Никакви вътрешни предпоставки за преход нямаше. Това обуславя първия фундаментален факт - нито една лява доктрина не е съществувала в продължение на последните десет години. Ляво без доктрина е дървено желязо. Лявото е винаги доктрина, това е същността му.
Единственото, което у нас имаше доктрина, е дясното. Каква беше дясната доктрина? Тя е простичка - на Запад! Вярно, това се оказа и надолу, което някак си се премълчава, но някои вече го виждат. "На Запад и надолу", само че първото се казва, а второто не се казва, но става. Крайната причина за нашите бедствия съвпада с нашата мечта - Европа. Влизането в Европа е причина за рухването на нашата икономика. Не БСП, не Жан Виденов, не Иван Костов, а това, че в Европа има производство с 30, 40, 50, 100 години по-съвършено от нашето. Искаме ли да платим тази цена? Мен, ако питате, струва си. Лошото е, че на българина не беше му съобщена.
Връщам се към умозаключението си - БСП и всичко ляво беше без доктрина. Обратно, доктрина имаше дясното. Това е абсурдна, временна ситуация!
Докога? Докато възникнат социални структури на противопоставяне, докато възникне онова, което произвежда лявото и дясното. За мен това е трудът и капиталът. Затова мисля, че категоризацията "червени и сини" свършва времето си, а категоризацията "леви и десни" започва. Сега ще започне да работи категорията "ляво" и "дясно", защото вече има богати и бедни, собственици и наемни работници... Не знам колко процента от пазарната икономика са формирани, но класите в България са реалност. Те нямат класово самосъзнание, млади са, но има собственици, има богати и има наемници и бедни и малка, мижава прослойка между тях. Това е зададено, заложено, следователно лявото и дясното има основание.
От това следва, че през първите десет години левите партии бяха по-скоро нещо като профсъюз за оцеляване, отколкото нещо, което предлага на обществото реална програма. Така че, ако първите десет години действително не бяха време за леви, то следващите, които са преходни до Европа, са време за леви, защото нямаме задачи извън оцеляването като нация.
Тези десет години националноотговорното беше дясно или синьо. Сега националноотговорното става ляво, червено.
Първо, това за труда и капитала струва ми се, че вече остаря в световен и в европейски мащаб.
Днес се говори за народни партии и едва ли някой би могъл да твърди, че в края на ХХ век корените на дясното и лявото са в това, че едни партии защитават интересите на труда, тоест на наемните работници, а пък другите - интересите на капитала.
Става дума за специфични народни партии с претенции да се защитават интересите на всички граждани. Един пример - може да сте работник, и то безработен, и по тази логика би трябвало да гласувате за лявата партия. Но ако дясната партия предлага намаляване на данъците, на преференции за едрия капитал във вашия град, това означава, че има много голям шанс омразният едър капитал, който би трябвало да бъде в противоречие с вашите интереси на работник, да открие нов завод и благодарение на тази чисто дясна икономическа политика, да получите работа. А не да гласувате за лявата партия, която ще ви увеличи, да речем, социалните помощи за безработни, което едва ли е за предпочитане пред добре платената работа и откриването на нови работни места.
Това е един от десетките примери, които показват, че няма вече разделение ляво - дясно въз основа на разделение на партии на труда и партии на капитала. Въпросът за успеха или неуспеха на десния преход и за това, че СДС е дясна политическа сила прилича на погрешен методологически въпрос, който най-добре може да се илюстрира от абсурдната ситуация, която би се получила, ако запитате един непознат "спряхте ли да биете жена си". Всъщност човекът може изобщо да не е женен. В този смисъл трябва да се допусне и хипотезата, че СДС може би не е дясна партия в пълния и съвременен смисъл на думата. Така че спорид мен трябва да мислим именно по тази линия и да се откажем от погрешните понятия, които по необходимост ни водят към погрешно формулирани въпроси.
Българинът няма достъп до дясна политическа теория, особено до текстовете на съвременната десница. Необходимо е едно сериозно усилие от страна на интелигенцията, защото всичко, което е лесно достъпно, е свързано с левите политически идеи.
Ако се изчетат съвременните текстове по тези проблеми, ще се разбере, че съвсем спокойно можем да разграничаваме ляво от дясно въз основа на отношението държава - гражданско общество, държава - индивид. Така ще достигнем до извода, че в България няма автентична дясна политическа сила. Че е имало наченки на дясна политика, които по една или друга причина са били спрени. Защо е по-изгодно, когато си управленец в България, да действаш точно от класическите леви позиции на труда и капитала, а не по отношение държава - гражданско общество, държава - индивид, увеличавайки ресурсите на гражданското общество и свободата на индивида и разгръщайки предприемчивостта и инициативността на бизнеса?
Не виждам никакъв проблем да опишем българския преход така: мъчителни опити за провеждане на дясна политика, които обаче са все неуспешни по една или друга причина. Но всичко добро наистина е свързано с този опит за ориентация към дясна икономическа и външна политика. Не виждам какво толкова лошо има в това да кажем, че в България няма някакво систематично провеждано дясно управление и не виждам какво биха загубили хората с ниски доходи или безработните, ако то бъде осъществено в рамките на традиционните деснополитически ориентации. Напротив, България плаче за дясна политика, и то точно от гледна точка на икономическа политика, данъчно облагане и т.н.
Ресурсите на промяната, възможната политика
В света на класическия капитализъм противопоставянето е предимно по оста частна собственост - държавна собственост, но в новия свят ключовата дума е конкурентност. Ако не си конкурентен, това, че имаш голям частен сектор, е малка утеха. Приватизацията е средство, а не цел.
Ако говорим обаче за устройството на обществото, тук българските партии имат възможност по-свободно да се движат из политическия терен и наистина по-бързо да настигнат онова, което е ляво и дясно в Западна Европа или отвъд океана. В момента в Европа ляво и дясно са мръсни думи в някакъв смисъл. Обществото гледа да ги заобикаля и гледа да говори по-скоро за консерватизъм, от една страна. От друга страна, за лични свободи, за права на малцинства и други. В това отношение българската политика, може да се придвижи по-бързо.
СДС спечели преди три години с надеждата и илюзията, че ще излезе от това политическо статукво. Ще сложи точка на политическия преход, който тогава седем, а сега вече десет години се извършва. Това, което не стана, е, че СДС не сложи точка на този процес. Иван Костов заяви, че с идването на власт на СДС политическият преход приключи, че се създава стабилна политическа класа, че партиите стават прозрачен посредник на интересите между гражданското общество и държавата. Напоследък същият Костов привидя в гражданските сдружения и движения някакво опасно заместване на този политически прозрачен посредник.
Мисля, че Райчев не е прав, че, като назоваваме някого с нещо, то само става. Големият проблем е в символните ресурси и икономическите ресурси, които позволяваха на един човек да стане банкер, а на друг - да не стане.
Втората илюзия е, че този преход започна от нищото. Нищо такова няма. Мутираха структури и предпоставки и това ставаше, така че някои получиха повече шансове, а други - по-малко.
Цялата битка през тези 10 години беше за това кой ще има достъп до лостовете, механизмите, до ресурсите, които дават шансове. И очевидно е, че в началото повече достъп имаха наследниците и представителите на бившата номенклатура. Това им позволи да разпределят по такъв начин стартовите позиции, че да се окажат привилегировани, а собственият електорат - вън от играта. Това е много жестоко, да си го признаем, но една истински нова левица трябва да си го признае, трябва да покаже своята отговорност за това състояние, както и отговорността на своите предшественици.
Не съм съгласен и с това, че разликата между ляво и дясно е разлика между политика и икономика. В смисъл, че лявото е повече политическо, а дясното - икономическо. Тя легна в политическото поле, защото бяха стартирали различни стратегии на разпределение на собствеността. Не е случайно, че в България бяха привилегирована реститутската мотивация, реститутският тип капитал, реститутската стратегия на преструктуриране на капиталите.
В първото докопване на СДС до властта по времето на Филип Димитров - 1992-1993 г., всъщност се свързаха две стратегии - едната икономическа, другата символно-политическа - реституция и декомунизация. Това не беше дълбоко замислен сценарий, но беше синхронизация на политическото и икономическото, за да се поправи "несправедливостта" на старта на прехода, когато привилегирована беше бившата номенклатура. Отмъщението стана с блокажа на тази стратегия.
В резултат икономиката рухна наполовина и жизненият стандарт - също! И после имаме движение на дъното, от което не можем да излезем. Това конституира политическия двуполюсен модел, макар и да не се забеляза. На повърхността бяха консенсусните и конфронтационните стратегии. В дълбочина имаше опит за икономическа узурпация на властта в България, опит за блокиране на тази узурпация чрез реституция и чрез декомунизация през 1992-1993 г., отстраняване на този опит за блокаж и ето ви Беров, който трябваше срамежливо да реваншира предходната ситуация. След което БСП се завърна на власт, което беше всъщност големият опит за вторичен реванш на тази номенклатура.
А какво стана в Централна Европа? Централна Европа имаше базисен консенсус. Не беше консенсус по миналото, беше прагматичен консенсус - създаваме определен тип фундаменти, които дават възможност за равен достъп на икономическите агенти до пазарната икономика. Ние това не направихме.
И сега големият въпрос е дали ще се завърнем към централноевропейския модел на промяна, или ще останем в балканско-руския модел. Това е проблем на прагматичното узряване на един ляв и десен център, който ще постигне консенсус по този въпрос, така че оттук насетне, независимо какво става в България, кой е на власт, ще започне въвеждането на правила на играта. Този, който направи това, както и да се нарече, ще бъде успешният политически играч. Който не го направи, той ще продължи да ни влачи по дъното на това 10-годишно статукво.
Той е манталитетът на един политически елит, който няма доверие към населението на страната, че то може да бъде субектът, който да произведе ресурса, необходим за преразпределение и покриване на нуждите на обществото.
СДС дойде на власт с 60-процентно мнозинство. Значителната част от хората, които са гласували за СДС, вярваха, че те могат да допринесат за решаването на този проблем. Да създадат ресурс и да го предоставят отчасти на обществото. Това беше идеологията, или убеждението, на промяната, поради което тези хора застанаха зад СДС. В крайна сметка това беше консенсусът, постигнат през 1997 г. Но лидерите на СДС решиха да се откажат от тази подкрепа от 60 процента и да се фокусират върху една много тясна подкрепа - на собствения си партиен апарат, който за разлика от 60-те процента граждани бе по-удобен поради обстоятелството, че може да бъде пряко контролиран. И СДС реши да осъществи промяната така - по-удобно беше да се базира управлението върху контролируемия апарат, а не върху тези 60 процента, които действително можеха да произведат ресурса, който може да послужи и за лява, и за дясна, и за всякаква друга политика.
С продуктите на този манталитет се сблъскваме сега. Този апарат можа да осъществи процеса на приватизация или остатъчно преразпределение на обществения ресурс, който остана от 90-те години, но не можа да създаде модел за възпроизводство на икономически ресурс на българското общество.
В Полша по същия начин беше осъществен процесът на приватизация. Той е административен, не е икономически процес, но там го осъществиха бързо, а тук десет години колим народа с тъп нож. Но в крайна сметка какъвто и да е бил процесът на приватизация, докато няма промяна на манталитета на управление, наречен "Кентавър", нищо няма да се получи. Това е съчетание между монетаризъм и дирижизъм. Просто монетаризмът има своя цена, дирижизмът също има своята цена, двете не могат да вървят заедно. И това е основният проблем за формирането както на лява, така и на дясна стратегия по силата на логиката - кой ще произведе. Ще имат ли политиците доверие към българския гражданин, че той може да произведе, да му се създадат условия да го прави, или няма да имат такова доверие? Ако нямат такова доверие, оттук нататък разговорът е излишен.
Поставям въпроса - оттук нататък ще се промени ли този манталитет на пълна липса на доверие към възможността на хората, към свободата на хората да произвеждат, да работят, да се развиват, или ще остане на това равнище? Ако остане на това равнище, то ще си останем с преразпределителния процес такъв, какъвто е той в момента.
Собствеността се преразпределя в гигантски мащаб и става собственост на малцина. И не сме стигнали до края на това.
Процесът на посткомунистическо преразпределение на собствеността не е процес, който възстановява справедливост, и никога не се случва по заявените правила. Правилата идват, когато процесът е приключил. Защото, за да имаме действащи правила, трябва да има реален интерес да стои зад тях. През последните десет години, за да станеш богат, ти се налага да нарушаваш правилата, но за да останеш богат, ти трябват правила.
Метафората, която според мен най-добре обяснява прехода, е метафората за 10-те минути, в които се загасва осветлението и след тези 10 минути става ясно, че едни имат, а други нямат. И обикновено имат тези, които са чакали осветлението да загасне.
В България в края на 80-те токът непрекъснато гаснеше и мнозина се научиха да виждат в тъмното. Но моделът на непрестанно преразпределение не може да продължи. Има два проблема България да възпроизвежда подобен модел. България няма природни ресурси, за да бъде Русия. И България има човешки потенциал и географско положение, което не й позволява да бъде Африка. Защото ресурсите са или в земята, какъвто е случаят на Русия, и ти можеш на базата на вадене на нефт от земята да възпроизвеждаш този модел, да крадеш, да преразпределяш милиони дълго, или другият - единствено важен ресурс са външните инвестиции. Унгария и Полша, които вече имат БВП, по-голям от 1989 г., и които имат нарастване на експорта, са илюстрация на това, което може и не може да се случи. Нарастването на експорта е на базата на чуждите инвестиции. От Полша и Унгария изнасят чуждите инвеститори, които изнасят на своя пазар.
Между другото, ако погледнете двете най-успешни страни от гледна точка на интеграцията - Словения и Полша, те са провеждали два напълно различни модела на реформа. Единственото, което е общо между тях, е, че те в продължение на десет години са провеждали последователно една и съща политика.
За мен въпросът е какъв е ресурсът на България. Само един - интеграционен. Никакъв друг! България няма ресурс за проект, различен от европейския. България има демографски проблем, застаряващо население, второ - има население, което е по-лошо образовано и с намалял социален капитал. Това, че българското население е образовано, това, че българският работник произвежда много добре, това, че сме много трудолюбиви, са просто митологии за вътрешна консумация. И трето - има реална деиндустриализация на страната.
Следователно въпросът за оценяване на управлението на СДС е как беше използван интеграционният ресурс, това е реалният въпрос. И отговорът е, че той беше използван предимно символически. СДС не вкара критична маса пари в страната. И не успя да привлече критична маса стратегически инвеститори, които да станат основа на икономическия растеж. Това е проблемът. И това е контекстът, в който трябва да мислим корупцията.
Корупцията е неотделима от периода на преход, но у нас тя стана препятствие за икономическия растеж. Част от политическия елит не просто вземаше подкупи, но вземаше подкупи, за да не позволи на големи и силни компании да влязат в страната. Корупцията се превърна в скрита форма на протекционизъм. Политическият елит искаше частна икономика, но икономика, която да може да контролира.
Това по никакъв начин не благоприятства европейската интеграция на България, защото няма нито една държава, която да е доближила Европейския съюз с действащо споразумение с МВФ. Поне от днешна гледна точка това е неразрешим проблем.
В страната бяха пропуснати много възможности, но една ми се вижда особено важна - възможността да се излезе на международните финансови пазари и да се прекрати зависимостта от официални кредитори. Проблемът е следният. България получава като заем от МВФ и от Световната банка до 600-700 млн. долара на година, които покриват дупката в платежния баланс. Парите влизат и излизат, защото отиват за обслужване главно на кредити към същите две институции. Освен това през предишните години ние плащахме на едни кредитори с пари от други. Това е зависимостта на България. Задлъжняваме повече към Международния валутен фонд, за да обслужим старите си външни дългове. Въпросът е как тази зависимост да се прехвърли от МВФ към Европейския съюз. Засега няма абсолютно никакви сигнали как това ще стане, по каква технология и дали въобще ще стане.
Защо е важна тази подробност за настоящата дискусия? Помните как стана кризата през 1996 г. Винаги инициативата за криза в България идва от някой голям кредитор. Тогава правителството на Виденов очакваше финансиране от МВФ, след като затвориха банките. Парите не дойдоха, доверието се загуби и избухна кризата. Първо финансовата, после и политическата.
Следващата година през май ще бъдем в сходно положение. Изтича тригодишното споразумение с МВФ. В плащанията по дълга за 2001 не достигат поне 500 млн. долара. Въпросът е откъде ще дойдат и това ли ще бъде моментът на истината за българската политическа система.
То в никакъв случай не породи движения към "държавния минимум". Държавата много бързо се оттегли от образованието, културата, здравеопазването, но не и от патронажа си върху икономическите реалности.
Това, което наблюдаваме в реалната управленска практика на правителството, е една смес от дясна политика на доходите с лява данъчна политика. Смес, която мачка както производителя, така и потребителя, а с това и перспективите за икономическо съживяване на страната.
Няма съмнения, че този синтез от най-непопулярните десни и леви икономически инструменти е най-желаният от кредиторите на България.
Те нямат интерес от минималистична държава. Те имат интерес от държава - бирник, която ще съществува от преразпределението на техни ресурси, но ще ги получава само ако обслужва дълговете.
С такава политика държавата работи срещу българите във всичките им модуси на съществуване: като граждани, производители, потребители, данъкоплатци. За да бъде възможна такава политика, властващият елит се нуждае повече от външна, отколкото от широка вътрешна подкрепа.
Единственият ресурс, който е реален, това е ресурсът на интеграцията и правителството на Костов има заслуга България да получи достъп до този ресурс. Въпросът е какви структури да направи държавата, че този ресурс, идващ отвън, да произвежда развитие.
България плати за мен най-голямата цена на това, че заложи на мита за националния капитал като основна форма на упражняване, бих казал, на удържане на определен политически елит на власт.
В продължение на десет години всички български правителства независимо от това, какво говориха, бяха протекционистични или скрито протекционистични по своята менталност. В случая на Съюза на демократичните сили РМД-приватизацията се превърна в основна форма за насърчаване на протекционизма. Резултатът най-добре се вижда в химическата промишленост. В България дойдоха икономически структури, които не носят интеграционен потенциал и не могат да направят от България европейски фактор. Това е голямото обвинение. "Страната на Майкъл Чорни" никога няма да бъде член на Европейския съюз.
ПЕТКО ШИШКОВ: Аз бих казал, че това е едно временно забавяне, защото беше избран модел на приватизация чрез РМД, които според мен са посредници между държавата и истинските купувачи. Самите РМД, както и всички други собственици на приватизирани предприятия, са длъжни да бъдат ефективни. И в момента, в който те вече не са ефективни, ще трябва да се освободят от тази собственост. Но тези купувачи, които евентуално ще дойдат, ще се съобразяват вече не само с потенциала на съответната единица, която купуват, а с потенциала на тази единица в рамките на условията, които е създало правителството за развитие на бизнеса въобще.
И тук стигаме до избора на политика от страна на правителството дали наистина да даде възможност на, да кажем, инвеститори с доказани управленски качества, с гарантиран достъп до пазари да се развиват на местна почва и да събира от тях данъци и осигуровки, каквото им позволява да работят в България, или предпочита да държи ставките толкова високи, че да събира малко от нищото, което се произвежда, а в същото време да си запазва правото да открива 250 хиляди работни места чрез инфраструктурни проекти, финансирани от правителството и от официални донори.
Всъщност изходът от официалното финансиране от МВФ и Световната банка може би не е, като се заместят с други официални кредитори, а като се създадат условия тези капитали да бъдат заменени с частни такива. И пак опираме до въпроса за преразпределението и мястото на държавата там. Опитът на държавата да дирижира развитието на икономиката чрез засилено преразпределение на ресурси много прилича на това държавата да се опитва да управлява самите предприятия. А поне за това, че държавата е слаб мениджър на предприятия, отдавна съществува обществен консенсус.
Един поглед върху това за какво се харчат корупционните пари ще покаже най-ясно дилемата, пред която сме изправени. Тези пари се харчат за бодигардове, за подкупване на полицията и съдебната система, за финансиране на политически партии, част от тях се държат в швейцарски банки, които са за семейството. С една дума, те се харчат за сигурност! Те са се отказали от държавата, но в момента, в който ти се откажеш от държавата, проблемът за сигурността се явява като твой персонален проблем. Ако държавата като трета неутрална не може да ти гарантира свобода и сигурност, ти си в джунглата.
Въпросът е има ли в България днес мнозинство, което има интерес от неутрална държава? Това е за мен между другото проблемът за дясното - има ли мнозинство, което има интерес от неутрална държава?
През 1989-1991 г. Италия е в рецесия и в същото време политическите партии правят две неща - не намаляват таксите "корупция" и, второто, парите отиват главно в централните ръководства, а не в местните, въпреки че контрактите ги дават общините. В резултат - изведнъж бизнесът проговаря. И е нарушена корупционната омерта, бизнесът открива, че корупцията е неефикасна.
Ако има такова обществено мнозинство в България, тогава тази криза може да бъде различна от предните. Ако няма такова обществено мнозинство, тя ще се изрази по начин, по който са се изразявали и преди. Ще кажат, че имаме един лош политически елит, ще говорим за политическия модел дали е изразходван, ще говорим. В смисъл, ще има метафори. В България кризите метафорически се решават. Но зад метафорите стоят реалностите. И ако искаме да разберем какво става, трябва да спрем параноичния разговор за метафорични стадиони, на които поетични военни ще разстрелват политическата класа, и да погледнем стадиона в Бургас, на който ще стане ясно дали корупцията е единствената игра в града.
Не разбирам обаче как си представяте това като положително обстоятелство, като трайна и желателна ситуация?
През цялото време ние искаме да имаме независима национална икономика и независима национална суверенна политика от типа на 1939 г. Ами кой я има? Съединените американски щати - да! Германия - не. Ако Германия я няма, не вярвам, че България може да си я позволи!
Какви задачи можем да си поставим в това време? Например да не се получи 20 на сто неграмотни! Да не стават епидемии. Това са симптоми на третия свят. И това можем да го избегнем, но няма начин да стане без държавно здравеопазване. Не казвам да забраним частните поликлиники.
Второто, което нямаш, не просто човешкият ти капитал е декапитализиран, социалният ти капитал, това, за което говори Живко Георгиев, приспособеността, всичко това, което ти е било плюс в една система, започва да ти става постепенно проблем в другата. Постепенно, и то на много ниски нива.
След като имаш тази ситуация, какво правиш ти? Понеже ние сме бели хора и това е драма, понеже имаме европейско самочувствие, отказваме да фокусираме проблема като проблем на трета страна и започваме да си измисляме проблеми. Най-голямото и най-митологичното обяснение е това, че големият проблем на България се нарича корупция. Бедност е големият проблем на България и тотална неконкурентност!
Проблемът е в това, че няма правила на играта. Че вместо правила на играта има игра с правилата. Фактически тази игра с правилата създава ситуация на всичко възможното.
Няма проблем с вътрешните и външните ресурси. Има възможност, ако имаш прозрачни правила на играта, да капитализираш различни видове ресурси, които в един случай ти се струват външни, а в друг случай - вътрешни.
Не е вина, а беда на политическия елит, че е корумпиран и некадърен. Такива са механизмите на селекция на този елит.
Ако начинът на влизане в критика към Костов стане "Олимп", нацията отново ще бъде поставена пред неразбиране какво се е случило пред поредния Костов и Жан и т.н. Не се обяснява обективността, а субективността, и затова нацията бива поставена вместо пред рационален, пред морален избор. Общото мнение е, че трябва да се изберат честни хора на власт. Това е идеята, че ако ватманът е честен, трамваят ще ни заведе на хубаво място. Всъщност трябва да се избират доктрини и да се изисква доктрините да бъдат спазвани.
Морален избор?! Защо махнахме Костов? Защото е лош и крадец! Не! Това ще ни обрече на още един тур и накрая ще се научим.
Това, което трябва да се случи, е обективиране на властта в пазарно-икономически структури, еманципация на икономиката от политиката, отрязване на политическия елит от икономиката... Ситуацията е доста драматична, но това е всъщност голямата промяна.
Така е поне в развития свят. Затова не съм склонен да употребявам термините "ляво" и "дясно" за назоваване на реалностите в България. Техният обяснителен потенциал е малък.
Перманентната криза, в която живеем, се крие в това, че неписаните правила на "политико-икономическите" игри у нас се оказаха неспособни да осигурят позитивен подбор на политическия и бизнеселита в страната.
Това, което реално се получи, е антиподбор и на едните, и на другите.
Този негативен подбор формира един елит, който е неконвертируем и е бариера пред пълноценната интеграция на страната в новия глобален контекст.
А едва ли ще бъде полезен и за собствената си страна.
Крайно време е обществото да предефинира тези правила и да разкъса симбиозата между политическа и икономическа власт, от което губи и демократизмът на политиката, и икономическата рационалност.
Някой сподели идеята, че средите на бизнеса имат вече формирана мнозинство, което би застанало зад една такава кауза.
Съмнявам се.
Съмнявам се, че и обществеността ще застане зад идеята "каквото било, било, нека оттук нататък започнем на чисто".
На равнище масово съзнание както политическата, така и новата бизнес-класа са до голяма степен нелегитимни.
Това не вещае безметежен преход към нов легитимен ред. Личното ми мнение е, че ще има сериозно разтърсване на статуквото. Обществено желаното бъдеще има твърде малко приливи (прилики) с настоящето.
Най-големият грях на СДС е, че подрони необратимостта на извършеното през последните десет години. Практически всички конкретни резултати от конкретни управленски действия вече са в зоната на обратимото. Темата за "ревизия", както и тази за "възмездието" все по-често звучат в обществения дебат и няма съмнение, че с тяхната експлоатация ще се прави добра политическа кариера в близките години.
Моето убеждение е, че България има нужда от дясно управление, разбрано като активиране на гражданското общество, оттегляне на държавата, за да се освободи тя от несвойствени за нея задължения, да се създаде максимално благоприятен климат за българския бизнес и външните инвеститори, за да може да се активира ресурсът, за който смятам, че съществува в България, както и да се усвои по по-добър начин външният ресурс.
Искам да дам много важен пример за една възможност да се реализира българският ресурс - висшето образование. Дали то ще може да се интегрира в Европа в момента изобщо не зависи от държавата, правителството и т.н. - то зависи от хората, които преподават и ръководят университетите. От тяхната инициативност и компетентност зависи дали ще "европеизираме" този фундаментален национален ресурс, или отново ще отложим нещата. Но ако се провалим, нямаме никакво право да обвиняваме правителството или министрите. Защото нещата тук не зависят от държавата. Затова и ще успеем. Но дали е така и в другите сфери? И все пак колко много неща вече зависят само от нас! Българските граждани обаче нямат навици, желание и познание да ги реализират. Във всеки случай отприщването на енергията на българските граждани е колкото достойно за уважение, толкова и реалистично съдържание на нашата бъдеща политика; ето в тази насока трябва да се работи, а не да се фиксира вниманието върху две-три минималистични цели.
От перспективата на днешния ден, когато изглежда, че сме затворили още един порочен кръг, наистина ли се разделяме с мисълта, че едно подобно мнозинство в България все пак е възможно. Ако е така, това е наистина много песимистичен край на нашия разговор.
Ако изобщо има възможност за оптимистичен финал, той не е по отношение на това коя точно партия ще бъде на власт днес или утре, а по отношение способността на гражданите след десет години безуспешни опити да спрат да възлагат надежди на поредния "нов избор", а да изискват от управляващите реализацията на строго определени отговорности и ангажименти. Съзнателният политическият избор не е избор на най-добрия влак, в който да седнем и да се возим, а в настойчивостта да се конституират поредица от дребни наглед стъпки, обединения, механизми и правила, които да "сдържат" партиите и да гарантират зависимостта на "народното представителство" от онези, които му делегират права, а не обратното.
Досега ние подменяхме проблема за правилата с проблема за консенсус между политическите сили.
Сега сме преди лявото и дясното, всъщност лявото и дясното още ги няма. Оттук насетне ще започне да става нещо друго - икономическа битка за преразпределение на собствеността. Но това трябва да става само на пазарна основа. Този процес ще бъде мъчителен. Едва тогава ще можем да говорим за лява или дясна политика.
Струва ли си да въведем еврото
Георги Петров, д-р на ик.н., професор
Ползите, които се очакват от незабавното въвеждане на еврото, са до голяма степен налице и при съществуващата парична система на валутен съвет. Това се отнася за постигнатата трайна финансова стабилност, намаления пазарен и валутен риск, по-ниските лихвени равнища, увеличените стимули към спестяване и инвестиции и по-големия приток на чужди капитали, което в крайна сметка би трябвало да доведе до ускоряване на икономическия растеж и повишаване жизненото равнище на населението. Ако това досега не е станало, причината не е във валутния съвет и осигурената от него финансова стабилност, а в продължаващото забавяне на структурните и пазарните реформи, в бюрократизацията и корупцията на цялата обществена система.
Въпросът, поставен в статията на Н.Неновски, К. Христов и Б. Петров (вестник "Капитал", 12-18 февруари 2000 г.), е, че очакваните изгоди от ВС се проявяват в по-слаба степен главно поради някои особености на въведения в България през 1997 г. валутен съвет.
Една от тези особености е включването в баланса на емисионното управление (ЕУ) на БНБ освен банкнотите и монетите в обрaщение (2 млрд. лв. от началото на 2000 г.) и такива неприсъщи позиции като депозита на бюджета и бюджетните организации (2.4 млрд. лв.), депозита на банковото управление (0.9 млрд. лв.) и разплащателните сметки на банките (0.7 млрд. лв.). Очевидно е, че измененията на остатъците по тези позиции на пасива, а съответно и на валутните резерви в актива, не отразяват точно информацията, която има отношение към механизма на ВС. При наличието и на други дестабилизиращи фактори по-резките колебания в пасива и актива на баланса на ЕУ (например във връзка с големи плащания по външния дълг) могат да дадат повод за спекулативни атаки срещу лева и банковата система. Подобна заплаха не би съществувала, ако левът като национална валута бъде заменен с еврото. Проблемът може да се реши и без да се въвежда еврото и да се отменя валутният съвет. Достатъчно е да се изчисти балансът на ЕУ на БНБ от всички неприсъщи позиции и да се оставят в него само наличните пари в пасива и равната на тях сума на резервната валута по актива. Тогава стопанските агенти (бюджетът, търговските банки и банковото управление на БНБ) сами ще носят отговорността за уравновесяване на своите баланси и за ефективното управление на валутните и левовите си активи.
Другото решение на същия проблем е да се замени левът с еврото. Но ако то е едностранно, бюджетът ще загуби сеньоража от емисията на национална валута. Ако евроизацията се осъществи чрез присъединяване към Европейския валутен съюз ще е нужно време, докато бъдат достигнати изискванията, установени в Маастрихтския договор.
Другата особеност на валутния съвет в България се свързва с възможността да се девалвира левът, като се промени фиксирания в закона курс към резервната валута. Заинтересовани групи оказват постоянен натиск за такава девалвация. Те се мотивират с невярното твърдение за неговата надцененост, която уж била главната причини за застрашително нарастващия дефицит на търговското салдо и текущата сметка, за икономическата стагнация, безработицата и ниските доходи. От публикуваните изследвания по програмата за европейски сравнения към Евростат се вижда, че равнището на цените в България през 1998 г. е било само 27.9от равнището в Австрия и 28.9от равнището в 15-те страни на ЕС по една и съща кошница на стоките и услугите. Очевидно е, че при 3.5 пъти по-ниски цени в България, отколкото в ЕС, левът при сегашния му фиксиран курс си остава силно подценен (най-вече за сметка на цените на нетъргуемите стоки и услуги). При това положение през следващите 5-10 години общото равнище на цените в България ще расте по-бързо, отколкото в ЕС и в развитите страни изобщо, без това да застрашава конкурентоспособността на българските производители. Замяната на лева с еврото не е гаранция за необратимостта на паричната система. Ако се появи управляващо мнозинство, което би приело авантюристичното и пагубно решение за промяна на фиксирания курс и разрушаване на валутния борд, то не би се спряло и пред отхвърлянето на осъществената евроизация. До такъв резултат неизбежно ще стигне правителство, което възнамерява да засили държавното регулиране на икономиката чрез бързо увеличаване на бюджетните разходи и бюджетния дефицит и ускоряване на инфлацията.
Третата особеност се свързва с опасността за атаки срещу фиксирания курс, дори и при добро функциониране на стопанството (примерите на Хонконг, Аржентина и др.). По-конкретният анализ показва, че за започването, и особено за успеха, на такива атаки са нужни определени предпоставки. При съобразяване с изискванията на валутния борд и последователно осъществяване на структурните и пазарните реформи такива предпоставки не могат да се появят в България. Евроизацията или доларизацията действително намаляват, но не изключват сами по себе си възможността за финансови и банкови кризи. Може да се направи заключението, че посочените от Н., X. и П. особености на валутния борд в България не са достатъчно основание да се поемат рисковете и възможните загуби от незабавното и едностранно въвеждане на еврото.
След като при валутния съвет еврото е прието за резервна валута, неговите предимства и слаби страни се проявяват в лева. Българското законодателство вече позволява свободно договаряне и разплащане в евро и неговите деноминации, каквито са все още националните парични знаци на държавите от еврозоната. Няма ограничения за спестяване и кредитиране в чужда валута. В края на 1999 г. и началото на 2000 г. 53от квазипарите (срочните и спестовни депозити) и 67от кредитите за неправителствения сектор са в долари и марки. Ако еврото официално се въведе като единствена национална валута, биха отпаднали напълно разходите по обмяната на левове и евро. Те и сега могат в значителна степен да се избягнат от стопанските агенти, които не са на дълги валутни позиции и се разплащат директно в желаната от тях валута. При това положение и при фиксиран в закона курс на лева към еврото практически не съществува валутен риск за притежателите на евро.
Съществуващото положение е отразено и в действуващото законодателство. Например според Наредба 4 на БНБ активите в евро не се вземат предвид при отчитане на откритите валутни позиции на банките. Валутният риск за притежателите на друга чужда валута извън еврото обаче би се запазил и ако то се въведе в България. Ще останат и разходите по обмяната на евро срещу долари и други валути. Рискът от девалвация на лева чрез промяна на фиксирания курс е политически и той не е принципно различен от риска за отказ от еврото след едностранното му въвеждане. Правителство, което би поискало чрез промяна в законодателството да се замени левът с еврото, почти сигурно ще използва случая да девалвира лева. За такава девалвация вече три години настояват известни "експерти" под лъжливия предлог, че левът при фиксирания в закона курс бил надценен. От една нова девалвация ще се обезценят заплатите и пенсиите, ще загубят спестителите и кредиторите. Ще спечелят големите спекуланти и всички длъжници.
Неоснователни са очакванията за осезаемо намаление на лихвения процент и стимулиране на инвестиционната активност в резултат на едностранното въвеждане на еврото. Главните фактори за различията в равнището на лихвения процент в България и ЕС са темповете на инфлация и пазарният риск, а те не могат да бъдат съществено повлияни от евроизацията. Евроизацията не може напълно да премахне опасността от финансови кризи и да прекъсне връзката между валутните и банковите кризи, доколкото значителна част от валутните активи на стопанските субекти са в долари и други валути извън еврото.
Монетизацията на вътрешния дълг при съобразяване с принципите на валутния съвет е почти толкова невъзможна, колкото и при въвеждането на еврото. Вярно е, че при евроизацията се освобождават значителна част от валутните резерви на страната, депозирани сега в първокласни чужди банки или вложени в нискорискови ликвидни чуждестранни ценни книжа. Но в предложенията за едностранно, несъгласувано с ЕС и ЕЦБ въвеждане на еврото не се отчитат поне две важни обстоятелства. Едното е, че вероятно около половината от средствата по сегашния депозит на бюджета (2.4 млрд. лв.) и на банковото управление (0.9 млрд. лв.) ще останат вложени в нискорискови (и нискодоходни) чуждестранни ценни книжа и по сметки в първокласни чужди банки, за да се гарантира обслужването на външния държавен дълг към големите кредитори. Другата част от тези средства обаче бюджетът и банковото управление ще могат да инвестират свободно в български или чуждестранни активи с по-висока доходност (но и по-голям риск). Това ще доведе до засилване на кредитната активност и икономическия растеж. Беше отбелязано, че същият резултат може да се постигне и като се извадят от баланса на емисионното управление депозитите на бюджета, на банковото управление и на търговските банки, без да е необходимо да се отмени валутният борд и да се въведе незабавно еврото.
Другото обстоятелство е свързано с валутните активи, които покриват банкнотите и монетите в обръщение (2 млрд. лева през първото тримесечие на 2000 г.). С "изпреварващото", несъгласувано с Европейската централна банка, въвеждане на еврото на мястото на лева тези валутни активи ще бъдат използвани за закупуване на германски марки, а от 2002 г. - на евробанкноти и евромонети. Всички притежатели на български банкноти и монети ще могат да ги обменят в определен срок срещу новата валута. Така те ще станат кредитори на германската, респективно на Европейската централна банка, вместо на БНБ. ЕЦБ ще получи допълнителен доход от продажбата на 2 млрд. марки (около 1 млрд. евро). БНБ ще се лиши от 2 млрд. лв. (марки) валутен резерв и от дохода, който той носи (около 40 млн. лв. годишно). При ежегодното догонващо повишаване на цените в България с около 5и при неизменен паричен мултипликатор паричната маса ще нараства с около 100 млн. марки, които ще представляват доход за ЕЦБ, но не за БНБ. Следователно при несъгласувана замяна на лева с еврото БНБ, респективно българската държава, ежегодно ще губят сеньораж 120 мил. лв. (140 мил. доход минус 20 млн. разходи по обслужване на паричното обращение). Ако допълнителната емисия всяка година е 10към наличните пари (за замяна на изгубени, изнесени или тезаврирани парични знаци), загубата за българската държава ще бъде 220 млн. лв. Притежателите на левове няма да спечелят нищо, след като ги заменят с марки (евро), доколкото наличните пари не носят доход. Тези реални загуби не могат да бъдат компенсирани от някакви недоказани и несигурни изгоди.
Първата причина е съществената загуба на сеньораж. Тя не може да бъде подценявана или игнорирана. Втората причина е в липсата на някои от необходимите предпоставки за въвеждането и нормалното функциониране на еврото като национална валута. Тези предпоставки (критерии) са формулирани в Договора от Маастрихт за Европейския съюз (1992 г.) и в специален протокол към него. Не са още достигнати критериите за годишна инфлация, държавния дълг, лихвите по дългосрочните кредити и пълната унификация на банковото законодателство.
Липсата на посочените тук условия е източник на несигурност и заплаха за функционирането на еврото като българска национална валута. Третата причина е в затрудненията при преговорите за приемане на България в ЕС и в евро-зоната, ако левът без съгласуване бъде още сега заменен с еврото. Нелогично и невярно е предположението, че ЕЦБ и органите на ЕС няма да заемат "крайно негативни позиции" при едностранното въвеждане на еврото в България. Със сигурност може да се предполага, че тези органи твърдо ще държат България да бъде приета в евро-зоната след (в най-добрия случай едновременно) утвърждаването й като пълноправен член на ЕС и след изпълнение на всички критерии по Маастрихтския договор.
Единственото нещо, на което може да се разчита, е органите на евросъюза и ЕЦБ да бъдат убедени, че за България като страна с успешно функционираща система на валутен съвет не е нужен преходният период ERM-II, през който се прилага плаващ в тесни рамки валутен курс. Към момента на приемане на България в ЕС и ЕМС ще са изминали около 10 години на успешно функциониращ валутен съвет и неизменен валутен курс. Този срок е напълно достатъчен да се докажат обосноваността и реалността на фиксирания в закона курс на лева към еврото. Както при златните пари всеки притежател на злато, вложено в централната банка срещу нейни банкноти иска при предявяването им да си получи същото количество скъпоценен метал, така и при валутния съвет всеки, който е закупил левове срещу резервна валута (представляваща "златото", всеобщото покупателно и платежно средство) очаква при предявяване на левовите банкноти да получи от ВС точно същото количество евро.
Най-неубедителен аргумент за едностранно въвеждане на еврото са примерите на доларизация или евроизация в такива страни като Панама, Пуерто Рико, някои княжества в Европа и офшорни зони. Положението на България като суверенна държава със стабилна парична система на валутен съвет няма нищо общо с условията, при които посочените страни са осъществили доларизация или евроизация. Още по-малко може да бъде аргумент намерението на други държави (Аржентина, Естония и пр.) да въведат едностранно долара или еврото.
Научната дискусия относно необходимостта и възможността от изпреварваща евроизация е полезна за изясняване и постигане на обществен консенсус по този жизненоважен за България въпрос. Така биха се избягнали загуби на време и усилия за подготовка и осъществяване на една сега ненужна, опасна и носеща големи загуби промяна на паричната система, каквато е евроизацията.
Извън научната дискусия са спекулациите за чудодейното значение на незабавна замяна на лева с еврото и излизането от валутния борд. Безсмислено е да се спори с хора, които твърдят, че производството и износът може да се стимулират и да се осигури бърз икономически растеж само чрез премахване по един или друг начин на валутния борд, девалвиране на лева, увеличаване на номиналните доходи и бюджетния дефицит и допускане на "контролирана" инфлация. Те игнорират (или не познават) съвременната икономическа теория. Те разчитат, че хората са забравили за финансовия крах и почти пълното обезценяване на спестяванията, заплатите и пенсиите в края на 1996 и началото на 1997 г. в резултат на същата икономическа политика, каквато сега отново предлагат и биха провеждали, ако имаха власт.
Нелегални митници в Русия и фирми фантоми мамят наши превозвачи
Паулина МИХАЙЛОВА, Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
"Установено е, че има нелегално митническо бюро в Москва точно до стария митнически склад "Ютланд", адрес "Рязанский проспект" № 16, "Перв&?cy;й вязовский проезд" 4А. Бюрото издава формуляри с оригинални, но невалидни печати и пломби с приблизително следния текст: Одобрено. Дирекция на Групата на отдела за митнически проверки и контрол №7. Фирма "Ютланд" е прекратила дейността си за управление на склад под митнически контрол през май 1999 г. и на нейно място като митнически агенти, управляващи митнически склад, работят "Тракт М" и "Инвест системс", които нямат лицензи. Не поемайте превози и заявки от и за този митнически склад."
Съобщение с този текст се появи преди десетина дни в приемната, където се издават ТИР-карнети от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ).
По данни на ИНТЕРПОЛ на посочения адрес е фирма "ОПТ-Галант", която се занимава с търговия с произведения на изкуството. На същия адрес има митнически терминал и офис на фирма "Рустайм", която има складова база.
Проблемът съществува от още от 1994 г. Далаверата става по една и съща схема. Българска фирма сключва договор за доставка на стока в Русия с руска фирма. За транспортирането се наема автомобилен превозвач. Той от своя страна си купува ТИР-карнети от АЕБТРИ. При влизане на руска територия на границата се къса една от волетите (страниците) на карнета. След това водачът на камиона отива на митница, за да се оформи обмитяването или освобождаването от мита на стоката. Митницата е във вътрешността на страната, посочена от руската фирма - получател на стоката, чийто представител идва на място. Там стоката се освобождава от мита и ТИР-карнетът се заверява. Къса се още една от волетите и тя заминава обратно на границата. Проблемът идва, когато се окаже, че печатът на митницата е фалшив. Има и случаи, когато един и същ митничар носи истински и фалшив печат, обясниха хора от български фирми за автомобилни превози, пожелали анонимност.
Далаверата очевидно е за фирмите, които осъществяват вноса в Русия, защото те си спестяват митата за миналата през нелегална митница стока. Естествено печелят и замесените митничари. Според източници от АЕБТРИ обикновено фирмата, която изпраща товара от България, e фантом. Дори обаче, ако тя е съвсем надлежно регистрирана, поне по законов път няма начин да бъде накарана да плати митата, защото отговорност носи асоциацията.
Когато се окаже, че печатите от дадена митница са фалшиви, руският Държавен митнически комитет (ГТК) си търси парите за мита от АЕБТРИ. Причината е, че ТИР-карнетите за превоза са продадени от асоциацията, тези документи служат за застраховка на товара на територията на страните, подписали ТИР-конвенцията. Затова и щетите, нанесени от подобни измами, се покриват от организацията, която ги е продала.
Според шефове на транспортни фирми ТИР-карнетите за превоз до Русия струват 75 швейцарски франка (96 лева по сегашния курс на лева към швейцарския франк) за един товар (или групаж) в едната посока. "След като АЕБТРИ получава парите, редно е да покрие рисковете, които поема", коментира превозвач. От своя страна асоциацията прехвърля риска на застрахователите. До миналата година асоциацията се е застраховала в ЗАД "Витоша" (АЕБТРИ все още е акционер в дружеството). АЕБТРИ обикновено плаща щетите, които са понесени от превозвачите и след това тя се възстановява от застрахователя, обясниха от ЗАД "Витоша". Застрахователното дружество често е плащало подобен род щети, претърпени от превозвачи в Русия. От компанията обаче не конкретизираха на каква сума възлизат средно годишните плащания.
По неофициална информация сега АЕБТРИ е прехвърлила риска си направо в Швейцария, където е и седалището на IRU (International road union) - организацията, която издава и контролира ТИР-карнетите.
АЕБТРИ няма да плати цялата сума, а най-вероятно част от нея, твърдят осведомени. Според тях огромна част от исковете за неплатени мита са пратени със закъснение.
Според близки до проблема най-много проблемни курсове към Русия има СО МАТ. "Преди няколко години имахме случаи с фалшиви печати в Русия, но в момента нямаме", коментира търговският директор на СО МАТ в София Сийка Димитрова. Проблемът е решен, като всички тирове на СО МАТ отиват на един и същ терминал на фирмата в Москва, Одинцово, и оттам ги насочват към определена митница, на която се вика и представител на фирмата, която получава стоката. Работим със списък от 500 легални митници в Москва, в които сме сигурни, обясни Сийка Димитрова.
По данни на Службата по търговско-икономически въпроси в посолството ни в Русия обаче две български фирми - СО МАТ и Lauchert, са включени в черния списък на превозвачите, съставен от руските митници. Това означава, че на тях им се забранява да превозват товари на територията на Русия и при преминаване на границата ще им бъдат конфискувани камионите. Държавният митнически комитет не признава тези превозвачи за добросъвестни, тъй като по руското законодателство, ако товарите не са освободени правилно от клиента, отговорен за това се държи превозвачът. За да излезе от въпросния черен списък даден превозвач, дължимите мита просто трябва да бъдат платени. СО МАТ обаче наистина нямал проблеми с превозите в Русия, защото камионите му са регистрирани като собственост на някоя от фирмите на Вили Бец.
Освен черния има още един - сив, списък. Превозвачите в него се смятат от ГТК за съмнителни и подлежат на по-засилен митнически контрол при влизането им в Русия. При нарушения, тоест неплатени мита за превозена от фирмата стока, тя може да премине в черния списък.
Освен български фирми в черния списък има и такива от Беларус, Естония, Дания, Иран, Германия и др. В сивата листа също фигурират компании от Австрия и Беларус например.
"Знаем, че има такъв проблем, който стои от няколко години", каза Ангел Иванов от службата по търговско-икономически въпроси към посолството ни в Москва. "Въпросът е повдиган и на сесии на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. До този момент обаче руската позиция по този въпрос е твърда", добави Ангел Иванов. С една дума, становището на руския митнически комитет е, че превозвачът и респективно АЕБТРИ трябва да си плаща. Докато българската позиция е, че отговорност за щетите на руските митници трябва да носят фирмите, които са осъществили вноса. Това обаче е само позиция, която засега не е възприета от руската страна.
"Не можем да коментираме проблеми с чужда митническа система", казаха от българското Главно управление на митниците. От Министерството на икономиката, което се занимава и с търговията ни, също отказаха коментар поради липса на информация.
"Дейността на така наречените нелегални митници не е нищо друго освен вид елементарно мошеничество, с което се занимават представители на сенчестия бизнес", бе официалният коментар на руското посолство в София. "Подобни прецеденти, които между другото са характерни не само за Русия, не се оставят без внимание от компетентните органи", добавят от посолството.
Черният списък:
Сивият списък -
Японци са основните кандидати да строят пристанище Бургас
Транспортното ведомство гони първия частен инвеститор в порта
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Шест фирми ще участват в наддаването за изпълнител на първия етап от проекта за реконструкция и разширяване на пристанище Бургас, съобщи министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. В предквалификацията, обявена от пристанището и Министерството на транспорта и съобщенията, участваха 13 кандидати. Почти всички са консорциуми, само Daewoo, Basics и Taisei Corp. играха солово. В два от консорциумите са включени български компании - Главболгарстрой и Транскомплект. Късата листа е представена за одобрение от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), обясни министър Славински. Според неофициални източници в шесторката влизат: Mitsubishi Corp. (лидер), Penta Ocean Construction; Ballast Nedam Dredging (лидер), Mitsui Engineering & Shipbuilding, Archirodon и Главболгарстрой"; Kadjima & Enka; Dumez GTM (лидер), Dredging International, Marubeni corp.; Тaisei corp.; Sezai Turkes Feyzi (лидер), Van Oord.
Битката ще бъде основно между консорциумите с японско участие, прогнозират експерти. Японците обаче се плашели от турската фирма, която може да ги изненада с много ниска цена. Вече започнали удари под кръста, имало опити да се манипулират членовете на комисията, твърди източник, близък до една от кандидатствалите фирми. Комисията е деветчленна (с две резерви), председател е зам.-министърът на транспорта и съобщенията Петко Табаков - един от най-приближените до бившия министър на транспорта Вилхелм Краус, чието влияние във ведомството и в подопечните му фирми продължава да е голямо. По различни случаи членове на комисията били информирани, че японското правителство настоявало да спечели консорциумът с участието на Mitsubishi.
"Японското правителство стои зад фирмите от собствената си страна и това е естествено. На японското правителство обаче му е все едно коя от японските фирми ще спечели и със сигурност не е лобирало за конкретна фирма", коментираха източници, близки до кандидатствали фирми. Според тях ексминистър Краус и Петко Табаков били в близки отношения с местния шеф на представителството на Mitsubishi. "Спекулира се с правителството на Япония. Под предлог, че то стои зад някоя фирми, се опитват да избутат напред определен кандидат", коментират експерти. Консорциумът Mitsubishi Corp./ Penta Ocean Construction е много добър, проблемът е, че Penta Ocean е много скъпа фирма, коментираха хора от бранша.
Трудно е да се докажат тези обвинения, но те звучат правдоподобно на фона на скандалите около почти всички търгове в системата на транспортното ведомство - компрометираният търг за единен център за РВД, манипулираните търгове за ремонти на летището и т.н.
Единствената частна инвестиция в пристанище Бургас досега е направена в терминала за течни хранителни продукти. Съоръжението е изградено и действа по договор (подписан през април 1994 г.) между пристанище Бургас и АТТД ООД с управител Георги Георгиев. Пристанището предоставя складова площ под наем на частната фирма. По силата на този договор частното дружество - наемател, трябва да изгради и да експлоатира терминал за натоварване, разтоварване и съхранение на течни храни за внос и износ. Корабните такси се събират от наемателя. Той от своя страна плаща на пристанището по 0.50 лв. на всеки тон товар, преминал през отдадения под наем обект. Всички строително-монтажни работи по подготовката на терена и изграждането на терминала са за сметка на частната фирма наемател. В момента направената инвестиция в съоръжението се оценява на повече от 1.5 млн. долара.
По същността си това е химически терминал, обслужващ логистична схема за транспорт по море на спирт, вино, масла, фосфорна киселина и други съвместими продукти. Такива терминали има във всяко модерно пристанище. Проучване на вноса през 1983-1993 г. е показало потребности от годишен внос само на спирт около 30 - 40 000 МТ. През първия етап на проекта изградената инфраструктура, съоръжения и вместимости са за товари с общ обем 1200 куб.м. Само през периода 1 септември 1995 г. - 1 май 1996 г. в терминала са обработени 15 кораба с над 20 000 МТ товари, предимно етанол и дестилати. Това показва интереса към съоръжението. Вторият етап на проекта предвижда разширяване на вместимостите до 2700 куб.м. През юли 1998 г. е подписан анекс към договора, с който двете страни потвърждават автоматичното му продължаване за срок от три години, "считано от 15 август 1998 г.". Междувременно още през януари 1996 г. частната фирма е подала заявка за концесия в Министерството на транспорта. През май 1998 г. е потвърдило заявлението си за концесия във връзка с изменения на правилника за прилагане на Закона за концесиите.
През ноември 1999 г., малко преди да бъде отстранен от министерския пост, Краус изпраща писмо до изпълнителния директор на пристанището Жорж Дерелиев, с което го уведомява, че трябва да прекрати договора с АТТД ООД. Дерелиев, разбира се, уведомява партньора си и от този момент.
"Министерството на транспорта утвърди генерален план за развитие на пристанище Бургас през 1997 г. Във връзка с реализацията му бе подписано споразумение за кредит с Японския правителствен фонд за задгранично икономическо сътрудничество за изграждане на източния защитен вълнолом и терминал 2А от утвърдения генерален план. Горецитираният "терминал за течни храни" попада в зоната на източния вълнолом. Подготовката за изграждането на този вълнолом е в напреднала фаза, което налага спирането на експлоатацията на този терминал поради настоящото строителство", обясни за "Капитал" Пенко Клочков, директор на дирекция "Морска администрация" в Министерството на транспорта. Тези аргументи се оказват, меко казано, неверни.
В официално становище на адвокат Катерина Михайловска по основанията за прекратяване на договора е посочено, че не отговаря на истината твърдението на министерството, че клаузата на договора за наем относно срока и продължаването му е нищожна. "Към момента на сключването на договора теренът е бил собственост на търговското дружество "Пристанище Бургас" (а не публична или държавна собственост) и то може да сключи договор за наем и за 10 години", пише Михайловска. Тя подчертава също, че "по ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на имота и заплащането на наем, а наемодателят не се противопостави, договорът се счита продължен без срок". Освен това "договорът е утвърден в неговата цялост от министъра на транспорта при неговото сключване", подчертава адвокатката. Министерството не сочи никакви нарушения в сключения договор от страна на наемателя.
Изтекъл е вече 3-годишният срок за отхвърляне на молбата за концесия. Тя не е отхвърлена, но няма и решение за предоставянето й.
През ноември 1998 г. представители на АТТД ООД са поканени на среща с представители на японската банка в Министерството на транспорта, на които са представени като първия частен инвеститор в порта. Японците приемат съществуващия терминал като част от генплана. В него се предвижда да се изгради
Но това ще стане впоследствие, не е ясно кога точно, тъй като в момента няма средства. Сегашният терминал за течни храни е в зоната на терминал №1, но не пречи на изграждането на вълнолома. Всъщност в генплана се предвижда той да се запази, запазва се и жп връзката и естакадата за товарене и разтоварване на течни храни и химикали. В рамките на новия терминал №1, който е за течни химически продукти, този терминал ще бъде специализиран за обработка на течни химикали, които са съвместими с хранителни продукти, например олио и сярна киселина, етанол, метанол, разтворители, фосфорна киселина и др. По този начин той ще затвори цикъла на пристанището за течни химикали.
Спорът между министерството и частната фирма най-вероятно ще се реши в съда. Въпросът е защо точно две седмици преди влизането на Закона за пристанищата в парламента за второ четене министърът на транспорта (тогава Вилхелм Краус) решава да прекрати договора. Очевидно, за да няма заварени права. Единственото обяснение на този конфликт са икономически интереси. Според слухове в транспортното министерство тези интереси са свързани с ексминистъра Вилхелм Краус и неговия човек във ведомството - зам.-министърът Петко Табаков.
Проектът
Коридор No8 спря в Албания
Галина Александрова
Да се ускори изграждането на трансграничния коридор №8 (Бургас - Скопие - Дуръс) ще поискат от пакта за стабилност България, Албания и Македония, стана ясно при посещението на президента Петър Стоянов в Тирана през миналата седмица. Експерти от трите страни ще подготвят предложение за изтеглянето на коридора от средносрочните към най-приоритетните проекти, които трябва да стартират още през следващата година. Стоянов беше поръчал да докарат личния му автомобил и с него пропътува разстоянието от Тирана до пристанището Дуръс. Това едва ли е случайно и със сигурност не е резултат от някакъв каприз. По този начин българският президент със собствените си очи можа да види до какъв етап е стигнала Албания в изграждането на съвместния инфраструктурен проект. Оказа се, че готовността на албанците е на кота нула.
Албанската преса като цяло отбеляза оптимистично, че Стоянов и албанският президент Реджеп Мейдани правят съюз за ускоряване на работата по коридор №8 и изграждането на нефтопровода Бургас - Скопие - Вльора. Само опозиционният "Рилиндия демократике" (вестникът на най-голямата опозиционна партия на Сали Бериша) направи критичен преглед на работата по проекта. Според опозиционния вестник българският президент е поискал да се разблокира работата по коридор №8 на територията на Албания. "Почти всички страни вече разполагат с необходимата инфраструктура за коридор №8, а работата по кратките участъци, които трябва да бъдат изградени, върви със задоволителни темпове. В същото време работата в Албания системно се саботира от страна на лявата управляваща партия", писа опозиционният вестник.
Вярно е, че това е част от вътрешнополитическите противоречия в страната. При посещението на Петър Стоянов обаче стана ясно, че за Албания работата по трансевропейския коридор все още витае изключително в сферата на намеренията. Пътната инфраструктура на страната е в окаяно състояние. През 1990 г. е започнал строежът на единствената магистрала, от която до момента са построени само 12 км. Пристанище Дуръс се нуждае от сериозно разширяване и модернизация, липсва необходимата подхождаща инфраструктура. Албанските железници също имат нужда от модернизация и сериозни инвестиции. Ако нещата останат в този вид, коридорът практически ще бъде запушен, а голяма част от предвидените инвестиции на българска и македонска територия ще се окажат ненужни. И двете страни обаче са във финансова криза и за тях е много важно да подредят вярно инвестиционните си приоритети.
Визитата на българския премиер съвпадна с посещението на координатора на пакта за стабилност Бодо Хомбах. В типичния си стил Хомбах обещаваше на едро. Според официоза "Зъри и Популит" Мейдани е поискал да се ускори финансирането на проектите от пакта за стабилност. Бодо Хомбах "е гарантирал финансиране на представените от Албания проекти в пакта за стабилност и тяхното реализиране в рамките на една година". Според координатора "през последните месеци Албания е постигнала сериозен напредък, създаден е благоприятен климат за донорите и за страните, които ще осигурят финансирането, и за 1 година проектите ще тръгнат".
Със сигурност няма да е лесно да се постигне това, показва справката за финансирането, което е поискала Албания от пакта за стабилност. Само за пристанищата Дуръс и Вльора са необходими съответно 134 млн. долара и 7 млн. долара. За рехабилитация на пътищата са необходими 582 млн. долара. За изграждане на магистрала с 4 платна трябват общо около 408 млн. долара. Още 30 млн. долара са необходими за нов терминал на летище "Ринас", 50 млн. долара иска Албания за високоволтов далекопровод Елбасан - Подгорица и 62 млн. долара за изследване на енергийния сектор.
Газът поскъпна, да се готвят токът и парното
Правителството вдигна цената на природния газ със 17.5на 268 лева за 1000 кубически метра. Другите предложения бяха за увеличение с 22и с 14 Паралелно беше обявено, че ще се облекчи връщането на данъчен кредит на българските производители, за които природният газ е суровина. Като компенсация за увеличените цени правителството разреши на потребителите на газ като суровина сами да договарят доставките в рамките на квотата на Булгаргаз, но с други доставчици. Предложението за увеличение на цената с 22беше на Булгаргаз. Причините за него според изпълнителния директор на дружеството Кирил Гегов са увеличените цени на другите енергоносители, поскъпналият долар, както и отказът на Газпром да намали цените на доставяния газ. Ако досегашната цена се беше запазила, загубите на Булгаргаз до края на годината щяха да достигнат 87 млн. лева, пише в доклада на вицепремиера Петър Жотев.
По всяка вероятност топлофикациите ще получат допълнителна субсидия от бюджета, което беше причината енергийният шеф Иван Шиляшки да подкрепи предложението на Mинистерството на финансите за 17.5поскъпване. Загубата на топлофикационните дружества от новата цена се оценява някъде около 20 млн. лева. Според източници от правителството обаче вицепремиерът Жотев се застъпил за торовите заводи. Участници в заседанието на Mинистерския съвет твърдят, че и земеделският министър Венцислав Върбанов бил само за 14поскъпване заради цените на торовете за българските производители. От Mинистерството на икономиката ще потърсят начини да се наложат нетарифни антидъмпингови мерки срещу вноса на торове, обясни зам.-министърът на финансите Николай Георгиев.
От доклада на вицепремиера Жотев става ясно, че торовите заводи "Агрополихим" и "Неохим" ("Агробиохим" и "Химко" не произвеждат торове в момента) на практика и сега губят, защото изнасят продукция под себестойността. От продажбите в България обаче те печелят. Себестойността на "Агрополихим" за единица продукция е 165 лева за тон, вътрешната цена - 190 лева за тон, а за износ - 143 лева за тон. При "Неохим" данните са съответно 197 лева, 220 лева и 170 лева. При приетото увеличение себестойността при "Агрополихим" става 187 лева за тон, а при "Неохим" - 217 лева за тон. По-малко увеличение на цената на природния газ само би субсидирало губещия износ на тези предприятия, но не би се отразило на земеделските продукти. При стъкларските предприятия според доклада на Жотев увеличението на цената на природния газ ще увеличи себестойността на амбалажната стъклария с 4.2, на домакинския порцелан - с 6.2, и на стъклото - със 7.2.
Увеличението на цената на природния газ се очакваше още преди два месеца. Решението обаче се задържаше по различни причини. Трудно ще се намери някой, който да повярва, че при новите цени на природния газ правителството ще успее да спази обещанието си да не променя цената на топлоенергията. А едно неспазено обещание в навечерието на избори не се преглъща лесно. След посещението на втория човек в МВФ, а и след решението за увеличаване на цените на газа вече почти никой не вярва, че сметките ще останат същите. "Правителството не се е отказало от ангажимента си да остави непроменени цените на топлоенергията", каза Николай Георгиев.
С решението си от четвъртък правителството даде карт бланш за допълнителните субсидии, непредвидени в закона за бюджета. За да се компенсират загубите на Булгаргаз от по-ниското увеличение, правителството ще признае инвестиционните разходи на дружеството и ще намали вноската му от постъпленията от транзит на газ с 10 млн. лева, обясни заместник-министърът на финансите Николай Георгиев.
Част от лобито на Бакърджиев излиза от "Софийски имоти"
Общинските съветници извадиха жилищни терени от капитала на скандалната фирма
Миглена Манчева
Кметът Стефан Софиянски издаде заповед за назначаване на нов съвет на директорите на общинското "Софийски имоти" ЕАД, което управлява значителна част от имотите в столицата, съобщи отлично осведомен източник от общината. От борда са извадени досегашните членове Емилия Стефанова Бакърджиева (сестра на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев) и Радост Патева (директор на фирмата - издател на в. "Новинар", и бивш шеф на пресцентъра на общинския съвет).
В новия съвет на директорите на "Софийски имоти" (очаква се той да бъде заявен за регистрация в Софийския градски съд до края на идната седмица) влизат като представители на общинската администрация (т.е. хора на Софиянски) трима души. Това са главният секретар на общината Асен Дюлгеров (който е и председател на надзора на Агенцията за приватизация), Васил Василев, зам.-директор на общинската банка, и Галин Стоянов. Досега представител на администрацията в борда беше Димитър Василев, служител в общината. Досегашният изпълнителен директор Тошко Добрев (представител на Демократическата партия) запазва поста си и мястото в борда. В управата на "Софийски имоти" са назначени също Петър Савов, шеф на дирекция във фирмата, и Георги Хубенов (бивш общински съветник, сега депутат от СДС в парламента). Председател на борда остава Симеон Симеонов, бивш общински съветник от БСП.
Неодобрението към "Софийски имоти" не е без основание. За миналата година фирмата е платила само 420 хил. лв. данък печалба към държавата и около 173 хил. лв. данък към общината, а е направила дарения за близо 484 хил. лева. Последното голямо дарение на фирмата е в размер на 40 хил. лева за Софийските музикални седмици. В активите на "Софийски имоти" влизат около 300 имота в столицата, които по балансова стойност са за около 21 млн. лева. Очевидно е обаче, че струват много повече, защото в изброяването на активите на фирмата се срещат примерно магазинни помещения със стойност четири или шест нови лева.
Според Тошко Добрев парите за дарения са само 4.05от приходите на "Софийски имоти", което според него е смешно малка сума за мащабите на общината. За 1999 г. още няма решение какъв дивидент ще получи столичната община от "Софийски имоти", за 1998 г. дивидентът е бил 409 хил. лв. (50от печалбата, останала след вноската във фонд "Резервен", данъчно облагане и пр.). По думите на Тошко Добрев приходите на "Софийски имоти" за м.г. са били около 8 млн. лева (от продажба на сгради и терени). От тази сума близо 85били реинвестирани за подобряване на други, по-малко атрактивни имоти, така че при продажбата им впоследствие да се получат по-добри приходи.
Миналата седмица общинският съвет гласува
Общинарите приеха също списъка на имоти, които "Софийски имоти" ще продаде до края на годината. Сред тях има 17 помещения в категорията търговски или магазинни, 15 терена или дворни места (включително няколко на доста висока стойност в "Лозенец" и "Драгалевци") и всички сгради на бившата градска детска болница на бул. "Никола Петков".
Накратко
Агенцията за енергийна ефективност ще организира през юли международен конкурс за производител на топломери, от който да се купят уредите. Това съобщи шефът на агенцията Друми Друмев. Кабинетът прие в четвъртък програмата за енергоефективни услуги, включващи доставка, монтаж и сервиз на индивидуалните уреди. Топломерите ще бъдат взети на лизинг от потребителите. С тях месечните сметки за парно на домакинствата ще намалеят с между 25 и 30 на сто. За апартамент от 45 кв.м например годишната икономия от сметки за отопление ще е 94 лв., а за жилище от 60 кв.м спестената сума ще е 125 лв. при 30намаление.
Допълнителни 100 000 лв. отпусна Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии за борба с мароканските скакалци през седмицата. Така сумата, дадена на агроминистерството за ликвидиране на вредителите, стигна 250 000 лв. Според зам.-министъра на земеделието Георги Кирилов бедствието в община Черноочене е отстранено. Мароканските скакалци нападнаха всички насаждения в общината преди три седмици. От тях пострадаха общо 64 165 декара със земеделски култури. Според агроминистерството цялата площ вече е обработена с препарати.
Кабинетът одобри проекта на споразумението с Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси по строежа на втория мост над Дунав. Документът ще е основа за преговорите със северната ни съседка по този проект. Самите преговори ще се водят от външния министър Надежда Михайлова. Тя е упълномощена и да подпише споразумението. Според вече постигнатите договорености България ще осигури финансирането и ще поеме изграждането на моста, а Румъния ще се занимава само със строежа на прилежащата му инфраструктура на нейна територия.
Координацията между Националната служба по заетостта, НОИ и НЗОК обсъдиха шефовете на трите институции на среща през миналата седмица. Постигнато е съгласие по въпроса за подобряване събираемостта на вноските от трите фонда, ефективния контрол и събирането на стари задължения, както и необходимостта от синхронизиране на нормативната уредба. Приета беше схема за навременно подаване на информация от бюрата по труда към здравната каса и преводите на нужните средства.
Няма да се събират такси за издаване на разрешения за дейности, които са предмет на договори, финансирани по линия на безвъзмездна помощ от Европейската общност. Това реши правителството в четвъртък, променяйки тарифата за таксите, събирани от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). Облекчението важи само за дейностите, за които е необходимо такова разрешение от КИАЕМЦ.
Горски стражари и данъчни служители започват съвместни проверки на малките дървопреработвателни предприятия в Рило-Родопския масив, голяма част от които бичат незаконно. Това се разбра след първото заседание на националния консултативен съвет по охрана на горите в четвъртък. Сто и петдесет дървообработващи цеха действат само в Разлог, а едва 40 от общо 70 цеха в Батак имат разрешителни, сочат данните на Националното управление по горите. Още 300 души горска охрана се присъединиха миналата седмица към вече действащите 3000 стражари в страната.
Джанкови продадоха софийската мелница на гръцка фирма
Вместо в бюджета печалбата от сделката отива при скандалните братя
Миглена Манчева
Гръцката фирма "Лулис интернешънъл фуудс ентърпрайзис" непряко пое контрола над софийската мелница, като купи 75от капитала на "Крапс мел 1", дружество на скандалните братя Джанкови. "Крапс мел 1" държи 55от акциите на "Мелничен комбинат" - София, които купи през 1998 г. чрез приватизационна сделка. Според високопоставен чиновник в земеделското министерство гръцката компания (макар и чрез друго дружество) е същата, която преди две години се отказа да купи софийската мелница, защото не беше склонна да даде минималната цена в размер на 15 млн. долара за обявения за продажба пакет.
Сега гърците все пак получават мелницата, а за братя Джанкови вероятната печалба от сделката е в размер на няколко милиона долара. За цената на прехвърлянето се чуват само предположения, но най-вероятно тя е близка до тази, която гръцката фирма и преди е била готова да плати за мелницата. След продажбата на "Мелничен комбинат" на Джанкови в приватизационните среди се говореше, че гърците са предлагали 13 млн. долара в брой. Продажбата на мелницата беше първата приватизационна сделка, по която държавата прие плащане в компенсаторни записи, при това на 80от цената. В резултат за Джанкови ефективната цена на придобиването на мелницата се изчислява на около 8.5 млн. долара. По неофициална информация скандалните братя са купили компенсаторните записи по около 45от номинала (повече от година насам книжата вървят около и под 20от номинала).
Ако гръцката фирма не беше изгонена преди две години, разликата между 8.5 млн. долара и 13 млн. долара вероятно щеше да влезе в държавния бюджет като приходи от приватизацията в брой, вместо сега да отива в джоба на братя Джанкови. Те вече неведнъж са ощетявали държавния бюджет с милиони долари. Досега това ставаше чрез сделки с РВД по схемата "финансиране срещу предплащане на бъдещи услуги". Бъдещите услуги са служители на РВД да почиват в хотелите, купени от Джанкови - недовършения хотелски комплекс на "Копитото", в който по същата схема са налети около 10 млн. долара, и в хотелите "Астория" и "Морска звезда" на "Златни пясъци", които Джанкови купиха чрез фирмата си "Капси турс".
"Гръцка фирма на име "Свети Георги комерсиал" купи документация на български и английски за мелничния комбинат. Като разбраха началната цена, направиха среща на ниво зам.-министър. Казаха, че цената им е висока и че в Африка са купили мелница за 6 млн. долара. Каза им се, че цената не може да се промени. Оферта подаде само фирмата на Джанкови", разказа пред "Капитал" участник в преговорите за приватизацията на мелницата от страна на земеделското министерство. Според него гръцката фирма, заявила интерес към мелницата преди година и половина, всъщност е собственост на "Лулис интернешънъл фуудс ентърпрайзис". Отдавнашният интерес на компанията към софийската мелница вероятно е част от регионална стратегия. В информация от лятото на миналата година (публикувана в Интернет) румънският вестник "Котидианул" пише за голям пожар в мелницата "Моара Лулис". Най-вероятно тя е също собственост на "Лулис интернешънъл фуудс" или на друго дружество на гръцката фамилия Лулис.
Компенсаторните записи на стойност 20 млрд. стари лева, с които Джанкови платиха по сделката за мелницата, бяха издадени от промишленото министерство. Те са част от книжата, издадени на немската гражданка Анжел Енгибарова-Шмидт, заради които преди няколко седмици се развихри скандалът за корупция с Едит Гетова, бивш зам.-министър на промишлеността. Обвинението срещу Гетова е, че е завишавала оценката на имотите, за които Енгибарова-Шмидт е била обезщетена чрез записи. Още преди година и половина беше ясно, че в издаването на записите има нещо нередно, защото Едит Гетова официално отричаше ведомството да е издавало реституционни книжа за 20 млрд. лв., докато земеделското министерство твърдеше, че точно с такива книжа е платена сделката.
Влизането на "Лулис" в капитала на фирмата на Джанкови е станало през март т.г., след което в началото на април Софийският градски съд (СГС) е регистрирал гръцките граждани Михалис Леусис и Стефанос Константинос за прокуристи на "Крапс мел 1". Гърците влязоха окончателно в дружеството на Джанкови от десетина дни, след като на 22 май съдът е вписал новия борд на "Крапс мел 1". Бордът е избран на общо събрание на дружеството на 28 април. В съвета на директорите остават братята Красимир и Стефан Джанкови, както и техният дългогодишен партньор Пламен Найденов. Те тримата бяха единствени акционери на "Крапс мел 1" към момента на приватизацията на мелницата.
Новият председател на борда на "Крапс мел 1" сега е Константинос Николаос Лулис, а Красимир Джанков е зам.-председател. Михаил Елефтериус Леусис и Стефанос Кромидас Константинос са членове на борда и изпълнителни директори. Останалите членове на съвета на директорите са Николаус Спиридон Фотопулос, Христос Панайотис Гараганис и Аспарух Драганов Карастоянов. Последният (единственият българин, който е нов член на управата) е натрупал доста богато минало през последните десет години. Справката в Държавен вестник показва, че Карастоянов участва в ръководството или в собствеността на множество фирми (често заедно с чужденци). След продажбата на "Плама" на "Евроенерджи холдинг" е станал член на управителния съвет на рафинерията за близо осем месеца, а освен това заедно с бившия вицепремиер, сега главен преговарящ с евросъюза, Александър Божков е бил в ръководството на "Институт за оценки и инвестиции" АД (регистрирано през 1996 г.).
В повечето приватизационни договори обичайно има забрана за препродажба на акции или активи от раздържавеното дружество. В случая на Джанкови обаче нарушение няма, тъй като се сменя собствеността не върху самата мелница, а върху "Крапс мел 1". Капиталът на последното е бил увеличен на общото събрание на 28 април, като новите 150 хил. акции са били разпределени пропорционално между акционерите. В резултат "Лулис интернешънъл" е записала 112 500 акции, а Красимир Джанков, Стефан Джанков и Пламен Найденов - по 12 500 акции.
ГОДО-манията се отлага за наесен
Партийният лидер на "Нов избор" Луджев е в основата на "заговора" срещу партийното управление
Иван САШЕВ
Кръстоносен поход срещу сегашната политическа система реши да оглави сформираното на 28 май в "Парк-хотел "Москва" Гражданско обединение на демократични организации. Според неговите учредители сегашното политическо статукво "безконтролно манипулира, използва и експлоатира" българското общество. Ето защо според тях само организации от типа на гражданските сдружения, от каквито "естествено" се състои ГОДО, са способни да наклонят везните в полза на обществото при управлението на страната.
На фона на преобладаващия символизъм при дебата около името на учредяващата се организация и уточняването на детайлите по нейния герб като че ли нищо не бе в състояние да смути сравнително спокойната обстановка сред участниците. Скоро обаче главните действащи лица се постараха по твърде красноречив начин да опровергаят привидната идилия.
Внезапното предупреждение на Вежди Рашидов, че отвън се подсказвало на делегатите как да гласуват за ръководните органи на движението, разруши за секунди идилията. И замириса на скандал. На инцидентно взелия думата актьор Васил Михайлов пък му замириса на партия. Процедурното предложение на Хачо Бояджиев, според което членуващите в партии нямат право да влизат в ръководните органи на ГОДО, взриви обстановката. Лично засегнатият Димитър Луджев реагира като ужилен и репликира по начин, който бе на път да провали изобщо начинанието.
Безспорно ролята на водеща организация беше отредена на взелата най-много гласове след СДС и БСП на последните местни избори в София "Св.Георги Софийски". Запознати отблизо с историята на спечелилото два мандата в софийския общински съвет припомнят, че сдружението е използвало регистрацията на "Нов избор". Всъщност сградата, в която се помещава сдружението, представлява щаб-квартирата на Луджевата партия. Дори и секретарките са общи. При това отцепилият се наскоро от парламентарната група на ОНС депутат спонсорира основно представителите на "Св.Георги Софийски", когато им се налага да правят обиколки из страната с цел привличането на местните сдружения. Де факто той определя и формулира тактиката от самото възникване на идеята за общонационално гражданско сдружение, за каквато има претенциите да бъде ГОДО.
Едва ли някой от присъстващите гости на форума е предполагал, че договорките между главните действащи лица ще станат публично достояние. Оказа се, че месец преди учредяването Луджев и Пантев са се разбрали този спор да не бъде иницииран, но бившият директор на БНТ Хачо Бояджиев и скулпторът Вежди Рашидов изненадващо решиха да нарушат уговорката, с което се потвърдиха опасенията за предстоящо овладяване на структурите из страната от кадрите на "Нов избор". Логиката подсказва, че при успех на експеримента с ГОДО хората на Луджев са готови автоматично да се влеят в редиците на сдружението по места. Самият той обаче не е готов да разпусне партията си, тъй като това означава автоматично да загуби предоставената му по закон сградна база из страната. Явно обиден от атаката, нервите на Луджев не издържаха: "Когато се правеше "Св.Георги Софийски", стоеше ли въпросът кой къде членува? Или някои си мислят, че са яхнали вълната! Мога да ви обещая, че не е така! " Андрей Пантев пък се опита гузно да излезе от ситуацията: "Ти знаеш ли колко пъти съм ти казвал да направиш избор?! " Наложи се Емил Хърсев да убеждава като малко дете Луджев да се върне в залата. Другият икономист Стоян Александров, който играе ролята на рекламно лице на организацията, зае изчаквателна позиция. Всъщност прагматиците в "Св.Георги Софийски" отдавна са наясно, че Луджев е действителният мотор на начинанието. И че както те не могат без него, така и той не може без тях. В крайна сметка скандалът бе потушен и Луджев благополучно попадна в ръководството.
Гражданските сдружения привидяха в прогресивно намаляващата популярност на политическите партии своя шанс да заемат освободената от партиите електорална ниша. Силни изяви те постигнаха особено в градовете, в които СДС се провали. Това се отнася в най-голяма степен за Варна, Русе, Габрово и Добрич. Класиралият се на трето място в кметската надпревара и оглавил инициативния комитет "За Варна" Борислав Ралчев, влезе в председателството на ГОДО. Подобна участ сполетя и Огнян Сапарев, излъчен от "Съгласие за Пловдив". Както и Марко Тодоров начело на групата от Русе. В крайна сметка 61 граждански организации от страната с членски състав от 230 души успяха да си изберат предложените им наготово ръководни органи - председателство с 9-членен състав и настоятелство от 28 души. Официалните заслуги за координацията разбираемо бяха приписани на "Св.Георги Софийски". Столичната организация е влязла в контакт с множество пъстри и многобройни организации и инициативни комитети още в началото на годината. Въпреки това 2/3 от тях са изградени през последните два-три месеца. Самофинансирането им обаче може да се превърне в сериозен тест за тяхното съществуване, тъй като няма гаранция, че в стремежа си да бъдат по-независими от центъра няма да се превърнат в поръчкови организации, които ще обслужват интересите на местни бизнесмени или както обикновено - на големите партии в отделните избирателни райони. Ето защо фигурата и влиянието на Луджев тук може да придобие още по-ясни очертания. Засега слуховете, че той поддържа тесни връзки с Либералния интернационал и че е бил поканен единствен от цяла Източна Европа да наблюдава кампанията на републиканския кандидат за американски президент Джордж Буш-младши, определено играят в негова полза.
Ако оставим настрана "прозрачната" визия за финансирането на ГОДО, трудните моменти за гражданското сдружения ще дойдат по-скоро от опасността местните представители на партията "Нов избор" да отстъпят лидерското място на някой от лидерите на местните граждански сдружения.
В редиците на сдружението не без основание се страхуват от очакваните промени в избирателния закон. От друга страна, на форума многократно бе заявено, че "думата партия при нас е табу". Ако в крайна сметка обединението се принуди да се регистрира като партия, за да може да вземе участие на изборите, това автоматично ще доведе до разпада му. Освен върлите противници на тази идея много от хората, попаднали в ръководните органи, са готови на всичко, за да си осигурят депутатски мандат и подобен вариант не може да се превърне по какъвто и да е начин в техен морален казус. Според Емил Хърсев дори и в подобна ситуация движението със сигурност няма да се откаже от изборите. Като ще търси резервни варианти - евентуално чрез издигането на независими кандидати за народни представители или чрез участие в коалиции, както това беше направено на местните избори ("Св.Георги Софийски" с ОБТ, "Нов избор" и ЛДС на Желев).
Иначе се предвижда депутатските листи да бъдат сформирани на местно равнище. Проблеми в съгласуването на съответната листа логично биха възникнали при съвместното взаимодействие между гражданските сдружения в даден избирателен район. Съществува възможността по примера на големите партии листата да бъде оглавена от известните личности, избрани в ръководните органи. Но само при покана от съответната организация. А междувременно, когато станаха известни имената в председателството на ГОДО, за отрицателно време се плъзна из залата мълвата, че всъщност това са бъдещите депутати в 39-то Народно събрание догодина. В този смисъл твърде красноречиво прозвуча изпуснатата от делегат в залата неволна реплика - "значи пак се получи партийна история".
Така или иначе, ако ГОДО не успя да влезе този уикенд през парадния вход на политическата сцена, то поне ще се опита да го направи през есенния сезон, който по презумпция настъпва в комплект с поредната правителствена криза. Друг е въпросът откъде идва и накъде отива ГОДО. Или както си призна публично самият Стоян Александров: "Тепърва ще започнат да ни вадят кирливите ризи. Аз също не съм бил безгрешен министър."
"Малко корупция" е като "малко бременна"
Лорд Ралф Дарендорф, член на Камарата на лордовете на Великобритания, пред "Капитал"
- Не съм казал, че България не може да навакса. Точно обратното - България, ако направи усилие, може дори да ги изпревари. Но със сигурност е вярно, или поне така изглежда, че България не успя да направи фокуса в началото на 90-те. Не знам достатъчно, за да мога да обясня причините защо България изглежда малко по-назад в развитието си.
- Не знам. Преходът има положителен и отрицателен аспект и някои от положителните неща още не са усвоени. Стигнах до извода, че сигурното господство на правото е основно нещо дори за икономическото развитие. Затова мисля, че направихме огромна грешка, като посъветвахме Русия например да започне приватизация и дерегулация, без да има законовата структура. Добрата законова база е това, което дава предсказуемост на икономическите сделки.
Икономическият напредък е важен, но от значение са още силното, съпричастно гражданско общество и наличието на институции на свободата и либерализма.
- Ако се случи да заемат ролята на политическите партии, това е опасно. Но ако все повече неща се правят не от държавата и от партиите, а от доброволни асоциации на ангажирани хора, това е чудесно, звучи като пожелание. Неправителствените организации не трябва да се държат така, сякаш имат общо с политиката.
- Вероятно да. Ако това, което казвате, е вярно. Мисля, че истинското гражданско общество е това, което не се нуждае от правителство. Общество, в което хората се справят с проблемите си без правителство. Истинската пазарна икономика също не се нуждае от държавно управление. Един американски бизнесмен никога не отива във Вашингтон, за да разговаря с държавния секретар, защото прави бизнес. Американските фондации понякога ходят във Вашингтон, за да искат данъчни отстъпки, но, общо взето, те нямат нужда от правителство, те съществуват без него. Така трябва да бъде. Свободното общество да е независимо от правителствения пазар.
- Смятам, че това е много лошо. Дали е отчаяние или не - не знаем. Може би е липса на интерес. Но мисля, че през всичките години се научих, че свободата е по-скоро активно, отколкото пасивно понятие. Дори негативната или ограничена свобода може да изгуби основните си ценности, ако хората не вземат участие в процеса, който ги гарантира. Така че спадът на интерес към дейността на политическите партии, който се наблюдава навсякъде, не само тук, е сериозна заплаха за свободата и покана за авторитарни управници.
- Единственият начин е чрез нас, които вярваме в активността, в гражданската позиция. Няма механизъм, по който да накараш хората да не са пасивни, да се интересуват. Насила не може да стане. Трябва да опитаме да ги убедим.
- Някои хора казват, че малко корупция смазва (бел.ред. в смисъл на грес, масло) икономическата система. Но малката корупция е като малката инфлация. А двете са като да кажеш "малко бременна". С други думи, когато веднъж се появят, те растат. Именно заради това вярвам, че корупцията трябва да бъде избегната от всички, които искат да развият истинска пазарна икономика.
Реваншизъм и икономически интереси властват в СДС-Варна
Синята партия в морската столица се управлява от корпоративни интереси
Велина ГОСПОДИНОВА, Йово НИКОЛОВ
Двата лагера във варненското СДС - този на сегашния лидер Благой Димитров и на бившия Добрин Митев, трябва да започнат преговори за намиране на изход от ситуацията в местната синя организация. Тази препоръка е отправил Юрий Юнишев, който като член на Контролния съвет е докладчик по вътрешнопартийния спор в СДС - Варна. Синият депутат посети морската столица миналата седмица и успя да събере на една маса двете спорещи страни. "Предложих им да обсъдят съвместно проблема и до вторник да ме уведомят за решението си", коментира Юрий Юнишев. Очаква се на заседанието на партийния съд в четвъртък членовете му да вземат окончателно становище по случая.
Вътрешнопартийният арбитраж ще трябва да се произнесе дали изборът по вишегласие на зам.-председателите на синьото общинско ръководство във Варна е направен според устава на СДС и дали е правомерно наложено партийно наказание на 17 сини общински съветници.
Процесите в СДС - Варна, са на типична криза в партия, загубила изборите, коментира бившият секретар на сините Стилиян Севастиянов и изрази надежда, че ще се намери изход от ситуацията. Действително проблемите на сините в града започнаха веднага след загубата на местните избори, но искри припламваха и доста преди това между тогавашния лидер на СДС Добрин Митев и бившия кмет Христо Кирчев. В момента конфликтът областен управител - кмет е заменен от конфликт старо и ново ръководство на партията. Сегашният председател на партията Благой Димитров спечели поста с обещанието, че ще работи за единството на СДС - Варна. Вместо това всички действия на сегашното ръководство говорят за реваншизъм и опит да се подменят всички хора, които не подкрепят политиката му.
СДС - Варна, в момента не се управлява от Благой Димитров, а от заместниците му Янко Станев и Тодор Кръстев, твърдят варненски сини активисти. Те на практика диктуват политиката на ръководството и вземат всички решения. Янко Станев държи кв. Владиславово, чието население е около 40 хил. души. Делегатите на отчетно-изборното общинско събрание на СДС от този квартал, в който живеят предимно роми, изиграха голяма роля при избора на новото синьо ръководство в града, твърдят партийни членове.
На практика синята партия в морската столица се управлява от присъдружната Социалдемократическа партия, чийто шеф доскоро беше Благой Димитров. Единият от заместниците му, Янко Станев, също е член на тази партия. Между другото той е рекордьор по членство в партии - бил е два мандата кмет на кв. Владиславово, като през 1995 г. се е кандидатирал от името на ДАР, а впоследствие е ръководил партията на д-р Петър Дертлиев - БСДП, във Варна. Става член на СДС през 1997 г. Двата му мандата като кмет на този варненски квартал обаче му дават възможност да си създаде икономическо лоби, което да го подкрепя. Именно тези хора в момента са членове на СДС и дори ръководят местните структури на партията. На практика Янко Станев използва една добре позната схема, за да овладее синята структура във Владиславово. От съществуващия там един местен клуб на СДС, в който членуват общо 50 души, той създава 5, като председателите им са хора, които имат позиции в охранителни фирми и пазари в квартала. Освен това сегашният зам.-председател на СДС - Варна, разполага със свои хора и в местната общинска администрация. На практика Янко Станев владее икономически Владиславово, твърдят сини активисти. Между другото и бившият кмет на града Христо Кирчев е член на СДП.
Варна открай време се смята за Мека на силовите групировки. Това, което ги отличава от другите големи градове, е, че местните охранителни фирми до голяма степен запазиха периметъра за себе си и ограничиха навлизането на столичани в черноморския град. Безспорно най-влиятелната структура, произлязла от охранителна фирма, е ТИМ, чиито връзки с кабелната телевизия М Сат и вестник "Черно море" не са тайна за никого в града. Източници от варненското СДС твърдят, че пряката линия между ТИМ и местните политици е Тодор Кръстев. Шефът на почивната станция на Министерския съвет в курорта "Св. Св. Константин и Елена" не крие топлите си отношения с лидерите на групировката. Настоящият шеф на СДС - Варна, Благой Димитров също се смята за един от лобистите на групировката сред политическите кръгове. Между другото местни политици спрягат за такъв и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев.
Янко Станев от своя страна също се родее със силовите структури във Варна. За негов човек се смята Веселин Данов, бивш представител във Варна на "Аполо и Болкан". Като кмет на Владиславово Станев е дал няколко паркинги на близки свои хора, а е известно, че паркингите са важно перо от бизнеса на охранителните фирми. Друга небезизвестна фирма, която е свързана с бизнеса на силовите групировки, е "Волф". Фирмата, която е много известна на софиянци, защото спечели концесия за почистване на една трета от столицата и е близка до СИК, почиства и варненския квартал, на който Станев е кмет.
Миналата сряда неизвестни взривиха автомобила на един от основните опоненти на Янко Станев. Около полунощ във варненския квартал "Кайсиева градина" беше взривена ладата на Марин Генов. Генов е привърженик на бившия областен управител Добрин Митев и основен опонент на Станев във Владиславово. Макар че причините за атентата все още не са известни, враждата между двамата е публична.
Според наблюдатели на варненската политика, макар и опонент на Добрин Митев сега, за мощта на Янко Станев във Варна вина има самият бивш областен управител. Осведомени твърдят, че Митев е сключил сделка със Станев преди местните избори, като е искал да изтъргува гласовете му във Владиславово срещу оставането на Янко Станев за кмет на района.
За да се решат проблемите на СДС - Варна, е необходимо в местното партийно ръководство да влязат нови и безпристрастни хора, е мнението на сини активисти от града. Те са категорични, че ако ситуацията не се промени, има вероятност групата на СДС в местния парламент да се разпадне, което ще е пагубно за партията. По всяка вероятност и решението на Контролния съвет на СДС ще бъде в тази посока. От "Раковски" 134 намекнаха, че най-вероятно зам.-председателите Янко Станев и Тодор Кръстев ще напуснат постовете си. И това ще е компромисният вариант, защото Станев ще остане секретар на варненския областен съвет на СДС. Неоспорим факт обаче е, че в този си вид ръководството на синята партия в града няма обществена подкрепа.
В България дори Мърдок не е Мърдок
Ако някой е имал съмнения за влиянието на Красимир Гергов върху управлението на BTV, може да се раздели с тях окончателно. Миналата седмица стана ясно, че само членовете на Асоциацията на рекламните агенции, председателствана от Гергов, ще имат право да работят с частната телевизия (виж ). "За добро или за лошо нашата компания е резултат от моето мислене, моя характер, моите ценности", обича да напомня Рупърт Мърдок. Австралийският магнат е изградил медийната си империя между Сидни, Ню Йорк и Лондон в условията на работеща пазарна икономика и много силна конкуренция. В България екипът на "Нюз корпорейшън" обаче ще трябва да се съобразява с други правила. В рекламните среди вече се говори, че шефът на "Крес" не е просто местен партньор, а основен инвеститор в проекта. Така или иначе всички решения в прохождащата телевизия ще се вземат от хората на Гергов, които вече са в ръководството на медиата.
Преди да дойде Мърдок, Гергов пак беше монополист на рекламния пазар, само че в БНТ. Националната телевизия не само че не му потърси отговорност за неизгодните договори, сключени по времето на Хачо Бояджиев, но и с готовност предоставяше по-изгодни условия за неговите фирми. След това при Костов (с личното му участие) пак по внушение на Гергов значителна част от рекламния поток със закон беше насочена към "Нова телевизия", защото на държавната беше забранено да излъчва реклами в праймтайм. Още тогава стана ясно, че шефът на "Крес" умее така да се маскира, че под носа на управляващите и с техните ресурси да прокарва решения, които са му изгодни. Така се стигна до BTV, където всички основни хора бяха подбрани от Красимир Гергов. Проблемът не е в това кой какво контролира и колко пари печели от това. Очакванията бяха, че западният инвеститор в първата частна телевизия ще сложи ред в две неща. Ще създаде нормална електронна медиа и ще наложи правила на рекламния пазар. Първите стъпки на инвеститора "Нюз корп" не са в тази посока.
Затова не е случайно, че стартът на BTV съвпадна с обявения конкурс за трета национална телевизия. Изглежда, някой в правителството най-после се е усетил, че само името на Мърдок не е достатъчно, за да се променят правилата на българския TV пазар. Създаването на конкуренция за частния канал е естественият механизъм да се развали игричката на такива като Гергов. Дали обаче управляващите няма само да си удвоят проблема, давайки втория лиценз пак на някой маскиран нашенец.
Полицейското разследване скара Рашков и МВР
Момчил МИЛЕВ
Поредният шумен скандал разлюля миналата седмица следствието и МВР, след като шефът на Национална служба "Полиция" се оплака от хората на Бойко Рашков в парламентарната комисия "Антимафия". Конкретният повод за напрежението между двете служби се оказа полицейското разследване, което беше въведено от началото на годината по силата на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно измененията в закона всички дела, които досега се разглеждаха от районните следствени служби, сега минават в ръцете на така наречените полицейски дознатели. Детективите на МВР действат по доста по-опростена и неформална процедура, не трябва да пишат специално постановление за повдигане на обвинение и действат под непосредствения надзор на прокурорите. Идеята беше следствията да фокусират дейността си върху наистина трудните дела, а полицията да поеме работата по рутинните престъпления и изпращането на виновниците на съд.
За жалост обаче процесът по предаване на правомощията не върви никак безболезнено. Още преди въвеждането на полицейското дознание се чуха гласове, че служителите на МВР не са достатъчно подготвени за подобен вид дейност. Колкото и неприятно да е това, критиците на полицейското разследване, изглежда, до известна степен ще се окажат прави. Докладът на ген. Василев, обвиняващ следствието в умишлено забавяне на процеса по предаването, може да се тълкува като защитна реакция на полицията, която не желае да признае недостатъчната си способност да се справи с този вид дейност.
Според него от началото на годината до края на април са разследвани 29 095 дознания. Ако действително е вярно, че в системата на МВР в момента работят около 14 000 души с разследващи функции, това е ярък пример за ниския коефициент на полезно действие на полицейските органи. На практика това ще рече, че един дознател завършва средно по едно дело на два месеца.
"За сметка на това помощник - следователите, които бяха отделени от нашата система, работеха по 15-16 дела всеки месец, въпреки че общият им брой беше не повече от 740 души за цялата страна", твърди шефът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков. Миналия четвъртък той беше привикан пред комисията "Антимафия", за да отговаря на обвиненията на ген. Василев, въпреки че по силата на промените в Закона за съдебната власт няма координиращи и ръководни функции спрямо следствените служби в страната.
След въпросното заседание обаче и следственият шеф, и началникът на полицията демонстрираха желание да поохладят страстите. "Трябва да се види какви законодателни мерки да се направят, за да тръгне този процес още по-добре", обяви ген. Василев след срещата. "Имаме опит отпреди 15 години, когато МВР разследваше. Тогава експериментът беше неуспешен, дано и сега не стане така", твърди пък Бойко Рашков. Както изглежда, въвеждането на полицейското дознание се оказва сериозна спънка в работата и на следствието, и на МВР. Очевидно докато двете институции отново изясняват отношенията помежду си, планината от недовършени следствени дела и дознания ще става все по-грамадна.
Филчев превзема Висшия съдебен съвет
Съдийското мнозинство в кадровия орган на правораздаването се пропуква
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
Главният прокурор Никола Филчев успя да нанесе съкрушителен апаратен удар на своите противници в съдебната система. Миналата сряда той назначи на титулярни длъжности своите фаворити, които до момента командваха обвинението единствено по силата на негови вътрешни заповеди. Повече от една година Филчев не може да прокарва повечето свои предложения през Висшия съдебен съвет, който определя цялостната кадрова политика на правораздаването. Единственият законосъобразно назначен магистрат до момента беше шефът на Върховната административна прокуратура Цони Цонев. В останалите случаи съветът приемаше аргументите на председателя на Върховния касационен съд Румен Янков, който се смята за един от най-големите опоненти на главния прокурор, и не се съобразяваше с исканията на Филчев.
По странно стечение на обстоятелствата обаче в този момент Янков е на специализация в САЩ и на практика не може да влияе върху решенията на ВСС. Заедно с него в Щатите са още двама от членовете на съвета, чийто глас има важно, дори ключово значение за всяко решение в правораздаването. Това са председателят на Върховния административен съд Владислав Славов и шефът на Софийския окръжен съд Нели Куцкова. Славов е известен като един от хората с най-сериозно влияние в съдебната система и има твърдо ядро от последователи във ВСС. Куцкова пък е един от най-близките хора на Румен Янков. Тя е един от малкото магистрати, които умеят да си общуват с медиите и благодарение на това е популярна в общественото пространство.
В отсъствието на тримата магистрати балансът на силите във ВСС сериозно беше нарушен. На практика кадровиците на правораздаването сляпо следват волята на главния прокурор и почти безропотно назначиха всички, които той им предложи. "Хората все повече и повече се страхуват от Филчев. Ето например той има неприятния навик да си записва имената на всички, които гласуват против него", обича да казва Румен Янков. За жалост председателят на Върховния касационен съд ще се окаже доста близо до реалното състояние на нещата. Изглежда, в негово отсъствие повечето кадровици на правораздаването предпочитат да се въздържат от собствено мнение и не смеят да противоречат на главния прокурор.
Благодарение на това четирима от най-близките хора на Филчев се окопаха дълбоко в своите позиции. Бившият старозагорски зам. окръжен прокурор Христо Манчев вече съвсем официално оглавява Върховната касационна прокуратура. Според източници в столичната съдебна палата той е бил изтеглен заради работата си с бившия и.д. шеф на военните прокурори Николай Колев (настоящ и.д. шеф на инспектората в обвинението) по делото срещу ексшефа на контраразузнаването в РДВР - Стара Загора, майор Оник Калустян. Титулярни позиции заемат вече и шефовете на отделите "Следствен надзор" и "Административен" в прокуратурата Павел Павлов и Митьо Марков. И двамата са бивши военни прокурори, чиито имена нееднократно са се спрягали за евентуални шефове на вече закритата Прокуратура на въоръжените сили. Тя беше разформирована от СДС заедно с Военната колегия на Върховния касационен съд с аргумента, че трябва да има граждански контрол над всички въоръжени сили, включително и над военните структури в съдебната система. Сега обаче се оказва, че именно военните магистрати, заради които беше извършена девоенизацията, се оказаха в най-близкото обкръжение на издигнатия от "Раковски" 134 главен прокурор.
В лагера на Никола Филчев изневиделица попадна и шефът на бившата Военна колегия на Върховния касационен съд о.з. генерал Николай Чирипов. Миналата сряда той беше назначен за началник на отдел "Общ надзор" в прокуратурата. Чирипов също минава за един от противниците на Румен Янков. Преди време шефът на Върховния касационен съд обвини о.з. генерала, че с месеци и години е държал в своя сейф най-скандалните дела на военния съд, които така и не могат да стигнат до окончателна присъда. Странното в случая е, че Филчев предлага Чирипов за титуляр въпреки обтегнатите му отношения с Николай Колев. По времето, когато Колев беше шеф на военна прокуратура, между двамата нееднократно прехвърчаха искри. Тогава Чирипов набеди своя съименник, че тайно е правил разработки срещу военни съдии и се е опитвал да събира компромати срещу тях. Колев пък обвини бившия шеф на военните съдии, че заедно с предишния шеф на военното обвинение о.з. генерал Лилко Йоцов седи в дъното на неговото отстраняване от ръководството на Прокуратурата на въоръжените сили в края на 1996 г. Изглежда, обаче времето е на път да заличи раните от войната между двамата бивши военни магистрати и те вече са склонни да играят рамо до рамо в отбора на Никола Филчев... Всъщност пробивът на главния прокурор във Висшия съдебен съвет би трябвало да се тълкува като сериозна индикация, че слуховете за негово предстоящо оттегляне през есента са силно преувеличени. Дори напротив - хората от обкръжението на обвинител номер едно започват да се държат все по-самоуверено и арогантно. Доказателство за това е ненадейната поява на прокурора от инспектората Спартак Дочев, който последните седмици отказваше да се яви пред Висшия съдебен съвет, под предлог че е болен. Дочев беше привикан пред съвета по инициатива на Румен Янков и Нели Куцкова да даде обяснения по повод обвиненията срещу него, че е оказвал недопустим натиск на хора от прокуратурата. Той обаче направо заяви, че няма сила, която да го накара да дойде втори път пред Висшия съдебен съвет. За жалост това негово изказване доста наподобява скандалната теза на бившия главен прокурор Иван Татарчев, че над него стои само Господ... Автопортрет с копнеж
Петя САВОВА
Румен Скорчев, един от най-изявените ни графици и илюстратори, е озаглавил изложбата си в столичната галерия "Ирида" "Цветни рисунки". Противно на името и очакванията на публика и специалисти обаче художникът се представя главно с живописни платна. За самия автор противоречие между наименование и съдържание на експозицията не съществува, защото той нарича всички свои творби "цветни рисунки", независимо от техниката, в която са изпълнени.
Сред картините, рисувани с маслени бои, изпъкват "В очакване на светлината", "Автопортрет с копнеж за океански пътешествия", "Нощно пътешествие". Те носят специфичния авторов почерк, познат от графиките, но формите са по-обобщени. Придадена е значителна роля и на цвета, но той в повечето случаи е суров и още повече подчертава, че Скорчев по призвание е график. Ето защо много по-емоционално наситени и жизнени са показаните в изложбата цветни литографии - "Композиция от форми извън тялото", "Кутията на Пандора IV", и рисунките с гваш, туш и пастел.
Биографията на художника включва над 40 национални и международни награди за изключителното му майсторство в областта на илюстрацията и графиката. Сред тях са златен медал от IV международно биенале на графиката във Флоренция (1970), златен плакет от IV международно биенале на илюстрацията в Братислава (1973), сребърен медал от Международното изложение на книгата в Лайпциг (1989). Името на Румен Скорчев е сред 300-те графици на ХХ век, включени в двутомното издание на Международния център за изкуство - Киото, Япония. Негови творби са притежание на едни от най-значителните музейни колекции в света - галерия "Уфици", Флоренция; музей "Албертина", Виена; "Виктория и Албърт", Лондон; Националната библиотека на Франция, Париж; музей "Лудвиг", Кьолн.
