Дванайсет лева ще е таксата за първи изпит на кандидат-студентите тази година. За всеки следващ изпит ще се плащат по 8 лв. Между 105 и 310 лв. ще трябва да заплатят бъдещите висшисти, приети през учебната 2000-2001 г., (табл. 1). Най-висока - 310 лв., е таксата за желаещите да се занимават с медицина и изкуства.
Преценилите, че бакалавърската степен не е достатъчна за бъдещо развитие в кариерата, ще трябва да заплатят между 80 и 240 лв. за магистърска степен (табл. 2)
Владимир Кисьов е новият главен преговарящ с ЕС
В четвъртък правителството избра начело на екипа за преговори с евросъюза да застане заместник външният министър Владимир Кисьов, който заменя на този пост Александър Божков. Кисьов бе и досегашен заместник на главния преговарящ. От 1992 г. е работил в бившето ведомство на Божков - Министерството на промишлеността, където е отговарял за преговорите за асоцииране на България към ЕС. От началото на 1999 г. е заместник външен министър. След създаването на структурите за присъединяване на България към ЕС е назначен за секретар на Съвета по европейска интеграция и председател на Координационния съвет за подготовка на България за присъединяване към ЕС.
Ефектът сред европейските чиновници от смяната на главния преговарящ, и то по обвинения в корупция, още не се знае. "Имаше някои въпросителни около г-н Божков", казал Джефри ван Орден, докладчик на Европейския парламент за България. От своя страна Кисьов се ползва с уважение сред евробюрократите, както и с името на професионалист, познава ги и може да разчита на скъсена дистанция при общуването си с тях.
Владимир Кисьов е един от признатите архитекти на цялостната стратегия на България за преговорите, участвал е в "производствения" процес по изграждане на вътрешните органи, които са отговорни за европейската интеграция. Той изведе успешно и преговорите с Македония за езиковия спор миналата година.
Негова конкурентка беше Антоанета Приматарова, посланик в евросъюза. На консултациите в парламента опозицията предложи собствени имена: от БСП - Ирина Бокова, а от ДПС - Юнал Лютфи.
Словашки фирми могат да участват в строежа на втория Дунав-мост
Подготовката на България и Словакия за членство в Европейския съюз и НАТО и необходимостта от сътрудничество в тази насока бяха сред основните теми на разговора между словашкия министър-председател Микулаш Дзуринда и българския премиер Иван Костов. Микулаш Дзуринда бе на посещение в страната през изминалата седмица по покана на своя български колега. По време на срещата между двамата премиери е била обсъдена и възможността за участие на Словакия и България в съвместни проекти по различни програми на пакта за стабилност. След срещата Иван Костов съобщи, че словашки фирми имат интерес да участват в търга за проектирането и строителството на втория мост на река Дунав. Словашкият премиер подчерта, че неговата страна има сериозен опит в тази област, и даде примери със строителството на два големи моста на Дунав, което в момента се извършва от словашки фирми.
По тази тема Микулаш Дзуринда разговаря и с президента Петър Стоянов. Двамата обсъдиха и необходимостта от активизиране на икономическото сътрудничество между двете страни.
Словашкият премиер имаше срещи и с председателя на парламента Йордан Соколов, както и с кмета на столицата Стефан Софиянски. Микулаш Дзуринда изнесе лекция пред Атлантическия клуб, в която подчерта, че по време на операцията на НАТО и международната общност в Косово България и Словакия са доказали, че могат да допринесат за мира в района и да бъдат добри съюзници на страните от Северноатлантическия пакт.
По време на посещението на словашката делегация у нас министрите на транспорта на двете страни подписаха междуправителствена спогодба за международните комбинирани превози. Премиерите на Словакия и България изразиха мнение, че тази спогодба ще спомогне за активизирането на икономическите контакти между двете страни, но при условие, че се деблокира напълно корабоплаването по река Дунав.
Италианският дълг на "Стопанска банка" отвори работа на юристите
Иван МИХАЛЕВ
В бизнеса има един основен принцип - "който плаща лошо, плаща два пъти". Юристите на финансовото министерство и БНБ със сигурност са се сетили за него покрай подготвяната сделка за продажба на фалиралата "Стопанска банка". Преди седмица централната банка прати в съда становището си по офертата на БРИБанк, която в последния момент е предложила да изплати 80.1 млн. лева на кредиторите на "Стопанска" (предишните две оферти бяха съответно 62 и 72 млн. лева).
Докато се чака решението на съда, обаче изплува друг интересен казус. Той е свързан с дълга на "Стопанска банка" към италианската агенция за експортно застраховане САЧЕ, който е в размер на 114 млн. германски марки. Както "Капитал" вече писа, Софийският градски съд не е признал този дълг за държавен. Независимо от сключеното междуправителствено споразумение официално "Стопанска" продължава да се води длъжник на италианците, а не на бюджета. В списъка на приетите вземания за кредитор се води даже "Институто банкарио Сан Паоло ди Торино", а не САЧЕ, която е гарантирала отпусканите от италианската банка кредити за "Стопанска".
Този факт, изглежда, е притеснил БНБ, защото в края на май шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова е поискала официално тълкуване от юристите на финансовото министерство. Явно и в самото министерство са били доста объркани, тъй като ресорният заместник-министър Пламен Орешарски е поискал на свой ред становище от синдиците на "Стопанска банка" Владимир Георгиев и Валерия Антонова. В писмо до министерството те са отговорили, че не е възможно да се направи промяна в списъка на кредиторите, който беше одобрен през октомври 1998 г. и вече не подлежи на обжалване. Според синдиците такава промяна не е и необходима, защото при изготвяне на сметката за разпределение плащането ще бъде извършено към новия кредитор (Министерството на финансите), а не към първоначалния (италианската банка).
Юристите на финансовото министерство обаче са на друго мнение. Според тях съдът е одобрил списък на приетите вземания на "Стопанска банка", а не списък на нейните кредитори. В Търговския закон няма текст, който да забранява промяната на титуляра на вече прието вземане. Това може да стане в случай на правоприемство или със сключване на цесия (прехвърляне на дълг), изтъкнали от правния отдел на министерството. Според тях ратифицираното от парламента споразумение с Италия е достатъчно основание за промяна на кредитора по приетото вземане на САЧЕ.
Крайното становище на финансовото министерство така и не дава отговор на въпроса на кого точно дължи "Стопанска банка". На 5 юни Пламен Орешарски е информирал Емилия Миланова, че държавата може да има проблеми при активната си легитимация като кредитор на фалиралия трезор. Държавата няма как да възрази срещу предлагана сметка за разпределение, тъй като по Търговския закон това могат да правят само кредиторите на "Стопанска". Формален кредитор по списъка на приетите вземания е италианската финансова институция и държавата ще трябва да доказва качеството си на кредитор, ако промяната не е вписана от синдиците и призната от съда. Пламен Орешарски е посочил също, че в аналогичното споразумение с дълга към Испания Минералбанк е извършила поисканото вписване на държавата като нов кредитор без особени затруднения.
Интересното е, че писмото на Орешарски до "Банков надзор" е било изпратено три дни след официалното произнасяне на БНБ по сделката със "Стопанска" и няма как да е било взето предвид. Изглежда, за юристите пак ще има доста работа. Не е ясно какво следва, ако някой чужд инвеститор купи междувременно българско предприятие и поиска плащането да бъде оформено по схемата САЧЕ. Държавата е ратифицирала спогодбата и би трябвало да признае прихващането, приемайки, че се е разплатила частично с италианците. Както признават и хората на Муравей Радев обаче, не е съвсем сигурно дали бюджетът ще си получи парите от "Стопанска банка".
Правителството няма ясна стратегия за продажбата на ДЗИ
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Половин година след като бе открита процедурата за приватизация на ДЗИ ЕАД, все още няма ясна стратегия за това как, кога и каква част от най-голямото държавно застрахователно дружество ще бъде продадена.
Безтегловността, в която се намира компанията, всъщност води само до спекулации с бъдещето й и естествено се отразява на работата . "Приходите от основната дейност спадат", коментира Здравко Десимиров на пресконференция в началото на седмицата. Не че това не е проблем и на други компании в страната, но все пак двете дружества на ДЗИ държат лидерското място на българския пазар (или поне все още).
За да се мръдне поне крачка напред с продажбата на ДЗИ ЕАД, е необходимо само едно решение от страна на Агенцията за приватизация, с което да бъде определено колко процента от капитала на дружеството се продават и каква ще бъде процедурата. И толкова. Според осведомени най-големият проблем е колко процента от капитала ще бъдат предложени за продажба. "По всяка вероятност ще се продадат между 51% и 67% от капитала на ДЗИ ЕАД", коментира неведнъж шефът на дружеството Борислав Михайлов.
Според сметките на ръководството на ДЗИ би трябвало да се предложи пакет от 51%, защото засега около 20% са предвидени за мениджърския екип, 5-6% са предвидени за обезщетяване на реституционни искове и вероятно на първо време държавата ще иска да остави за себе си около 15%. А за да се предложи пакет от 67% от капитала на ДЗИ ЕАД, по всяка вероятност държавата ще трябва да се откаже от акциите, които би искала да остави за себе си на първо време. Според близки до процедурата за приватизация на ДЗИ обаче точно това е и най-сериозният конфликт - 51% или 67% да се продадат.
Ако се продават 51% на преден план идват и дребните сметки, защото най-широко лансираната идея е консорциум да участва в приватизацията на държавния застраховател.
Засега е ясно, че РМД-то в ДЗИ със сигурност ще се включи в консорциума, а Борислав Михайлов отдавна коментира и тезата, че Европейската банка за възстановяване и развитие почти със сигурност ще иска да участва в консорциума с придобиване на 10-15% от капитала. "Ако продадем 51%, е много малко вероятно във въпросния консорциум да се включи сериозен стратегически инвеститор", коментираха от Министерството на финансите. "Именно затова решението за продажба на 51% ще срещне много сериозна съпротива въпреки тънките сметки, които си правят някои хора", допълниха оттам.
Всъщност лобито за продажба на 51% иска на всяка цена да успее, защото това дава по-сериозни шансове на местните апетити за държавния застраховател.
От около месец във финансовите среди витаят какви ли не интерпретации по темата за продажбата на ДЗИ ЕАД. И естествено по-голямата част от сметките са правени на база евентуална продажба на 51% от капитала.
Първият вариант бе развит около продажбата на Биохим. Одобреният кандидат за държавния трезор "Нефтинвест" напоследък се радва на доста топли отношения с държавния застраховател. На последното общо събрание на частната банка ДЗИ увеличи дела си в нея до 8% от капитала й, като е възможно той да достигне 9.9%, ако всички акционери се включат пропорционално в увеличението на капитала до 64 млн. лв. "Естествено, че сме обсъждали варианта "Нефтинвест" да подкрепи финансово участието на РМД в приватизацията на ДЗИ", коментира преди време Борислав Михайлов. Идеята в този случай била работническо-мениджърското дружество да бъде подкрепено от "Нефтинвест" през Биохим. Всъщност парите за увеличение на капитала на "Нефтинвест" не бяха проблем, защото малко преди това се оказа, че ДЗИ няма да се включи в увеличението на капитала на ЦКБ.
Наскоро се заговори и за друг вариант да действие, като и за неговото осъществяване са били водени преговори. Става въпрос за това, че ако ЕБВР се включи в консорциума за приватизация, тя ще подкрепи и участието на Първа инвестиционна банка. "Не ми е известно да са водени преговори с банката за участие в приватизацията на ДЗИ", коментираха от Първа инвестиционна банка, но е факт, че през миналата седмица в България бе Джонатан Улет, който отговаря за евентуалното участие на ЕБВР в приватизацията на ДЗИ ЕАД.
Спряга се и името на БРИБанк като евентуален кандидат за участие в консорциума за приватизация на ДЗИ. Банката е избрана за консултант на РМД в процеса на приватизацията. В съвета на директорите на РМД влиза юристът на БРИБ Антон Андонов.
Безсмислените преговори, които се водят с потенциални купувачи от всякакъв калибър, изглеждат като отчитане на дейност при тази неясна позиция на продаващия. Това, че толкова хора са изявили интерес, нищо не означава или поне все още.
Само че да се симулира подобен вид активност е само прах в очите. Междувременно стана ясно, че Борислав Михайлов ще продаде своите 8% от акциите от РМД 2000, което ще играе за приватизацията на ДЗИ. "Този акт е продиктуван от желанието ми да спра всякакви спекулации и свързването на името ми с политически чадъри от страна на Екатерина Михайлова (шефката на синята парламентарна група е негова сестра, бел. ред.) и политическата сила, към която тя принадлежи", заяви Михайлов на нарочна пресконференция.
Накратко
Президентът Петър Стоянов издаде указ за преназначаване на Гарабед Минасян като член на управителния съвет на БНБ. Мандатът на представителя на БАН изтече в началото на седмицата. Новото назначение на Гарабед Минасян е било по предложение на управителя на централната банка Светослав Гаврийски, съобщиха от президентството.
Представители на международната кредитна агенция "Фитч ИБКА" посетиха България на 14 и 15 юни. Посещението се свързва с очакваното повишаване на кредитния рейтинг на страната ни. В момента рейтингът на България, даден от "Фитч ИБКА", е B+ и е от 1998 г. Този рейтинг се равнява на B1 по системата на "Мууди'с". През май трета рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" даде също Б+ на България. По същото време представители на "Мууди'с" намекнаха пред агенция Ройтерс, че в скоро време възнамеряват да преразгледа сегашния рейтинг Б2 на България.
През изминалата седмица Дирекцията за застрахователен надзор издаде лиценз за застрахователна дейност на животозастрахователно дружество "Граве България" АД. Акционери в дружеството са австрийските дружества "Грацер Векселзайтиге Ферзихерунг с над 99 на сто от акциите и "Граве управление на имущество" с останалата част от акциите.
Подуправителката на БНБ Емилия Миланова участва в семинар на тема "Международни стандарти на корпоративното управление", проведен в столичния хотел "Шератон". Проявата е първа по рода си и е част от тригодишната програма за обучение на банкери, която БНБ организира съвместно с Асоциацията на търговските банки и Американската агенция за международно развитие (USAID).
Първият етап по въвеждането на единната бюджетна сметка ще започне от 1 юли. Първоначално в нея ще бъдат централизирани сметките на Министерството на финансите и Министерството на отбраната, съобщи подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев. Изчисленията на централната банка показали, че бюджетните сметки в банките варират между 140 и 150 млн. лева. Със сметките на двете министерства от банките ще бъдат изтеглени 50-60 млн. лева. Останалите 80-90 млн. лева ще останат в банковата система поне до края на годината.
Лагерите в Банка ДСК постигнаха временно примирие
Шефът на пловдивския клон зае мястото на Николай Каварджиклиев в УС
Иван МИХАЛЕВ
Войната на нерви в Банка ДСК върви към своя край, след като миналата седмица "Банков надзор" издаде сертификат за изпълнителен директор на Владимир Тошев, досегашен директор на клона на банката в Пловдив. Той ще заеме мястото на отстранения Николай Каварджиклиев, който не успя да получи банкерски сертификат. С извършеното назначение най-после беше запълнено и последното свободно място в управителния съвет на бившата спестовна каса, което ще даде възможност за нормализиране на нейната дейност.
Неизвестността около шефските назначения в "банката на средния българин", която продължи близо два месеца, разпали стари конфликти между някои от досегашните членове на ръководството и предизвика доста интриги между различните лобита извън нея. В един момент застрашен за поста си беше дори и шефът на банката Спас Димитров. Както и при Николай Каварджиклиев, проблемът беше с липсващия банкерски стаж на сегашния председател. Първоначално БНБ отказа да издаде сертификат за изпълнителен директор на Спас Димитров, като официално отчиташе за опит във финансовата сфера само непълните три години начело на Банка ДСК. Впоследствие след указания "от най-високо място" Спас Димитров получи сертификат и вече може да бъде преизбран за председател на управителния съвет. В неговия случай БНБ прие за стаж и няколкото години, прекарани в парламентарната комисия по бюджет и финанси, което повечето банкери приемат за правилно решение с аргумента, че писането на икономически закони е също толкова отговорна работа, колкото и управлението на банка.
В случая с Каварджиклиев централната банка не се поддаде на натиска и отказа да издаде сертификат. Не е тайна, че зад неговото преназначаване стоеше както Спас Димитров, така и целият надзорен съвет на Банка ДСК. В него влизат главният секретар на Министерския съвет Елиана Масева, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев и главната счетоводителка на БТК Ценка Илчева. Твърди се, че в убеждаването на централната банка са правени опити за ангажиране лично и на премиера Иван Костов. В крайна сметка обаче БНБ категорично отказа да признае за стаж времето, в което Николай Каварджиклиев е работил по граждански договор за дружеството "Хърсев и ко". Така в неговия актив останаха да важат само двете години и осем месеца като шеф на клона на Банка ДСК в Стара Загора. Простата сметка показва, че Каварджиклиев ще направи пълните три години в началото на октомври. По наредбите на централната банка обаче заради получения отказ неговата кандидатура може да бъде издигната повторно след минимум шест месеца, което означава не по-рано от началото на декември. Изборът на заместник в ръководството означава, че Каварджиклиев твърдо отпада от управителния съвет на Банка ДСК. Според запознати обаче той ще остане в банката като прокурист и ще продължи да отговаря за влогонабирането и кредитната дейност. По този начин Спас Димитров е на път да спечели една от битките с конкурентното лоби, запазвайки свой доверен човек на двата най-важни ресора.
"Повишеният" в длъжност Владимир Тошев също се ползва с доверието на Спас Димитров. Той също има две години и осем месеца стаж като шеф на пловдивския клон на Банка ДСК, но преди това е бил последователно юрисконсулт на Стопанска банка - клон Пловдив, и директор на клона на ТБ "Моллов". Преди да започне кариера в банковата система, той е работил като съдия-изпълнител и шеф на служба в Пловдивския районен съд. Според Спас Димитров името на Владимир Тошев е било предложено за одобрение заедно с още няколко номинации - предимно за шефове на районни клонове на Банка ДСК. За неговия избор е надделяло обстоятелството, че той и досега е присъствал на заседанията на УС на банката като пълномощник на директорите. Не е ясно дали Владимир Тошев ще остане във висшето ръководство и след Нова година, когато ще се върне Каварджиклиев.
По-голямата интрига засега остава свързана с името на Асен Друмев, който покрай кадровите проблеми в банката се скара със Спас Димитров. От няколко седмици върви слухът, че шефът на Банка ДСК е поискал отстраняването на Друмев като изпълнителен директор и член на УС. Конфликтът между двамата е прекалено личен, за да се каже дали ще се стигне до трайно примирие. Наши банкери прогнозират, че ако нещата опрат до политическа подкрепа, дните на Друмев в банката ще бъдат преброени. Напоследък се заговори, че Спас Димитров е имал търкания и с другия изпълнителен директор Кристофор Павлов, син на шефа на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов. Арбитър в тези спорове би трябвало да бъде надзорният съвет на Банка ДСК. До този момент обаче надзорниците демонстрират странно безучастие в тлеещия конфликт, с което допринасят за блокирането на дейността в банката. По думите на Спас Димитров в последните няколко месеца е продължило отпускането на потребителски заеми до 150 хил. лева, които районните клонове могат да отпускат без одобрението на централата. Раздадени са били и няколко кредита до 500 хил. лева, които по начало изискват одобрението на кредитния съвет в София. Всички по-големи заеми са били замразени до избирането на легитимно ръководство, тъй като по устава на Банка ДСК те могат да се отпускат само с единодушното съгласие на УС.
МВФ и правителството съгласуват новия меморандум на бившата спестовна каса.
Пращат зърно от държавния резерв в публични складове
Мерки за раздвижване на търговията със складови записи подготвя земеделското министерство
Паулина МИХАЙЛОВА
Пакет от мерки за раздвижване на пазара на складови записи подготвя Министерството на земеделието и горите. Министър Венцислав Върбанов е издал специална заповед за разработването му още на 7 март тази година. Причината е ниската активност при издаването на записи. Досега складовете са пуснали такива книжа за едва 4000 тона зърно, срещу които са получени кредити от Юнионбанк и Експресбанк.
Предложенията как да се задвижи пазарът са написани от работна група, ръководена от зам.-министър Георги Кирилов, и в момента се обсъжда кои от тях да бъдат пратени за приемане от правителството. Според заключенията на групата една от причините за почти липсващия пазар на записи е малкият брой лицензирани складове. В момента те са само пет и дори да се създаде идеална нормативна уредба за записите, системата пак няма да заработи. Причините са, че нито вложителите имат достатъчно доверие, за да влагат зърното си в складовете, нито пък те със сравнително малкия си капацитет и клиенти могат да издадат достатъчно записи за развитие на пазара. Малкото складове и малките количества съхранявано в тях зърно не позволяват освен това да се съберат достатъчно средства в Националния компенсационен фонд. Той е гарант при неизплащане на взетите от банките кредити срещу записи и складовете трябва да правят вноски в него. Малкото пари във фонда стопират банките да отпускат такива заеми . В момента той има 5 млн. марки.
За да се засили интересът у зърнените бази да се лицензират като публични складове, се предлага Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" да съхранява част от зърното си в тях, след като са взели лиценз. Така базите ще са заинтересовани да кандидатстват за разрешително, защото с него ще имат възможност за по-сигурен достъп до крупен клиент, какъвто е резервът. В същото време останалите вложители на зърно в тях ще станат повече на брой, тъй като доверието им ще се засили.
Според участници в работната група резервът вече е пратил положително становище по идеята. Ако тя стане факт, в публични складове ще може да се пазят между 150 000 и 200 000 тона зърно от държавните запаси. Останалото количество ще се складира в собствените бази на резерва. Така ще се избегне и заплахата от измами. По сегашните правила управлението избира на търг фирмите, при които да складира зърното си извън това в собствените му бази. Предложението за държавния резерв е разумно и най-вероятно ще бъде прието, коментира Върбанов. Друга идея е всички складове над определено технологично ниво да бъдат задължени да се лицензират като публични. "Това предложение едва ли ще бъде прието, пазарът на складови записи не може да се създаде по такъв начин", каза земеделският министър пред "Капитал".
Третата обсъждана промяна е да се повишат изискванията към зърнохранилищата, за да се намалят рисковете при съхранение на част от реколтата в тях. Според работната група това може да стане с промяна в Закона за съхранение и търговия със зърно. Ако тя се приеме, зърнохранилищата няма да имат право да стават поръчители, залогодатели или гаранти по заеми за трети лица. Те ще трябва да вземат и специално разрешение от агроминистерството, за да прехвърлят правото на собственост върху складовите си помещения и да учредяват ипотека върху тях. Засега тези изисквания важат само за публичните складове.
Основна пречка пред търговията със складови записи е облагането с ДДС на всяка сделка с тях, е друго от заключенията на работната група. В момента по тълкуване на данъчната администрация ДДС трябва да се плаща при всяка смяна на собственика на записа, независимо че зърното не се изтегля от склада. Доводът е, че записът е ценна книга, но установява права върху стоки и следователно продажбата му не е финансова услуга. Становището на работната група е, че ДДС трябва да се плаща в момента, когато зърното реално се изтегля от склада от последния държател на записа. "Премахването на междинното облагане с ДДС би облекчило преработвателите (мелничари, пивовари, маслопреработватели), които в този случай ще дължат ДДС едва при влагането на суровината", пише в доклада до Върбанов.
В доклада се предлага също складовите записи да бъдат признати от БНБ за първокласни обезпечения, каквито са ДЦК, златото и валутата. За целта централната банка трябва да направи промяна в наредбата си за оценка на рисковите експозиции на търговските банки. "Направили сме предложение до БНБ и очакваме решение по въпроса", коментира Венцислав Върбанов. Според специалистите от работната група напълно възможно е БНБ да не направи исканата промяна. Затова те са разработили втори вариант за отпушване на кредитирането по тази линия. При него Държавен фонд "Земеделие" ще взема складовия запис като обезпечение и от своя страна ще издава банкова гаранция към търговската банка. Фондът ще разкрие и субсидия за съхранение на зърно в лицензираните публични складове.
Субсидирането на топлофикациите ще продължи до 2005 г. Няма реална алтернатива на парното, смятат Световната банка и агенцията по енергетика
Галина Александрова
Субсидирането на топлофикационните предприятия да продължи до 2005 г., като обемът на субсидията постепенно намалява, цената на парното да се повишава ежегодно от следващата година, да се осигурят близо 574 млн. лв. инвестиции за рехабилитацията и модернизирането на топлоснабдителните системи - това са основните акценти в плана за развитие на централизираното топлоснабдяване до 2005 г., подготвен от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) и Световната банка.
Една от основните цели на плана е да се стабилизира пазарът, да се възстанови достъпността на топлофикационните услуги и да се върнат отказалите се потребители, обясни на заседание на парламентарната Комисия по енергетика Любка Георгиева, началник на отдел "Топлоснабдяване" в енергийната агенция. Според нея в момента най-големият проблем на топлофикациите са големият брой отказали се абонати и намаляването на събираемостта. През последния отоплителен сезон е изключен над 30% от общия отопляем обем, показва анализът на енергийното ведомство. През 1999 г. са събрани само около 50% от начислените вземания.
Чрез модернизацията на абонатните станции (с възможност за регулиране и измерване на доставената топлина) потреблението на енергия в сградите ще намалее с около 20%, показват сметките на енергийната агенция и Световната банка. Ако се монтират и индивидуални термостатични вентили и разпределители, консумацията на енергия в домакинствата ще се понижи с 20 - 30%. Влиянието на двата фактора ще понижи сметките за отопление с около една трета.
Комбинираното производство на парно и електричество пък води до 42% процента икономия на гориво. За изграждане на модули за комбинирано топло- и електропроизводство, включително заместващи мощности в "Топлофикация София", са необходими над 477 млн. лв., се уточнява в документа.
Финансирането на инвестициите за първите проекти - за топлофикационните системи в София и Перник, е договорено със Световната банка и ЕБВР. Направени са предварителни проучвания за още пет града - Пловдив, Плевен, Русе, Бургас и Казанлък.
Инвестициите за абонатните станции, преносната мрежа и някои подобрения в топлоцентралите могат да се финансират от международни финансови институции като Световната банка и ЕБВР, а частично и от местни финансови източници, се сочи в плана, разработен от ДАЕЕР и Световната банка. Инсталациите на потребителите, термостатичните вентили и разпределителите могат да бъдат финансирани от международни финансови институции, правителствени и други програми за енергийна ефективност и частни инициативи. Нови блокове за комбинирано производство на топлоенергия и електричество би следвало да се финансират главно от частни инвеститори.
Със собствени средства на дружествата могат да се инвестират проекти за около 191 млн. лв. Потенциалната възможност за финансиране с кредити от международни финансови институции се оценява на 382 млн. лв. Около 7.5 млн. лв. е бюджетната подкрепа, необходима за някои инвестиционни проекти през 2000 г. За известен период от време фиксираните цени не трябва да се увеличават, ако влиянието върху сметките на едно домакинство не бъде компенсирано от съответно намаляване на консумацията в резултат на модернизиране на абонатните станции и монтиране на индивидуални разпределители и термостатични вентили, както и чрез пряко субсидиране на потребителите, е записано в документа. Според него изравняването на цените и себестойността трябва да бъде постигнато не по-късно от 2005 г. В плана се предвижда също въвеждането на двукомпонентна тарифа за топлоенергията - цена на произведената и продадена електроенергия и цена за поддържане на мощност. Вторият елемент от тарифата ще се прилага за всички потребители и ще покрива разходите от топлоцентралата до абонатните станции.
В разработката се предвижда фиксираната цена да се повиши с 3.33% през 2001 г., след което на всеки 1 юли до 2005 г. ще нараства с 10%.
Разгледани са два варианта за пряко субсидиране на топлофикационните фирми - с инвестиции и без инвестиции. При варианта без инвестиции преките субсидии ще намаляват, но въпреки това през 2005 г. те ще бъдат 63 млн. лв. При варианта с инвестиции през 2005 г. необходимостта от субсидии ще се свие до около 800 хил. лв. Сравняването на годишната потребност от пряко финансово подпомагане показва, че при влагане на инвестиции през 2002 г. ще са потребни 17.35% по-малко субсидии, а през следващите години потребността ще намалява прогресивно - през 2003 г. с 40.62%, през 2004 г. със 77.09% и през 2005 г. с 98.64% (виж графика 1).
Потребността от субсидии е определена по пряк метод като разлика между разходите и приходите. Този подход не отчита реалните парични потребности. При варианта без инвестиции независимо от по-големия размер на субсидиите нетният паричен поток е отрицателен през целия период 2000 - 2005 г. При варианта с инвестиции, водещи до намаляване на сметките на потребителите и подобряване на събираемостта, паричният дефицит намалява до минимален през 2003 г., а през 2004 и 2005 г. паричните потоци са положителни, е записано в разработката.
Заместването на топлоснабдяването с алтернативни системи за отопление (битова газификация или отопление с електричество, течни горива или пропан-бутан) трябва да се предхожда от изготвяне на план за енергоснабдяване за населеното място. Според Закона за енергетиката изготвянето на тези планове е задължение на общините. Предварителните изследвания показват, че в общия случай това е съпроводено с по-високи разходи за потребителите и се нуждае от повече инвестиции в сравнение с необходимите за рехабилитация на вече изградените топлоснабдителни системи", е записано в разработката на ДАЕЕР и Световната банка.
В сградите с централно топлоснабдяване електрическите инсталации не са проектирани да издържат голямо натоварване. В същото време и мощността на трансформаторите в тези райони не е достатъчна за по-висока консумация на електричество. Освен това тенденцията е цените на тока за населението да се повишат и да се изравнят с цените за промишлеността, а с това електричеството вече няма да бъде сериозен конкурент на парното. "От макроенергийна гледна точка въпросът за замяна на топлинната енергия с електрическа има еднозначен отговор, тъй като подмяната на 5000 - 6000 мегавата отоплителни мощности означава значителен преразход на горива и огромни инвестиции за нови мощности, съоръжения и мрежи", смятат експертите на енергийната агенция и на банката.
Според тях децентрализираните системи за битово газоснабдяване имат предимството, че загубите при преноса са много малки. В същото време обаче оборудването на един апартамент възлиза на около 1500 лв., което не е по силите на значителен брой домакинства, особено тези, които поради ниските си доходи са принудени да се откажат напълно или частично от парното. Газоснабдяването може да бъде конкурент на парното в периферните по-неплътни и по-ниско застроени зони, тоест топлоснабдяването и газоснабдяването трябва да се развиват в синхрон - където има изградени инфраструктури на централното топлоснабдяване, те да се запазят и оптимизират, а в градове или квартали, където няма парно, да се премине към директна газификация или изграждане на малки отоплителни централи, е записано в плана за развитие на топлофикациите.
Здравната каса залага бомба на пазара на безплатни лекарства
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се опитва да наложи странни регулации на дистрибуцията на частично или изцяло безплатните лекарства. Производителите на лекарства са задължени да доставят едно лекарство само на един доставчик на едро в един регион на страната (регионите съвпадат с разпределението на районните здравни каси). Според производителите това със сигурност рано или късно ще доведе до сериозни проблеми със снабдяването с животоспасяващи лекарства в даден регион. Възможността някой от дистрибуторите да фалира не е изключена, което означава, че ще трябва да прекрати дейността си, а сключването на нов договор с нов дистрибутор ще отнеме време. А от всичко това най-много ще пострадат пациентите.
Министерството освен това налага и непонятното изискване към производителите да доставят лекарствата на дистрибуторите дори ако те спрат да си плащат доставките. Това може да се нарече по всякакъв друг начин само не и пазарно поведение.
Създава се и сериозен проблем за чуждестранните производители на лекарства. На практика те едва ли ще могат да договорят доставка на частично или изцяло безплатни лекарства по простата причина, че от здравната каса искат регистрация на цените на техните лекарства в левове (дори и в евро не може въпреки фиксирания курс). А представителствата на тези фирми нямат право да извършват търговска дейност. "Заради това изискване няма да можем да се включим в списъка с търговските наименования на частично или изцяло безплатните лекарства", коментира представител на голяма чужда фирма. Пак според него чуждите фирми са предложили възможно най-ниските цени и въпреки това от тях искат още по-ниски. А ако трябва да предложат цени в лева, те ще трябва да търсят български партньор, който да има право да упражнява търговска дейност. Освен това, ако представителството не работи с българска фирма или не регистрира такава тука, няма кой да фактурира доставките в левове. Всеки български партньор от своя страна обаче ще иска комисиона, което само ще натовари цената на животоспасяващите лекарства. "А от здравното министерството ми казват: ако не понижите цената на предлаганото лекарство, въобще няма да го включим в списъка с търговските наименования на частично или изцяло реимбурсираните лекарства", оплака се представител на чужда фирма.
Според запознати с лекарствения бранш голяма част от произвежданите в България (и естествено по-евтини лекарства) нямат сертификат за добра производствена практика, което означава, че качеството e по-слабо гарантирано от това на вносните лекарства на големи компании. "Това е опит да се скалъпи бюджетът на здравната каса, определен за частично или изцяло безплатните лекарства. С по-евтини лекарства просто ще има пари за малко по-дълго време, защото сума от 53 млн. лв. за половин година е крайно недостатъчна", коментира известен лекар.
Рунд пореден или рунд последен
Управляващите пак обещават сериозно намаляване на данъците, но не е ясно имат ли кураж да се опълчат срещу маниакалния фискализъм на фонда
Марта Пенева
В София пристига ръководителят на мисията на Международния валутен фонд за България Юха Каконен за едни от най-тежките преговори от идването на власт на СДС през 1997 г. Никога досега позициите на двете страни не са били толкова различни, защото на практика никога не е имало подобни преговори толкова близо до редовни избори. Премиерът Иван Костов трябва да избере между популизма, който засилва риска от срив в отношенията с МВФ, и между следването на пазарните реформи.
"Рязко ще намалим данъците при запазване на макроикономическата стабилност и широко, балансиран бюджет. Ще разчитаме на бизнеса при постигането на икономически растеж", заяви министърът на финансите Муравей Радев след срещата си с депутатите от Съюза на демократичните сили във вторник.
Официално никакви конкретни ставки не бяха коментирани под претекста, че предстоят преговори. На срещата с депутатите Муравей Радев обаче гарантирал, че ще съкрати срока на възстановяване на данъчния кредит по ДДС. Сега той е шест месеца, а според различни източници се предвижда да бъде намален на три или четири месеца. През седмицата финансовият министър направи редица консултации по изясняване на позицията ни. Той се срещна с премиера, с парламентарната група, с представители на коалиционните партньори, с шефовете на бюджетната и икономическата комисии в Народното събрание Йордан Цонев и Никола Николов.
Според източници на вестник "Капитал" след срещите било решено да бъде отстояван пред МВФ данък печалба от поне 15% единна ставка и необлагаем минимум върху месечните доходи - 100 лева. Първоначалните намерения бяха за 20% данък печалба, но по настояване на премиера данъкът бил намален. Обсъжда се и възможността за намаляване на осигурителните вноски за работодателите. На срещата с депутатите Муравей Радев заявил, че ще се бори за бюджетен дефицит от 2% от брутния вътрешен продукт.
Намаляването на данъчните ставки и облекчаването на бремето за бизнеса обаче ще доведе до временен спад в приходите, който трябва да се компенсира със съкращения в разходите. Тук Иван Костов ще има значителни трудности, защото разходите са натегнати до краен предел и съкращаването им носи риска от сътресения в бюджетните сфери - общини, здравеопазване, образование и социално осигуряване. Те изпитват недостиг от средства още тази година.
Лекомислено обещаното замразяване на цените на тока и парното също няма да помогне за намаляването на данъците. По изчисления на ведомството на Иван Шиляшки само за 2001 г., за да се поддържа същата цена на топлоенергията, са необходими около 100 млн. лева допълнителна субсидия, която е малко вероятно да бъде осигурена при по-ниските данъци.
По всяка вероятност премиерът ще трябва да направи трудния избор - ниски данъци или замразени цени на тока и парното. По-лошото е, че парламентарната група настоява и за замразяването на цените, и за увеличаването на средствата за цитираните бюджетни сфери. Така че тук премиерът ще трябва да спечели една нелека политическа битка, ако действително намеренията му са да защити бизнеса.
Преговорите наистина ще бъдат трудни, защото българското правителство посяга на трите догми на МВФ - доходите, данъците и бюджетния дефицит, и то в момент, когато предстоят избори и възможността правителството да бъде обвинено в популизъм е голяма.
За увеличаването на бюджетния дефицит над предвидените 1.5% борбата също ще е много трудна. То беше дипломатично отхвърлено още преди месец при посещението на втория човек във фонда Стенли Фишер. От една страна, фондът държи на поддържането на нисък дефицит и висок фискален резерв като застраховка от разширяването на дупката в платежния баланс. От друга страна, увеличаването на бюджетния дефицит е проинфлационно и може да постави на опасност валутния борд.
Пред БНР Питър Стела също беше резервиран за рязкото намаляване на данъците. Неговият подход беше за доста по-умерено намаляване с темповете от последните две години. Що се отнася до увеличението на необлагаемия минимум и последващо на минималната заплата, то МВФ винаги е бил против, що се отнася до държавния и бюджетния сектор. От една страна, увеличението на заплатите не е за сметка на нарастване на производителността и намалява конкурентността на българските стоки, а от друга - дава се лош сигнал на частния сектор.
Това е друг проблем по време на предстоящите преговори. Доброто изпълнение на бюджета до момента подсказа едно предстоящо преизпълнение на приходната част. Възникна въпросът какво да се прави с допълнителните около 200-250 млн. лева.
Според сини депутати Муравей Радев е заявил, че има чакащи разходи за 800 млн. лева срещу това преизпълнение. Отделно правителството поиска още при визитата на Стенли Фишер да похарчи още 250 млн. лева, като усвои външни заеми и с това увеличи дефицита с един пункт до 2.5%.
Едва ли при тази визита ще има конкретни разговори за ново споразумение. По всяка вероятност просто ще бъде изчакано да изтече сегашното в средата на следващата година и вече новото правителство да започне преговори за ново споразумение. "Наивно е да се смята, че някой ще си хаби времето да договаря споразумение с това правителство, при положение че следващото ще го отхвърли или пък, че ще иска да го допълва", коментира за "Капитал" високопоставен правителствен източник. Едно от малкото изключения в практиката на МВФ за сключено споразумение в навечерието на изборите беше 1997 г., когато фондът подписа с временното правителство на Стефан Софиянски. Всички допитвания до общественото мнение тогава обаче подсказваха голяма изборна победа на СДС. Допълнително представителите на МВФ поискаха гаранции от сините, че ще се придържат към споразумението. Сега обаче или прогнозите не са за победа на СДС, или пък е още рано да се съди.
В същото време през следващата седмица се очаква поредният транш от тригодишното споразумение. Следващият по график ще дойде през септември след специално заседание на борда на директорите на МВФ.
Проверката на "Мобилтел" върви към безоблачен финал
Проверката на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) по лиценза на "Мобилтел" е на път да приключи до седмица-две, но резултатът от нея вероятно ще бъде оповестен приблизително по същото време със сключването на евентуална сделка за БТК, съобщи добре осведомен източник от комисията. Според него фирмата прави постъпки да узакони радиорелейните линии, които ползва (става дума основно за съоръжения и честоти на Министерството на отбраната в Северна и Югоизточна България). Процедурата е "Мобилтел" да получи откази от собственика на съоръженията и спектъра, след което да подаде законно искане за радиорелейни линии. "Мобилтел" освен това е изпълнил задължението си към МВР да осигури апаратура за подслушване, като е превел 1.5 млн. марки на ведомството. Сумата ще бъде усвоена от фирмата на МВР "Безконтактни мултиплексорни вериги" за покупка на такова оборудване.
Проверката на ДКД формално тече с цел прелицензиране на "Мобилтел" (както и на "Мобиком"), така че вторият GSM-лиценз, който е част от сделката за БТК, да бъде даден при еднакви условия с лиценза на първия GSM-оператор. На фона на сухите аргументи ДКД беше отправила и твърде сериозна заплаха за евентуално отнемане на лиценза на "Мобилтел", ако не изпълнява договора си с МВР или ако се открият съществени нарушения на лиценза. По този начин чрез затрудняване на дейността на "Мобилтел", собственост на Майкъл Чорни, управляващите отговарят на атаките на бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Факт е, че за отнемане на лиценза вече не се споменава нито официално, нито неофициално, което най-вероятно означава отказ от битката с Бонев заради задълбочаването на вътрешни проблеми на СДС. Другата причина може да е нежелание да се санкционира единственият GSM-оператор по начин, който може да влоши качеството на услугата или напълно да я прекрати в ущърб на абонатите.
Доста факти обаче показват, че "Мобилтел" не е чак толкова изряден и почтен GSM-оператор, за какъвто се очаква да бъде обявен след приключването на проверката. Балансът на дружеството за 1999 г. показва например, че към 31 декември GSM-операторът е дължал на бюджета лицензионни такси в размер на близо 1.6 млн. нови лева (общата такса е равна на ежегодна твърда сума около 100 хил. лв. плюс 2.3% от нетните приходи). Отчетът за приходите и разходите индиректно доказва, че съмненията за кражба на трафик чрез фирмите за допълнителни услуги на "Мобилтел" не са били без основание. Нетните приходи на дружеството от входящ трафик от БТК за м.г. са 48.7 млн. нови лева, разходите за изходящ трафик са 20.5 млн. нови лева. Отчетът на "Мобилтел" доказва също неофициалната информация за раздаването на стотици GSM-апарати безплатно на държавни чиновници. Основната забележка на одитора "Артур Андерсен" към баланса е, че краткотрайните материални активи са завишени, защото "GSM-апаратите, раздадени за служебно ползване и други цели", не са отчетени в намаление на складовата наличност.
Джейлан пак си тръгна обиден от София
Церемонията за учредяване на дружеството за магистрала "Марица" беше провалена скандално
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Преди година президентът на турския холдинг "Джейлан" Махмуд Джейлан си тръгна възмутен от България, след като Шиляшки го държа до среднощ в енергийното ведомство за безплодни преговори. През миналата седмица случаят се повтори, но този път конфузията е по-голяма, а причината е министърът на благоустройството Евгени Чачев. В сряда (14 юни) на обяд в хотел "Шератон" трябваше да се подпишат документите за учредяването на смесеното дружество "Джеймар" с участие на "Джейлан" и "Автомагистрали", което ще строи автомагистрала "Марица" в отсечката Оризово - Капитан Андреево. От "Джейлан" обявиха в съобщение за пресата, че са решени всички юридически въпроси, които се отнасят до устава на "Джеймар" и регистрацията му.
За голяма изненада на всички поканени подписването на учредителните документи не се състоя. Стотина депутати, шефове на строителни фирми и журналисти пристигнаха за церемонията, която беше обявена за 12 ч. Малко преди обявения час обаче Махмуд Джейлан, министър Чачев, посланикът на Турция у нас Тахсин Бурджуоглу и шефът на "Автомагистрали" се отделиха в ресторанта, за да уточнят текстовете. Близо три часа продължиха разговорите, след което се разбра, че няма да се подписва нищо и дружеството не е учредено. През това време изгубилите търпение гости вече се черпеха на коктейла, организиран от "Джейлан".
Никой не можа да даде смислено обяснение за конфузния провал на обявеното и отдавна подготвяно мероприятие. Технически проблем беше пречката да се подпише учредителният протокол на "Джеймар" с "Джейлан" в сряда. Преводът на документа не беше точен, но тази пречка ще бъде отстранена до седмица-две", коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Махмуд Джейлан отказа коментар, като обясни, че с министър Чачев са се разбрали да не огласяват подробностите.
Източник, близък до турския холдинг, обаче твърди, че въпросът изобщо не е технически. "Смятате ли за случайно, че турският посланик присъства през цялото време на разговорите", коментираха запознати с проблема експерти. В крайна сметка се оказа, че в центъра на обсъждането изобщо не са били неточности в превода на учредителните документи. Спорът всъщност се е въртял около ангажиментите, които българската страна пое в междуправителственото споразумението и протокола, които подписаха през есента на 1998 г. Иван Костов и Месут Йълмаз и от които сега се опитвала да изклинчи.
"Тези два проекта (за изграждане на магистралата и на каскада "Горна Арда") не са на "Джейлан", това са правителствени проекти. Има междуправителствено споразумение за това, има и протокол към него, които са ратифицирани от парламента. Тези документи се крепят на три основни неща - износ на електричество в Турция, изграждане на каскада "Горна Арда" и строеж на отсечката Оризово - Капитан Андреево от смесени дружества с участие на турски фирми. В този триъгълник има вътрешно циркулиране, а сега се опитват да ги разединят", коментира източник от Истанбул.
Тоест проблемът се оказва принципен - защо и по какъв начин е свързан износът на електричество за Турция с реализацията и финансирането на двата инфраструктурни проекта. Правителството досега не е дало ясен отговор на този въпрос. Факт е обаче, че и в спогодбата, и в протокола трите проекта са записани като взаимно свързани.
Може би премиерът Костов най-после се е усетил, че има нещо нередно в сделката, и е наредил на министрите си да отклонят някои ангажименти, поети към "Джейлан", коментират наши експерти. Нищо чудно това да е свързано с новата атака към Йълмаз в Турция. Бившият премиер, който лансира "Джейлан" за българските проекти, беше обвинен в корупция от парламентарна комисия, която реши, че Йълмаз трябва да бъде даден на съд. Неприлично е някак тръгналият на поход срещу корупцията Костов да продължи да подкрепя протежето на турския си колега, обвинен официално в корупция от Меджлиса.
"Няма такава връзка, "Джейлан" не е лансиран от Йълмаз. Костов писа преди време на сегашния премиер Еджевит да подмени "Джейлан" в двата проекта, но Еджевит отхвърли това искане", коментираха специалисти, близки до "Джейлан".
Че има нещо гнило около сделката с тока, се разбра отдавна. Един от шефовете на НЕК преди време напусна, защото не желаеше да сложи подписа си под договора за "Горна Арда". Показателен е и последният скандал с проваленото подписване на учредителните документи за "Джеймар". Няма начин някой да повярва на министър Чачев, че след две години и половина преговори някаква техническа грешка при превода на документите може да стане причина за толкова конфузна ситуация. Правителството най-после трябва да реши иска ли договора с "Джейлан" или не. Ако реши да отхвърли тази фирма, най-вероятно ще се стигне до денонсиране на спогодбата с Турция.
Александър Праматарски поема сделките с оръжие
Работна група пише промени в Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и технологии с възможна двойна употреба
Паулина МИХАЙЛОВА
Министърът без портфейл Александър Праматарски ще бъде назначен за председател на Комисията за контрол и разрешаване на външнотърговски сделки с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. Това съобщиха за "Капитал" отлично информирани източници от Министерския съвет. Решението ще бъде взето от кабинета в началото на следващия месец.
Засега председател на комисията за разрешаване на външнотърговските сделки с оръжие е вицепремиерът Петър Жотев. Той е и шеф на Междуведомствения съвет по въпросите на военно-промишления комплекс, който издава лицензите за търговия с оръжие. Това положение може да предизвика конфликт на интереси и затова е най-добре Жотев да отстъпи поста си в комисията на друг, обясниха източниците. Новият шеф задължително трябва да е министър, защото това се изисква от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. Като най-подходящ за поста е избран Праматарски. Заедно с назначаването му за шеф на комисията се очаква кабинетът да приеме и проект за промени в самия закон. Документът се подготвя от междуведомствена комисия, ръководена от експерти на Министерството на икономиката.
Едно от предложенията в работната група е да отпадне лицензирането на фирми за внос на стоки и технологии с възможна двойна употреба. Контролът по конкретните сделки от този тип обаче ще се запази. Ще се запази лицензирането при износ на специална продукция. Всички останали промени са с цел да се засили контролът върху износа на оръжие, обясниха членове на работната група. Като нов член в закона ще бъде записан текст, с който фирмите ще бъдат задължени да дават в комисията за разрешение на сделките оригиналните документи по всяка сделка. Досега това изискване важеше, но го нямаше задължението документите да са оригинали. Те се внасят в комисията от фирмата износител, преди тя да разреши сделката.
Друг нов текст в закона ще задължи фирмата износител да осигури документ, потвърждаващ получаването на стоката в страната, която е краен потребител. Досега това условие важеше при износа на стоки с възможна двойна употреба, но не и при оръжията. За да изпълни изискването, износителят трябва да включи в договора с клиента си клауза, според която крайният получател ще му достави документ, издаден от компетентен орган в съответната страна, потвърждаващ пристигането на оръжието и оставането му там. Ако в комисията у нас потвърждението не бъде получено, това автоматично ще води до прекратяване на износа за съответната страна.
В новия вариант на закона контролът върху търговията с оръжие ще обхване и посредниците. За целта всички физически и юридически лица в България, извършващи посредническа дейност в бранша, ще бъдат лицензирани. Досега имената им трябваше само да бъдат указани в договора за износ.
Корекции ще има и по отношение на правото за външна търговия със стоки с възможна двойна употреба. В сегашния текст на закона е записано, че тази дейност може да се извършва от "всяко лице при спазване на изискванията на този закон". С предлаганата поправка търговците задължително ще трябва да са търговски дружества. Причината е, че стоките с възможна двойна употреба и оръжието са включени в общ списък, който за България е еднакъв с този в Европейския съюз. След като двата типа стоки са включени в общ списък, редно е към търговците с тях да има еднакви изисквания. Досега изискването за регистрация като дружество важеше само за търговците с оръжие.
Ще има и завишаване на глобите и санкциите в закона, категорични са от работната група. В сегашните наказателни разпоредби се предвиждат твърде ниски суми.
За да се предотврати възникване на нови скандали с износа на българско оръжие, се разработва схема, при която със съдействието на Министерството на външните работи да се правят проверки за крайната употреба на стоката чрез посолствата ни. Проверките ще се изискват, когато у властите ни възникне съмнение за употребата на оръжието или пък когато количеството му е твърде голямо.
До края на юни ще бъде изработен и универсален формуляр на сертификат за краен получател на оръжието.
Накратко
Украйна започва да се издължава към България с природен газ по Ямбургската спогодба. За това се договориха председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки и изпълняващият длъжността председател на управителния съвет на "Нафтогаз - Украйна" Игор Дидиенко в Украйна в сряда. Доставките ще започнат веднага след като се подпише споразумение за това, което се очаква този месец. Така до края на годината страната ни ще получи 200 млн. куб. метра природен газ. През 2001 г. Украйна ще достави на България още 378 млн. куб. метра гориво по същата спогодба.
Агроминистерството ще дава площи от държавния поземлен фонд за отглеждане на лозя и овощни насаждения, реши колегиумът на ведомството във вторник. Кандидатите могат да вземат масиви или под наем за 10 години, или под аренда за 35 години. През първите четири години арендаторите няма да плащат арендна такса. За петата и шестата година таксата ще е между 20 и 30 лв. на декар, а от седмата година - между 50 и 70 лв. на декар в зависимост от сортовата структура на лозята. Максималният разход за отглеждане на декар лозе е 3126 лв., пресметнаха специалистите от ведомството на Венцислав Върбанов. Ако предприемачите предпочетат наем за 10 години, до изтичането на този срок те могат да предложат замяна на наетата земя от държавния фонд с тяхна собствена, уточниха от агроминистерството.
Американската агенция за търговия и развитие (TDA) отпуска безвъзмездно 1.073 млн. долара за купуване на тестваща апаратура за БДЖ, съобщиха от Американския център към Посолството на САЩ у нас. Директорът на агенцията Джоузеф Грандмезон подписа документите по субсидията на 17-ата среща на координационната група към Инициативата за развитие на Южните Балкани през изминалата седмица в Тирана. От наша страна документите са подписани от генералния директор на БДЖ Владимир Дунчев. С парите ще бъдат купени пет тестващи устройства, които ще се използват за поддръжка на локомотивите.
Таксите за двойно транзитни визи с валидност три месеца и шест месеца се понижават съответно на 40 долара и 50 долара. Това реши кабинетът в четвъртък, променяйки тарифата за таксите, събирани в системата на Министерството на външните работи. Досега визите струваха съответно 50 и 60 долара. Таксата за издаване на многократна виза с валидност три месеца обаче се увеличава от 40 на 60 долара.
Над 3 млн. тона ще е реколтата на пшеница тази година, прогнозира агроминистърът Венцислав Върбанов. Въпреки засушаването средният за страната добив ще е над 300 килограма на декар, смята той. Жътвата, която стартира в понеделник, ще приключи до 27 юли. В нея ще участват 6100 комбайна. За първи път тази година Държавният резерв ще се появи на пазара на зърно директно, като изкупи от производителите 300 000 тона, каза Венцислав Върбанов на среща със Съюза на земеделските кооперации. Производителите да се въздържат от продажби до 15 юли, а до 15 август да продават хлебната пшеница при цена 160-170 лв. според качеството, е съветът на съюза. Цената след август да е 200 лв. на тон за първа група и 180 лв. на тон за втора група пшеница, предлага съюзът.
Открита е процедурата за даване на разрешение за търсене на нефт и газ в блок "Калиакра 99". В него са включени части от бившите блокове "II-91 Калиакра" и "IV-91 Камчия", изучавани от 1991 до 1997 г. от "Ентърпрайз ойл" и "Бритиш газ". Фирмата, която ще търси нефт и газ в "Калиакра 99", ще бъде избрана с конкурс, а разрешението й ще важи три години.
Сорос съкращава инвестициите си в България
Търси се нов капитал за джойнт венчъра между магната и БТК
Миглена Манчева
Американският магнат Джордж Сорос се готви да намали участието си в "Рила софтуер корпорейшън", неговото смесено дружество с БТК, съобщиха източници от кръга на Сорос в България. Според неофициална информация се търси инвестиционен фонд, който да осигури необходимите средства за разрастването на "Рила" и да помогне компанията да бъде листвана на нюйоркската фондова борса догодина. "Малко прибързано опитват да хванат скъпи инвеститори още сега, за да спестят няколко набирания на капитал", коментира представител на управляващите среди, запознат с политиката на "Рила софтуер".
В момента 85% от капитала на "Рила софтуер корпорейшън" държи регистрираното в Кипър дружество "Геосор Рила холдингс лимитид", 15% от капитала държи БТК. Сорос е обявен в Интернет-страницата на компанията като учредител на "Рила", но неговото присъствие не личи в нито един от документите във фирменото дело. Справката показва, че акционери на основния акционер - "Геосор", Кипър, са три други кипърски компании - "Сийуорд тръст къмпани" (около 86.7%), "Сийуорд номинийс" (около 6.7%) и "Сийуорд сървисиз" (около 6.7%). Това означава, че "Рила софтуер" е от дружествата, които вероятно ще минат към по-неблагоприятно данъчно облагане заради скорошното денонсиране на българо-кипърската спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Първоначалната уговорка е била Сорос да внася в капитала на "Рила" всяка година по 1 млн. долара, а БТК - по 150 хил. долара в продължение на три години, след което компанията да бъде листвана на фондови борси извън България, разказа представител на ръководството на дружеството. Сега е третата година от съществуването на "Рила", но капиталът на дружеството според справката в Държавен вестник е едва 2.5 млн. нови лева.
Най-вероятната причина за въздържаността на Сорос е, че напоследък той загуби значителни (дори за него) суми от финансови спекулации в размер на няколко милиарда долара. Липсата на късмет за магната пролича още миналата година, когато разполагаемата сума в неговия хедж-фонд Quantum намаля от 22 на 13 млрд. долара. Сорос стана известен с прогнозата си, че Интернет-компаниите ще тръгнат надолу в развитието си и че акциите им ще поевтинеят (не е изключено и това да обяснява донякъде нежеланието му да инвестира в "Рила"). Това очакване (както и за поскъпването на еврото) се оказа невярно, затова Сорос беше принуден да съкрати сумите за благотворителност. По информация на българския клон на "Отворено общество" общо през 1997-1998 г. фондацията е финансирала хуманитарна програма на стойност около 11 млн. долара, през 1999 г. сумата е била 2.4 млн. долара, същата се очаква и за 2000 г. Намаленото финансиране пролича преди няколко седмици, когато "Отворено общество" се премести в по-малка сграда и съкрати част от персонала си.
Двама известни бизнесмени от еврейски произход в България заявиха, че засега нямат информация Сорос да се оттегля, а готвените промени за "Рила софтуер" най-вероятно са проява на гъвкавост. В консултантските среди се спряга хипотезата, че новият инвеститор може да е компания, свързана с гръцкия телеком ОТЕ, който заедно с KPN кандидатства да купи БТК. Кристофър Хансен, главен изпълнителен директор на "Рила", отказа коментар по очакваното влизане на нов инвеститор.
В Държавен вестник са обявени
В дневния ред на трите събрания е предвидена също смяна на фирменото наименование. Най-вероятно идеята е новото име да стане "Рила солюшънс". То беше обявено за ново име на компанията още м.г. (има го дори по плакатите на концертите, които "Рила" спонсорира), но засега не е вписано от съда.
Според висш чиновник в телекомуникациите БТК също обмисляла да продаде част от акциите си на новия инвеститор срещу цена, четири пъти по-висока от емисионната стойност (851 лева след последната промяна в капитала). Идеята била БТК да продаде тази част от своите акции, които са заявени, но неплатени. При създаването на "Рила" през 1998 г. се смяташе, че БТК няма да внася пари в капитала на смесеното дружество, а ще получи 15% срещу предоставяне на телекомуникационни услуги. Миналата година обаче бордът на "Рила" е взел решение да прекрати този вариант на участие. Във фирменото дело има само неясен текст, който гласи: "Съветът на директорите взе решение за изплащане на разликата между емисионната и номиналната стойност на акциите на БТК, равностойна на 281 647 лева, и отменяне на запис на заповед за 155 735 долара при едновременно заплащане от "Рила софтуер" на услугите, предоставени от БТК".
Земетръс люлее политическата класа, тя продължава да мига
Евгений Дайнов
В продължение на почти десетилетие българският преход бе фактически спорът между двете вселени - синята и червената, капитализма и социализма, СДС и БСП - между които бе разкъсвано общественото мнение. Преди три години то избра едната вселена - онова, което Иван Костов по едно време наричаше "европейският проект на България". Другата се изпари като медуза на плаж по пладне през юли. С това настъпи мащабен земетръс в самите основи на дневния ред на политиката и съответно - в партийната структура на обществото и в неговото управление. Обществото има нови разбирания за политиката, нови политически мотивации, поставя нови проблеми и изисквания пред управлението. Земетръсът люлее здраво политическата класа, а тя продължава да мига: Какво, по дяволите, става? Кога ще спре? Краткият отговор е: няма да спре. Тепърва се започва. Има и дълъг отговор.
Всяко общество си има йерархия от проблеми. Когато горните два-три се решат, на тяхно място се качват другите, които дотогава са пребивавали по-надолу в списъка. В Индия например не обръщаха внимание на смъртността от инфаркт по времето, когато по-големи проблеми бяха гладът, чумата и холерата. Трябваше тези три да бъдат решени, за да се заговори за инфарктите. В последните години нещо подобно става в българската политика. След като се решиха големите проблеми - социализъм или капитализъм, Русия или ЕС, инфлация или умерено парично поведение, всекидневен грабеж от "държавното" или приватизация, - българското политическо мислене и поведение започна да се фокусира върху други въпроси, дотогава стоящи по-надолу в списъка.
От тях със страшна сила изплува на повърхността въпросът
След като измести фокуса на своето внимание от миналото (носталгия по социализма) към бъдещето ("европейския проект"), общественото мнение се премести в друга изобщо плоскост на политическо поведение. Основният политически проблем стана не изборът между "синята" и "червената" алтернатива, а това доколко наличните (в случая - "сини") управляващи изпълняват обществения договор и работят за общото, а не за своето си благо. От две години това е основният политически проблем на страната. Друг няма. В качеството си на автори на обществения договор хората проявяват политическо поведение, като наблюдават под лупа управляващите: дали всичко, което вършат, обслужва хората? Ако не - какво друго вършат? И не е ли това друго - някакво тяхно, на управляващите, самообслужване зад фасадата на обществения договор?
Това не е битово или примитивно поведение. Това е фундаментална форма на зряло гражданско поведение, анализирана обстойно още от Аристотел. Това е всъщност онова, което гражданите най-вече трябва да правят в качеството си на граждани: да гледат дали техните избраници вършат общите дела, и ако не - да ги махат и заместят с други. Медиите като граждански посредници и стожери също са длъжни - това е техен дълг, те нямат в случая избор - да вършат най-вече това.
А това означава, че всеки един въпрос, когато се превърне в политически, вече има само едно съдържание:
Това е сърцето на политиката и на цялостния градеж на управлението днес по нашите земи. Тук са замесени всички нови за страната ни принципи като: върховенство на закона (един закон за всички, включително за депутатите); налагане на закона (да няма политически чадъри и подкупни магистрати); справедливост (да не се взема повече от обществения договор, отколкото му се полага на политика); солидарност (като има трудности, избраниците на народа трябва да споделят страданията); равен терен в бизнеса (да няма "наши" и "ваши" срещу комисиони); стабилни и прозрачни правила (в хаоса и в тъмното се намъкват крадците).
Мащабната омраза към депутатите по места не иде от някаква идеология, нито от "клевети" по медиите, а от простичкия факт, че вече три години те се правят на местни феодали, на собственици на съдбините на населението. И съзнателно парадират с това, че вземат от обществения договор много повече (власт, пари), отколкото им се полага. Тъй като те са избирани да бъдат слуги на хората, а не техни барони, то и хората отдавна не ги искат. Не става дума за това хората да са станали "комунисти".
Всеобщото втренчване в корупцията не е само поради изключително гнусното чувство, което обхваща всеки данъкоплатец, когато някоя чиновническа гнида му поиска подкуп. Този проблем пак се свежда до това, че управляващите не са подписали договор за вземане на комисиони, "отваряне на писти", "уреждане на въпросите" и подобни. Няма начин, по който да се докаже, че вземането на подкуп или "уреждането" обслужва общия - а не някакъв частичен - интерес. Въпросът е политически и затова в обществото няма битово злорадство на тема уволнението на Божков; има надежда, че това е началото на решаването на политическия проблем.
Хората настояват Костов "да хване метлата" не защото са недоразвити и го бъркат с "добрия цар", а защото за него май единствено (от висшите седесари) не са чували да "взима". И очакват не Командира да удари "лошите", а Костов в качеството си на партиен лидер и на премиер, като основния носител на обществения договор, да възстанови правилата. Нарочването от страна на хората на емблематични фигури от СДС за "гепващи" и искането на техните глави не е битова жажда за кръв. Това е обществената заявка Костов да демонстрира, че може да изчисти политическото тяло от онези, които нарушават правилата, за да му повярват, че може да ги възстанови.
Общественият гняв на тема "български медици в Либия" е от същия порядък. Данъкоплатецът настоява държавата да си върши работата по закрила на гражданите - една работа, която е в основата на обществения договор. Очевидно е, че доскоро държавата не се е справяла с тази задача в този случай. Какво друго, пита данъкоплатецът, е вършила по онова време? Дори само да си е бъркала в носа, тя не е вършила общото дело, а някакво свое си (да си прочиства носа например). Т. нар. истерия на тема Либия съдържа и още един елемент от новата ни действителност: чувството, че ние тук, в България, вече сме стигнали до такава преподредба на нашата държава по европейските стандарти, че вече не можем да се примиряваме наши сънародници да бъдат третирани по други, по-примитивни правила. Затова евентуалното обесване на медиците ще доведе до светкавична и фундаментална политическа криза в страната - държавата ще бъде обвинена, че не е годна да върши общото благо.
Депутатските скрити данъци и мащабните къщи на управляващите са обект на обществено внимание не поради битова завист, а поради това, че те нарушават правилата, по които сме се подписали да живеем.
И така нататък (ремонтите на здравната каса, мерцедесите на парламента и пр.). Няма политически проблем, който да не се разполага по оста граждани - власт и на арената на обществения договор. Така е от две години и колкото и хора да набедиш, че са комунисти или ченгета, политическият резултат ще е нулев: не там е проблемът, не там е решението.
Всички тези неща не бяха проблем преди пет години. Сега са. Живеем в нов свят. Затова основните теми на идващите избори няма да бъдат усмивки от старите ленти. Няма да се надвикваме на тема ляво и дясно, социализъм или капитализъм, Европа или Русия, комунизъм или антикомунизъм, държавна или частна икономика.
Изборите ще са референдум относно успеха (или неуспеха) на първото българско управление, което е било принудено да спазва ясен и фиксиран в текстове обществен договор, който от своя страна е бил постоянно надзираван от едно събудено и политически узряващо гражданско общество. Печелившата карта на опозицията ще бъде да опрости рязко нещата, да сведе цялата нова проблематика на политиката до "корупция", а корупцията - до "крадене". И да каже: "Тия братовчеди крадяха, хайде да ги махаме."
Печелившият ход на ОДС е още отсега да се напъне и разбере новата политическа действителност, в която живее. И след това да спечели референдума на онази територия, на която той неминуемо ще бъде провеждан: да може да докаже, че сред всички други кандидати ОДС е силата, на която с най-голяма доза увереност можем да поверим задачата да бута общите дела напред още четири години.
Избутан напред от едно внезапно узряло общество, СДС се оказа онази сила, която успя да изведе българското общество от балканското блато и да го постави, макар още покрито с тиня и кал, на европейската арена. За това си постижение днес СДС плаща. Плаща много, защото не разбра докрай каква голяма работа е свършил. Все повече висши седесари не издържат и с хленч се опитват да се пъхнат обратно в блатото: малко вони, ама иначе е топло, спокойно и можеш да си вземаш разни полезни неща из тинята. И на другите жаби да им викаш, че са комунисти.
Както обичаше да казва величествената Маргарет Тачър, работата на правителството в сложни ситуации е да ръководи народа. А ръководството на един народ - особено когато падне обратно в тинята, все още е възможно (представете си ГОДО като правителство и повече не питайте) - е малко героична работа. Тия, дето не вдяват, тия, дето хленчат, тия, дето гепват, и тия, що ги е страх да излязат на мегдана да говорят с хората - те не стават.
Черното го преследва в живота
В крайна сметка бялото го вкара в неприятен капан
Алексей ЮРДАНОВ, Момчил МИЛЕВ
Дипломатичността на правосъдния министър Теодосий Симеонов е едно от качествата, които той вероятно е оставил някъде около мелницата си в с. Гулянци, преди да замине към светлините на големия град.
Ако се водеше статистика за най-много гафове на минута публични изказвания, плевенският ексдепутат щеше безкомпромисно да я оглави. След като с лекота и така между другото обясни, че Либия не е "бяла държава" (с което не искал да каже, че е "черна"), Теодосий Симеонов небрежно определи учителите от помашките села като тотални аутсайдери. С около три изречения той успя да обиди едновременно журналистите, учителите и хората от въпросните села. Правосъдният министър обясни, че когато един репортер лъжел и срещу него се завеждат съдебни дела, които той губи, издателят му няма да има друга възможност, освен да го уволни. И тогава единственият вариант на журналиста е да стане даскал в някое помашко село, обясни Симеонов. После се разбра, че пак не е искал да каже това, което е казал. Всъщност министърът нямал нищо против журналистите, учителите и българските мохамедани. Нито либийците. Въобще - душа човек!
Черното упорито преследва в живота правосъдния министър Теодосий Симеонов. Две години преди плевенският депутат непринудено да изстреля скандалната си реплика за белите и черните държави, той преживява странна случка. Когато един четвъртък тръгва от София за Плевен, шофирайки собствената си кола, изневиделица зад нея изскочил черен джип. Без преден номер и с тъмни стъкла. Съмнителното возило направило опит да удари беемвето на депутата почти веднага, но той успял да избегне сблъсъка. В интервю за "24 часа", където Симеонов разказва тази история, той споделя още, че се е разминал с катастрофата заради това, че е "на колела, откакто се помни". "Първо спортувах колоездене, след това мотоциклетизъм. Участвал съм в ралита", разказва народният представител. Вихреното преследване по междуградския път продължило, като черният джип направил опит да го изпревари и блъсне отстрани. След малко успял да се измъкне, защото колата му се оказала много пъргава.
Пак от изявления на Теодосий Симеонов се разбира, че той често бива преследван от МПС-та, които му мислят злото. През 1994 г. камион ГАЗ ("с един фар и отново без номера") също се опитал да го удари. Три години след това той бил преследван от автомобил с неизвестна марка, вероятно също тъмен на цвят.
Два месеца преди неуспешния опит за атентат от черния джип сегашният член на кабинета разкри пред медиите, че наследствената му мелница в с. Гулянци се подслушва! Теодосий Симеонов сам открил платка, прикачена към телефона там, и алармирал полицията.
Звездата на плевенския депутат изгрява постепенно на публичния небосклон след 1997 г. Първата му работа, след като ОДС печели изборите, е да заяви в Плевен, че всички приватизационни сделки ще се ревизират, особено тези, които са сключени "на тъмно". Тази инициатива, която сега с особено удоволствие се рецитира от опозиционните лидери, остава в общи линии без последствия.
Няколко месеца по-късно депутатът с лекота обявява, че ще внесе в парламента закон за конфискация на имущество и пари с неясен произход. "Лишена от икономическа мощ, мафията няма да има средства за поддържане на корупцията във властта", споделя Симеонов. Бъдещият правосъден министър си представя борбата с мутрите като серия от специални мерки Депутатът дори иска и разкриване на банковата тайна в някои случаи. "След като сме в извънредна ситуация и нямаме друга възможност да спасим тази окрадена и обрулена отвсякъде държава, ще опрем до извънредни мерки", отсича Симеонов. От тази идея нищо не се получава.
През лятото на 1998 г. плевенският депутат влиза в състава на комисията "Антимафия". Няколко месеца по-късно Теодосий Симеонов преживява партиен неуспех - организацията на СДС в Долна Митрополия сваля доверието си от него с аргумента, че налага диктатура в съюза, провокирана от лични интереси, при която за шефове на местните предприятия са назначавани "комунисти, казионни земеделци и напълно некомпетентни хора".
Година след това плевенчанинът е натоварен от комисията "Антимафия" да разследва случая със сливенската фабрика "Декотекс" и синия депутат Иван Димов. Той беше обвинен от американската фирма "Каппа текнолъджи", че е помогнал на скандалната българска фирма "АКБ корпорация" да изгони чуждия инвеститор от предприятието. Още преди да се срещне с който и да било, свързан със случая, или да се запознае с някакви документи, Теодосий Симеонов категорично оневини колегата си Димов с аргумента, че има "висок морал".
След година плевенският депутат се включва вихрено в реформата на съдебната система, като внася предложения за промяна в Наказателно - процесуалния кодекс. Според народния представител държавните служители, които имат някакъв имунитет, като депутати, министри и пр., не бива да се разследват от обикновени магистрати. Симеонов смята, че делата срещу тях трябва да се разглеждат директно във Върховния касационен съд, а разследването да се води от следователи, специално назначени от главния прокурор. Поради очевидната си противоконституционност идеята на Симеонов мутира в безсмислената разпоредба, според която делата срещу депутатите трябва да се гледат единствено пред Софийския градски съд. Бъдещият правосъден министър беше автор и на авангардната идея прокуратурата да стане орган към Министерството на правосъдието по подобие на англо-саксонската правна система. По всяка вероятност още тогава Симеонов се е блазнил от перспективата да съчетае ролите на син топчиновник и главен обвинител.
И така, някак си естествено се стигна до момента, когато Теодосий Симеонов беше избран за министър на правосъдието. Преди той да приеме, Иван Костов е получил поне три отказа, писаха вестниците. Добрите черти, заради които плевенчанинът беше назначен в кабинета, очевидно са много добре скрити, защото нито една от тях до момента не е заслепила гражданите.
След като получи министерския пост, бившия плевенски депутат не спря да сюрпризира околните със своите авангардни идеи. Още в началото на своя мандат той шокира членовете на Висшия съдебен съвет с идеята си магистратският имунитет да се премахне, а депутатският - да се запази. Соловата акция на Симеонов подразни неговите съпартийци, които го бяха издигнали с идеята да успокои страстите между враждуващите помежду си съдии и прокурори. Вместо това обаче той предпочете да застане на едната страна в конфликта и да вкара в действие поредната порция свои палави хрумвания... Всъщност Теодосий Симеонов се намира в твърде близки отношения с главния прокурор Никола Филчев. Спояващото звено помежду им е плевенската окръжна прокурорка Евелина Попова, която попадна в парламентарната квота на Висшия съдебен съвет именно под натиска на Симеонов. От своя страна Евелина Попова беше човекът, който впоследствие предложи Никола Филчев за главен прокурор.
Теодосий Симеонов е един от най-ревностните защитници на главния прокурор в конфликта му с Висшия съдебен съвет. Правосъдният министър брани като Матросов всяка инициатива на Филчев и дори се опита временно да разпусне съвета. Първоначалният му аргумент беше, че членовете на ВСС "не си гледат делата, а се занимават само с интриги". Малко по-късно Симеонов все пак усети как отново влиза в ролята на "поразяваща уста". Той се опита да замаже поредния си словесен гаф с безумния аргумент, че "ВСС не се разпуска, просто заседателната му зала ще трябва бъде ремонтирана". Изправени пред перспективата да се съвещават заобиколени от зидаро-мазачи и бояджии, които обядват с по няколко бири, напъдените съдебни кадровици предпочетоха да се съберат на спокойствие в Специализираната следствена служба. В крайна сметка извънредният ремонт така и не се състоя, а министърът все пак се отказа от идеята си съдебният съвет да се събира не по-често от веднъж месечно.
И така в родното политическо пространство Теодосий Симеонов плава тактично и елегантно като атомен ледоразбивач. Небрежно хвърля през борда на министерския си лайнер тук-таме по някоя глупост и продължава своето плаване из бурното море на държавното управление. Едно е сигурно - след изявленията си за Либия и за журналистите, и за реформите в съдебната система, плевенският депутат трудно може да бъде описан като червен или син.
Той е просто черно-бял. Полезен, колкото телевизор "Oпера".
България - МВФ: близки срещи от нов вид
Дали притиснати от обстоятелствата, или най-сетне осъзнали, че самокапсулирането не може да води до продължителен успех, управляващите загатнаха, че са на път да намерят верния ход в преговорите с Международния валутен фонд. За започващите преговори с фонда правителството за пръв път потърси обществена подкрепа за позицията си за намаляване на данъците.
Първата добра новинка е, че кабинетът има позиция за намаляването на данъците. Това обаче трябва да се потвърди от смененото отношение към бизнеса и от последователни мерки във всички сфери. Няма ефект да насърчаваш бизнеса с данъци и да го цакаш с по-дълги отпуски за работещите, по-тежки ангажименти по трудовите договори и т.н.
Втората добра новина ще е, ако правителството най-сетне демонстрира последователна политика, а не се интересува чак толкова какво е конюнктурното мнение на Международния валутен фонд. Да знае какво прави, да има точни изчисления (включително и вариантни) и да създава среда за развитие на бизнеса, инвестиции и разкриване на работни места (от бизнеса, не от грандомански държавни програми).
Досега СДС беше последователен единствено в обещанията си за намаляване на данъците и за промяна на отношението към данъкоплатците. В случая е по-маловажно дали наченките на ново отношение, за което управляващите загатват, са породени от задълбочени анализи или от неволята. По-важното е правителството да направи още една крачка и да демонстрира, че е осъзнало, че ако имаш дългосрочна политика, ясни и конкретни приоритети, ако можеш да ги аргументираш, дори и чиновниците от МВФ могат да бъдат убедени. А в краен случай и игнорирани.
В Страсбург посъветваха как да се борим с мръсните пари
Българската система за борба с прането на мръсни пари трябва да доказва ефективност
Достена Лаверн, Явор Янакиев
На 7 юни в Страсбург на заседание на Комитета на експертите по мерките срещу прането на капитали в Съвета на Европа бе обсъден и приет доклад, оценяващ съответствието на българската система за борба с прането на мръсни пари с европейските конвенции и изисквания. Документът е изготвен вследствие на визитата на упълномощени експерти през ноември миналата година.
Българските власти са подчертали, че най-сериозен в държавата е проблемът с капитали, продукт на наркотрафика и на финансовата и икономическата престъпност. Банковият сектор, както и чейнджбюрата и казината са благоприятна среда за пране на пари на ниво инвестиции.
Законодателството ни се ангажира с проблема за изпиране на мръсни пари още през 1996, но едва законът от 1998 създава система от мерки, които експертите оценяват като хармонични в общия им аспект. Положително е оценено и създаването на специално звено, каквото е Бюрото за финансово разузнаване (БФР) към Министерството на Финанситe. Такова все още липсва дори в страни като Полша, която е сред отличниците от страните, кандидатки за ЕС. Според г-н Чанка от Съвета на Европа БФР разполага с възможности и средства за ефикасна работа - наблюдава институции, потенциално замесени в прането на пари: банки, небанкови финансови институции (например, чейнджбюра), застрахователни дружества, инвестиционни фондове, организатори на хазартни игри и т.н.
Положително се оценява изразеното от българските власти желание обсегът на наблюденията на Бюрото да се разшири и върху професии като продавачи на автомобили и търговци на други скъпи продукти.
Между 1 ноември 1998 и 1 септември 1999 БФР е получило 132 сигнала, от които 44% от банки. Това сътрудничество е довело до арестуването на 26 души и до откриването на четири дела. Замразени са били 613 000 долара, 279 000 ДМ и 37 000 евро. Господин Чанка от Съвета на Европа заяви, че реалното прилагане на предвидените мерки е все още недостатачно: недостатъчно осъдени лица, неприлагане на мярката конфискация. Според него иначе положително оценената система, въведена със закона от 1998, тепърва трябва да доказва своята ефективност.
За да се превърне системата в действащ механизъм, експертите препоръчват изчистването и рационализирането на процедурите по конфискация на активи, които са придобити чрез престъпления или са плод на изпиране на пари. Предлага се въвеждането на гражданска конфискация на базата на гражданска законодателна процедура. Това би позволило да бъде конфискувана собственост, придобита с мръсни пари, без да бъде развивано задължително наказателно производство срещу извършителя на престъплението, довело до придобиването на мръсните пари. Освен това се препоръчва да се възприеме обърнатата доказателствена тежест. На практика това означава възможност да се конфискува имущество без наказателно производство, по силата на съмнението в законния му произход. Неговият собственик има право да обжалва пред съда акта на изземването и да приложи доказателства за законния произход на средствата. В този контекст бе подчертан правният опит на България: законът от края на миналия век за преследване на незаконно забогателите чиновници и друг, въведен след Първата световна война за конфискация на имуществата, придобити по незаконен път. В момента България има подобен, но недействащ закон, т.нар. закон за собствеността на гражданите, приет преди 1989. Върху нов закон се работи от две години, но засега не е включен в законодателните приоритети на правителството и на парламента.
Възможността за прилагането на подобни мерки не се възприема еднозначно дори в страните, членки на ЕС, тъй като може да се интерпретира като нарушение на основни човешки права. Например член 6 от Европейската конвенция по правата на човека гарантира правото на всеки човек да бъде смятан за невинен до доказване на противното.
Остава открит и въпросът дали в условията на слаба законност и на корупция препоръчваните "крути" мерки на конфискация не биха се оказали оръжие в ръцете на отмъстителни политици или подкупни чиновници, решили да разчистват сметки с враговете си.
Проектът за изменение и допълнение на българския закон за мерките срещу изпирането на мръсни пари, предизвика критичния коментар на европейските експерти. Според тях проектозаконът създава пречки пред обмена на секретна банкова информация с чужди финансови разузнавателни звена. Те препоръчват в новия закон да се предвиди възможността БФР да има достъп до секретна банкова информация, без да се нуждае от съдебна заповед, не само когато процедурата е инициирана от банка или небанкова финансова институция, но и в случай на запитване от чуждо финансово разузнавателно звено. Препоръчва се също предвиждането на възможност за директно прилагане в България на конфискации, инициирани отвън.
Острата критика на белгийския представител от FATF дава да се разбере, че в случай, че България не осигури облекчена процедура за достъп на чужди финансови звена до банковите тайни, участието на страната ни в международни структури като престижната Група Егмонд (световна неформална организация на финансовите разузнавателни звена), е заплашено от блокиране. Има опасност България да бъде отнесена към категорията на несътрудничещите държави, какъвто е случаят с Австрия, чието членство в FATF е поставено под въпрос.
Според експерти в залата строгите ограничения и процедури, предвидени от Член 10 на Страсбургската конвенция, представляват значителна гаранция срещу използването на секретната банкова информация за други освен за целите на финансовото разузнаване.
Изпълнението на препоръките на Комитета на експертите по прането на пари към Съвета на Европа ще бъде отразено в по-нататъшен доклад. Техническа помощ за реализирането им ще бъде отпусната чрез средствата на ФАР. В оценката си за работата на българските експерти в комитета г-н Чанка от Съвета на Европа наблегна на думи като компетентност, задълбоченост, забележителна комуникативност.
Според общото мнение в залата България е на едно от водещите места по отношение на създадени модерни структури за борба с прането на мръсни пари в сравнение с всички останали бивши социалистически страни, в това число и страни от първата група кандидатки за ЕС.
При това не бива да се премълчават затрудненията в борбата с прането на пари поради липсата на хармонизация на законодателствата и процедурите в държавите с развити пазарни икономики. Например в някои от държавите, членки на ЕС, звената за борба с прането на мръсни пари са част от съдебната система, докато в други те са част от държавната администрация.
Англия например е приела закон за борбата с прането на пари през 1994, но това не е довело до нито една присъда или конфискация до момента. От друга страна, на Австрия е даден срок до юни 2000 да хармонизира законодателството си със FATF. В противен случай ще й бъде отнето членството в организацията.
Предлагат за смяна военен зам.-министър
Военният министър Бойко Ноев се готви да поиска смяната на своя заместник по военноикономическите въпроси Пламен Радонов. Това съобщиха източници от синята парламентарна група, пожелали да останат неназовани. Искането за смяната на зам.-министъра на отбраната е следствие от последните скандали около държавната фирма "Терем" ЕАД, обединяваща всички военно-ремонтни заводи, чийто приципал е военното ведомство. До идването на Ноев зам.-министър Радонов беше в борда на предприятието и всички управленски решения на практика зависеха от него.
При смяната на караула в министерството обаче бившият търновски СДС-функционер беше отстранен от ръководството на "Терем". След това Ноев веднага обяви, че временно ще спре всички приватизационни сделки в системата и ще ги проверява за нередности. Раздържавяването във военното ведомство беше ресор на Пламен Радонов. Тогава той се опита да се измъкне от ситуацията, като заяви, че приватизационните сделки се спират не заради него, а защото предприятията ще се продават чрез АП. Въпреки слуховете, че ще бъде сменян, Радонов надживя този скандал. Причина за това е сериозната финансова подкрепа за синята партия, която военният зам.-министър осигурява. Според източници от СДС обаче Радонов все пак ще бъде пожертван, за да се тушира избухналото през миналата седмица напрежение в системата на военно-ремонтните заводи.
"В системата на "Терем" определено е имало разхищения и много ще се радвам, ако успеем да дадем хора на прокуратурата", обяви военният министър Ноев пред журналисти миналия понеделник. "В заводите е пращана техника, за която няма подписани договори", каза още той. "За жалост и досега сме изпращали материали, по които обаче не се реагира", допълни Ноев. Една от тези проверки беше срещу Радонов, който според разработка на ВКР взел рушвет за построяването на щаба на балканските многонационални сили SEEBRIG със седалище в Пловдив заедно с колегата си Здравко Зафиров. Междувременно Зафиров беше назначен за зам.-министър на вътрешните работи и вероятно ще излезе чист. След поредната порция напрежение в "Терем" обаче съдбата на Радонов е поставена на карта.
В "Терем" попадат около 30% от всички активи на военнопромишления комплекс, твърдят хора от бранша. То е създадено на основата на бившето управление "Военна промишленост" и включва 12 завода, специализирани в ремонт на различни видове бойна техника. Най-големите от тях са пловдивският авиоремонтен завод "Георги Бенковски", кораборемонтният завод "Флотски арсенал" - Варна, и завод "Хан Крум" - Търговище, специализиран в ремонта на танкове и бронетранспортьори.
Въпреки че дружеството провокира интереси, финансовото му състояние съвсем не е цветущо. Според министър Ноев военното ведомство и АП обмислят нова схема за раздържавяването на "Терем". Министерството иска да запази пет от заводите поради значението им за националната сигурност. "Няма да има обособяване на заводите в отделни дружества, тъй като сегашната схема гарантира оцеляването им", твърди обаче Ноев. Министърът ще се опита да предотврати обезкървяването на "Терем", като печелившите звена се продават като обособени части, а губещите да продължават да тежат като воденичен камък на врата на държавата. "Една трета от администрацията на "Терем" ще трябва да си ходи. Не може предприятието в Търговище да поддържа 900 чиновнически щата и да ремонтира 4 танка годишно", каза Ноев. Покрай административния апарат обаче вероятно ще трябва да си отиде и техният зам.-министър - покровител.
Делото "Луканов" се пропуква
Основният заподозрян за убийството на експремиера беше пуснат под гаранция
Йово НИКОЛОВ
Почти безспорната теза за убийството на бившия премиер Андрей Луканов нещо се пропуква. Военната прокуратура започна разследване за това как са били взети признанията на арестуваните Юри Ленев, племенниците на обявения за поръчител Ангел Василев - Георги Георгиев и Иван Петров, за участие в покушението. От ареста беше пуснат и зърненият търговец Райко Петров, който престоя две години в ареста като съпричастен към поръчката за изстрелите на столичната улица "Латинка" на 2 октомври 1996 г. Миналия четвъртък Софийският апелативен съд пусна под парична гаранция от 10 000 лв. и Ангел Василев - от година основен обвиняем като поръчител за убийството на Луканов. Така въпреки рекламираните разкрития делото се закучи.
Бившият президент на строителната фирма "Колонел" беше арестуван в Прага на 5 юни миналата година и престоя в ареста повече от законосъобразния срок. Според самия Василев през това време е бил разпитван само три пъти. Проблемът идва от това, че е много трудно да бъде доказана връзката между поръчители и изпълнители на убийството. Дори физическите убийци да са арестуваните през зимата Александър Русов и Олег Проценко.
Така гръмките фанфари за успеха по делото - задържаните убийци, обвинените за поръчители босове, версията "Орион" - ще се обърнат срещу разследването, защото сагата с разкритията заприлича на сапунен сериал. Политически фигури в МВР от своя страна използваха всеки арест по делото "Луканов", за да илюстрират "успехите си" в борбата срещу престъпността. Настрани останаха логичните въпроси в такива случаи - ще издържи ли обвинението в съда, все още неизяснените мотиви за покушението, технологията на убийството и т.н.
Миналата година майката на Юри Ленев се оплака, че показанията на сина й са изтръгнати насила в секретна вила в Копривщица. По-късно стана ясно, че там са били обработвани физически и племенниците на Василев Георги Георгиев-Гопето и Иван Петров-Немото. В момента военната прокуратура води разследване дали тримата арестувани по делото са били накарани с бой да признаят участието си в заговора срещу Андрей Луканов. Разследването се води срещу офицер от НСБОП. Миналата седмица компрометиращите обстоятелства по делото "Луканов" станаха с едно повече. Видният представител на приятелския кръг "Орион" Николайчо Кривошиев, известен още и като Агнешкият крал, обвини една от основните фигури в разследването полк. Ботьо Ботев, шеф на сектор "Тежки престъпления срещу личността" в полицията. Според Кривошиев полк. Ботев го е уговарял да заяви пред следствието, че е чул как Румен Спасов и Ангел Василев са разговаряли да направят поръчка за убийството на Луканов. Кривошиев бил поставен пред дилемата или да свидетелства срещу Спасов, или става обвиняем по делото "Луканов" и влиза в ареста. Николайчо Кривошиев е бил разпитан миналата сряда в следствието. Според него показанията му са се вместили на две странички.
На разпит е извикан и бившият шеф на пресслужбата на Жан Виденов Красимир Райдовски, също от кръга "Орион". Само че той е направил това в знак на добра воля към разследването, тъй като не е получил призовка по надлежния ред, а е бил поканен по телефона. Райдовски ще се яви в следствието в понеделник, според уговорката му със следователя Олег Янев. Така на спявка в следствието ще минат повечето известни фигури от "Орион". Засега само за Любомир Коларов и Михаил Данов не се е чуло нищо.
Румен Спасов е лидерът на приятелския кръг "Орион". И преди изявлението на Кривошиев беше ясно, че следствието всячески се стреми да докаже връзката на Спасов с убийството на Луканов. Самата теза на разследването е построена на тази конструкция. Между Румен Спасов и Андрей Луканов има родова вражда. Босът на "Орион" обвиняваше Луканов за нападките срещу баща му - Мирчо Спасов, който беше един от подсъдимите по делото за лагерите на комунистическия режим. Според другата версия Андрей Луканов е имал доказателства за кражбите на приятелския кръг "Орион" и корупцията при Виденов. Заради опасността, че той ще ги покаже в обществото и ще предизвика падането на Жан Виденов, за да поиска второ правителство на БСП, доминирано от негови хора, е трябвало да бъде убит.
Дори тази версия да е вярна, засега доказателствата към нея са твърде рехави. Особено след като стана ясно, че главният заподозрян за поръчител - Ангел Василев, не е казал нито дума, още по-малко признания, по време на едногодишния си престой в чешкия и българския арест. Според близки на Василев полк. Ботев го е увещавал още в самолета, с който беше докаран, да посочи като човека на върха на пирамидата на убийството Румен Спасов, за да се ползва от милостта на правосъдието.
Проблемът на разследването на убийството на Андрей Луканов идва от две страни и те са свързани с технологията на поръчковите убийства и с извършените безобразия по време на задържането на част от свидетелите. Според досега чертаната схема Ангел Василев е поръчал на двамата си племенници да намерят убиец, който да застреля Луканов. Те намерили украинците от Симферопол, които за късмет по това време живеят в Елин Пелин. Украинецът (по последната информация това е Александър Русов) извършва убийството. Василев праща шофьора си Юри Ленев да се разплати с племенниците, които предават парите на килърите.
Ако военната прокуратура докаже, че показанията на Георги Георгиев, Иван Петров и Юри Ленев в секретната квартира на НСБОП в Копривщица са изтръгнати след побой и те се откажат от тях в съда, няма кой друг да посочи, че ексшефът на "Колонел" е поръчител на покушението на "Латинка" 15.
Няма кой да потвърди, че парите, които са били дадени на Ленев чрез племенниците за убийците на Луканов, са били точно за това. Ако е верен и слухът, че в крайна сметка соченият за физически убиец Русов не е получил дела си за поръчката (версия, която отговорни фактори от МВР развиха пред "Капитал"), цялата конструкция се разпада.
За това на разследването му бяха необходими, от една страна, признанията на близки до "Орион" хора, че Ангел Василев е бил в "престъпно сдружение", от друга, че Румен Спасов е главният поръчител. За това и няколко дни преди съдебното дело за освобождаването на Василев под гаранция в следствието са привиквани хора от приятелския кръг на Жан Виденов.
Версия "Орион" е много възможна причина за убийството на Луканов. Тя е и много удобна за синьото мнозинство в парламента в чисто политически аспект. Но трябва да бъде доказана в съда.
Изток - Запад: на фронта
Илина КОРАЛОВА
"Пресечни точки Изток - Запад в контекста на новата медийна генерация на Балканите" - това е малко тромавото, но пък изпълнено с реално съдържание мото на второто издание на "Фронт за комуникация 2000" в Пловдив. Артфорумът, посветен на електронните и медийни изкуства, е в рамките на Европейския месец на културата.
"Фронтът" се провежда в Центъра за съвременно изкуство "Баня старинна" и къщата "Мексиканска графика". Състои се от две части - изложба само на артисти от Балканите и теоретична конференция плюс уъркшоп с представители от цял свят. Куратори са Емил Миразчиев и Димитрина Севова.
Основната цел на проекта е за втора поредна година да се осъществи диалог между художници и организации от различни страни с разнообразна културна среда, но обединени от интереса към най-новите форми в съвременните визуални изкуства, свързани с видеото, компютрите и Интернет. На поканата на фондация "Изкуство днес" - главен организатор на "Фронт 2000", са се отзовали артисти и сродни институции от Великобритания, Холандия, Канада, Югославия, Румъния, САЩ, Хърватия, Турция и др. Изложбата в "Баня старинна" дава превес на "чистото" видео, а не толкова на компютърно генерираните образи. Творбите залагат в повечето случаи на необичайната атмосфера на бившата турска баня, която придава допълнително въздействие на филмите и инсталациите. Интересна е пространствена композиция, придружена от диапрожекция, на Артгрупа 7+1, озаглавена "Статус. Анализ на мисълта".
От българските работи любопитни са още "Джаги видео" на Калин Серапионов и видеоинсталацията от 8 монитора на Венцислав Занков, която обиграва изгубилото смисъла си клише "свобода, равенство, братство".
Най-близко до обявената тема за пресечните точки между Изтока и Запада е творбата на американеца Стийв Брадли, представена в къщата "Мексиканска графика". Фриз от фотографии, разказващи накратко противоречивата политическа и културна история на ХХ век, е съчетан с неясния шум, който се получава от смесването на различни радиостанции. В случая това са радиопрограми, излъчвани от различни точки на Балканите.
Главната цел на теоретичната конференция и уъркшопа е генерирането на общ артистичен продукт. Той ще бъде в уеб-сайта на фронта и по този начин ще продължи съществуването си и след края на срещата.
