Като русалка в Чикаго
Владимир ТРЕНДАФИЛОВ
Ако трябва да опиша какъв е животът в Америка и как живеят там българските емигранти, най-честно ще е да кажа, че "изобщо Америка" не съществува, така както не съществуват и "изобщо американци". Това е територия, изтъкана от различия и споена почти изцяло от семплата законова система и социалната мечта на всеки поотделно. Останалото, което може да се обобщи, са големите разстояния, постоянно заетите хора и необходимостта да общуваш в рамките на някаква твоя конкретна група - семейна, професионална, църковна и пр., която пък няма почти нищо общо с другите групи наоколо. На улицата, в метрото, в магазините и кръчмите виждаш хора уж заедно, но в същото време ти е ясно, че нямат нищо, ама нищичко общо помежду си. Пътувахме веднъж с автобус от Чикаго до Вашингтон и заварихме вътре невероятна смесица - между тях майка и дъщеря от Африка (майката вероятно беше дошла на гости, говореха си на някакъв уникален език, изграден почти само от съгласни, и се опитваха да умирят третия член на компанията - едно постоянно ревящо бебе, което ни направи луди), и семейство амиш (секта, която си живее като в ХVIII в., без да ползва продуктите на цивилизацията от по-сетне), които като че ли бяха изрисувани от някой малък холандец, постоянно ядяха и сигурно в рамките на обществото си принадлежаха към радикалното крило, защото все пак си носеха храната в модерна хладилна кутия. Иначе бяха страшно млади, но пътуваха с две деца и жената - всъщност момичето - беше бременна.
В Америка да си българин е нещо съвсем в реда на нещата, много повече, отколкото в България - стига, разбира се, да имаш зелена карта и работа. В България си безгласен поданик на учрежденията и всеки чужденец е по дефиниция по-важен от тебе. Тук пък си пришълец като почти всички останали и да си българин означава, че просто принадлежиш към тази група от обществото им. Само поляците са над един милион и, както разбрах, обичали да казват, че Чикаго е вторият по големина полски град след Варшава. Мексиканците може да са дори повече, а за италианците и ирландците няма какво да говорим, те са си на практика кореняшко население. Да знаеш английски е полезно, но не е задължително, освен ако не искаш да кандидатстваш за работа в държавната администрация. Тези, които го говорят, го говорят буквално всякак - няма неправилен английски, има просто по-ясни и по-мъгляви начини на изразяване. Не преувеличавам, ситуацията е много различна от тази в България. И няма как да е иначе, защото всякакви хора постоянно идват отвсякъде, а образователната система, дори в най-началното си ниво, не е координирана освен в най-беглия план на базисната грамотност. На езика и образованието тук се гледа по-скоро като на инструменти, с които да постигнеш неща отвъд тях, неща по-важни от самите тях. В България те са по-самоцелни, съществуват в системата на стойностите по-скоро като произведения на изкуството, отколкото като средства за комуникация.
Българите в Чикаго, а предполагам и в цяла Америка, държат да са българи, дори според мен прекаляват в патриотизма си. Но няма как, пространствата са големи, а опорите малко на брой, трябва все за нещо да се хванеш, за да знаеш, че съществуваш. Пък и начинът, по който постоянно те преценяват тук, все резултат от разстоянията и индивидуалисткия манталитет, е най-вече групов, гледат да те причислят някъде, да те класифицират и най-лесните класификации са на ниво етнос. Хората като че ли нямат много време за общуване, всеки си движи сам нещата нанякъде и когато се случат заедно, нямат кой знае колко разпознавателни белези, за които да си закачат интереса един към друг, а оттам и разговора. Затова че си българин тук почти автоматично означава, че си човек като другите. Иначе дори това не си.
Това е хубаво, но е и ужасно. Ужасното е, че българинът няма интерес да е българин в България. Не е капитал, няма какво да правиш с него, то е по-скоро свидетелство, че си беден и подритван от институциите. Вярно, животът ти е някак по-задружен, отколкото в Америка, повече е сгъстен с всевъзможни случайни и неслучайни контакти или отношения. Но това си е не само традиция, но и компенсация, нали така?
Имам чувството, че все пак много обобщавам въпреки това, което казах в самото начало. Но не си противореча, в съзнанието ми се натрапват сума ти изводи и обобщения, само че идват от конкретността, а не от предварително взети позиции. Ето например квартирата, която сме наели, е на скъпо място в скъп квартал - така се налага, за късмет стипендията ми удържа на цените. Живеем в нещо, което тук се нарича студио, а в България - боксониера. Е, не че не си отговаря на цената, но някак не чувстваш да ти предлагат, както например ми се е случвало в Англия, мънички и ефектни екстри или пък грижа за доизкусуряването на детайлите. Получаваш срещу парите си просто една адекватна на тях територия, но груба и необработена, в която спокойно може (както в нашия случай) парното да свисти като котел на старовремски локомотив, кранчето за студената вода в банята да не се върти, а ваната да няма запушалка. Първата вечер след пристигането си се изкъпах по-скоро съобразително, отколкото удобно - седнах във ваната, запуших канала с левия си крак, минах се отгоре със сапун и след това се плисках с шепи като русалка в горски ручей.
Подобна немарливост в детайлите съм виждал и на други места, така че в съзнанието ми се съставя някаква обща картина. Тук настоящето не се цени заради това, което е, а само като трамплин към бъдещето. Настоящето е винаги стартово, цели се в нещо по-добро и тази цел, която за удобство можем да наречем с популярното й прозвище американска мечта, заглажда ръбовете, разхубавява детайлите, опреснява образите в очите ти с надежди. Настоящето в България, в околната действителност, която те пресреща отвсякъде, е също така немарливо - всъщност по-немарливо е, но подчертавам, че не е качествено различно. Разликата е само в това, че някак не се вижда перспектива, няма надежди освен с къс хоризонт и в много битов план. В България настоящето също се опитват да ти го заменят, но пък с някакво величаво минало, което не върши много реална работа, освен ако нямаш амбицията да станеш екскурзовод на чужденци. Всъщност това е качествената разлика между двете територии - тя протича между измисленото минало и постижимото бъдеще. Иначе по принцип светът явно още е аматьор в създаването на добро настояще. Не разбира много от тая работа.
Сънят на илюзиите ражда безвремие
Мария ЛАНДОВА
Ако чудовищата в Капричиосите на Гоя са родени от Съня на разума, картините на Светлин Русев, изложени в галерия "Райко Алексиев", са родени от Спазъма на разума. И от Болката. Паралелът с Гоя е случаен. Той просто ми спомня, че явлението "социално ангажирано изкуство" не е от вчера. То има традиции, колкото и това да е в разрез с инертността и асоциалното безхаберие, в което масово заравяме главите си.
Ако си поиграем обаче на "открий разликите", ще видим, че те не са в проблематиката, а в начините и средствата на изразяване. И най-вече във въздействието. При Гоя има изстрелване високо над натурализма. Има мощно, симфонично-ораторно, но и гротескно звучене. Докато в подбраната извадка на Светлин Русев, съпоставяща минало и настояще, внушенията варират в зоната между плакатно-назидателния символизъм и някакъв стилизиран, социален буквализъм. Произведенията на художника взривяват понятието картина. То е твърде крехко, за да бъде така тежко натоварено със социално-духовни смисли. Лицата в картините и преди, и сега излъчват пасивно страдание, онирична трансцеденталност, болезненост. Те по дефиниция са сребристосиви, лишени от каквато и да било виталност - без значение дали става дума за буквални призраци като в картината с ястребинчетата, или за живи хора.
Безвремието е осенило стила "Светлин Русев". Той сякаш изживява собствения си класицизъм. Днес в традиционната вече изложба - равносметка в навечерието на рождения си ден, авторът демонстрира себе си като едромащабен социален художник и ортодоксален критически реалист, ако се съди по подбора на темите. Припомня ни Русенския комитет и други събития, които в новия, грозно озъбен социален контекст стоят театрално преднамерени и класицистично героизирани. Цветът се използва декларативно символно. В картината за Русе в черното се влива отровният цвят на сяра. А по-нататък главната заигравка е със синьото и червеното, които в по-лиричните опуси се внежняват до пастелнорозово и сивосиньо.
Куполът на църквата на социалното обобщение за новото време е "Вечерята" - огромноформатна и потискаща панорама на новите "Клетници". Тук като в лош сън са нагъчкани и ровещите се в кофите, и инвалидите с празните купички, и хората - велпапе. Атрибутите на бедността са първият пласт. Герои тук не са клошарите, вегитиращи в клоаката на живота... Това са хората на духа, най-вероятно интелектуалците! Лицата им са отчуждени от проблема за насъщния. Те приемат изпитанията със съзнанието на изкупителни жертви... Авторът, осенен от християнската патетика на "Блажени са низшите духом", се препъва в буквализма на разказа. Тази императивност, макар социално и нравствено извисена, в своята клиширана назидателност се превръща в собственото си отрицание. И в обикновена досада.
А в притвора към залата, в тишината на безвремието стоят онези два прекрасни пейзажа със заглавие "Има такъв път". За да ни покажат, че има такъв художник!
Кратко слънце
"Един филм не принадлежи нито само на режисьора, нито само на оператора или на актьора... " - така почтено отклоняваше Антон Горчев опитите единствено с неговото присъствие в "Козият рог" да се обясни магнетичната сила на филма. - "Моето правило е, когато се говори за "Козият рог", да се говори само за Методи Андонов. Затова ще се огранича с думите, че тази роля много ми даде, но и много ми взе. Сякаш след нея изведнъж остарях... Методи най-напред ме научи на театър - беше ми преподавател в института, после и на кино."
Преди няколко дни Антон Горчев се присъедини на небето към създателите на тази легенда в българското кино - режисьора Методи Андонов и оператора Димо Коларов. С неговото отпътуване към онзи свят още по-осезателно се почувства краят на филмовите мъжки времена. Една подир друга звездите от екрана заемат местата си на небосвода. Все по-малко останаха онези Актьори, чието мълчание можеше да нагнети с напрежение сцената и екрана, да разкаже много повече от думите и често да запълни пролуките в текста. И когато ни напуснат, все ни се струва, че тяхното слънце е светило твърде кратко. Антон Горчев беше един от тях.
"Израснах в квартал "Коньовица" в сиромашко семейство, но никога не съм страдал от това. Детството ли? Неговият образ за мен е мама, която ми подава филията хляб с олио и червен пипер... Беше тежко време, но съпътствано от великолепното детско въображение... Като млад бях всеотдаен в бокса, но никога не го употребявам в живота."
Изкушението на актьорската професия идва при родения през 1939 Антон Горчев в образа на Константин Кисимов. Колосът от Народния театър и бъдещият му колега играят заедно в самодейната трупа на читалище "Кирил и Методий" в "Андрешко". Горчев е приет във ВИТИЗ едва при втория опит. Мотивът: "несъответствие между глас и фигура". Завършва института през 1963 и две години играе в трупата на варненския театър. Следващите шест години е на пловдивска сцена, после - в театър "София". След "Козият рог" (1971) две години е на постоянна работа в киноцентъра. Има участия в близо 50 филма: "Иконостасът", "Осмият", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Кратко слънце", "Хан Аспарух", "Бяла магия", "Равновесие". Коронните му театрални роли са в "Буря" на Шекспир, "Змейова сватба" на П.Ю.Тодоров, "От ума си тегли" на Грибоедов, "Човекоядката" на Иван Радоев, "Чайка" от Чехов, където е отново с Катя Паскалева.
"Иска ми се - признава в едно интервю Горчев - българският зрител да има такъв актьор, какъвто бе Жерар Филип за французите, пък и за българите. Това според мен е мечтата на всеки български артист. Това не е суетност."
Отсега нататък ще си мечтаем да се появи някой нов Караиван.
Охлюви в черупки
Цаньо СЪРНЕВ
Смесвам маслото със сардините. Настъргвам кифлата, смесвам я със сметана и разбърквам. Получената галета трябва да бъде влажна, но не кашообразна. Смесвам я със сардиненото масло, прибавям настърганата лимонова кора и ситно нарязания магданоз.
Междувременно съм сварил охлювите и съм ги извадил от черупките. Изплаквам черупките и ги обръщам да се отцедят.
Поставям във всяка черупка по една лъжица бульон от охлювите, поставям сварения охлюв и запълвам празнината с плънка, която да излиза от охлювената черупка във вид на полусфера. Овалвам повърхността на плънката в галета. Нареждам охлювите в плитък съд за печене, който съм намазал с прясно масло. Наливам съвсем малко бульон и запичам охлювите във фурна.
Чейндж за любовни виелици
Не във всичко, дето е с рога, е инвестирана изневяра! Едни си крият рогата, други вървят с тях напред, трети пълзят, но всички те са обект на алтернативното консумиране. Може да се каже, че рогатите по-скоро имат връзка с аварирало НЛО в преход, отколкото с басните.
Най-демократично засега се оказа бронираното население - охлювите. Тях не ги регистрират, не ги вкарват в ЕСГРАОН, не ги гонят за далавери и данъци. Живеят си свободно, нямат на ухото си инвентарен номер, нито житейска обеца, не обичат колективния начин на живот, когато са в извънбрачен период. Те са двуполови и много сговорчиви. Когато се съберат два охлюва, единият от тях скланя да е булката.
Първите седем години не им липсват, но рядко живеят повече. Трудят се само за себе си и върху гърба им тежи не Хр.-Бисеровото проклятие, а едноетажна охлювиера. Дребни, рогати, безотговорни, надарени или не те оставят следа след себе си за разлика от други с техния манталитет. Другите оставят отподирка си усещане за бедствие и дехидратирана пустиня.
Рогатите нямат зодии, но имат орисия. Често пътуват към западноевропейските пазари, а оттам - към магазини и кухни. Всеки втори французин е бил чут да казва: "Сменям любовна виелица за порция добре сготвени охлюви!"
Ако не друго, тази рецепта ще ви напомпа така, че не бихте имали нищо против французите да ви завиждат!
На теферич
Delight предлага вкусна кухня и добро обслужване под асмата
Ани МЛАДЕНОВА
Преди няколко години в Созопол имаше една кръчма, където, ако си поръчаш цаца, собственичката-келнерка-готвачка отиваше в кухнята, палеше котлона, наливаше прясно олио и изпържваше една-единствена порция. Горе-долу такъв тип заведение е и Delight зад хотел "Плиска" (на ул. "Александър фон Хумболд", между преките "Лидице" и "Коста Лулчев"). Макар че работещите там са повече от един, обикновено си личи меракът и личното отношение в обслужването и приготвянето на храната.
Delight се състои от няколко части - бар в мазето, който напомня по обзавеждане за Swinging Hall, малко ресторантче с дълги дървени маси на приземния етаж и двор. Предпочитаните места през лятото са под асмата, където лесно можеш да простиш евентуалното забавяне на поръчката, докато усмихната келнерка експертно ти налива бирата със или без пяна.
Кухнята е не особено претенциозна, но доста вкусна. От топлите предястия си заслужават задушените зеленчуци, картофите соте, пълнените пилешки крилца, както и сиренето и кашкавалът на капак. Акцент в менюто са аламинутите от пиле - късчета със сметана или сос рокфор, руладини, кавърма, флейки. След първоначалното недоумение за какво точно става въпрос пиле "Кариби" и "А ла Кава" също се оказват добър избор. Специалитетите са киевски котлет, шницел по виенски, филе вретено, "Бьоф Строганов", както и Delight, който се приготвя от пилешки дробчета, телешко филе, гъбен сос и топено сирене. Плюс на заведението е големият избор от гарнитури: картофено пюре, грах с ориз, царевица, печени чушки, брюкселско зеле, броколи и др. Асортиментът на алкохол е стандартният - предлагат се най-популярните марки водка, джин и уиски, както и няколко вида българска и вносна бира. Селекцията от вина, макар и скромна, също е добра. В листа са включени по пет-шест вида бели и червени, като за всяко едно от тях е отбелязан сортът грозде, избата, където е направено, и реколтата - "лукс", който понякога липсва в доста по-елитни ресторанти.
Крейзи
Симона МИРЧЕВА
"Крейзи" не е просто заглавие. Това е ключова дума, която има потресаващата способност на тийнейджърския жаргон да побира в няколко срички цял космос от значения в зависимост от интонацията и контекста. Тук крейзи (буквално - луд) означава всичко вълнуващо в диапазона между най-хубавото и най-лошото: крейзи е сексът; крейзи е нещо смахнато, което никой не е правил преди; крейзи е музиката на Pink Floyd, особено The Wall и преди всичко We don't need nо education; момчетата са крейзи; да остарееш е крейзи; приятелството е крейзи; филмите са крейзи; Мел Гибсън е крейзи; Кафка е крейзи; светът е крейзи; най-сетне дори Бог е крейзи... "Крейзи", написан от 16-годишния германец Бенямин Леберт, (превод Ивета Милева, издателство "Весела Люцканова", София, 2000) е роман за драматичната схватка между инстинкта и разума, между тялото и духа, на която е обречено всяко човешко същество във фазата на голямата хормонална буря. Автобиографичният разказ в първо лице хваща здраво със своя изповеден, умерено ироничен тон. Героят е двойник на автора - 16-годишно момче, което страда от частична парализа в лявата половина на тялото. Сюжетът следва краткия му и злополучен престой в поредния скъп интернат, където се очаква той най-сетне да издрапа в по-горен клас. Вместо да се съсредоточи върху задачата си обаче, Бени се сприятелява с няколко момчета в същия страховит тийнстадий, който сам иронично обобщава така: "Преди в стаите ни висяха супергерои. Сега в стаите ни висят суперцици. " Приятелите предприемат няколко важни експедиции: до кабинета за Sex and so консултации; до рая на етажа на момичетата (изкачването по пожарникарската стълба до тяхната стая продължава на 18 страници), до един бардак със стриптийз в Мюнхен. През цялото време обаче единият им крак остава приятно заклещен в по-добрия свят на детството. Среща с възрастен персонаж, бивш възпитаник на интерната, въвежда концептуално конфликта между млади и стари по един поетичен начин.
Текстът е хубав преди всичко заради верния естетически баланс между емоционално-телесния ексцес на пубертета и интелигентния порив да бъде опитомен той в безкраен разговор с приятелите. Освен таланта на Леберт (сравняван с попикона от типа на Леонардо ди Каприо), за да стане факт тази книга, е било необходимо още едно условие - професионална издателска машина, която не чака хубавите книги да падат като круши от небето, а сама търси и открива авторите, които биха могли да ги напишат. В интервю, публикувано в Интернет, Леберт обяснява, че е бил потърсен и поканен да опита с роман от литературния редактор на едно издателство в Кьолн, който прочел негови публикации в младежкото приложение на "Зюддойче цайтунг". Благодарение на сътрудничеството между двамата "Крейзи" става бестселър, а поколението на Леберт открива своя "спасител в ръжта", своя "златен храм" или каквото се сетите в този дух, във всеки случай една наистина добра книга за приятелството и всичко останало. Впрочем авторът заявява литературните си предпочитания ненатрапчиво, но категорично: във влака за Мюнхен "Пол Остър-книгата" на г-н Замбраус се хлъзва между облегалките, докато Бени чете на глас пасаж от "Старецът и морето". Просто и ясно.
"D-2" - новите "щурци"
Ивайло КИЦОВ
Дълго след като покориха ефира с двата си хита, "D-2" като че ли се пазиха да не дебютират с албум. Защо? Защото "Ледено момиче" и баладата "Не мога да спра да те обичам" осигуриха на групата звезден статус, но и вдигнаха летвата пред останалите парчета, които трябваше да бъдат включени в първия им диск. Той вече е факт в каталога на PolySound. Наречен е "Ледено момиче" по титулния хит. Песните в него дават всички основания да се говори за "Щурците" на новата българска сцена. "D-2"са Дичо Христов (вокал, бивш член на "Рег долс"), Димитър Кърнев (китара, някога в "Сленг"), Красимир Тодоров (клавишни), Александър Обретенов (бас) и Явор Александров (ударни, познат и от "Херман'с улф бенд"). Името на състава идва от първите букви на Димитър и Дичо. Музиката им е чиста проба поп. Което не означава мек и лигав саунд, а просто мелодии, създадени да се разлеят в ефира и пред публика. Има ги и по-тежките рифове на Митко Кърнев. Всъщност в основата на музицирането на "D-2" е тъкмо неговата необичайна китара, пееща с леко отчужден акцент за живота, в който най-важна е любовта - загубена и намерена. С непроницаеми за подигравки сантимент и закачливост. Позитивната енергия, заредила 9-те песни и инструментала, е огромен плюс за "D-2". Тя посяга семпло и затова въздействащо - като при "Щурците". Естетическата и емоционална приемственост между двете групи е споена и с "Две следи". "D-2" осъществиха елегантен кавър на легендарната песен на "Щурците" от 1980. А че младите музиканти се целят високо, доказва и другото чуждо парче в диска - вариант по Purple Haze на Джими Хендрикс.
Ендрю Лойд Уебър - най-после!
Елена ДРАГОСТИНОВА
Мюзикълът на Ендрю Лойд Уебър "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" е на сцената на ДМТ "Стефан Македонски". Този факт сам по себе си е събитие - венец на усилията на Светозар Донев, директор на театъра, които стъпка по стъпка, сезон след сезон, месеци наред бяха следени и оповестявани от пресата. Волно или не осигуряването на правата за първи път у нас да се постави нещо от автора на легендарните "Котки", "Булевардът на залеза", "Евита" и "Исус Христос - суперзвезда" се превърна в една перманентна реклама с дълги паузи във времето, заредени с очакване. И освен това ни направи до известна степен вещи в правилата на музикалния бизнес, които тепърва предстои да следваме. Всъщност тяхната усложненост - на пръв поглед излишна - е част от рецептата за успеха на един автор и на една музика, които биха могли да си останат и не толкова известни, ако се бяха появили в страна без мощна рекламна машина и без развита индустрия за производство на звезди.
Сюжетът на "Йосиф" е библейски. Тим Райс, постоянен съавтор на Уебър, превръща легендата в либрето. В тази метаморфоза прозира присъщата за Западна Европа и Новия свят комбинация от почтителност към религиозните ценности и прагматичното им включване в контекста на съвременния свят. В случая са афиширани две вечни истини: "Никой не е пророк в родината си" и "Мирът е в търсенето на онова, което ни свързва, и в пренебрегването на онова, което ни разделя". Патетичното им изричане би могло да прозвучи досадно банално, ако не бе фантазията и чувството за хумор, с което двамата автори прелистват свещената книга на мъдростта.
От времето, когато е било проява на неизискан вкус да се посещават спектаклите на Ендрю Лойд Уебър, творбата му "Йосиф" е претърпяла много редакции. В нея са нахвърляни ескизите на един последователно защитаван стил, който превръща еклектиката във вид комуникация. Рагтаймът, латиноамериканската традиция и поп- и рокхитовете на 60-те години са елементите, с които авторът жонглира, за да ги обвърже в целостта на собствения си изказ.
Екипът на музикалния театър посреща предизвикателството на това енциклопедично музикално пътешествие сред емблеми на хитактуалностите от различни времена с един стабилен бекграунд в репертоара си. "Случка в Уестсайд", "Моята прекрасна лейди", "Кабаре" са само част от заглавията, които бележат пътя му до "Йосиф". Сега режисьорът Светозар Донев, хореографът Светлин Ивелинов, диригентът Игор Богданов, художничката Евгения Раева и певците актьори се втурват в дълго мечтаната партитура с хъса на откриватели, но и с опита на професионалисти. Клиповете на живо, представени на сцената, се обвързват в една верига от сериозни послания. А те са изречени с лекотата, с която се изпива шампанско на екс.
Черкелов между Велински и Шекспир
Аристократът от сцената и екрана - на 70 години
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Не познавам Георги Черкелов лично. Но това не пречи да съм изпълнена с лични спомени за този актьор, чийто 70-годишен юбилей е повод да го изведем от доброволната изолация в село Ъглен и от полузабравата на публиката.
Първият спомен е свързан с детството - с образа на Велински от "На всеки километър". Този всенародно обичан филм извърши малък подвиг. Той създаде вкус към гледането на родни сериали. А от друга страна, сред догмите превърна съпротивата в екшън с чувство за хумор. Създаде и своите любими герои, изиграни от наистина добри актьори - Григор Вачков, Стефан Данаилов и Георги Черкелов.
Именно Черкелов ми демонстрира тогава на родна почва за първи път азбучната истина, че отрицателните герои са по-сложните, по-богатите, по-интересните. Бях доволна, че Велински винаги се измъква, без това да подценява героизма на Митко Бомбата и майор Деянов. И плаках за него, когато после по законите на жанра "справедливостта възтържествува".
По същото време открих и любимия си филм "Бялата стая" - Черкелов отново играеше умния враг, когото не можеш да надприказваш. Този път той ме убеждаваше, че всяка доказуема теория във и за живота звучи истинно; че истината не е една-единствена и че силата на убеждението и логиката заслужават не по-малко уважение от вярата.
После го забелязвах и запомнях във филми, по тогавашните стандарти исторически и революционни: достолепен, овластен, с пестеливо подбрани многозначителни слова - истинско олицетворение на коварството. Но в дългите паузи между думите и тежкия му поглед открих пространство за собствени умозаключения, свободата да си доизмислям герои и ситуации.
Възрастта не ми позволява да съм го гледала на сцените на врачанския, Сатиричния и Младежкия театър. Откритието дойде с "Емигранти" на Мрожек в Народния театър. Антиконформисткият характер на самата пиеса, все още новаторското пространство на камерната сцена, двамата великолепни актьори Георги Георгиев-Гец и Георги Черкелов - и преживях "Емигранти" като завладяващо театрално събитие. На фона на виталния, първичен и стръвен чар на Гец Черкелов пестеливо извая интелектуалния блясък на своя емигрант-дисидент. Кръгът се затвори. Както някога милионната публика на "На всеки километър" имаше нужда да обича Митко Бомбата, майор Деянов, но и Велински - защото имаше нужда от пълнотата на живота и хармонията на многообразието - така този дует пълнеше със смисъл понятийното клише "единство и борба на противоположностите".
Героите на Черкелов бяха твърде умни, твърде рационални и затова налагаха друг стил на игра - почти физическа неподвижност, често партнираща, а не водеща партия, но необичайно отекване на думите, мекота на гласа и категоричност на казаното, тактични недомлъвки и преценяващ поглед. И много доверие в интелекта - тъй като нерядко Черкелов играеше отрицателните герои, той се бореше чрез силата на разсъждението да докаже правото на съществуване на идейната неправота. Резоньорските реплики на положителните герои обаче се опитваше да изрича не с патос, а като очевидност.
Хлудов от "Бяг" на Булгаков, Сава Попович от "Когато гръм удари... " на Яворов, Фамусов от "От ума си тегли" на Грибоедов, офицерите от филмите "Цар и генерал" и "Зарево над Драва" - те си приличаха по мъчителния катарзис, който изживяваха пред очите ни - без вина виновни, с рухващи (но красиви) идеали, със смелостта и достойнството да осъзнаят и преглътнат поражението си, да платят за заблудите.
През годините натрапчиво ме преследваше сравнението с английския актьор сър Джон Гилгуд. То е едновременно буквално - заради Шекспир, но и емоционално - заради амалгамата от достолепие, ум и ирония. Именно ирония, а не битово чувство за хумор или остроумие. "Ричард II" на Вили Цанков, "Ромео и Жулиета", "Както ви харесва", "Тит Андроник"... Някои млади актьори може и да мечтаят за Ромео и Хамлет, но по-зрелите мечтаят за Лир. И още - за Фалстаф, за Просперо... Черкелов изигра своя крал Лир с цялата "непосилна лекота на битието". Щастливец е той с този Шекспиров багаж от роли: преживял е несравнимото удоволствие сред толкова казионни, случайни и всякакви пиеси да произнася от сцената най-мощните слова, писани някога. В последната му изява на сцената на Народния театър - моноспектакълът му "Венчайте ме със званието шут" - бяха включени 35 монолога и сонети на Барда. Черкелов "нескромно" заявява, че е може би актьорът, играл най-много Шекспир. Гилгуд също има моноспектакъл "Възрастите на човека" по откъси от Шекспир, обиколил света с бляскав успех.
Черкелов притежава пластичен усет към словото - специфичен глас, мелодична ритмичност и ясна дикция. В сега преобладаващия, условно казано, театър на движението изпитвам носталгия към този тип култура на говора. Твърдият му поглед контрастира с меките движения. Начинът на произнасяне веднага те поставя нащрек и те кара да се усъмниш в казаното и да се замислиш. Той е от изчезващата порода актьори, които са в състояние да поднесат монолог. С това се и запомнят последните му роли в българското кино - бащата в "Търкалящи се камъни", дядото в "Стъклени топчета".
А с годините все повече заприличва на играния от него Урумов от "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов - затворен и толерантен интелектуалец в предчувствие на старостта.
Невчесани мисли
Бакърджиев използва СДС - София, за личните си амбиции
Столичната синя организация е разделена за действията на лидера си
Велина ГОСПОДИНОВА
Желязната дисциплина в СДС - София, е на път да се пропука след соловите акции на Евгений Бакърджиев в опита му да гради собствения си имидж за сметка на организацията, твърдят източници от синята столична организация. Другата причина е демонстрираната от него напоследък незаинтересованост по проблемите на столичната организация. И най-вече заради пълното му безхаберие за уволненията на партийни членове в енергетиката и в промишленото министерство, които според ръководството на областния съвет стават с благословия свише. Всичко това е на път да взриви иначе спокойната обстановка в СДС - София.
"Вместо да кани министър-председателя на срещи за здравната реформа и да се опитва да опровергава нападките по свой адрес чрез разговори с премиера, по-добре щеше да бъде лидерът на СДС - София, да връчи на Иван Костов списък с уволнените столични сини партийни членове от енергийния шеф Иван Шиляшки и вицепремиера Петър Жотев", коментираха активисти инициативите на лидера си. Междувременно хора от областния съвет намекнаха, че на няколко пъти са предлагали на Евгений Бакърджиев да поиска среща с премиера по този въпрос, но той упорито твърдял, че сега не е моментът да се поставят подобни искания. Близки до председателя на СДС - София, допускат, че Бакърджиев следва някакъв собствен план, според който главното е да използва софийската организация за личните си амбиции, при което се стига до абсурди. Анонсираната в края на миналата седмица от Евгений Бакърджиев среща с посланиците на страните от ЕС например изобщо не се връзва с партийния пост, който той в момента заема. По всичко личи, че бившият вицепремиер иска да демонстрира сила от позицията на лидер на най-голямата синя организация и необходимост от време на време обществото да вижда, че Костов се съобразява с това. Все пак от първата среща между Костов и ръководството на СДС - София, преди два месеца имаше резултат. Тогава Бакърджиев поиска оставката на главния редактор на "Демокрация" Невен Копанданова и Костов се огъна. Но част от софийското областно ръководство на СДС тогава остана неудовлетворено от начина, по който е протекъл разговорът. "Основно трябваше да настояваме пред премиера да се спрат уволненията на наши членове, но разговорът протече главно за "Демокрация", недоволстваха от "Витоша" 18. Присъствали на срещата твърдят, че все пак на Костов е бил връчен списък с имена на уволнени, но никой от тях не е знаел кой точно го е изготвил. Явно по-важният въпрос за Бакърджиев е бил да получи възмездие за публикуването на собствената му снимка в "Демокрация" с неудобния за него текст.
"Вече все по-голяма част от активистите на СДС в София се разочароват от действията на лидера си", коментират от столичното синьо ръководство и намекват, че Бакърджиев на практика е изоставил работата си в партията.
В момента лидерът на СДС - София, се е обградил с тесен кръг от хора, заедно с които взема всички решения. От "Витоша" 18 намекват, че Бакърджиев разчита единствено на двамата си заместник-председатели Антоан Николов и Николай Николов и на депутата Петър Георгиев. Между тях на практика се обсъждат всички действия, които лидерът на СДС - София, предприема. Никой от областното ръководство на столичната организация не е знаел например, че Мария Стоянова ще бъде предложена за член на НИС и кандидатурата й не е обсъждана в областния съвет. Там недоумяват, че много сини активисти на СДС - София, все повече са смутени от добрите отношения, които демонстрират шефът на СОС Антоан Николов и председателят на Общинска банка Любомир Павлов и съвместните им интереси в общинската приватизация. Между другото отношението си към Антоан Николов членовете на областния съвет изразиха, когато избираха новото синьо ръководство на партията в столицата. Тогава той спечели 26 гласа от общо 43 гласували и замалко не отиде на балотаж. А Мария Стоянова и Петър Георгиев загубиха постовете си на зам.-председатели на СДС - София, въпреки че се кандидатираха отново.
За никого не е тайна, че Евгений Бакърджиев се цели в стола на Костов на "Раковски" 134, но сега по-голямата му грижа е да не го сполети съдбата на употребен и ненужен. Негови приближени обаче намекват, че дори и да има извънредна изборна национална конференция на СДС, той не би могъл да се противопостави на Костов. Според тях на този етап е невъзможно да се мисли и за съюз Бакърджиев - Бисеров. Двамата успяха да се договорят за взаимна подкрепа на ХI национална конференция на СДС. Веднага след избора на новия НИС обаче Бисеров напълно загубил доверието на Бакърджиев, след като разбрал, че бившият зам.-председател на партията не е изпълнил обещанието си. От софийската синя организация само 166 делегати от общо 380 са дали гласа си за главния секретар на СДС. Любимият похват на Бакърджиев да се опитва да играе двойни и тройни игри до този момент му носи само загуби. Първо, като председател на предизборния щаб на СДС за местните избори той се опита да създаде дублираща структура на организационния отдел на партията, с което си навлече гнева на Христо Бисеров и на служителите от отдела. Второ - за избор на новия НИС на СДС заложи на Валентин Василев и Пламен Иванов, които не успяха да влязат в новото ръководство на партията. След като подаде оставка от зам.-председателския пост в СДС, той отказа да влезе в контролния съвет на партията. По този начин загуби връзка с регионите, над които имаше определено влияние като член на НИС - Монтана, Видин и Лом.
Явно Евгений Бакърджиев се надява, че след парламентарните избори ситуацията ще се обърне срещу Костов и за него е важно да подготви почвата, за да може да атакува лидерския пост в партията. От "Витоша" 18 обаче все повече се чуват гласове, че ако лидерът им продължи да не се интересува от работата на организацията, недоволството от него в София все повече ще расте.
Помощ! Коментатори!
Неизвестни за българския телевизионен зрител са проблемите на безбройните лицензирани, нелицензирани, истински и фалшиви телевизии, канали, сателити, кой и как ги решава и дали изобщо са решими. Това си е тяхна работа и вероятно значителен брой много умни глави мислят по този въпрос. На нас не ни е работа да се бъркаме там, дето не ни е работа и е добре да я оставим на онези, дето наивно си мислят, че ще се оправят с нея. Само че има една работа, засягаща ни пряко, действуваща на нервите, на психиката, на възприятията и на разбиранията ни. На фона на онова, което става около нас, на грижите в ежедневието, тя може да изглежда дребна, незначителна и маловажна, но вглеждайки се в спортните предавания на тези телевизии и особено на БНТ, се оказва, че не е така. Защото също ангажира доста народ. Ето, пред нас е европейското първенство по футбол. Но идват още първенства, футболни мачове, състезания и спортни събития, които милиони хора по липса на друга възможност ще следят по телевизията.
Този път, за разочарование на феновете, няма да говорим за проблемите на футбола, за скандалите, битките, схватките, счупените седалки по стадионите, рушветите и договорените мачове, няма дори да споменаваме индиферентното и безрезултатно присъствие на полицията, а ще се опитаме да кажем със съвсем малко думи мнението си за
С малко. Защото можем ли изобщо да вземем думата? Възможно ли е, докато гледаме мач, предаван по БНТ или по която и да е от другите самоопределящи се като телевизии канали и кабели, да си чуем приказката? Вие кажете. Познавам доста хора, които гледат мачовете при изключен звук от телевизора. Дори понякога слушат радиото и Красимир Костов, разказващ на радиослушателите точно, подробно и в значителна степен емоционално онова, което става на игрището, защото те не го виждат. А в същото време "свръхкоментаторите" обясняват с много по-големи подробности какво телевизионните зрители виждат на екрана. Зер да не си помислят, че топката не е излязла извън очертанията на игрището, да не си помислят, че не вратарят, а бай Стоян Зарзаватчията е плонжирал и я уловил, не с дясната, а с лявата ръка. Така започнали веднъж - те не спират. От 90 минути футбол те ни засипват 110 минути с информация като единадесетокласници отличници, зазубрили урока си по темата до последната буква, запетайка и удивителна. Върху главите на невинния и сразен зрител се изсипват дати, факти, истории, статистики, данни, цифри, които дори компютрите на целия статистически институт не биха могли да запаметят и преработят в тези деветдесет минути. Да не говорим за "професионалния коментар". На човек му идва да се хвърли от балкона, слушайки "свръхспециалистите", обясняващи компетентно как е трябвало да ритне топката този или онзи футболист, защо така, а не така, с кой крак и коя глава, какво е щяло да стане ако... и какво ако... Спортните ( всъщност всички) предавания на телевизията се излъчват в името и в интерес на Негово величество Зрителя. Тази институция е измислена и създадена за негово удоволствие и забавление, за възпитание и култура. Но за съжаление и нещастие тя не може да изпълни предназначението си, тъй като е пълна с профани, с ниско интелигентни хора, въобразяващи се, че са богове. Самовлюбени некадърници, грозни, неприятни и нефотогенични, сричащи, заекващи, плещещи глупости и небивалици. Добре е, слава богу, че не им се плаща на дума. Иначе дърдорковците щяха да станат милиардери. Не се плаща и за БИТ информация. Зрителят плаща таксите си, но иска да получи срещу тях единствено някакви нормални, простички взаимоотношения между него и екранния му събеседник. Зрителят не иска да гадае неясните словоизлияния и словосъчетания, предназначени за елитарни особи, нито да държи в скута си речника за чужди думи, не иска да слуша мънкащи, а-а-а-кащи и заекващи водещи на предавания, създадени само за да се покаже на екран съответната особа. А футболният запалянко иска да ГЛЕДА МАЧА и да слуша, така, между другото, коментар - такъв, какъвто правеше Николай Колев-Мичмана. Спокойно, кратко и ясно - кой владее топката: Петров - Иванов - Пажин. Толкоз. И то само когато камерата показва игрището в общ план и зрителите не виждат дребничките фигури на екрана, не различават номерата на фланелките. Нищо повече не е необходимо. Отдавна на телевизионните зрители е втълпено и те са наясно, че в спортната редакция на БНТ работят най-ерудираните, най-великите и най-гениалните познавачи на спорта, особено на футбола. Не споменавам имена, защото няма място, няма и смисъл. Всички. Без изключение.
В първите, детските години на телевизията спортните предавания и особено футболът се коментираха само от двама-трима редактори в спортната редакция и предимно от говорителя Боби Симеонов. Нито един от тях не беше специалист, нито един от тях не познаваше спецификата на телевизията, а още по-малко особения начин за коментар на спортни състезания. Само че те бяха интелигентни. Цветан Алипиев, Димитър Джаров, по-късно и Николай Колев още в първото сядане пред микрофона вникнаха във важността на коментаторската задача - да коментират, а не да разказват със закъснение онова, което зрителят вече е видял. А ако за любителите на съответния спорт е интересно, от време на време да му предложат някаква допълнителна информация. Нищо повече не е необходимо.
Дърдорковците и всезнайковците винаги са били на почит единствено на самите себе си. Но изглежда, че в днешно време те стават на почит и в Българската национална телевизия и във всичко друго, опитващо се да ни излъже, че е телевизия.
И ако в стила на същите тези "коментатори" си позволим да направим едно предложение, възможно е да решим изцяло финансовите проблеми на телевизиите. Един футболен мач трае най-малко 90 мин. Това са 5400 секунди. Тъй като изговарянето на една дума е възможно приблизително за една секунда, тези същите дърдорковци издърдорват близо 5400 думи на мач. Сметката е точна, защото те дори не си поемат дъх. За един истински, нормален коментар не са нужни повече от 400 думи, така че останалите 5000 са излишен боклук. Ако съответните началници наложат по една стотинка глоба за всяка празна дума - ето ти един приличен доход за институцията.
Войната срещу медиите винаги е самоубийствена
Ако в борбите между медии и политици се намери някой, който да заложи на политиците, вероятно ще загуби парите си. В демократичните държави винаги печелят вестниците, радиостанциите и телевизиите. И тази проста истина обаче остава трагично неразбрана от родните ни политици. Поредното доказателство за това беше проверката за доходите на главния редактор на "Труд" Tошо Тошев, за която злорадо съобщи пръв в. "Монитор". Да се проверява дали някой е съвестен данъкоплатец ни най-малко не е лошо, дори напротив. Когато обаче обект на проверката е главен редактор на вестник, който от известно време насам критикува силно правителството, мотивите точно той да бъде проверен са най-малкото подозрителни. Според странната логика на управляващите вероятно някой е платил мно-о-о-о-о-го пари на Тошо Тошев, за да намира кусури на сините политици, и сега това трябва да бъде доказано чрез прокурорска проверка.
От известно време насам управляващите и техните приближени с особено удоволствие обясняват при удобен повод, че зад някои медии, публикации или предавания стоят "определени интереси". Клишето "поръчкови статии" постепенно се превръща в невероятно удобно успокоение на властимащите. "Ние си вършим работата прекрасно, въобразяват си те, а пък вестниците ни критикуват, защото някой специално плаща за това."
Та нима, ако за медиен комфорт можеше да се плаща, някъде щеше да се появи и ред срещу Христо Бисеров или Йордан Цонев например. Всеки един от двамата би жертвал сумата, която техният колега Асен Агов обяви, че му е била поискана, за да не се споменава с лошо името му във вестниците. В края на краищата тези пари са нищожна част от стойността на Бисеровата къща.
Не че точно този щрих от портрета на българския политик е най-трагичен. Има и далеч по-тежки черти, заради които държавата ни буксува в рядката кал на бедността, безхаберието и корупцията. Именно малките недостатъци обаче понякога карат чашата на недоволството да прелее.
От което губят всички.
Еврорецепти срещу евромахмурлук
Да им се чудиш на пустите европейци колко време им трябваше да изнамерят този симпатяга Рютгер Виселс, за да го назначат за главен прегоряващ с България от страна на Европейския съюз.
Още при първата си визита в София холандецът показа, че сякаш от години се е подготвял за този пост, демонстрирайки впечатляващо точна представа що е то България и има ли за нея почва в Европейския съюз. С две-три изречения Виселс разби на пух и прах популистките обяснения на българските политици защо България е бедна и илюзиите как сме щели да се оправим с щедро изсипваните пари от еврофондовете.
"Нека не си създаваме илюзии. Не било изгодно да се вярва, че средствата, които се дават от Брюксел, могат да решат проблема с безработицата в България... Бедността не е последица от липсата на пари, а от недобра политика... Ние искаме да сме сигурни, че средствата, които бихме похарчили, ще бъдат използвани по най-добрия начин, защото това са пари на нашите данъкоплатци", лаконично обясни положението Виселс. Е, как да не ти стане симпатичен този човек?!
Дали обаче стройният холандец е станал симпатичен и на нашенското управленско тяло? Едва ли. То може и да обича брюкселско зеле и холандска бира, но изпитва органическа непоносимост към критика, пък била тя и градивна.
По-важното обаче е дали нашите политици са проумели недвусмислените послания, независимо дали ги харесват или не. Не че тези констатации и предупреждения не са били казвани десетки пъти и от български анализатори. Но е друго, когато посланието идва точно оттам, закъдето под мъдрото ръководство на партията сме тръгнали - Европейския съюз. Дано поне препоръката на Виселс "българските проблеми трябва да се решават от българските управляващи" най-сетне да е изкарала българските управници (настоящи и потенциални) от състоянието на евромахмурлук, в което са изпаднали от декември насам. Защото удобното оправдание МВФ днес е тук, но след година можe и да го няма. А целта - Европейският съюз, и човекът, който ще ни води към нея - Виселс, остават.
В задънена улица
Геновева Петрова
И през изминалата седмица медиите продължиха да коментират ситуацията в управляващата партия. За повишаване на доверието в СДС не допринесе дори оставката на Александър Божков като главен преговарящ, която обществото възприе по-скоро като закъснял конюнктурен акт, отколкото като израз на желание за последователна борба с корупцията. Факт е, че голяма част от жителите на столицата явно са изморени от продължаващите на различни нива все по-безсмислени дебати, поради което огромното мнозинство (86%) е на мнение, че ако идеята е раздяла със злоупотребили с положението си партийни фигури, то решението е откритото им назоваване. Всичко останало се мисли като поредния безрезултатен компроматен сблъсък, който не води наникъде.
Последният представител на СДС, около когото бяха съсредоточени дискусиите през изминалата седмица, беше Евгений Бакърджиев. Бившият вицепремиер е може би човекът, за когото съществуват най-противоречиви оценки както сред обществото, така и вътре в СДС. Четиридесет и шест процента от столичаните са мнение, че атаките срещу него почиват на реални основания, а 26% считат, че с тях се цели дискредитирането му. Още по-силна е поляризацията сред симпатизантите на СДС. По въпроса за основателността на атаките срещу него синият електорат се разделя в съотношение 36:35 процента.
Твърденията, че Бакърджиев остава извън станалата модна през последните седмици медийна размяна на удари под пояса, намират почва единствено сред най-твърдите сини привърженици. В очите на най-голяма част от софиянци (36%) двамата с премиера Костов се опитват взаимно да се шантажират, като 37 на сто са на мнение, че лидерът на партията и лидерът на софийската организация са във война.
Основният въпрос в момента е способен ли е СДС да си върне подкрепата на избирателите, след като е налице такова силно недоверие между собствените му лидери? Една четвърт от запитаните не виждат изход от създалата се ситуация - за тях доверието в СДС е безвъзвратно загубено и всички усилия за възстановяването му са обречени на провал. Лансираната напоследък теза, че управляващата партия има нужда от консолидация, а не от промени и отстраняване на хора, се ползва с одобрението на едва 7% от пълнолетните жители на столицата и на само 12% от сините симпатизанти.
Правилният според най-голяма част от интервюираните изход е в извършването на кадрови промени в цялата партия - от ръководството до низовите структури. Защото през 1997 г. СДС пое управлението с амбицията за ново отношение към властта и недопускането на роднински и приятелски кръгове, която явно не успя да реализира.
Русия е готова за по-нататъшно разоръжаване
Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия е готова да преговаря със САЩ за по-нататъшни съкращения на броя на стратегическите ядрени оръжия. В писмо до Световната организация на учените за предотвратяване на ядрена война, което беше публикувано миналия четвъртък, Путин пише, че Русия желае да продължи преговорите за ядрено разоръжаване и да започне обсъждането на нов договор СТАРТ 3 със САЩ.
В писмото се подчертава възможността за редуциране броя на стратегически ядрени глави, както бе решено в Хелзинки през 1997 г., от 2000 -2500 до 1500.
Путин също така обръща внимание на факта, че в Русия наскоро бе приет договорът СТАРТ 2, както и пакет от споразумения за антибалистични ракети от 1997 г. Тази стъпка ще намали броя на руските стратегически оръжия с две трети. В момента Русия очаква тези документи да бъдат одобрени и в САЩ, за да може да започне прилагането им.
Путин се съгласява с твърденията, че възможностите за успешно ядрено разоръжаване не се експлоатират оптимално. Според него обаче прогресът в тази насока до голяма степен зависи от плановете на американците за създаване на ракетна защитна система в САЩ.
Петнадесет страни бяха обявени за центрове за пране на пари
Петнадесет страни бяха поставени в списък, изготвен от Комисията за финансов контрол, създадена от Г-7, който ги определя като центрове за пране на пари. Те са обвинени в неучастие в сътрудничеството за борба срещу прането на пари в световен мащаб. Комисията е разследвала в 31 страни. Сред 15-те в списъка са предимно карибските острови - Бахамите, Каймановите острови - известни данъчни убежища. Други страни, които трябва да подобрят контрола над движението на капитали, са Русия, Израел, Лихтенщайн и Филипините.
Френският финансов министър Лоран Фабиус заяви, че Франция е готова да наложи санкции и дори да прекрати всякакви финансови отношения с 15-те страни от списъка. Американският министър на финансите Лорън Самърс приветства изготвянето на списъка, определяйки го като важна стъпка в посока на намаляване на възможностите на наркотрафикантите, терористите, престъпниците и корумпираните държавни лица да прехвърлят парите си през офшорните зони.
Финансовият министър на Каймановите острови Джордж Макарти реагира гневно на поставянето на страната му в списъка, тъй като това "напълно противоречи на усилията, положени от Каймановите острови в световната борба срещу прането на пари". Според комисията обаче островите, които са петият по обем на извършваните операции банков център в света, не докладват за извършените съмнителни операции, както и не упражняваt достатъчно контрол върху компаниите, регистрирани там.
Следващата седмица Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще публикува списък на данъчните убежища, които не налагат данък или данъчните ставки са прекалено ниски. Счита се, че това също е правилна стъпка в посока засилване на сътрудничеството за подобряване на прозрачността в световната финансова система.
Олбрайт насърчава разговори между Пекин и Тайпе
Държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт призова президента Дзян Дзъмин да даде съгласие за открит диалог с Тайван, на който бе поканен миналата седмица. В четвъртък Олбрайт направи първото си посещение в Китай, след като миналата година НАТО бомбардира китайското посолство в Белград.
Други теми, на които бе наблегнато в Пекин, бяха плановете на Китай за влизане в Световната търговска организация, опасенията в САЩ за експорт на ядрени технологии от Китай за Пакистан, както и скорошната среща на високо равнище между лидерите на Северна и Южна Корея.
Основната цел на посещението беше подобряването на отношенията между САЩ и Китай, след като дипломатическите връзки между двете страни бяха силно охладени след инцидента преди година в Белград. Успехът на срещата между държавните глави на двете Кореи ускори плановете на Олбрайт. Един обединен Корейски полуостров би оказал силно влияние върху отношенията между Вашингтон и Пекин, смятат в САЩ.
На срещата си с китайския президент Олбрайт повдигна също наболелия въпрос за правата на човека, както и за китайското управление в Тибет.
ОПЕК увеличава предлагането на петрол
Страните, членки на ОПЕК, взеха решение да увеличат предлагането на суров петрол с 3%. Така от първи юли дневното производство ще бъде 25.4 млн. барела - увеличение от 708 000 барела дневно. До това решение се стигна, след като двата водещи износителя - Саудитска Арабия и Иран, успяха да преодолеят вечните си противоречия относно ценовите и производствените равнища. Целта на тази рядка проява на сътрудничество е сваляне цената на петрола под 30 долара за барел.
Пазарите реагираха доста скептично на решението на ОПЕК. Веднага след вземането на решението в сряда цената тръгна нагоре, а в четвъртък августовските фючърси на нюйоркската борса преминаха 32 долара за барел. Нивото им при затваряне беше най-високото от 7 март досега. Противоположното на намеренията на картела движение на цената на суровината е резултат на очакванията, че търсенето значително ще превишава предлагането. Американският министър на енергетиката Бил Ричардсън също счита,че решението на ОПЕК няма да доведе до спад на високите цени на бензина в САЩ. Взетото на срещата във Виена решение фактически ще увеличи предлагането едва с 200 000 барела дневно, тъй като картелът вече произвежда 500 000 барела на ден повече от квотите, приети през март. Търговци считат, че е необходимо увеличение от 1 млн. барела дневно. Президентът на ОПЕК - венецуелският министър на петрола Али Родригез, защити решението на картела за слабо покачване на производството, обосновавайки се с очакванията за сезонен спад на търсенето през второто тримесечие на 2001 г. Мексико, която не е член на ОПЕК, обяви, че ще увеличи износа си със 75 000 барела дневно от юли. Очаква се и другият водещ производител, който не е член на картела - Норвегия, да увеличи производството, въпреки че все още не е направила изявление по въпроса.
На срещата на ОПЕК през март се взе решение за увеличаване на предлагането на петрол със 7%, или с 1.7 млн. барела дневно. Първоначално цената му падна, след което отново потегли нагоре.
Накратко
Шампионът "Левски" привлече футболния национал Илиян Стоянов от "Велбъжд". По неофициални данни трансферната сума е 400 000 марки. "Велбъжд" ще получи и двама футболисти от синия дублиращ отбор. Стоянов е третото ново попълнение на "Герена" след бразилците Леонидис и Габриел. Той направи дебют в А група с екипа на ЦСКА срещу "Славия" и в този мач опази Наско Сираков, който сега се оказа главната движеща фигура за трансфера му в "Левски".
Варианти за Висша лига между 14 и 12 отбора ще обсъжда на следващото си заседание изпълкомът на Българския футболен съюз. Първото предложение е на генералния секретар на БФС Иван Вуцов, който предлага сложна схема за провеждане на първенството. Тя предвижда разделяне на отборите на две подгрупи (едната от осем, а другата от шест отбора) след изиграване на определен брой срещи. Секретарят на профилигата Любе Спасов държи на първоначалната си идея за лига от 12 състава.
Треньорът Димитър Димитров-Херо вероятно ще поеме кюстендилския "Велбъжд". Досегашният наставник Димитър Соколов бе освободен от поста. "Велбъжд" завърши 3:3 като гост на ирландския "Юнивърсити колидж" от Дъблин в мач от турнира "Интертото". Димитров бе освободен от "Левски" преди 10 дни и оттогава получи оферта и от "Ботев" (Пд).
Бургаският общински съвет гласува ОФК "Черноморец" да се преобразува в еднолично акционерно дружество с единствен собственик общината. В бюджета на общината обаче няма заложени средства за издръжката на отбора. Групата на ОДС и Зелената партия, в която влиза Христо Порточанов, отхвърли предложението на БСП "Черноморец" да бъде отворен и за други акционери. Досега "Черноморец" участваше в първенството в противоречие с изискванията на закона за спорта, според който професионалните клубове трябва да са търговски дружества.
Петима членове на управителния съвет на изпадналия в Б група "Пирин" поискаха от прокуратурата да разследва президента Огнян Кръстев. Те имат съмнения за злоупотреби с пари, постъпили от рекламен договор с благоевградския завод на Булгартабак.
Сестрите Петя и Цветелина Янчулови спечелиха квота за турнира по плажен волейбол на олимпийските игри в Сидней. Двете момичета, които живеят в Канада, събраха необходимите за класиране осем турнира от веригата на Международната федерация по волейбол и заеха 23-о място в световната ранглиста. В Сидней ще участват по 24 двойки при мъжете и жените.
Михаел Шумахер увеличи преднината си в световния шампионат нь Формула 1 на 22 точки, след като спечели и състезанието за Голямата награда на Канада. Съотборникът му от "Ферари" Рубенс Баричело завърши втори. Трети за второ поредно състезание бе Фисикела от тима на "Майлд севън Бенетон". Световният шампион Мика Хакинен от "Уест Макларън" е четвърти. В генералното класиране води Шумахер с 56 точки, втори е Дейвид Култард от "Уест Макларън" с 34 т., а трети - Хакинен с 32 т. При конструкторите "Ферари" има преднина от 18 точки.
Барчовски разби старите физкултурни дружества, за да ги лиши от базата
Общините поемат стопанисването на спортни зали и стадиони
Елеонора ГУНЧЕВА
Промените в Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) положиха началото на края на бившите дружества за физкултура и спорт (ДФС) и техните наследници - обединените спортни клубове (ОСК). Така се прекратява практиката група лица да се разпореждат с базата и да поставят на колене клубовете - това е основната теза на идеолозите от спортния комитет. Искат да разбият спорта на малки клубове, за да го контролират по-лесно, е тезата на бившите мастодонти от "Левски", "Славия", "Локомотив" (Сф), "Черноморец" (Бс) и "Черно море" (Вн).
Това, което обединяваше отделните клубове в ОСК, бе материалната спортна база. Попадайки в ръцете на човек с качества на ловък играч, тя може да се използва за всякакви цели. Моделът на ОСК "Левски" с председател Стоян Хранов се дава от идеолозите на новия закон като отрицателен пример как някои хора използват базата по неподходящ начин. "ОСК поискаха да станат акционерни дружества. Това е етап от раздържавяването, след който може да последва окончателна приватизация", обясни областният експерт в КМФВС Миролюб Дойчев.
Новите промени целят базите да преминат на управление от общините, които пък могат да изградят общински предприятия за стопанисване на обектите. Това всъщност е опит за приложение на европейския модел в тази област въпреки окаяното състояние на общините.
След като бяха регистрирани, ОСК постепенно си извоюваха независимост и дори един вид неприкосновеност, тъй като получиха основен лост за управление - базата. Дали ще се използва по предназначение, или ще се отдава за търговски дейности, зависеше изцяло от малка група ръководители и тяхната добронамереност да подпомагат спорта.
Така се оформиха множество неясни въпроси относно разпределението на благата. Обектите се отдаваха под наем по скрити критерии, без да е ясно кой и как определяше наемната цена. Над 30 фирми, включително и застрахователни, минаха през басейн "Спартак", който в същото време получаваше пари от специализираната игра на тотализатора за издръжка на базите "5 от 35". Понякога нерентабилното отдаване води до големи загуби от невъзможност да се възстановят обектите. Къде отиват парите от наемите и дали не влизат в джоба на някой ръководител, който по стечение на обстоятелствата е получил общинска база за стопанисване, няма отговор. Пълна мъгла витае около въпроса каква част от приходите отиват за базата, каква за заплати и издръжка на излишен административен персонал на ОСК. До голяма степен всичко зависи от ръководителя.
Въпреки приходите се провалиха опитите за запазване и гарантиране на предназначението на обектите. Басейн "Спартак" трябваше да заработи в края на миналата година, но и до днес все още не е. За размера на вложените инвестиции можеше само да се гадае. По неофициални данни (защото официални няма) ОСК "Локомотив" печели по 1000 марки на ден от паркинги, а наскоро в пресата се появи изявление на председателя Аврионов, че ще строи параклис. Бюджетът на ОСК "Левски" за година пък е около един милион деноминирани лева, се казва в писмото на комитета до Борислав Китов. Неоспорим факт е също така, че трите ревизии в "Левски" не са доказали нарушения.
Ако даденият ОСК се е сдобил с добронамерен към спорта ръководител, обединението може да има и своите положителни страни. Тъй като не всички спортни обекти са еднакво рентабилни и изискват различна поддръжка, може да се окаже, че най-нуждаещите се бази няма откъде да получат средства. Обединението на клубовете позволява средствата да се насочват по необходимост. Така например разходите за един басейн понякога не могат да бъдат покрити дори ако се използва само от външни посетители срещу заплащане. "При нас печалбата от хотела се заделя за издръжка на други обекти, за да не ги закрием. Колкото и да ми се иска да направя ремонт, не мога да си го позволя, защото само белината за басейна струва 2000 лева на месец", заяви Нарцис Попов, началник на комплекса "Червено знаме" в София. Благодарение на доброто взаимодействие там волейболният клуб "ЦСКА-Роял кейк" не плаща никакви консумативи за своята зала.
Поради своето влияние и традиции ОСК "Левски" успява да се грижи и за спортистите. Благодарение на връзките си с МВР синият клуб осигурява нормални заплати на елитните си състезатели чрез офицерски чинове в полицията. И в другите ОСК нещата стоят значително добре в чисто организационен план. Ръководителите на "Славия" и "Локомотив" копираха левскарската система, като за основен съветник ползваха Хранов. Валентин Златев също обяви, че "ЛУКойл" иска да работи с ОСК в Бургас, надявайки се, че по този начин ще се справи по-лесно с чепатия президент на ФК "Нефтохимик" Христо Порточанов.
Като се изключи неизползването на големия басейн на "Спартак" в София, там се развиха доста други спортове и в този смисъл спортната площ бе разширена. Комплексът на "Герена" е запазен и ОСК поема консумативите и ремонтите там, където се налага. Местата, раздадени за паркинги, гаражи и бензиностанции, не отнемат от спортната площ.
Потърпевшите ОСК виждат в промените на закона за спорта дългата ръка на Цвятко Барчовски, който от години се опитва да разбие всички обществени структури. След като спечели битката с БСФС да разпределя парите на тотализатора, а по този начин да контролира и клубовете, сега се цели върху раздробяването на ОСК и базата. Барчовски успя да надроби клубовете на малки парчета, за да могат лесно да бъдат управлявани. Спорно е дали клубове по неатрактивни видове спорт като художествена гимнастика и вдигане на тежести ще успеят да се справят с предоставената им база.
Новосъздадената ДАМС (Държавна агенция за младежта и спорта) ще сключва договор с общините за предоставяне на целеви средства за издръжката на общинската спортна база. Срещу това кметствата трябва да предоставят базата за ползване на лицензирани спортни организации, ученици и граждани по строго определен график.
Миналата година постъпленията от "5 от 35" бяха разпределени така: 136 200 лв. в шест федерации - баскетбол (10 000 лв.), кану-каяк (8000 лв.), гимнастика (7600), биатлон (72 000 лв.), колоездене (10 000 лв.) и карате-до (28 000 лв.) и още 639 782 лева в 38 от 1151 клуба в страната, като най-много - 83 900 лв., са получили баскетболистите.
Държавните средства обаче няма да бъдат достатъчни за стопанисването на обектите, затова може да се изградят общински предприятия. Също така трябва да се гарантира, че обектите, които служат за трайно задоволяване на нуждите на населението, няма да се актуват като частна общинска собственост, т.е. не подлежат на приватизация.
Абсолютно нищо обаче не пречи на лицензираните спортни клубове да се сдружават помежду си, когато имат да решават проблеми от взаимен интерес - използване на спортни пособия, движимо имущество, счетоводители и друг обслужващ персонал. Такава възможност им дава чл. 11 от ЗФВС, Законa за лицата и семейството и Закона за задълженията и договорите. Тези, които притежават база, могат да се обединят доброволно и да регистрират сдружения по Закона за сдруженията и договорите, така както са направили в Перник например. Новото обединение вече има право да извършва стопанска дейност и по този начин да издържа базата.
ЦСКА подписа с италиански треньор
Георги ФИЛИПОВ
ЦСКА официално подписа договор с италианския треньор Енрико Катуци. Контрактът е за една година по изричното изискване на 54-годишния специалист от Парма.
"ЦСКА ще играе в турнира за купата на УЕФА, което може да се окаже отличен трамплин за някой още по-силен европейски клуб. Освен това ще трябва да преценим след този период дали и колко сме доволни от съвместната ни работа", заяви италианецът.
Катуци е играл в "Перуджа", бил е треньор на "Фоджа" и "Бари" за по един сезон в италианската серия А, ръководил е отбори от серия Б в продължение на 12 години, а в последните пет години е работил в серия Ц1 с "Ацереалия" (Катания), "Комо" и "Пистоезе". Предпочел е офертата на ЦСКА пред два гръцки отбора и "Пистоезе", който ще играе в серия Б през следващия сезон.
"Основната цел в ЦСКА е да вдигнем скоростта на играта, тъй като футболът се развива именно в тази посока - агресивността и бързината на придвижване на топката. Още от първия ден ще се опитам да предам моя манталитет на играчите по отношение на техниката и тактиката", заяви Катуци. Той е привърженик на "еластичната" схема 4-3-3, която дава възможност за различни варианти.
Катуци гледа последния мач на ЦСКА от миналото първенство срещу "Ловеч", когато всичко в първенството вече беше решено. "Видях, че мотивацията не бе на ниво, но това е обяснимо. ЦСКА има добър отбор с качествени и интересни футболисти, което е добра база за начало на работата. Искам да накарам футболистите да играят нападателно и мисля, че няма да ни трябва много време, за да се получи моята представа за футбола", заяви той.
Разговорите по привличането на италианеца са водени от Любо Пенев и приключиха с подписването на договора. В един етап покрай преговорите за продажбата на Димитър Бербатов в "Лече" в тях участваше и новият вицепрезидент на червения клуб Емил Костадинов. Катуци смята да покани за помощник досегашния изпълняващ длъжността старши треньор Александър Станков, треньор на вратарите вероятно ще остане Георги Велинов, но ще доведе специалист по физическата подготовка. Възможно е да бъде привлечен и лекар от Италия, но това ще се преценява по-късно. Катуци ще започне да води подготовка на на ЦСКА от 26 юни.
Ръководството на ЦСКА направи новата селекция, без да взима мнението на новия старши треньор, който при появяването си на българска земя все още не знаеше с кои футболисти ще работи. Неговите впечатления са само от мача в Ловеч. През лятната пауза обаче бяха привлечени вратарят Драган Жилич, левият полузащитник Мичо Вранеш, Костадин Видолов от "Ботев", Христо Янев от "Олимпик - Берое". Очакват се още няколко футболисти от българското първенство, сред които с най-големи шансове да премине в Борисовата градина е Тодор Янчев от "Нефтохимик".
"Разбрал съм се с Любо Пенев, че ще осигури необходимите попълнения, ако някъде в елементите на отбора се получи пропукване. Имам гаранция, че ще получа всички условия, за да почне ЦСКА да печели и да играе, както искам", заяви Катуци.
Почти сигурно е, че от Нова година Димитър Бербатов ще играе за италианския "Лече". Красимир Чомаков, който също има договор с италианците, вероятно също ще направи опит да заиграе на Апенините. Засега едрият полузащитник е с неизяснен статут както в ЦСКА, така и в "Лече", тъй като италианците го върнаха и взеха в замяна Бербатов.
"Лейкърс" започна новия Филениум
Благодарение на треньора Фил Джаксън "Лос Анджелис" спечели отново титлата в НБА след 12-годишно прекъсване
Андрей БОГОЕВ
"Лос Анджелис лейкърс" намериха последното парче от пъзела преди година и то бе треньор, който знае пътя към спечелването на титлата в Националната баскетболна асоциация толкова добре, колкото и пътя от залата до вкъщи. След като Фил Джаксън пристигна в "Лос Анджелис лейкърс" имаше само един въпрос: колко време ще му трябва, за да изведе отбора до титлата в лигата. Оказа се, че не толкова много. Отговорът дойде в шестия мач от финалите срещу "Индиана пейсърс", който езерняците спечелиха със 116:111 и взеха серията с 4-2 победи. Славният отбор, воден някога от играчи като Карим-Абдул Джабар и Меджик Джонсън, най-после прегърна титлата след 12-годишно прекъсване. Една от причините за тази дълга пауза бе и самият Джаксън, който в този период изведе шест пъти "Чикаго булс" до първото място.
Без Джаксън "Лейкърс" вероятно нямаше да бъде шампион, както не бе в последните няколко години. През последната половина на десетилетието под ръководството на Дел Харис отборът не играеше лошо в редовния сезон, но в плейофите окапваше бързо. Джаксън дойде като незаменим майстор в изграждането на психологическата устойчивост. Той умее да мотивира играчите, да ги накара да играят един за друг и да разделят отговорността. Талантливи баскетболисти като Шакил О'Нийл и Кобе Брайънт имаха нужда да бъдат направлявани точно от такъв човек, който знае как се работи със звезди. А Джаксън го умее най-добре от всички, защото е работил с най-добрия - Майкъл Джордан.
Отборът на "Лейкърс" през сезона 1999-2000 г. вероятно няма да остане в историята като един от най-качествените шампиони. Но те разбиха всички очаквания, дори на техния наставник. Възпитаниците му се наложиха в конкуренция с отбори, които разполагат с много повече таланти и опит. Мнозина специалисти дори смятат, че това е начало на една голяма серия от успехи. Или поне толкова продължителна, колкото Фил Джаксън реши да остане в града. А той има още четири години от договора си. "Какво начало на новия милениум", заяви Джаксън след последната победа над опитния състав на "Индиана". Дали това начало ще има продължение и ще се заговори за Филениум, зависи само от него.
Джаксън, който е дзен-последовател, се справи по-бързо от очакваното в осъществяването на първата и основна задача - създаването на колектив. Фил трябваше да накара 12 милионери да започнат да играят в един ритъм. След последната сирена Брайънт скачаше от радост в ръцете на Шак и това бе заслуга именно на треньора. Той успя да събере уменията им в името на една цел, което се оказа ключовият момент. В последния мач Шакил завърши с 41 точки и си остана най-добър реализатор, а Брайънт вкара 26 точки и се оформи като втори по резултатност. "Той намери най-точния подход към двамата, за да ги накара да играят един за друг. И когато схванаха идеята му, те разбраха, че така ще постигнат много повече", заяви Джон Сейли, който дойде в Лос Анджелис с екипа на Джаксън от "Чикаго".
Треньорът успя да изгради отбора около двете си звезди, но без да потиска останалите играчи. Всъщност голяма заслуга за успеха в последния двубой имаха баскетболисти, които останаха в сянката на Шак и Кобе. Дерек Фишер наниза тройка, с която откри четвъртата част, Робърт Ори също вкара от разстояние, за да отвлече за миг вниманието на защитниците от Шакил, тройка на Рик Фокс даде преднина от 94:90 и глътка въздух за съотборниците му.
Джаксън накара всички тях да се чувстват част от отбора, за да могат да сипят точки от всякакви положения. Резервите Джон Паксън, Стив Кър и Джуд Бъчлър получаваха своя шанс за изява всеки път, когато се наложеше някоя от звездите да почива или стрелбата зацикляше. Той се научи да разчита на тях, а те от своя страна - да използват шанса си и да помагат, за да могат впоследствие всички заедно да изпитат радостта от успеха. "За това харесвам Фил. Не заради умението му да работи с Майкъл и Скоти, а заради отношението му към останалите момчета и начина, по който ги мотивира да играят", заяви О'Нийл.
И все пак Шак и Кобе бяха основата на триъгълното нападение на Джаксън, каквото и да означава това. О'Нийл завърши финалните плейофи със средна резултатност от 38 точки и към титлите си за най-полезен играч (MVP) в редовния сезон, най-добър в мача на звездите прибави и наградата MVP в плейофите. Той успя да се пребори с критиките, че не може да вкарва от линията за изпълнение на фаулове и с тактиката на някои отбори да го изолират с цената на всякакви грубости. Отборът на Лари Бърд "Индиана" така и не успя да намери противодействие. "Той е невероятно силен. С него "Лейкърс" имат шанс да направят нещо велико в продължение на години", заяви Бърд.
Мястото на легендарния Меджик Джонсън в съвременния състав на езерняците се заема от Брайънт. Освен реализаторски качества гардът с прическа от 70-те години притежава отличен дрибъл, защитни умения и раздава перфектни пасове. Без неговата помощ Шакил едва ли щеше да вкарва толкова много, защото нямаше да получава толкова много възможности. В четвъртия си сезон в Лос Анджелис той най-после намери необходимото спокойствие. Треньорът успя да направи от Кобе балансиран играч, който да знае кога е необходимо да поеме отговорност, кога да заложи на индивидуалната игра и кога да се отдаде на отбора.
Успехът на "Лейкърс" едва ли би бил възможен и без ръководството на отбора. За разлика от собственика на "Чикаго" Джери Краузе, който реши да разбие един непобедим състав, в Лос Анджелис отдавна търсеха подходящия човек, за да постигнат целите си. Вицепрезидентът Джери Уест направи всичко възможно, за да си осигури услугите на Шакил О'Нийл. Другият е собственикът Джери Бъз, който осъзна, че Фил Джаксън е точният човек за треньорския пост. Сега вече е сигурен, че не трябва да го изпусна, за да се говори за "Лейкърс" като за отбора на новия милениум.
Англия, време е за промяна!
Марк Лоуренсън, sports.com
Футболистите на Англия си събраха багажа и се прибраха у дома. Това е добре позната история, но вече дойде време за промяна на върха. Футболната асоциация трябва да действа, но нямам предвид да уволни Кевин Кигън. Тя трябва да назначи треньор от висока класа, който да работи с него. В противен случай процесът на провали ще продължи отново, отново и отново.
Ако това означава да се назначи чужденец, тогава да го направят. Не знам дали от някаква ксенофобия англичаните се страхуват от чуждите треньори, но това е глупаво. Страната има нужда от някой силен, добре квалифициран и опитен човек.
Всеки, който е гледал мача между Англия и Румъния, знае колко сериозно е положението. Ние изоставаме от Европа, и то не само от най-добрите отбори като Холандия и Франция. Евро 2000 ни показа, че се мъчим срещу отбори от втората редица, каквито са Румъния и Португалия. Трябва да бъде привлечен някой като Гуус Хидинг да работи с Кигън, за да се промени всичко. Ние отлично знаем, че Кевин е велик човек и мениджър, но той не е най-добрият в техническо и тактическо отношение.
Две са основните слабости. Липсата на таланти се стовари най-силно върху Кигън и следствието е, че отборът не беше достатъчно класен. Но освен това се вижда и пълна липса на тактическа зрялост. Вече не е достатъчно да имаш голям дух. Румъния и Португалия показаха, че трябва още нещо.
Преди европейското първенство всеки се бе съсредоточил върху мисълта как да бием Германия и останалите два тима бяха забравени. Сега тази победа над Германия не означава абсолютно нищо.
Дейвид Бекъм, Пол Сколс, Алън Шиърър и Мартин Киоун могат да гледат света с вдигната глава, но останалите не бяха на ниво. Защо през онази нощ футболистите с жълти фланелки си подаваха толкова много един на друг? Не можах да преброя колко пъти ние предадохме топката на противниковия отбор, беше жалко.
За пореден път Англия излезе на терена, подредена в линии, и играчите не можеха да променят схемата на игра, когато мачът се обърна. Те нямаха план Б и продължиха да играят като на чертожна дъска - в прави линии. На Пол Инс му бяха необходими цели 45 минути (!), за да разбере, че трябва да се залепи за Муту. Защо загуби толкова време?
Надявам се, че през следващите две години Кигън ще обърне внимание на младите играчи като Стивън Джерард и Гарет Бари. Той трябва да разбере, че те са бъдещето и че трябва да ги подкрепя независимо от всичко. Някой трябва да бъде много смел и се надявам, че Кевин може да се справи.
Първите 35 минути в онази нощ видях най-лошото, което Англия е показвала. Не искам повече да я гледам толкова слаба, но се съмнявам. Преди няколко години френският футбол бе в дупка, но Жерар Улие стана технически директор и промени всичко из основи. Сега Франция обира плодовете и спокойно може да се класира в групата на Англия дори с резервния си отбор. Технически директор на Англия е Хауард Уилкинсън. Мисля, че няма нужда да коментирам повече.
Остава ни само надеждата, че поредното ранно отпадане на Англия ще накара някои хора във футболната асоциация да се събудят.
Нов ред и в европейския футбол
Германия и Англия минават в категория на аутсайдерите
Георги ФИЛИПОВ
Когато преди две години Германия, Англия и Италия отпаднаха преди полуфиналите на световното първенство за сметка на Франция, Холандия и Хърватия, се смяташе, че има наченки на нов световен ред във футбола. Щом историята започва да се повтаря и на ниво европейско първенство, вече е ясно - случилото се по терените на Мондиал 98 е тенденция. Германия и Англия отново си заминават рано за вкъщи, този път още след първата фаза. Да гледа мачове по телевизора остана и единият от двата домакина - Белгия. Вместо тях път си пробиха част от т.нар. малки футболни страни - Турция, Югославия, Румъния и Португалия.
В Европа вече няма "големи" и "малки" нации, има играещи футбол и такива, чиито национални отбори са слаби или безнадеждно изостанали от стила на игра на водещите отбори. Дали за щастие на зрителя, или просто защото логиката на играта е такава, но във втората фаза останаха само отбори, привърженици на техничния футбол. Съставите, за които физиката и тактиката са единствен начин за успех, се простиха рано с финалите на европейското първенство. Типичният представител на новия европейски ред във футбола изглежда бърз, техничен и безкомпромисен срещу имена и авторитети.
Англия и Германия за втори път изпадат в ситуация да изглеждат като книжни тигри, тъй като не си взеха поука от случилото се преди две години. Бившият вече европейски шампион Германия отпадна рано от световното първенство, защото беше прекалено стар за съвременния футбол. Сега той беше с още две години по-възрастен, още по-бавен и традиционно безидеен. Треньорът Ерих Рибек подаде оставка, но това едва ли ще реши основния проблем - липсата на нови свежи попълнения за списъка от 22-ма души.
Германия е отбор без личности. Единственият воин бе 39-годишният Лотар Матеус, който отдавна трябваше да играе при ветераните. Присъствието му на терена в името на рекордните 150 мача с националния екип се оказа пълен провал. Колегите му се оплакваха, че трябва непрекъснато да го покриват, защото не успява да защити зоната си срещу раздвижените и технични румънци. При отсъствието в нападението на Оливер Бирхоф в последните два мача заради контузия съвсем не останаха лидери в отбора. Загубите от Англия с 0:1 и от резервите на Португалия с 0:3 бяха логичен резултат от пълната безпомощност. Оказа се, че Германия може да има по-слаб отбор дори от този, който играеше по терените във Франция. Статистиката отчита един реализиран гол от Мемет Шол, от който и самият голмайстор май остана изненадан.
"Оставката на Рибек няма да оправи нещата. Трябва коренно нов подход и организация на германския футбол. Ние изоставаме във всяко отношение", заяви президентът на "Байерн" Франц Бекенбауер, извел бундестима до световната титла през 1990 г. Англия както винаги страдаше от липсата на правилна преценка. Феновете и ръководителите на футболната асоциация винаги се надяват да постигнат повече от възможностите на отбора. Както става в последните години, истината надделява, а за английския футбол тя е безмилостна - само с висок дух и центрирания от крилата не може да се печели. Англия сякаш е забравила всичко, което успя да направи Тери Венебълс с отбора, и сякаш не е прихванала нищо от множеството чужденци в местното първенство. Нападателите на отбора вкараха три гола в първите два мача все след центрирания от дясното крило на Дейвид Бекъм. При отсъствието на виртуоз от континентален калибър като Пол Гаскойн халфовата линия не може да роди нищо по-стойностно. Срещу техничните отбори на Португалия и Румъния възпитаниците на Кевин Кигън в дълги периоди от мача не успяваха да пипнат топката и всъщност оставаха изолирани от мача. В тази ситуация първата победа над Германия от 34 години се превърна в опашкарско дерби на два велики в миналото отбора.
Заедно с тях си отидоха и скандинавските отбори, които забравиха, че това не е състезание по борба - Швеция, Норвегия, Дания. Единствено може да се съжалява, че местата във втората фаза не са 10, за да могат Чехия и Словения да се присъединят към компанията на техничните състави.
Новият европейски ред, изглежда, вече изисква и честна игра, каквато повечето отбори и съдии способстваха да се получи. Трудно е да се повярва, че УЕФА е готова да загърби парите на хилядите запалянковци от богатите европейски страни в името на принципа феър плей. Този път обаче традиционните удари срещу малките страни бяха по-малко. Единственият съдия, който си позволи да пререди класирането в групите - французинът Жил Весие, бързо бе изпратен у дома. Той подари дузпа и достатъчно дълго продължение, за да може Испания да победи с 4:3 Югославия и да продължи напред в турнира за сметка на Норвегия. Напред продължават само тези отбори и съдии, които способстват футболът да се превръща в по-голямо зрелище с повече голове и красиви изпълнения.
Димитър Иванов като Христо Калчев
Бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов даде сериозна заявка да поеме по стъпките на вулгарния романист Христо Калчев. Настоящият бизнесмен и собственик на в. "Дума" направи реален опит да вдигне тиража на левия вестник с документалния разказ "Кръстникът". О.з. офицерът в стила на Калчевите "Нерон Вълка" и "Калигула Бесния" разказва за срещите си с покойния Иво Карамански, наричан Кръстник на българската мафия. Освен елементите на Калчевите романи в повествованието на разказа си личи и влиянието на ранния Богомил Райнов. Според сюжета, в който авторът Димитър Иванов е и главен герой, досущ като един Емил Боев той доказва на домораслия Кръстник, че владее доволно повече умението на тайните срещи. След кулминацията на първия сблъсък между тогавашния вицепрезидент на Мултигруп и Иво Карамански, в който морален победител е о.з. полковникът, следва почти лирично отклонение. Кръстникът пее по телефона песен на Димитър Иванов от филма на Френсис Форд Копола. Накрая следват авторските разсъждения за романтичния период на българската мафия. От което не става ясно кой е по-по-най-Кръстник.
Диалектика
Бившите министри сякаш само чакаха да се разделят с постовете си в правителството и да заключат в гардероба костюмите и вратовръзките. След като беше уволнен като главен преговарящ с Европейския съюз при първата си поява на публично място
Миниатюрен метален ключодържател, съчетал отварачка и ножче, получи като подарък всеки от журналистите при пристигането си на преспартито (нещо между пресконференция и тържество) на "Кейбъл България" миналата сряда. Да си отворите с него бирите, разясняваха на учудените репортери момичетата от "Икона комюникейшънс", която обслужва PR на фирмата. Наздравица с пенливата течност вдигнаха медийните репортери и екипът на "Кейбъл" за първата годишнина на фирмата, новия офис и амбициозните намерения. Главният изпълнителен директор ирландецът
С вдигане на ръка министрите трябваше да потвърдят по време на заседанието си в четвъртък дали са си избрали личен лекар или не. Според очевидци проверката, направена от премиера Иван Костов, е показала, че управниците започват полека да навлизат в ръбатите релси на новата здравна система. Оказало се, че само неколцина от тях още не са се спрели на лекар. За сметка на това повечето присъстващи се съгласили, че най-добрият избор би била колоритната зам.-министърка на социалните грижи
Отново се оказа, че току под носа на правителството се извършват крупни данъчни злоупотреби. Този път обаче не става дума за прочулата се преди няколко месеца баничарница на министър
Българският оператор
Председателят на Сдружението на малките хора в България
Батето на сух режим в Либия, изнервя се
Посещението на председателя на Българския олимпийски комитет (БОК) Иван Славков в Либия вероятно е било едно от най-тежките в кариерата му. Батето е известен като почитател на чашката, а пък в Джамахирията алкохолът е забранен до степен, че за употребата му се полагат тежки наказания. Вероятно това е и част от обяснението за изключително странните отговори, които шефът на родните олимпийци даде на журналистите, събрали се на столичното летище, за да го посрещнат. Съвсем естествено всички въпроси бяха свързани със съдбата на българските лекари и сестри, арестувани по подозрение за участие в либийската СПИН-афера. Когато репортерите го попитаха дали е говорил за нашите медици там, Иван Славков загадъчно отговори, че не е лекар. Запитан дали е споменал въобще делото бившият шеф на държавната телевизия отвърна, че не е юрист. "С всичките Кадафи се видях", отговори шефът на олимпийския комитет, цитиран от "Труд", и добави компетентно: "Защо задавате глупави въпроси?! Да не се казвам Надежда Михайлова и Теодосий не знам си кой си. Не съм Христос". След това Батето бодро пожела "Приятен ден" и "Да сте живи и здрави" и замина в неизвестна посока.
Няколко часа по-късно той беше извикан за среща с президента по повод отново посещението в Либия. След това стана ясно, че всички заръки на държавния глава са били изпълнени, но повече информация не беше дадена с аргумента, че това били подробности от тихата дипломация, която се води за освобождаване на сънародниците ни там.
За книгите и хората
Допотопни каталози и липса на адекватно зареждане отдалечават българските библиотеки от световните стандарти
Ани МЛАДЕНОВА
Допреди десетина година посетилите САЩ споменаваха основно небостъргачите и магазините в разказите си за събралия се кръг роднини и приятели. Отскоро в списъка на "американските прелести" все по-често влизат и библиотеките - просторните читални във всеки квартал, с хиляди книги и компютърен каталог, който изплюва всички заглавия, отговарящи на избрани от читателя условия, като например "трилър+любов+насилие" и дори дава възможност за търсене на отделни откъси и цитати.
Как стоят нещата по нашите ширини? В брой 1 от 1911 г. на списание "Читалище" четем: "Добрата уредба е от голяма важност за целите и задачите, що преследва самата библиотека. Тука всичко трябва да се нагажда в най-голяма услуга на читателя. Всички формалности и ограничения досежно ползването на книгите трябва да бъдат намалени до минимум. На читателя трябва да се дава най-голямо съдействие и пълни удобства за работа. Всички справки да стават най-бързо, при най-малка загуба на време. " Една импровизирана обиколка из някои от така наречените общообразователни или публични библиотеки (каквито в София има 130 - по една към всяко читалище или читалищен филиал) показва, че от времето на тези препоръки почти нищо не се е променило. Каталозите все още са на познатите носители - малки картончета, подредени по автор или по заглавие в чекмеджетата на дървени шкафове. За тези, които търсят литература по някаква тема, без да разполагат с имената на конкретни книги или писатели, единственият вариант е да се обърнат към библиотекарката и да се надяват, че тя ще е в състояние да им помогне. Читалните, като тази на читалище "Светлина", които имат компютър, оборудван със специализиран библиотечен софтуер, се броят на пръсти и представляват щастливо изключение от общия
Голяма част от библиотеките приютяват колекции от по 60 000-70 000 книги на площта на един средно голям апартамент. Местата за четене са ограничени до няколко маси с по 3-4 стола, притиснати между томовете на пода и безкрайните рафтове, от горните части на които би могъл да се възползва само волейболист национал.
Мрачните помещения и стелажите, губещи се в тавана, малко напомнят за средновековните манастирски библиотеки. Бегъл поглед върху заглавията обаче веднага изличава всякакви романтични асоциации.
По прашните полици често се крият книги, които едва ли са необходими някому. Има места, където все още се пазят всички 11 екземпляра от партизански роман, който в последните 30 години е взиман общо пет пъти. Прочистването на овехтелите фондове не е спряло, твърдят от отдел "Методически" на столичната библиотека. По техни данни от 1990 г. насам на територията на София са отчислени 600 000 бройки. И въпреки това има библиотеки, в които ненужната литература е повече от 20 на сто. Проблемът е, че всяко читалищно настоятелство трябва само да вземе решението колко и кои книги да отидат за вторични суровини. С парите от тях обаче могат да се купят доста малко нови заглавия, което означава спад във важния показател "книгоосигуреност на потенциален читател" и съответно евентуално намаляване на субсидията на библиотеката.
Едно време общообразователните читални в София се зареждали централно - чрез служба в столичната библиотека, която разпределяла новите заглавия на държавните издателства според профила и нуждите на даден район. Така по-големите библиотеки обикновено получавали към 2000 книги годишно. Сега тази бройка клони към нулата и всяко читалище е оставено да попълва фонда си, както може.
Според енциклопедия "Британика" библиотекарят е специалист, който "умее да организира източници на знание чрез каталогизиране и класификация, има способността да анализира и проучва нуждите на посещаващите библиотеката и да намира и предоставя търсената информация". У нас към тези качества би трябвало да се добави и "обладан от някакъв необясним ентусиазъм", като се имат предвид заплащането и условията на работа.
Повечето работещи в столични библиотеки са се превърнали в
Другият начин за попълване и разнообразяване на лавиците е чрез подаръци от самите читатели. В някои библиотеки са залепени надписи, които приканват посетителите да донесат старите си книги в читалнята. По тази линия в един и същ ден колекцията може да се обогати с Бердяев, Нора Робъртс и Марк Твен. "Приемам всякакви отвратителности и бози, но понякога идват и качествени неща", обяснява библиотекарка в центъра.
Иначе даренията, които огряват всички библиотеки, са малко. Още се помни жестът на издателство "Обсидиан", което миналата година предоставило 17 свои заглавия в 130 копия. В крайна сметка на рафта "Нови книги" в повечето читални се мъдрят няколко издания от 1992 или 1993 г. със съмнителна литературна стойност.
От друга страна, според отчетите на библиотеките отлив на читатели в последните десет години почти няма. Преобладават учениците и пенсионерите, но тъй като закупуването на книга прогресивно се превръща във все по-голямо изпитание за семейния бюджет, се увеличава и броят на работещите посетители. Повечето библиотекари определят аудиторията си на средна възраст така: висшисти с професии като лекар, инженер и архитект... четат основно любовна и криминална литература.
Учениците пък рядко посягат към заглавия извън задължителната програма по български език и литература. В библиотеките спокойно могат да направят график по дати на изучаваните произведения в близката прогимназия, тъй като един ден преди разглеждането на дадена книга в час всички деца в квартала се струпват да я търсят на пожар. Често срещани са заявките с елемент на заблуда като например "Мамино детенце" от Алеко Константинов" и други волни съчетания на автор и творба. В библиотеката на "Славянска беседа" още пазят грижливо изготвен с второлашки почерк списък на писателите, които трябва да се прочетат през лятото: "Карл Майер, Майн Ричи, Марк Твен, Том Сойер и Хъкънверифик."
Час по "мислене"?
Многото информация "на депо" в главата още не значи полезна мисъл
Росица Алексиева, председател на МЕНСА - България
В новоизлязлата книга на световно известния психолог проф. Едуард де Боно "Шест мислещи шапки" на стр. 26 четем:
"Когато д-р Луис Алберто Мачадо помолил да бъде назначен за министър на образованието и развитието на човешките ресурси към венецуелското правителство, последвал гръмогласен смях. Но той настоял и благодарение на това 106 000 учители били обучени да прилагат уроците по мислене от програмата CoRT (от англ. тръст за познавателни изследвания - Cognitive Research Trust). По закон днес всеки ученик във Венецуела трябва да прекарва два часа седмично специално в развиване на мисловни умения. Има учебни часове, наречени "мислене". Учениците знаят това, знаят го и преподавателите, и образователните дейци, и родителите."
Каквато и насмешка да предизвиква този цитат, добре е той да ни накара да се замислим, да започнем да използваме собствените си глави. Неоснователно обвиняват българската образователна система. Тя е достатъчно добра, но само като количество натрупани знания, които дава. Връзката между придобитите знания я няма.
Детските глави не трябва да се превръщат в кошче за излишна информация, те не трябва да са "подвижни енциклопедии". Тъкмо такъв "час по мислене", поне веднъж седмично, би могъл да приучи децата да извличат максимална полза от минимална информация. Това всъщност е и
МЕНСА - България (организацията на хората с висок коефициент на интелигентност) от три години се опитва да спечели за идеята някои държавни училища. В средата на 80-те след посещението на самия проф. Едуард де Боно за участие в учителски семинар в България е сложено началото на "мисловен" експеримент. Краят му идва сам.
Надяваме се усилията на МЕНСА да го доведат отново у нас да успеят. Това би означавало да разширим кръга на обучаваните в мисловна дейност, защото освен децата в този процес трябва да участват също учителите и родителите.
В тази посока има нещо, което би улеснило мениджърите независимо на какво ниво са: да използват лицензиран и наблюдаван тест при проверка на капацитета на подчинените си. Това съвсем не означава, че ненабралите нужните точки ще бъдат освободени от работа. Напротив - по-скромните резултати от теста не означават уволнение, а просто знак към ръководителя
Важен психологически момент беше желанието на участниците резултатите им от теста (в писмен вид) да бъдат дадени на ръководството им, а не на тях лично. Подобно взаимно доверие, уважение и коректност са за завиждане.
