Опасно е СДС да се забатачи в сценарий, подготвен от собствените му структури
Едвин Сугарев пред "Капитал"
- Една малка корекция. Не когато някой е трябвало да каже остро срещу СДС е използвал моята уста, аз съм казвал остри неща за СДС, без да бъдат очаквани от никого. Такъв е случаят и сега. Не съм следвал ничии инструкции и не съм взимал предвид ничии мнения. Най-важната причина, за да започна да говоря, е, че реалистичният диалог на СДС с хората е някак си загубен. Това, което е нужно в момента, е честно слово. Нещата да се кажат направо, без увъртане и без оглед на този или онзи интерес и да се кажат по човешки. Срещнах много хора, които бяха отчаяни. Разбирам, че на управляващите хич не им се иска да вярват на социологически проучвания, много е удобно да говорят, че сега хората мислят така, но като дойдат изборите, щели мислят малко по-иначе. Истина е, че това правителство направи много. Нещата в България се промениха за добро, но истината е, че промяната е толкова бавна и толкова зле обяснена, че хората се умориха да се надяват.
- Не само той. Иван Костов и Петър Стоянов също казаха неща, срещу които конференцията гласува. Не знам дали точно не са се чули, или на конференцията не са били хората, които реално представляват електоралната мощ на СДС. Това във всеки случай не бяха хората, които бяха на улицата през 1997 г. И там е големият грях на СДС като партия.
- Най-голямата опасност е партията да се забатачи в сценарий, подготвен от собствените й структури. С течение на времето в структурите на СДС вървяха маса прекроявания, някои от които за добро, някои не толкова. През 1997 г., след един доста остър конфликт, в който взех участие и аз, се направиха усилия всички, които са били дотогава на възлови места в СДС, да бъдат изгонени. В това няма нищо лошо. Само че на тяхното място се появи доста всмукващ вакуум и с новите хора в партията влязоха доста, които си представяха политическата дейност като уреждане на себе си и на близките. В средата на 1998 г. имаше доста ходения по местните структури за смяна на ръководители и т.н. Мисля, че тогава беше дадена паролата кой точно трябва да бъде избран в НИС. Това сговаряне проработи. Иван Костов се оказа бламиран от собствения си апарат.
- Единственото възможно лекарство е СДС да се прочисти. Казвам го в крайния радикален смисъл на думата, защото е истина, че няма друго правителство в близките десет години, което да е стартирало с такава висока степен на доверие. Само че доверието е нещо, което задължава. Не е шестица от тотото, чиято печалба да прибереш в джоба и после да похарчиш, както искаш. Ако бъде провалено, а вече е на път това да стане, ще бъде невероятно престъпление и ничий авторитет няма да може да го понесе. Или СДС ще отговори на изискванията, които стоят пред него, а те са свързани с бъдещето на България, или ще се провали, така че никой няма да си спомня с добро за него. Защото няма субект, който да произведе алтернатива, или ако има такъв, ще бъде доста уродлив.
- По-скоро кризата е кадрова и морална. Бяха назначени хора на неподходящи постове и бяха направени компромиси с действия, които струваха твърде скъпо на СДС. Целият екип на Иван Костов се стремеше да оцелее в своята цялост и поради това се стигна до прикриването на някои хора. Цената на премълчаването се вижда сега. Има действия, които могат и да не бъдат наричани корупция, но които във всеки случай дразнят и не са възможно най-честните. Хората, които по една или друга причина са станали мишена на негативните обществени настроения, трябва да си отидат. Това беше смисълът на всичко, което казах в моето интервю пред "Гласове", за което после получих какви ли не критики.
- Кой е той, че да иска обяснения от Костов? Това е странен въпрос, защото Бакърджиев имаше възражения срещу списването на вестник "Демокрация" и ефектът от това беше, че беше сменена главната редакторка Невен Копанданова. Три години преди това аз имах същите възражения срещу списването на "Демокрация". Разликата в двата случая е следната - ако Бакърджиев протестира срещу това, че е бил визиран от някой от журналистите в "Демокрация" в негативен план, аз обвиних, и то с пълно основание, главната редакторка на "Демокрация", че беше укрила един много важен документ, свързан с аферата "Орион". В единия случай Костов застана за три години с целия свой авторитет зад Невен Копанданова. Дори заяви, че такова гласуване ще бъде негативно за авторитета на СДС, и аз бях принуден да оттегля своето предложение. Сега обаче Бакърджиев получи съгласие за уволнението на Копанданова. Не виждам за тези три години "Демокрация" да се е променила кой знае колко много. Значи, нещо друго се е променило. Струва ми се, че това говори много зле не точно за Бакърджиев, а за позицията на самия Костов. Изглежда, че той е попаднал в някаква зависимост от структурите на самата партия. За никого не е тайна, че Бисеров държи структурите в провинцията, а Бакърджиев в столицата. И ако това е така просто, нещата са много зле. Но във всеки случай не мога да приема да бъда обвиняван от човек като Бакърджиев дори само поради това, че когато аз съм се занимавал със СДС активно и съм бил член на националния координационен съвет, той е бил в управителния съвет на БЗНС-казионни, поради което примерно не ми се е налагало като на него да попълвам клетвена декларация с невярно съдържание.
- Ако иска да спаси СДС, а с това и бъдещето на България, трябва да настъпва, а не да отстъпва. Трябва да направи всички радикални действия, за които президентът примерно го призовава от поне няколко месеца насам. Ако ги беше направил, нямаше да се стигне въобще до тази ситуация, защото първият, за когото говореше президентът, беше самият Богомил Бонев. Причините за уволнението на министрите от кабинета бяха премълчани и сега всичко се стоварва върху главата на самия Костов.
- Моля се само за това да не би някой да си е наумил, че Божков може да бъде изкупителната жертва. Причините, с които се аргументира неговото уволнение, са, меко казано, неясни поне за мен, защото, ако разгледаме цялата ситуация в съвкупност, като че ли изглежда така, че Божков ще бъде уволнен заради грешка на своята заместничка Едит Гетова. Добре, но оценката за тези компенсаторни бонове се прави от друг човек. Министърът или заместник-министърът подписват, но не правят оценката. Според мен, ако в СДС се е обмислял подобен вариант, мисля, че това е поредна стратегическа грешка. Освен всичко не мога да съглася, че Божков е най-виновният от всички и има най-много основания да бъде обвиняван в корупция. Не искам на този етап да говоря за корупция, но ако се наложи, ще проговоря, и то така, че на някои хора ще им стане тясна България. Другото, което е смущаващо, са фрапиращите случаи на определени фирми или някакви техни формирования, които печелят търгове без проблеми и които се облагодетелстват по един доста странен начин. Аз вече приведох пример точно с тези братя Джанкови, които точно с тези компенсаторни бонове са купили мелнични комбинати и това е първата подобна сделка. След което са препродали фирмата, която го е купила, и са спечелили някакви пари. Спрямо тези братя има доста въпроси, които продължават да висят. Примерно за строежа на Копитото, в който РВД наля милиони долари. Няма досега държавна институция, която така да е давала пари. Редно е Костов да се запита кой стои зад тези хора.
- Има опасност. Подозирам, че всички политици ще ми бъдат сърдити и ще предприемат необходимото друг път да не преча по този начин. Може да се стигне до разместване на пластовете, нови конфликти, до поява на сини мравки, както беше през 1992 г. Дано не се случи и падане на правителството. Но всичко това е възможно. Зависи от това доколко са силни тези хора, за които говорим. Знам, че са медийно силни, знам, че плащат на определени вестници, и това не е тайна. Но от друга страна, ако тази ситуация си бъде оставена ей-така с надеждата, че ще затихне, нищо добро няма да се случи. СДС ще продължи да затъва в недоверието и в крайна сметка ще получи толкова гласове, колкото да се постави в зависимост от трета сила. Все повече и повече хора ще се отказват да гласуват. Това повишава цената на депутатите на Ахмед Доган и затова той има наглостта да говори за съд и тем подобни неща. Бъдещето в този случай би било правителство от типа ала Беров. Аз не искам такова бъдеще за България, не го приемам и не ме интересува какво мисли СДС по въпроса.
- В местните структури не са хората, които искат всичко да се промени в България и да се промени за добро. Те се покриват само отчасти с хората, които бяха на улицата през 1997 г., когато реално се извърши българската революция. Мисля, че Костов трябва да се обърне към тези хора, не трябва да мисли за структурите, а да действа според очакванията на хората. Това са очакванията за една честна политика.
- Не съм толкова убеден, че най-важното от всичко са партийните структури. В това отношение доста се различаваме с Костов. Аз бях за СДС-движение, за структура, която е отворена към хората. Но така или иначе неговото мнение, че партията е конструкцията, която може да издържи всички трусове на прехода, досега се потвърди. Но отсега нататък ми се струва, че той трябва да се обърне отново директно към хората. Всички структури на СДС трябва да се отворят. Какво значи това да се гледат един друг и да не знаят кои могат да бъдат новите лица. Има много нормални хора в България. Има хора, които мислят много по-продуктивно от тези, които заседават сега в парламента от името на СДС и са в НИС пак от името на СДС. Нека се огледа извън структурите на партията. Там е неговият ресурс. Неговият ресурс е електорален, не е партиен.
- Не мога да се съглася с идеите Доган да бъде стратегическият съюзник на СДС, тъй като Доган е винаги там, където са парите, и действа винаги така, както му кажат хората, които имат пари. Той е един политически търговец, да не кажа по-лоша дума, и от тази гледна точка джентълменското политическо партньорство му е органически чуждо. Що се отнася до другите политически формации, не вярвам, че те ще прехвърлят въобще бариерата от 4 процента. Това, на което може да разчита СДС сериозно, са хората, които сега са обезверени. Струва си да се помисли как да се оберат гласовете на тези, които са разочаровани от партията СДС. Може би трябва да се измисли някаква структура, която да бъде ориентирана единствено към даването на политически гаранции за бъдещото управление на СДС, от хора, които не търсят политическата власт, които никога няма да станат министри и никога няма да изневерят на хората, които са ги избрали. Те могат да бъдат не партийни активисти, а хора с голям авторитет.
- Очевидно, като се говори за непартийни експерти, най-често, което им идва наум на хората, е името на Петър Жотев. Жотев според мен е сериозното оръдие на Костов за възпиране на прекалено големите на амбиции на Бакърджиев, защото първото, което направи Петър Жотев, беше да махне някои от хората на Бакърджиев, сложени на възлови места. И второто, да строи всички останали и да им каже - докато аз съм тук, няма да откраднете и един лев. Какъв е ефектът обаче? Ефектът е, че сега по всички структури на СДС пълзи мълвата, че това правителство не е нашето, че това правителство уволнява нашите хора, назначава на тяхно място комунисти и изобщо се извършва една пълзяща рекомунизация с главен герой пак Петър Жотев.
Раната Косово
Иво ХАДЖИМИШЕВ
Изключено е човек да остане равнодушен, когато застане пред фотографиите, направени в Косово и Македония от Емил Иванов. Авторската изложба "Раната Косово" на "Руски" 6 в столицата, организирана от вестник "Сега" и подпомогната от посолството на Великобритания в България, е вълнуващ документален разказ за страданието на съседите ни, станали жертва на една безумна война.
Верен на традициите на класическия фоторепортаж (който за жалост отдавна не намира място в нашия печат), но преди всичко верен на своята човечност, Емил Иванов е създал с камерата си епични изображения, запомнящи се със своята лаконичност, чиста композиция и точност - гражданска и професионална.
Лицата на хората, очите им, отношението на бежанците към хляба, човешкото стълпотворение край граничния пункт Блаце, децата на лагера Радуша, срещата на разделените от войната сестри, припадналото дете и грижата (видима и неподправена), българските лекари - това са образи, които не само документират фактите. Тези образи се превръщат в лаконично обобщение на трагедията, която засегна всички - независимо от вероизповедание и етническа принадлежност.
Изображенията са с такава висока морална и художествена стойност, защото са преди всичко осъзнати и едва след това създадени от автора. Той показва от самото начало на войната вярно и неконюнктурно отношение към раната Косово - рана, която още не е зараснала.
Варна, Варна, мой малък Лондон
Международният фестивал представи театър, колебаещ се на границата на различните изкуства
Анелия ЯНЕВА
Когато Тодор Колев изпя "Варна, Варна, мой малък Лондон", той със сигурно нямаше намерение да прокарва някакви паралели между лондонския Уест енд и варненския бул. "Княз Борис", около чиято ос е ориентирано театралното пространство на града. Въпреки това от 1 до 11 юни по крайморските сцени кипеше оживление, достойно за амбициозен фестивал, какъвто е международният "Варненско лято 2000". Неговото осмо издание мина под мотото "Театърът на границите" (селекционер проф. Богдан Богданов) и събра 23 представления, 600 участници, 60 студенти, ангажирани в работни ателиета, изложби, теоретична дискусия, литературен салон... Повечето от селекционираните спектакли се намираха в "граничната зона" на различните изкуства, колебаеха се между професионализма и аматьорството, рушаха предела между светлините на рампата и тишината в тъмната зала. Но още преди да паднат тези бариери беше преодоляна рамката на фестивала. За десет дни той увлече града в своето темпо, излезе от театралните територии, нахлу из улиците, превърна вътрешния двор на археологическия музей в открита сцена, а крясъците на гларусите по покрива се вляха естествено в спектакъла "Въздушният град" на Валерий Фокин по "Птиците" от Аристофан. Мартин Кримп и Кати Митчел, водещи уъркшопа "Драма и сцена", извадиха неговите участници на улицата и из градския пазар. Задачата им беше да "подслушат" и запишат случайни разговори, които по-късно да вплетат в някоя от своите работи. Попаденията понякога надминаваха и най-дръзкото творческо въображение.
Ако се съди по представленията от официалната програма, най-голямото предизвикателство си остана границата между текста и другите форми за изразяване и комуникация, градящи отношението изпълнител - публика. Авторите на тези спектакли по всякакъв начин се стремяха да се отърсят от словото, изначално присъщо на театъра, и да развиват останалите езици на сценичната реч. Опитите им варираха от пълен отказ да се вместят в сковаващите рамки на думите ("Трилогията" на Рандъм данс къмпани, "Отвъд отвъд" на Легал артцентър, "Интимно злато" и "Онова място, онези хора" на Джон Скот модърн данс тиътър, "Атараксия" на "Софиензале", Берлин, и "Одавижън", София) до взривяване на смисъла отвътре чрез разкъсване на текста и сглобяването му в нов вид с нов смисъл и функция ("Индже", НБУ - Театър на голия охлюв; "Хамлет", Фрайе Камершпиле, Германия; "Ноев ковчег", театър "София"). Макар и водени от една и съща идея, те вкупом все пак трябваше прескочат и последната летва, която често се оказва фатална - създаването на качествено представление. Пред нея в повечето случаи угасват всякакви напъни за оригиналност и новаторство. Натежалите от публика два балкона във варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров", неколкоминутните непрекъснати овации и викове "Браво! " превърнаха световната премиера на Рандъм данс къмпани "Трилогията" в едно от събитията на фестивала. В балетния спектакъл на англичаните живото изпълнение се допълваше и кореспондираше с дигитално изображение, където телата биваха наслагвани едно върху друго, едно в друго, усилвайки по този начин със степени внушението в модерния танц.
Въпреки добронамереността на публиката и солидната аргументация на режисьорката Десислава Шпатова за създаването на "Отвъд, отвъд" в края на краищата един редови етюд, от който обикновено тръгват авторите на такъв тип спектакли, беше представен за завършено представление.
Иначе внушаващите респект възгледи на Възкресия Вихърова и Зарко Узунов за един нов тип театър, базиран на ритъма, движението на телата в пространството и протичащите между участниците енергии, олекнаха след спектакъла им "Индже". Нищо от техните внушения не успя да прехвърли рампата и представлението остана капсулирано в собствената си естетика. Единствено Йълдъз Ибрахимова, гост-изпълнител в "Индже", прескочи границата на неразбирането и неприемането. Покоряващата сила на нейния талант обезсмисли всички добре формулирани, но недействащи на практика теории и реакцията на публиката ясно показа това.
Най-лесно в подобни случаи ще е зрителският вкус да бъде заклеймен като консервативен, затворен за новите тенденции и отказващ да се раздели с традицията от сцената ДА СЕ КАЗВА нещо. Като противовес на подобни обвинения могат да послужат буто-танцът "Сардина и горещ вятър" на Хисако Хорисава, Япония, и спектакълът "Жана Д'Арк. Откъси от едно досие" на Национален театър, Букурещ. Макар и в двата да присъстваше словото, те вървяха без превод и очевидно не разчитаха главно на текста. Колкото и да се различава от нашето разбиране за театър буто-танцът, построен върху дълбокото вътрешно преживяване у актьора, който прекарва през тялото си чувствата и ги увеличава като през лупа, фестивалната публика беше респектирана от изпълнението на Хорисава и й отдаде заслуженото. Липсата на рецептори, с които да се улови пълното послание на японката, не попречи да се усети силата на представеното от нея.
Няколко спектакъла от "Варненско лято 2000" съживиха за пореден път драматургични текстове, създадени преди столетия и хилядолетия, доказвайки отново относителността на границите между епохите. "Антигона в Техноленд" на Македонския национален театър, Скопие (реж. Галин Стоев), примири произведението на Софокъл с вкусовете на последните поколения зрители и театрали, без при това да отнема от неговата сила. Галин Стоев е дестилирал есенцията от древногръцката трагедия, прочел е с намигване нейните възлови пасажи и е поставил в центъра на спектакъла образа на Креон (без овладяното до най-дребния детайл изпълнение на Владимир Ячев това едва ли щеше да е възможно). В налепените като колаж откъси се гонят и настъпват хумор, ирония и гротеска. Блестящо са решени сцените Креон - Антигона, Креон - Исмена, Креон - Тирезий. Последната започва съвсем делнично, почти на шега, като разговор между приятели, но в последните думи на слепия прорицател емоционалният градус рязко скача. Поразяващи със своята жестокост съвременния зрител реплики се изричат с равен тон и без излишен патос.
Като противовес на игривия тон от "Антигона в Техноленд" е актьорската игра, колебаеща се на предела на емоциите в "Хамлет", немската реплика на нашумелия у нас спектакъл на Лилия Абаджиева. Той също е построен на колажен принцип с привнесени допълнителни текстове, които коментират и подчертават позицията на режисьорката спрямо трагедията на Шекспир.
Руският режисьор Валерий Фокин казва сбогом на отминаващото хилядолетие с творба, писана през 415 г. пр.н.е. В спектакъла му "Въздушният град" (копродукция на варненския театър, творчески център "Мейерхолд", Москва, и театър "Глобус", Новосибирск) са смесени драматична игра, акробатика, опера, танц. В него има дори елементи от китайско цирково изкуство, но при цялото това струпване на изразни средства се губи текстът на аристофановата комедия "Птиците".
"Театърът на границите" очерта още една ясна тенденция в развитието на сценичните изкуства - нахлуващите все по-масово полупрофесионалисти. Въпреки очарователната непосредственост на подобни изпълнители те остават само на нивото на първоначалния емоционален импулс, разчитат на мига и лесно губят верния тон. Рядко се случва породен от определена ситуация текст да бъде на нивото на произведение, построено по законите на драматургията, какъвто беше случаят с "Традиционно" на Съспект кълчър например. И какъвто не е случаят със "Самолетът беглец" на Камен Донев (Народен театър). Благодарение на изключителната техника в изпълнението на танцьорите от Рандъм данс къмпани и безспорния им професионализъм "Трилогията" надскочи неколкократно спектакъла на Джон Скот модърн данс тиътър и "Атараксия". "Черното руно" на Сфумато, подобно на много от представленията на фестивала, съчетава мултимедиа, фолклор, движенчески театър, но половингодишния труд на Младенова и Добчев върху този спектакъл недвусмислено го открои сред останалите.
Идеята на проф. Богдан Богданов за тазгодишното "Варненско лято 2000" е да се покажат "отворени постановки, които си сътрудничат с други изкуства и не се боят от границата между театъра и живота. Ще се даде преднина на успешното атакуване на стереотипа на традиционната сценична реч, на ефектното размиване на границите между сцена и салон и на въздействащото поставяне под въпрос на обичайното театрално пространство и време". Селекцията обаче постави още един проблем - дали падането на границите няма да обезличи театъра, да го превърне в някакъв сценичен Франкенщайн, чието тяло се състои от грубо зашити кръпки. Няма ли симбиозата между различните изкуства да отнеме характерното и уникалното за всяко едно от тях. По-склонна съм да споделя мнението на режисьора Явор Гърдев, че между отделните стилове театър не може да съществува толерантност и взаимна търпимост, а че: "...това е война. Стига с този лигав либерализъм!"
Омлет с тиквички
Цаньо СЪРНЕВ
Измивам, обелвам и подсушавам тиквичките. Нарязвам ги на тънки кръгчета и ги запържвам в сгорещено олио, докато омекнат. Нареждам ги в тавичка и ги заливам с разбитите яйца, към които съм прибавил смления чесън, нарязания дребно копър, сол и черен пипер. Изпичам ги в предварително нагорещена фурна.
Това предястие е готово, щом се стегне заливката и повърхността се зачерви.
Кайзерът "гръмна" две порции.
Нали знаете онази приказка, изсъскана почти на глас от булката на авджията: "Откак тръгна на лов, си отядохме гъби!"
Това е добре, стига гъбите да не са с лош характер и булката да не бива заставяна под оръжие да ги опитва първа. Приказката идва да покаже също, че ловецът не я "удря" всеки път (ако не се броят трите гроздови на гарата) и в канчето му доста често липсва мръвка.
Такъв идентичен случай в ловуването има император Франц Йосиф. Той, вместо да размени патрон за гъска, взел, че се изгубил по време на излета. Тогава не е било на мода, ако не ти излезе нищо - в крайно утешение да се задоволиш с отстрел на горския. Та мотал се кайзерът из гората, докато се натъкнал на някаква къщичка. В нея била само стопанката, но вие не си помисляйте с лекомислие за фрау. Кайзерът просто бил изгладнял и я помолил да му даде нещо за хапване. Представяте ли си женицата колко се притеснила, защото и те по онова време, както някои от нас днес, не са имали кой знае какво по долапите. Отишла стопанката в курника и от името на кайзера помолила петела да й отпусне някое яйце. И такъв омлет му забъркала, с какъвто и сврака оперетен герой не може да се похвали. Кайзерът хапнал две порции и толкова му се усладило, че почнал да хвърля джепане на възбог. И оттогава нарекли тази яйчена направия "Кайзерски омлет".
В инструкциите на кайзера се полага омлетът да бъде сервиран с компот. Но както е казано в оня стих - запретвай бирата и няма да си глупав!
Предположение: Ако вие хапнете от горния омлет - аз ще се гръмна. Но опитайте все пак. И в сънищата топли това да си мисли човек, че точно заради него не са пожалили щипка сачми!
Ирландско лято
"Дъблин" предлага богат асортимент от ирландско уиски в изискана обстановка
Ани МЛАДЕНОВА
В рекламите за новооткрити заведения, които текат по частните радиостанции, все по-често се чува фразата "ирландски пъб". С бързо спечелената си популярност J.J. Murphy's повлече крак и в последните шест месеца в София врати отвориха три подобни кръчми.
Ако се приложи принципът за количествените натрупвания и качествените изменения, последната българска разработка на ирландската формула като че ли е най-добра. "Дъблин" (на ъгъла на улиците "Алабин" и "Граф Игнатиев") печели основно с уютната атмосфера и добрите пространствени решения. Удобните сепарета са достатъчно отдалечени едно от друго, а за тези, които предпочитат високите столчета, има достатъчно места около масивния барплот, наподобяващ огромни бъчви.
Макар че кухнята в "Дъблин" трудно може да се нарече ирландска, разнообразието от ястия е доста голямо, а някои от порциите са изпитание дори за най-ящните. Предлагат се "Клуб-сандвич" - с шунка, пушено филе, кашкавал, френско сирене и пържени картофи и "Дъблин бургер" - с бекон, френско сирене, яйце, майонеза и горчица. При предястията впечатление правят дробът от треска и крилцата със соев сос. Сред основните ястия освен задължителната "Ирландска закуска" (наденички, бекон, яйце и печен боб с доматен сос) фигурират печена сьомга със сос Hollandaise, пъстърва на керемида, стек "Дъблин" от телешко бонфиле с аспержи и неаполитански сос, стек "Горлик" с чеснов сос и скариди и стек "Ясена" с френска горчица и задушени гъби.
При напитките впечатление прави изключителният асортимент от ирландско уиски. "Дъблин" е едно от малкото места в София, където могат да се опитат всички внасяни разновидности на най-популярните марки от острова. Освен стандартните Jameson, Paddy, Tullamore Dew и Bushmills се предлагат и по-отлежалите им (10- или 12-годишни) варианти, както и малко познатото у нас John Power.
В момента обаче може би най-големият плюс на заведението са двете големи видеостени, на които се излъчват мачовете от европейското първенство по футбол.
Сан Антонио - наглият чаровник на словото
Атанас СУГАРЕВ
Фредерик Дар трябваше да навърши 79 години на 29 юни, ала смъртта беше решила друго и на 6 юни го отнесе в небитието. През своя близо 60-годишен литературен път френският творец създаде повече от 300 романа, 174 от които са посветени на "най-световноизвестния, най-неотразимия, най-парадоксалния и най-сексуалния комисар Сан Антонио - любимец на жените и кошмар за престъпниците". Всъщност този псевдоним, направил невероятно известен Фредерик Дар, е избран съвсем случайно от него през 1949, за да подпише романа си "Виж му сметката, или откровенията на Сан Антонио". И както често става, тази книга е пълен провал. До този момент младият автор вече е работил във вестник, печелил е награда за дебютен роман, установил се е в Лион и даже е сколасал да се ожени и да се сдобие с две деца. По-късно се премества в околностите на Париж и се занимава с адаптиране на известни произведения за театралната сцена. Следвоенните години обаче са трудни и изпаднал в отчаяние, Фредерик Дар написва втори роман за Сан Антонио, който поверява на Арман дьо Каро, основател на издателство "Фльов ноар". Дьо Каро е убеден, че ги очаква успех, но Фредерик Дар е скептично настроен и отново се връща към театъра, като същевременно пише сценарии за филми, а по-късно и за телевизията. Все пак издателят упорства (и слава богу), Фредерик Дар отново навлича псевдонима Сан Антонио и успехът (а и парите) не закъснява. Тиражите на отделните заглавия в поредицата надхвърлят 500 000 - 600 000, а някои достигат и до милион! Но докато Сан Антонио непрекъснато сменя жените, Фредерик Дар се влюбва в дъщерята на своя издател до такава степен, че прави опит за самоубийство. Четири години по-късно, щастливо оженен за нея, той се установява в Швейцария.
Далече от светската суета работохоликът Дар продължава да блъска без умора по клавишите на пишещата си машинка и да издава годишно по 5-6 книги. Всички те са белязани от неподражаемия му изказ, който реабилитира разговорната реч, разкрива неподозирани възможности на езика и докарва на автора стотици хиляди почитатели - от невръстни пубери до литературни корифеи. Псевдонимът Сан Антонио отрежда на наглия чаровник на словото Фредерик Дар заслужено литературно безсмъртие.
Българският читател го откри в целия му блясък преди девет години с невъобразимия опус "Дерзайте, пичове" ("Колибри"), възпроизведен, а не просто преведен от Теодор Михайлов. Поредицата на "Колибри" продължи с "На зла кучка - зъл прът", "Вива Берта", "Гласувайте за Берю! ", "Ал Капоте" и "Аржентсвински истории", а след възпроизводителите се наредиха Росица Ташева, Максим Благоев. ИК "Труд" се присъедини с "Торта рунтавелка" и "Булевард "Близалез" в превод на Гриша Атанасов. Напрегнатото действие, комичните ситуации и безподобните езикови еквилибристики превръщат романите за Сан Антонио в истински литературни и каламбурни бисери, чийто адекватен превод изисква от преводача-възпроизводител да познава всички гънки на родния си език, за да успее да открие точното съответствие на играта на думи и на бляскавите неологизми. Докато очакваме появата на "Берю-Берю", едно от най-известните заглавия в поредицата, под печат в издателство "Колибри", нека си припомним какви ги върши в "Ал Капоте" внезапно осиротелият комисар Сан Антонио: "Колкото до мен - нищо ново под слънцето, тоест под мен. Всъщност да: една чаровна палава студентка, с която се запознах на опашката пред касата на кварталното кино. Малко след това тя се запозна с моята опашка!"
Да бъдеш и да не бъдеш
Виктор ПАСКОВ
Бе началото на лятото, което в Берлин започва няколко часа след зимата и носи объркване, хаос и депресия. Седях на бюрото и се мъчех да произведа каквото и да е - мисъл, сравнение, сентенция... Не вървеше.
На вратата се звънна. Беше Атанас. Той влезе, тътрейки след себе си стол като някакво старо, заинатило се куче.
- Откраднах го от кафене "Айнщайн" - каза той, остави стола в средата на стаята, седна на дивана и запуши.
Мълчах и разглеждах стола. Майсторска изработка. Вероятно началото на миналия век. Прост, елегантен, с благородна кафява политура по къдриците на облегалката, с тънки, извити назад крака и напукана кожена седалка. Стол за размисъл и почивка. Стол за възвишена умствена дейност. Стол за самоубийство с револвер със седефена дръжка, когато вън вали и капят листа.
- Как се случи това? - попитах аз.
- Цяла нощ не можах да заспя - оплака се той, - въртя се, сърби ме навсякъде, мисля върху живота. Знаеш колко е гадно... - Хайде, без литература - помолих. - Факт е, че си откраднал стол и сега аз съм ятак на този стол.
- Не си ятак - възрази той. - Ятакът е съучастник. Не ми трябва съучастник. Този път не.
Вечерните сенки се настаняваха по ъглите на стаята. Откъм "Александерплац" се носеше индианска музика. Неоновата реклама на "Форум хотел" просветваше, угасваше и хвърляше червеникави отблясъци в стъклата на очилата му.
- Към единайсет сутринта отидох да пия кафе в "Айнщайн" - започна той. - Надявах се, че ще срещна там някой умник, с когото да пофилософствам върху живота. Човек има понякога нужда от умници, с които... - Хубав стол. - прекъснах го.
- Да. Напомня ми Виена. Разказвал ли съм ти? През 65-а отидох във Виена да се женя за Хана. Бях на двайсет, с един балтон на гърба, четка за зъби и... - Какво общо има това със стола?
- Откъде да знам? Истината е, че не ми се женеше за Хана. Замислял ли си се върху ролята на чуждата воля в човешкия живот? Това литература ли е?
- Ако е литература - отвърнах предпазливо, - е лоша. Ако е живот - още по-лошо.
- Виждаш ли какъв си умник? Искам да кажа, че на Хана й се женеше. След две години й писна и ме изгони. Тръгнах си с четката за зъби и без балтона. Цяло лято храних гълъбчетата на "Рингщрасе" и играх шах срещу пари. Тогава се появи Дорис.
- Ти си я победил дванайсет на нула. После си я черпил обяд, който ти е струвал цялата печалба.
- Вярно. После тя ми прати картичка от Вестфалия със стихотворение на Хайне. През септември реши, че трябва да се оженим.
- Защо се ожени?
- Човек непрекъснато върши неща, които не е и сънувал, че ще извърши. Достатъчно е да те бутнат по рамото и да ти кажат "свърши това и това" - и ти си готов. След десет години Дорис реши, че трябва да се разведем. Знаеш ли къде се случи това?
Знаех. На остров Барбадос. Атанас не е имал никакво желание да ходи на остров Барбадос, където тя четяла по цял ден книжки, докато той събирал камъчета по плажа, чудейки се по силата на чия воля е попаднал тук, където всичко му е все едно: палми, океан, камъчета, Дорис.
След една седмица тя си вдигнала багажа и баста.
- Най-ужасното обаче беше Марион. - той ритна стола, който се заклати и меко падна на пода. Атанас се замисли, вдигна го и пак го постави в средата на стаята. - Тя реши, че трябва да се оженим във Венеция. ВЕНЕЦИЯ! - той изду бузи и се изплю отвратен от прозореца в Шпрее. - Канали, смрад, водни плъхове, венецианци. Но и това е нищо в сравнение със Сидни. Разправял ли съм ти? - Сидни е на двайсет и шест часа път оттук по въздушна линия. За по-икономично взехме самолета от Белград. Има ли нормален човек, който да тръгне на сватбено пътешествие за Сидни от Белград? Вместо двеста души в самолета се натовариха двеста и петдесет. В Лондон взехме още петдесет. В Дубай, където кацнахме за евтин бензин, така наблъскаха джъмбото, че то не искаше да излети. Наложи се да излеят половината резервоар в пустинята. "Казах ли ти? " - викам на Марион, а тя: "Какво си казал? Кому си казал? Какво въобще можеш да кажеш? " - сватбено пътешествие, а крещи. В Сидни се оказа, че багажът ми е останал в Белград. Нямам и четка за зъби. На аерогарата някакъв абориген продава дивашки оръжия. Марион ми купи копие и бумеранг.
- За какво ти купи копие и бумеранг? - изумих се аз.
- Откъде да знам? След една седмица скитане из Сидни с копие и бумеранг Марион така се изнерви, че взе самолета за Белград и оттогава не съм я виждал.
- Столът! - напомних му строго.
- Столът, столът! - нервира се той. - Столът седи до стълбите на тоалетната, където го е сложил някой идиот и няма нищо общо с никого. Наоколо толкова много столове и всеки си е на мястото, само на този няма да седне никой никога. Келнери минават, клиенти минават, писатели, вестникари, министри, минава зима и лято, лято и зима, случва се какво ли не, а той - все там. С какво е по-различен от другите столове? Седни и ми кажи: с какво е по-различен? Сигурен съм, че преди седемдесет години на него е седял Томас Ман. Седни де!
- Ти затова ли го открадна?
- Глупости! Откраднах го, защото ми хрумна да го открадна. Просто така. Някакъв стол седи някъде цяла вечност, изведнъж идва един тип и го открадва пред очите на всички. Ей тъй: ставам, отивам до стола, вдигам го много бавно, почти брутално - гледам келнера право в очите и бавно си тръгвам със стола. Никой не казва нищо. Никой не вика полиция. Пред кафенето дори поседях на него десетина минути. Мисля си - някой ще открие липсата му, ще се разкрещят, ще си го поискат обратно, даже може и да се сбием. Но никой не го иска обратно. Хайде, кажи: какво му е на стола?
- Чудесен стол! - казах неуверено. - Какво ще го правиш сега?
- Ти не го ли искаш? - с надежда попита Атанас.
- В никакъв случай!
- Виждаш ли... Е, може би ще го натроша и ще го хвърля в Шпрее.
- Не става. Ти носиш отговорност за този стол. Пред бога. Взимай го и си го носи вкъщи.
- Докато смъртта ни раздели?
- Нали сам каза, че е удобен?
- Прав си - въздъхна Атанас. - Хайде, всичко хубаво. - Той хвана стола за чувствителната облегалка и го потътри след себе си като покорно псе. На вратата спря, обърна се и ме изгледа умолително.
- Кажи ми честно... Не мислиш ли, че всъщност най-добре е да... - Не! - отвърнах жестоко. - Не мисля, че е по-добре да се самоубиваш. Не и в присъствието на такъв стол.
- Щом казваш - съкрушено измърмори той. - Човек има нужда понякога от умници, с които да пофилософства върху живота... История на смеха
Андроника МАРТОНОВА
"Инквизицията! Какво представление! Ний ви носим просветление" - пее на испански страховитият падре Торкемада. Пее и чупи с бродуейски замах колената на мъчениците, които отказват да приемат Христовата вяра, пее от сърце - за всемирното аутодафе. И така, докато от светлините на факлите не изплуват тъмните силуети на монахините. Само те могат да пречупят еретиците. Но как - като захвърлят черните роби и се превърнат в сребристи нимфи; като се развихрят в традициите на мюзикъла от 30-те и "охладят" инатлиите във водната феерия на покръстването. Алилуя!
В този гротескно-готически стил се върти колелото на историята - не само по пътя на гореописаната испанска инквизиция, но и в каменната ера, Стария завет, Римската империя и Френската революция. А криволичещата траектория на смеха е предначертана не от някой академик, а от самия Мел Брукс. Неговата "История на света - I част" (1981, представен на видео от "Мей стар") е повече от закачка с миналото и епохите - тя е сатира на човешката цивилизация въобще. Отново в любимата хватка на т.нар. пастиш - в случая съзнателно пародиране на историческия жанр, Брукс развенчава митовете около сътворението на света, десакрализира Библията, религиозните и културните ценности.
Свързва по най-безумен, анахроничен начин исторически личности и шоузвезди. Набутва в общия казан Цезар, Сами Дейвис-младши, Леонардо да Винчи, Морис Шевалие, Луи ХIV, Мойсей, Месалина... За да направи от това филмов пир. При Мел Брукс обаче няма безвкусица и пошлост, защото той знае докъде може да стигне майтапът, без риск да мутира в гавра.
"История на света" е и закачка с историята на киното. Не само защото гласът на разказвача зад кадър принадлежи на Орсън Уелс; не само защото частта "Римската империя" е намигване към "Калигула" на Тинто Брас; не само заради финалната реплика "Киното е магия! ". А и защото в този филм Мел Брукс - един от най-големите комици на киното, създал "Продуцентите" (1968), "Пламтящи седла" (1973), "Младият Франкенщайн" (1974) - се надсмива над самия себе си. Забавлява се в ролята си на "творец на простотии". И едва ли има друг кинаджия от еврейски произход, който до такава степен да иронизира... евреите.
Библиотеката Борхес
"Пясъчната книга" - едно от издателските събития на годината
Симона МИРЧЕВА
Ако не ме лъже паметта, сериозната рецепция на Хорхе Луис Борхес в България започна едва след смъртта му, в самия край на 80-те, с два жълти тома на издателство "Народна култура": "За ада и за рая" (поезия в превод на Рада Панчовска) и "Вавилонската библиотека" (проза в превод на Анна Златкова и Роза Рубеш). И двата бяха предговорени от съветската критичка Ина Тертерян - обстоятелство, което издаваше по-скоро известна плахост на българската литературна наука по отношение на неговото творчество, отколкото някакви сериозни идеологически съображения. В средата на 90-те "Парадокс" добави тома "История на вечността" в превод на Румен Стоянов, който беше последван от "Избрано" на ЛИК в превод на Анна Златкова. Най-общо казано, принципът на съставителство и в четирите издания успя да компенсира припряно дългата Борхесова липса от българския литературен пейзаж, залагайки на части измежду по-известните произведения от чудовищното по обем творчество на аржентинския писател, човекa, който си представяше детството, вселената и рая като гигантски библиотеки.
"Пясъчната книга" (превод Румен Стоянов, "Прозорец", София, 2000), изглежда, е първата цялостно представена негова книга у нас. По отношение на останалите издания на Борхес на български тя предизвиква директни асоциации с Алефа - онова тайнствено място от едноименния му разказ (1949), където се сливат в едно всички места от вселената, видени от всички ъгли. Също както Алефa и тънкото тяло на "Пясъчната книга" (1975) събира в едно важните места от вселената на Борхес: времето, книгите, Книгата, езикa, думите, Думата, четенето, библиотеката, съня, двойникa, лабиринтa, огледалото... Разказите, от които е сглобена, авторът сам би определил като фантастични, но разбирането за фантастичен разказ в контекста на Борхесовото творчество е твърде далеч от популярната представа за жанра като нещо лесно и забавно. Тъкмо обратното - при него става дума за труден философско-поетичен текст, който ловко заплита невъзможна история с литературни мистификации и различни културни пластове. Писателят не се уморява да уточнява, че разказите му са именно фантастични, сякаш ужасен от възможността да бъдат отнесени към нищетата на реализма: "Не вярвам в методите на реализма, обяснява той, нaпълно изкуствени, ако ги има; предпочитам да разкрия изведнъж, каквото разбрах постепенно."
Метафорите на Борхес, изгубил напълно зрението си още в средата на 50-те, дълбаят галерии във времето, пространството и културата, невидими за очите, достъпни единствено за ума и душата. При това обикновено труднодостъпни, защото имат свойството да се съпротивляват, да се изплъзват, да не се разкриват докрай, да залагат ерудитските си капани по ръба на сънуването, по границите между няколко култури. "Пясъчната книга" (едно от големите издателски събития на годината) съдържа всички тези пространства и в същото време е най-достъпната Борхесова книга на български. Тя дори може да се преразкаже, но не бива. Трябва да се прочете. Когато се чете много внимателно и всеотдайно, неизбежно вдъхновява читателя да перифразира знаменития Борхесов стих "О, време, пирамидите ти! " по следния начин: "О, Борхес, книгите ти!"
Сицилианската защита на Бакърджиев
Ексвицепремиерът демонстрира сила от позицията на лидер на СДС - София, и премиерът се съобразява с това
Димитър ПЕЕВ
Атаката е най-добрата отбрана - на тази сентенция като разрешение на проблемите си очевидно се е спрял бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев. Спрямо врага си, който очевидно е Иван Костов напоследък. Загрижен за политическото си бъдеще, лидерът на софийските сини отправи към премиера няколко покани за срещи, на които последният явно не можеше да откаже. Едновременно с това медиите всеки ден тиражираха нови и нови косвени упреци на бившия вицепремиер към управлението на Костов.
И така, министър-председателят присъства абсолютно безсмислено на среща със столичните СДС-активисти по въпросите на здравната реформа, а след това двамата видни съпартийци отново по настояване на Бакърджиев се видяха за четвърт час по повод телевизионните изявления на Едвин Сугарев. Междувременно като паралелна част от стратегията на атаката си шефът на софийската партийна организация последователно дава доказателства, че той е фигура, на която никой не може публично да търси сметка, да я обвинява или дори само по погрешка да напише нещо, което той би сметнал за обидно или лошо имиджово. Заради това, но и за да демонстрира сила, си го отнесе главната редакторка на "Демокрация", защото излязъл небогоугоден текст под снимка. И то в официоза - не някъде другаде. По-отдавнашен случай е с другия вестник, приближен на бившето вице - "Стандарт", където пак заради текст под снимка бяха уволнени зам. главен редактор и началник на отдел.
През миналата седмица Бакърджиев реши да опита да разпростре властта си и до структури, недотам подчинени нему. Поиска сметка и от БНТ за това, че си е позволила да даде трибуна на посланика ни в Индия Едвин Сугарев. "Това не е телевизията на Явор Дачков", изръмжа пред вестниците Бакърджиев. "Това не и телевизията на Евгений Бакърджиев", беше отговорът, но не се намери някой, който да му го даде. Вероятно затова се заговори, че Бакърджиев настоява Дачков да бъде свален от екран. Доколкото се познават навиците на човека, сигурно вече има и кандидат за неговото място.
Между другото една чувствително болна тема се оказва въпросът за връзките на Бакърджиев с бившия вътрешен министър Богомил Бонев, а оттам и със скандалния руснак Михаил Чорни. Дълго време, много редове и часове бяха отделени през миналата седмица, за да се изясни дали Бакърджиев някога е бил на една яхта с Чорни и Бонев или не. Съответно като основна тема за срещата с Костов излезе, че е уточнявана (не)верността на този факт. Включително президентът Петър Стоянов се наложи конкретно да си припомни, че Бакърджиев не е бил там всъщност, а Едвин Сугарев неправилно го е цитирал по памет. В случая с "Демокрация" отново става дума за текст под снимка, в който се намеква за съпосочни интереси между Бакърджиев и Бонев. И колкото повече шум се вдига, толкова повече излиза, че такава връзка съществува. Иначе защо толкова много го жегва всеки намек за това и как така успява да прокара влиянието си във вестника на Чорни - "Стандарт".
Макар външно Бакърджиев и Костов да си говорят (срещат се по въпроси, свързани с изявления на Сугарев и здравната реформа), това не значи, че няма подливане на вода през останалото време. Бакърджиев ясно, макар и без засега да споменава името на премиера, започна да го обвинява за политиката, за корупцията, за приватизационните сделки. "Но, ако трябва да бъда поставен на мястото на този, който взима решенията в България, аз щях още декември месец, тогава, когато се правят промени, да направя такива промени, че да не се налага след това седмици и месеци наред да ги добавям, да ги коригирам, да ги допълвам", заяви доста назидателно Бакърджиев по националното радио. Увлечен да доказва съвършенството си, той стигна и още по-далеч - извън границите на всякакъв вид морал и здрава логика. Смело хвърли вината за забавянето на сделката за БТК върху тези, които са продължили да водят преговорите след него: "И оттогава насам, от края на ноември, от началото на декември, откакто не се занимавам пряко с тази сделка, нещата, както виждате, вървят, измина още една бременност оттогава насам, но сделката не е финализирана. " Безочливо Бакърджиев пропуска факта, че основният проблем пред сделката с БТК е подписаният от него преди една година меморандум с кандидат-купувача, в който той е приел откровено неизгодни за страната ни условия. И още по-нагло той говори за една бременност време, като самият той също толкова дълго се опитваше да роди сключването на сделката от лятото до декември, когато беше освободен от министерския пост. "Винаги съм казвал едно - БТК е най-сериозното нещо в страната ни и трябва да бъде продадено по най-удачния начин, а не на всяка цена", отсича още Бакърджиев по националното радио. С което си позволява да хвърли сянка дори върху избора на купувач, направен лично от него. Явно бившият вицепремиер разчита убедено на липсата на каквато и да е памет в обществото. Доста самонадеяно всъщност.
Това едва ли случайно се случва точно сега. Моментът е изключително удобен за вътрешнопартийна атака срещу Костов. След загрявката с кръстоносния поход на бившия вътрешен министър Богомил Бонев и всичко последвало оттогава (независимо дали е причинено от Боневата атака или не) все по-актуални стават най-важните приватизационни сделки в България - както за БТК, така и за Булбанк, които могат да се използват за разчистване на вътрешнопартийни сметки. Значимостта на тези дружества за цялата икономика и съответната доза икономически и политически интереси и сметки покрай тях родиха ситуация, в която СДС може би за първи път полуофициално е разделен на две групи. Досега приватизационните интереси на сините бяха сблъсквали отделни личности или групи от личности, но до цялостно разделяне на правителството и на парламентарната група не се бе стигало. Сега симптомите на подобно явление са налице и предлагат удобна възможност за оглавяване на вътрешнопарйното недоволство.
И отново атаки на Бакърджиев през миналата седмица по въпросите за приватизационните сделки.
Като капак на всичко, този път за разлика от последния вот на недоверие и по въпроса за предсрочните избори, опозицията демонстрира единство, искайки прозрачност на въпросните приватизационни сделки и комисия за контрол над тях.
За ловък в политическите хватки човек този шанс може да се окаже златен.
Бакърджиев избра ролята на човек, когото незаслужено искат на компрометират затова, че си върши работата. Гледа, по собствените му думи, да се дистанцира от всякакви интриги само и само да не го напъхат умишлено в някаква поредна интрига или да го залепят за този или онзи. "Вече ми е писнало", повтори любимия си рефрен Бакърджиев във вторник. И за да бетонира ефекта, написа отворено писмо, което беше колкото апел до медиите, толкова и словесна телеграма до Костов.
Като пусна няколко предварителни съобщения тук и там, че му предстои едва ли не решителен разговор с Командира, бившият вицепример в крайна сметка успя да аранжира вниманието към събитието така, че Костов нямаше как да се измъкне, макар че на няколко пъти се опита да го направи. Отказа да отговаря на въпросите, свързани с призивите на Едвин Сугарев, че Христо Бисеров, Йордан Цонев и Евгений Бакърджиев трябва да напуснат партията, и после опита: "Нека Евгений Бакърджиев да го коментира. " Все пак срещата на четири очи се състоя в сградата на МС в четвъртък. На излизане Бакърджиев сподели, че основна тема на разговора между двамата е била загрижеността да няма вредни действия, грешна информация и лоши стъпки от страна на представители на СДС пред медиите.
Така всеки глас, който подобно на Сугаревия поиска оставки, ще бъде предварително обезсилен, защото ще изглежда като заговор. Като атака на хора, чието сърце не ги боли за СДС.
А Бакърджиев го боли - и за СДС, и за управлението на държавата, както личи по собствените му думи.
Последното, което би искал, е да го идентифицират като опонент на Костов, затова по-често от всеки други казва - аз съм екипен играч. Не дай, боже, на Костов да му хрумне обратното.
Всъщност той наистина следва някакъв собствен план, според който главното е да трупа червени точки на гърба на столичната организация.
Здравната каса, пациентът, стоматологът
Очаквах здравната реформа както и всички други реформи, които трябваше да направят живота ни по-добър. Очаквах я и аз, и колеги, и пациенти. Напоследък със свито сърце, имайки предвид съдбата на останалите реформи и как те се отразиха върху качеството ми на живот. Работя на частна практика почти 10 години и имам представа какво струва финансирането на дадена стоматологична дейност, бих могла да си представя до някъде какво е финансирането и на други сфери от здравеопазването. Всички знаем колко е средната работна заплата за страната - около 220 лв. и колко съставляват 6% от тях -13.2 лв. Знаем, макар и съвсем приблизително, средния доход в европейските държави, към чийто модел на здравно осигуряване сме обърнали поглед. Чудех се как точно българският гений ще го претвори на родна почва, но след като месеци наред гледах оптимистични клипове по телевизията, където се обясняваше, че единственият проблем на хората - настоящи и потенциални пациенти, ще е да изберат личен лекар, четох оптимистични статии в пресата как българският лекар ще получи достойно заплащане за знанията, уменията и труда си, си казах - сигурно аз съм твърде подозрителна.
Започнах да събирам документите на пациентите си и да чакам Националния рамков договор. Преди 10 дни получих една дискета с въпросния договор и приложенията към него. От написаното става ясно, че осигуреният българин има право на един безплатен преглед, една пломба от амалгама или от пластичен материал (тук не е ясно какво са имали предвид авторите, тъй като всеки материал, който се поставя в устата в пластично състояние и по-късно се втвърдява, влиза в групата на пластичните материали, в т.ч. и амалгамата е пластичен материал) и на вадене на един зъб. Като този зъб е добре да не е дълбоко разрушен, тъй като в този случай пациентът ще получи само талон за специалист-хирург, който от своя страна ще е задължен да го приеме съобразно своя график. Остава открит въпросът относно болката, която е най-честият придружител на дълбоко разрушените зъби. Същото важи и за абсцесите и флегмоните. И те ще си чакат реда при специалиста. Но в известна степен тези пациенти са облагодетелствани. Тук поне здравната каса не е взела отношение по вида на анестезията, докато при не така дълбоко разрушените еднокоренови и многокоренови зъби тя е определила да се използва само интерорална терминална анестезия.
Или да погледнем детския пакет. Там има една интересна ценова разработка по отношение лечението на пулпити и периодонтити на временни и постоянни зъби. Тези зъби, след като бъдат излекувани, остават без пломба, като се дава възможност на родителя да избере или нещата да останат така, или да плати такава по свой избор и възможности. За сметка на това детето получава друга безплатна пломба някъде из съзъбието освен ако не се нуждае от вадене на зъб.
Едно от условията стоматологът да получи въпросните цени е да изработи не по-малко от 21 часа месечно. Ако изработи повече, няма да получи заплащане за надхвърлените часове. Тук някъде трябва да упомена, че тези 21 часа трябва да бъдат разпределени равномерно в седмичния график, като часът за работа с пациенти на здравната осигурителна каса трябва да бъде строго фиксиран. Разбира се, всичко това трябва да става след предварително записване и внимателно планиране на посещенията, така че, от една страна, в рамките на този час да се достигне сумата от 23.48 лв., като същевременно не трябва и да се надвиши. Добре би било ако в споменатия период всички записани пациенти дойдат, и то навреме. Не забравяйте строго фиксирания час в графика, а той е нужен на инспекторите от Здравната каса, за да извършват безпрепятствено задължителните проверки на минимум 5% от осигурения контингент на даден стоматолог. Тогава сметките на минути и прилежащите към тях стотни и левове започват отначало.
Никъде в тази разработка не мога да забележа идея за важността на профилактиката. В посочените цени пък не виждам реализиране на изискването, заложено в рамковия договор за постоянно повишаване квалификацията на медиците.
Интересно е и изискването на касата данните на всички пациенти на даден лекар или стоматолог да бъдат нанесени в таблици на програмата Excel, качени на магнитен носител, а също и на хартиен, групирани в отделни папки с номера от 1 до 250.
Когато създателите на ЗОК са осигурявали финансирането на компютърната си система, може би са пропуснали да забележат, че другата страна също трябва да бъде някак си финансирана. Или може би са изходили от гениалната постановка на Илф и Петров, че "проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се".
Моето намерение беше да обясня просто защо няма да сключа договор със здравната каса, но май не успях. Не е лесно да се обясняват абсурди.
Единствената ми препоръка към творците на закони е следващия път да не ни раздават дискети със съмнителна творческа стойност, а направо да се опрат на класиката и да ни раздадат по един екземпляр от "Параграф 22", за да си четем как Майор Майор не приема когато е тук, а приема само когато го няма, и да не задаваме повече въпроси.
Тв революцията май пак ще се отложи
Съмненията, че бившият член на Националния съвет за радио и телевизия доц. Нели Огнянова ще отиде да работи за частната национална телевизия, се оправдаха миналата седмица. Авторката на медийния закон беше избрана в борда на директорите на "Болкан нюз корпорейшън" - компанията, в чието лицензиране самата тя взе много дейно участие.
Откъдето и да се погледне, преместването на юристката в частния канал не изглежда добре. Това е все едно Бакърджиев да стане член на борда на БТК след приватизацията й. Или пък Петър Жотев да продаде Булбанк, а после да влезе в ръководството й. Или Антоан Николов да отиде в приватизираните общински фирми, след като изтече мандатът му.
Всъщност това е поредното разочарование около частната национална телевизия. След като наяве излязоха добрите позиции на рекламният октопод "Крес" в медиата, илюзиите за нормализация на рекламния пазар изчезнаха. Надеждите за качествена програма също не са много големи. По всичко личи, че BTV едва ли ще предложи на българския зрител нещо революционно различно от това, което сме виждали досега. Като оставим настрана старите филми, мениджърите на частния канал се опитват да привлекат в телевизията си преимуществено предавания, познати ни от БНТ, като "Вкусно" например. Един от най-важните от обществена гледна точка елементи в програмата - новините, вероятно също няма да представляват нещо невиждано. Репортерите на BTV едва ли ще бъдат повече от десетина, каналът няма да има кореспонденти в страната, а ще разчита на местни телевизии... Въобще революцията в ефира ни като че ли за пореден път няма да се състои. Или поне не по начина, който всички си представяха през дългите години на държавния телевизионен монопол.
Политическият шлагер "по-добре късно... " излиза от класациите
Боряна Димитрова
Ако съдим по най-повърхностната логика на обществените настроения, първото уволнение на висш държавен чиновник заради подозрения в злоупотреба със служебно положение би трябвало да предизвика ако не всеобщо удовлетворение, то поне реабилитация на доверието в способността на управляващите да водят последователна антикорупционна политика. Такъв социален ефект от отстраняването на главния преговарящ с Европейския съюз - Александър Божков, поне засега няма. Защото: първо, уволнението е закъсняло според 68% от анкетираните софиянци; второ, аргументите за извършването му в сегашния момент, при положение че "прегрешението" е било известно още през ноември, са неубедителни (45%), и трето, защото се възприема от общественото мнение като конюнктурно действие, прикриващо други проблеми или личности, а не като израз на последователна управленска позиция (56%).
Разминаването между очакванията за оставки по най-високите етажи на властта, от една страна, и скептицизма, с който се посреща първото действие в тази посока, е само привидно противоречие. Всъщност недоволството произтича не от уволнението на Божков само по себе си, а от усещането, че управляващите вървят след събитията, опитвайки се да запушват пробойни, а не да отстояват принципни позиции. Ако управляващите партии у нас периодически изпадат в дълбоки кризи, причината за тях очевидно не би могла да се търси само в отделни личности (колкото и емблематични образи за корупция, арогантност, невежество или откровена простотия да са част от тях). Не защото те не носят персонална отговорност, а защото са само поредно превъплъщение (ако един падне, друг ще го смени и толкоз...) на старателно култивирани в продължение на години отношения, изкристализирали около един основен общ интерес - присвояване на ресурси от държавата посредством партийните структури.
Именно тази ситуация на вътрешен разпад и неизконсумирана криза улавя общественото мнение, когато твърди, че, от една страна, очаква още оставки (62%), но от друга, и то в още по-голяма степен, очаква нови конфликти в СДС (73%).
Последният щрих в тази картина е фактът, че в съотношение 51:38 на сто гражданите застават на позицията, че отговорни за сегашната криза в СДС са основно вътрешни кръгове, а не толкова безспорно съществуващата компроматна война, подклаждана и паразитираща обаче върху вътрешния сблъсък на интереси. Ако в настоящата ситуация нещо изглежда безспорно за симпатизантите на СДС, над половината от които също предвиждат и нови оставки, и нови конфликти в партията, това е авторитетът на лидера Иван Костов. Само 1.8% от тях смятат, че той лично е отговорен за кризата в нея. (При симпатизантите на БСП този дял е 62%). Тази конфигурация предполага две възможни алтернативи - използване на този авторитет за консолидиране на сините симпатизанти и промяна в принципите на партийно функциониране или "действие след събитията" и позиционна война. Последното би означавало кривата на вътрешнопартийния рейтинг да последва тази на общото доверие. Защото в политиката шлагерът "по-добре късно, отколкото никога" отдавна не се радва на популярност.
Топло, топло... Жегата в синята партия надмина тази в държавата. Седмицата разнесе тътена от уволнението на Александър Божков и за много хора в СДС стана горещо.
Вместо да проговори Божков, изненадващо думата взе Бакърджиев. Лидерът на столичните активисти се разгневи на Едвин Сугарев, който му поиска оставката заедно с тези на Цонев и Бисеров. Бакърджиев превантивно атакува по няколко фланга враговете си в партията и може би успя да запуши някоя друга уста. Нищо че за широката публика неговата атака изглеждаше повече като нескопосан опит за защита.
Костов изслуша Бакърджиев, но после заяви, че Сугарев няма да бъде наказан. Посланието от този ход на Командира може да е само едно - явно посланикът в Индия не е казал нищо нередно. Оттук нататък възможните версии са две. Едната гласи, че Костов е оставил Сугарев да говори, защото много от редовите седесари мислят като него, макар малцина да имат куража да говорят на глас. Другата е, че с устата на Едвин говори самият Костов.
Дори и да е така обаче, премиерът отдавна трябва да е разбрал простата истина, че говоренето само бетонира мнозинството и че по този начин олекват само неговите лични позиции в СДС. Времето за приказки отдавна свърши. Сега Костов трябва да действа, ако иска да задържи и малкото останало доверие във властта. Ако не друго, ударът по Божков показа, че в отстрела на корумпирани сини политици е дошло времето и за едрия дивеч. Обществото ще повярва, че в играта на преследване Костов е на верен път само ако не продължава да се прави, че жегата в държавата е природно явление.
Арафат се оплака на Клинтън от израелците
Палестинският лидер Ясер Арафат обвини израелския премиер Ехуд Барак, че му липсва желание за мир с палестинците. Арафат направи това изявление след срещата си с американския президент Бил Клинтън, който е основен посредник в израелско-палестинските преговори. С наближаването на 13 септември, крайният срок, в който Израел и палестинците трябва да постигнат окончателно споразумение, президентът Клинтън удвои усилията си за задвижването на мирния процес. До тази дата двете страни трябва да се споразумеят за границите на палестинските територии и за статута на Ерусалим.
Малко след срещата между Клинтън и Арафат бе съобщено, че държавният секретар Мадлин Олбрайт започва нова близкоизточна обиколка в следващите 10 дни. Според говорителя на Държавния департамент Ричард Бучър Олбрайт ще има срещи с местните лидери и ще търси нови възможности за напредък. Непосредствено след посещението на Олбрайт в региона ще пристигне специалният американски пратеник за Близкия изток Денис Рос.
Вук Драшкович оцеля при поредния атентат
Лидерът на опозиционното Сръбско движение за обновление (СДО) Вук Драшкович бе ранен по време на посещението си в Черна гора. Неизвестен нападател обстрелвал с автоматично оръжие вилата в курортния град Будва, където Драшкович бе отседнал. Според един от съветниците на опозиционния лидер Огнян Прибишевич Драшкович гледал телевизия, когато нападателят открил огън през прозореца на къщата. Драшкович получил леки рани на главата и бил откаран в болницата в град Котор без опасност за живота. Официалната агенция ТАНЮГ съобщи, че лидерът на СДО е бил лекуван за две наранявания - едното на ухото и другото на слепоочието. ТАНЮГ цитира полицейски източници, според които местните власти веднага са осигурили въоръжена охрана на пострадалия. Малко след това Драшкович е бил изписан от болницата по негово настояване.
Агенциите припомнят, че това е второто сериозно покушение срещу живота на Драшкович. През октомври миналата година Драшкович пострада леко при мистериозна автомобилна катастрофа, при която загинаха четирима от неговите придружители. Следствието по случая бе прекратено, след като полицията заяви, че не може да издири собственика и шофьора на камиона, блъснал колата на опозиционния водач. Тогава Драшкович обвини режима в държавен терор и заяви, че правителството се опитва да го убие, заради нарастващата му популярност и политическо влияние. В началото на месеца властите затвориха телевизионния канал Студио Б, който е контролиран от СДО. Правителството установи строг контрол върху градския транспорт в столицата Белград, след като някои опозиционни активисти призоваха Драшкович да използва влиянието си сред хората и да блокира правителствените сгради в Белград. Няколко дни по-късно бяха арестувани телохранители на Драшкович, дошли да го посрещнат на аерогарата в Белград след посещението му в Москва. Срещу тях бе повдигнато обвинение в незаконно притежаване и носене на оръжие.
Путин се обяви срещу разширяването на НАТО
Руският президент Владимир Путин изрази опасения, че всяко по-нататъшно разширяване на НАТО на изток може да се окаже опасно за международната сигурност. Руският президент изрази мнението си на срещата на високо равнище с канцлера Герхард Шрьодер в Германия. Ако бъдат уважени исканията на балтийските държави Литва, Латвия и Естония, границите на НАТО ще се разпрострат до Русия. Според Путин такава потенциална заплаха за Москва може да дестабилизира не само Европа, но и целия свят.
Двамата лидери заявиха, че двудневната им среща в Берлин е имала обещаващи резултати, като двете страни са решили да дадат ново начало на отношенията помежду си. Връзките между Москва и Берлин бяха обтегнати, след като през 1998 г. Русия обяви мораториум върху плащанията по външния дълг, военните действия в Чечения и намесата на НАТО в Косово. Въпреки това Германия остава най-големият кредитор на Русия и най-важният й икономически партньор в Европа. Затова и двете страни са силно заинтересовани от реструктурирането на руския външен дълг.
ЦСКА продаде Бербатов в Италия за 3.5 млн. долара
Хора на Мултигруп спечелиха битката за комисионите от трансфера
Андрей Богоев
Футболистът на ЦСКА Димитър Бербатов е на път да постави рекордния за това лято трансфер на футболист от българското първенство в чужбина. Италианският "Лече" ще плати за него 3.5 милиона долара.
Разбраха се и условията по сделката: ЦСКА получава 3.05 милиона, а останалите 450 000 отиват у самия играч на базата на договор между Бербатов и ЦСКА, сключен още през лятото на миналата година. Контрактът гласи, че в случай на трансфер в чужбина футболистът ще вземе 10 процента от сумата, която бъде преведена на ЦСКА. Отделно от това младият нападател ще получава солидна годишна заплата, вероятно 565 000 долара годишно. Той ще бъде третият българин, играл в италианската серия А след Николай Илиев и Христо Стоичков. Договорът е за 3.5 години и влиза в сила от 1 януари, тъй като Бербатов все още е войник.
Отделно от това ЦСКА си осигури италианец за треньор - Енрико Каруци.
Интересът на "Лече" към футболисти от ЦСКА и въобще от България датира още от есента на миналата година. Италианците обаче първо си бяха избрали полузащитника Красимир Чомаков. За него дори бе преведен първи транш от 300 000 долара, които е трябвало да се разпределят според предварителна договорка по следния начин - 200 000 за ЦСКА и 100 000 за самия футболист. Чомаков обаче е получил само 20 000 долара, както съобщи тогава спортната преса, цитирайки източници от ЦСКА, а останалите са му ги забавили. Именно това бе повод футболистът да обяви бойкот на няколко мача на армейците. Самият Чомаков обясни няколко пъти, че има проблем от финансово естество с ЦСКА, без да го конкретизира. Ръководството на клуба отричаше за неуредици, но отстрани пловдивчанина от отбора.
Преди два месеца обаче ръководството на "Лече" е променило условията на сделката. Италианците са се отказали от Чомаков, но са изявили интерес към 19-годишния Димитър Бербатов. Те предлагат да доплатят остатъка до 4.5 милиона марки на ЦСКА и да вземат играча.
За интереса на италианците към България основна заслуга има тамошната мениджърска агенция ДАМ. Да я представлява в България претендира живеещият в Бургас италианец Викторио Мунгай, чиято основна дейност е търговията. Засега няма официално потвърждение, че Мунгай и ДАМ са свързани по някакъв начин. Италианецът не беше в Италия на преговорите за трансфера на Бербатов.
Миналата година "Лече" привика на преговори полузащитникът на "Ловеч" Радостин Кишишев, но трансферът се провали заради контузията на футболиста. По-късно се заговори, че Александър Александров от "Левски" ще бъде купен от "Ювентус" и командирован в "Лече". След това италианският клуб си хареса Чомаков.
В битката на мениджърския фронт победители и този път се оказаха представителите на агенцията "ЦСКА АС 23", собственост на Мултигруп. Хората около бившето ръководство на ЦСКА успяха да сключат договора с талантливия 19-годишен голмайстор под носа на агенция "Танев". Решаваща роля за този избор имаше бащата на Бербатов - Иван, който се грижи за бъдещето на младежа.
Бившият футболист на "Пирин" (Благоевград) Иван Бербатов използва регламентираното от ФИФА правило, според което посредниците при трансфер на футболисти могат да бъдат три вида - лицензирани от ФИФА мениджъри, адвокати или роднини на играча. Практиката да се използват услугите на роднина е доста разпространена в Западна Европа - например трансферните дела на френската звезда от "Реал" (Мадрид) Никола Анелка се движат от братята му.
В началото на шампионата, когато "НОВЕ холдинг" още не бе стъпил достатъчно здраво в ЦСКА, президентът на червените Любослав Пенев назначи Бербатов-старши на селекционерска длъжност във футболния клуб. Преди два месеца обаче бе уволнен. Вероятна причина е фактът, че още през септември Димитър Бербатов с благоволението на баща си е сключил договор с "ЦСКА АС 23".
Агенцията на "Мулти" беше много добре поставена в ЦСКА, тъй като главна движеща фигура е бившият изпълнителен директор на клуба Емил Данчев. Затова през последните две години големите трансфери на футболисти от ЦСКА минават именно през нея. Миналото лято "ЦСКА АС 23" водеше преговорите за продажбата на Стилян Петров в "Селтик", достигнали впоследствие до рекордната за България трансферна сума от 4.5 милиона долара.
За конфликт между фамилията Бербатови и агенция "Танев" се говори отдавна. Бившият национал стъпи здраво в ЦСКА след навлизането там на "НОВЕ холдинг". Допреди месец главният акционер в клуба Васил Божков бе съдружник на Лъчо Танев в агенцията. През април обаче Танев изкупи дяловете на останалите съдружници и стана едноличен собственик на бившата "Танев, Сираков и Ко". Той обаче запазва приоритет при работата с футболисти на ЦСКА.
През пролетта Бербатов бе замразен няколко мача на резервната скамейка, като се лансираше, че причината е в договора му с "ЦСКА АС 23". Лъчезар Танев отхвърли тази версия в интервю пред "Планета спорт" и заяви, че не се бърка по никакъв начин в селекционната и трансферна политика на ЦСКА освен със съвети и предложения.
С неучастието си в трансфера на Бербатов обаче агенция "Танев" търпи загуба, тъй като пропуска да прибере комисиона както от сумата, която "Лече" ще преведе на ЦСКА, така и от личната трансферна сума, която играчът получава при сключването на договора. Регламентираният от ФИФА таван е 10 процента. Тези пари сега ще отидат в "ЦСКА АС 23", като евентуално може да има подялба с италианската ДАМ.
"Левски" отново сменя треньора
Любовта между футболните шампиони и Херо продължи шест месеца
Георги ФИЛИПОВ
Когато в края на миналата година изпълнителният директор на "Левски" Наско Сираков подписваше договора с новия старши треньор Димитър Димитров, журналистът Сашо Диков му зададе въпроса: "Можете ли да гарантирате, че Херо ще работи в клуба повече от половин година? " Тогава Наско гарантира, че бургазлията ще води "Левски", каквото и да става, поне година и половина.
Само шест месеца по-късно Димитров вече не е старши треньор на "отбора на народа". Смяната му стана факт само две седмици след като изведе сините до шампионската титла и Купата на България. Затвърдилата се традиция на "Герена" да сменят водещата треньорска фигура на всеки шест месеца и този път не бе разчупена. Новият наставник е Люпко Петрович.
Решението за връщането на сръбския специалист на работа изглеждаше най-логичното решение след края на едно първенство с две лица за "Левски". През есента под ръководството на Петрович отборът играеше красиво и резултатно, като не оставяше шансове на своите противници. Стигна до третия кръг на турнира за купата на УЕФА, като по пътя си отстрани хърватския "Хайдук" и изигра два достойни мача с италианския "Ювентус". Вторият двубой в Торино остави впечатлението, че играчите в сини фланелки имат възможности да играят на средно европейско ниво.
Второто лице на "Левски" не бе особено приятно за гледане. Същите футболисти, но вече с треньор Димитър Димитров, играеха разпиляно и безидейно. "Левски" загуби много точки, което в един момент можеше да коства и спечелването на първенството. Постното представление помрачи радостта на феновете, които скандираха "Херо - вън! " дори в мача, който узакони шампионската титла в синьо. Бургазлията така и не успя да спечели любовта на синята публика.
Ръководството на "Левски" почувства, че съществуват условия на криза - отбор и клуб с големи цели и амбиции, и старши треньор с посредствени възможности. Затова реши да действа бързо, преди да е изпитало горчивия опит на Гриша Ганчев от миналата година, т.е., преди да е започнало участието в квалификациите на Шампионската лига, където "Левски" има амбиции да стигне поне до трети кръг.
Ръководството на "Левски" този път предпочете да заложи на доказаното качество и предложи на Люпко Петрович да се върне на "Герена". Треньорът, извел "Цървена звезда" до КЕШ преди години, работи в китайския "Шенхуа" от началото на годината. Разговорите между Наско Сираков и Петрович приключиха бързо, което означава, че са създадени достатъчно условия, предимно финансови, за да се раздели сърбинът с високата си заплата в Китай.
Ръководството на "Шенхуа" обаче не е съгласно да прекрати предсрочно договора му, приключващ на 1 септември. Като официална причина се изтъква фактът, че "Шенхуа" има шанс да спечели първенството и в оставащите месеци присъствието на сърбина ще бъде от голямо значение. Отборът в момента е втори на три точки от лидера.
Твърде е възможно в името на големите цели собственикът на "Левски" "Мобилтел" да се опита да плати неустойка на китайския клуб.
По-вероятно е "Левски" да води подготовка с помощник-треньора Георги Тодоров. Херо да остане като помощник-треньор. Окончателната раздяла между бургазлията и синия клуб стана в четвъртък (15 юни) в "Албена". В София пристига и сръбски кондиционен специалист. Селекцията почти приключи с привличането на Илиян Стоянов, а единствен Александър Александров може да бъде продаден в чужбина.
При най-лошия вариант - изчакване до 1 септември, "Левски" ще трябва да изиграе всичките три кръга в квалификациите на Шампионската лига. Това означава, че на 1 септември може да няма смисъл Петрович да се връща от Китай. Или пък ще дойде да завърши започнатото от някой друг. Въпреки че това е най-песимистичният вариант, той е най-реален.
Лицензите в спорта останаха задължителни
Парите за ремонт на спортни бази ще се отпускат целево
Елеонора ГУНЧЕВА
Задължителното лицензиране в спорта остана след приемането на поправките в Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Промените решиха редица други големи проблеми, които не търпяха отлагане, но оставиха държавния контрол над клубовете.
Досегашният Комитет за младежта, физическото възпитание и спорта се преструктурира в Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС), която е на пряко подчинение на правителството и е юридическо лице на държавна издръжка. Най-късно седмица след влизането на измененията в сила премиерът ще трябва да назначи председател и заместник-председател на ДАМС.
Лицензирането на федерации и клубове остава задължително въпреки големия натиск да стане пожелателно. В пленарната зала председателят на парламентарната Комисия за младежта и спорта Борислав Китов заяви, че лицензионният режим не е задължителен, а ще определи кръга на организации, които имат право да ползват държавна субсидия. "Лицензирането остава задължително - заяви заместник-председателят на КМФВС Атанас Георгиев. - То беше въведено, за да не може да съществуват няколко федерации по един и същ вид спорт. Също така се цели да се попречи на хора, които нямат нужния ценз, да организират състезания в бойните спортове например, които са свързани с опасност за живота на практикуващите".
Отново само лицензирани организации ще могат да организират спортни състезания. На организации, които след отказ, отнемане или неподновяване на лиценза отново се занимават със спорт, се налага глоба от 10 000 лева.
За най-голямо завоевание се смята връщането на тотализатора към КМФВС, бъдеща ДАМС. Чрез създаването на инспекторат в много голяма степен се реши и проблемът с контрола с разходването на държавните средства от клубовете. Досега контролът беше занижен и се налагаше КМФВС да изисква ревизии от Министерството на финансите.
Ще се създаде регистър на всички спортни бази в страната. Вече ще се знае къде са тези обекти, чия собственост са и кой в крайна сметка ги стопанисва. С новите текстове се дава възможност отделните общини и области да пращат сигнали до ДАМС, когато спортната база не се използва по предназначение.
Най-после бе отстранено противоречието в текстовете относно телевизионните права. Федерациите вече притежават правата на организираните от тях състезания. В останалите случаи те са на клубовете.
Промените фиксират и забрана физически или юридически лица да притежават мажоритарни дялове или контрол на два или повече професионални клуба, участващи в едно състезание или първенство. Подобна поправка направи неотдавна УЕФА заради навлизането на британската групировка ENIC в няколко футболни клуба.
Постъпленията от тотоиграта "5 от 35" ще отиват за поддръжка на базите, както бе и досега. Новият момент е, че парите ще се раздават само за предварително одобрени проекти. Преди всичко обаче нашите спортни деятели ще трябва да се научат как да ги изготвят.
Законът се опитва да гарантира, че няма да се стигне до приватизация на спортни обекти. Няма да продължи и порочната практика отдаването на обектите да се извършва "на тъмно". Публично достояние ще е при какви условия е предоставен обектът и къде ще отиват парите.
У нас спортните обекти с национално значение са разделени на три групи. "Национална спортна база" ЕАД поддържа националния стадион "Васил Левски", базите "Спорт палас" и "Созопол", конната база "Хан Аспарух" и колодрума. "Олимпика" ЕАД обединява залите "София" и "Универсиада" и високопланинската база "Белмекен". Третата група е публична държавна собственост и в нея влизат пистите "Витошко лале", "Ястребец" 1, 2 и 3, гребната база в с. Ковачевци, гребната база в Кърджали и база в Пампорово. Първите две групи са търговски дружества и за тях тотопари не се полагат. Изключение се допусна само с ремонта на "Васил Левски", но това стана след специално разрешение на правителството. Третата група се стопанисва от бившия вече КМФВС.
Всички останали спортни обекти чакаха парите от "5 от 35", които се събираха на територията на общините. С регистъра вече ще стане ясно къде точно има реална нужда от средства за ремонт, т.е от тотопари. Прекратява се досегашната практика на територията на съответната община всеки клуб да получава някакъв процент за поддръжка на базата.
Добре познатите от миналото физкултурни дружества, назоваващи се отскоро обединени спортни клубове, загубиха своите привилегии. Според досегашния чл. 13 те можеха да получават спортна база за стопанисване. След измененията на ЗФВС този член отпадна.
Обединените спортни клубове като "Левски", "Славия", "Локомотив" и др. не осъществяват спортносъстезателна дейност и следователно не могат да получат лиценз, е мотивът на промените. Без лиценз те нямат право да стопанисват спортни обекти, което правят в момента. Спортна база им бе предоставена от различните ведомства или от общините. Въпреки че нямаха право на стопанска дейност, те я извършваха. За да влязат в нормите, настояваха за законодателна промяна, но не я получиха. На базата на дългогодишната си история и някои изградени позиции в обществото те успяваха да лавират между законите. Понякога наистина помагаха на своите спортни клубове, но стопанската им дейност беше в сянка.
Лицензираните клубове по различните видове спорт, които притежават база обаче, могат да се обединят доброволно и да регистрират сдружения по Закона за сдруженията и договорите, така както са направили в Перник например. Новото обединение вече има право да извършва стопанска дейност и по този начин да издържа базата. Това е най-разумният начин за оцеляване на досегашните дружества, коментират в Спортната палата.
Накратко
"Олимпик-Берое" и "Хебър 1920" спечелиха баражите за попълване на А футболна група. Старозагорци запазиха мястото си след победа с 2:0 над втория в Б група "Спартак" (Пл). "Хебър 1920" се наложи с 1:0 над "Добруджа". Тимът от Пазарджик, който доскоро се казваше "Искър", стигна за четири години от регионалната до А група. "Добруджа" , "Беласица" ,"Пирин" и "Шумен" изпаднаха в Б група.
Сръбският специалист Жарко Оларевич, който бе представен като старши треньор в "Славия" от клубния меценат Младен Михалев-Маджо, може да дойде като консултант на "Овча купел". Бившият играч на "Олимпик" (Марсилия), който трябваше да смени на поста Мирослав Миронов, искал да получи 300 000 германски марки на сезон за престоя си при белите.
Професионалната футболна лига ще поеме организацията на първенствата в А и Б група от новия сезон. Ръководената от Валентин Михов организация ще работи в тясно сътрудничество с досегашните структури в БФС. Секретарят на ПФЛ Любе Спасов ще бъде административен ръководител на двете първенства. От следващата година няма да се позволява обединението на клубове от два различни града по време на шампионата.
Георги Василев, който стана шампион на България по футбол с три различни клуба, поднови за още една година договора с германския "Унион" (Берлин). В отбора му играят четирима българи, сред които Христо Коилов, Ивайло Андонов.
Тазгодишното издание на европейските клубни турнири ще стартира с участието на 193 клуба. Жребият за разпределението на двойките е на 23 юни. Първите два мача на "Левски" в квалификациите на Шампионската лига ще бъдат на 12 и 19 юли, а на представителите в турнира на УЕФА ЦСКА и "Нефтохимик" - на 10 и 24 август.
Волейболистките на "ЦСКА - Роял кейк" спечелиха шампионската титла в първенството на страната за първи път от четири години. Момичетата на Стоян Гунчев завършиха финалната серия с 3:1 победи над АИС (Шумен). Трети е "Спартак" (Плевен), а миналогодишният шампион "Левски Сиконко" остана четвърти.
Фирма "Калебо" на Жени Живкова бе класирана на първо място във втория конкурс за официално облекло на олимпийската делегация за Сидней 2000. Предстои договаряне на цените и подписване на контракт. Представените модели удовлетворяват комисията, но тя не приема предложените цени. Същата фирма спечели и първия конкурс, но спортният министър Цвятко Барчовски го отмени.
Бразилецът Густаво Куертен спечели втората си титла от откритото първенство на Франция "Ролан Гарос", след като се наложи на финала над Магнус Норман (Шв) с 6:2, 6:3, 2:6, 7:6. Куертен взе първия трофей от големия шлем през 1997 г. При жените се наложи Мери Пиърс, която надви на финала поставената под №5 в схемата Кончита Мартинес (Ис) с 6:2, 7:5. Пиърс влезе в историята като първата френска шампионка в Париж след Франсоаз Дюр през 1967 г. "Лос Анджелис лейкърс" е само на една победа от спечелването на шампионската титла в Националната баскетболна асоциация (НБА). Езерняците поведоха с 3-1 победи във финалните плейофи срещу "Индиана пейсърс". Играе се до четири победи.
Съдиите - най-слабият отбор на Евро 2000
Георги ФИЛИПОВ
Един отбор от 13 титуляри и 17 помощници се представя най-слабо по терените на европейското първенство по футбол в Белгия и Холандия. Това е отборът на съдиите.
Преди две години реферите опорочиха няколко от последните мачове в предварителните групи на световното първенство във Франция. На Евро 2000 грубите грешки на официалните лица започнаха още от първите мачове. Приликата е само в стила - подкрепят се по-именитите отбори за сметка на малките футболни държави.
Фаталните недовиждания на арбитрите започнаха още с първия мач на първенството. Германецът Маркус Мерк не видя откровеното повеждане с ръка на белгиеца Емил Мпенза, след което домакините поведоха с 2:0 на Швеция. Още следващия ден един от най-авторитетните съдии на континента - италианецът Пиерлуиджи Колина, даде откровено рамо на другия домакин. При резултат 0:0 и тотално надмощие на Чехия, той, меко казано, даде спорна дузпа за Холандия в 89-ата минута за поваляне на Роналд де Бур в наказателното поле. Голът на брат му Франк донесе победата с 1:0 и три много важни точки в "групата на смъртта". Чехите бяха съкрушени от решението на съдията, което ги лиши най-малкото от равенство. "Това е скандал. Започвам да виждам тенденция на това първенство", заяви наставникът на европейските вицешампиони от първенството в Англия Йозеф Хованец.
Треньорът визираше най-скандалното отсъждане на шампионата, което бе направено само часове по-рано. Шотландският съдия Хю Далас отсъди дузпа за Италия при 1:1 за артистично падане на Филипо Индзаги след сблъсък с Огюн. Наказателният удар реши двубоя. "Това спорно положение ни разконцентрира", заяви треньорът на Турция Мустафа Денизли. До голям скандал не се стигна само защото неговият отбор не показа особени футболни достойнства.
Ръководството на съдийската комисия на УЕФА отчете добро протичане на срещите от първата фаза на първенството. Тя дори реши да повери ключовия мач от група А между Англия и Германия на гологлавия рефер Колина, който все повече си изгражда имиджа на голям съдия, който обаче прави и големи гафове (най-често срещаните са отсъждане на спорни дузпи в решителни мачове от италианското първенство). По същия начин реагира и ФИФА преди две години във Франция, когато Мароко и Камерун станаха изкупителни жертви на съдийски отсъждания, които целяха напред да продължат Норвегия и Бразилия. Тогава единствената намеса в работата на реферите дойде от новоизбрания президент на Международната футболна федерация Сеп Блатер, но той препоръча да се показват повече картони за грубости.
И тогава, и сега гласовете на по-малките отбори остават без последствия. Насажда се впечатлението, че са само придатък на големия шоубизнес и заради това стават жертва на по-глобалните икономически интереси.
Този път критиките към помощниците са по-малко, въпреки че нямат опит в работата с главните рефери. Причината е в нововъведената система тройките да се сформират от съдии от различни страни.
Ренесанс на атакуващия и зрелищен футбол
Първите осем мача на Евро 2000 отбелязаха рекорд от 24 гола
Георги ФИЛИПОВ
Теорията "Европа вече е само футбол", защото европейското първенство е започнало, е пресилена. Във всекидневието на запалянкото наистина има място за една по-голяма доза футбол, но дори и най-страстните любители на най-популярната игра са склонни да пропуснат част от 31-те мача, които програмата му предлага в 23 дни. Но ако в миналото беше лесно да зачеркнеш срещите, които със сигурност няма да поднесат никакво зрелище, то началото на Евро 2000 обърка всички подобни сметки. За първи път в най-новата история на големите първенства мачовете станаха непредвидими по показателите зрелищност, красота на играта и драматизъм на изхода.
Само след изиграването на първите осем мача от програмата стана ясно, че нещо се случва в играта. Няма ги защитните схеми, предпазливостта е забравена, изглежда, и тефтерите със сметките също са останали у дома. Отборите играят ефектно и нападателно в стила на Бразилия от 80-те години, когато красотата на терена доминираше над тънките сметки. Футболът се променя, и то към добро.
Защо и как стана това никой все още не може да обясни. Анализаторите и статистиците отбелязват повече голове, по-красиви попадения, по-висока скорост на играта, повече драматизъм и повече атаки към вратите на противника - всичко това, което зрителят харесва.
