Съдът е освободил единия от синдиците на обявената в несъстоятелност Минералбанк Хараламби Кирков, стана ясно от съобщение в Държавен вестник. Официалният мотив е неизпълнение на служебните задължения и застрашаване интереса на кредиторите на банката. Според запознати до освобождаването на Кирков се е стигнало след конфликт между него и другия синдик Георги Настев. Най-вероятно спречкването между двамата е по повод водените преговори с Росексимбанк за продажба на Минералбанк.
Черноморска банка за търговия и развитие (ЧБТР), в която акционер е и България, подписа споразумение за учредяване на Трансбалкански капиталов фонд, съобщиха от банката. Фондът е с капитал 25 млн. долара и ще подпомага дейността на малки и средни предприятия. Предвижда се да бъдат отпуснати до 12 млн. лв. за България, Румъния и Албания. Това е първият проект на ЧБТР за България.
От миналия петък фалиралата Търговска и спестовна банка вече не съществува в правния мир. В Държавен вестник беше обнародвано решението на съда за заличаване на банката от търговския регистър. Най-голям кредитор на ТСБанк беше държавата, която имаше да си прибира от нея над 24 млн. лв. След неколкомесечни усилия Агенцията за държавни вземания успя да получи това, което е останало от фалиралия трезор - вземането от "Плама" и голям брой записи на заповед, от които реално едва ли ще получи нещо.
Малките български банки трябва да търсят партньори
Христос Кацанис, регионален директор на Националната банка на Гърция, пред "Капитал"
- Както беше съобщено на пресконференцията, за 100% от акциите офертата беше 230 млн. долара. Ние платихме 207, точно за 89.9% от акциите.
- Опцията предвижда, че ако ЕБВР желае, а най-вероятно ще желае, след две години да ни продаде тези 10%. Това ще стане на същата цена, която сега плащаме. Няма особени изисквания.
- Не.
- Има много причини. Едната от причините е сътрудничеството, което имаме в "Стопанска банка" - Скопие. В нея ЕБВР и Международната финансова корпорация имат по 10%. Винаги гледаме с голям интерес на възможностите за кредитни линии и наистина не изключваме да имаме общи сделки и в други държави на региона.
- Президент на управителния съвет ще бъде Теодорос Карадзас. Това е сигурно. За другите имена още не мога да кажа, но много скоро ще станат известни. От гледна точка на оперативното ръководство НБГ е убедена, че г-н Вътев е много добър мениджър и той ще продължи да бъде изпълнителен директор. Във всеки случай ние искаме ОББ да остане българска и да има български мениджмънт.
- Всичко ще го решаваме с г-н Вътев и ще вземем много сериозно неговото мнение и препоръки.
- Много е възможно да бъда член на УС. Сега аз съм регионален директор, което означава, че имам много задължения и в други държави на региона. Първоначално мисля, че ще помагам за ОББ само като един човек, който представлява акционерите и едновременно познава България и разбира системата тук. Но най-вероятно няма да бъда член на мениджърския екип на ОББ.
- Голямо предимство за ОББ е, че oт технологична гледна точка е може би най-добре развитата банка в страната. Банката е лидер по отношение на дебитните карти, брой банкомати, ПОС-терминали и вече разбира много добре новите тенденции в съвременното банкиране. Същевременно ОББ има предимство с изключително голямата за българските стандарти клонова мрежа. Ние ще подкрепим и ще развием тези предимства.
- Изключително голямо значение за нас има по-нататъшното технологично развитие, което е свързано с развиването на т.нар. retail banking (банкиране на дребно). Клиент, който има дебитна или кредитна карта, ще може да получава потребителски и ипотекарни кредити. Банката може да му предложи широка гама от услуги. Много важно е също развитието на капиталовия пазар в България. Както знаем, от началото на 90-те години бяха направени много усилия за развитието на фондовата борса и на облигационния пазар. За съжаление още не можем да говорим за сериозен капиталов пазар. Ние имаме голям опит, който ще опитаме да приложим тук. Освен това ще използваме голямата мрежа на ОББ за кредитиране на малки и средни предприятия. Има много предприемчиви българи, които заслужават да бъдат подкрепени финансово. Имаме също хора с опит и ноу-хау в лизинговото финансиране и искаме да го развиваме в България чрез клоновете на ОББ.
- Досега, слава богу, политиката в тази насока беше изключително консервативна в добрия смисъл на думата. Наистина ОББ има много добър портфейл с много малко проблематични кредити. Ние вече заявихме, че ще развиваме кредитната дейност. След три години определено кредитният портфейл на ОББ ще бъде много по-голям като абсолютно число и като процент от активите.
- За да бъде силна една банка, трябва да има много добра информационна система и голяма капиталова база. От тази гледна точка може би малките банки трябва сериозно да помислят за преструктуриране и да търсят други партньори от България и чужбина. Това е една неизбежна тенденция в наше време. Присъствието на "Уникредито" в Булбанк, на ОББ, на Ситибанк и на "Сосиете женерал" в Експресбанк ще направи пазара много по-интересен, много по-конкурентен. Определено това ще създава нови продукти и ще води до намаление на лихвените проценти и другите разходи на клиента като такси и комисиони. Това значи намаление на печалбата от дейността на една банка, но, от друга страна, я принуждава да търси алтернативни формули и продукти, което е добро за потребителя и за икономиката.
Акционерите на ОББ взеха 207 млн. долара от продажбата й
Виктория ДАВИДОВА
Националната банка на Гърция (НБГ) плати 207 млн. долара за 89.9% от капитала на ОББ. Парите бяха преведени в сряда по сметки на досегашните акционери в Дойчебанк - Франкфурт. На следващия ден бяха джиросани и временните удостоверения в полза на купувача. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще запази 10% от ОББ за срок от две години, след което може да напусне, продавайки целия дял на гърците. Това ще стане по същата цена (около 3.03 долара за акция), постигната за мажоритарния пакет. За сравнение - държавата продаде Булбанк при цена за една акция около 2.25 евро (2.11 долара).
Първоначалната оферта на гърците за 99% от ОББ е включвала цена от 230 млн. долара. "Малко множко платихме, но смятаме, че си струва", заяви на пресконференция шефът на Национална банка на Гърция Теодорос Карадзас. Акционери на ОББ досега бяха Булбанк, ЕБВР, "Опенхаймер корп" и "Джодрел ентърпрайсис лимитид", дъщерна фирма на Ей Ай Джи Ню Юръп фънд. Съобщените официално числа потвърдиха сметките за огромната печалба от разликата между покупната и продажната цена, която собствениците на ОББ постигнаха само три години след като купиха от държавата акциите на ОББ за 3 млн. долара.
Новите собственици ще проведат извънредно общо събрание на 23 август. На него ще бъдат сменени повечето от сегашните членове на съвета на директорите. Със сигурност изпълнителен директор остава Стилиян Вътев, който беше лично похвален от новите си гръцки работодатели. По всяка вероятност поста си ще запази и другият изпълнителен директор Радка Тончева. Европейската банка също ще има представител в новото ръководство. По-вероятно е това да бъде Сали Уорън, която водеше преговорите с кандидат-купувачите. Останалите членове на деветчленния директорски борд ще бъдат гърци. Негов председател ще е Теодорос Карадзас.
НБГ е най-голямата гръцка банка с активи, надхвърлящи 45 млрд. долара. Собственият капитал на банката е 2.8 млрд. долара, а печалбата за миналата година - 1.1 млрд. долара. Най-вероятно клонът на банката в България ще бъде слят с ОББ. Собствениците планират да създадат силна банкова група в региона, която ще включва още и купената от НБГ преди време "Стопанска банка" - Скопие. "Намеренията ни са дългосрочни, не търсим бърза печалба", декларира г-н Карадзас. ОББ ще си запази името и няма да бъде преобразувана във филиал на гръцката банка, допълни той.
Покупката на ОББ от гърците е най-голямата чуждестранна инвестиция в частна финансова институция у нас. Сделката е важна и за развитието на банковия сектор въобще, тъй като се продава втората по активи и печалба банка. Заедно с приватизацията на Булбанк това е събитието, което в дългосрочен план ще повлияе най-много за преструктурирането на българската финансова система. След тези две сделки делът на чуждестранните банки на пазара рязко се увеличава. Сметките показват, че близо 67% от активите на цялата система вече се контролират от институции, в които мажоритарен дял държат чуждестранни банки и дружества. Като се прибавят четирите банки с преобладаващо чуждо участие (Първа инвестиционна банка, "България инвест", Българо-американска кредитна банка и "Токуда кредит експрес банк"), този дял достига 72%. В тази ситуация по-малките български банки ще трябва да избират между специализирането в определени пазарни ниши или окрупняването с други институции. В противен случай те неминуемо ще загубят в битката за клиенти, притиснати от мащабите и голямата палитра от нови услуги, с които новите играчи на пазара ще ги конкурират.
Инвестиционният кредит и амортизациите са по-важни от данъчните ставки
Илюзия е, че сивата икономика може бързо да излезе на светло
доц. Стоян АЛЕКСАНДРОВ*
Надявам се, че някои от предварителните договорености с Международния валутен фонд не са нещо, което е окончателно решено. Така че мисля, че фондът може да бъде натиснат още или по-точно да бъде убеден за някои неща, тъй като е крайно време и те да си отчетат някои грешки в тяхната политика и тяхното поведение.
Аз не споделям напълно становищата, че рязкото сваляне на данъчното бреме ще доведе автоматично или бързо както до тласък върху икономическия растеж, така и до повишаване събираемостта на данъците. Това са илюзии. Трябва да бъдем реалисти. Има лаг във времето между едно действие и друго действие. Да, като философия няма кой да оспори, че едно намаляване на данъчното бреме във времето ще доведе до един друг климат, респективно до увеличаване на активността и растежа. По същия начин действително може би ще се увеличи и събираемостта, но не бива да се забравя, че ти не си сам в сенчестата икономика. Ти си вързан и на входа, и на изхода и никой няма да те пусне. Това е все едно да си влязъл в една мафия или в една корупционна схема и да искаш от утре да излезеш от тази мафия. Да казваш - аз до вчера бях корумпиран, но вече не съм. Не може такова нещо. Такова чудо няма.
Не мога да кажа колко - година, две, три. Но дори и тези, които имат най-искреното желание да го направят, няма как да го направят изведнъж. Така че има риск - постъпленията в бюджета могат да паднат и да не бъдат компенсирани от увеличение на приходите било по линия на увеличение на облагаемата основа, било по линия на повишаване на събираемостта. Ние обаче сме в такава ситуация, че не можем да управляваме държавата, без да поемаме риск. Трябва да избираме от многото злини по-малкото зло. И аз не съм дълбоко убеден, че сега правителството и фондът узряха най-после за тази политика. Те просто виждат, че няма друг изход. Защото народът ще ги помете. Икономиката колабира окончателно и това е вече натиск на реалната икономика да седнат политиците, в това число и МВФ, да свалят малко летвата. Ако беше въпрос на узряване, защо намаляването на данъците не се направи с бюджет 2000. Защитавахме тази теза, че много по-лесно беше това сваляне на данъците дори в тези размери, които сега се договориха с Международния валутен фонд, да се направят с тазгодишния бюджет, защото 2000 г. безспорно е най-безпроблемната година. Какво можеше да се случи през 2000 г.? Да се увеличат плащанията по външния дълг? Да изпуснем валутния борд? Какво можеше да се случи? Не. Просто това е един добре прицелен политически ход. Предстоят избори, а ако беше станало през 1999 г., ефектът от политическа гледна точка щеше да затихне. Друг е въпросът за цената, която ще плати народът, икономиката, за това забавяне от този политически ход. Но България винаги си е патила от късогледи политици. Защото ние всичко подчиняваме на политическия интерес и спекулираме с интересите на електората, който ни гласува доверие. Това е едно от обясненията. Не искам да се политизира тази дискусия, но това е толкова прозрачно, толкова ясно, аз не съм видял един силен аргумент.
Аз много пъти съм споделял, че често пъти ние търсим вината не там, където е. Много пъти ние казваме, че са калпави законите. Аз не бих казал, че винаги е така. По-скоро има нещо друго. Не се спазват законите и не се прилагат коректно законите както от страна на тези, които трябва да ги спазват, така и от страна на контролните органи, така и от страна на съдебната система. Ето, вземете един конкретен случай, дето толкова много дискутираме с данъчния кредит. Не е толкова важно дали ще запишем три месеца, шест месеца или както е в Италия - 20 месеца. Това е краен срок, в който трябва да се произнесе данъчната администрация, но какво пречи на данъчната администрация, когато аз подам данъчна декларация, само след пет дена да дойдат и да ми заверят справката, защото аз не съм фирма фантом, аз съм "Софарма", аз съм "Арома", аз съм хладилният завод "Мраз". Един данъчен инспектор има шест-осем предприятия и трябва да познава и кътните зъби на тия предприятия. Да, когато се появи нова звезда и никой не я познава в данъчната администрация и тя иска връщане на данъчен кредит, там трябва да бъдем внимателни, много внимателни. Но защо ние трябва да прилагаме този подход към всички? Защо трябва да чакаме четири месеца? Има едно обяснение. Това е също елемент на корупция, защото, когато един данъчен може да те забави четири месеца, а на теб това ти струва много, ти търсиш ведоми и неведоми пътища до данъчния. Ще му платиш, за да дойде и да ти върне по-рано данъчния кредит. Ще дам пример с едно предприятие, което аз водя. Това е заводът за олио "Бисер-Олива" в Стара Загора. Сега за изкупвателната кампания договаряме 15 милиона кредит, от които три милиона ще дадем авансово на бюджета, защото в изкупната цена на слънчогледа 3 млн. е данъкът върху добавената стойност. И бюджетът ще го върне след четири месеца и ако ние договаряме банков кредит на 12% годишна лихва, значи за този период от четири месеца аз ще имам някъде около 4% лихва, която ще платя на банката. И защо трябва да чакат за "Бисер-Олива", когато "Бисер-Олива" е перфектно предприятие, което внася милиони данъци, което няма един акт да му е направен години наред, да чака това предприятие примерно четири месеца, за да му бъде възстановен данъчният кредит? Тук вече е въпрос на
Това, което стана в данъчната система у нас през последните четири години, е уникално и като структури, и като компетенции. Как може от Севлиево, което е оазис на българската икономика, да ходят всички предприятия във Враца, защото там е службата "Големи данъкоплатци", когато във Враца няма едно работещо предприятие. Кой е тоя умник, който го реши това? Колко струва администрирането на този данък? Кой го направи това териториално разпределение, когато нито във Видин, нито в Монтана, нито във Враца има работеща икономика. В този смисъл на мен ми се струва, че освен дискусията по ставките дискусията, която предстои да се осъществи, в това число и когато се приема законът за бюджета, това е за мерките, които трябва да бъдат взети от гледна точка на финансова дисциплина, от гледна точка на промяна в законите, в този смисъл да станат работещи тези закони, в този смисъл да се промени работата на контролните органи. Сега няма никакъв превантивен контрол. Чакаме човек да стане бандит, да стане престъпник и да го хванем за гушата, да му кажем, че той е нелоялен данъкоплатец, вместо, обратно да работим ръка за ръка. Тук означава нова философия на работа на данъчната администрация и не само на данъчната администрация. Това ще е нова философия и на събиране на осигурителните вноски, и на здравноосигурителните вноски. Обаче системата за стимулиране на данъчните е такава - ако има превантивен контрол, данъчният фактически ще съдейства да не се укриват данъци, значи няма да има възнаграждение за него. Мотивът на данъчните е да сбърка данъкоплатецът и колкото може по-късно да отиде, за да има и наказателни лихви, за да може да вземе процент от допълнително разкритите приходи за бюджета.
Аз не споделям предложенията, направени за намаляване на ДДС на този етап. Едно понижаване на този данък дори и с 2 пункта означава действително голяма дупка за бюджета и рискът става вече неимоверно голям. Ако обаче ние намалим по-чувствително данъка върху доходите на физическите лица, намаляват се осигурителните вноски. Това при всички случаи ще даде по-голяма възможност на една голяма част от населението да увеличи покупателното си търсене, което от само себе си ще компенсира в някаква степен запазването на този ДДС на тези нива. Друго може да се направи, ние можем принципно още сега да помислим за едно пофазно намаляване на ДДС с бюджет 2002, още отсега да се каже, че става на 18%, а с бюджет 2005 приемаме наложилата се вече в Европейския съюз ставка, която ще бъде или 15, или 17 процента. Ние можем да го заявим пред нашите бизнесмени още отсега. Но ние ще видим за тези една-две години какъв ще бъде ефектът от намаляване на данъчните ставки като отражение върху растежа и върху събираемостта. Що се касае до данъка върху печалбата, ние може би тук отиваме повече, отколкото трябва, към намаляване. Изсилваме се за 15%. Той има психологически ефект. Той няма да има фискален ефект, защото
Действително няма нищо лошо ставката да е 15%, може да има психологически ефект и евентуално да се излъже някоя чуждестранна компания да дойде да прави инвестиции на зелено. По-голямо значение имаше действително, ако се помисли върху раздвижване малко на амортизационната политика и по-гъвкавото използване на данъчния инвестиционен кредит, тъй като това са инструменти, които позволяват на държавата да провежда политика. Държавата може да регулира, без да администрира, да регулира технологичната структура на инвестициите, отрасловата структура на инвестициите, регионалната структура на инвестициите. При данъчния инвестиционен кредит държавата възнаграждава някого за това, че той е направил инвестиция, а не да му оставя печалбата с презумпция, че той ще инвестира. Това е, както навремето се шегувахме, каква е разликата между нашите футболисти и футболистите на Запад. В България им плащат, за да играят, а на Запад играят, за да им плащат.
Инвестиционният кредит би трябвало да се приложи и за едноличните търговци, тъй като, ако се промени механизмът на амортизациите и по-широко се използва данъчният инвестиционен кредит, там можем да компенсираме в някаква степен относително по-високото облагане на доходите на едноличните търговци, иначе това, което сега се предлага - там да е таванът 38%, а да свалим корпоративния подоходен данък на 15%. Ами това означава масово пререгистриране на еднолични търговци в ООД-та. Какъв ми е кярът да бъда аз ЕТ и да нося неограничена отговорност, ако като ООД ще нося ограничена отговорност и ще плащам 15% данък. Така че може да се помисли в частта за данъка върху доходите на физическите лица да се отиде към 34-35% пределна ставка.
Битки между сини лобита бавят сделката за Биохим
Проверката на БНБ не откри връзка на купувача Нефтинвестбанк с Майкъл Чорни
Иван Михалев
Приватизацията на държавната банка Биохим, изглежда, ще затвърди впечатлението, че в банковата приватизация у нас всичко е възможно. Банковата консолидационна компания, която притежава 99.3% от акциите на банката, на няколко пъти отлагаше крайния срок за набиране на оферти. В крайна сметка кандидатите се оказаха три - Нефтинвестбанк, застрахователната компания "Орел-Г холдинг" и консорциум между Първа инвестиционна банка и Юнионбанк. След оценка на офертите бордът на директорите на консолидационната компания избра за купувач Нефтинвестбанк. Малко преди края на юни (когато според споразумението с МВФ Биохим трябваше да бъде продадена) от Нефтинвестбанк съобщиха, че са приключили преговорите и остава сделката да бъде одобрена от съвета на директорите на БКК. Договорът предвижда купувачът да плати 10 млн. долара за 67% от акциите на Биохим и да инвестира допълнително 27 млн. лева за увеличение на нейния капитал. Тези параметри бяха далеч по-добри от първоначалната оферта на Нефтинвестбанк, което беше отчетено като заслуга на преговарящия екип начело с вицепремиера Петър Жотев. Точно тогава обаче
Официално от купувачите беше поискано да докажат, че имат парите, с които смятат да купят Биохим и да увеличат капитала й. Неофициалната версия гласи, че сделката е била стопирана по личното указание на премиера Иван Костов, който поискал от спецслужбите да проверят собствениците на Нефтинвестбанк за свързаност с капитали на руския бизнесмен Майкъл Чорни. Този завой на преговорите беше доста изненадващ най-вече заради късния етап, в който държавата тръгна да търси сметка за произхода на капиталите. Ако има съмнения в даден кандидат, нормално е БКК да не го допусне изобщо до наддаването. Проучването на избрания купувач в навечерието на сделката може да означава две неща - липса на професионализъм в продаващия екип или влияние на външни фактори. Тъй като завоят на Петър Жотев съвпадна по време с атаките на правителството по структурите на Чорни, някои наблюдатели изтълкуваха решението на БКК като сигнал, че държавата търси вариант за разваляне на сделката. Това впечатление беше затвърдено и след информациите за проявен интерес от австрийската "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл". Единственият начин новият кандидат да се включи в приватизацията на Биохим е БКК да прекрати сегашната процедура и да обяви нова, което засега е малко вероятно.
В четвъртък от БНБ съобщиха, че писмото с исканата информация за акционерите на Нефтинвестбанк вече е изпратено в БКК. Най-вероятно още следващата седмица бордът на директорите ще се събере, за да вземе решение по сделката. "Капитал" научи, че в консолидационната компания са предадени одитирани баланси и отчети за последните три години на българските дружества -акционери: "Нафтекс петролеум България", "Феста" АД, "Петрол холдинг груп" АД, ДЗИ "Общо застраховане" АД, и "Ахилеос меритайм ентърпрайз" ЕООД. Останалите акционери на банката с над 3% са офшорни фирми с регистрация на Британските Вирджински острови - "Кенсал трейдинг лимитед", "Сискорп файненс лимитед", "Елит технолоджис ЛТД", "Метреко интернешънъл ИНК" и "ММС интернешънъл ЛТД". Те са представили копия от своите устави, от съдебната си регистрация и справки за внесения собствен капитал. "Писмото не съдържа становище дали да бъде сключена сделката или не. Ние само даваме исканата информация, а БКК трябва да реши дали да продаде Биохим на този купувач", коментираха от БНБ. По този начин централната банка фактически е отказала да влезе в ролята на продавач, която вицепремиерът Жотев опита да й вмени.
След като са прегледали цялата документация около акционерите на Нефтинвестбанк, инспекторите на "Банков надзор" са дали становище, че няма пречки за сключването на сделката. Това става ясно от докладна записка на Румен Симеонов, шеф на дирекция "Надзорна политика", от 10 юли т.г. "Заявителят е изпълнил формалните изисквания на чл. 9, ал. 2 от Наредба №2 на БНБ и може да бъде издадено разрешение на Нефтинвестбанк да придобие 67% от акциите на "Биохим" АД, освен ако не прецените друго", гласи заключението на екипа. Макар че не е казано изрично, от становището става ясно, че мотивите за спиране на сделката могат да бъдат само политически. Отчитайки състоянието на Биохим и интересите на държавата, експертите на "Банков надзор" са препоръчали сделката да бъде подкрепена пред алтернативата банката да бъде затворена или продадена на значително по-ниска цена на кандидат-купувач с подобна на Нефтинвестбанк репутация.
Жотев трябва да помисли и върху опасността Нефтинвестбанк сами да се откажат след неколкомесечното протакане - нещо, за което Митко Събев и Денис Ершов вече намекнаха. Евентуален отказ на Нефтинвестбанк би се отразил крайно негативно както на опитите държавата да продаде бързо и изгодно Биохим, така и на взаимоотношенията с МВФ. Както е известно, продажбата на държавната банка с най-лошо финансово състояние беше един от неизпълнените критерии в матрицата с фонда и отлагането на нейната продажба след 30 юни се възприе като временен компромис на Юха Каконен. Крайният разумен срок за продажба на Биохим е септември не само заради гледането на поредния транш в борда на МВФ, но и заради новите банкови регулации, които тогава влизат в сила. Промените в Наредба 9 на БНБ изискват всички кредити в портфейлите на банките, обезпечени с ипотека, да бъдат провизирани до 30 септември. За Биохим това е от особено значение, тъй като голяма част от старите кредити на банката са обезпечени с ипотеки на цели предприятия и производствени сгради. По оценки на одиторите от "Делойт и Туш" Биохим трябва да поиска нови обезпечения или да начисли около 15.2 млн. лева допълнителни провизии. Формираната загуба от този извънреден разход ще доведе до намаляване на капиталовата база на банката, което от своя страна ще й създаде проблеми с покриването на изискванията за капиталова адекватност. Всичко това обяснява защо с продажбата трябва да се бърза. От всички варианти най-лош е този, в който Биохим остава държавна и вместо да получи добра цена за акциите й, правителството почне наесен да я "оздравява". Например с парите от Булбанк.
Най-интересно в цялата суетня около сделката ще бъдат аргументите, с които Жотев и екипът му ще обяснят евентуалното отстраняване на Нефтинвестбанк. Вярно е, че сред акционерите на банката има фирми, за които отдавна се твърди, че са свързани със съмнителни руски капитали. В момента, в който се наложи да доказват произхода на парите си, собствениците на банката избраха структура, която снижи всички отделни дялове под 10% - очевидно за да се избегне искането на разрешение от "Банков надзор". Не е тайна и че хората на Митко Събев се ползват със силна партийна подкрепа в лицето на Йордан Цонев и Екатерина Михайлова. Нейният брат Борислав Михайлов е шеф на ДЗИ, която е сред акционерите на Нефтинвестбанк. Освен това учредителите на бившата Ортодоксална банка още водят съдебни битки за връщане в нея. Костов и Жотев обаче сами са си виновни за цайтнота, в който бяха поставени. Някак си не звучи сериозно да се дебатира по чистотата на едни пари, след като на два пъти вече са били допуснати в приватизацията (Митко Събев наддаваше както за "Петрол", така и за Нефтохим). В случая става дума за трета поред голяма приватизационна сделка. Очевидно с времето се променят и критериите, по които управлението на СДС оценява един инвеститор. Чорни беше обявен за опасен чак когато самият Костов се почувства застрашен от мощта на неговите бизнесструктури в България. През последните месеци премиерът направи много за изолиране на влиянието на руснака тук. Сега въпросът е дали важни икономически решения на кабинета могат да бъдат подчинявани на политическите интриги и битките между различните сини лобита.
"Нафтекс" застана на мушката на държавата
Галина АЛЕКСАНДРОВА, Йово НИКОЛОВ
Фирмите "Юкос" и "Бул петрол ойл" са ощетили хазната с близо 9.5 млн. лв., съобщи във вторник шефът на НСБОП Румен Миланов. Проверка установила, че "Бул петрол ойл" дължи на бюджета 4 млн. лв., а "Юкос", която преди няколко месеца се прекръсти в "Нафтекс петролеум - България", е натрупала дълг към държавата от 4.5 млн. лв. Тя обаче е внесла парите ефективно в държавния бюджет със закъснение, каза още полковник Миланов. Докато "Нафтекс" е известно име, другата фирма не е позната в бранша. Дистрибутор с точно такова име липсва и в регистрите. Осведомени твърдят, че най-вероятно става въпрос за фирма "Бул петролиум ойл", която е на гръцки гражданин и е регистрирана в София преди две години. Предполага се, че тя се е занимавала с внос на горива от Гърция. Проверката по нейната дейност продължава да се нищи от НСБОП.
От "Нафтекс" реагираха незабавно - още на следващия ден до медиите беше изпратено опровержение, подписано от председателя на управителния съвет на петролната фирма Денис Ершов. "Нафтекс петролеум България" АД категорично заявява, че по никакъв повод, а най-малко след намеса на НСБОП, предшественикът "Юкос петролеум България" АД не е бил принуден да възстановява 4.5 млн. лв. в бюджета. Ако който и да е било представи доказателства и писмени документи за нанесена вреда на бюджета, аз съм готов десетократно да възмездя този ущърб. Нашата компания има самочувствието на честен данъкоплатец и ние високо заявяваме това", гласи писмото на Денис Ершов. Фактите обаче показват, че фирмата му се е движела по ръба на закона и е била недотам коректна към държавния бюджет.
Около вносителите на горива стана напечено през юни, след като министърът на териториалното развитие и благоустройството Евгени Чачев съобщи, че продажбите на бензин и дизел за първото тримесечие на годината са нараснали, а постъпленията във фонд "Републиканска пътна мрежа" (РПМ) намаляват. Тогава Чачев заяви, че е наредил проверка в "ЛУКойл Нефтохим". Това стана повод за поредица от медийни изяви на шефа на "ЛУКойл България" Валентин Златев, който заяви, че между 30 и 40% от вноса на горива в страната е контрабанда. Без това да е казано в прав текст, стана ясно, че тези стрели целят и към "Нафтекс" - най-големият вносител, който зарежда с горива от Румъния цялата мрежа на "Петрол". По-късно премиерът назначи пълна проверка на фирмите-дистрибутори на горива. В нея бяха включени Главна данъчна дирекция, митниците и НСБОП. Схемата за изправянето на целия държавен апарат срещу един проблем беше успешно използвана от кабинета на Костов в началото на миналата година срещу контрабандистите на спирт.
Този път справката на Главно управление "Митници" показа, че уличените от митниците фирми са само 6. Те дори не внасят контрабанда горива в юридическия смисъл на думата, а са обвинени в митнически измами - внасят газьол, който продават за дизел и така спестяват мита и такси. Според същата справка най-изрядната фирма-вносител на горива е "Юкос".
Във връзка с обвиненията към "Нафтекс" възникна хипотезата, че близки до правителството среди (имат се предвид най-вече кръгът около нашумелия напоследък бизнесмен Славчо Христов и шефът на "ЛУКойл България" Валентин Златев) се опитват да компрометират основния акционер в "Нефтинвестбанк" в решаващия етап от сделката за банка Биохим. Така кабинетът ще има прилично оправдание, ако откаже да даде банката на одобрения купувач.
В хипотезата за насочен срещу "Нафтекс" компромат може би има известна доза истина. Факт е обаче, че фирмата на Денис Ершов и Митко Събев е нарушила Закона за събиране на таксите върху течните горива.
НСБОП потвърди пред "Капитал" изнесената информация. Те се позовават на справка от данъчната администрация, която е констатирала нарушенията. Бившата "Юкос" не е внесла дължимата такса за държавния фонд "Републиканска пътна мрежа" от горивата, които е купила от "ЛУКойл Нефтохим" през периода от 5 до 20 март т.г. Това е записано в докладна записка на началника на Главна данъчна дирекция Антон Тончев от 21 юни 2000 г. В същата докладна записка са посочени и задълженията на "Бул петрол". Проверката на данъчните е показала, че за изтеглените от НХК- Бургас горива в този период са останали дължими към бюджета от "Нафтекс" 4 043 572. 78 лв. Това е било установено, след като е започнала проверката на данъчните, т.е. три месеца по-късно. Чак тогава от фирмата побързали да внесат парите. Това е записано и в протокола на териториалната данъчна дирекция във Варна от 18 юни 2000 г. Случаят с "Бул петрол" изглежда е по-дебел, тъй като НСБОП е подхванал фирмата от всички страни в момента.
Колкото и да отричат, "Нафтекс" наистина са се плъзнали по острието на закона и са застанали на мушката. След поправките в Закона за събиране на таксите върху течните горива през лятото на миналата година дистрибуторите внасят екологичната и пътната такса авансово при покупката на горивата от рафинерията. Според закона производителите на течни горива извършват доставки само след заплащане от купувачите на таксите по сметките на националния фонд за опазване на околната среда, респективно във фонд "Републиканска пътна мрежа". Тази схема влезе и в новия закон за пътищата. Това означава, че "Юкос" е трябвало да плати дължимите 4.5 млн. лв. най-късно до 20 март, когато е последната доставка. А "ЛУКойл" от своя страна не е трябвало да дава горивата на контрагента си, след като не му е било представено платежно нареждане за внесените такси. Дължимите пари "Нафтекс" внася едва на 14 юни, когато вече тече проверката на данъчните. Което може да означава, че фирмата се е самокредитирала в продължение на 3 месеца.
Кризата в отношенията на "ЛУКойл България" и "Нафтекс петролеум" официално започна през март, когато бургаската рафинерия спря подаването на горива за "Петрол". Реално обаче двете фирми са в конфликт още от приватизацията на "Петрол", след като "ЛУКойл" неочаквано се оказа извън консорциума с ОМВ и Бедо Доганян, в който беше изместен от "Юкос петролеум". Битката за "Петрол" се пренесе и при сделката за "Нефтохим", където двете фирми отново бяха конкуренти.
Бургаската рафинерия отряза "Петрол" заради дългове на "Юкос". Откакто е приватизиран, "Петрол" не фигурира в дистрибуторската листа на "Нефтохим", защото всички доставки минават през "Юкос петролеум", сега "Нафтекс". От "ЛУКойл България" съобщиха, че към 28 март "Юкос петролеум" има просрочени задължения в размер на 42 млн. долара и поискаха от "Юкос" да представи банкова гаранция, за да получи нови доставки. Очевидно "Юкос" е била в сериозна ликвидна криза, защото по същото време не е плащала и дължимите на бюджета такси.
От пресцентъра на "Нафтекс" твърдят, че няма нарушение на закона и като доказателство сочат констативен акт на данъчните за дълга от 4.5 млн. лв. Основният аргумент е, че щом в този констативен акт няма записана санкция, значи няма закононарушение.
Проблемът има и друга страна - и в предишния закон за събиране на таксите за течни горива, и в новия закон за пътищата е записано, че производителите извършват доставки само след като купувачите платят дължимите такси. Очевидно в този случай "Нефтохим" също не е изпълнил законовите разпоредби. Друг е въпросът доколко е уместно държавата да товари търговските дружества с контролни функции, които трябва да изпълнява самата тя. Още повече че рафинерията вече не е държавна и има интерес да продава горивата бързо, а не да ги държи на склад, докато дистрибуторът внесе една или друга такса.
За "Нафтекс" се смята, че и досега има подкрепата на основното си лоби сред управляващите - Йордан Цонев и Екатерина Михайлова. Очевидно обаче това вече не е достатъчно. Фирмата, заради която преди месеци министър от руското правителство специално изпрати заместника си в България, за да сложи рамо при приватизацията на "Петрол", както изглежда, вече няма стабилен политически гръб и в Москва след избора на Владимир Путин за президент и смяната на кабинета. Това, както и слуховете за връзката й със скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни, безспорно влияе и на позициите й пред кабинета на Костов. Правителството, което допусна у нас да влязат капитали с неясен произход чрез приватизацията, сега трудно ще се представи убедително в атака срещу "Нафтекс" с такива аргументи, освен ако недвусмислено докаже, че фирмата е замесена в контрабанда на горива.
Започва наддаването за шеф на здравната каса
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
В края на миналия месец бе обявен конкурсът за шеф на Националната здравноосигурителна каса. След като Илко Семерджиев влезе в правителството през декември 1999 г., мястото бе заето от Бойко Пенков, който се води временно изпълняващ длъжността до избора на нов директор.
Срокът, в който кандидатите трябва да заявят участие в конкурса, изтича на 30 юли. Изборът за директор на НЗОК трябва да е приключил до края на месец август. Все още нито един кандидат не е подал молба за участие в обявения конкурс, но това не пречи в публичното пространство да се спрягат имената на възможните кандидати. Единствената сигурна кандидатура до този момент е тази на самия Бойко Пенков, който обяви, че има намерение да се кандидатира за поста, който заема и сега.
Съвсем не е малка хапка контролът върху здравната каса. Макар този пост да изглежда като таралеж в гащите на фона на стартиралата преди по-малко от месец здравна реформа, там са съсредоточени и сериозни корпоративни интереси.
По процедура шефът на националната каса се избира от управителния съвет на НЗОК. В него влизат девет души. Това са председателят на УС Стефан Софиянски, Елияна Масева, Кирил Ананиев, Татяна Василева, Желязко Христов, Мариела Ненова, Петър Денев, Александър Караминков и Петър Тенчев. След обявяването на конкурса се заговори, че това е една добра възможност за някои депутати да си подсигурят работа и след изборите догодина. Според източници от НЗОК синият депутат Григор Шишков е евентуален кандидат за изборното място. Той е член на комисията по здравеопазване.
В кулоарите на парламента като евентуален кандидат за шеф на НЗОК се спряга и Димитър Игнатов, който също е шеф на здравната комисия, но и шеф на лекарския съюз. "Смятам, че Димитър Игнатов има сериозни интереси да стане шеф на здравната каса", коментира син депутат.
В средите на БСП също се обсъждат възможните варианти за кандидати за вакантния пост. За евентуален техен кандидат се спряга името на Цекомир Воденичаров, който в момента е шеф на здравноосигурителен фонд "Медико". Според депутати доста от колегите им са изразили апетити към шефските места в районните здравноосигурителни каси. "Доказателство за това са започналите например в Добрич и Русе депутатски войни срещу местните ръководства на районните каси", коментира запознат с борбата за мястото директор на НЗОК.
В публичното пространство все по-често се прокрадва идеята, че бившият здравен министър Петър Бояджиев също има сериозно желание да заеме директорския кабинет на "Кричим" 1. Подобно желание изглежда малко странно по простата причина, че самият Бояджиев неведнъж публично е заявявал, че парите, събрани от здравната каса, са крайно недостатъчни.
Всъщност наддаването между отделните кандидатури ще започне, след като стане ясно в края на месеца кои от тях наистина ще подадат документи за участие в конкурса. Но съставът на управителния съвет подсказва, че изборът спокойно може да бъде наложен по партийна линия и да бъде гласуван безпроблемно.
Премиерът обеща по-голяма финансова автономия на общините
Боян КОЛЕВ
Правителството е готово да подкрепи промяна в конституцията, която да даде на общините възможност да определят местните данъци. Това стана ясно на срещата на министър-председателя с ръководството на Националното сдружение на общините миналия петък (14 юли). Освен Иван Костов в срещата участваха финансовият министър Муравей Радев и социалният Иван Нейков. Националното сдружение на общините в Република България беше представено от целия си управителен съвет, като демонстрация на единство в редиците на сдружението по въпросите, касаещи финансовите проблеми на общините. Сега същите кметове, които в началото на годината едва не разцепиха сдружението по политически причини, единодушно подкрепят декларацията до Министерския съвет, с която се настоява за бързо решаване на проблемите на общините.
"Гледаме на тези срещи като на необходим диалог", заяви премиерът при откриването. От сдружението на общините за пореден път обявиха, че анализите на експертите с изключение на тези на финансовото министерство показват несъответствие между възложените отговорности на общините и предоставения им ресурс за тяхното изпълнение. Според кметовете се елиминира общинският сектор като фактор на развитие и задоволяване потребностите на населението, а отпадането на разходите за доболничната помощ е незначителен противовес на разширяващите се задачи на общините. До края на годината е налице предопределен недостиг от около 400 млн. лева. "Няма кмет, на който да му стигат парите, това е безспорно", заяви столичният кмет Стефан Софиянски. Въпросът е да се намери оптимален вариант. По-голяма степен на свобода при актуализацията на общинските бюджети поиска той, като това ще облекчи пренасочването на средства от една дейност към друга. Стефан Софиянски изтъкна и опасността, която представлява за общинските финанси неконтролираното емитиране на компенсаторни записи, с които е възможно да се закупува общинска собственост, и поиска държавата да предостави допълнително собственост на общините.
Всъщност колкото и средства да налива държавата допълнително в общинските бюджети, следвайки принципа "на час по лъжичка", няма как да бъде запълнен формиращият се в тях дефицит. Защото истинският проблем не е в недостига на средства, а в сбъркания модел на общинско финансиране у нас. Според Костадин Паскалев, председател на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на Благоевград, на общинските бюджети от години се налага дефицит със Закона за държавния бюджет. Предложенията на националното сдружение на общините за справяне с кризата включват актуализация на бюджета за тази година или насочване на средства от държавния бюджет на база преизпълнението на приходите в него с цел покриване на дефицита в общинските бюджети по ясни критерии и публичност на мерките. Поискано бе да се преустанови практиката да се източват общински средства чрез нормативни актове на отделни министерства.
"Можете да разчитате на подкрепа за повечето от своите искания, в частност за намиране на този баланс между правомощия и задължени ресурси", заяви премиерът по време на срещата. "Вие сте в пълното си право да искате разширени правомощия за събиране на приходите, т.е. свобода да определяте местните данъци, и сме готови да застанем зад едно предложение за промяна в конституцията за създаване на тази възможност. Тоест вие да получите много повече правомощия, съобразно това и ресурс, и вие да си решавате тези неща, заяви още той и допълни: "Готови сме да предоставим повече ресурси, преди всичко на собственост, готови сме да сложим наистина строга бариера пред увеличаване на вашите ангажименти и дори да работим по намаляване на допълнително възложените ви задължения и да ви подкрепим да получите тази свобода да контролирате собствените ресурси."
"Трябва заедно с вас да намерим оптималния начин така, щото държавата България да не бъде застрашена от финансова гледна точка в условията на борд, в които работи правителството", заяви финансовият министър Муравей Радев. В бъдеще е възможно да се допусне увеличаване на маневреността на общините по отношение приоритетността на разходите, но не и в момента, заяви още Иван Костов. Освен това е възможно общините да започнат да получават 100% размер на субсидиите, гласувани със закона за държавния бюджет. В момента всички разпоредители с бюджетни средства получават първоначално 90% от годишната си субсидия и едва при изпълнение на бюджетните приходи - останалите десет процента.
Законът обеща да върне фабриките, държавата не дава
Незаконно се продават предприятия, за които има висящи дела, смятат от съюза на индустриалците
Галина Александрова
Наследник сте на български индустриалец и законът обещава да ви възстанови отнетото преди десетилетия имущество. Рано е обаче да се радвате - държавата не отстъпва лесно имоти, дори когато ги владее незаконно.
Притежавате няколко десетки акции от предприятие, които сте придобили на търговете за масова приватизация. Рано е да правите сметки за допълнителен доход. Нищо чудно един ден някой чиновник да ви уведоми, че е станала грешка - държавата ви е продала чужда собственост и вашите акции вече не струват нищо.
И двата казуса са възможни, когато става въпрос за предприятие с признати реституционни претенции. Това, че все още не се е стигнало до драматични сблъсъци между наследници и новите собственици на индустриалните фирми след приватизацията, си е чист късмет. Стотици са фабриките, които държавата пусна за продажба с инвестиционни бонове, а дори и касово, въпреки че към тях има признати за основателни реституционни претенции и текат съдебни дела.
Около 30 са наследниците на бившите собственици на част от керамичната фабрика "Мизия" в Горна Оряховица, която е била национализирана през 1950 г. В началото на 1993 г. кметът на Горна Оряховица издава заповед, с която отписва от актовата книга за държавна собственост имот на някогашното индустриално и търговско акционерно дружество "Мизия". Деактуваният имот се състои от 63.4 дка фабрично дворно място заедно с останалите несъборени и отчуждени сгради и около 20 дка ниви и кариери. Според Закона за реституцията от 1992 г. правата на собствениците автоматично се възстановяват. На практика обаче те и досега не могат да се реализират. Ръководството на държавната фирма от позицията на владелец на имота отказва да признае правата на наследниците, не приема дори да плаща наем. Шефовете на "Мизия" заявяват, че ще отстъпят само ако доведат съдия - изпълнител. В края на август 1993 г. наследниците завеждат гражданско дело в Горнооряховския районен съд против ДФ "Мизия" (тогава) за отстъпване на собствеността и обезщетение за пропуснати ползи от влизането на закона в сила.
Следва поредица от обжалвания и отлагания на всяко заседание от адвокатите на ответника. Междувременно са назначени по желание на ответника три тройни експертизи за установяване на размера - като площ и функционална дейност, на деактувания имот. Те трябва да се заплатят от завода, но тъй като плащането на вещите лица се бави месеци, сметките са покрити от наследниците. Последната тройна експертиза от 30.11.1998 г. е за дължим наем за една година - първата (1992-1993 г.) след влизането в сила на закона, и е в размер 6 401 052 лв. Въз основа на нея през май м.г. излиза решение на Горнооряховския районен съд, че "ищците като наследници на акционерите на индустриално и търговско акционерно дружество "Мизия" са собственици на претендирания и деактуван имот, който се владее от ЕООД "Мизия" без правно основание, и осъжда ЕООД "Мизия" да заплати на ищците определения от експертизата, както и да предаде собствеността и владението". Решението е обжалвано и делото е препратено в по-горната инстанция - съда във Велико Търново, където е и днес. Съдът е поискал нова тройна експертиза, която да оцени сега търговската цена (а не наемната, която е направена в приетата вече от съда експертиза), която наследниците трябва да платят, за да продължи гледането по иска за въвод в собственост.
Междувременно през 1996 г. тогавашното Министерство на териториалното развитие и строителството включва "Мизия" в списъка за масова приватизация. Според подадената и вписана в каталога информация дружеството е 100% държавна собственост. Няма нито дума за реституционните претенции и съдебната процедура, въпреки че министерството още през 1993 г. е уведомено официално, че имотът е деактуван (върнат) на наследниците на бившите собственици на предприятието. В резултат в момента собственици са бившите приватизационни фондове "Развитие" и "Север" и физически лица, които не знаят нищо за наследниците и техните проблеми. По данни от ресорното министерство държавата обявява "Мизия" под № 18 и в списъка за касова приватизация. След публикация във в."24 часа" касовата приватизация е спряна.
Държавата поставя наследниците пред свършен факт и единствената възможност за обезщетяване остават компенсаторките по закона "Лучников". Направена е оценка, която е представена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 27.04.2000 г. и възлиза на 3 456 800 лв. Тя обаче не е приета с аргумента, че е много висока, и е назначен нов експерт-оценител.
В подобна ситуация се намират много деактувани (т.е. само формално реституирани индустриални предприятия), които са в списъка за масова приватизация. По този повод Общият съюз на българската индустрия подава възражение, според което държавата продава чуждите индустриални обекти, част от които са в съда, и събира париците на "новите собственици".
Текстилната фабрика "Финтекс" - Габрово, още преди "народната власт" е известна като "Манчестерът" на България. Два от сегашните десет цеха в предприятието са били собственост на бившето събирателно дружество "Петко Гатев и сие". Основните сгради са деактувани, т.е. признати са официално правата на наследниците на бившите собственици. Държавната фирма и в този случай отказва да приеме за основателни претенциите на собствениците. За разлика от "Мизия" обаче тук все пак се стига до договор за наем за единия от подлежащите на реституция цехове. Въпреки че наемът е символичен, фабриката скоро престава да го плаща.
Независимо че въпросът с реституционните права е отнесен в съда, фабриката е пусната и за масова, и за касова приватизация. Има също и висящо дело за обявяване в несъстоятелност заради 16 млн. марки дълг към "Булгарлизинг". Освен общата възбрана по несъстоятелността е наложена изрична възбрана и върху двата цеха, които са деактувани и извадени от книжата на дружеството, обясни адвокатът на наследниците. Според него ситуацията е патова - реститутите не получават нищо от имота си, назначените синдици се пазарят вместо наем да им се изплаща обезщетение, което е 6-7 пъти по-ниско от исканата от наследниците сума.
Междувременно, след като им става ясно, че не могат да получат владението чрез изпълнително дело, наследниците кандидатстват по закона "Лучников" и са обезщетени с компенсаторни записи на стойност 4 млрд. лв. (стари). "Можеше да се продадат на наследниците основните цехове срещу записи или направо да се направи прихващане, така че наследниците да получат предприятието работещо и да продължат да произвеждат, за което смятаха да наемат подходящ мениджърски екип", смята юристът. Вместо това държавата предпочита "чистия" вариант с фалита и фабриката спуска кепенците.
Подобен е случаят с "Еластик" - Световрачане (бившата каучукова фабрика "Чавдар"), с "Галатекс" - Варна, с Циментови заводи... при касовата продажба на габровската кожарска фабрика "Лъв", при част от обявените за продажба ВЕЦ. Още по време на първата вълна на масовата приватизация официално беше признато, че за 32 от обявените за раздържавяване фирми има предявени реституционни права. Според други оценки от общо около 1000 обявени за масова приватизация дружества от първата вълна с реститутски претенции са били над 500.
Това е най-краткото определение за поведението на държавата при реституцията на индустриалната собственост. Проблемът тук съвсем не се изчерпва с принципа за политическа и социална справедливост, който уж е залегнал в реституционното законодателство. Забележително е, че Законът за реституцията работи перфектно, що се отнася до едрата градска собственост, и създаде набързо прослойка от градски рентиери. Но рентиерите не създават национален продукт, това го прави индустриалният капитал, който обаче не беше допуснат, поне що се касае до реституцията на промишлените предприятия. Идеята беше да се продължи една съществувала преди години индустриална традиция и да се поощри предприемаческият дух на наследниците на бившите фабриканти, доколкото го има. Заедно с приватизацията това обещаваше да създаде условия за създаването на онази средна класа, за която се твърди, че е гръбнакът за икономиката на всяка нормална държава.
"Основният проблем е несъвършенствата в законодателството. Не е уреден например ясно въпросът делима ли е или не индустриалната собственост, движимите вещи - като агрегати и поточни линии, влизат ли в неделимата собственост. Би трябвало да се каже ясно, че когато в сгради на индустриален реститут има нови съоръжения и машини, те са присъединени, а не сградите. Би могло например в случаите, където има чувствителна реституция, наследственият имот да се обособи и на наследниците да се предоставят акции от него. Ако имаше нормална бизнессреда и чужди инвестиции, щеше да е възможна и друг тип сделка - срещу преотстъпване на права да се направи съдружие с някои от основните външни доставчици на предприятието. Има такива идеи, но от държавните дружества сега крият информацията за външните контрагенти, с които реститутите могат и искат да направят джойнт венчър", коментира пред "Капитал" адвокат на наследници на индустриална собственост.
"Обърнахме се и към предишния министър на правосъдието Васил Гоцев. Той ни каза - така е, ще чакате и ще плащате", разказват реститути. Те все още се опитват да получат нещо срещу наследствените си права. Много други се отказаха - просто защото вече не могат да плащат.
Наследниците
Юристите: Приватизацията върви с... нова тайна национализация.
Накратко
Проверки за спазването на данъчното законодателство в курортните комплекси по Черноморието са започнали от началото на миналата седмица, съобщиха от Главна данъчна дирекция. Повече от 250 данъчни инспектори ще проверяват търговските обекти за наличие на касови апарати и лицензи за продажба на алкохол и цигари, а частните квартири ще се проверяват за платен патентен данък. Проверките ще продължат до 15 август, като данъчните предварително ще трябва да уведомяват кметовете на курортните селища за предстоящите контролни действия.
Правителството преведе на общините 19.5 млн. лева от допълнителните 41 млн. лева, които трябваше да им се предоставят за компенсиране на действието на нормативни актове, влезли в сила след приемането на бюджета за тази година. От преведените средства 8.15 млн. лева са предназначени за помощи за насърчаване на раждаемостта и за социално подпомагане, а останалите 11.35 млн. лева са обща субсидия. Общият размер на отпуснатите от началото на годината средства е 275.8 млн. лева.
Топлофикациите ще плащат неустойка на битовите потребители, ако не отстранят възникналите повреди в топлопреносната мрежа до 72 часа. Това предвиждат приетите от Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР) "Общи условия в договорите за продажба на топлинна енергия". До края на седмицата документът ще бъде публикуван в Интернет на страницата на ДКЕР с адрес www.dker.bg. Според общите условия до началото на отоплителния сезон всички битови консуматори трябва да сключат писмени договори със съответните топлофикации по места. Ако договорът не бъде подписан в определения срок, топлоснабдяването на потребителя може да се прекрати в срок до 7 дни от изтичането на срока. Според документа потребителите ще получават топлинна енергия дори и в случаите, когато над 50 на сто от живеещите в сградата домакинства се откажат от централното топлоснабдяване. В този случай оставащите потребители трябва да декларират писмено, че ще разпределят помежду си измереното количество топлина съгласно показанията на общия топломер.
От вътрешността на страната са изнесени и складирани на пристанище Бургас 40 т от най-опасните залежали пестициди от 6 складови площадки в Софийска, Пловдивска, Шуменска и Бургаска област. Това са 1.5% от общото количество залежали пестициди в България, които от около 30 години се държат в различни складове неохранявани и в лошо състояние, съобщи Министерството на околната среда и водите. В съответствие с Базелската конвенция тези пестициди се класифицират като опасни отпадъци и транспортирането им до пристанището е извършено при специални условия. Пестицидите ще бъдат унищожени в Ротердам, в най-големия в Европа завод за унищожаване на отпадъци, собственост на консорциума AVR, който е със 70% частно и 30% държавно участие. Холандското правителство финансира изцяло транспорта по море до Ротердам и изгарянето, което е много скъпа услуга, съобщиха от МОСВ.
От 17 юли със заповед на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински е освободен от длъжността зам.-министър Илко Милушев, съобщи пресцентърът на ведомството. Преди началото на заседанието на правителството министър Славински каза, че лошите финансови резултати на БДЖ са причина да бъде поискана оставката на Милушев.
Идеята за задължително застраховане е неприложима за момента
Първо трябва да се създаде институция, която да контролира и управлява процеса
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Покрай огнените стихии от последните няколко седмици освен всички други се размърдаха и застрахователите. И както винаги - след дъжд качулка. От няколко години след тежки природни бедствия се появява идеята за създаването на застрахователен пул, който да покрива щетите срещу евентуални катастрофични бедствия (земетресение, природни бедствия и стихии).
Лошото е, че за пореден път каруцата се поставя пред магарето. "На първо време трябва да бъде въведена задължителна застраховка на личното имущество срещу стихийни бедствия", изказа позицията на застрахователите Красимир Станков, изпълнителен директор на "ДЗИ - Общо застраховане". Логиката сочи обаче обратното - на първо време трябва да бъде създадена институцията, която ще управлява средствата на подобен пул, както и да бъде предложена адекватна схема за контрол на плащанията. Много сериозен проблем за осъществяването на подобни проекти е как самите хора ще бъдат накарани да се застраховат. Според данни на застрахователите едва пет на сто от жилищните имоти в България са застраховани. Дори голяма част от публичната и общинската собственост не се застрахова, въпреки че има такова задължение по закон.
Причината е много проста. Коя е тази сила, която ще задължи три милиона домакинства всяка година да си правят задължителните вноски (въпреки че сумите няма да са значителни). Българинът така или иначе трудно вади пари от джоба си, а какво ще стане, ако никой не контролира дали подобно плащане е извършено. Поне до момента няма разумна схема (или поне предложена в публичното пространство), по която да може да се контролира дали гражданите ще си внесат сумите по задължителната застраховка. Това е и първият проблем - как да се контролира процесът. Случаят може да се погледне през призмата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
По данни на застрахователите 50 до 60 на сто от автомобилите нямат сключена такава застраховка. При това, въпреки че при нея се упражнява някакъв, макар и доста случаен контрол, от страна на органите на КАТ, повече от половината автомобили са неизрядни.
При тези данни едва ли може да се очаква голяма събираемост при евентуално въвеждане на задължителна имуществена застраховка. По тази причина определението задължително ще звучи доста условно.
Застрахователите се опитват да търсят начин за контрол във вече изпитания в България опит тази застраховка да се плаща заедно с данъците на имотите. Преди да бъде отменен законът за ДЗИ българите си плащаха задължителна застраховка на имотите срещу стихийни бедствия всяка година. Тогава вноските се събираха заедно с плащането на данъците. Задължителната застраховка, която в продължение на години плащаха всички домакинства, важеше за една година. След разпадането на монопола на ДЗИ нито един от жилищните имоти не се застрахова автоматично. Така че, ако човек не е отишъл сам да застрахова жилището си, то не е обезпечено по никакъв начин срещу природни бедствия.
Част от застрахователите предлагат именно завръщането на тази схема на плащане на задължителната застраховка. Но не трябва да се забравя, че тогава монополист на пазара бе ДЗИ и превеждането на парите не беше никакъв проблем.
При сегашното предложение не може да се реализира подобен контрол, защото как би изглеждала данъчната служба, ако всеки гражданин трябва да внесе парите там и да заяви в кое от съществуващите дружества иска да се застрахова. Това може да стане единствено, ако вече е създаден застрахователният пул, който да акумулира средствата и парите да се превеждат изцяло по негова сметка, като само се упоменава името на компанията, която след това ще си вземе направените вноски от общата сметка. Въпросът обаче е, че застрахователите предлагат да се въведе първо задължителната застраховка, а едва след това да се мисли как ще се създава пулът.
В допълнение работата на данъчните служители като застрахователни брокери на една или друга компания е и сериозна предпоставка за корупция. Освен всичко друго вменяването на застраховката като задължение на практика елиминира конкурентността на различните застрахователи и може лесно да провокира непазарни методи за определяне на премиите. Затова, изглежда, такава схема не може да се реализира.
Според застрахователи другият възможен вариант е създаване на специализирано държавно застрахователно дружество (което по нищо да не се различава от всяко едно общозастрахователно дружество) за целта, което да събира сумите по задължителните застраховки. "Тогава със сигурност ще обвинят това дружество в монопол", коментира застраховател, особено като се има предвид колко слабо е развито застраховането на жилищни имоти в България. При това положение всички застрахователни премии по този вид застраховка ще отиват в държавата, което е, меко казано, некоректна намеса на пазара.
Освен това застраховането е и въпрос на манталитет на клиентите. Българинът все още счита, че най-ценното му имущество е колата - затова и автомобилното застраховане е най-развито. Всеизвестен факт е, че най-голям дял в премийния приход на общозастрахователните компании има автомобилното застраховане (което пък е и най-рисково).
Идеята сама по себе си не е лоша - в много държави има такива структури. Предложението за създаване на застрахователен пул този път изрази ДЗИ в лицето на Борислав Михайлов (шеф и на ДЗИ и на Асоциацията на българските застрахователи), но от името на Асоциацията на българските застрахователи. "В асоциацията вече е създадена работна група и всеки от членовете й е дал своето становище по темата", заяви Борислав Михайлов. Според него целта е в началото на есента вече да има готово предложение за създаването на застрахователен пул или поне как да се направят първите стъпки в тази посока.
Пулът трябва да покрива щетите от подобни бедствия, като едва отшумелите пожари. Стратегията за създаване на застрахователния пул предвижда всяко общозастрахователно дружество да носи лимит на отговорност при евентуално бедствие според размера на непрехвърления към застрахователния пул риск (отговорността е пропорционална на размера на самозадържането на застрахователното дружество). Всяко дружество само преценява каква част от риска може да носи и например задържа при себе си 20% от премийният приход по застраховки на недвижими имоти срещу бедствия и аварии. Така правят всички останали дружества и в крайна сметка се получава сума, в рамките на която отговарят самите застрахователи. "Рискът, който компаниите смятат, че не могат да носят, те прехвърлят към застрахователния пул", обясни изпълнителният директор на ДЗИ-Общо застраховане Красимир Станков. А пулът от своя страна ще търси презастраховка на риска. В крайна сметка не става ясно каква е целта да се създава този пул, след като единствената му задача явно ще бъде да осигурява презастрахователните договори за риска от катастрофични бедствия. По-приемлив изглежда вариантът въпросният пул да играе ролята на презастрахователно дружество. "Смятам, че самите застрахователи не са наясно каква точно е идеята им - да създадат ново дружество с чисто паразитни характеристики или презастрахователен пул, който да прехвърля зад граница само изключително големите рискове", коментира застраховател.
Според предварителни изчисления за една година от задължително застраховане на имущество би трябвало да бъдат събрани около 40-50 млн. долара (80-100 млн. лв.) от вноски на гражданите, при положение че средната застраховка ще бъде около 30 лв. (пак по изчисления на застрахователите). Освен това предложението предвижда държавата да внесе още толкова пари. Така за една година ще се съберат около 100 млн. долара. След няколко години би се акумулирала сериозна сума.
Доколко държавата обаче може да отдели толкова средства все още не е ясно. Например в бюджета за 2000 г. са предвидени 30 млн. лв. за ликвидирането на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии.
Българският стопански манталитет - да взема от другите чрез държавата
Недоразвитото икономическо мислене допринася за ниското ниво на икономически растеж
Георги ГАНЕВ, Център за либерални стратегии
Когато изследваме икономическите нагласи на българите, трябва да осмисляме и абстрактни теоретични постановки, и всекидневното поведение на хората. От една страна, вниманието ни се насочва към обществени състояния и процеси, които са трудно забележими и се развиват бавно. От друга страна, стигаме до отговори, които обясняват примерно защо три години след началото на по-съществените стопански реформи в България икономическият растеж е неголям и излитането е все още в бъдещето - отговорът може да е в поведението на всички нас като участници в стопанския живот.
Липсата на силен растеж може да получи и по-всекидневни обяснения като например това, че политиците ни са лоши, че управляващите за пореден път са оплескали нещата, че международната конюнктура не беше особено благосклонна. Без да се оспорва валидността на подобни отговори, не бива да се забравя и съществуването на други, не толкова прости и удобни обяснения за това, което се случва. Едно от тях е, че немалка част от проблемите се дължат на наши нагласи и на начина, по който мислим икономиката.
Едно проучване на обществените нагласи от февруари 2000 дава възможност за проверка на това обяснение. С част от въпросите на проучването бе направен опит да се установят елементи от стопанското мислене на българите. Понятието "стопанско мислене" беше сведено до две основни измерения: склонност към сътрудничество и пазарно мислене. И докато второто измерение е почти очевидно значимо, изборът на първото изисква допълнителна аргументация.
Основна причина съвременните развити икономики да са толкова богати е високата производителност. По класическата верига на Адам Смит тя се дължи на специализацията, която е възможна поради разширяването на пазарите. Пазарното взаимодействие и изобщо всяка размяна означава сключване на сделки, а сделките не са нещо безплатно. В съвременния развит свят сделковите разходи са значително по-големи от разходите по физическото преобразуване на ресурсите в крайни блага и дългосрочното развитие зависи много от постоянното им снижаване.
Сделковите разходи зависят от нивото на доверие между договарящите се страни и от доверието, че системата като цяло ще осигури изпълнението на задълженията. Колкото стопанските субекти са по-склонни към сътрудничество, към добросъвестно поведение, към отчитане и съобразяване с интересите на другите, толкова по-ниски са сделковите разходи и оттам - по-голям потенциалът за развитие на съответната икономика.
Резултатите от измерването на склонността към сътрудничество и на пазарното мислене на българите са два индекса на стойност между 0 и 100, които са изчислени за всеки респондент от представителната извадка. Средната стойност на индекса на склонността към сътрудничество е 39.3, като варира между 0 и 93 за отделните респонденти. Общото впечатление е, че българите не са склонни към сътрудничество. Има обаче интересни разлики между различните респонденти. Например индексът е с над 5 точки по-висок за хора от големите градове, отколкото е за хора от по-малките населени места. Той е с над 9 точки по-висок за хората с образование над средното, отколкото е за хора с образование, по-ниско от средното. И е с над 10 точки по-висок за хора, които имат предприемач в семейството си. Подобна е и тенденцията за хора, които са по-религиозни, които работят на места, свързани с по-голямо участие при вземане на решения (свободни професии, семейни фирми, напълно частни фирми), и които се възприемат като по-заможни. Може би по-интересен от всичко останало е фактът, че индексът не зависи от възрастта на респондента - всички поколения са еднакво несклонни на сътрудничат.
Тези наблюдения дават възможност да се разграничат различни групи в рамките на извадката. Получават се четири групи от хора (виж графиката).
Първата група обхваща 22.8% от респондентите, които са с особено ниски стойности и на двата индекса (22.5 за сътрудничество и 25.7 за пазарно мислене). Те са предимно зависими от държавата за своите доходи (пенсионери, безработни, заети в напълно държавни фирми), възрастни, с образование средно и по-ниско и живеят в населени места с население под 20 000 човека. Поради профила им могат да бъдат наречени група на зависимите. Те изискват неща от държавата, но не са готови да споделят рисковете и разходите.
Втората група е най многобройна (57.1%) и почти по нищо не се различава от общия профил на националната извадка. Тези хора са наистина средни българи по своите нагласи и по характеристиките си. Те са наречени консерватори, защото все още не са се решили да прекрачат в новите и непознати територии на пазара и на сътрудничеството.
Третата група обхваща 15.3% от респондентите и има значително по-висока склонност към сътрудничество (индекс 49.9) и към пазарно мислене (индекс 60.0). Те са на възраст средно около 40 години, повече от половината живеят в големи градове, имат образование, по-високо от средното за страната. Повечето от работещите в тази група са заети в напълно частния сектор. Това са хора, които се доверяват на пазара, но които имат още нужда от доказателства за това, че стратегията на сътрудничество може да носи плодове. Затова са наречени предпазливи опитващи.
Последната група е най-малка и обхваща 4.8% от респондентите. Те са напълно убедени и в пазара, и в сътрудничеството. Със средна възраст под 40 години те напомнят на групата на предпазливите опитващи с три значими разлики. Първо, само една десета от тях работят в държавния сектор. Второ, почти една трета живеят в градове с население между 20 000 и 100 000 човека. И особено важно - над една трета имат предприемач в семейството (за националната извадка тази стойност е 9%). Това е групата на пазарно откритите стопански субекти - хора, готови да взаимодействат на пазара с презумпция за сътрудничество.
От гледна точка на бъдещето двата индекса и техният анализ дават основание за
Колкото повече хора влизат в автентични пазарни взаимодействия и имат досег с предприемачество, толкова по-високи ще стават стойностите на двата индекса. Освен това чисто демографските процеси ще водят също до повишаване на индексите. След още десет години нещата може и да изглеждат по-различни от днес.
От гледна точка на последните десет години стойностите на двата индекса дават възможност да се направи извод за стратегията на стопанско поведение, към която сме най-склонни днес: българите предпочитат да вземат от другите чрез държавата. Подобна стратегия обаче е несъвместима с устойчиво развитие на българската икономика. Нещо повече, тази стратегия облива управляващите в България (всички управляващи през последните десет години) със съвсем нова светлина. Цялата поредица български правителства - някои повече, други по-малко - се люшкаше между опити за установяване и утвърждаване на пазари и задълбочаване на държавната намеса; между установяване на ясни и безпристрастни правила и допускане държавното насочване и преразпределение на ресурси да стане жертва на хищнически атаки (типичен случай на несътрудничество). Оказва се, че тези неуспешни люшкания на държавата са доста точно отражение на нашите лични нагласи. Новоустановената демокрация у нас е работила през тези десет години почти съвършено: политици и управляващи са забутвали нещата ту наляво, ту надясно, следвайки собствените ни противоречиви настроения. И ако сега ни се вие свят, редно е да се замислим накъде самите ние тласкаме нещата.
Без морал прагматизмът в политиката е невъзможен
Никола Николов, член на НИС на СДС, пред "Капитал"
- Доколкото политиката на СДС, с която спечелихме доверието на избирателите преди три години, беше политика на реформи и създаване на конкурентна икономика в България, нормално е новата политика на СДС да стъпи на резултатите от нея, които правителството реализира най-вече в усилията да подобри средата за бизнес и да създаде конкурентна пазарна икономика. Доколко това са трайни тенденции можем да съдим по поведението на българската икономика при външните кризи. Сиреч, за тези три години доказахме, че това правителство може да генерира стабилност - политическа и икономическа. Оттук нататък трябва да докажем, че имаме своите приоритети, можем да ги реализираме и да получаваме подкрепата на обществото за това, което правим.
Това пряко се свързва с успеха или неуспеха на СДС и неговите партньори на следващите избори. Затова новата политика, за която не стана ясно, че сме я формулирали на семинара в Пампорово, е политиката на отваряне на СДС, на търсене на партньори, които да споделят предизвикателствата пред бъдещото управление на страната, което трябва да продължи към главната политическа цел - членство в ЕС и по-добър живот за хората. И всичко това в условията на предизвикателствата, че хората живеят бедно, че все още средата се определя от действията на администрация, която не е достатъчно променена.
- Говоря за високите цели, защото си представям, че ръководството на СДС и нашите членове приемат ценностите, в името на които дойдохме на власт и които правят нашето поведение непротиворечиво. Очевидно е обаче, че не всички са готови да жертват собствения си имидж и партийни позиции, за да бъде убедено обществото, че преследваме именно тези високи цели. Това противоречие в поведението и в целите, които си поставя СДС, вероятно е източникът на неразбиране и недоверието в СДС. Но е нормално, когато си изпълнил мандата си, дистанцията с хората да бъде стопена от резултатите от управлението. Тогава ще можем наистина да бъдем убедителни и да очакваме гласоподавателите да ни подкрепят, за да продължим да изпълняваме тези цели.
- Връщането на доверието е най-голямото предизвикателство пред всяка политическа сила. Много по-лесно е да формулираш целите, идеите и ценностите и много по-трудно е хората да имат мотивация, породена от тези цели, от тези ценности.
- Да, това е истинският проблем. Много по-лесно е да създадем хартата за ценностите и принципите, отколкото тя да се превърне в практика на нашите структури. СДС трябва да намери сили, воля и енергия да наложи тези ценности и принципи първо в партията и после да убедим хората, че сме ги възприели не само на книга.
- Ако хората не повярват в морала на СДС, прагматичната политика ще им се вижда като политика, която е само в изгода на една или друга част от обществото. Не е възможно без морал да успееш да развиеш прагматична политика, защото тя означава конкретни и ясни действия, които са в полза на широк кръг хора. Ако действията се идентифицират като полезни само за ограничен кръг хора, няма да успеем. Затова е изключително важен моралът в политиката.
- Очевидно трябва да се съобразяваме с общественото мнение. Първо лидерите на СДС да трябва да променим своето поведение, но и хората, които представляват СДС по места - също. Затова е много важен въпросът за механизма, по който се оценяват хората в партията. Сега значителна част от тях търсят изяви не с конкретна и ясна прагматична политика или отхвърляне на тежка, досадна, невидима работа, а с медийни изяви и ходове, които може би градят личния им имидж, но не носят доверие за партията. Тази седмица имаше няколко декларации от регионални съвети на СДС, които сериозно обръщат внимание върху този проблем. Лично аз мисля, че полезен е този, който е успял да убеди обществото, че СДС има потенциал да бъде управляваща политическа сила, а не верният на някакъв интерес или група от СДС. Ако сме обещали, че ще управляваме честно и успешно, би следвало да дадем отговор и на тези вътрешнопартийни на пръв поглед въпроси.
- Ако под лобита разбираме центрове на влияние, трябва да търсим полезното във всеки от тях. Обединени центровете на влияние би следвало да се подчиняват на интересите на политическата сила. Сегашното противоречие и сигналите, които се излъчват, са с произход именно от различните центрове на влияние в структурите на СДС. Това предизвикателство трябва да бъде преодоляно. Затова и във вътрешнопартиен план конструктивизмът и доверието помежду ни са изключително важни елементи. Ако не е успяла да се справи с центробежните сили вътре в себе си, никоя политическа сила не може да претендира за управлението на страната. Твърдя, че такива сили в СДС са привидни. Или по-точно - те са видими, но нямат съдържание. Нито са толкова силни хората, които ги представляват, нито могат да реализират по-различна политика от тази, зад която седи партията. СДС е достатъчно голяма, мъдра и много силна политическа сила, която осъзнава своята отговорност към страната.
- Ако се анализира какво сме направили в тези години, ще се забележи, че усилията на СДС за реформа бяха да се подобри средата за бизнес, да направим икономиката частна и конкурентна, България да отговори на критериите за членство в ЕС. Всичко това е политика, адресирана към активните хора - младите, интелигенцията, предприемачите.
Но да не забравяме, че освен всичко друго спадането на доверието се дължи и на това, че СДС реализира реформи, които бяха забавени твърде дълго време. Това, че българската икономика стана частна, е факт, но от това не нараснаха заплатите. Защото, освен че трябва да стане частна, тя трябва да стане и конкурентна, да намери нови пазари, да успее да увеличава националния продукт - неща, които стават по-бавно. Като си поставяме голяма цел и чрез реализация на реформи я преследваме, резултатът не идва толкова видимо и бързо както ни се иска. Не идва и без усилията от всеки член на обществото. И тук всяко разколебаване на обществото действа срещу самите реформи.
- Следващата национална конференция безспорно трябва да определи първо визията ни за това как в очаквания състав на следващия парламент ще успеем да реализираме нашата политика в полза на хората, да определим граничните компромиси, които трябва да направим. Защото една политическа сила се явява на избори с платформа, която се ограничава в зависимост от полученото доверие и гласове и се превръща в правителствена програма в зависимост от това с колко допълнителни депутати ще разполага мнозинството, за да я реализира. Наивно е да се смята, че ще успеем да имаме такова голямо мнозинство зад следващата програма за управлението, каквото имаме сега. Т.нар. реформаторско мнозинство беше провокирано от факта, че ясно заявихме, че ще успеем да се справим с предизвикателството на реформата, че ще имаме волята и силата да направим реформите. Зад тази теза застанаха широк кръг от партньори, които ни подкрепиха най-малкото заради това, че някой друг ще свърши черната работа. И този елемент го имаше в онова мнозинство, което подкрепи правителството. Това също беше един от мотивите за съществуването му. Би следвало в следващия парламент да успеем да формираме прагматично мнозинство на основата на програма за управление, която да си поставя по-ясни, по-конкретни, по-прагматични цели за европейското бъдеще за България.
- Във всеки случай трябва да има по-силен мажоритарен елемент. В нашите листи да присъстват не само партийни хора, колкото хора, които се ползват от обществено доверие и олицетворяват успеха на започнатата от нас политика. Въпрос на политическа зрялост е как ще постъпят тези от актива, които бяха много популярни, когато трябваше да се извършат политически и силно политизирани действия за реализиране на реформите, но след това стана ясно, че обществото вече не ги възприема 100 процента положително. За това трябва да намерим положителните примери, които са се появили в резултат на нашето управление. Ако сме направили много за бизнеса, нормално е да влязат представители на организациите в бизнеса. Ако сме направили много за здравната реформа, нормално е онези, които успешно я реализират, да представляват СДС в следващото НС.
- Опасна грешка е да се счита, че експертите не са "нашите" хора. Според мен точно те са хората, които могат да оценят добре правилността на политиката и да бъдат нейни говорители на положителните й резултати. Затова продуктът на положителните резултати от нашите реформи трябва да присъства в нашите листи. Защото такъв продукт има.
- От гледна точка на политическата теория, ако има силен мажоритарен елемент, винаги има притеснения в партийните централи, че няма да могат да контролират хората, които са влезли мажоритарно в НС. Надявам се, че партиите се развиват към по-добро, затова е по-добре да има по-голям мажоритарен елемент - хората да бъдат зависими само от своя морал, от отговорността към своите гласоподаватели. Спорът за 2-процентната бариера има следния аспект: дали в НС трябва да влязат по-голям брой политически сили, или да бъдат представени по-малко политически сили със съответното мнозинство. Отново най-новата ни история посочва лоши примери, включително и в това Народно събрание се нароиха и сформираха групи, разпадаха се... Само парламентарната група на СДС и на Народния съюз не са повлияни от тези процеси. Пророчествата за разпадане на мнозинството не се сбъднаха. Затова считам, че въпреки лошия опит, който има новата българска политика, би следвало процентната бариера да е по-ниска или достатъчно ниска, за да има повече и по-истинско представителство. Това крие риск от много раздробено политическо представителство в НС, но той има и своите положителни аспекти - никой да не може да контролира в нежелана от обществото степен работата на НС. Така ще отговорим на желанието на обществото да няма политически сблъсък между 2 или 3 големи парламентарни групи и да не се налага нечия политическа воля, защото зад нея може да стоят нездрави политически интереси.
- По-голям е рискът от само един балансьор. Това го видяхме през 1993 г. - Да, ясна е. Даваме приоритет на нашите партньори от ОДС, които заедно с нас непоклатимо понесоха трудностите на реформите и бяха последователни в тяхната подкрепа. След това ще се обърнем с равнопоставено и честно отношение към всички, които са се явили на изборите, получили са съответното доверие, влезли са в парламента и на основата на този вид политика - прагматична, ясна, конкретна, ще създадем мнозинство. Това е по-добрият подход сега, 1 година преди изборите, към останалите политически сили.
- Вратата към всички е отворена по еднакъв начин. Истинският резултат от Пампорово беше този извод. Разбира се, ще оценяваме внимателно поведението на всички политически сили, представени в парламента, по отношение на важните решения, които предстоят. Такова е решението по доклада на националната сигурност. Тогава е първото отсяване на нашите партньори.
- Посланието, което се отправя на избори към хората, обикновено е свързано с желанието да спечелиш тези избори и желанието да останеш последователен на политиката, която си водил. На тези избори СДС ще бъде изправен точно пред това - да представи по подходящ начин резултатите от своето управление, достатъчно убедителен, за да гласуват хората за СДС. Да формулира по такъв начин целите на своето бъдещо управление, хората да виждат в тези послания мотивация за себе си. Защото, ако мотивацията на гласоподавателите на предишните избори беше да спасим страната от разруха, сега мотивацията ще бъде да изградим собственото си бъдеще и да видим във водената политика собствената си перспектива. По това силно ще се различават следващите избори от предходните. Хората може би не намериха своето място в успеха, който страната постигна. Така че трябва да преформулираме посланието си и адресираме големите цели на конкретно ниво. И това е предизвикателство пред нас. Става дума за това как резултатите в голямата политика, постигнати на макрониво, да се превърнат в микростимули за гласуване.
За тези години СДС натрупа и онова познание за управлението на страната, което е вид гаранция за успех в управлението и в следващия мандат. Така че вече има възможността да поставя и да реализира много по-конкретни цели. Ние вече знаем как става това. И това е разликата ни с всички останали политически сили, защото коя от тях може да претендира, че е извършила дори няколко процента от това, което изнесохме като тежест на реформата и е останала на власт - нито една.
Нарисувай ми овца
Симона МИРЧЕВА
"Моля, нарисувай ми една овца! " е репликата, с която Малкия принц се появява в гениалната книжка на Екзюпери. От тази негова молба е взето назаем името на едно необикновено детско предаване за изобразително изкуство, което от половин година търси своята аудитория, несправедливо запокитено във време, когато могат да го гледат предимно скучаещи възрастни. А те в никакъв случай не са публиката, която ще различи шапка от боа, глътнала слон. Така Канал 1 заявява директно, че децата не са му дотам важни. Важно му е да има детски предавания - защото трябва, пък да ги гледа - който ще. Подобен подход би съсипал рейтинга даже на "По света и у нас" за броени дни.
"Нарисувай ми овца" (автор Мария Ландова, водещ Дейвид Драгоманов, режисьори Ваня Иванова, Съни Сънински) има ясна идея, прецизно подбрани теми и гости, активно детско участие, добър баланс между смешки и експертно говорене. В излъчените му досега издания децата, които по някаква случайност си бяха останали през деня вкъщи, успяха да научат полезни неща за изкуството на комикса, анимацията, карикатурата, сценографията... Да чуят и да видят в действие творци от мащаба на Валери Петров, Тодор Динов, Доньо Донев, Любен Зидаров, Златин Радев, Николай Панайотов, поканени специално заради тях. Да наблюдават рисуващи в студиото свои връстници, които с мерак изработват весели кашони, вулкани, анимационни епизоди, дори шаржове на някоя прочута личност. При това, без да изглеждат дресирани и стресирани, както обикновено изглеждат децата в българските детски предавания.
Някои режисьорски и операторски пропуски обаче дразнят - понякога и далекоглед не помага да се разбере какво точно се случва в студиото по време на художествените акции, които са важен акцент в "Нарисувай ми... ". А водещият, от когото се очаква да бъде умното, весело лепило на цялото, няма да е зле да се поприбере малко в костюма и пантомимата и да се поотърси от преиграването, в което се оплитат всички възрастни, щом заговорят "като за деца".
"Нарисувай ми овца" изглежда вдъхновено от безспорния факт, че детството - времето на игрите, е най-творческата възраст. А малцината щастливци, запазили способността си да играят талантливо и когато пораснат, обикновено се превръщат в знаменитости. Това предаване е територия именно на играещите малки и големи хора. То се откроява ясно на фона на плешивите телевизионни ливади, в които, както биха казали бабите на нашите баби, с трън да завъртиш, трудно ще закачиш нещо за гледане. Изключенията, българско производство, са притеснително малко. Затова трябва да се отглеждат и опитомяват грижливо - в смисъла, в който разбира опитомяването Лисицата от "Малкия принц"
Управляващите разтоварват отговорността си за националната сигурност
Йово НИКОЛОВ
Повечето парламентарни политически партии и институции поискаха да се похвалят със заслугите си към националната сигурност през миналата година. Това стана ясно от консултациите между парламентарните групи миналата седмица. Изведнъж на всички им хареса да се припознаят като градивна политическа сила и обявиха, че ще подкрепят доклада на правителството на дебата във вторник.
Политическите сили в парламента се активизираха по отношение на Доклада за национална сигурност, след като стана ясно, че той ще бъде гласуван от Народното събрание твърде скоро. СДС поиска консултации с парламентарно представените партии, за да е сигурен при гласуването. За синьото мнозинство е много важно да получи подкрепата на ОНС и на евролевицата, за да сподели отговорностите от действията си през миналата година по време на косовската криза. През 1999 г. управляващите получиха доста критики за позицията си срещу Югославия, макар сега да е ясно, че това е било правилното поведение.
Но година по-късно обществото беше връхлетяно от други проблеми и забрави, че сините са вървели под знамената на победителите, а героичните пози, посещенията на световни лидери и благодарствените писма за подкрепата на България за НАТО по време на бомбардировките останаха като атракция от миналото. В същото време очакванията, че пактът за стабилност ще финансира инфраструктурната мрежа, остават непокрити. Затова управляващите искат да разтоварят част от отговорността си пред обществото и да представят политическата класа като водач на народа. Същото изрази и премиерът Костов на лекцията си пред Атлантическия клуб. Според него обществото трябвало да преодолее своята незрялост по отношение на косовския проблем. Вероятно той разчита, че по този начин разклатеното доверие в професията политик малко ще се възвърне.
Доколкото в доклада като червена нишка минават желанието на България за членство в НАТО и гордостта от това, че се е оказала важен помощник в пакта в критичен момент (исканият коридор от Русия в последната фаза на бомбардировките), СДС щеше да получи подкрепата на ОНС и евролевицата и без подобни напъни. ОНС гласува с тях миналата година решението на парламента за подкрепа на бомбардировките. След разводите в евролевицата и напускането на хората около Николай Камов авторитетът на партията сред роднините й на Стария континент доста се поразклати. Затова на Александър Томов му е жизненоважно още един път да заяви, че и той е за НАТО и за Европейския съюз. А какъв по-удобен случай от един доклад за националната сигурност, ориентиран изцяло на Запад. И тъй като всичко трябва да изглежда като сделка, в която се разговаря като равни с равни, ДПС поискаха да бъде отбелязано, че приоритет за националната сигурност е развитието на българския етнически модел. За евролевите приоритет е "продължаването на усилията за увеличаване на икономическия растеж и повишаване качеството на живот". И двете неща и бездруго присъстват в доклада под една или друга форма. Но тъй като докладът изглежда твърде самодоволен и безкритичен към действията на правителството, на него му беше необходим някой, който също да се похвали със заслуга към националната сигурност, за да си поделят отговорността за взимани преди година решения. И евролевицата, и ОНС поискаха козметични корекции в отчета на правителството, но да им бъдат признати заслугите. СДС от своя страна нямаше нищо против да остави по-малките парламентарни групи да изглеждат значими в собствените си очи.
Единствено БСП и вече зеленият бизнесблок заявиха категорично негативното си отношение. Но те така разбират значимостта си. СДС също имат интерес БСП да им опонира. Те имат достатъчно доводи пред собствения си електорат срещу парламентарната левица, особено желанието на БСП да се съобразява непременно с позицията на Русия при разширяването на НАТО и членството на България в пакта. Иван Костов заяви на лекцията си миналия четвъртък, че очаква да чуе алтернативни предложения за този доклад. И тъй като БСП няма какво да му предложи, той ще се оттегли спокоен и надменен с подкрепата на ОНС и евролевицата. Както в старото време, когато владееше реформаторското мнозинство в парламента.
Институциите трябва да решат къде е мястото на тайните служби
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов пред "Капитал"
- Всеки носи своята отговорност за действията си по време на косовската криза. Различните политически сили действаха тогава по различен начин. Не бих искал да ги разделяме като отговорност на парламента и отговорност на правителството. Това са държавни институции, които действат в паралел всяка една сама за себе си. Що се отнася до отделните политически сили в Народното събрание, мисля, че действията бяха съвсем публични и доста широко коментирани. В крайна сметка това, което направиха НС и правителството, се оказа най-правилният възможен ход за прекратяване на кризата в Косово и действията ни бяха съвсем адекватни.
- Може би така изглеждат нещата отстрани. Имам възможност да погледна към този доклад веднъж като народен представител, какъвто бях през изминалата година - времето, което обхваща доклада, и като министър сега. Според мен това е вярната и точната картина. Винаги съм считал, че не трябва да украсяваме дейността си излишно. Но пък това не означава, че трябва да демонстрираме излишна скромност тогава, когато действително сме направили нещо добро.
- Не мога да споделя такова виждане. За мен едно от големите достойнства на този доклад е неговата аналитична стойност, много добре са анализирани всички рискове и заплахи, които са съществували за националната сигурност. И в крайна сметка това, което беше най-големият проблем за нас през миналата година в тази насока, естествено бяха събитията, които се развиваха от другата страна на западната ни граница.
- Мисля, че това е тенденциозен прочит на доклада. Медиите не са и не могат да бъдат заплаха за националната сигурност.
- От доста време не коментирам изявления на бивши министри. Човек трябва да говори по-скоро с действията си, това важи най-много за вътрешните министри. Ние трябва да работим, а хората да оценяват свършеното от нас. Когато един вътрешен министър, независимо от това дали е настоящ или бивш, започне да говори като футболен коментатор по радиото, нещата не са оптимистични.
- Към настоящия момент конкретна заплаха за България от ислямски фундаментализъм мисля, че не съществува. В същото време обаче сме длъжни да констатираме наличието на различни явления, които биха могли да бъдат заплаха за националната сигурност. И в този аспект трябва да имаме готовност да ги посрещнем и у нас, ако един ден се появят.
- Аз имах три срещи с представители на посолството на Кувейт, на които много ясно изяснихме положението. Моето желание е да запазим добрите отношения между България и Кувейт, да запазим добрите отношения с фондацията, която за съжаление в момента в България се представлява от Муса. Муса е човек, който не се съобразява със законите в България и по силата на тези закони той ще бъде изведен извън страната.
- Това, което мога да си позволя да кажа за Муса, е, че той е осъществявал нерегламентирана религиозна дейност.
- При всички мои пътувания извън България неизменно съм стигал до този проблем. Той се възприема достатъчно ясно от министрите на вътрешните работи на всички европейски страни в момента. Що се отнася до нашия регион, има конкретни инициативи, които се реализират сега.
- Сътрудничеството ни с Македония и Албания е било доста изостанало в последните години въпреки подписаните споразумения. В това отношение са изключително полезни срещите с министър Димовска, с министър Прочи. На тристранната ни среща в Охрид се договорихме за преки контакти между експертите на нашите министерства, за съвсем конкретни мерки за противодействие срещу трансграничната престъпност. Общо беше мнението ни, че трябва да бъдем готови още преди изграждането на коридор номер 8 да посрещнем тези проблеми.
- Реакцията ще бъде със съвсем конкретни мерки, които, пак казвам, ще бъдат осъществени на ниво експерти. Срещата на министрите изяви много ясно и категорично политическата воля за противодействие на престъпността.
- Не бих се ангажирал с толкова крайна оценка. Действително тази област представлява определен проблем. Все пак аз се надявам, че предстоящите избори там биха могли донякъде да решат проблемите.
- Очевидна е необходимостта от по-енергично противодействие на икономическата престъпност. Мисля, че вашите колеги достатъчно ясно са се убедили във вторник по време на пресконференцията, която даде полк. Миланов, новият директор на НСБОП, в това, че службата работи, и то добре. Има ги конкретните резултати. Има я и практическата полза за бюджета.
- Европейските държави не считат, че българската граница е пробита. Дори напротив - те много добре приемат успехите, които имаме в повишаване качеството на граничния контрол. Всеки ден горе-долу вие можете да получите информация за това къде какви опити за контрабанда са били пресечени.
- МВР не съди.
- Действително МВР дава доказателства да бъдат осъдени тези престъпници. Но в крайна сметка във всяка една държава правосъдието е сравнително бавна дейност.
- Не сме констатирали засилен интерес на каквито и да е чужди тайни служби. Що се отнася до отношенията ни с Русия, говоря за МВР, ние работим добре заедно. Има конкретни случаи, по които съдействието, оказано от едната страна на другата, се е оказало решително за разкриване на определено престъпление.
- Засега има някаква степен на готовност на проекта, който е изготвен от експерти на МВР. В законодателната програма на Министерския съвет той е включен за септември. Иска ми се нещата да бъдат много добре изработени. Защото, когато законът стигне до Народното събрание, до изборите ще има 8 или 9 месеца и съществува риск професионалните дебати по закона да бъдат изместени от един ранен предизборен популизъм.
- Работната група не се ангажира с решаването на този въпрос. Не е възможно експертите на МВР да решат въпроса за това трябва ли да има отделни закони, или всичко да е в един общ. Доколкото усещам настроението на представителите на службите, те очевидно биха искали законът да бъде отделен.
- Засега контраразузнаването е в рамките на МВР. Но аз не мисля, че това положение трябва да се разглежда като нещо, дадено веднъж завинаги. Мястото на контраразузнаването е въпрос, който трябва да бъде обсъден много сериозно професионално на най-различни нива - правителство, Народно събрание, да се вземе мнението на президента.
Ще пръскаме ли пари за изтребители
Задава се германско-американска схватка за българската бойна авиация
Момчил МИЛЕВ, Йово НИКОЛОВ
Колко би струвало превръщането на ръждясващите по българските авиобази изтребители МиГ-29 в бойни самолети от натовски тип ? Ако зададете въпроса на консорциума European Aeronatic Defence and Space Company (EADS), подобно начинание ще погълне сума, която се равнява на около 80 процента от военния бюджет на страната за тази година. В абсолютни цифри това означава 500 милиона германски марки, 50 на сто от офертата за покупка на БТК или около 2/3 от цената на Булбанк, естествено това зависи от това, колко модерни искаме да се нашите МиГ-ове. Миналата седмица самолетостроителният гигант за втори път започна масирана маркетингова кампания, чрез която да наложи своята оферта за обновяването на българските военновъздушни сили през следващото десетилетие. Засилената активност на EADS вероятно е предизвикана от неофициалната информация от военното ведомство, според която министърът на отбраната Бойко Ноев е водил разговори за закупуване на американски изтребители F-16 по време на последната си визита в САЩ преди около месец. Приблизителната цена на един нов изтребител от типа F-16 C/D е около 23 милиона щатски долара.
Битката за контрола над оръжейните доставки за българските ВВС обаче тепърва предстои и вероятно ще бъде кървава и безкомпромисна. Само преди две седмици аналогичен конфликт на същата тема се развихри и в Унгария, която вече е пълноправен член на НАТО, но въпреки това се опитва да запази своите изтребители МиГ-29 и така да ограничи своите военни разходи. Военният министър на страната Янош Сабо подписа споразумение с "Даймлер Крайслер аероспейс", която притежава 50% от EADS, според което фирмата трябва да реконструира 14 самолета МиГ-29 според стандартите на Северноатлантическия пакт. Цената на контракта е близо 72 милиона долара.
"Будапеща ще направи грешка, ако задели средствата си за остарелия в технологично отношение МиГ-29. Този модел не отговаря на изискванията на НАТО", обяви щатският посланик Питър Туфо в американската военновъздушна база край унгарския град Тазар на 7 юли. С това дипломатът направи последен опит да лобира в полза на конкурентната оферта на авиостроителния концерн "Локхийд Мартин", който се опитва да продаде на страната нови или рециклирани изтребители F-16. Това изказване обаче срещна твърдата съпротива на администрацията в Будапеща. Според говорителя на унгарското външно министерство Габор Хорват НАТО официално е одобрило плановете за реконструкцията на съветски модели и приведе като пример 23-те изтребителя МиГ-29, които са на въоръжение в германските ВВС.
Провалът на американското лоби в Унгария обаче може да означава само, че оттук нататък щатската дипломация ще действа още по-агресивно по отношение на "Даймлер Крайслер аероспейс" и нейните партньори за обновяване на руски изтребители. За разлика от Унгария нашата страна все още не е член на НАТО и би могла успешно да бъде притискана на тази основа. Въпрос на време е представителите на американската дипломатическа мисия в София да изразят своето несъгласие с офертата на EADS за възстановяване на 21 български МиГ-29, които в момента не летят поради изтекъл ресурс или липса на резервни части. В случая България попада в твърде деликатна позиция, тъй като може да бъде подложена на натиск и от страна на Германия по линия на кандидатурата ни за членство в Европейския съюз.
"Една поръчка от страна на България много ще спомогне за интеграция на страната ви към европейските структури. " Така в прав текст немският пълномощен министър у нас Волфред Шлоте приключи специалната пресконференция, на която концернът EADS представи възможностите и офертата за модернизирането на българските МиГ-29. Това не особено дипломатично послание дойде, след като беше поставен въпросът дали не е по-удачно България да купи нови самолети F-16 за своята армия, вместо да модернизира МиГ-овете.
Концернът EADS е регистриран миналата седмица, но работи по съвместни проекти повече от 20 години. В него участват немски, испански и френски специалисти. Водеща роля в начинанието има, разбира се, "Даймлер Крайслер аероспейс".
МАPS е предприятието, което е поело модернизирането на изтребителите МиГ-29, останали от армията на ГДР. Прието е, че това е единственият самолет на въоръжение в армиите на Варшавския договор, който може да бъде модернизиран и пригоден за стандартите на НАТО. Затова през 1993 г. е създадена специална програма за поддръжка на германските МиГ-ове. Представителят на МАPS Фолер Палтцо твърди, че след модернизацията на немските миг-ове полетът е бил удължен от 1800 на 2900 км и междуремонтната експлоатация е достигнала 1300 летателни часа. А немските самолети успешно участват в натовски учения в Канада и САЩ.
Инго Бергман, отговорник на проекта за България, твърди, че офертата на концерна EADS е била представена на военния министър Бойко Ноев още през месец март, но и досега не е получен отговор. "Не приемам комуникациите чрез медиите за най-коректния начин", каза г-н Бергман. Според EADS модернизацията на нашите миг-ове ще трае 9 години и ще струва около 500 милиона германски марки. В нея ще бъде включен и пловдивският военноремонтен завод "Георги Бенковски". Модернизацията ще се извършва от български специалисти в България, каза още Инго Бергман. Така българските военни заводи щели да могат да приемат и поръчки от други бивши соцдържави, в които има на въоръжение МиГ-29.
Колкото и красиво да звучи офертата от устата на германските представители обаче, възникват доста резонни въпроси. Най-същественият е защо цената за нуждите на унгарските ВВС е около 5.1 милиона долара на самолет, а за българските - около 11.9, тоест почти два пъти повече. В случая или става дума за два различни вида модернизация, или в цената са калкулирани и някакви други разходи с неясен произход. Според авиоспециалисти съществуват поне три варианта за модернизацията на МиГ-29. В най-евтиния от тях се извършва само възстановяване на летателния ресурс, подмяна на комуникациите, инсталиране на система за сателитно следене от типа GPS и смяна на системата за опознаване "свой-чужд" с натовски образец. Вторият вариант предвижда подмяна на цялата аналогова електроника с цифрова и поставяне на стандартна дигитална шина за обмяна от типа Mil Std 1553, която позволява поетапното прикачване на нови модули към апаратурата на изтребителя. В най-скъпата оферта фигурира и подмяна на самолетния радар, с което цената отново скача нагоре. Към това трябва да се прибави и снабдяването на наземните бази с НАТО-стандарти за логистична подкрепа.
Най-тъжното в случая обаче е, че независимо дали става дума за оферта на "Даймлер Крайслер аероспейс" или американско контрапредложение за продажба на F-16, това няма нищо общо с националната сигурност, интересите на българските данъкоплатци или пък преструктурирането на въоръжените сили. "Най-добрият начин да объркаме военната реформа в момента е да хвърлим основната част от бюджета за купуване на изтребители F-16 или рециклиране на старите ни МиГ-29", коментира висш служител от българското военно министерство. Планът за организационното изграждане на българската армия до 2004 г. изобщо не предвижда закупуване на каквито и да било тежки оръжия през следващите няколко години.
При всички положения евентуална сделка с EADS или конкурентен продавач на F-16 би била сериозен удар по джоба на средностатистическия българин. "България няма намерение засега да купува военни самолети, заяви от парламентарната трибуна и премиерът Костов преди десетина дни. Ситуацията сега прилича на тази през 1997 г., когато руският авиоконцерн МАПО излезе с подобна оферта. Тогава руснаците се опитаха да продадат на България 14 чисто нови изтребителя МиГ-29 срещу кредит в размер на 450 милиона долара. Все пак за последните три години България не е забогатяла дотолкова, че да си позволи милитаристично прахосничество в такива размери. Когато обаче става дума за българската интеграцията в НАТО и Европейския съюз, политиците вероятно няма да се посвенят да бръкнат в джоба на данъкоплатците. На всички е ясно, че армията се нуждае от модернизация, но надали моментът е особено подходящ. Освен това във всички "бели" държави подобни сделки се обсъждат публично в парламента...
