"Банков надзор" на БНБ разреши на Националната банка на Гърция (НБГ) да купи 89.9% от акциите на Обединена българска банка. Разрешението бе дадено в понеделник, малко преди шефката на надзора Емилия Миланова да замине за семинар в Полша. По закон БНБ имаше тримесечен срок за произнасяне по сделката, но доброто име на гръцката банка е помогнало за бързото придвижване на документите. Освен това "Банков надзор" има наблюдения върху дейността на НБГ, която разкри свой клон в София още през 1995 г. НБГ купи ОББ в края на май в надпревара с италианската "УниКредито" и гръцката Пирейска банка. Според непотвърдена официално информация гърците са обещали да платят около 230 млн. евро за целия пакет акции на банката. Договорът предвижда Европейската банка за възстановяване и развитие, която доскоро държеше 35% от ОББ, да запази 10% от банката за срок от две години. Според запознати НБГ си е запазила т.нар. колопция (call option) да изкупи на определена цена остатъчния дял след изтичането на този срок. Останалите акционери - Булбанк, "Опенхаймер корп" и "Джодрел ентерпрайзис лимитид", няма да запазят дялово участие. Те ще спечелят от огромната разлика, с която успяха да препродадат акциите си от ОББ.
Като първа приватизирана банка ОББ беше продадена през 1997 г. за скромните 3 млн. долара, като купувачите обещаха да инвестират допълнително 45 млн. долара в увеличение на нейния капитал (от което реално бяха внесени само първите 30 млн. долара). За драстичното разминаване със сегашната цена на продажба основна заслуга има държавата. ОББ беше единствената банка, която не плати "инфлационен" данък за 1997 г. Чрез специален текст в закона за корпоративното облагане банката беше освободена от плащането на данък върху печалбата от курсови разлики по валутните си активи. В резултат само на тази преференция новите собственици на ОББ успяха да отнесат към резервите на банката цялата печалба за годината (постигната главно от курсови разлики) в размер на 102.5 млрд. стари лева.
Управителят на българския клон на НБГ Христос Кацанис съобщи, че централната банка на Гърция също е дала разрешение за покупката на ОББ. За финализирането на сделката сега остава да бъде получено единствено одобрение от българската Комисия за защита на конкуренцията. Предполага се, че това ще стане още в близките седмица-две. След това остава да бъде подписан окончателният договор и плащането по сделката. Вероятно още тогава гърците ще назначат свой представител за прокурист в ръководството на ОББ. Според запознати купувачът няма да бърза със задължителните в такива случаи промени в съвета на директорите. Очаква се ОББ да свика общо събрание за тази цел в края на лятото.
Засега не е ясно какъв ще бъде съставът на новия борд на директорите, както и дали новите собственици няма да предпочетат двустепенната система на управление, както стана в Булбанк. При всички случаи в новата управа на банката обаче ще има представител на ЕБВР. "Капитал" научи, че досегашните изпълнителни директори от българска страна Стилиян Вътев и Радка Тончева са изразили желание да останат в банката и след нейната продажба. Те имат добри шансове за това заради отличните резултати на банката през трите години след нейната приватизация.
Коментарите сред финансовите среди у нас са, че висок пост в ръководството на ОББ ще получи и Христос Кацанис. Това ще стане при евентуалното бъдещо сливане на българския клон на НБГ с ОББ. През миналата седмица г-н Кацанис заяви, че този въпрос още се обсъжда в централата на банката в Атина, но допълни, че вариантът, по който се работи, предвижда мрежата на НБГ да стане част от клоновата структура на ОББ.
ЧЗИБ стана държавна собственост
Иван Михалев
Отчаяната битка на държавата за фалиралите банки продължава с променлив успех. След като шумно се провалиха в спора за Първа частна банка, хората на Александър Раков (шеф на Агенцията за държавни вземания) успяха да се доберат до това, което е останало от затворената Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ). Макар и далеч по-малка по активи от ПЧБ, банката на Кирил Дунев ще осигури материал за работа на чиновниците от Агенцията за държавни вземания. Досега в нея попаднаха само неатрактивни имоти, останали непродадени след няколкото години несъстоятелност на затворените Елитбанк и ТСБанк.
Постановлението на съда за възлагане в полза на държавата е издадено на 30 юни. Ведомството на Александър Раков придобива ЧЗИБ срещу сумата 2.836 млн. лева. Това е равно на 80% от цената, която експертите на "Екзакта одитинг" поставиха на банката през миналата година. Простата сметка показва, че въпреки положените усилия възвръщаемостта от банката на Дунев няма да надхвърли 10%. Цялото вземане на държавата от трезора е 28.547 млн. лева.
Чисто процедурно за прехвърлянето на активите ще трябва да се изчака седемдневният срок за обжалване. Право да оспори решението на съдия Олга Керелска има синдикът на ЧЗИБ Станислав Лютов, който обаче заяви пред "Капитал", че няма да предприема такъв ход. "Няма да бавим прехвърлянето. Имаме пълна готовност да предадем документацията за десетина дни", коментира пред вестника г-н Лютов.
По неговите думи обаче прехвърлянето на активите няма да сложи край на процедурата по несъстоятелност на ЧЗИБ. Под контрола на синдика и неговия екип щели да останат част от имуществените права на банката. Според Станислав Лютов те са възникнали след проведения търг и не са включени в оценката на трезора. Като пример той посочи делото на ЧЗИБ срещу фалиралата Кристалбанк. Наскоро тя се разплати изцяло към бюджета и следва да започне удовлетворяване на кредиторите от по-долен ред, сред които са и няколко други затворени банки. Претенцията на ЧЗИБ е за 1.5 млн. долара. За тази сума Кристалбанк е авалирала записи на заповед, издадени от фирмата на пловдивските борци "Клуб 777" (банката беше купена от борческата фирма малко преди да фалира), и сега следва да върне от нейно име парите на ЧЗИБ.
Пред "Капитал" Станислав Лютов заяви, че дейността по осребряването на невключените в оценката активи ще продължи поне още месец-два. Разноските за това щели да бъдат предвидени в решението на съда. Според синдика за целта били нужни минимум 200 хил. лева. Освен за водене на съдебни дела парите са нужни и за наема на сградата на ул. "Шишман" в София, където се помещава банката. След като бъдат продадени и последните активи, ще бъде утвърдена окончателна сметка за разпределение и съдът ще трябва да постанови заличаването на банката от правния мир, коментира синдикът Лютов.
Неговите думи бяха посрещнати с учудване от адвокатите на държавата, според които търгът е бил за всички активи на ЧЗИБ и оттук нататък с тях би трябвало да се разпорежда агенцията на Александър Раков. Времето ще покаже дали това няма да се окаже поредната линия на противопоставяне между държава и синдици.
Поне засега се знае, че държавата ще получи парите от разпродаденото имущество на ЧЗИБ, които досега стояха на депозит в няколко действащи банки. През декември миналата година сумата беше 2.706 млн. лева, но според синдика сега тя надхвърля 3 млн. лева. Извън кеша най-големият актив на банката са вземанията от ВМЗ - Сопот, (970 185 лева) "Дунарит" - Русе (167 565 лева), "Оптикоелектрон" - Панагюрище, (367 665 лева) и още няколко предприятия от военнопромишления комплекс. След прехвърлянето на активите в полза на държавата с уреждането на тези задължения ще се занимават държавни служители. Реално приходите едва ли ще бъдат големи, като се има предвид склонността на държавата да отписва и разсрочва дългове на "структуроопределящи отрасли", коментират юристи. Служителите на държавната агенция ще придобият две сгради в Свищов и Плевен, магазин в Генерал Тошево и остаряло банково оборудване.
Това имущество изглежда доста незначително на фона на раздаваните от ЧЗИБ в миналото маса необезпечени кредити. В оценителския доклад на "Екзакта одитинг" от миналата година беше отбелязано, че практически всички по-големи вземания на банката са несъбираеми. ЧЗИБ е отпускала огромни кредити без обезпечение срещу неадекватни записи на заповед, ипотеки без оценки, несигурни залози или срещу залози без държане и контрол от страна на банката. Фирмата "Клуб 777", която дължи на ЧЗИБ около 5 млн. долара, е един от примерите за това, че имуществото на длъжника е недостатъчно да покрие дори разноските по обявяването му в несъстоятелност.
ЧЗИБ беше една от ограбените частни банки, ползвали рефинансиране от държавата. За разлика от останалите случаи тук основна рефинансираща институция е била ДСК, която през 1995 г. открива дългосрочен депозит от 400 млн. стари лева в банката. По думите на нейния бивш шеф Кирил Дунев проблемите за ЧЗИБ са възникнали, след като с парите от ДСК са били отпуснати заеми за държавни предприятия от тежката промишленост. БНБ отне лиценза на банката през март 1996 г. Срещу ексшефа на ЧЗИБ и неговата заместничка Дора Аврамова се водеше следствие, което приключи с обвинение за извършени престъпления. През март тази година делото влезе в съда. Дунев и Аврамова ще отговарят за отпускането на 318 млн. стари лева необезпечени кредити. Ако бъдат признати за виновни, двамата могат да получат от 3 до 10 години затвор.
Михо Михов получи натовско звание
Началникът на Генералния щаб на Българската армия Михо Михов получи званието четиризвезден генерал, което е най-висшето звание в армиите на НАТО. Това стана ясно, след като през изминалата седмица правителството даде предложение на президента да издаде укази за удостояване с висше военно звание на 29 генерали, някои от които се назначават на други длъжности, а други се освобождават от кадрова военна служба. Досегашното звание на Михо Михов беше генерал-полковник.
С промените се въвежда система от звания, каквато е възприета от НАТО. В специално изявление по повод на взетото от кабинета решение премиерът Иван Костов каза, че това решение е последният компромис на правителството при спазване на закона, който има изискване за съответствие на длъжността и званието с възрастта и образованието. Усъвършенствана структура на длъжностите ще бъде предложена до февруари 2001 г., допълни Иван Костов. Той прогнозира, че до 2004 г. с тези промени длъжностите и званията в Българската армия ще бъдат максимално близо до структурата на НАТО за висшите офицерски звания.
БДЖ покачва цените на билетите до края на месеца
БДЖ ще вдигне тарифите си за превоз на пътници до края на този месец, съобщи шефът на дирекция "Пътнически превози" в държавната компания Чавдар Чавдаров. Засега датата, от която новите цени ще влязат в сила, не е уточнена. Средното поскъпване, предвидено в окончателния проект, е с 10 на сто, поясни Чавдаров. Най-много - с 20 на сто, ще бъдат покачени цените за превоз в крайградските зони. Това поскъпване на практика обхваща превозите на разстояние до 30 километра. За по-далечните пътувания увеличението на цените намалява прогресивно. Непроменени ще останат цените на всички билети за пътувания над 210 километра. Така тарифите за превоз до морето остават на нивото на сегашните.
"Не можем да си позволим по-голямо увеличение. С тази стъпка бихме изгубили доста от клиентите си, които ще се насочат към конкурентните автомобилни превози", обясни Чавдар Чавдаров. Според него по същата причина не се предвижда и покачване на тарифите за товарни превози на БДЖ.
Сегашното поскъпване на пътническите билети е първото от октомври 1998 г. насам, напомниха от железопътния превозвач. То се налага заради закъсненията по изпълнението на оздравителната програма на БДЖ, съгласувана със Световната банка, обясни транспортният министър Антони Славински. Според него избраният среден процент от 10 на сто е най-ниският от няколкото разработвани варианта и само ще компенсира натрупаната инфлация от 1998 г. насам. По миналата година тарифите бяха покачени на четири стъпки.
Приходите на БДЖ са намалели с 16 на сто за първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на 1999 г., казаха още от БДЖ. Основна причина за това са силно намалелите поръчки от големите предприятия като "Кремиковци", "Плама", "Химко" и циментовите заводи.
Засега няма решение по въпроса да бъде ли удължен срокът, в който БДЖ ще продължава да получава субсидии от бюджета, каза Чавдар Чавдаров. Според сегашната програма за оздравяване и преструктуриране на превозвача субсидиите за него трябва да бъдат прекратени в края на 2001 г. Оттогава се предвижда да влезе в сила и новият Закон за железопътния транспорт. С него БДЖ ще бъде разделен на "Републиканска железопътна инфраструктура" и превозвач, като инфраструктурата ще може да се ползва и от частни оператори.
За тази година държавната субсидия за БДЖ е 40 млн. лв., докато през 1999 г. тя беше 60 млн. лв. След прегледа на състоянието на бюджета през септември обаче е възможно към сумата за тази година да бъдат прибавени допълнителни 20 млн. лв. Банковата общност посрещна със страхопочитание Ситибанк
Иван Михалев, Деси Гъркова
Американската Ситибанк (Citibank N.A.) получи лиценз от БНБ и официално обяви стъпването си на българския финансов пазар. Официално клонът на банката в офиссградата на ЦУМ ще заработи през септември. В действителност дейността на Ситибанк в България датира от 1998 г., когато беше открито нейно търговско представителство в Интерпред. Вече са привлечени местни клиенти и се работи по конкретни проекти, обясниха от банката. На кратка презентация в петък беше представен и управляващият екип на Ситибанк - България. Управляващ директор на клона ще бъде бившият подуправител на БНБ Пламен Илчев. Негов заместник ще е Имран Хан, който ще бъде и шеф на отдел "Операции" в банката. Алпер Йоксал ще отговаря за маркетинга и корпоративните клиенти, а Ани Филипова - за паричните потоци. Отдел "Ликвидност" ще се ръководи от бившия главен дилър на "Райфайзенбанк - България" Кирил Георгиев.
България е десетата страна в Централна и Източна Европа, в която Ситибанк открива свой клон, и 103-та от глобалното присъствие на банката. Сам по себе си този факт е доста показателен за значението на новината. След продажбата на Булбанк и ОББ това, изглежда, е третото събитие, което ще влияе върху развитието на банковия сектор у нас през следващите няколко години. Американската финансова институция идва с пълна гама от банкови услуги, каквато нито една българска банка в момента не е в състояние да предостави.
"Сити - България" ще предложи корпоративни и инвестиционни продукти и услуги, включващи дългови продукти, структурирано търговско финансиране, проектно финансиране, консултантски услуги по приватизационни сделки, управление на ликвидността, валутни и левови операции, деривати, управление на парични потоци (включително електронно банкиране, карти, чекове), операции с ДЦК, документарни операции, както и управление на активи. Основни клиенти на банката се очаква да бъдат големите мултинационални компании, стъпили в България, както и местни фирми. Ситибанк няма да предлага услуги за населението, подчерта Пламен Илчев.
Според наши банкери застрашени от конкуренцията на Ситибанк ще бъдат Булбанк и клоновете на другите чуждестранни банки у нас като ING Bank, "Райфайзенбанк" и "Сосиете женерал". По всяка вероятност банката ще отнеме голяма част от външнотърговския оборот на техните клиенти, тъй като разполага с глобална клонова мрежа, далеч надхвърляща възможностите на останалите. Ситибанк е и един от световните лидери в управлението на ценни книжа (т.нар. глобъл кастодиън). Заедно с "Бенк ъф Ню Йорк" тя е един от глобалните депозитари на акции, облигации, всякакъв вид дългови инструменти, които управлява от името на своите клиенти, преценявайки риска на различните пазари. Както е известно, Ситибанк е агент на България по споразумението с частните кредитори от Лондонския клуб и през нея минават всички плащания по брейди-облигациите. По всяка вероятност обаче управлението на ценни книжа за български клиенти ще бъде предложено на следващ етап, заявиха от софийския клон. Обяснението е неразвитият все още капиталов пазар у нас и тесният кръг потенциални клиенти (най-вече частните пенсионни фондове) на този вид услуга.
БКК си удължава живота заради сделката с Булбанк
Държавата свиква извънредно общо събрание за отстраняването на Чавдар Кънчев
Банковата консолидационна компания ще продължи да съществува няколко години след приватизацията на държавните банки, съобщиха отлично информирани източници. Според тях причината е в допълнителните гаранции, които държавата е поела по сделката за Булбанк. Тези гаранции не бяха огласени публично.
Вицепремиерът и шеф на БКК Петър Жотев заяви, че извън плащането на цената ще останат само 15 млн. евро (около 5% от цената), които ще стоят в специална доверителна сметка. Парите ще бъдат съвместно управлявани от купувача и продавача за срок от 18 месеца. С тях ще се покриват бъдещи искове на купувача, ако възникнат неизвестни към момента на подписването задължения. "Те ще служат като една гаранция за купувача, че ако има некоректни документи, ако има скелети в гардероба така да се каже, БКК ще плати", каза Жотев.
Източниците обаче твърдят, че доверителната сметка е различна от гаранцията, поета от държавата срещу възникването на скрити данъчни задължения на Булбанк. Тези гаранции бяха гласувани на закрито заседание на правителството преди седмица. Според запознати предварителният вариант на договора е предвиждал Министерството на финансите (а не БКК) да поеме ангажимента за срок от пет години, че в случай на подобни нововъзникнали задължения част от цената ще бъде върната на купувача. Според източниците е ставало дума за 25% от цената, тоест 90 млн. евро. Впоследствие е било решено гаранцията да бъде поета от БКК, а не от финансовото министерство, тъй като по този начин отпада необходимостта от одобрение на парламента. Наши банкери предположиха, че гаранцията по сделката "Булбанк" е свързана с изчистването на дълга към Италия, който държавата пое от Стопанска банка. Дали в крайния вариант на договора е залегнала подобна клауза и в какъв вид - това не стана ясно и след сключването на сделката в петък.
Все пак вицепремиерът Жотев потвърди, че БКК ще продължи да съществува дълго след продажбата на последните две държавни банки. Удължаването ще е с минимум 18 месеца, колкото е действието на доверителната сметка. Източници, близки до банковия холдинг, обаче намекнаха, че срокът може да бъде далеч по-дълъг. Тъй като БКК е акционерно дружество, въпросът трябва да бъде решен на общото събрание, което е насрочено за 31 юли. Тогава би трябвало да стане ясно и по каква схема държавата ще получи приходите от сделката за Булбанк. Най-лесно това може да стане чрез ликвидационната квота при закриването на БКК, в която финансовото министерство държи 98%. При положение че холдингът удължи живота си обаче, ще трябва да се търсят други схеми. Най-скандално би било, ако БКК задържи парите от продажбата на най-голямата държавна банка няколко години, докато тече тайната гаранция, поета пред купувача. Интересно е как ще бъде обяснено цялото бързане по сделката, ако в един момент се окаже, че парите ще отлежават години наред по сметките на БКК в "БНП - Дрезднербанк", вместо да постъпят директно в бюджета, където им е мястото.
През миналата седмица консорциумът "УниКредито - Алианц" преведе 15 млн. евро по сметката на БКК в "БНП - Дрезднербанк". Останалата част от договорената цена до 360 млн. евро ще бъде платена при финализирането на сделката. Очаква се това да стане до два месеца. Междувременно купувачите ще трябва да получат нужните разрешения от БНБ, италианската Централна банка и Комисията за защита на конкуренцията. "УниКредито" ще придобие 93% от Булбанк, а "Алианц" - 5%. Впоследствие около 3% ще бъдат прехвърлени на италианската агенция за стимулиране на инвестициите "Симест" (Simest).
Конфликтът между шефа на Булбанк Чавдар Кънчев и Петър Жотев също беше продължен през миналата седмица. В сряда Жотев изпрати писмо до ръководството на банката, с което иска да бъде свикано извънредно общо събрание. На него държавата ще освободи сегашния съвет на директорите и ще въведе двустепенна система на управление, включваща надзорен и управителен съвет. Този ход на Жотев веднага беше изтълкуван като отмъщение срещу Чавдар Кънчев. Според някои източници Кънчев няма да попадне в новото ръководство, а според други - подменен ще бъде целият ръководен екип на Булбанк. Освен Кънчев сега в него влизат Венцислав Антонов, Кирил Калинов, Кирил Стефанов, Димитър Атанасов, Пламен Орешарски и Антон Салджийски. Според Жотев смяната на ръководството преди сделката се налага заради нуждата от "по-добър контрол в този преходен период преди джиросването на акциите". "Така БКК се чувства по-комфортно, че няма да се сключват странни договори, че няма да се взимат решения за високи премии и така нататък", каза Жотев.
Жотев ще продава Биохим до септември
Срокът за продажба на държавната банка Биохим е бил удължен с устното съгласие на шефа на мисията на МВФ Юха Каконен, съобщиха правителствени източници. В матрицата с МВФ крайният срок за приватизация на банката беше 30 юни. По критериите на фонда за продадена се счита банка, чиито акции са прехвърлени в полза на купувача. В момента за Биохим има избран купувач, но няма сключен договор. Банковата консолидационна компания се сети в последния момент, че няма пълна информация за акционерите на предпочетения кандидат - Нефтинвестбанк. Според запознати забавянето на сделката е станало по изричното настояване на премиера Иван Костов и е заради съмненията, че някои от акционерите в банката са свързани със скандалния бизнесмен Майкъл Чорни. Тъй като подобна проверка може да отнеме много време, от мисията на МВФ е било искано изрично разрешение продажбата на Биохим да бъде отложена, без да се фиксира краен срок. Юха Каконен се е съгласил на подобен компромис главно заради по-рано приключената сделка за Булбанк. Източници от преговарящия екип на правителството коментираха все пак, че за краен срок трябва да се смята септември, когато бордът на директорите на МВФ ще гледа за пореден път изпълнението на тригодишното споразумение.
На въпрос има ли краен срок за Биохим през миналата седмица вицепремиерът Петър Жотев прехвърли топката в БНБ: "Искаме, ако "Банков надзор" на БНБ има някакви проблеми, да ни каже още сега - по отношение на това кой е собственикът и какви са му финансовите резултати. Но отговор от БНБ все още нямаме". Жотев обаче не пожела да отговори дали има вариант БКК да започне преговори с друг кандидат. При подобно развитие сделката може да се проточи с още половин година, което вече трудно ще бъде аргументирано пред МВФ.
Оферти за Биохим подадоха още застрахователната компания "Орел-Г холдинг" и консорциум между Първа инвестиционна банка и Юнионбанк.
Наши банкери коментират ситуацията около Биохим като пълен абсурд - както заради закъснялото проучване на купувача (предизвикал притеснения в БКК едва след скандала с Богомил Бонев) и заради липсата на каквито и да било срокове за продажба на най-проблемната държавна банка. Никой не обясни защо тихомълком беше разместен графикът на банковата приватизация. Излиза, че едва ли не цялото бързане на Жотев и неговия екип е било, за да се продаде свръхкапитализираната Булбанк. В същото време продажбата на Биохим, за която и в одиторския доклад на "Делойт и Туш" пише, че изпитва нужда от свеж капитал, се отлага с неясни мотиви за неопределено време.
Накратко
След осеммесечно протакане Пловдивският окръжен съд най-после издаде постановление за възлагане на активите на фалиралата Агробизнесбанк в полза на държавата. Търгът за банката беше проведен още на 12 декември миналата година. Цялото й останало имущество беше оценено на 8.85 млн. лева. Удовлетворението на държавата ще достигне около 30%, тъй като общият размер на държавното вземане от банката е около 24 млн. лева.
Чистата печалба на Биохим за 1999 г. е 4.320 млн. лева. Очаква се през следващата седмица общото събрание на акционерите на банката да гласува с нея да бъде покрита загубата за 1998 г., която беше 4.279 млн. лева. Разликата ще бъде отнесена към фонд "Резервен", съобщиха от БКК.
С решение от 29 юни Конституционният съд отхвърли частично иска на 53 депутати срещу текстове от Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО). Съдът обяви за противоконституционни единствено текстове, които задължават докторантите и пенсионерите, които упражняват свободна професия или занаятчийска дейност, развиват дейност като ЕТ, собственици и съдружници в търговски дружества, да правят осигурителни вноски.
Брутният външен дълг на България за периода януари - април е намалял с 1.6% спрямо края на миналата година и възлиза на 9.94 млрд. долара, съобщиха от централната банка. За първите четири месеца на 2000 г. са били изплатени 386 млн. долара, а са били привлечени нови кредити за 221.6 млн. долара. С 4.5 процентни пункта намалява отношението брутен външен дълг/БВП, като в края на април то е 77%.
Осем нови дружества са получили разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер, съобщиха от Дирекцията по застрахователен надзор. Същевременно дирекцията е решила да отнеме разрешителното на "АМБ 99" ЕООД за извършването на такава дейност, като това е станало по молба на самото дружество.
Нова застраховка за завършени инфраструктурни съоръжения (пътища, писти и летища, мостове, язовири, стадиони и др.) пуска на пазара "ДЗИ - Общо застраховане". Очакванията са новият застрахователен продукт частично да освободи държавния бюджет от разходите по ремонта и възстановяването на подобни инфраструктурни обекти.
Вътрешни раздори тресат ръководството на Банка ДСК
Асен Друмев и Кристофор Павлов няма да са изпълнителни директори
Иван Михалев
Само ден след като от България си замина поредната мисия на МВФ, враждуващите лагери в ръководството на Банка ДСК подновиха междуособната война. Запознати с разположението на силите съобщиха, че сега инициативата е изцяло на страната на Спас Димитров, зад когото стои и надзорният съвет на банката. Както изглежда, на страната на губещите са Асен Друмев и Кристофор Павлов. Преди месец двамата бяха нарочени за организатори на вътрешен преврат срещу Спас Димитров, който по това време още чакаше банкерски сертификат от БНБ. Още тогава плъзнаха слухове, че се готви отстраняването на Друмев и Павлов от управата на бившата спестовна каса.
Миналия понеделник по предложение на Спас Димитров е било решено занапред Банка ДСК да се управлява от трима изпълнителни директори. Промяната е била съгласувана с надзорния съвет и е свързана с приключилото преобразуване на касата в универсална търговска банка. Докато беше в сила пълната държавна гаранция по влоговете, банката се управляваше от петима членове на управителния съвет, всеки от които беше с ранг на изпълнителен директор. Предложената от Спас Димитров нова структура означава, че двама от сегашната управа ще трябва да загубят представителните си функции. Конкретно той е настоял от оперативното ръководство да отпаднат Асен Друмев и Кристофор Павлов, който е син на шефа на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов. На двамата е било предложено да подпишат договори само като членове на управителния съвет.
След няколко дни размисъл Кристофор Павлов е приел условията и е потвърдил оставането си в банката. Той ще остане началник на управление "Планиране и контрол", което оглавяваше и преди да стане член на управителния съвет. Заедно с това Кристофор Павлов ще запази и мястото си в управата на пенсионноосигурителната компания, в която Банка ДСК участва заедно с БАИФ. Засега не е ясно кой от изпълнителните директори ще поеме валутните операции, които бяха негов ресор. "Павлов вършеше тази работа, защото единствен знаеше английски език", коментираха по този повод източници от банката.
Съдбата на другия отлъчен - Асен Друмев, остава още по-неясна. Според запознати той е останал лично засегнат от конфликта със Спас Димитров и е намекнал, че може да напусне. Извън ангажиментите си към Банка ДСК Асен Друмев е преподавател в УНСС, където вероятно ще продължи да работи и след евентуалното си напускане.
Изпълнителни директори при новата структура на Банка ДСК ще бъдат Спас Димитров, Виолина Маринова и Владимир Тошев. Според източници от банката протоколът за избора на тримата вече е бил даден за вписване в съда. Единственото ново име сред тях е Владимир Тошев, който допреди месец беше шеф на пловдивския клон на банката, но беше повишен в длъжност покрай отказа на БНБ да даде сертификат за банкер на Николай Каварджиклиев.
Банка ДСК вече приема валутни влогове.
Данъчната политика не се изчерпва само с размера на данъчните ставки
Много от фискалните разпоредби създават антипазарна среда за функциониране на бизнеса
Валери КОЛЧЕВ, адв. Илонка РАЙЧИНОВА
Честите промени в данъчните закони станаха традиционни през последните няколко години. Обсъждането в обществото на данъчната политика и на промените в данъчните закони макар да е особено важно за търсенето и намирането на допирни точки между исканията на бизнеса, от една страна, и държавата, от друга, все още не е традиция. Като цяло новото ни данъчно законодателство е изключително фискално и с голяма данъчна тежест. Високите ставки, наличието на огромен брой неясни за прилагане разпоредби и антиикономическите принципи, заложени в някои от данъчните закони, не само декапитализарат търговските дружества, но и създават непредвидими проблеми за данъкоплатците. На всички е ясно, че приходи в бюджета са необходими и че без изпълнението на приходната част на бюджета държавата ни не може да функционира нормално. В състоянието, в което се намира днес българската икономика, едва ли чрез повишаване на данъчния натиск ще се съберат повече приходи. Слабата конкурентност и декапитализация на по-голямата част от българските фирми, липсата на свободен паричен ресурс и трудностите при отпускането на кредити от банковите институции, множеството регулиращи пазара нормативни актове са част от проблемите на бизнеса у нас.
Данъчното законодателство, освен за гарантиране и събиране на приходи в бюджета, се явява един от механизмите за регулиране на икономиката. Няколко са аспектите, на които следва да се обърне особено внимание при обсъждането на поредните промени в него. Решенията при определяне на основните параметри и принципи в него са политически, но изпълнението на тези решения трябва да е експертно. Степента и етапите за хармонизиране с европейското законодателство, данъчните ставки, преференциите или облекченията за стратегически отрасли, обхватът на облагане, разширяването или намаляването на данъчната основа за облагане - всичко това са аспекти на данъчната политика, реализирането на които става чрез всеки един данъчен закон по отделно, но само ако са подчинени на единна и разумна данъчната политика като цяло.
В тази връзка добрата новина е обявеното намерение на правителството да намали ставките на преките данъци за следващата година и да намали с два месеца срока за възстановяване на ДДС, макар и това да не е достатъчно. В същото време множеството фискални разпоредби и неясната концепция, заложена в данъчното законодателство като цяло, остава да съществува. Ако се изследва данъчното законодателство от гледна точка на това заложената концепция в него стимулира ли нормалната стопанска дейност като предпоставка за икономически растеж, еднозначно може да се отговори, че няма такава. Нещо повече, чрез много от заложените данъчни механизми са създадени антиикономически и антипазарни условия с една-единствена цел - да се гарантират приходите в бюджета независимо от ефективността на данъчния контрол и независимо от това за чия сметка ще стане това.
Хипотетичното приемане на всички данъкоплатци за недобросъвестни (напр. в ЗДДС и ДПК) е друга странна и нелогична особеност на нашето данъчно законодателство. Подобна презумпция ражда нормативни разпоредби, по силата на които санкциите се налагат на добросъвестните данъкоплатци, а истинските нарушители се оставят на воля да си вършат нарушенията. И ако така не се решават проблемите на данъкоплатците, то така се решават проблемите на данъчната администрация. Не че не трябва да се решават проблемите на данъчната администрация, но не може всичко все да е на гърба на данъкоплатеца. Данъкоплатецът не носи вина за това, че данъчната администрация има проблеми при администриране на данъците. Отговорността е на държавата и за това не е логично тя да черпи права на това основание.
За поставените проблеми не е без значение и експертното реализиране на данъчната политика и експертният контрол по прилагане на данъчните закони. Необходимо е изследване спецификите на различните отрасли на икономиката, анализиране на очакваните приходи, но и на очакваните загуби от прилагането на един или друг механизъм на облагане, и то от гледна точка на всички данъци, и не на последно място - детайлното познаване на спецификите на европейското законодателство.
В европейските държави приемането на поправки в данъчен закон е дълъг и много добре обмислен и анализиран процес. Предварително се анализират какви ще бъдат резултатите от измененията, както за бюджета, така и за данъкоплатците, за икономическата среда и пазарните отношения. У нас този процес е едностранен - концептуално се изхожда преди всичко от бъдещите приходи в бюджета, без да се правят подробни анализи и проучвания как съответната промяна ще повлияе на пазарните взаимоотношения, а оттам и на икономическия растеж, към които се стремим. Затова и някои от механизмите, заложени в данъчните закони с цел събиране на приходи в бюджета, са не само некоректни за данъкоплатците, но и водят до изкривяване на пазарните отношения. Много фирми са изправени пред избора или да си платят всички данъци, или да оцелеят на специфичния български пазар.
Вярно е, че процесът на реформи е тежък и че не може без него. Но поне данъкоплатецът да си носи само своята данъчна тежест, само своята отговорност, че е дръзнал да произвежда продукт при българските условия. Да не се прехвърля отговорността върху него и за чуждите грешки, и за несвършената от другиго работа. За да му се даде шанс да оцелее и да продължи да плаща данъци и в бъдеще.
Затова и т.нар. ниска данъчна култура на българина е израз не на народопсихология, а на стремежа за оцеляване при съществуващите данъчни условия. В този смисъл, когато се твърди, че данъчното ни законодателство се хармонизира с европейското, не трябва да забравяме, че това означава то да бъде израз и на европейско отношение към данъкоплатеца.
Данъчните закони са в тясна връзка с други закони, правилници, наредби, кодекси. В такъв аспект данъчното законодателство не може да бъде разглеждано като независимо от общата нормативна база. Хармонизирането на данъчното законодателство с европейското следва да се извършва само и заедно с адекватното хармонизиране на цялата ни нормативна база с европейските директиви. Изпреварването или забавянето в хармонизацията на данъчното законодателство няма да създаде необходимите условия и среда за развитието на бизнеса у нас. Нещо повече, нарушаването на основни принципи в данъчните закони има антипазарен ефект, влияещ негативно на икономическия растеж.
Много често в медийното пространство се чуват изявления как един или друг закон е добър, затова защото той изцяло е хармонизиран с европейските директиви. В същото време при неговото прилагане съществуват сериозни противоречия с други закони. В тази връзка процесът на хармонизация в много случаи не следва определена правна логика и концепция. При изготвянето на определен проект много често се взима за основа отделен закон на една европейска държава, като се пренасят разпоредби, без да се отчитат спецификите в нашето законодателство и законодателството на съответната държава. Практиката показва, че такива закони, макар и хармонизирани, трудно се прилагат и вписват в законодателството ни като цяло. Като се има предвид, че се вземат различни закони от различни европейски държави, то всеки може да си представи каква хармонизация може да има между самите български закони, които вече са хармонизация с европейските... За да стане европейско данъчното ни законодателство, от огромно значение е и изграждането на европейска данъчна администрация, която да осигури събираемостта на данъците, а оттам да създаде предпоставки за тяхното намаляване. Важна предпоставка за повишаване събираемостта на данъците е подобряването работата на данъчната администрация. Постоянното й преструктуриране едва ли е начинът за постигане на този ефект. Постоянно сменящите се концепции относно структурата и функциите й, липсата на институционална памет и приемственост оказват негативно влияние върху работата на този контролен орган, а оттам и на събираемостта на приходите.
Българската данъчна администрация е натоварена и с изготвянето на проекти за нормативни актове, и с изготвянето на указания по тълкуването им, и с контрола на прилагането им. Това създава предпоставки за уклон с цел решаване на нейните проблеми, който би следвало да се избягва. В повечето западноевропейски държави данъчните администрации осъществяват единствено и само контрола, като анализират установените нарушения и пропуски в нормативната база. Останалите функции са от компетентност на специализирани структури извън данъчната администрация, но на подчинение на финансовите министри. Тези структури анализират ефекта от прилаганата финансова и данъчна политика, подготвят и предлагат промените в данъчните нормативни актове и правят официалното им тълкуване. В България съвсем наскоро се създаде отдел към МФ "Данъчна политика", но все още не е поел подобни функции. Ако това се окаже част от процеса на структурна хармонизация, дано тя да се разпростре и във функционалното предназначение. По този начин чрез официално оповестено тълкуване на данъчните разпоредби ще се избегнат съществуващите проблеми, сега изразяващи се в смяна в тълкуването, дори и за стари периоди, и до непредвидими последици за данъкоплатците. Така данъчното законодателство няма да бъде съобразено и унифицирано само и единствено с проблемите на данъчната администрация, а ще стане израз на една цялостна данъчна политика, създаваща условия за икономически растеж.
Не бива да се забравя, че част от проблема на събираемостта е и липсата на политика по отношение кадрите на данъчната администрация - тяхната професионална подготовка и текущо обучение, тяхната мотивираност и техническа обезпеченост. Всичко това зависи единствено и само от отношението на държавата към тази държавна институция, натоварена с отговорността да обезпечи изпълнението на приходната част на бюджета.
От всичко казано дотук изводът е един - данъчната политика е комплекс от икономически цели и мерки за постигането им, а не само въпрос на данъчни ставки.
Реконструкцията на правителствения ВИП е незаконна
Държавният строителен контрол спря строежа за нередовни книжа, Славински обвини "Данлекс" в надуване на разходите
Галина Александрова, Бисера Станева
Строежът на правителствения ВИП е спрян от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), защото е незаконен. Това стана известно през изминалата седмица, след като шефката на изпълнителя на обекта фирма "Данлекс" Надя Божилова изнесе факти за конфликтите около злополучния проект. Скандалите около реконструкцията на ВИП започнаха преди около два месеца, когато министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински съобщи, че спира работата по проекта заради надуването на цената. Според Славински реконструкцията е договорена за 6 млн. лв., вече са похарчени 12 млн. лв., а обектът е далече от завършването. Освен това "Данлекс" закъснявала и със сроковете.
Много въпросителни имаше още при провеждането на конкурса и избора на никому неизвестната тогава фирма, която по това време дори няма в предмета си на дейност строителство. Основният въпрос, на който никой досега не е отговорил смислено, обаче е защо изобщо трябваше да се бърза с тази мащабна реконструкция, след като до една година трябва да започне изграждането на нов терминал на летището, в който ще има съвсем нов и модерен правителствен ВИП. Никой не казва също колко ще струва в крайна сметка този проект на данъкоплатеца, защото строежът се плаща с бюджетни пари.
"Данлекс" пое обекта през юли миналата година след конкурс, който бившето ръководство на Министерството на транспорта обяви по стария Закон за държавните и общинските поръчки.
Договорът е подписан на 24 август 1999 г. между Министерството на транспорта, представлявано от бившия министър Вилхелм Краус, и изпълнителя "Данлекс" ЕООД. Според документа "Данлекс" трябва да извърши цялостното проучване, проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи, а също така и доставката на машини, съоръжения и оборудване за обекта. Срокът за извършването на строителството и доставките е общо 10 месеца.
Стойността на първия етап, включително на проучването и проектните разработки, е 2.180 млн. лв. В договора е записано, че стойността на втория етап се определя с проектните разработки и се фиксира с допълнение към основния договор. Междувременно на 28 декември м.г. е подписано допълнение към договора, с което стойността на първия етап се увеличава на 2.445 млн. лв. Този документ е подписан от новия министър на транспорта и съобщенията Антони Славински и в него е отбелязано специално, че всички останали клаузи от основния договор остават в сила. Все още няма подписан документ, който да определя ясно и категорично колко ще струва цялата реконструкция.
Според Надя Божилова цената на обекта е нараснала значително, защото впоследствие са им възложени допълнителни дейности - всички външни инженерни мрежи, изграждането на нова фасада на сградата, както и укрепване на конструкцията. Старият Закон за обществените поръчки позволява по 50% за различните видове работи (ремонт, строителство, монтаж и т.н.) да се възлагат допълнително и това изискване е спазено, твърди Божилова.
Министър Славински обаче смята, че допълнителните работи би трябвало да се възлагат по новия Закон за обществените поръчки. Той обясни, че е спрял строежа на правителствения ВИП с акт 10, за което договорът му дава право. В документа е записано, че министерството може да прекрати договора след приключването на работите по първия етап, като се съставя акт 10 съгласно наредба №7 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството от 1999 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Назначена е специална комисия, която трябва да установи състоянието на обекта и да състави акт 10 за спирането на строежа "във връзка с възлагането по Закона за обществените поръчки на възникнали допълнително строително-монтажни работи вследствие на искания за изменение в проекта".
Междувременно през март министерството забавя плащанията, а от април съвсем спряло да плаща. "Данлекс" продължила да работи по преустройството със собствени средства. Според шефката на фирмата вече са изпълнени около 86% от доставките и 70% от строителството. До момента са похарчени 9 млн. лв., от които министерството е платило 3.8 млн. лв., плащанията на останалите 5.2 млн. лв. са висящи, твърди Божилова.
На 28 юни инспектори на ДНСК извършват проверка на строежа и съставят констативен протокол за откритите от тях нарушения. "Установихме, че всъщност не се изпълняват одобрените проекти, а се изпълнява бог знае какво. Извършва се някакво строителство по проекти, които тепърва са в ХЕИ и в пожарната за съгласуване", обясни Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в ДНСК. Дирекцията спира строителството, тъй като обектът е незаконен според чл. 159 ал. т.3 и т.4 от Закона за териториалното и селищното устройство. Това означава, че веднъж правителственият ВИП се извършва без необходимите одобрени проекти и разрешение за строеж и втори път - в отклонение на издадени строителни книжа. "Първото се отнася за една рампа, която изобщо я няма в проектите, тя е сложно конструктивно съоръжение и се води, че е отделен строеж, отделен етап, за нея изобщо няма проект", обясни Светлана Гебрева. Другите констатации са, че по основната сграда на ВИП се извършват работи, без да е направена необходимата конструктивна експертиза, преместват се стаи, носещи стени вътре в сградата, и всичко това е в отклонение на одобрените от управление "Архитектура и градоустройство" проекти.
От дирекцията обясниха, че съгласуването на проектите е грижа на инвеститора, т.е. на Министерството на транспорта. Тук обаче възниква един друг казус - между министерството и фирма "Данлекс" има сключен договор за инженерингова дейност, което означава, че фирмата би трябвало да приложи пълен комплекс от мерки за реализация на строителството. В договора за възлагане на строителството обаче с изричен текст министерството се е натоварило със задължението "да осигури изискуемите от нормативните актове строителни книжа и документи за изпълнението на обекта". Така че в момента административната отговорност, т.е. налагането на глоба, се пада на Министерството на транспорта или, с други думи, на данъкоплатеца. "Фирма "Данлекс" ще бъде глобена, ако продължи да работи след спирането на обекта. По нашия закон за незаконно строителство преди узаконяването му се налага санкция на инвеститора", каза Гебрева.
Те могат да се назоват с конкретни цифри. Заради нередностите с документите министерството ще плати глоба, която ще се определи на базата на вложените в строителството средства, а те никак не са малко. Друг непредвиден разход за министерството е независим строителен надзор, който ще трябва да бъде назначен, за да може да се проведе процедура по узаконяване на незаконния ВИП. Заплащането на надзора също се определя като процент от строителната стойност на обекта и варира между 2 и 3% за подобни съоръжения. Освен това "Данлекс" сочи в писма до всички заинтересовани институции, че процедурата по узаконяването и забавянето на строежа ще оскъпи обекта с допълнителни 4 млн. лв. Отделно 900 000 лв. ще са необходими за консервация. Божилова предявява претенции за 350 000 лв. неустойки и 380 000 лв. вреди, които също оскъпяват обекта. Според нея министерството създавало предпоставки стоки за обекта на стойност 2 млн. лв. да бъдат конфискувани в полза на държавата, ако до 11 юли не получат митническо направление. Поради просрочените плащания на министерството "Данлекс" не могла да изплати задълженията си към две немски компании доставчици и те подготвят съдебни дела срещу нея, твърди шефката на фирмата. Тя предупреждава, че ако Министерството на транспорта и съобщенията не изплати сумата от 1.900 млн. лв. по актувани и утвърдени обеми, "Данлекс" ще развали договора. При това развитие щетите за държавата ескалират.
При тази ситуация не е изключено министерството да предпочете да работи с "Данлекс" до приключването на обекта, срещу което фирмата изпълнител може би ще намали финансовите си претенции, поне що се касае до неустойките и обезщетенията. Според строителни специалисти договорът, подписан от ексминистър Вилхелм Краус, е доста услужлив към "Данлекс". Зам.-министърът на транспорта Петко Табаков, който ресорно наблюдава летището, отказа коментар по конфликта. Той обаче на практика не подкрепи Славински, когато министърът спря строежа на ВИП-а.
Според една от версиите "Данлекс" е попаднала в конфликта между двете групи в транспортното ведомство - кръга на приближените на бившия министър Вилхелм Краус, чийто най-виден представител е зам.-министърът Петко Табаков, и групата на Славински, която е по-малобройна и до известна степен изолирана от транспортния сектор. Според друга версия конфликтът около реконструкцията на ВИП-а и изпълнителя "Данлекс" е резултат от конфликта между Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По времето на Краус и Бакърджиев двете ведомства се разбираха добре, особено при възлагането на обекти на свои хора.
При всички случаи реконструкцията, която съвсем не беше наложителна, ще струва поне три пъти по-скъпо от планираните 6 млн. лв. Както винаги, некомпетентността и корупцията сред чиновниците излиза скъпо на данъкоплатеца.
Процедурата и санкциите са еднакви за всички.
- Ситуацията е странна и неприятна. Но няма как санкциите и процедурата за държавата да не е същата както за всички останали, колкото и да им е неприятно на заинтересованите шефове на ведомството. Това е, когато има проверка на дирекцията - дали ще е за дядото на село, или за министерството, процедурата си е еднаква.
- Този обект не беше надзорен. Той е разрешен преди 1 септември (30 август е разрешението за строеж, бел.авт.), т.е., преди да се изисква надзор. Обаче сега при узаконяването ще се наложи да се направи конкурс за надзорна фирма. Министерството тогава избърза, за да спести пари от надзора, а сега се получава така, че ще излезе по-скъпо. Защото, ако имаше надзор, той щеше да направи всичко възможно да съгласува проектите. Освен това санкциите за незаконно строителство, където има надзор, са за негова сметка, а не за инвеститора. Със сигурност е имало някой от министерството да ги следи тези работи, не може ведомството да е минало без представител на строителната площадка. Просто чиновниците не са си свършили работата.
- Когато си одобрят проектите.
- И какво от това? Ако има съдебно производство, те по никакъв начин не могат да продължат да работят или да узаконяват строежа. По-добре е административно да се оправят нещата, вместо да изчакат три съдебни инстанции. Всеки си решава обаче. Но изпълнителят по принцип не е лицето, което би могло да оспори тази заповед. Нея може да я оспори инвеститорът, а изпълнителят трябва да се съгласи с нея след издаването й, когато е надлежно уведомен да не строи, защото от този момент той понася наказателните санкции. Изпълнителят пише в момента жалби, но в качеството си на фирма, която има договор за инженеринг.
40 млн. лв., източени от РВД към фирми на партийни протежета
Министър Славински предлага дирекцията на бюджетна издръжка да се преобразува в търговско дружество
Галина Александрова
Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" (РВД) към Министерството на транспорта ще се преобразува в самостоятелно дружество по Търговския закон. Това е съобщил наскоро министърът на транспорта Антони Славински на среща със служителите в дирекцията. Идеята явно е РВД като самостоятелна търговска фирма да може да се разпорежда по-свободно със средствата от специализирания фонд за управление на въздушното движение. "Сега имате пари, но не можете да ги харчите", заявил министър Славински.
Според Закона за гражданското въздухоплаване РВД, което извършва цялостното управление и контрол на полетите, е със статут на юридическо лице на извънбюджетно финансиране. Дейността на дирекцията се финансира от извънбюджетния фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение". Парите на фонда вече години наред привличат апетити на шефовете на дирекцията, на чиновници от министерствата, на политици и министри. Не е тайна, че през последните години това е един от най-източваните фондове, от който се финансират близки до властта частни фирми. Той е христоматиен пример за това защо МВФ поиска да се закрият извънбюджетните сметки и фондове и парите от тях да се включат в консолидирания бюджет.
Средствата във фонда се набират основно от таксите, които РВД събира за аеронавигационното обслужване. Всяка година в РВД-фонда влизат над 100 млн. долара. По закон средствата, които остават в края на календарната година, се прехвърлят за ползване през следващата финансова година. През миналата година са постъпили 136.5 млн. лв. В края на 1999 г. година във фонда има 165 млн. лв. От началото на тази година са постъпили около 70 млн. лв. В същото време издръжката на РВД е под 40 млн. лв. Това е лимитът за харчене, определен от финансовото министерство за тази година, а той се прави на базата на средните разходи от предишни години.
Според закона и правилника за неговото прилагане тези пари могат да се харчат само по определени направления: за издръжка на дейността на дирекцията, при което средствата за работна заплата се формират в проценти от събраните такси; за придобиване на дълготрайни материални и нематериални (софтуерни продукти) активи; за разходи за капитално строителство и за техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система и с други международни конвенции, по които България е страна; за дейности по търсенето и спасяването; за погасяване на кредити; за подбор, подготовка, квалификация, преквалификация и рехабилитация на персонала, свързан с пряката дейност на РВД.
Ключовите фрази тук са квалификация и рехабилитация. Точно по това перо са източени значителна част от средствата на фонда.
През 1997 г. по това перо са изхарчени 9.400 млрд. стари лв., а през 1998 г. - 17 млрд. стари лв. Според хора от РВД тези пари са отишли основно за финансиране на хотела на Копитото. Хотелът се строи от ЕТ "Пламен Найденов", зад който стоят близките до правителството братя Красимир и Стефан Джанкови. Срещу 26 млн. лв. (нови) РВД получава правото да ползва 10 стаи от хотела в продължение на осем години без право на собственост. На "Слънчев бряг" бяха продадени 96 хотела за 67.4 млн. лв. Т.е. с парите за Копитото РВД можеше да си купи поне 35 хотела на известния морски курорт.
От РВД отказват информация колко точно пари са похарчили за хотела на Джанкови, но твърдят, че дирекцията плаща не само за строежа, а за комплексна услуга. Едноличният търговец Пламен Найденов обещал след изграждането на хотела да организира курсове за квалификация и преквалификация на служителите и да осигури условия за рехабилитация на персонала. При тези разходи има поне две сериозни нарушения. Заобиколен е Законът за държавните и общинските поръчки (сега Закон за обществените поръчки), според който изграждането на такива обекти се възлага с търг или конкурс. Бюджетната организация плаща авансово услуга, която евентуално ще получи най-рано след три години, което е в нарушение на финансовата дисциплина.
Наскоро се разбра, че хората от РВД няма да имат никаква полза, ако си почиват на Копитото, по-вероятно е това да им навреди поради силните електромагнитни излъчвания от ретранслатора. Поради спецификата на своята дейност служителите в РВД са изложени непрекъснато на такива облъчвания от съоръженията, с които работят, и рехабилитацията им трябва да включва задължително откъсване от такава среда. Ръководството на дирекцията не може да не знае за проблема с Копитото, защото, както се оказа, случаят има доста дълга история.
Още през 1996 г. ЕТ "Пламен Найденов" е направил възражение срещу БТК за завишени електромагнитни параметри, съобщи изпълнителният директор на БТК Алеко Константинов. По случая временно нямало развитие, но през 1997-98 г. Пламен Найденов подновил претенциите си. "Не по съдебен път, а чрез писмо до БТК ЕТ "Пламен Найденов" предяви иск за 1.5 млн. долара, защото бил принуден да прави екранизация на хотела. Беше приложен протокол от изследване, правено от специализиран институт към ХЕИ. Там личеше, че има точки, в които електромагнитните параметри наистина са по-високи от нормата, но съвсем не с пъти", обясни за "Капитал" Алеко Константинов.
Освен посочените трансфери към братя Джанкови с пари от фонда на РВД се плащат и скъпи поръчки на управляващите. Самолетът "Фалкон", с който летят премиерът, президентът и придружаващите ги делегации, е купен с пари на РВД. Говори се, че той струва 25 млн. долара. Около 6 млн. долара безлихвен кредит е предоставила РВД на авиокомпания "Балкан" още преди години, но и досега парите не са върнати на фонда. Според Закона за устройство на държавния бюджет предоставените безлихвени кредити трябва да се възстановят в рамките на същата финансова година. В последно време се обмисляло това вземане да бъде отписано.
РВД се управлява от дирекционен съвет, който се назначава от министъра на транспорта. В него освен изпълнителния директор на дирекцията Живко Желязков и директорът по финансите Антонина Костова влизат също зам.-министърът на транспорта Апик Гарабедян, който отговаря ресорно за РВД, шефът на дирекция във финансовото министерство Владимир Петров и представител на социалното министерство. Всички разходи се правят с тяхното знание. В нито един нормативен акт не е записано, че директорският съвет трябва да получава възнаграждение. Това обаче е разрешено със заповед на транспортния министър и всеки от членовете на съвета получава месечно средно около 450-500 лв. При това положение е близко до ума, че представителите на ведомствата нямат интерес да се взират прекалено старателно в разходите и обратното - имат интерес да се съобразяват с поръчки, които идват достатъчно отвисоко.
"За" и "против" преобразуването
Накратко
Министрите на финансите и на земеделието ще определят фонд "Земеделие" за функционална структура (разплащателна агенция според европейската терминология) по предприсъединителната програма САПАРД, реши кабинетът. Това означава, че фондът ще организира процедурите по избор на проекти за финансиране, ще приема заявленията на кандидатите, ще ги проверява преди и след плащането, ще издава разрешенията за стартиране на проектите и ще отчита изпълнението им. Отпускането на средства по САПАРД ще става в левове от отделна банкова сметка с титуляр фонд "Земеделие". Програмата, която предвижда 52 млн. евро безвъзмездна помощ годишно за фермери, ще стартира от началото на 2001 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще преговаря с Европейската инвестиционна банка за заем от 100 млн. евро, реши кабинетът в четвъртък. Парите са за изграждане на магистрала Пловдив - Бургас в отсечките между Оризово и Стара Загора и Карнобат - Бургас. Заемът ще се връща за 20 години с петгодишен гратисен период. Общата стойност на проекта за строеж на магистралата е 240 млн. евро. Останалите 140 млн. евро извън заема ще бъдат осигурени от бюджета и от предприсъединителната програма на ЕС - ИСПА.
Изготвянето на предварителното проучване за развитие на въгледобива в минния комплекс "Марица-изток" и бъдещите доставки на въглища за трите електроцентрали към него бяха обсъдени от надзорния съвет на смесеното търговско дружество между "Мини Марица-изток" ЕАД и "Рейнбраун" в Кьолн в четвъртък. На втория етап от проекта сегашният "малък" джойнт венчър ще прерасне в дружество с предмет на дейност "добив на въглища, продажбата им и свързаните с това дейности", съобщиха от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси след заседанието. В него участва и председателят на агенцията Иван Шиляшки. Очаква се всички изисквани от българското законодателство документи да бъдат готови до началото на следващата година.
Главно управление на пътищата се преобразува в изпълнителна агенция "Пътища", решиха министрите на заседанието през изминалата седмица. Промени в приходите на звеното не се предвиждат, а разходите му ще намалеят. Това е последица от намаляването на персонала - от 6840 служители в агенцията ще останат 3210. Останалите 3630 души преминават на работа в създадените преди седмица 63 търговски дружества на мястото на досегашните регионални пътни управления. Кандидатите за шеф на новата агенция след оставката на Костадин Таушанов са 12. Очаква се шефът на агенцията да бъде назначен до 15 дни.
Нефтохим иска по-нисък акциз за екобензина
Рафинерията може да започне веднага производство на безоловен А 91
Галина Александрова
"ЛУКойл - Нефтохим" е готов веднага да започне производство само на безоловни бензини, тъй като реконструкцията на мощностите е завършена изцяло, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Проблемът е, че още няма решение по въпроса с пазарните стимули, които ще повишат търсенето на безоловния бензин.
През април 1998 г. правителството одобри национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини у нас. Програмата предвижда да се прекратят напълно производството, вносът, търговията и дистрибуцията на оловни бензини в края на 2003 г. Това трябва да стане със закон, който по програмата трябваше да бъде подготвен още в началото на миналата година. Приетата от МС програма съдържа пакет от мерки за поощряване на потреблението на безоловни бензини и съответно за ограничаване на потреблението на оловни горива. Специална точка в програмата изискваше да се обвърже приватизационната програма на Нефтохим с националната програма за премахване на употребата на оловни бензини. От рафинерията се иска до края на 2002 г. да осигури производство на безоловни бензини в размер на минимум 80% от общото производство. В националната програма е записано, че Нефтохим трябва да спре напълно производството на оловни бензини до края на 2003 г. Купувачът "ЛУКойл" обеща, че ще премине изцяло към производство на безоловни бензини до 1 юли тази година, и спази обещанието си, твърдят в МОСВ. От "ЛУКойл - Нефтохим" обясниха, че са готови да заменят масовия бензин А 91 с евтин безоловен, но само ако се намали акцизът за екологичното гориво. От рафинерията са внесли предложение в екоминистирството акцизът за безоловния А 91 да се намали с 50 лв. на 250 лв. за тон. Акцизът за оловния А 91 пък трябва да се увеличи на 350 лв. на тон. Само така ще стимулираме потреблението на безоловния бензин - намаляване на акциза, твърдят от "ЛУКойл - Нефтохим".
Предлага се също акцизът за А 95Н да се увеличи със 150 лв. и да стане 450 лв. на тон. Според шефовете на рафинерията по този начин ще се запазят приходите от акцизи върху горивата в бюджета. Очакванията обаче са за намаляване на продажбите на това гориво за сметка на А 91, който ще бъде по-евтин и с добро качество. За високооктановия А 98, който вероятно ще се произвежда до 2003 г., се предлага акцизът да остане 550 лв. Министър Евдокия Манева ще трябва да защити проекта в правителството. В ековедомството смятат, че ако правителството приеме предложението в близките два-три месеца, има шанс да се направят промени в Закона за акцизите до края на годината. Това ще направи възможна замяната на оловните бензини с безоловни от 1 януари 2001 г. Проучване на фондация "ТАЙМ - Екопроекти" показва, че като цяло съществува разбиране за вредата от оловосъдържащия бензин, но хората смятат, че все още липсва икономически стимул за употребата му. Необходимо е пускане на пазара на безоловен бензин с по-ниско октаново число, който ще е и по-евтин. Акцизната политика също може да допринесе за това.
Много хора се притесняват, че ще бъдат заставени да инсталират катализаторни устройства на старите си автомобили. Няма яснота как стои въпросът с лубрициращите добавки към безоловния бензин - ще се произвеждат ли те у нас и ще се появят ли по-масово на пазара. Като цяло преобладава мнението, че е по-добре държавата да прекрати отведнъж използването на оловни бензини, а не постепенно. Предлага се, когато на пазара останат само безоловни бензини, на бензиностанциите да има една колонка с безоловен бензин със специална добавка - заместител на оловото. От нея да се зареждат бензините, проектирани да използват само оловосъдържащи горива.
През първото тримесечие на тази година пазарният дял на безоловния бензин у нас се е увеличил с 9 на сто до 33%, показват данните на бургаската рафинерия. Проблемът за използването на безоловен бензин не стои при най-масовия модел автомобили - ВАЗ, практически от началото на производството му, обясняват експерти от "ТАЙМ - Екопроекти". Най-остър е проблемът при старите модели на "Шкода", при полските и румънските автомобили. Те обаче могат да използват без риск за двигателите си смес от оловен и безоловен бензин в съотношение 1:1 до 1:2, при което безоловният бензин ще служи и за подобряване на детонационната устойчивост, твърдят експертите от Техническия университет. Съществуват също безоловни противоизносни добавки към горивата, които могат да бъдат намерени и на нашия пазар. Добавката "Лийд субститют" например струва 5.3 лв. и една опаковка е достатъчна за 60 л бензин, т.е. по 9 ст. на литър гориво, пресмятат експертите.
Ни най-малко не сме притеснени за сделката
Хенк Виеренга от KPN и Василис Фетсис от OTE пред "Капитал"
Ще поемете ли риска да сключите сделката, без да се е произнесъл Конституционният съд дали може да се прехвърля монопола на БТК на частно лице?
Но искането за монопол в гласовата телефония и международния пренос на глас си остава проблем.
Другият въпрос, свързан с ЕС е дали ще трябва да искаме разрешение от властите, които отговарят за сливанията. Обсъждаме с нашите юридически съветници този въпрос и е възможно да се окаже, че това не е необходимо.
Заплахата "Интраком" отново изплува
Очертава се провал на приватизацията на телекома заради нови условия от OTE/KPN
Миглена Манчева
Гръцката компания OTE и холандската KPN, кандидат-купувачи на БТК, поставиха нови условия по сделката. Вицепремиерът Петър Жотев заяви, че част от тях са неприемливи. Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински заяви: "Или ще намерим обща позиция, или прекратяваме преговорите". Според източници от работната група по сделката за БТК някои от условията целят да бетонират мястото на скандалната компания "Интраком" (собственост на бившия агент на "Щази" Сократис Кокалис) като основен доставчик на БТК. Други са насочени към разширяване на монопола и възможностите за контрол от страна на консорциума върху далекосъобщенията в страната.
"Най-лошото е, че искат Министерският съвет да не може да управлява страната", заяви пред "Капитал" представител на работната група. Той обаче отказа да обясни какво точно има предвид. Най-вероятно става дума за опит за гарантиране на контрола на купувачите на БТК върху т.нар. обособени далекосъобщителни мрежи, чрез които се осигуряват връзките на определени ключови ведомства (вкл. МВР, армията и самата БТК). Възможно е също купувачите да искат да отпаднат правата на няколко министри (на транспорта и съобщенията, на отбраната, на вътрешните работи) да диктуват използването на телекомуникационните мрежи в страната при положение на криза или война. Това предвиждаше проектът за поправки в Закона за далекосъобщенията, който беше одобрен по принцип от МС.
Допълнителните условия изискват още поправки в законите за далекосъобщенията и за приватизацията (извън тези в подготвените проекти), които парламентът трябва да одобри, за да даде зелена светлина на сделката. По думите на Славински консорциумът настоява "никой освен БТК да няма право да предлага международна свързаност в гласовата телефония". Ако министърът се е изразил правилно, това означава и мобилните оператори да нямат право да предлагат на клиентите си международни разговори. В проекта досега беше записан текст, че мобилните оператори могат да се свързват международно, но само през централата на БТК. В проектозакона пишеше още, че до 2003 г. не може да се предлага гласова връзка чрез Интернет.
Следите "инженеринг" и "проектиране" с голяма вероятност водят към "Интраком" или към нейни дъщерни фирми. Скандалната компания беше основен доставчик на OTE при нейните инвестиции в Арментел и Ромтелеком, телекомите на Армения и Румъния.
Ако Хенк Виеренга и Василис Фетсис, представителите на OTE/KPN, си бяха затваряли устата, скандалът около новите условия сигурно щеше да бъде премълчан още няколко дни. Най-вероятно притеснен от острата реакция на работната група за БТК, консорциумът предпочете да атакува, преди да бъде атакуван. OTE и KPN разтръбиха, че всичко върви прекрасно, а документите по сделката са напълно уточнени (виж интервюто). Фрапиращите противоречия в информацията, която идва от чиновниците и купувачите, не дават много надежди, че ще се разберат помежду си.
В крайна сметка не е изключено управляващите да търсят елегантен начин да провалят сделката, защото са осъзнали негативите от нея. Възможно е и някой да е дал лош съвет на купувачите. Да не забравяме, че те дължат досегашните си успехи на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев.
"Дойче телеком" насочва 3 млрд. долара към Източна Европа.
Правителството не отстъпи за цените на тока и парното
МВФ иска строга финансова дисциплина и прозрачно преструктуриране на енергетиката
Галина Александрова
МВФ отстъпи изненадващо пред натиска на правителството по единия от най-конфликтните въпроси - замразяване на цените в енергийния сектор. В заключителния меморандум с мисията на фонда е записано, че цената на топлоенергията за крайни потребители ще се запази непроменена през следващия отоплителен сезон. За цената на електроенергията беше постигнато компромисно решение - токът за домакинствата ще поскъпне от 1 август, но само с 4%. В меморандума се сочи, че това е разликата от планираното и реалното поскъпване от 1 януари 2000 г. Според споразумението с МВФ през юли токът трябваше да поскъпне със 7.54%. Така че и в електроенергетиката цените практически се замразяват, след като е прието да се поддържат на по-ниски от планираните стойности. Цената на компромиса, която правителството трябва да плати, е въвеждането на строга финансова дисциплина, ускорено преструктуриране на отрасъла при ясни правила и гарантиране на независимостта на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), така че енергийният сектор да се преструктурира прозрачно.
Като прогрес се оценява преструктурирането на електрокомпанията и юридическото разделяне на предприятията за производство, транспортиране и разпределение на електричество. До края на тази година документацията за лицензиране на централите, преносната компания и разпределителните дружества трябва да бъде представена в регулаторната комисия. Лицензите ще бъдат издадени до 6 месеца след внасянето на искането. През септември трябва да се подпишат договорите между единствения купувач (Националната електропреносна компания, която остава държавна), производствените централи и разпределителните дружества. Тези договори ще покриват периода до края на 2000 г. Правителството е поело ангажимент, че през преходния период до 1 януари 2002 г., когато цените на електричеството ще бъдат освободени, НЕК няма да подписва договори за покупка на енергия, по-дълги от една година. Изключение се прави за договорите, получили специално одобрение от назначената от премиера регулаторна комисия.
За да се осигури финансова жизнеспособност на НЕК по време на преструктурирането през следващата година, трябва да се направят сериозни усилия за намаляване на разходите и внимателно повишаване на цените за домакинствата. "Смятаме, че мерките, които включват оптимизиране на дистрибуцията, ще доведат до подобряване на финансовото състояние на компаниите със 70 млн. лв. във втората част на 2000 г.", е записано в меморандума. Предвижда се да се реализират допълнителни икономии чрез по-добър контрол на счетоводството и чрез купуване на енергия от производителите с най-ниски разходи.
За нарастването на приходите е от голямо значение постигнатото споразумение за увеличаване на износа, което се очаква да увеличи печалбата на НЕК с 30 млн. лв. през тази година и със 7 млн. лв. през 2001 г., се сочи в меморандума. За да се подобри събирането на вземанията, от май отделните компании са започнали преговори за разсрочено плащане с длъжниците, чиито задължения надхвърлят 110 млн. лв. След следващия отоплителен сезон цените на електричеството все пак ще се движат към покриване на всички разходи до януари 2002 г., когато цените на тока се освобождават и ще се регулират от ДКЕР.
Отправният жалон в отоплителния сектор ще бъде новият план за действие, който прие преди седмица Министерският съвет. До една година ще бъдат спрени субсидиите от бюджета за 8 компании". Осем топлофикационни компании ще продължат преструктурирането си и ще получат средства за инвестиции в началото 2001 г. Тези компании, които в момента получават около 80 на сто от общите субсидии в сектора, са избрани, защото ще извършват услуги с най-ниски разходи, ако се модернизират, се сочи в меморандума. За три топлофикации субсидиите ще бъдат спрени още в началото на следващия отоплителен сезон. За oстаналите 11 топлофикационни дружества не се предвиждат големи инвестиции, но в тях ще бъдат затворени неефективните услуги. За пет от тези компании субсидиите ще бъдат спрени до средата на 2001 г. До края на септември МС трябва да определи кои точно ще бъдат тези топлофикации.
Правителството е поело ангажимент, че веднага след като дадена топлофикация бъде затворена, годишната субсидия за един апартамент ще бъде платена на всички клиенти на дружеството, за да се улесни преминаването на алтернативни методи на отопление.
До началото на отоплителния сезон трябва да се въведе тарифа с два компонента - фиксирана цена за всички потребители, живеещи в сградата, и варираща такса за реалното потребление на топлинна енергия. До септември т.г. трябва да се подпишат споразумения между топлофикациите и общините за поделяне на финансовото бреме през 2001 г. и след това. Предвижда се субсидиите за топлофикациите да секнат след края на 2004 г. Субсидията за тази година обаче ще се увеличи от 38 млн. лв. на 91 млн. лв. Предвижда се също да продължи преструктурирането на Булгаргаз и на въгледобива. С прилагането на плана за преструктуриране на топлофикациите събираемостта на Булгаргаз ще се повиши на 95%, се сочи в меморандума. Пет рудника за добив на въглища ще бъдат затворени, а в три ще бъдат ликвидирани губещи дейности.
МВФ: Подкрепа за СДС или за бизнеса
Тандемът Костов - Жотев предложи нещо между либерална икономическа политика и български New Deal*
Марта ПЕНЕВА, Любомир ВАСИЛЕВ
Иван Костов сигурно ще остане в историята като премиера, при чието управление България получи покана за членство в Европейския съюз. Пред вицепремиера Петър Жотев засега не се разкриват подобни исторически перспективи. Сигурно е обаче, че от живеещите тук и сега Жотев има всички шансове да бъде запомнен като първия висш политик от последните 10 години, който получава почти безрезервно одобрение от бизнессредите. На среща през изминалата седмица с вицепремиера представителите на бизнесорганизациите в България не пестяха хвалбите си към постигнатото от правителството и специално от вицепремиера. Поводът бяха току-що завършилите преговори с поредната мисия на Международния валутен фонд. След близо три седмици престой в София Юха Каконен, шеф на мисията, се съгласи на неща, които първоначално не бяха очаквани от обществото - данъците паднаха, парното остана с непроменени цени, токът ще поскъпне едва с 4% и цената му ще остане непроменена още почти година.
В действителност кабинетът "Костов" не е отличник в изпълнението на програмата с фонда в сила от септември 1998 г. Почти при всяко обсъждане в борда на директорите на МВФ България е критикувана за неизпълнение на този или онзи критерий и се налага кабинетът да иска опрощение (waiver) по важни неща като цените на тока и парното, данъчните просрочия, нарастването на заплатите. В същото време правителството на Виденов беше наказвано и споразуменията с него прекратявани за нарушения, далеч не толкова важни, колкото сегашните - примерно за нарастване на нетните вътрешни активи на БНБ над разрешеното.
В подкрепата на МВФ за правителството на СДС винаги е имало и политически елемент, който се засилваше особено в периодите около избори. Не трябва да се забравя, че през пролетта на 1997 г. МВФ подкрепи едно служебно правителство - изключение в близо 40-годишната история на фонда, може би поради предизвестените резултати от предстоящите тогава избори.
Сега отново представителите на МВФ бяха поставени пред дилемата да поставят под съмнение споразумението заради почти пълната липса на реформи в енергетиката и прекалено рискованата данъчна политика или да си затворят очите и да изчакат до приключването на програмата. Въпреки обвиненията в непрозрачност, корупция и забавяне на хода на реформите, гарнирани с традиционната доза популизъм, СДС все пак провежда политика, ориентирана към развитие на пазара, на частния бизнес, към подпомагане на растежа. Общо ширещата се оценка сред западните анализатори е, че каквото и коалиционно правителство да дойде на власт, реформите ще се забавят и освен това коалиционният му характер ще го прави много по-склонно към различни компромиси и отстъпки. Юха Каконен може и да не съзнава напълно това положение, но началниците му във Вашингтон - шефът на Първи европейски отдел Майкъл Деплер и първият заместник на управляващия директор Стенли Фишер, със сигурност го знаят.
Правителството на СДС е обречено на подкрепа от страна на МВФ и по друга външна причина - МВФ вече отнесе достатъчно нападки за дейността си в различни страни. Той беше обвинен, че само отлага кризата, но не я предотвратява. Американският Конгрес не без участието на икономиста Джефри Сакс инициира обсъждането на пакет от мерки за промяна във фонда, която силно да ограничи дейността му до един вид "кредитор от последна инстанция" за най-бедните държави. В цялата тази обстановка във Вашингтон отчаяно се нуждаят от един добър пример за ползата от програмите на МВФ и в това отношение България е идеалният пример. Едва ли шефовете на фонда са склонни техният емблематичен пример да се провали и с това да стане поредното доказателство за неефективна работа.
След като три години СДС лежеше на лаврите на финансовата стабилизация, осигурена от валутния борд, управляващите най-сетне направиха първите по-сериозни опити за излизане от капана на неконкурентната българска икономика. Дали обаче можем да говорим за цялостно нова икономическа политика? Симптоми за това има. И Костов, и Жотев говорят за цялостен пакет от мерки за либерализиране на бизнессредата, а не отделни пипвания тук и там. И много от стъпките, одобрени и от МВФ, го потвърждават. Вицепремиерът специално акцентира върху предстоящия натиск върху монополите за намаляване на разходите, което е било и основен аргумент при отстояване на позицията за запазване цените на тока и парното. Звучи хубаво, лошото е, че така звучеше и преди десет години и никой досега не успя (не поиска) да го реализира. Дано сега МВФ бъде педантично строг за спазването на това обещание.
Новата икономическа политика може да се търси и по друга линия. Преди преговорите с МВФ управляващите организираха поредица от срещи с бизнеса, за да чуят неговата позиция и да получат неговата подкрепа. По думите на всички участници в преговорите това е имало сериозно отражение, давайки по-голяма увереност и твърдост на преговарящите от наша страна. Разбира се, нищо не би могло да бъде постигнато, ако кабинетът не беше представил солидни аргументи в защита на своите искания. Така може би за първи път кабинетът преговаряше с МВФ чрез силата на аргументите, а не от позата на беззащитния просяк.
Като сериозен пробив в доскорошната закостеняла икономическа логика на управляващите може да се тълкува и казаното от Жотев на срещата с бизнеса: "Кабинетът нищо не може да направи за икономическия растеж без бизнеса". Този банален факт управляващите 10 години отказваха да проумеят и затова в произнасянето му сега на глас от вицепремиер може да се търси фундаментално звучене.
След успешните преговори с МВФ почти всички министри надуха платната, порейки електоралните вълни всеки със самочувствието на един нов "Титаник". Любителите на историята, на корабоплаването и киноманиаците знаят как и къде свършва "Титаник". Не песимизмът и черногледството, а желанието да не бъде проиграна добрата възможност за обрат в икономиката след пробива пред МВФ изисква да бъдат посочени потенциалните айсберги пред СДС и България. А в настоящата дъхаща на шампанско ситуация те не са малко.
Единият е да сработи принципът "царят дава, пъдарят не дава". А именно - договореното на най-високо равнище с МВФ да бъде опорочено (а защо не и с мълчаливото съгласие на хората от най-високото равнище) от администрацията. И най-дребният предприемач знае, че един чиновник (примерно данъчен) може да му разгони фамилията с всекидневни проверки, с непризнаване на разходи, с превратно тълкуване на законовите норми. Тогава формалното намаляване на данъчно-осигурителната тежест би се оказало поредният популистки кьорфишек.
Втората опасност е самодоволството. Три години СДС се самоопияняваше от макростабилизацията и не спираше популизма на неин гръб, без да се замисля по-далеч от текущия бюджет. Опасността сега управляващите отново да изпаднат в позата на Нарцис и да си помислят, че след договореното с МВФ всичко в икономиката вече е цъфнало и вързало, не е за пренебрегване.
Третата опасност е твърденията за комплексен пакет от мерки за стимулиране на бизнеса да се окажат силно преувеличени, т.е. добрите стъпки в една посока да бъдат компенсирани от популистки ходове в обратната. Симптоми за това също не липсват. Подготвяните промени в трудовото законодателство и все още голямата осигурителна тежест означават запазване на този воденичен камък на шията на бизнеса. С други думи - ако намалиш данъците, но принудиш компаниите да плащат високи осигуровки, обезщетения, компенсации, помощи и прочие за наетите - цялостният ефект ще клони към нула. Съмнения в комплексността на новия икономически подход навяват и поредните обещания с предизборен привкус - за по-високи бюджетни възнаграждения, за 13-а заплата, за 13-а пенсия, за още по-мащабни инвестиционни и социални програми на кабинета, за непременно задържане на цените на ток и парно... Всъщност показател за това дали кабинетът наистина подчинява всичко на бързия икономически растеж, или плаща и сериозен данък популизъм е именно гордостта на СДС - намаляването на данъците. То би трябвало да икономиса на бизнеса 500 млн. лева от данъци и осигуровки през 2001 г.. Аргументите, с които ставките ще бъдат намалени през следващата година, с пълна сила важат и за настоящата. Няма никаква законова или каквато и да е друга прагматична пречка по-ниските ставки да бъдат приложени още при годишното изравняване на 2000 г., което става в началото на 2001 г. Кабинетът обаче избра това да стане година по-късно. Защо? Може би защото между тези две години има едни избори.
Какво договориха МВФ и кабинетът
Заеко, бягай!*
Вече бившият пътен шеф Константин Таушанов за една седмица премина през няколко агрегатни състояния - в началото на миналата седмица прокуратурата го обяви за абсолютно невинен, в нейния край - за виновен до доказване на противното.
За да оправдае етимологията на фамилията си (тавшан на турски означава заек), бившият началник на ГУП десет месеца бяга по допирателната на антикорупционния дебат, правораздавателните органи май изобщо не си правят труда да го хванат, а Командира чак му се извини, че го е нарочил за корумпиран. Като типичен балкански хитрец Таушанов сменя версия след версия как, защо и откъде е получил 21 000 британски лири в банкова сметка в чужбина и мълчи пред обществото като партизанин на разпит.
Макар че и Скотланд ярд писа на НСБОП, че фирмата, благодетел на сина на Константин Таушанов (според една от версиите му), е фантом, прокуратурата изненадващо обяви, че той не е нарушил законите на страната. Вътрешното министерство не открило нищо противозаконно в банковата сметка. Но вместо да се замисли дали си е свършило добре работата и да разбере какви са тези пари, МВР тръгна да търси "къртици" в редовете си и кой е изнесъл информацията за британската справка в медиите. И с детектор на лъжата ще установява името на антимафиота, който е изпълнил своя обществен дълг и алармирал гражданството.
Няма нищо похвално, че прокуратурата назначи проверка на имуществото на въпросния господин по глава трета от Закона за имуществото на гражданите - останка от социалистическото правосъдие на др. Тодор Живков, според който подсъдимият трябва да доказва своята невинност и произхода на средствата си. Конфузът с банковата сметка на държавния чиновник Таушанов започна да става прекалено голям дори за балканското търпение на българското общество. Случаят "Таушанов" просто потвърждава една социалистическа максима: "Когато една институция иска да свърши работа - намира начин, когато не иска - намира причина!"
И още нещо! Щом като, за да се накарат институциите да разследват произхода на парите на един среден чиновник като Таушанов, е необходима толкова много обществена енергия, то какво остава за голямата корупция по върховете.
Променяме радикално икономическата политика
Министър - председателят Иван Костов пред "Капитал"
- Аз наистина мисля, че това, което договаряме за третата година на споразумението ни с международните финансови институции, е радикална промяна на фокуса, на съдържанието, даже бих казал - на политиката. Първото едногодишно стендбай споразумение и първите две години на тригодишното бяха посветени на финансовото стабилизиране посредством въвеждането на валутен борд, осъществяване на приватизацията до степен преобладаване на частния сектор и, разбира се, стабилизирането на фиска. Т.е. те бяха посветени на изграждането на фундамента, на който да се стъпи, защото друга политика е невъзможна през такъв период. И развитието от 1995-1996 г. точно потвърждава, че не е възможно такова нещо. Сега съдържанието е променено, защото новата политика има друга цел - тя е стимулиране, ускоряване на икономически растеж, създаване на заетост чрез създаване и заемане на пазарни ниши, тоест стимулиране на конкурентоспособността на българската икономика. И на тази база вече - повишаване на доходите, каквото нормално се преследва от всички страни, които са в състояние на значително изоставане по показатели за жизнено ниво от средните европейски стандарти. За България няма голям избор - страната не може да не се стреми към растеж, ако иска до седем години да преодолее това изоставане в жизнения стандарт и това технологическо изоставане. Така че, макар да е ясно обоснована като необходимост, тази политика вече е възможна и с известни усилия може да бъде реализирана. С усилия и жертви. Къде са жертвите - те са преди всичко в отказа да се насочи голяма част от положителния бюджетен резултат за една социална програма - най-естественото изкушение на една бедна страна в момента, в който се види с малко пари. Сега при нас изкушението е малко по-малко - защото добрия резултат от 2000 г. ще го изразходваме за втори социален бюджет, което ще ни даде възможност обаче през 2001 да насочим този фонд преди всичко към стимулиране на бизнеса чрез понижаване на данъчните тежести.
- Най-важно е да се каже, че нашата политика за преговорите с МВФ беше изработена след много широки консултации с бизнессредите и техните официални представители - БТПП, БСК и ССИГ, също и синдикатите, така че тази позиция, която защитихме пред МВФ, те са й съавтори. Тоест ние очакваме сега по време на прегледите в тристранната комисия това окончателно да се скрепи като съгласие по конкретната реализация - къде какво ще се пипне като закон и как, с колко и т.н. Така че дебат ще има. Освен това очакваме от бизнеса наистина една реална подкрепа чрез говорене в медиите, във виртуалната среда: хората да бъдат убедени, че макар това решение на пръв поглед да облагодетелства една сравнително тясна прослойка от българското общество, всъщност то е реално насочено към всички.
- Има гаранции за защита от некомпетентни или недобросъвестни данъчни инспектори. Това е възражението, което е предвидено в Закона за данъчната администрация, отсъждането на шефа на ТУДА, ако отново има аргументи срещу това отсъждане - протестиране на акта пред съда и т.н. Все пак възможностите за защита на гражданите, на бизнесмените от едно недобросъвестно поведение са много по-големи. Аз очаквам, че снижените данъчни ставки, особено за малкия бизнес, включително снижената вноска за социалноосигурителната система, би трябвало да подтикнат, ако се популяризира достатъчно добре, голяма част от сивия и черния бизнес да се легализира. Аз очаквам това да стане, защото е много скъпо да си извън закона, и всички казват, че законът побеждава там, където заобикалянето му става по-скъпо, отколкото това да му се подчиниш. От друга страна, очевидно глобализиращата се среда за капитала прави все по-лесно преливането му и проявяването на неговата доходност в страните, които имат ниски ставки на облагане на печалбата. Много фирми преливат капитали и посредством съответни финансови операции проявяват дохода там, където е евтино да се прояви - примерно в някакви офшорни компании. Аз мисля, че от тази гледна точка в България се създават наистина добри предпоставки тук да започнат да се легализират чужди доходи - не че ще останат тук. Те просто ще дойдат, ще минат и ще заминат някъде по своите пътища, но все пак дори идването тук ще донесе някакви приходи на страната и по този начин ставаме силно конкурентни за привличане на такива капитали. След това аз си мисля, че много граждани с малък бизнес ще бъдат заинтересовани да подкрепят тази заетост и да се самоосигурят съобразно закона, защото от една страна се проявява пресата на здравноосигурителната каса, защото, ако не се осигуриш, ти трябва да плащаш на преглед. От друга страна е тази подадена възможност - все пак осигурителната вноска не е кой знае колко - 32%, разделяш се с 1/3 от дохода, но в замяна на това получаваш всичко, което искаш като социална сигурност. Аз очаквам, че това ще бъде разбрано добре. Това са добре координирани манипулации на натиск и отпускане специално към тази категория - защото това е много голяма категория - самонаетите, това е много голям брой от хора, съдбите им са много важни за нас, ние не искаме утре тези хора да изпаднат от системата на здравното осигуряване.
- Другите мерки са няколко неща, може би няма да ги подредя по приоритет, но сред най-важните е намаляване на участието на администрацията при старта на бизнеса, а именно ограничаване на разрешителни, лицензионни и регистрационни режими. Това нещо ще продължим да правим, за да увеличим степента на икономическа свобода. Другото нещо, което сме предвидили, е цялостна стратегия за насърчаване на износа, която не се свежда само до намаляване на данъците, защото вече направихме едно такова упражнение с банките - събирахме банките толкова много пъти, направихме предложения, концепции, изменихме закона уж с цел банките да започнат да кредитират. Законът вече доста време е изменен, ситуацията с кредитирането си остана такава, каквато беше и преди промяната на закона. Искаме да не се окаже такъв тип насърчаване на износа, че всичко да се сведе до това - вие отстъпете, а пък ние, ако решим, ще направим, а като не решим, ще си останем да си стоим на своето място. На мен не ми се ще така точно да се разбират всички елементи на стратегията за насърчаване на износа, защото това са много сериозни неща.
- Не ми се иска да навлизам в тази тема, защото тя се работи в Министерството на икономиката и г-н Петър Жотев сигурно ще намери начин да я разкаже. Нейните основни компоненти са известни: първо, широка кампания, с която ще се опитаме да убедим всички европейски страни - наши партньори, за повишаване кредитния рейтинг на България - знаем къде се намираме сега в различните класации. Второ, да дадем възможност да се кредитират операции по вноса и износа и включително и инвестиции в България. Това е нашата програма за финансово подпомагане чрез застраховане на експортни сделки и чрез активизирането на тази банка, която създадохме, за експортно кредитиране или за насърчаване на частния бизнес, особено там, където той отива на външния пазар, която засега има само 15 отпуснати кредита - доколкото знам, скромен резултат, не знам от кога. Сериозни са и усилията от страна на Министерството на икономиката да договори признаване на сертификатите със страните в рамките на ЦЕФТА и защитата на износа във физическо изражение чрез увеличение на квотите и заемане на тези квоти, особено в защитените пазари от типа на ЕС и американския. И тук не става дума само за квотите, големият проблем е бързото въвеждане на тези стандарти и възприемането на сертификатите за качеството на продукцията на другата страна, с която се стремим да организираме стокообмен - изобщо ред търговски и експортно ориентирани мерки. Както и мерки за развитие в България на импортозаместващо производство - с цел заемане на пазарни ниши и изместване на сивата икономика от цели сектори на българската търговия - преди всичко бялата техника, звуковъзпроизвеждащата техника. Според наблюденията на самите работещи в бранша 90% от продажбите са контрабанден внос - трябва да има някакви радикални мерки да се спира това нещо и най-добре е да се изградят големи фирми, които да имат импортозаместващи производства. За това ще разчитаме изцяло на частната инициатива без някакви специални преференции. Има и други неща и аз не искам този отговор да се счита за изчерпателен.
- Тази интегрирана компютърна система на митниците, ако ние не я въведем на практика, няма да задейства цялата система на Министерството на финансите за събиране на бюджетните приходи, няма да можем да направим следващата крачка - изграждането на единната система и паралелното функциониране на единната агенция за събиране на приходите - и на държавните, и на бюджетите на НОИ и НЗОК. Ние почти нямаме алтернатива - тя трябва да заработи, както и данъчната, с която да бъдат свързани.
- За всеки случай на сивата икономика трябва да се действа според самата специфика - сивата икономика не е сива маса, не е нещо, което си сивее простичко, такова семпло, скрито в някаква сенчица навсякъде. Тя е много оригинална, с много специфика, с много особености, добре е скрита в гънките на местността или цялата местност е направена от сива икономика, така че не можеш да разбереш точно какво е. Аз се боя, че много основни инструменти за сивата икономика имат универсален характер, но повечето са специфични. Например ние очаквахме контрабандата с бяла техника силно да пострада от търговията с хипермаркети. Тя като че ли беше поизместена, но не се получи някакъв окончателен прелом, тоест или не са развити хипермаркетите все още, или трябва да се правят и други неща. Другите начини пък са свързани с технологията на движението на продукта, например при вноса на течните горива - тук вече са си криминални методите за проучване, криминално-митническо-данъчни, да кажем, каквато специална комисия направихме и тя започна работа съвсем скоро.
- От една страна, 14 дни са доста изостанала практика, която е нетипична за европейските страни. От друга страна, като увеличим почивката, ще дадем възможност при други равни условия да създадем работни места - някой трябва да заеме тези места, да запълни празното място, докато друг отсъства. Освен това моето лично мнение е, че за съжаление през последните 10 години силно се влошиха здравното състояние, статусът на населението. Поради тази много тежка криза замря почти напълно вътрешният туризъм. За 10 години загинаха или почти бяха прекратени стари курортни дейности, селища, частен туризъм. И аз си мисля, че сега увеличаването на почивката ще даде възможност българинът да обърне внимание на нейното ефективно използване, защото 14 дни са един кратък срок - кое по-напред: дали да си ремонтира квартирата, да се боядиса нещо или да се помогне вкъщи на възрастни родители. Много ми се ще да мисля, че една по-дълга почивка ще накара хората да се замислят за нейното по-ефективно използване с оглед наистина да подобрят здравното състояние - своето и на семейството си. Но в края на краищата това ще се дебатира - бизнесът ще даде своя глас - ако не се приеме, може да бъде пожелателно записано.
- Да, така е. Смисълът на влизането на този закон е съвсем друг - той не е да урежда точно този въпрос, той е маловажен и според мен не заслужава кой знае какъв акцент, въпреки че е открит въпрос за дебат в парламента и евентуално за борба на мнения. Смисълът на ДФК е преди всичко изграждането на система за държавен вътрешен финансов контрол, която да се разпознава от Европейския съюз като достатъчна, за да се упражни контролът за използването на парите, отпускани от предприсъединителните фондове - това е големият смисъл.
От друга страна, в момента обсъждаме сега в много кратък период, буквално за една година, държавата да се раздели с всички свои остатъчни акции. Това сега е въпросът - как да стане, дали да снижим изискванията за достъп до фондовата борса или по друг начин. В края на краищата ние трябва да се разделим с тези миноритарни пакети - с всичките без изключение. Няма какво да прави държавата с тези дялове - с 2%, 5% или 15%.
- Трябва да има информация за това какво реално става след приватизацията в тези предприятия, трябва човек да познава практиката такава, каквато реално е, защото тя явно е различна във всяко едно предприятие. Аз нямам време и нямам приоритети да следя приватизационните сделки с изключение на най-важните, още по-малко пък следприватизационния контрол. Така че още не съм търсил информация дори за да разбера каква е ситуацията, но това е добра идея - ние да се заинтересуваме, да поискам справка, да започна постепенно да навлизам в тази тема, защото наистина това може да се окаже много важно през следващите месеци. А ако ще стимулираме наистина икономическия растеж, трябва да знаем и с какви ресурси може да го направим - често едни такива по-облекчени интерпретации на поети ангажименти могат да бъдат средство за стимулиране на активността.
- Това не е проблем сега. Имаме солиден валутен резерв, който дори не може да се стопанисва, в смисъл не може да се инвестира така, че да се извлича висока доходност, защото има ограничения от МВФ - разрешени са инвестициите в ценни книжа с рейтинг ААА, а те не дават доходност. Ние сме за ново споразумение с МВФ, но си мисля, че трябва внимателно да се мери, да се преценява дали то трябва да е обвързано с клаузи за финансиране. Може би алтернативата е рязко атакуване размера на дълга. Това е просто идея. Но нека да видим какво ще покаже платежният баланс за годината, какво ще стане точно, защото г-н Гаврийски, управителят на БНБ, казва, че непрекъснато купува валута, и аз го питам какво става с този дефицит, кога ще започнеш да продаваш валута, за да видим реалното въздействие на дефицита върху депозитите. Въпросът е, че това нещо не се наблюдава. В едно телевизионно предаване чух интересно мнение на една жена от Косово: "Много тежко се живее, работа няма, ако не отидеш да си купиш нещо от България и да продадеш, няма с какво да се живее. " Тя изненадващо потвърди нещо, което ние отдавна подозирахме - че България се превръща в пазар за Югославия, Македония и Албания. Защото за тях ние сме най-близкият, голям и стабилен пазар със стабилни цени. И си мисля, че това е един източник на валута, който ние не сме засекли.
- Откакто се заговори за пакта за стабилност, ние много упорито говорим, че трябва да има сделки по парижкия дълг на България, тъй като те са много удобни за тази операция, а освен това има и прецедент - замяната на дълг срещу природна среда с Швейцария. Има напредък, но на този етап не бих искал да говоря по-конкретно, защото ми се ще първо да регистрираме пробив, и то доста осезаем. Но ви уверявам, работи се много упорито по този въпрос, работи се много упорито и скоро ще имаме шанс да опитаме.
- Не. Макар че по малко по-различен начин сега ще действаме, защото загубихме много през 1998 и 1999 г. По време на руската криза имахме големи пазарни проблеми, тогава износът падна около два пъти и това беше страхотен шок. Последвалото ембарго срещу Югославия също имаше негативни последици за икономиката. Имам чувството, че точно когато българската икономика се подготвяше за подем, беше посечена. И сега една година по-късно - какво да чакаме, още едно напрежение ли? Не. Затова трябва да бързаме и затова нашата политика ще е по-радикална.
- Разбира се, това е отлично нещо, което сме поставили на визитната си картичка. И една политическа коалиция, която да може да каже, че е довела нещата дотам, че да се направи това нещо, тя трябва да не разбира нищо от политика, за да не се възползва от подобно нещо. Но това не е политически въпрос, не би трябвало да се каже, че е само заради изборите, защото България много се измъчи, хората се измъчиха и трябва да започнем бързо да увеличаваме доходите, трябва да станем европейци, трябва да имаме своите шансове. Иначе какви европейци ще станем, като си останем в това положение - балканци, на които просто много им се иска да станат европейци. Трябва да се направят усилия цялата държава да се измести, защото това е едно титанично преместване - от това, което сме, да станем нещо съвсем друго. Който не го разбира или го подценява, просто не познава естеството на трудностите.
- Мисля, че това, което не ме питахте, е за доверието на бизнескръговете към България, което зависи от нивото на сигурността в страната. За убеждението на външните инвеститори, че България плътно държи курс за принадлежност към европейските ценности и членство. Без това нито пари, нито инвеститори ще могат да бъдат привлечени. Това, което виждам, е, че първите страни, които станаха членки на НАТО, отбелязаха рязък скок в привличането на чужди инвестиции. Вижте Полша - там има повече инвестиции, отколкото във всички страни в Югоизточна Европа, взети заедно. Как ще ги настигнем? Без решаване по много твърд начин на въпроса за сигурността аз не виждам как ще решаваме другите проблеми и ще настигаме другите страни. Аз си спомням, през 1997 г. ме питаха първо в НАТО или първо в Европейския съюз ще влезем и този въпрос ми звучеше като космически. И казвах НАТО, но със същия успех можех да кажа ЕС. Сега разбирам, сега се вижда колко еднакви по същината си и колко различно зададени са тези въпроси. А всъщност са един и същ въпрос. И си мисля, че всички ние трябва да обръщаме по-сериозно внимание на точно този проблем - на ценностната принадлежност, на ценностния избор.
Европарламентът гласува против Шенген
С 437 гласа за, 98 против и 19 въздържали се Европейският парламент прие доклада на германския християн-демократ Краус-Хайнер Лене от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за безусловното изваждане на България и Румъния от "черния" списък (списък 101) на държавите с визови ограничения за пътуване в страните от Шенгенското споразумение (Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Холандия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Австрия, Дания, Финландия, Швеция).
"На път е да се сбъдне мечтата на поколения българи след Втората световна война да пътуват свободно в Европа", каза външната министърка Надежда Михайлова, която беше в Страсбург за десетото заседание на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС.
Решението на парламента не означава автоматическото премахване на визовите ограничения за българските граждани за престой до 90 дни на територията на държавите от Шенгенското споразумение. Резолюцията на евродепутатите има препоръчителен характер и тя трябва да бъде гласувана от Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на ЕС като част от приемането на новия визов регламент на ЕС и двата приложени към него списъка за трети страни, чиито граждани могат да влизат в страните от Шенген със или без визи.
Съветът има насрочено заседание за 28 септември, но не е изключено въпросът да бъде разгледан и по-късно. За приемането на положителното решение е необходимо квалифицирано мнозинство, т.е. подкрепата на девет от 15-те държави, а ако тя бъде отказана, както това се случи на 13 март миналата година, процедурата ще трябва да бъде повторена от самото начало.
След включването на България в "белия" списък от Съвета на министрите решението ще се върне за ратификация в европарламента. След приемането му ще бъде подписано двустранно споразумение между България и Европейския съюз за регулиране на визовите отношения едва след което решението за премахването на визите ще бъде публикувано в официалния вестник на ЕС и ще влезе веднага в сила. Възможен е кратък преходен период, който ще бъде необходим, за да бъдат предупредени граничните служби на страните от Шенген за новия безвизов режим с България.
Президентът Петър Стоянов нарече решението на европарламента важна крачка към отпадането на визовите ограничения за българските граждани, но допълни, че политическите събития, които ще дадат истинска възможност на българите да пътуват в чужбина без визи, тепърва предстоят. Той се надява въпросът да се реши до края на годината.
През пролетта представителят на еврокомисията в България Жак Вюненбюрже прогнозира, че процедурата по изваждането на България от негативния списък може да приключи до края на годината.
И Бузлуджа не обединява левите
Митко МАНДЖУКОВ
Дни преди празника по случай 109-годишнината от създаването на БСДП на Димитър Благоев левите лидери отново заговориха за обединение и си пожелаха на 29 юли да се видят на Бузлуджа. Но както историята на левите движения в България показва, говоренето е единственото, което ги събира. Александър Томов веднага се направи на обиден и заяви, че няма да отиде, защото не бил поканен, и реши да направи алтернативен купон в Севлиево. Председателят на БСДП Петър Агов го контрира с новината, че още миналата седмица е дал поканата на Петя Шопова. Въпреки това лидерът на евролевицата не демонстрира голям ентусиазъм и вероятно няма да почете празника, което само ще докаже, че левите сили не могат да празнуват заедно, а какво остава за единение.
За последните десет години имаше най-малко два големи плана за обединението на левицата. Първият е по формулата "БСП+", тоест привличане на всички малки леви формации в орбитата на столетницата. Този вариант засега изглежда по-възможен поради една причина. Макар социалистите да не са станали по-привлекателни за избирателите, те се оказаха изключително желани от политическите маргинали. ОБТ отдавна вече се възприема като част от предизборната коалиция на БСП. Минала седмица Алтернативната социалистическа партия (АСП), която през 1990 г. напусна столетницата, направи заявка за участие на изборите и евентуално управление със своята партия майка. Спекулации за предизборно взаимодействие дойдоха дори от БСДП. Въпреки това обединителният ефект от този вариант може да трае най-много до след изборите независимо от това дали БСП ще получи правото да сформира мнозинство или не. Ако ги загуби - заради негативните реакции, а ако ги спечели - заради невъзможността да задоволи всички интереси на многобройните си и претенциозни партньори. Новост обаче в поведението на БСП е, че въпреки сегашната си популярност сред малките партии зае изчаквателна, а не агресивна, позиция по тяхното привличане. Георги Първанов дори заяви, че депутатските листи на столетницата са отворени за доказали се личности и търпеливо се надява те да дойдат, когато дойде времето да се сформира предизборна коалиция.
Вторият план за обединение на левицата е на ПД "Социалдемократи" и д-р Дертлиев и изцяло повтаря известните от 1997 г. идеи за двете писти, за първия и втория синтез. Т.е. предполага създаването на силен социалдемократически субект, който да участва самостоятелно на изборите и после да сподели управлението с БСП. За Дертлиев реализирането на този проект е възможно единствено чрез провеждането на референдум, на който хората да изразят мнението си как искат да живеят. Надеждата е да се обединят избирателите на левоцентристките партии, за да окажат натиск върху партийните лидери. Националният координатор на ПДС Росен Карадимов предложи формалното начало на този процес да се постави на празненствата на връх Бузлуджа в края на месеца. Но неяснотата около участието на евролевицата, както и вероятността присъстващите да бъдат изцяло избиратели на БСП в пенсионна възраст поставят под съмнение старта на единението.
Освен нереалистичността за консолидация на левицата чрез референдум идеята на "Социалдемократи" съдържа в себе си ред противоречия. За Петър Дертлиев целта е синтез на ПДС, БСДП и евролевицата, като демонстративно пропуска ОБТ, обиден от коалирането на Кръстьо Петков с БСП. От друга страна, "Социалдемократи" са склонни да приемат ОБТ, но изключват евролевицата. Идеолозите на този референдум пропускат факта, че дори хората, които се определят като социалдемократи, да се обединят, на изборите ще участват партии, и ако не се постигне организационно единство, гласовете отново ще се разпилеят между сегашните политически играчи. Изгледи обаче за партийно взаимодействие няма, а идеята за оказване на натиск върху лидерите отдолу в България е нереална.
Противоречиво е и допускането, че за БСП и за Георги Първанов е стратегически по-изгодно да има силен левоцентристки субект, който да придаде по-голяма тежест на бъдещото му правителство, както и да удържа вътрешните противоречия в неговата партия. Но докато започнат да управляват заедно, двете сили ще бъдат в конкуренция. Въпреки че авторите на този план твърдят, че тяхната цел ще бъдат избирателите, които не са склонни да подкрепят както СДС, така и БСП, пред Първанов стои опасността тази формация да му отнеме част от избирателите, При сегашното процентно съотношение между двете големи партии дори един процент, преориентиран към новата формация, може да доведе СДС до спечелване на относително мнозинство.
Независимо от това идеята за референдум има шанса да се превърне в най-атрактивната предизборна кампания догодина. Топлата връзка с избирателите, възможността обикновеният човек да изрази своето мнение за управлението или поне да се оплаче има силна интегрираща роля. Дори после политиците да не приемат тези становища, най-малко илюзията за съпричастност към политическите решения остава.
Тези красиви теоретични постановки до голяма степен зависят от БСДП и от нейния председател Петър Агов. Той винаги е бил под влиянието на Александър Томов и сериозно лансира идеята за обединителен конгрес на БСДП и евролевицата. Не е изключено прекалено дългото стоене извън парламента на БСДП, както и усилената комуникация с Александър Томов и Кръстьо Петков да са породили болни депутатски амбиции. Миналата седмица Агов дори изяви готовност да води преговори с БСП за предизборна коалиция. Но вродената непоносимост на членовете на БСДП към БСП и недоволството от политическото безличие на председателя Агов може да постави края на неговото председателство още тази седмица. Според един от участниците на националната конференция основни фактори в полза оставката на Агов се очаква да бъдат както позицията на д-р Дертлиев, така и няколко документа, с които се доказва политическата и финансовата зависимост на сегашния председател и неговия заместник Георги Анастасов от Александър Томов. Кадровите проблеми в партията на автентичните социалдемократи обаче са огромни, което дава основание на членове на БСДП да прогнозират завръщане на Дертлиев на председателския пост на партията.
Това е може би единственият сериозен начин да се постигне обединение на социалдемократите, но само на ПДС и БСДП. ОБТ не демонстрира голямо желание да се включи в тази формула, като се аргументира, че времето до изборите било малко. Извън всякакви конфигурации засега остава евролевицата, която още се надява на подкрепа от сега управляващите или на коалиция с ДПС. Всичко това поставя под съмнение самата идея за обединение на социалдемокрацията в България, а не се ли обедини първо тя, обединената левица си остава едно добро пожелание за следващите сто години.
СДС в търсене на изгубеното доверие
Станислав Стоянов, Алфа рисърч
Случва ли се в сферата на вътрешната политика през последните месеци нещо, което наистина заслужава внимание? Въпросът може да получи различни тълкувания в зависимост от гледната точка на отговарящия. Ако изходим от позицията на обикновения българин, отговорът би бил отрицателен. Всеки трети сънародник (36%) не се интересува от развитието на политическите събития, а значимо внимание им отделят едва 20%. Подобно "учудващо" отношение се развива на фона на една сгъстена медийна събитийност - смените в кабинета, дебатът около темата за корупцията, вотът на недоверие, медийните изяви на бившия вътрешен министър, появата на новите движения и т.н., и т.н. Всеки ангажиран по един или друг начин в тази сфера би казал, че едва ли е имало по-активен политически период.
Част от тази картина е и промяната в електоралните настроения през последните няколко месеца. Върви процес, в който делът на привържениците на двете основни политически формации ОДС и БСП се сближава и изравнява. Какво означава това и може ли той да се свърже по някакъв начин със споменатата вече "умора" от политиката, обхванала повечето българи? Версиите по темата се различават и вероятно ще се различават и занапред. Зад въпросната промяна в общественото настроение обаче стои цяла поредица от процеси.
Като първи по важност, а и по време стои естественото
Куриозно на пръв поглед например е оттеглянето от ОДС на онази част от населението, която (с уговорки) можем да наречем средна класа. Изборите за местна власт показаха, че именно хората от големите населени места се въздържаха от гласуване. Това означава, че пасивна понастоящем е онази част от населението, която просперира. При това просперира и в резултат на настъпилата промяна! Проблемът е, че с цяла поредица от ходове (затягането на данъчната политика, промяната в социалните осигуровки и т.н.) правителството остави у тази прослойка впечатлението, че тя просперира не благодарение на държавата, а въпреки нея. Оттук и нежеланието за участие в политическите процеси, в това число и в изборите.
Не по-малко куриозен (но отново само на пръв поглед) бе и фактът, че именно жителите на по-малките населени места бяха най-активни на изборите. Оказа се, че онези, които реформата е поставила в затруднено положение, са и по-склонни да разчитат на централна държавна намеса, на намеса "отгоре" за разрешаване на собствените им проблеми. И където държавата все още имаше какво да обещае, получи подкрепа по време на местните избори.
Тези две куриозни промени в нагласите подсказват възможните очертания на
Изборите и вотът в полза на някоя от съществуващите партии все по-малко ще се мислят като възможност за гражданско участие в политическите процеси от страна на първата прослойка (проспериращата). За нея като далеч по-реална възможност за въздействие се очертават професионалните и браншовите сдружения - организации възникващи "отдолу" и изразяващи/защитаващи конкретен социален интерес. И обратно - изборите ще се възприемат като ефективна форма за политическо участие от страна на прослойките, характеризиращи се с по-ниски икономически възможности и средства за самостоятелно оцеляване.
Друг значим процес, довел до свиване на подкрепата за ОДС, бе протакането на дебата относно корупцията. Едва ли проблемът с корупцията съответства на важността, която му бе отделена. Далеч по-прагматичен въпрос е не кой купува едно или друго предприятие, а дали закупеното предприятие ще заработи реално. Но корупцията е едновременно "пикантна", от гледна точка на медиите, и "видима", от гледна точка на обикновения човек. Теми като реформите в здравеопазването, армията, образованието и т.н. не са непосредствено видими за средния гражданин до момента, в който лично не го засегнат. Признаците на "неоправдано висок жизнен стандарт и главозамайване" обаче са доловими и с просто око, което направи дебата около корупцията централна тема.
Поне на три пъти в този дебат управляващите не реагираха адекватно на обществените очаквания - по време на и след изборите (с отлагането на промените в кабинета); по време на партийната конференция на СДС; по време на дебата около вота на недоверие, свързан с корупцията. Реакцията всъщност бе тотално отричане на темата "корупция" и затваряне за нея. Което доведе и до промяна в отношението на медиите - от изборите насетне ОДС определено управлява в условия на медиен дискомфорт. А тонът на медиите не може да не води и до промяна в обществените нагласи.
Особено сериозен удар върху имиджа на управляващите нанесе включването на бившия вътрешен министър в дебата за корупцията. Мнозинството българи вярваха в данните, изнасяни от него, въпреки че същевременно оставаха противници на коренната промяна в статуквото - оставка на кабинета или предсрочни избори. Ефектът от включването на Бонев бе поразителен - проучванията регистрираха спад както в доверието към кабинета като цяло, така и към самия министър-председател. Това развитие доведе и до ново изолиране и капсуловане на СДС. По време на вота на недоверие например проучване на обществените нагласи в столицата показа, че единствената група, за която няма достатъчно основания за искане вот на недоверие по темата корупция, са привържениците на СДС.
Друг съществен процес, водещ до свиване на подкрепата за ОДС, е нарастващото усещане за наличие на растящ икономически спад. След първоначалната стабилизация при въвеждането на валутния борд последва изключително бавен растеж на доходите, който на фона на продължителния времеви период и растящите разходи по издръжка на живота изглежда по-скоро като процес на свиване в дохода. Не на последно място при една голяма част от населението става въпрос за реално обедняване. Така
Все по-ясно песимизмът се изразява в усещане за липса на перспектива - индивидуална и обща, в недоверие към политическите партии и смисъла от активност и участие в политическите процеси. Двама от всеки трима българи (68%) понастоящем са на мнение, че нещата в страната се развиват независимо от тяхното мнение и те не разполагат с възможност да влияят на хода им. Всеки втори българин не би гласувал.
На фона на тази пасивност апетитът за включване в политическата игра на нови участници и роенето на нови формации изглежда на нормалния разум като кощунство. И доколкото в тези случаи най-често става въпрос за формирования, зад които не стоят реални социални интереси (интереси на конкретни прослойки), най-вероятно борбата на изборите догодина ще протече пак между познатите ни до болка политически партии. В такава ситуация електорално активни биха били онези прослойки, чието оцеляване в голяма степен зависи директно от централизираната държавна намеса, от държавата. Битката на парламентарните избори догодина вероятно ще бъде изцяло за гласовете на тази част от електората. А с новите договорки, постигнати с МВФ, управляващите заявиха ясно намерението си да се включат активно в тази битка.
