Идеите за закон за спецслужбите се обърнаха на 180 градуса
Докладът за сигурността отново събуди дебата кой да управлява разузнаването
Йово НИКОЛОВ
Управляващите нещо не могат да улучат точните съставки на конструкцията, която трябва да сковат за тайните служби. Позициите и постановките за писането на спецзакон пак се промениха и се обърнаха на 180 градуса. Само допреди три месеца беше почти сигурно, че разузнаването, контраразузнаването, Националната служба за охрана, военното разузнаване и някои секретни служби на МВР ще бъдат в една обща структура и за тяхната координация ще бди министър. Миналата седмица стана ясно, че е много възможно да има отделни закони за всяка една от тях.
Темата за закони за тайните служби отново излезе на преден план, след като беше представен докладът за националната сигурност на България през 1999 г. На пресконференцията премиерът Иван Костов заяви, че ще бъдат приети нормативни актове за секретната информация, разузнаването, контраразузнаването и т.н. На същия брифинг директорът на разузнаването Димо Гяуров също каза, че трябва да бъде приет закон за службата му. По-късно и президентът се изказа по темата. Той посочи, че липсата на законова база не позволява на разузнаването да работи с пълен капацитет. И главният секретар на МВР Божидар Попов сподели, че новата концепция е да има отделни закони за всяка една от спецслужбите.
Дискусия за това, че трябва да има закон за тайните служби, всъщност няма. И експерти по националната сигурност, и шефове на служби, и бивши шпиони са на едно мнение - дейността на специалните служби трябва да бъде регламентирана с нормативен документ. В момента Националната разузнавателна служба функционира по силата на Указ № 152 от 5 февруари 1990 г., а Националната служба за охрана от своя страна е създадена с постановление през 1991 г. Военното разузнаване и контраразузнаването също работят по секретни вътрешноведомствени разпоредби. Единствено контраразузнаването работи "легално", тъй като неговата дейност е уредена в устройствения Закон за МВР. Иначе казано - всички искат да има закон, но на никой не му стиска да направи проект. Повечето шефове на спецслужби заявяват, че имат по няколко готови проекта, но не са наясно каква е концепцията на първите мъже в държавата. За устройството на спецслужбите и начина на тяхното функциониране трябва да има политическо решение, казват те. Останалото е въпрос на технология.
През декември миналата година премиерът Иван Костов заяви пред "Капитал", че законът за обществения ред и сигурността ще влезе в парламента до 31 юли 2000 г. Това очевидно няма да стане. Въпросният закон беше в напреднала работна фаза допреди месец, но някъде потъна. Преди десетина дни получих закона за обществения ред и сигурността от работната група и все още се запознавам с него, каза вътрешният министър Емануил Йорданов. Според него той трябва да бъде прецизиран, в проекта имало доста неща, които не се харесвали на вътрешния министър и трябвало да се изгладят.
Първоначалната идея на този общ закон за МВР и спецслужбите беше да бъдат разграничени видовете звена във вътрешното министерство. Неговата претенция е да урежда дейността на службите, които се занимават с обществения ред, и гражданската администрация и взаимодействията между тях. По-важна обаче беше втората част на проекта, която регламентира дейността и управлението на всички специални служби. Според проекта те ще бъдат поставени в една агенция със специален министър, който да координира дейността им. Идеята е заимствана (някои твърдят, че дори и копирана дословно) от Закона за специалните служби на Унгария, който пък е правен по подобие на германския през 1995 г. Сега, изглежда, намерението за обща шапка е отпаднала и се кове нов подход - всяка спецслужба със свой отделен закон. Според ген. Димо Гяуров това е логично, тъй като всяка подобна структура има своята специфика, а разликите в дейностите им са повече от приликите. Мнението на шефа на контраразузнаването е че всички специални служби трябва да имат еднакъв статут каквато беше първоначалната идея. Според ген. Атанасов трябва да се създаде такъв механизъм за управление на специалните служби, който да информира в еднаква степен премиера, президента и председателя на Народното събрание. Той вижда решението на този проблем във формулировката, която е записана за НСС в Закона за МВР - директорите на специални служби предоставят еднаква по обем и съдържание информация на тримата първи в държавата, включително и за дейността на службите, които ръководят.
Когато стане въпрос за контрол на специалните служби, винаги се вадят на показ символичните функции на президента и желанието на изпълнителната власт да узурпира цялата информация. Всъщност митът, че разузнаването и военните им колеги са на подчинение на Петър Стоянов, не е много точен. Президентът само назначава директорите, но той не може да определя приоритетите, нито да спуска бюджет на тези служби. И тъй като не ги контролира изцяло, е против изваждането на НРС и НСО от състава на Въоръжените сили, тъй като той е и върховен главнокомандващ на армията. По принцип Стоянов отстоява винаги позициите си по отношение на армията и специалните служби. В един по-ранен етап на промени в Закона за МВР имаше идея шефовете на специални служби да не се назначават по предложение на правителството и с указ на президента, както е сега, а директно от изпълнителната власт, но номерът не мина. Изглежда и на шефовете на НРС и НСО не им е угодно да бъдат демилитаризирани. Освен че техен главнокомандващ е президентът, който има петгодишен мандат, техните служители цял живот са под пагони и такава радикална промяна ги демотивира и плаши. Ако дейността им бъде уредена с отделни закони, вероятно те предполагат, че ще имат известна самостоятелност. Що се отнася до контраразузнаването надделява позицията, че то трябва да бъде извън МВР. Така счита сегашният директор на НСС ген. Атанасов, а към това клони и мнението и на премиера, и на вътрешния министър Емануил Йорданов.
Макар да не е ясно дали е имало консултации по въпроса за конструкцията на спецслужбите, от последната идея ще са доволни всички. Шефовете на специални служби - защото ще си имат отделни устройствени закони. Президентът - от запазеното статукво на неговите правомощия, особено ако цивилното разузнаване и НСО останат в състава на Въоръжените сили. Почти е сигурно, че няма да има промяна и във взаимната обвързаност при назначаването на техните шефове, както е сега. Ще е доволен и премиерът Иван Костов, тъй като при отделни устройствени закони службите ще имат нужда от орган, който да ги координира. Какво по-естествено от това тази функция да се изпълнява от Съвета по сигурността, който е на подчинение на министър-председателя. Така и Съветът по сигурност ще се изпълни със съдържание, Костов ще държи юздите на тайните ченгета, президентът ще ги назначава, а председателят на парламента ще получава информация.
Борбата на половете
Яра БУБНОВА
В изложбата "Антифеминизъм, антимачизъм" в галерия XXL участват трима мъже и три жени. Те използват най-различни медии - от кавалетната скулптура до уличен постер, за да изследват отношения, които вече не могат просто да се определят като междуполови. Задачата им е по-скоро да се обърнат към клишетата, с които благодарение на интерпретациите в културата сме затрупани напоследък. Предизвикателната идея на куратора Диана Попова залага на предварителния баланс на силите. Той доста решително е нарушен от факта, че докато мъжката част от художниците предимно се занимава със себе си и собствения си пол в рамките на относително традиционни технологии, жените залагат на наративно видео с неговата интерактивност. Изложбата започва още от улицата, където зрителите са посрещнати от двоен постер на Зорница-София, директно противопоставящ "момчета" и "момичета". Първите са разголени и превърнати в три очарователни грации, чиито полови признаци са елиминирани "първично", но недостатъчно, за да не бъдат отгатнати. Девойките от своя страна са издокарани в мускетарски костюми, тутакси подсещащи за бойно братство и групови приключения. Авторката на работата продължава своето иронично изследване чрез противопоставяне и във видеоинсталацията си в залата, където кара своите "съучастници" ("съучастнички") в проекта да отговарят на въпроси за сексуалния си живот и предпочитания.
Противопоставянето като част от неразделната връзка между мъжа и жената е тема и на Даниела Костова. Тя превръща все същите познати участници във "фигури и сенки" върху тревата на спортен комплекс.
Боряна Драгоева се подлага на откровено следене от камерата в домашен интериор. Тя използва дамските гримове, за да фалшифицира върху тялото си "синки" и "вендузи" - следи на бруталната по определение мъжка страст. Обилното натоварване на работата с подтекстове и символи от женско-мъжкия дискурс на еротиката, насилието и воайоризма придобива особена мощ, когато зрителят дочаква финалните титри с името на оператора. Той е четвъртата мъжка фигура в изложбата - известният с мачистките си попарт изказвания Венцислав Занков. Независимо от неговото мощно присъствие зад кадър това, което имат да кажат срещу феминизма и/или мачизма мъжете, участници в изложбата, остава скрито. Георги Тушев продължава да се пробва като кино-дивите от двата пола, подчинявайки живописта на компютъра или обратното, което не е толкова важно в случая. Хубен Черкелов излага нежната си розова живопис върху архитектурен макет. Косьо Минчев участва със скулптурна фигура на хуманоид в скафандър, чийто полов орган е манифестно вирнат нагоре. Той стои като заявление, но при общата неяснота на идеята заявлението не се чете, а само се вижда, което е недостатъчно за темата.
Като цяло великолепната идея на кураторката е превърната от художниците в свидетелството за анти-анти, което обаче не става про-. Заедно с цивилизованото ни общество авторите са и за, и против еднополовия поглед и неговите художествени декларации. Те са склонни да разсъждават дуалистично пред публиката, макар и да прозира, че се чувстват обидени и онеправдани в личния си опит. В това отношение изложбата е в крак с целия свят. След женското освободително движение от началото на 70-те с неговата борба за правата на жените и като създатели на култура съвременният феминизъм вече не е движение, а част от общото пространство, в което се чуват различни гласове. Как това се съчетава с реалността на мачисткото ни всекидневие малко засяга нашето изкуство. Но още през 1912 в "Манифест на футуристичната жена" Валери дьо Сен-Поан отговоря на Маринети с неговото "презрение към женското" със следните думи: "Повечето от жените нито са по-висши, нито по-низши от повечето от мъжете. Те са равни. Заедно заслужават презрение."
Без да го обори, изложбата "Антифеминизъм, антимачизъм" все пак влиза в полемика с този 100-годишен авторитетен цитат.
Риба с магданоз
Цаньо СЪРНЕВ
Рибата се почиства, измива и нарязва на порции. Посолява се, поръсва се с черен пипер и се оставя за един час. Половината мазнина се загрява и в нея се задушава няколко минути ситно нарязания магданоз. Прибавя се рибата заедно с чесъна, нарязан на малки кръгчета, залива се с вода и се вари петнайсет минути.
Изважда се внимателно, слага се в чиниите за сервиране и се поръсва с малко лимонов сок и червен пипер. Останалата мазнина се загрява до завиране и от нея с лъжица се сипва по малко от червения пипер.
Ястието се гарнира с резенчета от лимон и маслините. Поднася се студено.
Магданозът - начинът да живеем с дребното камъне.
Ако сте забелязали, че напоследък жена ви не пропуска да сложи в манджата повечко магданоз, заключението трябва да е, че имате умна и малко тъжна жена. Това следва да ви подскаже, че нещо у вас не е наред и съответно да потърсите литература по въпроса, а ако много уважавате жена си - заместничка.
Гърците и римляните се явяват с най-отвореното око за магданоза. Те са смятали, че хората, които ядат по няколко китки на ден от тревистото, стават едри и силни. Името на магданоза на старогръцки е петрозелиум, което долу-горе се намества в "здрав като камък".
В мойто село пък човек, щом почне да се вайка, че е пропуснал нещо да направи или е изтървал далавера, се утешава така: " Абъ, хъ ба, няма да живеем с дребното камъне!"
След като знаете, че цветята имат език - подарят ли ви роза, значи искат нещо от вас, а замерят ли ви с босилек - работата е в ръцете на попа, нужно е да сте в памет, че кореноплодното може да говори.
За жените на Елада магданозът е бил символ на тъга и печал. Сега, ако видите някого, изпечен до розово и гарниран с много магданоз, ще си помислите, че това е твърде пикантна канибалска рецепта. Нищо подобно! Просто лицето се е напило и си е легнало в бахчата.
В Елада в знак на траур са носели венци от магданоз и затова едва през средните векове са започнали да го култивират и да го ползват като храна.
Семейството на магданоза е голямо. В родствени връзки е с копъра, целината, кориандъра, кима, пащърнака. Малко е различна кариерата му спрямо другите. Докато в древността магданозът е използван повече като храна, отколкото като подправка, другите са си останали само за подправка. "На всяко гърне мерудия" идва от това, че магданозът е универсален като солта. Само в прясно мляко не се слага, но с кашкавала и сиренето си дружи. Да не забравяме, че сладкият и ароматен корен на магданоза има голямо търсене в кулинарията. Подобно на много зеленчуци и подправки, магданозът също лекува. Това, че възбужда апетита, не е никакъв плюс за нашите магнетично овални телесни къщи! Раните в душата магданозът не може да лекува, но използван външно, си е като агент на здравната каса.
Когато натриеш с пресни листа ухапвания от оси и комари, отокът спада веднага. Налази ли те дисковъшка или нормална такава по друг повод, прави се мехлем от сока на листата и отварата от семето. Запарки и отвари от магданоз се използват и за хубост. За избелване на кожата (елемент на светски нощен живот) всеки ден лицето се намазва със сок от магданоз и лимон. Ако го нямаше магданозът, песента "Бяла съм, бяла, юначе" щеше да звучи с по-тъмни тонове. Агитацията ми да ядем магданоз не бива да се приема като да ударим едно рамо на троскота в живота ни, а съвсем оптимистично - да живеем поне колкото дребното камъне.
Zappa, но без Франк
Ани МЛАДЕНОВА
Zappa отдавна е едно от най-популярните заведения сред живеещите в района на НДК. Клубът на бул. "Витоша" (на десетина метра от паркинга пред зала 11) е сравнително малък, но обстановката е доста уютна - има няколко сепарета с мека мебел и два барплота с високи столчета.
Предлагат се няколко вида салати, като внимание заслужават мексиканската - с царевица, кисели краставички, чушки, чесън и ябълка, и Zappa - със зеле, маруля, моркови, бекон, гъби, пържени хлебчета, кашкавал и сос. При топлите предястие е наблегнато на пилешките специалитети - крилца, дробчета в масло, чикън фингърс, пиле с бадеми, но не са за изпускане и чушките бюрек с кашкавал и шунка. Основните ястия са поравно разделени на такива с пилешко, свинско и телешко месо. В първата категория впечатление правят "Колониално пиле" - филе в лют доматен сос със зеленчуци и ориз, както и пилешките шишчета с пикантни картофи. В списъка на свинските специалитети са включени "Хайлендър стек" - от бонфиле с лук и бекон, и задушен джолан по баварски с картофи, а сред телешките фигурират стек "Йорк" - от контрафиле с конячен сос и зеленчуци, и стек "Манчестър" - с лук, горчица и задушени картофи.
Почитателите на "кръстника" на заведението обаче ще останат разочаровани - всъщност вътре почти не се слуша негова музика, а предимно радио.
Дунавоподобна
Симона МИРЧЕВА
Унгарският белетрист Петер Естерхази мощно връхлетя през тази година българския литературен пейзаж с три заглавия наведнъж. "Една жена, в превод на Светла Кьосева (издателство "Стигмати"), "Спомагателни глаголи на сърцето", в превод на Юлия Димитрова (издателство "Отечество", София) и "Погледът на графиня Хан-Хан (надолу по Дунава), в превод на Николай Бойков (издателство "Сонм"). Щастливата им едновременност задълбочава контекста на четенето на всяка поотделно и утолява временно острия глад, който предизвикват. Глад за още.
"Погледът на графиня Хан-Хан" е книга за Дунава, съобщава подзаглавието й. Какво е Дунав, това "метафизично плис-пляс", пита тя и си отговаря географски, исторически, метафорично, риболовно, изкуствоведски, философски, любовно и всякак. Реката е отнесена към семейството, към живота, към травматичните места в историята на Средна Европа и особено на Унгария. Книгата е още за пътешествието и пътешественика. Това обаче не е сантименталното Стърново пътешествие от XVIII век. Повествованието се води от пътешественик по поръчка, нает от някакъв господин, който го държи изкъсо с подканящи и разобличаващи телеграми: "Вие сте постмодернист", укорява работодателят, "Майната ти" - отвръща пътешественикът.
Формата на съчинението е отчет на пътешестващия по Дунава пътешественик, който прави тъкмо обратното на бащината си повеля "Не дрънкай. Увеличаваш хаоса" - той с наслада увеличава хаоса, говорейки за всичко, с което може да асоциира Дунава, от най-възвишеното на духа до нищетата на политическото. Разравя с език патетични клишета, за да потърси засипаните същини под тях: "Някаква необяснима и надменна приповдигнатост има в дискурса за Средна Европа - чува се мекият, фалцетов глас на някой лесно приспособяващ се екскурзовод, приятен, подмилкващ се, лекичко обиден глас за останките от римско време, за бароковите триумфи, за предизвестяващата Витгенщайн липса на джобната кърпичка (отново барок) на тайната любовница на Грилпарцер, която липса като такава е тежка поличба по тези места, въобще историята на културата като успокоителна таблетка. Образоваността като музей."
Текстът нанизва темпорални пластове, персонажи, дискурсивни игри и мистификации на връвта на Дунава, но връвта е течна и разпилява наниза, за да останат неговите отражения. Темите извират като гейзери в Исландия, създават нови и нови концентрични кръгове, множат се без край. Естерхази владее до съвършенство типичното за постмодернизма начетено "палимпсестно" писане: текст връз текст, връз мистификация на текст, връз цитат от текст - без да се изличава предишният. Но тази книга, в която бродят като у дома си величествените сенки на Лорънс Стърн, Лудвиг Витгенщайн, Мартин Хайдегер, Умберто Еко и други титани, не остава впримчена в схемата на постмодернисткото писане, ами сякаш се забавлява от изпробването на нейните крайности.
Как трябва да завърши подобна "дунавоподобна", самонарастваща книга? Повествователят получава съвет - като се изпомпа водата от Дунава. Отхвърля го и приключва нещата с един атрактивен разстрел на слънцето, което на практика представлява начинание от същия порядък, но поне пести силите.
Вожда се смее
Емил ТОНЕВ
Когато вдига очи към огледалото и вижда в него полицейската кола със светещ буркан, Вожда изпада в луда паника и настъпва педала на газта. Фолксвагенът изревава и дръпва напред, а Вожда се озърта надясно с идеята да свърне от булеварда в някоя тъмна уличка. Тук обаче тъмни улички няма - до тунела под Стария град всичко е осветено, а в тунела съвсем няма как да им избяга. Затова дава газ, колкото може, и в мътната му глава се лута единствено мисълта, че този път не само ще му вземат книжката, ами направо в затвора ще го хакнат. След малко поглежда отново в огледалото и с ужас установява, че патрулката се е залепила отзад и му присвятка с фарове. Леле, майко! Не е ясно колко време е карал така, но когато след тунела ченгетата пускат и сирената, Вожда се предава и отделя омекналия си крак от газта. Намалява и отбива вдясно. Полицаите спират зад него и слизат от колата. Вожда, подпрял ръце на волана, се мъчи да си придаде небрежен вид. Едното ченге се приближава, надвесва се над отворения му прозорец и казва: "Къде хукна бе, майна? Щяхме да скъсаме въжето!"
Вожда допи бирата и кимна на Сашко да му даде втора. Сашко му даде. Това с ченгетата беше снощи. По-точно към четири сутринта. Днес следобед тръгна да се пошматка из града, да си проветри главата и краката сами го доведоха тук. Смяната му зад бара започва в шест, значи има още около час да се свести. Един час - три бири. Огледа празната кръчма. Само две пубертетки ближеха следобедния си чай и обменяха мисли със Сашко, подпрели лакти на бара. Вожда ги познаваше - скоро щяха да минат на вечерния си чай, после на нощния, докато на някой не му скимне да ги почерпи нещо по-сериозно.
Случката с ченгетата завърши благополучно. Те така и не разбраха какво става. А ставаше това, че нощес към три излязоха от кръчмата с Чаво и Любо и подкараха фолксвагена на Любо нагоре-надолу. Караше Вожда като най-трезвен - беше изпил само пет-шест бири. Слушаха Led Zeppelin с всичка сила, обвити в сладникавия дим на марихуаната. Накрая Вожда ги откара по къщите и тръгна да се прибира, допушвайки фаса, когато го спряха полицаите. Успя да изхвърли ганджата и добре, че караше на отворени прозорци, та вонята не беше много силна. Вече изчисляваше колко промила ще покаже духалото, когато ченгетата най-възпитано го помолиха да ги изтегли до районното, че им се развалила ладата. Вожда се успокои, а те сами се вързаха с тяхно въже за задницата му. Той дори не слезе от колата. После потегли на автопилот и всичко беше наред, докато забрави накъде отива и има закачено нещо отзад. На марихуаната това й е лошото - забравяш какво си правил преди три минути. Ченгето му припомни... На вратата се сблъска с Чаво. Горната му устна беше подпухнала и лилава. Явно и той не си беше губил времето след снощи. Вожда му намигна, махна с ръка и тръгна нанякъде, без посока. Довечера щяха да си разказват приключенията.
Когато се върна към шест, завари Чаво да си допива бирата на бордюра отпред и да хрупа пуканки в компанията на невръстно хлапе с много шарени дрехи. Влезе в кръчмата. Скинът си беше отнесъл някъде татуировките и кучето. Вожда мина зад бара и пое вахтата. Сашко сдаде поста и се премести от другата страна. Седна при двете пубертетки да обменят мисли и поръча едно питие вече като клиент. Вожда му даде. Един по един пичовете запристигаха, кръчмата започна да се пълни. Савата дойде да си нагледа владението и да пие няколко. Чаво влезе и смени бирата с водка. Довтаса Тошо, къдрав и ухилен, в онова ваканционно настроение, което го караше да забравя, че всъщност е емигрант в Австрия и си идва за по месец годишно. Пристигна и Емко, лениво стържещ земята с токовете на обувките си. Намигна заговорнически на Вожда и той му сипа едно на вересия. Савата само се усмихна и нищо не каза. Даже аз бях дошъл от София заради Тошо и другите. Вожда ми наля водка с тоник и наду музиката. И се започна... Не помня много добре как се завърши, но всичко си беше о'кей. Разказвахме си дивотии и се хилехме като ненормални. Само Вожда беше сериозен, той рядко се смее. Последен дойде Васко, изкъпал бебетата и пуснат на воля от изключително свястната си жена. По тоя случай Емко разказа как взел назаем кайма от бившата си втора жена, за да пържи кюфтета на бащата на бъдещата си трета жена, който му дошъл на гости с настоящата си пета жена. Поучителна история за живота и прочие. Какво ми дойде на ум, та по едно време изтърсих изречение от сорта: "Пичове, ние живеем, смачкани в рамките на собствените си илюзии". А Вожда ме изгледа продължително и поклати глава със съчувствие: "Добре ли си? Да нямаш температура? " И така... На другия ден следобед Вожда взе две ледени бири и отиде до реката да нагледа Емко как лови щуки в жегата. Емко винаги лови щуки на едно и също място на Марица. Понякога хваща и тогава е много горд. Вожда го завари в традиционната поза - клекнал на брега, с извъртяна наляво козирка на кирливата шапка, вторачен в плувката като будист в пъпа си. "О-о, Емко... ", каза Вожда. "О-о, Вожде... ", каза Емко. "Биричка? ", каза Вожда. "Биричка! ", каза Емко с блясък в окото. Остави въдицата на земята, а Вожда отвори бирите. Чукнаха потните шишета едно в друго и могъщо ги надигнаха. "О-о-ох! - изпъшка от удоволствие Емко, когато отлепи бирата от устата си. - Гаче ли видях мама! " В този момент щуката вече бе захапала кукичката и дърпаше. На третото дръпване въдицата се хлъзна по брега и цопна в реката. Щуката явно беше голяма и силна, а Емко закъсня фатално. "Оли-и-и-и! Въдицата! Въдичката ми! ", запищя той и затърча като луд по брега. Но нищо не можеше да се направи.
Въдицата плуваше навътре в реката, понесена от щуката, а Вожда първо седна на земята, после се кламбична и легна по гръб. Навири крака във въздуха и зарита от кеф. Див, сатанински смях закънтя над река Марица и изкара акъла на птиците в храсталака. Вожда отдавна не се беше смял така... Ролс-ройсът на музиката
Ивайло КИЦОВ
Факт: блусът е ролс-ройсът на музиката. Сега ни возят не един, а двама велики шофьори - Ерик Клептън и Би Би Кинг. Съвместният им диск Riding With The King ("Орфей мюзик") носи вятъра от мисисипската делта. От години ритъм енд блусът не се е възправял в цялото си величие. Изпепеляваща любов и болка, хлъзгава надежда, нахакана ирония, философия... Многоточието продължава по избор. Защото целият живот е в този изкусителен, дяволски блус.
Сблъсъкът на титаните е родил 12 "влюбени атома", колкото са и композициите в проекта. Те съдържат най-голямото чувство в изкуството: неподправеното откровение. Дуетът на двете китари (Gibson на Би Би, наречена от него Люсил, и Fender Stratockaster на Клептън) предлага шедьоври от техния репертоар. "Пресвирени" по съвсем нов начин, разбира се. Преобладават тези на Рай "Биг Бой" Кинг - Days of Old, When My Heart Beats Like A Hammer, баладата Ten Long Years и Three O'clock blues - първият му успех в класациите от 1949. Парчето е записано с китарата, току-що кръстена Люсил. Малко преди това в бара, където свири Би Би, гръмва сканадал заради жена със същото име, пламва пожар, а музикантът скача в огъня заради своя инструмент.
Песента на Клептън е неговата любима Key to the Highway от славния албум Layla and Other Assorted Songs. През 1970 Бавната ръка (прозвището на музиканта) е разбит от дрога, алкохол и любовта си с Пати Бойд, съпруга на Джордж Харисън. Ето защо той се укрива в група с име "Дерек енд дъ доминоус" за двойната плоча. В оригинала на Keys To the Highway гостува знаменитият китарист на "Олмън брадърс" - вече покойният Дюейн Олмън. Сега Би Би Кинг "прочита" по съвсем нов начин неговото изпълнение. По принцип в целия диск той е поел солата от класиките на Ерик, а Бавната ръка - на своя учител и приятел. Бяло (естетиката на Клептън) и черно (страстта на Би Би) се вливат едно в друго. Но се получава не сив, а удивително ярък цвят. Симбиозата е покъртителна. Удря директно сърцето. В подвизите обаче двамата не са сами. Помагат им Енди Феъруедър Лоу (китари), Натан Йист (бас), Стив Гад (барабани) и Джо Семпъл (пианист на "Крусейдърс"). Приказката е споена от инженера Алън Дъглас - същият, от чието студио бял свят видяха и плочите на Джими Хендрикс.
Тандемът се втурва бляскаво с титулната пиеса, написана от Джон Хайът. Другите чужди песни в Riding With The King са Hold On I'm Coming на Айзък Хейс и Come Rain Or Come Sunshine на Джони Мърсър. Тази балада за споделената любов затваря вратата на проекта по такъв начин, че те кара да се влюбиш. Дори и да няма в кого.
Мисията "Джон Ву"
"Майсторе, майсторе... " - така се обръща елитното филмово войнство начело с Тарантино към режисьора от Хонконг
Милен МАРЧЕВ
Ако късно вечер скачате с дистанционното на телевизора по програмите, погледът ви не може да не спре на една дългокрака азиатка, която бие на почивки разни дебелаци и гърми с два пистолета едновременно. Край нея най-често стрелят двама добре възпитани младежи, никой не пести муниции и труповете падат точно под логото на Канал 1.
Отдавна БНТ не е показвала толкова увлекателен и добре направен екшънсериал, какъвто е "Крадецът си е крадец". Оригиналното заглавие на тази канадска продукция е John Woo's Once a thief и епизодите се въртят от вторник до четвъртък около 23 ч. Сюжетът не е революция в жанра - драматични обрати на съдбата събират любовна двойка бивши крадци и едно ченге в таен отряд за борба с международната престъпност. Шеф на екипа е сексапилна брюнетка с нимфомански уклон. Двете красиви жени и двамата приятни младежи са главните герои. Във всеки епизод те се справят с нова задача и убиват по един от най-лошите.
Петдесет и четири годишният китаец, потърсил убежище в Хонконг от културната революция, а напоследък и жител на Холивуд, е познат у нас най-вече като режисьор на "Лице назаем" с Кейдж и Траволта. Иначе Ву е направил досега над 30 филма, като се започне с типични китайски кунг-фу саги, премине се през шедьоври в криминалния жанр като "Убиец" и "Трудна мишена" и се завърши с "Невъзможна мисия II", чиято премиера мина с огромен успех в САЩ, в момента върви в Европа, а през август ще е на екраните в България.
Сериалът "Крадецът си е крадец" заслужено влиза в този списък. Макар и режисиран от почти неизвестни имена и заснет на видеолента, той е направен по всички правила на стила "Джон Ву". Епизодите са създадени на базата на един истински негов шедьовър - хонконгската екшънкомедия Once a thief, излязла на екран през 1991.
Уу Ю Сен - това е истинското име на Джон Ву. На външен вид прилича на собственик на китайски ресторант - винаги усмихнат, любезен и работохолик. Когато от американски вестник го питат не се ли притеснява, че кървавите сцени във филмите му ще повлияят зле на трите му деца, той отговаря:
"За мен, а и за семейството ми екшън-сцените са забавление. Гледаме на тях като на постановка, а не като на реална случка".
Думата постановка е ключова за това, което Ву прави в жанра екшън. Той пренесе начина на снимане на китайски кунг-фу екшъни върху съвременните криминални сюжети. Вероятно си спомняте триковете от филмите с Брус Ли или сагите за манастира Шао Лин, при които героите разменят удари със свистящ звук, движат се на забавен каданс и скачат по върховете на дърветата. Точно същите ефекти Ву използва в гангстерските си екшъни. Но вместо със саби и монашески дрехи героите вече летят с пистолети и кожени якета. Обикновено зад тях избухват планини от взривове и върви цунами от пламъци. Самият режисьор признава, че е възхитен от възможностите за повече екшън, които му предлага съвременният сюжет. "Аз се опитвам да използвам абсолютно всичко в хореографията на една бойна сцена - мотоциклети, коли, сгради, автоматични оръжия, взривове. Нещата, от които може да се направи екшън, са безкрайно много", казва Ву. Най-често той е и сценарист на филмите си и е безкрайно изобретателен в това да вкарва нестандартни решения в сценичните схватки. В показвания у нас "Код: Счупена стрела" например главният герой убива опонента си, изстрелвайки срещу него ядрена ракета (без бойната глава естествено). В оригиналната хонконгска версия на "Крадецът си е крадец" основният персонаж се спасява, излитайки с парашут от покрива на движещ се камион. Каскадата, в която Жан Клод Ван Дам прескача с мотоциклет експлодиращи автомобили в "Трудна мишена", пък е влязла в учебниците по кинематография. Тази сцена Ву е заснел със 7 камери, като полетът на каратиста с мотора бе монтиран във филмовото действие с постоянна смяна на гледните точка. Изобщо Ву прави шедьовър от всяка екшън сцена. Дори и най-краткият епизод се подготвя старателно, с хореографи на бойните сцени и постановчици на каскадите. Всеки миг от движението на героя е предварително планиран и заснет точно така, както Ву би искал да го види. Това е тайната на изключителната красота и напрежение в екшъните му. В продукциите винаги има голям екип специалисти по бойни изкуства, които поставят хореографски дори и най-кратките размени на крошета. Показателен факт е, че в хита "Матрицата" режисьорите братя Уашовски поканиха за хореограф на кунг-фу сцените Диа Тат Хо Лан - хонконгски майстор по бойни изкуства и консултант в много от филмите на Ву.
"Обичаш ли филми за кунг-фу? Аз ги обожавам", казва героят на Крисчън Слейтър в "Истински романс" по сценарий на Тарантино и режисиран от Тони Скот. По-нататък камерата показва как Слейтър и партньорката му Патриша Аркет излизат щастливи от киносалон, където са гледали един след друг три кунг-фу екшъна - разбира се, дело на Ву.
"Истински романс" излиза на екран през 1993, когато Ву е известен само на ограничен кръг маниаци в Америка и Европа. Тарантино е един от тях. В много свои изявления режисьорът на "Криминале" и "Джаки Браун" признава, че бойните сцени във филмите му са силно повлияни от Ву. Тарантино директно заимства от него кадрите, при които героите стрелят едновременно с два пистолета и гилзите летят на каданс. Най-популярната сцена от "Глутница кучета" - моментът, в който Тим Рот, Харви Кайтел, Майкъл Медсън и Крис Пен са насочили един към друг пистолетите си, е директен цитат от Ву. Такъв кадър с двама или повече герои има в почти всеки филм на хонконгския гений.
Ранните филми на Ву са повлияли не само върху Тарантино, но и върху режисьори като Робърт Родригес ("Десперадо") Люк Бесон ("Никита"), Стефан Норингтън ("Блейд") и много други. Те следват негласно един принцип, който китаецът обясни в интервю за "Ню мюзикъл експрес" още през 1992: "Зрителят не плаща билета си, за да гледа как главният герой зарежда оръжието си. Той си дава парите, за да гледа как героят стреля..."
Джон Ву окончателно се настани в Холивуд след 1993, когато направи първата си американска продукция "Трудна мишена". След гигантските успехи в Хонконг щатският дебют бе по-скоро разочарование за режисьора. Той недоволстваше от разглезеността на холивудските актьори и безкрайните застрахователни проблеми, свързани с опасните каскади във филмите му. Това, което за Азия е рутинно ежедневие, за Холивуд се оказва "сериозен застрахователен риск". Все пак в Хонконг се правят над 200 кунг-фу филма годишно, каскадьорите и майсторите на бойни изкуства изпълняват опасни трикове, без да създават излишни грижи на режисьорите. Въпреки проблемите Ву се адаптира бързо към американския начин на работа. Големият бюджет и касовите актьори Слейтър и Траволта носят успех на "Код: Счупена стрела" (1995). Там Ву харесва Траволта и го кани за най-безспорния си холивудски хит до момента "Лице назаем" (1997). Това е официалното му легитимиране като майстор на екшъна и пред европейска публика. В "Лице назаем" има всичко, с което той е печелил почитатели през изминалите години: невероятни екшън-сцени, резки обрати в сюжета, лични драми на героите, уникални гледни точки на камерата, светкавичен монтаж. С този филм Ву овладява до съвършенство работата с американски актьори. Траволта и Кейдж изнасят изключителен спектакъл под режисурата му. Оттук насетне за него идват само успехи и слава с венец "Невъзможна мисия II". В продължението на прословутия хит с Том Круз режисьорът е показал на какво е способен, когато сюжетът му позволява да използва свръхмодерни оръжия и шпионски технологии. Те естествено са повод майсторът от Хонконг да направи хореографията на своята "екшън-постановка" още по-красива, невероятна и дори невъзможна.
СДС - София, и Костов се разминаха в оценките си за правителството
Велина ГОСПОДИНОВА
Нас от СДС - София, ни смятат за шилото, което дупчи било правителството, било един или друг в СДС, каза Евгений Бакърджиев след срещата на Иван Костов със столичните сини активисти, която се състоя в четвъртък в НДК. Тя беше организирана от ръководството на столичната организация и предварително обявена като политическа.
Срещата започна с изказвания на лидера на партията в София Евгений Бакърджиев и председателя на СДС Иван Костов, които почти повториха тезите си от семинара в Пампорово. Бакърджиев отново констатира, че нито промените в правителството, нито националната конференция на СДС са допринесли за повишаване на общественото доверие в партията. "Къде трябва да се хвърлят усилията и какво трябва да се направи", запита реторично председателят на столичната организация. И отговори: на първо място да се прояви конструктивизъм от страна на сините кметове, областните администрации и Министерския съвет, който се изразява в конкретни действия по изпълнение на правителствената програма. Освен това - консолидация на силите и качествата на хората, както и концентрация на усилията на целия потенциал на СДС. Така най-общо Бакърджиев формулира тезата си от Пампорово за двете "К". "Няма такъв девиз "Ние успяхме", отсече лидерът на СДС - София, с което контрира предложението на члена на НИС Михаил Михайлов за мото на предизборната кампания на сините. "Успелите хора нямат място в политиката", каза Бакърджиев за финал и предложи по-подходящия вариант според него - "Да продължим заедно".
На фона на добре подготвеното политическо изказване на Евгений Бакърджиев лидерът на СДС предложи статистика на успешното управление на правителството. По-голямата част от изказването на Иван Костов беше посветено на очакваните темпове на икономически растеж, на нарастването с 12 процента на БВП, на допълнителния социален бюджет, възлизащ на 350 млн.лв., и т.н. - все неща, които предстои да се случат. "Основните аргументи на СДС за парламентарните избори ще са постиженията във външнополитически аспект - изваждането на България от шенгенския визов списък и ролята на страната ни в Югоизточна Европа", продължи с хвалебствията на правителствената политика премиерът. Иначе Костов отново препотвърди оценките за коалиционните партньори от разширеното заседание на националния съвет на партията в Пампорово преди няколко дни. "СДС няма интерес от нови партньори за изборите", каза премиерът, съпроводен от аплодисментите на синия столичен актив, и изрази тревогата си от процесите, които текат в БСП, и последната им позиция за намеса на трета страна в преговорите ни за членство в НАТО, както и отрицанието на опозицията на всички постижения на правителството. "БСП стои на неокомунистически позиции", заключи премиерът отново под бурните овации на присъстващите в залата, чийто спонтанен ентусиазъм дойде по-скоро от споменаването на думата комунизъм. Все пак в заключителната част на изказването си Иван Костов засегна и някои от проблемите на СДС. Той се съгласи с констатацията на Бакърджиев, че консолидацията е ключов фактор за успех. "Ние не можем да плащаме политически данък за личностни противоречия и лични амбиции в партията", заключи Костов. И даде някои напътствия за европейско поведение на сините активисти, чиито действия трябва да кореспондират с хартата за ценностите на СДС. Всички вътрешнопартийни противоречия трябва да се решават според партийния устав и всички организации и членове трябва да приемат решенията на националния и контролния съвет на СДС - така най-общо Костов определи задълженията на СДС-членовете. Иначе според премиера темата за корупцията е опит на опозицията да превърне тази "стара болест" в основна тема на политическия дневен ред, както и внушението, че сме в предизборна ситуация. На това СДС трябва да противопостави диалога с обществото. "В период сме на консолидация и трябва да затворим страницата с компроматите", призова накрая Костов. Последваха отново аплодисменти, а Евгений Бакърджиев побърза да обяви, че в залата присъстват скъпи гости - столичният кмет Стефан Софиянски и и.д. главният редактор на "Демокрация" Атанас Свиленов, и призова присъстващите да зададат въпросите си. От тях стана ясно, че сините активисти съвсем не са очаровани от бъдещите успехи на правителството и че ги вълнуват предимно въпроси, свързани с ежедневието, като неудачните промени в кампанията за езиковите гимназии, за което вина носело образователното министерство, проблемите около хода на здравната реформа и обвинения към външното министерство заради посланиците, които според редови седесар, както се представи питащият, са се превърнали в търговски центрове. В залата дори се чуха искания за оставка на образователния министър Димитър Димитров.
Друга група въпроси засягаха отношенията в партията. Например констатацията на активистка от СДС - "Люлин", че успехите във външната политика на правителството са безспорни, но само с това избори не се печелят и защо бяха загубени тези 20% избиратели. "В България тече уникален процес, при който членове на СДС са репресирани, гонени и уволнявани от работа", каза Дора Игнатова от СДС - "Искър", и запита какви мерки ще вземат от ръководството на СДС - София. С това тя откри серията от въпроси, свързани с отстраняването от работа на сини столични активисти от шефа на НЕК Иван Шиляшки. Някои присъстващи в залата изразиха недоволството си от начина на провеждане на националната конференция на СДС, от решението, заради което Бакърджиев подаде оставка от НИС. Не беше избегната и любимата тема на сините от столицата за вестник "Демокрация". Вярно ли е, че вестникът е натрупал дългове от 590 млн. лв., ще носи ли бившият главен редактор Невен Копанданова отговорност, ако се докаже, че между "Демокрация" и разпространителите е имало фирми посредници, питаха от залата. Хората се интересуваха и от това дали е вярна информацията в медиите, че има конфликт между СДС - София, и правителството и ще има ли отново деление на добри и лоши в партията.
Костов прие критиката към образователното министерство, но оправда министър Димитър Димитров и потвърди, че вестник "Демокрация" е инкасирал 500 хил. нови лева загуби и окачестви ситуацията с официоза като много драматична. "Ние не можем да допуснем да има добри и лоши в СДС и в рамките на партията си имаме начини да решим проблемите си", отговори Костов и заяви, че не е в позиция да коментира решения на най-висшия форум на партията - националната конференция. За сметка на това отговорите на Бакърджиев бяха в унисон с настроението в залата. "СДС - София, иска подобряване на работата на правителството, защото утре нас ще ни питат какво сме свършили, а не заместник-министрите, които не са членове на партията", каза той и обвини коалиционните партньори, че стоят на тихичко и тъмничко и не поемат своя дял от негативите на управлението.
В края на срещата Иван Костов увери присъстващите, че ще разгледа списъците с уволнените СДС-активисти. А Бакърджиев обеща, че през септември ще им организира среща със столичния кмет Стефан Софиянски.
За агенциите ментета
Статията "Българската реклама - години назад и няколко крачки напред" в последния брой на вестник "Капитал" третира болезнени проблеми в рекламния бизнес, които предвид малкия пазар у нас, както още в началото е посочил авторът г-н Лазаров, не губят своята актуалност и още повече утежняват положението. Смятам обаче, че в публикацията не е отразен един много съществен проблем и той касае преди всичко отношенията медиа - рекламни агенции.
За да преговарят медиите директно с рекламодателите, което явление е посочено като негативно в статията, причината в немалка част от случаите е именно липсата на професионализъм на някои рекламни агенции. Може ли една медиа, която разчита да се издържа от реклама, да чака или да "бута" рекламната агенция да й осигури необходимите договори, когато последната въобще и не си мръдва пръста сама да го направи. Естествено е в такива случаи медиата да провежда много активна политика сред потенциалните си рекламодатели. Накрая, след като сделката е де факто постигната, идва рекламната агенция, която по някакъв начин (не изключвам шуробаджанащината и дребните далавeрки, пропили тотално целия бизнес в България) е успяла да се докопа до "правата" върху бюджета на съответния рекламодател и си прибира комисионата, забележете - и от рекламодателя, и от медиата! И ако поне рекламодателят знае за какво плаща на агенцията - все пак тя ще му изработи рекламата (друг е въпросът с какво качество), то за 15-те процента, обикновено прибирани от медиата в такива случаи, агенцията няма никакво основание.
Разбира се, това не е масовата практика, но подобни случаи не са рядкост. И причината те да съществуват е, както много точно го е казал г-н Николай Неделчев от агенция М.А.Р.К.: "Не може хора, които правят визитни картички или рекламни сувенири, да се обявяват за рекламни агенции с пълно обслужване". Но, оказва се, че може в България. И от това, че ги има, губят всички субекти във веригата рекламодател - агенция - медиа. С едно уточнение за агенциите - губят само професионалните от тях. За агенциите ментета този паразитен начин на съществуване си е жива далавера - без да имат ресурса на професионалистите, печелят поне колкото тях.
Патилански пътеводител за новосъздадени фирми
Какво трябва да направи компания, която е решила да създаде дружество в България? Да предположим, че първата среща с бюрокрацията е осъществена от големите пет - това включва регистрация в съда, данъчен номер, булстат, осигурителен номер. Ходенето по мъките започва после - НЕК, ВиК, БТК и други постсоциалистически компании като структура и манталитет. За да може НЕК да издава фактури за ползваната електроенергия, е необходимо следното:
1. Да се открие към коя абонатна станция е ползвателят на енергията.
2. Да се вземат купчина документи от абонатната станция и да се изготвят други от дружеството. По телефона не може да ви кажат какви документи трябват. Необходимо е да се отиде на място, за да ви се обясни. Обаждането по телефона беше направено, за да не се ходи на място, но, изглежда, това средство за комуникация е непознато в НЕК.
3. След изготвянето на всички документи е необходимо пълномощно за подписване на договор с НЕК. Пълномощното трябва да бъде нотариално заверено. Ако упълномощителят е в чужбина и не говори български, се добавят заверки, легализации и други бюрократични удоволствия.
4. Закупуване на нов електромер.
5. Монтиране на нов електромер - ако не знаете кой може да го монтира, обадете се в НЕК. Оттам загрижен за развитието на частната инициатива служител, който няма да се представи, ще ви даде телефонен номер на фирма, която може да извърши услугата. По какви критерии се подбира частната фирма никой не казва.
6. Подписване на договор на ул. "Цар Симеон" - необходимо е да внесете депозит. Ако закъснее някое плащане, депозитът не се намалява, а ви се спира токът. Честито!
7. Отново в абонатната станция за приемане на договора. Това включва много екстри. Издаване на протокол, в който се описва колко енергия е употребена. Плащане на всички стари сметки. "Любезен инспектор" те подканя да впишеш, че плащането занапред на сметките ще бъде в брой - "банките не са коректни и може да ви спрем тока". А ние не бяхме разбрали защо все нещо не достига на банковата система. Те си били виновни - след като не са коректни, така им се пада. Няма да споменавам коя банка ползваме, но сравнението като отношение към клиента между нея и НЕК е, меко казано, неуместно. На полето на банкова сметка във формуляра на НЕК е написано "на ръка". Късно разбрах намека. Друга компетентна служителка изисква да попълните друго заявление. След половинчасова разходка из канцеларии се оказва, че това не е необходимо. Разбира се, че след това няма извинение за излишното разкарване. Преди половин час трябваше заявление, сега не. Бързо се променя нормативната база, тежко на тези, които не са в крак с нея. След заплащането на старите сметки фактура не ви се издава - след три работни дни на ул."Цар Симеон" - с квитанциите. Трябва да осигурите достъп на техник от НЕК до електромера в определен ден, но не и час - от 9 до 16.30. Отлагайте всичко друго и чакайте техника.
Как може да се оправи тази бъркотия? Просто информацията да се публикува в една брошура или в Интернет, да се праща по e-mail при поискване. Начините са много, стига желанието да е налице. Да са описани всички стъпки, последователността им, необходимите документи и кой каква отговорност носи за всяка стъпка и какво наказание ще понесе при неизпълнение на задълженията си. Да се избегне социалистическият стил - отговорност носят само клиентите, служителите са безгрешни. При събирането на всички стъпки на едно място някой по-буден може да открие, че някоя стъпка или документ е излишен.
P.S. Чакайте чужди инвеститори. Те всички искат да инвестират в изгубено време, бюрократични процедури, компетентни служители в държавни компании, нерви и т.н. Не им отнемайте тази възможност. Описаните процедури също много стимулират плащането на ток, вода, парно и т.н. Не на последно място те са и причина за високата събираемост на данъците. Как да не си плаща човек данъците при наличието на тези любезни чиновници. И тук решението е лесно - просто при високата безработица и посочените чиновници решението се появява от самосебе си.
Счетоводители в Антимовския хан
"Десетгодишните мъчителни и неуспешни реформи на българската икономика поставят ниски оценки на икономистите учени и най-вече на икономистите политици", написа преди месец в статия за "Капитал" професорът по теория на управлението д-р Светослав Ставрев. Тазгодишната кандидатстудентска кампания (наред с кандидат-гимназиалната - виж и ) дава интересни поводи за размисъл за "производството" на икономисти в България. Само един, но показателен пример.
Преди години една от най-често коментираните дивотии сред възпитаниците на Университета за национално и световно стопанство в София (бивш ВИИ "Карл Маркс") беше фактът, че за специалността "Счетоводство и контрол" се кандидатстваше не с математика, а с география.
Десетте "демократични" години дадоха сериозен принос в обогатяване на палитрата от неподлежащи на възприемане от нормалния разум дивотии при кандидатстването в УНСС.
За специалности като "Счетоводство", "Финанси", "Застраховане", "Аграрна икономика" и т.н. потенциалните възпитаници на Университета за националнo и световно стопанство (ама как звучи само, а!) вече могат да кандидатстват не само с география, но и с история, та дори и с литература.
Т.е. някоя умна глава е решила, че за да се разбере дали един кандидат-студент става за счетоводител, трябва да иска от него анализ примерно на "Вечери в Антимовския хан" (поне да беше проверка на счетоводството на хана) или пък потенциалният застрахователен агент да бъде питан кой е написал "Кървавото писмо" (поне въпросът да бе - имало ли е застраховка "Живот" заптието, чиято кръв е послужила за мастило).
Подобни примери биха били смешни, ако не бяха тъжни. Просто те са едно от обясненията защо т.нар. управленски елит на нацията твори предимно хаос и по-малко порядък.
Също като в онзи виц, в който представители на различни професии се надспорват чия професия е първата. Всеки дава логичен аргумент, накрая математикът казва "преди нас беше само хаоса" и тогава се намесва икономистът "а него кой мислите го е създал?"
МОН - децентрализация на невежество и хаос
Боряна Димитрова, "Алфа рисърч"
Що е това децентрализация и има ли тя почва у нас, се пита вероятно всеки, който макар и бегло се е запознал с безумията, които тазгодишната кандидатгимназиална кампания успя за броени дни да народи. Е ли това реална стъпка за приравняване на българското образование към европейските стандарти? Или пък е абракадабрата за безпросветното желание на именуващите се "просветни" чиновници да действат по почина "три пъти режи - един път мисли"? За нервите, пропиляното време, безсмисления труд на ученици, родители и учители медиите пишат вече цяла неделя. Затова нека в случая да сменим гледната точка: след като просветното министерство слага като щит пред всяка своя проява лозунга "Децентрализацията като европейска директива", то логичен е въпросът - ясно ли му е какво означава тази "сложна" в българския език дума?
Първо, очевидно децентрализацията се възприема като умножаване бройката на хората, които обслужват Замисъла на Реформата. Автономността на 13-14-годишните тийнейджъри е децентрализирана между дузина роднини, шампиони в дисциплината "градско" и "извънградско" ориентиране, които трябва да преминат "N-ския" маршрут за срок, променян в движение от поредната министерска наредба. Само в елитните софийски гимназии всеки трети кандидат- гимназист се "обслужва" от трима и повече роднини.
Второ, децентрализация на получените по ФАР и други европейски програми компютърни мрежи и замяната им с далеч по-малко универсалния труд на българския учител. По подобие на предшествениците си от XIX век той извършва процедурите "сверяване", "записване", "изчисляване", "отписване" и пр., и пр. дълбоко интелектуални дейности, които на никой европейски администратор до този момент не му е минало през ум да децентрализира по такъв гениален начин.
Трето, децентрализация на класиранията и подкласиранията в посока, клоняща към плюс безкрайност. Задачата иначе е елементарна - ако при първо класиране са заети около една тринадесета от местата, колко кръга трябва да бъдат преминати, за да бъдат заети всичките? Във всеки случай - доста повече от деветте, известни досега на човечеството.
След всичко това не е изненадваща оценката на 70 на сто от родителите на кандидат-гимназистите, че в основата на създадения тази година хаос стои именно некомпетентността на министерските служители, на които очевидно не е излишно да (им) се припомни следното: Децентрализацията като политически процес означава увеличаване на правата и отговорностите на субектите, които са в състояние да вземат решение. И няма нищо общо с техническото усложняване и раздробяване в събирането и обработката на информацията. Децентрализацията освен всичко друго означава мислене в категорията не на намеренията, а на последствията. И ако при първия опит за децентрализиране чиновниците са децентрализирали само хаоса и невежеството в редиците си, то редно е да понесат поне последствията от този си акт. В противен случай ще продължават да крият професионалната си некомпетентност зад политическия щемпел "европейска директива".
За диктатурата на идиотите
В Плевен лишиха от свобода за четири денонощия човек, който е на мнение, че министърът на правосъдието Теодосий Симеонов е "топидиотът на българското правителство". Коментарите за това действие на държавните власти могат свободно да се движат между "полицейски произвол" и "съвършена глупост". Сигурно е едно - задържан е човек, който се е възползвал от конституционно гарантираното му право свободно да разпространява мнението си по важен обществен въпрос и се е приближил близко до границата на обидата.
Ако един политик е идиот, той не само може, но и трябва да бъде наричан така. Защото колкото повече хора бъдат убедени в неговата некомпетентност, толкова по-малко време той ще стои на власт. Така "идиотщините", които може да направи, ще бъдат по-малко.
В противен случай рискуваме да живеем под диктатура на идиотите. Защото, ако срещу този вид политици не се протестира, когато бъде забелязан първият от тях, той ще доведе след себе си други. И така в един момент ще се окажем управлявани от идиоти, които се самовъзпроизвеждат със скоростта на марокански скакалци и със същия ентусиазъм оглозгват всичко по пътя си.
САЩ увеличават помощта за Черна гора Вашингтон съобщи, че ще засили помощта си за Черна гора, за да бъдат укрепени демокрацията и икономическите реформи в страната. Според говорител на Държавния департамент държавният секретар Мадлин Олбрайт е отделила време от срещата в Кемп Дейвид, за да телефонира на черногорския президент Мило Джуканович, за да му съобщи лично тази новина. Олбрайт е изразила подкрепата си за умерената политическа линия на Джуканович и е обещала, че ще се консултира с Конгреса за отпускането на още 16 милиона долара за Черна гора. С това сумата, предвидена за Подгорица през тази година, ще надхвърли 60 милиона долара.
Междувременно се появиха нови информации, че частите на югославската армия в Черна гора са получили тайни инструкции за извършването на преврат в по-малката югорепублика. Черногорската агенция "Монтена-Факс" съобщи, че командването на Втора югоармия е било поставено в бойна готовност и е получило заповед за преврат, в случай че Подгорица предприеме действия за обявяване на независимост. Агенцията се позовава на неназовани източници, според които режимът в Белград се опитвал да реагира на нарастващото напрежение между Сърбия и Черна гора след промените в югославската конституция. Черногорският парламент гласува решение, че не признава измененията, а някои депутати поискаха да бъде свикан референдум за независимост. Според "Монтена-Факс" сценарият за преврата предвиждал сваляне на сегашното черногорско ръководство и подмяната му с марионетно правителство начело с югославския премиер Момир Булатович, известен като протеже на Милошевич.
Горски пожари изпепеляват Гърция
100 горски пожара избухнаха през последното денонощие в Гърция.
Според официалните съобщения до момента пожарите са взели няколко жертви, а щетите са огромни и тепърва ще бъдат оценявани. Правителството бе обвинено, че не е взело адекватни мерки и че е действало твърде бавно. Правителствен говорител заяви, че тежките метеорологични условия са главната причина пожарите да се превърнат в бедствие. Освен това бе съобщено, че съществуват подозрения за умишлени палежи за освобождаването на горски терени с цел бъдещата им продажба.
Действията на пожарникарите са изключително затруднени от високите температури и силния вятър, който разнася огъня. Информационните агенции подчертават, че пожарите са се превърнали в бедствие по цялото Средиземноморие. Горещата вълна, обхванала южната част на континента, и силните ветрове продължават да подхранват пожари, които причиниха огромни щети в Южна Франция, Италия, Сърбия, България, Македония и Румъния.
Междувременно 18 души починаха в Турция заради високите температури, които достигнаха 46 градуса. Властите обявиха двудневна ваканция за държавните служители, докато отминат горещините. Един влак дерайлира край западния град Ескишехир заради огънати от топлината релси. Забранено бе движението на тежки камиони по редица пътища, чийто асфалт бе размекнат от високите температури.
Бежанците от Сребреница протестират
Петата годишнина от клането в Сребреница по време на войната в Босна бе отбелязана с протести в Сараево и с минута мълчание в Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк. Мюсюлманските бежанци от Сребреница блокираха пътищата на босненската столица в знак на протест срещу продължаващото им изгнание. Бежанците обявиха, че се страхуват да се върнат в Сребреница, която в момента е под сръбски контрол. Всички усилия на международните организации, които контролират мирния процес в Босна, да принудят местните сръбски власти да осигурят безопасността на мюсюлманите остават безрезултатни.
В севернобосненския град Бръчко, който е част от Република Сръбска в Босна, също избухнаха протести на мюсюлмански бежанци. Те настояват да бъдат възстановени правата им върху имуществото, което им бе отнето по време на войната през 1992 - 1995 г. Според законодателството на Босна, прието с помощта на международните представители в страната, незаконно отнетото имущество трябва да бъда върнато на собствениците, ако те представят необходимите документи. Според неофициални съобщения обаче много от имотите са преразпределени с фалшиви документи.
Сампрас има само още една цел - "Ролан Гарос"
Пийт Сампрас си осигури почетно място в историята на тениса, след като спечели рекордната 13-а титла от Големия шлем на турнира "Уимбълдън". В спорт, в който има изобилие на големи играчи и всеки от тях може претендира да е най-великият за всички времена, Сампрас има още какво да доказва. Въпреки че разполага с достатъчно доводи, за да бъде обявен за номер 1 в историята на тениса, в биографията му и има и едно тъмно петно, което го прави уязвим за опонентите му.
Седмата победа от осем участия на "Уимбълдън" утвърди Сампрас като краля на тревната настилка. Седем титли на кортовете на "Ол Инглънд клъб" има само Уилям Реншоу в зората на турнира през XIX век. Разликата между двамата е във времето и в качеството на играта. Днес, когато е подложен на сериозна конкуренция, Сампрас успява да запази един друг рекорд на "Уимбълдън" - нито един загубен финал. Американецът за първи път допусна родителите си на негов мач от Големия шлем при последния му успех над Патрик Рафтър (Австралия) с 6:7, 7:6, 6:4, 6:2.
С тринайстата си титла от Големия шлем Сампрас подобри рекорда от 12 трофея на Рой Емерсън. Пийт има седем победи на "Уимбълдън", четири на Откритото първенство на САЩ и две на първенството на Австралия. "Вече ще е много трудно някой да подобри постижението ми. Кой знае, може пък да се роди такъв тенисист, но ще му коства много повече усилия", сподели рекордьорът.
Сампрас обаче няма успех на Откритото първенство на Франция. Червените кортове на "Ролан Гарос" убиват мощния му сервис и той трудно се адаптира към по-ниската скорост на игра. Основният му съперник в последните години Андре Агаси постигна успех в Париж. Въпреки че изостава в класацията по броя на титлите, Андре може да се похвали, че е печелил и на четирите различни настилки.
Сладкият Пийт, както го наричат някои, е еднакво обичан и мразен от любителите на тениса. Той пленява с елегантния си стил и точните отигравания както от дъното на корта, така и на мрежата. В същото време рядко дава изблик на емоции, в повечето случаи е съсредоточен в играта и с безизразен поглед печели точка след точка. Един от най-запомнящите се моменти в кариерата му е избликът на сълзи на Откритото първенство на Австралия в мач срещу Джим Къриър. Той успя да обърне срещата от почти загубена ситуация.
Преди три години колегите му го определиха за най-добрия тенисист за последните 25 години. Сампрас е спечелил 63 титли, откакто стана професионалист през 1988 г. Банковата му сметка набъбна с 40 милиона долара от наградни фондове. Въпреки успехите си той никога няма да има излъчването на Борг, атрактивността на Макенроу или пъргавината на Бекер. Освен това той печели своите титли във време, когато се подмениха поколенията в тениса и единствен Агаси поддържаше високото темпо. Може би тази липса на обществена подкрепа го превърна в самотник, чиято единствена цел са победите. Даде си по-голяма почивка едва в края на 1998 г., когато почти разби здравето си в опита да завърши годината като номер 1 в ранглистата за шести пореден път. "Пийт сякаш излезе от черупката си и сега ми харесва повече", заяви Рафтър.
Жестокият ритъм през предишните години обаче си казва думата и сега Сампрас все по-често става жертва на контузии. Дори самият факт, че за първи път покани родителите си да го гледат на живо, може би е индикация, че дните му в големия тенис вече не са толкова много. "Никога не съм гледал на подобряването на рекорда като задължение. Това за мен беше възможност и ми доставяше удоволствие да я преследвам", каза Пийт.
След като счупи рекорда, сега остава само една цел - спечелването на "Ролан Гарос", за да се нареди до Агаси, Емерсон, Род Лейвър, Фред Пери и Дон Бъдж като победител на четирите турнира от Големия шлем.
"От моята гледна точка направих това, което искам. Бях номер 1 дълго време, печелих шлемове. Очевидно първенството на Франция е единственото, което ми липсва", заяви Сампрас.
Как атлетките изпуснаха класиране за суперлигата
Федерацията раздава 104 000 лв. за призовите места на купа "Европа"
Елеонора ГУНЧЕВА, Бидгошч - София
Атлетиката е индивидуален спорт, но веднъж в годината най-добрите състезатели се събират, за да защитят честта на своята страна на турнира за купа "Европа". Двата ни тима - 13 жени (19 дисциплини) и 16 мъже (20 дисциплини), постигнаха най-големия успех от години, като на стартовете от първа лига в Бидгошч (Полша) се наредиха съответно на второ и четвърто място от осем държави. Българските атлети спечелиха девет първи места, което не успя да направи нито един друг отбор.
Дамите имаха изключителния шанс да минат в суперлигата и бяха съвсем близо до целта, но атлетките на Беларус ги изпревариха с две точки в последната дисциплина на щафетата 4 по 400 м. Веднага след това се появиха съмнения дали бе подбран правилно съставът за това важно бягане.
Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) заложи яка стръв, за да осигури участието на топатлетите ни за купа "Европа". Нямаше нито една отказана покана, тъй като предварително бяха обявени премии от 6000 лв. за първо място, 4000 лв. за второ, 2000 лв. за трето и 75% от сумата за щафетите. На моменти състезателите ни изчисляваха успехите си в левове, а не в места и това се оказа най-силният мотив за доброто им класиране. Сега БФЛА трябва да изплати 104 000 лв. премии.
Логично е, където има много пари, да има и много апетити. Съставът се редеше от треньорския съвет, което е колкото демократична практика, толкова и опорочена. Откакто българите не са на централизирана подготовка, всички треньори дърпат чергата към собствените си състезатели. Въпреки че основен критерий при подбора трябваше да бъдат показателите на атлетите в изминалия месец, се създаде впечатление, че позицията на определени наставници доминираше при избора. Показателно е, че част от атлетите не можаха да стигнат резултатите си от републиканското първенство. "Това е състезание и не може да се предвиди всичко", бе логичното оправдание на специалистите.
Някои от атлетите ни обаче усетиха, че не са си на мястото.
"Чувствам се виновна за слабия резултат (бел. ред. - пето място)", заяви Светла Димитрова след финала на 200 м пред съотборничките си. Само 20 минути преди това тя победи на коронната си дисциплина 100 м с препятствия. Ръководството взе решение да я пусне и на 200 м, тъй като на турнира в Каламата (Гър) даде по-добро време от специалистката на тази дистанция Моника Гачевска.
Съставът на дамите беше компактен с изключение на няколко дисциплини, където в последните години нямаме изявени състезателки.
Ива Пранджева взе две първи места на троен и дълъг скок, Венелина Венева пък прескочи летвата на 197 см и бе избрана за атлетка №1 на състезанието. Тя предпочете да не вдига летвата над 200 см, въпреки че публиката го очакваше. Даниела Йорданова подобри националния рекорд на 3000 м и с това доказа невероятното си развитие през сезона.
След всички тези успехи нещата се развиваха в полза на българките. Преди последната дисциплина женският ни отбор водеше с две точки на Беларус и запазването на първото място бе в ръцете на щафетата 4 по 400 м. Стигаше и трето място, което щеше да стопи разликата между главните ни конкурентки, но пък ни бе достатъчно за суперлигата, тъй като българките имаха повече първи места. Даниела Георгиева, Даниела Йорданова, Моника Гачевска и Екатерина Тошкова финишираха шести. Веднага възникна въпросът, дали ако бе включена Цветелина Кирилова, щяхме да успеем.
"На техническата конференция подадохме имената на петте атлетки, защото с толкова разполагаме. Само Георгиева е специализирала 400 м. С един човек щафета не се прави. Които и три други да бяха включени, класирането щеше да е същото. Такива са ни възможностите. Цветелина избяга 800 м с 2.09 мин, което е слабо дори за девойки. Времето на четвъртите бе с пет секунди по-добро от нашето. Единствен Илия Дживондов може да стопи тази разлика", обясни генералният секретар на БФЛА Добромир Карамаринов.
Според него всички решения, включително и това за щафетата на 4 по 400 м, са взети с пълно единодушие на треньорски съвет. Вариант със спринтьорката Петя Пендарева в тази дисциплина не се е обсъждал.
По стечение на обстоятелствата щафетата бе последна и затова вниманието и упреците се насочиха към нея. Истината обаче е, че можехме да наваксаме в други дисциплини.
По-добре да останем в тази група, където имаме реален шанс да спечелим призови места и оттам да дойдат пари, споделяха помежду си атлетките. Според тях в суперлигата, където се състезава целият европейски елит, класирането ще е различно, а и премиите също.
"Никой от тях не знаеше какви ще са евентуалните премии във висшата лига. Те нямаше да са до трето място, а до шесто. Никой с участието си не показа, че се съхранява, за да не се качим по-нагоре", казаха от БФЛА.
Мъжкият ни отбор победи Румъния и това се счита за по-голям успех от крайното четвърто място. Нашият състав обаче бе твърде контрастен в индивидуалните класирания. Имахме много силни атлети от световна класа като Ростислав Димитров (троен скок), Илия Дживондов (400 м гладко и с препятствия), Петър Дачев (скок дължина), Петко Янков (100 м/200м) и доста слаби състезатели в средните бягания и хвърлянията.
Европейският шампион в зала Илия Дживондов води неофициалната класация по спечелени пари от купа "Европа" - 11 500 лв. В един ден в продължение на два часа той стартира на 400 м (2 място), 400 м с препятствия (1 място) и щафета 4 по 100 м (6 място) , а на следващия ден бе в състава на щафетата 4 по 400 (3 място).
Петър Дачев направи опит над осем метра, а Ростислав над 17 метра, като и двамата не използваха максималния си брой опити, тъй като нямаше кой да скочи повече от тях. Младокът Живко Виденов пък, който за първа година тръгна по турнирите, завърши трети на 110 м с препятствия. "Много ми е тежко по турнирите, защото нямам време за тренировки. За стартовете се готвя по коридорите на хотелите и гарите", сподели Живко.
Стоичков застана на губещата страна на изборите в "Барселона"
Двама са фаворитите за президентския пост на Хосе Луис Нунес
Тодор КИРКОВ
Христо Стоичков се намеси активно в предизборната борба за президентския пост на футболен клуб "Барселона". Носителят на Златната топка за 1994 г. бе привикан в щаба на кандидата Луис Басат. Българинът заедно с бившия си съотборник от "Дрийм тим" на каталунците от 90-те години Айтор, Чики Бегиристайн са в основата на спортната подкрепа в кампанията на богатия издател. За разлика от Бегиристайн, който ще получи технически пост при избора на Басат, положението на Стоичков в евентуалната бъдеща структура на клуба не е ясна.
Появата на Христо в "Барселона" породи множество спекулации. Българинът, който имаше намерение да завърши кариерата си при каталунците, загуби доста позиции след поредния скандал преди години с досегашното ръководство на клуба. Сега на ред идва неговото старо желание да поеме една от детските формации. Идеалният вариант за него е да подкрепи един от кандидатите срещу обещаващ пост. Така Стоичков загърби за момент ангажиментите си с американския "Чикаго файър" и лъсна на страниците на испанския печат с добре подготвена стратегия, от която лъха загриженост за бъдещото на "Барселона" и футбола в Каталуня.
Фаворитите за горещия и политически удобен пост са досегашният вицепрезидент Жоан Гаспар и в по-малка степен Луис Басат. Останалите кандидати са финансистите Жоан Кастелс, Жауме Яурадо и Габриел Масфурол. Обединяващата идея (с изключение на Гаспар) е да се сложи край на ерата "Нунес", или Нунисмо, както го наричат още в Испания. От изказванията им в последните дни стана ясно, че те ще се откажат от изборите в полза на Басат срещу съответната компенсация.
Този вариант не се хареса на Нунес и той мигновено заплаши, че ще събере нужната подкрепа и ще се яви на изборите. За дългогодишния шеф дилемата е ясна. Ако кандидатите се явят поотделно, това със сигурност ще значи победа на Гаспар. Ако обаче се обединят, идва ред на тежката артилерия - самият Нунес да влезе в надпреварата.
В предизборната си кампания Басат залага на едри индустриалци, банкери и влиятелни хора от всички среди на каталунската икономика. Не му липсва и подкрепата от местния парламент Женералитат де Каталуня.
Басат успя да привлече на своя страна и формацията "Синия слон", която обединява голяма част от богатите членове на клуба и която единствена през последните 10 години открито критикува политиката на клуба.
В защита на постигнатото от досегашния шеф Хосе Луис Нунес в продължение на 22 г. бе издигната кандидатурата на вицепрезидента Жоан Гаспар. Отявлен защитник на каталунската идея, напористият собственик на веригата за хотелско обслужване ХУСА неведнъж е доказвал своята лоялност към дребничкия началник. Гаспар е краен в методите за борбата срещу вечния враг "Реал" (Мадрид) и това го прави предпочитан сред ултрасите от най-многобройната групировка "Бойксос Нойс". Неговата дума бе решаваща при избора на треньор или осъществяването на трансферите на мегазвездите като Стоичков, Роналдо, Ривалдо и Фиго, както и при сключването на големите финансови сделки през последните години. Де факто той се превърна в истинския ръководител на "Барса", а сега дойде ред това да стане и де юре пред каталунската спортна общественост.
Изборите са на 23 юли, като в тях могат да вземат участие всички притежатели на членски карти на "Барселона", или така наречените сосиос над 18-годишна възраст. Членството не трябва да е прекъсвано в последната година, както и да не е по-малко от 12 месеца.
Според правилника президент на "Барселона" може да бъде всеки пълнолетен гражданин, като се изключва възможността той да е чужденец. В момента тече процедура по уточняване дали за такива се смятат останалите граждани на Европейския съюз, което би било в разрез със законите за свободно движение на работна ръка. Досегашните ръководители на клуба могат да кандидатстват за поста, но предварително трябва да се оттеглят от управата на клуба. Именно това смята да направи Нунес, ако кандидатите направят коалицията срещу Гаспар.
Самите избори ще се проведат в сградата на "Миниестади" - по-малкия стадион в спортния комплекс "Ноу камп". За улеснение на привържениците ще бъдат предоставени 120 урни, а гласуването ще продължи до 22 ч. Притежателите на членски карти са основната подкрепа за кандидатите и те отлично го знаят. През последните дни Луис Басат и Жоан Гаспар целенасочено ухажват феновете и обещават всякакви облаги за негово величество ел сосио.
"Барселона" държи рекорда по продадените карти в света, като цифрата им още през 1982 г. надхвърли 100-те хиляди. Повечето от тях са организирани във фенклубове "Пеняс", които след встъпването на Хосе Луис Нунес в длъжност на 6 май 1978 г. се увеличиха от 90 на 1100 в целия свят. Той извърши промяната в системата на гласуване. Преди това изборът за президент се осъществяваше от първите 100 почетни сосиос на клуба и членовете на старите фамилии, свързани с историята на "Барса".
Според последните социологически проучвания настроенията в Каталуня са на страната на Жоан Гаспар, като 32.7% от анкетираните близо 5000 души му гласуват доверие, срещу 18.9% за прекия му конкурент Луис Басат. Подкрепата за Жоан Кастелс е 12.3%, а за Жауме Яурадо е 5.3%.
Статистиците отчитат, че обединена опозицията събира 36.5% срещу досегашното ръководство, което е с 4% повече от сочения за фаворит Гаспар. Решителни за шефския пост ще се окажат онези 30% от гласове на феновете, които все още не са избрали своя кандидат. Социологическото проучване на каталунския в. "Спорт" сочи, че над 80% от притежателите на членски карти ще се явят пред урните на 23 юли, което надвишава прогнозите за изборна активност в сравнение с предишната кампания.
Залогът за шефското място е голям предвид натрупаните в продължение на 22 години капитали, които отстъпват единствено на английския колос "Манчестър юнайтед".
Проектът "Барса 2000" е в разгара си. Той предвижда да бъде обновен спортният комплекс "Ноу камп" и да бъде изграден ултрамодерен център с повече от седем футболни игрища, зали за отделните спортове, кортове за тенис, възстановителни зали и огромен развлекателен парк за хилядите привърженици на тима и гостите на града.
Другата апетитна хапка за новия шеф е фондацията на името на клуба, която започна своята дейност преди пет години. Тя финансира директно всички спортове в "Барселона" извън футбола. В момента 105 от най-печелившите фирми участват в нея. Двайсет и пет от тях са в категорията почетна, като си осигуряват членство с годишни вноски от над 15 милиона песети (85 700 долара), но получават най-силни позиции в клуба. Място за нови членове няма, а привилегиите са доживотни.
Положението е същото и във втората по важност категория членове - сътрудници. Високи вноски срещу множество услуги. Не се предвиждат промени на имената и фирмите, които я интегрират. За нови членове и дума не може да става.
Двете категории са като масонски ложи или Камарата на лордовете.
Все пак фондацията е помислила и за простолюдието. С членския внос от десет хиляди песети (57 долара) на година едва ли може да покрият дори разходите по хигиената и почистването на шефските кабинети. Членството обаче предлага запазено място на първите редове на стадион "Ноу камп", което ги прави част от атмосферата, но без голям шанс да видят нещо от играта.
Големите фирми от почетната и сътрудническата категория са и основната подкрепа на досегашното ръководство. Евентуална промяна на шефското място на футболния клуб може да доведе и до обрат във фондацията, създадена от Нунес.
Стоичков отново бе застигнат от участта си да застава винаги зад губещия. Едва ли досегашното ръководство в лицето на Нунес и Гаспар ще забрави неговите опити да се самоиздига за оратор на народа. След "голямата" си любов с Йохан Кройф, която за негово съжаление не завърши с изгонването на доказания холандски специалист, Христо си стегна багажа обиден за Италия. Година след това приплака на Нунес да го върне в тима. Любовта му към президент, треньор и население бяха извисени до най-високи предели и скоростно приземени. Уж приятели, пък не го разбраха. И тогава добрата стара "Барселона" се съгласи да си върне прокудената рожба, но ако Христо си плати разходите по откупената клауза. Стоичков се завърна триумфално и отново заобича своя президент.
Смениха се и треньорите. Боби Робсън предаде щафетата на Луис ван Гаал. След първоначалните му изблици на фамилиарност и богословене Стоичков пак остана неразбран и се опита отново да подложи на изпитание огромната любов на народа на Каталуня към него. И този път първичната му реакция "или аз, или той" не успя. Камата отново се превърна в жертва и мъченик.
Статистиците в Испания не пропуснаха факта, че едва ли може да се говори за "любов" между Камата и Бегиристайн. На терена те бяха безразлични един към друг, като за това тяхно "разбирателство" говорят фактите. През първите два сезона в "Барса" Ицо почти не е взаимодействал на терена с Чики, а баскът е сред играчите на тима с най-неопределено отношение към него. За радостта след головете никой не говори, но и там личи една неприязън, която едва ли може да бъде скрита зад успехите. Логично обаче звучи въпросът защо никой друг от "Дрийм тим" не участва в предизборни агитации. Вероятно защото повечето от тях уважават направеното както от Нунес, така и от Кройф, Робсън или Ван Гаал. Докато Стоичков в един или друг момент се разкъсваше между любовта и омразата си към всеки един от тях.
"Левски" започва евросезона с победа
"Левски" стартира с победа като гост участието си в Шампионската лига. Сините се наложиха с 4:0 над люксембургския "Дюделанж". Реваншът е в сряда (19 юли) в София. Следващият съперник на "Левски" е турският вицешампион "Бешикташ".
Централният нападател Георги Иванов-Гонзо се разписа два пъти. Той откри резултата с елегантен прехвърлящ удар в 12-ата минута, след като защитник и вратарят на домакините се разминаха. Четири минути по-късно Димитър Иванков покачи на 2:0 от дузпа. Новото попълнение Едуард Цихмейструк направи самостоятелен рейд за 3:0 в 69-ата минута. Гонзо оформи крайния резултат три минути преди края, когато получи непокрит топката на точката за изпълнение на дузпи.
"За три-четири дни не можах да опозная напълно отбора, но се радвам, че играхме добре. Голяма заслуга за това имат колегите от щаба, които са постигнали отлично сработване между играчите", заяви треньорът на "Левски" Владимир Федотов.
Най-силно впечатление направи украинецът Цихмейструк, който внасяше разнообразие в средата на терена. Край него се разигра и Александър Александров-Кривия. Защитата нямаше проблеми в по-голямата част от двубоя, тъй като домакините играха затворено в своята половина. Капитанът Станимир Стоилов се контузи на тренировка, но се очаква да е готов за двубоите с "Бешикташ".
Федотов, който бе привлечен в екипа на шампионите преди около десетина дни, подписа шестмесечен договор. През септември се очаква в София да се завърне и Люпко Петрович. "Левски" винаги е отворен за големи специалисти, какъвто е Люпко. Не се отказваме от него", заяви изпълнителният директор на клуба Наско Сираков.
Накратко
ЦСКА победи с 1:0 френския футболен шампион "Монако" в контрола в градчето Вител. Гола вкара Красимир Чомаков в 36-ата минута с мощен шут от фаул. Французите играха с всички свои титуляри. Това бе втори мач на армейците във Франция, като в първия срещу вицешампиона "Лион" завършиха 1:1. За българите се разписа Деянов от дузпа.
Марин Бакалов отново беше назначен за треньор на футболния отбор "Ботев" (Пд). Той беше уволнен изненадващо от този пост в средата на пролетния полусезон. В екипа му влязоха Запрян Раков и Димитър Вичев.
Международната футболна федерация (ФИФА) обмисля план да се въведе ротационен принцип между континентите за домакинство на световните първенства. Все още се мисли около формулата. Представителят на Океания в изпълкома на ФИФА Чарлз Дъмпси подаде оставка заради натиска след решението му да се въздържи при гласуването за домакин на Мондиал 2006.
Двукратният олимпийски шампион от Барселона в едноместно кану Николай Бухалов спечели бронзов медал на 500 м на европейското първенство в Познан (Пол). С три медала е каякарят Петър Мерков - сребърен на 1000 м, бронзов на 500 м и второ място в четворка каяк.
Най-добрият български тенисист Орлин Станойчев отново отказа да участва в националния отбор за купа "Дейвис". Той обвини президента на федерацията Красимир Ангарски в обидно отношение. "От две години г-н Ангарски се опитва да омаловажава постигнатите резултати на националния ни отбор. След драматичната загуба от Гърция той не ни подкрепи морално", пише Станойчев до ръководството на БФТ. "Вече стана неудобно да протестира за пари и сега вече мотивът е друг. Отборът ще играе без него", заяви Ангарски. Следващият мач на отбора е с Израел на 21-23 юли в София. Премията за победа е 18 000 лева.
Баскетболният шампион "Левски" ще привлече 203-сантиметровия бахамец Скот Форбс, но вероятно ще се раздели с играещия президент Георги Младенов. Ветеранът има изгодна оферта от чужбина. Звездата на бившия шампион "Черно море" Тодор Стойков е пред подписване с германския "Байер" (Лев).
Малките отбори убиха идеята за висша футболна лига
Вуцовата "идея" за връщането на А група е неприемлива за ЦСКА и "Левски"
Георги ФИЛИПОВ
Вероятно, ако попитате президента на "Локомотив" (Горна Оряховица) с колко отбора би искал да бъде т.нар. висша лига, той ще ви отговори - поне с 50. Така и неговият скромен отбор ще има възможност да играе с гигантите от "Левски", ЦСКА, "Ловеч" или "Нефтохимик". А това ще помогне за възраждането на школата на Горна Оряховица, която даде преди години на националния отбор и португалския "Спортинг" Ивайло Йорданов.
Колкото и невероятно да звучи, по подобен начин разсъждават президентите и изпълнителните директори на професионалните футболни клубове. През изминалата седмица те гласуваха с огромно мнозинство елитната група отново да се състои от 16 отбора, както бе до тази пролет. Това сложи край на идеята за висша лига от 12 отбора само година след като започна намаляването на броя на участниците.
Представителите на професионалния футбол гласуваха увеличението да започне веднага и още през първенството 2001/2002 А група да се възстанови в обичайния вид, но да се казва Висша лига. Профилигата поиска единна Б група от 18 отбора с названието втора професионална група. Все още не е ясно колко отбора ще изпадат и колко ще влизат през тази година, за да се получи желаната бройка. След това от елитната група ще изпадат три отбора, а от втората дивизия - четири.
"От идеята за висша лига остана само името", с тъга заяви идеологът на реформите Любе Спасов пред безучастните делегати.
Само преди година на две поредни общи събрания профилигата прие с огромно мнозинство идеята за висша лига от 12 отбора и Б група от 20 отбора (допълнително трябваше да се уточни дали да се раздели на две групи по 10 отбора).
Под натиска на изпълнителния директор на Българския футболен съюз (БФС) Иван Вуцов ръководството на профилигата бе принудено отново да постави въпроса на гласуване. И този път резултатът бе коренно различен. Същите хора, които миналата година обясняваха с патос как само намаляването на отборите в А група ще реши проблема с качеството на играта и корупцията, сега се обърнаха на 180 градуса.
Могат ли хора с аматьорско мислене да вземат качествени решения за професионалния футбол? Очевидно не. От изказванията на президентите стана ясно, че все още не могат да разберат къде свършва масовият футбол и къде започва професионалният. Основната теза на представителите на провинциалните отбори е, че някои градове ще останат без отбори във Висшата лига и така ще загинат някои футболни центрове. Любимата реплика е: "Вижте къде е сега Сливен, който даде Йордан Лечков?"
"Доста се колебаехме, защото за нас са приемливи и двете предложения. При 12 ще се повиши качеството, но пък доста градове ще останат без отбор в А група, а това може да бъде пагубно за тях", заяви изпълнителният директор на "Локомотив" (Сф) Бойчо Величков. Миналата година този клуб бе един от най-големите привърженици на намаляването на отборите.
Страхът, че остават извън играта, накара делегатите да предпочетат изкуственото разширяване на А група с клубове, които нямат място в една група с "Левски", ЦСКА, "Славия", "Ловеч", "Нефтохимик" или "Велбъжд".
"Ако лигата е с 12 отбора, доказани центрове като "Пирин" и "Добруджа" всяка година ще изпадат и влизат", заяви изпълнителният директор на "Пирин" Валентин Чакъров. През тази година отборът му се класира на 15-о място от 16 отбора, така че очевидно броят на отборите не влияе за представянето на благоевградчани. Само преди месец ръководителите му се оплакваха, че "Пирин" е изпаднал заради задкулисни игри.
Досегашният формат на А и Б група не попречи и на "Етър", който е дал Красимир Балъков и Трифон Иванов, да се свлече във В група. Лошото управление съсипа някогашния шампион на страната.
"Системата с А група от 16 отбора е доказана и тя не трябва да се променя. България е постигала най-големите си успехи именно при такъв формат на А група", заяви представителят от "Хебър 1920" - отбор, който допреди три години се подвизаваше в четвърта лига. "Хебър" очевидно няма опит в системата от 16 отбора, за да види как корупцията решава победителите и как качеството на футбола пада всяка година. И други като "Хебър" обаче предпочитат нивото на елитните клубове да падне на тяхното, за да могат да вземат някоя точка, вместо обратното - да се опитат да достигнат играта на лидерите.
"Идеята за висшата лига е коренно различна - това е мястото, където играят доказано най-силните отбори и се печелят най-много пари. Тя би трябвало да способства за повишаване на класата на играчите, за да могат да бъдат на равнището на колегите си в чужбина", заяви секретарят на профилигата Любе Спасов.
Тази идея обаче е чужда за родните футболни ръководители, които трудно връзват двата края на бюджета и са превърнали участието в А в група в самоцел.
От присъстващите на общото събрание само "Славия" и ЦСКА останаха на позициите си за висша лига от 12 отбора. Ден преди това изпълнителният директор на "Левски" Наско Сираков също обяви подкрепа за идеята. Христо Порточанов, който миналата година бе един от четиримата противници, изпрати телеграма, че държи на намаляването на отборите.
Привърженици на създаването на истинска професионална лига са тези клубове, които инвестират много, за да могат да направят качествени отбори. Тяхната цел не е да победят "Олимпик - Берое" или "Шумен", а да се представят добре в европейските клубни турнири. За тях всяко гостуване в Петрич или Перник, където се рита повече по краката, отколкото по топката, означава допълнителен риск за осакатяване на футболистите.
"Велбъжд" и "Ловеч" обаче подкрепиха връщането на стария вид на А група. "Как няма да е така, като някои отбори започват първенството с 12 точки", заяви президентът на "Славия" Венцеслав Стефанов по този повод.
Двата клуба са известни с това, че разчитат да постигнат краен успех благодарение на голямата си мрежа от поддържащи отбори. За кюстендилци тази година ще играят други два тима на ВИС-2 - "Черно море" и "Спартак" (Вн). Преди година ловешкият "Литекс" стана шампион благодарение на сателитите "Олимпик" (Тетевен) и двата пернишки отбора.
Във "Велбъжд" имат пресен пример, че спечелените медали в нашето първенство нямат никаква стойност. Миналата седмица отборът падна с 0:8 при гостуването на чешкия "Сигма" (Оломоуц) в турнира "Интертото".
Пенев си остави носа на стената на славата
