Глоба от 10 000 до 25 000 лева заплашва всеки, който разпространява в търговската мрежа бутилирана минерална вода без съответния сертификат, гласи Законът за водите. Изискванията, на които трябва да отговарят водоизточникът, бутилиращото предприятие и качествата на водата, са регламентирани в поредица наредби на здравното министерство. Но въпреки ясните нормативни рамки търговията с напитки ментета процъфтява, твърдят хора от бранша. През миналата година след сигнали за продажба на бутилирана минерална вода от неизвестни производители и източници контролните органи затвориха девет цеха. Шест от проверените фирми са спрени временно и са им дадени съответни срокове, за да приведат дейността си в съответствие със стандартите.
Като цяло производството на бутилирани минерални води в страната бележи ръст през 1999 г. от 22в сравнение с предходната година. Повишението е за сметка на намаления дял на газираните безалкохолни напитки.
Търговото изкупуване пак ражда противоречия
Новите собственици на "Калиакра" в спор с миноритарните акционери
Бойко Ботев
Кога и кой трябва да отправи търгово предложение за изкупуване на акциите на миноритарни собственици? Въпросът отново (след промяната на закона, който преди въобще не действаше) стана актуален, след като в средата на април офшорната компания "Асошиейт мениджърс интернешънъл", собственост на турския бизнесмен Хайретин Чамсой, придоби контролен пакет в "МК Оливия" АД. Последното дружество притежава 55от капитала на "Калиакра" АД, гр. Добрич, поради което "Асошиейт мениджърс" става на практика мажоритарен акционер в "Калиакра". Веднага след покупката миноритарните акционери от "Златен лев холдинг" и "Надежда" (бивши приватизационни фондове) поискаха дяловете им да бъдат закупени от новия собственик.
"Законът е категоричен - когато някой пряко или чрез свързани лица придобие над 50от капитала на едно публично дружество, той трябва да отправи търгово предложение към останалите акционери", заяви Кенет Лефковиц, директор на ЕПИК България (акционер в "Надежда"). На друго мнение обаче са юристите на новия собственик. "Не сме длъжни да отправяме подобно предложение", каза Владимир Стамболиев, адвокат на "Асошиейт мениджърс". Като основание той посочи параграф 10 от преходните и заключителни разпоредби на закона за ценните книжа, в който се казва, че разпоредбите за търгово предложение не се отнасят за случаите на приватизация. Г-н Стамболиев допълни, че ако се наложи, проблемът ще се решава в съда.
Представителите на Държавната комисия по ценни книжа (ДКЦК) предложиха противоречиви коментари. Според Радослав Цончев, председател на ДКЦК, в случая търгово предложение не трябва да се прави. "От значение е кога и как е придобито прякото участие в публичното дружество - в случая с "Калиакра" в сила е параграф 10 на закона", уточни той. Юристи от комисията обаче изразиха мнение, че в случая търгово предложение действително трябва да бъде отправено, тъй като конкретната сделка не е приватизационна, а представлява обикновена продажба на собственост. Въпросът е твърде съществен, тъй като засяга огромна част (на практика - всички) публични дружества в България. Ако се окаже, че такова предложение не трябва да бъде правено, ще се създаде сериозен прецедент, от който може да се възползва всеки мажоритарен собственик. Което до голяма степен ще обезсмисли съществуването на съответния раздел от закона.
Текстовете за търгово предложение са създадени с цел защита на миноритарните акционери. Законодателят приема, че ако един от собствениците притежава пряко или чрез свързани лица над 50от капитала на едно дружество, той може да взема самостоятелно решения в ущърб на останалите акционери. Ето защо всеки, който придобие такъв пакет, е длъжен в срок от 14 дни да изкупи акциите на останалите акционери. При това всички акционери трябва да се третират еднакво, а предложената цена да не е по-ниска от борсовата. Когато обаче дружеството не се търгува на пазара, законът казва, че предложителят трябва да плати поне толкова, колкото е дал за останалите акции. Именно цената е и основният спорен момент в случая с "Калиакра" - мажоритарният собственик не е склонен да плаща скъпо за акции, от които не се нуждае, докато останалите акционери, разбира се, настояват за солидна сума.
Общи събрания
Накратко
Министерският съвет прие на свое редовно заседание Наредба за разрешенията за извършване на дейност като фондова борса, организатор на неофициален пазар на ценни книжа, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество и управляващо дружество. Приета бе и Наредба за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници.
Агенцията за приватизация избра "Мини Руен" АД за ексклузивен купувач на "Осогово" ЕАД. Определен е срок от 30 дни за подписване на приватизационния договор.
Държавната комисия по ценни книжа отне лиценза на ФБК "Логос - ТМ" АД, гр. София. Причината е неспазване на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност. Решението може да се обжалва в срок от 14 дни пред Върховния административен съд.
Парламентът прие на първо четене законопроекта за ипотечните облигации.
Агенцията за държавни вземания подаде молби пред съответните окръжни съдилища с искане за откриване на производство по несъстоятелност на "Белопал" АД - гр. Белослав, ЕТ "Астра-Мария Васева" - гр.Болярово, ЕТ "Рибаров комерс-Георги Рибаров - гр. Ямбол, "Гергана" ЕАД - гр. Харманли и "Валц" ЕООД - гр. Полски Тръмбеш.
Следим внимателно сделката за "Балканкар холдинг"
Банковата гаранция от "Алта банк" е хартия без стойност, твърди класираната на второ място WCG Holding
Николай Стайков, Бойко Ботев
Продажбата на Балканкар има всички шансове да се нареди в серията приватизационни и следприватизационни скандали, в които американските дипломати са принудени да се намесват директно, за да защитават свои компании. Според отлично осведомен източник от дипломатическите среди американските търговски представители в София следят отблизо развитието на сделката и подготвят свой отговор, ако Агенцията за приватизация избере за краен купувач класираната на първо място "Балканкар ин", собственост на бившия приватизационен фонд "АКБ Форес". Референциите пред АП за другия кандидат, WCG Holding, не са тайна, а в същото време "АКБ Форес" е достатъчно известен на американците след направения опит за превземане на сливенския завод "Декотекс" (виж карето).
"Нямаме право да коментираме каква ще е официалната реакция, ако "АКБ Форес" бъде избран, за нас това ще е ясен знак, че приватизацията в България се извършва под масата", заявиха за "Капитал" адвокатите на WCG Holding. Основният аргумент на АП за избора на "Балканкар ин" са предоставени документи за кредитна линия от 5 млн. долара от руската "Алта банк", докато WCG Holding предоставят извлечение от банковата си сметка с аргументите, че истинска банкова гаранция за инвестиции през следващите пет години на практика означава излишно блокиране на средствата.
Информацията за интересите на руската банка в сделката за Балканкар не е много. "Отдавна сътрудничим с фирми, които продават и произвеждат мотокари, и когато се появи интерес към България, ние решихме да отпуснем кредит", каза за "Капитал" Александър Китбалян, заместник-директор на "Алта банк", като допълни, че не се финансира пряко фирмата на АКБ, а фирма посредник, която не бе уточнена. Не е тайна обаче, че надзорът на АП има съмнения около гаранциите по сделката и изрично поиска отговорността да се поеме не от новосъздадено ООД, а от "АКБ Форес".
Активите на Балканкар в страната и чужбина всъщност заслужават много повече от поемане на отговорност и осигуряване на кредити от по 5 млн. долара. Най-ценната част от холдинга са задграничните дружества, които не са търговски офиси, а заводи за сглобяване и сервиз на кари. Дружествата в Германия и Италия например имат капацитет за сглобяване на 500 до 1000 кара годишно. Заводите на Балканкар в София заемат стотици декари в близост до централната градска част, машините и резервните части във всички филиали се оценяват на милиони долари, а освен всичко друго новият собственик може да се окаже и собственик на блокирани 8 млн. долара по съдебен спор с алжирска държавна фирма за вече изграден завод за мотокари. Очевидно продажбата на тези активи бързо би донесла на новия собственик неизмеримо повече и от предлаганите в брой 130 хил. долара от "Балканкар ин", и от предлаганите от WCG 75 хил. долара срещу обещания за поемане на дългове и инвестиции. Обещания, които в края на краищата могат и да си останат само такива.
"АКБ Форес" във факти
В ЕС липсва импулсът за разширяване
Александър Божков, главен преговарящ на България с ЕС, пред "Капитал"
- Има няколко фактора, които трябва да бъдат взети предвид. Единият е, че България наистина има по-късен старт. Но резултатите от първото полугодие на тази година показват, че нашата страна не е аутсайдер. Знаете как дойде поканата към нас и Румъния и притесненията дали ще можем да се справим. България показва, че върши работата отлично, и получи бонификация още с отварянето на главите.
Не трябва да забравяме, че преговорите са процес на изграждане на доверие. Приемането на новите страни членки в Европейския съюз не е технически въпрос. Защото утре, формално казано, ще трябва да седим на масата заедно с другите страни членки и ще имаме глас, равен на всички останали. Така че ще бъдем приети в тази общност, когато има достатъчно доверие в здравостта на нашата политика и решения. Това, което в момента е притеснение на един чиновник, макар и високопоставен, е все пак становище на един чиновник. Докато въпросите за разширяването ще бъдат решени от политиците, а не от чиновниците. В момента имаме ускоряващо се темпо на преговори, което със сигурност ще покаже, че можем да приключим преговорите към 2005 г. Което да ни позволи от 1 януари 2007 г. от гледна точка на приключване на преговорите да сме готови за влизане. Но кога какви групи страни ще приемат е политическо решение на ЕС, така че според мен в момента всяко становище не е в контекста на бъдещото приемане, а в контекста на сегашната политическа обстановка в Европа. Тоест какво казват сега политиците в Европа няма абсолютно никакво значение. Има значение какво ще казват те през 2005 г. - Нека да бъдем наясно, че в географски план ние сме обвързани с Румъния. По тази причина не можем да бъдем отделяни от нея, ако географският принцип се приеме, когато се взимат политическите решения за присъединяване. От друга страна, обаче в политически план България стои много по-добре поради простата причина, че у нас не се очаква смяна на курса след изборите догодина. В Румъния напротив, през есента се очакват големи сътресения, които внасят несигурност в Брюксел.
- Ами добре се движим. Аз заминавам тази неделя за Франция, където ще имам срещи с отговорните хора от правителството, които ще осъществяват френското председателство. Вече бях в Лондон, в Берлин.... - В момента мисля, че няма държави, на които да не можем да разчитаме, защото България си няма голям враг сред страните членки, но няма и държава, която да я тегли напред. Същевременно общото отношение към България е много позитивно. Само от нас зависи през следващите години да изградим доверието, с което започнахме разговора. Става въпрос не за интереса на България, а за интереса на държавите членки. Те не искат разширението на съюза да развали техния добър живот, а да помогне да стане още по-добър заедно с нас. И това разбирателство и доверие има много компоненти, които обаче се постигат във времето. Не може изведнъж някой страшно да ни заобича. В процеса на непрекъснатите разговори и контакти ще се увеличава и подкрепата за България.
- Въпросът няма нищо общо с България, колкото и странно да ви звучи. Няма съмнение, че страните членки разбират и приемат необходимостта България да излезе от негативния списък. Проблемът в момента е вътрешнополитически за всяка от 15-те държави членки. Австрийският опит от последните месеци със създаването на десноцентристка опозиция, изградена до голяма степен на националистически основи, предизвиква притеснение в левите правителства в останалите страни от района. Така че въпросът е тактически - кога да се постави, така че да може да получи положително разрешение. И тук можем да очакваме действия през второто полугодие, за да може преди края на годината да се проведе заседанието на министрите на вътрешните работи и правосъдието и да получим удовлетворяващо решение.
- Обсъждахме този въпрос в Брюксел - и със страните членки, и с кандидатите. Нашата роля ще бъде да сме част от тези консолидирани усилия. Вече се работи в това отношение, знаете, г-жа Надежда Михайлова беше участник в една такава инициатива в Холандия преди няколко седмици. За да могат обаче подобни инициативи да бъдат успешни, не трябва да се разпиляваме по фронта с единични кампанийки, които нито ще са добре финансирани, нито добре организирани. Когато ще се взимат големите решения, най-рано след 3-4 години, тогава трябва да се развие кампанията в европейските страни. Сега ще бъде прекалено рано и няма да донесе практически резултати. Лошото е, че в Европа още няма политическа визия за това, което ще бъде след пет години. Въпросите, които стоят сега пред междуправителствената конференция - реформа в комисията, в системата на гласуване, това са технически въпроси и те ще бъдат разрешение. Няма го импулсът на разширение. Няма ги вече личности от ранга на Кол и Митеран, които бяха двигателите на процеса на разширяване.
- Изобщо не можем да говорим за запазване на сегашното темпо, очакват ни глави, в които ще се водят по-тежки преговори. А трябва да се прави и разлика между чисто преговорния процес и ефекта, който има затварянето на една глава върху обществото в България. Сега затворихме тази за малки и средни предприятия, с което показахме, че имаме закон и политика. Но когато дойде време за присъединяването ни, тези факти няма да са от такова значение. България ще трябва да покаже изпълнението на копенхагенските критерии, тоест, че имаме конкурентоспособна икономика. Защото не може с административни разпоредби да накараш предприятията да произвеждат качествено. Те трябва сами да стигнат до убеждението, че спазването на европейските стандарти, пренесени на езика на всекидневния бизнес, няма алтернатива. Фактът, че някои глави изглеждат лесни по отношение на преговорния процес, не означава, че това, което е записано в тях и следва, е лесно за изпълнение от българското общество.
- Разбира се. Крайно време е да си избием от главата логиката, че някой ще ни приеме в ЕС, защото сме много симпатични. България трябва да си извърви своя път, за да може да бъде равностоен член на една общност. Няма да ни приемат като бедните роднини, които по милост влизат в семейството и ги държат някъде на прага. Ще бъдем пълноправни членове, което означава съвсем конкретни неща. Означава българският министър на земеделието да участва в съвета на министрите по отношение на общата земеделска политика и да разпределя фондовете и за Испания, и за Италия. Не да седим на масата и да казваме: "Ама ние сме много бедни, дайте ни на нас повече пари, защото трябва да ви настигаме. " Затова усилията на цялото общество трябва да бъдат насочени към изграждане на ново поведение.
- Разбира се, че има такъв механизъм. Направихме точно това с позициите по първите шест глави. Получихме обратна информация по тях за това, че се налагат известни леки корекции, и ги приехме в Министерския съвет. Те бяха представени веднага в комисията и не загубихме нито ден. След тези промени четири от шестте глави бяха затворени. Тази обратна връзка се получава ежедневно. Министерският съвет е най-висшата инстанция, но изготвянето на конкретните текстове за корекциите си става по същия ред - съответната работна група, Координационният съвет, Съветът по европейска интеграция и Министерският съвет. Друг път няма, защото това са отговорни решения, които касаят цялата държава. Трябва да се внимава, защото има голямо припокриване и взаимно влияние на отделните глави. Координационният съвет съществува, защото има реална опасност някой от желание да бъде отличник да поеме ангажименти в рамките на своята глава, които да окажат много негативно влияние и да предопределят позициите ни по други глави. Може да изглежда тромав механизмът, но е работещ и единствено възможен. Невъзможно е да има солови изпълнения. И аз като човек, който стои малко встрани и отгоре, мога да кажа, че съм много доволен от работата на специализираната администрация.
- Аз съм винаги оптимист за България. Защото ние сме обречени на успех.
България влезе в чакалнята на Брюксел
В Европа разширяването все още се свързва само с Полша, Чехия и Унгария
Ася БОЧЕВА, Брюксел*
През месец май в Европейския съюз и неговите централни органи цари оживление. На редовния брифинг на Европейската комисия кипи дискусия относно състава на шоколадовите изделия с марка "Made in EU". В европарламента пък централният дебат е около нивото на октана в бензините на европейските коли. Ако някой има илюзии, че темата за разширяването на съюза е актуална, остава напълно разочарован. Изглежда, този израз все още чака да бъде преведен на официалните 11 езика на общността в Брюксел.
След декември 1999 г. страните кандидатки от първа и втора вълна се превърнаха в люксембургска и хелзинкска група. България официално се числи към държавите, поканени да започнат преговори на европейския съвет в Хелзинки. През март страната отвори първите си шест глави, а през май успя да затвори и четири от тях. Добър резултат, който дава надежди, че ако продължи със същото темпо, ще може да настигне големите отличници - Унгария, Полша и Чехия.
Не така обаче смятат отговорните за политиката на разширяване чиновници в Европейската комисия. Пиер Мирел, директор на координационния отдел в директората "Разширяване" към комисията, поставя само формално България и Румъния в хелзинкската група. "Всички знаем как дойде поканата към тях, те не са готови за преговори", заяви Мирел, "Атмосферата там е съвсем различна" продължи той, без да поясни за какво става въпрос. Според него за двете балкански страни преговорите ще са с много по-голяма продължителност. Нещо повече - той дори смята, че те още не са започнали. "В тези първоначални глави, които сте отворили, няма реално ави комюнотер, няма какво да се дискутира", каза Мирел. И ако това все пак е така, смисълът на първоначалните глави за целия процес на преговори е построяване и изпробване на механизмите за договаряне. Новите четири, които през юни се отварят за България - "Дружествено право", "Конкуренция", "Индустриална политика" и "Защита на потребителите", също са така подбрани от комисията, че да бъдат успешно затворени в края на френското председателство през тази година.
Излиза, че чувството за напредък е фалшиво, защото реалното договаряне ще започне с отварянето на нови теми през ноември, когато вече ще бъде засегната по-обемна законодателна материя. Концепцията за наваксване, която бе заложена за страните от Хелзинки, също не се отнасяла за България и още повече за Румъния. Според Мирел "българската" дата 2006 г. за приемане в съюза е нереална - дотогава дори няма да бъдат отворени всички глави за преговори, камо ли да бъдат приключени. Но основание за притеснение според него няма - Испания е стояла 7 години с отворена глава "Земеделие".
Явно стратегията на комисията е да се започнат определен брой теми, но достатъчно голям, за да не предизвика обвинения за протакане на преговорите, в същото време да се оставят същинските пречки - 4 или 5 глави от рода на "Бюджет", "Земеделие" и "Екология" са неотворени за неопределен период. Или при другия вариант- да се отворят и те, но оттам нататък да не бърза със затварянето им, дори страната да е изпълнила необходимите изисквания. Подобно развитие на нещата е много реално поради факта, че
Това независещо от България проточване най-вероятно ще продължи, докато не настъпи следващият удобен политически момент за разширяване, който да даде стимул за приключване преговорите и приемане на страната в съюза. Историята сочи, че общността се е развивала вследствие не на отделни импулси, а на постъпателни движения. Налага се и аналогията с приемането на новите членове на НАТО, които изпариха желанието на атлантическите държави да разширяват отново алианса за значителен период напред. Така кога ще дойде този момент е много трудно да се каже.
Разбира се, може да се окаже, че самата България обективно не е готова за приемането й в съюза, въпреки че евроинтеграцията е приоритет за всички политици независимо от техния цвят. Според комисията ще има кризи в общуването между страните кандидатки и съюза като закъснения от една до три години от първоначално предвидените дати за присъединяване са нещо нормално. "Това проблем ли ще е за вас", учудва се Пиер Мирел.
Ще бъде тревожно, ако бъдем оставени да чакаме в преддверието на ЕС, след като сме изпълнили формалните изисквания за членство и са ни поставени допълнителни изисквания, незаписани в acquis communautaire (условието за затваряне на АЕЦ "Козлодуй" е пресен пример). В Полша вече имат име за това европейско "преддверие" - наричат го
Поляците са най-прогресивно губещи своя евроентусиазъм, след като се оказа, че няма да получат особени отстъпки за ползване на фондовете на общата земеделска политика, а в същото време са подложени на силен натиск да продават земя, за да не "изкривяват конкуренцията" и свободното движение на капитал.
Въпреки официално декларирания диференциран подход, базиран на индивидуални постижения, неофициално се признава, че страните кандидатки ще бъдат приети на групи. Самият Ферхойген изтъква практическата полза от спестяването на 12 ратификации на договори за присъединяване. Ако две страни са близо една до друга и се предполага, че ще завършат преговорите с разлика от половин до една година, то е по-добре да се изчакат. Знае се и приблизително кои страни влизат в първата група - без изненади държавите от Вишеградската четворка - Чехия, Полша, Унгария и Словакия, която има най-големи шансове да "навакса" изоставането си от Люксембургската група. Прибалтийските държави образуват втория блок страни, които могат да бъдат приети наведнъж. Малта и Кипър са отделна категория.
Единствената страна, с която засега се групира България, е Румъния. Освен по съпоставими икономически параметри важен фактор за групирането на държавите е географският, защото фактически с приемането на новите държави по южната и източната периферия на съюза се измества неговата външна граница. Това налага държавите, чиято национална граница ще стане и общностна, да убедят сегашните страни членки в нейната сигурност и непропускливост.
Пример за стриктните изисквания, които ще бъдат поставени, отново е Полша. На нея тепърва й предстои отваряне на главата "Правосъдие и вътрешни работи", където се засяга тази деликатна материя. Още отсега обаче Франция е поставила допълнителни изисквания към Полша, последвана и от други страни членки, насочени към подсигуряване на източната й граница с Русия. Според източници от комисията глави като тази плюс "Свободно движение на хора" са много по-трудни, защото въпросите в тях не са технически, а психологически и политически. България със сигурност ще има затруднения, предвид общата си граница с Югославия, Македония и Турция - страни, които изнасят престъпност на Запад. Към изграждането на имиджа на политически стабилна държава България в синхрон с другите страни кандидатки би трябвало и икономически да лобира за своята кауза. Добро начало би било оповестяването на по-широк кръг хора на икономически данни за практическата полза от разширяването на съюза на изток. Например само търговията с Полша е създала над 400 000 работни места в съюза, 200 000 от които в Германия. Търговският излишък на ЕС към страните кандидатки е над 23 милиона евро.
Кампании от рода какво ще струва на ЕС, ако не се разшири - и в политически, и в икономически аспект, са добра идея, за да може към 2005-2007 г. на България да не се гледа като на държава, случайно попаднала сред поканените за членство, а реален кандидат за присъединяване.
Накратко
На свое заседание правителството одобри промени в правилника за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Недвижимото имущество на гражданите вече няма да се оценява по отменената Наредба за базисните пазарни цени. Това ще става по Правилника за прилагане на закона за държавната собственост. Селскостопанските земи вече ще бъдат оценявани по текущите пазарни цени, а не по наредбата за цените на земята.
През следващата седмица на официално посещение в страната ще пристигне президентът на Монголия Нацагийн Багабанди. Визитата е по покана на българския държавен глава Петър Стоянов. У нас Нацагийн Багабанди ще се срещне освен с президента Петър Стоянов, с министър-председателя Иван Костов и с председателя на парламента Йордан Соколов.
Бонев даде стари отговори на дебата с "Гергьовден"
Бившият вътрешен министър Бонев направи опит да обясни принципите си за бъдещето си в политиката на дебата, предизвикан от софийския клуб на "Гергьовден". Но не успя. И една от причините беше, че по поставената му тема "Морал, професионализъм, политика" към него имаше прекалено много и лични въпроси от аудиторията за неговото политическо минало. А тя се оказа с добра памет. Присъстващите в бившето кино "Петър Берон" миналия четвъртък припомниха на бившия вътрешен министър и за квалификацията "сръбски мекерета", и за атаката му срещу Мултигруп и ДПС, и за разпитваните посред нощ журналисти за "ловешката касета", за което той се извини, и за близките му връзки с "Мобилтел". Голяма част от отговорите на о.з. генерала не бяха особено убедителни, въпреки че използва доста умело представата за неговата информираност. И тъй като прекалено често спекулираше с нея, не съумя да остави категорично мнение за своята правота по редица въпроси.
Според Богомил Бонев през 1997-98 г. сред управляващите имало засечени само няколко случая на корупция от МВР, която не можело да бъде доказана. След това обаче икономическите интереси на кръга Иван Костов, Йордан Соколов, Екатерина Михайлова се сблъскали с тези на Христо Бисеров, Йордан Цонев, Бакърджиев и реформите в държавата спрели, а корупцията започнала да се шири масово. Надеждата му, че нещата могат да се променят, го оставила в редиците на управляващите.
Според Бонев премиерът Иван Костов прикривал корумпираните и не предавал на прокуратурата материалите, събрани от МВР. Тези, които контактували директно с магистратите като бившия шеф на НСБОП Кирил Радев, ги уволнявал. На зададен въпрос "престъпник ли е Иван Костов" бившият му подчинен със знак даде утвърдителен отговор.
Иначе Бонев направи крачка към политиката, като обяви подкрепата си за гражданските движения и за смяна на избирателната система. Според него пропорционалната система се е използвала в Италия, когато мафията там е била най-силна. Затова той бил привърженик на мажоритарната, която давала възможност на избирателите да знаят за кого гласуват. Смяната на избирателната система можела да стане именно чрез натиск от страна на гражданските движения. Бонев се обяви за свободно носене на оръжие и за това шефовете на специални служби да бъдат назначавани с мнозинство от две трети от парламента и с мандат, различен от този на Народното събрание. Според неговите виждания и отлагателното вето на президента трябвало да бъде отхвърляно с квалифицирано мнозинство. За своето бъдеще като политик Бонев запази мълчание.
Бившият вътрешен министър не успя да надскочи себе си и да даде истински отговори на въпросите, от които аудиторията се интересуваше. Особено в контекста на дебата "Морал, професионализъм, политика". Така стана, че на старите въпроси гостите на софийския клуб "Гергьовден" получиха и старите отговори.
В крайна сметка присъстващите останаха с впечатлението, че той не е решение, а част от проблема в политизираното общество.
Днес ЕС не е готов да приеме нови членове
Гюнтер Ферхойген, еврокомисар по разширяването, пред "Капитал"
- Бих казал, че е една много оптимистична и амбициозна дата. Аз я подкрепям и се надявам правителството ви да се стреми към нея. Но не бих могъл да кажа дали е реална.
- Използвах моето влияние в комисията заедно с колегата си Виторино да излезем със становище за изваждане на България от черния списък. След като това становище напусна комисията обаче, аз нямам повече средства за натиск - в момента то се намира в Европейския съвет. В случая с България знам, че повечето от страните членки са положително настроени, но не знам кога ще излязат с решение по въпроса.
- Често ни обвиняват за забавяне на темпото на преговори. А работата ни е страшно много. Петнайсетте страни членки трябва да изготвят своята позиция по дадена глава за дадена държава. И това трябва да стане единодушно. Така че си представете - има 31 глави и 12 кандидата, това са 372 преговорни позиции, приети единодушно. Само за първите четири месеца на тази година сме изготвили 80 общи позиции - 36 за Люксембургската група и 44 за страните от Хелзинки, и това е ясен сигнал, че процесът има своята инерция и коментарите и страховете, че след Хелзинки темпото на преговори се е забавило, са неоснователни. Засега сме затворили между 10 и 15 глави с Люксембургската група и мисля, че до края на португалското президентство ще сме затворили от 3 до 4 глави с хелзинкската група. Мисля, че по очевидни причини с тях започнахме от лесните глави, в които има съвсем ограничен брой законодателство или такова липсва, така че няма върху какво да се преговаря. Можеш да отвориш и затвориш главата за един ден. Но "Селско стопанство например", "Свободно движение" на хора, "Бюджет" са глави, където ще е необходимо много повече време и взаимни усилия.
След Хелзинки несъмнено навлязохме във втория по-труден етап на преговори, когато страните от Люксембург започват преговори по истински трудните глави. И за страните от Хелзинки ще е много трудно да наваксат.
- Наблюдава се интересен феномен - страните от Люксембург смятат, че комисията забавя техните преговори заради новите преговарящи и заради липса на човешки ресурси. Страните от Хелзинки пък смятат, че нямаме време да се занимаваме с тях и да провеждаме преговорите на такава "бърза писта", каквато са имали другите. Засега можем да се оправим, но трябва да кажа, че трябва да подсилим капацитета си. Вече провеждам разговори с комисията, че се нуждаем от допълнителни хора и средства, за да продължим в същото темпо.
- Дебатът за датите се разгоря в повечето от вашите страни. Вече казах, че според мен е важно да има такива. Но ние не можем да излезем с подобно обвързване, докато някои предварителни условия не бъдат изпълнени. На първо място, самият Европейски съюз трябва да е подготвен да приеме нови членове. Днес това не е така. Ако се приемат такива, институциите му ще престанат да функционират. Имаме да изясняваме много неща на междуправителствената конференция през тази година, която ще определи новия вид на съюза. Трябва след това да се даде време и за ратификационния процес в 15-те страни членки, но до края на 2002 г. се надявам нещата да са приключили успешно.
Така принципно от януари 2003 г. би трябвало да сме готови за първите нови държави членки. Аз приветствам факта, че повечето държави са си поставили амбициозни дати за присъединяване. За Полша и Унгария знам, че това е 1 януари 2003 г. Колкото и да не мога сега да кажа нещо по-конкретно, между тази дата и 2005 г. наистина може да се очаква да приемем първите нови членове. Просто защото през 2005, както знаете, изтича мандатът на тази комисия и за да не бъде цялата инициатива на разширяването обявена за провал, трябва до края на своя мандат да обявя първата вълна на разширяване. Може би другата година ще имам повече информация, за да се ангажирам с обявяване на подобни дати.
Всяка една страна има възможността да принадлежи към първата вълна на разширяване, но не мога да кажа днес и сега кои ще бъдат тези страни. Нуждаем се от още време.
- Сроковете, разбира се, са много важни както за страните кандидатки, така и за страните членки. Моето лично мнение е, че нямаме неограничено време. Има реална опасност, ако процесът заеме прекалено много време, хората в страните кандидатки да загубят доверие. От друга страна, се изискват много, много трудни решения.
Мисля обаче, че хората трябва да знаят кога принципно ние ще сме готови да оценим техните политически инвестиции. От друга страна, съществува и проблемът с качеството. Това означава, че разширяването трябва да се извърши, но да се направи добре. Трябва да бъде така, защото иначе няма да имаме подкрепата на страните членки, а ние се нуждаем от нея. Разширяване от такъв мащаб не може да успее без поддръжката на всички 15 държави. Така че се опитваме да намерим баланса между тези потенциално противоречащи си принципи на бързина и качество. Все пак трябва да кажа, че качеството е по-важно. Страната кандидатка трябва да е подготвена по най-добрия начин, иначе това ще донесе сериозни проблеми, особено в икономическата сфера. Ние не преговаряме за частично членство или политическо членство в една диференцирана интеграция. Ние преговаряме за пълно членство, каквото поискаха страните кандидатки. И правилно, защото никой не трябва да се задоволява с членство втора класа. Но за да се подготвиш за пълноправно членство, се искат много неща - технически страните трябва да приемат европейското законодателство, да го приложат на практика, институционално. Затова е необходима амбициозна предприсъединителна стратегия за всяка страна кандидатка, която да води до изпълнение на копенхагенските критерии. А някои от тях са прекалено общи, за да бъдат измерени точно - например формулировката за "функционираща пазарна икономика". Ние сме изградили различни механизми, с които да преценим готовността на страните - мониторинг и изготвяне на ежегодни доклади от страна на комисията, където се съдържа актуализирана оценка.
- Еврокомисията трябва да примири преговорните позиции на страните членки и на кандидатите. Един от инструментите за това са преходните периоди. По принцип те са предвидени като защитен механизъм за страните кандидатки, но са ограничени във времето и предмета си. Даваме преходни периоди само там, където иначе процесът на разширяване би се забавил прекалено много - например екологията, където инвестициите за приравняване на стандартите могат да се разпрострат 20 години напред. Определена защита на страните членки също е допустима. Например Германия и Австрия вече заявиха, че ще поискат преходни периоди за Полша и Чехия във връзка с главата "Свободно движение на хора", защото се страхуват от наплив на имигранти, който ще намали конкурентоспособността на германските работници. Лично моето мнение е, че няма да има голям поток от хора по икономически причини. Аз смятам, че миграцията не се причинява от дохода, а от липсата на перспектива за развитие. Тогава хората биха напуснали домовете си. А според мен миграцията е от сорта на това - живеещи в Словакия, а пътуващи всеки ден до работата си в Австрия. Което не е голям проблем. Но страхове сред западното общество съществуват и те лесно могат да бъдат експлоатирани.
- Не, мисля, че той е необратим. Няма да загубим нито една страна по пътя. Политиците успяха да научат много през това време. Както вашите, така и ние. За съжаление съществува лошият навик за всяко едно трудно вътрешнополитическо решение да се обвинява Брюксел. А това не е далновидно - хората започват да гледат на присъединяването към ЕС повече като на риск, отколкото на възможност. А е ясно, че реформите, които извършвате, трябва да се направят независимо дали кандидатствате за членство в ЕС или не. Съюзът в случая не е част от проблема, а от неговото разрешение.
Бил Клинтън се прощава с Европа
Американският президент дойде на Стария континент, за да обере овациите за проевропейската си политика
Кирил Кирилов
По време на прощалната си европейска обиколка в качеството си на американски президент Бил Клинтън ще стане първият обитател на Белия дом от 50 години насам, удостоен с наградата "Карл Велики" на град Аахен за приноса си към създаването на единна Европа. Странно, имайки предвид, че самият Клинтън никога не е изтъквал като своя особена заслуга успехите си във външната политика на Америка. В крайна сметка обаче в продължение на последните десет години Клинтън стана един добър американски президент от гледна точка на отношенията между Европа и Америка и дори само за това той заслужава всичките овации на европейската си обиколка. Обиколка, от която никой всъщност не очаква кой знае какво.
Най-малкото защото въпреки успеха на Клинтъновата администрация в сближаването на връзките между двата континента все още остават твърде много спорни въпроси, като се започне от търговията с банани и се свърши с вноса на хормонално обработени месни продукти и европейските субсидии за самолетостроенето. Затова не е изненада, че на срещата в Лисабон между американския президент и европейските му колеги не се постигна споразумение по нито един от тези въпроси - единственият резултат бе общото съгласие за продължаване на преговорите за либерализация на световната търговия по-късно тази година.
По време на подготовката на обиколката на американския президент държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт (вероятно неслучайно именно родената в Европа Олбрайт бе назначена за американски външен министър) се срещна в Берлин с германския външен министър Йошка Фишер, за да го запознае с това какво е американското виждане за съвременна Европа. По-късно говорителят на германското външно министерство Андреас Микелс обясни какво е то. "Показана ни бе диаграма, показваща кръгове, пресичащи се с други кръгове, които се пресичат с други кръгове по един доста объркващ начин. " И продължи: "Американският въпрос към нас бе къде се наместваме ние между всички тези елементи."
Всъщност кръговете представят в графичен вид европейските национални правителства, Европейския съюз, новата служба на европейските представители по външната политика и сигурността, както и всички останали европейски институции. А изготвянето на една подобна диаграма в Държавния департамент на САЩ нагледно показва несигурността на американската представа относно това какво всъщност представлява политически и икономически Европа в момента. Ясно е, че една ера в американско-европейските отношения отива в миналото - показателен е дори фактът, че за първи път американски президент ще посети Берлин, а не Бон, като столица на Германия, едно от преките следствия от края на епохата на студената война. Колкото и проевропейски да е настроена Америка в момента, Вашингтон е несигурен за това какво да очаква от Европейския съюз като цяло и от отделните и най-важни членове на съюза в частност.
Съвсем наскоро германският канцлер Герхард Шрьодер се оплака пред журналисти, че Съединените щати постоянно притискат "нова Германия" да поеме отговорности, адекватни на нейната икономическа мощ и географска големина, но в момента, в който Германия надигне глас, веднага се надигат гласове, че Берлин иска възраждане на имперската си политика или дори на райха. Клинтъновата администрация под натиска на американския Конгрес постоянно иска от Германия (основен стълб заедно с Франция на Европейския съюз) повече усилия във всички области на политиката и икономиката - изпращане на германски войски в Косово, увеличаване на военните разходи, стимулиране на германската икономика чрез дерегулация. Но подобни са исканията на Вашингтон и към други важни американски съюзници в Европа.
Същевременно, когато страните от Европейския съюз се опитват да координират разходите си за отбрана, да развият собствена военна структура в рамките на НАТО, създавайки свои 60-хилядни сили за бързо реагиране, или когато Европа се опитва да ограничи стратегическото лидерство на САЩ, Вашингтон и самият Бил Клинтън реагираха гневно. А основният проблем на Вашингтон идва от това, че след въвеждането на единната европейска валута страните от Европейския съюз дадоха ясен сигнал, че ще насочат усилията си към политическата и военна интеграция.
Европейският път към пълен политически и икономически съюз ще е не по-малко труден и дълъг от пътя, който са извървели американските щати преди създаването на Съединените щати в днешния им вид. От друга страна, Европа вече извървя много голяма част от този път. От едната страна са Съединените щати - безспорно единствената световна суперсила в момента, а от другата - една Европа, която се учи и се опитва да отстоява общоевропейски, а не чисто национални интереси. Едно ново равновесие на силите след края на студената война. И в рамките на това ново равновесие Америка и Клинтън все още не могат да намерят своето място.
Преди няколко дни американският заместник държавен секретар Строуб Талбот заяви, че целта на срещата между Бил Клинтън и руския президент Владимир Путин ще бъде отварянето на една нова глава в отношенията, а не дългоочакваното приключване на една сделка. Първата среща между двамата в рамките на европейската обиколка на Клинтън ще бъде едновременно запознанство и сбогуване. Запознанство с новата политическа реалност в Русия и сбогуване с ерата на Елцин. Също така сбогуване на Клинтън с голямата игра, наречена отношения между Русия и Съединените щати. И в която основен прийом открай време е дрънкането на оръжията.
В Москва Клинтън ще се опита да убеди Путин Русия да се откаже от опозицията си срещу предлаганите промени в договора за забрана на балистичните ракети от 1972 г., които ще позволят на Съединените щати да продължат изграждането на своя щит за противоракетна отбрана, известен като програмата "Звездни войни". Според условията на договора Съветският съюз и Съединените щати се договориха да ограничат своите механизми и устройства за противоракетна отбрана, за да може да бъде съкратена бройката на ракетите и на двете страни, без да се губи отбранителен потенциал.
Сега Вашингтон твърди, че има нужда да изгради собствен антиракетен щит, за да се предпази от страни като Северна Корея и Иран, които в скоро време биха могли да разполагат с ракети с далечен обсег на действие. Като отстъпка от американска страна Клинтън заяви в навечерието на европейската си обиколка, че САЩ са готови да споделят технологията за изграждането на такъв щит с европейските си съюзници от НАТО. По-късно говорител на Белия дом обяви, че все още е твърде рано да се каже дали въпросната технология трябва да се предостави и на Русия.
Руският отговор, съвпадащ с мнението на много европейски държави, е, че дори Иран или Северна Корея да се сдобият с ракети с далечен обсег, те не биха ги използвали срещу Америка или Русия поради същата причина, поради която Съветският съюз не използва ракетите си срещу Вашингтон по време на студената война - защото ще последва унищожителен ответен ядрен удар. Съответно няма нужда да се изгражда космически ракетен щит, след като сдържащата сила на ядрените ракети е достатъчна. Очевидно не Клинтън ще е президентът, който да се справи с проблема, след като той ще напусне Белия дом през януари идната година, но може да стане президентът, сложил началото на нова епоха в отношенията между двете велики държави, така както направиха преди години президентът Роналд Рейгън и генералният секретар Михаил Горбачов.
А иначе прощалното посещение на Клинтън в Европа е посвоему знаменателно - той бе първият американски президент, докарал американската армия в Европа, след като през 1944 г. Франклин Делано Рузвелт направи десанта в Нормандия. Историята ще съди дали решителната намеса на НАТО в Босна и по-късно в Косово под изразеното водачество на Америка и лично на президента Клинтън предотврати избухването на поредната голяма европейска война. Той доведе американската армия в Европа, имайки подкрепата на почти всички страни от Стария континент, и същевременно водеше диалог с Русия, вследствие на който руско-американските отношения са в най-доброто си състояние от 80-90 години насам. Достатъчно основания Европа да го помни.
Международният протекторат Косово - година по-късно
UNMIK и KFOR са твърде близо дотам, откъдето тръгнаха преди година
Петър ИВАНОВ
В София шефът на цивилната администрация на ООН в Косово Бернар Кушнер заяви, че е отвратен от насилието в подопечната му провинция. Съвсем по библейски Кушнер констатира, че Косово ще заживее в мир едва когато се роди ново поколение, което не познава омразата, родила насилието.
Освен с насилието обаче мироопазващата международна мисия в Косово трябва да решава още много проблеми, които са доста далеч от старозаветните притчи. На първо място, администрацията на ООН (UNMIK) и силите на НАТО KFOR не успяха да спрат терора и прогонването на сърбите след влизането на НАТО в провинцията. Неслучайно етническото напрежение се превърна в основен проблем и за международната администрация, и за умиротворителите. Въпреки усилията на UNMIK временният съвет на Косово, съставен като обща управителна институция на сърбите и албанците, така и не заработи нормално - било поради бойкота на сърбите, било заради екстремизма на албанците. Наскоро сърбите обявиха, че ще се присъединят към работата на временния съвет, но едва ли някой си прави илюзии, че т.нар. общи институции някога ще станат ефективни.
Истина е, че Армията за освобождение на Косово (АОК) формално се разоръжи и се трансформира в политическа партия и полувоенна организация с хуманитарни функции (Корпус за защита на Косово). Но за никого не е тайна, че лидерите на АОК продължават да дирижират всичко, включително и политическите убийства, които напоследък стават в провинцията. Безспорно UNMIK постигна определени успехи със създаването на централизирана финансова институция, местна полиция, пощенска служба и започналата подготовка за местните избори през октомври. Но дори и след изборите през късната есен ще бъде твърде рано да се говори за напредък в изграждането на собствена административна, законодателна, юридическа и политическа система. С други думи, за една година присъствие в Косово UNMIK и KFOR успяха да затвърдят статута на провинцията като международен протекторат, който в неопределеното бъдеще трябва да прерасне в широката автономия, залегнала в резолюция 1244 на ООН.
Преди няколко месеца Бернар Кушнер тръгна из Европа, за да търси пари за заплати на хората, работещи за UNMIK. Оттогава финансирането на мисията на ООН стана един от болезнените проблеми. Въпросът с парите става още по-сложен, като се има предвид, че UNMIK е уникална формация, защото включва няколко различни международни организации. В екипа на Кушнер влизат представители на Върховния комисариат на ООН за бежанците, които отговарят за хуманитарните въпроси; на ООН, които ръководят администрацията; на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на които е поверено изграждането на институциите; и на Европейския съюз, чиято функция е да организират възстановяването на Косово. При такова съчетание на големи и доста инертни организации нищо чудно, че финансовото обезпечаване е толкова сложно.
При това субсидирането се усложнява и от други външни фактори. На първо място това е твърдото убеждение на САЩ, че Европейският съюз трябва да поеме основната част от финансирането на мироопазващата мисия в Косово. Напоследък това доведе до редица колизии - Камарата на представителите на американския Конгрес реши да изтегли американските войски от състава на KFOR и само ветото на Сената предотврати това да се случи. След това републиканският сенатор Грег, председател на комисията за външно финансиране, дълго време блокира 40 милиона долара за KFOR и освободи тази сума едва след специалната намеса на Ричард Холбрук.
Пари за поддържането на UNMIK със сигурност ще се намерят. Въпросът за успеха и продължителността на международното присъствие в Косово обаче е другаде. За една година в сръбската провинция Кушнер разбра, че времето на Балканите тече доста по-бавно и че нравите имат други характеристики. След като подчерта, че заличаването на раните от етническото прочистване и насилието ще отнеме много години, той заяви: "Все пак не можем да накараме хората да се обичат". Така въпросът за помиряването и доверието е най-трудно преодолимата пречка пред всяка мироопазваща мисия.
"Да градиш мир е все едно да построиш къща", твърди Дейвид Найхайм от лондонския Форум за ранно предупреждение и отговор на кризи. "Можем да имаме тухли, зидари и архитекти, но трябва да има и хора, които са съсобственици на тази къща и искат да живеят заедно в нея. Следователно хората трябва сами да участват в мирния процес - в противен случай никой няма да приеме решения, натрапени отвън", обяснява образно Найхайм.
Точно тук е най-слабото място на "широката автономия на многонационално Косово", както гласи дефиницията на ООН за бившата югославска провинция. Очевидно внесеният отвън модел на мултиетническа провинция не се нрави на албанците, които вече направиха всичко възможно да прогонят сърбите. От друга страна, международната общност се опитва да прокара точно тази схема, като отказва да се съобразява с желанията на косоварите да си имат собствена държава. В същото време Сърбия продължава да смята Косово за несправедливо отнета от великите сили територия, в която сърбите са невинни жертви на албанския терор.
При такова тотално разминаване на моделите участниците в косовския конфликт едва ли скоро ще намерят компромис. Босна дава добър пример в това отношение - пет години след войната частите на НАТО SFOR са единствената превантивна мярка срещу нов потенциален конфликт. Тази равносметка сочи, че година след влизането си в Косово международните умиротворители са твърде близо дотам, откъдето тръгнаха.
Счетоводната глобализация е в ход
Приемането на единните международни стандарти напредва, но големите фирми, които ще ги прилагат, трябва да се реформират
Георги Катанов
Създаването на единна световна борса, на която ще се търгуват акциите на компании от Сидни до Стокхолм, прилича на смела мечта, на която едва ли е съдено някога да се реализира въпреки съществуващата тенденция за сливането на тържища от двете страни на океана. Първо NASDAQ погълна American Exchange, след това Париж, Амстердам и Брюксел се обединиха в Euronext, а въпреки всички трудности и съмнения Лондон и Франкфурт упорито реализират плана си за създаването на iX.
Желанието на англо-германската борса един ден, когато (ако) започне да функционира, да се обвърже по-тясно с NASDAQ - пазара, на който се продават огромната част от акциите на американските технологични компании - увеличава интереса към проблемите, които стоят пред фирмите, желаещи да емитират акции в чужбина, свързани с различното законодателство и счетоводни стандарти. Прилагането на различни счетоводни принципи може да доведе до куриозната ситуация, при която компанията ще бъде на печалба според националните си стандарти, но ще се окаже на червено, ако използва чуждестранните норми.
Създаването на разбираема и сравнима финансова отчетност би позволило на инвеститорите да сравняват показателите на фирмите независимо от тяхната национална принадлежност и сферата им на дейност, а така също би дало достъп на перспективни компании от по-слабо развитите страни до ликвидните пазари на икономическите гиганти. През октомври 1998 г. на срещата на Г-7 под влияние на думите на Бил Клинтън за най-тежката финансова криза след Втората световна война представителите на най-развитите индустриални държави отново призоваха за създаването на унифицирани международни стандарти.
За целта още през 1973 г. беше създаден Комитет по международните счетоводни стандарти (КМСС), в който днес членуват над сто държави. На заседанието на Международната организация на счетоводителите на 24 май в Единбург беше приет новият основополагащ документ на КМСС, наречен скромно конституция, в който се излага новата структура на организацията - борд, който ще разработва международните счетоводни стандарти, постоянен комитет по тълкуването на нормите и съвещателен съвет по стандартите, на който ще се обсъждат всички предложения.
Тези органи ще се появят едва след като попечителите (нещо като съвет на старейшините) решат, че е настъпило времето да влезе в сила част Б от конституцията, в която се определят правомощията на органите, като най-рано това ще стане на 1 ноември. Сред 19-те попечители, които първоначално ще ръководят КМСС, се намират много известни бизнесмени и чиновници - председателят на хонконгската борса Чарлз Лий, шефът на Банката за международни плащания Ендрю Крокет, бившият председател на американската комисия по ценни книжа Дейвид Ръдър, президентът на фармацевтичната компания Pfizer Уилям Стиър, председателят на надзорния съвет на Deutsche Bank Хилмар Копер и бившият шеф на Федералната резервна система Пол Волкър, избран за първи председател на съвета на попечителите.
Активното участие на американците е гаранция, че те ще подкрепят усилията за създаването на единни стандарти въпреки опасенията им, че те ще се окажат по-малко строги от съществуващите в САЩ, което ще се отрази на качеството на финансовата информация, а следователно ще засегне доверието към пазарите на ценни книжа. Успех за КМСС е препоръката на Международната организация на комисиите по ценни книжа, приета в средата на май, към страните членки да разрешат на многонационалните емитенти да използват 30-те стандарта, разработени през годините от КМСС.
Вълната от сливания и поглъщания в световен мащаб не пропусна големите одиторски фирми, чийто брой намаля от осем през 70-те години до пет в края на ХХ век - PriceWaterhouseCoopers, Ernst & Young, KPMG Peat Marwick, Deloitte & Touche Tohmatsu и Arthur Andersen. Всички те са регистрирани в САЩ и заедно с най-известните консултантски компании продължават да съществуват като партньорства, а не като публични компании. Желанието за разнообразяване на дейността и намаляването на приходите от приватизационни сделки принудиха голямата петорка да започне да предлага консултантски, данъчни и пр. услуги. Според американската комисия по ценни книжа (КЦК) повече от 50от доходите на Г-5 се падат на консултантски услуги, докато делът на одита е паднал от 70през 1977 г. до около 30.
Промените в компаниите увеличиха риска от сблъсък на интереси, защото една и съща фирма дава съвети как да бъде подобрено състоянието на компанията клиент, а след това отговаря за съставянето на годишния баланс, който трябва да покаже ефекта от консултантските услуги. Въпреки че липсват доказателства за груби нарушения, самото съществуване на съмнения според контролните органи влияе негативно на реномето на одиторските компании и заплашва интересите на инвеститорите.
От началото на годината шефът на КЦК Артър Левит започна истински кръстоносен поход срещу "недопустимата" практика, заплашваща независимостта на счетоводителите, които провеждат одита на повече от 90от американските публични компании. Той увеличи усилията си, след като беше обявено, че в най-голямата фирма Price WaterhouseCoopers са били регистрирани 8000 нарушения на правилата, свързани предимно с притежаването на акции в проверяваните компании. За да избегне тежките наказания, PWC беше принудена да уволни десет души и да похарчи 25 млн. долара за създаването на компютърна система, която да следи за инвестициите на персонала.
В Европа също не са доволни от ограничения брой одиторски фирми, които работят с най-големите компании. Председателят на британския контролен орган по финансовите услуги Хауърд Дейвис заяви: "Страхуваме се, че ако консолидацията продължи, ще ни бъде все по-трудно да намерим фирми с необходимото ниво на независимост, което изисква тази чувствителна дейност (банков надзор и одит)". Специалната съветничка на Световната банка Ира Милстейн обвини фирмите от Г-5, че подлъгват инвеститорите, като предоставят правото да бъде използвано името им в страни, чиито стандарти значително отстъпват на международните.
Какъв може да бъде ефектът от критиката на контролните органи показа решението на производителя на компютри и сървъри Compaq, който по искане на КЦК прекрати договора си с PWC и започна да работи с Ernst & Young. Загубата на подобни клиенти се отразява върху приходите и престижа, така че веднага след публикуването на негативния доклад на КЦК PWC прие план "Феникс", който предвижда разделянето на консултантската и одиторската част на фирмата след 1 юли, което трябва да приключи до края на годината.
Конкурентите от E&Y постъпиха по-радикално, продавайки консултантския си бизнес на френската фирма Cap Gemini за 11.4 млрд. долара. KPMG се надява да получи 1 млрд. долара от първичната емисия на акции на консултантския си отдел, в който ще запази 19.9, но ще продаде и тях през следващите пет години. Производителят на оборудване за компютърни мрежи Cisco Systems също ще получи 19.9.
Arthur Andersen засега не смята да дели консултантите и счетоводителите, но обяви, че ще гарантира независимостта им. До края на месеца се очаква решение на Международния арбитражен съд в Париж, който трябва сложи край на тригодишния спор в рамките на партньорството Andersen Worldwide между Arthur Andersen и консултантската фирма Andersen Consulting, която желае пълна независимост, но не иска да плаща многомилиардни глоби.
В началото на лятото се очаква още едно решение, което може да промени положението на Г-5. На годишното си заседание Американската адвокатска асоциация вероятно ще гласува по въпроса за разделянето на приходи между адвокатите и представителите на други професии. Съществуващата забрана е основната пречка пред одиторските фирми да предлагат и правни услуги в САЩ за разлика от Европа, където липсва подобно ограничение.
Новият кумир Путин
Поредният опит за модернизация на Русия се опира на стари и изпитани методи
Георги КАТАНОВ, Москва
Руският президент Владимир Путин постепенно се превръща в култова личност. По време на публичните му изяви, особено в провинцията, народът го посреща ако не като "Бийтълс" в най-добрите им години, то поне като сегашните любимци на тийнейджърите "Бекстрийт бойс". Наблюдателни чиновници и депутати започнаха да носят часовниците си на дясната ръка "а ла Путин", а един завод започна да произвежда специални часовници "Кремълски", предназначени за дясната ръка.
Всъщност под слънцето няма нищо ново - появата на нов лидер независимо дали се казва цар, генерален секретар или президент, при това не само в Русия, води до промяната на навиците на бюрокрацията, която се нагажда към вижданията на началниците си.
Самият Путин обаче също не е особено оригинален. В опита си за поредната модернизация на Русия (не трябва да се забравя, че основната му цел е догонване на развитите страни по собствен път) той се опира на опита на двамата най-големи модернизатори в руската история - Петър I и Йосиф Сталин. От създателя на Санкт Петербург той възприе идеята за назначаването на малко на брой наместници, които да следят за областите, а от Бащата на народите беше заимствано създаването на единна партия, ръководена от малка група посветени.
Както се очакваше, Путин преназначи за ръководител на администрацията си Александър Волошин въпреки негативното обществено отношение към него заради близките му отношения с бизнесмените Борис Березовски и Роман Абрамович и участието му в кремълското Семейство. Според Центъра за политически технологии влиянието на Волошин през последните седмици се е увеличило, защото за разлика от Березовски и Абрамович и дъщерята на Елцин Татяна Дяченко той има пряк достъп до президента. За да не се самозбравя шефът на администрацията, за негов първи заместник беше назначен представителят на петербургската група Дмитрий Медведев, ръководител на предизборния щаб на Путин, който може да разчита на повишение, след като понаучи занаята.
За разлика от времето на Елцин администрацията вероятно ще изпълнява предимно технически функции, а вземането на важните решения ще бъде поверено на Съвета за сигурност към президента, наричан вече гальовно "Новото политбюро". В него влизат премиерът, външният министър, ръководителите на всички силови ведомства, шефът на президентската администрация, председателите на двете палати на парламента и президентът на академията на науките. Като секретар на съвета беше оставен Сергей Иванов, който се ползва с пълното доверие на Путин и беше първият, който огласи идеята за превантивни удари срещу талибаните в Афганистан.
Там, където има политбюро, не може да няма и партия. Новият римейк на управляващата партия се казва "Единство" и за разлика от предшествениците си "Демократичен избор на Русия" и "Нашият дом Русия" тя получи почетното звание не в аванс, а след успешното си представяне на изборите.
Движение "Единство", известно още като "Мечка", беше създадено в навечерието на парламентарните избори според запознати при активното участие на Березовски. Неговата фракция се оказа втора по численост след комунистите благодарение на подкрепата на Путин и държавните медии. За лидер на партията беше преизбран министърът на гражданската отбрана Сергей Шойгу, който зарадва присъстващите на конгреса, че в стройните редове на "Единство" вече са се влели 128 000 души и тя отстъпва единствено на компарията.
Освен хилядите незнайни партийци към "Единство" се присъединиха множество политици, известни със стремежа си да бъдат винаги на една ръка разстояние от властта. Бившият премиер Виктор Черномирдин доведе със себе си "Нашият дом Русия", милионерът Владимир Бринцалов присъедини миниатюрната си Руска социалистическа партия, а бившият вицепремиер Сергей Шахрай предостави Партията на руското единство и съгласие. Дори движение "Цялата Русия", което в тандем с "Отечество" на московския кмет Юрий Лужков беше основната опозиция на парламентарните избори, не можа да устои на привличането на Путин и склони на брак с "Единство". Според някои слухове следващото движение, което ще последва примера му, ще бъде "Отечество", въпреки че Лужков е останал неприятно изненадан от желанието на някои депутати да създадат в московската Дума фракция на "Единство".
Ако някой се е съмнявал какво иска да каже Путин на местните лидери с решението си да назначи свои представители в новосъздадените седем окръга, изборът на наместниците му е премахнал всички съмнения. От тях петима са генерали, представящи различни министерства - заместник-началникът на Федералната служба за сигурност Виктор Черкесов (Санкт Петербург), участвал в преследването на дисиденти; Виктор Казанцев (Северен Кавказ), допреди няколко месеца командващ руските войски в Чечения, предшественикът му от първата чеченска война Константин Пуликовски (Далечен изток), заместник-министърът на вътрешните работи Пьотр Латишев (Урал) и бившият началник на данъчната полиция в Санкт Петербург Георгий Полтавченко (Централен район, в който влиза и Москва). Двамата цивилни представители са бившият премиер Сергей Кириенко, който ще отговаря за Поволжието, и бившият министър по въпросите на Общността на независимите държави Леонид Драчевски, който ще действа в Сибир.
След първоначалните сдържани реакции на губернаторите последваха и критики към Кремъл, най-вече към предложението за създаването на професионален Съвет на федерацията, въпреки че основната заплаха за тях е не лишаването им от депутатски имунитет, а установяването на постоянен и строг контрол над дейността им. След указа на Путин започна надпревара между ведомствата кое първо ще обяви план за реорганизация на базата на седемте окръга. Сред отличниците се оказаха главната прокуратура, министерството на правосъдието и Сметната палата, а примера им в скоро време се очаква да последват данъчното и вътрешното министерство.
Неочаквано като лидер на опозицията срещу законопроектите се опита да се изяви Березовски, който в навечерието на първото четене в Думата написа открито писмо на президента, в което го предупреди, че предвижданите промени противоречат на конституцията и биха ограничили демократичните свободи. Позицията на бизнесмена не повлия на резултата от гласуването - почти 80 процента от депутатите подкрепиха плановете на Путин - но вероятно е свързана с поразклатените позиции на Березовски в Кремъл и желанието му да демонстрира, че не може да бъде пренебрегван толкова лесно.
Полша - политическа криза с парадоксално положителни последици
Кирил Кирилов
Човекът, който успя преди години да преведе Полша през най-тежките икономически реформи, Лешек Балцерович, хвърли страната в една от най-тежките политически кризи за последните 2-3 години, когато на 29 май връчи на премиера Йержи Бузек оставката си като финансов министър. Освен това заедно с него подадоха оставка всички министри от оглавявания от Балцерович Съюз за свобода - миноритарният партньор в управляващата коалиция "Солидарност" - Съюз за свобода. На практика оставки подадоха двамата най-влиятелни членове на кабинета - архитектът на полските икономически реформи Балцерович и ползващият се с голяма популярност вътре и извън страната външен министър Бронислав Геремек - един от малкото случаи, може би единственият, когато министри в източноевропейско правителство подават колективна оставка не под натиска на своя министър-председател или под натиска на външни сили, а поради това, че смятат, че правителството е изчерпало ресурса си за провеждане на политическата и икономическата реформа.
В този смисъл не е изненада, че премиерът Бузек не прие оставките и предпочете да води преговори за съхраняване на структурата на управляващото мнозинство. До известна степен той направи това, разбирайки реалната опасност да бъде съставено правителство на малцинството. По-късно Ян Рокита, лидер на Консервативната народна партия (която е член на предизборната коалиция "Солидарност" и има 30 депутати в Сейма), заяви, че за наследник на Бузек ще бъде предложен председателят на парламента, либерално-реформистки настроеният адвокат от Гданск Мачей Плазински. Това означава, че ново правителство в рамките на досега управляващата коалиция може да бъде съставено още следващата седмица и по този начин да бъде даден ясен сигнал, че Полша продължава досегашната си политика на радикални и необратими реформи.
Една от парадоксалните последици от политическата криза бе, че тя не бе последвана от финансова или икономическа криза - или поне все още няма признаци за такава. На следващия ден, след като Балцерович подаде оставката на своите министри, индексът на Варшавската фондова борса Warsaw WIG скочи с 3.4 процента и добави към стойността си 629.3 пункта, достигайки 19 028.60 пункта. На практика полските финансови пазари игнорираха политическата криза и реагираха по обратен на всички очаквания начин. Според повечето анализатори тази реакция се дължи на увереността на участниците на пазара, че дори и да има ново правителство (а то на практика вече е факт), основните приоритети на правителствената политика няма да се променят. Реакция, която доближава полския пазар до такива пазари като американския и говори за една нова политическа и икономическа култура.
В подкрепа на една подобна реакция на пазарите се изказа и Хана Гронкевич-Валц, президент на Националната банка на Полша, която заяви, че правителствената криза няма да има директно отражение върху икономиката, а ключ към стабилизацията е бюджетът за следващата година. Такова е и мнението на повечето полски наблюдатели, които смятат, че основната причина Съюзът за свобода да напусне правителството е именно битката за стабилен и балансиран бюджет за 2001 г. Основният приоритет на бюджетната политика според Лешек Балцерович трябва да е намаляването на дефицита в публичния сектор от настоящите 2.75 процента до 1.5 процента през следващата година. Това заедно с прехвърлянето на осигурителните пенсионни вноски към отворени пенсионни фондове трябва да доведе до балансирането на бюджета.
Освен това, за да бъде спасена управляващата коалиция, "Солидарност" ще трябва да приеме исканията на Съюз за свобода, огласени от парламентарния лидер на партията Иржи Вьерхович преди започването на преговорите между доскорошните коалиционни партньори. Сред основните искания са реформирането и приемането на ясни правила за финансирането на политическите партии и политическото лобиране, активизиране на борбата с корупцията и смяната на някои от председателите на комисии в долната камара на парламента. Исканията са формулирани в специален документ, базиран на предложения през март от Лешек Балцерович списък от приоритети на полската вътрешна политика. "Все още нямаме отговор на нашите искания и това е една от причините за сегашната ситуация", обяви Вьйерхович. Съюзът за свобода иска политическите партии да се финансират само и единствено от държавния бюджет. Планът на Балцерович е против намаляването на работната седмица и против повторната приватизация, имайки предвид "настоящата финансова реалност в държавата".
Какъвто и да е изходът от политическата криза (а тя очевидно няма да прерасне в драма), полските политици показват, че страната е достигнала до едно съвършено ново ниво на държавност, непознато в много от останалите бивши комунистически страни. Още когато през 1995 г. социалистът Александър Квашневски бе избран за президент, той обяви, че промени в основните приоритети на полската политика няма да има. Сегашната политическа криза показва същото - което и да е полско правителство ще следва национални, а не партийни приоритети, придържайки се към старата мъдрост на британската дипломация, че една държава няма приятели - тя има интереси. В крайна сметка се оказва, че политическата криза по един парадоксален начин ще затвърди управлението на страната.
Да срещнеш Путин
Financial Times
Владимир Путин ухажваше и успя да спечели руския електорат на президентските избори преди два месеца. Сега той се опитва да постигне същия успех и по отношение на най-важните чуждестранни партньори - САЩ и Европейския съюз. Но въпреки че всички желаят да покажат, че отношенията се нормализират, не трябва да се пренебрегват съществуващите проблеми. Путин може да се окаже доста труден за преговори партньор, въпреки че не е толкова непредвидим колкото предшественика си Борис Елцин. Руският лидер демонстрира все по-нарастваща увереност при изпълнението на задълженията си. Той вече успя значително да укрепи позициите си както по отношение на руската Дума, така и по отношение на регионалните управници. Той е решен да реформира своята партия "Единство", въпреки че тя доста напомня за старата комунистическа партия по стила, ако не и по същността си.
По отношение на икономическата реформа Путин все още не е очертал ясна стратегия. Действайки по-скоро като бюрократ, отколкото като политик, той изслушва всички мнения, преди да вземе решение. Докато полага усилия за приемането на опростен данъчен кодекс, все още не е направил достатъчно в посока на очертаването на ясни правила за определяне на правата на собственост. И двете неща са необходими за насърчаването на инвестициите, от които страната спешно се нуждае. Повторното назначаване на Михаил Касянов за министър-председател и на Александър Волошин за шеф на президентската канцелария не е особено похвално. И двамата бяха от обкръжението на Елцин.
На срещата си с лидерите от ЕС тази седмица Путин подчерта, че Европа е главният приоритет за Русия с оглед на разположението й, културата и икономическите отношения. Той обаче има проблеми както с Европа, така и със САЩ. Европейците са особено критично настроени по отношение на нарушаването на човешките права в Чечения, докато плановете на американците за създаване на национална система за противоракетна отбрана срещат силната съпротива на Москва.
ЕС и САЩ трябва да се опитат да изпратят единен апел към Путин. Икономическата реформа в съчетание с изграждането на независима съдебна система ще е доста дълъг процес. Наложително е приемането на приложими на на практика закони за ограничаването на властта на финансовите олигарси, чието влияние е главната спирачка пред навлизането на чуждестранни инвестиции. Недопустимо е потъпкването на човешките права в границите на Русия. Демокрацията и пазарната икономика са двете страни на една и съща монета. Именно това е, което Путин трябва да осъзнае.
БНБ отстъпи за банкерския сертификат на Спас Димитров
Битката за шефското място в Банка ДСК насочи вниманието на медиите към бившата спестовна каса след близо тригодишно информационно затишие. Вътрешният конфликт, който от дълго време набираше скорост, достигна своята кулминация през последните дни. След като вестник "Банкер" съобщи, че се готви "тих преврат" срещу досегашния шеф на банката Спас Димитров, всички се заеха да отричат, че имат нещо общо с публикацията. Въпреки това основният въпрос през миналата седмица беше кой ще изгори покрай публичното разчистване на сметки.
Развръзката до голяма степен беше предрешена от БНБ с взетото решение все пак да бъде издаден банкерски сертификат на Спас Димитров. Досега "Банков надзор" му отказваше, тъй като Спас Димитров няма пет години стаж в банковия сектор, от които минимум три години на ръководна длъжност. Не е тайна, че целият стаж на сегашния председател бяха трите години, в които управлява Банка ДСК. В крайна сметка ръководството на централната банка е приело направеното тълкувание на текстовете в Закона за банките и Наредба 20, според което за стаж във финансовата система може да бъде зачетено и участието в парламентарни икономически комисии. Както е известно, Спас Димитров дълги години участваше в Комисията по бюджет и финанси, което в случая му е осигурило получаването на сертификат не само като член на управителния съвет, но и като изпълнителен директор.
Така нещата в бившата спестовна каса изглеждат малко по-ясни - още в началото на следващата седмица шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова вероятно ще разпише официалния документ на името на Спас Димитров. След това по кадровите търкания ще трябва да се произнесе надзорният съвет на Банка ДСК. Въпросите за решаване са няколко. Първо ще трябва да бъде разгледано поисканото от Спас Димитров освобождаване на Асен Друмев като член на управителния съвет. През миналата седмица тази информация беше потвърдена от няколко независими източника, макар да се изтъкват различни причини за конфликта между двамата. Една от версиите гласи, че Друмев нарочно е спрял отпускането на кредит за старозагорското предприятие "Загора фрукт", което е довело до загубата на редовен клиент за банката. Другото обяснение е, че в отсъствието на Спас Димитров са били приети вътрешни инструкции за провизиране на кредитите, по които има забава в плащанията до 30 дни. Според източници, близки до сегашния председател на банката, тези правила са били прокарани с участието на Асен Друмев с цел да бъдат начислени повече провизии по предоставените кредити, което да представи банката в по-лоша светлина пред БНБ. Оттук и неизказаното на глас съмнение, че Друмев опитвал да злепостави Спас Димитров, за да заеме шефския пост - нещо, което се отрича категорично от хората, приближени до нарочения за освобождаване член на управителния съвет.
Според източниците конфликтът между Спас Димитров и Асен Друмев винаги е съществувал, макар и не толкова явно. Друмев беше назначен в ДСК още през 1993 г. (когато на власт беше правителството на Филип Димитров), като в продължение на няколко години той беше и неин директор. По времето на Бистра Димитрова той отговаряше пряко за кредитирането. След идването на Спас Димитров обаче неговите функции постепенно бяха заменени с по-второстепенни, като последно той отговаряше за юридическите въпроси и оценката на кредитния риск. Основните ресори по кредитирането и влогонабирането на Банка ДСК бяха възложени на Николай Каварджиклиев. Това е човекът, който заедно с напусналия преди година Иван Искров се ползваше с най-голямо доверие на Спас Димитров.
Съдбата на Каварджиклиев също не е ясна. Той също имаше проблеми с получаването на банкерски сертификат. През последните седмици членовете на надзорния съвет на Банка ДСК Елиана Масева, Кирил Ананиев и Ценка Илчева са убеждавали на няколко пъти хората в "Банков надзор" да признаят за стаж на Каварджиклиев работата му по граждански договор към дружеството "Хърсев и ко". Позицията на централната банка обаче е била категорична. Според запознати БНБ вече официално е отказала да му издаде сертификат. По наредбите на централната банка това означава, че в следващите шест месеца неговата кандидатура не може да бъде издигана отново. Проблемът трябва да бъде решен от надзорния съвет на банката, като на негово място бъде посочен друг. Тогава трябва да се реши и кой ще поеме кредитната дейност, която е най-важният ресор.
Сравнително по-ясни са нещата с другите двама членове на управителния съвет на Банка ДСК - Виолина Маринова и Кристофор Павлов. И двамата са в банката от времето на Бистра Димитрова и според запознати Спас Димитров е пожелал да останат в екипа.
И Булбанк беше замесена в интригите около ПЧБ
Чавдар Кънчев си навлече гнева на БНБ заради кредит, отпуснат на "Йорсет холдингс"
Иван МИХАЛЕВ
Скандалите около Първа частна банка бяха продължени през миналата седмица с конфликт между БНБ и шефа на Булбанк Чавдар Кънчев. Поводът се оказа кредит, който държавната банка е отпуснала на фирмата "Йорсет холдингс (България)" ЕООД. В "Банков надзор" останали шокирани от факта, че именно с пари на държавната банка частната фирма е успяла да плати и да получи активите на ПЧБ под носа на финансовото министерство. По този повод шефката на надзора Емилия Миланова е поискала обяснение от Чавдар Кънчев за отпуснатия кредит. Твърди се, че първоначално шефът на Булбанк е отказал да разкрие исканата информация, което пък е накарало "Банков надзор" да назначи тематична проверка в банката.
Кредитът е бил отпуснат на 12 май от централата на Булбанк. "Йорсет холдингс" е изтеглила общо 15 млн. лева, чийто срок за погасяване е шест месеца. Обезпечението е депозит от 5 млн. германски марки на офшорната фирма с кипърска регистрация "Занзи лимитид", за която се предполага, че е свързана с купувачите на ПЧБ. Останалата част от заема е обезпечена с учреден залог върху всички активи на фалиралата банка. Три дни след отпускането на парите Булбанк е изпратила официален документ, че цената за ПЧБ е постъпила по сметка на синдиците на ПЧБ Явор Камбуров и Теодора Стоянова в клон "Калоян". Въз основа на него съдията Алексей Иванов издаде възлагателно постановление, според което активите и имуществените права на ПЧБ би трябвало да бъдат прехвърлени на "Йорсет".
Собствениците на частната фирма винаги са твърдели, че имат достатъчно собствени средства, за да купят ПЧБ. Проблемът не беше в осигуряването на парите, а в доказването на техния произход. Именно на това залагаше и държавата, за да попречи на плащането. Единственият начин да се избегне проверката на Бюрото за финансово разузнаване беше банковият кредит. Затова интригата беше по-скоро коя банка ще реши да застане срещу държавната машина. Не е тайна, че подобен кредит преди време коства големи неприятности на "Първа инвестиционна банка", която беше отпуснала парите, с които "Йорсет холдингс" плати депозита за участие в търга. Затова никой не очакваше, че сега заемът за покупката на ПЧБ ще бъде даден точно от държавната Булбанк. Вероятно в БНБ и правителството са се почувствали предадени от шефовете на банката, чиято приватизация е на финалната права. Неприятното е, че това стана поредният повод за обтягане на отношенията между държавата и шефовете на Булбанк (след неяснотата около мениджърските акции и орязаните премии) през последния месец.
В интерес на истината обаче БНБ няма в какво да упрекне шефа на Булбанк Чавдар Кънчев, тъй като в случая с ПЧБ не е имало никакви незаконни действия. Даже напротив - от банкова гледна точка заемът е много изгоден, тъй като има пълно обезпечение и е сключен при годишна лихва от 15.9 Погасяването също е започнало в предвидените срокове, като първото лихвено плащане от близо 100 хил. лева вече е било извършено, съобщи управителят на "Йорсет холдингс" Георги Попов. Самият Чавдар Кънчев не пожела да коментира пред "Капитал" конфликта. "Явно няма нищо нередно. Ако имаше, досега БНБ да е наложила санкции на Булбанк", заяви пък източник от държавната администрация, пожелал анонимност. В коментарите по случая през миналата седмица преобладаваше мнението, че държавата незаслужено е стоварила гнева си върху шефовете на Булбанк и че финансовата институция е станала лесно оправдание за гафа с ПЧБ. В крайна сметка не Чавдар Кънчев е виновен за това, че след като "изпусна питомното" в спора за ПЧБ, държавата трябва сега да "гони дивото" с всички възможни средства.
През миналата седмица Агенцията за държавни вземания подаде жалба срещу действията на синдиците Явор Камбуров и Теодора Стоянова. Хората на Александър Раков протестират срещу решението, с което "Йорсет холдингс" е била поканена да плати за ПЧБ. Като основание за това е посочен фактът, че още през декември миналата година фирмата е изтеглила внесения депозит за участие в търга в размер на 1.851 млн. лева (равен на 10от оценката на ПЧБ). Според юристите на държавата това е достатъчно основание да се смята, че "Йорсет холдингс" се е отказала от по-нататъшно участие в търга. По тази причина публичната продан следва да бъде обявена за нестанала, което ще позволи на държавата, която е най-големият кредитор на ПЧБ, да иска възлагане на активите.
В жалбата до съда юристите на държавата твърдят също, че "Йорсет холдингс" е трябвало да плати за ПЧБ 18.7 млн. лева. Това е най-високата сума, която частната фирма е предложила при наддаването с държавата. Вместо това "Йорсет" плати 14.820 млн. лева, колкото беше последното й записано предложение в тръжните документи и минималната цена, срещу която можеше да се иска възлагане на активите на ПЧБ. Според запознати със същите аргументи Агенцията за държавни вземания вече обжалвала пред по-горна инстанция и съдебното определение, с което "Йорсет холдингс" беше призната за собственик на банката. Така, юридическата каша около ПЧБ става пълна.
Например не е ясно дали през няколкото месеца, докато спорът е в Апелативния съд, парите, платени от "Йорсет холдингс", ще останат блокирани по сметките на синдиците, или те ще могат да харчат от тях за издръжката на ПЧБ. Не е ясно също дали обжалването ще попречи на частната фирма да се разпорежда с активите на банката. Ако това стане, възниква въпросът с какви пари фирмата ще обслужва кредита. И дали в един момент собственик на ПЧБ няма да се окаже Булбанк, пред която са заложени всички активи на фалиралия трезор.
Бюджетът остава лидер в междубанковите разплащания
Десислава Гъркова
С близо 26се е повишил броят и с 16.8обемът на междубанковите разплащания през миналата година, но повишението е главно за сметка на плащанията от и към бюджета. Това в общи линии е равносметката, която може да се направи от данните на дружеството за информационно обслужване на банките "Банксервиз" АД за миналата година. Според управляващия директор на "Банксервиз" Александър Цинцарски на бюджетните разплащания се падат около две трети от общия брой на разплащанията и около половината от сумата на преводите. Това означава, че по-голямата част от предприятията просто предпочитат да уреждат сделките си в брой, а не чрез посредничеството на банките. Най-вероятното обяснение е стремежът към укриване на данъци, коментират експерти.
Нарастването на броя на извънбюджетните разплащания (едва с около 3спрямо 1998 г.) може да се разглежда в два аспекта. От една страна, той изглежда прекалено нисък в сравнение с общото увеличение - независимо дали заради желанието да се укриват данъци, слабото доверие към банките, или ниското ниво на услугите. От друга обаче, това все пак е положителна тенденция, която може да означава, че частният сектор бавно се съвзема или пък че предприятията и домакинствата са станали "по-съвестни", тоест движат се от сивата към нормалната икономика. А може би и двете.
Въпреки нарасналия обем банкови плащания през 1999 г., ние си оставаме далеч зад развитите страни, при които през банковата система минават разплащания, които са няколко десетки пъти по-големи от брутния вътрешен продукт. В България междубанковите разплащания са едва два пъти размера на БВП през 1999 г., който е 22.8 млрд. лева по данни на НСИ. Запази се и традицията за "концентрация" на плащанията, тоест на няколко банки да се пада голяма част от разплащанията. През миналата година "шампиони" са били ОББ, Банка ДСК, Хебросбанк и Биохим, които са реализирали около половината от плащанията - нормално, при положение че те са сред обслужващите бюджета банки. "Според мен събираемостта по всички бюджетни фондови плащания се подобрява", каза шефът на "Банксервиз" Александър Цинцарски.
Управляващият директор на дружеството окачестви миналата година като вероятно най-успешната от съществуването на "Банксервиз" въпреки деноминацията и "Проблем 2000". Чистата печалба на дружеството е 238 хиляди лева, то осигурява около 30-32от програмното осигуряване на търговските банки.
"Имаме някои проблеми с инвестиционната дейност", заяви на общото събрание Александър Цинцарски. Той обясни, че текущата инвестиционна дейност (която се финансира от капитализираната печалба и амортизационните отчисления) върви добре, но нещо куца при стратегическите инвестиции - главно заради забавянето на работата по БИСЕРА - четвъртия вариант на банковата интегрирана система за електронни разплащания. Основното преимущество на БИСЕРА 4 е, че разплащанията могат да стават в реално време, тоест те ще бъдат реализирани в момента на инициирането им. Като цяло проектът БИСЕРА 4 е от полза не само за търговските банки и БНБ, но е и част от евростандартите, според които за присъединяване към европейския валутен съюз се изисква унифициране на платежните системи. Осъществяването му обаче се движи с голямо закъснение. По план БИСЕРА 4 трябваше да се разработва през цялата 1999 г. и в началото на тази година да стартира. Закъсненията обаче започнаха още от подготовката на проекта и практически работата започна едва в началото на тази година. Според ревизираните планове на БНБ не се очаква БИСЕРА 4 да стартира преди март догодина.
Парламентът денонсира данъчната спогодба с Кипър
Боян КОЛЕВ
През миналата седмица парламентът одобри на първо и второ четене решение за денонсиране на спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществата. Ако кипърската страна бъде уведомена официално до края на юни за взетото решение, денонсирането ще влезе в сила от началото на следващата година. В противен случай спогодбата спира да действа от 1 януари 2002 г. До редакционното приключване на броя от Посолството на Република Кипър в София нямаха официален коментар. Единственият дипломат в посолството, г-н Филипус Кричиодис, заяви, че знае само това, което е било изнесено в медиите.
Основният мотив, с който бе денонсирана спогодбата, е, че в резултат от нейното действие от България се източват необложени с данък доходи. "Практиката показва, че спогодбата с Кипър се използва за отклоняване от данъчно облагане в България и за избягване въобще на всякакво данъчно облагане", се посочва в правителствените мотиви към предложението за денонсиране. "На практика в отношенията между България и Кипър има една спогодба, която не защитава кипърските инвестиции чрез съответен благоприятен режим, а защитава инвестициите на трети държави, които се правят в България през Кипър", коментира за "Капитал" адвокатът Тодор Табаков, експерт по данъчно право, който е подготвил част от действащите в момента СИДДО, по които България е страна. Именно близостта до нашата страна в съчетанието с офшорна юрисдикция и действаща СИДДО с нулево облагане при източника на дохода направиха от Кипър инвеститор номер едно за миналата година с преки чуждестранни инвестиции от 109 млн. долара. Кипър беше номер едно и за 1998 г. с инвестиции в размер на около 85 млн. долара. Общо за периода от началото на 1992 г. до края на 1999 г. Кипър е на трето място в класацията на страните инвеститори с 249 млн. долара.
Спогодбата с Кипър е подписана през 1985 г. Тя е основана на модел, разработен от българския Комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество (КИНТС) при Министерския съвет, а не на модела на ОИСР, който се използва в момента. В модела на КИНТС се отдава предпочитание на облагането на дохода в страната, на която получателят е местно лице. Сега правителството планира да договори нова спогодба по типовия модел на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В първите години след приемането си досегашната спогодба е била много по-изгодна за България, отколкото за Кипър. В момента "спогодбата е анахронизъм, който води до недопустими за България икономически резултати", се казва в правителствените мотиви. "Опитите да бъде предоговорена спогодбата с компетентните органи на Република Кипър е нормално да срещне (и практически среща) съпротива, прикривана зад прекомерна ангажираност на съответните органи, защото спогодбата е изключително изгодна за Кипър и крайно неизгодна за България", се посочва още там. "Това, с което е неизгодна спогодбата за България, е, че инвестиционните доходи - дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, се облагат с нулева ставка при източника", коментира още Тодор Табаков.
На практика пълно отклоняване от плащане на данъци беше възможно само ако едно кипърско дружество осъществява дейност в България, без да се регистрира дружество по българското законодателство. В този случай в българската хазна наистина не влиза нито лев от данък печалба или от облагане на дивидентите. В масовия случай обаче кипърските дружества участват в приватизацията или регистрират дружества по българското законодателство. Приватизираното или новото дружество е българско юридическо лице и подлежи на облагане по ЗКПО. В тези случаи на практика действието на спогодбата се отнася само до полагащия се на кипърското дружество дивидент. В този смисъл твърденията, че в българската хазна не влиза нито лев от тези инвестиции, са малко пресилени.
По-сериозен е проблемът с паралелните дружества, които се регистрират в Кипър, включително и от български лица. В този случай кипърското дружество се явява посредник и реално печалбите се акумулират в него, а не в българското дружество. "Неправилна е по принцип позицията, че спогодбата освобождава от корпоративен данък върху дохода. Спогодбата създава механизми за източване на приходите на едно дружество преди облагането им с данък и създаване на изкуствени разходи, по договори за мениджмънт, по договори за технически услуги. Тоест намалява се положителният финансов резултат чрез такава система от договори и на тази основа се определя данъчното задължение по Закона за корпоративното подоходно облагане", заяви Тодор Табаков. "Когато искаме да защитим българския фискален суверенитет, когато искаме да защитим българския бюджет, ние по никакъв начин не засягаме кипърските инвестиции. Ние засягаме инвестиции, направени в Кипър, с единствената цел да бъдат направени каскадно инвестиции в България. На международен данъчен език това се нарича "купуване на данъчни спогодби" (tax treaty shoping). И това нещо по принцип не се допуска от държавите, които имат развита данъчна система", каза още той.
Шефът на Гранични войски подаде оставка
Директорът на Национална служба "Гранична полиция" полк. Вячеслав Димитров подаде оставка миналата седмица. Вътрешният министър внесе предложение за уволнението му на заседание на Министерския съвет в четвъртък. Официалните мотиви за оставката на полк. Димитров са желанието му да се пенсионира. Според бившия вътрешен министър Богомил Бонев обаче причините за отстраняването на шефа на Гранична полиция били близките му отношения с него. Указът за уволнение на полк. Димитров трябва да бъде подписан от президента Стоянов. Все още няма издигната кандидатура за приемник на Вячеслав Димитров.
Бонев издигна полк. Вячеслав Димитров първо като директор на РДВР-Плевен. След скандала с "Хардланд инвестмънт" и Мултигруп по време на "битката за газа" и обвиненията срещу някои от шефовете на корпорацията за изнудване Димитров беше назначен за заместник-директор на Национална служба за борба с организираната престъпност през лятото на 1998 г. Няколко месеца по-късно той стана директор на Гранична полиция. Основната задача на Димитров беше да реформира службата по стандартите и изискванията на Европейския съюз. До 2001 г. в Гранична полиция трябва да служат само професионалисти, затова започна поетапна смяна на състава.
МВР-шефът подписа и две заповеди за ключови назначения миналата седмица. Началникът на ключовата Служба за оперативно-техническа информация полк. Светозар Спасов беше назначен за зам.-директор на НСБОП. Неговото място се заема от полк. Стоянчо Арангелов, който досега беше шеф на служба "Свръзки" в МВР. Заради неговото назначение министър Емануил Йорданов ходи в парламента, за да се допита до председателя на парламента. Йордан Соколов е работил с Арангелов, когато беше министър на вътрешните работи през 1992 г. Тогава полк. Стоянчо Арангелов също беше шеф на СОТИ.
Жотев отговори на "Кановас"
Банковата консолидационна компания (БКК) реши да наруши мълчанието и да отговори публично на многобройните обвинения във връзка с продажбата на Булбанк. В сряда беше разпратено прессъобщение от четири страници, в което от БКК са се постарали да опровергаят конкретни твърдения на класирания на второ място консорциум "Кановас". Писмото започва с уточнението, че самите оферти за Булбанк няма как да бъдат разкрити поради ангажимента за конфиденциалност. Това всъщност беше и официалната причина за пазеното до момента мълчание от страна на БКК. Изглежда обаче, вицепремиерът и шеф на банковия холдинг Петър Жотев е бил подтикнат да говори от факта, че скандалът се появи и по страниците на западни медии, които се четат от изтъкнати финансисти и влиятелни политически кръгове в чужбина.
Според Жотев твърдението, че от сделката за Булбанк в хазната ще влязат около 100 млн. долара е "толкова смехотворно, че дори не заслужава да бъде коментирано". В офертата на консорциума "Уникредито/Алианц", който беше избран за купувач, не се предвижда изплащане на част от цената по схемата "дълг срещу собственост", договорена с Италия. В допълнение от БКК опровергават и твърдението, че 30от цената се предвижда да бъдат блокирани по доверителни сметки. Според Жотев процентът на сумата, блокирана за специфични гаранции, няма да надхвърли 5 на сто, а дори и в този случай БКК ще получи накрая тези пари заедно с лихвите.
В прессъобщението се отрича и твърдението, че офертата на "Кановас" е съдържала безусловно плащане на предлаганата цена в брой. Обяснението на БКК е, че всички кандидати е трябвало да предложат свой вариант на проектодоговор за покупката на Булбанк. Проектът на "Кановас", както и на останалите двама кандидати, е съдържал многобройни срокове и условия. По-нататък от БКК отхвърлят и обвиненията, че приватизацията на най-голямата държавна банка е била решена за една нощ. "Това твърдение е напълно абсурдно, защото в продължение на стотици часове в рамките на три седмици много професионални експерти анализираха всеки аспект от офертите", посочват от БКК. Изборът на победителя е било единодушно мнение на екипа на БКК, консултанта "Баренц груп" и приватизационните посредници от "Кредитанщалт инвестмънтбанк" и "Креди суис фърст Бостън".
Свада по български*
Гърци купиха 90от ОББ
Национална банка на Гърция купува третата по големина кредитна институция в България - Обединена българска банка (ОББ). Официалното съобщение за приключване на преговорите по сделката беше направено късно вечерта в сряда чрез факс, изпратен от офиса на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в София. Гърците ще получат 90от акциите на ОББ. По настояване на купувача ЕБВР, която сега държи 35от нашата банка, ще запази останалите 10 Според съобщението договорът вече е подписан и по план сделката би трябвало да бъде финализирана до един месец. Преди това БНБ трябва да разреши на новите собственици да придобият акциите на ОББ.
Макар че акционерите отказаха коментар по цената на сделката, сред финансовите среди се говори, че Националната банка на Гърция ще плати около 240 млн. евро за акциите. Ако информацията бъде потвърдена официално, това със сигурност ще се окаже най-печелившата инвестиция на ЕБВР (и останалите сегашни акционери) в Източна Европа. Не е тайна, че преди три години те платиха на държавата за ОББ едва 3 млн. долара, като обещаха да инвестират допълнително 45 млн. долара в увеличение на нейния капитал (от което реално бяха внесени само първите 30 млн. долара).
ОББ беше първата приватизирана държавна банка у нас. Като обяснение за ниската цена тогава се изтъкваше бързането за нейното финализиране и желанието на Виденовото правителство да отчете пред МВФ реален напредък в банковото раздържавяване. Целият пакет акции на държавата бе продаден на консорциум между Европейската банка за възстановяване и развитие (която получи 35), Булбанк (също с 35) и американската инвестиционна компания "Опенхаймер & ко. " (с 30). Впоследствие американската фирма препродаде 17.19от своя дял на "Джодрел ентерпрайзис лимитид".
Сегашната сделка за ОББ може да бъде нагледен пример за ефективността от приватизацията на държавните банки. В тази връзка наши банкери припомнят, че нейната продажба беше съпроводена и от друг голям подарък от страна на държавата. ОББ беше единствената банка, която не плати "инфлационен" данък за 1997 г. Чрез специален текст в закона за корпоративното облагане ОББ беше освободена от плащането на данък върху печалбата от курсови разлики по валутните си активи. В резултат само на това привилегировано третиране новите собственици на ОББ успяха да отнесат към резервите на банката цялата печалба за годината (постигната главно от курсови разлики) в размер на 102.5 млрд. стари лева. Затова не е чудно, че акционерите на банката успяха да я продадат с толкова голяма печалба, коментират финансисти. Разбира се, заслуга за успешната продажба на ОББ има и доброто управление, което осигуриха през трите години преходен период нейните досегашни собственици.
Накратко
Почти всички акционери на Пощенска банка са внесли своите парични вноски в увеличението на нейния капитал до 51.250 млн. лева. Към днешна дата единствено Националният дворец на културата не е попълнил своя дял, съобщиха от банката. Миналата седмица в Държавен вестник излезе обява, с която се определя още един месец срок, в който капиталът ще бъде попълван. В случай че след тази дата останат неплатени нови акции, те ще бъдат изкупени от "АЛИКО/КЮХ Болкан холдингс лимитид".
До края на следващата седмица трябва да бъде изготвен проектодоговор за покупката на Минералбанк от Росексимбанк. Банката на Емил Кюлев проявява интерес към фалиралата институция, чиито активи миналата година бяха оценени на около 45 млн. лева. Кандидат-купувачите не са купили още информационен меморандум, тъй като в момента в Минералбанк тече ревизия на Държавен финансов контрол, съобщи синдикът Хараламби Кирков.
Германия може да приложи първа схемата за замяна на външен дълг към страните от парижкия клуб срещу инвестиции в инфраструктурни проекти. Това заяви финансовият министър Муравей Радев при завръщането си от Германия миналата седмица. Идеята е плащането на цялата сума на дълга ни към Германия да се изтегли напред във времето и 20 на сто от нея да се заделят в специален фонд. Парите от фонда ще отиват за инвестиции в инфраструктурни проекти, в чието изпълнение ще участват германски фирми.
Олег Недялков, Теменуга Ненова и София Христова са новите членове на съвета на директорите на ТБ "България инвест". Акционерите на банката решиха от борда да бъдат освободени Теменуга Газдова, Снежана Христова и Росен Димоларов. Както се и очакваше, Олег Недялков, който дълги години беше шеф на ОББ, е бил избран и за изпълнителен директор на "България инвест". В момента се обсъжда нова програма за развитие на банката. Предвижда се тя да акцентира върху развиването на електронно банкиране и услуги за дребния бизнес, но ще се запази и обслужването на по-големи клиенти.
Държавната комисия по хазарта към Министерския съвет издаде още 11 разрешителни за извършване на хазартна дейност. Лицензираните зали за игрални автомати вече са 85, бинго-залите - 24, а казината - 3.
Сливането на Нефтинвестбанк с Биохим се отлага
БКК договори с купувачите да налеят 27 млн. лева в капитала на държавната банка
Иван МИХАЛЕВ
Нефтинвестбанк ще купи държавната банка Биохим, но сделката ще стане без предвижданото досега сливане на двете финансови институции. В последния момент от Банковата консолидационна компания (БКК) са настояли двете банки да запазят своята самостоятелност, съобщиха от Нефтинвестбанк.
Вероятно вицепремиерът и шеф на БКК Петър Жотев е бил притеснен, че висящите съдебни спорове за легитимността на ръководството в бившата ортодоксална банка може да рефлектират на по-късен етап върху приватизираната Биохим. Официалното обяснение гласи, че сливането на двете банки ще отнеме твърде много време. От БКК са изчислили, че това няма как да стане преди октомври-ноември. Проблемът е, че Биохим се нуждае от увеличение на капитала преди това, за да изпълни регулациите на БНБ.
Новата наредба 9 на централната банка изисква всички кредити, обезпечени с ипотека, да бъдат провизирани до края на септември. Изпълнението на това условие ще коства твърде големи разходи на Биохим. Формираната загуба ще доведе до намаляване на капиталовата база на банката, което от своя страна ще й създаде проблеми с покриването на изискванията за капиталова адекватност. За Биохим този въпрос е от особена важност, тъй като значителна част от кредитите на банката са обезпечени с ипотеки на цели предприятия и производствени сгради. По тази причина одиторите от "Делойт и Туш" записаха в доклада си, че Биохим трябва да поиска нови обезпечения или да начисли около 15.2 млн. лева допълнителни провизии по кредитите. Изглежда от БКК са направили точни сметки колко ще излезе "дупката" и затова са настояли купувачите на Биохим да увеличат нейния капитал още сега. Предвижда се Нефтинвестбанк да внесе на два транша 27 млн. лева в капитала на държавната банка, който сега е 16.8 млн. лева. "На практика това е доста съществено подобрение в първоначалната оферта на Нефтинвестбанк, за което Петър Жотев заслужава поздравления", коментираха запознати с хода на преговорите.
Останалите условия по сделката остават непроменени. Нефтинвестбанк ще плати 10 млн. долара (около 20.9 млн. лева) за 67от акциите на Биохим. От БКК са настояли цялата сума да бъде блокирана в специална доверителна сметка като гаранция за изпълнение на поетите ангажименти. Очаква се след продажбата делът на купувача в Биохим да нарасне до 87, тъй като БКК по всяка вероятност няма да участва в увеличението на капитала. "Ние сме дали възможност на държавата да се включи пропорционално, но от БКК зависи дали това ще стане", коментира пред "Капитал" Стоян Кръстев, адвокат на Нефтинвестбанк.
Самата купуваща банка е поела ангажимент да увеличи своя акционерен капитал от 32.2 на 64.4 млн. лева. Решението за това вероятно ще бъде взето на общото събрание на акционерите на Нефтинвестбанк, което е насрочено за 10 юни. Междувременно остава БКК да изготви проектодоговора и той да бъде одобрен от съвета на директорите на банковия холдинг. Очаква се това да стане през следващата седмица. Един от неизяснените въпроси е какво ще се прави с печалбата на Биохим за 1999 г. Банката отчете положителен резултат след облагане от 4.3 млн. лева - главно заради извършените от финансовото министерство първи плащания по главницата на валутните ЗУНК-ове. Засега не е ясно дали БКК ще вземе под формата на дивидент тази сума, или ще предпочете да я остави в полза на новия собственик.
Изглежда, собствениците на Нефтинвестбанк са били затруднени с намирането на толкова много пари за сделката с Биохим, тъй като са прибягнали до привличане на нови акционери. Най-големият от тях е "Петрол холдинг груп" на Бедо Доганян, който ще придобие 9.9от увеличения капитал на Нефтинвестбанк. Влизането на бившия приватизационен фонд ще бъде за сметка на "Нафтекс петролеум България" (бившата "Юкос петролеум България"), която до момента притежаваше 25от банката. След увеличението на капитала делът на "Нафтекс" в банката ще падне под 10, съобщи шефът на петролната фирма Митко Събев.
През миналата седмица по-голям интерес предизвика участието на "ДЗИ - Общо застраховане" в увеличението на капитала на Нефтинвестбанк. До този момент държавният застраховател притежаваше около 4от акциите на банката. Както научи обаче "Капитал", в близките дни ДЗИ ще увеличи своя дял до 9.9 Информацията беше потвърдена както от Митко Събев, така и от шефа на ДЗИ Борислав Михайлов.
Според запознати това решение е свързано с предстоящото раздържавяване на ДЗИ, където дружеството "ДЗИ 2000" (РМД на сегашните шефове) може да бъде подкрепено финансово от приватизираната Биохим. Тъй като държавният застраховател има участие в три банки (Нефтинвест, "Пощенска" и ЦКБ), от известно време във финансовите среди се пускаха различни слухове за това коя точно финансова институция ще застане зад офертата на неговите шефове. "Идеята е да бъде създаден консорциум, в който ще участват Биохим и Европейската банка за възстановяване и развитие", заяви Борислав Михайлов. Той е брат на шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, което според коментарите на наши финансисти ще осигури и нужната политическа подкрепа за бъдещия консорциум.
Нито ляв вчера, нито десен днес
Спазваме една наша традиция, за която може да се приеме, че вече е пълноценна и върви на пълен ход. След Русия, която обсъждахме през 1996 г., и след кризата в Косово, която обсъждахме по същото време миналата година, сега смятаме, че е подходящо време да се обсъди темата "Начало или край на дясното управление". От какво идва забавянето или провалът на управлението - от това, че е дясно, или от това, че липсва дясна политика, каква е кризата - криза на доверието, на морала, на управлението или на липсващите ценности?
За да оценяваме управлението, трябва да имаме координатна система. Ориентир откъде сме тръгнали и към какви отношения вървим, какви ценности искаме да бъдат наложени в това общество и какви правила да има в неговата икономика.
Правилата са същите както при предишните дискусии. Разговорът няма за цел да убеди никого в тезата, която той не изповядва, нито пък целта е всички участници да застанат зад една обща идея в края на дискусията. Важното е всеки аргументирано и пълно да развие виждането си по дискутираната тема. Важно е да бъде проведен точно такъв съдържателен дебат. Обществото навлиза в период, в който отново ще бъде принудено да избира. За да може да направи този път може би по-полезен и осмислен избор, има нужда от такава подготовка.
Мисля, че ще бъде полезно, ако преди да отворим дискусията, Огнян Минчев направи кратко теоретично пояснение кое е ляво, кое е дясно, какъв е класическият модел на сблъсък на идеи в нормалните общества в Европа и Америка. Всичко това, за да въведем понятията, които ще бъдат ползвани по-нататък в дискусията.
Последният елемент в тази кратка систематизация е - лявото и дясното са понятия, които изразяват процеса на представителство като дълбока същност на политическия процес на модерното общество, тъй като политиката се легитимира като власт на гражданството или глас на народа.
В този смисъл лявото и дясното се легитимират не само чрез определен идеен пакет от вярвания, ценности, идеи и т.н., но и като процес на представителство на определени обществени интереси в развитието на политическия процес в рамките на политическите институции.
От тази гледна точка ще кажа - в България имаме проблеми с дефинирането на лявото и дясното във всички тези основни аспекти на неговата същност.
От една страна, имаме доста голяма аморфност и обърканост на идеологическата заявка за ляво и дясно през последните 10 години. На второ място - процес на изпразване на демократичните институции от техния представителен характер.
И на трето място - начинът, по който се мисли и се действа в политиката, до голяма степен изразява един традиционен патерналистичен синкретизъм на мислене на политиката в едно осово измерение - ние, властващите, като преразпределителен механизъм и те, неговите обекти.
Именно от тези три измерения считам, че дефиницията на ляво и дясно в България е проблематична, защото е проблематичен и модерният характер на българското общество и политика.
Тя в България е неуместна, защото ще излезе, че СДС е лява партия, а БСП - дясна.
А лявата дефиниция за ляво и дясно е съотношение капитал - труд. Погледнато от тази гледна точка, процесите през 90-те години си идват на мястото - БСП, евролевицата и социалдемократите се оказват леви, а СДС - десни, понеже имат различно отношение към труда и капитала.
1989 г. погреба лявото в неговия класически революционно-утопичен модел. Въпросът не е какво е ляво, а как е възможен постутопичен ляв проект. Въпросът е каква е разликата между лявата и дясната политика.
В момента, в който започва преначертаване на социалната карта на обществото, лявото и дясното са по-скоро риторически реалности, чрез които се легитимира един или друг тип политика. Затова много често един и същ тип реална политика може да бъде легитимиран и през лявото и дясното - нещо, което наблюдаваме във Великобритания през последните 20 години. Приватизацията и изтеглянето на държавата от икономиката се легитимира и през класическа дясна риторика, какъвто е случаят на Тачър, и през риторика на "третия път", какъвто е случаят на Блеър. Така че според мен има голяма разлика дали ще говорим за лявото и дясното в ценностните им измерения, или ще говорим за лявото и дясното като това какво е лява политика и какво е дясна политика. А ако говорим за лява и дясна политика, тя ще е една в Испания и друга в САЩ. Любителите на политическите парадокси неведнъж са демонстрирали, че с икономическите възгледи, които споделя, германската ХДС е в крайно левия спектър на американската политика. Така че, когато говорим за ляво и дясно, е важно да знаем дали говорим на немски, или на англо-саксонски.
Това са: отношението на политическите партии към икономическата свобода и към ролята на държавата в преразпределителните процеси.
И едно допълнение за либерализма - в това понятие има двойственост. Очевидно политическият термин либерализъм е различен от това, което се нарича икономически либерализъм, и обикновено е заложен в платформите на неоконсервативните партии. Мисля, че това е важно разграничение.
Неслучайно десните партии в България и дясното управление в България се насърчават от т.нар. западен свят през последните 10 години, като се изхожда от презумпцията, че това е силата, която може да промени икономически обществото и да либерализира обществените структури.
Преди десет години тръгнахме от абсолютна политическа нула, но имаше все пак хомогенна традиция на една комунистическа партия-държава с всичките носталгии, спомени, биографии, които тя създава и възпроизвежда. От друга страна, е абсолютната амалгама - нито дясна, нито лява. От нея възниква демократичната риторика, която се противопостави на политическото небитие, съществувало преди това. Едва сега навлизаме във фазата на питането за идентичността. Напоследък започваме да си задаваме по-ясно въпроса какво е ляво и какво е дясно.
Моят отговор е: нито СДС беше дясна, нито БСП беше лява партия и абсолютно безперспективно е да се опитваме да ги анализираме в някакви субстанциализиращи понятия.
Основната обществена дилема у нас през последните години не минаваше по оста ляво - дясно, напротив, базисното противоборство беше в плоскостта коя социално-политическа или икономическа група да държи абсолютния или споделен контрол върху собствеността.
Този процес има три измерения - първо, икономическо. Нека погледнем какво се случи с икономическите реформи в процеса на преразпределение на собствеността. Де юре вече са се извършили промени в структурата на собствеността. По-важният проблем обаче е дали със самата тази промяна предприятията са станали действащи икономически единици, дали са се задвижили естествени икономически механизми. Факт е, че има работещи частни предприятия, има и работещ частен сектор. Това, което липсва обаче, е цялостната, радикалната промяна на средата, която може да превърне собствеността в ефективно умножаващо националното богатство отношение. Вместо това държавата продължава да бъде всепоглъщаща и не показва особени признаци, че желае да се раздели с функцията си на основен регулативен механизъм. Следователно от икономическа гледна точка не можем да твърдим, че десният преход в България се е състоял.
Второто измерение на същия този процес е политическото - държавата продължава да бъде употребявана като основен източник на благополучие в двете му измерения - личностно и партийно. И в двата случая механизмът е един и същ - изсмукване на ресурси от държавата с посредничеството на партийните апарати. Корупционните практики, които днес наблюдаваме, в голямата си част са израз тъкмо на мащабите, в които в рамките на администрацията се извършва някаква размяна на власт срещу блага и пари. Чисто политически срастването на тези два механизма - запазването на преразпределителните механизми под контрола на държавата и същевременно запазването на нерегламентираните отношения партия - бизнес - администрация (и досега например липсва закон за финансиране на политическите партии) води перманентно до проблеми във функционирането на политическата система.
Нека да си спомним началото на 1997 г. Обществото възлагаше категорични надежди, че СДС ще сложи край на десетилетната практика на клиентелизъм, срастване на икономически и политически интереси, на партийна приватизация - партийна като мотив и като начин на ползване на националните ресурси. За съжаление този процес не беше прекъснат независимо от решителното противопоставяне на някои от полукриминалните групировки. Защо? Изчерпателно обяснение едва ли може да се даде, но може би не на последно място, защото СДС, създаден като едно ad hoc формирование, започна да прераства от движение в партия в момента, в който дойде на власт. В тази ситуация, вместо да се опре на онези, които разчитаха промяната на икономическата среда да създаде условия за разгръщане на собствения си потенциал, то заложи преди всичко на онези, които разчитаха на непосредствени икономически облаги. което в началото може и да е било печеливш ход на партийното строителство, но в дългосрочен план заложи бомба със закъснител и пред партията, и пред стабилизирането на икономиката, а оттам - и на управляващите.
Оттук и третото измерение на същия този процес - този път на равнището на общественото мнение. И досега държавата гарантира съществуването на губещи и монополни предприятия посредством преразпределителни механизми. За да могат обаче губещи предприятия да източват държавата, държавата трябва да изсмуква населението. Конкретният начин няма особено значение - това може да става чрез монополно високите цени на енергоизточниците, чрез единствената здравна каса и т.н. И тъй като акумулирането на ресурси става посредством изсмукването на средства от населението, а не чрез производителността на самозадействали се икономически единици, на първо място логично спада подкрепата за водената икономическа политика, а оттам - и доверието към управляващите. Няма начин в един момент този порочен модел на партийно направляваните държавни смукала да не достигне своята финална криза.
Ето защо не мисля, че същността на ставащото може да се опише в категориите ляво и дясно. Нито правителството на Жан Виденов се провали, защото водеше лява политика, нито кризата на сегашното управление идва от това, че води дясна политика.
За мен структурирането на политическия живот през последните десет години много по-просто се определя по сблъсъка политическо - икономическо, защото в крайна сметка основното, което трябва да се случи, е разделянето на политическото от икономическото. И тук политическото е ляво. Лявото е страхът от обособяване на икономическото, на пазара като автономна от държавата власт.
Лявото мисли предимно в категориите на демокрацията, дясното мисли предимно в категориите на правовата държава и законността. Лявото мисли за правата на избирателите, дясното - за неприкосновеността на собствеността. Традиционно се приема, че лявото мисли по-интересно (виж Райчев), отколкото управлява (виж Виденов).
От тази гледна точка първите десет години на прехода не родиха икономическо говорене, не родиха легитимно дясно. Икономическото в България се изговаря като криминално. Партията на правовата държава продължава да отсъства. Това е причината партиите да се мислят като кланове. Идеята за закон, за собственост, въобще проблемът за държавата беше подменен изцяло от кланови игри. Разпадна се държавата, която прилага и налага договори, която прилага и налага каквато и да е законност. Но не се е разпаднала само защото това са го извършили примерно криминални групировки. Политическите партии започнаха да играят ролята на преразпределителен механизъм, а не държавата. В този смисъл партиите подмениха държавата, вместо да я укрепят. А гражданските движения направиха абсурда пълен, като разгоряха инфантилни антипартийни настроения.
И затова корупцията, която е отвъд лявото и дясното, започва да доминира обществения дебат.
През целия този период на успешен преход лявото и дясното в тези страни се мислеше като различие преди всичко на социална философия и на ценностни системи, а не на икономически програми. Икономическият дневен ред беше консенсусно наложен като дневен ред на прехода.
В България през тези десет години се състоя масово самозванство. Хората се нарекоха, каквито претендират да бъдат, и станаха такива, каквито се нарекоха. Има пародийни неща - някои се нарекоха банкери и хората им занесоха парите си. Някои се нарекоха демократи и те се оказаха демократи. Някакви, абсолютно неочаквано, се нарекоха комунисти и т.н.
Структурирането в България не стана през някакви структури, които съществуваха преди това, които да бъдат преведени по нов начин в общество.
