Прехвърлянето на 26% от капитала на "Балкан" на "Зет Би Ай Ей" ЕООД беше обявено преди около два месеца с аргумента, че поне 51% от капитала на авиокомпанията трябва да са собственост на български лица. Това се оказа условие за статута на национален превозвач по доста от междудържавните летателни спогодби, по които България е страна. Условието беше нарушено, след като миналата година Агенцията за приватизация продаде 75% от капитала на "Балкан" на израелската компания "Зееви холдингс". Затова "Зееви" прехвърли миноритарен пакет на "Зет Би Ай Ей" ЕООД и сега вече държи 49% от капитала (чрез дъщерна фирма "Балкан еърлайнс холдингс" с регистрация в Холандия). Останалата част от капитала на "Балкан" е разпределена между българското дружество, държавата и служителите, придобили преференциални акции.
При прехвърлянето собствеността на "Зет Би Ай Ей" ЕООД остана необявена. Спрягаше се версията, че дружеството е 100% притежание на Барух Чакъров. Другото предположение беше, че то (макар и с българска регистрация) е пряка собственост на Гад Зееви, собственика на "Зееви груп". Публичната информация за фирмените дела доскоро не беше достъпна. "Зет Би Ай Ей" ЕООД и "Зет Би Ай" АД са регистрирани преди няколко месеца (съответно октомври м.г. и март т.г.), затова съдебните решения за вписването им още не са обнародвани в Държавен вестник.
Проблемите на "АКБ Форес" с "Полимери" решиха спора "Декотекс"
34% от сливенския завод за килими бяха продадени след двегодишни преговори и съдебни спорове
Николай Стайков
След близо две години преговори, съдебни спорове и скандали случаят "Декотекс" изглежда вече напълно приключен, след като през седмицата беше регистрирана сделка с пакет от 34% от акциите на дружеството. Пакетът акции на бившия приватизационен фонд "АКБ Форес" вече са притежание на американската фирма "Хоум дайнамикс", която вече разполага с 83% от акциите и право да взима всякакви решения на общите събрания на дружеството. Цената, на която е регистрирана сделката, е 3.70 лв. за акция, или около 511 хиляди лева за целия прехвърлян пакет.
Според източник от банковите среди реалната сделка е на четири пъти по-висока стойност. Част от сумата е изплатена в продукция, която се намира на склад в "Декотекс", а друга част от нея вече е преведена по сметката на АКБ в Булбанк за погасяване на просрочените задължения по кредита за придобиване на химическия завод "Полимери" в Девня. Тази цена е неколкократно по-ниска от цената, която "АКБ Форес" беше обявил, че ще иска от американската фирма, и която всъщност е истинската причина за съдебния рекет срещу "Декотекс" през последната една година, извършван не без помощта на сливенския окръжен съд.
Получената сума от тази продажба ще стигне за покриване на месечните вноски към Булбанк, но едва ли ще бъде достатъчна за решаване на проблема със спрелите доставки на етилен - суровина за производство на дихлоретан, основен снабдител на която е "Лукойл - Нефтохим". В решаването на този проблем през изминалата седмица се оказа въвлечен и вицепремиерът Петър Жотев, който беше домакин на среща между директорите на двете предприятия. "Ръководствата на Нефтохим и "Полимери" се ангажираха да постигнат взаимно приемливо решение, така че да не спира производството в "Полимери", който е единствен доставчик на хлор за нуждите на ВиК в страната за обеззаразяване на водите", се казва в официалното прессъобщение на Министерството на икономиката.
Вицепремиерът Жотев в качеството си на председател на БКК е много добре запознат с проблемите с погасяването на задължения на "АКБ Форес" към Булбанк, чиято приватизация трябва да бъде решена в най-скоро време. Според неофициална информация през последните седмици е била извършена промяна в договора за кредит с "АКБ Форес", според която залог върху кредита вече не е мажоритарният пакет в "Полимери", а е ключова подстанция на територията на завода, към която интерес проявява друг девненски химически завод - "Солвей - Соди".
"Ентерджи": Нямаме нищо общо със сделката за износ на ток в Турция
Том Рей, директор по развитие на бизнеса в Entergy Power Grou
- Факт е, че "Ентерджи" предложи проекта преди въвеждането на тази рамка в енергийния сектор. Поради това по естествен път дойде необходимостта да погледнем този проект отново, за да видим доколко той съответства на новата регулаторна рамка. И да направим необходимите промени така, че проектът да бъде в пълно съответствие с новата законова уредба в енергийния сектор.
- Той се развива на базата на договореността, която имаме с НЕК и ДКЕЕР - приблизително 67% ще бъде дяловото участие на "Ентерджи" и 33% на НЕК. Трябва да структурираме много внимателно проекта по такъв начин, че НЕК да реализира печалба при продажбата на електроенергията, която ще генерира съвместното дружество. Минната компания, от която ще купуваме въглищата, и фирмата, която ще доставя варовик за сероочистващата инсталация, също трябва да реализират някаква печалба. При разработването на проекта е търсен разумен баланс на икономическите интереси на всички страни, които участват в него. Фундаменталната цел, която преследваме, е цената на произвежданата електроенергия да бъде конкурентна.
- Цената, която вие посочвате, не е тази, за която вече се говори в проекта. Централата продава цялата произведена енергия на "единствения купувач" НЕК. Цената, по която произвежда енергията ТЕЦ "Марица-изток 3", по никакъв начин не е свързана с цената, на която НЕК продава електричеството на други страни, в т.ч. и на Турция. Значителна част от цената са екологичните разходи. Повече от 100 млн. долара от проекта ще отидат за изчистване и опазване на околната среда.
- Все още работим по нея, но ще бъде по-ниска от тази, която посочихте. Според енергийния закон цената се утвърждава от регулаторната комисия. Тогава тя ще стане публично достояние, всичко ще бъде прозрачно.
- Това е важен въпрос. От съществено значение е НЕК да реализира определена печалба. Ако компанията формира печалба от сделките си с всички централи, ще има достатъчно приходи, за да бъде винаги в платежоспособно състояние. В същото време НЕК е в процес на преструктуриране и в тези условия очевидно трябва да има подкрепа от страна на правителството или други институции - банките ще изискват такава подкрепа за проекта. По този повод зам.-министърът на финансите г-н Орешарски предложи да създадем работна група, в която да дискутираме възможните законови форми за оказване на държавна подкрепа. Пакетът с гаранциите ще бъде представен на финансиращите институции. Очакваме сесиите на работната група под ръководството на г-н Орешарски да започнат през близките седмици.
- Много е важно в дългосрочен план да бъде установен балансът между търсене и предлагане. Трябва също да се установи такава диспечеризация на централата, при която първо да се изкупува електроенергията на централи, които произвеждат с най-ниска цена. Това е пазарният механизъм, при който преносната компания ще гарантира винаги закупуването на най-евтината електроенергия и ще прави най-голяма печалба. Ние сме убедени, че концепцията за рехабилитиране на съществуващи мощности е най-конкурентният способ за България да продължи да развива електропроизводствените си мощности.
- Отказахме се от модела, при който се работеше въз основата на споразумение за преобразуване на енергия. При него НЕК доставяше въглища и беше собственик на електроенергията. В момента проектът се разработва на базата на модел, при който съвместното дружество директно договаря и си доставя само въглища от "Мини Марица-изток". Произведената електроенергия на базата на договор за изкупуване се продава на преносната компания НЕК. По този начин съвместната компания става независим производител и си поема пазарния риск.
- На този етап сме се договорили с две финансови институции. ЕБВР ще отпусне директно средства на проекта и освен това ще даде покритие за политическия риск. Договорихме се също и с OPIC и борда на директорите даде разрешение за издаване на гаранция от 200 млн. долара по кредит за проекта. Това е най-голямото покритие, което OPIC някога е давала по проект. Провеждаме също разговори с различни търговски банки и финансови институции. Дванадесет търговски банки вече изразиха желание да отпуснат средства под гаранциите на OPIC и ЕБВР. В момента, в който търговските взаимоотношения, уредени с договори за изкупуване на електроенергията, бъдат фиксирани, ще започнем конкретните преговори с тези банки за условията, при които ще ни бъде отпуснато необходимото финансиране.
- В съответствие с българския закон и с модела на единствения купувач съвместното дружество закупува лигнитните въглища от българската компания "Мини Марица-изток" и продава цялото произведено електричество на НЕК, както е дефинирано в Закона за енергетиката. Тъй че няма абсолютно никаква връзка между проекта "Марица-изток 3" и това какво НЕК прави със закупуваното количество електроенергия и къде го продава.
Като част от пакета за гаранциите, който ще се обсъжда, е установяването на т.нар. ескромеханизъм. Това е специална сметка, в която се поддържат определени средства (например в размер на месечните плащания) и с тях се потвърждава, че плащането ще се извършва навреме. Като идея за разплащателен механизъм това е валидно и ще бъде част от дискусията за гаранциите. С НЕК се обсъжда възможността плащанията на някои от клиентите на електрокомпанията да минават през такава сметка. НЕК обаче трябва да реши плащанията на кои клиенти - вътрешни, външни, ТЕАШ, ще минават през подобен ескромеханизъм. Механизмът на ескросметките е стандартна практика в подобни проекти.
Костов нареди проверка за договорите на НЕК
Общи събрания
И Европейската комисия ще проверява приватизацията на ВЕЦ-овете
След "Санданска Бистрица" и "Пиринска Бистрица" приватизацията на каскада "Искър" също се оспорва от пренебрегнат чуждестранен купувач
Николай Стайков, Пламен Радков
Европейската комисия ще направи запитване относно процедурата за приватизация на ВЕЦ-овете, за които е получила оплакване от кандидат-купувачи за липса на преговори и прозрачност. В отговор на сигнал, подаден от един от отхвърлените кандидати, чешката фирма "Енерго про", главният преговарящ с България от страна на Европейския съюз Рютгер Виселс заявява в писмо с дата 13 юни 2000 г., че сигналите за нарушения в процедурата ще бъдат обсъдени със съответните български институции, след което ще бъде изказано мнение по тези сигнали.
Въпреки че офисът на главния преговарящ с България не се занимава пряко с подобни сигнали, твърде е вероятно, ако бъде изказано негативно мнение, заключението от допитването на Европейската комисия да намери място в докладите на групата по преговорите с България, заяви за "Капитал" източник от екипа за преговори за присъединяване към ЕС. Сигнал за нередности при приватизацията има подаден и до офиса на Световната банка от друг пренебрегнат кандидат - "Мекамиди - София" ООД, зад което стоят френските енергийни компании "Мекамиди" и СЕЕФ, в която дял от 35% притежава държавната "Електрисите дьо Франс".
През миналата седмица започнаха повторните преговори за две от най-големите каскади, "Пиринска Бистрица" и "Санданска Бистрица", за които в първия кръг бяха избрани работническо-мениджърски дружества (РМД), свързани с адвокатите на БРИБанк и финансирани от свързани с банката дружества. За всички останали ВЕЦ остават избраните ексклузивни купувачи от първия кръг, въпреки че те бяха избрани по същия непрозрачен начин и липса на преговори, против които протестираха чуждестранните кандидати. Възможно е да бъде оспорена единствено приватизацията на каскада "Искър", спечелена от "Ел Ем импекс" ООД. Консорциум между Monopros holding и Okada Ltd, зад които стоят израелската компания "Ниско Ардан" и руската СГЕМ, също е изпратил писмо до вицепремиера Жотев, в което протестира срещу начина, по който Агенцията за приватизация води преговорите и иска да се дадат равни възможности за всички кандидати за каскадата.
Вторият кръг преговори за двете най-атрактивни каскади поставят АП пред нова деликатна ситуация, тъй като на практика няма законова пречка пред РМД отново да наддават и да спечелят, ако предложат най-висока цена. "Приватизацията и нейните методи са изцяло в правомощията на българското правителство, но се надяваме, че сега, когато вашата страна също се е запътила към Европейския съюз, няма да има толерирани кандидати и фирми", заяви за "Капитал" Яромир Тесар, изпълнителен директор на чешката "Енерго про". "Ние ще приемем загуба в една прозрачна процедура, но силно се надяваме, че отсега нататък няма да бъдат приемани закони, с които със задна дата се нарушава равнопоставеността на участниците", коментира той вероятността за нова промяна в условията за плащане на РМД с компенсаторни записи, което да доведе до неколкократно намаление на реалната цена.
"В подобен случай не можем да заявим нищо друго, освен че това е проблем на българското правителство и то трябва да понесе отговорността за своите решения", каза за "Капитал" Люк Марси, управител на "Мекамиди" ООД. "Ние сме стратегически инвеститор, но никой дори не ни даде думата", допълни той.
Осем дружества ще бъдат свалени от официалния пазар на борсата
Пламен Радков
Осем от най-големите дружества на официалния пазар на "Българска фондова борса - София" най-вероятно ще бъдат свалени на свободен пазар от 1 юли не защото не oтговарят на изискванията на официалния, а защото не са направили нищо, за да останат там. Става въпрос за емисиите на "Полимери", "Елма" - Троян, Софарма, "Балканфарма - Троян", "Балканфарма - Дупница", "Бимас" - Русе, "Костенец - ХХИ" и Химмаш - Хасково.
Досега тези компании се търгуваха на официалния пазар без проспект за публично предлагане на ценни книжа поради участието им в приватизацията, което според стария закон за ценните книжа им позволяваше да изготвят само съкратен проспект, който се одобрява единствено от съвета на директорите на борсата. Според разпоредбите на новия Закон за публично предлагане на ценни книжа търговията на официален пазар може да става само след одобрен от Държавната комисия по ценните книжа проспект, за изготвянето на който на тези дружества се даваше шестмесечен срок от обнародването на закона. Срокът изтича на 30 юни, но по данни на комисията до момента нито едно от осемте дружества не е внесло проспект за одобрение. Дори и ако в оставащите дни някое от тях представи такъв проспект, неговото разглеждане и евентуално одобрение би отнело поне месец, което означава, че от началото на юли всичките осем дружества ще бъдат свалени от търговия на официален пазар.
Прехвърлянето на свободния пазар няма да окаже никакъв ефект върху търговията с акции на осемте дружества, коментираха брокери. Законът не прави разлика между двата вида пазари, а в момента официалният пазар не може да привлече с нищо конкретно емитентите, дори обратно - високите изисквания и таксите, необходими за листване, правят неофициалния пазар много по-привлекателен, защото там такси за допускане до търговия не се плащат. Подготвяният нов правилник на борсата може да доведе до известни промени, тъй като в него се предвижда заплащане на такса и при търговия на неофициален пазар, но дори и тогава основен критерий при избора на емитентите ще са разходите за допускане до търговия.
А ползата от това едно публично дружество да бъде листвано на официалния пазар е непряка и е свързана с категории като по-високо доверие и публичност на информацията за него. Преследването на подобна публична политика обаче явно е доста далечна за "публичните" ни дружества, които, водени от чисто прагматични съображения, виждат единствено неоправдано високи разходи при листването си на официалния пазар.
Накратко
Държавната комисия по ценните книжа одобри проспекта за публична емисия облигации на "ПроСофт" АД. Общата стойност на тази втора за дружеството емисия е 3 млн. лв. Книжата са 18-месечни, свободно прехвърляеми и с 10% лихва на годишна база. Поематели на емисията са "Елана" АД и "Интернешънъл комършъл банк" АД.
"Файненшъл маркетс интернешънъл" съвместно с държавната комисия по ценните книжа започва изпълнението на двугодишен проект за подпомагане на институциите, регулиращи капиталовите пазари в България. Проектът се финансира от Американската агенция за чуждестранно развитие (USAID) и се оценява на около 2.5-3 млн. долара. Проектът ще е насочен към изграждане на подзаконовата нормативна база, свързана с прилагането на Закона за публично прилагане на ценни книжа и с развитието на информационните технологии в комисията.
Подписан е договор за продажба на 68% от капитала на "Мусала" ЕАД - Самоков, между Агенцията за приватизация и "Мусала 2000" АД. Цената на сделката е 200 хиляди лева, 10% от които платими в брой в деня на подписване на сделката, а 90% - в срок от 10 години с едногодишен гратисен период. "Мусала" ЕАД произвежда химически източници на ток, слънчеви батерии и стоки за бита. Купувачът се задължава в срок до една година от сключване на сделката да уреди задълженията на дружеството към персонала, социалното осигуряване и държавния бюджет, както и задълженията по ЗУНК.
Подписан е договор за продажба на 76% от капитала на "ЕАЗ - П" ЕООД - Попово, между Агенцията за приватизация и "ЕАЗ - Приват" ООД. Цената на сделката е 340 хил. лв., 10% от които платими в брой в деня на подписване на договора, а останалите 90% - за период от 10 години на девет равни вноски с едногодишен гратисен период, като половината от цената се плаща в брой, а другата половина с всички разрешени платежни средства. Новият мажоритарен собственик се задължава в срок от три месеца от сключване на договора да уреди задълженията към доставчиците, а в следващите пет години да направи инвестиции в размер на 150 хил. лв. През седмицата АП продаде остатъчния държавен дял от 7.346% от капитала на "Елма" АД - Троян. Купувач е "Елма електромотори" АД, а цената на сделката е 514 хил. лв. "Елма електромотори" вече притежава 21% от акциите на дружеството, мажоритарният пакет от което бе продаден чрез масовата приватизация.
АП проведе търгове с тайно наддаване за продажбата на миноритарни пакети от три предприятия. За купувач на 19.08% от капитала на Полиграфически комбинат "Димитър Благоев" ООД - София, бе избран "Полиграфически комбинат" АД, предложил цената от 1.173 млн. лв. "Аче сориос де Туберия" - Испания, е купувачът на 33.27% от капитала на "Берг Монтана фитинги" ООД. Цената на сделката е 211 103 лв. За предложения пакет от 15.28% от капитала на "Харманлийска керамика" АД не се яви кандидат.
Осем нови компании се отписват от регистъра на публичните дружества: "Юта" АД - Русе, "Млечна промишленост" АД - Враца, "Ритон - П" АД - Панагюрище, "Враца - стил" АД - Враца, "Алмина" АД - Лом, "Бонония" АД - Видин, "Термотехника" АД - Пловдив, и "Беласица" АД - Петрич.
"Големите надежди" или "Невидима заплаха"
Теодора ВАСИЛЕВА, Бойко БОТЕВ
Продават се най-големите и посещавани кина в столичния град. Големите надежди на киноманите са, че салоните ще намерят своя добър и платежоспособен стопанин. Има обаче една все още невидима заплаха част от салоните да бъдат затворени и превърнати в бингозали, заведения, базари и т.н. А интересът към откриването на процедурата за приватизация на "София филм" - дружеството, което стопанисва дванайсет от най-големите и посещавани кина в столицата, е значителен - още в първите дни бяха закупени девет информационни меморандума.
Както вече стана традиция, в наддаването ще се включат две работническо мениджърски дружества. Първото от тях - "София филм +", е основано от сегашните шефове. Изпълнителният му директор Александър Донев заяви, че водят преговори с други фирми за учредяване на консорциум, но все още е рано да съобщи имена. По-интересна е ситуацията около другото РМД - "Ем Джи филмс", учредено от бивши и настоящи служители на "София филм", зад което най-вероятно стоят интересите на хазартния бос Васил Божков. Опасенията са, че ако Божков спечели сделката, софиянци повече няма да могат да гледат филми в доста от салоните, защото те ще бъдат превърнати в бингозали или заведения.
Софийските киносалони привлякоха интереса и на чужди инвеститори. Със сигурност оферта ще подаде израелската компания "Глобус груп". Те вече са влезли в контакт с един от основните дистрибутори на родния пазар - "Съни филм". От българската компания обаче уточниха, че се явяват само консултанти и нямат намерение да стават собственици на киносалони. "Глобус груп" притежава верига кина и продуцентска къща в Израел. Освен към "София филм" израелците декларираха интерес и към закупуване на киноцентъра "Бояна".
Друг потенциален чужд купувач е немската медийна група "Киновелт" (Kinowelt), която най-вероятно ще обедини усилията си с РМД "София филм+". Участието й обаче не е сигурно въпреки писмото им за намерения. "Киновелт" освен с развлекателен бизнес се занимава и с футбол, като в Германия е собственик на два отбора. Източници, близки до фирмата, обясниха, че немците са имали срещи с Васил Божков в качеството му на собственик на ЦСКА и са заявили интерес към придобиване на акции от армейския клуб. Самият Божков пък ги предупредил за личния си интерес към киносалоните. Почти сигурно е обаче, че "Киновелт" ще е новият собственик на една от основните киноразпространителски фирми в страната - "Дъга".
В надпреварата ще се включи и дистрибуторската фирма "Юнайтид синема", която също е закупила меморандум от АП. "Юнайтид синема" вече притежава няколко кина в Русе, Варна, Добрич, Силистра, Велико Търново, които обаче повече от година не работят.
Непозната за хората от бранша, фирма "Примекс 89" ЕООД, също е закупила информационната документация от АП. Собственик на дружеството е Стефан Николов, близък до СИК. Фирмата нашумя преди години, когато постави множество будки за продажба на вестници по спирките на градския транспорт и се опита да изгони останалите продавачи.
Меморандум е бил купен и от вече почти вечния участник в приватизационни сделки БРИБанк. Преди година, когато "София филм" се раздържавяваше от Министерството на промишлеността, желание за участие декларира и "Чаплайн филм"
Основното при сделката е да се гарантира запазването на дейността на киносалоните, както и тяхната модернизация. Опасността от промяна на развиваната дейност е реална - твърде вероятно е част от тях да бъдат превърнати в бингозали или търговски центрове. За да се предотврати подобно развитие, в меморандума е записано, че купувачът трябва "да запази основната дейност на дружеството и функционалното предназначение на киносалоните за период от три години". Подобни условия обаче твърде често се нарушават, тъй като за купувача често е по-изгодно да плати съответната неустойка, вместо да спази условията на договора.
Минималната цена за 80% от капитала е малко под 3.7 млн. лв., при това половината от нея може да бъде платена с компенсаторни записи. Очаква се заради наличието на доста кандидати цената да се качи неколкократно. Източник, близък до един от кандидатите, обясни, че реалната цена на киносалоните е около 10 млн. лв. Пакетната продажба също дава някои основания за притеснения. Със сигурност, ако кината се продаваха отделно, те биха могли да бъдат ремонтирани по-бързо. Цената им също би била по-висока, а и конкуренцията би се увеличила. От друга страна, световната тенденция е за създаване на вериги. Така собственикът може да си позволи да предлага и по-некомерсиални филми, както и да генерира загуба. Проблем пред сделката може да се окаже и реституцията на две от кината - "Москва" и "Ново кино Славейков".
"София филм" е собственик на 10 от общо 27 кина в столицата. Други два киносалона - "Рекс" и "Шипка", са взети под наем. Като се има предвид, че "Модерен театър" включва четири кинозали, а "Мир" - две, общият брой на предлаганите за продажба салони е 14. Според изчисленията на работници от бранша държавните (все още) кина привличат около 65-70% от всички кинозрителите (около 1.6 млн. души годишно ходят на кино в София). Въпреки че доскоро беше почти пълен монополист, в последните години "София филм" все по-осезателно усеща нарастващата конкуренция. Отварят се частни салони - "Левски", FX Cinema, "Империал", "Лъки" и т.н., а отскоро се работи и по проекта за първия в България мултиплекс (комплекс от множество киносалони и прилежащи търговски и развлекателни обекти) - "Арена". В резултат на всичко това пада и относителният дял на дружеството в общия обем на реализираните приходи в бранша. Главният недостатък на някои от държавните киносалони е непривлекателната (понякога - отблъскваща) обстановка в залите и нетолкова доброто качество на звук и картина заради липсата на достатъчно инвестиции през последните години. В същото време обаче залите имат и своите предимства - разположени са на възлови места, обикновено в центъра на столицата и са добре познати на софиянци.
Общините срещу държавата - битка на гърба на данъкоплатеца
Според някои астрофизици черните дупки не се виждат, докато не попаднеш в тях. Само тази теория би могла да обясни защо правителството се хвали с икономически растеж и финансова дисциплина, докато общините имат неплатени сметки за 100 млн. долара. Приблизително толкова е размерът на задълженията в момента на местната власт към доставчици, строители, НЕК, ВиК, топлофикациите, здравната каса, учители, лекари и безработни. Неприятното на тези т.нар. неразплатени разходи е, че според финансовата теория те са форма на скрити дефицити, които генерират инфлация и са крайно противопоказни за страни с валутен борд.
Тежкото положение в общините се признава от всички страни, които имат отношение към проблема. Според Бойко Георгиев, началник на отдел "Финанси на общините" във финансовото министерство, в близо 80% от общините имат реален недостиг на средства. Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) твърди, че недостигът в бюджетите на местните власти в момента е около 450 млн. лева. В доклада на Сметната палата за проверката на неразплатените разходи пък е записано, че "през 2000 г. приоритетните разходи в проверените общини съставляват 91.9% от всички приходи по техните бюджети" и "се налага изводът, че ще остане неразплатена значителна част от необходимоприсъщи, но неприоритетни разходи на общините". "От началото на 1999 г. се получава голяма диспропорция между разходните отговорности на общините, които са им вменени с нормативни актове, и това, което могат реално да генерират като приходи. В момента общините могат да влияят върху не повече от 10-15% от своите бюджети както в разходната, така и в приходната част", коментира Емил Савов от НСОРБ.
Проблемът с неразплатените разходи се появи на хоризонта преди повече от три години. И тогава, и сега кметовете се оплакваха от прекалено ниски собствени приходи и от закъснения на дължимите плащания от бюджета. Неразплатените разходи към края на 1997 г. обаче бяха под 30 млн. лева (30 млрд. стари лева), а в момента надхвърлят 200 млн. лева. Официалната справка на финансовото министерство сочи, че неплатените сметки на общините към 30 април т.г. са 189 млн. лева. За сравнение - към края на миналата година те са били 166.4 млн. лева (от тях близо една трета за приоритетни разходи - заплати, медикаменти, осигуровки и социални помощи, две трети за неприоритетни - строителство, ремонти, командировки, външни услуги). Неприятното е, че през 1999 г. съотношението се е обърнало и с над две трети вече са преобладавали приоритетните разходи. Същото важи и за първото тримесечие на т.г. Към края на 1998 г. неразплатените разходи са били 74.4 млн. лева, от тях 37.9 за приоритетни разходи.
Неприятното е, че финансовите проблеми на общините, за които носят вина и централната и местната власт, твърде често се използват за политически атаки и трупане на активи преди изборите. Това си пролича и на последната среща между кметовете и финансовия министър Муравей Радев, на която и двете страни хвърляха повече или по-малко прикрити обвинения. Кметовете драматично се оплакваха - "ще ни спрат тока", а Муравей Радев раздразнено отговаряше: "Печатницата не ми печата пари, както преди четири години."
Факт е обаче, че в периода около местните избори доста общини получиха допълнителни субсидии, разпределени от излишъци в бюджета. Доказателство е намаляването на неразплатените разходи от близо 206 млн. лева към 31 октомври на 166 млн. лева в края на годината. Официалната информация е, че средства от държавния бюджет са били предоставени за погасяване на неразплатените приоритетни разходи само за общини, които до края на октомври не са допуснали сериозни финансови нарушения. Според анализ на НСОРБ малкото общини, които в края на миналата година са нямали неразплатени разходи, го дължат именно на извънредната финансова помощ от държавата. В документа е записано, че "особено фрапантни са намесите в Пазарджик (3.131 млн. лева допълнителна субсидия), Велико Търново (1.834 млн. лева)".
Емблематично беше изказването на Стефан Софиянски, който насред разгорещените приказки при приключването на срещата обясни на финансовия министър: "Аз, ако не актуализирам бюджета наесен, направо сме загинали. " Фактът, че столичният кмет си позволява да го каже (макар и неофициално), означава, че ножът наистина е опрял до кокала. Друг е въпросът, че за това немалка вина има местната власт и раздаването на пари на политически принцип за предизборните кампании през м.г.
Наскоро финансовото министерство призна на общините, че им дължи 38 млн. лева, които не са предвидени в държавния бюджет, но са обосновани по силата на отговорности, вменени на общините със закон. Става дума за средства, които трябва да компенсират общинските бюджети основно заради последното увеличение на минималната заплата, за плащането на здравноосигурителни вноски на децата от домовете за социално слаби и за ръста на социалните помощи.
Докладът на Сметната палата, който до голяма степен оправдава общините и начина, по който са правили разходите си, обаче твърди, че "през първото тримесечие на 2000 г., за да се извърши пълно разплащане от общините на разходите за образование, здравеопазване, социално осигуряване и грижи, са необходими с 24.1% повече средства от всички постъпили бюджетни приходи".
Макар и да не работи печатницата за пари, държавният бюджет все пак раздава финансови подаръци на общините под формата на допълнителни субсидии, които се разпределят от излишъка в бюджета. Факт е, че вместо да поправи сгрешения механизъм, държавата предпочита всяка година да дава пари примерно за неплатените сметки за общински социални заведения. Ясно е, че ако спрат тока на една болница или училище, ще стане скандал, а това е особено нежелателно в година преди избори. Има и чисто политически мотиви - в края на м.г. например Муравей Радев обеща, че правителството ще използва предвидените в закона финансови инструменти, за да подпомогне нови общински ръководства и кметове, които са получили тежко финансово наследство или срещат финансови трудности по "чисто обективни причини" - закриване на губещи производства и пр. Очевидно е, че управляващите едва ли ще открият тежко наследство, оставено от син на червен кмет, докато обратното е твърде вероятно.
В момента най-големите кредитори на общините са топлофикациите (с вземания за 22 млн. лева), НЕК и местните ВиК- дружества. Точно тези задължения са относително безпроблемни за кметовете, защото най-вероятно ще бъдат 100% поети от държавния бюджет. Идеята е, че парите, които влязат в големите кредитори, ще се върнат в хазната под формата на данъци и други плащания.
Отделно от това общините имат законово задължение да изграждат и поддържат инфраструктурата в енергетиката (трафопостове, топлопроводи, подземна мрежа), въпреки че тя влиза в капитала на НЕК.
Идеята е общините да прехвърлят на НЕК електромрежите, които са задължени да изграждат по закона за енергетиката, а в замяна НЕК да им опрости задълженията.
И двете страни си прехвърлят вината за финансовите проблеми чрез всевъзможни проучвания в опит да докажат кой крив, кой прав. Показателно е например, че финансовото министерство прави сметки по показателя "неразплатени разходи на жител на общината" и в началото на 2000 г. изкарва резултата, че те са се увеличили с 10 лева спрямо същия период на м.г. Междувременно пък сдружението на общините прави сметки с колко е намаляла държавната субсидия на жител и получава резултата, че тя е паднала средно от 80 лева през 1999 г. приблизително до 45 лева през 2000 г. Финансите отчитат пък, че общините имат общо касова наличност към края на февруари за 28 млн. лева. Излиза, че местната власт все пак има пари по сметка, а пък иска от държавата.
И все така се получава, че многократно декларираният
Историята е проста - кметът отказа да направи бюджет на общината и да го предложи на общинския съвет, защото твърдеше, че толкова го е закъсала с парите, че самият бюджет ще е нарушение на закона. Муравей Радев пък твърдеше, че не може да помогне на община Стамболийски, докато тя не си направи бюджет. Заради липсата на бюджет финансовото министерство оряза общата субсидия на общината (както има право по закон в случай на нарушение). По последна информация бюджетът на община Стамболийски наскоро беше най-сетне внесен във финансовото министерство.
Не по-малко безсмислена декларация за диалог се оказа т.нар. междуведомствен съвет на общините, в който по принцип участват представители и на местната власт, и на държавни ведомства, чиято работа е свързана с дейността на общините (примерно Министерството на образованието, на здравеопазването, които по принцип би трябвало да провеждат държавните приоритети, но разходите са за сметка на общините). Междуведомственият съвет се събрал само два-три пъти, а последното заседание е било на 29 април 1999 г. Финансовият министър заема принципни позиции и се позовава на пазарната логика, за да отхвърли искания на кметовете. Типичен пример е искането на общините за прилагане на триъгълна схема по отношение на техните дългове към НЕК. Идеята е дълговете на общините към НЕК да се прихванат за сметка на данъчните задължения на НЕК към бюджета, които пък да се прихванат от субсидиите, които държавата дължи на общините. Муравей Радев обаче е против, защото триъгълните схеми противоречат на пазарната логика. Което е безспорно вярно, но беше пренебрегнато в безброй други случаи, когато интересите на управляващите налагаха нещо не по-малко противоречащо на пазарната логика. Типичен пример е увеличаването на капитала на Булгаргаз преди две години с апортна вноска на държавните вземания от дружеството в размер на над 370 млн. марки.
Друг проблем, който всяка година нажежава страстите, когато се гласува законът за бюджета, е размерът на субсидията или вноската за всяка община и съответно
Излишното усложняване въобще е типично за всички механизми на отношения между държавата и общините. Най-вероятно целта е да се създадат бариери, преодолими само чрез (и в името на) партийна политика или лична печалба.
Нови закони за финансов контрол засилват държавната намеса в бизнеса
Десислава ГЪРКОВА
През изминалата седмица правителството одобри проектозаконите за Държавния вътрешен финансов контрол (ДВФК) и за Сметната палата. По този начин се регламентира осъществяването и на вътрешния, и на външния финансов контрол, обясни по този повод министър Муравей Радев. Той допълни, че работата по изготвянето на двата закона е вървяла паралелно, за да се постигне максимален синхрон между тях и за да се определят границите на правомощията им.
Със законопроектите се разширява обхватът на контрола, осъществява се синхронизиране с изискванията на ЕС. Вече ще се проверява не само дейността на бюджетните разпоредители, но също и общественото осигуряване, здравната каса и лицата, получили средства от фондовете на ЕС. Сметната палата ще извършва външния контрол. От своя страна ДВФК, който се преструктурира в агенция към министъра на финансите, осъществява вътрешен контрол върху всички фирми с държавно участие, независимо от размера му, както и дейността на фирмите с държавно гарантирани задължения. Така ДВФК ще продължи да проверява дружества, където държавата е миноритарен акционер. Предвид големия брой такива дружества след приватизацията и ако приемем, че обект на проверка е единствено законосъобразността на работата на съответното дружество, дейността на агенцията де факто ще дублира дейността на данъчните при техните ревизии. Представители на частни дружества с държавно участие коментираха това като ненужно запазване на изпразнени от съдържание дейности, които само увеличават бюрократичния натиск върху бизнеса. В стария закон за дружествата с мажоритарно държавно участие беше предвиден и контрол по целесъобразността. Въпреки че сега никъде пряко не се споменава за подобен контрол, законът предвижда например да се проверяват "всички управленски нива с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност" - нещо, което не се вмества в рамките на контрол за законосъобразност. Така държавата в качеството си на миноритарен собственик ще получи възможност да въздейства върху решения на ефективно частни дружества, смятат шефове на дружества, в които държавата още има минимално участие.
Вторият акцент в законопроектите е превантивният контрол. За намаляване на риска при разходването на парите се въвежда "система на двойния подпис", при която разходните документи ще се подписват не само от стопанския ръководител, но и от главния счетоводител на предприятието. Одитори на Агенцията за ДВФК ще следят как функционира системата, като при установени драстични нарушения стопанските ръководители ще могат да правят определени разходи единствено със съгласието на одитора, обясни началникът на ДФК Цветан Цветков.
Пълна имуществена отговорност вече ще се търси при всеки случай на умишлено причинена вреда, а не както досега - при констатирани липси или престъпление. ДВФК обаче има ограничени права за налагане на санкции - може да налага глоби до 1000 лева, но не да спира действия, причиняващи вреди на обектите. При неизправности ДВФК трябва да се свърже с компетентните органи (прокуратура, данъчна администрация) и да ги уведоми за нарушенията.
Ускорява се и процедурата по докладване и обжалване на резултатите от одитите, извършвани от органите на Сметната палата. Докладът на проверяващия заедно със становището на ръководителя на контролирания обект ще се предоставя на палатата в качеството й на колективен орган и взетото решение ще бъде окончателно. Резултатите от проверките вече може да се изпращат и до имащи отношение към проверката органи.
Накратко
На трети юли в Европейския парламент ще се разглежда докладът за изваждане на България от негативния визов списък. Комисията по граждански свободи и вътрешни работи на Европейския парламент е приела доклада за изваждане на България от негативния визов списък без никакви условия. Между мотивите на докладчика Клаус Лене от Европейската народна партия са постигнатият висок икономически и политически напредък и напредъкът в правосъдието и вътрешните работи, намаленият миграционен натиск и организирана престъпност.
Ако парламентът даде своето положително становище по резолюцията, тя ще отиде в най-важната институция - Европейския съвет на ниво министри на правосъдието и вътрешните работи. Тяхното решение трябва да излезе най-късно до февруари 2001 г., когато се навършва една година от излизането на препоръката от еврокомисията.
Работата по внедряването на втория етап на регистър БУЛСТАТ, който касае обслужването на клиентите, е почти приключила, съобщиха от националната статистика. Така клиентите ще могат да получават информация от регистъра дори и по Интернет. Услугата ще бъде платена, но специализираната тарифа ще бъде готова най-рано през септември. Дотогава всеки желаещ ще може да подаде заявка и да получи извлечение от регистъра. Работи се също и по изграждането на връзка с информационните системи на данъчната администрация, НОИ, здравната каса и МВР.
Нашите взаимоотношения имат бъдеще, особено по пътя на нашата европейска интеграция. Това заяви приемиерът на Молдова Думитру Брагиш след срещата си с президента Петър Стоянов. Думитру Брагиш бе на посещение в страната през изминалата седмица. Той допълни още, че по време на разговорите му както с ръководните органи на България, така и с представителите на деловите кръгове са били обсъдени доста икономически въпроси.
"Надяваме се на справедлив процес"
В договора на една от задържаните в Либия медицински сестри - Нася Ненова, с фирма "Експомед" не е имало клауза, която да информира, че български граждани може да бъдат подвеждани да отговарят по законите на Шериата. Никой не е правил и инструктаж с българските медици преди заминаването им за Либия за особеностите на живота и законите в арабската страна. Това съобщи през изминалата седмица съпругът на сестра Нася Ненова - доктор Иван Ненов.
Близките на задържаните по СПИН-скандала в Либия български медици заявиха, че се нуждаят от финансова помощ, за да осигурят необходимите средства до приключването на процеса за адвокат Владимир Шейтанов за командировки, преводачи и други нужди. Те обявиха набирателна сметка в левове - 50 021088 16, и в щатски долари - 51 021088 10 в Евробанк, клон "Оборище", банков код - 17 0740 29.
"Живеем в кошмар и не можем да се събудим от него", сподели синът на д-р Здравко Георгиев - Мариян. Той поиска да се гарантират животът и здравето на баща му, който според него не се намирал в добро състояние и имало опасност да не издържи до началото на процеса.
Двете дъщери на медицинската сестра Валя Червеняшка - Гергана и Антоанета Узунови, заявиха, че ще поискат съдействие от министър Надежда Михайлова, за да им разрешат да говорят с майка си по телефона. Смятам, че това е нормално, след като година и половина не сме имали контакт с нея, каза Гергана Узунова.
Близките на задържаните в Либия български медици заявиха, че се надяват на справедлив и честен процес, който да докаже невинността на техните роднини, в която са убедени. Те допълниха, че вярват на адвокат Осман Бизанти, но настояха българските власти да направят нужното за окончателното конституиране по делото на адвокат Шейтанов.
Къде е дъното на кметските касички
В общинските финанси ножът опря до кокала - няма пари за заплати, лекарства, връщане на стари дългове, не се вижда и откъде могат да дойдат. На кметовете държавната субсидия все не им стига, а правителството ги обвинява във финансови злоупотреби. Изглежда все едно и също от години, но е по-лошо отвсякога. Най-сериозният проблем е, че недостигът на средства на ниво местна власт през последните месеци е част от една абсурдна тенденция - финансите на държавно ниво процъфтяват, а в същото време икономическите агенти и домакинствата са зле, илюстрация за което е фактът, че в края на почти всеки отчетен период републиканският бюджет има излишък, докато бизнесът и домакинствата (в голямата си част) се оплакват от траен недостиг на средства и непосилно данъчно-осигурително бреме.
Принципната грешка, която доведе общините до финансов колапс, е липсата на ясен модел на местното самоуправление и степента на неговата финансова автономия. През последните двадесет години по света се наблюдава тенденция към разширяване правомощията на местните органи на властта. От страните, членки на Европейския съюз, единствено Великобритания е изключение от тази тенденция. У нас държавата възложи на местната власт куп отговорности (плащане на заплати на учители и лекари, социални помощи, отопление на болници и училища, поддържане на обществената инфраструктура). Централната власт обаче забрави да делегира на общините ясни права. Неособено значителен, но типичен пример е, че основната част от приходите на местната власт (данъци, такси, глоби и пр.) се събира в териториалните управления на данъчната администрация. Най-голямото недоволство на кметовете тази година пък беше отнемането на правото общините сами да прогнозират приходите си от данъци (както бе досега). Вместо това те трябва да залагат в бюджета си прогнозата на данъчната администрация. Кметовете са недоволни, защото смятат, че данъчната прогноза е занижена и оттам планираните разходи са също изкуствено занижени.
И кметовете, и финансовият министър Муравей Радев по един или друг начин признават, че сегашният модел на отношения общини - държава е твърде неясен от гледна точка на степента на автономия. Кметовете се оплакват, че ги товарят с отговорности, без да получават допълнителни права. Финансовият министър от своя страна смята, че автономията не трябва да означава прехвърляне на отговорности на държавата. По неговите думи на срещата с кметове в края на април: "Миналата година общините планираха високи собствени приходи, но не ги изпълниха. В новата методика, която правим, ще планирате сами, но си носете отговорността. Ако формирате дълг, плащайте, без държавата да отговаря."
Финансовото министерство забрани на общините сами да си прогнозират данъчните постъпления, защото се оказа, че през по миналата и миналата година кметовете са заложили по-високи собствени приходи, отколкото тези, заложени в макрорамката на бюджета. В нея беше записано, че собствените приходи на общините трябва да бъдат 996 млн. лева, а субсидиите - 518 млн. лева. Вместо това общинските съвети са гласували бюджети със завишение (общо за страната) на собствените приходи с 283 млн. лева и официално посочен дефицит общо за 61 млн. лева.
Разходната част в общинските бюджети навсякъде е била изпълнена и даже преизпълнена, при това основно по перото "капиталови разходи". Факт е, че през миналата и по миналата година в десетки общини се асфалтираха улици или се слагаха пейки пред общината, за да преизберат кметовете. Факт е също така, че от излишъка по бюджета финансовото министерство разпредели допълнителни субсидии сред значителен брой общини (особено там, където се смяташе за важно да бъде избран синият кандидат за кмет). Това означава, че и местната, и централната власт са в грешка - първата продължава да е склонна да лежи и чака пари отгоре, втората е склонна да се отклонява от твърдите бюджетни ограничения в името на партийните интереси.
Приходите на общините са два вида - собствени приходи и трансфери от държавата. Общините получават трансфери от държавата във вид на субсидии, субвенции (субсидии под условие) и заеми. Освен това получават трансфери под формата на споделени данъци. Последните са данъкът общини от 10% върху печалбата на юридическите лица и 50% от данъка върху дохода на физическите лица, живеещи на територията на съответната община. Собствените данъчни приходи на общините се формират от постъпващите в техните бюджети местни данъци и такси. Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) това са данък върху недвижимите имоти, върху наследствата, върху даренията, данъкът при възмездно придобиване на имущество и данъкът върху превозните средства. Освен това в общинските бюджети влизат и приходи от местните такси за битови отпадъци, за ползване на пазари, детски ясли и градини, социални домове, курортни такси, за административни услуги, такса за собствениците на кучета и други подобни такси. Общинските съвети имат право да определят размера на местните такси, които се събират в съответната община, като се придържат в границите, определени в ЗМДТ.
Внесените данъци са все по-малко от година на година, защото предприятията - големи данъкоплатци, се ликвидират или приватизират. Във втория случай независимо дали са купени от РМД или чужд инвеститор те започват да отчитат загуба или близка до нулата печалба. Показателно е, че според анализа на НСОРБ в общините Девня (там се намират "Солвей - Соди", Агрополихим, ТЕЦ - Девня, "Девня цимент") и Бобовдол (мини, ТЕЦ "Бобовдол") през първите три месеца на 2000 г. се наблюдава най-голямо неизпълнение на данъчната прогноза. В същите тези общини се отчита най-голямо нарастване на разходите за социални помощи.
Отчита се и общо намаляване на постъпленията от всякакви данъци заради влошаване на икономическата обстановка, което управляващите миналата година обясняваха като резултат от косовската криза и начален постприватизационен стадий. Покрай данъците общините (пак не за първа година) имат още един проблем - да връщат надвнесения данък печалба на големите предприятия на своята територия.
В повечето европейски страни общините имат право да определят в някаква степен размера на местните данъци. У нас съгласно конституцията единствено Народното събрание определя данъците и техния размер и е постановено изискването данъчни задължения да се установяват само със закон. На практика това е друга форма на влияние на държавата върху финансите на местните органи на властта - чрез определянето на данъчните ставки. Преди две години, когато за първи път се въвеждаше патентният данък, в първоначално приетия вариант на закона се предвиждаше общините да определят конкретния размер на данъка. Конституционният съд обаче обяви тези разпоредби за противоконституционни и ги отмени. Общините не разполагат и с възможност да предоставят данъчни облекчения, както и да налагат утежнения, отново поради текст в конституцията.
В крайна сметка се получава, че общините могат да влияят едва върху 15% от приходите в своите бюджети. Това означава, че те са изцяло зависими от централната власт при изпълнение на своите отговорности по предоставяне на публични услуги на гражданите.
Предоставянето на по-голяма свобода на общините да влияят върху собствените си приходи би означавало, че те ще разполагат с по-добри възможности да управляват своите бюджети. Прехвърлянето на по-голям дял от реализираните данъчни приходи към съответната община, която ги е генерирала, има както положителни, така и отрицателни страни. Както в повечето подобни ситуации, оптималното решение е посредата. Възможни са няколко подхода в това отношение. Една от възможностите е да се увеличи броят на споделените данъци - например част от ДДС да остава в общините.
Разбира се, общините изцяло подкрепят идеята да се увеличи размерът на данъчните им приходи, били те собствени или преотстъпени. Така една община, в която предприятията работят, плащат заплати на работещите и накрая всички плащат дължимите си данъци, ще бъде в много по-добро финансово състояние. В крайна сметка обаче става дума за намиране на оптималния баланс между реалните нужди на общините и необходимостта държавата да изпълнява своите преразпределителни функции, за да не се стига до драстични дисбаланси в развитието на отделните региони.
Освен с данъчните приходи и бюджетните трансфери общините разполагат с широка гама от възможности за допълнително финансиране под формата на заеми и различни видове сделки с общинско имущество, които съвсем не се изчерпват с приватизацията му.
Така поне е по света, но не и у нас.
Тъй като кранчето на субсидиите от държавния бюджет през последните години започна да пресъхва (местните избори бяха изключение), някои от по-богатите общини започнаха да търсят други източници за привличане на средства. МФ обаче е категорично против общините да взимат дългосрочни инвестиционни заеми. Според Муравей Радев "това е опасно за държавата, защото ще стане верижна реакция" (по отношение на задлъжнялостта - б.а.).
Една от възможностите за финансиране е емисията на общински облигации. За съжаление липсва законова уредба на реда, по който общините могат да емитират облигации, и се минава по общия ред на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Въпреки законовите неуредици Столичната община емитира облигационен заем на международните пазари. Емисията беше за 50 млн. евро. Заемът дойде през 1998 г., но не беше използван веднага, макар парите да бяха обявени като нужни за инвестиционната програма на столицата. Засега резултатът от операцията според приетия бюджет на София за т.г. е минус четири милиона лева. Падежът на еврооблигационния заем е през 2002 г. и общинарите разчитат да го изплатят, като започнат още от тази година да заделят средства. На фона на всеобщото общинско безпаричие обаче финансовите скептици (като общинския съветник и бивш финансов министър Стоян Александров например) твърдят, че единственият начин заемът да бъде изплатен е, като се емитира нов.
Както е известно обаче, една лястовица пролет не прави, а засега софийските облигации са единствени. Общината в Свищов също направи опит да емитира облигации, но на вътрешния пазар. На практика беше записана много малка част от емисията, която беше планирана на едва един милион лева. Парадоксално е, че заемът беше целеви, за инфраструктурата на Свищов, а в същото време основните инвеститори в общинските книжа бяха именно инфраструктурните дружества. Опитите на община Троян да емитира облигации приключиха с неколкократния отказ на комисията по ценните книжа да одобри проспекта на емисията.
Не е ясно и доколко атрактивни за инвеститорите ще бъдат общинските облигации, защото съществува реална опастност поради малкия обем на емисиите книжата да не бъдат ликвидни. Проблемът за ликвидността на общинските облигации естествено е част от по-общия проблем за ликвидността на българския капиталов пазар. Друг въпрос е каква доходност ще изискват инвеститорите. С оглед лошото финансово състояние на общините ще има и рискова надбавка, т.е. лихвата, която ще плащат общините по привлечените средства, ще бъде висока. Общините отдавна настояват за данъчни преференции за общинските облигации, т.е. доходът от тях да не се облага (както е с ДЦК). Факт е, че облагането на дохода от облигации по принцип е проблем за всички потенциални емитенти, но елиминирането му едва ли ще позволи като с магическа пръчка на местната власт да пуска облигационни заеми.
Банковите заеми също са алтернатива за общините, но досегашната практика показва, че банките не изгарят от желание да финансират общините. Причината отново е в лошото финансово състояние на общините и риска от неплатежоспособност. Някои общини все пак успяха да натрупат опит и в привличането на банкови заеми. Столичната община например преди повече от две години беше взела заем от три банки на стойност 22 млн. марки и успешно го върна.
Доста големи градове по света са се оправили благодарение на приходи от приватизация. Преобразяването на Москва чрез инвестиции за милиарди долари например беше финансирано именно чрез пари от продажби на общински имоти. Защо това не се случи и у нас?
Идеята тези средства да се използват за инвестиции по принцип е заложена в закона за приватизация. В него пише, че 86% от постъпленията отиват в специални сметки към общинските съвети. Те трябва да се използват приоритетно за инвестиционни цели, включително за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение, погасяване на кредити за незавършени обекти и несъбираеми вземания на общински предприятия. Парите от приватизация обаче в никакъв случай не могат да се използват за текущи разходи.
Оказва се в крайна сметка, че оплакванията на общините за липса на пари за инфраструктурни проекти и ремонти означават, че те или нямат приходи от приватизация (примерно защото най-честият купувач са РМД), или парите се харчат неправилно. В София например средствата от приватизационни сделки постъпват в т.нар. специализиран общински приватизационен фонд, от които една четвърт отиват за плащане на задължения на закъсали фирми (вместо те да бъдат закрити), след което те се приватизират от РМД и във фонда дори не постъпват реални приходи от сделката.
Приходните проблеми се утежняват от всевъзможните отклонения на висши служители на общинската администрация в полза на
Почти навсякъде през последните две-три години кметовете, техните заместници или общински съветници злоупотребяват с общинско имущество и общински пари. На места нарушенията са сравнително безобидни - като отдаване на помещения срещу символичен наем. В големите градове обаче злоупотребите са огромни, но успешно се прикриват под формата на успешни (засега) приватизационни сделки с работническо-мениджърски дружества. От тях приходите са нищожни, тъй като само 10% от договорената цена е платена в брой, остатъкът най-вероятно ще бъде изплатен чрез компенсаторни записи до края на годината. Тук също до месец-два вероятно ще се развихри огромен скандал, защото общинските власти имат нужда от постъпления кеш, а не от реституционни книжа. Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (т.нар. закон "Лучников") дава право с компенсаторни записи да се плаща по всички приватизационни сделки. Агенцията за приватизация е дала на общините становище, че това не се отнася за плащане на приватизационни сделки с общинско имущество. На пръв поглед това е добре за общините, защото ще имат основание да искат пари в брой, а не реституционни хартийки. От друга страна обаче, евентуални откази на общинската администрация да приеме плащания със записи могат да бъдат оспорени пред съда въз основа на текста от закона "Лучников".
Разходните отговорности на общините произтичат от декларирания в конституцията принцип за местно самоуправление и могат да бъдат разделени на три групи - собствени, споделени и делегирани. По принцип собствените отговорности на общините се простират в рамките на клаузата за обща отговорност с централните органи на властта.
По силата на закона за местното самоуправление и местната администрация местните власти имат право в рамките на предоставената им компетентност да решават въпросите, свързани с общинското имущество, финанси и администрация, развитието на общината, образованието, здравеопазването, благоустройствените и социалните дейности. Приоритетите, които общините трябва да спазват, когато извършват разходи, са определени в годишния закон за бюджета. Средствата трябва да се изразходват първо за заплати, осигуровки и медикаменти, след това за храна, отопление, осветление, както и издръжка на социалните, здравните и образователните заведения, и едва след това за капиталови разходи.
Основните проблеми са неспазване на определените със закон приоритети, пренасочване на целеви бюджетни трансфери и ниска бюджетна култура. Много кметове се сблъскват с необходимостта да правят бюджет, а не разполагат с необходимия квалифициран персонал, който да бъде в състояние адекватно да управлява общинските финанси. На срещата си с кметовете миналия ноември премиерът Иван Костов обяви, че към края на първите десет месеца на м.г. 108 общини не са спазили установените със закон приоритети в разходите, например за сметка на собствени приходи са извършили капиталови разходи над преведената от финансовото министерство целева субсидия. По тази клауза Столичната община например е влязла в нарушение със сума в размер на 56 млн. лева, останалите 107 общини имат общо нарушение за 19.4 млн. лева.
Друго съществено нарушение е, че 87 общини не са плащали социални помощи въпреки целевите преводи от МФ. По този начин кметовете са икономисали почти пет милиона лева. Освен това 141 общини са правили разходи по някои направления над сумата, гласувана от общинските съвети. Преразходите са били на стойност общо над 12 млн. лева.
Изводът беше , че общините хем имат 8% преизпълнение на собствените приходи и редовно си получават субсидията, хем неразплатените им разходи са четири пъти по-високи от същия период на предходната година. Което трябва да се разглежда като "резултат от грубото нарушение на финансовата дисциплина и безотговорно поведение на местните власти".
Прекалените харчове за капиталови разходи бяха възможни защото до края на миналата година общините можеха да използват за капиталови разходи до 10% от общите си приходи. През тази година прагът за това падна на 5%, за да се ограничат харчовете за строителство и ремонти.
Според споразумението от ноември, сключено между държавата и общините, местните власти трябваше до 1 януари да съкратят персонала в общинските администрации с поне 10%, да преобразуват общинските фирми в дружества по Търговския закон със 100% общинско участие, да преустановят "нерегламентираното субсидиране и подпомагане под всякаква форма" на губещи общински фирми и да актуализира неизгодните договори за наем. Според средносрочните мерки до 31 март общините трябваше да приключат ускорено сделките за общинска собственост с открити процедури за приватизация; да обявят губещите общински фирми в ликвидация или преструктуриране и да ускорят процедурите за приватизация на наети обекти; да съкратят значително и заедно с данъчната администрация да извадят на светло всички икономически субекти на територията на общината.
Повечето от общините са изпълнили условията, но колкото се може по-формално. В резултат отчетеното подобрение на приходите изглежда като капка в морето. От преразглеждане на договори за наем например постъпленията са се увеличили с 9 млн. лева по данни на финансовото министерство към 30 април. Проверката на Сметната палата обаче установи и други проблеми - че са били отдавани общински имоти под наем без търг, че общините често не прибират дивидентите си от общинските дружества, че има нецелесъобразни решения за учредяване на безвъзмездно право на ползване на общински имоти.
Като мярка за налагане на финансова дисциплина парламентът гласува
Проблемите с общинските бюджети през последните месеци са просто върхът на един айсберг от проблеми, чието решаване предстои и които в никакъв случай не се изчерпват с финансовите взаимоотношения между централната и местните власти. В основата е принципното нежелание на държавата да се оттегли от множеството неприсъщи за нея функции, с които се е нагърбила. Споровете между общините и държавата в голямата си част пък са просто битка за пари и власт заради партийни и частни интереси. Всъщност
Финансовите проблеми на общините фокусират по-общия проблем за цялостната бизнессреда, в която функционират икономическите агенти. А лекарството е едно и то е универсално както за да се подобри финансовото състояние на общините, така и за икономиката като цяло. Необходимо е да се създадат условия, които да стимулират бизнеса, да се намали данъчната тежест и да се позволи на фирмите да работят в една нормална и предвидима среда. Така те ще бъдат в състояние без проблеми да генерират печалба, да създават работни места, а това означава доход за работещите и в крайна сметка всички те да плащат данъци. Тогава споровете, които се водят в момента за преразпределяне на средствата между централния и общинските бюджети, ще се превърнат в безсмислени занимания.
Необходима ни е по-голяма независимост
1. Ролята на кмета в общинската финансова политика е много важна. Де факто това е политиката на бюджета - дали той е инвестиционно или социално ориентиран. Ако бюджетът е инвестиционно ориентиран, естествено, че има по-голям шанс и приходите да се увеличат.
2. Според мен управлението на бюджета е един много динамичен процес, в който общинският съвет играе също много важна роля, защото с приемането на бюджета той застава зад гърба на кмета по неговата реализация.
3. Мисля, че в момента сме на път да постигнем един добър баланс в отношенията на общините с централния бюджет. Това може да стане чрез нова формула, по която да се определя и трансферира субсидията. Надявам се да постигнем една много по-голяма степен на независимост на общинските финанси. Това, което за мен остава като проблем, са трудностите, които изпитваме поради липсата на информация за данъчните постъпления. Ние ги получаваме като крайна сума, а ако можехме да ги следим през цялото време, за нас те щяха да бъдат един много по-ясен знак за икономиката на града. Още по-добре би било, ако бихме могли и да влияем върху тяхната събираемост.
4. Не мисля, че трябва да гледаме апокалиптично на нещата. Вярно е, че има общини, които са в много тежко състояние, вярно е, че бюджетите ни са по-малки от миналата година, но е и вярно, че ни падат редица разходи - от 1 юли за заплати на лекари, за доболничната помощ. Здравната реформа няма как да не стартира, в момента в здравната каса има достатъчно средства. Най-много ни пречат задълженията от м.г. и понеже не успяхме да ги оправим поради тежката зима, естествено е, че те трупат лихви и се увеличават.
1. До голяма степен ролята на кмета във финансовата политика на една община е ограничена от самия закон и от философията на отношенията между централната и местната власт. До голяма степен самото определение на местна власт е изпразнено от съдържание, защото на практика тя е поставена под диктата на централната власт. Това е особено валидно при сегашното управление.
2. Тъй като финансовата политика е текущ ежедневен процес, трябва да се даде много по-голяма власт на оперативното ръководство да я определя, тъй като ще може да реагира много по-адекватно. Ние трябва да реагираме пожарникарски на много неща, а нямаме тази възможност. Много често се налага да се обръщаме към общинския съвет или Министерството на финансите, а няма необходимото технологично време.
3. За голямо съжаление в момента цветът на общинския съвет и цветът на кмета са до голяма степен определящи за финансовото благополучие или неблагополучие на една община, защото в момента има грешна философия на определяне на парите на общините в зависимост от цвета. А не би трябвало да бъде така, по-скоро би трябвало да има многоцветен общински парламент от хора, които имат чувство за отговорност, вникват в нещата и могат да подпомагат функциите на изпълнителната власт. В момента има давление на централните партийни органи върху местните, които имат единствената цел да спъват работата на изпълнителната власт.
4. Финансовият колапс в цялата страна неминуемо се отразява и на състоянието на общините. Отделно от това централната власт води политика на откровена дискриминация спрямо общините, натоварват ги с отговорности, а не им дават права.
Изводите на Сметната палата
Тематична проверка на неразплатените разходи на общините към 30.09.1999, 31.12.1999 и 31.03.2000 г.
Ужилването на Уолстрийт
Мафията прибира 50 млн. долара от измами с ценни книжа
Кирил Кирилов
Най-голямата афера в историята на Уолстрийт разкри Федералното бюро за разследване през седмицата, а федералните прокурори на щата Ню Йорк издадоха обвинителни актове срещу 120 души, замесени в измами с ценни книжа на стойност 50 милиона долара. В скандала бяха замесени имената на членове на пет от най-големите мафиотски фамилии в Ню Йорк, бивш детектив от градската полиция, борсови дилъри, директори на по-малки брокерски компании и хора, вътрешни на Уолстрийт. Историята на американското правосъдие не познава случай, когато толкова много хора да са били замесени в подобно дело.
Схемата на измамата е интересна най-малкото с това, че за пръв път от години насам всички големи мафиотски фамилии обединяват усилията си, при положение че някои от тях от десетилетия са във фамилна война. Началото на разкритията тръгна от малко известната брокерска фирма DMN Capital и в хода на разследването стана ясно, че мафиотите са се целели предимно в малки, независими брокерски компании, а схемите за източване на парите на инвеститорите са работели предимно чрез акции на малки и слабо познати компании.
Сърцето на схемата са били няколко компании - First Liberty Investment Group Inc., William Scott & Co. и Bryn Mawr Investment Group - които са манипулирали акциите на 19 публични компании и са мамили инвеститорите при продажбата на акции на други 16 компании, включително Ranch*1 Inc., която управлява верига от ресторанти за бързо хранене в Ню Йорк. Сред обвиняемите по делото са Себастиан Рамета и Джеймс Ф. Чикара, за които се предполага, че са членове на мафиотската фамилия Коломбо.
Сред останалите обвиняеми по-известни са имената на Джин Филипс и Кал Роси от Basic Capital Management, компания, която е инвестиционен съветник на American Realty Trust, и Уилям Стивънс, главен инвестиционен съветник в Husic Capital Management, инвестиционна компания, базирана в Сан Франциско. Интересното е, че Джин Филипс и Basic Capital Management имат интереси и в приватизационни сделки и на рекламния пазар в България (подробности на 50 стр.). Стивънс пък е обвинен в това, че се е съгласил да управлява пенсионни фондове за 300 милиона долара, знаейки, че част от тази сума ще бъде използвана за подкупи на официални лица или ще отиде под различни форми в ръцете на други участници в схемата.
Американската федерална комисия по ценните книжа и фондовите борси заведе и 63 граждански иска срещу физически и юридически лица, обвинени в създаването на мрежа за източване на средства чрез акции на компании с ниска капитализация. Комисията преустанови търговията с акции на две компании - WAMEX Holdings Inc. (WAMX) и E-Pawn.com Inc., а имената на още девет компании, сред които Spaceplex Amusements Centers International Ltd., Reclaim Inc., Beachport Entertainment Group Inc. и International Nursing Services Inc., се споменават в обвинителните документи.
В някои от случаите измамниците са използвали бума на технологичните акции, представяйки никому неизвестни компании като Интернет-компании с огромно бъдеще. WAMEX например е рекламирана като компания, изграждаща алтернативна система за търговия с ценни книжа в Интернет, която ще бъде готова за експлоатация в най-скоро бъдеще. Комисията по ценни книжа обаче отрича WAMEX да е оторизирана за изграждането на подобна система. В други случаи цените на акции на малки компании изкуствено се надуват, продават се на дребни инвеститори, като се използва посредничеството на обвързани брокери, които съветват клиентите си да купят именно тези акции, след което цените на въпросните акции рязко се смъкват надолу.
Очевидно мафията трайно се е настанила на пазара на ценни книжа, ориентирайки се предимно към измами с акции на малки компании, търгувани в периферията на пазара. В случая бяха замесени имената на мафиоти от средния ешелон на синдиката. Освен Рамета и Чикара прокурорите споменават и имената на Франк Персико (член на фамилията Коломбо и братовчед на Алфонс Персико, който е смятан за глава на същата тази фамилия), Антъни П. Строполи, също член на клана Коломбо, и Робърт А. Лино - Малкия Робърт, за когото се твърди, че е капо във фамилията Бонано. Лично Персико е държал под контрол няколко брокерски фирми, сред които First Liberty Investment Group Inc., William Scott & Co. и Bryn Mawr Investment Group Inc., а в мафиотската мрежа са били включени и брокерските фирми Monitor Investment Group Inc. и Meyers Pollack & Robbins.
За да бъде спазена традицията, точно като във високобюджетен филм за мафията в ход са били пуснати и всички класически похвати на коза ностра - рекет, изнудване и заплахи за убийства към брокери, които не са били склонни да участват в комбинацията. По-лошото е, че по мнение на федералните прокурори мафията трайно се е настанила на пазара на корпоративни ценни книжа. Което означава, че това съвсем няма да е последното ужилване на Уолстрийт.
Чичо Сам удари Visa и MasterCard
Изходът от делото срещу двете асоциации няма да се отрази на пазара на кредитни карти
Кирил Кирилов
Половин век след като в Ню Йорк бе измислена кредитната карта като средство за безналични разплащания, американското Министерство на правосъдието реши да внесе своята лепта в разбиването и на тази индустрия. През изминалата седмица правителството на САЩ в лицето на съдебното министерство започна процедура по разследване за монополизъм срещу Visa и MasterCard, които общо контролират над 75 процента от американския пазар на кредитни карти - пазар на стойност 1.3 милиарда долара годишно. Антитръстовите органи на Европейския съюз също обявиха, че започват разследване срещу двете компании, а през ноември ще започне още едно дело, заведено от асоциацията на американските търговци на дребно, които твърдят, че вследствие на монопола на Visa и MasterCard са понесли загуби в размер на 8.1 милиарда долара.
Очевидно след петролната индустрия, демонополизирана в началото на века телекомуникационната, която бе разбита в средата на века, и софтуерната, чиято демонополизация върви в момента, Чичо Сам обръща погледа си и към пазара на кредитни и дебитни карти - който, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, не се радва на висока конкуренция.
Причината се корени в това, че двата най-големи играча на пазара - Visa и MasterCard - всъщност не са конкуренти. American Express например е самостоятелна компания, а компанията Discover е еднолична собственост на банката Morgan Stanley Dean Witter, докато Visa и MasterCard са притежание на сдружения, в които влизат хиляди финансови институции. Освен това банките, влизащи в тези асоциации, имат правото да издават и двата вида карти, като същевременно не им е позволено да издават конкурентните карти American Express и Discover.
Именно такава е и една от основните цели на делото, водещо се във федерален съд в Манхатън - да бъде позволено на конкурентни компании да използват разплащателната система, която в момента се оперира монополно от Visa и MasterCard. Другата цел на американското правителство е на банките да бъде позволено да сключват договори и съответно да издават кредитни и дебитни карти на компании, които са извън мрежата на Visa и MasterCard. От друга страна, адвокатите на двете големи мрежи за разплащания с карти твърдят, че съдебният иск е заведен под силния лобистки натиск на American Express и че ако някой евентуално ще спечели от делото, то това ще бъдат не потребителите, а именно American Express. В което също има логика.
Срещу логиката на федералните власти има и по-силни аргументи. Още преди две години в системата на Visa и MasterCard започна един спонтанен процес на реформиране. В началото на тази година компанията Citigroup - най-големият издател на кредитни и дебитни карти в света, излезе от мрежата на Visa и прехвърли целия си бизнес към MasterCard. Малко по-късно друга от най-големите световни банки, Chase Manhattan, също предпочете да работи единствено с MasterCard, докато големи американски банки като BankOne и Bank of America се обвързаха изцяло с Visa.
Освен това много от големите световни банки отдавна недоволстват от това, че наливат повече средства в системата на Visa и MasterCard, отколкото в развитието и налагането на пазара на техни собствени карти за безналични разплащания. По този начин облагодетелствани се оказват по-малките финансови институции, които могат да се задържат на пазара на карти единствено защото техните карти носят запазения знак на Visa или MasterCard което означава, че евентуалното разбиване на двете най-големи мрежи за разплащания с карти ще доведе до това, че по-малките банки ще бъдат принудени да напуснат този пазар, съответно намалявайки конкуренцията на пазара.
Адвокатите на Visa и MasterCard освен това твърдят - не без основание - че всъщност лошата корпоративна политика на American Express, а не правилата на двете асоциации са в основата на неуспехите на American Express. Според тях American Express има пълната свобода да работи с банкови и небанкови институции, които не са членове на системата на Visa или MasterCard, но вместо това политиката на American Express е да се опитва да работи с банки като дъщерната на Bank One сorp. банка First USA, които вече имат утвърден бизнес в системата на Visa и MasterCard. Един от свидетелите по делото твърди, че от First USA са били заинтересовани да сключат сделка с American Express за обслужване на техните карти на територията на Канада и Великобритания, където не важат правилата на Visa и MasterCard, но се отказали от подписването на договор, защото American Express се държали арогантно и с тях било много трудно да се работи. Въпреки това American Express имат над 60 договора с банкови институции за издаване на карти извън територията на Съединените щати.
Всъщност на Министерството на правосъдието ще му е изключително трудно да докаже липсата на конкуренция на пазара на кредитни карти. Вярно е, че рекламните кампании на двете асоциации никога не са насочени една срещу друга, но вярно е също и това, че самото съществуване на American Express не им позволява да не се конкурират поне в известна степен помежду си. Куриозното в случая е, че общата система на Visa и MasterCard бе въведена под натиска на същото това Министерство на правосъдието през 1975 г., чиито експерти тогава се опасяваха, че Visa се превръща в доминиращ играч на пазара.
В крайна сметка остава и фактът, че банките са свободни да избират между Visa, MasterCard и American Express. За разлика от делото срещу Microsoft какъвто и да е крайният изход от процеса срещу двете асоциации, това няма да има почти никакви последици за потребителите. В този смисъл делото срещу Visa и MasterCard се превръща просто в поредното упражнение на Вашингтон в антимонополизъм.
И в Брюксел мирише на гнило
Германия и Европейският съюз продължават да имат трудности в борбата с корупцията
Искра Величкова
Когато дават, вземай - в последно време българската политическа арена предостави редица примери за експлоатацията на тази максима. Като обърнем поглед на запад обаче става ясно, че България далеч не държи монопол върху корупцията. Наскоро в Германия бе публикуван доклад за разследванията на една от най-крупните инвестиционни сделки в източната част на федералната република, който внесе нови доказателства за корупция в редиците на бившето християндемократическо управление.
Новата Европейска комисия пък вече повече от година не може да даде пълен отчет за всички тъмни сделки около нейната предходничка. Без такъв отчет европейският парламент отказва да приеме бюджета на старата Европейска комисия за 1998 г. Това на свой ред би могло да доведе до повторение на събитията, накарали преди две години комисията на Жак Сантер да подаде оставка.
През декември миналата година бяха направени първите разкрития за нелегални банкови сметки на германската Християндемократическа партия от времето на бившия канцлер Хелмут Кол. Това доведе и до подновяване на разследванията около един малко позабравен случай - продажбата на най-голямата петролна рафинерия в бившата ГДР, "Лойна", и веригата от бензиностанции "Минол" на френския концерн "Елф Акитен". През февруари тази година бившият заместник-председател на германския Бундестаг Буркхард Хирш бе назначен като извънреден следовател по случая. В окончателния си доклад Хирш стига до заключението, че преди предаването на властта в ръцете на новото социалдемократическо правителство на Герхард Шрьодер от канцеларията на бившия канцлер Кол целенасочено е била отстранена или унищожена значителна част от документацията по сделката "Лойна"/"Минол", както и документи, свързани с други транзакции.
При извършването на продажбата през 1992 г. има съмнения за подкупи от французите с краен получател ХДС или даже Кол. През декември миналата година в интервю за немското телевизионно предаване "Фокус ТВ" френският бизнесмен Андре Гелфи заявява, че във връзка с продажбата през сметките на неговите фирми са минали близо 85 милиона германски марки на "Елф Акитен", които след това са се превърнали в дарения за "германски политически партии". Според Гелфи Кол и тогавашният френски президент Франсоа Митеран са били информирани.
През 1991 г. източногерманският гигант "Лойна" е обявен за приватизация. Тъй като рафинерията е силно амортизирана, Агенцията за приватизация на бившите източногермански предприятия добавя и веригата от бензиностанции "Минол" към пакета, за да направи сделката по-привлекателна. Като цяло обаче няма много желаещи, а агенцията има задачата до края на 1994 г. да продаде или ремонтира всички предприятия на бившата ГДР. През 1992 г. "Елф Акитен" печели конкурса за "Лойна"/"Минол", като по този начин става най-големият инвеститор в новите германски провинции. Французите се задължават да осигурят 4.8 милиарда германски марки за ремонта на рафинерията и бензиностанциите. Германия пък дава 1.4 милиарда марки субсидии, както и редица допълнителни отстъпки. Според немската преса именно тези допълнителни точки от договора са били причина за подкупите около една иначе не много лукративна за французите сделка.
Но къде точно са отишли предполагаемите суми? На този въпрос и до днес още не е намерен точен отговор. Това, което вече е сигурно, е, че в сделката има нещо гнило. И то много гнило. Факт е, че в аналите на канцлерската канцелария липсват точно тези документи, които биха помогнали за реконструирането на целия процес на продажбата. Че те не са изгубени или преместени погрешно, бе доказано от Хирш. Освен това достъпът до евентуални копия на канцлерските документи в архива на самия завод "Лойна" беше забранен малко преди Хирш да започне своите разследвания.
През 1992 г. за осъществяването на сделката се застъпват лично Кол и Митеран. Някои спекулации гласят, че и двамата държавни глави са били замесени, като френският президент е помогнал на Кол да осигури финанси за Християндемократическия съюз за изборите през 1994 г. По приятелски, така да се каже. А Кол наистина остава верен на проблема "Лойна". Когато в края на 1993 г. френският концерн е почти готов да се откаже от предприятието, лично канцлерът се обръща за помощ към тогавашния френски премиер Баладюр и оправя нещата.
След предварителния доклад на Хирш се очакват допълнителни разследвания по този и по други случаи, чиято документация също не е пълна. Явно, че 16-годишното управление на Кол е оставило след себе си една добре разработена мрежа за решаване на проблеми, която и досега не може да бъде напълно разплетена.
Една от главните задачи на новата Европейска комисия от самото й влизане в длъжност беше да даде пълен отчет за всички случаи на корупция, които през март миналата година доведоха до оставката на старата. Оказа се обаче, че това не е много лесна задача. Миналия месец комисарката за бюджета Микаеле Шрайер се срещна за втори път с комитета за контрол на бюджета, за да отговори на 17 въпроса, свързани с аферите около старата комисия. Тези въпроси бяха формулирани на предишната среща през март. От тях зависи и гласуването на бюджета на комисията за 1998 г. През 1991 г. френското предприятие "Флешар" е уличено в измама за получаване на субсидии от Европейския съюз. По това време Лами е шеф на кабинета на тогавашния президент на комисията Жак Делор. Еврокомисията и косвено Лами са обвинени в опрощаване на милиони от определената за фирмата глоба в официално писмо от Европейския одиторски съд. Само че от аналите на комисията се е загубил точно този доклад, в който е документирано заседанието и гласуването за намаляване глобата на "Фешар". Освен това сегашната комисия отказва да даде достъп на контрольорите до голяма част от документите по разследванията.
Габриеле Щаунер, член на комитета за контрол на бюджета, обвини новата комисия, че не се придържа към обещаната политика на нулева толерантност към корупцията и се опитва да прикрие минали събития. Засега приемането на доклада на комисарката Шрайер е отложено за юли. Повторното отлагане поставя в много неудобно положение управлението на Романо Проди, което и без това не се радва на голямо одобрение. А през това време Европейският съюз продължава да регистрира около 4 милиарда германски марки годишни загуби от корупция.
Това е вкусът на времето
Свободата на словото не е сред приоритетите на руското общество и новата власт
Георги Катанов, Москва
По време на посещението си в Германия руският президент Владимир Путин разказа как след задържането на кореспондента на радио "Свобода" Андрей Бабицки през зимата първоначално от него са искали да освободи журналиста, а след това са го предупреждавали да не се намесва, защото това би нарушило разделението на властите. Според Путин правилната позиция е била втората, която отговаря на демократичните принципи. Арестът на собственика на "Медиа МОСТ" Владимир Гусински даде възможност на държавния глава да демонстрира своето отношение към такива важни въпроси като независимостта на съдебната система и свободата на словото, но поведението му не се различаваше много от времето, когато беше само изпълняващ длъжността.
В крайна сметка Гусински беше освободен от ареста, след като получи обвинение за злоупотреба в размер на 10 млн. долара и забрана да напуска Москва. Преди това Путин успя да заяви, че мястото на бизнесмена не е в ареста и той трябва да бъде освободен заради "заслуги към родината", и неговите съображения вероятно са били взети предвид. Президентът естествено по никакъв начин не свърза действията срещу Гусински с редакционната политика на контролираните от него медии, но това не убеди много хора, че чиновниците, които ще се опитат да ограничат правата на медиите, са мит, плод на империалистическата пропаганда. Дори телевизионният водещ Сергей Доренко, който по време на последните предизборни кампании се постара да очерни опонентите на Кремъл, заяви, че идването на власт на Путин е послужило като сигнал за раздвижването на представителите на службите.
Действията на властите срещу "Медиа МОСТ" и нейния ръководител формално не могат да бъдат причислени към атаките срещу независимите медии, защото всички издания, телевизионни канали и радиостанции на холдинга продължават да работят в същия режим, както и преди обиска в някои от офисите на група МОСТ и задържането на Гусински. Но те засилват чувството, че при управлението на Путин свободата на словото ще трябва да преживее трудни моменти. Службата в КГБ някак не предполага разбиране за ролята на средствата за масова информация в гражданското общество, което подчерта изказването на бившия заместник-началник на президентската администрация Олег Сисуев, който, след като призна, че не изпитва особено добри чувства към "Медиа МОСТ", заяви, че по времето на Борис Елцин подобен арест е бил невъзможен.
Дори разследването срещу Гусински наистина да не е отмъщение за критиката срещу Кремъл, начинът, по който то се води, и усещането за натиск срещу медиите могат да изпратят грешен сигнал на всички по-малки началници, които нямат основания да обичат журналистите и биха се почувствали недосегаеми, след като по високите етажи си позволяват да потъпкват правата на медиите. Като пример за произвола на местните управници лидерът на либералното движение "Яблоко" Григорий Явлински посочи затварянето на телевизионен канал в Омск, а през пролетта доброжелатели на саратовския губернатор Дмитрий Аяцков се погрижиха от регионалното издание на националния всекидневник "Известия" да изчезнат неприятни коментари по адрес на Аяцков, когото преди няколко години Елцин представи на американския си колега Бил Клинтън като бъдещия президент на Русия.
Министерството на печата, което освен всичко друго би трябвало и да защитава интересите на медиите, безспорно играе на страната на Кремъл, а титулярът на ведомството Михаил Лесин, създател на голямата рекламна фирма Video International, минава за човек на Семейството. В интервю за вестник "Общая газета" Лесин заяви, че вероятно ще бъде изпълнен Законът за задължително лицензиране на печатните медии, приет през 1998 г., но практически неизползван оттогава.
Столичният градоначалник Юрий Лужков не е в особено добри отношения с Кремъл през последната година и това се отрази на политиката на канала, който получи две официални предупреждения от министерството. Наложените наказания означаваха, че лицензът на "ТВ център" не може да бъде подновен автоматично и трябва да бъде проведен конкурс. За да избегне ненужните рискове, телевизията оспори предупрежденията в съда и спечели делата, но това не спря министерството от провеждане на конкурса. Неговите резултати не бяха известни до редакционното приключване на броя, но очакванията бяха, че "ТВ център" ще запази националния си обхват заради смекчената позиция на Лужков.
Вниманието на министерството не пожали и новите Интернет-медии, които също ще трябва да бъдат лицензирани. Главното условие за класификацията на сайтовете като медийни е промяната на съдържанието им два или повече пъти в годината. Така например като вестници ще трябва да се регистрират всички борси, които публикуват котировките си, а също така сайтовете на фирмите, които променят публикуваните цени повече от веднъж на 12 месеца. Най-голямата заплаха за руския Интернет, който се развива с високи темпове, е желанието на службите за сигурност да получат от Интернет-провайдърите паралелен канал на този, който предоставят на абонатите си.
Шумът, който се вдигна около арестите на Бабицки и Гусински и някои като че ли случайни инциденти с хора, свързани с антикремълски настроени медии, би трябвало да привлече вниманието на руското общество към важния въпрос за бъдещето на свободните медии, защото при всичките си недостатъци журналистите са сред най-добрите корективи на всяка власт и ограничаването на правата им предвещава проблеми в дългосрочен план.
Това разбиране и запазващото се недоверие към Путин допринесоха за широкото отразяване на медийните скандали на Запад и реакцията на високопоставени политици, които подчертаха значението, което придават на придържането на Русия към демократичните норми за свобода на словото. Най-видимият резултат от кампанията стана отмяната на посещението на американска бизнесделегация, водена от бившия посланик Робърт Строс, която трябваше да се срещне с Путин.
Както показа войната в Чечения, външният натиск почти не оказва влияние върху руската политика въпреки разбирането, че нормалните отношения със Запада са необходими като предварително условие за увеличаването на чуждестранните инвестиции, без които възстановяването на икономиката изглежда почти невъзможно. За да има някакъв ефект критиката отвън, тя трябва да срещне подходяща атмосфера вътре в страната, но по мнението на социолозите руснаците са безразлични към проблемите на медиите, от които се интересуват журналистите и малка част от населението, загрижена за развитието на демократичните процеси. След ареста на Гусински към тях временно се присъединиха 17 от най-големите бизнесмени, които продемонстрираха корпоративен дух, осъждайки в специално послание задържането на един от своите. Борис Березовски, който не се подписа под обръщението, заяви, че предприемачите трябва да се превърнат в полезна опозиция на Путин, но не стана ясно какво ще бъде мястото на независимите медии в тези отношения, защото олигарсите също не си падат много по сензационните разкрития.
ЕС сякаш забрави за разширяването си
Вътрешните проблеми на евросъюза изместиха отношенията със страните, кандидатки за членство
Петър ИВАНОВ
Европейският съюз показа, че разширяването на изток е проблем, който търпи отлагане. Още повече, когато съюзът има сериозни вътрешни проблеми. В първия ден от срещата на високо равнище на Европейския съюз в Санта Мария да Фейра австрийският канцлер Шусел се опита да убеди колегите си да вдигнат дипломатическите санкции, наложени на Виена заради участието на крайно дясната Партия на свободата в австрийския кабинет. И понеже това не стана, Австрия мина в глуха отбрана и блокира всички опити за споразумение за трансгранично данъчно облагане. Разбира се, канцлерът Шусел в крайна сметка отстъпи, но го направи преди самия финал на срещата. Макар и с доста компромиси, ЕС постигна така желаното данъчно споразумение, но това сякаш отне цялата енергия на Европейския съвет. Така на фона на вътрешносъюзните трусове въпросите около разширяването останаха на заден план. Страните от т.нар. първа вълна на преговорите трябваше да преглътнат факта, че никой не се сети да определи дата или поне срок, в който те ще влязат в ЕС. В познатия от миналото стил на дипломатична незаинтересованост евролидерите приеха принципна декларация, че подкрепят разширяването на съюза и че преговорите с кандидатите ще продължат. За страните кандидатки от втория ешелон остана успокоението, че с някои от тях през 2001 г. ще бъдат започнати преговори по всички глави от присъединителния процес. С това въпросът за разширяването бе изчерпан.
Въпросът за облагането на спестяванията на лицата, които нямат статут на постоянно пребиваващи в съюза, което би повлякло след себе си отменяне на банковата тайна, бе основният акцент на форума във Фейра. Главният спор бе свързан с банковата тайна и обмяната на информация между данъчните власти и финансовите институции. За някои страни като Люксембург и Австрия, които строго спазват банковата секретност, проблемът бе, че трябва да променят законодателството си след приемането на споразумението. Естествено това няма да стане веднага и се предвижда 10-годишен преходен период, докато новите мерки влязат в сила. През това време ЕС ще трябва да съгласува действията си с другите големи неевропейски финансови центрове, които също трябва да се включат в системата за обмен на информация. Това се налага най-вече заради опасността огромни количества капитали да бъдат изтеглени от европейските банки и да бъдат пренасочени към офшорните държави.
В началото на срещата австрийският министър на финансите Карл-Хайнц Грасер твърдо отказа да подкрепи промяната и плановете за данъчна реформа бяха на ръба на провала. Очевидно австрийците искаха да покажат, че нито една голяма европейска инициатива не може да бъде осъществена без одобрението на Виена. Твърдата позиция на Австрия бе продиктувана от два фактора - нежеланието за премахване на банковата тайна и желанието да натрият носа на европейските ръководители, които ден преди това отказаха да отменят дипломатическите санкции. Санкциите така и не бяха вдигнати, но канцлерът Шусел прие страната му да се включи в системата за обмен на банкова информация. При условие обаче в споразумението да бъде вписан тълкувателен текст, че Австрия няма да се откаже от банковата тайна и че Виена ще предоставя информация само за собствениците на влогове, които нямат статут на постоянно пребиваващи в ЕС.
Що се отнася до разширяването на съюза държавните ръководители са на път да приложат една твърде йезуитска техника. Във Фейра бе обсъдена възможността за създаването на т.нар. двускоростна Европа, или формирането на две групи държави, образно казано, бързо и бавно напредващи. В първата група ще влязат досегашните страни, членки на съюза, които ще бъдат сърцевината на съюза след разширяването му и ще се интегрират по-бързо от новоприетите държави. Това според някои европейски правителства ще даде възможност на ЕС да завърши успешно реформата на институциите си и да продължи да функционира без сътресения.
Показателна е и декларацията, приета по повод разширяването на съюза. Документът "препотвърждава, че приемането на страните, кандидатки за членство, е един от главните приоритети на съюза и че ЕС ще запази темповете на присъединителния процес". Но проблемът е в това, че никъде не се съдържа дори и намек за конкретни срокове, в които първите държави ще бъдат приети в ЕС. За страните от т.нар. втора вълна обаче има повече надежди. Решено бе с кандидатите, които напредват добре в предприсъединителния процес, още през 2001 г. да бъдат отворени всички глави от преговорите за членство. Това решение е жест към онези страни от втората вълна, които настояват за по-бързи преговори, така че да настигнат първенците от първата вълна.
Случаят със загиналите в британското пристанище Дувър 58 нелегални емигранти стана една от неочакваните теми на срещата във Фейра. Европейският съвет бе шокиран от драмата и реагира незабавно с решение, което задължи страните от евросъюза да вземат строги мерки срещу трафика на хора и нелегалната миграция. Отделно от това Европейската комисия и, Франция, която е следващия председател на ЕС, бяха натоварени да изработят цялостна програма за борба с този тип престъпност, която ще бъде представена на следващата среща на ЕС през октомври. Френският вътрешен министър Жан-Пиер Шевенман заяви, че на заседанието на министрите на вътрешните работи и правосъдието през следващия месец ще предложи първите мерки за разбиване на международната мрежа за трафик на хора. Решено бе до 2004 г. съюзът да въведе обща политика за емиграцията и даването на убежище. По-важното е обаче, че дотогава ЕС ще засили контрола по границите и ще затегне пропускателния режим. По всичко личи, че това ще означава затягане на визовия режим и допълнителни рестрикции при достъпа до страните от евросъюза.
Паралелно с всичко това евролидерите не пропуснаха и вътрешноинституционалните проблеми. Те одобриха нови форми на по-гъвкаво сътрудничество на страните от съюза, които трябва да залегнат в плана за реформи. С това решение се дава възможност на по-малките страни от ЕС да участват в евроинтеграцията, без да ангажират целия евросъюз, дори и след разширяването му на изток. Френският президент Ширак съобщи, че става въпрос за сътрудничество между отделните правителства, като евроструктурите и институциите няма да са ангажирани с този процес. Според британския премиер Тони Блеър обаче новата линия задължава отделните правителства да подчиняват действията си на единната политика на ЕС. Този въпрос ще залегне в предварителния дневен ред на междуправителствената конференция, която трябва да направи институционалните промени в ЕС, които ще го подготвят за разширяването.
Не по-малко важен бе и приетият регламент за създаването на европейските отбранителни сили, като бяха одобрени принципите, по които еврокорпусът ще си взаимодейства с НАТО. Освен това Гърция бе приета в евро-зоната и бе решено военното сътрудничество и хартата за човешките права да бъдат включени в следващия съюзен договор, който ще бъде финализиран на срещата на високо равнище в Ница в края на годината.
Членство през 2005 г.?
The Economist
Преди три години френският президент Жак Ширак обещаваше на Полша, че страната ще влезе в Европейския съюз през 2000 г. Той се надяваше, че така ще стане и с Чехия и Унгария. Сега обаче Ширак и другите европейски лидери мълчат по въпроса.
Разширяването на съюза загуби скоростта, набрана до момента, ако не и посоката си. Въпреки че изминаха десет години от краха на комунизма, скоро като че ли няма да има нови попълнения в съюза. Едва ли някой е доволен от подобен прогрес. От ЕС заявяват, че ще са "готови" да започнат да приемат нови членове от 2003 г., което обаче не означава, че ще го направят. Тази седмица шест от 13-те кандидатки помолиха за уверение, че наистина от 2003 г. вратите ще бъдат отворени за тях. Малка обаче е вероятността това да стане. Отделните страни споменават евентуално за начало на разширяването 2005 г. или 2006 г. Германия и Австрия се опасяват от това, че източноевропейците ще имат правото свободно да се движат и работят в ЕС. Освен това съюзът ще трябва да предприеме институционални промени вследствие на навлизането на нови членове. И накрая, Европейската комисия иска кандидатите напълно да преведат законодателството си в съответствие с това на ЕС, преди да ги приеме.
От 13-те кандидатки България, Румъния и Турция ще бъдат последните приети. Останалите десет имат шансове да бъдат готови за членство след пет години. Правилно би било всички те да бъдат приети заедно. Това, което те трябва да направят, е да призоват 15-те страни членки принципно да посочат реалистична дата за приемането им. Тъй като 2005 г. е най-ранната възможна година, това и трябва да бъде предложено.
Обвързването с конкретна дата за приемането на кандидатите носи в себе си един очевиден риск: възможно е да се наложи да се приемат кандидати, които не са напълно готови. Факт е, че до 2005 г. нито една от кандидатстващите страни няма да е напълно готова да прилага законите и стандартите, представени на 80 000 страници в идеален вид. От друга страна, нито една от страните членки не ги е овладяла идеално и все пак съюзът е оцелял. Преди да приеме нови членове, ЕС трябва значително да реформира институциите си и да засили контрола над границите на изток, през които биха се осъществявали контрабанда и нелегална имиграция. В икономически план обаче разширяването не би оказало съществено влияние, ако ЕС откаже на новите членове селскостопански субсидии в пълния им размер, както и възнамерява. В политическо отношение също не съществува голяма опасност. Във всичките десет кандидатки са изградени стабилни основи на демокрацията. Време е да се действа.
Барак отново е на кръстопът
Израел изпадна в правителствена криза след оттеглянето на религиозната партия "Шас"
Петър ИВАНОВ
Израелският премиер Ехуд Барак попадна в твърде абсурдна ситуация. Кабинетът му е заплашен от разпадане заради финансирането на религиозното обучение. Не че това е маловажен въпрос за държава като Израел, дори напротив. Но на фона на сериозните външнополитически проблеми на страната въпросът за парите за училищата за равини изглежда твърде абсурден.
В Израел избухна правителствена криза, след като четирима министри от ултраортодоксалната партия "Шас" подадоха оставки. Първата реакция на Барак бе да отхвърли възможността от предсрочни избори, въпреки че без 17-те депутатски места на "Шас" управляващият блок "Един Израел" губи парламентарното си мнозинство. Това автоматично постави премиера Барак в твърде рискованата ситуация или да се опита да възстанови коалиционното единство, или да търси нови партньори в парламента. Със сигурност обаче, ако Барак реши да състави правителство на малцинството, подобен кабинет няма да просъществува дълго. Това от своя страна обрича на несигурност всички външнополитически инициативи на Барак, което означава, че договор с палестинците скоро няма да има.
Министерските оставки дойдоха в крайно неподходящ момент, защото подкрепата на "Шас" е необходима при финализиране на споразумението "земя срещу сигурност". По принцип "Шас" проповядва, че земите, които ще бъдат отстъпени на бъдещата палестинска държава, принадлежат на евреите, защото са част от библейския Израел. Затова една от големите заслуги на Барак бе, че успя да убеди религиозния водач на партията Овадия Йосеф да подкрепи откъсването на тези земи като единственото средство, което ще донесе сигурност за евреите.
С оттеглянето на "Шас" перспективите пред Барак не изглеждат никак розови. Наблюдателите отбелязват, че най-вероятно премиерът ще се опита да привлече малката партия "Шинуи", която има 6 места в Кнесета. Когато обаче дойде време за сключването на мира с палестинците, премиерът ще се опита да убеди арабските партии в парламента да го подкрепят.
Другата вероятност е Барак да сформира "правителство на националното единение", като се коалира с десноцентристката партия "Ликуд", втора в Кнесета по брой на депутати. Но лидерът на "Ликуд" Ариел Шарон настоява да участва лично при вземането на всички решения, а това според Барак може да внесе непреодолими трудности при преговорите с Ясер Арафат.
Третият вариант, вече отхвърлен от Барак, са предсрочните избори. Премиерът го изключи от плановете си, въпреки че според проучванията на общественото мнение той е далеч по-популярен от основния си съперник Шарон. Очевидно Барак е решил, че не може да разчита на по-добро представяне от изборите преди година, които доведоха на власт коалицията му "Един Израел".
За мнозина правителствената криза не бе изненада, тъй като повече от седмица "Шас" и Барак водеха непрестанни спорове относно финансирането на мрежата от религиозни училища. Според финансовия министър Авраам Шохат обаче проблемът е другаде. "Всички финансови разногласия с "Шас" бяха решени. Четиримата министри подадоха оставка по политически причини, засягащи мирния процес", обяви Шохат. Според някои оставките са знак, че с наближаването на септември, крайният срок, в който Израел и палестинците трябва да сключат споразумение по окончателния статут, "Шас" е преразгледала отношението си към мира с палестинците.
Новата политическа криза в Израел със сигурност ще усложни и мисията на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт, която следващата седмица пристига в Близкия изток. Тя трябваше да изглади по-големите противоречия и да организира среща между президента Клинтън, Ясер Арафат и Ехуд Барак, която да направи безпроблемна сделката "земя срещу сигурност". Неясното бъдеще на кабинета "Барак" обаче е проблем, който не присъстваше в предварителната програма на Олбрайт.
Юнионбанк преговаря за кредитна линия от ЕБВР
Юнионбанк ще продължи да развива кредитиране за малки и средни предприятия с помощта от външни кредитни институции, обявиха през изминалата седмица шефовете на банката. Вече е усвоена по-голямата част от първия транш по кредитната линия, която Юнионбанк получи в края на миналата година от германската Кредитанщалт фюр видерауфбау (KfW). Траншът беше за един млн. германски марки и до момента от него са отпуснати близо 700 хил. лева. "Получателите са над 40 малки и средни фирми у нас, които обслужват редовно кредитите, и до този момент няма нито един неизряден длъжник", каза изпълнителният директор Емануил Манолов.
Цялата кредитна линия от KfW е за 10 млн. марки. От тях 1.5 млн. марки са за техническа помощ, а останалите 8.5 млн. са предназначени за кредитиране. Обслужващи институции от българска страна са Евробанк и Юнионбанк. "Банковата система като цяло е длъжник на малкия и средния бизнес. Ние обаче виждаме голям потенциал в тази част от пазара на банкови услуги и смятаме, че това е нашата ниша", каза главният изпълнителен директор на Юнионбанк Иван Радев. Той допълни, че от юли съвместният проект с KfW ще обхване и клона в Пловдив, а до края на годината - и тези във Варна и Русе.
От банката съобщиха, че се водят усилени преговори за втора кредитна линия за кредитиране на малки предприятия. Тя ще бъде отпусната от Европейската банка за възстановяване и развитие. Според източници от евробанката сумата ще бъде около три млн. евро със срок на погасяване пет години. От самата Юнионбанк се въздържаха от коментар и заявиха, че условията по кредитната линия ще бъдат огласени след финализиране на преговорите, което се очаква да стане в началото на юли.
Успоредно с тези проекти Юнионбанк ще опита да навлезе по-сериозно и в земеделието. По думите на Иван Радев частната банка ще е пионер в отпускането на зърнени заеми, по които гаранцията ще бъдат единствено т.нар. складови записи. Липсата на развит пазар на тези нови ценни книжа за безналична търговия със зърно беше причината банките да отбягват досега този вид кредитиране. Проблем е и надеждността на публичните складове, които са длъжни да съхраняват зърното (което служи като покритие на записите). "Засега ние ще работим само със зърнобазата в Попово, тъй като тя е наш клиент и имаме доверие в ръководството й", обясниха от Юнионбанк.
Годишното общо събрание на акционерите реши да вдигне собствения капитал на банката до 17.029 млн. лева. Увеличението е за сметка на почти цялата печалба за миналата година, която е в размер на 3.1 млн. лева. Акционерите ще запишат акции пропорционално на сегашните си дялове, уточниха от банката. Най-голям акционер в Юнионбанк е дружеството "Борас" ООД, което държи 16.64%. Съдружници в него са и настоящите шефове на банката, които притежават самостоятелни пакети акции на банката и като физически лица. Единственият външен акционер е чуждестранното дружество "Лондон инвестмънт партнърс Лтд. ". През 1996 г. то придоби 6.57% от акциите на банката чрез непарична вноска на облигации по външния дълг на България.
"Корпоративна" вдъхнови БНБ за промени в Закона за банките
Иван Константинов е спряган за изпълнителен директор на банката
Иван МИХАЛЕВ
Станалият публично достояние конфликт между правителството и шефовете на Булбанк доразви през седмицата и друг нашумял скандал - за продажбата на Корпоративна банка. От "Банков надзор" на БНБ са били подразнени от липсата на каквато и да било информация за новите акционери на "Корпоративна". Дъщерната финансова институция беше продадена от Булбанк на 16 май на десет чуждестранни фирми с посредничеството на консултантската къща "Тернер", която има представителства във Виена и Будапеща.
Тъй като всяка от фирмите придоби под 10% от капитала на "Корпоративна", БНБ беше уведомена за продажбата постфактум. Това естествено раздразни хората на Емилия Миланова. Като ответна реакция в банката беше изпратена надзорна инспекция, чиято цел беше единствено да установи кои са новите акционери. Още преди десетина дни от БНБ съобщиха, че инспекцията е приключила без особен успех, тъй като събраната информация за фирмите се изчерпва с техните имена. Данни за купувачите на "Корпоративна" липсвали и в Интернет. В средата на миналата седмица, когато конфликтът с Чавдар Кънчев стана явен, от "Банков надзор" заявиха, че се подготвя официално писмо, с което ще бъде поискана допълнителна информация за фирмите - купувачи на "Корпоративна". Изглежда, слуховете за подготвяната акция са били съзнателно сведени до медиите, тъй като в четвъртък вестник "Пари" излезе на първа страница със заглавие "Кабинетът ще атакува Чавдар Кънчев заради продажбата на "Корпоративна".
Според запознати в БНБ имало съмнения, че някои от чуждестранните фирми са свързани помежду си. Това обаче няма как да се установи, тъй като всяка от тях притежава по 9.9% от акциите и по закон не следва да представя пред централната банка данни за собствеността и произхода на парите си. Още повече че, ако се съди по регистрацията, част от фирмите са офшорни, което означава, че реалният собственик никога няма да стане известен. Доколкото тези вратички са позволени в закона, акционерите на Корпоративна банка няма как да бъдат обвинени в непозволени действия. А и това съвсем не е единственият случай в банковата ни система, при който собствениците решават да се скрият зад разбито акционерно участие чрез много на брой офшорни фирми. Последните примери в тази посока бяха Балканска универсална банка (в несъстоятелност) и "Нефтинвестбанк". Изглежда, проблемите с "Корпоративна" окончателно са убедили хората от "Банков надзор" в слабостите на закона, тъй като през седмицата усилено се заговори, че централната банка ще подготви проект за промяна. Подуправителят Емилия Миланова потвърди пред "Капитал", че такава идея ще бъде обсъдена, и допълни, че евентуалните промени ще бъдат в пълно съответствие с Базелските изисквания за банков надзор.
Решенията от последното общо събрание на Корпоративна банка са били регистрирани от съда на 16 юни. Това означава, че след обнародването на решението в Държавен вестник новото ръководство на банката може да я представлява и да сключва банкови сделки. Членове на управителния съвет и изпълнителни директори засега са Цветан Василев от ЦКБ и Камен Генов, който единствен остана от предишното ръководство на "Корпоративна". От банката обаче не скриха, че Камен Генов е пожелал да напусне поста. Вече са били водени разговори с няколко наши банкери, които да заемат второто място в управата на банката. Като най-подходяща кандидатура се спряга името на бившия шеф на държавната Експресбанк Иван Константинов. На последното общо събрание той беше избран в надзорния съвет на Корпоративна банка, но все още не е дал съгласие да смени поста си с този на изпълнителен директор. "Г-н Константинов живее във Варна и освен всичко друго трябва да реши дали иска да се премести в София", коментира източник от банката.
