Кристо - Продавача на утопии
Илина КОРАЛОВА
Единственият българин в изобразителното изкуство, провокирал преситения от сензации свят да заговори за него, е Христо Явашев - Кристо. При това интересът към личността и творчеството му не стихва вече близо 40 години. Неговите грандиозни проекти, често скандални и граничещи с утопията, са предизвиквали демонстрации, политически изявления и теоретични конференции с един-единствен предмет на обсъждане - Кристо. На 13 юни художникът навършва 65 години. По този повод в Германия бе издадена първата му биография.
Роден в Габрово, през 1952 Христо Явашев е приет в Художествената академия в София. Той попада там в периода на най-голяма стагнация и тотална власт на социалистическия реализъм. За преподаватели и студенти съществува една-единствена тема за творчество - съзидателният социалистически труд на усмихнатите работници и лишените от женственост доячки. Звучи парадоксално, но бягайки през 1956 от политическата и идеологическата диктатура, Кристо отнася със себе си и впоследствие пресъздава в друг контекст т.нар. "симулативна реалност", натрапена му от социализма - маскирането на действителността под ефектни външни опаковки.
Първоначално той се установява в Париж, където се запознава с бъдещата си небезизвестна съпруга Жан-Клод (родена на същия ден в същата година като него, само че в Казабланка). Художникът бързо се приобщава към артистичните практики на късния модернизъм. Прави и първите си "пакетажи" - опакова малки предмети с амбалажна хартия, найлони и въжета. За оформяне на идеите му допринася и западната консуматорска култура, в която всичко може да се продаде, стига да бъде предложено и "опаковано" по съответния начин.
Първата си по-голяма акция Кристо прави в Париж през 1962 - една година след построяването на Берлинската стена.
За един ден той издига своя "Желязна завеса" от метални варели, която прегражда улица "Висконти". Две години по-късно артистичната двойка се преселва в Ню Йорк. Америка става втора родина на артиста. През 1967 Кристо е поканен на най-престижното изложение за съвременно изкуство - "Документа" в Касел (Германия), където "опакова" 5600 куб.м въздух под формата на огромен салам, издигащ се над земята. От този момент нататък проектите му ще стават все по-амбициозни и мащабни.
Първата обществена сграда, опакована от художника, е музей в швейцарския град Берн. Едновременно с това в главата му вече се е оформила идеята за опаковането на океанския бряг в Малкия залив на Сидни. Проектът е осъществен през 1969. Използвана е розова полипропиленова тъкан и антиерозионна мрежа, с които са покрити 2 км от плажната ивица. По-късно следват: "Завеса в долината" - опъната на огромна височина между две скали на планините в Колорадо; пакетажът на Пон Ньоф - най-старият мост на Сена в Париж; още по-внушително и предизвикващо полемики творение - "Бягащата ограда" в Калифорния. Платът, от който е направено, се извива по протежение на 40 километра. В работата могат да се открият известни препратки към добилата популярност още по времето, когато Кристо е студент в Академията, налудничава идея на комунистическата власт - по линията на "Ориент експрес" да се поставят мащабни пана, изобразяващи просперитета на новия строй.
Неочаквано драматична се оказва работата на Кристо "Чадърите", завършена през 1991. Разположена едновременно в Япония и Калифорния, тя става повод за два трагични инцидента - вятърът събаря чадъри, които убиват хора. Заедно с това обаче нейният размах е сравним единствено с монументалните паметници, издигнати някога от древните цивилизации. Това произведение може да бъде обхванато изцяло само ако се наблюдава от космически кораб.
И все пак най-невероятният проект на Кристо си остава опаковането на Райхстага, отнел на автора си повече от 23 години. Едва през 1994 светът стана свидетел на превръщането на германския политически символ в приказно-фееричен замък, чиято сребриста текстилна повърхност отразяваше промените в слънчевата светлина. Характерно за всички работи на Кристо е краткият им живот във времето. За тази особеност художникът дава следното обяснение: "Навсякъде сме заобиколени от неща, които се повтарят - олимпийските игри, телевизионните сериали или рекламите. Човекът жадува да види нещо, което се появява един-единствен път и след това изчезва завинаги". Едва ли ще се намери по-подходящо рекламно послание от тези думи на Кристо за... самия Кристо - Продавача на утопии.
Български съкровища в сърцето на Рим
Вера ВЪРБАНОВА, Рим - София
"Съкровища на християнското изкуство в България" не е само изложба. Тази мащабна акция на българско културно присъствие в центъра на Рим, и то в годината на християнския юбилей, се превърна в уникално по рода си представяне за страната ни - във възможно най-привлекателния й образ. В дните около откриването на изложбата на 22 май италианските медии й отредиха заслужено място в статии и телевизионни репортажи с убеждението, че след такова събитие България ще бъде по-малко непозната. Който следи пресата в Италия, знае, че да се говори тук за Златния Симеонов век е прецедент.
"Съкровища... " е съвместен проект на фондация "Ценности" с община Рим, българското и италианското културни министерства, Италианския комитет - София, НИМ, НХГ, Археологическия музей към БАН и други български музеи. Изложбата е единственото събитие, с което държава от Югоизточна Европа участва в официалната програма на Юбилей 2000. Отреденото й място не може да бъде по-добро - археологическият парк Меркати ди Траяно (пазарите от времето на император Траян) се намира точно срещу грандиозните разкопки на някогашния римски Форум в самото сърце на италианската столица. Изложбените зали отвориха врати за широката публика след дълъг период на реставрация в деня на откриването на експозицията. Сред гостите бяха кметът на Рим Франческо Рутели, кардинал Попар - президент на Съвета по културата на Ватикана, десетки посланици и изтъкнати слависти като Рикардо Пикио и Джована Броджи.
В изложбата са представени над 300 експоната - едни от най-известните образци на християнското изкуство по нашите земи. Сред тях са златни съкровища от Варна и Видин, стенописи от църквите в Иваново, Мелник, Велико Търново, съкровището от Арчар, керамичната икона "Св. Теодор Стратилат" (уж сме свикнали с фрагментирания й образ още от детството си, а при вида й в новия контекст отново ни секва дъхът...). За първи път се показват пред публика керамичен иконостас от Преслав от Х век, изцяло реставриран за изложбата, стенописите от Бояна от ХIII век и Мелник от ХIV век, дарохранителница от Чипровската златарска школа от ХIV век. Безценни паметници за християнското изкуство са и църковните тъкани от ХIII-ХIV век, празничната икона от нефрит от ХII век.
"При избора на експонатите - пояснява кураторът на изложбата проф. Валентино Паче - сме се придържали не само към присъщите им естетически качества и вид, но и към значението им за отразяването на специфични исторически моменти. "Съкровищата" от заглавието не се измерват в "монетни" стойности, а носят ценността на научното свидетелство, на вярата и културата, които изразяват."
Към тези думи бих прибавила откривателския блясък в очите на професора, който накара свой немскоговорящ колега да лази на колене, за да види един отпечатък върху пръстен от планински кристал... До 15 юли огромното пано за експозицията с логото на Юбилей 2000 ще остане на входа на Меркати ди Траяно - една от задължителните културни спирки в Рим. Средствата от изложбата и разпродажбата на копия и информационни материали ще бъдат използвани за реставрацията на български манастири, църкви и музейни експонати.
Клопката на Черния пират
Борислав КОЛЕВ
"При едно от нашите отивания в Хамбург "Бийтълс" свиреха точно срещу нас. Тогава те все още не бяха известни. Отидох един път в техния Star Club. Оркестри с китари свиреха някакви песни, които не ми бяха много приятни. Викам си: "Там има млади хора, пият по една кока-кола, слушат четири оркестъра един след друг и реват през цялото време. Какво да ги слушам". А ние бяхме отсреща в "Лидо", едно елегантно заведение, съвсем друг стил..."
Това и други интересни неща си спомня музикантът Еди Казасян в документалния филм "Страсти по Леа". Филмът е замислен не просто като портрет на една уникална личност в българската музика - певицата Леа Иванова. Авторите (сц. Еди Казасян, Николай Йотов, Радослав Спасов, реж. Николай Йотов, оп. Иво Пейчев, прод. Стефан Китанов) са се опитали така да ситуират нейния образ, че да уловят духа на епохата; да разкрият драматизма на сблъсъка между свободния порив и догмите; да проследят първите стъпки на джаза у нас и на онова, което днес наричаме шоубизнес.
Като съдим по видяното, животът на Леа, нелишен от бури (разработвана от спецслужбите и преди, и след Девети септември, лежала в лагер), в крайна сметка е щастлив. Тя е правила онова, което обича. Била е обичана. Обиколила е света. Летяла е във вихъра на хиляди купони.
"Страсти по Леа" е опит да се направи филм за таланта, чийто път независимо от времето и политическото статукво никога не е лек. И за любовта. Тук равнопоставен герой е Еди Казасян, който 35 години е живял с Леа. Двамата заедно са минали през екстаза и сривовете на чувствата. В тази посока, като изключим някои сценарни и режисьорски недомислия, филмът достига до най-вълнуващите си откровения. От сферата на атрактивната публичност той преминава в лоното на интимността. Има няколко силни емоционални момента, в които авторите спокойно могат да сложат край. Но те не го правят. Вместо това пришиват финал, белязан от лош вкус, който помрачава добрите впечатления до момента.
Свинско "Пиката"
Цаньо СЪРНЕВ
Смесвам яйцето и водата и ги разбивам. Отделно смесвам галетата, солта и черния пипер. С дървено чукче начуквам парчетата месо и ги овалвам последователно в брашното, яйцето и галетата.
Изпържвам месото по шест минути от всяка страна и го отстранявам.
В мазнината от месото наливам виното, лимоновия сок и счукания чесън.
Кипвам сместа. Сервирам яденето, като заливам месото със соса и го поръсвам със ситно нарязан магданоз.
Умно прасе парцал не търпи.
Забелязахте ли в какъв тандем влиза прасето с виното? Ако тази комбина не бъде кулинарно овладяна, от нея би рухнала психически и Китайската стена!
Чували сте дружелюбната оценка за нашего брата: "Пиян като прасе"! Трябва да знаете, че тя донякъде почива върху чаша червено или под бъчва.
По отношение на яденето прасето не се ограничава в никакви рамки. То яде всичко, което може да набара. Един ловджия ми разказваше, че виждал как диво прасе изровило кълбо спящи змии и докато се разсънят и разберат, че става дума за по-твърда китайска кухня, то ги опаткало. За жълъдите и прасето няма да говоря - те са му деликатесът. Питомното най-много да хапне някоя отнесена от любовна мъка кокошка, а за деликатес ползва цървулите на разсеяния стопанин. Веднъж видях един такъв стопанин, който най-романтично си шляпаше по селския мегдан с един цървул, а другият крак бе обут в шушон. Когато му обърнах внимание, че малко му е дебалансирана походката, той си погледна в краката и махна с ръка - бил при прасето. Но това "Пиян като прасе" идва от времето, когато са държали виното в бурета под сайванта. И до днес има такива трагични случаи, които потрисат и най-железния винопиец. Изскочило прасето от кочината и се свряло под сайванта. От канелата на бурето виси някакъв парцал, с който са я затягали. А прасе месомелачка и парцал не понася. Захапва го и го изтегля барабар с канелата. И по всички закони на изтърваното вино то се лее в краката му и беладжията почва да дегустира. После го намират, докарало се до безпомощно състояние, на разстояние една кофа от бурето.
Но освен вино този анонимен алкохолик обича и бира. Но да говорим за бирата е още рано като утринен час. Нека се отдадем докрай на снощния си махмурлук и на пикатата от свинско!
От пиле мляко
Ани МЛАДЕНОВА
Едва ли някой, който е гледал телевизионните кадри от откриването на първия ресторант на McDonald's в Москва преди десетина години, е забравил извиващите се опашки пред заведението. Стъпването на световния гигант в областта на бързото хранене в София не предизвика същия ефект, направи го обаче една българска верига от "пилешки" ресторанти.
Макар че чакащите пред "Happy Bar&Grill" са далеч по-малко от борещите се за американски хамбургери московчани, самият факт, че ги има, е забележителен в един район, където присъстват още четири вериги за бързо хранене.
След летящия старт на "Happy Bar&Grill" в провинцията откриването на софийския им ресторант (на ул. "Раковски" срещу НАТФИЗ) е поредното доказателство, че собствениците са уцелили печелившата формула. Компонентите й са приятна обстановка, добре приготвена храна и бързо обслужване.
Заведението предлага основно пилешки специалитети като пържола с бразилско олио, хрупкави филенца, пиле с чеснов сос или с пикантна глазура (общият им брой напомня фразата "от пиле мляко"). Запазената му марка са няколко вида манджи по китайски тертип, които се приготвят от пилешки късчета с различни сосове, бекон, царевица, гъби и зеленчуци. Плюс на ресторанта са разнообразните гарнитури, като за препоръчване са картофеното пюре със сос "Беарнез" или гъби. От предястията внимание заслужават панираните кашкавалчета и сиренца. Менюто с картинки на всички ястия, макар и да звучи малко първосигнално, е добра идея, тъй като не се налага клиентът да пита келнерите какво се крие зад кодови названия като пиле "Берлина" или пиле "Беарнез".
Асортиментът от алкохол е доста богат, а вината, макар и малко, са добре подбрани. Предлагат се също няколко вида българска и вносна наливна бира.
Рибата на душата
Симона МИРЧЕВА
"Душата на рибите" (превод Георги Анастасов, издателство "Испаника", София 2000) е вторият роман от испанския писател Антонио Гомес Руфо, който излиза на български език. И тук главният герой е отвратителен социопат и мизантроп, но докато в "Наталия" тлъстият отцеубиец и перверзник Амросио Орехуела и Ориола де Бустарвиехо остава вреден в рамките на най-близкото си обкръжение, Бруно Вайс от "Душата на рибите" се кани да съсипе цялото човечество.
Младежът обича да чете и мрази всичко останало, на първо място родното си австрийско градче Вайсберг, потънало в зима. От любопитство предприема кратко пътешествие до Франция, Дания и Испания. Там впечатленията му не надскачат сферите на обонянието, зрението, слуха и осезанието, но Бруно Вайс се прибира в родината си категорично отвратен от развалата на Европа. Притчата за рибата бог, която купува въпреки волята си от досаден парижки бедняк, задава императива на живота му: остави се да те изядат, а после ги разкъсай отвътре! Вайс изучава тъкостите на рулетката, прави огромно състояние и един ден установява, че има всичко освен власт. Тъкмо когато успява да подчини армията на Австрия, започва Първата световна война и някак иронично изпреварва пъклените му планове.
Руфо разказва своята притча за политическия зъл гений на човечеството в стилистиката на романтизма. Освен отместени във времето със стотина години, най-важните клишета на романтизма тук са и гротескно преобърнати. Уж Бруно Вайс е същински романтичен герой: бледен, самотен, начетен, изтерзан и пътуващ по света. Вместо мирова скръб обаче той изпитва мирова омраза, вместо възвишена любов практикува примитивно "женоядство", вместо възторг музиката предизвиква у него отвращение със своята безполезност. Страстта му към литературата е потресаващо извратена и импотентна, а конфликтът му с обществото е трагичен, но по-скоро за обществото, отколкото за самия него. Вайс, разбира се, има и съкровена утопия - напълно разрушеният свят е голямата му мечта. В самия край на творбата авторът рязко изоставя литературните игри с романтизма, които владее до съвършенство, за да приключи печалната история на героя си с няколко едри щриха. Въпреки цялата му начетеност душата на Бруно Вайс остава завинаги в примитивния предчовешки стадий на рибата (впрочем митологичните аспекти на рибата дават разни възможности за интерпретация на образа).
В специалния предговор към българското издание Антонио Гомес Руфо дава да се разбере, че схваща поредицата "Испаника", в която се появява романът му, като алтернатива на "англосаксонския лингвистичен империализъм".
Не е същото
Юрий МАМЛЕЕВ
Мило и чаровно същество на двайсет и две, Наденка Воронова все не успяваше да си вземе изпита при преподавателя Николай Семьонович. Все я връщаше и връщаше. Най-накрая, когато вече нямаше накъде, Наденка се престраши за последен път. Изтегли въпроса и се разплака. Николай Семьонович, солиден женен мъж над четирийсет и пет, я погледна студено.
- Знаете ли, Наденка, елате у нас в събота в осем вечерта. Ще бъда сам. Разбрахте ли ме?
- Да - зяпна глупаво Наденка. И записа адреса, макар да не разбираше какво прави. Иначе беше фройдистка и вярваше във Фройд, като да й беше татко.
В събота точно в осем отиде у преподавателя.
- Сам ли сте, Николай Сеьонович? - попита го жално.
- Да, сам съм. Няма никой - нито жената, нито децата.
- Николай Семьонович - разплака се Наденка, - аз ви съчувствам! - плесна с ръце. - Жена ви не ви разбира... - Да-да - смънка Николай Семьонович.
- Но нали знаете - плахо вметна момичето, - общоизвестно е, че в този случай най помага градинарството. Градинарството идеално компенсира сексуалната незадоволеност.
- При мен е точно обратното - сърдито възрази преподавателят, - тъкмо невъзможността да се занимавам с градинарство ме кара да компенсирам чрез полово съжителство с жена ми. Имайте предвид обаче, че в нашия случай нямат нищо общо нито градинарството, нито жена ми... - А какво се иска от мен? - пламна Наденка.
- Отношенията ни ще бъдат по-сериозни. И до известна степен странни... - Странни ли?
- Да - с леден глас потвърди Николай Семьонович. - Но няма да засегнат нито здравето ви, нито психиката ви. Съгласна ли сте?
- Ами в такъв случай... - Носите ли си книжката?
- Ъхъ.
- Хайде, събличайте се, драга.
- Докрай ли? - смънка Наденка.
- Докрай - сухо отвърна Николай Семьонович.
Наденка се съблече.
- Елатe в тази стая. Така - нареди й някак чудновато, без да гледа голото момиче. - Виждате ли това легло? - попита рязко. - Помогнете ми да го избутаме в средата.
Наденка, отвратена от самата себе си, засрамена на лунната светлина, помогна. Обаче Николай Семьонович беше облечен много строго, дори по-официално, отколкото по време на лекции... Едвам избутаха леглото.
- Разкарайте котката в кухнята. Преместете лампата в ъгъла. И леко я притъмнете. Така. Изнесете всички столове. И пишещата машина. - "Какво ще става! " - ужасена си помисли Наденка. По душа беше чисто създание и още почти госпожица. Чудно, че почти професорът не хвърли поглед към доста приличната й фигурка.
- И какво да правя? - трагично възкликна момичето.
- Легнете. Без да заспивате.
Наденка безропотно се изпъна на грамадното двойно легло. Кой знае защо, си помисли за котарака, който мяукаше, затворен в кухнята.
- Хм... Мм... Така, не ми обръщайте никакво внимание. Лежете си и всяка минута подвиквайте: "Ох, петел! Ох, петел!"
- Николай Семьононвич!
- Надя! - рече той с леден глас. - Казах.
- Ох, петел! - плахо и дори някак молитвено възкликна Наденка. Отвърна й гробна тишина.
- Ох, петел! - повтори Надя и подбели очи. Като че ли зърна с периферийното си зрение някакъв лик, обаче преобърнат.
- Ох, петел! - почти закачливо подвикна тя за трети път.
- Надя - възпря я Николай Семьонович с тежък хипнотичен глас, - не се лигавете. Казвайте ясно и спокойно през една минута: "Ох, петел!"
Душата й се вледени. Равнодушна дори към голота си, тя започна да подвиква тези глупашки думи. Те отекваха в тишината като стон на светец, отлъчен от бога. Минаха няколко минути. Наденка със свито сърце погледна какво прави все пак Николай Семьнович. Оказа се, че с важен и надут вид отмерено, строго и чинно обикаля леглото с черния си костюм. Наденка просто изтръпна. Каква величествена сцена: почти професорът, без да удостои и с поглед голата студентка, обикаля леглото без помен от сублимация, а голата Наденка току подвиква в празното пространство: "Ох, петел! Ох, петел!"
След двайсет минути той си погледна часовника и сякаш спусна завесата.
- Това е, Наденка - каза равнодушно, а дали и не се прозя дори, - облечете се.
- Ха! - само възкликна тя.
След малко беше в кухнята, вече облечена. Николай Семьонович кротко пиеше чай със сухарчета на бедната си маса.
- Е? - попита той и заби в нея безцветните си очи.
- Нищо - уплаши се Наденка.
- Книжката ви?
Щастлива, с "отличен" в графата, Наденка се пооправи и се примъкна към изхода.
- Момент, Надюша - мрачно каза мъжът. - Може ли да се срещнем в сряда, осемнайсет нула-нула, при паметника на Гогол.
- Да-да - измънка тя. И изхвръкна навън.
В сряда точно в 18.00 черната му, почти чиновническа фигура се тъмнееше при паметника на Гогол.
- Вижте какво, Надя - стиснал бастуна си и даже леко прибленял, каза той, когато седнаха на пейката, - не можете ли веднъж на половин година занапред да идвате при мен и да повтаряме същото.
- Но... - Какво?
- Но защо не помолите жена си?
- Не е същото - сухо отвърна Николай Семьнович... - Разберете ме, Надя, за мен това е въпрос на живот и смърт. Неудобно ми е да ви предложа заплащане за сеанса, това би било оскърбително за вас, за мен, изобщо... Моля ви да приемете просто от уважение към мен... Повтарям ви: за мен е въпрос на живот и смърт.
- Е, щом опира до смърт - насълзи се изведнъж Наденка, без дори да разбира какви ги говори, - добре.
Оттогава тя редовно ходеше у Николай Семьонович веднъж на половин година, мълчаливо се събличаше, дърпаше леглото в средата, лягаше и подвикваше като ненормална: "Ох, петел! Ох, петел! ", а Николай Семьнович, спретнат и строг, без никакъв излишен жест обикаляше леглото и нищо друго.
Така минаха години, отшумяха войните, мнозина заминаха на оня свят, разумът осиротя. Наденка се омъжи по любов, роди деца, потъна в грижи и жизнерадост, сеансите не прекъснаха нито веднъж. С времето тя стана солидна високопоставена дама със собствена кола и вила, а Николай Семьонович остаря. Обаче симбиозата им продължии и на тази история не й се виждаше краят... Трогателна беше Надяша, когато - пищнотелесна, достопочтена съпруга - гола като езичница, паднала възнак в средата на леглото, подвикваше в празното простраство: "Ох, петел! "Ох, петел! ", а Николай Семьонович, все така невъзмутим, целият побелял, като сбъркан крачеше около нея, подпиряйки се на бастуна си.
Един ден той се спомина... Точно три дни след като научи случайно за смъртта му, Наденка се обеси на скъсания чорапогащник на дъщеря си.
Птици в униформи
Анелия ЯНЕВА
Преди три години драматургът Христо Бойчев яхна гребена на вълната, която ни носеше към Европа. По онова време това все още беше само копнеж (от наша страна) и предлог за уклончиви изявления (от тяхна). Оттатък предела, докъдето стигат бозата и слънчогледът за убиване на времето, гледаха с разбиране и бяха склонни да толерират напъна да се поевропейчим. Отсам властваше скептицизъм и недоверие. Затова през 1997 "Полковникът птица" на Бойчев взе наградата на Британския съвет за драматургия. Оттогава в нейното досие са записани премиери в Лондон, Виена, Прага, Париж, Белград, Скопие, Авиньон, Солун... София се класира с три години закъснение. Ако се съди по спектакъла на театър "София" с режисьор Борис Панкин обаче, чакането сигурно си е заслужавало. Заради него Бойчев е преработил изцяло текста, озаглавен вече "Полковникът и птиците". Вместо шестима мъже и една жена сега има шест женски роли (с елемент на изненада, добре защитена от автор и режисьор) и една мъжка. Основната тема си остава същата, макар звученето да е омекотено, обагрено с лиризъм и с подсилени минорни тонове, причина за което е превесът на женските образи. Те внасят нова чувствителност, променят акцентите в действието, обръщат неговата посока.
Бойчев е избрал класическия похват да вложи в устата на пациентите от една лудница всички истини, които те могат безнаказано да изкрещят пред света на "нормалните". Персонажите от "Полковникът и птиците" стигат до просветления, за които разумът иначе е сляп. Те подхващат едно начинание, обречено на провал в очите на останалите, и постигат своето. Независимо от крайния резултат. Успяват да прелетят пространства и граници като птичите ята. Макар да не се завръщат с пролетта по родните гнезда. Парадоксът е, че случайно спуснати като хуманитарна помощ военни униформи им възвръщат "нормалността", налагат ред в хаоса, отнемат очарованието на безумните.
Текстът на Бойчев е построен с кинематографичен похват и въпреки усилията на режисьора не се чувства много удобно на театралната сцена. Ролята на наратор, който през цялото време наблюдава отстрани случващото се, не е успяла да убеди Ана Вълчанова (Докторът). Тя стои чуждо в спектакъла въпреки доказания талант на актрисата. За сметка на това Мариан Бачев е успял да овладее до най-малкия детайл психиката и пластиката в образа на майка Тереза, макар в него да има най-много подмолни камъни. Актьорът е така сраснат с ролята, че когато във втората част се появява в мъжки дрехи, той също като персонажа е сякаш разголен пред чуждите погледи, смутен и уязвим. Коста Цонев (Фетисов) утвърждава впечатлението, че за него е детска игра от аутист да стане полковник, символ на военните порядки, който само по устав може да си позволи човешка емоция и топла дума. Неговата смърт превръща стигналата до Страсбург военна единица отново в група луди. Изпълнението на Лилия Лазарова (Нина) обема всички символи, с които е натоварен нейният образ. Тя е птицата ("Аз съм чайка! ") с пречупени криле, тя се въззема от пепелта, носена от любовен порив, тя полита с песен към убийствената земна твърд. Като неин противовес Доротея Тончева (Мата Хари) е директна, категорична, праволинейна.
С този спектакъл Борис Панкин успя да отговори на скептиците, които отклоняваха пиесата с аргумента: "Защо ни е да я поставяме, след като вече в цяла Европа я играят".
Иконата Невена
Нейната сцена беше самият живот
Въло РАДЕВ
Бял ковчег, драпиран в бяло, с букет бели цветя отгоре. Стоях до него и понеже не виждах Венчето (ковчегът бе закрит), се връщах мислено назад във времето. На 19 години я снимах като оператор във филма "Години за любов" на Янко Янков, на 22 - в "Тютюн" на Корабов, на 24 тя вече превъплъщаваше Елисавета в "Крадецът на праскови", а на 26 - лекарката в "Най-дългата нощ". Между тези четири заглавия се редяха наши и чужди фестивали, седмици на българското кино по света, стотици срещи със зрители, безкрайни разговори и мечти за бъдещи завоевания.
И всичко свършва дотук, до огромния букет от бял крем! Толкова жестока, толкова невероятна е тази истина, че човек неминуемо възроптава - срещу съдба, срещу божества, срещу хора, които не са успели да я опазят, да я спасят!
Върнах се вкъщи и седнах пред празния лист. Чувствам се слаб и безпомощен, че не мога да намеря думите, които Венчето заслужава. Но понеже тя не обичаше високопарните слова, ще се опитам да бъда поне последователен.
Като човек Венчето бе надарена от Бога да бъде естествена и чужда на всякаква суета; да бъде обвеяна от доброта, която да раздава безкористно на близки и далечни хора. Бе надарена с инстинкта да се радва на живота, да се смее от сърце, да дарява с лекота чара си на всички, които се докосваха до нея. Сцена за нея бяха не само театралният подиум и снимачната площадка. За Венчето сцена беше самият живот. И понеже тя присъстваше в него цялостно и непредвзето, човешките й контакти и образите, които създаваше, се раждаха естествено, сякаш от само себе си.
Понякога, в миговете на отпускане, Венчето вършеше лудории, които учудваха непосветените. Хващаше се на бас, че ще опасе един квадратен метър трева например, и го правеше. Познавайки нрава й, някой се обаждаше: "Имаш от мен една черпня, ако изплюеш бонбона на земята и после го изядеш! " Колко му е - бонбонът падаше в праха, ние ровехме да го открием, а в следващия момент тя вече го дъвчеше, печелейки всеобщия ни възторг.
Венчето не делеше хората на категории, за нея всички бяха човеци. Тя се сприятеляваше веднага с организатори, реквизитори, гримьори, общи работници, хора от масовката. Това непосредствено докосване до много характери и съдби й помагаше да гради образите с лекота, да ги съпреживява и да се превъплъщава в тях.
С времето постепенно започнах да разбирам, че зад привидната веселост, зад усмивката и закачките у Венчето съществува и някакъв дълбочинен втори план, който тя криеше ревниво в себе си. Някаква болка, неведома тъга, особена нежност. Не знаеш каква е тази нежна болка, но я усещаш. Понякога това се прокрадваше в тембъра на гласа й, в изтървана интонация. Когато режисьорите успяваха да се докоснат, макар и само за миг до тази пастелна дълбочина, това веднага проличаваше на екрана. Струва ми се, че в образа на Лиза в "Крадецът на праскови" зрителите се запленяваха не само от любовната интрига, но и от невидимото, да го наречем - чаровната същност на Невена. Това ги увличаше, караше ги да усещат нейната самотност и нейната болка като свои.
Невена е един от най-ярките примери в българското кино за емоционално-интуитивна отдаваемост и рефлективност. Тя заучаваше текста си, както сме го уточнили, но по време на снимките обичаше да й се говори, да слуша музика. Улавяше вложеното чувство в гласа на режисьора, емоционалността на музиката, пречупваше ги през личния си душевен филтър и веднага ги пласираше пред камерата с цялата си душевна щедрост, с целия си огромен талант.
За своите 50 филма Венчето създаде плеяда от женски образи с противоречиви съдби и характери, изправени на кръстопът, търсещи свое място под слънцето, свое лично, женско щастие. И ако се замислим какво обединява тези толкова различни образи, ще си отговорим без колебание: искреността, импулсивността, гордостта, вътрешната свобода, чувството за мярка и не на последно място - достолепността на българката. Тоест онова, което беше самата Невена. Ако е вярно, че режисьорът цял живот снима един и същи филм, още по-вярно е, че тя през цялото време игра неповторимия, единствения, своя женски образ. Друг вариант при нея бе невъзможен.
Венчето остана АКТРИСА до последния си дъх. Когато разбра, че времето й изтича, че неумолимият срок наближава, тя отиде на среща с фаталното с гордо достойнство. Събираше приятелите си на премиери, правеше паметни вечери с ордена, който беше получила, за да помогне на обеднелите си и страдащи колеги. Проведе такова невероятно честване на кръглата си годишнина през смях, усмивки и песни, че всички повярвахме: страшното е отминало, съдбата е измамена! Тази илюзия, която тя създаваше у близки и колеги в последните й отредени дни, бе подкрепяна от онова неведомо, което тя носеше дълбоко в себе си. И което в края на краищата й помогна да изиграе най-голямата си и за съжаление най-трагична, последна роля.
Ревизия потвърди финансови нарушения в СДС - Добрич
Синият съд ще решава какво партийно наказание да наложи на виновните
Велина ГОСПОДИНОВА
"Контролният съвет на СДС да предложи на Националния съвет да гласува решение за прилагане на партийния устав поради констатирани нарушения на правилника за финансова дейност и създаване на условия за финансови злоупотреби в предизборната кампания за местните избори в СДС - Добрич. " Това е заключението от приключилата ревизия в общинския съвет на сините в града. Докладът по случая, изготвен от секретаря по финансовите въпроси на СДС Петър Рафаилов, и всички доказателства бяха предоставени тази седмица на "Раковски" 134 на членовете на контролния съвет.
Съмненията за финансови злоупотреби са отправени към Марин Диновски, съпруг на неуспялата кандидатка за кмет на Добрич Жанина Калинкова. Според запознати става въпрос за близо 10 хил. лв., които най-вероятно са присвоени от него по време на местните избори. "В доклада не е посочена конкретна сума, защото подобен тип злоупотреби са трудно доказуеми", коментира Петър Рафаилов. Според него обаче има нарушаване на устава на СДС, което е създало предпоставки за извършване на финансово нарушение. По време на предизборната кампания на СДС - Добрич, за местните избори Марин Диновски е натоварен да събира даренията за партията, въпреки че според правилника за финансовата дейност на сините това трябва да прави секретарят на общинската организация на партията.
Централата на "Раковски" 134 е сезирана за нарушенията от лидера на областния съвет на младежката организация на СДС Калоян Христов, който е и финансов отчетник на общинската организация в Добрич. Той изпраща доклад за изразходваните средства в предизборната кампания, в който изразява съмненията си за злоупотреби от страна на Марин Диновски. Христов поема финансовите дела на партията посредата на кампанията, след като съпругът на Калинкова се разболява. В доклада Калоян Христов заявява, че при приемането на касата от съпруга на Жанина Калинкова е получил списък с дарителите и само разходен ордер, с което не е възможно да се установи точният брой на хората, дали средства за предизборната кампания на СДС - Добрич, и настоява финансовият секретар да назначи ревизия. Няколко седмици по-късно Калоян Христов изпраща писмо, с което се отказва от твърденията си и моли изнесените от него факти да не се вземат под внимание. От "Раковски" 134 намекнаха, че лидерът на МСДС - Добрич, е заплашван и върху него е оказан натиск. Въпреки това финансовият секретар Петър Рафаилов започва финансова ревизия, след като Христов подписва декларация, че повод да напише второто писмо е "оказван върху него психически тормоз от страна на Калинкова и съпруга й". В подкрепа на твърденията за съмнения за злоупотреби с даренията за партията застава и председателката на предизборния щаб на СДС - Добрич, Галина Тузарова, която отказва да подпише протокола за отчета на изразходваните средства в предизборната кампания на Жанина Калинкова.
Проверката по сигнала за финансови нарушения в добричката общинска организация на СДС е продължила около два месеца, през които секретарят по финансовите въпроси Петър Рафаилов е изслушал всички страни по случая и е изготвил доклад от седем страници, към който са приложени и събраните доказателства. Основната препоръка в него е, че ако контролният съвет приеме всички доказателства по случая, трябва да се приложи най-строго уставът на партията. От "Раковски" 134 намекнаха, че може би ще се стигне до изключване от партията на Жанина Калинкова, на съпруга й Марин Диновски и на още един партиен активист. От синята централа не пожелаха да кажат името му, но заявиха, че спрямо него има съмнения за оказване на физически тормоз спрямо Калоян Христов.
В контролния съвет на СДС е постъпила и втора жалба срещу Жанина Калинкова от местни активисти. Вътрешнопартийният арбитраж е сезиран за начина на провеждане на общинското отчетно-изборно събрание на СДС - Добрич. Според тях изборът на общинско ръководство е нелегитимен заради констатирани нарушения при начина на броене на подадените гласове. Контролният съвет ще трябва да установи и дали някои от присъстващите делегати на събранието са легитимни.
"Имам сведения, че Жанина Калинкова е оказвала натиск върху Калоян Христов да подпише декларация, в която се твърди, че аз съм го принудил да сезира централата на СДС за финансовите нарушения", каза бившият лидер на сините в Добрич Ганчо Стоянов, който навремето лансира кандидатурата на Калинкова за кмет на града. Хора от парламентарната група на СДС обаче намекват, че скандалите, които съпътстват местната организация в Добрич от кметските избори досега, се дължат именно на Жанина Калинкова и на болезнената й амбициозност за политическа кариера. След като не успя да стане кмет на града, тя се съюзи с депутата Людмил Бешков срещу тогавашния председател на СДС Ганчо Стоянов. По този начин с подкрепата му Калинкова успя да спечели лидерското място в Добрич и осигури гласовете за избирането на Бешков за областен председател на СДС. В момента обаче двамата са в конфликт, след като синият депутат не успя да лобира за кандидатурата й за областен управител на Добрич.
От контролния съвет на СДС заявиха, че е твърде възможно случаят за финансовите нарушения в СДС - Добрич, да бъде разискван още на това заседание на националния съвет на СДС, което е насрочено за 13 юни. Докладчикът по спора за легитимността на общинското ръководство в града Георги Хубенов коментира, че трябва всички факти да се проверят, което ще отнеме време.
Случаят "Калинкова" е първият случай на констатирани злоупотреби с партийни средства в СДС, който най-вероятно ще приключи и с партийно наказание. Досега при финансовия секретар Петър Рафаилов са постъпвали общо две молби за ревизии и съмнения за злоупотреби с пари на партията - от Монтана и Варна. "Сини активисти от Монтана поискаха проверка заради съмнения за злоупотреби със средства в предизборната кампания за местните избори, но ревизията не установи нарушения", коментира Петър Рафаилов. В случая най-вероятно жалбата е плод на вътрешнопартийни борби в местната синя организация, свързани с провеждането на отчетно-изборното събрание на СДС - Монтана, в града и опит да се дискредитира председателят Иван Иванов. За Варна новоизбраният лидер Благой Димитров е поискал финансова ревизия, за да може новото ръководство да започне работа на чисто. "Проверката не установи нарушения, а само констатира, че са изразходвани прекалено много средства в предизборната кампания на кандидата за кмет Добрин Митев, но всичко е било отчетено според финансовия правилник на партията", каза Петър Рафаилов.
Пръква се законов запъртък
Колективният нормотворчески гений на сините депутати е на път с лекота да пръкне в правния мир нов законов запъртък. Народното събрание започна миналата седмица да приема закон за достъпа до обществена информация (виж ). И некомпетентен читател на този проект може да разбере, че той е пълен с неясни формулировки, сложни процедури и прочее вратички, които ще позволяват на държавните чиновници да лишават хората от конституционното им право да получават информация. Недостатъците на закона бяха забелязани и посочени още преди година и от неправителствените организации, които следят тази проблематика. Законотворческите идеолози на сините за кратко бяха обладани от благоразумие и в парламента бяха внесени много разумни поправки в проекта. След това обаче правителствената линия на поведение към медиите (за които този закон е много важен) се втвърди изключително рязко и всички предложения за промени бяха оттеглени под натиска на партийното желание да се отмъсти на медиите за компроматната война.
По силата на някаква неразбираема, перверзна логика в Закона за достъп до информацията бяха включени и медиите. От тях ще може да се иска разнообразна информация за тиража, приходите и разходите. Не че медиите имат какво да крият, но причината за управленското любопитство определено е нездрава. Целта на закона за достъп до информацията е да спомогне за гражданския контрол върху работата на държавните органи. Данъкоплатците имат право да знаят как се изразходва всяка стотинка от парите, които им се събират. Частните вестници, радиостанции и телевизии обаче не харчат държавни пари - съществуването им зависи само от добрата воля на техните читатели, слушатели и зрители.
Вероятно обяснението е в това, че управляващите просто ще се чувстват прекарани, че всеки ще може да им следи работата. А всъщност дори това не е така, защото проектозаконът дава достатъчно много възможности за избягване от отговорност.
Приемането на този закон за достъп до информацията няма да промени нищо. Хубавото е, че няма да влоши положението. Лошото е, че това е поредният пропилян шанс през последните десет години, когато безсмислените действия превръщат младостта на цяло едно поколение в лепкаво безвремие.
Интересни времена
(по Тери Пратчет)
Станислав Стоянов
В държавата съвсем скоро ще се извърши преврат. Неприятно звучи, но все някой трябва да го каже.
Тъкмо изглеждаше, че ни се е разминало покрай 19 май, и ето - опасността надвисва зловещо. И не защото е 9 юни (треперете, припомняйки си 1923 г.!), а защото идва 10 юни. Тогава на власт у нас ще дойде футболът, а това със сигурност означава:
Няколко седмици, в които политиците няма да разменят шутове и няма да си бият дузпи. Защото и да го правят, никой няма да им обръща внимание. Европейското шоу със сигурност ще засенчи родните политически дивотии, 80% от столичани ще се пренасочат към него.
Няколко седмици, в които здравите леви сили у нас няма да се мятат в терзания ЗА или ПРОТИВ Брюксел. Защото за кратко всички ще бъдем в Белгия и Холандия, преодолявайки Шенген. За да се сбъднат предсрочно омайните пророчества на евроинтегратори магьосници.
Няколко седмици, в които управляващите няма да се питат къде отиде народното доверие, а учителите (може би) няма да се питат къде им отидоха заплатите. Ще се питаме единствено къде да отидем, за да гледаме поредния мач - сами вкъщи (60%), с приятели (32%) или в заведение (12%).
Няколко седмици, в които няма да ни вълнува въпросът кой ще е министър-председател, президент или поне новият спасител на България. Въпросът ще е кой е новият шампион на Европа Засега 21% залагат на Германия, а 11% на Холандия.
Няколко седмици, в които никой няма да очаква ГОДО, Свети Георги със (или без) змея, нито нещо още по-модернистично, драстично и изненадващо. Защото един красив гол ще струва повече от дузина красиви обещания за коренен поврат. А изненадите ще се свеждат до отборите на Турция (10%), Румъния и Словения (по 5%).
Няколко седмици, в които даже и последовател на Кимон Георгиев да се появи - няма шанс! Защото дори и да овладее държавата, едва ли ще намери пролука в програмната схема на БНТ и да ни съобщи за успеха си между два мача в една вечер. А ако се пробва по време на някоя от срещите, съвсем ще удари на камък - 45% от хората мразят рекламите, прекъсващи двубоя.
Ей, май наистина ни предстои да поживеем в интересни времена! Лошата новина е, че в някой тъжен юлски ден въпросният преврат просто ще свърши.
Държавата пак реши да дирижира пазара
Откакто е на власт, правителството на Костов все обещава да се оттегли от пазара и нещо все му пречи да направи това. Преди повече от две години кабинетът освободи цените на течните горива, но митата при вноса останаха. Нефтохим беше спасен от конкуренция, но българинът дълго време купуваше бензин и дизел на най-високи цени в региона. При земеделието е същото - уж действат пазарни принципи, но при кризи отрасловото ведомство се намесва спешно с различни схеми за изкупуване и субсидиране.
Новият хит от седмица насам са цените на газа и кризата на торовите заводи. В четвъртък икономическото министерство обяви, че подготвя защитни мита за вноса на торове. Дори ако високите мита подобрят състоянието на торовите заводи, което е твърде съмнително, ефектът им върху земеделието ще бъде унищожителен. Огромният ръст при вноса на торове () не е случаен - всичко е въпрос на сметки. За безпаричните селскостопански производители у нас е от жизнено значение да имат достъп до по-евтини продукти.
Въведат ли се защитните мита, земеделието ще бъде оставено без алтернатива - при международни цени от 100 долара на тон селскостопанските производители ще трябва да купуват карбамида на "Химко" за повече от 150 долара за тон. В този случай изборът е прост - селянинът просто престава да тори земята. Оттам веригата е ясна - добивите намаляват, себестойността на селскостопанската продукция се повишава и тя става по-неконкурентна. Тогава агропроизводителите и консервните фабрики пък ще искат защита срещу вноса на домати, краставици, пиперки, зърно и консерви.
Земеделският министър Венцислав Върбанов също се загрижи за индустрията и обеща безлихвени кредити от фонд "Земеделие" специално за купуването на български торове, тоест държавният фонд ще продължи да налива пари във вече приватизираните торови заводи. Всъщност нали целта на приватизацията е именно новите собственици да инвестират в технологии, да повишат ефективността на заводите и да осигурят пазар за продукцията им. Политиката на протекционизъм всъщност ще доведе до обратния ефект.
Вместо да въвежда ограничения за търговията, правителството по-добре да реши проблема с монопола на Булгаргаз. Преди седмица кабинетът формално реши да се либерализира вносът на природен газ, т.е. да се позволи на торовите заводи да договарят доставките и с различни от Булгаргаз доставчици. За да стане това, парламентът трябва да гласува поправки в енергийния закон. Проектът за тези поправки обаче зацикли някъде в енергийното ведомство и няма изгледи скоро да се внесе за обсъждане в Министерския съвет и в парламента.
Сърбия обвини Черна гора в предателство
Югославската армия обвини черногорското ръководство, че се подготвя за въоръжен конфликт, съобщи официалната агенция ТАНЮГ. Според Белград Черна гора е предала федералната кауза и се е присъединила към западната антисръбска кампания. "Черногорските власти и полицията се присъединиха към пропагандата на Запада срещу страната ни и в частност срещу югославската армия", се казва в декларацията на генералния щаб, разпространена от ТАНЮГ.
Информационните агенции подчертават, че подобни заплахи за сигурността на Черна гора имат за цел да повлияят на предстоящите местни избори в по-малката югорепублика. Междувременно просръбските партии се обединиха за изборите на 11 юни в столицата Подгорица и град Херцег нови и започнаха яростна кампания срещу президента Мило Джуканович. Просръбският алианс обвини Джуканович в предателство, опортюнизъм и сепаратизъм.
Британски дипломат бе убит в Атина
Британският военен аташе в Атина Стивън Сондърс бе застрелян в четвъртък в колата си в центъра на Атина. Петдесет и три годишният Сондърс бе откаран незабавно в болница, но по-късно почина от раните си. Гръцката ултралява групировка "17 ноември" пое отговорността за атентата и съобщи, че дипломатът е екзекутиран заради участието си в конфликта в Косово.
Групировката "17 ноември" съобщи за убийството в писмо до левия гръцки вестник "Елефтеротипия". В него се правят и признания за извършването на серия от атаки през пролетта на 1999 г., когато обаче нямаше убити. Сред тях бяха нападения над клоновете на три чуждестранни банки, както и над резиденцията на германския посланик в Атина. Убийството на Сондерс е извършено с пистолет 45-и калибър - оръжие, използвано от "17 ноември" и при останалите й терористични действия.
"17 ноември" е марксистко-ленинска ултралява групировка, която през последните години предприе подчертано националистични акции, противопоставяйки се на връзките на Гърция със Запада. Създадена е през 1975 г. от ултралеви студенти, протестиращи срещу управляващата по това време в Гърция хунта. Първата атака е срещу шефа на мисията на ЦРУ в Атина, а британският военен аташе е 23-ата й жертва. Нито един от членовете на "17 ноември" не е бил залавян досега.
Наскоро Държавният департамента на САЩ критикува Гърция заради неспособността й да се справи с терористичните атаки. След убийството на британския дипломат гръцкият външен министър Георгиос Папандреу заяви, че правителството ще вземе безпощадни мерки спрямо терористите. Той подчерта, че терористичният акт се осъжда не само от правителството, но и от целия гръцки народ. Британският премиер Тони Блеър определи убийството като безсмислен терористичен акт, а външният министър Робин Кук заяви, че е шокиран.
"Левски" спечели баскетболната война срещу "Черно море"
Баскетболистите на "Левски" спечелиха шампионската титла на страната. В пет изключително драматични мача сините отнеха титлата от трикратните носители на трофея "Черно море" с 3:2 победи във финалните плейофи.
В претъпканите зали "Универсиада" и Двореца на спорта във Варна тълпата се нагледа както на мъжка игра на терена, така и на поредния "спектакъл" на изживяващите се като шоумени Константин Папазов (треньор на сините), Георги Младенов (играещ президент на "Левски") и варненското треньорско трио Симеон Варчев и помощници.
Кулминацията бе финалът в София, където се стигна до масов бой в залата.
Събитията извън терена се подгряваха от самото начало на плейофите. Още във втория мач в зала "Универсиада" Георги Младенов се прояви, като ритна без топка противниковия играч Борис Стоянов. Схватката между двамата баскетболисти прерасна в размяна на удари. Активно се включи и играещият в "Черно море" американец Кийт Хюз, след което на терена навлязоха и резервите на варненския тим. Веднага след мача Папазов си отмъсти на чернокожия играч с ритник.
"Аз наистина ритнах Кийт Хюз. Той е черен и ще си остане черен цял живот. Не мога да допусна черен да ме псува", обясни действията си наставникът.
Георги Младенов и Кийт бяха наказани за два мача и с глоба три минимални работни заплати. Наказания сполетяха и двама от реферите. Сух от инцидента излезе само Борис Стоянов. Необяснимо защо федерацията го пощади.
Ответният удар бе във Варна, където на софиянци им бе отказана зала за тренировки и играчите отидоха да почиват на плажа. Сутринта преди мача пък домакините ги пратиха в тъмна зала с кошове на различна височина.
След загубата в третия мач "Левски" реши да подаде контестация, в която поиска служебна победа заради нарушение на правилника, регламентиращ изплащането на сумите от наказанията, които получиха играчите на "Черно море". Сините поведоха война и с баскетболната федерация, след като централата отхвърли контестацията им.
За финалния мач Папазов обяви цена на билетите от 25 лв. Колегата му от "Черно море" не се стресна и поръча 1500 броя за привържениците на отбора. Само че от София му бяха запазили само 80. Впоследствие входът бе намален на 2 лв. Преди решителния последен мач хората от "Левски" смениха тона към съперника "Черно море" и треньорът Константин Папазов се извини на Симеон Варчев за нападките си в последните дни.
"Не съм се карал с Варчев. Само след след първия мач му казах: "Няма ли да ме поздравиш бе, нещастник. Ти сам загуби мача", оправда поведението си треньорът.
Нищо чудно, че залите са препълнени. Народът иска зрелища и мъжете в баскетбола у нас им ги дават.
Като нямаме добри гимнастички, може да си внесем
Елеонора ГУНЧЕВА
България стигна най-слабото си класиране в историята на художествената гимнастика. На европейското първенство в Сарагоса (Ис) Теодора Александрова и Ива Тепешанова завършиха на девето място в отборната надпревара. За пръв път българки не намериха място в нито един шампионат на уредите. Загубихме и едно място за състезателка за следващото европейско първенство, защото догодина в Швейцария ще играят първите 16 от Сарагоса (Ива завърши 18-а).
Какъвто и съдийски бонус да са получили гимнастичките, наредили се преди нашите момичета, на този етап ние сме твърде далеч от верния път. Най-лесно е оправданията да се търсят (както винаги се прави) в некоректно съдийство, само че грешката отдавна не е там. Причините за поголовния регрес не могат да се приписват и на несъществуващи междуличностни конфликти в нашето ръководство.
Причинно-следствената връзка, довела до срива на родната художествена гимнастика, трябва да се потърси четири години назад. В последния олимпийски цикъл се готвеха пет-шест гимнастички. Те се явяваха на световни и европейски първенства, но по един или друг повод бързо отпадаха от сметките (виж таблицата). Едни бяха изключвани от националния отбор точно в зенита на възможностите си (Стела Салапатийска и Мария Гатева). Новите, които идват, пък не стигаха това ниво, което би могло да ни изведе отново на първи позиции. Единствена Теодора Александрова се задържа през целия цикъл.
Специалистите твърдят, че основната причина за вакуума е в лошата селекция. В нея участваха стеснен кръг гимнастички и клубове, тъй като предишното ръководство на този национален отбор бе еднолично - това на Нешка Робева. Точно тя отказа да води подготовката на двете момичетата 10 дни преди европейското в Сарагоса, въпреки че през март месец заяви на управителен съвет на федерацията, че поема отговорност за подготовката на гимнастичките. И понеже е много добър специалист, тя знаеше, че Теодора и Ива няма да имат успех в Сарагоса. Най-вероятно обаче Робева не е искала нейното име да се свързва с провал. Ходът й с абдикирането е много прозрачен и ненавременен. Обикновено в другите федерации за такова поведение има административни наказания.
Другата грешка, на която се подхлъзна родната гимнастика, трябва да се търси в самата подготовка на състезателките. Ива бе дебютантка и от нея не можеше да се искат чудеса. Тя бе допълнително натоварена и с участие в алтернативния ансамбъл, който Нешка спретна, за да демонстрира неуважение към решенията на ръководството на федерацията. Момичето нямаше време да изпипа нещата в индивидуалната си подготовка за Сарагоса. Така силите й се е изконсумираха за една обречена кауза.
За разлика от Ива Теодора не е жертва на ансамбъла. Тя имаше достатъчно време за всичко, но като че ли и участието й в четирите турнира, където зае две 13-и места, едно 14-о и едно 6-о място, не я изведе в добра позиция за европейското. Не бе възможно в една такава предварителна ситуация изведнъж Теодора да влезе в осмицата на Европа. Александрова стартира стабилно в Сарагоса, но мнението, което се беше наложило от предишните състезания, не можеше да се промени с магическа пръчка. Въпреки всичко Теодора даде максимума от своите възможности. Всеобщото мнение е, че играе атрактивна гимнастика, но лимитираните й физически качества не позволяват да получи всичките бонификации, от които се ползват избраниците.
В бъдеще, ако не си внесем гимнастички от чужбина (Русия), както това направиха Германия и Израел, ще трябва да си произведем нови. Трябва обаче да използваме програма, която другаде дава резултат - максимално широк обхват при селекция и използване на пълния капацитет на всички треньорски кадри. Първо обаче трябва да задържим специалистите в България. Това става с прилични заплати. Началната крачка към успеха е предстоящият за подписване договор за спонсорство между федерацията и "ЛУКойл".
Гран при на Монако - перла в короната на Формула 1
Михаел Шумахер изпусна победата в най-престижния старт
Георги ФИЛИПОВ, Монако
В света на автомобилния спорт има четири състезания, които са си извоювали митична слава: "24 часа на Льо Ман" , "500-те мили на Индианаполис", "Рали Монте Карло" и Гран при на Монако. За феновете на Формула 1 надпреварата по улиците на княжеството се е превърнала в легенда най-вече защото е различна от всеки един друг старт в световния шампионат. Атмосферата и организацията на това състезание показват защо зрителите могат да си позволят да изпуснат някое издание на Гран при, но задължително сядат пред телевизорите, за да гледат старта в Монако. Това е състезанието с най-многото "най". Гран при на Монако минава за най-шикозното и престижното не само защото се провежда по улиците на княжеството, извоювало си славата на рай за богаташите. Официално жителите на втората най-малка държава в Европа след Ватикана са 70 000 и броят им се разраства трудно. Оформилата се като данъчен рай заради липсата на данък общ доход Монако дава жителство изключително трудно. И въпреки това през последните години някои от условията бяха облекчени, след като стана ясно, че множество скъпоплатени спортни звезди не могат да покрият норматива от шестмесечно присъствие в държавата и този срок бе намален на три месеца. В момента 13 от общо 22 пилоти могат да смятат Гран при на Монако за свое домашно състезание, но и те правят всичко възможно да останат в града възможно най-малко време.
Гран при на Монако е единственото в календара на Формула 1, чието трасе минава по улиците на град и чиято първа тренировка се провежда в четвъртък вместо в петък. Никъде другаде не можеш да се разходиш с личната си кола по пистата независимо дали тя е старо "Рено" или "Ферари", а в Монако колите с емблемата на червеното конче преобладават. Собствениците на всякакви луксозни автомобили не пропускат възможността да ги покажат пред множеството от зяпачи, които разглеждат паркираните на завоя "Раскас" (носещ името на бара до него) болиди или наблюдават работата на механиците в боксовете. В луксозния импровизиран автопарад познатите и в България "Мерцедес" и БМВ не правят впечатление, засенчени от други, по-естетични модели. В петък вечерта улиците се затварят за движение и се отварят два часа след финала в неделя, когато тълпата зрители още не се е разотишла.
Дните на състезанието са добър повод за демонстрация на имотно състояние. Освен чрез лъскавите коли собствениците на яхти не пропускат възможността да направят впечатление и по това време на спортното събитие всички места за паркиране на яхтеното пристанище са заети. Характеристиката на Монако като райско място за отбрани хора се отразява и върху разходите за посещение на състезанието. Само билетите за старта в неделя стигат 350 долара. Голямото удоволствие е проверка на финансовите възможности, а глезотията е наблюдаване на старта от балкон, кацнал на някоя от множеството сгради около трасето. Приходите от наем за апартамент с изглед към пистата осигурява всички разходи по издръжката на жилището за цялата година. Изборът на луксозен хотел с тераса, която също гледа към трасето, стига до 8000 долара.
Въпреки 58-годишната си история състезанието за голямата награда си остава и едно от най-трудните за организация. За да се ограничи достъпът на гратисчии, половината град се блокира с предпазни платна, които правят невъзможно наблюдаването на колите. Само за ограждането на улиците се използват 32 километра предпазни мантинели, а сглобяемите трибуни тежат 700 тона. "Това състезание е от третия свят. Ние изсипваме купища пари всяка година, нормално е и организаторите да направят нещо, заяви шефът на "Макларън Мерцедес" Рон Девис по повод условията за отборите. Основният проблем са тесните боксове, в които механици и болиди се разминават на косъм. Скоростта е ограничена до 60 километра, но въпреки това няма достатъчно място за всички и работата се извършва при минимум разход на свободно пространство. Другият основен проблем е така нареченият падок, където са разположени камионите на отборите. Те са натъпкани един до друг върху открит паркинг срещу завоя "Раскас" и само първите четири отбора в класирането от миналата година се радват на пространство за обслужване и подготовка на болидите. През тази година това бяха "Макларън", "Ферари", "Джордън" и "Ягуар". Останалите отбори работят в друг закрит паркинг, който е разположен на хълма над града.
"Има три основни момента, когато говорим за Монако. Това състезание е част от шоу бизнеса и то има място в календара. Публиката иска това зрелище и тя трябва да бъде удовлетворявана. Боксовете са малки, но мястото е това и не виждам какво може повече да се направи. Работата на екипите е затруднена до максимум, тъй като няма достатъчно място за всички. Ето например три четвърти от моите хора работят на други площадки, които са пригодени за случая, но все пак си остават един гараж", заяви Франк Уилямс, който бе един от малцината постоянно присъстващи в падока представители на отбора на БМВ Уилямс.
Въпреки странните условия за работа пилотите обичат Голямата награда на Монако, неговите улици са предизвикателство, което не могат да намерят на друго място. Повечето от тях описват изживяването така: "Мантинелите са толкова близо, че имаш чувството, че всеки момент ще се удариш в тях."
Гран при на Монако има най-късата писта - 3367 м, на нея се правят най-много обиколки (78), а се изминава най-краткото разстояние 262.860 км. Състезанието е най-вече изпитание за скоростните кутии и спирачките. Правят се средно по 3000 смени на скоростите или по 26 смени на минута. Това е състезанието, в което квалификацията за място понякога е по-важна от самия старт. Михаел Шумахер бе на път да докаже тази теория и сега. След почти перфектен уикенд той спечели пол позишън в събота (25-а в кариерата му), а основният му конкурент за титлата Мика Хакинен остана пети. Това означаваше, че при нормално стечение на обстоятелствата двамата щяха да бъдат разделени от три болида. На тясната писта в Монако това е решаващо. Шумахер направи два перфектни старта (състезанието бе прекъснато заради масова катастрофа в първата обиколка), взе преднина от 35 секунди пред следващия го Ярно Трули и пред Дейвид Култард, но дойде 55-ата обиколка, в която му се спука ауспуха и горещият въздух счупи задното окачване на болида.
"Загубихме състезание, което диктувахме от самото началото", заяви техническият директор на "Ферари" Жан Тод. След първото отпадане на Шуми за сезона Култард лесно задържа лидерската позиция на пистата в Монако. С тази победа той задмина съотборника си Мика Хакинен в генералното класиране и вече с 34 точки изостава само на 12 от Михаел Шумахер.
"Винаги съм имал усещането, че мога още да дам, и макар бавно, моето самочувствие се повишава. Очаквам съответния отговор и от отбора", каза Култард след въпроса дали той трябва да се превърне в първия пилот на "Макларън Мерцедес" в борбата за световната титла.
След един отличен уикенд на "Джордан" нито една от двете коли не успя да вземе точки. По традиция състезанието завършиха по-малко от половината стартирали болиди - 9. Не липсваха и обичайните катастрофи, при една от които Ралф Шумахер получи рана на крака. По време на двата старта и трите загряващи обиколки зрителите имаха достатъчно зрелища - точно каквото те очакваха от състезанието за Голямата награда на Монако. Този старт наистина е от друг свят, но определено не е от третия.
"Левски" вдигна цената на шампионската титла
Започна ново комбиниране на отборите в А група
Андрей БОГОЕВ
В изминалото първенство на А група шефовете на ПФК "Левски" АД вдигнаха много летвата по отношение на това какъв бюджет трябва да бъде осигурен на всеки футболен клуб в България, тръгнал да се бори за шампионската титла. Изпълнителният директор на сините Константин Баждеков заяви наскоро в интервю, че за "Левски" са изразходвани някъде между 4.5 и 5 милиона германски марки. Акционер от ПФК "Левски" АД потвърди думите на Баждеков, като уточни също, че подобна сума е била фиксирана още в сметкоплана на дружеството, изготвен за шампионата 1999-2000 г. Нещо повече - шефовете на "Левски" публично се кълнат, че за новото първенство и участието в европейските клубни турнири ще осигурят още повече пари за отбора.
С това сините удариха рекордната цифра за финансово обезпечаване на футболен клуб в рамките на една спортно-състезателна година. За сравнение - точно преди Мултигруп да напусне ЦСКА, бяха изнесени данни от хората на Илия Павлов, според които за 5 години червеният отбор е погълнал около 5.5 милиона долара, в това число и спечелването на титлата през 1997 г. В интервютата си около спечелването на двете поредни шампионски титли през 1998 и 1999 г. босът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев обясняваше, че годишната издръжка на отбора му не надхвърля 1.5 милион долара. Първенецът за 1996 г. "Славия" също е изразходвал за спечелването на златните медали подобен бюджет.
Това са суми, далеч по-ниски от хвърлените от "Мобилтел" в "Левски" само за този сезон.
Впрочем спортната преса съобщи през седмицата, че босовете Майкъл Чорни и Владимир Грашнов заминават на среща с израелския бизнесмен Вадим Рубинович. За него се твърди, че е един от най-големите израелски богаташи. Очаква се той да бъде привлечен като спонсор в "Левски".
Така бизнескръгът около "Мобилтел", който спонсорира "Левски", вдигна много мизата, нужна на един отбор, за да изпревари другите в битката за титлата. Практиката в последните 5 сезона в А група е категорична - шампион на България става този отбор, който извади най-голям бюджет.
Очаква се също така през следващия сезон "Левски" да играе в комбина с "Велбъжд" (Кн), който е собственост на групировката ВИС-2. Тя бе спонсор на "Левски" преди "Мобилтел". От двата клуба вече изтече информация, че ще си разменят играчи. "Велбъжд" дава на сините един от най-добрите си халфове Илиян Стоянов, наричан Коловати заради сходство в играта с именития италиански футболист. В замяна на това от "Герена" към Кюстендил потегля Георги Георгиев - нападател, който не успя да се наложи в "Левски", но има всички шансове да бъде голмайстор на "Велбъжд".
В тази комбинация между отборите със сини екипи от София и Кюстендил бе намесено и името на трети отбор - столичния "Славия". В хода на първенството президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов обяви, че белите са включени в комбинацията с цел да пречат на ЦСКА, "Нефтохимик" и "Ловеч" - трите най-сериозни конкурентни отбора на "Левски" и "Велбъжд", съответно за първото и третото място. Статистиката потвърждава думите на Порточанов - на стадион "Славия" с равенства и загуби бяха спрени ЦСКА (0:0), "Нефтохимик" (1:1) и "Ловеч" (1:0), докато "Левски" и "Велбъжд" спечелиха мачовете си на "Овча купел" съответно с по 2:0 и 2:1.
Ако тази конфигурация "Левски" - "Велбъжд" - "Славия" се запази и през следващото първенство, сините може и да дублират шампионската си титла.
Какви са шансовете на ЦСКА, където главен акционер е шефът на "Нове холдинг" Васил Божков, да пребори вечния си съперник за титлата?
Божков и партньорите му (по данни на Информационно обслужване шефът на "Нове" е съдружник в около 70 фирми) вероятно също са в състояние да осигурят бюджет на ЦСКА, поне колкото този на "Левски". Налага се обаче да се търсят и партньори в А група, които да играят за червените, защото дори и най-богатият отбор може да бъде бит на стадиони, като в Ловеч, Бургас и Перник например.
В чисто теоретичен план поне два силни отбора може би биха подкрепили ЦСКА. Става въпрос за "Ловеч" и "Нефтохимик". Ловешкият шеф Гриша Ганчев изявяваше и още има аспирации да поеме ЦСКА, както и готовност за сътрудничество. Говори се, че Димитър Пенев ще работи като мениджър и за "Ловеч", и за ЦСКА.
Положението с Порточановия отбор е малко по-сложно. По принцип бургаският футболен началник рядко влиза в уговорки. Наскоро той съобщи в интервю, че преди година е наредил на отбора си да легне на "Литекс", за което още чакал да си получи парите. "Нефтохимик" бе и единственият отбор, успял да нанесе две загуби на ЦСКА този сезон - 2:1 в Бургас и рекордното 4:1 в София.
Така че засега организацията от клубове партньори, която ЦСКА би могъл да създаде, е далеч по-слаба от онази, която вече е създадена и функционира за "Левски".
Не е ясно на чия страна ще застане друг от футболните спонсори - Николай Гигов, за чийто тим "Локомотив" е ясно, че не може да спечели титлата, но съвсем спокойно би могъл да се бори поне за трето място. Колкото и парадоксално да е, столичният "Локомотив" спря амбициите на абсолютно всички отбори от челната петорка в мачовете на стадиона в "Надежда". Оттам с победа не успя да си тръгне нито "Левски" (1:1), нито ЦСКА (0:0), нито "Велбъжд" (1:1), нито "Нефтохимик" (1:1), нито "Ловеч" (2:1). Явно е, че през този сезон "Локомотив" не обслужи интересите на нито един от силните отбори в А група и игра само за себе си - нещо много достойно на фона на корумпираното ни първенство.
В практиката на отборите, печелили шампионските титли от 1995 г. насам, влиза и широката употреба на така наречената черна каса. Този термин бе въведен във футбола ни още през 70-те години при първите публични разкрития за корупция в първенството.
Черната каса представлява голяма сума безотчетни пари, предоставени на висш функционер от футболния клуб да борави с тях. Предназначението им е с тях да се подкупват съдии, отделни футболисти на противника, цели отбори, функционери от футболния съюз и т.н.
Обикновено тази сума се осчетоводява с фалшива фактура, че уж е дадена за закупуване на екипировка, лекарствени средства и др. При евентуална проверка произходът на тези пари е много труден за установяване.
Под сурдинка се твърди, че през пролетния сезон в А група победа като гост се е купувала от порядъка на 20 000-40 000 лева, а за Б група тарифата е била между 10 000 и 20 000. "Хващането" само на група футболисти е било около 10 000 за А и 5000 за Б група.
Десетте Томови заповеди
