Вонегът в прав текст
Симона МИРЧЕВА
"Винаги съм смятал себе си за параноик или за човек с прекалени реакции, който си изкарва прехраната по съмнителен начин чрез душевните си болести", признава Кърт Вонегът в "Уомпитър, Фома, Гранфалун" (превод Владимир Германов, издателство "Весела Люцканова", София, 2000). Това томче от боклуци, както скромно си го нарича авторът, представлява сборник с речи, есета, портрети, страхотно интервю за "Плейбой", сценарий за филм в духа на "Франкенщайн" (незаснет) и нещо като пътепис от една величествена яхта. Темите не са различни от тези в романите му: фиксидеята за изкуствено разширените семейства, които ще избавят хората от самотата, за морала на учените и науката, за бездарието на правителствата, за собствените му депресии, за печалните извори на смеха... Книгата нахвърля автобиографичен пейзаж с ясен социален ангажимент, какъвто е впрочем пейзажът и в повечето му романи въпреки формалната им принадлежност към разтегливото като дъвка поле на фантастиката. Както обикновено се случва с авторите на смешни книги, Вонегът се оказва един отвратително тъжен човек, преживял опожаряването на Дрезден през Втората световна война, глада във военопленически лагер, срама от Хирошима, Виетнам и геноцида срещу индианците... Привидният оксиморон "морализаторстващ хулиган", в който ни се явява той в романите си, пробутвайки семейни ценности, опаковани в кощунствени гротескни образи, тук, в неговата Нова журналистика, се утаява в прав публицистичен текст. Посланията са същите, но Вонегът е свалил клоунската маска. Вдига я пред лицето си от време на време само колкото да подчертае, че тук говори без нея. Това, което казва, си струва да бъде прочетено.
Сега за друго. Изключително потискаща е българската практика да се издават книги от неизвестни автори без каквато и да било информация за тях. Още по-потискащо обаче е издаването на книги от много известни автори, което не се съобразява със съществуващата им рецепция у нас. "Уомпитър... ", която кръжи главно около личната и творческата биография на автора и затова многократно изрежда произведенията му, не би трябвало да се появява без съответните бележки под линия, описващи усвояването им от българската литературна среда (знам точно на коя страница е уместно да се спомене романа "Времетръс", познат благодарение на същото издателство). Нито дума за това обаче, пълна тишина. Нищо и за "Оплакването на Портной", споменато мимоходом, което не е никакво оплакване, ами трябва да е "Синдромът Портной" на Филип Рот, издадена от билиотека "Съвременник" още през 1991. Съобразяването с установената норма за превод на заглавие или аргументираното й отхвърляне (в случая това би било пълен абсурд) е явление от същия порядък... С две думи, издателската практика, която се абстрахира съзнателно от собствения си културен контекст, си остава непълноценна, дори когато ни поднася изискани удоволствия от категорията на "Уомпитър, Фома, Гранфалун".
Фолклорни дарове от "Ева"
Людмил ВЛАДИМИРОВ
Как звучи България? Чисто. Страстно. Човечно. И вечно. Поне така е в диска "Български фолклорни дарове" (изд. "Орфей мюзик"). В него квартет "Ева" разкрива прелестта на автентичната ни народна музика.
Кои са певиците в квартета, чийто кръстник е Теодосий Спасов? София Ковачева (мецосопрано), Евелина Спасова (алт), Гергана Димитрова (сопрано) и Даниела Стоичкова (контраалт) - неизменна част и от формацията "Мистерията на българските гласове", в която паралелно се изявяват до днес. Точна оценка на композициите в албума, в чиито записи участва и Милен Иванов (гайда), дава проф. Николай Кауфман: "Според песента аранжировката, региона, откъдето са произлезли те ("Ева квартет") променят дори звукоизвличането и цвета на гласа си, за да навлязат в звуковата атмосфера на района, настроението, същината на песента като музика и текст."
Освен 16-те шедьовъра от народното ни наследство, поднесени удивително поетично, в албума са включени и пет акапелни църковни песни. Модерната мисъл на талантливите "еви" е демонстрирана в края на диска. Там по-младият българин е изкушен от два ремикса - потпури по "Огреяла месечинка" и "Пирински напеви" и "Тебе поем" в стил дръм-енд-бейс и трип-хоп. Те са дело на нашумелите Георги Гогов и Борислав Проданов, по-известен с псевдонима си R_0 111.
Първият пробив на квартет "Ева" е включването им в диска Le Mystere Des Voix Bulgares, vol. IV, от швейцарския продуцент Марсел Селие. По негова препоръка в сборния албум Spiritus наред с Андреа Бочели, Горан Брегович, "Дийп форест" и "Ера" попада песента на българските певици "Радке, мама, Радке".
Пътешествие в бялото
Диана ПОПОВА
Известен е старият спор дали бялото е цвят. Може би защото съдържа в себе си всички багри. Помним, предполага се, онази магия в училище: как дискът с топлите и студените цветове, завъртян бързо, става бял. Този суперцвят културите на Запад приемат като символ на чиста радост, а за тези на Изток въплъщава тържествен траур. Така или иначе бялото бележи преломни моменти в живота на човека, част е от ритуалите на човечеството, а и от неговото ежедневие. Всеки път, когато кажем "обръщам нова страница", "започвам на чисто" и т.н., в представата ни е онзи ненакърнен бял лист, възпят от поетите и от художниците.
Светлин Русев продължава женската тема с едно типично негово голо тяло и с една картина, която поражда доста противоречиви усещания. Монументалното платно представя възрастна жена, която мие чинии. Заглавието е "Майка ми в рая". Отново западната символика на бялото, съчетана със съвсем прозаичен сюжет. Представата е много лична, интимна за автора. Но външното възприятие е различно. Защото тежката материална живописна трактовка препятства извисяването и за зрителя (особено за зрителката) остава опасението, че и в рая наред с всичко друго ще трябва пак да мие чинии.
Георги Баев полага светли розови и сини цветове на фона и гради върху тях с бяло своите пейзажи. Забележително е, че наред с типичната за него плажна гледка към морето се явява и градина, дори с човешки фигури в нея. След няколко десетилетия художникът се връща отново към теми, вълнували го в началото на творческия му път.
Станислав Памукчиев продължава в линията, характерна за него от няколко години - груба експресивна фактура като фон, от който излиза в релеф някаква форма. В случая мрачните тонове са изсветлени в сиво (което предвид насоката на автора си е направо бяло), а темите са вечни и философски. Особено в триптиха, където са представени три движения на изправена фигура в лодка - тук зрителят свободно интерпретира: нашето плуване в неизвестността, ритуално посрещане на слънцето, последното пътуване в лодката на Харон и т.н.
Изложбата е добре замислена и добре изведена - камерна, както подобава на бялото, едновременно лаконична и разнообразна. Може би въздействието й би се засилило, ако в пространството й не се вписваха скулптурни фигури и керамики от постоянната експозиция на галерията.
Крокети от карфиол с гъби
Цаньо СЪРНЕВ
Сварявам карфиола в подсолена вода до полуомекване. Задушавам ситно нарязаните лук и гъби в маслото заедно с магданоза. Накисвам нарязаните на филийки кифли в прясното мляко, прибавям жълтъците, задушените гъби, начупения на едри парчета карфиол, подправям с черен пипер и разбърквам сместа. Оформям крокети върху дъска, поръсена с галета, потапям в разбитите белтъци и овалвам в галета. Пържа крокетите съвсем кратко, тъй като всички продукти са сварени предварително. Изваждам ги върху хартиени салфетки, за да се отцедят. Подреждам ги в блюдото и поръсвам с масло.
Поднасям крокетите със зелена салата и картофи.
Цветното зеле - зеленчукът на далтонистите
В наблюденията си на агроспециалист от времето на неолита в съзнанието ми е останала картина, че карфиолът се държи доста високомерно с всички меса и не влиза в коалиция с тях, а зеленчуковата му компания е ограничена. Страстната му и почти магнетична връзка е с млякото, маслото и яйцата. В изблик на умиление понякога подава "розичка" на граха и пипера. Събрани така в трио, те се явяват върхът на вегетарианските събори. Деликатната дегустация на тези събори от доста време вече измества обществено потискащата фраза "направиха ни на маймуни" с някак по-ласкателната за бременното ни със зеленчуци лято мотивировка - "на зайци ни обърнаха".
За бялата и с пищни дамски форми зелка и за кочана й струва ми се, вече писахме. Те са от едно несговорчиво, но податливо на тиган семейство. Сега се захващаме с един от братовчедите - цветното зеле, което се явява подставеният зеленчук на политическите далтонисти.
И на него не му е много чисто листото (както на тях косъма), защото се регистрира с още две имена - карнабит и карфиол. Карфиолът е пуйката на туршията и също като нея много трудно се отглежда. То мине случайно бълха - на него се лепва. Изпълзи червей - остри си зъбите на корена му. И все без ДДС! Гледаш го, изцулял на лист, а не свива глава. И на кого от познатите ви народни водачи го бихте оприличили тогава?
Като див и безотговорен карфиолът носи есграона и географията на Средиземноморието, но като осъзнат зеленчук у нас е дошъл от Италия. Италианка да ти задуши зеле и да ти извърти звезден скандал - равна няма!
Бялата зелка стои до карфиола като слама до булгур. Карфиолът има повече витамини, а киселините му са отгоре на това, което може да понесе среден язваджия: никотинова, пектинова, яблъчна, лимонена. Всичките му витамини са в групата А - групата на живота. Затова нека простим високомерието на карфиола и го вземем на душата си. Така го е направил и заекът Роджър, който ползва вълка не за отмъщение, а да му пази сянка!
Кухня от ботуша
Ани МЛАДЕНОВА
L'incontro е направен в традицията на добрите италиански "ристоранте" - няколко класи над столичните пицарии и с доста сносни за предлаганото качество цени. Заведението в бившия ресторант "Пхенян" (в края на ул. "Асен Златаров", на 10-ина метра от ъгъла с ул. "Шипка") се отличава с доста приятна и непретенциозна обстановка - достатъчно отдалечени една от друга маси с карирани покривки и дървени столове. Основният плюс на L'incontro обаче е кухнята със силен акцент върху италианската паста - спагети, тортелини, фетучини, лазаня, които тук се приближават плътно до оригинала.
Ресторантът предлага няколко вида традиционни за ботуша салати като "Капрезе" - домати, моцарела, босилек, зехтин, и "Наполи" - марули, аншоа, филе капери, орехи, риган. От предястията внимание заслужават печените гъби с чесън, копър и масло, както и различните видове ризото - с морски деликатеси или пилешко, гъби, грах и сметана. Спагетите са разделени на няколко категории - с месо, морски деликатеси и сирена, като във всяка присъстват по три-четири вида. От списъка с пастата не са за изпускане и тортелините с шунка, сметана и пармиджано, както и двата варианта на лазаня - със сос рагу, моцарела и пармиджано или с шунка, извара, спанак и бял сос. При основните ястия впечатление правят телешки джолан по италиански, пиле с портокал или в розмарин и телешки шницел по тоскански. Гордост на ресторанта е популярният десерт "Тирамису", който тук се приготвя без вариации в оригиналната рецепта - със савоярди, кафе, ликьор, яйца и маскарпоне.
Листата за вина в L'incontro също е на ниво - предлагат се по 5-6 вида бели и червени от Италия (някои от които се внасят специално за заведението), както и добра селекция от български бутилки.
Скандали по границите
Илина КОРАЛОВА, Любляна - София
Когато през 1996 в Ротердам се състоя първото издание на Манифеста (Европейско биенале за съвременно изкуство), желанието бе да се създаде "биенале номад", тоест то постоянно да сменя мястото си из континента. Според идеята различната географска и културна среда, различният кураторски екип и изложбени пространства биха дали възможност да се разкрият различни гледни точки и перспективи.
Третото биенале, открито в Любляна (Словения) в края на юни и продължаващо до 24 септември, върви под мотото "Синдром на граничната линия. Енергии на защитата". Концепцията на кураторите Франческо Бонами, Оле Боуман, Мария Хлавайова и Катрин Ромберг разработва темата за границите - личностни, географски, политически. Тя е интерпретирана чрез видео, инсталации, фотография и мултимедиа от над 60 европейски художници, сред тях и българинът Правдолюб Иванов. Той се представя с инсталацията "Трансформацията винаги отнема време и енергия". Върху трийсет котлона са поставени тенджери (социалистически дизайн) с вряща вода, която постепенно се изпарява. Използвайки елементарния физичен закон, авторът иронично намеква за клишираните до абсурдност политически лозунги от последните десет години.
В експозицията има и творби, засягащи наболели въпроси като войните в бивша Югославия, ксенофобията, емиграцията. Откроява се Transborderline на група СТАЛКЕР от Рим - наситена с ирония триизмерна конструкция във формата на тунел, създаден с цел по-лесното придвижване през границите.
Другата линия в работите на артистите е проблемът за отчуждението. Остроумна идея как да се изолираме от заобикалящия ни свят дава германецът Роланд Боден с инсталацията "Комплекти за градски подслон". Зрителят може да си избере по каталог едностаен или фамилен контейнер с бронирани стени срещу враждебно настроената среда.
Почти всички творби на биеналето отразяват парадоксите на нашето време. Първоначалната идея била да се наблегне по-скоро на психологическия, личностен аспект на синдрома на граничната линия, а не на политическия. В крайна сметка Манифестът се превърна именно в политическа манифестация.
Не мина и без скандали. Стана ясно например, че кураторите отдавна не общуват помежду си поради принципни различия във вижданията за изложбата. Гвоздеят обаче заби руският радикалист Александър Бренер. По време на пресконференция с черен спрей той завинаги унищожи скъпоструващ киноекран. Така изрази гнева си от евтиния според него флирт на западния art-world с източноевропейските художници. И също - от институционализирането на събития като Манифеста, претендиращи за абсолютна отвореност, непредубеденост и демократичност. Скандалната акция завърши с арест на художника.
Будката
Чавдар ЦЕНОВ
Събуди го непоносимото усещане, че ръцете му ги няма. Скочи обезумял, в същия момент телефонът звънна, тръгна натам, но върви ли се без ръце?! Пък и тъмно беше, ритна печката и през чорапите се опари. Докато разбере какво, по дяволите, става, телефонният секретар проговори с познат глас: "Ало, поспаливеца, що не вдигаш слушалката, бе. Динев счупил ключа на твоята будка и не могъл да остави вестниците. Така че днеска реанимирай."
По кожата му заваля остър дъжд. Игличките го убодоха, впиха се и пропълзяха. Лакът, длан, пръсти, наместиха се. Запали лампата, неразборията му припомни, че снощи нямаше сили за нищо, легна си с дрехите. Ала днес шестица от тотото удари. Пъхна се обратно под завивките и почувства известно блаженство. Колко верни се оказваха всичките ония простотийски съвети как човек да изпита щастие. Мъкни навсякъде със себе си торба с камъни, сетне ще подтичваш с песен. Поживей в килер, за да оцениш простора на таванчето. Прецака ли ти се бойлерът, нямаш ли пари да го поправиш, сто на сто къпането ще се превърне в Коледа.
Обаче днес ще го удари на живот. Ще спи до обяд, ще си сготви супа. От картофени обелки, от каквото и да е, но поне гореща колкото Везувий. Като празнично меню се оформяше денят. На баня ще иде. За десерт довечера гости ще покани. Откакто продава вестници, не си го е позволявал. Ще ги помоли музика да донесат. За миг видя лицата на поканените, и купищата касетки видя, дори посегна да пусне Боб Дилън, но касетофонът нещо заяде и прищрака, в главата му чак прищрака и той отвори очи. Непоносимо усещане, че ръцете му ги няма, го накара да скочи ужасен. В леглото си беше, наистина с дрехи, да, печката грееше прекатурена, лампата светеше, но явно бе някакъв кошмар. В този час Динев още е на рампата, никой не му се е обаждал, насън е било. Освен ако... Лека надежда просветна. Може пък да е сънувал онова, което тепърва щеше да се случи. Хрумването го изстреля от леглото. Грабна бурканчето с конфитюр. Няколко филии хляб и щеше криво-ляво да помине. "Лучец еж, водица пий... " - продума гласно и реши, че на зле върви, щом го избива на рецитации. Извади от чантата еднодневните карти. Подпечата една с днешна дата. До будката транспортът му беше осигурен. После щеше да я продаде. Дребен тарикатлък, мижав до срамотия, а го радваше. Значи не е чак толкова загубена работата му. Задържа се на вратата, преди да излезе, ослуша се даже няма ли да звъннат и едва сега мътната му глава се опомни - та той от шест месеца нямаше телефон, какъв телефонен секретар му се причуваше. Обаче, ама ти и смешки, вместо голият факт да угаси надеждата, напротив - удвои я. Тъй де, ако Динев е счупил ключа, как да го предупредят?!
Будката я бяха зафичили чак на последната спирка на подуянския трамвай. Оттам тръгваха рейсовете за Кремиковци, за разни села. Талази народ по цял ден прииждаше. Чалга от автобусите дънеше. Мръсно, прашно, шумно. Ту задушно, на гражданите потта върху вестниците капеше, облаци дим бълваха бричките; ту студено до посиняване, в поледицата тълпата се носеше като масовка от балетен спектакъл... Едва зазоряваше, когато пристигна. Проклетата брава се отключи мазно, сякаш бе швейцарска направа. Видя струпаните на пода вестници. Имаше си пиниз да ги преброиш. Хващаш връзката откъм страната, където страниците са разрязани, опираш я на хълбока си, с лакът леко я прегъваш в средата и вестниците от само себе си се разтварят: две, четири, шест. Посегна към първата връзка, но ръцете му, ужас, ръцете му ги нямаше. Спъна се, залитна, млатна си главата в перваза и само успя да помисли: сега какво, пак ли да скача ужасен в леглото, отново ли да се приготвя и да минава целия път. А как да е сигурен, че пак не сънува? "Бе, какъв е тоя допотопен реализъм?! " - изруга, залитна, ритна печката, реотаните се вторачиха в тавана... След час все пак се добра до будката, отключи, надве-натри преброи връзките и с кански усилия започна да продава.
Голям скотлък се оказа туй препитание. Идваш по тъмно, малко да закъснееш, все едно всекидневниците няма да похарчиш, ако ще до полунощ да висиш. Първите два часа е напливът, сетне в спокоен ритъм вървят женските седмичници, авто-мотото, кръстословиците, порното, разните пенсионери и трети възрасти. А от сутрин до вечер: билетче, две билетчета, карта за деня. Няма начин по-късно да дойдеш, не става и по-рано да си тръгнеш. Температурата в желязната будка е задполярна. Докоснеш ли метала - ръцете ти залепват. Тоалетна няма. Където намериш. Но за да търсиш, първо трябва да прибереш вестниците, парите да заключиш; върнеш ли се, докато ги подредиш така, че на всеки да се вижда заглавието, докато извадиш билетите, дребните за ресто, печата за картите, току виж пак ти се припикало. Заплатата - колкото да не умреш от глад. Но пък като нищо да умреш от стискане на желания, от преглъщане и четене на безумни вестници да умреш: пълно беше вътре с реклами на питиета и къщи, на екскурзии и ресторанти. Красивите жени и лъскавите коли продаваха изданията. Абе, хубаво се нахендри, ама къде тепърва да се дене. Нали наизуст знаеше обявите за работа, за емиграция, за запознанство. Кому е притрябвал беден, объркан възрастен мъж. Разведен. С две деца гимназисти. Почти бивш висшист - каквото бе учил някога, сега само му се мержелееше... - Бе, ти спиш ли, бе? - злобно го стресна набъбналата опашка.
Светкавично се опита да възстанови последните си действия и проумя, че вече пет минути не успява да върне нечие ресто. Не че иска някого да прецака, просто ръцете му... О, не! Само това не! Хайде пак скачай ужасен, спъвай се, залитай, ритай печки. Брой, пикай, продавай, яж конфитюр... Ами ако и миг преди края на работното време... Революцията "Уикеда"
Ивайло КИЦОВ
Година след своята "Революция" "Уикеда" продължават в същия дух и във втория си албум "Затова, защото" (изд. AveNew Productions). Стилът? Ска и хард-кор, реге, латино с големи дози джаз (предимно брассекцията) и мъничко чалга, обагрена с ирония. Общо казано - пачанга. Плюс огромни порции интелигентно поднесен хумор в текстовете.
Промо-сингълът "Сканархия" вдигна твърде високо летвата пред очакванията на феновете за новите песни. Лидерът Ерол Ибрахимов (вокал, бас, основен композитор и текстописец) и колегите му Росен Григоров (солокитара), Петър Генчев (китари), Димитър Михайлов (ударни) доказват, че чакането си е струвало. Техни съзаклятници в "революцията" са Петър Момчев (сакс), уникатите от формация "Инфинити" Велислав Стоянов (цугтромбон) и Мишо Йосифов (тромпет) и колегата им Атанас Попов (перкусии). Синхронът е идеален. Показва го и вторият сингъл от "Затова, защото" - "Уиски с фъстъци". Музикантите заслужават адмирации, че не са се пънали да налучкват повторение на хитовете от дебюта си като "А ние двамата с Боби... " или "Мари-Анна". В същото време новите им неща звучат не по-малко убедително. Те са "Да живее революцията" (със семпъл от горещите "Мано Чао"), "Любовна песен", "165 дни", "Авто-био-графично". Последното е ироничен поглед на "Уикеда" към собствената им съдба на внезапно изгрели звезди. Чест им прави също, че са една от малкото български групи, които си позволяват да забавляват публиката предимно със собствени песни, а не с кавъри.
Завещанието на Стенли Кубрик
Гениалният режисьор каза сбогом с "Широко затворени очи"
Антония КОВАЧЕВА
Последният филм на Стенли Кубрик "Широко затворени очи" (1999) излезе след десет години авторско мълчание и малко след смъртта на режисьора. Но онова, което ни казва, и начинът, по който го прави, ще нарушава тишината години наред. Този път Кубрик-жанрът е нещо като психоаналитичен сексуален трилър. Всъщност режисьорът акуратно екранизира новелата на австриеца Артур Шницлер "Просъници". Шницлер е бил практикуващ психиатър, близък приятел на Фройд и се смята за неговия творчески еквивалент. Както и новелата, филмът се съсредоточава върху няколко денонощия от живота на една семейна двойка, чиято емоционална и психическа хармония е взривена от признанието на съпругата за неосъществен в действителност еротичен порив към случайно срещнат мъж.
Нейният разказ е истински шок за съпруга. Повикан за смъртта на свой пациент, лекарят приема поканите и предизвикателствата на една нюйоркска нощ, които го отвеждат сред маскарадна сексуална оргия. Неканеното му присъствие там става причина за смъртта на анонимна непозната. А направеното на свой ред признание вкъщи поставя връзката между съпрузите пред непредсказуемо бъдеще.
В "Широко затворени очи" състоянията са много по-важни от ситуациите. Разказът е само повод за вглеждане в човешкото поведение. Обяснението, че това е поредният филм на Кубрик за дехуманизацията на обществото, е твърде очевидно и просто, за да е единствено вярно и достатъчно. При Кубрик никога няма нищо случайно. Всеки поглед на Том Круз (съпруга лекар) и всяка провлачена дума на Никол Кидман (жена му) означават точно онова, което режисьорът е искал. Няма място за импровизации. Актьорското изпълнение е ни повече, ни по-малко интелектуално-чувствена аргументация. За щастие Круз и Кидман са проявили достатъчно интелигентност и са се оставили да бъдат тотално манипулирани от режисурата.
До степен, която надминава професионалното себеотрицание и дава достъп до автентичните им човешки рефлекси. Круз и Кидман са поверили на Кубрик и подсъзнанието си. Рискували са да участват в публичен психоаналитичен сеанс едновременно като лекуващи и пациенти. Можем само да гадаем какво доверие е съществувало между тримата, за да се осмелят да прекрачат границите между фикция и реалност. Защото няма никакво съмнение, че режисьорът е търсил истинска семейна двойка актьори не само за да се чувстват спокойно голи един до друг. "Широко затворени очи" разголва не само телата. Този филм съблича най-интимните места на човешкото съществуване. Там, където мъжът и жената се срещат с копнежа да се обичат, съвокупляват, притежават един друг и подчиняват един на друг. Копнеж, постижим само в един момент на мимолетна войнстваща хармония. Копнеж, смъртен като живота и като любовта. И поради това - вечен. "Да се съвокупляваме" - това са в цензуриран вид последните думи на Стенли Кубрик в последния му филм. Това е по волята на съдбата и неговото завещание. "Широко затворени очи" отговаря на въпроса защо.
Докладът за сигурността - между реализма и самодоволството
Йово НИКОЛОВ
Когато премиерът Иван Костов влезе в залата за пресконференции в Министерския съвет, за да подпише тържествено годишния доклад за състоянието на националната сигурност през миналата година, изглеждаше видимо доволен. Обграден от членовете на междуведомствения съвет той прочете преамбюла на доклада и доволно зачака въпросите.
Прословутият доклад, който тепърва ще бъде обсъждан в парламента, е разделен на три раздела в четири изложения. Те съдържат "Общи оценки на обстановката в света, Европа, региона и страната", "Анализ на рисковете и заплахите за националната сигурност", "Степен на защита на националните интереси" и "Прогнозни тенденции" плюс 12 приложения, които, ако бяха направени по-скопосано, сигурно щяха и да са интересни. Докладът е писан три месеца и с това се обяснява появата му през вече втората половина на 2000 г. След това още три седмици е редактиран, изглаждан и комплектован.
Първата част на документа е концентрирана основно върху глобалните процеси в сферата на сигурността и конфликта в Косово и не се различава съществено от анализите, които цяла година ни заливаха от медиите по време на ударите на НАТО срещу Югославия и след това.
В доклада е направен по-скоро отчет на правителството за действията, които са били предприети по време на косовската криза и са дадени обяснения защо е постъпено така. Нещо за което обществеността настояваше по време на самата криза. Както беше случаят с искания транспортен коридор от Русия след завземането на летището в Прищина от руски командоси. В анализа натрапчиво се повтаря тезата за заслугите на България към НАТО в косовския конфликт и израстването й до "решаващ фактор за сигурността в региона". Макар Иван Костов да отрече на пресконференцията, че форсирането на приобщаването на страната към европейските и евроатлантическите структури е следствие именно от тези заслуги.
"Аз лично не мога да се отърся от впечатлението, че докладът е направен по-скоро за външна консумация, коментира съдържанието зам.-председателят на парламентарната Комисия по национална сигурност и депутат от БСП Ангел Найденов. Във вътрешен план нямам никакво съмнение, че това е един опит да се покаже колко безпогрешна и успешна е била политиката на правителството. Темата за ЕС и НАТО се ползва като инструмент за вътрешнополитическа употреба. Внушението е, че никой друг освен сега управляващата политическа формация не би могъл да осъществи тази интеграция", смята депутатът.
Взаимоотношенията България - НАТО - Русия минават като червена нишка през целия анализ за сигурността на страната през 1999 г. и прогнозите за настоящата. Под евфемистичното "трети страни", които искат да влияят на процесите на интеграция, очевидно се разбира Русия. Зад засиления интерес на чуждите специални служби за поведението на България по време на кризата се крият имената на руските и сръбските тайни служби. Нашите органи за сигурност, които в доклада на няколко пъти са похвалени за информацията, която са обработвали през пролетта на миналата година, са засекли повишена активност на руснаците, които са се опитали да координират действията между сръбски и дори и гръцки резиденти. С тази активност и с променените политически реалности в Русия след избора на Путин за президент се свързва и нарасналият брой дипломатически служители в руското посолство в София от миналата година насам, което едва ли е останало незабелязано от контраразузнаването (съотношението на американски дипломати към руски у нас е станало едно към четири). Доволството в доклада при маркирането на фактора "трети страни", изглежда, идва от неутрализирането на техните влияния при взимането на решения от правителството.
Наред с анализа на външнополитическото поведение на България в доклада са отбелязани и "успехите" на правителството в борбата с престъпността. Тук някои от съавторите на доклада не са могли да се отърсят от факта, че са били управлявани от вече бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Там са изброени редица известни от медиите случаи на контрабандните канали, които са по-популярни с това, че участниците в тях си останаха анонимни или пък доказателствата срещу тях не издържаха в съда. Регистриран е и рекордният спад (по Бонев) на престъпността и повишаването на разкриваемостта през 1999 г. Иначе и в ретроспекцията, и в прогнозните тенденции са отбелязани силните интеграционни процеси, които протичат в средите на организираната престъпност в региона вследствие на кризата в Косово и заплахата за икономическото развитие на Балканите. Констатацията за криминализирането на югославската икономика и превръщането на Косово в седалище на балканската организирана престъпност са особено обезпокоителни. Под черта трябва да се отбележи, че националистичните намерения на част от албанското население в Косово се реализират в изграждането на стройна мафиотска конструкция, която вече е обхванала и Западна Македония и Албания под контрола на косоварски лидери. Така един особено голям район на Балканите попада под контрола на организирани структури, които финансират национализма в региона. Преориентацията и приобщаването на българските престъпни групи към тях става все по-опасно за сигурността в страната.
С интеграцията на регионалните структури на организираната престъпност, контрабандата на наркотици и оръжие се свързва и една друга опасност за държавата - нахлуването на ислямски фундаменталисти и терористични организации, с които национализмът върви ръка за ръка. Дейността на подобни организации представлява рисков фактор за региона. И макар че в доклада е констатирано, че няма опасност за държавата, някои събития от последните седмици показват, че България е предпочитана тиха спирка за ислямисти. Отлично информирани източници твърдят, че поводът за изгонването на председателя на фондация "Социална реформа" Ахмад Муса са именно тесните му връзки и опитите му да създаде у нас клон на опасна ислямистка организация, наблюдавана в целия свят от специалните служби. Посещението на главния мюфтия миналия четвъртък в МВР и готовността му да си сътрудничи по този въпрос с вътрешното министерство е знак, че и традиционните мюсюлмани са забелязали раздвижване в тази посока. Откритият преди две години канал за трафик на оръжие от друга терористична организация на мюсюлмани говорят, че България е удобно убежище за подобни дейци.
Безспорно докладът за националната сигурност на България през 1999 г. е едно добро начало, макар че се лута между реализма и самодоволството. Освен всичко друго за първи път такъв вид документ става достояние за широката общественост. Три часа след като премиерът подписа доклада, служителите в Министерския съвет го пуснаха в глобалната компютърна мрежа на сайта на правителството. Макар и прекалено общ, от него гражданите за първи път научават колко пари са похарчени за сигурността на държавата, колко пари е похарчило разузнаването и контраразузнаването, колко пари отиват за МВР и МО, което си е направо по американски образец за демокрация и контрол над специалните служби. Е, малко по български .
Обезсилването на акциите ми е абсурдно
В бр. 26 на в. "Капитал" от 1 - 7 юли т.г. на стр. 31 беше публикувано интервю с г-н Лукан Луканов - акционер в "Астера холдинг" АД. Като собственик на 50% от акциите с право на глас на "Астера холдинг" смятам, че е редно да бъдат уточнени някои факти, свързани с публикуваните необосновани твърдения:
1. Общо събрание на "Астера холдинг" на 27 юни т.г. не се състоя в присъствието на всички акции с право на глас поради невъзможността да бъде избрано ръководство: председател, секретар и преброители. Този факт е констатиран и от поканените журналисти, сред които беше и представителката на в. "Капитал" г-ца Василева. Допускам, че след като не се проведе събрание с представителство на всички акции с право на глас, е възможно от страна на г-н Луканов да е изготвен протокол за проведено събрание в условията на т.нар. спадащ кворум и на базата на този протокол да са взети решенията, публикувани в интервюто в бр. 26 на в. "Капитал". В материалите обаче би трябвало да е приложен списък на акционерите, който беше подписан преди започването на събранието и от двамата акционери. Следователно при обявения час на започване на събранието бяха представени 100% от акциите с право на глас и правилото на спадащ кворум не би могло да бъде приложено.
2. В интервюто се твърди, че е взето решение за обезсилване на акциите на Красимир Митев. Такова решение не може да бъде взето от това общо събрание, тъй като съгласно устава на "Астера холдинг" в т. 3.15.1. изрично е посочено, "че акции могат да се обезсилват с мнозинство от 50% плюс 1 акция от всички акции с право на глас". Тъй като аз притежавам точно 50% от акциите с право на глас на "Астера холдинг", твърдението за взето решение за обезсилване на акции е абсурдно.
3. В интервюто се твърди, че е взето решение на общото събрание за освобождаване от отговорност за управлението на "Астера холдинг" за 1999 г. на трима от членовете на борда на директорите (г-н Луканов, г-н Иванов и г-н Горновски) и търсене на отговорност за 1999 г. от двама от членовете на борда на директорите (г-н Митев и г-жа Драгиева) "за действия, довели до увреждане на интересите на дружеството". Фактите показват, че от пролетта на 1999 г. "Астера холдинг" се управлява еднолично от г-н Луканов в качеството му на изпълнителен директор. Основанието за търсене на отговорност "за действия, довели до увреждане на интересите на дружеството", е изцяло невярно, тъй като на практика в продължение на повече от година на мен и г-жа Драгиева не ни се дава възможност да изпълняваме функциите си при управлението на "Астера холдинг" като членове на борда на директорите.
4. В интервюто се твърди, че "Астера холдинг" е инвестирала през 1997 г. "около два милиона долара" в "Рубелла" АД, дружество, в което г-н Луканов притежава 40% акции с право на глас. Ако това е действително направена инвестиция, която "Рубелла" дължи на "Астера холдинг", то изпълнителният директор на "Астера холдинг" г-н Луканов имаше и продължава да има законно право да потърси по съдебен път дължимото. За повече от една година такъв иск към "Рубелла" не е предявяван.
5. В интервюто се твърди, че отношенията между "Астера холдинг", "Арома" и "Рубелла" са повлияли зле върху финансовите отношения на "Астера холдинг" с Европейската банка за възстановяване и развития. Кредитът в размер на 10 милиона щ.д. бе отпуснат от ЕБВР на "Астера" през 1996 г. за приватизацията и преструктурирането на "Арома". "Рубелла" не е ползвала нито един долар от този кредит и няма никакви финансови взаимоотношения в тази връзка нито с "Астера холдинг", нито с "Арома", а най-малко пък с ЕБВР, която по никакъв повод не е предявявала финансови претенции към "Рубелла". Проектът на ЕБВР и "Астера холдинг" се намира на етап, при който г-н Луканов, под чието управление "Астера" е поставена в невъзможност да изплаща в срок дължимите вноски, възползвайки се от несъвършенствата на българското законодателство, се опитва да притисне до стената ЕБВР да приеме неговите условия за разсрочване на кредита. Факт е, че благодарение на предприетите лично от г-н Луканов действия по отношение на стратегическия руски пазар (осигуряващ 85% от продажбите на компанията) се стигна до съществен спад на оборота на "Астера холдинг". В сравнение с юни 1999 г. през юни 2000 г. продажбите в Русия са намалели с близо един милион долара. Вместо да работи за развитието на бизнеса, г-н Луканов се опитва да компенсира чувствителното намаление на приходите чрез продажбата на част от активите на компанията. По този начин той действа като ликвидатор на "Арома", защото продажбата на технологичната линия за производство на аерозоли ще доведе до закриването на цял един цех на предприятието.
Твърдя, че при разумно управление на производството и възвръщане на загубените през последната година пазари, най-вече в Русия, без да се налага разпродажба на активи и без да се притиска ЕБВР за разсрочване на плащанията, "Астера холдинг" е в състояние да погасява в договорените срокове отпуснатия от ЕБВР кредит. Подчертавам, че проблемът се намира изцяло в начина на управление и в действителност основната причина за конфликта между г-н Луканов и мен като равноправни акционери в "Астера холдинг" се крие в коренно различните ни разбирания, цели и методи на управление.
Уроците на Евро 2000
Въпросът е за разширяването.
От политическа и икономическа гледна точка Балканските страни имат да извървят дълъг път, докато стигнат до Европа. От футболна - проблемът е решен. Балканите отдавна са си извоювали място на най-голямата футболна сцена на Стария континент. По терените на Белгия и Холандия дори поискаха повече - равноправно положение. И го получиха. Поне дотолкова, доколкото нещата се решаваха със сравнително честни средства на терена. Балканският футбол не стигна до финалите, но изхвърли традиционни европейски сили (и футболни, и икономически) като Англия и Германия. Съседите ни може да нямат платежоспособни запалянковци, но предлагат качествен футбол.
В този смисъл разширяването на формата на европейското първенство и присъединяването на тези страни към западните сили имаше своя смисъл. Турция, Югославия, Румъния и Словения обогатяват играта, създават интрига, интересът се повишава, зрелището е по-голямо. Има всичко необходимо, за да се увеличава зрителският интерес, а оттам УЕФА да печели повече от спонсори и телевизионни права.
У нас въпросът с разширяването още не е решен, въпреки че мащабите и стойностите са далеч по-различни. Дали елитните отбори ще участват в А група или във Висша лига няма значение, но дали ще бъдат 12, 14 или 16 - има. Българският футбол се гъне под натиска на корупцията и уговорените мачове, които водят до ниско качество на играта, слаба подготовка на отборите и все по-намаляващ зрителски интерес. Присъствието на повече отбори у нас означава повече възможности за нечестни игри. В нашия си смисъл разширяването има значение само за тези, които се прехранват от уреждане на мачове.
Хората в БФС обаче не мислят като администраторите в УЕФА, треньорите не работят като колегите си в чужбина, а футболистите не играят като звездите на Бундеслигата и Калчото.
Българският футбол остана почти сам на Балканите, докато съседите ни вече заминаха за обединена футболна Европа.
Лява ръка, десен джоб
Правителството постигна неочаквани и заслужаващи адмирации договорености с МВФ за намаляване на данъчно-осигурителната тежест. Дотук добре, както казваше в един виц падащият от осмия етаж, минавайки покрай седмия. Съвсем малко след това, някъде около шестия етаж обаче нещата започват да си идват на познатите места. Още незаглъхнало ехото от гърмежите на шампанското и на данъкоплатеца отново започнаха да му се сервират поредните сметки на луксозни обеди. То не бяха пирамиди, източени банки, луксозни разходи на администрацията, депутатски road show, злоупотреби в приватизацията и обществените поръчки.
Само в този брой на "Капитал" могат да бъдат прочетени поне четири материала, които показват, че, докато на данъкоплатеца се разяснява как данъците падат, т.е. как държавата ще бърка по-плитко в десния му джоб, бърникането в левия джоб става все по-дълбоко.
Незаконният ремонт на ВИП-залата на летище "София" (), набъбващите като лавина разходи по ремонта на националния стадион "Васил Левски" (), подготвяната национализация на захарния завод в Девня (), далавери с държавните ведомства на "Мобилтел" () са само част от примерите за това как на адреса на данъкоплатеца продължават да пристигат чужди сметки за плащане.
Тези примери биха могли да послужат и като едно от обясненията защо управляващите толкова дълго и толкова упорито се съпротивляваха срещу осезаемото намаляване на ставките. Ако данъците паднат, това предполага оптимизиране на бюджетните разходи и на събирането на бюджетните приходи. И тогава край на тлъстите обществени поръчки, раздавани под тезгяха, край на субсидирането и поемането на загуби на държавните предприятия, край на приватизацията срещу един лев и обещания за милиони инвестиции в светлото бъдеще, край на мъглата по случаи като "Таушанов" и "Берберян".
Или ако продължим с метафорите - няма как спешно да научиш падащия от осмия етаж български бизнес да лети, ако освободиш само лявата му ръка.
И до Кремъл, и до Айфеловата кула
Геновева Петрова
Независимо че е логично (и в този смисъл не би трябвало да предизвиква особени емоции), решението на Европейския парламент за изваждане на България от негативния списък поражда собствената ни еуфория, защото е шанс за много българи. В какво най-вече се изразява този шанс? По-скоро да пътуват, но не и да се включат в евентуална емигрантска вълна. Защото, от една страна, Европейският съюз има стриктна политика по този въпрос, а от друга, българите, макар и да имат труден живот в страната, нямат толкова силни емиграционни намерения. Шестдесет и шест на сто от жителите на столицата заявяват, че предпочитат да живеят и работят в България.
Шансът е във възможността за лишено от административни препятствия пътуване и общуване с Европа - било то политическо, икономическо или културно. И преди всичко във възможността за избор къде да се пътува. Ако в началото на века дори и не толкова заможни хора са се качвали на трена, за да отидат до Виена или Будапеща, то почти две поколения българи виждаха само румънския бряг, Черно море и гранични кльонове... И до днес 42 на сто от пълнолетните граждани никога през живота си не са посещавали чужда държава. При това мнозинството от напускалите пределите на страната са запечатали в албумите си най-вече Кремъл, Ермитажа, източната фасада на Берлинската стена, Дрезденската телевизионна кула и т.н. Далеч сме от мисълта да подценяваме тези забележителности, проблемът е, че по онова време до тях не биха могли да стоят Айфеловата кула и Бранденбургската врата. За сравнение - 47 процента са посещавали страните от бившия социалистически лагер, докато в Западна Европа са имали възможност да отидат едва 12 на сто. Вината не е в хората, а в условията. Сред тях е и поставеният от самата Европа шенгенски негативен списък, който е на път също да се превърне в история.
Интеграционният процес би бил непълноценен, ако възможността за свободно пътуване не е съпроводена с активно общуване с други народи. И тук българинът има много повече да наваксва. Във времето на бума на комуникациите 70% от пълнолетните граждани на страната не поддържат никакъв контакт с хора от чужбина. А съществуващите се ограничават основно до контакти с пребиваващи извън страната българи - 15 процента с роднини и 12% с познати и приятели. Връзките с чужденци са невероятно слаби - 4 процента общуват със свои чуждестранни приятели и те са преобладаващо млади, увлечени по "чата" хора. Едва 1 процент от населението има по-сериозни делови или бизнесконтакти с чужденци.
Решението за изваждане на България от черния списък не е гаранция, че тези връзки ще се развият. Това в голяма степен зависи и от собственото ни желание и усилия. Важното обаче е, че вече ще има възможност за избор. И колкото и да звучи патетично, това кара човек да се чувства свободен.
Сръбски журналист спечели международна награда
Сръбски журналист беше определен за европейски Интернет-журналист на годината, но не можа да получи наградата си, защото е задържан по обвинение в шпионаж. Четиридесет и девет годишният Мирослав Филипович беше отличен от намиращата се във Великобритания организация "НетМедиа" за статията си, посветена на мъченията, които изпитват офицери от сръбската армия, преследвани от спомена за извършените от тях жестокости в Косово.
Този и други материали, публикувани на Интернет-страницата на Института за военни и мирни репортажи (ИВМР), са в основата на обвинението в шпионаж срещу Филипович. Специалисти смятат, че случаят създава опасен прецедент, който може да има последици за други независими журналисти в Югославия, много от които редовно пишат за чуждестранни издания, за да си осигурят допълнителен доход. Наградата на Филипович беше получена от сина му Саша и дъщеря му Ивана.
"В момента четвъртата власт е под следствие, но съществуват истински журналисти", заяви Саша Филипович. Според Антъни Бордън, изпълнителен директор на ИВМР, "Мирослав Филипович стигна до предела за казване на истината в Сърбия и само Интернет му помогна да направи това".
Журналисти, работещи за частни югославски медии, от дълго време са изложени на различни видове вмешателство от страна на държавата, но Филипович е първият, който е обвинен в шпионаж. Журналистът от Кралево е в затвора от 22 март и вероятно ще застане пред военен съд в Ниш в средата на месеца, като присъдата му може да достигне 15 години затвор. Филипович беше задържан първоначално от службата за сигурност на 8 май, при което са били конфискувани харддискът на компютъра му, бележникът с контактни телефони, дневникът, паспортът и много материали.
Преди да се върне в затвора, Филипович заяви, че статиите му се базират на факти и не са политически, отхвърляйки обвиненията в шпионаж като безпочвени. "Това е глупост. Обвинен съм в шпионаж, но аз сложих името си под материалите и ги публикувах на сайта на ИВМР", заяви Филипович. "Някой шпионин би скрил това и всеки нормален човек би разбрал това".
Жена му Славица съобщи за югославски вестник, че полицията подслушва телефона им и ги следи от месец от кола, паркирана в двора. "Той е човек с най-опасната професия в момента в Югославия", смята тя за съпруга си.
Земетресение уплаши Истанбул
Средно по сила земетресение удари Истанбул рано сутринта в петък, при което една жена почина от сърдечен удар, а повече от 30 души бяха ранени. Те са пострадали, след като са скочили от балконите и прозорците си, усещайки труса и под влияние на спомените за опустошителните земетресения през миналата година.
Интернет-страницата на обсерваторията "Кандилли" в Истанбул съобщи, че трусът е бил със сила 4.2 по скалата на Рихтер. Епицентърът му е бил близо до Принцовите острови в Мраморно море, на 35 км южно от центъра на Истанбул и в близост до Северноанадолската сеизмична линия, която се простира на изток почти по цялото протежение на Турция. Тя предизвика двата разрушителни труса през миналата година.
Телевизионният канал NTV оповести, че хората буквално се втурвали да скачат от прозорците и балконите на жилищата си, а по някои сгради имало незначителни повреди. Много от 12-те милиона жители на Истанбул живеят в постоянен страх, след като сеизмолозите прогнозират ново силно земетресение през следващите 30 години.
Държавната Анадолска агенция съобщи,че 31-годишната Вилает Тутар е починала от инфаркт в град Гебзе, източно от Истанбул.
"Трябва да приемем факта, че живеем в земетръсна зона, и да бъдем колкото можем по-подготвени", каза директорът на обсерваторията "Кандилли" Ахмет Мете Исикара пред NTV. Той заяви, че петъчното земетресение не е свързано с незатихващите остатъчни трусове на голямата трагедия от 17 август 1999 г. Тогава повече от 18 000 души бяха убити вследствие на два масивни последователни труса. От тях 1000 загинаха в Истанбул и сеизмолозите предвидиха, че през идните 30 години 12-милионният град ще бъде ударен от ново сериозно земетресение, тъй като се намира в близост до важна сеизмологична разделителна линия. Интернет-страницата на обсерваторията още съобщава, че в Турция през последния месец е имало 20 земетресения със степен 3.0 или повече.
Германия се наложи за световното през 2006 г. Германия надви президента на Международната федерация по футбол (ФИФА), за да спечели домакинството на световното първенство през 2006 г. Европа за пореден път се оказа най-добрият дипломат и надви комбинациите, целящи победата на ЮАР. Африка ще трябва да изчака до 2010 г. за домакинство на първия си Мондиал, след като ЮАР загуби в последния кръг с 11:12 гласа. Преди това на принципа на елиминациите отпаднаха Мароко и Англия, тъй като получиха най-малко гласове съответно в първия и втория кръг. Милионите долари за четиригодишна кампания остават за тяхна сметка. Петият кандидат Бразилия се отказа в дните преди избора.
Германия се наложи с гласовете на Азия в изпълнителния комитет на ФИФА. Азиатците бойкотираха президента Сеп Блатер, тъй като се чувстваха излъгани при разпределението на квотите по континенти за следващото световно първенство през 2002 г. Той и президентът на УЕФА Ленарт Йохансон имаха тежки срещи с азиатската делегация в нощта преди изборите, тъй като стана ясно, че тези гласове ще решат победителя. Във втория кръг на гласуване Германия и ЮАР получиха по 11 гласа, а два отидоха за Англия. Накрая шотландецът Дейвид Уил подкрепи Германия, а новозеландецът Чарлз Дъмпси се въздържа. Не се наложи намеса на Блатер, който трябваше да гласува при равенство 12:12.
ЮАР се чувстваше фаворит за спечелването на домакинството. Черният континент е единственият, който никога не е бил домакин на световно първенство и вече сякаш му бе дошъл ред. Най-големият лобист за кандидатурата на ЮАР бе самият Блатер, който през 1998 г. бе избран за президент на ФИФА с подкрепата на Африка и със задължението да се отплати в близко бъдеще. Той не пропускаше да обявява ЮАР за фаворит при всяка публична проява. В дните преди изборите африканците получиха силна подкрепа от Южна Америка. Бразилия се оттегли от надпреварата, като в замяна поиска подкрепа при следващите избори за домакинство през 2010 г. Празненствата по случай победата в ЮАР започнаха още сутринта, но неочакваният обрат при гласуването ги провали.
Германия ще приеме най-големия футболен форум за втори път след 32-годишна пауза. Шефовете на комитета по организация водиха много тежка битка с Англия в желанието си да излязат с единна европейска кандидатура и това значително намали шансовете на Стария континент за краен успех. Въпреки това дипломатическите совалки и традициите се оказаха решаващи. Германия предложи готови съоръжения и добър организационен опит. Освен това заложи на нов имидж в сравнение с 1974 г., тъй като надеждите са до 2006 г. Европейският съюз да се разшири. "Сега цяла Източна Европа също ще може да дойде и да гледа футбол", бе посланието на Франц Бекенбауер и компания.
Европейската титла направи французите хит на пазара
Цената на младите петли отново се вдигна, но в поносими граници
Георги ФИЛИПОВ
2 юли, стадион "Де Куип" в Ротердам. Сто и трета минута на финала на европейското първенство между Франция и Италия. Робер Пирес напредва по лявото крило, като преодолява няколко защитници, стига до аутлинията и връща топката към точката за изпълнение на дузпи. Там, непокрит, Давид Трезеге със смразяващ удар вкара златния гол за победата с 2:1, с която донася европейската титла на петлите. В този момент, в който двамата футболисти вкарват един от най-решителните голове в историята на Франция, те правят една от най-решителните стъпки в своята кариера.
Пирес и Трезеге са едни от най-търсените играчи на футболния пазар. И докато Трезеге си осигури договор още по време на мачовете в Белгия и Холандия, Пирес направи своя избор, докато шампанското още се лееше по улиците на Париж. Седмица по-късно с нов договор се сдоби и другият герой от финала в Ротердам - Силвен Вилтор.
Французите по традиция се котират добре на футболния пазар през последните години, защото предлагат отлично качество на разумни цени. С изключение на трансфера на Никола Анелка от "Арсенал" в "Реал" (Мадрид) през миналото лято "петлите" почти никога не влизат в класациите за най-големите световни трансфери.
До голяма степен причината се крие в неконкурентното във финансово отношение първенство. Клубните бюджети все още са далеч от големите участници на пазара. Само "Олимпик" (Марсилия) намери място в първата двайсетица на най-богатите европейски клубове в изследването на "Делойт и Туш". Затова и повечето звезди търсят реализация в по-добре платените и силни първенства. Трезеге, Пирес и Вилтор са поредните набързо изгрели звезди, които се възползваха от момента, за да подпишат нови изгодни договори.
Още по време на първенството италианският вицешампион "Ювентус" съобщи, че си е осигурил подписа на 22-годишния Трезеге. Като компенсация "Монако" ще получи 26.5 милиона долара, което поставя трансфера на второ място в класацията за летния сезон.
Пирес взе окончателното решение за бъдещето си в дните след края на първенството. Той пътува за Лондон веднага след финала, за да сключи четиригодишен договор с "Арсенал", след което се присъедини към празненствата в Париж. Най-сериозният кандидат за полузащитника на "Олимпик" (Марсилия) бе европейският шампион "Реал" (Мадрид), но Пирес пое в друга посока. Лондончани платиха за правата му 10.5 милиона долара. "Решаващ при избора ми бе разговорът с мениджъра на "Арсенал" Арсен Венгер. Да играеш в "Реал" е голямо предизвикателство, но историята с Анелка ме накара да размисля. Той подписа с президента, но имаше проблеми с треньора. В "Арсенал" знам какво се иска от мен и какво мога да получа в замяна", заяви 26-годишният ляв халф.
Привличането на Пирес задълбочи проблема какво ще стане с холандеца Марк Овермарс, който играе на същия пост. Според италианската преса той е преследван еднакво силно от "Лацио" и "Рома", които са готови да платят 22.5 милиона долара. През 1997 г. англичаните получиха правата му за двойно по-малко, а Овермарс изживя няколко добри години на "Хайбъри", белязани с шампионска титла. Очаква се в близките дни Овермарс да каже дали ще поеме към Италия.
Треньорът на артилеристите Арсен Венгер обаче не спря дотук. През седмицата привлече и нападателя Силвен Вилтор от "Бордо" срещу 22.5 милиона долара. Вече с петима европейски шампиони в състава си Венгер отново ще се опита да измести "Манчестър юнайтед" от първото място във Висшата лига. Пирес и Вилтор са поредното допълнение към Еманюел Пти, Патрик Виера и Тиери Анри. Последните двама от тях вдигнаха цената си с перфектната игра по стадионите на Белгия и Холандия. "Ювентус" изпрати оферта от 21 милиона долара за Виера, но чернокожият здравеняк засега не се продава. Венгер смята да го използва като заместник на ветерана Тони Адамс в центъра на отбраната.
Френското присъствие на Острова се увеличи още преди началото на първенството. Шампионът "Манчестър юнайтед" привлече националния вратар Фабиен Бартез, който бе съотборник на Трезеге. "Монако" получи за гологлавия идол на запалянковците 11.7 милиона долара. Малко след това "Челси" успя да отблъсне атаките на италиански и испански клубове и си осигури присъствието на 30-годишния Марсел Десаи за още четири години. "Това практически означава, че той ще приключи кариерата си на "Станфорд бридж", заяви директорът на клуба Колин Хъчисън.
Все още неясни остават бъдещите планове на двама ветерани от шампионския тим на Франция - Дидие Дешан и Лоран Блан. Двамата вече обявиха, че прекратяват участието си в националния отбор, а вероятно до няколко години ще сложат край на кариерата си. Засега и двамата се чувстват комфортно съответно в "Челси" и "Интер". Край на проблемите в "Реал", обяви и Никола Анелка, след като стана част от печелившия тим на Винсенте дел Боске в Шампионската лига. По всяка вероятност "Парма" няма да се раздели с най-добрия десен защитник Лилиан Тюрам, както и "Ювентус" с най-добрия футболист в света - Зинедин Зидан.
За разлика от голяма част от своите колеги в националния отбор Зизу играе в най-висшата лига на трансферите. Досега той не е постигнал рекорд, тъй като "Ювентус" успя да го отмъкне още преди славата да го е сполетяла през 1998 г. Оттогава всякакви разговори за продажбата му са замразени и вероятно това е причината да не се знае колко е реалната му цена. Полузащитникът на "Старата госпожа" вероятно без проблеми може да счупи рекорда на Кристиан Виери от 50 милиона долара.
Европейското първенство обаче предложи много възможности за най-активните участници на трансферния пазар от Италия и Испания. Най-преследван е португалецът Луиш Фиго заради впечатляващите му изяви в средата на терена. Ръководството на "Лацио" изяви готовност да плати неустойката по договора му с "Барселона" за 10 милиарда песети (57.23 милиона долара) още след първите няколко мача на Португалия на Евро 2000. "Осемдесет процента е сигурно, че Фиго напуска "Барселона", заяви агентът на футболиста Хосе Виега. Единственият проблем е, че в каталунския клуб няма да е ясно кой управлява до изборите за нов президент на 23 юли. Бившият шеф Хосе Луис Нунес отказа да преговаря за актуализиране на договора на Фиго, който бе преподписан миналото лято. "Ние няма да чакаме новия президент. "Лацио" са готови да плащат и Фиго може да подпише договора на живота си", обяви мениджърът.
В последните десетина дни няма развитие по трансфера, но ако се осъществи, това ще означава нов световен рекорд. Италианският шампион побърза да обяви оферта и за голмайстора на европейското първенство Саво Милошевич. Сегашният клуб на сръбския нападател "Сарагоса" може да напълни касата си с 31 милиона долара, ако трансферът се осъществи.
Другата актуална звезда от най-висшата трансферна лига е халфът на "Манчестър юнайтед" Дейвид Бекъм. Оказва се, че той влиза в плановете на кандидат-президентите на "Барселона" и "Реал" (Мадрид), които са приготвили по 67.5 милиона долара. Жоме Лаорадо, който е с най-големи шансове да оглави каталунския клуб, обяви, че е готов да привлече Спайс бой веднага след избирането си. Като отговор Флорентино Берез обеща същото на своите поддръжници в Мадрид. За "Барса" нещата ще изглеждат по-лесни, ако продаде Фиго на "Лацио". Положението в "Реал" обаче не е обещаващо. Кандидатите за президент изчисляват, че дълговете на клуба се движат между 160 и 240 милиона долара.
Въпреки че европейското първенство вдигна много цените на участниците, част от най-големите трансфери това лято се осъществиха извън този пазар. Рекордът за лято 2000 продължава да се държи от аржентинеца Габриел Батистута, преминал от "Фиорентина" в "Рома" за 33 милиона долара. Вездесъщият "Лацио" привлече друга аржентинска звезда, която направи фурор в Шампионската лига през миналия сезон - Клаудио Лопес. Цената му падна почти наполовина за шест месеца, но все пак "Валенсия" получи за него 21 милиона долара и още 18 милиона долара от "Интер" за Франсиско Фаринос.
Голмайсторът на изпадналия "Атлетико" (Мадрид) Джими-Флойд Хаселбанк не попадна в селекцията на Франк Рийкард, но това не му попречи да си намери изгодно нов отбор. Джими се връща на Острова, където изкара няколко години в "Лийдс". Новият му дом сега е "Челси", заплатил 21 милиона долара. Освен Батистута "Рома" държи още два трансфера в първата десетка за това лято - Емерсон Ферейра от "Байер" (Леверкузен) за 21 милиона долара и Валтер Самуел от "Бока хуниорс", осигурен срещу 17.5 милиона долара.
Очаква се в близките дни сериозен удар да направи "Милан", който е приготвил парите за трансфера на носителя на "Златната топка" за миналата година Ривалдо. Без него и евентуално Фиго "Барселона" ще има много работа по събирането на нов състав. Засега каталунците проявяват най-силен интерес към вратаря герой на Италия Франческо Толдо, като в замяна предлагат на "Фиорентина" Витор Бая (даден под наем на "Порто") и левия полузащитник Бодевен Зенден.
Ремонтът на стадион "Васил Левски" започва почти отначало
Досегашната работа по трибуните е извършена незаконно и некачествено
Елеонора ГУНЧЕВА, Бисера СТАНЕВА
Какво ще стане, ако 45 000 разбеснели се футболни запалянковци започнат да подскачат по трибуните на националния стадион "Васил Левски"? Възможните отговори са: а) ще падне, б) няма да падне, в) не е ясно. За момента верният отговор на този въпрос е "в". Никой ангажиран с протичащия ремонт на спортното съоръжение - проектанти, строители и дори инвеститори, не може да се произнесе за какво натоварване е предвиден стадионът.
В края на миналата седмица Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) извърши по сигнал проверка на съоръжението и установи пълен хаос в документацията и направените подобрения по трибуните. Паралелно с това и независима експертиза установи, че ремонтните работи са извършени некачествено. Налага се изготвяне на нови проекти, одобряването им, дооправяне на вече ремонтираните места. Всичко това означава нова загуба на време, а вероятно и на още много пари.
Въпреки всичките нарушения от ДНСК засега няма да спрат ремонта, тъй като е пред завършване, а и инвеститорът има краен срок до есента обектът да бъде пуснат в експлоатация. Вече никой не вярва, че този срок ще може да бъде спазен.
Проверката на стадиона дойде след сигнал на петима водещи инженери, проектанти и преподаватели в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), обясни Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в ДНСК. Те твърдят, че строителството на стадион "Васил Левски" е лошо, а изготвеният от тях проект не се изпълнява.
Инспекторите от ДНСК констатират пълен хаос в строителната документация на стадиона. Оказва се, че има разрешение и одобрени проекти само за подмяна на седалките и хидроизолацията на стадиона, а се изпълнява съвсем различен проект и друг обем работа - основна реконструкция на съоръжението. Освен отклонение от одобрени строителни книжа фирмата изпълнител извършва ремонта без технологичен проект за изпълнение на строителството, отчитат още от дирекцията. Задължение на инвеститора е да бъдат съгласувани и одобрени проектите за реконструкция на обекта.
"Това е недопустимо, все пак тук не става дума за една най-обикновена къща, а за стадион - това е уникално съоръжение, което трябва да се изчисли на динамични натоварвания и норми за земетръс", каза Светлана Гебрева.
Преподавателите от УАСГ, които подават сигнал в ДНСК с искане за проверка, участват активно в проектирането на спортното съоръжение по възлагане на НСБ. Нито една от техните идеи обаче не е узаконена. Оказва се, че строителите понякога спазват препоръките им, друг път правят нещо съвсем различно. Именно отклонението от техния проект вероятно е станало причина да се обърнат към ДНСК. След което се оказва, че и техният проект няма нищо общо с изискванията, и проверката се обръща срещу тях.
"При липсата на одобрен цялостен проект за реконструкция те се намесват и дават техни указания за това какво да се прави. Става така, че и техните предписания по една или друга причина не са облечени в проектна форма, и кашата е пълна", казва Светлана Гебрева.
За да не се спира вече започналият ремонт и за да се спази пусковият срок, комисията препоръчва инвеститорът да възложи на независими специалисти изготвянето на експертиза за носимоспособността на конструкцията. Подобна експертиза вече е правена, но тя касае минимална част от работата. На 20 юни НСБ поръчва на Научноизследователския строителен институт (НИСИ) експертиза за състоянието на новоположените бетони на стадиона. При нея е установено наличието на пукнатини, напуквания, обрушване и замръзване на бетоните.
"На места пукнатините достигат до 2 мм ширина и 6 мм дълбочина", обясниха от НИСИ. Според заповедната книга на стадиона са положени две марки бетон, но според експертизата те са много повече. "Бетоните са различни и са от различни бетонови възли, освен това някои от тях не са предвидени за мразоустойчивост", обясни Цветана Гюрова от НИСИ. Критериите, на които трябва да отговарят полаганите материали, се определят от проектанта и се залагат като изискване в проекта. Това обаче не е направено по простата причина, че цялостен проект липсва.
При това положение не може да се пристъпи към следващата част от ремонта - полагане на хидроизолации, монтиране на седалки и др. През 1995 г. КМФВС с председател Христо Христов обявява конкурс за проекти за ремонт на стадион "Васил Левски". Одобрен е план на фирма "Спортстройкомплект" за седалки с подвижна хоризонтална част и дотук нещата приключват. Две години по-късно сегашният шеф на комитета Цвятко Барчовски, притиснат от сроковете на ФИФА, се заема да приведе обекта в необходимия за експлоатация вид. Екипът се доверява изцяло на това, което е оставено от предишното ръководство на КМФВС, и решава, че щом веднъж е направен проект, той може да се използва. Осемнадесет български фирми участваха в конкурса за правото на ремонт на трибуните на стадион "Васил Левски". Петчленната комисия в състав председател Цвятко Барчовски, шеф на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта, бившият му заместник Пламен Кръстев, шефът на БСТ Неделчо Прошков, бившият директор на НСБ Анатоли Илиев и Асен Дюлгеров, представител на общината, избраха и възложиха строително-монтажните работи и доставката на седалки на столичната фирма "Риалти".
Ремонтът на стадиона първоначално трябваше да приключи за около една година. Още в началото на ремонтните дейности през есента на 1998 г. се оказа, че проектът, който е имал чисто козметичен характер, включващ направата на шестмилиметрова замазка и монтаж на седалки, не може да се осъществи. Няма върху какво да се направи замазката, тъй като от 40-годишната конструкция е останал само чакъл, а в някои сектори са се появили дълбоки пропадания. При създалите се обстоятелства се наложи ремонтът да премине в цялостна реконструкция. Затова се налага ново проектиране. В него влиза цялостна преработка на конструкцията на стадиона, геодезичен проект и включване на ВИП-трибуни и пресцентър. Изготвянето му се възлага на фирма "Арикоинженеринг - Андрей Хаджов". Изборът не е случаен, тъй като липсвал архив по строежа от 1965 г. и се търсел човекът, който го е правил преди 35 години (инж. Преслав Хаджов е проектирал тогава рамковите конструкции на стадиона - бел.ред.). Но този път проектът се ревизира от надзорници. Те пък установяват редица неточности и значителни непълноти при изчисляването, оразмеряването и конструирането на носещите елементи на трибуните. Проектите са били изготвени при липса на изследвания за сеизмичните въздействия. Става ясно, че без тях стадионът няма да бъде приет и пуснат в експлоатация от Държавната приемателна комисия. Идват нови разходи за изследвания. Те пък са възложени на УАСГ. Изготвен е нов план и разходите скачат от 3.9 млн. лева на 14.9 милиона лева. Тогава депутатът Яшо Минков намекна, че може би става въпрос за корупция. Това ангажира министър Александър Праматарски да направи комисия, която да разследва договорите, сключени от КМФВС с фирмата изпълнител "Риалти" ООД.
Каква ще е съдбата на стадион "Васил Левски" ще стане ясно след изготвянето на експертиза за състоянието на конструкцията и носимоспособността на съоръжението. Ако резултатите покажат, че има опасност за сградата при експлоатация, т.е. при присъствие на зрители, ремонтът ще бъде спрян. Ако нещата са поправими, ще се премине към процедура по узаконяване на стадиона. Това обаче означава нова загуба на време и средства. Може би ще се наложи да се излива нов бетон, да се укрепва съоръжението срещу земетръс и пропадане. Хвърлените досега милиони левове отиват на вятъра.
Националният отбор отново ще трябва да търси дом за световните квалификации, а столичните дербита ще се играят на домакинските стадиони. Пак ще има гостуване на сини фенове на "Българска армия" и на червени на "Георги Аспарухов" с всички последствия за седалките там.
Накратко
Футболното дерби между ЦСКА и "Левски" ще се играе в осмия кръг. Шампионите ще стартират с гостуване на "Берое", а червените ще приемат "Ловеч" на "Българска армия", определи жребият. А група се преименува на Висша лига, която през тази година е съставена от 14 отбора. Общо събрание на Профилигата и изпълкомът на футболния съюз ще решат дали елитната група да се намали с още два тима. Б група вече ще се казва Втора професионална група и ще бъде с 18 отбора.
Националният селекционер Стойчо Младенов повика шестима футболисти от ЦСКА за турнира "Сан Пелегрино", който ще се проведе между 26 и 28 юли в Албена. По четирима представители имат "Ловеч" и "Локомотив" (Сф), а от чужбина са поканени Здравко Здравков, Димчо Беляков и Росен Кирилов. "Левски" няма да дава играчи, тъй като играе квалификации за Шампионската лига. Вероятните съперници на националите са Азербайджан, Македония и "Спартак" (Вн).
Велислав Вуцов избра да бъде треньор на "Спартак" (Пл). Синът на Иван Вуцов имаше оферта от "Ботев" (Пд), където треньорската криза се задълбочава. Обсъжданите варианти са Славчо Хорозов и Марин Бакалов, уволнен по средата на пролетния полусезон.
С трима нови футболисти започна подготовка "Локомотив" (Сф) - Димитър Георгиев-Шустера от "Миньор", Румен Христов от ЦСКА и сърбина Блаже Савлевич. Най-вероятно отборът ще бъде напуснат от Анатоли Нанков, Георги Борисов и Иво Бранков. Павел Панов остава старши треньор.
Министерският съвет освободи от мита спортните стоки за българските участници на олимпийските игри в Сидни. Това е резултатът от срещата между министъра без портфейл Александър Праматарски и президента на БОК Иван Славков.
"Левски Сиконко" ще играе с "Байернверк" (Ав), "Париж Волей" (Фр) и "Мостостал" (Пол) в предварителната група Б на Шампионската лига по волейбол с награден фонд 700 000 долара. Българският шампион трябва да се класира на едно от първите две места, за да продължи напред.
Треньорът на Италия Дино Дзоф подаде оставка след загубата на финала на европейското първенство по футбол. Причина за оттеглянето му бяха изявленията на президента на "Милан" Силвио Берлускони, че е действал като дилетант при определянето на тактиката и състава. За нов треньор бе назначен Джовани Трапатони, досега начело на "Фиорентина".
Бившият нападател Руди Фьолер бе назначен за треньор на германския национален отбор по футбол. Той ще заема поста до изтичането на договора на Кристоф Даум с "Байер" (Леверкузен) след една година, когато Даум ще поеме националния отбор. Фьолер ще работи в екип с Карл-Хайнц Румениге.
Двойна победа постигна отборът на "Уест Макларън" в състезанието за голямата награда на Франция във Формула 1. Така разликата от водача при конструкторите "Ферари" стана само шест точки. При пилотите Дейвид Култард, който завърши първи на пистата "Маникур", скъси дистанцията от лидера Михаел Шумахер на 12 точки. Световният шампион Мика Хакинен е трети в генералното класиране.
Какво става в "Левски"
Шампионите изненадващо привлякоха нов старши треньор в навечерието на първите мачове от евротурнирите
Георги ФИЛИПОВ
Какво става в шампиона "Левски"? Това е най-актуалният въпрос след серията изглеждащи нелогични ходове на ръководството на клуба. През изминалата седмица бе назначен нов старши треньор на мястото на уж сигурния за поста Люпко Петрович. Така пожарно бе решен един от главните въпроси в организационно отношение. Почти секретният начин, по който бе привлечен Володя Федотов, и неясните му ангажименти обаче предизвикват други въпроси. Като например как се стигна до това решение и кой го взе?
От началото на лятната подготовка проблемите около треньорския щаб контрастират с изявеното желание за добро представяне в Шампионската лига. След уволнението на Димитър Димитров-Херо "Левски" реши да продължи без старши треньор тренировките за новия сезон. В замяна клубът прибави още двама национали към състава си. Какво ще се получи от това все още не е ясно. Могат ли качествени за нивото на България футболисти да играят почти на автопилот? И ще може ли Федотов да сглоби качествен състав само дни след пристигането си в София?
Кризата около треньорския пост в "Левски" в края на миналата седмица най-после намери някакво решение. Руският специалист Володя Федотов изненадващо бе привлечен в щаба. Той ще води отбора в първия и евентуално втория кръг на Шампионската лига съответно срещу люксембургския "Дюделанж" и турския "Бешикташ", гласи официалната информация от синия клуб. Не е ясно каква е продължителността на договора му, как и при какви обстоятелства е бил привлечен в "Левски". Също така не се знае какво става с предварително обявения селекционер Люпко Петрович.
Официалната информация гласи, че Федотов ще води отбора до пристигането на Петрович. Както е известно, сръбският специалист има договор с китайския "Шенхуа" до 1 септември и едва след приключването му може да се върне в България. Дотогава обаче "Левски" може да е приключил участието си европейските турнири.
Неофициално се знае, че решението за привличането на Федотов е на президента на клуба Владимир Грашнов. То беше взето, докато изпълнителният директор Наско Сираков беше на лагер с отбора в Швейцария. Сираков се е върнал спешно в София, за да разбере подробности за новото назначение.
Федотов е водил като треньор московските ЦСКА и "Динамо". В дните, преди да се появи на "Герена", той бе спряган за треньор на пловдивския "Ботев". Син е на легендарния в миналото нападател Григорий Федотов, женен е за дъщерята на друг известен руски специалист - Константин Бесков. Федотов поема работата с футболистите в събота (8 юли).
Много е вероятно при това положение "Левски" да се откаже от услугите на Петрович. Сините разчитаха той да приключи по-рано взаимоотношенията си с "Шенхуа", за да се прибере в България. Поради забавянето "Левски" рискуваше да остане без треньор за най-важните си мачове това лято.
Пълната пасивност по отношение на треньорския пост доскоро контрастираше с активността на "Левски" на трансферния пазар. И то не толкова по броя на привлечените играчи, а по сумите, похарчени за тях. Шампионите си осигуриха услугите на нови двама национали, смятани за едни от най-добрите родни футболисти. Централният защитник Георги Марков излезе 1.2 милиона марки, с което се превърна в най-високия трансфер в родното първенство. Илиян Стоянов от "Велбъжд" пък ще запълва лявата зона на синята полузащита срещу трансфер от 400 000 марки.
Привличането на Георги Марков от "Локомотив" (Сф) би рекорда, който президентът на железничарите Николай Гигов преди години плати за Анатоли Нанков. При управлението на Томас Лафчис в "Левски" най-скъпата придобивка бе Мариан Христов - 250 000 долара. Полузащитникът бе продаден на "Кайзерслаутерн" и инвестицията се изплати.
С двете нови придобивки националите в "Левски" вече стават седем - Илиян Стоянов, Георги Марков, Елин Топузаков, Бисер Иванов, Георги Иванов, Александър Александров и Станимир Стоилов. Ако Предраг Пажин вземе българско гражданство, то числото ще се увеличи с още един.
С толкова много качествени футболисти Сираков заложи на дистанционната подготовка на отбора. "Всеки ден се чуваме с него (бел. ред. - Люпко Петрович) и начинът, по който се работи, е по негово изрично нареждане и по исканата от него методика", заяви Наско Сираков за "7 дни спорт" по време на лагера в Швейцария.
Скъпата селекция, която включва още трима бразилци и двама украинци, даде сравнително добър резултат по време на контролите в Швейцария. "Левски" завърши с три победи, един равен и загуба от деветия в класирането "Лугано". Този мач обаче е белязан от много груба игра и не е могъл да даде ясна представа за състоянието на състава.
Отлично включване е направил украинецът Цихмейструк, който вероятно ще намери място сред титулярите при отсъствието на втори нападател. Георги Бачев лекува контузия, а Серж Йофу все още не се е върнал в България. Последната информация за него е от Сенегал, но кога ще си дойде е загадка. Той не е картотекиран в УЕФА за мача с "Дюделанж".
Вероятно добрата сработка от миналата година ще помогне на "Левски" да преодолее лесно първия си съперник в Шампионската лига. Първият мач е в сряда. До срещата с турския гранд "Бешикташ" обаче остават само две седмици и половина. Това е времето да се докаже, че досегашните решения на "Герена" не са фатални.
РевиZoro се предаде на НСБОП
РевиZoro Емил Димитров, който сега е председател на Гражданското сдружение против корупцията, си призна миналия четвъртък, че той е анонимният източник, който е дал на в. "Сега" извлечението от сметката в Барклизбанк на вече бившия шеф на Главно управление на пътищата Константин Таушанов. Готов съм да се подложа и на детектора на лъжата, стига да помогна за разкриването на истината, декларира жертвоготовно бившият финансов ревизор на годината. Това той заяви на нарочна пресконференция за двойните стандарти при борбата с корупцията на правителството на Костов. От банковото извлечение, дадено от Димитров на вестника, тръгна разследване срещу Таушанов, което обаче прокуратурата прекрати, тъй като изведнъж се оказа, че той е невинен.
Ден по-рано висши служители на МВР обявиха, че подлагат на детектор на лъжата спецченгета от НСБОП заради Таушанов. Тестването на антимафиотите се налагало заради изнасянето на информация по разследването.
Диалектика
Президентът
Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения
Митичният хазартен бос и собственик на ЦСКА
Ако новата Държавна агенция за младежта и спорта е нещо като умалено спортно министерство, то тогава
"Общините повече ги правят такива глупости. Докато научим столичната община да не се държи като министерство и нагоре, а като обикновен инвеститор, голям зор видяхме", каза
Пак затвориха улица, за да празнуват на празното
Ченгета пак затвориха ул. "6 септември" в София, като този път причината не беше рожденият ден на шефа им, а професионалният празник на служителите на МВР - 5 юли. Там е ресторант "Лучано", който се помещава в бившата столова на МВР, и сега на драго сърце приютява висши полицаи и техните още по-високопоставени гости. А редовите служители на реда още по първи петли обсадиха улицата и отцепиха движението в района. Ранобудните съседи на ресторанта бяха издебвани на излизане от домовете им и учтиво подканвани да си преместят колите на друго място, защото ще има мероприятие. След 13 часа ще може да се паркира отново на улицата, обясняваше един от униформените. Малко преди обяд освен транспортния трафик беше спряно и движението на пешеходци в отсечката между ул. "Аксаков" и ул. "Славянска", за да може вътрешният министър на спокойствие да приеме поканените гости или те да си ходят необезпокоявани по улиците, ако случайно им се прииска. Въпреки очакванията, че президентът Петър Стоянов ще уважи празника, той не се появи. Бившите министри Йордан Соколов, Христо Данов и Виктор Михайлов почетоха поканата на Емануил Йорданов по случай празника на МВР. От екс вътрешните министри на коктейла не дойдоха само Любомир Начев и Богомил Бонев.
Тъй като раздигането на колите и затварянето на улицата в отсечката между "Славянска" и "Аксаков" стана практика на полицията, приятелски настроените съседи възнамеряват да предложат на някой от общинските съветници да внесе за одобрение предложение за отдаване на концесия на тази част от улицата и приемането на специален регламент за ползването й, съобразен с "мероприятията" на МВР (предното затваряне на отсечката беше по повод 50 годишнината на шефа на полицията ген. Василев). Те са съгласни при следващи висши посещения да пускат знамена през прозорците си и да скандират хвалебствия според повода.
Абортите започват от ужас и приключват като статистика
Ива РУДНИКОВА
Две блондинки се срещат. "Вчера ми правиха тест за бременност", казва едната. "И какво, трудни ли бяха въпросите", пита другата.
Въпросите, свързани с бременността, действително не са лесни. Особено когато става дума за нежелана бременност. Да се пише по тази тема също не е леко, при положение че папата скоро няма да идва в нашия град, а магазините за бебешки дрехи стават все повече и все по-хубави. Човек ще си помисли, че няма проблем. Това обаче не е така. Проблем има - България изскача в нерадостните статистики от време на време като страна с много висок процент на броя аборти, който става още по-притеснителен, съпоставен с броя на ражданията. Числата, от друга страна, не могат да изразят социалния кошмар - новородените, намерени в кофи за боклук, зарязани или умъртвени от невръстните си майки.
За нуждата от това грамотността да се практикува, трябва да се говори. За да може един вечно зелен инцидент като нежеланата бременност поне да премине в друг цивилизационен жанр - от тема (наред със смъртното наказание) във всяко начинаещо токшоу в делничен разговор между родители и техните бързоразвиващите се деца, между приятели и приятелки, между аптекари и клиенти.
"Днес момичетата откриват секса, преди още на техните родители или учители да им хрумне, че е време да започнат да говорят по тези въпроси с тях. Момичетата днес се сблъскват с менструацията, преди да знаят какво е това. Това може да доведе до инцидентна бременност или до притеснение от тялото им, което остава за цял живот". Така предупреди британският в. "Обзървър" преди три седмици.
По същото време, макар и по друг повод, американските медии отново започнаха да коментират абортите в контекста на предизборната кампания за приближаващия президентски вот. Възгледите на голяма част от американците са в подкрепа на легалния аборт, но с намека, че нещата трябва да са така уредени, че жените да правят този избор с не толкова голяма лекота и готовност, а да се замислят малко. В социологическо проучване на в. "Ню Йорк таймс" и корпорацията Си Би Ес 37% от участниците казват, че абортът трябва да остане на същия разрешителен режим, 39% искат абортът да е възможен при по-строги ограничения, а 22% настояват прекъсването на нежелана бременност изобщо да се забрани.
София. Произволно избраната болница е "Шейново". Миналата година на бял свят там са се появили 2714 бебета, абортите са 2150.
Специалистите твърдят, че по отношение на статистиката България "изостава" с абортите само от Румъния, Албания и няколко републики от бившия Съветски съюз. Освен това напоследък в България има лека тенденция за намаляване броя на абортите и увеличаване на раждаемостта. Въпреки че прирастът на населението остава отрицателен.
Лекарите, които празнуват на Бабинден, често чуват и причините, изтъквани от жените в полза на решението им да прекъснат бременността си. Икономическите проблеми са на първо място, след това идва обяснението, че жената учи или работи и няма възможност да гледа дете. Третата група "извинения" са чисто личните или семейни мотиви.
В чужбина има консултативни кабинети, в които разпитват жените и се мъчат да ги убедят да не правят аборт. Става дума за нещо като психолог към болницата. Всяка жена, решила да прекъсва бременност, минава през този кабинет и обсъжда с подготвени хора конкретните причини за аборт. Освен всичко друго тези кабинети периодично обработват информацията и групират мотивите за аборт във вид, в който да ги предоставят на онези държавни структури, ангажирани с подобряването на средата и решаването на най-често посочваните проблеми.
Между другото, в няколко американски уеб-страници, посветени на "избора", се разказват странни истории. Например за това как жената, сигурна, че иска да прекъсне бременността си, отива в някой "Център по кризисна бременност". Там по правило посрещат дамите с покана да си направят още един, безплатен тест за бременност. Ако домакините кажат, че тестът отнема 30 вместо 3 минути, това вече подсказва, че жените с проблем са попаднали в капана на антиабортна организация. "Жертви" на подобни случки разказват как, докато чакат резултата от теста, са заставени да гледат шоу от диапозитиви или филми, които пропагандират живота и показват кадри от самата манипулация и "убийството" на плода.
Съвсем демонстративна е мисията на операция "Спасете Америка" обаче. Тя противопоставя Библията на това, което активистите на сектата наричат абортна индустрия. Тази група пее и свири по разни градове като поддържа и страница в Интернет и галерията със снимки на "спасени" бебета. С уточняващ надпис: "Всяко едно от тези деца щеше да е жертва на аборт, ако смирени светци не бяха осуетили това пъклено дело."
Някои американски фондации, посветили се на "репродуктивната свобода", предлагат и една донякъде изненадваща алтернатива на аборта - осиновяването.
Българският закон разрешава прекъсване на бременността до дванайсетата седмица. Държавната такса за аборт е 25 лева за безработни, социално слаби, студенти и 40 лева за работещи. Според анализатори в бели престилки това е много ниска цена. "Някои жени използват аборта като контрацептивно средство. При едно разумно повишение на цената не би било така - всяка жена ще предпочете да пие таблетки и да използва друг метод, подходящ за нея индивидуално, отколкото да даде примерно 150 или 200 лева за аборт. Цената също би била някакъв регулатор на броя на абортите", смята д-р Начко Чалманов.
Самият аборт е свързан с някои рискови фактори по време на самата манипулация, а понякога - след усложнения и с по-дълготрайни последствия. Затова абортите "имат пръст" в демографския фактор и отношение към броя на стерилните двойки в България.
Понякога абортът може да бъде съпътстван от инфекции. По-сериозните рискове са перфорация на матка, пробив на матка и стерилитет.
Всеки аборт, направен извън клинична обстановка и след 12-ата седмица от бременността, е криминален. Без доказателства, само по слухове се чува, че все още има някакви апартаменти по кварталите, в които се правят аборти. Каква е причината: по-ниска цена или още по-ниска култура, лекарите не се наемат да изясняват. Просто жените с нежелана бременност трябва да знаят, че манипулацията е сериозна, свързана с рискове и е жизненоважно да се извършва в истинска болница.
В тийнейджърската възраст прекъсването на непланирана бременност е още по-опасно. Това е групата, в която абортите освен чисто медицинско имат и психологическо въздействие, свързано със самата манипулация. Ако пак трябва да прехвърлим мост към Съединените щати - там има сигурно цял рафт книги, свързани с т.нар. следабортен синдром, свързан с депресия, стрес, чувство за вина и срам. "Душата на тези жени е в белези", разкрива една от книгите, наречена "В търсене на духовния и емоционален мир след аборт". Написани са и книги балсами за духа на партньорите на жените, направили аборт.
Обратно на нашите географски ширини. Колкото и да е модерно, MTV-поколението е много неориентирано по отношение на предпазването от бременност. Тук вече има всякакви средства за контрацепция.
Остава само изводът, че практикуването на сигурен секс е единствено сигурният залог. А абортът не е точно медицински проблем - той е манипулация, която се извършва в болнични условия, но преди всичко е въпрос на манталитет, на култура, на грижа за собственото здраве и спокойствие.
Дързост и тишина
Вътрешното министерство нажежи лятото, като откри "Лицето на злото"
Мина РУДОЗЕМСКА
За повечето от нас терорът е филми и новини. Или хевиметъл. В най-мекия вариант - насилието са съседите, които въоръжени с "Хилти" къртят от изгрев слънце и слушат Екстра Нина.
Истинският тероризъм обаче е кръв и зла изобретателност.
България не прави изключение. И на наша територия са изпитани палежите, взривовете, отвличането на хора, автобуси и самолети, анонимни заплахи над длъжностни лица и граждани, на държавни и обществени организации, отравянето на питейна вода.
По света има всякакви музеи, свързани с лошотията - музей на инквизицията, на черната магия, на фашистките издевателства.
"Тази изложба е за наркотиците, "Лицето на злото" е ей там", казва любезна служителка в музея на МВР и продължава да чете криминалния роман в скута си.
Вътрешното министерство отпразнува рождения си ден с експозиция, посветена на тероризма. "... Защото злото разчита на своята наглост и жестокост. На нашия страх. Да го преодолеем и да помогнем! Една прашинка от истината довежда до справедливото възмездие" - това гласи първият надпис на изложбата до Съдебната палата.
Любопитните граждани могат безплатно да разгледат веществени доказателства от различни бомбени атентати, специални апарати, самоделни взривни устройства, апарати, използвани от полицията. Плетените обувки на посетителите на експозицията спират за най-дълго не пред "стенната" история на тероризма в снимки и документи, а пред няколкото тематични витрини. В стъклен куб са затворени например нещата, иззети от група терористи при опит за отвличане на автобус с деца от асамблеята "Знаме на мира": грубо издялкана палка (все едно я е правил Емил от Льонеберя) с разлят надпис КАТ, един нащърбен и един кухненски нож, кестенява перука с прическата на ранния Мик Джагър. И още: жица, излизаща от 3 овъртяни в скоч батерии, фасунга и пистолети. На съседна витрина са веществените доказателства по случая с взрива на плажа "Дружба" във Варна и редицата атентати през 1985 г. от групата на Емин Сабри - парчета от гюм, пакет от цигари "Феникс", будилник "Слава", спирателна жп обувка. До тях е "модерно" самоделно взривно устройство от последните години на демокрация, което се задейства дистанционно.
Циферблат, пружина, парчета от плажна чанта, в която е било скрито взривното устройство на летище "Варна", от същата група са предметите, които напомнят за друг смразяващ кръвта случай.
От кървавия инцидент на жп гара "Пловдив" се пазят парчета от стъклен буркан, изолирбанд, части от часовник.
