Силата на Гена Димитрова
Арена ди Верона чества 20-годишнина на певицата на легендарната сцена
Магдалена МАНОЛОВА, Верона - София
Седемдесет и осмият летен музикален фестивал на легендарната Арена ди Верона (30 юни - 3 септември) приветства новото хилядолетие с космическата си представа за опера в "Набуко" и "Аида" от Верди. Другите две заглавия в програмата - "Силата на съдбата" и "Травиата", припомнят романтичния характер на старата дама - операта. Фестивалът отдаде почит и на българи - Гена Димитрова, превърнала се в символ на Арената, и гласовете от бъдещето Дарина Такова (в "Травиата"), Орлин Анастасов (в "Аида") и Мариана Пенчева (в "Набуко").
Привилегия е да бъдеш заедно с Гена Димитрова на Арена ди Верона - най-голямата открита сцена на всички времена. Голямата Гена, както тук я наричат с обич и уважение, вече двадесет години изправя на крака публиката в храма на Верди, а името й се вписва в историята на лиричния театър като едно от големите явления на отминаващия век.
Гена Димитрова е съдбовно обвързана с Арената. Дебютът й във Верона през 1980 в операта "Джоконда" от Понкиели е началото на триумфалния път към оперния Олимп. Съдбата й отрежда да бъде "царицата на Вердиевите гласове", а нейните превъплъщения като Абигейл, Турандот, Макбет, Джоконда, Аида стават исторически.
Този път Гена Димитрова откри фестивала със "Силата на съдбата", а ще го закрие с "Набуко". "Сякаш и ние сме вечни като Арената", шегува се тя. Спомня си за своето първо излизане в "Джоконда" и "Аида". "Това е четвъртата ми постановка на "Набуко" на Арената. А "Силата на съдбата" е голямо удоволствие за мен. Никога не са ми давали по мое желание Леонора или Амелия. Избирали са ме винаги за най-трудните партии, защото за тях липсват гласове. Ирония на съдбата е, че над цялата опера сякаш наистина тежи проклятието на провидението. Постановката е много бедна и тъмна. С колегите се опитваме да събудим фантазията на публиката с всякакъв вид изразни средства."
Наистина режисьорът Николаус Уиндиш-Шперк не бе потърсил романтичното в характера на тази творба, а почти празният, знаков декор на сценографа Йозеф Свобода още повече лишаваше от емоция представлението. Внушенията идваха от добре избрания състав: Гена Димитрова като Леонора и нейните партньори - баритонът Лео Нучи, с когото тя е играла години наред, и младият тенор Салваторе Личитра. Диригентът Маурицио Арена водеше спектакъла с обичайното си майсторство, докато проклятието на съдбата наистина не се изсипа върху оперния храм. Заваля дъжд. С първите капки оркестрантите спокойно напуснаха оркестрината, артистите на сцената шумно се оттеглиха, а публиката започна да ръкопляска и да вика. После извади дъждобраните. Настъпи голямото очакване. Интендантът на театъра погледна небето и каза: "До десет минути ще се реши дали да продължим или не. " Когато се получи спешна информация за времето, артистите бяха щастливи. Спектакълът приключи без финала. По традиция, ако е минало първото действие, парите за билетите не се връщат. Така че администрацията също бе доволна.
В гримьорната Гена си спомни за своя дебют и тогавашния дъжд. "Тогава преживях за първи път борбата между публика и изпълнители. Валеше силно, но никой не искаше да си тръгва. Искаха Павароти да изпее арията си. Изкараха едно пиано на сцената. То започна да се пълни с вода, донесоха чадър. Павароти изпълни два пъти арията си под чадъра. Това също е част от спектакъла."
Във Верона всичко е ритуал. Публиката се чувства като участник във вълшебно пътешествие. Още с влизането в града на Ромео и Жулиета се вдига завесата на един жив спектакъл. В него декор са архитектурата и паметниците на Верона. Привечер уличките се изпълват с пъстра тълпа. Богати гости, дошли от различни краища на Европа, в пищни тоалети и смокинги се разхождат редом с обикновените туристи. В прегръдката на площад "Бра" Арената започва да диша чрез своята публика, която я обсажда още в ранен следобед. Към 19.00 часа всичко е пълно, а в 21.30 с удара на гонга започва спектакълът.
Излизаме от Арената заедно с Гена Димитрова. Почитателите й я обграждат. Те също имат своите спомени от тези двадесет години. Всеки път е различно. Непроменена е само обичта им към певицата.
Шестима извън центъра
Илина КОРАЛОВА
"Отстрани" е новата изложба, открита наскоро в столичната галерия "Солерс". Макар и представена в разгара на отпускарския период, когато активността на софийската артсцена рязко спада, експозицията заслужено предизвиква интереса на публиката. В нея участват шестима художници, различни по своя натюрел и артистични възгледи, но в еднаква степен утвърдени като имена в нашето изкуство: Аделина Попнеделева, Асадур Маркаров, Брайко Брайков, Илиян Лалев, Кольо Карамфилов и Станислав Памукчиев.
Обединяваща в изложбата е идеята за позицията на българския художник в контекста на европейските художествени процеси. В последните няколко години на преден план излезе въпросът за Центъра и Периферията, т.е. Западът като център на съвременното изкуство и Балканите като негова периферна зона. Заедно с този проблем възникна и противоречивата тенденция към глобализация на всички равнища, включително и на ниво културна идентичност. Изложбата "Отстрани" представя един вид равносметка на процесите, протичащи в настоящия момент. А тя е, че българските артисти все още се движат паралелно със, но същевременно и отстрани на глобалния поток.
Най-силен политически акцент има в работата на Илиян Лалев. Инсталацията му "Очаквам включване" се обръща към болезнения въпрос за пълната европейска самоидентификация на българите, който напоследък придоби почти истеричен вид. Художникът използва познатите от телевизията цветни ивици преди започване на предаването като директна метафора за мечтаната евроинтеграция, която ние всички все още очакваме.
Невъзможността за комуникация е обектът на изследване за Аделина Попнеделева, разгледан в естетска поредица от няколко черно-бели автопортрета, отпечатани върху плексиглас. Отчужденост от околния свят, постигната със средствата на минималистичната естетика, демонстрират и творбите "Уравнение" на Брайко Брайков, "Лично поле" на Кольо Карамфилов и хартиените обекти на Асадур Маркаров, озаглавени "1+3". Като опозиция на технологизацията в артистичното пространство Станислав Памукчиев представя едно носталгично връщане към дълбоко човешкия инстинкт и стремеж за създаване на изкуство, носещо белезите на първичното.
Без да претендира за пределна изчерпателност на гледните точки по поставените проблеми, изложбата "Отстрани" показва, че макар и поставен в незавидната "периферийна" позиция, българският художник е в състояние да създава артистични продукти, които биха намерили място сред произведенията от "централното" художествено пространство.
Антигона в Техноленд
Божидара БОЖИНОВА
Публиката е на сцената. Тъмно и тихо - единственият шум е тътенът на техното. На невисока квадратна платформа шест тела постепенно се раздвижват и като че ли се съживяват, навлизат в друго измерение и пространство. Ние ги следваме.
Звуците на техно в спектакъла на режисьора Галин Стоев "Антигона в Техноленд" по трагедията на Софокъл (Македонски национален театър - Скопие) сякаш помагат по-лесно да се откъснем от заобикалящата ни реалност. Карат ни да усетим своето битие в най-оголени категории на фона на безкрайното непознато. Вярването на древните за пулсиращия космос като необятна стихия, която ни движи, направлява или наказва, се наслагва като позиция и настроение по време на цялото представление. Разумът и интуицията (интуицията като вътрешен глас, като единствена личностна природа), Креон и Антигона, се сблъскват, за да ни напомнят за един от най-същностните проблеми на днешната цивилизация. Антигона погребва брат си Полиник, защото така трябва - това не е подвиг, тя просто следва себе си. Тя е обречена, не хармонична. Креон е раздвоеният, полуживият, разкъсван на две от невъзможността да бъде себе си.
Шестте тела на актьорите - пластични, живи, ритуално статични или весели и обругателни, са всички изразни средства на спектакъла. Те са героите на трагедията, хорът (ефектът се постига с еднакви перуки), понякога са звуковото оформление на действието, танцьори. Действат като един жив, добре настроен оркестър. Всяко движение на сцената е символично. Изящно или агресивно, то гради ритъма на цялото. Костюмите, жестовете, детайлите, предметите, които се обиграват - всичко е подредено в композицията с невероятен вкус. Словото се наслагва, движи се - то е пластичен елемент в действието. В същото време обаче с приглушените си нюанси и паузи създава онази благословена тишина в театъра, в която наистина се срещаме. Прорицателят Тирезий подарява на Креон малка музикална кутия. В нея Креон наблюдава нещо, което му доставя невероятно удоволствие. От вътрешността на кутията долита гласът на Антигона (актрисата пее някъде в тъмното, на живо). Креон затваря кутията. Гласът замлъква. Отваря я, тя запява отново с живия глас на Антигона. Той докосва нещо с пръст и песента потрепва от удоволствие при това докосване. Блестящ детайл, постигнат чрез живото човешко присъствие, но наситен до крайност със знаци. Може би това е пътят на новия театър, в който единствената цел ще бъде полифонията на сложното ни общуване.
Галин Стоев е успял да изгради ансамбъл на най-високо художествено ниво. "Антигона в Техноленд" е спектакъл, композиран с любов и отгледан с любов.
Втвърдена светлина
Татяна ЯНКОВА
Столичната зала "Средец" показва колекция стъклопластики на Константин Вълчев. Изложбата "Идеоматични обекти" (28 юли - 8 август) представя широкия мироглед на един модерен човек и носи универсалността на технологичния свят, усетен с богатата чувствителност на безспорния професионалист. Авторът завършва стъкло в Чехия, специализира в Розентал и има над 20 самостоятелни изложби, предимно извън България.
Включените в изложбата стъклопластики са изградени от разнообразни геометрични форми с оптическо въздействие на различните части. Експозицията предизвиква интерес не само поради факта, че подобни изяви са рядкост в нашата художествена действителност, но и защото скулптурите от стъкло в нея са заредени с новаторски идеи за експерименталното изкуство и творческите технологии. В творбите си Вълчев не разказва и не изобразява, а създава и конструира. Неговите работи образуват свое пространство, в което приемат, фокусират, разлагат, трансформират светлината и изпращат сигнали отвъд видимото, създавайки различни илюзии. Авторът разкрива вълшебната сила на кристалното стъкло с неговата способност да генерира безкраен спектър от светлини и отражения, съпоставяйки ги с цвят и гладки повърхности. Триизмерните обекти, обединени в постоянно променящи се композиции, търсят своя изказ чрез оптическото въздействие на различните елементи, чрез проникването и пречупването на светлината във формата, цвета и фактурата. В работите се чете непрестанното любопитство на автора към възприятието на света от човека. Идеите се раждат от природата и нейните феномени. При Вълчев геометрията е средство, приложено върху реалността. Стъклопластиките му привличат с противоречието, което създават във възприятията: неръкотворно застинали огледални повърхности, приютили в сърцевината си отпечатъка на природата като знак за историческо време. Така, наравно с поставянето на акцента върху конструктивното, тези творби са заредени със символни значение от най-различен характер - от сакрален до биологичен.
Доматени палачинки
Цаньо СЪРНЕВ
Предстоящо
Доматите се измиват и се нарязват на едри парчета. Задушават се до омекване, пасират се през сито или цедка, за да се отстранят люспите и семената. Полученият сос, след като изстине, се смесва с прясното мляко и разбитите яйца. Прибавя се постепенно и при непрекъснато бъркане брашното. От получената гладка кремообразна каша се изпържват палачинки в тиган със средна големина. Прегъват се на две. Поръсват се с раздробено сирене, поръсено с дребно нарязан магданоз и се поднасят като предястие.
Доматът - едно помирително отношение към колците
Чували ли сте за "доматена сълза"? Има такъв сорт. Много мяза на подивели домати. В сериозните ресторанти ги ползват за гарнитура, с която готвачът иска предварително да му простиш за токовия удар, който ще получиш при идването на сметката. Всъщност, когато ви дойде ясно нечетливата касова бележка, сълзите ви се смесват.
Доматът е много весел зеленчук и има чудесно чувство за хумор, особено ако се замервате с него. Само вижте семейството му и ще се попилеете - представител е на семейство Картофови!
Пътят в кариерата му е като оня - от сянката на камилата до близначетата на бедуина. В онези тъмни векове, когато са си светели, като палят гора (или плевника на съседа), доматът е бил смятан за отровен. Оттогава са засечени и фалшивите опити за самоубийства. Нагнете се девойката с домати, напише сърцеразкъсващо писмо за прощаване до разлюбилия я момък и полегне в красива поза. Ефектът е, че ако е гълтала доматите зелени, до сутринта те узряват в стомаха й, а любящият позеленява от яд, че писмото се оказало невалидно.
Доматът е американец и в началото са го ползвали като тапет - декоративна украса. Прояли са го зелен. Италианецът пръв почва да го яде червен, като го меша с чушки и чесън и го полива с олио. В надпреварата американецът отлепя с едни гърди - мачка ги на сокове. После се капе с тях и веднага избива поражението от петното, като го включва в реклама на перилни препарати. Но на закуска янките не минават без чаша доматен сок.
Нали си спомняте, като свършило житото в една държава, как мъдър старец ги научил да разравят мравуняците? Така ако разровите бабините си тетрадки по "Економия и домакинство", ще попаднете на много лечебни съвети, свързани с доматите.
Няма да ви дразня с комбинацията водка с доматен сок. Лекува от любовна мъка и некадърно управление на собствените си чувства. Това е "Блъди Мери". Взето преди обяд, е по-полезно от млякото, защото луда крава има, но луд домат - не! Две чаши доматен сок дават необходимата дневна доза от витамините А и С.
Ако са ви пукнали главата с камък, а след това ви ударят с домат - раната зараства светкавично. Кашицата от домати е мор за бактериите. На белег да я намажете, втрива го в душата ви и повече не се забелязва. Гнойната рана я зашива като с конец.
И все пак, каквото и да ви е отношението към доматите, не позволявайте на колците да ви диктуват салатата!
Хайвер във вагон-ресторанта
Ани МЛАДЕНОВА
"Гара за двама" е от малкото заведения в София, които изненадват с обстановката си. Зад зелената влакова врата на ул. "Бенковски" (първата, успоредна на ул. "Раковски", ако се движите по бул. "Дондуков" в посока към ЦУМ) се крият четири "купета" (две за четири и две за шест души) със седалки, извадени от истински вагон, рафтове за багаж и други жп атрибути.
Оригиналният интериор е съчетан с изцяло руска кухня. "Пътниците" в "Гара за двама" могат да опитат пелмени, блини със сьомга, с хайвер, със сметана или сладко и пирожки с гъби, със зеле, с яйце или с лук. Специалитетите на заведението са "Пиле с чесън и сос по грузински", "Гренадир с маслено-лимонен сос" и "Любимата сьомга на княгиня Щербицка", а от основните ястия не е за изпускане "Пушено прасенце с хрян и сметана". Освен това в "разписанието" са включени голям брой студени рибни предястия като херинга с лук, олио и оцет, пушена змиорка с лимон, прясно-пушена пъстърва и няколко вида хайвер. Предлагат се и десетина салати, от които внимание заслужават репичките със сметана, зелен лук и яйце, настърганите моркови с чесън и кориандър, маринованите гъби с червени боровинки и лук и червеното цвекло с картофи, кисели краставички, лук и копър.
В съзвучие с менюто е доста добрият асортимент на водка - общо девет вида, от които голяма част са руски марки. Музиката във "вагон-ресторанта" също напомня, че влакът е дошъл от Москва.
Градините на паметта
Симона МИРЧЕВА
На младини Орхан Памук учи архитектура и журналистика, после чака осем години, докато намери издател за първата си книга "Севдет бей и неговите синове", а днес (още няма 50) е най-продаваният съвременен турски писател. Когато през 1995 четвъртият му роман "Черна книга" (1990) е преведен на английски, авторитетни издания заговарят за него като за нов член в отбраното общество на кандидат-нобелистите.
"Черна книга" (превод Гюлчин Чешмеджиева, "Народна култура", 2000) завършва с думите, че нищо освен писането не може да бъде по-объркващо от живота, и това е утеха. Започва като пълноводна семейна сага, която в движение мистично отмества хоризонта си и сменя традиционната белетристична техника с постмодернистко писане. Сюжетът е свит до любовен триъгълник с криминална загадка: един изоставен съпруг - адвокатът Галип, се опитва да открие жена си - домакинята Рюя, и попада в ситуация, напомняща детективски роман - жанр, който той дълбоко презира, а съпругата му ненаситно поглъща. Докато я издирва, Галип до такава степен се вживява в личността на журналиста Джелял, с когото допуска, че е избягала, та изгубва собствената си идентичност. Големият герой на романа обаче е Истанбул - с историята, архитектурата, хората, миризмите и политиките си, със своето европейско и своето ориенталско, укрил в подземията си срама от миналото, извадил на показ нищетата на настоящето. Градът тук не е просто място, той е друга книга, която се разгръща вътре в романа. Двете основни теми в "Черна книга" се преплитат, проникват и допълват взаимно. Едната е тази за националната идентичност на Турция, истерично разпъната между Изтока и Запада, между отблъскващите, гротескни полюси на мумифицирания национален дух и на папагалската европеизация. Уникалността на турското остава нейде по средата, в драмата на живеенето между два свята, в богатството на различията. Другата тема е за човешката идентичност - къде са границите на личността, кое удържа собствената й тъждественост, кое я разнищва, защо сме обречени на желанието си да бъдем други.
Конструкцията на "Черна книга" напомня графиките на Мауриц Ешер, в които изображението няма начало, няма и край: ръката рисува ръката, която рисува ръката, а мравките пъплят по лентата на Мьобиус, без изгледи някога да пристигнат. Редуващите се гледни точки на Джелял - персонаж, реконструиран от вестникарските му колонки, публикувани в продължение на 35 години, и на Галип - адвокат, станал по неволя детектив, включват в себе си несметно количество други разкази. Орхан Памук откровено заимства принципа на разказ в разказа от приказките на Шехерезада, преработва екзотични пластове от османската културна традиция като суфизма (мюсюлманския мистицизъм). Директни са препратките му към Борхесовата градина с разклоняващите се пътеки, към неговите лабиринти и огледала. Със затихваща сила паралелите могат да продължат с Умберто Еко, Пол Остър и Милорад Павич... - "Черна книга" се включва свойски леко в списъка на големите постмодернистки романи от 80-те. Освен всичко останало в нейните 450 страници българският читател ще открие много от проблемите на собствената си културна идентичност, исторически и географски фатално преплетена с тази на днешна Турция.
Чер костюм и две монети
Петър ЧУХОВ
Всъщност, трябва ми чаша вино, за да ти разкажа тази история. Ще потапям пръстите си в нея и ще ти давам да ги смучеш - един по един - докато научиш всичко. Не питай нищо - нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое е грапаво докосване. Не искам да те лъжа - да, накрая има смърт, онази чиста, неподправена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяко изречение ме изкушава като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъчват - зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре.
Групичка деца, която обикаля из квартала и търси скришно място. Старата барака до 16-и блок. Строежът. Храстите до детската градина. Поводът е мил ексхибиционизъм - сваляме си гащичките, за да се показваме един на друг. Повечето сме момчета, има само две момичета - Роси и Мария. Те, противно на очакванията, не са свенливи. Даже са съгласни да не се обуват - за да не изгубим време - при смяна на скривалищата. И понеже нямат джобове на рокличките, всеки от нас, мъжлетата, се домогва до честта да носи късче нежен плат, пазещ отпечатъка на тайните им. Ето че и аз на свой ред ставам рицар - бялото благоволение на сини точки на Мария потъва в сивото безличие на късите ми панталонки. Бръкнал в джоба, го докосвам плахо, сякаш черпя сили и подхранвам бледата фантазия, насищам я с първични цветове, с плашещи ухания и тиранични звуци, пренебрегнали повелята да се узаконяват в думи.
Изведнъж обаче иззад ъгъла на блока - като от засада - изпълзява дядо ми. С безукорно изгладен чер костюм, с внушителен бастун, връщащ се от църква, цял излят от благочестие. Той ми прави властен знак, с който ме придърпва като куче на каишка. Неукрепналото ми телце - сламена колиба на невръстна воля - се изтръгва от прегръдките на светлата магия. Приближавам тромаво, а той спокойно се обръща, тръгва достолепно, сигурен, че ще го следвам. Почвам да треперя - винаги, когато дядо ми така внезапно ме прибира, се усещам силно застрашен, въпреки че рядко ме е бил. Пръстите ми мачкат в джоба тайната на малката Мария, превърнала се в истинска опасност, в неочакван грях, който пред неумолимите очи ще се размърда, ще порасне и, прелял навън, ще ми навлече ужасно наказание! Почти скован от страх, минавам покрай кофите с боклук. Молейки се никой да не забележи, бързо хвърлям вътре рицарското си достойнство.
Малко по-висок от празна маса. Лекомислено дете, влюбено в две-три прозрачни братовчедки и в колосаната красота на лекарката. Щяха да ми правят операция - да отрежат някаква ненужна и дори опасна връзка в моя организъм. Много плаках и намразих баба ми, която ме предаде, като разреши да ме откарат в болницата. Стаята не ме обичаше, прозорецът ми се присмиваше, а от тавана скачаха горили светлина, тъпчейки самотните ми вечери. Накрая, упоен с измама, бях нарязан на парчета и съшит по нов, ужасен начин, нямащ нищо общо с детството. Но когато се събудих, бях възбуден. Сексуалността тежко ме притискаше, търкаляше се през разколебаните ми клетки. Започнах да живея - като валяк преминавах през тела и имена, застивах в снимки, плувах в чужди гласове, бездарно гол, и остарявах.
Когато майка ми почина, очите й не искаха да се затворят. Някой беше сложил две монети отгоре им и в това имаше нещо нечовешко - малка восъчна фигурка с огромни жълти зеници. Служителите от погребалното бюро я увиха в одеяло, оставиха върху тялото й бонбоните, с които ги бяхме почерпили, и я отнесоха.
Видях я пак в клетката за поклонение. С послушно спуснати клепачи, обградена от цветя, прикриващи безплътността й. Разсеях се за малко в разговор и когато се обърнах, тя се беше втренчила с едното си око към мен. Притесних се - беше мъртъв, безапелационен поглед. Изведнъж зеницата й трепна - малка черна точка, невъзможно оживяла. Докато преглъщах паниката, всичко си дойде на мястото: една муха, полазила напуснатото от защитаващия го живот тяло. Спуснах се да я прогоня, но дебелото стъкло на клетката - забравено - застана помежду ни.
Хляб и зрелища
Антония КОВАЧЕВА
Хляба си го купувате във вид на чипс "Тортила" с подлютен доматен сос преди прожекцията. Зрелището ви чака в киносалона. Два часа и половина виртуозна работа с тълпите - на и пред екрана. Режисьорът Ридли Скот ("Пришълецът", "Ловец на хуманоиди", "Телма и Луиз") предлага стока, чието съдържание напълно отговаря на опаковката. "Гладиатор" е филм-спектакъл, изпипан с жанрова прецизност, постановъчен размах и романтична носталгия по историческите киноепоси от 60-те години. Аудиторията на средна възраст няма как да не почувства забравената тръпка от "Спартак", "Падането на римската империя", че даже и "Троянската война". А феновете на "Матрицата" и "Такси" ще опитат нещо по-различно от гъдела на обичайния екшън.
Интригата е класически проста. Максимий (Ръсел Кроу) е най-смелият и лоялен пълководец на император Марк Аврелий (Ричард Харис), но достойнствата му са пречка за диктаторските амбиции на императорския син Комод (Хоакин Финикс), който убива баща си и заповядва да ликвидират генерала и неговото семейство. Максимий успява да избегне смъртта, попада в робство, връща се в Рим като гладиатор и с цената на живота си отмъщава на Комод. Сценарият смесва измислени герои с реални исторически личности и събития, подсилвайки по този начин правдоподобността на измислицата. От своя страна режисьорът постъпва по обратния начин. Подбира за второстепенните (реални исторически) персонажи добре известни и силни актьори като Ричард Харис, Оливър Рийд и Дерек Джейкъби, които пренасят тежестта от конкретния разказ към общата картина. Първият и вторият актьорски план са равностойни и постоянно менят местата си така, както по време на зашеметяващите сражения и гладиаторските битки отделните детайли насичат внушителния мащаб. Именно в прецизно спазения мащаб е истинската сила на Гладиатор".
Световете на Милчо Левиев
Албумът "Камерна музика" е като моментално фото на живота
Елена ДРАГОСТИНОВА
Милчо Левиев и част от неговото по-малко познато творчество са на фокус в авторския му CD-албум "Камерна музика". Който познава автора не само от джем-сешъните, няма да възприеме появата на тези "събрани съчинения" като сензационен факт. Краят на 50-те и 60-те години в живота на Милчо Левиев са времето на неговото прекрачване през границите, на свободните му разходки от камерно-симфоничната музика към джаза и обратно. Пак оттогава са и акробатичните баланси по опънатото въже между тях. Ученикът на Панчо Владигеров подобно на великия си учител обича да се скита из различни светове или дори да пребивава едновременно в няколко. Търси връзките между тях, придърпва нишки и си навива собственото кълбо. Каквото изплете от него, рисковано е да бъде класифицирано по класически начин - това е камерна музика, онова симфонична, а другото - джаз. Милчо Левиев никога не тегли дебела черта, за да разграфява музиката в жанрови територии. И в това му е чарът на автор от ХХ век.
Пиесите, събрани в албума (издаден от "Гега ню"), са като моментално фото на живота, който тече. От него се извличат движения и картини, които според автора си струва да се запечатат в партитура. "Един детски ден" например е приземяване върху асфалта, където в захлас се рисуват картини - весели и носталгични драсканици с тебешир. В повечето партитури са нахвърляни мимолетности, които приканват текстът да бъде тълкуван не в традиционния му смисъл и не консервативно. В него са заложени ядра, които подлежат на вечна промяна. Под строгото заглавие "Зимата на нашето недоволство" например играта е в основата на движението. Две ръце се движат върху клавиатурата, разменят си реплики, прехвърлят си главната роля една на друга.
Лява, дясна, лява, дясна. Сякаш свирят двама различни пианисти - всеки е стиснал в пръстите си различна темброва палитра и изсипва от любимата си боя върху клавишите. Пръска пестеливо и тихомълком изгражда своята версия, търси широта и поетичност в минимализма. Приказка без думи а ла Феликс Менделсон Бартолди.
В тези ефектни и не много трудни миниатюри Милчо Левиев има именити партньори като виолончелиста Анатоли Кръстев и цигуларя Боян Лечев. Те не изглеждат недоволни от факта, че този път не им се предлага да свалят звезди с интерпретация и виртуозност. Ясната фактура ги кани на не по-малко интересно приключение: в "Аусбург полка" дискретно блясва езерна повърхност, която просто те предизвиква да нарушаваш нейната огледалност с подхвърляне на подскокливи импровизационни "жабки". А в естетския "Струнен квартет" Милчо Левиев намира път към свободата и оригиналността дори в преексплоатираното затворено пространство на класическия цикъл.
Сюжетите, които могат да се извлекат от този албум, са много. Един от тях е, че когато бог още в утрото изсипе много дарби върху някоя личност, един живот е малко, за да ги развие всичките.
"Бръмбаргейт" - война за душата на главния прокурор
Йово НИКОЛОВ
Помните ли бръмбарите скарабеи от филма "Мумията"? Древните египтяни са ги използвали за почистване на мъртвото тяло, преди да бъде мумифицирано. В египетската символика те са натоварени с полубожествени функции - да пренесат душата от живия в отвъдния свят. В самия филм бръмбарите скарабеи непрекъснато преследваха едни хора, които нарушиха покоя на мъртвите. За специалните служби подслушвателните устройства (техните бръмбари) също имат полубожествени функции. Придобитата чрез микрофоните информация се използва за изчистване на ответната реакция на противника, който и да е той. Всяко тяхно "оживяване", в което и да е общество, предизвиква скандал - вътрешен или външен. Филчевият "Бръмбаргейт", с който се занимава обществото миналата седмица, също е зареден с някакъв вид мистерия, зад която обаче се крият властнически амбиции, институционален сблъсък и недотам коректни намерения.
След стартирането на скандала с микрофоните в жилището на главния прокурор изпълнителната власт се почувства уязвена и премиерът назначи проверка, която да разследва случая, а резултатите да бъдат оповестени на обществеността.
Прозрачността на извършените справки дори надмина и границите на закона и изнесе факти, които иначе би трябвало да представляват държавна тайна - като кадровите справки на замесените в скандала полицаи например. Проверката на МВР беше оповестена два дни преди депутатите да заседават в пленарната зала и така Иван Костов само повтори това, което депутатите вече бяха чели по вестниците. Нито една политическа сила обаче не можа да погледне отвъд конкретния казус и да посочи как в бъдеще държавата да се предпази от капани като този. Както и нито един депутат не намери воля да зададе от парламентарната трибуна въпросите, които задължително трябваше да бъдат адресирани към главния прокурор Никола Филчев, защото единственият факт от съобщението на прокуратурата на 28 юли, който остана неоспорим, е, че в апартамента на прокурора на републиката са намерени подслушвателни устройства. Всички останали твърдения увиснаха недоказани - и за микрофоните в дома на депутатката Дора Янкова, и за бръмбари в къщата на друг прокурор. Оказа се, че на този етап няма никакви данни за извършено подслушване от Министерството на вътрешните работи. Естествено самият факт за наличието на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор, които всеки един момент могат да бъдат активирани, е скандален. Както е скандално, че МВР не може да гарантира в бъдеще да не бъдат откривани устройства в други домове.
Може би защото всяка парламентарно представена сила чувства заплахата от подобен скандал, депутатите избягваха основния въпрос - как ще гарантират на обществото, че подобен скандал няма да се случи отново. На първо място висши служители на МВР трябва да понесат своята отговорност. В кулоарите на парламента усилено се говореше, че съдбата на главния секретар на МВР Божидар Попов вече е решена, въпреки че Иван Костов поиска отсрочка до началото на другата седмица, когато ще получи целия доклад. Това отлагане обаче едва ли ще обърне нещата в полза на главния секретар. На практика той е носителят на политическата, а и на професионална отговорност за разразилия се скандал. Дори само за това, че е позволил една от най-секретните служби на МВР да действа чрез самоволство. Въпрос е дали и други началници няма да бъдат заменени. Безспорно случаят с намерените подслушвателни устройства ще стане повод за нова чистка във вътрешното министерство. Костов, а и много от управляващите посочиха основния враг - бивши служители на Държавна сигурност, неразградени структури на тайната милиция в МВР и т.н. Общо взето, тези послания имаха смисъл само за тъмносиния електорат на СДС. От 1990 г. досега вътрешното министерство е прочиствано многократно. А да се пита защо един офицер е бил служител на Държавна сигурност е все едно да си задаваме въпроса "А ти беше пионерче? " Тезата за дългата ръка на ДС безспорно обслужва управляващите и отхвърля отговорност от плещите им за скандала, но тя не казва "какво да се прави". Исканата ревизия за използването на Закона за разузнавателните средства, с която беше натоварена Комисията за национална сигурност, е напълно безсмислена.
Със сигурност СДС ще използва този скандал, за да приеме най-накрая закони за службите и вероятно ще криминализира изнасянето на секретна информация от бивши ченгета. Нещо, което отдавна трябваше да стане.
Другото ниво, до което депутатите не успяха да се изкачат, е далеч по-важно от експлоатираното многократно питане как са се озовали бръмбарите в стаята на Филчев. И това е - как и защо беше допуснат сблъсък между институциите, между прокуратурата и МВР, между магистратите и изпълнителната власт и дали някой няма интерес от нея. На това ниво всъщност започва борбата за душата на Филчев. До голяма степен скандалът ще завърши с един или друг резултат. Той обаче ще зависи от това чия страна е заел главният прокурор - дали ще застане с правителството, или ще приеме ролята на ведомствен покровител на своето обкръжение.
Ако избере втория път, ни очаква нерадостното време на Татарчевото управление - тотална защита на интересите на прокуратурата, която от позицията на своята недосегаемост върши безобразия. Защото това, което нито един депутат не пожела да разбере, е защо този скандал беше експониран по този начин в медиите и се превърна в заплаха за националната сигурност и евентуален дипломатически скандал. А отговорът вероятно е, че прокурорите искат да имат над себе си закрила. Такъв чадър не може да бъде даден от нито една политическа сила. Няма политическа партия, която да позволи на тия хора да правят каквото си искат в продължение на десетилетия. Значи този чадър може да бъде само институционален. Но той е направен така, че е само един човек и той е главният прокурор. По времето на Татарчев това беше веднъж реализирано. Татарчев влезе в съдебната палата като политически прокурор и излезе като прокурор на прокурорите. По същия начин изборът на бившия зам.-министър на правосъдието Филчев за главен прокурор си беше чисто политическо назначение. И всички послания, които бяха изпращани от МВР и прокуратурата, бяха - ние вече работим заедно срещу престъпността. Но какъв е резултатът от така декларираното съгласие. За година и половина, откакто Никола Филчев е главен прокурор, няма нито едно значимо дело, което да е влязло в съда и да е приключило с осъдителна присъда.
Целта на занятието "Бръмбаргейт" е не само Филчев да бъде отделен от политическата сила, която го назначи, а да се превърне в заложник на ведомствените интереси. Сблъсъкът му със съдийската колегия постави непреодолими прегради за общуване между тях, сблъсъкът на главния прокурор с изпълнителната власт обаче ще го постави в изолация и в зависимост от прокурорите, с които се е обградил. Партията на прокурорите остана невидимият герой на "Бръмбаргейт"
Време е да усъвършенстваме българската демокрация
Митът, че партийно-идеологическата система е най-доброто, което може да получи обществото в демократичните държави, в скоро време ще бъде отживелица.
Многобройните факти на клиентелизъм не само у нас, но и в света показват покварата и изхабеността на тази система, създадена да решава проблемите на един разделен икономически и политически свят, но не и обществените проблеми в глобализиращия се свят и необходимостта от усъвършенстване на демокрацията.
Колкото повече напредват процесите на обединение и глобализиране, толкова по-ярко ще изпъкват дефектите на партийно-идеологическата система за управление. Многобройните анализи вече ясно показват, че общественият ресурс, с който разполага тази система, е на критичния минимум необходим за съществуването й. В сегашния момент тя е необходима дотолкова, доколкото е необходим стимул за новото начало и алтернативата на сегашното статукво.
Това ново начало е жизнено необходимо не само за обществото, а преди всичко за по-бързото развитие на глобалните обединителни процеси, протичащи в света, които се нуждаят от обединяването на обществото и съсредоточаването му върху обществените ценности и обществения интерес, които ще са в основата на съвременното глобално развитие.
Този градивен процес на обществено узряване, че партийно-идеологическата система няма възможността да реши ефективно обществените проблеми, протече и у нас. Вече голяма част от обществото се е убедило, че налаганата партийно-идеологическа демократична система през тези десет години е неефективна и неспособна да удовлетвори обществения интерес. Тя обективно е създадена да решава проблемите само на определена част от обществото - тъй наречената партийна номенклатура. Помъдряло и осъзнало своя интерес, обществото намери най-добрия начин за решаването на проблемите си. Навсякъде из страната започнаха да се образуват граждански обединения, които не са партийно идеологически формации, обвързани с идеологически догми и казуси, ограничаващи обществения простор.
Тази нова форма на обществено организиране получи подкрепата на обществото на местните избори. Този факт вече явно постави в общественото пространство необходимостта за усъвършенстване на демократичната система и разрушаване на сегашното статукво, капсулиращо тази система и недопускащо промени в нея. Когато този нов обществен продукт направи следващата крачка в своето развитие и реши да се обедини за по-голяма ефективност, получи първите словесни залпове от представителите на партийно-идеологическата система. Това обаче само затвърди в обществото правилността на това решение.
Известно е, че никой не обича конкуренцията, макар че всеки осъзнава необходимостта й, а също така и ключовата роля, която има за усъвършенстването. Именно наличността на организирана обществена формация, необвързана идеологически, е факторът за усъвършенстването на демократичната система и нейното развитие.
Сега пред обществото стои дилемата да съхрани тази своя зараждаща се обществена формация или да допусне да бъде оглавена и използвана от конюнктурни и морално изхабени личности за лични цели, които да попречат на развитието й. За успешното решаване на тази дилема много биха допринесли обществено ангажираните медии, като помогнат на обществото да се издигне на висотата на своята мисия и я повери на достойни личности, които да го представляват и защитават, защото само чрез такава обществена формация, необременена идеологически, обществото ни има възможността да докаже, че партийно-идеологическите структури не са единственото решение за ефективното управление на страната и че има алтернатива.
В държавата ни има достатъчно позитивна енергия, която не се използва целесъобразно като ресурс именно поради налагането на партийно-идеологическата система на управление.
Усъвършенстването на демокрацията в страната ни е необходимо условие за по-добро бъдеще на обществото ни. Но без широка обществена формация, която да облагородява, усъвършенства и развива сегашната демократична система това е невъзможно. Настоящото статукво обективно не би могло да даде нещо по-добро за обществото, колкото и силно да го желае.
Променящият се свят има необходимост от по-голям обществен ресурс, подкрепящ промяната, която е необходима за ефективното решаване на глобалните проблеми. А без усъвършенстването на демокрацията те не могат да бъдат решени.
Закъснялата нива
"Глъхне широкото поле под безстрастното августовско небе. Прегазило го е вече жарко лято и грозна картина е оставил след себе си селяшкият труд. " Така започва един от разказите на класика на българското село Елин Пелин. Миналата седмица правителството реши да дообогати катастрофичната картина с фигурата на чуждоземния чорбаджия, който дошъл и изкупил евтино нивите на бедните български селяни. Край! Затова ли се морихме да правим аграрна реформа - припява тъжно опозицията.
Аграрната политика на правителството се клатушка и криволичи из дълбоката и рядка кал също като малката каруца на Андрешко. Както и при каруцата на Елин-Пелиновия герой, има "една отпрана дъска, която постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно" вдига шум и гложди мислите на политиците, тръгнали да внасят оправия в българското село. Да разрешим ли земята да се продава на чужденци или не - над този въпрос си блъскат главите вече десет години с променлив ентусиазъм управляващи и опозиция. Ако човек се заслуша, ще помисли, че някой отвън само чака да падне забраната, за да заграби жалката нива на Андрешко.
Интересното е, че колкото повече трае безумният спор, толкова повече се обединяват позициите на спорещите. Дясното правителство на СДС, което доскоро говореше за промяна в конституцията по въпроса, изведнъж се обърна на 180 градуса и подхвана популистките лозунги на опозицията. Сега ще искаме от Европа нова десетгодишна забрана за продажбата на земята (). Тезата е, че нямаме развит пазар и може да ни изкупят нивите евтино. Затова - дай да не продаваме сега, а като развием пазара и цените скочат. Явно пак се забравя, че капиталистическо земеделие се прави с капитали и че без да има търсене, цените на земята няма как да скочат. Тя ще продължи да буренясва, но пък ще си е наша! Всъщност и това не е вярно, защото чужденците и сега могат да купуват колкото си искат земя чрез регистрирани тук фирми. Тоест проблемът е глупаво формулиран.
Но не - ние ще продължим да си отстояваме националния интерес! Как ли? Най-просто е като застанем пред евробюрократа, да повторим думите на Андрешко: "Дъската й хлопа на моята каруца, господине. Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите я разбират."
Слаби оценки в края на политическия сезон
Румяна Бъчварова
Едва ли извънредното заседание на парламента по време на лятната ваканция ще промени удовлетвореността на българите от работата на народните избраници през изминалия политически сезон. Повече от половината пълнолетни граждани изразяват неудовлетвореността си от дейността на тези, за които са гласували преди три години. Едва една пета оценяват положително свършеното от тях.
Въпреки политическите трусове, през които премина правителството, неговата работа печели, макар и с малко повече одобрение, отколкото тази на върховния законодателен орган. Отношението към двете основни институции в държавата се отличава и по друго. По-голяма част от българите по-лесно могат да съставят мнение за свършеното от изпълнителната власт, отколкото за НС. Това, което прави правителството, се вижда и усеща от по-голямата част от населението. Законодателната активност на парламента е по-неясна за обществеността и всеки пети се въздържа да даде оценка за нея.
Политическите нагласи все още предопределят еднозначно оценките на българите. Привържениците на БСП се отнасят негативно към всяка институция, която се ръководи от представител на политическите им опоненти. Електоратът на СДС е категоричен в подкрепата си за управляващите съпартийци. Въпреки тези уточнения е очевидно и ясно, че в обществото доминира неудовлетвореността от работата на двете основни държавни институции - парламента и правителството. Различни от тези са оценките за работата на президента. И днес, както през последните години, те неизменно остават най-високите.
Проблемът на обществената неудовлетвореност от работата на основните институции е не само в нейното наличие, но и в разминаването й със самооценката на управляващите. Ако трябва да бъде написан обществен доклад за свършеното от изпълнителната и законодателната власт през изминалия политически сезон, той би изглеждал различно от това, което бе казано от трибуната на НС в последния ден на неговата работа. За основните сфери в дейността на правителството общото недоволство надхвърля критичните две трети. Всеки осми българин към днешна дата преценява, че то не се е справило с корупцията, престъпността, здравната и образователната реформа. Сам по себе си такъв фон на общественото настроение е доста тревожен, дори в безоблачните летни дни. А в случаите, когато е в дисхармония с тона на управляващите, политическите скандали кънтят по-силно, а мрачните прогнози за есента изглеждат по-реалистични.
Кой трябва да спечели от конкурса за трета национална тв
Хората, от които зависи издаването на лицензите за национални телевизии, отново са изправени пред важен избор. До края на годината те трябва да изберат конкурента на БНТ и частната БТВ. На този етап интересът към конкурса е доста по-голям от очакваното. Сред кандидатите има представители на всички основни типажи, които имат интерес към медиите. Има просто любопитни български фирми, които мечтаят да извисят ръст към националния ефир, известни чужди компании и обикновени далавераджии, които вятърът на промяната все още не е изхвърлил извън борда на нормалния бизнес.
Миналата седмица се разбра, че сред кандидатите за конкурент на БНТ и БТВ е поне една фирма, зад която стои собственикът на рекламния мултигруп Красимир Гергов. Документи за участие в конкурса за третия национален канал купи и друга "стара муцуна" - явно обреченият да бъде вечен собственик на "Нова телевизия" Дарко Таминджич.
За да бъде успешен този конкурс, хората, от които зависи издаването на мечтания лиценз, трябва да се поучат от грешките, които допуснаха преди година, и да дадат ефира на компания, която този път да отговори на огромните обществени очаквания за националния ефир.
Дългото сбогуване с монопола на БНТ направи нуждата от професионална и качествена телевизия все по-належаща. Твърде вероятно е частната БТВ да не успее да отговори на тези очаквания. Нейните собственици вероятно ще предложат на зрителите евтина и не особено професионално сглобена програма. Шансът хората да получат така необходимата им качествена телевизионна продукция на етапа изглежда видим само откъм третия национален оператор.
Проблемът е, че даването на третия лиценз отново може да се превърне в част от политически пазарлък, в който се търсят краткосрочни политически дивиденти. И така отново губещи ще са хората, в чието име уж се прави всичко - зрителите.
Албанската мафия засилва трафика на хора
Албанските гангстери контролират нелегалния трафик на наркотици и хора от двете страни на Адриатика, съобщиха италиански магистрати, занимаващи се с организираната престъпност. По данни на италианската полиция трафикът на незаконни емигранти от албанските брегове към Италия е започнал да взема застрашителни размери. Миналата седмица двама италиански полицаи и двама албански мафиоти загинаха при ожесточена престрелка.
Полицията взема извънредни мерки и крайбрежната ивица на Италия е поставена под строг контрол. Въпреки това обаче само малка част от нелегалните имигранти биват заловени. Голяма част от трафикантите все още успяват да се изплъзнат от корабите на бреговата охрана, като превозват стоката си през нощта и акостират по безлюдните райони на италианското крайбрежие.
Според Каталдо Мота, един от висшите италиански магистрати, албанската мафия представлява истинска заплаха за Западна Европа. "Цялата нелегална търговия към Западна Европа е албанска. Пътищата за трафик на оръжие, наркотици и хора са в ръцете на албанците", твърди италианският магистрат.
Юговластите разиграха шпионски сценарий
Великобритания и Канада официално отхвърлиха обвиненията на юговластите, че арестуваните в Черна гора четирима техни граждани са били шпиони. Двамата британци и двамата канадци бяха задържани до границата с Косово и бяха обвинени за притежание на експлозиви и организирането на саботажи.
Малко след ареста четиримата бяха показани по телевизията с обяснението, че това са западни терористи. "Недопустимо е да се унижават така британски граждани и да се показват по световните медии като шпиони и терористи. Няма нито едно доказателство, което да подкрепя обвиненията", се казва в декларация на британския "Форин офис". Говорителят на канадското външно министерство Мари-Кристин Лилкоф заяви, че арестите са част от засилващата се кампания срещу чужденците, организирана от властите в Белград. "Обвиненията в шпионаж и тероризъм вече станаха банални и трябва да бъдат разглеждани с голяма доза скептицизъм", подчерта тя.
Арестуваните бяха показани по телевизията пред маса, на която бяха наредени "шпионските атрибути" - ножове, кабели и жици, чужди банкноти и албанска карта на Косово. Югоармията съобщи, че разполага с доказателства, че четиримата арестувани са имали за задача да минират и взривят важни обекти на територията на Югославия. Освен това задържаните трябвало да обучават черногорската полиция на терористични техники.
Междувременно Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) съобщи, че двамата британци са служители на организацията и са работили като инструктори в полицейската академия в Косово. Говорителят на ОССЕ Лора О'Махони съобщи, че канадците са хуманитарни работници и са били арестувани на връщане от ваканция в Черна гора.
Според агенциите арестите на западни граждани в Черна гора имат пряка връзка с предстоящите на 24 септември избори. В понеделник бяха задържани четирима холандци с обвинението, че са подготвяли убийството или отвличането на президента Милошевич.
Бътън раздвижи пазара на пилоти
Новата звезда на "БМВ Уилямс" Дженсън Бътън може би не е най-добрият пилот във Формула 1, а със сигурност не е и най-известният. Както обаче всички британски фенове на високите скорости са обхванати от някакъв вид "Бътън"-мания, така това увлечение се пренесе и сред мениджърите на отбори. Дженсън е хит на т.нар. глупав сезон - периодът на трансфери на пилоти във Формула 1. Тази година треската за нови звезди обхвана тимовете от по-ниските нива. Гигантите "Уест Макларън" и "Ферари" решиха да заложат на сегашните си състезатели, които са се вкопчили в ожесточена битка за световната титла шест старта преди края. Световният шампион при конструкторите "Ферари" залага изцяло на комбинацията Михаел Шумахер - Рубенс Баричело, а в "Уест Макларън" силите на Мика Хакинен и Дейвид Култард са изравнени както никога. В момента и двамата имат по 54 точки за световния шампионат и не е ясно кой е първи пилот и кой ще получи предимство в битката за титлата.
Бътън бе обект на желание най-малко от четири отбора, откакто стана ясно, че сър Франк Уилямс му търси заместник. Според думите на самия пилот интерес са проявили осем-девет тима. Въпреки крехкия си опит младежът натрупа осем точки за световния шампионат и се движи на приличното осмо място. Със своите 20 години той е най-младият пилот, който е печелил точки в шампионата.
Най-настойчив засега е мениджърът на "Плейлайф Бенетон" Флавио Бриаторе. Той усилено търси заместник на Александър Вурц, който още не е спечелил нито една точка този сезон. Бриаторе може да привлече Бътън за две години под наем, тъй като британецът е обвързан с петгодишен договор с "БМВ Уилямс". Другият пилот на "Бенетон" Джанкарло Фисикела е сигурен за мястото си. Той отбеляза няколко класирания на подиума и се движи пети след челната четворка Шумахер, Култард, Хакинен и Баричело.
Франк Уилямс отдавна е готов със заместника на Бътън. Още от май той преговаря за привличането на колумбиеца Хуан Пабло Монтоя, шампион в американските серии КАРТ. Другият пилот в тима остава германецът Ралф Шумахер, който е шести във временното класиране.
Бившият световен шампион Жак Вилньов бе другата голяма цел за шефовете на отбори. Смяташе се, че не е доволен от представянето на БАР, който се ръководи от мениджъра му Крейг Полок. Канадецът обаче сложи край на всички спекулации, като обяви подписването на нов тригодишен договор с "Бритиш американ рейсинг" срещу 20 милиона долара на година. Съотборникът му Рикардо Зонта е спечелил само една точка за вече почти два сезона във Формула 1 и със сигурност ще бъде освободен. За негов заместник се спряга името на Оливие Панис, който в момента е тест-пилот на "Уест Макларън". Французинът е желан силно и от "Заубер". Там Мика Сало се чуди дали да не стане тест-пилот в "Тойота", които влизат в шампионата от 2002 г. Джони Хърбърт освободи първото вакантно място за следващата година, като обяви, че се оттегля от Формула 1. Екипът на "Ягуар" засега си е гарантирал Еди Ървайн за първи пилот. Много е голяма вероятността второто място да бъде заето от 27-годишния шотландец Дарио Франкити, вицешампион в сериите КАРТ. "Разполагаме с дълъг списък от възможни имена", заяви бившият собственик на тима Джеки Стюърт.
Еди Джордан успя да приключи сагата около германеца Хайнц-Харалд Френцен и охлади желаещите го съперници с нов двугодишен договор. Решаващо за изхода на преговорите се оказа подписването на дългосрочно споразумение с "Хонда" за доставка на двигатели.
Волейболната федерация отново обслужи клубовете
Колко безправен може да бъде българският волейболист? Очевидно винаги може повече. Това е основният извод от решенията на управителния съвет на Българската федерация по волейбол (БФВ), която въведе нови такси за преминаването на наши състезатели в чужди клубове. От това лято своеобразният данък за волейболисти, които не са обвързани с договор с нито един български отбор, ще бъде 16 000 долара. Таксата за национални състезатели е 4000 долара, за волейболисти извън представителния тим - 2000 долара, а за тези, които не са навършили 23 години - 8000 долара.
Най-големият скандал в ръководството на БФВ се разрази около решението да се увеличи на 16 000 долара таксата за издаването на т.нар. нула оста за преминаване в чужд клуб на необвързаните волейболисти. Такъв открай време е Мартин Стоев, който това лято си осигури контракт с "Карифано" от италианската серия А2.
Първоначалният вариант на трансферния правилник е предвиждал таксата да стига до 24 000 долара. След като новината се разчу и започнаха брожения сред играчите, тя бе намалена на 16 000 долара. Членът на УС на БФВ Димо Тонев, бивш капитан на националния отбор, веднага се обяви срещу решението. Той не е присъствал на последното заседание и според някои вестници е отлъчен от ръководството на федерацията. "Хората играят за по 10 000 долара на година и е ужасно много да искаме 16 000 такса", заяви той в интервю във вестник "7 дни спорт".
Засега не е ясно каква е неговата съдба, тъй като няма кой да каже. Генералният секретар на БФВ Цветан Павлов е делегат на конгреса на Международната федерация (FIVB) в Севиля през уикенда. Президентът Венцислав Върбанов по традиция нищо не казва.
Волейболната федерация отново се запъна при решаването на основния проблем в този спорт от години - освобождаването на правата на състезателите. Според последните решения на FIVB правилото "Босман" започва да важи на всички нива в световния волейбол. Това означава, че състезателите, необвързани с договор, могат свободно да преминават от един клуб в друг. В София вече е пристигнало писмо на шефката на трансферната комисия към FIVB Даниела Пири, която препоръчва режимът у нас да бъде либерализиран. "Ако президентът на FIVB Рубен Акоста разбере, че не се съобразяваме, ние сме пътници", смята Тонев.
Управителният съвет от година обаче крачи мощно в обратната посока. Ръководното тяло е съставено предимно от представители на клубове и в повечето случаи те защитават предимно личния си интерес. Още преди година трансферният правилник бе затегнат в посока, която ограничаваше още повече правата на състезателите при преминаване в друг отбор. Остана и анахронизмът с таксата за федерацията, което противоречи с всякакви законови разпоредби. Порочната система националите да плащат двойно повече от останалите волейболисти няколко пъти едва не разби държавния отбор.
БФВ има причина да настоява за оставането на таксите, тъй като са едно от основните пера за финансиране. Именно неяснотите около издаването на нула ости бе сред причините да бъде изхвърлен от волейбола бившият президент на БФВ Валентин Заяков. Сега неговите наследници правят всичко възможно да задържат състезателите си, като завишават изискванията към кандидат-купувачите. Волейболисти със стаж се оплакват, че равнищата на заплащане в родните клубове са все по-ниски и търсят спасение в чужбина. Клубовете вместо да предложат конкурентни условия на състезателите си, ограничават правото им да се реализират чрез правилници и наредби.
Започна лудо наддаване в баскетбола
"Левски" вдигна летвата на летния трансферен пазар
Елеонора ГУНЧЕВА
Наскоро европейската шампионска лига по баскетбол се раздели на две - Евролига и Супролига. В първата попаднаха 24-те най-класни отбора на Стария континент, а във втората - други 20 тима. България няма представител в нито един от двата турнира, защото от години е забравила какво е това силен клубен баскетбол. Въпреки това отборите у нас си устроиха безсмислено наддаване за състезатели. Финансовото замогване на "Левски" и традиционната вражда с ЦСКА и "Черно море" доведе до непознато раздвижване на трансферния пазар от времето на Ганелин "Тотелин" Русинов и напомни за времето на "брокерите" във футбола.
Шампионът "Левски" е абсолютен лидер с приблизително 600 000 марки, изсипани от спонсора "Мобилтел". Сребърният медалист "Черно море" е заделил 350 000 марки, за да не изостава от надпреварата, а в ЦСКА се опитват да се държат на ниво с бюджет 240 000 марки. Другите отбори са в категорията "всички останали". Цената на българските играчи варира между трансфер от 2000 лв. за младоците и 40 000 германски марки годишна заплата за асовете. Сърбите са доволни на 1000 лв. месечно, а американците излизат около 30 000 долара за сезон.
Раздвижването е особено нетипично предвид факта, че клубовете не обичат да си разменят играчи най-вече от психологическа гледна точка. Смята се за прецедент един клуб да даде пари на друг клуб. Това лято обаче пазарът е много по-активен. Вероятна причина е новата мода състезателите да подписват договори само за един сезон, след което са свободни. Такива през лято 2000 са Иван Друмев, Лазар Георгиев, Тодор Стойков и за тях наддаваха три-четири отбора. Стигна се до цени, които са нереални за българския баскетбол - 3000-4000 лв. месечна заплата.
"В голямото наддаване "Левски" взе Иван Друмев. Навсякъде, където се борихме, те даваха с 500-1000 лева повече. Определено някои играчи бяха много надценени", заяви треньорът на ЦСКА Росен Барчовски.
Добрите финансови възможности на "Левски" му позволяват да наддава за играчи и затова ще разполага с най-добрите през новото първенство.
"Не е вярно, че наддаваме, защото ЦСКА предложи най-много за Петър Петров и Тодор Стойков. Като гледам, и двамата не са в техния отбор. С ЦСКА се състезавахме само за Петър Петров, но самият играч предпочете да дойде при нас за по-малко пари от това, което му предлагаха", каза треньорът на шампионите Константин Папазов.
Истината е, че Тити Папазов получи всичко, което поиска. Планът му предвиждаше да разполага с десет елитни състезатели и заради това купи петима нови - Иван Друмев, Любо Минчев, Петър Петров и двама американци по на 22 години. Разговорите с янките вървят успешно и най-вероятно ще се финализират на по-малко от 66 000 долара за заплати. Папазов дори е обявявал, че иска и непристъпната звезда на "Черно море" Тодор Стойков.
Сините твърдят, че не плащат скъпо за това, което американците предлагат като качество. Според тях всички привлечени баскетболисти могат да получат поне 2.5 пъти повече в чужбина, така че високите суми са абсолютно заслужени. В листатата на "Левски" фигурира и един бахамец с английски паспорт. Преди него в списъка е 19-годишният център Бойко Младенов. С тази селекция "Левски" се стреми да изгради класен отбор, който след една-две години да се бори за присъствие в Европа.
Червеният клуб погледна търговски на проблемите и учреди акционерно дружество. Така на спонсорите щял да им се гарантира дял, когато потръгне търговията с играчи, билети, телевизия и др. Засега бюджетът на клуба, включително и този за купа "Корач", ще е 240 000 германски марки. С тези пари може да се привлекат само млади играчи с надежда да се окажат перспективни.
ЦСКА се раздели срещу 15 000 лв. с основния си централен нападател Николай Господинов, който предпочете да се върне в родния Казанлък. Напусна ги и Лазар Георгиев, който отиде във Варна. Другият център - Бранко Тотев, в момента урежда заминаването си във Финландия. Клубът иска да преотстъпи Атанас Пенев, но още не му е намерил отбор.
Новите две попълнения са от Югославия със заплата от около 1000 лв. месечно. "Сърбите не са звезди, млади са - по на 22 години, но ми се струва, че има хляб в тях. Те са евтини състезатели и очаквам след година-две да дадат резултат с играта си", каза Росен Барчовски.
Клубът е в усилени преговори с един руски баскетболист, има идея да привлече американци, но истината е, че всички са много скъпи и на този етап ЦСКА не може да си ги позволи. Един добър център от Русия например върви не по-малко от 50 000 долара годишно, което означава 5000 месечна заплата. Добрите сърби държат същите цени, но тези, които идват у нас, са евтини и неизвестни. "Преди три години беше изключено да вземем играч от Югославия, защото имаше много отбори с добри финансови възможности. Сега има пренасищане на пазара и ние се възползваме от тази ситуация. По-добрите отиват в силни отбори, по-неизвестните се ориентират към България", допълни наставникът.
Варненци ще залагат на млади, неизвестни и евтини баскетболисти. Според тях бюджетът от 350 000 германски марки не е достатъчен да се хвърлят на трансферния пазар и да наддават за играчи. Седемдесет процента от бюджета се попълват от основния спонсор "ММ холдинг". Подмладяването се оказа наложително, тъй като отборът бе застарял в сравнение с конкуренцията.
"Ще градим един по-млад и по-перспективен отбор. Тази година не сме си поставили високи цели. Движихме се в скромни граници и нямаме големи разходи по новите играчи. За Светослав Боев например платихме само 2000 марки трансфер", каза треньорът Дарин Великов.
Отборът се раздели с трима, но най-ценно е присъствието на баскетболист №1 у нас Тодор Стойков. От миналата година ръководството иска да продаде Стойков в чужбина. Престъпление е да го държим в България, смятат в "Черно море". Стойков вече отхвърли предложенията на немския вицешампион "Байер" (Леверкузен) и на словенския вицешампион "Пивоварна Лашко", който ще играе в купа "Сапорта". Изглежда и той, и "Черно море" чакат по-голяма риба.
Засега най-скъпото ново попълнение при варненци си остава Юлиян Радионов, за когото платиха 25 000 лева на "Черноморец" през февруари. "Трябваше ни и искахме да го вземем на всяка цена. Той обаче оправда сумата, тъй като е най-младият национален играч на България и в близките години ще бъде основен плеймейкър на държавния тим", допълни Великов.
В лагера на "Черно море" може да настъпи раздвижване в началото на следващата година. Тогава се очакват още пари и не е изключено да се привлекат нови играчи, тъй като първенството у нас се решава във втората му част.
Супролига или Евролига
Кръвопролитията в Кашмир продължават
Индийският министър-председател Ваджпайи заяви, че е съвсем ясно, че бунтовници, свързани с пакистанската военизирана групировка "Лашкар-е-Таиба", са отговорни за убийствата най-малко на 90 души в провинцията Кашмир тази седмица.
Според наблюдатели това е бил най-кървавият период в продължителната съпротива срещу контрола на Индия над провинцията.
Ваджпайи каза, че индийското правителство ще продължи да се бори срещу тероризма, като няма да се откаже от усилията си за нормализиране на обстановката в размирната провинция. Пакистан претендира за собственост върху онази част от Кашмир, която в момента Индия контролира. Пакистанците обаче отричат да са замесени. Те твърдят, че е възможно дори Индия да е организирала нападенията.
Избиването на индусите става седмица след като една от главните военизирани групировки преустанови нападенията и предложи преговори на индийското правителство. Те бяха започнати в четвъртък.
Кралицата майка навърши 100 години
С грандиозно честване в петък бе отбелязана 100-годишнината на кралицата майка. Тя е първият член на кралското семейство, достигнал тази възраст. Кралицата майка поздрави събралите се хиляди поданици от балкона на Бъкингамския дворец. Специално за да присъстват на отбелязването на събитието, бяха пристигнали и много чужденци, събрали се от предишния ден пред двореца. Това беше завършекът на поредица от чествания, продължили седмици наред. По случай 100-годишнината кралица Елизабет е съставила почетен списък, включващ петима души, които значително са допринесли за организацията на честванията.
На кралицата майка се приписват заслуги за спасяването на монархията от редица заплахи - например вследствие на абдикирането на брата на съпруга й от престола, разрушаването на Бъкингамския дворец от германските бомбардировки по време на Втората световна война, запазване честта на кралското семейство след скандални прояви на другите членове.
Родена е като Елизабет Баус-Лайън в аристократично шотландско семейство. Животът й коренно се променя след края на Първата световна война, когато влиза в лондонското общество. През 1923 г. се омъжва за принц Албърт - херцога на Йорк. През 1936 г. неговият брат - Едуард VIII, абдикира от престола 11 месеца след като го е заел. Принц Албърт се качва на престола, като е коронясан като Джордж VI. Кралицата има големи заслуги за доближаването на кралското семейство до поданиците. Тя е тази, която установява практиката на приближаването до тълпите и поздравяването на обикновените хора.
Джордж Буш прие кандидатпрезидентската номинация
Джордж Буш-младши започна финалната фаза от предизборната си кампания, след като прие официалната номинация на Републиканската партия за президентските избори. Пред повече от 2000 делегати на Националния републикански конгрес във Филаделфия Буш обвини президента Клинтън и неговата администрация в прахосване на американските богатства, сила и влияние. В речта си републиканският кандидат за президентския пост заяви, че демократите са се провалили като ръководители на държавата: "Те имаха своя шанс и се провалиха. Ние ще бъдем истинските водачи на нацията. " "Животът ни е твърде кратък, за да пропиляваме такава голяма възможност. Заклеваме се на народа си, че ще изпълним обещанията си към американците. Ще използваме предоставената ни възможност за велики цели", заяви приповдигнато Буш.
Петдесет и една минутната реч бе централното събитие по време на конгреса, на който Буш бе обявен за официалния кандидат-президент, а Дик Чейни - за негов вицепрезидент. Във форума участва и ген. Колин Пауъл, бивш председател на съвета на началник-щабовете на американската армия, който според предварителните информации ще бъде назначен за държавен секретар, ако Джорж Буш спечели изборите. Междувременно експресно проучване на общественото мнение в четвъртък показа, че Буш продължава да води пред Ал Гор. Подкрепата за републиканския кандидат е 48 процента, докато за Гор биха гласували 34 на сто от избирателите.
В речта си Буш-младши не пропусна да се подиграе на основния си конкурент Ал Гор, като заяви, че настоящият вицепрезидент е несериозен, и нарича всяка негова инициатива рисковано предприятие. От щаба на Гор съобщиха, че кандидатът на демократите все още не е номинирал свой вицепрезидент. Според източници от щаба на демократите за поста се конкурират сенаторът от Кънектикът Джоузеф Либерман, конгресменът от Мисури Дик Гепхард и сенаторите Джон Кери, Джон Едуардс и Еван Бей.
Балонът "Левски" се спука
Вторият предварителен кръг на Шампионската лига остава непреодолим за българските отбори
Георги ФИЛИПОВ
Вторият предварителен кръг на Шампионската лига за втора поредна година се оказа крайното стъпало за българския шампион. "Левски" повтори опита на "Литекс" и приключи по-рано от очакваното участието си в най-престижния европейски клубен турнир. Както ловешкият отбор преди година, така и в синия лагер изпитаха горчивината от разбитите надежди, че могат да стигнат до големите пари в основните групи на Шампионската лига. И двата тима разбраха болезнено бързо, че титлата на България, името и традицията не са никакво мерило за класа. Качеството на родния футбол е далеч от средното европейско ниво и това е решаващо. Дни преди да започне първенството ни, на "Левски" му остана отново само целта да се бори за националните трофеи.
Въпреки големите амбиции на синьото ръководство начело със собственика Майкъл Чорни "Левски" не успя да преодолее турския сребърен медалист "Бешикташ". Българите завършиха 1:1 в реванша и след загуба с 0:1 в първия двубой отпаднаха от по-нататъшно участие в европейските турнири. "Бешикташ" ще играе в следващия кръг с руския "Локомотив" (Москва) и при успех ще влезе в основната схема на лигата. Отборът, който отпадне, продължава участието си в турнира за купата на УЕФА.
Самото класиране за третия предварителен кръг щеше да гарантира на българския шампион най-малко още четири мача в Европа и последващите от това приходи от билети, рекламни и телевизионни права. Само за двубоя с турския отбор в клуба отчитат рекордни постъпления от тези три пера.
"Левски" се изправя пред същия проблем, който миналата година накара спонсора на "Литекс" Гриша Ганчев да вземе радикални мерки в своя клуб - какво да се прави с отбор за Европа при приключило участие в турнирите? Селекцията на сините бе изцяло ориентирана към успешна атака на Шампионската лига. Сумите, похарчени за футболисти, надхвърлят многократно необходимото за спечелване на вътрешното първенство. В синия клуб ситуацията изглежда горе-долу така: купихме си болид, за да участваме във Формула 1, но се налага да го караме по софийските улици. Но както в автомобилния спорт, така и в Шампионската лига има логика - не е достатъчно да имаш само един болид или няколко скъпи футболисти, за да участваш при най-големите. И в двата случая се изисква много по-сериозна организация и по-сериозна финансова подкрепа, отколкото на "Герена" имат.
Гриша Ганчев реши своя проблем, като тръгна на тотална разпродажба на футболисти, закри "Литекс" като име и прекръсти отбора на "Ловеч". Засега не е ясно какво ще е решението на собственика на "Левски" Майкъл Чорни. Както е известно, той не обича губещите компании, а синият футболен отбор едва ли ще успее да върне в следващата година вложените инвестиции с мачове срещу "Берое" и "Хебър 1920".
"Бешикташ" имаше основна заслуга да покаже истинското равнище на футбола, който играе "Левски". Спечелването на първата шампионска титла от пет години и лесното отстраняване на "Дюделанж" (Люксембург) създадоха у ръководство и фенове самозаблудата, че отборът играе футбол от голяма класа и че може да мери сили с европейските съперници. Минималната загуба от 0:1 в първия мач в Истанбул допълнително напомпа самочувствието на всички, свързани с "Левски". Реалността обаче се оказа друга.
"Левски" показа, че няма потенциала да бъде равностоен съперник дори на неособено класния тим на "Бешикташ". Разликата в стойността на футболистите от двете страни на терена си пролича най-вече във втория двубой. Футболистите на турския гранд не позволиха нито едно сериозно голово положение пред вратата си, като в същото време създадоха няколко опасни контраатаки, от които можеше да падне втори гол.
Възможностите на играчите на "Левски" се оказаха надценени. Александър Александров, обявен за футболист на България за 1999 г., с всеки изминал мач сваля нивото на играта си и повече пречи на отбора, отколкото му помага. Кривия и украинският полузащитник Едуард Цихмейструк се загубиха в средата на терена, въпреки че трябваше да бъдат основните плеймейкъри на българския тим. "Бешикташ" беше уплътнил много добре тази зона и не ни позволи да изграждаме атаките си", заяви треньорът на "Левски" Владимир Федотов.
Наличието на много халфове по никакъв начин не се отрази на съзидателното начало в играта на "Левски". Единственият нападател Георги Иванов-Гонзо отново остана изолиран и получаваше епизодични топки. При липсата на втори голмайстор в отбора поради неразумната в тази насока лятна селекция той представляваше малка заплаха за вратата на турците. Отговорът на въпроса защо ръководството не намери партньор на Гонзо в атака остана да се решава в бъдеще. В "Левски" погазиха напълно принципа, че трябва да има поне по двама футболисти за един пост, като не осигуриха дори един втори нападател.
Защитата допусна гол от статично положение в 35-ата минута, когато остави непокрит Тайфур в наказателното поле. Смятаното за най-силно звено допусна много грешки и отново единствен Предраг Пажин бе концентриран през целия двубой. "В първия мач стояхме по-добре, защото се бяхме концентрирали върху защитните действия, а това е по-лесната фаза от играта. Днес изпитвахме сериозни проблеми с изграждането на атаката", заяви Федотов.
Най-драстична е разликата в кадровия потенциал при треньорите. "Бешикташ" разполага с един от най-именитите европейски специалисти - Невио Скала, печелил европейски купи начело на "Парма". В същото време "Левски" проведе цялата предсезонна подготовка без треньор, след което по спешност Чорни назначи руснака Федотов. За ограниченото време той нито успя да повлияе по някакъв начин върху стила на "Левски", нито се ориентира как да изгради оптималния състав. На въпроса дали знае как "Левски" можеше да вкара гол в този мач той отговори: "Да - долу, силно, вляво".
Резултатът от разминаването в класите доведе до пълната идейна и физическа безпомощност на "Левски". Дори и психологическата супернавивка, проведена от изпълнителния директор Наско Сираков преди двубоя, не помогна на българските футболисти да надскочат нивото си.
"Отдавна говоря, че в България няма отбор, който да е стигнал нивото да играе в Шампионската лига. Затова няма да правим трагедия и няма да настъпят сътресения. Съсредоточаваме се върху представянето в първенството, но ще трябва да се работи по по-различен начин", заяви Наско Сираков.
Като за начало вероятно ще се търсят нови попълнения в нападение. Твърде е възможно спешно да се потърси купувач на Александров. Остава неясен въпросът дали през септември Люпко Петрович ще се прибере от Китай, за да поеме отбора. С оглед на досегашното представяне на Федотов оставането му на "Герена" вероятно няма да е дълго.
Ако основният собственик на отбора Чорни не реши да приключи с футболната авантюра, може би няма да има генерални продажби. Освен ако не се получи добра оферта за Гонзо. Той отдавна няма място в българското първенство, защото няма какво повече да научи. Изгодна негова продажба би направила финансовото участие на Чорни в "Левски" по-безболезнено.
Накратко
Селекционерът на националния отбор по футбол Стойчо Младенов извика 11 играещи в чужбина футболисти за контролата срещу Белгия на 16 август в София. В тима са Здравко Здравков, Ивайло Йорданов, Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Красимир Балъков, Мариян Христов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Росен Кирилов, Милен Петков и Георги Донков. Това е последната проверка преди първия мач от световните квалификации с Чехия на 2 септември в София.
Италианският "Лече" преотстъпи полузащитника Красимир Чомаков на втородивизионния "Равена". За българския халф се бореше тимът на Петър Жабов "Козенца" и бившият шампион на България "Ловеч". Чомаков първо подписа двегодишен договор с новите си собственици "Лече" и веднага беше изпратен в Серия Б. "Ловеч" продаде национала Радостин Кишишев на английския "Чарлтън" за 300 000 паунда.
Сумата може да нарасне до 1.8 милиона паунда в зависимост от представянето на футболиста. Едва два дни след финализирането на сделката апелативната комисия на БФС прекрати договора на играча с "Нефтохимик". Тя отмени предишно решение на арбитража, според което ловчанлии нямаха права над защитника.
Христо Стоичков е пред трансфер във втородивизионния шотландски футболен клуб "Еърди", чийто треньор е бившият нападател на "Барселона" Стив Арчибалд. Тепърва Христо ще установява при какви условия може да прекрати предсрочно договора си с "Чикаго файър". Арчибалд се надява трансферът да се осъществи преди декември, когато изтича договорът на българина с американския му клуб.
Международната футболна федерация (ФИФА) реши домакинството на световните първенства да се възлага на ротационен принцип между шестте главни континента. Всеки континент ще може да приема шампионата най-малко през три цикъла. Решението бе взето след скандала около избора на Германия за домакин на мондиала през 2006 г. ФИФА няма да преразглежда решението си по този избор, както настояваше загубилият кандидат Южна Африка.
Деветдесет и шест е окончателният брой на спортистите, които ще представляват България на олимпийските игри в Сидни. Официалната делегация е от девет души. От списъка отпаднаха единствено тенисистките, тъй като са без шанс за влизане в основната схема.
Световният вицешампион на троен скок Ростислав Димитров завърши първи на лекоатлетическия турнир от веригата Гран при в Стокхолм (Швеция) с постижение от 17.30 м. Това е личен резултат за сезона на 25-годишния русенец, който е един от фаворитите за олимпийско злато на олимпийските игри в Сидни.
Бразилецът Рубенс Баричело с "Ферари" спечели първа победа в кариерата си в състезанието за Голямата награда на Германия на пистата "Хокенхайм". Той стартира от 18-а позиция, но със силно и умно каране донесе първата победа на бразилски пилот във Формула 1 след смъртта на Аертон Сена през 1994 г. Пилотите на "Уест Макларън Мерцедес" Мика Хакинен и Дейвид Култард завършиха състезанието съответно на второ и трето място. Лидерът в световния шампионат Михаел Шумахер от "Ферари" отпадна за трети пореден път.
Грашнов си направи улица
Мерцедесът на Владимир Грашнов вече няма да криволичи из уличките на кв. "Иван Вазов". Шефът на "Мобилтел" се погрижи за изграждането на топла връзка между бул. "България" и ул. "Балша", която ще съкрати до минимум разстоянието между двете основни артерии в района. Булевардът е известен като пътя на Бай Тошо, тъй като води от центъра на София до резиденция "Бояна", а ул. "Балша" е приютила охранявания като Форт Нокс централен офис на "Мобилтел".
Компанията на Майкъл Чорни е основен инвеститор на обекта, но изпълнител не е НИКМИ. Фирмата построи комплекса, в които се помещава "Мобилтел". От новата придобивка ще се облагодетелства и външният министър Надежда Михайлова, която живее в съседните блокове. Останалите улици отново ще бъдат занемарени, ако станат неизползваеми, страхуват се местните жители.
Завършването на новата улица почти съвпадна с рождения ден на съпругата на Грашнов Лора Виденлиева на 4 август. Едва след слагането на табелите ще стане ясно дали тя е станала и кръстник на обекта.
Диалектика
Лидерът на СДС-София,
Заместник-председателят на Държавната агенция за младежта и спорта
Шефът на парламентарната комисия по външна политика
Сини активисти от Добрич подариха икона на организационния секретар на СДС Емил Лилов след приключване на извънредното общинско изборно събрание на партията в града миналата неделя. Иконата с образа на Св. Богородица била връчена на синия оргсекретар по повод успешното приключване на избора на ново СДС-ръководство.
Името на
Да пием за БТК
Провалът на сделката за БТК най-сетне върна доброто настроение на управляващите. Час след официалната пресконференция, на която вицепремиерът Петър Жотев обяви прекратяване на преговорите за телекома, министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински и председателят на борда на БТК Гроздан Караджов сияеха в усмивки на тържество по случай закриването на аналоговата централа 83. Сигурно защото бяха членове на преговарящия екип за БТК двамата даже на официални събития от месеци се чумереха като градоносни облаци, а миналата седмица вече се притесняваха само как да представят провала в по-благоприятна светлина.
"Няма ли да почерпите за събитието", шегуваше се със Славински Иван Гечев, зам.-кмет на София и инженер с дългогодишен стаж в телекомуникациите. Министър Славински дипломатично отказваше коментар, но вдигаше наздравици с отлежало уиски с лед. Като доказателство за доброто финансово състояние на държавната (още за доста време) БТК коктейлната маса изобилстваше с черен хайвер, сьомга и синьо сирене. Странното е, че деликатесите останаха почти недокоснати, докато висшата администрация на телекома и гостите на коктейла се нахвърляха на мазни печени наденички.
Че провалът трябва да се отпразнува, личеше и на пресконференцията в АП. Там преди идването на Жотев кипеше трескава подготовка и в залата за пресконференции усилено редяха чаши. Пресцентърът на АП недоумяваше дали ще има шампанско. Впоследствие се оказа, че почерпката е само с натурален сок. Което е като за специален случай, защото АП по принцип черпи само на годишния си празник, на 1 октомври и за Нова година. От време на време при подписване на сделки се разлива шампанско и се предлагат бонбони, осигурени от щастливите купувачи. На такива подписвания шефът на АП Захари Желязков много обича да присъства. На пресконференцията за БТК той, изглежда, нямаше подходяща мотивация, затова закъсня и принуди вицепремиера Жотев да го изчака за официалните изявления.
