Треньорът на четвъртите в света на футбол Димитър Пенев остави отпечатък от носа си на Стената на спортната слава. Идеолозите на отливките избраха Пената за поредната си спортна звезда по случай 55-годишния му рожден ден. Зевзеци коментираха, че е нормално да се вземе мярка от мировянския нос на Стратега, тъй като ще бъде трудно да се направи отливка на мозъчните му гънки. Този отпечатък по-скоро би приличал на отливката от темето на Йордан Лечков, която също ще лъсне в скоро време на кортовете на "Тенис, ски, голф клуб".
Пената обаче се опитва да контрира неверниците в интелектуалните му способности с издаването на трета поредна книга. "Това е ЦСКА" се подготвя в съавторство с дългогодишния пресаташе на червения клуб Александър Манов. Бившият журналист на "Българска армия" бе редактор на първите две произведения на Димитър Пенев след успехите на световното първенство в САЩ през 1994 г. Трудно е да се определи каква част от тяхното съдържание е излязло от ръката на Пенев и коя от вещото журналистическо перо.
Диалектика
Главният редактор на вестник "Труд" Тошо Тошев беше един от специалните гости на купона, организиран от медийния стратег на евролевицата Чавдар Младенов. С това медийният шеф показа, че дори да обядва с управляващите, вечерята предвидливо я пази за сегашната опозиция. Тошев беше придружен от още трима политически репортери от своя вестник и се радваше на завидно внимание от страна на
Някои от ходовете на изпълнителния директор на "Мобилтел"
Председателят на СДС - София,
Икономическият експерт на синдиката "Промяна"
СДС-депутати с двоен абонамент за "Демокрация"
Решението на НИС на СДС да задължи всички членове да се абонират за партийния орган вестник "Демокрация" се изпълнява стриктно в синята парламентарна група, довериха депутати. Със задължението всеки от народните избраници да получава през следващата година официоза се е заела лично секретарката на Екатерина Михайлова - Ирен. Тя е измислила и специален план, за да принуди депутатите кръшкачи на всяка цена да се абонират. Ирен въвела почина да се получава месечната депутатска заплата само срещу бележка, която удостоверява, че е направен абонамент за "Демокрация".
Оказало се обаче, че повечето от сините народни избраници вече са направили това чрез местните клубове на СДС, където членуват. Този факт изобщо не стреснал секретарката на Екатерина Михайлова, която все пак удържала на всеки по 80 лв. от заплатата, оплакаха се депутати. На молбите им, че вече са изпълнили директивата на синьото ръководство, Ирен отговаряла, че за вестника могат да абонират някой член на семейството си, възмущаваха се депутатите. Така от следващата година сините народни представители ще получават по два броя от любимия партиен вестник.
Парламентарни журналисти предложиха на шега да се въведе и друг начин за още по-голямо увеличение на тиража. Депутатите от софийската организация на СДС, които доста продължително време се занимаваха с проблемите на вестника и най-накрая успяха да отстранят главната му редакторка Невен Копанданова, да се абонират за по три броя на "Демокрация". А Евгений Бакърджиев, който пък беше острието на тази атака и очевидно още повече се вълнува от съдбата на синия орган - за пет!
Селяните: "Войната беше тук"
Кметът пази интересен документ
Ива РУДНИКОВА
Делничен ден, три и половина следобед, някъде около 40 градуса. Селото се казва Александрово, някъде край Хасково. Върастен човек в сини работни дрехи бърза по една стръмнина. Влачи голям клон. Малко по-надолу към него се присъединяват още хора, много деца - всичките с разлистени клони в ръцете. Един от тях е запасал секира на колана.
"Пожар! Гори!... Ниви няма там, само гора", задавено казва един от местните дядовци и продължава да крета към стълбовете черен дим.
Гората е в края на селото, в падина. Дотам се стига по черни пътища, през поляни с високи пожълтели треволяци. Пушекът става все по-гъст. Вече се виждат и пламъци, които се плезят от дълбокото и се стрелкат нагоре по билото. Изведнъж отнякъде се появява ято щъркели, панически се извива над огнената стихия и изчезва. По ливадата ужасени препускат животни, пожарът вдига във въздуха облаци от насекоми. Картината става апокалиптична, когато пламъците излизат от джоба на гората и започват да пълзят към селото. Дяволските искри примигват като дискотечни индикатори ту тук, ту там по обраслото поле. Селяните ги налагат с клоните - удрят, удрят, после тичат на новото огнище. Човек има чувството, че се борят с ехидна двуглава ламя - тя плюе огнени кълба в сеното, а те изнурени блъскат отгоре с клоните да ги задушат.
"Тук още огън има. Чукайте, чукайте", в ужас крещи една жена. "После ще ревеш, сега гаси", долита далечно нареждане. Сирена, 15.36. Пожарната кола се друса по неутъпкания път, спира под скършено на две дърво и оттам изскачат огнеборците. Командирът дава светкавични заповеди:
Ей оттам започвате, от онзи фронт и го вкарвате в гората... Засега две коли са достатъчни", завършва с реплика по радиостанцията пожарникарят. После казва на намиращите се наблизо селяни: "Моля ви, помагайте с клоните. " Огнеборците поливат с маркучите, но на места огънят успява да се промъкне през струята и продължава да яде тревата. Въоръжените с пръчки и връхни дрехи земляци неуморно се борят с лумващите червени пламъци.
"Ако беше така и в другите села, нямаше да бъде толкова страшно. Като се опариха, вече е лесно", казва лейтенантът и отива на бегом да посрещне втората пожарникарска кола и джипката.
След битката жителите на Александрово си наливат вода от чешмата в центъра (защото тя по принцип не достига) и вперват поглед към няколкото оживели стръка накрай угарта.
В най-мекия вариант България прилича на фатален кулинарен опит на бездарна домакиня. Овъглени хълмове, посивели от пепел дървета, които се ронят, като ги докоснеш, опърлени поляни. Пожарите вече са факсове от кризисния щаб, вестникарски заглавия и статистика. Изпепеляващата стихия все по-малко се мисли като следствие на пълната идиотщина и безотговорност на някакви лица. Няма значение дали ще са тези, които викат "опа", докато си мятат фаса на пътя, или другите, дето палят стърнищата въпреки силния вятър и после изпускат огъня. Да не говорим за търговците на дървесина и другите недоказани престъпници.
"Община Хасково, с. Брягово. До кмета на с. Брягово. Щабът на поделение 24150, град Стара Загора, ви уведомява, че от 27.06 до 14.07.2000 г. от 7.00 часа до 20.00 часа ще се проведе бойна артилерийска стрелба в района на КУЦ "Корен". Моля да уведомите населението да не влиза в посочения район за времето на стрелбите. При намиране на невзривени боеприпаси да се уведоми незабавно поделението в село Корен."
(Артилерия според тълковния речник е род войска, която действа с оръдия. Гаубици например.)
Този лист лежи в папката на кмета на Брягово.
"В 4 часа дойде у нас едно емтелбе (военна транспортна машина - б.а.) с войници и казаха, че ще има стрелби, да вардим овците. Точно щяхме да доим. Викам им: баш в тия жеги ли намерихте, недейте днес, ще ни изгорите. И той вика - "е, какво толкова, ще ви изгорим" и се усмихва. Имам брат чобанин, отзад в плевнята беше и като чу, га изпсува. "Кой псува", вика военният. "А, овцете псува", викам... После хляб ядохме, нещо, обяд и падна един снаряд. Вятърът захвана огъня при овцете - хвърля та, мята га. Синът ми Сашо по голи крака - сложи едни панталони, надянах и аз един анцуг... Нищо не успяхме да спасим. Парите ми изгоряха, всичко, събирано от 30 години. Четвърта година стават пожари, но сега е трагедия, голяма работа. Зетят два пъти тръгва от града и два пъти се връща с мотора - цялото село обградено с огън, не може да дойде да ни помогне. Горя, горя, стана ми лошо. Войничетата ми дадоха хапчета. Дошли, колата ни сварили и я отместили от пътя, покрили я с мокри одеяла. Видях военния, дето ми каза онова, и му викам: видя ли сега, каза го на майтап, а то наистина стана. И той, през сълзи само ме погледна, и на него му мъчно..."
Жената започва да плаче, подпряна на портала на смесения магазин пред кметството. Край нея седят или клечат съселяните, които още с появата й по улицата я представиха като най-пострадала от пожара. Докато тя разказва, може би столетна туркиня мълчаливо започва да ридае, като неволно дава тон и на другата баба. Останалите са по-млади.
"Пожарът у нас дойде от военните. Те отрекват, че са стреляли с оръдия. Заблудиха министъра, какво ли, че са гърмяли с "Калашников"... Не е верно, чиста лъжа... "Калашник" не се чува... прозорците трептяха... цял ден обгърмяваха селото със снаряди", обажда се загорял Бреговец. Към групата вече се е е присъединила служителка от кметството "най-хубавата булка", според вметка на оратора, с вестник "Земя" под мишница. "Щях да сядам да ям, дойде една жена, църка на площада. Вика, иде огън от Любеново. Дорде камбаната да бием, вятърът го донесе. Всички търчат да спрат огъня, от всички страни сме запалени. Селото нямаше вода, пожарните бездействат без вода. Пълнят колите с частна помпа, нямат смукатели", намесва се запазен господин и тук предизвиква лют спор сред аудиторията. Едните защитават пожарникарите, другите им се сърдят лично за погубения си имотец. Тогава се намесва продавачката от бакалията: "Селото по принцип няма вода. От кладенците мъкнем. Войниците искат вода - няма. Всичко изпиха в магазина - вода, лимонада, кола. Беше олелия... хора и животни реват, къщата гори, а той без нареждане не можел да гаси. Идем другаде някъде да помагам, да гасим, а то у нас пламнало. Хората с вода от кладенците са спасили селото, а не пожарната."
По-възрастните селяни повтарят, че ситуацията е била като на война. Малко е цинично, но представата за
"Не сме виждали такъво чудо. Всяка година горим, но отвсякъде да сме заобиколени... Толкова е страшно. Беше като Сталинград - цялото обградено от огън. Ний, болните хора, нит да избягаме, нит да се преместим, седим и чакаме да изгорим... Всичко гореше, имаме хора задушени, други лежат с опърлени крака", плаче бабата на няколко внучета, скоро останали без баща, а сега и без дом.
"Гърми военният, не му пука на нега... като иска да гърми, да иде в Америка... На мен нищо не ми остана. Нямам ни сенце, ни кошарка. Пламнаха кокошките, всичко натъркаляно там, изгоряло. Плача на коня и на магарето. Жал ми е. Войната беше тук... Толкова пищяха хората - гориш и нищо не можеш да направиш. Тази сутрин ставам и синът ми вика "мамо, ти пак се разрева", ама и той плаче. Сега какво друго ни остава? Ако може да дадат някакви помощи, ако не... ще оцелеем, щом сме останали живи. Но да не отричат, че е от тях, иначе Господ ще ги накаже. " Пострадалата жена пристяга забрадката и потегля към изпепеленото си стопанство или това, което допреди дни е било "вкъщи". Днес ще спи на къра.
Малко помещение е останало на баба Донка и мъжа й. Една спасена от съседа крава (Събка) нарушава боите на пейзажа, нарисуван с въглен. Прегракнало куче пази рухналите стени, обгорения обор и издънения покрив. От асмата в двора висят стафиди - третирани от огъня гроздови зърна.
Бабата плаче и въздиша шумно. "Стига циврила и ти", ядосва се дядото. Двамата наблюдават хората от общината, дошли да направят оценка на щетите. Донка през сълзи изрежда плячката на лакомата стихия - "салонска врата", багаж, буркани, 420 килограма тютюн.
Влиза съседката Недялка. Носи вестник "Трета възраст": "Ей, аман от журналисти. Всеки идва, задава въпроси. Устата й пресъхна на баба Донка. " Потърпевшата само пуфти и трие длани о избелялата си тениска с щампа на Шакил О'Нийл.
Недялка обаче веднага се включва в разговора. "Страшно беше. До 12 часа военните трещяха. Запали се. Дойдох да помагам тук, не съм видяла, че отзад пълзи. Къщата пламна като факел. Като хала, такъви високи пламъци, колкото стълба. Гледаш и ти излиза акълът. Плевнята пълна с 4 коли сено, 2 топа летви, дървен материал. Лумна на високо пламъкът, треперех, жълто-червен пушилек такъв. Аз съм самичка... и като плющят ония керемиди, като са в паника тея животни... Кокошките отидоха. Една изгорена с един гръб лежи, турих й две-три зрънца в устата, не яде, горката... Претръпнахме всяка година да гори баирът. Кой е очаквал, че ще дойде до селото. Циганките ги видях, викат: да тичаме да гасим, по 3 кубика дърва ще дават награда... То да се смееш ли, да плачеш ли", завършва разказът, а баба Донка тихо се захилва, преди отново да започне да въздиша тежко.
Константиново е другото силно засегнато село във вилаета на Харманли. Към него отвеждат същите кюмюрени ниви, опожарени дървета и хербаризирани слънчогледи. Първото, което се вижда в селото, е стената на една къща (може и да е читалището) с добре позната композиция от някогашните учебници - народ в носии посреща солдати с хляб и сол. Отдолу надпис:
"Ужасът беше много голям. Жената идва да си види къщичката. Викам й: каква къщичка, само два комина са останали", разказва първата срещната жителка на Константиново. Всъщност там от 12 изгорели къщи 4 са обитаеми. Селото е напълно безлюдно. Пред къща без врати и прозорци плаче едно магаренце, а в горния край на пътя около стара "Мазда" са се скупчили мъже по джапанки. Колата е на кмета, съветът - на старейшините. Оживено обсъждат какво да сторят с подутия труп на едно изгоряло магаре. "Ще разнася зараза, не може инак, трябва да го изгорим", предлага най-младият мъж. Съгласяват се. И после започват да говорят един през друг: "Пожарът връхлетя със страшна сила от баира, през шосето, тръгна из селото. Силен вятър, голям огън. Каквото било - било, станалото - станало. Ей го, баба Станка остана без покрив, на бай Митьо всичко изгоря. Тия хора останаха само с по една дрешка. В селото стана така, че пак на сиромаха умря волът. Тези, които нямаха нищо, техните къщи изгоряха... Ако бедствието беше в Турция, по-бързо щяха да стигнат и да се организират. Сега нуждаещите се ще получат легла, одеяла, керемиди. Искаме обаче тези, дето всяка вечер на рулетка играят и дават приеми, те да помогнат..."
Делничен ден, три и двайсет и пет следобед, някъде около 40 градуса. Огънят пълзи към село Нова Надежда.
За пожарите не може да се каже много повече. Освен че могат да минат за гражданската война, която никога не сме имали. Виновни за опустошенията се оказаха вятърът и слънцето, а не неграмотността и безумието на някои хора. Остава само да гласуваме една молитва за дъжд.
Югоизточна България в пламъци
Гафове и ходене по мъките
Недомислията на просветната администрация хвърлиха в ужас родители, учители и деца
Ганка Танева
Освирепели възрастни, плачещи деца, страх и отчаяние. Не, това не е сюжет за нов филм на Стивън Спилбърг. Подобна гледка можеше да бъде забелязана навсякъде пред и в столичните училища след обявяването на резултатите от първия етап на първото класиране след тазгодишния изпит за прием в гимназиите. Всъщност картината не е непозната, а по-скоро традиционна за провеждането на кампанията по приемането в т.нар елитни училища. Всяка година изпитите на седмокласниците се завъртат във вихъра на недоволства, недоразумения и противоречия. Веднъж темата за изпита по български и литература е много сложна и философска и не отговаря на аналитичните възможности на едно дете в седми клас. Друг път задачите по математика пък са прекалено трудни и отново не са съобразени с учебния план и т.н. На всички е ясно, че угодия за родителите на кандидат-гимназистите никога няма да има поради простата причина, че българинът винаги ще остане роб на представата "мойто гардже е най-доброто" и причината за неуспеха му не идва от незнанието, а от лошата тема по литература или от прекалено трудната задача по математика.
Тази година обаче родителското недоволство достигна до своята кулминационна точка. Причина за това стана прословутата Наредба №6 от 29.11.1999 г. за приемане на ученици след завършен 7-ми клас в профилирани гимназии, профилирани паралелки в гимназии и в СОУ и в професионални гимназии с утвърден държавен прием. Този документ предвижда основно два нови момента по приема в гимназиите. На първо място това е приетата нова изпитна форма - общообразователният тест, който представлява допълнение към изпитите по литература и математика. Второто нововъведение е децентрализираното класиране, което според експертите от Министерство на образованието и науката (МОН) дава по-голяма възможност за избор на децата, като отменя досегашното централно класиране по изброените от кандидатите желания. На практика в тази ситуация се оказа, че всяко едно от желанията на кандидатите се зачита за първо. Оттук произтекоха и големите неприятности за създателите на Наредба №6 и в частност за просветния министър професор Димитър Димитров, върху чиято глава се изсипа родителският гняв.
При изнасянето на резултатите от първия етап на първото класиране се оказа, че във всички елитни училища са класирани едни и същи 200 ученици с максимален бал. Обясненията на заместник-министъра на образованието и науката Венцеслав Панчев, че място за притеснение няма и че всички ученици с отличен успех, но не и с максимален бал, ще намерят място в елитните гимназии при провеждането на втория етап от първото класиране, не донесоха никакво успокоение за родителите. Те не можаха да повярват, че след втория етап ще се отблокират достатъчно места за резервите. Притеснението им дойде и от факта, че наредбата предвиждаше закриване на паралелки, които не са набрали нужния брой ученици според държавния план-прием след окончателното приключване на първото класиране. Дотук нещата изглеждат съвсем нормални за българската действителност. Налице имаме един недомислен нормативен документ, който логично е настроил срещу себе си гражданското недоволство. "Големите умове" на МОН обаче решиха да замажат така създалата се обстановка по най-неподходящия начин.
Преди седмица "здравият разум" на някой в просветното министерство явно е проговорил и в момент на просветление беше издадена нова разпоредба като уточнение към Наредба №6. Разпоредбата гласеше, че неприетите от раз деца ще имат право да се пробват като резерви само в едно училище, като представят в него оригинала на дипломата си за завършен 7-ми клас. Новото писмо отмени съществувалата досега възможност децата да се състезават за свободните места във всички училища и чак тогава, ако все още не са приети, да кандидатстват на второ класиране само в едно училище. Тази промяна родителите не успяха да преглътнат и обзети от внезапната сила на българския бунтарски дух, окупираха просветното ведомство. Исканията на майките и татковците на "бъдещето на България" бяха пределно ясни - да се отмени новата разпоредба, етапите на първото класиране да се увеличат на четири и да не се закриват незапълнени паралелки. Явно поизплашен от устремния набег на недоволните след продължил повече от час дебат с гражданите, професор Димитър Димитров преклони глава и пред трите им искания. Все пак родителите заклеймиха новата децентрализирана система на прием в гимназиите като неефективна. И както обикновено става в нашата недотам нормална действителност - виновни няма, има само потърпевши. След приключването на първия етап от първото класиране се оказа, че вместо предвидения недостиг на места в елитните немска, френска, испанска, Първа и Втора английска гимназия са се записали само 252 деца при обявени 806 свободни места.
Проблемът с класирането в тазгодишната кандидат-гимназиална кампания всъщност се оказа поредното безумие на администрацията на МОН. Ако се анализира по-обстойно другата "гениална" новост в Наредба №6 - общообразователният тест, ще стане ясно, че хората, които са създавали този документ, са нямали никаква представа какво правят и какви ще са последиците от умотворенията им. Продължителните дебати по това какво точно трябва да представлява тестът в крайна сметка не доведоха до нищо друго освен до обезсмислянето на неговото значение в цялостната изпитна кампания. Степента му на сложност беше лаконично определена от бъдещите гимназисти като фасулска работа. Това породи въпроса какъв е смисълът от въвеждането на тази изпитна форма, като дори оценката от нея не се удвоява при формирането на бала както оценките от изпитите по математика и литература. Остана и въпросът необходимо ли беше в теста да се включват въпроси по математика, след като е предвиден отделен изпит по тази дисциплина.
Въпроси изникнаха и около традиционните изпити по математика и литература. Времето за тяхното провеждане беше съкратено на два часа, като беше предвидено обемът на задачите и на литературното съчинение разсъждение да бъде съкратен наполовина. Тези условия донякъде бяха спазени, ако изключим факта, че заданието на геометричната задача по математика, меко казано, изприщи бъдещите гимназисти. Вечно недоволните родители засипаха с хули и обиди МОН и министър Димитров, че така зададената задача е поставила в неравностойна конкуренция кандидатстващите с математика и тези, избрали да напишат съчинение разсъждение върху темата от творбата "Една българка" на Вазов - "Да забравиш себе си в грижата за другите". Трудно би било за който и да е експерт да обясни на хората защо, след като цяла година са давали огромни суми за частни учители и курсове, няма да почерпят никакви дивиденти от инвестицията в образованието на децата си.
Този въпрос си задават всяка година и ученици, и родители, и учители. Решението може и да се окаже не толкова сложно. Според някои от директорите на гимназиите ключът към загадката, наречена кандидатстване след 7-ми клас, се крие в предоставянето на частична автономия на елитните училища. Тази автономия трябва да бъде изградена по модела на висшите учебни заведения, за всяко от които има отделни изпити и отделно класиране. Никой досега не е критикувал този модел на прием поради простата причина, че той вече е доказал своята ефективност. Подобно решение обаче зависи основно от МОН.
Заклинанието WAP
Мобилните Интернет-услуги са на път да изместят класическия достъп до глобалната мрежа
Момчил МИЛЕВ
Когато през лятото на 1997 г. компаниите Ericsson, Nokia, Motorola и Phone.com договарят създаването на единен стандарт за достъп до Интернет чрез клетъчен телефон, те едва ли ясно са си давали сметка, че ще променят завинаги не само компютърната и съобщителната индустрия. Четирите фирми са на път да направят пробив в областта на мобилните комуникации, който може да се сравни единствено с приноса на Гутенберг в историята на печатните издания. В момента достъпът до информацията в глобалната компютърна мрежа е привилегия само на онези, които имат поне минимални компютърни познания и, разбира се, притежават персонален компютър.
В най-скоро време обаче нещата коренно ще се променят. Близо две години след старта на инициативата Ericsson, Nokia, Motorola и Phone.com създадоха стандарта Wireless Aplication Protocol (известен повече с трибуквеното съкращение WAP), който позволява на потребителите да получават данни от глобалната компютърна мрежа директно върху дисплея на своя преносим телефон независимо от това кой е производителят на неговия апарат и кой телекомуникационен оператор използва. Макар че първият мобилен телефон, който поддържа WAP, е на пазара още от пролетта на миналата година, бумът в сферата на този вид услуги тепърва предстои. Показателен е фактът, че в момента броят на фирмите, които инвестират в WAP-технологията, е набъбнал до 350. В това число влиза и софтуерният гигант Microsoft, който от май 1999 се присъединява към инициативата за въвеждане на единен стандарт за безжичен обмен на данни.
Според изследване на авторитетната консултантска фирма Forrester Research през следващите 15 месеца се очаква небивала активност сред доставчиците на мобилни Интернет-услуги в Европа, които ще влязат в остро единоборство с тежката артилерия на този пазар - операторите на клетъчни телефонни мрежи. През следващата година мобилните телефони и съвместимите с тях преносими електронни устройства вероятно ще изместят класическия компютър като средство за достъп до глобалната мрежа, прогнозират от Forrester Research. Просто все повече потребители ще възприемат своя GSM като нещо повече от обикновена преносима слушалка. Според консултантската фирма над 219 милиона европейци, което е около една трета от населението на Стария континент, ще използват услугите на мобилния Интернет през 2004 г. Изследването на Forrester Research сочи също, че от средата на следващата година в британския пазар (а вероятно и на другите най-развити европейски държави) на практика няма да се продават апарати без възможност за достъп до мрежа.
По данни на американската консултантска фирма Cap Gemini America пък броят на Интернет-потребителите, които използват достъп чрез клетъчен телефон, ще скочи от 3 на 78 на сто през следващите 12 месеца. През последната година в Северна Америка са продадени около 72 милиона преносими комуникационни устройства, което е с 27 милиона повече от броя на пласираните компютри.
Въпреки че истерията на тема "мобилен Интернет" лавинообразно набира скорост, той надали лесно ще измести своя събрат, който се предава по оптичен кабел или сателит. Технологията, върху която се базира WAP, може да бъде сравнена най-точно с развитието на глобалната компютърна мрежа преди около половин десетилетие. Онези, които се канят да сърфират из Интернет чрез своя мобилен телефон, вероятно ще преживеят доста сериозен първоначален шок. В повечето случаи информацията се предава под формата на най-обикновен текст, който евентуално може да поддържа получерен шрифт или курсив. Теоретично стандартът WAP поддържа и предаването на изображение, което обаче е едноцветно и с разделителна способност, която надали надвишава формат 100 на 40 точки. Засега предаването на звук или анимация чрез WAP все още е в сферата на научната фантастика.
Всъщност Wireless Aplication Protocol е създаден така, че да се съобразява с ограничените възможности на клетъчните телефони в момента. Най-сериозните ограничения в момента са недостатъчната оперативна памет на апаратите и бавната скорост за предаване на данни чрез GSM, която в момента е 9600 bps (по-малко от един килобайт в секунда). На практика обаче WAP е просто стандарт за обмяна на данни по безжичен път, който сериозно ще разшири своите възможности при въвеждането на по-бързи връзки от типа на GPRS (която теоретично ще повиши обмена на данни до 177.2 килобита в секунда и съответно ще позволи използването на мобилните телефони за мултимедийни цели). Стремителното навлизане на WAP със сигурност ще принуди и производителите на хардуер да разработят в най-близко бъдеще по-мощна и по-компактна оперативна памет за нуждите на мобилната индустрия.
Засега обаче технологичните ограничения диктуват правилата при разработването на услуги, които са базирани на WAP. За жалост в паметта на мобилния телефон се съдържа само миниатюрен браузър, който позволява достъп до информацията от сървърите в глобалната компютърна мрежа. На практика обаче потребителят няма нормален достъп до всички сайтове в Интернет. Собственикът на клетъчния телефон трябва да преминава през специални WAP-портали, които или му осигуряват достъп до мрежовите страници, създадени специално за работа с безжичния протокол, или се опитват да преобразуват стандартната Интернет-информация от HTML-формат (Hyper Text Macro Language) във вид, разбираем за мобилния телефон.
И все пак, що се отнася до електронната търговия, преносимите комуникационни средства ще властват на Интернет-пазара въпреки технологичните си недостатъци. В сравнение с персоналния компютър клетъчният телефон е доста "по-лично" устройство, което без проблем може да бъде ползвано дори за безналични разплащания. Характерен пример за това са страни като Швеция и Финландия, където над 85 на сто от населението разполага с мобилни телефони и дори автоматите за безалкохолни напитки са свързани с безжичната комуникационна мрежа.
За страни като България обаче всичко това продължава да звучи като приказка от "1001 нощ"... Ще четем ли романи от джобни компютри
Петър ГАВРИЛОВ
Почитателите на Стивън Кинг, които на 14 март тази година са опитвали да си купят онлайн последния му роман "Да яхнеш куршум" (Riding The Bullet), вероятно са останали по-скоро разочаровани от идеята една книга да бъде "публикувана" единствено в Интернет. На този ден 400 хиляди потребители буквално задръстиха сървъра на "Саймън и Шустър" (Simon & Schuster), издател на известния писател. Името и славата му на майстор на ужаса за пореден път поставиха на изпитание възможностите на мрежата (както стана и с материалите от "аферата Люински", когато за пръв път бяха пуснати онлайн). Досега Интернет беше използван като алтернатива на печатните книги главно от неизвестни автори, които не могат да си намерят издател. Стивън Кинг е първият популярен писател на бестселъри, който прави подобен опит. За име от неговия ранг сигурно си струва да провери на практика какви ще бъдат резултатите от издаването на "книга", за чието отпечатване практически няма разходи, а възможностите за реклама и маркетинг са доста по-евтини. Едновременно достъпът до потенциалните читатели е огромен и си заслужава да се изследва и това как мрежата променя "тиража". Експериментът на Стивън Кинг поставя също така на дневен ред и въпроса за бъдещето на хартиените книги. Такъв въпрос между другото е възниквал регулярно при появата на всяка нова медиа (каквато е Интернет). И както досега, няма причина да не важи доказаното вече правило, че новите медии не премахват старите - както телевизията и видеото не унищожиха киното, радиото не стана причина да умрат вестниците и т.н. Така виртуалните книги едва ли ще заменят
Казано по друг начин, по-лесно е на плажа да си носите книга, отколкото лаптоп. Или както отговаря Кинг: "Аз обичам издателя си, освен това обичам книгите и миризмата на лепило".
В чуждите сайтове вече има и класации, в повечето от които топ 10 на е-мегаселърите се оглавяват от Стивън Кинг и Роберт Лъдлъм, следвани от компютърни помагала и кримита. Това показва, че интересът към електронните книги е във всички жанрове, а не само в областта на информационните технологии. На уеб-сайта на голям издател като "Саймън и Шустър" (www.simonsays.com) например се намират книги и на други известни писатели като Хемингуей и Джаки Колинс, но те могат да бъдат купени и доставени по пощата или на CD, или на хартия. Единствената, която е представена и в е-вариант, е Мери Хигинс Кларк с "Преди да кажа сбогом" (Before I Say Good-bye).
Отсега е ясно, че ще има голям интерес към "Растението", роман на Стивън Кинг, написан през 1980 г., но неиздаван до момента според официалния сайт на писателя (www.stephenking.com). Пак там пише, че книгата предстои да се появи онлайн съвсем скоро. Въпросът е дали и сега ще се повтори успехът на "Да яхнеш куршум", чиято онлайн цена е 2.5$ при обем от 66 нормални страници (за сравнение е-романът на Мери Хигинс Кларк струва 26$). И все пак отзивите на читателите след първия му е-роман могат да се резюмират като - "дотук добре, а кога ще го отпечатате". Така или иначе онлайн-търговията премахва обозримите препятствия пред книгоразпространението или както казват от Саймън и Шустър: "Просто не познаваме автор, който да е продал 400-хиляден тираж в един ден". Ако при публикуването на "Растението" сървърите издържат на атаките на хакерите и удовлетворят желаещите да си купят тази книга, това може да се случи отново и този път без блокиране на сайта.
Другите издателства (www.penguin.co.uk; www.bn.com например) все още се въздържат от популяризирането на е-романи вероятно изплашени от
Според "Юпитер комюникейшънс", компания за проучвания и анализи на Интернет и е-търговията (www.jup.com), пазарът на виртуалната търговия със засега невиртуални книги, се очаква да достигне ниво от 4.9 млрд. долара през 2003 г. За сравнение сегашното ниво е около 1.3 млрд. При този ръст може да се очаква, че и други автори от ранга на Стивън Кинг ще опитат да издават книгите си онлайн паралелно с тяхното отпечатване или въобще без него. Последното вероятно е добра новина и за "Грийнпийс".
Макар че засега в мрежата липсват нови заглавия на известни автори, съществуват цели сайтове (www.ebooks-online.com; www.antelope-ebooks.com; www.free-ebooks.net), които предлагат срещу определена цена (между 5 и 15 долара обикновено) или напълно безплатно достъп до своите заглавия в електронен вид. В тези страници всеки може да публикува творението си за свободно или платено четене. Предлага се и софтуер за инсталиране и по-добра визуализация на виртуалното четиво, дори и за подреждането му в своеобразни библиотеки, на CD или на харддиска. Потребителите, на които им се е налагало да четат големи текстове през браузъра биха оценили подобни "екстри". Друг принос са все по-малките устройства (от типа на PalmOS), които дават възможност за онлайн-четене в Интернет. При цени около 100$ (по данни от специализирани сайтове в мрежата) те биха сближили доста виртуалните писатели и читатели (а и не само тях). "Джобният" Интернет сигурно няма да бъде като стоенето пред монитора и свързаните с него неудобства, а ще наподобява по-скоро четене на книга по добрия, старомоден начин.
Природни бедствия в Индия взеха близо 120 жертви
Шестдесет и седем души станаха жертви на свлачища и наводнения във финансовата столица на Индия Бомбай. Това беше броят на извадените изпод развалини и кал тела до петък. Предполага се, че броят на жертвите е по-голям. Според спасителните работници под развалините има около 120 души. Сто човека бяха настанени в болница.
Свлачището бе активизирано от проливни дъждове в сряда, които освен това силно затрудняваха спасителните операции. Разрушаването на сгради и свлачищата са характерни за този сезон. Сезонът на силните дъждове започва през юни и продължава четири месеца. Голяма част от 15-те млн. жители на града живеят в постройки, направени от бамбукова тръстика, ламарина и найлон. Общинските власти са били предупредили заселилите се близо до района на свлачищата за опасността. Западните индийски градове Махараштра и Гуджарат и намиращият се в южната част Андхра Прадеш бяха залети от проливни дъждове, вследствие на което броят на жертвите на природните бедствия наближи 120.
Брадли подкрепи Гор в президентската надпревара
Американският вицепрезидент Ал Гор получи подкрепата на бившия си конкурент Бил Брадли в кампанията за предстоящите президентски избори. Преди четири месеца Гор беше предпочетен пред Брадли като кандидат на демократите. За първи път Брадли изрично заяви, че подкрепя вицепрезидента. Това стана в Грийн Бей, Уисконсин, пред 1000 човека, сред които и поддръжници на републиканския кандидат Джордж Буш. Доскорошният съперник на вицепрезидента Гор заяви, че победата на изборите ще бъде резултат от съвместното им сътрудничество. Ал Гор определи бившия си противник като "добър демократ, който спазва принципите, в които всички ние вярваме". Брадли похвали вицепрезидента за разбирането му на технологичните сили, променящи САЩ. Той изрази увереност,че Ал Гор ще бъде най-добрият избор на американците.
Когато преди четири месеца Брадли загуби предварителните избори, той отказа изрично да заяви, че подкрепя вицепрезидента, като го обвини, че е уронил престижа му по време на ожесточената кампания. За първи път от предварителните избори, проведени на 7 март, Брадли се появи заедно с Ал Гор. Уисконсин бе избран за място на първата им съвместна поява, тъй като традиционно демократите постигат добри резултати в този щат. Въпреки това обаче предварителните проучвания тази година сочат, че дистанцията от републиканския кандидат е малка.
САЩ и Виетнам подписаха историческо търговско споразумение
Търговските отношения между САЩ и Виетнам са на път да навлязат в нова фаза, след като двете страни подписаха споразумение, което ще осигури неограничен достъп на виетнамските компании до американския пазар. Двете страни възобновиха дипломатическите си връзки през 1995 г. след две десетилетия на враждебни отношения, последвали войната във Виетнам. Съгласно подписаното от американския търговски представител Шарлийн Баршефски и виетнамския министър на търговията Ву Коан споразумение митническите ставки върху виетнамския внос в САЩ ще паднат от средно 40% на 3%.
Американският президент Бил Клинтън приветства споразумението като доказателство, че бивши врагове могат да забравят миналото. То е важна стъпка в посока интегрирането на Виетнам в световната общност. Необходимо е обаче американският Конгрес да одобри предложението за установяване на постоянни нормални търговски отношения. Възможно е то да срещне съпротива, въпреки че много републиканци, които представляват мнозинството, одобряват споразумението. Приемането му би подпомогнало влизането на Виетнам в Световната търговска организация.
Вкараха човек в ареста, защото мисли, че правосъдният министър е топидиот
Според Европейския съд за правата на човека политикът може да бъде наричан идиот, ако е основателно
Алексей ЛАЗАРОВ
"Родил съм се в толкова малък град, че даже нямахме местен идиот и се налагаше да се сменяме", казваше преди време мечокът Фози от "Мъпет шоу" на Джим Хенсън. Точно тези думи като че ли не се отнасят за Плевен - родното място на правосъдния министър Теодосий Симеонов.
През миналата седмица негов съгражданин беше светкавично арестуван, след като започна да събира подписи за махането на Симеонов от кабинета. В плакатите, с които призовавал плевенчани да го подкрепят, той нарекъл правосъдния министър топидиота на българското правителство най-вече заради изказванията му, че Либия не е бяла държава и че лъжливите журналисти трябва да стават даскали в помашките села. Полицията в града герой реагира безапелационно - просто отвежда в участъка лицето Александър Канджов, за да му "вземе обяснения". Образува се предварителна проверка и гражданинът е задържан в ареста за 24 часа. Директорът на РДВР-то обяснява пред журналистите, че най-вероятно той ще бъде подведен под отговорност по чл.148 от Наказателния кодекс за обида на длъжностно лице на публично място.
На следващия ден юридическият гений Теодосий Симеонов подава жалба в районната прокуратура срещу Канджов. БТА жизнерадостно го описва като човекът, който "вчера без разрешение от властите се опита да организира подписка за свалянето от поста на министър Симеонов". Нормалният начин в Плевен вероятно е първо да се попита
За да оправдае по-тежкото положение на своя противник, Симеонов измисли сразяващи аргументи: "Канджов дискредитира не само мен, а цялото правителство. След като е написал плакат, че съм топидиот на правителството, значи правителството е от идиоти и аз съм топидиотът", казва правосъдният министър. Този път съгражданинът на министъра бил прекалил. В пресата бяха изнесени информации за това как преди време Канджов призовавал за премахване на един милион цигани и комунисти и прочее компрометиращи данни за осмелилия се да протестира. За да не стават грешки, СДС - Плевен, разпространи декларация в подкрепа на Теодосий Симеонов и правителството.
Случаят със задържания в Плевен политически противник на правосъдния министър е изключително интересен, защото съмненията за полицейски и съдебен произвол стават все по-основателни. Европейският съд за правата на човека преди няколко години се сблъсква с изключително сходен казус. В началото на 90-те години австрийският журналист Герхард Обершлик присъства на митинг, където ултрадесният лидер на Партията на свободата Йорг Хайдер прави "интересно" изказване. Той заявява, че австрийските войници, които през Втората световна война са участвали в армията на Хитлер, са били борци за мир и свобода и всички хора трябва да са им благодарни за това, че са основали и построили днешното охолно и демократично общество". Обершлик публикува в списанието, което издава - "Форум", цялата реч и под нея пише коментар със заглавие
В материала австриецът използва следното изречение: "Бих казал за Йорг Хайдер, първо, че той не е нацист, и второ, че е идиот". Хайдер веднага подава оплакване в съда и иска изземване на тиража (в други исторически времена вероятно би поискал и аутодафе). Австрийските магистрати издават разпореждане "Форум" да отпечата опровержение на тази статия, което Обершлик обжалва. По-късно съдът решава, че журналистът е нанесъл обида на Хайдер, осъжда го на десет дни затвор и глоба. Според виенските жреци на Темида думата идиот е обида и никога не може да бъде употребена за каквато и да било обективна критика. С това мнение се съгласяват и следващите съдебни инстанции. Апелативният съд на Австрия признава, че политиците, които поддържат крайни мнения, трябва да приемат, че могат да станат обект на много тежки атаки, включително и на лична основа. Свободата на словото обаче не трябва да позволява замяната на аргументите в политическия дебат с лични обиди, смятат местните съдии.
Следващата стъпка на Обершлик е да подаде
В решението си Европейският съд по правата на човека казва, че границите на приемливата критика са по-широки, когато неин обект са публичните действия на някой политик. Хората, които се занимават с политика, неизбежно и съзнателно излагат на показ пред обществеността всяка своя дума и действие и трябва да покажат по-висока степен на толерантност особено когато са направили публични изявления, които е вероятно да бъдат подложени на критика, пишат най-висшите магистрати на континента. Те категорично не се съгласяват с решението на австрийския върховен съд, че думата идиот сама по себе си е обидна и няма никакво значение в какъв контекст е употребена. Според европейските съдии техните колеги е трябвало да разгледат употребата на спорния израз в светлината на целия случай. Иначе казано, те постановяват, че думата идиот може да се употребява, стига да е основателно. Като аргумент се посочват извадки от речта на Йорг Хайдер, които според съдиите са провокативни и следователно могат да предизвикват силна реакция.
"Наистина да наречеш публично някой политик идиот може да бъде обидно. В този случай обаче думата не изглежда несъразмерна на възмущението, което г-н Хайдер съзнателно е предизвикал със своите думи. Колкото до спорния тон на статията... трябва да бъде припомнено, че Европейската конвенция за правата на човека защитава не само свободното разпространяване на съдържанието на идеи и информации, но също така и свободната форма, под която те се разпространяват. Ето защо е нарушен чл.10 от ЕКПЧ", постановяват съдиите и с мнозинство от седем срещу два гласа
Те задължават още Австрия да му плати сумата от 150 000 шилинга - около 21 500 лева.
На този фон процесът срещу противника на Теодосий Симеонов може да бъде изключително интересен. Още повече че в този случай ще бъде и доста забавно да се чуят отново в съдебната зала доказателствата защо правосъдният министър е топидиот. Решението на плевенските магистрати ще извади на показ приликата между нашите съдилища и европейските. Ще даде да се разбере какво се разбира тук под свобода на словото и колко път ни остава да изминем до европейския начин на мислене и поведение.
БНТ развали споразумението със S.V. RSA
Тристранното споразумение между БНТ, S.V. RSA и "Ринг С.В.", което обвързваше договорите за футболните срещи и за външните спортни продукции, е прекратено. Според спорния документ от февруари 1998 г., ако бъде развален договорът, по силата, на който "Ринг С.В." продуцира седем предавания за националната телевизия, БНТ автоматично губи правото да излъчва и футболните срещи, без да предявява каквито и да е претенции към S.V. RSA. Споразумението беше в противоречие с правилника на БНТ за външни продукции и можеше да бъде атакувано с текстове от Закона за защита на конкуренцията.
Генералната директорка на държавната медиа Лили Попова и управителят на "Ринг С.В." подписаха миналата седмица ново споразумение, с което отменят стария документ. "Това споразумение, което най-много притесняваше медийния съвет, вече не съществува. Членовете на НСРТ смятаха, че то нарушава програмната независимост на БНТ. С Валентин Михов го прекратихме по взаимно съгласие", обясни шефката на БНТ Лили Попова. Тя опроверга слуховете, че футболните мачове вече няма да се излъчват по Канал 1. "До 30 юни 2001 г. гарантираме, че най-интересните срещи от първенството ще са на екрана на БНТ", каза Лили Попова. Валентин Михов също беше категоричен, че БНТ продължава да е собственик на тв правата за българското футболно първенство. Не е ясно дали догодина ще бъде използвана опцията, че договорът може да бъде продължен до 2005 г. Предстои новото споразумение да бъде подписано само от управителя на S.V. RSA Слободан Вуйчич.
Ден преди да бъде развалено споразумението ръководството на БНТ се срещна с членовете на НСРТ. "Изяснихме си, че имаме две общи позиции. Едната е, че ще направим всичко възможно правата за футболното първенство да останат в БНТ. Другото ни общо виждане беше за външните спортни продукции. Аз също винаги съм смятала, че това споразумение е проблем", разказа Лили Попова. "На срещата от БНТ поискаха отговор какво да правят с договорите със S.V. RSA и "Ринг С.В.", но според мен ние нямаме право да даваме такива управленски предписания", коментира доц. Георги Лозанов от НСРТ.
Програмният съвет на БНТ ще подготви становище трябва ли в програмата на държавната медиа да останат продукциите на "Ринг С.В." "Дерби от Европа" и "Футболна Европа". "Аз държа да запазим тези предавания, защото, след като BTV спечели телевизионните права да излъчва футболните двубои от Шампионската лига, на нас ще ни липсва европейски футбол", каза Лили Попова. До края на годината ще се излъчва предаването "Супер мотор спорт" със съкратено времетраене. Другото предаване на "Ринг С.В." "Планета спорт" вече е вътрешна продукция. Засега в БНТ не предвиждат да обявят позиция за спортна програма в новите конкурси за външни и вътрешни предавания, защото Канал 1 излъчвал достатъчно спорт.
През миналата седмица БНТ подписа и договор, с който получава телевизионните права за срещите от Световната лига по волейбол. През следващите три години националната телевизия ще излъчва по 12 двубоя годишно. Стойността на правата от 150 000 долара ще бъде платена от Българската федерация по волейбол. Тя ще получава 60% от приходите от спонсорски заставки, излъчвани по време на волейболните срещи. От федерацията първо са поискали безплатно рекламно време, но им е било отказано.
Сезонът на лицензирането
ДКД подготвя конкурса и за първо частно национално радио
Велислава ПОПОВА
За Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) лятото на последната година на този век със сигурност е сезонът на лицензирането. След като от миналата година комисията на Веселин Стойков загря с конкурса за първа частна национална телевизия, през тази пролет тя активизира различни процедури за лицензиране и прелицензиране, после даде старт и на състезанието за втора частна национална телевизия. В края на миналата седмица ДКД оповести намерението си да предложи на правителството да обяви конкурс за издаване на лиценз за далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с национално покритие. Предложението до МС ще бъде гласувано на следващо заседание на ДКД. В момента комисията, председателствана от Веселин Стойков, изготвя проектодокументите и изчислява свободните честоти, които ще може да използва бъдещият частен радиооператор, както и какъв процент от населението и територията на страната ще покрива.
От Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) обявиха, че ще обсъдят критериите за издаване на програмен лиценз чак след официалното обявяване на конкурса. "Аз съм да бъдат заложени по-свободни критерии и да се търси специализиран или полуспециализиран формат", обясни доц. Георги Лозанов. Според него радиосредата на регионално ниво е добре развита и няма нужда да се прави втора програма от типа на "Хоризонт". Светлана Божилова обаче смята, че "второто национално радио трябва да е с политематичен формат, за да бъде алтернатива на държавната радиостанция".
От критериите на НСРТ ще зависи и участието на някои от радиооператорите в конкурса. Ако медийните експерти поискат радио със специализиран формат, шансовете са за музикалните радиостанции или ако се появи нов за нашия пазар радиоформат. Ако с изискванията обаче се дава предимство на магазинна програма, участието на някои станции може би ще се обезсмисли. Затова медийният съвет ще трябва много внимателно да прецени каква национална радиопрограма да търси, още повече че разликите с телевизионния пазар са големи.
Като фаворит в бъдещото състезание се чувства "Дарик радио". "Ние по традиция си участваме в този конкурс. Програмната ни схема още преди осем години е създадена като концепция за национално радио", обясни собственикът на "Дарик" Радосвет Радев. Общото събрание на фирмата преди няколко седмици е взело решение компанията да бъде разделена, като в "Дарик радио" АД се запазят само медийните дейности. "Все още не е ясно какви ще са правата и задълженията на бъдещия оператор. Единственото нещо, което може да ме разколебае от участие, е, ако не са изгодни икономическите условия", коментира Радосвет Радев. Местните станции на "Дарик" ще запазят регионалната си програма, защото това произтича от локалните им лицензи, обясни той. "Дарик" кандидатства и за няколко нови честоти в настоящия конкурс на ДКД за регионални радиа, но според собственика му това не е достатъчно, защото "механичен сбор от много на брой местни радиостанции не прави национално радио". "Очакваме да разберем дали ще искат 24-часова програма, какъв процент ще е покритието, да се съобразим с тези условия и евентуално да изненадаме с нещо и НСРТ", обясни програмният директор Владимир Танев.
Радио "Експрес", което винаги е рекламирало програмата си като национална, също ще участва в конкурса, каза изпълнителната директорка Десислава Тодорова. Гръцката компания "Антена" чрез българската си фирма притежава акции в "Експрес", потвърдиха от офиса на станцията, но отказаха подробности. Предполага се, че собственикът Дарко Таминджич, който според запознати отдавна искаше да се раздели с радиостанцията, я е предложил като част от сделката за "Нова телевизия" или пък гърците са проявили интерес и към радиобизнеса у нас. "Антена" има станции в Атина и Солун.
Преди повече от година намерението си да участват в тиража за раздаването на национална честота заявиха и от американската компания "Метромедиа". Тя ще прави у нас радио с уникален формат - само с българска музика. В очакване на конкурса представителите на чуждата верига разработиха проект и предстои да започнат да излъчват в Интернет, а са подали документи за участие за регионални радиа и в осемте най-големи града.
Другите чуждестранни инвеститори в радиобизнеса в България - белгийската верига Contact, които станаха собственици на "Радио 99", не са изкушени от национално разпространение. "Това не влиза в стратегията на Contact. Кандидатстваме за лицензи в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Велико Търново. Предвиждаме по четири часа местна програма всеки ден", обясни управителят Бранимир Авджиев.
На заседание на УС на радио "Тангра" тази седмица ще бъде решено дали рокрадиото отново да подаде документи за национален лиценз. "Бяхме подали такава молба още по времето, когато председател на Комитета по пощи и далекосъобщения беше Любомир Коларов, но сега не е ясно дали ще потвърдим старото си намерение", обясни един от собствениците Константин Марков.
"Няма да участваме в конкурса за частно национално радио, защото концепцията на "ФМ +" е друга. Ние изграждаме радиогрупа от станции със силни местни програми, местни новини, местни водещи, които да са познати за слушателите в съответния град", съобщи президентът на първото частно радио Петър Пунчев.
В състезанието за сбора от честоти, които трябва да осигурят национално покритие на победителя, все още не е ясно дали ще участват радио "Плюс", "Витоша" и "Атлантик", пловдивските вериги "Канал ком" и "Веселина". Медийни слухове включват в надпреварата за бъдещото частно национално радио и издателя на вестник "Монитор" Петьо Блъсков, който щял да се ползва с подкрепата на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. "Не коментирам, но това не означава и не", така пък главният редактор на "Стандарт" Юлий Москов отклони въпросите дали новите собственици на "Стандарт нюз" (руският бизнесмен Майкъл Чорни чрез офшорна компания), които се интересуват от разширяване на медийния си бизнес, проявяват интерес към инвестиране в национална радиопрограма.
Държавата си иска "София прес" обратно
Държавата е на път най-накрая да си вземе поне имуществото, което е останало от някогашния флагман на социалистическата пропаганда в чужбина - агенция "София прес". Миналата седмица ревизорите от "Държавен и финансов контрол" огласиха резултатите от проверката, която е извършена там. Тя е и първата стъпка, която държавата предприема, за да получи обратно сградите и останалите активи на агенцията.
Ревизията е установила вреди за 89 374 лв., съобщиха експертите на финансовото министерство. "Агенцията се е отклонила от дейността, за която е създадена, и се е превърнала в "рентиерска" структура, която съществува от експлоатацията на предоставеното й за стопанисване и управление държавно имущество.
Агенция "София прес" е създадена с разпореждане на Министерския съвет в края на 1967 г. като организация на съюзите на българските писатели, художници и журналисти. Задачата й е "да пропагандира всестранните постижения на Народна република България в областта на обществения, икономическия и културния живот, вътрешната и външната политика". Освен статии за културните успехи на България сред най-тиражираните проблеми са двустранните отношения със съответната страна и туризма. Впечатляват заглавия като "Все по-хубава, все по-благоустроена" в пресата на ГДР; "България - атомна енергия в селското стопанство" във вестник "Икономик таймс" (Шри Ланка). Още през 1980 г. статия на агенцията съобщава в чуждите издания, че "София ще има метро"... Днес от някогашната агенция, е останал единствено скелетът. "София прес" притежава няколко изключително привлекателни недвижими собствености, от които в момента се препитава. На практика агенцията в момента не прави почти нищо друго освен да дава под наем сградите си в центъра на София и на бул. "Цариградско шосе". И както твърдят ревизорите от "Държавен и финансов контрол", често неизгодно. Периодично около собствеността на агенцията възникват скандали. В медийните среди се говори как някой ще вземе сградата, как източва "София прес". На практика собственик на имуществото й е единствено и само държавата. Това е доказано безспорно от няколко финансови проверки в агенцията. Първият опит да се подредят сложните стопански отношения около "София прес" прави сегашният премиер Иван Костов. През 1991 г. той е министър на финансите в тогавашното правителство на Димитър Попов и нарежда първата ревизия в агенцията. В указанията си към ревизорите тогава той пише да се обърне внимание на няколко въпроса, като на последно място в списъка за "проверка и доклад" е сложена точката "Взаимоотношения с БСП". След приключването на ревизията Министерският съвет приема постановление, с което агенция "София прес" трябва да се преобразува в ЕООД "Стрела", където едноличен собственик да е държавата. Намерението на правителството е било вероятно след това да приватизира дружеството или поне да го контролира някак си. Всъщност намеренията тогава нямат никакво значение, тъй като това постановление така и не се изпълнява до 1995 г. Тогава правителството на Жан Виденов го отменя.
В началото на 1998 г. кабинетът на Иван Костов отново предприема мерки, за да сложи ред в хаоса около "София прес". Членовете на правителството тогава коментираха, че сградата на "София прес" (на "Славянска" 29) била подходяща в нея да се настани център, който ще се грижи за изграждане имиджа на България по света. Министрите дори обявиха, че Световната банка е готова да отпусне около 30 млн. долара за проекта. Правителството отново гласува постановление да се определи размерът на движимото и недвижимото имущество на агенцията, за да бъде по-късно преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност. С тази цел министърът на финансите заповядва да се проведе финансова ревизия. "Ръководството на агенция "София прес" възпрепятства изпълнението на заповедта, като не допусна контролните органи в обекта", заявиха миналата седмица от Държавен и финансов контрол. Ревизията обхваща периода 1993-1998 г. и е разпоредена с решение на правителството от началото на 1998 г. Финансовата проверка обаче започва едва през пролетта на 1999 г., защото преди това на ревизорите е отказван достъп до обекта въпреки разпорежданията на прокуратурата. Тогава в публичното пространство избухва малък скандал. Социологическата агенция ББСС АД, известна като "Галъп", публикува данни, че рейтингът на младото синьо правителство спада. В интервю за "24 часа" след това премиерът Иван Костов казва, че това просто не е вярно. "Много са ядосани Андрей Райчев и Кънчо Стойчев (собствениците на ББСС АД) от това, че ще трябва да излязат от сградата на "София прес" и си го изкарват на рейтинга", заявява министър-председателят.
Малко преди това трите съюза (на журналистите, писателите и художниците) регистрират фондация "Агенция за българска култура, изкуство и печат - София прес", която през ноември 1999 г. е преименувана на "Сдружение с нестопанска цел "Агенция "София прес". "От момента на учредяването си сдружението в лицето на своето ръководство на практика управлява и се разпорежда с имуществото на създадената през 1967 г. агенция "София прес", констатират ревизорите на финансовото министерство. Те са категорични, че агенцията безспорно е собственост на държавата.
Всъщност именно това е целта на правителството - то иска да влезе във владение на недвижимите имущества на "София прес". На практика това е и единственото, което е останало от агенцията. Останалите "активи" като пишещи машини, стари канцеларски мебели и ръждясали автомобили едва ли представляват интерес за правителството. Този път държавата е доста по-близко до това да сложи ръка върху имуществото и по всичко личи, че ще го направи.
Накратко
Пресгрупа "Монитор" купи 95% от капитала на "Център НИЕРА" ЕАД, в чиято сграда в момента се помещават редакциите на вестниците "Монитор" и "Планета Спорт". Приватизационният договор беше подписан през миналата седмица от управителя на пресгрупата Петьо Блъсков и министъра на икономиката Петър Жотев. Цената на сделката е 1.8 млн. долара, като 50% от нея бяха преведени по банков път в деня на подписване на договора, а останалата част ще бъде платена в срок до 25 дни. Петьо Блъсков влезе и в съвета на директорите на НИЕРА.
Националният съвет за радио и телевизия реши да издаде програмни лицензи за регионално разпространение по кабел и сателит в 14 региона на "Верея кабел", "Юниън телевижън" и "Демо", които са отстранили пропуските в документите си.
Дружеството за авторски права "Филмаутор" настоява парламентът да приеме поправка в Закона за авторските права и сродните права, с която да бъдат уредени авторските права на старите филми. От неправителствената организация подкрепят внесеното в Комисията по културата и медиите предложение авторските права да станат притежание на авторите им (сценарист, режисьор, оператор, автор на музиката и т.н.), а сродните продуцентски права - на Националния филмов център, който е държавна институция. В момента всички права на български филми, произведени до 1993 г., са собственост на "Бояна" ЕАД. От "Филмаутор" обясняват, че поправката трябва да бъде приета, преди киноцентърът да бъде приватизиран. Според тях филмите са включени в капитала на дружеството и не е редно правата върху тях да станат притежание на частна компания. От "Филмаутор" имат предложения и за стимулиране производството на български филми и са подготвили свои идеи за поправки в Закона за радиото и телевизията в тази връзка.
Председателят на НСРТ Александър Томов и секретарят на съвета Иво Драганов са предложенията на медийните експерти за членове в комисията по чл.45 от Закона за далекосъобщенията, известна като комисията "Костов", която ще предложи на правителството кой да бъде собственикът на третата национална телевизия. В Държавната комисия по далекосъобщенията вече се продават документи за конкурса. Сред първите, които са закупили конкурсните книжа, са "Диема вижън" и "Антена България".
В училището "ПроМедиа" започна обучението на първите десет журналисти и четирима оператори, избрани за работа в новините на BTV. Преподавател на бъдещите кадри в канала на Мърдок е американският проф. Сам Суан от университета в Тенеси. Сред първите, подбрани от "Снелинг", са журналисти от "Евроком", "Канал 3", "Нова телевизия", БНР, БТА, вестник "Демокрация", радио "Експрес", радио "Дойче веле", ELA Studios (Ню Йорк). Обучението ще продължи три седмици и включва уроци по продуцентство на новини, репортерско майсторство, водене на новинарски емисии.
НСРТ реши, че ефирните радиостанции, които подготвят програми от курортите по време на летния сезон, могат да излъчват туристическа информация на различни езици. Емисиите на чужд език обаче не трябва да са повече от 40% от информационните предавания. Преди това те трябва да уведомят медийния съвет с писмо.
Трудният път от бацилус булгарикус до евростандартите
Европейските изисквания са справедливи, но строги, а вътрешният пазар - стабилен, но свит
Мара ГЕОРГИЕВА
Разказват, че един японец след като опитал българско кисело мляко, толкова се прехласнал, че се изцапал. Поискал кърпа, за да се избърше. И после си я занесъл в Япония. Така бил пренесен прочутият лактобацилус булгарикус в страната на изгряващото слънце. Днес японците произвеждат над 200 000 тона йогурт годишно по български лиценз. А от три години обучават наши специалисти по силата на междуправителствен проект за развитие на млечно-киселите продукти в България.
През 1988 г. у нас е имало 650 хил. крави, 10 200 биволици, 5.370 млн. овце майки, отчита статистиката. В последните десет години множество ликвидатори, фуражни кризи, суши и прочее бедствия принудиха селските стопани да изколят стотици животни. През 1997 г. кравите у нас са 358 хил., биволиците - 7000, два милиона са овцете майки. В последно време има символично увеличаване на броя на животните (с 10-30 крави например). Тези, които все още се занимават с животновъдство, правят това по най-примитивния начин. В около 97% от стопанствата се отглеждат от една до пет крави, показват статистическите данни. В развитите страни подобен род занимания се наричат хоби. В крайна сметка символичният брой на стадата, продуктивността им и аборигенните породи повлияха с пълна сила върху количеството и качествата на суровото мляко, а оттам - и на млечните продукти.
Стана традиция всяка пролет и есен млекопроизводители и млекопреработватели да се замерят с мълнии. Потокът от взаимни обвинения е свързан или с изобилие, или с недостиг на сурово мляко (в зависимост от сезона). Количествата влияят на изкупните цени и в резултат ту животновъдите изливат на улицата мляко в знак на протест, че литърът е по-евтин от бутилка минерална вода, ту пък преработвателите се сърдят, че оскъдната суровина вдига цените на сиренето и продажбите намаляват. Всеки земеделски министър периодично се среща с представители на бранша (тази година това стори и премиерът), за да ги кандардисва да се споразумеят. По света подобна дандания е непозната, показва практиката. Преработвателите имат постоянни доставчици на мляко, с които сключват целогодишни договори. Така цената не пада под определени граници. У нас "Данон" работи на този принцип. "Фирмата изкупува мляко по фиксирани, рамкови цени, не от събирателни пунктове, а от големи ферми, регистрирани по Закона за ДДС. Всеки ден наши цистери пътуват от столицата до Бургас и Исперих например и обратно. Фермерите могат да получат с около 30% над договорената изкупна цена, ако млякото отговаря на определени критерии за качество, защото получават бонуси за всеки литър качествена суровина. Фирмата ги подпомага всячески - с хладилни съоръжения, обучение, препарати, семенен материал", казва Ивайло Дачов, пресаташе на "Данон". За качествено мляко плащат по-скъпо и от "Млечен път" - Нова Загора, но общият подход на фирмите у нас е да се купува всичко от събирателните пунктове в селата. Хилядите земеделски стопани, пръснати в цялата страна, принуждават преработвателите да навъртат стотици километри всеки ден в търсене на суровина. А хигиената в изкупвателните пунктове и липсата на хладилни съоръжения са все критични точки, които отдалечават българските млечни продукти от европейските стандарти.
"В страната има мощности за преработка на 2.5 млрд. литра мляко годишно, работи се с около 20% от капацитета", коментира Траян Халаджов, председател на Националната млечна асоциация. Някога 50 държавни предприятия, наричани популярно Сердики, произвеждаха под шапката на СО "Млечна промишленост". Възможностите на всяко дружество бяха съобразени с количеството мляко, добивано в региона. След 1990 г. много от преработващите предприятия залиняха в очакване на новия собственик, а хората се чудеха дали си купуват кисело мляко или айрян. В първия ден на 1994 г. започна производството на "Данон". Французите дойдоха със самочувствие, опит и инвестиции. Посрещнаха ги неверие, интриги и дискриминация - тяхното мляко се облагаше с ДДС например заради проблеми с българския държавен стандарт, докато останалите преработватели бяха освободени от налога по това време. И този бранш не остана чужд на измамите. Определени люде наемаха селска къща, измазваха я и тръгваха да събират мляко с уверението, че имат изгоден договор за износ на сирене. Селяните предаваха суровината на доверие. Така нареченият преработвател правеше 50-ина тона сирене, да речем, изнасяше го зад граница и изчезваше, без да се разплати с животновъдите.
Голяма част от бизнеса е в сянка, алармираха неотдавна производители. Налице са много фирми, които не плащат данъци, не начисляват ДДС, не се занимават с фактури и контролни органи. Сирене се прави в гаражи, мазета, бараки. "Произведеното през миналата година мляко е 1650 млн. литра, а статистиката отчита, че е преработена около една четвърт от това количество. Това значи, че само 25% от произведената продукция е официално регистрирана", пресмята Георги Георгиев, председател на Асоциацията на млекопреработвателите у нас. Неотдавна масирана проверка на контролните органи в цялата страна затвори 187 от 596 обекта. Инспекторите издадоха 307 предписания. Някои от обектите ще бъдат въведени в действие, след като изпълнят нормативните изисквания.
Най-големият проблем и за този бранш е ниската покупателна способност на хората. Специална анкета показала, че 35% от хората ограничават потреблението на мляко и млечни продукти поради финансови причини, цитира резултатите от проучването Траян Халаджов.
В най-добрите години износът на българско сирене и кашкавал достига до 30 000 тона годишно. Множество фирми след 1990 г. се втурнаха да предлагат навън млечни продукти, които бяха откровени боклуци. За това съдейства и една мистерия. Писмо до Европейската комисия с неизвестен подател предложи да отпадне българският стандарт за овче сирене ИМА-1, с който се удостоверяваше, че това е българско саламурено сирене, произведено от чисто овче мляко. Брюксел премахна стандарта. Всички сирена бяха обединени в една квота, независимо от какво мляко са произведени. Мнозина преработватели смесиха овчето мляко и се втурнаха да продават зад граница ...овче сирене. Вкусът на западните купувачи бе поставен на изпитание и доверието им бързо се изпари. През юли 1997 г. проверка на еврокомисари захлопна вратите на западноевропейския пазар пред родните износители. Проверяващите останаха изумени от хигиената (по-точно от липсата й) във фирмите, от хлебарките в празните тенекиени кутии, от свободно разхождащите се хора в стерилни помещения.
Специална директива на ЕС определя кой и при какви условия може да предлага млечни продукти в общия пазар. Поставя се задължителното изискване например млякото да се изкупува само от ферми с най-малко 15-30 крави (само мечта засега). Иска се всички животни да бъдат маркирани (тук сме сравнително добре с отчетите). Необходимо е съдържанието на бактерии в суровото мляко да се движи в определени граници (нерядко то надхвърля 3-4 пъти допустимите европейски норми). Трябва да се водят всеки ден дневници, в които да се записва откъде колко мляко е изкупено (неизпълнимо задължение предвид броя на събирателните пунктове). Поставят се специални изисквания за сградите, подовите настилки и уредите (утопия за мнозина предвид размера на инвестициите). Има регулации и за технологичния процес - определени градуси за пастьоризацията на млякото например (в противоречие с нрава на българина, който гледа да икономиса електричество, ако може). Мъжете да са без мустаци, а ако ги има - да не стигат по-надолу от края на горната устна, искат европейските комисари. И така нататък.
Едва тази година три наши фирми ("БГ Фабрика 12" - Белово, "Филипополис" - Пловдив, "Кондов Екопродукт" - Старо село, Ловеч) получиха лиценз за износ в Евросъюза. Квотата, която ни е отпусната, със сигурност ще остане неизпълнена, предричат специалисти. Защото капацитетът на тези фирми не е достатъчен. "Нашите продукти от краве мляко не са добре дошли за износ. Те са стари като продукти, като опаковка, трудно се поддават на оразмеряване. Поради качествата на суровото мляко не може да се гарантира продукт с трайни характеристики", преценява Траян Халаджов.
Българският патент - в Червената книга?
Само за чревоугодници
Източник - GFK - България - Институт за маркетингови изследвания.
Спортът свързва търговската марка с успеха
Организирането на състезание вдига имиджа и косвено повишава продажбите
Боряна ГЕНЧЕВА, Елеонора ГУНЧЕВА
Бизнесът наложи спорта като сфера за реклама на търговските марки наред с телевизията и печата, макар и на задната редица. В международен план компаниите по традиция властно използват спорта, когато въвеждат, утвърждават и поддържат продуктите си на пазара. В България тази практика сега се привнася отвън и възможностите й са в процес на осъзнаване.
Какво фирмата може да очаква от рекламата чрез спорт? Какви са тънкостите й? И каква е практиката?
Рекламата чрез спорт е част от така наречената имиджова реклама, която създава облика на търговската марка и я популяризира. Остават излъгани онези, които очакват в резултат пряко да скочат продажбите им. "Чрез имиджовата реклама се очертават някои от качествата на марката. Тя става по-позната, потребителите я свързват с определена емоция, чувстват я по-близо и у тях се изгражда лоялност към нея. Консумацията се повишава индиректно", обясниха от "Нестле".
Търговските марки търсят чрез спорта внушението за успех, динамика, активност и състезание. "В спорта личностите и успехът са много по-изразени, отколкото в която и да е друга сфера от живота. Достатъчно е тенисистът Евгений Кафелников да каже след победата, че отива да пие бира "Хайнекен", за да слее светкавично успеха с търговската марка. Фенът започва да се чувства победител, когато си отвори бутилка от същата марка", обяснява Явор Тодоров, представител на "Хайнекен".
Ник Икономов от представителството на "Самсунг" в България прави следното разграничение: "Чрез спорта се рекламира име и се влагат средства, за да се получи позитивна емоция. При реклама в медиите се рекламират продукти и парите се дават, за да се получат пари."
Решилите да правят имиджова реклама чрез спорт у нас се сблъскват поне с два проблема. В България отборите, спортистите и дори спортовете не винаги са символ на добра култура. От фирмите коментират, че затова при спонсорирането им трябва да се прибягва внимателно. Друга трудност е несигурността на спортните структури. Организацията на турнир с награден фонд 120 000 долара например беше провалена, защото съответната федерация се разпадна.
Решението в кой спорт да се рекламира международната търговска марка обикновено се взема от корпорацията-майка и е единно за всички държави, в които присъства. За пазари като българския, на които чуждестранните производители в момента завоюват позиции, свободата да избират гъвкаво имат и местното представителство и/или дистрибуторът. Често изборът на спорт се предопределя от характера на самия продукт. Например "Нескафе", чиито продажби имат пик през зимата, предпочита сноуборда и ските. Минералната вода "Девин" спонсорира плажния волейбол. Нерядко у нас рекламният спорт се определя и по лични сантименти.
Най-често при спортната реклама фирмите искат посланието им да достигне до максимален брой потребители. Смята се, че спрямо европейския потребител тази цел се постига най-добре чрез футбола, тениса, леката атлетика, баскетбола и бокса. Данните са от Министерството на икономиката, което прибягна до телевизионния канал "Евроспорт", за да рекламира българския туризъм.
Друг популярен начин за постигане на масовост са кросовете. "Пепси кола" например спонсорираше Деня на предизвикателството, а "Кока-Кола" подкрепяше маратона на София. "Самсунг" организира фестивали на бягането в 12 източноевропейски страни. Освен това южнокорейската фирма обвързва марката си и с конния спорт. Масов ефект може да се постигне и чрез реклама в група от спортове. Пример е "Хайнекен", която през последните години в България спонсорира от футбола до латинотанците през канадската борба и леката атлетика наред с корпоративно избрания тенис.
Така наречените маркетингови спортове са доста обсебени от търговците и това стеснява ефекта от рекламата в тях. Пример са многобройните реклами на бира при футболно събитие, които се сливат в съзнанието на зрителя. Рекламни специалисти твърдят, че при подобна пренаселеност по-голям ефект може да се постигне с реклама в по-малко популярен спорт. Нестандартен избор направиха представителите на натуралната газирана напитка "Сънкист", които, влизайки в България, организираха състезание по катерене на изкуствена алпийска стена. Търсехме нещо по-различно като проява, за да предизвикаме по-голям интерес, тъй като пазарът на безалкохолни напитки е много наситен, обясни Цветелина Бориславова от представителя на "Сънкист" за България.
Фирмите, решили да рекламират в спорт, предпочитат да дават парите си за състезания. По-малко популярна е рекламата чрез отбор. "Ако търговската марка е изписана върху фланелките на тим А, тя със сигурност ще отблъсне почитателите на тим В, обяснява причината Явор Тодоров. Принцип на корпорацията в международен мащаб е да спонсорира само събития. При това "Хайнекен" се включва в крайната им фаза - тогава най-добрите спортисти полагат най-големи усилия. Когато фонът на спортните страсти е логото на "Хайнекен", внушението е, че бирата е с високо качество, а посланието е - ние сме шампионът.
Най-показателен за влечението на големите международни компании към състезанията е фактът, че спонсорствата на олимпиадите и на световните първенства са откупени за години напред. В България част от федерациите и спортните клубове осъзнават тази възможност за финансиране и с променлив успех търсят спонсори за утвърдени събития. Често обаче шефовете им са твърде меркантилни в исканията си. Това е една от причините представителите на търговските марки да предпочитат да организират спортни прояви под своя егида.
Компаниите, избрали да инвестират в отделен спортен тим, предпочитат националните отбори. Така посланието им стига до най-широк кръг потенциални клиенти. Най-популярното изключение от това правило е спонсорството на "Роял кейк" за волейболния клуб "ЦСКА". Президентът на клуба Петьо Петков обяснява причините за фирмения избор така: "Името на ЦСКА навън е доста познато. Като направим силен отбор, който да участва в Купата на европейските шампиони, ще се появим по възможно най-евтиния начин в чуждестранните медии. За нас това е от огромно значение, тъй като "Роял кейк" продава продукцията си и извън страната. С по-малко средства ефектът ще е по-голям."
Набира скорост и използването на български спортисти като рекламни лица на фирми. Олимпийската шампионка в скока на височина Стефка Костадинова рекламираше киселото мляко "Данон", Йордан Лечков беше лице на уиски, а Екатерина Дафовска свърза образа си с хладилниците "Мраз". Рекламни специалисти смятат, че има какво още да се иска в това отношение. Трън в очите им например е фактът, че вместо някой елитен спортист лице на Българския спортен тотализатор (една от най-богатите фирми у нас) е булдогът на тото-шефа.
Рекламни агенции убеждават, че организирането на собствено спортно събитие е добър изход за компании с ограничени рекламни бюджети. Така те попадат в медиите, без да им се налага да плащат за печатна или телевизионна реклама.
Фирменото спортно събитие обикновено се отразява в репортаж от около 30 секунди в телевизионните новини, обясняват от "Реал спорт". Тези секунди в най-гледаното тв време струват 11 хил. марки. Ефектът от събитието се умножава, защото освен по телевизията, то се споменава по радиото и попада във вестниците. Така марката навлиза по естествен и евтин път на пазара.
Организирането на собствено състезание в даден спорт има плюсове и пред излъчването на заставки по време на международно събитие в същия спорт. Рекламните тарифи по време на международни първенства надвишават с пъти обичайните. Хвърлят се много пари, а има процент на "празна" (нецелева за компанията) аудитория, обясниха от "Нестле".
Изследвания за познатостта на марката "Роял кейк" са показали, че тя е много по-популярна благодарение на ЦСКА, отколкото на всички останали рекламни канали. Затова от "Роял фуудс" са решили, че волейболът занапред ще заема първо място в рекламните им бюджети, в комбиниция с медийна реклама.
Дилемата тв реклама или реклама чрез спорт е донякъде измислена. Всеки търговец, който може да си го позволи, би рекламирал по всички възможни канали. Ограниченият рекламен бюджет му налага да избира. Ефектът от половинчатия избор обаче също не е пълен.
Философията ни е, че инвестицията в спонсорство е успешна само ако е част от цялостна стратегия", казва Стоян Стоев, маркетинг-директор на "Интербрю". Бирата "Каменица" например не само спонсорира националния отбор по футбол, но и улеснява тв излъчвания на проявите му.
Срокове
Държавен вестник
Средно по двама души и половина обитават едно жилище
Над 92% от апартаментите в страната са частни
Средният брой на лицата, обитаващи едно жилище, към 31 декември 1999 г. е 2.38, сочат данните на Националният статистически институт. На 3 447 077 възлиза жилищният фонд в страната към края на миналата година, като от тях 3.188 млн., или 92.5%, са частни, а останалите са собственост на държавата и общините. За една година (1999 г.) броят на частните апартаменти е нараснал с 8000, докато жилищата, построени с държавни или общински средства, са едва 1000 броя. За първи път от 1995 г. насам статистиката отчита увеличаване на новопостроените жилища в страната. Сравнено с миналогодишните данни увеличението е с 80%. Това обаче се дължи на тенденцията инвеститорите да се ориентират към довършителни работи по започнали минали години градежи, а не изграждане на нови жилища. За това говори и намаляването на броя на издадените разрешение за строежи, които през 1999 г. са със 17% по малко спрямо предходната година. В частният сектор те са 5149, докато в обществения (с основен инвеститор държавата и общините) броят им е едва 401.
Любопитен е фактът, че на глава от населението през миналата година се падат по 17.50 кв.м жилищна площ. За сравнение - през 1990 г. жилищната площ на човек от населението е била 16.4 кв.м. В момента най-нашироко живеят хората в Перник и Видин, средната стойност на застроената площ на всеки жител е над 22 кв.м. За разлика от тях софиянци се оказват доста притеснени по отношение на жилищната площ, тъй като на всеки жител на столицата има средно по 15 кв.м.
Средният брой жилища на 1000 души от населението към края на миналата година е 421. Този паказател се увеличава непрекъснато през последните девет години, сочат още данните на статистиката. Рекордно висок е той в района на град Перник, където на всеки 1000 жители има 567 построени жилища. Подобни високи стойности статистиката отчита единствено в София-окръг - 559. По този показател най-малко изградени жилища има в Благоевград, където на всеки 1000 души се падат по 341 апартамента, а всяко едно жилище се обитава средно от трима души.
Еврото отново разочарова пазарите
Доларът продължава да заздравява позициите си спрямо останалите водещи световни валути
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Движенията на валутните пазари през изминалата седмица подновиха опасенията, че единната европейска валута все още не е минала най-лошия си период. Представянето на еврото разочарова инвеститорите, които бяха заложили на повишаването на курса му. Абсолютният минимум от 88.44 цента, достигнат през май, беше определен като дъното, като последвалото доста силно оттласкване от него бе създало оптимистична нагласа за позициите на слабата европейска валута. От около две седмици обаче се наблюдава подновяване на агонията й. Проблемът при еврото се свежда до това, че курсът му се детерминира по-силно от данните за американската икономика, отколкото за европейската. Тази тенденция, преобърнала се за известно време, отново започва да се очертава.
Забавянето на темпа на икономическия растеж на САЩ е фундаменталният фактор, стоящ зад скорошното отслабване на долара. Скорошните данни обаче сигнализират за "меко кацане", което подкрепя щатската валута. Данните за заетостта от миналия петък попадат в тази категория. Броят на заетите в промишления сектор през юни е нараснал едва с 11 000 при прогнози за 245 000. Оттам намалява вероятността за покачване на лихвените равнища в САЩ на заседанието на Федералния резерв през август. Тези данни оказаха натиск върху еврото, което само за четири дена загуби 2% от стойността си спрямо долара.
Сред основните фактори, обуславящи възобновяването на низходящото движение на европейската валута, освен данните за американската икономика е и нарастването на поглъщанията на американски от европейски компании, което стимулира търсенето на долари. По данни на J.P. Morgan Securities са обявени подобни сделки на стойност 10 млрд. долара, които още не са финализирани. Междувременно швейцарската банка UBS AG, третата по размер на активите банка в Европа, обяви, че ще закупи американската брокерска компания Paine Webber Group Inc. Вследствие на тази новина швейцарският франк загуби 1.3% от стойността си спрямо долара. Deutsche Telekom също планира трансатлантическо разрастване, водейки преговори с няколко американски телекомуникационни компании. Подобни сделки силно биха увеличили дефицита на преки чуждестранни инвестиции в евро-зоната, чийто размер има ключово значение за стабилността на валутата.
Доларът беше подкрепен и от възходящото движение на американските борсови индекси. Силни финансови отчети за редица технологични компании като Yahoo, Motorola дадоха мощен тласък на индекса Nasdaq, чието равнище при затварянето в четвъртък за първи път от средата на април беше по-високо от 4100. Акциите на традиционните компании, включени в индекса Dow Jones също се котираха при високи нива. Всичко това подкрепи долара спрямо останалите водещи световни валути. В четвъртък еврото падна до най-ниското си ниво от около месец - 93.26 цента, като оптимизмът за стабилизиране започва да отслабва. Еврото не получи подкрепа от данните за прираста на БВП в евро-зоната за първото тримесечие. Покачването от 0.9% спрямо предходните три месеца и от 3.4% на годишна база надхвърли очакванията, но не преодоля песимистичното настроение.
Доларът продължи да заздравява позициите си и спрямо японската йена. Все повече намалява вероятността за скорошно покачване на лихвените равнища в Япония, които в момента са близки до нула. Срещата на Г-7 в събота завърши без яснота относно мнението на финансовите министри на водещите в света индустриални държави за това кога ще е най-уместно японската централна банка да повиши лихвите в страната. Общото настроение според анализаторите обаче е за изчакване с предприемането на подобна стъпка. Така все по-малко вероятно става вземането на решение за покачване на лихвите на заседанието на Bank of Japan на 17 юли. Тази вероятност допълнително се понижи и след като в сряда една от водещите японски вериги магазини Sogo обяви фалит. Така последвалият пробив на долара на равнището от 108 йени не беше изненада. Щатската валута успя да се качи до 108.46, най-високото ниво от месец и половина. По-нататъшно покачване беше предотвратено от поръчките за продажба на ниво от 108.50 йени, заложени от японските износители. По-късно последва спад до 106.95 йени, което в голяма степен беше следствие на силния спад на еврото спрямо йената. Масирани продажби на евро срещу йени понижиха курса на европейската валута от около 102.30 до близо 100 йени. Големите залози на взаимни фондове в полза на долара повишиха курса му отново до около 108 йени.
На БФБ - София: рекорден оборот и рекорден спад в цените
"Елана" загуби най-малко
От началото на инвестиционната игра до сега не е имало толкова голямо обезценяване на средствата, вложени в акции. Всички участници в играта загубиха средно 6-7 % от стойността на портфейлите си, тъй като спад на цените на акциите имаше при почти всички дружества. Рекордният оборот през изтеклата седмица се дължи на изтъргуваните големи пакети акции на ОЦК АД, "Бентонит" АД, "Металик" АД и "Трансстрой - Варна" АД. Дружествата, включени в играта, се търгуваха слабо. Най-много поевтиняха спрямо предишната сряда акциите на "Булгартабак холдинг" АД - с 31 %, на "Кремиковци" АД, "Нефтохим" АД, "Полимери" АД и "Софарма" АД - с 15 %. Нарастване с 22% има само при "Химко" АД.
ДЦК и ЗУНК и през тази седмица леко поскъпнаха. Затова инвестиционните съветници, имащи в портфейлите си по-голям относителен дял от тези финансови инструменти, загубиха по-малко. Начело е "Елана", следвана от "Бетакорп" и "Брибанк".
В редакцията на вестник "Капитал" се получиха забележки от страна на участници в играта, че ИП "Булброкърс" АД и вестник "Капитал" са свързани лица. Заявяваме, че "Капитал" не е толерирал никого от участниците и правилата са еднакви за всички. Въпреки това управителният съвет на "Булброкърс" АД реши да прекрати участието си в играта с цел да се запази добрият тон и удоволствието, което една игра трябва да носи.
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 г. десет инвестиционни посредници ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
Участниците ще имат възможност да избират измежду всички възможни финансови инструменти, които отговарят на две условия - да са достъпни до широката публика и да имат точно определена пазарна цена. В тази група влизат:
Поради големия брой акции, регистрирани на БФБ, и ниската им ликвидност изборът се ограничава до най-големите 30 (включени в индекса "БФБ Уорбърг 30") и тези на официалния пазар на БФБ (с уговорката, че към тази група присъединяваме и дружествата от "БТ холдинг"). Като цяло списъкът е отворен и могат да бъдат предлагани и други инструменти, които отговарят на горните изисквания. Добавянето ще става само след изричното съгласие на всички участници.
Обхващат се само инвестиции в страната, т.е. такива, които искат изнасяне на валута, засега не се приемат. Поради изискването за пазарна цена отпадат например компенсаторните записи и всякакви частно пласирани облигации (като тези на "Доверие" например). Отпадат също и брейди-книжата поради невъзможността физически лица да участват и поради високата минимална цена на купуване.
Всеки участник разполага с 10 хиляди нови лева в първата седмица на годината и изпраща своето първоначално разпределение, което ще има право да променя веднъж месечно, отново с изчисляване на разходите. Всяка следваща седмица в сряда се изчислява текуща пазарна цена на портфейла и постигната доходност от началото на годината. Изчислява се нетна доходност, т.е. приспадат се транзакционните разходи по всяка отделна сделка. Вестник "Капитал" ще публикува всяка седмица разпределението на портфейла на първите пет участници и неговата реална пазарна стойност в левове към деня на приключване, т.е. сряда. Всички портфейли могат да бъдат намерени в Интернет-страницата на в."Капитал" (www.capital.bg).
Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
Симитис и Костов ще обсъждат българо-гръцки проекти
Министър-председателят на Гърция Константинос Симитис пристига на еднодневно работно посещение в България на 18 юли.
Гръцкият премиер и българският му колега Иван Костов ще се срещнат в Пловдив. Програмата на посещението предвижда двамата министър-председатели да обсъдят в разговор на четири очи въпроси за двустранното сътрудничество между България и Гърция, както и проблеми, свързани с положението в Югоизточна Европа. Очаква се специално внимание да бъде отделено на изграждането на някои инфраструктурни обекти и на съвместни българо-гръцки проекти в сферата на транспорта, енергетиката и телекомуникациите. По време на посещението Иван Костов и Константинос Симитис ще подпишат и допълнителен протокол към Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата на гражданите, с което документът ще бъде приведен в съответствие с европейските правни норми.
Програмата на Симитис включва посещение в Стария град в Пловдив, в Бачковския манастир и разходка в Пампорово.
Накратко
Първи и втори енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат спрени до края на 2002 г. От 2003 г. започва извеждането им от експлоатация, което ще продължи 50 години. Това съобщи през изминалата седмица директорът на дирекция "Ядрена енергетика" в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) Антон Иванов, след като правителството прие стратегически план за изпълнение на споразумението от 29 ноември 1999 г. между България и Европейската комисия (ЕК) относно АЕЦ "Козлодуй". Междуведомствена комисия, ръководена от председателя на ДАЕЕР Иван Шиляшки, ще преговаря с ЕК по конкретните механизми за използване на отпуснатите от комисията безвъзмездно 200 милиона евро, съобщи г-н Шиляшки. Средствата ще се използват за модернизиране и стабилизиране на българската енергийна система, за изграждане на хранилище за сухо съхранение на ядрените отпадъци, програми за енергийна ефективност и опазване на околната среда.
Стратегия за стимулиране на вътрешния капиталов пазар и намаляване на външния дълг предложиха от холандската банка Ай Ен Джи - Барингс (ING-Barings) на българското правителство. Предлаганата стратегия ще помогне за намаляване на българския външен дълг с до 10% и за замяната на външен срещу вътрешен дълг, като така ще се намали негативното влияние от валутнокурсовите колебания. Стратегията предвижда също да се осигури възможност за инвестиране от страна на пенсионните фондове на вътрешните капиталови пазари и подобряване на достъпа на фирмите до финансови средства.
През изминалата седмица Надежда Михайлова взе участие в петата среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа, която се проведе в Охрид. Теми на разговорите бяха съществуващите огнища на напрежение в СР Югославия, както и постигнатото по линия на пакта за стабилност. По време на разговорите бе подчертана необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството с цел постигане на стабилност в региона. Като основна цел на форума беше подчертано създаването на условия за нормално провеждане на парламентарни избори на есен с участието на всички етноси в тях.
Председателят на Народното събрание Йордан Соколов се срещна в края на миналата седмица с тридесет и пет представители на църковното настоятелство на българските православни църкви в Истанбул. Те са на поклонническа обиколка из българските манастири от 12 до 19 юли, но използваха възможността да се срещнат и с български политици и държавници. На срещата в парламента цариградските настоятели поискаха съдействие за реставрацията на българската църква "Св. Стефан" в града на Босфора. Йордан Соколов изрази надежда, че в бюджета за следваща година ще се намерят известни средства за тази цел. Църковните настоятели помолиха също и за съдействие от парламента за промяна в турското законодателство, което им позволява да наследяват имоти, но след това нямат право да ги продават.
Три момичета от Вълчидол бяха зверски убити
Три непълнолетни момичета от варненското село Вълчидол бяха намерени заклани в училищния двор миналия вторник. Тринадесетгодишната Анастасия Вълчева, Ралица Димова на 15 години и 17-годишната Галя Иванова са намерени от училищната чистачка с прерязани гърла. Трите деца са от ромски произход. Няколко часа след трагедията бил заловен заподозреният в убийството Георги Йорданов, на 22 години, от същото село. Той имал връзка с Галя, но се били разделили. По обувките му са намерени следи от кръвта на жертвата. Според свидетелски показания момичетата отишли до своя приятелка да вземат някаква книга и не се върнали. Георги бил също със свои приятели, с които се разделил. Предполага се, че той се е срещнал с бившата си приятелка, с която се е скарал и я убил. След това догонил двете момичета и ги ликвидирал, за да няма свидетели на престъплението му. Тази версия тепърва ще се доказва от криминалистите. Все още не е намерен ножът, с който са нанесени множество рани по телата на момичетата.
Компенсаторните записи започнаха да се търгуват на стоковата борса
В четвъртък на Софийската стокова борса (ССБ) се проведе първата сесия за търговия на компенсаторни записи и земеделски компенсационни бонове. С това се даде началото на нов опит за стимулиране на търговията на тези непарични платежни средства, която досега се водеше главно от инвестиционни посредници. Създаването на централизиран пазар с явно обявяване на офертите ще спомогне за съживяването на търговията и ще даде по-голяма възможност за постигане на реални цени на тези инструменти, които сега, особено в провинцията, се определят като твърде ниски. Всичко това обаче е вярно само със забележката "при равни други условия", защото ситуацията около бъдещето на тези книжа е толкова неясна, че никой не може да каже дали след една година те няма да са просто непотребни хартийки, или пък ще носят гордото име държавни ценни книжа.
Макар че на първата сесия не се стигна до сключването на сделка, бяха дадени две оферти купува за компенсаторни записи, като цената достигна 13.15 лв. за 100 лв. номинал. Подадена бе и една оферта продава за компенсационни бонове на цена 14.10 лв. "Приятно съм изненадан от офертите, самият аз бях по-голям песимист", каза изпълнителният директор на ССБ Христо Миленков. Според неговите очаквания през първите дни няма да има сериозни сделки, тъй като хората все още не са запознати с новия пазар и поръчките ще са малко. Търговията на борсата започва за шестмесечен пробен период и при успех ще бъде продължена. Тръжни сесии ще има както в София, така и в 13-те регионални центъра на борсата, където се очаква да се концентрира търговията със земеделски компенсационни бонове. За всяка сключена сделка борсата ще взема по 0.1% комисиона.
Сделките на борсата ще могат да се сключват само от лицензирани брокери, членове на ССБ, преминали през специален курс на обучение за търговията с тези платежни инструменти. Срещу такса от 400 лв. до търговия ще бъдат допускани и непостоянни членове на борсата, които ще трябва да посочат свой брокер, като за него ще важат всички изисквания за този пазар. Брокерите ще бъдат упълномощавани от продавачите и купувачите и ще могат да осъществяват всички необходими за извършване на сделката операции, включително и вписването на прехвърлянето на боновете в съответната регионална поземлена комисия. При сключването на всяка сделка ще се следва точно определена процедура. Първо продавачът ще трябва да попълни специален фиш с данни за книжата, които продава, мястото на издаване и количеството им. Този фиш ще е неразделна част от договора за продажба и ще служи като доказателство за това коя емисия е продадена, в случай че съответният брокер продава няколко различни емисии. След това купувачът ще трябва да прехвърли договорената сума по клирингова сметка на борсата и едва след това ще може да се извърши прехвърлянето на собствеността на записите и вписването на продажбата в регистъра на институцията или районната поземлена комисия, която ги е издала. Последният етап от сделката ще е прехвърлянето на парите от клиринговата сметка на борсата по сметка на продавача. "Така се гарантира сигурността на двете страни и се избягва опасността от измами", заяви Миленков. Единственото ограничение при търговията на борсата е, че ще могат да се продават само цели купюри.
От борсата разчитат най-вече на търговията с поземлени компенсационни бонове както поради най-големия дял, който те имат сред всички подобни инструменти, така и поради предстоящите търгове за продажби на земи от държавния поземлен фонд. По данни на земеделското министерство към момента са издадени бонове за около 1.3 млрд. лв. Проблемът с тяхната търговия е, че те се издават от общинските поземлени комисии, общо 273 на брой, и прехвърлянето им може да става единствено в съответната комисия в присъствието на двете страни по сделката. Новата процедура на борсова търговия ще позволи чрез нотариално заверено пълномощно от купувача на името на брокера на продавача да се избегне необходимостта от отиване на място до общината, тъй като всички операции ще се извършат от брокера. Ако този механизъм проработи, той ще бъде в полза най-вече на собствениците на компенсаторни инструменти, защото ще даде възможност за създаване на по-прозрачен пазар и съответно по-справедливи цени за тези непарични платежни средства.
Шест месеца свободно падане
Първата половина на 2000 г. се оказа най-големият шок за българския капиталов пазар и надмина и най-мрачните очаквания на анализаторите. Практически нулев инвеститорски интерес, липсата на големи и активни играчи, както и на привлекателни дружества, доведоха до постоянно падане на цените на големите компании, които в последните седмици една след друга достигат най-ниските си регистрирани нива досега. Тенденцията за отслабване на интереса, която съществуваше още миналата година и бе дълбоко заложена в самата същност на капиталовия ни пазар, продължи да се проявява, и то все по-осезателно чрез намаляване на седмичните обеми, броя търгувани акции и позиции.
От началото на годината индексът "БФБ София - Уорбърг", който отразява движението в цените на тридесетте най-големи дружества на борсата е, спаднал с 40.9%, а индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация - с 46.2%. Най-голям принос за този спад имат акциите на най-големите компании. Цените на "Солвей - Соди" и "Нефтохим", двете дружества с най-голяма пазарна капитализация, са паднали с 52%, тези на "Булгартабак холдинг" и "Благоевград БТ" - съответно с 34% и 27%. Най-силно са пострадали книжата на фармацевтичните дружества, които са паднали средно с 42%, като при "Балканфарма" - Дупница, спадът е 82%. Едновременно с падащите цени (и тъкмо заради тях) рязко намаляват търгуваните обеми акции. Докато в края на миналата година средно за седмица през борсата преминаваха между 1500 и 2000 акции на "Солвей - Соди" и Нефтохим, в средата на тази година обемите са се свили до около 500 броя. Положението при останалите компании е още по-неприятно, като при повечето от тях изобщо липсва търговия.
В момента е почти невъзможно да се привлече какъвто и да било външен интерес и само споменаването, че официалният индекс на борсата излиза веднъж седмично, е достатъчно да отчая и най-ентусиазирания портфейлен инвеститор, смятат участници на пазара.
Много анализатори предупреждаваха за подобно развитие още в края на миналата година и заявяваха, че търговията може да се съживи чрез активна позиция на държавата за развитието на капиталовия пазар чрез приватизация на големи и атрактивни предприятия и остатъчни държавни пакети през борсата. Оказа се, че дори и това действие, макар и приложено засега само за няколко дружества, не успя да доведе до желания резултат. И напълно естествено, след като предложените предприятия вече имаха мажоритарен собственик. А интересите на този мажоритарен собственик, особено ако е голяма чуждестранна компания, коренно се разминават от тези на дребните български акционери. Чуждата компания е заинтересована от покачване на цените на собствените си акции и насочва печалбите към своята централа, което коренно противоречи с интересите на портфейлните инвеститори.
Докато в края на миналата година очакванията на участниците за перспективите на пазара бяха все още положителни, сега състоянието е съвсем различно. Повечето не смятат, че ще има подобряване на положението до края на лятото и дори допускат още по-големи спадове в цените. Единствено в края на годината може да има някакво оживление, но без съществена промяна в самата структура на пазара нещата няма да се променят.
Лизинг
Лизингът е форма за предоставяне за ползване на стоки, оборудване или недвижимо имущество на едно лице, срещу което то заплаща на лизингодателя определено възнаграждение. Лизингът дава възможност за дългосрочно изплащане на лизингованата вещ и затова е широко използван при закупуване на оборудване и машини за предприятия.
Уреждането на отношенията между лизингодателя и получателя става чрез договор за лизинг, в който се уточняват условията и начинът на плащане, правата и задълженията на двете страни, условията за предаване на вещта след изтичане на периода или евентуалната й продажба. Договорът е винаги търговски независимо от качествата на договарящите се. Дава се за определен срок от време, не може да се отменя едностранно от една от страните и не може да се продължава мълчаливо след договорения срок.
Съществуват два основни вида лизинг - оперативен и финансов. Според Търговския закон при оперативния лизинг лизингодателят е собственик на предаваната за ползване вещ, докато при финансовия лизингодателят не е собственик, но по силата на договора се задължава да придобие от трето лице вещта и да я предостави за ползване на получателя. След изтичането на договорения срок стоката се връща на лизингодателя. Възможно е и прехвърляне на собствеността върху вещта по време или след изтичане на лизинговия срок. Данъчното законодателство дава по-различно определение за финансовия лизинг, според което при него задължително трябва да се съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизингованата вещ на ползвателя по време или в края на лизинговия период.
Поради дългия лизингов период във вноските на ползвателя се включва не само възнаграждението на лизингодателя за предоставената услуга, но и цялата амортизационна стойност на ползваната вещ. Така лизингодателят може да възстанови вещта или съответно разходите по нейното придобиване след изтичане на лизинговия период, когато тя е обикновено напълно амортизирана и негодна за по-нататъшна експлоатация.
Законът не определя максимален срок за договора за лизинг, което дава възможност за свободно договаряне между страните. Така при лизинг на движимо имущество лизинговият период може да достигне 10 - 15 години, а при лизинг на недвижимо имущество - 20 години. През този период лизингополучателят е само ползвател на вещта, но извършва за своя сметка всички ремонти и поддръжката по нея. При оперативния лизинг рискът от погиване на вещта е за сметка на собственика, докато при финансовия лизинг този риск се поема от лизингополучателя независимо дали собствеността е на него или не.
