Мнозинството уволни академик Сендов
Иван САШЕВ
Управляващите удариха предизборно социалистите, след като с гласовете на коалиционните си партньори от Народен съюз свалиха Благовест Сендов от досегашната му длъжност на заместник-председател на 38-то Народно събрание. За парламентарното мнозинство това се оказа лесна задача, тъй като за изпълнението бяха необходими 50%+1 от общия брой на депутатските гласове. Експресното решение, взето предварително на "Раковска" 134, постигна своя ефект на изненада поради факта, че миналата седмица управляващите посъветваха академика сам да си подаде оставката. След заседанието на Националния съвет на СДС във вторник сините обаче заявиха, че оставката на Сендов е приоритет №1 за парламентарната им група. Като главен мотив за подобен ход те посочиха скандалното поведение на заместник-председателя на НС по повод миналогодишното му посещение при югославския президент Милошевич и "личното" му писмо до израелския президент Езер Вайцман, в което оспорва ролята на Борис III при спасяването на 50 000 български евреи по времето на холокоста. Така академикът бе обвинен в систематично нарушаване на чл.77, ал.2 от конституцията и в уронване престижа на българския парламент и държава. Всъщност на тези мотиви бе построено и внесеното в сряда от 103-ма депутати от СДС и Народен съюз проекторешение за оставката му.
В четвъртък след близо петчасов дебат 130 депутати от управляващото мнозинство произнесоха своята "присъда" и отстраниха представителя на ПГДЛ от парламентарното ръководство.
Въпреки заявената от лидерката на БЗНС-НС Анастасия Мозер особена позиция по въпроса за оставката Народен съюз подкрепи безапелационно инициативата на коалиционния си партньор. С подчертан интерес се очакваше гласуването на депутатите от ДПС, с което традиционно се спекулира в зависимост от това чия позиция подкрепя. Хората на Доган обаче не поднесоха изненада и тактично се въздържаха от гласуване. Евролевите депутати пък гласуваха против, излизайки с "оригиналното" становище по въпроса, че осъждат поведението на Благовест Сендов, но защитават правото му на лично мнение. Против гласуваха и т.нар. независими депутати с изключение на един, който се въздържа.
Веднага след отстраняването на Сендов от ръководството на парламента сините депутати с явно задоволство от добре свършената работа напуснаха бързо парламентарната зала. А соцдепутатите единодушно определиха поведението на управляващите като "класическо предизборно мероприятие". Според правилника на Народното събрание ПГДЛ е в правото си да предложи друг, който да ги представлява в парламентарното ръководство. Стана ясно обаче, че социалистите няма да бързат с решение по този въпрос и дори заявиха, че може изобщо да не предложат заместник на Сендов. В петък 55 депутата от парламентарните групи на опозиционните партии и трима независими внесоха искане до конституционния съд за обявяване свалянето на Благовест Сендов за противоконституционно. Едва ли социалистите ще се лишат от правото си да имат постоянен представител на парламентарната трибуна. Оставката на Сендов може да има и положителен ефект върху имиджа на столетницата, тъй като академикът редовно вбесяваше и колегите си вляво с неадекватни изказвания, представени като позиция на партията.
Сблъсък от специален вид
Десислава ГАВРИЛОВА
Експозиция от 60 платна на 30 български автори и 50 творби от 25 корейски художници бе избрана за начало на поредица културни събития, с които се отбелязва 10-годишнината на дипломатическите отношения между двете страни. След премиерата си в Софийската градска художествена галерия сбирката ще гостува през октомври в Галерията за модерно изкуство в Сеул. Преподавател по изящни изкуства там е един от основните инициатори на събитието - проф. Лий Ду Шик, представил неотдавна самостоятелна изложба в галерията на "Гурко" 1. Негов е и подборът на творбите, с които корейските артисти гостуват у нас.
Представата за невъзможното на пръв поглед съжителство между две толкова различни култури е преодоляна от модерността. Именно тя позволява да се избегне противоборството на традиции. Етнокултурните и народопсихологични натрупвания са превърнати в умело втъкан пласт от дискретни препратки. Или просто в полъх на различност. Много малка част от картините могат да бъдат определени категорично като корейски или български, без предварително да се познава творчеството на автора. Присъстват, разбира се, и творби, стъпили на специфични за всяка от страните реалности. Някои платна пренасят във вглъбеното безвремие на източната мъдрост (Парк Ханг Риул), от други лъха ароматът на рози от Шарон и хибискус - националните цветя на корейците (Ча Дае Юнг, Юн Хюнг Сун).
Изборът на българските участници е повлиян от желанието да бъдат представени творци от 30-те години насам. Така в експозицията намират място изявени автори от различни поколения: Любен Зидаров, Магда Абазова, Георги Баев, Георги Божилов - Слона, Светлин Русев, Енчо Пиронков, Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Венци Занков, Миглена Александрова, Георги Тушев, Хубен Черкелов, Надежда Кутева... Известна дисхармония внася затруднението да се открие вътрешната логика при подредбата на платната. След разпокъсано редуване на корейски и български автори се стига до определено силни натрупвания на творби само от една националност. Но според директора на СГХГ Филип Зидаров това е "опит за сблъсък от специален вид". Двете части на изложбата са съставени от "две отделни колекции на две идеи за съвременната национална изява на традиционната живопис".
Мусака с грах
Цаньо СЪРНЕВ
Почистеният, измит и ситно нарязан лук се задушава в растителната мазнина до омекване. Прибавят се дребно нарязаните домати и се задушават десетина минути. Сипва се изчистеният и измит ориз, залива се с малко топла вода и се задушава до набъбване.
От брашното, маслото, млякото и яйцата се приготвя бешамелов сос. Смесват се оризът и грахът, посоляват се и се разбъркват с две трети от бешамеловия сос. Сместа се изсипва в намазана с масло тава и се пече във фурна. Почти готовата мусака се залива с останалата част от бешамеловия сос, поръсва се с настъргания кашкавал и се запича пет минути.
Поднася се с кисело мляко.
Грях и грах българинът консумира без остатък ...
И тогава окото ми се залепи за граха! Зелен като долара, той минава за аристократ сред семейство "Бобови". Кръглият има много стар и знатен род. Грах са намирали още в наколните жилища. Спомняте ли си кога е било това? И кой беше министър на строежите? Днес нашите жилища освен панелни са и за наколенчване. Имам предвид, че ни поставят в тази поза, когато дойдат сметките за енерго- и топлоносителите. А винаги излиза на сметка да видиш сметката на някого!
След време, ако се случи археолозите да зачоплят над праха ни, едва ли ще намерят грах. Грах и грях българинът консумира без остатък.
Грахът е царят на зеленчуците, ако това не обижда онези надменни аспержи. Но не по красота или овалност на тялото, а по хранителна стойност. Не му е малко количеството вода, но и не гони краставицата - дави се до 80 процента. Останалото са въглехидрати, белтъчини, калций, фосфор, магнезий и витамини, от които изстрадалата ви душа има индустриална нужда. Ако сте тръгнали да отслабвате с грах, трудно ще доближите кожата до кокалите си, защото той надвишава два пъти другите зеленчуци по калоричност. Грахът обича да се меша много с месото, но истински другар му е морковът. Без него трудно ляга в някаква манджа. В невъзможна раздяла е и с чубрицата. Тъй като той трупа калории върху изтощени по принуда да вегетарианстват гърбове, чубрицата омекотява натиска му, като смъква артериалното налягане. А с едно кръвно, което ти е по-високо от заплатата, животът ти става по-малко мил и си готов да му развържеш края в изяви встрани от яденето. Но не встрани от мусаката с грах, нито пък далеч от кръстопътя на съвършенството!
"Абсолютни" солници и кино-салати
Ани МЛАДЕНОВА
"Оскар" е първият софийски клуб, който залага на една алкохолна марка и превръща присъствието й в стил. Бутилката на Absolut може да бъде видяна навсякъде в заведението на ул. "Славянска" (до ресторант "Крим"). И то не само по стандартния начин - като щампа върху подложки за чаши и пепелници, а също така във формата на столове, лампи, солници и т.н.
Иначе "Оскар" е от баровете, за които си личи, че не са правени с подръчни средства. При обзавеждането явно не е пестено и дизайнерът е имал възможността да осъществи всичките си идеи. Резултатът е добри пространствени решения и като цяло изчистена и приятна обстановка.
Освен сносния асортимент от алкохол "Оскар" предлага и лека кухня, като всички ястия, включени в менюто, са кръстени със заглавия на филми. Повечето салати представляват малко странни, но все пак улучени съчетания на продукти като кьопоолу, царевица, лук, босилек и чипс или пък макарони, бяло сирене, пушено пиле и майонеза. Изключение в това отношение прави само "Петият елемент", която се състои от четири традиционно свързани един с друг елемента - сирене, домати, краставици и маслини.
При сандвичите е заложено на по-широко разпространени рецепти, като тези, които си поръчат "Колкото-толкова" (с три вида сирене), няма да останат неприятно изненадани от размера. Солените палачинки "Шесто чувство" всъщност също не са лош избор.
Войната на Сюзан
Симона МИРЧЕВА
У нас мненията за многоликия феминизъм, предимно отхвърлящи и осмиващи, са несметно повече от оригиналните източници на автентично знание за него. Сред най-значителните класически феминистки текстове, които станаха достояние на български през последните години, трябва да споменем "Собствена стая" на Вирджиния Улф ("Хемус"), "Вторият пол" на Симон дьо Бовоар ("Колинс-5"), сборника "Времето на жените" (УИ "Св. Климент Охридски")... Останалите са разпилени из тематичните броеве на специализирани периодични издания. Сега можем да добавим още едно, наистина важно заглавие - "Против волята ни. Жените и насилието" от Сюзан Браунмилър (превод Виделина Димитрова, "Златорогъ", София, 2000). Авторката признава, че това е най-значителното дело на живота й до такава степен, че когато през 1975 книгата вижда бял свят, дълго не знаела какво да прави по-нататък. През 1984 издава Femininity, а с последната си книга In Our Time: Memoir of a Revolution възразява на тенденцията според нея за омаловажаване и изопачаване на женското движение в САЩ от 60-те до началото на 80-те.
През 70-те Браунмилър определя себе си като радикална феминистка и трябва да е била тъкмо такава, защото с "Против волята ни" посяга решително към тема, за която обществото предпочита да мърмори под мустак. Резултатът е впечатляващо, интелигентно издирване на истината за сексуалното насилие: от практиките, описани в Стария завет, до средата на 70-те. Браунмилър, която има десетгодишен журналистически опит зад гърба си, с професионална вещина събира и осмисля чудовищни данни и свидетелства за изнасилвания по време на Първата и Втората световна война, войната във Виетнам, Бангладеш и няколко революции, за да напише историята откъм позора на нейните войници. Авторката разлиства културните пластове на проблема - от класическите митове през средновековните религиозни схващания и прехвалената рицарска доблест на героите от цикъла за крал Артур до наши дни, дълбоко усъмнена във фройдистките му интерпретации. Педантично анализира усвояването на сексуалното насилие от масовата култура и преработването му в похотлив търговски продукт, който, върнат обратно на обществото, укрепва търпимостта към нечовешкото: Джим Морисън, Мик Джагър, Джими Хендрикс, Тенеси Уилямс, Алфред Хичкок, Норман Мейлър, Антъни Бърджис списъкът с нейните примери е дълъг и безкомпромисен. "Общественият сексизъм е умишлено опозоряване на жените с цел укрепване на мъжкото его чрез всевъзможни "доказателства" за неговото превъзходство по рождение (и за женската малоценност) настоява Браунмилър и изследва механизмите - полицейски, правосъдни, медийни, културни, с които обществото реагира, предимно неадекватно, на сексуалното насилие. Убедително описва омагьосания кръг - от приказката за Червената шапчица до сексистките образи на масовата култура - който манипулира жената още от детството, вменявайки й тъпата роля на красива и безпомощна кукла. Днес можем да кажем с ужас, че няма никакви изгледи книгата, с която Сюзан Браунмилър обявява своята лична война срещу сексуалното насилие преди четвърт век, да престане да бъде актуална. През тази година тя попадна и в дебата "учени срещу феминистки", предизвикан от книгата A Natural History of Rape на биолога Ранди Торнхил и Крейг Палмър, която прави аналогии между естествеността на насилственото чифтосване с цел продължаване на рода при някои инсекти и сексуалното насилие между хора. По този повод Браунмилър гневно пита: ако приемем подобна теория, какво става с унижението на жените? Мощният ангажимент на тази книга с общественото страдание прояснява, че в България феминизъм всъщност не е имало и няма. Има само безобидни флиртове с тази тема.
Същата музика
Райна МАРКОВА
Обичам далечни пътувания с автобус. Помагат ми да разбера кое е важно и кое не. Важно е онова, което мога да помъкна със себе си, уокмена например. В момента слушам Гуен Ли. Всъщност тръгнала съм на концерт. Етно-джаз, но не Гуен Ли, а Инфернъл Блу. Да. Цялото това лашкане е за да видя и чуя на живо Инфернъл. Предвкусвайки събитието, затварям очи, въздишам. Мисля си за приятелите, които ще видя, за алкохола, който ще изпия. Мисля си и за това момче на седалката до мен. Добре би било, ако е тръгнало натам, накъдето и аз. Най-трайните ми приятелства сякаш почват при временни обстоятелства, защо и сега да не е така?
Шофьорът пуска видео. "Лейди Бос". Слава богу, ушите ми са здраво затъкнати, но съседът нещо се раздвижва. Отваря сака си и също вади уокмен. Мъча се да зърна какво слага в него. Може би също Гуен Ли? Бих искала, за да си правим компания. И все пак - изключено. Пичът е freestyler, личи си, и никакъв джаз не би го развълнувал.
Ооо! Ето го любимото ми парче - Jones Sound. Преди още да открия, че това е име на провлак някъде около Гренландия, чувах бучене на море и звук на трошащи се айсберги. Честно! Дори рев на тюлени чувах, макар все тъй да не знам как точно тюлените реват. Слушам ги и сега и не мога да си представя, че някой друг, на педя от ухото ми слуша нещо различно, Бомфънк Емсийс например, и също му е добре. Непоносима мисъл. Но трябва да се примиря. Да се направя, че не забелязвам скорострелните, уж случайни погледи, както и собственото си проклето любопитство: какво, по дяволите, слуша той сега?
Светлински и Зорка ме чакат на Кравая според уговорката. Не съм ги виждала от година и се радвам, че Зорка има коса и се усмихва. Явно химиотерапията е дала ефект. Светлински обаче нещо се е спарил. Казвам му го, а той:
"Остави се. Тръгнах и аз по лекари". "И какво ти има? " "Никой не знае. Психосоматичен проблем някакъв. Ей така си ми призлява, ама ми призлява, казвам ти, без тонинко да ме боли. " Странно. Светлински е като бик. Учудването ми обаче прехвърля всякакви граници, когато разбирам, че със Зорка са се отказали от концерта. Та Светлински е музикохолик по рождение! Дори напъните на майка му да го прави пианист навремето не можаха да го отвратят. Е, стана адвокат накрая, но не е пропускал концерт от пубертета насам. Искам да знам защо точно сега? Как могат да пропуснат точно Инфернъл? Двамата пък се чудят на мен какво толкова се вживявам. Седят насреща ми долепени, досущ сиамски близнаци, смучат си шейковете и ме гледат с празен поглед. Става ми кофти. Много кофти. Мисля да си допия бирата и да тръгвам, но Зорка няма търпение и това да стане - между глътките мляска Светлински по бузите и му гука като на бебе.
- Миличко - чувам я да казва, - по-зле и от теб бях, но се оправих, а ти си провесил нос? Аз те разбирам. Разбирам те, разбирам те, разбирам те, както никой друг. Втълпи си го най-сетне!
Имам чувството, че продължават разговор, който са водили, преди да се появя. Била съм излишна през цялото време, без да знам.
- Зори - отвръща Светлински, - никога не си била по-зле от мен, че да ме разбереш сега. Затова ти казвам, отивай си.
- На мен ми извадиха кило тумор от дроба, а ти говориш, че не съм била достатъчно зле. Ти заряза ли ме? Не! Как тогава искаш аз да те зарежа.
- Зори, твоето неразположение е... телесно. Няма нищо общо с моето. И двамата сме болни, но от различни неща. Разбираш ли. Това е друга музика. Раз-лич-на. Умираме по различен начин.
Тънките като паяжина ръце на Зорка увисват във въздуха. Не мога повече да гледам това, набързо плащам и ги оставям. Целта ми е да забравя, преди още да съм се сляла с пъстрото фенство на Инфернъл.
Бонго, Уърси, Доктора, Таня-Хипопотамчето са тук. Насядали са при пилоните. Явно чакат още само мен, защото, като ме виждат, стават.
Разменяме си целувки, приказваме един през друг, досущ като хора, дето не са се виждали отдавна - само несъществени неща. То кое ли от случилото се междувременно е съществено в сравнение с онова, дето тепърва има да се случва? Вече мога спокойно да кажа - купонът почва. Чувствам се добре. Почти. На входа се трупат хора. Сигурна съм, че след малко ще се почувствам абсолютно, безостатъчно щастлива сред тях, на вълните на същото, на което и те - неколкочасов непрекъснат йоннен оргазъм.
Точно тогава те виждам. Ники! Не смея името ти да извикам, да не ми се смее тайфата. Бях ти мail-нала уж небрежно, че идвам. Ти не ми отговори, но ето те сега тук. Не е заради мен, заради музиката е. Но и аз съм тук заради музиката. Всичко между нас е свършило. Няма значение кой от двама ни пръв вампиряса и кой пръв почна тия садо-мазо игри. Доколкото си спомням, най-интимното, което ни се е случвало от година насам, е, когато на държавния изпит ти погрешка си тръгна с моята торба вместо със своята. Така научи каква марка превръзки ползвам, а също и че си водя дневник, в който ден след ден записвам колко ми липсваш и как се надявам връзката ни да продължи. Тра-ла-ла. Не го броя за слабост. Беше си произшествие. Сега обаче с пълно съзнание отивам при теб и ти казвам "здравей". Точка за теб! Но не бързай да се радваш. Тъкмо да подмина с подчертано безразличие, ти ме спираш: "Я чакай! Какво си ми пратила в пощата, дундо. Не съм очаквал такова порно-вдъхновение у теб."
Смръзвам се от ужас. Да не съм атачнала на теб погрешка някоя глупост от ония, дето си разменяме в нюз-групите? Ти се хилиш. Усещам, че ти е гот. Иска ти се да остана, но не мога, не смея. Научила съм се да не оставам - точка за мен! Ако сега обаче този прожектор там горе внезапно се откачи и се стовари върху главата ми, ще я разцепи на две. И ти ще можеш да надзърнеш и да разбереш какво се е разбръмчало вътре. Може дори да се окаже същата музика, дето се е разбръмчала и в твоята глава, но друг начин да го разбереш няма. И е изключено аз да го искам.
Слънце в душата на танца
Андроника МАРТОНОВА
Очертай ми с филтри розов залез, остатъци от старо слънце с огледало сътвори. После пък - луна ми запали. Пусни ми 500 киловата звезден блясък, раздухай с мощен вентилатор топъл вятър. Включи апаратурата за тънка нощна мараня. Но, моля те, недей да ползваш машината за ситен дъжд! А след това едва изпей, че ме обичаш... Това е любовна сцена между Джийн Кели и Деби Рейнолдс. Въпреки че всичко изглежда малко на шега, че пейзажът е изкуствен, а романтиката е плод на киностудийна техника, тя е една от най-въздействащите в историята на мюзикъла. Защото става въпрос не за кой да е филм, а за легендарния "Аз пея под дъжда" (1952, представен на DVD от "Александра видео"). Режисьорският и хореографски тандем Джийн Кели и Стенли Донън за близо 15 години съвместна работа изгради новото лице на холивудската музикална комедия. Лице, различно от дотогавашните тривиални ревюта и стерилни паради на шоугърли. По същото време - края на 40-те и средата на 50-те - само Винсънт Минели прави от мюзикъла нещо по-ново и различно. Но той залага главно на екзотични фантастични сюжети. Докато Кели и Донън хващат зова на танца в ежедневието - из улиците на града, между "кулисите" от бетон и стъкло. Освен това филмите им ефектно съчетават искрена сантименталност с лежерна сатира; класическа бродуейска хореография с дръзки акробатични номера; реализъм на действието с водевилни гегове. Изключително добре балансирани, всичките противоположни компоненти оформят характерния стил на Кели и Донън, разпознаваем в заглавия като "Със свободно сърце", "На развлечение", "Предимно ясно небе". Но най-доброто им постижение е "Аз пея под дъжда".
Сюжетът разказва за прехода от нямо към звуково кино (края на 20-те години) и комично-драматичните ситуации, които настъпват във филмовите студия. Дон Локуд (Джийн Кели) и Лина Ламон (Джий Хейгън) са звездната двойка на "Монюментъл пикчърс". Двамата са коренно различни както по характер, така и по талант, но с цената на компромиса успяват да се сработят някак на снимачната площадка. И немите им филми се радват на огромен успех. Но в един прекрасен ден конкурентна компания прожектира първата говоряща лента - "Певецът на джаз". Звездите на Локуд и Ламон са застрашени да помръкнат. Защото, докато Дон идеално се справя с уроците по правоговор, от Лина нищо не става. Новият им филм е обречен на провал. Единственият начин пискливият и неприятен тембър на актрисата да бъде скрит е дублажът. Студиото, актьорите, продуцентът - всички се спасяват благодарение на не толкова популярни лица. И най-вече на талантливата старлетка Кати (Деби Рейнолдс) - любимата на Дон.
"Аз пея под дъжда" не е само закачка с киноиндустрията. Кели и Донън шампанизират цялата епоха на джаза. Дори се мярка персонаж с име Зелда - "случайно" съвпадение със съпругата на Скот Фицджералд. Звучат евъргрийните на Артър Фрид и Насио Хърб Браун от 20-те години. Тяхна е и Singin' in the rain. Всъщност във филма има само една оригинална песен, написана от Роджър Ивънс специално за мюзикъла. Нейният текст е поредица от... скороговорки. А те пък великолепно си кореспондират с почукванията на налчета в ритъма на степа. Джийн Кели доказа, че за този танц вече не е задължителна равната твърда повърхност. Той може да се развихри навсякъде. Дори когато навън вали дъжд. Важното е в душата на танца да има слънце.
Алис Купър: шок и рок
Музикалният демон завършва турнето си Brutal Planet 2000 в София
Ивайло КИЦОВ
На 29 юли бащата на шок-рока Алис Купър стъпва на сцената на стадион "Академик". Съвсем скоро след "Моторхед" още един музикален мастодонт е готов да пее за своите фенове, които го чакаха близо 30 години. В цената на удоволствието влиза и гигът на подгряващата банда "Контрол". Организитор е агенция "Прима" със съдействието на "АРА аудио-видео", в чийто каталог е новият диск на Алис Brutal Planet. Освен песните от него шоуто съдържа всичко по-значимо от репертоара на рокаджията. С този концерт той завършва турнето си Brutal Planet 2000.
Алис Купър си е избрал звездно обкръжение за концертите. В него са Ерик Сингър (удрял барабаните за "Кис"), китаристът Райън Рокси (работил със Слаш от "Гънс енд роузис"), басистът Грег Смит (свирил с Ричи Блекмор), Тери Зиг Заг (тур-клавирист на "Гънс") и Питър Фризън (известен от редиците на "Ди Олмайти").
Музиката обаче е само едната страна на купона. Другата е театърът. От години концертите на Алис Купър имат ефектна сценография с постоянни атрибути като гилотина, бесилки, електрически стол, живи змии и пищни жени. Плюс огромен брой фойерверки и машини за дим. Самият рокаджия поддържа имидж на демон, обилно гримиран в червено и преобладаващо черно.
Тъмни са и гамите в неговия нов диск. Парчетата в Brutal Planet показват, че музикантът не е обуздал авантюристичния си дух. Саундът на Алис е завил към по-ранните му, твърди албуми. Това не пречи обаче да звучи съвсем модерно. За първи път в своята кариера Купър прави изцяло дигитален проект. Хитове в него са титулната песен, Eat Some More, Blow Me A Kiss и Pessi-mystic. А Take It Like A Woman е страхотна балада от класата на Only Woman Bleed.
Каква всъщност е разликата между Алис Купър и Винсънт Фурние, както е истинското име на ветерана? "Образът на Алис за мен е малко нещо Дракула, малко капитан Хук и малко Зоро - любимият ми герой - казва звездата. - Затова още държа меч на сцената."
Алис Купър е роден като Винсънт Фурние на 4 февруари 1948 в покрайнините на Детройт, Мичиган, близо до автомобилните фабрики. По-късно семейството се премества във Финикс, Аризона.
А как се е родил Алис Купър? Това става през 1968. Тогава мениджърът на музиканта кани гости при майка си. За да ги забавлява, тя събира всички около дъска с азбуката, използвана за викане на духове. Още от самото начало на играта показалецът изписал името Алис Купър. Което дало началото на легендата, че начеващият изпълнител е преродено младо момиче, набедено за вещица и изгорено през XVII век на клада.
Първата си група Алис (все още като Винсънт) сформира заедно с двама свои съученици и я кръщава "Иъруигс". Момчетата се вдъхновяват от "Ху", "Ярдбърдс" и от персонажите на Чандлър, Дашиъл Хамет, братя Маркс. По това време те са на по 16 години и тръгват, пародирайки "Битълс" и "Ролинг стоунс". Нарочно свирят шумно и криво, за да отблъснат публиката. Точно това обаче приковава вниманието на вездесъщия Франк Запа, който през 1969 урежда на състава договор с новата си компания Straight Records.
Първият пробив на Алис Купър в класациите е през 1971 със сингъла Eighteen, но световният успех идва на следващата година с проекта School's Out - в десятката на чартовете в САЩ и на първо място в Англия. Нататък се нареждат все хитове: Billion Dollar Babbies (№1 в сп. Billboard), Muscle Of Love, Welcome To My Nightmare - всеки един от които е в Топ 10 на Щатите. След известен спад Алис Купър се връща триумфално през 1989 с диска Trash, който попада в Топ 40, а сингълът му - в Топ 10. Албумът Hey, Stoopid (1991) e представян на живо от Алис, съвместно със Слаш, Стив Вай и Джо Сатриани. Други известни музиканти, с които символът на шок-рока е работил, са Роб Зомби, Крис Корнел от "Саундгардън" и солокитаристът на "Бон Джоуви" Ричи Самбора.
Как Емануил Йорданов прочете евангелието
Йово НИКОЛОВ
И този вътрешен министър влезе в полемика с журналистите заради данните за увеличение на престъпността и се хвана за калкулатора. Миналия вторник в МВР беше свикано спешно заседание с директорите на РДВР и национални служби заради увеличаването на бомбените атентати. То беше предизвикано от взрива пред апартамента на силистренския окръжен прокурор, от стрелбата с гранатомет по сикаджията Поли Пантев, опита за убийство на зам.-шефа на "Арсенал" в Казанлък, бомбите в Плевен, тройното убийство във Вълчи дол и т.н. И изведнъж се оказа, че престъпността е подскочила нагоре през последните шест месеца на тази година според медиите. Каква изненада! Според вътрешния министър Емануил Йорданов обаче тя е намаляла с 5.6%. И се започна един дебат кой как чете евангелието.
Вероятно вътрешният министър е прав да твърди, че според изчисленията на МВР като цяло престъпността е намаляла. Засега той не е дал основание да не му се вярва и е достойно, че си признава и нелицеприятните данни. Но не е прав да ни казва как да четем и тълкуваме статистиката. И неговият предшественик Богомил Бонев три години ни убеждаваше, че кривата на криминалните прояви непрекъснато слиза надолу, а разкриваемостта при него достигна социалистически измерения. Той дори обвини журналистите, че взимали пари, за да създават психоза по вестниците.
Според сегашния доклад на директора на полицията ген. Васил Василев с 5.6 на сто са намалели домовите кражби, с 40 на сто - измамите, горе-долу с толкова изнудванията, с 53.8 на сто ограбванията на МПС и т.н. Въпросът обаче има няколко други, и то важни аспектa. Голяма част от престъпленията срещу собствеността всъщност не се регистрират от полицията. Хората просто не се оплакват в районните, защото намират това за безсмислено губене на време и не подават т.нар. ЗМ (заявителски материал). И като не се записват в тетрадката, няма как да влязат в статистиката. А това означава, че доверието в полицията е спаднало.
Затова, когато се сравняват параметрите на престъпността, за най-точен показател се смятат тежките престъпления, каквито са убийствата, въоръжените грабежи, взривяванията. Логиката е елементарна - това са актове против личността, които задължително се регистрират от полицията и се образува следствие. А точно тези показатели показват ръст нагоре. Бомбените атентати в сравнение със същия период от миналата година са с 12 повече. Умишлените убийства са нараснали с 20 на сто, въоръжените грабежи - със 17 на сто, умишлените палежи - с 50%, кражбите на автомобили - с 24 на сто. Затова са прави наблюдателите, като констатират, че престъпността като цяло се е вдигнала.
Причините трябва да се търсят в няколко посоки. Безусловно първата е в отстъплението на държавата като цяло. Серията корупционни скандали през пролетта показа на обществото другото лице на политиците. Неясните и некатегорични мерки на управляващите по този проблем изпратиха недвусмислен знак към сенчестия бизнес и свързаните с него силови структури, че властта дава назад. Престъпниците първи усещат кога държавата отстъпва и излизат на светло с познатите прийоми. Втората причина е, че управляващите не успяха да поставят ясни рамки за развитието на бизнеса и да наложат правила през последните три години и търпението се изчерпа. Точно обратното - властници се включиха със съмнителни съдружници в изграждането на своето частно стопанство, което приватизираха от обществото.
Серията от атентати е или заради дългове, или за отстраняване на конкуренцията, или за отмъщение. Все белези на бизнеса без правила. И тъй като голяма част от управляващите са длъжници на сенчести бизнесмени, може да се очаква още по-голяма ескалация на напрежението и посегателствата. Третата причина за сегашното състояние на криминогенната обстановка е в демотивацията на личния състав на вътрешното министерство. От другата страна е липсата на авторитет в ръководството на МВР. Хората, които работят в момента в сградата на ул. "Шести септември" №29, още не са станали екип. А кратката история на вътрешното министерство от 10 ноември 1989 г. насам показва, че там е нужен отбор, който да си вярва, да се подкрепя и да увлича. В по-ново време това го доказа управлението на Николай Добрев, който трябваше да управлява министерството със заместниците на предшественика си Любомир Начев. Те бяха удобни за управляващия тогава Жан Виденов, защото задоволяваха желанията на теченията в БСП за баланс в силовото министерство, но там всеки работеше за своя клан в партията. Доказа го и управлението на Богомил Бонев. Докато той и секретарите му действаха в екип, работата в МВР показваше резултати. От момента, в който Бонев си повярва, че може да е самостоятелен играч, и се капсулира, показателите на МВР тръгнаха надолу. Например тенденцията за увеличаване на кражбите на автомобили е още от октомври 1999 г., т.е. три месеца преди Бонев да бъде уволнен от Костов.
Една от грешките на сегашния вътрешен министър е, че не заложи на доверието, а на съмнението. Той не гласува доверие на нито един от бившия екип на Бонев, но и не намери сили да създаде свой отбор. В сметките не влизат двамата негови заместник-министри, които май работят в дълбока нелегалност. Емануил Йорданов смени шефовете на няколко национални служби и регионални дирекции, без да има свои фаворити за техните места. Така си откри тила и не спечели авторитет. Смените, от друга страна, влияят на средния и нисш състав в министерство под пагон, каквото все още е МВР.
"Една мутра влязъл в аптека и поискал да си купи хляб. Няма хляб, господине, тук продаваме само лекарства, отговорил му аптекарят. Не ме интересува, бе, искам хляба, казал мутрата и пребил фармацевта. На следващия ден случката се повторила. На третия мутрата пак влязъл в аптеката и преди да си отвори устата, фармацевтът го попитал: Хляб ли искате, господине? Какъв да бъде - бял, ръжен, диетичен? Глупости, казал мутрата. Хляб вече продават във всяка аптека. Имате ли кисело мляко? " Това е популярен виц от серията "Мутри". Той е показателен обаче за отношението на вътрешното министерство към престъпността. Нито един министър досега не е гледал в перспектива развитието на престъпността. Престъпността е онова образование, което се развива най-бързо в обществото. Затова западните полицаи казват, че винаги вървят крачка след новите форми на престъпността. Нашето МВР винаги е тичало няколко обиколки след тях. Това до голяма степен обяснява параметрите на различните видове посегателства.
Защо например са намалели грабежите на автомобили с 53.8% през шестмесечието? Защото не се извършват грабежи на скъпи автомобили. Скъпият автомобил има няколко защити и е добре шофьорът да бъде изхвърлен, докато двигателят работи, за да не се налага да се разбиват аларми и имобилайзери. Затова и често му опират пистолет в главата, за да не шава. А защо не се крадат скъпи автомобили? Ами, защото нямат пазар. ГКПП-тата бяха затворени и крадените скъпи коли вече трудно се изнасят през границата, а у нас няма кой да ги купува. Все пак кражбите на коли нарастват. На автомобили от средния клас, джипове и микробуси. Първите се крадат за откуп - техните собственици нямат толкова пари да ги застраховат в новите силови компании и затова плащат рекета от няколко хиляди марки. Вторите се крадат, защото имат пазар в Косово. В размирната сръбска провинция особено много се търсят автомобили с висока проходимост и лекотоварни коли.
Ако в анализаторските центрове на МВР си бяха направили труда да вникнат в тези елементарни неща миналата година, сигурно сега нещата щяха да изглеждат другояче. А така нещата се натрупват и водят до увеличаване на престъпността. Перспективата не е никак розова. Точно обратното, очакванията са, че кривата ще се качва още, ако МВР не вземе драстични мерки. Но първо да анализира причините и тогава да търси виновните.
Измислицата компенсаторни записи и бонове
Как държавата отново измами частните собственици и техните наследници
Преди повече от 50 години в името на държавата и народа бяха разграбени имотите на онази част от прогресивното население, която допринасяше за цялостния икономически облик на страната ни. Беше ограбена класата, която вървеше по естествения път на развитие на обществото и следваше законите на стопанската инициатива и която създаваше условия и предпоставки за икономическото израстване и замогване на хората. Безразборната национализация отне имуществото не само на по-богатите - банкери, фабриканти, предприемачи и други, но и на селяните и занаятчиите, изграждащи една голяма част от средната класа - основата на всяко демократично общество. Властта посегна дори и на най-обикновените хорица с по няколко домашни животни в къщата си и няколко декара земеделска земя.
Всъщност това не може да се нарече национализация, тъй като от заграбеното се ползваше не нацията, а партийната олигархия и доскоро неизвестни никому мързеливи и некадърни индивиди. Резултатът от това 50-годишно безумие е известен на всички.
Промените у нас започнаха с обещанията на новите управляващи за пазарна икономика. Частната собственост беше обявена за неприкосновена. Точно така - НЕПРИКОСНОВЕНА. Това принципно положение беше закрепено и в чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България. Идеята е следната - във всички съвременни държави истинска пазарна икономика и положителен икономически растеж може да има само ако съществуват частни собственици с РЕАЛНА СОБСТВЕНОСТ. По тази причина бяха приети и така наречените реституционни закони, имащи амбициозната цел да възстановят отнетото имущество и демонстриращи справедливост за всички, ощетени от предишния режим.
От този момент нататък започват типичните може би за българския модел неуредици и недомислия. Ясно е, че поради различни причини голяма част от заграбеното някога днес не съществува и не може да бъде върнато на собствениците, респективно на техните наследници. Затова и през 1997 г. беше приет макар и със закъснение Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), многократно изменян и допълван след това. С този закон се цели обезщетяването на собствениците на недвижимо и движимо имущество, чиито имоти не могат да бъдат възстановени. Една много голяма част от собствениците следва да бъдат обезщетени с компенсаторни записи. За одържавените си имоти те получават писмен документ - удостоверение за компенсаторни записи на стойност, която се предполага, че е равна на стойността на отнетото имущество. Тук се поражда една несправедливост и неравнопоставеност с другите собственици, чието имущество съществува в момента на реституирането или пък са получили акции или дялове от предприятията, намиращи се върху техните имоти.
Несправедливостта се състои в това, че, от една страна, духът на закона признава обезщетените с компенсаторни записи априори за ограбени от една тоталитарна власт, а от друга страна, не се създават условия тези собственици да могат да се възползват от своето лично и на дедите им имущество. Те са принудени или да продават на безценица записите, или да очакват в бъдеще неопределено време някакви хипотетични шансове да участват в търгове за закупуване на държавно имущество или в приватизацията на непригодни предприятия, или да се надяват да получат реалната номинална стойност на записите.
В тази връзка не е ясно защо тези хартийки са наречени компенсаторни записи, когато те с нищо не компенсират притежателите си.
За разлика от тях собствениците, чиито имоти съществуват и има възможност да бъдат реституирани, от момента на възстановяването им реално се ползват от имуществото си чрез отдаване под наем, продажба или други форми на стопанска дейност. Тоест икономическата облага е моментална и носи добри доходи, в което няма абсолютно нищо лошо. Напротив, точно това са идеята и смисълът на закона.
Неприемливото е, че се появява двойно неравенство между лицата, които имат право на реституиране на имущество. Тези, които се обезщетяват с компенсаторни записи, веднъж са били ощетени при одържавяването на имотите им, без нищо да са получили насреща. Втори път са ощетени, когато вместо с имущество се обезщетяват с т.нар. компенсаторни записи. Всеобщ е принципът за равностойно обезщетение, т.е., когато една вещ не може да бъде възстановена, тя се замества от нейната парична равностойност или по желание на правоимащия - с друга подобна вещ. Този основен постулат не е спазен при реституционните закони.
В замяна на одържавеното имущество част от собствениците получават това, което им е отнето, и се ползват веднага от него, а друга част получават хартии, издадени от държавата без никакво покритие. По този начин се противопоставят субекти с еднакви права и претенции, като законът - в нарушение на правните принципи - е поставил едните в по-неблагоприятно положение от останалите.
Казаното дотук се отнася и за издаването на всякакви други видове компенсаторни бонове или компенсаторни жилищни записи.
Единственото решение е държавата да поеме отговорността за действията в своето минало и да осигури истинско парично обезщетение за тази част от населението на страната, чието имущество е било ограбено и не може да се възстанови.
Разбираемо е, че са нужни значителни средства, но с това държавата ще покаже, че наистина е заинтересована от създаването или по-точно от възстановяването на една голяма икономически независима прослойка.
Защото частният собственик отъждествява държавата не с определена партия или организация, а просто като държава, която или се грижи за неговата неприкосновена и реална собственост, или създава измислица след измислица.
Силвия Хараламбова, притежател на измислени компенсаторни записи, Пазарджик
Глупостопроизводители ще създават сдружени напоители
Проект на закон за сдружения за напояване е последният шедьовър на чиновническата мисъл, която по фаустовски все добро желае и все гафове твори.
Правилно решили чиновниците в агроведомството да се преборят с болния проблем за напоителните системи. Напънали се и родили "особен вид правен субект с хибридна правноорганизационна форма" (). Творението на аграрниците - сдружения за напояване, ще са юридически лица, но нямащи нищо общо с Търговския закон. За учредяване на сдруженията са нужни поне половината от собствениците в съответния район - като брой и като количество притежавана земя. Значи, ако притежавате или ползвате 80% от земята в един район, а другите 20% са собственост на 400 души, ще трябва да убеждавате още 200 от тях да ви станат съдружници напоители и после ще зависите изцяло от тяхната воля.
Новите сдружения ще разчитат на кредити за развитие на своята дейност, ще могат да вадят изпълнителни листи за своите вземания, но тях никой не може да ги бутне с пръст - те не могат да бъдат обявени в несъстоятелност, тъй като не са в обхвата на Търговския закон, а специалният закон за тях не предвижда такава процедура. Е, кой тогава ще даде заем на такива организации?
Иначе хитрата чиновническа душа му е намерила цаката как да се застрахова срещу евентуални критики за творене на неевропейски норми - "в областта на напояването няма специални актове на Европейския съюз и според Европейското споразумение за асоцииране не съществува изрично изискване за хармонизиране на законодателството", обясняват експертите на Върбанов.
Като е така, защо не вземем да приемем освен закон за сдружения на напояване и един закон за сдружения за подсушаване. На окъкали се агрочиновници. Сигурно е, че и в тази област няма специални актове на Европейския съюз и няма да има нужда от хармонизиране с еврозаконодателството.
Малките и средните предприятия: големи в Европа, дребни в България
Геновева ПЕТРОВА
Една от целите на икономическата политика на Европейския съюз е стимулиране развитието на малките и средните предприятия. В основата на тази политика лежи схващането, че малките и средните предприятия са бизнессредата, която предвид по-голямата склонност към рискови инвестиции най-често ражда иновации. Развитието на малкия и средния бизнес (макар и мотивирано не само с целта за насърчаване на иновациите) е един от приоритетите и на българското правителство.
Сравнението на официалните статистики на Европейския съюз и Националния статистически институт показва, че малките и средните предприятия играят ключова роля както в икономическото развитие на Европа, така и на България. Шестдесет и шест на сто от фирмите в рамките на Европейския съюз и 99 процента от предприятията в България са част от малки или средни по размер фирми. Но в последващата логика на сравнението между България и Европейския съюз по този въпрос се открояват и няколко характерни разлики.
Една от тях е в различните критерии за малки и средни предприятия. Според данните на Евростат това понятие обхваща компании с персонал до 250 души, което по същността си формира възможности за сериозно производство, а оттам и за допълнителни работни места. Под същото понятие в България се имат предвид фирми с не повече от 100 заети. Нещо повече - от всички малки и средни предприятия у нас 94 процента са с персонал до 10 души, тоест огромният дял от тях принадлежи към така наречените микропредприятия, което поставя българския среден бизнес в коренно различни позиции от европейския. Преобладаващата част от него - 81 процента, се състои от фирми в сферата на услугите и едва 16 на сто - от индустриални компании.
Свръхтежестта на сектора на услугите едва ли може да се тълкува като постиндустриализация на българската икономика. Мнозинството от българските дребни фирми функционират в качеството си на източник за прехрана единствено за собствениците и семействата им. И проблемът е не толкова във фирмите, колкото в условията.
Половината от пълнолетните българи и 52 от интервюираните частни собственици са на мнение, че през следващите една-две години в България ще се създават условия за развитието единствено на дребен частен бизнес. Неблагоприятната икономическа ситуация предполага по-скоро свиване на бизнеса до минималните му рамки, а не инвестиции, иновации и разкриване на нови работни места. Това не подценява ролята на малките и средните предприятия за икономиката на страната, но ги прави твърде различни по същността си от европейските.
Кухи децибели
Една свършена работа без фойерверк си е направо наполовина свършена. С дебата по свалянето на акад. Благовест Сендов от зампредседателската банка на парламента пет минути преди лятната ваканция мнозинството се постара да реши ефектно края на политическия сезон в своя полза.
Толкова децибели и куха реторика май че отдавна не е имало в пленарната зала. Дори автокомплиментите, с които правителството се отчете, преди да стегне куфарите за Евксиноград, не са същият гъдел за електората. И задрямалите от жегата вече са наясно, че битката за избиратели започна.
За есента остават задачи, които Костов съобщи на съпартийците си. Цял списък - уж препоръчителен, ама задължителен като книжките, които учениците трябва да четат през ваканцията - между тях са и промените в конституцията.
Най-екзотична е идеята за сваляне на имунитета на магистратите и депутатите, вероятно израз на европейския вятър на промяната в СДС. Но ако сините законотворци си бяха направили справка, щяха да видят, че христяндемокрацията започва оттам, откъдето се отрича правото на произволни намеси в законодателното тяло и съдебната система, т.е. от момента, в който двата стълба на модерната демокрация са законодателно защитени, за да отстояват националните интереси, а не са подложени на постоянни популистки заплахи от едно временно мнозинство.
Всъщност падането на имунитетите винаги е било лява идея, това е основната разделителна линия във френския Конвент преди повече от двеста години и оттогава никой не оспорва това, особено след поуката на якобинските гилотини. Едва ли СДС готви да гилотинира неудобните си противници, но подобно якобинско поведение говори за предстоящата популистка политика, която сините подготвят за предизборния сезон.
Който не е съгласен с нас, ще се прости с депутатското си или със съдийското си място, пък било и за неспазване на знака забранено завиването вляво. А който реши да се прави на синя мравка, ще бъде бързо накаран да си припомни всички по-големи или малки прегрешения, натрупани в синята банка компромати. Проблемът на СДС е обаче, че недоволството няма да започне от парламента, а улицата не можеш да я гилотинираш. Това якобинците също го усетиха на собствения си врат.
Звукозаписните компании срещу Napster - 1:0
Napster, една от най-популярните програми за откриване и записване на музика в Интернет (под формата на файлове в MP3 формат), беше забранена със съдебна заповед на окръжния съд в Сан Франциско миналия четвъртък. Предварителната забрана за работа трябва да влезе в сила в петък полунощ тихоокеанско време (10 часа събота сутринта българско време). Като причина за решението съдията Мерлин Хол Пател изтъкна факта, че Napster е замаскирана форма на музикално пиратство, а милионите потребители на програмата нарушават законите за интелектуална собственост, като си разменят песни и цели албуми без знанието и позволението на създателите им. Веднага след новината за предстоящото в петък изключване на сървърите на Napster абонатите на услугата рязко се активизираха, а сайтът стана практически недостъпен.
Софтуерът на Napster позволява на потребителите на Интернет да "виждат" музикални файлове, които други потребители имат на своите компютри. Използвайки софтуера, те могат да търсят и копират (доунлоудват) песни от компютрите на други хора. Посредством сървърите на Napster станаха достъпни повече от 800 хиляди отделни песни, намиращи се на дисковете на милиони компютри в различни държави. Това е и основният довод на защитниците на услугата - че тя не е нищо повече от безплатна размяна на файлове между музикални фенове.
Американската асоциация за звукозаписна индустрия, която защитава интересите на компании като Universal Music, Sony Music, Warner Music и EMI, приветства решението на съда и заяви, че напълно подкрепя Пател, който каза, че услуга, предлагана на повече от 20 милиона души по целия свят, не може да бъде наречена просто честна размяна на файлове между компютърни потребители. Въпреки че съдебната битка засега се печели от музикалните компании, създателят на Napster Шон Фенинг очевидно не е готов да загуби войната. Решението на съда ще бъде обжалвано във вторник, а адвокат на Napster в заседателната зала е Дейвид Боайе, известен като прокурор в делото срещу Microsoft.
Технически неизправен "Конкорд" уби 113 души
Причината за катастрофата на свръхзвуковия пътнически лайнер "Конкорд" са проблеми в двигателите и пукнатини в корпуса на самолета, констатира Френското бюро за разследване на инциденти (BEA). Самолетът катастрофира във вторник две минути след като излетя от парижкото летище "Шарл де Гол", и се заби в хотел в градчето Гонес, убивайки общо 113 души.
Разследването на BEA показа, че самолетът е показал сериозни дефекти още при излитането. На пистата са открити парчета от гуми, а според данни, получени от черната кутия, два от двигателите са отказали и една от трансмисиите за приземяване е блокирала напълно. По време на самото излитане командирът на екипажа Кристиян Марти е съобщил на контролната кула, че единият от двигателите на лявото крило два пъти е губил мощност. Диспечерите от кулата са предупредили екипажа за огромна огнена опашка, излизаща от задната част на самолета, но пилотите не са успели да реагират заради голямата скорост. Техническата експертиза е установила, че и вторият двигател на същото крило е блокирал, в резултат на което самолетът се е наклонил силно наляво и се е ударил в земята. Някои от експертите твърдят, че гумата, експлодирала при излитането, е причината за тежките пропуквания по корпуса на самолета и е ускорила катастрофата. Според една от първоначалните версии колелото, увредено заради спуканата гума, е задрало по пистата, след което металът на крилото се е пропукал и е започнало изтичане на гориво. Очевидци на катастрофата описват падащия "Конкорд" като огнено кълбо, което се разбило с огромна скорост в земята.
Това е първата катастрофа в 25-годишната история на "Конкорд". Повечето от загиналите пътници са германски туристи, пътуващи за Ню Йорк. Германското правителство изпрати специална делегация, водена от външния министър Йошка Фишер, за погребалната церемония в църквата "Мадлен", където бе траурната церемония на принцеса Даяна през 1997 г. Авиокомпанията "Ер Франс" съобщи, че ще покрие всички разноски по погребението и ще изплати 140 хиляди франка (20 хиляди долара) за незабавна помощ на семействата на загиналите и за лечение на тежките психологически травми.
Шахматистите са завладени от борсови операции
Eлеонора ГУНЧЕВА
Шахматист да играе на борсата се оказа толкова често срещано явление, колкото футболист пред ротативките. И докато вторите са много по-богати и могат да си позволят да практикуват хазарт в чист вид, то тези пред шахматната дъска предпочитат да използват паметта и умствените способности в предизвикателство да търгуват с акции.
"Напоследък борсата е нещо много модно между шахматистите от цял свят. Повечето от тях влагат всичките си пари в акции", каза гросмайстор Кирил Георгиев, който е на 26-о място в световната ранглиста на Международната федерация (ФИДЕ). Той самият играе на борсата във Франкфурт, тъй като "Бохум-31" е един от шестте клуба, за които се състезава в момента (ФИДЕ разрешава на шахматистите да играят за един клуб от всяка държава и с това състезателите си докарват сигурни доходи, каквито турнирите не им гарантират - бел.ред. ).
Другият ни топшахматист, Веселин Топалов (девети в листата на ФИДЕ), обяснява интереса на колегите си с това, че играта на борсата е близка до шахматната мисъл. Използва се концентрация, бързина на реакцията, нетрадиционно мислене, самостоятелност при вземане на решение - всичко, което се налага да се прави пред шахматната дъска. Кирил Георгиев предпочете да запази в тайна имената на колегите си, които инвестират в акции на борсата, но каза, че всички те са в топлистата.
"Нямам право да назова конкретни имена. Мога да кажа само, че всички имаме предпочитания и никога не се консултираме един с друг, тъй като се губи тръпката. Някои залагат на сериозни фирми, за които се знае, че е невъзможно да фалират. Печалбата от тях обаче не е много голяма, но пък е сигурна. Има шахматисти, които поставят парите си в по-рисковани акции. Те обаче по някакъв начин усещат, че там има голямо бъдеще. Аз до това ниво не съм достигал", допълни Георгиев.
Доскоро на мода сред шахматистите са били инвестициите в информационните технологии и предимно акции на Интернет-компании. След делата за монополизъм срещу "Майкрософт" обаче те загубили популярността си. "За да играеш на успешно на борсата, трябва да я следиш всеки ден, а това изисква време. Някои мои колеги са много доволни наистина, но знам други, които пък са загубили много. Един евентуален неуспех в бизнеса разконцентрира играта на шахматиста и се отразява много негативно на резултатите му", допълни Топалов.
За потвърждение на думите си той използва примера с Гари Каспаров, който преди време се беше захванал с много работи, дори с политика и бизнес. За него се говореше, че е станал търговец на оръжие и че има авиокомпания. Като политик не направи нищо, а и в бизнеса също не постигна особени резултати. Новият му подем се дължи на това, че е приключил със страничните от шахмата дейности.
Каспаров и Анатолий Карпов си остават най-богатите шахматисти. Гордостта на Карпов е най-голямата колекция от марки на шахматна и олимпийска тематика, която той притежава.
Самият Веселин Топалов обаче не е завладян от бизнесдела, въпреки че е опитвал на борси в Испания, където живее. Главните му приходи идват от турнирите. Желанието му е да изкарва парите си от шахмат до края на живота си. Това не е трудно, тъй като шахматистите имат дълга спортна кариера, но след навършване на 35-40 години, класата започва да спада.
"За мен е късно да изучавам борсата. Тя ми напомня казино, а аз не съм хазартен тип. Не обичам игри, в които шансът ми да спечеля е по-малък от 50 процента", обясни Топалов.
Накратко
Президентът на ЦСКА Любослав Пенев влезе в игра през второто полувреме на контролната среща с "Хебър 1920", завършила с 3:2. Бившият национал засега няма да се картотекира в европейските клубни турнири. ЦСКА започва да търси усилено нападател след катастрофата на Димитър Иванов, която го изважда от футбола до края на сезона.
Единствен Енрико Катуци (ЦСКА) от чуждестранните треньори в българското първенство има необходимия лиценз за работа във всички страни на Европа. Наставниците на "Нефтохимик", "Левски", "Ловеч" и "Славия" ще получат гратисен период, за да придобият необходимия лиценз, реши треньорската комисия към БФС.
Жоан Гаспар бе избран за президент на ФК "Барселона". Той бе вицепрезидент на напусналия Хосе Луис Нунес и победи с 54.87% от гласовете подкрепяния от Христо Стоичков кандидат Луис Басат. Правото си на глас упражниха 45 888 души, а очакванията бяха за 90 000, което прави 49.34 % от предварителните прогнози за гласоподаватели. Новият бос е 65-годишен и е директор на верига от хотели.
Бившият халф на "Барселона" Луиш Фиго стана най-скъпият футболист в света, след като бе купен от кръвния враг "Реал" (Мадрид) за 56.1 милиона долара. Той подобри наскоро поставения рекорд при трансфера на Ернан Креспо от "Парма" в "Лацио" за 54.1 млн. долара. Фиго ще получава 5.4 милиона долара годишно, а за разтрогване на договора му "Реал" определи сумата 160 милиона долара.
Националният ни отбор по тенис загуби с 2:3 от Израел баража за оставане във втора евро-африканска група за купа "Дейвис". Българите ще играят следващата година в по-долната трета група, където са Ботсвана, Мавриций и др. Министерският съвет прие устройствения правилник на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Според него щатът в Спортната палата ще бъде 136 човека с бюджет от 20 милиона лева за 2001 г. Парламентът пък прие поправка в Закона за спорта, според която може да има повече от един заместник-председател на ДАМС. В момента на тази длъжност са назначение Стефка Костадинова и Борислав Михайлов.
Ланс Армстронг (САЩ) спечели за втори пореден път най-престижното колоездачно състезание в света - обиколката на Франция. Втори се класира германецът Ян Улрих, а трети е Хозеба Белоки (Исп). Състезанието от 21 етапа и 6362.5 км завършиха общо 128 колоездачи. Звездата на италианското колоездене Марко Пантани отпадна в последната седмица на тура.
Световният рекордьор Майкъл Джонсън и Морис Грийн отпаднаха от състава на САЩ на 200 метра за олимпийските игри в Сидни, след като не завършиха поради контузии атлетическата квалификация на тази дисциплина. В Сидни двамата ще бягат в коронните си дисциплини - Джонсън - на 400 м, а Грийн - на 100 м. Във финала на 200 м Джонсън се отказа след първите 80 метра поради болки в лявото бедро, а Грийн се оттегли след 100 метра поради контузия на левия крак.
Тайгър Удс промени представите за голфа
Тъмнокожият младеж е най-добре продаваният спортист в света
Георги ФИЛИПОВ
Въпреки че голфът е далечен за нас спорт, българският фен сигурно е чувал името Тайгър Удс. Това е едно американско момче на 24 години с шоколадов цвят на кожата, който преобърна представите за смятания за най-аристократичен спорт.
Тайгър Удс доказа на света няколко неща:
През изминалата седмица Тайгър Удс влезе в историята. Той победи на откритото първенство на Великобритания, с което завърши своя първи Голям шлем. Преди него четирите най-престижни турнира са били печелени само още четирима - Джин Сарацен, Джак Никлаус, Бен Хоган и Гари Плейър, но Тайгър е най-младият от тях. В неделя (23 юли) той беше едва на 24 години, 7 месеца и 24 дни.
Удс започна своята историческа серия пред 1997 г. с победа на турнира "Мастърс". През миналата година се наложи в шампионата на Асоциацията на професионалните голфисти (PGA), а тази взе и Откритото първенство на САЩ. Когато спечели епична победа на US Open преди месец, той подобри рекорда за най-голяма разлика от втория в класирането по време на турнир от шлема - 15 удара.
Само пет години, след като стана професионалист, вече е лидер по спечелени пари от наградни фондове. Със своите над 17 милиона долара води с 2.5 милиона на втория в класацията Дейвис Лав III. Въпреки скромната си възраст Удс е водач в света по 20 статистически показателя, като оглавява всички листи за спечелени пари. Само през тази година от наградни фондове е прибавил 5.7 милиона долара.
За Едрик "Тайгър" Удс вече се говори като за най-добрия голфист на всички времена. Това, което го различава от всички останали, е уникалният му талант, който се разви още в най-ранна възраст. Досега се смяташе, че не е възможно да се постигнат подобни успехи на такава възраст в спорт, който се слави с дълголетието на своите звезди.
Удс беше едва на 21 години, когато облече зеленото сако на победител в турнира "Мастърс". И отново бе най-младият, и отново го направи с рекорд - разликата от втория бе 12 удара. Влезе в историята като първия тъмнокож голфист с победа на турнир от шлема. Същата година бе обявен за спортист на годината от авторитетното списание "Спортс илюстрейтид".
Тогава феновете на този спорт се разделиха на две. Едните вярваха, че това е новото дете-чудо по затревените игрища. Другите пък смятаха, че е просто проява на добра моментна форма. Оказа се, че оптимистите са имали право да му повярват. Оттогава Тайгър Удс чупи всякакви рекорди.
Добрата му серия продължи с още четири победи в същата година. На 21 години той стана най-младият лидер в световната ранглиста на PGA, като подобри постижението на германеца Бернард Лангер - 29 години.
През следващата година Удс направи почти невъзможното - спечели турнира "Джони Уокър класик" в Тайланд, след като преди последния кръг изоставаше на 18 позиция.
През миналата година Тайгър прибави втори турнир от Големия шлем към колекцията си - шампионатът на PGA. Успя да събере 6.2 милиона долара от наградни фондове, което бе 52% от абсолютния максимум за годината. Регистрира най-голямата разлика от втория в ранглистата - 7.46 точки. Там и досега се намира неговият партньор Дейвид Дювал, който е смятан за единствения голфист с шанс да бие лидера. Дювал обаче се провали нещастно на шампионата на Великобритания. Удс спечели 11 турнира само през 1999 г. и подобри рекорда за най-много поредни завършвания в първата десятка - общо 11 пъти.
За петте години професионална кариера някои специалисти започнаха да си задават въпроса дали той не се е превърнал в живата легенда на голфа. Отговорът според други наблюдатели все още е не.
Тайгър Удс има доста да поработи, докато стигне рекорда на Джак Никлаус от 18 победи в турнири от Големия шлем. Никлаус има шест титли от турнира "Мастърс", четири на "US Open", три пъти е печелил във Великобритания и пет пъти е завършвал първи на шампионата на PGA.
За сметка на това Удс има на разположение много години спортна кариера пред себе си. Ако продължи да печели с подобна скорост, постижението на Никлаус вероятно скоро ще влезе в историята. Досегашното сравнение показва предимство за Удс. На 23 години той имаше 15 победи в турнири от веригата на PGA и общо 21 турнирни успеха. На 24 години Никлаус имаше 12 победи за PGA и общо 15 спечелени турнира.
"Досега видяхте само айсберга на Тайгър. Очакват ви още много и по-добри изненади", заяви баща му Ърл Удс.
Освен това Тайгър има една друга цел - да спечели и четирите турнира от Големия шлем в една година. Ясно е, че сега няма да успее, но пък има реалния шанс да вземе три поредни победи в една година, което не е правил никой от Бен Хоган през 1953 г. Удс в момента е най-маркетинговият спортист в целия свят. След оттеглянето на Майкъл Джордан от баскетбола Удс зае неговото място на любимото рекламно лице за спонсорите. Само от един договор с рекламодатели Удс печели двойно повече от досегашните си приходи в голфа. Миналата година подписа с "Дженеръл мотърс", за да рекламира автомобилите "Буик". Срещу това той ще получи 30 милиона долара в продължение на пет години. Емблемата на "Буик" ще краси сака му.
Концернът за спортна екипировка "Найк" преди пет години мина сравнително евтино, за да облича младата звезда. Логото на компанията блести от неизменната бейзболна шапка, с която Удс играе. Досега той получаваше по пет милиона долара на година, но договорът му изтича следващата година. Двете страни започнаха преговори за преподписване на договора. Неофициалните информации сочат, че в момента разговорите се въртят около 80 милиона долара за следващите пет години. Спортният мениджър Марк Бизбинг, който преди десет години свърза "Найк" и Удс, смята, че звездата е в изгодната позиция да иска огромни суми. "Ако в момента разговарят за 80 милиона, Удс може спокойно да поиска и 100 милиона долара", заяви той.
Сред останалите му спонсори са "Американ експрес", "Уитис", "Ролекс", "Електроник артс" и др. "Трудно е да приемем мисълта за такива огромни суми, но няма съмнение, че си заслужава", заяви Джилиян Голдбърг от компанията за компютърни игри "Електроник артс". По договора с ЕА Тайгър получава по три милиона долара на година. "Всеки път, когато постигне голям успех, ние регистрираме скок на продажбите. Няма по-добър от него във всички таргет-групи", заяви Голдбърг.
Специалистите на този пазар отчитат огромен растеж на електронните голф-игри. Всъщност никоя друга голф-игра не върви на пазара, ако не носи името "Тайгър Удс". "Както промени представите за голфа, така промени и представите за голф-игри", заяви Лиз Байър от банката "Фърст Бостън". Преди появата на Удс такива игри бяха ориентирани само към по-богати, по-стари и тромави клиенти. Сега вече всички са полудели по тях. голф игрите се представят достойно в конкуренцията с електронните игри за НБА, автомобилните серии Наскар или за американски футбол.
Благодарение на Удс телевизионните рейтинги на предаванията на голф-турнирите скочиха неимоверно. Заради все още детската си физиономия и благия поглед Удс се е превърнал в любимец на средния американец. Вероятно защото е типичен пример как може да се осъществи мечтата дори в спорт, който е традиционно негостоприемен за чернокожите.
Победата на Откритото първенство на Великобритания ще има огромен ефект върху доходите му както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Според някои специалисти по маркетинга стойността му, а оттам и приходите му ще се увеличат с 20%. През миналата година Удс спечели 47 милиона долара от извънспортна дейност. Ако прогнозите за неговата пазарна сила се окажат верни, той ще прибави 40 милиона долара към годишния си доход през следващите пет години.
На благотворителен търг преди две седмици английският милиардер Джо Люис плати 2.1 милиона долара, за да играе голф с Тайгър Удс. Специалистите изчисляват, че днес това ще му струва с 300 хиляди долара повече. Добра сделка, нали?
"Гергьовден" и "Социалдемократи" ще сформират съвместни клубове
След продължително прекъсване на политическите си консултации ръководството на "Гергьовден" се срещна миналата седмица с представители на политическо движение "Социалдемократи". Двете формации се договориха през септември да започнат формирането на съвместни "клубове ляво - дясно" в цялата страна. Според Любен Дилов-син диалогът със СДС по места бил напълно изчерпан, а на централно равнище не можел да се осъществи, тъй като "Гергьовден" не приемат левите елементи в програмата на управляващите. В лицето обаче на "Социалдемократи" те виждат разумен опонент, с който могат да си партнират. Ръководствата на двете движения казаха, че представителите им в местните парламенти си сътрудничат много добре още от формирането на общинските съвети. А говорителят на "Гергьовден" заяви, че ще помагат на "Социалдемократи" в изграждането на местните им структури в страната. Единствената въпросителна за движението на Любен Дилов-син е в опасността бившите евролеви да влязат във формулата "БСП+". Николай Камов обаче го увери, че формулата трябва да бъде "+БСП".
Синдикът на Стопанска банка стана прокурист на БРИБАНК
Досегашният синдик на Стопанска банка Владимир Георгиев е бил назначен за прокурист в БРИБАНК. Този факт предизвика медиен скандал през седмицата, тъй като допреди месец Георгиев водеше преговорите за продажба на фалиралия трезор, защитавайки интересите на неговите кредитори. От самата БРИБАНК коментираха назначението на синдика като съвсем нормално, тъй като той познава най-добре финансовото състояние на "Стопанска". Банкери също коментираха, че назначението е логично, тъй като все пак става въпрос за сливане на две компании и е нормално да се използват възможностите на мениджърите от погълнатата институция. Тъй като е юрист по професия, Георгиев вероятно ще се занимава със събирането на огромните вземания, които БРИБАНК наследи от фалиралия трезор. Освен него прокуристи на банката са Светослав Божилов и Христина Филипова. БРИБАНК се управлява също от изпълнителните директори Росица Лисичкова и Йордан Дончев и членовете на управителния съвет Таня Керемидчиева и Владимир Пенчев.
БРИБАНК ще бъде прекръстена на Стопанска и инвестиционна банка на общо събрание на акционерите, свикано за 11 септември. Дотогава се очаква БНБ да издаде банкерски сертификат на Георги Прохаски като член на управителния съвет. Неговите документи са от две седмици на разположение в "Банков надзор". В тях той е представил за стаж трите години като шеф на Българска фондова борса. Освен това Прохаски е шеф на Центъра за икономическо развитие и кандидат на науките. До февруари тази година той беше и щатен съветник в правителството. Пред "Капитал" г-н Прохаски заяви, че няма да напусне управителното тяло на фондовата борса и смята да изкара докрай петгодишния си мандат независимо от назначението в БРИБАНК. В банката той ще заеме овакантеното място на президентския съветник Красимир Ангарски, който напусна, след като в нея влезе скандално известният бизнесмен Славчо Христов.
От 24 юли, понеделник, БРИБАНК е открила служебни сметки и е започнала изплащането на сумите на кредиторите на "Стопанска". Според решението на съда техните вземания бяха намалени от 248.1 млн. лева на 80.1 млн. лева.
Шефът на ЦРУ идва в средата на август
Директорът на ЦРУ Джордж Тенет идва в средата на август у нас, изненадващо съобщи Иван Костов през седмицата. Премиерът отказа да съобщи причината за посещението на шефа на американското разузнаване. " Аз имам само една среща с него, той идва по покана на други служби", каза на журналистите Костов. От американското посолство отказаха коментар за предстоящата визита. От информационната служба на ЦРУ в Ленгли, САЩ, заявиха, че нямат практиката да дават информация за предстоящи посещения на своя шеф от съображения за сигурност. Най-вероятно Джордж Тенет идва у нас по покана на българския си колега Димо Гяуров, но той също отказа коментар по съобщената от премиера новина. Генерал Гяуров беше на посещение в щатската централа преди година.
Визитата на Тенет се определя от специалисти като знак на особено внимание към България от страна на САЩ. Той ще остане у нас два дни и вероятно ще се срещне освен с премиера и президента и с началниците на специални служби.
Джордж Тенет е директор на ЦРУ от 1997 г. Преди това е бил заместник-директор на шпионската централа, бил е и съветник по разузнаването в американския Сенат. Той е вторият шеф на ЦРУ, който идва у нас след Джеймс Улси, който беше в България през 1993 г. Висшата футболна лига остава с 14 отбора
Висшата футболна лига няма да се увеличава на 16 отбора от сезон 2001/2002, както реши общото събрание на Професионалните клубове преди две седмици. Изпълкомът на Българския футболен съюз (БФС) прие в следващите два сезона елитната група да се състои от 14 отбора. След това ще се отчита ефектът и ще се мисли дали да се прави нова промяна в броя на отборите.
Решението на изпълкома е компромисен вариант между двата противникови лагера по отношение на големината на бившата А група. Елитните клубове ЦСКА, "Левски", "Славия" и "Нефтохимик" настояваха за намаляване до 12 отбора, докато всички останали държаха за връщане на досегашния формат от 16 състава.
Новата схема предвижда два отбора да изпаднат директно в Б група, а 12-ият в класирането да играе бараж с третия от втория ешелон. Там отборите ще бъдат намалени на 16 вместо сегашните 18 и затова изпадащите тази година ще бъдат шест.
Практически нито едно от решенията на общото събрание на профилигата не беше прието от изпълкома. Не е ясно как се е стигнало до този обрат, тъй като генералният секретар на БФС Иван Вуцов бе най-големият лобист за връщането на 16-те отбора в А група. Освен това президентът Иван Славков, който се смята за поддръжник на по-малък брой отбори, не присъства на заседанието.
Сегашното решение на проблема частично задоволява и интересите на ръководството на ПФЛ Валентин Михов и Любе Спасов. Пред угрозата за тотално разбиване на идеята за Висша лига с 12 отбора компромисният вариант с 14 тима е крачка напред в развитието.
Михов и Спасов излязоха видимо доволни от заседанието на изпълкома. Профилигата обаче отново не получи правото за администриране на първенството, както се обещава от няколко години. Причината са разногласията относно статута и формирането на комисиите, които се явяват основният лост за управление на шампионата.
Изпълкомът обаче не успя да реши другия важен въпрос - с избора на шеф на съдийската комисия. След напускането на Стефан Орманджиев, който запазва поста си вицепрезидент на БФС, нарядите се изготвяха от тричленката Борислав Александров, Георги Камишев и Никола Дудин. Сега към тях е аташиран и бившият международен съдия Димо Момиров, който е най-спряганото име за титуляр на най-скандалната комисия в БФС. Останалите председатели на комисии запазиха постовете си, въпреки че последното първенство изобилстваше от оспорване на неправомерни решения по отношение на наказания на клубове и играчи.
Новият дисциплинарен правилник предвижда десетократно увеличение на глобите. Игра, която нарушава здравето на съперника, се наказва с лишаване от състезателни права от два до четири мача и глоба 150 лв. При червен картон за обида на длъжностно лице провинилият се играч се санкционира с лишаване от права от четири до осем срещи и по 500 лв. за всеки мач, за който футболистът е наказан.
По настояване на "Левски" и "Ловеч" падна лимитът за броя на картотекираните чуждестранни играчи във всеки отбор. Отсега нататък на терена ще могат да играят едновременно максимум петима чужденци. Тимовете от Б група пък се задължават да използват поне един състезател от юношеската си школа, който трябва да играе най-малко 46 минути на мач.
Красимир Чомаков между "Лече" и ЦСКА
Италианците са платили цялата трансферна сума, но не го искат
Андрей БОГОЕВ
Една седмица преди началото на българското футболно първенство националът Красимир Чомаков не знае къде ще играе през следващия сезон. Предишният му отбор ЦСКА го иска, но не съвсем. Сегашният му собственик - италианският първодивизионен клуб "Лече", пък въобще не го включва в плановете си. След като изкара лятната си подготовка с ЦСКА, пловдивчанинът замина за Италия, за да разбере каква ще бъде съдбата му през новия сезон.
Предишното ръководство на ЦСКА в лицето на президента Любо Пенев и "Лече" са забъркали каша за сметка на футболиста, която сега той сам се опитва да разреши. Единственото сигурно е, че от цялата ситуация ЦСКА вероятно ще излезе сух, а "Лече" трябва да реши какво да прави с новата си придобивка.
Някъде през есента на 1999 г. ЦСКА продава Чомаков на "Лече" за неизвестна сума. Цялата сделка се движи от италианеца Виторио Мунгай, който твърди, че представлява агенцията "ДАМ спорт" на българския футболен пазар. Италианците дълго време търсят защитник и след като се проваля трансферът на контузения тогава Радостин Кишишев от "Ловеч", се спират на Чомаков.
Договорът между двата клуба е оформен перфектно, футболистът също има подписан личен контракт с "Лече". Президентът Любо Пенев обявява, че Чомаков вече е футболист на италианския клуб. ЦСКА изпраща жълтата му карта в Италия.
В една от клаузите на договора се казва, че споразумението става невалидно, ако отборът изпадне в серия Б. "Лече" преотстъпва Чомаков за пролетния полусезон в ЦСКА, тъй като смята да използва услугите му от лятната пауза. В този момент започват проблемите на играча.
ЦСКА получава някаква сума за правата на футболиста, която се пази в тайна. Самият Чомаков също трябва да получи пари по първия си транш от "Лече". Дали всичко му е платено не е ясно, но в средата на пролетния полусезон започват проблемите между ЦСКА и играча. Два пъти отказва да излезе на терена в последния момент с обяснението, че е контузен. След втората подобна проява старши треньорът Спас Джевизов го изважда въобще от отбора. Чомаков е принуден да тренира на индивидуален режим заради "слаба форма". От ЦСКА дълго време отричаха, че има проблеми с плащанията към футболиста. Изолирането му от игра обаче рискуваше да срине тотално спортната му форма. Чомаков получи доверието на следващия старши треньор Александър Станков едва в решителния мач с "Левски".
Още тогава се лансира силно версията, че Чомаков е трябвало да получи пари от "Лече", които са изчезнали по пътя.
Въпросът какво да се прави с него стана отново актуален с приключването на първенството. "Лече" дълго време не включваше Чомаков в прессъобщенията за новите придобивки и даваше сигнали, че не желае да го използва. От ЦСКА пък обявиха, че отсега нататък пловдивчанинът няма нищо с българския клуб. Въпреки това го приеха да проведе предсезонната подготовка до изясняване на статута му.
Има няколко тъмни страни около тази сделка. Не е ясно за колко пари е продаден Красимир Чомаков и цялата сума ли е постъпила в клубната каса на ЦСКА. При разговорите за продажбата на Димитър Бербатов е станало ясно, че "Лече" няма необходимите счетоводни документи, потвърждаващи за колко е продаден Чомаков. Тези документи е трябвало да ги изпрати ръководството на ЦСКА през есента, когато начело на клуба бе еднолично Любослав Пенев. Твърди се, че от София са изиграли италианците, като не са изпратили необходимия документ.
Това разминаване е било една от причините да пропадне продажбата на Димитър Бербатов в "Лече". Италианците предложили схема, при която купуват нападателя, но получават документ, който да покрива и неотчетената разлика от трансфера на Чомаков.
Новият собственик на червения клуб Васил Божков обаче категорично отказал този вариант, тъй като не искал да има нищо общо с плащания, извършени преди неговото встъпване в собственост в Борисовата градина. След което прибира Бербатов в София и го продава на "Байер" (Леверкузен).
