Общи събрания
Пакети на ОЦК и "Бентонит" изстреляха оборота на борсата до 4.3 млн. лева
Пламен РАДКОВ
Пакети от 4.94% от капитала на ОЦК и 4.93% от "Бентонит" преминаха през изминалата седмица на "Българска фондова борса - София" и покачиха оборота до рекордните 4.3 млн. лв, което е повече от оборота за месеците май и юни, взети заедно. Двата пакета бяха прехвърлени чрез кросови сделки, а цената не се различаваше от последните регистрирани за двете компании. Посредник и по двете сделки е Брибанк, която е и основен акционер в предприятията. Според участници на пазара става въпрос за вътрешно прехвърляне на пакети между акционери. Необичайното в случая обаче е, че двете сделки бяха сключени на официален пазар на борсата, а не както обикновено става при предварително договорени транзакции на блоковия сегмент.
Ако се изключат тези две извънредни сделки, борсата преживя най-слабата седмица от основаването си в края на 1997 г. досега. За два поредни дни бяха регистрирани две рекордно слаби сесии, като в понеделник оборотът бе едва 4.7 хил. лв, а на следващия ден спадна до 4.3 хил. лв. Търговията бе напълно замряла, а интерес към големите компании напълно липсваше. Индексът "БФБ София - Уорбърг" не остана встрани от рекордите на седмицата и регистрира най-големия си седмичен спад от 13.52%, достигайки ниво от 30.81 пункта. Индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация падна с цели 17.19%, достигайки равнище от 29.56 пункта. (В началото на 1998 г. двата индекса бяха на ниво 100). Най-голям принос за сривовете на индексите имаха акциите на най-големите компании, и то не за друго, а защото само с тях бяха регистрирани макар и минимални сделки. За периода 7 - 13 юли акциите на "Булгартабак холдинг" паднаха с 6.15 лв. (31%), тези на "Солвей - Соди" - с 21%, а на "ЛУКойл Нефтохим" - със 7%. Единствено акциите на "Албена" засега остават стабилни на нива около 6.6 - 6.7 лева за акция, но анализатори смятат, че евентуално увеличение може да се очаква едва когато станат известни данните за летния туристически сезон.
Сравнително по-активно се търгуваха акциите на холдингите "Доверие", "България" и "Петрол", но дори и на този сравнително активен пазар (официален С пазар) търговията бе ограничена. На приватизационен сегмент бяха купени 1500 акции на "Солвей - Соди" на цена 6 лв., която бе с 0.15 лв. по-висока от цената на акциите на дружеството на пазара през този ден.
Резките спадове на акциите през изминалата седмица са ясно доказателство, че трудно може да се говори за дъно на цените и те имат потенциал да намаляват още, смятат участници на пазара. Най-мрачните прогнози са, че спадовете през следващите няколко седмици могат да спрат само при липсата на каквито и да било сделки с акции на дружествата.
Правителството обещава да ускори връщането на кооперативните имоти
Приета от правителството наредба към Закона за кооперациите би трябвало да ускори връщането на иззетите имоти на кооперациите и кооперативните съюзи след 10 септември 1944 г. Въпреки че новата нормативна уредба на кооперациите е съвсем отскоро в сила, тя наследява Закона за кооперациите от 1991 г., с който беше даден срок на възстановените кооперации и кооперативни съюзи да подадат искове за връщане на иззетото имущество до 7 февруари 1993 г. Според юристи на теория връщането на одържавените имоти и досега на теория е било възможно, но много от исковете са били забавени или неуважени поради непълната и неточна нормативна уредба.
Според гласувания от правителството ред за възстановяване на дейността на кооперациите това става най-малко от седем кооператори. Те свикват общо събрание на кооперацията, което взема решение за възстановяване на дейността. Останалите бивши членове на кооперацията или кооперативния съюз могат да се присъединят след възстановяването. Правото на собственост на кооперативната организация се доказва с нотариални актове, а при тяхна липса - с всякакви други писмени доказателства.
Безвъзмездно се връщат всички имоти, за които не са извършени подобрения или те са извършени със средства на одържавената стопанска единица (бивша кооперативна организация). Когато обаче в одържавената собственост са инвестирани държавни средства, тогава подобренията се изплащат от кооперацията по остатъчната им стойност. Когато подобренията надхвърлят значително стойността на иззетото имущество, по договаряне кооперацията може да ги изпозлва под наем. В случаите, когато е изменено предназначението на одържавения имот, той е станал неделима част или е унищожен или отчужден, собствеността се възстановява като дялово участие в общия имот или се дължи имотно или парично обезщетение.
Жотев отложи избора на купувач за "Сердиком"
Мултигруп предложи 5.5 млн. долара за хотелите "Сердика" и "България", но продавачът поиска от петте кандидата подобряване на офертите
Теодора Василева
Министерството на икономиката не избра купувач за 53% от капитала на "Сердиком" - София, и на втория кръг от преговорите, тъй като намери финансовите предложения на кандидатите за незадоволителни. Общо пет фирми се включиха в надпреварата за "Сердиком", дружество, което е собственик на столичния хотел "Сердика" и на 50% от грандхотел "България". "Комерс тръст" ЕООД, "Турист маг" АД, "Бора консулт" АД, "Българска холдингова компания" АД и "Интертрейд - 1999" ЕООД са поканени от Министерството на икономиката да подобрят значително офертите си отново на 19 юни. Ако комисията по сделката прецени, че предложенията отговарят на изискванията, министерството ще започне преговори с кандидата, предложил най-висока цена. В противен случай приватизационната процедура ще бъде прекратена и ще започне ново набиране на оферти.
И на първия, и на втория тур от преговорите "Комерс тръст", която е 100% собственост на бившия приватизационен фонд "Ем Джи елит холдинг", е предложила най-висока цена от кандидатите. Според запознати фирмата на Мултигруп е предложила цена от 5.5 млн. долара, а оферираните цени от останалите потенциални купувачи са били доста под тази сума.
Различни са интересите на кандидат-купувачите и това определя и предлаганата цена. Освен Мултигруп за останалите кандидати всъщност наддаването е само за хотел "Сердика", тъй като реално новият собственик на "Сердиком" няма да може да влезе в управлението на грандхотел "България" още 60 години. През 1997 г. с решение на кабинета на Жан Виденов се създава смесеното дружеството "България РО". "Сердиком" апортира в него грандхотел "България" срещу 50% от акциите на "България РО", останалите 50% стават собственост на Мултигруп срещу ангажимент за инвестиции. Според подписания договор едва след изтичане на 60-годишен период акциите на Мултигруп отново стават на "Сердиком". В момента дружеството се управлява само от представители на Мултигруп. "През годините нито веднъж не сме получавали дивидент от "България РО", коментираха от ръководството на "Сердиком". Сходна ще е ситуацията и ако някой друг кандидат, различен от Мултигруп, спечели наддаването за държавното дружество. "Ем Джи елит холдинг" от своя страна е собственик на 22% от капитала на "Сердиком" от първата вълна на масовата приватизация.
От останалите кандидати най-активен е "Бора консулт". Фирмата беше кандидат за столичния хотел "Рила", където доста скандално спечели РМД. "Българска холдингова компания" също е сред претендентите, но едва ли ще наддава до необосновано високи равнища. Мениджърите на все още държавното дружество също са кандидати чрез "Турист маг", но те трудно ще намерят достатъчно средства. От листата на кандидатите липсваше РМД, защото дружеството беше включено в списъка за целева приватизация, където цената се плаща само в брой.
Активите на "Сердиком" са оценени жа около 4 млн. долара. Държавата продава 53% от капитала на дружеството, т.е. стойността на предлаганите акции е минимум два млн. долара. През последната половин година министерството продаде като обособени части шест обекта от дружеството. Това е причината по сметки на "Сердиком" да има 3 млн. лв. от обособените части.
Освен хотелски комплекс "Сердика" и "България РО" в активите на "Сердиком" са включени и магазин на ул. "Гургулят" 18а, сградата на профилакториум в местността "Килиите" в кв. "Княжево" (земята вече е реституирана), 1/8 идеална част от административна сграда на ул. "Триадица" 5. Комплекс "Сердика", включва пететажен хотел със 123 стаи, ресторант, дневен бар и бар "Текила". Хотелът не е модернизиран отдавна и основният му недостатък е, че стаите са прекалено малки. Представители на кандидатите обявиха, че за реконструкцията му са необходими минимум 1-2 млн. долара.
Собственик на българска златна мина дебютира на Лондонската борса
Акциите на "Наван майнинг" се търгуват и на Дъблинската фондова борса
Теодора Василева
Акциите на "Наван майнинг", дружеството, което е собственик на най-голямото българско златно находище, се търгуват едновременно на фондовите борси в Лондон и Дъблин от средата на седмицата. Компанията е правоприемник на познатото у нас ирландско дружество "Наван ресорсис" (Navan resources), което наскоро се преобразува в "Наван майнинг" и смени регистрацията си от ирландска в английска.
Минната компания е основана в Ирландия през 1987 г. като дружество за геоложки проучвания. Освен в България "Наван" е собственик и на две находища в Испания, където добива основно цинк. През 1993 г. "Наван" придобива активи в българския рудодобив чрез създаване на смесеното акционерно дружество с държавната фирма "Челопеч" ЕАД - наречено БИМАК. Акциите в новорегистрираната фирма са разпределени в съотношение 68% към 32% в полза на ирландската компания. През лятото на миналата година "Наван" закупиха и 75% от акциите на предложеното за приватизация "Челопеч" ЕАД. Стойността на сделката е 5.05 млн. долара, а купувачът се ангажира да инвестира общо 17.7 млн. долара до 2001 г., както и да изпълни екологична програма за 1 млн. долара. "Инвестиционната програма за тази година предвижда да бъдат вложени шест милиона долара", обяви Джон Макферсон, управител на двете български дружества.
Преди сегашния си дебют акциите на "Наван" се котираха само на ирландската борса, но не на официалния пазарен сегмент. Първите два дни на Лондонската фондова борса книжата на дружеството се движеха около 50 пенса за акция, а пазарната му капитализация беше 30 млн. британски лири.
От ръководството на "Наван майнинг" обявиха, че регистрирането на борсата няма за цел да бъдат набрани нови средства, а по-скоро е насочено към развитието на компанията като значим паневропейски играч в сектора на природните ресурси. Друга причина за листването е по-добра достъпност до книжата й, тъй като 87% от акциите на дружеството са собственост на лица извън Ирландия, обясниха в прессъобщение мениджърите на дружеството.
Листването на "Наван" на Лондонската фондова борса не се посрещна еднозначно от наблюдателите на пазара. От брокерската къща SG Securities например препоръчаха акциите на минната компания и прогнозираха покачването им до 84 пенса за акция. Според "Файненшъл таймс" една от възможните причини за листването може да бъде открита в договорите за управление на мениджърите. В статията се съобщава, че ако през следващите три години над 50% от акциите на компанията сменят собственика си, шефът на "Наван" Брайън Калвър ще получи като плащане четири годишни работни заплати, т.е. над 400 хил. лири годишно. Сходни договори има и за неговите заместници, допълва изданието.
"Наван" е единственото дружество, регистрирано на Лондонската борса, на което почти половината от дейността му е в България. АББ, "Алианц", "Данон" и т.н. са компании, които също са листвани на световните борси, но бизнесът им в нашата страна е само малка част от дейността им.
Накратко
Агенцията за приватизация избра "Булсол" АД - Бургас, за ексклузивен купувач, с който ще се водят преговорите за продажба на 80% от капитала на "Черноморски солници" - Бургас. "Булсол" беше единственият кандидат за държавното дружество. Агенцията определи срок от 30 дни за сключване на приватизационния договор.
Пернишкият окръжен съд утвърди оздравителния план за "Стомана" - Перник. Металургичният завод ще излезе от процедурата по несъстоятелност след обнародването на решението на съда в Държавен вестник.
На свое заседание парламентарната комисия по икономическа политика прие на второ четене проектозакона за ипотечните облигации без съществени изменения. Законът ще даде възможност на банките да издават специален вид дългосрочни облигации срещу предоставените от тях и гарантирани с ипотека заеми. Очаква се новият инструмент да се превърне в алтернатива на ДЦК, които в момента въпреки ниската си доходност са основното средство, в което банките влагат свободните си средства. Предстои законопроектът да се гледа на второ четене в пленарната зала.
Агенцията за приватизация подготвя решение, с което да бъде прекратена процедурата за приватизация на "София филм" - дружеството, което стопанисва най-големите столични киносалони. Идеята за прекратяването на процедурата е резултат от дискусията на агенцията с представители на Съюза на филмовите дейци (СФД) в България. До редакционното приключване на броя изпълнителният директор на АП Захари Желязков не беше подписал заповедта. Шест фирми подадоха оферти при сегашната процедура. Един от участниците в конкурса, "Бългериан технолоджис", се обяви против промяната на условията за приватизация, тъй като тя била продиктувана от лобирането на СФД в полза на друг кандидат за киносалоните - РМД "София филм+".
Пожар избухна в завода за преработка на пластмасови отпадъци "Химик" - Асеновград. Пламъците са обхванали близо 80% от складовите и производствените сгради на предприятието. Причините за пожара все още се изясняват.
През изминалата седмица бе обнародвана наредбата за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и разкриването на информация от публичните дружества. Наредбата определя необходимата информация, която трябва да съдържат различните видове проспекти - за първично и вторично публично предлагане, при емисия акции на учредяващо се дружество или емисии на корпоративни или общински облигации, както и реда за потвърждаване или отхвърляне на проспектите.
Агенцията за приватизация съобщи, че подготвя ускорена приватизация на дружества от сферата на въгледобива, съобразно приетия от Министерския съвет план за приватизация в отрасъла. В списъка от подготвени за приватизация дружества влизат мините "Бели брег", "Пирин", "Балкан 2000", "Лагун", "Чукурово", "Станянци", "Здравец", "Бобовдол" и "Христо Ботев". Едновременно с това агенцията откри процедурата на 42 ВЕЦ, обособени части от НЕК, което представлява вторият етап от приватизацията в отрасъла. АП открива процедура за приватизация на "Български морски флот" ЕАД - Варна, и "Български речен флот" ЕАД - Русе, която ще се извърши съвместно с Министерството на транспорта и съобщенията.
Хората на Бонев напускат дъщерните дружества на "Мобилтел"
Миглена Манчева
Николай Радулов, бивш главен секретар на МВР, излиза от надзорните съвети на "Джи Пи Ес България" и "Телепорт България". И двете са смесени дружества между "Мобилтел" и "Безконтактни мултиплексорни вериги" ЕООД (фирма на МВР). От надзора и на двете дружества е заличен също Джоузеф Карам, смятан за доверен човек на Майкъл Чорни, мажоритарен собственик на GSM-оператора. Промените са решени на общите събрания на Джи Пи Ес и "Телепорт" на 21 юни и са вписани от Софийския градски съд, става ясно от фирмените дела на двете дружества. Високопоставен източник от сектора на телекомуникациите коментира, че става дума за подмяна на хора на бившия вътрешен министър Богомил Бонев с представители на новия екип на МВР.
Първоначално събранията с точки за промени в бордовете бяха насрочени за края на май, но миноритарните акционери ("БМВ", ДЗИ) не се явили. Най-вероятно причината за отлагането е свързана с обтегнатите отношения между "Мобилтел" и МВР през пролетта. Тогава GSM-операторът беше атакуван, че не изпълнява ангажиментите по лиценза си за дейност, като нарушава договор с МВР. Към средата на април "Мобилтел" не поддържаше линията си за връзка с МВР, освен това не беше инвестирал в оборудване за специални разузнавателни средства (подслушване), каквото е бил длъжен да осигури. Впоследствие стана ясно, че GSM-операторът е превел 1.5 млн. марки за такова оборудване на МВР, а сумата ще бъде усвоена от "БМВ" ЕООД, което ще купи апаратурата.
С промените в надзора на Джи Пи Ес и на "Телепорт" влиза Тодор Батков. Той отговаря за юридическите дела на Чорни в България, като изпълнява функции на адвокат и юрисконсулт на "Мобилтел", пълномощник на общи събрания на GSM-оператора и т.н. Другите нови надзорници са двамата наскоро назначени зам.-министри на МВР Явор Хайтов (в "Джи Пи Ес България") и Здравко Зефиров (в "Телепорт България").
Сменен е и изпълнителният директор на "Джи Пи Ес България" - на мястото на досегашния шеф Божидар Петров е вписан Иван Димитров Йовчев. Той е бил в ръководството на "Джи Пи Ес България" АД от 1999 г. Справката в Държавен вестник показва, че освен това е съдружник в "Млечен път" ООД, Перник, и в "Метимекс" ООД, София. В "Телепорт България" изпълнителният директор Минчо Панков също е уволнен, на негово място е назначен Евгени Асенов Каракановски, досега председател на управителния съвет на смесеното дружество.
Освен кадрови рокади за "Джи Пи Ес България" акционерите са гласували също и увеличение на капитала от 100 хил. на един милион лева чрез емисия на 90 акции по десет лева. Увеличението е разпределено при запазване на досегашното съотношение между акционерите, като "Мобилтел" отново държи 85% от капитала, "БМВ" - 10%, а ДЗИ - 5%.
РМД трябва да подпише договора за КЦМ до дни
Пламен Радков
До няколко дни ще бъде финализирана сделката за приватизация на 80% от капитала на най-голямото българско предприятие за производство на олово и цинк "КЦМ" АД - Пловдив. След като през изминалата седмица проектодоговорът бе одобрен от Министерския съвет, предстои единствено неговото подписване от купувача "КЦМ 2000" АД и Агенцията за приватизация и джиросването на акциите на името на новия мажоритарен собственик.
Цената, която купувачът ще плати за 80% от акциите на дружеството, е 14.6 млн. долара, 10% от които в деня на подписване на договора, а останалите 90% - за срок от 10 години с едногодишен гратисен период. Половината от договорената цена ще се плати в брой, а другата половина с непарични платежни средства. Първата вноска е осигурена чрез кредит от холандската компания "Трафигура", дългогодишен търговски партньор на КЦМ. Освен запазване на работните места за следващите три години купувачът се задължава да извърши инвестиции в размер на 60 млн. долара, 52 млн. от които са свързани с изпълнението на екологичния заем от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC). За обезпечаване на задълженията и изпълнението на инвестиционната си програма купувачът е учредил в полза на Агенцията за приватизация залог върху 100% от придобитите акции.
Купувачът "КЦМ 2000" е работническо-мениджърско дружество, в което участват сегашното ръководство и над 500 служители на компанията. Изпълнителният директор Николай Добрев е един от малкото несменяни директори на държавни предприятия през последните десет години. Официалната си подкрепа за екипа в процедурата по приватизация са изразили Международната асоциация на производителите и потребителите на цинк и редица чуждестранни фирми, партньори на компанията. Не е изключено след изтичането на тригодишния срок, в който не могат да се прехвърлят акции, част от капитала да премине в някоя от тези чужди компании. След прехвърляне на мажоритарния пакет държавата ще остане собственик на 18.08% от капитала на дружеството, тъй като останалите 1.02% са разпределени за рестисуционни претенции между собственици на реституирани земи.
КЦМ е едно от най-големите български предприятия в цветната металургия и най-големият производител в България на олово и цинк. Продукцията на комбината има пазари както в страната, така и навън. Фирмата има регистрирани собствени марки олово и цинк на Лондонската стокова борса. Основна част от продукцията е насочена за износ, главно към Европа. Дружеството се нареди на 15-о място сред най-големите износители за миналата година с 15.1 млн. долара приходи от изнесена продукция. Въпреки увеличеното производство през миналата година нетните приходи от продажби леко спадат, но въпреки това оперативната и чистата печалба се повишава спрямо нивата им от 1998 г. Това е третата процедура за приватизация на пловдивското дружество. Макар че при предишните две интерес към комбината проявяваха редица големи международни компании, всички те се задоволиха със закупуването на информационните меморандуми на дружеството. При последното набиране на оферти през пролетта на миналата година се яви само един кандидат-купувач, слабоизвестната в бранша на цветни метали турска фирма "Мас металс", която предлагаше цена между 7 и 9 млн. долара за същия пакет акции в зависимост от параметрите на договора. До сделка тогава обаче не се стигна, тъй като в продължение на месеци турската фирма не внесе необходимия депозит от един млн. долара. До миналата година дружеството бе в списъка за целева приватизация, което позволяваше единствено касово плащане на договорената цена. С изразения интерес от страна на РМД и провала на първите две процедури през тази година дружеството бе извадено от целевия списък, което даде възможност за ползване на привилегиите, които законът дава на работническо-мениджърските дружества за разсрочено плащане.
Основната причина за липсата на интерес в предишните две процедури беше условието за изпълнение и гарантиране на екологичния заем, отпуснат от Японската банка за международно сътрудничество. Той бе сключен през 1997 г. между правителствата на България и Япония и е насочен към намаляване на емисиите на серен диоксид в атмосферата и на тежки и цветни метали в отпадните води. Усвояването му започна през миналата година, като основна част бе насочена към изграждане на инсталация за производство на сярна киселина. Заемът е дългосрочен и с изгодна лихва и гратисен период, а главен изпълнител на проекта е японската компания "Марубени" (Marubeni). В договора с купувача изрично е записано, че "КЦМ 2000" се задължава да изпълнява инвестиционната програма, включително и в частта, свързана с усвояването на заема, а направената ипотека върху придобитите акции е гаранция за неговото изплащане, заяви Румен Радев от посредника по сделката "Експандия финанс". Въпреки гаранцията от страна на купувача японският заем е гарантиран и от държавата, като държавната гаранция ще се задейства, ако купувачът не изпълнява задълженията си по неговото обслужване.
Замитане на следите
Отговорите на много неизвестни около минали сделки на "Армимекс" все още са скрити в охранявания от военна полиция офис на дружеството
Миглена Манчева, Николай Стайков
Мълчанието в оръжейния бизнес се нарушава рядко и винаги с основателна причина. Битката за управлението на "Армимекс" - наследник на бившето Главно инженерно управление към Министерството на отбраната и външнотърговско дружество с богата история в оръжейния бизнес - доказа още веднъж това правило. Съдебните скандали за регистрация на ръководството, предстоящото обявяване в несъстоятелност и военната полиция в офиса на дружеството са само видимата част от водената през последните месеци задкулисна борба, в която интересите на вече приватизираните военни заводи се срещат с амбициите на правителствените чиновници да запазят контрол върху печелившия оръжеен бизнес. Има само едно обяснение защо правителството си позволява открито да нарушава търговското законодателство и да пречи на влизането на нови акционери в управлението. "Армимекс" е важен не заради пари по банкови сметки или материални активи, а най-вече като регистър на отдавнашни и не толкова отдавнашни оръжейни сделки, документите за които очевидно не бива да попадат в случайни ръце.
От чисто юридическа гледна точка искането за промяна на акционерния капитал може да бъде разглеждано или като законова некомпетентност, или по-скоро като проява на чиновническа безцеремонност и поставяне над закона. Въпреки специфичния си предмет на дейност "Армимекс" е акционерно дружество и в него държавата не притежава нито една акция. От създаването през 1992 г. акционери в него са 23 фирми от военнопромишления комплекс. Приватизацията на основни акционери като "Металхим холдинг", "Бета", "Аркус", Дунарит", "Арсенал", "ВМЗ" води до падане на опосредстваното държавно участие в капитала до под 50% и именно поради това "предложението" на междуведомствената комисия за нова структура на капитала на "Армимекс" представлява намеса в работата на търговско дружество и нарушение на приватизационните договори, според които акциите в "Армимекс" са неотменима част от активите на приватизираните дружества.
Предложението на Жотев идва в заключителната фаза на проточило се от декември 1999 г. до 14 април 2000 г. общо събрание на акционерите на "Армимекс". Частните акционери, които вече разполагат с над 50% от акциите, отказват да се съобразят с предложението. Те гласуват изключване на представители на държавата от ръководството на дружеството, елиминиране на надзорния съвет чрез минаване към едностепенна система на управление и избор на съвет на директорите, в който участват само техни представители. Тези решения обаче не са вписани от Софийския градски съд, който определя да бъде свикано ново общо събрание на 4 юли. Резултатът от второто общо събрание е, че системата на управление остава двустепенна, но в надзора са избрани и представители на частните акционери.
Димитър Бъчваров, член на надзорния съвет на "Армимекс" и председател на отдела "Структурна реформа" в Министерския съвет, отказа да коментира пред "Капитал" вероятната национализация на дружеството. Тримата представители на държавата в надзора на "Армимекс" - Димитър Бъчваров, Благой Генов и Владимир Найденов, са подали оставки на последното общо събрание на 4 юли. Според частните акционери обаче оставките им не били приети и те остават членове на надзора, за да може да им се търси отговорност.
Едновременно със скандалите около ръководството става ясно, че
Външният признак, че нещо се случва около "Армимекс", беше присъствието на военна полиция в офиса на "Армимекс" на ул. "Ангел Кънчев" 1 в столицата. Представители на частните акционери заявиха пред "Капитал" , че военната полиция не ги допуска да влязат в сградата на дружеството и компютрите на "Армимекс" са блокирани. По-късно се появи информация, че сградата на "Ангел Кънчев" 1 (дотогава наета от "Армимекс" чрез договор със софийски областен управител) е станала собственост на Министерството на отбраната чрез замяна с терен на ведомството. Според писмо от "Армимекс" до министъра на отбраната Бойко Ноев в сградата на "Армимекс" се нанася "Терем" ЕАД.
Частните акционери смятат, че това изцяло държавно дружество се готви да поеме външнотърговските контакти и активите на "Армимекс", когато то бъде обявено в производство по несъстоятелност. Според източници, близки до управлението на държавното дружество, през последните месеци има засилени контакти между ръководствата на "Терем" и "Армимекс". Това, което се знае, че е общ бизнес между двете дружества, е участието на "Терем" като подизпълнител по сделка, която
Общата сума на договора е неизвестна (за това точна информация имат единствено досегашното ръководство на "Армимекс" и определени висши държавни служители), но според неофициална информация общата стойност е за десетки милиони долари. Според някои източници става дума за два етапа на сделката - първият е на стойност 20 млн. долара, а вторият - за 60 млн. долара. Самолетите на Nigerian Air Forces са ремонтирани в авиоремонтните заводи от системата на "Терем", за което "Терем" е получил първоначално финансиране от "Армимекс". Според източник, близък до смененото в началото на януари 2000 г. ръководство на "Терем", общите разходи по ремонтните дейности надхвърлят значително преведените суми, което е ставало повод за многократни срещи и искания за превод на цялата сума на "Терем". Причините, които ръководството на "Армимекс" е изтъквало, са проблеми при разплащанията с клиента, което е станало повод за специално посещение на изпълнителния директор Атанас Коларов в Нигерия през есента на 1999 г. Възможно е промените в плащането да са по вина на сменения политически режим в Нигерия, остава обаче открит въпросът какво е станало със сумите по договора. платено ли е докрай на подизпълнителя и къде са парите от тази сделка.
В активите на "Армимекс" фигурира вземане от "Терем" за авансови плащания за 1.470 млн. долара, което обаче изглежда най-малкото странно на фона на претенциите на "Терем" за изплащане на пълната сума. Тесните връзки между двете дружества през последните месеци обаче се потвърждават и от превеждането на сума от 450 хиляди щатски долара от сметката на "Армимекс" в Чехия на "Терем". Този превод се извършва точно преди исканоията за смяна на досегашното ръководсотво от страна на вече преобладавашите частни акционери. Сигналите за прехвърляне на външнотърговските контакти и активите на "Армимекс" към държавното дружество "Терем" с принципал Министерството на отбраната съвпада със засилен интерес на МО към делата на "Терем" през последната една година. След няколко промени на ръководство в момента дружеството се ръководи от хора от най-близкото обкръжение на министър Бойко Ноев, двустепенната система е сменена от едностепенна, която е далеч по-лесна за управление и с по-малко надзор. Според неофициална информация чиновниците признават за прехвърлянето на сделки на "Терем", но го обясняват с факта, че "Армимекс" вече няма права върху руските лицензи за производство, а следователно и за износ на продукция на военните заводи. "Терем" от своя страна има лиценз от българската държава да произвежда и изнася (такива лицензи се дават на всеки шест месеца). Със сигурност обаче обхватът на този лиценз на "Терем" не може да се сравнява с лицензите, които "Армимекс" е притежавал. Отскоро на "Терем" са делегирани и същите права като на дирекция "Управление на доставките" към МО. Интересът на висшия състав на министерството към "Терем" става още по-обясним, ако се има предвид подготвяната отдавна сделка за ремонт на двигатели за МИГ 29, общата стойност на който се изчислява на около 100 млн. долара. Ако се има предвид обаче, че и "Терем" рано или късно ще бъде приватизиран, дали няма някой ден да станем свидетели как офисът и на това "специално" дружество се охранява от военни полицаи?
Какво има в "Армимекс"
Стълбът на сивата икономика
Държавата допуска годишен нелегален трафик за 1 млрд. долара
Йово НИКОЛОВ
Производител на реномирана марка кафе дошъл преди няколко години в България с намерението да прави бизнес у нас. От самолета той помолил да го заведат в първия магазин за кафе. Потенциалният инвеститор влязъл вътре, погледнал цената на собственото си производство, натоварил се на таксито и се върнал на летището. Оттогава не е идвал у нас. Цената, която той видял в магазина, била значително по-ниска от това, което той като производител можел да постави. Контрабандата на стоки гони не само инвеститорите. Тя нанася огромни щети на държавния бюджет, унищожава конкурентността на местния производител, захранва с мощен финансов ресурс мафиотските структури.
Контрабандата е стълбът на сивата икономика, тя е темелът, върху който се гради бизнесът у нас. Юристи и бюрократи се опитват да вкарат определението на контрабандата в тесни рамки, затова най-често повтаряната дефиниция е, че това е "пренасяне на стоки без знанието и разрешението на митниците". В по-широк смисъл обаче контрабанда е всяко нарушение на митническия режим, което включва широк спектър от митнически измами. Самият термин контрабанда произлиза от италианското "контра-бандо". "Бандо" е правителствено разпореждане, т.е. "против правителствено разпореждане". Етимологията на думата казва всичко за явлението в цивилизования свят. В България обаче има серизно основание да се смята, че в много случаи в определението за контрабанда "против" трябва да бъде заменeно от "със", а "разпореждане" от "одобрение".
Бизнесът в България е наследствено обременен от използването на контрабандата. В началото на осемдесетте години нелегалният внос и износ бяха държавна политика. Контрабандата се осъществяваше от държавни и милиционерски структури по партийна повеля. Така станахме известни като контрабандисти на оръжие и каптагон, като крадци на технологии и т.н. Този негативен имидж още тегне над определени български производства.
В периода на първоначално натрупване на капитали в началото на 90-те години нелегалният трансфер се оказа основният начин за развиване на печеливш частен бизнес. Лукановият постулат за трансформация на политическата власт на бившите комунисти и ченгета в икономическа беше приложен с пълна сила на границата. Така бивши служители на Държавна сигурност, които извършваха нелегален транзит за партията държава през границата преди 10 ноември 1989 бързо се пренастроиха да работят за себе си. Едва ли някой някога ще разбере какви количества цигари, алкохол, захар, спирт, горива и т.н. са били внесени в периода 1990 - 1993 г. Държавните контрабандни канали и връзките на бившите тайни служби с Русия или с някои терористични организации от Близкия изток, Турция и Северна Африка бяха трансформирани в частно-партийни.
По време на югоембаргото контрабандата навлезе в нова фаза. Колосалните печалби, които носеше нарушаването на санкциите към Югославия, вкараха в играта новоявили се полулегални икономически групировки и криминални структури, които експлоатираха връзките си по границата, създадени при трафика на крадени автомобили от Западна Европа.
С развитието на пазарната икономика бившите ченгета получиха "по наследство" от партията контрабандните схеми, а силовите структури ги "приватизираха", като купиха граничните служители. До 1997 г. в митниците и граничната администрация има относително малко текучество. Една от основните причини е, че дотогава повечето правителства бяха доминирани от БСП, а в контрабандните схеми взимат участие всички бюрократични единици на границата. След като СДС дойде на власт, повечето началници на митници бяха сменени. Подменен беше и редовият състав на граничната администрация.
След поемането на управлението на държавата от СДС можем да говорим за нов модел на експлоатация на границата. Местни и национални лидери създадоха своебразни РМД - те назначиха свои протежета в администрацията на границата и така поставиха под свой контрол нелегалния трафик на стоки. Новите политици станаха посредници между наложилите се вече силови групировки, които до този момент контролираха нелегалния трафик, и новите служители по границата.
Пълна митология са приказките, че силовите групировки са изгонени от границата. Миналата седмица бившият директор на Националната служба за борба с организираната престъпност ген. Кирил Радев заяви в интервю - каналът за спирт се контролираше от СИК, трафикът от Турция го държи ВИС, контрабандата на цигари е под егидата на варненската групировка ТИМ. Само че забрави да допълни кой контролира контрабандата с горива, с кафе, с бяла техника... Когато СДС дойде на власт, Иван Костов обеща, че ще счупи икономическия гръбнак на мафията. Той хвърли целия държавен репресивен апарат и смаза Мултигруп. През лятото на 1998 г. НСБОП разкри контрабанден канал за захар през бургаското пристанище, в основата на който е била групировката. Нанесените щети на държавата бяха изчислени на 54 милиона марки. Заради тази контрабанда бяха уволнени 16 митничари и няколко служители на МВР. Оказа се, че в регионалната дирекция има 24 сигнала за съществуването на този канал, които са били скрити. Досега няма осъден по тази афера. По-парадоксален е случаят с разкриването на канала за контрабанда на спирт през февруари миналата година. Тогава премиерът обяви, че контрабандата на спирт е нанесла щети на държавата за 124 милиона лева. И досега обаче не са известни фирмите, които са участвали в нелегалния внос. Изобщо разкриването на контрабандата или е свързана с анонимността на извършителя, или с невъзможността той да бъде осъден. Причината е, че най-често за контрабанда се използват фирми фантоми, чиито собственици няма как да бъдат открити или пък получават покровителство на местно или национално равнище.
Не може обаче да се отрече, че това правителство извади на светло няколко контрабандни схеми, които дадоха обяснения за развитието на ембрионалната ни пазарна икономика. Друг е въпросът дали точно тези канали не обслужваха политически и икономически противници на управляващите. У нас съществува една закономерност - когато се смени властта, определен контрабанден канал губи политическата си подкрепа. Чрез съществуващите нелегални трасета определени политици контролират икономическите "елити" на държавата, като им осигурява не безкористно предимство в пазарна среда чрез елиминиране на принципите на свободната конкуренция. От своя страна тези икономически структури стават заложници на покровителстващата ги партия.
Освен всички негативни последствия, които има контрабандата за развитието на икономиката на България, нелегалният трафик нанася и преки финансови вреди на бюджета.
Опит да се определят рамките на нанесените вреди направи в едно изследване неправителствената организация "Коалиция 2000" в доклада "Корупция и контрабанда - мониторинг и превенция". В него се използва методът на огледалната статистика - съпоставят се различията в отчетността на стокооборота между България и Европейския съюз за 1998 г. "Сравняването на данните от Националния статистически институт за българския износ към Европейския съюз с данните на вноса на Евросат показва разлика от 375 милиона долара. Т.е. това е стойността на вноса в страните от Европейския съюз, който не е отчетен като износ в България. Сравнението между износа за България от ЕС с вноса от ЕС у нас показва разлика от 483 млн. долара", пишат авторите на доклада. Според него с известна доза условност може да се твърди, че съотнасянето на сумарната разлика - 858 млн. долара към брутния вътрешен продукт през 1998 г. би ни ориентирало за размерите на контрабандата у нас. Най-големи различия методът на огледалната статистика показва при търговския обмен с Гърция - 150 млн. долара, Германия - 108 млн. долара, Австрия - 64 млн. долара и т.н. Най-чести са разминаванията при вноса на бяла техника и конфекция от Гърция и Италия - 70 млн. долара. И това са различията само за търговския стокообмен с Европейския съюз, който далеч не е най-големият. Къде остават Русия, Турция, арабският свят? Сумата със сигурност ще набъбне за над 1 милиард долара.
В същия доклад по извадковия метод е направено заключението, че за същата година в България са влезли законно вносни цигари за 5.5 млн. нови лева, което е около 14% от консумацията на чужди марки в България.
Като се има предвид, че митниците събират почти половината от приходите в републиканския бюджет (от мита, митнически такси, ДДС и акцизи), преставяте ли си колко биха могли да паднат данъците за бизнеса и домакинствата, ако граничната администрация успее значително да намали размерите на контрабандата и да вкарва в бюджета онези суми, които се губят по трасето? Засега няма особен смисъл да се напрягате да си представяте, защото икономически интереси на най-високо ниво са в основата на повредата в нашето трасе и нещо сериозно трябва да се промени, за да бъде отстранена тази повреда.
БКК пак обсъди предстоящото общо събрание на Булбанк
Съветът на директорите на Банковата консолидационна компания обсъди на свое заседание предстоящото общо събрание на Булбанк. "Обсъдихме какви предложения за промени в устава на банката да направим, които да касаят преминаването от едностепенна в двустепенна система на управление", заяви министърът на икономиката и шеф на Банковата консолидационна компания Петър Жотев.
В момента Булбанк се управлява от съвет на директорите. На общото събрание, което трябва първо да бъде свикано, ще бъде избран надзорен съвет на банката. "Нашето предложение е надзорният съвет да се състои от трима души, но не желая да коментирам имена", заяви Петър Жотев. Надзорният съвет от своя страна ще трябва да избере управителен съвет, който ще се състои от седем души.
Преди десетина дни БКК разпространи до медиите съобщение, че е изпратила писмо до Съвета на директорите на Булбанк с искането да се свика общо събрание на банката. Именно по тази причина буди недоумение повторното заседание по същата тема.
Като се има предвид публичния конфликт между мениджмънта на Булбанк и БКК е много вероятно по някаква причина от Булбанк да са отказали да свикат общото събрание и именно на последното заседание да са изглаждани подробности.
По закон БКК като собственик на над 10 на сто от капитала на банката може и сама да свика общото събрание (според чл. 138 от Търговския закон). Това обаче ще проточи процедурата във времето.
Два банкови клона на Биохим бяха обрани през седмицата
Два клона на банка Биохим бяха обрани миналата седмица. Трима въоръжени и маскирани мъже нахлуха в офиса на банката в столичния квартал "Белите брези" в сряда. Около 14.30 мъжете слезли от джип "Чероки" със синя лампа и влезли в помещението. Те заплашили с оръжие касиерите и клиентите и след малко изскочили навън, качили се на джипа с лампата и изчезнали. Полицаите пристигнали само няколко минути след сигнала, но бандитите вече ги нямало. Според МВР обирджиите не са успели да вземат пари от банката, тъй като в момента нямало в наличност. Ощетена била само една от клиентките, която се простила с 3000 германски марки.
По същото време бивш охранител на Биохим в Кюстендил откраднал 25 000 германски марки и 20 000 долара от кола за инкасо. Четиридесет и две годишният Божидар М. издебнал, когато охраната оставила парите в бронирания джипът без надзор, и отворил с ключ дубликат колата. След това скрил парите при зет си. Липсите били забелязани чак когато джипа потеглил за София. Полицаите бързо заловили крадеца, който признал за обира. Божидар М. дължал много пари и получавал заплахи заради тях, затова решил да обере колата за инкасо. Срещу него е повдигнато обвинение за кражба.
Накратко
Осмото общо събрание на Българската стопанска камара (БСК) избра управителен съвет от 84 души. В него влизат представители на регионални организации, браншови съюзи, фирми на големия и на малкия бизнес. За председател на управителния съвет бе преизбран Божидар Данев. Работодатели, браншовици и предприемачи поискаха също да продължи диалогът на правителствено и експертно равнище за по-нататъшни промени в икономическата политика. Общото събрание на БСК прие обръщение, в което се настоява за въвеждане на европейските изисквания за качество и безопасност при вноса и защитата на българското производство срещу нискокачествения и нелегалния внос.
Чужди адвокати могат да се явяват заедно с българските си колеги пред български съд като защитници и повереници на свои сънародници в наказателни дела. Това реши през изминалата седмица парламентът с приети на второ четене промени в Закона за адвокатурата. Законопроектът бе внесен от депутатите от СДС Екатерина Михайлова, Васил Гоцев и Йордан Соколов. Текстовете, уточнени от правната парламентарна комисия, бяха приети за няколко минути без дебат. Чуждестранни адвокати ще се допускат само по наказателни дела, като ще имат право да се явяват във всички фази на процеса. По граждански, търговски и данъчни дела ще се явяват само български адвокати.
През изминалата седмица президентът Петър Стоянов издаде укази за обнародването на три закона. Указите са за обнародване в Държавен вестник на: Закона за преобразуване на строителни войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия; Закона за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност и Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Работна среща в София ще събере през следващата седмица посланиците на България в европейските страни. Дипломатите ще разговарят с външния министър Надежда Михайлова, с премиера Иван Костов, вероятно ще бъдат приети и от президента Петър Стоянов. Три ще бъдат основните теми на разговорите с посланиците - подготовката на България за членство в НАТО, преговорите на България за присъединяване към Европейския съюз и конкретните задачи пред посолствата в тези две насоки, както и работата с българските диаспори в европейските страни.
НСИ: промишлените продажби растат, цените - също
Приходите от продажби на промишлените предприятия за първите пет месеца на годината възлизат на малко над 6 млрд. лева, сочат изнесените през изминалата седмица данни на Националния статистически институт. Реалното увеличение (тоест след като се елиминира инфлацията) е с 4.8% спрямо същия период на миналата година, обясниха експерти от статистиката. Само през май увеличението на продажбите е със 7.9% спрямо май 1999 г., като то се дължи предимно на преработващата промишленост и енергийния сектор. Наблюдава се ориентация към реализиране на продажби извън страната - промишлените продажби за износ през май нарастват с 33.1% спрямо същия месец миналата година, а продажбите на индустриалните предприятия на вътрешния пазар намаляват с 5.8 на сто.
Същевременно се активизира вътрешната търговия като цяло - нетните приходи от продажби на всички стопански субекти реално се увеличават с 4.7% спрямо април главно благодарение на търговията на едро и дребно, приходите от които нарастват съответно с 4.9% и 4.3%.
Потребителските цени през юни също растат - те са с 0.1 на сто по-високи от нивата им от май тази година. Увеличението спрямо юни миналата година е 4.8%, а натрупаната от началото на 2000 г. инфлация е 2.6 на сто. Въпреки че като цяло няма промяна в нивото на цените на хранителните стоки, силно са поскъпнали захарта и сиренето (съответно с 54.7% и 10.4%). Това увеличение обаче е компенсирано от спада в цените на плодовете и зеленчуците. Според националната статистика като цяло се повишават цените на нехранителните стоки (с 0.6%) и общественото хранене (0.2%), а услугите поевтиняват (с 0.2 на сто). Повишение са отбелязали и цените на производител за месец май - съответно с 2.8% спрямо април 2000 г. и с 18.6% спрямо май 1999 г. Нивото на цените за първите пет месеца на годината е със 17.6 на сто над равнището им през същия период предходната година, съобщиха от НСИ.
Средната брутна работна заплата през май е нараснала със седем лева спрямо април и е достигнала 231 лева. По традиция заплатите в обществения сектор (средно 258 лева) са по-високи от отчитаните в частния (203 лева). Значително увеличение бележат заплатите в сферата на образованието (с 31%) и комунално-битовите услуги (18.3%). Причината е, че учителите получиха премии по случай 24 май, а в отрасъл "Комунално-битови услуги" са били освободени повече от шест хиляди наети по програми за временна заетост лица (които по принцип са на минимална работна заплата). Като цяло с 4.5 хиляди души намалява броят на наетите на трудов договор лица. Заради структурната реформа от обществените предприятия са освободени над 14 хиляди души, като това до известна степен се компенсира от увеличения с 10 хиляди брой на наетите в частния сектор.
Пазарът в Димитровград, или сивото "Ментучи"
Ива РУДНИКОВА
Едва ли има друг град в света, в който всички жители да носят дрехи "Гучи", обувки "Найки" и чанти "Фере". Място, където всички слушат уокмени "Сони", пъхнати в джоба на сложно скроения им анцуг "Адидас". Звучи като мечтата на сноба. Стига да не става дума за стандарта на правописните грешки. Cucci, Nikke, Fere, Somy, Addibas - марките на Димитровград и неговия пазар.
Ако позволите една безвкусна парафраза... всички клиенти на пазара в Димитровград си приличат. Освен по "марковите" дрехи те се познават по огромните промазани торби на синьо-червени карета, в които двама третокласници могат да седнат и да играят сантасе. Такава чанта има продавачът на дискове в произволно избран софийски подлез. От същия бездънен чувал вади стоката си лелята на тържището в Русе.
В Димитровград има пазар много отдавна, още от времето на тоталитаризма, виетнамците, варените дънки и електронните часовници. Чаршията в града на бригадирите обаче порасна до емблемата "Пазарът в Димитровград" в ранните демократични години.
Димитровградската борса има много събратя - битакът в "Орландовци", руският пазар във Варна, руският пазар в Пловдив, "Илиянци". Това, което прави пазарът в Димитровград по-различен, е може би местоположението му - около него има няколко митници. В Димитровград винаги са се продавали авточасти, дрехи, конци, обувки, посуда, бельо, хавлии. Изборът не се е променил особено, различен е единствено мащабът. Освен грамадно и разрастващо се поле за търговия, пазарът си остава и
"Багажни чанти, молим! ", вика яка циганка - една от десетките търговки на гореспоменатите карирани чанти. Събота е, 4 сутринта, а чаршията вече гъмжи от народ. Още е тъмно, но зад сградата на димитровградската автогара е пълно с автобуси и коли, чиято регистрация покрива цялата азбука.
Рейсовете са със зейнали търбуси, в които се виждат наредени денкове, колите също пращят от стока. Има и микробус с разсмиващата табелка "Случаен превоз". Всъщност на пазара няма нищо случайно. Едни са там, за да продадат стоката си, обикновено внесена от Турция или Гърция. Други отиват, за да я купят на едро. Трети щурмуват битака, за да направят пари от жаждата и глада на участниците в алъш-вериша.
"Семки-занимавките, моля, едрички моля", кани с цяло гърло приносителят на тава с купчина слънчогледови семки, докато слаломира в гъстата тълпа. Тя пък се оттича по няколкото криволичещи пътеки между сергиите. Мирише, мръсно е, от касетофоните се сипят пачки, коли и гърди. Ориенталското настроение се подсилва и от рикшите и другите търкала в услуга на клиентите. С напредването на деня вероятността от фрактура на пазаруващите нараства заедно със стокооборота на пазара - всички масово започват да изнасят кашони, ръбати опаковки, да газят глезените на останалите зяпачи с претоварените двуколки. Всеки влачи евтината плячка.
Докато Пеньо-Пеневото слънце озари Димитровград, пазарът се осветява от крушки и фенери. Полусънените клиенти трябва много да внимават, за да не се обесят на някой от висящите между сергиите кабели. Въпреки никаквия час на битака цвърчат кебапчета, лее се бира. На ключови места има скара, дюнери, на табли се разнасят мекици, баници и тутманици. Чуват се викове "горещо капучино, мляко, айрян" и, естествено, боза.
Към 8 часа тълпата вече е съвсем плътна, пазаруващите се суркат покрай сергиите на интимна дистанция. Колоната се спъва там, където върви опитен пазарлък или друг вид покупко-продажна комуникация.
Очертава се и нов вид клиент:
Джапанките са най-много, цели планини. Всичките са "маркови" - от класически до такива с много натоварен дизайн. Сезонният хит от гума върви средно по 4-5 лева. Има обаче и смайващи оферти: "Айде, лев джапанката! ". Тениските и хавлиите също са жизнено перо от летния оборот на пазара. Номиналната цена на фланелките е 2 лева дори когато имат гирлянден надпис "For class womans". Много върви спалното бельо. "Ааа,.. това са оликотиени комплиекти", любезно отвръща една жена на въпроса "По колко взехте възглавниците". Тя мъкне едни големи пухкави четириъгълници, които именно се оказват популярните синтетични завивки.
Понеже още не са забранени със закон, на битака продължават да са суперактуални
Те имат и нови разновидности - черни и сребърно-люспести, за да вървят още по-добре с белите чорапи. Чорапите се продават "на стекове" - също има всякакви. И рибена кост, и с надписи, и с картинки. Сутиените с картонени подплънки също плющят от закачалките.
На пазара има всичко, всичко. Бебешки колички, контакти, гръцко нишесте, икони, камък за пети, железария, стъклария, официални дрехи, дочени униформи, картини, играчки. Игли, дипломи и телевизори. Джезвета, полилеи, часовници ("Диор" по 10 лева). Касетки, гащи, телефони.
"Като вкараш някаква стока за 50 000 марки, а си я обмитил на 10 000 марки, това е сива икономика. Икономиката посивява от митническата декларация, а не от пазара", казва търговец с опит на чудовищния битак.
Сивата икономика - мащехата, която ни храни
Боян КОЛЕВ
"Ще отвоюваме държавата от престъпниците", обичаше да повтаря Иван Костов в началото на своето управление. Сега, три години по-късно, премиерът вече не повтаря тези свои думи толкова често. Може би смята, че задачата, която си е бил поставил в началото на своя мандат, е изпълнена. Само че, ако човек погледне нещата отстрани, положението в държавата настина изглежда по-спокойно от гледна точка на личната сигурност, но един дори бегъл поглед върху икономиката би показал, че нещата не са се променили кой знае колко. На мястото на едни приятелски на управляващите кръгове дойдоха други не по-малко приятелски. Сенчести групировки, натрупали финансова мощ по доста съмнителни начини, правят опити да се легализират и да излязат на светло. А обикновеният бизнес, този, който не се ползва със специална политическа подкрепа и който просто не се занимава с криминални дейности, е натикан в ъгъла, където се бори за своето оцеляване, макар и принуден да ползва и немного легални средства. Ето защо не е странно, че напоследък темата за сивата икономика става все по-актуална и няма политик или икономист, който да не е обяснил колко е важно да се изкара тази икономика на светло.
Невъзможно е да се изброят хилядите лица на сивата икономика. На практика всеки от нас се сблъсква с нея всеки ден, дори без да го съзнава. Икономически дейности, необхванати от статистиката, е имало и преди 1989 г. По-активно за това явление започва да се говори след 1980 г. Приемаше се обаче, че сивата икономика не съставлява значителен дял от икономиката на страната и съответно не се разглеждаше като икономически значимо явление. Определени прояви на скритата икономика дори се насърчават - например домашното стопанство, с цел самозадоволяване на населението. Особено в края на осемдесетте и през първите години на прехода имаше осезаем дефицит на много стоки, дори на такива от първа необходимост, а това благоприятстваше спекулата. Промените през последните десет години също изиграха значима роля и създадоха среда, която до голяма степен стимулираше развитието на сивата икономика. Нещо повече - в годините на преход от командно-планова към пазарна икономика бяха създадени предпоставки да процъфтяват чисто криминални дейности като контрабанда, проституция, трафик на крадени коли и наркотици.
В настоящия момент оценките за дела на сивата икономика варират в широки граници - между 25 и 70% от официалния БВП. Според едно изследване на парите в обращение след въвеждането на паричния съвет в България, което е проведено от Николай Неновски и Калин Христов, експерти в отдел "Изследвания и прогнози" на БНБ, най-оптимистичните оценки, тоест долната граница на обслужваната само от левове сива икономика е 27% от официалния БВП средно за периода след въвеждането на борда. Според тях пикът е бил през 1998 г., когато този дял е бил 35.3% от БВП, докато през втората половина на 1997 г. този дял е едва 15.2%. През 1999 г. делът на сивата икономика спада до 24.1%. Допускайки, че националната и чуждестранната валута са с равни дялове при обслужването на скритата икономика, делът на сивата икономика достига до 50-60% от официално отчитания БВП.
По данни на Националния статистически институт, отнасящи се до икономиката през 1997 г., делът на сивата икономика е 26.1% от БВП. С най-голям дял на сенчеста активност са хотелиерството и ресторантьорството (52.1%), продажбата и ремонтът на автомобили (38.2%), строителство (30.2%), бизнесът с недвижими имоти (86.5%), селското и горското стопанство (16%).
Научен екип от Икономическия институт на БАН също публикува свое изследване на сивата икономика в България, резултатите от което не са напълно актуални към момента (отнасят се за 1996 и 1997 г.), но дават възможност да се проследи как се е изменял делът на сенчестия бизнес през последните години. Това дава възможност за по-пълен и точен анализ на причините за явлението. Резултатите от проведената анкета сред представители на бизнеса показват, че 33% от анкетираните оценяват дела на сивата икономика между 30 и 40% от БВП, 27% смятат, че нейният дял е над 40%, а всеки четвърти - че сенчестата икономика произвежда между 20 и 30% от официалния БВП. Едва 8% от анкетираните оценяват дела на сивата икономика до 10% от БВП, а до 20% от БВП - само 7% от представителите на бизнеса. Като най-значими за развитието на сивата икономика се определят факторите, свързани с общото икономическо състояние на страната - 42%. Следват факторите, произтичащи от наличната законова база и нейното прилагане (28%), и тези, възникващи от забавянето на приватизационния процес - 12%.
Екипът от БАН използва и друг метод за оценка на скритата икономика, сравнявайки крайното потребление на електроенергия в икономиката по отрасли и обема произведена продукция за 1988 и 1996 г. Резултатите - 39.13% от БВП е сивата икономика като цяло. В строителството делът е 40.55%, а в селското стопанство 26.45%. Поради неотчитането на криминалните дейности, забранени от закона, като проституция, корупция, производство и продажба на наркотици, реално делът на сенчестата икономика е още по-висок.
Въпреки тези широки граници, в които варират оценките, експертите са единодушни в едно - дори да са верни най-оптимистичните оценки, тоест около 25% от БВП да се създава в сферата на сивата икономика, този дял е твърде висок и са наложителни мерки по-голямата част от тези дейности да бъдат изкарани на светло. Приема се за нормално, че около 10-12% от БВП, който се създава в една икономика, не може да бъде обхванат от статистиката.
Съвкупност от икономически, правни, административни и социални фактори предопределя съществуването на явление като сивата икономика. Стремежът към укриване на доходи е основният икономически мотив за осъществяване на дейности, които попадат в дефиницията за сива икономика. От една страна, подобен стремеж се обуславя от високото данъчно-осигурително бреме и желанието то да бъде минимизирано. Този стремеж се определя както от високите ставки, така и от обективната невъзможност на отделни икономически агенти да погасяват своите задължения към бюджета независимо от принципното желание това да бъде сторено. "С оглед увеличаването на приходите в държавния бюджет е нужно да бъде променена философията на данъчната политика, за да се извади сивата икономика наяве и да бъде постигнат реален икономически растеж", коментира заместник-председателят на БТПП Владимир Пенков при своята среща с постоянния представител на МВФ Питър Стела през изминалата седмица. Просто, когато данъците са прекалено високи, за икономическите агенти е по-изгодно (по-евтино) да поемат риска, свързан с неплащането на данъци, отколкото изпълнението на самото данъчно задължение. Изправени пред алтернативата продукцията им да не бъде конкурентна в резултат плащането на данъци и осигуровки, множество стопански субекти предпочитат да заобиколят закона. Навремето бившият шеф на данъчната администрация и след това финансов министър Стоян Александров дори се шегуваше (или може би говореше напълно сериозно, кой знае), че в средата на 90-те в България неплащането на данъци се е превърнало в национален спорт. А икономическият секретар на президента Красимир Ангарски лансира в обществото идеята за данъчна амнистия - облагане с еднократен данък на недекларираните доходи от икономическа дейност и по този начин те да се легализират, без да се търси наказателна отговорност от лицата, които са укрили доходи.
Високата безработица също насърчава сенчестия бизнес. Създават се условия много хора да се трудят, без да изискват да бъдат социално осигурени или като формално получават минимално възнаграждение. В условията на висока безработица социалната нетърпимост към подобни явления е притъпена. Просто хората предпочитат да имат работа, като в замяна не изискват от работодателя да плаща дължимите осигуровки, и приемат плащане от "черни каси" или в най-добрия случай - да бъдат осигурени на минимална работна заплата, а остатъка да получават на ръка. Стига се дори до такива парадокси, за които говори заместник-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян - в райони с регистрирана висока безработица има свободни работни места просто защото фирмите от сивата икономика плащат повече.
Политическата класа у нас също носи сериозна част от вината за размерите, до които се е разраснала сивата икономика. Какво се получава на практика - и сини, и червени политици покровителстват определени бизнескръгове, преследвайки собствени икономически интереси. И когато се смени властта, се сменят и фаворитите на деня, което съвсем не означава, че любимците на опозицията са изхвърлени съвсем от играта. Нещо за което толкова много се говори - единната компютърна система, която да обхване митническата администрация и данъчните, не се реализира по простата причина, че десет години липсва политическа воля да бъде направено нещо, за да се промени порочната практика по българските митници, защото по този начин ще се пресекат много от контрабандните канали, ще секнат злоупотребите в митниците и ще се елиминира възможността фирми да мамят държавата не без помощта на данъчни и митнически чиновници.
Ембаргото срещу Югославия през последните години допълнително създаде условия за процъфтяването на контрабандата с ембаргови стоки. Износът на горива за Югославия се превърна едва ли не в основен поминък за населението от крайграничните райони. Хората преминаваха границата по няколко пъти на ден с коли с пълни резервоари и продаваха бензина в Югославия или пък всеки ден търгуваха със стоки от първа необходимост на пазарите в близките до границата югославски градове. Все пак на фона на влаковите композиции и танкерите с горива, които нарушаваха ембаргото, ползвайки се с протекцията на политици и висши държавни служители, това по-скоро минава в категорията на кокошкарските далавери.
През годините знайни и незнайни криминални структури успяха да натрупат финансова мощ и отдавна дойде онзи момент, когато много от тях започнаха да правят опити да изкарат по-голямата част от бизнеса си на светло. И това важи не само за структурите, занимавали се с контрабанда и нарушаване на югоембаргото. Това е по-скоро общата практика у нас - в началото се започва все с бизнес на черно. И причината е прозаична. Просто така е по-лесно и евтино на прохождащия бизнес да стъпи на крака и да започне да се разраства. Постепенно се преминава към полусенчест бизнес и накрая идва в момента, когато става наложително да се излезе на светло, защото натрупаното няма как да се охранява само с дебеловрати бодигардове. Така държавата чрез своите институции изведнъж се оказва желан партньор, който трябва да защити твоето имущество и бизнес.
Разбира се, трансформацията може да стане и по силата на принудата. Нагледно доказателство за това е развитието, което претърпяха за тези десет години на прехода разните борчески групировки, които в началото на 90-те започнаха с рекет, след това се цивилизоваха и станаха охранители, а след това, натрупвайки още финансова мощ и притиснати от обстоятелствата, преминаха в застрахователния бизнес. Сега много от тях се легализират (или вече са го направили) в най-различни сектори на икономиката.
Един от сериозните проблеми пред ефективността на силовия подход е съдебната система, чиято неефективност блокира реалното санкциониране на бизнеса от зоната на здрача. Въпреки безкрайните реформи, въпреки пуническите войни на сини и червени за кожите на магистратите - положението си остава почти непроменено - практическа липса на официално, безпристрастно и бързо правораздаване. Или както казва един от големите чуждестранни инвеститори: "В България съдът е последното място, където бих тръгнал да си търся правата."
Поради значителен дял на икономиката в сянка отражението й върху протичащите в страната процеси и свързаните с нея последици е трудно да бъдат пренебрегвани. Може би най-значимо е влиянието върху бюджетните приходи. Именно неплащането на данъци и осигуровки, мита, акцизи и такси е едно от основните проявления на сивата икономика. Освен това самото съществуване на сива икономика е свързано с корупция в най-различни форми и по принцип с нарушаване на съществуващия правов ред и правилата на свободната конкуренция. В по-общ план наличието на икономическа активност, необхваната от статистиката, затруднява вземането на управленски решения, тъй като изкривява макроикономическата картина.
Дали обаче дяволът е толкова черен, както изглежда на пръв поглед. Все пак със сивата икономика са свързани и доста положителни ефекти, доколкото отделни нейни проявления нямат криминален характер. "Сивата икономика е реакция на това, че официалната икономика е неефективна и официалните институции са прекалено сложни и разходите да се премине през тях са по-големи, отколкото да се стои в сивата икономика", коментира д-р Николай Неновски от Университета за национално и световно стопанство. "Тя налага естествено ограничение на държавата, ограничавайки нейните възможности да се разраства чрез увеличение на данъците например", смята още той. Чрез скритата икономика се притъпяват отрицателните последици от икономическата криза - висока безработица и ниски доходи. На практика, ако не съществуваше "алтернативна" заетост в сивата икономика, социалните последици от икономическата криза щяха да бъдат много по-чувствителни. Освен това чрез произвежданите от сивата икономика стоки и услуги се създава по-силен натиск върху конкурентите да оптимизират своята дейност (макар този начин да е непочтен). Изобщо, когато става дума за явление като сивата икономика, трябва да се имат предвид както отрицателните, така и положителните му страни. А не да се следва логиката на шефа на Националната служба по заетостта Олег Чулев, според когото по-лоша от безработицата била само сивата икономика (интересно, ако самият той трябва да избира: да няма работа и пари да изхранва семейството си или да работи в сивата икономика, кое би избрал), защото, без да се пренебрегват всички отрицателни страни на явлението, сивата икономика е белег за това, че бизнесът прави всичко възможно да оцелее, напук на всички проблеми, с които се сблъсква.
Безспорно средата, в която икономическите агенти развиват своята дейност, предопределя склонността им да бъдат част от скритата икономика. Необходимо е да се подобри цялостната бизнессреда чрез намаляване на данъчно-осигурителната тежест и създаване на ясно законодателство, което да бъде относително постоянно във времето. Колкото по-ясни и по-прости за прилагане са законите, колкото е по-малка намесата на администрацията, толкова повече хора ще спазват нормативите. Това означава да се унифицира практиката по прилагането на нормативната база, била тя добра или лоша, защото, колкото по-надолу в йерархията се взима едно решение, толкова по-лесно е да бъде корумпиран вземащият решението. Опростяването на бюрократичните процедури, борбата с корупцията в държавната администрация, намаляването до възможния минимум на разрешителните, регистрационните и лицензионните режими, всичко това би облекчило бизнеса и ще позволи на тези фирми, които по принуда са натикани в зоната на сенчестата икономика, да излязат на светло.
Що е сива икономика?
Възможно ли е да се измери сивата икономика?
Не питай старо, питай патило.
Насила хубост не става
Усилията на САЩ трудно ще премахнат различията между Израел и палестинците
Георги Катанов
Преди около една година един от най-популярните американци, Джон Кенеди-младши, загина, и отнемайки живота на двете си спътнички, защото реши да полети с личния си самолет, въпреки че не умееше да го управлява достатъчно добре. Колкото и голяма да е трагедията, тя беше резултат от личен избор, но не така стоят нещата с новата близкоизточна среща в Кемп Дейвид, на която суетата и голямото самочувствие плюс политическата пресметливост на президента Бил Клинтън могат да тласнат в нежелана посока мирния процес.
Напрегнатите отношения и недоверието между евреи и араби датират от стотици години и създаването на държавата Израел само послужи като катализатор за изострянето им, така че не е реално да се очаква усилията на няколко политици и дипломати да сложат край на вековната вражда. Това би било по силите единствено на двама представители на Арабския полуостров, за чиито изключителни качества още дълго ще се говори - Исус Христос и Мохамед.
Нито един разумен човек не би се обявил против мира в Близкия изток и в целия свят, затова каквито и да са мотивите на американската администрация, ако усилията се увенчаят с успех, те трябва да бъдат приветствани, а Клинтън - да получи всички възможни международни награди.
Патовата ситуация в мирния процес се дължи на договореностите от Осло, подписани през 1993 г., които предвиждат окончателно решаване на палестинския въпрос след петгодишен преходен период, започващ след изтеглянето на израелските войски от Йерихон и ивицата Газа. След продължителни преговори останаха за решаване няколко въпроса, всеки от които е достатъчен да блокира за още дълго подписването на окончателно споразумение, но нетърпението на палестинците принуди лидера им Ясер Арафат да заплаши с едностранно обявяване на независимост на 13 септември, когато приключва преходният период, независимо от апокалиптичните прогнози за кървави сблъсъци и нова война.
Палестинската автономия настоява за разделянето на Ерусалим на израелска и арабска част противно на исканията на Тел Авив, който иска да запази пълен контрол над Свещения град. Като отстъпка се предлага включването в границите на града на предградието Абу Дис, където се планира строителството на палестинския парламент. Въпросът за границите на новата държава, чието създаване официално се признава от всички, също е свързан с Ерусалим, чиято източна част е била извън територията на Израел преди войната през 1967 г. Като гаранция срещу внезапно навлизане на войски от граничещи с Палестина държави Израел може да поиска създаването на буферна зона по река Йордан и забраната за създаване на палестинска армия, която със сигурност няма да бъде приета от арабите.
Палестинците настояват за връщането на бежанците, които са били принудени да напуснат домовете си след 1948 г., чийто брой заедно с потомците им надхвърля 3 млн. души. Заселването на толкова араби при високата им раждаемост би превърнала евреите в малцинство в обозримото бъдеще и затова максималното, на което е съгласно правителството им, е изплащането на компенсации и допускането на бежанците на палестинската територия. Що се отнася до израелските селища на Западния бряг и ивицата Газа, идеалният вариант за Израел е да запази териториите или да ги анексира, но може да се опита да убеди палестинците да приемат ограничен военен контингент, който да се грижи за сигурността на заселниците.
По-лесен за решаване изглежда въпросът с ползването на водните ресурси - много палестински домове нямат течаща вода, докато Израел има практически неограничен достъп до ресурсите на Галилейското езеро. Решението на Тел Авив да построи водопровод от Турция и съществуващото споразумение с Йордания показват, че компромис може да бъде постигнат.
За Бил Клинтън важното е да остане в историята като политика, който помири евреи и араби, което ще помогне за избирането на Ал Гор за президент и съпругата му Хилари за сенатор. Затова и срещата се провежда в Кемп Дейвид, където през 1979 г. последният президент демократ преди Клинтън - Джими Картър, убеди Израел и Египет да подпишат мирен договор.
За да не допуснат скандал както на преговорите с Китай за членство в Световната търговска организация, когато проектодоговорът беше публикуван в Интернет, организаторите на срещата са наложили тотална информационна завеса, а за официален говорител на трите делегации е определен представителят на Белия дом Джо Локхарт. Освен стандартните реплики за добрия тон и активната работа в изказванията му присъстват много думи, които говорят за трудностите по време на разговорите. Според предварителната програма делегациите трябва да си заминат от САЩ на 19 юли, но дипломатически източници не изключиха възможността от по-дълъг престой, който може да попречи на Клинтън да пристигне навреме в Окинава за срещата на Г-8, на която се очаква да поиска финансова и политическа помощ за страните в мирния процес.
Председателят на сенатския подкомитет за чуждестранна помощ Сони Калахън заяви, че до него са достигнали предложения за финансов пакет между 15 и 150 млрд. долара в зависимост от споразуменията със Сирия, но той предупреди Белия дом, че пари ще се дават само за конкретни програми. В Ерусалим израелският министър Хаим Рамон съобщи, че преговарящите по принцип са се разбрали палестинците да получат израелски територии, незаселени с евреи, в замяна на запазването на контрола над селищата на Западния бряг, но постави под съмнение възможността от постигането на компромис за Ерусалим.
Според Шукри ал зАбед, преподавател в Мерилендския университет, статутът на Ерусалим ще бъде решен по-лесно от проблема с бежанците, но срещата няма да бъде провал, защото никой от участниците няма изгода от това. Като най-вероятни резултати той сочи забавянето на обявяването на независимостта на Палестина, което според други наблюдатели може да бъде свързвано с насрочването на нова среща и отлагането на приемането на решения по спорните въпроси.
Стремежът на Клинтън към слава може да доведе до приемането на претупано решение в Кемп Дейвид или на друго място, което години напред ще тежи на региона. Искат или не, израелци и араби ще трябва да живеят заедно, въпреки че и в двете общества има сили, които биха се разправили с удоволствие с опонентите си, но те засега са малцинство. Потвърди го изтеглянето на израелските войски от Ливан - знак за намаляването на милитаристичните настроения и осъзнаване на ограничеността на силовите решения. Идването на власт в Сирия на Башар Асад може да крие възможности, неподозирани само година назад. Трайният мир обаче е далече, не на последно място и заради американската намеса, която палестинците се страхуват, че е повлияна от силното еврейско лоби.
Администрацията на Клинтън помогна на Ехуд Барак да спечели парламентарните избори през миналата година с надеждата, че той ще бъде по-сговорчив с арабите и сега, изглежда, е времето да бъде върнат жестът. За разлика от американския президент, който почти нищо няма да загуби при големи отстъпки на палестинците или провал на преговорите, под въпрос е политическото бъдеще на израелския премиер. В навечерието на пътуването си в САЩ той оцеля при вот на недоверие, но малката разлика може да се обърне в негова вреда, ако компромисите бъдат приети като заплаха за националната сигурност. Обществената подкрепа за отстъпки на арабите също не е много голяма - 53% срещу 44% против, но на всяка цена ще трябва да бъде запазена, за да може Барак да спечели референдума, на който ще бъде гласувано евентуалното мирно споразумение.
Арафат също се надява на Барак, защото му трябва успех, за да отвлече вниманието на сънародниците си от мизерното състояние на икономиката и беззаконието, което цари в контролираната от него територия. Палестинският лидер няма голямо поле за маневриране и сътрудниците му предупредиха, че ако се откаже от Източен Ерусалим, може и да бъде убит. Според вестник "Уолстрийт джърнъл" неговият шанс е да използва докрай благосклонността на Клинтън и да получи максималното от Израел, което отново връща топката в полето на Барак. За съжаление съдбата на последния израелски министър-председател, който направи големи отстъпки на палестинците - Ицхак Рабин, не е предпоставка за смели решения.
Идва ли часът на Европа и Азия
Следващата вълна от сливания в телекомуникационния сектор може да има за цел американските компании
Георги Катанов
"Светът няма да бъде вече същият", е често срещаният коментар след някоя голяма сделка, но понякога едно провалено сливане или поглъщане също може силно да промени баланса на силите. Антимонополните доводи, които накараха американското министерство на правосъдието и Европейския съюз да блокират сливането между MCI WorldCom и Sprint, което при обявяването си през миналата година беше оценено на 115 млрд. долара, постави повечето американски телекомуникационни компании в положението на потенциални жертви, като в американските медии се появиха спекулации дори за бъдещето на лидера AT&T, който, въпреки че даде повече от 90 млрд. долара за нови компании през последните години, не може да убеди инвеститорите, че е избрал правилната стратегия.
Желанието на големите компании да предлагат пълния набор от услуги - мобилни оператори, местни и международни разговори, пренос на данни и достъп до Интернет - ги задължава да търсят нови съюзи и партньори. В началото на юли бяха приключени две големи сделки - Bell Atlantic и GTE се сляха във Verizon Communications, а Qwest Communications финализира поглъщането на U.S. West и сега мнението на специалистите е, че наред са европейците и азиатците, като фаворит за следващата голяма сделка е Deutsche Telekom AG.
За разлика от шефа на MCI WorldCom Бърни Ебърс, който през последното десетилетие купи почти 70 компании, бившият монополист Deutsche Telekom AG може да се похвали с няколко провалени сделки с известни фирми - Telecom Italia, Freeserve, Qwest, плюс напускането на глобалния алианс Global One заради скандал с France Telecom след неуспешния опит да бъде спасена Telecom Italia от Olivetti. Позициите на DT в Европа са стабилни, най-вече в Германия, на която се падат 90% от продажбите й, но компанията няма достъп до най-привлекателния пазар - американския. За да пробие отвъд Океана, изпълнителният директор Рон Зомер получи разрешение от акционерите да емитира акции за около 80 млрд. долара и продаде облигации за рекордната сума от 14.6 млрд. долара. За първото тримесечие компанията има печалба от 1.86 млрд. долара при продажби от 9.06 млрд. Все още DT не е отправила формално предложение към нито една американска фирма, но според вестник "Файненшъл таймс" тя ще се опита през седмицата да купи VoiceStream, като цената на сделката варира между 30 и 50 млрд. долара. VoiceStream е третият по големина мобилен оператор в САЩ и в края на годината се очаква да има 3.7 млн. абоната. Това е една от малкото компании, които използват стандарта GSM в САЩ, и въпреки че той не работи на честотата, която се използва в Германия, ще бъде много по-лесно интегриран в DT. Най-големите акционери на VoiceStream са хонконгският холдинг Hutchison Whampoa и финландската Sonera.
Доскоро се считаше, че основната цел на DT в САЩ ще бъде бившият партньор от Global One Sprint, от който вече притежават 10%. Освен в мобилните комуникации Sprint предлага международни и местни разговори и притежава една от най-големите Интернет-инфраструктури в света. Преговорите ще могат да започнат едва след като официално бъде прекратена сделката с WorldCom, в противен случай ще трябва да бъде платена глоба от 2.5 млрд. долара. Предложението на DT може и да не се появи, след като 30 сенатори изпратиха писмо до федералната комисия по комуникациите, в което посочват опасностите от допускането на американския пазар на компания, в която мажоритарният собственик е чужда държава. Германското правителство държи 59% от акциите на DT, но това не е непреодолима пречка за влизането в САЩ, защото законодателството предвижда одобряването на сделки, които са от обществен интерес, а по правилата на Световната търговска организация немските компании трябва да имат еднакви права с американските си конкуренти. За да се подсигурят, представители на DT вече са провели неофициални разговори с федералната комисия, чието ръководството отказа коментари, за да не потвърди спекулациите за предстояща сделка.
Политическите проблеми и високата цена могат да принудят шефовете на DT да се насочат отново към Qwest, която се опитаха да купят през март, но се отказаха, след като ръководството на U.S. West заплаши да се откаже от сделката с Qwest. Джоузеф Начо, изпълнителен директор на Qwest, която се специализира в пренасянето на данни за корпоративни клиенти, заяви, че компанията му може да бъде както купувач, така и продавач, но се отказа да коментира отношенията с DT. Освен това остава вариантът с британската Cable & Wireless, която беше посочена като възможна цел от германските медии, но не е изключено сделката да предизвика недоволството на антимонополните органи в Европа.
Докато DT си науми коя компания си е харесала най-много, конкурентите се групират в навечерието на новите търгове за мобилни оператори от трето поколение. Тридесет и четирите млрд. долара, които платиха победителите във Великобритания, принудиха много компании да се замислят за стратегически съюзи, които могат да се запазят и след разпределянето на лицензите. В Холандия за пет лиценза има шест кандидата, а офертите са за по-малко от половин милиард долара. По-ниски цени се очакват и за търга в Германия, който започва на 31 юли и това принуди аналитиците да намалят прогнозата за общите приходи от лицензи в Европа от 170 млрд. до 70-80 млрд. долара.
Hutchison Whampoa, една от най-динамично развиващите се азиатски компании, която вече разполага с лиценз на Острова, се съгласи да продаде 35% от Hutchison 3G UK Holdings Ltd на NTT DoCoMo, японската компания с най-голяма пазарна капитализация и големи амбиции за пробив в Европа, и холандската KPN Telecom. Трите фирми ще кандидатстват заедно за лицензи в Германия, Франция, Белгия и вероятно Италия. DoCoMo, която подлуди японците с мобилните си телефони, предлагащи достъп до Интернет, вече притежава 15% от мобилния оператор KPN Mobile, но едва ли ще спре дотук.
Испанската Telefonica след серията покупки в Латинска Америка и бума с Интернет-доставчика Terra Networks провали сливането с KPN, но трайният интерес към испаноговорящите клиенти може да я насочи към САЩ. France Telecom купи втория по големина британски мобилен оператор Orange и отрече слуховете, че ще направи публично предлагане на част от акциите на Global One, които откупи след оттеглянето на Sprint и Deutsche Telekom. France Telecom се разбра с Deutsche Telekom да си върнат дяловете, които си размениха като знак за сърдечно приятелство преди две години.
От бившите национални монополисти в Западна Европа най-лошо изглежда положението на British Telecom, който разчита за проникване на чужди пазари на Concert, съвместното начинание с AT&T. В британските вестници се появиха съобщения за търкания между партньорите, които не отделяли достатъчно внимание на Concert. Слуховете бяха официално отречени, но не е изключено BT да се опита да изтегли за тази година първичната емисия на акции на Concert, за да вдигне цената на собствените си акции, която падна с 40% от най-високото си значение през януари. Компанията обяви план за реорганизацията, който планира отделянето на четири групи по видовете дейности, а не по пазари, но това засега не може да спечели инвеститорите.
Европа има нова югодилема
ЕС установи, че вместо да вредят на Милошевич, югосанкциите му правят услуга
Петър ИВАНОВ
Външните министри на страните от Европейския съюз (ЕС) установиха очевидното - че санкциите срещу Югославия не дават желания ефект и че отношението спрямо Белград трябва да бъде преразгледано. Трудно е да се каже доколко подобна теза бе провокирана от неотдавнашните промени в югоконституцията, определени на срещата на дипломатите в Брюксел като поредния трик на Милошевич, който ще му позволи да остане на власт поне още 4 години. Очевидно Европа стигна до извода, че има нужда от нова стратегия спрямо региона, която да не изключва Сърбия. Когато преди година бе разработена и приета концепцията за пакта за стабилност, неведнъж бе подчертавано, че Балканите се нуждаят от интеграция в две посоки - вътрешна между страните от региона, и външна - с държавите от ЕС. В тази стратегия Сърбия присъстваше като единственото изключение и бе подчертано, че нейното бъдещо участие в интеграционния процес ще започне едва след като Милошевич падне от власт. Такава перспектива обаче в близко бъдеще не се очертава. Евродипломатите признаха, че досегашната линия на съюза търпи провал, и се събраха да измислят как да подходят прагматично и преди всичко ефективно. Но както стана ясно от срещата в Брюксел, все още е твърде рано да се говори за каквито и да е конкретни резултати, защото ЕС все още е на етапа анализи и оценки на досегашната си политика към Сърбия.
Европа никога не е криела, че югосанкциите имат предимно политически цели. Замисълът на ембаргото бе, че когато сърбите огладнеят достатъчно, ще се вдигнат срещу Милошевич. В Брюксел разчитаха, че изолацията и бедността ще дискредитират режима, но де факто се получи точно обратното - Милошевич се обяви за спасител на нацията, а импотентната опозиция само легитимира непоклатимостта на югопрезидента. В резултат на всичко това обикновените хора се измориха от политика и се вторачиха единствено в проблемите на собственото си оцеляване. Така, докато Слобо откриваше възстановени от бомбардировките заводи и пътища, все по-малко хора отиваха да протестират на все по-оредяващите опозиционни митинги. В крайна сметка Милошевич промени конституцията, като засили мажоритарния елемент при избора на президент, съзнавайки, че опозицията никога няма да излъчи кандидат, който да му съперничи сериозно. С тези промени югопрезидентът завърши започнатото с измененията в закона за местните избори (които също бяха удар срещу опозицията) и окончателно се застрахова срещу всякакви изборни изненади.
Естествено след такава печална констатация евроминистрите се разминаха и в изводите си за поредния провал. Според френския външен министър Юбер Ведрин една от главните причини за неуспеха е, че все повече страни гледат все по-скептично на европейската тактика за изолиране на президента Милошевич и за подкрепа на сръбската опозиция. Санкциите според някои не били правилно прилагани, според други те били твърде лесни за заобикаляне, а според трети ембаргото било направо абсурдно. Френският дипломат заяви, че макар и отделните тълкувания да се различават помежду си, общото между тях е, че "санкциите не са постигнали политическите цели, които са им били възлагани, и че държавите от ЕС не могат да оставят нещата просто така".
Според привържениците на тезата за безсмислието на санкциите просто няма логика обикновените хора в Сърбия да обедняват заради външната изолация на страната, а Милошевич да печели политически дивиденти от това. В същото време, докато народът тегли основната тежест от ембаргото, югопрезидентът укрепва позициите си за сметка на безсилната и разединена опозиция.
Всъщност срещата на външните министри под ръководството на френското председателство на ЕС трябваше да направи ревизия и да се установи защо финансовите, енергийните и дипломатическите санкции срещу Югославия са се оказали контрапродуктивни. Това пък показа, че Европа най-сетне е стигнала до извода, че изолацията и санкциите не са начинът, по който да се справи с проблема "Югославия". Вероятно по тази причина Франция, която пое председателството на ЕС, предложи да има евро-балканска среща в Хърватия през есента. Планът предвижда съвместният форум да бъде организиран по формулата "ЕС - Западни Балкани", като обаче отново в него се залага на изолацията на Сърбия. Франция предложи срещата да се състои в края на ноември и в нея да участват лидерите на Албания, Босна, Хърватия и Македония.
По принцип идеята бе приветствана от евроминистрите, като британският дипломат номер едно Робин Кук се опита да внесе дозата прагматизъм, от която се нуждае френската инициатива. Кук обясни на колегите си, че за да има смисъл подобно начинание, трябва да предложи на страните от региона конкретен продукт - подобно на Пакта за стабилност. Според Кук в такъв форум трябва да се включат повече страни от региона и в него задължително трябва да участват съседните на Югославия България и Румъния, които са изключително заинтересовани от всяка регионална инициатива. Освен това евроминистрите се обединиха около тезата, че най-доброто време за провеждането й е през есента, но преди началото на ноември, когато са местните избори в Югославия. Тогава моментът щял да бъде най-подходящ, защото символичният форум на балканските страни трябвало още веднъж да покаже на сърбите, че нямат интерес от запазване на статуквото в държавата. Пак със същата мотивация евродипломатите решиха занапред да концентрират усилията си предимно върху обикновените сърби и да приложат всички средства, за да ги убедят, че страната им има бъдеще в Европа, а не с Милошевич. Как обаче ще стане това все още не е ясно.
Укротяването на опърничавите
Олигарсите и регионалните лидери първи усетиха путинския вятър на промяната
Георги Катанов
Дългият политически сезон в Русия, който започна с назначаването на Владимир Путин за премиер в началото на август миналата година, е пред своя край. Безспорно всички най-важни събития през тези 11 месеца бяха свързани с о.з. полковника от КГБ - войната в Чечения, оставката на Борис Елцин, парламентарните и президентските избори, подготовка на поредната реформа на държавната система и икономиката. Засега не се виждат конкретни положителни резултати, нещо повече - инфлацията за юни надхвърли 2%, а усилията на ОПЕК и съюзниците му да свалят цената на петрола ще лишат бюджета от допълнителни приходи. Успехът на новите програми ще зависи най-вече от политическата воля и настойчивостта на Кремъл да се наложи над политическия и икономическия елит, свикнал да живее безгрижно по времето на Елцин. Промяната на стария модел е и едно от обясненията на настъплението, което президентството предприема през последните седмици срещу олигарсите и губернаторите, но засега е рано да се определи дали това е част от усилията за модернизацията на Русия или разправа с неудобни конкуренти и критици.
На 8 юли в обръщението си към Федералното събрание Путин каза много истини, които сънародниците му знаят и са усетили на гърба си, и посочи цели, под които би се подписал всеки политик, желаещ да се хареса на избирателите си. Освен повторените обещания за повишаването на ролята на държавата и либерална икономическа реформа, която включва намаляването на данъците и предоставянето на адресна социална помощ, президентът загатна идеята за издигането на кандидат-президенти единствено от обществено-политическите движения, което изглежда като ограничаване на демократичните свободи, и подробно се спря на положението на средствата за масова информация, подчертавайки, че икономическата неефективност на голяма част от руските медии ги е направила зависими от икономическите и политическите интереси на собствениците им. Асоциацията с "Медиа МОСТ" е прекалено очевидна, за да бъде случайна, а обещанието на президента, че ще бъде гарантирана реална свобода на словото, е много разтегливо понятие и може да включва "освобождаването" на журналистите от неудобните за Кремъл собственици.
През миналата седмица представители на прокуратурата отново посетиха сградите на "Медиа МОСТ", но този път се появиха и в офиса на най-голямата руска частна телевизия НТВ, където също търсиха документи за състава на акционерите и отношенията с компанията майка. Представителите на холдинга смятат, че следствието отново е сменило посоката, в която се води делото - след разследването на службата за сигурност и приватизацията на "Руско видео" сега се набляга най-вече на връзките между "Медиа МОСТ" и "Газпром", от чиято централа са били иззети документи, свързани с отношенията с МОСТ. Преориентацията на прокуратурата към връзките с "Газпром" случайно или не съвпадна със забележките на Путин, направени по време на посещенията му в Испания и Германия, и опитите на държавните представители в "Газпром" да се запознаят подробно с инвестициите и собствеността на газовия гигант.
Докато поредните обиски в "Медиа МОСТ" не изненадаха никого, заведените дела срещу няколко ръководители на големи компании за укриване на данъци дойдоха неочаквано за всички. Те последваха срещата на Путин с шефа на данъчната полиция Вячеслав Солтоганов, на която най-вероятно са били обсъждани действията срещу водещите представители на руската икономика. При тях трудно може да се открие някакъв политически претекст и те биха били приветствани, ако някои от близките до Кремъл бизнесмени и чиновници подозрително не оставаха извън вниманието на прокуратурата. Така например бившият управляващ имотите на Кремъл Павел Бородин продължава да бъде държавен секретар на съюза Русия - Беларус, въпреки че има издаден ордер за ареста му в Швейцария.
Обвинението за фиктивен експорт и укриване на ДДС срещу Вагит Алекперов, президент на най-голямата руска петролна компания "ЛУКойл", дойде само два месеца след като фирмата получи специалната награда на данъчното министерство за образцов данъкоплатец. Бившият министър Александър Починок остана много учуден от заведеното дело и заяви, че държавата дължи пари на "ЛУКойл", а не обратното. Според вицепрезидента на компанията Леонид Федун скандалът съвпада с подготовката на продажбата на поредния държавен пакет от акции на "ЛУКойл" и това ще намали приходите на бюджета.
Освен "ЛУКойл" обвинение получи и най-голямата автомобилна компания - "АвтоВАЗ", на която бяха припомнени прегрешения с четиригодишна давност, но това е нищо в сравнение с искането към собственика на "Норилски никел" Владимир Потанин да заплати 140 млн. долара пропуснати бюджетни приходи при приватизацията на предприятието, в замяна на което ще бъдат оттеглени всички обвинения срещу него. Бившият първи вицепремиер Борис Немцов нарече рекетьорски исканията на главната прокуратура, а в открито писмо самият Потанин призова за открит и публичен процес, на който да бъдат потвърдени обвиненията.
Паралелно с обиските и исковете срещу олигарсите в Москва започна работа съгласителна комисия, в която влизат представители на двете камари на парламента и президентството, които до 14 юли трябваше да отстранят спорните положения в законопроектите на Путин, предвиждащи изваждането на губернаторите от Съвета на федерацията и замяната им с постоянни сенатори. До редакционното приключване на броя станаха известни противоречиви оценки за работата на комисията, но те не промениха впечатлението, че регионалните лидери са готови на компромис, ако им бъде гарантирана неприкосновеност и възможността сами да назначават сенаторите. За тази цел Кремъл вероятно ще създаде Държавен съвет, в който ще влизат губернаторите на регионите "отличници" (каквото и да означава това). Те ще се ползват с всичките досегашни привилегии като сенатори, но няма да имат възможност пряко да влияят върху взиманите парламентарни решения.
Ако не бъде постигнато съгласие, на 19 юли Думата ще се опита да преодолее ветото, за което са необходими съгласието на 300 от 450-те депутати. Според лидера на фракцията "Руски региони" Олег Морозов всичко зависи от позицията на левицата, която държи "контролния пакет" от гласове. Представителите на Думата в съгласителната комисия заявиха, че губернаторите искат да протакат времето, така че решаването на въпроса да бъде отложено за есента. Тогава Путин може да има други проблеми, с които ще трябва спешно да се занимава, или ще му липсва необходимата подкрепа.
Разногласията между Кремъл и Съвета на федерацията са на път да доведат до създаването на нова губернаторска партия с вдъхновител Борис Березовски. Олигархът вече е провел разговори с някои от влиятелните сенатори, но няма информация кои от тях са дали съгласието си да се включат. Заставането на считания за сив кардинал Березовски начело на антипутинската опозиция е много странно, още повече че според испанския вестник "Ел Расон" миналото лято Путин често е бил засичан на вилата на Березовски в Испания, където вероятно са обсъждали издигането му в държавната йерархия. Самоизтъкването на бизнесмена като главен опонент на президента може да има за цел да блокира развитието на опозиционните настроения и да ги направлява според нуждите на Кремъл, докато президентството прокара своите реформи, необезпокоявано от никого.
Полша - на една ръка разстояние от ЕС
Реформите и стабилният политически курс направиха Варшава лидер в евроинтеграцията
Петър ИВАНОВ
Известно е, че националният спорт на американците отдавна не е бейзболът, а воденето на съдебни дела. По аналогична схема се променят стереотипите и в Полша. Мнозина вече твърдят, че за поляците "бягането" от данъци е на път да измести традиционното "спортуване" с чаша водка в ръка. В случая обаче не става въпрос за непосилна данъчна тежест, а за динамично икономическо развитие, за духа на комерсиализация (в добрия смисъл на думата) и индивидуална предприемчивост, характерни за западните икономики, на които Полша все повече започва да прилича.
Поляците обичат да се хвалят, че през последните няколко години в страната ежегодно влизат по 10 милиарда долара чужди инвестиции. Сред видимите резултати са новият тип строителство на супермодерни сгради, оформящи т.нар. Варшавско сити, или пълната подмяна на автомобилния парк в резултат на настаняването на автомобилни гиганти като "Фиат", "Деу" или "Форд". През миналата година страната е отбелязала 4.3% растеж на БВП, за тази година са планирани 5.3 на сто, а за следващата 5.7%. От март злотата е освободена и курсът е изцяло плаващ, като за двата месеца след това очакванията за рязко обезценяване не са се оправдали. За това са допринесли стабилната банкова система, чуждият капитал и не на последно място последователната политическа линия, в която пазарните реформи и членството в Европейския съюз са основни приоритети. Очевидно тенденциите на развитие и перспективния полски пазар (страната има около 40 милиона души население и по територия се доближава до Франция) са главният фактор, направил от Полша първенец в преговорите за членство в ЕС.
След като Чехия, считана до неотдавна за първенец в кандидатурата си за членство в ЕС, започна да изостава чувствително по редица показатели, Полша се превърна във водещата страна сред държавите от т.нар. първа вълна на присъединяване. Варшава има всички основания да твърди, че до 2003 г. Полша ще отговаря на всички критерии за членство и да настоява да бъде определена дата за приемането й в съюза. Единственият проблем, който продължава обаче да затъмнява преговорния процес, е въпросът за земеделието. Официалната полска версия е, че е твърде рано да се говори за проблем в преговорите, защото земеделската тема бе отворена на 14 юни. Прави впечатление, че редица официални представители избягват да говорят открито за противоречията с ЕС. Но няма съмнение, че това е най-болезненият въпрос, като един от белезите е твърде тежките преговори за либерализацията на търговията със земеделска продукция, които се водят в момента. Главната причина за разногласията се корени в полското селско стопанство, което е твърде разпокъсано и неефективно за европейските стандарти. Малко повече от една четвърт от поляците живеят на село, но едва 30% от тях изнасят продукция на пазара. Останалите 70 на сто просто се изхранват от това, което произвеждат. Нищо чудно, че ЕС не е съгласен да приеме и дори да дотира подобен модел. Полската страна обаче настоява, че няма нужда от преходен период за реформиране на земеделието, иска равнопоставеност между полските и европейските фермери и пълен достъп до земеделските фондове на евросъюза.
Другият по-лесно решим проблем е въвеждането на редица изисквания, свързани с нормите и санитарните стандарти на ЕС. В момента земеделското министерство подготвя т.нар. ветеринарен закон, който ще регламентира всички тези изисквания. Но и това вероятно ще отнеме повече време, защото за да унифицира законодателството си с европейското до 2003 г., Сеймът трябва да приеме още 180 закона. Разбира се, Варшава вече е направила предварителни разчети и се надява, че страната ще намери пазарна ниша в производството на екологични продукти. Но на фона на останалите селскостопански грижи профилирането е по-далечна перспектива.
Интересен и поучителен за останалите страни кандидатки феномен представляват обществените настроения спрямо евроинтеграцията на Полша. През миналата година кабинетът създава специална служба, която информира обществото за хода на преговорите с ЕС. Този своеобразен пропаганден център идва на бял свят като спешна мярка за популяризиране на евроинтеграцията, тъй като в този момент подкрепата за присъединяването е достигала критични стойности. Според статистиката през 1994 г. над 77% от поляците са били за влизането на страната в ЕС. През 1999 г. тази цифра е спаднала до 55 на сто. В началото на настоящата година за присъединяването към ЕС са се обявили 59%, като 20 на сто са изразили колебливи позиции, а 20 на сто са били твърдо против влизането в ЕС.
Според социолозите обаче евронегативизмът на поляците не е свързан директно с евросъюза. Спадът в евроеуфорията е тълкуван по-скоро като критика срещу действията на правителството, тъй като хората са загубили вяра, че точно този екип ще вкара страната в ЕС. Любопитно е, че поляците също смятат, че държавата им няма да се оправи без помощ отвън, и затова на присъединяването към евросъюза се гледа като на спасителна стратегия. Общото мнение е, че когато Полша стане европейска страна, тогава ще потекат пари от европейските фондове, а равнището на инвестициите ще се увеличи чувствително.
Освен това обаче социолозите се опасяват и от още нещо - че европейската тема разделя обществото. Изследванията показват, че сред образованото население и ръководните кадри евроинтеграцията е основен приоритет на държавата и подкрепата сред този тип население е 84%. В селата обаче неразбирането или страховете от присъединяването са много повече и затова евроинтеграцията е подкрепена едва от 23 на сто от селяните. А този негативизъм според местните анализатори е другият основен проблем при реформирането на селското стопанство.
В момента Полша е в процес на предизборно преразпределение на политическите сили. След излизането на Съюза на свободата от правителството страната се управлява от кабинет на малцинството, съставен единствено от представители на Изборна акция Солидарност. Наблюдателите са единодушни, че Полша върви към предсрочни избори. В момента кабинетът на Йежи Бузек подготвя бюджета за следващата година и от приемането му през есента ще зависи съдбата на правителството. По всичко личи, че законът няма да мине в парламента. В подобна ситуация конституцията дава право на президента да разпусне Сейма и да насрочи нови избори, които по всяка вероятност ще бъдат произведени през пролетта на следващата година. Но този факт, както и реалната възможност изборите да бъдат спечелени от Съюза на демократичната левица (бившите комунисти), не стряска никого. Очевидно честите политически кризи през последните години не правят впечатление никому, а смяната на правителствата не влияе отрицателно върху развитието на страната. Според наблюдателите след 10 години на реформи и преход вече е все едно кой ще управлява - десницата или социалдемократите. Обяснението е в това, че приоритетите на вътрешната и външната политика са ясни и няма политическа сила, която да ги наруши.
Пренебрегнатата война
The Washington Post
Напоследък Западът не обръща твърде много внимание на войната в Чечения. И това е така не защото, както бихте си помислили, войната е свършила. Наистина може да се заблудите, понеже Русия на няколко пъти обяви, че военните действия са приключили с пълната победа на Москва. Западът обаче не се старае много да следи събитията в Чечения, защото войната там стана твърде неудобна. Неудобна за руските лидери, които правят всичко възможно да не допускат репортери и представители на хуманитарни организации до районите с бедстващо население. Неудобна за американските и европейските лидери, които искат да са в добри отношения с руския президент Владимир Путин.
Не е тайна, че в Чечения още се води война. Външният министър от наскоро назначеното чеченско правителство, който преди седмици бе във Вашингтон, обясни подробно (за тези, които искаха да го чуят, а администрацията на Клинтън почти не намери време за него), че стотици хиляди чеченци са в окаяно положение, след като руската артилерия и авиация е разрушила домовете им. Една голяма част от тези бездомници е уловена като в капан в планините в южната част на страната, където продължават да се водят сражения. Освен това има редица свидетелства, включително и от репортери на The Washington Post, че много чеченци продължават да бъдат измъчвани, малтретирани и дори убивани.
Всичко това много прилича на етническата омраза, която президентът Клинтън толкова красноречиво осъди по време на конфликта в Косово. Въздържаността на Клинтън по отношение на руските безчинства в Чечения, изглежда, е белег на държавническо поведение, за разлика от държанието на германския канцлер Шрьодер, който направо се умилква около руския президент Путин. През тази седмица Европейският съюз дори освободи 55 милиона долара помощ за Русия, блокирани през есента в знак на протест срещу руската политика в Чечения. Какво ли се е променило оттогава досега?
Столицата Грозни е окончателно разрушена и бомбардировките продължават, но войната отсъства от телевизионните екрани.
На 21 юли лидерите на най-развитите държави и президентът Путин ще се срещнат в Япония. Ако Западът изрази публичното си неодобрение за продължаващата чеченска война, Путин може би ще разбере, че ще плаща определена цена за очевидното нарушение на човешките права. Ако обаче нещата вървят гладко и западните ръководители само се усмихват, всички ще осъдят лицемерието и предателството спрямо чеченския народ и шепата руски правозащитници.
Г-8 залага на глобалната превенция
Най-развитите държави и Русия ще обсъждат мерки за предотвратяване на конфликтите
Петър ИВАНОВ
Предотвратяването на регионалните конфликти, които създават твърде много главоболия на великите сили, ще бъде една от главните теми на форума на високо равнище на страните от Г-8 в Окинава през следващата седмица. Това стана ясно след срещата на външните министри на седемте най-развити индустриални държави и Русия в Миядзаки, Япония.
Известно е, че лидерите на водещите световни държави не вземат решения, а просто се договарят за определена външна политика. Всички договорености обаче имат далеч по-голямо значение от резолюциите на ООН например. Затова новините, че Г-8 обмисля варианти за забрана на износа на конвенционални оръжия за страни, които са във военен конфликт, или че може да се стигне до забрана на търговията с диаманти с държави, които финансират военни операции с износа на скъпоценните камъни, имат строго практически смисъл.
Поантата на предварителните разговори на дипломатите бе превенцията на конфликтите. Всички бяха единодушни, че е по-добре да се действа предварително, а не, след като кризите са избухнали, да се търсят начини за прекратяването им. "Изключително важно е държавите от Г-8 да променят коренно отношението си към войните и конфликтите", резюмира общите настроения канадският външен министър Лойд Аксуърти. Стратегията, набелязана в съвместната декларация, предвижда забрана за доставките на леко оръжие в зоните на конфликти; мерки за недопускане на деца в обсега на конфликтите и използването на малолетни във военните действия; специално за Африка - борба с нелегалната търговия с диаманти; обучение на международни полицейски сили и приемането на програма за икономическото развитие на държавите от Третия свят. Франция дори направи конкретно предложение как да бъде овладяна търговията с диаманти или суровини, парите от която най-често се превръщат в оръжие. Френският външен министър Юбер Ведрин предложи да бъде създадена постоянна комисия към Съвета за сигурност на ООН, която да направи оценка на всички пътища за нелегален трафик на диаманти и да издава разрешения за експорт при всеки конкретен случай. Тази идея предизвика силен интерес сред колегите на Ведрин, като относително резервирана бе реакцията единствено на Русия и Канада, които също са производители и износители на диаманти.
В Миядзаки външните министри от Г-8 набелязаха редица теми, които ще бъдат обсъждани на форума в Окинава. На първо място, Северна Корея бе похвалена за първите си, макар и все още плахи опити за подобряване на отношенията си със западните демокрации. Домакинът на срещата Япония даде да се разбере, че ще настоява за реформиране на Съвета за сигурност на ООН. Токио отдавна иска да получи статут на постоянен член на съвета и японските лидери очевидно са решили, че моментът за твърдото отстояване на исканията им вече е настъпил.
Независимо от руското неодобрение САЩ настояваха групата на осемте да приеме декларация, в която се осъждат наскорошните промени в югославската конституция. Според наблюдателите на срещата в Окинава една от основните интриги ще бъде свързана именно с руско-американските отношения и спорове. Освен разминаването на позициите спрямо Югославия очаква се президентите Клинтън и Путин да имат доста остри сблъсъци заради американските планове за създаването на противоракетен щит. Американският представител в Миядзаки Строуб Талбот съобщи лаконично, че президентът Клинтън ще реши дали да започне разработката на противоракетния щит, като има предвид няколко критерия: технологични оценки, стойност на проекта, заплахите за сигурността на САЩ и контрола върху ядрените оръжия и позицията на съюзниците на Вашингтон и реакцията на Русия.
Управляващи и експерти търсят нови данъчни стимули за икономически растеж
Възможностите за насърчаване на икономическия растеж чрез данъчната политика бяха обсъдени миналата седмица на еднодневна конференция в НДК, организирана от Центъра за икономическо развитие. Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев откри форума, а освен него участие взеха още заместник финансовият министър Николай Георгиев, шефът на Икономическата комисия на парламента Никола Николов, постоянният представител на МВФ у нас Питър Стела, представители на бизнеса, учени.
Направихме радикална промяна в икономическата политика, заяви Петър Жотев при откриването на конференцията. Основните цели, които си поставя правителството с провежданата фискална политика, са запазване на макроикономическата стабилност, поддържане и стимулиране на устойчив икономически растеж и улесняване на провеждането на структурните и институционалните реформи, заяви заместник финансовият министър Николай Георгиев. Проф. Георги Петров, член на управителния съвет на БНБ и преподавател в УНСС, заяви, че според него правителството е закъсняло с намаляването на данъците, като това е трябвало да стане още с бюджета за 2000 г. Подобно становище защити и доц. Стоян Александров, според когото причините за забавянето са политически - предстоящите през следващата година избори и желанието на управляващите да се възползват предизборно от предприетите стъпки за намаляване на данъчното бреме. Постоянният представител на МВФ Питър Стела сподели разсъждения на тема как трябва да бъдат оповестявани подобен род данъчни мерки - дали изненадващо като коледен подарък, или трябва да бъдат предварително оповестявани. В последния случай обаче е възможно да се получат неблагоприятни ефекти и да се влияе върху решенията на икономическите агенти и в частност - на бизнеса, смята Питър Стела. Представителите на работодателските организации изразиха задоволството на бизнеса от постигнатите договорености с МВФ.
В условията на финансова стабилност главна цел на данъчната политика трябва да бъде стимулирането на устойчив икономически растеж, се казва в тезисите, подготвени от организаторите на конференцията. Това трябва да стане при разумно балансиране между интересите на фиска, от една страна, и интересите на бизнеса, от друга. Повишаването на събираемостта на данъците се търси чрез стимулиране на доброволното плащане, подобряване на обслужването и опростяване на процедурите, се посочва още в документа. Формулираните конкретни предложения целят подобряване на икономическия климат в страната и оттам - ускоряване на растежа. Предлага се облагането на доходите на физическите лица да се изравни с корпоративното подоходно облагане, преотстъпване на данъка при осъществени инвестиции в машини и съоръжения в размер на 50% от средствата за закупуването им и 100% при покупка на софтуер. Да се премахнат месечните авансови вноски за данък печалба. Предлага се още намаляване на сравнително високия праг за доброволна регистрация по ЗДДС и намаляване срока за възстановяване на ДДС. Интересно предложение направи Георги Саракостов, главен мениджър в PriceWaterhouseCoopers, според когото държавата трябва да плаща лихва върху дължимия за възстановяване ДДС, независимо дали се е забивал с неговото възстановяване. Така ще бъдат създадени стимули данъчните по-бързо да възстановяват данъка на фирмите.
