БВП на глава от насeлението е твърде нисък в сравнение със същия показател в другите страни - кандидати за членство в Европейския съюз. За миналата година той е бил 1510 USD. За сравнение със страните членки изобщо няма смисъл да се говори. Според изследване на ING Barings нашата страна се нуждае от средно 17номинално нарастване на БВП през следващите 20 години, за да може номиналният БВП на глава от населението да бъде съпоставим с този в трите най-слаби икономики от ЕС.
Вторият фактор на растежа отново ще са инвестициите. По данни на НСИ повече инвестиции през 2000 г. планират предприятия, формиращи 50от годишния оборот на промишлеността. Около 2/3 от инвестициите ще бъдат направени в частния сектор. Все още преобладаващият дял от планираните инвестиции се пада на възстановяването на съществуващо оборудване. Дефицитът по външнотърговското салдо, формиран до голяма степен под влияние именно на вноса на инвестиционни стоки, ще се запази, но сериозна опасност за платежния баланс не съществува поне през тази година, тъй като приходите от приватизацията на БТК и Булбанк ще покрият дефицита от около 1 млрд. лева.
Рекордно високата безработица предполага наличие на потенциал за икономически растеж. Наистина по-големият брой безработни лица разширява възможностите пред работодателите на пазара на труда. Същевременно обаче безработицата ще продължи да нараства с напредъка на структурната реформа. Така ще се увеличи кръгът на хората с ниски доходи, тоест ще се ограничи крайното потребление.
Независимо от това анализаторите на European Intelligence Unit очакват реален растеж от около 3през 2000 г., а прогнозата на правителството е за 4нарастване на БВП. Основните предпоставки за растеж ще бъдат увеличеното европейско търсене на вносни стоки и услуги, нарасналите енергийни нужди на Турция и увеличението на инвестициите благодарение на стартиращите в близките две години инфраструктурни проекти.
Неяснота около акциите за мениджмънта в сделката за Булбанк
Неяснотата дали мениджмънтът и служителите на Булбанк ще имат възможност да купят акции от банката може да доведе до сериозно обтягане на отношенията с правителството. Макар че беше избран купувач на банката, официално БКК още не е потвърдила дали важи "джентълменското споразумение" с екипа на Чавдар Кънчев за мениджърските акции. Преди седмица Жотев заяви пред журналисти: "Защо трябва да се споразумяваме с мениджърите. Не сме ли ние собствениците на нашите акции?"
"Отговорът" на Булбанк беше даден във вторник. След общото събрание на банката Чавдар Кънчев съобщи, че ден по-рано бордът на директорите е обсъждал "съвсем неформално" цитираните изявления на шефа на БКК. "И нашето мнение е, че няма основание да размишляваме върху представените от журналистите интерпретации, тъй като нямаме официален отговор от БКК, който да е близо до написаното в пресата. Досега има принципна договореност, заложена още в условията за продажбата на Булбанк", каза Чавдар Кънчев. На въпрос дали е възможно сегашните мениджъри и служители да не купят акции от Булбанк, той заяви: "Не съм такъв песимист."
Споразумението с мениджърите и служителите предвиждаше на тях да бъдат продадени по номинал около 9.5от акциите на БКК в Булбанк. Ако то бъде изпълнено, това ще бъде прецедент в банковата приватизация, тъй като досега няма друг подобен случай при продажбата на държавна банка. Желанието на държавата да възнагради шефовете на Булбанк се обяснява с отличните резултати, които банката отчита последователно през последните години. През седмицата Чавдар Кънчев съобщи, че чистата печалба за първите три месеца на 2000 г. е 44.3 млн. лева. От януари до март балансовото число на банката е нараснало със 7.1и е достигнало 2.391 млрд. лева. Собственият капитал също е нараснал с 29 млн. лева (около 8.6).
На фона на тези резултати малко странно прозвуча изявлението на Чавдар Кънчев, че ръководството на банката е изолирано от заключителния етап на нейната приватизация. Някои медии изтълкуваха това като намек за непрозрачност в действията на БКК, а според други тълкувания това е разграничение от скандалните атаки на пренебрегнатия кандидат "Кановас С.А.".
Всъщност Чавдар Кънчев искаше да акцентира върху приноса, който ръководството има за успешната приватизация на Булбанк. "Цялата подготовка на сделката беше извършена с усилията на банката. БКК беше изключително облекчена за разлика от приватизацията на други банки", каза Чавдар Кънчев.
Според правителствени източници БКК може да се отметне от споразумението с шефовете на Булбанк с оправданието, че това ще намали цената, която избраният консорциум "УниКредито"/"Алианц" е готов да плати. Офертата на консорциума е за 350 млн. евро, но все още не е ясно за точно колко процента от банката.
От "безплатния обяд" в ТСБанк останаха трохи и за държавата
Иван МИХАЛЕВ
Когато правителството на Жан Виденов изплащаше на хората влоговете в затворените банки, се очакваше, че рано или късно държавата ще си получи обратно част от милиардите левове. След близо четири години протакане на банковата несъстоятелност вече и най-големите оптимисти са наясно, че бюджетът няма да получи нищо от фалиралите трезори. От голямото "ядене" покрай тези банки за данъкоплатеца най-много да останат трохите.
Най-добрият пример за това е ТСБанк, която беше втората по големина (след ПЧБ) частна банка, обявена в несъстоятелност. Бюджетът, който през 1997 г. изплати влоговете на фирми и граждани в нея, имаше да си взима 24 281 208 нови лева. На проведения на 12 май търг за активите на банката кандидат-купувачи не се явиха. За разлика от другите фалирали банки държавата също не подаде оферта. Този път това не изненада никого - може би поради факта, че в банката отдавна не е останало нищо ценно.
Миналата сряда, 17 май, обаче шефът на Агенцията за държавни вземания Александър Раков все пак поиска възлагане. Ведомството е поискало да получи активите и имуществените права на ТСБанк по цена, равна на 80от оценката на банката. Тя е 24 281 208 лева - почти колкото целия дълг на банката към бюджета.
Синдиците са подготвили вече документите и тези дни ще ги внесат в съда, който за разлика от друг път едва ли ще прави проблеми. Запознати с нещата около ТСБанк изразиха учудване от високата цена, която оценителите от "Дени консулт" са поставили на това, което е останало от трезора. Най-ценният актив е вземането от "Плама" - Плевен, в размер на 39.4 млн. лева. Заедно с него държавата "ще придобие" вземане от лондонския клон на "Баерише хипоферайнсбанк". Става дума за депозит на стойност три млн. германски марки. Тези пари обаче трудно ще бъдат върнати обратно заради правни спорове. По тази причина вещите лица са оценили депозита на около 60 хил. марки, обясни синдикът Васил Василев.
Третият "актив" на ТСБанк са голям брой записи на заповед. Падежите на тези ценни книжа са изтекли отдавна. По някои вече е изтекъл и тригодишният давностен срок за принудително събиране и според юристи вероятността да се вземат някакви пари от тях е равна на нула. Най-голямо е вземането по 17 броя записи на заповед, издадени от фирмата "Либела" ЕООД на обща стойност 34.2 млн. долара. Същата фирма е длъжник и по други 18 броя записи на заповед, чиято стойност е общо 5.9 млн. германски марки. Държавата обаче едва ли ще вземе нещо от "Либела", която е само една от фирмите фантоми, попаднали в прословутия списък на кредитните милионери. Собственик на дружеството пощенска кутия е някой си Влатко Грижоски. Според запознати малко преди да фалира ТСБанк на "Либела" ЕООД са били прехвърлени дългове на "Дискавъри 93" и свързани с нея фирми.
Казано с други думи - държавата няма да вземе почти нищо от ТСБанк. Парите от осребреното имущество на банката, които тя можеше да получи, миналата година попаднаха в голям брой частни фирми. Това стана, след като синдиците на ТСБанк решиха да "прескочат" държавата и започнаха разплащане с по-долен ред кредитори. Основания за това беше извършеното от тях прихващане по схемата "Плама", което формално изчисти дълга на фалиралия трезор към бюджета. Впоследствие съдът обяви разплащането за нищожно, но по неясни причини не отмени одобрената сметка за разпределение. Така вместо в държавата, парите отидоха в кредиторите от следващия ред. Най-голямата сума - около 7 млн. долара, беше платена на дружеството "Хърсев и ко". Самият Емил Хърсев дълго време отказваше да вземе парите и обясняваше, че те са на земеделското министерство. Това са милионите от прословутия заем за закупуване на американска царевица, потънали в ТСБанк, за които Хърсев още е следствен. През миналата седмица г-н Хърсев заяви пред "Капитал", че сумата най-накрая е била внесена в бюджета. Това е станало на 4 април т.г. по нареждане на аграрното министерство.
Шефът на НСБОП уволнен заради разследване срещу съветник на Костов
Директорът на НСБОП ген. Кирил Радев е разследвал съветника на Иван Костов по физическата култура и спорта Веселин Балевски, стана ясно миналата седмица. Лидерът на БСП Румен Овчаров зададе въпрос на премиера по време на дебата за вот на недоверие към правителството на СДС. Фирма "Б.Н. К." ООД е получила разрешение за валутна търговия на ГКПП Калотина през 1992 г. с подписа на тогавашния министър на финансите Иван Костов. Съпругата на Балевски по това време е била секретарка на Костов.
НСБОП е извършвала проверка как фирмата на Балевски е получила разрешение за безмитна търговия на ГКПП Калотина по поръчка на Върховната касационна прокуратура. Според разследването на НСБОП "Б.Н. К." е имала разрешение само за търговия с петролни продукти и едва през 1996 г. е получила лиценз за валутна търговия с цигари и алкохол. Основните съмнения на Овчаров, който се позовава на доклада на спецслужбата, са, че през фирмата са минавали тирове с цигари и алкохол, без да са обмитявани. Според изявления на Балевски разрешението му е било дадено след конкурс и било напълно законно.
В интервю за в. "Сега" ген. Кирил Радев потвърди за разследването срещу Балевски. Според него премиерът Иван Костов е бил много ядосан от факта, че НСБОП го разследва. "Ти искаш да кажеш, че съм извършил престъпление като финансов министър", заявил Костов на генерала. Според ген. Радев към това трябвало да се прибави и разследването на службата за парите на шефа на ГУП Константин Таушанов в Барклиз банк. Той предполага, че причините за уволнението му са тези разследвания на службата.
Миналата седмица оставка подаде и заместникът на Кирил Радев полк. Венелин Великов. Той се почувствал засегнат от оценката на вътрешния министър Емануил Йорданов, че НСБОП няма успехи в разбиването на контрабандните канали и икономическата престъпност, за които той отговаряше в службата.
Булбанк продаде Корпоративна банка
Булбанк е продала в края на миналата седмица своя дял от "Корпоративна търговска банка", съобщиха отлично информирани източници. Сделката е била сключена чрез инвестиционния посредник "Еврофинанс". Купувачи са дузина чуждестранни компании, чиито имена вероятно ще бъдат съобщени в началото на следващата седмица. Вестник "Капитал" научи, че договорената цена по сделката е 12.8 млн. лева. Срещу тази сума купувачите получават 99.9от акциите на Корпоративна банка, колкото беше делът на Булбанк. Според запознати цената е била платена и акциите вече са джиросани в полза на новите собственици. БНБ също е била уведомена писмено за продажбата. До края на работния ден в петък обаче новите собственици още не бяха поискали от "Банков надзор" разрешение за притежаване на мажоритарен пакет акции на "Корпоративна". Причината е, че всяка от компаниите получава под 10от акциите на банката и по този начин разрешение не е нужно, обясниха източници, близки до новите собственици.
Представител на две от компаниите в България е адвокат Румен Люцканов. Пред "Капитал" той обясни, че идеята за покупката на "Корпоративна" идва от американска фирма, развиваща бизнес с помощта на кредитни карти в Интернет. Компанията е търсила повече от година малка банка в България, която да служи за извършване на клиринг при електронна търговия в световната компютърна мрежа. Според г-н Люцканов неговите клиенти са предпочели "Корпоративна" заради това, че банката няма лоши кредити и може лесно да бъде използвана за подобен вид бизнес. Едно от условията в договора за продажба предвижда Булбанк, която има лиценз за издаването на кредитни карти, да съдейства на новите собственици, докато самите получат нужното разрешение от БНБ.
Вестник "Капитал" научи, че преговорите по продажбата са били водени с помощта на консултантската къща "Тернер" с офиси в Будапеща и Виена. Сред десетината компании, закупили дялове в банката, има английски, американски и германски фирми. Техните имена ще станат известни най-късно на 2 юни, когато ще се проведе извънредно общо събрание на Корпоративна банка. На него ще бъде сменен сегашният съвет на директорите и в ръководството на банката ще влязат представители на новите собственици.
Доскоро за най-вероятен купувач на Корпоративна банка се спрягаше румънската групировка "Джелсор файненшъл груп" (Gelsor Finansial Group). Представляваната от бившия журналист Билян Балев групировка преговаряше в продължение на пет месеца за "Корпоративна", но преди две седмици се разбра, че сделката се е провалила. Според неофициална информация румънците са искали да купят банката от името на инвестиционния посредник "Капман-Джелсор", в който притежават 67 Те също са предложили около 12 млн. лева за "Корпоративна". Сделката обаче е пропаднала заради допълнителни клаузи в договора. Купувачът не е искал да плати предварително цената, без да е ясно дали БНБ ще разреши сделката и ще му издаде лиценз за притежаване на мажоритарен дял. Другият проблем е бил свързан с искането за освобождаване от отговорност на сегашния съвет на директорите на "Корпоративна" за времето от януари 2000 г. насам.
БНБ отложи развръзката със Стопанска банка
Иван МИХАЛЕВ
"Продажбата на фалиралата Стопанска банка се отлага най-малко със седмица", съобщи миналата седмица източник, запознат с хода на сделката. Официалното обяснение гласи, че БНБ не е внесла в съда становището си. По Закона за банките централната банка трябваше да е готова с позицията си до 30 дни, след като й е било поискано одобрението на сделката. Документите по продажбата на "Стопанска" на БРИБанк бяха внесени в БНБ на 17 април, а едномесечният срок изтече в средата на изминалата седмица. До края на работния ден в петък такова становище не е било дадено, съобщиха от съда.
Вестник "Капитал" научи, че вместо него е било изпратено писмо, с което БНБ уведомява съда, че становището ще се забави. Една от причините е, че още не е приключила проверката на "Банков надзор" в БРИБанк. Без такава проверка БНБ не може да се произнесе дали поглъщането на "Стопанска" няма да застраши стабилността на БРИБанк.
Като причина за отлагането в писмото на БНБ е посочено, че първоначалната оферта на БРИБанк е била променена. Това стана на 2 май с анекс, който беше подписан между синдиците на Стопанска банка и купувача. Според запознати с него са били подобрени някои от параметрите в офертата. Най-съществената промяна засяга сумата, която БРИБанк е готова да изплати на кредиторите на "Стопанска". В първата си оферта БРИБанк предлагаше да изплати 60 млн. лв., а в подобреното си предложение - 72 млн. лв. Това означава, че ако БНБ и съдът одобрят сделката, кредиторите на Стопанска банка ще получат около 29от своите вземания. БРИБанк ще се задължи в едномесечен срок да разкрие при себе си депозитни сметки на всички кредитори, от които те ще могат да теглят редуцираните вече вземания.
Макар да не беше заявено официално, за отлагането на сделката с БРИБанк е повлияла и появата на втори кандидат-купувач. Както вече се разбра, интерес към Стопанска банка има свързаната със словашки капитали Евробанк (бивша ТБ "Моллов"). Още преди седмица се разбра, че това е довело до обтягане на отношенията между подуправителя на БНБ Емилия Миланова и синдиците на "Стопанска" Владимир Георгиев и Валерия Антонова. Шефката на "Банков надзор" писмено направи забележка на двамата синдици заради отказа им да се срещнат с други потенциални купувачи. В писмото от 5 май се припомняше, че "задължение на синдиците е да проявяват грижата на добър търговец и да защитят най-добре интересите на кредиторите". Вестник "Капитал" научи, че през изминалата седмица Емилия Миланова е изпратила ново писмо, този път до съдия Камелия Ефремова. С него се иска тълкуванието на съда (който по закон единствен може да дава заповеди на синдиците) по въпроса могат ли синдиците да отказват продажба на информационния меморандум на "Стопанска", при положение че интерес към банката проявяват и други кандидати. Тази позиция на централната банка е принципна и не означава непременно, че хора от БНБ лобират в полза на Евробанк, коментираха през седмицата юристи.
Накратко
Юнионбанк ще увеличи капитала си в средата на юни, стана ясно от обнародваната в Държавен вестник обява за общо събрание. В момента акционерният капитал на банката е 14.6 млн. лева. Заедно с увеличението на капитала се предвиждат и промени в устава на банката.
Нетна печалба от 209 млн. евро е реализирала Райфайзен Централбанк Австрия (РЦБ) през изминалата година. РЦБ е най-голямата изцяло частна австрийска банкова група и една от малкото чужди финансови институции, притежаващи своя банка у нас. През миналата година деветте дъщерни банки в Централна и Източна Европа са отчели нарастване на активите си с 35.9до 4.9 млн. евро. Печалбата преди данъчно облагане на дъщерните банки е достигнала 109 млн. евро.
Рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" (Standard & Poor's) присъди на Общинска банка първоначален дългосрочен и краткосрочен кредитен рейтинг В с положителна перспектива. Преди седмица същата агенция повиши рейтинга на държавата до "В+" с положителна перспектива, колкото е и рейтингът на столичната община. В момента основен акционер в Общинска банка с 66.94е столичната община, а останалите акции се държат от 21 общински фирми и седем общини.
"ДЗИ - Общо застраховане" намали комисионите на брокерите за каско застраховки на автомобили, собственост на физически лица и ЕТ. Това се отнася за коли, чиято застрахователна стойност надвишава 3000 лева. Средната комисиона, която получават брокери, работещи с ДЗИ, е 20от премията по застраховката. "Ограничението цели практически да се игнорират тези застраховки, защото размерът на щетите при тях е много висок", коментира изпълнителният директор на ДЗИ Красимир Станков.
Новият председател на Надзорния съвет (НС) на НОИ е Дикран Тебеян. Той бе избран с мандата на работодателите за срок от една година. Дикран Тебеян е заместник-председател на Българската стопанска камара и беше председател на НС на НОИ през 1997 г. Досегашният председател - министър Иван Нейков, беше избран за заместник-председател от квотата на правителството. За заместник-председател от квотата на синдикатите беше избрана Ася Гонева - изпълнителен секретар на КНСБ.
Започва наддаването за ДЗИ
Оцениха държавния застраховател на около 35 млн. долара
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Приблизително на 35 млн. долара са оценени 100от капитала на "Държавен застрахователен институт" ЕАД. "Изненадани сме от ниската оценка", коментираха от ДЗИ. "Смятам, че в процеса на продажбата цената ще се повиши", допълни добре информиран източник. По данни от баланса на дружеството за миналата година балансовото число на ДЗИ ЕАД възлиза на близо 150 млн. лв. Инвестициите на застрахователни резерви са близо 80 млн. лв. Правният и финансовият анализ на най-голямото българско застрахователно дружество са готови от близо два месеца, но никой не се нае да оповести определената цена. Оценката е правена по три различни метода. "Невъзможно е да се посочи фиксирана цена в долари, защото курсът на щатската валута спрямо марката постоянно се променя, а оценката е направена в български левове", коментира източник, близък до Агенцията за приватизация.
Процедурата за приватизация на ДЗИ ЕАД беше открита през ноември миналата година. Все още обаче не е ясно какъв ще бъде методът за продажба на ДЗИ ЕАД, нито пък какъв процент от капитала ще се предложи за приватизация. Това ще бъде определено от междуведомствена комисия, която трябва да се създаде до дни. В нея ще влизат представители на Министерството на финансите и Агенцията за приватизация.
Почти сигурно е, че за раздържавяване ще се предложи пакет, по-малък от 67 на сто от капитала. Причина за това е, че поне 20от акциите ще останат в ръцете на мениджърския екип, ще остане задължително държавно участие от 15и 2-3са предвидени за обезщетяване на искове за реституция. Това прави общо около 37, което изключва възможността за продажба на 67от акциите. По всяка вероятност за раздържавяване ще бъдат предложени 51.
В момента капиталът на ДЗИ ЕАД е 38.6 млн. лева, разделен в 3.86 млн. акции с номинал 10 лева. Ако се приеме, че оценката е 35 млн. долара, това прави цена за една акция от малко над девет долара. По сегашния курс на щатската валута това прави около 20 лева за акция.
На 18 май бе учредено отдавна заплануваното работническо-мениджърско дружество. Записаният капитал на РМД е 250 000 лева, като все още не е ясно колко ще бъде фактическият, тъй като все още не са обработени всички, желаещи да участват. Номиналът на една акция е сто лева. Шефът на ДЗИ Борислав Михайлов е купил 200 акции, което към момента представлява около осем процента от капитала на мениджърското дружество. Също толкова има и изпълнителният директор Красимир Станков. Целта на РМД е да намери стратегически инвеститор, заедно с който да участва в приватизацията. В съвета на директорите на дружеството влизат Мария Иванова - член на СД на ДЗИ ЕАД, Здравко Десимиров, изпълнителен директор на ДЗИ ЕАД и юристът на БРИБанк Антон Андонов.
В устава на РМД е записано, че всички решения се взимат с 3\4 мнозинство. А решенията на Съвета на директорите се взимат само с пълно единодушие. Освен това до продажбата на ДЗИ се забранява прехвърлянето на акции на трети лица, които не са учредители на РМД.
Според данните за 1999 г. ДЗИ държи около 70от животозастрахователния пазар, делът му в областта на общото застраховане е близо 30 на сто. Под шапката на ДЗИ ЕАД стоят десетки дружества. На първо място, това е "ДЗИ Общо застраховане", където ЕАД държи 95от капитала. Останалите пет процента са собственост на Банка ДСК. ДЗИ притежава и 92от капитала на ЗД "Армеец". Девет процента от капитала на Общинска застрахователна компания също е собственост на ДЗИ. Не е ясно колко държи държавният застраховател в ЦКБ. Доскоро участието му там бе 14, но по последните изявления на земеделският министър Венцислав Върбанов то трябва да се е стопило до 1, защото ДЗИ са се отказали да се включат в увеличението на капитала. Дружеството има участие и в още една банка. То притежава осем процента от акциите на Нефтинвестбанк. ДЗИ държи и 40от капитала на Български пенсионен фонд. Участва в капитала на Бургаска безмитна зона, а също и в капитала на Пощенска банка. В началото на годината бе учредено и "Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ".
"ДЗИ Общо застраховане" притежава участие в "Балканско застрахователно посредничество" АД, "ДЗИ консулт" ЕООД, "ДЗИ лизинг" АД, "ДЗИ инвест" АД, "Директ лизинг" АД, "Джи Пи Ес България" АД, "Нет онлайн инс" и др. През последните месеци се спрягат имената на много кандидати за стратегически инвеститор в най-голямото държавно застрахователно дружество. Според запознати в наддаването за ДЗИ ще се включат "Орел-Г холдинг", както и Булстрад. Спряга се и името на "Алианц" като евентуален кандидат, но това е малко вероятно, ако сделката за Булбанк бъде подписана с "Уникредито", които участват в консорциум с "Алианц".
Присъствието на представител на БРИБанк в съвета на директорите на РМД, както и кворумите за вземане на решение подсказват, че банката няма да е пасивна при приватизацията и на ДЗИ.
Още от миналата година се спряга и името на гръцката "Интерамерикън". "Говори се, че Красимир Стойчев сериозно лобира за гръцкото дружество, както и депутатът Христо Христов, който преди това беше шеф на застрахователния надзор", коментира известен застраховател. Около сделката с Булбанк обаче се спряга и името на италианската фирма "Дженерали", която е акционер в "Уникредито". "Подобно предложение си струва да се обсъжда", коментира източник от ДЗИ.
"Рейнбраун" договори смесена фирма с мини "Марица-изток"
Проточилото се повече от година договаряне между енергийното ведомство и немската компания "Рейнбраун" (дъщерна компания на концерна RWE) за развитие и експлоатация на мини "Марица-изток" приключи миналата седмица с подписване на меморандум за съгласие. Подписи под документа сложиха председателят на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки и Улрих Йобс, отговарящ за международните проекти на "Рейнбраун". Подписано бе и споразумение за уреждане на отношенията между енергийната агенция, мини "Марица-изток" и "Рейнбраун". Споразумението отваря пътя за създаване на смесено дружество между маришките мини и немската компания.
Съотношението на участията в дружеството ще бъде 2/3 за "Рейнбраун" и 1/3 за мини "Марица-изток", съобщи за "Капитал" Иван Шиляшки. Мината ще участва с апорт на активи, а "Рейнбраун" с парична вноска. Шиляшки обясни, че на основните потребители на лигнитни въглища - термичните централи "Марица-изток 1", "Марица-изток 2" и "Марица-изток 3", ще бъде предложена схема за контрол на добива и осигуряване на конкурентни цени на въглищата. Схемата предвижда "Рейнбраун" да задържи мажоритарния пакет от 51, а мините да запазят 26от капитала. Оставащите миноритарни пакети ще се предложат на трите централи. В същото време се предлага смесеното дружество за добив на въглища да участва в управлението на термичните централи. "Ще се водят преговори с "Ентерджи" и AES за намиране на най-успешната форма на сътрудничество", обясни председателят на ДАЕЕР. AES се договори с НЕК за изграждане на нова мощност в ТЕЦ "Марица изток 1". "Ентерджи" пък ще инвестира в рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" и за тази цел американската компания направи смесена фирма с електрокомпанията. Предвижда се да бъде привлечен външен инвеститор и за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 2". Доскоро интерес към тази централа проявяваше RWE energy. След преструктурирането на концерна RWE обаче добивът и производството на електричество от лигнитни въглища беше съсредоточен в дъщерната компания "Рейнбраун". Засега тя е концентрирала вниманието си в смесеното дружество за въгледобив, но е възможно на по-късен етап да прояви интерес и към инвестиции в термичната централа.
Създаването на смесената фирма между мината и "Рейнбраун" ще стане на два етапа. На първо време ще се регистрира т.нар. малък джойнт венчър. Неговата задача е да организира разработването на проекта и оценката на активите, които мини "Марица-изток" ще апортира в капитала на смесената фирма, да се направи ОВОС, да договори условията за предоставяне на концесия и да договори финансирането, обясни Еберхард Булинг, юрист на "Рейнбраун". Компанията вече е провела първи кръг на преговори с ЕБВР и германски банки. Те са заявили интерес да участват във финансирането на проекта. Кредитът ще се изплаща с доходите от добива на въглища. "За получаването на концесията ще се позовем на преференциалните възможности, предвидени в Закона за концесиите", подчерта Булинг.
През втория етап вноските трябва да се внесат ефективно и дружеството ще започне реално да експлоатира мините. "Ако условно активите на мините се оценят на 30 млн. долара, при участие от 2/3 "Рейнбраун" трябва да внесе 60 млн. долара като парична вноска", обясни Булинг. Той обяви, че планираните инвестиции за минния комплекс са от порядъка на 500-600 млн. долара.
Отваряме пазара на газ и електричество
Шиляшки предлага възможност за договаряне с чужди доставчици на ток от потребители след 2007 г. Галина Александрова
Либерализиране на вноса на природен газ и отваряне на пазара за електричество предвижда проект на Държавната агенция по енергетиката и енергийни ресурси (ДАЕЕР) за поправки в Закона за енергетиката, съобщи Антон Павлов, шеф на управление в агенцията. Проектът трябваше да бъде готов до 15 май. Срокът обаче беше удължен, за да се направят конкретни сметки кога и каква част от пазара би могъл да се отвори, без това да застрашава стабилността на енергийната ни система. Трябва да се изяснят и критериите за определянето на така наречените привилегировани потребители, които ще получат достъп до газовата и електроенергийната мрежа. Според Антон Павлов схемата за освобождаването на пазара у нас най-вероятно ще отговаря на модела в Европейския съюз.
Първоначално се предвиждаше дефинирането на подходящите консуматори, графикът на процентното отваряне на пазара и другите условия за достъп да се регламентират с подзаконов акт. Напоследък обаче явно е надделяло становището тези разпоредби да бъдат включени в закона. От една страна, това е добре, защото означава по-голяма стабилност и най-вече необратимост на промените, ако бъдат гласувани. От друга страна обаче, съществува риск около поправките да се разгори ожесточен дебат и в крайна сметка те да не бъдат приети по популистки и лобистки съображения. Не е тайна, че и преносното предприятие (новата НЕК), и много от централите се чувстват застрашени от отварянето на пазара, което ще ги постави в силно конкурентна среда.
През юни 1996 г. министрите на енергетиката на страните от ЕС приеха становище за прогресивна либерализация на европейския електроенергиен пазар. Директивата за общоевропейския електроенергиен пул влезе в сила от началото на 1997 г., като държавите разполагаха с две години, за да я включат в националните си законодателства. Правилата са в сила от началото на 1999 г. Схемата за либерализация на европазара за електричество е следната: до януари 1999 г. в групата на привилегированите потребители трябва да влязат всички консуматори с потребление над 40 мегаватчаса годишно, от януари 2000 г. - консуматорите с над 20 мегаватчаса годишно, от януари 2003 г. - с над 9 мегаватчаса годишно. Общият дял на освободения пазар на електричество в ЕС през съответните периоди се предвижда да бъде: 1999 г. - 23, 2000 г. - 28, 2003 г. - 33 Според последните данни общият дял на свободния пазар на електроенергия в ЕС изпреварва значително прогнозите и вече надхвърля 60 Положителният ефект е значително снижаване на цените на едро на електроенергията. Отрицателният е в появата на понятието замразени мощности. Това са основно централи, в които са инвестирани много средства, но в условията на конкуренция сега те се оказват неефективни. Това може в бъдеще да се окаже сериозен проблем и за българската електроенергетика, която предвижда изграждане на допълнителни мощности на базата на доказано неверни прогнози за нарастване на потреблението на електроенергия.
Енергийният ни закон и досега предвиждаше възможност за постепенно отваряне на пазара чрез регулиран достъп до мрежата след 2002 г. Това означава, че след две години големите потребители, например Нефтохим, ще могат да си купуват ток от ТЕЦ Варна, ако тя им предложи по-изгодна цена и условия за доставката. Новото, което предлага ведомството на Шиляшки, е да се отвори пазарът за внос от външни фирми. Тогава "Кремиковци" ще може да си договори електричество например от румънска, унгарска, германска и т.н. компания, ако тя му предложи по-добри условия от централите в България. Засега експертите на енергийната агенция смятат, че реално това може да стане не по-рано от 2007 г. През август стартира и либерализацията на газовия пазар в ЕС. На 10 август всяка от страните, членки на евросъюза, трябва да отвори за конкуренция 20от газовия си пазар. Всички потребители, които консумират над 25 млн. куб.м газ годишно, могат да избират своя доставчик. До средата на 2003 г. всеки национален пазар трябва да се отвори до 28 Прагът за потреблението се намалява до 15 млн. куб.м годишно. Най-малко с 33трябва да се отвори пазарът до 2008 г., когато прагът ще падне на 5 млн. куб.м. Очакванията са, че в резултат на конкуренцията цената на газа ще спадне значително.
До три години България трябва да либерализира доставките на газ за населението, беше записано в меморандума, подписан между правителството и мисията на МВФ през 1998 г. Либерализирането на доставките на газ в страната ще има двоен ефект. От една страна, ще постави основите на реален пазар в един силно централизиран отрасъл с пълен монопол на държавната фирма Булгаргаз. От друга страна, ще се даде възможност за пряк достъп на хората до един ефективен и екологичен енергиен източник. Вторичният ефект е, че битовата газификация най-вероятно ще дръпне голяма част от консуматорите на ток, въглища и топлоенергия, тоест ще засили конкуренцията между различните енергийни компании. А конкуренцията винаги се отразява благоприятно на крайната цена за потребителя.
Пазарът на природен газ се оказа костелив проблем за всички следдесетоноемврийски правителства. Сегашното не прави изключение. В програмата си за управление правителството на Костов заложи газификацията като един от приоритетите на енергийната си политика. След което този приоритет беше забравен. И досега например няма диференцирани цени на газа, а без тях пазарът е невъзможен. Основният проблем, изглежда, е, че рухне ли монополът на Булгаргаз вътре в страната, държавната газова компания трудно ще удържи по-нататък и контрола върху вноса. Ведомството на Иван Шиляшки обаче, изглежда, най-после е узряло за идеята, че конкуренцията при вноса не е толкова невъзможно нещо. Нежеланието на правителството да предприеме нещо в тази посока се аргументираше единствено с констатацията, че тръбата, по която получаваме газа, е една. Отдавна обаче е известно, че от тази единствена тръба може да се договаря газ на различни цени. Факт е, че през 1995 г., когато "Овергаз" за пръв път влезе с доставки на газ на българския пазар, намали цената от 96 на 84 долара за 1000 куб.м.
Да се остави газовият сектор в сегашния му вид на практика значи ликвидация за голяма част от химическата, циментовата и стъкларската индустрия, металургията и топлофикациите. Това пък ще доведе до фалит и Булгаргаз, който все повече стеснява пазара си поради драстичния спад на потреблението. Позицията на ДАЕЕР е да се разреши достъп до вноса, но в рамките на квотите, договорени между Булгаргаз и "Газпром". По този начин големите предприятия потребители (например торовите заводи и големите топлофикации) ще могат да избират доставчик, който им предлага най-добри ценови и други условия. Така може би ще могат да оцелеят и в неблагоприятната пазарна конюнктура.
"Евроизацията" - един измислен проблем
Румен Аврамов
Една от възловите - във всеки случай от най-дълбоките - теми в преговорите на България с ЕС е тази за икономическия и валутен съюз. В прост текст това е темата за бъдещето на паричния съвет и на паричната система в България. И точно защото преговорите започват в техния конкретен и делничен ход, натрапеният проблем за евроизацията следва да бъде ясно ситуиран.
Въпреки че привържениците на евроизацията представят лева и еврото с плакатна простота като алтернативи, трябва ясно да се схване, че проблемът за тяхната замяна в България не е спорен. Да, еврото ще замени лева и това следва с желязна необходимост от самия факт на присъединяването към ЕС. Великобритания е единствената страна, на която се позволи да избира дали да приеме или не общата валута. Пред всички сегашни и бъдещи членове тази опция просто не съществува.
За икономиките с паричен съвет (особено тези, привързани към европейската валута) приемането на еврото е естественият и най-безрисков изход от системата. Те дори са извървели по-голямата част от пътя, доколкото за тях еврото вече е резервна валута и са се отказали доброволно от собствена парична политика и монетарен суверенитет. Обществото е приело тази даденост - България съзнателно ще се присъедини към един икономически, политически и паричен съюз, който предявява основните си правила на желаещите да влязат в него.
Ако по крайната цел - приемане на еврото - няма спор, това не означава, че моментът на тази стъпка може да бъде произволно избран. Еврото ще замени лева в бъдеще, но след преговори и след влизането ни в ЕС. Дори и междувременно евроизацията да продължи да се предлага, нейните привърженици няма да са в състояние да отговорят на три въпроса:
Промяната на паричната система е толкова фундаментален избор, че основанията за такава стъпка могат да бъдат само две. Едното е, че действащата система е парализирана от остра финансова и икономическа криза. Другото е желанието да се влезе в монетарен съюз (или да се укрепи наскоро отвоювана политическа независимост). Първият вариант е "катастрофично" действие в условия на криза (най-чистите примери са Хонконг, Аржентина, България), вторият е премислена стратегическа стъпка (най-чистият пример е Естония).
България влезе в режим на паричен съвет (което бе драстична промяна на паричната система) при обстоятелства от първия тип и би трябвало да излезе от него при обстоятелства от втория. Необходими са крайно сериозни основания, за да се предприеме промяна на паричната система по пътя между катастрофата от 1996-1997 г. и предстоящото "плавно" влизане в ЕС. Въпросът за приемане на марката (еврото) можеше да бъде поставен като изход от хиперинфлацията през 1997 г. Но тогава беше направен друг избор.
Търсенето на нов паричен режим, който да осигурява стабилност на покупателната способност на парите, днес не може да е аргумент за "евроизиране". Първо, защото паричният съвет до голяма степен осигурява тази цел, и второ - защото едностранната евроизация не я гарантира по никакъв начин. Практиката на паричните съвети, включително у нас, показва, че те водят до приемливи равнища на инфлация и във всеки случай прекъсват монетарните й източници. Обратно, евроизацията не премахва различията в равнищата на цените и тяхното постепенно покачване до това в страните от монетарния съюз е неизбежно.
Аргументът, че паричният съвет продължава да носи риска от девалвация, е често повтарян, но това не го прави по-малко съмнителен. В крайна сметка девалвацията е просто една от проявите на драстични неравновесия в икономиката. Ако евроизацията премахва тази проява, тя с нищо не ликвидира източниците на неравновесия. "Евроизираната", но недореформирана и неопазарена икономика е точно толкова нестабилна колкото същата тази икономика при паричен съвет. С паричен съвет виси теоретичната опасност политическата класа да поддаде и вместо да реформира, да наложи парламентарна отмяна на монетарния режим. Това би предизвикало девалвация и последваща хиперинфлация. При евроизирана икономика (както и при запазен паричен съвет) нестабилността би се изразила в отлив на капитали и в покачване на лихвите. Нито в единия, нито в другия случай кризата би била избегната. Впрочем примерите с Хонконг, Аржентина и Естония говорят именно в полза на паричния съвет. През кризисните 1995, 1998 и 1999 г. те устояха на дълбоки сътресения на световните пазари.
Чест аргумент за необходимост от подмяна на паричния съвет е "свободният избор" на населението, което предпочита кредита и спестяванията във валута. Каква е ситуацията в България? От февруари 1997 г. (пикът на хиперинфлацията) до края на 1999 г. делът на депозитите във валута (във всички банки) спадна от 83на 67 От края на 1997 до края на 1999 г. левовият кредит (на действащите банки) за частните нефинансови предприятия нарасна близо 3 пъти, а валутният около 1.7 пъти. Тези резултати може да са все още ограничени, но те показват ясна тенденция (особено при кредита) за връщане на доверието в лева. В България левът няма да овладее напълно паричното пространство и особено след влизането в сила на новия валутен закон в страната е налице ограничена "двувалутна" система. Но дори и в Аржентина, където тази система е доведена докрай и използването на долара в разплащанията е напълно разрешено и широко разпространено, това не се приема като основание за подмяна на паричния съвет.
Тук сметката би трябвало да бъде простото рационално съпоставяне на плюсовете и минусите от една промяна в паричната система. Това упражнение е правено нееднократно, със сходни аргументи.
Привържениците на евроизацията задължително започват с омаловажаване на възражението, че тя би премахнала сеньоража - прихода от управлението на валутните резерви на паричния съвет, който в голямата си част постъпва в бюджета. Като правило се "доказва" колко незначителна сума е загубата и как тя би се компенсирала от други положителни ефекти. Непонятно е откъде идва това аристократично високомерие в една бедна държава, защото именно аристократизъм е твърдението, че за България приходът от сеньораж би могъл спокойно да бъде забравен. При положението, в което се намира страната, приход от 100-160 млн. лв. годишно все още има значение - вноските на БНБ в бюджета възлизаха на 161.1 млн.лв. за 1997 г., 91 млн. за 1998 г. и около 140 млн. за 1999 г. Тези суми покриват половината от годишните плащания по лихвите за брейди-облигациите... Добре известен довод срещу евроизацията е загубата на кредитор от последна инстанция. Нейните привърженици твърдят, че при сегашното устройство на българския паричен съвет наличието на известен буфер за банковата система (депозита на банковото управление) едва ли внася абсолютна сигурност. Но именно в тази несигурност е и смисълът на паричния съвет - крайно ограничените възможности за фактическо рефинансиране безусловно подействаха оздравително-консервативно върху поведението на търговските банки. Вярно е, че по принцип съществуват други решения за кредитор от последна инстанция. Те обаче едва ли могат да бъдат изцяло на частна основа. Няма банкова криза в новата история, която да е била решавана без използването в една или друга степен на парите на данъкоплатците. Това важи както за САЩ, така и за Франция, Япония и други развити страни.
Какво се слага в актива на евроизацията? Абстрактни, недоказуеми и неизмерими предимства.
В дебата често се внасят оценъчни съждения, които са напълно неприложими към една парична система. Дали еврото и Европейската централна банка (ЕЦБ) са по-добри като пари и институция от други валути и централни банки е невъзможно да се установи. Да се опрем на курса между еврото и долара например би било подвеждащо. Ровенето в институционалната история също не би могло да каже кое е по-добро управление. Ясно е само, че ЕЦБ е нова централна банка, която воюва за своя авторитет. Откакто съществува, тя е често критикувана именно за неуспехи в това отношение. Федералният резерв към момента, изглежда, е намерил оптимално присъствие в паричната сфера. Но това са временни и променливи оценки. А България при всички случаи вече е пренесла основната част от монетарния си суверенитет към ЕЦБ.
По-нататък като основен плюс от една хипотетична евроизация се изтъкват смъкването на лихвите и притокът на инвестиции, свързани с премахването на риска от девалвация. Вероятно - съвсем не сигурно - е цената, по която страната ще има достъп до капиталовите пазари, да бъде леко намалена (това намаление няма да е в състояние да компенсира елиминирания сеньораж). Но от тази възможност няма да последват чудеса. Основните източници на финансиране на дефицита в текущата сметка на платежния баланс остават все още международните финансови институции и приходите от приватизация. Най-желателното би било България да се еманципира от тези източници и да получи свободен достъп до пазарите. Това обаче е въпрос на бъдеще, а и със или без евроизация рискът на страната ще бъде оценяван по много други параметри извън валутния. Без съмнение дълговото бреме, банковата система и реалната икономика ще продължат да носят рискове, които ще са бариера пред инвеститорите. Ако тези рискове чувствителното намалеят, това просто ще означава готовност за присъединяване към ЕС. Към този относително далечен момент българската икономика би трябвало да е достатъчно стабилна и динамична, а банковата й система да е практически напълно интегрирана в световната (най-вече европейската). Но дотогава страната ще носи рискове, свързани с присъщите й структурни неравновесия, със забавянето на реформите и с отсъствието на съществени пазари. Всяко твърдение, че тези рискове ще бъдат минимизирани чрез евроизация са спекулативни. То просто се прибавя към чудотворни рецепти за привличане на инвеститори, които бяха изтрити до крайност през изтеклите години на прехода.
Като венец на евроизацията се представя един често спряган мотив - обещаното освобождаване от бремето на "излишните" валутни резерви. Че от гледна точка на националното счетоводство резервите представляват форма на данък е вярно. Но тук по никакъв начин не става дума за безпричинно облагане, което потъва без следа. За България това е данъкът, с който се печели доверие към финансовата стабилност на страната. Това доверие има неизбежна цена. Обичайно тя се заплаща с крайно рестриктивна фискална политика и здрава финансова дисциплина за всички субекти. България не плати тази цена при режима на "нормална" централна банка от 1991-1996 г. Затова сега сме принудени да се издължаваме с "данък резерви", който е своеобразен "данък история" - цената за неспособността да се създаде автентична пазарна икономика и за заобикалянията на финансовата дисциплина, които подкопават доверието на инвеститорите.
Очакваното освобождаване на значителна част от резервите при евроизация е мистификация. При състоянието в края на януари 2000 г. с 1/3 от резервите ще трябва да се закупят необходимите количества банкноти в евро (когато вече те са в обръщение). Подобна цена няма да се плаща, ако България приеме еврото при присъединяването си към евро-зоната. Депозитът на Банково управление (около 15) също не би се освободил, тъй като е най-вероятно с него да се капитализира институция, която ще играе ролята на кредитор от последна инстанция. Част от валутния резерв (12) покрива сметките на търговските банки в БНБ (задължителни и свръхрезерви) и тяхното евентуално премахване ще увеличи ликвидностите на банковата система. Това ще е свободна ликвидност, която - при днешната конюнктура - ще се сблъска с добре познатия проблем къде да бъде инвестирана доходоносно. Най-вероятно е тя да бъде също вложена в чужбина. Накрая, депозитът на правителството (40от резерва) е негова собственост и премахването на паричния съвет означава само че частта от валутните резерви, които го покриват, ще бъде управлявана от самото правителство. Голям дял от депозита (около половината от него е във валута) е образуван от финансирането на МВФ, което понастоящем минава през БНБ, а без централна банка ще отива направо в бюджета. Правителството обаче при всички случаи ще продължи да има потребност от значителен резерв за посрещане плащанията си по дълга. (Вътрешният и външният дълг ще са неразличими.)
За какво освобождаване на средства в икономиката става дума след всичко това? Дори и при една евроизирана икономика предлагането на пари в крайна сметка зависи от състоянието на платежния баланс, т.е. от същите фактори, които го определят и при паричен съвет.
Ако се тегли чертата, евроизацията не натежава с нищо. И ако все пак остава някакво съмнение, при толкова неясни ползи най-твърдата почва за избор остава елементарният здрав разум.
Основно негово правило е да не се разрушава едно устойчиво състояние без причина. Приказките за въвеждане на еврото за един месец са за наивници. Те не отчитат джунглата от институционални, законови и международноправни проблеми, които ще трябва да бъдат решени в добре познатия ни политизиран и социален контекст. А това означава поредно отклонение на обществена енергия в непродуктивна посока.
Правило на здравия разум е и да не се търси решение на даден проблем с инструменти, които са предназначени за решаване на друг. Евроизацията няма отношение към преодоляване на нито едно от тесните места, които все още спъват икономиката - държавна намеса, слаба монетизация, висок външен дълг, административна недостатъчност, юридическа инфраструктура, липса на пазари, манталитет. Ако нямаха по-дълбоки корени, тези проблеми щяха да са вече решени в рамките на паричния съвет, а и по-рано. Но това не се случи.
Паричен съюз може да се постигне само при пълно интегриране на пазарите. А едностранната евроизация е всичко друго освен това. При едностранни действия българската икономика би останала откъсната от паричните институции на евро-зоната и би увиснала в институционален вакуум. Едностранната евроизацията не е свободен пазар на стоки и капитали, защото присъединяването към ЕС все още не е факт. Най-вече тя не е свободен пазар на труд, тъй като движението на работна сила остава ограничено до влизането в съюза.
Няколко думи за аналогиите. Оставям настрана логическата несъстоятелност на "доказателството чрез аналогия". Ще обърна внимание само, че всеки един от лансираните случаи е дотолкова специфичен, че аналогията може лесно да бъде окарикатурена.
Любимият казус с Панама е особено показателен. Това е изкуствено създадена държава, откъсната от Колумбия в началото на века под прякото въздействие на САЩ с една-единствена цел - прокопаване на канала. При това родословие няма нищо чудно, че от самото й раждане тя е възприела американския долар. Няма нищо чудно и в това, че тя го е ползвала успешно, след като в продължение на един век основният икономически и политически фактор е американското присъствие в зоната на канала. Когато се говори за прелестите на доларизацията трябва да се спомене също, че либерализацията на финансовата система на тази страна я превръща в център на наркотрафика и прането на пари (съдба и смисъл на съществуване на всички икономически свободни територии) и че един от нейните бивши президенти излежава присъда в САЩ именно по обвинения, свързани с тези дейности. Впрочем рейтингът на Панама не се отличава с нищо изключително. Със своите [ВВ+/негативни очаквания/В] тя стои малко по-високо от България, приблизително на същото равнище като Бразилия, под Аржентина, Колумбия, Хърватско, Естония, Литва, Мексико, Перу, наравно със съседката си Коста Рика, но под другия си съсед Салвадор... Друг пример е Пуерто Рико, която е асоциирана територия на САЩ - нито щат, нито напълно независима държава. Това може да е привлекателен модел, но как ли да го осъществим у нас. Да се дава пример с Черна гора е все едно да се хвалят способностите на инвалид с протези. Понякога се стига дотам да се размахват прецедентите на Сан Марино, Монако и Ватикана - територии, които живеят от десетилетия в паричен съюз със съответната държава, в която са анклави.
На пръв поглед Аржентина е най-привлекателният казус, но и тук се пропуска контекстът. Преди година и половина предложението за доларизация бе направено като политически ход на един отиващ си президент. Всички твърдения за ангажираност на американската централна банка и администрация с този проект са неточни, както и за популярността му в самата Аржентина. Идеята е официално отхвърлена от новите аржентински власти поради нежеланието им да предприемат едностранна стъпка и в крайна сметка - поради нежеланието на САЩ да се превърнат в партньор на подобен монетарен съюз. Що се отнася до Естония, централната банка на страната отхвърля идеята и официално се придържа към конвенционалната схема за влизане в евро-зоната.
Нека погледнем на предложението за евроизация в конкретния контекст на преговорите за присъединяване към ЕС. Тук се налагат няколко ясни уточнения.
ЕЦБ не е институционална страна в преговорите по присъединяване, които се водят от комисията. Естествено поради функциите и авторитета си на практика ЕЦБ участва в осмислянето на стратегията на ЕС по присъединяване на новите кандидати към Европейския валутен съюз (ЕВС). До началото на април банката имаше публично обявена позиция единствено по схемата на присъединяване на страните с "нормални" централни банки. Икономиките с паричен съвет са особен казус, за който отсъстваше окончателно становище и който се обсъждаше както в ЕЦБ, така и със самите страни-кандидатки. Този дебат създаде поле за нетривиални концептуални и практически решения. На 13 април ЕЦБ прие становище по въпроса, според което се приема гъвкава формула, позволяваща по принцип поддържане на паричния съвет и в рамките на ЕС, до момента на влизане в евро-зоната. Тази позиция на практика отчита изразеното в хода на обсъжданията становище на БНБ и други централни банки, че връщане към плаващ валутен курс през преходния период между приемане в ЕС и влизането в евро-зоната (в рамките на валутния механизъм ERM-II) е неуместно и рисковано за страни с паричен съвет.
Присъединяването към Европейския валутен съюз е сърцевината на целия присъединителен процес. Естествено е да се предполага, че всички възлови стъпки на кандидатите в тази област следва да бъдат обсъждани от двете страни. Като институция, отговорна за евро-зоната, ЕЦБ формално няма правата и средствата да разрешава или забранява решения на паричните власти в страни извън тази зона. Но като институция, към която ще се присъединят централните банки на новите страни-членки на съюза, ЕЦБ (по-точно Европейската система на централните банки) е длъжна да има позиция. Такава позиция е достатъчно отчетливо и нееднократно изразена и тя се свежда до отхвърляне на едностранната евроизация като стъпка към валутния съюз.
Всичко това става съвършено разбираемо, ако ясно се схване, че тези, които предлагат едностранна "евроизация" не предлагат паричен съюз с Еврозоната, в който централните банки ще влязат със строго определени права и отговорности. Паричният съюз е цивилизованият институционален вход в Еврозоната. Едностранната евроизация е примитивно (затова варварско) и половинчато решение, създаване на анклав, в който циркулира, привнесена и присадена, европейската валута, и в който централната банка ще бъде премахната. Но при влизане в ЕВС съвсем не се предвижда изчезване на централната банка. Тъкмо напротив - с влизането в него ще бъдат възстановени редица от чертите и инструментите на някогашната класическа централна банка. Когато се превърне в член на Европейската система на централните банки, БНБ ще получи на разположение инструменти, с които не си е служила през дългия период на практикуване на паричен съвет и които ще бъдат поставени под пряк контрол на ЕЦБ. Но това няма да е крачка назад. Да не забравяме, че ако от днешна гледна точка (с още пресния спомен от финансовия колапс) подобно обогатяване на функциите ни се вижда опасно, то от гледна точка на едно бъдещо членство в ЕВС възвръщането на редица класически инструменти на паричната политика ще бъде свидетелството за зрялост на българската икономика.
Лозунгът за евроизация се лансира като героичен ход в присъединяването към европейското парично пространство. Тази поза странно напомня мятанията от последната фаза на комунистическия режим, когато "спасителни идеи" ("интелектуализацията", "качествено новия растеж" и пр.) непрестанно заместваха решенията на истинските проблеми. Тези чудодейни решения тогава се лансираха от държавата, а днес се представят като свободна интелектуална игра. Пораженията обаче ще са същите, ако и днес се превърнат в държавна политика.
Затварят валутните магазини в края на 2002 г. Паулина РАДОСЛАВОВА
Магазините за валутна търговия по всички граници на страната ни трябва да бъдат затворени до 31 декември 2002 г., реши правителството в четвъртък. Фирмите, получили разрешение за безмитна валутна търговия досега, могат да работят до изтичането на договорите им с Главно управление на митниците, но не по-късно от края на 2002 г. Заварените случаи са уредени с поправка в Закона за митниците, които трябва да се одобрят и от парламента. Фирмите, които имат разрешения за валутна търговия, са около 20 и имат близо 30 магазина, обясни шефът на Главно управление на митниците Пламен Минев. Сред тях са "Трансимпекс", "Бела тур", "Аида тур", "Кореком", "Б.Н. К.", летищата. Договорите им са от 1991 г. и изтичат през 2002 г., добави той. По данни на Главно управление на митниците оборотът на всичките 30 магазина е 150 млн. германски марки от 1991 г. досега. Нови лицензи за този вид бизнес няма да се издават, макар че от началото на годината досега има доста кандидати. Забраната за валутните магазини се въвежда заради разпоредбите в Европейския съюз. Ако при по-нататъшните преговори за членство в съюза се стигне до промяна в политиката за магазините, ще я отразим веднага, каза Минев. Ако това не стане, след края на 2002 г. право на безмитна валутна търговия ще имат само авиокомпаниите на борда на своите самолети.
Фирмите и едноличните търговци, които избягнат изцяло или частично плащането на митнически такси, ще се наказват с имуществена санкция от 100 до 200 на сто върху стойността на незаконно пренесените през границата стоки, предвиждат още промените в Закона за митниците, одобрени от кабинета. Досега за тези нарушения санкцията варираше от 50 до 150от стойността на стоките. Размерът й се запазва за физическите лица-нарушители. Две хиляди лева лева. глоба ще плащат тези, които не спазват сроковете в митническите разпоредби. Хиляда лева пък е глобата за продажба, покупка, вземане на съхранение, залагане или приемане като залог или подарък на контрабандни продукти.
Местни стоки, изнесени извън митническата територия на страната, ако бъдат отново въведени в нея за внос в срок от три години, се освобождават от мита по искане на вносителя, предвижда проектът. Досега този срок беше една година.
Занапред декларирането пред митническите учреждения може да се осъществява не само писмено или по електронен път, но и устно. Условията кога и как да става декларирането ще се определят допълнително в правилника за прилагането на закона.
Главно управление на митниците се преобразува в агенция "Митници", която има централно управление и регионални дирекции, предвижда проектът. В структурата на агенцията се създава инспекторат на пряко подчинение на директора й, който ще контролира дейността на администрацията. Занапред директорът на агенция "Митници", а не финансовият министър, както беше досега, ще определя кое е служебна тайна за митничарите.
Скандал с кредити разтърси фонд "Земеделие"
Шефът на държавната централа Стоян Христов обвинен за незаконни заеми за над 150 000 лв. Паулина Михайлова
Изпълнителният директор на държавния фонд "Земеделие" Стоян Христов беше замесен през изминалата седмица в скандал за незаконно отпуснати кредити. Според великотърновския всекидневник "Борба" Христов е наредил да се дадат 151 554.46 лв. краткосрочни кредити на частно дружество, при положение че летвата за обща сума, давана на един получател, е 70 000 лв. Обвиненията бяха подкрепени пред "Капитал" от бившия шеф на регионалната дирекция на фонда във Велико Търново Веселин Георгиев. Екснаместникът на "Земеделие" в града прати нарочно писмо до премиера Иван Костов по въпроса.
Кредитите са дадени на "Сортови семена - инвест" - РМД, което е купило "Сортови семена - Свищов". Частната фирма е кандидатствала за кредити по всички линии на фонда и е получила над 150 000 лв., пише Веселин Георгиев до премиера. "Освен това по кредитната линия за закупуване на семена за слънчоглед "Сортови семена инвест" купуват от "Сортови семена - Свищов" семена за слънчоглед за 10 725 лв. Всъщност първото дружество е собственик на второто и продава само на себе си, а парите си ги прибира", твърди Георгиев в депешата до Иван Костов. "И тук се натъкваме на интересен факт - Стоян Христов е член на борда на директорите на "Сортови семена - Свищов", добавя уволненият местен директор на фонд "Земеделие". Христов беше шеф на отдел "Приватизация" в земеделското ведомство, когато е реализирана сделката за дружеството.
Отпускането на кредитите е разрешено от Веселин Георгиев без мое знание, заяви пред "Капитал" Стоян Христов. Той потвърди, че е член на директорския борд на "Сортови семена - Свищов". "Предприятието наистина беше приватизирано от РМД "Сортови семена- инвест" и аз съм назначен като представител на държавата за нейните 25от акциите. След като разбрах за одобрените заеми от Веселин Георгиев, го уволних. Когато извиках Георгиев, за да му съобщя за освобождаването му, той ме заплаши, че ще "ми спретне грандиозен скандал", защото знае, че съм в директорския борд. Не се поддадох на заплахата и разписах заповедта за уволнението. Имам документите, които Веселин Георгиев е подписал за отпускане на сумите. Ако ми бъде поискано обяснение от правителството, просто ще ги приложа", обясни Стоян Христов.
Регионалните директори имат правомощия да подписват договори за краткосрочни заеми до 25 000 лв., каза Христов. В случая със "Сортови семена-Свищов" ставало въпрос за няколко такива заема.
Вярно е, че аз съм подписвал договорите за заемите, но го направих под натиска на Стоян Христов, реагира уволненият. Според него това не е единственият такъв случай. В писмото до Иван Костов са посочени два примера - кредитиране на кооперация "Чемерика" и фирма "Спринк" във Велико Търново. Кооперацията е взела кредит 38 683 000 стари лева, част от които не е върнала. Фирма "Спринк" пък е заобиколила ограничението на фонда, че един производител може да получи заем за обработка максимум на 6000 дка земя и е взела сума за 12 000 дка. Според Веселин Георгиев практика във фонд "Земеделие" е да се финансират предимно производители, свързани с БЗНС-Народен съюз.
Фондът готви нова схема за облекчено финансиране
Инвеститорите и държавата влизат в сезона на надлъгването
Чуждият бизнес се отказа от мащабните критики в полза на дребни, но прагматични искания
Миглена Манчева
Чуждите инвеститори, изглежда, се придържат към принципа "когато критиките загубят смисъл, премини към похвали". Вероятно затова във времената на Румен Гечев инвеститорите изприказваха безброй добри думи за напредъка на страната и похвали за работата на правителството. Критиките тогава бяха под формата на препоръки. Впоследствие се оказа, че инвеститорите били възмутени от бизнесклимата и от отношението на администрацията към тях, но не искали да развалят отношенията си с управляващите.
От няколко месеца чуждите инвеститори започнаха все повече да повтарят стила на дипломатично фризираните си изявления отпреди три-четири години. "Впечатлени сме от напредъка на България през последните три години", заяви миналата седмица от името на делегацията на европейската кръгла маса на индустриалците барон Даниел Янсен, председател на борда на директорите на "Солвей", след срещата си с премиера Иван Костов. Сред похвалите за мъжеството на премиера точно преди вота на недоверие Янсен някак между другото отбеляза, че кабинетът трябва да се бори с нелоялната конкуренция и да не допуска неравнопоставеност между инвеститорите. В позитивен дух мина и поредният ежегоден консултативен съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране, в който представители на държавата и на чуждите компании обсъждат как да се подобри бизнесклиматът и да се повиши притокът на външни капитали.
Основната тема за чуждите инвеститори и на консултативния съвет, и при официалните срещи на европейската кръгла маса на индустриалците беше как да се подобри приложението на законите. Дори и по тази тема обаче бяха спестени част от очевидните критики към властта.
На фона на дипломатичността на самите инвеститори изненадващо сериозна критика към бизнесклимата отправи британският посланик Ричард Стаг, който в интервю пред в. "Сега" заяви, че "има компании, които в края на краищата решиха да отидат другаде да инвестират парите си" и че "инвеститорите не биха искали да се оказват изправени пред процедури, които отнемат 2-3 години... ".
През миналата и по-миналата година основните въпроси, които чуждите инвеститори поставяха, бяха свързани с данъците (например забавено връщане на данъчния кредит по ДДС, високи ставки, които ограничават бизнеса), сега този въпрос за инвеститорите сякаш почти не стои на дневен ред. Най-вероятно причината е, че правителството ясно показа нежеланието си да промени данъчната политика, въпреки че официалните обещания са точно в обратната посока. Почти единственият коментар във връзка с данъците по време на заседанието на консултативния съвет направи Валтер Демец, директор на "Метро кеш енд кери България", който предложи да отпадне чл. 26 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Текстът гласи, че максималният размер на признатите при данъчно облагане за разход лихви не може да превишава сумата от прихода от лихви на данъчно задълженото лице. Отговорът беше твърде уклончив - че засега се събират и обобщават предложенията и има вероятност разпоредбата да се коригира към облекчаване на режима. Също Демец отправи доста остра критика, че българските фирми не спазват законите и масово не плащат данъци.
Миналата година Българската международна стопанска асоциация (БИБА) обяви в свой доклад до правителството, че в България има "тревожни икономически тенденции", основният симптом на които е намаляване на вътрешното потребление заради по-ниската покупателна способност. Тази година част от чуждите инвеститори на консултативния съвет заявиха, че отчитат нарастване на ефективността в своите заводи и увеличение на износа. За вътрешното потребление въобще не се споменаваше. От това едва ли следва, че проблемът със свития вътрешен пазар е спрял да съществува.
Неприятното е, че безхаберието към инвеститорите си личи по дребните детайли, а не по официалните изявления. Типичен пример е луксозната книжка за България, раздадена на европейските индустриалци. Там пише, че за приватизация се предлагат 25от капитала на БТК (всъщност се водят финални преговори за 51), а м.г. бил обявен конкурс за втори GSM-лиценз (такъв въобще не е обявяван). За чуждия инвеститор е трудно да повярва в държавната подкрепа, след като е прочел толкова откровена неистина в официален документ.
Инвеститорски тревоги '99
(от доклад на БИБА от лятото на м.г.)
Инвеститорски тревоги 2000
(проблемни въпроси, поставени от отделни инвеститори на консултативния съвет)
Накратко
Бюджетната комисия на парламента одобри на първо четене предложението на правителството да се денонсира спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане с Кипър. Кабинетът поиска денонсирането, за да се спре източването на необложени печалби от България в посока офшорния център. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев изнесе данни за фирми (без да ги назовава поименно), при които размерът на репатрираната печалба надвишава с десетки пъти размера на инвестицията им в България.
"ЛУКойл Нефтохим - Бургас" повиши заводските цени на горивата от 0 ч в петък средно с 2.7 на сто. Причината е рязкото повишаване на международните цени на петрола, тип Брент, до 28.80 долара за барел заради опасенията, че ОПЕК скоро няма да увеличи производствените квоти. Сега тон бензин А-91 излиза от бургаския комбинат на цена 1556.40 лв., А-95Н е 1570.80 лв., А-98 струва 1971.60 лв., а дизелът се продава за 1036.80 лв. Това е второто увеличение на цените на едро от рафинерията за изминалата седмица. Първият скок беше на 16 май пак средно с 2.7 на сто.
Ставката на ДДС за млякото и млечните продукти няма да се сваля, се разбра след срещата на премиера Иван Костов с браншовите организации от млекарството в началото на седмицата. Предложението за това беше включено в доклада на вицепремиера Петър Жотев по идеите на бизнеса за осигуряване на растеж на икономиката. Засега няма да се прави и специален закон за млякото, стана ясно след срещата. Близо 75 на сто от млечните продукти у нас излизат от нелегални мандри, оплакаха се браншовиците на премиера.
Проект на споразумение с Швейцария за 12 млн. долара кредит одобри кабинетът на редовното си заседание. Преговорите за кредита ще се водят от финансовия министър Муравей Радев. Парите ще се използват за подкрепа на платежния баланс и ще се връщат в срок от 7 години.
Спира се създаването на общи ВиК дружества между държавата и общините, реши правителството. Целта е да се ускори приватизацията на тези дружества, обясниха от пресслужбата на "Дондуков" 1. В Агенцията за приватизация вече е създадена работна група за подготовка на сделките.
Срокът за монтиране на касови апарати на такситата остава 1 юли тази година и няма да бъде удължаван, заяви зам.-министърът на транспорта и съобщенията Илко Милушев. Едва 17 на сто от регистрираните таксита в страната в момента са снабдени с електронните машини, сочат данните на транспортното ведомство. Няма да се отменят и изпитите за правоспособност на превозвачите.
Вицепремиерът Петър Жотев замина за Ирак и Сирия, където ще има сесии на двете междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество. Заедно с официалната делегация пътува и бизнесделегация с представители на 40 български фирми. На сесията в Ирак ще се проучват възможностите български фирми да участват в обявени от арабската страна търгове за доставка на стоки в рамките на Меморандума за разбирателство между Ирак и ООН. Стокообменът ни с Ирак е бил 813 млн. долара през 1998 г., сочат данните на икономическото ведомство. По време на визитата българската делегация ще поиска и уточняване на техническите подробности по дълга към България от 1.6 млрд. долара. За уточняване на сумата на дълга към страната ни ще се преговаря и в Сирия.
Държавата подготвя субсидия за приватизираната БТК
Законови поправки ще разширят правата на комисията по далекосъобщения
Миглена МАНЧЕВА
До края на 2004 г. приватизираната БТК ще бъде принудена да предоставя евтин достъп до фиксиран (обикновен) телефон, справки и безплатно набиране на пожарната, полицията и бърза помощ. Тази т.нар. всеобщо предлагана услуга ще бъде финансирана от държавата, която по този начин ще предоставя нещо като субсидия на БТК до края на 2004 г. Това следва от текста "начинът за финансиране на всеобщо предлаганата услуга се определя в наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията" от промените в закона за далекосъобщенията. Те бяха приети от кабинета по принцип.
Текстовете едва ли ще останат в този си вид, защото породиха бурни спорове между държавните институции. Основните противници на текстовете са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и финансовото министерство.
Според Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията, се очаква до една седмица промените в закона да бъдат съгласувани с всички заинтересовани ведомства, да бъдат приети от правителството по същество (вероятно направо подписани от премиера) и да бъдат внесени в Народното събрание. По проектозакона все още няма становище от европейската антимонополна комисия, но въпреки това поправките ще тръгнат към парламента. Според последните искания на кандидат-купувачите - гръцко-холандския консорциум OTE/KPN, за да има сделка, промените трябва да бъдат одобрени до 1 юли. Ако това стане, предвиденото посещение на гръцкия премиер Костас Симитис в България в средата на юли вероятно ще съвпадне с тържественото подписване на сделката за БТК.
Според становище на КЗК от миналия понеделник с формулировката за задължението на БТК да предоставя евтин телефон за всеки до края на 2004 г. "фактически се прави опит за удължаване на срока на установения държавен монопол върху гласовата телефонна услуга". Според Славински няма нищо подобно, просто текстовете са неясно записани. "Всеки, който иска, след падането на монопола в телекомуникациите в края на 2002 г. може да предоставя такава услуга в конкуренция с БТК", заяви министърът. Наистина в закона няма изрична разпоредба за продължаване на монопола, но е очевидно, че ако държавата субсидира вече частното БТК за услугата "евтин телефон за всеки", никой друг оператор не би имал шанс да се конкурира с него.
Оказва се обаче, че и този текст, по думите на Славински, не е бил записан достатъчно ясно (въпреки че повечето членове на работната група за приватизацията на БТК са юристи по образование). "Ако се откажем от искането за поддържане на всеобщо предлаганата услуга до 2004 г., купувачите на БТК биха ни позлатили. Държавата няма да им плаща за нея, защото това е задължение на БТК, записано в лиценза. Държавата ще плаща само за поддържането на безплатни спешни повиквания, и то не само до 2004 г., а вероятно и след това", коментира Славински пред "Капитал".
Министерството на финансите е още по-непримирим противник на текстовете за всеобщо предлаганата услуга в закона за далекосъобщенията. Проблемът е, че освен неясния текст колко и за какво се плаща на купувача покрай всеобщо предлаганата услуга, по-нататък в поправките на закона се предвижда и намаляване на постъпленията за бюджета от първоначални лицензионни такси и такси за честотен ресурс. Според финансовата обосновка на Славински това означава годишно 2.6 -2.7 млн. лв. по-малко приходи в държавната хазна. Тези суми, които няма да влизат в бюджета, са предназначени за "подпомагане на развитието и модернизирането на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура", както и за финансиране на услугите за спешни телефонни повиквания. На правителственото заседание обаче е станало ясно, че финансовият министър Муравей Радев е против намаляването на бюджетните приходи и наливането на държавни пари във вече частна компания.
Според КЗК има още няколко текста в проектопромените на закона за далекосъобщенията, които са в "противоречие с правилата на свободната конкуренция", ще имат "негативен ефект върху пазара на Интернет-услугите като цяло" или "би поставило в по-неизгодно положение" българските Интернет потребители в сравнение с тези в Европа и Америка. Повечето от тези текстове са стари спорове в преговорите за БТК, макар че на няколко пъти бяха преформулирани в един или друг нюанс. Един от тях е например задължението на всички далекосъобщителни оператори (включително мобилни) при международни разговори да осъществяват връзката, като минават през мрежата на БТК. КЗК смята, че това противоречи на секторната политика на Европейската комисия, както и че в дългосрочен план ще доведе до оскъпяване на разговорите. Друг проблем е дефиницията за "фиксирана гласова услуга", която допуска монополът на БТК да обхване и гласовите връзки по Интернет, налагането на забрана на кабелните, радио- и телевизионни оператори да предоставят фиксирана гласова услуга чрез мрежите си.
Промените в Закона за далекосъобщенията, първоначално инициирани в услуга на купувачите на БТК, сега се използват за решаване на куп други проблеми. Най-съществената промяна е увеличаването на правомощията на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Според новите текстове решенията на ДКД имат задължителна сила за решаване на споровете между оператори относно взаимно свързване на мрежите им (т.нар. interconnect agreement, какъвто има например между БТК и двата мобилни оператора) или предоставяне на линии под наем. ДКД освен това ще предоставя определени честоти без търг или конкурс. "Става дума не за раздаване на честоти без търг или конкурс, а за даване на допълнителни честоти примерно на радиостанциите или на телевизиите, за да осъществяват връзка с радиоколи и мобилни станции", поясни Славински.
Костов е заложник на последната фаза на българския преход
Социологът Андрей Бунджулов пред "Капитал"
- Мисля, че да. Но интересното е, че в изследванията на общественото мнение на първо място е поставена безработицата, на второ място бедността, а на трето - корупцията. Но това е изкуствено разделение, тъй като всички те образуват един възел, а корупцията е системно изкривяващият фактор, който прави негоден българския политически преход. На Запад корупцията е вторичен ефект от функционирането на пазарната икономика. При нас тя е фундаментален механизъм за преразпределение на собствеността, на паричната маса, на социалната стратификация. А това блокира възможността да възникне нормална пазарна икономика и нормална парламентарна демокрация. Затова в България капиталът не е производителен, това не е нормална капиталова мотивация. Това е вампирясал капитал, който се осланя само на големия удар на изсмукването, на унищожаването на живата икономическа тъкан. В този смисъл не може да се каже, че корупцията е издигната в ранг на държавна политика, защото това предполага, че някой прави това съзнателно. Всъщност държавната политика е деградирала и се е превърнала в маска на коруптивни мотивации. И затова всички иначе естествени ефекти на реформата са многократно усилени.
- Коренът на този проблем е в особения начин, по който се ражда повторно капитализмът в България, по който стават натрупването, обращението и превръщането на капиталите. Това е начин, който е свързан със срастването на държавата и политическите партии, от една страна, и срастването на политически и икономически интереси, от друга. Това става чрез една трансформация на социалните структури, които в късния социализъм са служили за преразпределение на дефицитни материални и социални блага. В периода на посттоталитарния преход те се превръщат в структури на първоначално натрупване на капитала. От морето от държавна собственост започва тотален преразпределителен процес на държавната собственост и на паричната маса, чийто основен механизъм и мотив е корупцията. Така че корупцията се превръща в движещ мотив на прехода и на трансформацията на собствеността и капиталите. Българската корупция е феномен, който систематично блокира и изкривява пазарните и политическите отношения, както и отношенията между партиите и държавата. Следователно решението е радикална промяна в механизмите на функциониране на политическия модел и на политическата система, така че този външно демократичен декор постепенно да започне да се изпълва със съдържание. Партиите наистина да се превърнат в структури на гражданското общество, държавата наистина да се превърне в държава.
- Голямата надежда беше, че СДС ще прекъсне този икономико-политически модел. Вместо това СДС всъщност го усили и го докара до неговия абсолют. И проблемът не е само в това, че сега нарасна корупцията, а че се стигна отново до пълно и непрозрачно срастване на партийни и държавни интереси.
- Иван Костов е заложник на последната фаза на българския преход, както Луканов беше заложник на първоначалната му фаза. Той е заложник на механизмите и сега, дори да реши да ги реформира, не може.
- Елитът е част от политическия модел. Това е криза на фундаменталните механизми на функциониране на политическия модел. Криза има и в механизмите на рекрутиране на политическия елит. Ако погледнем историята на формирането на политическия елит след 10 ноември, ще видим, че той се формира върху основата на няколко линии, които се преплитат. Първата е на бившата номенклатура, т.е. превръщането на обезценените политически връзки в икономически капитали. Вторият тип елити са опозиционните, но те не са еднородни. Част от тях са наследници на старите буржоазни елити, които се опитват да реставрират преддеветосептемврийското минало. Другата част са дисидентите, т.е. тези, които се опитват да капитализират своята роля в така наречената съпротива на тоталитарния режим. И третият тип елити са прагматичните. Постепенно реабилитираните бивши, както и дисидентите, бяха изтласкани и на преден план излязоха прагматичните елити, те искат реванш на икономическия преход, който направи бившата номенклатура. И затова големият сблъсък дойде с повторното идване на СДС на власт, който трябваше да направи не политически реванш, а икономически. Сега СДС направи това, което БСП не можа да направи по време на своето управление, т.е., изгради докрай икономическата база на своята политическа власт.
- СДС по времето на Филип Димитров беше една идеологически обременена формация, тя не беше прагматична. Фиксидеята на управлението на Филип Димитров беше антикомунизмът. Това беше правителство на големите битки с историята, с комунизма, с мафията. Те не бяха приели мафията като реалност. Затова правителството на Филип Димитров падна не заради Ахмед Доган и ДПС, а защото не беше адекватно на политико-икономическата конюнктура, на тази капиталова логика. Това е фундаменталната разлика между Филип Димитров и Иван Костов. Костов е прагматик. За него мафията е реална - нещо, което се използва за обогатяване на някакъв елит.
- Всеки схваща алтернативата като един голям проект. Това е смешно, защото проблемът не е в идеологическия проект - такъв е невъзможен, както и да го наречем - християндемокрация, либерализъм, социалдемокрация. Този разказ как ще се развива българското общество и как ще процъфти е един мит. Големият въпрос е как от преструктурираната икономика, където командните позиции са заети от една политически лоялна каста, може да се премине постепенно към нормална конкурентна пазарна икономика. Тук има две големи хипотези. Едната е "революционна", включваща въвеждането на извънредно законодателство, с което ще се преразгледат приватизационните сделки и ще се вкарат корумпираните в затвора. Това е дълбоко неефективно, защото се влиза в порочен кръг. А от това икономиката само ще се изкривява и няма да бъде тласкана към нормализация. Другият път е да създадем постепенно онези институции и правила, които ще започнат със своето действие да поставят нещата на техните места, т.е. ще започне процес на вторично преразпределение, който е голямото предизвикателство и реалната алтернатива. Тя обаче е свързана с няколко пункта. Това е деблокиране на икономиката чрез постепенно дисоцииране на партийни и държавни апарати; прозрачност на конфликтните точки между политически и икономически агенти; изясняване на процеса на лобиране в България и закон за финансирането на партиите. Няма спор по Европа, няма спор по НАТО, няма спор по безработицата. Същността на алтернативата е в разрушаването на партийно-олигархичния модел.
- Обединението на всички опозиционни партии е вторичен ефект - може да се получи, може и да не се получи. Опозицията трябва да се пречисти. Да докаже, че вече не е част от този модел. Това ще бъде драматичен процес, засега неуспешен. Донякъде, защото в очите на хората разделителната линия не е толкова между управляващи и опозиция, а между политици и свестни хора. Разбира се, образът на злото сега е локализиран в управляващите, но този път обществото няма автоматично да прехвърли доверието си към опозицията. Искат се нов тип гаранции. Това хората искаха и през 1997 г., но не го получиха. Фактически управляващите станаха част от статуквото. Опозицията също е част от статуквото.
- През целия период на прехода Доган преминава през различни фази. Днешният Доган търси нова проекция, нов политически дизайн. Това в същността си е доста интересно, защото синтезира лявото и дясното в неговите умерени измерения, т.е. лявата част на дясното (либерализмът) и дясната част на лявото (социалдемокрацията). Доган лансира идеята за центристко пространство, в което доминираща роля ще имат един ляв и един десен център, разликата между които е прагматично-функционална и които в своето единство и конкурентност създават приемственост и алтернативност в политическия живот в България. Създават стабилност, но невъзможност за попадане в статукво. Това се нарича либерално-социален модел, но това е политическа формулировка. Не е дървено желязо, защото западните модели се развиват именно в посока на центристки режим на функционирането на политическата система, с много силни баланси и стопиращи механизми.
Никой не спечели от вота
Дебатът само потвърди дълбоката институционална криза
Иван Сашев, Миглена Манчева
От много време насам не се беше случвало в сградата на Народното събрание да има толкова много и превъзбудени депутати. Монотонното парламентарно всекидневие беше оживено от позабравени страсти, които в края на седмицата се разгорещиха дотам, че премиерът беше овикан с думите "престъпник" и "циник". Гласуваше се вот на недоверие срещу правителството.
Във всяко едно от изказванията по време на дебата съвсем лесно личаха усилията на отделните парламентарни групи да извлекат максималния брой ползи от ситуацията. Опозицията видя във вота удобна възможност за проява на следконгресна (за БСП) и предконгресна (за евролевицата) активност. За властимащите пък не остана нищо друго, освен да се вживеят в удобната роля на институционални мъченици, заплашени от героите на Беровото и Виденовото управление.
БСП и евролевицата като автори на вота без притеснение си присвоиха обществените настроения, превръщайки мотива, че "корупцията се е превърнала официално в държавна политика", по стар навик в свой партиен лозунг. В този смисъл по-скоро популистки прозвучаха думите на Първанов, че "корупцията днес е просмукала цялата власт" и "че управленската политика на СДС е движена единствено от мисълта да се граби повече". Не че подобно мнение не се споделя и в сините редици, но да идентифицираш политическия си противник в подобна светлина е ясен знак за предизборно настроение. Готвещият се за властта соцлидер дори успя в речта си да вмени нова специфична роля на Костов, определяйки го като "идеологът на корупцията и на клиентелизма в България", като посочи за пример носещите по принцип негативен имидж за СДС партийни функционери - Бисеров, Бакърджиев, Божков и Цонев. Почти всички сведения за корупция, които опозицията изнесе в пленарната зала, де факто бяха прочит на стари вестници. Татяна Дончева дори успя да предизвика недоволство и у собствените си съпартийци, като излезе на трибуната с купчина изрезки от вестници и отне 16 минути от общото време за изказвания на групата. Доколкото опозицията изнесе данни, досега неизвестни на медиите, те бяха сделки за незначителни суми по чувствителни теми (митниците, търговията със зърно). Иначе в тях също бяха намесени имена, добре познати на широката публика.
В същото време най-значимите или най-скандалните приватизационни сделки, които можеха да бъдат отличен коз на опозицията за вота, почти не бяха споменати - "Петрол", БТК, "Кремиковци", "Балкан", русенската корабостроителница, "Алумина", рудодобивните дружества, курортите. В приватизацията на такива предприятия съмненията са за далавери с милиони долари, а не за няколко стотици хиляди, както в историите с контрабанда на зърно и пр. По тези сделки е трудно или невъзможно да се намерят документи, които безспорно доказват корупция, но могат да се посочат обстоятелства, които говорят за конфликт на интереси - например случаите на участие на държавни чиновници, ръководили определена приватизационна сделка, в бордовете на същите (вече 100) приватизирани предприятия.
Опозицията говори как държавната собственост се разпродава на безценица, но никой не се сети да посочи най-скандалните текстове от закона за приватизацията. Например, че предприятията за приватизация подлежат на оценка само ако се продават чрез преговори, докато продажбите чрез търг или конкурс могат да се правят без оценка на предприятието. Никой не припомни, че РМД не са длъжни да декларират произхода на парите (както са задължени всички останали купувачи по силата на параграф 9 от закона за приватизацията). Нито пък някой спомена, че в продължение на пет години разсрочената цена, предложена от РМД, не се намаляваше, преди да бъде класирана, за да се сравнява адекватно с другите оферти.
"Нашите анализи сочат, че последната година от вашето управление ще се превърне в "есента на Командира", прозря Драгомир Драганов. Евролевият депутат не пропусна да извади и любимата си история отпреди година и половина за това колко възмутителна била приватизацията на "Елените", където до последния момент с удари под кръста се състезаваха две РМД (не че сделката не беше скандална, но има куп други като нея). Драганов спомена и остарелия слух как "Дару металс", купувачът на "Кремиковци", дал подкуп на един зам.-министър на промишлеността (намекът очевидно се отнася за Марин Маринов, който беше в ръководството на металургичния комбинат).
Политическата прагматичност отново не убягна от лидера на движението Ахмед Доган. Според него досегашният модел на приватизация е напълно погрешен. Той предупреди, че "само след няколко години цялата политическа класа ще плаща за него". Като изход от създалата се ситуация Доган лансира за пореден път своето предложение (представяйки го от името на пет политически сили) за "временна парламентарна комисия", която да постави приватизационните решения под пряк обществен и парламентарен контрол с цел да бъде постигнато максимално съгласие между политическите сили. Доган не пропусна да провокира сините, визирайки най-голямата им гордост, а именно - международната подкрепа, като отбеляза, че "за Европа няма значение кой е на власт, стига да има политическа стабилност, икономически просперитет и етнически мир в страната". Подсещайки ги, разбира се, за факта, че ДПС продължава да се котира изключително добре навън и че цената на акциите им на българската политическа борса ще продължава да се покачва. На фона на еуфоричните настроения у социалистите след конгреса им, който той демонстративно посети, Доган обяви, че няма да подкрепи вота. Нов нюанс в позицията му към сините привнесе използваната от него метафора, описваща Командира като "стара икона", за която е настъпило времето да бъде заменена с "нови икони". С което де факто отправи интригуващо послание към сините лобита, спекулирайки с незаменимостта на Костов.
Изнервеност и некоректност се прокраднаха в изказванията на сините депутати и настоящи министри. Министърът на финансите направи опит за сравнителен анализ между сегашното управление и това на Виденов по този проблем, като високомерно заключи, че "вотът на опозицията е построен на погрешна теза". Почти възпламени обстановката в пленарната зала синият народен избраник Пламен Марков, когато обвини конкретно червените депутати в престъпна злоупотреба с бензина, отпускан от парламента за обиколки из страната. Външната министърка пък сподели личната си теза, че появилото се от опозицията твърдение за спирането на преговорите с ЕС "е в основата на атаката на БСП към СДС". А Екатерина Михайлова се постара чрез почти непринудена искреност да изобличи главните мотиви на сините опоненти в парламента. Като в ораторския си устрем по-скоро разобличи вътрешното единство на собствената си партия. Синята парламентарна шефка обвини БСП в ченгеджийско поведение, евролевицата в проява на предконгресна активност, а ДПС в опит за намеса във вътрешнопартийния живот на управляващата партия, давайки за пример СДС по времето на Филип Димитров.
По време на 7-часовия дебат ефектно впечатление създаваше постоянното присъствие на главния прокурор на републиката Никола Филчев в пленарната зала. Уверенията му от парламентарната трибуна, че през последната година взаимодействието между прокуратурата, МВР и изпълнителната власт е постигнало положителни резултати в тази насока, не прозвучаха особено убедително. От позицията на считаната за независима съдебна власт прокурор №1 у нас подсказа на управляващите, че на първо място "е необходима категорична политическа воля в държавата за борба с корупцията". След което удивително напомни за премиера, който упорито борави с един и същ морален императив след началото на сериала от корупционни скандали. А именно, че борбата с "лошото нещо" трябва да се води само със законни средства и в рамките на конституцията. Абстрактно прозвучаха и признанията на Филчев, че "прокуратурата не се интересува от политическата принадлежност и пристрастия" на разследваните лица, заемащи висши постове в държавната йерархия. И за да оправдае твърдението си, изненадващо съобщи, че сред обектите на разследваните може да попадне и столичният кмет Софиянски. Последвалата подкана за навременното изключване на партийни личности, които са заподозрени в корупционно поведение, бе гарнирана с типичното за нашенските политици тържествено обещание, че докато е на този пост, няма да спре да се бори с обществената язва.
Премиерът отхвърли обвиненията на опозицията и се аргументира с продължаващата външна подкрепа за страната. Той не отрече ползата от дебата, назовавайки го дискусия, но акцентира основно върху това, че "не бяха пожалени всичките институции". Според него успешните реформи укрепвали институциите и ето защо изводът е, че те на всяка цена трябва бъдат ускорени максимално. Що се отнася до отправените към него обвинения в съзнателно прикриване на корумпирани правителствени чиновници, Командира спокойно прехвърли топката на сродния му по душа Филчев: "Щом като едно нещо е в ръцете на прокуратурата, аз нямам място там!"
Това, което направиха управляващи и опозиция през миналата седмица, е, че се постараха да раздвижат по подобаващ начин политическите духове, въпреки че предложената от тях парламентарна пиеса бе с предизвестен край. Представлението придоби обаче неприятен привкус, който в крайна сметка е на път да изиграе лоша шега на всички. Във всеки случай сигурно е, че никой не спечели.
Политиката на реформи на правителството срещу антикорупционния популизъм на опозицията
Никола Николов
Отвореният човек Жан-Марк Хайм
Елена ДРАГОСТИНОВА
По принцип не е толкова ефектно първата вечер на един продължителен фестивал като Салона на изкуствата да бъде оставена на един-единствен артист. Но говори за увереност, че рискът си струва.
Швейцарският балетист Жан-Марк Хайм е танцьор, който, видя се, може всичко - да бъде класик с пачка, да разчита библейски кошмари, да репликира в кабаретен стил познати образи, да пародира популярни герои. Или "просто" да събува няколко ката слипове изпод широката си бяла риза, да ги разхвърля безгрижно, а след това да ги сгъва и надипля съсредоточено и многозначително като педантична продавачка в магазин за луксозно бельо... Той може дори да пропусне в пространството на своя отворен спектакъл и иронията на зрителката пуританка, която му подхвърля към финала на голямото сгъване пластмасов плик. И да превърне нейната намеса в реквизит, от който да се възползва.
"Един празен човек" нарежда в една звукова партитура уж механично музика с различна емблематичност и танц-движения от различни хореографски речници. И в крайна сметка присъствието на Жан-Марк Хайм придава на тази разнопосочност завършеността на яйце със собствен микрокосмос. На умението на артистичната му личност да се вглежда и да абсорбира опита на другите дължим тази завършеност. Жан-Марк Хайм пропуска през тялото си хореографската чувствителност и опит на седем автори - единият е самият той, другите са Мартин Пизани, Марко Беретини, Фин Уокър, Найджъл Чарнок, Лори Буут и Йорма Уотинен. Философията на "Един празен човек" е свързана с възгледа за отворения човек, който смята, че нищо от тази природа не е окончателно придобито (Никола Бувие, "Употребата на света"). Отвореният човек е привидно празното пространство, което е отзивчиво към ревюто на света, пропуска го да премине през него, за да осъзнае и намери себе си поне за миг. Кой е главният герой в този многосъставен моноспектакъл? Може би самият Жан-Марк, който като котка живее седем живота, отвореният към света на другите творец, който от многото възможности задържа за себе си онова, което съдейства за неговата индивидуалност... Нищо не знаехме за него, но явно играе автобиографично.
Защо ли голяма част от българската танцова гилдия отсъстваше и пропусна да се подложи на терапията с празното пространство? Може би е решила, че е намерила окончателно своята самоличност?
Прогониха още един дисидент от прокуратурата
Главният прокурор Никола Филчев скорострелно уволни поредния инакомислещ служител на обвинението. Този път мишена се оказа Пейчо Пеев, експерт в Съвета по криминологически изследвания към Върховната касационна прокуратура. Причина за уволнението е писмото на Пеев до Висшия съдебен съвет и медиите, в което той обвинява главния прокурор Никола Филчев за самоубийството на прокурора Николай Джамбов.
Един ден след изпращането на писмото кабинетът на Пеев е запечатан, а охраната на столичната Съдебна палата отказва да го пусне. Впоследствие се оказва, че това е станало по разпореждане на скандалния прокурор от Върховната касационна прокуратура Спартак Дочев, разказа Пеев. По документи прокурорът Дочев би трябвало да е в отпуска по болест до 25 май. На това основание той отказва да се яви пред Висшия съдебен съвет, който го призова да даде обяснения във връзка със случая "Джамбов". Още преди да се самоубие прокурорът Джамбов твърдеше, че е подлаган на психологически натиск от Спартак Дочев.
Официална заповед за запечатването на кабинета на Пеев обаче изглежда няма. Ден след това обаче служителят е привикан от шефа на отдел "Административен" Митьо Марков, който изненадващо му заявил, че молбата му за напускане е удовлетворена. "Не съм подавал молба за напускане", каза за "Капитал" Пейчо Пеев. "След смъртта на Джамбов мислех да се махна, но след това реших, че трябва да се боря за промяна на системата отвътре. По всяка вероятност са ровили в кабинета и са взели някой от екземплярите на моята оставка, които бях подготвил", допълни криминологът. Пеев планира да съди Върховна касационна прокуратура заради незаконно отстраняване. Според него на молбата, която е попаднала в ръцете на прокурора Митьо Марков, не е имало нито дата, нито входящ номер.
Миналата сряда членовете на ВСС отказаха да се занимават със скандала около прогонването на Пейчо Пеев и неговото писмо. Според говорителя на съвета кадровиците на съдебната система по принцип не взимали отношение към подобен вид жалби. Само седем от всички 25 кадровици на съдебната система са гласували сигналите на Пеев да бъдат специално проверявани.
"Искам да изразя безпокойството си като гражданин от случващото се в обществото ни и в нашата съдебна система. Искам също да защитя паметта, честта и достойнството на една толкова светла и чиста личност като Николай Джамбов, който ни напусна по толкова драматичен начин. Искам да отправя и своето лично обвинение към г-н Никола Филчев, все още главен прокурор на републиката, а косвено и към сега управляващите", пише в писмото си Пейчо Пеев. "Накрая трябва да заявя, че няма да подам оставката си, както възнамерявах непосредствено след самоубийството на Джамбов. Тогава смятах, че е неморално да се работи с ръководител, който е под подозрение за извършено престъпление. Днес смятам, че е по-морално да се отстоява истината вътре в институцията, колкото и трудно да е това. Ако някой трябва да подаде оставка, това не съм аз, а г-н Филчев. Предполагам, че от този момент нататък и аз ще почувствам това, което е изпитал върху гърба си Ники Джамбов. Очаквам го", допълва уволненият служител от Съвета за криминологически изследвания.
Кой ще командва генщаба
Започна наддаване за наследството на ген. Михов
Момчил МИЛЕВ
Смяната на караула в Генералния щаб на Българската армия е събитие, което всички военни чакат със стаен дъх. Мандатът на сегашния началник ген.-полк. Михо Михов изтича в началото на следващия месец и още отсега започват задкулисните интриги за това кой да го наследи. По закон бъдещият шеф на всички военни е съвсем ясно фиксиран. Това трябва да е настоящият началник на бойния флот вицеадмирал Петър Петров. Според Закона за отбраната и въоръжените сили началникът на генщаба се назначава за срок от три години и постът последователно се заема от шефовете на сухопътни войски, авиацията и бойния флот.
Въвеждането на ротационния принцип беше прието по идея на Михо Михов. Шефът на генщаба настояваше, че неговият наследник трябва да е ясен предварително и да се готви отрано за бъдещите си задължения. Въпросната разпоредба връзва ръцете на военното министерство да влияе върху избора и най-вероятно ще бъде отменена в най-скоро време. Залисани в дебата около продължителността на наборната военна служба обаче, управляващите пропуснаха да коригират ротационния принцип при промените във военния закон, които бяха приети от парламента миналата седмица. По този начин те изпуснаха златна възможност безшумно да решат проблема около предстоящата ключова промяна в ръководството на армията. Корекциите в Закона за отбраната и въоръжените сили бяха окончателно приети и сега ротацията трябва да се маха с отделен нормативен акт. Той със сигурност ще фокусира общественото внимание и неминуемо ще предизвика шумен обществен скандал, особено на фона на параноичната дискусия на тема "може ли да има преврат в България".
Всъщност слухът за смяната на Михо Михов доста отдавна витае из коридорите на военното министерство. Той придоби особена актуалност след назначаването на Бойко Ноев за военен министър. Шефът на отбранителното ведомство обаче парира тези предположения с изказването, че не само няма да маха ген. Михов, но и ще предложи мандатът му да бъде удължен. Теоретично това е възможно, тъй като според Закона за отбраната и въоръжените сили шефът на генщаба може да служи до две години след изтичане на своя мандат, в случай че Министерският съвет предложи, а президентът издаде съответния указ.
Вероятността такова нещо да се случи обаче е минимална. Сегашният шеф на генщаба вече позагуби подкрепата си както на политиците, така и сред своите подчинени. Военните вече нескрито роптаят срещу своя началник, който в рамките на своя тригодишен мандат не посмя открито да защити позицията на офицерството. Ген. Михов почти напълно е загубил осанката си от времето, когато като шеф на военно-въздушните сили открито се обявяваше срещу политиката на Виденовото правителство по отношение на войската.
Освен всичко друго ген. Михов не поддържа много топли връзки с военния министър Ноев. Публична тайна е, че Ноев работи в тясна симбиоза с бившия шеф на военното разузнаване и настоящ началник на политическия кабинет в министерството о.з. ген. Чавдар Червенков, а това никак не се нрави на Михов и останалите висши военни. Просто Червенков е твърде наясно с нещата в армията и няма да остави висшите военни да манипулират министъра по какъвто и да е начин. Ген. Михов със сигурност изживява тежко този факт, особено след блаженото безвремие от периода на бившия военен министър Георги Ананиев.
Всъщност един от титулярите на Бойко Ноев за началник на генщаба е ген. Орлин Маринчев, който е военен аташе на България в НАТО. Неговата кандидатура обаче надали ще мине лесно през Министерския съвет и президентството, тъй като двете ведомства имат свои фаворити за поста. Освен това Ноев нееднократно бил иронизиран, че ако Маринчев бъде избран, "за първи път генщабът ще се ръководи от счетоводител". Твърди се, че военният съветник на Петър Стоянов ген. Кирил Василев има желание да се върне на бял кон във военното ведомство. Той обаче надали ще бъде приет добре сред висшите офицери, които са скептични за качествата му. Освен това Василев е едва генерал-майор и надали може да се издигне толкова вихрено по йерархичната стълбица. Компромисна кандидатура между президентството и военния министър може би ще се окаже сегашният зам.-шеф на генщаба ген. Никола Колев. Той поддържа топли връзки с Ноев от времето, когато е бил военен съветник на бившия държавен глава Желю Желев. Единственият проблем на ген. Колев в момента е, че е офицер от ВВС, също като сегашния шеф на генщаба.
Премиерът Иван Костов също има свои пристрастия. Той проявява нескрити предпочитания към началника на военното разузнаване ген. Ангел Кацаров. Шефът на армейската агентура привлече вниманието на министър-председателя покрай развитието на кризата в Косово. Тогава той успя да впечатли Костов с детайлните си доклади за ситуацията в размирната югопровинция, за предисторията на конфликта и за възможностите за ескалация на напрежението. Въпросната разработка била многократно по-подробна от доклада на Националната разузнавателна служба.
След като грабна вниманието на премиера, ген. Кацаров успя да засвидетелства и лоялност към него. Неколкократно той е засечен да докладва директно на министър-председателя, прескачайки своя пряк началник ген. Михов. Официалният претекст бил, че информацията е спешна и не трябва да се бави по традиционните бюрократични канали. Въпросната топла връзка между премиера и разузнавателния шеф обаче стигнала и до ушите на ген. Михов, който бил бесен. От този момент той влязъл в нещо като студена война с шефа на военното разузнаване. Началникът на генщаба неколкократно се опитал да го предложи на Министерския съвет за отстраняване. Костов обаче не давал и дума да се изрече за подобно нещо... При всички положения изборът на нов шеф на генщаба ще стане с много задкулисни машинации. Ако не искат да поправят нормативната уредба (с което публично ще се дискредитират), управляващите трябва да принудят шефа на флота вицеадмирал Петров да се откаже от своето право по закон. В крайна сметка през последните две години той се движи вихрено по йерархичната стълбица и до известна степен е длъжник на сегашното мнозинство. По ротационния принцип следващ е шефът на сухопътни войски ген. Гиньо Тонев, който обаче има здравословни проблеми и надали ще бъде номиниран. Подобно развитие на нещата вероятно ще развърже ръцете на управляващите да номинират началник на генщаба, който да е максимално лоялен.
Най-безрадостна обаче е съдбата на ген. Михов. Както и по времето на Жан Виденов, той отново е сам. Единствената разлика е, че офицерите вече много-много не му се възхищават. Михов влезе в ролята на човека, който трябва да свърши мръсната работа около военната реформа. Ако не успее да се пребори за удължаване на своя мандат, сегашният шеф на генщаба ще потъне в забвение.
Македония става по-малко подозрителна към България
Ако и тук потиснем историческата носталгия, отношенията между двете страни наистина ще потръгнат
Алексей Юрданов
Колкото и странно да звучи, в Охрид, който в никакъв случай не е по-голям от Созопол, има летище. То е съвсем като истинско, само че е малко - с една писта, посредата на която е сградата с митница, граничен контрол и даже фрий шоп. На тръгване към София президентът се качи в самолета си, който трябваше да се върне до началото на пистата, за да набере достатъчно скорост. Македонският президент и цялата съпровождаща го делегация махаха с ръце на Стоянов, докато той се качваше по стълбичката, а когато след няколко минути самолетът вече се отлепяше от земята, отново мина покрай делегацията, която продължаваше дружелюбно да маха.
Ако има новина от посещението на президента Петър Стоянов в Македония, тя не е в отдавна подготвените за подписване споразумения и спогодби, нито в одобрената от двамата президенти декларация за международното положение (Да живее!). Новината не е и в изразените съгласия, единомислия и повторените за пореден път политически шлагери на тема европейска и евроатлантическата интеграция. Новината е по-скоро в изключително топлото посрещане, което получи президентът от македонските управляващи, и липсата на антибългарски изстъпления от опозицията и медиите.
В седмицата, преди държавният ни глава да отиде в Македония, опозиционният печат там призова хората да го посрещнат с протести. Политическото списание "Старт" в редакционен коментар, озаглавен "Да го пречекаме Стоjанов по македонски! " дори предложи няколко примерни лозунга, които да бъдат изписани на плакатите от демонстриращите. "Романтичару, не ни сонуваj", намекваше за не особеното удачно изказване на президента, че Македония е романтична част от историята на България. За всеки случай списанието обясняваше, че "на сите ни е преку глава од романтика на наша сметка". Друг лозунг предлагаше на Петър Стоянов да купи министър-председателя Любчо Георгиевски и заместничката му Доста Димовска с думите "Колко бараш да ти ги дадеме Льупчо и Доста".
Прочее такива протести въобще нямаше. Даже напротив, събралите се при официалното посрещане пред македонския парламент около 200 души посрещнаха държавния ни глава с ръкопляскания. Това на пръв поглед е странно, но очевидно такъв е обичаят в Македония, защото по същия начин хората реагираха и когато се появиха президентът им Борис Трайковски и президентът Георгиевски. Само двама-трима души викнаха по веднъж "ОМО Илинден", за да напомнят за забраната на българската партия от Конституционния съд. Този въпрос беше поставен и на пресконференцията, която двамата държавни глави дадоха. Стоянов отговори, че ако решението се прочете внимателно, ще се разбере как забраната е заради това, че партията е призовавала за промяна на териториалната цялост на България, което е забранено от конституцията.
Македонската чувствителност на тема националната им идентичност беше събудена само от начина, по който президентът започна да говори на съвместната пресконференция с Борис Трайковски. По настояване на македонските журналисти думите на двамата държавни глави бяха превеждани. Когато Петър Стоянов взе думата, преводачката беше просто удавена в несекващ порой от думи. "Бугарскиот Фернандел", както беше наречен преди време държавният ни глава от македонските медии, не направи нито една пауза и с това просто не даде възможност на жената да си свърши работата.
Цялото посещение на Петър Стоянов в Македония беше съпроводено от сериозни мерки за сигурност. За безопасността на президента ни освен бодигардове бяха впрегнати още пътни и обикновени полицаи и специални части. На няколко пъти по покривите на сградите около двамата президенти имаше снайперисти. Цялото движение по пътищата, откъдето минаваше кортежът на официалната българска делегация, беше блокирано. Извънредните мерки за сигурност, както и радушното посрещане от страна на управляващите дадоха основания на човек от антуража на Стоянов гордо да сравни посещението му в Македония с това на Бил Клинтън у нас.
Визитата на "шефот на бугарската држава" трудно можеше да бъде по-успешна. Желанието за развиване на отношенията между двете държави изглеждаше съвсем истинско, а немощните гласове в Македония срещу сближаването с България са още едно доказателство за това, че абсурдните емоционално-исторически дрязги след време ще отстъпят място на политическия и икономическия прагматизъм.
И ще дойде време, когато няма да се караме на какъв език точно говорим, а просто ще сме доволни, че се разбираме помежду си.
