Ще има ли трета национална телевизия скоро?
Алексей ЛАЗАРОВ
Във вестникарската журналистика има такава зависимост, че когато в заглавието на някой материал се задава въпрос, в самия материал никога не се дава категоричен отговор.
Сигурното за третата национална телевизия засега е само това, че има свободна честота за нея. Не е ясно нито кога ще започне състезанието за нея, нито кои са потенциалните кандидати.
За обявяване на конкурс за третата свободна национална честота, на която преди години се излъчваше руската телевизия, се заговори веднага след като беше даден лицензът за първата частна национална телевизия у нас. Засега обаче нито един от държавните органи, които имат отношение по случая, не се ангажира с
"Лицензирането на трети национален телевизионен канал не е непосредствена задача на Държавната комисия по далекосъобщения, макар че работим по въпроса", казва председателят на ДКД Веселин Стойков. Ръководеното от него държавно ведомство играе основна роля в лицензирането на електронните медии, тъй като издава далекосъобщителните лицензи, които са необходими, за да се излъчват радиостанциите и телевизиите. Именно ДКД дава стартовия изстрел в състезанието за националните телевизии - според Закона за далекосъобщенията комисията трябва да предложи на Министерския съвет да одобри решение за обявяването и провеждането на конкурса. В момента ДКД според председателя й проучва състоянието на третата национална телевизионна мрежа, за да "знае какво продава" на бъдещите участници в конкурса.
Всъщност на етапа е спорно доколко честотата, на която се разпространяваше руската телевизия, е наистина национална. Точните данни за покритието на мрежата ще бъдат известни, след като ДКД приключи с проверката си, но засега е сигурно, че третата национална честота покрива много по-малка територия, отколкото Ефир 2. Първата частна национална телевизия ще достига до 82.95от населението на страната, докато евентуалният й бъдещ конкурент едва ли ще може да разчита първоначално на повече от 45от територията на страната, на която живеят около 60-65от населението. Според критериите на Европейския съюз по радио- и телевизионно разпръскване един тв канал се смята за национален, ако над 75от хората в държавата могат да го гледат.
"Преносната мрежа съществува и се поддържа от служителите на БТК", казва шефът на ДКД Веселин Стойков. Начинът за пренасяне на телевизионния сигнал е другата характеристика на третата тв мрежа, която я прави по-малко привлекателна, отколкото канала, за който неотдавна се пребори компанията на Мърдок. Не всички ретранслатори на бившата руска телевизия са свързани помежду си с радиорелейки или, иначе казано, имат наземна връзка помежду си. Това означава, че за да се осъществи излъчване на цялата покривана от третата честота територия, трябва да се използва и сателит.
Всички тези технически подробности накуп намаляват привлекателността на този канал, но въпреки това кандидати за него едва ли ще липсват. На етапа никой не е заявил публично интереса си към втора частна национална телевизия, но според някои източници лобирането в посока към обявяване на конкурс вече набира скорост.
Още преди да бъде обявен победителят в надпреварата за честотите на Ефир 2, се заговори, че представители на държавната администрация са се споразумели с хората на Рупърт Мърдок у нас стартът на втората частна телевизия
BTV определено има полза от това, тъй като много по-лесно ще си възвърне първоначалните инвестиции по телевизията, когато се конкурира само с Канал 1 на БНТ. Рекламният пазар в България е изключително малък, сравнен с останалите страни от Източна Европа. В същото време техниката и авторските права за филмите и предаванията, които трябва да се купят, не са по-малки, отколкото за Чехия например. Стартирането на конкурент в ефира би забавило възвръщането на първоначалните инвестиции още повече.
Собствениците на BTV с радост биха прегърнали и друг аргумент срещу лицензирането на частна национална телевизия. Още по време на публичните дискусии с кандидатите за първата честота се прокрадна мнението, че в страни с малък рекламен пазар като България е по-добре за зрителите да има по-малко телевизионни канали. Привържениците на тази идея смятат, че когато броят на тв станциите е по-малък, те ще печелят повече пари, които ще влагат в по-качествени програми. Обратната хипотеза - пазар с много телевизии, според тях би довело до ниско качество на тв продукциите. През последните три години обаче обемът на вложените в реклама пари стабилно нараства и така тази концепция става все по-трудно защитима.
Покрай старта на BTV и обявяването на шефовете й също се заговори за
Според председателя на ДКД Веселин Стойков комисията в момента има други приоритети. "Предвиждам до началото на есента да приключим с лицензирането на първата вълна от радиостанции, а до септември-октомври - с всички", казва той. Шефът на телекомуникационната комисия се надява още и "някъде през лятото да отпочнем и регионалните телевизии". Според него е въпрос на обществен интерес да се отговори на всички подадени вече заявления за медийни лицензи. След като пресмята всичката работа, която трябва да се свърши, председателят на ДКД обобщава: "Надявам се, че тази година ще започнем конкурса за третата национална тв мрежа".
Накратко
Рекламният офис на частната национална телевизия разпространи миналата седмица сред рекламните агенции условията, при които ще се получават отстъпки от обявената преди това тарифа. Комисиони за рекламните агенции няма. Обемни отстъпки от цената също. За сметка на това при определено количество излъчени реклами се получава бонус от допълнително рекламно време. Така обявените условия и цени ще важат до септември включително, когато се очаква да стартира пълната 18-часова програмна схема на канала.
Промени в индивидуалния лиценз за телевизионна дейност на "ТВ 2" ООД гласува правителството на заседание миналия четвъртък. Освен чрез радиоразпръскване в лиценза на оператора е добавено, че може да разпространява програмата си по кабел и сателит. Промяната е по искане на телевизионния оператор. "ТВ 2" е българската фирма на SBS/EBS, която участва в конкурса за частна национална телевизия.
Министерският съвет прие предложението на Държавната комисия по далекосъобщенията за обявяване на конкурси за издаване на лицензи за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване в осем града. За София и Пловдив ще бъдат издадени 10 лиценза на радиостанции, за Благоевград - 11, за Варна - девет, за Бургас, Велико Търново и Стара Загора - по осем, и за Русе - седем лиценза. Срокът на лицензите е 12 години.
Асоциация на регионалните обществени електронни медии беше създадена миналата седмица, когато директорите на радио- и телевизионните центрове се събраха на среща във Варна. Те приеха и декларация, в която питат Националния съвет за радио и телевизия и Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) кога ще лицензират регионалните центрове на БНТ и БНР и искат становище трябва ли от задълженията на държавните медии да отпадне това да поддържат регионални програми. Според тях оправданията на НСРТ и ДКД с процедурни и законови неясноти и липса на свободни честоти са неоснователни и се цели разпределение на ефира между търговските оператори. Декларацията е изпратена и до президента и парламентарната комисия по културата и медиите. Идеята на НСРТ е лицензирането на регионалните програми да бъде с конкурс. "Това е наше предложение за промени в медийния закон. Това не е в техен ущърб, а ще подпомогне развитието им", аргументира идеята Георги Лозанов. БНР има регионални станции в Благоевград, Варна, Стара Загора, Пловдив, Шумен, а телевизионните центрове на БНТ са в Пловдив, Варна, Благоевград и Русе.
Програмите на радио "Дойче веле" за Югоизточна Европа ще увеличат предаванията си за пакта за стабилност. Деветте радиопрограми - албанска, босненска, българска, гръцка, македонска, румънска, сръбска, турска и хърватска, ще имат постоянни рубрики за пакта. Пактът за стабилност в Югоизточна Европа е предоставил на германската радиостанция 1.83 милиона марки за 2000 г. Американци искат да правят първото радио с BG музика
Велислава ПОПОВА
Американската компания Metromedia International Group, която вече втора година чака обявяването на конкурса за частна национална радиостанция в България, ще започне да излъчва в средата на юни... в Интернет. Според представителите на американската фирма това е една от първите станции в Източна Европа, чийто живот в глобалната мрежа изпреварва дебюта й в ефир. Форматът на "Метрорадио" ще е уникален и нов за нашия радиопазар - "българска поп- и рокмузика". "Имахме го като идея, защото това е ниша на пазара. След като направихме и музикалния тест, окончателно се спряхме на този формат", обясни управителят на "Метрорадио" Николай Янчович. "Разликата между Metromedia и другите големи радиогрупировки е, че първо проучват пазара и според резултатите избират формата. Повечето радиовериги идват с готов успешен формат, който е един и същ в САЩ, Австралия, Латинска Америка", коментира Николай Янчович. Metromedia предвижда да инвестира в проекта си в България около два милиона долара. Подобни радиостанции с национална музика компанията има в Естония, Унгария и Чехия и те са сред най-успешните оператори в тези страни. Документите на Metromedia от почти година са в НСРТ и ДКД, търпението на американците българският екип си обяснява с факта, че страната ни е част от глобалната стратегия на компанията за Източна Европа. Програмен директор на бъдещата радиостанция ще бъде Владимир Дайнов, който преди време разработи "Радио+", а музикален редактор - Анна-Мария Тонкова. Аудиторията, която ще атакува станцията, са хората на възраст 20-40 години. В програмата на радиото ще бъдат включени и новини, и предавания, като в момента се проучват интересите на потенциалните слушатели в отделните градове към регионални, национални и международни новини. Metromedia по света работи в четири основни области - кабелни телевизии, радиостанции, мобилни телефони, пейджинг-услуги. Mедийният концерн притежава радиостанции в Москва, Санкт Петербург, Прага, Берлин, Талин и Рига. В Румъния компанията инвестира в кабелна телевизия. В Metromedia са обсъждали и варианта да закупят акции и от вече готова радиостанция в България, но миналата година са се отказали, защото тогава операторите още не бяха прелицензирани.
След прелицензирането на радиостанциите в последните месеци и обявяването на конкурси за свободните честоти в големите градове се очаква нов интерес на чужди радиогрупировки към българския пазар. Чуждото присъствие, като изключим местните радиостанции на "Дойче веле", "Радио Франс интернасионал", Би Би Си, "Свободна Европа", както и радио "Витоша", което е дете на американската верига "Гласът на Америка", в българския радиоефир се изчерпва с английската компания GWR и белгийската Contact.
"От първият ден бяхме в преговори с френското радио Nostalgie, белгийското Contact и най-неочаквано година и половина след старта подписахме договор с английската компания GWR. Те дойдоха при нас с миноритарен дял и сериозни амбиции на пазара", спомня си президентът на радио "ФМ+" Петър Пунчев как се сбъдва мечтата им да имат западен партньор. За няколко години GWR успя от компания със седем радиостанции извън Лондон да се превърне в радиоверига номер едно във Великобритания, която притежава над 30 радиа, включително и националната верига Classic FM. Във "ФМ+" компанията присъства чрез българската си фирма "Болкан бродкастинг". "Когато дойдоха при нас, най-малко значима беше паричната инвестиция. Ние вложихме всички средства в професионална техника. Реално стотици пъти по-полезно се оказа тяхното ноу-хау", разказа Петър Пунчев. Според него от английската радиокултура са наследили и отговорността да си плащат данъците. Мениджърският екип на веригата от радиостанции "ФМ+" и досега е български. "Продължаваме да получаваме предложения. Миналата година на среща на радиооператори в Брюксел дойдоха хора, които ни предложиха сериозна сума, за да откупят дял от радиото, засега обаче не търсим нови партньори. Интерес има от големи американски компании", твърди Пунчев.
"В началото, когато стартирахме, имахме предложения от чужди инвеститори да купят радиото. Това бяха GWR Group", припомня си един от собствениците на радио "Тангра" Константин Марков. Към българските радиооператори интерес са проявявали и немски станции, гръцка радиоверига също се е интересувала от пионерите на частното радиоразпръскване у нас. "Поради липсата на законодателство тогава повечето се отказаха", твърди Константин Марков.
Белгийската верига Contact, която освен в Европа има над 20 радиостанции в Румъния, също дълго избира партньор на българския пазар. В момента радио Contact е съсобственик в "Радио 99". "Те искат да затворят кръга радиостанции, които имат - Румъния, България, Турция, Македония. Подпомагат ни не само финансово, но и с обучение, техника", обясни управителят на "Радио 99" Бранимир Авджиев.
"Интересът към България е малък, защото пазарът е много малък. Ще се появят и други компании, ще изкупят голяма част от слабо развитите радиостанции, но това ще стане в момент, когато икономиката ни като цяло стане привлекателна", прогнозира Петър Пунчев.
Американската компания Clear Channel Communacations обяви в края на март тази година намеренията си да инвестира над 500 милиона долара за развитие на радиобизнеса си в Европа, както и във външна реклама. Същите намерения заявиха и представителите на "Нюз корпорейшън" у нас, след като спечелиха конкурса за първа частна национална телевизия. "Може да инвестираме в радио и външна реклама", обясни президентът на компанията за Европа Мартин Помпадур.
Халите са предпочитани за представителни магазини
Боряна ГЕНЧЕВА
"От 14 ч на 30 май вече можете да започвате да харчите парите си в Халите", призова гражданите Амнон Халпер, представител на израелския строителен консорциум "Аштром груп" за България. За 13 ч е насрочено откриването на 90-годишния магазин, който бе възстановен от "Централни хали" АД, смесено дружество между "Аштром" и Софийската голяма община (75към 25).
За 12-те години, през които Халите бяха затворени, София се напълни с базари. "Основната разлика на новооткрития е в интериора, и че ще има и заведения за бързо хранене", обясниха от "Континентал пропъртис", посредник за отдаването под наем на магазина. Освен това на пъпа на София под един покрив се събират 134 павилиона. За сравнение - обектите по "Пиротска" и в безистените са около 170.
Две седмици преди откриването в Халите бяха вакантни само няколко бутика. В магазина са представени основно производители, директни вносители и търговци на едро, повечето продаващи и в "Метро". Интересът е предимно от търговци, на които липсва магазин "за лице". Присъствието в Халите освен лустро означава и законност. По уверенията на кмета Стефан Софиянски в израелско-общинския магазин ще се работи по всички правила на фиска.
Почти половината от павилионите са за хранителни стоки. Интересът към тази група е голям, защото в центъра на София доскоро липсваше сериозен супермаркет. Търговци на едро с храни твърдят, че будките около Халите са сред големите им клиенти. Новооткритият супермаркет от веригата "Оазис" в ЦУМ не охлажда ентусиазма.
Най-големият наемател с 15 щанда е търговец на едро на плодове и зеленчуци. От фирмата обясняват, че, стъпвайки в Халите, "приближават борсата" до такъв голям клиент като Женския пазар.
Павилионите с еднотипни стоки са разпръснати с цел купувачът по-дълго да остане в магазина, да обикаля и да прави импулсивни покупки. За каузата на по-големите продажби работят и удълженото работно време, услугите в магазина, ресторантите и детският кът.
Наемните договори са типови и забраняват преотдаване. Най-дългият срок е три годишен. Обяснението на организаторите е, че така си осигуряват гъвкавост за бъдещи реконструкции. Наемателите са доволни, защото смятат, че това е нещо като пробен срок за магазина. Има подозрения, че ако Халите потръгнат, наемите ще скочат. Сегашните цени се движат от 800 до 1050 долара за павилион и от 60 до 100 долара за склад месечно. От "Континентал пропъртис" твърдят, че са по-ниски от наемите по "Витоша" и "Граф Игнатиев" и сa сравними с тези в ЦУМ. При подписването на договора се превежда и депозит от два месечни наема, който след изтичането на договора се връща с лихва.
Ако покупателната способност не се раздвижи, Халите ще отнемат клиенти на будките и бакалиите в центъра. Кметът Софиянски обеща по-голям поток купувачи след откриването на VII метростанция, а това ще е за сметка и на кварталните магазини в "Люлин".
Съмнение за първоначалния интерес към Халите няма. По оценка на търговците това е най-доброто място за търговия на дребно в София като престиж и възможна доходност. За по-нататъшния им успех обаче е решаващо да им излезе име на магазин с приемливи цени, в който може да се намери всичко.
Затягат контролa над стоковите борси
Промените в ресорния закон създават предпоставки за чиновнически произвол
Паулина МИХАЙЛОВА
Държавният контрол върху стокови борси и тържища ще се затегне, съобщи председателят на Комисията по стоковите борси и тържищата Георги Михнев пред в. "Капитал". Комисията е разработила проект за промени в Закона за стоковите борси и тържищата, който в момента се съгласува между институциите. Целта ни е с промените да предизвикаме окрупняване на този бизнес, каквато е тенденцията в цял свят, обясни Михнев. В Германия има една борса, а в Гърция такава няма, добави той. С поправките искаме да се избегне по-нататъшно раздробяване на този вид търговия и създаването на нови борси у нас, заяви Михнев.
Ако промените в закона се приемат, има реална опасност да се стигне до чиновнически произвол, опасяват се специалисти от бранша.
Комисията предлага да получи право да иска
Друго допълнение в ресорния закон задължава всяка борса да дава на комисията в определени от нея срокове и форма информация за подадените оферти, сключените и приключени сделки и отворените позиции. В чл.23 от проекта управителните органи на борсата се задължават да уведомяват комисията за "всички нововъзникнали факти и обстоятелства", включително и за тези, които не подлежат на вписване. Според юристите така не остава никакъв критерий, ограничаващ обсега на информацията, която може да се иска от държавната институция. И няма юридическа пречка тя да наложи санкция, ако не бъде уведомена дори за най-дребни действия.
Предварително одобрение от чиновник според чл.33 от проекта ще се иска дори когато се упълномощават за сключване на договори лица извън директорския борд на борсата. Естествено на мястото на отменения лицензионен режим за стокови борси и тържища се въвежда
Предвижда се допълнително да се затегне и контролът върху стоковите тържища. Например занапред правилникът за организация на всяко тържище ще трябва да се одобрява предварително от комисията. Продавачите на тържището трябва да издават касови бележки от апарат с фискална памет или фактури. Организаторът на тържището трябва всяка вечер да праща на комисията информация за цените по вид и качество на продадените стоки. Въвежда се и възможността комисията да определи с еднолично решение каква точно информация й е необходима от управлението на тържището.
Според юристите на ССБ проверките на комисията лесно
Още повече ако предлаганите изменения станат факт, хората от комисията ще могат да налагат санкции за неизпълнението на безброй нови и още неуточнени изисквания. Според чл.13 на проекта комисията получава правото да разработва подзаконови нормативни актове. Друга точка на същия член дава възможност на ведомството да издава "задължителни указания" за работата на борсите, без да е ясно в какви случаи ще го прави и за какво по-точно ще се отнасят въпросните указания. Излиза, че държавният орган ще може да се меси постоянно в дейността на борси и тържища. Досега му се позволяваше само да дава предписания за отстраняване на нарушения.
Стоковите борси в България са в София, Пловдив и Русе. За 1999 г. ССБ има около 44 млн. лв. оборот, което е 85.7 на сто от целия за страната. Пловдивската стокова борса има 6.6 млн. лв. оборот (12.9), а Русенската - 709 627 лв. (1.4). Лицензираните стокови тържища в страната са 30. От ЕБВР и германското правителство е открита кредитна линия от 20 млн. евро за изграждане на тържища за пресни плодове, зеленчуци и цветя. По тази програма е открито засега само тържище в Сливен. Има и концепция за строеж на пазар на производителите в Пазарджик, който се предвижда да бъде финансиран от програма САПАРД на ЕС. Пилотен проект по тази програма ще е тържището в Пловдив. Следващите тържища ще са в Сандански, Монтана, Бургас и Варна.
Интелектуална борса стартира в Пловдив
Мара Стоянова
"Има ли технология за производство на спирт от картофени обелки? " "Опитвам се да произвеждам продукти от пчелен восък, но нещо не се получава, можете ли да ми помогнете? " Това са два от конкретните въпроси, отправени на щанда на Интелектуалната борса по време на Пролетния панаир в Пловдив тази година. И двете запитвания получили утвърдителен отговор.
За първи път Съюзът на учените в България (подкрепян от ръководството на Пловдивския панаир) организира борса за покупка и продажба на интелектуални продукти в дните на международното изложение. Опитът се оказал успешен и в Пловдив вече действа постоянно бюро за "среща" между научни разработки и предприемачи клиенти. Засега в него работят неколцина ентусиасти, но целта е то да започне да се самоиздържа.
Фирма "Наука инженеринг" към Съюза на учените в Пловдив вече подрежда в компютър всички постъпили идеи от автори. Тук помагат на изобретателя да оформи предложението си в търговски вид. Право на учения е да постави изисквания за цената при евентуално откупуване на разработката. Учен и бизнесмен не се срещат лично при договарянето, дискусията за пари се води от представителите на борсата. Те се грижат за "срещане" на цените, тяхна е задачата да защитават финансовите интереси на автора. "Сключва се договор с всеки участник. След продажбата на продукта борсата получава комисиона, но не повече от 5от продажната цена", казва Борислав Стоянов, секретар на Съюза на учените в България.
Предприемачите имат възможност да се запознаят предварително с компютърната оферта. Научните разработки са разделени тематично - медицина, селско стопанство, машиностроене, информатика, електроника и т.н. Така бизнесменът може да избира целенасочено според фирмения профил на дружеството. Всеки, който има определен проблем и търси научното му решение, също може да се обърне с конкретен въпрос и молба за съдействие от Интелектуалната борса. Необходимо е да формулира искането си и да съобщи средствата, които е готов да вложи при реализация на поръчката. "Ангажираме се да намерим най-доброто предложение, което може да даде отговор на конкретния въпрос. Можем да организираме и конкурс за най-ефективно решение на проблема. Съюзът има 5300 активни членове, 30 регионални структури и сътрудничи с всички ВУЗ-ове в страната. Нашата организация стои зад всяко предложение, влязло в компютърната система на борсата. Това означава, че идеята е получила експертна оценка и е гаранция, че предприемачите няма да получат продукт менте", казва проф. Дамян Дамянов, председател на Съюза на учените в България.
При първия старт на Интелектуалната борса са представени около 60 предложения. Най-голям интерес в дните на панаира е демонстриран към научни идеи в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Осъществени са 29 сериозни контакта за покупка на предложените разработки. Непосредствено след панаира един от откупените проекти вече е получил реализация (производство на нов вид кисело мляко). "Откликът говори за промяна в психологическата нагласа и в материалните възможности на българските собственици на фирми", коментира проф. Дамянов. Освен постоянно бюро Интелектуалната борса ще има свой щанд и по време на всички изложения, организирани в Пловдив.
Предстоящо
Холандска програма насърчава трансфера на ноу-хау
Шансове за одобрение имат средните фирми, наличието на холандски партньор е задължително
Мара ГЕОРГИЕВА
Машини, оборудване и ноу-хау могат да получат български фирми по линия на холандската програма за сътрудничество с Източна Европа - PSO. Шансовете са най-големи за средните предприятия. Задължително условие е наличието на делови партньор от Холандия.
Приоритетните области за реализация на проекти в България са: селско стопанство, транспорт, енергетика/околна среда, промишленост/технологии. Максималната стойност на един проект трябва да е между 1-2.5 млн. холандски гулдена (1 долар=2.4450 холандски гулдена). PSO е програма за трансфер на ноу-хау, технологии, организация на работа. С нейна помощ може да се внедрят технически новости в българската фирма или директиви на ЕС например в съответната област, да се получат безвъзмездно или да се закупят при преференциални условия машини и съоръжения. Идеята е да се насърчава по-дългосрочното сътрудничество между българското и холандското дружество. Реализацията на проекта се поема от чуждестранния партньор. Контрагентът изпраща консултанти в България, организира внедряването, доставката на машините и т.н. Сключва се специален договор, в който се уточняват конкретните условия.
Българската фирма трябва да направи своето предложение и заедно с холандския партньор да обмисли проекта, с който възнамерява да кандидатства за помощ. Идеята може да дойде и от чуждестранния контрагент. Механизмът изисква заявката да се представи от холандската фирма, която е водеща при защитата на проекта. Нейна е грижата да го депозира в СЕНТЕР ИНТЕРНАЦИОНАЛ - изпълнителната агенция на програмата. Там се преценяват идеята и нейният вносител - стабилна ли е холандската фирма, има ли опит в работата с източноевропейски партньори. Ако предложението премине първоначалната селекция, трябва да се направи разширен, подробен проект, но това пак е задължение на холандското дружество.
По принцип предложенията се представят до края на първото тримесечие на календарната година. Подборът продължава до края на октомври или ноември. Изпълнението на проектите започва от началото на следващата календарна година. Сега е времето българските фирми, които искат да се възползват от възможностите на PSO, но нямат партньори в Холандия, да поставят началото на успешно сътрудничество. Съдействие за намиране на чуждестранен партньор биха могли да окажат в БТПП, БСК, Центърът за насърчаване на износа, консултантски фирми.
Миналата година по линия на PSO са одобрени 11 проекта в България. Най-много предложения постъпват в областта на селското стопанство. Стимулира се птицепроизводството например, като целта е да се затваря производственият цикъл и всичко да се прави по европейски стандарти. Намирането на пазар за птичето месо е грижа на холандския партньор. У нас програмата вече подкрепи и проекти в областта на информационните технологии, промишленото производство на пъстърва, металообработката, машиностроенето.
От възможностите на PSO могат да се възползват и браншови структури, ако имат холандски партньор. Програмата отпуска безвъзмездна помощ на български държавни институции и общини във връзка с присъединяването на страната ни към европейските структури.
България получава помощ в рамките на Програма PSO от 1991 г. с прекъсване в периода 1993-1996 г. С годините бюджетът за България се увеличава:
За периода 1997-1999 г. са стартирали 26 проекта, шест от които вече са приключили успешно.
Срокове
Държавен вестник
Календар на деловите прояви за 1 - 10 юни
Между 3 и 7 долара на кв.м струва проектът на еднофамилна къща
Времето за проектиране е колкото времето за построяване на сградата
Бисера СТАНЕВА
При предстоящо строителство на къща, жилище, гараж, кафене или хамбар трябва първо да се мине през изготвянето и одобряването на проект. Тогава неизбежно се появява въпросът колко ще ми струва проектът и на кого да го възложа.
Преди години в специализираните книжарници се продаваха готови типови проекти за еднофамилни къщи. За разлика от бананите, които бяха дефицитна стока, къщи "на конвейер" имаше в изобилие. Повечето хора си купуваха точно такива проекти, по-скоро като оправдание за това, което строят, отколкото с мисълта, че някога ще изпълнят точно тези къщи. Цената на готовите проекти през онези години възлизаше на една средна работна заплата, докато тази на "живото" проектиране можеше да я надхвърли няколко пъти.
Сега обаче нещата вече не са толкова прости и ако човек реши да строи, трябва да си наеме проектант. Преди да се стигне до неговия избор, е необходимо да бъдат набавени няколко документа - документ за собственост на терена или отстъпено право на строеж, виза за проектиране, в която е отбелязана максималното допустимо застрояване на парцела и са нанесени от техническите служби инфраструктурните мрежи на района. Следващата стъпка е изборът на проектант, който в повечето случаи става след препоръка от приятели или се възлага на някой познат архитект. Това, разбира се, е най-често срещаният вариант, но той определено не е най-добрият.
Независимо от това дали проектантът, който сте избрали, ви е близък или близък на ваши познати задължително е да се сключи договор, в който да са определени срокове и цени на услугата и начин на плащане. Обикновено времето за изготвянето на един проект е приблизително равно на времето, необходимо за неговото реализиране. Ако при нормален режим на работа за построяването на една еднофамилна къща са необходими около шест до осем месеца, времето за нейното проектиране ще отнеме също шест месеца. Според архитектите много хора живеят с убеждението, че работата на проектанта е лесна, а трудното е построяването на сградата, и залагат много кратки срокове за проектиране, което е погрешно. Резултатите от подобно бързане могат да се видят във всяка вилна зона. От проекта зависи дали строителството ще продължи дълго или не, а съкратените срокове за проектиране не водят до по-ниско заплащане, а до по-лошо качество. На въпроса колко струва изработването на един проект отговорите са много, тъй като и архитектите, както и много други творчески професии работят на пазарен принцип на формиране на възнаграждението си. Единственият ориентир е Тарифата за минималните възнаграждения на архитекта, която е изготвена от Съюза на архитектите в България (САБ) . Въпреки че нейният характер е препоръчителен за архитектите, тя може да послужи на гражданите за база за определяне на заплащането.
В Европа цената на един проект обикновено е равна на 5 до 8от неговата строителна стойност, у нас тя е от 2 до максимум 4 Правилото и при проектирането, както и при строителството е колкото е по-голяма квадратурата на проектираната сграда, толкова по-ниска да е цената. Според тарифата на САБ за проектирането на еднофамилна къща до 200 кв.м цената на кв.м е около 4 лева, в тази цена се включва изготвянето на идеен проект, технически проект, детайли на бъдещата сграда и авторски надзор. При свободно договаряне с архитект обаче най-ниската цена, която може да се постигне, е 3 долара на кв.м. Срещу тази сума най- често се съгласяват да работят хора, които тепърва се налагат на пазара, най-често това са току-що завършили архитекти на свободна практика. В архитектурно бюро цената на проекта ще е поне два пъти по-висока от тази. Ако в сградата, която трябва да бъде проектирана, няма предизвикателство, то проектирането й пак се възлага на най-младия член на колектива.
Цената на петрола продължава да е висока
И през изминалата седмица цената на петрола продължи да бъде на високо равнище, като отново беше преминато нивото от 30 долара за барел. В четвъртък юлските фючърси в Ню Йорк затвориха при 30.51 долара за барел - най-високото равнище от 17 март. Цената на петрола, която през март стигна до деветгодишен максимум от 34.37 долара за барел, е с около 75по-висока в сравнение с нивата отпреди една година.
Нарастването на цената първоначално беше предизвикано от данните, изнесени от Американския петролен институт, за неочакван спад на петролните запаси на САЩ с 1.326 млн. барела за седмицата до 19 май. Според Министерството на енергетиката пък е налице нарастване на запасите. Подобни разминавания не са нещо необичайно. Пазарът обаче беше под влияние на данните на института, които сигнализираха за нарасналото търсене на суровината от страна на рафинериите във връзка с идването на летния сезон, когато търсенето на бензин е най-високо.
В сряда американският министър на енергетиката призова страните, членки на ОПЕК, да вземат решение за увеличаване на предлагането на срещата им във Виена следващия месец. Министрите на петрола от организацията вече няколко пъти са заявявали, че подобно решение не може да се очаква. На срещата им във Виена през март, когато бяха премахнати производствените тавани, бе решено предлагането да се променя с 500 000 барела на ден при излизането на средната за 20 дни цена за група от петролни продукти извън диапазона 22-28 долара за барел. Във вторник тя бе на нивото от 26.10 долара за барел. Минаването на 30 долара за барел в четвъртък бе резултат на покачването на цената на бензина, който стигна най-високото си ниво от войната в залива - 1.0284 долара за галон.
Високи бяха ценовите равнища и на другите енергийни източници. Цената на природния газ в Ню Йорк в сряда се покачи със 7, преминавайки за първи път от три години и половина 4 долара за млн. BTU (British thermal unit). И тук причината за нарастването беше доклад, свързан с обема на запасите от суровината. Според данните на Американската газова асоциация запасите от природен газ на САЩ за седмицата до 19 май са нараснали по-малко от очакваното. Това става ясно в момент, в който търсенето на суровината е доста високо от страна на производителите на охладителни инсталации във връзка с наближаващото лято, което според прогнозите ще е по-горещо от нормалното. За годината нарастването на цената на природния газ е 75.
План за ограничаване на предлагането повиши цената на кафето
Цената на кафето нарасна през изминалата седмица, след като Асоциацията на страните, производителки на кафе, прие миналия петък план за ограничаване на предлагането. За два дена цената му се повиши с 11 В понеделник юлските фючърси за кафе арабика в Ню Йорк се покачиха до най-високото си ниво от три седмици, затваряйки при 103.30 цента за либра - покачване от 5.5спрямо петъка, когато цената му започна да расте. По време на борсовата сесия се стигна дори до 104.70 цента.
Планът за ограничаване на износа бе приет от 14-те страни членки, сред които са водещите производители Бразилия, Колумбия и Индонезия. Планът беше приет и от още няколко страни, които не членуват в асоциацията, но също са сред основните доставчици на кафе на международните пазари - Виетнам, Мексико и Гватемала. Инициативата беше предприета вследствие на ниските цени на кафето, които тази година са паднали с около 25като резултат от високото предлагане. Страните производителки постигнаха съгласие от юни да намалят износа с 20, докато общият индекс на Международната организация за кафето се покачи до 95 цента за либра. При достигане на 105 цента за либра на пазара отново ще бъдат пуснати задържаните количества. При затварянето в четвъртък преди приемането на плана той беше на ниво 68.89. В индекса са включени цените и на арабиката, и на робустата.
Сега търговците очакват подробности от отделните страни за конкретното приложение на плана. Бразилия, водещият производител в света, оповести,че е заделила 162 млн. долара, с които да финансира задържането на три милиона торби, създадени са нови складове, както и са променени правилата за регистрация при износ. Колумбия, вторият в света производител, ще ограничи износа си от октомври до декември.
Подобен план принципно е необходим на фона на голямото количество на запасите от кафе, натрупани от потребителите. В САЩ например те се намират на най-високото си равнище от шест години насам. От друга страна, съществува и друг фактор, който притиска цените на кафето надолу, а именно прогнозите за увеличаване на реколтата през селскостопанската 2000-2001 г. Предвижда се приетата схема на контрол на цените да действа в продължение на две години. Повечето анализатори и търговци се обединяват около твърдението, че инициативата на асоциацията би имала краткотраен ефект върху цените на кафето, но в дългосрочен план не би могла да противодейства на фундаменталните фактори. Скептичното отношение се дължи на обстоятелството, че подобни планове досега са се проваляли, както и на липсата на достатъчно средства за финансиране на ограничаването на предлагането. Освен това ще дойде един момент, в който задържаните количества ще трябва да бъдат пуснати на пазара, което пък отново би свалило цената на кафето. Търговци отбелязват, че единствено някакво събитие като измръзване на реколтата от кафе на Бразилия например би могло да обърне понижителната ценова тенденция.
Еврото прави опити за възстановяване
Очаквания за покачване на лихвените равнища подкрепиха общата европейска валута
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Въпреки че е прекалено рано да се правят някакви трайни заключения, че еврото е на път да се стабилизира, все пак движението му на международните валутни пазари през изминалата седмица не бе така отчайващо както досега. Поведението му спрямо някои от водещите валути към края на седмицата беше сравнително успешно на фона на пораженията, които претърпяваше доскоро вследствие на тоталната липса на доверие у инвеститорите.
Опитите за стабилизиране на европейската валута започнаха още в началото на седмицата, когато се появиха спекулации, че Европейската централна банка ще повиши лихвените равнища в евро-зоната. След като предишния петък еврото стигна предишния си исторически минимум от 0.8844 долара и нов минимум спрямо японската йена, тези слухове допринесоха за оттласкването му от дъното. На заседанието си в четвъртък ЕЦБ не повиши лихвите, както повечето анализатори и търговци очакваха. Съвсем естествено, след като това стана ясно, еврото се понижи. Останаха обаче очакванията, че в скоро време ще се предприеме покачване на лихвите, вследствие на което еврото значително нарасна, минавайки 91 цента. Това беше повод да се заговори, че вече не действа в такава степен зависимостта, наблюдаваща се досега, а именно еврото да игнорира позитивните новини, като същевременно реагира на негативните. За покачването на еврото допринесе и спадът на американските борсови индекси. Във вторник технологичният индекс Nasdaq загуби 5.9от стойността си, падайки до шестмесечен минимум. Възстановяването в сряда не бе трайно, като падането на индексите в четвъртък отново подкрепи общата европейска валута. Тези движения на "Уолстрийт" бяха предизвикани от покачването на лихвените равнища в САЩ миналата седмица с половин процентен пункт поради вероятността тази стъпка, увеличавайки цената на кредитите, да доведе в крайна сметка до намаляване на корпоративните печалби.
Загрижеността за слабото евро става все по-силна. В месечния си доклад Бундесбанк отбелязва, че еврото е подценено с около 20-30 Европейската валута получи известна подкрепа от изказването на изпълнителния директор на МВФ Хорст Кьолер, според който е възможно тя да се покачи в краткосрочен план, ако страните от евро-зоната предприемат реформи в областта на данъчната политика и социалното осигуряване. В интервю президентът на Бундесбанк Велтеке заяви, че все още не може да се каже дали е налице обръщане на тренда, както и че не се изключва интервенция от страна на ЕЦБ. Това подкрепи еврото, което в петък успя да се изкачи до 91.86 цента.
Все още обаче повечето анализатори считат, че е рано да се твърди със сигурност, че еврото вече е достигнало дъното. Данните за макроикономическите индикатори постоянно напомнят за разликата в темпа на растеж между САЩ и страните от евро-зоната. Според доклад на правителството през първото тримесечие на годината американският БВП е нараснал с 5.4на годишна база. Същевременно станаха ясни данните за прираста на БВП на Франция, който е едва 0.7, като е налице спад спрямо предходното тримесечие и стойност, по-ниска от прогнозите.
Еврото се покачи значително и спрямо лирата, стигайки до деветседмичен максимум. Зад поскъпването му спрямо британската валута стояха слуховете, че британски телекомуникационни компании ще имат нужда от евро при участието си в конкурсите за лиценз за мобилен оператор в страни от евро-зоната. Лирата продължи да спада и спрямо долара, стигайки до нов шестгодишен минимум, вследствие на увеличаващата се увереност, че скоро английската централна банка няма да предприеме повишаване на лихвените равнища.
Доста нестабилно беше движението на йената. В началото на седмицата доларът падна под 107 йени вследствие на нарастващите очаквания, че скоро ще бъде изоставена политиката на нулеви лихвени ставки. Към края на седмицата обаче опасения за растежа на японската икономика и спадът на японския индекс Nikkei подкрепиха долара, който успя да се изкачи до близо 108 йени. Валутни търговци коментират, че в краткосрочен план доларът ще се движи между 106 и 109 йени.
Не се вижда краят на спада в стойностите на портфейлите
Инвестиционните съветници продължават да губят
През изтеклата седмица се забеляза по-голямо разнообразие в поведението на цените на акциите на шестнадесетте компании, използвани в играта. Нарастване спрямо предходната седмица отбелязаха акциите на "Албена инвест холдинг" АД, "ЛУКойл Нефтохим", "Кремиковци" АД, "Химко" АД и "Солвей - Соди" АД. Нарастването е между 5и 10 Спад от 15регистрираха фармацевтичните дружества "Балканфарма - Дупница" АД и "Софарма". Значителен е спадът и при "Златни пясъци" АД - 12.75, "Булгартабак холдинг" АД - 10.5, и "Полимери" АД - 8.33 При повечето от изброените компании обаче търгуваните количества са символични.
Емисиите ДЦК , които се използват в играта, продължават плавно да повишават цените си. ЗУНК продължава да е добра инвестиция въпреки лекото спадане на курса на долара и котировката за тази седмица.
В резултат - за един месец инвестиционните съветници изгубиха средно около 11от стойността на портфейлите си. Следващата седмица според правилата на играта те ще имат възможност да променят структурата на инвестициите си.
Страницата подготви Емил Ангелов
Книжата на "Албена инвест холдинг" са едни от най-динамичните на пазара
Пламен РАДКОВ
Акциите на "Албена инвест", за разлика от тези на повечето бивши приватизационни фондове, показват висока динамика на Българска фондова борса - София. След като преди една година те се търгуваха на нива около 1.7 лева за акция, в началото на ноември цената се срина до 0.85 лв., след което отново започна постепенно да се покачва и достигна 1.8 лева. Следвайки общия спад на цените през последните седмици, акциите леко поевтиняха като бяха сключени сделки на ниво 1.59 лв. Движението в цените е резултат на сравнително високи обеми на търговия, като средно седмично на борсата се сключват сделки за над 1000 акции.
Високият интерес се обяснява както с отворената политика към акционерите, така и с привлекателността на дружествата, в които холдингът е инвестирал. Макар че инвестициите не се изчерпват с дяла в курорта "Албена", често пъти акциите на двете дружества се движат в една и съща посока на фондовата борса.
След преструктурирането на портфейла, което в основни линии приключи още през 1998 г., главната част от него (68) заемат дружествата от областта на туризма. Освен дела в "Албена" АД, където холдингът със своите 26е най-големият акционер, в портфейла има още две дружества от този сектор - "Соколец - Боровец", в което се включват три хотела в зимния курорт - "Бор", "Еделвайс" и "Соколец", и "Хемустурист", което притежава хотели в Габрово и Дряновския манастир. В портфейла присъстват и предприятия от текстилната промишленост (4.6), химическата промишленост (4.5), машиностроенето (7.1) и др. Основните инвестиции са насочени в областта на туризма, където се цели създаване на верига от хотели, предлагащи пакетни услуги през цялата година. Холдингът инвестира не само в предприятия, в които е мажоритарен собственик, но и в такива, в които има значително участие (между 33 и 50 процента). Това е естествено, като се има предвид, че тези предприятия представляват 62от портфейла на холдинга.
Дружеството приключи 1999 г. с печалба от 2.266 милиона лева. Това е с 30по-малко от резултата за 1998. Все пак холдингът се нарежда на второ място по размер на печалбата и на пето по големина на печалбата за акция - 0.41 лв. сред всички бивши приватизационни фондове. "Макар че печалбата на самия холдинг намаля, резултатът за цялата група е повишение на нетната печалба от 2", коментира изпълнителния директор на холдинга Лидия Шулева. Разпределението на печалбата ще се определи на общото събрание на дружеството в края на месец юни. Досегашната политика на холдинга е около една трета да се раздава за дивидент.
Права на акционерите
Участието на капиталовите пазари на малки инвеститори до голяма степен е свързано с правата и гаранциите, които законът дава на тези акционери за защита на инвестициите им. Осигуряването на относителна сигурност на вложените средства и знанието, че правата, които е имал инвеститорът в момента, в който е купувал акциите, няма да се променят, е основата на доверието в капиталовия пазар и начинът, по който той може да привлече по-голям интерес.
Правата на акционерите са определени основно в Търговския закон, както и в Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Със закупуването на акции на дадено дружеството инвеститорът придобива и всички права, които имат останалите акционери. Акциите дават право на глас в общото събрание и право на дивидент, съответстващ на номинала на акциите на инвеститора и дела от капитала на дружеството. Всеки акционер има право да получи документацията за общото събрание на дружеството един месец преди неговото провеждане. При ликвидация на дружеството акционерите имат право на ликвидационен дял, съответстващ на дела им в капитала на предприятието, но задълженията към тях се изпълняват след удовлетворяване на вземанията на всички останали кредитори.
При увеличаване на капитала на дружеството, издаване на права или варанти акционерите имат право да придобият ценни книжа, съответстващи на дела им в капитала преди увеличението. Само ако някои акционери не се възползват от своето право в определения от общото събрание срок, останалите неразпределени акции могат да се предложат отново за покупка или да се продадат чрез борсата.
Законът за публично предлагане на ценни книжа дава на акционерите на публичните дружества по-големи права в сравнение с тези при обикновените АД. Всеки акционер може да получи от Централния депозитар информация, свързана с притежаваните от него книжа, за сделките с ценни книжа, по които той е страна, както и цялата информация от книгата на акционерите на дружеството, в което той участва. Всеки акционер или група акционери, притежаващи повече от пет процента от капитала на дружеството, могат да повдигнат жалба в съда срещу управителния орган на компанията, когато той със своите действия или бездействия причинява вреди на предприятието.
Освен това законът защитава акционерите от действията на управителните органи или на мажоритарния собственик, които могат да бъдат в тяхна вреда. Основно ограничение за публичните дружества е невъзможността за увеличаване на капитала под условие или с непарични вноски. Така малките инвеститори са сигурни, че дяловете им в компанията няма да намалеят. При публичните дружества правата на управителния орган са ограничени в сравнение с тези при обикновените акционерни дружества. Той не може, без да е изрично овластен от общото събрание, да извършва сделки, при които се прехвърлят или предоставят за ползване на друго лице активи, превишаващи половината от активите на дружеството.
Нови интересни акции ще се предлагат за бонова приватизация
Бойко Ботев
Нова серия от остатъчни пакети ще бъде пусната за раздържавяване чрез инвестиционни бонове. В подготвените от Агенцията за приватизация и различните министерства списъци място намират интересни дружества като "Загорка", "Целхарт", фармацевтичните заводи в Троян и Дупница. Така, макар и с известно закъснение, държавата все пак реши да се раздели с притежаваните от нея миноритарни пакети чрез фондовата борса или на централизирани публични търгове.
Всъщност първите остатъчни пакети вече бяха предложени на отминалия девети централизиран публичен търг (ЦПТ) и срещнаха значителен интерес. Акциите на "Медика" АД, гр. Сандански, например достигнаха средна цена от 61.45 лв. за акция (средно за търга 15 лв.).
На предстоящия десети търг също ще се предлагат интересни акции, като например 7.3от "Оргахим" АД, гр. Русе - най-големия производител на бои в България. Негови собственици са "Поликолор" (консорциум между румънски и австрийски инвестиционни фондове) и Българско-американския инвестиционен фонд. Финансовите показатели на дружеството са стабилни въпреки спада на продажбите в страната, а и на чуждите пазари - страните от бившия СССР са основен пазар на "Оргахим". В средата на миналата година собствениците наеха американската консултантска фирма "Рикавъри груп", за да осъществи преструктуриране на производството.
Центъра за масова приватизация предлага и 3.25от "Загорка" АД, Стара Загора. Пивоварната е собственост на холандско-гръцката компания "Брюинвест" и заедно с "Ариана" (също собственост на "Брюинвест") контролира 21от продажбите на бира в страната. Консумацията на пиво в страната постоянно расте, което несъмнено ще окаже положителен ефект върху приходите на "Загорка".
За масова приватизация ще се предлага и държавният дял в "Целхарт" АД, гр. Стамболийски. Дружеството се занимава с производство на хартия, а мажоритарен собственик в него е турският "Ъшъклар холдинг". Наскоро в предприятието бе осъществен инвестиционен проект на стойност 44.6 млн. долара, в който с по 15.4 млн. долара участваха Европейската банка за възстановяване и развитие и Международния финансов консорциум. Друго интересно дружество е "Лейди София" АД, гр. София - най-големият производител на чорапогащи в България. Срещу инвестиционни бонове ще се предлага и държавният пакет в "Енергокабел" АД. Дружеството е собственост на "РЕИ холдинг" и произвежда медни и алуминиеви проводници, като изнася 40от продукцията си зад граница.
В решение на АП от 12 май се казва, че остатъчният дял на държавата в "Балканфарма - Дупница" и "Балканфарма - Троян" ще бъде предложен за продажба на централизирани публични търгове. Двете фармацевтични дружества са сред най-големите производители на лекарства в страната, а голяма част от продукцията се изнася за Русия. През 1998 г. те, заедно с "Антибиотик" АД, гр. Разград, бяха купени от "Балканфарма холдинг", зад която всъщност стои Дойчебанк. Собственикът се е ангажирал с мащабна инвестиционна програма (обхваща въвеждането на т.н. GMP стандарт за качество), поради което едва ли в близко бъдеще някое от дружествата ще раздава дивиденти. Очаква се обаче в средносрочен план тази програма да се отрази благоприятно върху стойността на акциите в тези предприятия.
Пакетите, които сега се предлагат, са далеч по-атрактивни от досегашните, въпреки че повечето предприятия отчитат счетоводна загуба за 1999 г. Това най-вероятно ще доведе до засилен интерес към предстоящите публични търгове - въпреки разочарованието на българите от първия кръг на масовата приватизация над 1.1 млн. души са придобили бонове за втория кръг.
Кабинетът и КНСБ подписаха инфантилни споразумения
Три споразумения, касаещи политиката по доходите, безработицата и срочните трудови договори, подписаха правителството и КНСБ през изминалата седмица. Два месеца след като на пролетния си митинг синдикатите поставиха своите искания, част от тях бяха удовлетворени на хартия.
Първото споразумение е за борба с безработицата, като средногодишната безработица трябва да падне под 15и да се открият 250 000 нови работни места до края на април 2001 г. Правителството трябва да подготви изменения в законодателството, с които областните програми за заетост да се финансират от държавния бюджет, целеви инвестиции, ведомствени, предприсъединителни или структурни фондове. Досега източникът на подобно финансиране беше фонд ПКБ, парите в който обаче едва стигат да изплащането на обезщетенията и помощите на безработните. Споразумението предвижда и разработване до края на май на национален план за заетост, финансиране на "пазарно ориентирана" квалификация на безработни, създаване на модел за почасово отчитане на работното време и за гъвкава заетост.
Второто споразумение касае доходите. До средата на юни трябва да се определи конкретният процент за увеличаване на бюджетните заплати и да се въведат допълнителни критерии за определяне на минималната заплата в страната. Вече ще се регулират единствено заплатите в губещите или задлъжнелите към държавата предприятия, ще се утвърди начин за определяне прага на бедността, ще се стимулират стопанските ръководители да повишат заплатите, за да компенсират увеличеното осигурително бреме. Ще бъде изготвено изменение в Кодекса на труда, според което колективните трудови договори важат за всички предприятия в дадения бранш.
Правителството и КНСБ се договориха също, че срочни договори ще могат да се сключват само за сезонна, временна или краткосрочна работа или пък при наемане на работници в предприятия в ликвидация или несъстоятелност. До края на юни към социалния министър трябва да се изгради тристранен съвет за следприватизационен контрол по социалните клаузи на приватизационните договори.
Накратко
На 24 май 2000 г. във Вашингтон ще бъде проведена шестата поредна среща на двустранната българско-американска работна група на ниво заместник-министри на отбраната, създадена през 1994 г. с цел сътрудничество по въпросите на отбраната и взаимоотношенията във военната област между България и САЩ. Водещ на българската делегация ще бъде Велизар Шаламанов, заместник-министър на отбраната. Предвижда се да бъдат обсъдени подготовката на България за членство в евроатлантическите структури, напредъкът на военната реформа, както и да бъде направен преглед на двустранното сътрудничество между двете страни.
Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, след като текстът за срока на военната служба беше отлаган за дообсъждане два пъти. Според новия закон от първи октомври 2001 г. висшистите ще служат шест месеца, а останалите наборници - девет месеца. Депутатите намалиха с по три месеца военната служба по предложение на Иван Глушков от СДС, което беше прието със 174 гласа за, 10 - против, и 19 - въздържал се.
В края на миналата седмица в аулата на Софийския университет беше открита четвъртата и най-голяма до момента международна конференция, организирана от комисията "Фулбрайт" в България. Тазгодишната тема е "Глобализация и културни различия" и е продължение на традицията на всеки две години да бъдат дискутирани актуални проблеми от регионално и световно значение. Участват над 120 представители на 8 европейски страни от Централна и Източна Европа и САЩ. На шест кръгли маси изтъкнати учени, преподаватели, администратори, бивши и настоящи фулбрайтови стипендианти обсъждат положителното и отрицателното влияние на глобализацията, американизацията, европейската интеграция, регионализма и националната идентичност и ролята на либералното образование в тази насока.
Парламентът прие на второ четене текстове от Закона за закрила на детето, чрез който се регламентира правото на закрила срещу използване за просия, проституция, въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности, срещу сексуално насилие, както и срещу методите на възпитание, които нарушават неговото достойнство. По силата на закона се създава Държавна агенция за закрила на детето като специализиран орган на Министерския съвет. Агенцията ще подготвя, провежда и финансира програми на национално и регионално ниво и ще поддържа национална информационна система за децата, които се нуждаят от специална закрила, както и на обществени организации, работещи по програми за закрила на детето. Закрилата ще се изразява в подпомагане и услуги в семейна среда, настаняване при роднини, в приемно семейство или в специализирани институции, както и полицейска закрила. Децата над 10 години задължително ще бъдат изслушвани във всяко административно или съдебно производство, което засяга правата или интересите им.
Конфликтът между общините и държавата се развихри с нова сила
Премиерът Иван Костов заплаши кметовете с административна и наказателна отговорност, ако общините не изпълняват задълженията си по закона за бюджета и другите си финансови ангажименти.
Първото изявление на Костов в този смисъл беше в предаването "Неделя 150" предната седмица. В отговор червеният кмет на Благоевград Костадин Паскалев, председател на Националното сдружение на общините, обяви, че се нарушава автономността на кметовете. Костов направи "дуплика", като прати писмо на Паскалев, в което потвърди заплахата си.
"Изявленията на премиера са опит за внасяне на напрежение преди новите преговори с финансовото министерство. Насъскани сме като баскервилското куче, а трябва да представяме документи и факти като Шерлок Холмс", коментира Костадин Паскалев. Според него общините носят последиците на структурната реформа, заради която намаляват данъчните приходи. Същинският протест на общините е заради това, че от тази година загубиха правото сами да разчитат очакваните данъчни приходи, а са длъжни да правят бюджетите си според прогнозата на данъчната администрация.
Словесните и медийните атаки в този им вид, изглежда, са проява на чисто лична (естествено и политическа) неприязън между Костов и червения благоевградски кмет. Засега управляващите спестиха конкретни обвинения, въпреки че наскоро приключи проверката на Сметната палата за злоупотреби с финансовите средства на общините. Тя беше инициирана, след като преди два месеца се разбра, че общините имат над 166 млн. лева неразплатени разходи от миналата година, свързани основно (макар и това да не се признава официално) с повишените разходи на кметовете покрай кампанията за местните избори. По неофициална информация данните от проверката са били представени от шефа на Сметната палата Георги Николов на финансовия министър Муравей Радев миналата седмица, но не бяха оповестени.
Поредната среща между финансовия министър и ръководството на Националното сдружение на общините беше предвидена за петък, 26 май. До редакционното приключване на броя на "Капитал" нямаше информация за резултата от нея. Националното сдружение беше подготвило анализ, според който бюджетният дефицит на общините от 1998 г. насам нараства и вече е 9.4(дял на неразплатените разходи от сумата на заложените приходи) в края на първото тримесечие на т.г. Анализът обхваща 30 общини и сочи, че само пет от тях са завършили тримесечието без задължения, а 19 общини имат дефицит над 10 В документа националното сдружение настоява общините с над 10дефицит да получат спешна финансова помощ от държавата. Според анализа в реален фалит могат да се считат общините Стара Загора, Разград, Габрово, Сандански, Мездра, Белене, Бобовдол, Дупница, Бяла Слатина, Дългопол, Пордим, Айтос, Главиница, в които неразплатените разходи надхвърлят 12от сумата на бюджета. Общините роптаят, че още не са получили информация как ще се разпределя т.нар. допълнителна субсидия от излишъците в бюджета. Миналата година раздаването на такава субсидия донесе доста средства за общините. Щедрата помощ беше логична заради местните избори, докато сега се очаква да е доста по-скромна.
Търговията на фондовата борса се крепи на кросови сделки
Над 80от оборота на "Българска фондова борса - София", за изминалата седмица бе формиран от кросови сделки, а реалната търговия бе крайно ограничена. Интересът към акциите на големите компании бе символичен, а борсовият индекс "БФБ София Уорбърг" отбеляза нов спад от 2.47, достигайки ниво от 37.77 пункта. Намаление от 2.56регистрира и индексът на десетте най-големи дружества и достигна 36.97 пункта.
Големите компании отново не успяха да привлекат съществен интерес към акциите си. Търговията се ограничава както от ниските цени, отблъскващи продавачите, така и от липсата на външен интерес към капиталовия пазар като цяло. Малките обеми обаче не се оказаха пречка повечето от акциите да продължат низходящата си тенденция от последните месеци. Спад имаше при "ЛУКойл Нефтохим", "Златни пясъци", "Албена", "Булгартабак холдинг" и др. Макар че цените на "Солвей - Соди" и "Благоевград БТ" леко се покачиха, минималните изтъргувани обеми не позволяват това покачване да се определи като преломен момент в движението на акциите им. Така от началото на годината книжата на "ЛУКойл Нефтохим" са паднали с 47, на "Солвей - Соди" - с 42.8, на "Булгартабак холдинг" - с 28, на "Благоевград БТ" - с 14.8, на "Албена" - с 6 Така акциите на всички тези дружества достигнаха най-ниските регистрирани досега равнища.
Както често се случва през седмици с ограничена търговия, акциите на бившите приватизационни фондове отново излязоха на преден план. Най-активно се търгуваха акциите на "Доверие", "Индустриален холдинг България", "Албена инвест" и "Северкооп Гъмза", които отбелязаха среден ръст от 7за седмицата.
Участници на пазара смятат, че предлагането на остатъчни държавни пакети от вече приватизирани големи дружества ще е единственият начин за съживяване на търговията през близките седмици. След постепенното изясняване на дивидентната политика на отделните дружества и свързаните с нея корекции на цените на акциите това е като че ли единственият реален дразнител, който може да събуди заспалия интерес към капиталовия пазар.
Пазарът на корпоративни облигации набира скорост
Издаването на нови корпоративни облигации на българския пазар реално стартира през първата половина на тази година. Само за 5-6 месеца вече 4 частни компании емитираха книжа или обявиха пускането им. "Енергия" - Търговище, "Каолин" - с. Сеново, к.к. "Албена" - Балчик, и "Прософт" - София, са фирмите, направили първата стъпка към развитието на този пазар у нас. Подобни инструменти доскоро бяха непознати за българския инвеститор и емитент, но увеличаването на приватизираните дружества и техните нужди от оборотни и инвестиционни средства доведоха до търсенето на различни методи за набавяне на ресурс. До момента основните източници на финансиране са междуфирмената задлъжнялост - задържане на плащанията към доставчици и клиенти, както и банковите кредити.
През 1999 г. и началото на тази година позволи планирането на облигационни заеми с фиксиран доход. Тези книжа обикновено са безналични, с падежи между 1 и 3 години, с лихвени плащания на 3 или 6 месеца, с фиксиран купон. По параметри съвпадат изцяло с държавните ценни книжа (ДЦК) с изключение на това, че не са гарантирани от правителството и носят по-висок доход. В момента доходът по 2-годишните ДЦК, които са най-активно търгувани на вторичния междубанков пазар, са в рамките на 6.5% на годишна база. Облигациите на фирмите емитенти предоставят доход между 9и 12на годишна база. По-високият доход е логичен, тъй като ДЦК се възприемат като най-ниско рисковите инвестиции. Освен това корпоративните дългови инструменти тепърва навлизат на българския пазар, затова инвеститорите все още изискват по-висока рискова премия, за да ги купуват.
Основните инвеститори в такива книжа са банки, застрахователни дружества, инвестиционни фондове, приватизационни холдинги. Въпреки това обаче корпоративните облигации могат да се търгуват и в количества, достатъчно малки, за да представляват интерес и за физически лица. Въпреки относително по-високия риск спрямо ДЦК тези нови книжа предоставят възможност на инвеститора да повиши своя доход, като вложи част от средствата си в тях. Все още те са с доста по-ниска ликвидност от държавните облигации, но с развитието на пазара тя значително ще се подобри. В развитите държави, а и в много от по-напредналите страни в преход като Полша, Чехия, Унгария, Турция, дори и Русия корпоративните облигации са един от основните обекти на пазара на дългови инструменти.
Чрез емитирането на такива книжа фирмите получават възможност за алтернативни методи на финансиране на своя бизнес при фиксирана лихва в допълнение към банковите кредити или емитирането на нови акции. В момента в условията на валутен борд и рекордно ниски лихви по депозитите корпоративните инструменти се очаква да намерят все по-широко място на местните финансови пазари.
След общото събрание компанията емитент обявява срок за попълване на облигационната емисия, както и всички детайли по нея. Обикновено тази информация се съдържа в специално изготвен меморандум, който описва характеристиките на облигацията, бизнеса на компанията, рисковете, юридическите особености.
Впоследствие емисията се записва от няколко водещи инвеститора - основни поематели, които впоследствие търгуват тези книжа измежду останалите контрагенти на финансовите пазари или на дребно към по-малки вложители.
Книжата са безналични - регистрирани в Централния депозитар, като собствеността се отразява чрез заверяване на сметката на всеки инвеститор в депозитара и издаване на разписка.
До момента
Повечето дружества избраха непублични емисии, тъй като засега процесът на одобряване от Държавната комисия по ценни книжа и впоследствие регистрирането на борсата отнемат доста време и такси, което може да се окаже критично, ако междувременно се изменят пазарните условия. И непубличните емисии съдържат голямо количество информация за емитента и книжата и свързаните с инвестирането рискове, с която свободно може да се запознае всеки инвеститор. Освен това ликвидността на фондовата борса е все още недостатъчна, за да стимулира търгуването на облигации там.
Засега има значителен интерес към подобни инструменти, макар все още да не са популярни сред широкия кръг инвеститори. Посредници твърдят, че почти всички от книжата на цитираните компании са записани в кратки срокове, имало е впоследствие заявки за количества, надхвърлящи общия размер на облигациите, а някои от по-високо доходните книжа са покачили цените си.
Съдът спря изхвърлянето на държавата от "Армимекс" засега
Миглена Кръстева
Държавата засега запазва контрол върху "Армимекс", дружество, което притежава правата върху руските оръжейни лицензи. Това следва от решението на Софийския градски съд да не впише решенията от последното общо събрание на "Армимекс", когато частните акционери опитаха да поемат контрола над дружеството. Решенията на събранието, което приключи на 14 април, гласяха, че се минава към едностeпенна система на управление (тоест елиминира се досегашният надзорен съвет, назначен от държавата) и че се отхвърля искането за увеличаване на капитала на "Армимекс" под условие в полза на някой от държавните заводи, за да се увеличи опосредстваното държавно участие от сегашните 30на 75.
Съдът е заседавал за "Армимекс" на 12 май на закрито заседание. Резултатът от него е само определение за свикване на ново общо събрание на дружеството на 4 юли по искане на частния акционер "Металхим холдинг". Най-вероятно целта е да се изчака резултатът от българо-руската комисия, която ще заседава в края на юни, за да изясни спора по неиздължените такси на България към Русия за руските оръжейни лицензи. Проблемът е, че и държавата, и частните акционери на "Армимекс" искат да имат правата върху оръжейните лицензи, но в същото време не са склонни да издължат огромните суми по лицензите (първоначално дължими към руската страна, а впоследствие към руската компания "Росвооружение").
Събранието на "Армимекс" се точеше още от 30 ноември м.г. и беше прекъсвано на няколко пъти (заради стачката във ВМЗ - Сопот, за да се изясни финансовото състояние на дружеството и пр.). Най-спорният момент е бил поисканото със специално писмо от вицепремиера Петър Жотев увеличаване на капитала на "Армимекс" чрез нова емисия на 156 480 акции при сегашен капитал от 52 160 акции. Аргументът на Жотев в писмото бил, че това се налага от държавните интереси в от-браната. Държавата необмислено загуби контрола над оръжейните лицензи, след като почти всички военни заводи (и акционери в "Армимекс") бяха приватизирани от работническо-мениджърски дружества. Идеята да се вдигне капиталът в полза на някой от държавните акционери (примерно ВМЗ) също звучи противоречиво, като се има предвид, че и другите акционери на "Армимекс" са предвидени за приватизация. Това означава, че увеличаването на капитала може да се тълкува и като продиктувано от интереса на дружество, което възнамерява да купи мажоритарния акционер в "Армимекс".
Предложението за увеличаване на капитала е било отхвърлено, след като представителите на приватизираните "Арсенал", "Бета", "Аркус" и "Оптикоелектрон" са гласували против, а от "Металхим холдинг", ВМЗ, "Дунарит" и "Трема" са се въздържали. В новия петчленен съвет на директорите, избран от частниците (но невписан от съда), има само представители на приватизираните заводи. За шеф на борда е бил избран Стефан Улев, директор на най-големия акционер "Металхим холдинг" (и на работническо-мениджърското дружество, което го купи), а за изпълнителен директор и член на борда на "Армимекс" е определен Атанас Коларов, шеф на ВМЗ - Сопот. В съвета на директорите са влезли още Руслан Иванов от "Бета", Дочо Караиванов от "Аркус" и Станил Станилов от "Арсенал".
Битката за "Армимекс" е най-вече заради лицензите, тъй като дружеството почти не разполага с работещи активи. Според протокола от непризнатото от съда общо събрание се очертава дружеството да приключи 1999 г. със загуба, въпреки че първоначалните прогнози са били за 100 - 150 хил. лв. печалба. Обяснението е, че нигерийската компания NAF, с която "Армимекс" имало договор, не е подписала протоколите по сделката. Според протокола става дума за "6 броя самолети, откарани в Нигерия по договор 3764". Най-вероятно това е поръчка за ремонт, изпълнена от "Армимекс", по която не могат да се отчетат плащанията. Липсата на подробна информация по нигерийската сделка, както и на баланс или отчет за приходи и разходи, които би трябвало да се представят на общото събрание, дават повод за съмнения в източване на "Армимекс". При дружествата от военната промишленост през последните години имаше случаи на сделки, които шефовете сочат като неизгодни по независещи от тях обстоятелства, но без доказателства (например по-малкото приходи се обясняват с конфискуване на изнесено оръжие, но съответната страна така и не потвърждава конфискацията).
Държавата подготвя пазарен комфорт за втория GSM до 2005 г. "Ериксон" и "Нокиа" влязоха в конкурентна битка за оборудването на новите цифрови мрежи у нас
Миглена Манчева
Втория GSM-оператор, който по план трябва да е дружество на холандско-гръцкия консорциум KPN/OTE (кандидат-купувачи на БТК), ще се конкурира само с изпадналия в немилост пред управляващите "Мобилтел". Промените в Закона за далекосъобщенията, които се подготвят във връзка с предстоящата сделка за телекома, на практика няма да дадат възможност до 2005 г. да бъде лицензиран трети цифров мобилен оператор. Според доклада на работната група по сделката за БТК "до края на 2004 г. от GSM-спектъра няма да се освободи допълнителна честота... До края на 2004 г. няма да се лицензира оператор на GSM 900, NMT 450, NMT 900, DCS 1800 (цифров стандарт за 1800 мегахерца), AMPS (advanced mobile phone service - северноамерикански аналогов стандарт) или DAMPS (американски цифров стандарт)".
Забраната за навлизане на нови мобилни оператори до 2005 г. е част от законодателните промени, които се подготвят за купувачите на БТК. "Те поемат грамаден дискомфорт с покупката на фиксираната мрежа, която не е печеливша, затова ние им осигуряваме реципрочен комфорт", коментира неофициално представител на работната група за БТК. Държавата обещава още да положи максимални усилия, за да не допусне щети, нито ограничаване на лиценза за втория GSM-оператор в случай на утежняване на условията на работата му заради нови изисквания на Европейската комисия, НАТО или СТО. В условията по сделката е записано също, че вторият GSM-оператор няма да похарчи повече от 1.25 млн. долара за т.нар. мониторинг-оборудване (за подслушване на разговорите от специализираните държавни служби, което е задължително за всички мобилни оператори). Друго облекчение, което ще се осигури на купувачите на БТК (респективно на втория GSM), е разрешението от страна на държавата те да имат право да кандидатстват и за лиценз за трето поколение мобилна клетъчна мрежа. UMTS (Universal Mobile Telephone Service) технологията засега е бъдеще и тя трябва да обедини европейската, американската и японската технология на цифрови мобилни мрежи, както и да предлага данни, глас и образ едновременно.
"Мобиком" обяви търг миналия ноември за съоръжения за GSM-мрежа на 900 мегахерца (две ленти от тази честота са предвидени за втори GSM-оператор още от 1996 г.). Процедурата по избора на доставчик обаче е замразена, а офертите стоят неотворени. Неофициално сега от "Мобиком" признават, че търгът бил обявен прибързано с очакването, че сделката за БТК ще е сключена до Коледа. Освен това е факт, че макар съобщението за търг да идва от "Мобиком", решението за избора на доставчик ще зависи от KPN, която със сделката за БТК трябва да стане мажоритарен собственик на "Мобиком".
Според неофициална информация писма за намерения са подали седем-осем компании, но реални шансове имат финландската компания "Нокиа" и шведската "Ериксон". Те двете (заедно със "Сименс") са основни доставчици на KPN в други страни. "Нокиа" и "Ериксон" не просто са в конкурентна битка, а във война - за България, за Източна Европа, за света", коментира известен представител на чужда компания в телекомуникациите. Факт е, че от март насам и "Нокиа", и "Ериксон" започнаха медийна кампания, за да съобщят на практика едно и също - че могат да изградят GSM-мрежа до половин година (на първоначален етап дори за три месеца) и че това ще струва поне 100 млн. долара.
Трескавата конкуренция е обяснима, защото според условията на сделката за БТК с гръцко-холандския консорциум OTE/KPN лицензионният договор за втори GSM-оператор трябва да бъде сключен до 1 юли. Според изявление на Хенк Виеренга, който преговаря от страна на KPN по сделката за БТК, пред в. "Кеш" от края на март, търговете за доставка на оборудването за изграждане на GSM-мрежата вероятно ще бъдат обявени още преди самото джиросване на продадените акции от БТК, като "ще бъдат поканени водещи световни производители на оборудване като "Нокиа" и "Ериксон".
На теория е възможно да се появи трети GSM в рамките на година и половина - две, ако "Мобиком", който в момента използва аналогова (NMT) технология за мобилни връзки на честота 450 мегахерца, премине към технологията GSM 400 мегахерца, без да сменя оборудването си. GSM 400 все още не се използва никъде по света, защото първото пробно обаждане по тази технология е било демонстрирано на телекомуникационна конференция едва през есента на м.г. "Ериксон" и "Нокиа" официално твърдят, че поддържат стандарта GSM 400 и го предлагат на оператори с аналогова технология като начин за миграция към цифрова. Според Джон Мънъри, шеф на "Мобиком", ако сделката за БТК се провали или ако вторият GSM-лиценз бъде отделен от нея, за да бъде даден чрез конкурс, тогава "Мобиком" ще мине към GSM 400 до края на тази година. Ако очакванията за скорошен лиценз за втори GSM се изпълнят, тогава според Мънъри изграждането на мрежа на 900 мегахерца ще отнеме шест месеца до една година, а за след още една година ще бъде оставено минаването от сегашната аналогова технология към GSM 400.
Малко вероятно е обаче идеята за GSM 400 да се осъществи. Мънъри смята, че за преминаването към цифрова технология на "Мобиком" няма да му бъде необходим специален лиценз за оператор на GSM 400. Правителствен източник обаче коментира, че в лиценза на "Мобиком" не се споменава възможността за миграция към никаква цифрова технология и че най-вероятно за GSM 400 ще бъде обявен конкурс след 2004 г. Големите доставчици на GSM-оборудване настояват в България да има и трети GSM, който да работи на 1800 мегахерца. Тази честота е най-използвана в западните страни, но в България управляващите не са склонни да я използват. Най-сериозното основание е, че в момента честотата се ползва от военните летища и РВД. Инвестициите, необходими за да се освободи честотата, като сегашните ползватели сменят оборудването си, се оценяват на неколкостотин милиона долара. Самата технология GSM 1800 изисква също значителни инвестиции, защото по-високата честота предполага по-малки радиуси на клетките и повече базови станции в сравнение с GSM 900. Предимството на 1800 мегахерца е, че позволява по-висок абонатен капацитет на мрежата.
Няма кандидати за "Видахим"
Нито една от четирите фирми, които закупиха меморандуми за "Видахим" (в ликвидация), не внесе депозит в размер на 6.3 млн. лв. Депозитът беше задължително условие за подаване на оферта и участие в преговори за закупуване на "Видахим" като цяло предприятие. Следващата крачка в ликвидацията на видинския завод е продажбата на обособени части. Подготовката обаче ще отнеме минимум месец, коментира ликвидаторът на дружеството Александър Димитров. Ще е необходимо изготвяне на нови оценки на активите, като при групирането на основните производства на "Видахим" ще се предлагат отделно заводът за гуми, за полиамидни влакна и ТЕЦ. Към някое от тях ще има сериозен интерес, прогнозира ликвидаторът.
Четирите фирми, които проявиха първоначален интерес към видинското предприятие, не подадоха оферти заради големия депозит и високата минимална цена (63 млн. лв.), обясниха представители на кандидатите. Меморандуми закупиха италианската фирма "Марангони" и три български дружества - "Транскаучукимпекс", "Вида нова" и "Боримпекс". Преди почти година "Марангони" предложи три млн. лв. за активите на "Видахим", без да поемат ангажимент за покриване на дълговете на предприятието. Италианската фирма е била между доставчиците на оборудване на "Видахим". "Марангони" не е сред световните лидери в производството на автомобилни гуми, но е компания с традиции в бранша. Основната й дейност е производство, регенериране и дистрибуция на автомобилни гуми и резервни части за тях, като годишните приходи от продажби са около 400 млн. марки.
"Боримпекс" е представител на немската фирма "Унглаубе", която се интересува от придобиване на ТЕЦ, но са закупили меморандум, за да се запознаят с цялото предприятие. "Транскаучукимпекс" е дружество на Румен Рогачев, който според запознати преди години със свои фирми е стоял на входа и на изхода на "Видахим". Във фирмата работят бивши директори на "Видахим". "Вида нова" пък е новорегистрирано дружество специално за участие в закупуване на активи на видинското предприятие. Фирмата е собственост на български физически и юридически лица, а управител е Ботю Хубавий, министър на химическата промишленост от социалистическо време. Представители на "Вида нова" обявиха, че за финансиране на закупуването на части от "Видахим" имат кредитна линия от английска банка.
Високата оценка от 63 млн. лв. се оказа препъникамъкът за повечето кандидати. Преди година пак лицензирани оценители оцениха активите на предприятието на 72 млн. Междувременно за една година са продадени някои от краткотрайните активи на дружеството, а състоянието на завода се е влошавало и заради неподдържането на спрените инсталации. Когато се приватизираше "Видахим", оценката на посредника беше 56 млн. лв., при това за действащо предприятие. Задълженията на дружеството са около 50 млн. лв. Оценката при ликвидацията е важна, тъй като ликвидационната стойност на завода не бива да бъде по-ниска от общите му задължения, в противен случай дружеството трябва да бъде обявено в несъстоятелност.
Английската Cammell Laird подаде оферта за варненската корабостроителница
Теодора ВАСИЛЕВА
Единствено "ПрайсУотърхаусКупърс" подаде оферта за варненската корабостроителница, която е в открита процедура по несъстоятелност. Зад предложението на консултантската фирма стои британската фирма Cammell Laird (Камел Леърд). Клиентът на "ПрайсУотърхаусКупърс" има опит в корабостроителния бранш. Cammell Laird се занимават предимно с кораборемонт - в Англия, Гибралтар и САЩ, но имат и една корабостроителница. Фирмата е регистрирана на Лондонската фондова борса и има пазарна капитализация 500 млн. долара. В офертата си за варненската корабостроителница английската компания се ангажира да инвестира собствени средства, а не да използва привлечен ресурс. Планът на Cammell Laird е дейността на варненската корабостроителница да бъде подновена през септември.
Въпреки засиления първоначален инвеститорски интерес (осем фирми закупиха меморандуми) за пореден път се повтаря тъжната история, в която има един кандидат-купувач. Освен подалия оферта кандидат меморандуми закупиха полската шчечинска корабостроителница, "Бритиш ориент холдингс" - Бахама, гръцката "Фалкон меритайм къмпани", руската "Локомотив дизел сървис", индонезийската "Шри муктигас корпорейшън", "Проманеса" - Италия, и варненският адвокат Желемир Ялнъзов. Като възможно най-подходящ купувач за варненското дружество се спрягаше шчечинската корабостроителница, тъй като е сред европейските лидери в корабостроенето. От изявленията на представителите на италианската, руската и индонезийската компании може да се съди, че най-вероятно те ще поискат писмено удължаване на срока, тъй като според тях срокът за подаване на оферти бил кратък, заяви източник, близък до сделката. Това обаче едва ли ще бъде прието от принципала, тъй като има само един месец за изготвяне на план за оздравяване, а срокът за подаване на оферти бе обявен преди повече от два месеца. На подобно удължаване може да се противопостави и "ПрайсУотърхаусКупърс", тъй като те са напълно изрядни като кандидат, макар и единствен.
Проблем пред предстоящите преговори е, че в меморандума не беше изяснено какво точно иска Министерството на икономиката от купувачите, следователно няма и ясни критерии дали кандидатът отговаря на предварителните условия. Все още не е ясно дали по-важно е инвеститорът да удовлетвори в по-голяма степен кредиторите, или да инвестира повече средства в строеж на кораби. Решението за бъдещето на варненската корабостроителница със сигурност ще е политическо - т.е. ще се търси схема за бързо възстановяване на производството, тъй като идват избори. В меморандума държавата не фиксира и какво точно се предлага, т.е. инвеститорът има право да избира дали иска акции или активи, дали иска да стане собственик чрез увеличение на капитала или преобразуване чрез отделяне на ново дружество. Задължителните реквизити на офертата са степента, начинът и времето на удовлетворение на всеки клас кредитори, гаранциите за изпълнение на плана, източниците на финансиране, концепция за преструктуриране и бизнесплан.
Предстои да започнат преговори с кандидата за изготвяне на план за оздравяване. Преговорите с потенциалния инвеститор ще се водят от работна група, в която участват синдикът на дружеството Димитър Смиленов, представители на двама от кредиторите - Банковата консолидационна компания и Агенцията за държавни вземания, както и представители на корабостроителницата и принципала Министерството на икономиката. Планът за оздравяване трябва да бъде внесен в съда до 22 юни. Има вариант и кандидатът да не удовлетвори принципала, синдика и кредиторите и тогава да не се изготвя оздравителен план, а да се премине към фалит и осребряване на имуществото. Този изход обаче е малко възможен, тъй като е социално неудовлетворителен. Право да предложат оздравителен план имат и самото дружество, кредиторите, синдикът или работниците, но такъв изход е малко възможен.
Дори към момента е ясно, че в оздравителния план няма да бъде предвидено удовлетворяване на всички кредитори. Приетите от съда вземания на корабостроителницата възлизат на 165 млн. лв., а балансовата стойност на активите е около 40 млн. лв. Най-вероятно част от вземанията си ще получат обезпечените кредитори, а изцяло работниците и държавата, но разсрочено солидно във времето.
И двата кандидата продължават борбата за "Инкомс"
"Лоджик инвест" купува 67от РМД "Инкомс 2000"
Бойко БотевТеодора Василева
След поредното подобряване на офертите за "Инкомс телеком холдинг" Агенцията за приватизация отново не взе решение кой от двата купувача - "ВТП Инкомс" или "Инкомс 2000", е предпочетеният и прехвърли отговорността за избор на надзорния съвет. Затруднението дойде от това, че "Инкомс 2000" повиши офертната си цена след изтичане на определения от агенцията срок (който пък неясно защо малко преди това бе съкратен). Така предложената от тях последна цена в размер на 5 млн. долара надхвърли с 300 хил. долара ценовото предложение на конкурента, който водеше в наддаването до този момент.
Първоначално и двата кандидата за "Инкомс" бяха дружества на бивши и настоящи мениджъри на холдинга. Наскоро обаче РМД "Инкомс 2000" продаде 67от капитала си на британската "Лоджик инвест", която по принцип се беше ангажирала да финансира сделката. По този начин дружеството загуби правото си да ползва разсрочено плащане на цената. "ВТП Инкомс" пък е учредено от 11 бивши и настоящи шефове на дружества от системата на холдинга, които не са се и опитвали да създават РМД.
Най-съществен проблем пред купувачите беше дали ще трябва да поемат дълга на холдинга по ЗУНК в размер на два млн. долара. И двата кандидата разчитат до плащане на задължението да не се стигне, като двата варианта са или Министерството на финансите да се съгласи задължението да бъде отписано, или по съдебен ред да бъде оспорено съществуването му. Иначе "Инкомс" няма други задължения, проблемът на предприятията обаче са старите технологии и оборудване.
И двата кандидата се опитаха да докажат, че си партнират със стратегически инвеститори, за да наберат точки пред агенцията. "Инкомс 2000" обяви, че ще си сътрудничи с "Моторола", а "ВТП Инкомс" не изостана и показа писмо от "Нокиа". Едва ли обаче на подобни изявления може да се гледа сериозно. Заиграването с "Моторола" и "Нокиа" не бе основният коз и на двата кандидат-купувача. Съперничеството между тях съвсем не се изчерпа с подаването на конкурентни оферти - напротив, последните месеци бяха изпълнени с взаимни нападки и некоректни действия. Доколкото и двете конкуриращи се фирми са свързани с бивши мениджъри на холдинга, и двете страни станаха инициатори за множество проверки и ревизии в дружеството, с които се установяваха значителни нарушения ту по времето на управлението на едните, ту на другите. Управителните органи на дружеството бяха многократно сменяни в зависимост от влиянието на страните в Министерството на икономиката (принципал на "Инкомс") и в съда. През цялото това време холдингът беше ръководен или от представителите на единия кандидат-купувач, или на другия. Стигна се до намеса на вицепремиера Петър Жотев, който, недоволен от неизпълнението на заповедите му, нареди на надзорния съвет незабавно да свика общо събрание и да уволни поредния управителен съвет. Което обаче не стана - чиновниците се объркаха в множеството смени и уволниха стария УС, а след това не можаха да впишат нов, защото фирменото дело бе в апелативния съд заради поредното дело. Междувременно членовете на РМД обикаляха заводите с абсурдни обещания за развитие на производството (на база рекламни запалки на "Моторола" например). Техните съперници пък тръбяха за създаването на консорциум, в който влизат работници и шефове на отделните дружества (консорциум, който на практика е съществувал само в нечие въображение). Междувременно поради предстоящата си приватизация БТК отказа да сключи редовния до този момент рамков годишен договор, осигуряващ поне минимална активност на холдинга.
Едно е ясно отсега - който и да купи компанията, ще започне незабавна разпродажба на активи. По груба оценка те възлизат на около 8 млн. долара. Новият собственик може да продаде до 25от тези активи, без да иска разрешение от АП. Уволненията също са неизбежни (макар че от 40 хил. души, работещи преди 20 г. в холдинга, днес са останали само 1400). Предприятия като това в Белоградчик (с огромни производствени мощности и отдавна изживели времето си технологии) нямат никакво бъдеще и ще бъдат закрити - колкото и тежко да се отрази това върху райони с и без това висока безработица. Какво следва оттук нататък ще зависи от купувача - ако той наистина вярва, че някои от производствата на "Инкомс" имат бъдеще, ще трябва да вложи сериозни средства, за да ги развие.
"Инкомс телеком холдинг" е създаден през 1986 г. като обединение на предприятията, работещи в сферата на комуникациите. В него влизат 15 дъщерни компании, както и седем завода, необособени като самостоятелни юридически лица. Огромната част от продукцията на холдинга (телефонни апарати и резервни части) се изнася в страните от СИВ. Аналоговите апарати обаче са изместени от цифровите, а СИВ се разпада, което рязко влошава състоянието на дружеството. Въпреки че нови дългове не са натрупани, някои от предприятията спират работа и голяма част от персонала е съкратен. В подобно "полуживо" състояние холдингът е и днес - натоварват се едва 4от мощностите, а сключени договори и сериозни търговски партньори липсват.
Общи събрания
Две РМД на БРИБанк спечелиха най-добрите електроцентрали
Чуждите компании загубиха в надпреварата с работническо-мениджърски дружества и еднолични търговци
Николай Стайков, Пламен Радков
"Аз лично не виждам как РМД ще участват в приватизацията на дружества от енергийния сектор, но може би опитът ще ме сюрпризира", заяви наскоро по "Дарик" радио министърът на икономиката Петър Жотев. Седмица по-късно Агенцията за приватизация избра за купувач на петте най-атрактивни ВЕЦ именно такива "сюрпризиращи" дружества.
РМД-тата "Санданска Бистрица" и "Пирин 2001" са регистрирани в кантората на адвокатите на БРИБанк и са с управители лица, свързани с ръководството на банката. Те предлагат за двете най-атрактивни каскади на разсрочено плащане за десет години недостижимата за други кандидати обща сума от 49 млн. долара. Всички чуждестранни кандидати, които бяха изместени от РМД, се почувстваха ощетени заради преференциите на конкурентите си. Освен това купувачи за останалите ВЕЦ се оказаха само български фирми. Лудото наддаване на български фирми без опит в бранша има само едно обяснение - те много по-добре от чужденците знаят колко е лесно, ако знаеш верния начин, да спазариш добра цена за бъдещата си продукция с гарантирания си клиент - държавата.
Офертите на двете РМД за каскадите "Санданска Бистрица" и "Пиринска Бистрица" са съответно 24 и 25 млн. долара, от които 50в брой и 50в други платежни инструменти със срок на плащане 10 години. Дори и след дисконтиране с 30цената се оказва далеч над втория в класирането - френската фирма "Мекамиди", която предлага съответно 13.7 и 14.3 млн. долара в същите инструменти с плащане веднага. За другия атрактивен ВЕЦ - "Самораново", АП ще преговаря с "ВЕЦ - Енергия" ЕООД Ловеч, свързана със собственика на "Литекс" Гриша Ганчев.
Избраният купувач на ВЕЦ "Осогово" е троянската фирма "Медиком - електрик" ООД, собственост на Христо Христов - дистрибутор на фармацевтични продукти в Ловешкия регион и, както самият той обясни, неговият чичо бил компетентен в областта. "Малко съм шокиран, не очаквах, че ще бъда избран измежду осемте кандидата", коментира Христов. Купувачът на ВЕЦ "Петрово" е ЕТ "Ариел - ТН - Тони Цветанов Йорданов". Собственикът на Търговки център "Люлин" и "Лазерни и оптични технологии" - София, самоковецът Христо Ковачки, чрез фирмата си "Ел Ем импекс" ЕООД е избраният купувач на каскада "Искър". Изборът за ВЕЦ "Лешница" "Еко енерджи" (Сандански) е бил доста по-лесен, тъй като е имало само две подадени оферти.
Въпросът стои ли БРИБанк зад двете РМД витае из адвокатските среди, а изборът на АП и ролята на банката при изготвяне на документацията и правния анализ на сделката за ВЕЦ-овете само потвърждават това. Връзка между двете РМД и банката е чрез адвокати, свързани с ръководството на БРИБанк, и това е видимо дори и само от официалната регистрация на тези дружества в Държавен вестник. Според източник от адвокатските среди в първоначално подготвяните за регистрация РМД е имало имена на прокуристи на банката, но впоследствие това е било променено.
Реакцията на чуждите купувачи обещава да има много по-силен отзвук навън в сравнение с предишни подобни случаи. "Мекамиди - София" ООД, зад което стоят френските енергийни фирми "Мекамиди", "СИИФ енержи" и държавната "Електрисите дьо Франс", на 23 май т.г. е изпратила
Особено привлекателен момент при продажбата на ток от ВЕЦ е
Освен разсроченото плащане за десет години, РМД може да се окажат и с още едно предимство пред редовните купувачи. Само преди три месеца влезе в сила промяна в закона "Лучников", която даде право на всички РМД, сключили сделки през 1999 г., да погасят задълженията си към държавата до края на 2000 г. изцяло с компенсаторни записи, т.е. на 15-20от договорената стойност. Според отлично информиран източник се подготвя нова подобна промяна, която да включва и сделките от тази година. Аргументите за такава промяна са същите - покачване на цените на компенсаторните записи, справедливо обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и облекчаване на положението на приватизираните предприятия. Ако това се окаже вярно, истинската цена за двете каскади, придобити от РМД, ще се окаже смешна в сравнение с тази, която плащат сега и в брой другите кандидати. А милионите долари, които сега избраните купувачи ще дължат на бюджета, са повече от достатъчни, за да стимулират законодателите за подобна "дребна" промяна в и без това многократно изменяните закони.
С вестник в България по-често се печели влияние, но не и пари
ВАЦ е единственото голямо изключение от правилото
Какво означава да си купиш вестник? Има хора, които си купуват вестник, за да прочетат новините. Други също си купуват вестник, но за да подреждат новините в него. Купуват фирмата издател с намерението да печелят пари и влияние. Или да се опитат.
В България правилата на медийния бизнес все още са различни от тези, по които Тед Търнър, Рупърт Мърдок или Силвио Берлускони са изградили медийните си империи. Дори Красимир Стойчев, който искаше да бъде българският медиен цар, наскоро продаде изданията си с оправданието, че е уморен от вестникарския бизнес.
Издателите признават, че е трудно да се печели от вестници в България. Възможностите за приходи са два - от продажбата на тиража и от реклама. При цените на държавната печатница ИПК "Родина" разходите по печата на едно копие от цветен всекидневник с примерен обем от 32 страници са около 0.20 лв. включително цената на хартията. При тираж от 25 000 копия разходите са 5000 лв. Нереализираното количество от тиража обикновено е около 20 Това означава, че се продават 20 000 копия на цена примерно 0.40 лв. Отстъпката за разпространителските фирми за всекидневници е около 30т.е. 2400 лв. отиват за разпространителите. След като от целия приход (8000 лв.) се извадят разходите за печат (5000 лв.) и за фирмите разпространителки (2400 лв.), остава приход от 600 лева. Ако вестникът излиза в такъв обем пет дни в седмицата, месечните приходи са около 12 000 лв. Сумите могат да се променят, ако всекидневникът излиза с повече страници и се продава по-скъпо през уикенда в зависимост от това колко цветни страници има вестникът или ако се договорят по-ниски отстъпки с разпространителите. Приходите от продажбата на вестници покриват разходите по отпечатването им, но за останалите разходи (заплати на екипа, наем за редакция, телефони...) трябва да се разчита на рекламните постъпления.
В българските условия обаче през последните четири години вестниците излизат в специфична ВАЦ-среда. Немската групировка има монопол на тиражите - нейните всекидневни издания "24 часа" и "Труд" са с тираж над 600 000 броя. За сравнение "Монитор" има около 20 000 тираж в делничните дни, "Стандарт" - 25 000, "Сега" - 28 000, партийните издания - около 20 000, "Новинар" също около 20 000 и значително по-висок тираж в понеделник - над 34 000 броя. С монопола на тиражите ВАЦ държи и монопол върху разпределението на постъпленията от реклама във вестниците, за което спомага и общата рекламна тарифа на "Труд" и "24 часа". Приходите на немския концерн са в пъти повече от тези на останалите издания. За първото тримесечие на тази година рекламните приходи от двата всекидневника според данни на социологическата агенция "Маркет тест" са около 5.6 млн. лв. Останалите всекидневници имат по десет и повече пъти по-малки приходи.
"От икономическа гледна точка средата, в която се издават вестниците в момента, е отвратителна, по-трудно не е било. Спада жизненият стандарт и за хората вече е сложно да си купят и един вестник. Данъците са огромни, вестниците не са освободени от ДДС", коментира издателят на "Сега" Кънчо Стойчев. Влиянието на политиката върху бизнеса се усеща и в медийните среди, включително и в разпределението на рекламата. "В българските вестници има политически протектирана реклама и политически забрани за реклама. Има фирми, които не рекламират при нас, защото така е поръчано", обяснява Кънчо Стойчев.
Данни от агенция "Маркет тест" показват, че държавни ведомства и фирми съсредоточават платените си съобщения във вестниците "Новинар", "Стандарт" и "Демокрация". Органът на СДС и наскоро закупеният от приближени до Антоан Николов фирми "Новинар" получават по 54от приходите си чрез обяви на държавни организации и фирми. При "Стандарт" съотношението е в полза на истинските реклами - обявите там дават около 36от приходите.
