Парламентът промени Кодекса за задължително обществено осигуряване
Две седмици, преди да излязат в лятна отпуска, депутатите ремонтираха Кодекса за задължително обществено осигуряване. С промените се премахва задължителното осигуряване за пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица. В тази категория попадат упражняващите свободни професии, едноличните търговци и др. Остава задължението за тези от пенсионерите, които работят по трудов договор.
Депутатите промениха и необходимия трудов стаж, който трябва да имат лицата, за да могат да се пенсионират, ако имат необходимия сбор от стаж и възраст и ако са по-възрастни от 47 години за жените и 52 години за мъжете. Тази възможност е в сила до 31 декември 2009 г. и може да се ползва, ако лицето има 10 години трудов стаж първа категория труд или 15 години втора категория труд.
Вече ще се зачита за трудов стаж времето, през което едно лице е било отстранено незаконно от работа, получавало обезщетение за безработица или е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда. Променен бе и необходимият трудов стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност. За лицата над 30-годишна възраст изискуемият стаж вече е пет години. Земеделските стопани вече ще могат да плащат вноските си наведнъж. Срокът, в който ще трябва да изпълнят своето задължение, е 31 март на годината, следваща годината, за която се отнасят осигурителните вноски. С промените беше дадена възможност вноските на регистрираните по силата на нормативен акт земеделски стопани, които се занимават единствено със селскостопанска дейност, да се изплащат от фондовете за подпомагане на земеделските стопани по ред, който се определя от Министерския съвет.
Търси се шеф на митниците
Преди седмица парламентът гласува промените в Закона за митниците, с които досегашният шеф на Главно управление на митниците Пламен Минев не може вече да бъде и заместник-министър на финансите. Това постави редица въпросителни относно управлението на тази администрация.
Още законите за държавния служител и за държавната администрация въведоха принципа на разделение на политическия кабинет от специализираното управление. Принципът беше, че заместник-министрите са членове на политическия кабинет и не се допуска съвместяването на политически пост с административен. Според специалния Закон за митниците обаче началникът на Главно управление на митниците автоматично ставаше заместник-министър. Подобно изискване съществуваше и в Закона за данъчната администрация, но то беше отменено с въвеждането на Данъчно-процесуалния кодекс от началото на 2000 г. Още през януари тази година министърът на финансите Муравей Радев обяви намеренията си да издигне Пламен Минев в зам.-министър, отговарящ вече не само за митниците, но и за контрола върху хазарта и застраховането и за финансовото разузнаване. По всичко изглежда, че Радев не си е променил мнението от януари насам.
Така че в момента е вакантен постът на началник на агенцията за митническа администрация. През изминалата седмица от финансовото министерство и от митниците запазиха мълчание за евентуалните кандидати.
Митниците станаха център на общественото внимание и оттам и на медиите след поредицата "разкрития" на ревизора Емил Димитров, който впоследствие започна политическа кариера в движението "Гергьовден". Съществуваха и информации, че той е поощряван от бившата шефка на митниците Елка Владова, които не се потвърдиха. Владова беше освободена през пролетта на 1998 г. също по недоказани според прокуратурата обвинения в нарушения на закона и злоупотреби със служебното положение. Основното обвинение на ревизора, подето от опозицията, е, че СДС използва митниците, за да трупа пари в партийната си каса. Заговори се за куфарчета с пари, които тръгват от Свиленград за София, но в края на краищата пак нищо не беше доказано.
Сега за шеф на митниците според информация от сини депутати се обсъждат имената на четирима души от средите на митническата администрация - сегашните заместници на Пламен Минев - Ангел Първулов и Ангел Дончев, шефът на Районното митническо управление в София Петко Петков и началникът на управление в централата на митниците Асен Асенов. Първулов и Асенов се смятат за технократи в митническите среди и се славят като добре познаващи теорията. Дончев и Петков са от така наречените практици. Преди да стане зам.-началник на ГУМ, Ангел Дончев беше начело на свиленградската митница, където наследи избрания за депутат Георги Шишков. Петко Петков пък дълги години беше начело на митницата на летище "София" и е един от "любимците" на ревизора Емил Димитров.
Муравей Радев и Иван Костов сега са изправени пред доста интересен избор. Ако те назначат човек на Пламен Минев, за какъвто се смята Ангел Дончев, рискуват да поставят голяма власт в ръцете на Христо Бисеров. Не е тайна, че Минев се смяташе за човек на Бисеров, Петко Петков пък - подкрепян от столичните среди на СДС, начело с Евгений Бакърджиев. Изборът на технократ би бил добър от гледна точка на това, че ще послужи като доказателство, че СДС не използва митниците като касичка за събиране на пари за партийни цели. Това е теза, широко застъпвана от опозицията.
Ни най-малко не се изключва и възможността в последния момент начело на митниците да бъде поставено политическо лице или пък човек на Муравей Радев. Засега обаче никой не може да се ангажира с конкретни имена.
Продажбата на ДЗИ остава за 2001
Осем месеца след като бе открита процедурата за приватизация на "ДЗИ" ЕАД, все още нищо не е ясно. Работната група, която се състои от представители на Агенцията за приватизация, Министерството на финансите и "ДЗИ" ЕАД (защото се счита, че значението на "ДЗИ" ЕАД в страната е доста голямо), е готова само с основните насоки за процедурата по продажбата на най-голямото българско застрахователно дружество. В споменатите насоки е записано, че най-подходящо е да се водят преговори с потенциален купувач, тъй като това бил най-гъвкавият метод. Все още обаче не е ясно каква част от акциите на "ДЗИ" ЕАД ще бъдат предложени на евентуалните купувачи. В докладната записка до Министерския съвет е записано, че ще бъдат продадени между 51 и 67 на сто от капитала на "ДЗИ" ЕАД.
Липсата на твърдо решение за процента от капитала на дружеството, който ще бъде предложен за продажба, навежда на мисълта, че продавачът все още не е наясно дали наистина иска стратегически инвеститор за "ДЗИ" ЕАД, или ще даде възможност и на местните интереси да се включат в наддаването.
Става интересно обаче кой на местно ниво може да бъде стратегическият инвеститор, който би играл с РМД, което създадоха служителите на ДЗИ. Най-логичен досега изглеждаше вариантът това да е Нефтинвестбанк, която според осведомени източници смяташе да участва през Биохим. ДЗИ се включи в увеличението на капитала на банката на Митко Събев, наля доста от свободните си средства в нея. По този начин ДЗИ даде сериозно финансово рамо на Нефтинвест за участие в покупката на Биохим. За да се отплати за навременната помощ, Нефтинвест се очакваше да подкрепи РМД в предстоящата приватизация на "ДЗИ" ЕАД. Интересно е как ще се развият оттук нататък събитията, след като БКК отказа на Нефтинвестбанк да закупи Биохим.
Пак според докладната записка до Министерския съвет набирането на офертите за държавния застраховател ще приключи едва в края на тази година или началото на следващата. Това означава, че най-рано в началото на пролетта на 2001 г. ще има сключена сделка за продажбата на "ДЗИ" ЕАД.
Интерес за евентуално участие в наддаването за "ДЗИ" ЕАД са проявили френската компания "Юреко", "Мюних Ре" (която купи 20% от "Орел - Г холдинг"), гръцкият консорциум "Интерамерикън" (който според източници от ДЗИ имал сериозно лоби), "Алианц" (които пък купиха 51% от "България холдинг") и др. Чужди институции ухажват с кредитни линии българските банки
Виктория ДАВИДОВА
Кредитните линии, предлагани от западни финансови институции, все повече се налагат на мода в банковата ни система. Скоро може да се окаже, че външният интерес за предоставяне на кредитен ресурс превишава възможностите на местните банки за неговото усвояване.
През изминалата седмица Юнионбанк получи кредитна линия за 3 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия. Други 5.1 млн. евро за кредитиране на фирми в туризма договори Българо-американската кредитна банка. Парите по двете линии са осигурени от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която води преговори с още четири-пет български банки. До края на годината сумата по тези линии може да достигне 20-30 млн. евро, съобщи представителят на ЕБВР у нас Жан-Марк Петершмит. Евробанката оценява кандидатите по три основни критерия: финансова стабилност на банката, желание за сътрудничество и добър мениджърски екип. У нас вече има достатъчно банки, които отговарят на тези условия.
Интересът към кредитните линии е двустранен. Средствата са добре дошли за голяма част от българските банки, които продължават да изпитват нужда от дългосрочен ресурс. Невъзстановеното все още доверие в банковата система кара вложителите да държат парите си предимно в едномесечни и друг вид краткосрочни депозити. По официални данни делът на влоговете със срок над една година е под 1%. Това естествено ограничава възможностите на банките за финансиране на инвестиционни проекти. Те предпочитат да отпускат краткосрочни кредити - предимно оборотни заеми за фирмите. Тази липса на ресурс донякъде се компенсира с кредитни линии отвън. Косвеният ефект е, че заедно със самите кредитни линии банките получават безвъзмездно средства за обучение на персонала и ноу-хау.
От друга страна, условията позволяват на външните институции да пласират свободните си ресурси у нас при сравнително изгодни условия. На България все още се гледа като на рискова страна, което дава възможност да се договарят лихвени проценти доста над средния ЛИБОР. Освен това правителството вече демонстрира стремеж към ограничаване на ненужните заеми с държавни гаранции, което кара институциите да пренасочват интереса си към частния сектор. През последните години няколко български банки успяха да договорят кредитни линии от ЕБВР, Европейската инвестиционна банка, Програма ФАР, германската агенция "Кредитанщалт фюр Видерауфбау" (KfW), Американската агенция за международно развитие и още няколко институции.
Засиленото предлагане вече позволи на някои наши банки да избират между офертите на различни институции. Преди две седмици Насърчителната банка отказа кредитна линия за 20 млн. DM от KfW, за която бяха водени преговори от дълги години. Сега банката води преговори за същата сума с Европейската инвестиционна банка. Условията на евробанката предвиждат заемът да бъде отпуснат за срок до 12 години, докато максималният срок за кредитите от KfW е седем години. ЕИБ е предложила и по-дълъг гратисен период - 3 години. За избора на кредитор е повлиял и фактът, че заемите от германската институция са само в евро, докато при евробанката може да се използват и други валути, търгувани на световните финансови пазари, което позволява защита от валутен риск. В допълнение офертата на KfW е съдържала трудноизпълними условия към фирмите, които ще ползват заеми от кредитната линия. Едно от тях е било те да поддържат определено съотношение на дълг към собствен капитал.
По същия начин Юнионбанк, която ползва кредитна линия от KfW, сключи договор и с ЕБВР. Новата линия предлага много по-добри условия за крайните кредитополучатели - максималният заем по линия на KfW е 100 000 DM, докато при ЕБВР сумата е 125 000 евро (около 250 000 DM). Сроковете на кредитите са съответно до 24 месеца за KfW и до 4 години за Европейската банка.
Договарянето на кредитните линии не е гаранция, че те ще бъдат използвани. Често пъти усвояването се забавя от условия в договорите, които не отговарят на реалната икономическа обстановка у нас. Някои институции, като KfW, поставят условие да не се финансират вече започнати проекти. Практиката показва, че най-често малкият и средният бизнес започва със собствени средства, след което фирмите търсят банков заем за довършване на проекта. Според шефа на Насърчителната банка Кирил Григоров 40% от исканите кредити са за вече започнати проекти, което автоматично ги изключва от списъка на потенциалните кредитополучатели. Друго условие, което се поставя, е фирмите да нямат задължения - както към други банки, така и по всякакъв вид търговски договори, включително приватизационни сделки. Това лишава от достъп до кредитния ресурс РМД и останалите приватизирани предприятия, както и фирмите, които имат сключени договори за лизинг или разсрочено плащане с доставчици например.
Разбира се, в много случаи ресурсът остава неусвоен и поради това, че някой у нас не си е "написал домашното". Миналата година Експресбанк договори 10 млн. DM от ЕБВР за финансиране на зърнопроизводството, но няма данни да са отпускани заеми по тях. Вината за това носи главно земеделското министерство, което не успя да създаде условия за активен зърнен пазар със складови записи. През юни ЕБВР и банката подновиха споразумението за същата сума с надеждата, че за тази реколта тя ще се използва по-ефективно.
Пречка пред усвояването на ресурса е и начисляването на 8% (до началото на юли беше 11%) задължителни минимални резерви по кредитните линии от външните институции. Това оскъпява заемите и според наши банкери сумите по тези линии трябва да бъдат извадени от базата за определяне на резервите. Разбира се, най-големият проблем остават лошото финансово състояние на предприятията и липсата на достатъчно подготвени проекти.
Накратко
В Държавен вестник излезе регистрацията на новото ръководство на Банка ДСК. На мястото на Николай Каварджиклиев в управителния съвет е вписан Владимир Тошев. Занапред той ще бъде и изпълнителен директор на банката заедно със Спас Димитров и Виолина Маринова. Според обявата кредитната институция ще се представлява съвместно от всеки двама от изпълнителните директори. Досега Банка ДСК се управляваше от петимата изпълнителни директори, които бяха и членове на УС. След промяната изпълнителни директори няма да бъдат Кристофор Павлов и Асен Друмев.
Финансовото министерство преведе по сметките на "Ситибанк, Лондон" 144.6 млн. долара лихви по брейди-облигациите, като вальорът на превода е 27 юли, съобщиха от министерството. Според постигнатото през 1994 г. споразумение с банките, кредиторки от Лондонския клуб, страната замени над 8 млрд. долара външен дълг за брейди-облигации с номинал 5.118 млрд. долара. Лихвите по книжата се плащат два пъти в годината - в края на януари и в края на юли. От юли 2001 г. започва погасяването на главницата на облигациите по просрочените лихви (IABs), а от 2002 г. - на книжата с първоначално намалени лихви (FLIRBs).
Първа частна банка беше заличена от търговския регистър. Решението за прекратяване на нейното съществуване беше обнародвано във вторник. След решението на Апелативния съд в края на юни активите на банката станаха собственост на фирмата "Йорсет холдингс (България)" ЕООД срещу 14.8 млн. лева.
От 28 юли започва да тече едномесечният срок, в който акционерите на "Токуда кредит експрес банк" ще могат да запишат акции от увеличението на капитала на банката от 15 на 20 млн. лева. Увеличението е чрез емисия на 500 хил. поименни акции с номинал 10 лева. Акционерите могат да запишат акции от новата емисия пропорционално на сегашното им участие в капитала на банката и трябва да заплатят акциите до края на ноември.
Вземания на обща стойност 5.58 млн. лева е предявила пред съда Агенцията за държавни вземания. Вземанията са предявени към търговски дружества в производство по несъстоятелност, сред които Балканска универсална банка и текстилната компания "Финтекс" АД. От агенцията съобщиха също, че само през юли от принудителното събиране на публичните вземания са постъпили общо 150 хил. лева.
Жотев ще оздравява Биохим с парите от Булбанк
Продажбата на последната държавна банка се отлага за неопределено време
Иван МИХАЛЕВ
Банковата приватизация приключи по-бързо от очакваното, след като Булбанк беше спазарена предсрочно, а продажбата на Биохим изненадващо беше извадена от календара на правителството. Както се и очакваше, в сряда съветът на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК) отхвърли като купувач Нефтинвестбанк и гласува да се обяви нов търг за Биохим. "Няма да се ангажирам със срокове", каза след решението вицепремиерът Петър Жотев. Управителят на БНБ Светослав Гаврийски пък заяви, че срокове изобщо няма да има, и дори намекна, че Биохим може да остане държавна. "Няма да я продадем, ако няма кандидати", отсече Гаврийски.
Провалът на почти сключената сделка с Нефтинвестбанк затвърди впечатлението, че се води цялостна атака срещу шефовете й Митко Събев и Денис Ершов. Така и не стана ясно дали при Костов е постъпила някаква информация от спецслужбите, доказваща връзка с мръсни руски капитали. Не беше потвърден и слухът за предадена поверителна информация от чуждо посолство у нас. Въпреки намеците никъде не беше споменато името на Майкъл Чорни. Според официалната версия офертата на Нефтинвестбанк е била отхвърлена заради офшорната регистрация на някои от нейните акционери. По думите на Жотев държавата не е знаела за офшорните фирми, когато е избирала купувача на Биохим - нещо, което хвърля съмнение единствено върху професионализма на продаващия екип в БКК.
В писмото до отхвърления купувач Жотев е обяснил разликата между едни и други офшори, участващи в банковата приватизация у нас. В сделката за Хебросбанк това не е било проблем, тъй като "Риджънт пасифик" била регистрирана на престижна фондова борса. При Пощенска пък БКК договорила клауза, която позволявала да насочва своите претенции към AIG и гръцкия холдинг вместо към купуващото съвместно дружество ALIKO/CEN Balkan Holdings Limited, което е регистрирано в Кипър. Според Гаврийски Нефтинвестбанк не е дала никаква информация за своите офшорни акционери и в БНБ знаели "само техните имена и нищо повече". Държавата не можела да даде 7-8% от банковата система на купувач, за който не знаела нищо, правилно отбеляза шефът на БНБ. Никой обаче не даде смислено обяснение защо чак сега продаващият екип се сети да проучва капиталите на предпочетения купувач.
Продажбата на Биохим беше стартирана миналата година, когато държавата изненадващо изгони чуждестранния мениджърски екип от "Глендейл". Причините за конфликта не бяха огласени, официалният мотив беше "преминаването към ускорена приватизация". Офертите за банката се очакваха по Коледа, а крайният срок за сделката трябваше да бъде март 2000 г. Впоследствие тези срокове бяха променяни на няколко пъти от БКК. Печелившата оферта предвиждаше Нефтинвестбанк да плати 10 млн. долара за 67% от акциите на Биохим и да увеличи капитала й с още 67%. Това далеч надхвърляше предложенията на останалите два играча. Жотев неколкократно заяви, че офертата на избрания купувач изцяло задоволява БКК. Изведнъж нещо стана и сделката беше стопирана. По мотивите (проучване на купувача) се разбра, че държавата се кани да отстрани Нефтинвестбанк. Според слуховете решението за това е било взето от премиера Костов далеч преди заседанието на БКК от миналата седмица. Мотивите не са известни, но най-силната версия свързва провала на сделката с атаката на правителството по всички структури на Чорни у нас. Едва ли е случайно, че решението на БКК съвпадна с подновените опити на групата около Цветан Начев да си върне банката и искането за назначаване на квестори в нея. Тази хипотеза обаче не обяснява защо бяха отстранени от наддаването за Биохим "Орел-Г холдинг" и консорциума Първа инвестиционна банка - Юнионбанк. Според Жотев техните оферти са отхвърлени поради неприемливия характер на направените предложения. Това е доста странна позиция, при положение че вторият и третият в класирането още преди няколко месеца заявиха писмено готовност да подобрят офертите си.
Жотев съобщи, че в близките три-четири седмици ще бъде открит нов търг за Биохим. По най-оптимистични очаквания сделката не може да стане преди края на годината. По-реално е да се очаква, че продажбата на Биохим ще остане за догодина. Това ще бъде още едно основание за удължаване на живота на БКК след подписаните допълнителни гаранции по сделката с Булбанк. Според Гаврийски държавата няма да има проблеми с МВФ, тъй като вече 83% от банковата система била приватизирана. "За нас вече не е проблем да мислим за това да бързаме и да изпълняваме някакви поети ангажименти", смята Гаврийски. Представителят на мисията на МВФ у нас Питър Стела не потвърди тези оценки, но засега дипломатично се въздържа от официален коментар. Явно лятната ваканция не е дала възможност за съгласуване на официална реакция. Във Вашингтон обаче едва ли ще останат доволни от развръзката за Биохим. Отлагането на продажбата и наливането на държавни пари в банката не само нарушават драстично всички постигнати ангажименти с фонда, но представляват остър завой и в демонстрираната от кабинета политика за смяна на собствеността и подобряване на мениджмънта в банковата система.
Според една от версиите зад развалянето на сделката стои проявеният интерес от австрийската "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл". От официално съобщение на банката в българската преса се разбра, че тя работи тук чрез дъщерното на "Кредитанщалт" инвестиционно дружество "Булинвест". То е било консултант на "УниКредито" в сделката за Булбанк. Австрийската банка е заявила предварителен интерес към приватизацията на Биохим. Слуховете обвързват този интерес с дълга за около 106 млн. DM на Стопанска банка към "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл". След заличаването на Стопанска длъжник стана нейният купувач БРИБАНК, която би трябвало да плати дълга след редукция до около 34 млн. DM. Преди седмица финансовият министър Муравей Радев съобщи, че е договорил с колегата си Карл-Хайнц Гросер австрийският дълг да бъде плащан от новите собственици на "Кремиковци", тъй като парите всъщност са били теглени за металургичното предприятие. Според Радев австрийците са се отказали от исканата доскоро държавна гаранция. Някои източници не изключват това да е станало след обещание от българска страна, че австрийската банка ще бъде допусната до приватизацията на Биохим. А защо не да бъде избрана и за купувач.
Дали има нещо вярно в тези слухове не е ясно. Подобни схеми, навързващи Биохим с половин дузина институции, означават правителството да развали готова картина, за да построи върху нея сложен пъзел. Също толкова достоверни към днешна дата изглеждат и слуховете, че Биохим е подготвена за приятелския кръг "Олимп" или че банката щяла да бъде дадена като компенсация на гръцкия милиардер Вардиноянис, който не успя да купи Булбанк. Всъщност нищо не гарантира, че държавата ще може да вземе същите пари за Биохим, които успя да договори с Нефтинвестбанк. Както и дали изобщо ще има кандидат-купувачи при новия търг.
Заради провала на сделката държавата ще трябва да увеличи капитала на Биохим с около 20 млн. лева. Това е сумата, необходима на банката, за да покрие изискванията за капиталова адекватност в края на септември. Тогава влизат в сила измененията в Наредба 9 на БНБ и Биохим ще трябва да задели провизии за около 15.2 млн. лева. Според Жотев увеличението на капитала ще стане чрез апорт на сградата на ул. "Иван Вазов" 1 (където се намира централата на Биохим). Още миналата година общото събрание на акционерите на Биохим разреши апорта на сградата. Имотът е собственост на БНБ и преди време беше оценен на около 12 млн. лева. БКК ще я плати по балансова стойност, която ще е по-ниска от пазарната. Въпросът е по каква цена сградата ще бъде вписана после в капитала на Биохим и дали ще се наложи останалите около осем млн. лева да бъдат внесени в брой. Представителят на МВФ Питър Стела заяви пред "Капитал", че приема апорта, но не и попълване на капитала с реални пари от страна на БКК. Във всички случаи за операцията Жотев ще трябва да посегне на парите от продадените вече банки. Любопитното е, че тези дни правителството изплати част от лихвата по брейди-облигациите със средствата от сделките за Експресбанк и Хебросбанк (парите от "Пощенска" отдавна бяха преведени в бюджета). Това означава, че за рекапитализацията на Биохим вероятно ще се разчита основно на парите, които купувачът "УниКредито" плати авансово за Булбанк. Може би затова е било и цялото бързане с нейната продажба - да стане възможно отлагането на сделката с Биохим. Ако обаче парите от банковата приватизация постъпваха директно в хазната, едва ли на Жотев щяха да му хрумват подобни идеи.
Лихва върху данъчния кредит по ДДС би облекчила инвестициите
Тази мярка би стимулирала и ефективността на данъчната администрация
Георги Саракостов*
Тази статия разглежда някои възможности за подобряване на данъчния климат чрез промяна на условията за възстановяване на данъчния кредит по ДДС.
Спецификата на администриране на ДДС принуждава стопанските субекти да кредитират държавата, когато те не могат да приспаднат данъчния кредит от начисления данък. Най-силно засегнати са интересите на инвеститорите, за които е характерно да купуват повече стоки и услуги, отколкото продават. Те често трябва да чакат с месеци, докато си получат данъчния кредит.
Неприспаднатият данъчен кредит реално се ползва от държавата, защото трябва да е бил внесен в бюджета като ДДС, начислен от съответния доставчик или при внос. Данъчната администрация обаче няма възможност незабавно да възстанови данъчния кредит на купувача или вносителя, защото трябва да извърши предварителни проверки, за да се предпази от източване на пари чрез неправомерни искания, в това число и от фирми-фантоми.
Оптималният срок за задържане на кредита от страна на държавата трябва да съответства на нуждата от извършване на проверка. Ако конкретната претенция идва от добре познато на данъчната администрация предприятие и изглежда реалистична предвид спецификата на неговата дейност, възстановяването би следвало да стане веднага и без проверка. В този случай възможните грешки не би трябвало да са значителни. Дори и да са допуснати, при такова предприятие те могат да се установят и коригират впоследствие. Ако обаче новорегистрирано и неизвестно на данъчните органи лице претендира за възстановяване на значителен кредит, наложителна е внимателна предварителна проверка.
Законодателят не може да определи отделни срокове за отделните регистрирани по ДДС лица поради трудности от правно и практическо естество. Затова той е определил максимален срок въз основа на обща оценка на риска от некоректни претенции за данъчен кредит и на способността на данъчната администрация да им противодейства. Ако този максимален срок е твърде кратък, има опасност от загуби за държавата в резултат на споменатото вече източване. Ако срокът е твърде продължителен, има по-добри предпоставки за борба с източването, но данъчната администрация получава право да прехвърли твърде много финансова тежест върху инвеститорите, а това затруднява икономическия растеж.
Наскоро бе обявено, че максималният срок за възстановяване ще бъде намален от шест на четири месеца. Целта - подобряване на инвестиционния климат - безспорно ще бъде постигната, поне що се отнася до привлекателността на данъчните правила за инвеститорите. Въвеждането на предвидената мярка обаче ще изправи данъчната администрация пред ново предизвикателство - тя ще разполага с по-малко време за установяване на необоснованите претенции за данъчен кредит.
Подобряване на инвестиционния климат може да се постигне и чрез друга промяна в условията за възстановяване на данъчния кредит - предвиждане за регистрираните по ДДС лица на право на лихва върху данъчния кредит, който не са могли да приспаднат през същия данъчен период.
Предложението може да се илюстрира със следния пример.
Ако в справката-декларация за януари данъчният кредит е превишил начисления данък с 1000 лв., идеята е при продаване справката-декларация по ДДС за февруари лицето да има право и на определена лихва върху дълга на държавата, възникнал през януари. /Въпросът за размера на лихвата е вторичен. Той е разгледан по-надолу в тази статия. Лихвата следва да се начислява от 15-о число на месеца, през който е възникнал неприспаднатият данъчен кредит (в разглеждания пример - от 15 февруари), за да има съответствие с датата, от която държавата начислява лихва за невнесен ДДС.
Ако приспадане или възстановяване на така увеличения дълг на държавата не може да се осъществи и към края на март, върху този дълг отново следва да се начисли лихва.
Крайният срок за възстановяване на кредита следва да остане законово регламентиран и той трябва да се отнася и за натрупаната лихва.
На лихва по описания горе начин трябва да имат право всички регистрирани по ДДС лица, в това число и износителите (независимо че за тях законът е предвидил по-кратък максимален срок за възстановяване на данъчен кредит).
Важно е да се подчертае, че не се предлага въвеждане на наказателна лихва. Необходимостта държавата да задържа данъчния кредит поради нуждата от проверки е обществено призната. Това, което се предлага, е справедливо компенсиране на стопанските субекти в случаите, когато се налага те да кредитират държавата във връзка с посочената административна необходимост.
Техническото реализиране на предложената идея не би било твърде трудно. Биха могли да се предвидят допълнителни клетки в справките-декларации по ДДС, отчитащи дълга на държавата с натрупване и текущо начислената лихва.
Предлаганата мярка би създала значителни общественополезни стимули. Здравият разум подсказва: ако обществото желае да намали даден разход, то трябва да го постави в тежест на тази обществена структура, която има реалната възможност да постигне намаляването.
Данъчната администрация има възможност да намали сумите, изземвани от стопанските субекти поради необходимостта от предварителни проверки, като подобри ефективността на тези проверки. При днешните правила тя няма икономически интерес да го прави, защото други понасят финансовата тежест, произтичаща от изземването. По-скоро обратното - в краткосрочен план държавата има икономически интерес да не се стреми към по-бързо възстановяване на данъчен кредит, дори и на доказалите своята изрядност инвеститори, защото това би я лишило от текущо безлихвено кредитиране, на каквото тя има право съгласно действащия Закон за ДДС.
Очевидно нужно е прехвърляне на разглежданото финансово бреме към администрацията, за да се създадат стимули към по-голяма ефективност. Лихвата като форма на такова прехвърляне не би затруднила контрола на най-рисковите лица, претендиращи за данъчен кредит.
Прилагането на предложената идея би създало предпоставки за по-нататъшно усъвършенстване на взаимодействието между данъчната администрация и регистрираните по ДДС лица.
Например от гледна точка на доброто управление на паричните потоци за инвеститорите е от голяма полза да знаят предварително конкретната дата на възстановяване на данъчния кредит. Би могло да се предвиди правна възможност данъчната администрация по своя преценка да определя за конкретни регистрирани по ДДС лица индивидуални срокове за възстановяване на данъчния кредит, по-кратки от максималния, предвиден в закона. Такова определяне би било израз на повишено доверие към съответните регистрирани лица и на намерение да не се понасят лихвени разходи без реална административна нужда. По-кратките срокове биха могли да бъдат отразени в съответните удостоверения за регистрация по ДДС, както и в новосъздадения публичен регистър. Разбира се, данъчната администрация следва да има правото да променя индивидуалните срокове едностранно. По-кратките срокове биха подобрили управлението на паричните потоци както за администрацията, така и за бизнеса.
Освен това за стопанските субекти би възникнал нов стимул да изградят отношения на доверие с данъчната администрация. Например, ако дадена фирма покаже на свой потенциален партньор, че има право на възстановяване на данъчен кредит в срок до 15 дни, потенциалният партньор ще има основание да предполага, че фирмата е стабилна и има трайно присъствие в страната.
Лицата, за които няма да бъде определен по-кратък индивидуален срок (защото администрацията не ги познава или защото са загубили нейното доверие по една или друга причина), няма да могат да претендират, че са дискриминирани, защото ще бъдат компенсирани с лихва за по-дългото чакане на парите си.
Размерът на лихвата, която държавата следва да дължи, не трябва да е прекомерен, за да не се създава твърде голям натиск върху бюджета, но не трябва и да е символичен, защото тогава описаните горе общественополезни стимули биха били твърде слаби, за да повлияят съществено на действията. При лихва под определено минимално ниво положителният ефект не би оправдал разходите по осъществяването на идеята.
Оптималният размер на лихвата може да бъде предмет на допълнителни проучвания и дискусии.
Едва ли е реалистично да се мисли за незабавно използване на идеята в практиката - би се стигнало до съществени непредвидени бюджетни разходи през текущата година. Това обаче не е достатъчна причина предложението да се отхвърли по принцип. Промените могат да влязат в сила след определен период от време - да речем, от началото на 2002 или дори 2003 г. Така държавата би имала време, от една страна, да направи разчети на очакваните разходи и да предвиди източници за тяхното покриване, а от друга - да модернизира системите си за данъчни проверки, така че да не задържа ненужно големи суми във връзка с администрирането на ДДС.
Ако въвеждането на предлаганата лихва се насрочи например за началото на 2002 г., но бъде обявено значително по-рано, съществува вероятност някои инвестиции да бъдат отложени, за да бъдат извършени при очакваните по-благоприятни условия.
От друга страна, много инвестиционни проекти (особено големите) започват реалното си осъществяване повече от година и половина след началото на фазата на планиране. Евентуална предварителна промяна на закона в предлаганата посока с отлагане на влизането в сила на новите правила до началото на 2002 г. би било обнадеждаващо послание за фирмите, обмислящите големи инвестиционни проекти за България, а такива за щастие има.
Надявам се, че изложеното предложение ще получи аргументирана оценка. Вярвам, че по-задълбоченото му проучване ще потвърди неговата целесъобразност от гледна точка на обществения интерес.
44 градуса по Moody's
Управляващите ги изби студена пот от неочакваната оценка на рейтинговата агенция за влошаване на икономическите перспективи на България
Боян КОЛЕВ, Марта ПЕНЕВА
"Би следвало да се повиши кредитния рейтинг на България". Това беше коментарът (цитиран на Интернет страницата на министерство на икономика) на участниците от българска страна в срещата с вицепрезидента на международната рейтингова компания "Moody's Investors Service" Нина Рамондели през април. Три месеца по-късно, при 44 градусови жеги в България, от Ню Йорк дойде попарващата новина, че Moody's е променила перспективата на дългосрочния рейтинг на България, който е B2 за външния дълг и B3 за банковите депозити, от положителна на стабилна. От страните кандидати за членство в ЕС само Румъния има по-лош кредитен рейтинг. Перспективата подсказва какви са настроенията на агенцията за следващо повишение (положителна), намаление (негативна) или без промяна (стабилна). След целия шум и всичките хвалебствия, които чухме по повод договореното с МВФ намаляване на данъците, действията на Moody's са неочакван шамар за управляващите. Обект на критика е именно икономическата политика на правителството, с която то се гордее.
Сама по себе си промяната на перспективата е не по-малко лошо нещо, отколкото влошаването на кредитния рейтинг. Това означава, че анализаторите на Moody's вече не очакват скорошни положителни промени в икономиката на България. До момента правителството обира лаврите за финансовата стабилизация, но три години по-късно позитивите от въвеждането на борда вече се изчерпват. Досега Moody's винаги е била благосклонна в оценките си за нашата страна. В този смисъл промяната само на перспективата е деликатен намек, че не всичко е наред, и трябва да се вземат необходимите мерки. Което е липсващият досега категоричен знак отвън, че е време управляващите в България да престанат да се опияняват от постигнатите успехи и получените похвали и да остават глухи за критиките, дори когато са конструктивни и основателни. Първосигналната реакция, когато критиките идват от български експерти, винаги е, че не се оценява постигнатото и се хвърлят обвинения за саботиране на правителството. В тези случаи медиите и опозицията винаги се оказват най-виновни и обикновено за пример се посочват оценките на международни експерти. Спомнете си обаче случая с критичния материал на агенция Reuters в началото на април. Колко абсурдни обвинения бяха изсипани тогава върху иначе уважаваната от всички агенция, която притежава безспорна репутация в международен мащаб. Икономическият съветник на президента Стив Ханке също го отнесе за това, че при последното си посещение у нас си позволи да каже на глас това, което цял един народ мисли.
Без да се отрича постигнатото от въвеждането на борда досега, в мотивите на Moody's се
Официално правителството не показа притеснение и обясни всичко с независещи от него външни фактори. "Да се разберем добре. Рейтингът на България не е намален, нито е увеличен", скара се финансовият министър на журналистите, когато беше помолен за коментар. "Има промяна в прогнозата, която от положителна става стабилна. Аз смятам, че Moody's като една агенция, която е позната в цял свят
"От началото на тази година, като отчитаме, че ефектът от Косово вече е отминал или почти отминал и че икономиката трябва да се подобрява от гледна точка на средносрочното развитие, ние установихме, че отложеното преструктуриране на икономиката започва да се усеща", задочно опонира Нина Рамондели, вицепрезидент на Moody's, в интервю за радио Свободна Европа.
Премиерът Костов пък намекна, че влошената оценка на Moody's може да има връзка със зачестилите предложения на инвестиционни банки за преструктуриране на външния дълг на България. През изминалата седмица премиерът се срещна с вицепрезидента на най-голямата финансова групировка в света Ситигруп Роналд Фрийман, от когото получи папка с предложения за преструктуриране на дълга.
Според финансовия министър рейтингът по-нататък ще бъде повишен на база по-добрите резултати от 2000 г. "Съвсем различна е картината на България през първата половина на тази година и очакваното изпълнение до края на годината. Ние ще поканим Moody's в края на годината отново да заповядат в България и да направят анализ на изпълнението на тези параметри за тази година и ще очакваме повишен кредитен рейтинг", каза той. Дали наистина резултатите от тази година ще бъдат по-добри обаче? Данните за платежния баланс за първите пет месеца показват влошаване на салдото на текущата сметка и търговския баланс спрямо същия период на 1999 г. (когато бе войната в Косово). Директните чуждестранни инвестиции също са по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Наистина парите от продажбата на Булбанк се очаква да дойдат през септември, в същото време за Булгартабак във вида, в който се продава в момента, няма кандидати. Сделката за БТК беше "финализирана" за пореден път, но като нищо продажбата може да бъде осуетена в последния момент.
Едва ли обаче решението на Мoody's е плод само на емпиричните изследвания на данните за 1999 г. Възможно е агенцията да се е презастраховала с оглед предстоящите парламентарни избори. След голямата криза в Азия и Русия през 1997-1998 г. кредитните агенции бяха доста критикувани, че не са ги прогнозирали.
Moody's бяха първите, които през април 2000 г. посетиха България. През юни това сториха Standard&Poor's (S&P) и Fitch IBCA. Малко след това S&P вдигнаха рейтинга на България на B+, което съответства на B2 по таблицата на Moody's. Очаква се тези дни и Fitch IBCA да вземе решение. Те за първи път ни присъдиха рейтинг през април 1998 и оттогава той не е променян - дългосрочен рейтинг B+ и краткосрочен B. От друга страна, Moody's винаги са взимали странни решения спрямо България. Те бяха първата агенция, която ни даде рейтинг. През есента на 1996 г., когато България беше на ръба на мораториум по дълга, Moody's ни дадоха B3 - щедър жест, който никой не можа (не пожела) да обясни. След това, без дори да са идвали в България, през декември 1997 г. те дадоха B2 на страната ни.
Търговският баланс е по-зле, отколкото при войната в Косово
Нямаме пари за затварянето на ядрените блокове
Над 1 млрд. долара ще струва само безопасното съхраняване на отпадъците, твърди председателят на КИАЕМЦ
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Радиоактивните отпадъци и употребеното ядрено гориво ще бъдат най-големият проблем при по-нататъшната експлоатация и при затварянето на блокове на АЕЦ "Козлодуй", съобщи пред "Капитал" председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) Георги Касчиев. Според него ще бъдат необходими над 1 млрд. долара само за преработката, временното съхраняване и погребването на радиоактивните отпадъци на АЕЦ "Козлодуй.
България вече 30 години произвежда атомна енергия, но не са предприети необходимите мерки за осигуряване на безопасна преработка и съхранение на отпадъците от АЕЦ "Козлодуй". И досега се поддържа митът за евтиния ток от АЕЦ, защото в сметките не се включват огромните суми, необходими за непрекъснатите модернизации на ядрените съоръжения, както и за дългосрочното и безопасно управление на тоновете радиоактивни отпадъци от ядрената централа.
Първите два блока ще бъдат спрени през 2002 г. Наскоро правителството обяви, че ЕС отпуска на България 200 млн. евро помощ за затварянето на двата реактора. Тези средства ще бъдат предоставени на два транша - първите 100 млн. евро са за подготовката на блоковете за спиране и изграждане на хранилище за употребеното ядрено гориво, другата половина от парите ще дойде след 2002 г. Парите ще се използва както за извеждане от експлоатация, така и за решаването на някои по-общи въпроси - планиране на заместващи мощности, намаляване на социалните последици и повишаване на енергийната ефективност. Тези пари обаче са съвсем недостатъчни, за да се реши цялостно проблемът с радиоактивните отпадъци, смята шефът на КИАЕМЦ.
Около 100 хил. куб.м радиоактивни отпадъци ще има в АЕЦ "Козлодуй" в резултат от експлоатацията и затварянето на блоковете, сочи изследване по програма ФАР. В тази категория влизат дрехи, филтри, елементи от скелета, материали, които са използвани по време на работа. Почти 10 хил. куб.м са течните радиоактивни отпадъци. Те са складирани в непреработено състояние и има голяма опасност от радиоактивни течове. Всички блокове са пуснати в експлоатация без инсталации за преработка на течните отпадъци - по това време Русия не е имала такива промишлени технологии, не са закупени и от западни фирми. Атомната централа има патенти за включването на тези отпадъци в битуми (което ги прави по-лесни за безопасно съхранение) и за извличане на цезиевите изотопи, но и двата патента не се използват, съобщи шефът на КИАЕМЦ.
През 1991 г. е сключен договор с "Уестингхауз" за изграждане на предприятие за преработка на ниско и среднорадиоактивни отпадъци. По този договор е доставено оборудване за 12 млн. долара. От него е монтирана суперпресата, с която се намалява обемът на меките отпадъци. Още през 1993 г. е доставена и инсталация за циментиране на течните отпадъци, но тя и досега не е монтирана. Договорът, както се разбра впоследствие, е далече от изискванията за перфектност. В крайна сметка се оказа, че с изграждането на хранилището и с оборудването има сериозни проблеми, "Уестингхауз" се оттегли, милионите долари пропадат, а българската страна не може да предяви каквито и да било претенции за качеството на извършената работа и на доставката. От 1998 г. се сключват поредица от допълнителни договори за доставки на оборудване, което чиновниците са "пропуснали" да сложат в основния договор с "Уестингхауз", въпреки че не е възможно предприятието да заработи без него - оборудване за климатизация, вентилация и отопление, електрооборудване, оборудване за автоматичен мониторинг и контрол на радиацията, за транспорт, липсват и ясни монтажни чертежи. В крайна сметка за това предприятие досега са похарчени 30 млн. долара и то още не може да тръгне. Трябва също да се инсталира линия за запечатване на циментираните отпадъци в железобетонни блокове. По този въпрос тече юридически спор между АЕЦ "Козлодуй" и фирма "Балбок", която държи патента. Един куб е с полезен обем 5 куб.м. Преработката на 1 куб.м радиоактивен боклук до метален куб, включително с разходите за изграждане на хранилища, струва около 10 000 долара. За преработката на 100 хил. куб.м отпадъци ще са необходими 1 млрд. долара, смята Георги Касчиев.
Още по-сериозни са
По силата на междуправителствена спогодба между София и Москва руснаците трябва да приемат обратно употребеното гориво от четирите малки блока. За двата хилядамегаватови блока нямаме такова споразумение. От 1988 г. обаче Русия отказва обратния прием, позовавайки се на вътрешното си законодателство. Думата забрани този вид операции и легитимира забраната със закон с екологична насоченост. Близо 10 години употребеното гориво се съхранява във временно хранилище в АЕЦ "Козлодуй". Хранилището не е довършено, не е прието за експлоатация и няма постоянно разрешение да се ползва, заяви шефът на КИАЕМЦ.
През 1998 г. руснаците приеха една партида, но искат да се плаща за преработката около 700 долара за килограм тежък метал. В момента на площадката в атомната централа има около 1300 т тежък метал. За преработката му в Русия ще трябват 910 млн. долара. Освен това Москва поставя условие след 20 години да си вземем обратно остъклени най-радиоактивните отпадъци. Проблеми създава и Молдова, която не позволява да преминават през нейна територия такива опасни товари.
"Около 65% от капацитета на хранилището вече е запълнен. Но пети блок сега се презарежда, шести блок ще се презарежда през 2001 г., презареждане предстои и за трети блок. След презареждането басейните на тези блокове ще се запълнят изцяло. Ако не се завърши хранилището или не тръгне схемата с Русия, блоковете трябва да спрат", предупреди Георги Касчиев. Според него до края на срока за експлоатация на блоковете ще се натрупат около 2800 - 3000 т тежък метал. Дори ако се довърши хранилището, то ще се запълни около 2003 г. Възможностите за трайно решаване на проблема са две - да се разшири капацитетът на съществуващото хранилище (както е направено в Словакия) или да се построи ново хранилище за сухо съхранение на употребеното гориво. През 1996 г. НЕК обяви търг за технология за изграждане на хранилище за дългосрочно съхраняване на употребеното ядрено гориво по сух способ, но резултатът от него са само скандали и съмнения, че процедурата е компрометирана. В крайна сметка резултатите от търга бяха анулирани.
Другите източноевропейски страни отчисляват пари за съхраняването на радиоактивните отпадъци още от 1994 г. У нас това започна да се прави едва миналата година. В края на годината обаче се оказа, че НЕК, която трябваше да внесе 110 млн. лв. в двата фонда, е внесла само 5 млн. лв. От тази година след разделянето на НЕК вноските в двата фонда вече ще се правят от АЕЦ "Козлодуй". Според някои източници централата ще бъде затруднена да отчислява необходимите средства, тъй като цената, по която ще продава тока на НЕК, е много ниска.
Иван Хинковски*: Приписват ни раздути разходи.
"Самото спиране на блоковете ще става на 3 етапа. Първият е безопасно спиране, което продължава от 3 до 5 години. Той завършва с изваждането на употребеното ядрено гориво в специално създадено междинно хранилище или в страна, която да го преработва. През втората фаза блоковете се съхраняват 30-35 години, докато нивото на радиоактивност не се сведе до допустими норми. Едва през третия етап се извършва демонтаж, разрязване на корпуса на реактора и разтапяне на металните отпадъци, за което са необходими специални и скъпи технологии. Приписват ни разходи, които са много раздути. Присъщите разходи за първа и втора фаза на първите два блока са около 100 млн. долара. В световната практика няма сценарий за извеждане на ядрен блок и погребването му до зелена поляна. С най-висок приоритет за нас сега е да се намери място за изваждане и продължително съхраняване на отработилото ядрено гориво от басейните на 1 и 2 блок и този проблем ще бъде решен с първия транш от парите от ЕС - около 50-60 млн. евро. След това се предвижда хранилището да се разшири. Около 75 млн. евро ще са необходими за хранилище, което ще поеме отработилото гориво от шестте блока. Централата вече започна да изпълнява ангажиментите си към двата ядрени фонда".
Все още няма изчистена схема за финансиране на болничната помощ
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Националната здравноосигурителна каса повече от една година събира здравните вноски от данъкоплатеца. И след като преди по-малко от един месец стартира първата част на здравната реформа (извеждането на доболничната помощ на договорни начала със здравната каса), стана ясно, че никой в здравната администрация няма идея как точно ще се финансира втората й част - вкарването на болничната помощ в същите договорни отношения. По-точно е може би да се каже, че всеки има идея, но никой не е наясно какво точно ще се прави.
На фона на все още неуредените сериозни проблеми от първата част на реформата (например опашките пред кабинетите на личните лекари или пък отказът на същите тези лекари да издават направления за прегледи при специалисти) вече се задават и неуредиците от втората й част.
Още със създаването на Националната здравноосигурителна каса се заговори, че размерът на здравната вноска трябва да бъде поне 12%. Но прекалено високата данъчно-осигурителна тежест в страната направи подобен подход невъзможен. Именно затова здравната администрация се спря на варианта, че размерът на вноската ще бъде 6%, като оттогава бе ясно, че парите, които се събират с вноската, ще са всичко друго само не и достатъчни. Никой дори за миг не си е помислял, че капацитетът на здравната каса, който според изчисленията на специалистите е между 500 и 600 млн. лв. годишен приход от здравноосигурителни вноски, ще може да покрие и разходите за болнична помощ. През тази година разходите на касата са само и изцяло за доболничната помощ и въпреки това пакетът закупени услуги не е от най-богатите. По направените разчети годишно са необходими около 400-450 млн. лв. за заплащането на услугите в доболничната помощ (при това за сравнително ограничен пакет). Останалата част от средствата, събирани от здравни вноски, остават за покриване на разходите за издръжка и заплати на самата здравна каса. Останалите около 600 млн. лв., необходими за болничната помощ, трябва да бъдат осигурени от някой друг.
При това положение логично възниква въпросът как ще се финансира болничната помощ от догодина. Първото, което е ясно на всички, е, че отпада вариантът с увеличението на здравната вноска. Преди няколко месеца здравният министър Илко Семерджиев се опита отново да постави идеята си за удвояване на здравните вноски, но набързо се оправда, че няма такова нещо, след като разбра, че се е изказал несъгласувано. Все пак идват избори и последното нещо, за което трябва да се мисли, е увеличение на данъчно-осигурителната тежест. И второто, което е ясно, е, че парите така или иначе ще дойдат отново от бюджета.
Едната възможност е средствата, предвидени за болничната помощ, да се преведат като субсидия направо на здравната каса според дефицита, който тя ще формира, при положение че поеме плащането на болничните услуги. Идеята, която лансира Илко Семерджиев, бе, че по-добрият вариант е намаляването на общата данъчно-осигурителна тежест за сметка на увеличаване на здравната вноска. Така донякъде се гарантира независимост на здравната каса от политическия и бюджетния цикъл. Този вариант обаче има един основен недостатък и той е, че дава възможност здравната каса да фалира. Това изглежда практически невъзможно при засега задаващия се модел на финансиране, защото нейният дефицит винаги ще се покрива от бюджета (дори ако се налага и промяна в закона за бюджета за дадена година). При финансиране на всички видове здравно обслужване само за сметка на здравни вноски спасителната сламка бюджет изчезва. При набиране на средства само за сметка на вноските Законът за здравното осигуряване пак позволява финансиране, но под формата на краткосрочни кредити от бюджета или кредити от други институции, които обаче рано или късно трябва да се връщат.
Другият вариант част от парите да минават през общинските бюджети доста разбуни страстите през последните няколко седмици. Министерството на финансите изпрати писмо с инструкции до общините, с което им дава инструкции как да изготвят бюджетите си за догодина. В него се казва, както винаги, да се планират разходите за болничната помощ на сто процента до края на следващата година. Това наведе на мисълта, че се готви фалстарт II на здравната реформа. Въпросното писмо накара доста хора да си помислят, че реформата в болничната сфера се отлага с поне половин година (както стана и с доболничната сфера по настояване на Световната банка). След това последва обяснение, в което се поясняваше, че в проектобюджетите за догодина трябва да се запишат и разходите за болничната помощ само за да могат да се направят грубите изчисления колко пари ще са необходими за него.
Коментарът от страна на финансовото министерство обаче бе в доста по-различна насока. "Как да не накараме общините да планират разходите за здравна помощ, при положение че нямаме ни най-малка представа как точно ще се финансира болничната помощ и какво ще запишат здравната каса и съсловните организации в Националния рамков договор за догодина", коментираха от министерството на Муравей Радев.
По-малко от година преди старта на здравната реформа и в доболничната помощ никой не е наясно за какво точно става дума. В същото време нищо не пречи на здравната каса и на здравното министерство да харчат пари за изграждането на здравните институции и информационни системи. Всъщност известен финансист каза по темата: "На кого му пука, че ще знае на централно ниво колко чаршафа има във всяка болница, след като няма да може да осигури пари за закупуването на чаршафите, които така или иначе липсват. " Просто, но истина.
А иначе за догодина здравният министър Илко Семерджиев прави смели планове. "Ще увеличим бюджета за здравеопазването с 24 на сто", заяви той в началото на изминалата седмица. Според неговата теза увеличението ще е изцяло за сметка на бюджета. Увеличението щяло да се използва в болничната помощ, общественото здравеопазване, както и при спешната медицинска помощ. Явно вече е до болка ясно колко опасна може да бъде играта със здравната реформа, и то точно преди изборите.
Водните синдикати - опит за възраждане
Със съмнителни административни мерки започна разбиването на държавния монопол върху напоителните системи
Паулина МИХАЙЛОВА
Една от големите мечти на земеделските производители е на път да се сбъдне - започва разбиването на държавния монопол върху напоителните системи. Собствениците на земеделски площи ще могат да получават безвъзмездно право на ползване и собственост върху язовири и канали, с което на практика се възстановяват водните синдикати, съществували от началото до средата на стария век. Така поне предвижда проектът на Закон за сдруженията за напояване, приет от кабинета преди две седмици. Приемането на този закон е едно от условията за получаване на заема АСАЛ 2 от Световната банка. Според проекта сдруженията придобиват право на собственост и ползване върху хидромелиоративната инфраструктура и други вещни права. Сдруженията ще се финансират с доходи от дейността, заеми, лихви по влогове, постъпления от държавата, общините, кооперации и граждани. Те могат да събират членски внос, вноски от водоползвателите за текущо поддържане и експлоатация на съоръженията и за изграждане на нови или разширяване на съществуващата инфраструктура.
Водните синдикати ще се финансират също с кредити от Държавен фонд "Земеделие", помощи по предприсъединителната програма САПАРД на евросъюза и заеми от други източници за проектиране, строителство, реконструкция и основен ремонт на хидромелиоративната инфраструктура, която им е предадена. Пет години след като са придобили правото на ползване върху дадено съоръжение, сдруженията ще могат
В проекта е записано, че учредители на сдруженията за напояване са най-малко 50 на сто плюс един от собствениците и ползвателите, притежаващи и ползващи повече от 50 на сто от земеделските земи на територията на сдружението. Двете условия са задължителни и сдружение не може да бъде учредено, ако е изпълнено само едно от тях. Така, ако дадена кооперация стопанисва 70% от земята в едно землище, а останалите 30 на сто са собственост примерно на 300 души, тя трябва да привлече половината от тях, за да основе сдружение. Сдруженията са доброволни организации и ще се регистрират като юридически лица по реда на новия закон. Засега не е ясно какъв ще е броят им, но максималният брой ще е този на общините.
За да се проведе учредително събрание на напоително сдружение, на него трябва да присъстват всичките 50 на сто плюс един членове или техни пълномощници с нотариално заверено пълномощно. Ако на две събрания не се събере кворум, министърът на земеделието прекратява учредяването със заповед. Това изискване очевидно е въведено, за да се спази друго условие на закона - в едно землище да има само едно сдружение за напояване. Целта е да се предотврати изкуственото налагане на цени на водата от малък кръг собственици на земя. От друга страна обаче, това може да доведе до ред спънки при създаването на новите организации при наличието на множество собственици на малки парцели в различните землища, които често въобще не обработват земята си и живеят в градовете. Ако не друго, разпокъсаната дребна собственост най-малкото може да забави доста старта на сдруженията.
От агроведомството съобщиха, че специална работна група към министерството трябва да уточни в съвсем скоро време кои водни обекти могат да се дават на напоителните сдружения и кои не. "Сдруженията за напояване няма да получават право на ползване и собственост върху големите язовири. Те не са им необходими, а и едва ли ще имат необходимите средства за поддържането им", каза агроминистърът Венцислав Върбанов. Освен да определят какво точно е голям язовир, експертите от работната група ще трябва да изключат от списъка за сдруженията и тези водоеми, които захранват водноелектрически централи. Препоръката за това беше отправена от специалисти от други ведомства още при подготовката на закона.
Притеснения у финансовите експерти отсега предизвиква дадената в преходните и заключителни разпоредби на проектозакона процедура за преобразуване на кооперации и търговски дружества в сдружения за напояване. Според проекта кооперации или търговски дружества за организирано ползване на вода за напояване, образувани и регистрирани по Закона за кооперациите или по Търговския закон, придобиват статут на сдружения за напояване. Условието за това е те да се регистрират по разпоредбите на новия закон в срок от шест месеца след влизането му в сила. Срокът се счита спазен и ако до изтичането му е направено искане пред агроминистъра за откриване на процедура, като управителния съвет на кооперацията или общото събрание на съдружниците поемат функцията на учредителен комитет. Заличаването на преобразуваните кооперации и дружества от съответните регистри става служебно. Договорите за ползване на напоителни системи и съоръжения с кооперации и дружества, които не се преобразуват в напоителни сдружения, могат да бъдат прекратени с едномесечно предизвестие от собственика на системите или от земеделския министър. Спорът дали процедурата за преобразуване противоречи на Закона за кооперациите и Търговския закон остава за юристите и вероятно ще се реши в парламента. Изцяло въпрос на надзор обаче остава изпълнението на тази процедура и сроковете в нея. Защото ако надзорът не бъде осъществен, кооперациите и дружествата, които сега имат договори за ползване на язовири и канали, могат да се окажат в доста привилегировано положение спрямо новосъздаващите се сдружения. Засилен контрол ще е необходим и за това да не се допуска преотдаване на водните обекти, след като сдруженията или старите кооперации са ги получили безвъзмездно. Същото се отнася за забраната приходите на сдруженията да се използват за друго освен за поддържане и ремонти на напоителните съоръжения, доставяне и разпределение на водата, отводняване и рибовъдство. Надзорът за спазването на тази забрана е поверен отново на земеделското министерство, като контролният съвет на всяко сдружение ще има право да предлага за наказание от общото събрание провинили се членове на управителния му съвет.
Независимо от това как ще се решат всички евентуални спорове около закона ясно е едно. Доколко новите възможности, дадени в проекта, ще заработят и доколко няма да се използват за нечие лично облагодетелстване до голяма степен ще зависи от допълнителните наредби, които предстои да бъдат написани в агроведомството. Както и от надзора върху сдруженията, който е поверен изцяло на министъра на земеделието и на администрация, създадена по негово предложение от кабинета.
Мнения
Глобите
Накратко
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев е упълномощен да води преговори и да подпише споразумението с "AMBO corp. " за строеж на нефтопровод Бургас - Скопие - Вльора, през който да се транспортира нефт от Каспийско море. Това реши правителството в четвъртък, одобрявайки проекта за споразумението като основа за преговори. Договорът ще е валиден три години. През това време министър Чачев е упълномощен да издава заповеди за формиране на работни групи и експертни съвети, както и да предприема действия за развитието на проекта.
Министерството на икономиката и Държавната агенция за стандартизация ще разработят нормативен документ, който да регламентира контрола на горивата в дистрибуторската мрежа. Специално решение за това взе кабинетът през изминалата седмица. Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите пък ще подготвят промени в Закона за акцизите, с които ще се въведат диференцирани ставки на акцизите за оловни и безоловни бензини. Промените са част от Националната програма за прекратяване на производството на оловни бензини. Преди няколко седмици "ЛУКойл - Нефтохим" внесе предложение в екоминистерството акцизът за А 91, който сега е 300 лв. на тон, при производството на безоловен да се намали с 50 лв. до 250 лв. на тон, а акцизът за оловния А 91 да се покачи на 350 лв. на тон. Според специалистите на рафинерията това е единственият начин да се стимулира потреблението на безоловното гориво.
България ще ратифицира Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон през 1965 г. Кабинетът одобри в четвъртък проектозакона за ратификацията. Конвенцията установява принципа на уреждане на спорове при участието на трети страни - чрез помирение и арбитраж, обясниха от пресслужбата на правителството. Целта на ратифицирането й е да се създадат по-благоприятни условия за навлизане на чуждестранни инвестиции в България.
Тридесет на сто от годишното концесионно възнаграждение за всяка концесия за минерална вода занапред ще се превежда от концесионера на общината, на чиято територия е учредено концесионно право. Това реши кабинетът в четвъртък, променяйки всички договори за концесия на минерални води, за които е дал разрешение. Причина за промяната е влезлият в сила от януари тази година Закон за водите. Целта е всички договори да се приведат в съответствие със закона, обясниха от "Дондуков" 1. Министърът на околната среда Евдокия Манева е упълномощена да подпише допълнителни споразумения с концесионерите.
До края на този месец се очаква да започне строителството на терминал за течни химически продукти във Варна по проект на фирмите "Юнион миниер" и "Ойлтанкинг". Това е записано в доклада от работата на междуведомствената група за институционална подкрепа на проекта. Документът беше одобрен от правителството в четвъртък. До края на тази година в изграждането на терминала ще бъдат вложени 8 млн. германски марки, пише още в доклада. В момента се довършва инженеринговият проект на съоръжението.
Общината подари столичните подлези на "Егида"
До 2003 г. охранителната фирма ще отклонява пари от общинския бюджет
Миглена МАНЧЕВА, Надя НЕДЕЛЧЕВА
Столичният общински съвет (СОС) гласува да предостави възмездно право на ползване върху търговските и рекламните площи в софийските подлези на общинската охранителна фирма "Егида - София" ЕАД до 2003 г. Дружеството ще прибира приходите от наемите на търговските обекти и от реклама в подлезите, а в замяна ще ги охранява и поддържа. Средствата за реконструкцията на подлезите, както и досега, ще се отпускат на "Егида" безвъзмездно от специализирания общински приватизационен фонд.
Това е поредният пример на отклоняване на средства от бюджета на столичната община чрез мъгляв бартер с общинска фирма. Наскоро СОС например се канеше да гласува решение, с което на строителната фирма НИКМИ да се даде дял в строящия се бизнесцентър на "Гурко" срещу задължение да ремонтира градската баня. Опитът не успя заради очевидната непрозрачност на схемата и критиките срещу нея.
В случая с "Егида" условията нито дават представа дали взаимно предоставяните услуги между общината и охранителната фирма са равностойни, нито позволяват проследяване на бъдещите приходни потоци от наеми и реклами в подлезите. Решението на общинските съветници продължава предишно аналогично решение от 1998 г. за възмездно право на ползване на търговските площи в подлезите в полза на "Егида".
Факт е, че вече ремонтираните подлези с гарантирана охрана са ценна придобивка за жителите на София. "Егида" обаче няма пряка заслуга за ремонта, защото само играе
По този начин се избягва откритата конкурентна процедура за избор на изпълнители, тъй като не се прилага Законът за обществените поръчки. Той би се прилагал, ако общината сама се занимаваше с избора на строители. По закона за обществените поръчки той трябва да се прилага от "държавните органи, кметовете на общини, висшите училища, както и други органи и организации, които се разпореждат със средства от консолидирания държавен бюджет". В случая с подлезите законът се заобикаля и защото парите идват от извънбюджетна сметка на общината.
Според Николай Николов, председател на управителния съвет на "Егида", строителите така или иначе се избират чрез конкурси (във всеки случай необнародвани в Държавен вестник), организирани от стопанския отдел на фирмата, изисква се обичайното подаване на оферти и след това се избира най-изгодната. Факт е обаче, че сред получилите правото да строят има фирми, известни с благосклонното отношението на мнозинството в общинския съвет. Например "Карекс инженеринг", на която е било възложено построяването на търговските обекти в шест от всичките 18 ремонтирани подлеза, се смята за фирма, приближена на председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев.
Същата роля на посредник "Егида" има при
Проверка в агенциите за недвижими имоти показа, че има оферти за отдаване под наем на търговски обекти в подлезите на нива от 5 до 22 долара на кв.м в зависимост от местонахождението. Това противоречи на думите на Николов, че обектите се отдават под наем направо на фирмите, които са ги построили. Най-вероятно наемателят преотдава помещенията, като значително увеличава размера на наема до обичайните нива за търговски обекти в райони, съпоставими с подлезите по търговска атрактивност. С това де факто се удължава веригата от посредници между общината и крайните наематели на магазините в подлезите.
Справка в Държавен вестник показва, че да бъде посредник е любима роля на "Егида". Например при конкурс на столичната компания за градски транспорт за избор на фирма за въоръжена охрана е било предвидено това да стане "чрез договаряне с "Егида - София".
Съмнителното в твърденията на "Егида" е, че не се конкретизира размерът на приходите от наеми, нито на рекламните и търговските площи, с които фирмата разполага досега. В официалната информация се обяснява само, че наемите са съобразени с условията на пазара в съответния регион и имат за база тарифата на общинските наеми. Тази формулировка обаче не е съвсем издържана, защото общинските наеми са занижени и се разминават значително от пазарните. Освен това се твърди, че "голяма част от съществуващите търговски обекти са частна или държавна собственост и дружеството не получава приходи от тях".
"Егида" не е единствената общинска фирма, в която общината налива пари чрез прехвърляне на свои функции. Общинските пазари, "Софийски имоти", "Ирис 2000" също са дружества, които управляват имоти на общината, прибират приходите от наеми или продажби, а внасят в общинския бюджет несъизмеримо по-ниски дивиденти. Факт е, че макар тези дружества да се смятат близки до кръга на Антоан Николов, схемите не биха могли да се осъществят без съгласието и одобрението на общинската администрация. Което просто доказва, че кметът Стефан Софиянски и Антоан Николов, които по принцип представят групи на противоположни икономически интереси в СДС, са сключили сделка за подялба на сферите на влияние в общината.
Клиентелизмът няма да води бъдещите управляващи
Атанас Папаризов, депутат от ПГДЛ, пред "Капитал"
- Доколкото съм запознат с инициативата на д-р Дертлиев и на Георги Първанов, както и на други политически лидери и на интелектуалци като Андрей Пантев, идеята е не да се търсят нови лица чрез чрез Клуб 100, а да се търсят тези известни българи, които са готови да седнат около една маса и да видят възможните алтернативи на днешното управление и има ли ресурси за това.
- Мисля, че в БСП има достатъчно хора, които могат да променят днешната политика. Новото ръководство на БСП се утвърди в последните две години, като се стреми да провежда политика, свързана както с ускоряване на икономическите промени в страната, така и с решаване на социалните проблеми.
- Доверието към БСП се покачва, макар и бавно, както показват последните социологически проучвания. Разбира се, в момента проблем на всички политически сили е настроението на повечето избиратели да не гласуват. В такава обстановка е очевидно, че рейтингът на политическите сили не може рязко да се променя, и целта на всички, разбира се, и на БСП трябва да бъде да предложат алтернативи, които да мобилизират хората, които засега не са казали за кого ще гласуват.
- Мисля, че резултатите на следващите избори в никакъв случай няма да доведат до такива стабилни еднопартийни мнозинства, каквито имаше на предишните избори. Ясно е поне според проучванията, че следващото правителство ще бъде коалиционно именно защото нито една политическа сила не може да спечели абсолютно мнозинство.
- Не, ние сме реалисти и смятаме, че не е възможно една политическа сила сама да спечели абсолютно мнозинство, и затова се търси по-широка алтернатива, още повече че проблемите са такива, че политиката, която е призвана да ги реши, трябва да се базира на колкото се може по-широка социална и партийна основа. Възможните решения по-скоро са свързани с продължаване на реформата и търсене на нейния социален коректив в рамките на едно левоцентристко управление, отколкото с някакво чисто ляво управление, което да реши само социалните проблеми.
- Не съм убеден. Предимството на едно коалиционно правителство е, че то ще осигурява и контрол между политическите сили. Днес този контрол не съществува и редица от проблемите, които съществуват, са свързани с това, че реформи на практика не се провеждат, погледнете само РМД-тата. В едно по-широко правителство клиентелизмът няма да бъде принципът, който ще води управляващите.
- Става въпрос за реални мерки за съдействие на българското производство, защото политиката, която се води в момента, разчита на растеж на основата на потреблението, но тази политика се заплаща с нарастващ внос, и то за сметка на българския външен дълг. Това се оказа недалновидно в страна с малък пазар и големи външни дългове. Алтернативата преди всичко означава по-ниски данъци, така че предприятията да могат да правят инвестиции и да произвеждат конкурентоспособна продукция, която преди всичко да изнасят. На второ място, става дума бюрократичните пречки пред предприятията значително да намалеят. Това особено се отнася за средния и малкия бизнес, който да поеме в по-голяма степен натиска на огромната безработица в резултат на приватизацията и ликвидацията на предприятията.
- Основната моя критика винаги е била свързана с това, че споразумението с МВФ разчиташе средствата от него да се използват за финансиране на текущата сметка по платежния баланс. Това, както многократно и министърът на финансите Муравей Радев твърдеше, било необходимо, за да се осигуряват нови инвестиции в българската икономика чрез нарастващ внос. Спомняте си, когато се въведе споразумението, как със съгласието на МВФ се даваха кредити чрез ДСК да се купуват фризери и други такива вносни стоки, а не да се купува българско производство и да се създава български бизнес - кредитите, които растяха особено през първата година, бяха предимно потребителски. Тази политика не доведе доникъде и това е ясно днес, когато дефицитът в търговския баланс е един милиард долара и продължава да нараства. Средствата от МВФ трябваше да се използват преди всичко за да се подкрепи производството. Платежният баланс и финансирането на бюджетния дефицит са скачени съдове, не можете, от една страна, да финансирате текущата сметка на платежния баланс и да не свивате бюджетния дефицит. Самият факт, че миналата година бюджетният дефицит беше свит до 1%, защото дефицитът по текущата сметка нарасна почти до 5.2% от БВП, показва, че политиката, която се водеше, в крайна сметка използваше средствата от фонда не да финансира българската икономика, а да финансира други икономики. Така че няма никакво противоречие в това, че, от една страна, се приема, че има нужда от споразумение, а, от друга страна, се смята, че това споразумение не отговаря на националните интереси. Днес дори управляващите признават, че политиката трябва да се промени и парите от споразуменията с фонда да се използват за стимулиране на производството и растежа. Вече е краят на това споразумение, а не се вижда дали следващите споразумения въобще ще бъдат свързани с финансиране или само с одобрението и наблюдението на икономическа програма на правителството.
- Гаранцията е само една - политическата воля... - Освен това гаранцията е и парламентарната демокрация. Когато политическата воля за изпълнение на дадена програма се изчерпи или когато не може практически да се реализира, корективът е при едни нови избори друг да започне да управлява страната. При очертаващото се коалиционно мнозинство гаранцията ще бъдат взаимодействието и взаимният контрол на политическите сили в това мнозинство. Гаранцията ще произтича и от това, че ще има контрол от страна на парламента над управляващото правителство, т.е. парламентът няма да бъде просто гумен печат за решенията на правителството, както е сега.
- В България за съжаление пречи преди всичко продължаващото много сериозно политическо противопоставяне. Дори когато по даден въпрос се приближим до консенсуса, се вижда, че чисто партийни цели отново ни отдалечават от това. Например дебатът, който се проведе вчера (вторник - бел.ред.) по доклада на правителството за националната сигурност, не беше свързан със самия доклад и проблемите на националната сигурност, а беше някакъв опит да се дават оценки на БСП. Този подход очевидно не е в съзвучие с постигането на национален консенсус. И все пак аз се надявам, че след 10-ата година на прехода ще се търси повече консенсусът, но това явно не важи за предизборните периоди.
В кой свят живее Жотев
Сделката за банка Биохим или по-точно липсата на такава окончателно доказа, че в банковата приватизация у нас всичко е възможно. След почти едногодишни мъки и преговори държавата изненадващо откри, че "не знае нищо за купувача".
Но вместо да се преговаря с другите кандидати, ще има нова нова процедура, тъй като някой отвън сега се е сетил, че иска да участва. И понеже тъй и тъй "вече не важат никакви срокове и ангажименти", Жотев решава да налее няколко милиона в капитала на Биохим. Очевидно след височайшата намеса на самия Костов.
Но нали за това беше сложен Жотев - за да спре политическите поръчки в приватизацията. С решението за Биохим вицепремиерът окончателно доказа, че не може да остане далеч от лобистките войни в СДС. Капиталите, с които играе Митко Събев, може и да не са най-чистите, но никой досега не правеше проблем от това. Нефтинвестбанк също беше подходящ купувач, преди да започне "великата отечествена" срещу Чорни и структурите му.
От БКК продължават да повтарят, че процесът е прозрачен, въпреки нагледните доказателства, че нещата се решават под масата и по целесъобразност. Жотев не разбира логиката на скандалите, които предизвиква. Той си мисли, че щом е чист, значи няма проблем. Това, че не е взет рушвет в случая с Биохим, обаче не прави по-малък негативния ефект от отложената продажба и наливането на държавни пари в нея. По същия начин преди това Жотев подмина с надменна ирония упреците за ниската цена и допълнителните ангажименти в сделката за Булбанк. Заради един от тези ангажименти тихомълком беше удължен с няколко години животът на лишена от съдържание и смисъл структура като БКК.
Жотев е над тези неща, той продължава да отхвърля с неуместна насмешка всеки по-смислен въпрос на журналист, повтаряйки, че интересите на държавата са защитени. Конфиденциалността на сделките в случая по-скоро прикрива неспособността да се защитят публично тезите и взетите решения.
СДС тръгва наесен с нова икономическа политика и ремонт на конституцията
Сините отчетоха неуспеха на компроматната война, но очакват продължение през новия сезон
Велина ГОСПОДИНОВА
Промени в конституцията, успешно осъществяване на новата икономическа политика на правителството, постигане на консенсус по Закона за изборите и за политическите партии и дискусия по проблемите на българите, живеещи извън пределите на страната - така премиерът Иван Костов очерта основните теми на предстоящия политически сезон след последното преди ваканцията заседание на националния съвет на СДС. В дневния ред на управляващите до края на годината са включени приоритети, които на практика ще изискват постигането на максимално съгласие между политическите сили в парламента. От тях безспорно най-радикалната стъпка е поставянето на дневен ред на промените в основния закон на страната - конституцията. От СДС възнамеряват да внесат още в началото на септември две предложения за промени, свързани с възможността общините сами да могат да определят местните данъци и такси и премахването на имунитета на депутати и магистрати. Намеренията си за ремонт на конституцията сините заявиха още през миналата година. Наред с тези две промени управляващите тогава заявиха желанието си да предложат за обсъждане и премахването на текста от основния закон, който забранява на чужденци да купуват земя, което е едно от условията за приемането ни в ЕС. "Този въпрос не е актуален в момента", коментира председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова възможността наесен СДС да предложи и тази поправка.
Иначе по първите две предложения другите парламентарно представени политически сили вече успяха да изразят становищата си. По-голямата част от тях е склонна да подкрепи предложението да се даде правото на общините сами да определят размера на местните данъци и такси, а що се отнася до имунитета на народните представители и магистратите, явно предложението ще срещне съпротива при обсъждането му в парламента.
Като най-важен приоритет за следващия сезон обаче Иван Костов посочи изпълнението на новата икономическа политика на правителството. Тя включва промени в данъчните закони и приемането на новите бюджетни закони. Изпълнението на тази политика ще доведе до спад на безработицата и скок на икономическия растеж, прогнозират от СДС. "Икономическата политика на правителството е безалтернативна", коментира премиерът. Между другото тази констатация Иван Костов направи и пред синия актив на семинара в Пампорово, където в изказването си спомена, че в момента се предлагат три алтернативи на сегашната икономическа политика - на коалиционните партньори от Народен съюз и ВМРО и другата от столичния кмет Стефан Софиянски. "Политиката на правителството има подкрепата на международните финансови институции и тя не трябва да се променя", заявил министър-председателят пред членовете на националния съвет на СДС. Иван Костов отчете като успехи на кабинета старта на здравната реформа, напредъка по визовия режим за българските граждани и постигането на голямо мнозинство в парламента при гласуването на някои важни решения. Като неуспех на правителството сините смятат нарушаването на диалога с обществото и непоследователността в собствения си дневен ред. Управляващите посочиха като свой минус и недостатъчното обясняване на реформите и на успехите на правителството.
Във вътрешнопартиен план сините отчетоха неуспеха на компроматната война, но признаха, че това е бил най-трудният момент за СДС през този политически сезон. "Компроматната война не успя, защото не постигна онези цели, които си беше поставила - промяна на политиката на правителството и разбиване на парламентарното мнозинство на ОДС", каза Иван Костов. От ръководството на СДС заявиха, че очакват атаките да продължат и през следващия политически сезон. От една страна, това според тях може да дойде от страна на опозицията, която ще се стреми да дестабилизира управлението чрез местната власт и при приемането на общинските бюджети. От друга - включване на вътрешни фактори от СДС в опита за дестабилизация на мнозинството, като се използват действията на опозицията. В зависимост от това как ще се развият тези процеси ще зависи и насрочването на национална конференция на сините. Засега в сметките на Иван Костов до края на годината не влиза провеждането на извънреден форум на СДС. Иначе след последното за този политически сезон заседание на националния съвет ръководството на СДС беше единодушно, че в НИС нямат политически различия, а са били обект на информационна и компроматна война.
Картини като пясъчни сърца
Мария ЛАНДОВА
За разлика от оня французин, който внимавал откъде минава, защото вярвал, че за крака му е завързана нишката на живота и ако се оплете, ще умре, Николай Панайотов съумява да изиграе умно всички възможности, които му поднасят българската случайност и френският шанс. След 10 години в Париж - бетонобъркачката на световното изкуство, той успя не само да оцелее като свободен художник, но изживя заложените клопки на евентуалните кафкиански преображения на бързи обороти. Панайотов премина през пълното отрицание на стила, демонстриран от него преди 10 години в програмната му изложба на "Шипка" 6. Гмурна се в чистата нефигуративност. Днес се завръща отново към подобен, но вече култивиран концептуален носител - "свободната фигуративност". И достига до новите си, болезнено остри, жулещи като пясъчно сърце картини.
Изложбите му "Ничий" във Френския културен институт и "Свободни платна" в галерия "Райко Алексиев" вглъбено изследват първопричините, заради които Свободата неизменно ще води хората да щурмуват своите собствени граници и вътрешни барикади.
"Ничий" напомня ритуално-заклинателна композиция от рисувани конуси с внушителни, над човешки бой размери. Инспирирани от детската игра на фунийки, конусите навиват спиралата на несъзнателното в една магична раковина, издухваща ни нагоре и назад в спомените. Тяхната меко обтекаема и благородно живописвана плоскост е свободна от диктата на рамките и посоките. Няма го заповедното "наляяво! " и "надяясно! ". Има само едно движение отдолу нагоре. Тези конуси заедно приличат на група повдигнати на пръсти души, все още здраво свързани с плътта и със сладостно-тръпчивата непоносимост на битието.
В "Свободни платна" Панайотов разказва как се е формирал художникът у него, поемайки извивките и надмогвайки неравностите на живота. Тук коничните повърхнини и скритите серпентини на душата се развиват. Цялата изложба сякаш е един огромен разгънат конус, който разкрива мистерията на вътрешното и дава видимост на невидимото. "Свободни платна" е изградена от три цикъла, излизащи един от друг като матрьошки. Хронологично първи е цикълът "Пясъчно сърце". Това са осем акрилни платна в рамки, правени миналата есен в село Стойките - високо в Балкана. Те са нефигуративни, но в техните вглъбени утроби се долавят антропоморфни гърчове, спазми и протуберанси. Акварелният цикъл акушира тези напиращи форми. В неговите околоплодни води с неонови цветове се е състояло и самото раждане. Затова там гъмжи от разкъсани пъпни върви, вени и артерии.
Център на изложбата и нейна кулминация са пет огромни платна - сякаш конструирани от библейски отломки, с които авторът като един Ной си сглобява минисалове. Върху тях той натоварва своите спомени от детството и юношеството. И саловете плават свободно под порива на автобиографичния или по-скоро автопсихоаналитичен вятър, обагрен с известна доза самоирония, разбира се.
Г-100: Предизборна вариация вляво
Левицата събира експерти за евентуалното си бъдещо управление
Митко МАНДЖУКОВ
Клубна треска на българската левица в последните седмици вече има своя продукт - Клуб на 100-те, който трябва да събере интелектуалния капацитет на нацията. За баща на идеята се определя почетният председател на БСДП д-р Петър Дертлиев, но първите коментари нарочиха "Позитано" 20 за инициатор на експертния кръжок. Георги Първанов не отрече и заяви, че няма значение кой е инициаторът, важното е, че идеята е хубава. Но първата проява на клуба, на която трябваше да се дебатира около проблема "Ресурси и рискове на бъдещoто управление", приличаше повече на сбирка на бивши кадри на БКП, отколкото на експертна икономическа дискусия. На форума присъстваха и очевидно непопулярни личности, като например зам.-шефът на Шести отдел в Шесто управление на МВР Цвятко Цветков.
След като беше обявена инициативата за създаването на клуба, мощна група социалисти и социалдемократи тръгнаха да се запишат, като че ли уплашени, че местата ще се изчерпят. Сред тях можеха да се видят както сегашни лидери като Румен Овчаров и Кръстьо Петков, така и управленци от недалечното минало като Любен Беров и Ирина Бокова. Инициаторите ги успокоиха, че числото сто е само символично и "експертите" могат да бъдат и повече. Първанов подсили интереса, като обяви, че от тази мозъчна банка ще се състави бъдещото правителство, което определено имаше ефект сред амбициозните представители на левицата.
Няколко малки скандала обаче помрачиха старта на Клуба на 100-те. Незнайно защо различни членове на инициативния комитет изстреляха предварително имена на известни личности като потенциални участници. Веднага стана ясно, че по-голямата част от тях изобщо не знаят за това, а и да знаеха, не биха приели. Това заиграване с различни експерти и приобщаването им към "мозъчния тръст" под психологически натиск до голяма степен дискредитира инициативата, която по замисъл има доброволен характер. Премиерата на клуба в четвъртък беше помрачена и от охраната, която допускаше в залата само хора с покани. Не беше трудно да се разпознаят лицата, които охраняват БСП-централата на "Позитано" 20.
Спекулациите с участниците в Г-100 не подминаха и ДПС. Ахмед Доган се отзова с лаконичното "идеята е хубава", но отказа да коментира дали негови хора ще вземат участие в нея. След няколко дни обаче Кръстьо Петков потвърди, че имал уверението на поне 7-8 души от ръководството на движението, че ще се присъединят към експертната банка. Но на първата проява дойде само Емел Етем, която не се записа в клуба и също не коментира дали ДПС ще участва в бъдещата му работа. Медийните изхвърляния за участието на Желю Желев и Румен Данов засега също са съмнителни.
Официалната амбиция на Г-100 е постигането на реално единодействие между всички опозиционни партии и независими експерти, недоволни от сегашното управление. Но както всичко, ставащо вляво, и тази идея се употребява от различните субекти по различен начин. БСДП и ОБТ вече приемат БСП като реформирана партия и се смятат за част от партньорите й в предстоящите избори, а и тайничко се надяват на собствена парламентарна група. Интересна е обаче позицията на Политическо движение "Социалдемократи" (ПДС) и евролевицата.
Ядрото на ПДС са хора, които през 1997 г. напуснаха БСП, разочаровани от невъзможността на столетницата да се реформира и да приеме модерен социалдемократически облик. Сега, макар извън партията майка, те отново виждат възможност да доведат докрай реформирането на БСП - чрез диалог в рамките на клуба. В редиците на "Социалдемократи" обаче има и прагматици, които разбират, че прекалените контакти с БСП толкова скоро след отделянето им от евролевицата ще ги направят неразпознаваеми на бъдещите избори. Затова представители на ПДС заявиха, че ще бъдат много предпазливи в участието си, и засега се предвижда само Ивайло Калфин да бъде един от 100-те. А Андрей Бунджулов заяви, че ако има тенденция към превръщането на този дискусионен клуб в рамка на бъдещата коалиция на БСП, те ще оттеглят своята подкрепа за инициативата. Той не попълни анкетната карта, с която формално се причисляваш към "интелектуалния капацитет на нацията". Предпазливост демонстрираха и другите поканени да участват в работата на Клуба на 100-те - Николай Камов и Бойко Радоев.
От "експертите" извън левицата единствено Стоян Александров от "Св. Георги Софийски" участва активно на първата дискусия на клуба. Не се появи обаче Андрей Пантев, който е и в инициативния комитет на Клуба на 100-те. Явно прибързаният провал на ГОДО, което много наподобява сегашната инициатива, е пренасочило противниците на Димитър Луджев към взаимодействие с левицата. Нищо чудно за Пантев и Александров това да е шанс за организиране на ГОДО-2 с лява ориентация.
Хората на Александър Томов открито заподозряха БСП в поредния й опит да подчини по-малките партии и да монополизира лявото пространство. Именно това недоверие, чийто основен генератор доскоро беше и БСДП, е основната причина за провала на досегашните опити за подобни клубни дебати по важните проблеми на страната. Последните три години са достатъчно наситени с пародийните "обществени дискусии" на левицата по рамковата конвенция за малцинствата, борбата с престъпността, структурната реформа или провала на борда. Припомняйки си идеята за социалдемократически институт, който трябваше да обедини експертния потенциал на четирите леви партии още през 1997 г., песимизмът за бъдещето на Клуба на 100-те взема превес. През същата 1997 имаше и друга инициатива - пак експерти да изработят външнополитическата доктрина на страната за ХХI век.
Твърденията, че сегашният клуб е нещо по-различно и ще разработи "истинска програма за управление", са най-малкото пресилени. В чиста форма това си е римейк на социалистическите "Алтернативи 97/98", които имаха смешно малък обществен отзвук. А и от инициативния комитет на Клуба на 100-те заявиха, че не всички идеи ще се вземат под внимание, т.е. ще има специален орган, който ще решава коя идея е добра и коя лоша. При масираното участие на представители на БСП не е трудно да се отгатне чии мисли ще залегнат в решенията на клуба.
Безсмисленият дебат за националната сигурност
Иван Костов си създаде "европейско мнозинство" в парламента
Йово НИКОЛОВ
Нямаше смисъл от този извънреден напън на депутатите миналия вторник. По същество тогава трябваше да се състои дебатът по годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г. Но не се получи. Българските политици отново не успяха да надхвърлят идеологическите си пристрастия, затова и този път не намериха градивния тон. Управляващите продължиха да се държат самодоволно, а опозицията да не предлага алтернатива. Нищо ново в парламента. Дори не се състоя очакваната от вътрешния министър спекулация на депутати от БСП с нарастващата престъпност в държавата през последните месеци.
Силите по дебата бяха разпределени още по време на консултациите между парламентарните групи седмица преди докладът да влезе в пленарна зала. Тогава стана ясно, че Обединението за национално спасение ще гласува "за", ако в него бъде включено като приоритет "развитието на българския етнически модел". Евролевицата пък обеща своя вот срещу "продължаването на усилията за увеличаване на икономическия растеж и повишаване на качеството на живот". Желанията и на двете парламентарни групи бяха задоволени и те гласуваха одобрително.
Очевидно присламчването към самооценката на мнозинството е важно за малките партии. И въпреки че се чуха критики към доклада и от страна на ОНС, и от евролевицата, двете групи нямаше как да не подкрепят Иван Костов. Причината е, че в по-голямата си част докладът за национална сигурност се занимава с действията на правителството по време на косовската криза. От една страна, почти всяко действие на кабинета на СДС миналата година, свързано с косовската криза, беше гласувано от парламента, и то с вота на ОНС и евролевицата. От друга - депутатите от ДПС априори са съучастници в действията на правителството, тъй като повечето актове бяха в защита на мюсюлманската общност в Косово. Евролевицата не може да се откаже от подкрепата на евроатлантическите структури, които водиха войната в съседна Югославия. Така че и преди дебатът да се състои, беше ясно, че Костов ще получи гласовете на тези две парламентарни групи.
Основната опозиция в лицето на БСП наистина не предложи нищо. Критиките към доклада бяха изконсумирани в коментарите още преди той да влезе в пленарната зала. Опитът на депутатите от БСП да внесат за разглеждане друга оценка на състоянието на националната сигурност през миналата година бяха парирани още в комисиите по национална сигурност и външна политика. Би било наивно да се смята, че те ще успеят да прескочат това сито. Самият проект за решение към парламента като оценка на доклада беше до голяма степен самонадеяна идея. Червените видяха единственото достойнство на доклада за националната сигурност в това, че е бил написан, и предложиха това да продължи. Според тях всичко останало е баласт, което е доста нихилистично. Но пък то даде възможност на левите да развият своите изказвания в атака срещу политиката на СДС по отношение на вътрешната и външната сигурност, които все се изкривяваха към социалната политика. И с това не успяха да изненадат никого. Отляво повториха старите си критики, заложиха на картата с Русия и с това само потвърдиха очакванията, че ще настояват за друг прочит на българо-руските отношения. Възроптаха срещу негативния тон към доскорошния съюзник от Варшавския договор и поискаха това да се ревизира. В известен смисъл някои от предложенията на Георги Първанов за взаимоотношенията между България и Русия не са лишени от логика. Но пък е дълбоко погрешна неговата теза, че "една страна има армия, каквато й е нужна, а не каквато може да издържа".
Във вътрешнополитически план депутати от БСП говореха за икономическата стагнация, за безработицата, за разбитото селско стопанство и прочие други фактори, които според тях влияят върху националната сигурност. Те поискаха и анализ на боеспособността на армията и дали тя е във възможност да защитава държавата. И получиха обещание от военния министър Бойко Ноев, че ще четат такъв доклад през септември.
Но като цяло левите депутати не можаха да създадат интрига, която да ги направи достойни опоненти на социалистическия реализъм, който лъха от доклада по национална сигурност. Не успяха да намерят аргументите, които да направят критиката им конструктивна.
Въпреки подкрепата си за доклада значително по-конструктивен беше представителят на ДПС Кемал Еюп, който посочи доста от реалните слабости на доклада. Той маркира няколко области, в които анализът на правителството е доста схематичен - международният тероризъм, трансграничната престъпност и дейността на сепаратистки групировки, и препоръча в следващите доклади по-дълбок анализ за потенциалните опасности в тази сфера. Проблемът идва от това, че в годишния доклад за националната сигурност има известно противоречие. От една страна, в него не се отрича, че през България минават много от каналите на организираната престъпност, трасетата за трафик на наркотици, че е забелязвано присъствие и на хора от терористични организации. В същото време се твърди, че страната ни е в периферията на тези процеси и не съществува никаква опасност от тях.
Според Кемал Еюп корупцията, която всички сочат като заплаха за националната сигурност, макар че в доклада е отбелязана между другото, може да бъде контролирана с ограничаването на правомощията на държавния чиновник от всякакъв ранг и вкарването му в ситуация на постоянен граждански контрол. Според него в доклада има твърде много констатации и твърде малко анализи, преекспониране на външните фактори за национална сигурност, а вътрешните опасности са завоалирани. Тук критиката на ДПС значително съвпадна с тази на БСП.
Лидерът на сините си даваше ясна сметка, че не може да очаква изненади от лявата страна на парламента. Иван Костов използва дебата да изтласка БСП от заявената й през май позиция за членство на България в евроатлантическите структури. Така обезсили опитите на левите да се представят като партия, която развива своите възгледи и гледа към Европа. Той използва категоричното несъгласие на БСП с отчета на правителството за миналата година и много точно намери синоним на старото реформаторско мнозинство, като го прекръсти в европейско и недвусмислено отпрати опозицията на североизток. И така обясни защо му са били гласовете на ОНС и евролевицата. Обикновено той се сеща за тяхната подкрепа, когато иска да покаже на БСП и на избирателите й, че въпреки декларациите те не си сменят манталитета. Или когато трябва да докаже, че по важните въпроси той получава подкрепата на останалите парламентарни групи въпреки критиките заради една или друга линия на поведението на управляващите. От друга страна, с гласовете на ДПС и Томов управляващите наистина споделят отговорността пред обществото за действията си по време на косовската криза и показват, че решенията им нямат друга алтернатива - знак за избирателите, че политиката им по отношение на националната сигурност е в правилна посока. Според самия Костов обществото все още не узряло да осъзнае правилността на тези решения за разлика от политиците.
Така дебатът по годишния доклад за състоянието на националната сигурност беше употребен от всяка една от парламентарно представените сили, както на нея й е изгодно. БСП показа, че все още стои разкрачена между любовта на електората си към Русия и желанието си за европейски път. Правителството на СДС се огледа в собственото си мнозинство и видя, че върви по правилния път за националната сигурност. Александър Томов и Доган си писаха актив, а Иван Костов намери "европейското мнозинство", което подкрепи отчета му.
