Новите акционери на "Корпоративна"
Десетте фирми притежават общо 99.9% от акциите на Корпоративна банка. Дял от 0.1% притежава и българското дружество "Еврофинанс".
Износът отново по-висок
С 63.3 млн. долара, или с 32.6%, по-малко директни чуждестранни инвестиции са влезли в страната за първите четири месеца на годината спрямо същия период на миналата година. Това става ясно от данните за платежния баланс, които БНБ разпространи в края на изминалата седмица.
Общо от началото на годината директните чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 130.8 млн. долара. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за периода януари - април е 374.1 млн. долара и се увеличава с 32.6 млн. спрямо същия период на 1999 г. Като основна причина за влошаването на салдото се посочва ръстът на цените на суровия петрол на международните пазари. Търговското салдо през април е -58.4 млн. долара и се подобрява спрямо април 1999 г. с 46.1 млн. долара. За периода от началото на годината обаче салдото се влошава с 45.3 млн долара и достига -370.3 млн. За периода от началото на годината е реализиран износ (f.o.b.) на обща стойност 1439.5 млн. долара, което е с 23.1% повече от същия период на миналата година, а април е осмият пореден месец, за който износът е по-висок спрямо съответния месец на предишната година. Нарастването на експорта е обусловено от благоприятната външна конюнктура и по-високото търсене на български стоки с оглед възстановяването на европейските икономики и по-високите цени на международните пазари. За периода януари - април вносът, също f.o.b., достига 1809.8 млн. долара, или с 21.1% повече спрямо първите четири месеца на 1999 г. Според експертите на БНБ почти половината от това нарастване се дължи на по-високите международни цени на петрола. Салдото по услугите е положително (28.8 млн. долара) за периода от началото на годината. Спрямо първите четири месеца на 1999 г. е налице увеличение с 33.7 млн. долара, главно под влияние на по-високите приходи от туризъм, които нарастват с 21.9 млн долара и достигат 61.1 млн. За първите четири месеца на годината балансът на финансовата сметка е 141.6 млн. долара, като е налице влошаване спрямо същия период на 1999 г. с 43.3 млн. долара. Салдото по статията "Грешки и пропуски" е положително и показва необяснен от статистиката приток на капитали в размер на 132.7 млн. долара за периода януари - април. Общият баланс е положителен през април и в размер на 119.7 млн. долара. За четирите месеца от началото на годината обаче балансът е отрицателен (-74.8 млн. долара). Този дефицит е бил финансиран за сметка намаляване резервите на БНБ с 50.2 млн. долара (без отчитане на курсовите разлики) и 24.7 млн. долара финансиране от МВФ. С отчитане на курсовите разлики резервите на БНБ намаляват с 316.1 млн. долара.
Овергаз ще газифицира селища в Македония
"Овергаз инженеринг" връчи в петък на кмета на Крива паланка (Македония) Люпчо Петковски техническата документация на проект за газификация на града. На събитието присъстваха политици, депутати, кметове на общини, фирми, съдействали за разработването на проекта, представители на бизнессредите и медиите от българска и македонска страна. Проектът предвижда замяна на използваните досега горива с природен газ във всички промишлени предприятия, обществено-административни и жилищни сгради в Крива Паланка. Достъп до екологичното гориво ще получат 562 домакинства. Предлагат се три варианта за газификация на града. След одобрение от общината на един от вариантите ще започне работното проектиране и строителство. Очаква се максималното потребление на природен газ в Крива паланка да достигне 8 млн. куб. м годишно.
Природният газ достига до Македония по магистралния газопровод през територията на България. Тръбопроводът беше построен и пуснат в действие преди повече от две години. Той прекосява българо-македонската граница при Деве баир и достига до Скопие. От него има изградено магистрално отклонение за Крива паланка. "Овергаз инженеринг" е проектирала над 480 км газопроводна мрежа в 24 населени места в България. Дружеството е изградило над 250 км градски разпределителни газопроводи в 10 български селища.
България не е рискова страна
България вече не е в групата на рисковите проекти и страни, които са предмет на особено внимание по отношение на управлението на получаваните кредити, каза след прегледа на българския портфейл на Световната банка (СБ) директорът на банката за България и Румъния Андрю Воркинк. Беше отчетено отлично изпълнение на проектите от портфейла на СБ и се изтъкна големият прогрес, който е бил направен през последните четири години. Воркинк припомни, че през 1996 г. половината от проектите на банката в България са били незадоволителни, докато сега всички те получават добра или много добра оценка. Бяха набелязани и основните проекти, по които се работи сега - програмите за подобряване благосъстоянието на децата, за модернизация на образованието и за структурна реформа в земеделието.
Освен че похвали българското правителство, директорът на СБ за България подписа и няколко споразумения за заеми или безвъзмездни помощи. Банката отпуска 70 млн. евро по заем за подкрепа на здравната реформа, а също така 7.73 млн. евро за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа. Финансовият министър Радев и Андрю Воркинк подписаха и споразумение за безвъзмездна помощ за подготовката на третия заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор (ФЕСАЛ 3). "Така Световната банка ни предлага ФЕСАЛ 3, преди да сме го поискали още", възкликна финансовият министър Радев по този повод. Беше подписан и договор за безвъзмездна помощ от 483 хиляди долара за етническите малцинства.
Борислав Михайлов напусна и директорския борд на ЦКБ
До седмица ще стане ясно дали Тенчо Тенев остава шеф на банката
Шефът на ДЗИ Борислав Михайлов беше освободен от съвета на директорите на Централна кооперативна банка. На негово място акционерите на банката избраха Мария Иванова, главен юрисконсулт на ДЗИ "Общо застраховане". Промяната е била извършена по молба на самия Михайлов, който преди седмица беше обвинен от опозицията, че участва в 11 директорски борда. За да се разграничи от обвиненията за политически протекции на сестра си Екатерина Михайлова пък, той обяви преди седмица, че ще напусне и управителното тяло на РМД, което ще се бори за приватизацията на ДЗИ.
Допреди няколко месеца ДЗИ беше основен акционер в ЦКБ. Държавният застраховател държеше 14% от акциите на банката, но беше принуден от правителството да изтегли участието си заради ангажиментите към МВФ и Световната банка за намаляване на държавния дял в нея под 33%. Наскоро земеделският министър Венцислав Върбанов заяви, че това изискване вече е изпълнено. По официалните сметки фонд "Земеделие" държи в момента 32.7%, а ДЗИ - 1.16%, тоест държавното участие е общо 33.8%, което надхвърля съвсем малко лимита, записан в матрицата със Световната банка.
Самото излизане на ДЗИ предизвика доста коментари във финансовите среди у нас. Държавният застраховател, който беше внесъл 3.452 млн. лева в увеличението на капитала на банката, изтегли сумата в последния ден на подписката - 28 април. С решение на шефовете на ЦКБ тази сума беше преоформена като депозит на ДЗИ в банката, а притежаваните от дружеството акции бяха намалени. След тази операция внесеният капитал на ЦКБ е паднал до 16.169 млн. лева, колкото е и в момента. Заради тези финансови гимнастики пък се наложи одиторите от "Делойт и Туш" да променят годишния счетоводен отчет.
Пред "Капитал" Борислав Михайлов заяви, че въпреки неговото напускане ДЗИ ще продължи да работи с ЦКБ и доказателство за това е включването на негов представител в ръководството. По решение на общото събрание бордът на директорите на банката получи и нов председател - Донка Грънчева, представител на най-големия акционер на фонд "Земеделие". Смисълът от тази промяна ще стане известен през следващата седмица, когато предстои съветът на директорите да избере главен изпълнителен директор. Досега този пост се заемаше от Тенчо Тенев, но след общото събрание в четвъртък нито един от големите акционери на ЦКБ не пожела да се ангажира с прогноза, че той ще бъде преизбран.
През миналата година ЦКБ е решила проблема с лошите кредити за военното предприятие "Бета" - Червен бряг. По думите на Тенчо Тенев задълженията на дружеството към бившия ДФРР, които бяха гарантирани от банката, са били разсрочени до 2009 г. След предоговарянето ангажиментът на ЦКБ е отпаднал, което е позволило на банката да освободи провизии за 5.2 млн. лева. С приходите от тази операция са били допровизирани лошите кредити за варненската корабостроителница. През миналата година ЦКБ е отделила и 3.9 млн. лева в специален фонд, с който ще се обслужва дългът към фирмите на Майкъл Чорни "Блонд инвестмънт корпорейшън" и "Ледбрук Гроув лимитид". Дългът към Чорни заедно с лихвите беше за 9 млн. долара, но миналата година правителството подписа с него споразумение, с което сумата беше намалена на 5 млн. долара, които следва да бъдат изплатени от ЦКБ по определена схема за срок от осем години.
Световната банка даде 70 млн. евро за компютри на здравната каса
Световната банка отпусна на България близо 68.9 млн. евро (63 млн. долара) заем, който по идея би трябвало да подкрепи здравната реформа. Всъщност парите от заема ще отидат главно в три насоки: за покупка на компютри и оборудване на лекарите и болниците, здравната каса и Министерството на здравеопазването, за изграждане на информационна мрежа, която да свързва лекари - болници - здравна каса и за консултантски разходи.
"Проектът ще помогне на правителството при осъществяването на фундаменталната реформа в здравния сектор, която трябва да подобри качеството на здравните услуги и да осигури финансовата и оперативната стабилност", пише в официалното съобщение за отпускането на заема.
Едва ли някой би могъл да отрече, че здравеопазването ни се нуждае от инвестиции. Още повече, ако това е добре премислена алтернатива на финансиране на инфраструктурата на новия модел на здравеопазване, предпочетена пред набирането на парите чрез по-високи здравноосигурителни вноски. Предоставянето на сумата накуп обаче вероятно ще предизвика жив обществен интерес как точно ще бъдат изхарчени средствата и дали малкото на брой управници на здравната каса няма да се изкушат да повторят схемата с широкото харчене на пари за скъпи сгради и ремонти и автомобили.
От друга страна, когато правителството се опитва да намали външния си дълг, за да успее все пак да влезе в критериите за членство в Европейския съюз, новите заеми трябва да се премерят. В момента държавният дълг е 90% от брутния продукт, а по европейските стандарти трябва да е под 60%.
Парите от заема, които депутатите ще трябва да ратифицират, преди да го получим, отиват за реформа в първичната и амбулаторната помощ, за реформа в болничната сфера, за "финансиране на здравеопазването и изграждане на капацитет и управление на проекта", каквото и да означава това.
За какво всъщност ще се харчат парите? Главно за покупка на компютри и други видове оборудване, било то за общопрактикуващите лекари или за болниците. По това перо са предвидени около 16 млн. евро за стоки и строителни работи. Идеята е да се създаде инвестиционен фонд към здравноосигурителната каса, който по определена програма да отпуска нисколихвени кредити на лекарите и болниците за оборудване и изграждане на медицинската инфраструктура.
За консултантски и одиторски разходи са предвидени 7.7 млн. евро, които ще се връщат от джоба на данъкоплатеца. За консултанти от заема ще отидат около 11%, което според финансови експерти е доста висок дял. Това на практика означава, че тъй като консултантите са чужди компании, реално държавата ще получи доста по-малко от отпуснатите близо 69 млн. евро. Като се прибавят и разходите по обучение от около 7.6 млн. евро и 2.1 млн. евро за технически услуги, така наречената консултантска компонента достига до 25% от заема. Според документите намеренията на здравната каса и министъра на здравеопазването са да се предоставят средства за преквалификация на медицинските кадри, които ще бъдат освободени в резултат на реформата в здравеопазването.
За информационна система, която да свързва здравната каса с общопрактикуващите лекари, болниците и т.н., както и за оборудване на здравната каса данъкоплатецът ще трябва да върне около 30 млн. евро. От тези пари ще се плати и за медийни кампании, свързани със здравната реформа, и за изграждане на управленския и институционалния капацитет на Министерството на здравеопазването.
Най-забавното е, че остават 4.5 млн. евро неразпределени средства от заема, по които България (разбирай данъкоплатецът) ще плаща такси и лихви, без те да са необходими на чиновниците от Министерството на здравеопазването.
Освен всичко друго българското правителство има своите ангажименти за ко- финансиране на заема. То трябва да предостави 23.66 милиона долара. Целият проект е на стойност 87 млн. долара.
МВФ: Евтино парно или ниски данъци - изберете сами
Замразяването на цените на тока и парното, както се очакваше, се превърна в основния проблем при преговорите с мисията на Международния валутен фонд.
Малко преди посещението на Каконен постоянният представител на МВФ в България Питър Стела намекна, че за някакъв компромис при цената на парното може да се говори, но за тока фондът няма да отстъпи.
Позицията на българското правителство също е ясна: при увеличаване на цените ще намалеят и тези, които плащат услугата и загубите на отрасъла няма да намалеят. "Колкото повече се повишава цената на електроенергията за битови нужди и на топлоенергията, толкова повече расте несъбираемостта", заяви през изминалата седмица вицепремиерът Жотев.
Фондът обаче остана непреклонен. Хората от Вашингтон смятат, че замразяване на цените на парното е възможно, при положение че то не е за сметка на увеличаване на субсидията. За цените на електроенергията те са непоклатими, че трябва да се увеличат още от 1 юли тази година. Нещо повече - става ясно, че МВФ е против обещаваните от правителството намаления на данъците, при положение че се замразят цените на ток и парно. "Колкото по-малка е субсидията, толкова по-голяма е възможността за намаляване на данъците или за изразходване в други бюджетни сфери", каза през седмицата ръководителят на мисията на МВФ Юха Каконен. Той заяви, че не би имал нищо против замразената цена на топлоенергията, при положение че тя не е за сметка на увеличаване на субсидията. Според предоставените от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси програми за действие обаче субсидиите трябва да останат до 2005 г. Според вицепремиера Жотев пък субсидиите ще спрат до края на следващата година.
Обвързването на по-ниските данъци със субсидиите е напълно нормално. В бюджета за 2000 г. са включени около 50 млн. лева субсидии за топлофикациите, но по неофициални данни те ще имат нужда от двойно повече. За следващата година ще са им необходими също поне 100 млн. лева. От намаляването на данък печалба с един процентен пункт по данни от Министерството на финансите бюджетът губи по 50-60 млн. лева. Освен това пазарните реформи, намаляването на данъците и очакванията за икономически растеж, базиран на разширяване на частния сектор, дори изглеждат несъвместими със замразяването на цените.
Въпреки досегашните проблеми през седмицата МВФ преведе поредния осми транш от тригодишното споразумение в размер на 69.5 млн. долара. Сумата е доста по-малка от досега получаваните заради поскъпването на долара, тъй като заемите са договорени във валутата на фонда специални права на тираж (СПТ). На всеки три месеца трябва да получаваме по 52.3 млн. СПТ. От подписването на споразумението през септември 1998 г. остават още четири транша. Следващият задължително трябва да мине през заседание на борда на директорите, което по график трябва да се състои през септември. По предварителния график последният транш трябва да дойде в средата на май следващата година.
Накратко
Нефтинвестбанк е предоставила на Банковата консолидационна компания данни за своите акционери с над 3% участие. Това е станало въпреки решението на надзорния съвет на банката засега да не се извършва сливане (вливане) с Биохим. Това условие беше последната пречка за приватизацията на държавната банка. Очаква се сделката да бъде одобрена от БКК в близките няколко седмици. През изминалата седмица вицепремиерът Петър Жотев заяви, че е получено съгласието на МВФ Биохим да бъде продадена след крайния срок 30 юни. Фондът приел отсрочката заради очакваната по-ранна продажба на Булбанк.
Интернешънал комършъл банк (бившата Българска инвестиционна банка) ще емитира облигации в размер до 10 млн. лева. Книжата ще бъдат с падеж до три години, реши общото събрание на акционерите на банката. На мястото на подалия оставка Аристидис Доксиадис като представител на "Комършал венчърс (България)" ЕООД в съвета на директорите беше избран Салваторе Левис. Променен беше и адресът на управление на банката - ул. "Лайош Кошут" 4.
Фалиралата Кристалбанк е изплатила изцяло задълженията си към държавата, съобщиха от Агенцията за държавни вземания. Задълженията на банката, която беше затворена през 1997 г., възлизаха на над 1.6 млн. лева - предимно от изплатени влогове на граждани и фирми.
Споразумение за сътрудничество между сметните палати на Русия и България сключиха през изминалата седмица ръководителите на двете институции - Сергей Степашин и Георги Николов. Споразумението предвижда възможност за извършване на съвместни проверки, а също обмяна на опит по усъвършенстване на външния одит и методологията на проверките.
Финансовият министър Муравей Радев ще бъде ръководител на българската делегация на годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд, които ще се проведат между 25 и 28 септември в Прага. В делегацията участват още управителят на БНБ Светослав Гаврийски, заместник-министрите на финансите Димитър Радев и Пламен Орешарски, както и подуправителите на БНБ Мартин Заимов и Божидар Кабакчиев, реши правителството през миналата седмица.
"Йорсет" окончателно печели ПЧБ
Държавата загуби битката за фалиралата банка и в апелативния съд
Иван МИХАЛЕВ
Дружеството "Йорсет холдингс" (България) окончателно спечели в съдебната битка за Първа частна банка. Последните надежди на държавата, която беше съперник на обвитата в неизвестност люксембургска фирма, бяха отрязани през миналата седмица. В четвъртък, 22 юни, по спора се произнесе и последната съдебна инстанция. С определението си апелативният съд отказва да отмени решението на градския съд от 22 май, което задължаваше синдиците на ПЧБ Явор Камбуров и Теодора Стоянова да прехвърлят активите на банката в полза на "Йорсет".
В аргументацията си пред апелативния съд юристите на държавата акцентираха върху факта, че частната фирма е изтеглила своя депозит (т.нар. задатък) веднага след проведения търг. Това беше изтъквано като аргумент, че "Йорсет" окончателно е загубила правото да купи ПЧБ. Апелативният съд обаче категорично отхвърля тази теза. Изтеглянето на депозита е станало, след като за купувач на ПЧБ е била обявена държавата. "Вторият по ред кандидат-купувач не е бил длъжен да предполага, че на обявения купувач ще му бъде отказано от съда издаване на възлагателно постановление", посочват апелативните съдии. В закона няма условие тази сума да стои на разположение до окончателното прехвърляне на активите. Изтеглянето й не означава, че кандидатът се е отказал да купи банката, заключава съдът.
Отхвърлен е бил и другият голям аргумент на държавата - че "Йорсет холдингс" е трябвало да плати 18.7 млн. лева (колкото е най-високата предложена цена от фирмата в хода на наддаването), а не 14.820 (колкото е последната оферта). Адвокатите на Агенцията за държавни вземания твърдяха, че по този начин търгът е бил опорочен. Съдът обаче е приел, че в случая няма нарушение, тъй като в закона няма изрично изискване всяко следващо наддавателно предложение да бъде по-високо от предходните. Тоест може да си предложил два пъти повече пари, но за валидна се счита последната ти оферта, която може и да е значително по-ниска. Такъв е случаят и с офертата на "Йорсет".
"С окончателното предложение наддавачът като участник в проданта обезсилва и анулира предишните си заявени предложения. Това са неговите последно предложени условия, при които би искал да придобие продаваното имущество. Те именно го обвързват като страна по сделката... ", заключават съдиите Радостина Караколева, Веска Райчева и Стефан Гроздев. Те са посочили изрично, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Практически това слага точка на продължилата повече от седем месеца битка, в която бяха пробвани всички възможни средства за оказване на натиск. От страна на държавата бяха впрегнати усилията на половин дузина институции начело с БНБ и Министерството на финансите. Крайното фиаско в съда може да се определи и като личен провал за финансовия министър Муравей Радев и управителя на централната банка Светослав Гаврийски. По идея на техните екипи и с усиленото лобиране в Закона за банките бяха вкарани поправките, които трябваше да направят фалиралите трезори държавна собственост. Крайната цел на упражнението беше да се възстановят частично милиардите, налети от хазната за спасяване на затворените банки и обезщетения на вложителите. Хубавата иначе идея беше опорочена от недомислените текстове в закона и грешни ходове на държавните чиновници, участвали в търговете. Оказа се, че с добра юридическа подготовка една фирма може да излъже същите тези юристи, писали измененията в закона. Оправданието, че за всичко е виновна корупцията в съдебните среди, не минава, защото истината е, че държавата сама се победи заради неумението да приложи в интерес на данъкоплатеца закона, който сама е съчинила.
Теория и практика на българския икономически провал
проф. д-р Светослав Ставрев
Десетгодишните мъчителни и неуспешни реформи на българската икономика поставят ниски оценки на икономистите учени и най-вече на икономистите политици. Техните визии (доколкото ги имаше) и конкретни решения се оказаха от неудачни до напълно погрешни. В търсене на причините за досегашния провал на поредните усилия за модернизиране на българското общество и държава тук ще засегнем само два въпроса: а) доколко реформаторската политика се е основавала на надеждна икономическа теория и б) стихиен или управляем е трансформационният процес.
Пред всички бивши соцстрани преди около 10 - 15 години животът постави една и съща задача: преход от планово-централистично управлявана икономика към пазарно стопанство и на тази основа повишаване на стандарта и качеството на живот. По-точното и по-конкретното дефиниране на задачата предполага вярно идентифициране на изходното (стартовото) положение и експлициране на желаното бъдещо състояние.
Какво бе състоянието на икономиката в края на 1989 г., призната за начало на нашата реформа? Тоест: как се описва макро, мезо (секторно) и микро (фирменокорпоративно) това състояние, кои параметри на завареното положение можеха да се приемат като приемлива основа за бъдещ тласък в развитието и кои следваше веднага да бъдат променяни? Колкото и да е чудно, тези въпроси останаха без смислен отговор или което е все същото като последици - с множество случайни, произволни, несъвместими и нетрайни отговори, давани от сменящи се през година-две правителства. Резултатите не закъсняха:
Към какъв модел на пазарна икономика се ориентира икономическата реформа (само неизкушено от много знание съзнание твори митове за безалтернативност на промените) и чрез каква система от показатели ще се оценява (успешно - неуспешно) поетапното провеждане на реформите? По отношение на първата част от въпроса това означава да знаем предимно либерална ли, т.е. слабо регулирана, с ограничено държавно участие, облекчаваща и стимулираща инвестиции и предприемачество, или предимно социална, т.е. силно регулирана, със значително държавно участие и загрижена за социалната сигурност, искаме да изглежда пазарната икономика след трансформацията. Погрешният избор - "социален" пазар, на всички управляващи до момента в този план резултира в:
Що се отнася до втората част на въпроса, там нещата, колкото и да се прикриват и разкрасяват от официалната статистика, са очевидно зле: около 40% от заварения в началото икономически потенциал към края на 1999 г. не функционира; новите инвестиции са незначителни, а БВП е не повече от 60% от този преди 10 години; стандартът на живот се е снижил в съпоставими с горните цифри размери, а реалната и особено потенциалната емиграция сериозно заплашват бъдещето и на нацията.
Към това, че не знаем откъде тръгваме, на какво стъпваме и накъде вървим, следва да прибавим още едно признание: по нищо не личи, че знаем какви средства на икономическата политика са адекватни на "нашата" реформа. Със сбърканата си дясно-лява реформа "ляво" правителство доведе нещата до дъното. Само валутният борд пречи да се случи същото с ляво-дясната реформа на следващото "дясно" правителство. Няма икономическа теория, която да обслужва подобно двулично реформиране.
Шест от осем или 75% от премиерите на България след 1989 г. са икономисти по образование. А тъкмо в икономиката нещата са особено зле. Някога Хари Труман искрено недоумявал как така не може да попадне на съветник икономист, който да вижда ясно фактите и да предлага уверено съвети, а все среща мънкащи нещо от рода на "ако... то... ". Нашите икономически образовани водачи нямат подобни мъки. На път сме обаче да обогатим фолклора със свежа мъдрост: "От икономисти политици икономиката добро не бива да очаква. " Защо става така? Икономическата теория ли е ялова, държавниците икономисти ли забравят теорията, като хванат волана на властта, и двете или нещо друго?
Реформи могат да се правят програмирано или стихийно. В първия случай реформирането тече целенасочено, организирано, контролируемо. При нужда програмата се допълва, коригира, доразвива, а мениджърите дирижират промените, следвайки хода, описан в "партитурите". Във втория случай реформаторският процес протича случайно, опортюнистично, дисхармонично, като последиците са все неочаквани, а намеренията - неосъществени.
Икономическата реформа у нас, колкото и енергично да отричат това политиците, когато са на власт (в опозиция те охотно се съгласяват), е протичала предимно хаотично. Програмните елементи като правило се имплантират отвън (МВФ, СБ, ЕС) или имат предизборен аранжимент.
Като смекчаващо вината на политиците обстоятелство ще изтъкнем, че икономическата теория не предлага сигурни рецепти за икономическа политика. Тя може да помогне на управляващите при избора на инструменти за регулация на пазарите - например взети от арсенала на икономиката на предлагането, както е логично и адекватно за либералната визия, или пък на икономиката на търсенето, а даже и на социалистическото планиране, когато целта е социалната пазарна икономика. Но икономическата теория не би могла да извърши избора вместо управляващия елит. И тук обаче учените икономисти бяха длъжни да предупредят, че колкото "по-социална" става една икономика, толкова по-малко пазарна ще е тя, и обратно - повече пазарност означава по-малко социалност. Слаби, много слаби бяха тези гласове от страна на научния елит. Икономистите не предложиха и солидно подготвени, старателно аргументирани и еманципирани от догматични или конюнктурно-политически предразсъдъци и лукави съображения модели на икономическа политика с описание и на очакваните ефекти и рискове от тяхното приложение в конкретните исторически, икономически, социални, културни, морални и мотивационни условия на реформиране.
Последиците от хаотичното и неправилно насочено към фалшива социалност, ресурсна безизходица, дефектно функциониране и поведенска фрустрация икономическо реформиране бяха в последователен ред следните:
Неизбежно ли беше всичко това? Някои от посочените резултати сигурно, доколкото са характерни не само за нас, но и за т.нар. отличнички - Полша, Унгария, Чехия. Степента и мащабите обаче на идентични проблеми у нас се оказаха прекалено големи и започват да изглеждат непреодолими. Масовото обезверяване предизвиква редукция в опасни размери на работоспособното население на страната и лишава от нужната социална енергия реформаторския процес. При тези обстоятелства неимоверно
Немислимо е провеждането на радикални обществени трансформации като спонтанни изблици на тотално недоволство отдолу нагоре. Протестните вълни помитат, но са лишени от съзидателен потенциал. Енергията на масовото неудовлетворение се насочва и оползотворява градивно от избрани или още по-вярно, от призвани малцинства, наричани елити. Без тях народът си остава маса, тълпа; болката не прераства в усилие, а объркването в движение. Всеки се спасява поединично или най-много групово, като често това е за сметка на другите. Животът през изминалите 10 години издава сурова политическа присъда над всички наши елити - религиозни, интелектуални, професионални, стопански... Но истинско бедствие за всички се оказа политическият елит, чиито неподготвеност, елементарност, ненаситност и безочливост имат без съмнение водещо значение сред причините за досегашните неуспехи на реформите в България.
Авгиевите обори, наречени компенсаторни записи
Премиерът Костов нареди национална проверка за надутите оценки на имоти
Галина Александрова
Премиерът Иван Костов възложи на министрите, председателите на държавни агенции и областните управители да направят проверка как се прилага Законът за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Костов изрично поискал да се проверят детайлно всички оценки на претенциите, предявени по този закон, и на издадените въз основа на тях временни удостоверения за притежаване на компенсаторни и жилищни компенсаторни записи.
"Ако при проверките възникне каквото и да е съмнение в достоверността или в обосновката на оценките, министрите, председателите на държавни агенции и областните управители незабавно трябва да уведомят съответната прокуратура за предприемане на необходимите действия за отмяна на административните актове по утвърждаване на оценките и за прилагане на закона с всички произтичащи от това последици", настоял министър-председателят.
Конкретният повод за тази проверка очевидно е издаването на компенсаторни записи с 250 пъти по-висока стойност от промишленото министерство, заради което Божков беше отстранен. Междувременно подобен скандал гръмна и в Пловдив. Областният управител Андон Андонов съобщи в интервю за радио "Свободна Европа", че наследниците на шест пловдивски фамилии са обезщетени с компенсаторни записи, чиято стойност е надута между 20 и 250 пъти.
В Министерството на икономиката, в което има най-много преписки и обезщетенията са с най-голяма стойност, вътрешноведомствената проверка започна веднага след като се разбра за удостоверенията за записи със скандално завишена стойност, които са разписвали Александър Божков и заместничката му Едит Гетова. Сега реституционните преписки във ведомството на Жотев се нищят от следствието. Проверки започват и в останалите ведомства. Големите скандали обаче се очакват в областите и пловдивският случай е първият сигнал за това.
Благоевградският областен управител Васил Чобанов съобщи в началото на седмицата, че започва пълен преглед на реституционните преписки и на издадените временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи. В благоевградската областна администрация са заведени около 1000 преписки. Издадени са 651 временни удостоверения на обща стойност 9. 611 млн. лв. В Хасково е назначена комисията, която ще прави проверката, съобщи за "Капитал" областният управител Христо Василев. Общият брой на заведените преписки в Хасковска област е около 500. "Ще започнем проверката от разписаните удостоверения за най-големи суми и ще продължим надолу, докъдето стигнем. Сигурни сме, че при нас нарушения няма", заяви Христо Василев.
Софийският областен управител Васил Маринчев съобщи пред "Капитал", че е издал заповед за назначаването на комисия. "Проверката ще започне от преписките за издаване на компенсаторни записи над 200 000 лв. и върху тях ще упражняваме 100% контрол. След това ще решим дали да има пълен контрол и за преписките под този праг", обясни Маринчев. Софийската областна администрация е приключила около 4000 -4500 преписки на обща стойност около 140 млн. лв. В процедура на оценяване са още около 3500 преписки.
Не беше трудно да се предвиди от самото начало големият потенциал за измами и корупция на схемата за обезщетяване с компенсаторни записи, коментират финансови експерти. Може да се прогнозира с голяма доза сигурност, че скандалите с подписването на удостоверения за стотици пъти по-висока стойност в Министерството на икономиката и в Пловдив няма да се окажат изолирано явление.
Софийският областен управител твърди, че възможностите за нарушения са заложени в самата формула за оценяване на одържавеното имущество. Особено внимание според него заслужава показателят "средна работна заплата", защото именно той създавал възможност за надуване на оценките 250 пъти. "Ние ползваме данните за средната работна заплата на НСИ, които са изчистени от влиянието на паричните реформии, не се налага да смятаме коефициентите сами, което е предпоставка за грешки и злоупотреби", обясни Васил Маринчев.
Според него другият голям проблем са обезщетенията за имотите, притежавани до 1947 г. в Беломорска Тракия. Някои от тях са оценявани във валута - гръцки драхми, долари, швейцарски и френски франкове. Законът "Лучников" обаче не третира въпрос за оценките във валута. "Поискал съм становище от финансовото министерство как да се процедира в тези случаи, но това трябва да се уреди с поправка в закона", коментира Маринчев.
Една обективна проверка най-вероятно би показала, че завишаването на стойността на записите е било масова практика - поради невежество или корупция. Много е съмнително обаче, че проверката ще бъде обективна. В закона "Лучников" е посочено, че оценките се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител. Тоест тези, които по закон разписват записите, сега трябва да се самопроверяват дали са го правили по правилата и дали не са нарушили закона.
"При нас контролът е на няколко нива. Но аз разписвам заповедите за одобряване на оценките и нося цялата отговорност", твърди софийският областен управител.
Областният управител на Хасково обаче, както и пловдивският, е прехвърлил пълномощията си за последен контрол върху оценките на свой заместник. Този заместник е и в комисията, която ще извършва проверката, "защото той разбирал най-много от тази дейност", обясни Христо Василев. Както се оказва, това е често срещана практика и в областните администрации и във ведомствата.
Надеждата е, че създаването на национален регистър ще сложи по-голям ред и ще се подобрят възможностите за контрол при оценката на обезщетенията и издаването на компенсаторни записи. Отдавна е готов проектът на наредба за условията и реда за работа на централния регистър на компенсаторни записи. Тя предвижда в централния регистър на Центъра за масова приватизация да се събира и съхранява цялата информация за закритите и незакрити партиди на компенсаторните записи. Приемането на наредбата обаче се бави повече от два месеца. Интерес от забавянето имат доста хора - в последно време издаването на компенсаторни записи се превърна в печеливш бизнес и за реститути, и за държавни чиновници. Въвеждането на централен регистър ще пресече някои злоупотреби и вероятно ще разкрие доста нередности при издаването на компенсаторни записи. Но и той не е панацея за пресичането на корупцията - приложението му ще бъде ограничено, тъй като достъпът до информацията няма да бъде свободен. Нещо повече - закритите партиди, по които компенсаторните записи са използвани изцяло, автоматично ще се архивират и достъпът до тях се спира.
БСП поиска забрана на приватизацията чрез компенсаторни записи
АМБО започва да набира капитал
Галина Александрова
Албанско-македонско-българската петролна корпорация ("АМБО корпорейшън"), създадена за изграждането на нефтопровода от Бургас до албанското пристанище Вльора, започва да набира капитал от началото на юли, обяви вицепрезидентът на компанията Глигор Ташкович. Компанията е регистрирана в Съединените щати.
Към проекта проявили интерес големите петролни компании като Mobil, BP Amoco, Agip, Chevron, Texaco, съобщи президентът на корпорацията Тед Фергюсън, който пристигна в София за среща с правителството в края на май. Според Фергюсън петролопроводът може да бъде готов до края на 2004-2005 г. Той е с дължина 900 км и капацитет 35 млн. т нефт годишно (по един 300 000-тонен танкер на всеки три дена). Според експертните сметки съоръжението ще струва 1.130 млрд. долара. От тях около 450 млн. долара трябва да се наберат от акции на компанията, около 600 млн. долара ще се осигурят от банкови кредити. Вече са водени разговори с ЕBRD, IFC, OPIC и EXIM, уточниха от компанията.
Експертен съвет към Министерството на регионалното развитие прие за сведение предпроектното проучване на АМБО. Корпорацията възложи изработването му на четири консултантски фирми. Водеща е Brown & Root. Юридическият анализ е подготвен от White & Case, икономиката - от CS First Boston, а политическият анализ - от Richard Armtrige. Първо трябва да се избере дали да се строи това трасе или алтернативното Бургас - Александруполис, заяви тогава министърът на регионалното развитие Евгени Чачев. Според него има място и за двата проекта, а от инвеститорите зависи кой да се започне пръв. За проекта Бургас - Александруполис обаче в последно време почти не се говори. През 1998 г. Гърция получи над 2 млн. евро от ЕС за предпроектното проучване. Реализиран беше само първият етап от него, вторият едва сега се подготвя. В същото време САЩ подложи рамо на трасето Баку - Джейхан като алтернатива на тези през Русия.
Истината е, че и досега не е решено окончателно кои от възможните трасета ще бъдат избрани от Каспийския нефтопроводен консорциум, за да се транспортира добитият от него нефт до европейския пазар. Споразумението за Баку - Джейхан е по-скоро политически акт и нефтените компании са нервни, защото не обичат да им се оказва такъв силен натиск, смятат експерти от бранша. Анализите показват, че този нефтопровод ще струва близо 3 млрд. долара и това ще оскъпи много нефтените доставки. По него би могъл да се транспортира нефтът, добит в южната част на Каспийско море, най-вече от Азербайджан, за нефта от Казахстан обаче това трасе се смята за нерентабилно. Общото количество на петролните запаси в Каспийско море се изчислява на 200 млрд. барела.
През 2002 г. трябва да завърши строежът на петролопровод от казахстанското петролно находище Тенгиз до руското пристанище Новоросийск. Наскоро Владимир Путин и казахстанският президент Назърбаев постигнаха съгласие по транспортирането на каспийския нефт през територията на Русия до Новоросийск. От този момент нататък часовникът започва да отмерва закъснението на България, ако страната ни не успее да се включи по адекватен начин в надпреварата за приемник на трасето, по което каспийският петрол ще потече към Средиземноморието и Европа.
Конкуренция на двата проекта през България са трасетата Констанца - Триест и Одеса - Броди (към Полша, което се свързва със съществуващия нефтопровод "Дружба"). Най-голямото предимство на АМБО е, че в пристанище Вльора могат да влизат 300 000-тонни супертанкери, което поевтинява транспорта. Оттам дали нефтът ще отива към САЩ или към Ротердам, ще решат нефтените фирми. В района такива танкери може да приема само пристанище Джейхан. Вльора се намира на пътя на танкерите за нефтените пристанища Триест и Риека, докато Александруполис е доста встрани. Едно от предимствата на проекта АМБО е и подкрепата на американската администрация, която миналата година отпусна парична помощ специално за проучването. Интересът на големите петролни компании, ако се потвърди на практика, също е голям плюс за това трасе.
Идеята е "АМБО корпорейшън" да стане холдингова компания с участието на някои от големите петролни компании оператори в Каспийско море. Холдингът ще регистрира фирми в трите страни по местното законодателство. От България, Македония и Албания няма да се искат средства, а само право за преминаване на трасето. Според Тед Фергюсън ефектът за България ще бъде приходи от 70 млн. долара годишно от пристанищни такси и тарифи за транзита. Освен това съоръжението ще бъде един от големите клиенти на НЕК - проектът предвижда у нас да се изградят 3 помпени станции в Бургас, Стара Загора и Ихтиман с мощност около 14 мегавата.
България на кръстопътя на кредиторите
Главният преговарящ от страна на Европейския съюз охлади илюзиите за лесни европари
Ася БОЧЕВА, Любомир ВАСИЛЕВ
Икономическият растеж е най-важен за процеса на присъединяването на България в Европейския съюз, заяви Рютгер Виселс, ръководителят на отдела за България в главна дирекция "Разширяване" на Европейската комисия, след среща с премиера Иван Костов. Виселс пристигна в София в началото на седмицата за първото си официално посещение като главен преговарящ от страна на ЕС за България. Той бе назначен на този пост в началото на юни. Икономист по образование, Рютгер Виселс участва в третото заседание на Смесения комитет за управление и наблюдение на Специалната подготвителна програма за структурните фондове на ЕС в Хисаря. Той е отправил сериозни критики към нивото на проектите и програмите, които България е представила за усвояване на фондовете. На заседанието са участвали и новият главен преговарящ Владимир Кисьов, както и министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Виселс е дал препоръки за механизмите и методите при подготовка на проектите, като е наблегнал на това, че българските проблеми трябва да се решават от българските управляващи. "Бедността не е последица от липсата на пари, а от недобра политика", заявил Виселс. Представителят на еврокомисията още е подчертал, че от Брюксел ще следят как се използват парите от проектите по предназначение, защото понякога 20 - 25 на сто от средствата не се използвали по най-добрия начин.
Според Виселс непосредствените задачи на правителството са икономическият растеж, борбата с бедността и безработицата, както и зачитане на националните малцинства. Той допълни, че това е по-важно от покриването на някои от формалните критерии за членство. От скоростта и качеството Виселс наблегна на второто при водене на преговорите: "Не бива да се бърза. " Според него фактът, че доходът на глава от населението в България е само около 15% от средния за ЕС, не е фатален, като даде пример за успешното интегриране на Ирландия. В същото време обаче Виселс посочи, че няма да има компромиси по приемането на страната ни, ако съществуват съмнения, че няма да може да се справи с конкурентния натиск на европейските икономики.
Виселс наблегна, че приватизацията не е достатъчна, а трябва да има реална структурна реформа. Той даде за пример големия брой разрешителни, които са нужни, за да се започне бизнес в България, и които създават условия за корупция и намаляват ефективността на администрацията. Все пак Виселс бе оптимистичен за бъдещето: "Толкова долу сте стигнали, че единственият път е нагоре."
Рютгер Виселс имаше среща и с ръководителя на мисията на МВФ за България Юха Каконен, на която са обсъждали проблемите на бедността и безработицата в България. Рютгер Виселс отбеляза, че евросъюзът работи много близо с двете финансови институции - МВФ и Световната банка, и че това не бива да учудва. "Няма разлика между проблемите, които са важни за нас и за тях, каза Виселс, целта е постигането на устойчив икономически растеж в България."
Именно тук обаче сякаш идва кръстопътят за България. МВФ винаги е издигал фискализма в догма и дори когато говори за икономически растеж, мерките, които предлага (одобрява) винаги минават през ситото на розовата бюджетна статистика в краткосрочен план.
Пътят на България към ЕС обаче няма как да мине единствено и само през спазването на фискалните и монетарните показатели (макар формалните маастрихтски критерии за членство в ЕС да са именно такива), защото с тотално неконкурентна икономика няма как да влезем в съюза, дори да има политическа воля и от двете страни. Още повече че колкото повече падат бариерите по пътя към Брюксел, на толкова по-силен натиск ще бъдат изправени българските производители.
Точно на тази плоскост може да се разглеждат посланията на главния преговарящ с България Виселс. Неговите прецизни и остри констатации може да се тълкуват като ясен сигнал, че когато (рано или късно) България излезе по-встрани от орбитата на МВФ, няма да може да разчита на безусловно преливане на парите на европейските данъкоплатци в българската касичка и да се надява, че това ще бъде достатъчното условие за икономически просперитет и членство в евроструктурите.
Дори и фондът да остане финансово благосклонен към София след изтичането на тригодишното споразумение през следващата година, преориентирането на България към ЕС и към капиталовите пазари като основен източник на финансов ресурс ще е само въпрос на време. Истината обаче е, че на управляващите им е по-удобно да разчитат на лесните пари на МВФ (правителството и представителите на МВФ имат интерес да се поддържат и хвалят един другиго) вместо на далеч по-дисциплиниращите капиталови пазари. И сигурно по тази причина хората, които (би трябвало да) вземат решенията за бъдещето на България, предпочитат и дума да не отварят за евентуални алтернативи, макар те да са неизбежни в средносрочна перспектива. Само че кой да ти мисли дотам. Хоризонтът на българските политици е добре известен - най-много до следващите избори.
Операция "чисти мандри" взе 187 жертви. Засега
Сезонът на инспекциите продължава с кланици и месопреработвателни предприятия
Паулина МИХАЙЛОВА
Операция "чисти мандри" стартираха агровластите от началото на лятото. Близо 200 предприятия са запечатани през юни. Инспекциите започнаха със заповед на министъра на земеделието Венцислав Върбанов. В изпълнение на заръката в областните градове се сформираха комисии от службата по ветеринарно-санитарен контрол, ХЕИ, данъчните служби, Комисията за защита на потребителите, Асоциацията на млекопреработвателите. В резултат по информация на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) са затворени 187 мандри и близо толкова млекосъбирателни пункта. "Причините са нарушения на технологията на производство, непригодни сгради, лоши хигиенни условия, работа без регистрация", обясни генералният директор на НВМС Илиян Бъчваров. В други 307 от общо 596 мандри са открити по-дребни нарушения. Те са оставени да работят, но са им дадени предписания да отстранят нередностите. "Проверките продължават и не е изключено бройката на затворените мандри и пунктове да се промени", каза д-р Веселин Иванов от Държавния ветеринарно-санитарен контрол. През идната седмица ще започнат инспекции и на кланици и месопреработвателни предприятия. Досега комисиите са влезли на проверка и в доста ферми. Проверките се правят само по спазването на нашите стандарти, а не по изискванията на Европейския съюз, добавиха от агроведомството.
Повечето от запечатаните мандри и пунктове са затворени до септември. Тогава ще има нова проверка и тези, които са отстранили нередностите, отново ще отворят врати. Получилите предписания пък ще бъдат затворени, ако не са ги изпълнили. Единици в отделните области са мандрите и пунктовете, запечатани завинаги. Това означава, че собствениците им могат да получат разрешение за производство само ако построят нова мандра или преустроят съществуващата.
Междувременно всяка седмица ще има инспекции в запечатаните предприятия. Ако се окаже, че работят, случаите ще се поемат от прокурор, обясниха от НВМС.
"Основното предложение на централната комисия по проверките е да се забрани изкупуването на мляко от производителите от врата на врата. Тази практика е масова в момента. Тя обаче противоречи на изискванията за съхранение на млякото. Много от автомобилите, с които изкупвачите обикалят, нямат инсталация за охлаждане. Почти сигурно е, че предложението ще бъде прието от земеделското министерство и ще влезе в сила", каза д-р Веселин Иванов от ДВСК. Забраната няма да важи само за най-малките селища, където не е икономически оправдано да се прави специален млекосъбирателен пункт.
Ефектът от акцията за млекопреработвателите е ясен. На пазара остават по-малко предприятия, чиито обороти ще се увеличат. Показателно е, че част от затворените мандри са работили без никакво разрешение и регистрация. И съответно проверяващите комисии са стигнали до тях по информация на конкурентите. Акцията ще доведе до бързо преструктуриране на този пазар за сметка най-често на малките пунктове и мандри, които нямат необходимите средства да посрещнат хигиенните изисквания. Една възможност за тях е безвъзмездното финансиране по програма САПАРД на ЕС, тъй като част от парите ще се дават и на преработвателни предприятия. Проблемът е, че по последна информация сумите от програмата на евросъюза ще тръгнат от началото на следващата година.
За млекопроизводителите акцията създава нови затруднения. След масовото затваряне собствениците на животни трябва да се ориентират към мандрите, оставащи на пазара. За които това е добре дошло. Със забраната за изкупуване от врата на врата обаче производителите ще трябва сами да носят продукцията си до най-близкия пункт. За всички е ясно, че малките производители най-често работят, за да изхранват себе си и семейството си. Доста от тях нямат дори автомобил, да не говорим за ремарке, с което да превозят стоката си. И ситуацията е такава далеч не само в малките села. След няколко месеца разходки всяка сутрин за много производители единственият изход ще остане да ликвидират животните си.
Интересен е ефектът от проверката за самите проверяващи. Оказва се, че някои разрешителни за отваряне на събирателни пунктове са издадени от ХЕИ и ДВСК, без да са изпълнени изискванията за това. В резултат се очаква проверката да се разшири и да обхване и длъжностните лица, които са дали разрешения навремето, затваряйки очи за нередностите.
В крайна сметка ефектът би трябвало да е положителен за потребителите. Или поне се очаква да бъде такъв и продажбата на некачествени млечни продукти да спре. Засега не е ясно дали това ще стане.
Момчил Бабачев, "Родопи НД" - Златоград
Андрей Върбовски, "Айрини" - Враца
Експериментът продължава - ще ги търгуват на стокова борса
Паулина МИХАЙЛОВА
Софийската стокова борса (ССБ) се подготвя да организира експериментална търговия с поименни компенсационни бонове за земя и компенсаторни записи, съобщи изпълнителният директор на борсата Христо Миленков. Търговията ще започне пробно за шест месеца. Ако през това време се осъществят достатъчно сделки, тя ще продължи за постоянно. Основният аргумент за започването й е, че трябва да се създаде публичен организиран пазар на непарични платежни средства, който да доведе до формиране на реална пазарна цена.
Поименните компенсационни бонове се издават за земя, която не може да бъде върната на бившите й собственици, а компенсаторните записи - по реда на т.нар. закон "Лучников" (Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти) за земя и сгради, които също не могат да бъдат върнати в реални граници. И двата вида непарични средства могат да се използват за плащания във всякакъв вид приватизационни сделки и именно за това се използват. Компенсационните бонове могат да се използват и за покупка на земя от държавния поземлен фонд, когато такава бъде предложена. В момента сделките за бонове и записи се сключват чрез инвестиционни посредници.
Покупко-продажбата на непарични платежни средства, които служат за плащане в приватизацията, щеше да изглежда по-логично да се осъществява на фондовата борса. Една от пречките е, че на фондовата борса се търгуват безналични ценни книжа, а боновете и записите са поименни и налични. Прехвърлянето им освен това става без участието на Централния депозитар. Има и чисто формален аргумент защо непарични платежни средства се търгуват на стокова борса - те са документи, удостоверяващи права за придобиване на определени материални активи (стоки). По тази логика обаче стоковата борса би могла да намери обяснение за почти всеки вид финансова сделка.
Според Христо Миленков идеята е основно чрез търговията с компенсационните бонове да се създаде нов сегмент на пазара на земя и да се предизвика комасация. Боновете са притежание на множество граждани, а има потенциални инвеститори, готови да ги купят, за да участват с тях на търговете за земя от държавния поземлен фонд. Според програмата 2001 на земеделското министерство тези търгове ще бъдат обявени до 30 септември тази година.
Преди три седмици ССБ е получила разрешение от комисията по стоковите борси и тържищата. "Дадохме принципно одобрение", потвърди председателят на комисията Георги Михнев. По неговите думи, за да стартират сделките, е необходимо ССБ първо да открие специален кръг. За целта поне 20 търговци трябва да са заявили желание за участие в него. Освен това борсата трябва да уточни пред комисията механизма за търговия и за прехвърляне на боновете и записите, реда за даване на поръчки, офериране, сключване и регистрация на сделките. За да стартира експерименталната търговия, ССБ трябва да даде в комисията списък на членския състав на новия борсов кръг. Според специалистите от ССБ вече има яснота по механизма за търговия и той може да стартира от началото на юли.
Справката на земеделското министерство сочи, че общинските поземлени комисии са емитирали компенсационни бонове за 1.3 млрд. лв. "Самата борса няма да купува, нито да продава. Страна по сделките ще са собствениците и инвеститорите. Освен това се очаква като членове на временния борсов кръг за бонове да се включат и доста инвестиционни посредници. Именно те ще търгуват и с компенсаторни записи", обясни Христо Миленков. По неговите думи има идея да се създаде централен регистър на компенсационните бонове в Центъра за масова приватизация.
Търговията с компенсационните бонове се очаква да върви основно в 13-те регионални центъра на Софийската стокова борса. Причината е, че регистрите на боновете са в общинските поземлени комисии и прехвърлянето им може да става само по места. Сега, за да продаде боновете си, собственикът им подава заявление в поземлената комисия.
Обезщетените с бонове собственици ще трябва да сключат договор с брокерите на борсата, в който да уточнят на каква цена са готови да продават. Брокерите ще получават и нотариално заверено пълномощно за продажбата. Купувачът от своя страна ще определя цена, която е готов да плати. Самото прехвърляне на боновете ще става, след като парите за покупката са преведени. Ако възникне спор между страните по сделките, той ще се разрешава от арбитража на борсата.
Накратко
Световната банка може да отпусне нов инвестиционен заем за българското земеделие. Това съобщи координаторът на програмите на банката за България Джон Неш след семинар за развитие на селските райони в София в началото на изминалата седмица. Обемът на заема още не е уточнен, но се знае, че той може да тръгне след 2001 г. Според обсъжданата схема парите ще се дават на земеделските производители като кофинансиране на помощите по програма САПАРД на ЕС. По предприсъединителната програма могат да се финансират 50 на сто от инвестициите на предприемачите. Очаква се това да стане от началото на следващата година. Световната банка планира и друг кредит от около 25 млн. долара за създаването на национален поземлен кадастър.
Шейсет и три еднолични търговски дружества с държавно имущество ще поддържат и ремонтират пътищата в страната. Кабинетът одобри в четвъртък разпореждане за създаване на дружествата, които поемат активите и пасивите на пътните управления към ГУП. Дружествата се отделят заради преобразуването на ГУП в Изпълнителна агенция "Пътища". В капитала на новите дружества влизат сгради и техника от териториалните управления на ГУП. Управителите им ще се назначават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Кабинетът одобри в четвъртък позицията на нашата делегация за първото заседание на българско-азербайджанската комисия за икономическо сътрудничество, което ще се проведе на 29 и 30 юни в София. На сесията ще се разискват съвместните действия за реализация на проекта за пренос на нефт и газ от Каспийския регион до Европа и международните пазари ИНОГЕЙТ и за изграждане на транспортния коридор по пътя на коприната ТРАСЕКА. Ще се обсъдят и сроковете за подготвяне на двустранни спогодби за международните комбинирани превози на товари, малкият и средният бизнес, визовият режим и договор между ДЗИ и Държавната застрахователна компания на Азербайджан.
Стокообменът ни с Азербайджан за 1999 г. е бил 5.080 млн. долара, като износът ни за там бил 4.923 млн. долара, а вносът - 0.157 млн. долара.
Безработните през май са били близо 721 хиляди души, или 18.86% от икономически активното население, като намалението спрямо април е с 0.14 процентни пункта. Според Националната служба по заетостта това е резултат от растящата сезонна заетост и намаляването на съкращенията по структурната реформа. През май от фонд ПКБ са били изплатени общо 14.13 млн лева обезщетения за безработица.
Жп билетите ще поскъпнат с между 10 и 20 на сто, съобщи министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. Има няколко варианта за вдигане на тарифите и засега не е ясно откога ще влязат в сила новите цени, обясни Славински. Финансовото състояние на БДЖ не е добро и оздравителната програма за държавния гигант не се изпълнява със задоволителни темпове, обясни Славински. Това е и причината за очакваното поскъпване на билетите.
Продуктите за растителна защита ще се предлагат на пазара и ще се употребяват в страната само ако са разрешени от министъра на земеделието по предложение на Националната служба по растителна защита (НСРЗ). Това е записано в проекта за промени в Закона за защита на растенията, който кабинетът прие в четвъртък. НСРЗ ще издава всяка година списък на разрешените за употреба продукти от този тип.
Поправките в Кодекса на труда - като кучето на нивата
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
"Надявам се и двете страни да са еднакво недоволни от внесения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда", с тези думи социалният министър Иван Нейков представи в Министерския съвет поредният закон, за който със сигурност може да се твърди, че няма да свърши работа или поне тази, която трябва да свърши.
По принцип поправките в Кодекса на труда трябваше да влязат в Министерския съвет още по миналата седмица, но според източник, пожелал да остане анонимен, това не е станало, защото до последния момент не е било ясно кой от всичките варианти, които циркулират в публичното пространство, ще трябва да влезе. Според достоверен източник налице са били четири варианта за промени в закона. Как е бил избран точно този вариант, който МС разгледа, не е известно.
В средите на синдикатите и работодателите се твърди, че е била проведена среща с управляващата парламентарна група, на която е обсъждан вариантът сега да не се правят промени в кодекса, а направо наесен да влезе в парламента изцяло нов нормативен документ. В крайна сметка обаче явно е било взето решение да се работи на парче и засега да бъдат променени само някои текстове.
Да се говори за положителен ефект от частични поправки на закон, който е на близо 15 години, е доста трудно. На преден план отново възникват проблемите, които така или иначе стоят на дневен ред, но няма кой да ги реши. В приетия от МС вариант на поправки в Кодекса на труда остава болната тема за колективните трудови договори. В крайна сметка социалният министър има право да разпростре приложението на договора във всички предприятия от дадения отрасъл или бранш в страната. Това може да стане, когато договорът е сключен на отраслово или браншово равнище между всички представителни организации на работниците и служителите от дадения отрасъл или бранш и по тяхно искане министърът може да разпростре договора.
Отдавна предъвквана тема е фактът, че архаичното трудово законодателство в България е сред основните пречки за развитието на бизнеса. Така и не става ясно какъв може да е логичният мотив да продължава да се поддържа намесата на държавата в договарянето на трудовите взаимоотношения между работниците, служителите и работодателите, и то определено взимайки страна.
Освен това се предвижда и сключването на колективен трудов договор по териториално-административни единици, които ще касаят дейности, финансирани от общинския бюджет.
Според Съюза на работодателите в България (СРБ) колективен трудов договор би трябвало да може да се сключва само на ниво предприятие. На по-високите равнища би трябвало да се сключват само споразумения, в които да са посочени основни положения, които са от взаимен интерес. Сключването на колективен трудов договор или споразумение на другите равнища трябва да бъде доброволно, т.е. да отпадне задължението за преговаряне и сключване. Освен това според СРБ работниците трябва да поемат колективна отговорност по въпросите от интерес на работодателя.
За сметка на работодателите обаче синдикатите се прескачат да подкрепят "развитието и усъвършенстването" на колективното договаряне при това на възможно най-високо ниво.
В законопроекта за промени в Кодекса на труда е записано, че Министерският съвет е институцията, която признава за представителни на национално равнище организациите на работниците, служителите и работодателите. Не е ясно защо държавата трябва да се намесва и в този случай. От Съюза на работодателите в България са категорично против тези текстове. Синдикатите нямат отношение по въпроса, защото така или иначе вече са признати и участват в диалога (ако може така да се каже). За да се считат за представителни организации на работници и служители на национално равнище, те трябва да имат най-малко 50 хиляди членове, най-малко 50 организации с поне по пет членове в повече от половината отрасли, местни органи в повече от половината общини в страната и национален орган.
За представителните организации на работодателите изискванията са най-малко 500 членове, всеки от които има поне по 20 души работници и служители, организации с поне 10 членове в повече от една пета от отраслите, както и организации с поне по 10 членове в повече от една пета от общините в страната. Освен това се изисква да имат и местни органи в повече от една пета от областите в страната.
"Работодателите поискаха неограничено от закона да прекратяват трудови договори, но това не може да стане", заяви социалният министър. Никой не е поискал прекратяването на договорите да става без регламент. В проектокодекса са направени промени, които предвиждат възможността да се прекрати трудов договор поради икономически или финансови затруднения на работодателя. Ако работникът или служителят приемат подобен довод за прекратяване на трудовото си правоотношение, работодателят ще дължи обезщетение от три до пет брутни трудови възнаграждения (в проекта има две предложения за размера на обезщетението). Ако прекратяването на трудовия договор е поради икономически причини, няма логика работодателят да се натоварва излишно с по-големи плащания за обезщетения.
Работодателите са на мнение, че нарушаването на правилника за вътрешния ред на предприятието трябва да се счита за общо основание за прекратяване на трудовия договор.
Власт, която съществува, за да обслужва себе си, поражда собствения си край
Мирослава Янова
Отговорът на въпроса защо десет години не успява българският преход е пряко свързан с питането какво разбираме под успешен преход. Представите за смисъла и значението на прехода са качествено различни в главите на различни хора. Все пак общоприетите цели се концентрират около три неща:
Не можем да не отбележим категорична промяна във всяка от трите сфери, ако вземем за база състоянието от 1989. Държавата вече не е мажоритарен собственик в икономиката - било заради приватизация или фалит на държавните предприятия, било заради по-високата активност на частните субекти при формирането на брутния вътрешен продукт. Имаме демократично изградени структури на политическо представителство и повече или по-малко свободни медии. На медийния пазар съществува висока степен на конкуренция и читателят, зрителят, слушателят имат значителни възможности за избор.
Защо тогава с нарастваща тревога констатираме разочарованието си от случващото се?
Ако разбираме прехода като промяна както в структурите, така и в конкретния механизъм на функционирането им, то той е в началото, а не в крайната си фаза. А днес тази крайна фаза изглежда отхвърлена далеч в необозримото бъдеще. Именно нежеланието и неспособността да се въведат нови механизми за функциониране на обществените институции е най-сериозното основание за недоволство от настоящото управление. Прокламираните демократични ценности останаха за пореден път на хартия, а новите управляващи задълбочиха отвращението у хората от ставащото в политиката.
Убеждението, че сме неспособни да изградим принципно нови правила на играта, ни кара да търсим модели на управление отвън. Като най-голям неуспех на правителството се подчертава неумението му да привлече чужди инвеститори. Не само с аргумента - ще вкарат пари и ще оживят икономиката на страната, а най-вече защото ще внесат нови правила (разбирай здравословна конкуренция) в икономическия живот. В политиката търсенето на алтернативи отвън се превъплътява в планове за ангажиране на чужди политически авторитети - например царя, в политическия живот на страната. Дори всеобщото упование във възможностите на европейската интеграция може да се разглежда като прехвърляне на отговорностите по управлението върху други - по-знаещи, по-можещи. Иначе казано, отказ да разчитаме на собствените си сили.
Дали обаче можем да разчитаме толкова безрезервно на вноса на правила отвън? Няма ли да възникнат подводни камъни там, където най-малко очакваме?
Илюзия е да се смята, че чуждият инвеститор, идвайки в България, ще внесе едно към едно моделите на икономическо поведение от развития свят. Точно обратното, заварвайки неразвита социална тъкан, чуждите фирми разнообразяват практиките си. Това показват резултатите от проучвания и конкретни наблюдения върху практиката на чужди фирми. На франкофонски семинар в Охрид през април т.г. бяха изнесени наблюдения върху работата на мултинационални компании, които разнообразяват общите си принципи на функциониране в зависимост от локалните условия.
Развитостта на местната обществена структура предопределя подхода на новопристигналите и слага трайно отпечатъка си върху по-нататъшното развитие. Ако в дадена страна липсват силни синдикални структури, които реално да защитават интересите на работещите, ако псевдосиндикатите си затварят срещу известно заплащане очите за практики, непозволени в развития свят, фирмите бързичко се ориентират в новата обстановка и третират местните хора не по-добре, отколкото конквистадорите новозавзетите територии.
Така стигаме до своеобразния капан, в който се оказва общественото ни развитие. Съществуващата преди промените социална среда у нас не можеше да въведе принципно различни от познатите социални практики. Структурите промениха наименованията си, без да променят съдържанието. А именно последното е истинската задача на прехода.
Защо получилото най-широка обществена подкрепа управление на ОДС е на път да се сгромоляса още по- или поне толкова катастрофално, колкото и предходните ?
Костов имаше да решава задачи на два фронта - първо, укрепване структурите на партията СДС. Да не забравяме, че той създаде тази партия!
И второ, да реши тежките проблеми на държавата - реформи във всички сектори на икономиката, социалното пенсионно и здравно осигуряване, икономическа, финансова и международна стабилизация на държавата.
Костов успя до голяма степен във второто и се провали с гръм и трясък в първото. По две причини : първата, че даде първенство на партийното строителство и с това автоматично държавният интерес бе поставен или в успоредна писта, или откровено на втори план. И второ, че самият подход за партийно строителство бе заимстван не от практиката на европейските образци, а от нашенската отколешна балканска традиция - понеже сме бедни, най-важното, за да са ти верни структурите, е да ги нахраниш. Нищо, че това влиза в остро противоречие с интересите на хората, които са ти дали мандат за управление. Така се тръгна,
Вместо разделяне на партията от държавата бе осъществен процес на почти пълното им сливане с нагласа да се контролира едва ли не всеки възможен източник на доходи. Излиза, че идеята да се контролира и раздава по ленински е като оня, дето го гоним през вратата, а той влиза през прозореца. Така управлението, добило широка популярност навън, загуби социалната си база вътре в страната.
Най-големият риск оттук нататък е опасността от нова фаза на икономически реваншизъм у онези, които загубиха от поредното раздаване и ще поискат ново делене на баницата през следващите години. А това ще има фатално въздействие върху и без това рухналата ни икономика. За пореден път българският капитал ще бъде изгонен от страната. Ако си припомним колко пъти това вече се е случвало, ще си дадем сметка, че е по-добре бизнесът, натрупал пари, дори и по не особено легален начин, да остане в страната, отколкото да си купува къщи във Флорида.
Самият факт, че общественото мнение, а и повечето хора си задават настойчиво въпроса защо това ни се случи, показва, че до голяма степен е осъзната фаталността, а и безсмислието от ново завъртане в рулетката на властта. То ще означава поредна загуба на избиратели и компромисно управление върху тясна социална база.
От тази гледна точка изходът е един - тежкият морален удар, който понася в момента СДС, да послужи за пречистване и преосмисляне на подходите за партийно строителство. Ако не на съюза, вдъхнал толкова надежди, поне на новите претенденти за властта, защото власт, която функционира, за да обслужва себе си, неизбежно поражда кризи на доверие, а със самото това и естествения си край.
СДС не трябва да се лишава така лесно от лидерите си
Светлана Дянкова, член на НИС на СДС, пред "Капитал"
- Хората от Добрич и Варна, които присъстваха на Националния съвет, разбраха своята отговорност и че трябва повече да работят не за себе си и за личните си интереси, а за предстоящата предизборна кампания, за доверието в СДС по места. Решението беше за служебно събрание, за избор на ново ръководство и да започне една смислена партийна работа. В Стара Загора проблемът не е съизмерим с този във Варна. Там няма отчетливи воюващи лагери, както вие журналистите ги наричате. Имаше принципни различия за това, дали събранието е било легитимно или не. И за това решението е препоръчително.
- Там неприятностите бяха свързани с това, че беше решено събранието да се проведе на квотен принцип. Имаше хора, които се почувстваха действително ощетени от отсъствието си на това събрание. Но това е партийно събрание. Какво очакват симпатизантите от една партия, представена в Стара Загора - това е съвсем друг въпрос. Важното е какво прави партията вътре със структурите си, вътре в нея самата. Г-н Бисеров от години е главен секретар и участието му в изграждането на партията СДС е много голямо. Нормално е да има структури, които да не одобряват това, което е правено от главния секретар. И още по-нормално е главният секретар да бъде между структурите, за които отговаря. Не трябва да се драматизира посрещането на един партиен лидер тук и там по различен начин. Мисля, че всеки, който е лидер, трябва да умее да губи, за да заслужава да печели.
- Трябва да се анализира обществената нагласа, която имаше към предишното ръководство на общината, което бе от СДС. Но другата причина е икономическа. В Габрово започнаха да се чувстват проблемите още по време на предварителните избори. Но някои от хората в Габрово, визирам предишното ръководство на СДС, възприеха провеждането на тези избори като начин за елиминиране на неудобния кандидат. Трябваше да се прави политика за, а не политика против. Ето това не разбраха някои от нашите лидери по места. Не е вярно това, че Захари Дошков е бил лош кандидат. Напротив, той притежаваше всички качества, които би трябвало да притежава един кандидат на СДС. Но за съжаление разполагахме с много малко време, за да го направим популярен и известен.
- Не. Един енергичен и опитен човек като Божков не може да бъде във вреда на нито една кампания? Напротив, искам да ви кажа, че г-н Божков пълнеше залите.
- Категорично отричам. С най-голяма изненада установихме, че хората в Габрово наистина се довериха повече на недостоверните неща, на клюките и слуховете, интригите, защото ние не обяснявахме и не давахме достатъчно информация. Говореше се за г-н Ботев, че е приватизирал, купил... Всичко се оказа наистина абсолютно недоказуемо. Много слухове се носят и за мен. Но нито е мое предприятието "Подем", нито е на съпруга ми, който като човек, работил в него, е имал право на акции. Ама хората просто обичат да приказват такива неща.
- Никога не е бил обсъждан подобен вариант нито в НИС, нито в парламентарната група. Смята се за нормално, ако има подмяна на министър, съответният председател на комисията да заеме мястото на министъра. Министър Нейков е един добър министър, с много отговорности. Да се прави социална политика в години на преход е доста трудно, сложно и отговорно нещо. Изисква много енергия, много време и много кураж.
- Няма нарушена комуникация в НИС. Може би в началото изглеждаше така. В НИС се чуваме, в НИС си говорим. В НИС се взимат оперативни политически решения с участието на всички и ние сме хора, които желаем да напишем заедно политическата биография на този НИС. Всички заедно. Тези десет човека, които сме вътре.
- Това е стилът на г-н Бисеров. Аз го познавам от много отдавна. Той не е човек, който обикновено е пред микрофон или пред прожекторите. Той е с по-особен стил. Така че едва ли трябва да се очаква, че той ще си го промени.
- Не знам той да е отказвал интервюта, да е отказвал контакти. Но всеки има различен стил на поведение. Един се появява по-рядко, друг по-често.
- Да! В момента например най-важният политически въпрос, който обсъждахме и на последния НИС, са преговорите с МВФ. Действително тези преговори ще бъдат с един засилен социален ефект. Смятате ли, че с г-н Костов не си говорим как може да стане това?!
- Мисля, че г-н Костов разчита на всички хора, с които работи.
- Всеки един политик, който се е появил в публичното пространство, трябва да знае, че съществуват и тези рискове. Но аз се питам на кой политик това не му се е случвало. На някои или им се е случвало, или предстои да им се случва.
- Ние сме работили с ДПС. И не виждам опасности да не се работи оттук нататък с тях. Отношението ни към ДПС трябва да бъде последователно като към всяка друга една партия, която е успяла да се докаже през тези 10 години.
- Не бива да се поставят така условия. Така, както ние не поставяме условия към ДПС, така би било добре ДПС да възприема СДС с тези политически атрибути, с които разполага.
- Няма политика, която да е добра и която да не се прави с цената на компромиси. На всяка една политическа партия се е налагало да прави компромиси и ще продължава да прави компромиси. Независимо дали това е СДС, дали е ДПС.
- От години доказваме, че не правим политика на политическия чадър и че такъв няма да се слага над нито един член на СДС. Имаме такъв член в устава, според който "членуването в СДС не е привилегия". Независимо дали става въпрос за редови член или за човек в ръководство. Колкото до това, дали Божков е донесъл вреда за преговорите с ЕС - не! Отзивите в Брюксел бяха много спокойни. Освен това няма защо да си мислим, че единствено и само партийни членове могат да правят добро за България. Просто не е така.
- Не мога да кажа навременна или не е тази смяна. След като имаше сигнали, за които се получиха и някакви доказателства, мисля, че г-н Божков достатъчно почтено прие едно такова решение с цел да не възпрепятства събирането на още доказателства и правенето евентуално на предварително съдопроизводство. В това няма нищо страшно. Напротив, има нещо много почтено.
- Смятам, че възловите фигури трябва да бъдат оглеждани отвсякъде, защото те вървят напред с етикет "България". И че действително трябва да отговарят на един голям списък от критерии. Това е може би предупреждението на г-н Бакърджиев.
- Може би г-н Софиянски има някакви основания. Сигурно тези неща са свързани и с напрежението в някои от структурите по места, които се получиха напоследък. А и с напрежението отпреди конференцията през февруари и след нея. Не може да се отрече, че го има. Все пак ми се струва, че сме реални хора, а не сме сенки.
- Ако чакаме да дойде само предизборната кампания и СДС да стане здрава и добре представена политическа партия по време на кампанията, просто ще се случи това, което разказах за Габрово. Може би на места ще се стигне до по-твърди решения за работата на някои структури. Но това е само в полза на оздравителния процес. Вероятно ще продължават становищата на контролния съвет, тъй като има още няколко случая, които той ще разглежда.
- Засега се сещам само за Монтана... - Истината е, че СДС само изглежда капсулирана. Много хора при превръщането ни в партия като че ли останаха извън нейните структури. Всъщност те решиха просто да стоят отвън. Това се отнася и за Едвин Сугарев, които реши да стане посланик чрез СДС. Аз определено не одобрявам неговото поведение. В СДС хората трябва да остаряват. Не трябва да се лишава СДС така лесно от лидерите си, и то не само на национално ниво, защото това са утвърдени политически субекти. Така се губят всъщност много партийна сила и енергия. Освен това си мисля, че никой в СДС не трябва да забравя, че сме управляваща партия. И че не трябва да се държат опозиционно, защото напреженията са по-характерни именно в опозиционните партии, отколкото в управляващите.
Пременил се Илия... Ако попитате Муравей Радев за новия закон за държавен финансов контрол, сигурно ще чуете, че това е голяма крачка към синхронизиране на законодателството ни с европейското. Вече ще се проверяват и осигурителни фондове, здравната каса и възлагането на обществени поръчки. Всичко това щеше да бъде просто прекрасно, ако законът не бе копирал от стария си събрат всички характеристики, които го правят неадекватен.
Сред проверяваните от хората на ДФК ще бъдат и всички дружества с държавно участие. Това включва всички приватизирани дружества, в които държавата е останала де факто без право на влияние върху вземането на управленски решения, но е запазила дори и една акция. Това, че шефовете на такива дружества ще трябва да си губят от времето постоянно, за да "подпомагат действията" на хора, които дублират дейността на данъчните инспектори, е неприятно за бизнеса, още повече че синонимът на подобни проверки е корупция. Това обаче е по-малкият проблем, най-вече защото това беше и в стария закон. Проблемът се поражда по-скоро от това, че броят на проверяваните частни дружества е толкова голям, че вероятно ще запълни основната част от времето за проверки и злоупотребите с пари на данъкоплатеца отново ще останат на заден план. Да оставим настрана факта, че немалък брой заети в бюрократичната структура ще получават заплатите си за работа, която вършат и данъчните - други чиновници, отново на бюджетна заплата.
По-неприятният извод, който следва от новия закон обаче, е, че чрез него бюрокрацията си извоюва наново правото да се меси в управлението на частните дружества. В стария закон беше записано, че при държавно участие под 50% ДФК проверява единствено за законосъобразност. В новия обаче чрез няколко "европейски" фрази се дава възможност на органите на ДФК да спират управленски решения, които не им се струват достатъчно "ефективни", и да налагат други. Да се чуди човек къде отива правото на акционери и съдружници да управляват собствеността си. Излиза, че всяка държавна акция може да стане "златна" след едно изречение в закон, който сигурно ще мине тихомълком през парламента.
За кого гърмят бомбите
Кризата в доверието към институциите ражда нов бум на правосъдието в мрака
Йово НИКОЛОВ
Когато доверието в държавните институции се срине, започва правосъдието в мрака - така най-кратко може да се обясни бумът на взривове в страната през първото шестмесечие на тази година. Тенденцията на нарастване на бомбените експлозии гони недвусмислено параметрите на най-криминалните години през последното десетилетие. Периодът 1994-96 г. се характеризираше с изключително голяма употреба на взривни вещества в държавата, основно за разчистването на бизнессметки и рекет. Статистиката показва, че през периода на налагане на хегемонията на силовите групировки 1993-1996 в страната са избухвали между 169 и 200 самоделни взривни устройства годишно. До 16 юни тази година взривените бомби са 69. Към тях трябва да се прибавят и 16-те обезвредени бомби от спецполицаите от СОТИ-1 на МВР за първото шестмесечие на годината. Около 15-20 на сто е ръстът на взривовете, сравнен със същия период на миналата година.
Саморазправата и предупрежденията чрез бомбени взривове и заплахи е любим прийом на сенчестите бизнесмени в българската икономическа среда. За това техният ръст е ясен индикатор за възраждането на нещо вече видяно и за отстъплението на властта. И затова не е необходимо да се следят социологическите проучвания - достатъчно е да се броят бомбите.
Статистиката показва, че когато е имало закрепване на управлението, бомбеният тероризъм е влизал в някакви "реални" граници. Например в първата година на управлението на Виденов се забелязва значителен спад на взривовете в сравнение с края на управлението на Беров. Двеста бомби са избухнали през 1994 г. (абсолютен рекорд за десетилетието) срещу 169 през 1995. В началото на края на Виденов през 1996 г. отново се забелязва ръст на експлозиите, а през първите три години на Костовото управление има сериозна стабилизация в рамките на 120 взрива годишно. Причините за това са в очакваното регулиране на взаимоотношения в бизнеса, очакването за легализация на икономиката и налагането на ясни законови правила. И когато това не се случи в границите на очакванията, започва ескалацията на напрежението.
Най-често обект на посегателства са неизправни длъжници, които чрез категоричността на бомбените експлозии са предупреждавани, че е крайно време да върнат парите. Взривът е далеч по-сигурен аргумент от дългата съдебна процедура, която невинаги завършва на страната на правоимащия. В подкрепа на горните разсъждения са и обектите, в които са залагани бомбите през последните 6 месеца. Двайсет и девет бомби са избухнали в жилищни сгради, 20 в частни автомобили, 13 в заведения и само 2 в държавни учреждения (при това причините за експлозиите в плевенския съд едва ли са тероризъм срещу правосъдната система). Забележителното е, че в повечето случаи взривовете са поставени само за заплаха - с малък тротилов еквивалент. Целта е да бъдат нанесени имуществени вреди, и то не големи. От началото на годината досега има само 1 загинал след бомбен атентат.
Показателен е примерът в Русе преди 10 дни. Тогава пред блок 41 в район "Дружба" беше взривено БМВ, собственост на фирма за търговия за зърно. Една от работните версии е, че хора от фирмата дължат пари, другата е, че това е било предупреждение от конкурентите заради предстоящото изкупуване на реколтата. В повечето случаи става въпрос именно за неуредени имуществени взаимоотношения. Макар че потърпевшите отричат каквито и да е дългове, врагове или заплахи, те си знаят.
Географията на бомбените взривове в страната категорично следва икономическото й развитие и намесването в нови територии на сенчестите бизнесмени. Преди 3-4 години експлозии кънтяха най-често в градове като Пловдив, Пазарджик, Варна, Благоевград и Бургас, където се сблъскваха сериозни бизнесинтереси. Сега взривната вълна се пренесе категорично в Северна България. Само през последното шестмесечие гръмнаха 11 бомби в Плевен, 8 във Врачанско, 4 във Варна. В Плевен спецполицаите обезвредиха и 4 поставени самоделни устройства, открити своевременно. Пловдив също се явява арена на неизяснени бизнесотношения или нелоялна конкуренция. Там бомбите през полугодието са били 12, а в Кърджали за една нощ бяха възпламенени 3 бомби. После се оказа, че са дело на един и същ човек, който разчиствал територии.
Специалисти от МВР предполагат, че другата причина за пренасянето на бомбеното напрежение в Северна България се крие и в появата на нови малки групировки, които са изпаднали от орбитата на замогналите се мутри, успели да се включат в легалния бизнес. В този смисъл е учебникарски примерът с групата на Владислав Атанасов, по прякор Шамара, в Габрово, която рекетираше местни бизнесмени и държеше в напрежение района доста дълго време. Подобни са мотивите и на застаналите пред съда миналата седмица Петър Петров и Николай Михов. Те отговаряха за рекет над предприемача Райко Райков от Русе за 20 000 марки. Миналото лято двамата взривиха бомба в блок на ул. "Странджа планина", която нанесе сериозни материални щети. По време на следствието се оказа, че тя е била поставена за сплашване на Райков. Залавянето на подобни групи успокоява за месеци района, в който са действали, но неработещото правосъдие връща страховете на хората, когато същите тези атентатори излязат под гаранция. Подобни примери има няколко в последните месеци.
Макар да е пресилено да се говори за връщане на рекета в размерите, в които това явление битуваше през миналите години, самата тенденция е доста обезпокоителна.
Вероятна причина за експлозиите е и разпределение на територии. В Бяла Слатина се взривиха 3 бомби през последните шест месеца и основната версия на полицията е, че тук действат две банди, които воюват помежду си. Засега обаче нямало доказателства за това.
Четвърти мотив при зачестилите атентати е сплашването. То също е обусловено от слабостта на държавата. Щом група престъпници смятат, че могат да заплашват представители на властта, това е сигурен знак за нейния нисък авторитет. Само през първите шест месеца в Плевен два пъти беше хвърлена бомба срещу гаража на шефа на РДВР Валентин Цоловски. Взривена беше и колата на друг плевенски криминалист. Два пъти беше посягано срещу кантората на съпругата на варненския апелативен прокурор Васил Миков.
Използването на бомби при разрешаването на бизнесспорове и и за заплаха се превръща в традиция за България. Затова реалният ръст на това явление буди особено безпокойство. Бомбеният тероризъм е достатъчно сериозно престъпление, което автоматично влиза в полицейските сводки и няма как да се скрие в глобалната статистика за извършените престъпления. За съжаление, бомбите са част от криминалната обстановка в момента, но причините за тяхното избухване са в съвсем друга посока. И тя е правенето на бизнес по български и кризата в доверието към институциите.
Прозрачността е критично важна
Джейн Уилямс-Грюб, директор за България на Института за устойчиви общности, пред "Капитал"
- Идеята на програмата, подкрепяна финансово от Американската агенция за международно развитие и осъществявана от Института за устойчиви общности, е да определи няколко силни неправителствени организации в България. Да ги подбере на базата на потенциала, на качеството на техните програми и на обсега им на действие. След което да им помогне да се превърнат в това, което ние наричаме подпомагащи организации. Тези организации ще имат капацитета да обслужват гражданското общество в България дълго след оттеглянето на агенцията. Част от тях ще предоставят безвъзмездна финансова помощ на малки местни организации из цялата страна. При подбора на тези НПО за нас бяха важни историята и опитът им, услугите, които осигуряват, институционалният им капацитет и доколко са прозрачни според техните дарители и общностите, които обслужват. Това е млад сектор, така че не търсехме перфектност - никъде в света няма перфектна НПО. В края на програмата в сектора ще са разпределени над 3 млн. долара. Главната цел е да засилим ангажираността на гражданите при решаването на проблемите им, както и да осигурим участието им при вземането на решения.
- Ще говоря по принцип. Единият фактор е добрата законова среда и добър, ясен закон за нестопанските организации, който се прилага ефективно. Мисля, че НПО също трябва да се научат на някои неща. Прозрачността е критично важна. Тя има много общо с ясната идентификация - кой си, с какво се занимаваш, откъде идват парите и къде отиват.
- Най-общо съм за. Не мога да говоря за България, ще споделя мои наблюдения от опита ми с доброволните организации в САЩ. Трябва да се подходи много внимателно, защото, когато НПО започнат да развиват дребна стопанска дейност, поне в Щатите тенденцията е такава, те са освободени от данъци. Много често това е в пряка конкуренция с развитието на малкия бизнес. Може би в България темата е дори по-чувствителна, защото малкият бизнес сега прохожда и никой не иска да е в ситуация на подобна конкуренция. Затова трябва добър диалог.
- Зависи от наличието на положителна бизнессреда, хора с достатъчно добри доходи. И да се надяваме, че с течение на времето ще се появи солиден частен сектор, който ще може да подкрепя благотворителни каузи. Говорим за личности, които ще повярват в даден проект и ще дадат своята лепта. Ще има и частни фондации. Това е еволюционен процес и всички трябва да приемем факта, че появата на други източници на НПО-финансиране ще дойде от стабилната икономическа и законодателна среда. Но всичко отново опира до това как организацията сама по себе си успява да се представи и всичко отново е прозрачност и обществена отговорност.
Бизнес или далавери с идеална цел
Велислава ПОПОВА
Когато искам да правя пари, отивам и печеля пари. "Бъдеще за България" е неправителствена организация (НПО) с нестопанска цел и сега се занимавам с благотворителност с такива реплики Елена Костова често отхвърля обвиненията за работата на фондацията й. Съпругата на премиера скоро ще има възможност да покаже как се печели от бизнесначинания, ако ръководената от нея фондация започне да извършва стопанска дейност. В момента българските НПО съществуват благодарение на чужди донорски програми и дарения. Законът за организациите с нестопанска цел, който предстои да бъде приет на второ четене в парламента, позволява на неправителствените организации да извършват стопанска дейност. Условието, което поставя проектът, е non profit-организациите да използват приходите от бизнеса си за реализиране на идеалната цел, записана в устава им. Реално и в момента НПО могат да имат бизнесдела, но новият закон определя видовете организации и кои от тях могат да бъдат насърчавани чрез финансови облекчения.
Проектозаконът различава организации, които работят в обществена и в частна полза. "Разграничението е важно. В частна полза вие може да си регистрирате например голф клуб, а работещите за обществени интереси организации подпомагат социалните процеси. Целта на разделението е, ако в бъдеще се извоюват данъчни облекчения, те да са за сдруженията с обществена полза, за да няма съмнения за спекулации", коментира Любен Панов, юрист към българския офис на Международния център за нестопанско право (ICNL). С влизането на закона в сила всяка НПО ще трябва да реши дали се разпознава като работеща в полза на обществото или взаимноизгодна, след което да впише това в устава си. Естествено не е възможно клубът на любителите на кучета да претендира, че върши общественополезна дейност. Според разпоредбите на проекта сред целите на работещите в полза на обществото трябва да са развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, подпомагането на социално слабите и т.н. Тези организации ще бъдат вписвани в Централен регистър към правосъдното министерство. Регистърът ще бъде публичен и идеята му е да гарантира прозрачността на работещите с идеална цел, защото в него ще има достъп до отчетите и докладите на организациите.
Последният бюлетин на ICNL съобщава, че нови закони за НПО предстои да бъдат приети до края на годината в Камерун и Белиз. В Белиз, страна в североизточните части на Централна Америка с около 200 000 души население, законодателството за нестопанските организации е било тема на специална онлайн-дискусия, спонсорирана от центъра. Подобно обсъждане предстои и в Танзания.
В България приемането на специален закон за НПО отне почти десет години на законотворците, след като още след 1990 г. между Министерския съвет, парламента и министерствата започват да се разменят различни проекти. В началото на миналата година депутатите се разбързаха и в парламента бяха внесени три проекта. Законите, предложени тогава от Екатерина Михайлова и Драгомир Драганов, от Кемал Еюп и Лютви Местан и от Иван Димов, предизвикаха спор заради идеите за контрол и надзор над НПО. Сдруженията организираха кампания "за", с която настояваха за модерно законодателство за третия сектор. От правната комисия на парламента признават, че окончателният вариант на закона е бил изработен съвместно с представители на НПО.
Вместо американската идея да бъдат "куче-пазач", в българското общество НПО се сравняват с "перачници на пари" заради печалната слава на фондациите в зората на демокрацията, когато наредба на МС ги освобождаваше от данъци, такси и мита. "Има начини за контрол на стопанската дейност и не трябва да се правят аналогии с онзи невероятно сладък статут, който имаха студентските организации и фондациите през 1991-1992 г. Възможността от повторение на аферата "Сапио" сме я изключили отвсякъде", твърди депутатът Драгомир Драганов от евролевицата, признавайки, че най-големите спорове по закона в правната комисия са били свързани с правото на стопанска дейност.
Възможностите за повторение на далаверите, прикрити под идеалната цел на стопанската дейност, ще дадат евентуални поправки в данъчното законодателство, които да освобождават НПО от данъци, гласуването на кредитни и лихвени облекчения. Според синия депутат Иван Димов до края на юли работната група, подготвила закона за НПО, ще изработи и предложенията за промени в данъчното законодателство. Данъчните преференции за организациите с идеална цел принципно са похвални и са практика в много страни. Заради корупционната среда, в която работи българският бизнес, съмненията, че някои НПО няма да злоупотребят с благоприятните данъчни условия, обаче трудно ще отпаднат. "Това е въпрос на морал, не може всичко да бъде регламентирано със закон. Идиотско би било да печелиш за морална кауза с неморален бизнес. НПО могат да продават най-вече ноу-хау. Не ми се вярва експерт по икономика да направи кафене, за да събира пари. Много по-лесно би било да си продаваме мозъците", коментира Камелия Станчева от фондация С.Е.Г.А. "Член 4, който предвижда държавата да подпомага и насърчава организациите от централния регистър с данъчни, кредитно-лихвени облекчения, обаче поставя бизнеса в неравностойно положение", обяснява изпълнителният директор на фондация "Помощ за благотворителността в България" Елица Динева. Според нея е по-добре НПО да участват по законовия ред в конкурсите за държавни и обществени поръчки. Възможности за злоупотреби съществуват и при разпределянето на имуществото на ликвидирана организация към други НПО със сходна цел, както и при избора кои сдружения да се подкрепят от държавата. "Не зная защо от закона отпадна един от най-важните текстове, който забранява на non profit-организациите да разпределят печалба", коментира изпълнителният директор на фондация "Отворено общество" Георги Генчев.
При обсъждането на закона представители на НПО се шегуваха, че най-силно за проекта могат да лобират първите дами в държавата, всяка от които си има фондация. Интересите на народните представители са не по-малки, защото почти около всяка партия има фондация, която я подпомага финансово. Депутатите обаче не могат да обяснят дали сдруженията с идеална цел, които финансират политически идеи, ще се разпознават като организации от обществен интерес или от частен и съответно дали ще ползват определени привилегии. "Ако една фондация реши да подпомага партия, трябва да обяви в публичния регистър кои средства за какво са използвани. Ако тя е създадена с една цел, а парите отиват за партия - има разминаване, тогава трябва да влязат в сила текстовете за контрола и да има санкции", обясни Иван Димов.
Чистят втория ешелон в генщаба
До две седмици сменят екипа на Михо Михов
Момчил МИЛЕВ
След като шефът на генщаба ген. Михо Михов беше принуден да остане на поста си за още две години, лобитата във военното ведомство започнаха ожесточена борба за това кои да бъдат неговите подгласници. За момента Михов се оказва най-компромисната фигура, която би могла да довърши промените в армията, без да се стигне до неминуемото забавяне при смяната на караула във ведомството и с това да се постави под въпрос и без това немного стабилната ни евроатлантическа кауза. Преназначаването на шефа на генщаба обаче не значи, че съперничещите си кланове смятат да стоят със скръстени ръце, докато ВВС-генералът благоволи да освободи своя пост. Още отсега те подготвят почвата за момента, когато ген. Михов реши да се оттегли. В последните седмици всяко едно от лобитата във военното ведомство се опитва да прокара свой човек за зам.-шеф на генщаба, който на един по-късен етап теоретично би могъл да оглави армията.
Точно затова в близките дни ще бъде проведен основен ремонт в ръководните структури на Генералния щаб и Сухопътни войски. "Очакваме това да стане в рамките на първата десетдневка на месец юли", потвърди с нежелание министърът на отбраната Бойко Ноев миналата сряда. Той беше неприятно изненадан от факта, че предстоящите рокади успяха да станат известни на медиите, преди да бъдат официално гласувани от Министерския съвет. "Ние сме на път да направим най-добрия тим в Централна и Източна Европа с ръководството на отбраната", похвали се все пак шефът на военното ведомство, въпреки че не пожела да обяви официално имената на фаворитите. Както изглежда, Ноев е имал предвид, че на ръководни постове в армията ще бъдат назначени хора от неговото лоби.
Всъщност цивилното ръководство на армията няма никакъв интерес да се шуми по въпроса, тъй като промените се правят предимно под негов натиск. Целта на военния министър е да назначи за зам.-шеф на генщаба ген. Орлин Маринчев, който в момента е военен аташе в Брюксел. Двамата са близки от времето, когато Бойко Ноев беше представител на България в щабквартирата на Северноатлантическия пакт. Маринчев е и фаворитът на сегашния военен министър за шеф на генщаба. Засега обаче той ще трябва да се задоволи само с мястото на ген. Тенчо Добрев, който отговаря за материално-техническото осигуряване на армията. Все още не е ясно дали офицерите от генщаба ще приемат безболезнено ген. Маринчев. Много от тях ще приемат военния ни аташе в Брюксел като "парашутист" и натрапен чиновник. Точно затова мандатът на Маринчев като заместник на ген. Михов ще трябва да изиграе ролята на адаптационен период. Ако той съумее да се сработи с офицерите, вероятно ще бъде номиниран за следващ шеф на генщаба.
Доста деликатна обаче е ситуацията с ген. Тенчо Добрев. Той ще бъде поставен начело на Сухопътни войски, а това е по-скоро понижение, отколкото повишение. И все пак досегашният зам.-шеф на генщаба не може просто да бъде отстранен от армията, тъй като наскоро се завърна от обучение в САЩ. Шефовете на военното ведомство просто не могат да го махнат просто така, тъй като американците са чувствителни към всяко елиминиране на свои възпитаници. Освен всичко друго ген. Добрев е представител на технократското лоби в армията и се приема от офицерите доста добре. По всяка вероятност генералът ще бъде изпратен в Сухопътни войски, за да освободи територията за по-дейните апаратни играчи и за да може безпроблемно да излезе в заслужен отдих.
Доста изненадващо е издигането на сегашния шеф на Сухопътни войски ген. Гиньо Тонев за първи зам.-шеф на генщаба. Той ще замести на този пост ген. Захарин Илиев, който трябва да се пенсионира. Общото между двамата е, че са представители на старата генерация в армията, че се ползват с доверието на по-възрастните офицери и че са танкисти. Всъщност до назначаването на ген. Михов всички шефове на генщаба са били или танкисти, или пехотинци. Вероятно с издигането на ген. Тонев шефовете в Министерството на отбраната се опитват да тушират недоволството сред по-консервативните кръгове във войската, които вече почти открито ревнуват ген. Михов и авиаторското му обкръжение.
Активна роля в предстоящите кадрови рокади играе и администрацията на държавния глава. Ген. Никола Колев, който изпълнява ролята на топла връзка между президентството и лагера на ген. Михов, засега остава непоклатим като зам.-началник на Генералния щаб. Лобито на Петър Стоянов в армията ще бъде подсилено от ген. Кирил Василев, който освобождава поста на секретар по отбраната и ще бъде назначен за командир на Първи корпус.
Засега оазиси на спокойствието остават само Военновъздушните и Военноморските сили. До 2-3 месеца обаче ситуацията вероятно ще се промени. "Структурни промени ще има от септември месец в главните щабове на Сухопътни войски, Военновъздушните и Военноморските сили. Структурните промени в Генералния щаб вече завършиха", обяви ген. Михов след среща с президента миналата сряда. По всяка вероятност шефът на Генералния щаб ще се опита да си разчисти сметките със сегашния шеф на ВВС ген. Стефан Попов. Двамата се намират в обтегнати отношения още от времето на предишния военен министър Георги Ананиев. По това време ген. Попов често играеше с Министерството на отбраната против каузата на Генералния щаб. Настрана от интригите остана може би само шефът на флота вицеадмирал Петър Петров, който тази година дори получи повишение.
Колкото и тъжно да е, кадровата чистка в генщаба няма да влее свежа кръв в редовете на висшето офицерство. По-скоро стремежът е да се постигне стратегически паритет между различните фракции, тоест всяка от тях да разполага със свой лоялен зам.-шеф. За съжаление сегашните фаворити са все същите добре познати хора, които по времето на Виденов ревностно защитаваха концепцията за "военен неутралитет", а сега се тълпят в първите редове на всяка евроатлантическа проява. По всичко личи, че макар и с числен състав от 45 000 души, това ще си остане същата онази ръждясала военна бюрокрация.
