Много вече е написано за това дали кокошката - икономика, е първична по отношение на яйцето - духовност, или обратно.
Не се опитвам да привнеса допълнителни за или против в дискусията "Кризата на духа... ", но мисля, че промените, които ние, българите, така желаем, са невъзможни без промяна в нашето самосъзнание.
Едва ли може да се спори с това, че в България гражданското общество и правовата държава нямат традиции. Чужд ни е либералният индивидуализъм, създал ги. Както винаги, предпочитаме да търсим вярата и причините за несполуките си не в себе си. Както винаги се опитваме да оправдаем бездействието си с обстоятелствата и сложните реалии на икономическото и политическото си битие. А зад всичко това, струва ми се, стои стар и непреодолян страх да направим избор и да поемем отговорност.
Страхувам се, че за съжаление все още не можем да осъзнаем смисъла на желаните от нас демократични и икономически преобразования. Ние сякаш не вярваме сами в това, че нашето лично и национално бъдеще зависи от нас самите, от нашата действеност или бездействие, от куража и способността ни да поемаме рискове и отговорност; че ние и никой друг не е източник на промените, властта и държавния суверенитет; че от това да създадем и знаем правата си и доброволно да ограничаваме реализацията им до границите на чуждите и обществени такива зависи единството, равенството и стабилността в обществото ни. Време е да започнем да съизмерваме желанията си с това, което практически можем и сме готови да направим за себе си и за страната си, вместо пасивно да критикуваме и очакваме "спасителя", помощта на абстрактната за нас държава и чуждестранните спомоществователи; това като минимум ще ни предпази от лични и национални драми и разочарования, а в своя идеален резултат ще ни направи осъзнати творци на съдбата си.
Струва ми се, че и ние години наред безплодно се опитваме да се самоидентифицираме с чужди нам модели и идеали, страхувайки се да признаем, че всъщност предпочитаме баничка с боза вместо хамбургер и кола.
Скептицизмът ни към предлаганите реформи и стратегическите направления на външната ни политика до голяма степен според мен е основан на опасението да не изгубим собственото си, макар и измъчено от несгодите лице, в стремежа си да внедрим използвани някъде другаде социални и икономически формули.
Едва ли ще можем да възвърнем самочувствието и себеосъзнаването си като свободни, можещи и цялостни хора, ако не направим съзнателен, национален и информиран избор между волната недоволност на бедността си и отговорността на собствеността и избора, между "добрия тиранин" и истинската демокрация, между мърморенето по кафенетата и активната жизнена и гражданска позиция, между нихилистичната ни изолираност и европейската интеграция.
Ценностите не се присаждат
Румен АВРАМОВ
Икономическата жилка никога не е била забележима черта на българския дух. Ако при други нации стопански добродетели (пороци) са слагали специфичен отпечатък, в нашата история подобно клеймо няма. България (както повечето държави) нe е дала запомнящи се стопански иновации: страната се е свързвала с кооперациите, с трудовата повинност и днес - единствен пример със световен отглас - с паричния съвет. Стопанският ни бит след Освобождението е бил в рамките на безличната норма - тесен хоризонт, близка перспектива, предпазливи помисли без особен замах, лесно опиянение и самозабравяне при всяка появила се възможност за "удар"... Последните десет години не се отличават. Това, че от тях все още не се е родило нещо принципно ново, само потвърждава отсъствието на адекватна духовна спойка, като например протестантската етика на англосаксонския свят, френската административна култура, суровата азиатска дисциплина и саможертва или търговския гений на други. В този смисъл икономическата криза не е причина, а следствие на кризата на духа. Икономическите съставки на кризата на духа не надхвърлят личната драма на битовите проблеми. А духовните компоненти на икономическата криза се свеждат до болезненото и непълноценно усвояване принципите на стопанския индивидуализъм, до половинчатите опити за раздяла с упованието в колективното и в държавата.
Духовна криза има там, където отсъстват опорни точки и позитивни нагласи. Десетилетие след началото на прехода институциите в България, които пораждат доверие, са крайна рядкост. При многобройните конфликти отсъства авторитетът на безпристрастния арбитър. Заразяващи положителни примери почти не се виждат. Медиите се възприемат единствено като манипулативна среда, а не като проводник или инициатор на дебат и послания. Корпоративните интереси рядко надскачат тези на политико-икономически кланове. В чисто икономическо измерение отсъствието на опорни точки се отразява в слабо монетизираната икономика, неверието в статистиката, оборотите в чуждата валута, в над 30-те процента сива икономика, в натрупани в чужбина активи на банките поради липса на надеждни местни проекти, в отсъствието на добре развити пазари. Всичко това обвито във видима мизерия на материалната среда; в шизофренна и безплодна (анти)корупционна говорилня, изгаряща непродуктивно огромна енергия; в агресивен и пошъл негативизъм; в парализиращо фиксиране на политическата класа, като че ли тя е нещо външно, а не еманация на самото общество.
Отсъстват опорни точки и във "външното" самовъзприятие на българина. Дълбоките корени на отчуждението от Запада са в културната пропаст, наследена от Византия. В по-ново време, освен че е незабележима, през голяма част от XX век България е вражеска и чужда държава за половин Европа. Това важи не само за комунистическите години, но и за периода между войните. Тогава сме на страната на победените, държава, която не си плаща дълговете и предизвиква озлоблението на дребния западен рентиер, загубил от българските книжа. Тази ситуация е подхранвала враждебност отвън и усещане за обсадена крепост отвътре. Тя поражда постоянния глад за външно признание, който остава незадоволен и до днес.
Може ли да се намери икономическа опора? Нека погледнем назад и встрани. Стопанското ни минало почти не помни положителна икономическа нагласа - появяват се главно идеализирани спомени, вдъхновени от къса икономическа памет. Периодите на стопанска еуфория са били кратки и непродуктивни - постигани за сметка на външен дълг или на авторитарно мобилизирани ресурси. Икономическият подем е слабо познат в историята ни, освен като резултат на държавна принуда. А без да се преживее мощна експанзия на частния капитал, никога няма да се повярва в спонтанните възможностите на икономиката, няма да се избегне разминаването между възприятието на микро- и макроикономика, между бит и статистика.
Встрани стоят Източна Европа и ЕС. Където и да се стъпи в "присъединяващата се" част на Европа, се срещат едни и същи симптоми - неувереност, съмнения в приватизацията, латентна ксенофобия, подозрителност, финансови скандали... Демоните на популизма, на изолационизма и на етатизма са готови да се развихрят във всеки момент. Това важи с още по-голяма сила за България, където тези сили са били винаги преобладаващи и където като правило кризите на обществото са раждали екстремизъм. Духовна подкрепа от изток не може да дойде, защото всички страни боледуват в една или друга степен от сходна болест.
Остава закотвянето за единствената правдоподобна перспектива - "Европа" като метафора на последния български модернизационен проект на XX век. Но самата Европа е движеща се цел, тя е в период на промени, съмнения в себе си и в традиционния си елит. Принудена е едновременно да осмисля разширяването си и да усвоява успешния американски модел на 90-те години, като се опита да го претвори в рамките на собствената си държавно-бюрократична култура. А присъединяването към ЕС е неизбежно присъединяване към Европа на бюрокрацията, с нейните проблеми, начин на живот и управление, тежки и скъпи икономически системи. Това може да не ни харесва, но ние се приобщаваме към една вече съществуваща реалност и преди да я променим с присъствието си, тя - а не ние - диктува условията.
Струва ми се, че спокойствие със себе си може да се намери само в точното оразмеряване на очакванията и целите, в една скромност, която отчита реалностите и достъпните неща. България твърде вероятно няма да се превърне в икономическо чудо, но може да задържи забележителната си финансова стабилност, опираща се на паричния съвет. Страната няма да достигне водещите европейски жизнени стандарти, но би могла да се постарае да използва продуктивно очертаващия се приток на ресурси, свързан с членството в ЕС. България едва ли ще попие това, което е прието да се нарича европейски стопански манталитет, и да преодолее вековната си неевропейска идентичност. "Европейските ценности" (заедно с присъщите им, но все още неразличими оттук проблеми) не могат да бъдат казионно присадени след толкова неуспешни опити. Пропуснато, чуждо минало няма как да се изживее. Може само да се опита да се живее съвместно настояще по общи правила. Ето защо България би могла да постигне един достъпен максимум, като се превърне в регионално оцветена периферия на общото европейско институционално, икономическо, парично и човешко пространство.
"Да са ни честити халите!"
Премиерът, вицепрезидентът и министри дариха на закрития пазар самочувствието на "Кореком"
Ива РУДНИКОВА
"Тони Блеър преряза лентата на пазар", "Бил Клинтън държа реч при откриването на нов търговски център" - това са заглавия от вестник "Няма такава новина". В България обаче нещата стоят по-различно. Висши представители на държавата и духовенството празнуват пускането на нов базар. Нищо, че е лъскав, чист и просторен. След "Александър Невски" и "Орлов мост" София вече има избор за нов десен пощенска картичка - Халите.
Премиерът Костов, вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, шефът на МВР Емануил Йорданов, министърът на културата Емма Москова, председателят на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, кметът Софиянски и цяла свита общинари удостоиха с присъствието си отварянето на Централните хали в София.
Приготовленията по пускането на затвореното през 1988 г. тържище кипяха до последния момент. Цяла нощ работници довършваха строителните дейности, продавачите пък нареждаха стока по сергии и рафтове. Във вторник сутринта полицаи започнаха разчистването на колите в пространството около възстановения покрит пазар. Паркингът между покрития пазар и "Пиротска" е за 80 коли. Сградата в ренесансов стил с елементи от византийската архитектура ще се охранява денонощно от нарочна фирма и камери.
По обeд районът беше отцепен по начин, който
В 13 часа бялата сграда беше заобиколена от лица с покани. Кметът Софиянски и съпругата му Алиса посрещаха най-важните от тях. Домакин беше и Амнон Халпер, представител на израелския строителен концерн "Аштром груп" - инвеститорът, вложил 7 милиона долара в реконструкцията на халите. Посланикът на Израел Давид Коен, специално пристигнали за случая с чартърен полет израелски граждани, равини също се разхождаха върху вградените в тротоара и покрити с дебело стъкло прожектори, които нощем осветяват 89-годишната сграда.
Градоначалникът Софиянски непрекъснато се озоваваше в различни конфигурации с новопристигналите VIP. Министър-председателят дойде пеша от "Дондуков" и премина през скупчените край въжетата избиратели и предизвиканите им от звездната близост възгласи на доволство. Кметът побърза да го поздрави и после всички отново обходиха с очи варосаните контури на халите. След като одобрителното цъкане отшумя, масата гости се канализира към централния вход на покрития пазар. Там кметът ритуално подръпна връвчиците на плата, покриващ две симетрично разположени отстрани на дверите плочи от месинг с надпис на български и английски: "Историческата сграда Централни хали бе открита на 30 май 2000 г. от кмета Стефан Софиянски след възстановяване от "Аштром груп". Ръкопляскане съпроводи хлътването на внушителната група в рафинирания битак.
Галерията чакаше първите посетители с балони, шампанско
"Тук е като в западен магазин", възхити се някой от административната върволица. "Като "Кореком", както биха реагирали по инерция попорасналите консуматори на шоколадови яйца.
След това имаше водосвет. Клиентите, които сефтосаха базара, се наредиха между бара, фонтана във формата на звезда и т.нар. детски кът. Той между другото представлява големичка кошара, постлана с надуваеми неща. Срещу два лева на час децата на клиентите могат да си събуят обувките и да пропълзят в пластмасовата къща, да поиграят с надуваемия крокодил, да се пуснат по минипързалката и да си подават балони. Ако са чували за Макс и Мориц, малчуганите лесно ще могат да се забавляват и като плюят върху главите на лелките и чичковците, които ще се возят на ескалатора точно под детския кът.
Митрополит Инокентий отслужи освещаването. Преди да запее "Многая лета", свещеникът каза няколко думи: "Нашите сетива се радват, като виждат тази красота! "... "Столичани узнаха какво е станало тук... една красота!... "Да просъществува!... ". Кметът Софиянски говори за халите като за една от вече заличените рани на града.
"Да са ни честити халите! Отново... Към нас се връща част от историята. Връщат се спомените по модерен, европейски начин. Един мой гост вчера ми каза, че София е почти европейски град", обърна се към правостоящите премиерът Костов. После добави, че човекът е дошъл от Прищина.
Междувременно неофициални лица пиеха бира и вино на бара и на горния етаж, където се намират и няколко заведения за бързо хранене. Както забеляза един посетител, "в България масите винаги се клатят. " Още едно доказателство за цивилизационна принадлежност са пепелниците -
След церемонията по освещаването всички потеглиха на потребителска екскурзия. Някои си купиха плодове, други си направиха снимка за спомен пред месото. Кметът Софиянски разведе гостите край павилионите на трите етажа, които заемат общо 8000 кв.м. Месечният наем за щанд е между 800 и 1000 долара. Ловците на съвпадения може би ще открият символика в това, че търговските площи в тържището са точно 134 - като номера на централата на СДС на ул. "Раковски".
В халите се продават много неща. Видовете стоки и магазини са аранжирани малко странно, но това не е важно. Едно до друго са бельо, маслини, африканска и друга кухня (неприятното е само, че масите за хранене в сутерена са разположени пред магазин за дървени неща, от които струи остра миризма на лак), сувенири, плодове, куфари, пак сувенири, най-доброто от българските дизайнери, хляб, минерали, мляко, пешкири, козметика, обувки.
Реставриран е и символът на закрития пазар - часовникът, монтиран в кулата на Общинските хали през 1915. Той е златист, стои в специална витрина и има огромно махало, в което децата могат да се оглеждат и да практикуват друг атракционен спомен - кривите огледала.
Прозорците са с вградена осветителна система, както и тротоарите пред входа.
В 2 часа, след като официалните лица си бяха тръгнали, Халите приеха първите опашки от обикновени клиенти. Вечерта пред тържището имаше рокконцерт, а два часа преди полунощ - заря. Фойерверки, големи колкото дини, избухнаха в небето в различни правилни фигури.
Истина е, че халите изглеждат много добре. Вярно е, че, както гласи клишето, софиянци и особено гости на столицата ще са горди, впечатлени и улеснени от новата придобивка. Дори когато след това шумолят с пълните найлонови торби през градинката на банята, към Лъвов мост и къщите си с режим на топлата вода.
Най-хубавото обаче е, че част от магазините в халите ще работят денонощно - също като грешно насочената енергия на българските управници.
Америка ме научи на толерантност и търпение
- Занимавам се изцяло с документацията. Моят шеф е човекът, който се занимава с продажбите. Понякога правим разни обяди, леки коктейли за добри клиенти - организирам нещата около това. Нищо особено натоварващо. Това ми дава възможност - защото аз пиша - да разполагам с време, да си седя сама в офиса. Това е магазин, който не е отворен за публиката - той е постоянно заключен и посещенията стават с предварителна уговорка, защото нещата са за по стотици хиляди долари. Изумруди, диаманти, злато, платина - изключително грозни, но богатите ги харесват много. Идват с частните си самолети, за 15 минути похарчват 300-400 000 долара и това е. - Започнах през октомври. Преди работех за "Диор", но напуснах. Вече се бях изморила, беше време да променя нещо. Дойдох до България, седях няколко месеца, починах си и като се върнах, започнах наново. Просто имах късмет, че моят настоящ шеф познавах много отдавна - беше ми клиент в "Диор". Тогава той търсеше човек и една наша обща приятелка се беше сетила за мен. Трябваше им някой, на когото да имат доверие. Така започнах. Това не е моята кариера, но ми осигурява добра прехрана, сред приятни хора, в много приятна обстановка. За мен е важно да имам време, за да пиша и да си насоча силата и енергията повече в това, което наистина ме занимава. Имах късмета да попадна на място, което ми дава възможност да бъда сама и на спокойствие.
- Вече съм му свикнала. Наистина не принадлежа към тази среда, защото тези хора са чудовищно богати и толкова далеч от това, което сме ние. Но имам добри комуникационни способности и мога да се разбирам с хората на всякакво ниво. Имат ми доверие. Знам какво искат и знам как да им го дам. Знам доста от съдбите на нашите клиенти. Започнала съм да пиша книга - тя е за нещата, които съм видяла през тези 9 години в Америка, и за хората, които съм срещнала, и за личностите, с които в момента общувам. Всичко изглежда прекрасно, но всеки си има неговите драми, истории. От тях научавам много любопитни неща за това как човек успява в Америка, за това как, успявайки, понякога прави много тежки компромиси, какви неща могат да му се случат за това, че има много пари и е известен. Любопитни истории, които си записвам и смятам един ден да организирам в книга и да издам. Книга, която пиша на български и по-скоро за България, отколкото за Америка.
- Защото има неща, които там не мога да ги кажа. Тук мога да използвам имена, докато там не. Въпреки че нямам нищо лошо, което да кажа, историите са за известни хора. Тази работа ми е дала възможност да общувам, макар и като наемник, с 5-те процента най-богати хора на Америка. Чувствам се комфортно, но се надявам да не го правя цял живот. Това, което ме занимава, е моето писане. Преди няколко години написах една пиеса. Моя приятелка ме свърза с един театър във Вашингтон. Прочетоха я, харесаха я и сега, от половин година, работя върху проект, който те ми възложиха: да напиша пиеса за техния театър, която е по истинска история. Написала съм началото на пиесата, в момента вече са започнали да търсят субсидии от различни места.
- Навремето Анджей Вайда направи един филм, който се казва "Корчак". Това е човекът, за когото пиша. Той е много интересен - евреин, живял в Полша, бил е педагог и е написал много книги за децата, на които е посветил целия си живот. Грижил се е за сираци. Идват нацистите, които на няколко пъти са му предлагали да си спаси живота, защото е бил много уважаван, книгите му са били познати в Германия. Но той е направил своя избор и с 200 дечица един ден са ги закарали с влаковете в Треблинка и с това се е приключило. Това, което се опитвам да направя сега, е история, която да е едновременно добра и различна от всички останали истории на тази тема.
- Разни кратки разкази, есета, някога пишех стихове, напоследък нещо не ми се пише поезия и пиша едни полудокументални неща. Книгата, за която споменах, няма да е нито роман, нито повествование, а по-скоро малки сценки, разказани абсолютно безпристрастно. Факти. Иска ми се да направя книга за нещата, които са ми направили впечатление, за Америка през моите си източноевропейски, емигрантски, български глава и очи. Затова пиша за България, защото мисля, че тук ще се разбере по-ясно. Мисля, че тук има нужда хората да прочетат по-подробно за това, което ние направихме - един куп хора, изнесли се от държавата в самото начало на 90-те. Всеки си има неговата история, своя път и всеки разказва това на роднините, на приятелите. На хората може би ще им е интересно да чуят тези истории, а може и да научат нещо, което ще им е от полза. Някои илюзии да се загубят, някои неща да се разберат. И така, една честна, чиста, лична позиция, неповлияна от нищо друго освен от моя опит.
- Като заминеш, преминаваш през една грандиозна самота. Човек, решил се на тази огромна крачка да си изостави уюта, колкото и да е относителен, е готов и на много други неща. И те струват страшно много компромиси. Но компромисите се правят в която и да е точка на света, компромисите са си компромиси независимо от географията. Въпросът е каква цена човек е готов да плаща и на кое място. Това е цялата работа. Моята цена е била висока, много неща може би не съм направила така, както трябва. Или може би съм пропуснала други с това, че не съм тук. Но при мен думата "ако" не съществува. Няма "ако бях останала" или "ако бях някъде другаде". Нещата са такива, каквито са в момента. Старая се да извлека максималното от момента, да го осмисля максимално, да си вложа енергията максимално и да гледам с надежда в бъдещето, защото друг начин няма.
Америка е държава, която предразполага към позитивно мислене, това е тяхната религия - да си положителен. Трябва да си комуникативен, с отворено съзнание, да не живееш в миналото. Понякога трябва да забравиш кой си бил, какво си имал, да забравиш нещата, които са ти давали сигурност, и да се опиташ от всяко малко нещо, което в момента ти се предлага, да извлечеш максимума. Американците не пречат, а помагат. В момента, в който видят, че имаш качества и че имаш желание да работиш, имаш желание да се развиваш, имаш желание да мислиш, да вървиш напред - те те окуражават. На всяко едно ниво талантът - дали е в изкуство или каквото и да било друго, е ценен и подкрепян. И това е нещо страшно окриляващо. Не те дърпат надолу за перцата. Никога не съм се чувствала на свое място така, както се чувствам в Америка.
- Безкрайно ми липсват улиците. Като се върна, ходя из София като отвързана и ми е страшен кеф, защото в Ел Ей не можеш да ходиш - там винаги се придвижваш с колата от точка А до точка Б. И някак си те нямат това отношение: да седнеш с приятели да пиеш кафе. Денят ти е строго разпределен, защото се работи здраво, особено като решиш да се посветиш на нещо, да вървиш добре материално. Това е суперматериална култура, която предлага страшно много като възможности да имаш неща. Това, да имаш, е постоянно поощрявано - с реклами, с новите неща, които излизат непрекъснато. Хората са научени да работят, за да купуват. И това е една покупко-продажбена атмосфера, която ти се набива в съзнанието и, щеш не щеш, започваш да искаш да си купуваш и да имаш. Нищо лошо. Въпросът е, че те вкарват в една машинка - ти правиш пари, за да ти ги взимат. Нито съм си купила къща, нито съм затънала в някакво богатство, просто за мен е важно да имам дотолкова пари, че да мога да се виждам с приятели, да мога да изляза някъде, да си купя някой по-моден парцал, да си купя книги, детенцето ми да може да се чувства добре, да ходи с нейните приятели насам-натам и да мога да пътувам. Нормалните човешки неща, които там са постижими. Това е Америка. Те са страшно мили, слънчеви, много отворени да общуват с теб, като си нов, особено като си дошъл отнякъде и имаш някаква история. Започваш си живота отначало, нямаш нищо - на тях това им харесва, искат да ти помагат, искат да те видят как растеш, да те видят как успяваш - изглежда, че това вече някак генетично им е вградено: че така се успява, че от такива хора те са се създали и съответно те ги поощряват. И това е едно безкрайно приятно чувство. Но топлите, сърдечни, истински човешки връзки, които имам, те не са с американци, а с българи. Може би тук вече има едно минало, което лично мен ме занимава, което си е моето минало. Тук съм живяла до 28-годишна възраст, на мен са ми се случили безкрайно много неща, които са ме изградили като човек, животът ми е бил споделен с много хора, които са ми били близки и които винаги ще останат такива. Това минало е много трудно обяснимо на хора, чийто живот е програмиран. В Лос Анджелис има страшно много хубави хора, с които се познаваме от България. Събираме се, виждаме се. Можеш всичко да си говориш с тях. С тях можеш да си споделиш миналото, бъдещето то си се случва така или иначе. Носталгията винаги ще я има, но аз, слава богу, имам възможност да си идвам по-често, особено през последните години. България винаги ще ми липсва. Но съм там, бъдещето на детето ми е там. Това е основната причина да съм изтърпяла много неща. През първата година преживях моменти, в които не съм имала пари за храна. Мина се през някакъв ужас, беше много, много тежко, но пък имах 2 приятелки, българки, които страшно много ми помогнаха. След това постепенно нещата влязоха в някакви релси, успях да изкарам нормално пари, за да живея нормално.
- От 15-годишна си мечтая за Америка (вероятно резултат от гледането на много филми, което на всички ни е объркало главите). Имах някакво усещане, че там ще се чувствам по-добре, което наистина се оказа така. Стана така, че исках да бъда някъде сама, авантюристично, без абсолютно никого зад гърба си, без да имам нищо, за което някой да ми каже, че ми го е дал, аз да съм си го направила и просто да знам, че свободата ми е пълна. Това за мен е свободата - да знам, че това, което върша, е направено от мен, добро или лошо, но то е мое. Свободата си я взимаш, създаваш си я сам. Тя коства много, но се чувствам относително свободна. Аз съм от такова семейство, че не мога да лъжа, че някой някога ми е ограничавал свободата. Примерно аз съм дъщеря на човек, за когото всеки е казвал "а, това е дъщерята на еди-кой си". Ами аз пък съм искала да не казват за мен, че съм дъщерята на еди кой си, а че съм си аз. За мен едно от много важните неща беше да мога да се реализирам като личност. Дължа безкрайно много на своите родители, но така или иначе съм си направила живота такъв, какъвто аз съм искала да го направя, и никого не мога да обвинявам, ако в нещо не съм успяла. Мога да благодаря на хора, които са ми помагали. Късметът е нещо, което ти си създаваш. Казват: "какъв късмет, че еди какво си". Да, обаче този късмет идва, ако ти си работил за него и си готов за него. Иначе не ти пада на главата от клона. Мисля, че съм успяла в това моите приятели да ме уважават като човек, да ме оценяват, съответно аз да се отнасям по същия начин към тях, без да се съдим много строго. Америка ме е научила и на много толерантност. Толерантността е изключително важно нещо: във взаимоотношенията, да оцениш способностите на хората, да им дадеш правото да бъдат такива, каквито са, независимо от тяхната религия, цвят на кожата, сексуалната им ориентация. Толерантността помага, тя никому не пречи.
Lucent купува Chromatis за 4.5 млрд. долара
Водещият в света производител на телекомуникационно оборудване Lucent Technologies обяви, че купува израелския производител на фиброоптично мрежово оборудване Chromatis Networks срещу 78 млн. акции на американската компания на стойност 4.5 млрд. долара. Сделката е част от усилията на Lucent да укрепи позициите си на пазара на оптични мрежи. Тя е и най-скорошната сделка по закупуване на компания, произвеждаща фиброоптично оборудване, намираща се на ранен стадий на развитието си. Nortel Networks и Cisco Systems също наскоро закупиха компании от сектора. Фиброоптичните мрежи са особено популярни в момента в сферата на телекомуникациите поради възможността за пренос на информация, звук, както и за предоставяне на Интернет-услуги.
Продуктите на Chromatis все още не присъстват на пазара. Компанията произвежда оборудване за гъстонаселените места, което е едно от слабите места в продуктовия микс на Lucent. Продуктът на Chromatis Metropolis позволява преноса на звук, информация и визия през натоварени мрежи. Той ще бъде пуснат на пазара лятото. Израелската компания е създадена през 1998 г. броят на заетите в нея е 160 души, разполага с център за научноизследователска и развойна дейност в Тел Авив. Двама от създателите по-рано бяха основали Scorpio Communications, производител на високоскоростно мрежово оборудване, който бе закупен от U.S. Robotics през 1996 г. Сделката, която се очаква да бъде финализирана до 30 юни, е на най-голяма стойност от всички сделки досега по поглъщане на възникнала скоро израелска компания. Тя изключва седемте процента, които Lucent вече притежава в Chromatis. Възможно е някои от заетите в израелската компания да получат допълнително 2.5 млн. акции на стойност 145 млн. долара, при положение че Lucent постигне поставените си цели. Очаква се поглъщането да доведе до намаляване на очаквания доход на една акция на Lucent с 2 цента през фискалната 2000 г. и с 5 цента през 2001 г. Междувременно Lucent сключи съюз с IBM с цел разработването на мрежи от ново поколение за доставчиците на Интернет-услуги.
Увяхнали софтуерни лалета
Скандали и недалновидност доведоха до изчезването на бившия софтуерен гигант Baan
Георги Катанов
Само за три години холандската фирма Baan извървя пътя от втората по големина европейска софтуерна компания след германската SAP AG и пазарна капитализация от 11 млрд. долара до поглъщане от британския конгломерат Invensys срещу 762 млн. евро. Сделката ще се състои, ако 95от акционерите се съгласят да продадат акциите си на тази цена. Държателите на най-големите пакети - Vanenburg Group (5.9), Fletcher International (3.0) и General Atlantic Partners (1.9), вече дадоха съгласието си, което означава, че след няколко седмици някогашната гордост на холандската нова икономика ще се превърне в част от отдела за софтуер и услуги на Invensys, макар че ще запази името си и отделното ръководство. Invensys се появи на бял свят преди 15 месеца след сливането на BTR и Siebe и се специализира в разработването на системи за автоматизация и контрол на промишленото производство.
Президентът на Invensys Алън Юрко обяви, че след 12 месеца Baan, която е на загуба през последните седем тримесечия, ще излезе на печалба, а след две години рентабилността й ще бъде 10 Операционните разходи ще бъдат намалени с 30до 480 млн. долара годишно, за което ще помогне уволнението на около хиляда души и закриването на част от стоте офиса по цял свят. Целта е да бъдат увеличени приходите на един служител, които в Baan са 22 000 долара, а в конкурентите SAP и Oracle - 50 000. Вероятно ще бъдат осъществени плановете да бъде продадена компанията Aurum Software, която създава програми за управление на контактите с крайните покупатели, необходими на всички фирми, занимаващи се с Интернет-търговия.
Въпреки че цената на акциите на Invensys падна с повече от 6, показвайки недоволството на инвеститорите, Юрко е уверен, че ще успее да вдигне на крака Baan, разчитайки на опита си с Wonderware, производител на софтуер за автоматизация, който регистрира загуба от 9 млн. долара при 65 млн. долара продажби, преди да бъде купен през 1998 г., а през последната финансова година постигна 31 млн. долара печалба при оборот 97 милиона.
Развитието на Интернет обаче завари неподготвени шефовете на фирмата, които закъсняха да реагират на новите възможности. Въпреки че Oracle показа, че услугите на системите за планиране на ресурсите могат да бъдат използвани от повече потребители и на много по-ниски цени само с помощта на браузър и специален сайт, Baan дълго време не можа да се престраши да използва Интернет като основа на дейността си. През последните няколко години бяха погълнати няколко малки компании, но интеграцията им се забави и това само увеличи бъркотията в компанията.
Кризата във фирмата започна през 1998 г., когато създателят на компанията и изпълнителен директор Ян Баан беше обвинен, че е продавал софтуер на дистрибуторите, в които е притежавал дял, без да има сключени договори с крайни потребители, увеличавайки привидно печалбата на Baan. Счетоводните трикове не се харесаха на акционерите, които изгониха Баан, но следващите двама изпълнителни директори се задържаха по-малко от година, допринасяйки за несигурността в компанията и отношенията й с клиентите. Усилията на фирмите да се справят с "Проблем 2000" доведоха до спад в продажбите на нови програми и приходите намаляха от 736 млн. долара през 1998 г. до 635 млн. през миналата. Загубите бяха 315 млн. долара през 1998 г. и 289 млн. през 1999 г. На 22 май акциите на Baan достигнаха абсолютен минимум - 1.2 евро, а в края на зимата агенция Moody's свали рейтинга на компанията до B3, заявявайки: "Намаляването на рейтинга беше предизвикано от падащите приходи на компанията, което води до увеличаване на загубите. Baan е изправена пред сериозното предизвикателство да си върне доверието на съществуващите и потенциалните нови клиенти и да продължи да предлага съвременни продукти, опитвайки се бързо да намали операционните разходи. " Това становище остава в сила, но с неговата реализация вече ще се заеме Invensys.
София плати лихвата по еврооблигациите
Столичната община плати в петък, 2 юни, 4.875 млн. евро (около 9.5 млн. лева) на държателите на общински еврооблигации. Плащането представлява лихва в размер на 9.75от 50-те млн. евро номинал на книжата. Датата на първия купон беше 3 юни, но заради почивния ден преводът е бил извършен с вальор от петък. Парите са били преведени по сметка на Общинска банка в Дойче банк. Плащането до самите клиенти ще бъде осъществено от депозитарите Euro Clear и CEDDEL, които водят регистри на държателите на общински книжа. Това са основно чуждестранни банки и инвестиционни посредници. Няколко български банки също купиха пакети общински облигации, по които има пласмент и на вторичен пазар. Емисията на Столичната община се търгува на Люксембургската фондова борса. В първите дни след емитиране книжата се продаваха на нива 99.5-99.8 евро за 100 единици номинал, но в последните дни цената скочи и е била 102 евро и поради предстоящото плащане на лихвата. Общинските финансисти бяха доволни през миналата седмица, че софийските облигации не са деноминирани в долари, тъй като това щеше да увеличи разходите на кметството за обслужване на емисията. Според официалните данни общината е похарчила за инфраструктурни проекти около 37 млн. лева от заема. До края на тази година се предвижда да бъдат усвоени и останалите 60 млн. лева. Догодина общината ще събира ресурс за връщането на заема. Кметът Стефан Софиянски смята да емитира втори заем след връщането на този. По принцип това е световна практика, тъй като по този начин се осигурява непрекъснатост на паричните потоци. "Втори заем ще има, но по всяка вероятност през 2003 г. Идеята е инвеститорите да се убедят в платежоспособността ни, за да можем да получим по-добри условия на новата емисия", коментира Кристин Ганчева, експерт в Общинската банка. Предвижда се тя да бъде на стойност 70-100 млн. евро. Ако предварителните очаквания бъдат реализирани, това означава, че в края на втория си мандат кметът Софиянски ще разполага с още една голяма сума, която ще може да харчи за ремонт на улици, строителство на метрото или за каквото си пожелае.
"Демокрация"-та била в опасност
Велислава ПОПОВА
Историята за Хермафродит, който бил превърнат в двуполово същество заради любовта на нимфата Салмакис към него, може да се възприеме като красива легенда, въпреки че сравнението с хермафродит винаги предизвиква отрицателни асоциации. Разделяйки се с поста си във вестник "Демокрация", вече бившата главна редакторка Невен Копанданова оприличи изданието на сина на Хермес и Афродита. "Той е хермафродит, защото иска да бъде национален всекидневник, иска да общува с цялото общество, а същевременно собственикът е един и това е една партия", коментира бившата шефка на официоза и дори предложи вестникът да се приватизира, като се продаде на инвеститори, които ще поддържат дясната линия на "Демокрация". Услугите си да помага на синия орган побърза да предложи екипът на "Монитор", който според самия него създал първата концепция за "Демокрация" "още докато сладкият блян по свободното слово бил в пелени". Всекидневникът на Блъсков разказва, че в кабинета на зам. главния редактор на "Отечествен фронт" Петьо Блъсков Йордан Василев създавал "Демокрация". "Времето е наше", напомнят основателите на "Монитор", въпреки че не е ясно кой стои сега зад този стар рефрен, защото музиката се поръчва, от този, който плаща.
Медийната загадка ще бъде ли сменена Невен Копанданова като главен редактор на "Демокрация" миналата седмица получи своя отговор. След месечно отлагане НИС на СДС най-накрая взе решение да обяви конкурс за нова концепция на вестника. Веднага след това Копанданова подаде оставка, защото беше категорична, че няма такова животно като национален партиен всекидневник. "Това означава дървено желязо", обясни бившата шефка на синия вестник. Медиите всъщност отдавна очакват присъдата за съдбата на "Демокрация" и нейното ръководство, след като бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев даде тон на недоволството от редакционната политика на изданието преди месец. Той се възмути, че вестникът на СДС интригантства, мърля и цапа, и настоя "Демокрация" да възстанови функциите си на политически орган. В деня между смяната на стария и новия редактор голяма част от екипа на "Демокрация" обаче припомни как през есента на 1998 г. Бакърджиев разсъждаваше против партийната преса: "Не трябва "Демокрация" да е стенвестник на СДС. Чисто партийната преса е сбъркана схема. " Година и половина по-късно бившият вицепремиер застава на абсолютно противоположната позиция. Гневът на настоящия депутат, който е известен с чувствителността си към образа, който му създават медиите, всъщност беше предизвикан от критики в "Демокрация" към самия него. Докато ОДС съзираше опасност за демократичните процеси в България и се наложи президентът Петър Стоянов да опровергава прогнозите за преврат, за Бакърджиев в опасност бе "Демокрация", защото го критикува. И вестникът бил загубил любовта на седесарите.
Всъщност реакцията на Бакърджиев беше съвсем логична и дори предвидима. В края на миналата година първият зам. главен редактор на вестник "Стандарт" Васил Захариев и зам. завеждащият отдел "Вътрешна информация" Светлозар Бахчеванов бяха уволнени, заради "инцидент" с текст под снимка за Евгений Бакърджиев. Тогава "Стандарт" скоропостижно се извини, а вината за гафа беше готов да поеме дори главният редактор Юлий Москов, който също си беше подал оставката. И това в издание, за което Бакърджиев не говори публично като за "нашия" вестник.
Оказа се обаче, че за "нашия" вестник в НИС все още нямат идеи. "Те не знаят какво искат", обясни Копанданова пред "Свободна Европа". Дебатът не е дали вестникът да бъде национален или партиен, защото си представят той да обедини и двете изисквания, че дори и това, което е свързано с европейската интеграция според синия международник Димитър Абаджиев. Новият-стар и.д. главен редактор Атанас Свиленов пък обясни в интервю, че ще даде място във вестника на привържениците на СДС с богат интелектуален потенциал, които са непознати за аудиторията.
Скоро ще започне конкурсът за трета национална телевизия
Този понеделник започва конкурсът за втора частна национална телевизия, обяви изненадващо миналата седмица председателят на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) Александър Томов. Според телекомуникационния закон предложение за начало на надпреварата може да направи Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД). Тя трябва да предложи на правителството проекторешение, което да бъде обсъдено и гласувано от министрите. Според председателя на НСРТ Александър Томов Министерският съвет е обсъждал вече въпроса със стартирането на конкурса за трета национална телевизия и е взел решение той да започне. Според медийния съвет предстоят разговори с представители на Държавната комисия по далекосъобщенията за уточняване на процедурата. Председателят на НСРТ смята, че конкурсът може да приключи до есента. Хора от ДКД се изказват доста резервирано за този къс срок.
Миналия четвъртък телекомуникационната комисия съобщи официално, че е решила "да обяви намерението си да предложи на Министерския съвет да одобри издаване на лиценз" за частна национална телевизия. Самото предложение не е още направено, а "предстои да бъде обсъдено и прието на следващо заседание на ДКД". От комисията не съобщават кога ще бъде това.
Намерението за стартиране на втори частен национален тв канал беше огласено само шест месеца след приключването на конкурса за първия и почти едновременно с началото на излъчванията на BTV. Европейските изисквания за конкуренция в ефира вероятно ще бъдат официално обявената причина за правителственото решение. Според някои източници началото на конкурса се налага и заради нарушените уговорки от представителите на Рупърт Мърдок у нас, които пренебрегнаха правителствените препоръки да не се обвързват със собственика на "Крес" Красимир Гергов.
Втората национална телевизия ще се излъчва по честотите, на които преди години вървеше руската "Останкино" и френският канал TV5. Тя покрива почти двойно по-малка територия, отколкото Ефир 2. Освен това между отделните ретранслатори няма наземна връзка, тоест компанията, която спечели конкурса, ще трябва да излъчва от сателит. Затова по всяка вероятност интересът към този лиценз едва ли ще бъде силен, колкото при предишното тв състезание. За сметка на това парите, които ще се плащат към БТК и за държавни такси, ще са по-малко.
Успоредно с конкурса за втора национална частна телевизия ще върви и лицензирането на ефирни радиостанции в осем големи града в страната, съобщиха от НСРТ. За лиценз се очаква да кандидатстват около 70 радиостанции.
"Овергаз": Законът за енергетиката не работи
Законът за енергетиката е непълен, противоречив и по същество не работи, заяви шефът на "Овергаз" Сашо Дончев на семинара по случай Световния ден за опазване на околната среда. Форумът бе организиран от "Овергаз инк.", Националното сдружение на общините, Българска стопанска камара, Световно движение "Екофорум за мир", Асоциация "Природен газ" и Българска петролна и газова асоциация.
До момента са приети само три наредби от предвидените в закона 17. Повече от година и половина се чакат документите, без които не може да започне развитието на газовия пазар в страната и по-конкретно битовата газификация - наредбите за образуване и прилагане на диференцирани цени на природния газ, за условията и реда за издаване на разрешения и лицензи за извършване на дейностите в енергетиката, за общите условия на договорите за доставка на природен газ, за поетапно въвеждане на директен достъп до привилегировани потребители.
"Нещо повече - този закон е антипазарен. Нормативните актове към него предвиждат различни разрешителни процедури, които са тежки и тромави и - няма защо да се заблуждаваме - отново ще бъдат източник на корупция. За какво интензивно развитие на газовия пазар и създаване на условия за привличане на чужди и местни инвеститори можем да говорим, ако се запознаем с действията, които се изискват от една община при подготовката на конкурса за избор на инвеститор? Тази процедура е ужасна и всъщност лишава общините от възможността да участват в процеса на избор на инвеститор", каза президентът на "Овергаз".
На въпроса за какво са говорили с Рем Вяхирев при посещението на шефа на "Газпром" в София преди седмица Сашо Дончев отговори, че са обсъждали основно какво спира инвестиционните проекти в битовата газификация. През 1998 г., когато беше подписан меморандумът с "Газпром", двете страни поеха ангажимент за развиване на газовия пазар в България. Имайки предвид това, "Овергаз" е планирал за 1998 г. инвестиционна програма за 55 млн. марки, а за 1999 г. - за 35-38 млн. марки. Ако тази програма беше изпълнена, в момента щяхме да имаме около 3 млн. битови и други потребители, обясни шефът на "Овергаз". Програмата обаче не е изпълнена. Една от причините според Дончев са заповедите на шефката на дирекцията за строителен надзор Светла Гебрева, с които бяха блокирани голяма част от проектите за градска газификация. Другите причини са неназначаването на приемателни комисии за приключени обекти и липсата на необходимите поднормативни документи.
Много хора гледат на газифицирането като на нещо бавно и сложно, но това е прост процес при съвременните технологии, с които разполага "Овергаз", твърди Сашо Дончев. Според него, ако не се пречи на инвестиционния процес и у нас дойдат и други чужди компании, нещата могат да се развият бързо и газифицирането на страната ще приключи за пет години. На семинара присъстваха 28 кметове и представители на общински съвети, много от които заявиха, че проявяват интерес и подготвят проекти с "Овергаз" за газифициране на общините.
Иван Константинов отива в Корпоративна банка
Бившият шеф на Експресбанк Иван Константинов ще работи в Корпоративна банка, стана ясно след вчерашното общо събрание на акционерите на банката. Константинов беше избран в надзорния съвет на "Корпоративна", която вече ще има двустепенна система на управление. Заедно с него е бил избран и адвокат Румен Люцканов, който е представител на част от новите собственици. Третият член на надзорния съвет не беше представен. В седемчленния управителен съвет на "Корпоративна" засега влизат Камен Генов (досегашен изпълнителен директор на банката) и Цветан Василев от ЦКБ. Останалите петима членове още не са избрани. На общото събрание отново не бяха съобщени имената на фирмите, купили банката. Преди две седмици Булбанк продаде своя дял (99.9) от "Корпоративна" на десет чуждестранни фирми. Според адвокат Люцканов новите акционери смятат да развиват електронно банкиране.
Промените в медийния закон влязоха в парламента
Предложенията на правителството за промени в Закона за радиото и телевизията бяха разгледани миналата седмица в комисията по културата и медиите на парламента. В мотивите към законопроекта министър-председателят и министър на държавната администрация Иван Костов казва, че идеята на поправките е да се хармонизират нормативните ни актове в областта на медиите с европейските разпоредби.
Ако промените бъдат приети, председателят на Националния съвет за радио и телевизия ще може да издава наказателни постановления за извършени нарушения на медийния закон. Съветът ще получи право още да сваля телевизионни и радиопрограми от ефира. В момента това има право да извършва само Държавната комисия по далекосъобщения.
Промени ще претърпят и текстовете в закона, свързани с рекламата. Според мотивите към него "ще се разширят ограниченията по отношение на рекламата на алкохол, рекламата, насочена към непълнолетни, и телевизионния пазар". Ако депутатите гласуват предложените им текстове, което вероятно ще стане, ще се забрани "телешопинга" на лекарства. Рекламите на алкохол пък няма да могат да представят "въздържанието или умереността в отрицателна светлина". Ще бъде забранено още да създават впечатлението, че употребата на алкохол "допринася за социален или сексуален успех".
Сериалите, излъчвани по телевизиите, ще могат да бъдат прекъсвани от реклама веднъж на всеки 20 минути. В игралните филми ще бъде разрешено да се излъчват клипове на всеки 45 минути, а след като е минал час и половина от филма и на 20 минути.
BTV ще работи избирателно с рекламните агенции
Алексей ЛАЗАРОВ
Частната национална телевизия ще лицензира рекламните агенции, които искат да работят с нея. Това става ясно от писмо, което рекламният офис на BTV изпрати преди седмица до заинтересованите рекламни фирми. "За тази цел (лицензирането) имаме нужда от писмо, което да удостоверява, че агенцията е асоцииран или пълноправен член на асоциация на рекламни агенции, която е призната от международна такава. " Единствената българска организация, която отговаря на тези условия, е Асоциацията на рекламните агенции (АРА) с председател Красимир Гергов. От офиса на BTV отказаха коментар с аргумента, че ще обсъждат тази тема само със агенциите, които проявят интерес да сключат договор с тях.
През миналата седмица шефът на частния канал, американецът Албърт Парсънс, и българските му помощници започнаха да се срещат с представители на рекламни фирми, за да доуточняват условията, при които ще се излъчват клипове на техни клиенти.
Идеята за лицензиране на рекламните агенции беше лансирана малко след създаването на Асоциацията на рекламните агенции. Тогава за нея се лобираше пред ръководството на БНТ, но без успех.
Немалко участници на рекламния пазар бяха сериозно притеснени миналата седмица от тези условия на BTV. Изискването за членство в създадената и оглавявана от собственика на "Крес" асоциация засили подозренията, че всъщност Красимир Гергов стои зад фирмата, която спечели лиценза за частна национална телевизия.
"BTV започва определено да проявява избирателност. Рекламният пазар не помни такава дискриминация. Това е смешно", коментира председателят на другата организация в този бранш - Българската асоциация на рекламните агенции и специалисти (БАРАС), Максим Бехар. Според него Комисията за защита на конкуренцията може много лесно да обори подобни изисквания.
По време на срещите си с рекламните агенции шефът на BTV е обяснил, че с тези условия телевизията иска да се предпази от некоректни играчи на пазара, както и от агенции, създадени, за да обслужват само един клиент. Рекламните фирми, които са представители на мултинационални компании, можели да представят и референции от своите международни партньори или собственици.
Медиадиректорът на "Пиеро 97" Иво Цеков също смята, че частният канал налага това условие от предпазливост. "Освен това е нормална практика рекламните агенции да членуват в браншова организация", казва той. "Пиеро 97" е наследникът на "Медиа транс" и "Медиа маркет" - двата най-успешни медиашопа на Красимир Гергов, които той закри, след като се дискредитираха покрай договорите им с БНТ преди години.
"Целта на това условие е да се избегне сключването на договори с фирми, които всъщност не са рекламни агенции", казва също и Катерина Буюклиева от "Медиа клуб". Нейната агенция не е член на АРА, обаче от BTV обяснили, че може да представи писмо от Initiative media - това е международна верига, на която българската фирма е член.
Бившият шеф на рекламата в БНТ Иван Павлов намира условието на BTV за нелогично. "Като директор на "Маркетинг и продажби" в държавната телевизия се борех за премахването на тези ограничения и смятам, че те спъват развитието на пазара. " Според него аргументът, че това се прави от предпазливост, не е основателен. "Има много други начини да се гарантира коректността на фирмите, с които се сключва договор", обясни той. След като напусна БНТ, Иван Павлов продължи да се занимава с реклама, само че от "другата страна" - в медийна агенция.
В условието на частната телевизия нямаше да има нищо нередно, ако в България съществуваше една асоциация на рекламните агенции, която да е сериозна браншова организация, грижеща се за пазара. Всъщност те са две, като освен това не всички рекламни фирми членуват в тях.
Представителите на BTV са обяснили на всички рекламни агенции, с които са се срещнали миналата седмица, че възнамеряват от 1 октомври да продават рекламното си време въз основа на рейтинга, който има техният канал. Шефовете на телевизията разчитали дотогава вече да има изградена пийпълметрична система за измерване на аудиторията. Това е метод за измерване на гледаемостта чрез апарати, прикрепени към телевизорите на представителна извадка от зрители. Изграждането и поддържането на необходимата техника из цялата страна струва немалко пари и всички кандидати да я построят изчакваха идването на частната национална телевизия. На етапа не е известно коя точно социологическа агенция ще бъде избрана да изгради мрежата.
Частният канал стартира миналия четвъртък с предварителна програмна схема, която включва сериали, игрални филми, шоуто "Риск печели, риск губи" и малко спорт. Този ред на предаванията ще се запази поне до края на септември. От 1 октомври се предвижда да влезе в сила 18-часова програмна схема. В нея вече ще се включват новини и публицистични предавания. Дотогава цените на рекламата най-вероятно няма да бъдат променяни.
Накратко
Парламентарната комисия по културата и медиите изслуша на заседанието си миналия четвъртък представители на независимите продуценти. Срещата беше поискана от външни продуценти, които работят основно с БНТ, след като НСРТ забрани спонсорираните рубрики в предаванията. "Единственият ни купувач в момента е БНТ, тя обаче ни определя твърде ниски цени. Качеството ще започне да спада, пазарът замира", оплака се бившият телевизионен шеф Иван Попйорданов, продуцент на НЛО. "Спонсорите за нас са единственият начин за допълване на бюджета, но след като НСРТ тълкува закона и забрани спонсорирането на рубрики, ние губим част от тях, затова търсим тълкувание от законотворците", обясни Жоро Торнев, режисьор и продуцент на "Каналето". Изискванията на Закона за радиото и телевизията обаче съвпадат с разпоредбите на Европейската конвенция за гранична телевизия и не могат да бъдат променени. "НСРТ не може да не се съобразява с международните документи, които сме ратифицирали, затова трябва да се опитате да уредите отношенията си с операторите", посъветва продуцентите Нели Огнянова. "В медийния закон трябва да влезе не само изискване колко процента да са външните продукции от програмата на БНТ, но и каква част от бюджета да е предназначена за тях. При сегашните условия излиза, че няма значение дали правим качествена програма или не и дали ни гледат или не. БНТ спестява от разходи за външни продукции", твърди Нико Тупарев, продуцент на "Вкусно", "Кръгове" и "Видео джубокс". Шефът на медийната комисия Стоян Райчевски обеща да организира дискусия по проблемите на продуцентството, а външните продуценти ще оформят исканията си за промени в закона.
Българската агенция за връзки с обществеността и реклама АПРА беше избрана за партньор на най-голямата световна мрежа от независими PR агенции Worldcom group. Кандидатурата на АПРА беше защитена със специална мултимедийна презентация пред 250 представители на 120 агенции от над 50 държави по време на среща на организацията през април в Орландо, Флорида. Участниците в годишната среща на Worldcom единодушно приеха българската PR-агенция за свой партньор, а председателят на борда на директорите на международната компания Браян Къмингс връчи една акция на АПРА като символичен знак на присъединяване. Проучването на АПРА за членство в Worldcom е продължило две години.
Доверието към местните журналисти е 43.2 на сто, показват резултатите от социологическо изследване, проведено през април от агенция "Рейтинг" в общините Трявна, Елена, Дряново, Габрово, Априлци, Севлиево, Троян, Тетевен и Ябланица по поръчка на швейцарската правителствена фондация "Интер-ассист". Според проучването регионалните и местните медии са най-авторитетният източник на интерпретация на процесите и събитията. Хората имат доверие повече на местните вестници, радио и кабелни телевизии заради това, че отразяват непосредствените им житейски проблеми.
Националният съвет за радио и телевизия издаде няколко отказа за програмни лицензи на фирми - еднолични търговци, които не са привели документите в съответствие с изискванията на Закона за радиото и телевизията в посочения срок. Медийният закон в момента не позволява ЕТ да кандидатстват за радио- и тв оператори. В промените, които правителството внесе в НС, обаче е предвидено и на едноличните собственици да бъде разрешено да работят като оператори.
С Мърдок можем да сме и конкуренти, и партньори
Деклан Генли, президент на "Кейбъл България", пред "Капитал"
- Аз съм инвестирал в развиващи се пазари като Русия и балтийските страни и след като харесаш Източна Европа, България също представлява интерес. Тук има пазар за нас в кабелните комуникации. Един хедж-фонд подпомогна идеята и концепцията за "Кейбъл България". Ние искаме нещо, което е създадено тук, да се превърне в българска компания от световна класа и да се появи на международните борси. Нашата цел е да изградим качествена кабелна мрежа в страната - чрез фиброоптичен кабел да свържем всички по-големи градове като в пръстен и да можем да предоставяме различни услуги на изгодни цени. Искаме да правим кабелна телевизия, да предоставяме мултимедийни услуги и т.н. Но това, което най-много искаме, е да създадем истински услуги в тази страна, защото хората тук не получават добри услуги. Клиентът трябва да е крал! Те ни дават парите си за кабелна телевизия и трябва да бъдат обслужвани с голямо уважение. Ние създаваме много услуги в Интернет. Една от водещите Интернет-компании, които разработихме, е Adornis.com за електронна търговия с бижута. След десет години повечето хора ще работят в тези сфери, които ние сега създаваме, т.нар. нова икономика. Може да се проследи дори по желанията на децата - те вече искат да бъдат уеб-мастери или уеб-дизайнери като пораснат.
- Да, това е предизвикателство за нас. Ние бихме искали да работим и да развиваме "Кейбъл България" така, както разработваме нашия бизнес в Германия, Испания или САЩ. Кредитните карти не са чак такъв проблем, за електронната търговия да, но иначе хората идват и си плащат така, както в момента го правят, за да си платят кабелната телевизия. Много от хората тук дори нямат сметка в банката. "Кейбъл България" ще бъде един от многото стимули банките да започнат да предлагат нови услуги. Ние също може да предоставяме виртуални банкови услуги и банкови услуги по Интернет. Не казвам със сигурност ще, това все пак е бизнес на банките. Едно от нещата, които ни привличат тук, е нивото на образование, особено в технологичния сектор. И при вас има изтичане на мозъци, когато най-добрите специалисти заминат извън страната. Ако се създаде българска Силиконова долина, ще може да задържите специалистите си. Това според мен е бъдещето на българската икономика.
- Не казвам да преместят бизнеса си, а да търсят инвестиции. В Интернет-пространството правилата обаче се променят много бързо и това беше добър съвет за ирландските бизнесмени преди година. Ние разговаряхме с много от тези американски къщи, финансиращи рискови проекти (venture capital houses) и някои от тях вече откриха офиси в Дъблин. В момента това би бил добър съвет за българските бизнесмени, но няма нужда да ходите толкова далеч. Може да отидете до Франкфурт, Лондон, Дъблин.
- Предвиждаме в следващите две-три години да инвестираме около 200 милиона долара. Това включва разширяване на кабелната мрежа, инвестиране в програми, но най-големите разходи са за мрежата.
- Кои са Мултигруп? Не ги познавам! Имаше слухове и за Джордж Сорос, но той не е инвеститор в "Кейбъл България".
- Ще работим на базата на създаденото от "Юниън телевижън" и "Глобо" и други оператори, които ще закупим. Зрителите постепенно ще забележат промени в програмата, но ще се промени и качеството на сигнала. Нашият фокус е развитието на кабелната мрежа. Трудно е да доставяме висококачествени програми, ако нямаме необходимата инфраструктура.
- Да, зная за идването на компанията на Рупърт Мърдок. Те може би ще бъдат наш конкурент в общата телевизионна среда. Ако обаче имат програми, които да се разпространяват по кабел, и се нуждаят от техническа инфраструктура, биха могли да използват нашата мрежа и тогава ще сме партньори. Може да има стотици канали, които да се излъчват в България, това означава повече избор за потребителите, добре е и за нас, защото повече клиенти ще използват нашата мрежа. Зрителите може и да не гледат нашата програма, въпреки че аз се надявам, че ще го правят, но те ще гледат програмата на нашия конкурент, който ще използва нашата мрежа, и двамата ще печелим.
- Не, ние сме заинтересувани от това, което се нарича услуги на новата икономика. Хората няма да фокусират интереса си само върху програмата на кабелната ни телевизия. Тя ще е голяма част от бизнеса ни тук, но не е само това.
Националният осигурителен институт отговаря
Относно осигуряването само за трудова злополука и професионална болест - в чл.9 от Наредбата е въведено изплатеният доход до 1 МРЗ да бъде и единствен за лицето, което го получава. На първо място такова изискване не съществува в чл.4, ал.2, т.3 от КЗОО, където е уредено това осигуряване, а и как следва да се процедира, ако след изплащане на такъв доход от една фирма лицето получи доход и от друго място, с което общият му доход за месеца надхвърли 1 МРЗ? На практика един работодател, изплатил суми до 1 МРЗ на дадено лице, е изпълнил съвсем точно изискванията на кодекса, а и няма как да знае дали лицето не получава и други доходи (например наем, което е също вид доход, макар и нетрудов).
Следва ли да се начисляват осигурителни вноски върху сумата на изплатените дневни командировъчни пари, на командировани лица, които не са в трудово правоотношение с фирмата? Сумата на дневните командировъчни по принцип подлежи на облагане с данък по ЗОДФЛ в категорията "доходи, получени от извършване на услуги с личен труд" и при годишното изравняване на осигурителните вноски вероятно ще попадне в общия осигурителен доход. Но на практика дневните командировъчни пари нямат характер на изплатен доход за работа, а са обезщетение за претърпени разходи заради отделяне на лицето от постоянното му местожителство. Освен това е възможен, а и често срещан, случаят, при който една фирма изплаща (по силата на договор с друга фирма) дневни командировъчни пари на лицата, които не са командировани от нея (тоест въобще не й извършват услуги с личен труд) - за справка чл.15, ал.2, т.6 и чл.17, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина. Как се процедира в тези случаи?
Относно годишното изравняване на осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица - чл.9, ал.4 от КЗОО, възможно ли е поясняване кои точно доходи и данни от годишната данъчна декларация ще се включват при определяне на годишния осигурителен доход на лицата? Въпросът е с оглед на въведеното подобно понятие в Закона за здравното осигуряване, където е посочено, че годишно изравняване се прави на основа на облагаемите доходи на лицата. Лицата, извършващи патентна дейност, нямат облагаеми доходи по ЗОДФЛ и годишният им осигурителен доход (за целите на здравното осигуряване) е равен на сбора от 2 МРЗ месечно. Валидно ли е същото положение и за целите на задължителното обществено осигуряване или лицата, извършващи патентна дейност, ще правят годишно изравняване върху целия си доход?
Съгласно параграф 1, т.2 от КЗОО "нетно възнаграждение" е полученото възнаграждение след намаляването му с дължимите данъци. Следва ли, за да се получи нетното възнаграждение, от възнаграждението да се извадят и задължителните лични осигурителни вноски за сметка на лицето, тоест дали и те се третират като дължими данъци освен данъка по ЗОДФЛ?
Съгласно чл.49, ал.2 от КЗОО дневното парично обезщетение (при бременност и раждане) не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и по-голямо от среднодневното трудово възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Как следва да се процедира, в случай че среднодневното нетно възнаграждение е по-малко от минималната дневна работна заплата, тоест двете условия не могат да бъдат изпълнени едновременно. Допустимо ли е при това положение изплатеното обезщетение да бъде равно на дневната минимална работна заплата, въпреки че по този начин се нарушава ограничението да не бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение, доколкото в отменения Кодекс на труда от 1951 г. (дял III) на бременните и родилките беше гарантирано обезщетение, не по-малко от минималната работна заплата?
Какви осигурителни вноски се дължат за работещите пенсионери?
Започна и законен внос на "Марлборо"
Новината е радостна както за легалната, така и за сенчестата търговия
Боряна ГЕНЧЕВА
"Филип Морис" започна официален внос и дистрибуция на "Марлборо" в страната, съобщиха от компанията. Първият от години насам законен контейнер от най-продаваните цигари в света мина българската граница в средата на април. Деветстотин и шестдесетте мастербокса кутии с бандероли и надписи на български във варианти "фул флейвър" и "лайтс" са разпределени по всички по-големи градове.
И червеното, и бялото "Марлборо" струват 2.60 лева на дребно. Цената е с 40-60 ст. по-висока от тази на контрабандните цигари от същата марка, които традиционно присъстват на пазара. Официалните вносители дават 3отстъпка на едро и 7за търговците на дребно. Това означава около 20 ст. на кутия за магазинера. При цигарите без бандерол се работи при отстъпка 15-20от цената, което прави прихода на дребно двойно по-голям - около 40 ст. "Печалбата от легалните цигари е по-малка, но с тях магазинерите поемат по-малък риск. Освен това могат свободно да ги излагат на витрината, което стимулира продажбите", обясни Борислав Лалев, мениджър на "Филип Морис" за България. Според него легалните цигари ще са предпочитани от клиентите, защото качеството им е гарантирано и вкусът им е по-свеж (внасят се от фабриката на "Филип Морис" в Швейцария).
Легалният внос направи възможни продажбите на "Марлборо" и в "Метро". В търговски среди се твърди, че там те вървят добре въпреки цената. Обяснението е, че продавачите имат нужда от стек цигари с бандерол, купен с фактура, за да ги изложат на витрината като прикритие на контрабандните цигари, които продават.
От представителството на "Филип Морис" твърдят, че рекламната кампания, съпътстваща официалния внос на "Марлборо", не е по-мащабна от обичайните. Рекламният им бюджет вече е обвързан с продажбите и доста е изтънял. Един от дискутираните въпроси около марката е какво точно рекламираше представителството през всички години от 1994 г., през които цигарите не се внасяха законно у нас. "Поддържахме търговската си марка. Освен това до 1993 г. имахме лицензен договор с Булгартабак за производството на "Марлборо". Надявахме се да бъде подновен и затова продължавахме да рекламираме", обясни г-н Лалев.
"Марлборо" и в момента е най-успешната вносна марка в България. На нея се падат около два процента от консумацията на цигари в страната. Всички вносни марки имат шест процента общо.
Тенденцията на пазара на цигари е от нелегален към легален внос (макар сенчестият да e многократно по-голям) и "Филип Морис" не могат да бъдат последната фирма, която започва да работи официално, коментираха от конкурентна компания. От началото на годината проверките на контролните органи по будките за цигари са засилени и поне по главните софийски улици вече не се виждат кутии без бандерол. Контрабандните цигари се предлагат само на сигурни клиенти.
Сегашният опит да се започне легален внос на "Марлборо" е втори на "Филип Морис" за България. През 1998 г. е внесен един контейнер чрез друга фирма, но неколкократните промени в акцизите го правят непродаваем.
БАИФ обяви поредния конкурс за най-добър млад предприемач
Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) и Българската асоциация за партньорство (БАП) обявиха поредния, осми, конкурс за най-добър млад предприемач. И през тази година ще бъдат отличени седем разработки. Предвиждат се една първа награда от 6000 долара, три втори - по 3000 долара, и три трети - по 1500 долара (на проект).
Право на участие в конкурса има всеки, който е на възраст между 18 и 29 години. Кандидатите трябва да представят бизнесплан на български език и автобиография. Формуляри с указания за участие могат да бъдат намерени във всички представителства на БАП в страната, в регионалните бизнесагенции и търговско-промишлени палати, в офисите на Корпуса на мира, в по-големите университети, в някои общини и кметства. Бизнеспланът трябва да съдържа максимум 25 страници и пет страници приложения (снимки, брошури, рекламни материали). Идеята може да бъде разработена от група съмишленици, но се подава от един представител и може да разчита само на една награда. Крайният срок за участие е 25 юли 2000 г. Няколко критерия ще са водещи при оценката на бизнеспредложенията. На първо място дали са реални, т.е. може ли да бъдат осъществени на практика. Твърде важно е също каква е ползата от проекта - разкрива ли нови работни места, увеличава ли производството или износа и др. Журито ще оценява също формата, под която е представен бизнеспланът - препоръчително е например разработките да са напечатани. Предложенията са конфиденциални, фондът не връща депозираните материали.
Всички бизнеспланове ще преминат през три етапа на оценка. Най-напред представители на БАИФ, БАП и други организации ще отделят 20 най-добри разработки. След това първо пресяване 20-те предложения ще се оценяват поотделно от двама независими експерти, които ще проведат интервю с кандидатите, ако е необходимо. Изчислява се средната оценка, дадена от двамата оценяващи, и се определят седемте финалисти. Финалният кръг всъщност е устна защита на бизнесплановете пред жури, съставено от представители на бизнессдруженията. На този етап е препоръчително да се използват нагледни материали. Едва след това журито ще гласува и ще определи наградите.
През изминалите седем години са обсъдени и оценени около 700 бизнесплана на млади предприемачи у нас. Досега са присъдени и отпуснати награди за над 100 000 долара, като 75от наградените проекти продължават да функционират успешно.
Предстоящо
Фонд "Земеделие" гарантира преференции за покупка на агротехника
Стопаните плащат авансово от 10 до 20 процента от стойността на машините
Мара ГЕОРГИЕВА
Цената на един марков трактор е между 250 000 и 400 000 лв., а на един зърнокомбайн - от 120 000 до 350 000 лв. За мнозина кредитирането е единствената възможност да притежават качествени селскостопански машини. Отскоро фонд "Земеделие" предлага преференциални кредити за покупка на фирмена агротехника.
Производителите могат да кандидатстват за средства по два проекта. Първият - "Български земеделски проект", обединява усилията на фонда, ОББ, Българска пощенска банка, американската фирма "Джон Диър" и "Мегатрон" - официален вносител на земеделска техника "Джон Диър" за България. Втората схема - "Клаас агропроект - България 2000", е резултат от договорености между фонд "Земеделие", ЦКБ и немската фирма "Клаас".
"Фондът гарантира 70от стойността на кредита чрез депозит в обслужващата банка. Рискът за останалите 30се поделя между банката и вносителя на техниката. Производителят получава машината веднага, а не след изплащане на кредита", обяснява принципната схема Румен Йончев, заместник-директор на фонд "Земеделие".
Желаещите да теглят кредит за покупка на техника с марката "Джон Диър" трябва да могат да платят авансово между 10и 20от стойността на машините. Кредитът се отпуска за срок до пет години с гратисен период до девет месеца. Лихвата е в размер на ОЛП плюс надбавка от 3.5 пункта и се плаща всеки месец. Главницата се плаща два пъти в годината, на шест месеца. Ако клиентът не може да изплати веднага дължимия ДДС по сделката, има право да сключи отделен краткосрочен договор с банката за 8-месечно кредитиране на тази сума. В този случай фондът поема гаранцията по цялата стойност на договора за ДДС, но изисква допълнителни гаранции от стопанина за поне 20от стойността на договорените машини. За обезпечение се приемат земеделска земя, машини, сгради, инвентар и др. Новозакупената техника се залага в полза на банката до окончателното изплащане на заема.
За да закупят техника на немската фирма "Клаас" чрез кредит, производителите трябва да осигурят собствено участие в размер на 10от доставната цена на машините. Срокът за издължаване на заема е до пет години, в това число до шест месеца гратисен период. Лихвата по кредита е равна на ОЛП плюс 4.5 пункта надбавка. Част от кредита се обезпечава с новозакупената техника - учредява се особен залог в полза на фонд "Земеделие" и "Клаас". Кандидатът трябва да гарантира пред банката 18от размера на отпуснатия заем и това става в съответствие с правилата на банката. За обезпечения се приемат всички предвидени в закона гаранции - ипотека, залог, влог, валута. Ако желае, стопанинът може да сключи едногодишен договор с банката за кредитиране на дължимия ДДС. Срокът за връщането е до една година. Неотдавна управителният съвет на фонда одобри специално допълнение към схемата за закупуване на селскостопанска техника по този проект. Според договореностите фонд "Земеделие" ще издава гаранции в полза на банката за покриване на половината от дължимото по всяка сделка ДДС.
Кандидатите за кредит разработват задължително инвестиционен проект. По същество това е бизнесплан, в който трябва се докаже смисълът на инвестицията, за какво ще се използва отпуснатата сума, колко и чии са площите, които ще се обработват, как ще се гарантира връщането на парите. Стопанинът не може да продава техниката, докато не се издължи окончателно на банката. Земеделските производители трябва да сключат предварително договор за доставка на исканите машини с фирмите вносителки. "Мегатрон" има регионални дилъри в Кнежа, Добрич, Иваново, Стара Загора, Велико Търново, Пазарджик, Пловдив, Шумен и Ямбол. Фирма "Клаас" има дистрибутори в София, Русе, Стара Загора, Добрич, Пловдив, Свищов и Варна. Заявките, попълнени с необходимия набор от документи, се подават едновременно в регионалните представителства на фонд "Земеделие" и в регионалните клонове на обслужващите банки. След това фондът дава своето одобрение или мотивира отказа си. Последна се произнася банката.
От юридическите лица се изискват съдебна, данъчна и БУЛСТАТ регистрация, учредителен договор или устав, данъчни декларации, счетоводни баланси, отчет за приходите и разходите, справка за дълготрайните активи. Физическите лица трябва да представят карта за регистрация като земеделски производители, декларации за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние. Всички кандидати депозират договори за извършване на механизирани услуги и предварителни договори и споразумения за реализация на произведената продукция (ако има такива).
Срокове
Държавен вестник
Календар на деловите прояви за 11 - 22 юни
При земетресение от 7-ма степен повечето сгради ще рухнат
Високите норми не са достатъчни за доброто строителство
Бисера СТАНЕВА
България се намира в земетръсна зона (т.нар. Балкански разлом) и липсата на контрол върху строителството би довела до повторение на трагедията, споходила Турция през август месец миналата година. "Държавата трябва да се ангажира със създаването на финансова стратегия за намаляване на сеизмичния риск", каза Питър Янев, президент на EQE International на семинар на тема "Готова ли е България за голямо земетресение".
"Допреди няколко години най-важният въпрос за България беше дали АЕЦ "Козлодуй" е укрепена. Сега централата е укрепена и остава въпросът "какво става с всичко останало", каза Питър Янев. А положението е, меко казано, плачевно. Конструкторите от години предупреждават, че състоянието на сградния ни фонд е отчайващо, но в отговор вместо конкретни мерки продължават безконтролното строителство и произволните интервенции върху сградите. Така и в момента се строят сгради, за които не се знае на какво натоварване ще издържат. По селата масово се изграждат къщи без проекти, а техните собственици погрешно наливат тонове бетон, като мислят, че така домовете им стават по-здрави.
Никой в страната не е наясно какво е реалното състояние на сградите, каза Андрей Герасимов, управител на Научноизследователския строителен институт. Според него е наложително да бъдат разработени и приети наредбите за постортизация на сградите и реконструкциите, които да позволяват на хората във всеки един момент да знаят в какво състояние са жилищата им и какво могат или не могат да правят с тях. В момента най-сигурни са панелните сгради, казаха специалистите, тъй като имат много и малки стаи, което означава много стени. Разбира се, това е относително, защото зависи преди всичко от качеството на строителството. При природни катаклизми сигурни са и леките конструкции, а също и постройките, при които тежестта е съсредоточена в долната част на сградата. За съжаление такива почти не останаха след масовите изтърбушвания и незаконни надстроявания на сградите. Немного силен трус ще килне подобни сгради или те ще "легнат".
Като че най-трагично според конструкторите е състоянието на индустриалните халета и заводите. Повече от тях са изградени по типови проекти на съветски инженери и са с т.нар. рамкови или сглобяеми конструкции. Загубите, които биха понесли заводите от евентуалното спиране на производството, ще сринат икономиката на страната ни. На този принцип в страната има изградени и голям брой училища, болници и обществени сгради. Малко пари, инвестирани сега в укрепването на тези конструкции, ще предотвратят огромни човешки и финансови загуби в бъдеще - нещо, което българинът проумява едва след като белята е станала.
Държавата трябва да се ангажира със система за застраховане на сеизмичния риск и това трябва да стане сега, а не като в Турция и Гърция едва след земетресенията, смята Питър Янев.
С помощта на Световната банка в Турция, Гърция и Тайван са били създадени такива пулове между големите застрахователни компании, като зад тях застава държавата с изготвянето на нормативната уредба в тази насока и анализи и оценка на риска. Ако подобна система заработи в страната ни сега, може би ще има достатъчно време, за да се акумулират средства и да се изгради стратегия за реагиране при бедствие.
Еврото постепенно набира скорост
Засилват се очакванията за забавяне на темпа на растеж на американската икономика
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Все повече пазарни участници и анализатори се съгласяват с твърдението, че общата европейска валута е достигнала дъното и сега следва корективно възходящо движение. Поведението на еврото на международните валутни пазари през изминалата седмица продължи тенденцията от предишната, когато започна постепенно му възстановяване. Сравнително адекватната му реакция на положителни новини от евро-зоната и на изказвания в негова подкрепа говори за постепенната промяна в отношението на инвеститорите. Все още обаче анализаторите се въздържат от изказвания за трайно обръщане на тренда поради крайно неуспешното представяне на еврото съвсем доскоро.
Миналият петък еврото се покачи силно спрямо долара, преминавайки 93 цента, след като бяха изнесени данни за спад на поръчките на стоки за дълготрайна употреба в САЩ през април. В началото на тази седмица понижителната корекция бе неизбежна, но спадът бе ограничен от изказвания в подкрепа на еврото. От изказването на президента на Бундесбанк Велтеке стана ясно, че при необходимост може да се очаква интервенция от страна на Европейската централна банка. За разлика от друг път еврото реагира положително на твърдения, че е налице потенциал за превръщането му в силна валута. Наблюдава се и друг факт - еврото вече започва да реагира положително на позитивни новини за икономиката на евро-зоната. Данните, че БВП на Германия е нараснал с 0.7за първото тримесечие спрямо предходното и с 3.3на годишна база, най-големият прираст от началото на 1998 г., предизвикаха много по-агресивно закриване на къси позиции в евро, отколкото щеше да бъде съвсем доскоро. Вследствие на това общата европейска валута успя да се изкачи до 94.10 цента за евро - най-високото ниво от 24 април. Доста обнадеждаваща беше и реакцията му спрямо движенията на американските фондови пазари. Във вторник технологичният индекс Nasdaq се покачи със 7.94, като отбеляза най-големия дневен прираст в пунктово изражение досега. Съвсем естествен беше спадът на еврото след това покачване на индекса, но той беше сравнително ограничен на фона на пораженията, които общата европейска валута претърпяваше досега. Според анализатори в основата на тези обрати на валутните пазари стоят очакванията за намаляване на темпа на растеж на американската икономика, след като на 16 май Федералният резерв на САЩ пристъпи към агресивно покачване на лихвените равнища с 50 базисни пункта.
Към края на седмицата доларът все пак успя да възстанови част от загубите, след като Националната асоциация за мениджмънт на покупките в САЩ изнесе данни, според които производството през миналия месец е продължило да нараства, но с по-нисък темп в сравнение с предходния. Това засили оптимистичните очаквания, че Федералният резерв няма да предприема покачване на лихвените равнища скоро. Като резултат последва покачване на американските борсови индекси, което подкрепи долара. По-късно обаче еврото отново започна да се покачва, като в петък преди обяд се движеше около 93.50 цента. Доста силни бяха позициите на еврото и спрямо британската лира.
След изнасянето на тези данни американската валута се покачи значително и спрямо японската йена. В началото на седмицата йената беше подкрепена от изказване на управителя на Bank of Japan Хаями, който отново потвърди желанието си за изоставяне на необичайната политика на нулеви лихвени равнища. Именно перспективите за премахването й са основният фактор, определящ движението на йената в момента. Позитивни данни за нивото на безработицата през април подкрепиха йената, като доларът не успя да премине 108 йени. В сряда обаче настъпи обрат на валутните пазари, след като беше обявен фалитът на японската застрахователна компания Daihyaku Life Insurance. Изказвания на висши държавни служители, че това не би оказало съществено влияние върху финансовата система на страната, не бяха достатъчни за елиминиране на появилите се опасения, че Япония все още не е постигнала трайно стабилизиране на икономиката си. Това от своя страна пък предизвика и опасения, че скоро не може да се очаква покачване на лихвените равнища. Вследствие на това доларът успя да се изкачи близо до 109 йени. Еврото също се възползва от негативните новини от Япония, като в петък се изкачи до близо 102 йени.
Удовлетворяване на кредитори при фалит
Един от най-важните въпроси при ликвидация или фалит на търговско дружество е удовлетворяването на кредиторите му чрез имуществото на длъжника. До обявяване на фалит се стига, когато по време на производството по несъстоятелността кредиторите не успеят да приемат оздравителен план, който да урежда или разсрочва задълженията на компанията. Още при започване на производството по несъстоятелност се образува т.нар маса на несъстоятелността, в която се включват всички имуществени права на длъжника и която служи за удовлетворяване на кредиторите.
В едномесечен срок от обявяване на производството по несъстоятелност кредиторите трябва да уведомят съда за вида и размера на вземанията си. Единствено вземания на персонала на дружеството, възникнали при трудови взаимоотношения, се вписват служебно от синдика. След изтичане на едномесечния срок синдикът изготвя списък на всички предявени и приети от него вземания и го обнародва в Държавен вестник. Този списък може да се допълва с нововъзникнали вземания. Окончателният списък се одобрява от съда по несъстоятелността.
След като съдът обяви несъстоятелността на дружеството, той пристъпва към осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността с цел изплащане на задълженията. В зависимост от вида на вземането и съществуването или не на обезпечение кредиторите на дружеството могат да се разделят на две основни групи - кредитори с обезпечени и с необезпечени вземания.
Невинаги обаче имуществото на длъжника е достатъчно за удовлетворяване на всички задължения. Затова съществува точно определен ред, по който се разпределя имуществото от масата на несъстоятелността. Най-напред се удовлетворяват кредиторите, чиито вземания са обезпечени със залог на движима вещ или с ипотека на недвижимо имущество, както и такива, заради които се упражнява право на задържане върху вещи на длъжника, като плащанията са само до размера на обезпечението. Ако обезпечението не покрива цялото задължение, остатъкът се приравнява с необезпечените вземания, чието изплащане започва след удовлетворяването на всички обезпечени вземания в следната последователност - публични държавни вземания (данъци, такси, задължения към фонд "Обществено осигуряване" и др.); разноски по несъстоятелността; вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали до една година преди започване на процедурата по несъстоятелността; издръжки на длъжника към трети лица; задължения, възникнали след началото на производството по несъстоятелността; всички останали необезпечени вземания; лихви върху необезпечени вземания, възникнали след началото на производството по несъстоятелността; кредити на длъжника, отпуснати от негови съдружници и безвъзмездни сделки. Когато имуществото в масата на несъстоятелността не покрива изцяло всички необезпечени задължения, наличните средства се разпределят между кредиторите от съответния клас по съразмерност на вземанията им.
Когато се изплатят изцяло всички задължения към кредиторите и ако все още има средства в масата на несъстоятелността, се пристъпва към удовлетворяване на акционерите на компанията, между които се разпределя всичко останало.
"Благоевград БТ" разпределя 10.5 милиона лева за дивидент
Пламен Радков
Най-голямото дружество в структурата на "Булгартабак холдинг" - "Благоевград БТ", ще разпределя 10.5 милиона лева под формата на дивидент за 1999 г. Това бе решено на общото събрание на дружеството, което се проведе на 26 май. Сумата, заделена за дивидент, представлява 30от печалбата на компанията, която възлиза на 35 милиона лева, и е с 10 милиона лева (39) по-голяма в сравнение с 1998 г. Дивидентът за акция е 3.88 лева. След приспадане на данъците акционерите физически лица ще получат по 3.30 лева за акция. Най-голяма част от сумата за дивидент - 8.95 милиона лева, ще отиде в мажоритарния собственик Булгартабак, който притежава 85от акциите на дружеството.
"Благоевград БТ" разпределя дивидент за първи път в историята си като публично дружество. Това е част от новата политика на "Булгартабак холдинг", според която всички предприятия от структурата, приключили годината на печалба, ще раздават дивидент, включително и самият Булгартабак. Съобразявайки се с тази политика и втората по големина фабрика - "София БТ", ще разпредели 30от печалбата си (на обща стойност 5.21 милиона лева) за дивидент, което прави по 2.57 лева за акция, а след приспадане на данъците за физическите лица - 2.18 лева. Холдингът е в процедура по приватизация, която се проточва заради изготвянето на консолидирания баланс на компанията и желанието на държавата да получи допълнителни приходи преди продажбата на компанията.
Досега печалбата на тютюневите предприятия отиваше за инвестиции, а остатъкът бе заделян във фонд "Резервен", който при "Благоевград БТ"в момента възлиза на 71 млн. лв. При условие че капиталът на дружеството е два милиона лева, тези резерви изглеждат неразумно високи. Това бе и причината ръководството на предприятието да предложи на общото събрание увеличение на капитала, финансирано от фонд "Резервен", но предложението не бе прието. Една от вероятните причини да не се приеме увеличението е нежеланието на Булгартабак да се правят съществени промени в дружествата, които могат да затруднят приватизационната процедура.
Друго решение на общото събрание бе преобразуването на съвета на директорите от пет- в тричленен. Председател на новия съвет на директорите е Иван Бацаров, изпълнителен директор е Димитър Димитров, а третият член е представител на "Булгартабак холдинг" - Георги Малчев.
"Благоевград БТ" е едно от най-атрактивните предприятия не само в структурата на Булгартабак, но и в българската икономика като цяло. Дружеството държи 43от вътрешния пазар на цигари, като произвежда едни от най-търсените и широко разпространени български марки - "Виктори", GD и "Мелник", като основните външни пазари са Израел, Афганистан, Армения и други държави от Средна Азия. Компанията е акционер в съвместното българско-украинско дружество "Булгартабак Полтава", в което участва с апортни вноски на машини и технологии.
През изминалата година дружеството е продало 12 240 тона цигари, с 527 тона повече от предходната година, при което се е повишила и средната продажна цена. Освен повишените продажби за по-високата печалба на компанията допринасят подобрената ефективност на производството, намаляването на производствените разходи и повишаването на дела на по-луксозните цигари в структурата на продажбите. Високата ефективност е резултат на модерното оборудване на компанията. Отделените средства за инвестиции за миналата година са в размер на 18.8 милиона лева, насочени към модернизация на технологично оборудване.
Новината за раздаване на дивидент раздвижи и търговията с акции на дружеството на фондовата борса. Цените започнаха да се покачват още предходната седмица, след като бяха достигнали най-ниските в историята си равнища, а през последните дни те отбелязаха нов ръст от три лева, като достигнаха ниво 25 лева за акция. Явно дивидентът е бил сигналът, който инвеститорите са очаквали, за да възвърнат доверието си в акциите на компанията. Макар че цените все още са доста под най-високите си равнища, анализатори на пазара смятат, че положителната тенденция ще се задържи поне през следващите няколко седмици.
Акционерите на БТК ще гласуват вдигане на капитала на 3 юли
Нов устав на БТК, избор на нов борд на директорите и увеличаване на капитала ще гласуват акционерите на дружеството на общо събрание на 3 юли. Това е записано в дневния ред на обявата за общо събрание, обнародвана в Държавен вестник миналия петък. Обявяването на събрание предполага, че до 3 юли сделката за БТК с гръцко-холандския консорциум OTE/KPN трябва да бъде сключена и те да влязат в правата си на мажоритарни собственици.
Предвиденото увеличение на капитала е по чл.194, ал.2 от Търговския закон. Това означава, че проектът на решение е някой или някои от акционерите да се откажат от правото си пропорционално да участват в увеличението на капитала. Решението би трябвало да бъде взето с мнозинство 3/4 от представените акции. Целта на увеличението е издаване на нова емисия от облигации, които впоследствие да бъдат превърнати в акции. Кандидат-купувачите бяха обявили, че ще издадат облигации за 75 млн. долара - сума, равна на половината от инвестициите, които са обещали за БТК.
Миналата седмица в среди, близки до управляващите, започна да се разпространява слухът, че договорът (по-точно пакет от осем поддоговора) за БТК вече е парафиран. Това означава, че двете страни принципно са се съгласили с текста, остава да се мине през одобрението на надзора на Агенцията за приватизация, Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията и европейската антимонополна комисия. Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията и шеф на работната група за БТК, обаче отрече да се е стигало до парафиране. Самият Славински доскоро твърдеше, че парафирането ще е факт до края на май.
Междувременно миналата седмица икономическата комисия на парламента прие на първо четене промените в закона за приватизацията, поискани от кандидат-купувачите. Те гласят, че в случаите на приватизация лиценз за дейност се предоставя без търг или конкурс не само на купувачите, но и на посочено от тях лице.
Накратко
Унгария не предвижда визи за българи. Това стана ясно по време на посещението на унгарския министър на вътрешните работи Шандор Пинтер, който бе в страната по покана на българския си колега Емануил Йорданов. "Работим за това да се запази безвизовият режим дори когато Унгария влезе в Европейския съюз", заяви Шандор Пинтер. Двамата министри подписаха изпълнителен протокол към споразумението между България и Унгария за обратно предаване на незаконно пребиваващи граждани. По време на срещите между Емануил Йорданов и Шандор Пинтер е било обсъждано и подписването до края на годината на нови споразумения - за оказване на помощ при природни бедствия, за противодействие на организираната престъпност и за взаимна защита и предоставяне на секретни данни.
Кабинетът прие промени в осем закона, с които се премахват или облекчават лицензионни, разрешителни и съгласувателни режими. Забраната за извършване на всякакъв вид строителство край пътищата се заменя с разрешителен режим. Лицензионният режим за експерти, извършващи екологични анализи, се заменя с регистрационен. Облекчава се разрешителният режим за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Улеснява се процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи. Премахва се лицензионният режим за изпълнителите, които изработват планове за земеразделяне. Пада режимът, според който министърът на финансите разрешава на чужденци да придобият вещни права върху недвижими имоти. Премахва се лицензирането на лица, които изпълняват дейности по защита и профилактика на професионални рискове. Отпада съгласувателният режим от МВР по проекти на обекти за производство на взривни вещества, оръжия и боеприпаси.
Бордът на "Асеновград БТ" освободи от състава си като изпълнителен директор на фирмата Евгений Костенаров. Името на Костенаров бе замесено около източване на "Асеновград БТ" към харманлийската "Норд" ООД, в която интереси има Славчо Христов. Това е и вероятната причина, поради която Костенаров е освободен от поста си. Шефът на директорския борд и главен юрист на "Булгартабак"-София, Анастасия Димитрова отказа коментар по случая и заяви, че все още няма нов директор на фирмата.
На свое заседание правителството прие мерки за подобряване на административното обслужване на гражданите и фирмите. Документът задължава министрите и другите органи на изпълнителната власт да представят в едномесечен срок анализ на нормативната уредба, свързана с обслужването на граждани и фирми, както и анализ на дейността на администрацията в изпълнение на тази уредба. Ръководителите на ведомства трябва да представят и проекти за промени в нормативните актове с цел намаляване на сроковете, облекчаване на условията и реда, както и подобряване на обслужването на гражданите и фирмите, извършвани от съответната администрация.
През изминалата седмица Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на Народното събрание прие на второ четене с единодушие проекта за закон за достъп до обществена информация. Очаква се скоро законът да влезе за обсъждане и в пленарната зала.
Най-после известно оживление в играта
Има нов водач във временното класиране
През изтеклата седмица повечето дружества, включени в играта, повишиха съществено стойността на акциите си. При "Полимери" АД нарастването е над 30 , а при "Кремиковци" АД - 23 , като се очертава трайна тенденция. Цените на акциите на дружествата от туризма също нарастват: на "Златни пясъци" АД - с 19, а на "Албена" АД с около 4 При тютюневите дружества нарастването е 13за "Благоевград БТ" АД и 5за Булгартабак холдинг" АД. Само "Софарма" АД вече няколко седмици регистрира спад на цените на акциите си, който за тази седмица е 7.8 Това вероятно се дължи на предстоящата продажба на мажоритарния пакет на това дружество.
През изминалата седмица по две от емисиите ДЦК имаше плащане по шестмесечни купони. Този доход е добавен като свободни пари в статията "Остатък" в таблиците на съответните инвестиционни посредници.
Главно вследствие на спада на акциите на "Софарма" и покачването на всички останали акции досегашният водач на временното класиране мина на второ място. Новият водач е "Елана". Всички портфейли с изключение на този на "Булброкърс" отбелязват нарастване през тази седмица, но все още доходността им е отрицателна.
През следващата седмица се очаква посредниците да направят промени в структурата на портфейлите си.
Почина първият български президент Петър Младенов
"Александра груп" ще строи киноцентър
Цените на големите компании тръгват нагоре
Пламен Радков
"Финтекс" навлиза в нова процедура по несъстоятелност
Пламен РАДКОВ
Финансова ревизия и разпродажба на ненужно оборудване за покриване поне на част от краткосрочните задължения на "Финтекс", Габрово - за това се споразумяха кредиторите и синдикът на вълненотекстилното предприятие на провелото се през изминалата седмица първо събрание на кредиторите. Дружеството, което бе обявено в неплатежоспособност в края на април, е в трагично финансово състояние и в наскоро започналото производство по несъстоятелност ще трябва да се намери компромис при уреждането на разнообразните задължения на компанията, за да се избегне нейната ликвидация.
Събранието избра досегашния временен синдик Гинка Копаранска за постоянен, а Министерството на икономиката в ролята на принципал на държавния дял от 92неофициално й е дало голяма свобода, за да може ефективно да ръководи делата на дружеството и да спомогне то да продължи да работи. В представения от синдика доклад пред събранието се подчертава липсата на каквито и да било оборотни средства и непрекъснато влошаващото се състояние на компанията през последните две години. Към края на 1999 г. краткосрочните задължения на фирмата са в размер на 3.17 милиона лева, най-голяма част от които са към "Топлофикация", "Електроснабдяване" и ТБ Биохим. Дружеството работи с минимални поръчки най-вече на ишлеме. От дванадесет цеха работят само три на четиридневна работна седмица. Работниците не са получавали заплати от ноември миналата година, като общо задълженията към тях възлизат на около 500 хиляди лева. Освен краткосрочните задължения дружеството има 17.4 милиона лева дългосрочни задължения, 15.3 милиона от които са към "Булгарлизинг", възникнали още през 1989 г. от кредити при внос на машини. Въпреки тежкото си състояние и крайната нужда от свежи средства дружеството не е потърсило 366 хил. лева вземания, като в същото време е имало лоша отчетност. В началото на май на общото събрание на акционерите ръководството на компанията бе сменено, но новото все още не е регистрирано в съда.
Дружеството всъщност е за втори път в процедура по несъстоятелност. Първата започва още в началото на 1998 г. по искане на основния кредитор "Булгарлизинг". Тогава бяха изготвени два оздравителни плана - единият на синдика, другият на съвета на директорите. Съдът прие плана на синдика, който се подкрепяше и от "Булгарлизинг". Планът предвиждаше 100-процентово уреждане на задълженията на дружеството, изплащане на заплатите, запазване на работните места и осигуряване на оборотни средства. В изпълнение на плана Министерството на промишлеността е трябвало да прехвърли 66от акциите на дружеството на кредитора "Булгарлизинг" по схема дълг срещу собственост. Макар че планът бе одобрен от съда, тогавашното ръководство на предприятието го оспорва във Върховния касационен съд, който връща делото за доразглеждане в Габровския окръжен съд. Първото заседание за преразглеждане на делото се провежда през март т.г., а в края на април дружеството отново е обявено в неплатежоспособност.
Оспорването на плана е породено от претенциите на друга група кредитори - собственици на стари реституирани цехове, които "Финтекс" е държал под наем и за които не е изплащал необходимите наеми. В предложения от ръководството на дружеството оздравителен план се защитават именно интересите на тези кредитори и според него предприятието е трябвало да се раздели на отделни малки самостоятелни дружества, обединени в един холдинг, в които бивши собственици да са акционери с апортни вноски на имотите си.
"Булгарлизинг" и групата на бившите собственици се очертават да са двете противопоставящи се групи кредитори и в новата процедура по несъстоятелност. Желанието на бившите собственици е да получат дължимите им наеми и да станат акционери във "Финтекс". Апетитът на "Булгарлизинг" пък е свързан с придобиване на мажоритарния пакет от дружеството чрез размяна на дълг срещу собственост - това, което искаха и преди три години. Намирането на компромис между тях ще е съществено, за да се избегне ликвидацията на дружеството.
Продадено е взривното производство на "Пима"
Италианци купуват земя и сгради, за да ги превърнат в шивашки цех
Теодора Василева
Една година след обявяването на "Пима" - Монтана (от военнопромишления комплекс), което е в ликвидация, започнаха реалните продажби на активи. На 26 май изтече срокът за подаване на оферти за 10 обособени части и един пул от машини и оборудване. Десет меморандума бяха закупени, но оферти бяха подадени само за два от предлаганите обекти. Купувачите на двете обособени части са съответно българските фирми "Миджур 99" АД и "Форте груп" ООД. Взривното производство в с. Горни Лом става собственост на "Миджур 99" срещу 1.31 млн. лв., което е малко над оценката. Продадени са и част от сградите и земята от площадката в Лом, където преди години са се произвеждали гилзи. Цената, която "Форте груп" плаща, е 272 хил. лв. Купувачът е собственост на италианската "Креацони венере" и физическото лице Сандро Ломбарди. Нехарактерно за дружества от системата на военнопромишления комплекс, закупените сгради ще бъдат използвани като шивашки цех. Италианците до този момент са били наематели на сградите.
За непродадените обособени части ще бъде открита нова процедура до дни. Предстои да бъдат предложени и още четири обекта, за които до момента е имало неясноти около собствеността. Дълговете на "Пима" са близо 17 млн. лв., като почти половината са по кредит от ОББ. Две други банки искаха обявяване на дружеството в несъстоятелност, но съдът е отхвърлил иска им.
Активите на дружеството са оценени на 31 млн. лв. Ликвидацията трябва да приключи до края на годината, но едва ли всички обособени части ще привлекат инвеститорски интерес, тъй като някои от тях са огромни производствени площадки. "Пима" има производствени мощности в 11 населени места, предимно села около Монтана. Инвеститори проявявали интерес към някои от активите, но се оплаквали от високите начални цени и изчаквали с офертите си, коментираха от дружеството. Ако за някои обособени части няколко търга поред няма кандидати, оценките могат да бъдат намалени.
Въпреки двукратното удължаване на сроковете за приватизация на "Пима" нито един кандидат не прояви интерес към дружеството. Държавата се принуди да открие процедура по ликвидация, защото военният завод бе в така наречения списък на предприятия за изолация. След стартирането на процедурата по ликвидация две РМД поискаха да придобият завода. Офертите им явно не бяха задоволителни, тъй като Агенцията за приватизация изготви доклад до Министерството на икономиката, че купувачите не разполагат с достатъчно средства, и така се стигна до продажбата на обособени части.
Много от другите ВПК-дружества станаха собственост на РМД. За няколко предстои приватизация, но стратегически инвеститори засега липсват. За разлика от традиционните приватизационни сделки за военните заводи, при които държавата запазваше блокираща квота от 34, в случай че някой от купувачите на активи от "Пима" реши да произвежда спецпродукция, държавата няма да може да контролира производството.
Истинският проблем се нарича неадекватна икономическа политика
Държавата е тази, която може да измъкне пазара на ценни книжа от сегашното състояние
Ивайло Николов,Център за икономическо развитие
Преминал през етапи на спонтанен растеж и изграждане на институции, пазарът на ценни книжа в България през последната една година изпадна в колапс и поражда само песимизъм. За първи път обаче "виновни" са не външни фактори от рода на руска или косовска криза, не може повече да се оправдаем и с липсата на закони и институции. По всичко изглежда, че е настъпил моментът за дискусия по същностните проблеми на българския пазар на ценни книжа и ролята на държавата за неговото развитие.
Преди всичко трябва да бъдем убедени, че българската икономика има нужда от работещ пазар на ценни книжа и неговото функциониране има дългосрочен и напълно измерим макроикономически ефект. Тъй като изглежда, че в България все още е необходимо убеждаване на тази тема, ето четири важни аргумента.
Приватизацията в България, скандално или не, приключва и цели отрасли от икономиката са в процес на преструктуриране. Опитът на централно- и източноевропейски страни показва, че работещите пазари на ценни книжа са идеална среда за преразпределение на свободни капиталови ресурси и служат като коректив на неразвитата банкова система. Средствата, набрани чрез публично предлагане на акции и облигации в страни като Унгария и Полша, доказват огромния потенциал за привличане на чуждестранните портфейлни инвестиции, което е стъпка към привличане и на преките инвестиции.
Сегашната ситуация ясно показва, че липсва разбиране на факта, че пазарът на ценни книжа е сред показателите за наличие на функционираща пазарна икономика при оценка на изпълнението на икономическите критерии от Копенхаген за членство в Европейския съюз. В момента той не е индикатор на състоянието на икономиката и причината за това е, че на него за разлика от Полша и Унгария липсват акции от структуроопределящи компании като БТК, НЕК, Булгаргаз, БМФ, големите банки и застрахователни дружества, мобилните оператори и много други. Проблемът е не само в тяхната липса сега, а и в това, че във всички стратегии за приватизация на изброените няма елемент на публично предлагане през фондовата борса. Това на практика означава, че за години напред "Българска фондова борса - София" няма да бъде индикатор на националната икономика, а един слаб пазар с отблъскващо неликвидни и евтини акции. Дори ако България навлезе в цикъл на устойчив растеж, има опасност портфейлните инвеститори да продължат да пренебрегват страната. Логиката е проста и тя беше изяснена по време на "Българския Великден". Ако пазарът на ценни книжа е привлекателен, България ще се появи на световната "инвестиционна карта", като спечели вниманието на посредниците в световните капиталови потоци - големите инвестиционни банки.
Трето, липсата на работещ пазар на ценни книжа води до загуби на собствениците на преференциални акции и на акциите за удовлетворяване на реституционни претенции. Просто изчисление показва, че пазарната капитализация на преференциалните акции само в БТК, Булгартабак, Булгаргаз, БМФ, НЕК и БДЖ е най-малко 400 млн. долара, които десетките хиляди собственици на преференциални акции не могат да ги продадат, ако техните акции не се търгуват на "Българска фондова борса - София" АД. Още повече че липсата на "локомотиви" като изброените дружества води до сегашната маргинализация на пазара и по-слаб интерес към други големи и средни компании, в които делът на преференциалните акции също се оценява на стотици милиони долари.
Четвърто, липсата на работещ пазар на ценни книжа пречи на дългосрочния растеж на компаниите в областта на високите технологии и Интернет. Икономическото бъдеще на България не трябва да бъде отделено от високите технологии, още повече че тяхното развитие по дефиниция надхвърля макроикономическите граници на страната и ефектът винаги се мултиплицира. В България обаче се премълчава или просто не се разбира, че развитието на комуникациите, информационните и биотехнологиите по света е възможно именно поради работещите пазари на ценни книжа - там компаниите набират първоначален и допълнителен капитал, там стават и сливанията и поглъщанията. У нас сме свидетели на нарастване на потреблението на Интернет, създаването на нови сайтове и Интернет-портали, дори наченки на онлайн-търговия, но липсата на нормално работещ пазар на ценни книжа пречи на тези компании да наберат капитал и да преодолеят изоставането, което България има в сравнение с развитите страни.
Може ли да обясним текущото състояние на пазара на ценни книжа с (липсата на) държавна политика? Мнозина на най-високо управленско ниво споделят мнение, че за България е рано да има пазар на ценни книжа, и състоянието сега се обяснява с кризата в реалната икономика и липсата на растеж, отсъствието на корпоративни традиции и култура, алтернативите за фирмено финансиране или предимството на стратегическите пред портфейлните инвестиции. Точно преди две години обаче Съветът по структурна реформа към Министерския съвет прие специална програма за развитие на пазара на ценни книжа в България, която предполагаше изпълнение главно чрез механизмите на държавната политика.
За съжаление за изминалия период може да констатираме, че държавната политика не подкрепи развитието на пазара. Инвеститорите възприеха негативно забавянето на новия закон за ценните книжа. Липсва публично предлагане при приватизацията поради което на пазара просто, не достигат книжа от малкото привлекателни български дружества. Налице бяха елементи на свръхрегулация: таксите на комисията по ценните книжа, бавните процедури и разрешителните режими, указанията за тълкуване и прилагане на нормативната уредба. В същото време за един продължителен период отсъстваше адекватна защита на правата на инвеститорите: безнаказано емитентите не разкриваха достатъчно и навременна информация, собствеността се окрупняваше без търгово предлагане или разкриване на дялово участие, капиталът се увеличаваше под условие. Информационното осигуряване, достъпността и публичността на регистрите отстъпиха пред практиката на търговия при използване на вътрешна информация. Останаха позволени извънборсовите сделки дори с акции от т.нар. публични дружества, при което над половината оборот на пазара е непрозрачен и скрит. Неприемлива за миноритарните акционери е възможността, създадена от новия закон, за прекратяване статута на публичност на дружества с регистриран капитал под 200 хил. лв. просто чрез решение на общото събрание на дружеството. Данъчният режим по отношение на доходите от пазара на ценни книжа и до днес е противоречив или откровено неблагоприятен.
Има ли държавата отношение към бъдещето на този пазар, или просто да го оставим на естествената пазарна еволюция? Държавата във всички случаи се явява ключов фактор при първоначалното стимулиране на нововъзникващ пазар като българския, където развитието се предшества от прехвърляне на държавната собственост към частните собственици и от създаване на адекватна държавна регулация. Ако не е късно и ако желае, държавата може да предприеме като минимум следните конкретни мерки за развитието на пазара в краткосрочен план. На първо място е необходимо доусъвършенстване на приетия в края на миналата година нов Закон за публичното предлагане на ценни книжа: отстраняване на последните възможности за увеличаване на капитала под условие и прекратяване на замените на акции извън регулираните пазари срещу държавни ценни книжа или ценни книжа от други публични дружества. Освен това е нужно ускорено разработване, широко експертно обсъждане и приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Приватизиращите органи да предприемат конкретни стъпки за ускоряване на приватизацията чрез използване на различните методи на публичното предлагане. Това може да бъде комбинация от следните способи: публично предлагане на мажоритарни дялове; публично предлагане на остатъчни дялове от атрактивни предприятия; публично предлагане на миноритарни дялове успоредно с продажбата на основния дял; приватизация чрез увеличаване на капитала при условията на публично предлагане. Във всички случаи е време и за изменения в данъчния режим с цел ясно и преференциално третиране на доходите от пазара на ценни книжа. Това включва поне: режима за данъка върху дивидента, лихвите по корпоративни дългови ценни книжа (облигации), данъчната ставка при публичните дружества, доходите от покупко-продажба на ценни книжа от чуждестранни лица. Държавната политика да насърчава въвеждане на нови инструменти за търговия освен преобладаващите засега акции от вторичната търговия. Изводът е, че ако досегашното неразбиране на държавата се запази и не се подкрепи първоначалното стимулиране на пазара на ценни книжа, той няма да бъде подходяща среда за привличането на инвестиции, преструктурирането и финансирането на предприятията, стимулирането на спестяванията и икономическия растеж. Както и че неуспехите или недостигът на доверие в този пазар биха се превърнали в неуспехи и недоверие за самата икономическа политика на българското правителство.
Кредиторите злоупотребявали с исканията за фалит заради ниските такси
Кредиторите масово злоупотребяват с възможността да искат производство по несъстоятелност за своите длъжници, заяви зам.-министърът на правосъдието Мария Серкеджиева на дискусия в парламента за проблемите около процедурите по несъстоятелност. Често кредитори искат фалит без основание заради неадекватно ниските държавни такси, обясни Серкеджиева. Таксата, която съдът събира от кредитора при иск за несъстоятелност на дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, е 150 лв. Много по-скъпо е, ако се използва исково производство за търсене на вземане чрез съда, при което се внасят 4от размера на иска. Висящите дела по несъстоятелност през миналата година са се увеличили почти двукратно, съобщиха от правосъдното министерство. Причината за увеличения брой фалити обаче може да се търси и в неблагоприятната бизнессреда в страната, а не само в ниските такси. Ако на дискусията например присъстваха и представители на кредиторите, те най-вероятно щяха да отбележат, че процедурите по несъстоятелност са прекалено мудни и това прави получаването на вземането твърде бавно. В тази посока е необходимо фиксиране на ясни срокове за решенията на съдилищата.
Не трябва да се назначава за синдик човек, който живее в същото населено място, където е и седалището на фирмата, смятат съдиите. Те предложиха на синдиците да се плаща умерена постоянна заплата и голямо окончателно възнаграждение, което ще ги стимулира да приключат по-бързо процедурата. Според изказали се е възможно първото събрание на кредиторите да бъде манипулирано от временния синдик, който е заинтересован да бъде избран от кредиторите за постоянен.
Едно от условията на Световната банка за отпускане на заема ФЕСАЛ 2 беше именно промени в Търговския закон, които да доведат до по-бързо, по-ефикасно и по-прозрачно приключване на процедурите по несъстоятелност. Както става почти винаги обаче, изпълнението на поетия от правителството ангажимент закъснява.
Инвестиция на БАИФ в "Девин" АД удвоява капацитета за производство
Мара ГЕОРГИЕВА
Нов цех за бутилиране на минерална вода влезе в действие в "Девин" АД. Разширението позволява капацитетът на предприятието да се удвои и да достигне шест милиона бутилки месечно.
През декември миналата година акционер в дружеството стана Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) с 10дялово участие. Общата инвестиция в новия цех е за 2.5 млн. лв. Линията е предназначена за пълнене на бутилки от половин литър, изработени от полиетилентетрафталат (РЕТ). "БАИФ инвестира при нас, защото фирмата е 100частна и защото продуктът ни има безспорни качества. Изворът ни е с най-големия дебит в страната - 15 литра/секунда. За сравнение - в Горна баня дебитът на извора е 1.5-2 л/сек, в Банкя - два л/сек, коментира Георги Серафимов, изпълнителен директор на "Девин" АД.
Концесията за извора е за 15 години с възможност за удължаване с още 15. На фирмата е предоставено право на ползване за около два л/сек, оползотворяват се около 1.5 л/сек. "Нашата вода е най-скъпата в страната - производствената цена на половинлитровите ни бутилки е между 26 и 28 стотинки. Цените скочиха заради курса на долара и поскъпването на петрола, което влияе върху стойността на опаковките от РЕТ. Големи са и транспортните разходи до най-мощните потребителски центрове като София и черноморските курорти", казва Георги Серафимов. Фирмата изнася в Косово, Македония, Близкия Изток, Кипър, Израел.
Българската минерална вода е с отлични качества и много добри ценови позиции, но на западните пазари не е позната. Там отдавна са безспорните лидери Франция, Италия, Испания. Напоследък мощно се настанява и Турция. Преди да погледнат зад граница, българските производители трябва да сложат в ред нещата в собствения си двор. "Бутилирана минерална вода предлагат над 65 фирми в страната, част от които правят това в нарушение на всякакви правни и хигиенни норми. Пазарният дял на големите фирми, които дават облика на този бранш, пада. По редица субективни причини се допусна раздробяване на вътрешния пазар, който, общо взето, е малък. Подписаните договори за концесии утвърждават неблагоприятни икономически условия, които оскъпяват цената на бутилирана минерална вода и охлаждат надеждите за сериозен пробив на външните пазари", се казва в анализ на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки за година.
