"Изборът на държавните фирми да рекламират във вестници като "Новинар" и "Демокрация" е свързан с по-ниската им рекламна тарифа. Друг е въпросът доколко тези реклами са ефективни", коментира Катерина Буюклиева от рекламна агенция "Медиа клуб". Главният редактор на "Дума" обаче е убеден, че Булгаргаз никога няма да рекламира в левия вестник. "Поне засега", добавя Пламен Енчев, може би със спомена, че когато БСП беше управляващата партия, обявите на държавните институции се изсипваха в "Дума". На официоза се осигурява "изкуствено дишане" до смяната на властта. ИПК "Родина" дори поиска фалита на партийното издателство "Дума прес" заради неизплатени дългове. Издаването на левия вестник беше поето от бившия шеф на Шесто управление в Държавна сигурност Димитър Иванов и неговата фирма "Европреса". "Не печеля, губя от издаването на вестника. Аз обаче съм затворил цикъла - внос на хартия, производство на вестници, набиране на реклами и разпространение. Загубата, която е в частта "Дума", може да се покрие от печалбите в другите направления. Това е ценността на формулата - премахване на дублиращите се звена", обяснява Димитър Иванов, който издава и в. "Земя". В България вестниците се оказват зависими и от икономически интереси, подчинени на политически желания.
До неотдавна в бизнесначинанията си в България Майкъл Чорни не проявяваше апетит към медии, но вече е собственик на три всекидневника, два от които - спортни. Покупките на вестници се извършват от офшорната компания "Ем Си Джи холдинг лимитед". Фирмата е регистрирана в Кипър и неин директор е финансистът на Чорни - Джоузеф Карам, а представител у нас е адвокатът на руския бизнесмен Тодор Батков. "Ем Си Джи холдинг" притежава 51от акциите на " Планета спорт" АД, което издава едноименния вестник. Другият съсобственик на спортния всекидневник е "Пресгрупа "Монитор" ООД, която издава вестник "Монитор". Двете български фирми се управляват от Петьо Блъсков. Тиражът на "Планета спорт" в момента е около 7000 и засега той не успява да се пребори с рейтинга на "7 дни спорт" и "Меридиан мач".
Фирмата на Чорни купи и 50от акциите на "7 дни спорт"ООД, които бяха притежание на "Трон" ЕООД. Интересът на руския бизнесмен към спортните издания се свързва с участието му във футболния клуб "Левски". Основен акционер и спонсор на синия отбор е "Мобилтел". От миналата сряда името на Владимир Грашнов официално стои и в редакционното каре на в. "Стандарт". Шефът на "Мобилтел" е председател на съвета на директорите на фирмата издател "Стандарт нюз", зам.-председател на борда е пресаташето на мобилния оператор - Константин Каменаров, а изпълнителен директор и главен редактор остава Юлий Москов. В края на април "Ем Си Джи холдинг" стана собственик на 90от акциите на фирмата. Докато през годините, в които изграждаше бизнесимперията си в България, Майкъл Чорни можеше да се похвали с влияние в правителствените среди, сега той разчита и плаща за медийна подкрепа. "Само за вестниците те дават милиони за реклама. Освен това си имат собствена медиа", коментира влиянието на "Мобилтел" премиерът Иван Костов пред в. "Сега" миналата седмица. Когато беше обявена сделката, Юлий Москов разкри, че намеренията на новите собственици са да създадат медийна групировка: "Нея почти я има. Имаме два вестника и почти една телевизия, спортна ["Ринг+" - бел.ред]. Какво трябва да й се добави? Едно-две списания, едно радио и готово", разказа Москов, но засега пази плановете в тайна. "Естествено, че се печели от вестници. Ние печелим чудесно", твърди оптимистично Москов.
"В България така или иначе трябва да стане ясно
Без промени засега е собствеността на в. "Сега", чиито издатели са социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев чрез "Малък вестник" ООД, въпреки че слухове често "продаваха" вестника на "Овергаз". "Вестникът ни е в отлично финансово здраве, успяхме да го постигнем благодарение на реалното съотношение корична цена - обем на вестника", обяснява издателят Кънчо Стойчев.
АП иска поне 2 млн. долара като неустойка от купувача на "Балкан"
"Претендираме за над два млн. долара неустойки от купувачите на авиокомпания Балкан", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. "Ще влезем в преговори със собствениците и ако до няколко месеца не успеем да разрешим противоречията, те ще бъдат предмет на съдебен спор", допълни той.
Като основания за искането г-н Дюлгеров посочи неизпълнението на редица клаузи от приватизационния договор от страна на купувача. "Зееви груп" са открили предвидената доверителна сметка в размер от 6 млн. долара, но от нея са изплащали задължения, възникнали след продажбата на дружеството. Акциите от СИТА са били продадени, но с тях не са изплащани преимуществено задълженията към държавата. Не е представена и необходимата банкова гаранция за изпълнение на поетите с приватизационния договор задължения за инвестиции (всъщност купувачът изобщо не представил план с инвестиции). Не са плащани и лихвите по дълга от 15 млн. лв. към ДФРР (сега - МФ).
Купувачът също има своите претенции - за рязкото повишаване на летищните такси и липсата на съдействие от страна на държавата (в т.ч. - за даването на преференции и гаранции пред трети страни, осъществяване на контрол върху цените на доставяните горива и др. Накратко
Вреди в размер на 39.6 млн лева са констатирали служителите на Държавен финансов контрол (ДФК) по време на проведените през първото тримесечие на тази година 1049 ревизии. Най-много са били вредите от продажба на държавно и общинско имущество. За тримесечието са наложени глоби в размер на 32.8 хиляди лева. Установено е, че в бюджета не са били внесени 18.4 млн. лева, като след намесата на ДФК са внесени близо 4 млн. лева.
Инвестиционен заем в размер на 7.4 млн. долара одобри Световната банка в четвъртък. Заемът за България е първият, който се дава в рамките на проекта за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа. Той ще спомогне за модернизацията на митническите администрации и другите служби за граничен контрол, като така ще се улесни търговията. Българското и американското правителство също ще участват в проекта, като те допълнително ще отпуснат съответно 3.7 и 1.5 млн. долара.
По предложение на Министерството на правосъдието правителство взе решение да отпусне 30 хиляди лева за разходите по делото в Либия срещу шестимата български медици. Средствата са за командировъчни, медицински експертизи и адвокатски хонорар. Парите ще бъдат набавени чрез преструктуриране на общодържавните разходи по републиканския бюджет за тази година най-вероятно от бюджета на Министерството на правосъдието.
Реституцията на вакъфските имоти и взаимоотношенията на Главното мюфтийство с държавните институции обсъдиха премиерът Иван Костов и главният мюфтия Мустафа Хаджи. Министър-председателят е приел главния мюфтия по негово искане. Иван Костов е обещал съдействието си в рамките на закона в случаите на забавяне на реституцията на вакъфските имоти.
Мнозинството ще гласува ударно поправките за БТК за една седмица
Промените в закона за далекосъобщенията и за приватизацията се очаква да влязат заедно в парламента през следващата или по следващата седмица. След това има политическа воля народните представители да ги гласуват (включително минаване през комисии, първо и второ четене) за седем до десет дни, съобщи източник от управляващите среди. И двата проекта отразяват исканията на гръцко-холандския консорциум OTE/KPN, кандидат-купувачи на БТК.
Миналата седмица правителството прие по принцип промени в закона за приватизацията. Основната е, че концесия или лиценз за дейност могат да се дават без търг и конкурс не само на приватизирано предприятие или неговия купувач, както досега, но и на дружество, чийто капитал е собственост на купувача. Идеята е, че OTE и KPN ще регистрират две отделни дружества - едното купувач на БТК, другото на "Мобиком", и на тях трябва да им бъдат дадени лицензи за общ оператор и за втори GSM.
Отдавна подготвяната заради БТК промяна за обществените поръчки мина също в приватизационния закон. Новият текст ще гласи, че законът за обществените поръчки не се прилага, ако в приватизационния договор е предвидено сключване на договор за поръчки за управленска и консултантска дейност и този договор бъде с компания, която е свързано лице (по Търговския закон) с възложителя. Официално поправката се обяснява така - OTE (която ще има мажоритарно участие в дружеството, купувач на БТК) трябва да може да възложи без търг или конкурс управлението на БТК на своя близка фирма, за да не попадне то в ръцете на конкурент, който да разсипе българския телеком. За тази поправка премиерът Иван Костов преди два месеца обяви, че такава е европейската практика, с която в това отношение досега законът за обществените поръчки се разминавал. Неофициално (включително и в средите на управляващите) обаче се шири убеждението, че поправката може впоследствие да бъде използвана от ОТЕ за възлагане на поръчки на гръцката компания "Интраком" на скандалния бивш агент на "Щази" Сократис Кокалис. По същия спорен текст за договора за управление министерството на правосъдието е дало становище, че той по същество нарушава конституцията (в чл.19) в принципа за гарантиране на еднакви правни условия на стопанска дейност.
До миналия четвъртък поправките в Закона за далекосъобщенията, които кабинетът одобри предходната сдемица, още не бяха подписани от премиера Иван Костов за внасяне в Народното събрание. Причината е спор между Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията, и финансовия министър Муравей Радев, който не одобрява заложената в проекта идея да се "компенсира" вече частната БТК за предлагането на достъп до евтин телефон, спешни повиквания, справки и услуги за инвалиди (т.нар. всеобщо предлагана услуга) до края на 2004 г. Последната информация от работната група за БТК е, че текстът ще се редактира в смисъл, че приватизираният телеком ще получава компенсация само ако докаже, че е на загуба от всеобщо предлаганата услуга. Според Славински обичайната практика по светае всеобщо предлаганата услуга да се осигурява от оператор, който има възможност за това, а евентуалните му загуби от нея да се покриват с отчисления от другите оператори. Затова и в проекта се предлага преразпределение на таксите, които се събират от операторите. Радев е против, защото това ще намали годишните приходи в бюджета с 2.6 млн. лв. Същинският проблем на поправките в далекосъобщителния закон е, че те за пореден път бяха остро критикувани от европейската дирекция "Информационно общество" към Европейската комисия. Критиките не се различават особено от предишните (пратени в края на миналата и началото на тази година) - че в някои отношения се разширява монополът на БТК, някои поправки не съответстват на европейското законодателство и практика и че ще забавят навлизането на новите Интернет-технологии. Най-проблемните текстове са, че никой в България освен БТК няма да има право да предоставя на обществото гласови услуги и че всички далекосъобщителни оператори са длъжни да се свързват международно само чрез БТК. Факт е, че в самите документи на работната група за доста от новите текстове е отбелязано "частично" съответствие с европейските норми, а тези с "пълно" са изключение.
Частната телевизия ще промени сериозно целия пазар
Огромният рейтинг на "Панорама", с който се гордеят телевизионните шефове съвсем скоро ще бъде история. Голяма част от зрителите, които гледат резюметата от родния политически цирк в петък вечерта, съвсем естествено ще превключват на частната национална телевизия, където по това време ще дават примерно "Умирай трудно - 3". Депутатите и министрите, които сега се изтрепват да попаднат в излъчващото се от 30 години предаване, вече няма да бъдат гледани от целокупния български народ, а само от малка част любознателни избиратели.
Това ще е само един от ефектите, които ще предизвика частната национална телевизия на медийния пазар. По всичко досега личи, че каналът, зад който стои мощната медийна корпорация на Рупърт Мърдок, е решил не просто да има много зрители, а по възможност - всичките. BTV стартира със силна колекция от филми и програмна схема, която показва, че въобще няма да се съобразява с останалия вече единствен канал на държавната телевизия.
Когато се подготвя стартът на нова медиа, нейните идеолози обикновено избират межди две стратегии. Единият вариант е да съобразят програмната си схема с тази на вече действащия конкурент, така че основните им рубрики да не се застъпват. Така постъпи например "Нова телевизия". Нейните централни новини са половин час преди "По света и у нас" на Канал 1. По този начин зрителите могат да гледат емисиите и на двата канала. BTV е избрала другия подход. Предаванията, които събират голяма аудитория, се предвижда да бъдат излъчвани по времето, когато БНТ има много зрители. От началото на юни например, когато започват пробните излъчвания в 20 ч, ще се пускат касови филми, които със сигурност ще отнемат от рейтинга на "По света и у нас".
Ако толкова дълго очакваната частна национална телевизия оправдае всички очаквания, появата й в медийното ни пространство ще предизвика сериозни размествания в него. Липсата на качествена телевизионна продукция през последните десет години причини доста мутации в останалите елементи на пазара - вестниците и радиостанциите. Медийният ландшафт на всички развити пазари изглежда приблизително по един и същ начин. Ролите на телевизиите, печата и радиата са ясно разпределени, по определено различен начин от този, който съществува у нас в момента. Според класическото разделение телевизията информира, вестниците коментират, а радиото забавлява. Причините за това са съвсем елементарни и се крият в спецификата на отделните медии. Телевизията е определено най-въздействащата медиа, защото може да показва събитията със образ и звук, а освен това и в момента, когато се случват. В надпреварата за новини тя е без конкуренция, защото радиото не може да ги покаже; още по-назад са вестниците, които пък и излизат на следващия ден. Силата на печатните медии по принцип е в анализите, коментарите и разследванията. Тези материали са по-сложни и се възприемат по-добре, когато се прочетат. Специалистите наричат радиостанциите "фонова" медиа. Обикновено те се слушат "между другото", докато например се кара кола или се върши нещо вкъщи. В развитите медийни пазари сцената "семейство седи в хола и слуша радио" е изчезнала веднага след появата на телевизията.
В България обаче липсата на модерна професионална телевизионна журналистика изкривява значително това разпределение на ролите. През последните десет години у нас предимно вестниците и радиостанциите информират, докато БНТ обикновено агитира в подкрепа на различните управляващи. Гладът на хората за новини беше задоволяван от всекидневниците и радиа като "Дарик" и "Свободна Европа".
Ако частната национална телевизия успее да произведе качествени емисии, всички останали медии ще трябва да се съобразят с това и вероятно постепенно ще се променят. Вестниците ще станат по-коментарни, а радиостанциите ще "говорят" много по-малко.
Засега е трудно да се прогнозира как ще се промени рекламният пазар, след като стартира частната национална телевизия. Почти сигурно е, че след като падне монополът на БНТ в националния ефир, цената на рекламното време ще стане по-ниска. Този ефект обаче едва ли ще се усети преди края на тази година. Каналът на Мърдок е планирал да осъществи програмната си схема през септември. Дори и екипът на BTV да успее за това време да внесе техника, оборудва студио и започне излъчвания на 18-часовата си програмна схема, каналът ще се превърне в ефективен рекламоносител вероятно месец-два по-късно. Засега изглежда малко вероятно медийните агенции да пренасочат пари, отделени за реклама по други медии, към националния ефир, ако той поевтинее. По-вероятно е част от бюджетите, които сега са в БНТ, да отидат към BTV, когато той достигне някакъв сериозен рейтинг. Възможно е и друго, клиентите на близките до "Крес" агенции да бъдат убедени, че клиповете им ще имат по-голям ефект по частния канал. Масираното оттегляне на тези агенции от БНТ обаче е малко вероятно. Напоследък подозренията, че Красимир Гергов отново оказва влияние по някакъв начин върху рекламната политика на държавната телевизия стават все по-силни. Дали съмненията са основателни ще стане ясно скоро - когато БНТ обяви рекламната си тарифа за следващите месеци.
Медиите - свобода и зависимост
Борбата с корупцията във властта ерозира в битка срещу "подкупните журналисти"
"Вестниците, които застават с лице към властта, се обръщат със задник към читателите", обича да казва Валери Найденов, един от основателите, а доскоро и главен редактор на "24 часа".
Напоследък все по-често медиите загърбват интересите на читателите в името на собственото си оцеляване. Връзката с политиците обаче в повечето случаи е опосредствана. Част от медиите се обърнаха към едни или други икономически групировки. Зад техния гръб от своя страна стоят определени политици. И така политиката, едрият бизнес и медиите се заплитат в сложен и перверзен кръг от противоречиви отношения.
Разместванията в медиите следват промените в политиката и бизнеса. Това не е българско правило, а пазарна закономерност в слабите икономики. В България, както и в останалите страни в преход медиите се държат от силните на деня. Но тук всяка промяна в политическото статукво води до появата на нови икономически групировки, свързани с властта. Рано или късно процесът на трансформация застига и медиите. Няколко събития от последните месеци дават основание да се смята, че моментът за ново разпределяне на пазара е настъпил. Започна се с продажбата на вестник "Новинар". Последваха съюзяването на Петьо Блъсков с Майкъл Чорни, сделката за "Стандарт", скандалите между собствениците на закъсалия финансово вестник "Пари" и лицензирането на частната национална телевизия.
Процесът, изглежда, тепърва ще набира скорост. Прави впечатление, че всички големи продажби на медии в България следват една схема - собствениците не получават за тях пари в брой, а обикновено купувачът поема натрупаните до момента дългове. Така беше със сделката за "Пресгрупа 168 часа" на ВАЦ през 1996; Димитър Иванов взе част от акциите на "Дума", след като плати задълженията; собствениците на "Мобилтел" сега ще покриват дълговете на Красимир Стойчев за "Стандарт"; вероятно бившите и настоящи общински фирми, свързани с шефа на столичния общински съвет Антоан Николов, също са поели разплащането с кредиторите на "Новинар", за да станат собственици на вестника.
Малкият рекламен пазар в България прави инвестициите в медии у нас изключително рискови. Затова в България малцина влагат пари, за да печелят от вестници. На вестника се гледа като на средство за поддържане на имидж и оръжие срещу конкуренцията в бизнеса. По силата на този принцип навремето членовете на Г-13 побързаха да се сдобият със собствени медии. Доколкото големият капитал у нас никога не е бил независим от политиката, медии се финансираха и заради пропагандни услуги на партиите.
Колкото по-близо са изборите, толкова по-голяма е нуждата на големите партии от обществено влияние. Някои дори мислят, че видимото разместване на пластовете в медиите е първа фаза от подготовката за следващите парламентарни избори. По всичко личи, че резултатът от тези избори повече от всякога ще зависи от контрола върху вестниците, радиостанциите и телевизиите. На политическата сергия не се забелязва нищо ново - нито нови идеи, нито силни нови партии, нито нови лидери в редиците на сегашните. Никой в СДС засега не е оспорил публично лидерството на Костов, Първанов удържа поста си в БСП, Доган е недосегаем в ДПС. Само Томов се клати, но едва ли ще загуби лидерската позиция в евролевицата, без да разцепи партията. Опозицията ще прави кампанията си основно чрез компроматни атаки в медиите срещу СДС, основания за които не липсват. Тактиката на управляващите вероятно ще включва ефектни пропагандни ходове, заредени с голяма доза популизъм. Затова
Безспорно е, че управляващите имат най-добри възможности за контрол върху БНТ и БНР. Техните генерални директори се назначават от формално независимия Национален съвет за радио и телевизия. Всъщност шефовете на радиото и телевизията бяха избрани след одобрението на Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС. Мнението на синия елит вероятно е търсено и за назначенията на по-ниско ниво. След като бяха избрани, Лиляна Попова и Александър Велев нарушиха доста интереси, с което си спечелиха много врагове включително и в НСРТ. В момента ги крепи едва ли не само политическата им лоялност към управляващите. Ако обаче те само намекнат, че свалят подкрепата си от медийните шефове, Попова и Велев могат да бъдат изхвърлени от БНТ и БНР, преди да е завършило заседанието на НИС.
При вестниците лостовете за влияние са по-ограничени, но също така ефективни. Няколко вестника получават и в момента финансиране от държавни ведомства и фирми. Чести рекламодатели в "Демокрация" например са Булгаргаз и Булгартабак. Газовият монополист публикува обяви и в "Новинар", където между впрочем се рекламира и наскоро приватизираната от приближени до Бакърджиев фирма "Газстроймонтаж". За Булгаргаз икономическата полза от рекламата е абсолютно неясна, при положение че дружеството е единствен доставчик на синьото гориво. Това е все едно ВиК да рекламира, че доставя студена вода. Да не говорим, че Булгаргаз е в тежко финансово състояние и не плаща данъци. Обявите на различните министерства и други държавни ведомства също са значителен източник на приходи за ухажвани или толерирани издания.
Другият потенциален инструмент за оказване на натиск върху пресата е все още държавната печатница - ИПК "Родина". Доскоро тя се контролираше пряко от Министерството на промишлеността, а сега неин принципал е мегаминистерството на икономиката. Дълговете на "Стандарт" и "Демокрация" дълго време бяха крити с оправданието, че са фирмена тайна.
Така държавата на практика кредитираше тези вестници, както междувпрочем правеше дълго време с "Пресгрупа 168 часа" по времето на Виденов. Нейният основен собственик по това време Петьо Блъсков беше подозиран, че подкрепя приятелския кръг "Орион". След като властта в ИПК "Родина" се смени, за враг беше нарочен в. "Дума" и се стигна дотам, че органът на социалистите беше спрян. Забавянето на приватизацията в държавната печатница буди и подозрения, че властта не иска да се раздели с лоста за икономическо влияние върху финансово нестабилните вестници (тоест почти всички без притежаваните от ВАЦ).
Контролът върху частните електронни медии можеше да бъде осъществен чрез прелицензирането им, което тече в момента. Засега обаче няма публично известен случай собственик на радиостанция или телевизия да е бил подложен на политически натиск.
Много преди Асен Агов да изрече прословутата си реплика, че "телевизията винаги върви след победителите", държавните електронни медии поглеждаха към управляващото мнозинство. И сега е повече от сигурно, че премиерът Костов може да разчита на безусловна подкрепа от БНТ и БНР. Въпреки това слуховете за смяна на Лили Попова и Александър Велев циркулират постоянно, като напоследък се засилват. Но в крайна сметка, дори и да бъдат сменени, на тяхното място пак ще дойдат хора, посочени от министър-председателя.
Около издаването на лиценза за частната национална телевизия изглеждаше, че Костов се е споразумял с представителите на медийния магнат Рупърт Мърдок и каналът ще се контролира от верни на премиера хора. Изненадващо обаче на ключови позиции там бяха назначени приближени до собственика на рекламна агенция "Крес" Красимир Гергов. Той пък в никакъв случай не може да се приеме за близък до Костов. Единственият половинчат успех на премиерските хора засега е назначението на шефката на новините в частния канал Люба Ризова. По всяка вероятност в борда на директорите на телевизията също ще влезе един верен на Костов човек.
В медийния периметър на Костов попада и партийният орган "Демокрация". С атаката срещу главната му редакторка Бакърджиев не спечели влияние върху вестника, но поне си осигури имунитет срещу бъдещи атаки. В момента във всекидневника толкова внимават да не се обиди бившия вицепремиер, че понякога се стига до комични случки. Пример за това беше отразяването на делото срещу обвинения в кражба на 200 лева от апартамента на Бакърджиев бодигард от НСО. Тогава вицепремиерът не се яви в съдебната зала и магистратите заплашиха, че следващия път ще го доведат под стража. Всички вестници на следващия ден излязоха със заглавия в стил "Карат Бакърджиев с белезници в съда", а "Демокрация" снижи градуса до неутралното "Започна делото срещу гарда, обрал Бакърджиев".
Формално погледнато шеф на синия всекидневник е Александър Божков, понеже той е шеф на дружеството, което издава официоза - "Демокрация" АД. Той пък е заклет враг на Бакърджиев и лоялен на премиера.
Атаката на бившия вицепремиер и цялото софийско СДС, което той оглавява, засега е неуспешна. Копанданова продължава да е главен редактор, но дори и Костов да направи компромис и да я жертва, нейният наследник пак ще бъде посочен от него.
Във вътрешнопартийната битка за медийно влияние Бакърджиев е няколко обиколки пред противниците си. Бившият вицепремиер вече се радва на топлото отношение на поне три всекидневника. Най-директна е връзката на Бакърджиев с "Новинар", който е контролиран от фирми на близкия му Антоан Николов. Закупеният от "Мобилтел" в. "Стандарт" също от доста време подкрепя сериозно Бакърджиев. Причината за това са близките отношения на синия политик с шефа на телекомуникационната фирма Владимир Грашнов. Никой от двамата не отрича факта, че се познават и са приятели. Грашнов и Бакърджиев често се появяват заедно на публични места, понякога в компанията на собственика на "Мобилтел" Майкъл Чорни. "Стандарт" яростно подкрепяше тогавашния вицепремиер в битката му срещу Софиянски преди местните избори и няма съмнение, че пак ще застане зад него при евентуална друга, по-сериозна битка за влияние в СДС. Вероятно подобни са причините и "Монитор" да се грижи за медийния уют на Бакърджиев.
Не е известно на какво освен симпатии се дължи приятелството на бившия вицепремиер с кръга "Чорни" и дали подкрепата на свързаните с руснака издания не е била просто конюнктурна.
За Костов по-важният въпрос сега е на какви медийни съюзници разчита Богомил Бонев. Силата на бившия вътрешен министър може да се окаже по-голяма и от тази на Бакърджиев, тъй като на негова страна е вестникът с най-голям тираж. "Труд" беше най-последователен в компроматната атака срещу Костов. Покрай тази атака се появиха съмнения, че на страната на Бонев е и "Дарик" радио, чийто шеф Радосвет Радев е смятан за приближен на приятелския кръг "Чорни".
От медийна гледна точка сегашната опозиция е отдавна извън борда. БСП и компания могат да разчитат освен на "Дума" и "Земя" само на подкрепа от "7 дни". Причината за слабото медийно влияние на столетницата е и фактът, че "червените пари" отдавна не залагат на БСП и Първанов, за да печелят позиции, а предпочитат да работят с далеч по-ефективни "партньори". Евролевицата си няма дори и вестник като "Земя". Считаният за близък до тях всекидневник "Сега" доказа, че не защитава тесния интерес на партията. Още повече че единият издател на вестника, социологът Андрей Райчев, е яростен противник на сегашния лидер на евролевицата Александър Томов.
Финансирането на голяма част от малките медии е толкова неясно, колкото и на партиите примерно. Корупцията сред журналистите също не е измислен проблем, макар и далеч да не е разпространена в мащабите, за които си представят голямо количество политици и хора от бизнеса. Сред управляващите като легенда се разнася тарифа за подкупите, които се дават на репортери, редактори и медийни шефове. Всъщност този ценоразпис най-вероятно е дело на хитър "специалист" по PR, който е намерил лесен начин да изкара пари. В медийните среди като виц се разказва случка отпреди години, когато един подобен експерт по връзки с обществеността взел 50 хил. марки (между другото точно толкова били поискали на Асен Агов по собствените му думи, за да получи "медиен комфорт") и обяснил, че му трябват, за да ги разхвърля между журналистите. Естествено не направил нищо подобно и след като в продължение на година медиите не направили нищо срещу клиента му, щастливо ги изхарчил.
Факт е, че подкупни журналисти има, но за обществото са далеч по-опасни мръсните пари в политиката, отколкото в медиите, защото отговорността на политиците е несравнимо по-голяма. Митът, че и медиите са вътре в корупционната криза, беше пуснат от самите властимащи, за да отклони вниманието от по-важния въпрос - за корупцията в самата власт. Този ход обаче едва ли ще има положителен ефект, защото определено настрои вестниците, радиостанциите и телевизиите още повече срещу СДС. Въобще тоталният медиен комфорт на сините отпреди три години вече е само спомен. Главните редактори на вестниците сигурно вече с усмивка си припомнят времето, когато след като в изданието им се публикуваше някакъв критичен материал за управляващите, веднага по телефона се обаждаше половината НИС на СДС. Сега тактиката вече е друга. Често преди да излезе някой конфликтен материал, се правят опити да се осуети отпечатването му. Неусетно политиците преминаха към друга стратегия - на атаките в пресата просто не се отговаря. Журналистическите разследвания се публикуват, скоро след това почти никой не си спомня за тях и животът продължава сякаш нищо не е било.
Напоследък отношенията медии - власт непрекъснато истеризират. Изнервени от непрекъснатите атаки срещу тях, сините политици определено започнаха да се изпускат. Първа беше Юлия Берберян с прословутите й квалификации за журналистите. Факт е, че в този скандал журналистите бяха също уязвими, защото депутатката беше записана и излъчена в ефира на "Дарик" радио, без да знае и без нейното съгласие, което е всичко друго, но не и професионално. Случаят обаче извади наяве отношението на част от управляващите политици към медиите. Изказванията на Асен Агов за подкупите сред журналистите бяха вторият признак на това, че чувствата на сините определено не са от най-топлите. Към това може да се прибави и отношението на депутатите от ОДС към отмяната на затвора за клевета и обида. Народните представители от мнозинството направиха това с огромно отвращение, след като бяха подложени на изключителен натиск от Съвета на Европа, неправителствени организации и граждански сдружения. Смяната на затвора с огромна глоба дори не можа да стане от първия път, а беше извършено, след като президентът използва правото си на вето и върна поправките в Наказателния кодекс за ново гласуване. Проектозаконът за достъп до информацията е друг синдром, който отново показва, че отрицателното отношение на властта към медиите е хронично. В неговия първи вариант се предлагаха мерки за контрол върху финансирането и собствеността на всички медии, включително и вестниците. Впоследствие този текст беше оттеглен, но миналата седмица Асен Агов предложи той да бъде върнат отново. Аргументите на депутата са повече от странни. Според него собствеността на вестниците и източниците на тяхното финансиране би трябвало да са ясни по същите причини, по които те се изваждат на показ и при лицензирането на електронните медии. По същата логика може да се каже и че вестниците трябва да се лицензират както радиостанциите и телевизиите. Следващата крачка е да се предложи книгите да се четат преди отпечатването им от някой държавен орган, че току виж излезе нещо неподходящо. Изказванията на Асен Агов само показват за пореден път, че властта въобще не може да разбере причината за критичните публикации в медиите. Застанали високо на синия си Олимп, управляващите отказват да разберат, че журналистите могат да застанат на принципни позиции и оттам да посочват грешките в тяхното управление.
Парадоксалното е, че на разядената от клиентелизъм политическа класа й се привижда зад всеки конкретен журналистически материал за корупцията съюзяване с противниковия властови клан. Когато пишеш срещу Бакърджиев, моментално те набеждават за човек на Божков, а освен това близките до премиера те заклеймяват като враг на демокрацията, защото изваждаш наяве проблемите на СДС.
С изключение на Виденовия министър Начев през последните десет години няма случай някой министър да е подал оставка след вестникарска публикация или въобще журналистически материал да е довел до сериозни последствия. Първата, втората и третата власт просто не признават четвъртата за легитимна.
Виртуалната заплаха за финансовите институции
По-ниските разходи правят все по-популярни финансовите операции, извършвани чрез глобалната мрежа
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Преди около шест години Бил Гейтс бе казал, че съществува необходимост от банкови услуги, но не и от банки. Това доста радикално за времето си изказване вече има много привърженици. Напоследък все по-често се говори за намаляването на ролята на традиционните институции вследствие на широкото навлизане на Интернет в предоставянето на финансови услуги, което има значими последици върху структурата на сектора.
Когато преди известно време британският застраховател Prudential създаде Интернет-подразделението си за банкови операции Egg, повечето банкери бяха убедени в провала на начинанието. Резултатите след година и половина обаче бяха доста обнадеждаващи за компанията, като същевременно доказаха, че съществува реална заплаха за традиционните финансови институции. Привлечените средства по депозитите възлизаха на 13 млрд. долара, което представляваше пазарен дял от 1 Освен това клиентите са сравнително заможни, за което се съди от средния размер на депозитите - 30 000 долара, при 5000 за депозитните сметки в традиционните банки.
Отчитайки подобни успехи много банки започват да предлагат чрез Интернет най-разнообразни услуги - от разплащания до отпускане на заеми. Причината е, че това спестява значими разходи, като резултира в по-ниски такси по предоставяните услуги и по-високи лихви по откритите по този начин депозитни сметки. Оттам заплахата за тези банки, които разчитат единствено на традиционните средства, е доста голяма. Според проучване на консултантската компания Booz, Allen&Hamilton извършването на плащане чрез банков клон средно в световен мащаб струва 1.07 долара, 55 цента по телефона, 25 цента чрез банкомат и едва 2 цента чрез Интернет. Това в съчетание с бързината и простотата на извършваните операции чрез мрежата прави съвсем основателни твърденията, че широкото разпространение на Интернет ще доведе до драстично преструктуриране на сектора на финансовите услуги.
От много време банките се опасяват от появата на нови средства, които биха елиминирали необходимостта от посредници между кредиторите и заемополучателите. Капиталовите пазари вече успяха да намалят ролята на банките като посредници. Заплахата от Интернет обаче е дори по-силна. Проблемът е, че парите за разлика от обикновените стоки могат много лесно да се използват и прехвърлят по електронен път.
Създаването на феномена "нова икономика" от САЩ обяснява високия и нарастващ дял на Интернет-банките отвъд океана. Те обаче вече все по-силно се налагат и в Европа. През февруари испанската банка BBVA сключи стратегически съюз с телекомуникационната компания Telefonica с цел сътрудничество в сферата на електронната търговия, мобилните телефони и разплащанията. Според договореностите Telefonica трябваше да увеличи инвестициите си в Uno-e, Интернет-поделението на BBVA, чрез своето Интернет-подразделение Terra. Месец по-късно Uno-e обяви, че се слива с базираната в Дъблин Интернет-банка First-e, сред чиито акционери са Morgan Stanley Dean Witter, Intel, британският застраховател CGU. Сливането създаде мощната групировка Unofirst, имаща амбициите да стане водещата в света Интернет банкова група.
Доста силно е присъствието на Интернет-банките в Германия и скандинавските страни. MeritaNordbanken, действаща засега във Финландия и Швеция, където степента на използване на Интернет е най-висока в света и има повече онлайн клиенти, отколкото която и да е друга европейска банка. Интернет-подразделението на немската Commerzbank - Comdirect, в което в момента има открити 155 000 онлайн сметки, също е сред водещите виртуални банки. Много утвърдени английски институции като Lloyds TSB, Barclays, Natwest, HSBC започват да се насочват към глобалната мрежа, за да предоставят услугите си.
Доста силно е присъствието на Интернет и при търговията с акции. Информацията е особено необходима за инвеститорите при настоящите силни флуктуации на фондовите пазари, а Интернет се явява най-сигурното средство за своевременното й получаване. Вече съществуват десетки сайтове, предоставящи безплатна информация, спомагаща за управлението на портфейла на инвеститорите. Така например при необходимост от насоки при сформиране и поддържането на състава на портфолиото една от възможностите е да се отиде на страницата на TipWorld.com (www.tipworld. com), като при абониране за определени теми се получава безплатна информация по е-мейла. Отиването на страницата на Silicon Investor (www. siliconinvestor.com) и избирането на опцията Hot Subjects осигурява достъп до дискусия на членове на сайта относно акциите на различни компании. Сайтът на Motley Fool (www.fool.com), както и на Yahoo! Finance (finance.yahoo. com) също са сред популярните средства за получаване на своевременна информация и насоки за участие на финансовите пазари.
Все по-голяма популярност придобиват онлайн брокерите. Нарастването на присъствието им на пазара на финансови услуги е феноменално. В САЩ около 16от общия брой на транзакциите на фондовите пазари се извършват чрез тях. Безспорният лидер в тази област е американската компания Charles Schwab. От близо 7-те млн. сметки повече от половината са открити чрез мрежата. Средствата по тях възлизат на повече от 200 млрд. долара. Другият водещ Интернет-брокер E*Trade бе създаден преди едва четири години. Миналата година броят на откритите онлайн сметки се е утроил, а през март тази година е възлизал на 2.6 млн. Те вече навлязоха и в Европа, която се определя като регион с голям потенциал. Charles Schwab предлага възможности за плащане на сметки по електронен път. E*Trade закупи миналата година Интернет-банката Telebank, като сега предлага възможност за откриване на разплащателна сметка, по която се начислява лихва, извършва се плащане на сметки, както е и възможно безплатното ползване на банкомат.
Конкуренцията от страна на онлайн брокерите е много силно изразена. Тук освен по-ниските разходи присъства и психологическият момент, както става ясно от едно проучване в САЩ. Половината от анкетираните признават, че се чувстват неудобно в разговорите с брокерите си поради некомпетентността си. Интернет пък се явява много удобно място да се задават елементарни въпроси при запазване на анонимността.
Доста утвърдени банки също се включват в надпреварата за спечелване на онлайн клиенти. Инвестиционната банка Merrill Lynch например започна да предлага услугата за сключване на сделки чрез Интернет срещу 29.95 долара. Предимствата от гледна точка на цената са очевидни на фона на обичайните брокерски възнаграждения, вариращи между 100 и 400 долара.
Въпреки че има и скептици по отношение на този начин за управление на средствата, факт е, че все повече хора се насочват към него. Инвазията на Интернет в сектора на финансовите услуги е мащабен и необратим процес, който силно ще промени световната финансова архитектура.
Новата трансатлантическа сделка
Брюксел и Вашингтон се пазарят за бъдещето на европейските сили и американския противоракетен щит
Петър ИВАНОВ
Оказа се, че срещата на външните министри на страните от НАТО във Флоренция роди повече новини, отколкото се очакваше. На първо място съюзниците направиха значителен жест, като поканиха Русия на срещата в опит за нормализиране на отношенията между пакта и Москва, пострадали след ударите на алианса в Косово. Следващият проблем, който е на път да се проясни, е, че бъдещето на европейските сили за бързо реагиране ще бъде обвързано с американската програма за създаването на противоракетен щит. На форума във Флоренция САЩ направи негласна оферта, че ще промени отношението си към еврокорпуса, ако европейските съюзници оттеглят възраженията си срещу американската противоракетна програма. Вашингтон отново подходи делово и скрепи офертата си с новината, че ще разреши търговията с военна продукция с европейските си партньори от НАТО и с Япония и Канада.
Първото нещо, което направи руският външен министър Игор Иванов при пристигането си във Флоренция, бе да се извини официално за визитата в Москва на югославския министър на отбраната ген. Драголюб Ойданич. Западът протестира остро срещу посещението на Ойданич, защото той е издирван официално от Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия. Министър Иванов се извини и обясни, че присъствието на Ойданич е досадна грешка, която няма да се повтори. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН Русия е длъжна да арестува всички военнопрестъпници, които влизат на нейна територия. Неизпълнението на протокола в случая с ген. Ойданич обаче бе изтълкувано като демонстрация на подкрепа за режима в Белград. Въпреки острите критики от страна на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт обаче министрите от алианса бяха доста внимателни в оценките си по случая "Ойданич". Все пак присъствието на руския външен министър Игор Иванов във Флоренция бе знак, че Западът иска отново да привлече Москва на своя страна за балканската си политика и евентуалната смяна на Милошевич. Показателно за тези намерения на Европа е и подчертано благосклонното отношение към новия руски президент Путин, който според повечето европейски дипломати може да окаже необходимия натиск за промяна на режима в Югославия. "Присъствието на Игор Иванов във Флоренция е сигнал, че Русия иска да си сътрудничи с алианса при решаването на проблемите, които застрашават европейската сигурност", заяви при откриването на форума шефът на НАТО Джордж Робъртсън.
По-същественият проблем за НАТО и за Европейския съюз (ЕС) бе свързан с широко разгласените стратегически планове на съюза да създаде европейски сили за интервенция при кризи на Стария континент. Новата отбранителна концепция на ЕС обаче събуди доста опасения в неевропейските партньори от НАТО, че новите войски ще бъдат дублираща военна организация, която ще елиминира възможностите на неевропейците за влияние на континента. На тези страни бе предложено обширно обяснение за ролята, функцията и целите на европейските войски. Но бе подчертано категорично, че във вземането на решения за действието на евровойските могат да участват само европейските държави от НАТО. Ситуацията е безкрайно деликатна, защото ЕС иска да ползва активите на НАТО, а в същото време да не зависи от алианса при вземането на решения, засягащи действията на еврокорпуса. Според неофициални изявления на дипломати поне на първо време европейските сили ще имат нужда да ползват въоръжение, техника и оборудване от ресурсите на НАТО. За това обаче е необходимо съгласието на всички страни - членки на пакта. Освен това ЕС трябва да убеди неевропейските държави от пакта, че еврокорпусът и пактът трябва да бъдат тясно обвързани и да си съдействат. В противен случай в НАТО могат да възникнат силни разногласия, които биха минирали отношенията между Европа и Америка. Подобна стъпка би създала и ненужно напрежение с Турция, която разполага с една от най-големите армии в НАТО, но не членува в ЕС.
От трета страна, евросъюзът трябва да успокоява и САЩ, които гледат твърде подозрително на европейската отбранителна инициатива. Вашингтон настоява да получи доказателства за това, че европейските страни са готови да отпуснат повече средства за финансирането на новите си стратегии. Типичен пример за това е американският натиск към ЕС да поеме основната част от издръжката на умиротворителните сили KFOR и международната администрация на Косово. В същото време обаче американците се опасяват, че Европа се опитва да се откъсне от зависимостта си от НАТО, респективно от американското влияние. В тази ситуация Брюксел трябва да балансира изключително внимателно между амбициите си за самостоятелност и американската подозрителност. Очевидно в Брюксел разбират това и вече предприеха първите превантивни действия. В началото на седмицата в Брюксел бе одобрена рамката на отношенията между ЕС и НАТО, а документът ще бъде представен на срещата на евросъюза в Португалия през следващия месец.
Междувременно Джордж Робъртсън бе натоварен с посредническата функция, като от ЕС разчитаха на съвпадението, че Робъртсън е европеец и едновременно с това оглавява НАТО. При откриването на форума във Флоренция той заяви: "Американците оценяват факта, че това, което се опитваме да направим, не е нищо друго освен ребалансиране на алианса и засилване на отбранителните способности на Европа". Робъртсън отново показа, че е добър дипломат, като погали Вашингтон по най-чувствителното място - участието на американски войски в операции, които не засягат пряко американските интереси. "Ние всички ще спечелим, ако европейците разполагат с добри възможности за самостоятелна отбрана. От една страна, НАТО ще може също да използва европейските сили, а от друга, вече няма да има нужда САЩ да бъдат въвличани във всеки конфликт или криза, които европейците могат да решат сами", подчерта Робъртсън.
Реалният шанс САЩ да оттеглят обструкциите си срещу създаването на европейски сили за бързо реагиране обаче се появи, когато Вашингтон започна да сондира мнението на ЕС относно изграждането на прословутия противоракетен отбранителен щит. Програмата предвижда създаването на система, която да унищожава всички ракети, насочени срещу САЩ. Срещу тези планове освен Русия и Китай се обявиха и редица европейски държави. За да склони европейските си партньори, Мадлин Олбрайт обяви специален план за сътрудничество между отбранителните индустрии на Европа и Америка. На практика САЩ разрешиха износа на лицензирана военна продукция за страните от Европа. Официалната трактовка е, че така ще се запълни технологичната дупка между САЩ и съюзниците и ще се повиши оперативната комуникация между съюзническите армии. Естествено никой не каза защо точно сега бе направено това предложение, и то в контекста на споровете около еврокорпуса и американския противоракетен щит. С това офертата бе направена, останалото е въпрос на договаряне.
Сага за мирния атом
Петте големи ядрени сили обещаха, че ще унищожат атомните си оръжия, без обаче да уточняват кога
Петър ИВАНОВ
Вероятно мнозина си спомнят доста от лозунгите от близкото минало - наред с "Икономиката икономична - дело на всеки" сред най-застъпените соцпропагандни плакати бе и "Атомът за мирни цели". Този миролюбив лозунг замалко не стана мото на конференцията на ООН в Ню Йорк, посветена на прегледа на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Духът на мирния атом едва не възкръсна, след като петте големи ядрени държави обявиха тържествено, че ще унищожат напълно атомните си арсенали. Обещанието на САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания можеше да се превърне в бомбастична новина, ако не беше малката подробност, че ядрените суперсили не уточниха кога точно ще се случи това. ООН се зарадва, а скептиците обясниха, че това учудващо съгласие за всеобщо разоръжаване няма да доведе до нищо реално нито в близкото, нито в по-далечното бъдеще. Абстрактно погледнато, декларацията от Ню Йорк е обнадеждаваща дипломатическа стъпка, като единственото съществено в нея е символичното съгласие по най-спорната и същевременно най-опасна сфера от съвременното битие. Британският военен министър Джеф Хун всъщност бе най-красноречив в обяснението си какво се е случило на форума: "Реално погледнато, това обещание няма да доведе до никакви действия още утре, другата седмица или следващия месец. Това, за което се споразумяхме заедно, е, че всички искаме да сложим край на ядрените оръжия."
Целта на конференцията в Ню Йорк бе да направи пълен преглед на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (Nuclear Non-Proliferation Treaty - NPT). Договорът датира от 1970 г., като задължава подписалите го страни да не предоставят ядрени технологии на други държави и забранява на неядрените държави да разработват атомни оръжия.
След близо месец преговори 187 страни подписаха заключителния документ, в който освен споменатото обещание се настоява Израел, Индия, Пакистан и Куба да се присъединят към NPT. Неофициално обаче бе подчертано, че докато въпросните четири държави не подпишат договора, ядрената петорка няма да унищожава ядрените си ракети. В документите на конференцията за пръв път се набляга на факта, че Израел не е подписал нито NPT, нито Договора за забрана на ядрените опити, въпреки че има ядрени оръжия.
Страните, участвали в конференцията, се споразумяха и за петгодишен план за разоръжаване. Той включва мораториум върху ядрените опити, по-нататъшно съкращаване на тактическите ракети и намаляване на активираните бойни глави.
Природозащитниците бяха първите, възроптали срещу споразумението. Greenpeace обяви, че декларацията за пълно разоръжаване е безсмислено повторение на обещанието, направено преди 30 години, когато бе подписан NPT. Въпреки че според генералния секретар на ООН Кофи Анан това е значителна стъпка, едва ли въпросът за глобалното ядрено разоръжаване ще бъде решен с такова мъгляво обещание. Безспорно волята на ядрената петорка е изключително важна, но отдавна петте големи не са единствените ядрени държави. Най-новите ядрени сили Индия и Пакистан дадоха най-пресния пример, че не желаят да се съобразяват с международните договори. Делхи и Исламабад са вторачени единствено в споровете си за Кашмир и продължават да се състезават в разработването на ракетноядрени системи. Въпреки че Израел досега не е извършвал ядрени опити, известно е, че еврейската държава разполага поне със 100 ядрени бойни глави и ракети с обсег 940 мили. Северна Корея също създава доста главоболия с ядрените си амбиции. Страната гладува, но това не пречи на Пхенян да тества бойни глави и ракети, които могат да стигнат до Япония. Съществуват основателни подозрения, че Иран е твърде близо до създаването на собствена атомна бомба, а според американските специални служби само войната в залива е спряла Саддам Хюсеин да създаде собствен ядрен арсенал.
Неотдавна САЩ заговориха за разработването на противоракетен отбранителен щит и тези планове са на път да разбунят духовете и да разклатят ядреното равновесие. Противоракетният щит е замислен като система, която да прихваща и унищожава всички ракети, насочени срещу САЩ. Според Китай и Русия обаче тази програма ще има силно деструктивен ефект, защото ще предизвика останалите ядрени сили да разработват подобни програми. Очаква се именно противоракетният щит да бъде в основата на разговорите между Владимир Путин и Бил Клинтън в Москва в началото на следващия месец. Китай протестира най-остро срещу американската отбранителна програма вероятно защото е единствената държава, която увеличава ядрените си запаси. Пекин съзнава, че с активирането на подобен щит Америка обезсмисля цялата китайска концепция за ракетно преимущество.
Според британския Форин офис тепърва трябва да се проследят определени сигнали, които ще изяснят дали документът от Ню Йорк ще има някакво значение извън символиката. На първо място това е Договорът за забрана на ядрените опити, който все още не е ратифициран от САЩ и Китай. Но при новите обстоятелства твърде малко вероятно е Пекин да го стори. Така че мирният атом явно ще продължи да бъде само фикция.
Дебатът за Европа
В. "ABC"
Бъдещето на Европа, борбата с тероризма и трансграничните комуникации бяха основните теми на тринадесетата испанско-френска среща между ръководителите на двете държави. На тази среща повече, отколкото на всяка друга, присъстваше Европа. По думите на Жак Ширак за Франция Испания е важен партньор в реформирането на институциите на ЕС. След френско-германската среща в Рамбуйе, която се проведе на фона на предложението за федерална Европа на германския външен министър, Франция се чувства достатъчно силна, за да даде тласък на фундаменталните реформи на комисията и парламента, след като поеме председателството на ЕС на 1 юли. Франция ще предложи да бъде разширено използването на квалифицирано мнозинство при приемането на договори и ще защитава принципа на по-тясно сътрудничество, за да предотврати забавянето на развитието на най-напредналите европейски държави след разширяването на ЕС в Централна и Източна Европа. Както заяви Ширак, Франция няма да приеме минимални реформи. Премиерът Хосе Мария Аснар пое хвърлената ръкавица и обяви, че правителството ще участва активно в следващата междуправителствена конференция.
В тази инициатива Франция не е сама. Тя разчита на помощта на своя северен съсед. Така наречената френско-германска ос подкрепя реалната структурна реформа на съюза, страхувайки се, че разширяването до 20 или 25 държави би довело до забавяне на развитието, което ще ограничи възможностите за реакция и адаптация на европейските институции.С две думи, ще бъде създадена нова Европа. Испания има възможността да участва в определянето на европейското бъдеще от своята стабилна международна позиция, следствие на безпрецедентното уважение, включително и от страна на източните кандидат-членове на ЕС, които винаги са имали откритата подкрепа на Аснар. Задачата на испанското правителство е да заеме мястото си и да включи нашата страна в този дебат със свои собствени критерии, някои от които естествено няма да съвпадат с френските и германските, така както я нареди сред лидерите при създаването на единната валута.
Може би на Испания ще се падне задачата да сближава крайните позиции, до които може да доведе този дебат, което означава, че Европа ще бъде парализирана от различията между членовете си и ще бъде разделена на елит и останалите държави. В момента Испания е символ на интеграцията и конструктивната политика в Европа, възприемана така от големите европейски държави, с които заедно ще премине този нов етап, по време на който Европа ще обсъди как да организира бъдещето на съюза си, без да загуби единството си.
Гамбитът "Барак"
Израелският премиер жертва сигурността на границите, за да ускори мирния процес
Георги Катанов
След напускането на израелските войски Ливан се нареди в групата на Алжир, Виетнам и Афганистан - страните, които успяха през втората половина на ХХ век да натрият носа на някоя от ядрените държави. Ядрената програма на Тел Авив е обект на множество спекулации и все още липсват доказателства, че тя наистина съществува, но безспорно Израел е военната суперсила в Близкия изток. Тя обаче трябваше да отстъпи пред няколкото хиляди ислямски партизани и след 20-годишно присъствие и 900 убити войници освободи 15-километровата зона за сигурност в Южен Ливан.
Премиерът Ехуд Барак изпълни предсрочно предизборното си обещание да изтегли военния контингент, но добрите намерения няма да бъдат достатъчни за постигането на трайно спокойствие в региона. Липсата на споразумение с радикалните ливански групировки означава, че северните райони на Израел са изложени на по-голяма опасност, след като "Катюши"-те на мюсюлманските групировки могат плътно да се приближат до границата и да обстрелват населени места, в които живеят четвърт милион души. Лидерът на "Хизбула" шейх Хасан Насрала вече посъветва израелците да си останат в бомбоубежищата, опровергавайки поне засега експертите, които предполагат, че най-голямата партизанска организация ще се откаже от въоръжената борба.
Бъдещата политика на "Хизбула" зависи от позицията на Дамаск и Техеран. Сирия разполага с 30 000 войници в Ливан и фактически контролира страната. През февруари сирийският президент Хафез Асад беше подозиран, че подтиква "Хизбула" към изостряне на конфликта с Израел с надеждата, че ще получи по-изгодна позиция на мирните преговори. Съобщения на информирани сирийски източници обаче показват, че Дамаск няма да е особено доволен от изтеглянето на Израел, защото ще трябва да поеме отговорността за събитията в Южен Ливан, а това означава почти неизбежна конфронтация с "Хизбула" или Тел Авив.
Израелското правителство заяви, че ще атакува сирийски цели в Ливан, ако бъдат предприети нови ракетни нападения срещу територията му. Въпреки решението за почти двукратното увеличаване на сините каски в Ливан (до 7900) това едва ли ще накара партизаните да изпушат лулата на мира. В такъв случай Сирия ще трябва да изпрати допълнителни части, а това ще влоши отношенията й с Иран - основния спонсор на "Хизбула", който според някои подкрепя и вътрешните противници на Асад, борещи се против назначаването на сина му Башар за негов наследник. В противен случай Дамаск ще остави Южен Ливан под контрола на "Хизбула".
В статия в последния брой на списание "Форин афеърс" Хенри Сийгмън, директор на проекта "САЩ - Близък изток" към Съвета за международни отношения, твърди, че Асад е готов на мир с Израел, но трябва да намери подходящата формула, която да му позволи да запази реномето си на защитник на арабския национализъм. За него идеалният вариант щеше да бъде Израел да остане в Ливан, но да върне Голанските възвишения. Ако израелският премиер наистина желае да приключи преговорите със Сирия и палестинците до президентските избори в САЩ, както твърди Сийгмън, той ще трябва да отстъпи по въпроса за Голан и да се съгласи с границите от 1967 г., което ще даде на Сирия достъп до водните запаси на Галилейското езеро.
Барак ще трябва да помисли и как да ограничи негативните последици от краха на армията на Южен Ливан (АЮЛ), защото Тел Авив няма толкова много съюзници в региона, че да си позволи да ги губи толкова лесно. Ариел Шарон, генералът, който организира нахлуването в Ливан през 1982 г., а в момента ръководи опозиционната партия "Ликуд", не пропусна да заяви, че Израел е предал АЮЛ, въпреки че именно деморализираните бойци на АЮЛ, които бързо отстъпиха поверените им позиции, станаха причина за преждевременното изтегляне на израелците. Критичната позиция на Шарон не намери широка подкрепа сред избирателите, но ако (когато) ракетите започнат често да падат в Израел, политическата кариера на Барак може да се окаже под въпрос.
Олег Недялков става отново банкер
Олег Недялков, дългогодишен шеф на Обединена българска банка в миналото и една от легендите в банковата система, се завръща отново в гилдията. Тези дни източници, близки до Недялков, разпространиха новината, че той ще бъде избран в съвета на директорите на ТБ "България инвест". Очаква се това да стане в неделя, когато ще се проведе общо събрание на акционерите на банката. Според запознати Олег Недялков ще стане и изпълнителен директор на "България инвест". Самият банкер отказа всякакъв коментар по предстоящото си назначение. По неофициална информация той влиза в директорския борд на мястото на Теменуга Газдова, която напуска банката и вече ще се занимава само с делата на бившия приватизационен фонд "България".
ТБ "България инвест" беше създадена през 1997 г. като наследник на поставената под особен надзор "Ямболска търговска банка". След като застрахователният гигант "Алианц" купи през 1998 г. "България холдинг" АД, банката стана част от структурите на германската компания у нас. През миналата седмица от финансовата институция не пожелаха да коментират другите очаквани промени за общото събрание в неделя. По неофициална информация от съвета на директорите ще бъде освободен и Росен Димоларов, който представляваше досега "Индустриален холдинг България". Неговото напускане е свързано с излизането на бившия приватизационен фонд от структурите на "Алианц" у нас. На негово място ще бъде предложена кандидатурата на Теменуга Ненова, представляваща ЗПАД "Алианц България".
Според слуховете лично основателят на холдинг "България" Димитър Желев е поканил Олег Недялков за изпълнителен директор на банката. Неговите познати твърдят, че той и без това трудно издържал встрани от банковата система. След като напусна по собствена воля ОББ, Олег Недялков стана шеф на бившия приватизационен фонд "Доверие", където работеше заедно с приятеля си Димитър Димитров. Банкерите от по-старата генерация обичат да казват за двамата, че са като сиамски близнаци - винаги може да бъдат видени заедно. Тяхното приятелство води началото си от времето на първите банкови преобразувания. Олег Недялков беше шеф на БНБ - клон 2, а по-късно стана председател на Търговска банка "Доверие". Заедно с Димитър Димитров (по това време шеф на "Стройбанк") той осъществи първата банкова консолидация у нас, при която от 22 бивши клона на БНБ беше създадена Обединена българска банка. След това двамата бяха дълги години изпълнителни директори на ОББ и съмишленици както в банковите дела, така и извън тях. На един по-късен етап Олег Недялков и Димитър Димитров дори имаха общи политически възгледи, които защитаваха като членове на движението за обновление на БСП.
Макар че през последните години бяха извън системата, двамата продължават да се ползват с уважението на по-старите си колеги. За последно те бяха видени заедно на коктейла по случай годишната среща на Асоциацията на търговските банки, където разпалено обсъждаха последните събития във финансовата система. През миналата седмица някои банкери заявиха, че не са изненадани от избирането на Олег Недялков, и определиха това като процес на завръщане на по-старата генерация финансисти в бранша. По стечение на обстоятелствата на новото си работно място Недялков ще работи заедно с друг представител на това поколение - бившият финансов министър във Виденовото правителство Димитър Костов, който миналата година също беше избран за изпълнителен директор на ТБ "България инвест".
Дъщерите на Георги Найденов поделиха акциите от Тексимбанк
Наследниците на Жоро Тексима най-после получиха от БНБ разрешение за собственост върху банката
Иван МИХАЛЕВ
Дъщерите на починалия преди година и половина шеф на Тексимбанк Георги Найденов най-после получиха разрешение от БНБ да притежават акциите, наследени от баща си. Официалният документ от "Банков надзор" е бил връчен тези дни на Мариета Найденова, която пое управлението на банката след смъртта на нейния основател и основен акционер.
Наследниците на Георги Найденов държат общо 25от акциите на частната предприемаческа банка "Тексим". Юристите на БНБ дълго време спореха дали за притежаването на наследени акции (при положение че надхвърлят 10от капитала на банка) трябва да се иска одобрението на "Банков надзор" или не. В крайна сметка дъщерите на Георги Найденов бяха принудени да подадат молби за разрешение по общия ред. Неговото издаване се забави заради влизането в сила на новата Наредба 2 на БНБ. По думите на Мариета Найденова от тях са били поискани около 20 различни документа. Някои от тях, като справката за платени данъци и свидетелството за съдимост, е трябвало да бъдат извадени във Виена, тъй като и двете дъщери на Георги Найденов са граждани на Австрия. Всичко това усложни значително процедурата. В един момент дори се заговори, че ако БНБ откаже разрешение, би трябвало да се пристъпи към принудителна продажба на акциите. Това пък даде храна за всякакви слухове. Твърдеше се дори, че наследниците на Георги Найденов водят преговори за продажба на банката.
"Интерес от страна на потенциални купувачи наистина имаше. Но ние нямаме намерение да продаваме банката", заяви миналата седмица Мариета Найденова. Тя уточни, че акциите от "Тексим" са били поделени поравно между нея и сестра й Павлина Данчева-Найденова. Така всяка от дъщерите на покойния Георги Найденов е получила разрешение за притежаването на 12.5-процентов дял от Тексимбанк. Още около 3пък са собственост на други представители на фамилията Найденови. Представител на общите интереси в България ще продължи да бъде Мариета Найденова.
ЧПБ "Тексим" е основана от Георги Найденов през 1992 г. като изцяло частна банка, работеща за развитието на средното и дребнотo предприемачество в България. В устава на банката има текст, забраняващ акционерното участие на държавата под каквато и да е форма. "По-малко държава, по-голяма свобода в бизнеса" беше принципът, който Георги Найденов изповядваше приживе.
Жоро Тексима, както го наричаха неговите приятели, е първият, който опитва да приспособи България към пазарните правила, когато тук действат законите на плановата икономика. През 60-те години основаното от него външнотърговско предприятие "Тексим" постига невиждани за това време икономически резултати. За обикновените хора дейността на фирмата е известна главно покрай лъскавите магазини "Мода и лукс", от които е можело да бъдат купени вносни стоки с левове вместо с долари.
През 1961 г. е регистрирана в Лихтенщайн фирмата "Имекстраком", от която 50държи алжирският гражданин Мабет Шареф. Твърди се, че фирмата е доставяла оръжие и продоволствия за алжирската народоосвободителна армия. Георги Найденов е основател и на дружествата "Литекс", "Литекс банк", "Икомев" - Лихтенщайн, "Фруктина" - Германия, и още половин дузина задгранични фирми. С приходите от тяхната дейност Георги Найденов започва производство на кока-кола и оранжада у нас, построява оранжерии, купува ТИР-ове, кораби и самолети и извършва международни превози. Разплащането с държавата е по т.нар. салдов метод - фирмата е длъжна да прави годишна вноска във валута и да си плаща данъците.
След осем години съществуване по решение на партията "Тексим" е преобразувана в икономическата групировка "Български търговски флот". Твърди се, че към този момент средствата на дружеството са достигали 136 млн. долара, без да се броят многобройните капиталовложения. При разбиването на "Тексим" неговият основател е обвинен в "грубо нарушение на социалистическата законност и морал" и осъден на 20 години затвор. В действителност Политбюро е било изплашено от разрастващата се мощ на групировката, която е била смятана за "държава в държавата" и все повече заплашвала стабилността на режима. Истината е, че докато шефът на "Тексим" е лежал в старозагорския затвор, задгранични дружества, създадени от него, са продължавали да носят валутни приходи на страната.
След рухването на социализма Георги Найденов успя да възроди легендата "Тексим", макар и не в същите мащаби. На 2 октомври 1998 г. той почина от инфаркт на 71-годишна възраст. Тогава управлението на семейния бизнес беше поето от по-голямата дъщеря Мариета Найденова. Тя е завършила ВИАС и е работила през 80-те като архитект към студиото за игрални филми "Бояна". През 1993 г. завършва финанси в Хартфордския университет в щата Кънектикът и работи известно време в нюйоркския клон на швейцарската банка UBS. Преди смъртта на баща си Мариета Найденова беше изпълнителен директор на Тексимбанк и отговаряше за валутните операции. Нейната сестра Павлина сега е представител на банката във Виена.
За широките пари и широките глупости
Боян КОЛЕВ
От 16 май (когато бе дебатът по вота на недоверие към кабинета) досега българският парламент търси липсващите седем милиарда марки, които премиерът Костов обяви за откраднати по време на управлението на БСП. Няколко дена по-късно в предаването "Панорама" на БНТ тесният специалист по широк кръг от въпроси, депутатът Асен Агов, също авторитетно "разясни" проблема с липсващите (по времето на БСП) и създадените (по времето на СДС) широки пари. Представителят на опозицията Румен Овчаров му отговори по подобаващо широко некомпетентен начин - "широките пари отидоха в нечии широки джобове".
Тези пари обаче със сигурност няма да бъдат намерени, защото начинът, по който беше поставен проблемът, е некоректен. Да се говори, че динамиката на широките пари е доказателство за това, че в държавата няма корупция, или най-малкото, че се краде по-малко, е смешно от икономическа гледна точка. И икономистът Иван Костов го знае много добре. Или поне би трябвало. С подобни аргументи премиерът може да предизвика бурни ръкопляскания само в редиците на парламентарното мнозинство, но не и пред аудитория от икономисти, защото по този начин се демонстрира явно непознаване на това какво представляват широките пари като паричен агрегат и какъв е механизмът на тяхното създаване. Не се отчита и още нещо - с въвеждането на паричния съвет през 1997 механизмът на парично предлагане беше променен коренно и да се сравнява масата на широките пари преди и след въвеждането на борда е, меко казано, некоректно.
Механизмът, по който се създават парите в една икономика, е прост. Парите извън банките и банковите резерви представляват резервните пари. Банковата система акумулира депозити, влогове и пари по други сметки, които остават пари, а при раздаване на кредити се създават "нови" пари. Те от своя страна отново се превръщат в различни по степен на ликвидност депозити. Този процес се нарича мултипликация на парите. Широките пари, или М3, са най-обхватният паричен агрегат в България. М3 се формира от парите извън банките и всички видове депозити в левове и валута. Функционирайки като нормална централна банка, БНБ имаше право да определя и провежда парична политика, тоест да влияе пряко върху паричното предлагане. В условията на валутен борд БНБ загуби възможността да въздейства активно върху паричното предлагане и динамиката на паричните агрегати отговаря на търсенето от страна на икономическите агенти. В този смисъл промяната в масата и структурата на широките пари може да се разглежда като доказателство за положителните промени и възстановяването на българската икономика след кризата в края на 1996 и началото на 1997 г., но не и като аргумент в подкрепа на твърденията за липса на корупция и ограбване на държавата от знайни и незнайни групировки и приятелски кръгове.
По данни на БНБ в края на 1992 г. широките пари са не 168 млрд., а 159 млрд. тогавашни левове, а в средата на май тази година са 7.74 млрд., а не 8.6 млрд. лева. В края на март 1997 г. широките пари в номинално изражение са над 3 млрд. нови лева, а в края на същата година надхвърлят 6 млрд. нови лева. През последните десет години широките пари са нараствали в номинално изражение, като най-висок годишен прираст от над 124и над 359са отбелязали съответно в края на 1996 и на 1997 г. спрямо края на предходните години. Когато се говори за изменение на широките пари, по-важно е тяхното реално изменение. Реалният прираст на М3 е отрицателен години наред - от 1991 до 1997 г. Изключение прави само 1995, когато реалното нарастване на М3 е 5.1и е съпоставимо с това от 1999 г. (4.9). През 1996 г. имаме реално свиване на паричното предлагане с около 45и с над 32през 1997 г. Това съкращаване на паричното предлагане се определя от провежданата от БНБ рестриктивна политика през 1996 г. и от слабото реално търсене на пари от страна на икономическите агенти като резултат от разразилата се икономическа криза, спада на БВП, високата инфлация и загубата на доверие в банковата система и лева през 1996 и началото на 1997. В края на 1996 и началото на 1997 г. се наблюдава най-неблагоприятната структура на широките пари от 1991 г. досега. За сравнение - през периода 1993-1995 левовият компонент представлява между 65и 80, докато през март 1997 той е едва 32.
Демонетизацията по време на кризата на доверието по-адекватно се представя от съотношението М3 към БВП. Краят на 1997 отбелязва рекорден спад до 25при съотношение от над 44през 1996 и близо 57през 1995. Интересен е фактът, че след въвеждането на паричния съвет съотношението М3/БВП остава на равнища двойно по-ниски от тези от края на 1996 г. Реалното нарастване на търсенето на пари през 1998 и 1999 г. е показателно за възстановяването на доверието в банковата система и националната парична единица след въвеждането на валутния борд и реализираният икономически растеж през тези две години. Нарастването на резервните пари изцяло се определя от нарастването на нетните чуждестранни активи (разликата между чуждестранните активи и пасиви на БНБ), което до голяма степен е резултат от положителното нетно финансиране от страна на международните финансови институции. В същото време паричният мултипликатор се съкрати около два пъти - до 2.7 в края на 1999 и 3.1 през март 2000г. В периода до въвеждането на валутния борд мултипликаторът се движеше в рамките на 4.5-5.5. Тоест около два пъти е намаляла способността на банковата система да създава пари. Свиването на мултипликатора се определя от нарасналото съотношение между парите извън банките и депозитите, което достига до 36.3в края на 1999 г., и от нарастването на съотношението банкови резерви/депозити, което е над 14през 1999. Динамиката на тези коефициенти отразява предпочитанията на икономическите агенти към пари в брой спрямо депозирането им в банки и предпочитанието на банките да депозират свободните си средства в БНБ главно поради липса на инвестиционни възможности и нежелание за кредитиране. "Това се свързва с ниските лихви - населението не е мотивирано да спестява и, от друга страна, със сивата икономика, която се разплаща кеш. За една икономика да има 35отношение между наличните пари и депозитите е изключително неблагоприятно, защото това са пари, които не могат да бъдат мултиплицирани", коментира Виктор Йоцов, началник-отдел "Изследвания и прогнози" в БНБ. Водещият мотив за кешови разплащания е желанието за укриване на сделки с цел неотчитане на обороти и отклоняване от данъчно облагане.
Така че, ако иска да обясни липсата на корупция с нарастналите широки пари, премиерът Костов трябва да отговори на въпроса как по-голямата сива икономика намалява корупцията.
Най-подходящ показател, за анализиране на бавното възстановяване на доверието в банковата система и наличието на незаконни дейности, е отношението на парите извън банките към депозитите. Това съотношение е близо 12през 1995 и около 11през 1996 г. Към края на 1999 то нараства повече от три пъти, като парите извън банките в реално изражение са се удвоили в сравнение с края на 1996, докато депозитите в реално изражение са спаднали до около 60от тези в края на 1996.
Любопитно е да се анализират причините за високите стойности, които съотношението пари извън банките към депозити достига през последните години. Основните фактори, които могат да доведат до неговото значително покачване, са:
Повечето гореспоменати фактори са налице в България. Анализът, който следва да бъде направен, е защо въпросното съотношение надхвърля неколкократно равнището отпреди въвеждане на паричния съвет и в каква степен всеки от гореспоменатите фактори спомага за това. А също така защо отношението М3/БВП се възстановява бавно.
Внимание заслужава и анализът на причините за бавното възстановяване на М3/БВП през годините след въвеждането на паричния съвет. Тук може да се зададат въпроси, свързани с функционирането на българския вариант на валутен борд, при който е нарушен стандартният механизъм за възстановяване на равновесието на паричните пазари и манипулирането им чрез един изкуствен ОЛП.
Съществуват мнения, че настоящото равнище на М3/БВП е нормално за страна като България. Ако приемем това твърдение, би следвало да приемем за нормално както слабото кредитиране от банките, така и ниското равнище на депозитите, което в края на 1999 г. е около 22от БВП при почти 52от БВП в края на 1995 г. Тук, ако се следва логиката и подходът на българските парламентаристи, би трябвало да се алармира: кой краде депозитите от банките през последните години.
Всички, дори МВФ, са единодушни, че кредитът за неправителствения сектор и особено кредитът за частния сектор е недостатъчен. Това е друг проблем, който управляващите следва да подложат на сериозен анализ, вместо безропотно да приемат всякакви наченки на анализ, подхвърлени им от различни институции.
И за да разберат управляващите правилно проблема си, в термините на марксистката политическа икономия ситуацията изглежда така: псевдоанализът на паричната статистика, който бе подхвърлен на парламента, представлява "превърната форма" на истинския анализ, който екипът на правителството се страхува да направи.
Нека да видим какво направи България в тези 10 години. Аз не мога да кажа и не бих желал да се връщам толкова далеч назад, но понеже тук стана дума за едни числа, искам да кажа, че сметката ще излезе, тази на съдебната власт и на правителството. Защото, ако погледнете данните за наличието на пари, широки пари, т.е. всичко пари в България - пари налични, пари депозит, депозити в банки, пари във вид на текущи сметки, спестявания и т.н. - всичко парите в България в края на 1992 г. са били 168 млрд. тогавашни лева. Сто шестдесет и осем млрд. лв. тогава при курса от 16.00 лв. за една германска марка правят някъде към 10.5 млрд. германски марки. Ако не се лъжа в сметките, но мисля, че не се лъжа, 10 млрд. 600 млн., дори и повече германски марки. В 1997 г., когато БСП отказа мандата и се отказа от властта, парите, които остави през февруари на 1997 г., са 3 млрд. 500 милиона германски марки (ръкопляскания в мнозинството. "Браво! ").
Липсват 7 млрд. марки, липсват тези 7 млрд. марки, за които спомена в момента и господин главният прокурор. От 1997 г. досега, ако е крадено с това темпо, с което бяха разпространени корупцията и кражбите през 1993-1997 г., сега България трябваше да има не повече от 1 млрд. германски марки. В България в момента широките пари са 8 млрд. 600 млн. лв., т.е. 8 млрд. 600 млн. германски марки (бурни ръкопляскания в мнозинството).
Вярно е, че не сме възстановили онова ниво, което имаше през 1992 г. Но вярно е, че от 1997 г. насам много усилено, много бързо все пак върви възстановяване на тази парична маса. А от тази парична маса се плаща всичко, плащат се данъците и се пълни бюджетът, плащат се заплатите и се движи българската икономика. Ето защо не може да бъде наричана тази политика корупционна политика! Политиката, която пълни, която влага в държавата, която множи богатството на държавата, не може да бъде наречена корупционна (викове в опозицията, ръкопляскания в мнозинството).
Зам.-шеф на МВФ се съгласи да се намалят данъците
Стенли Фишер, вторият човек в Международния валутен фонд, одобри намаляването на данъците за следващата година. "Изпълнението на приходите върви доста добре, което позволява намаляване на данъчните ставки, включително и на преките данъци. Още повече че данъчната тежест в България е относително висока", каза първият заместник на управляващия директор на МВФ Стенли Фишер в края на 24-часовото си посещение в София. Така, като намали едната страна на бюджета - приходната, МВФ ще натиска правителството да намали и другата - разходната, която според Стенли Фишер също е доста висока.
Фишер е достатъчно високопоставен, за да отговаря на конкретни въпроси, а рангът му не позволява да поема конкретни ангажименти. Той не би могъл да поема и по-дългосрочни ангажименти, тъй като от следващия месец ръководството на фонда се поема от немеца Хорст Кьолер и не е известно дали той няма да направи някакви промени в политиката на МВФ.
Според източници от синята парламентарна група основното искане на управляващите е да се увеличи бюджетният дефицит за тази година с около 1от БВП, или около 250 млн. лева, и допълнителните средства да се използват за инфраструктурни проекти. Така би се разплел възелът, създаден от това, че правителството се съгласи да отпусне държавни заеми по списък с проекти, но не включи разходите по осъществяването им в разходната част на бюджета. Така получателите им на практика могат да усвоят външните заеми само ако направят съответна икономия на собствените си разходи. От друга страна обаче, правителството би разполагало с доста средства, които биха му дали финансово спокойствие в навечерието на изборите.
Фишер обаче каза не. "Преизпълнението на приходите може да се използва или за намаляване на данъците, или за повишаване на социалните помощи, или за осъществяване на инфраструктурни проекти, или за поддържане на висок излишък в бюджета", заяви той и подчерта, че най-важното е да се запази макроикономическата стабилност и бюджетът да е на практика балансиран, т.е. с дефицит, близък до нулата. Още повече че още не може да се каже с колко ще бъдат преизпълнени приходите.
Решението на правителството да замрази цените на електро- и топлоенергията не беше одобрено нито по-рано от ръководителя на мисията на МВФ за България Юха Каконен, нито сега от неговия началник Фишер. "Не става въпрос за отражението на това решение върху бюджета, а за неговата същност. Ако целта е да се предпазят социално слабите слоеве от ефекта на по-високите международни цени, това може да се постигне и по друг начин. Решението да замрази цените на електричеството, което правителството взе през март, изпраща негативни сигнали за ангажимента му към реформите в тази област", обясни Фишер. Все пак окончателното решение ще бъде взето при посещението на мисията на Каконен, което започва в средата на юни.
Мисля, че ще е възможно включително и при валутен борд да се премине към еврото", заяви Стенли Фишер, първи заместник на изпълнителния директор на МВФ. В специален доклад, подготвен от шефа на мисията на МВФ за България Юха Каконен и от още двама служители на фонда, се казва: "Несъмнено стремежът към членство в ЕС и EMU (Европейския валутен съюз) определя и крайната цел - приемането на еврото. За повечето от страните кандидатки начинът, по който ще стане това, е ясен - членство в ЕС, участие в ERM II и приемане на еврото. За страните, в които има действащ валутен борд в момента, въпросът е все още с неясен отговор. А на повечето от тях им предстоят и доста години до членство в ЕС. Ето защо е неразумно да се излезе от системата на валутен борд, тъй като това ще предизвика объркване в икономическите субекти, ще обърка очакванията и ще унищожи доверието в провежданата от тези правителства политика. Съществуват повече аргументи в подкрепа на твърдението, че системата на валутен съвет е аналогична с тази на ERM II, отколкото в подкрепа на противното. Все пак изборът да се поддържа системата на паричен съвет до влизането в EMU ще изправи тези страни пред доста предизвикателства. Изхождайки от опита на България и балтийските държави, може да се твърди, че тези страни ще успеят да се справят с тях."
"Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Педро Солбес Мира си осигури неофициалните обещания на шест страни кандидатки, че няма да се опитват да приемат еврото до влизането си в ЕС. Намесата му беше вследствие дискусиите в Естония, България и други страни за възможността за въвеждане на еврото преди присъединяването си", писа в броя си от 22 май британският всекидневник "Файненшъл таймс".
По време на годишната среща на ЕБВР Педро Солбес Мира е обсъждал с финансовия министър Радев дали може едновременно една държава да се присъедини към ЕС и Европейския валутен съюз (ЕВС) и колко време е необходимо за адаптиране на паричната система към единната валута, стана ясно след завръщането на българската делегация от Рига.
Друга тема, обсъдена с комисаря Солбес Мира, е била кое да е водещото при присъединяването - дали критериите от Копенхаген, или от Маастрихт. "Нашето мнение беше, че най-напред трябва да се покрият критериите от Копенхаген (функционираща пазарна икономика и способност да се устоява на конкурентния натиск - бел.ред.), страните да адаптират своето законодателство и приложението му към европейските стандарти и чак тогава да се присъединят към принципите от Маастрихт (за размера на държавния дълг, бюджетния дефицит, инфлацията и лихвите - бел. ред.)", каза министър Радев.
"Йорсет холдингс" взе Първа частна банка
Съдът прехвърли активите на фирмата по бързата процедура, държавата още мисли дали да обжалва
Иван МИХАЛЕВ
Купувачите на фалиралата Първа частна банка се оказаха хора с чувство за хумор.
Банката на "честните частници" беше затворена на 16 май 1996 г. След четири години на същия ден регистрираната в Люксембург фирма "Йорсет холдингс", за която се твърди, че е свързана с български капитали, плати 14.820 млн. лева и взе това, което е останало от банката.
Кой стои зад покупката на ПЧБ не е ясно, но от странното съвпадение като че ли прозира желание за реванш. Както се разбра, освен завидно търпение собствениците на неизвестната фирма "Йорсет холдингс" имат и пари. Те дори не изчакаха да мине крайният срок за плащане. Всъщност преводът на сумата е бил извършен на 15 май. На следващия ден Булбанк е уведомила официално синдиците Явор Камбуров и Теодора Стоянова, че парите са по сметката на ПЧБ. Те са внесли веднага документите в съда, който този път е действал светкавично. За разлика от случаите, когато решението е в полза на държавата - тогава съдът бави произнасянето месеци наред.
На 22 май, понеделник, съдия Алексей Иванов е издал възлагателно постановление, с което активите и имуществените права на ПЧБ се прехвърлят на "Йорсет холдингс България" ЕООД. Това е дъщерно дружество на едноименната фирма от Люксембург. Управител на българското дружество е бизнесменът Георги Попов. Веднага след плащането на парите той заяви, че заминава за Украйна, и каза, че ще даде информация по сделката, като се върне.
Георги Попов е съветник на президента на частната украинска банка "Надра". Банката има 25 клона и е една от шестте най-големи в страната. Не е изключено преводът на парите за покупката на ПЧБ да е бил извършен точно от тази банка. До края на миналата седмица тази информация не беше потвърдена, тъй като мобилният телефон на Георги Попов се оказа изключен. Преди седмица шефът на "Йорсет холдингс" заяви пред "Капитал", че част от парите за покупката на ПЧБ са осигурени с банков заем, а друга - от собствени средства на купувачите.
Произходът на парите е най-същественият въпрос в случая. Държавата, която остана победена в съдебните битки за ПЧБ, вероятно ще опита да оспори законността на сделката. По всяка вероятност Бюрото за финансово разузнаване вече е натоварено с проучването на парите на "Йорсет холдингс". Отделно юристите на Агенцията за държавни вземания може да обжалват възлагателното постановление на съдията Иванов пред Апелативния съд. Крайният срок за това е седем дни след официалното уведомление. До края на деня в петък шефът на агенцията Александър Раков още не беше получил по официален път решението на съда и не знаеше дали ще обжалва пред по-горна инстанция.
Сега държавата трябва да реши дали за нея не е по-изгодно да вземе веднага платената от "Йорсет" цена, коментираха юристи. В случай че се тръгне по пътя на обжалването, спорът пак ще заседне в съда и до неговото произнасяне ще минат поне два-три месеца. В това време платената сума ще остане на разпореждане на синдиците, което едва ли ще се хареса на финансовия министър Муравей Радев.
Преди да обжалва, държавата трябва да е сигурна, че от разпродажбата на активите на ПЧБ ще вземе повече от 14.820 млн. лева. Подобни сметки досега никой не е правил. ПЧБ беше оценена миналата година от "Делойт и Туш" на 18.514 млн. лева. Това е т.нар. ликвидационна стойност на активите и показва колко може да се получи от тях, ако бъдат продадени за шест месеца. Иначе ПЧБ още води по баланс активи за 393 млн. лева. Само вземанията на банката от фирми и граждани са за 261 млн. лева. По-голямата част от тези вземания (74.59) са поставени в "трета група", където са обявените в несъстоятелност длъжници. Списъкът на най-големите длъжници се води от "Плама" с около 39 млн. лева. Следват "Балканкар холдинг" с около 30 млн. лева, "Вълна М2" с около 20 млн. лева, "Елпида-3" с около 19 млн. лева, "Еко ботълс" със 7.9 млн. лева и др. Банката притежава голям брой сгради и други имоти в София и провинцията, както и немалък автомобилен парк. В очакване на новия собственик в гаража на банката още събират прах и двата ягуара, принадлежали в миналото на Петьо Блъсков и Венцислав Йосифов.
Накратко
Консорциумът "Кановас" е изпратил миналата седмица писмо до Банковата консолидационна компания, с което настоява отново да се преразгледа класирането на трите оферти за Булбанк. Преди две седмици БКК избра за победител в наддаването друг консорциум - "УниКредито/Алианц", и вече започна преговори с него. Депутати от различни парламентарни групи потвърдиха пред "Капитал", че също са получили новото писмо на "Кановас". В него е било поискано БКК да започне паралелни преговори с първите два кандидата.
Агенцията Standard&Poor's (S&P) повиши дългосрочния кредитен рейтинг на Булбанк от B с положителна перспектива на B+, също с положителна перспектива. Промяната се отнася до кредитите и депозитните сертификати на банката. В същото време краткосрочният рейтинг на Булбанк беше потвърден като B. Промяната е продиктувана от подобрените финансови показатели на банката, положителните перспективи за развитието на българската икономика и очакваните положителни ефекти от предстоящата приватизация на Булбанк. Наскоро S&P повиши рейтинга на България, на община София и на Общинска банка. В края на март рейтинговата агенция Thomson Financial Bankwatch (TFB) също повиши кредитния рейтинг на България от B на B+ със стабилна перспектива. Освен това TFB присъди рейтинг B+ на ОББ. Очаква се в скоро време и агенцията Moody's да повиши рейтинга на България.
Броят на междубанковите разплащания през 1999 г. е надхвърлил 15 милиона, което представлява над 25увеличение спрямо 1998 г., стана ясно на проведеното през седмицата общо събрание на "Банксервиз" АД. Нарастването е главно за сметка на плащанията от и към бюджета, които заемат около две трети от общия брой на плащанията. Среднодневната сума на разплащанията е била близо 206 млн. лева. За миналата година "Банксервиз" е реализирало чиста печалба от 238.5 хиляди лева, като тя ще бъде отнесена към резервите.
Излишъкът в републиканския бюджет към 17 май е бил 235 млн. лева, а в централния републикански - 107 млн. лева, съобщиха от финансовото министерство миналата седмица. Общинските бюджети също са имали излишък от 13 млн. лева.
"Националната банка на Гърция" е фаворит за ОББ
"Пирейската банка" на Вардиноянис засега е класирана на второ място
Националната банка на Гърция (National Bank of Greece SA) е предпочетеният купувач за мажоритарния пакет акции от Обединена българска банка, съобщи през изминалата седмица агенция Ройтерс. Източници, близки до акционерите на ОББ, са съобщили пред агенцията, че това е кандидатът, с когото в момента се водят преговори. Официален срок за приключването на тези преговори няма, но се очаква това да стане до края на месеца, са заявили източниците.
Заради пълната конфиденциалност около сделката не бяха съобщени никакви подробности по офертата на гърците. Засега е известно, че те са поискали пълния пакет акции в ОББ. Това означава, че ако подпише договор, Националната банка на Гърция може да стане собственик на 99от третата по големина българска банка.
Самите разговори се водят в централата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон. От името на акционерите с купувачите преговаря Сали Уорън, представител на ЕБВР в съвета на директорите на ОББ. Всички опити тя да бъде открита през миналата седмица бяха обречени на неуспех. От централата в Лондон обясниха, че повечето от служителите са в Рига за годишна среща на ЕБВР.
Според напълно неофициална информация Националната банка на Гърция е предложила около 240 млн. евро за акциите на ОББ. Това е доста над предложенията на останалите два кандидата, уточниха наши банкери. На второ място е била класирана офертата на другия гръцки кандидат - "Пирейска банка" (Piraeus Bank SA), която е собственост на фамилията Вардиноянис. Според източниците тя е дала някъде около 216 млн. евро за целия пакет от акциите. На трето място е останала италианската "УниКредито" (UniCredito Italiano). Нейната оферта е за около 140 млн. евро, но не е известно дали става дума за закупуване на цялата банка или само на пакет от нейните акции. Според наши банкери тези цени са неокончателни и може да бъдат променяни в хода на преговорите.
ОББ беше първата приватизирана държавна банка у нас. През 1997 г. целият пакет акции на държавата бе продаден на консорциум между Европейската банка за възстановяване и развитие (която получи 35), Булбанк (също с 35) и американската инвестиционна компания "Опенхаймер & ко. " (с 30). Впоследствие американската фирма препродаде 17.19от своя дял на "Джодрел ентърпрайсис лимитид" (Jodrell Enterprises Ltd.), дъщерна фирма на Ей Ай Джи Ню Юръп фънд (AIG New Europe Fund). В края на март акционерите на ОББ заедно решиха да продадат банката. На потенциалните купувачи беше предложено да купят най-малко 51от акциите.
ОББ е третата по големина банка у нас (след Булбанк и Банка ДСК) с 257 млн. лева собствен капитал и активи за около 1.02 млрд. лева. За миналата година банката отчете около 26 млн. лева чиста печалба (12.2 млн. долара), която беше разпределена изцяло под формата на дивидент сред акционерите.
НИКМИ - конкурент или клон на "Олимп"
Държавни и общински чиновници наливат основите на новата строителна империя
Димитър ПЕЕВ
С лобирането на столичния кмет Стефан Софиянски приближената до властта строителна фирма НИКМИ е на път да спечели поредната апетитна поръчка - този път за ремонт на столичната Централна баня. В понеделник Столичният общински съвет ще разгледа предложената от Софиянски сделка. Тя предвижда срещу ремонтните работи на банята избрана фирма партньор да получи всички акции на общината от бизнесцентъра, който беше построен на мястото на взривената библиотека. "Избраният партньор" в случая е фирмата НИКМИ, която напоследък стана известна с това, че печели всички поръчки, за които решаваща дума имат общински или държавни чиновници.
Бартерната сделка с НИКМИ, изглежда, ще е следващият голям скандал на софийските общинари. Само преди десетина дни в медиите гръмна историята с разменените имоти на Юлия Берберян. Както и в сделката за банята, и там скандалът тръгна от това, че при подобни бартери не е ясно кой печели и кой губи.
Неясният интерес на общината е първият проблем и в предлаганата сделка за банята. От докладната на Софиянски става ясно, че НИКМИ е предложила да ремонтира банята, която според архитектурния план трябва да се превърне в музей. Вместо плащане кметът предлага общината да прехвърли акциите си от бизнесцентъра на ул. "Гурко" 1.
Прави впечатление, че сделката се предлага, без да е известно колко ще струва самата реконструкция. Не е правена и пазарна оценка на акциите, които кметството държи от бизнесцентъра (34). Самият Софиянски предлага този проблем да бъде решен впоследствие след допълнителни преговори с НИКМИ. Ако инвестициите на частната фирма в банята надхвърлят стойността на акциите, общината е готова да й прехвърли собствеността върху други общински имоти. Това предвижда една от клаузите на предложената от Софиянски сделка. В нея не се казва с какви точно имоти ще доплаща общината, нито кой ще определи какви инвестиции в банята са нужни. Записано по този мъгляв начин, споразумението с НИКМИ на практика позволява на кмета да договаря допълнително с шефовете на фирмата нови условия по сделката. Всеки едноличен търговец с опит в строителството може да оцени какви възможности за раздуване на разходите отваря подобен текст. Нищо не гарантира, че ремонтът на банята няма да излезе "златен" на общината и че в даден момент данъкоплатецът няма да се окаже сериозен длъжник на частната строителна фирма.
В строителния бранш напоследък НИКМИ е това, което доскоро беше Главболгарстрой. Името на фирмата е съкращение от имената на нейните собственици Николай Козанов и Милчо Благоев. За двамата отдавна се твърди, че се ползват с подкрепата на влиятелни кръгове в СДС. В строителния бранш са известни като хора на бившия вицепремиер и строителен министър Евгений Бакърджиев, а сега на приемника му Евгени Чачев.
НИКМИ построи бизнесцентъра на "Гурко" 1, централата на "Мобилтел" и още няколко големи административни сгради в София. Фирмата извърши ремонта в националното радио, за който НСРТ за малко не уволни Александър Велев. В момента тя прави основен ремонт на пътническите терминали на летище София за около 7 млн. долара. Предвижда се НИКМИ да влезе и в консорциума за строежа на втори Дунав мост, който беше създаден по идея и със съдействието на министъра на регионалното развитие Евгени Чачев. Трудно е да се повярва, че всички тези успехи на частната фирма са постигнати без усиленото лобиране на висши държавни служители.
Твърди се, че не без подкрепата на Елена Костова НИКМИ е успяла да продаде на здравната каса сградата на ул. "Кричим" 1. На същия адрес освен централата на касата е регистрирана фирмата "Бул ойл трейдинг", в която съдружници са бизнесменът Славчо Христов и зетят на Иван Костов - Георги Христов.
През лятото на миналата година НИКМИ е успяла да продаде общо четири сгради на здравната каса в София. Три от тях се намират в елитния столичен квартал "Лозенец" (в една от тях е и новият мезонет на Евгений Бакърджиев).
Общата стойност на четирите имота е 4 001 983 долара (без ДДС). Съгласно друг договор с касата на НИКМИ е било възложено да адаптира и обзаведе сградите, за което на фирмата са били платени още 1 099 167 долара (без ДДС).
Само по тези два договора националната здравна каса е наляла в НИКМИ около 6.3 млн. долара (с ДДС). Отделно фирмата има сключени договори с касата за ремонти на нейни сгради в Ямбол и Кърджали.
Интересното е, че конкуренти на НИКМИ при договарянето със здравната каса са били само две фирми. Управител на първата - "Елитстрой 91", е Неделчо Недялков, който е съдружник с шефовете на НИКМИ" ООД в дружество с ограничена отговорност "Сдружение на частните строителни предприемачи". Другата явила се фирма - "Кремиковски строител" ЕООД, впоследствие е преобразувана в АД, в което участва заместник-кметът на София Иван Гечев. Той е член на съвета на директорите и на "Бизнесцентър - Гурко 1" АД - дружеството, от което общината предлага своите акции на НИКМИ.
Собствениците на НИКМИ Николай и Милчо са съдружници на небезизвестния бизнесмен Славчо Христов в дружеството "Съни дей тур". Това е фирмата, която държи хотел "Лилия" на "Златни пясъци". Този факт кара много хора да смятат, че НИКМИ е част от приятелския кръг "Олимп". Има сериозни подозрения да се смята, че по доста такива "сделки" (като със здравната каса) Славчо Христов е подкрепял НИКМИ и обратно.
Шефовете на фирмата и собственикът на ресторант "Олимп" ползват едни и същи политически покровители. Все пак те са и конкуренти. За сделката за "Златни пясъци" бяха в различни отбори. Може би оттам тръгва известно разграничаване в действията им. В действителност и Славчо, и НИКМИ правят големи пари от строителство. Това ги прави конкуренти не само на пазара на строителни поръчки, но и на политическия битпазар.
Бившият кмет Александър Янчулев взриви през май 1994 г. старата градска библиотека с намерението да строи върху нея бизнесцентър. Проектът беше възложен на фирма ММН. През 1997 г. Софиянски развали договора с нея с аргумента, че фирмата е представила фалшива банкова гаранция за 300 хил. долара.
Вместо да обявят конкурс за изпълнител, хората на Софиянски решиха да правят смесено дружество. В него влезе ползващата се с неособено добра слава в бранша фирма "Риалти". Нейни съдружници станаха общината и Българската стопанска камара. Точно преди една година "Риалти" и БСК продадоха дяловете си на НИКМИ. Твърди се, че това е станало след съответния натиск от страна на общинските лобита. В момента общината притежава 34от акциите на дружеството, останалите 66са на НИКМИ.
Бъдещият бизнесцентър ще разполага с 15 000 кв.м застроена площ, която ще бъде отдавана под наем за магазини и офиси. Тридесет и четирите процента собственост на общината правят 5100 кв.м. Умножено по средната цена на квадратен метър в центъра, това прави около 3 млн. долара. Дали на толкова ще възлезе ремонтът на банята, е трудно да се каже. Теоретично той може да струва много по-малко, а може да излезе и двойно, и тройно, ако мине бартерът, предлаган от Софиянски.
Всеки кмет на столицата си има любими строителни фирми. Янчулев имаше ММН, Софиянски избра НИКМИ. Общото между двамата е, че не вярват на търговете като средство за поевтиняване на поръчките. Столичните градоначалници по правило предпочитат да строят чрез смесени дружества - такива бяха създадени за бизнесцентъра на "Гурко" 1, за "Хилтън", за Халите, за летището и други големи обекти. Правене на джойнт-венчъри се обяснява с необходимостта от контрол върху инвеститорите. Истината е, че тази практика позволява чрез заобикаляне на Закона за обществените поръчки за най-атрактивните проекти да се уреждат фирми на партийни протежета.
Предлаганата от Софиянски и съгласувана вероятно с шефа на общинарите Антоан Николов сделка е всичко друго, но не и прозрачна. Условията в нея са направени така, че да не стане ясно кое колко струва, защото така по-лесно ще се прикрие набутването на общината. Разходите за ремонта може да се окажат толкова големи, колкото фирмата изпълнител пожелае. В крайна сметка може да се окаже (Софиянски го е предвидил в докладната си), че ремонтът на банята струва повече от свръхатрактивните офиси в бизнесцентъра. Тогава кметството ще трябва да се бръкне и да извади още някой апетитен обект - я петно за строителство в центъра, я друга общинска поръчка.
Вестник "Капитал" не твърди, че някой в общината е взел рушвет. Вместо това задаваме въпроси, на които някой трябва да даде отговор:
Колкото и скандални да са действията на приятелския кръг "Олимп", проблемът вече не е Славчо Христов. Истината е, че държавата се е напълнила със славчовци, които стремително пробиват в бизнеса с печеленето на държавни и общински поръчки, ползвайки протекциите на едно или друго лоби в СДС. В тази ситуация да се твърди, че за всичко са виновни журналистите е, меко казано, цинично. В крайна сметка къде е доказателството, че в този случай няма корупция?
"От края на 1999 г. се работи по проекта за ремонта на банята. Още тогава проблемът беше, че не могат да се намерят инвеститори и изпълнители, които да заделят от оборотните си средства и да ги вложат в Градската баня. След дълги дискусии ние решихме, че можем да извършим този ремонт и предложихме това на общината", каза Милчо Благоев от НИКМИ. Според него още в началото на съдружието си с общината в "Бизнес център - Гурко 1" е имало договорка, ако НИКМИ завърши сградата, в даден момент да я откупи от общината. Според Благоев вариантите са два - или да платят дела с пари, или чрез бартера, предложен от Софиянски. По предварителни разчети на архитекта ремонтът на банята ще струва между 15 и 16 млн. лева, Милчо Благоев.
Кабинетът подмени енергийния регулатор
Галя Илиева
Правителството подмени почти изцяло членовете на Държавната комисия по енергийно регулиране. На заседанието в четвъртък министрите определиха нов състав на комисията. За председател е назначен Никола Стоичков (за срок от пет години), професор в Техническия университет. До края на миналата година този пост заемаше проф. Димитър Димитров (бившият ректор на Техническия университет), когото Иван Костов пренасочи за министър на образованието. Новият зам.-председател е Никодим Стамов (с двегодишен мандат), бивш шеф на управление "Финанси" в НЕК, през последните месеци е член на ДКЕР. За членове на регулаторната комисия са избрани Славчо Нейков (за срок от 5 години), Ангел Семерджиев (за 3 години), Тома Гьорчев (за 3 години), Нина Хаджиева (за 2 години), Валерий Влъчков (за 2 години). Славчо Нейков и Никодим Стамов единствени запазиха местата си от предишния екип на комисията.
След като решението беше прието, се оказа, че това е един от най-големите гафове на кабинета "Костов", защото по закон досегашните членове на регулаторната комисия са с действащ мандат и няма законова възможност да бъдат уволнени. Те бяха назначени през есента на миналата година, като най-краткият мандат е две години.
В закона за енергетиката са посочени пет случая, в които членовете на регулаторния орган могат да се освободят предсрочно: по тяхна молба, при извършване на грубо нарушение на енергийния закон, при извършване на груби и/или системни нарушения на служебните задължения, при извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда, при невъзможност да изпълняват задълженията си за срок, по-дълъг от шест месеца.
Тези случаи очевидно не се отнасят за нито един от досегашните членове на комисията. В крайна сметка правителството реши проблема, като ги натисна да подадат оставки. Четиримата отстранени се занимаваха именно с това в четвъртък следобед и отказваха какъвто и да е коментар по случая. Това е нормално, като се има предвид, че трябва да разчитат на "добрата воля" на управляващите, за да получат отново работа в системата на енергетиката. В противен случай ще се окажат поредната група висококвалифицирани безработни.
Този случай сложи край на илюзията за независимия регулаторен орган, за който толкова настояват МВФ и Световната банка. Енергийният закон съсредоточи в регулаторната комисия много важни функции - тя издава, съответно изменя, допълва или спира разрешенията и лицензите за изграждане на енергийни обекти или за извършване на дейности в енергетиката. ДКЕР определя общите условия в договорите за продажба на електричество, топлинна енергия и природен газ и изпълнява важни регулиращи функции по отношение на цените, достъпа до енергийните системи, поддържането и осигуряването на равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители, поддържането на резервни мощности и т.н. Пред нея трябва да се защитят и договорите, които са подписани с външни инвеститори. При последната мисия на МВФ беше подчертано изрично, че правителството не е направило необходимото за кадровото и финансовото обезпечаване на регулаторната комисия. Истината е, че вече седем месеца кабинетът умишлено държи регулаторната комисия във финансова безпомощност и я изолира от взимането на най-важните решения в енергетиката.
Това лято трябва да започне лицензирането на съществуващите енергийни обекти, скоро трябва да стартират и големите инвестиционни проекти - в централите и мините в комплекса "Марица-изток", в АЕЦ "Козлодуй". Едва ли е случайно, че именно сега се прави тази смяна в енергийния регулатор.
Цената на фанфарите
Докато Булгаргаз диктува пазара, синьото гориво ще остава скъпо
Галина Александрова
Две години след фанфарите по случай "победата" на Бакърджиев над "Газпром" премиерът Иван Костов беше принуден да моли Вяхирев да намали цената на газа за България. Както се очакваше, Рем Иванич отказа. Около 45 минути премиерът е убеждавал газовия бос как високата цена води до намаляване на потреблението на газ и до срив в икономиката ни. По този начин Костов за пръв път призна официално, че сделката с "Газпром" не е изгодна за страната.
От няколко месеца в енергийните среди се носят слухове, че ще се поиска преразглеждане на някои условия в договорите с руския газов концерн. Никой не очакваше обаче, че темата ще отвори Костов с просба до Вяхирев да снижи цената специално за България.
Този път поражението на Костов пред Вяхирев мина без партийни агитки и фанфари.
Рем Вяхирев отряза категорично министър-председателя Иван Костов за цените на газа. Това стана известно след срещата на премиера с руския газов бос в четвъртък. Шефът на "Газпром" и първият зам.-министър на външните работи на Русия Александър Авдеев долетяха у нас за тържествата по случай петата годишнина от създаването на "Топенерджи". Бившето българо-руско дружество се раздели със скандалната си слава, откакто стана изцяло собственост на "Газпром", и сега е основният доставчик на газ за България. Иван Костов реши да се възползва от визитата на Вяхирев у нас, за да поиска "Газпром" да ни продава газа на по-ниски цени от договорените с "Топенерджи".
От понеделник пресцентърът на Министерския съвет започна да изпраща послания до медиите, в които се обявява, че тема на разговорите между премиера и Рем Вяхирев ще са цените на доставяния у нас природен газ по дългосрочния договор. "Министър-председателят ще настоява да бъде намалена цената, по която "Газпром" извършва доставките за Булгаргаз", пише в прессъобщението на МС. Като допълнителен въпрос се сочи възможно увеличаване на транзита на газ през България за трети страни.
Не е трудно да се разшифрова подтекстът в посланията на правителството. Костов очевидно се е надявал да изтъргува обещания за разширяване на транзитните газопроводи към съседни държави срещу по-ниски цени на газа за България. Явно никой не му е казал, че тази търговия беше направена отдавна - още когато ексвицепремиерът Евгений Бакърджиев договори основните параметри на споразумението с "Газпром". В меморандума, който Вяхирев и Бакърджиев подписаха през пролетта на 1998 г., беше определена рамката за условията на доставка и бяха фиксирани ангажиментите на българската страна за разширяване на възможностите за транзит на руски газ със срокове и количества. Малко по-късно това влезе и в конкретните договори на Булгаргаз с "Топенерджи" (за доставка на природен газ) и с "Газекспорт" (за транзитиране на газ за Турция, Гърция, Македония и Сърбия). В този смисъл това, което премиерът се опита да търгува, отдавна е задължение на Булгаргаз. И ако българският монополист не го изпълнява, ще понесе съответните санкции. Те също са записани в договора.
"Рем Вяхирев не прие идеята да се обсъжда намаляване на цената на доставките. Той се аргументира с това, че "Газпром" има трудности в разработването на находища, че трябва да плаща данъци", обясни шефът на кабинета на Костов Николай Вълчев.
Самият Рем Иванович беше в настроение за шеги. На въпроса защо е отказал дори да дискутира възможността за намаляване на цените, той отговори: "Това не е мой въпрос. Аз само повишавам цените. " Когато го попитаха има ли намерение да инвестира в България, Вяхирев каза: "Да инвестирам в какво - в домати ли? " В този ироничен отговор всъщност се съдържа един наистина голям проблем не само за "Газпром" и неговите фирми, но и за другите частни газови компании и за газовия пазар у нас въобще. "В началото трябва да оправим продажбите на газа. Засега не ни пускат до населението. Но ние сме търпелива нация", заяви шефът на "Газпром". В случая Рем Вяхирев най-вероятно има предвид блокираните инвестиционни проекти на "Овергаз инк." и невъзможността компанията, в която "Газпром" държи 50от капитала, да развие потенциала си на основен играч на газовия пазар в България.
Факт е обаче, че Вяхирев отдавна настоява да се разреши и на други фирми освен Булгаргаз да внасят газ за потребителите в България. В меморандума, който подписа Бакърджиев, има клауза, според която българската страна се ангажира да осигури директен достъп на "Топенерджи" до български потребители. Този ангажимент не беше изпълнен с аргумента, че тръбата, от която получаваме газ, е една и не може да се допусне конкуренция на Булгаргаз, докато насреща стои монополистът "Газпром".
Като контрапункт на опита на Костов да пазари увеличаването на транзита срещу поевтиняване на газа Вяхирев подчерта, че България всъщност само може да печели от транзита. "Очаквам, че бившите югорепублики - Македония, а също и Сърбия, ще се стабилизират и ще започнат да потребяват повече газ. Вашето правителство трябва да се научи да преговаря с тях. Чехия и Словакия например се договориха със съседите си и сега през тях се транзитират такива количества, че двете страни си доставят необходимия им газ само от транзитните такси. Те вече не купуват газ", заяви Вяхирев.
Идеята на правителството беше цената да се намали, като във формулата за определянето й се намали тежестта на международните цени на нефта. При поставен по този начин въпрос просто не можеше да се очаква друг отговор от Вяхирев. Сравнението със средните цени, по които се продава газът в Европа, показва, че през последните месеци, когато международните цени на петрола нараснаха, България вече не е сред страните, които купуват най-скъп газ. В момента Булгаргаз продава газа по 228 лв. (около 114 долара) за 1000 куб.м. В тази цена обаче влизат 20 ДДС, транзитната такса през Румъния и други разходи на Булгаргаз. Цените на доставките на руски газ в Европа се движат между 108.63 и 112.23 долара за 1000 куб.м. Формулата за определянето на цените е типова и влиза във всички договори на "Газпром" в Европа.
Факт е обаче, че с "Газпром" могат да се договарят различни цени. През 1995 г. например, когато "Овергаз" започна да внася газ, успя да свали цената с около 10 долара. Преди около две години и "Хардланд инвестмънт" успя да внесе по-евтин газ. Вероятно сега и "Овергаз инк.", и "Топенерджи", а може би и други компании биха могли да договорят по-добри ценови условия. Новите собственици на "Агрополихим - Девня" и на "Химко" от доста време се пазарят с правителството да им позволи да си внасят по-евтин газ.
По мнението на газови и финансови експерти главоболията с газа щяха да бъдат много по-малки, ако не беше сключен дългосрочен договор. При нестабилна икономика и неясни прогнози за потреблението по-добър вариант е да се сключват краткосрочни договори - за няколко месеца или най-много година.
В дългосрочния договор с "Газпром" най-големият капан се оказаха огромните годишни квоти, които е заявил Булгаргаз. За тази година заявеното количество е 5.4 млрд. куб.м, а потреблението е под 3 млрд. куб.м. През следващата година квотата нараства на 5.7 млрд. куб.м, през 2002 г. - 6 млрд. куб.м и т.н. Толкова газ е харчен, когато торовите и циментовите заводи, Нефтохим, "Кремиковци" и "Стомана" работеха нонстоп, а топлофикациите изобщо не мислеха за цените на горивото. По договора Булгаргаз трябва да плати 75от невзетите количества. Тоест тази година Булгаргаз ще вземе само около 2.8 млрд. куб.м, които ще плати 100, и трябва да плати 75от останалите 2.9 млрд. куб.м, които е заявил в договора като годишна квота. Досега "Газпром" правеше компромиси и не е прилагал санкцията за неизпълнение, но това едва ли ще продължава безкрайно.
Вторият проблем е високата транзитна такса през Румъния, която натоварва цената на газа с около 7 долара на 1000 куб.м. Наскоро беше договорено снижаване на транзитната такса с 30, но при постоянно спадащото потребление таксата пак си остава висока. В същото време транзитната такса, която получаваме по договора с "Газекспорт", е около 1.7 долара на 1000 куб.м. Друг е въпросът, че бюджетът вече втора година преотстъпва приходите от транзитни такси на Булгаргаз, който ги харчи неизвестно за какво.
