Миналата година, когато за първи път бяха емитирани книжа от тази емисия, бяха записани само около 25 млн. евро и в общи линии акцията не оправда очакванията на финансовото министерство. В момента замяната на доларовия ЗУНК е атрактивна за инвеститори, които възнамеряват да държат книжата до техния падеж с оглед очакваната тенденция в дългосрочен период за съотношението евро/долар. Друго предимство на ЗУНК-а, деноминиран в евро, е, че се елиминира валутният риск за държателите на книжата. Поради малкия обем на емисията евро-ЗУНК тези книжа почти не се търгуват и слабата ликвидност може да се разглежда като една от причините за слабия интерес за раздяла с доларовите облигации.
Президентът и Гаврийски решават за мандата на Гарабед Минасян
В началото на другата седмица изтича мандатът на Гарабед Минасян, който е член на управителния съвет на Българската народна банка от квотата на президента. Макар че не беше заявено официално, по всяка вероятност Гарабед Минасян ще бъде преназначен на заемания от него пост. Или поне засега няма никакви признаци някоя от заинтересованите страни (БНБ или президентството) да има желание той да бъде сменен. "Президентът много добре знае, че мандатът на г-н Минасян изтича и в законовия срок той ще подпише указ за това назначение. Президентът вече е взел решение как ще постъпи, но предварителна информация няма да даваме", коментираха от президентството.
В БНБ също се говори, че по всяка вероятност представителят на БАН ще запази поста си в управителния съвет. Както е известно, управителят на централната банка Светослав Гаврийски не е любител на промените в ръководството и ако не е наложително, не прибягва към тях. По процедура гуверньорът трябва да направи предложение за членското място в управителния съвет и след това президентът да реши дали да подпише указа за назначаване. По всяка вероятност Гаврийски ще предложи на президента да преназначи Гарабед Минасян. Това се случи и при изтичането на мандата на проф. Георги Петров през 1998 г. Сегашният управителен съвет на БНБ беше назначен на 13 юни 1997 г. във връзка с въвеждането на валутния борд. Мандатите на неговите членове са шестгодишни, като в закона за БНБ бе изрично записано, че те ще бъдат стъпаловидни. Идеята беше да се гарантира приемственост в управлението на най-важната финансова институция на страната. Най-кратък бе мандатът на проф. Георги Петров. Миналата година изтече и този на Валентин Цветанов, който бе шеф на управление "Банково" в БНБ. Тогава обаче избирането на Божидар Кабакчиев не бе лишено от интриги. Неофициалната информация тогава беше, че Светослав Гаврийски твърдо бе решил да се освободи от Валентин Цветанов, но искаше да го направи по по-деликатен начин. В резултат двамата просто си размениха местата - Кабакчиев влезе в управителния съвет на БНБ, а Цветанов зае неговото място в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Следващата година по това време ще се търси кандидатура за поста на шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова. С най-дълги мандати са Светослав Гаврийски и шефът на валутния борд Мартин Заимов. Поначало кандидати за заемане на членско място в управителното тяло на централната банка не се намират лесно поради изискванията, заложени в Закона за БНБ.
По дефиниция членовете на управителния съвет на БНБ, които са от квотата на президента, не могат да изпълняват друга длъжност в централната банка и не могат да работят за други банки. В това отношение гуверньорът и подуправителите са по-ограничени - те нямат право да извършват друга платена дейност освен преподавателска или в управата на дружества, в които БНБ има участие.
Монголия и България изчистват наследени проблеми
Желание за по-тясно сътрудничество в стандартизацията на отбранителните средства на България и Монголия изрази монголският президент Нацагийн Багабанди. Той бе на официално посещение в нашата страна през изминалата седмица по покана на президента Петър Стоянов. Монголският държавен глава приветства желанието на България за интеграция в Европейския съюз и НАТО и не скри надеждата си, че когато страната стане техен пълноправен член, ще бъде врата на Монголия към тези институции.
По време на разговорите между двамата президенти е било отделено специално внимание на развитието на двустранните отношения в търговската и икономическата област. Според държавните глави на двете страни сферите, в които България и Монголия биха могли да си сътрудничат, са земеделието, фармацията, ветеринарната медицина, минното дело, електрониката, информатиката, културата, образованието.
В разговора си с Нацагийн Багабанди българският премиер Иван Костов е представил техническите възможности български предприятия да участват в преоборудването на индустриални предприятия в Монголия. Били са обсъдени и наследените от миналото двустранни търговски връзки и начинът, по който могат да се решат проблемите в тази област.
По време на посещението на монголската делегация бяха подписани четири междуправителствени документа.
"Шел" и "Петрол" намалиха цените на бензина
От петък бензиностанциите на "Петрол" продават горивата с около 2 стотинки по-евтино. Цената на най-масовия бензин А 91 вече е 1.34 лв. за литър, А 98 се продава за 1.64 лв. за литър, а безоловният А 95 - за 1.39 лв. за литър. Дизелът поевтиня с 3 стотинки и се продава за 0.99 лв. за литър. "Шел" продава литър А 91 по 1.36 лв., А 95 - между 1.40 и 1.42 лв., а дизела - по 1.01 лв. Поевтиняването на горивата в бензиностанциите е резултат от снижаването на производствените цени на "ЛУКойл - Нефтохим". В сряда рафинерията обяви, че намалява заводските цени на горивата от 0.00 ч на 8 юни средно с 3.5%. Причината за поевтиняването е спадът в курса на долара, обясниха от пресцентъра на рафинерията. Това се прави, въпреки че международната цена на петрола тип брент се запазва в границата от 28 долара за барел, а ОПЕК не дава ясни сигнали, че ще увеличи производствените квоти. Предишното увеличение на крайните заводски цени на "ЛУКойл - Нефтохим" беше на 27 май.
Доста противоречиви новини движеха цената на петрола през изминалата седмица. Първоначално генералният секретар на ОПЕК заяви, че може да се очаква повишаване на предлагането на суровината. Скоро след това обаче се оказа, че ОПЕК няма да спази предварителната уговорка за увеличаване на предлагането на петрол при преминаване на определено ценово равнище. На срещата си през март страните - членки на ОПЕК, взеха решение да увеличат предлагането с 500 000 барела дневно, при положение че средната за 20 дена цена на група от петролни продукти премине 28 долара за барел. В сряда тази цена беше 28.08 долара/барел. Независимо от това президентът на ОПЕК Али Родригез заяви, че производството няма да бъде увеличено, докато картелът не прецени, че пазарът се нуждае от по-големи количества.
Вследствие на това в четвъртък юлските фючърси на Нюйоркската борса стигнаха 30.40 долара за барел. По-късно последва известен спад, след като стана ясно, че Саудитска Арабия ще предложи на срещата на ОПЕК на 21 юни дневното предлагане да се увеличи с 1 млн. барела при преминаване на установения таван вместо с 500 000.
Лицензираните застрахователни брокери вече съжаляват, че спазиха закона
Тези, които не подадоха документи в ДЗН, установиха, че са спечелили
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Почти три години след приемането на Закона за застраховането най-накрая приключи лицензирането и на брокерите. Около 60 застрахователни брокери минаха през ситото на Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН). Друг е въпросът колко от тях са реално действащи. Офисите, които работят сериозно от години, всъщност и сега продължават да си работят независимо от това дали са подали документи за лицензиране или не.
Замисълът бе чрез лицензирането да бъдат отстранени всички лица, които по някакъв начин могат да бъдат свързани със силовите групировки и въобще с лошия имидж на застрахователния бизнес. След приключването на този процес обаче трудно може да се каже, че ефектът от него е положителен. "Тези, които искаха да останат на пазара, си останаха и в момента не подлежат на никакъв контрол", коментира отдавна действащ брокер. Всъщност единственото, което със сигурност може да се каже, е, че тези, които решиха да бъдат почтени, се оказаха в позицията на излъганото камилче.
Схемата е много проста. Хората от действащите офиси, които не искат да се лицензират, просто се регистрират като еднолични търговци и след това всеки от тях сключва договор за агентство с някое застрахователно дружество (малко са случаите, в които една компания се съгласява да работи със застрахователен агент, който обслужва и друга фирма, но ги има). Тези няколко души всъщност сключват договори с всички основни компании, които в момента действат на пазара. "Определено в общото застраховане сериозните дружества са не повече от 7-8", коментира брокер, който отдавна е в бизнеса. Това на практика позволява на офиса да работи и да предлага полици на всички основни дружества, без този офис да се е лицензирал като застрахователен брокер. Единственият контрол, който оказва ДЗН, е, че изисква от компаниите на всеки две седмици да предоставят списък с агентите, които работят за тях.
В крайна сметка е недоказуемо, че тези хора работят като застрахователен брокер, защото винаги могат да кажат, че просто си делят разходите за поддръжка на офиса.
Има поне три причини, заради които лицензираните вече брокери могат да се чувстват излъгани. На първо място, за да кандидатстват за лиценз, те са внесли такса от 5000 лева. И освен това всяка година трябва да си плащат и такса за поддръжка на лиценза. А за да станеш агент, въобще не е необходимо да плащаш такса дори и еднократно.
Освен това напоследък застрахователните компании твърдо поддържат тезата, че брокерът в момента се явява основният им враг. Причината за това е, че
Другият основен довод в полза на това, че действащите като агенти спечелиха, е фактът, че агентът по презумпция взима по-висока комисиона от застрахователния брокер. "Причината за това е, че по закон основната функция на застрахователния брокер е да защитава само и основно интересите на застрахования, а не на застрахователя", коментира скоро лицензиран брокер. "Ние обаче сме принудени да лавираме между интересите и на двете страни, защото работата ни е изцяло комисионерска и до дупка зависим от отношението на застрахователя към нас", допълни той.
Третата причина, заради която лицензираните брокери могат да се оплачат, че са онеправдани, е фактът, че трябва да поддържат
"Понеже нашият офис бе сред сравнително рано лицензираните, ни се е случвало евентуални кандидат-брокери да ни питат всъщност има ли смисъл да подават документи в ДЗН, но май схемата да работят няколко души като агенти се оказа печеливша", коментираха от голяма брокерска къща.
Според представите на застрахователния надзор целта на лицензирането на брокерите бе да се сплаши определен кръг от хора и те въобще да не подават документи. И това стана на практика, само че същите тези хора в момента работят при доста по-добри условия от самите брокери. При това работят доста успешно. А това май не го знае само надзорът, защото застрахователните компании и всички брокери го знаят. Да не говорим и за факта, че както винаги, има подставени лица. Никой не е в състояние да гарантира, че зад имената на подалите документи не стоят точно тези лица, които трябваше да излязат от застраховането. Според хора от бранша ситуацията в момента навежда основно към една мисъл - ако някой иска да завърти някаква далавера или да не попадне в полезрението на надзора, ще действа със сигурност като агент, а не като брокер.
"Токуда кредит експрес банк" вдига капитала, за да влезе в регулациите
Иван МИХАЛЕВ
"Токуда кредит експрес банк" ще увеличи капитала си, за да оправи влошените си показатели след реализираната загуба за миналата година, съобщиха от кредитната институция. Общото събрание на акционерите е насрочено за 7 юли. Точната сума, с която ще бъде вдигнат капиталът, не е определена. Според прокуриста на банката Пламен Петров засега се предвижда увеличението да е с около 5 млн. лева, каквато беше и препоръката на "Банков надзор". Това всъщност е сумата, която според оценката на одиторите от БДО "България" трябва да бъде внесена, за да може банката да работи нормално. Причината е формираната загуба от 3.060 млн. лева (по официални данни), която "Токуда кредит експрес банк" отчете в края на миналата година. Според ръководството на банката тя е получена от начислените през годината провизии по стари необслужвани кредити. Заради тази загуба капиталовата база на банката падна близо до изискуемия минимум и според последния одитиран баланс е 10.8 млн. лева.
Още не е ясно как всичко това се е отразило на показателя за капиталова адекватност (съотношението на рисковите активи към собствения капитал), тъй като не са известни резултатите от надзорната проверка в "Токуда". БНБ отказа да влезе в ролята на арбитър в избухналия конфликт между акционерите на банката. По всяка вероятност от "Банков надзор" ще се въздържат от предприемането на каквито и да било мерки в очакване на общото събрание. На него освен за увеличението на капитала ще стане ясно и дали ще настъпят промени сред акционерите на банката.
Засега е известно, че японското дружество "Интернешънъл хоспитал сървисис", което е мажоритарен акционер, е заявило желание да запази дял от над 51% и след увеличението на капитала. Според представителя на дружеството у нас Румен Сербезов не са водени никакви преговори за отстъпване на мажоритарния пакет в полза на втория голям акционер - ЗПАД "Булстрад" (което сега притежава 33.4%). Сербезов засега отрече и възможността японците да изкупят дела на застрахователната компания, за която намекна наскоро шефът на "Булстрад" Румен Янчев. "Ако платим няколко милиона лева за акциите на "Булстрад", те ще излязат от банката. Ние предпочитаме да дадем парите за увеличаване на капитала, което ще позволи на банката да се развива", каза Румен Сербезов.
През миналата седмица официално беше потвърдено, че "Булстрад" също ще участва в увеличението на капитала на "Токуда кредит експрес банк". Застрахователната компания е уведомила писмено за това шефовете на банката и одиторите. Пред "Капитал" обаче Румен Янчев потвърди, че "Булстрад" може да продаде своите акции, в случай че бъде получено изгодно предложение. Това според Румен Янчев няма нищо общо с предстоящото освобождаване на Любомир Димитров като председател на надзорния съвет на "Токуда кредит експрес банк". Димитров е изпълнителен директор на "Булстрад" и излизането му от ръководството на банката ще се изтълкува като сигнал за бъдещите планове на застрахователната компания. По думите на Румен Янчев обаче изпълнителният директор на "Булстрад" е поискал да напусне надзора на банката още на предишното общо събрание. Вероятно на 7 юли на негово място ще бъде избран отново представител на "Булстрад".
Най-голямата интрига отново е свързана с действията на лизинговата компания "Лейди ВСМ", която от няколко месеца опитва да си върне контрола върху банката. Според запознати от компанията ще оспорят увеличението на капитала с аргумента, че не е попълнен сегашният. По документи записаният капитал на "Токуда кредит експрес банк" е 15 млн. лева, но от "Лейди ВСМ" твърдят, че мажоритарният собственик "Интернешънъл хоспитал сървисис" не е направил изцяло своята вноска. На основата на това от "Лейди ВСМ" (която по официални данни сега държи под 10% от акциите на банката) ще поискат преразпределяне на дяловите участия. Другото искане е свързано с водените в момента следствени дела срещу част от сегашните шефове на банката. От "Лейди ВСМ" са заявили, че общото събрание не може да бъде ръководено от това ръководство, и са поискали намесата на прокуратурата. Същевременно от лизинговата компания са написали писмо до "Банков надзор" на БНБ. В него се твърди, че балансът и годишният отчет на банката са с невярно съдържание и се иска назначаването на квестори.
Всичко това кара наблюдателите да смятат, че затишието около банката е само временно и че скандалите между акционерите в нея ще бъдат подновени с пълна сила в навечерието на общото събрание.
Накратко
Националната банка на Гърция, която беше избрана за купувач на 90% от ОББ, ще придобие и останалите близо 10% две години след сделката, съобщи шефът на българския й клон Христос Кацанис. В този период съсобственик на гърците в ОББ ще бъде Европейската банка за възстановяване и развитие. Купувачите няма да променят името на българската банка. Според Кацанис новите собственици ще развиват ОББ по отношение на клоновете и персонала, като ще предложат и нови финансови продукти за нейните клиенти.
Синдиците на Първа частна банка Явор Камбуров и Теодора Стоянова са написали обяснение до градския съд във връзка с жалбата на Агенцията за държавни вземания срещу техните действия. Според синдиците не е бил нарушен законът при връщането на депозита на частната фирма "Йорсет холдингс", тъй като това е станало след обявяването на държавата за купувач. Поканата за плащане на цената е била изпратена по указание на съда, изтъкват синдиците.
Агенцията за държавни вземания придоби активите на фалиралата ТСБанк. Софийският градски съд е взел решението за това на 2 юни. Банката беше обявена в несъстоятелност по искане на БНБ на 9 април 1997 г., като бюджетът е изплатил на вложителите около 10 млн. деноминирани лева и около 12 млн. долара. Имуществото на банката е възложено на държавата за 80% от оценката, или за около 19 млн. лева. По този начин държавата ще остане неудовлетворен кредитор с около 5.5 млн. лева.
Годишното общо събрание на Банковата консолидационна компания ще се проведе на 31 юли. На него ще бъде взето решение за разпределянето на печалбата на банковия холдинг за миналата година, която според одитирания отчет е 66.584 млн. лева. Очаква се на това общо събрание да бъде решено и кога ще бъде ликвидирана БКК. По всяка вероятност това ще стане в началото на следващата година.
На извънредно общо събрание акционерите на застрахователно дружество "Витоша" ще отменят вече взетото решение за разпределение на печалбата на дружеството от миналата година. От "Витоша" заявиха, че имали намерение да увеличат капитала, за да могат евентуално в бъдеще да кандидатстват за придобиване на лиценз за презастрахователна дейност. В момента капиталът на компанията е 3.3 млн. лева, като за дейността презастраховане трябва да наберат поне 4 млн. лева.
БКК проверява Нефтинвестбанк за връзка с Майкъл Чорни
Неяснота около акционерите на банката отложи за пореден път сделката за Биохим
Иван МИХАЛЕВ
Сделката за Биохим беше отложена за пореден път. Този път причината е в поисканите от Банковата консолидационна компания допълнителни данни за акционерите на Нефтинвестбанк, която беше избрана за купувач на държавната Биохим. Вместо да обяви, че всички пречки пред сделката са отстранени, в сряда вицепремиерът и шеф на БКК Петър Жотев заяви, че на Нефтинвестбанк е бил даден срок от две седмици за предоставяне на исканата информация. Решението беше възприето като изненада, тъй като държавата е поела пред МВФ ангажимент да продаде Биохим до края на юни, а с удължаването на процедурата изглежда малко вероятно този срок да бъде спазен.
Според Петър Жотев БКК е прибягнала до този ход заради заявеното желание на кандидат-купувачите да влеят Нефтинвестбанк в Биохим след сделката. "Ние поискахме тази информация, която и без друго БНБ ще им поиска в момента на вливането", каза Жотев. Той уточни, че от акционерите на купуващата банка е била искана финансова информация по Наредба 2 на централната банка. По-късно във факс до медиите от БКК направиха още едно уточнение - че изискването се отнася до всички акционери на Нефтинвестбанк, притежаващи над 3% от нейните акции.
По този начин стана ясно каква точно информация трябва да дадат кандидат-купувачите на Биохим. Според Наредба 2 на БНБ всяко юридическо лице, записало над 3% от капитала на банката, представя данни за съдебната регистрация и устава си, финансови отчети за последните три години, както и декларация за свързаност с други лица. Изискванията за физическите лица, държащи повече от 3% от акциите на банка, са още по-строги. От тях се изискват данни за произхода на парите и за платени данъци през последните пет години. Отнесено към продажбата на Биохим, това означава, че БКК държи да се застрахова от всякакви изненади в бъдеще, гарантирайки, че сред акционерите на Нефтинвестбанк няма фирми и лица, свързани с мръсни пари.
Най-вероятната причина за тази предпазливост са слухове за връзка на Нефтинвестбанк с руския бизнесмен Майкъл Чорни. През последните години в българските медии периодично се появяваха съмнения за такава връзка, но не и конкретни доказателства. Шефът на банката и на основния акционер в нея "Нафтекс петролеум България" (доскоро съществуваща под името "Юкос петролеум България") Митко Събев винаги е отричал връзка с Чорни. Същото стори преди три седмици и литовецът Денис Ершов (известен и като Денис Джерсов), изненадващо долетял от Виена за пресконференция у нас. На нея представителите на Нафтекс петролеум България" заявиха, че ще съдят в. "Сега" заради твърдението, че Чорни стои зад фирмата, което провалило неин договор за доставка на авиационно гориво за българските летища.
"През последния месец ние представихме на БНБ всички поискани ни документи. Явно БКК също иска да се убеди, че Чорни няма участие в банката", коментира пред "Капитал" източник от Нефтинвестбанк, участвал в преговорите по покупката на Биохим. Източници, близки до БКК, пък заявиха, че една от причините за отлагането на сделката е предстоящото извънредно общо събрание на бившата ортодоксална банка, което ще се проведе в неделя. На него се очаква да бъде потвърдено взетото решение от надзорния съвет на Нефтинвестбанк за увеличение на нейния капитал от 32.2 до 64.4 млн. лева. В резултат на това увеличение беше променено и дяловото участие на различните акционери. Най-съществената промяна е свиването на дела на досегашния най-голям акционер "Нафтекс петролеум България" от 25% до около 10%. Още преди седмица се разбра, че по този начин в банката е била допусната "Петрол холдинг груп" на Бедо Доганян, която придобива около 9.9% от увеличения капитал. За сметка на намаления дял на "Нафтекс петролеум България" се е увеличило и участието на "ДЗИ - Общо застраховане". Вместо 4% държавният застраховател вече ще притежава 9.9%. Размествания са настъпили и сред по-малките акционери в банката. Някои от тях са увеличили своите участия, а други са напуснали, каза Митко Събев.
Допреди месец 54% от акциите на Нефтинвестбанк се държаха от дузина чуждестранни компании с офшорна регистрация, за които се предполагаше, че имат връзка с "Нафтекс петролеум България" (а преди това с "Юкос петролеум България"). Основен за подобни подозрения беше фактът, че на последното общо събрание на банката през миналата година 12-те фирми са били представлявани от Митко Събев. Справка в съдебното дело на банката показва, че той е представлявал и "Туиком ИНК" (която е притежавала тогава 3.08%), което означава, че Митко Събев е гласувал общо с над 80% от акциите на банката. Какви точно трансформации са настъпили в акционерната структура на Нефтинвестбанк обаче ще стане ясно едва след регистрирането на увеличения капитал до 64.4 млн. лева в съда.
Както вече стана известно, Нефтинвестбанк ще плати 10 млн. долара за 67% от акциите на Биохим. Купувачът е договорил с БКК да увеличи капитала на държавната банка с 27 млн. лева. Това ще стане на два транша, тъй като ще бъде дадена възможност на държавата да участва в увеличението, поясниха от банката. Схемата предвижда първоначално капиталът на Биохим да бъде вдигнат със 17 млн. лева. След това ще тече едномесечният срок, в който БКК може да попълни дела, който ще запази след продажбата на мажоритарния пакет (около 32.2%). Подобен ход обаче е малко вероятен, защото МВФ и Световната банка може да го изтълкуват като подпомагане на Биохим от държавата. Много по-вероятно е хората на Митко Събев да изкупят всички акции от записания капитал, което ще увеличи техния дял в приватизираната институция до около 87%. В такъв случай пак ще остане неизяснена съдбата на държавните акции, които ще паднат до около 12%.
Участието на Нефтинвестбанк в Биохим по естествен път ще намали капиталовата база на частната институция до около 14 млн. лева, което ще доведе до свиване на нейния кредитен портфейл. Банката ще продължи да обслужва няколкото фирми, с които работи и в момента, до датата на нейното вливане в Биохим, обясниха от Нефтинвестбанк.
Прокуратурата бави документите за екстрадиция на Шашмата
Интерпол арестува обвиняем за откраднатите чрез ЦКБ милиони на на Михаил Чорни
Йово НИКОЛОВ
Като призрак от миналото преди няколко дни изплува името на Димитър Димитров-Шашмата. Интерпол залови един от обвиняемите за изчезналите 6 милиона долара на Михаил Чорни от Централна кооперативна банка преди 5 години. Димитър Димитров е бил задържан в заведение във Венеция на 5 юни 2000 г. по искане на българските власти, след като е бил локализиран от италианската полиция. Повече от седмица обаче българската прокуратура бави документите с искането за екстрадиция в Италия. Димитров е издирван във връзка със следствено дело № 107 от 1998 г. Шашмата, както е известен в България Димитров, е привлечен като подбудител и помагач на Павел Тренев. Той е ключова фигура в скандала около приятелския кръг "Орион". Димитър Димитров е човекът, който свързва Михаил Чорни с прословутия дилър Тренев. Шашмата е подозиран в това, че е в дъното на измамата с шестте милиона на руския евреин в ЦКБ.
Името на Шашмата е забулена в най-различни легенди. В оперативното дело около изчезналите милиони на Чорни още се пазят снимки, на които Шашмата стои пред своя "Ролс-ройс" и двата си джипа "Мерцедес", с приятелката си, и т.н. Там е и спорът за имота на столичната улица "Вашингтон", който той уж купува от евреи. Неговият характер на изпечен мошеник трудно позволява да бъде отсята истината от лъжата. Според показания на неговия брат Дамян Георгиев Шашмата страда от циклофрения и трябва да бъде задържан под стража.
Едно от безспорните неща за него обаче е, че той е имал връзки с Михаил Чорни далеч преди руският евреин да стане известен у нас. Шашмата има съвместна фирма с Антон Малевски, наричан още Измайловски. Фирмата е регистрирана по българското законодателство през 1994 г. и в нея съдружници са Антон Викторович Малевски и Димитър Георгиев Димитров. Според регистрацията тя е трябвало да се занимава с представителство, посредничество и агентство в страната и чужбина. Ако са верни всички разследвания за известния у нас Михаил Чорни и връзките му с руския подземен свят, Антон Викторович спокойно може да бъде наречен началникът на Чорни. Според руски източници от 1996 г. Малевски заедно с Вячеслав Шестаков, с прякор Слива, стоят начело на Измайловската групировка, която контролира източната част на Москва. Тя контролира редица руски банки, игрални заведения и крупни фирми. Заради проблеми с руското правосъдие Малевски живее в Израел.
Историята с 6-те милиона долара, които Михаил Чорни изпрати в ЦКБ, е достатъчно популярна. Според най-повтаряната версия Павел Тренев чрез посредничеството на Димитър Димитров е излъгал Михаил Чорни, като се е представил за директор на ЦКБ. Тренев сключил договор с Чорни за заем от 3 милиона долара за една седмица срещу лихва от 1% на ден. Уж поради технически проблеми обаче в ЦКБ между 28 април и 3 май 1995 г. пристигат два превода от по 3 милиона долара. Единият превод идва от близката до Измайловската групировка руска банка "Менатеп", а вторият - от швейцарската Banque cantonale Voudoise. Парите са изтеглени от Павел Тренев и са разпределени в редица фирми, близки до приятелския кръг "Орион". Най-популярната версия за потъването на парите на Чорни е, че те са отишли за попълване на капитала на Българска земеделска и промишлена банка. Най-голяма част от парите минават през ПФБК - клон Троян.
Но според показанията на Тренев част от парите отиват и във "Феста" ООД - фирма на Митко Събев, за която се твърди, че е от приближените на Михаил Чорни. Между другото в оперативната разработка на ЦСБОП за изтеглените пари е отбелязано, че Димитър Димитров-Шашмата е близък до Митко Събев.
В цялата афера има един съмнителен момент и той е как световни бизнесмени изпращат два пъти по три милиона долара в една българска банка и не посочват бенефициента - крайния получател. Според източници от следствието това поражда съмнения, че цялата схема е била предварително нагласена. В комбинацията са били въвлечени и шефът на "Валутни пазари" в ЦКБ Валентин Минев, началничката на "Валутни наличности" Ирена Михайлова и Траян Кършутски. Тримата също са разследвани по делото, по което е задържан Шашмата, и са обвинени в престъпление по служба от НК. Твърди се, че Тренев е използвал тримата банкови служители, с които е бил в добри взаимоотношения, за да изтегли парите на Чорни.
В развилите се след източването на парите събития има голяма доза театралност. На 11 май Павел Тренев е отвлечен от Валентин Дарев. Според Дарев Тренев го е помолил да го охранява. Дилърът обаче твърди в показанията си пред ЦСБОП, че е бил принуден да прехвърли скъпите си автомобили на Дарев и че е държан против волята му в Атина и Солун. На 12 май в София пристига довереният счетоводител на Чорни Джоузеф Карам и се среща в БНБ с шефа на ЦКБ Георги Георгиев, за да си иска парите. Директорът на ЦКБ подписва, че ще върне парите срещу обещание за рефинансиране от БНБ. На 11 юни 1995 г. Шашмата успява да открие Павел Тренев в Гърция, предизвиква сбиване и гръцката полиция арестува "похитителя" Дарев, а Шашмата довежда Тренев в България. Още на границата той го предава на служители на ЦСБОП, които го скриват в конспиративна квартира на службата в Южния парк в столицата. По-късно Тренев е изведен в Израел, откъдето чрез прословутата видеокасета дава показания за връзките си с Румен Спасов. Седмица по-късно пред ЦСБОП той отново се отмята и от тези си показания. С охраната му в България се наема служителят от ЦСБОП, който напуска службата срещу сериозна сума пари, взета от самия Тренев. Според добре осведомени през цялото лято на 1995 г. Тренев истерично е търсел пари на заем, за да върне на Чорни дълга си. Ако се съди по завлечените от него хора само в София, сигурно е успял.
След като шефът на ЦКБ Георгиев призна дълга на банката към Чорни, няколко години се водиха дела. Руснакът успя да осъди банката, но в знак на добра воля не си поиска лихвите за годините и трябва да получи 5 милиона долара от ЦКБ. Адвокати на кооперативната банка бяха Йордан Соколов и Христо Данов. Ето какво казва самият Георгиев в обясненията си до Главна прокуратура: "Има сериозни основания да се смята, че за посочения случай е използвана предварително разработена схема, в която е използвано името на ЦКБ. " Версията е, че Чорни си взема парите през измислената ПФБК и заемите на Тренев един път и втори път, като осъжда ЦКБ.
И е доста наивно да се вярва, че хора с възможностите на Михаил Чорни и Антон Малевски ще позволят да бъдат разигравани от някакъв измислен дилър.
След този случай Димитър Димитров-Шашмата някак изчезна от обществения живот на България. Още през 1997 г. се заговори, че той се крие някъде в Италия. Поводът за появата на името му беше, че е под покровителството на всемогъщия майстор на масонската ложа П 2 Личо Джели. По това време Джели имаше проблеми с италианските власти. Слуховете говорят, че Шашмата се е опитал да уреди неколкомесечно укритие в България на Личо Джели. За комбинацията бил уведомен вече бивш шеф на контраразузнаването. Ръководството на МВР обаче се изсмяло на идеята, като я отдали на лудостта на Шашмата и склонността му да си измисля. Оттогава той потънал в нелегалност. Както и Павел Тренев. Според едни дилърът е успял да избяга в Южна Африка, където живеел добре. Според други обаче живее в Бургас и Варна и в момента работи за известна частна фирма за горива.
Кой и защо извади Шашмата от нафталина. От една страна, е ясно, че залавянето му точно в този момент може да е плод на случайност. От друга обаче, управляващите имат много голям интерес да докарат световния мошеник в България и да го поставят пред съда. Ако той свидетелства и докаже, че изтеглянето на парите на Михаил Чорни от ЦКБ си е било класическа схема за ужилване, с крехкото реноме на руския евреин у нас ще бъде свършено. Дори и да купи и всички футболни отбори от А РФГ.
Ще глобяват до 1000 лв. за риболов без разрешение
До 1000 лв. стигат глобите за риболов без разрешение, които са предвидени в новия Закон за рибарството и аквакултурите. Документът беше приет от кабинета в четвъртък. Максималната глоба от 200 до 1000 лв. ще се налага при повторно нарушение на забраната за улов с цел продажба без разрешително. При първо нарушение санкцията е от 100 до 500 лв. За любителския риболов без билет първоначалната глоба е от 50 до 200 лв., а при второ нарушение - от 100 до 400 лв. Между 100 и 400 ще си плащат и тези, които бракониерстват в забранено време или на забранен водоем. За използване на отровни или взривни материали санкцията е от 250 до 800 лв. Риба за продан може да се лови само с разрешително, издадено от изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури, която вече е създадена, или от шефовете на районните й дирекции. На любителите им е необходим и билет от агенцията или от Националното управление по горите. Проверките по спазването на новия закон ще се правят от агенцията, Националното управление по горите, Министерството на околната среда и водите, комисията по стоковите борси и тържищата и НВМС.
Собствениците или ползвателите на водоеми ще са длъжни всяка година до края на март да дават в агенцията информация колко риба са произвели за предходната година. Ведомството ще им отпуска безлихвени или нисколихвени кредити и безплатен развъден материал.
Продажбата на риба може да се извършва само на стокови тържища и специални магазини и пазари, като амбулантната търговия се забранява, пише още в новия закон.
Божков си отива заради скандала с компенсаторните записи
Йово НИКОЛОВ
Подписът на Александър Божков под часто от компенсаторните записи, издадени за обезщетяване на Анжел Енгибарова-Шмид станаха повод за това премиерът Костов да поиска оставката му като Главен преговарящ с Европейския Съюз. Докладът, предоставен от Петър Жотев на Иван Костов вече е поел към прокуратурата, според съобщението на пресцентъра на МС. Поисканата оставка на Божков вероятно няма да е последната сред висши служители на държавната администрация.
Скандалът с компенсаторните записи, издадени на Анжел Енгибарова-Шмид избухна през април, след като стана ясно, че Националната служба за сигурност е разследвала бившата зам.-министърка на промишлеността Едит Гетова за издаване на компенсаторни записи на наследниците на варненското дружество "Струг - Вахан Енгибаров". Тяхната стойност многократно надвишавала истинското наследство. Подробности от доклада на НСС бяха публикувани в "Монитор". Подозренията бяха, че Гетова е разписала компенсаторни записи, които надвишават 250 пъти дължимото обезщетение за Анжел Енгибарова. Това станало чрез изпускане на коефициент за обезценката на лева през 1951 и 1962 година в знаменателя и отбелязването му в числителя на формулата за обезщетение по чл.4 от ЗОСОИ. С тази формула стойността на национализираното имущество се привежда към актуални момент. Освен това зам.-министърката забавила издаването на други компенсаторни записи, за да поддържа високата им цена.
Липсват оригиналните оценки за компенсаторните записи на Анжел Енгибарова-Шмид, показала първата проверка на Министерството на икономиката. Ревизията на издаването на удостоверенията не успяла да открие редица документи в отдел "Реституция" на промишленото министерство по времето на Едит Гетова, е отбелязал в доклада си настоящият заместник-министър Левон Хампарцумян до Петър Жотев. Вероятно липсата на документи е причината за назначената цялостна ревизия на отдела, която вицепремиерът назначи веднага, след като стана ясно какво е показала проверката по сигнали от пресата. Тя трябваше да провери как са издавани компенсаторни записи по Закона за обезщетение на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ).
Проверяващият зам.-министър доста нервно отказа на "Капитал" какъвто и да е коментар по изнесеното от него в първия доклад миналата седмица. Тя също не коментира данните от първата проверка.
Осведомени твърдят, че става въпрос за съветника в Министерския съвет Бранимир Ботев, който е близък родственик на г-жа Анжел Енгибарова Шмид. По това време той е съветник на Марио Тагарински. Писмото е получено от неговата сътрудничка Виолета Коритарова, за което тя надлежно се е подписала на гърба на писмото. Не е ясно защо писмото е отишло при него, въпреки че е адресирано до адвокат Цветан Атанасов, който представлява г-жа Шмид.
В проверката се твърди, че оценката не е била извършена от комисия, както го изискват редица подзаконови актове за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, с което е била нарушена процедурата.
Според доклада на Левон Хампарцумян в Министерството на промишлеността са инициирани две преписки от наследниците на фабрика "Струг", по които са издадени компенсаторни записи. По първата преписка са издадени компенсаторни записи за 26 171 300 000 стари лева. По втората записите са на същата стойност.
И по втората преписка липсват заявката и оригиналите на оценката на обезщетението. Заповедта за уважаването на искането за обезщетение е от 2 март 1999 г. Двете оценки са били възложени на един и същ лицензиран оценител - Кичка Станева. "С оглед на времето между първата и втората оценка е необосновано ползването на абсолютно идентични изходни данни при изчисляването, предвид че същите касаят различни тримесечия съгласно законоустановената формула", пише в доклада до Петър Жотев от 20 април тази година, подписан освен от зам.-министъра и от съветник Нако Младенов и шефа на отдел "Реституция" Калин Михайлов. "Като цяло и за двете преписки наличните в момента документи в Министерството на икономиката не са пълни, което не дава възможност да се прецени основателността на исканията за обезщетение с компенсаторни записи и правомерността на издаване на заповедите за уважаване на претенциите и за възлагане на оценките", е заключението на доклада.
В един по ранен вариант на доклада по същия повод до министър Петър Жотев се обяснява механизмът на изчислението на компенсаторните записи на Анжел Енгибарова-Шмид и щетите, които са нанесени на държавата. Според него вследствие на "грешно" изчислената формула Енгибарова е получила обезщетение от 78 513 700 хил. стари лева вместо 310 055 хил. стари лева. Пак според същия доклад по първата оценка са издадени 5 броя временни удостоверения на стойност 26 171 300 хиляди лева, които са подписани от министър Александър Божков, а под втората подписът бил на Едит Гетова. Вероятно точно този подпис е предизвикал оставката на Божков.
Политиците се разминават с Европа в критиките за БТК
Раздухват се дребни скандали, за да се прикрият същинските проблеми
Миглена Манчева
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински внесе окончателния вариант на поправките в Закона за далекосъобщенията за подпис от премиера Иван Костов. Ако премиерът одобри текстовете, промените в закона могат да бъдат внесени в Народното събрание идната седмица. Приемането им обаче се отлага поне за края на месеца. "Конституционният съд ще забави нещата", заяви Славински пред "Капитал".
Миналата седмица 49 депутати (основно от БСП и евролевицата) внесоха питане пред Конституционния съд дали е допустимо държавният монопол в телекомуникациите да бъде прехвърлен на друго лице. Тълкуването, което ще даде съдът, до голяма степен предопределя ще има или не сделка за БТК. Факт е, че затова
Конституционните съдии, изглежда, са склонни да се съобразят с бързането на управляващите. Съдът обяви, че ще се произнесе по допустимостта на искането на 15 юни. Ако искането бъде допуснато за разглеждане (а няма причини да не бъде), логично е и произнасянето да стане в съкратени срокове.
Извън случката с Конституционния съд
В интерес на истината толкова оспорваната идея за всеобщо предлагана услуга не е измислена от работната група за БТК, а е залегнала във всички европейски телекомуникационни директиви. Всеобщо предлаганата услуга (universal service) се определя като "минимум от услуги с определено качество, които са достъпни за всички потребители... и на достъпна цена в светлината на специфичните национални условия". Препоръчва се "евтиният телефон за всеки" да се поддържа и развива при условие да следва развитието на технологиите и на пазара.
В такъв смисъл няма нищо лошо да се иска от БТК да поддържа евтин фиксиран телефон, справки и повикване на бърза помощ. Заковаването чрез законов текст до края на 2004 г. обаче (плюс неясна разпоредба за евентуални компенсации за предоставянето на всеобщо предлагана услуга) в голяма степен противоречи на идеята за следване на технологиите и на пазара.
Според европейското законодателство цената на всеобщо предлаганата услуга се изчислява на базата на нетни разходи, като цялата информация по ценообразуването би трябвало да е публично достъпна. Операторът, който предоставя евтин телефон за всеки, може да получава компенсации чрез отчисления от други оператори, ако докаже, че себестойността на услугата е по-висока от приходите от нея. Операторите освен това трябва да водят отделно счетоводство за различните видове услуги и да отделят структурно звената, които ги извършват. Приложено за БТК, това би означавало компанията чрез една структура да получава приходи от универсалната услуга, а чрез друга да осъществява например взаимно свързване с "Мобилтел" и "Мобиком". Целта е операторът да няма възможност да прави счетоводни схеми, при които да показва огромни загуби от всеобщо предлаганата услуга и да изисква компенсации за тях, или да не начислява загубите си в ущърб на операторите, с които има договор за взаимна свързаност. За сравнение в проектозакона за далекосъобщенията нито се описва механизмът на възмездяване на БТК за универсалната услуга, нито се споменава за отделно осчетоводяване. Такива пропуски могат по-късно да дадат под една или друга форма възможност за субсидиране на вече частната БТК.
Колкото и неясноти да има в разпоредбите за всеобщо предлаганата услуга обаче, не е изключено управляващите изкуствено да раздухват споровете около нея, за да отвлекат вниманието от по-сериозните отклонения от европейското законодателство по отношение на монопола на БТК. Факт е, че почти всеки нов текст в Закона за далекосъобщенията противоречи на основните принципи на европейското телекомуникационно законодателство - отваряне на пазара за нови оператори, недискриминация на участниците на пазара, следване на новите технологии.
Спазването на тези принципи се следи особено стриктно в три основни сектора на телекомуникациите - фиксираната гласова услуга, даването на линии под наем и развиването на мрежите на обществените мобилни оператори. Неприятното е, че точно в тези приоритетни области готвените поправки в българския закон влизат в най-голямо противоречие с принципа за равни възможности на всички участници на пазара, като укрепват монопола на БТК.
В телекомуникационното законодателство на Европа това понятие практически не съществува, а е заместено от разбирането за "компания със значителна пазарна сила". За такава се смята организация, която държи над 25% от телекомуникационния пазар. По преценка на националния регулиращ орган за такава може да се приеме и компания, която има по-малък дял, но за сметка на това разполага със значителни средства да контролира достъпа до крайния потребител или има огромен стокооборот, съотнесен към размера на пазара. Пак по преценка фирма с над 25% пазарен дял може да се приеме и че няма "значителна сила". По европейската дефиниция БТК ще бъде субект с повече от значителна пазарна сила. Българският телеком още две години ще държи 100% от пазара на фиксирана гласова услуга, а освен това ще разполага с практически неограничени средства да влияе на другите оператори и да контролира достъпа до крайния потребител.
Де факто след приватизацията си БТК се очертава като особено опасен монополист на
Именно тук са и най-големите критики на Европейската комисия. Законопроектът за далекосъобщенията предвижда, че всички далекосъобщителни оператори в България до края на 2002 г. по отношение на гласовите услуги са длъжни да осъществяват международно свързване само през международната централа на БТК. Другият скандален текст, който е в пълно противоречие с европейското законодателство, гласи, че до края на 2002 г. кабелните оператори нямат право да предоставят фиксираната гласова услуга чрез своите мрежи. Идеята е, че по този начин се забранява преносът на глас чрез Интернет (връзка между два телефонни апарата чрез Интернет-протокол). По света тази услуга става все по-разпространена алтернатива на международните разговори, защото струва десетки пъти по-евтино. Първоначалният вариант на законови промени от края на миналата година предвиждаше дори забрана на кабелните оператори да предоставят Интернет, но текстът отпадна заради острата съпротива на Интернет-доставчиците и потребителите.
Разпоредбите за международното свързване и забраната друг освен БТК да предоставя гласова услуга обаче остават достатъчно скандални на фона на европейската разпоредба, че "националните регулиращи органи трябва да насърчават и осигуряват адекватни споразумения за взаимна свързаност в интерес на всички потребители... така че да се осигури максимална икономическа ефективност". Тези два текста освен това нарушават принципа за следване на новите технологии и ограничават навлизането на нови участници на телекомуникационния пазар.
При уредбата на наетите линии готвените поправки също дават значителна власт на БТК в ущърб на операторите, които искат от линии под наем. Основното несъответствие с еврозаконодателството е в срока, в който се удовлетворяват исканията за линии под наем. Докато обичайно в Европа линии под наем се дават до няколко седмици, в готвените поправки се предвижда БТК да отговаря за месец и да удовлетворява искания за наети линии за 3-6 месеца. Срокове от такъв порядък в европейското законодателство се приемат като мълчалив отказ.
Не по-малко неприятно от осигуряването на пазарен комфорт за новия собственик на БТК е, че в проектозакона прозира и
Поправките, които разширяват правата на чиновниците, ще се използват също в услуга на OTE/KPN. Въвеждането на правомощия за Държавната комисия по далекосъобщения да разрешава споровете между оператори (което по принцип съответства на европейската уредба) е поискано от кандидат-купувачите с цел да съхрани монопола на БТК. Проектодоговорът за приватизация предвижда държавата да плаща на купувачите обезщетение, ако комисията пропусне да упражни правата си, като санкционира евентуални нарушители на монопола.
В крайна сметка се оказва, че промените в Закона за далекосъобщенията не съдържат нито един текст, който да не ощетява потребителите и държавата. Ако президентът наложи вето върху тези поправка, това безспорно би било по-разумна постъпка, отколкото безсмисленото оспорване на срока на военната служба.
Телефоните и наетите линии ще поскъпнат след сделката.
Пазарът на транспортни услуги се либерализира
Паулина РАДОСЛАВОВА
Транспортното министерство подготвя промени в Закона за автомобилните превози и наредбата за такситата, с които ще се либерализира пазарът на транспортни услуги. Това съобщи зам.-министър Илко Милушев миналата седмица. С поправките в закона ще отпадне изискването за лиценз за фирмите, които извършват транспорт за собствена сметка. Облекчението се отнася за дружествата, които притежават камиони или автобуси и ги използват за собствени нужди - например за превоз на материали или служители.
С промените на наредбата за таксиметровите превози пък срокът за фискализиране на касовите апарати на такситата ще бъде удължен от 1 юли до 1 октомври тази година, каза Илко Милушев. Изменението ще влезе в сила, ако проектът бъде одобрен от финансовото министерство. Това обаче не означава, че се удължава и срокът за монтиране на апаратите. Веднага след 1 юли ще започнем проверки и таксиджиите, които не са снабдени с машинките, ще бъдат глобявани между 200 и 500 лв., предупреди Милушев.
На фискалния бон, който ще издават такситата, ще бъдат записани името на компанията превозвач, името на едноличния търговец водач и неговият номер по Булстат.
Касовите апарати ще могат да се монтират и с подвижни връзки в автомобила, вместо да са пломбирани, предвижда друга поправка в наредбата за таксиметровите превози. Досега са продадени 10 000 касови апарата с фискална памет, а общо таксиметровите автомобили в България са 27 354, сочат данните на ДАИ.
Краят на тази година остава последен срок за лицензиране на такситата. До момента са издадени 400 документа, при положение че общата бройка на фирмите е 13 672.
Обсъжда се и поправка в наредбата за автомобилните превози от миналата година, с която фирмите за товарни превози на територията на страната да преминат на регистрационен режим, а лицензите да се запазят само за международните превозвачи на товари.
Санкцията за фирми, които извършват нередовни автопрегледи, ще бъде увеличена драстично, предвижда проект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Документът е подготвен от транспортното министерство и в момента се съгласува с останалите ведомства. Сега санкцията за фирма, която даде талон за извършен годишен технически преглед на неизправен автомобил, е 20 лв. С промените тя ще се вдигне на 5000 лв., каза Стоян Йотов. Увеличението се налага от масовата практика возилата въобще да не минават през необходимата техническа процедура за преглед, като талоните им се дават само срещу заплащане. Веднага след като промяната в закона влезе в сила, ДАИ ще започне проверки.
Сервизите, извършващи годишни автопрегледи, са на лицензионен режим и работят по собствени тарифи. В цялата страна лицензи за тази дейност имат 450 фирми. В София бройката им е общо 100. От тях 71 имат лиценз за прегледи на леки автомобили и 29 - за леки и товарни коли.
Подготвят се защитни мита за вноса на торове
Предприятията ще дадат до седмица списък на продуктите, за които искат увеличение на митата
Паулина МИХАЙЛОВА
Подготвя се въвеждане на защитни мита за вноса на минерални торове. Това стана ясно след среща на експерти от Министерството на икономиката с представители на торовите заводи, стоманодобивните комбинати и предприятията от стъкларската и керамичната индустрия в четвъртък. Трите отрасъла са най-засегнати от увеличените цени на природния газ, обясниха експертите на Петър Жотев. Цената на газа беше вдигната с решение на кабинета от края на май със 17.5% на 268 лв. за 1000 куб.м. Торовите заводи използват синьото гориво като основна суровина за производството си и затова е нужно да бъдат подкрепени, смятат специалистите от икономическото ведомство. "Заради по-скъпия газ себестойността на тон продукция на "Агрополихим" например се увеличава с 11-12 долара до 91-92 долара. В момента тон руска амониева селитра се продава на черноморските пристанища по 54 долара", твърди шефът на девненския комбинат Васил Александров. Сто и петдесет долара е себестойността на карбамида на "Химко", докато международната цена на стоката е около 100 долара на тон, твърдят от врачанския завод. Засега не сме в състояние да се договорим за по-евтини доставки на газ от "Газпром", признаха и от двата ни завода.
До една седмица комбинатите трябва да ни дадат списък на тарифните номера на стоките, за чиито внос предлагат защитни мита, каза шефката на дирекция "Секторни анализи и прогнози" в Министерството на икономиката Политими Паунова. След това ведомството ще предложи мярката на кабинета и тя ще влезе в сила. Възможността за това е заложена в постановление на кабинета от 1996 г. за защитните мерки по вноса на стоки у нас. "Постановлението е съобразено с Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и с правилата на Световната търговска организация", обясни Политими Паунова. Според нея прибягването до допълнителните мита няма да противоречи на нито една от международните ни търговски спогодби.
В постановлението от 1996 г. е записано, че "защитна мярка може да се въведе и приложи, когато определена стока се внася за потребление в такива увеличени количества, че причинява или създава опасност да причини сериозна вреда на българското производство". В случая мярката най-вероятно ще бъде въведена с мотив, че вносът създава опасност от вреди, и ще важи за торовете от всички страни. Размерът на самите мита е въпрос на конкретни изчисления и засега не е уточнен. Максималният срок на защитната мярка е 200 дни.
За първото тримесечие на годината внесените минерални торове са 66 пъти повече в сравнение със същия период на 1999 г., сочат данните на икономическото министерство. Основната част от продукта влиза от Румъния. Сега митото за внос на торове от северната ни съседка е 4.6 на сто. Ставката е ниска, тъй като и България, и Румъния са членки на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и движението на стоки между тях се подчинява на общата схема за либерализация в него. "Имаме данни, че в Румъния се внася амоняк от Украйна, който е евтин заради ниските цени на газа там. В северната ни съседка амонякът се преработва до селитра и влиза у нас като румънско производство с преференциални мита", каза шефът на "Агрополихим" Васил Александров. Митото за внос на торове от Украйна е 25 на сто.
Икономическото министерство ще поиска съдействие от румънските митнически власти за уточняване на произхода на торовете, внасяни у нас, беше решено още на срещата в четвъртък. Ведомството на Петър Жотев ще изясни и как е решен въпросът с изясняването на произхода на торовете в Европейския съюз.
Фонд "Земеделие" ще дава безлихвени заеми за торове.
Накратко
Булгаргаз ще инвестира 153.2 млн. лв. тази година за развитие на газопреносната мрежа. Инвестиционната програма на държавния гигант беше одобрена от правителството в четвъртък заедно с обектите за изграждане. Парите ще отидат за строеж на два нови лупинга по 45 километра и една нова отсечка от 19 километра, за изграждане на нова компресорна станция до Провадия и за рехабилитация на съществуващата преносна мрежа. Основната част от средствата за инвестиции идват от преотстъпени на Булгаргаз приходи на държавата от транзитни такси на гориво, обясни председателят на Държавната агенция за енергетика Иван Шиляшки. Друга част от предвидените вложения са от заема от "Газпром".
Одобрен е общият финансов регламент за отпускане на помощи на земеделските производители и преработвателните предприятия по програма САПАРД на Европейския съюз. Това съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов след завръщането си от Брюксел. Върбанов беше там заедно с агроминистрите на всички страни, кандидат-членки на съюза, по покана на еврокомисаря Франц Фишлер. В края на юли у нас се очаква да пристигне експертна мисия от ЕС, която да прецени готовността за стартиране на разплащателната агенция по САПАРД у нас. Агенцията ще е звено към държавен фонд "Земеделие". Правилата за подготовка на проектите, които ще могат да кандидатстват за пари по предприсъединителната програма, ще ни бъдат изпратени по същото време, когато агенцията получи акредитация от евросъюза, обясни Върбанов.
Ветеринарните лекари задължително трябва да имат амбулатория, клиника, лечебница или лаборатория, за да започнат частна практика. Това предвижда Правилникът за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност, който беше приет от кабинета миналата седмица. Частните ветеринари ще получават разрешително от директора на регионалната ветеринарномедицинска служба. За целта те трябва да подадат до него заявление, придружено от диплома за висше ветеринарно образование. В срок от един месец, след като вземат разрешителното, частните лекари трябва да се регистрират в съответната община.
Зам.-министърът на регионалното развитие Димитър Коевски ще оглави българската делегация за втората сесия на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество с Куба, реши кабинетът в четвъртък. Сесията ще е от 14 до 16 юни в Хавана. В кубинската столица ще се преговаря основно за разширяване на търговията между двете страни. За 1996 г. стокообменът ни с републиката е за 57.9 млн. долара, при положение че общият ни стокообмен с държавите от Латинска Америка е за 208 млн. долара. Делегацията ни в Хавана се очаква да постави и въпроса за вземанията ни от Куба, които са около 300 млн. преводни рубли.
Зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски пък ще оглави делегацията ни за третата сесия на комисията за икономическо сътрудничество с Хърватия. Заседанието ще е на 15 и 16 юни в Загреб.
Проект на спогодба за международни комбинирани превози със Словакия одобри кабинетът на редовното си заседание през миналата седмица. Документът ще бъде подписан от транспортния министър Антони Славински. С него се регламентира международният превоз на товари частично с железопътен, морски, вътрешноводен и автомобилен транспорт.
Правителството трябва да продава електроцентралите
Да се даде възможност на предприятията да договарят по-евтини доставки на газ, препоръчва международната институция
Галина Александрова
"Правителството трябва да преосмисли своята настояща стратегия за създаване на смесени предприятия с частно участие за по-голямата част от неядрените топлоелектрически централи и да се насочи към продажбата на мажоритарни пакети акции от тези дружества на квалифицирани стратегически инвеститори. " Това е записано в секцията за енергийния сектор от икономическия меморандум за България, който Световната банка подготвя във връзка с преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз. В доклада се набляга специално, че тези продажби трябва да стават "чрез провеждане на прозрачен търг и наличие на конкуренция между новите собственици на нововъзникващия конкурентен пазар на електроенергия, като се придържа към регулаторните изисквания за опазване на околната среда".
Според банката съществуващата енергийна стратегия е насочена по-скоро към снабдяването, отколкото към търсенето, в резултат на което електрическите тарифи ще се увеличат много преди икономиката да е в състояние да извърши разходите за инвестиции, наложени на участниците в смесените дружества.
"В сега съществуващата система "единствен купувач", при която държавната НЕК определя баланса търсене - предлагане, агенцията по енергетика определя производствения микс и плановете за разширяване, а инвеститорът няма пряк достъп до крайните потребители, частните инвеститори също ще поискат да сключат с НЕК дългосрочни, гарантирани от държавата договори за продажба на енергия", смятат експертите на Световната банка. Това становище се потвърждава от сключените до момента споразумения с външни фирми за изграждане на нова мощност в ТЕЦ "Марица изток 1" и рехабилитация на ТЕЦ "Марица изток 3". И двата партньора на НЕК - AES и "Ентерджи", поискаха дългосрочни договори с НЕК за максимално натоварване на мощностите, за изкупуване на цялата произведена енергия и за доставките на въглища. По този начин, поставени в непазарна среда, външните инвеститори фактически прехвърлят на държавата всички рискове по доставките на горивото и пазарната реализация на произведеното електричество.
Според Световната банка правителството трябва да определи като приоритет приватизацията на разпределителните дружества. Тази препоръка е до известна степен закъсняла, тъй като със споразуменията за двете централи от "Марица изток" и с продажбата на група ВЕЦ правителството вече започна приватизацията точно откъдето не трябва - от генериращите мощности. Практиката в други източноевропейски страни показа, че този подход крие сериозни рискове, смятат наши експерти. В Унгария например бързата приватизация на електрическите централи (тя беше направена основно през 1995 г. и приключи в рамките на 1 година) и големите разходи за инвестиции доведоха до рязко поскъпване на цените на тока до 7-8 цента на квтч. В момента унгарското правителство ограничава поскъпването с механизма на пределните цени на електроенергията.
Според Световната банка една от основните характеристики на електроенергийния сектор е намаляващото потребление и обрат в търсенето - от потребители на електроенергия при ниски разходи и високо напрежение (големите индустриални предприятия) към потребители при високи разходи и ниско напрежение (малки фирми и битов сектор). С премахването на ценовите субсидии за населението, развитието на битовата газификация и модернизирането на системата на централното топлоснабдяване се очаква допълнителен спад в търсенето на електроенергия от домакинствата.
Другата негативна характеристика за сектора е насрещното субсидиране на цените за населението от страна на промишлените и търговските клиенти. "Коригирането на цените през януари и юли 1999 г. и 1 януари 2000 г. доведе до увеличаване на средните цени на електроенергията за домакинствата с 58%, а за промишлените потребители с почти 80%. Тъй като разходите за нисковолтова електроенергия за домакинствата са значително по-високи от тези за високоволтова електроенергия за промишлени потребители, разликата в цените представлява съществена насрещна субсидия", подчертават експертите на банката.
През следващите 3-5 години този сектор трябва да подсигури надеждно и безопасно електроснабдяване при най-ниски разходи, за да покрива нуждите на страната и за износ, сочи докладът. Според авторите това може да стане на първо място чрез създаването на конкурентен пазар между производителите и други доставчици, включително вносители. Трябва да се даде възможност на повече потребители да сключват договори за доставка на енергия директно с електроцентралите и лицензираните доставчици и чрез изграждането на конкурентен пазар за продажба на електроенергия на едро. Другата важна препоръка на Световната банка е за прозрачно регулиране на естествения монопол, както и за ясна политика за екологичните показатели и енергийната безопасност.
"Вертикално интегрираната структура на Булгаргаз и нейният дългосрочен договор с "Газпром" за закупуване на газ по схемата "вземай или плащай" (до 2010 г.) се явяват основните спънки за изграждането на конкурентен газов пазар и за привличането на частни капитали без необходимостта от държавни гаранции или залагане на държавните приходи от транзитни такси", гласи докладът. В него като основна характеристика на газовия сектор е посочен спадът на потреблението. Положението се влошава от невъзможността на потребителите свободно да договарят и да ползват облагите на по-добри договори за внос от тези, сключени от националния газов монополист Булгаргаз, смятат експертите на банката. Те подчертават, че местният пазар на природен газ е все още в ранен стадий на развитие с 30 потребители, заемащи 80% от потреблението, и липса на реален достъп до пазара на домакинствата.
"Спадът на консумацията се е увеличил още повече след въвеждането на платежната дисциплина, в резултат на която търсенето на газ е намаляло с около 30%. Има голяма вероятност общото търсене на газ през 1999 г. да се ограничи в рамките на около 3.1 млрд. куб.м, а за 2000 г. да падне и под 3 млрд. куб.м", е написано в доклада. Сочи се също, че държавата е поела ангажимент да промени тази тенденция и да стимулира изграждането на развит вътрешен газов пазар, като за целта е изготвен план-програма за поощряване на разпределението на природен газ. "При приемането на подобна линия на развитие държавата трябва да има предвид потенциалните пазарни ограничения и ясно да осъзнава потребността от оптимизиране на цялостното състояние на газовия сектор", се сочи в документа.
Световната банка препоръчва настойчиво да се даде възможност на крайните потребители да получат пряк достъп до по-евтини доставки на газ "дори ако за тази цел трябва да се преразгледа договорът с "Газпром" за закупуване на газ по схемата "вземай или плащай" и да се разреши на големите потребители свободно да сключват договори за доставка с доставчици, различни от Булгаргаз".
Препоръчва се също да се осигури развитието на нискоразпределителния газов пазар по търговски, прозрачен и конкурентен начин. С постепенното премахване на субсидиите за електричеството, въглищата и централната топлофикация се очаква ръст на газовия пазар, смятат експертите на банката.
Световната банка препоръчва в най-кратък срок да се измени и допълни енергийният закон и да се приемат наредби за разрешаване на достъпа на трети страни до преносните, складиращите и транзитните съоръжения, стопанисвани от Булгаргаз. Това ще бъде от основно значение за развитието на разпределителния газов пазар, за възстановяване на конкурентността на химическо-торовата индустрия и за повишаване на интереса към комбинираните топло- и електроцентрали, работещи на газ. Препоръчва се също максимално бързо да бъде разработена тарифна методика за регулиране на таксите за складиране, пренос и разпределение на природен газ.
Провокацията към подкуп скара народните избраници
Провокацията към подкуп трябва да се наказва във всички свои форми, реши парламентът след неколкочасов разгорещен дебат миналия четвъртък. След много препирни депутатите от мнозинството склониха да не приемат предложението на Министерския съвет за промяна на Наказателния кодекс, според който агентите на специалните служби не подлежат на наказателна отговорност, ако организират постановка срещу някой чиновник, убедят го да вземе рушвет и след това го арестуват.
"Явно в залата не се намери добра воля за разумно тълкуване на замисъла, а и така формулираният текст на тази алинея ще поражда и в бъдеще противоречиво тълкуване. Създава се впечатлението, че едва ли не ние влагаме един особен нов принцип, когато едно престъпление се извършва от държавен орган, то да не се счита за такова", обяви от трибуната СДС-депутатът Юрий Юнишев, преди мнозинството да отхвърли поправката. Предложението на Министерския съвет беше завоалирано с твърде енигматична формулировка. "Не се считат за провокация към подкуп действия, извършени в изпълнение на задължения, произтичащи от закон", гласеше текстът на правителството. "Сега ние в материалния закон ще дадем възможност на оперативните работници да си правят всичко, което искат. Аз това по никакъв начин не го разбирам", възмути се преди гласуването депутатката от евролевицата Петя Шопова. И все пак от Наказателния кодекс отпадна предишният текст, отнасящ се до този вид престъпление. Според него всеки, който е подтикнат да вземе рушвет, не подлежи на наказателна отговорност.
И все пак по искане на Министерския съвет наказанията за провокация драстично се завишават. "Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкуп, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до 3 години", се казва в закона. Досега наказанието за това беше до една година. "Текстът е създаден в сталинска Русия след смъртта на Сталин, Вишински и Берия, по чието време много хора са попаднали в Сибир именно чрез действия на оперативните работници по разобличаване на народните врагове или подкупните с партиен билет", компетентно разясни за какво става дума БСП-депутатът Михаил Михов. Въпросният текст от Наказателния кодекс често беше оправдание за бездействието на правоохранителните органи, които се притесняваха, че могат да попаднат под ударите на закона, ако ловят на местопрестъплението корумпирани администратори.
Освен промените в наказанията за подкуп депутатите приеха нови санкции за неплащане на осигуровки. "Длъжностно лице, което разреши изплащане на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигуровки, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години", решиха депутатите. До три години зад решетките очакват всички държавни и общински служители, които неправомерно са изразходвали бюджетни средства. А ако от това са настъпили вредни последици, санкцията е до 5 години затвор.
Парламентът отхвърли ветото за казармата
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
Синята парламентарна група все пак бламира Петър Стоянов по въпроса колко дълга да е казармата за младежите, които завършват висше образование. Със 122 гласа "за", 63 "против" и 12 "въздържал се" депутатите за втори път казаха "не" на президентското искане военната служба да е 9 месеца за всички. Мнозинството направи това, въпреки че СДС-депутатите от Комисията по национална сигурност подкрепиха ветото върху промените в Закона за отбраната и въоръжените сили и по този начин за втори път се отметнаха от досегашната позиция на управляващите. Според нея завършилите ВУЗ-ове трябва да служат в армията половин година, а хората с основно и средно образование - 9 месеца.
Народните представители от комисията отново се опитаха да прокарат текста в закона, според който "наборната военна служба е 9 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед". По всяка вероятност това решение е пряко следствие от интензивните пазарлъци между шефа на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров и президента Стоянов. Веднага след ветото си държавният глава проведе поверителен разговор по темата със синия кадровик.
Всъщност сините депутати бяха подложени на масиран натиск да не приемат по-късата казарма, въпреки че бяха изложени доста разумни аргументи в полза на въвеждането й. Народните избраници бяха публично заклеймени, че търсят лична изгода от съкращаването на военната служба. Поименно бяха изброени депутатите, чиито синове в скоро време трябва да облекат военните униформи. По този начин армейското лоби в Народното събрание се опита да притисне тези парламентаристи да гласуват в полза на 9-месечната казарма и по този начин да опровергаят обвиненията, че защитават интересите на своите наследници от мъжки пол.
С това обаче центърът на дебата за срока на казармата се измести в неособено правилна посока. За никого не е тайна, че народните представители могат да осигурят достатъчно лека и фиктивна служба на своите синове независимо дали става дума за хора от управляващата партия, или от опозицията. Истинският проблем всъщност е кому е нужна 9-месечна казарма в сегашния й вид. При положение че бойна подготовка в повечето поделения почти не се води заради липса на пари и материално-техническо осигуряване, военната служба е не само загуба на време за самите наборници, но и ненужно прахосване на бюджетни средства. В тазгодишния Закон за държавния бюджет например за издръжка на армията са отделени 607.3 милиона лева, докато за капиталовложения и превъоръжаване - едва 29.7 милиона. Въпреки че войската беше съкратена повече от два пъти, пак се наблюдава порочното явление от последните няколко години, че "армията изяжда парите за армията". На практика няма никакъв смисъл наборниците да се държат в армията след първоначалното обучение в новобрански център, ако след това няма да се води поне някакво пълноценно военно обучение под формата на учения, физическа подготовка, полеви стрелби, курсове за използване на съответната бойна екипировка и т.н. В противен случай наборникът се превръща в още едно гърло, което трябва да се издържа за сметка на българския данъкоплатец, и то без какъвто и да е смисъл.
Подобен вариант определено не работи в интерес на българското общество. Той би могъл да служи единствено като оправдание за запазването на прекомерно раздутия административен апарат в сферата на военното ведомство. В случая не става дума само за офицерите, но и за цивилния персонал, който многократно набъбна покрай реформите от последните три години.
Отчаяната борба на военните администратори за по-дълга казарма е разбираема, тъй като тя би могла да бъде аргумент за запазването на повече щатове и по-голям дял от държавния бюджет. Освен това наборните военнослужещи са един неизчерпаем източник на безплатна работна сила, от който офицерите надали някога ще се откажат доброволно. В крайна сметка обаче работата на армията е да се готви за бойни действия, а не да генерира корупция и бюрокрация... Президентът Стоянов обаче предпочете да на си даде сметка за всичко това в името на рейтинга си сред военните.
Личната отговорност е най-добрият защитен механизъм за системата
Николай Камов, национален координатор на движение "Социалдемократи", пред "Капитал"
- Това не е нова партия. Спекулациите около това се появиха още преди движението да бъде учредено. Партиите инстинктивно видяха в движението заплаха. Това движение не е отговор на лошото ръководство на евролевицата и не е негов контрапункт. Не е дори отговор и контрапункт на несъстоялата се обединена левица. То е предизвикателство и по-скоро опит за отговор на всичко това, което не се случи в България, след като тя обяви себе си за млада демокрация през 1989 г. Демокрацията увисна само като дума и институции без съдържание. Проблемите на прехода в Централна Европа бяха решени от подходящите хора, които бяха наясно със себе си и с това какво трябва да се прави. В България демокрацията попадна в лоши ръце и това беше номерът на системата. Тя остави в наследство един манталитет и нямаше значение дали си от БСП, СДС или някаква друга партия. Безспорният факт е, че този манталитет властва и до днес. Бих казал, че понякога дори има консенсус по него.
- Точно така и това не е моя идея. Това го каза Ахмед Доган още миналата година, когато успяхме да съберем Солунската четворка и ДПС. На тази среща стана въпрос точно за това - не за поредното събиране на партийни лидери, не за свалянето на поредното правителство, а за модела. Ето този модел се възпроизведе не само в държавното управление, а и в партиите.
- Защото партиите у нас се създават с други цели. Те са организации, които в зависимост от мащаба обслужват било лични, било групови интереси. Но не и обществения интерес. Защо не се обединяват? Обективно няма никакъв интерес от обединение, напротив, има интерес от разединение. На срещата с БСДП парадоксалното беше, че ако ние бяхме казали, че сме партия, щяхме да бъдем желан и разбран партньор. Неяснотата около претенцията на движението веднага се посреща с известна доза агресивност от част от хората, защото това не е познатото нещо.
- Ако не вярвах, че може да стане, нямаше да се захвана, и мисля, че това се отнася до всеки един от нас. Ние сме доста различни, но общото е точно това. Не бих искал да спекулирам със съществената разлика в отношенията на д-р Дертлиев към проекта и на Петър Агов. Много ясно беше изявлението на почетния председател. Струва ми се, че г-н Агов малко изпревари нашия диалог. Но когато в началото ни попитаха "как", нашият отговор беше "ето така, с диалог". И след този диалог ние се разделихме като приятели, дори с молба на един от участниците Бойко Радоев да бъде депутатът, който да внася проектите на БСДП в парламента.
- Това е една нормална практика и не виждам нищо сензационно или героично в това. Проблемът е следният - поради несъгласие с водената от ръководството на БЕЛ политика напускам партията. Аз предупредих пред конгреса, че той решава въпроса за моето членство. И той го реши. Веднага след това направих изявление, че, след като не съм член на тази партия, макар че аз имам принос тя да бъде парламентарна, аз не мога да бъда неин депутат. Това е толкова просто и разбираемо. Ръководство, избрано на предишния конгрес, е слабо, защото, въпреки че БЕЛ нито ден не е била във властта, то не съумя да я отличи от натоварените с толкова бреме управлявали партии. Ние сме част от статуквото, част сме от тази мразена политическа класа. И това е огромен недостатък. Това е слабост, за която трябва да се понесе отговорност. Впрочем принципът за индивидуалната отговорност е най-добрият защитен механизъм за системата. Неотдавна в Белгия имаше случай, когато полицаи случайно удушават жена при задържане, и министърът, който няма нищо общо с това, си подава оставката. Така се освобождава самата система от отговорност. Някой понася отговорността и системата не се натоварва. Българите мразят демокрацията, институциите си - парламента, правителството си, защото никой персонално не поема отговорност за безобразието. На времето аз се опитвах да обясня това на Виденов, че даже и да няма персонални провали, абразивът на непопулярните мерки изхабява министрите и те трябва да понесат персонална отговорност, за да не рефлектира това върху правителството. БСП можеше да изкара целия си мандат, ако беше възприела принципа на консумиране на отговорността.
- Уверявам ви, мотивът ми не е бил за някакво съхранение. Такива сметки не съм правил. Искам да не говоря за Европа, както мнозина правят. Опитвам се да правя, както се прави в Европа. Що се отнася до парламента в конкретния му вид, аз нищо не мога да направя в него. Опозицията в него е по-смешна от мнозинството. Какво мога да правя като независим депутат - нищо. Не мога да отстоявам някакъв интерес. Да седя само и да харча парите на данъкоплатеца, което ще прибави и моето име към тези 240 вече много мразени имена.
- Да, и така. Мисля, че това е нещо обикновено. Но аз не съм напуснал главното - собствените си убеждения. От самото начало съм си представял нещата по начин, по който те не се случиха. А това наложи за мен на два пъти, а за Томов пет пъти да сменим партията си. От моя гледна точка нещата стоят така - когато една партия не е способна да спре едно свое правителство, което проваля страната и я докарва до състоянието от края на 1996 г. и аз нищо не мога да направя в нея, съжалявам, обаче по-добре да остана верен на убежденията си, отколкото на партията. Ако тя се приема като религия, това е друг въпрос, но тя за мен не е религия. Тя е политическа организация за постигане на цели, която е влязла в разрез с моите убеждения както за целите, така и за начините на постигане. Втория път - ставам учредител на нещо ново, което трябва да покаже как стават нещата, а тази партия се превръща в еднолична фирма. На кого да остана верен - на едноличната фирма на този човек или на своите убеждения. Учредителите на движението решихме да отстояваме убежденията си по съвсем различен начин. Имаме минимални ресурси, които са събрани чрез една фондация за елементарна организационна дейност. Противно на всякакви спекулации, и то от хора, които боравят с партийните пари по най-безобразен начин. Аз не приемам морал от тези хора. Имаме като ресурс и личните си биографии, и своята идея. Инструментът за постигане на влияние чрез тези минимални ресурси е само един засега - поведение. Ако казаното на всички досегашни конгреси беше истинско, в България нямаше да има кандидати за зелени карти. Само че, доколкото ми е известно, те са се увеличили двойно за този период. Това е истинското обществено отношение към целия този водопад от думи, обещания и лъжи, който се изсипва от трибуните на партиите, от техните книжа. Ние няма да правим това изобщо. Ще се опитаме да видим как хората, а не структурите на организациите могат да бъдат събрани. Точно в това е замисълът. Целта на движението е в по-напреднал период, когато се обедини социалдемокрацията в една партия, то да се разпусне. Това е проект, за който си заслужава да се работи. Кога ще стане? Няма отговор на този въпрос. Как ще стане? До голяма степен няма отговор и на този въпрос. Но има идея и не малко свършена работа по този път.
-Да. Този трик много лесно се улавя от вече напатилото се обществено око. Нямаме намерение да лъжем по толкова елементарен начин. Ние сме политическо движение и друго подобно поне аз не познавам. Пред ГОДО и "Гергьовден" възниква въпросът дали са граждански или политически. Защото ние от самото начало много ясно казваме, че сме политическо движение, т.е правим ясно заявление за участие в политическия процес. Ние ще правим политика. Тук разликата е много съществена. Едно е да се съберат свободни интелектуалци, даже да се организират за някаква обществена кауза, друго е да заявите, че искате властта, защото една политическа формация винаги иска властта. Тя е нейният инструмент, за да реализира целите си. Ние обаче го правим по много специфичен начин. Създаваме се с оглед на конкретна политическа цел - обединената социалдемокрация. При даденостите на терена - много партии, много вождове и наистина малко индианци. В този смисъл нашата цел е пределно ясна - тя е политическа. Това е голямата обединена социалдемокрация - безспорно под формата на партия. Но движението престава да съществува в момента, в който това се постигне.
- Никаква теоретична схема според мен не може да бъде направена. Особено като се има предвид, че избирателният закон е вече атакуван от много нови идеи, принципно различни по отношение на досегашната система. Заинтересоваността от запазване на статуквото както винаги е налице и е доста силна. Според мен е непредсказуемо как чрез закона ще бъде премоделирано сегашното положение, но от гледна точка на обществените настроения във всички случаи това не е моделът на еднопартийните мнозинства, на техния диктат, на всичко това, което се случва даже при най-добри намерения, въпреки че ги нямаше и тях при едно такова управление. Управлението на СДС доведе до почти пълно обществено отрицание на досегашния модел. И аз нарочно не го наричам двуполюсен модел, а еднопартиен диктат, който се сменя в зависимост от това дали махалото отива крайно вляво или крайно вдясно. Но моята лична теза е, че всички ние имаме огромна отговорност да създадем гравитационно поле в центъра и от ляво, и от дясно, за да може махалото да успокои своята амплитуда в този център, което на български език се превежда - да се сменят правителства, без да се сменя политиката.
Писмото - новото оръжие в приватизацията
В последно време приватизацията в България откри новото магическо оръжие - писането на писма! Липсата на прозрачност по сделките беше компенсирана с прозрачна размяна на мисли относно смисъла от продажби на РМД. Обществото цяла седмица беше занимавано с отвореното писмо, което премиерът Костов написа до приватизаторите във връзка с продажбата на ВЕЦ-овете. Разбра се, че преди това пренебрегнатите чуждестранни кандидати са писали други писма до него. Говори се, че писмо до Костов са изпратили и от едно посолство в София. На фона на тази усилена кореспонденция опозицията съвсем неадекватно в устна форма се изцепи, че ще иска спиране на сделките. Но не на всичките, а само на опорочените. Явно такива са онези сделки, за които има писма.
Епистоларните упражнения на властта, които целят да демонстрират загриженост за хода на раздържавяването, всъщност навяват доста тъжни мисли за крайния резултат. Позицията на Костов и Жотев изглежда разумна само до момента, в който става ясно, че реакцията им е предизвикана главно в резултат на дипломатически активности. И без да е експерт, човек разбира, че проблемът на т.нар. стратегически инвеститори е тяхната непригодност към местната "бизнес" среда. Очевидно е, че само едно РМД би могло да се реши на смела инвестиция с бизнесплан, в който има много липси, защото държавата е пропуснала да дефинира при каква цена ще се отдава на концесия водата, ползването на язовирите, по колко ще се продава токът и т.н.
А негодуванието на БСП също е доста фалшиво, защото и при тяхното управление приватизацията не беше от най-прозрачните процеси. На опозицията това й е работата. Само да не прекаляват с желанията за разваляне и оплюване на сделки. Полза от всичко това няма, защото приватизацията си остава терен за битка между си(л)ните лобита на деня и шумоленето около по-крупните далавери най-много да наложи жертването на някое друго (макар и свидно) РМД. Нищо повече.
Левицата пак ще се обединява
"Кукувиците" от евролевицата учредиха политическо движение "Социалдемократи"
Митко МАНДЖУКОВ
Модата на гражданските и политическите движения не подмина и лявото пространство. Миналата седмица се сдобихме с чисто нов актьор на обществената сцена. Още в първия конгресен ден на евролевицата в зала 1 на НДК, няколко клона по-нависоко, 627 "лястовици" учредиха политическо движение "Социалдемократи". Инициатори на сбирката бяха основните опозиционери на Александър Томов - Росен Карадимов, Андрей Бунджулов и Андрей Райчев. По техни думи сред основателите имало както хора от БСДП, така и безпартийни. За своя цел движението обяви обединението на социалдемокрацията в България, а после и на цялата левица. Упражнение, което учредителите тренират вече десет години в различни формации и засега все безуспешно. Създаването на евролевицата през 1997 г. беше първият сериозен опит да се обедини българската левица, но надеждите умряха с прозрението, че формулата "Солунска четворка" не може да проработи. Сега е вторият опит за единение, но много вероятно е той също да бъде безуспешен.
Според учредителите основният проблем на несбъдналата се досега обединена нова левица е в невъзможността на обикновените хора да общуват и разменят идеи. Като основна пречка в този процес те назовават партийните структури и лидерите. В главите на партийните вождове се е загнездила мисълта, че обединението означава механичен сбор на партийни структури, партийни кадри и членска маса. Това превръщало разговорите между ръководствата на левицата в пазарлък и опорочавало идеята. Всеки от тях се чувствал заплашен от влиянието на другите лидери и именно това поставя проблема за равнопоставения диалог в политическото пространство. В този смисъл основната пречка за появата на обединената левица бяха преговорите единствено около това кой да бъде неин лидер.
Инициаторите на движението виждат преодоляването на лидерските амбиции сред левите политици чрез въвеждането на нестандартната форма на колективно ръководство, което по-скоро ще координира, отколкото ще управлява. На учредителното събрание се появи мнение от залата, че това не е най-доброто решение във функционално отношение и все пак е добре да има председател. Това предложение не беше прието, тъй като целта на основателите на движението е с колективното ръководство да демонстрират нова политическа култура. А и засега единствено тази идея прави движението интересно и го отличава от останалите политически формации.
Но именно колективното ръководство се превърна в главна мишена на опонентите на "Социалдемократи". Първо Александър Томов, а след това и председателят на БСДП Петър Агов заявиха, че идеята е, меко казано, мъглява. За Томов, който е завършен партиен лидер, и за Агов, на когото му се иска да е такъв, е напълно непонятно как могат 20 души да координират дейността на една политическа формация. Но "социалдемократите" им посочиха подобна действаща формула на обединение на политически сили. Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) управлява вече 20 години в Гърция и представлява обединение на социалдемократическите формации, в което обаче всяка от тях запазва автономността си. Целостта на формацията се гарантира от няколко безспорни обединителни линии, като външната политика например. Това дава възможност различните течения в движението да излязат с обща програма за управление и най-важното да я реализират.
Възниква обаче въпросът, след като в България лидерите пречат, ще станат ли те излишни, както прогнозира социологът Андрей Бунджулов. Може би, но едва ли ще изчезнат напълно. Именно борбата с образа на лидера е като че ли обречена на неуспех. И то по една много проста причина - в сегашната политическа ситуация на националните координатори на движението ще им бъде много трудно да обяснят на хората, че не са поредните борци за лидерски постове. Биографиите на учредителите на движението дават основание за съмнения, че тъй като досега не са могли да се реализират в дадена политическа формация, те правят нова или отиват в друга. Съмненията се изострят още повече на фона на борбата за лидерски позиции, която вече се развихри в новоучреденото Гражданско обединение на демократичните организации (ГОДО), което принципно не се отличава от идеята на "Социалдемократи". Един Димитър Луджев от ляв тип е много вероятен и също толкова вреден за политическото движение.
Шансовете за успешно развитие на схемата на ПАСОК в България намаляват и поради ревността на традиционните партии. Управляващите вече заявиха, че движенията заплашват парламентаризма. Имало опасност те да подменят партиите като основни институции на гражданското общество. Никой обаче не си направи труда да провери, че в политологичната литература партиите се разглеждат като посредници между държавата и гражданското общество. И истинската заплаха, която традиционните партии виждат, е единствено във възможността да не би движенията да им откраднат електорат. Тази опасност е достатъчна причина партиите и отляво, и отдясно да се обединят срещу гражданските и политическите движения. Александър Томов и Петър Агов, които при появата на ГОДО си мълчаха, сега се почувстваха заплашени и се отнесоха агресивно към движение "Социалдемократи". Миналата седмица се появиха дори слухове за тайна среща между Томов и Костов, на която лидерът на БЕЛ е помолил за съдействие в борбата с неговите опоненти, а в замяна е предложил парламентарна подкрепа на управляващите. Явно Александър Томов, уплашен както от движението, така и от подготвяното вдигане на изборната бариера на 6%, е започнал усилени совалки в търсене на предизборно-коалиционни партньори.
Вече по всичко личи, че БЕЛ и БСДП ще се противопоставят на новото движение, като на първо време изключат от партиите си всички, които си позволят да станат членове на движението. Той предупреди, че дори в готвените поправки на Закона за политическите партии (ЗПП) се предвижда невъзможността да членуваш в две политически формации. Именно затова идеолозите на движението обмислят в устройствения му правилник да се предвиди и някакъв друг вид членство - например като наблюдател. Въпреки това опасността от изключване по всяка вероятност ще играе някаква задържаща роля и няма да позволи на движението да се разгърне.
Капка оптимизъм за бъдещето на движението като обединител на левицата обаче се съдържа в заявената "безрезервна подкрепа" на патрона на българската социалдемокрация д-р Петър Дертлиев. Той в крайна сметка може да реши проблемите с членовете на БСДП, защото се ползва с много по-голям авторитет от Петър Агов. Сегашният председател заяви, че д-р Дертлиев не е БСДП и той не може да решава вместо партията. Но на всички е ясно, че БСДП не би представлявала никакъв интерес, ако го нямаше почетния й председател, който на конгреса през октомври вероятно ще изиграе основната роля в отстраняването на Агов.
Реформаторските процеси, които протичат в БСП и я доближават по-близо до политическия център, също могат да окажат положително влияние в обединителния процес, с който се е нагърбило политическото движение. На предстоящия пленум на Висшия съвет на БСП столетницата ще трябва да определи коалиционната си политика и се очаква ръководството й да се обяви за взаимодействие с политическото движение "Социалдемократи". Това ще бъде стъпка към решаване на проблема с обединението, защото сега наистина няма идейни различия между левите партии.
Кражбите от управляващи били заговор срещу ген. Владимиров
Кражбите от домовете на високопоставени политици през изминалите няколко години били заговор за преврат срещу шефа на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров, съобщиха осведомени източници. Според версията зачестилите инциденти с охранявани от НСО политици трябвало да принудят президента Петър Стоянов да уволни ген. Владимиров.
Повод за възраждането на слуховете за преврат в НСО преди година станаха изявленията на ексминистъра на вътрешните работи Богомил Бонев, че през 1998 г. от дома на шефа на Народното събрание Йордан Соколов в Бояна са били откраднати 1.5 кг златни накити. Парламентарният шеф отговори, че откраднатите накити били около 50 грама и препоръча на Бонев да не изпуска датата 10 юни, когато трябва да си избере личен лекар, и да си помисли с каква специалност да е той.
Извън тези закачки обаче станаха известни някои разминавания в показанията на обвинения за кражбите от дома на Соколови Игор Борисов през май миналата година. В първите си показания той признал как е влязъл в къщата в Бояна и откраднал различни предмети оттам. Сега обаче се отметнал от показанията си и твърди, че му е била поставена задача само да вземе един сак и да го скрие някъде. След като бил арестуван, сакът е бил намерен непокътнат, заровен в къщата на вуйчо му. Странното било, че нищо от съдържанието му не липсвало. А съдържанието било от шоколадови яйца, бутилка уиски и златни накити на Ева Соколова. Същата версия за заговор срещу Владимиров беше многократно лансирана в медиите и миналата година. Миналата седмица в. "168 часа" дори назова и някои от "заговорниците".
Според осведомени източници не бил случаен и обирът на депутатите в хотел "Самоков" в Боровец през юни миналата година. Тогава охраната беше поета от НСО, а шефът на полицията Васил Василев отправи упреци за некомпетентност към ген. Владимиров и неговите служители. Когато след месец крадците бяха заловени, те се оказаха арменски граждани. Според източници от МВР обаче информацията за тях била подадена от контраразузнаването. Месец по-късно беше обран и домът на Евгений Бакърджиев. Оттам бяха взети 200 лева, а сержантът охранител беше заловен да ги харчи пред ротативките. И тук някои заподозряха машинация, тъй като се оказа, че записът на кражбата от специално поставена камера не бил качествен и не можел да се ползва в съда.
По това време в медиите беше лансирана версията, че за шеф на НСО се спряга името на състудент на Богомил Бонев - Емил Димитров. Другото име, което се чуваше тогава за шеф на службата, беше на директора на ДНСП ген. Васил Василев. Президентът обаче защити ген. Владимиров и облаците над главата му се разсеяха.
Подозиран за сив кардинал на заговора естествено е вътрешният ексминистър Бонев. Ако съмнението, че о.з. генералът иска да концентрира повече информация за властимащите чрез свои доверени хора в НСО, беше изказано гласно миналата година, то може би щеше да е достоверно. В контекста на скандалите между Бонев и СДС в момента обаче подобни обвинения изглеждат преднамерени, дори и да са истина.
Още гафове в либийския случай
Много късно външното министерство се сети за тиха дипломация
Ася БОЧЕВА
Отлагането на делото на шестимата български медици за 17 септември, с което мъчителната сага доближава втората си годишнина, и посещението на външната министърка Надежда Михайлова в Египет извадиха наяве както абсурдите на българската външна политика, така и лесната склонност, с която у нас дори едно драматично събитие може да бъде използвано за цели, които само на пръв поглед изглеждат в унисон с гражданските.
С иначе благородното мото - да помогнем на нашите в Либия - предаването "Хъшове" организира в неделя бдение пред мисията на Либия, на което се събраха над 1000 души. "Българската държава и конкретно българското правителство изостави на произвола на съдбата българските граждани... ", каза Слави Трифонов. Така хъшовете заиграха на най-тънките чувства на българина, който и без това е чувствителен от дистанцията между него и управляващите. Във всеки случаи влязоха в новините като будители на гражданския дух, само че в конкретния случай патриотарските заигравания имат много по-висока цена. Впрочем хъшовете май че усетиха това, защото пренасочиха вниманието на публиката от либийското посолство към по-точния адрес - българските институции.
За няколко дни външното министерство отново демонстрира неадекватност и незачитане на обществените настроения. Заместник външният министър Василий Такев обяви, че ставащото е опасно за тихата дипломация, която се води в момента. Той се изхвърли дори, че "имаме възможност да задействаме Нелсън Мандела, но всичко с времето си". Изглежда, дипломатът забравя, че ведомството му е имало две години да води въпросната тиха дипломация. Сега вече нещата са в ръцете на съдебните институции, които стоят отделно от политическите.
След неделната акция на "Хъшове" Василий Такев отиде в парламента, за да запознае народните представители с нарастващото напрежение, което можело да ескалира до екстремно положение. Висшият дипломат каза, че протестното бдение пред либийското посолство е причината за провалената среща между Надежда Михайлова и египетския президент Хосни Мубарак - резултат, който показва "консолидираната позиция на арабските посланици в София, разтревожени, че нещата могат да се радикализират в София и да приемат странен обрат". Всъщност неотложен ангажимент на Мубарак по близкоизточния въпрос попречи разговорът между двамата да се състои, както беше обявено, и той се отложи за събота. Такев предупреди още за опасността от радикализиране на настроенията в Либия: "Там още няма реакция за заразените 400 деца. Представете си, ако техните майки излязат със свещи пред нашето посолство? Ситуацията ще стане неконтролируема. " Масло в огъня наля и председателят на парламента Йордан Соколов, като обяви бдението за агресивно действие: "Иначе какво е една манифестация пред либийското посолство? " Соколов дори намеква, че спецслужбите имат информация за опасности за останалите 6000 българи в Либия.
Топката беше веднага върната от Росен Петров, идеолог на "Хъшове": "Обясненията на Соколов са най-тъпото нещо, което съм чувал от два-три дни насам. Реакцията на правителството показва, че то е в паника. " От диалога изчезнаха шестте българи, той се превърна в тривиална атака срещу правителството. Явно притеснен от лавинообразния ефект на думите си, заместник външният министър на другия ден се обърна на 180 градуса и точка по точка опроверга собствените си думи - първо, посланиците не били връчвали протестна нота във външното министерство. Консолидирането на арабските мисии според заместник-министъра всъщност било анализ на арабистите в МВнР, който той просто предал на парламентарните групи. Второ, Мубарак все пак щял да се срещне с Михайлова, а отлагането в сряда се дължало вероятно на технически причини. В новата му редакция протестите на "Хъшове" вече са нормална гражданска инициатива.
Отговорът на "Хъшове" не закъсня - в четвъртък те поискаха оставките на Такев и Соколов.
Но външно не е изолиран случай за непрецизен изказ на българската администрация. Правосъдното министерство също даде своя "принос" към българо-либийските отношения. Преди седмица министърът на правосъдието Теодосий Симеонов, помолен да направи прогноза как ще се развие процесът, заяви: "Мога да предвидя един процес, който става в бяла страна, либийците са нещо много по-различно". А трябва ли да се напомня на министъра, че в една "бяла" страна за подобно изказване държавният чиновник си подава оставката.
Софийската шумотевица съвпадна с посещението на Надежда Михайлова в Египет, където има важни срещи с арабски лидери, между които генералният секретар на Арабската лига Есмат Абдел Магид, с изключителен авторитет в арабския свят. Магид е предупредил външния ни министър България да не допуска антилибийска и антиарабска кампания, ако иска нещата да се решат положително: "Умоляваме за сдържаност България и ще направим всичко възможно процесът срещу шестимата българи да е справедлив. " Стана ясно, че египетският външен министър вече е говорил с Кадафи по българския проблем и е посетил Триполи. Магид е допълнил, че са засегнати много политически интереси и е само в интерес на България да не настройва срещу себе си либийското обществено мнение.
Колкото и вътрешният разнобой да не е полезен за положението на българите в Триполи, по-същественият проблем се крие другаде - в липсата на координация между защитата в съда. Шейтанов вероятно няма да получи пълни адвокатски права, защото в либийския Закон за адвокатурата има условия, които никой български адвокат не може да изпълни. Според него адвокатите трябва да са от арабска националност и постоянно пребиваващи в страната. Но дори и да не се дадат пълни права на Шейтанов, това няма да е фатално. По-лошото е, че на последното заседание на съда са били отхвърлени "останалите искания" на защитата. Според адвокат Бизанти дали това са всички искания на защитата, или само на Шейтанов ще се разбере чак на следващото заседание на съда, което е през септември и е последно. Измежду исканията на Шейтанов са разпитване на още свидетели, международна експертиза от СЗО за ситуацията в детската болница в Бенгази, изпращане на наблюдател на процеса от страна на Върховния комисар по правата на човека, както и неконтролиран достъп на адвокатите до подсъдимите.
Криза на доверието. Какво да се прави
Красен Станчев
Настоящото уж обществено полуобсъждане на това какво става в страната се характеризира с насоченост към миналото и беднота на обяснителните схеми. Стопанските съждения и уважението към фактите липсват. Повечето виждания са есхатологични. Пробива си път вярата, че реформите и свързаните с тях хора и действия не са най-подходящите в момента. Това е типична криза на доверието или на легитимността. Реторичният общ знаменател на това положение е разговорът за корупцията. Но проблемът не е в обстоятелството, че има корупция, а в това, че обществото не може да направи нищо по въпроса. Подобни кризи възникват периодично. Общото между тях е, че отново не се появяват идеи за изход към по-добро.
Причината за тези кризи е в господството на изначално ограничени източници на доверие. Такива са партийните, приятелските и групово-професионалните обвързаности. Те пречат на създаването на официални и разширяващи се огнища на доверие. Такива биха били онези, които са институционализирани, основани на еднаквата мярка и равенството на възможностите, които са безлични и опосредени от равенството пред закона и от достъпа до публични регистри и информация. В България реформите губят борбата за обществено доверие, защото партиите на власт не предлагат по-широки от самите себе си източници на доверие. Затова битува общото мнение, че реформите са непочтени, замислени по начин, облагодетелстващ полуформални групи. Мнозинството на онези, които смятат, че са пострадали от реформите, очаква държавни субсидии като компенсация за минали загуби или просто преминава във вътрешна емиграция. Управляващите и техните конкуренти обикновено се домогват до доверието на това мнозинство, обещавайки нова "сполука" при разпределението на парите на другите. Който разбие тази порочна практика, вероятно ще остане за дълго водач на страната.
Не е сложно да се измисли какво да се прави. Трудно е да се постигне. Става дума за учредяване на обществен контрол върху управлението на държавата и стопанството и за въвеждане на почтеност в политическия процес.
Това може да стане чрез промени в правилата на партийно и предизборно финансиране, като:
Друго условие на почтеността е избирателят да знае кого избира, т.е. необходимо е да се въведе мажоритарен елемент в избирателната система или като връщане към избирателния закон от 1990 г., или под друга ясна форма.
Убеден съм например, че сегашното управление е по-добро от всички останали за последните десет години. Но това не означава, че смятам, че живеем в най-добрия от всички възможни светове. Не знам дали разумните неща в стопанската политика са излезли от главите на правителството. Изглежда, по-скоро идват от интереса на кредиторите. Ако правителството излезе на дневна светлина, аз ще мога да преценя дали то избира най-изгодните за мен алтернативи. Ще мога да преценя дали светът, в който живея, е най-добрият от възможните и какво ми струва да чакам по-добри времена. Същото вероятно важи за цялото гражданство. Ако то знае, то ще влияе на избора на възможности. Изпълнимият минимум в тази насока е следният:
Няма сценарий за добро развитие на благосъстоянието на гражданите и стопанството на страната без промяна в общите правила на обществено участие и контрол, така както те сега са уредени в конституцията. Смисълът на тези промени е в увеличаването на индивидуалната и общата свобода, съответно в разтоварването на държавата от неестествени отговорности.
На равнището на отделния гражданин трябва да се учреди правото на жалба към Конституционния съд.
На чужденците трябва да се даде правото да купуват земя в България. "Най-умните" идеи за стопанско развитие засега се свеждат до това да свием парите на другите, например на Европейския съюз. "Търсенето на възможности за нас не може да не предостави такива за другите.
На общините следва да се даде фискална самостоятелност.
На равнището на уредбата на държавната машина трябва да се премахне възможността за подмяна на учредителния за дадено законодателно събрание вот според хипотезите на член 99 от конституцията; иначе казано - трите опита за преодоляване на правителствена криза следва да се сведат до един и да се въведе срок на опита за съставяне на ново правителство.
Ветото на президента следва да се преодолява с мнозинство от две трети от всички народни представители. Иначе всеки президент независимо от неговите (нейните) характер и качества и мажоритарния избор неминуемо се превръща в кукла. Иначе казано, не може да пречи на винаги наличната опасност от тирания на мнозинството.
На равнището на народното представителство имунитетът следва да бъде орязан, но при ясна възможност да се гласува за личности и при защита от диктатура на мнозинството.
Свободата на разполагане с частната собственост не се състои само в чл.17 от конституцията, но още и в неговото прилагане. В свободата на избора. И особено в смисъл, че хората ще печелят толкова повече, колкото повече им се разрешава да задържат за себе си по-голямата част от това, което печелят. Стопанската свобода е свобода от правителствена намеса. При нас от 1990 г. досега има висока относителна свобода на разполагането с парите на другите (било чрез банките допреди 1997, било чрез държавното преразпределяне) и относителна липса на свобода на разполагане със собствени пари и имущество за собствен риск и сметка. Изпълнимият минимум в тази насока е следният:
Изброените по-горе промени не се случват поради една сложност. А именно: те не се мислят от критична маса хора. Мнозинството, изглежда, все още вярва в чудеса и в добрия цар.
