По време на първичните избори в САЩ единственият кандидат, който обещаваше въвеждане на единна ставка на данък общ доход, беше богаташът Стив Форбс, който успя да се класира едва четвърти сред претендентите на Републиканската партия. Руското общество в никакъв случай не е по-либерално от американското, но предложението за единна ставка от 13% за всички данъкоплатци беше посрещнато без никакви възражения и мина спокойно на първо четене в Думата. Според правителството промените ще намалят данъчното бреме с 2%, като за отделни физически лица облекчението ще бъде 20%, а надеждата на кабинета е, че по този начин ще се увеличи облагаемата база и сумата на постъпленията.
Друг стимул за излизането на данъкоплатците и техните работодатели от сивата икономика ще трябва да стане новият социален данък, който ще замести четирите налога, осигуряващи финансирането на извънбюджетните социални фондове, отчисленията за които досега бяха 38.5% от заплата и възлизаха на 350-400 млрд. рубли годишно. Социалният данък ще се начислява по регресивна скала - от 35.6% за тези, които получават под 100 000 рубли годишно (3600 долара), до 2% за спечелилите над 600 000. Профсъюзите положиха сериозни усилия да блокират приемането на данъка, защото сега те разпределят част от социалните фондове, и дори първоначално успяха да разколебаят някои от прокремълски настроените депутати. След допълнителни консултации социалният данък мина на първо четене, но беше отхвърлено правителственото предложение Пенсионният фонд да се включи към него не от 1.01.2001 г., а две години по-късно. Шефът на Пенсионния фонд Михаил Зурабов минава за човек на олигарсите в Кремъл и затова поправката беше оценена като загуба за президентството.
За облекчаване на живота на бизнесмените ще бъдат премахнати два данъка от оборота, което ще спести до 200 млрд. рубли годишно на фирмите. Според някои медии се мисли за отмяна или поне за намаляване на ДДС, но този въпрос по-скоро ще остане за есенната сесия на парламента.
Очертаващата се огромна дупка в държавната хазна би трябвало да бъде запълнена с помощта на съзнателността на руснаците, които ще започнат да плащат повече данъци - блян според бившия министър на данъците Георгий Боос, който очаква предприемачите и представителите на свободните професии да изчакат няколко години, преди да се решат да повярват на кабинета. Бившите колеги на Боос в Министерския съвет явно също не са идеалисти и обмислят как да покрият липсващите приходи. Ще бъдат отменени съществуващите данъчни привилегии на военните и представителите на съдебната система, ще бъдат увеличени данъкът върху недвижимото имущество и акцизите на тютюневите изделия (два пъти), алкохола (три пъти) и високооктановия бензин (шест пъти). Правителствените експерти смятат, че ефектът върху цените от вдигането на акцизите ще бъде ограничен, като цената на бензина трябва се увеличи с 26-28%, но това няма да се отрази на общото ниво на цените, защото камионите, с които се транспортират повечето стоки и суровини, вървят с дизел. Допълнително от 1 август се увеличава износното мито на петрола - от 20 евро на 27 за тон, а ако цената на барел надхвърли 29 долара, експортьорите ще дават на държавата по 34 евро.
На 28 юни на специално правителствено заседание беше представена дългоочакваната програма за развитието на Русия до 2010 г., провъзгласена от главния й създател и идеолог, министъра на икономическото развитие и търговията Герман Греф, за "нов обществен договор". Заедно със стратегическия план бяха представени два документа, в които са формулирани задачите до края на следващата година и мерките за тяхното изпълнение, някои от които вече са предвидени в проектобюджета. Премиерът Михаил Касянов, който в неофициални разговори се беше изказал негативно за програмата, заяви, че всички членове на правителството са съмишленици, а Греф се похвали, че при обсъждането никой от присъстващите, дори депутатите, не е бил против.
Основните задачи на кабинета до края на 2001 г. са 15 и са свързани предимно със социалната област - създаване на единен образователен стандарт, гарантиране на безплатно здравеопазване, увеличаване на разходите за култура, преход към развитието на масовия спорт, предоставяне само на адресни социални помощи, увеличаване на реалните пенсии, въвеждане на специални жилищни компенсации за нуждаещите се семейства, намаляване на държавната намеса в бизнеса, гарантиран отказ от национализация, намаляване на данъците и техния брой, надзор над големите банки и застрахователните компании, повишаване ефективността на управление на държавната собственост, засилване на контрола над използването на бюджетни средства, членство в Световната търговска организация.
Програмата за развитие предвижда икономически растеж от 5% и увеличаване на брутния вътрешен продукт с 250% към 2010 г., въпреки че според Греф потенциалът на Русия не изключва растеж от 6-10% годишно. Тази прогноза изглежда прекалено оптимистична, след като промишленото производство през април намаля със 7.9% в сравнение с март и не е изключено тенденцията да се запази, защото сравнението вече няма да бъде с първите месеци след кризата през 1998 г., а с по-благополучния период, в който рязко се увеличиха цените на петрола, а националното производство се увеличи, за да запълни мястото, освободено от рязко поскъпналия внос.
По-добрите условия за бизнес според авторите през следващите десет години ще доведат до намаляване на изтичането на капитал, което ще увеличи вътрешните инвестиции с една трета, а потребителското търсене ще нарасне с 80%. Що се касае до размера на БВП, има сериозни разминавания между прогнозата за следващата година в програмата - 229 млрд. долара, и в бюджета - 212.5 млрд, което трябва да напомни, че пътят към ада е постлан с добри намерения, а официалните икономически програми, написани в Русия през последните 15 години, радват единствено пунктовете за вторични суровини, но не и руснаците.
Япония - тъжен финал на ХХ век
Кирил Кирилов
На 26 юни Либералдемократическата партия остана на власт, спечелвайки твърде неубедително парламентарните избори в Япония. Партията загуби 64 от парламентарните си места в Диета - долната камара на парламента, докато опозиционната Демократическа партия добави 32 мандата, показвайки растящото разочарование на избирателите от една уморена политическа система, в която либералдемократите владеят управлението още от началото на 50-те години. Ако към това прибавим и непрекъснатите гафове на министър-председателя Йоширо Мори, остава и съмнението колко дълго той ще може да се задържи като лидер на управляващата партия и съответно като премиер. Най-тъжното обаче за Япония и региона като цяло е, че на последните японски избори през този век нито един политик не можа да предложи смислена програма и идеи за една просперираща Япония през ХХI век.
Парадоксалното е, че всъщност либералдемократите спечелиха, при положение че според социологическите проучвания 70 процента от японците не очакват нищо или почти нищо от управлението на Мори. Нещо повече, според изследване на един от най-влиятелните японски вестници "Йомиури Шимбун" 65 процента от японците смятат, че Мори няма да може да се задържи в премиерското кресло. Още по-парадоксалното обаче е, че 60 процента смятат, че "Миншуто" (Демократическата партия) няма да може да вземе властта в обозримо бъдеще. За какво гласуваха тогава японците - за по-малкото зло, за традицията или по-добрата политическа програма. Отговорът е - за нито едно от тези неща.
На практика в тези избори Япония гласува против, а не за. От една страна, управляващите загубиха значителен брой гласове - тоест стана ясно, че избирателите нямат голямо доверие в тяхната програма, а от друга, опозицията добави гласове, но недостатъчно, за да спечели мнозинство в парламента, което означава, че японците не вярват и в техните управленски способности. Всъщност изборите бяха спечелени от една коалиция (Либералдемократическата партия, партията "Нова Комейто" и партията "Хошуто"), която бе създадена единствено за да осигури повече гласове за управляващите, а не с идеята да роди свежи политически и икономически решения за страната, която вече повече от десет години продължава да затъва в блатото на рецесията.
Сега от решаващо значение за това каква ще е бъдещата политика на кабинета Мори ще са акцентите в новия бюджет на страната и това дали Националната банка на Япония ще изостави досегашната си политика на нулеви лихвени равнища. Очаква се новият бюджет на страната да включва допълнителни публични разходи - абсурдна ситуация, при положение че дългосрочният дълг на централното правителство и общините вече надхвърли 645 трилиона йени, което е 1.3 пъти повече от брутния вътрешен продукт на Япония.
Освен това Япония се нуждае от бърза реформа в данъчната сфера и в областта на социалното осигуряване, за да може да посрещне нуждите на една страна, в която броят на пенсионерите стремително расте. Според изчисления на японското здравно министерство към 2010 г. страната ще се нуждае от допълнителни 55 трилиона йени, за да може да изплаща пенсиите и да издържа здравеопазването. От друга страна, правителството се отказа от вдигането на данъците, а засега и данъчната реформа не може да се похвали с някакво развитие, така че съвсем не е ясно откъде ще дойдат тези допълнителни средства. Показателно е, че само три дни след изборите агенцията за кредитни рейтинги Fitch смъкна рейтинга на дългосрочния дълг на Япония, деноминиран в местна валута от ААА на АА+, отразявайки лошото състояние на японските публични финанси.
В крайна сметка изборите в Япония бяха тъжен политически финал на едно столетие, през което страната от кастова феодална държава се превърна във втората икономическа сила в света, след което стремително тръгна надолу по спиралата на икономическата рецесия. А Йоширо Мори може да се превърне в човека, който ще положи надгробния камък на една златна за Япония епоха.
Китайският бумеранг
The Boston Globe
По време на посещението си в Пекин през миналата седмица държавният секретар Мадлин Олбрайт и нейните китайски партньори заявиха, че американо-китайските отношения най-накрая са започнали да се възстановяват, след като бяха изпаднали в стадий на дълбоко замръзване след неволната американска бомбардировка на китайското посолство в Белград.
Това, на което официалните представители не наблегнаха, беше основният източник на разногласие - продължаващата политика на Китай за предаването на ракетни технологии и компоненти на Пакистан и Иран. Въпросът е много сериозен и заплашва отношенията не само между САЩ и Китай, но също така геополитическата стабилност в голяма част от света. Парадоксално, продължаващата продажба на китайски ракети на Иран и Пакистан почти сигурно ще има бумерангов ефект срещу Китай.
Колкото повече Индия се чувства задължена да участва в надпреварата във въоръжаването с ядрени ракети с Пакистан, толкова повече пари ще трябва да отделя Китай за модернизация и увеличаване на ядрения си арсенал. Нещо повече, неразумните доставки на Пекин на системи за насочване за иранските ракети и китайската помощ в изпитанията на ракетите само усилват страховете на американските специалисти по отбраната, които обмислят необходимостта от създаването на национална система за противоракетна отбрана.
Ако един ден стане технологически възможно, американският противоракетен щит напълно ще обезсмисли скромния китайски арсенал от две дузини междуконтинентални балистически ракети. Също така САЩ ще може да защити Тайван от ракетите, които Китай е натрупал от другата страна на Тайванския пролив.
Опитите да се наложат санкции срещу китайски компании и правителството като средство за спиране на разпространението на ядрените технологии не е правилното решение - поне засега. Китайските лидери по-вероятно ще отговорят на доводи и заплахи, които засягат китайската национална сигурност. Те не искат Тайван да има модерни оръжия, не желаят Индия, техният регионален съперник, да получи качествено преимущество във военните технологии и със сигурност не искат да видят как Япония се превръща отново във военен гигант, още по-малко в ядрена държава.
Американските представители пътуват до Пекин, за да представят американската позиция към китайския износ на ракетни технологии и компоненти за Иран и Пакистан. За момента това е правилният начин да бъдат разубедени китайските лидери. Те трябва да бъдат накарани да разберат, че безопасността, която заплашват, е тяхната собствена.
Бъдеще за Европа
Жак Ширак призова за по-бърза интеграция сред част от страните в ЕС
Георги Катанов
През 80-те години германски политик заяви, че всеки негов колега, който има някаква визия, би трябвало да отиде на очен лекар. Ако днешните европейски лидери се бяха вслушали в съвета му, през последните седмици някои от тях трябваше да се прегледат, след като напоследък се появиха нови идеи за бъдещето на Европейския съюз. Френският президент Жак Ширак частично подкрепи германския външен министър Йошка Фишер, който като частно лице призова за създаването на федерална Европа със свой основен закон и президент, идея, огласена по-рано от предшественика на Ширак - Валери Жискар д'Естен.
В навечерието на посещението си в Германия френският държавен глава заяви, че до две години може да бъде приета първата конституция на ЕС, която ще определи точните правомощия на наднационалните органи и страните членки, както и целите на съюза. В речта си пред Бундестага в началото на седмицата Ширак наблегна на идеята за интеграция на няколко скорости, обявявайки, че водеща група от държави начело с Франция и Германия трябва да задълбочи сътрудничеството, дори ако при това им се наложи да излязат извън институционалните и законовите рамки на ЕС. Според него трябва да бъде създаден малък секретариат, който да координира сътрудничеството във външната политика, икономиката, отбраната и борбата с престъпността.
Това беше първото официално посещение на френски държавен глава в Германия след 1987 г. и то подчерта сближаването между Берлин и Париж, след като в началото на управлението си канцлерът Герхард Шрьодер залагаше повече на връзките с Лондон. Нежеланието на Великобритания да се присъедини към еврото и колебливата позиция на лейбъристкото правителство отдалечиха Лондон от дебата за бъдещето на ЕС и принудиха Шрьодер да търси сериозен партньор за реформите на континента. Като знак на добра воля Ширак обяви, че Германия трябва да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН заедно с Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция.
Изявленията на френския държавен глава бяха посрещнати с недоволство във Великобритания, където бяха приети като признание за (само)изолацията на Мъгливия Албион и ограниченото му влияние при решаването на важни въпроси, особено на свързаните с еврото и икономическата политика. Френският премиер Лионел Жоспен, който се надява да бъде основният конкурент на Ширак на президентските избори след две години, също не остана възхитен от изявите на държавния си глава, защото официалната му позиция е за по-скромна програма по времето на започващото на 1 юли френско президентство на ЕС, която по-лесно ще бъде изпълнена. Основната цел е реформа на институциите на ЕС, за да бъдат в състояние да поемат вълната от нови членове, която се очаква през следващото десетилетие. В конфиденциален меморандум комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген настоя да бъдат определени конкретни дати за приемането на нови членове, а при последното си посещение в Прага заяви, че за 10 от 12-те страни, с които се водят преговори, денят хикс може да дойде през 2005 г. Извън групата остават единствено България и Румъния.
Реформата на ЕС трябва да приключи на заключителната среща на междуправителствената конференция в Ница през декември, на която трябва да бъде постигнат компромис за броя на еврокомисарите, по-широкото използване на гласуването с квалифицирано мнозинство и разпределянето на гласовете между страните членки. Представители на германските провинции обаче призоваха за провеждането на втора междуправителствена конференция в близко бъдеще, която трябва да защити правата на регионите и да попречи на създаването на европейска супердържава.
Председателят на Европейската комисия Романо Проди реагира доста по-спокойно на изказването на Ширак, в което той не вижда заплаха за ролята на изпълнителния орган на ЕС. Бившият италиански премиер приветства подкрепата на френския лидер за някои от идеите за реформиране на съюза, предложени от тримата "мъдреци" - бившия германски президент Рихард фон Вайцзекер, бившия белгийски премиер Жан-Люк Деан и бившия председател на British Petroleum лорд Саймън. "Точно това исках, когато помолих тримата "мъдреци" да дадат своето мнение за реформата на ЕС. Доволен съм, че техните изводи са отразени в становището на страните членки", заяви Проди.
Стартира втора програма за регионално развитие
Програма за индустриално развитие на община Перник беше приета през изминалата седмица. Това е втората от шестте регионални програми, които Министерството на икономиката разработва в подкрепа на районите с трайни икономически, социални и демографски проблеми. Пернишката програма включва 26 проекта на обща стойност 12.4 млн. лева, като в резултат трябва да бъдат разкрити 1032 постоянни работни места. Проектите ще бъдат финансирани по линия на предприсъединителните фондове на Европейския съюз, чрез банкови кредити или посредством международни програми, които предоставят безвъзмездна финансова и техническа помощ.
Първата програма от серията беше приета в края на март и вече действа в чипровския регион. За два от заложените в нея проекти е осигурено и финансиране, като в момента се очаква реалното отпускане на средствата. Общата стойност на включените в програмата 20 проекта е 14 млн. лева, като при изпълнението й се очаква да бъдат открити между 500 и 700 работни места. Всички проекти са предоставени на Агенцията за чуждестранни инвестиции за търсене на инвеститори. От Mинистерство на икономиката отбелязаха, че макар да не са постигнати всички желани резултати, програмата е добра и вече има раздвижване по нея. В момента подобни програми се разработват и за Лом, Карлово, Стара Загора и Смолян, като ломската програма е почти готова.
Кабинетът въвежда такса за ползване на водата
От 1 януари 2001 г. се въвежда такса за ползване на водата, реши кабинетът в четвъртък. Таксите са диференцирани и влизат в специална тарифа, която ще бъде обнародвана в Държавен вестник. За кубик питейна вода, използвана за битови нужди, ще се плащат 2 стотинки. Така за четиричленно семейство, което обикновено използва по 10 кубика вода месечно, таксата ще е общо 20 стотинки, обясни зам.-министърът на околната среда Нено Димов. Парите ще се събират от ВиК и ще се плащат върху сметките за студена вода, които домакинствата получават. С тези сметки гражданите на практика плащат разходите, направени, за да им се достави водата, а с новата такса те ще платят за ползването й.
Таксите са еднакви за водата в цялата страна. Така месечните сметки на хората от различните градове ще се увеличат с различен процент.
Промишлените потребители ще плащат по 4 стотинки на кубик използвана питейна вода, по 2 стотинки на кубик вода второ качество и по 1.2 стотинки, ако ползват вода трето качество, пише в тарифата. Основната ни цел е да стимулираме предприятията да не работят с питейна вода, добави зам.-министър Димов. Водноелектрическите централи ще плащат по специална формула, в която най-голямо влияние оказва коефициентът, отразяващ за колко метра водата е била отнета от речното корито.
От въвеждането на новата такса годишно се очаква да бъдат събирани по 40 млн. лв. Парите ще отиват в Националния фонд за опазване на околната среда и ще се използват само за подобряване на състоянието на водните ресурси.
Китай удвои кредит от 10 млн. долара за България
Възможностите за стимулиране на търговско-икономическите отношения между България и Китай са били сред основните теми на разговорите на премиера Иван Костов и председателя на Държавния съвет на Китай Чжу Жунцзи. През изминалата седмица китайският премиер и съпътстващата го делегация посетиха страната ни, която е първата спирка от европейската им обиколка.
Българският премиер оцени посещението на своя китайски колега като сериозно признание за повишения международен авторитет на страната ни, която е посещавана от водещите политически лидери на съвременния свят. Иван Костов отбеляза, че правната основа на двустранното сътрудничество е добре изградена, но стимулирането на търговските отношения изисква големи усилия. От своя страна Чжу Жунцзи обясни, че изборът му България да е първата страна, която посещава по време на обиколката си в Европа, не се дължи само на традиционните връзки между двете страни. "България е важен партньор на Китай в Югоизточна Европа, на когото може да се разчита", допълни китайският премиер. Той даде висока оценка на ролята на държавата ни като стабилизиращ фактор на Балканите и в света и изрази подкрепата си за участието на страната в евроинтеграцията. Особена благодарност бе изразена за позицията на България за единен Китай и за това, че страната ни не установява официални контакти с Тайван.
По време на разговорите между двамата премиери е била обсъдена възможността за производство у нас на заместваща вноса битова техника и домакински електроуреди с помощта на Китай, както и увеличаване на износа на наши стоки и по-специално на дървен материал. Едно от конкретните предложения на китайската страна е у нас да се сглобяват китайски телевизори за вътрешния пазар и за износ в Европа.
Иван Костов съобщи още, че китайското правителство е взело решение да удвои кредита от десет милиона долара в подкрепа на платежния баланс на България, договорен при посещението на министъра на външните работи Надежда Михайлова в Китай миналата година.
Китайският премиер Чжу Жунцзи имаше срещи и с президента Петър Стоянов, с председателя на парламента Йордан Соколов, както и със столичния кмет Стефан Софиянски. По време на посещението на китайската делегация у нас между двете страни бяха подписани споразумения за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука, околната среда, транспорта, меморандум за сътрудничество в пазара на труда и социалната политика и програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието от 2001 до 2003 г. НСИ обяви 4.8% растеж за първото тримесечие
Бизнесът очаква влошаване на стопанската конюнктура
Икономическият растеж за първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на 1999 г. е 4.8%, сочат данните на Националния статистически институт. Според изнесената информация брутният вътрешен продукт за периода е достигнал 5.19 млрд. лева, като на глава от населението се падат по 632 лева. Тодор Тодоров, началник отдел "Национални сметки" в Националния статистически институт, обяснява това увеличение с миналогодишните затруднения, причинени от кризата в Косово. Интересен е големият растеж на инвестициите - те нарастват с 18% спрямо същия период на 1999 г. При услугите и индустрията, на които се падат съответно по 49.4% и 28.7% от БВП, се отчита осезаем растеж. За услугите той е 7 на сто, а за промишлеността - 6.2%. Това нарастване до известна степен се компенсира със спада в селското стопанство: аграрният сектор, който дава близо 8% от БВП, е свил реалната си продукция с над 10%.
Според данните на Националния статистически институт брутната добавена стойност представлява 85% от БВП, като през първото тримесечие тя реално се е увеличила с 4.9% спрямо същия период през 1999 г. От нея 62% се формират в частния сектор, а останалите 38% - в обществения. Впечатляващ е растежът, който са постигнали частните предприятия: реалното увеличение в тяхната продукция е 12.8%. Според експертите обаче това се дължи не на повишена ефективност, а по-скоро на приватизацията на Нефтохим, който премина от обществения в частния сектор. Това обяснява и реалния спад в обществения сектор - спрямо първото тримесечие на 1999 г. намалението в продукцията на държавните предприятия е 6.2%.
Намаляването на задължителните резерви ще стимулира икономиката
С промяната ще бъдат освободени около 170 млн. лева на банките
Боян КОЛЕВ
От 1 юли минималните задължителни резерви (МЗР), които търговските банки поддържат при БНБ, се намаляват от 11% на 8% от депозитната база. Депозитната база представлява всички привлечени депозити в левове и валута без тези на други банки. Настоящото намаляване на МЗР е част от споразумението с МВФ. Минималните задължителни резерви са един от инструментите на паричната политика. В условията на нормално действаща централна банка това е "тежката артилерия", която се използва при провеждането на дискреционна (целенасочена) парична политика, а търсеният ефект от промяната им е по-скоро индикативен, за да се подскаже на банките какви цели си поставя ЦБ, а не да въздейства чрез промяна ликвидността на системата. След въвеждането на валутния борд МЗР останаха един от последните инструменти, с които БНБ може да провежда парична политика. В този смисъл намаляването на МЗР цели не решаване на някакви проблеми с ликвидността на банковата система, а увеличаване на кредитната експозиция на банките към реалния сектор.
Преди да бъде взето окончателното решение за намаляване на МЗР, бяха обсъждани различни варианти за това колко да бъде намалението. Ако се направи съпоставка, се вижда, че в по-напредналите с икономическите реформи страни, което предполага и наличието на по-развита и по-стабилна банкова система, нормата на задължителните резерви е по-ниска. Единственото изключение е Хърватия, поради големия приток на неидентифицирани капитали в страната. Първоначалното предложение на Асоциацията на търговските банки беше МЗР да бъдат намалени до 7% от депозитната база. В крайна сметка беше взето решение нормата на минималните задължителни резерви да бъде намалена на 8%.
Основните доводи против намаляването на резервите са, че по този начин се ограничават възможностите за противодействие на евентуални банкови кризи и се натрупва потенциал за нарастване дела на лошите кредити в резултат от кредитната експанзия на търговските банки. Все пак надделява мнението, че положителните ефекти от предприемането на подобна стъпка ще бъдат повече.
Безспорно е мнението, че МЗР представляват бреме за банковата система, при това колкото по-голяма е една банка, толкова тежестта е по-голяма. Съществуват различни начини ЦБ да намали тежестта - било то чрез намаляване нормата на МЗР, чрез плащане на лихви или чрез промяна на частта от МЗР, която банките могат да използват при сетълмента.
Първоначално намалението на МЗР се разглеждаше и като превантивна мярка срещу изтеглянето на ликвидност от банковата система във връзка със старта на единната сметка, която ще консолидира средствата на бюджетните разпоредители. "Трежъри системата" трябваше да стартира от 1 януари, след това от 1 юли, но засега работи единствено пилотен проект, а стартът на цялата система се отлага за неопределено време.
Намаляването на резервите по принцип би трябвало да окаже влияние върху ликвидността на банките. Приблизително около 170 млн. лева ще бъдат освободени и банките ще могат да ги ползват. Какви ще бъдат
С намаляването на минималните задължителни резерви ще се създадат условия за банките да увеличат лихвите по привлечените средства и/или да намалят лихвите по кредитите. По принцип увеличаването на лихвите по депозитите би трябвало да насърчи спестяванията, а понижаването на лихвите по кредитите да облекчи тези, които искат кредити.
Освен това резервите, които банките поддържат при БНБ, са пари, които не участват в процеса на парична мултипликация. Намаляването на нормата на минималните задължителни резерви би трябвало да доведе до нарастване на паричния мултипликатор и до увеличаване на масата на широките пари. Това нарастване няма да бъде особено чувствително, но все пак ще има благоприятен ефект в посока стимулиране активността на икономическите агенти.
Теоретично влияние от намаляването на нормата на задължителните резерви би трябвало да се почувства и върху паричния пазар и пазара на държавни ценни книжа (ДЦК). В тази връзка може да се очаква намаляване на лихвите на междубанковия пазар, намаляване доходността на ДЦК, а оттук и намаляване на основния лихвен процент, който се определя на база постигнатата средна доходност на аукционите за тримесечни ДЦК.
Всичко това обаче може и да не се случи, ако банките предпочетат да насочат освободения ресурс навън, търсейки по-добри възможности за инвестиции и по-висока доходност, в сравнение с тази, която биха могли да си осигурят в страната.
Намаляването на процента на МЗР не е единствената стъпка, която ще сближи българската практика с тази в страните от Европейския съюз. Възможно е да се приеме диференциране на депозитите и установяване на различен размер на МЗР за отделните видове депозити - по-ниска норма за по-дългосрочните и по-висока за краткосрочните. Плащането на лихви върху резервите на банките също би било стъпка в тази посока. Подобна възможност е предвидена в Наредба 21 на БНБ. Разбира се, тази лихва не би могла да бъде по-висока от средната доходност, която БНБ постига от управлението на активите си. По силата на Закона за БНБ при управлението на активите на банката се цели сигурност, а не доходност, така че банките ще получават по-ниска доходност от тази, която биха постигнали, ако активно управляват ресурса си. Все пак това ще смекчи до известна степен негативните ефекти, резултат от поддържането на минимални задължителни резерви. Всичко това е необходимо, за да се подобри конкурентоспособността на българските банки в сравнение с тези на банките, опериращи в страните от евро-зоната.
Накратко
Булбанк води преговори за продажба на своя дял от 49% от акциите на "Хипоферайнсбанк, България". Надявам се тези преговори да приключат през месец юли, заяви шефът на Булбанк Чавдар Кънчев. Другият акционер в банката е германската Bayerishe Hypo- und Vereinsbank AG, която държи 51%.
Правителството одобри подписания със Световната банка заем в подкрепа на здравната реформа в страната. Заемът, който е в размер на 63 млн. долара (68.9 млн. евро), е с петгодишен гратисен период, като българското правителство се ангажира да осигури допълнително 23.66 млн. долара.
Ръководството на Булбанк е направило постъпки пред Държавния архив за прехвърляне на документацията, свързана с външния дълг на България. Това се налага заради приватизацията на държавната банка. Няма никакви пречки за това и прехвърлянето може да бъде осъществено максимално бързо, заявиха от Булбанк.
Банки за микрокредитиране в 11 развиващи се страни, сред които и България, ще бъдат създадени по инициатива на Международната финансова корпорация и немската компания "Интернационале проект консулт" (ИПК). Двете институции ще осигурят 85 млн. долара за осъществяването на тази инициатива, като от тях 65 млн. долара ще бъдат инвестирани, а останалите 20 милиона ще са под формата на безвъзмездна помощ за стартиране дейността на банките.
Парламентът одобри предложението на правителството за сключване на заемно споразумение със Световната банка. Заемът, който е в подкрепа на образованието, ще бъде в размер до 15.3 млн. лева и ще е за 20 години с петгодишен гратисен период.
През 1999 г. SG Експресбанк е реализирала чиста печалба от 31 хил. лева, които ще бъдат отнесени в резервите на банката, реши годишното общо събрание на акционерите. Балансовото число на SG Експресбанк е 354.2 млн. лева, от които 61.5 млн. - собствен капитал. Капиталовата адекватност е 35.87%, три пъти над необходимия минимум.
Заради евтиното парно ще плащаме високи данъци
Замразяването на цените на тока може да доведе до сериозни загуби за електрокомпанията, смятат експертите на МВФ
Галина Александрова
Цените в енергетиката и намаляването на данъците се оказаха препъникамъкът в преговорите с мисията на Международния валутен фонд. Това се очакваше, тъй като двете неща до голяма степен са свързани. В крайна сметка стана ясно, че социалните упражнения на правителството и този път ще бъдат за сметка на бизнеса, а оттам на (не)работещите и икономиката като цяло.
Позициите на двете страни бяха ясни от самото начало. На националната конференция на СДС през април премиерът Иван Костов обяви, че цените на тока и парното ще бъдат замразени до следващата година. Оттогава правителството прави и невъзможното, за да отстоява тази позиция. Причината е ясна - идват поредните избори. Кабинетът обаче се усети, че няма да е лошо предизборно да събере червени точки и сред представителите на едрия и дребния бизнес и обяви още една програмна цел - стимулиране на предприемачеството чрез намаляване на данъчната тежест.
Ако се приеме този подход, може да се наруши крехкият баланс във финансите на държавата, смята МВФ. Не може да се залагат по-големи бюджетни разходи за субсидиране на топлофикациите, да се създава риск от намаляване на приходите в хазната чрез финансовото обезкръвяване на един от най-големите данъкоплатци - Националната електрическа компания, и в същото време да се намаляват данъчните приходи, смятат експертите от Вашингтон. В крайна сметка фондът преглътна социалните цени на парното, но се запъна за цените на тока и за данъците. До петък след обяд компромисно решение не бе постигнато. Не е изключено това да стане в събота или в понеделник, непосредствено преди заминаването на мисията.
По въпроса кои данъци и с колко точно да бъдат намалени догодина становищата на МВФ и на правителството се разминават съществено. Фондът поискал първоначално да се намалят социалните осигуровки. Правителството пък настоява да се намали размерът на данъка върху печалбата. Финансовият министър Муравей Радев предложил ставката за данъка върху печалбата за всички фирми да се намали на 15%. Сега тя е 25% за фирмите с печалба над 50 хил. лв. и 20% за тези с по-ниска печалба. Отделно всички фирми плащат по 10% данък от печалбата си на общините. В четвъртък стана ясно, че фондът по принцип е склонил да дискутира намаляване на данъка върху печалбата, но не приема той да падне под 20%. Простата аритметика показва нагледно какво изяжда възможността за по-сериозно намаляване на данъка върху печалбата, което наистина да стимулира бизнеса. Около 100 млн. лв. е разликата между постъпленията от данъка върху печалбата при ставка 15% и 20%. Приблизително по 100 млн. лв. годишно ще налива бюджетът в губещите топлофикации като държавна субсидия.
Според стратегията за развитие на топлофикациите, подготвена от експертите на Иван Шиляшки, фиксираната цена на парното трябва да остане замразена до средата на следващата година. След това ще започне да нараства с по 10% на всеки 1 юли от 2001 до 2005 г. за сметка на държавната субсидия, която ще намалява. В стратегията е записано, че субсидирането на топлофикационните дружества трябва да продължи до 2005 г. В същото време се предвижда да се осигурят близо 573 млн. лв. за инвестиционните програми на дружествата от сектора. Основната част от тези пари ще дойдат от кредити с държавна гаранция. Като се има предвид тежкото финансово състояние на топлофикациите, това автоматично води до нарастване на външния дълг. В крайна сметка този документ циментира статуквото, предопределя стотици милиони левове от бюджета да потъват в губещите топлофикационни фирми и по никакъв начин не стимулира търсенето на алтернативни и по-икономични решения за отопление.
Според източник, запознат с хода на преговорите, представителите на МВФ са предложили по-добър проект, който се подкрепя от много наши финансови и енергийни експерти. Той предвижда да се продължи субсидирането само на 7 топлофикации, на 3 от дружествата субсидията да се спре още през тази година, а на останалите 12 - до 1 юли 2001 г. В предложението на фонда ключов въпрос на преструктурирането в сектора е преминаването от централизирано субсидиране на топлофикационните фирми към децентрализирано субсидиране на потребителите. Нормалната практика е бюджетът да подпомага социално слаби домакинства, които не са в състояние да си покриват сметките - в крайна сметка става въпрос за отоплението на 10-12% от населението на страната и няма логика всички останали данъкоплатци да плащат за техния комфорт, включително и на домакинствата с високи доходи. Фондът предложил също субсидията, предвидена за 15-те дружества, да се пренасочи за изграждане на алтернативни системи за отопление. С двегодишната субсидия ще могат да се стартират по-ефективни проекти за локално отопление или за битова газификация.
В крайна сметка фондът отстъпи и прие стратегията на Шиляшки, която веднага след това беше одобрена и от Министерския съвет. В отговор енергийното ведомство пое ангажимент да прекрати субсидирането на три от най-губещите топлофикационни дружества до края на тази година и на още пет до 1 юли 2001 г. Цените на парното остават замразени следващото лято.
Реформата в НЕК
Блатото, наречено Данъчно -процесуален кодекс
Един призрак броди из България - призракът на Андрешко
Милен Козарев, Стефан Корадов
Шест месеца след като ДПК влезе в сила, нещата в приложното му поле са по-зле отпреди него. Реалният му ефект е повече от негативен - оказа се, че навлезем ли в лабиринта на неговите процедури, неумолимо осъзнаваме факта, че ако досега данъчните не успяваха по една или друга причина да съберат вземанията на държавата, вече това няма да успяват да свършат и другите кредитори - за своите вземания. Всъщност с присвояване правото да става присъединен взискател за дължимите й от нечий длъжник публични вземания държавата de facto превръща независимите и изрядни кредитори в жертви, чиито уважени съдебно вземания се присъединяват към нейните несъбрани и най-често спорни вземания, и съдбата им се оставя в ръцете на бездушни, некомпетентни и немотивирани държавни чиновници. Така редовните кредитори трябва да изстрадат, т.е. да заплатят за непрофесионализма и неработенето на държавните институции и служители!
С новите органи, структури и механизми, създадени с ДПК (уж!) за събирането на държавните вземания, се финализират
Според текстовете и замисъла на ДПК (чл.157 и сл.) с голяма степен на сигурност може да ви се случи примерно следното: в рамките на средно три години съдебен процес, след като сте платили на държавата 4-6% държавни такси, на адвокатите си - не по-малко, все пак сте осъдили длъжника си. Получили сте и изпълнителен лист. При съдебното изпълнение сумите, които съдия-изпълнителят събира по ваше искане и след заплащане на нова държавна такса (1%), ще следва да делите отново с държавата. От друга страна, макар че дотук само вие си плащате и данъците, и таксите, ще свършите работата и на данъчните?! И това е по-добрият вариант. Ако обаче длъжникът ви има данъчни задължения, които са повече от 50% от задълженията му към вас, просто ги отпишете! ДПК в такива хипотези предвижда осъществяване на принудителното изпълнение от новосъздадената Агенция за държавни вземания. Тя обаче ще изпълнява тези функции по реда на данъчния, а не на гражданския кодекс. След като тя си свърши работата и ако остане нещо от имуществото на длъжника - очаквайте вашия дял! Кога ли? Нека е ясно, че няма кой да събира тези държавни вземания. Новата агенция вече шест месеца няма териториална структура и обучен персонал. Законодателят е приел, че представителят на третата власт в лицето на съдия-изпълнителя не е достатъчно компетентен или опитен да осъществява събиране на вземанията и затова създава нови органи - на изпълнителната власт. Впрочем и досега имаше такива структури към данъчните служби, които за жалост претърпяха безспорен провал. Той бе и закономерен, тъй като сред служителите в тях преобладаваха бивши данъчни инспектори без елементарни правни знания и ценз. Сега, досещаме се, събирането на вземанията отново ще бъде възложено на такива "безспорни професионалисти" - далеч от образованието и опита на съдия-изпълнителя. Другите кредитори ще (има да) чакат от тези фаворизирани кадри да съберат и техните пари, както Елин-Пелиновия съдия-изпълнител чакаше в блатото да го спаси Андрешко.
Ето че проличава и първата посттоталитарна тенденция -
Държавата вече не осигурява съдебна защита на правата ти, тъй като в заключителната фаза процедурата от съдебна се превръща в административна, т.е. процедура на изпълнителната власт. Там другите лица (освен самата държава) са слаби, с ограничени права и без лостове на въздействие и контрол. Те чакат тя да свърши своята работа и едва след това да получат своето. Това едва ли мотивира някого - да създава предприятие, да открива работни места, да плаща осигуровки и данъци. Сега хипотетично ще конкретизираме: осъдили сте длъжника си (вече знаем как и на каква цена), вземанията на държавата са повече от 50% от вашите и производството се започва от агенцията. Тя, дори и да иска да изпълни дълга си бързо, не може, защото между държавата и длъжника има сключено споразумение за разсрочване на данъчните задължения в рамките, да кажем, на 7-годишен период. Какво следва? Безплодно и безсмислено чакане (в блатото, в закъсалата каруца на Андрешко). Ето я проявата на втората тенденция
Идва големият инвеститор (дай боже повече), купува затънал в дългове държавен завод, разсрочва още с приватизационната сделка (кой казва, че е невъзможно) задълженията му и получава нечуван имунитет от кредитори. И всичко това - с активната подкрепа и участие на българската държава в лицето на правната и бюджетната комисия в парламента като идеолози, и Министерството на финансите като (съдия-) изпълнител. Оттук нататък инвеститорът е свободен да избира: дали да източва предприятието, или да го развива.
Кой казва, че в България няма добри условия за инвеститорите?
Третата тенденция е по-скоро очакван и закономерен резултат от първите две: поради това, че агенцията не може, не иска, не знае или дявол знае по каква причина не събира своите вземания (и твоите, и нечии други), тези вземания поради относително високата си лихвеност се увеличават и не дават възможност на длъжника да излезе от влошаващото се състояние
Между другото, ако поради неизпълнената сделка на длъжника той със сигурност се превръща в длъжник на държавата и естествено сам става обект на принудително изпълнение. Тоест пак фалит... Невероятен кръг от лица и претенции, финансов роман с неочаквани обрати и нежелани сблъсъци, вихрушка, в която всички се оказват фалирали длъжници с единствен кредитор - държавата. Ако някой не вярва, че това е възможно, то е защото яде евтини сандвичи в недостъпни бюфети, а в ежедневието и действителността се завръща само преди изборите (си).
Лек, разбира се, има. Най-лесният начин е, след като осъдиш длъжника си, да отидеш на преговори с него, да го помолиш, да му се извиниш (че си имал наглостта да си поискаш парите) и той да ти плати дължимото - извънсъдебно, неусетно за данъчните. Това най-често става срещу съществено сконтиране, при което договарянето започва или свършва на около 50% от сумата. Все пак това е по-малкото зло. Най-прекарана обаче пак е държавата. "Полуудовлетвореният" кредитор ще отчете сконтото (както е казал Остап Бендер) в сметка "Печалби и загуби", но в тази й част, в която изобщо не става дума за печалби. Държавата не само пак няма да събере своите вземания, но няма да получи и данък върху печалбата.
Още римляните (след тях - нищо ново!) са измислили законотворческата фигура abrogatio juris (освобождаване на закона). Правиш закон и почваш да си го оглеждаш, анализираш, събираш мнения на специалисти, които ще го прилагат, гледаш съседите. Ако нещо не бива - поправяш го, докато още е при теб. Когато след разумно достатъчно време прецениш, че творението си го бива, развързваш го и го пускаш свободно, за да ти носи плодове. При качествата на мнозинството народни представители в парламента обаче такива практики са немислими... Най-вероятно този т.нар. кодекс не е правен с лоши мисли, а просто от неспособни люде. Отчайващо е обаче, че ДПК издържа и проверка за конституционосъобразност. И все пак нека е ясно: ДПК може да не нарушава конституцията, но това не го прави умен, логичен, необходим и полезен закон. Той е толкова непригоден, толкова обиден и ненавременен нормативен акт, че несъвършенствата му скоро може да принудят държавните ни мъже да правят вместо "български Великден" "българска Задушница" за родното предприемачество.
Оптимизирането на данъчната среда - защо трябва и защо може
Нови обещания от стари шефове
Стоян Кушлев, досегашен зам.-председател на Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ), Хараламби Анчев, председател на надзора на Българската холдингова компания и бивш министър на правосъдието, и Васил Паница (племенник на Димитър Паница), зам.-председател на общинския съвет в Пловдив от СДС, ще се конкурират за шефското кресло на ловния съюз. Гласуването за ново ръководство на СЛРБ е основна точка в дневния ред на конгреса на организацията на 30 юни - 1 юли.
Изборът на председател на съюзния съвет на организацията ще бъде до голяма степен определящ за развитието на ловния бизнес. Факт е, че сегашното ръководство, което организира конгреса и разполага с механизми за влияние в организацията, има сериозни шансове да запази позициите си чрез избора на Стоян Кушлев. Досегашният председател на съюзния съвет Нино Нинов няма право да се кандидатира, защото е бил на този пост два мандата. Според неофициална информация от делегати на конгреса обаче е възможно да се направи предложение сегашното ръководство да запази поста си до приемането на новия закон за лова. Той се обсъждаше като проект почти две години, а в момента е между първо и второ четене в парламента.
Основното предизборно обещание на Нинов и Кушлев е, че наесен СЛРБ ще стане член на Aсоциацията на ловните организации в Европейския съюз. По думите на Кушлев резултатът ще е финансова помощ по програмите ФАР и САПАРД за стопанисване на някои видове дивеч, както и бъдеща възможност за българските ловци да се движат свободно на територията на евросъюза. Факт е обаче, че изпълнението на тези идеи не е по силите на европейската ловна асоциация. Първото зависи от властите в Брюксел, които разпределят финансирането по предприсъединителните програми, а второто - от вдигането на визовия режим.
Неприятното е, че подготвяното оставане на старите лица в ръководството на СЛРБ може да се окаже проблем за развиването на лова като прозрачна стопанска дейност с определени правила. Досега СЛРБ се стремеше да запази статуквото, при което налага правилата кой и как да ловува. Това с нищо не допринесе ловът и риболовът да станат печеливш бизнес, а създаде условия за корупция и злоупотреби. Разбиването на монопола на съюза по принцип е предвидено в новия закон, макар че в сегашния вариант на проекта има множество неясноти по конкретните механизми и нови структури. СЛРБ беше основният противник на проекта с аргумента, че той въвежда тотален контрол на държавата и позволява стопанисване на ловни полета не от ловци, а от юридически лица, които могат да действат за свои частни интереси, а не за опазване на ресурсите.
В момента постъпленията от лов са почти символични. По думите на Иван Петков, главен секретар на съюза, годишните приходи на организацията (на всички нива) са около седем млн. лева - наполовина от членски внос, наполовина приходи от стопанска дейност (ловно-рибарски магазини, продажби на трофеи и пр). В същото време е публична тайна, че придобиването на ловен билет често няма нищо общо с официалната процедура, както и че бракониерството процъфтява, защото и лесничеи, и представители на ловно-рибарския съюз са склонни към избирателно затваряне на очите.
Официално всичко е чисто - по думите на Стоян Кушлев на конгреса в точката за одобряване на отчет на контролно-ревизионната комисия не се очаква да има "основни бележки по управлението на финансовите средства". Главният секретар Иван Петков твърди, че никога не е имало ревизионни актове за финансите нито на централно ниво в съюза, нито за някоя от структурите. Източник от ловното дружество "София - юг" обаче съобщи, че то е било проверявано миналата година. Ревизията е завършила с акт, който е констатирал злоупотреби в дружеството на стойност 70 хил. лева. Ръководството на СЛРБ обаче не е завършило процедурата и не е издало акт за нанесени щети.
Митнически измами замениха контрабандата на горива
МВР обяви, че започва спешна проверка на вноса на дизел и бензини
Галина Александрова, Йово Николов
Миналата неделя вътрешният министър Емануил Йорданов обяви, че Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) разследва контрабандата на горива. Към групата на НСБОП вероятно ще бъдат включени и хора от други ведомства. По същия начин миналата година се работеше по каналите за контрабанда на спирт. Тогава премиерът Иван Костов награди служители на НСБОП, митниците и данъчни за добре свършена работа. От разследването на контрабандата на спирт обаче не се стигна до нито едно дело в съда.
Първият сигнал за нередности с горивата дойде от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Той обяви, че продажбите на горива са се увеличили, а в същото време приходите във фонд "Републиканска пътна мрежа" са намалели с 25%, и заяви, че е наредил ревизия на "ЛУКойл Нефтохим". След това се оказа, че министър Чачев нещо се е объркал, тъй като според закона не рафинерията, а дистрибуторите и вносителите плащат пътната и екологичната такса. По този повод обаче шефът на "ЛУКойл България" Валентин Златев заяви в интервю, че 40 процента от горивата се внасят нелегално и за тях не се плаща акциз. Преди две седмици Златев съобщи това и на среща с вицепремиера Петър Жотев и настоя да се спре нелегалният внос. Тогава Жотев обеща, че ще направи проверка.
Над десет са фирмите, които основно внасят горива у нас. Лидер сред тях безспорно е "Нафтекс", която е внесла през първите пет месеца на годината около 31 000 тона безоловен бензин, 1550 тона обикновен бензин и 5400 тона керосин. Други вносители на горива с основен дял при вноса са "Литекс комерс", "Интеройл", "ГМТ груп", "ВГД комерс", "Инса", "Даксойл", "Нико ойл", "Юлис 96" и "Северно сияние". Засега няма данни някоя от тях да е заподозряна конкретно в нарушения при вноса на гориво.
Източници от НСБОП твърдят, че масовата контрабанда на горива, каквато я имаше през периода 1993-1998 г., вече се използва все по-рядко. За сметка на това фирмите се пробват, при това успешно, в митническите измами. Два са предпочитаните начина за далавери с горивата. Най-разпространеният е внесеният дизел да се регистрира като газьол. По този начин фирмата вносител спестява акциза, тъй като на газьола не се начислява косвеният данък. Така се ощетява бюджетът, а горивата се продават у нас на дъмпингови цени. Осведомени източници твърдят, че от 27 вноса на промишлен газьол 14 не отговарят на стандарта, което е малко повече от половината. Най-често при вноса газьолът отговаря на показателите на дизелово гориво. Разликата между стандартите на двете горива е много малка, което умело се използвало от фирмите вносители. Нарушенията се правят от различни фирми, като един път те са изрядни, а следващия път пробват измамата. Вероятно някои от пратките се промъкват. Оказва се, че в България от началото на годината до края на май са внесени 20 026 796 кг газьол. Срещу него са внесени 14 133 889 кг дизелово гориво. Докато при бензините и дизеловото гориво безспорен лидер като вносител е "Нафтекс", то при газьола играят различни фирми. Предполага се, че те зареждат по-малките вериги от бензиностанции.
При другия трик от Нефтохим се купуват горива за износ, но в действителност се продават на вътрешния пазар. И при двата начина се ощетява бюджетът, а горивата се продават у нас на дъмпингови цени и нанасят загуби на дистрибуторите, които коректно плащат задълженията към бюджета. Нарушителите обаче си осигуряват големи печалби, "спестявайки" плащанията към държавата.
За 10 000 т бензин А 91 например се внасят по 300 лв. на тон акциз, тоест общо 3 млн. лв. Освен това се начисляват по 37 лв. на тон екотакса (общо 370 хил. лв.), по 180 лв. на тон пътна такса (общо 1.8 млн. лв.) и ДДС - около 250 лв. на тон (общо 2.5 млн. лв.). Ако не се платят акцизът и таксите, резултатът е 7.670 млн. лв. "спестени" пари. В момента този бензин струва в бензиностанциите 1800 лв. на тон (1.38 лв. за литър). В тази цена 767 лв. на тон са акциз, пътна и екотакса и ДДС.
Печалбата на дистрибутора на Нефтохим, ако плати всички дължими на държавата данъци и такси, е 1.8% за бензините и 1.7% за дизела. Печалбата на вносителя, който не ги плаща, е 37.8% за бензин А 91, 36.5% за А 95 и 35.4% за дизела, смятат хора от нефтения бранш.
Според пресаташето на ГУ "Митници" Иван Кутевски контролът на вноса на горива е затегнат. До края на май 83.4 % от внесения газьол е бил проверен от Централната химическа лаборатория по качествени показатели. През юни проверката на вноса е достигнала до 95%. Засиленият контрол е по най-високо нареждане, след като стана ясно, че постъпленията във фонд "Републиканска пътна мрежа" са намалели в сравнение с миналата година, а потреблението на горива се е увеличило. Това породи съмнения, че в страната се вкарват контрабандно горива.
Основният внос на течни горива идва от Румъния и се транспортира с автомобилни цистерни. От началото на годината досега са били внесени само 208 цистерни с вагони, показва справка от БДЖ. Това прави малко над 12 000 тона гориво. В същото време общото внесено количество различни видове горива до края на май е близо 73 000 тона.
Безспорно едно от местата, откъдето изтичат митни сборове за бюджета, е прословутата бензиностанция на Фуат Гювен в свиленградската безмитна зона. Бензиностанцията, за която имаше няколко питания в парламента, продължава да си работи с пълна сила. Според експерти бензиностанцията на Гювен продава дневно по 150-200 тона дизелово гориво. Това прави около 12 000 тона месечно. Турчинът поддържа близо една трета по-ниски цени от другите бензиностанции в района, тъй като горивото, което той продава, не се облага с акцизи и митнически сборове. Ако останалите бензиностанции продават дизеловото гориво по 1 лев, при Гюнер то е едва 69 стотинки. Така всички тирове, които минават през Свиленград, се нареждат на опашка на бензиностанцията в свободната безмитна зона независимо дали излизат от България, или влизат. Няма логика обаче тировете, които влизат от Турция, пресичат цяла България и отиват към Европа да не плащат пътни такси, след като основните разбивачи на пътищата през старопланинските проходи са именно те.
Вместо да разреши проблема с тази узаконена контрабанда, министърът на финансите Муравей Радев изпраща през миналата година разяснително писмо под №91 00 00 27 до началниците на районни митници и данъчни управления, в което разпорежда да не се събират митни сборове от зареждащите от свободните безмитни зони камиони от международните превози.
Горивата винаги са били обект на контрабанден внос. През различните години това е ставало по най-разнообразни начини. Печалбите от това са големи и на редичката от "играчи" от този нерегламентиран внос са навързани прекалено много хора. Едва ли е много трудно да се разберат кои точно са нарушителите, въпросът както обикновено е дали има достатъчно желание да се разбере и да се пресече нерегламентираният внос.
Защитните мита за торовете - септември може да бъде май
Паулина РАДОСЛАВОВА
Процедурата по въвеждане на временни защитни мита за вноса на минерални торове ще бъде стартирана през септември или октомври, съобщиха от Министерството на икономиката за "Капитал". Митата бяха поискани от торовите ни заводи в началото на юни. Тогава цената на природния газ беше увеличена с решение на кабинета със 17.5% на 268 лв. за 1000 куб.м. Торовите заводи използват синьото гориво като основна суровина и затова им е необходима подкрепа, за да не бъде ударено производството им от вноса на евтина продукция, заявиха тогава шефовете им. Икономическото министерство пък обеща да започне възможно най-бързо процедурата за въвеждане на митата, която е уредена в Постановление №300 на МС от 1996 г. за защитните мерки по вноса на стоки.
Есента е най-ранният реален срок, в който процедурата може да стартира, твърдят сега от Министерството на икономиката. Времето е необходимо, за да се направят проучванията и анализите, на чиято база да се въведат защитните мерки, твърди шефката на дирекция "Секторни анализи и прогнози" във ведомството Политими Паунова. Тя ще внесе идната седмица при вицепремиера Петър Жотев предложение да се сформира комисия за проучване на необходимостта от мярката. Докладът с резултатите от разследването пак трябва да бъде одобрен от Жотев, преди да го гласува кабинетът. Комисията ще трябва да установи и дали евентуалното въвеждане на защитните мита няма да бъде в противоречие с ангажиментите, които сме поели по споразуменията ни в рамките на Световната търговска асоциация, ЦЕФТА и страните от Европейския съюз. Според експерти твърде възможно е да се окаже, че такова противоречие има. В държавите от Европейския съюз въобще не се прилагат защитни мита, а антидъмпингови, обясниха специалисти от икономическото ведомство. Септември и октомври са най-активните месеци за наторяване и съответно са най-важни за химкомбинатите ни, твърдят специалистите от икономическото министерство. Затова и не е необходимо да се избързва преди това с митата.
"Вярно е, че торенето става през есента, но договорите за нашата продукция се сключват доста по-рано", твърди обаче шефът на "Агрополихим" - Девня, Васил Александров. "Ние продължаваме да настояваме въвеждането на митата да стане колкото е възможно по-рано. Имаме информация, че вече е започнал засилен внос на торове и складирането им в България. Така че е твърде вероятно, когато мярката влезе в сила, от нея да няма смисъл, защото в страната вече ще има огромни количества стока", обясни Александров. По неговите думи представители на "Норск хидро" са настояли пред агроминистъра Венцислав Върбанов за премахване на всички пречки по вноса на торове. Компанията има голям торов завод в Румъния, обясни шефът на "Агрополихим". Според него вече има и предложение от Булгаргаз за ново увеличаване на цената на природния газ със 7 на сто. Междувременно шефът на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки отрече да има такова предложение.
При всички положения процедурата по защитните мита ще се проточи, категорични са специалисти от ведомството на Петър Жотев. Проучването на още необразуваната комисия трябва да установи какъв тип мерки ще се вземат - временни или постоянни. Необходимите разчети и предвидените срокове за двата типа са различни. Освен това при временните защитни мерки, ако за 200 дни след въвеждането им не се докаже необходимостта от тях, държавата е длъжна да възстанови на вносителите събраните суми от увеличението на ставките.
Другото намерение на икономическото министерство беше да поиска облагане на амониевата селитра, внасяна от Румъния, с митата, валидни за Украйна. Причината е, че по данни на българските производители в Румъния се внася амоняк от Украйна, който е евтин заради ниските цени на газа там. След това суровината се преработва до селитра и се внася у нас с мито от 4.6%. Ставката е ниска, защото и България, и Румъния са членки на ЦЕФТА и търговията помежду им се подчинява на общата схема за либерализация. В същото време митото за внос на торове от Украйна е 25 на сто. За да се въведе високата ставка за Румъния, трябва да се докаже, че внесеният от Украйна там амоняк съставлява 70% от производството, предназначено за България. Което очевидно ще е доста трудно.
При това положение напълно възможно е защитните мерки въобще да не влязат в сила тази година, признаха експерти от ведомството на Жотев.
Против увеличените мита аргументите са най-малко два. Първо, механизмът е твърде непазарен и създава отново изкуствена среда за част от промишлеността ни. И второ, от него потърпевши ще са земеделските производители. Те ще бъдат принудени да купуват торовете еднакво скъпо, независимо дали са български или вносни. Още по-нелогично пък е намерението на агроведомството фонд "Земеделие" да кредитира производителите за покупка на стоката от български заводи, принуждавайки ги да плащат по-висока цена с пари, които все пак ще трябва да връщат.
Русия предлага римейк на "Невероятните приключения на българи в Коми"
Задълженията на Москва по старото споразумение за съвместен добив на дървесина с България се "зануляват"
Паулина МИХАЙЛОВА
Български частни фирми може да започнат наново добив на дървесина в Коми. Това се разбра след посещение на българска бизнесделегация в Русия. Предложението да се стартира нова сеч в тайгата е на руската страна и е отправено към нашия търговски представител Пламен Андонов по време на визитата на делегацията в Сиктивкар. "Според руската страна е възможно в скоро време при достатъчен интерес от българска страна отново да се започне съвместен дърводобив, макар и в малки мащаби като начало. Дори става дума, че бихме могли да вземаме дървесината без пари, при организация от наша страна на работна сила за дървосекачество и груба обработка на материала", съобщи Ангел Иванов от търговската служба към българското посолство в Москва.
Според българските експерти възможността да се стартира нов съвместен дърводобив в Коми е напълно реална и би била от полза за страната ни. Категоричното становище на Националното управление по горите (НУГ) към земеделското министерство обаче е, че всички договори за този бизнес трябва да се сключат между компании от двете страни, без да има междуправителствено споразумение по въпроса. "Държавните органи трябва да подкрепят и подпомагат стопанските субекти от двете страни за реализиране на идеята, без да участват пряко в търговската дейност", пише зам.-началникът на НУГ инж. Тони Кръстев в становище до зам.-министъра на земеделието и началник на управлението Милко Станчев. Според становището новият съвместен дърводобив ще създаде нови работни места за българи в Коми и у нас. Това ще осигури внос на суровина и възможност за натоварване на съществуващите производствени мощности в България. Създава се и възможност за експорт на българска дървесина и реекспорт на руска дървесина. През 90-те години Унгария, която добива незначителни количества иглолистна дървесина, реекспортираше големи пратки в Близкия изток, напомня инж. Кръстев. Според него в резултат цената на иглолистната дървесина в България ще се стабилизира, което ще даде възможност за инвестиране в дървообработването.
Това, което ние можем да направим, е да организираме среща на българските фирми от бранша, за да разберем дали и кои от тях имат интерес към договори за добив на дървесина в Коми, обясни зам.-министърът Милко Станчев. Самите проекти обаче трябва да се движат от частниците, смята той. Ясни са и
Сагата Коми - 1
Нулевото решение
За подобряване на климата правителствата трябва да слушат инвеститорите
Алън Ларсън, зам. държавен секретар на САЩ, отговaрящ за икономика, бизнес и земеделие
- Нашата последна инициатива, от която съм много доволен, е решението на борда на директорите на ОПИК (OPIC - Overseas Private Investment Corporation), на който аз съм член, да отпуснем 100 млн. долара за частни проекти в региона. Става дума за гаранция по заем, с който ще бъде попълнен капиталът на наскоро създадения Инвестиционен фонд за Югоизточна Европа (Southeast Europe Investment Fund) с капитал от 150 млн. долара. Той ще инвестира пряко в деветте страни по пакта за стабилност (Хърватия, Македония, Турция, Албания, Словения, България, Румъния, Босна и Херцеговина и Черна гора) и ще предлага застраховка срещу политически риск. Искам да акцентирам върху това, че ОПИК занапред не е ограничен да прави инвестиции само през новия фонд, той е просто един допълнителен инструмент, с който разполагаме.
- Фондът залага на вече из-граденото присъствие в региона на компанията мениджър Soros Private Funds Management и неговите партньори Quadrant (с присъствие в Румъния), TEB Financial Capital (една от най-големите компании в Турция за банкови и финансови услуги) и SEAT Management, който работи в България, Хърватия и Македония. Бордът на ОПИК предпочете управител с опит в региона, за да осигури добър екип и бърз старт на работата на фонда. Дъщерната компания на Сорос, която ще управлява фонда, освен това ще запише останалите 50 млн. долара от капитала. Тя ще има готовност да диверсифицира своето участие и да привлече и други инвеститори.
- Фондът няма секторен подход, а ще се насочва към частни инициативи в различни части на икономиката, основно към малки и средни предприятия. Те понякога имат добър мениджмънт и бизнесплан, но нямат достъп до финансиране. Искаме фондът да прави инвестиции в капитала на частни дружества - новосъздадени, преструктурирани или приватизирани, като осигурява и управленски съвети. Един от основните инструменти на фонда ще бъде дяловото финансиране, тоест придобиване на част от капитала на частни компании. Тогава той очевидно ще се интересува и от техния успех.
- Фондът няма да може да инвестира в една страна повече от 30% от своя капитал, а за един проект може да отпуска до 15% от капитала си. Конкретното разпределение ще зависи от атрактивността на предложените проекти. Частните инвеститори ще преценяват качеството им, ние само ще следим дали се спазват установените правила.
- Основният критерий ще бъде чисто търговски - предприятията да имат добри перспективи и бизнесплан. Ще се преценява също дали проектът ще спомогне за икономическо развитие на страната или на региона. Същото важи за финансиране на проекти от ОПИК, която има различни начини за подкрепа, например 200 млн. долара кредитна линия на разположение за чужди инвеститори, които навлизат в Югоизточна Европа.
- По принцип на търговски нива. ОПИК е федерална агенция, затова има пълното доверие на правителството на САЩ и достъп до капитал на атрактивна цена. Затова в някои случаи корпорацията може да си позволи да поеме и по-голям риск, отколкото търговските кредитори. Това понякога ни дава предимство на развиващите се пазари в Югоизточна Европа.
- Това е интересна идея и със сигурност бихме били готови да я проучим. Важно е страните в региона да разберат, че корупцията е световен проблем. Следващата седмица (миналата - б.а.) ще бъда на среща на ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на която се очаква да бъде обсъждана американската инициатива всички развити страни да наложат антикорупционни изисквания към своите бизнеслидери. Става дума да не предлагат подкупи, за да получат възможност за бизнес извън своите страни. Прозрачността е другото голямо решение. Ние подкрепяме откритите търгове и регулациите на Световната търговска организация за прозрачни процедури за обществени поръчки.
- Работихме много усърдно с ЕС и другите донори, за да създадем пакта за стабилност, който е основна част от нашата рамка за сътрудничество в региона. Според мен финансирането по пакта напредва много добре. САЩ силно подкрепяха участието на международни финансови институции като МВФ, Световната банка, ЕБВР. Дадохме значителни суми за проектите с бърз старт, повечето предложени от самия регион. Всичко това цели улесняване на сътрудничеството на страните от региона със Западна Европа, защото смятаме, че сте част от Европа. Има и значима трансатлантическа общност, от която също сте част и трябва да станете по-силен участник.
- Има много аспекти на ефективната стратегия на развитие, които не се променят в зависимост от дохода на глава от населението - 500, 5000 или 15 хиляди долара на година. Има много страни на всички възможни степени на развитие, които са успели, защото икономиките им са били отворени към търговия и инвестиции, движели са се към установяване на твърди законови правила и на силни институции, които да се борят с корупцията. Разбира се, има неща, които правителствата трябва да направят - това са инвестициите в публичния сектор, в образование, инфраструктура и те ще се различават според нивото на развитост.
- Всички разбираме, че е трудно регионът да върви напред, когато има антидемократичен режим в Сърбия. Но вярвам, че може да се развива, защото има голяма международна подкрепа. Най-важното е, че има голям интерес от частния сектор да инвестира, а ние опитваме да окуражим този интерес с инициативи като фонда на ОПИК.
За подобряването на климата правителствата трябва да слушат инвеститорите - независимо дали вътрешни или външни. Основната формула е еднаква навсякъде - компаниите търсят ясни и постоянни правила, рамка, в която няма дискриминация и сключените договори се спазват, нито пък правителството се произнася като арбитър, така че да предизвика отрицателен ефект върху инвестициите. Първите проекти са най-важни. Почувствахме това в Югоизточна Европа, когато компании (включително американски) изразходваха много време и усилия, за да си сътрудничат с правителствата и да правят инвестиции. Техният успех или провал, отношението към тях са индикатор за другите инвеститори.
- По-скоро не, защото те са предимно от публичния сектор. Възможното участие зависи от това дали имат връзка с частна инвестиция и дали са жизнеспособни. Нашата идея е да подкрепим проекти, които правят пари, а резултатът ще бъде повече работни места, по-голям растеж на икономиките.
- Мисля, че търговията е сред най-важните неща за развитието на региона. В САЩ инициирахме законодателно предложение за предоставяне на еднопосочни търговски преференции за региона. Има и идеи за подобна програма и на европейските страни. Основните инициативи в регионалното развитие обаче трябва да идват от самия регион. Не можем да искаме регионална интеграция повече, отколкото я иска самият регион.
Софиянски сменя шефовете на общински фирми до септември
София чака само два млн. лева дивиденти от своите дружества за миналата година
Миглена Манчева
Кметът Стефан Софиянски трябва в тримесечен срок да анализира ефективността на управлението на общинските фирми и да направи необходимите кадрови промени. Това гласува Столичният общински съвет (СОС) миналата седмица по предложение на Мичо Райковски от БСП. Ако направи кадрови промени, Софиянски трябва и да запознае с тях общинските съветници, допълни Антоан Николов, председател на СОС. Това е най-сериозното предложение, правено досега от опозицията в общинския съвет и прието от мнозинството. Допреди месец-два то сигурно щеше да бъде посрещнато на нож от сините съветници (много от които са членове на бордове на общински фирми), но сега изненадващо беше прието с одобрително кимане от Софиянски и Антоан Николов. Най-вероятното обяснение е, че то отразява желанието на кмета и на шефа на общинския съвет за преразпределяне на сфери на влияние в общинската икономика. В такъв смисъл решението е удобно за всички - дава формален повод на Софиянски и Антоан Николов да се договорят и да направят рокади във фирмите, а опозицията си отбелязва червена точка за активна позиция в управлението на София.
Обещанието за промени беше гласувано във връзка с приемането на годишните счетоводни отчети на общинските фирми. Обобщените резултати сочат, че общинската икономика има задължения общо за около 50 млн. лева, а вземания за 37.5 млн. лева. Общата печалба на общинските фирми с положителен финансов резултат след облагане с данъци е 5.7 млн. лева, а общата загуба на тези, които завършват на минус, е 4.1 млн. лева.
"Не се съмнявам, че отчетите съответстват на състоянието на общинските фирми. Те обаче говорят, че управлението е неефективно", заяви вносителят на предложението Мичо Райковски. Този факт е отдавна известен и на опозицията, и на мнозинството в софийския парламент. Вземането на някакви мерки за пред обществото обаче стана особено наложително, след като се развихриха проверки на прокуратурата (по 11 сделки за продажба на общински дружества в София на работническо-мениджърски дружества) и на Сметната палата (за финансите на общините в цялата страна). Анализът на Сметната палата установи, че има множество случаи на отдаване на общински имоти под наем без търг, че общините не упражняват правата си на собственик и не прибират дължимите си дивиденти от общинските дружества, че общинските съвети са вземали нецелесъобразни решения за учредяване на безвъзмездно право на ползване на имоти - общинска собственост. Все констатации, които засягат и управлението на столичните общински фирми.
Въпреки че по принцип всички са против злоупотребите, в общинския съвет продължават да се внасят докладни записки с благотворителен характер и в ущърб на общината. Типичен пример на последната сесия беше искането столичният общински приватизационен фонд да отпусне 11 хил. лева, за да се покрият задълженията на общинската фирма "Хавана" (в ликвидация) към нейни кредитори. След изказване на Стоян Александров, че щом фирмата е в ликвидация, вземанията на кредиторите би трябвало да се покрият от имуществото или ако не стигне - просто да загубят вземането си, се оказа, че имало юридическо недоглеждане и докладната не беше гласувана. Неприятното обаче е, че общинският приватизационен фонд досега е отпускал много по-значими суми за покриване на задължения на закъсали общински фирми, без да е ясно дали за това има правни основания и в противоречие с принципа, че парите от приватизация трябва приоритетно да се използват за инвестиционни цели.
Подобен беше случаят с безвъзмездното предоставяне на горски дом на "Витоша" на скаутска организация. Това не противоречи на наредбата за общинското имущество, която допуска подобни решения да се вземат за обществени нужди. Проблемът е, че под този предлог почти на всяка общинска сесия се раздава общинско имущество, вместо от него да се търси приход (чрез наем или продажба).
Най-големият парадокс е "Топлофикация - София", която сред общинските фирми има най-високи приходи (161.1 млн. лева), най-голяма загуба (3.5 млн. лева), най-големи задължения (48.6 млн. лева) и най-много вземания (79.7 млн. лева). Още от пръв поглед личи, че разходите са доста безогледни - "Топлофикация" има огромен персонал (2500 души), плаща една от най-високите средни заплати (424 лева) в общинската икономика. Тоест м.г. фирмата е изхарчила около 13 млн. лева за възнаграждения (без да се броят евентуални премии и 13-и заплати). Топлофикацията обаче е частен случай, тъй като нейната дейност всъщност се субсидира от държавния бюджет. Така че сериозните загуби от нея ощетяват не толкова общината, колкото държавните финанси.
Другият абсурд на корпоративното управление е "Софийски имоти". Общоизвестен факт е, че дружеството управлява значителна част от имотите на столицата, като ги отдава под наем и прибира приходите или ги продава. Официално собственият му капитал е 30.6 млн. лева, но и общинарите, и ръководството на дружеството признават, че реалната стойност на активите на "Софийски имоти" е няколко пъти по-висока. На базата на тези факти изглежда невероятно, че м.г. приходите на "Софийски имоти" са приблизително колкото тези на "Пътна сигнализация" (малко над 5 млн. лева). За сметка на това пък средната заплата е най-висока - 578 лева.
Подобен е случаят с "Булгарплод - Слатина" ЕАД (борсата за плодове и зеленчуци), която отчита символична печалба в размер на 1000 лева. Това дружество има капитал за 19 млн. лева, но отчита приходи за 2.8 млн. лева - сума, много по-ниска от приходите на десетки други общински фирми.
Не по-малко странно е, че Столичната компания за градски транспорт (СКГТ) е номер едно в класацията на общинските фирми с най-голяма печалба. Дъщерните му дружества също са в първата десятка и по печалба, и по приходи. В същото време ръководството на СКГТ и общинарите постоянно се оплакват, че градският транспорт е губещ и че се налагат субсидии, за да се поддържат преференциите за учещи и пенсионери. В бюджет 2000 например общинският съвет гласува 48 млн. лв. субсидия за тази цел. Тази сума е приблизително равна на една пета от приходите на всички общински фирми, които са в размер на 263 млн. лева.
Защо тогава все няма пари в общинския бюджет?
Топ 5 на общинските дружества с най-високи заплати
Накратко
Нов 400-киловолтов далекопровод ще бъде изграден за пренос на допълнителните количества електроенергия до Турция. Това се договориха министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев и турският министър на енергетиката и природните ресурси Джумхур Ерсюмер. Те подписаха протокол, в който се набелязват следващите стъпки за реализиране на споразумението за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата, което подписаха през ноември 1998 г. Иван Костов и бившият премиер на Турция Месут Йълмаз. Отделна работна група ще уточнява въпросите по финансирането и сроковете за строителство на автомагистралата Оризово - Капитан Андреево. Първата копка на строежа ще направят премиерите Иван Костов и Бюлент Еджевит през октомври, съобщиха от пресцентъра на МРРБ.
Собственикът на авиокомпания "Балкан" "Зееви груп" и подразделението на израелската авиационна индустрия "Бедек" създават смесено дружество "Болкан текникс", съобщиха от пресцентъра на "Балкан". Дружеството ще стартира през следващите два месеца и ще работи в два хангара на летище "София". То ще се занимава с ремонт и поддръжка на малки самолети за граждански полети. Първоначално се предвижда ремонт и поддръжка на самолети "Боинг" 737, а по-късно и на "Боинг" 757.
Гражданите, заминаващи за страни, в които са разпространени опасни болести, ще трябва първо да се имунизират срещу тях в ХЕИ, Националния център по заразни и паразитни болести и лечебните заведения. Това е записано в новата Наредба за граничния санитарен контрол, приета от кабинета в четвъртък. След завръщането си от съответната страна тези граждани ще бъдат под наблюдение от личния си лекар за определено време. Лекарят ще сигнализира в центъра по заразни болести, ако забележи признаци на такава. При влизането на кораби и самолети на българска територия капитаните им ще попълват специални декларации, когато превозното средство идва от ендемични за опасните болести страни. Сред болестите, за които наредбата се отнася, са жълта треска, малария, чума, холера.
Върху етикетите на всички храни трябва да бъдат изписани на български език наименованието на стоката, списъка на съставките й, както и обозначение за генетична модификация, ако стоката съдържа модифициран продукт. Това предвижда Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета от кабинета в четвъртък. На етикетите трябва да са записани и срокът на минимална трайност, нетното й тегло, произхода й и името, седалището и адреса на производителя. Досега изискванията за обозначенията върху етикетите бяха записани в няколко различни документа и целта ни е с новата наредба да ги обобщим, както това е направено в Европейския съюз, обясниха от "Дондуков" 1.
Вицепремиерът Петър Жотев е упълномощен да води преговори и да подпише търговска спогодба между България и ЮАР, гласуваха министрите през изминалата седмица. Спогодбата предвижда двете страни да си предоставят взаимно статут на най-облагодетелствана нация. България изнася за ЮАР основно медни руди, металообработващи машини и електрооборудване. По-голямата част от българските стоки обаче влиза в републиката като внос от трети страни като Италия, Испания и Португалия. Вносът от ЮАР за България пък се състои основно от каменни въглища, железни руди и концентрати.
И банки ще могат да наддават за Булгартабак
Финансовата институция ще преструктурира холдинга, предвижда проект за промени в процедурата по сделката
Галина Александрова, Паулина Михайлова
Възможни са промени в рамката на приватизационната процедура за Булгартабак, каза пред "Капитал" зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски. Идеята е да се поканят за участие в преговорите финансови институции, които ще могат да наддават за тютюневия холдинг самостоятелно. Ако финансовата институция спечели, на нея ще се разчита да направи цялостното преструктуриране на холдинга, след което ще може да го продаде на стратегически инвеститор със съответната печалба, обясни Михайловски.
Според правилата на сделката сега за купувачи на Булгартабак могат да кандидатстват само фирми, които са големи стратегически инвеститори в бранша. Допуска се и участие на финансови институции, но те задължително трябва да са в консорциум с голяма тютюнева компания. Целта на това изискване беше да се привлекат стратегически инвеститори и да се ограничат възможностите за достъп на капитали с неясен произход. Оказа се обаче, че това изискване, както и многобройните други условия и ограничения за бъдещия собственик всъщност обезкуражиха и дори отблъснаха потенциалните инвеститори.
Очакваше се сделката за тютюневия холдинг да предизвика голям интерес и в началото тези очаквания до голяма степен се потвърдиха. Информационни меморандуми купиха водещи производители на най-популярните марки цигари - "Филип Морис", "Бритиш американ табако" (БАТ), "Галахар", "Алтадис" (получена от сливането на "Сейта" и "Табакалиера"), "Джапан табако" (която наскоро купи "Рейнолдс"), "Реемстма" и инвестиционната банка "Кредит Суиз фърст Бостън". След като се запознаха с условията обаче, повечето от тях се отказаха. Писма за намерения подадоха само "Филип Морис", "Галахар" и "Реемстма". Немците обаче поискаха да купят само част от активите на Булгартабак - нещо невъзможно според сегашните условия на сделката. Последваха две удължавания на срока за подаване на безусловни оферти - до 28 април и до 24 юли (първоначалният срок беше 20 март). Междувременно изглежда и "Галахар" вече губи интерес към сделката. "Реемстма" държи на позицията си, активен интерес засега поддържа "Филип Морис".
Най-сериозният проблем всъщност е преструктурирането на Булгартабак. Холдингът е създаден в условията на СИВ, когато е изнасял голямата част от своята продукция в бившия соцлагер. Сега потребността от цигари за вътрешния пазар е 23 хил. т, а износът нормално се движи около 8-10 хил. т годишно. За да стане ефективен, холдингът трябва да се адаптира към изискванията на международните пазари. Ако купи предприятието в сегашния му вид, новият собственик трябва да извърши сам преструктурирането, което означава освобождаване от всички странични дейности, включително от печатницата "Юрий Гагарин", ликвидация на губещи производства и фабрики, съкращаване на хора. Тази дейност обаче струва скъпо и в крайна сметка ще удари цената на холдинга при продажбата.
Алтернативата е държавата да направи преструктурирането преди продажбата, след което ще може да продаде дружеството по-скъпо. В момента обаче това не може да стане по две причини - липсва необходимият финансов ресурс и сделката ще се отложи за неопределено време, през което е твърде вероятно проблемите на холдинга само да се задълбочат. Другата възможност е Булгартабак да се продаде на финансова институция, която да извърши преструктурирането и след това да го продаде на стратегически инвеститор с печалба. Според Христо Михайловски самото включване на нови кандидати ще засили конкуренцията и това ще повиши цената на холдинга. Ще се допускат само големи международни инвестиционни банки.
Холдингът няма да се раздробява преди продажбата, твърди Михайловски. Той обясни, че се предвижда да се диференцират основните дейности - преработката на тютюн и производството на цигари, при което предприятията ще се обединят в две групи. По този начин ще се окрупнят финансовите потоци. Сега в холдинга има 22 самостоятелни акционерни дружества и за да се прехвърлят пари между тях, трябва да се реализира сделка. След обособяването на дейностите по направления финансовите потоци ще бъдат два или три и това ще даде възможност да се отделят средства за преструктурирането, за развитие на бизнеса и за откриване на нови работни места впоследствие, смятат експерти от бранша. Повечето тютюневи концерни са специализирани в някоя от първите две дейности. "Филип Морис", БАТ, "Реемстма", "Рейнолдс" и "Джапан табако" са специализирани в производството на цигари, а "Сокотаб", "Юнивърсъл", "Дайман", "Стандарт табако", "Интоко" - в преработката на тютюн. Възможно е да се допуснат две различни компании - стратегически инвеститори, да купят онези направления от дейността на Булгартабак, които съответстват на профила им. "В този случай обаче ще има условие двамата кандидати да са сключили предварително споразумение за съвместна работа и фактически те ще кандидатстват като консорциум, а Булгартабак пак ще се продава като цяло", обясни Михайловски. По този начин например "Реемстма", която се интересува от цигарените фабрики, би могла да си партнира в сделката с фирма, която се интересува от тютюнопреработката. Булгартабак ще се продава по начина, по който е предложен сега.
В София оптимизъм за ЕС - в Брюксел не съвсем
Ася Бочева
Външният министър Надежда Михайлова внесе през седмицата в правителството доклад за постигнатото от България в изпълнението на критериите за членство в ЕС.
Документът трябва да повлияе върху оценките в редовния доклад по напредъка, който Европейската комисия изнася през ноември. Материалите за него се събират в момента, а положително становище от доклада е изключително важно за хода на преговорите - какви и колко глави се препоръчват за отваряне и т.н. В доклада на Михайлова се обобщава развитието на България от юни 1999 г. досега, като отчита в изпълнение на икономическите критерии растеж на брутния вътрешен продукт от 2.4 на сто за 1999 г. След заседанието Надежда Михайлова каза, че се очаква ръст от над 4.5 на сто за 2000 г., както и възходяща тенденция през следващите години. Докладът описва още положителни явления в българската икономика като увеличаването на общия размер на износа и пренасочването му към страните от ЕС. Като изключително предимство за България докладът определя напредъка в граничния контрол и в предотвратяването на нелегалния трафик на хора и стоки. Надежда Михайлова отбеляза, че според Европейската комисия България е сред най-напредналите държави в адаптирането с европейското законодателство. Въпросът е, че това отдавна не е определящ критерий за напредъка на дадена страна.
Миналата година в редовния доклад на комисията на България бяха направени забележки за икономическото състояние, като бе посочено, че не би могла да се справи с конкурентните сили на общия пазар. Според новия доклад на Михайлова вече отговаряме на европейските критерии за страна с функциониращо пазарно стопанство и извършена административна реформа. "Посочената от България 2006 г. за присъединяване към ЕС не е произволно избрана, а е определена на базата на реални икономически разчети", обясни външният министър. До края на 2006 г. българската икономика ще е готова за предизвикателствата на ЕС, заключи Михайлова.
Не точно така мислят в Брюксел обаче. През седмицата отговарящият за разширяването комисар Ферхойген заяви в Прага, че има шанс ЕС да приеме 10 от 12-те страни кандидатки до края на 2005 г. България и Румъния щели да се нуждаят от повече време, каквото и да означава това. Това е първото подобно разграничение, което Ферхойген си позволява да направи, и то отделяйки не хелзинкската група като цяло, а България и Румъния.
Излизането на оптимистичния доклад за икономическото развитие на България съвпадна по време с представения в еврокомисията меморандум за развитието на преговорите с 12-те кандидата. В шестте страници на документа Гюнтер Ферхойген отбелязва проблемите в процеса на разширяването, посочвайки спечелването на общественото мнение в страните членки като основна пречка за темпото на процеса. Според него въпросите, свързани със селското стопанство, свободното движение на работна сила и граничния контрол, върху които преговорите едва започват, "ще предизвикат значителни дебати в съюза и ще окажат голямо влияние върху общественото мнение за разширяването". България ще отвори тези глави последни, едва след 1-2 години. Комисарят по разширяването повдига въпроса и за изготвянето съвета в Ница на присъединителен сценарий, който да включва конкретни дати за присъединяване. Но на страните от първата шестица. Под натиска на държавите от люксембургската група Ферхойген засяга темата за паралелно ратифициране на договорите за присъединяване и новия съюзен договор, който да включва вътрешните реформи на ЕС. Без да взима страна, Ферхойген заявява, че "може да се породи неясна политическа ситуация, при условие че ратификацията на институционалните реформи срещне пречки в някоя от страните членки". Това е ясна индикация, че двата процеса са свързани, а разширяването може да се забави за неопределено време, ако 15-те имат несъгласия за бъдещата уредба на съюза.
Народен съюз се сдоби с междупартиен съд
Велина ГОСПОДИНОВА
Всички спорове между партньорите от коалицията Народен съюз ще се решават от областни и централна арбитражна комисиия. Това записаха земеделците и демократите в анекса към политическото споразумение между БЗНС-НС и Демократическата партия (ДП) от 1994 г., приет на съвместно заседание на двете ръководства тази седмица. То беше подписано от лидерите на двете формации Анастасия Мозер и Александър Праматарски, които са съпредседатели на коалицията. "Създаването на подобен орган на областно и централно ниво ще допринесе за по-добрите взаимоотношения между структурите на двете политически формации", бяха категорични от ръководствата на коалиционните партньори. Между другото и досега на централно ниво действаше специална арбитражна комисия, съставена от лидерите на БЗНС-НС и ДП, която се събираше обикновено преди избори и решаваше спорове, възникнали при издигането на общи кандидатури между двете партии. Тя обаче не беше в състояние да се справи с текущите напрежения между местните структури на земеделците и демократите, а и те невинаги се съобразяваха с решенията й. Това най-ярко пролича на местните избори миналата година, когато някои от тях си позволяваха да говорят и да вземат самостоятелни решения от името на коалицията Народен съюз. Именно това наложи сформирането на областните арбитражни комисии, които трябва да решават спорните въпроси, възникнали на по-ниските нива между двете формации. Спор при подписването на актуализираното политическо споразумение предизвика формулировката, че тези комисии ще са постоянно действащи органи. Моньо Христов от БЗНС-НС предложи те да се събират при определени ситуации, защото в противен случай могат да се превърнат в място за постъпване на всякакъв вид жалби, което на практика ще затрудни и обезсмисли работата им. След половинчасова дискусия беше прието компромисното решение в текста на споразумението да се запише, че "се създават областни и централна арбитражна комисии като органи на коалицията, основани на принципите на равнопоставеността и взаимното съгласие при вземане на решенията". Те ще решават само онези спорове между партньорите, които не са намерили своето решение на по-ниските нива. А работна група от по двама представители на БЗНС-НС и ДП ще изготвя допълнително правилата, по които тези органи ще се структурират и ще действат.
За да се избягнат всички досегашни слабости в съвместната работа между двете формации в коалицията Народен съюз, към сегашното споразумение бяха приети още три точки, които регламентират отношенията. Ръководствата на БЗНС-НС и ДП приеха всички решения, взети на основата на общо съгласие, да са задължителни за структурите на двете партии. Освен това принципът на общото съгласие и съвместното представителство вече ще е задължителен за всички местни, общински и областни структури на БЗНС-НС и ДП. Анексът към политическото споразумение на коалицията Народен съюз предвижда и текст, според който на местните организации на двете партии се забранява да вземат самостоятелни решения по въпроси, които се отнасят до коалицията като цяло, както и да я представят поотделно.
"Чрез това споразумение ние искаме да потвърдим, че двете партии имат желание да съхранят и развият коалицията Народен съюз", каза съпредседателят Александър Праматарски. А главният секретар на БЗНС-НС Анастасия Мозер предложи да се проведе съвместно разширено заседание между членовете на управителния съвет на земеделците и върховния партиен съвет на ДП, което да обсъди въпросите, свързани с предстоящите парламентарни избори следващата година. По всяка вероятност на него ще бъдат определени и коалиционните партньори на Народен съюз, както и условията, при които ще се издигат кандидатите на коалицията за народни представители. "Целта на коалицията Народен съюз е да се увеличи броят на народните й представители в следващия парламент", каза заместник-председателят на ДП Александър Джеров, с което намекна, че съюзът ще настоява за самостоятелна парламентарна група в новото Народно събрание. Според съпредседателите на Народен съюз формулата ОДС е все още работеща, но не е изключено и самостоятелно явяване на парламентарните избори. Стана ясно, че вече се водят разговори с някои земеделски формации и ВМРО, които биха могли да им бъдат партньори за изборите.
Очаквайте най-лошото, но работете за най-доброто
Джим Ралоу, професор по eвропейска интеграция в Съсекс юнивърсити, пред "Капитал"
- Съвсем ясно е, че за България валутният борд бе изключителен успех. И това със сигурност се превърна в основата, от която да започне изпълнението на копенхагенските критерии. Проблемите сега са свързани с макроикономиката - да се поддържа нейният стабилен курс. Аз не чета толкова строго критериите от Копенхаген така, както може би ви се струва, че еврокомисията ги тълкува в докладите си. Това са широки критерии, а България успя да преодолее шока от руската криза, войната в Косово и затварянето за корабоплаване на Дунав. След всичко това ще бъде странно да не може да оцелеете в условията на пазар, където има свободна търговия, защото също имате такава. Искам да кажа, че така или иначе не се предвижда присъединяване за никого в близките две или три години. Не мисля, че е вероятно ЕС да има нови членове преди 2005 г. - В известен смисъл тази цифра показва, че имате голям потенциал. Както Рютгер Виселс каза, единственият ви път е нагоре. Все пак виждаме, че в България отново има икономически растеж, което не се беше случвало от началото на 90-те години. Сега въпросът е как да се осигури благоприятна среда за бизнеса, така че данъчната система да не го задушава. Растежът ще дойде от частния сектор и трябва да му бъде позволено да се развива. Така че трябва да се провежда политика, която насърчава спестяванията, които да бъдат използвани за инвестиции, политика, която премахва пречките пред създаването на нов бизнес, която благоприятства чуждите инвестиции. Въпреки че чуждият капитал не е единственият отговор на задачата за постигане на икономически растеж, може да помогне. Фактически основният ресурс за съживяване на икономиката трябва да дойде отвътре - от фирми, от фондове, от спестявания на населението.
- Мисля, че най-трудни за ЕС ще се окажат въпросите, свързани със свободното движение на хора и по-точно на работна сила. Това е по-скоро политически проблем и той не е конкретно български, а е общ за всички страни кандидатки. Това е темата, за която на 15-те страни членки ще им е най-трудно да ви кажат: "Ето сега сте членове и можете да се ползвате от четирите свободи на движение. " Няма икономика в това, а политика. Като икономист мога да заявя, че миграцията е положително явление и за двете страни на уравнението, но най-вече за приемащите държави, за тяхната икономика, защото повишава ефективността. Частичен проблем за България ще бъде т.нар. изтичане на мозъци. Но и всяко поколение произвежда своите умни хора. Така че не съм толкова разтревожен, че изтичането на хора и мозъци в дългосрочен план ще навреди толкова на България.
- Въпреки че съм икономист, мисля, че главната полза за европейското пространство от приемането на нови членове е политическа, свързана със сигурността. В икономически аспект няма да има проблеми - ЕС ще се разшири в динамична икономически зона с голям потенциал, която в предстоящите години ще има от 5 до 7 процента годишен растеж. Така че по-скоро трябва да мислите в перспектива и да оцените потенциала, който ви предоставя динамичността на интеграционния процес. Ако се върна към началото - стабилността е главната причина ЕС да иска да се разшири на изток.
- Много съм песимистичен в това отношение. Мисля, че 15-те са скандално капсулирани - интересуват се единствено от собствените си краткосрочни проблеми. Нямат никаква визия, нито представа какво е да се създаде нова Европа. Ето, Франция и Германия отидоха на срещата на върха в Португалия и казаха, че бъдещето на Европа са малките клубове от държави, а не по-голяма общност. Това въобще не ми звучи като широка визия за бъдещето, а като изпадане в глуха защита и отстъпление. Звучи като "Ние искаме да сме с хора като нас и с никой друг". Точно в динамиката и разнообразието на Европа, както икономически, така и културно, е голямото й предимство.
- Не вярвам, че разширяването на съюза противоречи на неговото задълбочаване. Очаквам, че малките държави, каквито са всички кандидати без Полша, ще искат да участват в по-интегриран съюз. Което е логично - ако една държава е с малки мащаби, тя е засегната от решенията на големите, а сама не може да промени ситуацията. Така че, ако някой ти предложи право на глас, ти го взимаш, без да се замисляш. Французите и германците си мислят, че могат да създадат частни клубове, които да изключват всички останали. Но това трябва да се уреди с нов договор на общността, така че ще е необходимо съгласието на всички страни - настоящи членове на ЕС.
- Всички междуправителствени конференции са обречени на успех, в смисъл че се подписва някакво споразумение. Въпросът е дали то е широко, дали покрива достатъчен периметър от проблеми или обратното. Досега всички бяха доста ограничени, в смисъл че се правеха много незначителни промени. Това, което се обсъжда преди Ница, е несъществено. Например толкова ли е важно каква ще е процедурата за гласуване в съвета в сравнение с това дали трябва да приемем Полша в съюза? Това са несъпоставими неща. Ако има желание за приемане на нови членове, това по мое мнение може да стане още утре. Всички тези технически подробности според мен служат за димна завеса за липсата на политическа воля.
- Мисля, че проблемът с приемането на нови членове е политически и той е вътрешен за страните членки. Проблемът не е технически. Смятам, че липсата на политическа воля ще окаже значително влияние върху скоростта на процеса. Не съм го видял черно на бяло, но ми бе казано, че в Литва наскоро канцлерът Шрьодер е заявил, че не се очаква придвижване преди германските избори, а след тях са и френските. Това автоматично прави 2002 г. да изглежда проблематична дори за приключване на преговорите с най-напредналите. Според мен разширяването се очертава като процес на триене за страните кандидатки. Ще бъдете постепенно изтощени от постоянните нови пречки, които ЕС ви поставя. Една по една ще ги преодолявате, докато за съюза най-накрая стане невъзможно да каже "нека им поставим ново условие". Кризите могат да се окажат много добър катализатор на процеса на разширяване - видяхте как ролята на България в косовската криза доста промени позицията й в "опашката" за членство. Ако Балканите останат нестабилни, тогава може би германците ще проумеят, че е абсолютно необходимо да се ускори процесът на разширяване.
- Не съм специалист по визовите въпроси, но, доколкото знам, България е отбелязала голям напредък по укрепване на границите си. При приемането на страната ви те ще се превърнат във външни граници на съюза, докато Турция не стане член, което, както знаете, дори аз като ентусиаст за турско членство не виждам скоро. Но иначе добре разбирам недоволството на България. Както ви казах, въпросът със свободното придвижване на работната ръка е много чувствителен за повечето страни членки. Англичаните в момента са в абсолютно същата позиция като германците или австрийците и са особено изнервени от нелегалната имиграция. Така че трябва да очаквате най-лошото и да работите за най-доброто. Това не е област, в която мога да кажа, че някой иска да е мил към България - ние не искаме да сме мили с никого.
Следприватизационна вакханалия
Че раздържавяването в България не е читава работа, едва ли някой някога се е съмнявал. Всяко едно правителство, което се изреждаше на държавното кормило през последните 10 години, започваше с обещания за прозрачна и бърза приватизация. И всяко едно задълбочаваше наследената тенденция да приватизира в условията на гъста мъгла и перманентни скандали. Всичко това ставаше на фона на неизкоренимо втълпеното разбиране, че ангажиментите за запазване на работни места и точно фиксирани инвестиции са аксиома. В резултата на тези управленски практики едва ли има приватизационна сделка, която да не може да бъде атакувана - било заради нередности около самата процедура, било заради неспазените следприватизационни ангажименти. Лошото е, че настоящата усложнена политическа ситуация е на път да създаде благодатна среда за тотално разравяне на тази приватизационна тиня с всичките произтичащи последици. На стартовата линия за търсене на грешния нов собственик вече загряват половин дузина хвърковати чети, които на всичкото отгоре вече си разменят къчове в борбата за по-предна позиция ().
Въпросът трябва ли държавата стриктно да следи за спазването на следпривантизационните ангажименти или не няма лесен отговор. Ако се облегнем на икономическата логика, която повелява, че следприватизационният контрол е сбъркана концепция, би трябвало да забравим какво пише в договорите за раздържавяване. Веднага обаче се чува логичният аргумент - ама те нали за това бяха предпочетени пред другите кандидати, защото обещаваха N броя работни места и M милиона инвестиции. Да, така. Но точно защото е така, би трябвало да бъдат развалени почти всички приватизационни сделки. Което, казано в прав текст, означава повсеместна национализация, аргументирана с електоратоугодни мотиви. А след нея какво ще последва? Естествено нова приватизация. За която със сигурност ще ни обещават, че ще бъде бърза и прозрачна, в интерес на народа. Не, благодарим. Да сте чували приказката за мъжкото магаре?
"Св.Георги Софийски" захапа червеното захарно петле
Бащата на ГОДО се разполови според новата партийна традиция
Иван САШЕВ
Изминалата политическа седмица сервира на силно разочарования от наличността в партийната витрина български гражданин поредната "изненада". Стана ясно, че още преди учредяването на ГОДО на 28 май тази година основният движещ фактор в гражданското обединение - движението "Св. Георги Софийски", е било атакувано с обещания за министерски постове и пари от най-различни знайни и незнайни политически субекти. Като най-ясно очертаващи се напоследък са податките от БСП, за които се говори, че са заработили и дават своите първи резултати. "Малко ни надценяват възможностите" - отговори лидерът на социалистите Георги Първанов на въпроса дали столетницата има пръст в разкола на гражданското движение. Въпреки това той не пропусна да им подаде червеното захарно петле, казвайки: "Ние сме партия, която е отворена да реализира с нашите кандидатдепутатски листи някои от най-ярките лица."
Всъщност разцеплението в представилото се изненадващо добре на последните местни избори в столицата гражданско сдружение е факт. Според слухове Андрей Пантев, който заедно с Хачо Бояджиев поведе похода срещу присъствието на партийния лидер Луджев, е доста близък с Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел на шесто управление на Държавна сигурност и участник в генералското движение в БСП. Допълнителен колорит към интересната комбинация редовно привнася и присъствието на Светлана Шаренкова от Българо-руския информационен пул и бивша сътрудничка на Петко Симеонов. Като странни се определят действията на проф. Пантев (основно рекламно лице на "Св. Георги Софийски" по време на кампанията за създаването на ГОДО) от неговите противници в движението при обиколките му из страната. В случая се говори за непрестанни опити за включване в структурите на ГОДО на компрометирани лица, включително и от бившата Държавна сигурност. Като главен координатор на цялата история се посочва Зарко Гогов, който организационно отговаря за нещата в провинцията и доскоро е бил заместник на така нареченото оперативно бюро, председателствано от Никита Шервашидзе. Сега на практика е поел тези функции изцяло в свои ръце. Самият Зарко Гогов неколкократно е бил засичан с Чавдар Чернев, бивш столичен полицай. Чернев пък според противниците на Пантев бил вплетен в група, която се занимава с политически интриги и се събира в столичното заведение "Борсалино". Въпросната група била съставена от бившето вече генералско движение в БСП, което се саморазпусна малко преди конгреса на социалистите (бившият шеф на разузнаването о.з. ген. Владо Тодоров, старата разведка о.з. ген. Любен Гоцев и т.н.).
Офисът в столичния хотел според запознати се заформя като паралелен предизборен организационен щаб, тясно свързан с генералската група. Преди известно време Зарко Гогов завежда хора от групата там и ги представя като сериозни личности с бизнес и със структури в цялата страна. На една от сбирките на движението през месец март пак те логично се появяват с куп бизнесоферти, които включват предоставяне на офиси, коли и техни хора в цялата страна. Малко по-късно в ръководството на движението е поставен въпросът, че такива хора трябва да бъдат проверени. Но Пантев прави грандиозен скандал и до този момент отклонява подобно искане. Всъщност и миналата седмица е имало скандал някой да обясни каква дейност се извършва във въпросния офис, защо той ще бъде преустроен и разширен и с чии пари. Последвалите обяснения са прозвучали абсолютно формално.
На 7 юни се провежда събрание на съвета на учредителите, на което се представя документ, подписан от шестима негови членове. Според документа се разформироват всичките работни групи и комитети в "Св. Георги Софийски". Решението се взима, въпреки че УС се състои от 12 равнопоставени души с председателстващ, а не председател Андрей Пантев. На същата сбирка се предлага и въвеждането на нови ръководни длъжности - двама зам.-председатели (Хачо Бояджиев и проф. Димитър Чавдаров), а Пантев да стане в крайна сметка председател. Следва нов скандал, а проф. Чавдаров дори заявил, че изобщо не знае за подобно предложение. Димитър Луджев, който е начело на вече разпуснатия политически кабинет, е в чужбина и така въпросът е оставен за събрание, на което да присъстват всичките 12 членове.
Финансистът Андрей Пръмов, който впоследствие оглавява инициативния комитет за избор на постоянно ръководство, поискал да говори с Пантев, но му бива отказано, след което се ражда решението за провеждане на общо събрание този вторник в сградата на Софийска стокова борса.
Според запознати отблизо с историята на движението "Св. Георги Софийски" е учредено формално преди последните местни избори по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Освен това движението се явява на последните местни избори в столицата, регистрирано от името на коалиция, включваща три партии ("Нов избор" на Луджев, Радикалдемократическата партия на Михаил Неделчев и Либералнодемократичния съюз на експрезидента Желев). Според сключения учредителен договор при възникването на движението се създава т.нар. съвет на учредителите. В него влизат 12 човека, от които никой не може да бъде сменен, докато не се проведе общо събрание за избор на ново ръководство. Тогава принципно е имало съгласие за провеждането на това събрание, но конкретното искане постоянно е било отклонявано. Следва учредяването на ГОДО на 28 май в Паркхотел "Москва", където лидерът на "Нов избор" Луджев бива нарочен от Андрей Пантев и Хачо Бояджиев за главния виновник за партизирането на движението.
Всъщност около фигурата на Луджев се оформят и двата лагера в "Св. Георги Софийски". На общото събрание във вторник, свикано чрез специално създадения за тази цел инициативен комитет, оглавен от Андрей Пръмов, бе избран управителен съвет, в чийто състав не попаднаха имената на Андрей Пантев, Вежди Рашидов и Стоян Александров. Те присъстваха в предложението за ново ръководство, но отсъстваха от самото събрание, макар и по думите на организаторите да са били изрично поканени. Председателстващият Пръмов направи официално предложение пред присъстващите 169 от 308 (присъствали на първата учредителна сбирка преди 9 месеца) души движението да бъде регистрирано по Закона за лицата и семейството, за да бъде въведено най-после в законова форма. Според Пръмов приемствеността на присъстващите е пълна. В подкрепа на общото събрание се изказа Георги Новаков, който зададе своята версия на разцеплението, която всъщност се превърна в общ лайтмотив и главно оправдание на случващото се в залата. Актьорът заключи, че "от един нов управителен съвет с хора като Андрей Пантев, Хачо Бояджиев и Стоян Александров няма смисъл". Неслучайно бе изказването и на самия Луджев, който имаше важната задача да убеди членовете на движението в своята незаменимост. Той определи себе си иронично като "главното действащо виновно лице" и "формален партиен лидер". Председателят на "Нов избор" не пропусна да напомни на присъстващите за своята огромна роля при създаването на "Св. Георги Софийски" и "възвишената причина", поради която те са се събрали, а именно: "опитваме се да спасим една великолепна чиста идея".
Иначе на фона на изпълнената с елементарно прозиращи страсти и властови амбиции атмосфера далеч по-интересно изглеждаше контрастът между направилите си труда да дойдат на мероприятието хора. Тяхната будеща недоумение пъстрота варираше от такива със скъпи мобилни телефони до други, които съвсем небрежно носеха добре познатите мрежести соцчантички с актуалните за сезона плодове.
Костов събира партийния елит на СДС в "Пампорово"
СДС - една година преди парламентарните избори. Така най-общо може да се формулира темата на сбирката на сините, която ще се проведе от 6 до 8 юли в зимния курорт "Пампорово". Ръководството на СДС я нарече разширено заседание. На него ще присъстват членовете на националния съвет на СДС, в който влизат областните председатели на партията, депутатите от синята парламентарна група и областните управители.
В предварителната програма на форума е предвидено провеждането на дискусия за християндемокрацията и нейните основни тенденции и състояние като по въпроса ще говори гост-лектор от Германия, който е поканен от фондация "Конрад Аденауер". През втория ден от разширеното заседание сините ще обсъждат вътрешнопартийното си състояние и политиката на СДС една година преди парламентарните избори. Заместник-председателката на партията Екатерина Михайлова, която отговаря за вътрешната политика и отношенията на СДС с останалите партии, ще чете доклад за коалиционните взаимоотношения на сините. Ще бъде направен обстоен преглед на отношенията на СДС с основните парламентарни сили - партиите от коалицията ОДС, евролевицата, ДПС, и ще уточним поведението си спрямо тях в оставащата една година до изборите, каза Светлана Дянкова. За третия ден от заседанието са предвидени дискусии по икономическата и социалната политика на СДС. Очаква се на сбирката да присъстват и министри от правителството. Все още програмата не е уточнена окончателно и е твърде възможно тя да претърпи някои промени, казаха от "Раковски" 134 и уточниха, че разширеното заседание на националния съвет няма нищо общо със семинарите на "Боровец", които СДС провеждаше два пъти годишно.
Вярно е, че този път в "Пампорово" няма да присъстват политолози и социолози, но проявата доста напомня по сценарий на сбирките в "Боровец", са категорични депутати от синята парламентарна група. А и организатори са фондациите "Демокрация", "Конрад Аденауер" и Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа.
Първият форум на СДС в курорта "Боровец" се състоя през лятото на 1997 г., няколко месеца след като СДС спечели парламентарните избори и състави първото си правителство. Тогава основна тема на сбирката беше "Предизвикателствата пред управлението на ОДС". През есента на същата година се проведе и втората, която стана известна като "Боровец 2" и мина под надслов "Очертанията на непостижимото". През месец декември миналата година сините направиха последния семинар, известен като "Боровец 5", на който събраха на едно място депутатите от ОДС, областните управители и кметовете от коалицията. Тогава обаче сбирката премина под еуфорията от току-що отправената покана към страната ни за започване на преговори с ЕС и предстоящите рокади в правителството на Иван Костов.
Отново погнаха прокурора на София
Главният прокурор предлага Нестор Несторов за дисциплинарно наказание
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
Само допреди седмица Софийският апелативен прокурор Иван Петров минаваше за дясна ръка на Иван Татарчев. Изненадващо за всички обаче той дезертира в лагера на неговия наследник. Магистратът засвидетелства непоколебима лоялност към своя най-висш началник, като поиска дисциплинарно наказание за Нестор Несторов - ръководител на Софийската градска прокуратура и един от най-големите противници на сегашния главен прокурор Никола Филчев. По този начин Петров, известен и със закачливото прозвище Джовани, окончателно скъса със своето минало на магистрат от най-близкото обкръжение на бившия главен обвинител.
Всъщност войната между Несторов и Филчев тлее от няколко месеца, но не успя да се разгори с пълна сила, тъй като главният прокурор беше твърде ангажиран с бойните действия срещу Висшия съдебен съвет и председателя на Върховния касационен съд Румен Янков. Трагичното самоубийство на прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов също се оказа временна спирачка за интригите в обвинението.
Настоящият момент обаче се оказва идеален за нова офанзива срещу Несторов. Конфликтът между прокурори и съдии вече поутихна, след като преди около половин месец Филчев успешно назначи най-близките си хора за титуляри по върховете на обвинението в отсъствието на своите опоненти. На този етап представителите на съдийската квота във Висшия съдебен съвет може и да не бламират предложението на главния прокурор, тъй като не изпитват особено топли чувства и към Нестор Несторов. Единственият изход на софийския градски прокурор е да убеди хората във Висшия съдебен съвет, че атаката на Филчев се базира на лична непоносимост, а не на реални нарушения.
Самият Нестор Несторов е доста спорна и противоречива личност. Неговото име е замесено в не един и два скандала в съдебната система. В случая обаче обвиненията срещу него са по-скоро формални, отколкото конкретни. Несторов е обвинен за това, че два пъти е отказвал да поеме надзора върху следствието срещу близкия до СИК врачански подземен бос Валтер Папазки и самоволно е прехвърлил ангажиментите си на прокурора Пламен Христов. Той е направил това въпреки изричната заповед на главния прокурор лично да наблюдава преписката и да докладва на всеки 15 дни. Папазки е обвиняем по делото за убийството на своя конкурент Валентин Алексиев-Лисицата и посредника при мократа поръчка Искрен Ценов. Той беше арестуван през лятото на 1998 г., след като двамата килъри се предадоха сами, а техният работодател Емилян Цонев беше арестуван месец по-късно... "Апелативният прокурор Петров действа по поръчка", обяви Нестор Несторов миналата сряда, но отказа да се ангажира със случая, преди да се запознае официално с искането за дисциплинарно наказание. Според предложението софийският градски прокурор е извършвал много нарушения по делото срещу врачанския хазартен бос Папазки и трябва да бъде даден на дисциплинарен съд. Най-тежката санкция, която може да сполети Несторов, е понижение и преместване в друг съдебен район за срок до три години. По всяка вероятност подобно ще бъде и наказанието, за което ще настояват неговите началници. Командироването на забутани места е един от любимите способи, с които главният прокурор притиска своите несменяеми опоненти, докато си подадат оставката сами.
По конституция нито един представител на съдебната власт със стаж над три години не може да бъде изгонен дисциплинарно, освен ако не бъде осъден за тежко умишлено престъпление. Според промените в Закона за съдебната власт от 1998 г. обаче процедурата за санкциониране на магистрати е малко по-мудна, отколкото преди. Заподозрените трябва да се явят пред специален дисциплинарен състав от петима членове на Висшия съдебен съвет, които се избират чрез жребий. Преди това ВСС сам налагаше наказания с обикновено гласуване и просто мнозинство.
По всяка вероятност чрез делото срещу Нестор Несторов главният прокурор ще се опита да респектира своите подчинени. Още от времето на Татарчев софийският градски прокурор се смята за един от най-силните хора в обвинението и неговото публично разжалване би било демонстрация на сила, която окончателно ще затвърди едноличната власт на Филчев. За софийския апелативен прокурор Иван Петров пък това е златен шанс да излезе от немилост и нелегалност. Той беше издигнат с личната протекция на Иван Татарчев и това поставя голяма черна точка в неговото кадрово досие. От друга страна, магистратът неведнъж е действал в полза на "синята идея". Като окръжен прокурор на Благоевград неговото основно занимание беше да образува следствени дела срещу червени кметове. На това основание той "временно" ги отстраняваше от длъжност по служебен ред. Вероятно именно на тази основа Петров е намерил общ език с главния прокурор Филчев, който е бивш зам.-министър на правосъдието в правителството на Костов и беше номиниран за поста след одобрение в НИС на СДС.
Доскоро и Нестор Несторов милееше за синята кауза и правеше услуги на министър-председателя. През 1997 г. той беше в дъното на серия следствени дела срещу столичната община, които трябваше да охладят властовите амбиции на Софиянски. Сега обаче столичният прокурор, изглежда, е станал ненужен за управляващите и те са склонни да го хвърлят в лапите на Филчев.
По всяка вероятност апелативната прокуратура ще се опита да докаже, че Несторов носи вина за протакането на делото срещу Папазки. През май изтече двугодишният срок за задържането на убийците. Самият Папазки също напусна следствения арест. Съществува реална опасност при това положение свидетелите да се откажат от показанията си, а килърите - от своите самопризнания. По този начин процесът срещу врачанския хазартен бос може да се озове в задънена улица и протакането на следствието ще има значителен принос за това.
По всичко личи, че главният прокурор Филчев ще се опита да стовари цялата вина за евентуалния провал върху Несторов. Доста вероятно е и прокуратурата да изтупа от праха и вестникарските публикации, според които съпругата на Несторов е имала обща фирма с хора от СИК, и да ги свърже с факта, че Папазки защитава интересите на групировката във Враца. Хората на Филчев със сигурност ще припомнят и материалите за задграничните пътувания на софийския градски прокурор и неговата луксозна вила. Независимо дали се базират на реални факти или не, тези твърдения ще тласнат дисциплинарното дело в посока, която определено не е в полза на Несторов. За жалост целта на тази операция не е разкриването на обективната истина по случая, а смяната на властта в Софийската градска прокуратура. Не е ясно също и какъв ще бъде отговорът на Нестор Несторов... Списък на заболяванията, освобождаващи здравноосигурените лица от заплащане на потребителска такса
ХV. Болни с органна трансплантация и отвори:
