното и хляба се очаква от още една посока. Прогнозите на производители и животновъди са за оскъдна реколта на царевица. Цената на тон царевица в момента се движи около 220 лв. на тон без ДДС, съобщи изпълнителният директор на ССБ Христо Миленков. Очакванията са за поскъпване през есента. Соевият шрот се продава по 250-260 долара за тон, а слънчогледовият - по 200 долара без ДДС. В същото време тон фуражно зърно може да се намери за 155 лв. на тон. При това положение голяма част от пшеницата ще бъде насочена за изхранване на животните. Животновъдите вече предупреждават за скок на цените на продукцията си заради скъпия фураж и за масова продажба и ликвидиране на животните през зимата.
Интересно положение се очертава и при
Данните на земеделското министерство сочат, че са прибрани 684 166 тона ечемик при среден добив 287 кг от декар. На пазара обаче ечемик няма, а търсенето му за фураж и за пивоварните е голямо, казаха от Софийска стокова борса. Според Христо Миленков вече е изнесен близо 100 000 тона ечемик. Големите потребители на тази суровина - Африка и Китай, имат високо търсене през последните две години, което я направи особено атрактивна за износ. В момента тон пивоварен ечемик се търгува по 180 и дори 200 лв. на тон без ДДС, което е доста висока цена. Миналата година стойностите, на които се сключваха сделки, бяха между 90 и 155 лв. на тон. При засиления експорт и при положение, че производителите държат в хамбарите си по-големите количества от зърното, напълно реални са очакванията за допълнителен скок през зимата и за необходимост от внос. В момента цената на тон вносен ечемик е 100 долара без ДДС.
Мнения
Еntergy се слива с Florida Power&Light Grou
Проектът "Марица-изток 3" ще се развива по предварително определения план, заявиха от Еntergy
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Американските компании Еntergy corp. и Florida Power&Light Group (FPL Group) обявиха през изминалата седмица, че са постигнали споразумение за сливане, с което създадоха най-голямата енергийна компания в САЩ. FPL Group е един от най-големите производители на електроенергия в Америка с генериращи мощности над 20 хил. мгвт, годишен приход над 6 млрд. долара и над 3.8 млн. потребители. Еntergy corp. е третата по големина енергийна фирма в САЩ, която притежава, управлява и има участие в централи с обща производителност над 30 хил. мгвт. Компанията има годишен приход от 9 млрд. долара и 2.5 млн. клиенти. Един от международните проекти на компанията е рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" у нас. Проектът е за 450 млн. долара и ще се реализира от смесено дружество между американската корпорация и НЕК. Същинската работа по този проект трябва да стартира в началото на следващата година.
Двете компании съобщиха, че сделката е на стойност 27 млрд. долара. FPL Group ще притежава 57% от съвместното дружество, а Еntergy corp. 43%. Очаква се сделката да приключи до 15 месеца. Новата компания ще има производствен капацитет над 48 хил. мегавата и ще обслужва 6.3 млн. потребители. Тя ще бъде на първо място в САЩ по производство и дистрибуция на електроенергия и ще заеме второ място сред компаниите, оператори на АЕЦ, и по капиталови пазарни показатели сред компаниите от сферата на услугите със стойност 16.4 млрд. долара.
Прогнозите сочат, че през първите години след приключването на сделката годишните печалби на новата компания ще се повишат със 150 млн. долара и ще достигнат 275 млн. долара. Годишните икономии на разходи ще бъдат между 110 и 150 млн. долара при регулираните дейности и между 40 млн. долара и 125 млн. долара при конкурентните дейности.
След сливането си Еntergy corp и FPL Group ще използват една от най-големите системи за енергийни маркетингови и търговски операции в САЩ. По-късно през тази година се очаква финализиране на предварително обявеното споразумение на Еntergy corp. с Koch Industries, по силата на което ще се сформира Еntergy-Koch L.P. - компания, която според прогнозите ще се нареди сред 10-те най-големи търговски акционерни дружества в енергийния сектор на САЩ от гледна точка на съвместни обеми на електричество и природен газ. Очаква се Еntergy-Koch L.P. да търгува с над 100 млн. мгвт годишно и да създаде значителна маркетингова платформа за продажбата на енергийна продукция на компанията. Съвместното дружество също така ще закупува ежегодно над 7-8 млрд. куб.м природен газ за нуждите на съвместната компания. Дружеството включва и газопровода "Гейтуей" на Koch - система за обслужване на южния регион на Мексиканския залив с дължина 10 000 мили.
Съвместната компания на Еntergy corp и FPL Group ще експлоатира и изцяло собствен клон в телекомуникациите FPL FiberNet за връзка с оптични влакна на територията на Флорида. Компанията, създадена през януари т.г., ще експлоатира оптична мрежа с обща дължина 1600 мили във Флорида и изгражда вътрешноградски мрежи за обслужване на 15-те основни градски пазара в щата. Чрез споразумения с други доставчици компанията предлага мрежа с дължина 8500 мили за бързо разрастващия се югоизточен пазар.
В досегашните изявления на шефовете на двете сливащи се енергийни компании не се казва нищо за задграничните проекти на Еntergy corp. Очевидно съвместната компания все още не е формулирала обща политика по външната инвестиционна дейност. Факт е обаче, че преди година Еntergy продаде бизнеса си в Лондон, където държеше електроснабдяването, отпаднаха от дневен ред и проектите за съвместна дейност с италианската ENEL.
От офиса на Еntergy в София са максимално лаконични. "Проектът за ТЕЦ "Марица-изток 3" ще се развива по предварително определения план. Според него осигуряването на финансовите средства и сключването на необходимите договори трябва да приключат до края на тази година. Сливането на Еntergy с FPL Group е допълнителна гаранция за успешната реализация на проекта", заяви Том Рей, директор по развитие на бизнеса в Еntergy Power Group.
Всъщност при финализирането на сделката след 15 месеца българският проект ще е доста напреднал. По мнението на международни консултанти сливането междувременно ще подобри позициите на проекта "Марица-изток 3" пред кредитиращите институции. През последните години Еntergy заяви интерес и към други инвестиционни проекти у нас и участва в търговете за изграждане на ТЕЦ "Марица-изток 1" и за рехабилитация на ТЕЦ "Варна". Компанията има интерес и към турския пазар, за който България е добра изходна точка.
Италианската Enel иска мажоритарен пакет от "Горна Арда"
Правителството даде безплатна концесия на смесената фирма на НЕК и "Джейлан"
Галина Александрова
Enel е кандидат за мажоритарен пакет в смесеното дружество на "Джейлан" и НЕК "Хидроенергиен комплекс Горна Арда", съобщиха от италианската компания. Ако проектът се реализира, партньор в него ще бъде Erga - дъщерна фирма на Enel, специализирана в производството на електричество от възобновяеми източници. "Enel е принудена да продаде на частни компании 15 хил. мгвт от 63-те хил. мгвт инсталирана мощност, трябва да продаде и част от дистрибуторските компании в Рим, Милано и други градове. Тези продажби ще генерират голяма ликвидност. Това и отличното съотношение капитал - дългове дават големи възможности за инвестиции, включително в чужбина. Само Erga планира 800 млн. долара инвестиции през следващите три години. Стратегията на компанията предвижда развитие на дейности в чужбина както в новите насоки на дейност, така и в традиционния бизнес", обясниха пред "Капитал" Маурицио Бецечери, директор по развитие на бизнеса в Erga, и Джовани Фрагасо, директор по организационно развитие и човешки ресурси в Enel Hydro.
Изричното условие на италианците е да получат контролен пакет в дружеството. Друго изискване е да се обединят в едно дружество съществуващата каскада "Долна Арда" с нейните три ВЕЦ и новият хидрокомплекс "Горна Арда", който също ще има три централи. Според Бецечери производството на "Горна Арда" не стига да се изплати инвестицията, затова е необходимо включването на "Горна Арда", която ще увеличи общото производство. Това ще подобри значително икономиката на проекта и ще позволи да се постигнат приемливи цени на произвежданото електричество. Според досегашните сметки токът от ВЕЦ-овете на "Горна Арда" ще струва около 15 цента за квтч. Анализът показал, че при обединяването с "Долна Арда" електричеството от двете каскади ще струва средно около 8 цента на квтч, твърдят наши експерти.
Общата стойност на инвестицията в "Горна Арда" е около 220 млн. долара. Около 35 млн. долара ще са необходими за рехабилитирането на мощностите в "Долна Арда". Маурицио Бецечери заяви, че се правят технически анализи, които най-вероятно ще позволят да се оптимизира цената на проекта. Част от финансирането ще се осигури от Erga, останалите средства ще дойдат от европейски банки. Според Бецечери участията на НЕК, "Джейлан" и Erga трябва да се разпределят в зависимост от компетентността и финансовия ресурс. "Ние имаме голям опит в изграждането и експлоатацията на ВЕЦ и в консолидирането на финансов ресурс, имаме и голяма контрактна мощ - с търгове можем да осигурим добри цени за доставката на съоръжения от електромеханичната част", заявиха Фрагасо и Бецечери.
През седмицата председателят на енергийната агенция Иван Шиляшки също потвърди пред журналисти, че 51% от смесеното дружество за хидроенергийния комплекс може да бъдат дадени на фирмата на Enel. Според него това ще стане, ако италианците осигурят 70 на сто от необходимите инвестиции. Останалите 30% ще си поделят поравно НЕК и "Джейлан". Председателят на ДАЕЕР потвърди наскоро в интервю за "Капитал", че се обсъжда вариант за обединяване на "Горна Арда" и "Долна Арда", като целта е да се намали цената и да се улесни изплащането на инвестицията.
Междувременно правителството реши да даде концесия на "Хидроенергиен комплекс Горна Арда" за ползване на водите от бъдещия язовир "Мадан". Концесията е за 35 години с възможност за удължаване на срока. През първите 10 години дружеството няма да плаща концесионна такса. През останалите 25 години годишната концесионна такса ще нараства постепенно от 0% до 1.5% от приходите на дружеството от продаденото електричество от хидровъзела "Мадан" - язовир "Мадан" и ВЕЦ "Бели извор". Отпускането на 10-годишен гратисен период се аргументира с големите инвестиции, необходими за изграждането на обекта, и важното значение на проекта за развитието на Западните Родопи.
142.5 дка земя от горното поречие на Арда пък се вадят от държавния горски фонд и се предоставят на "Хидроенергиен комплекс Горна Арда". За промяната в предназначението им собствениците на каскадата ще платят такса над 1 млн. лв. по сметка на държавното лесничейство в Ардино.
Очакваме НЕК да уважава своите задължения
Ричард Мардон, старши директор по развитие на проекти в AES Horizons, пред "Капитал"
- В дружеството, което ще изпълнява проекта, с 88% участва AES Horizons. Тя се притежава изцяло от корпорацията AES. Това е най-голямата частна корпорация в САЩ за производство на електроенергия. AES Horizons покрива източноевропейския регион, в който влиза и България. От известно време имаме офис в София.
Останалите 12% в дружеството държат компаниите Access international и Delphos international, които притежаваха компанията "3С" преди влизането ни в нея. Това са малки компании и съм сигурен, че не са имали изобщо възможности да финансират проект от такъв мащаб. Затова още в самото начало са се стремели да привлекат и международен партньор. Те обаче са свършили много добра работа през първите две години, което е довело до подписването на договор за преобразуване на електроенергия през октомври 1998 г. След подписването на договора "3С" е започнала да търси изпълнител. Ние сме фактически компанията, която ще строи и експлоатира централата и, което е най-важно, ние се занимаваме с финансирането на проекта. AES се интересува от България още от 1995 - 1996 г. Но тогава икономиката ви не беше в добро състояние. От 1997 г. ситуацията започна да се подобрява и оттогава проявяваме интерес към конкретни проекти. Подадохме оферта за рехабилитацията на ТЕЦ "Варна" и почти участвахме в търга през 1998 г. за "Марица-изток 1".
- Не сме имали конкретна договореност, но бяхме наясно със съществуването на проекта. Няколко са нещата, които ни привличат в този проект. Едното е лигнитните въглища, които са изключително важен ресурс за България и се добиват в близост до централата. Абсолютно е ясно, че има необходимост от обновяване на производствените мощности на лигнитни въглища у вас, особено след като предстои затварянето на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Другият въпрос, който представлява голям интерес за AES, е износът на електроенергия за Турция. В първата четвърт на 2001 г. очакваме първите постъпления по финансирането на проекта, по същото време ще започне и изграждането на работната площадка. Преди това обаче до края на 2000 г. трябва да се подпишат всички документи. През първата четвърт на 2004 г. ще влезе в действие първият блок на електроцентралата. Вече е приета оценка за влиянието върху околната среда. Получихме първото си разрешение от Министерството на околната среда и водите. Имаме трима заемодатели -Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), OPIC (Overseas Private Investment Corporation) и KfW (Kreditanstalt fur Weiderauftbau). Двама кандидати подадоха оферти за изпълнител на проекта - "Алстъм пауър" и консорциум "Мицубиши хеви индъстриз"/"Бабкок Борсиг". Очакваме да подпишем договора през септември. Ще могат да се подписват договори и с местни компании, но общата стойност на извършваната от тях дейност не трябва да надхвърля 100 млн. долара. В борда на OPIC ще подадем нашите документи през септември. В ЕБВР и KfW документите ни вероятно ще бъдат през ноември.
- Бих го нарекъл не предоговаряне, а промени. Меморандумът за разбирателство през февруари очерта някои въпроси, които трябваше да се обсъждат. Този меморандум е една рамка, която определя параметрите на проекта. Бяхме се споразумели да променим договора за преобразуване на енергия в по-конвенционален договор за закупуване на електроенергия. Вярваме, че и двата договора могат да работят еднакво добре от търговска гледна точка, и двата са правно добре обосновани. Очевидно основният проблем беше в това, че НЕК беше преобразуван само в преносно предприятие. Смятам, че ще можем да подготвим новия комплект от документи през септември, тогава ще подпишем и променения договор за закупуване на електроенергия. Един от основните въпроси всъщност беше преразпределянето на риска. С този договор поемаме доста голяма част от рисковете на НЕК. Сега за нас рискът е много по-голям, отколкото преди. И вероятно правителството ще трябва да помага. Но едно от основните неща е, че ние не търсим държавни гаранции. Миналата седмица се срещнах с МВФ и Световната банка във Вашингтон и всички сме съгласни, че този проект трябва да бъде финансиран частно и да има минимални връзки с правителството.
- Ще дам един пример. Доставчикът на въглища за централата са "Мини Марица-изток". Когато те се приватизират, "Рейнбраун" поеме мините, и заемодателите, и ние сме доволни от "Рейнбраун", мините ще могат да функционират без държавна помощ. Но докато това се случи и държавата притежава мините, правителството ще трябва да покаже по някакъв начин, че ще ги подпомага и няма да ги закрие например. Това е много деликатен въпрос, все още се обсъжда и вероятно той ще бъде подписан най-накрая.
- Освен преминаването към договор за изкупуване на електроенергия и поемането на доставките за гориво, следващият по важност елемент е промяната на модела от ВОТ във ВОО. В този случай ние поемаме ангажимент, след като построим централата, да я експлоатираме през целия й проектен живот, а не само през първите 15 години. В резултат цените със сигурност ще бъдат намалени.
- Ще бъде по-ниска от това ниво. Всичко още се договаря, но началната цена по новия модел е около 4 цента, като се включи и горивото. През 16-ата година, когато вече дългът е изплатен, цената ще бъде близо до 2 цента. Това прави централата изключително конкурентна.
- Договорът за изграждане е за 600 - 650 млн. долара. След това идват разходите, свързани с финансирането - гаранции, лихви. Общата цена ще бъде около 850 - 900 млн. долара.
- Аз зная повече за Унгария, тъй като се занимавам вече три години с този проект. Там купихме 3 електроцентрали и мина. Екипът, който работи там, се справя много добре и осигуряват евтино и надеждно електроснабдяване за разлика от някои коментари, които прочетох в пресата. Експлоатационните работи вървят изключително добре. Освен това развиваме още три проекта в Унгария - два са за изграждане на нови мощности и един за рехабилитация на централа, подобно на тукашния "Марица-изток 3". Напоследък има проблем и се изяснява статутът на тези три проекта. В Казахстан ние сме най-големият инвеститор извън петролната индустрия и продължаваме да търсим възможности за нови инвестиции. ` Не зная за случаи, които са свързани със съд нито срещу проекта, нито срещу правителствата. Това, на което разчитаме, са търговските договори, които са сключени. И ако подпишем договор с НЕК, тогава тя ще очаква от нас да изпълним нашите ангажименти. От друга страна, ние очакваме НЕК да уважава своите задължения. Ако има проблем с някоя от страните, тогава другата страна има право да предприеме някаква форма на действие. Изключително сме доволни от работата на работната група от ДАЕЕР и НЕК във връзка с развитието на нашия проект.
- Разбира се, че не. Не трябва да говорим за развод, когато сме все още в периода на ухажване.
Стартира система "Въпроси и отговори" за данъците
Боян КОЛЕВ
Единна система на данъчните "въпроси и отговори" тръгва от понеделник. Данъкоплатците ще могат да задават въпроси по неясни казуси в данъчните закони, а отговорите ще се дават от методолозите в Главната данъчна дирекция. По този начин въпрос, който е зададен в две отделни служби, ще получава един и същ отговор. Сега често се получава така, че служителите в различните подразделения тълкуват аналогични казуси по различен начин. "Целта, която сме си поставили, е да се премахне практиката, каквато беше досега, в съвсем близкото минало, всяка една териториална дирекция да дава отговори на въпроси, поставени от данъкоплатците. В смисъл да ги дава - да, но не и да ги изготвя тези отговори", заяви главният данъчен директор Антон Тончев.
Системата вече е инсталирана във всички данъчни служби по места. Засега в нея са включени отговори на 561 въпроса. Иначе до 31 юли са зададени общо 2400 въпроса, а е отговорено на около 2000 от тях. Много от въпросите се повтарят и затова броят на включените в системата е толкова малък в сравнение с общия брой. Процедурата е проста - данъкоплатецът задава въпроса си там, където на него му е удобно. Това може да стане в някое данъчно подразделение, в териториалната данъчна дирекция или в Главната данъчна дирекция, в сектор "Обслужване на данъкоплатците". Няма значение къде е регистрирано лицето. Единственото условие е въпросът да не е анонимен. Трябва да са дадени името, данъчният адрес, данъчният номер и БУЛСТАТ на фирмата или ЕГН на физическото лице. Въпросът трябва да бъде зададен писмено, като е възможно да се изпрати въпрос и по пощата.
Зададените въпроси ще се изпращат по служебен път в Главната данъчна дирекция и методолозите от ГДД ще изготвят отговор. Този отговор ще се изпраща до лицето, задало въпроса, ще се добави в системата и ще се приложи към данъчното досие на данъкоплатеца, в случай че става въпрос за фирма. Добавянето на въпроса и отговора към досието е за улеснение на данъчните служители при една бъдеща данъчна проверка, обясни Антон Тончев. Ако е зададен въпрос, който не е от компетентността на данъчната администрация, той ще се препраща към съответната институция, която е в състояние да даде отговор.
Принципно времето, което ще бъде необходимо да се получи отговор, е един месец. Ако в системата вече има отговор по даден въпрос, срокът става 7 дни. Правомощията на данъчните служители да правят проверки в системата (дали вече има даден отговор на определен казус) са строго определени. От компетентността на служителите в едно данъчно подразделение или бюро е да проверяват за отговори по най-лесните казуси, които са свързани с местните данъци и такси - данъка върху недвижимите имоти и такса смет, и които са задават от физически лица. Това са и най-често задаваните въпроси, показва досегашната практика. В териториалната данъчна дирекция ще имат право да проверяват дали в системата има отговор на въпроси по Закона за местните данъци и такси, зададени от фирми, по Закона за облагане доходите на физическите лица и по прилагането на Наредба N4 за отчитане на продажбите с касови апарати. За въпроси по всички останали данъчни закони проверката за дадени вече отговори ще се извършва от служителите в ГДД. Освен това служителите, които работят със системата на всяко едно ниво, няма да могат да променят отговорите, които се намират в системата.
За в бъдеще се предвижда възможността да се задават въпроси и по електронна поща. Обмисля се и възможността въпросите и отговорите да бъдат качени в Интернет и да бъдат общодостъпни.
Безспорно новата система е полезна и ще улесни както данъкоплатците, така и служителите в данъчната администрация. Въпросът обаче е да не се стига до необходимост от съществуването на подобна система. А за това е нужно данъчните закони, които се приемат, да бъдат ясни, а възможността за тълкувания - сведена до минимум.
НЕК и "Напоителни системи" си поделят големите язовири
Новите собственици на ВЕЦ-ове ще плащат на електрокомпанията такса за водата
Паулина Михайлова
Всички комплексни и значими язовири в страната ще бъдат преотстъпени за ползване от държавата на НЕК, "Напоителни системи" ЕАД и ВиК, съобщи Александър Пеков от отдел "Ползване на водите" в Министерството на околната среда и водите пред "Капитал". Язовирите са 51 на брой и са определени като комплексни в Закона за водите. В момента водоемите са включени в активите на дружествата от ВиК. Според Закона за водите до 28 юли те трябваше да бъдат извадени от тях и преотстъпени на едноличните търговски дружества с държавно имущество, които ще получат права за ползване. Проектът на постановлението, с което ще стане промяната, вече е внесен в Министерския съвет, обясни Александър Пеков. Около половината язовири ще бъдат преотстъпени на НЕК. Следващата голяма група водоеми ще се ползва от "Напоителни системи", седем или осем остават за ВиК. Не са предвидени конкретни срокове за ползването от НЕК и "Напоителни системи", обясни Александър Пеков. Върху водоемите ще бъде учредена концесия в полза на дружествата след приватизацията им. Според Закона за водите концесиите в тези случаи ще се предоставят без търг или конкурс. Дотогава НЕК, "Напоителни системи" и ВиК ще бъдат ползватели на язовирите.
Националната електрокомпания няма да плаща нищо на държавата за ползване на съоръженията, обясни експертът от екоминистерството. За сметка на това тя ще е длъжна да ги поддържа. Преотдаване на язовирите няма да се допуска. НЕК ще плаща само за ползване на водата. Тарифата с таксите за водоползване беше приета от кабинета в началото на юли и влиза в сила от 1 януари 2001 г. Според нея НЕК, "Напоителни системи" и ВиК ще внасят такси съответно за вода за производство на електроенергия, за напояване и за водоснабдяване. Те са различни от общата такса за промишлено потребление на вода.
Новите собственици на приватизирани ВЕЦ-ове няма да владеят язовирите, чиято вода ползват, на концесия, категорични са специалистите от екоминистерството. Според тях купувачите на централите би трябвало да сключват договори с НЕК и да плащат такса на компанията за това, че довежда до мощностите им вода със съоръженията, върху които има право на ползване. Таксите няма да се определят с нормативен акт, а ще се договарят между електрокомпанията и собствениците на ВЕЦ. Отделно частниците трябва да получат разрешителни за водоползване от екоминистерството. След като сключат договор с НЕК и получат съответното разрешително от МОСВ, собствениците на централи ще започнат да плащат такси за ползване на водата (вместо електрокомпанията) пак по тарифата, одобрена от кабинета.
На 28 юли изтече и срокът по Закона за водите, в който собствениците и ползвателите на имоти, където се намират изградени кладенци, трябваше да ги регистрират. Досега обаче такава регистрация въобще не е започнала, каза Росица Петрова от отдел "Ползване на водите". Създаването на регистър е поверено на общините, които не са направили почти нищо по въпроса.
"Масово е мнението, че регистрацията се иска, за да бъдат обложени кладенците с някакъв вид налог. Затова и хората не обявяват кладенците си", обясни Росица Петрова. "Данък няма да се налага. Идеята е чрез регистрите да разберем какъв обем вода е необходим за личните нужди за напояване на собствениците на имоти. Така ще знаем във всеки район какви разрешения за ползване на подземни води можем да дадем на частни фирми, така че кладенците там да не пресъхнат". Вече има случай в село Болярци, община Садово, в който всички кладенци в дворовете са пресъхнали заради промишлен сондаж за ползване на подземни води. Според специалистите от екоминистерството процесът по регистрация на кладенците може реално да приключи до края на тази година, ако общините започнат да работят по въпроса.
Вече е готов регистърът на издадените разрешителни за използване на води към екоминистерството. Крайната дата за съставянето му също беше 28 юли.
Фирми за сондажи мамят инвеститори
Комплексните язовири според Закона за водите
Накратко
Любомил Иванов е новият зам.-министър на транспорта и съобщенията на мястото на освободения преди седмица Илко Милушев. Заповедта за назначението беше подписана от премиера Иван Костов в понеделник. Иванов е завършил право, работил е като адвокат, а от 1997 г. е член на директорския борд на "Авторемонтни заводи" АД - Първомай. Като зам.-министър той ще отговаря за сухопътния транспорт и БДЖ. Националният железопътен превозвач няма да повишава тарифите си за превоз на пътници и няма да съкращава влакове засега, обяви министър Антони Славински през седмицата. "За да се подобри финансовото състояние на държавната компания, сега е необходимо стриктно да се изпълнява оздравителната й програма. Към нея ще бъдат приложени допълнителни мерки, които се подготвят в момента", коментира Славински. Именно финансовото състояние на БДЖ беше основният мотив за уволнението на Милушев.
Българските фирми, които искат да станат клиенти на Балканския център за насърчаване на търговията, базиран в Анкара, вече могат да се обръщат за това към Центъра за насърчаване на износа, съобщиха от Министерството на икономиката. Споразумението за създаване на центъра, което влезе в сила от края на юни тази година и е утвърдено от кабинета, беше обнародвано в Държавен вестник във вторник. Чрез Центъра за насърчаване на износа българските фирми могат да получат безплатна информация от Балканския център за провеждащи се търгове в региона и създаващи се смесени дружества.
С 4 стотинки ще поскъпне изпращането на писма в страната и вече ще струва 22 стотинки, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията през седмицата. Новата цена ще влезе в сила от началото на септември, а официално съобщение за поскъпването се очаква идния вторник. От 1 януари 2001 г. пък се предвижда да бъде променен механизмът на ценообразуването при пощенските услуги, обясниха от ведомството. За целта се подготвя специална наредба.
Най-голямото замърсяване на българския участък от р. Дунав идва от р. Тимок, която се замърсява от югославските мини "Бор" и торовите заводи край Турну Мъгуреле срещу Никопол. Това е заключението от специализираното изследване на Дунав, направено от 3 до 13 юли по инициатива на Министерството на околната среда и водите. Във водите край Никопол са регистрирани наднормени стойности на замърсяване с амониев азот, нитритен и нитратен азот. В изследваните рибни проби, взети от устието на Тимок, е установено 10 пъти превишено съдържание на мед. Замърсяването от торовите заводи при Турну Мъгуреле може да доведе до измиране на риба на наша територия, обясниха от ведомството на Евдокия Манева.
Интернет-компаниите ще обменят помежду си информация за некоректните платци. Това реши управителният съвет на Българската асоциация за Интернет в сряда. За обмена се подготвя споразумение между Интернет-доставчиците. Списъкът на гражданите и фирмите, които не си плащат услугите по мрежата, ще бъде обявен публично. Присъединилите се към споразумението фирми няма да предлагат услуги на некоректни клиенти. Споразумението цели основно да се предпазят Интернет-компаниите от верижни злоупотреби с услугите им.
Рафинерии и дистрибутори в конфликт за митата
От защитните мита ще загубят най-вече крайните потребители, смята Българската петролна и газова асоциация
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Българската петролна и газова асоциация (БПГА) протестира с официална декларация срещу предложението на "ЛУКойл Нефтохим" и "Нова Плама" за въвеждането на по-високи защитни мита при вноса на всички петролни продукти и за забрана на вноса на горива с автомобилен транспорт. Документът е изпратен до премиера, председателя на Народното събрание, председателя на парламентарната икономическа комисия, министъра на финансите и министъра на икономиката. В асоциацията членуват повечето големи дистрибутори на горива у нас - "Петрол", "Шел България", "Шел газ България", "Овергаз", "Топливо", "ОМВ България", "Рексойл" и "Екопетролиум".
В края на юли двете рафинерии изпратиха до почти същите институции съвместно предложение за спиране на нелегалния внос на горива. По този проблем се разшумя, след като шефът на "Лукойл България" Валентин Златев съобщи, че 40% от вноса на горива е контрабанда. "ЛУКойл Нефтохим" и "Нова Плама" настояват за въвеждането на минимум 25% защитно мито за всички нефтопродукти. Предлага се също да се въведе акциз и върху газьола, за да се ограничат възможностите за заобикаляне на митническия режим; да се забрани вносът с камиони, а той да става само с жп цистерни; да се засили граничният контрол с помощта на независима, избрана за целта организация. Според тях ниските или нулевите мита в резултат от присъединяването ни към ЦЕФТА са довели до увеличаване на нелегалния внос на нискокачествени продукти на конкурентни цени, до спад в пазарния дял на двете български рафинерии, намаляване на брутната печалба на петролната промишленост и драстичен спад при събирането на данъците. Увеличаването на вносните мита, твърдят шефовете на рафинериите, ще доведе до пълен контрол върху събирането на акцизи, еко- и пътни такси и ДДС; събиране на 400 - 500 млн. лв. годишно допълнителен ДДС, както и дължим ДДС върху допълнителните вносни мита; укрепване на петролната индустрия с повече от 30 000 работни места; покриване на голяма част от задълженията на рафинериите към държавата. Очевидно загрижеността от нелегалния внос и финансите на държавата служи по-скоро за фасада, истинската цел е запазване на висок пазарен дял на двете рафинерии чрез монополизирането на пазара. Сега конкуренцията на вноса ограничава монополистичните им амбиции.
Според БПГА в условията на изграждане и структуриране на пазарната инфраструктура в България всяка протекционистична мярка влиза в противоречие с тенденцията към "отвореност" на пазара. Това се отнася в още по-голяма степен за нефтените продукти поради факта, че те "пронизват" цялата мрежа от пазарни взаимоотношения и практически пряко или косвено се потребяват от цялото население.
Нашият и чуждият опит показват, че в условията на един все по-глобален пазар въвеждането на високи мита, забрани, квоти и нетарифни ограничения обикновено води до обратния на търсения и желан ефект: нарушава се механизмът на свободната конкуренция; формират се монополни предимства; засилва се стремежът към администриране на процесите и заобикаляне на забраните; формира се стремеж към изграждане на паралелен сив пазар, неподчиняващ се на формираните ограничения и забрани, смятат от БПГА. Според нейните експерти такива мерки водят до противоречие между силно развитата конкуренция в дистрибуцията на горива в страната (на 1350 бензиностанции и около 6-7 големи фирми - дистрибутори) и опита да се ограничи конкуренцията при внос на суровината за производството на крайния продукт. Тази несъвместимост неминуемо ще деформира пазарните взаимодействия между участниците в пазара по веригата суровина-преработка - краен продукт - потребител. Практически ще загубят всички участници и особено последният играч във веригата - крайните потребители, е записано в декларацията. Асоциацията предупреждава, че тази неадекватност ще формира стремеж на "ЛУКойл Нефтохим" и "Нова Плама" да разширят своето близко до монополно положение и по отношение на дистрибуцията на горива и оттам да установят монопол по цялата верига. "Даже и това да не е преднамерена цел, обективно е възможно да се стигне до тази ситуация поради очакваното влошаване на условията на търговия на горива най-вече заради неминуемото покачване на цените им като следствие от защитното мито", се твърди в документа.
Връщането на вносните мита на петролните продукти към размера им отпреди 1998 г. противоречи на поетите от България международни и междуправителствени ангажименти във връзка с присъединяването на страната към ЦЕФТА, поставя под въпрос волята за приобщаване към пазара на ЕС и ориентацията на страната към пазарната икономика.
Според БПГА въвеждането на висока митническа ставка, която да защитава местните производители на петролни продукти чрез косвено ограничаване на вноса, ще има негативен ефект върху икономиката. Подобна мярка би довела до създаване на изкуствена пазарна среда и потискане на стимулите за развитие на конкуренцията в страната.
Протекционистичните мита биха постигнали обратен на търсения ефект за засилване на митническия контрол и преустановяване на закононарушенията при вноса на петролни продукти. Практиката е доказала, че високите ставки пряко стимулират контрабандата и заобикалянето на митническото законодателство, смятат дистрибуторите. Според тях въвеждането на защитна митническа ставка е също така и източник на инфлация и крайните потребители ще понесат резултатите от неминуемото увеличаване на цените на петролните продукти. Високите входни мита освен това стимулират неконкурентоспособното производство и това влияе отрицателно на развитието на разнообразен пазар на нефтени продукти и на качеството на горивата. То не предполага и техническо обновление на пазара.
Евентуална забрана за внос с автотранспорт пък ще създаде фактическа неравнопоставеност в петролната промишленост, като облагодетелства едни фирми за сметка на други, без при това да елиминира възможностите за митнически нарушения.
Българска петролна и газова асоциация иска от управляващите да се разгледат внимателно всички аргументи по този въпрос и да не се пристъпва към прибързани или едностранчиви решения, които биха могли да имат значителен общ негативен ефект. "Ние сме убедени, че всякакви митнически нарушения и контрабанден внос рушат икономиката на страната и увреждат не само държавата и производителите, но в не по-малка степен и коректните търговци и вносители", заявяват дистрибуторите. Те изразяват готовност за пълно съдействие на държавните органи за усъвършенстване на контролните механизми при вноса и търговията с петролни продукти, така че в най-голяма степен да бъдат защитени интересите на държавата, на производителите, на търговците, но и на потребителите на петролни продукти.
Междувременно се заговори, че "ЛУКойл Нефтохим" е предложил да се въведе такса върху пропан-бутана, с която цената му да се приближи до тази на бензините. На пропан-бутана не се начислява акциз. Бургаската рафинерия произвежда малка част от това гориво, пазарът се задоволява основно от внос. В същото време пропан-бутанът стеснява пазара за бензините на "ЛУКойл Нефтохим", тъй като се използва като гориво в автомобилите. Опасенията са, че ако се въведе такава такса, това ще засегне - таксиметровия транспорт, различните пекарни и фурни, ще го усетят и потребителите, които го използват в домакинството си.
"ЛУКойл България" не е правил специално предложение за въвеждането на такси върху пропан-бутана. За този продукт споменаваме в предложението за диференциране на акцизите върху горивата и стимулирането на безоловните бензини", обясни зам. изпълнителният директор на "Лукойл България" Александър Чаушев. Според него такова предложение се обсъждало в правителството, най-вероятно в Министерството на финансите. То обаче предвиждало да се въведе такса само за пропан-бутана, който се използва като гориво за автомобилите. От финансовото министерство заявиха, че при тях не се обсъжда подобен проект. Според някои източници е възможно подобен проект да се подготвя в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за нарастването на постъпленията във фонда "Републиканска пътна мрежа".
Междувременно "ЛУКойл Нефтохим" увеличи заводските цени на горивата от 4 август средно с 3.38%.
Балканизация заплашва европейската интеграция на София
Илин Станев
Залцбург е едно от местата, където министър-председателят Костов има навика да прави своите редки, но почти винаги стряскащи външнополитически изявления (преди две години оттам стана ясно, че България я очаква Лукашенко или Милошевич, ако Европейският съюз откаже да посочи кога ще ни приеме). След тазгодишния икономически форум в Залцбург премиерът поскромничи и заяви само, че очаква положителен доклад от страна на Европейската комисия за членството на България в ЕС. Костов не уточни какво означава положителен и дали това няма да бъде пак "получихме ясен знак за бъдещото ни членство в ЕС".
За разлика от видимото спокойствие, обладало българската държавната администрация след "победата" с изваждането на страната от Шенгенския негативен списък в последния месец в страните от Източна Европа, се разгаря истинска евромания. "Има живот и извън ЕС", заяви в началото на изминалата седмица унгарският министър-председател Виктор Орбан. Към него се присъедини и полският главен преговарящ Ян Кулаковски, който обвини ЕС в мудност и излишна предпазливост, което кара източноевропейците да се усъмнят в желанието на Брюксел за разширяване.
Високото напрежение сред кандидатките за членство в ЕС в последните два месеца е породено от започналите да придобиват ясна форма нови идеи в политиката на Брюксел спрямо кандидатите да станат членки на западноевропейския клуб. На 20 ноември ще се проведе Съветът по общи въпроси, където е предвиден дебат как да се структурира подходът на 15-те при последното ниво на преговорите с кандидатките за членство. Той трябва да се базира на реалния прогрес, постигнат от страните, желаещи да се присъединят към ЕС, като в същото време обаче желае да се приведе в действие принципът на диференцирания подход.
На пръв поглед заключението съответства на вече взетите решения в Люксембург и Хелзинки за това, че между страните не трябва да има изкуствени разделителни линии и всички трябва да се третират според собствените им постижения, но не става ясно какво точно се има предвид под диференциран подход. Освен това никъде не се говори, че "ритъмът на подготовка за присъединяване може да бъде ускорен, ако трябва да се посрещат определени срокове", както гласеше едно от заключенията на Виенския европейски съвет през 1998 г. Ако се ожесточи прегледът на реално свършеното от страните кандидатки, това може да забави за неопределен срок тяхното приемане в съюза. Тези идеи вече станаха публични и до голяма степен лишиха от надежди Полша, Чехия, Унгария и Словения, че могат да се класират за членство в ЕС до 2003 г. Почти едновременно Полша и Чехия обявиха, че ще ускорят приемането на законодателството, свързано с членството в евросъюза. Новият полски външен министър Владислав Бартошевски пък увери в Брюксел комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, че Полша ще направи всичко възможно, за да не изостане в подготовката си за членство. При последната си обиколка този месец из отличничките на прехода от Централна Европа британският министър на външните работи Робин Кук подписа конкретни планове за действие с Чехия и Унгария, които да улеснят преговорите им с 15-те. Британският първи дипломат освен това подкрепи желанието на страните от Вишеград ЕС да определи конкретна програма с ясни срокове за присъединяване въпреки нежеланието на Франция и Германия.
Засега българската реакция още не е ясна, въпреки че сигналите за по-специално отношение към страните от региона нарастват. В средата на месеца "Дейли телеграф", а по-късно и "Гардиън", основаващи се на свои източници, публикуваха информация, че след 2006 г. най-вероятно ще бъдат приети само първите десет страни кандидатки, а България, Румъния и Турция ще трябва да чакат още дълго пред вратата на Европа. В началото на месеца "Ди велт" пък прогнозира, че ЕС няма да направи реални стъпки за разширяването си преди края на институционалните реформи в съюза, т.е. преди 2006 г. Това според немския вестник означава, че Брюксел ще съсредоточи вниманието си върху т.нар. отличнички от Централна и Източна Европа, които вече ще са чакали твърде дълго, а балканските страни ще трябва да потраят още.
За България диференцираният подход, който евросъюзът обявява, вече намери израз в отварянето на новите теми за преговори за присъединяване. За България и Румъния бяха отворени съответно 5 и 4 теми, докато за другите страни от хелзинкската група, към която принадлежи и България - Словакия, Литва, Латвия, бяха отворени по 8, а за Малта 9.
Вече се оформя нова, трета група страни, съставена от България, Румъния и Турция, които ще бъдат оставени на опашката на преговорите. Причините за отделянето на тази нова група са сходните политически и регионални проблеми между тях. На страните от региона все по-често им се препоръчва да се съсредоточат върху регионални инициативи и опазване на външните граници на съюза. Тази теза предизвика сериозно вълнение през 1998-1999 в МВнР и тогава се наложи Иван Костов лично да търси подкрепа от гръцкия премиер Костас Симитис българската европейска интеграция да не бъде заменена с регионална. Въпреки че този подход бе официално отхвърлен от Европейската комисия, политиката на съюза започва все повече да приема този факт. В по-недипломатичната източна част от континента за това вече открито се говори. Литовският министър на външните работи Андриус Кубилиус заяви в началото на месеца, че 15-те трябва да се разширят по формулата 10+2. Полският главен преговарящ Ян Кулаковски, освен че нарече поканването за преговори на част от страните от хелзинкската група грешка, също индиректно подкрепи подобен подход.
Най-ясният сигнал за пренастройката в работата на евроструктурите е преструктурирането в дейността на Европейската комисия. Официално лансираната версия за предстоящите промени е необходимостта дирекцията по разширяването да поеме нови хора, за да се справи с нарасналите си отговорности. От края на миналата седмица мястото на главен преговарящ от страна на ЕС с Унгария е вакантно, а според дипломатически източници тази промяна няма да бъде последна. Вече е пуснато в оборот и името на нов главен преговарящ с България, който ще смени настоящия Рютгер Виселс. Според източници от Брюксел, ако тази смяна се осъществи, това ще е отражение на новия регионален подход.
Само президентът Стоянов се опита да изрази страховете, че страните кандидатки могат да бъдат разделени на групи 10+2 на работния си обяд с посланиците от ЕС. С това публично изявление обаче се изчерпа българската активност.
Въпреки че започването на преговори с Европейския съюз се очакваше да даде тласък на българската икономическа и институционална реформа, една година след началото на преговорите няма видим ефект. Поканата за започване на преговори с еврозъюза беше политически ход, свързан не само с кризата в Косово, но и с надеждата, че те ще доведат до по-бързи реформи в България. За последната година обаче не се забелязва сериозно нарастване на чуждестранните инвестиции, влошава се и търговският баланс на страната. Реален измерител на постигнатото е например липсата на реална промяна в българските квоти за износ на вино, докато Унгария в същото време получи неограничен достъп на западноевропейските пазари. По-лошото в случая е, че вниманието, което се отделя на страната, е свързано само с регионалните проблеми.
Общото впечатление е, че България е отново в ситуацията от 1997 г., без ясна стратегия, а само с реакция на събитията. Не е ясно например какво предприема София с влизането в сила на втората фаза по асоциирането, каква е нейната петгодишна стратегия. Непълната информацията за техническата работа по преговорите изцяло е заместила политическата визия как отново да не изпаднем на дъното.
И ако и МВнР прави нещо, изобщо не става ясно какво е то и какви са нашите позиции за реформите в съюза или какъв ефект ще имат те върху страната. За сведение в уеб-страниците на унгарското, чешкото или полското министерство на външните работи това е направено.
Чиновнически хаос в диалога България-ЕС
Илин СТАНЕВ
Вече повече от пет години в един от най-важните канали за връзки на София с Европейския съюз цари хаос. За този период Министерството на външните работи не можа да назначи постоянен политически директор, който да координира отношенията на България с Брюксел.
Когато през 1994 г. София се включва в засиления политически диалог с ЕС - първата сериозна стъпка по пътя на страната за членство в съюза, едно от техническите условия е назначаването на човек, който да държи топла връзка с колегите си от страните членки. Политическият директор в страните от ЕС е експертът, който се занимава по същество с текущата работа и осигурява приемственост в политиката на съответната държава. Той контактува пряко с министъра на външните работи и разрешава спорните вътрешноинституционални въпроси. Постът му осигурява най-бързия възможен начин държавната политика да бъде съгласувана, особено в кризисни ситуации. Именно по този канал темата за Косово е вкарана в първата Европейска конференция през 1998 г., въпреки че кризата в югославската провинция тогава още не бе гореща тема за Брюксел.
Първият и последен политически директор, Васил Байчев, е назначен със заповед на министъра на външните работи Станислав Даскалов през септември 1994 г. след консултации с 12-те тогава членки на ЕС и Европейската комисия. Байчев е началник на дирекция "Европейска интеграция" и по този начин държи най-пряк контакт с Брюксел. През 1995 г. правителството на БСП го уволнява и до 1997 г. длъжността се изпълнява от наследилия го като шеф на "Европейска интеграция" в МВнР Емил Вълев. Оттогава България на практика няма политически директор, въпреки че за известно време настоящата ни посланичка в Швеция Жасмин Попова заема формално длъжността, макар да няма издадена заповед от министъра на външните работи. От есента на миналата година България няма и официален европейски кореспондент, експертът, който следи текущата информация.
След 1997 г. у нас тръгва практиката в качеството на политически директор да се явяват различни лица. В периода 1997-1998 г. в заседанията на политическите директори в белгийската столица участват зам.-министър, началник на управление "Югоизточна Европа", началник на управление "Международна сигурност", а предната седмица е изпратен дори референт. Някои от срещите на ниво политически директори се водят от главния преговарящ с ЕС Венцислав Кисьов, който обаче се принесе във външно от Министерството на икономиката и дипломатическият стаж едва ли му е достатъчен. Неформалните връзки, които се изграждат с годините между дипломатите, не могат да бъдат създадени за една-две години.
Липсата на постоянен политически директор изключително затруднява връзките с ЕС, защото на практика няма човек, който да съгласува общите позиции на страната с тези на съюза. Отсъствието на координация между МВнР и Комитета по енергетика 1997 г. например създадоха пресилен скандал с АЕЦ "Козлодуй". Бивши дипломати напомнят, че София избързва с присъединяването си към въвеждането на ембарго за азиатска страна, което по-късно предизвиква обвинения в неговото нарушаване от България.
След 1998 г., когато с въвеждането на Европейската конференция официалните контакти на ниво министър са ограничени до една годишно, консултациите на експертите стават решаващи. Политическите директори поне формално трябва да се срещат два пъти годишно и това е най-оперативният начин България да прокарва своите позиции. Защото официалните посещения и речи са само външната страна на дипломацията.
Това, че вече пет години България няма постоянен политически директор - практика, утвърдена в страните от евросъюза, вероятно не е най-големият недостатък на родната дипломация. Липсата му обаче не говори добре за способностите на МВнР да реши един не толкова сложен кадрови и вътрешноинституционален проблем. Невъзможността на Министерството на външните работи да се справи с такъв административен въпрос едва ли е най-добрият сигнал към Брюксел. Единственият извод, който еврочиновниците биха могли да си направят, е, че това е само върхът на административния хаос в България.
За ползата от вредата
В казуса "подслушвателни устройства в къщата на Филчев" главните герои заложиха на мистиката. Прокуратурата използва невидим факс, за да предизвика скандала, част от медиите видяха в него дългата ръка на невидимия Костов, а на един от министрите в кабинета му се привидяха невидими жици, които водят към опонентите му.
Напразно. Скандалът с подслушвателните устройства си е съвсем истински и зад него стоят конкретни хора. Няма никаква мистика. Има технология на правене на скандала, както и техника за заобикаляне на действащите закони. И щом са се случили, значи нормативната база дава възможност за това.
Но умният управник използва всяка криза, за да наложи своите политически виждания и да промени законодателството и правилата, чрез които управлява държавата. Скандалът с подслушвателните устройства дава шанс на управляващите най-накрая да се заемат конкретно с дейността на специалните служби. Банално е да се казва, че ако бяха регламентирали дейността им в началото на прехода, тази криза в информационната система на националната сигурност нямаше да се случи. Банално е, но е вярно. Първото нещо, което направиха бившите соцстрани на запад от нас, беше да разградят старите репресивни структури и да наложат нови законови правила, по които работят секретните служби. Да детайлизират отговорностите на всяка от службите, за да могат те да работят за държавата, а не за политическата партия, която е на власт.
Това е ползата от вредата. Откритите бръмбари при главния прокурор са малката беля. Ако управляващите не използват вредата от тази история и нищо не се промени, ще се случи и по-голямата беля.
Дебатът за подслушването показа, че не сме полицейска, а слаба държава
Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"
- Костов изнесе фактите. И тези факти не подкрепят тезата, че МВР е подслушвало главния прокурор, но в дебата за тайните служби това, което разпалва въображението, не са фактите, а обвиненията. Съществува тотално недоверие, тотално подозрение по отношение на това каква е ролята на полицията и на тайните служби в управлението на страната. Кой кого послушва и какво чува - това е проблем на всичките тези десет години. Основната теза на опозицията беше, че все повече се консолидира режимът Костов и че България е заплашена от завръщането на полицейската държава. Тази теза се оказа изкуствена. Парламентарният дебат показа, че това, което заплашва сигурността на гражданите, не е полицейска, а слаба държава.
- Проблемът дори не е само в това, че няма граждански контрол над службите. Няма и политически контрол над службите. Скандалът и предизвиканите от него проверки показаха, че под министъра на вътрешните работи като политическо лице и под главния секретар работи една паралелна структура, която в крайна сметка е тотално безотговорна. Стана ясно, че никой не знае точно какво става в МВР и кой на кой господ се моли. През последните десет години непрекъснато едни хора излизаха от службите за сигурност и после се връщаха заедно със своите политически покровители. Така постепенно в службите за сигурност се появиха мрежи и клиентели, които по никакъв начин не се различават от мрежите и клиентелите, които източиха държавната икономика в периода на първоначалното натрупване на капитали. Източването на "Кремиковци" и източването на МВР са аналогични случаи. Разликата е само в това, че стоката, с която се търгува в "разузнавателната промишленост", е достъпът до секретна информация . А иначе всичко друго е същото.
- Не. Когато през 1989-1990 г. се започва разграждането на службите на ДС, основната хипотеза е следната: има една полицейска държава, която нарушава правата на хората. Следователно тя трябва да бъде разградена и когато тази държава бъде разрушена, хората ще бъдат свободни. Но реалността се оказа по-сложна. Не е достатъчно държавата да не подслушва и да не репресира. Държавата трябва да е достатъчно силна, за да не позволи на "други" да не подслушват и да не репресират. Дали някакви икономически групировки те подслушват, или полицията те подслушва, за този, който е подслушван, няма разлика, защото в крайна сметка неговите права не са защитени. Огромните бюджети, които големите икономически групировки в посткомунистическите страни изразходват за сигурност и разузнаване, са, от една страна, доказателство за слабостта на държавата, но от друга страна, те са и фактор, застрашаващ правата на гражданите. През някои от последните десет години сумата, която българските икономически групировки са изразходвали за бодигардове и специална разузнавателна техника, е по-голяма от обема на чуждите инвестиции. В този смисъл лично аз вярвам на вътрешния министър, че МВР не подслушва незаконно, но това, за което като гражданин искам гаранции, е, че и "Мобилтел" не подслушва, че и "Мобиком" не подслушва, че бившите служители не подслушват. И въобще въпросът не е кой подслушва, въпросът е, че хората не искат да бъдат подслушвани.
- Моментът, в който тръгне един такъв скандал, никога не остава в рамките на едно правителство и на една политическа сила. Използването на специални разузнавателни средства е част от начина, по който функционира всяка държава. Нещо повече, през последните години с нарастване на опасността от международния тероризъм и организираната престъпност някои западни демокрации, Великобритания например, разшириха възможностите на спецслужбите да използват специални разузнавателни средства.
Скандалът с бръмбарите идва след кризата в Косово, която показа, че разузнавателните ни служби не са в окаяното състояние, което предричаха бившите генерали. По време на войната в Косово се оказа, че специалните служби са способни при кризисни ситуации да снабдяват правителството с информация, която му позволява да взема адекватни решения. Идеите за пълната безпомощност на службите за сигурност рухна и хората от службите получиха ново самочувствие. Рухна митът за тоталната слабост на контраразузнаването. Успехът на контраразузнаването да неутрализира чуждата резидентура в състоянието на война на западната ни граница беше една от най-големите изненади на пролетта на 1999 г. Правителството получи увереност, че в България се появява силна, функционираща държава. Тази увереност се оказа измамна.
- Различните политически сили научиха различни неща от този скандал. Костов разбра, че не контролира МВР. Преди той мислеше, че не контролира МВР, защото не контролира Бонев, а сега разбра, че не контролира МВР, защото политическата шапка на МВР е само шапка, при това шапка, която много често служителите на МВР предпочитат да не носят. Скандалът "бръмбари" не е в това, че са намерени техники в жилището на главния прокурор, а в това, че на ръководството на МВР е докладвано, че бръмбари няма, когато бръмбари има.
Единственото, което не знаем, е какво разбра Филчев. Защото, както МВР излъга главния прокурор, че в жилището му няма бръмбари, така факсът на Главна прокуратура излъга обществеността, че в жилището на Дора Янкова има бръмбари. И въобще Костов разбра, че не трябва да се предоверява на действащите служители, интересно дали Филчев и опозицията са разбрали, че не трябва да се предоверяват и на бившите.
- Той изглежда просто. И започва със законовата база. Ти не можеш да контролираш някого, ако не знаеш точно кого искаш да контролираш. Досега непрекъснато се говори за службите за сигурност в МВР. Нормално е списъкът да се разшири и тази криза да помогне да бъде регламентирана работата на всички служби за сигурност, включително и тези към МО. Второ, единственият нормален начин да имаш граждански контрол, това е като форма на парламентарен контрол, и то главно чрез бюджета. Всяка една от тези служби трябва да има прозрачен бюджет. За да може парламентът да извършва контрол, трябва да има експертиза в него. По начина, по който парламентът дебатира проблема за националната сигурност, става ясно, че подобна експертиза няма. За да има ефикасен граждански контрол, част от членовете на Комисията по национална сигурност трябва да станат професионалисти в областта на разузнаването. Ако това не стане, ще се възпроизведе опасната ситуация, в която бивши ченгета контролират настоящи ченгета и хората вярват, че това е граждански контрол.
- Чисто законодателен. Закон за всички разузнавателни служби. Аз съм за създаване на специална подкомисия към Комисията за национална сигурност по въпросите на разузнаването. Защото в момента се рискува да се отиде в другата крайност и под лозунга на реформиране на службите за сигурност те да бъдат парализирани. Очакваното решение трябва да помогне България да стане по-силна държава, а не още по-слаба държава. И това между другото е големият проблем на Костов. Проблемът с МВР не е само кадрови. Нещо повече, за мен анализът на този скандал не е само анализ на действията на МВР. Той трябва да се превърне и в анализ на действията на главна прокуратура, въобще на прокурорската институция.
- Всичко е възможно. Но моето усещане е, че има желание всичко да се обяснява с големи конспиративни теории. Това е интересно, когато става дума за филм или за статия, но в реалната политика може да бъде опасно. По света ролята на чужди сили се споменава само тогава, когато това не може да бъде премълчано, у нас за чужди сили се говори винаги когато не знаеш какво да кажеш. Това, което може да бъде анализирано, е по-скоро психологическият ефект от промените в Русия. С идването на Путин на власт и масовото навлизане на генерали в управлението на страната се увеличи усещането сред определени хора, свързани с бившите български служби за сигурност, че сега е дошъл техният ред. Това е психологическият ефект. Аз не гледам на него като на никакъв тип кампания, организирана от която и да било чужда държава. Психологически е разбираемо, когато твой колега отпреди 10 години изведнъж се е оказал министър, секретар по безопасността или губернатор, да мислиш, че е време и ти да станеш поне президент. Ефектът Путин възбуди част от бившата ДС. Но тази старческа възбуда е опасна както за България, така и за самите генерали. В случая на виаграта например е доказано, че неестествената възбуда многократно увеличава опасността от инфаркт.
- Нежеланието да бъде дебатирана Главна прокуратура и цялата концентрация на политическите сили само върху изпълнителната власт показва, че те наистина не разбират до каква степен всяко следващо правителство ще бъде заложник на ведомствените мафии. Костов дойде на власт през 1997 г. с лозунга "да отвоюваме България от престъпността". Това е възможно единствено ако отвоюваме България от безвластието.
Как нататарчиха Никола Филчев
Лобито около главния прокурор използва слабостта на МВР, за да го вкара в скандал с изпълнителната власт и СДС
Йово НИКОЛОВ, Момчил МИЛЕВ
Един анонимен факс взриви държавата преди седмица. На 28 юли, петък, когато депутатите пътуваха към морето, БТА предаде, че в дома на главния прокурор Никола Филчев са открити подслушвателни устройства. Бръмбари имало още в дома на депутатката от БСП ДораЯнкова и на друг прокурор. В съседен апартамент е открита централа, която предава сигнала пряко в сградата на МВР, се твърди още във факса от прокуратурата. Арестуван е зам.-директорът на НСБОП полк. Светлозар Спасов, бивш началник на Службата за оперативно-техническа информация в МВР (СОТИ) и о.з. полк. Пламен Арсов, също бивш шеф там. Осведомени източници твърдят, че преди съобщението на Главна прокуратура (нейното истинско име всъщност е Върховна касационна прокуратура) Никола Филчев е провел срещи с президента Петър Стоянов и с премиера Иван Костов. Никой от двамата обаче не е очаквал, че Филчев ще пуска факсове до медиите, вместо да отиде да се разбере с МВР, както е бил посъветван.
Полк. Светозар Спасов стана зам.-началник на НСБОП, след като беше издигнат лично от министър Емануил Йорданов през юни тази година. Пламен Арсов е бивш служител на СОТИ и е изпълняващ длъжността началник на службата от февруари до май 1997 г., когато е уволнен от Богомил Бонев. В апартамента на Арсов е открита апаратурата, за която се твърди, че е част от подслушвателна система на МВР. Той е извикан за справка в прокуратурата и там е задържан.
Полк. Спасов се връща от акция за арестуването на авторите на серията от бомбени атентати в Плевен през последните месеци. Акцията е успешна, задържани са 4 човека. Спасов е намерен от плевенския военен прокурор по телефона и му е казано да се яви в прокуратурата. В 15 часа е отишъл при главния прокурор, тъй като последното повикване за полковника е било от неговия кабинет. Спасов пристига във Върховната касационна прокуратура, след което е поет от Спартак Дочев. Спасов престоява в ареста до миналия понеделник късно вечерта. Пламен Арсов също престоява три денонощия в ареста. На двамата са повдигнати обвинения - на Спасов - за престъпление по служба, на Арсов - за незаконно подслушване. Когато факсът е пуснат по БТА и в него се твърди, че Спасов и Арсов са арестувани, на тях все още не им е съобщено, че ги чакат решетки. Около 20 часа от вътрешното министерство потвърждават, че Спасов е арестуван, но не знаят причините за задържането му. Премиерът Иван Костов коментира в националния ефир, че е силно обезпокоен от съобщението, но не изглежда изненадан.
Назначена е спешна проверка в МВР за изясняване на случая. С нея са ангажирани трима министри - Емануил Йорданов, Бойко Ноев и Теодосий Симеонов. В понеделник вечерта проверката приключва със заключението, че намерените подслушвателни устройства в дома на Никола Филчев никога не са работили. На специална пресконференция вътрешният министър оповести резултатите от нея. Според проверката, потвърдена и от експерти от военното министерство, бръмбарите са били поставени при строежа на жилищната сграда в периода 1993 -1994 г. в няколко апартамента. Иван Костов каза в парламента миналия четвъртък, че подписите за инсталирането им са на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев и тогавашния шеф на НСС Арлин Антонов. През 1998-1999 г. в блока са били настанени депутати. Това става, след като Министерският съвет прехвърля апартаментите от фонда на бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (сега Агенция за дипломатическите имоти в страната - АДИС) към парламента. В част от апартаментите е имало подслушвателни устройства, за което председателят на парламента Йордан Соколов е бил информиран. Той е наредил на служба СОТИ да демонтира устройствата. Бръмбарите са били премахнати от жилищата на сегашния член на ИБ на БСП Ангел Найденов, депутата от ДПС Кемал Еюп и др. Някои, които са бързали да се нанесат в жилищата, са били уведомени от Йордан Соколов за наличието на устройствата и че ще минат специалисти да ги отстранят. Дора Янкова все още не се е била настанила и затова нейният апартамент е бил "обезпаразитен" без нейно знание. Тя се настанява там в края на 1999 г. Този факт ще доведе до една интересна интрига при развитие на нещата около подаването на сигнала към главния прокурор и информацията, получена в държавните медии чрез факса на Върховната касационна прокуратура.
Миналия понеделник от ареста са освободени Спасов и Арсов. Задържани са обаче други трима. В ареста влизат бившият служител на СОТИ и експерт в дирекция "Недвижима собственост" на БОДК о.з. полк. Борис Бояджиев заедно с подп. Йордан Йорданов и Милчо Кирилов от служба СОТИ.
Последните двама и началникът им майор Камен Иванов са уволнени дисциплинарно от Емануил Йорданов веднага след приключване на ревизията. Причината е, че подп. Йорданов и майор Кирилов са извършили проверка на жилището на главния прокурор по негова молба, преди той да се настани в апартамента в блок 3 в началото на декември 1999 г., но са докладвали, че такива няма. В документацията на служба СОТИ обаче няма никаква следа от извършена проверка в дома на главния прокурор по това време. Според информацията на МВР-шефът служителите на СОТИ първоначално са отричали, че са ходили в апартамента на Филчев, но след това си спомнили. Главният секретар Божидар Попов твърди, че му е докладвано, че в дома на Филчев е "чисто". По това време министър все още беше Богомил Бонев, но и той отрича в медиите да има такъв спомен.
В сряда вечерта беше арестуван още един служител на МВР - режимният офицер на Националната служба за сигурност в БОДК Красимир Драганов. На следващата нощ беше освободен. Освободени са и другите арестувани по случая, но срещу всеки от тях е повдигнато обвинение.
Според министър Емануил Йорданов информацията за наличието на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор му е била предадена от бившия служител на СОТИ подп. Сашо Захаринов. Той е бил уволнен от службата на 3 декември 1998 г. със заповед № 4989. Преди да стане началник на група и главен експерт в службата за подслушване, е бил разузнавач и инспектор в Държавна сигурност. На заповедта му за пенсиониране собственоръчно е написал: "Имам мотивирани съображения. Създава се реална заплаха за националната сигурност и възникването на дипломатически скандал. " В интервю за БНТ самият Захаринов твърди, че обвинението срещу него е "пресилено и няма нищо общо с реалността. Аз не съм в състояние да помня или зная неща, които са ставали преди 2 години", твърди бившият подслушвач. Той обаче не отрича, че през 1998 г. е участвал в унищожаването на забравените устройства. О.з. полковникът има известно основание за възможностите на човешката памет. Но има една важна подробност - когато се поставят такива устройства, се прави схема, в която се отбелязват апартаментите, в които са монтирани "спящи" бръмбари. За да може в момента, когато в апартамента се настани интересен обект, те да бъдат активирани. А не е лишено от логика подозрението, че който е вадил подслушвателните устройства по схема, притежава копие от нея, ако има някакъв интерес. И тъй като там е отбелязано, че в апартамента на депутатката Дора Янкова има монтирани подслушвателни устройства, в съобщението на прокуратурата се появява и нейното име. Това е едната посока, по която може да се твърди, че бившият подслушвач не казва истината. Полк. Сашо Захаринов е бил уволнен от МВР през 3 декември 1998 г., а г-жа Янкова се настанява в апартамента си в бл. 3 в края на 1999 г., така че той е пропуснал да научи за тази промяна и е подвел пресцентъра на Филчев.
Това обаче не обяснява защо при първата проверка на апартамента на Филчев експертите от СОТИ не са открили схемата на поставените бръмбари. Зам.-министърът на вътрешните работи Здравко Зафиров твърди, че няма липсващи документи за поставените през 1993-94 г. подслушвателни устройства в блоковете на БОДК. Това означава, че служителите на СОТИ умишлено са премълчали наличието на микрофони над вратата на главния прокурор пред главния секретар и е любопитно да се разбере какъв е бил техният интерес.
Министър Йорданов категорично смята, че информацията е била предадена на главния прокурор от полк. Захаринов. Някои източници прибавят към информаторите на Филчев и бившия началник на СОТИ от времето на Богомил Бонев - полк. Григор Григоров и зам.-директорът на Националната разузнавателна служба Любомир Трифонов. Странно към заверата беше добавено и името на бившия директор на Булгаргаз Васил Филипов. Г-н Филипов отрече пред "Капитал" да има нещо общо с бръмбарите на Филчев. Вярно е, че бях в кабинета на главния прокурор в четвъртък около 17 часа. Разговаряхме по делото, по което съм обвинен, каза Васил Филипов. Той обаче не отрече, че е бил представен на главния прокурор от Сашо Захаринов. "Те са приятели от години, доколкото ми е известно, а аз търсех контакт с него, за да бъда изслушан заради своеволията, които се случват с мен", каза Филипов. Със Захаринов ме запозна Любомир Трифонов, допълни още бившият газов шеф. Той обаче не бил виждал Трифонов отдавна. Васил Филипов се познавал и с Григоров, който в момента е на море. Един от арестуваните, Светозар Спасов, веднага след освобождаването си от ареста запита защо Григоров не е бил арестуван, след като той също има отношение към бръмбарите на Филчев. Григоров е шеф на СОТИ от май 1997 до ноември 1998 г. Към съпричастността на зам.-директора на разузнаването към "Филчевгейт" може да се добави и непотвърдената информация, че специалисти от НРС също са присъствали на откриването на микрофоните в дома на Филчев. Имат ли Григоров и Трифонов отношение към откриването на подслушвателните устройства в дома на главния прокурор? Ако това се докаже, скандалът може да премине и в друга фаза. Твърди се, че двамата имат съществено участие при "разкриването" на подслушването на централата на "Раковски" № 134 през 1996 г. Тогава Костов се оплака на Николай Добрев, беше заведено следствено дело, но от него не излезе нищо.
Целият скандал непрекъснато беше съпътстван от звучни арести и нарушения от страна на военната прокуратура. Първите двама арестувани Пламен Арсов и Светозар Спасов три денонощия не получиха право на защита, а това е грубо нарушение на конституцията. Което означава, че техните показания не могат да бъдат ползвани в съда, тъй като нямат процесуална стойност. Намерените подслушвателни устройства в дома на Никола Филчев също не могат да бъдат приложени като веществени доказателства, тъй като те бяха добавени към следственото дело три дни по-късно от законовия срок и съдията отказа да ги приеме. Срещу двамата полковници бяха повдигнати почти абсурдни обвинения и вероятно им е вменявано от страна на следствието, че ако кажат всичко, което знаят по случая, ще бъдат привлечени само като свидетели.
Министърът на вътрешните работи от своя страна побърза да уволни дисциплинарно трима служители на СОТИ, преди да изчака края на проверката.
Защо се стигна до такъв трус в държавата след намирането на подслушвателните устройства. Изобщо кой посъветва главния прокурор да информира медиите по провокативен начин, вместо да вдигне телефона и да се разбере с Емануил Йорданов, както вероятно е бил посъветван от Костов... Твърде странно е обстоятелството, че Филчев внезапно потърси публичност, въпреки че от година и половина е известен със своята потайност и склонност да действа под булото на секретността. При всички положения едва ли става дума само за изпускане. По-скоро пренасянето на скандала в публичното пространство цели притискане на определени групи от хора, най-вероятно в средите на самата управляваща партия. Отделен въпрос е доколко постигнатият ефект се покрива с планирания. Показателен е фактът, че след първоначалната медийна бомба главният прокурор предпочете да се скрие от обществото в чужбина, за да парира многото внезапно изникнали въпроси. Оттук следват подозренията, че главният прокурор, за когото се говори, че е с доста лабилна психика, се е поддал на влиянието на своето обкръжение и се е конфронтирал излишно с политическата сила, която го издигна на този пост, защото засега не са ясни ползите за Филчев от скандала с бръмбарите. Но ако обкръжението му успее да го скара със СДС окончателно, както го скара със съдийската гилдия, той ще търси опора само и единствено сред прокурорите. И естествено ще ги пази. Така Филчев ще стане Татарчев II.
Твърде е вероятно Никола Филчев да не носи пряка вина за неочаквания развой на скандала, а да се е оказал подведен от своето обкръжение. На практика в момента той се обгради отвсякъде с бивши магистрати от закритата Прокуратура на Въоръжените сили, които отдавна чакат момента за реванш и се опитват да си върнат загубените свръхправомощия. Доста любопитно е, че проверките по аферата с бръмбарите са възложени на скандалния прокурор Спартак Дочев, чието име изплува покрай скандалите между Филчев и варненския апелативен прокурор Васил Миков, както и след самоубийството на прокурора Николай Джамбов. Въпреки че официално беше преместен в Софийската окръжна прокуратура заради липса на стаж, Дочев продължава да действа като човек за специални задачи на обвинител номер едно и е пратен да надзирава работата на Софийската военна окръжна прокуратура по случая.
Бившият вътрешен министър Богомил Бонев пък лансира тезата, че в дъното на скандала стои бившият и.д. шеф на Прокуратурата на въоръжените сили Николай Колев, който се смята за най-доверения човек на Филчев и "сив кардинал" на прокуратурата в момента. Личността на Колев се свързва най-често със скандалите около варненската групировка ТИМ, която контролира Североизточна България. Военният експрокурор лансира и назначаването на сегашния зам. главен прокурор Христо Манчев, с когото работи по следствието срещу бившия шеф на РДВР - Стара Загора, майор Оник Калустян, провалено с гръм и трясък. В приятелския кръг на Филчев попадат също прокурорите Павел Павлов и Митьо Марков, които бяха спрягани за шефове на военната прокуратура в края на 1996, когато Висшият съдебен съвет махна Николай Колев от власт... Въпросната група от бивши военни прокурори са почти единствените, които имат пряк достъп до Филчев и нищо чудно импулсивните действия на главния прокурор да са повлияни от тях.
Според една от версиите Филчев се опитва да притисне в ъгъла парламентарния председател Йордан Соколов и да извоюва по-големи правомощия за своето ведомство през главата на Министерския съвет. Ударът на главния прокурор би могъл да се тълкува и като контрамярка срещу намерението на сините да поведат през есента кампания за сваляне на имунитета на магистратите. В подкрепа на тази теза е и фактът, че сред пострадалите покрай аферата има доста хора, близки до парламентарния председател.
Задържаният зам.-шеф на НСБОП Светозар Спасов например започва да просперира в кариерата покрай лансирания от Соколов бивш шеф на СОТИ, а от началото на това лято отново настоящ - полк. Стоянчо Арангелов. За близък до парламентарния шеф минава и сегашният главен секретар на МВР ген. Божидар Попов, който е на път да отнесе негативите покрай скандала. От парламентарната трибуна пък беше поискана и оставката на контраразузнавателния шеф ген. Атанас Атанасов, за когото също се твърди, че е от съратниците на Соколов. Това обяснява и нервната реакция на парламентарния председател, който си изпусна нервите и започна активно да заклеймява наляво и надясно ченгетата от бившата ДС.
Очевидно е също, че управляващата партия ще се опита да се възползва от ситуацията и да подчини в максимална степен МВР в периода преди изборите следващата пролет. СДС ще се постарае да се защити от предизборни удари под пояса на левоориентирани служители на вътрешното ведомство, като държи в напрежение целия кадрови състав на специалните служби. Затова по време на дебата в парламента миналия четвъртък Костов толкова отчетливо акцентираше на кадровите справки на някои от замесените в скандала бивши полицаи и натъртваше, когато трябваше да се произнесе, че са били служители на Държавна сигурност и са завършвали школа в КГБ.
Най-притеснителното обстоятелство покрай целия скандал обаче остана малко встрани от фокуса на общественото внимание. Аферата с бръмбарите в дома на Никола Филчев за първи път ясно показа, че сега действащото законодателство създава условия за изграждане на държава от Оруелов тип, където отделни служители от службите за подслушване и проследяване имат практическата възможност да държат на мушка, когото си искат. Теоретично използването на така наречените специални разузнавателни средства може да става само с изричното разрешение на съдебен орган. Освен това оперативните работници трябва да получат зелена светлина и от своя пряк началник, шефа на направление, шефа на служба СОТИ, началника на съответната специална служба, вътрешния министър и председателя на съответния окръжен съд.
Оказва се обаче, че законът, който касае подслушването, се отнася единствено до използването на специалната апаратура, но не и до нейното инсталиране. От юридическа гледна точка няма никакъв проблем специалните служби да слагат микрофони когато и където си искат, стига да не ги включват. За жалост въпросът с инсталирането им е бяло петно в закона. Наказание от 1 до 5 години затвор грози единствено онези служители на МВР, които незаконно са събирали информацията чрез бръмбари. Отделен е въпросът как може да се докаже това, ако те изобщо не са правили искане за подслушване, а са си създали вътрешноведомствена мафия и са натискали копчето за запис, дори и без да информират своя началник. "На практика никой от действащите лица в скандала с микрофоните в дома на главния прокурор не може да бъде осъден на базата на текстовете в Наказателния кодекс, НПК и Закона за СРС", коментира върховен съдия.
