Българският капиталов пазар - тест за пазарно мислене
"Български Великден" бе събитие противоречиво както като замисъл, така и като резултат. Дискутираха се много от темите, по които България ще преговаря с Европейския съюз, но въпреки че умишлено бе избягвана темата за капиталовия пазар, тя неминуемо присъстваше във въпросите на "чужденците". За участниците бе странно защо всички политици се страхуват от капиталовия пазар и се стараят да ни убедят, че развитието му не трябва да бъде държавна политика. Констатация, че борса няма и затова няма защо да говорим за нея, е все едно да се признае, че няма реална икономика. Но в един начален етап на развитие на пазарните отношения, в какъвто се намира България, е почти задължителна дори и неофициална правителствена поддръжка за капиталовия пазар и фондовата борса. Разбира се, контрааргументите в този спор са много - че така не е било в Германия или Франция, че там банките са играли основна роля за финансирането на икономиките на тези държави през последните 40 години. Да това е така. Но можем ли да сравним банките у нас с тези в гопреупоменатите страни. Освен това именно банките са основните стожери за развитието на капиталовите пазари в Европа през последните седем години. А какво да кажем за САЩ, най-развитата икономика в света, където през 1996 г. Конгресът приема Закон за развитие на капиталовия пазар (National Securities Markets Improvement Act), в който се третира директното стимулиране на пазара от страна на държавата чрез по-благоприятни условия за инвестиране на пенсионните и взаимни фондове, някои данъчни промени в полза на инвеститорите и не на последно място политиката на Щатската комисия по ценни книжа да бъде ориентирана към привличане на повече емитенти на пазара.
Другата основна грешка на правителството е, че не се стимулира истинският бизнес в страната - средните предприятия, тези, които осигуряват работа на повечето българи. Почти във всички случаи на приватизация се търси стратегически инвеститор, било то голяма чуждестранна компания или местно РМД. Едно изследване на икономисти от университета в Амстердам относно приватизацията и влиянието върху капиталовия пазар констатира, че приватизацията чрез стратегически инвеститор е типична за левоцентристките правителства, които търсят бързи бюджетни постъпления, без да подпомагат изграждане на финансовата база за пазарните отношения и икономиката на страната в следващите десет години. Докато приватизацията чрез публично предлагане на акции и портфейлни инвеститори в много по-голяма степен е присъща за десните правителства, като финансовите резултати веднага след приватизацията са били много добри поради факта, че мениджмънтът на дружествата се стреми да работи така, че цените на акциите да се повишават и акционерите да не искат тяхната смяна. Пример, показателен за пазарно ориентирано поведение на едно ляво правителство - компанията ОТЕ, Гърция - 159 000 акционери. Големите предприятия в 95от случаите са монополисти и стимулът да се развиват с цел борба с конкуренцията е малък. Приватизацията не е панацеята за тяхното добро развитие, новите собственици не търсят реална възможност за развитието на тези дружества, те търсят пазара, който владеят компаниите. Надявам се, че мрачните ми мисли за бъдещето на някои от големите приватизирани или приватизиращи се предприятия няма да се сбъднат, но за съжаление вече имаме лошите примери, когато едни истински публични дружества с преобладаващо портфейлен акционерен състав станаха затворени дружества с доминиращ стратегически собственик и техните финансови резултати рязко се влошиха и се съкрати поне 30от персонала. Така че продажбата на стратегически инвеститор води до реалната възможност предприятието да бъде извадено от бизнеса за сметка на реализация на стоките на новия собственик, произвеждани извън България. Като пример могат да бъдат посочени отраслите за производство на хартия, преработка на цветни метали, значителен брой предприятия от хранително-вкусовата промишленост.
Историческата справка за последните двадесет години, обхващаща големите предприятия в световен мащаб със стратегически собственик, показва, че те не са основните фактори за растежа на една икономика, те имат своя постоянен принос, но търсят повече глобализиране на бизнеса си като по този начин запазват позициите си, но в по-малка степен генерират допълнителни финанси за икономиката. Докато средните бързоразвиващи се компании с преобладаващ акционерен състав от портфейлни инвеститори са тези, които наемат нови работници, респективно плащат заплати, които отиват за заплащане на стоки, произведени от тази икономика. Така се формира този толкова желан прираст, например добре известните ни вече Интернет- и високотехнологични дружества.
Защо бе необходимо такава опозиция за концентрирането на пазара поне за първите три години на едно място, не искам да бъда адвокат на борсата, но това бе подхода в Полша, Унгария, Турция, Гърция и Балтийските републики и там резултатите са много добри. Само по този начин щеше да се създаде единен честен и прозрачен пазар, а не да се чудим сега каква е цената на акциите и компенсаторните записи и защо стават измами с тях. Тъжно е наистина, че правителството откровено не иска да признае мястото на капиталовия пазар в икономиката на страната и в същото време злорадо заявява, че няма да помага на нещо, което го няма.
Не искам да засягам въпроса с данъчното третиране на операциите с ценни книжа, публичните дружества и дивидентите от акции, защото съвсем ще затвърдя убеждението на читателите, че търся само държавната подкрепа и вина в нещастието на българския капиталов пазар. Да, това е частен бизнес и той трябва да се развива от частните субекти, но този бизнес е базата на пазарната икономика и неадекватното поведение на всички политически сили към този проблем затвърждава становището, че те не разбират ролята на пазара на ценни книжа, а оттам и основните правила за функционирането на пазарната икономика.
Противоречивите позиции на държавниците по горепоставените въпроси предизвикаха много от участниците в срещата да се обединят около мотото за "Български Великден 2000" - "Обичам родината, мразя държавата".
На "Раковски" 134 става по-горещо, отколкото в парламента
НС на СДС ще решава за в. "Демокрация", а контролният съвет - за жалбите на активисти
Велина ГОСПОДИНОВА
Националният съвет на СДС трябваше да се събере миналата седмица, за да обсъди проблема с вестник "Демокрация". Поради дебата по вота на недоверие заседанието беше отложено, макар че ръководството на СДС - София, беше подготвило специална декларация, в която настояваше да се предприеме радикална промяна на редакционната политика и екипа на официоза. Очаква се въпросът да се дискутира на предстоящото заседание, но дневният ред до последно ще бъде под въпрос. "Едва ли въпросът ще се реши окончателно и сега", коментираха депутати. Повечето от тях обаче са склонни да гласуват за смяна на концепцията на вестника и превръщането му в партиен орган на СДС. В тази посока са и появилите се слухове, че предстои назначаването на политически директор на "Демокрация". Засега се спрягат имената на Спас Гърневски и депутатите Илия Петров и Панайот Ляков. Самият факт, че предстои дискусия, ще е победа за хората на Бакърджиев. А и по всичко личи, че темата ще извади от апатията членовете на националния съвет.
Страсти ще се разгорят и по още една, не по-малко гореща тема - партийният съд трябва да се произнесе по двете жалби на сини активисти от Стара Загора и Варна. Членове на СДС в Стара Загора оспорват легитимността на провеждането на отчетно-изборното събрание на партията. В жалбата си те настояват да се свика ново, на което да се избере ново ръководство. Активистите на партията от Варна протестират срещу процедурата за избор на зам.-председатели на общинския съвет на СДС в града. Те са избрани по вишегласие и по този начин някои от тях са заели поста с гласовете на 20 на сто от делегатите, са мотивите на активистите от Варна. До този момент контролният съвет няма окончателно становище по двата спорни случая, твърдят членове на вътрешнопартийния арбитраж. Те намекнаха, че е твърде възможно да бъде предложено на националния съвет да гласува решение двама от зам.-председателите на СДС - Варна, Янко Станев и Тодор Кръстев, да напуснат партийните си постове.
Явно партийният съд на СДС започва да се превръща все повече в значима за партията структура. След като беше конструиран с идеята да се занимава с вътрешните спорове в партията, миналата седмица стана ясно, че членовете му ще разследват и корупцията в СДС. Явно правилникът за финансовия ред на партията не гарантира, че всички средства, давани на СДС от различни дарители, влизат в хазната на сините. Затова контролният съвет излезе с призив към всички граждани и фирми, които са дарили пари за партията и не са получили съответния документ, да сезират арбитража. Сини депутати прогнозираха, че и тази инициатива ще е на принципа "всяко чудо за три дни". А и в контекста на протичащия обществен дебат за корупцията в държавната администрация призивът прозвуча като опит да се включат структурите на партията в него, за да се създаде впечатление, че в управляващата партия нещо се прави по въпроса. Още повече че до този момент нито един гражданин или фирма не са се оплакали, че син активист им е прибрал парите, без да даде разписка за това. Инициаторите на призива заявиха в парламента, че идеята за разследване на случаите със злоупотреби с дарени на СДС пари им била подсказана от публикации в медиите и от обвиненията на опозицията. Депутатите Георги Хубенов, Димо Петров и Юрий Юнишев са авторите на предложението за разследване на случаите на злоупотреби и изнудване на граждани и фирми от сини партийни функционери. "До ръководството на СДС достигнаха сигнали, че се събират пари от името на СДС от пазарите например, за да бъдат оставени хората на сергиите", каза Георги Хубенов. До този момент обаче на призива откликна само един бизнесмен от Кюстендил, който се е оплакал от опит за рекет от страна на син активист с обещанието за лоби в местния парламент.
По всичко личи, че акцията "Чисти ръце" на "Раковски" 134 предварително е обречена на провал. Защото по принцип обвиненията в рекет се доказват доста трудно. Обикновено бизнесмени дават пари на отговорни партийни функционери, за да си осигурят лоби в общинските или областни администрации. И шансът някой да си признае това е доста малък освен ако този, който е прибрал сумата, не е изпълнил обещанието си. Засега партийният съд все още не е уточнил процедурата, по която ще се разследват случаите на рекет. "Всички оплаквания ще бъдат обстойно разследвани от контролния съвет", коментира Димо Петров възможността съветът да бъде сезиран с цел оклеветяване на партиен активист или разчистване на лични сметки. Не е ясно и как ще се процедира, ако наистина се открият злоупотреби с партийна власт - дали корумпираните активисти ще бъдат изключвани от партията, или документите ще се предоставят на компетентните органи.
"Упражняването на рекет и изнудване от сини функционери с цел лично облагодетелстване за сметка на партията е само един от начините, които се използват", коментира депутатът Пламен Марков. Според него другата форма за прикриване на средства от дарения са фондациите. Към някои местни ръководства на СДС има създадени подобни сдружения с идеална цел, където се събират сумите от дарения и където има условия за прикриване на средства, е категоричен синият депутат. Тези фондации обикновено действат по следната схема - разпращат писма до местни фирми и бизнесмени с молба да подпомогнат СДС и посочват по какъв начин да се превеждат парите. Това дава възможност средствата да не се заприходяват и да потънат в нечий джоб. Според правилника за финансовата дейност на партията 50от дадено дарение отива в централата на СДС само ако дарителят изрично не е заявил за какво да се изразходва сумата. В противен случай дарението се използва по предназначение според волята на дарителя. По този начин се създават условия за прикриване на средства. В централата на СДС вече се разследва подобен случай в Добрич, свързан със злоупотреби на средства от предизборната кампания за местните избори, съобщиха от "Раковски" 134. Според запознати става въпрос за съпруга на неуспялата кандидатка за кмет на града Жанина Калинкова, който отговарял за набирането на суми за кампанията й. Не са отчетени средства за 8 хил. лв., за които съответните дарители имат издадени фактури, но оригиналните кочани са изчезнали. Със случая се занимава секретарят по финансовите въпроси на СДС Петър Рафаилов. Аналогичен е и случаят в Ямбол, където кандидатът за кмет Рупен Манавян отказва да предостави отчета за предизборната си кампания. От "Раковски" 134 твърдят, че се касае за сума от около 40-50 хил. лв. Явно СДС се опитва по някакъв начин да влезе в крачка с обществените настроения, но засега това става на пропагандно ниво. По-голям смисъл има, ако мнозинството най-после форсира приемането на нов Закон за политическите партии, който точно да регламентира начините, по които те ще се финансират.
Ректор ли? Патриарх ли?
Жалко, че и тази година 24 май не беше повод за нещо повече от казионни тържества и думи, които от десетилетна употреба вече не казват нищо съществено. Това, което е важно за България, не успява да стигне ясно до ушите на обществото и на управляващите. Важни са страховете на учителите. Не само за заплатите им, а за това, че днешният български ученик все повече не се интересува от образователните "програми" и "критерии", изостанали катастрофално от епохата на глобализацията, Интернет и дори от изискванията на всекидневието. Важни са страховете на студентите, че независимо дали плащат или не, получават дипломи, които не струват много отвъд Калотина. Всичко това не може да бъде скрито зад бутафорията на мажоретките, балоните по абитуриентските коли и щастливо усмихнатите лица на първолаците.
Голямото предизвикателство на 24 май е българите постепенно да намерят сили и да определят ценностите, които да изведат обществото от дълбоката духовна криза (виж. стр.55), в която неусетно затъна през последните десет години. Това със сигурност обаче ще стане много трудно и бавно. Би ли могло да бъде иначе, когато управляващите преценяват, че дори на празника на духа, знанието и светците Кирил и Методий най-важните хора, символизиращи народното преклонение, са отново политиците. Каква ти тук православна църква, какъв ти Софийски университет. Та нали патриарх Максим "не е от нашите хора", а проф. Биолчев преди дни си позволи да критикува министър. Каква наглост!
ГОДО идва, но очаква ли го някой
Геновева Петрова
Движението "Св. Георги Софийски" организира в неделя работна среща, след която се очаква учредяването на Гражданско обединение на демократичната общност (ГОДО). Това намерение изведе на преден план въпроса за ролята и значението на политическите партии, от една страна, и гражданските движения, от друга. Последните пък бяха идентифицирани от управляващите като опасна заплаха за демокрацията.
Похвално е желанието на представителите на гражданските организации да застанат в позицията на защитници на интересите на обществото. По дефиниция целта на подобни организации е да пазят интересите на гражданите, като преди всичко въздействат върху политиката, но не и като я правят. За съжаление обаче както повечето обществени начинания в България, така и тази инициатива е белязана от един изначален парадокс.
В основата си бъдещото ГОДО се сформира от добре познати от последните десет години участници на българската политическа сцена. Факт, който още в началото поставя под съмнение способността на инициаторите му да останат по-близо до хората, вместо да се отчуждят от тях, като се включат пряко в политическия процес. Наред с това още с установяването си бъдещото обединение декларира искрено намерение да заеме мястото на дискредитиралия се пред обществото политически елит. И като всяка новосформирана организация заявява, че се ползва с широка обществена подкрепа.
От своя страна хората, за отстояването на чиито интереси претендират препиращите се през последната седмица публични фигури, съвсем не са на мнение, че могат да разчитат и на едните, и на другите. Огромното мнозинство (81) от пълнолетните граждани на страната вярват единствено на себе си за защита на правата и интересите си. Още по-категорични в мнението си са представителите на частния бизнес - 88от тях залагат само на собствените си възможности. В момента съществуващите неполитически организации се ползват с доверието едва на 5от обществото.
Не толкова негативно отношение обаче има обществото по принцип към потенциалните представители на третия сектор. Петнадесет процента от запитаните смятат, че засилване ролята на гражданските и браншовите организации е най-добрият начин за разрешаване на забавени от администрацията проблеми. Но дори и тези 15(и особено представителите на частния сектор) мислят подобни формирования по-скоро като лобита, отколкото като politics makers.
Вчерашната "победа" на Бакърджиев е днешното поражение за Костов
През пролетта на 1998 г. Евгений Бакърджиев изживя звездния си миг. След като договори газовото споразумение с Вяхирев, той беше посрещнат на правителствения ВИП от възторжена агитка сини активисти. От Москва Бакърджиев беше информирал своите за Победата над "Газпром". Само след няколко месеца стана ясно, че Победа всъщност няма, а бившият вицепремиер е договорил условия, които са удобни най-вече за "Газпром".
Преди три години, когато дойде на власт правителството на Костов, хората и инвеститорите вярваха, че и у нас най-после ще се създаде нормален пазар, ще се насърчава конкуренцията, ще има прозрачност на сделките и на разходите на държавата, корупцията ще се свие... "Газпром" тогава се приемаше като заплаха за енергийната ни независимост и острие на руската външна политика.
Нищо от надеждите за подобряване на бизнесклимата не се сбъдна. Монополите в енергетиката си останаха силни, пак се прилагат схеми за скрито субсидиране, сделките са по-непрозрачни отвсякога, а чуждите инвеститори, доколкото ги има, договарят схеми, с които всички рискове се прехвърлят на държавата. Големите индустриални фирми са пред затваряне заради високите цени на газа и лошата пазарна конюнктура. Самият Булгаргаз под ръководството на Бакърджиевите хора върви устремно към фалит и вместо да налива пари в държавния бюджет вече трета година го източва. От години газовият монополист получава пари само за около една трета от доставките си, но харчи пари за луксозни екстри. Заради това цените на газа в България са високи не само заради високата цена на "Газпром".
Всъщност каквито и нива да договори с "Газпром", Булгаргаз няма шанс да оцелее, ако продължи да събира само една трета от вземанията си, ако не оптимизира разходите, ако плаща големи неустойки за неизпълнените квоти. Големите промишлени фирми ще продължат да затъват в дългове, след като няма конкуренция при доставките и вноса на природен газ. Именно конкуренцията, а не Вяхирев ще намали цената на газа. В крайна сметка това, което преди две години беше обявено за победа на Бакърджиев, днес се оказа поражение за Костов.
Сръбските власти засилват репресиите срещу студентите
Подготвя се ново законодателство, което ще дава на полицията по-големи правомощия да арестува и задържа активисти на студентското движение "Отпор", съобщиха информационните агенции. С новите мерки президентът Милошевич цели да засили натиска си срещу студентското движение, което е смятано за най-голямата заплаха за режима. Редица представители на управляващата социалистическа партия вече обявиха "Отпор" за нелегална организация, която се занимава с терористична и антидържавна дейност.
Според сръбски правителствени източници новото законодателство трябва да премахне всички условия за развитието на терористични организации в страната.
Паралелно с новия закон властите се опитаха да отделят активистите на "Отпор" от останалите студенти, като обявиха предсрочно края на учебната година в университетите. Освен това властите изрично забраниха всички публични събрания на територията на университета.
Европейски банки бяха обвинени в нарушения
Проучване от независим институт по поръчка на Европейската комисия показва, че банковите трансфери между страните членки са по-скъпи от вътрешните разплащания, въпреки че въвеждането на еврото доведе до премахване на валутния риск. Докато преводът на 100 евро в страна от евро-зоната струва по-малко от едно евро, то при презграничните преводи таксата средно е 17.10 евро. Освен това в 25от случаите получателят трябва да плати част от таксата, независимо че наредителят на превода е посочил, че поема разноските.
Висши служители в комисията заплашват, че ще се пристъпи към наказателни мерки срещу страните, членки на евро-зоната, освен ако не се предприемат мерки срещу банките. Сред банките, които са налагали особено високи такси при презграничните преводи, са френската Credit Agricole, германската Commerzbank и Bank of Ireland, които са събирали по 30 евро за превод на 100 до Финландия. Най-голямо е нарушението на италианската Banca Nazionale del Lavoro, която за превод на 100 евро до Австрия е наложила такса от 46.75 евро.
Дейвид Бърн и Фриц Болкщайн, еврокомисарите за защита на потребителите и за вътрешния пазар, призоваха банковите клиенти да се обърнат директно към банковите омбудсмани в страните си във връзка с високите такси. От Европейската комисия заявиха, че според законите на ЕС таксите при малките по размер преводи (по-малки или равни на 50 000 евро) трябва да са достатъчно ниски, така че да се осигури нормалното функциониране на вътрешния пазар.
Американският Конгрес гласува за нормализиране на търговските отношения с Китай
След много дебати Камарата на представителите на САЩ прие предложението за нормализиране на търговските отношения с Китай. Това е важна стъпка в посока на членството на страната в Световната търговска организация. Решението представлява и важна политическа победа за президента Бил Клинтън, който в продължение на месеци се опитваше да прокара закон, с който да се установят постоянни нормални търговски отношения с Китай. Според противниците на тази стъпка, сред които американски синдикати, това би резултирало в загуба на работни места в САЩ и в нарушаване на правата на заетите в Китай.
Китай приветства решението като разумна стъпка, но говорителят на китайското министерство на търговията определи като неприемлива разпоредбата за създаване на комисия, която да следи за съблюдаването на човешките права в страната.
Генералният директор на СТО Майк Мур също привет-ства решението като важна стъпка в посока на членството на Китай в организацията. Все още обаче съществуват доста препятствия. Китай трябва да сключи двустранни търговски споразумения с Коста Рика, Еквадор, Гватемала, Мексико и Швейцария.
Решението на Камарата на представителите поставя край на ежегодните преразглеждания в продължение на 20 години от американския Конгрес на статута на Китай в търговските отношения със САЩ. То гарантира по-ниски мита при навлизане на американския пазар, от които се ползват повечето страни. Китай се задължава насреща да отвори своите пазари. Страната вече е постигнала подобна договореност с основните си търговски партньори и неприемането на закона щеше постави американските компании в по-неизгодни позиции спрямо конкурентите им. Поради тази причина американските корпорации изразходваха милиони долари, лобирайки за прокарването на закона.
Три фирми остават в конкурса за облекло на олимпийците
Шест български фирми участваха във втория конкурс за изработка на официални облекла на олимпийския отбор за Сидней през септември. Заявки подадоха "Галинел - идея мода", "Калебо", "Руен", модна къща "Лада", ЕТ "Роксана - Руска Димитрова" и "Денил". След предварителния подбор комисията, начело с изпълнителния директор на "Олимпика" ЕООД (обединяваща зала "Универсиада", "София" и базата "Белмекен") Тодор Богданов, прецени, че на условията отговарят само три от тях - "Калебо", "Роксана" и "Лада". Те ще получат покани да продължат участието си в конкурса. Десет дни след това трите избрани фирми трябва да са готови с цени, мостри и скици на модели. Третият етап е провеждане на ревю. На естетическия вкус на Мария Гигова се разчита при избора на моделите.
"Калебо", чийто едноличен собственик е Евгения Живкова, участва в предишния конкурс и дори бе класирана на първо място. Тогава оферти подадоха четири фирми. Три от тях - модна къща "Лада", "Сивен стил" и "Руен", бяха отхвърлени още на първия тур заради неспазване на условията на конкурса, най-вече за неизрядност на документите. Единствено "Калебо" продължи във втория тур, но председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) Цвятко Барчовски отмени процедурата. Той се позова на изискване в Закона за обществените поръчки, че е необходимо да има поне три кандидата, за да се зачете за редовен. В момента Живкова съди КМФВС за незаконосъобразна отмяна на процедурата.
Предишният състав на комисията, която класира "Калебо" на първо място, е изцяло подменен с нови хора. Следващата седмица изтича крайният срок на третия конкурс за превозвач на делегацията ни, в който участват и няколко туристически агенции. Фаворит е "Фортуна 7".
Няма кой да спре фаворитите в НБА
Опазването на Шакил О'Нийл е основният проблем за "Портланд"
Тази година изненадите не са на мода в Националната баскетболна асоциация (НБА). Фаворитите стигнаха до финалите на конференциите, а като единствен по-странен резултат може да се тълкува отпадането на шампиона "Сан Антонио" още в първия кръг на плейофите, повечето от които се решаваха в пет мача. Като се има предвид какви играчи се събраха тази година във "Финикс", отстраняването на миналогодишния шампион не може да се квалифицира като изненада. Останалите аутсайдери приключиха рано участието си в надпреварата за титлата.
Двата най-добри отбора в Западната конференция - "Лос Анджелис лейкърс" и "Портланд трейл блейзърс", си пробиха лесно път до двубой помежду си, след като отстраниха съответно "Финикс" и "Юта" с по 4:1 на полуфиналите. На изток пък ще се срещнат миналогодишните финалисти "Индиана пейсърс" и "Ню Йорк никс", преминали преди това през "Филаделфия" и "Маями". И двата двубоя имат своите фаворити, но предлагат много неизвестности по пътя към финала в лигата.
Опазването на Шакил О'Нийл е основният проблем за "Портланд", който е смятан за най-достойния съперник на "Лейкърс" във финалите на Западната конференция. Наблюдателите в НБА смятат, че всеки противник на езерняците трябва да изолира от играта Шак и/или гарда Коби Брайънт. Към тях може да се прибави и Глен Райс, но той много често не е решаваща фигура за успехите на тима, воден от дзен-последователя Фил Джаксън. Когато на тримата ключови играчи не им върви, "Лейкърс" се превръща в посредствен отбор.
Непрекъснати фаулове срещу Шакил бе тактиката на "Блейзърс" в първия мач от финалните плейофи, но тя не даде резултат. Момчетата на наставника Майк Дънлеви удряха гигантския център през ръцете всеки път щом топката попаднеше в него, разчитайки , че той няма да вкара от фаул. Както винаги Шак не бе блестящ от линията за наказателни удари, но тактиката не даде резултат. Най-полезният играч в редовния сезон отбеляза 41 точки, а "Портланд" си спечели много противници заради грозното и безцеремонно накъсване на мача. Освен това претърпя загуба с 94:109.
Още във втората среща като гост "Портланд" показа друго лице, което даде желания резултат. Тимът нанесе най-тежкото поражение на "Лейкърс" през сезона - 106:77, и стопи домакинското му преимущество в плейофите. Шак вкара едва 23 точки - седем по-малко от показателите си в плейофите, Коби Брайънт се разписа с 12 точки. Никой от останалите играчи на домакините не успя да вкара повече от 10 точки. "Портланд" спечели битката под кошовете с 49:34. Вместо постоянните фаулове този път защитниците на "Блейзърс" заложиха на чистата игра. Двама или трима от тях непрекъснато атакуваха О'Нийл всеки път, щом получеше топката. "Шак е голям играч. Проблемът е, че освен него трябва да опазим и останалите момчета на "Лейкърс". Имахме късмет, че Брайънт също не бе на ниво", сподели Дънлеви.
Намеренията на множеството кандидати да се преборят за първото място на изток и този път приключиха с изиграването на полуфиналните плейофи. Двата отбора, които миналата година решаваха шампиона на конференцията, "Индиана" и "Ню Йорк", отново застанаха един срещу друг. Разликата е, че този път "Ню Йорк" идва като трети в класирането след редовния сезон и със самочувствието на отбор, който вече е излизал победител от този двубой. Момчетата на Джеф ван Гунди обаче изиграха поредната епична полуфинална серия от седем мача с "Маями" и нямаха достатъчно време да се пренастроят за следващия противник. В същото време "Индиана" успя да си пробие по-лесно път до финала на конференцията - победа с 4:2 в полуфинала срещу "Филаделфия".
Резултатът от натрупаната умора в състава на "Ню Йорк" бе загуба с 88:102 в първия двубой и с 84:88 във втория. От 1976 г. досега "Индиана" са играли в 21 плейофни серии. Статистиката сочи, че печелят, ако вземат първия мач (10-0), и губят, когато се провалят на старта (0-11). Ако традицията се запази, те имат шанс да спечелят финала с "Ню Йорк". Всичко зависи от изиграването на домакинските срещи. "Индиана" има още един двубой на собствен терен преди серията да се премести в Индианаполис. Ако спечели два от следващите три мача, може да разчита на успех. През този сезон двата тима си размениха по две победи, като всеки спечели домакинствата си.
Двата отбора се познават твърде добре. От 1993 г. насам те са се срещали пет пъти в плейофите, а сега за трети път определят шампиона на изток. "Ню Йорк" е печелил три от плейофните двубои, от които два са финалите в конференциите. Миналата година "Никс" се наложи с 4:2. Силната черта на отбора е защитата и загубата с повече от 100 т. беше ясен знак, че има проблем. Мнозина специалисти са склонни да смятат, че той е в претоварената програма.
"Индиана" от своя страна има доста тежко психологическо наследство. Тимът е на финали в конференцията за пети път в последните седем години, но никога не е успявал да продължи по-нататък. Претърпявал е загуби от "Чикаго", "Орландо" и "Ню Йорк". И въпреки че този път изглежда по-зрелия отбор, гаранция за успех няма. Възпитаниците на Лари Бърд се отличават със своето непостоянство в изявите, което нерядко е причина да губят. В последния мач с "Филаделфия" и първия с "Ню Йорк" Реджи Милър, Рик Смитс и компания изглеждаха концентрирани, но при тях това не е постоянно състояние.
Всички за "Ситроен" и Бруно Тири
Георги ФИЛИПОВ
"Всичко в името на "Ситроен", всичко за успеха на Бруно Тири! " Този девиз приляга най-точно на 31-вото международно рали "Албена". Престижното българско автомобилно състезание изглеждаше нагласено за успеха на белгийския пилот, който до миналата година караше в световния шампионат. През този сезон той смени "Субару" с фирмения отбор на "Ситроен" и се цели в първото място на европейското първенство.
Традиционното подпиране на предварително сочения за фаворит пилот нямаше да направи толкова силно впечатление, ако не бяха усилията на българите да бъдат равностойни на чужденците. След дълги години, в които разчитаха на собствените си автомобили, повечето от тях заложиха на изпробваната през миналата година схема с наемане на расови коли за определен брой състезания. Републиканският шампион Радослав Козлеков се качи на "Форд Ескорт WRC", Ясен Попов се яви с "Тойота Селика", Митко Илиев по традиция е клиент на "Пежо 306", а Николай Златков за първи път смени остарялата "Лада" с "Тойота Селика". Всички те малко или много станаха жертва на нетактичната подкрепа за френския екип.
За първи път от много години фирмен отбор, какъвто е "Ситроен спорт", изпрати свой пилот в "Албена". За обслужването му бяха командировани 47 души, включително готвач и сервитьори. "Автомотор корпорация", вносител на "Ситроен", дори се включи като спомагателен спонсор на ралито въпреки традиционното присъствие на "Форд" чрез "Мото Пфое". Като отговор на това елитно присъствие организаторите нарушиха няколко основни принципа, най-важният от които е да третират всички състезатели еднакво. Екипът на "Ситроен" бе настанен изцяло в най-елитния шуменски хотел "Шумен", като за целта бяха блокирани 35 стаи. В края на първия състезателен ден се оказа, че няма места за българските пилоти и механици. Повечето бяха разхвърляни в други хотели и дори градове - Търговище, Преслав и др. От заявените осем стаи БАМС, клубът на пилота Димитър Илиев, получил само две. Наложило се италианците от "Пежо моторспорт" да спят в Преслав. Така стана и с екипите на останалите българи, чиито коли се обслужват от чужденци.
По правилник след края на първия ден (общо шест етапа) се извършва прегрупиране и на следващата сутрин пилотите стартират според класирането си. Това означаваше, че датчанинът Хенрик Лундгард с "Тойота Корола WRC" трябва да тръгне начело в събота. Прегрупирането обаче не бе извършено и първото място на старта за Тири бе спасено. Българските пилоти бяха впечатлени от факта, че в някои от сервизните зони ситроенът на белгиеца е бил ремонтиран от осем механици при разрешени максимум четирима.
Тири оправда положените усилия с победа в рали "Албена". Това обаче стана с минималната разлика от 5.1 секунди пред Лундгард, който се радваше на много по-скромна поддръжка от страна на екип и домакини.
Организационната подкрепа на класните пилоти има своето обяснение. "Албена" се нуждае от силно присъствие, за да запази най-високия си коефициент 20 в европейския шампионат. Миналата година "Хеброс" загуби своя коефициент 10, тъй като в Пловдив пристигна само един второкласен чужденец. Най-голямото българско рали обаче се задъхва не само финансово. Откакто Шумен се превърна в ключов град (там се спи две нощи), стана актуален въпросът с осигуряването на леглова база. Пътищата между отсечките са ужасни, а като капак дойде и трагедията в 16-ия етап. Двама зрители загинаха при опит да помогнат на Радослав Козлеков.
Българските пилоти доказаха, че могат да се справят във всякакви ситуации - безпаричие, липса на тренировки с расови коли и неравнопоставено положение спрямо чужденците. Ясен Попов се класира трети, а Димитър Илиев остана пети. Автомобилите и на двамата бяха по-слаби в сравнение с конкуренцията. Шампионът на Русия Сергей Успенски и балканският първенец Еркан Казас (Тур) пристигнаха със "Субару Ипреза WRC", германката Изолде Холдерайд, Еторе Байта (Ит) и Лешек Кузай (Пол) - с "Тойота Корола WRC".
Франк Малоуни подготвя галавечер на Тончев у нас
Английският мениджър се опитва да завърти боксовата машина за пари и в България
Елеонора ГУНЧЕВА
Българската боксова общественост е изправена пред изпитание дали може да организира истинско професионално шоу. Успешната кариера на Тончо Тончев на профиринга докара в София най-добрия мениджър за 1999 г. Франк Малоуни, за да подготви защита на световната титла на българина във версия Световен боксов съвет (WBC) -интерконтинентална. Тежестта ще падне изключително върху телевизия "Ринг+", с която Малоуни вече подписа рамков договор за излъчване на мачове. Телевизионният спортен канал ще трябва да осигури от реклами минимум 20 000 долара, за да се превърне идеята в реалност. От успеха зависи дали България ще бъде домакин на такива прояви и за в бъдеще, или ще продължат да правят професионалния бокс по аматьорски.
Никога досега у нас не е имало мач за защита на титла, а от близо две години пък не се е провеждала боксова галавечер. Единственото прилично събитие бе преди пет години, когато на ринга в зала "Универсиада" се биха Коко "Тайсън" Семерджиев и Калин Стоянов. Шоуто бе финансирано от представители на силови групировки, а залаганията в залата стигнаха до 1000 долара. Времената се промениха и бившите застрахователи вече не са толкова щедри за постно зрелище.
Сегашният подход е по-професионален и работи по изпитаната в боксовите страни схема - телевизия, която плаща на боксьорите и печели от реклами. "Ринг+" вече излъчи мача на Тончо с Киркор Киркоров, играл се в Бялисток (Пол) преди месец. Малоуни предостави записа от мача безвъзмездно. "На всеки четири месеца ще правим студио бокс с негови материали, а отсега започваме да търсим партньори за мач на Тончо Тончев през септември. Целта е и ние да печелим, стига сме губили", заяви Валентин Михов.
Все още не е ясно колко точно ще струва мероприятието. Сумата зависи от броя и качеството на боксьорите, които ще бъдат поканени на шоуто. Замисля се да бъде поканен бившият световен шампион за аматьори Георги Канделаки (Груз), когото готвят за заместник на Ленъкс Люис. Неговата тарифа е около 5000 долара. Проблемът е, че съперник у нас не може да му бъде намерен и ще трябва да се кани боксьор от чужбина. Той ще струва минимум 4000 долара. Мачът на Канделаки ще струва общо около 10 000 долара с разходите по самолетните билети и престоя.
Тончев също трябва да получи премия за защита на титла, която обикновено е между пет и шест хиляди долара. Той е готов да свали от сумата, тъй като има голямо желание да се покаже пред родна публика. Ако съперникът му е американец, както се очаква, той също ще иска поне 4000 долара.
Очаква се защитата в София да привлече хора, от които зависи дали българинът ще бъде поканен да се бие за световна титла в най-авторитетната версия на WBC. Двете интерконтинентални титли качиха Тончо на четвърто място в ранглистата на WBA и му осигуриха влизане в десетката на WBC, където шампион е един от най-скъпо платените американски боксьори Флойд Мейуедър. Тази година той сключи договор със специализирания боксов телевизионен канал HBO за 12 млн. долара. Ако Тончо успее да го победи, след няколко защити ще може да стане доларов милионер. Само за първия мач сливналията ще получи около 250 000 долара. Тончо вече е включен в подгряващите мачове преди поредната защита на Ленъкс Люис на 15 юли в Лондон. "В следващите 18 месеца Тончо ще стане световен шампион в най-авторитетните версии", прогнозира Малоуни.
Англичанинът е набелязал още няколко наши момчета. В неговия списък влизат Асен Василев категория "суперперо" и Георги Алипиев - "муха", който до края на септември ще играе мач за европейска титла, и др. "Съвсем скоро профибоксът ще се съсредоточи в бившите социалистически страни, които близо 50 години бяха извън тази сцена", смята човекът, който изведе Ленък Люис на върха. Боксьорите от тези държави настъпват в световните ранглисти и вече са по-добри от английските и френските си колеги. Има нужда само от телевизия, която да покрива финансово бъдещите мачове. Системата вече заработи в Полша, където Малоуни има договор с френския филиал на Канал+ и организира по един мач на три месеца. В Украйна също се получава, но проблемът там е, че парите за профибокс идват предимно от престъпния свят.
Накратко
Треньорът на футболния отбор "Ботев" Динко Дерменджиев-Чико бе принуден от ръководството на клуба да подаде оставка, с което постави своеобразен рекорд в кариерата си - осем пъти изгонен от жълто-черния лагер. На негово място бе назначен досегашният изпълнителен директор Славчо Хорозов. Това е четвъртият треньор в отбора за сезона, който започна с Петър Зехтински, а допреди месец начело бе Марин Бакалов. Причина за отстраняването на Дерменджиев е загубата с 0:1 от "Черноморец".
Халфът на "Нефтохимик" Илия Груев ще премине в изпадналия във втора Бундеслига "Дуисбург" от 1 юли. Договорът е за три години. Футболистът премина успешно медицинските тестове в Германия и до края на първенството ще играе във всички мачове на бургаския тим. Груев е едно от седемте нови попълнения в "Дуисбург" за следващия сезон.
Аржентинската футболна звезда на "Фиорентина" Габриел Батистута (31) ще играе в италианския "Рома" през следващия сезон. Той ще подпише тригодишен договор срещу заплата от пет милиона долара на сезон. "Фиорентина" ще получи 33 милиона долара. Преди девет години клубът купи Батигол от "Бока хуниорс" за 2.3 милиона долара. През това време той вкара 168 гола. Акциите на "Рома" веднага скочиха с 3.72 процента след обявяването на сделката.
Волейболните национали останаха втори в първия квалификационен турнир за европейското първенство следващата година. Обновеният тим на Христо Илиев загуби с 0:3 от домакина Полша в последния си мач, като преди това победи Белгия и Израел. Предстои втори турнир у нас през май 2001 г. Победителят в генералното класиране от двата цикъла се класира директно за континенталния шампионат, вторият отбор разчита на коефициента в сравнение с останалите групи.
Антонина Зетова бе избрана за нападател №1 в италианския шампионат по волейбол. Най-престижната анкета на Апенините е базирана на мнението на всички треньори в Серия А1 и А2 и е направена от специализираното списание "Суперволей". Българската националка донесе титлата на "Фон лимитид" този сезон.
Българските боксьори спечелиха четири медала от европейското първенство в Тампере (Фин). Две сребърни отличия взеха Димитър Щилянов (63.5 кг) и Борис Георгиев (57), а Севдалин Маринов (51) и Димитри Усагин (71) останаха с бронз. Останалите наши участници Павел Сяров (67) и Нено Нанов (54) загубиха своите срещи още при първото качване на ринга.
Михаел Шумахер постигна четвърта победа в световния шампионат във Формула 1. Той спечели състезанието за Голямата награда на Европа в дъжда на пистата "Нюрбургринг" - първи успех с "Ферари" пред родна публика. Въпреки отличния старт световният шампион от "Макларън" Мика Хакинен остана втори, трети е съотборникът му Дейвид Култард. Шумахер увеличи разликата пред Хакинен в генералното класиране на 18 точки. Следващото състезание е в Монако.
Красивият футбол се завърна в Европа
"Валенсия" е най-хубавото явление в най-популярната игра
Андрей БОГОЕВ
"Груви", изглежда, е най-точната дума, с която може да се определи футболното явление "Валенсия". Играта на испанския тим в последните две години се отличава именно с това - с насладата, която изпитват играчите и която доставят на всеки (дори предубеден) зрител. За първи път от доста години много футболни запалянковци сядаха не просто да гледат мач. Те сядаха да гледат "Валенсия". Дори враждебната публика на "Барса" изпрати с овации Кладио Лопес и компания, след като в полуфинала за Шампионската лига за пореден път бяха унижили нейните любимци.
"Нашата игра е базирана на нападението, а тяхната - на защитата", самодоволно бе казал вече бившият наставник на "Барселона" Луис Ван Гаал преди сблъсъка на двата отбора. По този въпрос сигурно може да се спори. По-съществената разлика обаче е другаде - в отношението на футболистите към играта. "Барса" е великолепен пример за затормозени футболисти, повечето от които все повече заприличват на роботи на терена. При "Валенсия" е точно обратното. И още нещо. Когато играч на "Барса" овладее топката, пред него сякаш има две основни задачи - да я задържи поне 20 секунди, след което да я подаде най-много на два метра. Играчите на "Валенсия" правят точно обратното - те задържат топката не повече от две секунди и я подават на поне 20 метра.
"Валенсия" е най-хубавото нещо, което се случи на европейския клубен футбол и по-специално на Шампионската лига. Аржентинецът Ектор Купер научи своите футболисти да играят красиво и същевременно резултатно. Е, оказа се, не толкова ефективно, за да спечелят Купата на европейските шампиони, но достатъчно, за да се заговори за тях със суперлативи. Заслепени от преследването на точки на всяка цена, европейските грандове пропуснаха възможността да се променят, да търсят този стил, който да съдържа тези две основни качества на най-популярната игра. Повечето от големите клубове като "Интер", "Ювентус", "Барселона", "Байерн", "Манчестър Юнайтед" изглеждат затормозени от нуждата да оправдаят огромните суми за скъпоплатени звезди и пропускат да задоволят глада за красота от боравенето с топката и отбелязването на голове. "Валенсия" показа, че е възможно тези две неща да съществуват едновременно. В съвремие, в което основната цел е да не се загуби и голът се е превърнал в рядкост, испанският отбор вкара 27 гола в основната фаза на Шампионската лига.
Неслучайно някои от грандовете, освен че не успяха да се реализират в Европа, се провалиха и в домашните първенства. Тази година определено бе на отборите, чието желание е да играят красив футбол и да се доказват сред множеството от финансови гиганти. Турският "Галатасарай" спечели купата на УЕФА, след като на финала победи един от най-богатите английски отбори "Арсенал". "Депортиво" (Ла Коруня) най-после стана шампион на Испания, а "Лацио" - на смятаното за най-силно първенство на Италия. "Байер" (Леверкузен) се провали в последния кръг в опита си за първи път да вземе салатиерата в Бундеслигата.
Малко не стигна на "Валенсия" да стъпи на най-високия европейски връх. И то защото на финала в Париж бе победен от друг състав, който тръгна с бързи крачки в същата посока. В началото на сезона "Реал" (Мадрид) бе сбирщина от презадоволени и скъпоструващи футболисти, които трябваше непрекъснато да връщат вложените в тях инвестиции. Голямата отговорност и селекцията на килограм сковаваше Стив Макманаман, Никола Анелка и компания. Отборът бе ръководен от треньор, чиято основна цел не стана ясна до последния му ден в Мадрид. Стигнал почти до дъното на безпомощността при Джон Тошак, "Реал" се възроди благодарение единствено на психическото разкрепостяване, внесено от неизвестния доскоро треньор Винсенте дел Боске. Макманаман, Анелка, Редондо, Мориентес, Раул, дори и Иван Кампо успяха да разкрият истинските си заложби, когато получиха тази жизненоважна доза спокойствие и добре подготвена тактика. Тази пролет се наложиха над всички най-силни отбори на Стария континент, а венец на усилията им бе успеха над "Валенсия". Във финала бе необходимо само малко класа и самочувствие - единствените неща, които липсваха на валенсианците. И те сътвориха удивителен мач, в който не оставиха никакво съмнение, че са достойни за европейския връх.
Възпитаниците на Ектор Купер обаче имаха всичко останало - техника, футболна култура и голямо желание за игра. Тези качества все по-трудно може да бъдат открити в цялата им съвкупност в големите звезди на европейския футбол. Затова и футболистите на "Валенсия" станаха цел за най-големите клубове. Вратарят Канисарес е искан в "Манчестър юнайтед", където австралиецът Марк Боснич направи неубедителен сезон. Клаудио Лопес-Въшката почти сигурно ще облече синия екип на "Лацио" от следващата година срещу трансферна сума от 30 милиона долара.
Нито един от двата финалиста обаче не успя да стане шампион в собствената си страна. Там тази година властваше друг отбор, който досега все бе обречен да стои в сянката на "Реал" и "Барселона". "Депортиво" е единственият нов шампион от 1981 г. и едва деветия в историята на Примера дивисион. Най-предвидимата лига в света донесе най-много изненади. След като цяла есен третият по значимост мадридски отбор "Райо Валекано" внасяше смут сред челниците в класирането, дойде ред на "Алавес" да заяви желание за класиране в Шампионската лига. "Депортиво" до последния момент се ужасяваше от мисълта, че може да се повтори кошмарът от 1994 г. Тогава в последната минута на последния мач отборът получи право да изпълни дузпа при резултат 0:0 с "Валенсия", за която мачът бе без значение. Бебето отказа да поеме отговорност и тежестта падна върху Джукич, който пропусна. А с това направи "Барселона" шампион. Същият Джукич сега бе сред звездите на "Валенсия", а "Депортиво" се справи с напрежението от последните кръгове.
Подобно геройство бе на път да сътвори "Байер" (Леверкузен), който също бе изправен пред възможността да стане за първи път в историята си шампион на Германия и да детронира "Байерн" ( Мюнхен). Там обаче нервите на футболистите не издържаха и те загубиха в последния кръг с 0:2 от един посредствен съперник, какъвто е доскорошният анонимник от мюнхенските предградия "Унтерхахинг". Малко е утешението, че догодина "Байер" ще участва в Шампионската лига. Той можеше спокойно да запише името си в славна година, в която бе писано да има нетрадиционни шампиони.
Италианският "Лацио" записа своето име сред тези състави, след като драматично спечели калчото за първи път от 1974 г. За разлика от много други клубове, които тази година прегърнаха купи, римският клуб разполага с един доста претенциозен бюджет. Ръководството се движи непрекъснато в тройката на най-големите световни трансфери и досега тази тактика не даваше резултат. До момента, в който "Ювентус" не се подхлъзна и не загуби последния си мач с "Перуджа".
Дългогодишното изграждане на състава под управлението на магната Серджо Краньоти получи своята отплата, въпреки че играчите като единици отдавна бяха доказали класата си. "Лацио" разполага с една от най-силните полузащитни линии в Европа, чиято основна фигура е Хуан Верон. В нападение Марсело Салас, Симоне Индзаги и Ален Бокшич запълниха празнината от продажбата на Кристиан Виери. "Искам да изградя дрийм-тим. Това ще бъде само първата от серията купи", заяви Краньоти след успеха.
Догодина в Европа обаче срещу суперскъпата селекция на "Лацио" ще се изправи нова доза от отбори, които искат да се наложат с чисто футболни доказателства. Тази година показа, че те не са за отписване.
Президентът стана на 48
Премиерът Иван Костов не пропусна да прояви граничещото си с язвителност чувство за хумор и на рождения ден на президента Петър Стоянов в четвъртък. Рано преди редовното заседание на кабинета Костов се обади от "Дондуков" 1 на "Дондуков" 2 да честити празника на съседа. Пожелавайки му много здраве, щастие и успехи, според очевидци Костов добавил "и висок рейтинг, защото знам, че държиш на тия неща". В пионерски стил президентът пък отговорил: "Високият рейтинг е признак за любовта на народа".
По случай празника правителството изпрати на държавния глава букет орхидеи и лилиуми. И двата вида цветя символизират приблизително едни и същи неща. Орхидеята е цвете, което носи послание за любов, красота, мъдрост и благоразумие. В Китай се приема за знак на изтънченост и детска невинност. Лилиумите, което е латинското име на лилиите, в християнския свят говорят за духовна чистота, целомъдрие и отново невинност. В католическите страни са особено популярни около Великден, защото се приема, че символизират Христовото възкресение... Диалектика
Сив "Мерцедес" от новата Е-класа докара Майкъл Чорни на стадиона в "Овча купел", където изгледа мача от първенството на своя отбор "Левски" със "Славия". Чорни пристигна 40 минути по-рано заедно с изпълнителния директор на сините Наско Сираков, който пък бе скрил остриганата си глава под шапка с козирка, обърната назад. Левскарският екип престоя известно време във фитнесзалата, с което осуети загрявката на футболистите. Малко по-късно пеша на стадиона пристигна благодетелят на домакините Младен Михалев -Маджо. Причина за принудителната разходка на боса бил пък изпълнителният директор на клуба Антон Григоров, който пропуснал да му прати пропуска си и той бил спрян от патрулите на полицията. По време на срещата след всяко реферско отсъждане Майкъл Чорни привеждаше глава и търсеше словесен контакт с узбекския футболен специалист Акад Илдар Кожбахтиев, който го придружава като консултант на всеки мач.
Първото заседание на парламента за изтичащата седмица се оказа много плодотворно. Заместник-председателят на Народното събрание Иван Куртев направи умопотресаващо разкритие. Той констатира, че "народният представител не може да говори глупости". С тази своя реплика Куртев се опита да защити СДС-депутата Христо Христов, който според колегата му от опозицията Нешев говорел глупости.
Българите, които имат път към столицата на Монголия Улан Батор, вече могат да са спокойни за здравето си. Правителството ни миналата седмица одобри и гласува споразумение за сътрудничество в здравеопазването между двете страни.
Христо Христов спечели журналистическата награда "Паница" в категорията за разследване за публикацията си в "Демокрация" "Мократа поръчка на Държавна сигурност срещу българската емиграция". За най-добър репортаж сред номинираните материали журито е наградило журналиста от "Сега" Емил Спахийски за серията му кореспонденции за войната в Косово. На тази тема е и избраният за най-добър публицистичен коментар на Ивайло Дичев. За цялостно публицистично творчество посмъртно беше награден проф. Тончо Жечев.
Президентът Петър Стоянов беше за четвърти път домакин на абитуриентски бал за младежите и девойките от домовете за деца без родители в резиденция "Бояна" миналата седмица. На бала бяха поканени 210 момчета и 225 момичета от випуск 2000 на домове за сираци и инвалиди от страната. Огромно количество естрадни и за всеобщо учудване фолкзвезди пяха на абитуриентския бал. Лили Иванова, Кирил Маричков и Силвия Кацарова защитаваха славата на старото поколение в забавната песен. От новите звезди в музиката поканата на президента уважиха "Уикеда", Д-2, Графа, "Анимационерите", "Биг мама скендъл", Васко Кръпката, Милена Славова, Ирра, Ирина Флорин, "Латинопартизани", КГБ, "Антибиотика" и "Ъп даун". Фолкгенерацията беше представена от тежката си артилерия - Кондьо, Кати, Лия и прочее представители на този жанр. Появата им на организирания от президента бал беше изненадваща, защото ден по-рано стана ясно, че на подготвяния пак от държавния глава събор в Рожен чалгата ще бъде забранена.
Гарелов, Ламбо и Любен Дилов-син правят фенклуб на ЦСКА
Обратно на тезата, че лозето не ще молитва, а мотика, група интелектуалци и бизнесмени реши да окаже морална подкрепа на ЦСКА. Обединението възникна като последица от изявлението на Любо Пенев в предаването "Панорама", че червеният отбор се нуждае от морална подкрепа и висок спортен дух. След размисъл от няколко седмици върху думите му инициаторите стигнали до идеята, че любимият отбор има потенциала да стане шампион, но на футболистите им липсва духът и самочувствието на победители. Идеята на сдружението е да се възроди величието на отбора и да се върне неговата слава. Сред учредителите са Любен Дилов-син, Иван Гарелов, Стефан Данаилов (известен сред приятелите си като Ламбо), Андрей Райчев, Максим Димов, спортният журналист Ефрем Ефремов и други.
"Вярвам в европейското бъдеще на отбора и смятам, че хора като Любо Пенев, които знаят как се работи в Европа, могат да го постигнат. Важното е всички ние да имаме търпението, а футболистите да поддържат висок морален дух", заяви водещият на "Панорама" Иван Гарелов.
Учредяването на сдружението, чиито инициали засега не са известни, съвпадна с няколко паметни момента. То идва точно във времето, когато гражданските обединения излязоха на мода. Само преди две седмици голяма група нискоморални депутати бяха изключени от фенклуба на ЦСКА заради не-платен членски внос. Напомпването на самочувствието е и категоричен отговор на пониженото настроение в "Левски", чийто фенклуб бе предаден от председателя Михаил Цветков за 2500 лева.
Ръководството на ЦСКА също не стои със скръстени ръце и отскоро започна да води футболистите на театрални постановки преди мачове.
Започнахме с "Бийтълс", после се комерсиализирахме
Оркестър "Корова" в Берлин
Жанина ДРАГОСТИНОВА БКИ - Берлин
На водещия както на повечето радиоводещи му е все едно кой влиза и какво говори в студиото. Важното е приказка да става. Но песента от Родопите сякаш го хваща, започва да се поклаща ритмично и да барабани с пръсти във въздуха. Накрая изразява голямото си съжаление, че концертът е само в Берлин, защото радиото се слуша и в Нордрейн-Вестфалия, ех, ако имаше и там концерти, колко много хора щяха да отидат да се насладят... На излизане от студиото ни чака главният редактор на музикалните предавания. Обяснява ми, че не го правел с всички гости, но този път момчетата много му харесали. Дано имат късмет и по-нататък. Те вече са пускали Теодосий Спасов и Ибряма, но ако знам и за други групи от България, да му се обаждам, той винаги с удоволствие щял да ги кани. Случката се развива в радио "Зендер фрайес Берлин". Предаването е насочено към концертна публика, която сутрин слуша, а вечер изживява музиката в залата. Така започва гостуването на "Корова" в Берлин.
"Корова" са четири момчета - Мильо, пак Мильо (най-възрастният и е на 35), Цанко и Антим, две тамбури и една тарамбука. Открил ги е поетът Борис Христов. После с помощта на "Отворено общество" Джони Пенков записва диск. Автентичен фолклор. Пак със съдействието на "Отворено общество" по покана на Българския културен институт в Берлин "Корова" ще пеят в "Ден на Европа", организиран от "Дом на световните култури".
Първо има друг концерт във "Веркщат дер културен". Посетен е само от немци. Вероятната причина е, че е с вход, а повечето българи, живеещи в Берлин, не са от най-платежоспособните. Момчетата са притеснени. За кураж надигаме по мъничко ракия. Замирисваме на компресите на баба. Става мило, става родно. И купонът се случва. Публиката рипва на право българско хоро.
След концерта говоря с организаторката от немска страна. Казва се Диана Драгост. "Това, което видях тази вечер, беше балсам за душата", изрича тя. Всъщност Драгост била родена в Кюстенджа, Румъния. Откриваме сходството в имената си. Едната знае, че името значи любов, другата - щастие. Все едно, "нещо хубаво ще е", споразумяваме се накрая. Драгост прошепва, че се отказва от 30-те процента от приходите, които се падат на "Веркщат дер културен" по договор. "Германия е строга страна, ама ние от Балканите трябва да си помагаме. Пък и така хубаво пяха. " Балканската солидарност в Берлин вече е на път да подкопае основите на германския ред. Един немски политолог ми разказа, че ако искал да се срещне с Любчо Георгиевски например, вече не търсел официалните органи, които го бавели с месеци. Обръщал се към собственика на ресторант "Ново Скопие", намиращ се на "Кудам", най-тежкарската улица в Западен Берлин. Онзи вдигал телефона и казвал: "Любчо, го приемеш човекот". И човекот бил приеман. Това германец не може да го разбере.
Продължавам с "Корова". Идва по-важният концерт, в който ще се представят 110 творци от 29 страни. Ден на Европа. Всъщност е Гергьовден. Горещ ден. В градинките пред Дома на световните култури има стотици хора, повечето от турците гастарбайтери. Обикновено в събота и неделя те заемат това пространство, излизат "на зелено", правят си грилове. Този ден в парка на две места въртят истински чевермета. И в Драгиново е празник, казват момчетата. Селото е помашко. На Гергьовден годените моми боядисват яйца като на християнския Великден и ги раздават на момчетата от семейството на годеника. "Ако бяхме там, щяхме да свирим и пеем."
И четиримата могат да свирят на тамбура още от деца. Първите им концерти в забавачката били пред Добри Джуров. Той обичал този планински край. Като поотраснали момчетата, минали на китари. "Като група почнахме с "Бийтълс", но постепенно се комерсиализирахме и минахме към народната песен. Кой по сватбите ще ти слуша "Йестърдей", дето едно хоро не можеш да друснеш?! Друго си е на нашите песни по 90 човека един до друг да се наредят."
Тъй се случва и на концерта в Дома на световните култури. Българско хоро се завихря. Германките захвърлят бирите, плетат крака, ама скачат. Единственият бис за вечерта. Въпреки немската педантичност отпускат още 10 минути на "Корова" над определените 45. След нашите хора на сцената излиза исландец, джазмузикант, който прави страхотно соло на барабаните. Хорото продължава на "другата" музика. Дали действително е толкова друга? Водещата, която е с вид на Мила Йовович от плакат на "Л' ореал", пита дали не може да си купи от някого цървулите му. "Страхотни са, парижка мода! " За съжаление няма толкова малък номер. Момичето продължава да ухажва "Корова". Във времето на етномодата от екоматериали сме.
На другия ден в. "Тагесшпигел" публикува снимка на "Корова", наричайки ги "абсолютните любимци на публиката".
В неделя тръгваме из Берлин. Това, което им допада, момчетата сравняват с Пазарджик или Велинград. Това, което е лошо, е "като в София". Останалото, новото, е просто несравнимо. За него нямат думи, може би защото им остава чуждо. Харесва им, че в Берлин "всички карат страхотни коли, но никой не се дуе и си спазва правилника", т.е. не е "като в София".
Качваме се на новия купол на Райхстага. Единият Мильо отказва. Преди време правил покрива на къщата си в Драгиново. Целият го наредил, три тухли останали за най-високото. Обърнал се да види как изглежда покривът и едва тогава съзрял колко нагоре е стоял. И светът отдолу му се завъртял. Отвисоко човек като гледа, долният свят все се вие, тъй че има ли разлика откъде го гледаш - от драгиновския покрив или от берлинския Райхстаг?
Напоследък и в Драгиново си пожелавали един на друг да излязат в чужбина и ако може, там да останат. "Като се върнем, ще им кажем никъде да не ходят. Не е тука за нас. С нашите пари тия цени не се стигат. Пък и доматите гумени, а сиренето мирише на партенки. " За доматите са прави, но след тази категоричност за сиренето не върви да се започва дълъг разговор на тема "изисканият вкус на европейския селянин". Той, европейският селянин, може да прави каквото си ще, но "при нас е друго", защото "ние така сме си свикнали"? Логиката е желязна - това, което е в Европа, сигурно е много хубаво, но е "неприложимо за нас", защото "ние така сме си свикнали" и за нищо на света не можеш ни отвикна.
Две култури - на европейската цивилизация и на българското село, се докоснаха, но откриха, че едва ли могат да си повлияят. Всяка е готова да купува от другата парченца като сувенири, дрънкулки за спомен, всяка е готова винаги да гостува на другата, да се качи на сцената, да й изнесе представление, да се поклони при аплодисментите, но след това да си събере куфарчето и да се прибере вкъщи. Останалото би било насилие.
Берлин е модерен и уреден град, ама всичките му чудесии изкуствени, рекоха момчетата. А в Драгиново има два извора - горещ и студен. От горещия водата е 80 градуса и с нея са си направили местно парно, а в студения сложиш ли мастиката, на кристалчета я вадиш.
И нали са българомохамедани, естествено подхващаме разговор за бога. Нямало да се възпротивят, ако някой ден децата им се залюбят с християни. В Драгиново на правоверните мюсюлмани викали "запалянковците". Не отричат нуждата от вяра, но човек обикновено се сещал за своя си бог само при природни катастрофи. Иначе карал по икономическите закони на страната, които в случая се отличавали от божиите.
Какво ще правите оттук нататък, момчета? Ще свирим, ще пеем, ще танцуваме, отговарят те. Какво друго остава на човека?
"Пуста младост, майко, не се стига, младост тече като вода, старост дебне, майко, старост дебне като сенкя."
Сещам се за последното прочетено интервю с Уди Алън. На въпроса какво повече иска от живота, той отговаря "Всеки ден да свиря все по-добре на кларнет. " Съвпадението може би е случайно.
"Корова" си тръгва. "Всичко в Берлин беше чудесно, ама над Драгиново се е опнало небето с най-много звезди."
Без настояще
Симона МИРЧЕВА
Приблизително триста грама вестникарски изрезки побират атаките срещу правителството през последния месец заедно с неговите самоотбрани. От тях ясно личи, че радикалните жестове на недоволство тук успяват единствено да консолидират по-здраво властта. Всеки критичен сигнал към правителството тутакси бива превеждан на някакъв конспиративен квадратен език, който подменя проблемите с идеологии и мобилизира като бойна тръба управляващата партия. Когато тя най-сетне прояви удивителното нахалство да заяви, че е не само безгрешна, но представлява и самата система, положението стана наистина нетърпимо, защото, ако намесим тук Карл Попър, от десет години е абсолютно ясно - въпросът не е каква да бъде властта, а как да се сменят без насилие провалените управляващи, което значи един технически въпрос.
На задъненото настояще управляващите като развалена плоча отвръщат с щастливата визия за присъединяване към Европейския съюз. Отново отложен живот и пожертвани поколения. Иначе казано - отново власт с утопичен манталитет, която на всичко отгоре, щом й поискат сметка за очевидни провали, започва да се държи регресивно по Фройд. Изживява се като малко дете, не иска да порасне, непрекъснато се прибира обратно в своето начало, даже успява да се напъха някъде отпреди зачеването си, вдън маточните тръби на тоталитарната власт. Вижте, казва тя, още съм толкова малка, не изисквайте много от мен, ще се разсърдя. И реве до бога: поданиците не я разбират, журналистите я компрометират. Инфантилната власт е безотговорна. Прибавете към нея нация, у която всекидневно се поощрява самочувствието на оцеляваща жертва, и ще получите настоящето на България.
Единственият публичен субект, който има воля да защитава обществения интерес, макар и без особен успех, е свободната преса въпреки всичките й ужасни недостатъци. Наистина онези триста грама вестници не промениха нищо, само документираха българския политически фарс. Но ако си представим дори една седмица без преса и без сергии с книги, държавата вече няма да изглежда никак демократична. Политиците пък са особено задължени на вестникарите, на които всекидневно се заканват, защото те конструират в много по-голяма степен тях, отколкото борците, както твърдяха в разгара на мутрите някои медиа-анализатори. Именно пресата създава всекидневно илюзията за наличие на някаква социална тъкан, която де факто на всички етажи на социалния живот тук е абсолютно разкъсана. Вижте унизените пенсионери, здравеопазването, приватизацията, образованието, данъчната преса, гробищата, най-сетне вижте тези красиви абитуриенти, които днес бързат за бала с балони в ръце, а утре ще бързат за летището с еднопосочни билети. Отвсякъде ни е затиснала държава, твърде много държава, която пребърква джобовете ни по три пъти на ден и съвършено нахално не изпълнява своите задължения. Сякаш пружината се е превъртяла и така нареченият народ отново обслужва държавата. Не трябваше ли да бъде обратното?
Днес ние не сме нищо друго освен едни пропорционално натикани в ъгъла поданици, жалки заложници на дефектна избирателна система. И от много малко места тук, като изключим убежищата на властта, е възможна оптимистична гледна точка за България. Едно от тях, колкото и парадоксално да прозвучи това, е представлението на Мариус Куркински "Самият човек". Трябва да си изключително надарен и осенен, с чувство за мисия и изпълнен с несломима вяра, за да надвиеш мястото, така както това момче успя да го надвие. Но хората на изкуството не правят държавата. Ако са забележително талантливи, най-много да сътворят мимолетни паралелни светове, които не стават за живеене. Рано или късно се налага да излезеш от тях. И да се върнеш обратно в България, която има славно минало и още по-славно бъдеще. Но няма настояще - освен това, което пресата сглобява.
Кризата на духа - в какво да се вярва
Съвпадението може би е случайно, може би - не. Факт е обаче, че през 2000 г., в навечерието на новия век, българите са убедени, че от политическа и икономическа кризата, която десет години понасят, прераства в криза на духа. Тя се материализира в емиграцията - за младите - в чужбина, за по-възрастните - в себе си. В новата си дискусионна рубрика "Кризата на духа - в какво да се вярва" "Капитал" ще отдели място за мнения, включително и на читателите си, по този феномен, който вероятно ще определи съдбата на България през следващите десетилетия.
Идолите нямат шанс
доц. Георги ДИМИТРОВ
Спомняте ли си поантата в рекламата за продажба на държавни ценни книжа "Държавата не може да фалира" - един пример за рекламно послание, разчитащо на хорското невежество. Държава може да фалира. Първо е фалирала най-могъщата за времето си Хабсбургска империя, а непосредствено след това воюващата с нея Френска империя, повличайки със себе си останалия цивилизован свят. Но ако Европа в крайна сметка се е възстановила с много мъки от преживяната ценова революция, то Римската империя не е имала този късмет. Защото катастрофата й не е била икономическа, а морална. Не готите на Аларих са били чак толкова неустоими - Римската империя била изгнила върху собствените си основи, загубвайки първо своя дух. Същото се случва по-късно и на Византийската империя. Константинопол пада, защото жителите му поверили защитата си на наемници, а сами се стекли в църковните храмове в очакване на божието избавление (където и ги застигнало всеобщо заколение).
Ставащото у нас през последното десетилетие е действително страшно. Може ли някой да каже на какво законово основание Ж. Желев в качеството си на президент направи публично достояние досието на П. Берон? Но нищо не му се случи.
Т. Вълчев кротко покровителстваше разграбването на финансовия ресурс на България и нищо не му се случи.
Един вестник публикува несъществуваща партийна книжка на Ст. Софиянски и нищо не му се случи - нито на вестника, нито на издателите му.
Та защо тогава да се изненадваме от наглостта на политическата цаца, която строи храмове на собствената си арогантност в центъра на столицата или скромно ни гледа в очите и ни лъже?
Тази десетилетна практика на всепозволеност, а не крахът на отделни идеи подкопа най-дълбочинните ценностни основи на българското общество.
Тогава нямаме право да сме изненадани, че расте поколение, което в нищо не вярва, колкото и да е стряскащ всеки сблъсък с многобройните прояви на неистовото желание липсата на ценности да бъде наложена като културна норма - и в политиката, и в бизнеса, и в изкуството, и в междуличностните отношения. Липса, пред която хората, запазващи моралните си устои, сякаш трябва да се чувстваме виновни.
Но мнозина днес достигат до питането "а в какво все пак да вярваме".
И потънали в безрезултатното търсене на онова нещо, в което да вярват, те пропускат най-важното, но и най-трудното за разбиране - какво представлява самата вяра.
Не е точно да се каже, че 90-те години сринаха нашата вяра, защото в българската културна традиция вярата никога не е била кой знае колко развита. Българите в голямото си число никога не са били истински вярващи.
Вярата като правило у нас се оказва просто доверие, което бързаме да окачим някъде вън от себе си (върху идея, партия, байрак, личност - все едно), защото нямаме волята и силите да носим отговорността за собствените си дела. Вярата, сведена до доверие, не е само лековерие, по-лошото е, че тя е лекомислие.
И неслучайно малцина са онези, които разбират какво значи "не си правете идоли". Защото идолът винаги ще ни излъже независимо дали се кръсти и колко пъти ни се е клел, че няма да ни предаде. Всяка вяра в идоли е била и ще бъде излъгана. В началото на новото хилядолетие обаче бихме могли да знаем, че няма никакъв бог извън нас самите. Да вярваш означава да излезеш от състоянието на непълнолетие и в свободната употреба на разума си да поемеш отговорността за своите дела. Да носиш правото на историческа памет и правото на желания за утрешния ден. Да вярваш означава да имаш разума и волята за себеотстояването си. И за въздаяние на справедливост, защото по делата им ги познахме и ще ги познаем. Да вярваш означава да излезеш от състоянието на пасивно очакване на избавителното чудо и да разбереш, че чудотворна е собствената ти вяра. Мога да посоча поне дузина ученици, които смятам за свои и които не биха се срамували да кажат, че са мои възпитаници и социолози; на голо поле съм създал през последните шест години три структури за висше образование, които имат шанс да пребъдат и когато мен няма да ме има - би ли било това възможно, ако хората, срещайки вярата, не я припознават като своя?
Вярата като единство на разум и воля е култура в смисъла, в който я определя великият грузински философ Мераб Константинович Мамардашвили - тя е умението и отговорността да се практикува сложността и многообразието на социалния живот. Културата на вярата е общност на вярващите, а не вяра в нещо общо. Затова днес може да изглежда, че я няма, защото е дифузна и защото тя се формира твърде бавно като всяка култура. Но я има и даже започна да се вижда.
Комунизмът си отиде през втората половина на 90-те, когато здравият разум взе връх над "здравите сили". На последните избори свободната употреба на разума бе категорично заявена - спомнете си разликата между гласовете за кметове и за общински съветници. Това не бе партиен или идеологизиран, а промислен наказателен вот.
Възпитанието на вярата обаче започва със смирение и търпение. Историческото възпитание на гражданското общество е започнало. Идолите нямат шанс.
Боря се с кукли "Барби"
Андрей Слабаков пред "Капитал"
- Тя си бие по главите на целия свят. Системата е така измислена - да мачка хората и да ги вкарва в определен калъп. У нас духовната криза е отражение на икономическата. Защото хората са заети непрекъснато с това да мислят как да оцелеят. От това в някакъв смисъл съм доволен, защото филмът ми "Вагнер" става все по-актуален и по-актуален. От друга страна, не съм щастлив, тъй като смятах, че всичко това ще мине по-бързо. Но не стана. Вина имат политиците, които започнаха да объркват народа с разни тъпотии като "европейски ценности". Такива ценности няма. Съществуват общочовешки ценности и те не са приоритет на една или друга държава, тоест прави се опит за подмяната им с някакви нови. Такива ценности обаче не съществуват и това според мен е големият проблем на духовната ни криза.
- Когато докараш човека в положението на животно - само да оцелява и единственото, с което да се занимава, е как да се нахрани, това води автоматично до криза на духа. А изкуство не може да се прави от артист, който мисли как да си плати сметките и как да изкара до края на месеца. Така започвам вече да не се интересувам от околните, а само от себе си и от оцеляването на децата ми.
- Хората стават по-лоши. Единственото важно изведнъж се оказват парите и нищо друго. Така излизат всички най-лоши качества на личността. Защото това е логично - изпъква всичко дълбоко заложено в човека, което е извън морала и етиката.
- Вярвам, че всички хора, които се занимават с култура, се мъчат да бъдат относително почтени. Казвам относително, защото обществото не дава никаква възможност да си напълно почтен. Ако си напълно почтен, таванът е да ровиш в кофите за боклук. Нямам претенцията да съм най-почтеният човек в света, защото и аз се старая да оцелея. Много ме забавляват някои интервюта по вестниците: "Ох, боже, отидох с един куфар, купих две дрешки, дойдох, продадох ги и виж, сега имам четири изтребителя и осем вили. " Това не е възможно - този човек лъже, той е мошеник и крадец. Първият ми въпрос към него е "откъде взе парите в началото, за да започнеш".
- Да вярва в общочовешки ценности, а не в еднодневни от типа "най-важното за нашата страна и всички хора в нея е влизането в Европейския съюз". Мъча се да я науча да бъде нормален човек, да не се интересува само от материални неща - че куклата "Барби" не е най-важното. Това не е лесно, защото се боря с цяла детска градина деца, обзаведени с кукли "Барби". Уча я да вярва в себе си - да бъде индивидуалност. Защото съм убеден, че една държава е силна само когато има много силни личности. А организираната посредственост създава партиите. Както е в България. Затова хората вече не вярват в нищо. Всъщност започват да вярват все повече в себе си, което не е лошо. Те просто разбират, че нямат избор, тъй като от тях никой не се интересува или се интересува дотолкова за кого ще вдигнат ръчичка на някакви избори. Надеждата ми е в граждански движения и личности, които да правят нещо за България, а не само да приказват, че правят нещо за нея.
Съвпадението може би е случайно, може би - не. Факт е обаче, че през 2000 г., в навечерието на новия век, българите са убедени, че от политическа и икономическа кризата, която десет години понасят, прераства в криза на духа. Тя се материализира в емиграцията - за младите - в чужбина, за по-възрастните - в себе си. В новата си дискусионна рубрика "Кризата на духа - в какво да се вярва" "Капитал" ще отдели място за мнения, включително и на читателите си, по този феномен, който вероятно ще определи съдбата на България през следващите десетилетия.
ЕХРО 2000 - "Ражда се нов свят"
От юни до октомври Хановер очаква 50 милиона посетители на изложението "Човек - Природа - Техника"
Виктория ЛАЗАРОВА
Най-голямото световно изложение - ЕХРО 2000, на тема "Човек - Природа - Техника" ще се проведе от 1 юни до 31 октомври в Хановер. Първото световно изложение от този род е през 1851 в Лондон, то регистрира шест милиона посетители, а последното - през 1992 г. в Севиля, бе посетено от 41.3 млн. посетители. До този момент участие в ЕXPO 2000 е заявено от 192 страни и международни организации. На изложбената площ от 2 млн. кв. м ще намерят място както павилионите на страните участнички, така и множество други атракции, сред които основна е тематичната зона с общо 11 самостоятелни изложби, наред с културни събития, Световен конгрес на инженерите, кулинарен павилион и много други.
За разлика от тази на предшестващите го изложения сега тя не е да представи чисто техническия прогрес, а да се види как той може да послужи за нови цели. По думите на Биргит Бройел, генерален комисар на ЕХРО 2000, "това изложение няма да бъде ревю на техническите суперлативи. То ще покаже възможностите на човека и техниката, която му служи, за намиране на равновесие с природата". Като домакин на събитието, финансирал го със 100 млн. марки, Германия ще покаже на очакваните 50 млн. посетители своя идеен проект за бъдещето, решения на глобални проблеми, свързани с природата, техниката и човечеството. За символ на това тематично послание са избрани грахова шушулка, яйце и попова лъжичка с лозунга "Ражда се нов свят".
В тази част на изложението се разглеждат идейни проекти като "Околната среда: повърхнина, климат", в който са посочени решения на редица проблеми в различни аспекти за запазване на околната среда, както и прогнози за бъдещето. Друга от основните подтеми е "Знание, Информация, Комуникации". Изложбата представя футуристични роботи в синя светлина като символ на информационната култура, прожектиращи върху собствената си прозрачна повърхност филми и образи, предаващи историята на писмеността и езиците, културата и комуникациите.
С мероприятията на ЕХРО 2000 са свързани повече от 700 световни проекта с цел подобряване и развитие на живота на хората. Те ще бъдат представени в Дома на проектите, в техническата зона, както и в павилионите на страните участнички. Сред тях са енергийни, стопански, екологични, технически и икономически проекти наред със социални събития с цел подобрена комуникация между партньори и срещи на хора с общи интереси.
Сред тези проекти е регистриран и българският проект "Велико Търново - реставриране на културното наследство", който има за цел да се съхрани историческото наследство на града и едновременно да продължи да се развива модерният политически и стопански живот. Благодарение на резултатите до момента Велико Търново е между деветте европейски града, отличени с наградата "Европейски устойчиви градове".
Цялостното българско участие на ЕХРО 2000 с послание "България - хилядолетна красота" има за цел да представи природното и лечебно богатство на страната, разнообразието от растителни и животински видове, археологическото наследство и достиженията на българската наука в края на XX век. Генерален секретар на националното участие е Стефан Софиянски, а главен организатор - Международен панаир - Пловдив.
Участие ще вземат министерствата на икономиката, земеделието и аграрната реформа, околната среда и водите, здравеопазването, както и институти на БАН.
Чешкият павилион ще представи на гостите модернистично произведение от огромни пана от вторични цветни отпадъци. Страни като Мадагаскар, Танзания и Уганда ще наблегнат на демонстрацията на флора и фауна с цел промоция на екотуризма. Европейският съюз ще участва като обособена политическа и икономическа единица чрез "Европейският булевард", където ще бъдат издигнати павилионите на страните, членки на ЕС, и тези на страните кандидат-членки - Полша и Унгария.
Ще бъдат предложени два интересни макета: "Евроазианополис", проект за плаващ и висящ град на XXI век във формата на десетолъчна звезда, древен символ на вселената, и "Сребърна - четири сезона", възстановка на резервата, демонстрираща неговото богатство от растителни и животински видове, между които и застрашени от изчезване.
Наред с останалите събития ще се провежда и богата културна програма, която ще включва участието на световни мегазвезди на класическата, поп- и рокмузика; 450 концерта на младежки групи, над 20 мегапопконцерта и 18 часа ежедневно симфонична музика. Ще бъдат представени и множество други представления и спектакли, шествие на оркестри от регионални радиостанции, танцови програми, мюзикли и прояви на алтернативното изкуство.
От българска страна са предвидени концерт-спектакъл "Фолклорна магия" и постановката "Поздрав от България".
Задава се часът на истината за кибербизнесмените
Георги Катанов
"След шестмесечно съществуване netimperative.com е последната жертва на вълната от фалити, обхванала dotcom-компаниите, и след заседание на съвета на директорите днес сутринта обяви началото на процедурата по ликвидация. " През последните седмици все повече подобни съобщения започнаха да се появяват в Интернет и традиционните медии, след като изведнъж от безценен актив разширението ".com" се превърна във воденичен камък, висящ на шията на новосъздадени компании, някои от които дори не успяха да стигнат до обетованата земя на Новата икономика - първичната емисия на акции.
Любопитното в случая с netimperative.com е, че компанията, която се надяваше да продава технологични новини срещу 49 лири стерлинги на година, публикува съобщението на собствения си сайт с обещанието за безпристрастно отразяване на събитията. Другото интересно е, че фирмата е създадена и работи в Европа в близост до лондонското Сити. Досега като че ли инвеститорите смятаха, че компаниите от Стария континент, свързани с Интернет, притежават имунитет срещу фалити и нищо лошо не може да им се случи, забравяйки, че дори в Силиконовата долина половината фирми, създадени с помощта на венчърен капитал, изчезват, преди да са се закрепили на пазара.
Иначе не може и да бъде, след като бизнесмоделите, които могат да донесат бързи печалби в Интернет, са твърде малко. Дори превърналата се в легенда amazon.com продължава да бъде на червено, като за първото тримесечие на тази година регистрира загуба от 308 млн. долара. Поредното доказателство за рисковете и трудностите пред Интернет-фирмите е онлайн магазинът boo.com. Създаден в Лондон от двама шведи, той трябваше да сложи край на американското надмощие във виртуалната търговия на дребно със спортно облекло и маратонки. Сред инвеститорите на фирмата, които вложиха 135 млн. долара, бяха инвестиционните фондове на семейство Бенетон и Бернар Арно, най-големият акционер на фирмата за луксозни стоки Luis Vuitton Moet Hennesy.
Boo.com се надяваше да продава в 18 страни и за целта бяха открити офиси в шест големи града от двете страни на Атлантика, като броят на служителите достигна 450. Ръководството на фирмата отсядаше в петзвездни хотели и пътуваше в най-скъпата самолетна класа, но така и не успя да задържи за повече от няколко месеца финансовите директори. Сайтът на фирмата се появи с шестмесечно закъснение и въпреки някои хитри нововъведения (триизмерно изображение на стоките и възможност те да бъдат пробвани на манекен с точните мерки на клиента) и 25 млн. долара, дадени за реклама, той не успя да спечели сърцата и джобовете на покупателите. След като не получиха допълнително финансиране в размер на 30 млн. долара, шефовете на boo.com повикаха ликвидаторите, които ще се заемат с продажбата на активите и не е изключено един ден друг екип да се опита да се възползва от придобилата известност търговска марка.
Според консултантската фирма Forrester Research основните изводи от краха на boo.com са три: добрият маркетинг не може да покрие слабостите с изпълнението на поръчките; онлайн-купувачите са трудни клиенти и след като веднъж се разочароват, трудно могат да бъдат спечелени отново; за да могат да разчитат на успех, инвеститорите трябва да обърнат внимание на качеството на мениджърския екип и конкурентните предимства на фирмата, а не на бизнеспланове, надраскани на салфетка, и обещания за бърза печалба.
Изследване на Price WaterhouseCoopers показва, че парите в банковите сметки на повечето британски Интернет-компании, които вече са издали акции, ще свършат през следващите 15 месеца, много преди те да са излезли на печалба. Що се касае до Азия, прогнозата на Gartner Group e, че до 2003 г. до 80от новосъздадените Интернет-фирми ще фалират или ще бъдат погълнати от конкуренти. Като цяло очакванията за business-to-consumer-сектора (т.е. търговията с крайни потребители) не са много по-различни - 70от тях ще изчезнат през следващите няколко години. Както и с автомобилните фирми в началото на века, това ще доведе до увеличаване на сливанията и поглъщанията, след които ще останат по-малко, но по-стабилни фирми.
По-големият интерес от страна на инвеститорите към паричните потоци в Интернет-фирмите, проблемите на Microsoft с министерството на правосъдието и усилията на Федералната резервна система в САЩ да ограничи инфлацията нанесоха силен удар по котировките на всички технологични акции. Нестабилните пазари не позволяват на компаниите да използват акциите си като разменна монета в нови сделки,освен това увеличават несигурността във фирмите, които плащат голяма част от възнаграждението на служителите си с акции, а такива са абсолютно мнозинство. Хората от Интернет-компаниите не се славят със своята привързаност към работните си места, но според съобщения от САЩ последните събития карат все повече от тях да потърсят бившите си работодатели извън вируталния свят на мрежата с надеждата, че ще бъдат приети обратно.
Падащите цени и отдръпването на инвеститорите доведоха до рязкото ограничаване на броя на новите емисии на акции, особено що се отнася до първичните емисии. От края на март в САЩ повече от 40 компании оттеглиха проспектите си, а най-известната от тях - порталният сайт Altavista, намиращ се в десетката на най-посещаваните сайтове - обяви, че ще изчака стабилизирането на положението и ще опита да излезе на пазара най-рано през есента.
Освен че е източник на огромното богатство, което натрупаха през последните години създателите на най-успешните сайтове, издаването на акции е основният стимул, който подтиква венчърните капиталисти да инвестират в проекти с твърде съмнителна рентабилност. За повечето от тях е достатъчно да познаят веднъж на десет пъти, за да си покрият всички разходи, което при постоянно увеличаващите се котировки през последните две години не беше толкова трудно. Темповете, с които нарастват техните инвестиции, са впечатляващи - 3.4 млрд. долара през 1998 г., 20 млрд. през 1999 г. и 17.1 млрд. за първото тримесечие на 2000 г., като засега няма изгледи, че потокът ще пресъхне. А това означава, че независимо от всички сътресения развитието на Интернет-компаниите няма да спре, само ще заприлича малко повече на добрите стари фирми от света преди World-Wide Web и mp3, за които печалба не е проклятие, а един от най-важните показатели за дейността й. Бързият напредък на традиционните компании в овладяването на Интернет демонстрира, че повечето пари в касичката само могат да помогнат.
Бившият кмет на Ямбол се прави на Михнева, а габровските общинари мързелуват
Докато централните ни медии се занимават с тежки държавни проблеми и се съсредоточават най-вече върху събитията в София, регионалната преса безкомпромисно разнищва малките областни скандали.
В плевенския всекидневник "Посоки" например съобщават на първа страница, че във все още държавното подразделение на "Балканкар" в града започва гражданско неподчинение. Служителите в предприятието не са получавали заплати от декември 1998 г. От вътрешните страници на вестника може да се научи, че из града върви мълва за минерален извор. "Расте славата на случайната чешмичка зад оградата на птицекланицата, до жп линията", разказва изданието. Около извора, който се оказал пробит водопровод, имало навалица предимно от пенсионери.
Ямболският в. "Тунджа" громи безкомпромисно бившия кмет на града и настоящ общински съветник Атанас Чунчев. Според изданието "независимо от дъртите си години, той е решил да се изживява като TV звезда". Преди няколко дни бившият кмет нахлул с камера в ръка в местно училище и "захванал да се прави на Маргарита Михнева". Там се извършвал ремонт и според вестника причината политикът да смени амплоато си е фактът, че "подмяната на тръбите е поверена на неговия отколешен враг и настоящ дразнител в местния парламент, шефа на фирма "100 пет" Николай Христов".
Ловешкият "Народен глас", пък съобщава за това, че в Тетевен зарибяват реки и водоеми. "От риборазвъдната база в Луковит бяха закупени 300 кг малки шаранчета с размери от 8 до 10 см", пише вестникът, който излиза два пъти в седмицата - понеделник и четвъртък. Челната новина на изданието отпреди седмица е, че е присаден костен мозък на ловешки малчуган.
В габровския "местен парламент", се оказва, че "заседанията се водят мудно и се допускат ненужни дискусии". Местният всекидневник "Габрово ДНЕС" се учудва, че видима конфронтация между отделните групи в общинския съвет няма, по време на заседания налице са всички предпоставки за пълноценна и ефективна работа. На практика обаче това не се получавало.
Разградският "Екип 7" извежда на първа страница новината, че Кубрат се е побратимил с турския град Гьорюклю. Под рубриката "Публичен регистър" вестникът, който се отпечатва в понеделник, сряда и петък, публикува материал със заглавие "Кметът Узунов показа на журналистите вилата си". Там според изданието градоначалникът е "имал и има да упражни на практика едно от хобитата си - дърводелството". Редколегията на "Екип 7" пита в материала и "дали изненадващото гостоприемство на кмета има нещо общо с факта, че три дни преди това автомобилът на вестника мина случайно покрай вилата, което не остана незабелязано от комшиите му? ".
Старозагорският седмичник "Национална бизнеспоща" слага на първата си страница заглавието "Не се страхувайте от млякото". Там има и снимка на новоизбраната мис Стара Загора, която препраща към кратък текст с още три фотографии на една от последните страници.
Областният вестник на Монтана, който носи името "Монт прес", е отделил първата си страница предимно на "черни" новини. "Изклаха 7от кравите", "Въоръжени крадат бензин", "Ликвидират "Чипровец" ЕАД и "Кмет арестува отсечени орехи" са дописките, които откриват броя от миналия вторник.
НСРТ и S.V. RSA в дерби с продължения
Александър Иванов и Димитър Коруджиев били хората на Михов в медийния съвет
Спорът между Националния съвет за радио и телевизия и "S.V. RSA България" продължава вече месец. Медийните наблюдатели следят как словесните престрелки влияят върху отношенията между членовете на съвета и ще успеят ли хората от НСРТ да превърнат нарушенията в договорите с "S.V. RSA България" в достатъчно силен аргумент, с който да могат да поискат оставката на БНТ-шефката Лили Попова. Препирнята между медийните експерти и хората на Валентин Михов заприлича на футболен мач с продължения. Краят обаче може би ще се реши с присъждане на служебна победа, след като управителят на "S.V. RSA България" потвърди намерението си да съди члена на НСРТ Светлана Божилова за клевета, че са източили милиони долари от БНТ. Михов обясни, че телевизията не им заплаща 500 000 долара годишно, те плащат тези пари на футболния съюз, а приходите им от реклама за миналата година са 138 000 марки.
През миналата седмица членовете на НСРТ се срещнаха с представителя на УФА за Източна Европа Слободан Вуйчич. Работната среща обаче не донесе очакваните резултати и отговорите на въпросите отново ще се доизясняват с писма. Слободан Вуйчич направи презентация на дейността на УФА в Европа и по света и се представи като човека, работил в изграждането на отдела "УФА спорт". Неясна остана обаче позицията му в концерна и собствеността му във фирмата "S.V. RSA" - Хамбург. От фактите, с които се атакуваха НСРТ и представителите на S.V. RSA, може да се заключи, че правата за футболното първенство са продадени от БФС на "УФА кино и телевизия". Тази фирма ги прехвърля на "УФА спорт", а тя на "S.V. RSA България".
Срещата беше използвана от Димитър Коруджиев да отхвърли обвиненията на колежката си Светлана Божилова, че той и Александър Иванов са я заподозрели, че работи за Мърдок. Писателят обаче не коментира слуховете, че неговите деца учат в чужбина на издръжка на Валентин Михов.
Въпросът, че двама от членовете на НСРТ по думите на Светлана Божилова поддържат контакти със собствениците на "Ринг С.В.", беше поставен на пресконференцията на съвета миналия понеделник. Двамата са Димитър Коруджиев и Александър Иванов, уточни тогава председателят на НСРТ Александър Томов. Становището на НСРТ с констатациите и нарушенията от предварителната проверка на външните спортни продукции беше гласувано със 7:2 гласа.
"Аз бях против обявяването на резултатите от проверката, преди тя да е приключила. Настоявах абсолютно всичко да се проучи детайлно и едва накрая да излезем със становище в пресата, за да не се окаже, че вдигаме много шум за нищо", коментира Александър Иванов. Връзката на Иванов с Валентин Михов била по линия на Българската федерация по минифутбол, на която той е зам.-председател, а Михов - шеф.
НСРТ ще изиска договорите за притежаване на телевизионни права за спортни събития освен от "Ринг+" и от кабелната телевизия "Диема+", която също излъчва футболни срещи от първенствата на западноевропейски страни и боксови мачове.
Износът нараства с 25за първото тримесечие
По предварителни данни на БНБ дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за първото тримесечие на 2000 г. е 359.1 млн. долара. В сравнение със същия период на 1999 г. дефицитът е нараснал със 104.4 млн. долара. Основната причина е в резкия ръст на цените на суровия петрол, които през март бяха 2.2 пъти по-високи спрямо март 1999 г. За периода януари - март търговското салдо се влошава със 104.1 млн. долара спрямо салдото за същия период на 1999 и достига 324.7 млн. долара. Износът по цени f.o.b., който възлиза на 1086 млн. долара, нараства с 24.5спрямо съответния период на миналата година. Увеличението при вноса, отново по цени f.o.b., е със 29.1и той достига 1410.7 млн. долара. Почти половината от това увеличение се дължи на по-високите цени на суровия петрол. Обнадеждаваща за българския експорт е продължаващата тенденция към увеличаване на цените на стоманата и медта на международните пазари.
За първото тримесечие на годината финансовата сметка е отрицателна в размер на 41.2 млн. долара. В същото време портфейлните инвестиции в чужбина нарастват с 44.4 млн. долара. Със 139.2 се увеличават активите на страната, вложени в чужбина. За тримесечието задълженията на страната към чужбина са се увеличили с 64.8 млн. долара.
Общият баланс за тримесечието е отрицателен (-194.6 млн. долара). Дефицитът се финансира с намаляване на резервите на БНБ с 213.6 млн. (без да се отчитат курсовите разлики) за първите три месеца на годината. С отчитане на курсовите разлики резервите на БНБ намаляват с 347 млн. долара.
Надзорът на АП поиска повече гаранции от АКБ за "Балканкар"
"Поискахме допълнителни гаранции за кредитната линия на класирания на първо място купувач на "Балканкар холдинг" - "АКБ Форес", заяви Асен Дюлгеров, шеф на Надзорния съвет на АП. Той обясни, че основната причина за класирането на "АКБ Форес" на първо място е не разликата в предложените пари и инвестиции, а в добър мениджърски екип и кредитна линия от руската Алтабанк (за която обаче липсва достатъчно информация). Офертата на АКБ за мажоритарния пакет на "Балканкар" е за 130 хил. долара в брой срещу 75 хил. долара от втория кандидат. Инвестициите, обещани от АКБ, са по-високи с 500 хил. долара, по-високи са и останалите параметри на офертата. От АП заявиха, че нямат много информация за класирания на второ място кандидат WCG Holding, но за него има референции от американското търговско представителство. WCG чрез дъщерната си фирма SDC участва в приватизацията на заводите "Татра" в Чехия.
ЕС ни каза "да" по четири критерия
"Затварянето на четири от шестте глави по преговорите с Европейския съюз е много голям успех, който е плод на огромните усилия, положени от екипа за преговори и съответните министерства, които подготвиха позициите. " Това заяви главният преговарящ с Европейския съюз Александър Божков след приключването на конференцията за присъединяване на страните, кандидатки за членство в ЕС, която се проведе миналата седмица в Брюксел. Българската страна приключи преговорите с Европейската комисия по главите "Малки и средни предприятия", "Наука и изследвания", "Обща външна политика на сигурност" и "Образование и обучение".
Според Александър Божков причината да не се затвори главата "Култура и аудиовизия" е, че парламентът още не е приел промени в Закона за радиото и телевизията, свързани с актуализирането на европейската директива "Телевизия без граници". Главният преговарящ обаче смята, че през юни окончателният вариант на закона ще бъде приет и тогава ще затворим и тази глава.
Главата "Външни отношения" не е затворена, защото България твърдо отстоява позицията си по подписаното с Македония двустранно споразумение, което обаче е различно от споразуменията, подписвани от страните от ЕС. Според изискванията на еврокомисията всяка страна, кандидат за членство, трябва да се откаже от двустранни споразумения извън тези с ЕС. Според Александър Божков в Европейската комисия са приели българската позиция, тъй като скоро ще е факт подписването на споразумение за асоциирането на Македония към ЕС.
