"Лече" окончателно се е отказал да използва Чомаков през новото първенство. Тъй като така или иначе той е собственост на италианците, те държат да го продадат или преотстъпят на друг отбор. Това е единственият начин да си върнат за няколко години вложените в покупката му пари. ЦСКА засега няма намерение да води преговори с "Лече" и категорично отказва да връща каквито и да било пари.
Новият старши треньор на червените Енрико Катуци даде да се разбере, че харесва играта на полузащитника, но ще го използва само ако има ясен статут. "ЦСКА е готов да го привлече, ако "Лече" преотстъпи правата му безплатно. Ние няма да плащаме за него и ако ни го преотстъпят, е добре дошло", заяви директорът на отдел "Връзки с обществеността" в ЦСКА Игор Марковски.
Президенту Путину я с любовью пою... Актрисата певица Грета Ганчева, известна с дуетите си с покойния Иво Карамански, е връчила на руския посланик в България Владимир Титов сътворена от нея песен на руски език, съобщава списание "Бизнесревю" в притурката си на руски език. Песента е в "современном диско&?cy;лектронном стиле" и се нарича "Молодость России". Аранжиментът е на композитора от Ку-ку бенда Евгений Димитров - "Ма&?cy;стро". Песента е посветена лично "только что в&?cy;бранному молодому президенту моей любимой России Владимиру Путину". Ето и най-интересния куплет от песента:
Спонсор на записа на песента е застрахователната компания "Юпитер", която беше лицензирана дни преди посещението на Петър Стоянов в Русия през 1999 г. с цел заглушаване на критиките, че руски компании не се допускат да развиват бизнес в България.
Диалектика
Министър
"И ти ли Бруте, Василе, брате мой! ", възкликна с трагичен глас лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов посредата на заседанието на консултативния съвет към социалната комисия, което се проведе тази седмица. Съвременният Брут е бившият синдикалист и сегашен представител на Съюза на работодателите в България Васил Арарски, който се осмели да поиска равнопоставеност между работодатели и синдикати. Малко по-късно Желязко Христов съвсем се отдаде на поезия и заяви: "И ний сме дали нещо на света - и министър, и капиталист (или представител на капитала). " Капиталистът очевидно отново беше Арарски, а министърът -
Копирната машина в парламентарната група на СДС се повреди, докато отпечатваше мотивите и подписката с искането за оставката на заместник-председателя на НС
След като независимият депутат Христо Петров оттегли подписа си и провали сформирането на новата парламентарна група БББ - зелени, вратата на стаята, където се помещават независимите народни представители, беше разбита. От бизнесблока веднага побързаха да заявят, че бравата на вратата е блокирала и се наложило да бъде сменена. Сини депутати и журналисти веднага предположиха, че
Програма за намаляване броя на
Премиерът
Сини депутати дебаркират на Слънчев бряг
Истински десант на морския бряг ще осъществят народните представители, избрани със синята бюлетина. Те ще дебаркират край Бургас от началото на следващия месец. Повече от половината депутати от ПГ на СДС ще отмарят в станцията на МС в Слънчев бряг. Във вторник 70 сини народни избраници получиха в парламента "зелените" си карти и вече стягат куфари за почивка на южното Черноморие. Бихме могли да си организираме заседания на парламентарната група на плажа или в станцията, шегуваха се СДС-депутатите. Така неусетно по време на почивката пт може да се свърши работа, точно обратното на това, което понякога се получава в центъра на София.
Не на всички сини народни представители обаче им харесва идеята да почиват заедно с колегите си. Цяла година сме заедно в парламента и не искам и по време на почивката си да виждам едни и същи лица, каза пловдивският депутат Методи Андреев, който заедно със съпругата си ще гостува на свой приятел от северното Черноморие и ще се отдаде на риболов. На същото мнение е и синият народен представител Сашо Стоянов, но отказа да съобщи къде ще прекара отпуската си. За разлика от колегите си ямболският депутат Петко Проданов ще жертва почивката си, за да учи английски език. В началото на август той заминава за Лондон и се надява за шест седмици да усвои езика перфектно. Този начин да се научи езикът на Шекспир напоследък набира популярност във висшите политически кръгове. Преди повече от година по същата причина в Англия беше и сегашният шеф на Генералния щаб на армията Михо Михов.
Одисея 2051
Списание "Тайм" предлага футуристичен поглед на екип от специалисти върху живота в средата на следващия век
Ани МЛАДЕНОВА
Списание "Тайм" предостави уеб-пространството си за читателски въпроси, свързани с близкото бъдеще. На питанията, разделени в пет категории - "Здраве и околна среда", "Общество", "Технологии", "Работа", "Наука", с подробни прогнози за следващите 50 години отговаря екип специалисти от различни области.
Оказва се, че разнообразието от въпроси, които вълнуват американците на прага на новото столетие, трудно може да бъде обобщено. Ще стане ли животът до 125 години възможен в рамките на това поколение, ще се свърши ли нефтът, ще продължаваме ли да ядем месо, ще имат ли нужда жените от мъже, ще има ли футболни мачове в средата на XXI век са само част от главоблъсканиците, над които са се трудили експертите. С различна степен на сериозност са и предвижданията, които те дават - от подплатени със задълбочени аргументи през любопитни до откровено фантасмагорични.
В раздела "Здраве и околна среда" наред с "животрептящи" въпроси като ще можем ли да си сменяме мозъка и ще проходи ли Кристофър Рийв (изпълнителят на "Супермен", който е парализиран от кръста надолу - бел. ред.) е разгледан и далеч по-важният проблем с отпадъците. Според статията "Ще изчезнат ли боклуците" съвсем възможно е през ХХI век да се радваме на един по-чист свят. Въпреки че статистиката далеч не е обнадеждаваща - само в Америка годишно се изхвърлят около 860 милиона тона бутилки, обелки от банани, акумулатори, кутийки от кока-кола, стари маратонки и какво ли още не. Количество, което би могло да напълни 68 000 басейна с олимпийски размери, при това, без да се броят индустриалните отпадъци, които не са включени в тези данни.
Повод за оптимизъм дават така наречените екоиндустриални паркове. Това са системи от различни заводи, свързани по схемата "отпадъците от едно производство се превръщат в суровина за друго". Така например електроцентралата в Калундборг, Дания, продава остатъчен серен диоксид на съседната фабрика за тапети, която го превръща в пластмасова облицовка за стени. Хиляди боклуци по цял свят се раждат за втори живот - от пластмасови бутилки се правят якета, от автомобилни гуми - куфари, от капачки за бира - предпазни колани.
Фактор за превръщането на боклуците в изчезващ вид вероятно ще бъде и навлизането ни от индустриалната в информационната ера. С Интернет целият свят е на една ръка разстояние, което означава, че в бъдеще необходимостта от пътуване ще става все по-малка, съответно все по-малко ще стават заводите за бензин и автомобилните гробища. Възможността да се download-ва музика чрез мрежата ще доведе до спад в тиражирането на компактдискове, а офисът без грам хартия по бюрата ще се превърне от мит в реалност.
И въпреки тази картина на завладяното от технологии бъдеще комбинации от чипове и течни кристали едва ли ще заменят живите лекари, признава материалът "Ще се преглеждат ли пациентите от роботи". Макар че медицината ще става все по-тясно свързана с Интернет, както вече личи от стотиците сайтове в мрежата, които предлагат лекарски съвети по въпроси от какво да взема при висока температура до какви са възможните усложнения при рак на панкреаса.
През 2051 вероятно голяма част от медицинските изследвания ще се извършват у дома, пророкува статията. Тоалетна чиния, която прави анализ на урината, и четка за зъби, която проверява венците, са само малка част от десетките електронни "шпиони", които всекидневно ще следят здравословното ни състояние. Информацията от тях директно ще се качва в индивидуални сайтове, до които ще имат достъп само пациентът и личният му лекар. Но развитието на медицината едва ли ще доведе до драстично намаляване на смъртността, твърди авторът на материала "Кои са болестите-убийци на бъдещето", въпреки че до средата на следващия век почти със сигурност ще е изобретена ваксина срещу СПИН, при това достатъчно евтина, за да се раздава безплатно в болниците във всички точки на света.
А борбата с рака, ако не до окончателна победа, ще достигне поне до етапа, в който пациентите ще могат да се радват на нормален и достатъчно дълъг живот без болка.
В природата обаче непрекъснато се зараждат нови зарази, които откриват човешкия вид. През последното десетилетие са се появили поне 50 непознати досега вируса, включително особено опасните "Ебола", хепатит Г и "Оскар".
Благодатна среда за разпространението им предоставят тропическите мегаградове на бъдещето - огромни гъстонаселени метрополии в нискоразвити страни. Според едно изследване на ООН до 2015 г. на планетата ще има 26 урбанистични центъра със застрашителни размери, като 22 от тях ще са в държави от третия свят. Сред мегаградовете през следващия век ще се наредят Бомбай (26 милиона души до 2015), Лагос (24 милиона), Дакар и Карачи (по 19 милиона). По-нататък прогнозата става още по-злокобна - глобализацията свързва огнищата на заразата в своебразен био-Интернет, където скоростта на сърфирането се увеличава с всеки изминал ден. Така че, ако смъртоносна епидемия обхване някой от тропическите мегаградове, при наличието на непрекъснат и все по-мащабен самолетен трафик, Лос Анджелис и Ню Йорк например също ще пламнат до дни.
Далеч не толкова драстично звучат прогнозираните промени в отношенията между хората в личен и обществен план. Въпреки че новите технологии могат да направят възпроизводството по полов път излишно, жените и мъжете ще посрещнат XXII век ръка за ръка, смята авторката на статията "Ще имат ли нужда жените от мъже". Напук на очевидната притегателна сила, която би имал един разделен на две свят - Страната на момчетата, където мъжете спокойно ще могат да си организират конкурси по оригване и да гледат стари записи на Хауърд Стърн, и Страната на момичетата, където всички жени ще са щастливо дебели и никога няма да си бръснат краката.
Вероятно не дотам безоблачно ще е бъдещото съжителство на политици и електорат. Поне не и в Америка. Едва ли има друга индустриална страна, където доверието в държавното управление пада толкова рязко, при това в съчетание с покачване на вярата в религията. Процентът на хората отвъд океана, които ходят редовно на църква и твърдят, че се уповават на бог, далеч надвишава данните за Западна Европа. Според едно проучване на "Галъп" две трети от американците вярват, че религията може да реши голяма част от проблемите на съвременния свят.
Според материала "Ще намалее ли ролята на политиката" основната причина за този религиозен порив (който се появява циклично в американската история) е, че вярата във все по-голяма степен предлага на обществото нещо, което доскоро бе приоритет на политиците - алтернатива на ценностите на свободния пазар. Връзката на американците с капитализма се базира на равни дози любов и омраза. От една страна, той е символ на богатство и свобода, които са ценени и желани, а от друга - на материализъм и социален егоизъм, които всяват страх. През последните две десетилетия много от правителствените програми в САЩ за борба с икономическото неравенство се оказаха неадекватни и безсмислени. А милионите долари, влагани в предизборни кампании, правят политиците да изглеждат в очите на електората като поредната стока, която се купува и продава от големите корпорации. Като контрапункт религията поне на пръв поглед предлага принципна критика на нарцисизма и безтегловността на американското общество.
Българската гора и страстите български
Или размисъл върху липсата на разбиране по еврейския въпрос
Стефан Попов*
Начинът, по който мислим и говорим по еврейския въпрос, издава грубо невежество по фундаментален проблем на европейския ХХ век и на цялата европейска модерност от ХVIII век насам. Нито една от оформилите се публични позиции не намира подходящия за обсъждане на еврейския въпрос тон и стилистика. Обяснението на този принципен дефект трябва да започне с една безусловна предпоставка: дебатът около геноцида на евреите, за който те въвеждат специалното название холокост (с етимология holo - цялостно, и caustum - изгаряне) преди всичко и по право е вътрешноеврейски дебат.
Контекстът, в който се поставят въпроси и им се дава отговор, се определя от разнообразните еврейски общности и почти не зависи от това кой и как, но отвън, гледа на т.нар. исторически факти. Параметрите на допустимото разговаряне по тези въпроси не зависят от мнението на професионални историци, още по-малко на идеолози на партийни движения. И основателно: проектът за унищожаване на еврейството е исторически ексцес от такъв порядък, при който правото да говори, съди и решава остава изключително право на жертвата. Всяка външна гледна точка, която явно или неявно отнема това право, опитва се да налага становище, постулира вината на едни и невинността на други, е арогантна. За евреите проблемът за истината на холокоста е и ще бъде проблем за съпричастност към тяхната съдба, за способността да се включиш в тяхното собствено преживяване на граничен ужас и за решимостта да поемаш вина. При това независимо от операциите върху фактите, били те скрупульозно-научни или спекулативно-идеологически. Трудно ли е да се забележи, че тази чувствителност към еврейската трагедия у нас отсъства.
Пространството за такава морална позиция, която се очаква да е позиция на мълчаливо свеждане на глава, но и на решимостта да споделяш вината, е окупирано от конкуриращи се идеологии с националистически акценти. Затова не трябва да се учудваме, че
След като се приеме, че дебатът за холокоста е вътрешен дебат на еврейските общности, може и да се пита как една външна, в частност българска, страна може да си намери мястото в него. Допускането до колективното преживяване на евреите трябва да се съобрази с неговата динамика и история. След войната дебатът за холокоста преминава поне през три фази, които трябва да се отчитат, познават и осмислят внимателно, ако, разбира се, искаш да бъдеш допуснат до него, а евентуално да бъде чуто и твоето мнение.
Първата фаза започва с международни трибунали от рода на Нюрнбергския процес. Доминиращата идея е, че геноцидът е дело на определена група хора: германските военнопрестъпници и колаборационисти. Те се издирват по цял свят, за да бъдат изправени пред съд. Тенденцията продължава и днес, но е водеща докъм средата на 60-те години. В този контекст от всяка отговорна национална политика в Европа се очаква да съдейства в преследването на военните престъпници; очаква се, разбира се, и днес. В началото на 60-те години се разкрива нова перспектива. Смяната води до повдигане на фундаментални въпроси, които еврейските общности си задават: Как е възможно историята на европейската модерност да кулминира в план за окончателното ни физическо унищожение, как изобщо е мислим за нас фактът, че водещата идея на модерна просветена Европа, идеята за разума, води до проекта на холокоста.
Питанията носят трагически и метафизичен обертон. Той се подсилва от разкритието, че на тях отговор просто няма! Отговорът е: мълчание. По тази причина например "Списъкът на Шиндлер" не се радва на популярност в контекста на еврейския дебат, защото е наивен и романтично-бъбрив. Тук предлагам един от начините да се разбере тази перспектива. Злото по израза на Хана Аренд е "банално", тоест в него отсъства романтиката на индивидуалния престъпник. Произходът му трябва да се търси по-дълбоко. Този обрат е решаващ и трябва добре да се разбира. Ето кратко обяснение.
През войната антисемитската идея достига онзи предел, който познаваме от ужасяващите картини на купищата женски коси и детски обувки. Кампанията достига кулминацията си през 1943 г., когато СС довършва Аушвиц. В тази форма геноцидът е технологично чудо: той се провежда по математически хладен и рационален начин, повод е за множество конкурси, открития и патенти, каквито са например новите кремационни технологии в Аушвиц. Изобщо холокостът е върхово достижение в еволюцията на западния технологичния разум. Публиката погрешно го свързва с омраза и емоции. Всъщност става дума за феноменална инженерия на смъртта и за индустриално производство с особено висока ефективност. Предмет на това производство е унищожението на еврейската раса. Така холокостът е събитие, в което традиционната европейска юдеофобия (нетърпимостта към еврейската общност), преминала вече в антисемитизъм (нетърпимост към "расата"), стига до граничната форма на план за унищожение на цялото еврейство. Поразителното разкритие в този план е: европейската научна рационалност и геноцидът на евреите имат общ произход и не са изключващи се сюжети. Това твърдение, спекулативно или предвзето за масовия читател, отразява позицията на голямо разнообразие от еврейски общности.
Тук отново можем да се запитаме: Има ли в развихрилия се у нас скандал с паметниците дори намек за чувствителност към това измерение на проблема с холокоста. Няма и едва ли скоро ще бъде проявена. Въпреки че който спори за паметници, се предполага да има усет за символни значения. При липсата на такъв усет може с право да ни подозират, че за нас, в България, проблемът с паметниците всъщност няма общо с евреите, а е несъзнат импулс към
Към описанието на следвоенното преживяване на холокоста трябва да се добави, че появата на нова фаза и перспектива не отменят предишната, а се добавят към нея. Така днес проблемът е многомерен и още по-деликатен, отколкото в годините след войната. Времето изобщо не поражда склонност към замъгляване на колективната еврейска памет. Тя се историзира, сменя форми и символи, но преживяването се задълбочава и усложнява, а фундаменталният проблем за оцеляването на еврейските род, племе, общност е така болезнен по отношение на холокоста, както и в юдейския мит. Ето един пример: Държавата Израел не е нормална национална държава, не е институционален продукт на националистическо движение, както са типичните европейски национални държави. Тя е по скоро един възможен инструмент, с който някои еврейски общности организират оцеляването си. Други обаче смятат, че еврейска държавност е безсмислица. Тази чувствителност е пряко свързана с холокоста.
Къде в цялото това описание се намира България, справедливо ли са се отнесли към нас и какво следва да правим? От даденото дотук описание следват няколко поуки:
Първо, не е възможен фокус, който да направи от България изключение в доминиращата представа, че пред холокоста всички са виновни. И ние сме виновни, но... може би по-малко!
Второ, "по-малко виновен" означава на първо място, че съдът на еврейските общности отчита твоята съпричастност към изживения ужас. И повече от това не може да се очаква.
Трето, вината за холокост, дори относителна, се изкупва постоянно - и днес, и в бъдеще, чрез готовността да проявяваш разбиране към трагедията. Както става с Германия.
В перспективата на тези следствия се откроява и грешката на официалната българска линия. Първият ни президент обидено напуска музея на холокоста при откриването му през 1993, защото не са ни признали за спасители. Различни политически позиции спорят дали спасител е народът (?), царят, църквата, и пр. Президентът Стоянов ни обявява пак за спасители в Стокхолм. И никой не се опитва да вникне в спора между самите евреи по въпроса. Затова пък в момент, когато избухва пореден световен скандал с антисемитското поведение на Австрия, съпругата на президента организира бляскав концерт във Виена. Такива акции само демонстрират на евреите, че тяхната трагична съдба се употребява като подправка в националистическата ни кухня.
Моето убеждение е, че тази доста грубовата работа с деликатната материя на холокоста постепенно е отблъснала и евреи, които поддържат българската кауза за спасението. А лица, подписващи писма срещу тази кауза? Те не заслужават дори вниманието на карикатуристите.
Съдбата на третата възраст: подаяния и "Есмералда"
Ганка ТАНЕВА
"Дойдох в 15.30 ч. Бабата беше слезнала долу. Измих пода и мивките, избърсах прахта, изтупах пътеките. Поговорихме."
Това не е сбъркан цитат от "Престъпление и наказание", а откъс от тетрадката, която всеки социален работник, полагащ платени грижи за възрастен човек, трябва да води за отчет пред работодателя си - общината.
Според една латинска поговорка човек рядко може да бъде стар и щастлив. Положението на възрастните хора в България отговаря напълно на опита на древните латини. Отношението към пенсионерите в нашата антисоциална държава трудно може да се определи като нещо повече от празни обещания и предизборни лозунги. Условията на живот в старческите домове са само по-болезнен вариант на мизерията, затиснала немалко българи. Страшно е и това, че вече свикнахме с гледката на превити на две баби и дядовци, които ровят по кофите за боклук и безпомощно протягат просещи ръце. За хората на преклонна възраст все не достигат средства от бюджета на държавата, а мизерните суми, които се определят като възнаграждение за дългогодишната им работа, са повече от унизителни.
Разбира се, в най-окаяно положение се намират болните и самотни възрастни хора, които поради нетрудоспособността си не са имали възможност да работят достатъчно дълго време, за да получат по-човешка сума от тъй или иначе ниските пенсии. Поради лошо стечение на обстоятелствата част от тях са останали почти или напълно сами. Те нямат на кого да се опрат, за да разчитат на достойни старини. За тези хора единствена закрила остава държавата. Част от тях постъпват в домове за възрастни хора. Друга част остават да живеят в собствените си жилища. Поради невъзможността да се грижат сами за себе си някои прибягват до социалната помощ, наречена домашен патронаж, която всяка малка община осигурява.
Основната задача на социалния или домашния патронаж е доставянето на храна по домовете на т.нар. патронирани граждани. За социален патронаж може да кандидатства всеки, който е навършил 60 години. Пожелалите да се ползват от тази услуга отделят 60% от месечната си пенсия, за да заплатят храната, която колите на патронажа доставят всеки ден до домовете им. Менюто за деня трябва да бъде съобразено с конкретното заболяване на "абонирания" за общински грижи възрастен човек. На практика се оказва, че диетите са само две - обща диета и диета за диабетици. Странното и при двете е, че в нито една от тях не са включени плодове и десерти. Обяснението на работещите в патронажа за това е много просто и лаконично - пари за подобни "специалитети" няма. Според тях непрекъснатото повишаване на цените на млякото и млечните продукти стеснява бюджета за храната в патронажа, а пенсионерите не могат да бъдат лишавани от мляко за сметка на плодове и десерти. Мляко обаче се доставя най-много два пъти в седмицата, а нуждата от приемане на витамини, и то в сезона, изобилстващ от пресни плодове, не се компенсира с нищо. Човек би си помислил, че тези "дребни" пропуски се заместват от богатата, питателна и относително вкусна основна храна, която се доставя на възрастните. Но безсолната супа, кофичката маргарин и 250 грама кренвирши (примерното меню за деня, което социалният патронаж предлага в една от столичните общини) едва ли могат да се нарекат нормална храна. "Не е прищявка, просто не се яде. И уличните кучета ще я отминат с отвращение", казва старица, която съдбата е запратила под крилото на държавата.
Възрастните хора, прибегнали до грижите на общината, не са статистика, нито един адрес повече, на който социалният работник трябва да се отбие - всеки от тях е съдба, една тъжна история, в която най-често се говори за болест, смърт, самота, безхаберни деца. Това, което ги тика към грижите на държавата, е отчаянието, че поради една или друга причина не могат да оцелеят сами в остатъка от живота си, а не мързелът или някакъв "руум сървис"-каприз. Ето защо най-малкото, което натоварените с грижа за тях могат да направят, е да не ги наказват за безсилието им с храна, която не става за ядене.
Освен доставянето на храна по домовете в задълженията на социалния патронаж влизат и поддържане на личната хигиена и чистотата на жилището на възрастните хора, помощ в общуването и поддържане на социални контакти, битови услуги - закупуване на хранителни продукти. Като изключим поддържането на хигиената на патронирания, за която се грижат санитари, останалата част от изброените услуги е отговорност на социалния работник, т.е. той е човекът, от когото се очаква да бъде достатъчно търпелив, за да изслуша болките и оплакванията на възрастните хора, които са еднакви почти във всички посещавани домове, за болните да достави необходимите лекарства, да напазарува, когато е необходимо. Много често социалният работник е и единственият човек, с когото общуват самотните възрастни. В негово лице те търсят разбиране, утеха, полезен съвет и най-често просто компания в дългите самотни дни. От друга страна, не може да съществува административен механизъм, който да изисква съпричастие и излишна сърдечност от рицарите на социалния патронаж. Трудно би било обаче всеки един да умее да прояви търпение и разбиране, ако знае, че трябва да обиколи десетина адреса за деня с ясното съзнание, че разчита за това само на собствените си крака и на градския транспорт. За дейността на социалния работник не е предвидено използването на служебен автомобил. При това положение можем да си представим в колко от случаите той има сили да изпълнява съвестно своите служебни задължения, след като цял ден е трябвало да върви пеш, изложен на метеорологичните хрумвания.
Дейността на санитарите по условие е по-прагматична и неемоционална - от тях се иска не толкова съчувствие, колкото приемливо отношение към задачата им да поддържат чистотата в дома на безпомощните стари хора. Нерядко единственият знак за посещението му е собственоръчно описаното в неговата тетрадка "домашно" - какво е заварил в поредния дом и какво е свършил. Единственият начин да се осъществи контрол върху работата на санитарните работници е само ако някой от патронираните се оплаче. Такива случаи обаче са рядкост, тъй като самотните възрастни се чувстват зависими от санитарите и социалните работници и не желаят да усложняват допълнително и без това нелекия си живот.
"Първият въпрос, който трябва да си зададете, е дали всички членове на персонала са дружелюбни и отзивчиви, после се замислете дали домът ухае на чисто и свежо... Щастливи ли изглеждат настанените там. " Това не е инструкция към инспекторите от ХЕИ, а съвет към американските деца, решили да поверят родителите си на социалните грижи.
Никой не очаква от изтощената ни държава да копира презокеанския жест в отношението към зависимите от друг хора в третата възраст. В пожелателно цивилизован вариант грижата би включвала посещение на бинго веднъж седмично, боя за коса и VHS-записи на пропуснатите заради педикюра серии на "Лус Мария". Не говорим за това.
Става дума за елементарен човешки подход при работата с безпомощните старци - той със сигурност не може да се спусне с наредба, но може да бъде решен при избора на социални служители и с контрол, малко по-дълъг от названието на Националната служба за социално подпомагане при Министерството на труда и социалната политика.
Настъплението на Интернет-картите
Петър ТАБОВ
България е на път да се превърне в държавата с най-много доставчици на достъп до глобалната компютърна мрежа на глава от населението. Борбата за клиенти между доставчиците навлезе в една по-ожесточена фаза с появата на така наречените карти за Интернет-достъп. Въпреки претенциозното си наименование на практика те представляват листче от картон или пластмасова пластина с два реда персонализирана информация върху него, които съдържат името на потребителя и парола. Клиентът ги получава след закупуването на Интернет-картата, свързва се със съответния провайдър и след като набере указания личен код, получава достъп до Интернет за толкова време, за колкото е платил.
Картите са насочени основно към домашния потребител, тоест към клиентите на dial up-услугите, или иначе казано - на достъпа през обикновен телефон. Всички Интернет-фирми на практика са заинтересовани от развитието на този пазарен сегмент, който се разширява със завидни темпове на фона на свитото потребление, ударило през последните месеци компютърната сфера. С появата на картите може да се говори за зараждането на нов тип дистрибуция на Интернет-трафика у нас. За първи път на пазара се наблюдава разделяне на двете основни дейности в този бранш - техническото обезпечаване на услугата "достъп до Интернет" и нейната продажба.
До момента потребителят трябваше всеки месец да посещава офиса на своя доставчик, който примерно се намира в другия край на града, и да плаща фиксирана такса независимо колко време е прекарал в глобалната мрежа. Доскоро почти задължително се плащаше и инсталационна такса, което не беше нищо повече от маркетингов ход за закрепостяване на клиентите.
Предимствата на Интернет-картите в този смисъл са две. Въпросът с цената е коректно формулиран - плаща се точно толкова трафик, колкото е употребен. Картите обикновено имат трайност поне 3 месеца от момента на активирането, което е достатъчно да се изразходва Интернет-времето от 5 часа, колкото е условно приетият минимум за този вид услуга. Другото предимство е, че могат да бъдат закупени не само от специализирания пазар - често добре скрити апартаменти или офиси на Интернет-фирмите. На практика вече картите се продават навсякъде в магазини с разнообразно предназначение и дори във вестникарски будки.
Всъщност маркетинговата логика на този продукт следва еволюцията на аналогичните телефонни карти или дори картите за градския транспорт. Столичната компания за градски транспорт например постепенно дезертира от пряката дистрибуция на своите билети и карти и търси алтернативни начини за продажба.
Недостатъците на Интернет-картите са свързани основно със сигурността и капацитета на провайдърите. На пръв поглед поне кодът за достъп е значително по-конфиденциален при получаване на достъп по традиционния начин - директно от провайдъра. Скептиците дори пророкуваха, че Интернет-картите ще съществуват до първата успешна хакерска атака на някой сървър с пароли. Такова нападение не е невъзможно поне на теория, но картите тук по-никакъв начин не увеличават риска. На практика е все едно дали компютърният нарушител ще се добере до паролите на клиентите, закупили карти, или до кодовете за достъп на онези потребители, които си контактуват диретно с провайдъра.
По-същественият проблем е свързан с възможността на Интернет-доставчика да предостави достатъчен брой входни точки на потенциалните си клиенти с карти. Това е значително по-трудно от гледна точка на организацията и планирането. Ако даден провайдър разполага с 60 входни точки и има 300 клиента, които естествено не влизат в Интернет по едно и също време, крехкият баланс лесно може да бъде нарушен след продажбата на 100-200 карти в рамките на един месец. Резултатът ще бъде, че линиите ще дават непрекъснато заето, а скоростта вероятно ще падне катастрофално. В този смисъл перспективата за преразпределение на пазара на Интернет у нас е примамлива по-скоро за големите провайдъри, които могат да обезпечат нужния трафик и входни точки за обслужването на динамичния и трудно контролируем пазар на нови клиенти чрез карти.
"Интернет България" е фирмата, която първа пусна на пазара карти за Интернет-достъп. Освен че рискуваха със самата идея, те основно заложиха и на един нетрадиционен рекламоносител - градския транспорт. Очевидно те спечелиха и от това, че няма кой да махне лепенките с тяхното лого след изтичане на договора. В момента те разполагат с широка гама от карти, които са атрактивни в ценово отношение при закупуване на повече часове и при нощния достъп.
"БИА нет" - провайдърът на Българска стопанска камара - също се нареди сред пионерите в жанра. Картите на БИА стартираха в края на миналата година и са добре обезпечени откъм входни точки и ресурс. Провайдърът на стопанската камара винаги е разполагал с добро оборудване, което обуслови бързото му излизане на пазара. Картите имат и много добро ниво на сигурност.
Фирмата "Цифрови системи" направи масирана рекламна кампания в някои компютърни издания, но заложи предимно на дистрибуция от собствените си офиси, което всъщност блокира едно от основните предимства на картите - да бъдат масови и да намерят нови пазари. Другата спънка беше сравнително високата им цена към краен клиент.
"ПроЛинк" за момента сякаш са най-печеливши на пазара на Интернет-карти. Фирмата направи собствени карти и почти едновременно с това се включи в комбинираното начинание "Е-кард" заедно с още девет доставчика. Собственият им продукт очевидно преследва по-скоро имиджови цели. Цените в общата карта са по-ниски и генерираният към тях Интернет-трафик е значителен.
"Е-Кард" е карта, която позволява достъп до входните точки на девет различни провайдъра едновременно. По този начин разходите за дистрибуция падат драстично. Потребителите могат да избират между доставчиците според конкретните си нужди и съотношението цена - качество. Освен това се решава и друг много съществен проблем - количеството на входните точки. Дори някой от доставчиците да е претоварен в пиков момент, едва ли и линиите на останалите ще дават заето.
Доставчикът на "Мобилтел" - фирмата Mtel.net - анонсира своята карта съвсем скоро, а излизането й на пазара е въпрос на дни. Подразделението на единствения GSM-оператор у нас очевидно има най-значителните финансови възможности в сравнение с останалите Интернет-провайдъри. Ако до момента Mtel.net поддържаха по-високи цени, то сега тактиката вероятно ще е друга. Достъпът чрез техните карти ще е с пъти по-евтин от утвърдените тарифи и още преди да се появят на пазара, предизвикаха брожение в Интернет-средите.
Силен интерес към конкурса за третия национален канал
Собствениците на NBC купиха документи за участие в надпреварата
Алексей ЛАЗАРОВ
Българското представителство на американския гигант "Дженерал електрик" е закупило документи за участие в конкурса за втора частна национална телевизия, съобщиха миналата седмица от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД). Комисията отговаря за провеждането на състезанието за конкурент на БНТ и БТВ в националния ефир. Освен тукашния офис на щатската компания през миналата седмица конкурсни документи са купили още и две фирми - "Лега интерконсулт - Пенков, Марков и п-ри" ООД и "ББГ Симекс - България" ООД.
"Дженерал електрик" присъства в България чрез търговското представителство "Дженерал електрик интернeшънъл, инк", което е открито през 1995 г., пише в Интернет-страницата на тукашния клон. По принцип американската корпорация предлага доста широк спектър продукти и услуги - от енергийно оборудване до медицинска техника и финансови услуги. Компанията действа и в областта на медиите. Част от нейните структури е медийният конгломерат NBC. Той притежава и излъчва предимно в САЩ 15 телевизионни канала, между които са NBC и CNBC. Заедно със софтуерния гигант Microsoft компанията притежава телевизията MSNBC. Медийното подразделение на "Дженерал електрик" има дялови участия и в голям брой кабелни канали в САЩ. Любопитен факт е, че компанията е съдружник с една от фирмите на Рупърт Мърдок, който официално стои зад първата частна национална телевизия у нас. NBC и Fox/BSkyB притежават участия в National Geographic Channel, който се излъчва в Европа и Азия.
Другите две фирми, които миналата седмица купиха документи за участие в конкурса, няма да участват директно. Комплектът с формуляри е закупен за техни клиенти, които вероятно проучват възможността и не искат да демонстрират интереса си. "ББГ Симекс - България" ООД е инвестиционен посредник, в който участие има чешката компания "Бърно брокерска група АД". Управителят на българската фирма Иван Генчев потвърди, че интерес към конкурса проявяват негови клиенти.
Компаниите, които купиха документи за участие в надпреварата за трета национална телевизия миналата седмица, станаха общо 12. Това опровергава на етапа прогнозите, че интересът към честотата, на която преди години се излъчваше руската телевизия, ще е малък. Песимистичните очаквания се аргументираха с чувствително по-малкото покритие, което има третата национална мрежа. Сигналът, излъчван по нея, може да стигне до малко повече от 60% от хората у нас. Честотите на Ефир 2, които сега се ползват от БТВ, покриват над 80% от населението.
Надпреварата за третата национална телевизия обещава да бъде интересна и от политическа гледна точка. Според някои мнения управляващите имат нужда от още една национална трибуна освен БНТ предвид наближаващите избори. Ако не подкрепа, са им необходими поне гаранции, че бъдещата телевизия няма да работи срещу тях. При този конкурс сините медийни стратези вероятно ще бъдат изключително внимателни, след като се опариха от случая с първия лиценз. Тогава представителите на News Corp. поеха всевъзможни ангажименти към управляващите, от които изпълниха много малка част. В момента никой не може да предвиди дали хората, които дърпат конците в БТВ, ще подкрепят "правилната линия" по време на изборната кампания. От синята гледна точка по-удачно щеше да бъде лиценза да получи дори и "Нова телевизия", защото там поне няма съмнения в политическата ориентация на нейните шефове.
Според една от хипотезите за резултата от конкурса програмният лиценз ще бъде получен именно от "Нова", а далекосъобщителният - от гръцката компания "Антена", която иска да купи столичния канал, ако той получи национален лиценз. Другата гръцка компания, която заяви интерес към конкурса - "Интраком", също може да стане част от някаква сделка покрай продажбата на БТК. Отношенията между нея и евентуалния купувач на телекома ни - гръцката ОТЕ, са повече от добри и двете фирми вероятно биха могли лесно да договорят по-изгодни условия за плащане на таксите за пренос на сигнала, които ще са едно от основните пера в разходната част от тв бюджета на националния канал.
Източници, близки до управляващите, твърдят, че не бива да се подценяват шансовете и на "Медиа бродкастинг сървисис" (МБС) - компанията на шведската медийна компания MTG и инвестиционния посредник Logic Invest. Българското лице на МБС е бившият телевизионен водещ Кеворк Кеворкян. Той лесно може да мобилизира немалък ресурс за лобиране пред членовете на комисията, която ще определи кой да ползва третата национална честота. По време на предишния конкурс той беше забелязван в компанията на Христо Бисеров и Йордан Цонев - хора, с които той без усилия може да намери общ език. От известно време насам в медийните среди упорито се говори, че интересите на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев са намерили пресечна точка с тези на Кеворкян.
Всички участници в конкурса ще станат известни в началото на септември, когато изтича срокът за приемане на конкурсните документи. Тогава ще се разбере кои компании наистина ще се състезават и кои само са се поинтересували от условията за участие. Крайният резултат от конкурса ще стане известен в късната есен на тази година. Официално обявеният краен срок за надпреварата е 17 октомври. Дотогава трябва да приключат състезанията и за двата лиценза - този за далекосъобщителен лиценз и провежданият от Националния съвет за радио и телевизия конкурс за програмен лиценз. Миналата седмица НСРТ обяви програмните критерии за надпреварата. Те са обединени в три групи, като във всяка група са с еднаква тежест, а трите групи критерии са с различна тежест - от първа към трета. Характеристика на правния субект, персоналният му състав и структура на капитала в съответствие със Закона за радио и телевизия и възможност за реализация на собствена програма са сред изискванията в първата група. Кандидатите трябва да имат опит в телевизионната дейност и технологически възможности "в съответствие със световните стандарти".
Във втората група са приети осем критерия - обществена функция и възможности за реализацията й, приоритети на българската и на европейската продукции, идеи и възможности за подпомагане на българската култура, художествено ниво на програмата. Критериите в третата група са идеите за бъдещото развитие на медиата в десетгодишен период, гъвкавост на програмирането - възможност за въвеждане на повече от една програмна схема, изграждане на собствени студиа и мощности и разкриване на нови работни места.
Преди седмица премиерът Иван Костов определи и състава на комисията, която ще посочи кой да получи далекосъобщителния лиценз. Ще я оглави председателят на ДКД Веселин Стойков. Членове ще са Малина Новкиришка - съветник в правната дирекция на Министерския съвет, Васил Георгиев, заместник-началник на служба "Свръзки" на МВР, Христо Петков, началник на отдел "Комуникационни системи" в управление "Комуникационни и информационни системи" на Генералния щаб на Българската армия, Гроздан Караджов, главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията, Божидар Кожухаров и Добри Добрев, членове на ДКД, Александър Томов, председател на Националния съвет за радио и телевизия, и Иво Драганов, секретар на НСРТ. Комисията ще се събере на първото си заседание в средата на септември.
ми, бедни читателю...
Ако непредубеденият читател на родната преса иска да има някакво мнение за това, което се случва в страната, той трябва да избере само един вестник и в никакъв случай, ама наистина в никакъв случай, да не разгръща конкурентно издание. В противен случай рискува да се превърне в някакъв вид Буриданово магаре на информационната ера - да се разкъса между две абсолютно противоположни интерпретации за едно и също събитие.
Ето, например миналата седмица кредитната агенция "Мудис" промени оценката си за книжата по външния дълг на България. Читателите на в. "Сега" правилно разбраха, че новата оценка е по-лоша от старата. Преди агенцията е определяла перспективите за цената на книжата като "положителни", а сега вече те са "стабилни". Иначе казано, на хоризонта не се забелязва причина цената им да се повиши. Читателите на "Пари" обаче бяха информирани за точно обратното. Според финансовия всекидневник оценката за перспективите вече е по-висока - от "стабилна" става "положителна". Вестникът даже е дал и аргументи за по-високата оценка. Причина за увеличението са добрите макроикономически показатели и по-добрата външна ликвидност.
Ако човек обаче не иска да тревожи съзнанието си много-много с битието, трябва да чете всекидневно "Демокрация". Може и по няколко пъти на ден. След смяната на главния си редактор вестникът гледа на сините реформи през розови очила с изключително голям диоптър. И докато споменатите вече всекидневници дават противоречаща си информация, официозът елегантно въобще не отваря дума по тази тема. Вместо това в "Демокрация" е преразказан доклад за българската икономика на инвестиционната банка "Морган Стенли Дийн Уитър". "Кредитната прогноза за България става по-положителна, тъй като политическата несигурност намалява, а икономическите фундаменти продължават да се подобряват", цитира с удоволствие синият орган. Смекчаването на правителствената фискална политика, комбинирана с бърз икономически растеж, ще доведе до изборна победа на СДС, била уверена банката.
В същия ден "Демокрация" любезно свежда на вниманието на щастливите си читатели още и че МВР отчита спад на престъпността. Читателите на "24 часа" за сметка на това научават: "МВР си призна: Става страшно! " Хората, които предпочитат "Монитор", ден по-рано са били информирани обилно за това, че започва гангстерска война.
Въобще, ако срещнете на улицата щастлив, усмихнат и безгрижен човек, който говори за сигурното си и охолно бъдеще - огледайте го внимателно. Той сигурно чете официоза и му вярва. А останалите са обречени да се скитат немили-недраги из мрачните прогнози на независимата преса и тежко да псуват, когото се сетят.
Рекламата окупира транспорта
Велислава ПОПОВА
Снимки на неизбръснато мъжко лице с устни, оцветени в тъмнолилаво, се появиха по автобусите и трамваите в Торонто. Рекламите провокират жителите на канадския град да посетят посочения Интернет-адрес. Въпросният уеб-сайт любопитства с какво рекламите хващат окото и обяснява, че червилото за мъже е въображаем продукт. Кампанията, която продължава два месеца, има за цел да провери възможностите на автобусната реклама да лансира нови продукти. Данни на Американската асоциация за външна реклама показват, че през 1999 г. делът на транспортната е бил 17% от външната реклама. В България много рядко се правят изследвания за ефекта от този тип реклама.
Първите реклами, отхапали си площ от колите на Софийски градски транспорт, се появяват в средата на 80-те години, когато трамваите популяризират авиокомпания "Балкан" и НАРМАГ. До 1993 г. с рекламен външен вид пътуват основно превозните средства в столицата, докато сега автобусите във всички по-големи градове популяризират търговски марки. "Интересът е насочен основно към трамваите, защото те се движат с по-ниска скорост. Предпочитани са тези, които вървят в идеалния център. Рекламата по тях е като атракция и има силен ефект, а цената е може би най-добра сред офертите за външна реклама", обясни Георги Йорданов, управител на "Транспад 96" ООД - една от фирмите, които работят в тази област. Според условията на Столичната компания "Градски транспорт" (СКГТ) договорите за цялостна реклама по колите се сключват най-малко за шест месеца. За двоен трамвай, "облечен" в реклама, се плаща 6000 долара годишно, а автобусите и тролеите стават рекламоносители за около 3500 долара годишно. След като СКГТ отказа шофьорите на автобуси от постерите с фолкзвезди, в тях могат да бъдат разлепени единствено рекламни дипляни и плакати. Монтират се и малки пана. Все повече маршрутни таксита разхождат рекламите на "Мобиком" и "Мобилтел", защото от компаниите отчитат, че това е ефективна реклама, подменя се лесно и изработката й не е скъпа. Рекламни стикери се появиха и по такситата.
Най-късно в края на септември и софийският ъндърграунд-транспорт ще усети рекламно оживление. "През следващата половин година и метрото ще започне да се кичи с реклами. Разковничето ще е пускането на седма метростанция до Булбанк", прогнозира изпълнителният директор на "Метрополитен" Стоян Братоев. Преди няколко месеца фирмата обявява конкурс за отдаване на рекламни площи. Засега обаче няма избран кандидат за вътрешната реклама в метростанциите. "Фирмата, която спечели конкурса, искаше да монтират съоръжения по оста на пероните, но те ще пречат на пътниците. Преговаряме с други кандидати", обясниха от "Метрополитен". Конкурсът е спечелен от фирма "Европлакат", която е българското дружество на международния концерн "Европлакат груп". Идеята на българския клон е била да сключи генерален договор, според който ще обзавежда със съоръжения, тип "сити-лайт" (ракета) не само готовите метростанции, но и бъдещите спирки. "Спечелихме конкурса за изграждане по осовата линия, но те поискаха да поемем и рекламните площи по стените", обясни управителят на "Европлакат" Красимир Петков.
Рекламните съоръжения по входовете на метростанциите ще се изграждат от "Типопринт". "Имаме уговорка с "Метрополитен" да поемаме рекламата и на бъдещите станции", обясни Хари Джераси, президент на българо-израелската фирма. В метростанциите ще се появи и аудио-визуална реклама. Фирма "Ню вижуал едвъртайзмънт" ще монтира интегрирана система за аудио-визуална информация в четири от метростанциите. "Екраните предлагат симбиоза между телевизионна реклама и билбордове. Предимството е, че хората, които чакат метрото, са по-податливи на рекламно въздействие, и ще достигаме до тези, до които тв не може ", обясни управителят на фирмата Александър Димитров.
"Имали сме желание в кампаниите с външна реклама да включим и метрото, но ни отказаха нестандартните размери на паната", коментира Катерина Буюклиева от "Медиа клуб". От медиаагенциите предсказват, че интересът към реклама в метрото ще расте с откриването на нови станции, защото засега то все още пътува "отникъде заникъде".
Накратко
Държавната комисия по далекосъобщенията лицензира 11 кабелни оператора за територията на София и София-област на заседанието си миналия четвъртък. Лицензи за двата региона досега са получили 54 оператора. Останалите кабелни мрежи трябва да оправят пропуските в документите си до 31 юли.
Българска медийна коалиция представи доклад по мониторинга за издаване на лиценза за първата частна национална телевизия през миналата седмица. Целта на изследването е била да оцени законосъобразността, публичността, прозрачността и равнопоставеността на участниците в конкурса.
M3 Communications Group, Inc. пое представителството за България на една от най-големите PR-компании в света - Hill & Knowlton . Договорът за съвместна дейност подписаха управителят на М3 Максим Бехар и изпълнителният вицепрезидент на Hill & Knowlton, Inc. Теренс Билинг. Hill & Knowlton, Inc. е основана през 1927 г. и има 67 офиса в 34 страни, част е от най-голямата комуникационна група в света - WPP Group, plc. M3 беше основана през 1994 г. от тогавашния заместник главен редактор на "Стандарт" Максим Бехар. Сред клиентите й са Microsoft, Cisco, Nokia, Interbrew, консорциумът KPN/ OTE, Hill International.
Министерският съвет одобри проекторешение за утвърждаване на актуализиран "Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях". Проектът отменя обнародвания в началото на тази година план.
Инвестиционната банка Merrill Lynch HSBC избра рекламната верига Lowe Lintas & Partners Worldwide за кампанията по въвеждането на пазара на нова глобална онлайн инвестиционна услуга. Очаква се бюджетът на рекламната кампания да възлезе на стойност 100 млн. долара за следващите 12 месеца. Представител на Lowe Lintas & Partners Worldwide в България е рекламна агенция Swing Communications.
Комисията по културата и медиите прие на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) през миналата седмица. Поправките, свързани с хармонизацията на медийния закон с европейските нормативни актове, ще бъдат гласувани в пленарна зала през есенната сесия на парламента. Заради забавените промени в ЗРТ България не успя да затвори главата "Култура и аудиовизия" в преговорите за членство в ЕС.
Департаментът по масови комуникации в Нов български университет организира лятна школа" XXI век - век на хиперманипулацията". Във втория семинар бяха дискутирани видовете манипулативни технологии, психологията на медийните манипулации, Интернет-манипулацията, манипулациите чрез социологически данни.
Кандидат-студентите да учат във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски" писаха есе на тема "Престъпление без наказание" на изпита миналия четвъртък. Сред примерните теми бяха "Мостовете по пътя на България" и "Среща с огледалото".
Кабелните оператори привикват да плащат за права
Вече се пиратстват основно руски и турски програми
Велислава ПОПОВА
В рекламите, с които се опитват да привлекат клиенти американските мотели и хотели, често атакуват с услугата, че предлагат кабелната програма HBO, която излъчва нашумели филми преди видеопремиерите им, шоупрограми и боксови мачове.
В хотелите по българското Черноморие
Правата за излъчване на повечето сателитни програми вече са уредени. Големите кабелни оператори са сключили договори и свикват да си плащат, за да имат западните и американските телевизии в менюто от програми, с което привличат абонати. Повечето кабелни мрежи у нас предлагат над 50 програми. "В Европа кабелните оператори оферират около 25-30 програми, у нас се стига до 70, ами ако трябва да платят пари за всички тях? Голяма част се излъчват незаконно и са с лошо качество", коментира представител на чужди програми. При предлагането на по-малко програми е по-лесно и уреждането на препредаването им. В отдел "Авторско право" посочват като образцова кабелната мрежа "Вариант 6" в Шумен, която при 30 препредавани програми има 30 сключени договора.
Постановление на МС от 1996 г. задължава всяка фирма, която е придобила права върху аудио-визуални носители, да ги регистрира в управление "Авторско право" в Министерството на културата (МК). През 1998 г. наредбата е допълнена с изискването и телевизионните оператори да регистрират договорите си за излъчване на съответните програми. "Големите кабелни оператори вече са уредили правата за излъчване на програмите си. Има все още малък брой оператори, които си позволяват да пиратстват около 1/4 от програмите, които предлагат. Сред каналите с неуредени права са DSF, Sky sport, ОРТ, турски телевизии", обясни Йордан Андонов от отдел "Авторско право" в МК. Първите договори за придобиване на права за излъчване са някъде от 1997 г. и са за програмата на CNN, представлявана от скандалната фирма на Красимир Гергов - "Триада комюникейшънс".
Правата за 37 програми, сред които обществените телевизии в повечето европейски страни и немските комерсиални канали, са уредени с глобалния договор за едновременно препредаване по кабел, подписан през лятото на миналата година. Страни по договора са асоциацията за международно колективно управление на аудиовизуалните произведения (AGICOA), Европейският съюз за радио- и телевизионно излъчване (ЕBU), VPRT (за частните немски и френски канали), българските дружества за управление на авторски права "Музикаутор", "Филмаутор", "Театъраутор" и кабелните мрежи. Цените, които европейските партньори предлагат, са преференциални за България и се увеличават през всяка от трите години, за които е сключено споразумението. За около година 258 оператора са подписали
Правата за комерсиалните канали си поделят няколко фирми - "ТВ+ ", "Зоун вижън", "Варна кабел инженеринг", "Медиа линк". Фирма "ТВ+" е търговски представител за програмите на Eurosport (от Eurosport sales organisation), на Euronews (от SOEMIE), на CNBC Europe (от CNBC Europe Ltd.) и BBC prime (от BBC world service). Договорите за излъчването на тези програми се сключват в централите на телевизиите, като българската фирма се явява посредник. За MCM "ТВ+" има ексклузивни права. В пакета програми, които фирмата предлага, са и модният канал Fashion tv, и еротичната програма XXL tv. Цената на програмите зависи от броя на абонатите, оператора и колко програми купува. "Един от проблемите е, че няма как реално да се изчислят абонатите на кабелните оператори и те плащат за
От есента обаче ще се повиши, защото спортният канал ще върви с коментари на български език.
Със субтитри на родна реч от септември ще тръгне и част от програмата на Discovery, която се представлява в България от "Зоун вижън". Английската фирма притежава правата за България и за MTV, VH-1, Animal planet, Hallmark, Romantica, E! Entertainment, Reality, Private blue, TV 5, Landscape. Преди година след изтичането на договора на "Триада комюникейшънс" правата за CNN, Cartoon network и TMC (програми на Turner Entertainment Networks) се представляват от "Зоун вижън". Кабелните оператори сключват договор директно с всяка телевизия, като използват посредничеството на "Зоун вижън". Първите договори са от 1997 г., когато програмата на MTV се е предлагала срещу три цента на абонат. "Цените ни се повишават елегантно. Има български канали, които се предлагат по-скъпо от американския Hallmark например. Ние имаме твърда ценова политика и не правим разлики и отстъпки за операторите", обясни представителят на "Зоун вижън" в България Мила Кръстева. Фирмата "М вижън", управлявана от нея, се счита за собственост на скандалния Красимир Гергов. "Зоун вижън" е английска компания, собственост на полския евреин Крис Брокски, той държи правата на тези програми за Европа", каза Мила Кръстева. Собствеността на "М вижън", която е подпомогнала стъпването на "Зоун вижън" в България, обаче не може да бъде доказана, защото акциите в дружеството са на приносител. Най-търсени са програмите на Discovery и Animal planet, защото събират голяма аудитория, най-скъпи са Romantica, E! Entertainment, Reality, които се излъчват с български субтитри и това повишава цената им. Фирмата сключва договори с операторите за 3 години, за да може да планира инвестициите си.
Фирма на Красимир Гергов държи правата и за програмите на "Нюз корпорейшън". "Медиа линк" е посредник за Fox kids Еurope, Fox sports, Sky news и National geographic.
Фирмата "Алфа медиа" притежава правата върху сръбската програма Pinс+. Без уредени права се излъчват основно руските и турските програми. Все още няма официален представител и на държавната телевизия ОРТ. "Варна кабел инженеринг" е изключителен представител на програмите на "Медиа мост" - "НТВ", "Наше кино" и "Детский мир". Цената на пакета от три програми е 14 цента. За РТР има регистриран договор в МК, но фирмата, която урежда правата за руската програма, не може да предоставя за излъчване цялата програма, а само определени части от нея, защото самата руска телевизия не е уредила правата си за излъчване за кабелни мрежи на територията на България. За някои от програмите (сред които турски, португалски, полски канали) операторите сключват договори директно с операторите.
Кабелните инспектори от отдел "Авторско право" непрекъснато получават сигнали за незаконно излъчване на програми от конкуренти, от органите на Икономическата полиция или оплаквания от зрители за липсата на дадена програма и пътуват по проверки.
Туроператори спешно искат да се отложи ДДС
Български туроператори настояха въвеждането на ДДС върху продажбите на пакетни почивки за чуждестранни туристи да се отложи с три до пет години. Промяна в Закона за ДДС предвижда данъкът да започне да се начислява от началото на 2001 г. "С нея входящият туризъм престава да се третира като износ. Освен това продажбите в чужбина на пакетни услуги започват да се облагат с пълната ставка на ДДС и туристическите фирми няма да имат право да ползват данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги при осъществяването на тези продажби", каза председателката на Българската асоциация на туристическите агенции Донка Соколова.
Туроператорите се опасяват, че дори хотелиерите и ресторантьорите да поемат за своя сметка част от увеличението, цената на българския туристически продукт рязко ще се увеличи и той ще стане неконкурентоспособен. По техни изчисления ставката от 20 на сто е 2.5 пъти по-висока от средната за хотелски услуги в страните от ЕС (8%). Според туроператорите това ще доведе до спад в броя на туристите, на приходите в бранша и в бюджета и ще се забави модернизирането на хотелската база.
Председателят на софийския съвет по туризъм Румен Драганов настоя икономическият и финансовият министър Петър Жотев и Муравей Радев да решат проблема с ДДС преди лятната си отпуска. Той обясни, че до октомври трябва да приключи договарянето за лято 2001 г. и българските фирми не могат повече да мотаят с неясните условия чуждите туроператори.
"Левски" загуби първия мач с "Бешикташ"
Българският първенец "Левски" загуби с 0:1 първия мач с "Бешикташ" (Турция) от втория предварителен кръг на Шампионската лига. Реваншът е в сряда в София. Победният гол за турския отбор вкара новото френско попълнение Паскал Нума. В 82-та минута Ибрахим напредна по лявото крило, изпревари влезлия като резерва Мартин Станков и центрира пред вратата на Димитър Иванков. Там Нума бе изпуснат от персоналния си пазач Ковал и изпрати топката зад мрежата на българския вратар. "Мартин Станков направи грешка, защото не трябваше по никакъв начин да позволява центриране от неговата зона", заяви треньорът на сините Владимир Федотов.
Това бе единствената много сериозна грешка в защитата на "Левски", която особено през второто полувреме не даде никакъв шанс за нападателите на домакините. Почти през целия мач българите стояха равностойно на терена, като бяха заложили на сигурността в отбрана. Георги Иванов-Гонзо единствен притесняваше защитата на "Бешикташ". През първото полувреме пловдивчанинът получи малка подкрепа от дебютиращия руснак Кайнов, а през втората част няколко опасни удара към турската врата отправи резервата Леонидас.
"Обидно ми е, че загубихме тук, но продължаваме да имаме 50 процента шанс да продължим в следващата фаза. В София освен мобилизацията обаче ще ни трябва и късмет", заяви Федотов.
Треньорът на "Бешикташ" Невио Скала остана много доволен от крайния изход на мача, тъй като целта на неговия отбор била да не допусне гол. "Това е доста несигурен резултат, така че и според мен шансовете на двата отбора са изравнени", каза италианският наставник.
Победителят от двубоя ще срещне "Локомотив" (Москва) в последния предварителен кръг за влизане в основната схема на Шампионската лига.
Екофонд ще финансира строителството на 18 обекта
До края на годината 18 обекта ще бъдат изградени с пари от Националния фонд за опазване на околната среда. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет, след като в четвъртък министрите одобриха план-сметката на фонда за годината. Сред обектите са помпена станция на пречиствателното съоръжение за отпадни води в Пловдив, депо за опасни отпадъци в Смядово, депа за изгаряне на твърди битови отпадъци във Враца, Цалапица, Суходол, Шумен, Карлово, Сандански, Омуртаг.
За инвестиционни проекти ще отидат 93 на сто от всички разходи на фонда за 2000 г., които се предвижда да бъдат 63.46 млн. лв. Парите ще се дават като кредити на предприятията, заинтересовани от строежа на обектите. Останалите 9 на сто от разходите са за финансиране на Националната система за мониторинг и контрол на околната среда.
Приходите на екофонда ще са 75.50 млн. лв., пише в план-сметката му. Те идват от санкции и такси по законите за водите, за отпадъците и за лечебните растения, както и от погасителни вноски по дадени от фонда кредити.
Срокове
Държавен вестник
Вината и спиртните напитки - с нови етикети
Специална наредба определя задължителни и препоръчителни индикации върху бутилките
Мара ГЕОРГИЕВА
Специална наредба урежда новите правила за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино. Целта е да се защитят интересите на производителите (от нелоялна конкуренция) и на потребителите (от продукти ментета), да се стимулира предлагането на качествени питиета. На 1 юни изтече срокът за употреба на старите етикети.
Разрешените индикации върху бутилките са задължителни и препоръчителни. Правилата са валидни за всички вина и спиртни напитки, които се предлагат на пазара, както и за тези, които се съхраняват, за да бъдат продадени. Изискванията би трябвало да се спазват и в случаите, когато се поставят знаци и надписи върху съдовете за съхранение, запушалките и опаковките. Поставянето на етикети не е задължително за грозде или плодове, превозвани от лозе или овощна градина до място за преработка, и за вина и ракии за семейна консумация. Задължителните индикации трябва да се изписват върху етикетите на български език, е записано изрично в наредбата. Напитките, предназначени за износ, може да бъдат означени по различен от установения в наредбата начин при спазване на изискванията на законодателството на страната на вносителя.
Производителите на вино не са сюрпризирани с непознати изисквания. "Старата наредба бе хармонизирана с европейското законодателство, така че задължителните индикации върху бутилките не са новост за фирмите. Промените са в детайлите и са свързани с факултативните индикации и условията, при които те могат да бъдат изписани", коментира Гергана Христова, юрист на Сдружението на производителите на вино и спиртни напитки.
"Употребата на факултативни индикации върху етикетите е по желание. Ако бъдат използвани обаче, това може да става само при наличие на изрично посочените в наредбата условия. Принципно ново е, че се урежда детайлно голям кръг от допълнителни индикации, които се използваха и досега, но без правила за употребата им. Например индикацията "специална селекция" и досега фигурираше върху някои етикети единствено за престиж, без да е нормативно определено точното й значение. Наредбата е категорична, че индикацията "специална селекция" може да се постави върху етикета при условие, че виното е произведено от един сорт грозде или е купаж (смес) и е отлежало най-малко две години след изтичането на утвърдения срок на отлежаване ", уточнява Радослав Радев, юридически консултант на "Винимпекс" ЕАД. "Факт е, че досега върху етикетите доста хаотично се вписваха наименования от рода на "резерва", "колекционно" и пр. Това създаваше условия за нелоялна конкуренция. Можеш да си купиш вино "колекционно" за два лева и вино "колекционно" за седем лева. Сега се създава ред при какви условия се разрешава употребата на такива надписи. Така поставянето на определена индикация ще означава и спазване на определени правила", казва Гергана Христова.
Законът за виното утвърди нови категории вина - "качествено вино с гарантирано наименование за произход" и "качествено вино с гарантирано и контролирано наименование за произход". Те замениха познатите "вино от деклариран географски район" и "вино с контролирано наименование за произход". До 31 май т.г. производителите бяха длъжни да подадат декларация до дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" на Министерството на икономиката за произведеното налично "вино от деклариран географски район" и "вино с контролирано наименование за произход". Новите нормативни актове дадоха възможност категориите да се приравнят автоматично, докато се изчерпят старите количества, декларирани в срок. "Това автоматично приравняване решава проблема с категоризацията на вината от стари реколти и разрешава върху етикетите да се вписват новите означения. Но то не освобождава производителите от задължението да съобразят етикетите си с изискванията на наредбата. Ако не са успели да пласират количествата до 1 юни, трябва да ги преетикетират според действащите разпоредби", казва Гергана Христова.
Чакат се обаче неясноти в бъдеще време. "С новата реколта през есента са възможни проблеми с надписите върху етикетите, които ще са следствие от неясната категоризация на вината. Въпросителните могат да възникнат, ако съответните органи не кажат навреме доколко едно вино с категория по старото законодателство ще може да се ползва с равнопоставена категория по новото законодателство", предупреждава Радослав Радев.
Нормативната уредба задължава министъра на земеделието и горите до 31 декември т.г. да публикува списък на "качествените вина" от определен район. Това ще рече да прецени дали едно вино с категоризация по старата нормативна уредба може да получи категория по новите изисквания. Преди това обаче Изпълнителната агенция по лозята и виното трябва да извърши преглед на документацията на вината "с контролирано наименование за произход" и "от деклариран географски район", за да се установи съответствието на условията за тяхното производство с изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и с Наредбата за качествените вина. Добре е цялата тази нелека дейност да стане не в края на годината (макар че законът го позволява), а доста по-рано. Защото в противен случай производителите няма да знаят имат ли право да изпишат върху бутилките от новата реколта, че предлагат на клиентите си продукт, съобразен с новите категории за "качествени вина".
Новости има и при
За първи път се регламентира, ако в производството на спиртна напитка е използван етилов алкохол със земеделски произход, върху етикета да се изпише като задължителна индикация суровината, от която е получен спиртът, както и неговото съдържание. "Готви се нова наредба за спиртните напитки. В нея е предвидена таблица с химическите показатели за анализ на тези напитки. Ще поставим долни граници, така че използването на добавки от рода на спирт и есенции не би следвало да е изгодно при равни други условия. Стойността на продукта по естествен път ще е по-ниска, отколкото, ако са използвани добавени химически продукти", коментира Димитър Гайдарски, началник на отдел "Лицензиране и контрол на производство на спирт, дестилати и спиртни напитки" в Министерството на икономиката.
Новост при означаването на спиртните напитки е също изискването във факултативните индикации да се впише името на плода, от който е получена напитката, но само при условие, че е произведена от посочения плод (а не от есенция). Уточняват се и допълнителните специфични традиционни наименования, които могат да бъдат изписвани върху етикетите на спиртните напитки. Условието за употребата им пак е, ако са спазени изрично записаните в наредбата изисквания. Например може да се напише "отлежала" върху етикета на ракия само ако е съзрявала не по-малко от шест месеца, казва наредбата. С надписа "стара" или "старо" може да се окичат ракия или бренди, съзрявали не по-малко от три години. С "резерва" може да бъде означена ракия, произведена от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от пет години. "Специална резерва" може да се изпише за ракия или бренди, произведени от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 10 години.
Наредбата забранява предлагането на пазара на алкохолни напитки, които не са съобразени с изискванията. Органът за контрол на пазара е Комисията по търговия и защита на потребителите. Изпълнителната агенция по лозята и виното ще следи за контрола при производителите на вино. За спиртните напитки контролът при производителите ще се извършва от отдел "Лицензиране и контрол на производство на спирт, дестилати и спиртни напитки" към дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" на Министерството на икономиката. Готви се специална наредба за координация на контрола между различните ведомства.
Според Закона за виното и спиртните напитки, който при производството и съхраняването на грозде, вина, напитки и продукти от грозде и вино и спиртни напитки наруши императивните разпоредби на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 1500 до 10 000 лв. Делът на полулегалния внос при алкохола падна до 1/3
"Коалиция 2000" започва наблюдение върху пазара на маркови концентрати
Тихомир БЕЗЛОВ, Боряна ГЕНЧЕВА
Бизнесът с вносен алкохол за последните две години изсветля и в момента е един от законните в страната. Ако до 1998 г. почти целият внос на маркови концентрати ставаше нелегално или полулегално, сега по данни на вносители контрабандата е на отмиране, а полулегалният внос се движи в границите от 20% до 35% за различните компании (виж графика 1).
В анализа си "Корупция и контрабанда: мониторинг и превенция" "Коалиция 2000" сочи 1999 г. като преломна за този бизнес. Тогава обмитеният вносен алкохол е нараснал четири пъти спрямо 1998 г. В същото време консумацията на водка е почти константна, а на уиски леко намалява (виж графика 2).
Тенденцията на изсветляване продължава и през 2000 г. За първите пет месеца на годината е регистриран внос на алкохол за 9.4 млн. лева, докато за същия период на 1999 г. декларираният импорт е бил за 5.8 млн. лева. Това става ясно от данни на митническата администрация, изнесени от зам.-министъра на финансите и началник на Главно управление "Митническа администрация" Пламен Минев. Потреблението отново е почти без промяна.
Обратът в бизнеса в посока на изсветляването му се отдава на промените в закона за акцизите от декември 1998 г. След тях акцизът върху алкохола започна да се определя на базата на алкохолен градус на литър, като дотогава той беше процент от обявената стойност. Така акцизът става независим от обявената вносна цена и обезсмисля машинациите с нея. (Остава възможността да се играе с количествата.)
При новата ситуация съотношението между печалбата и риска за вносителя рязко се променя в полза на легалната дейност. Отпада необходимостта от даване на рушвети за избягване за намаляване на митните сборове.
От началото на 2000 г. вече почти всички големи производители на високоалкохолни напитки имат свои търговски структури в България или са определели свои официални вносители. Първи заработват на светло представителите на "Джим Бийм" - "Интко брандс". "Сийграмс" посочи като свой официален вносител и дистрибутор "Аско" в началото на 1999 г. През юли клон открива "Юнайтед дистилърс и винтнърс" (UDV), чийто официален дистрибутор е "Маккар", а от ноември "Алайд домек" започва да внася самостоятелно, като в края на годината регистрира и собствена търговска фирма "Алайд домек ейджънсис". Официални вносители определиха също "Грантс" и "Бакарди".
Пазарът относително лесно преглъща легализирането на бизнеса. Законният внос налага крайните цени на алкохола да се вдигнат с около 20%. Повечето вносители обаче отричат за такъв ефект, като обясняват, че свитата покупателна способност е принудила всички по веригата до крайния клиент да преосмислят отстъпките си.
При пазарната ситуация през 1999 г. и хипотезата за 30% сив внос бюджетът е загубил 4.210 млн. лева от неплатени ДДС, акциз, мита, данък печалба и рекламна дейност, а официалните вносители - 2.687 млн. лева, сочат изчисленията на най-големия вносител на твърд алкохол в страната, UDV. Част от тези суми са печалби за паралелните вносители, които не се реинвестират в развитието на пазара. Част от тях вероятно отиват за онези, които са направили възможен полулегалния внос.
Основните действащи лица тук са вносители от сенчестия период, които не се задоволяват с намалелите печалби и с ролята на дистрибутори. Ако печалбата за вносителя на твърд алкохол е около 12% от стойността, дистрибуторът на едро може да печели до 5%.
Според вносителите не само контрабандата, но и редовният паралел са по силата само на големи играчи. Операцията по внос изисква еднократно около 100 000 долара за ТИР с висококачествен алкохол, а обикновено се внасят по два. Цената на алкохола е между 70 и 90 хиляди долара. Към нея се добавят разходите за транспорта и таксата на митничаря. Сега тя се е качила до 15 000 - 20 000 долара за ТИР с чиста контрабанда и от 1500 на 3000 долара за ТИР, внесен полулегално. Обикновено има разработен канал от митницата през складовете на едро до продавачите на дребно, който периодично се захранва. Обикновено във всеки по-голям град има борса или склад, специализиран в реализирането на тази стока. При цялата операция трябва да има известна сигурност, че данъчните и полицаите няма случайно да се натъкнат на стоката. Според хора от бизнеса тези канали като че ли са ясни. Като канал №1 се сочи Кулата.
Така алкохолният бизнес, който е първият добър пример за нормализиране на пазара, е подложен на сериозен натиск. Съществува реална опасност бизнесът на легално работещите фирми да бъде унищожен от сенчестите им колеги. Ситуацията може да стане критична. Възможен е и оптимистичен сценарий - под натиска на европейските бюрократи нашите държавни органи и политиците да се постараят да ограничат незаконния внос в рамките на не повече от 10%. С идеята, че развитието трябва да се следи внимателно, "Коалиция 2000" започва наблюдение на вноса на алкохол. Следващата равносметка ще е след септември.
Приказки за "Стъкления мост"
Авангарден проект спечели конкурс на общината за покриване на моста при НДК в София
Бисера СТАНЕВА
Метално скеле и пластмасово покритие ще затворят моста при НДК в София, където столичните тийнейджъри обожават да си клатят краката, да вдишват отровните газове от транспортния трафик и да наблюдават преминаващите хора и автомобили. За тяхно успокоение дори и след покриването на моста те ще могат да седят по парапетите и да зяпат как тече животът наоколо.
Инициативата за покриването на моста е на столичната община и стартира с обявяването на конкурс за "Естетизация и функционално преосмисляне на пешеходен мост между НДК и Южен парк - II част". Участие с идеи взеха шест авторски колектива, някои от тях предлагаха частично покритие, други предлагаха да се запази сегашният вид на моста, но да се поставят павилиони и магазинчета. Победител в конкурса след журиране от представители на Управление архитектура и градоустройство (УАГ) на столичната община е колективът на арх. Юри Славчев, а на второ място е класиран проектът на арх. Атанас Агура, който е участвал в проектирането на моста. Това бяха и двата проекта, които имаха приложен разчет за това колко ще струва покриването на моста.
Задачата, поставена от столичната община пред архитектурната колегия с обявяването на конкурса, беше да се реши усвояването на пространството върху моста и неговото "покриване със съвременна, лека и светопропусклива конструкция", както и "разполагането на търговски и атракционни обекти". Със заключителния протокол журито предлага на ръководството на столичната община "да потърси възможности за осигуряване на финансовите средства, необходими за доразвиване на идеите на първопремирания колектив, както и за практическото реализиране на замисъла".
Резултатите от конкурса по традиция бяха подложени на обществено обсъждане в Съюза на архитектите, което отново се превърна в отрицание на идеята за покриване, а не в дискутиране и разглеждане на предложените проекти. Основният въпрос, който занимаваше архитектурната колегия, беше "защо трябва да се покрива този мост, че какво му е лошото". Мотивите на общината обаче са, че моста трябва да стане използваема "топла" връзка между НДК и бъдещия хотел "Хилтън", а и общината да получи финансова изгода от това. От УАГ казаха, че още при самото построяване на моста е било предвидено рано или късно той да бъде покрит, така че споровете по този въпрос не са предмет на едно обществено обсъждане.
По първоначални изчисления на колектива, работил по премирания проект, покриването на съоръжението ще струва около 580 000 долара. Тази цена обаче е формирана на базата на изцяло български материали, обясни арх. Славчев. Предложението е мостът да бъде опакован с метална конструкция и пластмасови покрития за страничните части и покрива. С покриването на моста той става използваем целогодишно. Покритието ще позволява през зимата да се поддържат температури с около 10 градуса по-високи от външните, а през лятото страничните корпуси се отварят и по този начин мостът се проветрява. Търговските площи в проекта са сведени до минимум и са единствено кафенета, барчета и атракциони, като не се предвижда поставянето на дюкяни на моста. По този начин според авторите на проекта ще се запази присъствието на младите хора на моста. "Това, което искаме да постигнем с нашия проект, е да се защити атмосферата на този мост и той да стане едно алтернативно културно средище", обясни арх. Юри Славчев.
Следващата стъпка на общината е да намери инвеститор, който да изпълни покриването на гърбицата, която съединява НДК с Южния парк. Най-вероятно ще се избере вариант, при който на потенциалния инвеститор ще му бъде предоставено правото на ползване на обекта за определен период от време, обясниха от УАГ. Идеята за усвояването на това място не е нова, но общината предпочете, преди да намери инвеститор, да подготви проект, по който той да работи, обясни служител на УАГ. Според него по този начин се постига сигурност, че който и да се заеме с покриването на моста, ще е длъжен да изпълни избрания и утвърден от столичната община проект, а не бог знае какво.
Изгледите пред еврото остават мрачни
Нарастващата увереност за "меко приземяване" на американската икономика поддържа доминиращото положение на долара
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Ентусиазмът, обхванал пазарите вследствие на възхода на единната европейска валута преди около два месеца, отслабва все повече. Подновените надежди, че еврото има шансове да се превърне в доминираща валута в световен мащаб, измествайки долара, с които се свързваше и въвеждането му, останаха неоправдани. След като бе успяло да спечели в известна степен доверието на инвеститорите, в момента наблюдението на международните валутни пазари показва, че залагането на възходящото му движение би се оказало неправилният избор.
Първоначалният импулс за поскъпването на еврото бяха данните за забавяне на темпа на растеж на американската икономика. Отново данни, идващи отвъд океана, се оказват и силата, притискаща единната европейска валута в момента. Все повече нараства увереността за "меко кацане" на американската икономика. Оттам и убедеността на инвеститорите, че Федералният резерв на САЩ ще се въздържи от агресивно покачване на лихвените равнища в близките месеци.
Изказване на Алан Грийнспан във връзка с икономическия тренд допълнително засили оптимизма на пазарите относно бъдещето на американската икономика. Шефът на Федералния резерв все пак предупреди за опасността от инфлация. Доларът получи подкрепа от данните за индекса на цената на труда през второто тримесечие, който е нараснал с 1% при очаквания за 1.4%. Доста изненадващи бяха данните за поръчките на стоките за дълготрайна употреба, които през юни са отбелязали прираст от 10% - най-високият темп от девет години. Тук обаче се включват и поръчките в силно променливите сектори на транспорта и самолетостроенето. Ето защо инвеститорите останаха оптимистично настроени за плавното приземяване на американската икономика. Това в съчетание с негативни данни за останалите водещи икономики отново осигури доминиращи позиции на долара.
Единната европейска валута отново загуби позиции вследствие на предстоящи трансатлантически консолидационни процеси, водещи до изтичане на капитали от евро-зоната. Deutsche Telekom потвърди, че ще закупи американската компания VoiceStream Wireless за 55.7 млрд. долара, включващи плащане в брой, акции и поемане на дълг. Незначителна подкрепа еврото получи от данни за нарастване на потребителските цени във Франция и Германия. Това в съчетание с обстоятелството, че инфлацията през юни в евро-зоната е на нивото от 2.4% - по-високо от тавана от 2%, фиксиран от Европейската централна банка, предполага по-нататъшно покачване на лихвените равнища. Еврото се изкачи временно над 94 цента, но не успя да осъществи пробив на равнището от 94.50 цента. Наблюдава се следната неблагоприятна особеност при движението на еврото - когато то започне да набира скорост, инвеститорите бързат да се освободят от него с цел реализиране на печалби преди нов срив. Това е следствие на ниското доверие на инвеститорите в потенциала на единната европейска валута. Резултатът беше бърз спад, което в съчетание с очакванията за благоприятни данни за БВП на САЩ за второто тримесечие свали курса на еврото под 93 цента.
Доста неблагоприятни са перспективите и пред японската валута. Противоречиви данни за японската икономика карат инвеститорите да се въздържат да залагат на йената. Увеличаването на броя на фалитите на японски компании и падащите цени на акциите правят доста несигурно възстановяването на икономиката. Особено силно негативно влияние оказа обявяването този месец на банкрутирането на една от най-големите вериги магазини, Sogo. Очакванията, че ще последват и нови фалити, намаляват склонността на инвеститорите да влагат средства в акции на японски компании. Това свали индекса Nikkei под 16 000 за първи път от май 1999 г. Йената се оказа под натиск и от очакванията, че кредитната агенция Moody's Investors Service ще понижи рейтинга на дълга на страната. В резултат на това в сряда йената падна до десетседмичен минимум от 109.40 йени за долар. Японската валута отбеляза значими поражения и спрямо еврото, падайки до четиримесечен минимум от 103.24 йени за евро. Въпреки че впоследствие тя успя да се възстанови в известна степен, перспективите остават неблагоприятни. Доста силен натиск върху йената се очаква да окаже оформящият се политически скандал вследствие на публикуването на информация от японски вестник, че председателят на комисията за финансови реформи е получил като лична облага близо 230 млн. йени от Mitsubishi Trust&Banking Corp. Въпреки че той отрече да има нещо незаконно в отношенията му с институцията, новината вероятно допълнително ще компрометира кабинета на Йоширо Мори и ще подкопае позициите на йената.
Общи събрания
Търговията на борсата е ограничена до най-големите компании
Поредна слаба седмица бе отчетена на "Българска фондова борса - София". Търговията бе ограничена до единични сделки с акции на най-големите компании. За цялата седмица се търгуваха акции само на 34 дружества, при условие че досега броят търгувани позиции не е падал под 50. Борсовата статистика показва, че крайно ограничен е бил и общият брой изтъргувани акции. Оборотът на търговия бе 141 хил. лв., липсваха блокови сделки и сделки на приватизационния сегмент. На облигационния сегмент започна търговията с новата емисия облигации на "ПроСофт". Продадени бяха 10 броя от книжата на цена, близка до номинала.
За разлика от предишните седмици, когато цените при всички акции падаха, сега спадовете се ограничиха само до няколко големи компании. Най-сериозно пострадаха акциите на "Албена", които загубиха 0.92 лв. от цената си. Досега морският курорт бе една от най-стабилните компании на пазара и оставаше встрани от главоломните сривове при останалите дружества. Въпреки че все още има сравнително голямо търсене, офертите купува през седмицата спаднаха до 5.5 лв. за акция, което кара анализатори на пазара да смятат, че цените могат да се задържат на ниските нива и през следващата седмица. Спадове от 10.6% и 16.7% отбелязаха акциите на "Благоевград БТ" и "Солвей - Соди", но търговията с тях бе твърде ограничена. В същото време при Нефтохим и "Булгартабак холдинг" цените останаха без промени, въпреки че и при тях имаше само единични сделки.
Борсовият индекс "БФБ София - Уорбърг" падна с нови 6.19% и достигна 27.72 пункта. Всъщност спадът е едва 1.83 пункта, но в процентно изражение той е голям поради ниските нива, на които се намират индексите в момента. Подобно бе и поведението на индекса на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация, който намаля с 6.85% и достигна 26.28 пункта.
Слабото търсене бе ясно изразено и при търговията с акции на бившите приватизационни фондове, които обикновено са сред най-ликвидните позиции на пазара. Въпреки че при тях нямаше сериозни промени в цените, търговията и тук е ограничена до най-големите компании.
АП намали задълженията на купувача на "Кремиковци"
Точно година след продажбата на металургичния комбинат "Кремиковци" надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди исканите от купувача "Дару металс" промени в приватизационния договор. Допълнителното споразумение по договора променя срока за реализиране на инвестиционната програма от пет на осем години. По новата схема трябва да бъдат вложени по 30 млн. долара за първите три години, а за останалите пет - по 35 млн. долара. Банковата гаранция, която обезпечава неустойките при неизвършване на инвестициите, се променя на 10 млн. долара. Сега реално тя е за 7.5 млн. долара вместо предвидените в договора 12.5 млн. долара. Сумата на гаранцията трябва да бъде увеличена до края на октомври.
"Дару металс" вече ще може да продава обособените части, които не са включени в основното производство на "Кремиковци", без разрешението на АП. Приходите от продажбите им трябва да отиват първо за погасяване на дългове към държавата и дружества с мажоритарно държавно участие и едва след погасяването на тези задължения да бъдат удовлетворявани други кредитори. От "Дару металс" заявиха, че все още няма извършена продажба на обособена част. На практика обаче кипърската фирма "Ватвас" от няколко месеца има договор за покупка на тръбопрокатния завод и реално го управлява. Собственикът на "Кремиковци" обясни, че продажбата се бавела заради земеразделителни проблеми. По-вероятната причина обаче е, че договорът с "Ватвас" предвижда схема за замяна на дълг срещу собственост, което би нарушило записаното в договора предимство на държавата като кредитор.
Мотивите за корекциите на приватизационния договор са откритите след сделката неосчетоводени стари задължения, които според АП са в размер на 187 млн. лв., а по изчисления на купувача са 310 млн. лв. Намаляването на следприватизационните ангажименти се превърна в редовна практика на АП. Проблемът при "Кремиковци" е, че малката българска фирма "Дару металс" беше предпочетена пред турската "Ердемир" точно заради поети инвестиционни ангажименти и гаранции, които сега се редуцират.
След неколкомесечно управление на "Кремиковци" "Дару металс" заяви пред агенцията, че дълговете на комбината не са 540 млн. лв. (както е записано в приватизационния договор), а 850 млн. Констатациите за неосчетоводените задължения са от одит на "Делойт и Туш". АП от своя страна направи своя проверка чрез консултантската фирма "Ърнст и Янг". И двете проверки са констатирали наличието на по-големи дългове от записаните в приватизационния договор. Агенцията признава за наличието на неизвестни задължения към момента на сключване на сделката към Националния осигурителен институт в размер на близо 76 млн. лв., към данъчната администрация - за 37.5 млн. лв, както и към други кредитори - на стойност 74 млн. лв. Близки до комбината източници обаче твърдят, че част от увеличението в дълговете е резултат от нови сделки и са натрупани по време на управлението на "Дару металс".
В дългият списък на кредиторите на "Кремиковци" най-проблемно се оказа задължението към НОИ. Според два ревизионни акта на института за 1998 г. и 1999 г. предприятието има необслужвани задължения в размер на 76 млн. лв., заради които банковите сметки на "Кремиковци" вече месеци наред са блокирани до определени суми. От "Дару металс" са оспорвали размера на задълженията по актовете, но дори и признатата от тях сума от 63 млн. лв. е значителна (с нея "Кремиковци" е безспорен лидер в списъка на длъжниците на НОИ). В ход са преговори между осигурителния институт и "Дару металс" за разсрочване на дълга за три години.
Неяснотите около търговете задържаха цената на записите
Теодора Василева
Пазарът на компенсаторни записи не реагира на обнародвания преди седмица списък на недвижими имоти, които ще бъдат предложени срещу реституционни книжа. Цените на записите останаха непроменени (около 13% от номинала) въпреки появата на нова възможност за използването им. Причината за липсата на бърза реакция едва ли е само летният сезон. Проблемът не е и в качеството на предложените над 1400 обекта, а по-скоро в неяснотите кой точно и по какъв начин ще може да участва в търговете.
