Загубата е значителна и представлява една трета от приходите на борсата за изминалата година. В сравнение с предходната година приходите от дейността са спаднали с 141 хил. лв. главно поради намаляването на комисионите от сключени сделки и таксите за регистрация на дружества за търговия. Едновременно със спада на приходите са се увеличили разходите за дейността с 59 хил. лв., като нарастването идва най-вече от повишените разходи за заплати и социални осигуровки.
Единствената положителна тенденция, отчетена през изминалата година, бе подобряването на търговската система и развитието на дистанционна търговия. Програмата за модернизиране на техническите съоръжения на борсата е финансирана със средства на Американската агенция за международно сътрудничество (USAID). Въведената система е заимствана от тази на борса в Русия и ще даде възможност за голяма гъвкавост и развитие на неприсъствена търговия, както и въвеждане на маркетмейкърски принцип при определяне на цените на отделните дружества.
Социални проблеми спъват промените в КОЦМ
Комбинатът за обработка на цветни метали на гара Искър от три месеца е празна стопанска структура. Основната част от дълготрайните активи на дружеството - машини, сгради и земя, са придобити от кредитори на комбината поради неизпълнение на гарантиран с ипотека заем на дружеството. Новият им собственик е "София мед" АД, мажоритарен акционер в която е гръцката фирма "Халкор", която от своя страна е собственост на производителя на цветни метали Виохалко. От "София мед" предвиждат да запазят и развият производството на дружеството, но не желаят да приемат персонала на завода и иска да сключат нови трудови договори с работниците.
В края на миналата година "София мед" придобива правото върху залог и ипотека, които КОЦМ дава за гарантиране на кредит в размер на 3 млн. долара, взет през септември 1998 г. Кредитът е бил за оборотни средства на дружеството, а залогът на ДМА е даден с разрешение на Агенцията за приватизация. Една част от кредита е предоставена от "Юнион миниер Пирдоп мед" срещу залог на машини, а останалата - от Международната банка за търговия и развитие срещу ипотека на земя и сгради. След като кредитът става изискуем и КОЦМ не връщат взетите средства, през април "София мед" влиза във владение на собствеността. Според Васил Яначков от синдикалната федерация "Металици" към КНСБ са прехвърлени по-голямата част от дълготрайните материални активи на дружеството. В КОЦМ остават само някои лаборатории и инфраструктура, но те по един или друг начин също ще бъдат придобити или наети от "София мед", защото са неразделна част от производствения процес, смята г-н Яначков. Въпреки че в момента "София мед" е собственост на "Халкор", фирмата има договорка с "Юнион миниер" за увеличаване на капитала на дружеството и влизане в него на белгийската компания.
Мажоритарен собственик на КОЦМ е фирма "Булметал София", в която акционер е бившият депутат от евролевицата Цветелин Кънчев. Фирмата придобива пакет от 57% от акциите на комбината през 1997 г. за сумата от 2.5 млн. долара, а заедно с това и задължения в размер на шест милиона марки и близо пет милиона долара. Поради неизпълнение на инвестиционната програма и тази за трудова заетост за 1999 г., включени в приватизационния договор, АП начислява на купувача неустойка в размер на 1.5 млн долара и 3.9 млн. лв. Не е ясно как от "Булметал София" ще платят тези задължения, след като през трите години, в които са били в завода, не са инвестирали и един лев, а заводът не работи близо година поради липса на оборотни средства. След прехвърлянето на активите "Булметал София" на практика е мажоритарен собственик на лишено от икономическа същност предприятие. Все още обаче за него остават задълженията за инвестиции в КОЦМ за тази и следващата година на обща стойност 7.84 млн. долара, както и заварените още при приватизацията дългове.
Прехвърлянето на собствеността на "София мед" създава някои социални проблеми. Новите собственици са сключили нови трудови договори с работниците за изпитателен срок от шест месеца и не са съгласни да приемат персонала директно от КОЦМ. Синдикатите обаче настояват да се спази чл. 123 от Кодекса на труда, според който трудовото правоотношение с работника не се прекратява при преминаване на част от едно предприятие към друго. "Ние не сме купили предприятието, нито част от него. Ние придобихме част от активите му по съдебен ред и това изключва всякаква връзка с трудовите правоотношения на КОЦМ", заяви Антон Петров, директор на "София мед". По данни на синдикатите в момента има около 200 индивидуални жалби от работници към КОЦМ за изплащане на задълженията за последните единадесет месеца. Въпреки тежкото финансово състояние, в което е комбинатът, синдикатите смятат, че плащането на заплатите е възможно чрез продажба на част от останалите дълготрайни активи на дружеството от страна на мажоритарния собственик. Готовност за такава покупка изказаха и от "София мед". Това обаче може да се извърши само с разрешение на АП и на практика ще представлява действие, близко до ликвидация на дружеството.
"Солвей - Соди" купи фирмите, които и доставят суровини
Белгийската компания ще инвестира 200 млн. долара в нов енергиен проект
Теодора Василева
"Солвей - Соди" е новият собственик на мажоритарните пакети от ТЕЦ - Девня, "Геосол" - Провадия, и Завода за добив на варовик - Чернево. Купувачът ще плати 22.1 млн. лв. за трите предприятия, от които близо 80% ще бъдат платени с испански дълг, а остатъкът - поравно в парични и непарични платежни инструменти. Договорените инвестиции за трите предприятия са в размер на 30.7 млн. лв. за срок от три години.
"Солвей - Соди" беше естественият купувач на тези предприятия. Преди повече от две години консорциумът между белгийската "Солвей", турската "Шишеджам" и Европейската банка за възстановяване и развитие купи 76% от акциите на девненския завод "Соди" - Девня, за 160 млн. долара. Ангажиментите за инвестиции бяха в размер на 67 млн. долара за следващите 5 години. Като клауза в приватизационния договор беше включено условие да бъде гарантиран по определени преференциални цени дългосрочен достъп на купувача до суровините: разсол, варовик, електричество, пара и пристанищни услуги. В договора правителството се беше ангажирало в случай на приватизация на доставчиците на тези суровини да задължи купувачите да изпълняват договорите със "Солвей - Соди", както и да избегне възможността тези предприятия да попаднат в неподходящи ръце.
Точно тези договорености станаха причина за не дотам високата цена, която държавата ще получи за трите предприятия. От друга страна, "Солвей" гарантира, че плановете за инвестиции на компанията в България са дългосрочни. Закупуването на ТЕЦ е свързано и с осъществяването на голям енергиен проект на стойност около 200 млн. долара. Ще бъдат изградени мощности на принципа на когенерацията (едновременно производство на пара и електричество) чрез използване на природен газ. Мощността на инсталацията ще е 240-300 мегавата. Очаква се изграждането да започне към края на годината и да продължи две години. Изпълнителният директор на "Солвей - Соди" Пол Жакло уточни, че заради забавянето на пакетната сделка и постоянните промени в енергийното законодателство проектът може да закъснее от първоначалния график.
Сделката беше дълго отлагана, защото се чакаше становището на специално създадената преди година междуведомствена група за институционална подкрепа на проекта. Тя бе оглавена от тогавашния министър на промишлеността Александър Божков. След промените в кабинета начело на проекта застана вицепремиерът Петър Жотев. Надзорният съвет на АП специално запита междуведомствената група дали все още проектът със "Солвей" е смятан за стратегически. Отговорът явно е бил позитивен.
В процеса на преговорите, които продължиха повече от година, проблемна се оказа единствено продажбата на ТЕЦ - Девня, за която "Солвей" оферира първоначално 5 млн. лв., а после подобри предложението си на 10 млн. лв. "Предлаганата цена е доста под справедливата пазарна стойност на централата, която е между 17 и 20 млн. лв.", обяви неотдавна шеф-надзорникът Асен Дюлгеров. Другият кандидат за ТЕЦ, турският консорциум "Юнион енерджи", още първоначално предлагаше 12 млн. долара за централата.
По отношение на незавършения завод за сол в Провадия "Солвей - Соди" е заинтересована да закупи оборудването му и да интегрира производството в "Солвей - Соди" - Девня. Договорената цена за "Геосол" е 7.47 млн. лв. В подписания приватизационен договор се предвижда незавършеният завод за готварска сол в Провадия да бъде прехвърлен като актив на посочено от АП лице до една година, при условие че агенцията успее да намери купувач. "Според експерти инвеститорският интерес ще е слаб, защото обектът трудно може да бъде завършен и да работи ефективно", обясни Асен Дюлгеров. Заводът за добив на варовик има два клиента - "Солвей - Соди" и "Девня цимент" (собственост на "Семан франсе"). Двете фирми са регистрирали дружеството "Девня финанс" специално за участието в сделката за завода за варовик. "Солвей - Соди" ще плати за кариерата 4.64 млн. лв. и веднага след това ще прехвърли собствеността на "Девня финанс".
Новият собственик реално ще плати за трите предприятия сума, по-ниска от 22 млн. лв., защото ще използва споразумението за уреждане на българския дълг към Испания. Общата сума на дълга е около 30 млн. долара. До момента по тази схема е платена част от цената за застрахователното дружество Булстрад (около 7.5 млн. долара), има и още няколко дребни сделки. Плащането по дългова схема редуцира цената, като процентът е различен и зависи от това за каква редукция се договорят купувачът и държателят на дълга.
Глобиха купувача на "Свилоза" за неизвършени инвестиции
АП установи, че не са ивестирани 4 млн. долара и старите задължения не се обслужват
Теодора Василева, Иван Михалев
Ако в историята на българската приватизация съществуваше класация за възможно най-неподходящ купувач, челното й място щеше да бъде оспорвано от работническо-мениджърските дружества (защото не разполагат с ресурс) и от офшорните фирми (заради невъзможността да бъде търсена последваща отговорност). В случая с приватизацията на свищовското дружество за изкуствена коприна и целулоза "Свилоза" новият собственик е комбинация и от двете. Предприятието беше купено от регистрираната в Делауеър фирма А.Р.У.С. в консорциум с РМД, което позволи да бъде платена по-ниска цена. Година и половина след сделката държавата констатира, че купувачът не изпълнява инвестиционната програма и не обслужва старите задължения на предприятието.
Тези дни Агенцията за приватизация е наложила глоба от 780 хил. долара на купувача. Отделът за следприватизационен контрол е констатирал неизпълнение на ангажимента за инвестиции в "Свилоза". За миналата година купувачът е трябвало да инвестира близо 4 млн. долара, от които са вложени само около 100 хил. долара. Според приватизационния договор купувачът дължи неустойка в размер на 20% от неизвършените инвестиции. От агенцията са уведомили писмено собственика и ако той не заплати глобата, сумата ще бъде търсена по съдебен ред. Представителят на новия собственик Красимир Дачев от своя страна каза за "Капитал", че са влезли в управлението на предприятието едва в средата на годината, затова не е изпълнена инвестиционната програма. "Решително ще възразя на решението на агенцията и ще го оспорвам с всички позволени средства", допълни Дачев.
Проверката на АП е показала също, че купувачът не обслужва задълженията към банките кредиторки. Предприятието има около 80 млн. лв. годишни приходи от продажби, но собствениците вече година и половина избягват да обслужват дълговете на завода. Най-големият кредитор на предприятието е банка Биохим, която има да получава около 10 млн. долара. Освен нея кредитори на предприятието са МБТР, ПИМБ и фалиралите Балканбанк, ЧЗИБ. Задълженията към тези банки обаче са за твърде малки суми. Практически единствен кредитор на "Свилоза" (чрез Биохим) е отново държавата.
Вестник "Капитал" научи, че тези дни в Агенцията за приватизация е постъпило писмо от Биохим, с което се иска информация дали новите собственици на длъжника изпълняват инвестиционната програма. Интересът на банката е обясним, като се има предвид, че заемът на "Свилоза" не се обслужва от 1996 г. Целият дълг от 10 млн. долара е отнесен към графата "загуба" и е изцяло провизиран от банката. От самата Биохим обаче се позоваха на банковата тайна и отказаха да коментират всякакви въпроси по отношенията си със "Свилоза". Купувачът на предприятието потвърди, че дългът не е обслужван, но обяви, че е пред подписване на договор с Биохим.
Според източници от приватизационните среди купувачите на "Свилоза" на няколко пъти са искали редукция на дълга. Първоначално предложението на А.Р.У.С. е било дългът да бъде намален от 10 на 3.5 млн. долара, които офшорната фирма е обещала да плаща разсрочено. Впоследствие друга офшорна фирма "Daros Inc. " (приликата с А.Р.У.С. не е само в сходството на имената), която също се представлява от Красимир Дачев, е заявила желание да изкупи дълга на "Свилоза" за 3.8 млн. долара. Според запознати "Дарос" също е с регистрация в щата Делауeър и е основен доставчик на въглища за свищовското предприятие. Предполага се, че фирмата играе основна роля в схемата "доставка на суровини, преработка на ишлеме и износ на готовата продукция", чрез която новите собственици управляват "Свилоза". С хода на водените преговори за цесия са запознати Агенцията за приватизация и вицепремиерът Петър Жотев, който е председател на надзорния съвет на Биохим. Въпреки многобройните запитвания обаче от банката не пожелаха да отговорят дали са подписали договор за цесия с офшорната фирма "Дарос", нито на какъв етап са водените преговори.
От гледна точка на Биохим една подобна цесия би означавала банката да "забрави" около 6-7 млн. долара, колкото е разликата до пълния размер на дълга. Много по-разумно би било финансовата институция да тръгне да си търси правата по съдебен ред чрез изваждане на изпълнителен лист и встъпване в собствеността на длъжника. Още повече че финансовите резултати на "Свилоза" показват, че за първи път от няколко години предприятието излиза на печалба. За първото тримесечие заводът е отчел положителен резултат от 1.7 млн. лева. Основната причина е в рязкото увеличение на цената на целулозата на международните пазари, тъй като заводът традиционно изнася над 90% от продукцията си. Неприятностите ще започнат, когато започне цикличният спад в международните цени. Тогава е напълно възможно купувачът да се оттегли от предприятието, а държавата да трябва да търси отговорност от офшорна фирма. Ситуацията около "Свилоза" много напомня на сценария "Плама", където представител на купувача също беше банкерът Бони Бонев.
Случаят "Свилоза" за пореден път доказва грешния модел на приватизацията у нас, при който от пет оферти за завода се избира най-неизвестният купувач. Нередностите около сделката за свищовското предприятие започнаха още при приватизационната процедура. АП се направи на разсеяна и прие офертата на А.Р.У.С. въпреки липсата на банкова гаранция, защото бе примамена от по-високата цена, която офшорката предлага. Събитията от последната година и половина доказват, че лошото начало е последвано и от не по-добро развитие на предприятието.
Коя е А.Р.У.С.
Мръсна утайка и мъртва риба затъмни блясъка на "Американ стандарт"
Увеличеното производство в завода доведе до изливане на непречистени води в река Росица
Николай Стайков, Пламен Радков
На екологичната карта на България река Росица е обозначена като водоприемник втора категория. Тя обаче тече покрай завод, който на инвестиционната карта на страната е обект първа категория - изградения от американската фирма "Американ стандарт" най-голям завод за санитарен фаянс в Европа. За кратко време този завод се превърна в любим на българските управляващи, които не пропускат да го посещават и да го сочат за пример за успешна инвестиция при всяка удобна възможност. Отсега нататък обаче те със сигурност ще бъдат малко по-внимателни в похвалите си. От седмица насам образът на чуждестранния инвеститор, донесъл нови технологии и работни места в район с висока безработица и западаща индустрия, е сериозно застрашен поради установеното от районната инспекция по околната среда превишаване на замърсяващите вещества в отпадъчните води, изпуснати в реката. Според протокола на районните инспектори превишението на допустимите норми е 600 пъти. Причините - увеличаване на обемите на производство над капацитета на пречистващата станция.
Заводът "Идеал стандарт" е
Още на пръв поглед "Идеал стандарт"контрастира с останалите промишлени мощности в региона - липсват типичните огромни пушещи комини, всичко блести от чистота, няма ги и обичайните шляещи се хора с ръце в джобовете.
Екологичната страна на дейността на американската фирма сега за първи път се разглежда толкова сериозно. След като бяха установени замърсяванията преди седмица, от Районната инспекция за околната среда и водите (РИОСВ) във Велико Търново заявиха, че след отпадъчните води ще изследват и замърсяванията на въздуха в района на завода. От ръководството на "Идеал стандарт" не крият, че част от технологичния процес е свързан с рискове от замърсяване, но уверяват, че се използват най-модерни технологии и са взети всички мерки за безопасност за околната среда и работещите в завода. "В производството се използва изцяло природен газ и във въздуха отиват единствено отпадъчните газове от изгарянето", обяснява Григор Димитров, директор "Човешки ресурси" в завода.
Това, което се е случило в река Росица преди седмица, изглежда по различен начин от двете страни. Всичко започва, след като преди две седмици живеещите около реката сигнализират за
Направената проверка в дневника на пречистващата станция установява, че постъпващата в пречиствателната станция на завода вода за пречистване се е увеличила двойно от януари насам вследствие на увеличаване на обема на производството. "При това натоварване усреднителите за входящата вода се запълват до краен предел и не може да се спази необходимото технологично време за престой в ламелния утаител", установяват специалистите на РИОСВ - В. Търново. Претоварването според тях е довело до авария и директно изливане на непречистени отпадъчни води в р. Росица.
Две седмици след проверката всичко около реката изглежда нормално. "Нивото е нормално ниско за летния сезон, риба в реката има", обясняват неколцината рибари. Повечето от тях обаче споменават, че мъртва риба преди две седмици все пак е имало. Повторната проверка на 1 август 2000 г. установява, че утайката в реката е почистена, станцията за пречистваща вода е ремонтирана и предстои монтиране на допълнителни инсталации за пречистване. Но причината за взетите светкавични мерки едва ли е наложената от екоинспекторите максимална глоба в размер на 2000 лева.
Превишен е капацитетът на пречиствателната станция
Елена Григорова, директор на РИОСВ, В. Търново
Въвеждаме нова инсталация за пречистване на отпадъчните води
Григор Димитров, директор "Човешки ресурси" в "Идеал стандарт"
Накратко
С 15-20 дена ще се забави приключването на ремонта на пътническия терминал на летище София, съобщи пред журналисти министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. Очакват се още два трансформатора и ленти за преминаване на багажа при проверка. Освен това се създава управителен съвет, който ще следи за ремонта на правителствения ВИП. Пусковият срок през октомври няма да бъде спазен. Вероятно ремонтът на ВИП ще бъде приключен следващата година.
НАТО изплати 67 253 лв. обезщетение за пострадалата къща на семейство Върбенови от Горна Баня, съобщи прессекретариатът на държавния глава. Президентът Петър Стоянов лично извести стопаните на пострадалия дом, се казва още в съобщението. На 29 април миналата година случайно отклонила се ракета на алианса падна в двора и нанесе щети на дома на българското семейство.
Случаи на холера в Силистренска област досега не са регистрирани, но специалисти на ХЕИ вземат превантивни мерки заради регистрираните болни в Румъния, каза ръководителката на епидемиологичния отдел на ХЕИ в Силистра д-р Теодора Начева. Засилва се контролът в заведенията за обществено хранене, магазините за хранителни стоки и питейната вода.
Общопрактикуващите лекари трябва незабавно да информират специализираните органи при забелязани симптоми за холерно заболяване у свои пациенти.
Cammell Laird дава 40 млн. лева за варненската корабостроителница
Оздравителният план за варненската корабостроителница беше внесен в края на седмицата във Варненския окръжен съд. В плана е предвидено английската компания Cammell Laird да стане собственик на активите на предприятието срещу поемане на дълговете на варненската корабостроителница, но в редуциран размер. Английската фирма се задължава да инвестира във корабния завод едва 5 млн. долара за петгодишен период и да запази минимум 1000 работни места.
Заложеният в оздравителната програма процент на средно удовлетворяване на кредиторите е около 23%. Дълговте на корабостроителницата са в размер на 165 млн. лв., т.е. кредиторите ще получат близо 40 млн. лв. Държавата ще получи най-голяма част от своите вземания - 99.64%. Обезпечените кредитори, най-големите сред които са Банковата консолидационна компания и ЦКБ, се предвижда да получат около една трета от вземанията си, а работниците - 25%. Необезпечените кредитори могат да разчитат на удовлетворяване на символична част от дълговете им - 4.7%.
Търговци изпробват по-високи цени на храните
Комисията по търговия и защита на потребителите обяви в сряда, че започва проверки в търговските обекти, предлагащи хранителни стоки. "Проверяваме обявяването на цените, целостта на информацията, дадена от производителите върху етикетите и наличието на документ за произхода на стоката", каза председателят на комисията Дамян Лазаров. Възможните глоби са от 50 до 3000 лв. Поводът е поскъпването на основните хранителни стоки на българския пазар.
Тенденцията на поскъпване, която е поне от месец, през изминалата седмица придоби истеричен оттенък. Цената на олиото се вдигаше с часове и в някои градове нарасна с около 70%, а средно за страната по данни на Федерацията на потребителите достигна 1.95 лв. за литър. Птицевъдите заявиха, че пилешкото месо ще поскъпне с 30%. Те обявиха по-висока цена на едро за яйцата, вследствие на което в магазина те трябва да се продават по около 15-16 ст. Браншовите организации на мляко и месопреработвателите също заговориха за поскъпване. С 30% е повишението и при зеления боб. Цената на килограм достигна до около 2.30 лв. без ДДС. Хората започнаха да се презапасяват.
Ценовиците единодушно обявиха поскъпването за спекулативно. Според икономическото министерство търговците са вдъхновени от повишеното потребителскоь търсене. Търсенето при храните е нараснало заради активния туристически сезон, а при някои продукти е и сезонна закономерност. От Федерацията на потребителите добавиха, че производителите се застраховат заради очакванията за лоша реколта покрай засушаванията и пожарите. Поскъпването на олиото например се обяснява с това, че реколтата от слънчоглед от миналата година е на изчерпване, а през тази година се очаква тя да е по-слаба. Смята се, че с излизането на новата реколта цените ще се нормализират.
Поскъпването на фуражите пък стои в основата на по-високите цени на месото, птиците, яйцата и млечните продукти. Допълнително обяснение за по-високите цени на млечните продукти е, че на пазара в момента продават само законно работещи мандри, които начисляват ДДС върху продуктите си. По хигиенни причини са затворени малките млекопреработващи предприятия, а това ограничава конкуренцията в бранша.
Федерацията на потребителите прогнозира, че цените на основните хранителни стоки ще продължат да се повишават, и посъветва правителството да освободи олио от държавния резерв, за да успокои пазара. Икономическото министерство разчита, че цените ще се нормализират и под влиянието на вносните стоки, конкуренцията в бранша, а и от покупателната способност на населението.
Проверяват имотите, предложени срещу компенсаторни записи
В София област част от цената на обектите ще се заплаща с левове
Главният секретар на Министерския съвет Елиана Масева разпореди на областните управители да извършат проверка във връзка със съставените от тях списъци на имоти, които ще бъдат предложени на собствениците на компенсаторни записи. Проверката е предизвикана по сигнал на Националното сдружение на общините, че в обнародвания преди две седмици в Държавен вестник списък фигурират имоти, които по силата на преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост преминават от държавна в общинска собственост.
Областните управители трябва да проверят чрез кметовете и общинските администрации дали в списъка са включени имоти, които по действащите градоустройствени планове към момента на влизане в сила на промените в Закона за общинската собственост са отредени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Освен това проверката трябва да установи дали за тези имоти кметовете на общините са направили искания за деактуване в съответствие с Правилника за приложение на Закона за държавната собственост.
Ако проверката констатира, че в списъка са включени неправилно имоти, които са станали общинска собственост, в него ще бъде нанесена поправка. Тя може да бъде както в посока на изваждане на част от обектите, така и в допълване на списъка, за да не остане броят на предлаганите обекти критично нисък. Корекциите в списъка се очаква да станат известни до края на идната седмица. От виновните длъжностни лица ще се търси дисциплинарна отговорност, съобщиха от правителствената пресслужба. Вече са факт първите уволнения в Благоевградска област.
Междувременно експертите от Министерския съвет обявиха, че не се предвижда изготвянето на специална наредба и следователно всички търгове ще бъдат организирани по процедурите на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му.
Областната управа на София вече публикува в два ежедневника график за провеждане на търговете. Очаква се интересът към тези обекти да е доста голям. От Министерския съвет съобщиха, че в списъка на област София няма спорни общински имоти. Първото наддаване в София ще започне в края на септември, а последнoтo - до края на година. Подробности около условията за участие и начина на плащане ще има едва една седмица преди провеждането на търга, когато ще бъде предоставяна тръжната документация. Отсега е ясно, че в наддаването ще могат да участват всички собственици, а не само титулярите на записите. Със сигурност няма да се плаща само със записи, а част от цената ще се заплаща в левове, като за различните обекти може да достигне и 50-70%. Депозитът за участие ще бъде заплащан в левове и стойността му ще е 1% от началната тръжна цена, конкурсната документация ще струва 20 лв. За някои от обектите, като например парцели и жилища, ще могат да бъдат използвани и жилищни компенсаторни записи, поясниха от областната управа.
Накратко
Дъщерната фирма на Мултигруп "Комерс тръст" е новият собственик на 53% от капитала на "Сердиком" - дружеството, което стопанисва хотел "Сердика" и има 50% участие в гранд-хотел "България". Цената на сделката е 5.21 млн. лв., платими в брой, тъй като дружеството е в списъка за целева приватизация. Купувачът се ангажира да инвестира 5.072 млн. долара до 2003 г. Договорът за приватизация на 66.9% от капитала на "Софарма" беше подписан през седмицата. Купувач на софийския фармацевтичен завод е "Елфарма", което е смесено дружество между Електроимпекс и "Унифарм". Цената на сделката е 24 млн. долара, платима в брой, а финансирането е с кредит от Булбанк. Купувачът ще блокира 15% от цената (3.6 млн. долара) в специална сметка в продължение на шест месеца. Основанието е, че акт на Държавен финансов контрол на стойност 2.3 млн. долара не е бил включен в документацията по сделката. Депозитът ще служи и ако в предприятието бъдат установени други значителни дългове, неизвестни към момента на сключване на сделката. Купувачът се ангажира да инвестира в "Софарма" 7.5 млн. долара за срок от три години.
Единствено "Астика" АД подаде оферти за трите миноритарни пакета на "Каменица", "Бургаско пиво" и "Плевенско пиво". Агенцията за приватизация беше фиксирала минимална цена от 958 хил. лв. за 12% от акциите на "Каменица", а за 10% от "Бургаско" и 1.1% от "Плевенско" стартовите цени бяха съответно 359 хил. и 16.9 хил. лв. Купувачът, както и дружествата, от които са предложени пакети, са с мажоритарен собственик "Интербрю".
Центърът за масова приватизация обяви, че дванадесетият централизиран публичен търг ще стартира на 21 август. На търга ще бъдат предложени акции от 161 предприятия, 60 от които ще бъдат предложени за първи път. В списъка фигурират и добре познати компании като "Целхарт" - Стамболийски, "Хан Аспарух" - Исперих, "Мадара" - Шумен, и др. Новата процедура за приватизацията на "София филм" ще стартира през септември, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. "Все още се колебаем дали да поискаме от потенциалните купувачи на софийските киносалони да запазят предназначението им за 5 или за 10 години", допълни той.
За първите седем месеца на годината са сключени 308 приватизационни сделки, а общият размер на договорените плащания е 267 млн. долара, съобщиха от Агенцията за приватизация. Основната част от тази сума е резултат от сделката за "Златни пясъци", където договорената цена достигна 96 млн. долара. Купувачите са поели задължения в размер на 11.7 млн. долара и са се ангажирали да инвестират близо 127 млн. долара.
Кирко Кирков ще е новият изпълнителен директор на "Юнион миниер Пирдоп мед", съобщиха от пресцентъра на компанията. Кирков ще замести на поста досегашния директор Филип Ромбаут, който от месец септември ще бъде регионален директор на новоучредения Инвестиционен фонд за Югоизточна Европа. В момента Кирков е изпълнителен директор на "Амилум България", а през последните десет години е работил по проекти на канадското министерство на отбраната.
Решенията на трето общо събрание на "Лейди София" са блокирани в съда
Бившият гигант за производство на чорапи и чорапогащи е с неясен статут след конфликт между "Интеракт" ЕООД и останалите големи акционери
Николай Стайков
Играта на обжалване на решения на акционерни събрания отдавна е станала практика по силите на всеки що-годе грамотен юрист, който поне малко познава отблизо работата на българските съдилища. Измежду дългия списък със съдебни конфликти след първата вълна на масовата приватизация, когато фондове и фирми с коренно различни интереси се оказаха съакционери в раздържавените предприятия, случаят "Лейди София" заема почетно място. За последните две години най-големият български производител на чорапи и чорапени изделия има само един месец нормална съдебна история без заведени дела, обжалвани решения, искови молби и т.н. Въпреки че заводът продължава да работи, неясният статут може да се окаже пречка пред всякакви бъдещи инвестиции. Вместо да върви към решение, вътрешният конфликт се задълбочава още повече, след като преди по-малко от седмица Софийският окръжен съд за пореден път отказва да впише решения на общо събрание на акционерите на дружеството. Мотивите отново са толкова неясни и противоречиви и доказват единствено, че краят на казуса "Лейди София" не се вижда.
Раздържавяването на 67% от завода по линия на масовата приватизация завършва с придобиването на пакети от страна на три от най-големите приватизационни фондове - Българо-холандски (26%), "България" (19.92%) и "Мел инвест" (11.85%). Последните два фонда прехвърлят своите дялове на "Интеракт" ЕООД, собственост на Пеньо Хаджиев, бивш директор на Българска инвестиционна банка и настоящ директор на "Българска фондова борса - София", който чрез "Интеракт" е акционер с 40% в русенската фабрика за спортни чорапи "Интерспортстил".
На проведеното през май 1997 г. общо събрание съветът на директорите на "Лейди София" е сменен изцяло и в него влизат представители на всички нови частни акционери.
- "Българо-холандски приватизационен фонд", сега Българска холдингова компания (БХКо), и сформираното работническо-мениджърско дружество "Лейди 96", започва след насроченото и по-късно отменено общо събрание на 29 май 1998 г. Въпреки че съветът на директорите го отменя дни преди датата с цел да изчака прехвърлянето на остатъчния държавен пакет акции на името на "Лейди 96", на 29 май в първоначално посочения ден, час и място е проведено общо събрание, на което с присъствието на "Интеракт" и на представител на държавата се гласува нов съвет на директорите, от който са заличени всички имена освен тези на Ховаким Худовердов и Богомил Беджев, съакционери на Пеньо Хаджиев в "Интерспортстил". Участието на държавния представител на това събрание е повече от спорно, след като само дни преди това е сключена сделката с остатъчния пакет и се оказва, че собственик на тези 24% вече е "Лейди 96", ръководено от изпълнителния директор Божидар Радев. Доказателство за това са подадените в съда няколко варианта на протоколи от общото събрание с различно съдържание и акционерно присъствие. Независимо от това присъствалият държавен представител е избран в борда, а промените са вписани в търговския регистър на Софийския градски съд още на същия ден, който се оказва последен петък на месеца и по принцип е неприсъствен за фирменото отделение на СГС.
Потърпевшите акционери
Последното спорно общо събрание се провежда преди малко повече от месец. На 20 юни 2000 г. се гласува промяна в борда на директорите и промени в устава, а съветът на директорите подава на същия ден заявление за вписване на решенията в регистрите. На 29 юни 2000 г. "Интеракт" ЕООД отново подава молба до Софийския окръжен съд (СОС) за спиране на вписването, която на 21 юли 2000 г. е резюлирана от председателя на фирмено отделение на СОС Джелепова с резолюция "Без движение" с искане да се представят доказателства, че има заведено дело срещу "Лейди София". Мотивите за това искане не са посочени, а от кабинета на Пеньо Хаджиев в "БФБ - София" заявиха, че той в момента се намира в годишен отпуск. На 24 юли на заявлението на "Лейди София" се поставя същата резолюция - "Без движение", с искане да се представят протоколи от решения на съдружниците от ООД, които са избрани като юридически лица в СД. Тези документи се представят на 27 юли 2000 г. На 31 юли 2000 г. друг съдия от СОС, Бойка Ташева, постановява "служебно да се извърши проверка" дали наистина има заведено дело - действие, което юристите на отсрещната страна определят като противоречащо на основни принципи на гражданско-процесуалния кодекс и открита подкрепа в полза на блокирането на вписването. Юристите на "Лейди София" припомнят, че близкото сътрудничество на Хаджиев със съдебните институции датира още от 1991 г., когато Главна прокуратура разследва Пеньо Хаджиев, тогава икономически директор на "Кореком", за отпуснат безлихвен кредит на фирма "Сириус - Тотел". Според неговите настоящи опоненти от "Лейди София" документите по тези преписки в момента са изчезнали и не могат да бъдат открити в архивите.
"ЛЕЙДИ СОФИЯ" АД
"Честността и неподкупността" на преговарялите за продажбата на телекома е под съмнение
Възраженията по същество (за незаконосъобразност, нецелесъобразност и непрозрачност) са:
Консорциумът иска да придобие за себе си неправомерни монополни и законодателно гарантирани права.
KPN/OTE предварително обвързват успеха на сделката с бъдещо цялостно приемане на предложени от тяхна страна законови промени. В резултат на това асоциация "Прозрачност без граници" констатира, че консорциумът би придобил значително икономическо и търговско предимство, в случай че постигне избягване на възлагателни процедури по Закона за обществените поръчки, въвеждане на монопол върху гласови услуги, включително международни гласови услуги, въвеждане на промени за предоставяне по търговски начин на всички далекосъобщителни услуги на БТК спрямо органите на МВР, Министерството на отбраната, службите за национална сигурност.
Позицията на KPN/OTE е насочена към въвеждане на монопол върху международната свързаност (мобилните оператори да бъдат задължени да осъществяват връзките си с мрежи в чужбина чрез международната централа на БТК), както и дълги срокове за предоставяне на международна свързаност. Изводът на асоциацията е, че е недопустимо създаването на частен монопол в сфери с изключително важно национално значение (това е уредено в чл.18, ал.4 на конституцията, чийто текст беше внесен от група опозиционни депутати за тълкуване от Конституционния съд именно във връзка със сделката за БТК - б.а.). Освен това според асоциацията се нарушава и чл.19 от конституцията, според който всички трябва да имат равни условия за стопанска дейност.
Комисията за защита на конкуренцията е дала становище, в което се изразява несъгласие с разширяването на монопола и въвеждане на монопол върху преноса на гласови услуги независимо от технологията, чрез която се осъществяват. Асоциацията смята, че КЗК и Конституционният съд трябва да се произнесат не само по въпроса дали това е възможно, но и дали изобщо може да се предостави монопол в тази сфера на частно лице.
Консорциумът се стреми да избегне всяка възможност за заплащане на обезщетения в случаите на неизпълнение на негови задължения по договора за 51% от БТК. Във връзка с идеята на правителството Народното събрание да ратифицира със закон договора за обезщетения (който е част от пакета документи, съставящи приватизационния договор, и предвижда максимална сума на дължимите обезщетения 250 млн. долара - б.а.). Асоциацията смята, че има несъответствие с разпоредби на конституцията. Освен това Конституционният съд би трябвало да осъществи предварителен контрол по ратифицирания договор, а това действие пак би довело до плащане на обезщетения.
Според асоциацията е неприемливо искането на консорциума за намаляване на цената на сделката с предварително задържана сума в доверителна сметка (на стойност 120 млн. долара - б.а.), която ще се използва при неприемане на исканите от консорциума законодателни промени - при възможни промени на законодателството в следващите десет години или при успешно атакуване на текстове пред Конституционния съд. Това противоречи на принципа, че договорите имат сила на закон между страните, но не могат да обвързват трети лица, държавата или законодателната власт.
Идеята за увеличаване на капитала на БТК чрез бъдещите инвестиции на консорциума противоречи на Търговския закон (тъй като става дума за увеличение чрез заемни средства) и се стига до хипотеза, при която консорциумът придобива над 51% от акциите на БТК при обявен търг и подготвена документация за 51%.
KPN/OTE се стреми към легално заобикаляне на българското законодателство, като иска в съвета на директорите на БТК да се концентрира голяма част от управленската власт на дружеството и до голяма степен да се игнорира общото събрание, а следователно и държавните интереси на Република България. Асоциацията смята, че решенията относно управлението на дружеството трябва да подлежат на по-сериозен контрол и да се гарантира по-голяма прозрачност.
Недопустимо е искането на консорциума за предоставяне веднага след сключване на сделката на правото да продаде 49% от придобитите в резултат на приватизационната сделка акции от БТК, без да изиска писменото одобрение на българския съдружник (това искане е изоставено в хода на преговорите, след което консорциумът е поискал да може да прехвърля придобития втори GSM-лиценз веднага след сделката). Според асоциацията тези искания биха позволили на купувачите да прехвърлят акции или лиценза на компании, които не отговарят на изискванията, предвидени в приватизационната процедура.
Консорциумът се стреми да ограничи възможностите на България за преговори, поемане и изпълнение на ангажименти към Световната търговска организация, Европейския съюз и НАТО, като изисква държавата да съгласува с бъдещите собственици на БТК преговорите си с тези организации. Според асоциацията е недопустимо частно лице да определя или одобрява националните приоритети и ангажименти на суверенна страна.
Неприемлива е в дефиницията "Форсмажор" (обичайно природни бедствия, войни и стачки) да се включат и действия на съда, защото целта на съдебния контрол е спазване на закона, следователно не може да се приеме предложението на консорциума да не отговаря за собствени незаконосъобразни действия. В закона е предвидено, че никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение. Според асоциацията се открива възможност чрез международен арбитраж консорциумът да осъди българското правителство да заплати големи обезщетения.
Консорциумът би следвало да поеме задължение за поддържане на равнище на оборот и печалби, достигнати от БТК през финансовата 1999 г. Република България не следва да допуска компаниите, притежатели на БТК и на втория цифров мобилен оператор, да са регистрирани като офшорни дружества, защото така се създава възможност за износ на капитали от страната.
Неприемливо е предложението на консорциума да получи правото да възлага без търг или конкурс договор за управление на свързана с него фирма, защото в цялото българско законодателство е прокарана идеята за нетолериране на договори между свързани лица. Създава се възможност за неправомерно облагодетелстване на свързани лица за сметка на ощетяване на държавния фиск.
Жотев: Господа, времето изтече
Преговорите с консорциума за продажба на БТК приключиха точно в полунощ на 31 юли срещу 1 август след продължила четири часа и половина видеоконферентна връзка между българската работна група и преговарящия екип на кандидат-купувачите - Хенк Виеренга от KPN и Василис Фетсис от ОТЕ.
Когато часовникът ударил 12 часа през нощта и с това краят на срока за сключване на сделката, вицепремиерът Петър Жотев заявил: "Господа, времето ни изтече! " и прекратил преговорите. По този театрален начин беше сложен краят на многосерийния тежък пазарлък за телекома ни, който продължи близо година и половина.
Според слуховете за драматичната развръзка малко преди историческите думи на Жотев консорциумът склонявал на отстъпка след отстъпка. Виеренга например потвърди пред "Капитал" информацията, която се знаеше още от миналата седмица - че консорциумът се е отказал от доверителната сметка в размер на 120 млн. долара. С толкова щеше да бъде намалена цената на БТК, в случай че парламентът не приеме исканите от OTE/KPN законодателни промени. "Ние им го поискахме, защото в противен случай щеше да е грубо към парламента. Те също бяха отдавна съгласни. Просто промените щяха да бъдат приети преди сключването на сделката и след това да се плати пълната цена, а не първо да се сключи, да се сложат 120 млн. долара настрани и да се чака какво ще гласуват депутатите", каза източникът.
Друга отстъпка на кандидат-купувачите в последния момент е отказът им от сравнително наскоро поставеното искане за възможност за възлагане на договор за инженерингови услуги без търг или конкурс. То пряко навяваше асоциации с "Интраком" и нейните връзки като доставчик на ОТЕ.
Около ден и половина преди приключването на преговорите на консорциума били изпратени десетина точки от условията по сделката, с които българското правителство е съобщило, че не може да се съгласи. Според източник от работната група относително най-важните искания на правителството били:
KPN и OTE демонстрираха, че са обидени от прекратяването на преговорите, макар официалните им становища да гласят, че всъщност те са казали решаващото "не". "Няма вероятност да участваме в бъдеща процедура за приватизация на БТК, нито в евентуален отделен търг за втори GSM-лиценз в България", заяви Хенк Виеренга, който досега преговаряше от страна на KPN. Въпреки очевидно лошото си настроение Виеренга каза, че KPN няма да завежда съдебен иск срещу българското правителство във връзка с прекратяването на преговорите.
В официалното съобщение на KPN се твърди почти безобидно, че "страните не успяха да постигнат споразумение по условията на сделката и консорциумът реши да се оттегли от преговорите". Според прессъобщението на ОТЕ, което звучи доста по-остро: "Консорциумът представи на българското правителство миналия петък, 28 юли, своето окончателно предложение, което спазва международните стандарти и практики и в същото време защитава интересите на своите акционери. Отговорът на българската страна не донесе необходимото удовлетворение в тази насока. Решението на консорциума беше да се оттегли от преговорите. " Един вид българското правителство е предложило условия, далеч от "международните стандарти и практики", и неговата некомпетентност е станала причина за провала на сделката.
Още по-сух и без никаква информация по същество беше коментарът на гръцкото и холандското посолство. Съветникът по печата към гръцкото посолство заяви: "Нямаме никакъв коментар по въпроса. Гръцкото посолство в София не е участвало нито при формулиране на предложенията, нито в процеса на преговорите. Най-подходящи за коментар са двете заинтересовани страни - българското правителство и в частност БТК, от една страна, и консорциумът OTE/KPN от друга. " От холандското посолство също не се ангажираха с конкретни изявления, като изразиха съжаление за провала на сделката, която според тях би довела до подобряване на отношенията между България и Холандия.
Гръцкият вестник "Катимерини" цитира говорителката на KPN Карла ван Ломвел, която заявява, че холандската компания е загубила доверие в начина, по който се водят преговорите. "В началото на годината направихме оферта на стойност от 600 млн. долара, но те (българската страна) постоянно поставяха нови изисквания. " "Катимерини" цитира източници, близки до ОТЕ, според които преговарящите от страна на България са повдигнали изненадващо въпроси, които вече са били разрешени. Процесът на преговаряне според тях е приличал на "разговор между глухи".
Холандският вестник Het Financieele Dagblad определя провала на сделката като жесток удар върху амбициите на KPN за навлизане в Източна Европа. Компанията прекратила преговорите поради все по-нарастващите искания на българското правителство.
"Има един човек, който печели от това, и всички го знаят, това е Грашнов (Владимир Грашнов, директорът на "Мобилтел" - бел.авт. )", заяви огорчено представител на кандидат-купувачите. Собствениците на единствения засега GSM-лиценз наистина прибират съвсем реално много пари от монопола, който имат върху цифровите мобилни телефони. Липсата на конкуренция се отразява и върху потребителите, които плащат по-високи месечни сметки заради това.
По поведението и на двете страни в преговорите за БТК се вижда, че българската група и кандидат-купувачите през последните месец-два са влезли в конфликт. Това личи най-вече от начина, по който бяха прекратени преговорите. Най-вероятно до полунощ на 31 юли кандидат-купувачите все още са смятали, че правителството блъфира със заплахата да се откаже от сделката. И двете страни през последните дни разказват колко нагло са се държали другите. Консорциумът разпространява неофициално оплакванията си, че последните десет въпроса били изпратени на български, а поканата да се явят на последни преговори пък дошла в неделя вечер за понеделник сутринта в десет.
Българските преговарящи от своя страна се придържат към насмешливо-критикарски тон. Те твърдят, че представителят на KPN се държал твърде остро и невъзпитано. Въобще обяснението за прекратяването на преговорите е, че
Обвързването на "Арментел" с "Интраком" доведе до невъзможност на ОТЕ да изпълни поетите ангажименти при придобиването на компанията през 1997 г. Наскоро Армения заведе дело срещу ОТЕ. Според подписаното споразумение ArmenTel запазваше правото на монопол в сектора в продължение на 15 години. Насреща гръцката компания се задължаваше да инвестира повече от 200 млн. долара в телекомуникационния сектор на страната в продължение на пет години. Неизпълнението на този ангажимент наложи и ответни действия на арменското правителство. Още миналата година компанията си спечели доста врагове сред арменците с решението си да въведе заплащане на телефонните разговори на минута. Общественото недоволство обаче възпря компанията от този ход. Арменското правителство е особено негативно настроено към ОТЕ, която според тях нарушава правата на потребителите. Показателна за неуспеха на компанията в Армения е и невъзможността на ОТЕ да продаде 10% от акциите на ЕБВР и на групировката "Левентис", проявяващи интерес към "Арментел".
Навлизането на компанията в Молдова също беше съпроводено от скандали. Посредник по преговорите беше генералният директор на "Интраком" Костас Цукадилис. Според публикации в гръцкия вестник "Катимерини" той е опитал да повиши стойността на офертата и на заема, който ОТЕ трябваше да отпусне на молдовския телеком, така че по-бързо да бъдат изплатени доставките на "Интраком".
В Румъния пък се водят съдебни спорове във връзка с лиценза за мобилен оператор. Румънската телекомуникационна компания RomTelecom, 35% от капитала на която са собственост на ОТЕ, се противопостави на решението за предоставяне на нови лицензи за ползване на обхвата от 1800 Mhz, монополното положение в който му бяха предоставени до 2003 г. KPN също има вътрешни проблеми заради предстоящото разделяне на компанията на две отделни (едната се очаква да поеме само фиксираните телефони, а другата - мобилните връзки). Очакваната структурна промяна даже довела до промяна на уговорките по сделката за БТК. Доскоро се предвиждаше, че KPN и OTE ще вземат БТК и втория GSM-лиценз чрез две отделни смесени дружества, като холандската компания щеше да участва в това за телекома с 40%, а в това за втория GSM - с 60%. Последната договорена промяна била, че в двете смесени дружества ще участват де факто двете нови отделни звена на KPN - едното за фиксирани телефони да влезе в дружеството за покупката на БТК, другата нова структура KPN Mobile да участва само за GSM-лиценза.
"Оказа се, че в един момент ще преговаряме с две нови отделни компании, които имат вече твърде малко помежду си, тоест консорциумът щеше да бъде от три, а не от две фирми. Затова намаля сцеплението на интереси", заяви източник от работната група.
Финансовите данни за компанията показват сериозен ръст на приходите и печалбата за първите шест месеца на 2000 г. - 12 и 10% съответно на годишна база. Очакванията на ръководството са, че темпът на прираст ще се повиши до края на годината. За 1999 г. балансовата печалба на БТК е 96 млн. лв., което е с около 20% повече спрямо предходната година. За 2000 г. се очаква тя да възлезе на 130 млн. лв. Приходите от дейността са в размер на 709 млн. лв., а платените данъци - 51 млн. лв. От компанията обясняват положителните резултати със стабилизирането на макроикономическата обстановка, ребалансирането на тарифите, започнало през 1997 г., нарастването на дела на фиксираните разходи, включването на нови абонати и услуги.
Инвестициите на БТК за миналата година са в размер на 130 млн. лв., като по-голямата част от тях са осигурени от собствени финансови източници. За тази година са планирани 180 млн. лв. инвестиции. Основната част от тях е насочена към по-нататъшната цифровизация на националната съобщителна система, както и към увеличаването на разнообразието от предлагани услуги.
Освен с отказа на купувачите да склонят на компромиси управляващите се опитват да се оправдаят за продължилата две години процедура за приватизация и с твърдението, че БТК нищо не е загубила. Неслучайно това беше темата, на която вицепремиерът Жотев отдели най-много внимание при съобщението за прекратяването на преговорите, вместо да аргументира решението с повече детайли. Акцентът на последните съобщения е върху два основни момента - финансовото състояние на БТК се е подобрило, а отложената приватизация не е попречила на инвестиционната програма за цифровизация. Първото вече беше изконсумирано в началото на тази година, когато Жотев успя да накара OTE/KPN да вдигнат цената за БТК от 510 до 600 млн. долара с аргумента за добрата печалба от 1999 г. и с подобряването на инвестиционния климат в региона след края на войната в Косово.
Хвалбите за напредъка на инвестиционната програма на БТК, изглежда, са леко пресилени, тъй като в средите на управляващите се говори за забавяне на търгове за доставка на цифрови централи и оборудване за тях. Официално миналата седмица Славински призна, че имало забавяне само на един търг, при това само с два месеца.
Факт е, че независимо от обявеното подобряване на финансите и технологичното състояние на БТК никой не се наема да твърди, че тя ще бъде продадена срещу по-добра цена от последно договорените 600 млн. долара. По този въпрос Жотев за пореден път сподели виждането си, че цената далеч не е най-важното в една приватизационна сделка. Позиция, която (както показа и скандалната сделка за Булбанк) едва ли може да мине без критики в една страна със значителен външен дълг, ниски доходи и застой в икономическото развитие.
Интересът към БТК в новата процедура ще зависи основно от това дали заедно с държавния телеком ще върви и вторият GSM-лиценз. В досегашната процедура той беше обявен в пакетна сделка с държавния телеком като апетитна хапка, която да привлече интереса на инвеститорите.
Жотев и Славински отказаха информация по въпроса дали GSM-лицензът ще върви в пакет с БТК и в предстоящата да се обяви нова процедура. Аргументът е, че тепърва предстои да бъде обявена процедура за избор на консултант по новата сделка (договорът на досегашния консултант "Дойчебанк" отдавна изтече, компанията получава договореното си възнаграждение въпреки провала на преговорите). Избраният консултант се очаква да помогне на правителството да изготви нова стратегия за продажбата на БТК. Затова за момента нито е ясно дали отново ще бъдат предложени за продажба 51% или 67% от БТК, дали ще се възприеме вариант държавата да запази златна акция, дали част от акциите ще се пускат за продажба през борсата, на какви критерии ще трябва да отговарят кандидат- купувачите (примерно дали да са от сектора на телекомуникациите, или може финансово-инвестиционни институции евентуално в консорциум с друг кандидат).
"Имаме пет-шест идеи, но е рано да се говори за тях сега. Надценявате ни, ако мислите, че като сме прекратили преговорите в полунощ, след това сме имали време да мислим каква ще е новата стратегия за БТК", заяви Славински след прекратяването на преговорите.
Въпросът за отделното предлагане на втория GSM безспорно е най-парлив и затова вероятно ще остане и най-дълго неизяснен. Неприятното е, че това означава продължаване на монопола на "Мобилтел" като единствен GSM-оператор за още дълъг период (вероятно поне година). Вариантът за публично предлагане на акции на БТК на фондовите борси също изисква време за подготовка.
Представител на правителството коментира, че най-разумно ще бъде БТК да бъде продадена преди изборите. Според него: "Могат да ни критикуват за това, че сме отложили приватизацията. Вижда ми се възможно да има напредък по новата процедура за приватизация в началото на следващата година."
Провалът на сделката за БТК е
Провалът на сделката не застрашава платежния баланс
Краят на срамните преговори за БТК
Бакърджиев забърка държавата в ситуация без печеливш изход
Когато лисицата попадне в капан, тя прегризва крака си, за да се освободи.
Нещо подобно направиха миналата седмица и висшите ни държавници със сделката за БТК. В ролята на лисицата влезе вицепремиерът Жотев, а капанът беше поставен от неговия предшественик - бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев.
След година и половина на мъчителни преговори и множество отлагания на крайното решение правителството се отказа да продаде БТК на гръцко-холандския консорциум ОТЕ/KPN. Официалните аргументи са, че условията по сделката могат да се окажат заплаха за националната сигурност, да попречат на преговорите за членство в Европейския съюз, а освен това предвидените неустойки по приватизационния договор са неизгодни за държавата. Държавният телеком ще се продава отново, като този път целта ще бъде да се привлекат повече стратегически инвеститори и да се създадат условия за конкуренция между кандидат-купувачите, обяви вицепремиерът Петър Жотев.
Решението да се спре сделката безспорно е по-малкото зло пред сключването й при подготвяните скандални и неизгодни за държавата условия. Всъщност проблемите започнаха от подписания през юли миналата година от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев меморандум. Именно в този документ държавата (в лицето на синия лидер) прие да започне преговори по уточняването на условията, които сега станаха повод за провала на сделката. Веднага след като екипът на Бакърджиев пое преговорите в свои ръце, представителите на държавата започнаха да се съгласяват с всички искания на купувачите. Така се стигна до срамните условия за промени в законите, за огромни неустойки, които съвсем реално можеха да бъдат получени, и прочее отстъпки, които поставиха правителството в губеща ситуация. На практика след подписването на меморандума държавата вече нямаше печеливш ход. Тя трябваше да избира - дали да сключи изключително неизгоден договор, или да отложи най-голямата приватизационна сделка и по този начин да рискува спадането на цената й.
Трудно е да се каже сега
Неприятното за приемниците на Бакърджиев сега е, че никой от тях не може си позволи да обясни защо преговорите цяла година продължаваха да се водят. Според източник от работната група за БТК досега надежда имало, защото кандидат-купувачите показвали склонност към обсъждане на спорните въпроси. От месец насам обаче те втвърдили позицията си.
"Нямахме усещането, че хората насреща могат да вземат решение, а освен това като че ли се загуби интересът, който беше събрал OTE и KPN заедно", каза представител на правителството. Източник, близък до кандидат-купувачите, пък коментира, че "прекратяването на преговорите беше предрешено още преди седмици и ние нищо не можехме да направим".
С прекратяването на преговорите управляващите признават
Има
През пролетта правителството одобри освен това проект на промени в закона за приватизацията, чрез които се правеха поправки за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, пак по искане на купувачите. Същите проектопоправки бяха даже одобрени на първо четене в икономическата комисия и в пленарната зала. Мнозинството в парламента неофициално беше инструктирано, че трябва да изгласува ударно на първо и второ четене предложените законови промени, поискани от консорциума.
За доказателство, че ще има сделка, в края на май ръководството на БТК пусна обява в Държавен вестник за общо събрание на дружеството на 3 юли, на което точки в дневния ред бяха насочени към влизане във владение на новите собственици. Събранието обаче не се проведе. Няколко такива безсмислени обяви за несъстояли се общи събрания на БТК веднага след евентуална сделка имаше още в края на миналата година.
Въпреки всички досегашни демонстрации в подкрепа на условията на консорциума OTE/KPN вицепремиерът Петър Жотев сега заяви, че става дума за последователна политика на правителството. "Преговорите не бяха провалени. Можеше да се говори за провал, ако имаше конфликт между двете страни. Ние се разделихме с добро", каза министърът на икономиката. Според него освен това "KPN и OTE си остават стратегически партньори".
Въпреки че Жотев отрича да има какъвто и да е завой в преговорите за БТК, в работната група се знае, че това е само за пред хората. Всъщност завоят е настъпил в края на май и началото на юни, след което кореспонденцията, а въобще и всякаква комуникация между преговарящите страни са станали относително по-редки и враждебни. На 30 май консорциумът е изпратил меморандум, в който изразява несъгласие с гласуваните по принцип от правителството на 18 май поправки в Закона за далекосъобщенията. Кандидат-купувачите протестират срещу осем допълнително добавени елемента в закона или променени дефиниции, които според тях променят проекта, за който са се споразумели с работната група на 9 декември и са в противоречие с меморандума от 31 януари. В това писмо OTE / KPN смело заявяват: "Правилната изходна точка би трябвало да бъде езикът на проектопромените от 9 декември". Осемте въпроса са:
Защо в закона са направени промени във връзка с кабелните оператори, като република България предлага да не им се налагат никакви ограничения освен по отношение на дейности, резервирани изключително за БТК? Консорциумът иска да ограничи всички възможни услуги, които операторите могат да предлагат (това не се отнася до Интернет по кабел, тъй като по този въпрос консорциумът отстъпи още през януари).
Защо са разширени дейностите на т.нар. правителствени мрежи? България иска да бъдат използвани далекосъобщителни мрежи за нуждите на изпълнителната власт за управление на страната. Консорциумът не е съгласен, защото "това ще осигури допълнителни ограничения на изключителните права на БТК".
Защо са приети промени във връзка с предоставянето на допълнителни честоти след изчерпване на ресурса и при нужда за разширяване на мрежата? България предлага в Закона за далекосъобщенията да пише, че допълнителни честоти се предоставят само ако в лиценза изрично е записано, че има "изискване за разширяване, модернизация и развитие" на мрежата, за която е даден лицензът. Консорциумът се опасява, че това можело да доведе примерно до изключване на втория GSM, след като са изпълнени неговите оперативни цели (каквото и да означава това).
Защо са променени компенсациите в полза на консорциума в случай на преустановяване или временно спиране на лиценза за далекосъобщителна дейност? България иска да не плаща компенсации, ако отнеме лицензи на консорциума в случаи на война, военно положение или криза, а консорциумът е против.
Защо се предлага нова съвкупност от условия по отношение на всеобщо предлаганата услуга (тоест достъпен телефон за всеки - б.а. )? България предлага да се въведат нови условия, при които БТК може да откаже предоставянето на всеобщо предлагана услуга (например техническа невъзможност). Консорциумът твърди, че това не съответства на договорените условия на лиценза на БТК.
Защо е нарушено правното единство на уредбата на предоставените на БТК изключителни права върху международната свързаност? България иска това да отпадне като термин, за да не притеснява евросъюзът, консорциумът настоява да се запише текст за "установяване на държавен монопол върху предоставянето на международна свързаност за целите на гласови услуги при публично известни условия до 31 декември 2002 г."
Защо е променена дефиницията за понятието радиослужби? (от писмото не става ясно какво е предложила България и какво всъщност иска консорциумът - б.а.)
Защо е въведена твърде ниска санкция от 1000 до 5000 лв., в случай че някой оператор наруши задължението за използване на инфраструктурата на БТК за фиксирани линии на мрежи? България защитава позицията, че и без това при нарушаване на монопола на БТК са предвидени много високи глоби от 10 хил. до 100 хил. лв., консорциумът иска и в конкретния случай да се запишат максималните възможни глоби.
Въпреки че не всички изброени точки са сред най-съществените противоречия по сделката за БТК, начинът, по който са формулирани, показва, че към този момент консорциумът се изживява като силната страна в преговорите. Същото се чувства и в отговора на Славински по осемте възражения. Тонът е изключително дипломатичен, внимателен и обещаващ възможност за компромиси, явно с намерението да не бъдат обидени или по някакъв начин притеснени кандидат-купувачите.
При това положение е ясно, че огромната промяна в поведението на преговарящия екип от българска страна преди два месеца и сега не може да се скрие. Най-вероятното обяснение е започването на преговори за членство на България в евросъюза, и то конкретно по главата "Телекомуникации" (нейното отваряне се очаква през септември). Наскоро стана ясно, че на 20 юли на шестата среща на Съвета за асоцииране на България в ЕС, главният преговарящ от страна на съюза - Рютгер Виселс, е предупредил да се преосмислят готвените промени в Закона за далекосъобщенията за разширяване на монопола на БТК след приватизацията. Знаеше се, че очакваният финал на 31 юли зависи от неофициалното мнение на Европейската комисия по последните предложения на купувачите. До края на миналата седмица Гроздан Караджов, член на работната група за продажба на БТК, председател на борда на телекома и главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията, обсъждаше в Брюксел последните изменения в условията по сделката. Говори се, че експертите на евросъюза накарали Караджов да се почувства доста неудобно, като му заявили, че той е заинтересована страна (като шеф на борда на БТК) и дори не би било редно да участва в работната група. Отношението към исканията на кандидат-купувачите за разширяване на монопола за пореден път не е било благоприятно, което може би до голяма степен е предопределило и изхода на 31 юли.
След като си отдъхна с облекчение, че е заровила горещия картоф, работната група за БТК се посвети на действия за предотвратяване на евентуални обвинения и критики. Факт е, че не е лесно да се скрие протакането и твърде дългото толериране на явно неприемливи условия. Най-любопитният намек в изявленията на Жотев от миналата седмица беше: "Всеки потенциален купувач трябва да знае, че насреща си има много професионален екип, който сега вече работи в координация".
Най-вероятно това изявление трябва да се тълкува като опит за прехвърляне на отговорността за провала на предишния преговарящ екип (и лично на Бакърджиев), който не е работел в координация. Вината на Бакърджиев за толерирането на исканията на купувачите (най-вече на ОТЕ и в частност на интересите на скандалната компания "Интраком" на бившия агент на ЩАЗИ Сократис Кокалис) е безспорна. Въпросът е защо сделката не беше прекратена още веднага след промените в кабинета. Ако това беше станало през декември, прехвърлянето на негативите щеше да бъде елементарна задача. Сега, напротив, забавеният финал изглежда по-скоро удобен коз в ръцете на Бакърджиев при вътрешните войни в СДС.
"Чудя се дали сега няма някой да упрекне Иван Костов и Петър Жотев, че са близки с Майкъл Чорни и Владимир Грашнов и че получават месечно възнаграждение от "Мобилтел". Това го казвам и на шега, и с много огорчение. Защото положих много усилия и получих незаслужени упреци. Сега се вижда колко е било трудно", заяви безочливо Бакърджиев пред в. "Сега".
Дали бившият вицепремиер е бил освободен от кабинета заради това, че на практика провали сделката с БТК или заради други прегрешения, вече няма никакво значение. Остава само неприятният вкус от още една провалена приватизационна сделка. Провалена заради рецидивираща некадърност и държавническо безхаберие.
Румъния в сянката на неокомунизма
Илиеску и неговите реформирани комунисти са фаворити за президентските и парламентарните избори
Петър ИВАНОВ
Има бивши соцстрани като Полша например, в които всички твърдят, че вече е без значение кой ще спечели изборите. Държавата има общопризнати приоритети и е все едно дали ще бъде управлявана от бившите комунисти, или от десноцентристките партии. Румъния обаче е точно обратният пример. Ако предстоящите през ноември президентски и парламентарни избори бъдат спечелени от бившия соцапаратчик Илиеску и неговата Партия за социална демокрация (PDSR), това може да се окаже катастрофално. Външният министър Петре Роман даде публичност на тези опасения, като обяви, че ако това се случи, пазарните реформи ще бъдат спрени, членството в Европейския съюз (ЕС) ще се отложи за неопределено време, а страната ще се върне години назад. Роман има редица основания да се притеснява, защото Йон Илиеску - бивш съратник на Чаушеску и президент между 1990 и 1996 г. - е начело в рейтингите за кандидат-президент. Освен това PDSR продължава да бъде водещата опозиционна партия и според социолозите за нея биха гласували почти половината от избирателите.
Политическата неразбория бе катализирана и от още един факт - президентът Константинеску обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат. Най-голямата партия от правителствената коалиция, Национално-селската, християнска и демократическа партия (PNTCD), упорито се опитва да убеди премиера Изареску да се кандидатира, но той все още отказва да вземе решение. Така управляващите центристки партии са далеч от единна кандидатура, която може успешно да противостои на Илиеску.
На 17 юли президентът Константинеску обяви, че няма да се кандидатира за следващ мандат. Някои веднага обявиха, че това ще предизвика едва ли не политическа катастрофа, а според други Константинеску просто не е имал друг избор. Последните социологически проучвания показаха, че рейтингът на президента е едва 20 на сто. Според много от румънците той твърде често е бил некомпетентен, непрофесионален и склонен към груби политически грешки. Самият Константинеску обаче подчерта, че отказът му от политиката е резултат на силно разочарование. Според него политиката и икономиката в Румъния са "управлявани от система, която твърде много наподобява мафия и има връзки в държавните институции". "Намираме се в момент, когато хората купуват и продават принципите си, търгуват места в парламента и правителството, като използват лъжи, изнудване, вулгарност и манипулации", обяви на всеослушание Константинеску. Публична тайна е, че корупцията в Румъния е всеобхватна и че подкупи взимат всички - от чиновниците по граничните пунктове до министрите (пресен пример е скандалът за пране на пари, избухнал около френския бизнесмен от румънски произход Адриан Костя, в който бяха замесени твърде високопоставени политици).
През 1996 г. Константинеску зае президентския пост с обещание, че ще се бори с корупцията. Но според конституцията президентът не разполага с никакви специални правомощия и Константинеску избра единствено възможния вариант - да воюва с корупцията като въздейства на общественото мнение. Когато загуби популярността си обаче, Константинеску бе лишен и от това средство. Отивайки си, президентът направи последен жест, като обяви, че няма да се кандидатира за място в парламента или за висш партиен пост. Според Сорин Йонита, директор на Румънското академично общество, "самият факт, че такова нормално решение е безпрецедентно и изненадващо за мнозина, говори повече за ниските стандарти на румънския политически живот, отколкото за морала на Константинеску".
Премиерът Мугур Изареску все още удържа натиска на PNTCD да се кандидатира за президент. Въпреки това обаче премиерът е най-силният потенциален противник на неокомуниста Илиеску. Популярността на Изареску е около 18.5 на сто, а напоследък рейтингът на Илиеску спадна до 34.5%, с около 6.7 на сто по-малко от последното допитване преди месец. Според общоприетото мнение Изареску е технократ, компетентен и активен политик, за разлика от Илиеску, който е статичен и консервативен. Изареску се ползва с репутацията на способен ръководител и добър администратор, както заради опита си като дългогодишен директор на централната банка, така и заради успешните преговори, които проведе с МВФ вече като премиер. Освен това през последните 9 месеца, откакто той е министър-председател, Румъния показа първите признаци на икономическо възстановяване след три последователни години на рецесия. Но това е твърде малка утеха за центристките партии, защото електоратът вече е олевял заради икономическите проблеми и бедността, акумулирани в предходните години. Илиеску и неговата партия експлоатират точно недъзите и трудностите на последните години на преход. Според социолозите избирателите са склонни да подкрепят левите партии най-вече заради постоянно спадащия жизнен стандарт и безработицата. Множат се и констатациите, че в опитите си да осъществят прехода центристките и десните партии са се дискредитирали до степен, в която избирателите вече гледат с носталгия към времето на Чаушеску и на предстоящите избори вероятно ще предпочетат Илиеску, който им обещава спокойствие и сигурност.
Основната интрига в румънската политика в момента е свързана именно с тази тенденция. Затова по-скоро като партиен лидер (председател на Демократическата партия), отколкото като външен министър Петре Роман призова всички политически сили, които са за пазарни реформи и за европейска ориентация на страната, да се обединят в широк алианс, за да спрат настъплението на бившите комунисти към властта. Според Роман главната опасност е спирането на прехода. "От правителството, което ще управлява през следващите четири години, ще зависи дали ще финализираме прехода и дали ще изградим функционираща пазарна икономика", казва Роман, като предупреждава, че "голямата опасност за Румъния е да има кабинет, който ще я върне в миналото и ще я отдалечи от членството в Европейския съюз".
Докато Роман призовава за обединение на центъра, левицата съвсем своевременно започна предизборното си прегрупиране. Социалдемократическата партия на Румъния (PSDR), един от по-малките партньори в управляващата коалиция, погълна опозиционната Социалистическа партия (PS). Естествено двете партии казаха, че става въпрос за обединение на социалдемократическите сили в страната, но истината е, че социалдемократите искат да вдигнат политическата си цена. "С това обединение искаме да пратим послание и да допринесем за създаването на социалдемократическа партия от европейски тип, която да бъде алтернатива на управляващите и да ускори приемането на Румъния в ЕС и НАТО", заяви лидерът на PSDR Александру Атанасиу. Някои твърдят обаче, че сливането на двете партии ще подобри позициите на PSDR при очертаващите се преговори за евентуален предизборен съюз с основната опозиционна лява сила PDSR.
Три месеца преди изборите партията на реформираните комунисти продължава да бъде фаворит на избирателите - проучванията показват, че тя се ползва от подкрепата на близо 49 на сто от румънците. Контрастът с центристките партии е твърде голям, защото в момента те имат доверието на едва 23% от избирателите. На управляващите партии ще им бъде доста трудно да променят това съотношение, а и бившите комунисти едва ли ще стоят със скръстени ръце. Очевидно оставащите месеци до изборите ще бъдат твърде напрегнати, а битката за избиратели - изключително ожесточена.
Алан Грийнспан - а сега накъде
За първи път шефът на Федералния резерв не знае какво става в американската икономика
Кирил Кирилов
Председателят на американския Федерален резерв Алан Грийнспан изглежда умерено оптимистичен относно очертаващата се тенденция американската икономика да намалява темпа си на растеж до по-поносими равнища. Обикновено Грийнспан се оказва прав. Но този път много икономисти и коментатори се питат прав ли е наистина. Половин Америка смята, че Грийнспан е прав и че неговата монетарна политика, откакто е начело на Федералния резерв, е в основата на американския просперитет. Другата половина, напротив, е на мнение, че невижданият бум в икономиката се случва въпреки усилията на Грийнспан. Вероятно Алан Грийнспан е едновременно най-популярният и най-мразен човек във Вашингтон.
От 1978 г. насам два пъти годишно председателят на Федералния резерв се изправя пред членовете на американския Конгрес, за да обясни как се развива американската икономика и да представи прогнозите на оглавяваната от него централна банка за следващата година. И въпреки че законът, който изискваше два пъти годишно председателят на Федералния резерв да се явява в Конгреса с т.нар. показания на Хъмфри Хокинс наскоро бе отменен, въпросното събитие вече се бе превърнало в традиция. Именно за да бъде спазена традицията, Алан Грийнпан се яви на 20 юли пред Банковата комисия на Сената, а на 25 юли - пред Банковата комисия на Камарата на представителите.
Грийнспан винаги е бил човек, чиито речи са се отличавали с точни и ясни формулировки, макар и изпълнени с множество уговорки. Този път той се въздържа от категорични изводи, застраховайки се, че е твърде рано е да се каже със сигурност, че спадът на икономическия растеж е нещо повече от временна пауза и че търговският дефицит не може да расте безкрайно. И въпреки това Грийнспан определено бе оптимистичен по някои пунктове - производителността ще расте стабилно, високите заплати могат да бъдат задържани без увеличаване на безработицата.
Доскоро нямаше съмнение, че търсенето неудържимо расте, което пък води след себе си бича на високата инфлация. През последното тримесечие на миналата година ръстът на БВП на годишна база достигна умопомрачителните 7.3 процента от БВП. И именно затова Федералният резерв вдигна основните лихви общо с 1.75 процентни пункта в периода юни 1999 г. - май 2000 г. След април тази година нещата като че ли се поуспокоиха. Според данни от 28 юли през второто тримесечие на тази година ръстът на икономиката ще бъде доста под 4 процента от БВП. Остава обаче големият въпрос - дали този спад не е просто затишие пред буря. При двете си появявания в Конгреса този месец Грийнспан яростно - нетипично за неговия стил - се опитваше да убеди американските законодатели и избирателите, че връщането на икономическия растеж към нормални стойности не е временно явление. Той се позова на спада на цените на акциите от началото на тази година - ако те останат на тези нива, това ще помогне потребителското търсене да остане в нормални граници. Според него по-високото дългово бреме и амортизационни плащания ще намалят дела на обози част от доходите на потребителите, която бе в основата на по-високото търсене. По-високите цени на петрола също работят за тази кауза - в речта си Грийнспан обяви, че вдигането на цените на петрола на световните пазари се равняват на вдигането на данъците върху доходите с един процент.И накрая Грийнспан обяви, че американците просто трябва да са готови да смирят своята страст за потребление. Обемът на дълготрайните стоки в американските домакинства, включително автомобилите, растеше с 6 процента годишно през последните три години, ниво много по-високо от това, което се наблюдаваше през миналото десетилетие.
Доколко е оправдан обаче оптимизмът на председателя на Федералния резерв. Вероятно слабият или вървящ надолу фондов пазар наистина има някакво влияние върху т.нар. ефект на богатството. Въпреки това никой не би могъл да каже колко от американските потребители вземат предвид състоянието на фондовия пазар, когато вземат решение да изразходват част от спестяванията си, държани в корпоративни ценни книжа. Освен това инвеститорите, изглежда, не се уплашиха от възможни нови повишения на лихвените равнища, след което цените на акциите отново полека тръгнаха нагоре. След като достигна дъното на 23 май, индексът Nasdaq скочи с близо една трета, въпреки че все още е с 20 процента по-нисък от рекордно високите си нива през март. Но тенденцията е налице.
Доза несигурност в прогнозите на Грийнспан внасят и данните от строителната индустрия, показателите от които се смятат за основни за състоянието на една национална икономика. Последното проучване на Федералната резервна банка на Филаделфия, публикувано на 20 юли, твърди че броят на новостроящите се къщи през юни е спаднал с 2.6 процента, втори пореден спад на този показател. Същевременно обаче продажбите на съществуващи недвижими имоти отбелязва ръст вече втори пореден месец, и то с нива далеч по-високи от очакваните от анализаторите на пазара. Заявките за покупка на дълготрайни потребителски стоки са нараснали с 10 процента през юни - едва ли това може да говори за спад на потребителското търсене.
Корпоративна Америка изпраща също толкова смесени сигнали. Според последните проучвания печалбите на американските компании през първото тримесечие на тази година ще бъдат средно с 21 по-високи от печалбата им през същия период на миналата година. Нещо повече, около две трети от американските компании вече публикуваха финансовите си резултати за периода и те изцяло потвърждават тази прогноза. От което пък следва един- единствен извод - слуховете за намаляване на темпа на растеж очевидно са твърде преувеличени. От друга страна, корпоративните печалби в индустриите, които са най-чувствителни към лихвените равнища - като автомобилната индустрия и финансовите услуги - през последното тримесечие нараснаха с далеч по-малко, отколкото очакваха анализаторите на тези пазари. Ако тези финансови резултати са нещо повече от временна аномалия, то може би наистина намаляването на темпа на растеж на американската икономика вече се задава на хоризонта.
Именно тези смесени сигнали очевидно бяха в основата на това речта на Грийнспан да бъде изпълнена с уговорки и неопределеност относно бъдещите действия на Федералния резерв. Основните му тези бяха пет: първо, членовете на Федералния резерв много внимателно ще следят данните за икономиката в периода юли - 22 август, когато е следващата среща на борда на директорите на Федералния резерв и на която евентуално може да се вземе решение за ново вдигане на лихвите. Второ, това, което ще покажат данните, ще има "значителен ефект" върху решението на Федералния резерв. Трето, все още има "твърде много" промени в лихвените равнища, които все още не са постигнали своя ефект върху развитието на икономика. Четвърто, икономиката все още е в "небалансирано състояние", но лихвените равнища вече започват да водят до нормализация на нейното състояние. И последно, рано е да се прогнозира дали процесът на стабилизация ще продължи, но повече неща ще са ясни към 22 август.
На практика основните тези на речта му не са нищо повече от бягство от конкретния и изключително важен отговор на въпроса дали американската икономика ще успее да намали темповете на растеж до едно разумно ниво, дали инфлацията няма рязко да скочи и дали нивото на безработица ще успее да се задържи на досегашните рекордно ниски нива. В неприсъщ стил Алан Грийнспан не даде ясен отговор на нито един от тези основни въпроси. Но твърде ясно намекна, че всички трябва да очакват ново повишение на лихвите след срещата на Федералния резерв в края на август. А след тази среща Алан Грийнспан със сигурност ще затвърди репутацията си на един от най-популярните и същевременно един от най-мразените хора в Америка.
Враг на собствения си народ
Бруталното двуличие на Саддам Хюсеин е единствената причина за страданията на обикновените иракчани
Мадлин ОЛБРАЙТ, държавен секретар на САЩ *
На 2 август се навършиха десет години, откакто Саддам Хюсеин наруши международното право и дадените на арабските лидери обещания, като брутално нахлу в Кувейт. Пред очите на света танковете, пехотата и военните кораби на Ирак предприеха с нищо непредизвикана агресия спрямо съседна арабска държава. По време на тази инвазия и на последвалата окупация иракският режим систематично подлагаше на зверства народа на Кувейт. Мъчения, осакатявания, изнасилвания и убийства бяха използвани като нарочни средства за тероризиране и всяване на страх. Кувейтските музеи, търговски офиси и жилища бяха ограбени от иракската армия. Войниците оплячкосаха предприятията, съсипаха околната среда и взеха хиляди жители за заложници.
Светът отвърна на извършеното от Саддам Хюсеин нашествие с почти безпрецедентно единомислие и решителност. Съветът за сигурност на ООН гласува да се наложи ембарго на търговията с Ирак. Повече от двайсет страни, включително и много арабски държави, предоставиха свои военни части и други ресурси, за да възпрат разрастването на агресията. Президентът Буш заяви, че окупирането на Кувейт не може да бъде отминато с мълчание. В течение на близо шест месеца светът се опита да използва дипломатически средства за преодоляване на кризата. Съветът за сигурност прие поредица от резолюции, препоръчващи на Ирак да се съобрази с международните норми. Генералният секретар, както и други световни лидери настояха Саддам Хюсеин да изтегли войските си и да ги държи в границите на Ирак. Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър се срещна с ответната страна в последен опит да предотврати конфликта. Саддам Хюсеин обаче не склони да се откаже от позицията си на заплахи и лъжи, както и от брутално и незаконно окупираните от войските му територии. Останала без избор, обединената международна коалиция нанесе удар и освободи Кувейт.
Краят на войната можеше да положи началото на иракското възстановяване и повторното включване на Ирак в семейството на народите. Необходимо бе само Саддам Хюсеин да изпълни изискванията, за които настояваше Съветът за сигурност и които имаха за цел не да сплашат Ирак, а да предотвратят евентуалното възобновяване на агресията, както и да осигурят сведения за съдбата на повече от шестстотин кувейтци, изчезнали след задържането им от иракските сили по време на войната. Ако Багдад беше изпълнил своите задължения, икономическите санкции на Обединените нации отдавна щяха да бъдат премахнати. Вместо това Саддам Хюсеин непрекъснато лъжеше инспекторите на ООН по въоръжаването и търсеше начини да укрие и да съхрани своя капацитет за създаване на средства за масово унищожение. Вследствие на това, вместо да отнеме месеци, процесът за установяване на наличности, за инспекции и наблюдение отне години и все още не е приключил.
Това илюстрира фундаменталния избор, с който разполагаше Саддам Хюсеин през изминалото десетилетие. Пред него винаги е стояла алтернативата да се съобрази с изискванията на Обединените нации, за да спре да бъде военна заплаха за своите съседи, да сложи край на изолацията, в която се намира иракският народ, и да даде отново възможност на Ирак да стане нормална, правова държава. Саддам Хюсеин обаче упорито отказа да тръгне по този път. Той предпочете да се противопостави на Обединените нации, при което възстанови военния си потенциал до възможния за него предел и започна да експлоатира страданията на иракските граждани, за да търси подкрепа за прекратяване на санкциите.
Това са причините Саддам Хюсеин толкова дълго да се противопоставя на усилията, полагани под ръководството на САЩ, за създаване на програмата "Петрол срещу храна", която цели да облекчи тежестите на санкциите, засягащи иракския народ. По тези причини той предпочете да прахосва ограничените ресурси на Ирак, за да построи повече от седемдесет нови двореца за себе си и за своето обкръжение, вместо да ги употреби за здравето и образованието на иракските деца. И именно по тези причини той непрестанно се опитва да представи своя режим като жертва, вместо да признае, че страданията на Ирак са следствие от собствената му агресия, от лъжите и от безскрупулните му амбиции.
Саддам Хюсеин продължава да смята, че стратегията му ще се увенчае с успех. Той все така твърдо възнамерява да ликвидира всички признаци на опозиция в Ирак, като се надява световната общност да забрави как в миналото той използваше химически оръжия, как се готвеше да изстрелва бойни глави, съдържащи биологично оръжие, и как се опитваше да създаде ядрени бомби.
Окуражава го това, че успя да убеди някои правителства и неправителствени организации да приемат с готовност съмнителните му доводи. Надеждата му е страданията на иракския народ да се увеличат, така че натискът за прекратяване на санкциите да се засили и той отново разполага с приток от средства, необходими му за създаването на оръжия за масово унищожение.
Проблемът на Саддам Хюсеин е, че фактите не са на негова страна. Санкциите на ООН никога не са забранявали или ограничавали количеството храни или лекарства, които Ирак може да внася. А програмата "Петрол срещу храна" вече се разрасна до степен, в която според иракското правителство до края на годината износът на петрол ще надхвърли количествата отпреди войната в Персийския залив. Като резултат достъпът на иракското население до храни значително се увеличи. При това в Северен Ирак, подвластен на санкциите, но не и на погрешно насочения административен контрол на Саддам Хюсеин, равнището на детската смъртност е снижено в сравнение с това отпреди десет години. Освен това администрацията на президента Клинтън предвиди допълнителен персонал в помощ на ООН за обработката на свързани със санкциите искания за износ, така че законно разрешените стоки да бъдат превозвани без излишно бюрократично забавяне.
Много неща се промениха от 2 август 1990 г. насам, но има една постоянна величина и тя е бруталното двуличие на Саддам Хюсеин. Негови жертви са както арабските му съседи, така и иракските кюрди и шиити, политическите дисиденти и съгражданите му. Той иска светът да забрави какво се случи преди десет години и да си затвори очите пред неговите увъртания през последвалото десетилетие, но ние не можем да си позволим това. Ние трябва да почетем паметта на хората, загинали вследствие на предприетата от Саддам Хюсеин агресия, като си обещаем да не допуснем това да се случи отново. Трябва все така да проявяваме решителност, за да се прекрати обсадата, която Саддам Хюсеин е наложил на иракския народ. Трябва също така да се стремим към деня - който непременно ще настъпи - когато ще можем да приветстваме завръщането на Ирак като пълноправен участник и партньор в международната общност.
Половин външна политика
The Washington Post
Кампанията на Джордж Буш-младши да съкруши остарелите традиции в Републиканската партия е на път да се увенчае с успех в областта на външната политика. През последните пет години републиканците в Конгреса се хвалеха с липсата си на интерес към международните въпроси, намаляваха бюджета за външна политика и се заяждаха с всяка стъпка на президентската администрация, насочена към преодоляването на кризи като косовската или азиатския финансов колапс. Но Буш се е обградил с хора, които имат афинитет към международните отношения, и признава важността на външната политика. Освен това той предвидливо се предпази от изкушението да прави обещания, които по-късно ще трябва да изпълнява. През 1976 г. Джими Картър глупаво обеща да изтегли американските войски от Южна Корея, през 1980 Роналд Рейгън непредпазливо обяви, че ще признае изцяло Тайван, а през 1992 г. Бил Клинтън заклейми убийците в Пекин - само и само да спечели поста.
До момента Буш не е правил такива груби грешки. Но едно е да не допускаш грешки, друго е да изработиш и да предложиш публично убедителна и успешна външнополитическа стратегия. По време на предизборната кампания и в новата партийна програма екипът на Буш заобикаля трудните решения и само гледа да се подиграва с досегашната политика на Клинтън. В платформата на кандидат-президента пише, че проблемите на Мексико били игнорирани. Истината е обаче, че въпреки опозицията на републиканците в Конгреса именно администрацията на Клинтън взе всички мерки да бъде овладяна кризата на песото и оттогава страната е стабилна и икономически, и политически. Програмата на републиканците обвинява, че "арогантността, непостоянството и ненадеждността на външната политика на досегашния президентски екип са разколебали американските съюзници и са окуражили противниците на американското международно влияние". Възможно е досегашните управляващи да са вземали неправилни решения, но арогантността е заслуга единствено на републиканците в Конгреса, които отказваха да плащат вноските на САЩ в ООН или загърбваха редица международни проблеми. Екипът на Буш е твърде неубедителен по наречените от него по-меки въпроси като борбата със СПИН, бедността или демократизирането на по-изостаналите държави. Програмата на Буш просто не е реалистична по редица показатели, да не говорим, че пропуска такива заплахи за американската сигурност като провокираните от бедността проблеми, международния тероризъм и престъпността. Новата републиканска програма за интернационализъм и международно лидерство на САЩ сигурно ще възмути тесногръдите партийни лидери. Но това е само първата стъпка.
Барак остана сам
Всички в Израел обявиха война на премиера заради отстъпчивостта му спрямо палестинците
Петър ИВАНОВ
Провалът на преговорите в Кемп Дейвид се оказа повратна точка в иначе многообещаващата кариера на израелския премиер Ехуд Барак. В желанието си да постигне мир с палестинците Барак отиде отвъд границата, която никой от досегашните му предшественици не бе посмял да прекрачи. За да има споразумение, премиерът наруши най-голямото табу в отношенията с палестинците и предложи Израел да подели с тях Ерусалим. Този компромис е на път да съсипе кариерата му и да вкара израелско-палестинските преговори отново в задънена улица. Реакцията вътре в Израел беше повече от зашеметяваща - Барак бе подложен на унищожителни нападки, че предава еврейската кауза, Кнесетът реши, че през есента ще започне процедура за обявяване на предсрочни избори, а като капак на всичко един от най-влиятелните хора в кабинета - външният министър Давид Леви, подаде оставка и изостави Барак.
Все пак израелският министър-председател разполага с известна отсрочка да завърши започнатото, тъй като процедурата по саморазпускането на парламента може да трае до половин година. До септември обаче, когато изтича последният срок за сключването на мир с палестинците и окончателният статут на палестинската държава трябва да бъде регламентиран, има твърде малко време. Този краен срок крие далеч по-големи опасности за израелския премиер, който може да оцелее само ако дотогава успее да сключи мир с палестинците. По тази причина само дни след завръщането си от Кемп Дейвид и последвалите драматични събития Барак замина на дипломатическо посещение не къде да е, а в Египет. Той очевидно залага много на разговорите в Александрия с президента Хосни Мубарак, който е един от основните играчи в близкоизточния мирен процес. Срещата е важна и заради това, че бе предшествана от кратка визита на Ясер Арафат в Египет в началото на седмицата. С други думи, освен американския натиск върху Арафат Барак ще се опита да привлече благосклонността на Египет. Израелският премиер вероятно се надява да убеди президента Мубарак, че палестинският лидер трябва да бъде също толкова конструктивен, както е и самият той - независимо че това може да му струва цялата кариера.
За политическото бъдеще на Барак действително съществува сериозна опасност. Колкото по-интензивни ставаха преговорите с Арафат, толкова повече нарастваха и политическите проблеми. Първо религиозната партия "Шас" се оттегли от кабинета заради формални спорове по финансирането на училищата за равини. Фактически партията на ултраортодоксалните евреи не бе съгласна с меката политика на Барак спрямо палестинците. Това бе началото, след което за около 6 седмици 14 от 22 министри напуснаха кабинета. Последен бе Давид Леви, който освен приятел на Барак е и член на неговата партия "Един Израел". Междувременно Кнесетът гласува за президент и вместо Нобеловия лауреат за мир Шимон Перес, считан за близък съюзник на Барак, избра почти неизвестния Моше Кацав - което също бе изтълкувано като тежък удар срещу премиера.
След оставката на Леви Барак заяви, че няма никакво намерение да се отказва от досегашната си политика спрямо палестинците и ще продължи да "преследва" мира с правителство на малцинството. "Пред очите ми е образът на Ицхак Рабин, който в началото на десетилетието с правителство на малцинството извърши едни от най-значимите политически стъпки на този век", заяви Барак. Рабин обаче бе убит през 1995 г. от радикално настроен евреин точно заради намерението му да доведе докрай мира с палестинците. Припомняйки примера на Рабин, Барак намекна, че съзнава всички рискове и знае, че може да го сполети същата съдба.
И през 2002 г. със зелена карта за Америка
Визовата лотария, която всяка година правителството на САЩ разиграва за разнообразяване на имигрантския поток, ще се състои и през 2002 г. Периодът на регистрация по пощите за програмата DV-2002 ще бъде от 12 часа на 2 октомври 2000 г. до 12 часа на 1 ноември 2000 г. Визите ще се разпределят между шест географски района, както досега, като по-голям брой визи ще се предоставят на тези, от които има по-малко имигранти в САЩ.
Няма да се издават визи за страни, които са изпратили повече от 50 000 емигранти в Америка през последните пет години. През 2002 г. право на участие в програмата губят страни като Канада, Китай (КНДР и Макао), Колумбия, Мексико, Обединеното кралство.
Основното изискване за участие в лотарията е кандидатите да са родени в страна, която има право да участва в разиграването на визовите номера. Необходимо е също така те да имат завършено средно образование или през последните пет години да са натрупали две години трудов стаж по специалност, за която са необходими поне две години обучение. Няма такса за участие или специален формуляр за попълване. Данните в молбата се попълват на обикновен лист хартия четливо и на английски.
Кандидатът за виза сам решава дали да използва адвокат или консултант. Всеки може да участва без външна помощ, ако спазва правилата за кандидатстване. Тези, които предпочетат услугите на чужди фирми или консултанти, трябва да знаят обаче, че има много адвокати и имиграционни посредници, които взимат огромни суми и дават нереалистични обещания.
САЩ отпускат 9 млн. долара за транспорта ни
Трийсет милиона долара безвъзмездно е представило досега американското правителство по "Инициативата за развитие на Южните Балкани" на България, Македония и Албания. Инициативата се реализира съвместно с Агенцията за търговия и развитие на САЩ. Инвестициите са насочени към инфраструктурни транспортни проекти и имат за цел повишаване на сигурността на изграждания VIII транспортен коридор. Това обясни министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински при откриването на последния реконструиран прелез по коридора.
Дванайсет са текущите проекти в България, финансирани по тази инициатива. Предоставените досега средства са в размер на 8 831 070 долара. При реконструкцията на прелезите, за които са отпуснати 1 350 000 долара, старите дървени талпи се заменят с еластични прелезни наставки. До момента са инсталирани 12 от планираните 14 прелеза по осми коридор. Специалната технология на производство на гумените панели повишава сигурността и намалява риска от пътно-транспортни произшествия при жп прелезите. От БДЖ обясниха, че в страната има общо 1233 прелеза, 395 от които се стопанисват от БДЖ, а останалите съвместно от БДЖ и общините.
