СДС освободи дясното пространство
"Младите" в НИС се изявяват като партийни строители
Иван САШЕВ
Три години след като спечели парламентарните избори със заявка за неизбежни реформи с дясна насоченост, СДС тръгва към новия вот с центристка оферта - нещо като олевяване в посока към центъра.
За целта се прицели задочно в образа на модерната християндемокрация. Като даде публично обещание да представлява интересите не на конкретна социална прослойка, а на цялото общество. Да бъде класическа центристка партия, освобождавайки по този начин монополизираното - поне на думи - от самата нея до този момент дясно политическо пространство за други формации, които имат амбиции за това като ВМРО, "Гергьовден" и евентуално една бъдеща партия на ексминистъра Бонев.
Главно помощно средство в процеса на търсенето на изчистена идеологическа идентичност сините привидяха в приемането на т.нар. Харта на ценностите на СДС като Европейска народна партия. Официален партиен документ, който ще претендира според един от авторите му - Димитър Абаджиев, да играе ролята на "идейна конституция". Моментът на публичното му лансиране обаче съвпадна със скандалните интервюта на Богомил Бонев в българската преса. Което още тогава го маргинализира като новина.
Идеята за намиране на ясен идеен образ на сините не е отскоро. Но липсата му едва ли е истинската причина след три години "лутане" из властта СДС да си спечели имиджа на партия, в чиито редици под правителствения чадър се вихрят сини политици с подчертано клиентелистко поведение и откровени уклони към корумпираност. А и на фона на подобни трайни впечатления напъните на управляващите да се идентифицират с християндемократическите ценности придобиват по-скоро абстрактни нюанси. В този смисъл твърдението на другия автор на проекта, Никола Николов, че "точно това е моментът, когато една политическа сила, натрупала опит от властта, може да сключи с обществото онзи етичен анекс към сключения с обществото договор за управление на страната", звучи твърде неубедително. А и "онзи етичен анекс" е твърде закъснял, за да бъде оценен по достойнство от другата страна - тази на управляваните. Така стартиралата обществена дискусия върху основата на този проект събуди по-скоро недоумение и неразбиране, отколкото какъвто и да било ентусиазъм.
Да се опитваш да изчистиш имиджа си чрез хартиен морал и заявени на всеослушание ценности с пожелателен тон (свобода, солидарност, справедливост), говори само за едно - парламентарните избори неминуемо наближават.
Иначе хартата се вписва напълно в ресорните отдели, за които новоизбраните в НИС Николов и Абаджиев отговарят. Първият като пряк наследник на Божков - за икономическата политика и програмните стратегии на партията. Вторият пък държи международната политика и осъществява контактите със сродните на СДС европейски партии. На провелото се заседание на националния съвет във вторник проектът на двамата бе приет окончателно. Според Абаджиев чрез приемането на партийния кодекс се задава рамка, въз основа на която ще могат да се изграждат оттук нататък всички останали програми на СДС. Както и предизборните програми за управление. Пред в. "Капитал" той призна, че до този момент в СДС е съществувал идеен вакуум. Според него това се дължи на факта, че досега СДС е бил зает с "реанимирането на държавата, както и на скорошното му излизане от формата на политическа организация от коалиционен тип". В сините редици признанията в тази насока са доста по-радикални, т.е вниманието на управляващите е било отвлечено от "сладкиша", наречен "приватизация". Междувременно Абаджиев сподели, че хартата ще бъде обърната към вътрешнопартийните структури и "така те ще имат възможност да критикуват политиката на партията в съответствие с нея". Според него идеологическият облик, който СДС трябва да добие, разбира се, ще бъде съобразен с българските условия. Той ще включва елементи на консерватизъм, на либерализъм и социална политика. Освен това уточни, че "хартата представлява интелектуален продукт на СДС, а не предизборна програма". На въпрос дали има натиск от Европейската народна партия (ЕНП) за приемането на подобен партиен документ той отговори, че не е било поставяно като изискване от ЕНП, а е собствено решение.
"Ние обявяваме своите ценности и принципи и искаме по тях да ни съдят" - пожела за пореден път Костов след заседанието на националния съвет. Още преди да бъде приета официално като пилотен проект, в духа на хартата, лидерът на СДС посочи предложението на парламентарната група да бъде ограничен имунитетът на депутатите и висшите магистрати. Опитът на премиера да оприличи подобно намерение като послание на хартата, като "послание на справедливостта" доби по-скоро популистки краски. И не защото липсва логика в случая, а защото първият въпрос, който автоматично си задават както журналистите, така и редовите избиратели, е защо точно сега. Освен като закъснял анонс към обществеността, предварително обречен на неуспех опит за възстановяване на загубеното доверие на синия електорат, партийният документ може да се тълкува и като едностранчиво желание. А и когато помпозно се назовава харта, се разбира документ с важно обществено-политическо значение или нещо като обществен договор. За реализирането му обаче са нужни две страни. В тази ситуация лесно може да се отгатне коя е липсващата.
Макар и откровено закъсняла, идеята за хартата поражда ред въпросителни. При условие, че е поставена под въпрос целостта на синьото парламентарно мнозинство, не е ли наивно да се говори за ясно определяне на партийния облик с документи и декларации? Или това е просто желание за изява на новите лица в НИС - авторите на проекта? Ако не друго, стана ясно, че управляващите изпитват непреодолимо влечение към монополите, включително и в чисто политически аспект. Всъщност не е трудно да се предположи, че сините ще се позовават до втръсване на хартата, когато става въпрос за което и да е тяхно политическо решение. Подобна тактика има и своето конюнктурно обяснение. Претендиращите за класически християндемократически облик пред обществото се стремят да изпреварят останалите политически сили в българския политически спектър в идейно отношение и по тази логика последните да бъдат по-трудно идентифицирани от избирателя. Според Никола Николов идеите и ценностите, които са залегнали в хартата, са и ценности на цялото общество. Твърдение, което обаче няма никаква практическа стойност, дори в очите на все по-скептичния син електорат. Дори и с обновен на думи имидж, ако не промени философията на управление, няма гаранция, че управляващата партия ще се възприема по различен начин. А и няма да бъде изненада, ако избирателят определи нашенските християн-демократи по следния начин: консервативни към доходите на населението, протекционистични към собствените си икономически групировки и провеждащи активна социална политика по отношение на роднините си.
Ето защо на Командира не му остава нищо друго, освен да си признае публично например следното: ние сме християндемократическа партия, време е да направим от седесарите християн-демократи.
Синята стая, червеният фенер
Асен КОНСТАНТИНОВ
Как се прави касов хит, ако не със звезди като Аня Пенчева, която грее от билбордове и корици на списания, и Андрей Баташов с многобройните му почитателки. Този сезон Народният театър събра тълпи от зрители, а билетите свършваха за месец напред. Спектакълът е "Синята стая" по пиесата на Дейвид Хеър, който преработва Шницлеровия "Хоровод" и транспонира веригата сюжетни брънки в съвременността. В същата пиеса на лондонска сцена жънат успех имена като Никол Кидман и Даниел Отьой. Текстът предлага атрактивни ситуации и ефектни превъплъщения за двамата актьори, които преминават от образ в образ. Дори и да не анализира дълбоко отношенията между Мъжа и Жената (днес) или пък да проследява какво пренасят персонажите от една връзка в друга, постановката пак би могла да демонстрира актьорска виртуозност и находчив хумор. Режисьорът Снежина Танковска има опит точно в тази празна ниша на българския театър, в която заедно с Андрей Баташов осъществиха остроумния и прецизен моноспектакъл "Секс, наркотици и рокендрол" от Ерик Богосян и неговото по-вяло повторение "С глава в стената".
Ако се съди по продадените билети, формулата работи и в "Синята стая". Има всички предпоставки за едно качествено забавление, само че спектакълът не е нито едното, нито другото, въпреки че определена част от публиката си тръгва умерено развеселена и приятно погъделичкана. Постановката следва порнографската структура, в която всяка нова сцена е маловажен повод за ново разсъбличане, и така десетина пъти. Силно се съмнявам, че театърът позволява такъв тип еротика, защото в абстрактната му същност тялото на актьора вече не е негово собствено, нито пък е конкретно това на персонажа. Тялото на Аня Пенчева, подложено на експониране, обаче си остава само нейното. Тук се сменят по-скоро перуки и тоалети, отколкото роли. "Героините" й досущ еднакво се глезят и въздишат, с по някой акцент или подвикване тук-там, които да ги разграничат. Прекрасната й фигура не произвежда целения ефект може би точно заради псевдотеатралната конвенция, в която е поставен зрителят. Той уж не трябва да вижда просто пийпшоу, а да си представи взаимоотношения, вълнения, любови. Задачата на Андрей Баташов в тази инсценировка е да асистира в събличането и да поддържа твърдението, че става дума за различни персонажи и ситуации, което той прави максимално пестеливо, стремейки се да се слее с фона. За такъв е използвана прожекция на полупроизволни визии, които позволяват на участниците да се преоблекат за следващия рунд. Плюс времетраенето на любовния акт на отделните двойки в часове, минути и секунди. С този коментар към драматургията Снежина Танковска озадачава и задава неочаквани въпроси като: два и половина часа (най-високото постижение) числен израз на изключителен екстаз ли е или мъчително упорство? По всяка вероятност отговорът е шега, но и хуморът с изключение на отделни проблясъци е побегнал подръка с еротиката далеч от "Синята стая". Очевидно е, че халтура се произвежда далеч по-лесно от майсторски изработено представление за ширпотреба. Но защо въобще са нужни толкова думи за един неуспех - нито е пръв, нито последен, нито някой е имунизиран срещу него. Може би разочарованието ми се дължи на липсата на професионално отговорни развлекателни спектакли. А може би на подозрението, че на тези нелеки жанрове гледат лековато и творци, и критици.
Гъби със зарзават в гювече
Цаньо СЪРНЕВ
Почиствам зелевите листа от твърдите части и ги варя до омекване в леко подсолена вода. Почиствам гъбите, измивам ги и ги нарязвам ситно. Задушавам ги в олио и малко вода. Щом омекнат, прибавям към тях ситно нарязаните целина и лук. Ако има нужда, добавям още малко вода. След изпаряването на водата сипвам настърганите домати и ориза. Доливам с гореща вода и посолявам. Варя до набъбването на ориза и добавям предварително сварените и нарязани кубчета картофи, грах, ситно нарязания джоджен. Поръсвам с черен пипер и много добре разбърквам сместа.
Във всяко гювече разстилам зелев лист и сипвам по две супени лъжици гореща вода. Със студена лъжица гребвам от гъбено-зеленчуковата смес, пълня зелевия лист и внимателно го загръщам. Разбивам яйцата с прясно мляко, посолявам леко и разпределям заливката в гювечетата. Похлупвам с капачетата и пека на водна баня в предварително нагрята фурна.
Не давайте гъби на бременна котка
Съвсем скоро имах драматична история с гъби. Това, че оцелях, си е чиста метафора!
Натоварихме се в един полски фиат - с много спомени и никаква мощност. И двете му "екстри" идваха от това, че мепесето навярно познаваше Гомулка. От дупките по пътя колелата му се качваха на фаровете и за радост на катаджиите издъненият му ауспух можеше да заглуши с гърмежите си авиационно изложение. Слава богу, минавахме незабелязано като слон през бушменски колиби.
Вилата, в която се настанихме, беше последен напън на азбестовия панел да изнасили швейцарски пейзаж. Вятърът танцуваше ниско по пода и увиваше чергите подобно студентска палачинка. След настаняването ни пристигна комшийско момиченце и ни донесе пресни манатарки. Сложих престилката и включих фантазията си на директна скорост.
Не мина време и на оградата се простряха: мъж, жена, познатото вече момиченце и още едно дете. Имаха вид, на който и добродушен свещеник не може да помогне.
- Лельо Кате, отровихме се! - Катето беше собственичка на вилата и споменатото мепесе. - И четиримата ядохме гъби - жената преминаваше от розово към ултрамарин. - Дадохме и на котката и тя преди малко се тръшна и легна да бере душа.
Стопанката ги натовари на фиата, а аз изхвърлих вече приготвените гъби. След три часа Катя се върна и разказа покъртителната история.
В болницата ги промили като есенни бурета за нова реколта. Когато ги върнала вкъщи... - Котката е умряла! - заковах аз, за да разбере, че не съм си губил времето в симеоновската школа.. - Родила! - отвърна Катя.
Ние пък се натровихме с варени яйца. Добре, че никой от нас не беше на дереджето на котката!
Да не ти пресъхва чашата*
Ани МЛАДЕНОВА
През миналата седмица ирландските пъбове в София се увеличиха с още един. "Шамрок" е кръстен на символа на свободна Ирландия - четирилистната детелина. С централното си разположение (намира се на площад "Гарибалди", до KFC) и приятната обстановка заведението има всички шансове да привлече по-претенциозните любители на бирата, които се чувстваха малко натясно в досегашния си сборен пункт J.J.Murphy's.
Наливната бира е Heinеken и Murphy's, а усещането за ирландски пъб се допълва от автентичната музика от острова.
Лаврентий Берия: "не подлежи на реабилитация"
Екатерина ВЛАДИМИРОВА
Военната колегия на Върховния съд на Русия отказа да реабилитира Лаврентий Берия. Освен това в решението си от 29 май колегията не се съгласи дори частично да преразгледа обвиненията, повдигнати срещу Берия при арестуването му през есента на 1953 г. - обвинения за негови връзки с няколко чужди разузнавания. Човекът страшилище, който дълги години оглавява службите за държавна безопасност на СССР, е арестуван през юни 1953 г. На 23 декември същата година той и сподвижниците му са осъдени на разстрел за измяна на родината, за шпионаж, за организиране на антисъветска заговорническа дейност с цел завземане на властта, както и за извършване на терористични актове. По ирония на съдбата това са същите членове от наказателния кодекс, по които през 30-40-те години по указание на Берия са извършвани масовите разстрели в Съветския съюз. Бившият шеф на НКВД е обвинен и в изнасилвания. Берия е най-близкият човек на Сталин и лично организира и ръководи масовите политически репресии в СССР, съпътствали сталинския режим през цялото време на съществуването му.
Споровете за това дали наистина Берия е бил изменник на родината си, или е паднал жертва на поредната кремълска смяна на властта се водят от не едно десетилетие. Много от бившите му съратници, а така също и членовете на семейството му естествено твърдят, че Берия е невинен. Въпреки това мнозинството от историците все пак предпочитат да се придържат към по-разпространената позиция - бил е виновен.
Въпреки че в тази история не всичко е така еднозначно. Личността на Берия дали поради липса на информация, дали заради това, че на властта, сменила сталинския режим, е бил нужен жертвен агнец, днес е обвита с огромно количество легенди. И за да се ориентира човек в тях, няма да бъдат достатъчни документите от секретните архиви. В какво само не е обвиняван шефът на Наркома по вътрешните дела. Измяна, шпионаж, заговор, масови репресии. Това е само списъкът на официалните обвинения. Има и други. На Берия се приписват връзки с около 200-300 жени. Според описанията на някои документалисти с неговото име родителите плашели дъщерите си, твърдейки, че агентите на Берия ловят по улиците хубави девици.
Ако се вярва на сина на Лаврентий Берия - Серго, баща му бил отличен родител и съпруг. Както и че от самото начало се бил противопоставял на репресиите, но ЦК и другите партийни органи провеждали репресивната линия още от 1934 г., въпреки че Берия й се противопоставял дори пред Сталин.
Според Серго Берия шпионо-изменническата история се дължала на факта, че след смъртта на Сталин Берия се опитвал да посегне на ролята на партията в управлението на държавата. Тоест нещо като първична перестройка. Той дори искал да въведе частна собственост върху земята с право на купуване от гражданите на СССР.
Всъщност синът на Берия не би могъл и да говори днес друго. Първо, той не е Павлик Морозов, за да очерня баща си. Второ, както самият той нееднократно е признавал, не е бил допускан до архивните документи, които биха могли да хвърлят светлина върху личността на Берия.
Всъщност Главната военна прокуратура на Русия достъп до тези документи има. И поддържа противоположно на сина мнение.
Делото на Берия е едно от списъка архивни дела на сталинските съратници, с които се е заела Главната военна прокуратура. Преразгледани бяха делата на бившия комисар по вътрешните работи на СССР Ежов, на неговия заместник Фриновски, на бившия министър на държавната безопасност Абакумов - все дела, които имат голям обществен резонанс.
Военната колегия всъщност прие доводите на Главния военен прокурор, настояващ всичко да остане както досега. На роднините на съратниците на Берия, които настояват за преразглеждане на делата по закона за реабилитация на жертвите на политически репресии, беше отговорено: "не подлежи на реабилитация".
Превод от руски Асен Асенов
Полиглота
Палми РАНЧЕВ
Високата му фигура се поклащаше неустойчиво. Почти опираше рамо в стената, покрай която вървеше. Преценяваше всяка своя крачка. Изглеждаше загрижен да не се подхлъзне по непочистения от снега тротоар. Спря прегърбен под замръзнал капчук. Постоя, без да се оглежда. Скоро продължи със ситни крачки. И все така шепнеше.
- Мианбао - хляб, хън - омраза, айцинг - любов.
Наместваше внимателно дебелата си подметка, изчакваше да се увери, че е стъпил стабилно, и преместваше другия си крак. Краищата на дългото му черно палто приличаха на завеса, раздвижваха се при всяка крачка. На ъгъла сковано промени посоката. Запъти се към кафенето на отсрещния тротоар.
Влезе в полупразното помещение, без да проличи, че вече не се намира на хлъзгавия тротоар.
- Как си? - попита го единственият посетител от ъгъла и поглади тридневната си брада. - Обикновено идваш по-рано.
- Идвам, идвам - промърмори той и добави: - Хън - омраза, айцинг - любов.
- Чух, че дъщеря ти се самоубила. Ама не разбрах точно коя. Тази дето е в Германия. Или другата.
- Не ти е точна информацията.
- Добре де, направила опит да се самоубие - възкликна брадясалият и махна с ръка пред лицето си. - По-добре някоя от трите ти жени да беше се отровила.
- Сега вече е добре - изрече той, застанал пред бара, и прошепна: - Мианбао - хляб, шуй - вода, айцинг - любов.
- Всички наоколо знаят, че говориш безброй чужди езици. Какво учиш сега?
- Шуй - вода, айцинг - любов.
- Да не знаеш и китайски? Или не е китайски?
Не отговори. Само леко се поклащаше пред високия бар. Поръча кафе, устните му продължиха да потрепват.
- Каза ли нещо? - попита барманката.
Беше винаги весела. Понякога дори безпричинно весела. Имаше закръглени бузи, които потрепваха заедно със стърчащите й плитки. Работеше сравнително отскоро в кафенето. Не повече от три месеца. Но вече познаваше постоянните посетители. Този тип например идваше от години всеки ден. Не знаеше как точно се казва. Наричаха го Полиглота. Беше сигурна, че ако му извика "господин Полиглот, забравихте си рестото", щеше да се обърне. Направи й знак да задържи стотинките. Държеше чашката пред устата си. Отпи от кафето. После още веднъж. Отметна глава и го изля цялото в гърлото си. Отдалечи се от бара, без да се оглежда.
- Няма ли да седнеш?
- Мианбао - хляб, шуй - вода, футъкъ - водка.
- Така ли се пие кафе. На екс.
- Тръгвам си! - изрече Полиглота. - Нихао - здравей, гандбъй - наздраве, дзайдзиен - довиждане.
- Седни, ще те почерпя една водка - предложи брадясалият. - Кажи, момичето ти... Всъщност така и не разбрах дали тази, която живее в Германия, или другата... - Хън - омраза, айцинг - любов.
- Съвсем е откачил - промърмори след него брадясалият. - Ама напълно!
Навън Полиглота застана пред витрината. Огледа се, раздвижи колена под дългото палто, без да помръдне от място. Изглежда се колебаеше в каква посока да поеме. Скоро се повлече към ъгъла на улицата. Там го пресрещна нахален просяк с икона в протегнатата си ръка.
- Дайте някой лев, господине - изрече кресливо той. - Изглеждаш ми добре. Помогни и аз да се почувствам добре.
- Как изглеждам?
- Добре, господине. Преуспяващ сте на вид. Имате балтон.
- Значи на мене говорите?
- На вас, господине - продължи просякът, ръкомахаше със свободната си ръка. - Имате вид на преуспяващ. Аз, ясно е, че съм зле. Съвсем съм закъсал, щом прося по улиците.
- Излязох... - За каквото и да сте излязъл - прекъсна го просякът. - Ще направите добро, ако дадете някой лев.
- Ето, вземи! - каза Полиглота. - Доброто ми дело.
- Един лев, господине! - отбеляза с облещени очи просякът. - Само един лев ми дадохте. Ама няма значение. Благодарско, значи!
Продължи, без да обръща внимание на думите му. След няколко крачки направи неочаквано енергично движение с дългите си крака. Отскочи встрани и балтонът му се отвори широко. Беше тъмно крило, което го издигна за миг във въздуха. После се оказа пред автомобила, който се опитваше да изпревари трамвая по тясната уличка. Дългото му тяло някак смешно се прегъна, завъртя се настрани и отново отхвръкна с развят балтон. Успокои се пред колелата на спрялата кола. Лежеше по гръб. Копчетата на балтона бяха се скъсали и сега беше широко разтворен под него. Шофьорът изскочи разтреперан, спусна се към тъмното петно.
- Видя ли някой как стана всичко? - попита заекващ той и се огледа. - Някой трябва да ми помогне. Да свидетелства, че той направо скочи под колелата. Нямаше начин да го избегна. Абсолютно никакъв начин!
- Нихао - здравей, дзайдзиен - довиждане.
- Изглежда е чужденец - продължи шофьорът. - Съвсем загазих.
- Хън - омраза, аутинг - любов.
- Чувате ли ме? - попита шофьорът. - Или наистина сте чужденец.
Устните му продължиха да се движат едва забележимо. Вече не се чуваше какво точно казва.
Оливър Стоун - отвъд видимото
Антония КОВАЧЕВА
Филмите на Оливър Стоун ("Взвод", "Роден на 4 юли", "JFK - Кенеди", "Родени убийци") винаги са нещо повече от онова, което се вижда в тях на пръв поглед. А то само по себе си никак не е малко. Новият филм на режисьора "Всяка една неделя" е за американския футбол във всичките му социални и психологически аспекти. Терен за физически схватки, борба на нерви и воля, място за правене и губене на пари, хоризонт на изгряващи и залязващи звезди. Арена на болезнени загуби и инфарктни победи. Зрелище и бизнес - шоу за едни, начин на живот за други.
Още в първите секунди агресивното изображение и звук запращат зрителя в месомелачката на футболното поле по начин, който ще му държи влага в следващите три часа. Крупни планове и нестандартни гледни точки на играчите в моменти на върхово напрежение, концентрация и действие се наслагват с разложен на детайли звук. Подсъзнателно улавяме хрущене на удрящи се кости, късане на мускули, смазване на тела. Хвърлен веднага, без подготовка вътре в самото меле, първото нещо, което зрителят изпитва почти осезаемо, е физическата болка. Стоун я стоварва върху него, преди да го увлече в хазарта на играта. Принуждава го да се почувства уязвим, несигурен, заплашен. Ултимативно му отнема психологическото предимство на сеирджия. Следва класическото натрупване на обстоятелства, герои, взаимоотношения между тях.
Един треньор в криза (Ал Пачино), разколебан отбор, залязващ куотърбек (Денис Куейд), изгряващ куотърбек (Джейми Фокс), ефектни сола от втория актьорски план. На фабулно равнище се знае, че ще се формулира цената на крайния триумф, както е кристално ясно и че той ще се състои.
Интересното започва от момента, в който логичното очакване, че героят на Ал Пачино ще е център на филма, започва да не се оправдава. Самият актьор играе някак необичайно - леко разсеяно, привидно небрежно. Сякаш маркира. Напълно целенасочено, защото неговият треньор е само парче от колаж на характери, лица и поведение, далеч по-амбициозен от стандартните социално-психологически наблюдения и констатации. "Всяка една неделя" не е нито анти-, нито про-. А Оливър Стоун отказва да е както прокурор, така и адвокат. Той просто търси скрития смисъл на тези съвременни гладиаторски битки, за да открие човечността зад бруталната агресия, солидарността зад съперничеството, джентълменството зад грубостта. Без да ни спестява нито едното, нито другото. Безмилостно и нежно.
Бреговете на Брегович
Вселенска музика с балканско сърце в Античния театър
Борислав КОЛЕВ
Не, концертът на Брегович в Античния театър не започна с великата "Месечина" - химнът на прокълнатата, непостижима балканска мечта. "Месечина" изгря нейде към финала, в мига на емоционалния връх, когато душата се рее из небесата, а тялото... Какво значение има тук тялото. Нали ракията е бич за него. Тя е храна за душата. А когато се готвиш за среща с "Месечина", без ракия не може. То е ритуал. Ракия в кръчма. В истинска кръчма. Нали помните кога звуча песента във филма "Ъндърграунд"? На кораб, в кафанска атмосфера. Нощем. Миришеше на тъга. И на страст.
Миришеше на опасна любов, на барут, на красива лудост.
Покрила нас срътна тама, покрила нас тама! Йо!
А я се питам, моя драга, ща че бити са нама.
Тук вадиш своя "Калашников" и със залп сваляш звездите една след друга. А ако не си въоръжен и свързваш "Калашников" само с песента на Брегович, поне трябва да спазиш ритуала с кръчмата и ракията. Пловдив е, проблеми нямаш.
"Нема више сунца... " - време е за срещата с "месеца". Античният театър е благословено място за това - в утробата му дишат много векове и много култури. Също като в музиката на Брегович, побрала в себе си духа на кафаната, но и на катедралата; на днешното време, но и на отшумелите столетия.
Горан, "бялото лице на месечината", в началото го нямаше. На сцената бе най-магнетичната личност в екипа му, "тъмната страна на луната" Оги Радивоевич - в черно. Звучеше Ausencia от "Ъндърграунд" - с аромат на любов и печал, изтръгнат от полска щрайх секция и белградски мъжки хор. Радивоевич ги дирижираше, все едно че танцува. И пееше, все едно че умира.
"Ей, стани, стани... " - на сцената излязоха българските певици от ансамбъла "Филип Кутев". След тях - сръбските тръбачи от "Оркестъра за сватби и погребения" - "първа труба, друга труба, трета труба... " А в трубите им - монети, за берекет. С тях ги дари Брегович - целият в бяло.
"Да говорим сръбски или английски", попита синът на Балканите. Публиката знаеше верния отговор.
Изведнъж, когато въздухът бе напоен с драматизма на "Колата на смъртта" от "Аризонска мечта", долетя прозаичният (а дали е прозаичен?) мирис на кебапчета. Горан реагира като светкавица: "Концерт за скара и оркестър". И пак подкара песента.
Вятърът предателски разбърка партитурите на Радивоевич. Известно време той се бори с тях, без да губи ритъма на ударните. В един миг каза "баста", хвърли ги на земята и продължи по слух. Разлика не се усети.
"Биляна, мома хубава/Биляна, тънка, висока..."
Гласовете на нашите певици звучаха като вълшебни инструменти, а инструментите на оркестъра - като гласове. Тази хармония е в сърцевината на музикалното тайнство на Брегович, където забранени територии няма. Той поведе публиката през шопското много-гласно пеене и ръченицата, през латиното и кючека, през православните и католически мотиви, заведе я до туиста, върна я при философско-съзерцателното "Сакраменто", за да я хвърли после в огнената виталност на "Чшайе шукарие". Правеше го красиво - без каквито и да било излишни ефекти. Той няма нужда от декори, от разноцветни светлини и пиротехника, балерини не му трябват. Рядко става дори от стола - за да се поклони.
Вдигнатата дясна ръка с разперен показалец в най-горещите мигове - това е единственият външен израз на емоцията му. На тази ръка обаче всички са подвластни. А в сакралното пространство на Античния театър тя приличаше на Онази ръка от Онази фреска на Микеланджело.
В "Ъндърграунд" едни хора изкараха живота си в подземие. Там се раждаха, там и умираха. А керванът на сватбите и погребенията вървеше под мелодиите на Брегович. За неговата музика подземието беше бряг. Така, както е бряг Америка, където композиторът живя преди време; както е бряг Париж, където живее сега; както е бряг всяко кътче на планетата, където е бил или откъдето е черпил идеи.
От подземието до върховете на Непал - все са Брегове. И все е Брегович - безбрежният музикален бродник, чието сърце си остава на Балканите. Нищо, че тук обикновено е "покрила нас срътна тама". Затова пък, когато месечината изгрее, това е най-прекрасната месечина на света.
Пуцай!
Стоянов предаде студентите
Президентът загърби висшистите заради любовта на офицерството
Момчил МИЛЕВ
Преди време президентът Стоянов обичаше да повтаря почти до втръсване, че "идва време да затворим фабриката за илюзии". В този момент държавният глава надали ясно си е давал сметка, че три години след началото на неговия мандат все по-малко българи ще си правят някакви илюзии за това доколко може да се вярва на президентските политически заклинания. Миналия четвъртък Петър Стоянов демонстративно обърна гръб на онези "сърдити млади хора", които го издигнаха на власт през 1997 г., за да спечели на своя страна българското офицерство. Така той пренебрегна своите функции на държавен глава и обединител на нацията, за да се вживее в ролята на върховен главнокомандващ и защитник на националната сигурност.
С решението си да наложи вето върху Закона за отбраната и въоръжените сили в частта относно 6-месечната казарма за висшистите Стоянов е на път да прекъсне все по-изтъняващата топла връзка между управляващата партия и най-прогресивно мислещата част от българското общество. За жалост гледната точка на държавния глава отразява мнението на доста сериозна част от елита на управляващите, чиито най-безкомпромисни изразители са синият кадровик Христо Бисеров и военният министър Бойко Ноев. В случая Ноев трудно може да бъде упрекван за нещо, тъй като все пак е призван да защитава интересите на отбранителното ведомство. По-лицемерна е позицията на Бисеров, който първо предложи по-късата казарма за висшисти, след което обаче изненадващо се отметна и стана яростен застъпник на 9-месечната военна служба за всички. Най-укорими обаче са действията на президента Стоянов, който се опитва да прави всичко друго, но не и да мотивира младите и образовани българи да търсят реализация у нас.
Всъщност аргументите на държавния глава в полза на по-дългата казарма определено не са много убедителни. От гледна точка на обществения интерес страната много повече се нуждае от висшистите в цивилния живот, отколкото в казармата. Доста безсмислено е държавата да инвестира милиони в образованието на младите българи, след което да ги заточава за няколко месеца в казармата, вместо да се възползва от техния интелектуален потенциал. За никого не е тайна, че по-амбициозните студенти започват своята професионална кариера още от студентската скамейка. В случая казармата се оказва твърде сериозно препятствие в тяхното служебно развитие. Не са чак толкова много работодателите, които са склонни да пазят работни места 9 месеца или да инвестират време и средства в хора, които могат да изгубят всеки един момент. Единствената форма за заобикаляне на този проблем се оказа професионалното развитие зад граница. По този начин държавата не само не стимулира най-интелигентните и проспериращи българи да останат в страната ни, но дори насила ги принуждава да емигрират. Да не говорим за тези, които вече са реализирани в чужбина и очакват нещо в страната да се промени, за да могат спокойно да се върнат. Впрочем много е любопитно какво ще им отговори президентът, който иначе много обича да си "чатва" с тях.
В този смисъл лансираната идея за откупуване от казармата беше изключително рационална и разумна. В крайна сметка това можеше да се окаже начинът за финансиране на така необходимото преструктуриране и професионализация на въоръжените сили независимо дали един донаборник ще покрива издръжката на три или на десет професионални войници. За жалост и президентът Стоянов, и военният министър Ноев се оказаха чужди на подобно прагматично решение на нещата.
Изключително нелепо е да се твърди, че в тази ситуация казармата от 9 месеца е критичният срок за обучението на един войник. За всички българи от мъжки пол е напълно ясно, че с малки изключения зад зидовете на поделенията не тече почти никаква военна подготовка. Всеки, който е карал казармата през последните десетина години, надали е изстрелял повече от 10-15 патрона за целия срок на службата си. В сегашния си вид българската армия не само че не произвежда добре подготвени наборни войници, но дори е някаква перверзна форма на всеобща трудова повинност. Може би точно затова генералитетът продължава да оказва яростна съпротива срещу закриването на десетките натурални стопанства към поделенията, които се субсидират от военния бюджет и където бойците продължават да се трудят, без да им се плаща.
Абсолютна заблуда е и твърдението, че съкращаването на службата за донаборниците с висше образование би могло да предизвика недостиг на войници в казармите. Дори самите военни признават, че не могат да поемат целия поток от младежи, които трябва да служат. В най-скоро време цифрата на чакащите вероятно ще достигне около 20 000 души. За сметка на това процентът на висшистите във всеки набор не е никак голям - между 12 и 15 на сто. Така че определено не може да се твърди, че по-краткият им престой в армията ще предизвика някакви кадрови сътресения.
Неубедителна е и тезата на военните, че висшистите са бъдещите лидери в армията. Дори самият президент Стоянов ги опроверга в своите мотиви като разкри, че при свиването на българската армия едва 25 на сто от висшистите ще служат като запасни офицери. Този факт влиза в противоречие и с тезата на началника на генщаба Михо Михов, според когото образованите младежи са нужни за обслужване на високотехнологичните оръжия, които остават на въоръжение. Горчивата истина обаче е, че мозъчният капацитет на висшистите изобщо няма да бъде използван и те ще бъдат изпратени по най-забутаните пехотински поделения. В крайна сметка реформата на армията ни предвижда закриването на по-голямата част от сравнително високотехнологичните ни въоръжени сили, тъй като не можем да си ги позволим от чисто финансова гледна точка. За сметка на това повечето места за запасни офицери ще бъдат преобразувани в щатове за кадрови армейци, за да може войската да запази колкото се може по-голяма част от съществуващия скрибуцащ бюрократичен апарат.
Всъщност единствените, които се нуждаят от армия в сегашния й вид, са самите военни, които се опитват да запазят статуквото максимално дълго време. Повечето стратези отдавна са стигнали до извода, че времето на традиционните конфликти е безвъзвратно отминало, а наборната служба е отживелица от времето на студената война. Дейността на военните постепенно се усложнява и професионализира дотолкова, че е неефективно да се инвестира в обучението на хора, които след няколко месеца ще се върнат в цивилния живот. Изглежда, единствените, които отказват да приемат този факт, са българските военни и техният цивилен главнокомандващ Петър Стоянов.
Лоби не е мръсна дума
Произходът на думата "лоби" в политиката идва от кулоарите на американския Конгрес (lobby), където конгресмените се срещат със своите избиратели. Там реално под лобиране се разбира механизъм за канализиране на политическата воля на гражданите, което спомага за прозрачността на целия процес на вземане на решения. В България първият и основен ефект от нормативното уреждане на тази практика ще бъде превръщането на партийното финансиране в обществено достояние.
За да покаже функционирането на тази практика, група студенти, участващи в проекта Students' Watch, организира публично лобиране с представители на основните парламентарни групи. Негова цел е извършване на необходимите законодателни промени, за които настояват инвалидите в България. Депутатите ще лобират сред всички парламентарни сили. Подкрепилите предложенията за промяна в закона депутати ще съградят един нов политически символ - парламентарна група на Човечността, изградена на надпартиен принцип.
Ако се върнем назад във времето, ще разберем, че с думата lobium монасите означавали покритата галерия около двора на тяхната обител, в която, търсейки убежище от летните горещини, се срещали. Място, встрани от прегрешенията, към което неопитната ни още демокрация спокойно може да се отправи.
Нашите въпроси към "Капитал"
Господин Пеев,
Преди да Ви предоставя информация за тази "Велика" строителна фирма НИКМИ и с цел в бъдещите Ви статии да има повече прозрачност и истина, а не само догадки и съвпадение на имена, то ще Ви задам следните въпроси:
Бих искал да Ви напомня една поговорка - "Когато фактите говорят и боговете мълчат", защото построените от нас сгради са факт, както и хората, които ги обитават.
Господин Пеев, до този момент дружество НИКМИ изпълнява две държавни поръчки (а не всички).
Първата: Реконструкция на терминалите на летище София след спечелен търг от десет фирми (справка Министерство на транспорта). Втората - реконструкция на техническата сграда на БНР.
Към днешна дата дружество НИКМИ ООД не е изпълнявало общинска поръчка, но е изградило със свои средства редица улични мрежи, 14 трафопоста, ВиК мрежи, улично осветление. Би трябвало да Ви е известен и фактът, че всеки строителен обект има количествено-стойностна сметка, която се изготвя от проектантски колектив. Всяка строителна фирма въз основа на проектите определя часовата ставка за труд по специалности, а стойността на материалите е такава, каквато е на пазара.
В град София има много обекти (доизграждане на софийското метро, изграждане на многоетажни гаражи, разширяване на околовръстен път, реконструкция на градската баня, изграждане на международна автогара, инфраструктурни обекти и други), които се нуждаят от инвестиция и строителство. Убедени сме, че г-н Софиянски, както и гражданите на град София ще се зарадват, ако намерят някой, който да ги инвестира и построи. Такъв е случаят и с градската баня, сделка, в която се знае стойността на акциите и стойността на ремонта (по ПСД на проектантския колектив). Така че не може да излезе "златен" ремонтът на общината и респективно на данъкоплатеца.
Г-н Пеев, "фаворитът НИКМИ" не е като Главболгарстрой, защото тази фирма се е доказала със строителство не само в България, но и в чужбина. Това е фирма с много голям опит и бихме се радвали, ако постигнем техните успехи.
Колкото до участие в бъдещи проекти, НИКМИ винаги ще участва самостоятелно или в консорциум в зависимост от сложността и големината на строителният обект.
След като нашата фирма е в строителния бранш, е естествено работата да е свързана с тази на Министерството на регионалното развитие, УАГ и общината. Защото ако следваме Вашата логика, то американското правителство би следвало също да е лобирало за нас, след като Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) закупи от нас две офиссгради и една жилищна, а може би г-н Сорос е лобирал за нас при закупуването на офиссграда на фондация "Отворено общество" или еврейското лоби е зад дома за стари хора на "Шалом" и т.н., и т.н.
Не, г-н Пеев, истината е една - професионализмът на колегите и организацията във фирма НИКМИ е голямото лоби, което позволява да сме конкурентни на строителния пазар с голям обем СМР (строително-монтажни работи) при високо качество и кратки пускови срокове. Това е голямо предимство, което кара много държавни и частни фирми да ни предпочитат.
Искам да Ви информирам, че фирма НИКМИ има много приятелски кръгове, фирми и граждани, защото в продължение на десет години съществуване ние сме се придържали към един основен принцип - честност и точност в отношенията си с нашите клиенти и партньори.
Г-н Пеев, в България работа има за всички, но всеки трябва да се доказва във времето. Надявам се, че и Вие ще отговорите с коректност на гореизложените факти и въпроси, за да убедите обществеността, че зад Вашата статия не стоят чужди интереси.
Двамата братя и златната мелница
Едва ли има голяма приватизационна сделка, която да не поражда съмнения, че е нарушен принципът за прозрачен избор на най-добрия купувач. Обаче продажбата на софийския мелничен комбинат на братята Джанкови би всички рекорди по ощетяване на държавата в полза на частни интереси (виж ). Не за първи път през последните години се оказва, че за купувач всъщност е бил избран посредник, който печели милиони долари от препродажба на придобивката си. Евалла, защото така си изкарват парите и големите инвестиционни банки. Лошото в случая е, че държавата е изгонила инвеститор със сериозен интерес, за да могат братята Джанкови впоследствие да припечелят от привличането му обратно.
Факт е, че сделката за мелницата буквално миришеше от момента, в който станаха ясни основните параметри - цена 15 млн. долара, 80% в компенсаторни записи. Същите записи на промишленото министерство, за които Едит Гетова не беше чула и нищо не знаеше, а после се оказа, че надула оценката им с пъти. Братята Джанкови също се излъгаха, защото купиха записите от Анжел Енгибарова-Шмидт, получателката на реституционното обезщетение, по цена, която е с пъти по-висока от нивата, по които вървяха записите няколко месеца по-късно. Обаче по времето на сделката за мелницата нямаше пазар на записи. По-вероятно е имало уговорки от типа "ще ви дадем мелницата, ако купите записите от тая баба, която ви посочим". В приватизационните среди се говори, че Енгибарова-Шмидт е получила по сделката с Джанкови около 5 млн. долара. Сума от подобен порядък Джанкови вероятно са спечелили от сегашната препродажба. Държавата спечели чисти 3 млн. долара от плащането в брой. Логичният въпрос, който следва е "а колко спечелиха останалите по приватизационната верига".
Единственото хубаво в тази случка е, че гръцката фирма, която отдавна искаше софийската мелница, най-сетне (макар и непряко) я получи. Това (може би) означава добро бъдеще и инвестиции за предприятието. Съдбата да бъдат препродадени под някаква форма, докато стигнат до истинския си купувач, очаква голяма част от продадените предприятия.
Не е ясно как ще излезем от бедността
Румяна Бъчварова
Спорът обеднял ли е действително българинът или магазините са се напълнили от схоластичен напоследък се превърна в политически. Близката до управляващите страна твърди, че трябва да сме щастливи, като можем да намерим в магазините повече неща, отколкото преди време сме знаели, че съществуват. За опонентите им този факт губи своето значение, защото ограничените финансови средства правят избора и в най-богатия магазин безпредметен.
Няма съмнение, че развитието на пазара формира нови потребности. Вярно е също, че невъзможността за удовлетворяването им се отразява на социалната активност на гражданите, като я стимулира до агресивност или я приглушава до апатия.
На фона на финансовата стабилизация в последните три години проучванията на общественото мнение показват прогресивно нарастване на самооценката за обедняване. Ако през март 1998 г. 15от българите са преценили, че финансовото им положение се е влошило, през април 2000 г. те са станали двойно повече. Спада и относителният дял на тези, за които състоянието е останало стабилно. Драстично - почти три пъти, намаляват хората, които макар и с малко са подобрили финансовия си статус.
Въпреки субективността на такива оценки стабилността на тенденцията показва недвусмислено, че става въпрос за обективен факт. Той се потвърждава и от изразените очаквания на гражданите за развитието на финансовото им състояние. Четирима от десет българи очакват до края на годината положението им да се стабилизира такова, каквото е в момента. Други 35прогнозират за себе си влошаване. А почти една четвърт вярват, че макар и в слаба степен, нещата ще тръгнат към по-добро. Убедени оптимисти са само 1от пълнолетните българи.
Общественият дебат за това, доколко е беден днес българинът, не може да се развива извън анализа на обективните условия на живот и реалните перспективи. Проблемът не е само в това, че българите тънат в бедност, а в това, че не са видни начините, по които той може да излезе от нея. Инициативността и активността на хората за намиране на нова или допълнителна работа, за започване и развитие на частен бизнес се оказват недостатъчно ефективни.
Все по-малко българи обаче в последната година мислят, че правителството успява да се справи с тази сложна задача. Оценки за свършеното по привличането на чужди инвеститори, за създаване на условия за частен бизнес, за реформиране на селското стопанство спадат прогресивно в последната година. А в среда, в която не са ясни параметрите на обществената посока, трудно се изграждат личните стратегии за оцеляване и просперитет.
Кабинетът отново пусна фабриката за илюзии
Поразително единомислие постигнаха през изминалата седмица министрите в правителството. Първоначалните им разногласия за процента, с който да набъбнат сметките за газа, отстъпиха място на консенсус по основния въпрос - цената на газа трябва да се повиши. Това замалко да заблуди обществото, че кабинетът започва да се сеща за някои основни правила, като това например, че всяко нещо, включително газът, токът и парното, трябва да се продава за толкова пари, колкото в действителност струва. Министрите обаче разсеяха бързо заблудата, като гласуваха за поскъпване на природния газ само със 17.5въпреки сметките, които показват, че и с тази цена Булгаргаз ще продължи да трупа загуби.
Като компенсация за увеличените цени министрите разрешиха на торовите заводи да договарят газа с избран от тях доставчик. Това също изглежда напредничаво и пазарно. Но няма начин да стане с решение на Министерския съвет. Когато преди година експертите го препоръчваха, правителството реши да се запази монополът на Булгаргаз върху вноса на природен газ и парламентът прие този текст от енергийния закон с гласовете на синьото мнозинство. Така че, ако сега наистина иска да либерализира вноса и да прави газов пазар, кабинетът трябва да спази процедурата и да внесе в парламента проект за поправки в енергийния закон. Дали парламентът ще го приеме е друг въпрос.
Същото се отнася за обещанието да се облекчи връщането на данъчен кредит на торовите заводи. Това не може да стане без промяна в Закона за ДДС. Заради отложеното поскъпване на парното бюджетът трябва да увеличи субсидиите за топлофикациите. Този разход обаче не е предвиден в Закона за бюджета. Обещанието на икономическото министерство, че ще приложи нетарифни антидъмпингови мерки при вноса на торове, означава всъщност, че земеделците по принуда трябва да купуват скъпата продукцията на родните неефективни комбинати.
Ако Костов продължи да поощрява такива колосални гафове, икономиката бързо ще прескочи тънката граница, която все още я дели от фалита.
Японският премиер насрочи дата за общите избори
Японският министър-председател Йоширо Мори разпусна долната камара на парламента, като насрочи 25 юни за провеждането на общи избори. Социологическите проучвания свидетелстват за рязко намаляване на рейтинга на Мори, но управляващата коалиция се надява да запази парламентарното мнозинство поради наличието на сигнали за стабилизиране на икономиката на страната и слабата опозиция. Доминиращата Либералнодемократическа партия все още се ползва със значително доверие в селските региони, които имат по-съществено значение поради особеностите на японската електорална система. Опозиционната Демократична партия обвинява правителството в натрупването на значим дълг, като предлага повишаване на данъците и драстични икономически реформи.
Банкова истерия обхвана Румъния
Румънската банкова система бе изправена пред колапс, тъй като хиляди вложители се втурнаха да теглят спестяванията си от най-голямата търговска банка в страната Banca Comerciala Romana (BCR). Преди истерията около BCR друга по-малка банка спря плащанията и избухна скандал за източването на средства от най-големия инвестиционен фонд Fondul National de Investitii.
В официално обръщение по националните медии премиерът Мугур Изареску призова за спокойствие и обяви, че BCR разполага с достатъчни финансови резерви, с които ще бъдат обезпечени плащанията по всички влогове. Паниката сред вложителите в най-голямата търговска банка бе предизвикана от серия анонимни телефонни обаждания и писма, в които се твърдеше, че банката е пред фалит.
Междувременно Международният валутен фонд обяви, че ще отложи с една седмица решението си за деветмесечно удължаване на срока на заема от 540 милиона долара. Букурещ очакваше МВФ да отпусне транш от 110 милиона долара от дълго отлагания заем. Според румънските финансисти отпускането на първата сума ще повиши доверието на другите кредитори и ще увеличи възможностите за допълнително външно кредитиране. Говорител на фонда съобщи, че Румъния ще получи едноседмична отсрочка, за да може през това време правителството да предприеме адекватни мерки за преодоляване на кризата. В отговор на искането на фонда кабинетът съобщи, че ще изработи програма за пълен контрол на финансовия сектор. Мерките ще засегнат взаимните фондове, търговските и популярните банки.
Aвиокомпания "Олимпик" спечели превоза на олимпийците
Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) сключи договор за превоз на олимпийската ни делегация до Сидней с гръцката авиокомпания "Олимпик" в последния ден, на офертата на съседите ни - 31 май. Близо три месеца цареше напрежение от това, че комитетът започна прекалено късно кампанията по превоза на състезателите и изложи на риск участието им в игрите. Премина се през два конкурса. На първия не се яви никой, а на втория, в който участваха авиокомпаниите "Олимпик", "Суис еър", "Луфтханза", Еър Франс", "Бритиш еъруейз" и пътническите агенции "Мираж", "Планета турс", "Фортуна 7", "7М", цената на билет стигна до 1800 долара.
Офертата на "Олимпик" за 1100 долара на човек постъпва в комитета на 18 март. Вместо нещата да се проучат и задвижат бързо, се стигна дотам, че хора от КМФВС тръгнаха да търсят услугите на пътнически агенции, което пък доведе до подозрения за пътя на комисионите.
"Офертата на гърците бе най-евтината, но Цвятко Барчовски умува до последния момент, защото предложението дойде от БОК, а отношението на председателя на КМФВС към нас е отрицателно заради Иван Славков", каза спортният директор на БОК Павел Щърбанов. Той допълни, че поради същите причини в комисията за превозвача не е бил включен нито един представител от олимпийския комитет. Представител на БОК няма и в комисията за официалните облекла, която ще разгледа предложенията на фирмите във вторник. Там борбата ще е между Жени Живкова, фирмите "Лада" и "Роксана".
Междувременно генералният секретар на БОК Белчо Иванов пък вече е уточнил подробностите за визите с австралийския консул. Туристически визи ще се дават на всички, желаещи да посетят олимпийските игри, без ограничения във възрастта.
Грузинец от "Академик" (Сф) пробва пътя към НБА
Европа отвори широко врати за чужди баскетболисти
Елеонора ГУНЧЕВА
В канцеларията на Националната баскетболна асоциация на САЩ са постъпили 19 молби на баскетболисти от Европа и един от Катар за влизане в драфта от студентския набор. В листата са центърът на АЕК Яковос Цакалидис, турският национал Хидает Туркоглу и състезатели от Югославия, Словения и Хърватия. Между тях е и баскетболистът на софийския "Академик" Давид Мишкодяни. Двадесетгодишният грузинец играе от две години в България, но не може да се каже, че е успял да се реализира, тъй като отборът му бе във втората осмица на шампионата. Мениджърът на баскетболиста Николай Тенев обаче реши да го пробва на пазара за млади таланти на НБА.
"От всички български баскетболисти, с които имам сключен договор, избрах Давид за предварителния драфт, защото повечето от нашите играчи имат договори с клубовете си и става много трудно да се работи при такива условия. Докато с ръководството на "Академик" имаме единомислие относно бъдещето на играчите", каза Тенев.
Има три начина, по които един баскетболист може да попадне в изборите на попълнения за най-силната баскетболна лига в света. Първият и най-лесен е да се направи име в колежанското първенство, което е основен доставчик на бъдещи звезди за НБА. Правилникът на лигата позволява и играчи над 22 години да бъдат предложени за включване в драфта от отбор, участващ в НБА. Третият е за тези, които не попадат в първите две категории. Той предвижда самият играч да изпрати молба до комисаря на НБА Дейвид Стърн, в която да разкаже кой е и писмено да изрази желанието си да участва в драфта. Това трябва да стане 45 дни преди датата на драфта, която тази година е 28 юни. Именно този вариант е избрал Николай Тенев за грузинския център на "Академик".
Истинската проверка на качествата на състезателя се провежда на организирания в Унгария от 30 май до 3 юни камп, където играчите от Европа демонстрират уменията си. Програмата е четири дни двуразови тренировки и мач между два отбора. В Унгария подготовката на Давид води американският специалист Бил Петерсон.
"По време на заниманията треньорът ни прилагаше практически елементи от тренировките в НБА, като през цялото време сме под наблюдение на от скаутовете (търсачи на таланти в НБА). Мачът е решаващ, тъй като трябва да приложим всичко, което са ни показали", сподели 208-сантиметровият грузинец. Решението кой ще остане за финалния кръг се очаква до десетина дни.
Оказа се, че Мишкодяни търси място в драфта на НБА с цел да се докосне до този различен баскетбол. "Ние сме наясно, че шансът му да бъде избран в драфта е много малък, но за нас не е важно това да стане тази година. Ние можем да го изтеглим 10 дни преди 28 юни и ще го направим. По-важното е, че Давид вече ще знае за какво става въпрос и ще бъде много по-мотивиран догодина, когато ще опитаме отново", обясни мениджърът.
Причината за изтеглянето на момчето е, че ако мине под №53 в списъка от кандидати (което е реалната ситуация), към него няма да бъде проявен интерес от отборите. Ако пък някой го поиска, баскетболистът няма да има гарантиран договор, тъй като при №53 от драфта клубът има право да освободи играча по всяко време. Ако баскетболистът е изваден от драфта навреме, тогава има мотивация да работи една две-години и да се върне отново като свободен агент или през някой клуб (важи само от 22-годишни нагоре), коментират специалисти.
Ползата за Мишкодяни от акцията е акцентът в биографията му да се завърти около факта че е бил на предварителен подбор за драфта на НБА и оттук нататък да търси трансфер в някой силен европейски клуб.
Причината, поради която другите български баскетболисти не правят опити за влизане в драфта, е, че те просто не виждат шансове. Изключително трудно е европеец да отиде в НБА, без да е играл в американски колеж. За да успеят, трябва да са с качествата на Сабонис и Джорджевич, т.е. доказано име. Но засега нашите играчи не могат да пробият в Европа, а какво остава в НБА.
Международната федерация по баскетбол ФИБА разреши в клубните отбори на Стария континент да играят неограничен брой чужденци и на практика отвори пазара за играчи. Това обаче едва ли би довело до някакво особено раздвижване у нас, тъй като стоката ни не е от високо качество. Още повече че и у нас вече се разиграват добри суми и елитните ни играчи се чувстват комфортно в родните клубове. ЦСКА например предлага 60 000 долара на национала Тодор Стойков, ако се откаже от "Черно море" и подпише с тях договор за 10 месеца.
Новост в системата е, че от следващата година участниците в евротурнирите ще бъдат разделени по географски принцип. Оформени са четири конференции с по две дивизии. България попадна в югоизточната конференция, балканска дивизия, където са Молдова, Румъния, Турция, Македония и Югославия. Останалите ни съперници в конференцията са от средиземноморската дивизия - Албания, Босна, Хърватия, Гърция, Израел, Кипър и Малта.
"Ще имаме възможност да се срещнем с отбори, които са по-слаби от нас, с такива, които са на нашето ниво, и останалите, от които можем да се учим", коментира Коста Илиев, изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол.
Шест отбора се борят за оставане в А група
"Левски" стана шампион два кръга преди края на футболното първенството. Интригата обаче се запазва, защото горещите събития са в дъното на таблицата. Шест отбора са на трамплина да изхвръкнат в Б група - "Миньор", "Добруджа", "Черноморец", "Пирин", "Беласица", "Олимпик - Берое". Два от тях ще се спасят, защото тази година директно изпадащите са три, а два ще играят бараж. Битката за оцеляване се води с всякакви средства, най-вече непозволени. Кой ще се присъедини към отдавна обречения "Шумен" ще се решава в два ожесточени и непредвидими кръга.
Един отбор, който разчиташе на нетрадиционни средства за успех, е на път да изгори. Президентът на "Олимпик - Берое" Станислав Танев разчиташе, че ЦСКА ще му помогне. Червените обаче направиха 1:1 в Стара Загора и почти изпратиха старозагорци в Б група. Танев заплаши, че ще спре продажбата на полузащитника Христо Янев заради некоректната според него постъпка на ЦСКА. "Имахме договорка за сътрудничество", обяви след мача бившият борец. Според него, изглежда, столичани е трябвало да се предадат в Стара Загора.
Представлението в два кръга започва в събота (3 юни), когато "Олимпик - Берое" и другият много застрашен състав на "Беласица" гостуват в София съответно на "Славия" и ЦСКА. И двата домакина вече няма защо да побеждават, защото местата им в таблицата са запазени. "Беласица" обаче едва ли ще може да разчита на нещо повече от почетна загуба в Борисовата градина. Петричкият отбор минава за сателит на "Левски" заради приятелството на президента Костадин Хаджииванов с изпълнителния директор на сините Наско Сираков. "Бела" се хвърли стръвно за победа над ЦСКА през есента и стана причина отборът, воден тогава от Димитър Пенев, да зимува на второ място.
"Беласица", който в момента заема 14-о място, ще се бори с "Пирин" кой да изпадне директно и кой да отиде на баража. Единственият шанс за петричани се крие отново в "Левски". В последния кръг новите шампиони посрещат благоевградския отбор и, изглежда, няма да му простят. При това положение, ако "Беласица" вземе трите точки накрая срещу "Славия" у дома, ще отиде на бараж. Причината е в по-добрата голова разлика от двубоите с "Пирин".
Най-лесно, изглежда, ще се промъкне "Миньор", на когото му предстои мач с приятелски настроения "Ловеч". В последните години двата отбора си правят взаимни услуги, а бившите шампиони вече нямат никакви амбиции в първенството. Една победа на перничани бързо решава въпроса с оставането в групата. Голяма роля за това имаше взетата в Петрич точка в предния кръг. "Миньор" дори бе близо до победата, но получи изравнителен гол в осмата минута на даденото от съдията Атанас Узунов триминутно продължение.
От "Добруджа" и "Черноморец" ще се решава вторият, който ще играе бараж. От изключителна важност е мачът на добруджанци с "Локо" Сф, тъй като при победа събират 35 точки, които са достатъчни дори за оставане в групата. Бургазлии пък имат реален шанс да си спечелят и двата мача - срещу "Спартак" Вн и да се разберат с изпадналия "Шумен", което ще им донесе общо 36 т. Накратко
Компанията на Васил Божков "Нове холдинг" купи 90от акциите на ПФК ЦСКА АД. Така фирмата стана собственик на най-успелия български футболен клуб. След увеличаването на уставния капитал с 450 000 лв. само "Нове" изявила желание да вземе акции и на заседание на управителния съвет на 30 май откупила целия дял. Останалият капитал е разпределен, както следва - 1.7са на Любослав Пенев като физическо лице и още 5.5чрез "Любослав Пенев" ЕООД, в което основен акционер е Божков. Останалите 2.7са в ръцете на други физически лица.
Люпко Петрович може да се върне като консултант в "Левски". В момента бившият наставник на сините е начело на китайския "Шанхуа" и договорът му свършва през септември. "Не виждам защо Петрович да не се върне на "Герена" като консултант. Треньор и през новия сезон ще е Димитър Димитров, но не вярвам да се стигне до конфликт", каза Владимир Грашнов.
Най-младият съдия в А група Момчил Врайков бе осъден за дребно хулиганство. Районният съд в град Левски му наложи глоба от 180 лева за това, че на 16 април е нанесъл побой над футболиста на "Видима" - Раковски, Румен Шанкулов. Инцидентът станал в дискотека в Белене. Съдийските права на виновника може да бъдат спрени за неопределено време. "Ще се запознаем по кой член е осъден Врайков и ще решим как да го санкционираме", каза заместник-председателят на съдийската комисия в БФС Георги Камишев.
Треньорът на "Галатасарай" Фатих Терим, който стана особено популярен, след като отборът му спечели купата на УЕФА през тази година, ще поеме "Фиорентина" от следващия сезон. Той ще замести Джовани Трапатони. За четирите си години в турския клуб Терим има четири шампионски титли с отбора.
Баскетболистите на "Левски" спечелиха първите си две срещи с "Черно море" във финалната плейофна серия на националното първенство и са на победа ??от титлата. В първия мач те завършиха 80:70 (38:31), а във втория резултатът бе 86:85 (40:47,78:78) Третият двубой е в понеделник (5 юни) във Варна.
Националният мъжки отбор по спортна гимнастика завърши на шесто място от 26 тима на европейското първенство в Бремен (Гер). Шампиони станаха гимнастиците от Русия, втори Румъния, а на трето място се класира Украйна. Най-добрият ни състезател Йордан Йовчев единствен от нашите игра и на шестте уреда. В надпреварата при юношите Филип Янев спечели за България първи европейски златен медал на прескок.
Маги Малеева е сред 32-те най-добри жени на тенистурнира "Ролан Гарос" в Париж. Българката стигна трети кръг, след като във втория надигра чехкинята Дениса Хладкова със 7:6, 2:6, 6:2. Третата ни ракета Павлина Стоянова-Нола загуби от бившата №1 в света Аранча Санчес-Викарио с 1:6, 1:6 още в първия кръг. В първите си мачове от надпреварата отпаднаха Любомира Бачева и Орлин Станойчев.
Венелина Венева оглави световната ранглиста за сезона в скока на височина, след като преодоля два метра на силния лекоатлетически турнир във Филотей (Гр). Втора в Гърция остана световната шампионка в зала Христина Калчева с 197 см. Най-добър резултат за сезона регистрира и Тереза Маринова в сектора за троен скок - 14.65 м. Стана ли "Левски" отбор за Европа
Титлата и националната купа излизат на Майкъл Чорни над 4 млн. марки
Нора Янкова
Футболният отбор на "Левски" изживя своята щастлива година, като направи дубъл - спечели купата на България и първенството на страната. Във финала за купата, спонсориран от "Форд - Мото Пфое", сините победиха "Нефтохимик" с 2:0 на пловдивския стадион "Христо Ботев". Героят на мача отново бе футболист №1 за сезона Георги Иванов-Гонзо, който по подобие на решителния за първенството мач срещу ЦСКА отбеляза победния гол във вратата на шейховете в 87-ата минута. Второто попадение в 90-ата минута бе дело на Бисер Иванов след пас на Гонзо. На играчите на "Нефтохимик", за които това бе мачът на сезона, не им достигна психическа издръжливост, въпреки че през първото полувреме диктуваха развоя на събитията. "Стана истински турнирен мач, в който бяхме ощетени за пореден път", заяви шефът на бургазлии Христо Порточанов, който обвини съдийската бригада в състав Антон Генов, Ичко Лозев и Петър Петров, че не са зачели гол на Станимир Димитров през първото полувреме.
За "Левски" това бе 22-рата национална купа. Медали имаше и за финансовите благодетели на сините Майкъл Чорни и Владимир Грашнов. Говори се, че сумата, която двамата са платили за трофеите, възлиза над четири и половина милиона германски марки - толкова им струва "Левски" през миналия сезон. Миналата година инвестицията бе около милион и отборът завърши на второ място в първенство след тогавашния шампион "Литекс". Оказа се, че да станеш шампион на България не е толкова трудно, когато имаш зад гърба си як спонсор като "Мобилтел".
Истината за качеството на отбора обаче ще се види в квалификациите за Шампионската лига, в които сините трябва да минат успешно през трите предварителни кръга, за да защитят реномето си.
Докато отборът бе воден от треньора Люпко Петрович, югославският специалист успя да елиминира "Хайдук" (Сплит) и да се представи достойно срещу "Ювентус". Вторият двубой с италианците - този в Торино срещу отбора на империята "Фиат", породи надежди, че отборът може да играе силен футбол дори на европейско ниво, стига начело да има кадърен треньор. Какво може да очаква "Левски" пред новото си европейско изпитание? Характерно за отборите от бившия соцлагер, които досега успяха да се промъкнат в Шампионската лига - най-комерсиалното футболно състезание в Европа, е, че всички те са имали богати спонсори. Такива бяха случаите с "Легия"(Варшава), словенския "Марибор", "Стяуа" (Букурещ), "Ференцварош" (Будапеща), "Кошице" и т.н. С такъв спонсор сега разполагат и играчите от "Герена". "Мобилтел" е достатъчно солидна групировка, за да случи "Левски" на подходящи съперници в жребия за първия и втория кръг. Публична тайна е, че УЕФА дава рамо на източноевропейските отбори със солидни спонсори, които биха рекламирали в евротурнирите. "Мобилтел" е точно от този вид. Ако отборът мине първите два квалификационни кръга за Шампионската лига, той при всички положения си осигурява още четири мача в Европа, при това със сериозни тимове. Според регламента отбор, отпаднал в третия предварителен кръг за Шампионската лига, добива право да участва в турнира за купата на УЕФА. Миналата година "Литекс" по нелеп начин отпадна именно във втория кръг от полския "Видзев", а ако се бе класирал за третия, щеше да играе срещу италианския "Фиорентина". Шефът на този клуб Виторио Чеки Гори е един от големите телевизионни и медийни магнати на Италия, така че в Ловеч само от тв правата за излъчването на двете срещи щяха да приберат поне 2 милиона марки. Съмнително е обаче дали сините ще успеят да стигнат до третия предварителен кръг. Като оставим настрани финала за купата на България, от началото на пролетния сезон под ръководството на Димитър Димитров-Херо отборът показва отчайваща игра. Наставникът непрекъснато е атакуван с безмилостни критики, че развалил играта на сините в сравнение с тази през есента, когато начело бе Люпко Петрович. Факт е, че от четири години ръководството на "Левски" води изключително непрофесионална работа по отношение на треньорите и в този период няма наставник, престоял повече от шест месеца на поста. Никой няма да се разсърди и ако Херо си отиде сега. Публиката не го прие, тъй като въпреки успеха на отбора играта на футболистите не бе това, което те искаха да видят. Скандиранията "Херо - вън! " все по-често огласят стадион "Георги Аспарухов". Налице е и незачитане на треньорското мнение при селекцията за следващия сезон. Изпълнителният шеф Наско Сираков и мениджърът на клуба Ники Илиев сами ходиха в Бразилия, където оглеждаха нови попълнения за тима. Въпреки това Сираков твърди, че проблемът с треньора е само в медиите. Засега.
ВИС-2 си направи съдийска бригада
БФС назначава проверени хора, за да носят успех на отборите на групировката
Андрей БОГОЕВ
Държава в държавата - това е принципът, който небезизвестната в миналото групировка ВИС-2 успя да си извоюва в съдийската комисия на Българския футболен съюз. Наследниците на бившата застрахователна компания са си осигурили реферски комфорт, с който уверено вървят към върховете на А и Б група. За спокойствието и успешното протичане на техните двубои се грижи бригада от съдии, която е мобилизирана още в началото на първенството да ръководи мачовете "Велбъжд" (Кюстендил), "Черно море" и "Искър" (сега "Хебър 1920").
Специалната група от десет рефери явно има за цел и успешно успява да изпълнява задачата да бута към челните места "Велбъжд" и "Черно море" - двата отбора, в чиито мачове избухнаха най-големите съдийски скандали в първенството. Повечето от тези арбитри са вкарани в елитното съдийство или в международните ранглисти във времето, когато шеф на реферите бе Стефан Орманджиев. Под негово ръководство е модифициран до съвършенство принципът, че определен съдия може да ръководи мач на един отбор най-много веднъж на три кръга. За да не губят тренинг, известният като Стиви О бивш международник изрежда любимците си с наряди на трите отбора в няколко кръга.
Преди две седмици вицепрезидентът на БФС най-после бе сменен от управлението на реферите с едноличната заповед на Иван Славков. Това стана под натиска на "Ловеч", но без да наруши изградения принцип тази година БФС негласно да дава по едно рамо на висаджийските клубове, които имат всички шансове да се поздравят с успех. "Велбъжд" е почти сигурен бронзов медалист, "Черно море" вероятно ще спечели директна промоция в А група, а "Хебър 1920" ще играе бараж за влизане.
Безспорният номер едно в така оформилата се поръчкова бригада е габровският рефер Антон Генов, който от миналата година е в международните ранглисти. Той е ръководил четири мача на "Велбъжд", в които е свирил три дузпи. Две от тях са в скандалния мач с "Черноморец", спечелен 2:1 през есента в Кюстендил с помощта именно на тези наказателни удари. Третата дузпа е свирена на много опасно място - насред стадион "Цар Самуил" в Петрич, с която "Велбъжд" печели 2:1 срещу "Беласица".
Освен това Генов е бил два пъти рефер на мачове на "Черно море", в това число и на театъра с "Искър" в Пазарджик миналата събота, когато се отчете с дузпа за победата на варненци с 4:3.
За този съдия негласно се знае, че е протеже на Иван Вуцов по габровска линия. А Вуцов, както е известно, е човекът, който дърпа конците във футбола ни.
На второ място по заслуги към ВИС-отборите се класира софийският таксиметров шофьор Младен Благоев. Той е ръководил общо седем мача, въпреки че дълго време през есента изтърпяваше наказание. Особено чести назначения той получава отново за двубоите на "Велбъжд" - четири мача, в които е отсъдил две дузпи. Втората от тях е срещу "Черноморец" в Бургас в двубоя, завършил 1:1 през пролетта, когато кюстендилци откриха с откровено измислен от съдията наказателен удар. Изглежда, неслучайно през годините столичанинът получи прозвището Платен Благоев.
Старозагорският бизнесмен Стефан Господинов е смогнал в три мача да даде две много важни дузпи за "Велбъжд" - за първия гол срещу "Ботев" при победата с 2:0, както и при 0:0 срещу "Локо" (Сф) през пролетта в Кюстендил - също много спорно отсъждане. И Благоев, и Господинов са минали и през другите ВИС-отбори "Черно море" и "Искър". С три мача и една дузпа за "Велбъжд" се е отчел и Костадин Костадинов - софийски рефер, който държи сергия за матрьошки и дървения на битака пред "Александър Невски", с по два са търговецът на алкохол от Русе Светозар Маринов и софийският брокер Валери Петровски. Последните двама са хитови имена в списъка на международните рефери.
Цялата тази кохорта с малки изключения се изрежда след това да свири и на ВИС-отборите в Б група - "Черно море" и "Искър". Там обаче рекордьор е друг известен наш съдия - Георги Нарлев от Силистра - четири мача с две дузпи в полза на "Черно море". С двете дузпи Нарлев отрязва главите на хасковци в домакинския им мач с "Черно море". Статистиката показва, че силистренецът винаги е пращан да свири тежки гостувания на варненци, но срещу отбори, които нямат връзки и влияние в БФС, като "Хасково", "Марица", "Дунав" и "Етър".
Каква е връзката между Нарлев и "Черно море"? Отговорът наскоро е бил даден в частен разговор с група футболни хора от президента на варненския третодивизионен "Феърплей" Иван Петров. Бившият национал се оплаквал преди финала за купата на Аматьорската футболна лига в София, че ръководството на "Черно море" му направило номер, като се хванало да помага с пари на съперника му за първото място в Североизточната В група "Доростол" (Силистра). Шеф на "Доростол" е Иван Нарлев, брат на рефера Георги Нарлев. Президент на "Черно море" пък е Христо Асенов-Бацата, представител на "ВАИ инвест холдинг" във Варна.
Неведнъж съперници на "Черно море" и "Искър" протестираха, че в мачовете с тези два отбора им пращат за главен съдия Ангел Христов от Перник, за когото те твърдят, че е човек на ВИС-2. Христов ръководи само двубои в Б група, и то доста активно на споменатите два отбора.
Впрочем Христов дава началото на четирите поредни дузпи, с които "Черно море" стартира в първенството. Със свирката си той носи първата победа от наказателен удар с 1:0 срещу "Локомотив" (Пд). Във втория кръг да помага на варненци е пратен Апостол Апостолов-Поли, който даде смешна дузпа за 1:1 с "Кремиковци" в София. Третият мач на "Черно море" е поверен на Петър Янински, който се отчита с две дузпи и червен картон срещу "Спартак" (Пл). Сега плевенчани са другият основен кандидат за влизане в групата на майсторите.
Така от началото на сезона хората в черно са отсъдили общо 13 дузпи за "Черно море", или всяка шеста дузпа в първенството на Б група е била в тяхна полза. Не по-малко облагодетелстван е третият ВИС-отбор - "Искър". За него са отсъдени седем дузпи, и то обикновено при резултат 0:0 или 1:0 за противника.
Заради изстъпленията на поръчковата бригада тази година най-големите скандали със съдиите бяха именно на мачовете на ВИС-отборите. Почти няма мач на "Велбъжд" без вой срещу съдиите, като връх на всичко бе безобразното съдийство на Иван Добринов срещу "Олимпик - Берое" в Стара Загора. То стана и повод за шефа на домакините Станислав Танев-Камилата да извади отбора си от терена и да прекрати мача. Той имаше претенции за незачетен гол за "Олимпик - Берое", два червени картона срещу неговия тим, неотсъдена дузпа и измислена дузпа за гостите, като всичко това се видя и по телевизията. Същото е положението и с "Черно море", и с "Искър". Гостуванията на варненци през есента бяха съпътствани от ред скандали заради дузпите, а през пролетта почнаха да минават в приятелски дух, ясно срещу какво.
През тази година незнайно защо отборите на ВИС-2 са се превърнали в любимото дете на управниците от "Кърниградска" 19. Затова получават всякаква възможна помощ, а най-ценна е съдийската. Всички тези усилия не са напразни, а имат доста конкретен смисъл. При положение че групировката успее да вкара "Черно море" и "Искър" в А група, "Велбъжд" ще се сдобие с два сателитни отбора. А може би не само с два, защото не се знае къде ВИС помага неофициално. С два или три сателитни отбора "Велбъжд" става конкурентоспособен да се бори за шампионската титла през идния сезон. В най-лошия случай ВИС-2 ще диктува правилата на играта в А група.
В МС замириса на море
Като няма вода, ще пием вино! Така може да се разшифрова част от дневния ред на Министерския съвет от заседанието миналата седмица. Правителството разгледа последователно проект за постановление за приемане на устройствен правилник на винарската изба в Евксиноград, а след това реши да закрие фонд "Питейна вода" към Министерския съвет.
Допълнителен морски привкус на заседанието придаде и решението за обявяване на спечелилия конкурса за концесия върху плажа на къмпинг "Арапя".
В същото време премиерът вдигна двойно цените в правителствените резиденции из страната. Най-голямо е повишението в Евксиноград, Варна и Слънчев бряг. Държавните чиновници ще плащат двойно на повечето места. Една нощувка в построения от цар Фердинанд замък ще струва 35 лв., в Слънчев бряг и Варна - по 16 лева.
Не е ясно колко ще струват на морския бряг прословутите кюфтета за хората, които получават заплати от данъкоплатците.
Диалектика
Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев е подписал заповед за освобождаването на
"Да крада и да продавам дървен материал е моя детска мечта. Дори смятам да предложа на кмета на партера в общината да си сложим банциг. Отдавна съм мечтал да се занимавам с нещо стойностно като дърводелството, но не смятах, че ще бъда толкова лесно разкрит. " Така шефът на столичните общинари
Скорострелно издигане в кариерата споходи през изминалата седмица
Ликът на президента на Българския олимпийски комитет (БОК) и виден филателист
Посланикът на Румъния
Главният редактор на "Егоист"
В президентството - без касов апарат
Шляейки се из студените и неприветливи коридори на президентството, обикновеният посетител трудно може да пропусне една масивна дървена врата, през която администрацията на държавния глава слиза в дълбините на мрачната сграда. На вратата, както и на всички останали, не пише нищо. Когато любопитният посетител се престраши да последва тълпата, ще открие най-обикновено ведомствено кафене, каквото има в почти всички държавни учреждения. Там вътре става ясно, че помощниците на президента си пият кафето на народната цена от 0.08 лв. Причината за това вероятно е условието всичко там да се продава без печалба, но това правило важи и за бюфета в парламента. Там обаче народните избраници от известно време насам ги тормозят с кафе Lavazza за по 0.30 лв. Несвикналият посетител може да бъде впечатлен и от ниските цени на цигарите. Цигари Victory например струват 0.81 лв., въпреки фиксираните от правителството цени. Единствено за новопоявилите се Super Lights ще трябва да се бръкнете за нормалните 0.86 лв. Освен негодуванието на обикновения пушач президентското барче може да разяри и дребните търговци. Най-новите притежатели на касови апарати вероятно биха задали въпроса защо в подземното заведение на "Дондуков" 1 няма такъв. Вместо това енергичният барман смята по познатия начин - с калкулатор. Това вкарва президентството в сферата на сенчестата икономика, за която данъците са нещо измислено. Освен въпроса защо оттук произтича и още едно питане. Праща ли Муравей Радев данъчните си инспектори по бюджетните организации, или те контролират само частниците?
Страхът от избор и отговорност
