Контрабандата не се плаши от високи мита
Най-после се разбра защо собствениците на Нефтохим и "Плама" вдигат толкова шум срещу контрабандния внос на горива. През седмицата те поискаха от правителството да върне високите защитни мита за вноса на бензин и дизел като най-спешна мярка за спиране на контрабандата. Собствениците на двете рафинерии са изчислили ефекта от защитната мярка за хазната на 400-500 млн. лева годишно. Сумата е съпоставима с очакваното намаление на бюджетните постъпления след свалянето на данъчните ставки за бизнеса догодина. Освен това митата щели да доведат до укрепване на отрасъла и разкриване на работни места. Според "ЛУКойл" и "Нова Плама" високите вносни мита "ще създадат допълнителни предпоставки за независимо и конкурентно развитие на петролния сектор на открития международен пазар".
Тази теза е пълен абсурд от всяка гледна точка. Отвореният европейски пазар не понася подобни непазарни мерки и ги наказва. Обяснимо е, че точно двете рафинерии настояват за връщане на защитните мита, тъй като те ще спечелят най-много от това. Това ще гарантира пазарния дял и ще ги направи реални монополисти в страната, каквито не могат да бъдат при конкуренцията на вноса. Губещи в дългосрочен план ще бъдат потребителите, защото липсата на конкуренция винаги води до по-високи цени.
Правителството каза "А", като освободи цените на горивата през 1997 г. Миналата година беше направена втората стъпка, като отне на Нефтохим правото да казва на дистрибуторите по какви цени да продават горива по бензиностанциите. Следващият ход е пълното премахване на митата при вноса. Това е пътят за създаване на реален пазар. Ако кабинетът се поддаде на натиска на петролните лобита, ще зачеркне с един замах не само досегашните усилия, но всички перспективи за по-конкурентна икономика. Най-голямата контрабанда ставаше и ще става именно при високите мита. Ниските налози са тези, които стимулират легалната търговия и свободната конкуренция.
Класикът на керамиката
Диана ДРАГАНОВА
Националната художествена галерия отбелязва 100 години от рождението на големия художник керамик Георги Бакърджиев (1899 - 1972) с представителна изложба. Събрала цялото творчество на автора, тя маркира последователно двата периода от живота му - френски и български.
Признат за класик на нашата художествена керамика, Георги Бакърджиев е и първият, който я издига до истинско пластично изкуство. Двадесет години художникът живее и работи в Париж, занимава се с декорация на стъкло, изучава тайните на порцелана, фаянса и каменината. По-късно усвоява техниката и технологията на стопената стъклена маса - pate-de-verre. В тази техника той създава серия аплици, абажури, осветителни тела и пепелници. Съхранили естетиката на своето време, те остават единствени в българското изкуство.
Бакърджиев специализира в прочутата Севърска манифактура, излага с голям успех произведенията си в парижките салони и международни изложби, приет е за член на сдружението на френските декоратори. Художникът е носител на Gran Prix от Световното изложение в Лиеж през 1930. От този ключов за творчеството му период в изложбата са показани стъклени вази и чаши, декорирани с платина и гланцголд, анималистична пластика и съдове от целадон и pate-de-verre.
Вторият, не по-малко интересен и широко застъпен в експозицията период, се свързва със завръщането на художника в родината. За него свидетелстват произведенията, създадени през 40-те години, съчетали френския опит с българската традиция.
Едно десетилетие по-късно Бакърджиев показва зрелите резултати от изследванията си на народното изкуство. Той вдъхва нов живот на стомните, крондирите, каните и бъклиците. Старите форми придобиват нова художествена и артистична украса. Съдовете от този период са много близки до народните, пластически пресъздадени и издигнати до естетическо и технологично съвършенство.
Връх в изкуството на Георги Бакърджиев са 60-те години. Тогава той създава каменините - запазен знак в неговото творчество. В тях художникът постига наистина самобитни решения - те са сурови и примитивни, но с монументално и силно пластическо внушение.
Изложбата разкрива пред публиката и някои по-малко познати страни от творчеството на автора. За първи път са показани опитите на Бакърджиев в живописта. Той е пресъздал атмосферата на Париж, Созопол и София. Акварелите и гвашовете от цикъла "Цирк" и Карлово изненадват с интересен поглед и ярки цветови решения. Те взривяват залите и въздействат като контрапункт на доведените до съвършенство с излъчването си керамични форми.
Картофи с извара
Цаньо СЪРНЕВ
Картофите се обелват, нарязват се и се сваряват в подсолена вода. След това се отцеждат и се заливат с разтопеното масло. Изварата се разрежда с малко вода, ако е много гъста, посолява се, подправя се на вкус със ситно счукания кимион и черен пипер. Разбърква се добре и се изсипва върху картофите.
Картофите се поднасят със салата от домати и краставици.
Изварата - жесток начин да си разсърдиш прасето.
Има много начини да разсърдиш едно прасе, особено ако е собствено и живеете заедно на село. И начинът не е да му показваш ножа!
Най-баналният е да го кръстиш на обикновен политик или шеф на някаква комисия, но това вече е отминал етап.
Друг начин е като да му се явиш махмурлия с лимонче в устата. Това му напомня за изчезването на прадедите му във възрастта "цяло печено".
Подобна асоциация му навява и маслината, поставена в по-отподирните части на ходовата му система. Всичко това все пак минава някак, защото то ни взима за маскирани като стопани грешки на природата.
Но да му извадиш изварата от суроватката (много използвана техника с медицинска цел) с оправданието, че сиренето го продават миризливо и неузряло - това прасето няма да ти прости.
Спомнете си разказа на Пелинко за дядо Матейко в рая. Сънува той (политически кошмар, разбира се!), че се е преселил горе и гледа как вместо оня прокълнат продукт от раздробено месо с черен пипер и кимион на скара - всички нагъват млечни произведения и мед... И му се отщява! Не ще да види ни кравата, ни пчелата, ни стопанката. И слава богу, че се събужда от тези смъртоносни за пиещия човек сънонатрапвания. Като гледам днес как легалните пенсионери и останалите до шест милиона електорални единици ядат само мляко и извара, няма начин да не си помисля, че ние отдавна сме в този светъл небесен регион.
И все пак изварата не е като изневярата и не лежи само на масата на инакоядящия вегетарианец, а нея я сипват и в паничката на богатия болен. Става дума за разболелия се по системата "сам си сипва, сам си пие"! И така се налива, докато един слънчев ден (денят може да бъде и празничен) усети, че подритва с коляно черния си дроб. Сещате ли се кой ще му прибере дроба и ще го свие до размерите на лястовиче гнездо? Изварата! Тя се явява като медицинска сестра на поразения, защото отнема мазнините, в които той се дави.
Белият продукт се меси и в кръвообращението. Той така го организира и му дава силица, че след сеанса обремененият във фатален аспект екземпляр престава да разсрочва пиенето и съпружеските си задължения.
Има много начини да разсърдиш едно прасе, но това, което него го гневи - нас ни радва!
Информационно за кафето
Ани МЛАДЕНОВА
"Инфокафе" доста разширява границите на нашенската представа за кафене. На пръв поглед заради обстановката - съвсем непретенциозна на фона на заведенията, които залагат на някаква добре изработена имитация на познат от европейските страни стил, като например ирландски пъб или френско бистро. Минаващите покрай малкото клубче с бели стени и маси и столчета, напомнящи на офисмебели, едва ли подозират, че вътре се предлагат над 60 вида кафе, приготвено по осем различни начина.
"Инфокафе" (намира се на ул."Граф Игнатиев", срещу магазина на Bitsiani) е подходящо място за познавачите, които са наясно, че най-доброто кафе от Коста Рика се произвежда в района Тарацу или пък че най-качествените колумбийски зърна са от сорта "Супремо". Тук те могат да опитат всичко това, за което най-вероятно само са чели. А за останалите "Инфокафе" е добра възможност да разширят опитно познанията си за най-популярните страни производителки (които всъщност не са известни точно с това, което се предлага по магазините за насипно кафе), за гурме-марките и различните начини на приготвяне.
Всички видове зърна в "Инфокафе" (дори и тези, които по принцип се намират у нас) се внасят директно от собствениците. Освен това за всеки сорт е подбран подходящият метод на приготвяне - шварц, еспресо, гръцко и т.н. Цените също са много различни - започват от 1 лв. и стигат до 31.80 за чаша "Ямайка блу маунтин".
Извън кафето заведението предлага няколко вида какао и чай, фреш и безалкохолни напитки. Инфо-частта в заглавието идва от четирите компютъра, на които клиентите могат да се ровят в Интернет, и стелажа с последните броеве на повечето компютърни издания, които се продават у нас.
Лицата и техните маски
Симона МИРЧЕВА
Нищо от обичайната припряност, с която се хвърлят на сергията книгите, предизвикали или последвали някой нашумял филм, не личи в изданието на "Просъници" от Артур Шницлер (превод Недялка Попова, "Хемус", София, 2000). Новелата излезе заедно с вдъхновения от нея филм "Широко затворени очи", последен за режисьора Стенли Кубрик. Пазарната стратегия тук работи желязно. Който го е гледал, няма как да не изпита любопитство към книгата и обратно, който я е прочел, ще отиде да види филма - и двамата, за да прояснят как именно (и дали) се сдобряват американското с европейското и литературата от 20-те с киното от края на 90-те върху безкрайно експлоатираната територия на мъжко-женските отношения.
"Просъници" е новела за живота и смъртта, за еротиката и секса, за крехката къщурка на съпружеската вярност и приличието, за демоните на потиснатите желания. Уморени от автоцензурата на брачната клетва, героите - лекарят Фридолин и съпругата му Албертине - се държат като пациенти на кушетката на своя психоаналитик. След като имат глупостта да си споделят разни свои греховни помисли, животът им се превръща в ад от подозрения, ревност и жажда за мъст. Съпругът многократно - а-ха да изневери, но така и не успява. Съпругата изневерява безобразно и на воля - в съня си. Силни монолози и пищно театрализирани сънища и фантазии разиграват драматичната криза на идентичността, преживяна от двамата, болезненото отлепване на социалните им маски. Опитен в психоанализата, Шницлер с вещина и лекота описва конфликта между подсъзнателно и съзнателно, без да може, а вероятно без и да иска, да скрие убеждението си в превъзходството на мъжа над жената. На финала героите му, изранени и опростени, се прибират обратно в ролята на успешна съпружеска двойка.
Издания като "Просъници", с което "Хемус" открива новата си поредица "Наниз", са все повече екзотична рядкост в българската издателска практика. Не говоря за оформлението, което можеше да се държи по-еманципирано спрямо филма и да успокои в някакъв собствен образ нетърпението да се рекламира чрез него, вместо директно, без капка въображение, да пренася върху корицата филмовия плакат. Говоря за съдържанието. Освен новелата книжното тяло съдържа и две екстри. Предговор (откога не сте виждали нова българска книга с предговор?), в който преводачката Недялка Попова съвестно преброжда живота и творчеството на австриеца Артур Шницлер (1862-1831), познат у нас предимно с драматургичните си текстове. И още - фрагменти от дневника на съсценариста на Кубрик - Фредърик Рафаел, които по-скоро индиректно, отколкото директно се отнасят към трансформациите на новелата в сценарий. Казано накратко, този дневник плаче за психоаналитик. Един пример: "Имам чувството - пише там, - че съм поредната жена на Синята брада, която ще е щастлива само ако надникне в заключената стая на замъка, независимо, че това я обрича на гибел". Синята брада тук трябва да е Кубрик, а поредната жена - самият Рафаел. Подбраните записки оставят впечатлението, че сценаристът се е вълнувал повече от отношението си към режисьора, отколкото от новелата на Шницлер. Интересно.
CYBER-FAUST
Алек ПОПОВ
Тая беля с компютъра стана така... По време на дежурството както обикновено ровех из Интернет, когато се натъкнах на сайта на списание "Зона-F", издавано от писателя фантаст Агоп Мелконян. С Агоп се познавам по линия на местния фенклуб, на който имам честта да съм председател, но сега това едва ли е толкова важно. Дежурството не е кой знае каква работа - особено след последната модернизация, извършена по стандартите на ЕС. Човешкият фактор е сведен до минимум. Компютрите следят дори най-дребните операции. Затова ми остава доста свободно време... Електронната версия на "Зона-F" хваща окото и аз неусетно се залутах из дебрите му. От страница на страница, от линк на линк, попаднах в рубриката "Форум" - дружелюбно местенце (от типа message board), където всеки може да остави мнението си по някоя от зададените теми.
Няма какво да крия: сатанизмът си ме тегли още от малък, затова побързах да хлътна в този обещаващ раздел. Изказаните мнения обаче силно ме разочароваха. Издаваха смайващо лекомислие и некомпетентност. Разочарованието ми скоро преля в яд, особено след съобщения от сорта:
Сега ще ти дам да разбереш, умнико, казах си! Не знам какво ме прихвана... Регистрирах си нов e-mail под името Mefisto в dir.bg и натраках следното съобщение:
После съчиних един договор в готически стил, но с твърде съвременно съдържание. Аз, долуподписаният, продавам душата си на Принца на Мрака, споменаван по-нататък в договора като Купувач, за вечни времена - да му служи и да я използва, както намери за добре. Купувачът от своя страна се задължава да заплати на продавача следната цена: тука набутах всички житейски екстри, които ми дойдоха наум - печалба от тотото, мадами и така нататък, включително пожизнен неограничен достъп до Интернет. Приложих договора към съобщението и го изпратих на ентусиазирания кандидат-сатанист. Добре се позабавлявах!
Няколко дена по-късно реших да проверя пощенската кутия на Mefisto и заварих там съобщение от Death Keeper:
Договорът беше попълнен надлежно, а вместо подпис се мъдреше сканиран зловещ отпечатък от палец. Това ме накара да се почувствам някак неловко. Death Keeper явно приемаше нещата твърде буквално.
През следващите дни пощенската кутия на Mefisto се оказа задръстена от писма. Народът явно беше петимен да изтъргува душата си. Не че му беше останало нещо друго. Аз обаче не бях подготвен за такъв обрат. Тежеше ми. Усещах някаква нездрава психическа енергия, насочена към скромната ми особа. За една седмица получих повече от двеста писма. Реших, че е крайно време да се сложи край на това безумие. Съчиних кратко послание и го разпратих до всички, които ми бяха писали на този адрес, както и до всички форуми, дискутиращи темата за сатанизма:
Тази мярка имаше известен ефект. Притокът от нежелани оферти рязко намаля. Обстановката се разведри, макар че вътрешно бях огорчен от ентусиазма, с който хората бяха готови да зачеркнат духовното начало. Престанах да се интересувам от пощенската кутия на Мефисто и дори се канех въобще да не я закрия. Но все отлагах.
Така измина цял месец. Вече бях започнал да забравям тази глупава история, когато една сутрин включих компютъра си и веднага разбрах, че нещо не е наред. Върху екрана се изписа следния текст:
Не ми оставяше голям избор, наглият хлапак. Въпреки парещото унижение последвах съвета му. В пощенската кутия на Mefisto чакаше ново съобщение от Death Keeper. Беше пристигнало току-що.
Обзе ме истинска паника. Не че този компютър е кой знае колко важен, но е свързан в мрежа с другите компютри. Ако те се скапят, околната среда със сигурност ще пострада... Ще пострадам и аз, а и вие. Добре, нека го кажа направо: аз работя в атомната централа "Козлодуй".
Без да губя нито секунда, изстрелях електронна депеша:
Той не закъсня да ми отговори с присъщата си арогантност:
Пробвах да се спазаря, но имах насреща си корав противник. Нищо по-малко от неограничен целогодишен абонамент не можеше да го умилостиви. Таксата излизаше доста солена, но бях притиснат в ъгъла. Ако работата се разсмърди, последствията ще да бъдат далеч по-страшни. Разтичах се, взех назаем, изтръсках до шушка дебитната си карта и преведох сумата на Интернет-доставчика, посочен от Death Keeper - нахалникът имаше предпочитания!
Времето неумолимо изтичаше. Проверявах пощенската кутия на Мефисто през пет минути. Бях нервен и озлобен. Мислех си: гледай го тъпото копеле, продава си душата за един пиклив акаунт! Калпаво поколение, а? Ако бях Сатаната, щеше да види той. Ама не бях. Може би той беше? Най-сетне дългоочакваното съобщение цъфна на екрана ми.
Стръвно с "Моторхед"
Ивайло КИЦОВ
Този път легендарните рокаджии "Моторхед" наистина дойдоха в България. След като многобройните им фенове всуе чакаха тяхното шоу с месеци, подлъгани от "Нова музикална агенция", щастието най-сетне ги споходи. Купонът на вулканичното трио разлюля столичния стадион "Академик" на 16 юли в рамките на фестивала "Метал 2000", чиито хедлайнъри трябваше да бъдат "Айрън мейдън". Дни преди обявения концерт обаче китаристът им Яник Гърс претърпя злополука на сцената и шоуто се провали. Но организаторите от "София мюзик ентърпрайсис" светкавично реагираха и замениха едната банда с друга, не по-малко славна. С огромна стръв "Моторхед" удариха парчета от чисто новия си албум We Are Motorhead (у нас в каталога на PolySound) пред екзалтираната българска публика. Леми Килмистър даде най-доброто от себе си - в характерната поза с извит на 45 градуса към микрофона врат и дрезгав глас, сякаш идващ от преизподнята. Китаристът Филип Кембъл (екс "Пършън риск") и барабанистът Мики Дий, бивш член на "Кинг Даймънд", достойно подкрепяха своя лидер. Тримата сътвориха такъв парад на рокендрола и металното буги-вуги, оценката за който може да бъде само една: световен!
Наум Шопов - театралният лорд
За 70 години живот и половин век на сцената актьорът си е казал само три пъти "Браво!"
Антоанета БАЧУРОВА
Седемдесетия си рожден ден на 27 юли Наум Шопов посреща в своята гримьорна в Народния театър. Факт, с който могат да се похвалят малцина от неговото поколение актьори. Сега те не успяват да прекрачат дори прага на театъра, защото нямат пропуск. Нелепата вълна на пенсиониране пощади поне един от лордовете на българската сцена. Сред младото и напористо (за реформи и роли) обкръжение, което актьорът води с много обиколки, днес Наум Шопов се чувства по-самотен от всякога. Но самотата - стар негов познайник, не го плаши. Стряскат го само принудителните паузи без работа - нелеп завършек на 50-годишно уникално присъствие в биографията на българския театър. Иначе е свикнал с мястото си - по собствените му думи винаги малко встрани и напред от хората или от кипежа на артистичния живот. Истината е, че това малко встрани и напред е другояче казаната модерност в играта му. Тя го превърна в самотник сред актьорите от неговото поколение, но благодарение на нея Шопов е признат и издигнат в култ от най-младата и претенциозна театрална аудитория. Той винаги търси спасение навътре в себе си; в тишината; в изключително стеснения кръг от приятели; в спомена за кучето Ринго; в нямото взиране към лицата на внуците, чието бъдеще може само да гадае. "Животът е така устроен, че човек го живее в някаква самота. И е длъжен да избяга в самотата, ако обича себе си..."
мистър Шопов,
Така би могло да изглежда началото на един роман, издържан в епистоларния жанр, за несъстоялата се приживе среща между двама от лордовете на театралната сцена... Но дотук с романа. Реалността ме дърпа при живия Наум Шопов, наистина написал някога горното писмо, обсебен и до днес от кумира си сър Лоурънс Оливие - галеника на британската сцена, обсипан с кралски почести. При сър Наум Шопов, обсипан единствено от признанието на публиката (изчезваща група хора, пълнеща доколкото може театралните зали). Сър Наум - изроден на сцената на старозагорския театър (майка му играла до последния миг), пощипван по бузата от Сарафов и Кисимов, с неистовата пластика на Крап (една от ненадминатите му роли в Бекетовата "Последният запис") и с десетките лица на своите герои: Хамлет, Гаев, Робеспиер, Базилио, Сапуна, Лир, Турбин, Чебутикин, Лука - всяко от които пише историята на българския театър. Шопов има два приза "Аскеер" и е първият, отличен за мъжка роля, в историята на наградата. В летописите на киното ни ще останат Филип от "Онова нещо", Лука ("Бедният Лука"), цар Борис III ("Цар и генерал", "Допълнение към Закона за защита на държавата"), журналистът от "Топло", Минчев във "Вилна зона", Таке Брашнаров от "Иконостасът", Кирилов във "Вълчицата"... Бихме могли да добавим - Наум Шопов от Народния театър, нахлузил слушалките на уокмена, в които дрезгавият глас на Касандра Уилсън се състезава с воя на бездомните псета от "Младост 4"... Това последното няма да влезе в романа. Просто Наум няма да го "разкаже" на Лоурънс Оливие.
Не е от хората, които ще крещят. По никакъв повод. Ако някога се е опитвал да изкрещи, прави го чрез ролите си... С годините и те, и Наум стават все по-мълчаливи. Говори всичко останало - говорят паузите му. И ръцете. И походката, движенията, застиващият жест, мимиката, погледът... Мелодиката на речта. Взел я е от майка си - актрисата Мара Шопова, владееща до съвършенство както сценичната реч, така и необикновената приповдигнатост на чувствата, която покорява публиката.
За целия свой творчески живот си е казал само три пъти "Браво, Науме! ". "Кога беше това", питам. "Не си спомням", отронва учудено актьорът. "Е, браво, Науме", отеква с упрек Гласът от Лентата. Този път това не е Гласът от Лентата, записал спомените на младия Крап, а от другата, която се върти неспирно в главата на Наум и записва целия му живот. "Когато работихме над "Последния запис", с режисьора Крикор Азарян стигнахме до откритие... Че човешкият живот се състои от мигове - мигове на щастие, на изключителна радост и мигове на отчаяние, на безпределна скръб... И макар животът с различна сила да тече ту по бекетовски абсурден, ту по Шекспир - неподредим, или по чеховски тъжен, той винаги се състои от едни и същи мигове, които те запращат ту на дъното, ту на върха..."
Реалният живот за Наум Шопов сякаш не съществува извън театралната реалност. Или поне именно чрез нея животът отдавна е дефиниран. По Бекет, по Шекспир, по Чехов... Любови, роли, слава, пак роли, съмнения, черни дупки... Неподредими. "Дълго се борих с хаоса в себе си; дълго се мъчих да поставя някакъв ред - било в личния си живот, било в живота си в изкуството. Накрая се предадох. Отказах се. Даже си мисля, че богатството на живота е тъкмо в невъзможността да бъдат подредени тези разхвърляни мигове.. И в незнанието за това какво ни предстои..."
Гледам го и си мисля: с тази избръсната будистка глава, с този гротесков нос и с тази печал в очите, без всякакъв грим - сякаш се е слял с образа на стария клоун, затворен в клетка и изслушващ записа на своя живот... Колкото до живота - ако би му било писано да го изживее отново, доста ще го поочисти. Изрежда от какво: от изпуснатите шансове - да учи в академията; или пък да замине при Жан Вилар в "Театр насионал попюлер", закъдето имал покана, но не го пуснали - като неблагонадежден. Но най-вече - от компромисите.
Гласът се е трансформирал в няколко гласа, записът звучи като микс от журналистически въпроси, засипващи Наум:
- Имате ли представа за броя на ролите, които сте изиграли в киното и в театъра?
- Не искам да знам, не ме интересува. Не искам да превърна живота си в някаква картотека, в която да броя успехите и неуспехите - времето само ще ги сложи някъде... - Имате ли приятели?
- Почти не. Но аз не ги и търся... - Какво друго ви липсва?
- Младостта. Макар че тогава гърбът беше поприведен и не беше добре... - В какво вярвате?
- В Бог. Разчитам на мъртвата си майка, която непременно отнякъде ще протегне ръка към мен в труден момент..."
- "Ела да отидем на сцената, искам да ти покажа нещо... " Но там сега няма никого, съвсем празна е - казвам му при вида на зейналата черна дупка. "Тъкмо. Ето, погледни я - това е тя, сцената, утробата на театъра. Виж я колко е страшна, когато е празна и тъмна - като зинала паст. А когато е пълна... Тогава пък е тъмно долу, в салона..."
Вече знам какво ще ми каже. Мога да го изговоря заедно с него - това е ключовата реплика на Крап от "Последният запис", която е ключова и за Наум: "С целия този мрак край себе си се чувствам по-малко самотен..."
Несъстоялият се Великден на българската дипломация
Илин Станев
В последно време българското Министерство на външните работи преоткри старата истина, че дипломацията е по принцип "тиха" (факт, отдавна обяснен на достъпен език в енциклопедия "Британика" например). Вероятно затова последната публична инициатива на МВнР - срещата на българските посланици в Европа, САЩ и Канада с министър-председателя Иван Костов, първата за трите години от управлението на СДС, публично се занимаваше с подобряване на контактите на дипломатическите мисии с българите, живеещи в чужбина. Далеч по-важната тема - за насоките на българската външна политика по отношение на нейните ключови приоритети, НАТО и Европейския съюз, остана затворена в пределите на Министерството на външните работи и закритите разговори на Иван Костов с първите дипломати. Само че външната политика за разлика от дипломатическата техника е публична, но в България тя става все по- неясна. Както заяви посланикът ни във Франция Стефан Тафров (цитиран от в. "Труд"), дебатът по евроатлантическата интеграция се плъзга по повърхността. И ако политиката към ЕС вече малко или много се ръководи от принципа ТИНА (абревиатура от английското "няма алтернатива"), вторият стълб в приоритетите на българската дипломация, НАТО, започна да избледнява.
Две години след като на срещата на високо равнище в Мадрид през 1998, когато бе взето решение НАТО да се разшири само с три страни - Полша, Унгария и Чехия, българската дипломация явно започна да губи тонус. Две години преди следващата среща на високо равнище на НАТО през 2002 г. идеите, които циркулират сред дипломатическите среди, демонстрират явна разконцентрираност. Консултативният съвет за национална сигурност с основна тема "Членството на България в НАТО - резултати и перспективи", проведен преди две седмици от президента Петър Стоянов, само преповтори, че България не трябва да губи инерция и трябва да има готовност да влезе във втората вълна новоприети членки на НАТО, щом пактът отправи покани при следващото си разширяване. На съвета изобщо не бе направен опит да се търсят нови възможности кандидатурата на България за членство отново да бъде направена актуална.
Сред самите дипломати също цари несигурност и липса на активност. В началото на годината в едно от редките си интервюта за пресата българският посланик към НАТО Константин Димитров заяви, че България трябва да се подготви за възможността да не бъдат поканени изобщо нови страни или в най-добрия случай само една, и то не България. Заместник-министърът на отбраната Велизар Шаламанов, известен като един от най-големите привърженици на влизането на България в НАТО, в интервю за вестник "Сега" тази седмица директно заяви, че сега не е време да се правят анализи, докато не преминат президентските избори в САЩ, от които да голяма степен зависи бъдещата политика на Вашингтон. Президентът Стоянов сложи логическата точка на несъстоялия се дебат, като обобщи, че фиксирането на определена дата дори може да демобилизира страната.
Видимата липса на ентусиазъм по отношение на НАТО може да има няколко причини. С приближаването на изборите през следващата година СДС се опитва да намери аргументи, които да обяснят защо един от основните им предизборни аргументи от 1997, членството в НАТО, не се изпълни със съдържание. Явно е, че до началото на следващата година не могат да се произведат печеливши новини от страна на Северноатлантическия съюз, които да бъдат използвани в предизборната кампания на управляващата партия. За това и МВнР започна да сваля от дебат темата за НАТО, замествайки я почти изцяло с успехите, спорни или безспорни, в отношенията с Европейския съюз.
Самите връзки с НАТО все повече започнаха да влизат в руслото на регионалните инициативи, като България почти изцяло се идентифицира с политиката на Северноатлантическия пакт на Балканите. Вярно е, че именно кризата в Косово направи България видима за света, даде повод на президента Бил Клинтън да навести София, но ограничаването на българската външна политика с Балканите може да изиграе лоша шега на дългосрочните интереси на България. Ефектът от Косово няма да трае дълго, а както заяви Мадлин Олбрайт, "НАТО трябва да излезе извън Европа или извън бизнеса" (Strategic Survey 1998/99 p.34). Дългосрочните приоритети на САЩ са насочени към Близкия изток, Персийския залив и Средна Азия, което може изцяло да заличи България от приоритетите на НАТО. Вероятно в тази връзка посланикът на България към Северноатлантическия пакт Константин Димитров заяви, че България трябва да съдейства за осигуряване на стабилността и в черноморския регион. Засега обаче не става ясно какви могат да бъдат стъпките на българската дипломация в тази насока и изобщо има ли някаква стратегическа визия за това какво трябва да предприеме София, за да не остане само с титлата "перспективен кандидат-член". Косовската криза беше билетът на България за ЕС, но едва ли скоро ще има друга такава възможност.
На фона на лансираната теза, че скоро няма да има ново разширяване на НАТО или дори че изобщо няма да има такова, преориентирането към европейските отбранителни структури изглежда привлекателно. Това на пръв поглед би било в хармония с основния интерес на България за членство в ЕС и естествено продължение на политическата и икономическата интеграция. Това би свалило напрежението между САЩ и Русия, част от което се генерира от идеите за разширение на Северноатлантическия пакт. Тези разсъждения обаче не взимат предвид невъзможността на ЕС в близките години да изгради дееспособна военна структура, която ще е принудена да разчита на американската логистика или т.нар. комбинирани общи сили (CJTF). Реакцията на Турция, която остава извън ЕС и следователно извън новата европейска система за сигурност, също рядко се взима предвид. А Анкара е най-голямата европейска военна сила, членка на НАТО.
Така или иначе НАТО остава основният орган за координация във външната политика на САЩ и Европа и отсъствието на България от него ще поставя София в ролята на обект вместо на фактор в сферите, от които тя е заинтересована.
При липсата на ясна стратегическа визия за възможностите на България да поддържа кандидатурата си актуална, въпросът за НАТО се превръща само в тема за вътрешна консумация. От плана за действие, насочен към членство в НАТО, се изпълнява само програмата за реформи в армията, които, ако и да са важни, не са решаващи за членството на България в НАТО. Както политологът Владислав Тодоров бе заявил в интервю за "Капитал" - ако България действително иска да влиза в НАТО, а не просто да остава силен кандидат, София трябва да разработи напълно друга стратегия: "Вашингтон е терен, който трябва да се разработи специално. " Трябва да се прецени с какъв ресурс разполага България, за да може да имитира първата тройка. Полша, Чехия и Унгария имаха силно присъствие в елитите на Америка - финансови, политически или академически, които действаха в много целенасочен ред на лобиране и популяризиране на каузата на разширението. В това отношение България просто липсва на картата на Вашингтон.
Вероятно затова премиерът обедини темите за връзките на родните посолства с българската диаспора в чужбина и перспективите на евроатлантическата интеграция. Но дори и те да бъдат активизирани, едва ли ще имат някакъв осезаем ефект, след като липсва ясна стратегия за членството на България в НАТО. А едва ли и настоящата среща на премиера с посланиците ще да изработи такава стратегия. Нито дори да координира работата на посолствата в единна политика. На срещата, съвпаднала с деня на българската дипломатическа служба, стана ясно, че голяма част от българските първи дипломати дори не се познават лично, по думите на Кирил Топалов, посланик в Атина. Така че дипломатическият Великден вероятно още доста ще трябва да почака.
Историята на ТЕРЕМ ЕАД не започва със сегашното ръководство
В последните месеци на настоящата година обществеността стана свидетел на протестите от страна на работници и служители на ТЕРЕМ ЕАД.
Като основни причини за тези протестни действия бяха посочени: неизплатени заплати за периода февруари-май 2000 г. и допълнителни възнаграждения за 1998 г., липсата на сключени договори и работа за настоящата година, както и неяснота по отношение на преструктурирането и приватизацията в ТЕРЕМ ЕАД.
Браншовите синдикални организации в МО с писмо до министъра на отбраната поискаха оставката на изпълнителния директор г-н Кр. Ангелов и на ръководството като цяло.
Успоредно с това министърът на отбраната г-н Бойко Ноев в свои изказвания по електронните медии и в пресата се опита да обясни рязкото влошаване на финансово-икономическото състояние на дружеството, неефективното му управление, довело до престои и съкращения в клоновете, както и спряната приватизация с нерешени проблеми в близкото миналото.
В статията си от 16 юни 2000 г. във в. "Капитал" авторите, като се позовават на изказвания на г-н Бойко Ноев, акцентират на няколко основни проблема, стоящи за решаване в ТЕРЕМ ЕАД. Те се стремят да посочат причините и виновните за моментното състояние на дружеството. Обръща се внимание на приватизацията, разхищенията и моментното финансово състояние.
В този смисъл считам за уместно като бивш председател на УС и изпълнителен директор на ТЕРЕМ ЕАД за периода на управление юли-декември 1999 г. да разгледам поставените проблеми и да информирам читателите на вестника за действията на ръководството на дружеството за тяхното решаване през второто полугодие на 1999 г. За времето юли-септември 1999 г. бе разработена Програма за поетапно реформиране на ТЕРЕМ-ЕАД, гр. София, за периода 1999-2001 г. Тя бе изготвена в съответствие с:
Програмата бе приета от УС с Протокол №25/05.11.1999 г. и одобрена от надзорния съвет с протокол №20/15.11.1999 г.
Впоследствие същата бе оптимизирана в съответствие с Решение №1062/25.11.1999 г. на Агенцията за приватизация, съгласувано с органите за МТО на ГЩ на БА, и получи на 10.01.2000 г. положителна резолюция от началника на ГЩ на БА ген.-полк. Михо Михов. Интересното е, че на новото ръководство на ТЕРЕМ ЕАД, управителния и надзорния съвет на дружеството, бяха необходими още шест месеца, за достигнат до същите предложения за преструктуриране, приватизация и запазване на държавното участие в клон Пловдив, клон Варна, клон В.Търново, клон Търговище и клон Костенец.
В този смисъл няма нищо ново в това, че г-н Бойко Ноев счита за целесъобразно да запази държавната собственост в същите пет клона на ТЕРЕМ ЕАД, а останалите да предостави за приватизация.
Новото е, че за тези шест месеца на преустановена процедура по преструктуриране и приватизация негативните тенденции за преобладаващата част от клоновете и дружеството като цяло се задълбочиха и изостриха. По същество ТЕРЕМ ЕАД изпадна в положение на несъстоятелност.
Особено абсурдно е твърдението на г-н Ноев, че сегашната схема гарантира оцеляването им. Вярно е, че не е необходим междинен етап на обособяване в отделни дружества, но тук въпросът е: кой го е предложил и защо? Тази идея се роди в главите на настоящото ръководство и намери подкрепа в настоящите управителен и надзорен съвет. Учудващо е, че по-голямата част от членовете им бяха и в предишните органи на управление.
Разглеждайки въпроса за разхищения в системата на ТЕРЕМ ЕАД, г-н Бойко Ноев не споменава конкретни факти, вероятно за да запази следствената тайна! В други случаи обаче в свои изказвания той е доста прибързан и конкретен в обвиненията си. По този проблем искам да споделя, че за всички по-фрапиращи данни за нарушения в производствената, финансовата и търговската дейност на дружеството, констатирани за времето на управлението ми, са предоставени в прокуратурата наличните документи и са заведени дела срещу длъжниците на ТЕРЕМ ЕАД.
Неполучените вземания от клиентите на дружеството към края на 1999 г. бяха в размер на близо 3 млн. деноминирани лева за сключени договори до началото на юли 1999 г. В статията не става ясно какво е направено през настоящата година за техниката от МО, "пращана" и ремонтирана в заводите без договори.
Този проблем през второто полугодие на 1999 г. бе напълно изяснен и има подписани документи между МО и ТЕРЕМ ЕАД. Разплатени от МО бяха близо 12 млн. деноминирани лева за ремонт на въоръжение и техника извън редовно договорираната и за 1999 г. продукция за МО. За останалата част от продукцията за МО, постъпила в заводите за периода до края на 1998 г. и намираща се в различен етап на ремонт, има министерска заповед от 1999 г. Явно е, че по нея през настоящата година не е направено нищо.
Особено интересен е фактът, изненадващо констатиран от г-н Ноев, че финансовото състояние на дружеството не е цветущо. Не стават ясни поне две неща. В дружеството няма ли отчет и баланс за съответния отчетен период или поне текущ оперативен отчет. Има ли анализ и програма за излизане от това тежко моментно състояния. Състояние, което изглежда странно на базата на постигнатите резултати за 1999 г. За 1999 г. ТЕРЕМ ЕАД реализира приходи от продажби за около 60 млн. деноминирани лева и приключи годината с над 650 хил. деноминирани лева нетна печалба.
Разплатени бяха задълженията на дружеството, включително заплатите на персонала на всички клонове за 1999 г. Нещо повече, близо 6 млн. деноминирани лева постъпиха в сметката на ТЕРЕМ ЕАД в началото на 2000 г. за ремонтна дейност, извършена през 1999 г. За близо 35 години от съществуването си в ТЕРЕМ ЕАД (бивше управление "Военноремонтни заводи" - МО) са работили хиляди специалисти. За този период са се сменяли както преките му ръководители, така също и ресорните зам.-министри и министри на отбраната. Всички те в различна степен са допринесли за развитието на системата на военноремонтните заводи.
Никой до този момент не си е позволявал да твърди, че липсва приемственост, че с него започва едва ли не историята на дружеството.
Много вероятно е обаче с такъв подход в управлението на ТЕРЕМ ЕАД настоящото ръководство и сегашният министър на отбраната да затворят окончателно страницата с историята на военноремонтните заводи на Министерството на отбраната.
Опасно е един политик да не си мери думите
Пиша ви по повод статията "Вкараха човек в ареста, защото мисли, че правосъдният министър е топидиот", публикувана в брой 28 на в. "Капитал". Жалко и опасно е, когато един политик не може да мери думите си, особено когато проповядва националшовинизъм. Ако правосъдният министър наистина е казал това, което пише по вестниците, публичните изявленията на споменатия в статията журналист са напълно основателни. Ако се абстрахираме от емоционалната страна на конфликта, възникват твърде интересни и тревожни въпроси за политическата ситуация в България във връзка с междуетническите отношения и ролята на правителството при регулирането на тези отношения. Либия като суверенна държава може да се защити срещу всякакви просташки нападки, дори когато те са отправени от министри. Но, питам се, кой ще защити помаците в България, които очевидно се третират като хора от втора ръка? Кой ще защити стотиците "даскали", които прекараха живота си в родопските села в името на една благородна идея и за което, сигурен съм, че не съжаляват? Защо правителството, което шумно демагогстваше с някакви си програми за интеграция на малцинствата, търпи подобни националшовинистични прояви на официални личности? Нима е много сложно да се разбере, че те силно накърняват имиджа на България, особено в настоящия етап, когато Европа се взира упорито в нашето общество, за да зърне кълновете на европейската ни принадлежност? Защо мълчи и Доган? Нали помаците са значителна част от неговия електорат? Няма никакво съмнение, че ако българските медици в Либия бъдат осъдени, значителен принос за това ще има правосъдният министър с неговите изявления и другите като него, които пълнят вестниците с тенденциозни антилибийски и антиарабски материали. За съжаление в тази страна страдащите от вроден националшовинизъм не са малко въпреки уроците на Косово.
И танковете ще дойдат
В зората на руската демокрация две мафиотски групи си обявили война и решили да решат спора за надмощие в пряк сблъсък. На уреченото място едната банда дошла с... танк. Това не е виц, това е действителен случай от 1992 г. в област около Крим. Засега у нас сме стигнали само до гранатометите, които широко се използват в "по-развитите" в този сектор страни.
Употребата на противотанков гранатомет за покушение на нашенски сенчест бос е качествено нов етап за подземния ни свят. Той е и значителен принос към историята на атентатите в България и досега го имаше само в романите на Христо Калчев. Налице е потвърждение на известната марксистка постановка за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения. На фона на зачестилите атентати със самоделни взривни устройства в страната през последните няколко месеца в държавата това е естествено.
Очевидно нещата в ъндърграунда са се променили значително. Или парите, които се въртят там, са станали повече, или апетитите са се изострили до кръв. И поради една от тези причини спортсменските взаимоотношения на това ниво са се развалили. Затова е влязло в употреба и познатото на кашиците РПГ-7 (така известната базука, гранатомет), при което (ако стрелецът улучи) пораженията са сигурни.
Който и да е стрелял срещу сикаджията Поли Пантев, добре е преценил, че той е строго охраняван и е решил да играе на сигурно. Затова е избрал и този вид оръжие. Почеркът обаче не е български. Което идва да покаже, че нашите престъпници ги търсят вече от много страни - от Русия, от Колумбия, от Италия. Изобщо интеграцията върви с пълна сила, а и ни ценят.
Независимо от възрастта на раждане раждаемостта и в България, и в Европа е ниска
Геновева Петрова
Интеграцията в обединена Европа не се изчерпва с покриването на определени политически и икономически критерии. За процеса на приобщаване е интересна и социалната характеристика на отделните общества. Едно сравнение между България и Европейския съюз очертава типичните особености на българската социална действителност, а сред тях - както различията, така и общите проблеми с европейската. Сред особено наболелите проблеми и за България, и за Европа е демографският. Основните му характеристики са ниска раждаемост, застаряване на населението и отрицателен прираст.
Ситуацията в България и в Европа си прилича по ниския брой деца и се различава по възрастта на раждане. По данни на европейската статистическа служба Eurostat средната възраст, на която е родила европейката през 1996 г., е 29 години, а данните на Националния статистически институт показват, че родилите през същата година българки са средно на 24 години. Не ранната възраст на раждане, взета сама по себе си, е главният проблем за България. В сегашните си измерения тя дори би могла да се счита за предимство. Същинският проблем е във факта, че въпреки нея раждаемостта като цяло остава ниска. Съотношението на средния брой деца между българските и европейските жени засега е в наша полза - 1.84:1.44. Но общата тенденция и за Европа, и за България е към намаляване броя на ражданията.
Една от основните причини за това е в икономическото състояние. С тази разлика, че, докато в Европа ниската раждаемост е резултат от по-висока икономическа активност и заетост на жените, в България е плод на нейната липса.
Не бива да се подценяват и ценностните измерения на демографските тенденции. Българката и до днес споделя духа на старата патриархална традиция, според която животът на жената е подчинен изцяло на семейството. Докато за европейката е характерна висока степен на еманципация, за българката все още семейството и децата са приоритет пред личното й професионално развитие. Далеч сме от мисълта да подценяваме важността на семейството. Обезпокоителна обаче е разликата в йерархията на ценностите за българските жени, и по-точно силното подчиняване на онези биографични перспективи, които биха й осигурили икономическа и личностна самостоятелност. За 68% от интервюираните българки отглеждането на здрави и добри деца е най-важен фактор, за да се чувстват успели в живота, а второ по важност е намирането на добър съпруг (11%). Едва за 4 на сто кариерата и образоваността се вписват сред необходимите за жизнен успех условия. И докато разликата в приоритетите е толкова драстична, най-важните промени в живота на българката ще продължават да се измерват с нейната възраст, семейно положение и здравословно състояние.
За избора между Търговския закон и военния устав
Ако се съди по възрастта на конституцията, обществото вече трябва да е получило седемте си години възпитание по демокрация. Изненади обаче винаги са възможни. Събитията около "Армимекс" () са още един пример, че върховенството на закона се нарежда на някое от последните места в ценностната система на държавната администрация. Миналата седмица министърът на отбраната разпореди военната полиция да не допусне до офиса на дружеството легитимното му ново ръководство. Военна прокуратура отсъди, че "завземането" на офиса е законно, след като е разпоредено от министъра.
Вероятно министър Ноев има сериозни и основателни причини за действията си. Сред тях обаче не може да бъде "липсата на единомислие сред акционерите" - разбирай държавата със своите 30% от капитала на акционерното дружество и останалите. Нали точно затова са измислени акционерните дружества - за да се управляват от собствениците на повечето акции, които могат да намерят общи интереси.
Въобще около целия случай вони, първо, на некомпетентност, после - на незаконност. Ако на разположение на "Армимекс" са данни, представляващи държавна тайна, редно беше или военните заводи да прехвърлят акциите си, преди да бъдат приватизирани, или старото, назначено от държавата, ръководство на "Армимекс" да предприеме съответните действия по "защита на националните интереси". Тъй като нищо от това не беше направено, държавата, реши да предложи на частните дружества да ги измести от позицията им на мажоритарни собственици. Те пък имаха правото да отхвърлят предложението и се възползваха от него.
Сега, когато държавата вече няма лостове за управление, в дружеството се вика военна полиция. Изглежда, в министерството на отбраната предпочитат да четат военния устав и екшън романи, а не конституцията и законите.
Г-8 обсъжда дълговете на третия свят
Тежкото икономическо положение на страните от третия свят е една от водещите теми на срещата на седемте най-развити държави и Русия в Окинава, Япония. Делегация от представители на развиващите се страни призова Г-8 да спази обещанието от миналогодишния си форум и да опрости 100 милиарда долара от дълговете на третия свят. На срещата в Окинава световните лидери ще обсъждат още мерки за предотвратяване на регионалните конфликти, регламентиране на търговията с диаманти, борбата със СПИН, сигурността на генетично модифицираните храни, намаляване на дисбаланса във високите технологии в световен мащаб.
Една от първите теми на дискусията бе прогресът на международните финансови реформи, влезли в действие след края на азиатската икономическа криза в края на 90-те години. Г-8 призова МВФ да прекрати политиката си за даване на дългосрочни заеми.
Едва след приключване на тази дискусия към разговорите в Окинава ще се присъедини и руският президент Владимир Путин. Русия се надява да убеди западните си кредитори да опростят част от дълговете й, след като представи съответните планове за преструктуриране на задълженията на частния сектор.
Ерусалим разделя Израел и Палестина
Контролът над Ерусалим продължи да бъде основната тема през десетия ден на преговорите между израелци и палестинци в Кемп Дейвид. След заминаването на американския президент Бил Клинтън за срещата на Г-8 в Окинава срещата преминава под надзора на държавния секретар Мадлин Олбрайт, която разговаря поотделно с израелския министър-председател Ехуд Барак и палестинския лидер Ясер Арафат. Според израелския министър на диаспората Михаел Мелхиор премиерът е готов да се съгласи с американското предложение за общ контрол над райони от арабската част на Ерусалим. "Става въпрос за обща администрация плюс, вероятно, елементи на съвместен суверенитет в арабските квартали извън Стария град", заяви Мелхиор, който уточни, че американският вариант не противоречи на позицията на Барак и затова е бил приет.
Предложението предвижда присъединяване към Ерусалим на израелските селища на Западния бряг, докато палестинските квартали в Източен Ерусалим ще бъдат управлявани от двете страни, включително и от невъоръжени палестински полицаи. За няколко години ще бъде запазено статуквото в Стария град, където се намират някои от най-светите места на трите световни религии, до изработването на окончателно решение. Палестинците ще получат гаранции за свободен достъп до джамията "Ал Акса", без да получат контрол над нея.
Представителят на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) във Вашингтон Хасан Абдел-Рахман обаче заяви, че нищо не се е променило по въпроса за Ерусалим. "Ние няма да приемем предложение, което не ни дава пълен контрол над Източен Ерусалим. В противен случай няма да има споразумение", предупреди той. "През целия си живот Арафат е вярвал, че Ерусалим ще бъде върнат (на арабите). В мюсюлманския и арабския свят той е известен като човек, който се бори за освобождението на града. Той просто не може да предаде Ерусалим", заяви неназован висш представител на ООП. "Топката е в полето на Барак, не в нашето. Той не желае мир, той иска всичко", заяви друг палестински политик. "Ние сме готови да вземем предвид техните интереси в Източен Ерусалим, но нас ни интересува суверенитетът. От него не можем да се откажем."
Източен Ерусалим беше окупиран от Израел по време на войната през 1967 г., но досега правото на Тел Авив да го управлява не е признато от международната общност.
Израелски източници твърдят, че Барак, който се съгласи да продължи участието си в преговорите в сряда, може да си тръгне в неделя, ако не бъде постигнат реален напредък.
Скъпи билети отказват фенове в САЩ
Клубовете търсят начини как да компенсират високите разходи за заплати на звездите
Няколко играчи от Националната баскетболна асоциация (НБА) на САЩ ще сменят отборите си през лятото и ще подпишат нови мултимилионни договори. В това няма нищо неочаквано. Заплатите в четирите големи професионални спорта в Америка вървят нагоре, а спортистите стават все по-богати. Паралелно с тях рязко скочиха и цените на билетите, което пък прави посещението на мачове все по-недостъпно.
Спортът в САЩ отчита драстично повишение на цените на билетите. От 1991 г. разходите за посещение на мач по баскетбол, хокей, американски футбол или бейзбол се повишиха с 80 процента. Експертите се страхуват, че обикновеният спортен запалянко ще остане изолиран от мачовете на своите любими отбори. Тяхното място се заема от корпоративни клиенти, които вече са огромна част от потребителите на билети. Според някои данни 60% от сезонните билети в НБА и Националната хокейна лига (НХЛ) са притежание на корпорации.
В НХЛ средната цена, която четиричленно семейство трябва да плати за един мач (включително паркинг, храна, напитки и сувенири) е 254.48 долара. Средностатистическият фен на НХЛ има годишен доход от 81 000 долара, показва проучване на лигата. Феновете с доходи между 30 000 и 40 000 долара, което се доближава до средностатистическите за САЩ, вече все по-често си спестяват разходите за билети.
Ако едно четиричленно семейство реши да гледа баскетболен мач в нюйоркската "Медисън скуеър гардън", ще трябва да похарчи 455.26 долара. Средната цена на мачовете в Националната футболна лига (НФЛ) скочи от 25.21 долара през 1991 г. до 45.63 долара. Бейзболът по традиция е най-популярното и най-достъпно спортно събитие в САЩ. Но и дори за неговите прояви цената се повиши от 8.64 долара през 1991 г. до 16.65 долара, което е увеличение от 92.7 процента.
"Известно време този процес притесняваше хората. Но това е един от начините да се покрият разходите за заплати", заяви Дон Хинчи от "Бонъм груп" в Колорадо, която прави изследвания върху спортната индустрия.
Повишението на цените на билетите идва като допълнение към огромните суми, които се наливат в спорта. Телевизионните компании като NBC и АВС плащат повече и повече за правото да излъчват спорт. Корпорациите отделят все по-големи суми в бюджетите си за спонсориране. CBS наскоро подписа договор с Националната колежанска спортна асоциация (NCAA) за правата да предава колежанското първенство по баскетбол срещу шест милиарда долара през следващите 11 години.
По-големи и по-хубави стадиони гълтат голяма част от бюджетите на клубовете. Разходите, които се изчисляват на 500 милиона долара, също принуждават собствениците да увеличават цените на билетите. Като правило билетите скачат с 35%, когато някой отбор се премести в нов дом. През последните 10 години бяха построени най-малко 50 нови стадиони и зали. Само през тази година отвориха врати нови зали в Маями, Индианаполис и Лос Анджелис, а нови стадиони - в Сан Франциско, Детройт и Хюстън. Още два стадиона ще бъдат вдигнати в Сиатъл и Милуоки.
Бейзболният отбор на "Милуоки брюърс" в момента продава билетите средно на 22 долара за домакинските мачове на "Каунти стейдиъм". Когато новият стадион започне да приема гости през следващия сезон, билетите вече ще струват 50 долара.
Въпреки това мнозина смятат, че най-големият враг на зрителите са високите заплати на състезателите. Хокеят, който по традиция изостава от бейзбола, американския футбол и баскетбола, отбеляза най-драстичното нарастване на разходите за заплати. От 1990 г. те скочиха с 380 процента.
Някои от хокейните звезди вече получават колкото колегите си от другите спортове. Звездата на "Флорида пантърс" Павел Буре се разписва срещу девет милиона долара на година.
От 1990 г. заплатите в НБА са скочили 289 процента. Бейзболът следва в класацията с увеличение от 237 процента. Най-скромно е било завишението на заплащането в НФЛ - едва 164 процента.
През последните години НБА регистрира няколко рекордни договора. Звездата на "Лос Анджелис лейкърс" Шакил О'Нийл има седемгодишен договор срещу 121 милиона долара. Алонзо Морнинг от "Маями" ще получи 105 милиона долара за седем години, а Гари Пейтън за същия период ще прибави към сметката си 85 милиона долара. Звездата на "Детройт" Грант Хил обмисля трансфер в "Орландо" срещу 67.5 милиона долара за шест години. Трейси Макгрейди от "Торонто" смята да се спазари за подобна сума с "Орландо" или "Чикаго". Тим Дънкан вероятно ще преподпише със "Сан Антонио" срещу 86.5 милиона долара за седем години.
Според няколко отбора най-добрите места за мачовете им са купени от корпорации. Бюджетите на фирмите като принцип не страдат, ако се платят 510 долара за две места на първия ред за някой от шампионатните мачове по хокей на лед. Това обаче си има своята лоша страна, тъй като се губи атмосферата на мачовете, смятат експертите. Корпоративните клиенти по правило не са толкова емоционално обвързани с клубовете. "Както винаги става, някой печели, но друг със сигурност губи", коментира спортният мениджър Оскар Шонфелт.
Българо-италианската връзка в "Нефтохимик" не сработи
Димитър Стойчев стана жертва на новото увлечение на Христо Порточанов
Георги КОСТАДИНОВ
От това лято два елитни български отбора имат треньори от Италия, но досегашните резултати от този експеримент са различни. Докато в ЦСКА са доволни от работата на Енрико Катуци, в "Нефтохимик" отзивите са доста противоречиви. Бургаският клуб, славещ се доскоро с добрите местни треньорски кадри и отличната организация, позволи да се стигне до конфликт между българи и италианци. Димитър Стойчев, който води отбора след напускането на Димитър Димитров преди три години, бе отстранен от ръководството. Отсега нататък управлението се поема еднолично от италианеца Салваторе Полверино.
Бомбата между двамата треньори бе заложена още при привличането на италианския специалист. За да бъде по-безболезнено отстраняването на Стойчев, първоначално бе обявено, че ще остане старши треньор, а Полверино ще заеме енигматичната длъжност главен треньор. Не беше ясно обаче кой за какво ще отговаря и кой ще взима окончателните решения по селекция, тренировки и определяне на състава. Скоро и този въпрос бе изчистен. Още на първия подготвителен лагер Полверино и Стойчев влязоха в конфликт, тъй като италианецът иззе всички функции. Оттогава Стойчев вече бе обявен за помощник и започна да изпълнява второстепенни функции.
Тоталният разрив в отбора обаче дойде след първите неуспешни контроли на лагера в Италия. Още при първото занимание на Апенините Полверино наредил на българския си колега да гледа тренировките отстрани. Присъстващите на лагера журналисти свидетелстват за скандали относно тактиката на отбора и присъствието на няколко италиански футболисти. "Нефтохимик" загуби два пъти от румънския "Глория" - с 0:1 и 0:3. Полверино се опитва да налага сънародниците си Балдини и Парола. След вдигналия се шум около съмнителните им качества третият италианец Лука Бонини е освободен, а бъдещето на Микелуджи ще се решава през идващата седмица.
Веднага след втората загуба Стойчев бе върнат в България, под предлог че ще придружи двама контузени футболисти и ще започне да се занимава с подготовката на четирима юноши. Те трябвало да се присъединят към мъжкия състав след завръщането от лагера в Италия. Решението бе взето от Божин Порточанов, син на Христо Порточанов, който води групата на "Нефтохимик".
Италианската връзка се поддържа лично от президента на клуба Христо Порточанов, който през седмицата назначи за технически директор Виторио Мунгай. Търговецът доскоро уреждаше трансферите на другия бургаски клуб "Черноморец", но сега влезе под кожата на Порточанов. На Мунгай е главната заслуга и за сегашното обвързване на "Нефтохимик" с групата италианци.
"Няма да напускам клуба, ще продължа работа като помощник-треньор", заяви след пристигането си в България Димитър Стойчев. След завръщането на отбора обаче се очаква да се изясни дали това негово желание ще бъде изпълнено, или вече съдбата му е предопределена.
"Лукойл Нефтохим" и "Нова Плама" искат 25% мито при внос на горива
Засилен контрол върху всички вносители на горива и 25% защитно мито поискаха от правителството "Лукойл Нефтохим" и "Нова Плама". Двете рафинерии са подготвили съвместно предложение за спиране на нелегалния внос, с което са запознати премиерът, министрите на икономиката и на финансите и председателят на Народното събрание. В него се предлага още да се въведе акциз и върху газьола, за да се ограничат възможностите за заобикаляне на митническия режим; да се забрани вносът с камиони, а той да става само с жп цистерни, да се засили граничният контрол с помощта на независима, избрана за целта организация.
"Лукойл Нефтохим" и "Нова Плама" предлагат също да се възстановят нивата на митата върху течните горива от 1998 г. - минимум 25% за всички нефтени продукти без суровия петрол. "Съгласно споразумението ни за присъединяване към ЦЕФТА България прие ниски или нулеви мита за някои продукти. Това доведе до увеличаване на нелегалния внос на нискокачествени продукти на конкурентни цени, до спад в пазарния дял на българските рафинерии, намаляване на брутната печалба на петролната промишленост и драстичен спад при събирането на данъците от правителството", аргументират позицията си двете рафинерии. Според тях увеличаването на вносните мита ще доведе до следните положителни ефекти:
Евростат: България е в златната среда по икономически растеж
В сравнение с другите кандидати за членство в ЕС цените у нас изостават най-много спрямо европейските
За първи път от шест години годишният икономически растеж на всички страни-кандидатки за членство в Европейския съюз (ЕС), взети заедно, пада под растежа на държавите от евросъюза, стана ясно от изнесени през изминалата седмица данни на европейската статистическа служба Евростат. Според данните на Евростат общият растеж на кандидатките, които са общо тринадесет на брой, е отрицателен (-0.2%, т.е. има икономически спад), докато нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) в страните от евро-зоната общо е 2.3 на сто. Експертите считат, че основната причина за това е отрицателният растеж на Турция, на която се пада една трета от общия размер на брутната продукция на страните кандидатки. България е някъде в средата на таблицата на кандидатките с растеж от 2.4% до 1999 г. Тя обаче е сред страните с най-малък БВП на глава от населението - 1400 евро при около 12 хил. евро за Кипър например.
Данните на Евростат сочат също, че измереният в евро БВП на кандидатките е едва 6.6% от продукцията на Евросъюза. Ако се вземе предвид разликата в ценовите равнища, това съотношение се повишава до 15.3 на сто. По абсолютен размер на БВП България е на осмо място с 11.6 млрд. евро, а като се отчетат и различните ценови равнища тя попада на седмо място сред кандидатките за членство в ЕС.
Много интересно обаче е сравнението на двата измерителя на БВП - по абсолютна стойност и на база паритетна покупателна способност (ППС). Сред 13-те страни членки при България се получава най-голяма разлика в БВП, измерен по двата начина - БВП, измерен по ППС, е повече от три пъти по-висок от този в номинално изражение. На практика това означава, че от всички страни-кандидати за членство в България цените изостават най-много спрямо европейските (затова, въпреки че в номинално изражение - в евро, имаме нисък доход, в реално изражение доходите ни са по-високи). Което е сигнал за неизбежното осезаемо повишение на цените с напредването на преговорите с евросъюза.
Никой не се интересува от български атлети
Ростислав Димитров, световен вицешампион на троен скок, пред "Капитал"
- Докато не си име, никой не ти обръща внимание. След като станах втори в света в Севиля, исках да работя с "Адидас" и мислех, че ще ми предложат добър договор. С новия ми мениджър Харолд Едлецбергер (бел.ред. - след световното първенство в Испания Ростислав напуска известния Анджей Коляковски) отидохме в представителството на фирмата. Не ми отказаха, но не ми дадоха хубави условия и тръгнахме да обикаляме всички останали представителства за спортна екипировка. Почти навсякъде се отнесоха с мен твърде скептично, но така е и с останалите българи. В "Асикс" например, като ме видяха, им стана лошо, защото тъкмо бяха сключили договор с Джонатан Едуардс, а аз го победих. Не ми казаха, че не желаят да чуят за мен, но им личеше по физиономиите. Едуардс се беше отказал от "Пума" и затова се насочихме към тях. Там ми казаха, че разполагат само с неговите шпайкове и можели тях да ми дадат. Навсякъде ми повтаряха: можем да ти предложим всичко ново, което излезе като екипировка, но без никакви други финансови ангажименти като премии, заплати или някакви бонуси.
- Не, защото никой не се интересува от българските атлети. Не виждат смисъл да рекламират в нас. Какъв е българският пазар. Ние сме осем милиона, колко души биха си позволили да купуват "Адидас" или "Найк". Да вземем Турция - 70 милиона жители и 10 пъти по-голям пазар. Ако например един турски атлет скочи 17 метра, той ще получи десет пъти повече предложения от мен. Аз и да скоча 17.50 метра, пак нищо няма да се промени.
- "Мизуно" си имат Франки Фредерикс и други черни атлети. Мениджърът ми обаче отдавна работи с тях и предложи да опитаме там. И той има интерес, защото получава 20% от всяка фирма, с която сключвам договор. Японците осигуриха премии за олимпиада и за световно. Ще ми платят и ако вляза в класацията на американското списание Track and field. Смятам го за добро предложение за българче, което не е чувало за такова списание и такава класация. За нея точки се събират от определени турнири, а аз не участвам във всички. Най-много точки се взимат от Златната лига, а аз съм във веригата Гран при.
- Едлецбергер ми изпраща списъци на състезанията, в които мога да участвам. Тази година бяха 30. С треньора Марин Дончев преценихме къде ще бъде най-удачно да скачам. Гледахме да остава поне малко време между състезанията. Ако не съм възстановен от 17 метра, отивам на 16 метра. Мога да правя само по два три-опита и край. Трябва ми минимум седмица почивка, но когато я нямам, скачам и с по-малко. Гледаме и мизата - къде колко дават, за което се консултирам с мениджъра.
- Те не са кой знае колко много. По турнири е много тежко. Преди имах две-три международни състезания, между които и участията в най-големите стартове. А сега се изморявам много. Когато се прибера у нас, трябва да започвам подготовката наново. Догодина ще опитам нещо друго. Ще наблегна на малко, но качествени турнири. Ще гледам с по-малко участия да гоня същите пари. На олимпиадата в Сидни се надявам да имам такъв успех, който да ми отвори пътя към Златната лига.
- Не бих казал. След като се трудих толкова време, изведнъж ми се предостави голяма възможност да печеля пари и започнах да ги изкарвам. Мисля обаче, че българите бъркаме в това отношение, защото на нас на Запад гледат по друг начин. Знаят, че за нас две-три хиляди долара са много пари, и се опитват да спекулират по всякакъв начин. Казват ми: ето ти тези пари и заминавай. Никой от нас, които сме в големите турнири, не сме доволни, но всички се примиряваме и участваме. Обикновено организаторите канят качествени български атлети и им плащат по-малка сума от тази, която други с подобни постижения биха им поискали. Разчитат на това, че сме бедни и приемаме всичко, каквото ни се предложи.
Търсят се спортисти за олимпийската делегация
Войната между БОК и ДАМС приключва с наближаването на Сидни 2000
Елеонора ГУНЧЕВА
Международният олимпийски комитет (МОК) предприе акция по ограничаване гигантизма на олимпийските игри и Сидни 2000 ще е последният пристан, където важи Кубертеновия принцип за масово участие. Очаква се в олимпийското село да се настанят 10 200 състезатели и 5300 придружаващи лица. Игрите в Сидни обаче ще са показател, по който ще се определя числеността на делегацията за следващата олимпиада в Атина през 2004.
Поради тази причина Българският олимпийски комитет (БОК) и Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) правят всичко възможно да изпратят в Австралия всички наши спортисти, които са покрили някакъв олимпийски норматив. Напъните на БОК са да се съберат минимум 100 спортисти, за които ще получим право на 51% придружаващ технически персонал, а оттам и по-голяма делегация. Само че нещата не се получават, тъй като състезателите са едва 92, а това автоматично намалява процента на обслужващия персонал на 40 и създава кризисен момент при определяне на треньорския и чиновническия състав.
Можем само да мечтаем това редуциране да се беше случило преди четири години, когато за Атланта се отсяваха спортисти без шансове за класиране в първата шестица.
Най-трудният избор в определянето на българската олимпийска делегация е този кои треньори да бъдат качени в самолета за Сидни. Битката е жестока, тъй като за всеки състезател личният наставник е най-ценен и често незаменим, а местата са отчайващо малко (поради посочената по-горе причина).
Световната практика е държавите да водят на игрите всички треньори на състезатели, като за тези извън разрешената бройка плащат около 300 долара храноден. За българската хазна това е невъзможен вариант. Затова дългите треньорски списъци се четат и препрочитат, докато се задраскат всички, без които може да се мине с големи компромиси по време на състезанието.
С най-дълъг лист е треньорският щаб на атлетите, но там и състезателите са най-много. Под чертата останаха почти половината наставници. С по-особени претенции са борбата, където четирима ще водят осем борци, и стрелците (петима треньори за шестима състезатели). Стрелбата обаче е много сложно състезание - няма ден без контестации и затова е оправдано присъствието толкова специалисти.
Възможно е поради това, че сроковете за заявки окъсяха, набързо взетите решения да се окажат не добре обмислени.
Положителното е, че този път нито един спорт не тръгва без треньор, така както се е случвало преди. В Атланта джудистът Иван Нетов стана шести, въпреки че нямаше треньор до себе си. Парадоксът пък е, че има треньори, които не желаят да заведат състезателите си. Такъв е случаят с Юлия Берберян и Магдалена Малеева в тениса.
"Майката на Магдалена не я пуска да участва на олимпиадата, но мисля, че ще успеем да закараме в Сидни поне едно от другите две момичета с квоти в тениса - Любомира Бачева или Светлана Кривенчева", каза спортният директор на БОК Павел Щърбанов.
Шеф на мисията в Сидни, както винаги, е президентът на БОК Иван Славков, а като негов заместник ще замине Стефка Костадинова. Батето отдавна подготвя почвата Стефка да влезе между 15-те спортисти, които могат да кандидатстват за членове на МОК. Задачата му не е никак лесна, тъй като за тези места има повече от 50 претенденти.
В делегацията са включени и девет избрани представители на някои от федерациите. Те са разделени на такива, които ще бъдат настанени в селото, т.е. на разноски на домакините: Валентин Йорданов (борба), Антон Коджабашев (вдигане на тежести), Илиана Раева (художествена гимнастика), Виктор Кирин (кану-каяк) и Добромир Карамаринов (лека атлетика) и други, които ще си плащат престоя извън него, Андрей Дойчев (бокс), Пламен Дочевски (стрелба), Кирил Андонов (спортна гимнастика) и Крум Рашков (конен спорт).
Лично бившият министър на вътрешните работи и председател на федерацията по конен спорт Богомил Бонев е поискал място за Крум Рашков, тъй като техният спонсор - швейцарецът Цезар Люти плаща всичко дори и на целия германски екип, който придружава нашите коне.
"Определени бяха хора, чиито федерации имат традиционни успехи. Гледаме да имаме повече представители, тъй като загубихме почти всички позиции в международните федерации. Организационният комитет плаща всичко. Защо да не използваме този момент? Затова се борихме и за тази висока квота над 100 човека спортисти, за да имаме 51% придружаващи", обясни Щърбанов.
Чиновници този път няма да има, дори секретариатът е намален на трима души. Медицинският състав е установен на осем лекари и масажисти и те ще обслужват всички видове спорт. Никой от спонсорите на БОК не е изявил желание да гледа олимпиадата на живо, така както ставаше преди.
"Ние сме се разбрали още при сключването на договорите с тях, че нямаме възможност да ги заведем на наши разноски и дори не можем да ги акредитираме. Ако имахме 120 спортисти, можеше да стане, но при това положение - не. Могат да отидат само по частен път. Никой обаче не е изявил желание", каза спортният директор на БОК.
Почти през целия олимпийски цикъл държавната институция за спорта и БОК бяха в постоянни противоречия. Едните даваха парите и искаха да управляват, другите държаха документите и не се предаваха. Бившият комитет дори си създаде контракомисия-щаб за действие по олимпийските въпроси, която сътвори два скандала - с облеклата на спортистите и със самолетните билети.
Всичко това беше заради личната вражда на бившият председател на комитета Цвятко Барчовски с Иван Славков. След всяка схватка обаче Батето излизаше все по-велик и въобще не се притесняваше от развоя на нещата.
