Валутният пазар е част от една много по-обширна група пазари, които се обозначават със събирателното име парични пазари. В тях освен сделките с валута се включват всички видове сделки с краткосрочни финансови инструменти (с живот до една година) - краткосрочни корпоративни облигации, съкровищни бонове, репо-сделки, банкови акцепти и много други.
Алтернатива на ДЦК засега липсва
Бойко Ботев
Дори малкото хора в България, които разполагат с някакви средства, срещат сериозен проблем в желанието си да ги вложат по някакъв начин. Причината е в липсата на достатъчно разнообразни и доходоносни инструменти за инвестиране, както и във все още сравнително ниската инвестиционна култура на огромна част от българите.
Първият проблем е липсата на реално действаща фондова борса. В страните с развити капиталови пазари покупката на ценни книжа е добра възможност за рисковано, но и доходоносно влагане на средства. Тази възможност обаче засега на практика не съществува у нас. Твърде ниските (на практика смешни) обеми, които се търгуват, деформират цените на акциите и повишават и без това големия риск от всяка подобна инвестиция. Ето защо иначе многобройните инвестиционни посредници рядко получават запитвания от отделни граждани за това как да вложат парите си. Допълнителна пречка е споменът за рухналите преди време финансови пирамиди, от които пострадаха твърде много хора.
И ако на борсата все пак се търгуват някакви акции, то други инструменти почти липсват. Засега има само една публична емисия корпоративни облигации и въпреки че "ПроСофт" съвсем скоро ще пуснат втора, като че ли липсва желание от други компании за подобно финансиране. А то би било изгодно и за двете страни - очаква се доходността по тях да се колебае между тази по държавните ценни книжа и по лихвите по кредити на банките (в случая с новата емисия купонът ще бъде около 10%). Издадени са и две емисии общински облигации. Те обаче се недостъпни за граждани - тази на столичната община се търгува на борсата в Люксембург, а свищовската не бе пусната на Българската фондова борса поради малкия си обем. Ипотечни облигации пък изобщо няма и от приемането на закона за тях до издаването на първите емисии ще минат поне шест месеца.
Поради липсата на други алтернативи на хората остават реално три възможности. Първите две са да вложат парите си в банка или да си купят държавни ценни книжа (ДЦК). Лихвите по депозити обаче са твърде ниски (средно около 5-6% годишно, до 7.5% - най-високата лихва, предлагана от Първа инвестиционна банка) и не могат да привлекат достатъчно вложители. А и мнозина все още помнят поредицата банкови фалити и огромните притеснения за това дали ще получат парите си. Условията по ДЦК са по-добри, но там и търсенето е твърде голямо - проблемът с липсата на възможности за инвестиране стои както пред отделните граждани, така и пред финансовите институции. Издаваните съкровищни бонове (ценни книжа със срок до една година) носят около 4-5% на годишна база, докато дългосрочните (в България - две- или тригодишни) облигации са с купон 7-9% и цена около номинала. Министерството на финансите редовно издава и целеви емисии, предназначени за граждани (последната такава бе пусната в понеделник). Те са двегодишни, с купон, плащан всеки шест месеца, в размер от 7, 8, 9 и 10% на годишна база (т.е. в края на първото полугодие се получава 3.5% върху номинала, в края на второто - 4%, и т.н.). Държавните ценни книжа са като че ли най-доброто вложение в момента. Разбира се, освен целеви и редовни емисии в обръщение са и т.нар. ЗУНК и брейди-облигации (последните всъщност представляват преоформения външен дълг на страната и не могат да се придобиват от физически лица). При тях обаче доходността се определя по-сложно, защото зависи както от лихвените плащания, така и от често променящата се текуща цена. Освен това трябва да се има предвид, че придобиването на ДЦК (без тези от целевите емисии) е свързано и с разходи за комисиони на съответния брокер, което намалява печалбата от тях.
Третата възможност за инвестиране е използването на лицензирани инвестиционни посредници за влагане на средства на международните пазари. А човек може и да инвестира сам, като използва Интернет. За целта обаче са нужни твърде специализирани знания, много и навременна информация и готовност да се рискува - защото вероятността от загуба е твърде висока. А е необходим и минимум от средства, който може да се окаже проблемен. Все пак това е нелоша възможност за влагане на средства - особено като се има предвид равнището на родния капиталов пазар.
Липсва интерес към големите компании
Пламен Радков
Слаба и безинтересна бе изминалата седмица на "Българска фондова борса - София". Търговията бе замряла, продаваха се малки пакети акции, без да има съществени промени в цените. Борсовият индекс "БФБ - София Уорбърг" регистрира минимална промяна от нивото си от предходната седмица. Той падна с 0.75% до 39.79 пункта, а този на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация се понижи с 0.82%, достигайки ниво от 39.71 пункта. Обемът на търговия за седмицата бе доста нисък - 154 хил. лв., основната причина за което бе липсата на едропакетни кросови сделки.
Интересът към големите компании бе изключително слаб. Единственото ликвидно дружество бе "Албена" АД. Бяха изтъргувани 1124 акции на черноморския курорт, а цената леко се понижи до 6.11 лева за акция. Значителен спад регистрираха акциите на фармацевтичните дружества, макар и при малки изтъргувани обеми. Акциите на Софарма се понижиха с нови 27.6% и достигнаха цена от 13.75 лв. За последните три седмици цената е паднала с близо 12 лв. (46%). Подобно е и положението при "Балканфарма - Дупница" и "Балканфарма - Трояфарм", цените на които се понижиха съответно с 11.98 и 6.53%. Останалите големи компании също не се радваха на особен интерес, а цените след поскъпването от предходната седмица се движеха в различни посоки. Най-голям ръст имаше при акциите на Нефтохим, които се покачиха с 1.4 лв. до 6.8 лв. за акция. Липсваше всякакъв интерес към тютюневите дружества. Изтъргувани бяха едва 21 акции на "Булгартабак холдинг", а сделки с "Благоевград БТ" изобщо нямаше. На фона на общата апатия предизвика учудване появилото се силно търсене при акциите на "Химко", в резултат на което бяха сключени девет сделки за общо 4867 акции на комбината без съществени изменения в цената.
Участници на пазара коментираха, че оживление на търговията може да се очаква при предлагането на остатъчните държавни дялове в приватизирани предприятия. В същото време тревожен е фактът, че и в един активен период, какъвто е периодът около общите събрания на дружествата, фондовата борса не успява да привлече инвеститорски интерес.
Джанкови продадоха и софийските хлебозаводи
Гръцката фирма "Лулис" поема след месец управлението на мелничния комбинат
Миглена МАНЧЕВА
Братята Красимир и Стефан Джанкови, известни с близостта си до висши представители на държавната и общинската администрация, прехвърлят на гръцката фирма "Лулис интернешънъл фуудс ентърпрайсис" контрола върху трите софийски хлебозавода в "Подуяне", "Люлин" и "Възраждане", съобщи добре осведомен източник от приватизационните среди. По линия на общинската приватизация през последната една година хлебозаводите бяха продадени на работническо-мениджърски дружества, контролирани от братя Джанкови чрез техни фирми. Наскоро скандалните братя прехвърлиха на "Лулис интернешънъл" мажоритарния пакет от фирмата си "Крапс мел 1", чрез която преди две години приватизираха мелничния комбинат в София.
Непрякото участие на Джанкови в РМД на хлебозаводите е чрез "Крапси холдинг" АД. Фирмата е регистрирана през миналата година с цел да се превърне в шапка на всички участия на Джанкови в предприятия по веригата зърно - брашно - хляб. В началото на тази година акционерите на РМД на хлебозаводите в Люлин и Възраждане на общи събрания са решили дружествата да станат част от холдинговата структура "Крапси холдинг". Същото решение е взето вероятно и на събрание на РМД на завода в Подуяне на 5 ноември м.г. Във фирменото дело на това дружество е представено само извлечение от протокола, но не и всички решения.
По дефиницията на Търговския закон влизането в холдингова структура означава "Крапси холдинг" да контролира пряко или непряко поне 25% от капитала на дружествата или да назначава повече от половината от членовете на управителния съвет. Размерът на акционерното участие на холдинга в трите РМД засега не е отразен във фирмените дела на дружествата. Ако те вече са изплатили напълно сделките си с компенсаторни записи (според поправката в закона "Лучников" от 1 февруари т.г.), няма пречка "Крапси холдинг" да държи в тях какъвто си иска пакет акции. Иначе, за да запазят правото на разсрочено плащане, законът за приватизация изисква в РМД едно лице да държи до една трета от капитала.
Освен мелницата и хлeбoзаводите братята притежават също няколко лицензирани зърнобази.
В "Крапси холдинг" 91% от капитала са собственост на "Крапс мел 1" АД. В последното 75% от акциите се държат вече от гръцката "Лулис интернешънъл", тоест тя е станала опосредстван собственик и на "Крапси холдинг". Останалите 9% от капитала на "Крапси холдинг" са разделени между братята Джанкови и дългогодишния им партньор Пламен Найденов. Любопитното е, че вноската на "Крапс мел 1" в "Крапси холдинг" е направена не чрез реални пари, а чрез внасянето на 170 000 акции от "Мелничен комбинат" АД (от общо 370 хил. акции, които "Крапс мел 1" купи по линия на приватизационната сделка за мелницата).
В бранша на зърнопреработвателите контролът на Джанкови върху хлебозаводите се смята за факт. Не е ясно обаче по каква схема участват. Теоретично, ако "Крапси холдинг" е акционер в РМД на трите хлебозавода, по закона за приватизацията може да държи не повече от една трета от капитала, а останалите акции да бъдат разпределени между поне 20% от служителите на съответното предприятие.
Справката на Столичната общинска агенция за приватизация сочи, че РМД "Хлебозавод - Люлин" АД срещу 1.025 млн. долара е купило 80% от капитала на "Хлебни изделия - Люлин" на 28 януари 2000 г. РМД "Хлебозавод - 1" АД срещу 2.62 млн. нови лева е купило 75% от капитала на "Хлебни изделия - Възраждане" на 10 септември 1999 г. РМД "Хлебозавод - 2 - Подуяне" АД е купило 80% от капитала на "Хлебни изделия - Подуяне" срещу 1.96 млн. долара на 19 юли 1999 г. Въпреки че РМД първоначално са учредени само от физически лица, за да отговарят на правото за разсрочено плащане по закона за приватизацията, още при създаването им връзката с "Крапси холдинг" се вижда от съвпадението на лицата, които участват в ръководните органи и на холдинга, и на дружествата, които са купили хлебозаводите. В борда на "Крапси холдинг" АД влизат братята Джанкови, Пламен Найденов, Христо Иванов Антонов, Иван Георгиев Иванов (познат като шеф на браншовата организация на хлебопроизводителите), Емил Константинов Живков, Веселин Дончев Василев. Групи от същите хора са заели места в надзорните и управителните съвети на РМД на хлебозаводите. Пламен Найденов, Иван Иванов и Христо Антонов са в ръководството на "Хлебозавод - Люлин" АД. Христо Антонов, Веселин Василев и Иван Иванов влизат в надзора и борда на "Хлебозавод - 1" АД. Ръководството на "Хлебозавод 2 - Подуяне" АД, се контролира чрез Пламен Найденов, Иван Иванов и Емил Живков. Чрез РМД, близко до Джанкови, е приватизирано и "Автостопанство - Хлебни изделия" ЕООД. В ръководството на РМД влизат Стефан Джанков и Веселин Василев.
Междувременно гърците поеха оперативното управление на "Мелничен комбинат" АД в София, който контролират чрез скорошното си влизане като мажоритарен акционер в "Крапс мел 1" АД, купувачът на мелничния комбинат. Според неофициална информация "Лулис" в момента имат проблеми с изясняването на финансовото състояние на мелницата. Гърците ще влязат официално в борда на "Мелничен комбинат" на общото събрание на 7 юли, в дневния ред на което са предвидени промяна в устава и в надзорния съвет на дружеството.
Основната промяна е, че в мелничния комбинат като изпълнителен директор се е върнал Емил Живков, шеф на мелницата до падането на кабинета на Виденов през 1997 г. И след приватизацията на предприятието през 1998 г. Живков участва в бордовете на доста фирми на Джанкови, но наскоро е бил изключен от някои, а освен това уволнен като директор на софийската мелница. С идването на гърците Живков за трети път през последните пет години става шеф на мелничния комбинат.
Финансирането на РМД-то на "Ягода" е незаконно
Николай Стайков
Сумата в размер на 300 млн. стари лева, с които "Ягода" ЕАД финансира работническо-мениджърското дружество "Ягода консерв" АД, трябва да бъде върната заради нищожност на договора за кредит, реши ямболският окръжен съд. Основната причина за незаконосъобразността на подписания договор е липса на съгласие от страна на едноличния собственик - държавата, без което според устава на дружеството не могат да се отпускат кредити. Според сключения през октомври 1998 г. договор "Ягода консерв" получи сумата, необходима за заплащане на първоначалната вноска за участие в процедурата за приватизация срещу прихващане на бъдещите си дивиденти от печалбата на дружеството.
"Ягода консерв" спечели мажоритарния пакет от консервното предприятие, като предложи цена в размер на 1.65 млн. долара, дължими естествено на разсрочено плащане. Схемата за приватизация без нито лев външно финансиране, макар и нелоша на пръв поглед, не издържа дълго, тъй като само ден след като Агенцията за приватизация обяви "Ягода консерв" за купувач, дружеството беше обявено в несъстоятелност. Новоизбраният собственик успя да разсрочи дълговете си към Хебросбанк, "Водоснабдяване" и НЕК, но местната "Топлофикация" отказа всякакви преговори, а Ямболският съд откри процедура за обявяването на предприятието в несъстоятелност.
Шефовете на завода и на "Ягода консерв" не бяха открити за коментар, тъй като вече повече от година телефонните линии в предприятието са прекъснати. От ямболския съд обясниха, че решението все още не е влязло в сила, защото се обжалва пред по-висша инстанция. Съдебното решение няма да има пряко влияние върху съдбата на ямболския консервен завод, който в момента се управлява от синдик. Въпреки това е показателен пример за схемите на финансиране на голяма част от работническо-мениджърските дружества.
Конкретно в случая с "Ягода" средствата за приватизацията на закъсалото консервно предприятие идват от софийската фирма "ПиК ко". С нея на 26 октомври 1998 г. заводът сключва договор за продажба и предоставяне на изключителни права за дистрибуция на продукция, която е на стойност 650 млн. стари лева. От тях 300 млн. лв. се превеждат по сметката на "Ягода" в Йонийска банка веднага, а на следващия ден "Ягода консерв" ги получава на кредит. В момента "ПиК ко" има предявено съдебно възражение, че това вземане не е включено в списъка на кредиторите. В съда има постъпили жалби и от длъжника "Ягода" срещу предприетите вземания на "Топлофикация" и служба "Големи данъкоплатци" към Териториалното управление на данъчната администрация. Процедурата по обявяване на завода в несъстоятелност, която се проточва толкова дълго, освен на всички кредитори пречи и на изплащането на закъснелите заплати на повече от 350 работници.
Само два внесени депозита за "Софарма"
"Балканфарма" и смесено дружество между "Електроимпекс" и "Унифарм" остават в надпреварата
Теодора ВАСИЛЕВА
Четири фирми подадоха оферти за приватизацията на 67% от капитала на фармацевтичното предприятие "Софарма". Кандидатите са "Балканфарма холдинг", "Елфарма", "Нова текнолъджи" и "Унитек". Според Асен Дюлгеров, шеф на Надзорния съвет на Агенсията за приватизация (АП) обаче само първите две фирми са внесли депозита от един милион долара. Другите два кандидата са поискали отсрочка. От ирландската "Нова текнолъджи" потвърдиха, че са закъснели, а от "Унитек" отказаха коментар. Така че по всяка вероятност в наддаването за "Софарма" остават само "Балканфарма" и смесеното дружество между "Електроимпекс" и "Унифарм" - "Елфарма". Агенцията за приватизация вече седмица бави декласирането на другите два кандидата заради невнасянето на депозита. Очакваше се интересът към предприятието да не е голям, въпреки че близо 15 фирми закупиха меморандуми. От наддаването се отказа работническо-мениджърското дружество "Софарма 2000", тъй като в последния момент фармацевтичното предприятие беше включено в списъка за целева приватизация.
Според запознати с офертите на двете фирми, които по всяка вероятност ще останат в надпреварата, предлаганата от "Елфарма" цена е по-висока и е близо до оценката за мажоритарния пакет акции на "Софарма", докато Балканфарма предлага доста по-ниска цена. В началото на годината оценката на Агенцията за приватизация за "Софарма" беше 23.8 млн. долара. При предишната приватизационна процедура договорена цена беше 32 млн., но "Нова текнолъджи" не плати.
"Балканфарма" още преди месец декларира намерението си да участва в приватизацията на "Софарма". Акционери в дружеството, което вече е мажоритарен собственик на три фармацевтични завода в страната, са "Дойче банк" и исландският фонд "Айкън", които притежават съответно по 42% от капитала, други 10% са собственост на мениджмънта на компанията, а остатъкът е разпределен между адвокати и консултанти на фирмата. Ако спечелят наддаването, пазарният дял на "Фармация", "Антибиотик" и "Трояфарм" заедно със "Софарма" няма да надхвърли 27%, обяви изпълнителният директор на "Балканфарма" Петър Терзиев. Такъв е делът, ако се отчитат продажбите в стойностното изражение. Ако обаче изчисленията се направят на база продадени опаковки, "Балканфарма" държи 37.5% от местния пазар, а "Софарма" - съответно 27.5%. Във всеки случай, ако се стигне до сделка, ще трябва да се иска разрешението на Комисията за защита на конкуренцията.
"Елфарма" е учредена специално за участие в приватизацията на "Софарма". Акционери в новорегистрираното дружество са фирмата на Борислав Дионисиев "Електороимпекс" с 60%, а останалите 40% са собственост на "Унифарм". Финансирането на приватизационната сделка ще е от "Електроимпекс", а "Унифарм" ще използва опита си в бранша. Покупката на фармацевтично предприятие е нетипична за инженерингово дружество като "Електроимпекс". Преди няколко месеца фирмата кандидатства и за покупката на също несвойственото за дейността си туристическо дружество "Бороспорт". "Унифарм" от своя страна е малко предприятие за производство на фармацевтични продукти. Приватизирано е от РМД преди близо две години срещу 2.75 млн. долара. Годишните приходи от продажби са около 6 млн. лв., което е близо десет пъти под приходите на "Софарма". Според запознати дружеството е близко до Общинска банка. В надзорния съвет на Унифарм е шефът на "Софийски аптеки" Огнян Донев, който най-вероятно е и връзката с банката. Хора от бранша коментираха, че "Унифарм" трудно ще намерят възможност да развият предприятието.
Така Агенцията за приватизация ще трябва да избира между кандидат, който предлага по-висока цена, но не е доказан в бранша, и "Балканфарма", която не е склонна да плати за "Софарма" висока цена. Така или иначе преговорите в агенцията тепърва предстоят и двата кандидата ще имат възможност да подобряват офертите си.
Основният проблем не е, че е възможно създаване на монополно положение на местния пазар на лекарства, а възможността "Балканфарма" да закрият таблетното производство на "Софарма", твърдят хора от бранша. "Балканфарма" не крие, че проявява интерес предимно към ампулното производство на софийската фармация, тъй като вече е инвестирала в таблетните производства на придобитите заводи. Ампулите обаче формират едва 20% от приходите от продажби на "Софарма". Другият кандидат едва ли ще има капацитета да направи огромните инвестиции за въвеждане на GMP (добра производствена практика) стандартите, както и да осигури външни пазари.
Интересът към "Софарма" се дължи на познатата марка, липсата на задължения, както и на факта, че по сметки на дружеството има над 10 млн. долара. Дружеството има и вземания в размер на 26 млн. долара, но те са почти несъбираеми. Основните проблеми пред предприятието са липсата на регистрации на много от произвежданите продукти, загубата на традиционните руски пазари, намаляване на рентабилността, както и липса на инвестиции.
Жотев се съгласява РМД да плащат минали сделки със записи
И да се създаде централизираният регистър на платежните инструменти, няма да е публичен
Миглена Манчева, Бойко Ботев
Вицепремиерът Петър Жотев е на път да се предаде в битката срещу най-новите преференции на РМД - да имат право да плащат с компенсаторни записи цялата цена по сделки от предишни години. Досега Министерството на икономиката мълчаливо отказваше да приема плащания със записи от РМД, въпреки че от 1 февруари това право влезе в сила с поправка в закона "Лучников". Миналата седмица обаче Недко Младенов, шеф на дирекция "Следприватизационен контрол" в Министерството на икономиката, заяви пред Нова телевизия: "Предполагам, че в близките дни и конкретно през юни - юли месец ще се реализират сериозни сделки в Министерството на икономиката на базата на тази законова възможност. " Серафим Илиев, шеф на отдел "Следприватизационен контрол в промишлеността", заяви пред "Капитал": "Всеки, който е заявил правото си да плати с компенсаторни записи или други непарични платежни средства и отговаря на условията по закона, може да дойде и да плати веднага."
В министерството са постъпили стотици искания от РМД да платят цялата цена по своите сделки със записи, но Жотев издал вътрешно разпореждане да се прекратят и да не се допускат никакви плащания. Дори когато част от РМД предлагали проекти на допълнителни споразумения само и само да платят със записи възможно най-бързо, анексите така и не били подписвани от министъра. Бързането на РМД е обяснимо, тъй като за повечето от тях едногодишният гратисен период, преди да започнат да внасят цената на девет равни годишни вноски (в рамките на правото им за десетгодишно разсрочено плащане), изтича точно през 2000 г. Заради хаоса дали и как ще им бъде разрешено да плащат със записи доста от РМД вече са просрочили падежите на вноските си.
Според поправката в закона "Лучников" РМД могат да платят чрез компенсаторни записи цялата разсрочена част от цената до края на тази година, при условие че са сключили приватизационен договор преди 1 февруари 2000 г. Министерството на икономиката обаче е тълкувало "могат да платят" като "могат да могат, а могат и да не могат". Юристите на ведомството дори са изпратили искане до парламента за тълкуване на този текст от закона "Лучников". "Получи се някакъв безумен отговор, затова пратиха искане до самия Лучников да тълкува текста. Още няма отговор, понеже Лучников е болен", каза висш служител на Министерството на икономиката. Според него демонстративното разрешаване на плащанията със записи е резултат от заплахите на най-настоятелните РМД и техните консултанти да оспорват по съдебен път мълчаливия отказ на Министерството на икономиката.
Въпросителни около компенсаторните записи има и в друга посока. Вече втори месец се бави приемането на наредба за централизиран регистър за компенсаторните записи. "Проектът на наредба вече е готов", заяви Иван Костов в парламента преди месец. Оттогава обаче раздвижване няма. Официално обяснение липсва, но интерес от подобно забавяне имат доста хора - в последно време издаването (или приемането) на компенсаторни записи се превърна в печеливш бизнес за част от държавната администрация. А въвеждането на централизиран регистър ще пресече някои от начините за измама и вероятно ще разкрие доста нередности при издаването на записите. Проблемно е донякъде и финансирането на регистъра - първоначално сумата за него се изчисляваше на около шест млн. лв., но по-късно беше намалена до 3.5 млн. лв. (а най-вероятно и един млн. ще бъде достатъчен).
Дори след приемането на наредбата обаче системата няма да заработи незабавно. "Ще ни трябват 4-5 месеца", заяви Любомир Георгиев, шеф на Центъра за масова приватизация (ЦМП). Което означава, че преди есента регистър практически няма да има. А и след това приложението му ще бъде ограничено, защото достъпът до съдържащата се в него информация няма да бъде свободен. Справки ще могат да правят само собствениците на записите, някои държавни органи (тези, които участват в приватизацията) и приобретателите, но само след представянето на договор за покупка. Очевидно целта е защита анонимността на собственика, но тя ще става за сметка на прозрачността на пазара като цяло.
Истината е, че нуждата от създаването на централен регистър бе осъзната твърде късно. Наложи се поправка в закона, която предвиждаше създаването на два регистъра - един за вече използвани записи и друг за неизползваните. Това обаче се оказа безсмислено - те биха съдържали еднотипна и до голяма степен повтаряща се информация. Ето защо, заобикаляйки закона, комисията предложи създаването на един регистър, който формално се води към министъра на държавната администрация, но на практика се обслужва от ЦМП.
Огромният проблем на собствениците на компенсаторни записи е липсата на работещ пазар. Предлагането на записи е твърде голямо поради многото издадени книжа (към момента около 900 млн. лв., от които използвани са 430 млн.). В същото време търсене почти липсва и причината е много проста - приложението на записите е твърде ограничено. Те се приемат като платежни средства в приватизацията, с тях може да се придобива право на строеж, както и да се купуват обекти - незавършено строителство, държавна собственост. За целта законът предвиждаше всички министерства, ведомства и областни управи да изготвят списъци с незавършените обекти и да ги представят на министъра на държавната администрация до 31 май. "Вече разполагаме със списъците", заявиха представители на администрацията към Министерския съвет. Предстои обаче въпросните списъци да бъдат обнародвани, след което да се проведат търгове за включените в тях обекти. Засега тази възможност изглежда твърде далечна за притежателите на компенсаторни записи - в момента единственият реален начин те да получат някакви пари (макар и само 13-14% от номинала, каквато е цената в момента) срещу притежаваните от тях хартийки е да ги продадат на участници в приватизацията.
Тилев изгони шефа на "Кремиковци" от "Дару метал"
Промяната е стъпка към оспорване на приватизационната сделка за металургичния завод
Миглена Манчева
Бившият банкер Атанас Тилев и директорът на "Кремиковци" Валентин Захариев влязоха във война за контрола върху "Дару метал" ООД. Двамата са свикали алтернативни общи събрания на дружеството (едното на 10 април, а другото на 1 май), на които (без участието на другия) взаимно са се изключили като съдружници. Софийският градски съд (СГС) е намерил за редовно по-ранното събрание, организирано от Тилев, и е вписал решението за изключване на Валентин Захариев като съдружник. Съдът е отхвърлил молбата на Захариев от "Дару метал" ООД да бъде изключен съдружникът "Дару финанс" ЕООД.
В резултат сега "Дару метал" ООД е преобразувано като "Дару метал" ЕООД с едноличен собственик "Дару финанс" ЕООД. Последното е собственост на регистрираното във Виена "Дару" ООД, контролирано от Тилев, и се управлява от бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов. Допреди промяната Валентин Захариев е притежавал 8 дяла, а "Дару финанс" ЕООД - 12 дяла. При учредяването на дружеството съдружник е бил самият Тилев като физическо лице, но по-късно е прехвърлил дяловете си на "Дару финанс" ЕООД.
Собствеността върху "Дару метал" ООД (сега ЕООД) има значение, доколкото може да се окаже ключ към бъдещия контрол върху "Кремиковци". Металургичният комбинат беше приватизиран миналата година от "Дару металс" АД. Според писмо на Тилев до Агенцията за приватизация обаче първоначалната оферта била подадена от "Дару метал" ООД, след което в нарушение на процедурата дружеството е било заменено в преговорите с "Дару металс" АД. Освен името, което се разминава само с една буква, общото между "Дару метал" и "Дару металс" е, че към момента на сделката за "Кремиковци" в тях като съдружник (акционер) и член на ръководството участва Валентин Захариев. Съмненията кой е подал оферта и кой всъщност купува "Кремиковци" плъзнаха още преди подписването на договора. Агенцията отрече да има каквото и да е нарушение на процедурата. Въпреки заплахите за съдебен спор адвокатите на Тилев от своя страна забравиха да обжалват сделката за "Кремиковци". Най-вероятно причината е била свързана с намерението на Тилев да получи под една или друга форма обезщетение от Захариев, а в замяна да му прехвърли правото да ползва името "Дару" в случая с "Дару металс" АД. Източник, близък до Тилев, съобщи, че преговорите са се провалили (което личи и от войната с алтернативните общи събрания). Според неофициална информация адвокатите на бившия банкер са се върнали към идеята за оспорване на приватизационната сделка за "Кремиковци" най-вероятно пред Върховния административен съд. Отделно кръгът на Тилев заплашва да съди Захариев за злоупотреби с имуществото на "Дару метал" ООД.
Само по себе си "Дару метал" ООД не представлява никаква ценност. В протоколите на алтернативните общи събрания Тилев и Захариев взаимно се обвиняват в източване на дружеството. То има значителен дълг към обявената в несъстоятелност Банка за земеделски кредит, управлявана от Тилев допреди фалита си. Справката в Държавен вестник показва, че след влизането на синдици БЗК е поискала да обяви "Дару метал" ООД в несъстоятелност, но съдът е отхвърлил молбата.
Любопитен факт е, че информацията от фирменото дело на "Дару метал" ООД е била поискана преди няколко месеца от адвокат Данаил Кирилов в качеството му на защитник на Жан Виденов (не става ясно обаче по кое дело). Целта на искането на защитата е била да се установи участието на Атанас Тилев в дружеството или в неговото управление.
Общи събрания
Агенцията за приватизация отхвърли АКБ за купувач на Балканкар
Николай Стайков
Допълнителната информация, която надзорния съвет на Агенцията за приватизация поиска от бившия приватизационен фонд "АКБ Форес - социален", се оказа недостатъчна, за да бъде одобрен проектът за приватизационен договор за "Балканкар холдинг". Въпреки липсата на коментар от страна на приватизаторите стана ясно, че информация за кредитната линия от руската банка "Алта банк" е била предоставена не само от БНБ, но и от представителите на американския кандидат WCG Holding. Въпросната кредитна линия за 5 млн. долара заедно с "добрия мениджърски екип" беше обявена от АП като основен аргумент за класираната на първо място оферта на "Балканкар ин" ООД, в което акционери са четири машиностроителни фирми на "АКБ Корпорация" - "Динамо" - Сливен, "Берое" - Стара Загора, "Елма" - Троян, и "Електра" - Хасково.
"Очакваме според правилата за водене на преговори сега да бъдем поканени ние", заявиха адвокатите на WCG Holding. Те заявиха, че също са предоставили информация на АП за руската банка. "Банката се оказа с регистриран капитал в размер на 5 млн. долара и е смешно да говорим за банкова гаранция или кредитна линия в размер на целия капитал на банката", заявиха представители на американската компания и заявиха, че както този аргумент, така и другият - за добрия мениджърски екип, са повече от несъстоятелни. Лобирането на американските търговски представители в София за WCG Holding е публична тайна, както и връзките й с влиятелни политици, военни и мениджъри от автомобилния бранш от близкото минало.
Американската компания отказва да предостави банкова гаранция с аргумент, че това означава блокиране на средства за дълъг период от време. Те са предоставили на АП извлечение от банковата си сметка, в което е видно, че те разполагат със средствата за инвестиции. WCG и нейната дъщерна фирма SDC участват в приватизацията на заводите "Татра" в Чехия, където обаче имат малко шансове, ако с тях реши да се съревновава някой от големите играчи от тежкото автомобилостроене. Вероятността за повишен интерес към "Татра" се увеличи значително, след като чешкото правителство разсрочи задълженията на закъсалия машиностроителен гигант в размер на 100 млн. долара. Развитие на сделката се очаква най-рано през есента на тази година.
Накратко
На 5 юни изтече срокът за подаване на оферти за закупуване на 59.99% от капитала на "Захарни заводи" АД, гр. Горна Оряховица. Кандидатите са трима: "Захар инвест" АД, гр. Горна Оряховица, "Кил 3" ООД, гр. София, и "Софлайн лимитед", Кипър. Депозитът за участие в преговорите е 400 хил. лв. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри договора за продажба на 51% от капитала на Неохим - Димитровград. Купувач е консорциумът "Неохим инвест", в който участват мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл". Цената на сделката е 100 хил. долара, като се поемат дългове в размер на 30 млн. лв. към Булгаргаз. Купувачът се ангажира да инвестира 5.55 млн. долара за период от пет години.
"Риел - 99" АД е избран за ексклузивен купувач, с когото ще се водят преговорите за продажба на 51% от капитала на "Хотел Рила" ЕАД, гр. София. Договорът трябва да бъде подписан в срок от 20 работни дни, считано от датата на писмено уведомяване на купувача.
"Струма - бон" АД, гр. Сандански, е единственият кандидат за закупуване на държавния дял (75% от капитала) в "Струма - С" ЕАД, гр. Сандански. Все още държавното дружество е с предмет на дейност производство на специална продукция (експлозиви, стоманени изливки за минохвъргачки и т.н.).
Костов: Продажбата на ВЕЦ е непрозрачна
Агенцията за приватизация насрочи нов кръг от преговори за двете най-атрактивни каскади
Николай СТАЙКОВ, Пламен РАДКОВ
Докладна записка на вицепремиера Жотев, последвана от открито писмо на министър-председателя Иван Костов до надзорния съвет на Агенцията за приватизация станаха причина за насрочване на нов кръг от преговори за приватизацията на каскадите "Санданска Бистрица" и "Пиринска Бистрица". През миналата седмица агенцията избра за техни ексклузивни купувачи две работническо-мениджърски дружества. "Считам, че трябва да проверите внимателно всички съмнения по отношение на тази приватизация и особено източниците на финансиране и гаранциите, както и опасенията за конфликт на интереси", се казва в писмото на министър-председателя. Ден по-късно след целодневно заседание на надзорниците те решиха да насрочат нов кръг преговори, за да получат информацията, от която се интересува и премиерът. Въпреки неяснотите надзорът отмени редовната си пресконференция, на която обикновено дава публични разяснения за точните си намерения. Вместо това агенцията разпрати до медиите факс с обяснения, които видимо се отличаваха от иначе кратките изказни форми на пресотдела на институцията.
Мъглявото обяснение на АП всъщност не дава достатъчно яснота за това какво следва от "насрочването на нов кръг преговори с участниците". На практика след така оповестеното решение на надзора дори кандидатите, класирани на следващите места, не знаят дали това със сигурност означава преговори с всички участници в шортлистата, или пък че на двете РМД се дава шанс да защитят подадените оферти. Председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров обаче поясни, че ще започне нов кръг от преговори с всички кандидати, включени в шортлистата на агенцията. В нея влизат и двамата чуждестранни кандидати - френската "Мекамиди - София" и чешката "Енерго - про". Дюлгеров обясни, че те са подали писма, в които изказват готовност да подобрят допълнително офертите си.
В следващия кръг от преговори АП ще изисква от двете РМД информация за цените, на които те могат да продават електроенергия на електропреносната компания и на потребителите. Друга информация, която РМД трябва да предостави, е за кредиторите си и за акционерите с участие над 10 хил. лева. От прессъобщението на агенцията става ясно, че гарант на кредита, с който РМД "Санданска Бистрица" смята да плати обещаните 24 млн. долара, е ОЦК - Кърджали, което миналата година също бе купено от РМД. От агенцията са поискали и разчет за влиянието, което ще окаже дадената гаранция на параметрите на приватизационния договор с ОЦК. Според Асен Дюлгеров, гарант на кредита на РМД "Пирин - 2001" пък е "Катекс" АД, Казанлък. АП не е съгласна и с някои от посочените в офертите на двете РМД форсмажорни обстоятелства за неизпълнение на договора. "При така стеклите се обстоятелства и обявяването на нов кръг от преговори излиза, че много по-добре е било методът на продажба да е бил търг с явно наддаване. В момента се получава нещо подобно, само че наддаването е тайно", коментира Асен Дюлгеров.
Писането на писма по повод начина на продажба на ВЕЦ придоби публичност едва с докладната записка на вицепремиера Петър Жотев, която беше и формален повод за писмото на Костов до АП. Преди Жотев, още когато се появи информация за класирането, загубилите битката чужди кандидати вече бяха започнали активно да лобират срещу взетите от агенцията решения. В писмо от 23 май т.г. до Световната банка, до президента Петър Стоянов и до Министерския съвет, френският енергиен консорциум, зад който стоят "Мекамиди", "СЕЕФ енержи" и "Електрисите дьо Франс" предупреди за прикрити интереси зад РМД и нечестна приватизация, която застрашава да помрачи раздържавяването в енергетиката въобще.
Писмото на чешкия кандидат "Енерго про", най-голямата частна структура в чешката енергетика с 11 електроцентрали, е с адресат главния преговарящ от страна на Европейския съюз Рутгер Виселс и копие до всички отговорни институции в България. В него се изнася информация по процедурата и липсата на допълнителни преговори по вече подадените оферти и бързото приключване на избора на купувач. Чешкото посолство е изпратило официална нота до правителството чрез външно министерство по този въпрос. "Странно е поведението на Агенцията за приватизация, чиято цел би трябвало да е да постигне най-изгодна цена за държавата", се казва в писмото.
Холандия, Франция и Испания са любимци на букмейкърите
Тиери Анри и Раул водят в прогнозите за голмайстор
Холандия и Франция имат остър апетит да изиграят финала на Евро 2000, сочат букмейкърските залагания. Коефициентите за успеха на лалетата навсякъде по света са добри. Само че практиката от последните 20 години показва, че считаният за фаворит отбор никога не стига до пълен успех. Холандия ще използва домакинството за предимство и, печели или губи, екстравагантният талант Денис Бергкамп непременно ще доставя удоволствие с играта си. Световният шампион Франция пък ще чака хрумванията на Зинедин Зидан.
Този сезон три испански отбора се класираха за полуфиналите в Шампионската лига, а два от тях си оспорваха трофея на финала.
Испания има устойчивост във всяка част на терена и с едно асо, Раул, в нападение няма да има по-добра възможност да спечели титлата, още повече че се падна в група с Норвегия, Югославия и аутсайдера Словения.
Очаква се зрелище, а някои неща хващат окото веднага. Англия срещу Германия например може да се превърне в повторение на полуфинала от 1996 г. За германците се знае, че са велики футболисти и ще предложат смесица от старо и ново - ветеранът Лотар Матеус и младокът Себастиян Даслер.
Италия без нападателя Кристиян Виери е с намалени шансове за титлата и ще трябва да разчита предимно на Филипо Индзаги в атаката.
Югославия има в пакет гении на топката и Синиша Михайлович, а Португалия притежава сръчния Луис Фиго. Англичаните ще се надяват на Алън Шиърър да повтори успеха си отпреди четири години, когато стана голмайстор. Заслужават да се видят и точните пасове на Дейвид Бекъм. Скандинавското трио Дания, Норвегия и Швеция са модел за дисциплина и желание за игра. Георге Хаджи пък ще вдъхновява Румъния, докато Турция и Словения все още се учат да живеят в центъра на вниманието.
Играещият в "Арсенал" французин Тиери Анри почти във всички прогнози е водач в листата на голмайсторите. След него букмейкърите нареждат Клуиверт, Раул, Алън Шиърър, Анелка.
Футболните хулигани могат да развалят спортния празник
Освободени са нови места в затворите за нарушители на реда
Георги КАТАНОВ
Правителствата и фирмите по света платиха милиарди долари, за да накарат компютрите да разберат, че 2000 г. не е 1900 г., след което бяха обвинени, че са дали прекалено много пари за избавянето от една несъществуваща опасност. Ако бяха паднали няколко самолета или се беше взривила поне една атомна електроцентрала, същите тези хора щяха да са сред първите, негодуващи от бездействието и нехайството на политиците и бизнесмените.
Организаторите на Евро 2000 отделиха значителни средства за повишаването на сигурността на стадионите и около тях и едва ли някой ще сметне за необходимо да ги критикува, най-малкото защото всички разбират, че за разлика от "проблем 2000" футболните хулигани са реални и е много трудно да им се попречи да покажат на какво са способни. Холандия отдели 170 млн. гулдена (73 млн. долара) за 4500-те полицаи, които ще се грижат за спокойствието в четирите града домакини, а Белгия приготви допълнителни 1 млрд. белгийски франка (23 млн. долара) за своите 6500 пазители на реда. "Не знам какво повече можем да направим", заяви генералният секретар на белгийската федерация Ян Пеетерс, който обясни, че отделя 2/3 от работното си време за решаването на въпроси, свързани със сигурността и недопускането на сблъсъци между феновете.
Белгия е особено чувствителна на тема насилие между запалянковците, защото на нейна територия се случи най-известната трагедия, при която загинаха 39 души. На 29 май 1985 г. преди началото на финала за Купата на европейските шампиони между "Ливърпул" и "Ювентус" на стадион "Хейзел" в Брюксел английските фенове решиха да си изяснят отношенията с италианските "тифози" и в последвалите безредици италианци и белгийци трябваше да заплатят с живота си за безумието на островитяните. За да изтрият спомена от тази тъжна нощ, белгийците решиха да разрушат "Хейезел" и на негово място беше построен стадион "Крал Бодуен", но се оказа, че и той няма имунитет срещу футболните хулигани - след приятелския мач между Белгия и Холандия през март 50 души бяха арестувани заради сблъсъци извън стадиона.
Съвсем неочаквано през тази пролет се роди една нова вражда - между английските и турските запалянковци, след като в навечерието на полуфинала от "Прокъп" "Галатасарай" - "Лийдс" двама английски туристи бяха убити в Истанбул, а на финала в Копенхаген между "Галатасарай" и лондонския "Арсенал" петима души бяха ранени тежко след стълкновения между привържениците на двата отбора, в които бяха използвани ножове, велосипеди и други подръчни материали. И това, при положение че датската полиция се беше подготвила сериозно и една пета от нея се включи в опазването на реда. Тео Брекелманс, шеф на полицейските части за Евро 2000, е оптимист, че сцените от Копенхаген няма да се повторят: "Датските власти разполагаха с по-малки ресурси от нас, защото това е много по-мирна страна."
Англичаните и турците ще се окажат в опасна близост за първите мачове на своите отбори: Турция - Италия в Арнхем на 11 юни и Англия - Португалия в Айндховен на 12 юни, но най-голямото главоболие на организаторите е срещата Англия - Германия на 17 юни на стадион "Льо Мамбур" в Шарлероа с капацитет почти 30 хиляди души.
Футболното съперничество между двете страни датира от 1966 г., когато на финала на световното първенство в Англия домакините спечелиха на финала след спорен гол. Преди четири години германците си отмъстиха, побеждавайки след дузпи на полуфиналите, но съперничеството за домакинството на световните финали през 2006 г. (което и двете страни едва ли ще получат) събуди позабравени емоции, датиращи още от края на миналия век. А и заглавия в британските таблоиди като "Най-опасният човек в Европа" за бившия германски министър на финансите Оскар Лафонтен не говорят за голяма любов между двете държави. Немските запалянковци си показаха рогата през 1998 г. във Франция, където сътвориха най-тежкия инцидент, нанасяйки побой на местен полицай, за което четирима от тях бяха изпратени в затвора през ноември.
Скромните възможности на "Льо Мамбур" принудиха още през май трима британски евродепутати да поискат преместването на мача в друг град, но белгийските им колеги се засегнаха, приемайки предложението като обида за националната чест. Не помогна и намесата на президента на международната федерация ФИФА Сеп Блатер, който също предложи пренасянето на двубоя. Гордостта на домакините не им позволява да признаят потенциалните опасности и дано да се окажат прави, но анонимен представител на полицейския профсъюз в Белгия заяви, че Шарлероа не е мястото за провеждането на подобна среща.
За да предотвратят кървавите сблъсъци, министерствата на вътрешните работи на страните участнички активно си сътрудничеха до началото на първенството, но различната им политика означава, че не всички потенциални нарушители ще си останат вкъщи. Германското правителство реши дори да отнеме паспортите на най-известните хулигани, а в граничната провинция Северен Рейн-Вестфалия запалянковците с по-ранни присъди трябва да се регистрират в полицията и ако излязат от страната без разрешение, ще бъдат арестувани.
Британският министър на вътрешните работи Джак Строу отказа да наложи забрана за напускането на Острова на феновете, които са били осъждани в миналото, въпреки че те не могат да посещават мачове във Великобритания. "Безредиците на Евро 2000 са неизбежни заради непоследователната политика на правителството", заяви Йън Тод, председател на националната федерация на футболните запалянковци, а представители на опозицията обявиха, че около 300 души, виновни за насилие по британските стадиони, ще заминат за Белгия и Холандия.
Според организаторите най-опасните запалянковци, категория С, са по-малко от 1000 души, 400 от тях живеят във Великобритания, останалите се намират предимно в Турция, Германия, Скандинавия и Холандия. За да неутрализират нашествието на футболните вандали, Белгия и Холандия решиха временно да възстановят граничния контрол, като няма да бъдат пропускани всички фенове с предишни прегрешения, както и тези, които се намират под влиянието на алкохол и наркотици. Специално за Евро 2000 ще бъдат удвоени глобите и срокът на ареста за хулиганство. Хвърлянето на предмети ще струва тримесечна присъда на нарушителя, а ако има нещастието да уцели някого, тя ще бъде удължена. За да освободят място за нечаканите гости, организаторите обявиха амнистия за затворниците, които имат няколко седмици до изтичането на присъдата си. Според тях системата е "бърза, надеждна и сурова" и тя позволява нанасянето на превантивни удари срещу подозрителни субекти.
Домакините, които екипираха полицаите си като героя от филма "Робокоп", разчитат не само на грубата сила. В осемте града са построени специални села, в които се предлагат развлечения за скучаещите запалянковци с надеждата, че те ще предпочетат да слушат концерт с песни на "Бийтълс" и да пият газирана вода, вместо да създават проблеми.
Накратко
Проблемите на паралелния внос, производството на ментета и контрабандата бяха обсъдени на среща на представители на чуждестранни производители на алкохол, шоколадови изделия и кафе с министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов по негова покана. Официалните представители подчертаха, че това са дейности, от които губят и те, и бюджетът, и настояха държавата да вземе незабавни мерки. Министър Йорданов обеща да им съдейства за среща с парламентарната икономическа комисия, която до изслуша идеите им за промяна на нормативната база.
Председателят на Европалати - Брюксел, д-р Йорг Шейд посети България за първи път. Д-р Шейд се срещна с президента на републиката Петър Стоянов и с премиера Иван Костов. БТПП и евроклубът към нея организираха среща на тема "Предизвикателствата на европейския пазар за българските предприемачи - производители и търговци, и ролята на търговско-промишлените палати" с участието на д-р Шейд.
България трябва да е преуспяваща, смятат американски сенатори
"Тук сме, за да утвърдим отношенията между България и САЩ в икономическата област", заяви след срещата си с премиера Иван Костов председателят на Специалния комитет на Сената на САЩ по разузнаването Ричард Шелби. Заедно със своите колеги сенатор Ричард Браян - член на Специалния комитет по разузнаването, и сенатор Ърнест Холингс - член на комитета по финансово разпределянe по бюджетни въпроси и по търговия, наука и транспорт в американския Сенат, той посети страната през изминалата седмица. Те имаха разговори с президента Петър Стоянов, както и с вътрешния министър Емануил Йорданов, с когото е било обсъдено предстоящото сътрудничество и обмен на информация между България и САЩ в борбата с организираната престъпност.
Важността на българско-американските отношения са обсъдили по време на срещата си българският държавен глава и американските политици. "Отношенията между двете страни са важни както в икономически, така и в политически смисъл", смята сенатор Шелби. Според сенатор Браян за България е много важно да бъде преуспяваща, за да се гарантира стабилността на целия регион.
Сериозен акцент върху отношенията на България и САЩ е бил поставен и в разговора на министър-председателя Иван Костов с американските сенатори. Обсъдена е била и провеждащата се структурна реформа у нас. "България има амбицията да изиграе ролята на положителен модел за Югоизточна Европа", е заявил българският премиер. Той е допълнил, че за постигането на тази цел от особена важност е приемането ни в НАТО.
Собственици получават гори от държавния фонд
Старите собственици на гори и земи от горския фонд, чиито площи не могат да бъдат възстановени, ще се обезщетяват с масиви от държавния горски фонд, а не с поименни компенсационни бонове, както беше досега. Това е записано в проект за промяна в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, който беше приет от правителството миналата седмица. Изключение от новото правило ще се прави, когато са изчерпани възможностите за имотно обезщетяване.
Решенията на поземлената комисия за възстановяване на гори, придружени със скици, вече ще имат силата на констативен нотариален акт, предвиждат още поправките. Целта ни е да облекчим административното обслужване на старите собственици, обясни агроминистърът Венцислав Върбанов. По същата причина отпада изискването правата на собствениците без документи за притежание да се възстановяват, след като приключи връщането на горите на хората, които имат документи за собственост.
До 31 август тази година областните комисии, оправомощени да разглеждат заявления на потенциални собственици без документи, са длъжни да представят протоколното си решение в поземлената комисия, ще пише още в новия вариант на закона.
Организация за 57 млн. евро
Георги Филипов
Евро 2000 не е само спортно представление. Освен всичко друго то е един икономически залог в света на футбола. Третото по важност телевизионно събитие на планетата привлича спонсори и мениджъри от най-висок ранг.
Какъв може да бъде икономическият ефект от състезание като финалите на европейското първенство по футбол? Бюджетът на организационния комитет е фиксиран на 57 милиона евро, а общите приходи на двете страни организатори са много по-големи. Подготовката за първенството този път бе затруднена от факта, че то се организира от две страни - Холандия и Белгия, които освен обща граница нямат много други общи неща и не си приличат особено.
През септември 1994 г., когато се тегли жребий за разпределение на квалификационните групи за Евро '96, футболните федерации на Белгия и Холандия подадоха официалната си кандидатура за домакинство на първенството през 2000 г. Преди това те искаха Евро '96, но бяха отхвърлени вероятно заради събитията на стадиона "Хейзел" в Брюксел. Двете страни почувстваха, че УЕФА ще подкрепи Англия като компенсация за петгодишната изолация на английските клубове от европейската сцена. Холандия и Белгия подкрепиха Англия, за да им отвърне тя за Евро 2000. На 14 юли 1995 г. двете страни получиха домакинството. Те обединиха всички свои административни структури, за да могат федерациите им да гарантират първия заем от 2.5 милиона евро за началните разходи.
На 7 април, 63 дни преди откриването на шампионата, организаторите отбелязват пет милиона евро непредвидени разходи. Първоначално те са се обърнали за помощ към белгийския министър на земеделието, а след няколко дни - към председателя на Европейската комисия Романо Проди от името на програмата "Футбол без граници".
Харчовете отиват за наем за осемте стадиона, който струва 3.5 млн. евро. Създаването на инфраструктура за 7000 акредитирани журналисти иска още шест милиона евро. Друг важен разход представлява обслужващият персонал. Организаторите възприеха френския опит от 1998 г. - сървиз-отделът да се ограничи до минимум. Щатът от 87 служители през април бе увеличен до 150 чак през юни.
Организацията на Евро 2000 не се изчерпва само от разходите на организационния комитет. Реконструкцията на стадионите струва малко повече от 20 млн. евро, без да се брои новият стадион "Крал Бодуен" в Брюксел построен през 1998 г. за 25 млн. евро. От холандска страна ремонтът на стадионите е платен от собствениците, като сумата не е надхвърлила 750 000 евро. Белгийското правителство официално оценява разходите си на 30 милиона евро. Холандското отказва да назове сума.
Около 53% от печалбите на организационния комитет идват от продажбата на билети (за да избегнат проблемите от Франция, билетите бяха изпратени на техните купувачи чрез препоръчана поща). Очаква се също така УЕФА да отдели част от приходите от телевизионни права. Пари се чакат и от Европейския съюз по радио-телевизионно разпръскване ЕBU и от рекламните права от ISL. Не бяха пренебрегнати и различните източници на държавни пари - министерства и Европейска комисия.
Общинските сектори също ще се включат активно в създаването на по-добри условия за гостите. В Холандия влаковете ще са безплатни срещу показан билет за мач, а в Белгия ще се пътува гратис в градския транспорт.
Според проучване на холандския икономически институт приходите би трябвало да се увеличат с 223 млн. евро, а на Белгия със 173 млн. От 7000 акредитирани журналисти двете нации ще разделят по 87 млн. евро. Очаква се всеки представител на медиа да похарчи средно по 2500 евро за три седмици. И накрая феновете също ще оставят по някое друго евро. Потенциалните приходи от тях ще бъдат около 50 млн. при среден дневен разход 250 евро на човек.
Интересен е фактът, че двете страни имат коренно противоположни цели. Белгия трябва да вдигне реномето си след аферата "Дю Тру", диоксина и трагедията "Хейзел".
Холандия има добър имидж и често е цитирана като пример за икономическо развитие. Тя иска да покаже, че е олицетворение на европейския модел. Въпреки многото си различия двете страни искат да демонстрират едно ново лице на европейската интеграция. Ако постигнат целта си, заявеното за Евро 2008 трио Дания, Норвегия, Швеция има сериозни шансове да получи домакинството.
Евро 2000 - футбол и още нещо
Европейското първенство в Белгия и Холандия ще бъде смес от спорт, страсти и бизнес
Георги КАТАНОВ
Ако може да се вярва на един недоволен валутен дилър, цитиран преди повече от месец от информационните агенции, еврото се е превърнало в "тоалетна валута". През следващите три седмици обаче има голяма вероятност, че за него евро няма да бъде мръсна дума, особено ако живее на Стария континент. Не само защото курсът на единната европейска валута постепенно взе да се отдалечава от минималните си нива спрямо долара и йената за радост на политици и централни банкери, но и защото Евро означава 31 мача, след които ще стане известно коя държава ще може да се гордее през следващите четири години със званието "континентален шампион по футбол".
Заедно с олимпиадата, която ще се проведе през септември в австралийския град Сидни, Евро 2000, което ще се проведе в Холандия и Белгия, спада към състезанията, чието значение отдавна не се ограничава с чисто спортната им страна. Колко ли би се учудил днес австрийският писател Стефан Цвайг, който в началото на века недоумяваше как хората изобщо могат да се вълнуват от футбол, вместо да ходят на опера. Какво да се прави, това е той, бунтът на масите, и в края на ХХ век най-известните тенори приеха като чест участието си в концерта, посветен на световното първенство в САЩ през 1994 г. За сближаването между футбол и изкуство допринасят и паданията на някои футболисти, не само по света, но и у нас, които са достойни за сцената на най-известните драматични театри.
Не по-малко е общото между спорт и бизнес, след като заплащането на най-добрите играчи надхвърля доходите на много топмениджъри и инвестиционни банкери, а с известни личности като Зинедин Зидан и Дейвид Бекъм са готови да работят всички рекламни агенции. Университетът в Ливърпул повече от пет години предлага специална футболна програма "Магистър по бизнесадминистрация", а броят на клубове, които емитираха акции, вече позволява да бъде създадена една миниборса, стига някой да се заеме с тази задача.
Все пак Евро 2000 е преди всичко футбол и не размерът на банковите сметки, а майсторството ще определи победителя на 2 юли на стадион "Де Куип" в Ротердам. Освен в града на "Фейенорд" мачове ще се играят в Брюксел ("Крал Бодуен"), Шарлероа ("Льо Мамбур"), Брюж ("Ян Брейдел"), Лиеж ("Стад де Склесен"), Амстердам ("Амстердам арена"), Арнхем ("Гелредом") и Айндховен ("Филипс стадион"). Не е изключено спортната страна на първенството да се окаже голямото разочарование поне по това, което може да се съди от последното издание на Шампионската лига.
Едва ли някой мисли, че Реал (Мадрид) е най-силният клубен отбор в Европа, особено след като не успя да влезе в тройката на испанското първенство, но така се случи, че той надделя над противниците си в подходящия момент. И само привържениците на Байерн ще си спомнят след няколко години, че "кралският" клуб е допуснал осем гола в първите си два мача с баварците.
"Кайзер" Франц Бекенбауер се оплака в навечерието на първенството, че от футбола са изчезнали големите личности, изключвайки от тази категория дори ветерана Лотар Матеус, който беше в основата на германския тим, с който през 1990 г. стана световен шампион като треньор. Бекенбауер не е доволен от нивото на отборите, но смята, че Германия може да защити титлата си от Англия, не защото е направила "квантов скок напред", а поради качеството на конкуренцията.
Липсата на ярки индивидуалности, способни сами да решават мачове, води до изравняването на силите на отборите и резултатите все повече зависят от случайности и от това кой първи ще вкара гол. Практиката на големите шампионати след 1992 г. показва, че отбор, който предварително не е считан за фаворит, спокойно може да достигне до полуфиналите, затова дори явният аутсайдер Словения не може да бъде отписан.
Не се вижда откъде могат да дойдат изненадите в технически и тактически план, след като в средата на 90-те години дори бразилците разбраха, че е по-важно да не допуснеш гол, отколкото да удариш три греди и да създадеш още десет опасности. Дали отборите ще играят с трима или петима защитници зависи от стила на треньора, но това няма голямо значение, след като физическата подготовка на халфовете и нападателите им позволява бързо да се връщат назад.
Въпреки всички критики в аванс никой не се осмели да заяви, че на Евро 2000 ще бъде скучно. Само мачът Англия - Германия да беше в програмата, щеше да е достатъчно за първенството да се говори още дълги месеци, а не трябва да се забравя, че Югославия и Словения също имат какво да си доказват. Страстите и емоциите, които бушуват по трибуните и пред телевизорите, са в основата на магията на футбола, която може само да бъде изживяна, както беше през 1994 г. в България. Авторите на теорията за края на националните държави може би ще преразгледат идеите си, ако гледат мач между два национални отбора или поне обърнат внимание на съпровождащите го силни вълнения.
Футболът отдавна се е превърнал в част от европейската култура и макар че няма да създаде нова "Джоконда" или "Саграда фамилия", силно влияе върху умовете на европейците, особено върху политиците, по време на големи първенства. Тогава изведнъж те стават големи любители и не пропускат да се покажат на стадиона или поне пред телевизора по време на важно заседание. Ефектът е неотразим - след световното първенство във Франция президентът Жак Ширак и премиерът Лионел Жоспен постигнаха рекордна популярност за цялата история на Петата република.
Колкото и силни да бъдат страстите, естествено няма да се повтори историята отпреди няколко десетилетия, когато между Салвадор и Хондурас избухна война заради резултата от квалификация за световното първенство. В Европа войни са започвали и по по-незначителни поводи, но сблъсъците на Евро 2000 ще имат локален характер и ще бъдат предимно на терена. За истинските сражения между запалянковците, които трудно ще бъдат избегнати, разказваме на стр. 34.
Развитието на Интернет през последните години създаде допълнителни главоболия на организаторите на Евро 2000. Както и на световното първенство във Франция, не бяха предвидени отделни места за представителите на сайтовете, желаещи да отразяват мачовете от мястото на събитието. Оправданието е, че определянето на броя на акредитациите е станало още през 1993 г., когато за Мрежата са знаели малцина и по никакъв начин не е могъл да бъде предсказан бумът от края на 90-те. Странното е, че в края на май в продажба бяха пуснати билети за места, останали незаети от журналистите след разпределянето на акредитациите. Нищо добро не очаква Интернет-журналистите и на олимпиадата в Сидни, но пробивът може да дойде на зимните игри в Солт лейк сити през 2002 г. и на световното първенство по футбол в Япония и Южна Корея през същата година.
Обидените представители на виртуалните медии, които подобно на обикновените любители ще трябва да гледат първенството по телевизията, обаче твърдят, че основната причина за решението на УЕФА е желанието да ограничи конкуренцията на собствения си сайт www.euro2000.org. Дори да е така, европейската централа значително отстъпва на австралийската федерация по тенис, която заплаши със съд всеки сайт, който си позволи да публикува дори програмата за деня на откритото първенство на Австралия.
С помощта на спонсора Sportal.com www.euro2000.org предлага подробна информация за всички участници, за досегашните първенства и дава възможност да бъдат свалени записи на головете от първенствата след 1980 г. Европейската федерация като организатор на първенството притежава правата върху статистическите данни и се надява да привлече много запалянковци. Спортните състезания традиционно се ползват с голям интерес сред Интернет-обществото - сайтовете на олимпиадата в Атланта през 1996 г. и световното във Франция преди две години се оказаха сред най-посещаваните, а амбицията на Sportal.com е да подобри рекорда им, въпреки че няма шансове да се сравнява с олимпиадата в Сидни.
Възможностите на електронната търговия бяха използвани от УЕФА при разпределянето на част от билетите, а Мрежата се оказа подходящо място за всички желаещи да продадат или да купят билет за Евро 2000 въпреки забраната да се ползват билети с чуждо име. Запитване в някоя от по-известните търсачки показва повече от 100 сайта, които предлагат сделки с билети, без продавачите да се навъртат около стадионите и местата, където се събират запалянковците. За целта трябва само приятно Интернет-кафе с климатик и бизнесът може да започне.
Билетите винаги са били сред големите проблеми на всяко първенство заради възможната им фалшификация и изкупуването от спекуланти, разчитащи да ги продадат на неколкократно по-висока цена. За Евро 2000 безценното късче хартия със снимката на стадиона и определеното място има няколко защити, а за да не допуснат препродажбата му, организаторите решиха да приложат опита на Франция - всеки зрител получава достъп до стадиона само ако на билета е записано неговото име, което трябва да потвърди с документ за самоличност.
Системата щеше да бъде идеална, ако феновете бъдат накарани да пристигат на стадиона няколко часа преди началото на срещата, за да може охраната спокойно да ги провери, което е невъзможно в последните минути, преди футболистите да излязат на терена. Освен това трябва да бъде измислен начин за разпределянето на билетите, закупени повече от година преди първенството, когато дори не са известни неговите участници.
Една трета от 1.2 млн. билета бяха продадени през март миналата година, а през декември някои от притежателите им осъзнаха, че ще гледат мач между държави, които може и да не знаят къде се намират на картата. Подобно на всички бюрократи, чиновниците от УЕФА отхвърлиха спонтанния опит на запалянковците да организират размяната на ненужните билети с помощта на Интернет и потвърдиха, че всеки, опитал се да проникне на стадиона с чужд билет, ще трябва да плати глоба от 1000 гулдена (425 долара). Организаторите могат да са доволни, че избягнаха сериозните скандали с продажбата на билетите от световното първенство във Франция, но не трябва да се учудват, ако на стадионите останат празни места, след като в края на май се оказа, че има 57 000 непродадени билета, а запалянковците, получили билет за мач, който не ги интересува, могат да предпочетат да го гледат по телевизията.
Транспортирането на билетите с бронетранспортьори в Брюксел показа, че освен шоу футболът е сериозен бизнес. Според британското правителство през 1996 г. страната е била посетена допълнително от 250 000 туристи, пристигнали специално за европейското първенство, които са оставили в страната 100 млн. лири стерлинги. Експерти по туризма посочиха Евро '96 като основната причина, довела до увеличаване с 8-12% на заетостта на хотелските стаи в Лондон в сравнение с 1995 г. Холандия и Белгия ще са доволни от подобен интерес, който може да бъде надхвърлен предвид по-удобното им географско разположение. За тях ще останат реконструираните стадиони и подобрената инфраструктура, както и рекламата по цял свят - предполагаемата телевизионна аудитория на първенството е 7 млрд. души.
Евро 2000 има 12 официални спонсора, които според вестник "Файненшъл таймс" са платили на УЕФА по 10 млн. долара в наличност или с услуги за удоволствието - Carlsberg, Coca-Cola, Fujifilm, Hyundai, JVC, MasterCard/Eurocard, McDonald's, Philips, Pringles, PSInet, Sony PlayStation и Sportal.com. Те ще подкрепят присъствието си на първенството с активна рекламна кампания и на другите континенти. По времето на най-голямото спортно събитие в САЩ, "Супербоул"-ът по американски футбол, Интернет-компаниите бяха сред основните рекламодатели и дори след бурните пролетни месеци, когато цените на акциите им рязко паднаха, те отново ще дадат значителни суми, за да се чуе гласът им.
Слободане, спаси Сърбия, убий се!
Диана ДИМИТРОВА
"Слободане, спаси Сърбия, убий се" е най-често скандираният призив през последните няколко седмици в Белград. Дали зад тези думи стои едно кръвожадно желание? Едва ли. За хората, запознати със ставащото в западната ни съседка от няколко години насам, е напълно ясно, че този призив е подсъзнателното усещане на протестиращите граждани, че единствената възможност Милошевич да бъде отстранен от властта, е да посегне сам на себе си. Засега в Югославия няма личност, организация и безкръвни средства, които да неутрализират режима.
Успоредно с държавното управление Милошевич винаги е контролирал и опозицията. Три са основните фактора, довели до настоящата безличност, безпомощност и бездействие на уж обединената сръбска опозиция - конформизъм, партиципация във властта и непоследователност. Някои от лидерите има защо да не желаят промяна на статуквото - осигурено им е едно добро финансиране, голяма персонална охрана и брониран служебен автомобил - все символи на властта. Същевременно те успешно експлоатират позицията борец против режима, без да поемат каквато и да било отговорност. В някои от градовете, където опозицията е на власт, се стига до консолидация с представителите на управляващата коалиция. Тази ситуация определено дезориентира гласоподавателите при едни локални избори.
Анализаторите в Сърбия твърдят, че въпреки всичките си недостатъци опозицията никога не е изпадала в по-тежка ситуация от тази, в която е сега. Лидерите на водещите опозиционни партии собственоръчно неутрализираха радикализацията в сръбското общество и надигащото се недоволство. Дали това бе сторено съзнателно или не, трудно е да се каже. Но е факт. А по-важното е, че единствен печеливш от случилото се е югославският президент. Превземането от властта на общинската телевизия "Студио Б", която беше под контрола на партията, ръководена от Вук Драшкович, и неадекватната реакция на опозиционните водачи демонстрираха възможността на властта да прави безнаказано каквото си пожелае и неспособността на опозиционните водачи бързо да вземат правилни решения. Стигна се до патова ситуация - докато полицията бие и разгонва протестиращите заради затварянето на независимите медии, лидерите на опозицията да седят скрити в столичното кметство, незнаейки какво да предприемат, защото Вук Драшкович го няма. Хората, дошли да подкрепят опозицията и да защитят свободата на медиите, се почувстваха предадени и се дистанцираха от протестите, организирани от тази опозиция. Оказа се също, че собствениците на независимите медии, както и журналистите, работещи там, не могат да намерят механизъм, с който да отстояват правата си. А Милошевич за пореден път доказа, че е винаги готов да пусне в действие репресивния си апарат и да отиде докрай, както и че винаги има ходове, за които опозицията не е подготвена и ще бъде предадена отвътре.
Липсата на каквато и да било тактика и стратегия за борба с "тези, които воюват срещу собствения си народ", и неизготвянето на програма от опозицията са другите два основни фактора, които демотивират гражданите в подкрепата за инициативите на опозицията. Самите инициативи се свеждат, уви, до едно-единствено нещо - свикване на протестен митинг или шествие, и то при условие, че всички са безспорно убедени, че митингите само придават музеен облик на гражданското недоволство, както и че тези митинги никога няма да прераснат в ефективни демонстрации. Лидерите също съзнават безплодността на този вид протест, признавайки, че от десет години насам няма какво ново да кажат на апатично настроените си съграждани.
Липсата на готовност в редовете на опозицията за каквито и да било избори е един от най-силните козове на Милошевич. Публичните разногласия за принципа на изготвяне на листите, подготовката за изборите и дали въобще да се участва на тях са изключително пагубни за обезвереното сръбско общество. Това поведение на опозицията голяма част от политолозите в Сърбия тълкуват като договореност между някои опозиционни лидери и Милошевич, които не искат да разрушат всички мостове с властта, надявайки се, че все още има възможност за нагаждане в ситуацията. Неслучайно се напомня симптоматичният факт как през 1997 г. Сръбското движение за обновление предаде партньорите си от коалицията "Заедно", съюзявайки се в Белград с местните социалисти. С малки изключения също така всички сегашни опозиционни партии или са партнирали на властта (Вук Драшкович допреди година участваше в правителството на управляващата коалиция), или управляват на местно ниво. Някои от наблюдателите пък са убедени, че насрочването на изборите ще предизвика разпад на опозицията и загубата им. Сръбското движение за обновление вече заяви, че прекратява участието си в заседанията на обединената опозиция и няма да участва в изготвянето на общи изборни листи.
Същевременно с всеки изминал ден към студентското движение "Отпор" ("Съпротива") се присъединяват все повече и повече хора независимо от масовите арести и насилие спрямо неговите активисти. От студентско движението се трансформира в народно и на учредителното му събрание към него се присъединиха над стотина интелектуалци, професори, академици, влиятелни публични личности, ръководството на независимата експертна група Г17 и много от родителите на студентите, създали движението. Ежедневно с разнообразни мирни акции "Отпор" разобличава властта и неслучайно режимът се страхува именно от тях. Пропагандата на режима е изцяло насочена срещу движението, опитвайки се да убеди хората, че то е съставено от терористи, финансирани отвън. Именно с тази цел ще бъде приет и подготвяният закон против тероризма. Нищо чудно обаче "Отпор" да се окаже много по-голям проблем за опозицията, отколкото за властта. Представителите на движението добре аргументирано критикуват опозицията и изискват от нея. Твърде възможно е именно сътрудничеството с "Отпор" да се окаже пробният камък за политическото оцеляване на сегашния опозиционен елит. Ако към това се прибави и дискредитацията на някои лидери, става ясно, че най-необходимото на опозицията в момента е нейната реорганизация. Иначе вече се чуват предложения като това на проф. Сърбиянка Турайлич: "За да сменим властта, трябва първо да сменим опозицията".
Кризи бродят из Централна Европа
Политическата нестабилност в централноевропейските страни ще отложи приемането им в ЕС
Стефан РАЛЧЕВ
На фона на стихващия ентусиазъм в политическите среди на Европейския съюз (ЕС) към идеята за разширяване на съюза на изток се очертава още една негативна тенденция, този път в самите страни - кандидати за членство в съюза. Макар и представящи се сравнително добре икономически, държавите от първата, люксембургската, вълна на присъединяване напоследък имат един сходен проблем - нарастващите симптоми на вътрешнополитическа нестабилност, която малко или много заплашва да забави напредналите вече преговори за членство. Полша и Словения са обхванати от сериозни политически кризи, които вероятно ще продължат и в близко бъдеще - Полша вече втора седмица се тресе от противоречия в управляващата коалиция, а Словения почти три месеца избира премиер. В Унгария единственият кандидат за президент Ференц Мадл трудно успя да получи подкрепа от обикновено мнозинство в парламента след три гласувания, въпреки че формално беше одобрен от всички парламентарни сили. ЕС едва ли гледа на подобни кризи с безразличие и несъмнено вижда в тях още едно основание да отложи приемането на нови членове за след 2003 г. След изтощителни двуседмични преговори за възстановяване на крехката коалиция в полското управление предвожданият от Лешек Балцерович миноритарен партньор в коалицията - Съюз на свободата, обяви окончателно решението си да не участва в правителството на премиера Йежи Бузек. Така старшият участник в коалицията "Изборна акция Солидарност" на Мариан Кршаклевски пое нелеката задача да състави правителство без гарантирана подкрепа от мнозинство в парламента и при бъдещите си действия ще разчита единствено на моментно парламентарно одобрение. На фона на постоянно спадащия рейтинг на коалицията и растящото обществено одобрение за втората парламентарна сила - бившите комунисти, новото правителство вероятно ще бъде подложено на чести вотове на недоверие, за да се предизвикат предсрочни парламентарни избори, т.е. бившите комунисти ще се опитат да се възползват от предимството си, коментират агенциите. Според местни наблюдатели дори ако новото правителство преодолее възможните вотове, то няма да успее да изготви бюджета за 2001 г., което автоматично дава право на президента да определи дата за предсрочни избори.
Единственото сигурно последствие за Полша от създалата се нестабилна политическа обстановка вероятно ще бъде забавянето на преговорите за членство с ЕС. Заради несигурната подкрепа в парламента правителството няма да успее да прокара в парламента важни законодателни промени, които да са в съответствие с изискванията на съюза, а това ще забави темповете на преговорите. Приватизационната схема по всяка вероятност ще бъде нарушена, тъй като се очаква доверието на чуждестранните инвеститори в най-голямата икономика на Източна Европа да спадне. Така доскорошните апели на Полша към европейските лидери за определяне на краен срок за приемането на страната в структурите на съюза ще загубят здравата си основа и едва ли ще имат скорошен резултат.
Вече трети месец една от най-напредналите в икономическо отношение източноевропейски държави - Словения, се опитва безуспешно да избере нов кабинет, който да продължи с така необходимите на страната реформи за членство в Европейския съюз. Натовареният да състави правителство Андрей Баюк, който е председател на консервативната Народна партия на Словения, не успя да получи повече от половината гласове на парламентарния вот на доверие към предложения от него преди две седмици екип. Народната партия и коалиционните й партньори от Социалдемократическата партия имат 44 от общо 90 депутатски места в словенския парламент, а за кабинета на Баюк гласуваха само 45 народни представители.
Политическата криза в страната започна още през април, когато управляващата левоцентристка коалиция на Янез Дърновшек загуби мнозинството си в парламента. Идната седмица се очаква парламентът да гласува за втори път предложения от Баюк кабинет. Имената на всички министри обаче остават непроменени. Ако Баюк не успее и трети път да спечели подкрепата на повече от половината депутати, президентът Милан Кучан трябва или да избере друг кандидат за министър-председател, или да свика предсрочни парламентарни избори.
На фона на така образувалото се политическо блато напредъкът в преговорите на Словения с ЕС може да бъде сериозно застрашен. Местни наблюдатели твърдят, че в момента всички участници в политическия живот са принудени да посвещават по-голямата част от вниманието си на правителствената криза и по този начин преговорите за членство остават на заден план. От предвидените за тази година 76 законодателни промени, които да синхронизират законите на страната с тези на ЕС, Словения е ратифицирала само 18.
Унгарската политическа сцена е далеч от несигурността, обхванала Полша и Словения. Въпреки това с проточилия се на три етапа избор на Ференц Мадл за нов президент, който трябва да замени сегашния президент Арпад Гьонц, унгарският парламент сигнализира, че отношенията между управляващата десноцентристка коалиция и Социалистическата партия не са много гладки. Кандидатурата на Мадл принципно беше одобрена от всички големи партии и затова се очакваше избирането му да бъде безпроблемно. Но на два пъти той не успя да събере повече от две трети от гласовете и беше избран чак на третия вот, на който според конституцията са нужни само повече от половината гласове. Според местни наблюдатели вотът е знак, че разногласията между политическите сили в парламента са по-дълбоки, отколкото изглеждат.
Унгария е смятана за една от страните с най-голям шанс да бъдат приети първи в ЕС. Ако обаче противоречията между парламентарно представените партии се задълбочат в бъдеще, това неминуемо ще се отрази и на преговорите за членство в евросъюза, още повече че самият ЕС изглежда притеснен за бъдещето на преговорите със страните от т.нар. първа вълна.
В няколко изявления представители на Европейската комисия изразиха загриженост за политическата обстановка в отделните страни кандидати. Агенциите цитират член на комисията, пожелал анонимност, който твърди, че събитията в Полша се следят с безпокойство и че оттеглянето от властта на най-големия поддръжник на пазарните реформи и европейската интеграция, Балцерович, няма да се отрази добре на преговорите. Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген пък предупреди, че есенният доклад на комисията за напредъка на Словения в преговорите може да бъде и негативен. Той дори предложи на словенските депутати да съкратят лятната си почивката, за да могат да наваксат пропуснатото време.
Най-големият риск е изобщо да не рискуваш
Бумът на рисковите инвестиции в САЩ е една от предпоставките на американското чудо
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Ако бяха разчитали на традиционните източници на средства, то създателите на Cisco Systems едва ли толкова бързо щяха да се окажат начело на един от световните гиганти. Бумът на т.нар. рискови капитали направи възможно реализирането на тази и доста други новаторски идеи. Тенденцията е особено отчетливо изразена в САЩ, като тя е една от основните предпоставки за американския бум и сред съществените елементи на американския модел на развитие или "новата икономика". Редица нововъзникващи компании, особено технологичните, предлагащи не повече от бизнесплан, са в състояние да привлекат внушителни по обем средства. Често се цитира американският министър на финансите Лорън Самърс, който илюстрира този факт с изказването си, че САЩ са единствената страна, в която "предприемачите могат да привлекат първите 100 млн. долара, преди да купят първия си костюм". Те имат възможност да избегнат високите лихви по банковите заеми, като привлекат капитал още преди дейността им да започне да генерира някакви постъпления.
Венчърните инвеститори предоставят капитали срещу правото да получат акции от компанията след реализиране на първична емисия. Много често инвестициите се оказват губещи или не осигуряват постъпления години наред. Оказва се, че не е достатъчно да се осигурят значими по обем средства, за да се гарантира създаването на нов гигант. Наскоро например фалира онлайн компанията за спортни стоки Boo.com, която получи 135 млн. долара преди първичната емисия на акции. През последните две години обаче има случаи, когато възвръщаемостта на тези инвестиции надхвърля 100% при средно 20% за миналите 10 години и именно подобни резултати примамват инвеститорите да поемат риска, предоставяйки средства на нововъзникващи компании. Инвестицията им носи доход, когато компанията реализира първична емисия на акции, като доходът се изразява в капиталовата печалба при повишаване на стойността на акциите на компанията. Силно надценените акции на технологичните компании доведоха до значими печалби на участниците на фондовите пазари наскоро. През последното тримесечие на 1999 г. инвестициите на Chase Manhattan в над 100 Интернет-компании й осигуриха приходи от 1.3 млрд. долара, като повече от половината от тях представляват печалба. Най-фрапиращият пример за възвращаемостта на венчърните инвестиции е ударът на един от най-големите американски венчърни фондове Benchmark Capital, който през юни 1997 г. вложи 5 млн. долара в онлайн аукциона eBay. Съвсем наскоро стойността на инвестицията му възлизаше на 3.5 млрд. долара. Подобни резултати обуславят готовността за поемането на високия риск, съпътстващ инвестициите в нововъзникващите компании. Другият канал за реализиране на изгоди от инвестицията е при поглъщането на компанията. Бурното развитие на фондовите пазари, както и на консолидационните процеси, обясняват и бума на венчърните инвестиции. Високата им възвращаемост ги прави вече предпочитани пред много по-високо ликвидните облигации и акции на публичните компании.
Изследвания сочат, че обемът на рисковите капитали нараства с особено бързи темпове. Най-голям е той в САЩ, където нововъзникващите компании получават 3/4 от общия обем в световен мащаб. Зад това стоят благоприятните икономически условия, но също и склонността към поемане на риск, характерна за американците. Миналата година бе отбелязан истински бум на венчърните капитали в САЩ. Според проучване на изследователската компания Venture Economics през 1999 г. обемът им е възлязъл на рекордните 48.3 млрд. долара, отбелязвайки прираст от 150% спрямо предходната година. Още по-впечатляваща е средната възвращаемост, която възлиза на близо 150%. Изхождайки от данните от първото тримесечие на тази година, може да се очаква тази тенденция да бъде продължена - обемът на вложените венчърни капитали е 22.7 млрд. долара, което представлява прираст от 266% спрямо първото тримесечие на 1999 г. Най-голям дял от тях се насочват към технологичните компании - около 66% от всички венчърни капитали. Освен капитали все повече венчърните фондове започват да осигуряват съдействие при управлението на компанията, предоставяйки например офисни помещения, счетоводни, правни и различни други услуги. Създават се т.нар. венчърни инкубатори.
Европа също започва да отчита предимствата на рисковите капитали за насърчаване на предприемачеството. Все още обаче на Стария континент отсъства склонността към риск в степента, характерна за САЩ. Все пак и тук се отчита значително нарастване на обема на рисковите капитали от 1.8 млрд. през 1998 г. на 10 млрд. миналата година. Все повече американски венчърни фондове освен това навлизат в Европа, която се оценява като регион със сериозен потенциал по отношение на навлизането на Интернет.
Тъй като първичната емисия на акции е един от основните канали за реализиране на изгоди от инвестицията, наблюдава се силна зависимост от състоянието на фондовите пазари. При спад на индекса NASDAQ с 30% спрямо рекорда, достигнат през март, обясним е известният спад на ентусиазма на инвеститорите да закупуват акции от първична емисия. През май например общите средства, набрани от компаниите чрез първична емисия на акции, са били на стойност 1.8 мрд. долара, докато средно досега те са възлизали на 6 млрд. месечно през първото тримесечие на 2000 г. Нормално е да се очаква, че подобни обрати, както и фалитите на някои Интернет-компании, ще доведат до пресъхване на потока от венчърни инвестиции. Засега обаче все още не се отчита подобна зависимост. През април и май са договорени венчърни сделки, чиято стойност надхвърля 17 млрд. долара, като се запазва темпът на прираст от рекордното първо тримесечие.
Все пак тенденцията едва ли ще се запази, ако фондовите пазари преминат през нови трусове. Венчърните инвеститори в крайна сметка биха преосмислили критериите си за предоставяне на средства на нововъзникващи компании. Принципно сривът на пазара на първични емисии дава отражение върху пазара на венчърни капитали след година. При подобно развитие на нещата възникването на технологични компании би било сериозно затруднено. Това, от друга страна, би могло да се окаже в известна степен корекцията, от която пазарът има нужда, тъй като много често компании, предлагащи доста съмнителни бизнеспланове, получават значими по обем средства поради това, че по някакъв начин са свързани с Интернет.
Предимствата на този начин обаче за стартиране на бизнес са безспорни, като се отчита, че потенциалът му все още не е напълно използван. При положение че няма нови колосални сривове на Уолстрийт, тенденцията към нарастване на обема на капиталите, насочени към нововъзникващи компании, ще продължи да бъде един от основните фактори, стоящи в основата на новия модел на икономическо развитие.
Дългото сбогуване
Московската визита на Клинтън бе една от заключителните му външнополитически инициативи
Георги КАТАНОВ, Москва
Посещението на американския президент Бил Клинтън в Москва ще се запомни с един дипломатически куриоз - домакинът на срещата Владимир Путин излетя от руската столица за Италия един час преди заминаването на госта си. Подобно поведение би предизвикало неприятни коментари за бъдещето на руско-американските отношения, ако вината за него не беше на американската страна, която още през март изненада Кремъл, обявявайки точните дати на визитата на Клинтън, които практически съвпаднаха с подготвяното посещение на руския му колега в Рим.
Нетърпението на Вашингтон да проведе официални разговори с новия руски държавен глава вероятно се дължи на амбициите на Клинтън да постигне някаква договореност, която ще му позволи да започне изграждането на националната система за противоракетна защита, без да наруши Договора за противоракетна отбрана (ДПРО), подписан през 1972 г. Желанието на Белия дом да постигне пробив в ракетните преговори в съкратени срокове до края на управлението на Клинтън изглежда до голяма степен наивно, но това не плаши президента на САЩ, който ще направи максимално възможното да убеди Путин да се съгласи на отстъпки по ДПРО.
За целта се предвиждат нови четири срещи между двамата до края на годината (абсолютен рекорд за лидерите на двете ядрени сили) - на заседанието на Г-8 в Окинава през юли, на годишната асамблея на общото събрание на ООН през септември и още две неуточнени места.
ДПРО предвижда създаването на системи за защита от ракетно нападение, покриващи ограничен район от територията на двете държави - Москва за Русия и най-голямата американска база в Гранд Форкс, Северна Дакота. Основната идея е, че по този начин взаимното унищожение в случай на ядрен конфликт е неизбежно, което ще възпира желанието на която и да е страна да натисне червеното копче. Въпреки изстрелването на севернокорейска ракета през август 1998 г., която прелетя над Япония, Русия смята, че САЩ няма основания за безпокойство и изграждането на националната противоракетна система ще бъде насочено по-скоро срещу нея, отколкото срещу дребни пакостници като Северна Корея и Иран.
Единствената видима крачка по посока на американските искания на срещата в Москва стана включването в заключителното заявление на признанието, че новата заплаха, свързана с разпространението на ядрено оръжие, може да доведе до потенциални значителни изменения в стратегическата ситуация и международната сигурност. Освен че получи по-малко, отколкото е желал, Клинтън трябваше да се съгласи в документа да бъде записано, че ДПРО е крайъгълен камък на сигурността в глобален мащаб.
В речта си пред Държавната дума американският президент заяви, че противоракетната защита не е насочена срещу Русия, но отхвърлянето на възможността за създаване на съвместна руско-американска система поради прекалено дългия срок на изграждането й - 10 години - не помогна да бъдат убедени в добрите му намерения не само депутатите, но и обикновените руснаци. Все пак в заявлението беше записано, че двете страни ще задълбочат усилията си за подписването на договора СТАРТ-3, който ще намали броя на ядрените бойни глави от сегашното им ниво - 2500.
Освен това Русия и САЩ се разбраха след година в Москва да бъде създаден съвместен център за обмяна на данни от системите за ранно предупреждение и известяване за изстрелването на ракети, който трябва да намали риска от прибързана реакция в случай на несанкционирано изстрелване и да увеличи доверието между двете страни. С отделен меморандум Путин и Клинтън потвърдиха споразумението за унищожаването на 34 тона оръжеен плутоний, въпреки че не обясниха откъде ще дойдат 5.7-те млрд. долара, необходими за изпълнението на програмата.
Голямото внимание, което се отделя на ДПРО във връзка с усилията на Клинтън, не отговаря на реалното му място в руско-американските отношения. След като Белият дом не успя да обясни защо се е провалила руската му политика след края на студената война, президентът се надява да постигне някакъв бърз успех, с който да замаже очите на сънародниците си. Естествено това няма да стане с помощта за изграждането на нормална пазарна икономика и демократически институции, както и със спирането на войната в Чечения. Стремежът да се форсира преразглеждането на ДПРО може да тласне Вашингтон към опасни компромиси или най-малкото би дало основание на Москва да бъде по-неотстъпчива, когато започне сериозното обсъждане на разширяването на НАТО в Прибалтика.
Дори и да не желае това, оказвайки натиск върху Русия, Клинтън залага мини за наследниците си, които ще се сблъскат с по-негативно отношение на руското общество, подозиращо САЩ в провеждането на колониална политика спрямо Русия. Колкото и да изглежда невероятно, ако един ден се стигне до затопляне между Москва и Европа за сметка на отношенията им с Големия бял брат отвъд Атлантика, то причините за това ще трябва да бъдат търсени и в не особено добре обмисленото решение за бомбардировките в Югославия и изграждането на противоракетната защита въпреки недоволството на голяма част от европейските партньори на САЩ. Неслучайно Путин огласи идеята си за създаването на общоевропейска противоракетна система в една от големите европейски столици - Рим. Въпреки че предложението прилича повече на блъф, целящ подобряването на имиджа на Русия в чужбина, не е изключено в Брюксел да се сетят за него в по-далечното бъдеще, в случай че Москва докаже, че е надежден и конструктивен партньор.
Напълно според очакванията Клинтън предпочете да запази мълчание по двата въпроса, които вълнуват значителна част от руснаците и Запада - Чечения и свободата на словото в Русия във връзка с обиска в офисите на холдинга "Медиа МОСТ", който беше признат за незаконен от московски районен съд. Единственият жест, който си позволи президентът, беше посещение на радио "Ехото на Москва", влизащо в състава на "Медиа МОСТ", където на живо отговори на въпроси на слушателите. Ако в Кремъл сериозно са решили да ограничат свободата на словото, то подобни прояви няма да им попречат с нищо.
За разлика от минали години срещата на лидерите на Русия и САЩ не донесе нови обещания за финансова помощ, въпреки че Клинтън похвали постиженията на руската икономика през последните месеци. Той обеща да подкрепи отпускането на нови кредити от Международния валутен фонд, ако МВФ хареса програмата на правителството, и заяви, че Вашингтон ще съдейства за приемането на Русия в Световната търговска организация. Което обаче едва ли означава, че администрацията ще положи същите усилия, както с Китай. Въпреки любезните думи на президента в Белия дом все още не са убедени, че Русия се е отблъснала от дъното, за което свидетелстват думите на икономическия съветник на Клинтън Джийн Спърлинг, че няма да бъде полезно, ако правителството използва авторитета си да призовава към инвестиции в Русия.
Румъния обяви бойкот на политиците
Разочаровани от управляващите, повече от половината избиратели не участваха в местните избори
Петър ИВАНОВ
Румънците показаха, че вече не им е нито до избори, нито до политика. А политиците лесно могат да се досетят какво си мислят по техен адрес хората, които продължават да протестират и да си искат парите от източените банки. Избирателите масово бойкотираха местния вот и също така масово показаха, че няма да гласуват за крадци. В момента страната е обхваната от истерия, предизвикана от верижното колабиране на финансови институции. След Международната банка на религиите, Националния инвестиционен фонд и най-голямата държавна банка Banca Comerciala Romana поредната жертва на кризата в банковия сектор стана Румънската популярна банка, която обяви, че няма да плаща поне шест месеца заради остра ликвидна криза. Гневни вложители се редят на опашки пред затворените банки и си искат парите обратно. В по-големите градове митингите на ограбените по банков път не секват, а банките продължават да банкрутират или да спират плащанията по влоговете. Като капак на всичко дойдоха и разкритията, че политическият елит на страната е замесен в скандали за корупция и пране на пари. Нищо чудно, че при подобни обстоятелства изборите бяха последната грижа на румънците. Във вота участваха едва 45% от гласоподавателите, като по-голямата част не отиде да гласува не само заради финансовите си проблеми, а най-вече поради тоталното си разочарование от управляващите, политиците и политиката изобщо. На местните избори избирателите отправиха твърде сериозно предупреждение към политиците си, а общите избори през ноември ще покажат дали посланието им е било разбрано.
Това бе краткият коментар на всекидневника "Курентул" по повод местните избори. Според повечето румънски вестници вотът е бил провал за всички политически сили независимо от това коя партия колко общини или кметски места е спечелила. "Партията на негласувалите спечели изборите", писа вестник "Мониторул" и констатира, че за повечето румънци основното демократично право - да избират управниците си, извоювано през декември 1989 г., вече не струва пукната пара. Наблюдателите обаче отбелязаха, че може да се отчете лек завой наляво, като печеливша в случая е неокомунистическата Партия за социална демокрация на бившия президент Йон Илиеску. Именно нейният кандидат за кмет на Букурещ Сорин Опреску има всички шансове да стане градоначалник на столицата.
Според някои слабата избирателна активност е пряк резултат не толкова от сегашната финансова истерия в страната, колкото от провала на управляващата центристка коалиция. Чисто икономическите проблеми през последните четири години, ниският стандарт на живот и безработицата са основните причини за спада на доверието в четирипартийната коалиция, доминирана от социалдемократите и християндемократите.
Освен че взриви социалния мир, финансовата истерия съвпадна многозначително и с интригата около злоупотребите на френския бизнесмен от румънски произход Адриан Костя. В Румъния пристигна екип от френски магистрати, за да разследва скандала за пране на пари, в който бяха замесени френски и румънски фирми и изтъкнати румънски политици. Аферата започна да се разплита, след като се разбра, че Костя е изпрал близо 100 милиона долара от името на румънското правителство. През 1993 г. Костя получава специални правомощия от правителството да консултира външнотърговската дейност на Румъния. Твърди се, че в качеството си на консултант на президента Йон Илиеску по външните инвестиции скандалният бизнесмен е изпрал 58.3 милиона долара под формата на румънско-френски сделки, при това с личните протекции на Илиеску. Една от "най-успешните" спекулации на Костя е свързана с доставките на петрол за Румъния по неизгодни за държавата цени или пък с контрабандния му реекспорт за ембаргова Югославия. Очевидно толерираното от висшите държавници пране на пари e имало своята цена, защото разследването показа, че предизборните кампании на Илиеску през 1992 и 1996 г. са били финансирани от Костя. През май румънски съд започна собствено разследване по случая за отпечатаните и внесени в Румъния милиони предизборни плакати за кампанията на Илиеску през 1996 г. Разследването бе провокирано от доклад на митниците, според който между май и ноември 1996 г. Костя внесъл 12 тона брошури, плакати и рекламни предизборни материали, без да плати митнически такси. Спорът придоби доста комичен характер, когато Костя призна, че е калкулирал загуби от 8.5 милиона франка, които Партията за социална демокрация на Илиеску не му платила.
Предвид изборите през есента скандалът може да има и драматични последици, тъй като в него са замесени основни играчи в румънския политически живот. Илиеску прехвърли топката на бившия външен министър Теодор Мелешкану, като заяви, че той е издал дипломатически паспорт на Костя и жена му. Явно въпросният бизнесмен е обслужвал не една власт, защото до момента така и няма обяснение как дипломатическият статут на Костя и правомощията му са били удължени и при следващия президент Емил Константинеску. Въпреки че се е знаело за съмнителните му сделки и връзките му с предишния режим.
По-нататъшното развитие на аферата "Костя" и финансовият колапс само ще засилят разочарованието от управляващите, които нямат нито сили, нито време да променят нещата в своя полза. Това означава, че очерталата се тенденция от местните избори ще се запази, т.е. твърде вероятно е на общите избори през ноември Румъния да завие изцяло наляво. При такова развитие на събитията едва ли някой ще се наеме да прогнозира какво ще се случи с преговорите за членство в Европейския съюз и с отношенията с Международния валутен фонд, на чиито пари Румъния разчита твърде много.
Клинтън залага капани
International Herald Tribune
Бил Клинтън е известен с умението си да намира алтернативни решения по много проблеми. Но тези му способности очевидно не важат, когато става дума за ракетно-ядрените въпроси. По време на визитата си в Москва Клинтън обясни на руските си домакини защо САЩ са решили да създадат защитна система срещу ядрено нападение. Той предупреди, че атомните технологии стават все по-достъпни, а с тях и ядрените оръжия. В същото време президентът се обяви за ревностен защитник на Договора за противоракетна отбрана (ДПРО), чиято цел е да забранява всякакви опити за създаването на антибалистични отбранителни системи. На всичко отгоре Клинтън подписа документ, в който ДПРО е наречен "крайъгълен камък на стратегическата стабилност".
Вероятно Клинтън не вярва наистина в противоракетната отбрана, а просто се опитва да улесни следващата президентска администрация. Според собствената му интерпретация само натискът от страна на Конгреса и желанието да защити предизборните позиции на Ал Гор са го принудили да защитава решение, на което той вътрешно се противопоставя. Освен това в речта си пред руския парламент Клинтън показа очевидна липса на ентусиазъм, когато говореше, че скоро ще му се наложи да вземе решение дали и кога да започне разработката на противоракетния щит. Но ако президентът наистина е противник на противоракетната отбрана, той трябваше да го покаже доста отдавна. Клинтън можеше да заяви, че подобни планове носят повече рискове, отколкото ползи. Освен че противоречи на ДПРО, новата система би повишила опасността от ядрена надпревара с Китай и би изострила отношенията с Русия. А това в никакъв случай не може да се сравни с ползите от евентуална защита от пакостливи държави, като Северна Корея например. Но и досега той не е казал нищо подобно.
Всичко това поставя Клинтън в деликатно положение. Той вярва, че е правилно да се постави на обсъждане въпросът за противоракетната отбрана на САЩ. И ако наистина тази тема заслужава обсъждане, тя трябва да бъде разглеждана във всичките й аспекти - политически, дипломатически и дори технологични.
Президентът Клинтън е прав да търси диалог по тези въпроси с Русия. Но да обявява, че държи на ДПРО, когато се решава дали да има противоракетен щит, който е в противоречие с договора, е несериозно. Като се преструва, че е привърженик и на ДПРО, и на американската отбранителната стратегия, Клинтън подготвя сцената, на която по-късно ще се обтегнат руско-американските отношения.
Глобализацията на борсите продължава
Десет водещи борси обмислят създаването на глобален фондов пазар
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Поредният прилив на консолидационната вълна е на път да залее финансовите пазари, след като десет големи фондови борси обявиха намерението си да създадат международен пазар, позволяващ търговия с акции 24 часа в денонощието в три региона - азиатския, европейския и американския. Успешният завършек на преговорите между борсите в Ню Йорк, Париж, Амстердам, Брюксел, Хонконг, Австралия, Торонто, Токио, Мексико и Сау Паулу ще резултира в създаването на глобален фондов пазар, като общата пазарна капитализация на компаниите, чиито акции се котират на тях, възлиза на 20 трилиона долара - 60% от общата пазарна стойност на публичните компании в световен мащаб. Целта в случая обаче не е пълно сливане, а свързване на системите за търговия и приложението на еднакви правила. Отделните борси ще запазят идентичността си. Плановете са при успешна реализация на идеята на глобалната борса да се търгуват акциите на водещи транснационални компании като американската IBM, канадската Nortel Networks, френската Elf Aquitaine.
Мотивите за намерението за преминаване към обща платформа за търговия с акции са традиционните - необходимостта от повишаване на ликвидността и от намаляване на транзакционните разходи. Безспорно пред реализацията на идеята стоят доста пречки, свързани най-вече с валутните въпроси. Все още преговорите са на доста начален етап, но концепцията е ясна. Появата на нови системи за търговия и телекомуникационни средства заплашва съществуването на борсите, разчитащи на традиционните средства. Особено голяма е заплахата от страна на виртуалните конкуренти.
Бумът на технологиите обуславя бурното развитие на консолидационните процеси на финансовите пазари от известно време. Наскоро три европейски борси - парижката, амстердамската и брюкселската, решиха да обединят дейността си, създавайки Euronext, най-големия фондов пазар в евро-зоната. Скоро след това лондонската и франкфуртската борса обявиха намерението си да се слеят, което, ако бъде одобрено от акционерите на двете борси през септември, ще доведе до създаването на най-голямата европейска фондова борса - iX. Американският извънборсов пазар за търговия с акциите на технологични компании Nasdaq планира да навлезе в Европа, влизайки в партньорство с iX. По-късно този месец ще започне да функционира и Nasdaq Япония. Това е част от плановете на втория в света фондови пазар по пазарна капитализация на компаниите, листвани на него, да създаде глобален пазар за търговия с акции. Присъединяването на Нюйоркската фондова борса, водещата в света по пазарна капитализация, към начинанието за създаване на глобален фондов пазар би направило още по-ожесточена конкуренцията с Nasdaq. Стремежът е към привличане на нови компании чрез предлагането на възможността за достигане до инвеститори по всички части на света чрез единен пазар и по този начин значимо нарастване на възможностите за привличане на капитали.
Не се изключва възможността и други фондови пазари освен десетте, които водят преговори в момента, да се включат в начинанието. Единствено Nasdaq няма да има възможност за това поради различията в използваните системи. Той е един от малкото водещи световни пазари, който не използва традиционната система, при която поръчките на инвеститорите се разпределят чрез централна система. Nasdaq представлява децентрализиран електронен пазар, на който повечето инвеститори търгуват с дилъри вместо с друг инвеститор. Реализирането на идеята за създаване на глобален фондов пазар е голямо предизвикателство, което би дало сериозно отражение върху световната финансова система.
БНБ скри позицията си за сделката със "Стопанска"
Централната банка скри от медиите становището си по сделката за Стопанска банка. Единствената информация от пресцентъра на БНБ миналата седмица беше, че становището е изпратено на съда и че то няма да бъде обявявано до неговото произнасяне. "Не искаме да съобщим нашата позиция, за да не създаваме грешни очаквания в обществото. Законът не изключва мнението на "Банков надзор" и решението на съда да са в двете противоположни посоки. По тази причина ние не желаем да оказваме натиск на съда с предварителното огласяване на нашето становище", заяви шефът на пресцентъра на БНБ Георги Атанасов.
Нещо обаче се случи през миналата седмица, защото до края на работния ден в четвъртък съдия Камелия Ефремова твърдеше, че в съда не е пристигало становище на БНБ по продажбата на Стопанска банка. В отговор от БНБ продължаваха да твърдят, че документът е бил подписан и е получил изходящ номер с дата от петък, 2 юни. Дали тайното становище се е загубило по пътя между БНБ и съда, или е било спряно по неизвестни причини - така и не стана ясно.
Мълчанието на БНБ по продажбата на Стопанска банка на БРИБанк може да се обясни и с огромните интереси, които тази сделка провокира, както и негативните политически ефекти за правителството, които вече предизвика. Сделката се сдоби със скандална слава покрай разкритията около приятелския кръг "Олимп", чийто бос Славчо Христов отскоро е шеф на надзорния съвет на частната банка. БРИБанк първоначално предложи да плати 1 лев за "Стопанска", като пое ангажимент да изплати 62 млн. лева на нейните кредитори. Впоследствие банката подобри офертата си до 72 млн. лева. В становището си БНБ трябваше да прецени главно дали тази сделка няма да наруши интересите на кредиторите, както и дали покупката няма да застраши БРИБанк. Неяснотата около сделката идва най-вече от неуредените отношения с италианската агенция за застраховане на износа САЧЕ. Въпреки подписаната междуправителствена спогодба италианците продължават да водят като длъжник Стопанска банка, а не държавата. Преди две седмици управителят на БНБ Светослав Гаврийски е поискал тълкувание на сложния казус от експертите на финансовото министерство, но отговор така и не бил получен.
Отново обръщат доларовите ЗУНК-ове в евро
По поръчка на финансовото министерство БНБ отново обяви подписка за замяна на доларовите облигации по ЗУНК (Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.) с книжа, деноминирани в евро. Новите облигации са от същата емисия евро-ЗУНК, която беше обявена миналата година. Съгласно условията на емисията един път годишно се обявява подписка с дата на замяна 1 юли, а номиналът на емисията се увеличава със записаните ДЦК от проведената нова подписка. Книжата от емисията са безналични, свободно прехвърляеми с падеж 1 юли 2019 г. Облигациите носят лихва, изплащана 2 пъти годишно - на 1 януари и на 1 юли, като тя е равна на 6-месечния EURIBOR за предходния лихвен период.
Въпреки втория опит за обръщане на доларовата емисия ЗУНК в евро интересът към новата емисия едва ли ще е голям, защото доларовите ЗУНК носят лихва, равна на шестмесечния LIBOR, който в момента е 6.9825%. В същото време шестмесечният EURIBOR е едва 4.595% и книжата просто не са равностойни по своята доходност.
