Макар логиката зад равновесния валутен курс да е ясна, действието на споменатите фактори може да се забележи единствено в дългосрочен план. Те оказват и съществено влияние при форуърдните сделки, при които две валути се разменят на дадена бъдеща дата, но на цена, договорена в момента на сключването на сделката.
Що се отнася до краткосрочните колебания на валутните курсове, основен фактор при тях оказва очакваната възвращаемост на местните финансови активи спрямо чуждестранните. Основната идея тук е, че играчите на финансовите пазари ще насочат активите си към онези пазари и страни, които гарантират най-висока доходност на инвестициите им. А факторите, които определят тази доходност, са лихвените равнища на двете страни, очакваната инфлация и движение на индексите на капиталовите пазари, както и промените в очаквания бъдещ валутен курс. По-високата доходност на финансовите инструменти в местна валута спрямо чуждестранните ще привлече външен интерес към съответния пазар, което ще увеличи търсенето на местната валута и ще доведе до поскъпването й. Наличието на голям брой субективни фактори, а именно очакванията на валутните играчи, е и основната причина за голямата нестабилност и непрекъснатите краткосрочни колебания на валутата.
АП отново пусна атрактивни държавни пакети на борсата
Само книжата на "Солвей - Соди" имат шанс да станат обект на търговия
Бойко Ботев
Агенцията за приватизация оповести нов списък от миноритарни дялове на държавни предприятия, които ще се раздържавяват чрез фондовата борса. В него влизат "Ривиера" АД, Варна, "Рила - Боровец" АД, Самоков, "Дружба" АД, Пловдив, "Булес" АД, Бургас, и "Тежко машиностроене" АД, Радомир. "Списъкът не е лош, като се има предвид ресурса, който остана в агенцията", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Да се твърди обаче, че предлаганите пакети ще успеят да съживят замрялата борсова търговия, изглежда твърде смело - дружествата са интересни, но се продават твърде малки пакети, които не дават особени права на собствениците им. "Нашата борса е все още твърде неопитна, поради което не можем да рискуваме, като приватизираме мажоритарни пакети през нея", заяви министърът на икономиката Петър Жотев. Очевидно засега държавата не мисли да предприема сериозни стъпки към стимулиране на търговията на организирания пазар на ценни книжа.
Оповестеният списък с пакети от държавни предприятия е всъщност вторият, който АП предлага през последния месец. Първият включваше "Солвей - Соди" и "Полимери", Девня, "Оловно-цинков комплекс", Кърджали, "Дунав турс" АД, Русе, и курортните селища "Русалка" и "Дюни". За две от дружествата обаче - "ОЦК" и "Русалка", изобщо не се появи кандидат за инвестиционен посредник (законът не позволява АП директно да продаде съответните дялове). Ето защо засега на борсата ще се предложат само останалите пакети. Поради ограничения им обем и желанието на някои от мажоритарните собственици да изкупят предлаганите дялове (какъвто е примерно случаят с "Дунав турс") най-вероятно истинска търговия с повечето от тях няма да се осъществи. Известни надежди за раздвижване на пазара пробужда пакетът акции от "Солвей - Соди". Става дума за едно от най-търгуваните дружества в момента, като на пазара са около 20% от капитала му (собственост на няколко бивши приватизационни фонда, инвестиционни компании и множество физически лица). С предлаганите сега за продажба 12.36% делът на търгуваните на борсата акции в общия капитал ще стане сравнително голям. Най-вероятно мажоритарният собственик (консорциум между "Солвей", "Шише джам" и Европейската банка за възстановяване и развитие - ЕБВР) засега няма да изкупи пакета - подобно решение изисква доста време, а от петък акциите вече се продават на приватизационния сегмент на борсата.
От новия списък с предприятия, одобрен от АП, две развиват дейност в областта на туризма. Основният собственик на "Ривиера" (според АП предложени 17.56% от капитала) е работническо-мениджърско дружество, зад което стои Емил Кюлев. Мажоритарният дял бе продаден преди повече от година за цена в размер на 11 млн. долара. Курортът се състои от няколко хотела и представлява сравнително изолиран комплекс, привличащ по-заможни туристи. Другият туристически обект е хотел "Рила" в Боровец. Покрай името му се шумя заради разделянето на Мултигруп преди години. Остатъчният държавен дял, който ще се предлага за продажба на борсата, е в размер на 23.23% от капитала. Предлагат се и 14.9% от капитала на стъкларския завод "Дружба" в Пловдив. Основен собственик е гръцкото дружество "Юла глас", което притежава и стъкларския завод "Стинд" в София (поради което преди време към него интерес прояви Комисията за защита на конкуренцията). Двата завода бяха финансирани от "Глобъл файнанс" - инвестиционен фонд, създаден с гръцки капитали, средства от ЕБВР и Международната финансова корпорация (МФК). Последната финансира и още едно от дружествата в списъка на АП - "Булес" АД, Бургас (с предмет на дейност производство на дървени и талашитени плоскости). Става дума за заем от 23.6 млн. долара, получен от мажоритарния собственик на "Булес" - австрийската група "Кроношпан" (парите са част от инвестиционна програма на стойност 56 млн. долара, насочена към увеличаване на производството). На борсата ще бъдат предложени 11.6% от капитала на бургаското дружество. Ще се продават и 24.7% от капитала на "Тежко машиностроене", Радомир.
През борсата бяха прехвърлени 31% от капитала на "Грандхотел Варна"
Борсовите индекси отново достигат рекордно ниски стойности
Пламен Радков
Рязък спад в цените на акциите на най-големите дружества на "Българска фондова борса - София" понижи борсовия индекс до ново рекордно ниско равнище. Индексът БФБ - София спря на 37.66 пункта, с 5.34% по-ниско от равнището му от предходната седмица и с 0.11 пункта по-надолу от предишното рекордно ниво от 25 май. Индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация също падна с 5.82% и достигна 37.40 пункта, което е едва с 0.57 пункта по-високо от най-ниското му досега ниво. Новото понижение бе причинено главно от спада в цените на тютюневите и фармацевтичните дружества и резултат на твърде ограничена търговия.
Най-голям принос за спада на индексите имаше поевтиняването на акциите на "Благоевград БТ", които се понижиха с 5.88 лв. (23.6%). Спадът е свързан с изтичането на срока, в който закупилите акции имаха право да получат раздавания за 1999 г. дивидент. Понижението обаче е твърде условно, тъй като изтъргуваните акции за седмицата са едва 24. Подобно бе и положението при акциите на Софарма, които загубиха нови четири лева (27.7%) от цената си. Слаб бе интересът и към останалите големи дружества като единствено "Албена" регистрира по-значителна ликвидност. Бяха прехвърлени 1096 акции на дружеството, като цената се повиши с 4.7%. Минимално покачване отбелязаха и акциите на "Солвей - Соди", всички останали големи дружества подкрепиха низходящата тенденция в движението на цените.
Доста по-интересен бе блоковият сегмент. Бяха сключени пет сделки на обща стойност 1.17 млн. лв. В резултата на единична сделка миналия петък бяха прехвърлени 31.4% от капитала на "Грандхотел Варна" за сумата от 324 хиляди лв., като акциите бяха продадени на тяхната номинална стойност.
Спадът в цените на борсата през седмицата показа, че на пазара няма потенциал за растеж и покачването на цените в началото на месеца е било резултат на моментен интерес, свързан най-вече с раздаването на дивидент при няколко дружества. Участници на пазара не дават големи надежди за идващите седмици и прогнозират още по-силно ограничаване на търговията. Летните месеци по принцип са свързани с намаляване на интереса към капиталовите пазари и не предполагат покачване на цените на акциите. Проблемът на нашия пазар обаче е, че дори и в иначе активни периоди остава встрани от инвеститорския интерес.
"Елфарма" е избраният купувач на "Софарма"
На базата на подадените оферти Агенцията за приватизация определи "Елфарма" за ексклузивен купувач на "Софарма". Според агенцията предложената от "Елфарма" цена значително надхвърля тази на другия кандидат "Балканфарма холдинг", както и оценката на дружеството. В офертата на избрания купувач обещаните инвестиции също надвишават по размер препоръчителните от конкурсната документация. Според АП офертата отговаря на всички първоначални изисквания, посочени в документацията. Оценката на агенцията за 67% от капитала на "Софарма" беше 23.8 млн. долара, а условието пред кандидат-купувачите беше да имат опит в бранша и да платят цената в брой.
В надпреварата за "Софарма" останаха само "Елфарма" и "Балканфарма холдинг", тъй като единствено те от общо четирите кандидата внесоха депозита в размер на един млн. долара. От АП са дали срок от 30 дни на избрания купувач за приключване на преговорите.
"Елфарма" е учредена специално за участие в приватизацията на "Софарма". Акционери в новорегистрираното дружество са фирмата на Борислав Дионисиев "Електороимпекс" с 60%, а останалите 40% са собственост на "Унифарм". Финансирането на приватизационната сделка ще е от "Електроимпекс" най-вероятно чрез Булбанк, а "Унифарм" ще използва опита си в бранша. "Унифарм" от своя страна е фармацевтично предприятие. Приватизирано е от РМД преди близо две години срещу 2.75 млн. долара. Годишните му приходи от продажби са около 6 млн. лв. Според запознати дружеството е близко до Общинска банка. В надзорния съвет на "Унифарм" е шефът на "Софийски аптеки" Огнян Донев, който най-вероятно е и връзката с банката.
Кредиторите на "Стомана" одобриха плана за оздравяване
"Еврометал" купува основното производство срещу 15 млн. долара, кредиторите би трябвало да получат 42 млн. лв. вместо 180 млн. Теодора Василева
Кредиторите на "Стомана" - Перник, (в процедура по несъстоятелност) одобриха плана за оздравяване на дружеството. Ако в законовия срок никой от кредиторите не обжалва решението и Пернишкият окръжен съд утвърди плана, стоманодобивното предприятие ще излезе от процедурата по несъстоятелност. Оздравителният план е изготвен от длъжника "Стомана" АД и предвижда за срок от пет години част от кредиторите на "Стомана" да получат 42.7 млн. лв., което е малко под 25% от общите дългове на дружеството. Основната част от тази сума ще бъде осигурена от пернишката фирма "Еврометал", срещу което тя ще стане собственик на основното производство на "Стомана".
Три класа кредитори гласуваха за приемането на плана. Против него са единствено необезпечените кредитори от четвърти клас, които според плана няма да получат нищо. На събранието на кредиторите стана ясно, че не ТСБанк е най-големият кредитор на "Стомана". Банката, която също е в несъстоятелност, е продала на публичен търг своето вземане на кипърска фирма още в началото на миналата година.
Оздравителната програма предвижда да бъдат удовлетворени изцяло само вземанията на работниците в размер на 746 хил. лв., както и публичните държавни вземания (НОИ, данъци и т.н.) на стойност 11.36 млн. лв. Частично ще бъде удовлетворен и единственият кредитор, който има обезпечено вземане. Това вече не е ТСБанк (в несъстоятелност), а кипърската фирма, която се предвижда да получи само 16.78% от общо 65.57 млн. лв. дълг, т.е. 11 млн. лв. за срок от пет години. Според предложения оздравителен план ще бъдат покрити и задълженията към работниците, които са натрупани след откриването на процедура по несъстоятелност на 3 юни миналата година. Тези задължения възлизат на 13.5 млн. лв. Планът предвижда и покриване на разноските по несъстоятелността в размер на 6 млн. лв. Всички останали кредитори, които нямат обезпечение, няма да получат нищо, в това число Стопанска банка (10 млн. долара), НЕК (61 млн. лв.), Булгаргаз (25 млн. лв.), както и всички останали доставчици.
Основната част от средствата за изплащане на дълговете на "Стомана" ще бъдат осигурени от продажбата на стоманодобивното производство на пернишкото дружество "Еврометал" или по-точно на новорегистрираното й дъщерно дружество "Стомана индъстри". За да придобие активите от основното производство, пернишката фирма ще плати 15.4 млн. долара за срок от пет години. Предвижда се до един месец след утвърждаването на плана от съда "Еврометал" да плати 3 млн. лв., а после на тримесечни вноски по 689 хил. лв. В оздравителната програма е заложено основното производство да стане собственост на пернишката фирма още при първата вноска. Сегашният наемател и евентуален бъдещ собственик "Еврометал" ще гарантира плащането по оздравителния план, като учреди залог върху търговското си предприятие с прилежащите му активи. Залогът ще е в полза на "Стомана" АД и обезпечения кредитор и ще е за срок от пет години.
В края на миналата година "Еврометал" бе избран от ръководството на "Стомана" за наемател на основното производство, но заедно с немската фирма "Метал трейдърс". И двете юридически лица подписаха наемния договор и се ангажираха да учредят смесено дружество. До момента обаче такова не е регистрирано. Проблемът според запознати е, че от "Метал трейдърс" искат да си получат вземането от "Стомана" в размер на 2 млн. марки, а това е невъзможно, защото вземането не е обезпечено. По този начин се повтаря нереализираното съдружие между "Дару металс" и италианската "Марчегалия" при сделката за "Кремиковци". Така металургичните гиганти "Стомана" и "Кремиковци" ще си останат изцяло български въпреки афишираните партньорства с чужди стратегически инвеститори. Според директора на "Еврометал" Людмил Стойков обаче до един месец е много възможно друг чужд инвеститор да стане съсобственик в "Стомана индъстри".
Общи събрания
Съдебните борби около "Елпром - ЕМТ" продължават
Министерство на икономиката оспори увеличението на капитала на дружеството
Теодора Василева
След повече от три години съдебна одисея тетевенското дружество "Елпром - ЕМТ" (в процедура по несъстоятелност) за втори път има утвърден оздравителен план, който обаче е оспорен от пет кредитора пред Великотърновския апелативен съд и затова не е влязъл в сила. Кредиторите, между които Агенцията за държавни вземания, Първа частна банка, "ИНА лагери", "Уислер стийл къмпъни" и "Кошин Бусан", оспорват предимно наличието на законово основание за изготвяне и приемане на план за оздравяване и настояват за обявяване на дружеството в несъстоятелност. След сигнал на един от кредиторите за нередностите около процедурата историята на тетевенското дружество стигна и до премиера Иван Костов, който е разпоредил случаят да бъде проверен.
Докато трае процедурата по несъстоятелност, собствеността в тетевенското дружество се сменя (виж карето) - събитие, което сега се оспорва пред съда от Министерство на икономиката. Преди две години общото събрание на "Елпром ЕМТ" гласува промени в устава, които овластяват съвета на директорите да вдигат капитала. Тази опция естествено е използвана и немската фирма "Електрик моторс тръст" придобива контрол върху тетевенското предприятие. Регистрираното в Германия дружество обаче трудно може да бъде определено като стратегически инвеститор, тъй като е собственост на софийско едноименно акционерно дружество. От своя страна 95% от капитала на "Електрик моторс тръст" - София, пък е собственост на работническо-мениджърското дружество "РМД Елпром". Съществена роля в скритата приватизация на "Елпром - ЕМТ" има държавният представител, който определено е действал против интересите на държавата като най-голям собственик и е гласувал за промяната в устава. Едва преди седмица ведомството на Петър Жотев е завело иск, с който оспорва решенията на общото събрание. Ако съдът отмени промените в устава, а оттам и последвалото увеличение на капитала, държавата отново ще стане собственик на най-големия пакет акции от предприятието. Отсега е ясно, че принципалът трудно би продал срещу солидна сума пакета си от свръхзадлъжнялото предприятие, но поне може да потърси стратегически инвеститор или да приложи състезателно начало при избор на такъв.
Събитията около тетевенското дружество през последните три години винаги са свързани с лицето Йордан Накев - той е синдик, изпълнителен директор на новия мажоритарен собственик, а понастоящем председател на управителния съвет и изпълнителен директор на "Елпром ЕМТ". Бившият шеф на "Кинтекс" и "Арсенал" Накев е назначен за синдик по предложение на близката до Мултигруп Дисконтова къща, също кредитор на тетевенското дружество. Той е синдик на "Елпром - ЕМТ" от март 1997 г. до май 1999 г. При това, без да е включен в списъка със синдиците на Министерство на правосъдието. Недоумение буди фактът, че от ноември 1998 г. Накев е и изпълнителен директор на "Електрик моторс тръст", т.е. близо шест месеца той е представлявал два взаимно отричащи се интереса - този на кредиторите и на собственика на "Елпром - ЕМТ". Към момента той е изпълнителен директор на тетевенския "Елпром". Резултатите от раздвояването му тепърва трябва да бъдат установявани от компетентните органи, със сигурност обаче съвместяването на двете длъжности е парадоксално.
Оспорваният от кредиторите план, предложен от ръководството на "Елпром - ЕМТ", предвижда поетапно и непълно изплащане на задълженията към кредиторите, които общо надвишават 22 млн. нови лева. За кредиторите с обезпечени вземания - ТБ Балканбанк и ПЧБ, е заложено степента на удовлетворяване да е 32.7%. Така вместо 17 млн. и 1.7 млн. лв. Балканбанк и ПЧБ ще получат едва 5.6 млн. и 571 хил. лв. Издължаването да стане през 60 последователни разплащателни периода от по шест месеца, т.е. за срок от 30 години с гратисен период от пет години, е заложено в плана. По този начин в продължение на пет години нито един от кредиторите няма да знае какво е истинското състояние на тетевенското дружество и дали то е в състояние да погасява дълговете си. В този период няма да има и правно основание някой от кредиторите да претендира за отмяна на плана за оздравяване и обявяване на дружеството в несъстоятелност, тъй като няма дължими, а съответно и неиздължени вноски.
Какво би променила една комисия за контрол върху приватизацията
Георги Ганев, Център за либерални стратегии
На 13 юни 2000 ръководителите на три опозиционни парламентарни групи подписаха меморандум за прозрачност на големите приватизационни сделки, в който основното институционално искане е за създаване на парламентарна комисия с представителство на всички партии, която да упражнява "контрол" върху сделките.
Възниква въпросът дали съществува съответствие между заявена цел (прозрачност) и избран инструмент (контролна комисия). За да бъде даден пълен и убедителен отговор, необходимо е да се разгледа сегашното положение в приватизацията и как новопредложената комисия реално ще се впише в него.
Едва ли у някого съществува съмнение, че един от основните недостатъци на приватизацията в България е нейната недостатъчна прозрачност. Тя се изразява в две основни слабости. Първата е доминиращото използване на непрозрачни методи като преговорите с потенциален купувач вместо на прозрачни методи като търговете, добре организираните конкурси или продажба чрез фондовата борса. Втората е продажба преобладаващо на РМД, които се ползват с несправедливи предимства и изтласкват други интересуващи се от състезанието - тук проблемът с прозрачността се състои именно в предимствата за РМД и в начина, по който техните оферти се "приравняват" с останалите.
Същевременно, след като една приватизационна процедура вече е започнала, параметрите на различните оферти, на решението за избор на купувач и на сключената крайна сделка не са непрозрачни, поне за парламентарните групи. Според чл. 12 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия мнозинството от членовете на надзорния съвет на Агенцията за приватизация се избира от парламента, като практиката е в тази квота да има представители на различни парламентарни групи. А именно надзорният съвет разполага с пълната информация по всички сделки, особено големите. Така че нищо от информацията по вече сключените сделки не е тайна за депутатите на опозицията, а защо те предпочитат да не споделят тази информация с други представители на обществото е отделен въпрос.
Както е видно, непрозрачността възниква преди началото на сделките, а не по време на осъществяването им. Тя е заложена не в това, че преговорите са тайна, а в методите и в условията на приватизация. Приватизацията ще стане по-прозрачна само ако прозрачните процедури започнат да доминират и ако наистина се изравнят условията за всички участници чрез предварително и публично обявяване и последващо стриктно спазване. В България има практика в това отношение. Това е дейността на Банковата консолидационна компания, която действа именно по този начин и това е една от главните причини досега нито една продажба на банка да не е била атакувана като непрозрачна (опитите за скандали около текущата приватизация на Булбанк са по-скоро забавни, отколкото сериозни).
Очевидно е, че прозрачност се постига преди, а не след сделката. Една комисия, овластена с последващ контрол върху сделките, няма да промени нищо в това отношение и приватизацията ще остане също толкова непрозрачна, колкото и сега. За да бъде изяснена истинската потенциална роля на подобна комисия, трябва да се разгледа начинът, по който тя се вписва в процеса на приватизацията.
Основното оправдание за последващия контрол върху приватизационните сделки е да не се допускат нечестни, неизгодни сделки. Нека наречем това предотвратяване на грешка от първи тип, а именно - на допускане на лоша сделка. Това става, като на контролиращия орган се дава възможност да спира и отхвърля сделки. Ако той няма такова право, не би бил контролиращ, а просто наблюдаващ. Да спира сделки в момента може органът по приватизацията и всички контролиращи го органи. За големите сделки това е надзорният съвет на Агенцията по приватизацията, в определени случаи и Министерският съвет. Сега към тях ще се добави още един орган - парламентарна комисия.
Наличието на толкова органи, способни да спрат дадена сделка, би било прекрасно, ако не съществуваше и възможност за грешка от втори тип, а именно - за спиране на добра сделка. Дори нещо повече, наличието на толкова много възможности за спиране на сделките може с основание да накара много сериозни купувачи да се въздържат от участие, защото то удължава и оскъпява сделките. Удължаването и оскъпяването на сделките ще отблъсне именно международните играчи, защото домашното РМД, което няма друга причина да съществува освен закупуването на даденото предприятие, е значително по-готово да чака и да се блъска с бюрокрацията.
И така, създаването на предложената контролна комисия няма да промени възможностите за преодоляване на грешки от първи тип, т.е. няма да направи по-вероятно спирането на лоши сделки. Това е така, защото парламентът и досега разполага с достъп до информация и със средства при откриване на нередности да спира сделките. За пример може да бъде дадена законовата възможност сделки да бъдат атакувани пред съда и да бъдат отменяни от него, като при тези случаи информацията, събрана от съответните народни представители, може да бъде използвана. След като народните представители не са използвали тези възможности досега, няма причини да се очаква, че сега само поради създаването на комисия те ще започнат да ги използват.
От друга страна, създаването на контролна комисия определено увеличава вероятността за допускане на грешка от втори тип, а именно - за спиране на добри сделки поради конюнктурни интереси в рамките на комисията. Извън този проблем тя ще увеличи вероятността стратегическите международни играчи да бъдат отблъснати поради увеличената бюрокрация.
В крайна сметка ефектът от създаването на контролна комисия ще бъде недвусмислено отрицателен. Тя няма да увеличи способността на системата да избягва лоши сделки и определено ще намали способността й да осъществява добри сделки.
"Канотранс" преговаря за акциите на ЕПИК в "Ален мак"
Бойко БОТЕВ
Варненската фирма "Канотранс" е започнала преговори с ЕПИК България с цел придобиване на дела от около 22% от капитала, който последната държи в "Ален мак". "Засега не желая да влизам в повече подробности относно хода на сделката", заяви Тони Икономов, шеф на "Канотранс". Представителите на ЕПИК (инвестиционен фонд, създаден с австрийски капитали) също се въздържаха от коментар, но потвърдиха наличието на интерес към притежаваните от тях акции. Варненската фирма наскоро бе обявена за купувач на държавния дял в размер 49% от капитала на "Ален мак" и ако двете сделки бъдат финализирани, дружеството ще контролира над 2/3 от гласовете в общото събрание. Точният размер на този дял обаче ще се определи, след като държавата продаде и остатъка, който притежава в дружеството. Агенцията за приватизация вече взе решение да предложи за продажба на публичен търг този дял, представляващ 4% от капитала на "Ален мак". Началната цена е 391 хил. долара, а търгът ще се проведе седем дни след обнародването на заповедта в Държавен вестник (това все* още не е станало). Първоначален интерес към него демонстрираха както от "Канотранс", така и от ЕПИК. Очевидно участието на последните в търга ще зависи от хода на преговорите.
Реалното прехвърляне на държавния дял в размер на 49% от парфюмерийното дружество ще се забави, тъй като "Канотранс" засега не смята да плати съответната сума. "Ще се възползваме от правото си да отложим плащането, като поемем съответните неустойки. Искаме първо да приключим проверката на парфюмерийното предприятие, за да установим действителното му състояние", каза г-н Икономов. Това обяснение обаче дава някои основания за съмнения относно платежоспособността на купувача. Цената, която той се ангажира да плати, е твърде висока - 6.3 млн. долара, а договорът не допуска използването на алтернативни платежни средства. Въпросната цена бе спазарена с държавата преди повече от година, а междувременно финансовото състояние на дружеството продължи да се влошава, като през последните месеци то отчете счетоводна загуба. От "Канотранс" дори заявиха, че искат назначаването на прокурист, опасявайки се от недобросъвестни действия от страна на досегашното ръководство на завода (в т.ч. повишаване на предоставяните на дистрибуторите отстъпки, ръст на разходите за външни услуги и т.н.). В отговор на предложението им Антонина Хекимова (досегашен изпълнителен директор) поиска ревизия от страна на Държавен финансов контрол, която да установи състоянието на "Ален мак".
Накратко
Агенцията за приватизация определи условията за новия кръг от преговори за продажба на двете каскади "Санданска Бистрица" и "Пиринска Бистрица". В петдневен срок от получаването на новите покани за преговори кандидатите от шортлистата ще трябва да внесат депозит за участие, а в следващите петнадесет дни да подобрят офертите си. Във връзка със съществуващите съмнения за конфликт на интереси от пресцентъра на БРИБанк отрекоха връзката на банката с РМД "Санданска Бистрица" и "Пирин - 2001", които бяха избрани за ексклузивни купувачи в прекратения кръг от преговори за централите. Междувременно АП избра ексклузивни купувачи за останалите четири самостоятелни ВЕЦ. За купувач на ВЕЦ "Петрово" е избран ЕТ "Ариел - ТН - Тони Цветанов Йорданов", Мездра; за ВЕЦ "Осогово" - "Медиком eлектрик" ООД, Троян; за ВЕЦ "Лешница" - "Еко енерджи" ЕАД, Сандански, и за ВЕЦ "Самораново" - "ВЕЦ Енергия" ЕООД, Ловеч.
Министърът на икономиката Петър Жотев подписа заповед за започване на нова процедура за приватизация на 60% от капитала на "Бороспорт" АД. Срокът за подаване на оферти е 50 дни от датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник, а през първите 35 дни кандидатите ще могат да закупят приватизационната документация. При новата процедура ще е възможно само плащане в брой, тъй като дружеството бе включено в списъка за целева приватизация.
Закупени са 16 информационни меморандума за приватизацията на 53% от капитала на "Сердиком" АД, като интерес са заявили български и чуждестранни кандидати. Дружеството е в списъка за целева приватизация, а в активите му са включени хотелски комплекс "Сердика", 50% от капитала на "България - Ро" АД, както и няколко административни сгради и магазини. Крайният срок за подаване на оферти е 28 юни.
Подписан е договорът за продажба на 51% от капитала на "Неохим" АД, Димитровград, между Агенцията за приватизация и "Евро Ферт" АД и "Каримекс кемикъл интернешънъл". Цената на сделката е 100 хиляди долара, 30% платима в брой в деня на подписване на договора, а 70% - в ДЦК или други законови платежни инструменти в срок от 30 работни дни от подписване на договора.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация разгледа на свое заседание доклад за хода на сделката за продажба на държавния дял в "Инкомс телеком". Кандидатите за холдинга са два - "ВТП Инкомс" ООД и "Инкомс 2000" АД (създадено като работническо-мениджърско дружество, а сега - собственост на инвестиционния фонд "Лоджик инвест"). "Постигнатите параметри на сделката са задоволителни", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет.
Държавната комисия по ценни книжа одобри проспекта за публично предлагане на ценни книжа на "Прокон - 90" АД - Добрич. Размерът на капитала, предмет на публично предлагане, е 207 014 лв.. Тринадесет нови компании се отписват от регистър на публичните дружества: "Хемустурист" АД - Габрово, "ИКО бизнес" АД - София, "Подем" АД - Разград, "Асансьорни сервизи" АД - София, "Славянка" АД - Бургас, "Металик" АД - Гурково, "Севт" АД - Казанлък, "Високоговорители" АД - Благоевград, "Трансстрой - София" АД, "Перално оборудване" АД - Свиленград, "Кераник ГТ" АД - Генерал Тошево, ЗММ "Стефан Караджа" АД - Русе, и "Феникс - Юг" АД - Пловдив.
Ликвидация или приватизация за "Балканкар"
Развитието на приватизационната процедура за "Балканкар холдинг" навлезе във фаза с нови неизвестни, които обаче се очаква да се разрешат от вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев. "Ще изчакаме доклад от посредника по сделката (PricewaterhouseCoopers) и след това ще решим какви ще са бъдещите ни действия", каза Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според шефа на надзора Асен Дюлгеров твърде вероятно е агенцията да се обърне към Министерството на икономиката, принципал на Балканкар, за да поиска съвет дали да се премине към ликвидация на дружеството или към откриване на нова процедура за приватизация.
След като през миналата седмица Агенцията за приватизация не одобри предложения проектодоговор с "Балканкар ин" (дружество на АКБ корпорация), до преговори с втория кандидат не се стигна. Обяснението дойде през тази седмица. "Офертата на "Балканкар ин" бе по-добрата от двете, които ни бяха предоставени. След като ние все пак я отхвърляме като незадоволителна, очевидно параметрите на второто предложение също са незадоволителни за нас", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Той допълни, че ако все пак някой от кандидатите реши да подобри офертата си, тя ще бъде разгледана. "Засега не мислим да променяме офертата си", коментира Марин Маринов, адвокат на WCG holdings (вторият кандидат-купувач на Балканкар). До момента американската фирма не е получавала покана за започване на преговори или искане за промяна на офертата.
Междувременно агенцията отхвърли предложението на още един кандидат-купувач на дружество от системата на Балканкар. Работническо-мениджърското дружество "Рекорд кар" кандидатстваше за държавния дял в "Балканкар рекорд" - най-големият каростроителен завод в страната. В офертата обаче е фигурирало условие да бъде опростен дългът на дружеството по ЗУНК в размер на около 95% от общите задължения на завода, което се е оказало неприемливо. Всъщност приватизацията на "Балканкар рекорд" (който от няколко години не е част от холдинга) бе съпътствана от доста нарушения - дружеството влезе в процедура по ликвидация без разрешението на АП, а и до момента в агенцията не е предоставен ликвидационен баланс.
РМД купи "Хотел Рила" въпреки предупрежденията на KPMG и "Шалом"
Миглена МАНЧЕВА
Агенцията за приватизация миналата седмица сключи сделката за 51% от капитала на "Хотел Рила" с работническо-мениджърското дружество "Риел 99". Цената е 3.6 млн. долара, които трябва да бъдат платени наполовина в брой, наполовина с непарични платежни средства при десетгодишно разсрочване, обещаните инвестиции са 1.55 млн. долара. "Това РМД може да го "опържат", а сделката да бъде развалена лесно, защото има вероятност да я оспорят пред съда", заяви миналата седмица известен депутат от мнозинството.
Най-големият противник на сделката е "Шалом", организацията на евреите в България, която според решение на Висшия държавен арбитраж от 1991 г. е собственик на почти 49% идеални части от сградата на "Хотел Рила" на улица "Калоян" в София. Въпреки че и досега не е влязла във владение на собствеността си, "Шалом" трудно може да обжалва сделката. Организацията формално няма правен интерес, след като разполага със съдебно решение в своя полза. "Шалом" обаче твърди, че самото създаване на акционерното дружество "Хотел Рила", в което влиза сградата, е незаконно и следователно и сделката може да бъде обявена за нищожна. Дори ако това не стане, купувачът най-вероятно рано или късно ще бъде принуден да се споразумее с "Шалом", примерно за съвместно управление на хотела. Според АП "Шалом" може да бъде обезщетена не като получи реалната си собственост, а с 29% от акциите на "Хотел Рила".
Чисто приватизационната драма е, че според източник от АП изборът на купувач се е разминавал с препоръката на консултанта по сделката Кей Пи Ем Джи (KPMG). Другите двама кандидати, подали оферти за мажоритарния пакет от "Хотел Рила", бяха "Хардинг финанс" АД (българско дружество с участие на чешки инвестиционен фонд) и "Бора консулт" ООД, което според неофициална информация било склонно да предложи цена около 2 млн. долара в брой и веднага. По неофициална информация от Кей Пи Ем Джи фирмата препоръчала на агенцията да поиска от двамата останали в наддаването кандидати да подобрят офертите си. Намекът в анализа на консултанта бил да не се решава прибързано в полза на сделка с РМД въпреки по-високата цена. Дали по тази или по други причини миналата седмица Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП, заяви, че нямал спомен Кей Пи Ем Джи да продължава да е посредник по сделката за хотела. Ако по продажбата имаше посредник, сделката трябваше да бъде одобрена от надзора (според едно негово решение отпреди две години). Юрист на Кей Пи Ем Джи поясни, че правата и задълженията на компанията като приватизационен агент са изтекли на 8 май 1998 г., но вазиомоотношенията с АП са трансформирани в договор за изпълнение (по закона за задълженията и договорите).
Въпреки предупреждението на Кей Пи Ем Джи АП подписа сделката с "Риел 99" в съкратени срокове. Бързането предизвика логичното предположение, че РМД има солиден гръб и зад него стоят сериозни интереси. Според в. "Стандарт" дружеството е свързано с бившия министър на търговията и туризма Валентин Василев. Слухът за връзките му със сделката му донесоха нещо като партийно мъмрене през миналата седмица. Според запознати в отговор бившият министър подел оправдателна кампания и обяснявал на всички страни, които имат отношение към хотела, че не е свързан с РМД.
Факт е обаче, че "Риел 99" едва ли би успяло в сделката без подкрепа от кръгове, близки до управляващите. Седмици преди да изтече срокът за оферти, в АП знаеха, че "Риел 99" ще кандидатства и го коментираха като "РМД на Софиянски". В приватизационните среди се говори също, че "Риел"има подкрепата на хазартния бос Васил Божков, който държи казиното в хотела, както и на кръгове около бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Последното е логично, като се има предвид, че до 1998 г. сестрата на Бакърджиев - Емилия Бакърджиева, е била в борда на хотела, макар че сега не присъства под никаква форма нито в приватизираното дружество, нито в купувача. Солидният гръб на "Риел 99" личи и по неофициалната информация, че дружеството е получило кредит да плати първите 10% от цената от "Булбанк". Банката иначе е известна с нежеланието си да финансира сделки с РМД.
Кой кой е в "Риел 99"
Отделът за гарантиране на експортните кредити към правителството на Великобритания прояви интерес за работа в България
През изминалата седмица в България бяха представители на отдела за гарантиране на експортни кредити на Великобритания, който е част от правителството на Нейно британско величество. Отделът е под управлението на министъра на търговията на Великобритания. Основната задача на отдела е да насърчава британския експорт и инвестициите зад граница, като застрахова износители и инвеститори срещу риска от неизплащане от страна на чуждестранни клиенти. Отделът за гарантиране на експортни кредити има годишен оборот от шест милиарда щатски долара.
Задачата на отдела за гарантиране на експортните кредити е да подкрепя кредитите, отпускани на чуждестранни кредитополучатели за закупуване на британски стоки и услуги. Това на практика означава, че чуждестранните кредитополучатели ползват финансиране, което им позволява да разсрочат плащанията в продължение на определен период. Всъщност финансирането, обезпечено от отдела за гарантиране на експортни кредити, дава възможност на клиента да получи кредит, като същевременно позволява фирмите доставчици да получат плащане при доставката на дадени стоки или услуги.
"Проведохме разговори с големите банки в България, за да преценим с коя от тях бихме могли да работим в бъдеще. Имахме срещи в Булбанк, Пощенска банка, ОББ и др. и можем да кажем, че всички те биха могли да бъдат сериозни партньори", заяви г-н Питър Мюлер, който отговаря за Европа, Русия и Централна Азия в отдела за гарантиране на експортните кредити.
Накратко
Министерският съвет прие постановление за реда за изкупуване на облигациите и непогасените лихвени купони към тях от държавния заем по спогодбата "Моллов - Кафандарис". Регистрираните в ДСК облигации и непогасени лихвени купони следва да се изкупят по цена 50 ст. за 1 лв. от тяхната деноминирана номинална стойност. Изкупуването на книжата ще става до 22 декември 2000 г. По данни на ДСК са регистрирани 1233 броя облигации и 15 450 броя купони.
Кметът на Лондонското сити Клив Мартин ще посети България за първи път през следващата седмица. Той ще води със себе си делегация от британски бизнесмени. В програмата на Клив Мартин са предвидени срещи с премиера Иван Костов, със столичния кмет Стефан Софиянски, с министъра на финансите Муравей Радев, както и с представители на БНБ и бизнессредите.
Президентът Петър Стоянов е предложил на генералния секретар на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) Камил Идрис България да стане регионален център на Балканския полуостров на Международната организация за интелектуална собственост. Държавният глава съобщи това след завръщането си от Женева, където участва и стана първият за Източна Европа член на Постоянния консултативен съвет на СОИС. Президентът Стоянов е предложил на г-н Идрис България да бъде домакин на един от големите форуми на организацията. "Убеден съм, че за България е много важно да поддържа тесни контакти със Световната организация за интелектуална собственост и да участва активно в работата на тази организация", каза Петър Стоянов.
Продажбата на БТК се усложни с нови правни скандали
Миглена МАНЧЕВА
Сделката за БТК е на път да се превърне в арена на безкрайни юридически спорове, след като миналия четвъртък към нея се прибавиха две нови правни усложнения. Конституционният съд допусна искането на 49 народни представители за тълкуване на разпоредбите на конституцията за държавния монопол в телекомуникациите. Съдът ще тълкува дали прехвърлянето на монопола на други лица, включително чрез приватизационна сделка, нарушава основния закон, а освен това ще изясни какво е съдържанието на понятието национални далекосъобщителни мрежи. Второто според искането на 49-те депутати трябва да уточни дали в тези мрежи влизат предаването на данни чрез Интернет, спътниковите услуги чрез VSAT и мобилните телефонни услуги. Тези видове услуги се очаква частично или изцяло да попаднат в обхвата на монопола на вече приватизираната БТК. За страни по делото в Конституционния съд са определени Министерският съвет, икономическото министерство, Министерството на транспорта и съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията, БТК, Националният съвет за радио и телевизия и Български медиен консорциум, които да дадат писмени становища в 14-дневен срок. Това означава съдиите да се произнесат (дори при изключително бързане) най-рано в началото на юли. Тълкуването на Конституционния съд засяга най-вече поправките в Закона за далекосъобщенията, който се очаква да бъде внесен в парламента до края на месеца.
"Правителството ще го внесе, след като и ако Брюксел се произнесе положително по поправките. Няма какво да чакаме конституционните съдии да се произнесат, опозиционното искане за тълкуване и без това е направено калпаво", заяви известен депутат.
В същото време парламентът гласува на първо четене поправки в закона за приватизация, които дават право на гръцко-холандския консорциум OTE/KPN да посочи лицето, което без търг или конкурс ще получи лиценза за втори GSM-оператор, а също позволяват на купувачите да възложат без търг или конкурс управлението на вече приватизираната БТК на свързана с тях фирма. Депутати от мнозинството изказаха опасение, че поправките могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд, а опозицията поддържаше становището, че те направо са противоконституционни. Дори представители на СДС (например депутатът Панайот Ляков, който няма навика да се отклонява от партийните препоръки) обаче ги коментираха като доста либерални и че "в някакъв смисъл до известна степен" в нарушение на принципа на конкурсното начало. Иначе официална теза на икономическата комисия беше противоположна - че не се нарушава конкурсното начало, защото клаузата "без търг или конкурс" се прилага при приватизационни сделки, които сами по себе си предполагат конкуренция между купувачи. Освен това мнозинството твърдеше, че поправките съвсем не се правят заради БТК (в противоречие с официалния доклад по сделката, гласуван на правителствено заседание преди два месеца), а са с цел да дадат повече гъвкавост на големите инвеститори по приватизационни сделки.
След близо тричасов дебат, на който присъства и вицепремиерът Петър Жотев, депутатите приеха по принцип промените в закона за приватизация със 119 гласа за, 77 против и 7 въздържали се. Венко Вълчев от евролевицата поиска прегласуване, защото според него "електрониката не сработи добре" и "това, което показа разпечатката по групи, го показа неточно". Председателят на парламента Йордан Соколов обаче не допусна предложението за прегласуване. Факт е, че по процедурните гласувания по време на дебата (примерно дали премиерът Иван Костов да бъде задължен да се яви в залата до десет минути, за да участва в заседанието като вносител на закона) резултатът беше доста по-разнопосочен (с повече от 20 гласа по-малко за и около 20 въздържали се). Освен това солидното мнозинство, с което мина законът за приватизация, не потвърди очакваното разцепление в групата на мнозинството. Предполагаше се, че част от групата на СДС (по всяка вероятност кръгът около бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев) ще саботира законовите промени, които се налагат по сделката за БТК. На първо четене на промените това не се случи. Предстои второ четене.
Приватизаторът и неговото огледало
Едва ли съществува значима приватизационна сделка, която да се е случила извън полезрението на Александър Божков. И едва ли има по-добро огледало за неговата личност от сделките, в които той се е намесил пряко или косвено. От самото начало на раздържавяването повечето от продажбите или зависеха от неговата формална власт (директор на Агенцията за приватизация от август 1992 до септември 1993 г., ресорен вицепремиер за структурната реформа и министър на промишлеността от 1997 до 1999 г., а междувременно зам.-шеф на икономическата комисия на парламента), или за тях отговаряха близки до него хора. Влиянието на Божков върху големите сделки обаче постепенно намаля през последните две години, след като за директор на Агенцията за приватизация (АП) беше назначен хасковският депутат Захари Желязков, близък до главния секретар на СДС Христо Бисеров.
В началото на 90-те години Божков бе
Държавната кариера на Божков тръгва от неговото назначаване за пръв директор на АП. Единствената му голяма сделка, сключена по време на неговото управление във ведомството, е продажбата на "Царевични продукти" - Разград, на "Амилум".
Въпреки че не свърши кой знае каква работа като шеф на АП, Божков циментира за няколко години възможностите си за влияние в приватизацията. След напускането му ключови длъжности в агенцията с години се заемаха от хората, които са работили най-отблизо с него. За най-силни лостове на влияние на Божков на оперативно ниво се смятаха бившите зам.-директори на АП Стоян Тодоров и Димка Спасова (отстранени от Захари Желязков през есента на миналата година). Особено приятелски бяха отношенията на Божков със Стоян Тодоров, чиято съпруга Веселина Ламбринова беше шеф на пресцентъра на промишленото министерство до промените в кабинета през миналия декември. Допреди назначаването на Захари Желязков в АП Божков можеше да разчита също и на добри отношения с предишния директор Александър Съботинов, който също е бил служител в агенцията, докато Божков й е бил шеф. В приватизационните среди се говори, че впоследствие отношенията им до голяма степен охладнели.
За надзорния съвет на АП може да се каже, че за близки до Божков се смятат Асен Дюлгеров (председател на надзора, секретар на столичната община и приближен на Софиянски), Младен Георгиев (секретар на Съвета по структурна реформа) и Димитър Бъчваров (шеф на отдела за структурна реформа в Министерския съвет). Вероятно сред членовете на надзора бившият приватизатор номер едно до определен момент е разчитал и на Лиляна Пиперкова, негова съпартийка от Обединения християндемократичен център. През последните година-две обаче тя вече не се ползваше със славата на "човек на Божков".
От значение е и това, че доста хора, работили с Божков в АП, впоследствие заемаха ключови постове във ведомства или компании, които играеха важна роля в приватизацията. Например Пирин Атанасов, който по времето на Божков беше шеф на информационния отдел в АП, стана директор на Центъра за масова приватизация (ЦМП). След финализирането на всички процедури за разпределяне на собствеността след трите търга на масовата приватизация, Атанасов напусна ЦМП, за да стане един от директорите на Българската холдингова компания (бивш Българо-холандски приватизационен фонд). Новата му работа съвпадна със смяната на контрола върху Българско-холандския фонд, когато позиции в него заеха хора от кръга на Стефан Софиянски - Хараламби Анчев, правосъден министър в служебното правителство на Софиянски, Христо Друмев, шеф на НДК, и съответно Пирин Атанасов.
Божков е човекът, благодарение на когото Белгия стана най-големият неофшорен чуждестранен инвеститор в България. Макар че през последните години приватизацията ставаше основно чрез РМД, Божков доведе у нас най-големите компании купувачи. С неговата подкрепа се сключиха двете най-значими приватизационни сделки с чужди инвеститори досега - продажбата на "Соди - Девня" на "Солвей", и на Медодобивния комбинат - Пирдоп, на "Юнион миниер". И двете сделки станаха през 1997 г., когато Божков влезе като вицепремиер първо в служебното правителство, а след това и в кабинета на Костов. Страна по преговорите формално беше Агенцията за приватизация, но значимите клаузи по сделките бяха създадени с личното участие на Божков.
Общото между продажбите на МДК и на "Соди - Девня" е, че съдържат елементи, твърде изгодни за инвеститорите. В случая със "Солвей" например няколко месеца след сключването се оказа, че белгийската компания има опция да увеличи под условие капитала на предприятието в своя полза (в случая до над 72% от капитала) и да изкупи новата емисия акции по ниска цена. Другата приятна за новия собственик клауза по сделката беше, че "Солвей" е предопределена да купи (когато бъдат обявени за приватизация) също "Геосол" - Провадия, Завод за добив на варовик - Чернево, и ТЕЦ - Девня, които са технологично свързани със "Соди - Девня". Този ангажимент към белгийците беше официално признат миналата година, когато правителството създаде междуведомствена група за подкрепа на инвестиционния проект на "Солвей" да реализира инвестиционен проект за "Геосол" и ТЕЦ-а. Най-неразумното действие на държавата в цялата случка беше, че обяви набиране на оферти за същите тези предприятия, след което се наложи другите кандидати да бъдат декласирани или отказани от участие. Въпреки усилията на Божков обаче засега е подписана само сделката за Завода за добив на варовик. За ТЕЦ - Девня, белгийците са обявени за избран купувач преди повече от година, но сключването на сделката все се отлага и отлага. Това забавяне от миналата есен беше показателно за силно намаляващото влияние на Божков в приватизацията.
"Юнион миниер" също се справи доста добре с ориентирането си в българската бизнессреда. Почти веднага след приватизационната сделка за МДК през 1997 г. белгийската компания изкупи акциите на дребните акционери (по доста добра за тях цена всъщност) и превърна завода в затворено дружество. Преди година компанията успя да купи и торовия завод "Агрополихим", основен потребител на сярната киселина, която пък е отпадък от производството на МДК. Сделката беше срещу един долар и поемане на дълговете. След което се оказа, че държавата ще покрие от бюджета всички дългове, които не са към "Юнион миниер".
Все пак и "Юнион миниер" престана да бъде всесилният инвеститор, пред чието име държавните врати се отваряха. През тази пролет никой не обърна внимание на писмата от френската компания "Лионе дез'о" (един от кандидатите в конкурса за отдаване на концесия на столичната ВиК-мрежа) до премиера Костов, парламента и столичната община, че тя е акционерно свързана с "Юнион миниер" и затова разчита да спечели концесията. Французите загубиха, за сметка на това беше избрана малко известната "Интернешънъл уотър", името на която се споменава в световните новини само във връзка със скандали за поети, но неизпълнени ангажименти по международни договори.
Сигурно единствената сделка, при която кандидат-купувачът успя да заблуди Божков, беше опитът за продажба на торовия завод "Химко" на офшорната компания "Стелар глобал". Докато преговорите между АП и фирмата се точеха в продължение на месеци по неясни причини, кандидат-купувачът успя да свали цената от 123 млн. долара с 20-30 млн. долара. След това Божков отиде на специална среща с канадеца от индийски произход Ъруин Брейч, който стоеше зад "Стелар глобал". При завръщането си от Ванкувър вицепремиерът обяви две добри новини - първо, че Брейч е много богат и може да купи още неща в България (интересът беше още към плевенската рафинерия "Плама"), и второ, че сделката за "Химко" приключва до месец-два. Впоследствие се оказа, че индоканадецът не можел да разполага с парите си. Междувременно цената на "Химко" падна до символична стойност, комбинатът беше продаден на американската "Ай Би И трейд", а от година насам американците спорят за контрола върху "Химко" с разни групировки със съмнително минало.
Другите странни случки около Божков бяха свързани със схемата увеличаване на капитала под условие. Когато това се допусне за държавно предприятие в полза на определена частна компания, де факто представлява заобикаляне на закона и непрозрачна приватизация, при която се нарушава състезателният принцип. Бившият вицепремиер разреши две такива големи сделки. Едната беше успешна за русенския винпром в полза на американската компания "Сийборд оувърсийз лимитид" (тя пък се оказа значим инвеститор и сега строи зърнен терминал до пристанище Варна). Другата сделка обаче се оказа голям провал - офшорната компания "Глобал Ю Ес консултинг", на която промишленото министерство разреши да вдигне под условие капитала на "Захарни заводи", така и не плати новата емисия акции.
Самият Божков създаде доста проблеми и за борсата, и за приватизационния процес с противоречивите си действия. Проблемът беше, че той опитваше едновременно да защитава интересите на големите инвеститори и на партията. Хем се обявяваше за привърженик на развитието на капиталовия пазар, хем беше принуден да следва партийната линия за раздържавяване чрез РМД.
Друг неуспех за тандема Божков - Прохаски беше идеята за развитието на високотехнологични паркове в България. Закон за насърчаването на високите технологии беше подготвен от Центъра за икономическо развитие (чийто шеф е Прохаски), но заради елементите на администриране в него среща силна съпротива сред компютърните фирми. Въпреки че законът беше внесен в парламента, приемането му се отложи за неопределено време.
Най-големият провал на Божков обаче беше така наречената
С тази своя известна фраза бившият вицепремиер имаше предвид държавата да се оттегли от функцията си да търси и да избира купувачи в приватизацията, а да я прехвърли на чужди консултантски компании с утвърдено име. Идеята беше, че те ще работят по-прозрачно от чиновниците и ще се ползват с по-голямо доверие пред външните инвеститори и сред международните институции. Благодарение на усилията на Божков по линия на програмата САРА към Европейския съюз правителството получи над 6 млн. ЕКЮ за плащане на посредниците по сделките за 26-те най-големи български предприятия (БТК, Булгартабак, Нефтохим, "Кремиковци", ГОРУБСО, корабостроителниците и пр.). Избраните посредници обаче не успяха да продадат нищо без намесата на Агенцията за приватизация. Заради непрекъснатите дрязги между чиновниците и консултантите и размиването на отговорността сделките се забавиха с месеци и години, при това без да може и да става дума за прозрачен избор на купувач и създаване на доверие сред другите инвеститори.
Програмата с посредниците се контролираше от Георги Папломатас, смятан за човек на Божков. Самият Папломатас полуофициално го признаваше, като наричаше Божков "моят шеф". Съпругата на Папломатас - Василка Добрева Папломатас, е съпартийка на Божков от ОХДЦ. Тя се спрягаше за вероятен шеф на АП след Съботинов, а в момента е посланик на България в Испания. В консултантските среди се смята, че отчасти благодарение на нея беше сключено междуправителственото споразумение, според което външният дълг на България към Испания може да се използва за плащане от испанските фирми по приватизационни сделки за български предприятия. Пак съпругата на Папломатас се спряга като определящ фактор за избора на най-новия консултант с финансиране от САРА - испанската компания "Идом". За същия проект кандидатстваха големи консултанти с опит в България (Кей Пи Ем Джи, "Делойт и Туш", Ди Еф Си), но бяха декласирани под различен предлог. "Идом" ще получи финансиране в размер на 3 млн. евро, за да консултира няколко десетки частни предприятия (основно приватизирани дружества с купувач РМД) как да подобрят управлението си.
Най-вероятно една от причините Божков да бъде назначен за главен преговарящ с Европейския съюз въпреки главоломния срив на влиянието му е
То се състои именно от най-верните му чужди инвеститори "Солвей" и "Юнион миниер", чиито централни офиси са в Брюксел. Барон Даниел Янсен, шеф на борда на "Солвей" и председател на Европейската кръгла маса на индустриалците, наскоро обяви, че най-големите европейски инвеститори, които влизат в тази организация (сред тях "Солвей" и "Юнион миниер"), са помогнали на България да бъде поканена за преговори с ЕС. Янсен каза, че преди година премиерът Иван Костов помолил Европейската кръгла маса на индустриалците да лобира за България и че големите компании са дали положителни отзиви за страната пред европейските власти.
Факт е, че "брюкселското лоби" на Божков и досега е запазило добри чувства към него. Същото обаче не важи за доста от неговите съдружници и приближени бизнесмени в България. Повечето от тях вече предпочитат да бъдат приятели с новия вицепремиер Петър Жотев. Малко известен факт е например, че Недко Младенов, шеф на дирекция "Следприватизационен контрол" в Министерството на икономиката, навремето е бил съдружник на близките на Божков Георги Прохаски и Камен Колчев (директор на "Елана") и се е смятал от кръга на приватизатор номер едно. Сега обаче Младенов е верен кадър на Жотев.
Защо Божков?
В заставката на едно от престижните предавания на CNN - Q&A (въпроси/ отговори) в бърз ход се сменят лицата на хора, които в някакъв момент са влезли в световните новини. Едно от тях всеки българин ще разпознае лесно - на Александър Божков, ексвицепремиер и промишлен министър. От миналата седмица това лице вече няма да е и на главния преговарящ с Европейския съюз от името на България.
Министър-председателят Иван Костов поиска оставката му въз основа на доклад на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев, в който се говори за "съществени нарушения в Министерството на промишлеността, когато е било ръководено от министър Александър Божков". Според Костов докладът вече е част от предварителна проверка на прокуратурата и е свързан с нарушения при оценяване и издаване на компенсаторни записи и временни нарушения по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. "... Истината възтържествува и справедливостта се установява, макар и с предвидените от закона темпове", мотивира решението си още същата вечер по телевизията министър-председателят.
Макар окончателната победа на доброто над злото да беше смело обявена от Костов, това, което се случи, едва ли може да се нарече събитие, което заслужава пълни акламации. Елементарни въпроси възникват от така шеметно развилата се наказателна акция срещу бившия вицепремиер.
Защо чак сега? Само Божков ли е отговорен за случилото се с компенсаторните записи в Министерството на промишлеността по времето на неговото управление? Това ли е единствената крупна далавера, свързана с бивш министър? Каква е причината, поради която Костов внезапно се реши да употреби ножа с две остриета? Не е ли срамно и за самия премиер да изкара на площада за бой с камшици един от най-влиятелните си доскоро хора. При положение че има и значително по-проблематични бивши министри.
Факт е, че злоупотребата с компенсаторните записи е огромна. Книжата с номинал около 78 млн. германски марки, издадени на името на Анжел Енгибарова-Шмид, според доклада са били надценени 250 пъти, което значи, че реалната им стойност е била около 310 хил. марки. Едновременно с появата на тези записи, от министерството за известно време са задържали издаването на нови книжа. Според запознати по това време Енгибарова е предлагала записите на пазара на цена около 45% от номинала им. По-късно, когато масово започват да се издават компенсаторни записи, цената рязко спадна, мина през нива 35%, 25%, а в момента пазарът на записи е на около 13% от номинала им. Така размерът на печалбата от грандиозното надвишаване на оценката практически е разликата от фалшивата и реалната оценка, умножена средно по 45% на колкото се смята, че са били реализирани записите. Грубо това прави около 35 млн. марки, които са били разпределени по схема, в която няма как да не е участвала фактическата притежателка на записите Енгибарова. Очевидна връзка между нея и управляващите е синът й Бранимир Ботев, който по това време е бил съветник на министъра на държавната администрация Марио Тагарински.
Тези пари са достатъчно много, за да се предполага, че не единствено бившата заместничка на Божков Едит Гетова (която е фактическият изпълнител) е замислила и организирала "операцията", а накрая се е възползвала от тях. Може също така да се гадае и дали основният дял е отишъл в нечий джоб, или за същото, за което отиват и подкупите в Европа - за финансиране на съответните управляващи партии. Да не забравяме, че точно същата година в България имаше местни избори.
По времето, когато схемата с компенсаторните записи влиза в действие, промишленият министър е много удобен за бранител на колегите си. Трябваше само да не пречи на Евгений Бакърджиев, Марио Тагарински, Вилхелм Краус да оказват подкрепа по различни проекти и сделки. Да не прави изключение подкрепата, която им оказваха повечето сини лидери. Дали всичко е отивало в личен джоб или в партийната каса само участниците знаят. Нима Костов не е наясно с това? Не трябва да се забравя, чe по това време всички лидери в СДС все още бяха едно голямо цяло, Националният изпълнителен съвет на партията се произнасяше предварително по всяка сделка със значителен икономически интерес. Дали точно в този случай Божков пък е действал на своя глава? Едва ли.
Бившият вицепремиер и министър носи отговорност за подписа си и действията на своите подчинени и това е безспорно. Също така безспорно е, че при доказана вина трябва да бъде наказан. Но, изхождайки от периода, в който се развива събитието, да се твърди, че икономическият интерес при издаването на компенсаторните записи е бил основно на Божков, е силно преувеличено. Оттук нататък започва политическият анализ на действията на премиера Костов.
Голямата ирония е, че точно Божков беше човекът, който говореше почти на всички антикорупционни конференции от името на правителството и партията. Погледнато от гледна точка на съществуващата корупция в България и съществуващите основни корупционни групи, Божков отдавна "не е в играта". На него дори му беше тръгнало име, че е толкова слаб в СДС, че не може да "свърши работа". Тогава кой и защо му лепна прякор Мистър 10%?
Случаят с Мистър 10% е първото историческо доказателство, че номерът с "Божков жертва" минава доста добре. Точно когато по партийна линия му бяха орязани всички реални властови механизми в Агенцията за приватизация в полза на групата на Бисеров, в общественото пространство се появи Мистър 10%. Медиите, подкрепящи вътрешнопартийните лобита на Бакърджиев и Бисеров, с охота направиха от Божков символ на корупцията в България. Събитията сега са втората серия на този сценарий, но вече с нов главен герой - премиерът Костов.
Продължава обаче да е важно защо в ситуацията, в която Иван Костов и съответно партията се нуждаят от изкупителна жертва (а материал за жертви има предостатъчно), за такава беше избран точно Божков. И защо извън защитния чадър остана именно той, а не, да речем, "крадльовците", както поиска Едвин Сугарев, назовавайки поименно Бакърджиев, Бисеров, Йордан Цонев. Отговорът може да звучи така: защото бившият вицепремиер е достатъчно слаб политически, за да не може да дестабилизира партията отвътре (което не важи за Бакърджиев). И защото винаги е бил както достатъчно лоялен към Костов, така и враг на тандема Бакърджиев - Бонев, за да не се влее сега в медийната сметохвъргачка на бившия вътрешен министър, чиято будна съвест напоследък не я хваща сън. Божков единствен от значимите фигури отговаря на тези две условия - да не разцепи СДС и да не се събере с Бонев.
Божков не е просто видна фигура от елита на СДС, той е сред строителите на синята партия, както Костов си я представяше през февруари 1997. Партийните програми от онова време носят почерка и философията му за пазарна икономика. Но още тогава се знаеше, че точното му място не е нито на площадите, нито в летящите бригади, които обикаляха из провинцията да градят структури и... лични връзки.
Въобще Божков и партийно строителство е една от най-несъвместимите комбинации, която може да се търси в тази личност. Другото е възможно: Божков - дипломатът, хитрецът, технократът, веселякът, компаньонът, диджеят, омайващият медиите, любителят на качественото вино... Май че последното му партийно поръчение беше за местните избори, но тогава директната пропаганда из страната беше задължителна дейност дори за министрите непартийци, така че провалът на Божков в Габрово, Добрич, Силистра, местата, за които беше персонален отговорник от НИС, не беше нещо, което да се отрази на партийната му биография. Все пак спечели в Шумен и дори написа паралелен анализ на кампанията - контрапункт на Бакърджиев. Може би, за да оправдае името на отдела, който тогава водеше в НИС - за стратегии и анализи. Тогава сред сините активисти се коментираше, че лично Костов е поръчал на Божков да напише алтернативен доклад, който да каже премълчаното от Бакърджиев. По-лошото е, че преди това Божков доста наперено обяви, че политическият модел в страната става все по-еднополюсен, и предвиди голяма победа за СДС. По-скоро е бил самонадеян, отколкото наивен.
Последното няма как да се предполага предвид факта, че с интелекта си ясно се отличава от околните политици.
Партийните победи не са неговата сила, макар че има в биографията си една реализирана почти до последния си кадър партия - ОХДЦ. Но откакто Костов започна да сменя министри на "Раковски" 134, напълно сериозно се отнасят към обстоятелството, че ако нямаш отговор на въпроса, с който Командира напоследък започва и завършва всеки "кадрови" разговор - колко структури са зад теб, очаквай случка.
При Божков това не е определящото условие, за да бъде поискана оставката му, но го направи твърде лесна мишена и ще утежнява сериозно положението му оттук нататък. Дори и пред съдебните инстанции.
Божков носи особена лоялност към човека, който просто му "съобщи" оставката. Не влезе дори в парламента при последното раздаване по Коледа, а се въодушеви от идеята да преговаря в Брюксел. Ако беше постъпил като колегите си министри, сегашната груба разправа с него нямаше да бъде възможна. Не е преувеличена перспективата дори да влезе в затвора.
Костов го отстрани в типичен маниер - с еднолично решение, доведено до знанието на президента в последния момент, и информиране на ръководството на партията постфактум. Абсурдът е пълен - няколко дни след това националният съвет часове дебатира как да бъде дозирано партийното наказание за ръководството на една или друга N-ска структура и не отделя нито минута за драстичния казус "Божков". А той е такъв най-малкото защото не е елементарен кадрови проблем само на СДС.
Божков нямаше нужда от медийни адвокати, макар че много от кашите, които забърка в приватизацията, ще врат и кипят още дълго време. Но той свърши нещо, което никой не може да му оспори - стана човекът, който започна да променя характера на собствеността в България. С шампанско, с провали, със скандали, със слухове за 10 процента комисиона според най-популярните вицове и някакви други суми, съобщени под сурдинка от достоверни източници, но до момента напълно анонимно.
С всичко, което се вихреше около Божков, откакто хвана кормилото на приватизацията, макар и не в такива мащаби, можем да си го представим като българския Чубайс. Онзи руски вицепремиер, когото светът продължава да свързва с корупцията, но и с пазарните реформи. Май Западът донякъде се примири, че корупцията е неизбежна част от прехода. Реформите в цялата Източна Европа са опаковани от шумни скандали и оставки, но българските политици продължават да не си задават въпроса защо въпреки това в Полша например реформата стана и има огромен растеж. А у нас е точно обратното. Отговорът може да бъде сведен дори до това - там характерът на собствеността се промени, у нас - все още не. А оттам - у нас няма пазар, докато в Полша винаги е имало. Това е - без пазар ни очаква само корупция и нищета.
Корупцията със сигурност има много разновидности, но все пак може да се обобщи и така. Пазарна - която отваря вратите на чуждите инвеститори, както в случая с Чубайс. И непазарна, която затваря вратите пред инвеститори, какъвто грях се готвят да прикачат на Божков сега.
Проблемът на Божков не идва от това, че изведнъж стана с нещо по-различен, по-различни са обстоятелствата, при които Костов сега е принуден да прави един или друг ход. Колкото и да бяха отглеждани с постове, преференции, предрешени търгове, нито партията, нито партийците се оказаха сигурният тил, на който Командира може да разчита в амбицията си - следващ мандат. Напротив, те, обкръжението им, несекващият им апетит и липса на морал станаха развъдник на напрежението и конфликтите, които тресат синята партия. Образите на заговори и ченгета не стигат да обяснят причината за блокажа, в който отново се отзова обществото.
Какво тогава му остава на Костов, при положение че няма ресурс да елиминира както би му се искало фигури от типа Бакърджиев и Бисеров? Нови хора, за да изглежда партията нова, след като старата е почти приватизирана от същия тип личности, от които той трябва да се дистанцира?
Божков олицетворяваше технократското лоби в СДС, затова може би имаше своите илюзии, че докато партийните групи се изтощават в битки, ще се съхрани. Само че, тръгвайки към "очистване", както го разбира, Костов посегна първо към него, защото елиминирането му в най-малка степен ще се отрази на целостта на партията. А някои могат дори да повярват, че синият лидер се е решил на ония кардинални промени, които хората очакваха още преди Коледа. За самия Божков не ясно дали влиза в съда, но със сигурност излиза от политиката завинаги.
Бакърджиев вече обикаля страната и директно като във Враца и Монтана говори за грешките на Костов. Или за грешките на сегашния екип. Засега по някаква негова си причина Костов предпочита да не влиза в директна конфронтация и да отстъпи, както беше в случая с отстраняването на главната редакторка на вестник "Демокрация".
Костов търси и лична индулгенция, представя си раздялата с Божков като санитарната акция на СДС за пълното изтребване на корупцията. Ето как изглежда синтезирано тази му философия: "Ако не се разделяхме с тези хора, щеше да е вярна тезата, че политиката е корупционна. Съвсем очевидно е, че ако някой извършва нарушения и бъде прикриван, тогава това прикритие заразява цялата политика и тя може да бъде считана за корупционна. Но когато се разделяме с тези хора, точно тогава показваме, че политиката не може да бъде наречена така. Както и второто твърдение, че министър-председателят прикрива корупция. Как я прикрива, след като обявява публично и се разделя непрекъснато с хора, за които има достатъчно аргументирани съмнения? Значи, очевидно не го правя."
В същото време напоследък Костов последователно легитимира не директно излъчени от партията управленци като Жотев. Заместникът му Левон Хампарцумян, който свърши работата по доклада, станал аргумент за отстраняването на Божков, е от същата група.
Но много грешат сините активисти, които си правят тънки сметки да се вредят на освободените позиции, които Божков и хората му ще оставят. Вместо тях на сцената ще се появи технократското лоби извън СДС, което лично Костов аранжира. Досега то е само от експерти, кои ще бъдат политическото му представителство, пак само той знае. Така поне няма да рискува утре да му въртят номера лидери от провинциален мащаб, както се случва сега.
Но отстраняването на Александър Божков не е без риск. Така или иначе, той беше един от хората, които според представите на западните инвеститори играят в името на пазара. Ако сигналът, който Костов изпраща с оставката му, е разчетен като промяна на политиката, не като смяна на личността, няма защо да са щастливи тези, които започнаха да броят дните до падането на правителство, започвайки с главата на главния преговарящ.
Сигурно има много мераклии да наследят Божков, особено ако става въпрос за проценти, но кой ще го наследи в контактите му със западните инвеститори и бизнессредите е много по-труден проблем. И тук не става въпрос само за еврейското лоби.
Може новият преговарящ да бъде по-обигран дипломат, по-вещ в европейската интеграция, но трудно ще съчетае тези си умения с мениджърските качества на Божков, който събира в едно и двете.
Явно недогледа само едно, мислеше си - че е достатъчно да се усмихва на медиите, без да им дава нещо. Сега, когато вижда себе си в тях, сигурно си дава сметка колко е сгрешил.
Европа в клопката на историческата си обремененост
Преди да се заеме с икономиката, ЕС трябва да реши въпроса за бъдещата си идентичност
Кирил Кирилов
"Задържането на ценовата стабилност в евро-зоната е най-доброто, което монетарната политика може да направи за икономическото благосъстояние на региона" - думите са на президента на Европейската централна банка Вим Дуизенберг и бяха изречени в Брюксел преди дни. Елитът на европейските чиновници и на европейския бизнес се събра в столицата на обединена Европа, за да реши сложния въпрос как да се приложат на практика решенията, взети на срещата на Европейския съюз в Лисабон през март.
Това, което Дуизенберг и компания смятат за основа на бъдещата икономическа политика в евро-зоната, се състои от няколко основни принципа:
Истина е, че в момента евро-зоната лека-полека започва да излиза от рецесията, докато ръстът на американската икономика очевидно навлиза в период на охлаждане. Но истина е също, че ако не успеят да решат редица чисто политически въпроси страните от евро-зоната трудно ще достигнат и до трайна икономическа стабилност.
Става въпрос за идеята за федерална Европа, лансирана преди време от германския външен министър Йошка Фишер. Идея, която раздели Европа и нейните политици на две, показвайки колко слаба е подкрепата за подобно устройство на Европейския съюз. А именно създаването на някаква подобна структура, която до голяма степен ще измести националните правителства, би осигурила необходимата координираност в икономическата и политическата сфера, каквато липсва в момента.
По един или друг повече или по-малко любезен начин повечето от страните - членки на съюза, се изправиха срещу дългосрочната идея на Фишер - идея, която той все пак огласи в качеството си не на министър, а на частно лице. Стигна се дотам, че френският външен министър Юбер Ведрин се обърна към Фишер с открито писмо във вестник Le Monde, в което го съветваше, вместо да се впуска в дългосрочно теоретизиране, да се съсредоточи върху практическата страна за реформиране на европейските институции. "Ако 15-те страни членки не могат да се разберат за преразпределянето на броя на гласовете на отделните държави, системата за гласуване с квалифицирано мнозинство и големината на Европейската комисия, какво хубаво да очакваме от един дебат, който ни изправя един срещу друг, за това как ще изглежда Европа след 10 или 20 години", написа Ведрин.
Доста европейски дипломати се опасяват, че един подновен дебат за федерализирането на Европа ще направи още по-трудно постигането на споразумение за най-важните институционални промени, от които съюзът се нуждае в момента, особено имайки предвид наближаващото разширяване на ЕС. Срещата на съюза във Фейра през следващата седмица трябва да изготви именно план за бъдеща реформаторска конференция, на която е съвсем реално да бъде одобрена идеята за "засилено сътрудничество" - идея, която би позволила на групи държави от Европейския съюз да се интегрират в по-голяма степен, отколкото изискват основополагащите документи на съюза, и при това останалите страни членки да нямат право на вето при това тяхно решение.
Интересното е, че сред страните - учредителки на Европейския съюз, единствено Белгия и Люксембург изцяло приеха идеята за федерална Европа, обединена около няколкото най-мощни държави, с общоевропейско правителство, конституция и пълномощен двукамарен парламент. Президентът на Европейската комисия предпазливо и по византийски приветства изказването на Фишер с думите, че то е задълбочило дебата за бъдещето на Европейския съюз. Същевременно италианският министър-председател Джулиано Амато се изказа в смисъл, че главната цел на Европа в момента не е създаването на федерална държава, а това да бъде задържана Великобритания с нейните традиционно изолационистки настроения в рамките на съюза. "Без Великобритания бъдещият "център на тежестта" на Европейския съюз може би ще е по-компактен, но ще бъде също така по-слаб политически, финансово и военно, а също и по-слаб в културно отношение."
В близките една-две години на Европа й предстои един твърде сложен и обременен от исторически спомени и наслоявания дебат за политическото и съответно икономическо бъдеще на Стария континент. Федерализмът е доказал качествата си на добре и стабилно работеща политическа система. Въпросът е дали това е най-подходящата и приложима структура на един континент, на който вече повече от хилядолетие националните държави са обвързани в една сложна паяжина от културни, политически, етнически и военни противостояния. Мечтата на генерал Де Гол за "Европа от Атлантика до Урал" отново се отлага за неопределеното бъдеще.
Време разделно за големите икономики
САЩ започват да забавят темпото, Япония и Европа се стабилизират
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Съвсем доскоро икономиката на САЩ озадачаваше икономистите с рекордно дългата си експанзия. Между страната и останалия свят се бе оформила и все още продължава да съществува огромна пропаст в темпа на развитие. От известно време обаче глобалната икономика преминава през промени, които вероятно ще рефлектират върху разпределението на силите в световен мащаб. Появиха се вече първите сигнали за охлаждане на силно прегрялата американска икономика. Същевременно в другите основни икономически сили - Япония и страните от Европейския съюз, започват да се появяват по-значими признаци за стабилизиране на икономиките им, а оттам нараства вероятността за постепенното намаляване на дистанцията от САЩ.
През последните няколко години американската икономика нараства средногодишно с 5%. Масовото навлизане на технологиите осигури на страната темп на прираст на производителността от 2.6% от 1996 г. насам. Безработицата се колебае едва около 4%. Продължилата девет години експанзия напълно оправдаваше определението "американско чудо". Появата на т.нар. нова икономика беше тълкувана от доста икономисти като елиминиране на цикличните колебания. Същевременно обаче се появиха опасения, че необичайно продължителният възход ще бъде последван от срив вследствие на силното прегряване на икономиката.
Икономиката на САЩ нарастваше с темп, който повечето анализатори считаха за неустойчив. Шефът на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан от известно време предупреждава за т.нар. ефект на богатството, свързан с доходите, които домакинствата получават от държаните от тях акции. Манията на американците по финансовите пазари (половината от американските домакинства притежават акции) от известно време резултира в нереално високи цени на акциите, които осигуриха на притежателите им значителни доходи. Така високото ниво на търсене, произтичащо от тези доходи, съвсем естествено засили опасността от инфлация поради това, че търсенето значително превишава предлагането.
Последните статистически данни за американската икономика обаче ясно показват намаляването на темпа на растеж. Първите ясни сигнали дойдоха от доклада за заетостта през май, който сочи неочакван спад на броя на заетите в частния сектор - 116 хиляди души са загубили работата си, най-големият спад от близо десет години. Същевременно почасовото заплащане, което доскоро нарастваше с 0.4% месечно, миналият месец е отбелязало ръст от едва 0.1%. Още с появата на тези данни започнаха да се появяват мнения, че икономическият растеж започва да се забавя.
Впоследствие те бяха подкрепени от доста други показатели. Така например нивото на индекса на Националната асоциация за мениджмънт на управлението, измерващ производствената активност, през май падна до 53.2, най-ниското ниво от февруари миналата година. Още по-красноречиво за очерталата се тенденция говори и спадът на темпа на растеж на потребителските разходи. Същият извод се прави и от спада на продажбите на дребно през май за втори пореден месец.
Всички тези данни бяха изтълкувани като добри новини, като се появи увереността, че вече е осъществено "мекото кацане". С появата на все повече данни, свидетелстващи за охлаждане на икономиката, започнаха да отслабват опасенията от по-нататъшно агресивно покачване на лихвените равнища. Анализаторите започват да преразглеждат прогнозите си за ръста на БВП. Същевременно обаче е прекалено рано да се счита, че опасността от срив е преминала, данните само намаляват вероятността за това, но не я елиминират. Както посочва анализатор от Morgan Stanley Dean Witter&Co, САЩ никога досега не са имали успешно "приземяване".
Доста обезпокояващо е поведението на финансовите пазари, което затруднява охлаждането на икономиката. Проблемът е, че инвеститорите са силно уверени във възможността на Федералния резерв успешно да приземи икономиката. Така например през последната седмица на май, след като се появиха данните, свидетелстващи за забавяне, технологичният индекс Nasdaq се покачи с 19%, което е и най-значителното седмично покачване. Въпреки че има ясни признаци за охлаждане на икономиката, един бъдещ срив не е изключен, като той би имал доста силни последици върху световната икономика като цяло.
Доста по-различни са проблемите на останалите водещи икономически сили. Целта им фактически е усвояването на американския модел на развитие. Последните статистически данни сочат за появата на първите признаци за възстановяване. Япония явно е на път да излезе от продължилата три години рецесия. Това стана ясно, след като бяха изнесени данните за първите три месеца на годината. След две последователни тримесечия на спад отново бе отбелязан прираст на БВП във втората в света икономика. За фискалната 1999 г. прирастът е 0.5%, който, макар и по-нисък от целта на правителството от 0.6%, е повод за оптимизъм, тъй като за първи път от 1996 г. японската икономика отбелязва ръст. Всичко това, макар и постигнато по време на бившия премиер на Япония Обучи, е доста благоприятно за настоящия министър-председател Йоширо Мори, предвид предстоящите избори и значимия спад на рейтинга му.
Доста обнадеждаващи са данните за нарастване на разходите за капиталово оборудване и на личното потребление. Именно това бе причина изследователски институти да направят значими корекции в прогнозите си за ръст на БВП за следващата година във възходяща посока. Така например Nomura Research Institute прогнозира, че през фискалната 2000 г. японската икономика ще нарасне с 1.7%, като предишната прогноза бе за ръст от 0.8%. Подобряването на перспективите прави все по-популярна идеята за изоставянето на политиката на нулеви лихвени равнища.
Редица данни свидетелстват за стабилизирането и на големите европейски икономики. Индексът на бизнесувереността в евро-зоната през май е достигнал рекордно високо равнище, безработицата, макар и все още на високото равнище от 9.2%, е на най-ниското си ниво от 1992 г. Особено значение имат данните за стабилизирането на германската икономика, произвеждаща 1/3 от БВП на евро-зоната. Драстичният спад на безработицата във Франция, Испания и Ирландия също са повод за преразглеждане на прогнозите за икономическото развитие на евро-зоната. Най-често се прави прогноза за ръст на БВП през 2000 г. от 3.5% при 2.3% за миналата година.
Особено обнадеждаващо е постепенното възстановяване на позициите на еврото вследствие на съчетанието между стабилизирането на европейската и забавянето на американската икономика. Вероятността за по-нататъшно увеличаване на лихвените равнища в евро-зоната след скорошното им агресивно покачване с половин процентен пункт, както и намаляването на вероятността за значително покачване на лихвите в САЩ са фактор, който ще действа в полза на Европа.
Наскоро Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува доклад с прогнози за световното икономическо развитие, според който през 2000 г. американската икономика ще нарасне с 4.9%, евро-зоната - с 3.5%, а Япония - с 1.7%. Все пак независимо от тези оптимистични прогнози не липсват и песимисти. Все още като че ли е рано да се дават крайни оценки за която и да е от големите икономически сили. Рано е също да се твърди, че САЩ са се разминали с падане отвисоко, а тепърва ще стане ясно дали признаците на възстановяване на японската и европейските икономики ще бъдат последвани от стабилен растеж.
Страната на залязващите богове
Последните за века избори в Япония ще са съдбоносни за бъдещето на страната
Кирил Кирилов
Японският архипелаг ще бъде обзет от предизборна треска през следващата седмица, когато в страната на изгряващото слънце основните политически партии ще трябва да убедят избирателите какви са мотивите им, за да желаят именно тяхната партия да се настани в долната камара на парламента. Проблемът на японските политици ще бъде основно в това, че избирателите масово са разочаровани от партиите и все повече се отказват от пристрастията си към една или друга политическа формация. Тук не става въпрос за това, че японците не се интересуват от политика - според последните проучвания 86% от тях ще отидат до избирателните урни, което означава, че изборите на 25 юни може да бъдат едни от най-масовите в историята.
Управляващата Либералнодемократическа партия хитро насрочи изборите само две седмици преди срещата на Г-8 (седемте най-развити индустриални държави плюс Русия) в Окинава, за да използва симпатията на избирателите към починалия наскоро министър-председател Кейдзо Обучи. Обучи имаше голяма роля именно Окинава да бъде домакин на срещата и освен това сегашното правителство продължава да бере плодовете на неговото управление в икономическата област - наблюдаващият се ръст на японската икономика след дълги години на рецесия се прояви именно сега, след смъртта на Обучи и след като той започна провеждането на програма за радикални реформи.
И въпреки това одобрението за новия кабинет падна до рекордно ниските 16 процента през последния месец. Министър-председателят Йоширо Мори се намира под огромен натиск от страна и на опозицията, и на медиите - първо, заради начина, по който бе избран за наследник на Обучи (той просто бе най-компромисната и безлична фигура), и второ - заради убежденията му, облечени и в словесна форма. Как например да се тълкува неговото изявление, че Япония е "нация от богове, а императорът е нейният център". Изказване, навяващо мрачни спомени за началото и средата на века, когато официалната тогава шинтоитска религия обявяваше императора за жив бог, а Япония -ъ за велика империя, която в крайна сметка вкара страната във Втората световна война, и то на страната на губещите.
От друга страна, популярността на втората по големина партия, Демократическата, също спада и в този смисъл едва ли някой би могъл да направи достатъчно реалистична прогноза за изхода на изборите. Ако оставим настрана най-малко необмисленото изказване на Мори и слабостта на опозицията, последните за това столетие парламентарни избори могат да се окажат фатални за бъдещето на Япония.
Има няколко особено важни въпроса, по които Япония трябва да е наясно със себе си преди срещата на Г-8 в Окинава. Само някои от тях, чисто политическите - как срещата между Северна и Южна Корея ще се отрази на цялостната ситуация в Източна Азия; как ще се развиват взривоопасните отношения между Тайван и Китай; как страните от Г-8 да изградят система за единна политика във външнополитическата област.
Освен това остават и огромните икономически проблеми - икономиката показва някои признаци на съживяване, но безработицата си остава твърде висока. Потреблението е ниско, най-вече поради несигурността на японците относно политическото и икономическото бъдеще на страната им. Фискалната криза вече се задава на хоризонта, след като дефицитът в потреблението продължава за сметка на фискалната дисциплина. Въпросът е как да се постигне икономическо възстановяване, и то така, че да бъде намален дефицитът, при положение че управляващите продължават да се придържат към старото мислене, сързано с привличане на гласове чрез плановете за увеличаване на публичните разходи.
Япония се нуждае от наистина критично преосмисляне на икономическата си политика и особено на начина, по-който се изразходват средствата на данъкоплатците. Коалиционното правителство на Мори изостави пътя на реформите, поет от Обучи. Политиката на нулеви лихвени равнища бе превърната в инструмент за стимулиране на цялостната икономика, а не само на банките. Затъналите в огромни по обем лоши дългове банки получиха масивна инжекция от публични средства. Индустриите, страдащи от значителен излишък на производствен капацитет, като автомобилната, също получиха значителни средства в опита им да възстановят конкурентоспособността си. Строителната индустрия също прибра значителни средства в резултат на нарастващия брой обществени поръчки.
Резултатът - общият дългосрочен дълг на централното и местните правителства достигна умопомрачаваща сума от 645 трилиона йени, сума, по-голяма от БВП на страната. Освен това повечето от индустриите, получили правителствена помощ, така и продължиха да вървят надолу. Индустриите, които потенциално могат да измъкнат на гърба си икономиката от блатото, например тези в областта на информационните технологии и технологиите въобще, не получиха и една йена. Нещо повече, конкурентните пречки пред тях са особено силни във вид на държавно регулиране и високи такси за Интернет-услугите.
В момента японското общество е раздирано от конфликти, в които различни политически и лобистки групи се опитват да прокарат и защитят различни и конфронтиращи се политико-икономически системи. Конфликт има между централното и местните правителства, между градските и селските райони, новите и традиционните индустрии, вътре в самото общество има силен конфликт на интереси между работещите и пенсионерите. А роля именно на политическата класа е да изглади тези различия - проблемът е, че в голямата си част японските политици от последните десетилетия не показаха желание да го сторят (покойният Обучи бе едно светло изключение), а много от тях се проявиха и като абсолютно некомпетентни управници. За което имат вина и самите избиратели, които очевидно не могат да се откъснат от типично японското чувство за силна зависимост от държавата.
Поне в момента Япония - все още втората по-големина икономика в света - е далеч зад Съединените щати и повечето европейски държави, които отдавна започнаха преразглеждането и радикалното реформиране на фискалната си политика и преразпределението на доходите. Ако Япония и японците като нация не достигнат национален консенсус по тези въпроси - независимо дали изборите ще бъдат спечелени от либералдемократите на Мори или от Демократическата партия на Юкио Хатояма - страната съвсем скоро ще изгуби конкурентоспособността си и е твърде вероятно да изгуби статута си на втората световна икономика. Нещо, което японската политическа класа поне засега не дава признаци да разбира.
Япония може би е нация от богове, но досега никоя нация не е била спасена от боговете, ако самата тя не си помогне. Страната на изгряващото слънце е изправена пред съдбоносен избор, който, ако бъде неправилен, ще й отнеме "божествения" статут още през следващото десетилетие. И тогава Йоширо Мори спокойно може да избере за химн на партията си музиката на Вагнер от операта "Залезът на боговете".
Обществен враг No1
Зад ареста на Владимир Гусински най-вероятно се крият политически мотиви
Георги КАТАНОВ, Москва
По време на скромната си предизборна кампания Владимир Путин провъзгласи като два от принципите на бъдещата си дейност диктатурата на закона и поддържането на еднаква дистанция между властта и всички олигарси. Ако арестът на главния акционер и председател на съвета на директорите на холдинга "Медиа МОСТ" Владимир Гусински има нещо общо с идеите на Путин, в скоро време руските затвори трябва да се напълнят с бизнесмени, защото едва ли съществува руски бизнесмен, който строго да е спазвал законите през последните десет години. А ако все пак се намери такъв човек, няма да бъде лошо да застане на Червения площад в Москва, за да могат всички желаещи да се снимат с него.
Поведението на прокуратурата при задържането на Гусински е доста странно - той е бил поканен да даде показания по друг въпрос, но според информирани източници обвинението, което ще получи бизнесменът, е за разхищение на държавни средства в особено големи размери и злоупотреба със служебно положение във връзка със следствието около компания "Руско видео". Дори съдът да потвърди това, задържането под стража изглежда прекалено строга мярка, която спокойно можеше да бъде заменена с паричен залог или забрана за напускането на Русия.
И това на фона на алуминиевата сделка на века, след която е обществена тайна, че членовете на кремълското Семейство Роман Абрамович и Борис Березовски събраха в свои ръце 70% от производството на алуминий в Русия при пълното бездействие на антимонополните органи. Какво да се прави, Гусински имаше нещастието да остане от губещата страна на барикадата и за възможните последици от решението му - преразпределяне на собствеността на група МОСТ - беше предупреден от Березовски още в навечерието на президентските избори.
Гусински се възползва от първата вълна на перестройката, която разреши частна предприемаческа дейност в средата на 80-те години, и след като се занимава с търговия и строителство, в края на 80-те създаде консултантско-информационната кооперация "Инфекс", предлагаща финансови и правни услуги. През 1989 г. заедно с американската юридическа фирма "Арнълд&Потър" основа съвместната фирма МОСТ, последвана през октомври същата година от "МОСТ банк" и холдинга "Група МОСТ" три години по-късно.
В началото на януари 1997 г. медиите, влизащи в състава на "Група МОСТ", бяха обособени в отделен холдинг, оглавен от Гусински, в който влязоха две компании: "НТВ холдинг" (телевизионните канали НТВ, НТВ+, ТНТ, радио "Ехото на Москва", операторът на сателитни комуникации "Бонум 1" и фирмите "НТВ дизайн", "НТВ кино", "НТВ профит) и издателската къща "7 дни", издаваща вестник "Сегодня" и списанията "Итоги", "7 дни" и "Керванът на историята". През същата година "Медиа МОСТ" купи контролния пакет на петербургската фирма "Руско видео", която преди това незаконно е преобразувана от държавна компания в акционерно дружество.
С укрепването на финансовата мощ и разширяването на владенията на Гусински нарасна и неговото политическо влияние. Той стана един от групата бизнесмени, които активно участваха в определянето на политиката на Кремъл и допринесоха много за победата на Борис Елцин на президентските избори през 1996 г., когато медиите на МОСТ се включиха активно в кампанията. Освен това той беше избран за президент на Руския еврейски конгрес, а през 1998 г. стана вицепрезидент на Световния еврейски конгрес от Източна Европа и Русия.
"Медиа МОСТ" зае много по-обективна позиция по двете чеченски войни в сравнение с държавните медии и след рязкото издигане на Путин се превърна в най-активния негов опонент. Освен това бяха разгласени множество корупционни скандали по най-високите етажи на властта и съмнителни операции на службите за сигурност. Кремъл не можеше да бъде доволен от критичната позиция и на няколко пъти се опита с добро да се разбере с Гусински. През лятото на миналата година началникът на президентската администрация Александър Волошин обеща на бизнесмена 100 млн. долара, ако напусне страната и остави Кремъл сам да се оправя с главните редактори на медиите.
След избирането на Путин подчинените на Волошин подготвиха нов списък с искания, начело на който беше премахването на куклата на президента от популярното телевизионно шоу "Кукли", последвано от съгласуването на аналитичните материали, показвани по НТВ, с позицията на администрацията и пълна финансова прозрачност на всички компании, свързани с групировката МОСТ. Желанията на Кремъл, изглежда, останаха неизпълнени и на 11 май представители на няколко силови ведомства посетиха офисите на структури, свързани с "Група МОСТ", обяснявайки, че търсят доказателства за незаконната дейност на охранителната фирма "МОСТ секюрити". Районният московски съд реши, че действията на хората с качулки са били незаконни, което означава, че всички събрани материали не могат да бъдат използвани като доказателства.
Допълнителен трън в очите на Кремъл стана участието на американския президент Бил Клинтън в пряко предаване на "Ехото на Москва" въпреки отрицателното отношение на президентството и външното министерство към подобна инициатива. Представители на "Медиа МОСТ" заявиха, че многократно са получавали предупреждения, че срещу холдинга и лично срещу Гусински се готвят провокации, и той може да пострада заради лошите си отношения с президентството. Арестът и делото, което може да последва, не са опит да бъде наказан непокорният бизнесмен, а по-скоро последно предупреждение.
Случайно или не арестуването на Гусински съвпадна с първото официално посещение на Путин в чужбина и отново се появиха съмнения дали държавният глава предварително е знаел за действията срещу "Медиа МОСТ", или някой прекалено активен чиновник е решил да се натегне или да се възползва от удобната ситуация. Руските медии цитираха изказване на президента, в което той нарича ареста скандал и обещава да накаже виновните, ако са били допуснати нарушения. Путин с определена иронична нотка нарече Гусински талантлив човек и разказа на испанските бизнесмени, с които закусва в сряда, как по съобщения в пресата шефът на "Медиа МОСТ" е получил през последните години кредити за 1.3 млрд. долара, но преди няколко дни не е могъл да плати 200 млн. и се е наложило сумата да бъде покрита от гаранта по заема "Газпром".
Председателят на парламентарната фракция "Отечество - Цялата Русия" Евгений Примаков, който беше в Испания заедно с Путин, заяви, че арестът е пряко свързан с предстоящото второ четене на законите за реформиране на държавната система, внесени от президентството. Заместник-председателката на Държавната дума Ирина Хакамада (СДС) постави под въпрос добрите намерения на Путин с оглед на действията спрямо "Медиа МОСТ". Подкрепата на трите фракции ще бъде от решаващо значение за приемането на новите закони, ако те бъдат отклонени от горната камара - Съветът на федерацията, след което ще бъде необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3, или 300 гласа.
Лидерът на СДС Борис Немцов открито обвини Волошин, че стои зад ареста на Гусински, и препоръча на Путин да уволни началника на своята администрацията още с кацането си в Москва. Дори генсекът на комунистическата партия Генадий Зюганов обеща да изпрати запитване в Главната прокуратура за действията срещу Гусински. От всички политици най-песимистично прозвуча коментарът на Владимир Жириновски, който предсказа арестуването на още по-известни личности: "Трябва да се смирим, да се подчиним и да работим с Кремъл."
На близкоизточния фронт нищо ново
Сирийската външна политика няма да се промени след смъртта на Хафез Асад
Петър ИВАНОВ
"С душите и кръвта си ще следваме Башар", скандираха хиляди сирийци на всенародното поклонение пред тленните останки на сирийския президент Хафез Асад. С тази арабска перифраза на небезизвестното "Кралят умря - Да живее кралят! " президентският "престол" в Сирия бе наследен от сина на Хафез, 34-годишния Башар Асад. Смяната на държавния ръководител в една от най-влиятелните арабски държави предизвика противоречиви коментари.
Оптимистите видяха в това шанс за мира в Близкия изток, подчертавайки младостта на Башар и реформаторския му дух. Скептиците предупредиха, че ако политиката на покойния Хафез Асад е била предсказуема, то от наследника му може да се очакват изненади. По всяка вероятност обаче бъдещият сирийски президент едва ли ще промени нещо в твърдолинейната политика на баща си. Засега е сигурно, че поне в началото на управлението си Башар ще бъде достатъчно зает да утвърждава властта си, за да се занимава с външна политика. Но вече има достатъчно индикации, че когато този момент отмине, Башар няма да е склонен да промени нещо съществено от външнополитическото наследство на покойния Асад.
За Башар Асад непосредственото бъдеще е свързано с преодоляването на две предизвикателства - да продължи линията на баща си на тотален контрол върху държавата и да елиминира заплахата, която братът на покойния Хафез и негов чичо - Рифаат Асад, отправи, като го обяви за узурпатор. Това, че член на династията Асад не признава законността на президентския наследник, ще бъде един от проблемите, с които Башар ще трябва да се съобразява. Бъдещият президент очевидно е решил да действа твърдо спрямо чичо си, защото сирийската преса вече съобщи, че властите в Дамаск са издали заповед за ареста на Рифаат, който от години живее в изгнание.
Вътре в държавата не особено опитният в политиката Башар първо ще се опита да прочисти старите кадри от управлението, да довърши акцията срещу корупцията и да издигне хора, които ще му бъдат верни. Едва тогава Башар ще може да обърне поглед към проблемите отвъд границите на държавата. В това отношение бъдещият държавен глава може да разчита на Израел и САЩ, които вече обещаха, че няма да притискат Башар да поднови преговорите с Тел Авив, докато не завърши процесът на утвърждаването му във властта.
Непосредствено след смъртта на Хафез Асад някои наблюдатели предрекоха, че наследникът му Башар, който е далеч по-отворен към света и по-малко обременен от баща си със спомени от миналото, ще бъде по-гъвкав в израелско-сирийските преговори. Но тези очаквания може и да не се сбъднат заради реалната възможност Башар да не излезе от сянката на предшественика си. Става въпрос за това, че за 30 години управление Хафез Асад превърна искането за пълно изтегляне на израелските войски от Голанските възвишения и връщането им на Сирия в доктрина, която не подлежи на обсъждане. При такава изходна точка за Башар ще бъде твърде трудно да убеди сънародниците си, че дори и най-малката отстъпка от това правило не е предателство към паметта на Хафез Асад. Така че прекалените надежди за пробив в израелско-сирийските отношения могат и да се окажат напразни.
Към подобни заключения насочват някои от първите изявления на Башар като бъдещ държавен глава. Той намекна, че Сирия няма да отмени военното си присъствие в Ливан и че ще продължи да направлява действията на правителството в Бейрут. С изтеглянето на израелските войски от Южен Ливан Сирия загуби солиден аргумент за въздействие върху Израел, но ливанската карта по всяка вероятност ще бъде използвана отново. Това означава, че Дамаск няма да позволи на Ливан да подпише мирен договор с Израел, докато Тел Авив не се съгласи да се изтегли изцяло от Голанското плато.
В едно от първите си интервюта новият сирийски ръководител се впусна в разсъждения защо сирийско-израелските преговори не вървят. Башар прозря, че евреите лъжат, като твърдят, че са притеснени за сигурността на държавата си, тъй като според него основна грижа на Израел са водите на Галилея. Затова Израел отказвал упорито да предаде Голан обратно на Дамаск. Така израелската и сирийската позиции се разминавали тотално, защото за Сирия въпросът за връщането на окупираните през 1967 г. земи имал принципно значение. С това израелските предложения за ограничен сирийски достъп до езерото губели практически смисъл.
В същата твърдолинейна посока бяха разсъжденията му и за групировката "Хизбула", един от най-заклетите врагове на Израел в арабския свят. Според Башар това, че Израел е изтеглил войските си от ливанска територия, не означавало, че "Хизбула" трябва да сложи оръжието, защото израелската опасност за Ливан още не била отминала. Точно по тази причина сирийските войски в Ливан също щели да останат, за да "бъдат щит против израелската окупация". При подобен "теоретичен подход" не може да се очаква, че новият сирийски президент ще бъде сговорчив събеседник в бъдещите израелско-сирийски преговори. "Мирът зависи от резултата, а не от продължителността на преговорите", заяви Башар Асад, намеквайки, че ще преследва начертаната от баща му външна политика.
Накъде след Асад
The Guardian
Съвсем очевидно беше облекчението на Израел при смъртта на сирийския лидер Хафез ал Асад. Изведнъж най-големият враг на Израел изчезна от политическата сцена на Близкия изток. Но израелците, и по-точно техният министър-председател, трябва да сдържат радостта си. След смъртта на Асад за Сирия ще стане дори още по-трудно да постигне мир. Израел го определяше като основната причина за отсъствието на мир. Истината обаче е друга. Израелците съзнателно поставяха искания, които Асад не можеше да приеме. Така те подлагаха на изпитание добрите намерения на Сирия. Тя трябва да предостави на Израел всички плодове на мира - посланици, търговия, но какво ще получи насреща? Частични изтегляния на войските в продължение на няколко години.
Освен това мирът, който израелците предлагаха на Асад, трудно можеше да се запази. Шимон Перес бе управник с модерни разбирания. Но плановете му за зони за свободна търговия в Голанските възвишения не отчитаха реалните условия. Централно планираната сирийска икономика е буквално парализирана. Конкуренцията от страна на Израел би унищожила сирийското производство. Страната се нуждае от поне десет години на поетапна либерализация, преди да бъде готова за условията на свободната търговия. Създателите на системата обаче ще се противопоставят на модернизацията на икономиката.
Обясними са колебанията на сина на Асад - Башар, да приеме предложенията на Израел. Съдбата на онези, които са правили това, досега не е успокояваща. Ануар Садат, харизматичният египетски лидер, който пое много по-голям риск от който и да е от израелските си колеги в опитите за постигане на мир, бе убит през 1981 г. от собствените си войници. Отношенията между Египет и Израел все още са в криза. Ясер Арафат понесе много унижения след 1993 г. Постигането на съгласие с Ицхак Рабин не подобри мизерния живот на обикновените палестинци. Процесът бе толкова мъчителен, че Арафат заплаши, че ще изостави всичко, като обяви независимостта на Палестина без източен Йерусалим.
Мирът с Израел е горчиво хапче. Проблемът на Башар ал Асад е, че той няма друг избор, освен да го преглътне. Въпросът е кога. Все пак в края на тунела се вижда светлина. Дистанцията между Сирия и Израел и в буквален, и в преносен смисъл е малка. Сирийците вече не биха могли да твърдят, че мирът с Израел би попречил на създаването на единен арабски фронт. Смъртта на Асад създаде огромно напрежение в Сирия. Наследникът на Рабин Ехуд Барак трябва да се съобрази с желанието на Башар за мир.
Ще има ли Велика Корея
Северна и Южна Корея си обещаха да се помирят и да се обединят
Петър ИВАНОВ
Десет години след падането на Берлинската стена още една демаркационна линия е на път да бъде премахната. Подобно на обединена Германия, президентите на Северна и Южна Корея се размечтаха за създаването на велика държава, която да излезе в челните редици на азиатските суперсили. Срещата в Пхенян на севернокорейския ръководител Ким Чен Ир и южнокорейския президент Ким Те Чжун завърши с обещанието, че двете страни слагат край на половинвековната вражда и започват съвместни усилия за обединение на Корейския полуостров.
В декларацията, подписана от двамата президенти, се посочва, че докато това се случи, двете страни трябва да вземат мерки за събиране на разделените семейства, а Южна Корея обещава да инвестира повече средства в съсипаната севернокорейска икономика. Разбира се, в документа не се споменава нищо за двата основни спорни проблема - севернокорейската ядрена програма и искането на Пхенян за изтегляне на 40-хилядния американски корпус, разположен в Южна Корея. Но това в никакъв случай не помрачи еуфорията от историческото събитие, както всички единодушно нарекоха срещата в Пхенян.
Всъщност затоплянето на отношенията между двете Кореи, които останаха сякаш последните съперници от времето на студената война, има своето обяснение. В сравнение с икономически проспериращата Южна Корея северната й съседка изглеждаше като изкопаемо от времето на Сталин и Хрушчов. Половинвековният комунистически режим фалира окончателно и Северна Корея започна да гладува. Това не попречи обаче на севернокорейското партийно и държавно ръководство да раздухва митовете за заплахата от юг и да хвърля огромни средства за въоръжаване и ракетно-ядрени програми. От друга страна, Южна Корея винаги е страдала от комплекса на разделената държава, познат достатъчно добре от историята на Германия в годините преди ноември 1989 г. Освен това чисто хуманитарните проблеми, разделените семейства (15 на сто от южнокорейците имат роднини в Северна Корея) и напрежението по общата граница бяха допълнителен аргумент в полза на помирението.
След близо 50 години разделение ползите от евентуално обединение на двете Кореи изглеждат повече от очевидни. Това бе подчертано в Пхенян, където двете държави поискаха заедно да направят от Корея водеща азиатска сила. "Обединението е крайната ни цел. Ако съюзим усилията си, Корея ще стане първокласна държава", заяви Ким Те Чжун. С подобна стъпка Югът би получил възможност да експлоатира ресурсите на Севера, независимо от тежкото наследство на комунистическия режим. За Севера преимуществата от идеологическия компромис са доста повече. Освен че ще излезе от международната изолация, Северна Корея би се присъединила към една от най-динамичните икономики в Азия и би сложила край на изключително тежките икономически и социални проблеми на страната. Това обяснява защо Ким Те Чжун, който съвсем доскоро бе наричан американска марионетка, бе посрещнат твърде топло и приятелски в Пхенян.
Дали и кога ще се стигне до обединение на двете Кореи е спорен въпрос. Ако се стигне до по-конкретен договор (декларацията от Пхенян има по-скоро пожелателен характер и не претендира да бъде официално споразумение), ще трябва да бъдат решавани твърде сериозни въпроси, засягащи конституирането на новата обединена държава. От друга страна, подобна стъпка би имала сериозни международни последици. Вече се появиха първите сериозни съмнения, че унификацията на полуострова може да доведе до бум на корейския национализъм, което би влошило чувствително отношенията със САЩ, Япония, Китай и Русия. Очевидно подобни предупреждения не са безпочвени, защото още преди срещата на двамата президенти и Пхенян, и Сеул бяха единодушни, че "разговорите в Пхенян са историческо събитие, което дава шанс на Корейския полуостров занапред сам да определя съдбата си".
Две общи събрания решаваха съдбата на Нефтинвестбанк
"Нафтекс петролеум" окончателно печели битката за бившата ортодоксална банка
"Нафтекс петролеум" и свързаните с нея фирми окончателно печелят спора за Нефтинвестбанк, стана ясно миналата седмица, след като съдът регистрира решенията от проведеното общо събрание на банката. Както се и очакваше, противниковият отбор, сред който е и учредителят на бившата МОБ "Свети Никола" Цветан Начев, проведе паралелно общо събрание. Неговите решения обаче не бяха вписани от съда.
В отговор хората на Начев заявиха, че ще обжалват, което означава, че спорът ще продължи да се води от съдебните банки. Изходът от него обаче изглежда предрешен, тъй като групата около Митко Събев и "Нафтекс" разчита на много по-голяма подкрепа в БНБ и правителството. С преговорите по приватизацията на Биохим държавата отдавна показа, че признава за легитимно сегашното ръководство на банката.
Събранието, свикано по искане на "Нафтекс петролеум", даде мандат на надзорния и управителния съвет да договарят вливане (сливане) с Биохим. Срок за това не беше определен, тъй като операцията ще зависи и от бъдещите решения на Банковата консолидационна компания. Събранието реши капиталът на Нефтинвестбанк да бъде вдигнат до 64.4 млн. лева. С пълно единодушие бяха избрани нов устав и надзорен съвет на банката. Нов член в него е компанията "Елит технолоджис ЛТД", която заема мястото на "Нафтекс ойл трейдинг". Останалите две места се заемат от Митко Събев и дружеството "Нафтекс петролеум България" (което е новото име на бившата "Юкос петролеум България").
Към датата на събранието реално внесеният капитал е бил 48.5 млн. лева, съобщиха от банката. Освен двете фирми, представени в надзорния съвет, с по 8% участват ДЗИ "Общо застраховане" АД, "Кенсал трейдинг лимитед", "ММС интернешънъл ЛТД", "Метреко интернешънъл ИНК" и "Уотс трейд енд файненс ЛТД". По-нататък дяловите участия се разпределят така: "Сискорп файненс лимитед" със 7%, "Петрол холдинг груп" АД с 5%, "Феста" АД с 4% и "Ахилеос меритайм ентърпрайз" ЕООД с 3%. От банката потвърдиха, че ще предадат исканата информация за акционерите в БКК до края на следващата седмица. Това е и последното условие за финализиране на сделката за Биохим. Нефтинвестбанк ще купи 67% от нейните акции за 10 млн. долара и ще инвестира още 27 млн. лева в капитала на държавната банка. Хората на Митко Събев заявиха, че няма да променят името на Биохим независимо дали ще се стигне до вливане на Нефтинвестбанк в нея.
Представителите на спорещата група изобщо не бяха допуснати до общото събрание. Някои от тях като главния секретар на Ловчанската епархия Кирил Льосков представиха временни удостоверения, но бяха върнати с аргумента, че не притежават вносни бележки за платени акции. След като беше съставен протокол за отказа, хората на Цветан Начев се събраха във фоайето на Военния клуб и проведоха свое общо събрание. То беше проведено по дневния ред, предложен от "Нафтекс" в Държавен вестник. Според адвокатите им на него са присъствали 89% от акциите според книгата на акционерите от 1998 г. (в нея също фигурират "Юкос", "Феста", "Рос ойл", Митко Събев и Петя Славова - бел.а.). Второто общо събрание също гласува за вдигане на капитала до 64.4 млн. лева, но отказа да даде мандат за вливане на банката в Биохим. В "алтернативния" надзорен съвет влязоха "Нове холдинг" на Васил Божков, "Делта-Г холдинг" на Николай Гигов, БРИП, "Мейкър груп" и Кирил Льосков. Малко след това "надзорниците" избраха и управителен съвет начело с Цветан Начев.
Според свидетели в понеделник се е разгоряла любопитна схватка между воюващите групи пред фирменото отделение на Софийския градски съд. Хората на Начев успели да внесат документите си първи. Искането за вписване от групата на Събев е било под номер три за деня. Във вторник обаче съдията Костадинка Наумова издаде определение, с което оставя без разглеждане заявлението на хората на Начев. На следващия ден същата съдийка вписа в регистъра решенията на другото общо събрание.
Банките искат затягане на примката за лошите длъжници
Иван МИХАЛЕВ
Ускоряване на изпълнителното производство срещу нередовните длъжници и създаване на по-ефективни процедури за реализиране на вземанията предвиждат промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предлагани от Асоциацията на търговските банки. Банкерите бяха призовани преди няколко месеца от вицепремиера Петър Жотев да дадат своите предложения за премахване на пречките пред кредитирането. "Проектът е готов и вече е предоставен на вниманието на правителството и парламента", съобщи пред "Капитал" главният секретар на АТБ Ирина Марцева.
Целта на предлаганите промени е да се даде на банките по-голяма свобода за събиране на лошите кредити. Практиката у нас показва, че длъжникът е по-силен от своя кредитор заради множеството възможности за протакане на изпълнителното производство. Делата срещу нередовните длъжници в повечето случаи се точат с години, което е един от основните блокиращи фактори в кредитната дейност на банките, коментират банкери.
С проекта на АТБ за първи път се определят срокове за извършване на различни процесуални действия. След постъпване на молба за издаване на изпълнителен лист съдия-изпълнителят ще бъде длъжен най-късно в седемдневен срок да изпрати призовка на длъжника. В срок до 15 дни той трябва да насрочи и дата за извършване на принудителни действия срещу него. Ако длъжникът не погаси доброволно в седемдневен срок своето задължение, ще се пристъпва към продажба на негово имуществото и удовлетворяване на кредиторите. Самите съдия-изпълнители ще бъдат лишени от възможността да задържат с месеци и години по свои сметки парите от осребреното имущество. Една от промените предвижда тези пари да бъдат прехвърляни в срок до три дни на кредитора заедно с начислените лихви, обясниха от АТБ.
Кредиторите вече ще могат да подават т.нар. жалба за бавност срещу бездействие или неоснователно забавени действия на съдия-изпълнителя, увреждащи техните интереси. За първи път се предвижда в ГПК да бъдат вкарани срокове за произнасяне на различните съдебни инстанции по постъпили жалби от страна на длъжника. "Идеята е да се прекрати безкрайното пътуване на жалбите заедно с цялото дело между различните съдилища, което на практика спира изпълнителното производство", коментира Дияна Андонова от работната група по законопроекта.
Правата на кредитора ще бъдат защитени и с вкарването на няколко задължителни разпоредби. Досега длъжниците можеха да посочват срещу кой от имотите им да бъде насочвано изпълнителното производство, като за целта мнението на кредитора не беше вземано под внимание. В предлаганите промени на ГПК се предвижда насочването на изпълнение върху друг имот да става само след писмено съгласие на кредитора. По-строги са и условията за разсрочено издължаване на длъжника. Досега той можеше да спре разпродажбата на свое имущество срещу внасяне на 20% от сумата на предявените му изпълнителни листове и обещание за внасяне на 10% на всеки три месеца. Сега се предвижда първоначалната вноска да бъде вдигната на 40%, а останалите вноски по 10% да бъдат правени всеки месец. Дори и в този случай обаче за спиране на изпълнителното производство ще се иска изричното съгласие на кредиторите.
Кръгът на активите, подлежащи на осребряване, също ще бъде разширен. Предвижда се да бъде разрешено налагането на запор върху акции и други налични ценни книжа на длъжника. Едно от предложенията е принудителното производство да бъде насочено и срещу безналични акции, дружествени дялове и държавни ценни книжа, собственост на нередовни платци. Съдия-изпълнителят ще има възможност да продава ценните книжа и с получените средства ще удовлетворява кредиторите. В проекта на АТБ се предвижда принудително изпълнение и срещу държавата и държавни ведомства. Сега това се оказва невъзможно поради липсата на предвидени в бюджетите на държавните организации средства за плащания по извадени изпълнителни листове, обясниха юристите на АТБ.
Между 80 и 240 лв. стават годишните студентски такси
Между 80 и 240 лв. варират таксите за обучение на студенти в държавните ВУЗ, валидни за учебната 1999/2000 г. и 2000/2001 г., реши кабинетът в четвъртък. Най-ниската сума е за задочно или вечерно следване на икономика и управление, а най-високата - за редовно следване по здравеопазване и изкуства. Таксите са двойно по-високи в сравнение с действалите досега, но са по-ниски в сравнение с предложените от ректорите. Студентите, приети за платено обучение преди учебната 1999/2000 г. ще плащат за обучението си таксата, която са внасяли и предишната година.
