Последният месец бе твърде благоприятен за брейди-облигациите на повечето развиващи се икономики. Основните новини, които движеха пазара, бяха промените в лихвените равнища в САЩ и слуховете за предстоящо обратно изкупуване на брейди-книжа на стойност около три млрд. долара от Бразилия, което повиши търсенето на бразилски облигации. Новината, все още непотвърдена официално от бразилското правителство, идва след подобен ход от страна на Аржентина, оповестен в средата на май. Подобно изкупуване ще насочи основния интерес към тези държави, смятат анализатори, което може да окаже известно негативно отражение върху българските инструменти.
Трите емисии български брейди-облигации с номинал 5.137 милиарда долара бяха емитирани на 28 юли 1994 г. при преструктурирането на 8.16 милиарда долара дълг към Лондонския клуб. Номиналът на брейди-книжата в обращение към края на март 2000 г. е намалял до 4.6 милиарда долара поради използването им като платежно средство в приватизационни сделки.
Индексите отново достигат рекордно ниски равнища
Крайно ограничена търговия и малко сключени сделки бяха регистрирани на "Българска фондова борса - София" и през изминалата седмица. Критично ниските цени и големите маржове между офертите купува и продава, които при тютюневите дружества достигнаха над два лева, отново се оказаха основната пречка за сключване на сделки и дори най-големите компании регистрираха минимални изтъргувани количества акции. Макар номинално обемът на борсовата търговия да бе висок в сравнение с предходните седмици - 327 хил. лв., той се дължеше на няколко кросови прехвърляния на големи пакети акции, а не на висока ликвидност на пазара.
Интерес към акциите на големите компании почти липсваше. Борсовият индекс "БФБ София - Уорбърг" отбеляза спад от 2.17% и достигна ново рекордно ниско равнище от 35.62 пункта. Индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация също падна с 2.03%, достигайки ниво от 35.7 пункта. Единствено акциите на "Солвей - Соди" и "Албена" привлякоха някакъв интерес. Бяха прехвърлени 2354 акции на черноморския курорт и 1300 на "Соди", а цените се покачиха съответно с 4% и 8.5%. При останалите компании, или по-скоро само при тези, при които бяха регистрирани сделки, цените вървяха надолу. Най-голям спад имаше при акциите на "Благоевград БТ" - 11.58%, резултат на едва 80 прехвърлени акции, а сделки при "Булгартабак холднг" не бяха сключени. Слаба бе и търговията на блоковия сегмент, където бе сключена само една сделка с акции на "Русалка".
Ниските цени в момента и очакванията, че акциите ще продължат да се движат надолу, водят до големи разлики между офертите купува и продава, като маржовете при някои дружества са над два лева. Това още повече ограничава възможността за сключване на сделки, въпреки че при сегашните ниски равнища при много позиции има голямо натрупване на оферти купува. Навлизането в активния летен сезон ще влоши още повече и така трагичното положение на капиталовия пазар, смятат анализатори, като се очаква още по-голямо намаление на цените и свиване на обемите.
"Юнион миниер" инвестира, за да увеличи производството на мед
Собственикът на медодобивния завод в Пирдоп - "Юнион миниер", съвместно с немската фирма "Лурги металурги" започва изпълнението на инвестиционна програма на стойност 25 млн. долара за подобряване на екологичната ефективност на завода. Инвестициите ще са насочени към намаляване на емисиите на серен диоксид и увеличаване на производството на сярна киселина, което ще даде възможност за по-голямо натоварване на производствените мощности и двойно увеличаване на производството на черна мед в следващите две години.
Според договора между "Юнион миниер" и "Лурги" немската фирма ще изгради нова инсталация за контрол на емисиите на сяра и серен диоксид, която ще използва технологична пара, както и две нови линии за производство на сярна киселина. Линиите ще са с единична и двойна абсорбция и се очаква да увеличат производството на сярна киселина до 650-700 хил. тона. За сравнение към момента се произвеждат около 420 хил. тона. Проектът се планира да завърши през май 2002 г. Повишаването на екологичната ефективност ще даде възможност за стопроцентово използване на технологичните мощности и увеличаване на производство на черна (анодна) мед от 90 на 185 хиляди тона през следващите две години, обясни изпълнителният директор на "Юнион миниер" Филип Ромбаут. Допълнително ще се повиши капацитетът на рафинерията за производство на медни катоди от 30 хил. на 45 хил. тона на година.
"Юнион миниер" бе третият по големина износител на българска продукция за 1999 г. През миналата година заводът в Пирдоп е произвел 90 хил. тона черна мед и 30 хил. т медни катоди. Прогнозите на собствениците са тази година производството на черна мед да достигне 150 хил. тона, като отново основна част ще бъде предназначена за износ. Обикновено един от сериозните проблеми на дружествата от цветната металургия е съхранението и пласирането на сярната киселина, която е страничен продукт при производството на цветни метали. В момента основен потребител на киселината е Агрополихим и на неговите поръчки разчитат освен заводът в Пирдоп и КЦМ, и ОЦК, и другите по-малки предприятия от цветната металургия. За разлика от останалите производители обаче продажбите на киселината от пирдопския завод е гарантирана, тъй като "Юнион миниер" е собственик и на Агробиохим. Освен това белгийците изграждат и терминал на пристанище Варна за износ на сярна киселина.
"Инкомс телеком холдинг" бе продаден за 6.3 млн. долара
Купувач е "ВТП Инкомс", дружество на настоящи и бивши шефове на холдинга
Теодора Василева
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди сделката за продажбата на 75% от капитала на "Инкомс телеком холдинг". Избраният купувач е "ВТП Инкомс" ООД, което е собственост на 11 бивши и настоящи шефове на дружества от системата на холдинга, но не е РМД. Цената на сделката е 6.29 млн. долара и според договора половината от нея ще бъде платена в брой. Купувачът се задължава да инвестира в холдинга 11.5 млн. долара за срок от три години.
Близо четири месеца траеше битката за "Инкомс". Вторият кандидат купувач беше "Инкомс 2000" - първоначално РМД, но впоследствие мажоритарният пакет стана собственост на английската "Лоджик инвест". В хода на преговорите цената на холдинга беше значително увеличена - започвайки от 1 млн. долара, впоследствие оферираната от "Инкомс 2000" цена достигна 5 млн. долара, а тази на "ВТП Инкомс" - 6.29 млн. Дълго време изпълнителният директор на агенцията Захари Желязков не можеше да избере ексклузивен купувач и по тази причина внесе в надзора предложенията и на двата кандидата.
Изминалата седмица обаче най-сетне доведе до избора. Според председателя на надзорния съвет на агенцията Асен Дюлгеров освен по-високите параметри в офертата на "ВТП Инкомс" (цена, инвестиции, брой работни места) предимство при избора са били и по-големите гаранции за плащанията по сделката и по-солидните неустойки за неизпълнение на ангажиментите по договора. Плащането ще стане чрез кредит от Първа инвестиционна банка, който е гарантиран със залог на акциите на "ВТП Инкомс". Инвестициите пък са гарантирани от "Гетоф машин" - Масачузетс, дружество на живеещия в САЩ българин Жорж Гетов, както и от българската фирма "Геотехмин".
Най-съществен проблем за купувачите беше поемането на дълга на холдинга по ЗУНК в размер на близо два млн. долара. И двата кандидата разчитаха до плащане на задължението да не се стигне, като вариантите са или Министерството на финансите да се съгласи задължението да бъде отписано или разсрочено, или по съдебен ред да бъде оспорено съществуването му. В приватизационния договор обаче ще бъде записано, че купувачът поема дълга по ЗУНК. "Инкомс" няма други задължения, но проблемът на предприятията са старите технологии и оборудване. Земите и сградите на "Инкомс" представляват близо 80% от активите на дружеството, голяма част от тях стоят неизползвани към момента. Затова агенцията е позволила на новия собственик да се разпорежда с активи под 25% от общата балансова стойност без нейно разрешение.
Хармонизация с европейското законодателство и отразяване на българската практика
Таня Бузева, aдвокат
След приемането на Търговския закон през 1991 г. предстои поредна значителна промяна, която ще засегне уредбата на търговските дружества и търговската несъстоятелност. Основната концепция на промяната е хармонизиране на националното ни законодателство с предписанията на директивите на Европейската общност в областта на дружественото право. Същевременно проектираните изменения отразяват натрупаната практика по прилагането на Търговския закон през последните девет години и опитват да отстранят демонстрираните непълноти или недостатъци в уредбата на търговските дружества.
Целите на хармонизацията на националните законодателства в областта на дружественото право се свеждат до това да се осигури упражняването на свободата на установяване на търговските дружества и да се гарантира в еднаква степен защита на акционерите и съдружниците и на интересите на кредиторите и третите лица. В тази връзка проектозаконът предвижда няколко групи съществени изменения.
Първата група изменения и допълнения е свързана с въвеждане на допълнителни
Разширена публичност се осигурява с предвидената изрична възможност за третите лица да се позовават на подлежащите на вписване обстоятелства и преди вписването да е извършено освен при т.нар. конститутивни вписвания. За да се гарантира правната сигурност и предвид наблюдаваните в практиката противоречиви тълкувания се изброяват изрично вписванията с конститутивен ефект при дружествата с ограничена отговорност и при акционерните дружества - измененията на устройствените актове, измененията на капитала, приемането и изключването на съдружник в ООД, назначаването на управителните органи и на ликвидатор. С оглед сигурността на търговския оборот се въвежда административна санкция за търговците и търговските дружества, които не посочват в търговската си кореспонденция данните за фирмата и седалището си, номера на вписването си в търговския регистър и банковата сметка.
С оглед действителността на поетите от търговските дружества задължения се предвижда изрично, че ограничения на представителната власт на вписаните органи на капиталовите дружества са непротивопоставими на трети лица. Рискът от извършване на действия, които нарушават или надхвърлят някакви вътрешни ограничения или разпределение на компетентността между органите, остава за търговското дружество. Предлагат се съществени изменения на уредбата на недействителността на учредяването на търговските дружества. Изчерпателно се формулират основанията за обявяване на недействителност за разлика от досегашния текст, който дава по-широки възможности за тълкуване, и компетентността по тези искове се предоставя на окръжните съдилища (вместо на районните) в съответствие с общата логика на Търговския закон, с което се коригира остро критикуваната досегашна уредба.
Многобройни промени се предвиждат в регламентацията на капитала на акционерните дружества и на дружествата с ограничена отговорност. В кръга мерки за набиране на капитала се формулира изрично забрана за опрощаване на задължението за вноски като общо правило при търговските дружества. Въвежда се институтът на т.нар. скрита непарична вноска, с което се цели да се елиминира заобикалянето на разпоредбите за учредяването на АД в двегодишен срок след учредяването им. Изрично се предвижда забрана акционерните дружества да записват акции от собствения си капитал при учредяване и при увеличаване на капитала, както и последиците. Въведени са специални правила за изплащане на дял от печалбата и на лихви в полза на съдружници и акционери, за да се предотврати декапитализация на дружествата.
В законопроекта са заложени значителни промени в уредбата на
Особено важно допълнение е изричното записване на принципа на равното третиране на акционерите с еднакво положение. Този принцип не е непознат на българското търговско право, но сега той се съдържа инцидентно в отделни разпоредби. Въвеждането му като общо начало ще даде възможност за тълкуване и прилагане на закона от съдилищата именно от гледна точка на общия принцип, с което ще се гарантират по-ефективно интересите на акционерите.
Значителни промени се предвиждат в уредбата на учредяването на АД. Сегашната регламентация на ТЗ не допуска създаване на
Предвижда се още принципна промяна в способите за учредяване на акционерните дружества. Като основен способ се регламентира учредяването на учредително събрание, когато капиталът се записва от учредителите.
Последната група промени засягат уредбата на дружествата с ограничена отговорност. От дружество, което е на границата между капиталовите и персоналните, в което има твърде много личностни елементи, с предстоящите промени правната му природа ще се ориентира значително към капиталовите. Всички най-важни решения - изменение на дружествения договор и на капитала, приемане и изключване на съдружници и прекратяване на дружеството, ще се решават вместо с единодушие с мнозинство 3/4 от капитала. При невнасяне на дължимата вноска в капитала от съдружник същият ще загубва членството си след покана по решение на общото събрание, без да е необходимо решение за изключване. Относно задължението за допълнителни парични вноски настоящата правна уредба се доразвива съществено с оглед защита на интересите на съдружниците: тъй като решението за допълнителни парични вноски може да бъде взето с обикновено мнозинство и да бъде наложено на малцинствените съдружници, за тях се предвижда възможност да прекратят участието си в дружеството, при което да им бъде изплатена равностойността на дружествения дял.
Горното изложение далеч не обхваща всички предвидени промени в регламентацията на търговските дружества, а само най-съществените от тях. Разбира се, промените са все още в проектозакон и е възможно да бъдат направени корекции. В същността си обаче предвидените изменения на ТЗ в частта за търговските дружества определено ще доведат до усъвършенстването му като модерен законодателен акт, много близък до образците от развитите европейски държави.
Цената на най-големите ВЕЦ стигна 65 млн. долара
Николай Стайков
Продажбата на двете най-големи каскади, в които влизат общо пет от най-атрактивните водноелектроцентрали (ВЕЦ), е на път да се окаже една от малкото приятни изненади, идващи откъм Агенцията за приватизация от доста време насам. След като съмненията за конфликт на интереси и използване на подставени лица доведоха до решение на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация за второ подаване на оферти, цените достигнаха стойности от по 32 и 33 млн. долара, или с близо една трета по-високи от и без това смятаните за високи цени от първия кръг.
След това подаване на оферти за каскадата "Санданска Бистрица" (в която влизат ВЕЦ "Попина лъка" (21.5 MW), ВЕЦ "Лиляново" (20 MW) и ВЕЦ "Сандански" (14.2 MW) по всяка вероятност ще има касов купувач - чешката фирма "Енерго про". Офертата за 33.057 млн. долара и инвестиции от 10.9 млн. лв. води дори пред дисконтирането на офертата на работническо-мениджърското "Санданска Бистрица". В наддаването за "Пиринска Бистрица" (в която влизат ВЕЦ "Пирин" (21.2 MW) и ВЕЦ "Спанчево" (28 MW) води работническо-мениджърското дружество "Пирин 2001" с оферта за 32 млн. долара. Другите два сериозни купувача - френската "Мекамиди" и свързаната с "Литекс" "ВЕЦ Енергия" ООД, остават доста по-назад с оферти от по 15 млн. долара и еднакви инвестиции в размер на 1.2 млн лв. Според председателя на надзора на АП Асен Дюлгеров до края на юли продажбата на ВЕЦ-овете трябва да бъде финализирана. Този срок изглежда напълно реалистичен, тъй като сегашното класиране представлява компромисен вариант, в който съмненията за префериране на РМД могат да бъдат поизгладени. Въпреки че реалната цена, която купувачите ще платят, е с около 35% по-ниска от офертните стойности заради възможността да се плати в други платежни средства включително и компенсаторни записи), цените са доста по-високи и от най-оптимистичните очаквания. Второ подаване на оферти имаше само за двете най-големи каскади, и то основно поради реакцията на чуждите купувачи, които сведоха първоначалния избор на двете РМД-та до вниманието на посолства и международни институции като Световната банка и Европейската комисия. Основни обвинения - непрозрачна процедура и явно прикриване на касови купувачи зад РМД.
Въпреки критиките, че оферират нереално високи цени, и при повторното подаване на оферти двете работническо-мениджърски дружества вдигнаха цените си от 24 на 32 млн. долара, при това без използване на максималния срок на изплащане от десет години. Схемата на плащане, която РМД предлагат, вече веднъж беше предложена при приватизацията на "Златни пясъци" и включва плащане на 10% от сумата в деня на подписването на договора, 50% в други платежни средства до 11 месеца след подписването, а останалите 40% - в брой за четири години с една година гратисен период.
"Бейпар шугар" е на крачка от "национализацията"
На 22 юли държавата ще получи акции от захарния завод в Девня, зад които стоят задължения, но не и активи
Николай Стайков, Йово Николов
Девненската фирма "Бейпар шугар" има всички шансове да върне колелото на родната икономическа история назад. Захарният завод в Девня, който тя притежава, може да стане един от първите, които ще бъдат "национализирани" след като бяха приватизирани само преди три години. На 22 юли т.г. изтича предупреждението, което вицепремиерът Петър Жотев отправи към купувачите на девненския захарен завод "Марцианопол": Ако турската фирма "Сака Коркмаз пазарлама" не плати на държавата близо два милиона долара неустойки, договорът за приватизация ще бъде прекратен едностранно и продадените преди три години 80% от акциите стават отново държавна собственост. Ситуацията в завода три години по-късно обаче показва, че новите собственици не по-малко внимателно от експертите на Жотев са чели своето копие на приватизационния договор и няма от какво да се притеснят, ако намерението стане действителност. Демонстрацията на силна държавна власт не само че няма да накара спрелия от година и половина завод да заработи, но и ще постави държавата в смешната ситуация да получи обратно пакет акции, зад който стоят двойно набъбнали задължения и изцяло източени активи - при което обявяването в несъстоятелност е единственият логичен изход.
То започва след като на 22 юли 1997 г. бившият министър на промишлеността Александър Божков подписва с Бедри Шефик, пълномощник на регистрираната в Истанбул фирма "Сака Коркмаз пазарлама" (Saka Korkmaz Pazrlama A.S.), договор за прехвърляне на 80% от акциите на "Марцианопол" ЕАД гр. Девня. Сумата, която турската фирма заплаща, е 1 млн. долара, от които 200 хиляди в брой и 800 хиляди в облигации по външния дълг, договорените инвестиции са от десет милиона долара, а новият купувач поема всички задължения и кредити на придобития завод.
На първото общо събрание на вече преименуваното "Бейпар шугар" АД през октомври 1997 г. почти цялото ръководство е сменено и в него остава единствено изпълнителният директор Георги Христов. В новия съвет на директорите освен подписалия договора пълномощник Бедри Шефик влизат съдружниците във фирмата купувач Ахмет Сака и Фердун Коркмаз, както и още трима техни представители. Освен в управата на захарния завод името Бедри Шефик се появява (под името Бедри Ахмедов Шефиков с български паспорт) и в регистрираната в гр. Дулово, Силистренска област, фирма "Бесин" АД. Това, което се извършва в завода през следващите три години, е систематично преливане на активи към "Бесин", в управлението на която влизат още двама представители на фамилия Шефик с адресна регистрация на един и същ адрес в с. Боил, община Дулово - Басри Ахмед Шефик и Месру Ахмед Шефик.
Странното на пръв поглед сътрудничество между двете свързани фирми включва гарантиране от "Бейпар Шугар" на кредит от варненската Експресбанк в полза на "Бесин" на обща стойност 3.6 млн долара. На името на "Бесин" започват да се прехвърлят земя, производствени и административни сгради. Освен всичко друго експертите на икономическото министерство ще трябва да установят и как "Бейпар Шугър" започва да трупа "задължения" към "Бесин", които бързо достигат няколко милиона лева.
През юли 1999 г., две години след приватизацията, ситуацията във фирмата малко прилича на това, което първоначално предвижда приватизационният договор. Производството вече е напълно спряло от началото на годината, огромната част от работниците са освободени или са в "домашно дежурство". През юли 1999 г. търговският и финансовият директор на завода изготвят доклад, в който предупреждават за неизбежния фалит. Задълженията към този момент са момент са близо 15 млн лева, от които към бюджет - 67 хил. лв., към доставчици - 3.3. млн. лв., към персонал - 77 хил. лв, към Експресбанк - 3.9 млн. долара, клиентски аванси - 487 хил. лв. и други - 3.7 млн. лв. Според доклада с всеки месец бездействието води до нови загуби и увеличава масата на несъстоятелността с около 135 хил. лв. месечно от лихви, задължения и разходи по текущата издръжка.
Приближаването на края на тригодишния период ускорява прехвърлянията на имотите на завода. През октомври 1999 г. "Бесин" внася искова молба в Силистренския окръжен съд срещу "Бейпар шугар" заради задължения на стойност над 2 млн. нови лв. и този иск става основание съветът на директорите на захарния завод да гласува решение за прехвърляне на нови производствени и административни сгради на "Бесин". На общо събрание през декември 1999 г. досегашният съвет на директорите е заличен почти изцяло и вътре влизат няколко съдружници на Бедри Шефик от "Бесин". Изпълнителният директор Христов остава, но вече управлява заедно със съдружника на Шефик в "Бесин" Юксел Али Хатиб. Веднага след това на 22 декември се взема решение за прехвърляне на имот от още 296 200 кв. м, меласова база във Варна с прилежащите й сгради и друг парцел, отреден за меласова база в с. Тополи. На 14 февруари 2000 г. се прехвърля още един имот на площ 281 637 кв. м с пазарна оценка 760 хил. лв. и производствени и административни сгради на стойност 1.8 млн. лв. Но прехвърлянето на материални активи към "Бесин" не е единственият начин за печалба от приватизаторите. "Бейпар шугар" се оказва огромен длъжник на бюджета от неизплатени митни сборове за внесената захар. Схемата, известна като временен внос, е предпочитан начин за контрабанда от подобен род "кухи" заводи, които имитират дейност, а продават импортна захар вътре в страната. На 27 октомври миналата година митнически служители извършват проверка на складовите наличности от нерафинирана захар в складовете в Девня и установява, че значителни количества са отклонени в периода септември 1997 - май 1998 г. Така става ясно, че от "Бейпар Шугар" за този период от складовете липсват 19 520 тона захар. Към тях трябва да се добавят и реализираните на вътрешния пазар, но неоформени като редовен внос още 4209 тона. За първото количество вече има издадени две наказателни постановления № 489 и 677 от 1999 г., а за второто количество трябва да се съберат съответните държавни вземания.
Според констатацията на отдел "Следприватизационен контрол" на Министерство на икономиката към 26 април 2000 г. само задълженията към бюджета надхвърлят 2.8 млн. лв., а точна статистика на натрупаните задължения след 31 юли 1999 все още няма. При това положение развалянето на договора изглежда неизбежно и, както изглежда, новият екип на министерството е твърдо убеден да го направи. Дали обаче няма и друг, макар и по-малко популистки начин за събиране на поне някаква част от задълженията от свързаните фирми?
Накратко
Испанската фирма "Аксесориос де Туберия" (Accesorios de Tuberia) подписа договор за покупка на 33.27% от капитала на "Берг Монтана фитинги". Цената на сделката е 211 103 лв., като само половината ще бъде платена в брой. Испанското дружество вече притежава 50.04% от акциите на "Берг Монтана фитинги".
Избраният купувач на "Ален мак" "Канотранс" е поискал да плати част от договорената цена с непарични платежни инструменти, т.е. намаляване на цената, съобщи председателят на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация Асен Дюлгеров. Мотивът за това искане е драстичното влошаване на финансовото състояние в сравнение с информацията от меморандума. Агенцията ще извърши собствен анализ и тогава ще се произнесе по искането на купувача, обясни Дюлгеров.
Агенцията за приватизация определи "Струма - бон" АД за спечелил конкурса за продажбата на 75% от акциите на "Струма - С" АД - Сандански. На избрания купувач е даден 14-дневен срок за сключване на приватизационен договор.
На 10 юни започва единадесетият централизиран публичен търг. Предлагат се акции от 138 предприятия с номинална стойност над 2 млн. лв. Петдесет от дружествата се предлагат за първи път на централизиран търг. Срокът за подаване на заявки е от 10 до 21 юли.
Държавната комисия по ценните книжа отписа от регистъра на публичните дружества още 26 дружества.
"Мобилтел" подготвя източване на държавни структури с неизгодни договори
Операторът предлага на чиновници GSM-пакет за 100 лева, ако работодателят гарантира договорите
Миглена МАНЧЕВА
"Мобилтел" се готви да си гарантира сигурни приходи за три години напред за сметка на бюджета на държавни ведомства, организации и фирми. От няколко месеца операторът провежда кампания с цел да пласира "преференциална оферта" в институциите на съдебната система, МВР, националната телевизия, ДЗИ, Светия синод и пр. Офертата наистина е изгодна за служителите - срещу 100 лева им се предлага пакет от апарат "Нокиа" или "Ериксон", SIM-карта, SMS-услуга (електронни съобщения на мобилния телефон) и предплатен месечен абонат (проведените разговори се плащат по бизнестарифа). Ведомствата обаче поемат крайно неизгодния ангажимент за три години напред да плащат на "Мобилтел", в случай че техен служител предсрочно прекрати договора си за GSM-абонамент. С това де факто работодателят се ангажира като гарант на своите служители, което означава, че с пари на данъкоплатците ще плаща за техните мобилни телефони дори ако са напуснали или уволнени.
Константин Каменаров, говорител на "Мобилтел", нито потвърди, нито отрече информацията за кампания с цел привличане на държавни служители като GSM-абонати.
Заради неизгодните условия БНТ наскоро отказа да сключи договор с "Мобилтел". "Преговаряхме около месец, след което "Мобилтел" ни изпратиха за подписване договор, в който имаше неизпълнимо условие", заяви тогава изпълнителният директор на медиата Радомир Чолаков. Според него компанията за мобилни телефони искала служителите на БНТ да сключат най-малко тригодишни договори и ако по някаква причина спрат да ги изпълняват, телевизията да плаща месечните им такси до края на периода, предвиден в контракта. "Не можехме да се съгласим на такова условие", каза генералният директор на БНТ Лили Попова.
Структурите на МВР обаче са сключили неизгодните договори, други са на етап пред подписване. "От месец и половина всички са пощурели, навсякъде правят списъци и събират пари", съобщи пред "Капитал" чиновник от МВР. По неговите думи договори вече имат СДВР, баретите и още една-две служби, а МВР-болница, институтите към ведомството, полицейският синдикат и службите в провинцията чакат да им съберат парите.
Източник от правителствените среди коментира, че целта на "Мобилтел" най-вероятно е да постигне по-голям брой абонати (през изминалата седмица компанията обяви, че вече има 300 хил. абоната). Бързането се обяснява като стъпка към завоюване на преобладаващ пазарен дял на пазара на мобилни телефонни услуги, преди да се е появил втори GSM-оператор. Конкуренцията на "Мобилтел" би трябвало да стане факт към края на тази година, ако има сделка за БТК. Другата хипотеза за кампанията на "Мобилтел" е, че тя е свързана с отдавнашните опити на Майкъл Чорни, собственика на оператора, да му намери купувач. Логично е, че колкото повече абонати има компанията, толкова по-висока цена може да бъде постигната за нея.
За най-сериозен кандидат от месеци насам се спряга израелската компания "Зееви холдингс", купувач на авиокомпания "Балкан". Служители на авиокомпанията съобщиха, че миналия четвъртък за няколко часа на софийското летище бил забелязан личният самолет на Гад Зееви, собственик на "Зееви груп". Неговото пристигане може да е показател за ново развитие около преговорите за "Мобилтел".
Любопитно съвпадение е, че (дали въпреки или заради евтиното раздаване на GSM-пакети на държавните служители) напоследък поведението на правителството към "Мобилтел" прилича на
Само преди два месеца дружеството беше в положение на враг номер 1, след като бившият вътрешен министър Богомил Бонев атакува управляващите с обвинения в корупция. Държавната комисия по далекосъобщения започна да проверява дали "Мобилтел" изпълнява задълженията си по лиценза, а Министерството на отбраната обяви, че ще преразгледа отношенията си с компанията. Досега "Мобилтел" ползваше радиорелейни линии (апаратура и честоти) на армията за мрежата си в цяла Северна България и част от Югоизточна България.
Срокът на проверката на ДКД изтече около средата на юни, обаче докладът още не е гледан на заседание на комисията. В момента се работи по преноса на сигнала от БТК. Всички въпроси около радиорелейните линии ще бъдат изяснени, след като влезе в сила наредба за лицензиране на радиорелейните линии. Очаква се да бъде обнародвана до седмица и след това да започне лицензирането", коментира източник от ДКД. Благодарение на същата наредба се очаква "Мобилтел" да продължи да ползва радиорелейни линии на Министерството на отбраната.
Общи събрания
Шест фирми наддават за най-големите софийски кина
За Агенцията за приватизация сигурно биха представлявали интерес истинските намерения на кандидат-купувачите
Теодора ВАСИЛЕВА
Очакванията за голям интерес към продажбата на най-големите софийски киносалони се оправдаха. Шест кандидати подадоха оферти за 80% от капитала на "София филм", дружеството, което е собственик на 10 от столичните кина. Участниците в надпреварата са РМД "София филм+", подкрепено от "Делта тв"; консорциумът "Юнайтид филмс" - между второто РМД и "Юнайтид синема"; фирмата на АКБ "Биоинвест"; холандската "Пелдърс Бехиър", зад която стоят интересите на израелската "Глобус груп"; "Бългериън технолоджис", която е собственост на "Лингуапланет" - Панама, и неизвестната софийска фирма "БВГ Синема". Заради по-специфичния обект на продажба - любимите киносалони на столичани, от изключително значение е не само предлаганата от кандидатите цена, но и бъдещите им намерения. За целта е необходимо Агенцията за приватизация да се вгледа по-внимателно в "досиетата" на кандидат-купувачите.
"София филм+" е работническо-мениджърско дружество, учредено от настоящите шефове на държавното дружество. Кандидатът ще се възползва от правото си на разсрочено плащане. Офертата му е подкрепена финансово от българската фирма "Делта тв", която се ангажира да осигури средствата за инвестициите. Привлеченият партньор ще гарантира плащанията пред френската строителна фирма "Буик", която се ангажира да ремонтира киносалоните. "Делта тв" има програмен лиценз с национален обхват за кабел и сателит. Дружеството е финансирано от футболния бос Николай Гигов. В управлението му са режисьорът Людмил Стайков и бившият шеф на БНТ Иван Попйорданов.
Второто РМД "Ем Джи филмс" участва в консорциум с разпространителската фирма "Юнайтид синема". И двете фирми ще участват при плащането на цената, като естествено и тук РМД ще се възползва от привилегията за разсрочено плащане. "Юнайтид синема" закупиха миналата година пет кина в провинцията, а в момента строят мултиплекс в НДК", представи фирмата адвокатът на консорциума Ваня Йотова. Запознати с хода на сделката коментираха, че представители на консорциума са имали срещи с хазартния бос Васил Божков, от двете дружества обаче отричат да са водени разговори за бъдещо сътрудничество. Отдавна в киносредите се говори, че Божков е заявил сериозен интерес към киносалоните, но все още се гадае на кой точно кандидат е заложил бизнесменът. Проблемът е, че съдейки от приватизационните сделки в провинцията, кината често се превръщат в бингозали, заведения и т.н.
Зад офертата на холандската адвокатска кантора "Пелдърс Бехиър" всъщност стоят интересите на израелската "Глобус груп", която още преди няколко седмици обяви публично намерението си да участва в конкурса за кината. Вероятната причина за непрякото участие е лошата слава на израелските инвеститори в България, главно сделката за авиокомпания "Балкан". "Глобус груп" притежава верига кина и продуцентска къща в Израел. Освен към "София филм" израелците декларираха интерес и към закупуване на киноцентъра "Бояна". Проблемът пред "Глобус" е, че през последните 10 години бизнесът на групата трайно спада.
Към чуждите претенденти може да се причисли и кандидатурата на "Бългериън технолоджис". Дружеството е 100% собственост на "Лингуапланет" - Панама. Последната от своя страна е част от медийната група Tanweer, която е базирана в Атина, но не е известна сред хората от бранша. Според информацията, представена от кандидата пред АП, групата има оборот от 26.5 млн. долара за миналата година, като е изключителен представител предимно в арабския свят на световноизвестни производители на телевизионни филми и програми.
И придобилата лоша слава "АКБ Корпорация" ще се пробва да купи кината. Офертата е подадена от дружеството "Биоинвест", в което основен акционер с 53% е шефът на АКБ Николай Банев чрез едноличната си фирма "Партнърс комерс", а самата АКБ има 26%. На кандидата със сигурност липсва опит в стопанисването на киносалони. По-големият проблем обаче е, че групировката е дала достатъчно доказателства за невъзможността и неспособността си да управлява добросъвестно предприятията от портфейла си.
Последният кандидат е неизвестната "БВГ Синема", която явно е регистрирана дни преди подаването на офертите, защото нито в Държавен вестник, нито в "Информационно обслужване" има информация за фирмата. Най-разпространената версия за "БВГ Синема" е, че зад нея стои фирма от бизнеса с недвижими имоти. В подкрепа на тази теза е и фактът, че има регистрирана фирма "Ирис БВГ", която се занимава със строителство, а съкращението БВГ идва от първите букви на съдружниците в дружеството.
През идните две седмици комисията по сделката ще класира участниците, една седмица пък е срокът на изпълнителния директор на АП Захари Желязков за определяне на избрания купувач. В наредбата за конкурсите е предвидена възможност първите три фирми с най-високи предложения да бъдат поканени да подобрят офертите си. За кандидатите все още не е ясно кое ще носи най-голяма тежест при избора - цената, инвестициите, опитът. В интерес на столичани обаче агенцията трябва обстойно да проучи кандидатите, тъй като някои от тях може да имат други планове за салоните предимно заради централното им местонахождение. Ако критерий е единствено цената, съществува реална опасност при сегашните условия по сделката агенцията да отсее точно фирмите, които нямат намерение да предлагат кино, но пък са оценили високо като стойност недвижимото имущество. От друга страна, е необходима солидна сума за инвестиции, защото повечето от киносалоните се нуждаят от модернизация.
В условията на конкурса беше записано изрично изискване за запазване функционалното предназначение на салоните за период от три години. Едва ли обаче този срок е достатъчен, тъй като кандидатът може да предпочете да плати глоба или неустойка за този период и да не се съобразява с поетия ангажимент. Съюзът на кинодейците например предлага срокът да бъде минимум 10 години, но при веднъж открита конкурсна процедура е доста трудно да се променят условията, тъй като някои от кандидатите могат да оспорват сделката в съда.
"Крес" избуя от рекламни далавери
Групировката вече пуска пипала и към медиите
В зората на демокрацията при тогавашния шеф на рекламата в БНТ се появява високо момче, облечено с бермуди, тениска и гуменки. Показва писмо, че представлява интересите на съюза на глухите, и иска рекламно време, в което да се рекламира олимпиадата за хората с увреден слух, която ще се проведе след няколко месеца в София. Рекламният шеф на държавната телевизия му разрешава, след което същият човек успява да пусне вместо клипове на спортното мероприятие, клипове на цигарите "Асос". Това е една от случките с участието на Красимир Гергов, която се разказва сред неговите конкуренти от рекламния бизнес. За няколко години групировката фирми около "Крес" успя да завземе почти целия пазар благодарение на два договора с БНТ и непрекъснати далавери. Напоследък позициите на Гергов в държавната телевизия вече въобще не са толкова силни. За да компенсира, той насочи всичките си усилия към частната национална телевизия и изненадващо за всички спечели. На ключовите постове в BTV са назначени хора, които преди това са работили за него. Рекламната политика на канала, изглежда, като че ли е писана от бившия манекен. Тези и други по-маловажни факти дадоха основание да се предполага, че той инвестира в първата ни частна национална телевизия наравно с официалния собственик - компанията на Рупърт Мърдок News Corporation. Някои дори се шегуват, че Гергов е взел франчайза на Мърдок за България и той е единственият, който дава пари. На рекламния пазар напоследък се коментира и друго косвено доказателство за това. Преобладаващата част от филмите, които се излъчват в момента по канала, са произведени от Warner Bros. Това изглежда нелогично, защото част от медийната империя на Мърдок е друга голяма кинокомпания - 20th Century Fox. Всъщност изглежда нелогично, ако не се знаят добрите връзки между Гергов и фирмата, която представлява Warner у нас.
"Ще рекламирате ли при мен", пита напоследък собственикът на "Крес" хората от рекламния бизнес, с които се среща по един или друг повод. На фестивала "Телевизионен свят" в началото на миналия месец Гергов дойде с "новината", че BTV е направила двойно по-голям рейтинг от този на Канал 1. През цялото време шефът на частния канал - Албърт Парсънс, не се отделяше от него - било то на коктейл или късно вечер в дискотеката. Иначе официално шефовете на BTV категорично отричат каквото и да е обвързване с "рекламния Мултигруп" - "Крес". Според чужденците Красимир Гергов е само един от многото хора, с които те се срещат у нас и обсъждат актуалните си проблеми.
Първият удар на рекламната групировка е в края на 1994 г. Тогавашният генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев подписва договор с една от фирмите на Гергов - "Медиа маркет", с който й дава правото само тя да продава рекламното време на държавната телевизия. Фирмата на "Крес" купува голямо количество минути с поне 65% намаление от официално обявената цена. За целта Гергов взима кредит от Първа частна банка на стойност 3 333 333 долара. Освен отстъпките за тази сума "Медиа маркет" получава и монополното право само той да продава цялото рекламно време на телевизията. Впоследствие рекламната тарифа на БНТ на няколко пъти се увеличава и така "Крес" генерира печалби няколко пъти по-големи от първоначалните си инвестиции. Това не е всичко.
Приблизително по същото време БНТ сключва международно споразумение с дъщерната на CNN компания Turner International Network ltd. (TINSL). Според клаузите в него държавната ни телевизия получава правото да използва емисиите на CNN в своята програма, като за това ще плаща с пет минути рекламно време на седмица. Въпреки че споразумението е подписано в началото на лятото, то влиза в сила чак на първи януари 1995 г. В документа, подписан между БНТ и TINSL, се определя и че рекламното време на CNN се продава от "Триада комюникейшънс". Именно тези два договора поставят основите за раждането на групировката от фирми около собственика на "Крес". В контракта със CNN се казва, че БНТ дава на "Триада" по пет минути рекламно време на седмица. Тогавашното ръководство на БНТ заедно с Гергов ловко трансформират това първо в 260 минути на година, след това подписват споразумение, че това са 260 минути на година в най-гледаното и най-скъпо време. После се съгласяват, че една минута в праймтайма може да бъде трансформирана в примерно три минути в друг часов пояс. Освен това на "Медиа маркет", "Балкан медиа", "Медиа транс" - всичките преобразувания на Герговите медиашопове, се дава правото да изразходват авансово времето по договора със CNN. Така например през 1995 г. минутите за целия договор вече са изразходвани. Това прави малко впечатление на телевизионните шефове и под предлог CNN продължават да се източват средства до края на 1997. При тази умопомрачителна далавера Гергов прибира с помощта на генерални директори, шефове на рекламата и обикновени телевизионни служители (които например случайно загубват протоколи за изразходваните минути) милиони долари. Това поставя началото на рекламния октопод около "Крес". Когато съпротивата срещу него в БНТ стана прекалено голяма, Гергов просто престана да плаща и остана да дължи около 260 хил. долара на държавната телевизия. След това се скри зад поредното си образувание - "Пиеро 97". За тази фирма обаче хората около Гергов измислиха друга схема. Освен него "приносители" на анонимните акции в това дружество са и шефове на големи рекламни агенции. Целта на този ход е да се обединят големите рекламни бюджети, за да се получават по-изгодни условия при преговорите с медиите.
В края на 1998 г. Красимир Гергов изненадващо обяви, че се оттегля от рекламния бизнес. Той обясни пред медиите, че ще прекрати участието си във всички фирми, свързани с рекламата, и ще преговаря за продажба на ядрото агенции, които създадоха неговата групировка. "Децата пораснаха и е време да тръгнат по собствен път", заяви тогава Гергов и добави, че ще се занимава с реклама от "обществена гледна точка". Почти никой не повярва на тези изявления и започнаха да се търсят вероятните причини за тази акция. Отговорът всъщност беше даден малко по-рано. Няколко седмици преди изявленията на Гергов в София беше пристигнал шефът на скандинавската медийна групировка SBS, за да заяви официално намерението на компанията си да участва в конкурса за частна национална телевизия. Тогава стана известно, че първите стъпки на фирмата тук са подпомогнати от фирмата на Гергов "Триада комюникейшънс". Иначе казано, разбра се, че фирмите около "Крес" ще участват в конкурса за конкурента на БНТ в националния ефир. Както стана ясно по-късно, ясната връзка на този кандидат с Гергов или е била само за заблуда, или собственикът на "Крес" е атакувал всички компании, които имаха шанс да спечелят лиценза. SBS отпаднаха от състезанието, но малко след като компанията на Мърдок победи в конкурса, започнаха малко по малко да излизат наяве факти, които показваха, че техните стъпки често са насочвани от Гергов. Освен факта, че всички назначени на шефски постове са работили в негови фирми, условията, които BTV постави пред рекламните агенции, говорят, че са правени под негова диктовка. Шефовете на частната национална телевизия обявиха, че ще работят едва ли не само с фирми, които членуват в Асоциацията на рекламните агенции, оглавявана от самия собственик на "Крес". Впоследствие тези условия бяха разтълкувани по-широко, но съмненията за давление остават.
Отпреди няколко месеца хората на рекламния пазар подозират, че Красимир Гергов отново е завоювал позиции в БНТ. Причина за това е въведената от рекламния директор на държавната телевизия Атанас Илков кумулативна отстъпка при продажбата на рекламно време. Всъщност идеята за тази отбивка от цената не е лоша, но начинът, по който ръководството на БНТ реши, че трябва да се изчислява, работи само и единствено за медиаагенцията на Гергов "Пиеро 97". Принципът на тази отстъпка е, че при натрупването на определен обем пари, които една агенция е дала за реклама по БНТ, се дава намаление от няколко процента. Скалата, по която се изчислява тази отстъпка, обаче е направена така, че най-голямото намаление може да се получи само от "Пиеро 97".
Напоследък сред медийните среди се прокрадва и друга идея, която би обслужила прекрасно интересите на Гергов. От известно време се споменава вариант, според който рекламата по БНТ трябва или да се забрани изцяло, или да се ограничи още по-силно. Тази идея би могла да намери привърженици и сред другите собственици на частни електронни медии, според които не е редно държавната телевизия да се финансира и от бюджета, и от собствени приходи. Ако това се случи, преди да е стартирала втората частна национална телевизия, на пазара за рекламно тв време с национално покритие отново ще се появи монополист - най-добрата почва за избуяване на бизнесплевели.
2/3 от общинските съветници ще свалят кметовете
Пълномощията на кметовете да могат да бъдат прекратявани с мнозинство от 2/3 от общинските съветници, реши парламентът тази седмица. Депутатите гласуваха на първо четене 3 законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация. Вносители на предложенията са народните представители Панчо Панайотов от ПГ на СДС, Александър Томов от БЕЛ , Ремзи Осман от ОНС и Любен Корнезов от ПГДЛ. В сегашния закон, приет с гласовете на депутатите от ПГ на СДС малко преди местните избори миналата година, се предвижда общинските съветници да могат да прекратяват пълномощията на кметовете с мнозинство от 50+1 гласа. Според новите предложения кметовете могат да бъдат отстранявани само при "трайна невъзможност или системно неизпълнение на функциите - над 6 месеца след решение на съда, сезиран най-малко от 2/3 от общинските съветници". Кметовете на населените места са мажоритарно избрани и с тези поправки ние искаме да отстраним една несправедливост, коментира Ремзи Осман, който е един от вносителите на промените. В законопроекта си той предлага и всички актове на общинския съвет да се публикуват, за да се запознаят жителите на съответното населено място с решенията му.
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация бяха разглеждани от парламентарната Комисия по местно самоуправление преди месец. Тогава те бяха отхвърлени главно с гласовете на депутатите от управляващото мнозинство, а опозицията напусна заседанието на комисията.
Започна плащането на преизчислените пенсии
От 7 юли започна плащането на преизчислените пенсии съгласно новата формула от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Новата формула е в сила от 1 януари тази година и съгласно нея бяха преизчислени и старите пенсии, които хората са получавали до края на 1999 г. По този начин 1.29 млн. пенсионери получиха увеличение на пенсиите си. Увеличението е средно 13.11 лв. на човек, като най-много хора са получили увеличение до 5 лева. Преизчисляването на пенсиите се забави поради проблеми с разработването на софтуера за изчисляване на новите пенсии. Без промяна в размера на пенсиите са 1.082 млн. души. Тези пенсионери, на които старите пенсии са били по-високи от изчисления нов размер на пенсията, ще продължат да получават пенсията си в досегашния размер. Общо Националният осигурителен институт ще изплати 102.834 млн. лева доплащания към пенсиите за периода януари - юни.
Накратко
Със 188 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържал се" през изминалата седмица парламентът прие поправки в Закона за имуществото на тоталитарните организации. Според промените част от партийните имоти, одържавени през 1991 г. със Закона за имуществото, на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи ще бъдат върнати на собствениците им. Депутатите решиха, че конфискуваните през 1934 г. и възстановени след 9 септември 1945 г. имоти ще бъдат върнати от държавата на партиите. Проектът за поправката в Закона за имуществото на тоталитарните партии е внесен през 1997 г. от Петко Илиев и група депутати от СДС. Петко Илиев обясни, че целта на поправката е неговият БЗНС да си възстанови собствеността върху сградата на ул. "Врабча" 1 в София.
На работен обяд с посланиците на страните - членки на Европейския съюз, президентът Петър Стоянов представи очакванията на България от френското председателство на съюза. Домакин на обяда беше френският посланик Доминик Шасар. На срещата беше акцентирано върху новия тип информационна политика по отношение на ЕС и перспективите на неговото разширяване, съобщи президентът Стоянов след обяда. От твърде честата употреба на понятието Европейски съюз като че ли българските граждани не смогват да разберат кое стои зад бляскавата фасада на ЕС, смята държавният глава. Той отбеляза, че ЕС е не само високият стандарт на живот, хубавите сгради и чистите улици. ЕС е нещо много повече - той е обединителната идея, тежкият и непрекъснат труд, усъвършенстването на производството, търсенето на компромис между отделните държави. ЕС има своите трудности и предизвикателства, с които трябва да се справим, допълни държавният ни глава.
Парламентът единодушно прие на първо четене промяна в Закона за адвокатурата, с която се разрешава явяването на чужди адвокати пред български съд. Предложението за допълнение на закона бе внесено от депутатите от СДС Екатерина Михайлова, Васил Гоцев и Йордан Соколов. След едночасов дебат за поправката се обявиха всички гласували 195 депутати. Приетото изменение гласи: "Гражданин на чужда държава, който е придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята страна по определено наказателно дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително уведоми председателя на съответната адвокатска колегия. " Повод за промяната е процесът срещу шестимата български медици в Либия, обвинени в заразяване на деца с вируса на СПИН.
Работодателите: Държавните чиновници рекетират частния бизнес
Държавните контролни органи оказват силен икономически натиск върху частните работодатели, заявиха от Съюза на работодателите в България (СРБ) през изминалата седмица. Според представителите на едрия бизнес предприятията, членуващи в СРБ, са сред малкото, които действат реално и създават национален доход - затова и те са обект на икономически рекет от страна на държавни контролни органи (ХЕИ, ВиК, противопожарните служби). Желанието ни е контролните органи да се отнасят по еднакъв начин с всички предприятия - работещи и неработещи, частни и държавни, обясни председателят на управителния съвет на СРБ Васил Василев. Той подчерта също, че съюзът ще търси съдебна отговорност от държавните чиновници, които рекетират членовете му.
На проведеното в сряда общо събрание на СРБ работническо-мениджърските дружества, участващи в съюза, са изразили абсолютното си несъгласие с разпространената нагласа на тях да се гледа като на организации, целящи единствено да източат предприятията. Те са настояли да спре политическият рекет на онези РМД, които изпълняват поетите при приватизацията задължения. "Никой бизнес не може да издържи, ако постоянно го контролират държавни чиновници", каза Васил Василев.
СРБ разпространи и декларация, с която изразява задоволството си от постигнатото споразумение с МВФ за преминаване към политика на икономически растеж. Според съюза, за да стане възможно това, е необходима по-голяма гъвкавост при създаването на условия за развитие на бизнеса.
В Централна Европа агенциите процъфтяват
Кирил Кирилов
Противно на всички очаквания чешкият рекламен пазар отбеляза ръст през миналата година, но за 2000 г. прогнозите са за 4.4 процента номинален ръст, което означава почти нулев реален растеж. Според Марек Сабестак, управляващ директор на втората по големина рекламна агенция в Чехия - MARK/BBDO, единственият начин за растеж на пазара през тази година е, ако проектозаконът за комуникациите, внесен в парламента, бъде променен така, че наистина да доведе до либерализация на пазара. Специално изследване на социологическата агенция IP Praha твърди, че чешкият рекламен пазар през последните години е постигнал изключителна стабилност по отношение на дяловете на отделните медии, като единственото изключение е бързият ръст на Интернет-рекламата, но нейният дял остава все доста нисък.
Списъкът на чешките рекламодатели се оглавява от доминиращото присъствие на няколко големи чужди инвеститора в областта на мобилните комуникации, конфекцията и домакинските препарати. Това от своя страна означава, че на отделните рекламни агенции почти им липсва клиентска база сред малките и средните компании, а пазарът е силно зависим от маркетинговата стратегия на малък брой чуждестранни компании.
Чешките рекламни агенции нервно очакват и влизането в сила (вероятно през април 2001 г.) на поправките към Закона за рекламата, чиято цел е уеднаквяване на местното с европейското законодателство в тази област. Основните поправки са следните - пълна забрана от април 2002 г. на рекламата на тютюневи изделия, която в момента съставлява 30 процента от приходите от билбордове и 40 процента от рекламните приходи на кината; забрана за рекламирането на лекарства, чиято стойност напълно се покрива от здравната осигуровка; забрана за скрита реклама и за реклама на алкохол, която внушава, че потребителят може да има полза от алкохолния продукт. Същевременно ще падне забраната за сравнителна реклама (при която се прави директно сравнение между продукти на конкурентни фирми).
Полският рекламен пазар също върви нагоре, като общата сума за телевизионна реклама в периода януари - май е достигнала 1.57 милиарда злоти (около 365 милиона долара), което е с 6.4 процента повече от същия период на миналата година. Най-големите купувачи на телевизионно време са производителите на бира и безалкохолни напитки, следвани от телекомуникационните и фармацевтичните компании. Любопитно за полския пазар е, че финансовите институции се нареждат едва на 37-о място сред рекламодателите в седемте най-големи местни телевизии.
Според доклад на британската медийна къща Zenith Media полският рекламен пазар ще отбележи ръст от 19 процента в доларово изражение през тази година. Докладът твърди, че през тази година Полша ще измести Швеция от 20-ото място на световния рекламен пазар, като разходите за реклама ще достигнат 9.1 милиарда злоти (1.43 процента от БВП), сравнено с приходи от 7.2 милиарда злоти през миналата година. Британците смятат, че местният пазар ще бъде на стойност 13.8 милиарда злоти през 2002 г., но местните експерти са доста по-скептични, имайки предвид, че обемът на телевизионни реклами (които са 50 процента от общата стойност на пазара) е нараснал едва с 6.4 процента в периода януари - май. Имайки предвид, че радиорекламата е скочила с 12.3 процента от началото на годината, а рекламата във вестниците - 14.2 процента. По-реалистичната прогноза е за общ ръст от около 10 процента през тази година.
Положително влияние върху пазара може да има влизащото в сила от 15 юли на разрешение за сравнителна телевизионна и радиореклама. Според поправките в полския Закон за конкуренцията сравнителна реклама ще може да се излъчва по радиото и телевизията, но при условие че рекламният спот просто изброява разликите между два продукта, без да се изтъкват предимствата на единия или другия.
Странно, но въпреки лошото състояние на румънската икономика и спада на реалните доходи на населението румънският рекламен пазар отбелязва истински бум. Според изследване на ACNielsen, правено в сътрудничество с местната компания Initiative Media, обемът на пазара през миналата година е достигнал 305 милиона долара, ръст от 23 процента спрямо обема от 247 милиона през 1998 г. Основно този ръст се дължи на влизането на пазара на големи нови играчи - докато компании като Procter&Gamble и Unilever и операторите на мобилни телефони Connex и Mobilrom все още оглавяват листата на рекламодателите, конкуренцията между петролните компании Texaco, LUKoil и OMV наля значителни суми в касите на агенциите.
Сред различните медии телевизионните канали поемат около 61 процента от общия обем реклами, докато вестниците държат 23 процента. Същевременно делът на държавния телевизионен канал TVR 1 е паднал значително в полза на частните телевизионни канали ProTV и Antena 1.
За разлика от централноевропейските държави руският рекламен пазар постоянно се свива през последните години. Според предварителни данни през миналата година общият обем реклами е бил на стойност 760 милиона долара, сравнено с 1.13 милиарда долара през 1998 г. и 1.43 милиарда долара през 1997 г. Свиващият се рекламен пазар и очевидната нужда от преструктуриране на руския рекламен бизнес принуждават големите местни рекламни агенции основно да преосмислят маркетинговите си стратегии и ефективността на предлаганите от тях услуги.
Показателен пример в това отношение е пазарът на билбордове в Москва, където има над 20 хиляди действащи билборда, а към тях отделно се прибавят рекламните пана върху превозните средства на градския транспорт и метрото. Тази цифра е сравнима с броя на билбордовете в град като Лондон, а билборд-пазарът е 12 процента от общия обем на изразходваните в Русия средства за реклама, но въпреки това само в Москва има над 800 компании, работещи на този пазар.
Според Юри Запол, президент на рекламната групировка "Видео-интернешънъл" (най-голямата руска рекламна агенция, чийто основател е настоящият руски министър на масмедиите Михаил Лесни), местният пазар на телевизионна реклама не може да нарасне с повече от 25 процента през тази година. По негово мнение рекламният пазар е свързан директно с покупателната способност на населението, но именно поради тази причина руският пазар все още има огромен потенциал за развитие. Докато средно в Европа за реклама се изразходват 250-300 долара на глава от населението, в Израел - 150-160 долара, в Русия тази сума е едва 5 долара на глава от населението. "Не вярвам, че покупателната мощ в Израел е 30 пъти по-голяма от тази в Русия", твърди Запол пред в. "Новая газета".
Допълнителни проблеми може да създаде новата версия на закона за рекламата, който бе внесен в Държавната дума в края на май. Според поправките в него телевизионните реклами в праймтайма трябва да са събрани в 15-минутни блокове, които да се излъчват между 18 и 22 часа и да се вместват между различните телевизионни предавания и филми, без да ги прекъсват. В добавка рекламите на руски стоки и услуги трябва да заемат 50 процента от рекламното време в предаванията на живо и 50 процента от печатната реклама.
Българската реклама - години назад и няколко крачки встрани
Алексей ЛАЗАРОВ
Рекламният ни пазар е малък. Толкова малък, че ако беше държава, сигурно щеше да се казва най-много Лихтенщайн. За разлика от миниатюрното спокойно херцогство обаче в него има много проблеми, вражди, интриги и изключително оспорвана борба за оцеляване.
Участниците на рекламния пазар, които са устояли през последните бурни десет години, са го направили или благодарение на големите международни рекламни вериги, които стоят зад гърба им, или с цената на неимоверни усилия и късмет, или благодарение на малки, големи и още по-големи далавери. В самото начало на рекламата се гледаше именно така - тя беше част от Далаверата - бърз и лесен начин да се печелят пари с малко усилия. През последните години обаче пазарът малко по малко ставаше по-професионален, рекламистите ни се учеха "в бой" как се върши работа и постепенно по-големите проблеми изчезнаха. Все още обаче хората от трите части на рекламната верига - клиенти, агенции и медии, продължават да срещат сериозни пречки в ежедневната си работа.
"Основният проблем във взаимоотношенията между рекламните агенции и медиите е, че често липсват логически обосновани и икономически издържани основи за преговори", казва Даниела Осиковска, член на управителния съвет на Асоциацията на рекламните агенции (АРА). Доскоро тя беше шеф на медийната агенция "Медиа клуб" и на рекламната агенция "Суинг". "Логично е да се предположи, че колкото повече рекламно време си купувал от някоя медиа, толкова по-изгодни условия ще ползваш", обяснява г-жа Осиковска. Според нея обаче тук като по правило това не е така с едно-единствено изключение - държавната телевизия. "Почти всички други дават допълнителни отстъпки от цената заради разнообразни субективни причини", казва тя. Често у нас се случва и друго - медиите преследват активно самите рекламодатели, като заобикалят агенциите. Понякога се стига до абсурдната ситуация, в която на директните клиенти се предлагат по-добри условия, по-големи отстъпки от рекламните тарифи, отколкото на агенцията. "Аз лично не разбирам икономическата логика на това, но винаги преговорите на една рекламна агенция с медиа са много по-трудни, отколкото на един рекламодател", казва друг представител на рекламния пазар. И наистина понякога рекламните отдели на някои медии дори преследват фирмите, за да сключат директен договор с тях, като за това предлагат огромни намаления от цената. Абсурдното в ситуацията е, че от това не печели абсолютно никой. Рекламодателите не получават специфичните рекламни услуги, които само една агенция може да им даде, а пък медиите получават по-малко пари. До неотдавна често срещана практика беше рекламните отдели на някои радиостанции, телевизии, вестници да атакуват клиенти, които са дошли при тях чрез агенция, с оферти за по-ниски цени.
Една от причините за това е друг сериозен проблем на пазара - рекламните агенции ментета. Както навсякъде и в този бизнес има първо, второ и трето качество фирми. По принцип рекламата е сложен комуникационен процес, който има много тънкости. Трябват време и усилия, за да се овладее той до детайл. Организацията и поддържането на една добра агенция, която предлага пълно рекламно обслужване, също не е никак лесна работа и отнема много средства. На пазара обаче съществуват фирми, които се наричат гордо рекламни агенции, но на практика нямат капацитета да предложат професионални услуги. По-голямата част от тези псевдоагенции казват за себе си, че са специализирани в областта на печатната реклама. Изработените от тях карета във вестниците обикновено са във вид, който би накарал човек с елементарни познания да изпадне в гърчове от вида им. Проблемът с агенциите ментета е, че те безкомпромисно обезценяват стойността на рекламните услуги. Когато клиентът види тяхната работа, му е много лесно да повярва, че наистина няма нужда от рекламна агенция, и по-добре да приеме варианта да сключва договори директно с отделните медии. "Това наистина е проблем, но с него трябва да се занимава Асоциацията на рекламните агенции", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Според него членството в асоциацията трябва да се приема от рекламодателите като доказателство, че фирмата е сериозна. "Не може хора, които правят визитни картички или рекламни сувенири, да се обявяват за рекламни агенции с пълно обслужване", смята и Николай Неделчев от агенция М.А.Р.К.. Вина за оцеляването на тези псевдоуслуги имат и самите рекламодатели. Това е друг основен проблем на пазара - фирмите нямат представа какво искат да получат от своите рекламни агенции.
Това важи най-вече за българските компании. "Неразбирането на комуникационния процес и на това, което той дава на рекламодателя, е реален проблем. Нивото на българските фирми не е особено високо", казва Николай Неделчев. На същото мнение е и Даниела Осиковска. "У нас има един огромен проблем и той е, че българските рекламодатели просто не знаят как се работи с рекламните агенции. Клиентите нямат представа какво могат да очакват от нас и какво трябва да платят за това", смята тя.
"Процесът на учене клиент - агенция е взаимен. С идването на големи чуждестранни инвеститори, а и на офиси на световни рекламни агенции, рекламният пазар стана по-взискателен, по-чувствителен, по-изискващ, по-отговорен", казва Стоян Стоев, маркетинг-директор на "Интербрю", България.
Почти всички участници на рекламния пазар са единодушни, че когато работят за чуждестранни компании, проблемите са несравнимо по-малки, отколкото с родните фирми. Мултинационалните компании няма нужда да бъдат убеждавани за принципната нужда от реклама - те вече са калкулирали бюджета за това в бизнесплана си, знаят какво да искат и колко ще им струва това. Малко от българските фирми обаче имат подготвени специалисти по маркетинг и стратегия, в която да се впише рекламата. Липсата на квалификация е проблем, който удря също и по рекламния пазар. В България има на практика само едно учебно заведение, където се дава професионално образование по реклама - Американският университет в Благоевград... Разбира се, сътрудничеството между агенциите ни и международните клиенти не винаги върви съвсем безоблачно. Неотдавна между известна чуждестранна компания и обслужващата я рекламна агенция
Клиентът беше сравнил изработения от агенцията медиен план за излъчване на неговите реклами с реално пуснатите по телевизията клипове. Оказало се, че са излъчени спотове за около 30 хил. долара по-малко, или, иначе казано, агенцията е откраднала тези пари от международната компания. Точно този механизъм е често употребяван от сенчестата част на рекламния бизнес. Някои от агенциите казват, че ще излъчат 100 клипа на своя клиент, взимат парите за тях, а след това плащат за излъчването на примерно 80 и прибират за себе си останалите пари. Ако съответният рекламодател изисква да му се представят доказателства, че платените от него клипове са излъчени, тогава има два начина. При положение че медиата издава сертификати за излъчване на реклами (както БНТ например), се издава фалшив документ най-често благодарение на подкупни служители в съответната телевизия. По подобен начин се действа и с данните от социологическите агенции, които правят мониторинг на излъчваните реклами. Спасението от такива действия е клиентите да искат от агенциите си цялата финансова документация на рекламната агенция, с която се уреждат задълженията по излъчването на тяхната реклама.
Друг подобен начин за "допълнителни" приходи е да се забавят плащанията към медиите. През това време се реализира печалба от разнообразни финансови операции. Разбира се, ако някой позволи, може и въобще да не се плаща. Шампион и по двата метода вероятно е Красимир Гергов. Собственикът на "Крес" дължеше преди време за излъчени реклами 260 хил. долара на държавната телевизия чрез "Триада комюникейшънс". Впоследствие Гергов продаде фирмата си на американеца Роналд Финли, който пък неотдавна прехвърли всичките задължения на един кипърски офшор, и така БНТ вероятно никога няма да си получи парите.
Концентрацията на бюджети около фирмите на "Крес" е друг проблем на рекламния пазар, който се признава от участниците в него. През фирмите на Красимир Гергов минават над 35% от парите, които се отделят за реклама в България. Проблемът сега е много по-малък, отколкото преди три години. Тогава на практика всички пари, които се даваха за тв клипове, минаваха през монополните образувания на Красимир Гергов. Огромната част от печалбите отиваха в неговите фирми и това определено замрази развитието на рекламния пазар. От този период остана и едно тежко наследство - много често рекламните агенции се конкурират за клиенти не чрез това кой предлага по-качествени услуги, а чрез това кой ще предложи по-голяма отстъпка на рекламодателя си.
По принцип рекламните агенции печелят от комисионата, която получават върху отделената от рекламодателя сума за популяризиране на неговите стоки. За специфичните услуги, които предлагат, те взимат обикновено 15% от рекламния бюджет. Това е по принцип. У нас е почти правило агенциите да предлагат по-ниски цени на рекламата, за да спечелят своите клиенти. На практика изключително често те връщат обратно на своите клиенти по-голямата част от полагащите им се 15% и така работят на минимална печалба. "Доста голяма част от българските клиенти мислят какви отстъпки искат да получат, а не какъв е ефектът от рекламата", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Според него може някоя агенция да обещае и даде изключително изгодна финансова оферта с много ниски цени, но от нея да няма никакъв смисъл, понеже просто изработената и излъчена реклама може и да не работи. А това обезсмисля цялото начинание, защото рекламата все пак се прави с определена цел - да помогне за увеличаване на пазарните позиции на продукта или услугата. Връщането на агентската комисиона обратно на клиентите се смята за неморално в много пазари по света. Идеята е, че компаниите трябва да се конкурират помежду си на базата на
Срещу това по принцип се борят асоциациите на рекламните агенции. У нас има две обединения на хората от този бизнес. Асоциацията на рекламните агенции (АРА) е създадена от Красимир Гергов, който е и неин председател. До момента АРА не е предприела никакви стъпки в тази посока. Другата организация - Българската асоциация на рекламните агенции и специалисти (БАРАС) също не прави кой знае какво в това отношение или в което и да е друго. "АРА не е активна. Тя и местният клон на Международната рекламна асоциация (IAA) би трябвало да заемат много по-активни позиции, да имат много по-голяма просветителска роля. Самите рекламни агенции трябва да бъдат по-активни, да разказват, да дават примери за успешни кампании, да мотивират рекламодателите", казва Николай Неделчев от М.А.Р.К. Според него е повече от странно, че рекламните агенции не действат рекламно. Неговата компания не е член на нито една от тези организации, защото няма смисъл, казва г-н Неделчев. "Професионалните организации трябва да имат PR-програми, да накарат рекламодателите да пробват. В другите страни рекламодателите търсят, знаят ползата от рекламата", допълва шефът на М.А.Р.К. "Самите асоциации още не са осъзнали истинската си сила", смята Даниела Осиковска. Според нея стъпка към нормализирането на пазара ще е изработването на морален кодекс за поведението на рекламните фирми. "Ние в АРА вече сме започнали да го правим", обяснява тя. В управителния съвет на асоциацията вече са вземани решения по някои спорни случаи и тези решения ще залегнат в бъдещия морален кодекс. Според една част от рекламните агенции само това не е достатъчно. От поне две години насам често обсъждана тема сред бизнеса е дали има нужда от закон за рекламата. По-голямата част от членовете на АРА са на мнение, че той е необходим. "Саморегулирането е много хубаво нещо и е най-демократичният метод, който може да бъде измислен, защото представлява на практика договаряне между организациите с идеална цел, които представляват професионалните интереси на всички пазарни субекти", казва Даниела Осиковска. Според нея обаче това не е достатъчно и за да се постигнат резултати в обозримото бъдеще, е необходим
Рискът народните представители да изработят нещо нескопосано обаче е голям. Освен това практиката през последните години показва, че често законите играят повече ограничителна роля, отколкото да насърчават развитието на даден сектор. Съществува реална опасност един евентуален закон за рекламата просто да задържи развитието на пазара в точката, в която той се намира в момента.
Извън тези проблеми стои и друга важна пречка пред развитието на рекламния бизнес. Тя е свързана с ниската покупателна способност на хората в България. "Това е може би най-важният проблем на рекламния пазар", казва Николай Неделчев. И наистина с ниските си доходи по-голямата част от хората купуват само продукти и услуги от непосредствена необходимост. На практика това са и стоките, които се рекламират. Просто няма смисъл да се хвърлят огромни средства в кампания за някоя марка кола например, при положение че от нея за една година ще се продадат няколко десетки автомобила. Малкият пазар в България е друг момент, който спира големите рекламодатели от по-мащабни инвестиции тук. Съчетано с ниската покупателна способност, това наистина прави страната ни малко привлекателна за крупните международни компании. Николай Неделчев обаче е оптимист въпреки тези факти. "В Исландия например колега има рекламна агенция с персонал 100 души, а населението там е 240 000 души. Имат, разбира се, и други големи рекламни фирми, представителства на големи агенции. Това е един пазар горе-долу колкото Плевен, но хората имат голяма потребителска сила и практика на ползване на такива услуги", казва той. Според него конкурентната среда в рекламата се подобрява. "Ситуацията вече не е както беше до неотдавна - да има агенции, които монополизират медийния пазар, какъвто например беше случаят с небезизвестната "Крес", смята Неделчев.
"Пазарът се раздвижи и българските компании започнаха по-масово да присъстват", твърди и Иво Цеков от "Пиеро 97". Той не смята, че може да се говори за бум, но въпреки това положението се е подобрило. "Очакванията за 20-25% ръст на рекламния пазар през тази година дори може и да бъдат надминати", казва г-н Цеков. Според него от началото на годината клиентите инвестират повече във външна реклама и дори вече е започнало да се чувства недостиг на свободни билбордове.
"Рекламните бюджети се увеличават, нашият бюджет тази година е по-голям, но и дейностите ни се разширяват", обяснява маркетинговият директор на "Интербрю" Стоян Стоев.
"Борбата за клиенти между рекламните агенции също става все по-оспорвана", обяснява медиа-директорът на "Пиеро 97".
През последните десет години рекламният пазар преживя доста неприятни периоди и случки. От времето, когато рекламата беше обикновена далавера, изтече доста време. Въпреки това обаче целият този бизнес пъпли напред с не особено голяма скорост. И няма и да започне да се развива по-бързо, докато сам не реши всичките си проблеми. Докато рекламните агенции не започнат заедно да действат срещу пречките, които стоят пред развитието им.
Европа се провали с данъците
Ако Германия и Франция не намалят ставките, под заплаха е икономическият растеж на Стария континент
Кирил Кирилов
На общата снимка на лидерите на Европейския съюз след срещата им в португалското градче Санта Мария да Фейра всички бяха усмихнати и щастливи. Нормално състояние на всеки политик, позиращ за снимка. Нямаше защо да са щастливи избирателите им, след като срещата на ЕС не можа да постигне съгласие по най-важния въпрос от дневния ред - за данъчната реформа в рамките на съюза. Два дни не бяха достатъчни на европейските лидери да приемат програмата за данъчна реформа, като най-твърдо против бе Австрия. Освен всичко друго това допълнително обтегна отношенията между Австрия и останалите 14 страни - членки на съюза, които наложиха политически санкции на Виена, след като крайнодясната австрийска Партия на свободата успя да състави коалиционен кабинет през февруари тази година.
Всички здравомислещи анализатори очакваха във Фейра да бъде решен въпросът за избягването на двойното данъчно облагане, както и да бъде създаде система за обмен на информация в рамките на ЕС, която да позволи доходите от спестовни влогове в страни от съюза да се облагат според законодателството в страната, на която е гражданин собственикът на сметката. Европейските финансови министри обаче не успяха да убедят Австрия, която бе подкрепена от Люксембург и Великобритания, да дадат ход на реформата.
По-лошото обаче е, че продължават да буксуват данъчните реформи в ключовите страни, членки на ЕС - Германия, Франция и Великобритания. Миналата седмица (на 4 юли) управляващата в Германия коалиция между социалдемократи и зелени прекрати преговорите с опозицията по въпроса за пакет от мерки за намаляване на данъчните ставки, което означава, че нови преговори по въпроса могат да започнат едва след откриването на следващата парламентарна сесия на 15 юли. Проблемът е, че християндемократите, които са основната опозиционна партия, решиха да се противопоставят на данъчната реформа при гласуването в горната камара на парламента, където управляващата коалиция няма мнозинство.
На следващия ден, след като стана ясно, че германската данъчна реформа се отлага, Международният валутен фонд излезе с доклад, че отлагането заплашва да свали рязко темпа на икономически растеж на страната, който е на най-високото си ниво през последните десет години. "Неспособността да се продължи с данъчната реформа ще бъде сериозен удар върху доверието към икономиката на Германия и икономическите перспективи на страната", написаха експертите на фонда. Пакетът от мерки на германското правителство включва намаляване на основния федерален корпоративен данък до 25 процента от печалбата, като в момента корпоративните данъчни ставки стигат до 40 процента. Освен това се предвижда намаляване на данъчните ставки за частни лица, които в момента стигат до 51 процента за хората с най-високи доходи и 22.9 процента за най-ниските доходи.
Според МВФ дори и ускореното приемане на този пакет от мерки няма напълно да реши германските данъчни проблеми. Експертите на фонда смятат, че е наложителна реформа и на регионалното корпоративно данъчно облагане, както и "значително опростяване" на данъчното законодателство. Нещо повече, лично германският финансов министър Ханс Ейхел заяви, че ако страната не побърза с приемането на плана за данъчна реформа още това лято, под заплаха ще бъде икономическият ръст на евро-зоната като цяло.
В опит да подкрепи германската икономическа политика и да вдигне собствената си спадаща популярност социалистическото правителство на Португалия също обеща намаляване на данъците през следващата година, ако парламентът одобри плана на кабинета за данъчна реформа. Министър-председателят Антониу Гутиериш заяви в реч пред парламента, че реформата трябва да намали данъчното бреме за всички освен за най-високоплатените португалци - планът предвижда намаляване на данъчните ставки с до два процентни пункта за всички, които имат годишен доход до 10 милиона ескудос (47 470 долара). Гутиериш не уточни как намаляването на данъците ще се отрази на приходите в бюджета, при положение че правителството планира продължаващо намаляване на бюджетния дефицит през следващата година.
Освен това португалската данъчна реформа предвижда да се даде възможност на данъчните власти да имат достъп до информация за банковите сметки на данъкоплатците при определени условия. Именно по този въпрос Португалия и Австрия се изправиха остро една срещу друга на срещата във Фейра, след като Австрия и Люксембург обявиха, че това противоречи на техните традиции в банковата сфера, а Австрия добави, че достъпът до банкови сметки в страната е противоконституционен.
По същото време във Франция влиятелният институт за анализи Conseil des Impots излезе с доклад, призоваващ правителството на Лионел Жоспен да ускори данъчната реформа и да опрости данъчните ставки, които ще бъдат заложени в бюджета за 2001 г. В доклада се препоръчва данъчните отстъпки, включително тези върху опции за акции, да бъдат значително опростени. Според Conseil des Impots френските данъкоплатци са все по-разочаровани от тройната система за данъчно облагане в страната. Общосоциалният данък, въведен от правителството на Мишел Рокар през 1990 г. в момента генерира повече бюджетни приходи отколкото прякото данъчно облагане, което е недопустимо, а третата част от системата - данъците по местожителство, са се превърнали в най-непопулярните данъци за френските граждани.
Истина е, че управляващите френски социалисти вече започнаха дебат за това как да изглеждат данъчните реформи в проектобюджета за следващата година, но голяма част от френското общество все още изпитва съмнения дали правителството на Жоспен има политическата воля за провеждането на реална реформа в тази област. При положение че в момента Франция се радва на небивал икономически ръст и се превръща във втория икономически стълб на Европейския съюз след Германия, данъчната реформа в тези две страни ще е в основата на продължаващия икономически растеж на Европа като цяло.
Кой се страхува от еврото
Георги Катанов
Няма спокойствие за британския премиер Тони Блеър. Сякаш малко му бяха вълненията около раждането на четвъртото му дете и слабото представяне на лейбъристите на местните избори, та трябваше 16-годишният му син Юън да бъде намерен пиян на "Лестър скуеър", а вътре в правителството да се разгори война по повод присъединяването на Великобритания към еврото. И докато пубертетните изпълнения на младия Блеър засягат само него и родителите му, то развитието на дебата за еврото ще окаже влияние не само върху британската икономика и политика през следващите години, но и върху развитието на Европейския съюз, след като френският президент Жак Ширак обяви, че през следващите шест месеца ще бъде задълбочено сътрудничеството между страните от евро-зоната. Засега те са 11, но броят им ще се увеличи след присъединяването на Гърция в началото на следващата година и референдума в Дания през септември, който вероятно ще бъде последван от допитване до населението в Швеция.
На евро-зоната се падат 50% от външната търговия на Великобритания, от която зависят три милиона работни места, и лейбъристкото правителство многократно е заявявало, че по принцип подкрепя единната европейска валута, но преди да вземе решение за провеждането на референдум, ще трябва да бъдат изпълнени пет условия: стабилна и трайна конвергенция между британската и европейските икономики; достатъчна адаптивност на икономиката, за да може да се справи с промените; доказан положителен ефект на еврото за инвестициите, заетостта и финансовия сектор във Великобритания. Независимо от икономическия характер на критериите тяхната същност е политическа, защото кабинетът се нуждае от прикритие преди парламентарните избори, които трябва да се проведат през следващата година. Общественото мнение е категорично против замяната на лирата с еврото и Блеър се надява въпросът да не бъде повдиган в предизборната надпревара, защото това би донесло допълнителни гласове на консерваторите, които и така намалиха разликата с лейбъристите.
Министърът на финансите Гордън Браун също се придържа към тази предпазлива политика, но независимо от твърденията му, че само той и премиерът ще решават за еврото, някои от най-влиятелните им колеги - външният министър Робин Кук, министърът на промишлеността Стивън Байърс и министърът за Северна Ирландия Питър Менделсън - настояват за по-активна политика, която да обърне настроенията в подкрепа на еврото. В интервю за "Берлинер цайтунг" министърът на енергетиката и конкурентноспособността в Европа Хелън Лидъл заяви, че Великобритания може да се присъедини към еврото по-скоро, отколкото предполагат много хора.
Техните противници видяха част от "вредната" им кампания в публикуването на конфиденциален доклад на бюрото "Инвестирайте в Британия", в което се предсказва промишлен крах, ако не бъде прието еврото, и огласената телеграма на посланика в Токио, в която се предсказва, че без еврото японските компании ще се откажат от инвестиции във Великобритания. Президентът на Nissan Карлос Госн вече обяви, че най-големият европейски завод в Съдърланд може и да не получи поръчката за новите модели Micra, ако не получи уверение от правителството за дългосрочната му финансова политика, което ще доведе до закриването на нови работни места след решенията на BMW и Ford да намалят производството на автомобили на Острова.
В своя подкрепа евро-привържениците изтъкват доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в който се твърди, че има съществено съвпадане на бизнесциклите на британската икономика и евро-зоната след повишаването на лихвите от Европейската централна банка, падането на инфлацията във Великобритания и сходната бюджетна политика. За това говори и президентът на ЕЦБ Вим Дуизенберг, който смята, че в скоро време Лондон ще има подходяща възможност да се присъедини безболезнено към еврото. Според него британската опозиция е повече психологическо-политическа, отколкото икономическа, а високият курс на лирата вреди на националната икономика - мнение, което подкрепиха представители на Mitsubishi, NEC и Nestle. В полза на европейската валута е и изследване на счетоводната фирма Ernst&Young, което показва, че делът на Великобритания в инвестициите в Европа е намалял с четири процентни пункта до 24% за разлика от другите големи икономики, влизащи в евро-зоната.
Евроскептиците посрещнаха с радост последните данни на промишленото министерство, огласени през седмицата, които показват, че чуждестранните инвестиции във Великобритания са се увеличили с 23% през последната година, като са били създадени почти 53 000 нови работни места. Председателят на Банката на Англия Еди Джордж опроверга страховете, че отказът от еврото ще удари по статута на Лондон като водещ финансов център. Проучване сред чуждестранните банки поставя присъединяването към еврото на 21-о място от 23 критерия за откриване на офис в британската столица.
Израел и Палестина най-сетне стигнаха в началото на края
До окончателното решаване на конфликта обаче има още дълъг път
Искра Величкова
След едноседмично мълчание на 5 юли американският президент Бил Клинтън обяви датата за тристранна среща на високо равнище с израелския премиер Ехуд Барак и палестинския президент Ясер Арафат. Срещата ще започне на 11 юли и ще се състои в Кемп Дейвид, близо до Вашингтон, където преди повече от 20 години беше подписан първият мирен договор между Израел и представители на арабския свят в лицето на Египет.
Но дали участниците са готови да направят необходимите отстъпки, за да се повтори успехът от 1978 г.? Залогът е голям и се казва "земя срещу сигурност" - земята на окупираните от Израел територии срещу прекратяване на конфликта.
Само че разрешаването на всички тези проблеми е нещо, в което като че ли всички вече се съмняват, и точно затова в Белия дом си запазват правото да организират и втора среща като продължение на първата. Необходимостта от такава застраховка бе демонстрирана и в Израел, и в Палестина почти незабавно, след като Барак и Арафат обявиха съгласието си да заминат за Вашингтон. Тази новина бе посрещната както с обществени размирици, така и с разногласия на ниво политически елит, и то до степен, застрашаваща самата среща.
На 3 юли Арафат официално обяви решението си, подкрепено от палестинския парламент, до края на годината да обяви суверенна палестинска държава на 40-те процента от Западния бряг, които в момента са под контрола на палестинците, независимо дали до септември ще се подпише мирен договор. На тази декларация за едностранни действия Барак отвърна също с едностранна заплаха. Той заяви, че ако палестинците реализират тези намерения, Израел ще бъде принуден да окупира еврейските селища на Западния бряг и да възстанови най-малкото частично военно присъствие там. При това положение изгледите за мирен изход от конфликта са почти равни на нула. Според служител на Белия дом това е главното съображение, което е извадило Клинтън от неговата нерешителност.
Дали осъществяването на жадуваната от Барак тристранна среща няма да му изиграе лош номер? След като в сряда премиерът даде съгласието си за посещението във Вашингтон, в Израел избухна вълна от различни реакции, голяма част от които сериозно застрашават позициите му.
На първо място бе заявлението на министъра на вътрешните работи Натан Шарански, че на заседанието на Кнесета, израелския парламент, на 9 юли ще си подаде оставката. Освен това неговата Партия на руските емигранти, която държи четири места в парламента, ще напусне управляващата коалиция "Един Израел". На митинг в сряда пред хиляди симпатизанти Шарански заяви, че не може да приеме намеренията на премиера да преговаря с едно малцинство, загърбвайки интересите на цялата държава. За Барак това разцепление все още не е фатално, тъй като "Един Израел" притежава общо 68 от 120 места в парламента. Но напускането на Шарански, който се ползва с голяма обществена подкрепа в Израел, може да предизвика по-дълбок разрив в дясното крило на коалицията от общо шест партии.
Преди месец религиозната партия "Шас" заплаши, че ще се отдели от "Един Израел", но промени решението си 20 минути преди срокът на ултиматума да изтече. Тогава Барак вложи всичките си дипломатически способности и успя да накара "Шас" да му обещаят подкрепата на 17-те си депутатски места, поне докато продължават преговорите с палестинците. Сега обаче лидерите на коалиционната фракция искат среща с Барак, на която точно и ясно да бъдат определени границите на отстъпките, които той може направи.
Десноцентристките и религиозните движения в парламента гледат на Газа и на Западния бряг като на част от библейския Израел. Но преди време лидерът на "Шас", равин Овадия Йосеф заяви, че ще подкрепи териториални отстъпки в името на мирното разрешение на конфликта.
Самият Барак се показа много сигурен в себе си. В сряда той заяви, че ще отиде на срещата, дори да остане само с девет министри и с подкрепата на една четвърт от Кнесета. Премиерът обеща да подложи един евентуален мирен договор на референдум, уверен в подкрепата на народа.
И на тримата участници в срещата обаче им е ясно, че най-вероятно няма да успеят отведнъж да удовлетворят всички желания, които са се натрупали през 52-годишната история на конфликта Израел - Палестина. Все пак обаче и Арафат, и Барак осъзнават, че се намират на финалната права. Това показаха и внезапните посещения на двамата лидери в Париж, точно след като Жак Ширак пое европейското президентство. Всеки от тях се постара да убеди френския президент да застане на негова страна заедно с целия Европейски съюз, разбира се. Само че Ширак, както и британският му колега Тони Блеър, не каза нищо ново - Европа подкрепя създаването на палестинска държава, но в подходящ момент.
За Арафат този момент вече е настъпил. Той иска 100 процента от Газа и Западния бряг, т.е. връщане на границите от 1967 г. преди близкоизточната война съгласно резолюции 242 и 338 на ООН. Освен това новата палестинска държава трябва да има част от Йерусалим за столица и разрешение за завръщането на палестинските бежанци.
За Израел такова решение е немислимо. Според израелската преса Барак е готов да даде 92 процента от земите и $100 милиарда компенсация за бежанците, но без право да се връщат. Разделянето на Израел също е категорично отхвърлено.
Арафат едва ли ще приеме такива условия, тъй като единственото, което той може да предложи, е официално прекратяване на конфликта с Израел. Така че за този коз палестинският президент ще търси максимална компенсация.
Allez les Bleus*
Франция се радва на икономически растеж и нови работни места, но не бърза с административните реформи
Георги Катанов
Франция обича да бъде различна и да се откроява от останалите, дори този стремеж понякога да прилича повече на инат и нежелание да бъдат признати собствените грешки. Независимо от критиките от двете страни на океана и безспорните успехи на американската и в по-малка степен на британската икономика, френските политици и държавници продължават да възприемат "англо-саксонския" либерален модел като символ на дивия капитализъм, който не отговаря на традиционните национални ценности и не би донесъл нищо добро на страната.
Началото на лятото обаче като че ли им даде достатъчно поводи да се чувстват доволни от направения избор - Световната здравна организация обяви френското здравеопазване за най-ефективното в света, две от най-големите компании укрепиха своите позиции с големи поглъщания и не на последно място националният отбор по футбол спечели европейската титла. Последните данни за състоянието на икономиката също дават основание за оптимизъм, въпреки че в икономическия си обзор за 1999 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие постави Франция на предпоследно място (от 21 класирани) по пречки пред предприемачите, на 16-о по регулиране на икономиката и на последно по административно регулиране.
Президентството на Европейския съюз, започнало на 1 юли, също допринася за повишеното самочувствие на французите. Налагането на френските идеи в Европа обаче трябва да бъде съпроводено с реформа на системата на държавно управление, за да се избегне опасността, която посочва американският учен Лари Сийдентоп: "Ако (единна) Европа бъде създадена по стария и нереформиран френски държавен модел, така че "федерална" Европа се превърне във фасада на политическа класа и култура, формирани от бюрокрацията, тогава опасността за Европа ще бъде, че нейната история ще заприлича на френската след 1815 г."
Социалистическото правителство на Лионел Жоспен, подкрепяно от зелените и комунистите, дойде на власт през 1997 г. с обещанието да намали безработицата, която след 1991 г. беше над 10%. Едва през тази пролет магическата бариера беше преодоляна и през май делът на незаетите беше 9.8% от активното население, като се очаква през следващата година да достигне 8.4%. Според кабинета и най-вече според министъра на труда Мартин Обри тенденцията се дължи на Закона за 35-часовата работна седмица, който влезе в сила за големите компании в началото на годината. Последните данни показват, че средната работна седмица е паднала до 37.2 часа, а през първото тримесечие на 2000 г. са били създадени с 1.1% повече работни места в сравнение със същия период на миналата година - най-висок показател от три десетилетия насам.
По-малко политизираните икономисти свързват икономическите успехи на правителството на Жоспен с щастливо стечение на обстоятелствата. Усилията за присъединяване към евро-зоната увеличиха значително макроикономическата стабилност, като най-вече ниската инфлация помогна за стабилизирането на очакванията на потребителите и инвеститорите. Падането на курса на еврото след въвеждането му през 1999 г. допринесе за положителното салдо на търговския баланс - 34.3 млрд. долара през 1999 г. Според различни прогнози икономическият растеж през тази година ще бъде 3.5-4.2%, един от най-високите в евро-зоната.
Въпреки че държавните разходи продължават да бъдат над 50% от брутния вътрешен продукт, кабинетът полага усилия да намали данъчното бреме. През април ДДС беше свален до 19.6%, а избраният през пролетта министър на финансите Лоран Фабиюс обеща нови облекчения.
За френските компании държавата е необходимото зло, което понякога пречи, но често защитава позициите им на вътрешния пазар. Отказът на правителството да намали високите данъци, които плащат служителите на фирмите, реализиращи опциони за покупката на акции, е сред основните спирачки пред развитието на новата икономика. Естественият стремеж на фирмите да увеличат приходите си доведе до конфликт между политиците и производителя на гуми MIchelin, който обяви съкращаване на 10% от работните си места, след като декларира печалба от 300 млн. евро през миналия септември.
От друга страна, ще трябва навярно да минат няколко години, преди да станем свидетели на поглъщане на френска банка от чуждестранен конкурент. Кабинетът даде да се разбере, че все още не е готов за такова решение и нито един бизнесмен не реагира подобно на шефа на германската фирма Mannesmann AG Клаус Есер, който предупреди политиците да не се намесват при опита за поглъщане от страна на британската Vodafone AirTouch, завършил със създаването на най-големия европейски мобилен оператор.
Най-големият конкурент на Vodafone се оказа гигантът France Telecom, който купи през май британския оператор Orange от Mannesmann за 38 млрд. долара. Друга амбициозна френска компания е Vivendi, която от фирма за комунални услуги се превърна в медиен гигант, способен да спори с най-големите в отрасъла. Покупката на канадската Seagram за 34 млрд. долара ще й донесе киностудиото Universal и най-голямата музикална компания в света Universal Music Group.
Икономическите (и футболните) успехи ще бъдат фонът, на който ще се развива борбата на следващите парламентарни избори през 2002 г. Високото доверие към Жоспен в момента като че ли му гарантира победата, но голямата цел на премиера са президентските избори, на които ще спори с настоящия държавен глава Жак Ширак. Президентските избори също трбява да се проведат в годината на следващото световно първенство по футбол, но мандатът на победителя в тях вероятно ще бъде намален от седем на пет години. Това ще бъде най-голямата промяна в конституцията на Петата република, написана специално за Шарл де Гол, и се очаква тя да бъде одобрена на референдум през октомври. Идеята на реформата е да се намали вероятността от "съжителство" между президент и правителство от различни партии, което ще увеличи влиянието на държавния глава.
Генералната репетиция за изборите през 2002 г. ще бъдат местните избори през март следващата година. Най-голяма е интригата в Париж, чийто кмет Жан Тибери беше обвинен в използването на мъртви души на парламентарните избори през 1997 г., а Ширак, който беше градоначалник на столицата между 1977 и 1995 г., беше призован в съда като свидетел. Голистите избраха за свой кандидат Филип Сеган, бивш председател на Националната асамблея и евроскептик, чиято партия през миналата година получи най-много гласове на изборите за европарламент. Любителите на конспиративни теории във Франция твърдят, че по този начин Ширак иска да отстрани един от основните си конкуренти за президентската номинация на десницата.
Промяната на конституцията е едва първата стъпка към модернизацията на държавното управление, като засега не се предвижда въвеждане на ограничение за броя на президентските мандати, а опитът на Жоспен да намали деветгодишния мандат на сенаторите завърши с неуспех. Известната страст на французите към масови улични протести също спъва реформите - през март опитът да бъдат слети двете части на данъчната служба, едната от които събира декларациите, а другата прибира парите, завърши след неколкодневни демонстрации.
Сезонът на годишните събрания
Държавата укрепи позициите си в енергийните монополисти, Березовски запази контрол над ОРТ
Георги Катанов
Открит ли е ловният сезон за олигарси се питат някои в Русия, след като за месец държавни органи показаха мускули на четирима от най-известните от тях. Шефът на "Медиа МОСТ" Владимир Гусински изкара няколко дни в следствения арест, московската прокуратура се опита да оспори в съда приватизацията на металургичния гигант "Норилски никел", собственост на промишлената група на Владимир Потанин, а представители на милицията направиха обиск в свързаната с "Алфа банк" "Тюменска нефтена компания". Комбинативни умове веднага свързаха действията с писмото в подкрепа на Гусински, подписано от Потанин и шефовете на "Алфа банк" - Михаил Фридман и Пьотр Авен, което увеличи интереса към годишните събрания на акционерите в енергийните монополисти ОАО "Газпром" и РАО "Единни енергийни системи" (ЕЕС), чиито шефове Рем Вяхирев и Анатолий Чубайс също сложиха автографа си под писмото.
В "Газпром" за председател на съвета на директорите беше избран заместник-ръководителят на президентската администрация Дмитрий Медведев, който наследява на поста бившия премиер Виктор Черномирдин. Броят на членовете на съвета, които са известни с лоялността си към газовата компания, намаляха от шест на четири и това практически ги лишава от възможността да налагат необходимите им решения. С петимата си директори държавата, която държи 38.37% от акциите, се нуждае от още един глас, за да получи мнозинство и ще трябва да разчита на Буркхард Бергман, вицепрезидент на германската компания "Рургаз", която владее 4% от акциите на "Газпром" и за първи път влезе в борда, или на бившия финансов министър Борис Фьодоров, който неочаквано получи най-много гласове.
Вяхирев, който отнесе много критики от Фьодоров за слабото управление, беше видимо недоволен от избирането му, което обаче едва ли е случайно, след като ексминистърът влезе и в бордовете на ЕЕС и "Сбербанк". Според вестник "Сегодня" финансистът е успял да се класира в съвета от третия опит благодарение на подкрепата на олигарха Борис Березовски на и Джордж Сорос, които са гласували за него. Интригата в "Газпром" през следващата година ще бъде кой ще стане наследник на Вяхирев след заявлението му, че догодина ще се оттегли.
В РАО ЕЕС държавата е мажоритарен собственик и няма проблеми с мнозинството в съвета на директорите. Забележките на Путин към Чубайс през зимата и недоволството на чуждестранните акционери от предложения план за преструктуриране на компанията увеличиха шансовете, че бившият вицепремиер няма да попадне този път в съвета на директорите. Благодарение на 18-процентовия пакет от американски депозитарни разписки, които са му предадени за гласуване, Чубайс успя да запази мястото си и дори вкара в борда двама от заместниците си.
Любопитен момент от събранието беше размяната на удари между председателя на съвета на директорите Александър Волошин, по съвместителство ръководител на президентската администрация, и Чубайс. Волошин заяви, че концепцията за реформата може да бъде променена, а шефът на фирмата го контрира, че тя вече е приета от правителството и всеки чиновник, който я критикува, всъщност напада държавата. Чубайс представя желаното за действителност и отлагането на приватизацията на пет регионални енергийни АД-та потвърждава това. Идеята на Чубайс е да бъдат разделени производството и дистрибуцията на електроенергия, като бъдат приватизирани електростанциите, и тя се подкрепя от президента на Европейската банка за реконструкция и развитие Шарл Франк, но се посреща с недоверие от чуждестранните акционери, които се страхуват, че Чубайс ще разпродаде на безценица активите на ЕЕС, подобно на приватизационните търгове в средата на 90-те, след които група бизнесмени, по-близки до властта, изведнъж се оказаха милиардери.
Както и в ЕЕС, държавата притежава повече от половината акции на "Обществената руска телевизия" (ОРТ), но съветът на директорите й продължава да се контролира от олигарха Борис Березовски, който пласира в него дори дъщеря си Екатерина. Със седем от общо 11-те членове депутатът се чувства уверен и поиска от правителството да включи финансирането на ОРТ като отделно перо в бюджета, заплашвайки в противен случай да продаде част от акциите си на западни инвеститори.
За разлика от случая с ОРТ Березовски претърпя неуспех с националния превозвач "Аерофлот", в който не успя да получи нито едно място в съвета на директорите, въпреки че преди общото събрание неговите структури активно са изкупували акции на "Аерофлот". Президент на компанията остава Валерий Окулов, зет на първия руски президент Борис Елцин. Авиокомпанията също има своя първи чужденец, член на борда - Дейвид Херн, мениджър на Unifund Company, който ще следи отблизо работата на "Аерофлот", която трябва до 2003 г. да построи новия терминал "Шереметиево 3", за да може да се включи в международния алианс, създаден от Air France, Delta Air Lines и AeroMexico.
Национална (не)сигурност в Македония
Бели кахъри в македонската политическа реалност
Стефан РАЛЧЕВ
Въпросът за националната сигурност по принцип присъства често в общественото пространство на всяка новообразувана държава. Периодично той се появява в дневния ред на политици и медии вследствие на различни външни или вътрешни фактори и се консумира от обикновените хора. А когато в непосредствена близост до границите на такава държава съвсем скоро е приключила война и стабилността на региона е под въпрос, притесненията за сигурността сред политическия елит и хората се увеличават.
В този смисъл вотът на недоверие към правителството на Любчо Георгиевски в Македония от началото на седмицата дойде съвсем очаквано. Главният мотив на вносителите от опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ) беше неспособността на управляващите да гарантират сигурността на държавата. Поводът - зачестилите случаи на трансгранична стрелба на границата с размирната югославска провинция Косово, при които двама македонски войници бяха ранени, както и многото инциденти на нелегално преминаване на хора по тази и по албанската граници. И докато отчасти вотът безспорно може да се определи като чисто политически ход от страна на опозицията, факт е, че въпросът за националната безопасност продължава упорито да тормози политиците във Вардарско. А това се дължи не само на инцидентите по северната граница, но и на цялостния стремеж на македонските държавници да утвърдят мястото на страната си на световната политическа сцена.
Ако внасянето на вота на недоверие беше предвидимо, също толкова очакван беше и неуспехът му предвид парламентарното мнозинство на управляващата коалиция, състояща се от ВМРО-ДПМНЕ, Демократичната алтернатива (ДА) и Демократичната партия на албанците (ДПА). Резултатът от гласуването беше 72-ма депутати против, девет въздържали се и само 23-ма за.
През последните седмици в страната витае неспокойният дух на страха от евентуална заплаха за националната сигурност. Всъщност тревожните настроения в македонската реалност са продукт и на една по-обща тенденция в обществената настройка на страната, а именно да брани своите крехки позиции на международната сцена в контекста на нестабилната ситуация на Балканите. В този смисъл увеличилите се тревоги за сигурността във Вардарско едва ли са толкова основателни, колкото изглеждат, погледнати отвътре.
Катализатор на появилите се притеснения за националната сигурност бяха нарушенията, установени по границата с Косово. На няколко пъти в районите на граничните пунктове Горно и Долно Блаце и край село Лояне неизвестни откриха огън от косовска страна по македонски граничари, като в единия от случаите двама дори бяха ранени. Някои медии и лидери на по-малки партии свързаха случките с инцидента от април тази година, когато македонски войници бяха отвлечени на територията на Косово, но после върнати успешно в страната си. Според горните тълкувания инцидентите са ясен сигнал, че сигурността на Македония е заплашена от организирани терористични действия по северната граница, а защо не и от вероятни паравоенни формации вътре в самата държава. В подкрепа на тази теза са също и големите количества контрабандно оръжие, които тези дни бяха открити в Скопие и на граничния пункт Крива Паланка, както и продължаващият нелегален трафик на хора.
Президентът Борис Трайковски в качеството си на председател на Съвета за национална сигурност, върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Македония и "най-отговорния човек в държавата" пое инициативата за изясняване на ситуацията. Той посети Горно и Долно Блаце и обяви, че бойната готовност на армията ще бъде повишена и нови специални части ще бъдат разпределени по дължината на границата. На среща с предводителя на силите на НАТО в Косово ген. Хуан Ортуньо Трайковски призова за по-голяма активност от страна на патрулите на KFOR в крайграничните райони. Освен това президентът проведе двуседмични консултации с лидерите на парламентарно представените партии във връзка с положението в държавата.
Междувременно правителството също не остана безучастно. Вътрешният министър Доста Димовска замина на работно посещение в София, където подписа с българския си колега Емануил Йорданов споразумение за граничен контрол и борба с нелегалната имиграция. В София освен това беше договорена и тристранна среща на македонския, българския и албанския вътрешен министър в Охрид, на която ще се обсъжда борбата с организираната престъпност.
Ако поводът за загрижеността на македонските политици е повишената нелегална активност по северната граница, причините за това могат да се търсят в цялостната политическа обстановка, в която страната се намира. Официалното й название продължава да бъде Бивша югославска република Македония единствено заради "историческата непримиримост" на южната съседка Гърция. Преговорите между двете страни за името се водят безуспешно вече няколко години. На последния кръг преди две седмици в Ню Йорк, закъснял с цели шест месеца, те претърпяха нов провал въпреки посредничеството на представителя на ООН Матю Нимиц. Преговарящите Иван Тошевски и Илияс Гунарис не постигнаха напредък и, както обикновено, се въздържаха от всякакви изказвания, а дата за евентуална нова среща не беше определена. Така международният статут на Македония като еднакво призната от всички държава остана неясен, което в съчетание с проблемите по границата с Косово подсили отдавнашните тревоги на македонските политици за това кой ще гарантира сигурността на малката държава в случай на вътрешна или външна заплаха.
Ако се излезе от призмата на вътрешните настроения и на ситуацията във и около Македония се погледне в малко по-глобален план, ще стане ясно, че стабилността на държавата далеч не е застрашена в такава степен. Главният гарант за това естествено остава НАТО, който продължава да използва страната за пренасочваща база на военното си присъствие в Косово. Всъщност първите, които прецениха правилно ситуацията, бяха самите македонски политици. На заседание на Съвета за национална сигурност миналата седмица, свикано от президента Борис Трайковски след предварителните консултации с парламентарните сили, бе решено, че реална заплаха за националната сигурност на Македония не съществува. Вътрешният министър Доста Димовска пък обяви, че няма регистрирани паравоенни формирования на територията на страната.
Констатацията на съвета беше потвърдена и от двудневното посещение на говорителя на НАТО Джейми Шей в Скопие четири дни след заседанието. На пресконференция след проведените в рамките на визитата консултации с премиера Любчо Георгиевски с министъра на информацията Веби Беджети и със зам.-министъра на външните работи Никола Димитров Шей се произнесе, че военна заплаха за сигурността на Македония не е имало, няма и вероятно няма да има. Той добави, че страната е партньорка на Северноатлантическия пакт, от което следва, че ако бъде застрашена, НАТО трябва да й помогне.
Така поредният цикъл на тема "национална сигурност" в Македония е на път да се затвори. Но гаранция, че тревогите скоро няма пак да се появят, няма. Още повече че наесен идват местни избори и сегашната власт не е застрахована от спекулации от страна на опозицията. А тя вече даде тон, когато на неуспелия вот на недоверие към правителството тази седмица представители на Социалдемократическия съюз (СДСМ) отправиха доста сериозни обвинения към управляващите, уличавайки ги в неспособност да се грижат за сигурността на държавата и дори в национално предателство.
Часът на Мексико
The Wall Street Journal
Споменаването на историческата победа на Висенте Фокс на изборите в Мексико вече е почти клише. Институционно-революционната партия (ИРП) беше управляваща непрекъснато от 1929 г. насам с 12 поредни президенти. Името ИРП беше еднозначно с изпълнителната власт и преди изборите широко разпространяваната теза гласеше, че партията ще се опита да "открадне" победата, ако нещата не вървят добре за нея. Вместо това в Мексико се проведоха най-демократичните избори в новата история на страната.
В ретроспекция всичко това като че ли изглежда неизбежно, но то несъмнено нямаше да се случи без проявената огромна смелост. Поне три неща заслужават специално внимание.
Първото е самият Висенте Фокс. Благодарение на неукротимата си амбиция той отправи директно предизвикателство към ИРП, която допреди две години наподобяваше един непобедим Голиат. Неговото опозиционно движение се обяви твърдо против политическия монопол и корумпираността на ИРП и това се хареса на избирателите.
Но енергичната атака на Фокс не би имала своя ефект без наличието на реформаторски елементи в самата ИРП. Президентът Мигел де ла Мадрид вкара Мексико в ГАТТ през 1986 г., а неговият наследник Салинас де Гортари подписа през 1994 г. присъединяването към Северноамериканската асоциация за свободна търговия (NAFTA), което отвори икономиката на страната.
Третият фактор, който допринесе за победата, е сегашният президент Ернесто Седильо. Той вече е спечелил стабилната репутация на човек, който донесе демокрация на Мексико въпреки многото рискове. Една от по-забележителните му стъпки бе да засили правомощията на Федералния институт за избори през 1996 г. и резултатът беше налице още през следващата 1997 г., когато посредством честни избори ИРП загуби мнозинството си в долната камара на Конгреса.
От 1997 г. насам Седильо усилено работи за един силен и независим институт, който да съблюдава за правилното протичане на изборите през 2000 г. Имайки предвид историята на неговата партия и все още силните консервативни сили в нея, твърдостта му по отношение на честността наистина е революционна.
Мексиканските гласоподаватели също имат заслуги за демократизирането на страната. Все пак управлението на ИРП почиваше на идеята, че еднопартийната система означава стабилност. След като са минали през толкова много сътресения - от революцията през 1910 г. до периода на девалвацията след 1994 г., по-безопасно за мексиканците щеше да бъде да запазят статуквото. Но вместо това те прииждаха на рояци към избирателните урни и понякога чакаха с часове реда си, за да изразят вяра в честното политическо съревнование и демокрацията. Това беше един момент, който Мексико и приятелите му по света ще помнят дълго време.
Слобо завинаги
Конституционни поправки укрепват властта на Милошевич
Георги Катанов
Двете камари на югославския парламент приеха поправки в конституцията, които ще позволят на Слободан Милошевич да бъде преизбран за президент на Югославия, след като изтече мандатът му през следващия юли. За разлика от сегашната система, при която държавният глава на федерацията беше определян от парламента, той ще бъде избиран на преки избори, като в новия текст отсъства ограничението, че президентът може да заема поста само един четиригодишен мандат. По мнението на опозицията Милошевич, който беше президент на Сърбия от 1989 до 1997 г., се кани да се превърне в доживотен президент, но движението "Демократична алтернатива" го заплаши в специално изявление, че той греши, ако мисли, че конституционните промени ще му гарантират освобождаване от отговорност и оставане на власт.
Пропрезидентските депутати представиха поправките като усилие за увеличаването на демокрацията в политическия живот, което е в общия интерес на гражданите на Сърбия, Черна гора и федерацията като цяло. Според генералния секретар на Социалистическата партия на Милошевич Горица Гаевич основната причина за конституционната реформа е необходимостта от подобряване на дейността на някои институции, чиято работа е блокирана от желанието на някои политически сили за създаването на съюз между Сърбия и Черна гора като независими държави на мястото на федерална Югославия.
Последните проучвания на общественото мнение показват, че Милошевич би спечелил евентуални преки президентски избори заради липсата на единен кандидат на опозицията и мощния административен и информационен ресурс, с който разполага. Това потвърди и лидерът на Социалдемократическия съюз Жарко Корач, който заяви в Лондон, че дори опозицията да се съюзи, тя няма равностоен кандидат, който да се противопостави на сегашния президент. През ноември трябва да се проведат местни и парламентарни избори и конституционните поправки не изключват възможността за тогава да бъдат насрочени и президентски избори.
През седмицата излизащото в Баня Лука списание "Репортер" съобщи, че Милошевич е предложил на бившия директор на Държавната служба за сигурност Йовица Станишич за три месеца поста министър на вътрешните работи на Сърбия, след което той ще може да стане президент на Сърбия или Югославия. Станишич бил приел "по принцип", но е поставил някои условия, сред които уволняването от секретните служби на членовете на Югославската левица, партията на съпругата на Милошевич Мира Маркович. Според "Репортер" планът за издигането на Станишич е дошъл от Русия като вариант на модела "Путин", при който първият руски президент наложи своя наследник по напълно легален път. Въпреки обвиненията в недемократичност Милошевич винаги се е стремял да не излиза извън рамките на закона, който често се променя, за да отговаря на желанията му, както стана с промените в конституцията, а тримесечният изпитателен срок ще трябва да докаже лоялността на Станишич. Ако това е вярно, може да се очаква засилване на натиска срещу опозицията като доказателство за предаността на бившия шеф на ДСС към Милошевич.
Освен президент югославските избиратели получиха правото да избират директно и членовете на горната камара на парламента, които досега бяха определяни от националните парламенти на Сърбия и Черна гора. Това решение може да тласне още по-силно Подгорица към обявяването на независимост, защото по този начин се намалява възможността да влияе върху взиманите решения на федерално ниво. В момента двете републики разполагат с по 20 места в камарата, но ако те бъдат разпределени пропорционално на населението, съотношението ще бъде 38:2 в полза на Белград. Черногорският парламент се събра на извънредно заседание в петък, на което се очакваше, че ще отхвърли приетите решения, но до редакционното приключване на броя черногорските лидери се въздържаха от коментари на промените в конституцията.
Националнатa банка на Гърция получи разрешение да купи ОББ
