Доста по-неубедително звучи другият аргумент на агенцията, а именно, че трябва да се "защити идентичността на българската култура, на националното и европейското кино при предстоящата продажба на киносалоните". Трудно чрез приватизационния договор могат да задължат новия собственик на залите да предлага на големия екран всички нови български филми или пък определен брой европейски продукции. Подобен непазарен механизъм едва ли е и най-ефективният с цел развитие на родното кинопроизводство.
Проблемът при продажбата на "София филм" е в ненавременната реакция на агенцията. Тя прие офертите, отвори ги и едва тогава започна дискусия за възможните проблеми около сделката. Смущаващ е фактът, че решението на АП бе продиктувано основно от разговори със Съюза на филмовите дейци (СФД), които от своя страна открито застанаха зад офертата на единия от кандидатите за киносалоните - работническо-мениджърското дружество "София филм+". С действията си АП доказа, че, от една страна, не е била достатъчно подготвена за процедурата, а от друга - че се поддава на натиск. За да разсее съмненията за лобиране, екипът, който ще води новата сделка, трябва доста безпристрастно и прозрачно да оценява офертите.
Спирането на продажбата и промяната в условията веднага бяха оспорени от един от кандидатите, "Бългериан техонолоджис", който според неофициална информация предлагаше най-висока цена за "София филм". От компанията изпратиха протестни писма до премиера Иван Костов, вицепремиера Петър Жотев, надзорния съвет на АП, МВФ, Световната банка и др. Новото набиране на оферти нямаше да създаде сегашните проблеми, ако не съществуваше практиката кандидатите да научават (възмездно) от служители на агенцията ценовите предложения на своите конкуренти. Това е и най-вероятната причина за новата процедура. Активната намеса на СФД наведе кандидатите на мисълта, че РМД "София филм+" при сегашната процедура е щяло да отпадне от наддаването заради ниската си офертна цена. "Бългериан техонолоджис" от своя страна е предложила най-висока цена и най-вероятно е щяла да спечели конкурса.
В новата процедура ще може да се включи и нов кандидат, както и някои от сегашните претенденти да се прегрупират. Сигурно е обаче, че след изнасянето на параметрите на сегашните оферти цените на всички кандидати ще стартират от по-високи нива. Резултатът от всички тези действия е, че продажбата на софийските киносалони доби публичност и едва ли АП ще може да продаде кината, без внимателно да прецени кандидатите и да мотивира избора си.
Военна полиция спря новото ръководство на "Армимекс"
Николай Стайков
Часове след излизането на съдебната регистрация на новото ръководство на "Армимекс", в което за първи път освен държавни чиновници имаше и представители на приватизираните оръжейни заводи, военни полицаи попречиха на новия управителен съвет да влезе в главния офис на дружеството. При опита за влизане в дружеството на новия управителен съвет, в който влизат представители на най-големите акционери - "Металхим холдинг", "Арсенал", "Аркус", "Бета", ВМЗ, "Трема" и "Оптиколекетрон", цивилни и военни полицаи блокираха офиса на ул. "Ангел Кънчев" 1 в София. В блокирания офис се намира документацията за цялата дейност на "Армимекс", наследник на Главно инженерно управление към Министерството на отбраната и един от най-активните износители на оръжие. Седмица преди това военни полицаи попречиха на частните акционери, които след приватизацията на повечето предприятия през 1999 г. имат повече от 50% от капитала на дружеството, да влязат в офиса и да имат достъп до документацията на "Армимекс".
Военните полицаи са действали по устна заповед на министър Бойко Ноев - това става ясно от писмения отказ на Софийска военна прокуратура да образува следствие след сигнал от новорегистрирания управителен съвет. "Военната полиция е действала въз основа на устна заповед на министъра на отбраната, издадена с цел защита на държавните интереси", гласи писменият отговор на Софийска военна прокуратура. Един от аргументите за недопускане на новото ръководство в сградата е, че в дружеството има 30% държавно участие и от проверката е било установено, че "липсва единомислие между акционерите по отношение на основните насоки за развитие на дружеството".
На последната среща на министър Ноев с акционерите в "Армимекс" към тях е било отправено предупреждение, че лицензите за производство на специална продукция може да бъдат спрени или да не бъдат подновени, съобщиха за "Капитал" участници в разговорите. Преди седмица в офиса на "Армимекс" по заповед на министър Ноев започна нанасянето на държавната фирма "Терем" ЕАД, което е основното ремонтно дружество към МО, в което влизат най-големите ремонтни заводи за самолети и друга военна техника и боеприпаси.
Държавата няма пряко акционерно участие в "Армимекс", а участието на държавни фирми е около 30%. През април т.г. вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев изпрати писмо до акционерите, с което поиска дружеството да бъде национализирано чрез увеличение на капитала в полза на малкото останали държавни акционери и постигане на най-малко 75% държавно участие с цел "защита на определени държавни интереси". Материалните активи на "Армимекс" не представляват особена ценност, по-интересни са документите за сделки за износ на оръжие и за големи сделки за ремонт на самолети на стойност десетки милиони долари, около които има много неизвестни за постъпилите суми.
Накратко
"Ретел" ООД - Пирдоп, спечели търга за 17.98% от капитала на "Елаците мед", с. Мирково. Цената на пакета е 1.5 млн. нови лева при начална тръжна цена от 1.365 млн. лв. Преди година 79% от капитала на медодобивното предприятие "Елаците мед" стана собственост на работническо-мениджърското дружество "РМД-Елаците-Мед" АД при цена за мажоритарния пакет от 10 млн. лв., платима разсрочено за 10 години.
"Фолбек - България" подаде единствената оферта за "Склад за течен амоняк", обособена част от "Агробиохим" - Стара Загора. Нито една оферта не постъпи за друга обособена част от химическия завод - "КИП и А".
През изминалата седмица бе подписан договорът за продажба на ВЕЦ "Пасарел" и "Кокаляне", обединени в каскада "Искър". Новият собственик "Ел Ем импекс" ЕООД е платил цената от 1.94 млн. долара в деня на сключване на сделката и е влязъл във владение на централите. Половината от цената е платена в брой, а другата половина - с компенсаторни записи. Средствата са осигурени чрез кредит от холандска фирма с референция от "АБН АМРО банк" в размер на два милиона долара. Купувачът се задължава през следващите три години да запази работните места и да направи инвестиции в размер на 620 хил. долара. . Купувачът на "Кремиковци" "Дару металс" е поискал от Агенцията за приватизация (АП) разсрочване на договорените инвестиции за срок от осем години, вместо сегашните пет, както и разрешение да се разпорежда с активи на дружеството без изрично разрешение на АП. Надзорният съвет на агенцията не е одобрил исканията и е поискал от собственика на "Кремиковци" по-детайлна мотивировка за исканите промени.
Стартира и приватизацията на "Пампорово" АД
Министерство на икономиката продава 60% от дружеството, което притежава ски-съоръженията и два хотела
Теодора ВАСИЛЕВА
Министерство на икономиката откри процедура за приватизация и на "Пампорово" АД. Ще бъдат предложени 60% от акциите на курорта. Потенциалните купувачи ще трябва да плащат в брой, тъй като дружеството е включено в списъка за целева приватизация. Раздържавяването в зимния курорт на практика започна миналата година, когато бяха продадени девет обособени части (виж таблицата). Така по сметки на дружеството постъпиха над 4.5 млн. долара.
На този етап още е твърде рано да се гадае кои ще са кандидатите за зимния курорт. Те могат да съвпаднат с потенциалните купувачи за "Боро-спорт", дружеството което стопанисва ски-съоръженията на Боровец. Процедурите за приватизацията на двете дружества леко ще се застъпят, тъй като вицепремиерът Петър Жотев удължи отново срока за "Бороспорт". Най-вероятно заради значимостта на зимния курорт сделката ще бъде водена лично от вицепремиера. Кандидатите за Пампорово ще имат 50 дни да се запознаят с дружеството и да подадат оферти. Две РМД бяха учредени преди "Пампорово" да бъде включено в целевата приватизация, на настоящия и бившия шеф на държавното дружество. Загубената преференция за разсрочено плащане най-вероятно ще ги откаже от наддаването. Намерение да участват в сделката заявиха и частните хотелиери в курорта, обединени в общо дружество "Пампорово 2000". "Българска холдингова компания" също може да прояви интерес, тъй като е най-големият миноритарен акционер в курорта. По линия на масовата приватизация бяха раздържавени общо 25% от акциите на курорта.
Пампорово е вторият по-големина български зимен курорт след Боровец. Хотелите в комплекса са доста остарели и са от ниска категория (две или три звезди). "Перелик" е най-големият хотел в комплекса, а "Арфа" е бивша резиденция на Тодор Живков. Курортът е разположен на територията на две общини - Смолян и Чепеларе, което затруднява управлението му. Двете общини са собственици и на повечето от земите в курорта. Тепърва има да се решават и редица реституционни спорове за собствеността върху земята.
През последните няколко години курортът Пампорово е привличал средно около 15-18 хил. туристи на сезон, над половината чужденци, предимно английски туристи. Последният зимен сезон е бил доста по-слаб заради по-краткия зимен сезон, кризата в Косово и току-що променената собственост при повечето от хотелите.
Чуждите инвеститори в България: заложете на малките и средните предприятия
Икономическата политика на държавата да се насочи към малките и средните предприятия, които генерират национален доход, препоръча президентът на Асоциацията на чуждите инвеститори (БИБА) в България Джон Мънъри по време на среща на инвеститорите с председателят на икономическата комисия на парламента Никола Николов. "Тази година може би е последната, в която големите инвестиции идват от големи чуждестранни компании. Ако искате да запазите нивото на инвестициите и занапред, трябва да се привлекат средства от малките и средните предприятия", каза шефът на Мобиком по време на срещата. Той подчерта, че на Запад не липсват инвестиции за подходящи проекти, но за да се получи финансиране, трябва да съществуват подходящи условия за развитие на бизнеса.
Поводът за срещата беше запознаването на членовете на БИБА с договореностите, които бяха постигнати от правителството и мисията на Международния валутен фонд. Никола Николов набеляза основните мерки, които ще бъдат предприети за насърчаване на производството и постигане на макроикономически растеж. Чуждите инвеститори изразиха задоволството си от предложените мерки и от диалога, който водят с правителството. На въпрос за сивата икономика в страната синият депутат обясни, че в последните няколко години се наблюдава промяна на "профила" на сенчестия сектор: преди основният проблем е бил граничният контрол и елиминирането на контрабандата, докато сега е свързан с неплащането на дължимите данъци и осигуровки. Николов заяви, че за легализирането на сивата икономика трябва разходите за данъци и осигуровки да паднат под корупционните разходи.
Цените на спортния тотализатор поскъпват между 30% и 300%
Спортният тотализатор вдига цените на залозите за тото 1 средно с три пъти и на тото 2 средно с една трета от 24 юли. Най-сериозното увеличение е за игрите "13 срещи" и "12 срещи", които от 3 ст. за колонка стават 10 ст. "6 от 49" се покачва с 9 стотинки (от 21 на 30). Комбинация за "6 от 42" ще струва 20 ст., а за "5 от 35" - 16.
В "6 от 49" ще има две тегления, като първото ще е с четири печеливши групи (шестици, петици, четворки и тройки), а второто - с две (шестици и петици). С две тегления ще бъде и "6 от 42" по същата схема, както "6 от 49". При играта "5 от 35" в две тегления ще печелят позналите петици, четворки и тройки.
"Постъпленията ще се делят на две тегления и печалбите ще нараснат драстично", коментират от централата на българския спортен тотализатор. Джакпотът се запазва и в двете тегления на "6 от 49" и "6 от 42". Натрупаната сума от досегашното второ теглене ще се разпределя поравно между двете тегления в 59-и тираж. При улучени шестици в първо и второ теглене джакпотът на премахнатото теглене отива за печалбите. В неделя (23 юли) за последно игрите на тото 2 ще имат по три тегления.
Накратко
През миналата седмица парламентът прие поправки в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Отпада задължението на работещите пенсионери, които са самоосигуряващи се лица (например еднолични търговци, свободни професии и др.), да се осигуряват. Отпада и задължението за осигуряване на работещите без трудов договор, ако получават месечно възнаграждение, след намаляване с нормативните разходи, по-малко от една минимална работна заплата. Земеделските стопани ще могат да плащат вноските си наведнъж - до 31 март на календарната годината, следваща годината, за която се отнасят. Вноските за тези от тях, които са регистрирани по силата на нормативен акт и извършват само земеделска дейност, може да се плащат и от фондовете за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерския съвет. С промените ще се зачита като трудов стаж и времето на незаконно отстраняване от работа. Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, вече могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост или смърт. Намалява се и изискуемият трудов стаж за придобиване на пенсия за инвалидност от лица над 30 години. Необходим трудов стаж вече ще бъде 5 години.
При посещението си в Либия получихме неочаквано един остър упрек за поведението на българските медии във връзка с предстоящия процес срещу задържаните шестима наши медици. Това заяви председателят на парламента Йордан Соколов при завръщането на българската парламентарна делегация, която бе на двудневно официално посещение в Либия. Желанието на тази арабска страна е да не се спекулира с този процес и той да си върви в своя нормален ход, допълни Соколов. Българската парламентарна делегация е имала срещи с либийския премиер Мубарак аш Шамех, със заместник-министъра на външните работи Саад Муджбир, както и със секретаря на Генералния народен конгрес Зентани Мохамед ал Зентани. По време на всички разговори е било заявено, че процесът срещу българските медици ще бъде справедлив, обективен и безпристрастен и че либийският съд ще направи всичко необходимо да разкрие истината.
Предложение за изменение и допълнение на годишната общинска приватизационна програма ще разгледат общинските съветници на предстоящата сесия на столичната община в понеделник. Към докладната записка от Петър Джорински, председател на надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация, е приложен списък на обектите, които да бъдат включени допълнително към списъка за приватизация за 2000 г. Поради проявен инвеститорски интерес в списъка е включена общинската фирма "Пътна сигнализация" ЕООД, дружеството стопанисва светофарите и пътните знаци на територията на София, а също така поддържа маркировката и осветлението на уличната мрежа. Допълненият списък за приватизация включва още 14 обществени тоалетни на територията на столицата, включително и тези на Централна гара.
Бодо Хомбах: Дойдох, видях и пак обещах
Строежът на втория мост на Дунав може да започне в средата на следващата година. Това заяви специалният координатор на пакта за стабилност Бодо Хомбах във Видин. Той е у нас по покана на финансовия министър Муравей Радев. Освен Видин програмата на посещението му включва Пловдив и Смолян.
При посещението си във Видин специалният координатор посети мястото от българска страна, където ще бъде построен мостът. Той вече е бил на румънския бряг и е призовал румънската страна да ускори строежа на подхождащата инфраструктура към моста и е уговорил румънците да се строят два сухопътни пътя - единият по транспортен коридор N4, а другият - през долината Жил. Парите от Европейската инвестиционна банка са налице, така че строежът на моста може да започне, но все пак не може да бъдат избегнати тръжните процедури, а те изискват време, подчерта Бодо Хомбах. Съвсем скоро ще бъде избран мениджър на проекта, който ще ръководи проектирането и строежа на моста, съобщи още той.
"Трябва да стане ясно, че по-добре е да се финансира този пакт, отколкото дълго и продължително да бъдат финансирани програми за борба с нелегална емиграция на хора, за борба с нелегален трафик на оръжие, за борба с нелегален трафик на наркотици", заяви президентът Петър Стоянов след срещата си с Бодо Хомбах. На следващия ден стана ясно, че в София Бодо Хомбах е имал телефонен разговор с кабинета на американския президент Бил Клинтън и получил уверенията на американската администрация, че САЩ ще окажат допълнителна финансова подкрепа на пакта за стабилност в рамките на различни инициативи на групата на седемте най-развити страни и Русия Г-8.
При срещата с Хомбах министър-председателят Иван Костов поиска подкрепа за ускоряване откриването на два ГКПП с Гърция - Маказа и Ксанти - Рудозем. Различни инфраструктурни проекти бяха обсъдени и на срещата с министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев.
Бодо Хомбах изрази подкрепа за това България и Румъния да вземат участие в предстоящата среща Европейски съюз - Западни Балкани. Все още предстои да се уточни формата, в която ще се проведе срещата. Засега се предвижда в нея да участват и страните от Г-8, които не са членки на ЕС.
На срещата по повод честването на една година от пакта за стабилност България е представила проект за създаване на виртуален пазар на проекти, като по този начин се ускори намирането на донори за тяхното финансиране. Това съобщи националният координатор на пакта за България Никола Карадимов.
Общи събрания
Национализацията на "Бейпар шугър" е на път да се отложи по взаимно съгласие
Преговорите между работници, държава и нови собственици продължават на експертно ниво
Николай Стайков
По-малко от седмица преди изтичането на ултиматума на вицепремиера Петър Жотев до собствениците на захарния завод в Девня за разваляне на приватизационния договор заради неизпълнени задължения осъществяването на заявените намерения изглежда все по-малко вероятно. Разговорите между отделните страни вече се водят на експертно ниво и е постигнато съгласие, че развалянето на договора не е в интерес на нито една от двете страни, заяви за "Капитал" участник в преговорите.
"Задачата сега е намирането на механизъм за възстановяване на дейността на завода както на основното производство, така и на спомагателно производство, което да увеличи броя на заетите работници", каза за "Капитал" варненският областен управител Николай Пантев, който е присъствал на проведените срещи. Поредната среща на експерти от двете спорещи страни ще бъде проведена в началото на тази седмица. Там ще присъстват и представители на новия собственик "Билги дъш тиджарет", фирма, регистрирана в Истанбул, Турция, която е придобила в края на 1999 г. акциите от друга турска фирма "Сака коркмаз пазарлама", която подписа през юли 1997 г. приватизационния договор с Министерството на промишлеността.
Дружеството купувач "Сака коркмаз пазарлама" дължи около 2 млн. долара неустойки за неизпълнени инвестиции и незаети работни места. В момента в завода са заети около 120 работници. Повечето от тях обаче нямат отношение към основното производство. През миналата седмица собствениците на завода са внесли около 1000 т бяла захар, пакетирането на която ще стане в "Бейпар шугър". Внасянето на рафинирана захар обаче отново оставя нерешен проблема с неработещото основно производство на захарния завод.
Връщане на акциите от "Бейпар шугър" не може да има.
Бедри Шефик е роден в България, завършил е математика в Софийския университет, а след изселването си през 1989 г.преподава в Истанбулския технически университет. От 1992 г. е в бизнеса със зърнени култури и захар. Според предоставената от фирмата информация "Билги дъш тиджарет" има годишен оборот от над 110 млн. долара и дъщерни фирми в Канада, Русия, България и бившите съветски републики.
Мрачни мисли за сезон 2001
Поскъпването на българските курорти заради ДДС ще ги направи неконкурентни
Боряна Генчева
В туризма в момента тече договарянето за летния сезон на 2001 г. и настроенията са доста песимистични. Причините са предстоящото въвеждане на ДДС върху продажбите на почивки зад граница, високите концесионни такси за плажовете и възможното поскъпване на чартърните полети. Тези обстоятелства логично ще оскъпят българските оферти за чуждите туристи. Публична тайна е, че ниските цени по Черноморието са основното му предимство в конкуренцията с Турция, Гърция, Кипър, Тунис, Египет, Хърватия. Евтините оферти години играеха ролята на национална реклама в годините, когато такава нямаше. Не е сигурно, че през 2001 г. ще има реклама на хотелите, климата или културното ни наследство, която да тушира ефекта от вероятното поскъпване на курортите. От две години държавата възстанови рекламирането на туризма. Точно за догодина бъдещето му е мъгливо по финансови причини.
По общо мнение лято 2000 е добро и защото цените бяха задържани, качеството на хотелите и услугите се вдигна и те най-после са в синхрон. Освен че основните услуги (хотел, самолет, отчасти храна) за страната са евтини, евтин е и животът извън хотела. Засилената конкуренция, ниският местен стандарт и масовото неспазване на данъчните закони правят цените на кафенета, пицарии, ресторанти много атрактивни за туристите.
Планираното въвеждане на
Ако данъкът влезе в сила, ваканциите в България ще поскъпнат. Западноевропейските пазари, на които се продават обаче, могат да преглътнат повишение на цените до три процента (в рамките на годишната инфлация в ЕС). ДДС-то трябва да бъде за сметка на туроператорите и хотелиерите, а и в двете групи има брожение.
Туроператорски фирми признават, че и в момента калкулират ДДС в крайната си цена, макар че държавата им го възстановява като на износители. Занапред фирмите ще трябва да се откажат от този резерв, който им осигурява възможност за гъвкава ценова политика. Често конкуренцията ги принуждава да работят с минимална или нулева печалба и дори да навлизат в "зоната на ДДС". От БАТА твърдят, че много фирми обмислят дали да не се откажат от бизнеса. Твърдо са решени обаче наред с това да поискат от държавата да им върне парите за лицензи.
Друга причина за туроператорското безпокойство е, че след въвеждането на данъка ще отпаднат и последните причини българските хотелиери да работят с български туроператори вместо с чуждестранни. Сега почивката се освобождава от ДДС, ако има договор между български и чужд туроператор. Хотелиерите също не са склонни да жертват печалбите си в името на крайната цена. Повечето са купили хотелите си наскоро, инвестирали са в подобрения и не желаят допълнителни финансови утежнения.
В момента всички договарят лято 2001, без да включват ДДС в цените си. Повечето договори се подписват с подусловие, че стават невалидни, в случай че налогът наистина влезе в сила от 1 януари. Преговаря се с финансовото министерство за отлагането на данъка. "Не коментирам. Сигурно е само, че по-ниска ставка на ДДС е невъзможна", каза зам.-министърът на икономиката Мариана Асенова.
Финансовото министерство разчита на около 190 млн. долара приходи от данъка годишно, каза г-жа Соколова след среща във ведомството. Според асоциацията вдигането на цената с 20% ще намали туристите с около 40-45% и бюджетът ще се размине с около 400 млн. долара. Извън това част от играчите в туризма ще се преместят на сянка. Туроператори се оглеждат за изход към офшорните зони. Хотелиери обмислят начини за свиване на оборта си под искания за ДДС.
Друг проблем са
Към всичко това се добавят и очакваните промени в цените на чартърните полети. Както и да се развие битката между АК "Балкан", конкурентите и партньорите й (виж стр. 28), ефектът все ще е поскъпване на транспорта до българските курорти.
Към всичко това се добавят и притесненията за бъдещето на
Успехът на лято 2000 донякъде се отдава и на нея. От две години републиканският бюджет започна да отпуска субсидия за рекламата на курортите ни зад граница, която се допълва с приходи от лицензи и категоризация в туризма. По информация на зам.-министър Асенова за миналата година рекламният бюджет е бил около 3.5 млн. лева (един милион субсидия), а за тази са планирани около три милиона лева общо. Около 50% от средствата отиват за имиджова реклама на страната по Си Ен Ен (CNN), "Евроспорт" (Еurosport), редица германски кабелни телевизии. Около десет на сто се харчеха за т.нар. връзки с обществеността. С други десет на сто беше подпомогнато националното представяне на около 30 туристически борси. Като цяло рекламният бюджет на туризма ни изглежда мизерен на фона на други страни, но според г-жа Асенова съотношението между приходи от туристи и разходи за реклама е приемливо. Според нея като ефект на пазара вече се търси българският продукт, а не просто морска ваканция или алтернатива на Гърция и Турция. Покрай очакваното отпадане на лицензите в бранша от догодина в рекламния бюджет обаче ще има видима дупка.
Лятото на туристическото доволство
Нови хотели, подобрено обслужване и стари проблеми формират облика на първия сезон след приватизацията
Боряна ГЕНЧЕВА
Лятото на 2000 г. се очертава като едно от успешните за българския туризъм. Броят на германците, които са най-масовите туристи по Черноморието, трети пореден сезон се увеличава. Прогнозите са, че тази година немците ще достигнат 60% от всички летовници в курортите. Бум има и от скандинавски туристи, а в тези държави българските хотели се продават най-скъпо и сезонът е от най-дългите. Завръщат се и руснаците, които през миналото лято имаха 60% спад и заради правителствената позиция за Косово. По чудо няма и независещи от нас сътресения. Курортите се пукат по шевовете. Топсезонът, който обикновено е между 15 юли и 15 август, започна със седмица по-рано. Икономическото министерство отчете 26% ръст на туристите в наблюдаваните комплекси към края на юни. Сравнението е с военната 1999 г., когато обаче по данни на Министерството на търговията и туризма спад на туристите нямаше.
След като отпаднаха туристическите опасения за слаб сезон, на преден план изплуваха традиционните кошмари при силен - че авиокомпания "Балкан" ще се издъни, че ще избият дублажи и че местата за българи не са достатъчни.
Има свръхтърсене за двузвездните хотели по Северното Черноморие за трите седмици на топсезона. По данни на "Албена" дублажите са около 22% средно (в някои хотели и повече), за проблем признаха и в "Златни пясъци".
Засега курортите удържат наплива, като пренасочват туристи от един хотел към друг и анулират пристигания там, където е възможно. Бурята е в чашата вода на фона на историята, която помни цели чартъри към морето, отклонявани за Румъния, настаняване на туристи по кораби и дори група чехи, пристигнали за "Слънчев бряг", но отседнали в Карнобат. Напрежението около този проблем обаче ще продължи и в двете оставащи седмици до края на активния сезон.
"Жегата" с дублажите се дължи основно на хотелиерите и туроператорите, но основната причина отново е хаотичният и нерегулиран руски пазар. През 1999 г. руснаците излъгаха наполовина очакванията за сезона. Хотелиери признават, че заради сигурността за лято 2000 са имали предвид руските туристи основно като резервен вариант. Руските туроператори са продавали по каталог почти всички български хотели, без да имат и едно договорено легло в тях. В същото време интересът на руснаците към Черноморието се възвърна заради относителното им замогване. Наистина това са клиенти за двузвездните хотели (преди кризата през 1998 г. търсеха основно четиризвездни), но и нашите две звезди вече изглеждат значително по-добре и са по-продаваеми на външни пазари. Освен това за този сезон цените за България са били доста приемливи в Русия. Отделно на пазара е имало и дъмпингови оферти, падащи до 1.75 долара за нощувка. В резултат на всичко това на летище Варна кацна и чартър с 200 руски туристи без резервации, с едната надежда, че все някъде ще им се намерят места. По този повод председателката на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) Донка Соколова заяви пред "Капитал", че ситуацията е абсурдна, и директно обвини за нея двата руски туроператора "Нева" и "Солвекс". Според нея те са монополизирали българския туристически пазар в Русия и го сриват. Търговският директор на "Златни пясъци" Дотко Дотков пък обяви нова търговска политика на дружеството (то продава 1/3 от леглата в курорта) към руснаците. С тях ще се договарят реални легла, ще се стимулира с ценови намаления ранното записване и ще се предложат изгодни оферти в така наречените крила на сезона (май-юни и септември-октомври).
По традиция, щом външните пазари на туризма ни бележат ръст,
В същото време по информация от туристически агенции търсенето от българи е голямо. При това в последните години българинът се ползва с все по-добро име сред курортния бранш заради навика да харчи, докато почива. В "Ривиера" например 30 на сто от туристите са българи. В "Албена" българите са втори или трети по брой сред летовниците. Дори в "Дюни" казват, че пазят десет стаи за българи, макар че за този сезон курортът на практика е затворен за местни туристи. Категорията му е вдигната и цената "ол инклузив" (всичко включено) на ден във високия сезон е от 43 до 47 долара и се изискват минимум пет дни. Сега в "Дюни" почиват немски семейства срещу около 3000 марки за две седмици. Освен това селището работи с изцяло предплатени услуги и парите на случайния посетител не се приемат нито в заведенията, нито на плажа. Всичко това е наложило специален входен режим и в "Дюни" не се допускат хора извън системата.
Така че в експортноориентирания бранш очакват българите като гости, но по възможност по времето, когато чужденците не искат - в крилата на сезона или при дупка в заетостта. Според зам.-министъра на икономиката Мариана Асенова българите остават извън курортите и защото нямат навика да планират почивката си навреме. Българинът се замисля къде да летува през юни, когато заделените му легла вече са продадени на германци и англичани. Както е известно, те избират летния си курорт по Коледа.
Друго виждане е, че хотелиерите не обръщат нужното внимание на българския пазар. Наистина на някои места нощувките са с по-ниски цени за българи, отколкото за чужденци. Няма обаче случай някой да е предложил четири марки и половина на нощ в хотел две звезди за българин в началото на юни. А това се прави за немските туристи.
Шансът на сънародника остават семейните хотели и квартирите в градчетата на север и на юг по морето. Много от тях имат приятни изненади за този сезон. Дори в Созопол - Меката на квартирите, вече са изградени 4-5 луксозни хотела. Със сръбска инвестиция е направен петзвезден хотел в Приморско. Предлагането обаче е хаотично и раздробено и българите нямат начин да се ориентират в него.
Надежди се възлагаха на
Със средства на програма ФАР още преди две години беше създаден програмният продукт на системата и в част от двадесетте информационни центъра в страната бяха поставени компютри. Според зам.-министър Асенова причината резервационна система все още да няма е, че липсва законова яснота за стопанската дейност на нестопанските организации (каквито са местните съвети по туризъм и информационните им центрове). Съветите могат да печелят от комисиони, ако продават нощувки чрез резервационната система. Засега нямат право, а и нямат интерес да го правят с идеална цел. Според Асенова на този етап резервационните системи имат по-голям шанс, ако се създават от структури като Българската асоциация на туристическите агенции или фирми като ТИР. Друга версия е, че резервационни системи няма, защото те биха извели на светло частните квартири и хотелиери. По общо мнение некатегоризираните частни квартири са в най-сивата част на туризма ни и обяснимо усилените летни проверки на Комисията по търговия към икономическото министерство са насочени към тях. Друг лост, на който се разчита за хващането на квартирните обороти, е правилникът за приложение на Закона за чужденците. Той влезе в сила от 1 юни и изисква в рамките на 24 часа в районното полицейско управление да бъдат подадени данни за всеки чужденец, отседнал в хотела.
В топсезона или извън него след приватизацията
В курортите по Северното Черноморие раздържавяването приключи по-рано и през това лято ефектът му се вижда с пълния си блясък. Само в "Албена" за сезона са инвестирани 38 млн. марки, във ваканционен клуб "Ривиера" (550 легла) са вложени около половин милион долара. Най-яркият пример са изцяло частните "Златни пясъци". От 15 000 легла за този сезон са обновени рекордните 3600 и са построени 1000 нови. Общата инвестиция на многобройните собственици в подобрения се оценява за около 20 млн. долара. В курорта е открит хотел от нашумялата верига "Иберостар" на "Некерман" (първият в Източна Европа). За догодина под тази марка вероятно ще е хотел "Родина". Освен "Обзор - Иберостар" от този сезон с четири звезди е и хотел "Калиакра". Холандските купувачи на "Зорница" и "Сердика" имат амбицията да ги направят петзвездни. Като пример как трябва да изглежда хотелът две звезди в курорта дават "Синигер", собственост на месокомбината в Силистра. От частното "Златни пясъци" АД уверяват и че се вижда и краят на десетгодишното съществуване на хотел "Интернационал" (някога символ на курорта) като скеле. Плановете са за догодина с 25 млн. лева той да бъде съборен и построен наново.
В "Слънчев бряг" на отделни места прозира фактът, че приватизацията се позабави. Единадесетте хотела, останали държавни, могат да се познаят по плътния обръч сергии около тях. Частните собственици са измели амбулантните търговци от териториите си, а държавното дружество ги е приютило заради ангажименти към общината. Наред с лъснатите нови хотели има и два неотворени, както и няколко незавършени строежа. Очакванията са, че курортът ще е в по-добър вид през лятото на 2001. В частното селище "Елените" за този сезон са обновени всички стаи в хотел "Емона" и половината от стаите в бунгалата, като общите инвестиции са около 3.5 млн. марки. Изненадата на юг е видът на ваканционно селище "Дюни" (четири звезди според собственика, три плюс по каталога на "Некерман"). Курортът е станал като нов с цената на 8 млн. марки. Толкова бяха обещани по приватизационен договор за идните пет години.
Атракцията за сезона са хотелите с басейни. Те до един са с раздвижена форма (туроператорите не приемат прави ъгли), повечето са с бар и плитък участък за деца. В "Албена" новите басейни са 6, в "Златните" - 8, в "Слънчев бряг" вече има около 20 при планирани 40. Басейни са построили и в "Ривиера", и в "Елените", макар всичките им хотели да са на първа линия (до плажа). Басейните несъмнено са мода, но има и други причини за бума им. Заради новото строителство в курортите плажната ивица постепенно става тясна за туристите. Освен това басейните "спасяват" хотелите на втора и трета линия, като задържат гостите в тях и са задължително условие, за да се получи по-висока категория.
Немалка част от инвестициите в хотелите са по линия на големите германски туроператори под формата на "предплатени туристически услуги". Чрез тази не нова за туризма ни формула категорията на хотела се вдига, той става по-продаваем, туроператорът има гарантиран контингент в него и си връща заема за около три-пет години, като задържа процент от приходите. Най-често туроператорът дава само част от нужната инвестиция, а остатъкът се осигурява чрез банков заем. "За този сезон със средства на "Некерман" са подновени 3880 легла от "Дюни" до "Албена", като категорията им е вдигната до 3-4 звезди. Ако и колегите (от ТУИ и ИТС) са направили толкова, то ние сме направили цяла една Албена", казва представителят на "Некерман" Христо Колев. В "Слънчев бряг" с помощта на трите големи немски туроператора са обновени хотелите "Гларус", "Европа", "Витоша" и "Рила". В курорта клубни хотели ("Искър" и "Феникс") има и скандинавският туроператор "Фритидс ризор". В Албена има седем клубни хотела, сред които и "Лагуна" на френския туроператор "Акватур". Хотелите "Орхидея" (клубен на "Некерман"), "Оазис" (клубен на ТУИ) и "Ралица" (клубен на ИТС) от тази година работят по
Тя е най-модерната система за масов туризъм в Европа в момента. Хит е основно на немския пазар за средиземноморските курорти. Дебютът й у нас беше преди три години в "Елените", от тази година се прилага още в "Дюни" и в отделни хотели на "Албена", "Златни пясъци" и "Слънчев бряг".
При тази система (всичко включено в цената) туристът предплаща почти всички услуги, които получава по време на ваканцията - транспорт, хотел, храна на шведска маса, напитки (обикновено само алкохолът местно производство), част от спортните услуги, чадър, шезлонга.
Колкото и да е невероятно, "ол инклузив" изглежда изгодна за всички. Туристите я харесват, защото предварително са наясно колко ще им струва курортът и не мислят за пари, докато почиват. Освен това им се създава илюзията, че могат да "ядат и пият" без ограничения. Наред с това не зависят от сервитьори и не трябва да се обременяват с меню на чужд език.
Най-на сметка са хотелиерите. Те икономисват разходи за персонал и получават парите си като предплащане. По техни наблюдения в първите дни има бум на потреблението, но после то си влиза в границите. "На практика туристите си плащат 75-80 на сто от предложеното, но успяват да изконсумират по-малка част от него", коментира хотелиер.
Системата е харесвана и от туроператорите, защото цената "ол инклузив" е по-висока от пакетните (заради включените допълнителни услуги) и това им дава възможност да работят с по-големи обеми. На практика се изземват и част от допълнителните услуги, от които идват едни от най-големите приходи в туризма. Тя е особено добра за онези туроператори или хотелиери, които бързат да си възвърнат направените инвестиции. Така че идното лято хотелите "ол инклузив" сигурно ще са още повече.
Сенчестият бизнес и партийни протежета си поделиха туризма
Галина АЛЕКСАНДРОВА, Йово НИКОЛОВ
През последните години в резултат най-вече от приватизацията държавата постепенно се оттегли от туризма. В същото време сделките в туризма от няколко години са неизчерпаем източник на скандали и на съмнения за корупция. Туристическите дружества обикновено са печеливши и носят приходи в кеш, а също така дават възможност за развитие на хазартен бизнес и на някои незаконни дейности като проституция, контрабанда и пране на пари. Затова интересът към туризма е голям, но към него често се насочват хора от сенчестите структури.
Към повечето от големите хотели интерес проявяваха събралите съмнителна слава групировки като Мултигруп, "Трон", "Интергруп", "Нове холдинг", ВИС-2, СИК, а в по-ново време - фирми от близкия до сегашните управляващи кръг "Олимп". В някои случаи това бяха инцидентни сделки и фирмите купувачи останаха случайни в бизнеса. Фирма "Милтън", близка до "Трон", стана собственик на хотел "Щастливеца" на Витоша, а фирми на "Нове" придобиха няколко вили на "Боровец". В началото на 1995 г. пък "ВАИ холдинг", дружество на ВИС-2, взе ресторанта "Златните мостове" на Витоша, Младен Михалев-Маджо (СИК) купи акции от три хотела на Боровец - "Мура", "Ела" и "Бреза". Техните апетити, а може би и финансовите им възможности, обаче спряха дотук.
За най-агресивната фирма в туризма се смята Мултигруп, която завоюва и все още държи най-значителен дял в този отрасъл. Една от най-ранните приватизационни сделки (1995 г.) бе покупката на 49% от грандхотел "Варна" АД, при която Мултигруп си партнираше с "Балканбанк". Миналата година турският бизнесмен Суди Озкан предложи на Илия Павлов да купи хотела и казиното. Илия Павлов излезе с контраоферта и предложи на Озкан целия туристически бизнес на групировката срещу доста голяма сума (според слуховете Павлов поискал около 30 млн. долара). Озкан отказа и сделката се провали. Сега "Мулти" строи яхтено пристанище на залива, който нарече "Сейнт Илия бей". Хотелът пък смени името си и вече се нарича "Гранд роял Варна". Твърди се, че здравите позиции на "Мулти" в курорта "Св. Св. Константин и Елена" се дължат на топлите отношения на групировката с бившия областен управител и сегашен кмет на Варна Кирил Йорданов.
Пак през 1995 г. дъщерното дружество на Мултигруп - "Български туристически холдинг" придоби 51% от капитала на "Балкантурист холдинг" срещу 85 млн. лв., а по-късно стана собственик и на остатъчния държавен дял. През 1996 г. "Климати - М" ООД, фирма на Мултигруп, купи контролния пакет от хотел "Рила" - Боровец. През 1998 г. с увеличаване на капитала Мултигруп вкара като основен акционер "Балкантурист холдинг". Чрез "Балкантурист" и "Климати" "Мулти" държи контрола върху дружеството, държавното участие се стопи под 14%, а "Ем Джи Елит холдинг" (за който спорят Илия Павлов и Радослав Ненов след разделянето на "Мулти") остана с 12%.
По линия на масовата приватизация групировката успя да придобие дял в доста туристически дружества чрез бившия приватизационен фонд "Мултигрупелит". В началото на 1997 г. Мултигруп се опита да използва придобитите пакети за т.нар. скрита приватизация чрез увеличаване на капитала на "Интерхотел Сандански" и "Интерхотел Велико Търново - Арбанаси палас". В търновския хотел схемата се оказа успешна, за "Интерхотел Сандански" обаче все още се водят съдебни спорове. Подобна схема "Мулти" опита и в "Бороспорт" чрез фирмата си "Мегаватинвест", но сделката беше спряна.
Мултигруп е кандидат и за 53% от капитала на "Сердиком", София, - дружество, което държи столичния хотел "Сердика" и 50% от грандхотел "България". "Мулти" предложи най-висока цена от 5.5 млн. долара, Петър Жотев обаче отложи избора на купувач. Мултигруп на практика и в момента държи грандхотел "България", за който си осигури дългогодишно право за ползване. През 1997 г. с решение на кабинета на Жан Виденов беше създадено смесено дружество "България РО". В него "Сердиком" взе 50% от акциите, като апортира грандхотел "България", останалите 50% станаха собственост на Мултигруп срещу ангажимент за инвестиции. Според подписания договор едва след изтичането на 60-годишен период акциите на "Мулти" отново стават собственост на "Сердиком".
Скандалният турски бизнесмен Суди Озкан купи 60% от столичния "Новотел Европа" за 12 млн. долара, а след това чрез него стана собственик и на 58% от пловдивския "Интерхотел Тримонциум" за 3.15 млн. долара. С двата хотела той постави началото на верига от казина "Принцес" след забраната на хазарта в Турция. В момента Озкан държи 82% от капитала на "Новотел Европа". Озкан кандидатства и за "Парк хотел Москва", но беше изпреварен от "Българска холдингова компания". В пресата и бизнессредите отдавна има сериозни съмнения около произхода на средствата на Суди Озкан. По повод на сделката за пловдивския хотел шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков заяви, че доказателство за произхода на средствата са - договорът, с който Суди Озкан кредитира "Новотел Европа" АД, удостоверения за доходите и платените данъци на Озкан в Турция. В Турция разследват скандалния бизнесмен за 300 млн. долара неплатени данъци.
За купувач на "Парк хотел Москва" беше одобрена "Българска холдингова компания". Бившият приватизационен фонд е собственик и на хисарския хотел "Августа". Българска холдингова компания се смята за много близка до синия кмет на столицата Стефан Софиянски.
Самият той обаче миналата година беше забелязван в хотел "Амбасадор" на Златни пясъци. Причината е проста - неговият близък приятел и шеф на Общинска банка Любомир Павлов успя да приватизира хотела чрез никому неизвестното дружество Медицински център "Амбасадор" ООД.
В него съдружници са Иван Казаков, "София" АД (бивша "Всестранни услуги") и още две приближени лица. Сделката е била финансирана от Общинска банка като фирмата "София" АД е ипотекирала имуществото си. Твърди се, че преди няколко месеца "Медицински център Амбасадор" ООД е бил продаден на фирма "Спрут" (от руски "Октопод"), в която съдружници са Татяна Савчук и Роман Черний. Последният бил близък с фирма "Юкос петролиум" и Михаил Чорни. Активен посредник при продажбата бил именно приятелят на Софиянски Любомир Павлов. В държавните регистри обаче подобна сделка все още не е отбелязана. Засега няма промяна и в регистрите за дяловото участие в "МЦ Амбасадор" - ООД.
С интереси на бившия министър на търговията и туризма Валентин Василев и на сини политици се свързват продажбите на множество хотели в "Боровец" и на морето. Преди отстраняването му от поста Василев обяви бърза продажба на две от най-атрактивните дружества в туризма - "Бороспорт" и "Златни пясъци". Петър Жотев спря процедурата за "Бороспорт", отказвайки да продаде най-ценната фирма в Боровец на спечелилото РМД. Така приватизацията на "Бороспорт" започна отначало.
РМД "Златни" обаче имаше повече късмет - то успя да стане собственик на 76% от "Златни пясъци" АД в консорциум с фирмите "Агрима" и "Кондор и Некерман туристик". За това РМД се смята, че е свързано с придобилия светкавична слава през последните месеци заради връзките си с властта бизнесмен Славчо Христов. Към момента основните активи на "Златни пясъци" включват 6 хотела, 20 ресторанта, 8 вилни селища и къмпинги, 19 магазина, 11 плувни басейна, 8 спортни игрища. Най-атрактивна обаче е концесията върху плажната ивица и главната алея в комплекса.
Голямата част от хотелите на "Златни пясъци" обаче бяха продадени много преди тази сделка. За двата най-големи морски комплекса - "Златни пясъци" и "Слънчев бряг", беше приета схема за раздържавяване на обособени части. От общо 65 хотела в комплекса "Златни пясъци" 59 са вече приватизирани. Два от хотелите в комплекса станаха собственост на други протежета на управляващите - братята Красимир и Стефан Джанкови. Чрез фирмата си "Капси турс" те купиха хотелския комплекс "Морска звезда" за 1.756 млн. долара и комплекса "Астория" за 1.810 млн. долара. Двамата братя стоят и зад скандалната сделка за хотелския комплекс на "Копитото" на Витоша, където потънаха 12-13 млн. долара от фонда на Ръководство въздушно движение (РВД).
Два хотела на "Златни пясъци" - "Явор" и "Здравец", си напазарува и бившият директор на грандхотел "Варна" Димитър Димитров (с фирма "Варна фонд за инвестиции в туризма"). Той е купил и няколко обекта в курорта "Св. Св. Константин и Елена" и ще прави верига.
Приватизацията на "Слънчев бряг" е доста по-назад, макар че още през 1992 г. Соломон Анжел се опита да приватизира под масата 18 хотела със скандален договор за съвместна дейност. "Слънчев бряг" е по-старият и по-амортизиран черноморски курорт и при него проблемите са повече. Продадени са 96 хотела, 11 остават държавни.
По принцип се твърди, че бившите силови застрахователи от ВИС-2 контролират комплекса, макар че с доста силни позиции сред игралните заведения са и СИК. Официално ВИС-2 присъстват само в една приватизационна сделка на "Слънчев бряг". Фирмата на боса на бившата групировка Жоро Илиев "Ви Кей Джи груп" купи дискотека "Айсберг" в началото на миналата година за 391 000 долара. Твърди се обаче, че с логистичната подкрепа на Георги Илиев са приватизирани хотелите "Полюси", "Свежест" и "Карлово". Иначе официалният купувач са две фирми на бившия служител на комплекса Валери Кръстев, който е платил само за "Полюси" 540 000 долара.
Другият лидер в "Слънчев бряг" е Димитър Янков. Бившият барман закупи ресторант "Чучура" и хотелите "Хризантема", "Тракия", "Корал" и "Бургас" чрез фирмите си "Рюген" и "Черно море хотелс мениджмънт груп", която се управлява от дъщеря му. Митьо Янков, както е известен в Несебър, беше арестуван през 1998 г. с обвинение, че е поръчал атентат срещу бившия несебърски кмет Живко Георгиев. Той беше освободен, след като единственият свидетел срещу него беше открит изгорял в почивна база на бургаския затвор.
За централния хотел "Кубан" през 1997 г. се водеха битки между близкия до Йордан Цонев Венцислав Чамурджиев и небезизвестния Кольо Кошареца, но май от тази битка спечели руска фирма. Останалите хотели в огромния туристически комплекс бяха приватизирани основно от приближени фирми на бивши номенклатурни началници, които са управлявали "Слънчев бряг". Същото е и в "Златните". Макар и да не са афиширани като собственици, а като управители, доста бивши управляват едни от най-хубавите хотели в комплексите. Бившият шеф на обособеното ООД "Слънчев бряг - Гларус" Димитър Богданов и бившият директор в КК "Слънчев бряг" Симеон Тодоров например сега мениджират хотелите "Ясен" 1 и 2, "Гълъб" и "Албатрос". В интерес на истината е да се каже, че те са едни от най-добре управляваните дружества.
За разлика от "Златни пясъци" и "Слънчев бряг" комплексът "Албена" беше продаден като цяло дружество и от 1998 г. е изцяло частен. Основните собственици са "Албена инвест холдинг" (бившият едноименен приватизационен фонд), работническо-мениджърското дружество "Албена 2000" и "Банк насионал де Пари" (Banque Nationale de Paris London Branch).
"Ривиера" също стана собственост на РМД "Ривиера мениджмънт", финансирано и контролирано от Емил Кюлев. След изплащането на сделката към АП Емил Кюлев се афишира по-директно като собственик на курорта. Негова фирма купи и "Интерхотел Сандански" и оттогава е в постоянни спорове с представителите на "Ем Джи Елит холдинг", който купи част от дружеството чрез масовата приватизация.
Приватизацията на комплекса "Слънчев ден" също е свързана с Кюлев. "ММ консулт" ЕООД купи 55% от капитала на "Слънчев ден". Официално фирмата е собственост на Емил Касабов, но се смята, че е свързана с пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Гергов е кум на Емил Кюлев и личен приятел на бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Срещу него се водеха четири полицейски проверки заради участието му в няколко приватизационни сделки в Пловдив, свързани с туризма.
Едната от тях е свързана с приватизацията на хотела на ЦК на БКП в Хисаря, другата бе за купуването на хотел "България" от дружеството "Старият Пловдив", а третата е по жалба на служители в хотел "Санкт Петербург". Сумата за участие в наддаването за "Слънчев ден" е гарантирана от "Росексимбанк". По 10% в "Слънчев ден" държат бившите приватизационни фондове "Света София" и "Съединение".
Синьото РМД "Елените инвест" пък купи за 7 млн. долара 60% от курорта "Елените". То елиминира "Елените турс", което дало по-висока цена, но е декласирано поради това, че в него участвали хора без права. "Елените инвест" се свързва с тогавашния областен управител Христин Петков, шефа на парламентарната комисия за бюджет и финанси Йордан Цонев, Драгомир Драганов.
Същинската приватизация в "Св. Св. Константин и Елена" още не е започнала, въпреки че някои обекти са продавани като обособени части. Големият проблем са договорите за четири смесени дружества, подписани при правителството на Жан Виденов. С тях държавата апортира хотели срещу инвестиции (същата схема е приложена с Мултигруп и при столичния грандхотел "България") и на практика е подарила хотелите на частните фирми - договорите са дългосрочни (от порядъка на 40 - 60 години) и непоклатими от правна гледна точка. Същата схема със смесените дружества за много години напред беше използвана и за хотелите "Явор", "Луна", "Интернационал", "Бисер" и "София" на Златни пясъци. Договорите за съвместна дейност бяха сключени също по времето, когато "на изток България граничеше с Красимир Премянов".
Собственик на "Русалка" стана известната с множеството скандали "АКБ корпорация". Купувачът наддаваше в конкуренция с РМД "Албена", "Овергаз инк." и словашката "Данубия инвест" и получи комплекса срещу 2.1 млн. долара.
"Дюни" официално стана собственост на "Джованда интернешънъл" - Делауер, САЩ, която купи 60% от капитала за 2.7 млн. долара. Реално купувачът се оказа пернишкият търговец на метали Людмил Стайков, чиято фирма "Ладимекс холдинг" купи радомирските заводи "Леко ко" и "Тежко машиностроене" и основното производство на металургичния комбинат "Стомана".
Един от големите курорти в Южното Черноморие с изключителна перспектива е незавършеният комплекс "Аркутино". Той беше взет на безценица от "Главболгарстрой" след серия скандали със Созополска община. Комплексът е създаден по идея на фондация "Людмила Живкова", чийто правоприемник е фондацията "Св. Св. Кирил и Методий", като колеж от веригата "обединени колежи". Непосредствено преди приватизацията на "Главболгарстрой" и само няколко дни преди да падне правителството на Жан Виденов, комплексът е включен в активите на строителната фирма. Оттогава се водят дела между фондацията и "Главболгарстрой". Бившият строителен министър Евгений Бакърджиев на изпроводяк е подписал заповед, с която потвърждава прехвърлянето на "Аркутино" на "Главболгарстрой". Смята се, че този комплекс след завършването му ще привлече интерес, особено на турски бизнесмени, които искат да прехвърлят хазартния си бизнес в България.
Така беше изкупен българският туристически бизнес - за жълти стотинки от партийни протежета, номенклатурни кадри, бивши ченгета, мутри, скандални бизнесмени, останки от Г-13. За всекиго от горните категории се намери по нещо. Останаха само пясъци и дюни. И надеждата, че за да печелят от туризма, купувачите все пак трябва да предложат и привлекателни услуги.
Присъдата: глоба от 145 милиарда долара
Толкова ще трябва да платят американските цигарени компании на своите болни потребители
Кирил Кирилов
Робърт Кей, беловласият съдия по делото "Енгъл", леко се запъна, преди да произнесе думите "145 милиарда долара" - сумата, която петте най-големи американски тютюневи компании ще трябва да платят за нанесени щети на своите потребители-пушачи. "Твърде много нули", добави той, докато болните пушачи-ищци по делото и техните семейства в съдебната зала във Флорида ръкопляскаха на решението на съдебните заседатели. Петте осъдени компании са Philip Morris Inc., които ще трябва да платят 73.96 милиарда долара, RJ Reynolds - 36.28 милиарда долара, Brown & Williamson - 17.59 милиарда долара, Lorillard Tobacco - 16.25 милиарда долара, и Liggett Group Inc. - 790 милиона долара. Иронично или символично, съдията Кей също е бивш пушач. Това бе
Началото на края на тази практика дойде през 1998 г., когато цигарените компании сключиха споразумение с 46 американски щата на стойност 246 милиарда долара, според условията на което в продължение на 25 години тези средства щяха да бъдат инвестирани в програми за борба с рака и други здравни инициативи. Шефовете на големите компании тогава се надяваха, че това споразумение ще затвори пътя за индивидуални искове и евентуални присъди за компаниите. Решението на съда във Флорида отприщи именно тези страхове на цигарените производители.
Адвокатите на петте компании, които в заключителните си пледоарии тръбяха, че това ще е равносилно на смъртна присъда за индустрията, заявиха, че ще обжалват съдебното решение - а според американското законодателство процесът на обжалване може да продължи десетилетия. Което е значително по-дълъг период от време от петте часа, които бяха необходими на съдебното жури, състоящо се от четирима непушачи, един активен пушач и един бивш любител на тютюна, за да потвърдят присъдата.
Независимо от огромната сума на обезщетението в крайна сметка присъдата може да се окаже само морална. Според действащ на територията на щата Флорида закон никой съд не може да издаде присъда, водеща до фалита на дадена компания. Същевременно петте компании твърдят, че общата им нетна стойност е 15 милиарда долара. "Няма индустрия в Америка, вероятно няма дори страна в света, която може да преживее такава присъда", не без известно основание заяви адвокатът на Philip Morris Дан Уеб. Освен това наскоро във Флорида бе приет закон, според който компания, загубила дело, не може да плати повече от 100 милиона долара глоба. Всъщност отсега нататък времето работи в полза на цигарените компании. Факт, за който говори и това, че след произнасянето на присъдата акциите на Philip Morris паднаха с едва 2 процента, след което отново възстановиха цената си.
На страната на производителите на цигари са и някои чисто юридически подробности около делото. По време на първата фаза на делото, вместо двете страни - пушачите и цигарените компании, да бъдат изправени една срещу друга, съдията Кей всъщност пренасочи хода на делото към това каква е била бизнеспрактиката на петте компании през последните 50 години. През юли 1999 г., когато бе завършена първата фаза от процеса, съдебните заседатели решиха, че през тези години компаниите са произвеждали смъртоносен продукт и са заблуждавали обществеността относно опасността от тютюнопушенето.
Адвокатът на Philip Morris освен това обжалва и втората фаза на делото, което бе заведено като "съвместна акция" на между 500 и 700 хиляди жертви на цигарите. Адвокатът Дан Уеб твърди, че не може да се присъжда обезщетение, без да бъде изслушан всеки отделен свидетел, и всеки отделен случай трябва да се преобразува в отделно дело. Въпреки че съдията Кей нарече искането смехотворно и го игнорира, никой не може да каже как би погледнал на тези аргументи един апелативен съд.
Въпросът има и друга страна - нито една цигарена компания не е накарала насила някого да си запали цигара. В крайна сметка финалният избор - да пуши или не, си остава за конкретната личност. Освен това никой не може да очаква от една компания да изтъква недостатъците на продукта, който произвежда. В случая проблемът е в това - и това бяха и основните мотиви за присъдата - че още от края на 50-те години, когато става ясно, че в цигарите има канцерогенни съставки, компаниите производители системно и съзнателно са криели това от обществото. Всъщност това бе един процес между две на практика еднакво виновни страни - първата, цигарените компании, които са скривали истината и втората, пушещата част от човечеството, която е предпочитала да си затваря очите за тази истина, докато не е станало твърде късно за някои от тях.
В този смисъл слуховете за смъртта на американската цигарена индустрия са силно преувеличени. При положение че годишните приходи от цигари са на стойност 40 милиарда долара годишно, базирани на продажбата на около 21 милиарда кутии с цигари, производителите ще трябва да увеличат цената на един пакет цигари с около 35 цента, за да покрият глобата по делото "Енгъл" (наречено така по името на един от главните ищци, пострадали от тютюнопушенето). При положение че обжалването на присъдата може да се проточи с години, цигарените компании ще могат постепенно да вдигат цените и дори присъдата да бъде потвърдена, ще имат възможност да изплатят сумата дори накуп, без това да се отрази на приходите им.
Така че присъдата срещу цигарената индустрия води до една абсурдна ситуация. Ситуация подобна на тази, когато откупът за отвлечен заложник е платен, но въпреки това близките му го намират мъртъв. Заложници в случая са именно онези пушачи, които всяка година плащат на цигарените компании откуп в размер на 40 милиарда долара.
Германската данъчна революция
Снижаването на налоговото бреме ще доведе до ускоряване на икономическия растеж и промяна на корпоративната структура
Георги Катанов
Идването на власт на левоцентристки партии и коалиции в Западна Европа през втората половина на 90-те години, в някои страни след дълго прекъсване, беше посрещнато с подозрение от бизнессредите, които се страхуваха от увеличаване на бюджетните разходи и запазването на високите нива на данъчно облагане. Дяволът обаче не се оказа толкова черен - във Франция Лионел Жоспен приватизира повече държавна собственост, отколкото всичките му предшественици, италианските правителства, макар и с помощта на счетоводни хитрости, успяха да се класират за първата вълна на еврото, а на Острова кабинетът на Тони Блеър запази ограниченията на бюджетните разходи, приети от предшествениците му, и намали някои данъци.
От големите икономики единствено германският канцлер Герхард Шрьодер, който през първите две години от управлението си имаше повече политически проблеми, поизостана с реформите. В началото намесата на влиятелния финансов министър Оскар Лафонтен, наречен от британската жълта преса най-опасният човек в Европа, и серията от пет поредни загуби в провинциалните избори станаха повод да се заговори за премиера като за чудо за един мандат. Предоставянето на държавни гаранции за спасяването на строителната фирма Philipp Holzmann, които успокоиха лявото крило на Социалдемократическата партия, и досега не са стрували и един пфениг на данъкоплатците. Оставката на Лафонтен и скандалът с тайните сметки на Християндемократическия съюз по времето на Хелмут Кол обаче рязко вдигнаха рейтинга на Шрьодер и той получи възможност да потвърди амбициите си на модернизатор с данъчна реформа, която минава за най-голямата в историята на страната и ще окаже влияние и върху останалите икономики в Европейския съюз.
Само седмица преди гласуването на пакета от данъчни закони в горната камара на германския парламент, Бундесрата, приемането им изглеждаше невъзможно заради мнозинството на опозиционната коалиция ХДС/ХСС. Решаваща се оказа намесата на финансовия министър Ханс Айхел, който с цената на дребни отстъпки и допълнителна финансова помощ за регионите убеди пет провинции, в които социалдемократите участват в управляващите коалиции, да подкрепят правителството - Берлин, Бремен, Бранденбург (заедно с ХДС), Мекленбург - Западна Померания (с Партията на демократическия социализъм), и Рейн - Палатинат (с Партията на свободните демократи).
Поправките предвиждат намаляване на пределната ставка на ДОД от 51% до 42% през 2005 г., сваляне на най-ниската пределна ставка на ДОД от 22.9% до 15%, намаляване на федералния данък печалба за фирмите до 25% (38% с местните налози) от 40% за неразпределената печалба и от 30% за изплатената. Освен това дивидентите ще се облагат с половината от ставката за ДОД вместо досегашната пълна ставка минус данъците, платени от компанията. Възстановява се правото на собственика на фирма да плати данък по половин ставка на ДОД върху приходите от продажбата на бизнеса, а през 2002 г. се премахва данъкът върху капиталовата разлика при продажбата на акции.
Общият ефект от реформата, която започва на 1 януари 2001 г., ще бъде 56 млрд. марки за следващите пет години и в резултат на нея Германия ще се нареди сред страните с най-ниски корпоративни данъци, изпреварвайки Япония и САЩ, отстъпвайки в Западна Европа единствено на Великобритания, Ирландия и Холандия. Според представителството на американската инвестиционна банка Goldman, Sachs&Co. във Франкфурт това ще прибави 0.25% икономически растеж през следващата година и 1% през следващите три години. Промените могат да поставят началото на данъчна надпревара в Европа, при която страните ще се стремят да привлекат чужди компании чрез по-ниски данъци. Часове след гласуването в Бундесрата френският президент Жак Ширак призова правителството да намали данъците, а италианските медии реагираха, че Германия американизирала икономиката си, увеличавайки стимулите за инвестиране. Италианският министър на финансите Отавиано дел Турко обеща също да облекчи данъчното бреме - първоначално за малките и средните фирми, а след това и за големите.
Приемането на законите от двете камари на парламента все още не означава, че те със сигурност ще влязат в сила. След лятната ваканция на депутатите трябва да бъдат обсъдени допълнителни законопроекти, част от сделката между правителството и провинциите, а според някои юристи фаворизирането на големите компании за сметка на малките дава основание на Конституционния съд да блокира законите. Опозиционните партии заявиха, че няма да сезират магистратите, но оставиха това право на отделните провинции.
Бизнесмените като цяло останаха много доволни от законите и единствено поискаха да бъде отменена поправката, която забранява на финансовите къщи да изключват от облагаемата сума загубите, които са понесли от търговията с акции и производни инструменти. В противен случай те заплашват да изнесат извън Германия отделите, които се занимават с покупко-продажбата на акции.
Освен стимулирането на потребителското търсене и инвестициите от страна на германски и чуждестранни компании една от основните цели на реформата е разрушаването на корпоративния модел, известен като Deutschland AG (Германия АД), който освен с участието на служителите във фирменото управление и опозицията срещу резки промени се отличава с кръстосана собственост между компаниите, най-вече сред занимаващите се с банково дело и застраховане. След края на Втората световна война финансовите институции отпуснаха кредити срещу пакети от акции, чиято стойност нарастваше с укрепването на националната икономика. По изчисления на Credit Suisse First Boston 13% от акциите на компаниите, влизащи в основния борсов индекс DAX-30, са в кръстосана собственост, като общата й стойност е около 230 млрд. евро.
Високият данък от 58% върху капиталова разлика спираше банките от продажбата на дяловете им и те натрупаха неликвидни активи за по няколко милиарда марки, които потискат цената на акциите им и отблъскват инвеститорите. По-рано тази година застрахователят Allianz AG назначи за финансов директор бившия служител на Goldman, Sachs&Co. Паул Ахлайтнер, чиято основна задача ще бъде продажбата на портфейла от акции на стойност 40 млрд. евро. Влизането на закона след година и половина не попречи на Deutsche bank да продаде 3.5% от Allianz по схема, която ще й позволи да се възползва от нововъведенията и вероятно ще бъде използвана от други компании, които отговарят на условието да са държали акциите поне една година.
Всички банки със солидни портфейли твърдят, че няма да бързат с продажбата, но въпреки това през следващите няколко години ще станем свидетели на множество сливания и поглъщания, някои от които с чуждестранно участие. Сред възможните цели могат да се окажат такива известни компании като BMW, MAN, Metro, ThyssenKrupp, BASF и Bayer, ще станат по-възможни и сливанията между големите банки.
Приемането на данъчните закони е само първата стъпка към адаптирането на Германия към новите тенденции и реалности в международната икономика. Въпреки високата квалификация и производителност на работниците наемането им струва скъпо на работодателите и те предпочитат да изнасят производството в чужбина. Правителството обеща да премахне бюджетния дефицит през 2006 г., но успехът ще зависи най-много от пенсионната реформа, тъй като през 2004 г. една трета от приходите на бюджета ще трябва да бъдат използвани за изплащането на пенсии. В Германия съществува системата, при която работещите осигуряват заплатите на възрастното население, но намаляващата раждаемост означава, че през следващия половин век системата би фалирала.
Вариантите са два - да бъдат допуснати повече чужденци, които да плащат данъци, или работещите да получат възможност да превеждат част от доходите си в специални сметки, от които да се инвестира в ценни книжа, както е в САЩ. Финансовият министър Айхел обеща да представи пенсионния си план в края на лятото, но още отсега е ясно, че той ще бъде посрещнат със сериозна опозиция. Лидерите на християн-демократите, които бяха надиграни от Шрьодер и Айхел за данъците, обещават борба до последна капка кръв, още повече че до преговорите за първи път ще бъде допусната Партията на демократичния социализъм, наследник на бившите източногермански комунисти, в замяна на подкрепата й за данъчната реформа.
Дефицитът на квалифицирана работна ръка се усеща най-силно във високотехнологичните и софтуерни компании и затова Бундесратът се съгласи да бъдат отпуснати 20 000 зелени карти за програмисти, предимно от Индия, но по-трайно решение на проблема с имигрантите може да се очаква през следващата година, когато ще приключи работата си специалната комисия. Партията на зелените, която подкрепя увеличаването на квотата за имиграция, смята, че новият закон може да бъде приет преди парламентарните избори от 2002 г., но коалиционните им партньори от СДП предпочитат да изчакат изводите на комисията.
Терорът на ЕТА става все по-абсурден
Вероятно с масовите атентати терористите искат да принудят премиера Аснар да преговаря
Петър ИВАНОВ
Според някои теории тероризмът е крайната форма на политическото насилие или радикално средство за постигане на политически цели. Когато обаче терорът се превръща в самоцел, насилието губи смисъл. След като Ирландската републиканска армия (ИРА) възприе тази проста констатация, мирният процес в Северна Ирландия навлезе в онази фаза, която доведе до Споразумението от добрия петък и създаването на местно самоуправление в британската провинция.
В Испания обаче баската сепаратистка организация ЕТА все още не може да разбере тази логика. ЕТА продължава да залива страната с атентати и да компрометира каузата си, която някога може и да е била справедлива. В края на миналата година баските сепаратисти обявиха, че прекратяват примирието, малко по-късно започнаха да взривяват автомобили и да разстрелват политици и общественици посред бял ден. От началото на годината досега жертвите на атентатите вече са 6, като последната седмица отбеляза своеобразен черен рекорд. Четири атентата за по-малко от седем дни направо взривиха общественото мнение, а испанците бяха потресени от екзекуцията на градския съветник от Народната партия Хосе Мария Мартин Карпена, който бе застрелян в Малага пред очите на жена му и дъщеря му. Хиляди хора излязоха по улиците, за да скандират "Стига толкова" и "Никога повече тероризъм". Заговори се, че най-тежката "война" на ЕТА от 10 години насам не е случайна и че сепаратистите имат нещо предвид.
Всъщност никой не знае точно колко хора наброява ЕТА. Според данни на властите главните функционери и обучените терористи и професионални убийци са не повече от 30 души. Освен с терора ЕТА си служи твърде умело и с политическото си проявление - партията "Хери Батасуна". На последните избори партията спечели едва 9 процента от гласовете в баските региони, но продължава да се държи като влиятелна политическа сила, експлоатирайки страха от ЕТА. А страхът несъмнено е главното оръжие на терористите - с такава цел ЕТА създаде младежката организация "Хараи", която редовно атакува и саботира символите на испанската държава. С тази показност ЕТА цели да създаде убеждението, че по-голямата част от баското население я подкрепя - нещо, което обаче не отговаря на истината. На практика
Постепенно действията на ЕТА се превръщат в голям проблем за самите баски. "ЕТА убива хора, разбива семейства, руши мирното ни съжителство с испанците и черни доброто име на баския народ", казва Хуан Ибарече, шеф на полуавтономното баско регионално правителство.
Подновяването на терора в началото на годината не постигна нищо друго освен това, че
Местните наблюдатели отбелязват, че кабинетът е изключително твърд в антитерористичната си линия. "Няма да ни принудят да паднем на колене и няма да променим политиката, в която вярваме напълно", заяви премиерът Аснар в отговор на масовите атентати от последните дни. Аснар бе атакуван и по политическа линия. Хавиер Арсалюс, лидер на Баската националистическа партия, го обвини, че не прави нищо (т.е., че отказва да преговаря с ЕТА), за да прекрати конфликта.
Правителството на Аснар обаче неведнъж е подчертавало, че повече отстъпки за баските просто няма да има. Самият премиер продължава да отстоява позицията си, че никой никъде по света не преговаря с терористи. Освен това според Аснар исканията на ЕТА за независимост са абсолютно неприемливи, след като баският регион е единственият в Испания, който се ползва с толкова широка автономия. Но независимо от крайно негативното обществено отношение към баските терористи напоследък започнаха да се появяват мнения, че към ЕТА трябва да бъде приложен ирландският модел. "Тези хора ще продължат да убиват, докато някой не седне да преговаря с тях", твърди Хосе Педроса, брат на Хесус Педроса, също член на управляващата партия, убит от ЕТА през юни.
Властите неслучайно отказват да преговарят, опасявайки се, че евентуалните преговори няма да спрат насилието и само ще легитимират позицията на сепаратистите. Според някои твърдения обаче масираната терористична кампания от последните дни има точно такава цел - да принуди Аснар да започне преговори. Ако наистина ескалацията на терора има такъв подтекст, това за пореден път показва абсурдните методи на ЕТА, която демонстрира желанието си за диалог не с друго, а с бомби и убийства.
Оставката е логичен отговор
The Moscow Times
На нас ни е все едно дали Борис Березовски иска да подаде оставка като депутат в Държавната дума. Ние подозираме, че това дори вероятно е добър PR-ход за него. Като депутат той беше възприеман като бизнесмен, който се крие зад депутатския имунитет (въпреки че имунитетът беше безполезен за него, защото, ако някой прокурор беше поискал, депутатите вероятно като един щяха да му го отнемат).
Сега обаче той отново е бизнесмен и медиен магнат - по време, когато споменът за тревожния арест на Владимир Гусински все още е пресен, а всекидневниците и седмичниците излязоха през седмицата със заглавия като "Ние, предприемачите, трябва да бъдем поставени на място" или "Кой провокира войната срещу бизнеса". Березовски твърди, че се е отказал от мястото си в Думата, за да протестира срещу отношението на Кремъл към олигарсите и губернаторите (две обществени прослойки, които повечето обикновени хора приемат като най-голямото зло за Русия). Той също казва, че е напуснал, за да протестира срещу това, че Карачаево-Черкесия, малък регион в Кавказ, който Березовски използва миналата година, за да влезе в Думата, не получава достатъчно внимание от Москва. Някои биха могли да спорят, че е по-логично Березовски да остане в парламента и да използва мястото си в Думата като платформа, от която да работи срещу политиката на президента Владимир Путин и в полза на Карачаево-Черкесия.
Очевидно той вижда нещата по друг начин. Отново на нас ни е все едно. Но има две предупреждения, които ние бихме желали да отправим. Едното е, че въпреки всичките приказки за опозицията на Березовски срещу Путин Березовски почти сам успя да го направи президент - с манипулация на новините по Обществената руска телевизия в Гьобелсов стил. След това въпреки разговорите за борбата на Путин с Березовски и олигарсите ние сме свидетели на нарастването на реалното влияние на Березовски. Без значение дали говорим за присъствието на дъщеря му в борда на директорите на ОРТ, или поглъщането почти за броени дни на голямата част от алуминиевата промишленост. Ние все още не сме видели доказателства за истинското скъсване на Березовски с Кремъл - само бутафорни отвличащи маневри като разногласията за реформата на Съвета на федерацията.
Второто е, че засега няма реална програма за развитието на икономическия потенциал на Русия. Импровизирани прокурорски атаки срещу отделни олигарси като Гусински, Березовски, Вагит Аликперов от "ЛУКойл" и Владимир Потанин от "ОН&?cy;КСИМбанк" може би носят вътрешно удовлетворение на някого. Но този вид игра продължава вече години и не дава никаква надежда за бъдещето.
Хорст Кьолер започна реформата в МВФ
Нова кредитна политика обсъжда бордът на директорите
Кирил Кирилов
Двудневна закрита среща на членовете на борда на директорите на Международния валутен фонд начело с главния изпълнителен директор на фонда Хорст Кьолер постави началото на дългоочакваната нова кредитна политика на институцията кредитор от последна инстанция. Основната тема на срещата във Вашингтон бяха новата кредитна политика и завръщането към проблемите на макроикономиката. Един от членовете на борда заяви след срещата: "Идеята е, че трябва да се завърнем към управлението на макроикономическите показатели, а не да се опитваме да реформираме всеки аспект от икономиката на една страна. Въпреки това все още има жестоки спорове какво трябва да е основното поле на дейност на МВФ."
Планираното завръщане към старата политика, концентрирана върху валутните курсове, фискалната и монетарната политика, както и към реформирането на финансовия сектор, очевидно са отражение на неуспехите на МВФ да се справи със световната финансова криза през 1997-1999 г., когато кредитните програми на фонда почти винаги се обвързваха с клаузи за структурни икономически промени. Критиците на фонда твърдят, че по това време МВФ е игнорирал политическата реалност в страни като Индонезия (страната получи най-голямата кредитна линия по време на кризата преди две години) с искания за драстични промени в икономиката, които на практика са били неизпълними.
От друга страна, промяната в кредитната политика не означава, че условията за отпускане на заеми на страните членки ще станат по-меки. Идеята е да се даде повече свобода на правителствата да предлагат свои собствени програми, които да бъдат кредитирани от фонда, и постепенно да се изостави досегашната практика, при която експертите на МВФ налагаха своите виждания за развитие на кредитираната страна - практика, която често води до вълна от социално недоволство в съответната държава. Бившият директор на Европейската банка за възстановяване и развитие и настоящ шеф на МВФ Хорст Кьолер поиска след срещата също и пълно разделяне на властите и полето на дейност на Световната банка и МВФ - въпрос, който вероятно ще се обсъжда на общия семинар на двете институции по-късно този месец.
Преди няколко месеца специална комисия на американския Конгрес излезе с остро критичен доклад срещу МВФ, в който се препоръчваше фондът да прекрати политиката на отпускане на нисколихвени кредити за бедните страни. И след настоящата среща на борда на директорите обаче идеята на американските конгресмени не е била приета от нито един от тях. Източник от фонда обяви позицията на директорите така: "Нито един от директорите не приема идеята да се спре програмата за нисколихвени кредити за бедните страни или да изоставим практиката за преструктуриране на дълговете на бедните страни". Същевременно кредитите на МВФ за бедните страни в бъдеще ще бъдат фокусирани и върху най-важните въпроси на финансовата политика, което от своя страна ще прехвърли повече отговорности към Световната банка да следи за структурните реформи в страната заемополучател.
Друг особено важен въпрос, който МВФ ще трябва да реши в най-скоро време, е за нивата на лихвите по дългосрочните кредити на фонда. Страните от Г-7, групата на седемте най-развити индустриални държави, искат лихвените равнища по тези заеми да бъдат повишени, като същевременно се намали стойността на заемите, получавани по все още намиращата се в стадий на разработка програма, наречена "Кредитна линия за непредвидени случаи". "Кредитна линия за непредвидени случаи" ще позволява на правителствата да получават кредити, преди още да се е случило събитието, заради което се отпуска заемът.
След десетилетия, в които МВФ се опитваше да поема все повече отговорности в социалната сфера, борбата с бедността и правителствената политика на страните членки, идеите на Кьолер, които очевидно се подкрепят и от останалите директори на фонда, са едно дългоочаквано завръщане към основните цели на световната финансова институция. Все още не е ясно дали новата политика, която Кьолер донесе със себе си, ще бъде одобрена на годишната среща на МВФ и Световната банка в Прага през септември, но германецът даде ясен сигнал, че поне има идеи как да реформира двете закостенели институции.
Получаваме 60 милиона долара по гръцкия План за възстановяване на Балканите
"България не трябва да фигурира в негативния визов списък и това е наша твърда политика", заяви гръцкият министър-председател Костас Симитис. Той бе на еднодневно посещение в страната през изминалата седмица. В разговорите си с българския премиер Иван Костов Константинос Симитис за пореден път е заявил подкрепата на Гърция за приемането на България в евроатлантическите структури и за изваждането ни от шенгенския списък. Българският премиер коментира, че намира тази гръцка позиция, както и подкрепата за приемането ни в Европейския съюз и НАТО, за много добър израз на добросъседство.
Развитието на всички аспекти от двустранните отношения, реализацията на проекти по пакта за стабилност в Югоизточна Европа и по гръцкия План за възстановяване на Балканите са били други основни теми в разговорите на двамата премиери, които предпочетоха Антовата къща в Стария град на Пловдив като място за провеждането на своята среща. Иван Костов и Константинос Симитис са констатирали еднакви позиции по ситуацията в региона и по реализацията на пакта за стабилност. Според българския премиер общо е било и заключението, че трябва да се активизират позициите на двете страни за скъсяване на сроковете за реализация на проектите по пакта. По време на срещата е станало ясно, че България ще получи 60 милиона долара по гръцкия План за възстановяване на Балканите. "Готови сме да кандидатстваме с проекти и получихме уверението, че те ще бъдат съгласувани с интересите на гръцки предприемачи и до края на септември ще имаме отговор от гръцка страна", заяви Иван Костов.
Специално място в разговорите е било отделено на проекта за нефтопровода Бургас - Александруполис. Иван Костов обясни, че причините за неговото забавяне са липсата на сериозни гаранции за количествата петрол, които ще бъдат транспортирани. Не е намерено и окончателно решение за дяловото участие на страните, но се доближаваме до решаването на тези въпроси, допълни българският премиер.
По време на посещението на гръцкия премиер у нас бе подписан допълнителен протокол към двустранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, с което документът беше приведен в съответствие с европейските правни норми.
Двама загинаха, петима пострадаха и 100 000 дка гори изгоряха при огненото бедствие
Двама души загинаха и петима бяха ранени по време на огненото бедствие, което се разрази през последните 20 дни в Югоизточна България. Сто хиляди дка гори, 39 000 дка смесени масиви - полски и горски земи, 38 640 дка селскостопански площи и 38 къщи бяха засегнати от бушувалите пожари. Тази равносметка направи Националният кризисен щаб в деня, в който беше закрит.
В началото на изминалата седмица всички пожари, които тлееха по време на горещините, бяха загасени и бедственото положение в Хасковска област беше свалено. Най-големите щети бяха нанесени именно в този район на страната. Според областната комисия за бедствия и аварии унищоженият горски фонд там е около 74 000 дка. Трийсет и три хиляди дка са изгорелите полски насаждения, от които 25 000 дка с пшеница.
Постоянната комисия за бедствия и аварии се ангажира с обезщетяването на пострадалите къщи със строителни материали, а областният управител на Хасково Христо Василев предложи на земеделския министър Венцислав Върбанов стопаните, чиито ниви са пострадали от пожарите, да бъдат обезщетени със зърно.
Все още не са изчислени общите щети, които нанесе огънят през двете седмици в средата на юли. Не са изяснени и причините за пожарите. Първоначалната версия, че голяма част от пожарите са предизвикани умишлено, впоследствие постепенно беше опровергана. Подозренията бяха, че собственици на дърводелски фирми умишлено подпалват горите, защото след пожарите имат право да извършват подборна сеч на неизгорелите дървета. Вътрешният министър Емануил Йорданов посочи, че има такива случаи в Разложко и Благоевградско. Изброени бяха и 6 умишлени палежа във Велико Търново, за които имало и задържани. Посочени бяха и 14 предварителни производства срещу неизвестни извършители за предизвикани пожари в Русенско. Тези информации прозвучаха странно, защото точно в тези райони нямаше избухнали пожари по време на огненото бедствие. По-късно беше уточнено, че данните са за палежи от началото на годината досега и нямат нищо общо с кризата, а пожарът в Елешница, Благоевградско, е предизвикан по непредпазливост от две деца. Засега не е известно и как ще завършат следствените дела за три от пожарите в Хасковско, които се отнасят за кризисния период. Общо съмненията за умишлено предизвикани пожари в областта са за пет от площите.
Комисията за бедствия и аварии постанови на областните и общинските управи до края на миналата седмица да уточни точните размери на пожарите. На 25 юли постоянната комисия ще има заседание в национален мащаб, на което трябва да бъдат изчислени щетите и ще бъдат анализирани причините и бъдещи мерки. Според министър Александър Праматарски, който е председател на комисията, единият извод, който е ясен още отсега, е, че трябва да бъде подменена техниката за борба с пожарите. Идеята е три хеликоптера от армията да бъдат преоборудвани и да бъдат в постоянна готовност за участие в гасенето на огън. Министерството на отбраната се включи активно във втори пик на огненото бедствие с техника и жива сила. Тогава беше отпуснат и хеликоптерът МиГ-17, с който се наблюдаваше фронтът на пожара. Военните машини, които участваха в гасенето, са изминали 19 000 километра и са изхарчили 364 тона гориво, докладва министър Бойко Ноев. Той обеща войниците да се включат във възстановяването на изгорелите къщи и пострадалите селскостопански постройки по селата.
ОИСР може да повиши кредитния ни рейтинг
Десислава Гъркова
България най-вероятно ще получи подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за повишаване на кредитния рейтинг на страната, стана ясно след срещата на заместник генералния секретар на ОИСР Сейчи Кондо с вицепремиера Петър Жотев. На срещата са били обсъдени макроикономическите показатели на страната, като е било подчертано, че настоящата оценка за риска в България трябва да бъде променена поради подобрената икономическа обстановка.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие включва 29 държави (от бившия социалистически блок там членуват Чехия, Полша и Унгария), като тези държави дават близо 67% от световната продукция на стоки и услуги. Тя не е нито финансова институция, нито консултантска организация, целта й е да подпомага сътрудничеството между страните и да поощрява обмяната на опит между правителствата по отношение на икономическата и социалната им политика. Страните членки действат в рамките на различни комитети, които се координират от секретариата на ОИСР.
Кредитният рейтинг, който организацията присъжда на различните страни, принципно се различава от рейтингите, определяни от агенции като Standard&Poor's или Moody's Investors Service. Той е свързан с подпомагането, което се предоставя на различни експортни фирми, за това, че изнасят стоки или услуги в по-бедни, рискови страни (като България). Преференциите за износителите се предоставят от 23 страни, подписали споразумение за официално подпомагане на експортното кредитиране (т.нар. споразумение от Кнапен). Споразумението не е официален документ на ОИСР, то е джентълменско съглашение и според него страните, към които е насочен експортът, се класифицират в зависимост от риска да не успеят да покрият задълженията си поради политически или икономически сътресения. Категориите са общо седем, а България попада в шеста, предпоследна група. В споразумението е заложена и клауза, че данни за това в коя група попада дадена страна не подлежат на официално разгласяване. Въпреки това според вицепремиера Жотев настоящият кредитен рейтинг има отрицателно влияние върху инвеститорите и пречи на външноикономическите връзки на България.
Според Сейчи Кондо сред най-неблагоприятните фактори, които по принцип оказват влияние върху оценката на страната, са високата безработица и бюджетният дефицит. "Трябва да се прецени какво точно е положението в България и дали кредитният рейтинг отговаря на действителната ситуация в страната", обясни той след срещата си с Петър Жотев. На тази среща са били набелязани основните неща, които предстои да бъдат направени, за да бъде повишен рейтингът ни до края на годината. Правителството се ангажира в двумесечен срок да изпрати на генералния секретар на ОИСР Доналд Джонстън писмо, съдържащо обновените макроикономически показатели на страната за последните две години. Именно на базата на тези нови данни ще се преизчисли и рейтингът на България. Освен това ще се търси и подкрепа от страна на Международния валутен фонд, който да подчертае постигнатия прогрес в икономическата политика на страната.
Освен в разговорите за повишаването на кредитния ни рейтинг Сейчи Кондо участва и в откриването на информационен център на ОИСР. Целта на този център ще е да се предостави повече информация за дейността на организацията, както и да спомогне за подобряването на качеството на икономическите анализи, които се изготвят в страната. Информационният център ще играе важна роля и за включването на България в дейността на ОИСР, която е непозната на широката публика. Според заместник-министъра на икономиката Христо Михайловски самото създаване на центъра е жест от страна на ОИСР, тъй като такива центрове има в съвсем ограничен брой страни, които не са членки на организацията.
По време на откриването на информационния център Сейчи Кондо спомена, че до края на годината се очаква да бъде готов анализът на селскостопанската политика на държавата. Досега са правени два доклада за икономиката на страната - през 1997 и 1999 г., но изготвянето на регулярни изследвания за България е невъзможно поради ограничените източници на информация. Все пак за догодина се планира провеждането на международна конференция по проблемите на пенсионната реформа, на която ще бъде отделено внимание и на българския опит в тази насока. Като цяло сътрудничеството с ОИСР ще се развива в две насоки - увеличаване на възможностите за инвестиции в страната и намаляването на корупцията (България е една от страните, подписали изготвената от ОИСР Конвенция за ограничаване на корупцията). Беше подчертано също, че в момента фокусът трябва да падне върху пакта за стабилност и възможностите, които той предлага за развитие на страните от централна и източна Европа.
Лобито Булбанк отвърна на удара
Шефовете на банката свикаха чак през октомври поисканото от Жотев извънредно общо събрание
Иван МИХАЛЕВ
Извънредното общо събрание на Булбанк, на което държавата предвиждаше да сложи надзорници на сегашните шефове, ще бъде проведено чак на 3 октомври. Това се разбра от обнародваната през миналата седмица обява в Държавен вестник. В писмото си до шефовете на банката Жотев искаше събранието да бъде проведено на 18 август - преди лятната ваканция на министрите, за да се изпревари окончателното финализиране на сделката с италианско-германския консорциум "УниКредито" и "Алианц". Отлагането на общото събрание за след два месеца практически лишава от смисъл неговото свикване от страна на държавата. Ако всичко по сделката върви по график, прехвърлянето на акциите и плащането на цената би трябвало да се извърши около 15 септември. Излиза, че смяната на собственика ще предхожда акционерното събрание. Тоест купувачите на Булбанк сами ще решават дали да променят сегашната система на управление в банката. В случай че приемат варианта с надзорен и управителен съвет, италианците ще посочат и кои да бъдат хората в двата ръководни органа.
Допреди седмица идеята на правителството беше съвсем друга. По думите на вицепремиера Петър Жотев общото събрание беше свикано, за "да се осигури по-голям контрол в банката в периода до нейната продажба", и "за да се гарантира, че няма да се сключват странни договори" и "че няма да се взимат решения за високи премии". През миналата седмица Жотев беше изцяло на вълна БТК и в типичния за него стил отказваше да разговаря с журналисти по други теми (независимо че задаваните му въпроси засягаха ресори, за които пак той отговаря). Пред репортер на "Капитал" той отрече да е притеснен от късната дата за общото събрание.
Факт е обаче, че засега се провалят усилията за изолиране на Чавдар Кънчев и неговия екип точно преди сделката. Това трябваше да стане със съответните промени в устава, които държавата искаше да вкара на въпросното общо събрание. Тезата отново е, че шефовете на Булбанк може "да източат банката" чрез големи заплати и премии. Поредният слух, пуснат в обръщение през миналата седмица, гласи, че Кънчев и екипът му са си гласували огромни суми за продажбата на дела в Хипоферайнсбанк. Преди това същото се твърдеше за продажбата на дяловете в Корпоративна банка и ОББ. В банковите среди тези инсинуации по адрес на мениджмънта на най-голямата държавна банка се възприемат повече като оправдание, с което вицепремиерът иска да обясни личния си конфликт с Чавдар Кънчев и екипа му. Тлеещата неприязън между двамата прерасна в медиен скандал, след като шефът на Булбанк определи сделката като неизгодна за държавата и упрекна за това Жотев персонално. Разиграването с датата на общото събрание, както изглежда, е поредното продължение на този конфликт с други средства.
Ако реши, държавата може да пробва свикването на ново общо събрание за по-ранна дата. Търговският закон разрешава това. Чисто процедурно Банковата консолидационна компания (БКК) трябва да извади документ за актуално състояние като акционер, държащ над 10% от Булбанк. След това отново чрез съда може да се иска промяна на датата или свикване на друго общо събрание със същия дневен ред. И в двата случая се изисква обнародване на промяната в Държавен вестник. Самото обнародване трябва да предхожда най-малко с 30 дни датата на събранието. Всичко това изисква време, а точно сега моментът не е най-подходящ, тъй като съдилищата са в лятна ваканция. Стига да пожелае обаче, правителството може да ускори нещата със съответния натиск в съда. Практиката познава много случаи, когато всички тези действия са били извършвани по бързата процедура в рамките на един ден, коментираха пред "Капитал" юристи.
Номинациите
Накратко
БНБ обяви през миналата седмица международен търг за одитор за финансовите 2000, 2001 и 2002 г. По закон одиторите се избират за срок от три години с решение на управителния съвет на БНБ, а в търга могат да участват фирми с опит в одитирането на централни банки по международните счетоводни стандарти. Тръжните документи ще се продават до обяд на 11 септември, а крайният срок за подаване на писмени оферти от страна на кандидатите е 6 октомври. Досега дейността на БНБ се одитираше от Кей Пи Ем Джи (KPMG).
Първа инвестиционна банка (ПИБ) няма да раздава дивидент за 1999 г., реши общото събрание на акционерите през миналата седмица. Цялата печалба след облагане с данъци в размер на 7.14 млн. лв. ще бъде отнесена към резервите на банката. В момента балансовото число на ПИБ е 203.8 млн. лв., а собственият й капитал - 27.65 млн. лв.
