В закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, добил популярност като закона "Лучников", е определен срок за провеждането на търговете до 31 декември 2000 г. Областните управи и ресорните ведомства обаче тълкуват по различен начин законовия текст за механизма за провеждане на наддаванията - в нормативния документ е записано, че търговете се провеждат съгласно Закона за държавната собственост при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Така част от ведомствата заявяват, че чакат правителството да приеме специална наредба, а други възнамеряват да прилагат разпоредбите на правилника към Закона за държавната собственост. Специална наредба беше разработена от Министерство на земеделието и горите за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори и земи от държавния горски фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове.
Областният управител на София Васил Маринчев вече обяви, че търговете в столицата ще започнат в средата на септември след приемането на специалната наредба. От бъдещата наредба трябва да стане ясно например дали за предлаганите обекти ще се плаща изцяло с компенсаторни записи, или продаващите ведомства ще могат да поставят допълнителни ограничения за начина на плащане. Ако тръжната процедура се провежда при сега съществуващия ред по Закона за държавната собственост, то всяка областна администрация или ресорно ведомство ще наложи свои собствени правила и ограничения за участие, при които може да се загуби принципът на равнопоставеност. Примерно в заповедта може да се фиксира и процент от цената, който да бъде плащан с пари.
Законът "Лучников" не определя изрично кой има право да участва в търговете - дали само титулярите на записите, или и други лица, които са закупили реституционните книжа. Предложението на Сдружението на собствениците на компенсаторни записи е само титулярите на записи да могат да участват в търговете за държавно имущество. Според председателя на парламентарната икономическа комисия Никола Николов това е възможно да стане и без промени в закона "Лучников", като ограничението бъде записвано изрично в условията на търговете и съответните заповеди на областните управители. Мотивът е, че ограничението ще качи цената и собствениците ще получат реални активи. Това действие обаче не е еднозначно. То със сигурност ще намали конкуренцията, а оттам и крайните тръжни цени. От друга страна, се нарушава равнопоставеността - ако някой е инвестирал в записи точно с цел да закупи част от обектите, той може да загуби тази алтернатива.
Типично за дейността на държавната администрация процедурата по организацията на търговете стартира с неспазването на законовите срокове. Заради закъснялото обнародване на списъка с обектите в Държавен вестник (на 21 юли вместо на 30 юни) няма да бъде спазен и следващият срок - за обявяване на търговете (до края на този месец). Ако ще бъде приемана специална наредба, спазването и на тази законовата става абсурдно. Законът фиксира и финална дата за провеждането на търговете - края на годината, може би поредната, която няма да бъде спазена.
Ниските цени на записите се дължат предимно на голямото предлагане. Допреди два месеца издадените записи бяха с общ номинал 900 млн. лв., от които използвани - 430 млн. Очаква се обаче покачване на цените до края на годината. Тогава изтича срокът в закона "Лучников", по който РМД могат да платят чрез компенсаторни записи цялата разсрочена част от цената, при условие че са сключили приватизационен договор преди 1 февруари 2000 г. Предстоят и плащания по големите приватизационни сделки за ВЕЦ, търговете също би трябвало да увеличат търсенето, съответно и цените.
42 ВЕЦ ще бъдат предложени за приватизация
Започва втори етап от приватизацията в енергетиката
Пламен Радков, Николай Стайков
Започва вторият етап от приватизацията в енергетиката, след като преди две седмици изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков подписа заповед за откриване на процедура за приватизация на 42 ВЕЦ, обособени части от НЕК. Новите централи ще са поредната привлекателна приватизационна хапка, смятат експерти от енергийния бранш. Макар че повечето централи са малки и все още съществуват неясноти при определяне на отношенията с НЕК, експлоатацията им не е свързана с големи инвестиции и ще може да донесе на новите собственици бързи и гарантирани печалби.
Заповедта за откриване на приватизационната процедура все още не е обнародвана в Държавен вестник. От АП съобщиха, че в момента заедно с НЕК се уточняват наименованията на някои от централите и дори конкретният брой ВЕЦ, който ще се предложи за приватизация. Не е изключено от първоначалния списък да отпаднат някои от мощностите. Една от основните причини за това е фактът, че 12 от тези централи са построени преди 1945 г., което често е свързано с реституционни проблеми. Все още не е ясно и дали ще има един консултант за всичките 42 ВЕЦ, или те ще бъдат разделени на групи и за всяка ще има отделен консултант.
Повечето от новите централи са малки по мощност - до 5 МВ, и са сравнително по-амортизирани от първите единадесет централи, предложени за приватизация. Най-голямата самостоятелна ВЕЦ е "Стара Загора" с мощност 22.4 МВ. Освен това има няколко каскади, сред които най-интересна е каскадата, в която влизат ВЕЦ "Петрохан", "Бързия" и "Клисура", които имат обща мощност 17.6 MВ и средногодишно производство от 55 ГВтч. Взети заедно, 42-те централи представляват 4% от общо инсталираните водноелектрически мощности в страната, а средногодишното им производство е 6.1% от енергията, произвеждана във ВЕЦ.
Според сегашната стратегия за приватизация в енергетиката за раздържавяване са предвидени ВЕЦ-овете с мощност до 40 МВ. Централите с по-голяма мощност засега ще останат държавни. В момента в тази група влизат 14 работещи ВЕЦ. Те дават 53% от общото количество електроенергия в отрасъла и в тях са концентрирани 65% от производствените мощности във ВЕЦ.
Това, което привлича инвеститорите в приватизацията на ВЕЦ, е възможността за генериране на бърза и сигурна печалба. Според новия закон за енергетиката НЕК ще изкупува цялата произведена от централите енергия, тъй като тя е от възобновяем и екологично чист източник. След 2002 г. цената, на която ще се изкупува енергията, ще се определя самостоятелно за всяка централа на база доказани ефективни разходи и "справедливо ниво на печалба". В същото време разходите при експлоатацията са сравнително малки. В тях се включват разходите за заплати (в малките централи работят не повече от трима-четирима души), водните такси и концесиите за ползване на водата, както и таксите за хидросъоръженията в случаите, когато те остават собственост на държавното дружество "Язовири и каскади". Тъй като повечето от сега предлаганите ВЕЦ са малки, те или имат собствени изравнители, или работят на течаща вода, което още повече намалява разходите им. Повечето от централите са построени през 50-те години, което предполага известна модернизация на оборудването. Само поддръжка обаче не изисква много разходи.
Разбира се, експлоатацията на ВЕЦ-овете не е лишена от проблеми, които произтичат главно от факта, че нормативната уредба, с която се установяват взаимоотношенията между независимите производители и НЕК, все още не е доизградена. След покупката ще се кандидатства за лицензиране на производителя от Държавната комисия по енергийно регулиране. Тепърва ще се урежда и въпросът с концесиите за ползване на водата.
АП бави решението за двете най-големи каскади
OTE/KPN склоняват на отстъпки по сделката за БТК
През септември се очаква България да започне преговори с евросъюза за телекомуникациите
Миглена МАНЧЕВА
Консорциумът OTE/KPN отстъпва по някои от исканията си за разширяване на монопола на БТК, съобщи източник от управляващите среди, запознат с преговорите за приватизацията на телекома. Кандидат-купувачите били склонни да се откажат от искането си за доверителна сметка в размер на 120 млн. долара, с които де факто трябваше да бъде намалена цената на БТК, ако парламентът не одобри подготвяните законови промени за разширяване на монопола на телекома след приватизацията. Окончателното решение за или против сделката трябва да бъде взето този понеделник, 31 юли. "Няма как да чакаме повече, няма да има сделка на всяка цена в ущърб на интересите на България", заяви миналата седмица премиерът Иван Костов.
Отстъпките, на които са склонни OTE/KPN, само донякъде удовлетворяват условието, обявено наскоро от вицепремиера Петър Жотев - да не създават никакви пречки при преговорите на България за членство в евросъюза. Според източник, близък до работната група, е малко вероятно например купувачите да се откажат от искането за монопол в международната свързаност (всички международни разговори, включително на мобилните оператори, да минават през централата на БТК). Информацията е противоречива, защото условието за международната свързаност също беше залегнало в готвените промени в закона за далекосъобщенията. Логично би било, ако купувачите са склонни да се откажат от доверителната сметка, да се откажат и от всички идеи за разширяване на монопола.
До редакционното приключване на броя на "Капитал" нямаше информация какво съдържат последните предложения на кандидат-купувачите, които бяха внесени миналата седмица. До миналия петък представители на работната група твърдяха, че отговорите на OTE/KPN още не са преведени на български и дадени за становище.
Финалът (ако има такъв) в понеделник ще зависи до голяма степен от неофициалното мнение на Европейската комисия по последните предложения на купувачите. До края на миналата седмица Гроздан Караджов, член на работната група за БТК, председател на борда на телекома и главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията, обсъждаше в Брюксел последните изменения в условията по сделката. Окончателна среща с кандидат-купувачите беше предвидена да се проведе в събота или в понеделник след връщането на Караджов.
Това е поредното (досега имаше поне десет) обещание на управляващите за скорошен финал на преговорите за БТК. Поводът този път е, че през септември се очаква България да започне преговорите за членство в евросъюза по главата "Телекомуникации". Според източник от българската делегация, присъствала на 20 юли на шестата среща на Комитета за асоцииране на България в ЕС, главният преговарящ от страна на съюза Рютгер Виселс е предупредил да се преосмислят готвените промени в Закона за далекосъобщенията за разширяване на монопола на БТК след приватизацията.
Освен досегашните критики на европейските власти - че условията по сделката противоречат с общата тенденция за либерализация на телекомуникационния сектор и създават бариери пред навлизането на нови Интернет-технологии, са изникнали и още противоречия. Едно от тях например е доколко с условията по сделката за БТК няма да бъде нарушена една от клаузите на Римския договор. Според тази разпоредба България няма право по никакъв начин да дискриминира компании от страни от съюза. Опасенията са, че такава дискриминация е възможна при евентуалните търгове за доставка на оборудване за приватизираната БТК. Преди няколко седмици кандидат-купувачите поставиха нови условия за заобикаляне на закона за обществените поръчки, като поискаха да могат да възлагат инженеринг и проектиране за частната БТК на избрана от тях фирма без търг или конкурс.
Кандидат-купувачите наскоро предвиждаха да избегнат юрисдикцията на европейските власти, като регистрират извън евросъюза три офшорни дружества - едно за покупката на БТК, едно за придобиването на втория GSM-лиценз (като част от сделката за българския телеком) и едно за събиране на неустойките. Последната информация от управляващите среди обаче гласи, че OTE/KPN са се отказали да заобикалят европейското законодателство и били склонни да регистрират дружествата в Люксембург, където ще ползват данъчни облекчения.
Кандидат-купувачите набират капитали
Накратко
Кабинетът ще предложи на парламента да ратифицира със закон споразумението с Румъния за строежа на втори мост над Дунав, решиха министрите изминалата седмица. Споразумението беше подписано на 5 юни в Букурещ. То предвижда България да осигури финансирането на предварителното проектиране и строежа на моста, както и на прилежащата инфраструктура на наша територия. Румъния пък ще финансира изграждането на прилежащата инфраструктура на моста на нейна територия.
В открито писмо, изпратено през седмицата до министър-председателя Иван Костов, 111 участници в инициативата "Българският Великден" протестират срещу начина на работа на Агенцията за приватизация. Участниците изказват недоволството си от явното толериране на РМД в редица големи сделки, в които има стратегически чуждестранни инвеститори, готови да плащат веднага и в брой, и протестират срещу нежеланието на АП да промени практиката си въпреки многократните съвети на местни и чуждестранни инвеститори. Като най-ярки примери за това се посочват приватизацията на ВЕЦ-каскадите "Санданска Бистрица" и "Пиринска Бистрица" и продажбата на хотел "Рила". Участниците апелират за промяна на членове от закона за приватизация, които дават възможност да се игнорират касови инвеститори, както и за промени в ръководството на АП. Един ден по-късно в отчета за дейността на правителството през първото полугодие министър-председателят Иван Костов заяви, че до един месец ще се извърши цялостен преглед на концепцията за приватизация с цел ново търсене на сериозни стратегически инвеститори, което вероятно ще е свързано и с промени в законодателството.
Безработните лица в страната към края на юни са 559 хиляди или 16.3% от икономически активното население, съобщиха през изминалата седмица от Националния статистически институт (НСИ). Намалението спрямо предишното изследване на НСИ през март е с 63.4 хил. души (или с 2.2 процентни пункта), което се дължи на сезонни фактори. Спрямо юни 1999 г. обаче безработните се увеличават със 72.3 хиляди или 2.2 пункта, като основната пичина за това е структурната реформа.
Производствената активност през юни е по-висока, отколкото през май, а ръководителите на промишлени предприятия са оптимисти за състоянието на икономическата среда през следващите три месеца, съобщиха през изминалата седмица експерти от Националния статистически институт (НСИ). Расте делът на предприятията, които имат оптимално натоварване на производствените си мощности и според стопанските ръководители тази тенденция ще се запази и в следващите 6-12 месеца. Бизнесклиматът в транспорта също се подобрява, макар предприятията от обществения транспорт да имат растящи проблеми заради остарелите транспортни средства. Без промяна остават очакванията на строителните предприемачи и търговците на дребно. Като цяло не се очаква повишаване на цените и инфлационен натиск от страна на тези отрасли, считат експертите на НСИ.
Славински уволни четирима шефове в транспорта
Четирима транспортни шефове уволни министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински през изминалата седмица. Първи получи заповед за уволнение зам.-министър Илко Милушев. Славински обясни отстраняването му с тежкото финансово състояние на БДЖ и неизпълнението на програмата за оздравяване на държавния превозвач. Милушев отговаряше за сухопътния и железопътния транспорт. На негово място засега не е назначен никой. Първият сигнал за изпадането на Милушев в немилост беше отстраняването му от директорския борд на "Деспред" преди около месец. Тогава неговият пост в държавната спедиторска фирма беше зает от Гроздан Караджов.
Пак през изминалата седмица заповеди за освобождаване получиха и председателят на управителния съвет на БДЖ Иван Иванов, и членът на съвета Антон Буров. На техните места са назначени съответно Георги Николов, който е шеф на Института по железопътен транспорт, и Васко Ананиев, който досега работеше като експерт в компанията. Засега генералният директор на БДЖ Владимир Дунчев запазва поста си. "Дал съм ултиматум на Дунчев да се оправят финансовите резултати на БДЖ", заяви министър Славински в четвъртък, без да поясни какъв срок е поставил за това. "Очаква се загубите на компанията да са доста големи и за тази година, макар че не мога да кажа точна цифра", добави той. За 1999 г. БДЖ е на червено с близо 50 млн. долара. Преди две седмици цените на билетите за жп превози поскъпнаха средно с 10 на сто. Според източници от компанията експерти от международните финансови институции са препоръчали ново покачване на тарифите от средата на септември. Министър Славински обаче категорично опроверга такава информация. "Поскъпване тази есен не се планира, има ред други мерки за оздравяване на БДЖ", каза той.
Междувременно в понеделник Славински освободи и началника на главна дирекция "Морска администрация" Пенко Клочков. На негово място е назначен Марин Петров, който досега работеше в "Български морски флот". Поводът в случая е преобразуването на администрацията в изпълнителна агенция. Според запознати източници от ведомството обаче отстраняването на Клочков е просто част от разчистването на кадри, назначени от бившия министър Вилхелм Краус. Именно заради запазването на по-голямата част от транспортните началници от лобито на Краус досега Славински беше на практика изолиран от сектора, твърдят хора от министерството.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри проектодоговора за продажба на 66.9% от капитала на Софарма. Купувач е Елфарма, което е смесено дружество между Електроимпекс и Унифарм. Цената на сделката е 24 млн. долара, платими в брой, а финансирането е с кредит от Булбанк. Купувачът ще блокира 15% от цената (3.6 млн. долара) в специална сметка в продължение на шест месеца. Основанието е, че акт на Държавен финансов контрол на стойност 2.3 млн. долара не е бил включен в документацията по сделката. Депозитът ще служи и ако в предприятието бъдат установени други значителни дългове, неизвестни към момента на сключване на сделката.
Захарният завод "Бейпар шугар" в Девня да започне да работи до 30 октомври 2000 г., предвижда сключеното споразумение между Министерство на икономиката, купувача "Сака Коркмаз пазарлама" и новия собственик на акциите на предприятието "Бен дъш тиджарет аноним ширкети". Новият собственик се задължава да финансира строителството и пуска в експлоатация ново предприятие за производство на слънчогледово масло, като общият размер на инвестицията е 1 млн. долара. Министерството на икономиката запазва правото си за претендиране на неплатените неустойки от страна на "Сака Коркмаз пазарлама", които са в размер на 631 144 лева, заради неразкрити работни места, и 1 747 420 долара заради неизпълнението на инвестиционната програма.
Мажоритарните собственици на "Асарел - Медет" - австрийската компания "Фьост - Алпине интертрейдинг" и българската "Асарел инвест" ще създават ново смесено дружество със седалище в Линц, Австрия. Дружеството ще извършва хеджингови операции на Лондонската метална борса и изработване на схеми за финансиране на проекти и програми за развитие на "Асарел - Медет". В момента "Фьост - Алпине" е мажоритарен собственик на "Асарел инвест". Двете фирми ще имат равно участие в новосъздаденото дружество.
Ръководството на "Балканфарма холдинг" съобщи, че започва планови ремонти в трите фармацевтични завода на компанията в Троян, Дупница и Разград. Ще се подновяват производствените мощности, а част от отделените 1.8 млн. лева ще се използват за привеждане на оборудването към международните GMP-стандарти за качество. Спирането на производството нямало да повлияе на снабдяваното с лекарства, заявиха от компанията.
Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Юнион миниер Пирдоп мед", ще напусне фирмата през месец септември, съобщиха от пресцентъра на компанията.
Г-н Ромбаут ще работи като регионален директор на новоучредения Инвестиционен фонд за Югоизточна Европа, създаден с цел да инвестира 150 млн. долара в страните от балканския регион. Фондът е съвместен проект на американската Задгранична частна инвестиционна корпорация и инвестиционния фонд на Джордж Сорос.
Министерството на икономиката определи "Комерс тръст" ООД за ексклузивен купувач на 53% от капитала на Сердиком, дружеството, което стопанисва хотел "Сердика" и има 50% от капитала на грандхотел "България". Предпочетеният купувач е 100% дъщерно дружество на бившия приватизационен фонд "Ем Джи Елит холдинг".
Икономическата логика в плен на политически сметки
две години след началото на приватизацията няма нито един стратегически инвеститор за тютюневия холдинг
Галя Александрова, Николай Стайков
Преди две години в сградата на бившето Министерство на търговията и туризма беше проведена среща, каквито стават изключително редки през последните години. Изборът на консултант за приватизацията на "Булгартабак холдинг" успя да събере на едно място представители на седем от най-големите инвестиционни банки в света, внушаващи респект с богатия си управленски опит и впечатляващите си финансови възможности. Преди една седмица (или две години по-късно) Агенцията за приватизация разпространи официално съобщение, с което за пореден път обяви ново подаване на оферти за холдинга, истинската причина за което е липсата на всякакви шансове за постигане на общ език между потенциалните кандидати и правителството. Контрастът между множеството варианти за преструктуриране и приватизация, които бяха предложени тогава и отлагането на приватизацията в неясното бъдеще сега е очевиден. Затова логично е да се попита накъде върви Булгартабак, какво беше направено за тези две години и възможно ли е изобщо някога да бъде приватизиран холдингът при социалните (на практика политически) искания към бъдещия собственик.
След като немският концерн Реемтсма категорично заяви, че се интересува само от няколко от добрите дружества в холдинга, и другите двама потенциални купувачи - американската "Филип Морис" и британската "Галахър" - категорично са отказали да се ангажират със социалните искания на правителството. Американският тютюнев гигант "Филип Морис" е поискал контролен пакет от 78% от капитала, а не 51%, както предвиждат условията по сделката. Освен това те са заявили, че не могат да поемат изкупуването на 50 000 тона тютюн годишно. Досега държавният холдинг беше натоварен от държавата с чисто социалните функции да изкупува всяка година 40 000 т тютюн от производителите от етнически чувствителните райони със смесено население, въпреки че няма нужда от цялото количество. Този подход обаче очевидно не може да бъде приложен към частни инвеститори и е напълно естествено желанието им да взимат решения за закриване на неефективните производства и фабрики. Според неофициална информация представителите на държавата са проявили склонност да приемат това искане, но срещу много високи компенсации за съкратените работници. При тази ситуация обаче от "Филип Морис" са заявили, че това понижава цената на сделката.
Превесът на
Въпреки пропуснатите години на бездействие, шансовете холдингът да бъде продаден изгодно ще нараснат, ако Булгартабак се преструктурира предварително, като се разделят преработката на тютюн, производството на цигари и задграничните фирми на холдинга, смятат специалисти от бранша. Международните компании в тютюневия бранш са профилирани или в преработката на тютюн, или в производството и търговията с цигари. Малко е вероятно компания от втората група да купи и преработвателните фабрики (или обратното) само защото й харесва да е собственик на Булгартабак. Някои от международните тютюневи компании пък искат да стъпят на пазара в Русия и други републики от ОНД и за тях ще бъде добра сделка, ако купят задграничните фирми на Булгартабак.
Булгартабак е интересен не само с производствената си структура (фабриките за преработка на тютюн, за производство на цигари и пловдивската фабрика за консумативи), но и с търговската марка и пазарите. След срива на руския пазар холдингът прави опити за пробив на различни места, но в момента разчита предимно на българските си клиенти. Продажбите в страната са нараснали от 18 000 т цигари през 1998 г. на 23 000 т през 1999 г., като тази тенденция се запазва и през тази година. През последните десет години Булгартабак почти няма износ в Русия. Едва от миналата година холдингът започна да реализира продажби на цигари след откриването на фабриките в Русия и Украйна. Фабриката в Сочи беше открита през пролетта на миналата година и е с капацитет за производство на 10 000 т цигари. По-късно - през юни, беше открита и фабриката в Сочи, чиито капацитет е 3000 т с тенденция да се увеличи до 5000 т. В края на миналата година тръгна и фабриката в Полтава (Украйна), която е с капацитет за производство на 2000 т цигари.
Първото футболно АД - "Марица" затъна във В група
Пловдивският клуб три години се тресе от скандали и безпаричие
Първото футболно акционерно дружество - това на пловдивския клуб "Марица", е на път да фалира. Три години отборът се тресе от междуличностни конфликти и финансов недоимък, които в крайна сметка доведоха до отпадането му при аматьорите във В група. Въпреки че "Марица" се слави като един от най-добрите производители на таланти за родния футбол, няколкото поредни ръководства не успяха да изградят силен и финансово стабилен клуб. Съдбата на ПФК "Марица" АД е типичен пример докъде може да доведе лошото управление на едно търговско дружество във футбола.
Изпадането във В група е добре дошло за големите столични клубове. Те още по-лесно ще доят най-добрата детско-юношеска школа у нас в последните 10 години. И до ден днешен не е ясно кой продаде и закопа "Марица". Остава само споменът, че клубът със 76-годишна история е създал футболисти като Христо Стоичков и Чико Дерменджиев.
Основният проблем в "Марица" се оказа неумението да се сформира качествено ръководство. Заинтересованите лица заложиха на междуличностните борби и източването на клубната каса най-вече чрез безогледната продажба на таланти.
"ПФК Марица" АД бе учредено през февруари 1997 г., но тогава никой не съзнаваше, че това е
Уставният капитал беше закован на 10 милиона стари лева. Тогавашният президент д-р Валери Лозанов взе 66% от акциите срещу 6.6 милиона лева. Останалите акционери бяха Запрян Запрянов, Стоимен Марчев, Юли Попов, Георги Бареков и Георги Гергов - хората, които по това време издържаха финансово "Марица".
Тъкмо преди учредяването на акционерното дружество старши треньорът Петър Зехтински и изпълнителният директор Георги Фиданов бяха изгонени, защото се хванаха за гушите. Бившият национал Георги Георгиев стана играещ треньор, но това не спаси "Марица" от изпадане в Б група.
Още същото лято д-р Валери Лозанов продаде двама от най-качествените футболисти Александър Александров-Кривия и Асен Николов-Бебето на "Левски". Сините дадоха 150 000 марки за Кривия, а цената на Бебето беше 80 000 марки. Левскарите обаче платиха само 50 000 марки за Николов, а останалите 30 000 бяха опростени. В замяна "Марица" трябваше да получи 50 хиляди марки от трансфер на Николов в чужбина до 1999 г. и 40 хиляди марки, ако халфът заиграе в странство до 2000 г. Бебето и досега е в "Левски", така че "Марица" няма да вземе нито лев повече за талантливия плеймейкър.
Отборът стартира осигурен борбата във втора дивизия през есента на 1997 г., но още
Д-р Валери Лозанов изпада в невъзможност да издържа отбора и на 1 януари 1998 г. Георги Георгиев взе властта. На заседанието на борда на директорите на 27 април 1998 г. се разбира, че Георгиев е купил 66-те процента на д-р Лозанов срещу 50 милиона стари лева. "Много ми е чудно на каква база Валери Лозанов е оценил акциите си на 50 милиона лева, след като уставният капитал е 10 милиона лева и клубът е закъсал финансово", усъмни се в редовността на покупката бившият член на борда на директорите и председател на КНСБ д-р Желязко Христов.
Въпреки рокадата на върха положението не се подобрява, а напротив - само се влошава. Налага се да се продават все повече футболисти, за да се закърпи бюджетът, междуличностните скандали се засилват, отборът играе все по-лошо.
През зимата на 1998 г. "Марица" продава Красимир Чомаков на ЦСКА за 60 хиляди долара и Петър Станев на "Локомотив" (Пд) за 50 хиляди марки. В протокола от 27 април обаче е записано, че от трансфери на футболисти в клубната каса са постъпили общо 100 хиляди марки, защото някои плащания са на траншове.
През юли миналата година Гошо Георгиев се опита да засили управленското тяло и покани за старши треньор Петър Курдов. Изпълнителен директор стана бившата звезда на "Тракия" Атанас Пашев. Приети са нови акционери - Велин Беляков, Федя Миков, Георги Ненчев, а за основен спонсор е привлечен производителят на алкохол "СИС Индъстрис". Юли Попов, Стоимен Марчев и Запрян Запрянов си връщат временните удостоверения за акционери и се отказват. От стария борд на директорите остават само Георгиев и Гергов.
През декември миналата година Стоимен Марчев разказа, че вместо пари Гергов казал на маричани да продават яйца от фирмата му и парите от печалбата да отивът в клуба. "Запрян си оправи живота", заяви Марчев преди време, но не визира какво точно има предвид. Вероятно се касае за някаква подялба на парите от продажба на най-качествените футболисти, но това е недоказуемо.
Новите акционери вдигнаха уставния капитал от 10 на 100 милиона лева заради изискването на Търговския закон, че минималният капитал трябва да е 50 милиона лева. Маричани се изхвърлят и го вдигат два пъти над минимума.
Минко Стайков внася всеки месец по 1500 долара, Георги Колев - по 2000 марки на месец, а Велин Беляков дава по 5000 марки на месец преди началото на есенния и пролетния полусезон.
Целта пред отбора за сезона 1998/1999 г. беше влизане в А група, но "Марица" финишира на четвърто място, като само една точка не стига за промоция в първа дивизия. Оправданието е, че няма пари за задкулисни игри, с които "Черноморец", "Беласица" и "Берое" влязоха в елита.
Пари обаче трябва да има. През зимата на 1999 г. маричани продадоха Светлан Кондев на "Ловеч" за 115 хиляди марки и Алексей Дионисиев на "Левски" за 60 хиляди марки.
Афишираната финансова криза в клуба е оправдание за мижавата селекция за последния засега сезон при професионалистите - 1999/2000 г. Тима напуснаха вратарят Калоян Чакъров, който имаше опция в договора, че може да бъде продаден най-много за 11 000 марки. Манол Георгиев и Димитър Хаджиев преминаха в "Ботев" за по 20 000 марки. За Тодор Симеонов от "Ботев" платиха 40 000 марки, а останалата сума по трансфера до 80 000 марки бе покрита от "канарите" с екипировка "Диадора".
Общо 12 футболисти напуснаха "Марица" и скандалите вътре в отбора не закъсняха. "Къде отидоха парите от 12 играчи", викаше треньорът Петър Курдов по президента Гошо Георгиев, когато двамата направиха публичен скандал на 1 декември миналата година. Старши треньорът бе дал списък със седем имена за нова селекция, но това си остана само лист хартия.
Преди началото на последния трагичен за "Марица" шампионат и основният спонсор Минко Стайков се оттегли. Той бе разочарован от неизпълнената цел за влизане в А група.
Петър Курдов и Стоян Стойнов успяха да придумат нов спонсор - Борислав Величков, шеф на "Тоби интернешънъл" и генерален вносител на маркови питиета. Подписан беше рекламен договор за три години срещу 500 хиляди марки. Но и това сътрудничество не просъществува дълго време. Още преди края на есенния полусезон Борислав Величков оттегли подкрепата си за кършиаклии. Една от причините е, че не успя да се състои общо събрание, което да го направи председател на борда на директорите и да му осигури покритие на вложенията чрез акции.
От есента най-плодовитият откъм таланти пловдивски отбор ще играе във В група. Футболистите му ще получат аматьорски статут и ще станат още по-лесна плячка за конкурентите. И ако доскоро в клубната каса влизаха някакви средства от трансфери, това перо скоро ще пресъхне. Въпреки че през последните години "Марица" бе напълно обезкръвена, детските отбори продължават да печелят шампионатите в отделните възрастови групи. Много е вероятно обаче да се разбягат още в ранна възраст пред перспективата да играят аматьорски футбол с екипа на родния клуб.
Само авторитетът на големите имена не може да привлече парите на феновете
Емил Хърсев, финансист, пред "Капитал"
Навсякъде из страната премина "приватизацията" на футболните клубове и никъде това не стана чрез публична подписка. Не мислите ли, че това бе по-добрият и справедлив начин с оглед на интереса на феновете?
- Ако аз съм един фен, не бих дал и един лев за публично дружество. Колкото и да ме убеждават разни велики финансисти, забелязвам, че от Централния депозитар мощно се краде.
- Освен да си непредубеден фен, трябва да си и глупак, за да си дадеш парите в публично дружество. Защото утре ще се окаже, че някой измамник отново ни е обрал париците точно в момента, когато те трябва да ми донесат някакъв доход. Това е положението - докато е тази система на некадърно управление на фондовия пазар, за съжаление аз не бих дал и един лев в публично дружество.
- В един момент ще станат над 200 души акционери и ще се отворят. Там трябва да се търси друга форма на сдружение, а не несигурната на публичното дружество. Хората държат дружествата затворени, за да държат под контрол тях и парите си. Нормално е и всеки би го направил. Разводняването на акционерното участие и излагането на риск от всякакви законови ограничения, които се налагат на публичните дружества в България, е рисковано и в светлината на създалите се обстоятелства е и глупаво. Ще ви кажа едно нещо - на български орташки работи съм се нагледал, наслушал и настрадал. Тръпки ме полазват, когато чуя за борд или съвет. За мен е много важно кой води едно дружество. Станат ли повече от двама, трагедията е пълна. Командитните дружества са много добра форма. Там е ясно кой управлява и няма съвет на директорите. Всякакви формирования от типа "Хайде да направим юнашка дружина" вървят много добре до момента, в който се окаже, че има пари. Появят ли се парите, настава раздор.
- Да, сигурно. Но това не ги спасява от вътрешни спорове и скандали. Доколкото знам, фенклубовете отдават привързаността си на една единадесеторка. За всеки един от феновете това е нещо единно. Когато в него се отцепят три лагера, за всеки един от феновете възниква трудният въпрос към кой от лагерите да се присъедини. И ако в един и същ отбор вратарят започне да шамаросва полузащитниците, понеже на него е трябвало да му дадат 40 хиляди долара, а не 30 хиляди, просто разцеплението е мигновено. Това, че те така са възникнали и в тях има и някаква друга спойка освен търговския интерес, безспорно е важно и ги определя като много по-публични субекти. Но това, че те са по-публични, не означава, че те са по-малко изложени на рисковете на публичността. Напротив, там може да се стигне до чупене на глави с бухалки.
- Винаги ще има такова разделение. Едните ще са за Пенчев, другите за Генчев, едните за Любо Пенев, другите за Димитър Пенев. А и когато в една търговска дейност се внесе и повечко емоция, рискът става още по-голям. Защото там може да има и съвсем нетърговски мотиви. Те са доста по-трудно управляеми, по-трудно се намира баланс. Изобщо търговската дейност там, където действат пари, не би трябвало да е подвластна на емоции и нетърговски съображения. Специално във футбола, дори когато и търговци се занимават с него, за съжаление се наблюдават и такива мотиви.
- Той може да потърси свеж капитал, но аз лично смятам, че облигациите са по-интересната форма на капитал, когато става въпрос за такива масови финансирания. Забелязвам, че опитът на спортните деятели не се пренася във финансовата сфера. Хипотезата, че тези имена, които привличат хората да отидат на стадионите, ще ги привлекат да отидат и на касите на банките, не се оправдава в практиката. Това показва опитът на банка "Национал".
- Навремето мислех, че 70-80% двете множества ще се препокрият. Собственият ми опит показа, че не е така. За съжаление авторитетът на големите футболни имена не излиза от този сегмент и не може да привлече дребни акционери. Факт е, че тези хора, които пълнят стадионите, за да гледат как ще се рита топка, не могат да напълнят и 1/10 от стадиона, когато става въпрос за набиране на пари и общи събрания, макар че в случая с банка "Национал" цената на акциите беше равна на цената на билетите за един мач. Фенът ще даде пари, за да гледа как футболистите ще ритат топка, но няма да ги даде за акции, за да види как същите хора ще правят банка.
- Много добре го разбирам. Хората от това разбират. И аз бих си дал парите за банка, защото от това разбирам. Но ако ми каже някой да си дам парите за футболен клуб, аз няма да ги дам, защото от това нищо не разбирам. Въпреки че ритането и управлението са различни неща, виждате, че по света тези, които са ритали, започват да учат по-младите как да ритат, а част от тях започват и да управляват отборите. Трябва да разбираш от играта, за да можеш и да я управляваш. Според мен има хляб във финансирането на футбола и спорта като цяло от неговите фенове и тези, които го практикуват. Все пак не бива да се забравя, че управлението е доста ангажиращо и че за да се управлява добре едно публично дружество, самото общество трябва да е узряло за това. За неговата поява нашето общество видимо не е. Кой и как приватизира българския футбол
Приватизацията на българските футболни клубове почти приключи. С изключение на "Миньор" всички останали отбори от преименуваната Висша лига вече са търговски дружества. Обществените доскоро структури преминаха в частни ръце. И както стана традиция в България, този процес на повечето места премина тайнствено, собствеността беше разделена по неясни критерии между определени хора. Повечето нови собственици на футболни клубове са хора и фирми, които се оказаха на правилното място в правилния момент. Васил Божков, Димитър Христолов, Владимир Грашнов, Станислав Танев, Ивайло Дражев и дори "Софийски имоти" ЕАД - все имена, които доскоро нямаха нищо общо с футбола, но вече са собственици на едни от най-популярните футболни марки в България.
Полукриминалният начин, по който бяха разпределени акциите в повечето дружества, направи от някои доскорошни функционери във футбола едри собственици. Най-типичният пример е Христо Порточанов, който в последните години усилено източваше Нефтохим за целите на ФК "Нефтохимик" и който впоследствие успешно приватизира същия отбор.
Днес, една седмица преди началото на първенството, интересът на феновете е защитен по-малко от всякога. Почти никъде новите акционерни дружества не се отвориха към обикновения запалянко, за да може и той да стане част от любимия си клуб, към който сигурно е приобщен още от раждането си и чийто фен е бил баща му или дядо му.
В същото време в акционерните дружества се намесиха групировки, които от години полулегално и полузаконно ги подкрепяха. Сега тяхното участие се легализира, те получиха реална гаранция за вложенията си, пълната власт да определят бъдещето на отбора.
На малко места частната структура доведе до по-добро управление на клубовете. Фактът, че голяма част от собствениците са компании и групировки със съмнителен или поне с противоречив имидж като СИК, ВИС-2, Мобилтел, "Нове холдинг" и др., означава, че на много места ще продължат съмненията, че футболът в България се използва за пране на мръсни пари. "Продажбата" на Юруков и Беляков от "Литекс" в Турция за нереалната сума от три милиона долара вероятно няма да остане епизодичен за българския футбол. Отсега нататък ще започнат да зачестяват случаите като този с Димитър Бербатов, за когото от ЦСКА обявиха продажна цена от 4.5 милиона марки на "Байер" (Леверкузен), а германските източници съобщават за многократно по-ниска сума.
Най-сладките парчета от баницата получиха Майкъл Чорни и Васил Божков. Двамата се оказаха в най-изгодната позиция, за да получат лъвския пай от най-популярните български клубове, "Левски" и ЦСКА. Схемата и подходът към придобиването им обаче бяха различни.
Чорни превзе "Левски" бавно, но методично. Първоначално внедри "Мобилтел" за спонсор, срещу което компанията получи 20% от акциите. Миналата година Чорни получи мажоритарен дял в клуба, след като изкупи 2295 акции (45.9% от капитала на дружеството) от бившия президент Томас Лафчис. В началото на тази година Чорни призна, че е собственик на "Левски", след като на общото събрание през октомври 1999 г. адвокатът му съобщи, че има двама големи акционери. Още тогава с акциите на Лафчис гласува компанията "Седмон комършъл лимитед", зад която вероятно стои собственикът на "Мобилтел".
В "Левски" все още има голяма група от дребни акционери, бивши членове на общото събрание на ФК "Левски 1914", които обаче имат все по-малко значение за управлението на клуба.
Доста по-криминално премина в частни ръце ЦСКА. В края на миналата година на тайно общо събрание бе учреден "Професионален футболен клуб ЦСКА", като мажоритарният пакет акции стана притежание на Васил Божков. С по-малки дялове останаха президентът Любослав Пенев, Емил Костадинов, няколко военни и приятели на Божков. Президентът на "Нове холдинг" получи контрола благодарение на участието си в "Любослав Пенев" ООД, което пък държи 55% от ЦСКА.
Учредяването на ПФК ЦСКА АД е типичен пример за скрита приватизация, при която най-облагодетелствани са външни за системата хора. Васил Божков, иначе левскар, получи собствеността върху най-доказаната българска футболна марка в Европа само защото се оказа на подходящото място в подходящия момент. Той използва временната финансова недостатъчност на ръководството на Любо Пенев и помогна за закрепването на бюджета. Първоначалните му инвестиции се възвърнаха сравнително бързо - още през зимата на 2000 г. ЦСКА продаде Милен Петков на гръцкия АЕК, а това лято сключи договор за продажбата на 19-годишния Димитър Бербатов в "Байер" (Леверкузен).
Секретността при образуването на червеното акционерно дружество остави извън строя традиционните участници в общото събрание на ФК ЦСКА - военни, запалянковци, ветерани. Някои от акционерите, които уж трябваше да защитават интереса на Министерството на отбраната, вече преминаха в запаса и вероятно ще гледат само личния си интерес.
По подобен начин бе разпределена и собствеността в най-стария футболен клуб - "Славия". Участниците в общото събрание на белия клуб също не получиха никакъв шанс да участват в акционерното дружество. Дялове получи строго стеснен кръг от хора и фирми, които в по-малка или по-голяма степен имат заслуги за финансовото издържане на клуба през последните години.
Основният акционер в "Славия" е "Общински имоти" ЕАД, което държи 34% от акциите. Според изпълнителния директор Венцислав Стефанов това е направено с цел да може да се получи някакъв контрол върху стадиона в кв. "Овча купел". Тъй като Законът за физическото възпитание и спорта забранява спортната база да бъде включвана в търговски дружества като апортна вноска, в "Славия" са решили проблема, като са включили в АД-то посредник - "Софийски имоти". Той от своя страна има собственост върху базата, според думите на Стефанов.
Останалите акционери са пет физически лица, сред които Венци Стефанов има 25% от акциите, а 10% е получил бившият бос от СИК Младен Михалев-Маджо. Останалите трима акционери са техни приближени. Те си разделят останалите 31% от собствеността.
Далеч по-безболезнено премина приватизацията на клубове, които от години се издържат от един или няколко спонсора. Учредяването на акционерните дружества само узакони собствеността на въпросните хора върху футболните отбори.
Най-типичният пример е двукратният шампион "Ловеч", който от години се финансира еднолично от Гриша Ганчев. Съвсем обяснимо пет негови фирми са си поделили по 20% от акциите в "ПФК Ловеч" - "Литекс комерс", "Либерте" ООД, "Захар био" АД, "ASP асистент холдинг" - Швейцария, и "Литекс спорт" ООД.
Драмата в Ловеч се разиграва повече около начините за узаконяване на инвестициите в местната спортна база и по-специално в градския стадион. Стопанисването й бе поверено на фирмата "Ловеч спорт 96", в която Гриша Ганчев и общината са съдружници. В последните месеци обаче има проблеми около увеличаването на апортната вноска на общината с още няколко зали, на които Ганчев иска да направи основен ремонт. Борбите между червеното общинско и синьото областно ръководство доведоха до спиране на този проект.
Също така лесно стана учредяването на акционерното дружество на "Берое" (Стара Загора). Отборът бе възстановен благодарение на обединението с "Олимпик" (Тетевен) - личният клуб на Станислав Танев-Камилата и Страхил Димчев. Без тяхната финансова помощ легендарният "Берое" едва ли щеше да има отбор в А група. Танев и Димчев обаче са проявили благосклонност към традициите на старозагорския клуб и са му отделили 20% от акциите. На последното общо събрание на ФК "Берое" са отчетени 118 членове. Футболен клуб "Олимпик" също е получил 20%, а останалите 60% от дружеството са си разделили поравно Танев, Димчев и изпълнителният директор Боян Станков.
Изглежда, най-демократично е преминала процедурата по приватизацията на футболните клубове в Пловдив. Там няма големи собственици, акционерното участие е раздробено между голям брой членове на общото събрание. И там не са успели да избягат от конюнктурата на деня, т.е. силният на момента човек в управлението е взел малко повече от някои други, но все пак в рамките на нормалното.
Останалият единствен пловдивски участник във Висшата лига - "Ботев", е приел за условие, че нито един акционер не може да притежава повече от 15% от собствеността на клуба. Акции са си разделили 64 души, като най-много е взел Димитър Христолов - 12%. Шестима души държат по 8%.
Христолов издържаше "канарчетата" през последната година, когато е учредено "ПФК Ботев" АД и естествено се възползва от облагодетелстваното си положение. Той обаче обяви преди два месеца, че оттегля подкрепата си и замрази членството си в управителните органи на клуба. Тази седмица ще има общо събрание на дружеството, на което е възможно да се получи преразпределение на собствеността.
Подобна е ситуацията в другия голям пловдивски отбор - "Локомотив", който от миналата година се подвизава в Б група. И там членовете на общото събрание са преценили, че не трябва да има големи акционери. Собствеността е разпределена между 48 души, като най-много - 20%, е притежание на Федя Миков. Други трима имат по 10%, сред които е и синът на Димитър Христолов - Георги. Легендата на "Локомотив" Христо Бонев-Зума се е задоволил с 1%.
Най-скандално до момента протича приватизацията на по-популярния бургаски отбор "Черноморец", който обаче в последните години бе и по-слабо представящият се в първенството. Собствеността в доскорошния общински футболен клуб бе поделена между две фирми. Кръгът около новия изпълнителен директор на "ОФК Черноморец" АД Ивайло Дражев използва скандалите относно бъдещето на отбора в местния парламент и регистрира първи акционерно дружество. Собственици са "Ай Ти Ес" ЕООД с 67% и фирмата на Дражев "Интрейд спорт" с 33%. Акционерите обещават, че в бъдеще ще разширят кръга на собствениците, тъй като държат да запазят общо не повече от 34% от акциите.
Общинският съвет обаче се закани да оспори в съда регистрацията на новото дружество, тъй като смята, че има правото да бъде едноличен собственик на отбора. Изходът на битката ще тече в съдебните зали.
Много мудно вървят преговорите и за учредяването на акционерно дружество в изпадналия в Б група "Пирин", където от години се преплитат много интереси. Благоевградският отбор е производител на много таланти, но по традиция страда от финансов недоимък, защото парите от трансферите се използват за лични цели. Битката там се води между досегашните спонсори, от една страна, и Иван Кочев-Чомбе и шефа на "Конеляно" Георги Кръстев, от друга. Както и да свърши пазарлъкът, все ще има някой засегнат и почти сигурно пак няма да е сигурно финансовото състояние на клуба.
ВИС-2 излиза с трима в атака на титлата
Групировката методично превзема А група, за да може да я контролира
Спомняте ли си как изглеждаше българският футбол през 1995 и 1996 г.? Застрахователните компании СИК и ВИС-2 си бяха устроили състезание на тепиха на А професионална футболна група и с всякакви средства, предимно непозволени, се опитваха да спечелят титлата. Е, тогава СИК извоюва победа чрез "Славия", който стана шампион през сезона 1995/1996 г. Конкурентната компания с червеното лъвче остана без успех. След това за известно време футболната надпревара на бившите вече застрахователи сякаш утихна.
През тази година обаче споменът за 1996 г. отново ясно изплува. ВИС-2 чрез наследника си "ВАИ-холдинг" и със запазените от преди структури се завръща във Висшата лига с ясното съзнание, че вече трябва да материализира неколкогодишното си участие във футбола.
Вероятно ще има много различия от начина, по който "Славия" стана шампион за първи път след 43 години пауза. Времето, когато играчи се возеха в багажниците, съдиите получаваха среднощни заплахи по телефона и се биеха противниковите отбори по терените, е отминало.
Действията на висаджиите показват, че сега вече ще се пипа с бели ръкавици. През годините структурите на Георги Илиев създадоха необходимата организация, за да може групировката му да се превърне в траен и решаващ фактор във футбола. Сателити, съдии и помощ от БФС са основата, за да може избраният отбор да върви нагоре в класирането.
Личният отбор на Георги Илиев "Велбъжд" е щурмовакът на ВИС-2 през тази година. Бившата застрахователна компания успя да направи това, което помогна на "Литекс" да стигне до шампионската титла - изгради система от сателити. От тази година във Висшата лига ще играят още два приятелски състава. "Хебър 1920" (Пазарджик) и "Черно море" (Варна) си пробиха сравнително лесно път към елита, подкрепяни от съдии и възползвайки се от страховитата слава на покровителите си.
При създалата се ситуация "Велбъжд" може да разчита, че започва първенството с 12 точки аванс пред останалите. Разликата от миналата година е, че се играят по-малко кръгове (26 вместо 30), защото участниците са с два по-малко (14 вместо 16), а това вдига допълнително стойността на точките.
"Велбъжд" е облагодетелстван и от факта, че основните конкуренти останаха без сателити в групата. "Ловеч" може да разчита само на подкрепата на "Миньор" и "Берое", но и двата тима са сред застрашените от изпадане и не е сигурно дали ще помагат на Гриша Ганчев.
Сателитите на "Левски" от миналата година също не извадиха късмет - и "Пирин", и "Беласица" отпаднаха в Б група. Сините могат да разчитат единствено на помощта на "Черноморец", който тази година също ще има доста сериозни проблеми за оставане в групата.
Още през миналата година "Хебър" и "Черно море" разиграваха циркове на мачовете помежду си. Двубоят в Пазарджик в края на сезона, завършил 3:4, е бил абсолютна пародия на футбол, коментира представител на Българския футболен съюз (БФС), присъствал на стадиона. Няма съмнение, че тези двата състава и "Велбъжд" ще завършват така, както определи босът Георги Илиев.
За разлика от други години сега не може да има никакви съмнения относно обвързването на "Велбъжд", "Хебър" и "Черно море". Дори да се погледнат само екипите на трите състава, ще се види кой стои зад тях. "Велбъжд" и "Черно море" все още носят рекламата на ВИС-2, въпреки че от година и половина компанията вече няма право на застрахователна дейност. "Хебър" пък е изписал "ВАИ-холдинг", сегашната най-популярна фирма на Георги Илиев. Това обаче е само външният израз на една дълбока обвързаност между ръководствата на трите състава.
Собственик на "Хебър 1920" е Димитър Димитров-Маймуняка, който отговаряше за силовите структури, които контролираха автокрадците в най-зловещия период за собствениците на коли в средата на 90-те години. Смята се, че по това време е бил дясната ръка на Васил Илиев, а после и на брат му Георги. Той държи 60% от акциите на клуба, който допреди осем месеца се казваше "Искър" и който се добра до А група само за четири години. Няма съмнение, че Маймуняка и до ден днешен е тясно свързан с Георги Илиев.
Интересно е присъствието в "Хебър", макар и само с 1% от акциите, на Асен Димитров. Шефът на рекламната агенция "НЕСА" избуя бързо от ниските нива на родния футбол, за да се превърне в главен координатор, имиджмейкър и изразител на интересите на ВИС-2. В последно време той представлява "Велбъжд" на всякакви официални футболни срещи и конференции. Където интересът налага, той организира агитка от останалите висаджийски отбори или пък лично подема кампании, които да облагодетелстват лобито на групировката. Само преди четири-пет години той стартира кариерата си като шеф на рекламата в "Левски" именно в периода, когато основен спонсор на клуба беше ВИС-2.
Тясната висаджийска връзка в "Черно море" също е очевидна. Там главно действащо лице е Христо Асенов-Бацата. За неговата биография в последните 10 години може да се напише роман, но основното е привързаността му към каузата на Васил и Георги Илиеви и ръководената от тях империя ВИС-1 и 2. След като охранителните му фирми не получиха лиценз, Бацата се зае да отговаря за застраховките на ВИС-2 във Варна. В морската столица го имат за е наместника на Георги Илиев.
В тази компания "Велбъжд" спокойно може да разчита на помощ на принципа "приятел в нужда се познава". А въпросът за сиренето, което струва пари, вероятно е решен много отдавна на друго ниво и по други поводи.
За разлика от времето, когато "Славия" стана шампион и СИК се бе превърнал в страшилище за съдиите, сега отборите на ВИС-2 са си осигурили далеч по-рано и по-сигурна подкрепа от "Кърниградска".
Още през миналата година имаше оформена бригада от десетина съдии, които обслужваха приоритетно мачовете на трите висаджийски отбора. Шефът на съдийската комисия и вицепрезидент на футболния съюз Стефан Орманджиев лансира в листата на А група съдии, които впоследствие изпълняваха поръчки по мачовете на "Велбъжд", "Черно море" и "Хебър". Първите два отбора завършиха с най-много отсъдени дузпи съответно в А и Б група.
На последното си заседание изпълкомът извади от ранглистата на А група Младен Благоев, който миналата година чупеше рекордите по ръководене на мачове и отсъждане на дузпи на трите отбора. Останалите в бригадата обаче пак са в ранглистата и ще могат отново да вършеят из стадионите за каузата на ВИС-2.
Още през миналата година се заговори, че трите състава имат негласната подкрепа и на останалите структури на БФС. Николай Цветин, дясната ръка на Георги Илиев, е член на изпълкома. Асен Димитров-Неса е получил ексклузивните права да изготвя всички рекламни материали на съюза и всекидневно контролира дали по някакъв начин - било чрез програми, било чрез приемане на правилници, отборите на ВИС не се ощетяват.
Във футболните среди се говори, че самият Иван Вуцов е контролиран по някакъв начин от ВИС. Още стои неразгадан побоя му ден преди един от последните конгреси на футболния съюз. В най-нови времена витае съмнението около едно друго негово заболяване, когато се разбра, че е оплескал наредбата и третият в класирането няма да играе за европейските клубни турнири. "Велбъжд" вече си бе осигурил това трето място. Представителите на ВИС-2 под сурдинка се хвалят, че имат пръст и в това "заболяване" на Вуцов.
Дали случайно или не, "Велбъжд" се оказа най-облагодетелстваният отбор от жребия за новото първенство. Докато другите елитни тимове се обезглавяват във взаимни дерби-двубои в началните кръгове, "Велбъжд" започва с три домакински мача и гостуване на "Спартак" (Вн).
На ниво Професионална футболна лига (ПФЛ) отборите на ВИС-2 понякога търпят поражения, но напоследък бележат сериозни успехи. Те успешно прокараха идеята за спиране на намаляването на отборите до 12, срещу което се обявиха почти всички останали големи отбори.
ВИС-2 обаче изживя един голям провал преди няколко месеца, когато направи опит за преврат в ръководството на Профилигата. Тогава групировката лансира Любо Пенев за президент на мястото на Валентин Михов. Идеята обаче увисна във въздуха и никой освен "Велбъжд", "Черно море", "Хебър" и "Металург" не я подкрепи. По-късно стана ясно, че идеята е била ВИС-2 да управлява лигата, когато БФС ще й предостави правото да администрира първенството. Превратът тогава не мина, но пък и БФС се запъна и не даде шампионата на Валентин Михов и Любе Спасов.
Генералната тренировка "Кемп Дейвид"
Арафат провали израелско-палестинските преговори, за да получи повече отстъпки на самия финал
Петър ИВАНОВ
Макар и парадоксално, на преговорите в Кемп Дейвид всички демонстративно говореха повече за историята, отколкото за настоящето. На пръв поглед именно това провали едни от най-важните израелско-палестински преговори и доведе до поредната криза в близкоизточния мирен процес. Факт е, че палестинският лидер Арафат, израелският премиер Барак и американският президент Клинтън се вживяха повече от необходимото в историческите си мисии. Всеки от тримата се надяваше, че ще останe в учебниците по история, ако в Кемп Дейвид се докопа до това, което по негова преценка ще го направи историческа личност. Клинтън даде всичко от себе си, за да се стигне до споразумение, което би му осигурило място в списъка на президентите миротворци. Арафат заложи на тактиката "всичко или нищо" (мнозина не съзряха в това нищо необичайно) и не отстъпи нито милиметър от искането си Източен Ерусалим да стане столица на бъдещата палестинска държава. Пак в името на историческия мир с палестинците Ехуд Барак се съгласи на частична автономия за източната част на светия град, но Арафат отказа да направи какъвто и да било компромис. Така след две седмици на изтощителни преговори дойде лаконичното съобщение, че споразумение за окончателния статут на Палестина засега няма да има.
Това не са първите осуетени израелско-палестински преговори, но този път провалът има по-особен смисъл. Очевидно с наближаването на 13 септември (Арафат заплаши, че ако до тази дата няма израелско-палестински договор за окончателния статут, ще обяви едностранно независимостта на Палестина) палестинският лидер бе решил да направи решаващата тренировка за окончателната сделка. Затова той игра направо срещу Барак, за да получи това, което иска - автономия на Западния бряг и ивицата Газа със столица Източен Ерусалим. Моментът на преговорите съвпадна перфектно с нестабилността на израелския премиер, чиято правителствена коалиция се разпадна именно заради намеренията му да предостави на палестинците повече отстъпки, отколкото мнозина израелски политици биха допуснали. Освен това съкровеното желание на Клинтън да постигне мир в Близкия изток и да се увенчае с ореола на голям дипломат даде на палестинския лидер допълнителна възможност да упорства и да провери докъде ще стигне отстъпчивостта на САЩ и на Израел. За разлика от Клинтън и Барак, които считаха, че срещата в Кемп Дейвид ще даде истински резултати, Ясер Арафат скри истинските си намерения, оценявайки съвсем правилно, че времето работи в негова полза. Когато обаче дойде последният срок за вземане на решения, Арафат вероятно ще бъде склонен да направи компромиси, но с мотива, че приносът му за палестинската кауза засенчва отстъпките, които е трябвало да направи. Тази тактика бе приета възторжено и от палестинците, и от останалия арабски свят, който също приветства Арафат за твърдата му позиция в Кемп Дейвид.
Играта на Арафат обаче има и слаби страни. Ако продължи да упорства и да изключва компромисните варианти, палестинският ръководител рискува да отиде твърде далеч, да провали или да отдалечи създаването на международно призната палестинска държава. Това до голяма степен ще зависи както от политическата ситуация в Израел, така и от финалните усилия на американския президент. В момента малцина вярват, че на 13 септември Арафат ще обяви едностранно създаването на палестинската държава. Рискът от такава стъпка е изключително голям, защото Израел вече декларира, че ако това се случи, израелската армия ще окупира нови територии от Западния бряг. Това ще предизвика размирици и със сигурност ще донесе нова израелско-арабска война. А Вашингтон едва ли ще допусне подобна възможност. По-вероятно e в оставащите му месеци на президентския пост Клинтън да засили натиска върху Арафат и след като получи предварителното обещание за двустранен компромис, да свика нова среща, на която ще бъде подписано окончателното споразумение.
Освен че провокира ново напрежение в израелско-палестинските отношения, провалът на Кемп Дейвид застраши директно политическото бъдеще на премиера Барак. Той дойде на власт с обещанието, че ще бъде израелският премиер, сключил мир с палестинците. Година по-късно обаче правителствената коалиция се разпадна именно защото Барак бе решил да направи твърде големи териториални отстъпки на Арафат. Точно преди преговорите в Кемп Дейвид Барак едва оцеля при вот на недоверие в Кнесета. Последното проучване на общественото мнение показва, че повечето израелци смятат, че Барак дава на палестинците повече, отколкото те заслужават. Според 57 процента от запитаните премиерът е склонен да направи необосновано големи отстъпки и едва 30 на сто одобряват политиката му.
Ако Кемп Дейвид бе дал резултати, Барак можеше да стъпи на успеха си и да насрочи предсрочни избори, които със сигурност би спечелил отново. Сега обаче той няма много възможности за маневриране. Барак може да се коалира с левите и светските партии, за да се противопостави на противниците си от "Ликуд" и религиозната партия "Шас", които го атакуват постоянно заради така наречената му пропалестинска политика. При такава конфигурация правителствената коалиция ще трябва да разчита на подкрепа от арабските партии в Кнесета - нещо, което противоречи на общото мнение, че едно споразумение с палестинците трябва да бъде извършено само от евреи. Според другия вариант Барак може да се опита да сформира правителство на националното единство, което да включва и "Ликуд". Но това е по-скоро теоретична възможност, защото нито лидерът на "Ликуд" Ариел Шарон, нито партията на Барак "Един Израел" ще подкрепят подобна инициатива. Третият и най-рискован вариант е да се отиде на предсрочни избори. Но Барак едва ли ще вземе такова решение, защото опасността да загуби е твърде голяма.
Една от малките тайни на президента Клинтън е, че през ваканциите обича да чете биографиите на предшествениците си. Това да голяма степен обяснява желанието му да остане в историята на САЩ с нещо повече от скандала с Моника Люински. Затова Клинтън залага изключително много на личното си участие в близкоизточния мирен процес, който е последният му шанс да прави история. Времето за такъв пробив обаче все повече намалява и по всичко личи, че отиващият си президент ще го използва максимално. След като обяви публично съжалението си, че срещата в Кемп Дейвид не е дала резултат, Клинтън веднага намекна, че не изключва възможността да организира нови преговори. И ако се окажат верни някои съобщения, нова израелско-палестинска среща ще има съвсем скоро. Клинтън е известен с това, че не се отказва лесно, дори и когато обстоятелствата са срещу него. Специалният президентски пратеник Денис Рос вече уговаря срещите си за предстоящата си обиколка в Близкия изток, а Клинтън заяви оптимистично, че съвсем скоро палестинците и Израел ще преодолеят противоречията си за статута на Ерусалим - спорът, който провали преговорите в Кемп Дейвид.
Да срещнеш Владимир Путин
Визитата на олигарсите в Кремъл не внесе яснота в отношенията президент - бизнес
Георги Катанов
Покрай кампанията срещу руските олигарси, започнала с обиска в офисите на "Медиа МОСТ", се изписа много, но може би най-любопитното мнение дойде отвъд oкеана. Според Дейвид Игнатиус от "Вашингтон пост" борбата между Кремъл и най-големите бизнесмени е като войната между Иран и Ирак - жалкото е, че и двете страни не могат да загубят.
Като евентуална развръзка се очакваше срещата между президента Владимир Путин и олигарсите, състояла се след редакционното приключване на броя, но още в нейното навечерие беше почти сигурно, че няма да се постигне никакъв пробив в отношенията между президентството и бизнеселита.
Идеята на депутата от Съюза на десните сили за подписването на харта, с която властта ще се задължи да гарантира резултатите от приватизацията и да спре гоненията на олигарсите, а бизнесмените ще обещаят да си плащат данъците и да не дават подкупи на чиновниците (сякаш това не го изискват конституцията и законите на страната), едва ли ще се осъществи, защото президентството обяви, че програмата не предвижда подписването на никакви документи.
Срещата с Путин няма да бъде прецедент в отношенията между президентството и бизнесмените - по времето на Борис Елцин се проведоха няколко, но с различна цел. На тях държавният глава се отблагодаряваше на олигарсите за помощта, която му оказаха при преизбирането, или се опитваше да ги помири след приватизацията на една четвърт от телекомуникационната компания "Связьинвест". Сега шефовете на най-големите фирми ще седнат срещу Путин с надеждата да разберат какво точно иска от тях президентът и на какво се дължи натискът срещу тях. Списъкът на гостите до известна степен се различава от времето на Борис Николаевич - покани не получиха президентите на фалиралите банки "СБС-Агро" и "Инкомбанк", Александър Смоленски и Владимир Винокуров, ще липсват и трима олигарси, които са постоянно в центъра на общественото внимание - Гусински, Борис Березовски и Роман Абрамович.
Отсъствието на Гусински и Березовски се обяснява с прекалената им политизираност. След като не получи покана, а прокуратурата оттегли обвинението срещу него и му разреши да напусне Русия, Гусински замина на почивка при семейството си в Испания. Според източници в "Медиа МОСТ" това се дължи на преговори между представители на фирмата и президентската администрация, като уговорките сигурно ще станат ясно от редакционната политика на медиите на Гусински.
Неучастието на срещата в Кремъл ще засили опозиционния имидж на Березовски, който обяви, че ще създаде медиен холдинг, в който ще влязат вестниците "Комерсант" и "Независимая газета", телевизионните канали "Обществена руска телевизия" и ТВ-6, списание "Огоньок" и "Наше радио". Държавата продължава да бъде мажоритарен собственик в ОРТ и "Огоньок" и ако даде съгласие, двете медии да се присъединят към холдинга на Березовски, косвено ще потвърди мнението, че критичните изказвания на Березовски са димна завеса, зад която той се опитва да насочи антикремълските настроения сред част от регионалния и бизнеселита в желаното от президентството русло.
Абрамович се отказа доброволно от участие в срещата, но това не означава, че позициите му в Кремъл са отслабени. Напротив, бездействието на държавните органи по отношение на компаниите, контролирани от депутата - "Сибнефт" и "Руски алуминий", е най-сериозното доказателство, че антиолигархическата акция засега не се дължи на решимостта на Путин да сложи край на особените отношения между бизнесмените и държавата. По съобщение на вестник "Сегодня" (собственост на Гусински) "Сибнефт" плаща данък от 23 рубли при износ на един тон нефт, докато за не толкова близката до президентството "Сургунефтегаз" тарифата е 184 рубли. В основата на осемкратната разлика е използването на офшорни фирми, но едва ли скоро "качулките" ще отидат на гости на Абрамович, а единственото, което предлага финансовото министерство, е изготвянето на нов доклад за укриването на данъци.
Все още не е особено ясно какво се крие зад поредицата от акции срещу най-големите компании, но вече не е възможно да се твърди, че Путин не е запознат с тях и стои настрана. Най-добре щеше да бъде, ако това беше началото на нормализацията на отношенията в руската икономика, при която всеки си плаща данъците и отговаря за престъпленията, но това си остава в сферата на мечтите. Дори намеренията на Путин да са сериозни, тайнствените и неуверени действия срещу олигарсите им позволиха да заемат позицията на жертви и да пледират за обществена подкрепа.
Списание "Експерт" цитира представител на "Руски алуминий", създадена след сливането на "Сибирски алуминий" с алуминиевите предприятия на Абрамович и Березовски, който смята, че компанията не може да бъде сполетяна от участта на "Медиа МОСТ", "ЛУКойл", "АвтоВАЗ" и "Норилски никел". Защо - всеки може да се досети.
Друго обяснение е борбата за преразпределяне на собствеността с помощта на силовите ведомства. Към "Норилски никел", най-големия производител на никел в света, апетити според "Експерт" имат Абрамович, банкерът на Кремъл Александър Мамут и един от братята Чорни - вероятно Майкъл, който се сближи с кремълските олигарси покрай алуминиевите сливания.
"Старите" олигарси не се съмняват, че ще могат да се споразумеят с Кремъл, който чрез прокуратурата предложи вариант за продажба на индулгенции - нарочената фирма плаща определена осем-деветзначна сума в долари, след което й се прощават всички грехове. Собственикът на "Норилски никел" Владимир Потанин даде да се разбере, че всичко зависи от президента. "Кремъл се опитва да установи нови отношения с бизнеса, сега той ще ни каже какво да правим", заяви той пред "Файненшъл таймс".
Настъплението срещу олигарсите има и още едно обяснение - след издънката при необмислените действия срещу Гусински Кремъл се опитва да представи всичко като част от цялостен план. Затова и бяха изровени стари дела срещу "АвтоВАЗ" и "Норилски никел", по които вината им така и не беше доказана. Според списание "Компания" зад атаката срещу Гусински стоят Абрамович и Лев Леваев.
Подобно на братя Чорни Леваев (Левиев) е евреин, роден в столицата на Узбекистан Ташкент. Емигрира в Израел през 1972 г., но не прекъсва връзките си с Русия. Председател е на Федерацията на еврейските общини (ФЕС) в Общността на независимите държави и заместник на Гусински в Руския еврейски конгрес. Нежеланието на Гусински да отстъпи част от лобистките възможности на РЕК в полза на Леваев и участието на шефа "Медиа МОСТ" в нефтени и газови проекти в Израел са станали причина да бъде предприета атаката срещу Гусински и за главен равин на Русия да бъде избран подкрепяният от Леваев Берл Лазар. Списание "Комерсант деньги" заяви, че Леваев е заплаха за старите олигарси в Кремъл, а "Компания" смята, че той е заел мястото на Березовски като духовен наставник на Абрамович.
Основният интерес на Леваев са диамантите - оборотът на шлифовалните му предприятия в Русия е 500 млн. долара, а благодарение на усилията му Израел се превърна в голям център за шлифоване на диаманти, след като в началото на 90-те години от руските запаси са изнесени огромни количества висококачествени диаманти, които би трябвало да бъдат обработени на ишлеме в чужбина, но така и не се връщат обратно. Освен това фирмата на Леваев Lev Leviev Diamonds измества руската държавна фирма АЛРОСА от мината "Катока" в Ангола и след това убеждава местното правителство да му предостави изключителното право за изкупуване и продажба на анголски диаманти на обща стойност около 1 млрд. долара годишно.
Слухове твърдят, че Леваев е агент на КГБ и "Моссад" и е помагал на Москва да организира нелегален канал за износ на диаманти в началото на 90-те, заобикаляйки договора с De Beers. Освен това за него се говори, че купува диаманти от партизанската групировка УНИТА и й продава оръжие въпреки резолюциите на ООН.
Според израелски чиновник, цитиран от "Файненшъл таймс", интересите на Путин и Леваев по отношение на руските евреи съвпадат, защото президентът иска да си има работа с едно консолидирано малцинство, а бизнесменът се надява именно ФЕС да стане нейният представител, признат от правителството, което ще увеличи икономическото му влияние. Това ще засили шансовете му да заеме мястото на De Beers, след като през следващата година изтече договорът за износ на руски диаманти.
Г-8 обеща по-малко бедност и повече технологии на света
В Окинава добрите намерения бяха много, но липсваха предложения за конкретни действия
Кирил Кирилов
Не е известно дали последната среща през ХХ век на най-развитите държави, към които от две години се присъедини и Русия, ще се запомни с усилията за намаляване на бедността в световен мащаб и преодоляване на технологичното изоставане, но събирането в Окинава ще остане в историята като най-екстравагантното и най-скъпото, струвало 1.3 млрд. долара на японските данъкоплатци. Хуманитарните организации могат да сметнат колко нови училища и болници можеха да бъдат открити с тези пари, а лидерите на Г-8 още дълго време ще си спомнят за вечерята с калмари и хайвер.
Положителен момент в работата на Г-8 беше голямото внимание, отделено на проблемите на най-изостаналите региони, което беше признато дори от критиците на срещата. "Опрощаването на част от дълга или предоставянето на милиарди долари на някои страни, без да се обръща внимание на инфраструктурата - информационни технологии, здравеопазване и образование, и разяждащият рак на лошото управление и корупцията е псевдообвързване, което няма да донесе нищо добро", заяви Джордж фон Фурстенберг, професор по икономическа политика в университета "Фордъм" в Ню Йорк. Отсъствието на график и точно формулирани действия от заключителния документ обаче поставя под въпрос достигането на амбициозните цели, които осморката си постави.
Г-8 се надява до 2010 г. да намали с 25% числото на младите хора, заразени с вируса на СПИН, с 50% - смъртните случаи от туберкулоза и заболяванията от малария. Пет години по-късно трябва да бъде намалена наполовина абсолютната бедност в света, а всяко дете да бъде ученик. Само за реализацията на училищния проект според британската благотворителна организация "Оксфам" ще бъдат необходими 8 млрд. долара годишно, но никой в Окинава не обеща нито един цент. Единствено японският премиер Йоширо Мори обяви, че страната му ще предостави помощ от 18 млрд. долара, а американският президент Бил Клинтън дари 300 млн. долара за закуски на учениците в Африка. Затова генералният секретар на Организацията на обединените нации Кофи Анан заяви, че е разочарован от резултатите на срещата, а протестиращите извън конгресния център "Банкоку Шинрьокан" получиха нов повод да обвинят в лицемерие участниците в срещата.
Няма голям напредък и по въпроса с опрощаването на дълга на най-бедните държави. На миналогодишната си среща в Кьолн Г-8 обеща да бъдат отписани 100 млрд. долара от задълженията на 41-те най-бедни страни, но засега от инициативата са се възползвали само девет, чиито дългове са били намалени с 15 млрд. Надеждата е, че до края на годината броят на държавите ще достигне 20, а сумата на опростените дългове - 35 млрд. За да подчертаят загрижеността си от бавното навлизане на най-новите открития в областта на телекомуникациите, компютърната техника и Интернет в страните от третия свят, лидерите на Г-8 приеха специална Харта на глобалното информационно общество, в която заявиха, че информационните технологии оказват революционно влияние върху живота на хората и отношенията между правителството и гражданското общество, превръщайки се в жизненоважен двигател на растежа на световната икономика.
Реализирането на предложенията от хартата се възлага на специална група за дигитални възможности, която съвместно със заинтересованите международни организации и развиващите се страни ще работи за увеличаването на достъпа до информационни технологии и намаляването на стойността им, създаването на необходимите човешки ресурси и стимулирането на участието в глобалните мрежи за електронна търговия. Отделно се предвижда активно партньорство с частния сектор и неправителствени организации като Световния икономически форум, които работят по въпроса.
Технологичното разделение съществува и в рамките на Г-8: президентът на Франция Жак Ширак едва през тази година е научил що за животно е това мишката, а премиерът Мори е изпратил първото си електронно писмо миналия месец. Затова предложението на руския президент Владимир Путин за създаването на мрежа, в която лидерите на Г-8 да общуват с помощта на електронна поща, беше посрещнато скептично, не на последно място заради опасенията, че недобросъвестни хакери ще се намесят в кореспонденцията между великите сили с всички произтичащи последици.
Съвпадането на срещата в Окинава с преговорите в Кемп Дейвид намали ефективността на Клинтън, който за последен път участва във форума. Видимата апатия на американския президент ограничи усилията на САЩ по започването на многостранни търговски преговори в рамките на Световната търговска организация. Клинтън, който се надяваше новият кръг да носи неговото име, предпочете да заложи на близкоизточния мирен процес, но и там засега не успя да постигне успех. В знак на поддръжка колегите му приеха декларация в подкрепа на преговорите, но липсата на конкретни резултати не им позволи да включат обещания за финансова помощ.
Германия и Япония използваха възможността да подновят искането си за получаването на постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, но решаването на този въпрос зависи от евентуалната реформа на световната организация, която едва ли ще започне скоро. Балканите намериха специално място в заявлението по регионалните въпроси - Европейският съюз беше похвален за предстоящата среща със страните от Западните Балкани, отново беше подкрепен пактът за сигурност, изразена беше загриженост от промяната на югославската конституция и преследването на свободната преса. Въпреки че не намери място в заключителните документи, постигнато беше единно становище, че резултатите от предстоящите югославски избори може да не бъдат признати, ако бъдат нарушени демократичните права на избирателите включително и чрез изменения в основния закон.
При първото си участие в срещата на Г-8 Путин беше определен за звездата на събитието от западна журналистка, а германският канцлер Герхард Шрьодер нарече изказването му блестящо. Основната тема на доклада му беше посещението в Пхенян и разговорите му с Ким Чен Ир, след които севернокорейският лидер заяви, че е готов да прекрати ракетната програма, ако останалите държави се съгласят да изстрелват корейските спътници. Не е известно доколко това е повлияло на американската позиция за създаването на национална система за противоракетна отбрана, но министърът на отбраната Уилям Коен даде да се разбере, че Клинтън може да остави на наследника си приемането на окончателно решение.
С непринудения си и открит стил Путин спечели похвалите на колегите си, като Германия и Италия (домакин на следващата среща в Генуа) предложиха Москва да стане пълноправен член на Г-8 и да не бъде изключвана в бъдеще от обсъждането на икономическите въпроси. За да подчертае доброто си отношение, Шрьодер предложи да бъде ускорено подписването на споразумение за разсрочването до 2016 г. на плащанията по дълга към Германия, възлизащ на 8 млрд. марки, част от договореностите между Русия и Парижкия клуб, постигнати през 1999 г. Путин не пропусна да се закачи с Ширак, подарявайки му книга за Кремъл, за да не забравя Франция къде се намира Кремъл. Париж беше най-яростният критик на военната кампания с Чечения и това се отрази на двустранните отношения. Ширак е единственият лидер от Г-8, с когото Путин няма да се срещне официално до края на годината, като специално беше подчертано, че посещението на руския президент в Париж в края на октомври е само заради френското председателство на ЕС и провеждането на редовната среща Русия - ЕС.
Буш избира вашингтонски мъдрец
Chicago Tribune
Спорно е дали Джордж Буш-младши увеличи шансовете си за спечелване на изборите, спирайки се на Ричард Чейни за свой вицепрезидент. Уайоминг, родният щат на Чейни, има само три електорални гласа, което не изглежда като голям удар.
Но Буш със сигурност подобри изгледите си да управлява успешно. Чейни е свой човек във Вашингтон, в добрия смисъл на думата. Той плува в свои води в столицата. Знае как да даде съвет на президента. По-важното - може да отличи добрия съвет от лошия, да разбере кой е умен и кой пуска дим в очите.
Буш може да се чувства уверен при мисълта, че Чейни ще бъде до него в Белия дом. Нацията също може да се чувства добре, че човек с голям опит, обмислени решения и спокоен характер ще бъде дясната ръка на евентуалния президент Буш и при нужда сам би могъл да поеме президентството.
Избирането на Чейни дойде след дни на слухове, спекулации и прогнози, така че, когато Буш го обяви във вторник, то не предизвика почти никаква реакция.
Петдесет и девет годишният Чейни беше началник на президентската администрация по времето на Джералд Форд, когато нямаше 40 години. През следващите десет години беше единственият представител на Уайоминг в Камарата на представителите, където се изяви като консерватор.
По времето му на министър на отбраната в администрацията на бившия президент Буш стана известен на повечето американци. Заедно с генералите Колин Пауъл и Норман Шварцкопф той беше част от триумвирата, който проведе войната в Персийския залив през 1990 г. Малко от тези, които познават Чейни, могат да кажат нещо лошо за неговата личност. Репутацията му в Конгреса беше на консерватор, но прагматик, и никога не на твърд републиканец от типа на Нют Гингрич.
Но Чейни има и своите слаби страни. Здравословното му състояние е повод за безпокойство. Той е прекарал три инфаркта и има четворен байпас на сърцето.
Гласуването му в Конгреса също дава възможности за атаки от страна на демократите по време на предизборната кампания. Подобно на Буш е против абортите. Той гласува против поправката на конституцията за равни права. Също така постоянно гласуваше срещу ограничаването на правата за носене на оръжие, въпрос, по който Буш показа известна чувствителност.
Но каквито и да са слабите му страни като кандидат, Чейни ще бъде изключително способен вицепрезидент. Буш направи добър избор.
Слобо се окопа на върха
Едновременното произвеждане на президентски, парламентарни и местни избори окончателно обрича опозицията на провал
Петър ИВАНОВ
Предсрочните президентски избори в Югославия ще бъдат на 24 септември, обяви малко неочаквано Миломир Минич, председател на долната камара на югопарламента. Преди това президентът Милошевич се погрижи да съобщи на агенция ТАНЮГ, че парламентарните избори ще бъдат в същия ден. Това "странно" съвпадна с датата на местните избори в Сърбия, които от ноември бяха изтеглени също на 24 септември.
Слободан Милошевич все повече прилича на монарх или представител на т.нар. президентски династии, като в Сирия например. След като определи, че всички видове избори в Югославия ще бъдат на една дата, Слобо може да бъде сигурен, че ще узакони властта си поне за още 8 години (или още два президентски мандата, както предвиждат неотдавнашните промени в конституцията). Преди това под диктовката на югопрезидента парламентът промени закона за местните избори, като засили мажоритарния елемент, така че на раздробената опозиция да й бъде изключително трудно да формира единни листи. След това бе променена конституцията и президентът и депутатите в югопарламента вече се избират пряко (Слобо продължава да бъде най-популярният политик в Сърбия). После избирателният закон бе "актуализиран" в съответствие с конституцията, така че югопрезидентът да бъде избиран с просто мнозинство независимо от броя на гласувалите (удар по Черна гора и Сръбското движение за обновление на Вук Драшкович, които ще бойкотират изборите). А с последния си ход да изтегли местните и да насрочи преждевременни президентски и парламентарни избори в един ден Милошевич окончателно изненада опозицията, която няма да има практическата възможност да се подготви за толкова кратко време.
За сметка на това Милошевич вече е подготвен добре и в пълно съответствие с любимите си методи - той държи всички козове, а опозицията кърши безпомощно ръце при пълна липса на алтернатива. Ако не участват в изборите, при това обединени, опозиционните партии губят всичко, защото според измененията на конституцията президентът ще бъде избран независимо от броя на гласувалите. Но дори и да участва във вота, шансовете на опозицията за победа са минимални, защото новото законодателство, фрагментарността и липсата на време ще попречат на опозиционните лидери да бъдат истински конкуренти на Милошевич, Мира Маркович или Шешел. Следователно изборът на Милошевич не само е подсигурен, но ще бъде и легитимен, така че нито Западът, нито опозицията да могат да го оспорят.
На фона на всичко това изявленията на опозиционните водачи, че тепърва смятат да се обединяват за президентския вот, изглеждат, меко казано, неадекватни. Ръководителят на Демократическата партия Зоран Джинджич дори прецени, че Милошевич обявява предсрочни президентски избори, защото се страхувал, че опозицията ще спечели парламентарните избори. "До края на август ще направим социологическо проучване за популярността на всеки опозиционен лидер и този от нас, който се ползва с най-голямо доверие, ще се състезава срещу Милошевич", заяви Джинджич. Освен това той съобщи, че опозиционните партии са се договорили да участват с обединени листи на местните избори и да започнат интензивни консултации с ръководството на Черна гора за предизборно сътрудничество на федерално ниво. Но подобни начинания са твърде съмнителни, като се има предвид, че черногорското правителство няма никакво намерение да ревизира твърдото си намерение да не участва в гласуването за федерален парламент и президент. В Подгорица очевидно разбират добре, че няма никакъв смисъл да се легитимират избори, организирани от Милошевич така, че той и неговите социалисти да спечелят отново. Но Черна гора може да си позволи лукса да не гласува, защото югофедерацията отдавна съществува само на хартия и при необходимата западна подкрепа скъсването на отношенията със Сърбия е въпрос на време. Сръбската опозиция обаче няма друга възможност, освен да участва в изборите и да загуби.
Съюзът на работодателите поиска нов Кодекс на труда
Депутати, синдикати и работодатели продължават битката между популизма и реализма при промените в трудовото законодателство
Да се разработи нов кодекс на труда, предложи Съюзът на работодателите в България. Предложението е направено в писмо до Светлана Дянкова, председател на Консултативния съвет за законодателни инициативи към Комисията по труда и социалната политика в парламента. Проектозаконът за промени в стария Кодекс на труда (КТ) има основателни мотиви, но те не са реализирани в него, пише в депешата до Светлана Дянкова. Според Съюза на работодателите проектът задълбочава несъответствията между правата, задълженията и интересите на работодателите и работниците. "В този си вид законопроектът е предателство към интересите на работодателите и ние сме против неговото приемане", се твърди в писмото. В него съюзът обявява, че е готов да участва в подготовката на нов КТ. Работодателите предлагат нарушаването на Правилника за вътрешния ред на предприятието да се счита за общо основание за прекратяване на трудовия договор. Съюзът настоява също да се премахне допълнителното възнаграждение за трудов стаж като немотивиращо работниците. Друго предложение е да се въведе задължение за ползване на платения годишен отпуск изцяло през календарната година. Ползването да се отлага само по изключение, по взаимно писмено споразумение между работодателя и работника.
Промените в КТ не отговарят на пазарните принципи и не създават мотивация за качествен и ефективен труд, заяви представителят на Съюза на работодателите в България (СРБ) Лукан Луканов по време на заседанието на консултативния съвет към социалната парламентарна комисия. Работодателите настояха и за равнопоставеност със синдикалните организации. "Смятаме, че правителството се опитва да флиртува със синдикатите с оглед на някои предстоящи събития в страната", каза в тази връзка Лукан Луканов. Не е ясно какъв точно ще е ефектът от работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), който е на бюджетна издръжка, тоест харчи парите на данъкоплатците. В ремонтирания кодекс пише, че по всички въпроси, касаещи осигурителните и трудовите отношения, НСТС излиза със становище, което се представя на съответните държавни органи, без обаче да се посочва каква ще е по-нататъшната съдба на становището.
Против промените в КТ се обявиха и голяма част от синдикалните организации, които не са национално представителни. Те заявиха, че се чувстват дискриминирани и невъзможността им да участват в сключването на браншови и отраслови колективни трудови договори прави съществуването им ненужно. "В кодекса не съществуват текстове, които дават възможност да се прекрати практиката на злоупотреби със синдикални права, на която бяхме свидетели през последните няколко години", заяви председателят на НПС "Промяна" Тончо Мутафчиев.
Така наречените представителни организации на работниците и работодателите (БСК, БТТП, КТ "Подкрепа" и КНСБ) заявиха, че приемат като цяло направените промени. Работодателските организации отново настояха за по-голяма свобода при вземането на управленски решения и за балансиране на интересите между работодатели и заети. Синдикатите от своя старна поискаха запазване на социалната защита на .
