- На 15 юни се видях с прокурорката от градската прокуратура г-жа Денчева. Тя ми се обади. Съобщи ми, че има сигнал във връзка с моето имущество и доходите ми във Върховната касационна прокуратура. Изрично стана дума, че сигналът не е анонимен, тъй като анонимки не се проверяват, те се считат за доноси. Предложи ми да попълня една декларация. До 25 дни трябва да я предам, т.е. до 10 юли. Имам намерение да попълня тази декларация и да я подам въпреки опасенията си, свързани с изтичането на информация от прокуратурата. След срещата ми с прокурор Дечева се появи цяла първа страница в един вестник. Изнасяха се верни и неверни неща. Затова едва ли ще напиша всичко, което се иска от мен. Готов съм да го съобщя, но аз нямам доверие в тази прокуратура по отношение на съхраняване на информация. Затова наричам тази проверка терор, опит за терор над вестник "Труд" чрез мен.
- Прокуратурата е независима институция, но ми се струва, че малко хора вярват в тази абсолютна независимост. Не от правна, а от политическа гледна точка. Има ли причина главният прокурор, който възлага тази проверка, да е лют на "Труд"? Има. Напоследък във връзка със самоубийството на прокурора Джамбов излязоха доста остри материали, включително и за главния прокурор г-н Филчев. Не знам той да се е заканвал, но Филчев наистина има сериозен личен мотив да е недоволен от вестник "Труд".
През последните два месеца "Труд" излезе и с поредица критични публикации, свързани с обществената ситуация в държавата. Нещо подобно направиха и всички останали вестници. Поводът беше втурването в публичния живот на позицията на Богомил Бонев като бивш вътрешен министър по някои много актуални въпроси от живота и работата на правителството и управляващото мнозинство. Естествено, че "Труд" не можеше да няма позиция по тези въпроси.
- Защо беше "отличен" "Труд"? При сравнително ниския рейтинг на БНТ и БНР "Труд" е вестникът, който доминира с подавляващото си мнозинство на обхват на гражданите, които го четат. По-простичко казано, с големия си тираж. В делнични дни около 340 000 броя, в събота - 500 000. Това е една трибуна, която се оказва национална, с много голямо въздействие, формираща общественото мнение. Твърдението, че сме едва ли не флагманът на тази опозиционна вълна срещу управляващите, от една страна е така, от друга, не е съвсем така. Винаги сме се стремили да бъдем толерантни към всяко едно правителство, давайки му своя медиен шанс то да направи нещо добро за държавата, но при всички случаи "Труд" е реагирал остро и безкомпромисно. Вестниците не са криви, че като се огледат в тях като в огледало, политиците изглеждат недобре. Има и политици, които реагират, меко казано, непрофесионално. Омръзна ми напоследък да обяснявам обичаме ли се и уважаваме ли се с председателя на парламента г-н Йордан Соколов. Нямаме никакви взаимоотношения с него. Той беше от тези, които реагираха невъздържано, бих казал грубиянски, по отношение на медиите, включително и на техните редактори. Все още не мога да докажа едно мое схващане, не го отправям като обвинение, а допускам, че е така. Допускам, че нелюбенето от г-н Филчев на вестник "Труд" се свързва по някакъв начин с неприязънта на Соколов към вестника и главния му редактор.
- За мен беше важно да знам кой е написал доноса и вече имам сравнително точна информация как стоят нещата. Сигналът във Върховната касационна прокуратура е подписан с името Иван Василев Колимечков. Има и адрес, софийски. Проверихме - няма такова лице и никога не е имало, и в съседните къщи също. В България с това странно име се оказа, че има няколко души, знаем ги до един. Нито един от тях не би могъл да бъде. С един такъв фалшив сигнал започва проверка, по донос, който може би прокуратурата си е направила сама. А там можеха да измислят друго - за 50 лв. много хора ще отстояват, каквото им кажеш... Интересен ми е следващият ход. Допускам, че ще се намесят силите за сигурност.
- Промяна в политиката на вестника няма - тя е конструктивно-опозиционна. Както казва Балзак - печатното слово има право на живот само когато се рови в задния двор на обществото.
- Не. Мисля, че медийната ситуация не се е променила. Вестниците добре си вършат работата в момента. Не си спомням опит да ми се оказва давление. Обаждали са ми се много политици, интелектуалци, министър-председатели, но никой не е казвал - напиши това. Получавал съм предложения, идеи, но от политици, с които сме в приятелски отношения.
- Основната тема на разговора ни бяха преговорите с МВФ. Ние се познаваме с г-н Костов, не мога да кажа, че сме приятели, но имаме и приятелски отношения. Онзи ден премиерът първо ме попита - как си. Той, още докато бях в Германия за операцията, няколко пъти ми се обажда, пита имам ли нужда от някаква помощ.
- Има спекулации с тези обеди, това са три-четири срещи. Аз с много хора съм обядвал. Никога или само случайно сме говорили за политика.
- Не започва, защото война се води между съперници, които са равностойни и достойни. Не искам да разговарям за този вестник. Такова нещо за мен не съществува.
- Не го чета, съобщават ми го. Интересно ми е докъде стига човешката и професионалната недостатъчност.
- Не съм и продължавам да бъда един от акционерите със сериозен пакет акции.
НСРТ се опита да възпита кабелните оператори, ред е на ДКД
Раздвижване на пазара на кабелите се очаква след края на лицензирането
Велислава ПОПОВА
"Исках да бъда кабелен оператор, а се наложи да правя и телевизионна програма", обясни преди време собственик на кабелна телевизия на членовете на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). Почти веднага след като оплетоха в паяжина от кабели жилищните сгради във всички по-големи градове и започнаха да пиратстват чужди телевизионни програми, собствениците на кабелни мрежи се изкушиха да сътворят и български варианти на популярните филмови канали. Всеки оператор освен от техници започна да събира и телевизионен екип, а родните "ТВ 1000" и "Филмнет" постепенно да напомнят все повече на БНТ. Телевизионните програми се оказаха и удобна разменна монета между операторите, въпреки че конкуренти като "София кабел" и "Евроком" не излъчват каналите на другия. С приходите от абонати на кабелните мрежи пък винаги може да се жонглира с редовното оправдание, че клиентите не си плащат. От таксите идват основните постъпления в касата на кабелните собственици, защото обемът на излъчваната реклама е малък.
Години наред кабелните оператори съществуваха без контрол и без санкции заради липсата на законодателство. Почти две години НСРТ и Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) също забавиха лицензирането на кабелите. В последните няколко месеца обаче активизираха раздаването на разрешителни. Миналата седмица медийният съвет реши да издаде лицензи и на "Евроком корпорейшънс" и на "Ринг С.В." за национална програма, разпространявана по кабел и сателит.
След правното легализиране на кабелните оператори се очакват промени на пазара и появата на чуждестранни тв оператори. Собствениците на кабелни мрежи непрекъснато се хвалят с интереса на чужди компании към тях, но отлагат евентуални продажби до получаване на лиценза, защото това би повишило цената им. "Сentral European Media Enterprises Group" пак проучват пазара. Има интерес и от италианци, и от скандинавци, но засега изчакваме", отклонява въпроса искат ли чужденци да купят варненската МСАТ един от собствениците й, Йордан Йорданов. За телевизията се смята, че е създадена с капитали на бившата силова групировка ТИМ и си личи, че е изградена, без да са спестявани пари. Каналът нямаше проблеми с документите в НСРТ, но получи лиценз само за 14 региона и качи програмата си на сателит. "В регионите, за които нямаме разрешение, сигналът ни е кодиран и не могат да ни излъчват", твърдят от телевизията. МСАТ ще участва и в конкурса за третата национална честота и от изхода на състезанието също зависи дали каналът няма да смени собствениците си, ако започне да прави и ефирна програма.
Всеки собственик на кабелна мрежа трябва да получи далекосъобщителен лиценз, ако продуцира програма и за радио-телевизионна дейност. Големите вълнения след конкурса за първата частна национална телевизия бяха свързани с лицензирането на програми за разпространение по кабел и сателит. Наблюдавана отстрани, процедурата по издаване на лицензи за радио-телевизионна дейност прилича на студентски изпит. НСРТ се прави на строгия професор, а операторите се опитват да получат шестица, без да са си научили всички уроци. Медийните експерти са доста по-благосклонни към неизрядните кандидати да правят телевизия и позволяват по няколко поправителни изпита. В името на легализирането на пазара от съвета вече на няколко пъти насрочват нови крайни срокове. Последният изтече миналия четвъртък. "Верея кабел", "Юниън телевижън", "Демо телевизия", "Александра тв", телевизия 7 дни" трябваше да изчистят пропуските в документите си. Тези телевизии вече щяха да са получили лицензи, ако в съвета не бяха открили възможностите на системата за информационно обслужване. Тогава медийните експерти се заеха да проверят участията в други фирми на собствениците, предмета на дейността и се оказа, че някои оператори не отговарят на изискванията на закона. Те получиха нови срокове да се освободят от неудобните акционери и като си поправят документите, пак да печелят доверието на съвета. Основен препъникамък за заветната тапия се оказа рекламната дейност.
Повишителен изпит след шест месеца ще има и за кандидатите, които не успяха да получат национален лиценз за програмна дейност за излъчване по кабел и сателит и получиха право да разпространяват само в 14 региона.
Скъсани на лицензионния изпит засега са единствено "Елит медиа", но и на тях няма да им се наложи да прекъснат да излъчват, защото, докато изтече срокът, в който трябва да прекратят предаванията си, НСРТ може да разгледа новите им документи и да промени решението си. Собствениците на програмите "София кабел" регистрираха и ново дружество за участие в процедурата и готвят нова програмна схема на Канал 3 от септември. Мечтата на Величко Найденов да си изгради кабелна империя засега обаче се отлага. Слухове дори "продадоха" оператора на "Кейбъл България". Засега регистрираното в България дружество, което се управлява от ирландци и се финансира с ирландски и американски капитали, съсредоточава усилията си в изграждането на кабелна мрежа. Ако "Кейбъл" успеят първи да "затворят" страната във фиброоптичен кабелен пръстен, това със сигурност ще им гарантира предимство пред останалите оператори. Очаква се, че евентуалното навлизане на нови чуждестранни инвеститори с апетит към кабелния бизнес ще поднови инфраструктурата, защото мрежите, изградени досега, не гарантират достатъчно високо качество. Чужденците ще инвестират в техническо осигуряване и може би ще закупят готови тв програми. Значение ще има и изходът от конкурса за трета национална телевизия, в който ще се включат голяма част от кабелните телевизии.
Накратко
Националният съвет за радио и телевизия прие, че връчването на награди в радио-телевизионните игри не е реклама, ако не е придружено с рекламен апел от страна на водещия. "Самото показване на вещ в кадър не е реклама, но въвеждане на лого, изброяване и оценяване на качествата на предмета вече е рекламно послание", обясниха от медийния съвет. От НСРТ обявиха, че предаванията, които не се съобразяват с тези изисквания, ще бъдат санкционирани за скрита и за необявена реклама. Преди две седмици членове на НСРТ се срещнаха с изпълнителния директор на BTV Албърт Парсънз и с изпълнителния съветник Светлана Василева. Тема на разговора с медийните експерти са били именно изискванията към тв-игрите. В момента каналът на Мърдок излъчва играта на Къци Вапцаров "Риск печели, риск губи". НСРТ и представителите на първата частна национална телевизия са се договорили да бъде изготвен временен по-детайлен регламент за гейм-шоутата, докато се приемат промени в медийния закон.
Делото на ИПК "Родина" срещу "Дума прес" АД приключи миналата седмица. Очаква се решението на Софийския градски съд, но то със сигурност ще бъде в полза на ИПК, след като бившият издател на вестник "Дума" декларира, че няма имущество, с което да изплати дълга. "Дума прес" АД ще бъде обявена в несъстоятелност и докато не се издължи към ИПК, няма да бъде заличена от търговския регистър. Несъстоятелността е по-силна от доброволното ликвидиране, обясниха адвокати, тъй като издателството е и в ликвидация. Държавната печатница поиска фалита на "Дума прес" миналата година заради неизплатени задължения. В момента те са около 200 000 лева.
Вестник "Демокрация" увеличава обема на петъчния си брой, но ще спре да излиза в неделя. "Тя и без това се разпространява в много нисък тираж, а абонатите в голямата си част я получават чак на следващия ден", обясни в редакционна бележка и.д. главен редактор Атанас Свиленов. В петък към вестника на СДС ще излиза приложение "Форум култура".
НСРТ реши, че в точката "нарушения на Закона за радиото и телевизията", която е част от критериите за лицензиране на ефирни радиооператори, ще бъдат отчитани и отчисленията за авторски права, които кандидатите са заплащали в досегашната си дейност. През миналата седмица членовете на медийния съвет се срещнаха с изпълнителния директор на "Музикаутор" Мариана Лазарова.
Програмата на BTV се увеличава с около два часа от началото на юли. През седмицата каналът ще стартира в 18.30 часа и ще излъчва анимационни филми, а след игралния филм - сериала "Напълно непознати". От 19.30 часа през уикенда BTV ще излъчва спортна програма, включваща репортажи за екстремни спортове, мотокрос, а след време и предаването "Пепси спорт".
Над 500 са кандидатите за работа в BTV. Толкова молби са постъпили във фирма "Снелинг", която подбира кандидатите. От компанията не са направили статистика към кои от обявените позиции има най-голям интерес. В момента BTV търси репортери, продуцент-редактори, оператори, водещи на новини, редактори международна информация, спортни репортери и водещи, монтажисти, ефирни оператори, както и търговски координатор, специалист връзки с клиенти и административен сътрудник. За някои от позициите от "Снелинг" вече предлагат на ръководството на BTV първите одобрени кандидати.
Данъчните разбили 16 вериги от фирми за източване на ДДС
Звеното по ДДС, което беше създадено към Главна данъчна дирекция преди около два месеца, е успяло до момента да разбие 16 вериги от фирми, които са били създадени с цел да се източва неправомерно ДДС от бюджета, съобщи главният данъчен директор Антон Тончев. За първите пет месеца на годината данъчните служители са осуетили опити за неправомерно възстановяване на ДДС в размер на 32.940 млн. лева. Валентин Видолов, заместникът на Тончев, пряко отговарящ за работата на звеното, обясни схемите, които се използват, за да се иска неправомерно възстановяване на данък. Във веригата обикновено се включват няколко десетки фирми и тя има разклонения в цялата страна. Обикновено фирма износител иска възстановяване по бързата 45-дневна процедура на данък в големи размери. Когато данъчните проверят нейните контрагенти, всичко е наред. Някъде по веригата обаче има фирма, която не е редовна пред данъчните, но която е далеч от фирмата, която в крайна сметка иска възстановяване на данъка.
От идващата седмица в сайта на Министерството на финансите в Интернет () ще бъде публикуван регистър на фирмите, които са регистрирани по ДДС, съобщи още Антон Тончев. Така коректните данъкоплатци ще могат да проверяват дали техните контрагенти са редовни и имат регистрация по ДДС, обясни шефът на ГДД.
Започна извиването на ръцете на Конституционния съд
Миглена Манчева
Министерският съвет и правната комисия на парламента гласуваха становища, според които прехвърлянето на държавния монопол в телекомуникациите на частни лица не противоречи на конституцията. Лайтмотивът е, че по тези въпроси НС има изключително правомощие да вземе отношение като законодателен орган.
Становищата са по конституционно дело номер 8, свързано със сделката за БТК. Делото беше допуснато на 15 юни по искане на 49 депутати за тълкуване на чл. 18 ал. 4 от основния закон, а срокът за даване на становища изтече на 29 юни. Мнения трябваше да дадат също Комисията за защита на конкуренцията, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Държавната комисия по далекосъобщения. В делото Конституционният съд ще изяснява два въпроса - дали е допустимо да се приватизира монополът на БТК в телекомуникациите и какво е съдържанието на понятието национални далекосъобщителни мрежи. Второто трябва да уточни дали в тези мрежи влизат предаването на данни чрез Интернет, спътниковите услуги чрез VSAT и мобилните телефонни услуги, за които се очаква частично или изцяло да попаднат в обхвата на монопола на вече приватизираната БТК.
"По първия въпрос считаме за безспорно, че държавният монопол съществува именно заради възможността той да бъде предоставян от държавата на частноправни субекти... ", пише в правителственото становище. По втория въпрос юристите на Министерския съвет са на мнение, че Конституционният съд не би трябвало въобще да дава отговор. "Не е възможно само въз основа на конституцията да се дефинира понятието за национална далекосъобщителна мрежа и с това да се предопредели и лимитира волята на законодателя", смята правителството. Това обаче противоречи на волята на самите конституционни съдии, които са допуснали питането. Правната комисия е дала становище, че прехвърлянето на телекомуникационния монопол на други лица е допустимо, защото "държавата може по законодателен път да прехвърли даден монопол върху друг правен субект... стига това да бъде в интерес на гражданите и обществото и да бъде съобразено с принципите на свободната стопанска инициатива". По съдържанието на понятието национални далекосъобщителни мрежи правната комисия е отказала да вземе отношение.
До редакционното приключване на броя на "Капитал" нямаше информация Конституционният съд да е определил датата, на която ще даде тълкуване във връзка със сделката за БТК. Междувременно обаче управляващите биха отбой в намерението за спешно гласуване на поправки в Закона за далекосъобщенията и Закона за приватизацията, свързани с БТК. Миналата седмица Законът за далекосъобщенията отново не беше внесен в парламента, въпреки че правителството го одобри по принцип преди месец и половина. "Проектът не е подписан от няколко юристи по евроинтеграцията. Ако сключим сделката за Булбанк, която ще покаже воля за реформи, може за известно време да поотложим тази за БТК", съобщи известен депутат. Законът за приватизацията пък, който мина на първо четене в пленарна зала със скандал, въпреки предвиждания не влезе на второ четене в икономическата комисия.
Според правителствен източник несъгласните с проектозакона за далекосъобщенията са Юлияна Николова, шеф на дирекция "Евроинтеграция" в Министерския съвет, и Елиана Масева, главен секретар на правителството. Проблемът с готвените законови поправки е, че те затвърждават монопола на БТК в няколко области (гласовите услуги, международните свързвания) и създават пречки за навлизането на нови технологии, особено в областта на Интернет. Такова беше и становището на Робер Верю, шеф на дирекция "Информационно общество" в Европейската комисия, което той на няколко пъти описа в писма до работната група по сделката за БТК. Юрист, запознат с дейността на Европейската комисия, коментира пред "Капитал", че по принцип главата за текелокомуникациите в споразумението на България с Европейския съюз няма задължителен характер и че дори срокът за либерализация на сектора (края на 2002 г.) е препоръчителен. Факт е обаче, че ако поправките в Закона за далекосъобщенията минат, те силно ще затруднят преговорите за хармонизиране на българското с европейското законодателство в областта на телекомуникациите.
Срокове
Държавен вестник
Купувачите имат най-голямо доверие в хипермаркетите
При потребителски проблем всеки втори разчита на държавата
Боряна ГЕНЧЕВА
Българските потребители имат най-голямо доверие в продавачите на вестници, аптекарите и в хипермаркетите, сочи национално представително проучване на агенция "Инфоарт", направено през втората половина на май по поръчка на Българската национална асоциация на потребителите (БНАП). Изследването обхваща 62 стоки и услуги. Изпълнителният директор на БНАП Богомил Николов обясни, че с допитването до потребителите са искали да установят кои са проблемните точки и сектори на пазара, в които правата и интересите на купувачите са най-ощетени.
Колкото по-голям е търговският обект, толкова повече доверие му имат потребителите. Това е една от най-очевидните закономерности в изследването. На всеки трима българи един не е пазарувал в хипермаркет от типа на "Метро". Онези, които са го правили обаче, определят мегамагазините като най-сигурни. Следващи в ранглистата са универсалните магазини, следвани от супермаркетите. С най-голямо подозрение се гледа на търговците "врата до врата". Този тип бизнес очевидно е доста развит, защото на десет души само двама не са се сблъсквали с него. От десет граждани с опит само един има добро отношение към разносната търговия.
Известно е, че средностатистическият българин дава около половината от дохода си за хранителни стоки и срещите му с продавачите от този бранш са най-чести. Изследването регистрира доста полярно отношение към тях вероятно и заради многообразните форми, под които се търгува с храни. Определено негативно е отношението към продавачите на спиртни напитки. Те са в челната тройка търговци, към която процентът на недоверие е най-висок. Другите бизнеси с лошо име са търговията с употребявани автомобили и продажбите до врата.
Продавачите на вестници се ползват с най-безрезервното потребителско доверие. Обяснението е във фиксираната цена, постоянното качество и безотказната дистрибуция. Десет на сто от допитаните обаче са отговорили, че не си купуват вестници, а двадесет на сто не влизат в книжарница.
Има цели търговски сфери, с които голяма част от българите нямат допирни точки. Автомобилът може да не е лукс, а необходимост, но около 40 на сто не са си купували нито нов, нито употребяван автомобил, нито пък имат превозно средство, което да поддържат. Също толкова не пазаруват луксозни стоки, не ходят на ресторант или в заведение за бързо хранене. Половината от българите не отсядат в хотел.
Телевизията (реклама и предавания) и съветите на близки и познати са двата основни фактора, от които зависи решението за покупка, сочи изследването на "Инфоарт". Следващи източници за потребителска информация с почти равни проценти са етикетите на стоките и самите търговци. Едва 0.3% от анкетираните са отговорили, че получават необходимата им информация, за да вземат решение за покупка, от специализираните потребителски сдружения.
Почти всеки втори потребител (42.5 на сто) очаква от властта да защити правата му, ако възникне оплакване от купената стока или услуга. Едва 4.5 на сто смятат, че могат да разрешат проблема си директно с производителя или с търговеца. За сравнение всеки втори потребител в САЩ разчита, че може да разреши потребителските си проблеми помежду си с търговеца или с производителя, по данни на БНАП.
Около една четвърт от допитаните смятат, че при оплакване от стоки и услуги трябва да потърсят съдействие първо от държавните органи, контролиращи пазара. Около 12 на сто се сещат за икономическата полиция, а наполовина е процентът на хората, които биха се обърнали към звеното за защита на потребителите в общината им. Помирителните комисии, които стартираха през септември миналата година, са тотално непознати. В тях изход виждат едва един процент от потребителите. Около седем на сто вярват, че ще им помогне съдебната система, макар на практика почти никой не се обръща към нея.
Над 5000 души са подали молби за компенсаторни жилищни записи
Жилищните спестители ще получатпо три стотинки на спестовно число
Бисера СТАНЕВА
Правителството прие проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове, който предстои да бъде обсъден в парламента. С поправките се уточнява, че едно спестовно число се преобразува в компенсаторен запис за три стотинки. "Причината да се направи това нещо е да има една равнопоставеност между гражданите, които са предпочели да се компенсират влоговете им с пари, и тези, които предпочитат да получат компенсаторни записи", уточни промените Гаврил Митов, изпълнителен директор на Националния компенсаторен жилищен фонд към Министерския съвет.
Според предишната поправка на закона всички граждани с доказани жилищни нужди (т.е. включени в списъци към общините), които притежават дългогодишни жилищноспестовни влогове, т.е. всеки, който към 31.12.1990 г. има влог в ДСК от пет и повече години, имаха едномесечен срок от 1 февруари т.г. да подадат молби към общините притежаваните от тях жилищноспестовни числа да бъдат преобразувани в жилищни компенсаторни записи. Със записите може да се търгува свободно, но използването им е ограничено до възможност за закупуване единствено на жилища и парцели, предназначени по план за жилищно строителство от държавните и общинските фондове.
По данни на Националният компенсаторен жилищен фонд от възможността за преобразуване на влоговете в компенсаторни записи са се възползвали между 5000 и 6000 души от над 50 000, имащи това право. "При предишните поправки в закона беше уточнена само процедурата, но не и механизмът за преобразуване на спестовните числа в записи. Нещо, което се прави със сегашните текстове", каза Митов.
След окончателното одобряване от Народното събрание на поправките в закона към общините ще се възстанови приемането на молби от гражданите с жилищноспестовни влогове за включване в окончателните списъци за получаване на левови компенсации за закупуване на ново жилище или за строеж на такова. Тази процедура беше спряна през юли месец миналата година поради неясноти във връзка със Закона за деноминацията, обясни Митов. Срокът, в който гражданите ще могат да извършат това, е шест месеца след обнародването на текстовете от закона в Държавен вестник.
Право да се включи в списъка ще има всеки гражданин с дългогодишен жилищноспестовен влог, който отговаря на условията в закона. Според нормативния акт, за да попадне човек в списъка, не трябва: да притежава в страната и чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно обитаване, или ако притежава такива, тяхната стойност не бива да надхвърля 15 000 лева, друго задължително условие е да не е правил прехвърляне на жилище на други лица след 1 януари 1981 г. Правителството прие от досега действащите изисквания да отпадне това, което задължаваше притежателя на жилищноспестовен влог да е картотекиран в общината по местоживеене като нуждаещ се от жилище. В поправките на закона се предвижда още притежателите на жилищноспестовни влогове да доказват, че отговарят на необходимите условия с декларация, а не със справка от общината, както беше досегашната процедура. Местните комисии към общините одобряват списъците на хората, които имат право на компенсации. "До една година държавата ще знае окончателно какви пари ще са необходими, за да се компенсират хората", обясни Митов и допълни, че след тази една година нови списъци няма да се съставят.
До момента по данни на Националния компенсаторен жилищен фонд в списъците към общините са включени 100 344 души, което е приблизително една трета от регистрираните на територията на страната към 31.12.1900 г. общо 315 112 дългогодишни жилищноспестовни влога. Фондът е компенсирал левово едва 49 384 души от регистрираните в общинските списъци. За миналата година са били изплатени 15.879 млн. лв. като компенсации на гражданите. "За тази година в бюджета на фонда е предвидена субсидия от 13 млн. лева", обясни Митов.
Доларът остава с несигурни позиции
Федералният резерв остави лихвите в САЩ непроменени
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Допреди месец американският долар беше безспорно доминиращата валутни на международните валути пазари. Перспективите за момента обаче не могат да се очертаят така категорично. От известно време другите две водещи валути - японската йена и еврото, са доста устойчиви срещу атаките на долара. През изминалата седмица отново стана ясно, че доларът постепенно губи част от мощта си. Наличието на все повече сигнали за забавянето на темпа на растеж на американската икономика е фундаменталният фактор, стоящ зад отслабването му. Те бяха и причина лихвените равнища да бъдат оставени непроменени на заседанието на Федералния резерв на САЩ на 27 и 28 юни. Така основният лихвен процент остава 6.5%, след като през май бе покачен с 50 базисни пункта. В изявлението на институцията след заседанието обаче се предупреждава, че не е отминала опасността от инфлационен натиск.
Това беше очакван ход от участниците на пазара и анализаторите. Именно тези очаквания предизвикаха продажби на долари. Изнесените във вторник данни за индекса на потребителската увереност допълнително засилиха убеждението, че покачването на лихвените равнища в САЩ шест пъти в продължение на една година е поставило спирачки пред американската икономика. През юни индексът е спаднал до 138.8, след като през май бе достигнал до 30-годишен рекорд от 144.7. Това ниво свидетелства, че търсенето вероятно ще отбележи спад през предстоящите месеци.
След оставянето на лихвите непроменени доларът отбеляза спад спрямо еврото, йената и британската лира, като впоследствие успя да възстанови част от загубите. Еврото получи подкрепа от данните за нарастване на бизнесувереността във Франция до рекордно ниво през юни, както и за повишаване на потребителските разходи през май с най-високия темп на прираст от десет месеца. Безработицата през май е спаднала до най-ниското си равнище от осем години и половина. Същевременно други данни от евро-зоната предизвикаха очаквания за ново покачване на лихвените равнища. Импортните цени в Германия през май са скочили с 11.7% на годишна база, най-значимото покачване от 19 години насам. Същевременно стана ясно, че потребителските цени в Италия са нараснали с 2.7% през юни, надхвърляйки очакванията. Така се засилва вероятността, през предстоящите месеци инфлацията в евро-зоната да надхвърли тавана от 2%, определен от Европейската централна банка. Единната европейска валута получи известна подкрепа от данните за паричната маса в евро-зоната. Темпът на нарастване на паричната маса през май от 5.9%, макар и надхвърлящ тавана от 4.5%, регламентиран от ЕЦБ, е отбелязал спад спрямо темпа на нарастването й през април от 6.5%. В резултат еврото успя да се изкачи отново над 95.50 цента, след като в началото на седмицата бе отстъпило от позициите, завоювани през изминалите няколко седмици. То успя да стигне и до близо 101 йени за евро.
Сравнително добри са перспективите и за йената поради нарастващата увереност за скорошно покачване на лихвените равнища в Япония. Седмицата започна със спад на японската валута вследствие на слуховете, че Moody's Investor Service ще понижи кредитния рейтинг на страната. Такова влияние оказаха и очакванията за същия ход и от друга агенция за кредитен рейтинг - Fitch IBCA. В действителност тя намали кредитния рейтинг на Япония, но понижението не бе така драстично, както се очакваше. Агенцията понижи рейтинга на японския дълг в местна валута с една степен до АА+, като запази рейтинга на дълга, деноминиран в чужда валута. Данни за безработицата сочат спад на нивото й през май до 4.6% от 4.8% предходния месец. Това, както и нарастването на заплащането, е индикатор за възстановяването на японската икономика, което засилва вероятността за покачване на лихвените равнища. Същевременно обаче потребителските цени са спаднали през юни за четвърти пореден месец, което сочи, че рискът от дефлация, която беше причина за въвеждането на политиката на лихвени ставки, близки до нулата, все още не е преминал.
Видове банкови сметки
Видовете банкови сметки, които едно лице може да открие в България, са определени в Наредба №3 за плащанията на Българска народна банка. Банките могат да водят сметки в български левове, както и в щатски долари, германски марки и швейцарски франкове. Наредбата позволява да се откриват и сметки във валути извън посочените, като по тях се уговаря специален режим на управление и ползване. С тях обаче не може да се участва в организираната система за междубанкови разплащания (т.нар. БИСЕРА).
Сметките биват:
Бившите приватизационни фондове ще раздават по-ниски дивиденти
Акционерите ще могат да получат парите си в срок от три месеца след общото събрание
Бойко Ботев
Значително намалява размерът на дивидентите, които бившите приватизационни фондове предстои да раздадат на своите акционери за миналата година в сравнение с предходната. Голяма част от фондовете (сега - холдинги или инвестиционни дружества) изобщо няма да раздават дивиденти, а останалите ще платят средно около девет стотинки на всеки вложен лев. Причините са еднакви за всички - значително намалява печалбата, а някои от дружествата дори отчитат счетоводна загуба. Тези причини обаче едва ли ще успокоят акционерите, за много от които акциите от масовата приватизация отдавна са просто ненужни хартийки.
Размерът на дивидентите за 1999 г. като цяло е четири пъти по-малък от този за 1998 г. Най-голям е той за инвестиционно дружество "Златен лев" - собствениците на акции в него ще получат за всяка от тях по 18 стотинки. По 15 стотинки на акция ще получат акционерите в "Албена инвест холдинг". "Първоначално мислехме изобщо да не раздаваме нищо, за да използваме парите за инвестиции. След това обаче променихме решението си, за да повишим доверието на нашите акционери в мениджмънта", заяви Лидия Шулева, изпълнителен директор на холдинга. Очевидно повечето от холдингите са били изправени пред същия избор. По 10 стотинки на акция ще получат акционерите на "Труд и капитал", седем стотинки - тези на "Петрол холдинг груп", а собствениците на акции в най-големия бивш приватизационен фонд - сега "Доверие - обединен холдинг" най-вероятно ще вземат само четири стотинки за акция. Нищо няма да дадат на акционерите си "Българска холдингова компания", "Индустриален холдинг България", "Акционер Фаворит холдинг" и "АКБ Корпорация" (дружеството отчита над 20 млн. лв. загуба за последната година).
Финансовите показатели на холдингите за 1999 г. действително са значително по-лоши от тези за предходните и това е лесно обяснимо. Преди 2-3 години течеше активен процес на преструктуриране на портфейлите и много от фондовете отчитаха високи печалби, дължащи се на продажба с капиталова печалба на миноритарни пакети от масовата приватизация. Всичко това обаче вече е минало - днес мениджърите се сблъскват с трудната задача да управляват дъщерните дружества. Огромна част от тях се нуждаят от значителни инвестиции (такива не са правени от повече от 15 години), а много от фондовете не разполагат с необходимия финансов ресурс. Получаването на такъв ресурс също е сериозен проблем заради състоянието на банковата система и липсата на работещ капиталов пазар. В тази ситуация е лесно обяснимо нежеланието на много от фондовете да се лишат от печалбата, като я раздадат под формата на дивиденти.
Раздаването на дивидент обаче е свързано и с допълнителни плащания от страна на дружеството. Според новия закон за ценните книжа публичните дружества (каквито все още са всички бивши приватизационни фондове) са длъжни да изплащат дивидентите по банков път. Целта на този текст е да спести излишни разходи на акционерите, но всичко това става за сметка на дружеството (т.е. в крайна сметка пак акционерите са губещи). "През миналата година направихме разходи за около 100 хил. лв., за да платим като дивидент общо 600 хил. лв. Съотношението сигурно ще се запази и тази година", заяви Божидар Керемидчиев, изпълнителен директор на "Доверие - обединен холдинг". Подобно е съотношението и за останалите холдинги.
За акционерите в бившите приватизационни фондове все пак има и добри новини - най-късно в края на септември те вече ще могат да получат дивидентите си. Причината е в текст от закона за публично предлагане на ценни книжа, според който дивидентите се изплащат в тримесечен срок, считано от деня на провеждане на общото събрание.
Ниските цени раздвижиха приватизационния сегмент
Новият рекорден спад на борсовите индекси вече не изненадва никой
Николай Стайков
Участниците на вялия пазар на ценни книжа ще запомнят изминалата седмица с четири сделки на приватизационния сегмент на борсата, където се предлагат остатъчни държавни пакети. Сделките с пакети на "Дюни" (два отделни трансфера), "Полимери" и "Дунав турс - 91" бяха на обща стойност 739 хиляди лева и потвърдиха твърденията, че отдавна чаканото предлагане на остатъчни пакети от големи предприятия е безвъзвратно закъсняло, за да окаже някакъв положителен ефект на общата търговия. Интересът от портфейлни инвеститори досега е нулев, а сделки се регистрират тогава, когато цената падне достатъчно, за да заинтересува някой от досегашните акционери.
Пакетът от 9% от "Полимери" Девня смени собственика си на цена един лев за акция. Според официално потвърдена информация купувач е "Българска холдингова компания" (бивш "Българо-холандски приватизационен фонд"), която по този начин увеличава дела си в капитала на химическия завод до 27%. В момента текат предварителни проучвания, които могат да доведат до влизането на нов стратегически собственик в закъсалия завод. Сключването на такава сделка може има положителен ефект върху цените на акциите, които през последните две години се обезцениха около 40 пъти, но повечето участници на пазара смятат, че тези очаквания не бива да се преувеличават. Основна причина за това е обстоятелството, че евентуалният бъдещ собственик ще разполага с близо 90% от акциите и няма да има интерес за придобиване на допълнителни дялове.
Търговията на официалния и свободния пазар на "Българска фондова борса - София" продължава тенденцията си надолу, а регистрираният оборот от 164 хиляди лева може да накара продавачите от търговския център "Илиянци" да погледнат с искрено съчувствие костюмираните си колеги - търговци на ценни книжа от високата сграда на площад "Македония". Основната част от тази търговия отново е на свободния пазар, а активността на най-високите сегменти А и Б, където би трябвало да се търгуват акции на най-стабилните и атрактивни дружества, остава символична със сделки за по-малко от 800 лв. Индексът БФБ София Уорбърг регистрира нова най-ниска стойност от 36.44% - повече от четири пъти по-ниски стойности от тези преди две години. Основните причини за спада бяха нови най-ниски стойности на акциите на "БТ холдинг" (19.80 лв/акция) и "Солвей - Соди" (5.20 лв/акция).
"Полимери" намали със задна дата дивидента за държавата
Държавата ще получи 737 хиляди нови лева по-малко след спорно решение на мажоритарните собственици
Николай Георгиев
На общо събрание през изминалата седмица акционерите на химическия завод "Полимери" в Девня са гласували нова схема за разпределение на дивидента за 1997 г. Според новото решение, което отменя вече гласувано на 20 април 1998 г. решение за разпределение на печалбата, държавата трябва да получи 737 млн. стари лв. по-малко. Причината, която мажоритарните собственици от бившия приватизационен фонд "АКБ Форес" са изтъкнали пред акционерите, е намалялото държавно участие и вече изплатените дивиденти за същата година в размер на 1.8 млрд. стари лв. Случаят "Полимери" е типичен пример за неяснотите около разпределението на дивидентите в дружествата с намалено държавно участие, каквито са повечето дружества от първата вълна на масовата приватизация. Разпределението на дивидентите в "Полимери" за въпросната 1997 г. е усложнено от факта, че до май 1997 г. собственик на 100% от акциите е държавата, а след втория централизиран публичен търг нейното участие пада до 33%. С оглед на това на редовно общо събрание на 20 април 1998 г. се гласува 1.833 млрд. стари лв. от печалбата за 1997 г. да бъдат дадени на държавата, а останалата сума от 2.236 млрд. лв. да бъде разпределена между всички акционери според тяхното дялово участие към момента, като всяка акция носи на собственика си дивидент в размер на 420 стари лв. Досега на държавата е изплатен полагащият се дивидент за първите пет месеца, но не и делът от 33% от останалата печалба, която е в размер на 737 млн. стари лв. - твърде голяма сума за предприятие с неплатени доставки и неуредени задължения като "Полимери". Дивидент за 1997 г. досега е изплатен само на някои от по-големите акционери - бивши приватизационни фондове, но индивидуалните акционери и държавата все още не са получили дължимите 420 стари лв. на акция. Гласуваната през миналата седмица схема изрично допълва, че държавата е изключена от разпределението на останалата сума от 2.236 млрд. Този случай обаче поражда въпрос дали е законно отменянето на вече гласувани решения за разпределение на дивиденти, още повече че дивидентът е дължим от повече от две години и по него има натрупани наказателни лихви.
Според специалисти по дружественото право интересна подробност е, че до момента на гласуването на разпределението на печалбата за 1997 г. "Полимери" все още има статут на еднолично акционерно дружество. Редът за установяване и внасяне на дивидент от ЕАД с държавно имущество са определен от правилник на Министерския съвет (ПМС308/1996 г), който постановява, че 35% от цялата балансова печалба след заделянето на фонд "Резервен" следва да бъде преведена на държавата като дивидент. От юридическа гледна точка е спорен въпросът дали едно ЕАД престава да бъде такова след влизането на други акционери освен държавата (т.е. след прехвърлянето на собствеността на други акционери) или след гласуването на изрично решение от общото събрание и регистрация в съдебните регистри, което за "Полимери" става факт едва на 17 юни 1998 г., или два месеца след редовното общо събрание. Ако се окаже вярно второто, твърде е вероятно и сега гласуваната схема на разпределение на дивиденти да не е последна. При всички положения обаче новото решение попада под действието на влезлия в сила в началото на годината Закон за публичното предлагане на ценни книжа, а според него дивидентите трябва да бъдат преведени на акционерите до три месеца след общото събрание по банков път. Това означава, че дребните акционери имат шанс да си получат дължимото за 1997 г. , ако, разбира се, и Държавната комисия по ценни книжа не подсети ръководството на "Полимери" за това тяхно задължение.
Държавното участие в "Ривиера" падна до 2% от капитала
Агенцията за приватизация дава лъжлива информация за акциите, които предлага на борсата
Николай Стайков
След последните увеличения на капитала на приватизирания през 1998 г. курортен комплекс "Ривиера" държавното участие в него е намаляло от 17.56% на 2.04%. Увеличенията на капитала са извършени през миналата година и са вписани с регистрите на Варненския окръжен съд. Юридическите промени обаче все още са неизвестни за Агенцията за приватизация, която шест месеца по-късно все още смята, че предлага публично на фондовата борса далеч по-сериозния пакет от 17.56% от "Ривиера".
След като през януари 1998 г. работническо-мениджърското дружество "Ривиера мениджмънт" АД става собственик на 60% от капитала на "Ривиера" за сумата 11 млн. долара при условията на разсрочено плащане, капиталът е увеличаван два пъти. Първото увеличение е направено публично в началото на 1999 г., в което имат право да участват всички акционери според досега притежавания си дял. Тогава държавата (по правило) не записва акции от новата емисия и нейното участие пада до 8.5% от капитала. Второто увеличение на капитала става в края на 1999 г. по решение на съвета на директорите на дружеството и представлява апортна вноска на "Ривиера мениджмънт" АД - хотел "Аглика" край София, който първоначално е закупен от фирма "Пирин контракт инвест" ООД, свързана с Емил Кюлев, която впоследствие се влива в свързаното с него РМД "Ривиера мениджмънт".
Въпреки че новият размер на капитала е регистриран в съда преди повече от шест месеца, Агенцията за приватизация обяви в началото на месец юни, че предлага публично стария размер на дяловото участие, т.е. 17.56% от "Ривиера". Това съобщение беше разпратено от Агенцията до обществеността и средствата за масова информация, включително и до фондовата борса. "Предлагане на остатъчни държавни пакети, за които впоследствие се оказва, че представляват много по-малък дял от първоначално обявените, има и преди, но за първи път това се случва с голямо и сравнително атрактивно дружество като "Ривиера", каза представител на инвестиционен посредник, участвал в пласирането на предишни пакети, собственост на държавата. Обяснението на тази ситуация според него е пълната и очевидна липса на стратегия за излизане на държавата от приватизираните предприятия, типичен случай за което се явява "Ривиера".
Увеличението на капитала чрез апортна вноска се оспорва по съдебен път от другия миноритарен акционер с намалено дялово участие - "Българска холдингова компания" (бивш Българо-холандски приватизационен фонд). Бившият приватизационен фонд оспорва механизма, по който е направен апортът - чрез решение на съвета на директорите, а не, както изрично е споменато в Търговския закон, с мнозинство от 3/4 от гласовете в общото събрание на акционерите. Обяснението на мажоритарните собственици на "Ривиера" е, че това право е дадено от устава на дружеството, който е напълно валиден сред регистрирането му във Варненския окръжен съд. Източници от ръководството на "Ривиера" намекнаха, че всички заведени съдебни искове против това решение са свързани не толкова с нарушение на законите, колкото с желание за изгодна сделка с притежаваните акции. Според адвокатите на БХко обаче това е заобикаляне на Търговския закон, което позволява увеличение на капитала под условие да бъде прокарано с 2/3 от гласовете в общото събрание (с които "Ривиера мениджмънт" разполага), а не с 3/4, както изисква чл.196 от Търговския закон.
Фирма на Мултигруп подаде оферта за "Черноморски солници"
Публично заявилите интерес фирми се оттеглиха и "Булсол" остана единствен кандидат
Миглена Манчева
"Булсол" АД, Бургас, е единственият кандидат-купувач, подал оферта за приватизацията на 80% от капитала на "Черноморски солници", Бургас, съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. Дружеството е регистрирано на 9 юни, което подсказва, че най-вероятно е създадено специално за участие в приватизацията на солния завод и че разчита на подкрепа от АП. Факт е, че агенцията на два пъти удължи срока за подаване на оферти за "Черноморски солници" (от 16 май на 5 юни, а след това до 26 юни) с аргумента, че "има допълнително заявен интерес от потенциални купувачи", според обяснението на пресцентъра.
Тъй като е направена твърде скоро, регистрацията на новото дружество още не е обнародвана в Държавен вестник. Източник, близък до Бургаския окръжен съд, обаче съобщи, че регистрацията на "Булсол" показва явна връзка с Мултигруп. Единственият кандидат за "Черноморски солници" е регистриран с адрес на управление, съвпадащ с този на "Елкабел", дружеството, което преди две години през фондовата борса стана мажоритарна собственост на приватизационния фонд на Мултигруп. Адресът е ул. "Одрин" 15 в Бургас.
"Манол Велев (шеф на "Мартимор" - б.а.) използва тази фирма, за да се върне в "Черноморски солници". Връзката с "Мулти" е заради Нели Сандалска (шеф на Балкантурист - б.а.), те са приятели", коментира отлично осведомен източник от приватизационните среди.
"Опитват да направят втори "Бартекс", само че в случая е мелничка за сол", каза бизнесмен от Бургас. Слуховете за участието на Мултигруп в приватизацията на солниците вече са плъзнали из града. Твърди се още, че скоростното създаване на дружеството "Булсол" и успешното му явяване като единствен кандидат в процедурата е станало не без политическа подкрепа. Това по принцип се говори за всяка голяма приватизационна сделка в Бургас, но напоследък слуховете се подхранват и от демонстрираната близост на бургаския депутат Йордан Цонев с шефа на АП Захари Желязков.
Със сигурност проблемът на някои от потенциалните участници е бил липса на средства. "Черноморски солници" беше включено в списъка за целева приватизация за тази година, тоест цената за него трябва да бъде платена в брой и веднага след сключването на сделката. Преди месец АП неофициално беше съобщила на фирмите, закупили информационни меморандуми, че от тях се очаква да предложат цена за пакета между 2.5 и 3.5 млн. долара. За сравнение, според неофициална информация "Булсол" е предложило 2.2 млн. долара. Освен това имаше и изискване за депозит в размер на 175 хил. долара.
Чуждите компании най-вероятно са били притеснени от неблагоприятна информация от АП. Ведомството през последните два месеца е получило множество писма от изгонената от "Черноморски солници" скандална фирма "Мартимор", която беше завзела дружеството чрез тайна приватизация. В писмата "Мартимор" е предявявала претенции към собствеността върху дружеството и е твърдяла, че има значителни вземания от солниците.
"Канотранс" не е подала оферта, защото "Черноморски солници" няма ОВОС или най-малкото това е официалният аргумент. "Миналата седмица пратихме писмо до АП, че искаме спиране на сделката. По Закона за защита на околната среда не може да се продава предприятие без ОВОС. Ако го направят, ще съдим агенцията", заяви Тони Икономов, шеф на "Канотранс". Дружеството, което е в списъка на кредитните милионери (макар да твърди, че е върнало лошия си кредит към ПЧБ), по тази причина беше заплашено от разваляне на сделката за "Ален мак". Факт е, че при продажбата на "Черноморски солници" се очакват куп усложнения заради ползването на резервата Атанасовско езеро край Бургас като източник на суровина за предприятието.
Най-любопитните предположения са защо "Дед сий уъркс", смятана за най-сериозния кандидат с най-добри възможности за плащане в брой, не подаде оферта. За нея се разпространява неверният слух, че е собственост на купувача на "Балкан", "Зееви холдингс". Всъщност това е отделна голяма компания в Израел за производство на соли от Мъртво море, а връзката с "Балкан" е, че в България неин представител е Барух Чакъров, директор на авиокомпанията. Според запознати Чакъров предпочел да не подава оферта за солниците, за да не бъде намесено името му в нова приватизация и възможни скандали около предприятието. "Той залага нависоко и не иска да се провалят по-важните му планове", предположи високопоставен държавен служител. Според него в момента основната грижа на Чакъров са преговорите по сделката за покупка на "Мобилтел" от "Зееви холдинг", купувача на "Балкан".
Земеделски сдружения ще получават безвъзмездно язовири и канали
Сдруженията на водоползвателите ще получават право на ползване и собственост върху хидромелиоративни съоръжения безвъзмездно. Това е записано в проектозакона за сдруженията за напояване, одобрен от правителството в четвъртък. Сдруженията са доброволни организации на физически и юридически лица, които извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия, пише в проекта. Сдружения се създават от минимум половината притежатели на земи в рамките на една напоителна система или на технологично обособена част от нея. Инициативата за създаване на структурите се прави от учредителен комитет, който провежда учредително събрание. Уставът на сдружението трябва да бъде одобрен от министъра на земеделието. Регистрацията му пък става в окръжния съд и в специален регистър на агроведомството. Сдружението е длъжно да приеме за свои членове всички собственици или ползватели на земеделски земи на територията му, които пожелаят. Тази територия се определя пак от министъра според технологичния принцип на обособяване на части от напоителната система. "На територията на едно землище няма да се допуска учредяване на повече от едно сдружение", заяви министър Венцислав Върбанов.
Регистрацията на сдруженията може да започне веднага след като законът бъде приет от парламента, а краен срок за нея няма, обясни Върбанов. Новите структури ще имат право да вземат безвъзмездно само по-малките язовири и напоителни канали. В момента работна група уточнява кои са те. За да стане собственик на даден обект, сдружението трябва първо за пет години да бъде негов ползвател.
Сдруженията сами ще определят цените на водата за членовете си по ред, определен от министъра. Всичките им приходи ще могат да се харчат само за инвестиции в съоръженията. Финансирането им ще може да става от кредити от бюджета и помощи по програма САПАРД на евросъюза. Преговаря се и за заем от Световната банка.
Накратко
Започна проверката на кланици, месопреработвателни предприятия и тренажорни в цялата страна, съобщиха от Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС). Основният обект на проверките са хигиенните условия в предприятията. Акцията ще приключи до 15 септември. Обектите, които не отговарят на изискванията на българските стандарти, ще бъдат затваряни или ще получават предписания за отстраняване на нередностите.
Столичният общински съвет гласува от столичния общински приватизационен фонд да бъдат отпуснати безвъзмездно на "Егида - София" 1.88 млн. лева за реконструкцията на осем подлеза в столицата. Също от приватизационния фонд 480 хил. лева под формата на заем ще бъдат отпуснати на "Топлофикация - София" за изграждането на четвърта искърска топломагистрала.
Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) на общото си събрание миналата седмица прие декларация до правителството и парламента, според която финансовите проблеми на общините могат да доведат до непредвидими опасни последици за страната.
Агенцията за държавни вземания вече има собствена уеб-страница, на която може да бъде получена информация за насрочените търгове за продажба на конфискувано имущество и списък на всички длъжници към бюджета, срещу които има решение за принудително събиране на вземанията. До сайта се стига чрез: www.minfin.government.bg.
Некатегоризираните частни квартири и нелицензираните туроператори по Черноморието ще са във фокуса на проверките на Комисията по търговия и защита на потребителите, съобщи председателят й Дамян Лазаров. Той определи нерегламентираните квартири като метастази, които изсмукват капиталовложения от туристическите комплекси. Предсезонната проверка на комисията през май-юни, обхванала 1172 обекта, завършила с глоби за 10% от тях.
Съдът разреши на БРИБАНК да купи Стопанска банка
Първата покупка на фалирала банка от действаща финансова институция вече е факт. Съдът даде разрешението си БРИБанк да купи и влее в себе си фалиралата Стопанска банка. Съдия Камелия Ефремова е уведомила на 23 юни шефовете на купуващата банка и синдиците на "Стопанска" за решението си. Пред "Капитал" тя заяви, че всъщност разрешението на съда е от 12 юни. С него се прекратява производството по несъстоятелност на Стопанска банка и се нарежда заличаването й от търговския регистър. От 12 юни тече и 30-дневният срок, в който купуващата банка трябва да разкрие депозитни сметки при себе си на всички кредитори на Стопанска банка. Това означава, че от 12 юли те ще могат да теглят вземанията си, редуцирани до размера, одобрен от съда. Задълженията на Стопанска банка са общо 248.1 млн. лева. Първата оферта на БРИБанк предвиждаше тя да плати 1 лев за фалиралия трезор и да разпредели между кредиторите й 60.5 млн. лева. Впоследствие тази сума беше вдигната на 70.2 млн. лева. Последната оферта на БРИБанк предвижда изплащане на 80.1 млн. лева, което означава, че всеки от кредиторите ще получи 32.1% от вземанията си.
Чисто технически сделката трябва да доведе до сливането на балансите на двете банки. Това ще стане, след като избрана одиторска компания, най-вероятно "Бул одит", се произнесе по каква стойност да бъдат записани в баланса на БРИБанк активите на фалиралата банка. "Стопанска" има ликвидни активи за около 60 млн. лева. Банката разполага с пари по сметка и немалък портфейл ценни книжа - ЗУНК-ове за 25 млн. долара и брейди-облигации за 11 млн. долара.
"Няма да бързаме с разпродажбата на активи на Стопанска банка. Преценихме, че имаме достатъчно собствени средства, за да посрещнем тегленето на големи суми. Това ни позволи да вдигнем на два пъти цената", заяви пред "Капитал" прокуристът на БРИБанк Светослав Божилов. Преди седмица БРИБанк е продала целия пакет руски ценни книжа от портфейла си. Според шефовете й това е станало на доста по-висока цена от платената за книжата преди година, което е осигурило около 20 млн. германски марки на БРИБанк. Изтеглени са били и депозити на банката в чужбина, което е осигурило достатъчно средства за разплащане с кредиторите на Стопанска банка, обясни Светослав Божилов.
БРИБанк смята да запази наследените клонове на "Стопанска" и да ги развива в бъдеще. Ще бъде извършен анализ на кредитните досиета и да бъдат предприети съответните мерки срещу длъжниците на фалиралия трезор. Стопанска банка има да си събира около 111 млн. лева от голям брой предприятия. Голяма част от тези заеми са с изтекли давностни срокове или липсваща документация и трудно ще бъдат събрани, коментираха от БРИБанк.
Все още без отговор стои въпросът за дълга от 114.5 млн. DM на Стопанска банка към италианската агенция за експортно застраховане САЧЕ. Официално "Стопанска" продължава да води като свой кредитор "Институто банкарио Сан Паоло ди Торино" и до седмица не беше ясно на кого ще плаща БРИБанк. Още повече че има ратифицирана спогодба, която направи дълга на Стопанска държавен. "В решението си съдия Ефремова е счела, че САЧЕ се е суброгирала в това вземане. Ние ще открием депозит на нейно име и ще изчакаме агенцията да се разбере с Министерството на финансите", коментира Светослав Божилов. Според наши банкери заради юридическите неясноти парите на най-големия кредитор на Стопанска банка ще останат дълго време непотърсени по сметката в БРИБанк. На това вероятно са разчитали и хората на Славчо Христов, за да се справят с ликвидните затруднения по поглъщането на "Стопанска". След като уреди нещата, бюджетът ще може да изтегли от БРИБанк редуцираното до 32% вземане от Стопанска банка и ще остане да дължи на 100% дълга към италианската институция.
Жотев се изсили с отмяната на компенсаторните записи
Приватизационните сделки с реституционни книжа не могат да се обявят за нищожни, смятат юристи
Галина Александрова
Ако Върховната касационна прокуратура установи, че има нарушения при издаването на компенсаторни записи от бившето промишлено министерство, ще се разпоредя заповедите за обезщетения с тях да бъдат обезсилени. Това обяви в края на предишната седмица вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев в отговор на депутатско питане. Жотев съобщи също, че назначената от него проверка е приключила и материалите вече са изпратени в прокуратурата. В случая става въпрос за надценените 250 пъти обезщетения с реституционни книжа, за които са подписали заповеди експромишленият министър Александър Божков и заместничката му Едит Гетова. Проверката установи, че те са подписали шест заповеди за обезщетения с бонове на обща стойност 77 млн. лв. С компенсаторните записи са обезщетени трима наследници, като най-голям дял - около 52 млн. лв., са получили Анжел Енгибарова-Шмид и нейния син Бранимир Ботев.
На 13 юни Върховният касационен съд образува дело по случая "Божков - Гетова" по чл.260 от Наказателния кодекс за престъпление по служба от длъжностни лица и по чл.260 от НК за оценителите, завишили оценките на записите. Междувременно скандал с надценени компенсаторни записи избухна и в Пловдив.
Ако заповедите се обявят за нищожни, лицата, обезщетени неправомерно с тях, ще трябва да върнат това, което им е наддадено или реализираните от него доходи, коментираха прибързано хора на Жотев. Вицепремиерът обаче така и не можа да обясни каква е юридическата процедура, по която може да стане това. От икономическото министерство отказаха коментар - вероятно юристите там са съвсем наясно, че е трудно и дори невъзможно да формулират в приемлива правна форма неясната идея на своя министър.
Това изявление на Жотев е чиста форма на популизъм, смятат юристи. Издадените от промишленото министерство записи са били продадени от наследниците, а трети лица са придобили с тях собственост в приватизационни сделки. Със записите на Енгибарова-Шмит например е плащано при покупката на Софийския мелничен комбинат, на "Центромет", винпромите в Русе и с. Баня и комбината "Свилоза", показа проверката. За техните нови собственици няма правни последици, тъй като те са добросъвестни купувачи, коментират юристите. Заповедите могат да се атакуват по съдебен път, ако се докаже, че има извършено престъпление, т.е., че наследниците са платили подкуп, за да бъдат надути обезщетенията им. Това, което би могло да се случи, е да се заведат многобройни дела, които ще се проточат във времето, докато случаят се забрави.
Да се анулират издадени вече компенсаторни записи, с които са извършени сделки и плащания, е невъзможно, смятат юристите. Сделките, по които е плащано с бонове, могат да бъдат атакувани по предвидения законов ред. Записите обаче са законно платежно средство, купувачите са платили с тях по съответната процедура и няма как отсрещната страна да предяви претенции, че не й е платена договорената цена. Освен това компенсаторните записи вече ги няма - след като вече са изиграли ролята си като платежно средство, те не могат да се възстановят, тъй като се заличават след сделката. В този смисъл е изключено да се анулират записи, които вече са употребени, твърдят юристите. Дори и да беше възможно намерението на Жотев, по какви цени ще се възстановяват записите - по номинал или по цените в момента. Сега боновете се търгуват на около 13 на сто от номинала им. Ако решението се приеме, цената им ще спадне до няколко стотинки, прогнозира наскоро шефът на икономическата комисия към парламента Никола Николов.
Преобладава мнението, че делото срещу Александър Божков и Едит Гетова е обречено на провал. "Отговорността е на вещото лице, лицензирано по закона и направило съответната оценка. В този смисъл краят на атаката срещу Божков е предизвестен и абсолютно ясен. Борбите в СДС и желанието на премиера и правителството да симулират активност в борбата срещу корупцията са в основата на този скандал. Самата проверка, назначена от Жотев, е балон. Не бяха направени проверки за други министри и неща, които действително имат правни последици и са публично известни. Назначават се проверки за случаи, чийто край е предопределен и добре известен", смятат юристите.
Междувременно финансистите Емил Хърсев и Стоян Александров предложиха да се направят промени в реституционния закон. Според тях трябва да се въведе нова формула за пресмятане на обезщетенията в компенсаторни записи. Според сегашната формула национализираното имущество се привежда към определена стойност, като се използва средната работна заплата при национализацията и при издаването на боновете. Надуването на оценките е резултат от това, че не са взети предвид паричните реформи през 1952 и 1962 г. Според Александров и Хърсев показателят средна работна заплата е неперфектен. Според формулата, която предлагат те, капиталът се обръща в долари по курса от годината на национализацията на имота. Получената сума се изчислява по сегашния курс на долара, като се отчита покупателната сила на щатската валута преди и сега и едва тогава се обръща в левове.
Данъци за едни инвеститори, байпас за други
Съдът ще каже коя е правата страна в спора
Лукан Луканов, изпълнителен директор на "Астера холдинг", пред "Капитал"
- Както на всяко годишно общо събрание на акционерите СД на "Астера холдинг" предложи за приемане отчета на изпълнителния директор за дейността на дружеството, годишния счетоводен отчет и разбира се, предложение за освобождаване на членовете на СД от отговорност. По тази точка СД на "Астера холдинг" предложи да бъде ангажирана отговорността на двама от членовете на СД - Красимир Митев и Манолина Драгиева - за действия, довели до увреждане на интересите на дружеството. Освен това се взе решение за обезсилване на акциите на Красимир Митев в "Астера холдинг" на същото основание. Наше право и задължение е да защитим интересите на дружеството, а право на засегнатите е да се обърнат към съда. В крайна сметка именно съд ще реши кой е крив и кой - прав.
- Не искам в медиите да стават достояние всички лоши страни от нашите вътрешнофирмени отношения, но в България тези познати и в по-развити страни проблеми взимат най-уродливи форми. Конфликтът със съдружника ми в "Астера" Красимир Митев започна през ранната 1997 г., когато заедно закупихме фалиралата държавна компания "Рубела", в която моят колега има мажоритарно участие. Причината аз да имам миноритарно участие е, че аз бях против този проект. "Астера" трябваше да инвестира в други направления, а не в закупуването на второ козметично предприятие. Практиката оправда моите опасения - местният пазар е тесен, пазарът в Русия се свива, няма място дори за едно, а какво остава за две предприятия, освен ако те не бъдат конкуренти. Оттук започнаха проблемите, най-вече заради разбирането "Моето си е мое, а общото може и кучетата да го ядат".
В началото на 1998 г. научих, че Красимир Митев е регистрирал около 16 търговски марки на свое име като физическо лице. Аз не спирам да твърдя, че търговските марки са голяма част от активите на една компания и че това е присвояване от общото. Оттам взаимоотношенията ни се влошиха до степен, в която ние не можем да работим заедно. Аз направих опит да постигнем споразумение чрез редица предложения, но отказът му беше тотален и пълен. Като капак на всичко моят колега заведе дело от името на "Рубела" за обявяване на "Арома" в неплатежоспособност и несъстоятелност. Причината са смешни задължения от 210 хил. нови лв., които "Арома" по мое настояване отказа да заплати на "Рубела", тъй като и в момента считаме, че имаме други финансови отношения за уреждане. Става дума за инвестирани през 1997 г. в "Рубела" около два милиона долара. В това дело "Арома" направи залог в Общинска банка въпросните 210 хил. лв. в полза на "Рубела" като доказателство, че не е въпрос на платежоспособност, а че двете страни имат други сметки за уреждане. Въпреки това съдията "мотивирано" обяви "Арома", компания с годишен оборот от 25 млн долара, в несъстоятелност. За някои смешно, за нас това беше трагично, защото дойдоха синдици и без намесата на Апелативния съд компанията щеше да се управлява от хора без грам понятие от козметика и пазари и в крайна сметка да бъде изхвърлена от бизнеса. Това би било от огромна полза за "Рубела", тъй като "Арома" е неин основен конкурент.
От тези действия обаче последваха трагични последствия за "Арома" - с банките, с доставчици, с дистрибутори и клиенти и най-вече с Европейската банка за възстановяване и реконструкция (ЕБВР).
- По най-лошия начин. ЕБВР не е типична банка, тя е институция. При тях моралните ценности са почти наравно заедно с бизнеса. ЕБВР даде моралната подкрепа на "Арома" по време на делото по несъстоятелност, като заяви, че твърдо вярва в платежоспособността на "Арома" и е удивена от това решение. Скандалите обаче повлияха зле на нашето намерение да предоговорим заема на ЕБВР. Мотивите за това наше искане са повече от основателни. През 1996 г., когато подписахме договора за кредит и България и света бяха други. Кредитът е за шест години и сега, три години след началото, нито ситуацията в страната е същата, нито състоянието на руските ни пазари, да не говорим за курса на долара. Мисля обаче, че ние доказахме на банката, че дори и да няма предоговаряне, "Арома" ще изпълнява задълженията си. Като доказателство ние извършихме извънреден превод, без да е искан от нас, от 1 млн. долара на 27 юни. Не сме преставали да плащаме лихвите си, имаме две отложени плащания по 1 млн. долара, с изричното съгласие на банката.
-След развода си с "Рубела" "Арома" непрекъснато върви нагоре - и в продажбите, и в печалбите, и в ефективността си. За първото полугодие на тази година имаме ръст на продажбите от над 30% в сравнение със същия период на миналата година. Продажбите ни на вътрешния пазар достигнаха миналия месец 1.5 млн. лв. Създадохме шест нови серии продукти и ги предложихме на пазара.
Общи събрания
Накратко
Приватизацията свършва, на мода e следприватизационният контрол
Дългата редица от кандидат-проверяващи единствено потвърждава сбъркания модел на приватизация
Теодора ВАСИЛЕВА, Николай СТАЙКОВ
Ако трябва да се направи класация за най-нашумяла тема сред държавните ведомства за последните две седмици, без съмнение това ще бъде темата за следприватизационния контрол. Само преди седмица социалният министър Иван Нейков създаде специална комисия, която да следи дали се изпълняват договорените при сделките работни места. Министерството на икономиката пък обяви, че започва извънредни проверки по вече сключените сделки, като междувременно серията от уволнения в министерството беше продължена със Серафим Илиев, шефът на отдел "Следприватизационен контрол" в бившето Министерство на промишлеността. Апетити да следят приватизирани дружества проявиха и Държавен финансов контрол (ДФК), и Сметната палата, дори и пловдивският апелативен прокурор Росен Димов. Освен похвалните усилия да се следи за изпълнението на обещаните параметри, зад много от тези желания обаче прозира недотам здрав интерес за натиск върху вече частните предприятия и евентуалното им "експроприиране" в търсене на "по-подходящи" собственици. Приватизацията привършва и изглежда някак логично интересът на губещия ресурс чиновнически апарат да се насочва към следприватизационен контрол.
Единствената институция, която е пряко отговорна да извършва следприватизационния контрол, е ведомството, което е сключило приватизационната сделка, тъй като е страна по договора за приватизация с купувача. В самия договор са уредени предвидените неустойки и глоби, както и клаузите за разваляне на сделките. Законът не предвижда комисии като например тази инициирана от министър Нейков. Той си направи комисия към социалното министерство, която да извършва допълнителен контрол върху поетите в приватизационните договори социални ангажименти - брой работни места. Но тази комисия няма никакви правомощия освен да уведомява продавачите за съответните нарушения.
След появяването на нови и нови кандидати за контрольори обаче сега на практика е възможно едно вече напълно частно предприятие да бъде проверявано от продавача си, от социалното министерство, от прокуратурата, ДФК, Сметна палата, министерството-принципал, икономическа полиция, данъчните власти, НОИ, НЗОК, всевъзможните общински и ведомствени креации и дори от парламентарната комисия "Антимафия". Факт е, че повечето от тях дори не разполагат с копие от приватизационния договор, за да знаят какво проверяват. Дори липсата на информация да не е пречка пред проверка, то няма да е ясно дали някой друг орган вече не е осъществил контрол и съответно наложил санкции. По този начин някои дружества могат да бъдат проверени неколкократно, а други да бъдат пропуснати.
Ако държавата реши, може да повери контрола на който и да е орган от изпълнителната власт. Едва ли обаче размиване на отговорностите между различни ведомства е най-добрият начин за контрол. Апетитите към следприватизационен контрол са породени и от факта, че след изчерпване на ресурса си от предприятия Агенцията за приватизация най-вероятно ще бъде закрита. Тогава някой ще трябва да наследи правомощията й, а това могат да бъдат както ресорните министерства, така и някой обединяващ контролен орган - например ДФК или Сметната палата. Предимство ще имат тези институции, които вече са доказали, че могат да контролират.
Практиката досега показва, че държавният чиновник проверява предимно чакайки доклади от самите дружества за свършеното. Само шум в медиите или политически причини могат да станат причина за проверка на място. Всеки, който следи дори и само дневния ред на надзорния съвет на АП, знае, че промяната на поетите ангажименти чрез допълнителни споразумения към договорите вече е нормална практика. Правила за това дали и кога е възможна промяна на договора естествено няма.
След масовите уволнения на чиновници от Министерство на икономиката дойде ред на проверките по вече сключените сделки. "Дирекция "Следприватизационен контрол" в Министерство на икономиката започва извънредни проверки в приватизираните предприятия в ресурса на министерството", заяви в официално съобщение министерството през изминалата седмица. Предприятията ще бъдат избирани според броя на постъпилите сигнали за нарушения и ще обхванат състоянието на предприятията за 1999 г. Източниците на всеки подаден сигнал ще получават отговор за резултатите от направените проверки. Не е ясно само защо досега в министерството не са извършвани регулярни проверки и нужно ли е да има сигнал, за да се следи за нередности.
Това съобщение дойде почти едновременно със друго, в което вицепремиерът Жотев уведомява собственика на захарния завод в Девня за задълженията, които произтичат от неизпълнението на задълженията за разкрити работни места и неизпълнени инвестиции. Ако това стане факт, ще бъде един от малкото случаи на развален договор за друго освен неплащане на договорената цена. Единствено договорът за "Микропроцесорни системи" - Правец, беше развален наскоро от агенцията заради неиздължаване на купувача към кредиторите на завода.
За съжаление на чиновниците, добра или не толкова добра, приватизацията свършва. На ход са проверяващите.
Из Бялата книга на БИБА
Следприватизационният контрол като инструмент за държавна намеса в икономиката
Жотев продаде Булбанк за 360 млн. евро
Два дни след дадената от Чавдар Кънчев пресконференция Банковата консолидационна компания одобри договора за продажба с консорциума "УниКредито - Алианц". Условията в него са следните - цената за пакет от 98% от акциите на банката е 360 млн. евро - с десет милиона повече от първоначално предложеното. Повишението се обяснява с допълнителните приходи на банката от участията й в ОББ и Корпоративна банка. "УниКредито" ще придобие 93% от акциите на Булбанк, а останалите пет ще станат собственост на "Алианц". Според договора 15 млн. евро от цената ще останат блокирани в доверителна сметка за срок от 18 месеца. Ангажиментите, които БКК е поела като условие за получаване на тези пари, останаха тайна.
Говори се, че подобно на другите банкови сделки отново е била използвана БКК. Компанията - собственик на Булбанк, е предоставила гаранция в полза на "УниКредито" срещу бъдещи искове и скрити пасиви на Булбанк. Решение за това е било взето на закрито заседание на правителството. Ако това се потвърди, скандалът по сделката ще се разрази с нова сила, защото това означава БКК да не се разпусне и да продължи съществуването си, държейки парите от продажбата на Булбанк поне още 18 месеца, колкото е срокът на гаранцията.
Разваленият телефон между хората и институциите е една от отличителните черти на банковата приватизация у нас. Това пролича много ясно и през миналата седмица. Кънчев направи няколко прости сметки, от които стана ясно, че договорената цена с консорциума "УниКредито - Алианц" е ниска. В отговор Жотев пусна няколко ехидни забележки пред медиите, но така и не каза с факти и аргументи къде греши шефът на Булбанк. Така спорът около цената беше възприет повече откъм личната интрига между двамата и отново разми дискусията по същество.
Скъпо или евтино продаваме банките? Поначало сравненията с другите страни са доста неуместни, тъй като разграбването на банковите системи е текло с различни темпове. Качеството на активите в българските и чешките банки например се разминава толкова драстично, че просто липсва база за сравнение. Оценката на една сделка зависи от много фактори. Най-важното е банките да станат частни и управлявани от реномирани собственици. Веднага след това идва цената. За държавата като продавач, когато има повече от един приемлив купувач, все пак основният показател би трябвало да бъде получената цена. Базата за сравнение при всяка банкова приватизация е нетната стойност на активите (сумата на активите минус привлечените средства) на банката. Колкото по-висока е надбавката над тази стойност, толкова по-изгодна е цената.
В България цената на банките може и да падне под тази стойност. Последната засега продадена банка - "Хеброс", беше спазарена от БКК за 23.5 млн. долара (за 97.5% от акциите). Жотев заяви, че цената е много добра, но не уточни за кого. Малко след подписването купувачът "Риджънт пасифик груп" пусна в Интернет коментар, че това е една от най-успешните инвестиции на компанията. Неговите изчисления сочеха, че договорената цена покрива около 93% от стойността на нетните активи на "Хеброс", които към края на миналия октомври бяха 48.375 млн. лева (25.327 млн. долара).
Според анализа на Чавдар Кънчев средната цена на продаваните през последните години банки в Централна и Източна Европа се движи в диапазона 1.6 - 1.8 пъти над нетните активи (тоест - цената е с 60%-80% над нето-стойността на активите). В отделни сделки цената е стигала два до три пъти нетната стойност на активите, но тези примери за свръхнадплащане не могат да служат за някакво сравнение с България. Нестабилността на Балканите задължително налага определен дискаунт. Той сваля средната цена за региона до около 1.3-1.5 пъти нетната стойност на активите. "Да, но Булбанк не е всяка банка. Булбанк е стратегическата инвестиция в банковия сектор на тази страна", изтъкна Кънчев. По неговите думи купувачът на банката ще има летящ старт, тъй като веднага ще получи 27% пазарен дял. Освен това активите на Булбанк са над два пъти по-големи от втората и третата банка у нас (Банка ДСК и ОББ), а печалбата й е пъти по-голяма над техните. Ако приемем, че премията за стратегическата инвестиция във всяка страна носи допълнително 0.2-0.3, то би трябвало коефициентът цена - активи за Булбанк да бъде 1.6-1.8. "Това може да бъде онзи критерий според нас, който показва дали приватизацията на Булбанк е успешна или не", каза Чавдар Кънчев.
Според шефа на Булбанк цената, предлагана от "Уни Кредито - Алианц", би била приемлива, ако нетната стойност на активите на Булбанк беше останала на равнището от края на 1999 г. - 442 млн. лева. В момента тази стойност обаче е скочила до 650 млн. лева. Нарастването идва главно от капиталови печалби заради извършените продажби на дялови участия в ОББ и Хипоферайнсбанк и други ценни книжа. Допълнително по баланса на банката се отчита резерв от свръхначислени данъци върху дълготрайните материални активи за 26 млн. лева, а текущата печалба към май е била 18 млн. лева. Нарасналата стойност на Булбанк трябва да бъде отразена и в предлаганите цени за нея, твърди шефът на Булбанк. Другият вариант е държавата авансово да си осигури получаването на близо 180-те млн. лева под формата на дивидент и данъци за 2000 г. Това предложение се е съдържало в папката, която Кънчев остави на премиера Иван Костов.
Изводът, че Булбанк се продава много евтино, се потвърждава и от сравнението със сделката за ОББ. Като трета по активи (втора е Банка ДСК) и втора по печалба това е единствената съпоставима на Булбанк наша финансова институция. Двете сделки бяха осъществени почти по едно и също време, което прави възможно сравняването на договорените цени (при всички уговорки, че точните суми досега не бяха съобщени официално). Освен това двама от кандидат-купувачите на Булбанк участваха пряко или косвено и в надпреварата за ОББ.
Цената, която консорциумът "УниКредито - Алианц" първоначално предложи за Булбанк, беше 350 млн. евро (699 млн. лева). Ако се приеме, че нетната стойност на активите на банката е нараснала до 650 млн. лева, излиза, че премията над чистите активи, която държавата трябваше да получи, е едва 7.5%.
За сравнение - цената, платена от "Национална банка на Гърция", за целия пакет акции на ОББ е 230 млн. евро. Чавдар Кънчев заяви, че при сделката е постигната премия 80% над нетната стойност на активите на банката.
ОББ беше продадена преди три години на консорциум начело с ЕБВР за цена от около 3 млн. марки. Тогава сделката също беше определена като изключително успешна заради ангажиментите за увеличение на капитала и привличането на чуждестранни инвеститори. Като допълнителна екстра собствениците на ОББ (ЕБВР, Булбанк и Опенхаймер) получиха и данъчни преференции, след което увеличиха капитала с необложената печалба и до нужда от инвестиции изобщо не се стигна.
Друга тема е нормално ли е банка, която е продадена "успешно" от държавата за 3 млн. евро, да се препродаде за 230 млн. след три години. И дали това не може в някаква степен да се повтори и за Булбанк.
Чавдар Кънчев проговори
Чавдар Кънчев не обича да говори публично и почти не го е правил през последните десетина години, откакто е начело на Булбанк. За цялата си кариера като банкер шефът на най-голямата българска банка е дал две или три интервюта в пресата. Тогава, когато го е правил, винаги е казвал само това, което счита за крайно необходимо. Преди това Чавдал Кънчев говори публично само по два повода - приключването на сделката по външния дълг и по време на банковата криза през 1996 когато тълпи вложители обсаждаха банките.
Десет години след 10 ноември Кънчев проговори. Направи го на безпрецедентна пресконференция, продължила час и половина, на която даде да се разбере, че ще напусне Булбанк след приватизацията.
Казаното от него по самата сделка веднага се превърна в скандал, основна тема по медиите, която събра коментари от всички основни политици в страната. Засега видимият резултат от конфликта е, че се появи още един непрогнозируем играч в отбора срещу управлението на Костов, способен сам да генерира властови ресурс и подкрепа. През годините Чавдар Кънчев създаде и поддържаше успешно имидж на човек, който винаги казва по-малко от това, което знае. Затова аналогията с атаката на Богомил Бонев е прибързана заради очевидните разлики между двата скандала и техните цели.
След напускането на Чавдар Кънчев банковата система вече няма да бъде същата. Навярно същото важи в някаква степен и за управлението на държавата.
Кънчев е тази личност, за която авторите на политически сценарии винаги се сещат, когато официалната власт изпадне в криза. През годините неговото име беше спрягано многократно за министър-председател, финансов министър, управител на БНБ, шеф на валутния борд и дори за главен преговарящ с Европейския съюз. Истината е, че шефът на най-голямата финансова институция в страната винаги е избягвал да бъде публична фигура.
Не е ясно дали от Кънчев може да стане добър политик. Със сигурност обаче шефът на Булбанк е един от най-уважаваните финансисти. Той е един от възпитаниците на софийската английска гимназия, където са учили настоящите политици Филип Димитров, Георги Пирински, Атанас Папаризов, Елена Поптодорова, Филип Боков и много други. Завършил е международни отношения в икономическия институт. Кариерата му на банкер започва през 1983 г. в задграничната Литексбанк. Седемте години, изкарани в Бейрут, са период, за който в биографията на Кънчев няма много данни. Преди да оглави през 1991 г. Българска външнотърговска банка (по-късно преименувана на Булбанк), той е изпълнителен директор на Бургаска търговска банка. Обявеният от правителството на Луканов мораториум по външния дълг го заварва вече в ръководството на най-голямата българска финансова институция. Малко по-късно става и неин председател и главен изпълнителен директор. Най-точната характеристика на Булбанк под ръководството на Чавдар Кънчев е различната банка - там никога не е ставало това, което се вършеше по другите банки. Последният скандал не излиза извън рамките на тази дефиниция.
В банкерските среди минава за особняк. Малцина са тези, които могат да се нарекат негови приятели. Най-близкият до него е Венцислав Антонов, заедно с когото Кънчев участва във вземането на почти всички важни финансови решения на страната през последните десет години. Двамата работиха активно по уреждането на дълга към Лондонския и Парижкия клуб. Кънчев и Антонов бяха и единствените банкери, поканени да участват в създадения през 1997 г. Съвет за финансова стабилизация, наричан на жаргон Съвета на великаните.
Това междуинституционално звено замени комисията по дълга, която беше разформирована след подписването на сделката с Лондонския клуб. Съветът за финансова стабилизация се произнесе по основните параметри на тригодишното споразумение с МВФ след голямата финансова криза на Виденов и практически подготви въвеждането на валутния борд. Твърди се, че именно лобито на Булбанк е повлияло за избора на германската марка при обвързването на лева. Представителството на банката в съвета тогава беше доста силно и заради Светослав Гаврийски, който, преди да стане финансов министър в служебния кабинет на Софиянски, беше член на борда на директорите на Булбанк.
Ролята на Булбанк за консолидирането на банковата система у нас също е голяма. През Булбанк мина и най-голямата оздравителна операция, чрез която правителството на Виденов успя частично да тушира негативните ефекти от продължилата с години декапитализация на държавните банки.
Въпреки участието на Булбанк в тези процеси подкрепата за различните правителства никога не е била безусловна. Целенасочено поддържаната дистанция на банката от всякакви партийни инициативи много пъти е обтягала отношенията с управляващото мнозинство. По правило винаги, когато някой е искал пари от Булбанк и не ги е получавал, е следвала атака срещу банката и нейните шефове. Още се помни как през 1996 г. Красимир Премянов поиска Кънчев да подаде оставка заради провала на сделката с американското жито. Тогава шефът на Булбанк отказа да гарантира заема и директно заяви, че сделката не е изгодна за България. Премянов заяви публично, че Кънчев застрашава националната сигурност. Откритата война на част от БСП срещу Кънчев в крайна сметка завърши с оставката на самия Виденов. Националната сигурност се споменава и сега, при този скандал. Остава само да видим дали размаханите данни за приватизацията на Булбанк от търговски банкер номер едно не е сигнал, че наближава краят и на това мнозинство.
Доскоро Чавдар Кънчев беше един от малкото икономисти, чието мнение Иван Костов вземаше под внимание при решаването на важни за страната въпроси. Професионалната близост между двамата води началото си още от преговорите по дълга, когато Костов беше финансов министър. Доказателство за доверието на премиера беше включването на Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов в създадения комитет по приватизацията на Булбанк. През лятото на 1999 г. министър-председателят и шефът на най-голямата държавна банка заедно ходиха във Франкфурт да сондират за интереса на Дойче банк в тази приватизация.
По това време участието на Кънчев в приватизационните процедури не се възприемаше като конфликт на интереси. Различно беше и отношението на тогавашния шеф на БКК Петър Жотев. През октомври миналата година, когато се провеждаше годишната среща с МВФ, от Вашингтон Жотев заяви по националното радио, че банката ще бъде продадена само срещу добра цена и на стратегически инвеститор. Тогава той специално похвали ръководството на Булбанк и нарече Кънчев безспорен лидер. Самият Кънчев беше във Вашингтон като член на правителствената делегация.
Най-голямата услуга, която шефът на Булбанк направи на синьото управление, беше изчистването на близо един милиард долара дълг към двете бивши СИВ-овски банки. Това беше първият случай, в който правителството излезе на международните пазари и с цената на известни разходи постигна огромна редукция (около 80%) на тази част от външния дълг. Операцията беше извършена в разгара на руската финансова криза. Тя позволи да бъде купен евтино дълг на двете банки, който впоследствие беше разменен за наш. Агент по операцията беше Булбанк.
Отношенията на Костов с Кънчев винаги са били отлични, твърдят хора, близки до премиера. Формално погледнато, единственият явен знак за наличието на конфликт между двамата си остава отказаната преди десетина дни среща при министър-председателя. В действителност първите симптоми за нарушената комуникация с мениджмънта на Булбанк се появиха доста отдавна. Във времето те съвпаднаха с навлизането на приватизационната сделка във финалната права, на която мениджмънтът на банката беше изолиран от преговорите.
Когато стартираше приватизацията на Булбанк, Жотев заяви, че служителите и шефовете на най-голямата държавна банка ще получат акции като възнаграждение за отличните й финансови резултати през последните години. "Още в информационния меморандум на Булбанк беше записано, че БКК търси купувач на 88.5% от акциите, визирайки това, че 9.5% ще останат за разпределение на служителите и мениджмънта. Всички други документи визират същия пакет акции. При презентациите пред потенциалните инвеститори това също е било отбелязвано", посочи през миналата седмица Кънчев.
В началото на май шефът на Булбанк отчете рекордна за системата и за Булбанк годишна печалба от 101.5 млн. лева. Отделно банката плати 53.5 млн. лева данъци за 1999 г. Отличните резултати бяха съобщени седмица преди крайния срок за подаване на оферти и тогава никой не очакваше, че ще възникне проблем за мениджърските акции. Първият знак, че държавата се кани да отреже шефовете на банката, беше даден при определянето на ексклузивния купувач. "Защо трябва да се споразумяваме с мениджърите, не сме ли ние собственици на акциите", заяви Жотев. Уклончивите отговори бяха последвани и от конкретни ходове, които окончателно затвърдиха впечатлението, че между банкерите и държавата има конфликт. БКК демонстративно оряза поисканите от съвета на директорите премии в размер на 1.5 млн. лева. Вместо това на шефовете на банката беше гласувана сумата 450 хил. лева, което е два пъти по-малко отколкото през последните две години (когато финансовите резултати на банката не са били толкова високи).
За нажежаване на обстановката допринесоха и външни фактори като атаките на втория кандидат "Кановас" и исканията на опозицията за спиране на сделката. Шефовете на Булбанк публично се разграничиха от кампанията, но малко след това във "Файненшъл таймс" се появи твърдението, че Кънчев и неговия екип подкрепят пренебрегнатия купувач. Публикуваните в материала точни суми за поисканите (и орязани) премии подсказаха, че зад "компромата" стоят източници, близки до БКК.
"Отговорът" на Кънчев не закъсня. Банкерът демонстрира независимост при продажбата на Корпоративна банка, за която в "Банков надзор" научиха едва ли не от вестниците. Почти по същото време Булбанк отпусна и кредит, чрез който фирмата "Йорсет холдингс" успя да купи под носа на държавата фалиралата Първа частна банка. Заради тези два хода Чавдар Кънчев си навлече гнева на правителството и БНБ. Неосъществената среща с премиера Костов отпреди седмица явно е била последният коз в опитите на мениджмънта да договори акции от Булбанк. От обърнатия гръб на министър-председателя окончателно се разбра, че държавата няма да спази уговорката с шефовете на банката.
"За нас въпросът е приключен", заяви на дадената пресконференция и самият Кънчев. Този път от неговите думи пролича разочарование. "В Европа, към която се стремим, е правило усилията на работещите в една институция с мащабите на Булбанк да бъдат оценявани по достойнство. Това е правило. В България това би било изключение от правилото. Всъщност това е една много малка, но същевременно показателна разлика къде се намираме ние като страна", каза банкерът.
Уникалността на Булбанк е не само в мащабите, но и в начина, по който тя е била управлявана през последните десет години. Заради огромното си значение за финансовата система и силното лоби, което шефовете й формират, на кредитната институция винаги е било гледано като на нещо средно между централна и търговска банка.
Сега противниците на Кънчев твърдят, че през годините той е следвал повече корпоративния си интерес, отколкото държавния. Тезата е, че добрите резултати на банката са били в ущърб на икономиката и са постигнати основно в резултат на сделки с бюджета и държавни учреждения.
И при Виденов, и при Костов шефовете на Булбанк бяха обвинявани, че не кредитират реалния сектор и че са превърнали банката в склад за пари.
Има и друга версия. Ако Булбанк се запази финансово стабилна, това е точно защото нейните шефове отказваха да бъдат употребени от политиците, не следваха общата политика на активно кредитиране, което в повечето случаи означаваше просто кражба на пари. Гледано от този ъгъл, заслугите на сегашното ръководство за сделката на Жотев са безспорни, колкото и да се омаловажават от самия него. "Ние сме създателите на това, което днес Жотев продава", казва Кънчев и до голяма степен е прав.
Другото твърдение е, че успехите на Булбанк се дължат на изчистването на нейния баланс от дълга към Лондонския клуб. В очите на гилдията Булбанк винаги е била смятана за галеното дете и заради различното отношение на държавата към нея - като се почне от редките ревизии на контролните органи в банката и се стигне до издаването на специални емисии ДЦК за нейния ресурс. Специалният статут на банката никога не се е отричал и от нейните шефове, но Кънчев винаги е напомнял, че този статут е заслужен с резултатите през всичките тези години.
"Просто някои не могат да допуснат, че състоянието на банката се дължи преди всичко на мениджмънта. Не искат да бъде признат такъв факт, защото се появява крещящо доказателство, че икономиката можеше да се управлява по различен начин (...) Булбанк е само пример, че имаше неща, които можеше да бъдат направени по друг начин", коментира през 1996 г. шефът на най-голямата държавна банка.
Истината е, че Булбанк никога не е била крадена и източвана, както останалите държавни банки. Напротив - с нейна помощ години наред бяха оздравявани декапитализираните държавни и частни финансови институции. "Няма сериозна програма на БНБ за стабилизация на финансовия сектор, към която ние да не сме се приобщили", отговаряше Кънчев, когато различни политически сили са искали от Булбанк пари за още нещо. Банката може и да не е давала заеми, колкото на политиците им се иска, но пък покри лошите кредити на останалите държавни банки.
За разлика от своите предшественици икономистът Костов добре разбираше ролята и заслугите на днешното ръководство на Булбанк и винаги като министър-председател е подкрепял екипа на Чавдар Кънчев. Специалното отношение беше легализирано от самия Костов чрез раздаваните годишни премии за шефовете на банката. Логичният край на тази система за стимулиране трябваше да бъде предоставянето на пакет акции за мениджмънта. Сегашното поведение на премиера е рязък завой в отношенията с Кънчев и е поредното доказателство за склонността на Костов да забравя хората, които са го подкрепяли в управлението. Неофициалните изявления, че даването на акции от държавната банка ще наруши националния интерес, не са много сериозни, защото навремето прецедентът с Булбанк беше аргументиран именно на фона на останалите държавни банки.
Явно с времето се променят и принципите, по които се преценява националният интерес. В такъв случай би следвало Костов да отговори защо в останалата част от приватизацията държавата гарантира със закон до 20% от собствеността на хората в предприятията. И с какво защитиха националния интерес стотиците РМД-та, които Костов поощряваше чрез различни законови облекчения.
Скъсването на отношенията между правителството и шефовете на най-голямата банка показа, че не може да се надскочи партийният цикъл. След няколко години управление винаги настъпва момент, в който Кънчев става враг на политическата сила, която е на власт. Така беше при БСП, така е и при СДС.
"Какво искат - да свикаме общо събрание и да ги отстраним ли", каза източник от средите на управляващите през миналата седмица. Засега държавата не е предприела стъпки за отстраняването на Кънчев въпреки ескалирането на скандала. Минималното технологично време за неговото отстраняване е около 40 - 45 дни заради процедурите по свикване на общо събрание. Малко вероятно е да се стигне дотам, защото кадровата рокада може да разклати доверието на вложителите, а масовият отлив на клиенти ще влоши това, което продава Жотев, и може да провали сделката.
Ако пожелае, Чавдар Кънчев може да играе с всяка политическа сила срещу Костов - има голям личен авторитет, много доверени хора по върховете на властта и добра информация. Неслучайно името му фигурира в повечето сценарии на опозицията за бъдещото управление. Въпросът е дали, разделяйки се с ролята на банкер, Кънчев ще влезе в политиката. Този сценарий засега не се е потвърдил.
Шефът на Булбанк е имал много пъти подобна възможност и е отказвал. По-скоро Кънчев може да стимулира някои процеси - така както стана и с Виденов. При всички случаи след този конфликт Костов изгуби един солиден играч от отбора на знаещите. Дали Кънчев ще премине в отбора на противника и какви ще бъдат неговите ходове оттук нататък - и самият той сигурно още не е решил категорично. Едно обаче е сигурно. Той умее да чака и да избира добре момента. Както го направи с изявлението по повод приватизацията на Булбанк. А пък ако по една или друга причина Кънчев започне да говори по-конкретно, ще се случи това, което неговият приятел Венцислав Антонов каза по друг повод в националния ефир преди шест години: "Ще ви настръхнат космите в ушите."
Новият владетел на въздушното пространство
Последният модел пътнически самолет на Airbus поставя поредното изпитание пред отношенията между Вашингтон и Брюксел
Надя НЕДЕЛЧЕВА
На път е да се реализира кошмарът на всеки защитник на околната среда. Петстотин и осемдесет тонов самолет с капацитет от 656 пътника и вместимост от 100 000 галона гориво в близките няколко години ще овладее въздушното пространство, измествайки с техническите си показатели всичко, правено досега. Проектът за този гигант е дело на европейския консорциум Airbus Industrie. Така трансатлантическата конкуренция допълнително ще се изостри, тъй като по всичко личи, че 30-годишният монополист в производството на големи пътнически самолети - американската компания Boeing, ще бъде изместен от европейския си конкурент.
Реализирането на идеята за новия модел A3XX наложи и някои структурни промени. Airbus Industrie бе създадена като консорциум през 1970 г. Досега той представляваше обединение на четири компании - немската Daimler Chrysler Aerospace (DASA), френската Aerospatiale Matra, испанската Casa и английската BAE Systems. Те произвеждаха части поотделно, а готовият самолет след това се продаваше от консорциума. Сега обаче ситуацията се променя. Немската, френската и испанската компании взеха решение да се слеят, създавайки European Aeronautic Defence&Space company (EADS). Същевременно консорциумът се превръща в корпорация - Airbus Integrated company, 80% от капитала на която ще е притежание на EADS, а останалите 20% - на BAE Systems.
Airbus твърдят, че новият модел А3ХХ ще е
Ако проектът на компанията се реализира, пътуващите по въздуха ще могат да се ползват от много от удобствата, които предлага и един луксозен презокеански кораб. Площта на основния горен етаж ще е с 43% по-голяма от тази на най-големия в момента самолет. Долният етаж ще включва спални помещения, барове, център за релаксация, джакузита и дори казино. Първият модел, който ще бъде пуснат - А3ХХ - 100, ще е с капацитет 555 пътника, като разстоянието, което ще може да пропътува, без да е необходимо презареждане на гориво е 14 200 км. Това на практика означава, че вече ще бъде възможен полет от например Лос Анжелис до Сидни без прекъсване. По-нататък се предвиждат и други модели като най-големият от тях ще побира 656 пътника, а разстоянието, което ще може да изминава без прекъсване, е 16 200 км. За сравнение най-големият пътнически самолет на Boeing - моделът 747-400, е с капацитет 400 пътника, като се планират по-големи модели, побиращи 520 човека.
Тези характеристики на А3ХХ определено разбиват рекордите. Същото може да се каже и за разходите за реализирането на проекта, които от първоначалните планирани 8 млрд. долара вече са 12 млрд., а се очаква да стигнат дори 20 млрд. Според сегашните планове първият модел ще започне да се произвежда до края на годината и да влезе в експлоатация до края на 2005 г. Цената на различните модели ще варира между 213 и 246 млн. долара. Airbus се надява през следващите 20 години да продаде 750 самолета, което би му осигурило 50% пазарен дял. Досега осем авиокомпании са проявили интерес към новия модел, сред тях са Virgin Atlantic, Air France, Emirates, Singapore Airlines, лизинговата компания ILFC.
Допреди известно време Boeing беше безспорният лидер в производството на реактивни пътнически самолети. Именно стремежът към разбиването на монопола му беше и основният мотив, стоящ зад създаването на европейския консорциум. Постепенно Airbus започна да навлиза и на американския пазар. През 1998 г. той вече бе постигнал пазарен дял от 50%, а миналата година получи повече поръчки от досегашния монополист.
Двата водещи производителя имат различно виждане относно дизайна на самолетите, които ще се търсят през следващите години. Airbus се насочва към големи мащаби, разчитайки, че ще привлече клиентите с голямото пространство и комфорта, който то предполага. Компанията счита, че през следващите 20 години търсенето на самолети с размерите на A3XX ще възлезе на 1500 броя, половината от които ще бъдат осигурени от нея. Превозването на толкова голям брой пътници ще позволи намаляване на цената за дългите полети с 25%. Boeing обаче залага на малките и средните модели, побиращи между 400 и 500 пътника. Мощта на Boeing и Airbus смаза редица други производители. Подобно на много други сектори и авиационният преминава през сериозни размествания на пластовете, като постепенно намалява броят на производителите. Голяма част от американските конкуренти на Boeing изчезнаха от сцената на гражданското въздухоплаване. Другият водещ производител, Lockheed, производителят на Tri-Star, от няколко години се е съсредоточил върху военна продукция. През 1997 г. Boeing закупи един от основните си конкуренти McDonnel-Douglas. Европа също преминава през доста преобразувания, като по-малките компании не успяха да се справят с конкуренцията от страна на колоси от ранга на Boeing и Airbus.
Отношенията между двата водещи производителя от няколко години са доста обтегнати във връзка със субсидиите, предоставяни от европейските правителства. Те стояха в основата на една от трансатлантическите търговски войни. По всичко личи, че спорът ще бъде продължен. САЩ се готовият да поискат налагането на санкции от Световната търговска организация, ако се установи, че субсидиите, които компанията ще получи от правителствата, са с лихви по-ниски от пазарните. Това би влязло в противоречие с договора между САЩ и Европейския съюз за гражданското въздухоплаване от 1992 г., както и с разпоредбите на СТО от 1994 г. Американското правителство поиска от Германия и Великобритания да представят детайли относно помощите, предоставени на Airbus.
Това е и вид ответна реакция от страна на САЩ, след като наскоро по искане на ЕС СТО постанови премахването на данъчните привилегии за американските износители. Boeing беше един от главните облагодетелствани от системата, позволяваща при определени условия износителите да създават подразделение за външни продажби в офшорни зони, като така се спестяваха значими средства от избягването на данъци. През 1998 г. например Boeing си спести по този начин 130 млн. долара. Често се твърдеше, че именно това е издигнало американската компания над европейския й конкурент.
Доскоро беше съвсем ясно, че САЩ доминира и в този сектор. Появяват се обаче мнения, че вече Европа определя темпото на развитие, а не се стреми да настигне САЩ, както досега. От известно време Boeing преживява доста труден период. През 1997 г. компанията имаше доста проблеми с производството, които не й позволиха да посрещне всички поръчки. След това пък по време на азиатската криза редица авиокомпании отмениха поръчките си поради драстичния спад на броя на пътниците. Това в съчетание с решителната крачка на Европа е предпоставка за раздялата на американската компания с челното място. Трансатлантическата конкуренция навлиза в новата си фаза.
Пак забъркват Чорни в пране на пари
Съдружници в "Транс уърлд груп" разкриват как е била създадена алуминиевата им империя
Съдружниците на Лев и Михаил Чорни разказаха на американското списание "Форчън" как е била създадена фирмата им "Транс уърлд груп", която окупира руския пазар за алуминий през последното десетилетие и се превърна в третия по големина производител в света след Alcoa и Alcan. Братята Рубенс - Дейвид в Лондон и Саймън в Монако, с помощта на Лев и Майкъл Чорни създават вертикална империя в стил Рокфелер, която наричат с претенциозното име "Транс уърлд груп" (TWG). Компанията е наричана държава в държавата със стотици постоянно променящи се кухи компании от Сибир до Кипър и Бахамските острови и до САЩ, където се продава 30% от алуминия, произвеждан от TWG. Компанията притежава значителни владения в производството на стомана, хром, въглища и други отрасли, свързани със суровини. В същото време руското списание "Комерсантъ Власт" поставя името на Михаил Чорни сред водещите руски олигарси в областта на цветната и черната металургия. "Комерсантъ" твърди, че под контрола на Чорни са редица металургични комбинати в Русия, свързани с алуминий, мед, въглища и др. Във връзка със скандалната дейност на TWG руски депутати заявиха, че братята Рубенс са свързани с британското разузнаване MI-5.
Според списание "Форчън" към 1998 г. братята Рубенс губят контрол над половината от империята си от бившите си партньори. Правителствени разследвания в седем държави и стотици критични статии в пресата заплашваха да им отнемат другата половина. Това принудило Рубенс да продадат останалата част от руските си активи преди няколко месеца.
"Алуминият е една от най-важните дейности на руската мафия", казва Франк Силуфо от Центъра за стратегически и международни изследвания в САЩ пред авторитетното списание. Разследването на "Форчън" открива парични преводи от TWG към фирми, свързани с три скандала за пране на пари - случаят с Bank of New York, швейцарската фирма Mabetex и обществената компания YBM Magnex, създадена от руски мафиоти в Пенсилвания, която беше затворена от федералните агенти през миналата година. Лев Чорни беше разследван от швейцарската полиция през пролетта на тази година във връзка със скандала с фирма Mabetex.
Дейвид Рубенс разказва пред "Форчън", че малко след като е отворил офиса си в Москва през 1992 г., при него, накуцвайки, се е появил човек, който е ходил с тежък бастун. "Лев каза, че само хората с пари могат да решат всичко, и ми каза да тръгна с него", спомня си Дейвид. По-късно Лев запознава Дейвид с по-големия си брат Майкъл. Той се занимавал с метали и има ценни връзки в пристанищата, железниците и преработващите заводи. Така се ражда идеята за TWG. Сътрудничеството между Рубенс и Чорни никога не е било оформено с писмен договор, твърди "Форчън".
TWG построява 300 вагона и пристанищни съоръжения в източните райони на Сибир, където се разтоварва алуминиевият окис, внасян от Австралия. Дейвид казва пред списанието: "Но ние възстановихме инфраструктурата на СССР. Успяхме там, където фирми като Alcoa не искаха да поемат рискове. На Запад ние сме доволни от рентабилност от 1% или печалба от 5 долара на тон. Тук аз видях възможности да се спечелят 200 долара на тон. " В основата на тези приходи е производството на алуминий на ишлеме, при което фирмата, чиято собственост е металът, не плаща данъци, а заводите получават минимална такса. Приходите на TWG достигат 500 долара на тон. TWG купува 66% от завода в Братск и отпуска заеми на мениджърите, за да купят останалата трета от акциите. Лев действа като старши мениджър, който се движи между Москва и Сибир, а Майкъл се грижи да няма проблеми в пристанищата, с железниците и заводите.
В същото време Саймън е зает със запазването на богатството на братя Рубенс, държейки всички схеми в главата си. Създадените компании са повече от служителите им - 200 на Запад и почти 100, създадени от руските партньори. През 1999 г. изглежда, че на върха на пирамидата е компанията Landal Worldwide, регистрирана на Вирджинските острови. Под нея по различно време са били Trans World Group Inc.; Trans-World Group PLC; Trans-World Metals International; Trans-World Metals SA; TWM Holdings; TWM Trading; T ransmet; Landal SAM. Рубенс държат частни банки в Западна Самоа, Москва и Бахамите, банков холдинг на Бермудите и много сметки в несвързани швейцарски, германски и американски банки. През 1994 г., след като купуват 30% от акциите на красноярския завод (КрАЗ), Рубенс и Чорни стават основен фактор в завода, но постепенно започват да срещат съпротива.
Според "Форчън" през пролетта на 1994 г. братята Чорни емигрират в Израел, както и старият приятел на Майкъл - Антон Малевски, за когото пресата твърди, че е лидер на измайловската престъпна групировка. Въпреки че Лев продължава да контролира дейността от чужбина, трябва да минат повече от четири години, преди да се завърне в Русия. Майкъл никога не се завръща (Малевски е депортиран по-късно и сега Израел мисли как да се отърве и от Майкъл), твърди списанието. Лев заявява, че е напуснал Русия, защото е бил посъветван от доктора си да смени климата, но третият брат Дейвид, който живее в Брайтън бийч, твърди, че двамата му братя са избягали, защото са се страхували от арест. През есента на 1994 г. директорът на КрАЗ заявява, че 20% от акциите на TWG са били закупени незаконно и отказва да признае правото им на глас. Това е първото предизвикателство срещу властта на Рубенс и Чорни. Заявлението на ръководството на завода доведе до включването на TWG в правителствено разследване, занимаващо се с кражбата на повече от 100 млн. долара от руската ЦБ от няколко престъпни групи в началото на 90-те.
Година по-късно започват събития, които руската преса нарича "алуминиевите войни". Правителственият чиновник, който отговаря за алуминиевата промишленост, загива при съмнителна автомобилна катастрофа. Същото става и с Александър Борисов, който е замесен с Лев в скандала около ЦБ. През март 1995 г. двама частни детективи в Израел са обвинени, че са искали да убият Майкъл и Антон Малевски. У тях са открили пистолет със заглушител и договор за 100 000 долара. Месец по-късно е разстрелян заместник-директорът на КрАЗ Вадим Яфясов, а малко след погребението му е прерязано гърлото на Олег Кантор, банкер с връзки в завода.
През май 1995 г. като част от разследването на TWG в Държавната дума като свидетел говори Феликс Лвов, представител на AIOC, най-голямата американска фирма, търгуваща с метали в Русия, основен конкурент на TWG. Три месеца по-късно тялото му е намерено с множество куршумни рани.
Майкъл е задържан за малко и разпитан като заподозрян по дело за организирана престъпност, което все още не е приключило. Според "Форчън" в резултат на операция "Копърфийлд" в Англия британските служби свързват братята Чорни с Вячеслав Иванков-Япончик, кръстника на руската мафия в САЩ. Двайсет и пет процента от телефонните разговори от офисите на TWG в Лондон са били с хора на мафията, занимаващи се с пране на пари, наркотици и контрабанда на скъпоценни камъни. Британците отказват да коментират тази информация. Връзките на Чорни с Япончик са проверявани и от швейцарската полиция при едно от поредните разследвания за руската мафия.
Джоъл Бартоу, бивш агент на ФБР, който се специализира в дела на руската мафия, почти четири години в средата на 90-те се опитваше да отправи обвинение срещу Майкъл Чорни за пране на пари. Той признава пред списанието, че според него братя Чорни въртят пари на други хора, без да питат откъде идват те, и взимат по 10% за услугата. Разследване на специален комитет на руското МВР във връзка с алуминиевите войни установи три източника на финансиране на компаниите на Чорни - пари на престъпните групировки, сред които и измайловската; заеми от банки на криминалния свят и най-вече фалшиви авизо.
От четиримата ръководители на TWG само Майкъл не се е съгласил да се срещне с представители на "Форчън", а е отговорил на въпроси, които са му били изпратени по факса в Израел. "Не разполагам с никаква изключителна информация за т.нар. руска мафия", е написал той. "Извинявайте, че ви разочаровам. " Що се касае до въпросите, свързани с подкупи, убийства и пране на пари, те нямат нищо общо с мен. Моето хоби, ако трябва да го изразя с думи, е да помагам на добрите и честни хора. Обичам книгите, предпочитам криминалните истории."
Желанието на Рубенс да продадат активите си на западна фирма не се осъществява, защото те са притиснати от мениджърите и Анатолий Чубайс, който заплашва, че ще фалира заводите за неплатени сметки за ток. Рубенс и Лев Чорни продават най-големите си активи на "Сибнефт", фирмата на кремълските олигарси Борис Березовски и Роман Абрамович, срещу 500 млн. долара през февруари, която след това се съюзява с Майкъл чрез шефа на "Сибирски алуминий" Олег Дерипаска, за когото се твърди, че представя интересите на Майкъл в алуминиевата промишленост.
TWG отрича дълги години контакти с Лев и Майкъл Чорни.
Братя Рубенс твърдят, че те са финансирали TWG от самото начало, но според "Форчън" парите са идвали от Trans-CIS Commodities, ръководена от Лев и създадена с помощта на Дейвид Рубин, и Trans Commodities, с централа в Ню Йорк, в която Майкъл е имал 50% дял. Негов партньор е емигрантът Семьон (Сам) Кислин, който по-късно е наречен сътрудник на арестуван руски кръстник и чийто племенник според ФБР е станал дясната ръка на Майкъл. Тази констатация се потвърждава и от разследването на швейцарската полиция, където се твърди, че Арик Кислин е президент на фирма "Блонд мениджмънт груп". Дъщерната фирма "Блонд инвестмънт" стана известна у нас с делото си срещу Централна кооперативна банка и парите за банката на "Орион" БЗПБ.
Усещане за икономическа реформа
Либерална програма и намаляване на данъците ще трябва да съживят руската икономика
Георги Катанов
Едва ли има депутати по света, които се радват, когато им съкратят лятната ваканция. Не са изключение и руските народни избраници, които отхвърлиха молбата на правителството да продължат работа след 7 юли. Всъщност Държавната дума вече веднъж се съгласи да удължи сесията си с две седмици, за да могат да бъдат приети всички законопроекти, предложени от президента Владимир Путин и правителството. Кабинетът обаче се опасява, че оставащото време няма да стигне на парламентаристите, за да приемат пакета от данъчни закони, които би трябвало да бъдат в основата на бюджета за следващата година, чието обсъждане ще започне след 1 август.
На фона на скандала около "Медиа МОСТ", който накара да се замислят някои чуждестранни инвеститори, управляващите в Москва решиха най-накрая да огласят икономическата програма, която смятат да изпълняват през следващите десет години. Тя вече получи похвали от президента на Световната банка Джеймс Улфенсън, който я нарече изключителна, а представителят на банката Майкъл Картър даде да се разбере, че Русия ще получи последните траншове по три заема на обща сума неколкостотин милиона долара, стига преди това да започне да изпълнява обещанията си.
