Офертата на "Балканкар ин" ООД, в която съдружници са четири машиностроителни фирми на "АКБ Корпорация", е класирана на първо място от Комисията за водене на преговори с потенциални купувачи, се казва в писмо на Агенцията за приватизация до дружеството. Във вторник Надзорният съвет на АП ще разгледа предложения проекто-договор и ще се произнесе по него. Според самия кандидат-купувач цената, която ще бъде платена за целия холдинг, възлиза на 130 хил. долара. Всъщност депозитът за холдинга, който трябваше да внесе всеки от купувачите, беше 250 хил. долара, така че на практика АП ще трябва да върне половината от сумата на АКБ.
"Цялата ни оферта възлиза на 37 млн. долара", заяви Николай Банев. В тази сума обаче се включват поетите инвестиции, оборотните средства, дължимите плащания към бюджета, общественото осигуряване и т.н. Според Стефан Досев, изпълнителен директор на "Балканкар ин", със сключения договор купувачът поема всички пасиви на холдинга (твърди се, че дълговете възлизат на 100 млн. долара, като основните са към фалиралите Балканбанк и ПЧБ). Не е ясно как АКБ ще поеме тези огромни задължения, при условие че страда от сериозна липса на финансов ресурс. "Веднага след подписването на договорите ще започнем преговори за разсрочване на задълженията", заяви г-н Досев. Той обаче призна, че поради забавянето на приватизационната процедура най-вероятно няма да бъде изпълнена производствената програма за 2000 г. Офертата на "Балканкар ин" бе предпочетена пред тази на другия кандидат - WCG holdings. Американската компания доскоро бе считана за фаворит - нейната дъщерна компания демонстрира сериозен интерес към транспортното машиностроене в Източна и Централна Европа и в момента се опитва да закупи чешкия завод "Татра". Очевидно обаче АП е сметнала, че WCG няма намерение да развива "Балканкар" и затова е избрала за купувач АКБ.
Продаваме "Полимери" само ако не получим подкрепа от държавата
Николай Банев, председател на надзорния съвет на "Полимери" АД, пред "Капитал"
- Предприятието е в добро финансово здраве, ако се имат предвид сумите, които държавата ни дължи и нередовните доставки от Нефтохим. Пазарната конюнктура е добра и ако предприятието работеше, вече можеше да има 2.4 млн. долара чиста печалба. Но ако до четвъртък (18 май - бел.ред.) доставките на етилен не се възстановят, предприятието ще трябва да излезе в тримесечен ремонт. Това ще доведе до срив на вътрешния пазар на солна киселина, сода каустик и течен хлор, а страната и "Полимери" ще пропуснат приходи от около 8 млн. долара.
- Почти приятелски, виждаме се и се чуваме често. Но имам чувството, че веригата между местните структури и шефовете в Русия е твърде дълга и вероятно в Москва все още не разбират, че става дума за спиране на дейността на структуроопределящо предприятие като "Полимери".
- Няма нищо по-логично от това двете дружества, които са технологично свързани, да си сътрудничат. Ние получаваме етилен от Нефтохим и ги снабдяваме със сода каустик и солна киселина, така че нормално е да бъдем свързани дори и с акционерно участие. Направили сме нелоша оферта - Нефтохим не иска да пусне голямата си инсталация за производство на етилен, ние сме готови да я наемем, да внасяме петрол, да го преработваме до етилен, да продаваме остатъчните продукти, а етилена да съхраняваме в техен резервоар за 10 хиляди тона.
- Кредитът се обслужва най-редовно, досега нямаме просрочване по главницата. Преговаряме за разсрочване за периода, в който ще имаме затруднения с технологично свързани фирми като "Панайот Волов" - Шумен, и "Бимас" - Русе. Надяваме се да получим тримесечна отсрочка за главницата, иначе няма проблем за лихвата, тъй като тя е по силите на "АКБ Корпорация".
- В момента вече има много голям интерес. Нашият консултант "ПрайсуотърхаусКупърс" има шест потенциални клиента, "Демирбанк" има двама, дори една от адвокатските кантори на "Майкрософт" в Бостън заяви интереса на фирмата към "Полимери". Освен това не крием, че вече втора година работим с една от най-големите фирми за търговия на химическо оборудване втора ръка със седалище в Ню Джърси. Вече има 23 кандидата, повечето от които дойдоха и видяха оборудването. Мога да спомена индийски, китайски, дори и френски компании.
- Вторият вариант, защото така ще се оформи стратегически комплекс с влияние на целия регионален пазар. През последните 10 години имаше спор дали поливинилхлоридът е канцерогенен или не. Оказа се, че не е, но през този период повечето големи компании бяха замразили инвестициите си и затова цените са доста високи. Имаме инвеститор, китайската Чайна банк, която обаче иска българска банка да участва с 15 Но ако продължим да бъдем притискани от кредитори и доставчици, нашият последен шанс е да продадем това оборудване. Лошото е, че неговата цена вече не е толкова висока.
- Само ако не получим подкрепа от българската държава. Тогава нямаме друг шанс. Няма да скрия, че турски инвеститори контактуват с нас пряко или чрез посредници.
- ING Bank много отдавна, вече пет години работи от името на "Пента", турска търговска фирма, която успя да създаде пул от турски и чужди инвеститори. Те явно вече са намерили финансова подкрепа и дори през тази седмица ще оглеждат завода. В този пул има представители на "Коч холдинг" и на унгарска фирма, която е листвана на Лондонската фондова борса.
Просрочен кредит към Булбанк притиска собствениците на "Полимери"
След две години управление от "АКБ Форес" химическият гигант е в пълен финансов крах
Николай СТАЙКОВ
Бившият приватизационен фонд "АКБ Форес" вече втора седмица просрочва месечната си вноска за погасяване на кредита от Булбанк, с който преди две години беше придобит контрол над "Полимери", един от десетте структуроопределящи завода в страната. Тази информация от отлично информиран източник от банковите среди не беше официално коментирана от Булбанк, но въпросът е бил обсъждан на общо събрание на акционерите на банката през миналата седмица. В момента "Полимери" се намира на прага на пълен финансов крах - от 20 дни производството е спряло заради неплатени доставки и няма банка, която да желае да кредитира дружеството. Как ще завърши експериментът, при който огромно предприятие като "Полимери" беше раздържавено чрез масовата приватизация, на пръв поглед зависи само от неговите собственици. Внимателният поглед обаче показва, че топката отново е в изпълнителната власт.
Начинът, по който гигант на социкономиката като "Полимери" попада в списъка за масова приватизация през 1996, и досега не е особено ясен, но истинската причина най-вероятно е апетитът на влиятелни и политически поддържани приватизационни фондове да получат срещу инвестиционни бонове завод с активи от над 100 млн. долара. От предложените 67от "Полимери" 34придобива "АКБ Форес", "Българска холдингова компания" придобива 18, а останалите акции попадат в ръцете на по-дребни акционери. Бъдещето на завода практически се решава, след като Булбанк финансира "АКБ Корпорация" с кредит от 12 млн долара за придобиването на 24от капитала, които два пъти се предлагат безуспешно за продажба. Информация от Булбанк за кредита няма, но по неофициални сведения срещу него са заложени всички акции на АКБ в "Полимери" и неизвестен брой пакети акции от портфейла, в който влизат дружества като "Бимас", "Панайот Волов", "Декотекс" , "Елма", Ваканционно селище "Русалка", "Динамо", "Берое" и др. Досега кредитът е обслужван редовно, но през последните месеци ситуацията в завода рязко се влошава. Новите собственици на Нефтохим "ЛУКойл" променят цените и начина на плащане на основната суровина за "Полимери" - етилен, която се доставя по дълъг 150 км етиленопровод между Бургас и Девня. От началото на тази година "Полимери", който е в списъка на най-големите длъжници на социалното осигуряване, е принуден да плаща заедно с лихвите. ТЕЦ "Девня", който е пред приватизация, неколкократно спира подаване на енергия заради дългове. Въпреки рекордния скок на цените на основния продукт дихлоретан в момента "Полимери" просто не може да започне работа заради пълна липса на оборотни средства.
Единственият актив на "Полимери", който не е продаден или заложен, е неинсталирано оборудване за производство на винилхлорид и поливинилхлорид на фактурна стойност 115 млн. долара. Инсталацията е част от амбициозен проект, започнат през 1986 г. и финансиран от японското правителство, чието довършване обаче спира през 1990 г. Довършването й се оценява като особено ефективно поради огромния ръст на потреблението в района, но това не е по силите на сегашния собственик, който веднъж вече е заложил всички активи, за да придобие предприятието. От друга страна, скандалната слава на "АКБ Форес", чиято история започва с невърнат кредит в размер на 3.5 млн долара и минава през множество съдебни дела и скандали с акционери, е достатъчно всеки инвеститор да се въздържа от финансиране.
По информация от банковите среди и от шефовете на "Полимери" към завода има сериозен интерес от външни купувачи. Този интерес обаче е свързан изцяло с доизграждането на инсталацията, което се оценява на 70-80 млн долара. Просрочените плащания могат да принудят собствениците да търсят бърз изход, като продадат оборудването на старо, като стойността му се оценява на не повече от 30-40от началната стойност.
Въпреки че от две години предприятието е приватизирано, по всичко изглежда, че държавата ще трябва да поправя приватизационната каша, започната от през 1996 и дозабъркана с очевидно неуспешната приватизация на остатъчния пакет през 1998 г. Именно държавни институции и банки са основни кредитори на завода, а остатъчният пакет 9, който в момента се подготвя за продажба, ще бъде решаващ за блокиране на решение на АКБ за продажба на активи. За добро или за лошо, две години по-късно намирането на истински инвеститор за "Полимери" отново зависи от правителството - същото, което преди две години изцяло предреши и сегашната ситуация.
Новият устав на "Мобилтел" поставя под въпрос сделката със Зееви
Бордът на дружеството има право да вдига капитала до 1 млрд. лв. Миглена Манчева
Съветът на директорите на "Мобилтел" има право да увеличава капитала на дружеството до един млрд. нови лева, без за това да му е нужно решение на общото събрание. Това е записано в новия устав на "Мобилтел", приет на общото събрание на дружеството на 31 март. Решенията на акционерите са регистрирани от Софийския градски съд в закрито заседание на 18 април. Текстът в устава означава, че всеки сегашен акционер или нов инвеститор, който купува акции от "Мобилтел", рискува участието му да падне до незначителен дял, ако сегашното ръководство реши да увеличи капитала. Предвидено е освен това, че акциите на "Мобилтел" са винкулирани - тоест, ако някой от акционерите иска да продаде своя пакет, първо трябва да го предложи на останалите собственици.
Рисковете, които изникват от текстовете в устава, поставят под въпрос очакваното прехвърляне на акции от Майкъл Чорни, мажоритарния собственик на "Мобилтел", на израелската компания "Зееви груп" (купувач на "Балкан") или на нейния собственик Гад Зееви. Наскоро Барух Чакъров, представител на Гад Зееви в България, заяви пред няколко всекидневника, че сделката за "Мобилтел" е вече факт. Владимир Грашнов, директор на "Мобилтел", обаче даде изявления в смисъл, че само се водят преговори. Държавната комисия за далекосъобщения засега не е уведомена за промяна в собствеността на "Мобилтел" в полза на Зееви. Неофициалната информация от източник, близък до Зееви, и от представител на управляващите досега беше, че Чорни и Зееви са сключили сделката на 14 април, но трябва да се изпълнят известни условия, за да влезе в сила.
Най-вероятно продажбата на "Мобилтел" (или нейният провал) не зависят само от устава и правомощията на борда. Смята се, че тя е договорка между Зееви и Чорни по линия на еврейския им произход и отдавнашно (макар и не близко) познанство. По-същественото е, че под някаква форма засяга и други големи инвеститори в България. "Ключът за значимостта на сделката е свързан с интереси на Гад Зееви в Русия", заяви пред "Капитал" отлично осведомен източник от средите на управляващите.
Уставът предвижда, че съветът на директорите може да взима решения с поне една втора от гласовете на членовете на борда. Т.нар. съществени решения (като важни промени в дейността, в организационната структура или закриване) могат да се взимат само с единодушие. Увеличаването на капитала не е изрично споменато сред съществените решения, което предполага, че може да се реши и с една втора от гласовете. В борда на "Мобилтел" влизат четирима души - Владимир Грашнов, Джоузеф Карам, Йохан Петер Щегер и Жан-Пиер Дюжос. Съветът на директорите по принцип се избира от общото събрание, членовете му могат да бъдат от трима до деветима. Директорите управляват за срок до пет години и могат да бъдат преизбирани неограничен брой пъти. Интересна подробност е, че на последното общо събрание на "Мобилтел" е била предвидена точка за промени в ръководството, но е отпаднала от дневния ред. Клаузата за винкулирането е в рамките на обичайното - ако решат да продават свой пакет, акционерите трябва първо да го предложат на другите собственици, които до един месец могат да заявят желание да го купят. Разпоредбата на устава не се прилага в случаи на публично предлагане на акции на "Мобилтел". Акционерите на дружеството взеха принципно решение за пускане на книжа на "Мобилтел" на българската и/или чужди борси, но според протокола от общото събрание засега се предвижда ръководството на дружеството само "да задълбочи контактите си" със солидни инвестиционни банки с цел след време да избере подходящ посредник за публичното предлагане.
Според последната информация от фирменото дело на "Мобилтел" в момента инвестиционният фонд "Истърн маркет телеком лимитид", зад който стои Чорни, държи 94.9от акциите на дружеството. "Истърн маркет" е регистриран на Бахамските острови, въпреки че досега се смяташе, че това е швейцарски фонд. "Бул Сим" ЕООД, дружеството на Владимир Грашнов, държи 0.083от акциите, а самият Грашнов като физическо лице има една акция. От началото на март като акционер с 4.99от капитала, прехвърлени от "Истърн маркет", е влязло и регистрираното в Кипър дружество "Ем Си Джи холдинг" (MCG Holding Limited). За смяна на собствеността де факто не може да се говори, защото шеф на кипърската фирма е Джоузеф Карам, познат като доверен човек на Чорни.
Капиталът на "Мобилтел" е увеличен на последното общо събрание от малко над 30 млн. лв. на 62 млн. лв. чрез емисия от 639 хил. акции. Промяна в разпределението няма, защото новите акции са пропорционално разпределени между досегашните акционери. Увеличението е станало от 29 млн. лв. неразпределена печалба и 2.95 млн. лв. от фонд "Резервен" на дружеството. Преди събранието адвокатът на "Мобилтел" Тодор Батков твърдеше, че капиталът ще бъде увеличен само с 3-4 млн. лв., с колкото фонд "Резервен" надвишава минимално изискуемото ниво по закон.
Балансът на "Мобилтел" показва, че дружеството не е в такова цветущо състояние, в каквото шефовете му го представят. Брутната печалба на GSM-оператора за миналата година е близо 44.3 млн. лв. според баланса, изготвен от "Артур Андерсен България". От нея 10(4.4 млн. лв.) по закон се заделят за резерви. Други 10.3 млн. лв. са били разпределени между акционерите като авансов дивидент с решение на общо събрание на дружеството от септември м.г. Останалите 29 млн. лв. неразпределена печалба отиват за увеличение на капитала. Приходите на "Мобилтел" за 1999 г. са били около 204 млн. лв. (почти три пъти повече в сравнение с 1998 г. заради увеличаването на броя на абонатите на GSM-услуги). Към края на м.г. "Мобилтел" има 105 млн. лв. задължения, наполовина краткосрочни, наполовина дългосрочни (съответно 52.7 и 52.9 млн. лв.). От краткосрочните най-големите суми са дългове към свързани предприятия (13 млн. лв.) и към държавния бюджет (10 млн. лв.). При дългосрочните задължения почти цялата сума в баланса е записана в категорията "други", от която не става ясно кой е кредиторът.
Преди няколко месеца Грашнов съобщи, че оценката на "Мобилтел", направена от голяма инвестиционна банка, е в размер на 800 млн. долара за целия капитал. За разлика от повечето български фирми "Мобилтел" няма нужда да прави счетоводни трикове, за да покаже по-ниски приходи и по-ниска печалба. Любопитен факт е, че
Балансът сочи, че дружеството има преотстъпен данък печалба в размер на 16.87 млн. лв. Сумата е била използвана за закупуване на дълготрайни материални активи. Преотстъпването на данък беше разпоредба, която съществуваше в Закона за чуждите инвестиции допреди около две години. Въпреки че текстът отпадна, той продължава да важи за дружества, за които се е прилагал в изпълнение на принципа, че не се допуска неблагоприятно изменение на инвестиционния климат за вече установените инвеститори.
След първоначалните правителствени атаки (от ДКД за отнемане на лиценза и проверка за изпълнението на задълженията по него, заплаха за отнемане на честотите и радиорелейните линии на Министерството на отбраната, които "Мобилтел" ползва) в момента около GSM-оператора цари затишие. Няма сведения Министерството на отбраната да е отнело своите линии и честоти от "Мобилтел", напротив - заговори се, че е малко вероятно да стане, защото е равносилно на унищожаване на GSM-мрежата в цяла Северна България. Няма нито официална, нито неофициална информация и от проверката на ДКД, която трябва да приключи в началото на юни. Което най-вероятно показва, че управляващите чакат изхода на сделката със Зееви и от това ще зависи дали и как ще продължат атаките към "Мобилтел".
Накратко
"Бороспорт" - Самоков, "Св. Св. Константин и Елена" - Варна, "ВМТ Орбита" - София, и "Софарма" бяха включени в списъка за целева приватизация с решение на Министерския съвет. За тези предприятия купувачите са задължени да плащат изцяло в брой, а приходите от сделките постъпват директно в държавния бюджет. Предложението за допълването беше на вицепремиера Петър Жотев, който беше поел ангажимент за добавките още преди месец. Тогава той се ангажира в списъка да бъдат включени и "Слънчев бряг" и "Пампорово", но изненадващо те не фигурират в списъка, приет от правителството. До момента в списъка за целева приватизация за 2000 г. бяха включени осем дружества.
Българският клон на ING Bank отпусна 20 млн. евро заем на "Радиотелекомуникационна компания" ООД ("Мобиком"). Заемът е тригодишен, с 6-месечен гратисен период, лихвата и обезпечението по кредита са търговска тайна, каза Питър Ролз, генерален директор на банката. Средствата са за финансиране на внос на телекомуникационно оборудване. "Кредитът не е свързан с изграждането на втория GSM, но може да бъде съвместен", обясни Ролз. "Мобиком" може да го използва за доставка на NMT-оборудване, но ако се реализира продажбата на БТК, ще е предназначен за оборудване за втория GSM-оператор. Радиотелекомуникационна компания "Мобиком" е смесено дружество с участието на Cable & Wireless (49), БТК (39), а остатъкът е на "Радиоелектронни системи".
"Скални материали 2000" купи 80от капитала на "Скални материали" ЕАД - Русе, срещу 2 млн. лв., които ще бъдат платени за период от 10 години. Купувачът се задължава да инвестира в дружеството 1.8 млн. лв. АП не упълномощи Жотев да продава "Софарма", засега
"Балканфарма", РМД и фирма на Борислав Дионисиев са най-вероятните кандидати за фармацевтичния завод
Теодора ВАСИЛЕВА
"Балканфарма", работническо-мениджърско дружество и фирма на Борислав Дионисиев са най-вероятните кандидати, които ще подадат оферти за "Софарма", съобщи за "Капитал" осведомен източник. Меморандуми за приватизацията на дружеството са закупили още пет-шест фирми, но по-скоро с информативна цел. Междувременно през изминалата седмица правителството реши дружеството да бъде включено в списъка за целева приватизация. За тези предприятия се изисква плащане само в брой, т.е. без разсрочване и използване на непарични платежни средства. Това решение със сигурност ще охлади ентусиазма на считания за основен кандидат-купувач РМД "Софарма 2000". Агенцията за приватизация по настояване на вицепремиера Петър Жотев трябва да упълномощи Министерството на икономиката да осъществи сделката, съобщи самият вицепремиер. До редакционното приключване на в. "Капитал" обаче изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков не беше оторизирал Министерството на икономиката да извърши продажбата. Липсата на упълномощаване за втори път показва некоординираността в действията и изявленията на АП и Министерството на икономиката. Първият път ведомството на Захари Желязков не изпълни нареждането на Жотев да не бъде откривана нова процедура. След като Жотев официално обяви, че настоява да поеме сделката за "Софарма", Желязков се направи на разсеян и "пропусна" да включи искането на вицепремиера в промените на заповедта за приватизация. Проблемът обаче беше, че в сега откритата процедура за "Софарма" се допуска плащане с непарични инструменти, както и разсрочено. Прецедент в историята на приватизацията щеше да бъде промяната на условията на плащането два дни преди изтичането на крайния срок за подаване на оферти. По тази причина агенцията в петък удължи срока за набиране на оферти до 2 юни.
Процедурата се заплита още повече от факта, че предишният избран купувач за "Софарма" - ирландската офшорка "Нова текнолъджи", обжалва откриването на сегашната приватизационна процедура пред Върховния административен съд. Агенцията сключи договор с нея в средата на миналата година, но след като купувачът не плати, договорът беше едностранно развален от АП. "Нова текнолъджи" от своя страна твърди, че не е платила цената, защото междувременно са извадени активи от баланса на дружеството. Разговорите между представителите на ирландската фирма и Министерството на икономиката продължават, но до някакво споразумение едва ли ще се стигне, тъй като се твърди, че "Нова текнолъджи" не разполага със средства за плащането на цената. Тя е отказала дори да внесе един млн. долара депозит като гаранция за сериозността на намеренията си. Договорената с "Нова текнолъджи" цена беше 32 млн. долара. Тя е нереално висока за софийския фармацевтичен завод, коментират участниците в сегашната процедура. Актуализираната оценка на АП за 67от капитала на "Софарма" е 24 млн. долара.
Твърдо намерение да участват в приватизацията на "Софарма" декларираха от "Балканфарма". Акционери в дружеството, което вече е мажоритарен собственик на три фармацевтични завода в страната, са "Дойче банк" и исландският фонд "Айкън", които притежават съответно по 42от капитала, други 10са собственост на мениджмънта на компанията, а остатъкът е разпределен между адвокати и консултанти на фирмата. Ако спечелят наддаването, пазарният дял на "Фармация", "Антибиотик" и "Трояфарм" заедно със "Софарма" няма да надхвърли 27, твърдят от "Балканфарма". Със сигурност обаче, ако се стигне до сделка, ще трябва да се иска разрешението на Комисията за защита на конкуренцията.
Гръцката "Галеника" и италианско-испанската фирма, които първоначално бяха проявили интерес, няма да участват в наддаването, обясниха българските им представители, като една от причините за отказа била липсата на достатъчно време за запознаване с предприятието, подаване на оферти и осигуряване на свободен финансов ресурс.
ДФК огласи злоупотреби в "Бороспорт"
Пламен РАДКОВ
Неизгодно сключени договори, неправилно счетоводство, нарушения на данъчни закони - това са само част от нарушенията, които Държавен финансов контрол е установил при финансова ревизия на "Бороспорт", обхващаща периода 1997 - април 1999 г. По-големите нарушения са платено, но неполучено ски-оборудване, загуби от милиони лева от лошо управление на активите и неизпълнени договори, фалшификация и липса на отчетност при издаването на билети и карти за ски-пистите.
По-голямата част от нарушенията са извършени през 1997 г. и са свързани с фирми на Мултигруп. Това съвпада с периода, когато групировката повиши капитала на "Бороспорт" под условие и стана мажоритарен собственик чрез приватизационния си фонд "Мултигруп елит". Тенденциозно или не официалното обявяване на резултатите съвпада с момента, в който се подготвя новият информационен меморандум на дружеството, и най-вече с ликвидацията на Мултигруп. От ДФК обясняват, че изнасянето на информация пред обществеността е част от новата им политика на откритост и публичност, в резултат на която започват да разгласяват някои стари ревизии и това няма нищо общо с делата на Мултигруп.
От ревизионния акт се вижда, че чрез неизгодни договори от дружеството са отклонени значителни суми. През март 1997 г. Мултигруп джиросва на "Бороспорт" акции от Кредитна банка на стойност 250 хиляди лева*. На следващата година банката фалира и вложените средства не се връщат. "Бороспорт" е предоставила кредити на няколко фирми на Мултигруп - "Папас олио" - Ямбол, "Гранд хотел Варна", както и на самата "Мулти" на обща стойност 83 хиляди долара и 1.844 милиона лева, като в същото време е взела заеми от Кредитна банка и ТБ "Биохим" на стойност 1.8 милиона лева. Ревизията е установила, че изплатените лихви по получените заеми са с 49 хиляди лева повече от получените лихви по предоставените заеми.
Освен това дружеството е сключило неизгодни договори за доставка на ски-оборудване. Поради неизползване на доставената техника дружеството е загубило 670 хил. долара. Това, което прави впечатление, е, че леката ръка, с която са сключвани договорите, е била характерна много преди идването на Мултигруп. Още през 1992 г. дружеството сключва договор за 71 хил. марки за доставка на автоматизирана пропускателна система, която не е била доставена, но парите не са върнати.
Освен изброените договори в дружеството съществува лоша отчетност, от която се е облагодетелствало най-вече ръководството на фирмата, избрано след изгонването на Мултигруп в края на 1997 г. и което ръководи фирмата и досега, показва проверката на ДФК. Докато отклонените от групировката средства могат да се цитират сравнително точно, тези, причинени от счетоводната небрежност, са трудно установими. Вероятно най-големи са размерите на злоупотребите с издаваните билети и карти за ски-пистите. Финансовата ревизия открива фалшиви и неосчетоводени билети и други, които са получени с подпис от главния счетоводител, но не са отпечатани по необходимия ред. Укриването и неотчитането на приходите от продажба на билети пряко влияе на финансовите резултати на компанията, тъй като това е основният й източник за приходи.
Официалното оповестяване на ревизионния акт дава по-добра картина за сегашното управление на дружеството, което е атакувано от различни страни, че не прави необходимото за развитието на курорта и с действията си отблъсква туристите. На фона на многобройните злоупотреби крайно ироничен е фактът, че тъкмо работническо-мениджърското дружество на сегашния изпълнителен директор Борислав Димитрачков бе кандидатът, с когото можеше да се сключи договорът за продажба на мажоритарния пакет от "Бороспорт" преди два месеца. Макар че РМД бе единственият допуснат до финалния кръг на преговорите кандидат, до сделка тогава не се стигна, тъй като в последния момент кандидатите се опитали да променят офертата си. От Министерството на икономиката заявиха, че не са знаели за ревизионния акт по време на приватизационната процедура, макар че тогава той вече е бил готов. Вероятно запознат със състоянието на фирмата още при отхвърлянето на РМД, министър Жотев тогава заяви, че е възможно да настъпят промени в управлението на дружеството с цел оздравяване на дейността му. Все още обаче такива не са направени.
Краят на модела "Мултигруп"
Скандалната групировка се прекръсти на "България 2002" и скри компрометираните мениджъри
Галина АЛЕКСАНДРОВА
От миналата седмица Мултигруп не съществува като име. Корпорацията избра да се нарича "България 2002 АД холдинг". Софийският градски съд съобщи за това в публикация от 5 май в Държавен вестник. В съобщението се казва също, че е регистрирана промяна и в устава на корпорацията. Тя гласи, че срокът на действие на дружеството е до 1 май 2000 г. Юристи коментираха, че тази формулировка означава доброволна ликвидация на фирмата.
Това, което всички подозираха отдавна, но нямаше официално потвърждение, се оказа истина. Мултигруп е изпомпана от средства и от смисъл и върви към закриване. Групировката се беше специализирала в източването на държавата и това я направи голяма и силна. Напоследък обаче след шамарите, които получи от правителството, след няколко редукции на дейности, фирми и активи, след смените на караула в управителния съвет Мултигруп вече не е същата. Финансовата мощ, близостта с държавниците и политическите протекции са по-скоро спомен. Групировката, която от години купува активно политици, държавни служители, сделки, предприятия и активи, от няколко месеца започна също толкова активно да се дели и да се разпродава. Напоследък все повече е ясно, че в Мултигруп почти не остана печеливша дейност. В същото време холдингът трябва да покрива значителни дългове. Кредиторите следят с безпокойство безкрайните трансформации в "Мулти" и се опитват да отгатнат дали това е елемент от имиджовата стратегия на корпорацията, или става въпрос за техники, с които да се отложат плащания по кредиторски искове. Някои споделят опасения, че второто ще осигури време и възможност да продължи пренасочването на пари и активи в структури, които излизат от групировката и се регистрират като самостоятелни холдинги и фирми.
Преди две години Мултигруп обяви, че преструктурира бизнеса си и вече е корпорация, а не е групировка. Групировка на български звучало много криминално. Приблизително по същото време тя внесе поправка в регистрацията и се записа под името "Мултигруп България АД холдинг". От корпорацията предпочитат по-съкратения вариант - "MG България АД холдинг". Целта е да не се споменава придобилото скандална популярност име Мултигруп.
Новото име "България 2002 АД холдинг", колкото и да е патриотично, трудно ще прикрие факта, че отново става въпрос за същата групировка и старите играчи в нея. Последните финтове с името и ограничението за дейността на дружеството също доказват това - Мултигруп никога не е била привърженик на ясните правила и формулировки.
Дейността на дружеството е ограничена до 1 май т.г., т.е. когато съобщението излезе в Държавен вестник, срокът на неговата дейност вече е изтекъл. На практика това значи доброволна ликвидация, коментира за "Капитал" юрист с опит в търговското право.
"Решението на акционерите за смяна на името, както и поставеният срок до 1 май не означават, че се обявява доброволна ликвидация. Ако се вземе решение за доброволна ликвидация, то по съответния законов ред това ще бъде обявено официално", отговориха от централата на корпорацията. Според нейното ръководство "направените промени са част от корпоративното преструктуриране". "Тези промени са съобразени с новия инвеститор, както и със съветите на международния консултант "Артур Андерсен". Промените са в синхрон и с известните международни правила. Окончателното преструктуриране на корпорацията може да се очаква през септември", обясниха от централата на "MG". Според Търговския закон (чл. 274, глава "Ликвидация"), когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока, има два варианта. В първия случай то може да приложи ликвидационна стратегия при т.нар. доброволна ликвидация. Тогава се назначава ликвидатор и се уведомяват всички кредитори. Това е по-чистият вариант от гледна точка на търговските и финансовите контрагенти. Законът обаче предвижда и втора опция - управителният съвет може да реши да се продължи дейността, ако не е започнало разпределяне на имуществото. В случая с Мултигруп има само една неясна формулировка, която не казва нищо за намеренията на управителния съвет и за бъдещето на фирмата.
Обявяването на прекратяване на дружеството всъщност е мълчалива покана на кредиторите да предявят вземанията си. "Мулти" омота нещата най-вероятно с надеждата, че съобщението може да мине незабелязано и кредиторите да не реагират в законово определения 6-месечен срок.
Не е ясно колко са общо задълженията на Мултигруп. Знае се обаче, че Кредитна банка трябва да върне над 9 млн. лева (деноминирани) само на Фонда за гарантиране на влоговете. ДСК си търси облигации за около 12 млн. долара, които потънаха в "Мулти"-трезора, милиони долари чака и Стопанска банка, обяви в интервю за "Труд" синдикът на банката Павел Павлов.
Един от най-големите кредитори на Мултигруп е "Овергаз". Фирмата на Сашо Дончев има вземане за около 15 млн. долара, формирано от корпоративни заеми и препродаване на акции от Кредитна банка. В началото на юни е насрочен арбитраж по иска на "Овергаз" срещу "Мулти" за 11.400 млн. марки за 67от акциите на Кредитна банка. "Овергаз" си иска трите милиона долара от увеличаването на капитала на "Мулти"-банката. Още 3 млн. долара дължи групировката на Илия Павлов по кредит за купуването на хотел "Рила". Заведено е дело за несъстоятелност на Мултигруп.
Две са обясненията за последните решения на групировката - това е поредният опит за раздяла със скандалния й имидж или тактически ход в надлъгване с кредиторите. В конкретния случай най-вероятно става въпрос за комбинация от двете.
За година и половина почти всички фирми на Мултигруп се пререгистрираха, най-често като собственост на офшорни компании. Мултигруп продължава да ги ръководи по силата на договори за управление. Тази трансформация на собствеността прави невъзможно да се проследи дейността на компанията на българска територия. По този начин се размива и отговорността при некоректни сделки. При захарната афера например Илия Павлов побърза да се разграничи с аргумента, че няма нищо общо с Бартекс, която имала нов собственик - "MG файнанс". В същото време председателят на УС на Мултигруп Спартак Жаров беше и изпълнителен директор на "Бартекс". Друг е въпросът, че всичко приключи без съдебно наказание за "Бартекс", защото митниците не можаха да докажат обвинението. Впечатлението е, че през последните години групировката се окопава дълбоко в очакване на по-добри времена.
Проблемът всъщност не е в явлението "Мултигруп", а в условията, които го правят възможно. Този проблем няма да се реши, дори ако структурите на "Мулти" или Илия Павлов бъдат пропъдени от страната. Особено след като управляващите участват в напомпването на един нов и "по-добър" червен или син Мултигруп. При соцправителството на Виденов това беше приятелският кръг "Орион". При Костов е кръгът "Олимп".
По-добрата групировка.
"ПроСофт" ще издава нова емисия облигации
"ПроСофт" ще емитира нова емисия корпоративни облигации, стана ясно след проведеното общо събрание на дружеството. Поематели на емисията ще бъдат ФБК "Елана" и "Интернешънъл къмършъл банк". Предвижда се срокът на емисията да бъде година и половина, а обемът - около 3 млн. лв. Годишната лихва по книжата ще бъде около 9-10, като ще се изплаща на два полугодишни купона и ще се определя на база доходност на съответните държавни ценни книжа плюс надбавка от 3-4 Новите ценни книжа ще се търгуват на единствения официален пазар у нас - Българска фондова борса. Схемата на заема предвижда средствата от продажбата на облигациите да постъпват в специална банка-депозитар. "ПроСофт" ще има достъп до съответната сума само при предоставяне на сключени лизингови договори за продажба на продукция. Самите облигации няма да имат покритие - като гаранция ще служат застрахователни договори върху лизинговите плащания.
"ПроСофт" е единствената компания, прибягнала до набиране на средства чрез публичен заем. Освен нея облигации са издавали Столична община (търгувани на борсата в Люксембург) и общината в Свищов. Емитенти на облигации са също "Енергия" - Търговище, "Каолин" - Сеново и курортен комплекс "Албена", които обаче не са публични и не се търгуват на борсата.
"Овергаз" - със сертификат ISO 9001
"Овергаз инженеринг" получи официално в началото на седмицата сертификат за одобрение на системата за управление на качеството в съответствие с ISO 9001. Документът е издаден на 7 април от международната сертифицираща организация Lloyd's Register Quality Assurance. "Овергаз инженеринг" е първата компания от газовия сектор у нас, която получава такъв сертификат.
Стандартът ISO 9001 дава указания за структуриране на управлението на дадена организация. По този начин се гарантира максимално ниво на ефективност и производството на качествен продукт. "Овергаз инженеринг" проектира и изгражда газопроводи, газоразпределителни мрежи и инсталации "под ключ". Компанията е проектирала над 480 км газопроводна мрежа в 24 населени места, включително магистрални газопроводи и над 1750 газорегулаторни и измервателни съоръжения. Разработени са предпроектни проучвания за 38 града. Фирмата е изградила над 250 км градски разпределителни газопроводи в десет града на страната. От 1997 г. стартира проектирането, а две години по-късно и изграждането на битови газопроводни инсталации. Захранени са над 100 битови консуматори в Стара Загора, Нова Загора, Ямбол, Пазарджик, Монтана и Ловеч.
Получаването на ISO 9001 дава възможност на "Овергаз инженеринг" да участва във вътрешни и международни търгове, които задължително изискват сертификата. Това е и нова възможност за навлизане на нови пазари, заяви шефът на "Овергаз" Сашо Дончев. Той обясни, че и останалите 24 дружества в холдинга се подготвят за сертифициране.
България ще се представи с четири нови теми в Брюксел
Готови са позициите на България по още четири глави, които ще бъдат представени на заседанието на междуправителствената делегация на ниво заместник външни министри на 25 май в Брюксел, стана ясно след заседанието на Съвета по евроинтеграция към МС през седмицата. Официално ще бъдат отворени: глава номер 5 - Дружествено право, глава 6 - Политика на конкуренция, глава 15 - Индустриална политика, и глава 23 - Защита на потребителите.
Според главния преговарящ Божков това са глави, по които предварителен дебат не е нужен. Едва след изготвянето на позициите трябва да бъдат разяснявани положенията в тях. "Спор няма, че защита на потребителите е нужна, даде пример Божков. "Дебатът ще бъде по разясняването как потребителите да защитават правата си или как и колко ще струва производителите да се приравнят към европейските стандарти. " По главата Дружествено право проблемните теми са постигане на европейските счетоводни стандарти, правото на интелектуална собственост, патентното право. Според Божков имаме пълно покритие на законодателството с това на ЕС, но това не означава практическа изравненост. Бе даден пример с различните оценки на български и чужди одитори на печалбата на български предприятия. Дебати ще се търсят със съдии и депутати по текстовете за обявяване на несъстоятелност на фирми в Търговския закон. Дискусии има и по главата индустриална политика - в Пловдив с представители на българския бизнес са били обсъждани проблеми, свързани с екологията. Предстои дебат и във Варна във връзка с конкурентоспособността на българската индустрия.
Тази активност е своеобразен отговор на изказаните миналата седмица съмнения на опозиционни депутати, че има затруднения по преговорите между България и ЕС. БНТ прояви бърза реакция и излъчи ексклузивно интервю с комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген. Той опроверга слуховете измежду "почитаемите членове на българския парламент", като каза, че "преговорите с България следват пътя си в съвсем вярната посока и се движат по график".
Усмихнатото уверение на Ферхойген, че за България "няма оплаквания в хода на преговорите", обаче не е особен повод за радост, защото се оказва, че въпреки гаранциите за индивидуална писта на всяка преговаряща страна от еврокомисията, макар и негласно, са определили темпото, с което ще се движи България в преговорите. И то далеч не е такова, каквото би искала София. Това става ясно от друго интервю на комисаря през седмицата, в което той не се поколебава да нареди България и Румъния на опашката от 12-те страни кандидатки. След като в Брюксел се прокрадват твърдения, че отличниците ще бъдат приети след 2005 г., българската дата 2006 г. звучи съвсем не на място. Източници от еврокомисията смятат, че реалистичен срок за присъединяване на България трябва да се търси след 2010 г. Показателен за отношението на Брюксел към българските амбиции бе отказът през март да бъдат отворени две глави повече от предварително договорените. Ентусиазмът на българския екип да наложи по-бързо темпо на преговори бе учтиво, но безапелационно охладен. Източници от евроцентралата дори твърдят, че инициативата да се представят повече позиции е подразнила Брюксел. Графикът, който има предвид Ферхойген за хода на преговорите с България, се оказва много по-фиксиран и неподлежащ на промени, отколкото официално се декларира. Това превръща намерението на София да отвори до края на годината 17 глави в пожелание, а фразата на Брюксел "няма проблеми" в преговорите в измамно успокоително хапче. Прерогативите на евросъюза за предстоящото второ полугодие не дават надежда, че на България ще се обърне повече внимание. Френското председателство, което стартира през юни, има непосредствената задача да ускори хода на вътрешноинституционалната реформа на съюза. Французите не са известни и с безусловна подкрепа за разширяването. По-добри времена се очаква да настъпят през 2001 г., но и тогава вниманието ще бъде съсредоточено върху приключването на преговорите с Унгария, Малта и Кипър - сегашните първенци сред кандидатите.
Ако България иска да повлияе върху процеса на собствената си интеграция в съюза, тя трябва да прояви правилно насочена и навременна инициативност. За това говори полският главен преговарящ Ян Куликовски по време на визитата си в София през миналата седмица, но думите му за лобиране минаха някак незабелязани. Въз основа на полския опит Куликовски препоръча на българския екип да "идентифицира партньорите си сред 15-те страни членки", като в зависимост от всеки конкретен случай да е ориентиран коя държава би подкрепила българските позиции.
Шефът на здравната каса в Пазарджик е даден на прокуратурата
"Това е", бяха първите думи, които д-р Атанас Дончев, шеф на РЗОК - Пазарджик, каза пред събралите се на организираната от него пресконференция в кабинета му журналисти в понеделник, 15 май.
В края на предходната седмица Икономическата полиция в града предаде документи от извършена от тях проверка на Дончев на прокуратурата с мнение за образуване на предварително производство срещу него. Очакванията бяха, че докторът събира журналистите, за да се оправдае или да опровергае констатациите на икономическата полиция, които го уличават в неправомерно изразходване на бюджетни средства. Това обаче не стана. Дончев даде цифром и словом 5 (пет)-минутна пресконференция, на която обяви, че няма какво да каже и че до приключване работата на прокуратурата той излиза в неплатен отпуск. След което сви рамене и за финал заключи познатото: "Това е."
От близо година обществеността в Пазарджик живо се вълнува и следи всяка крачка на шефа на регионалната здравна каса. Неговите подвизи отклониха вниманието на хората от безсмисления ремонт, който се извършва в едно от крилата на добре поддържаната сграда на Обединена българска банка, където под наем се помещава РЗОК.
Шефът на РЗОК д-р Атанас Дончев, психиатър по професия, бивш шеф на РЦЗ, общински съветник от СДС, шеф на комисията по здравеопазване и на комисията по приватизация в града, скандализира обществеността с лекотата, с която харчи бюджетни средства. Като потвърждение на легендите, които се разправят из Пазарджик, дойде резултатът от проверката на Икономическата полиция в града. Констатирани са финансови и документни нарушения, както и нарушения в авансовите отчети и закриването им с разходно-оправдателни документи. За случая в Пазарджик е било уведомено и централното управление на здравната каса в София, то също е констатирало нарушенията на Дончев. Миналата година е била направена вътрешна проверка от НЗОК, която също е установила наличието на нарушения при изразходването на средства от касата. Според здравния министър Илко Семерджиев Дончев е платил от представителните разходи обяд, който не е бил с работна цел. Изразходваните средства са били 67 лв. Смешна сума, но какво да се прави. И разходите за един от проведените семинари също се оказали "нечитави". "Дончев възстанови неправомерно изразходваните средства и му бе наложено административно наказание", коментира Семерджиев.
Дончев е надарен с невероятната способност да бъде на две места едновременно, разправят хората в града. През ноември миналата година шефът на РЗОК е успял да даде коктейл в Пещера (за около 300 лв.), докато по същото време е бил в столицата (според пътния лист на колата).
В края на миналата година в рамките на двайсетина дни шефът на здравната каса в Пазарджик е организирал два семинара, за които е похарчил съответно 1988.12 лв. за първия (11-12.11.1999) и 1899 лв. за втория (03-05.12.1999). И двете мероприятия на касата са проведени в Балнеологичен център "Камена" във Велинград, а сумите за тях са платени в брой. Интересно е, че ако за първия семинар във фактурата е записано "Такса за проведен семинар на 11 и 12.11.1999 г. 28 души", във втория документ текстът в графа "Наименования на услугата" е сведен до "Проведен семинар". И в двата случая обаче фактурата е единственият документ, по който се оправдават изразходваните средства за семинарите. Липсва разбивка на разходите по отделни пера, както и списък на участниците в мероприятието. Докато хората в града се чудят на това с каква лекота Дончев организира семинари и обяди за сметка на РЗОК (в които участвали целите семейства на здравните експерти), той успешно забърква следващия скандал около името си, а именно - назначава съпругата си на длъжност счетоводител в ръководеното от него държавно учреждение. Това става на 26 април т.г., което само по себе си е в нарушение на Закона за държавния служител, според който: "Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително."
На въпросите около Районната здравноосигурителна каса, които вълнуват жителите на град Пазарджик, Дончев не пожела да отговори. "Ще мога да коментирам, като видя официалното становище на прокуратурата", беше единственото, което той каза, преди да излезе в неплатен отпуск на 15 май 2000. Докато се установи дали има фактически материал, който да бъде подаден на прокуратурата, няма да бъде наложено наказание на Дончев. А докато той е в неплатен отпуск, неговите задължения ще изпълнява заместникът му.
Куче - касичка, прасе - касичка, здравна касичка
Разходите за изграждането на структурите на здравноосигурителната система в страната (инвестициите в сгради, ремонти, автомобили, оборудване и т.н.) са достатъчно високи, за да събудят интерес в бедна държава като България. Усвояването на тези суми, осигурени от държавния бюджет (всеки един от нас) и външно финансиране, се оказа своеобразен тест за способностите на администрацията да усвоява средства ефективно, рационално, а дори и морално - тест, който, както по всичко личи, те едва ли ще издържат. Всичко това поражда съмнение за ефективността на управлението на събраните здравни вноски. Със сигурност работата на предвидените двама щатни служители на пресцентрове във всяка от 28-те районни здравни каси плюс специализираните агенции, които обслужват самата Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да бъде никак лека предвид насъбралото се обществено недоволство около старта на здравната реформа. Въпреки че не е толкова трудно да казваш, че отказваш да даваш информация, или да отказваш коментар, което е най-честата практика.
Средствата, които здравната каса е похарчила за закупуване на автомобили, ремонти (включително доставка и закупуване на строителни материали), са предмет на проверката, която в момента Сметната палата извършва в НЗОК. Междувременно депутатите от БСП внесоха 28 питания за разходите на районните каси за сгради и ремонти, на които министър Семерджиев отговори писмено в края на изминалата седмица.
Начинът, по който законодателите уреждат предоставянето на сгради за нуждите на 28-те районни здравноосигурителни каси (РЗОК) е класически пример за добронамерен, но недоизкусурен и трудно сработващ законов текст. Според въпросния параграф 9 от Закона за здравното осигуряване "Министерският съвет, областните управители и общините в 6-месечен срок от влизането на закона в сила предоставят сгради и друга материална база за централното управление на НЗОК и за РЗОК".
В реалността този текст изправя всяко общинско ръководство пред дилемата: а) да даде безвъзмездно свободна сграда на здравната каса б) да отдава помещенията под наем и да получава средства в своя бюджет. Далеч по-лесна е съвместната работа с назначените отгоре сини областни управители, още повече че почти всички директори на РЗОК са хора, пряко свързани с местните структури на СДС. Политическите назначения обаче изиграха лоша шега на новоизграждащите се структури в центрове като Ямбол, където местното червено мнозинство и досега отказва да предостави сграда на РЗОК повече от половин година след изтичането на крайния срок.
От септември 1998 г. районните центрове по здравеопазване (РЦЗ), които са натоварени с изпълнението на закона, започват кореспонденция с общините и областните управители във връзка с предоставянето на сгради за нуждите на РЗОК. На РЦЗ е разпоредено до края на октомври 1998 г. да внесат в Министерството на здравеопазването информация за представянето на конкретна сграда с данни за собствеността й, параметри на сградата и ориентировъчна оценка за стойността на предстоящия ремонт. Въз основа на тази информация отдел "Капитално строителство" на НЗОК следва да предложи най-подходящия вариант - ремонт на предоставената или закупуване на друга сграда. Според правилника за дейността на касата директорът на НЗОК (чл.6, т.14) "внася предложения в УС за придобиване на сгради за нуждите на НЗОК и РЗОК". Въпросът в колко областни центъра на РЗОК са били предоставени сгради, кои от тях са били отказани и с какви основания и досега няма ясен отговор от НЗОК, като смехотворното оправдание е извършваната там ревизия от Сметната палата. Това е все едно да кажеш - не знам колко компютъра имам в офиса, защото там сега има данъчна проверка. Няколко от решенията на НЗОК за сгради в областни центрове обаче пораждат съмнения за липсата на всякакви критерии при избора им. А от очевидната липса на критерии до съмненията за корупция има само една крачка.
Именно такива съмнения поражда случаят със сградата на РЗОК в Русе.
Местният общински съвет взема съвсем присърце проблемите на здравната каса и предоставя на РЗОК - Русе, безвъзмездно за срок от десет години общо пет етажа и тавански помещения от общински имот, като за целта дори се спира вече обявена процедура за приватизация. На 2 декември 1998 г. местният РЦЗ изпраща благодарствено писмо до кмета на Русе и го уведомява, че ще има нужда от сградата от 31 януари 1999 г., след което общината предупреждава всички наематели на предоставените етажи да напуснат в посочения срок. През юни 1999 г. се учредява безвъзмездно право на ползване на сградата в полза на здравната каса, въз основа на което следва да се сключи договор с РЗОК. Договорът обаче така и не е сключен до момента, в който шест месеца по-късно НЗОК сключва договор за покупка на сграда в центъра на Русе с Държавния застрахователен институт (ДЗИ). От ДЗИ обясниха, че са продали сградата, защото нямат нужда от този имот.
Общината в града научава последна, след като вече сделката между ДЗИ и НЗОК е факт, че здравната каса е напуснала предоставената й сграда. Посоченото основание е, че сградата е "функционално непригодна и в състояние, изискващо скъп и дълготраен основен ремонт". Вече половин година общинският имот пустее, тъй като никой не иска да сключи отново договор с общината, защото касата я поставя в ситуацията на некоректен партньор. Според зам.-кметът на града Денев общината е понесла загуби от жеста си на добра воля за над 200 000 лв. Сделката за покупката на новия "дом" на РЗОК е на обща стойност 3 млн. лв. и включва сграда с разгърната застроена площ 2414 кв.м, подземен гараж на две нива 3225 кв.м и парцел от 0.5 декара. Цена на кв. м е 265 долара. Според здравния министър сделката е изгодна, защото в момента цената на кв.м офисна площ достига 500 долара в центъра на Русе. Според агенциите за недвижими имоти цената на кв.м трудно може да надхвърли 250 долара. Новият дом на РЗОК в Русе е построен преди пет години от строителната фирма "Екопроект" и се намира в центъра на града (както русенци се шегуват - в болезнена близост до Съдебната палата). Инвеститор на строежа е ДЗИ, като построяването е отнело няколко години. Интересното е, че досегашните собственици на сградата ДЗИ ЕАД и ДЗИ - Общо застраховане, вече се явяват наематели на доскорошната си собственост. "Ще бъдем наематели, докато се преместим в новия ни офис, който е по-малък и отговаря на нуждите ни в Русе", коментираха от ДЗИ. Но интересното е кой друг освен здравната каса ще плати доста удовлетворителна цена на ДЗИ за продавания имот в Русе. Известно е, че в ДЗИ имат желание да се отърват от много ненужни, прекалено големи сгради в доста градове. От ДЗИ са успели да пробутат още две свои сгради на здравната каса - в Разград и Шумен.
Въпреки "крехката" възраст на сградата в момента там протича ремонт, чийто изпълнител е софийската строителна фирма "Кондор и сие" ЕООД, собственост на Данчо Кънев, бивш член на надзорния съвет на Балкански приватизационен фонд "Мизия - Тракия - Македония" АД. Предвидените средства за ремонта на сградата са 590 000 лв. "Парадоксът е в това, когато ти предоставят сграда без пари, и то в добро състояние, ти да се откажеш от нея, да купиш нещо ново и да започнеш да го ремонтираш", смята кметът на Русе Калчев. Според министър Семерджиев в момента в сградата се изпълнява ремонт "единствено по отношение на адаптацията й към технологичните изисквания на информационната система на НЗОК". Неясно обаче остава какви са тези технологични изисквания, които налагат да бъда сменена нова дограма с още по-нова.
Във Варна нещата около сградата на здравната каса са различни от това, което става в Русе. РЗОК - Варна, дели една сграда с Дирекцията за национален и строителен контрол, служба "Кадастър и геодезия", проектантската организация и други немедицински звена и се намира в самия край на града (на пътя за Русе). Тъй като тя се явява държавна собственост, разпоредител за предоставените два етажа (около 1600 кв.м) от нея е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Това е направено в началото на миналото лято, през октомври между МРРБ и НЗОК е сключен договор за наем за срок от три години, чийто месечен размер е 1727 лв. В момента в сградата протича усилен ремонт на предоставените помещения, който, както и навсякъде из страната, включва задължителните алуминиеви дограми, окачени тавани, теракотени плочки и т.н. Ремонтът се извършва от регистрираната в Шумен фирма "Анияк" ЕООД.
Ако трябва да се направи съпоставка, по условия на работа и местонахождение тази сграда наподобява на първоначално предоставената на РЗОК - Русе (и то без пари), но във Варна тя явно се оказва подходяща за здравната каса. Логично следва въпросът какъв е критерият. Но въпреки направените запитвания и досега няма информация какви са точните изисквания на НЗОК за избор на сграда. За такива биха могли да послужат единствено думите на министър Илко Семерджиев в парламента, който обяснява закупуването на сградата в Русе така: "Сградата (на ДЗИ - бел.авт. ) отговаря в най-голяма степен на изискванията, произтичащи от функциите и задачите на РЗОК. Тя е монолитна, четириетажна, завършена е преди две години, в центъра на града е, в непосредствена близост до лечебните заведения и гражданите. " Сградата във Варна обаче не отговаря на нито едно от тези изисквания. Значи ли това, че са увредени интересите на осигурените лица?
Сградата, в която ще се помещава РЗОК - Бургас, е тази на бившата партийна школа в жк "Лазур" (непосредствено до психиатрията). Докато влезе в своя дом, районната каса временно обитава няколко стаи до отрезвителя. Бившата партийна школа понастоящем е частна държавна собственост и е предоставена на нуждите на РЗОК от областната управа в града. Със заповед на областния управител от 04.02.1999 г. сградата е предоставена на РЗОК за безвъзмездно стопанисване и управление. В момента тече процедура по прехвърлянето на собствеността на имота, каза д-р Карабаджаков, шеф на РЗОК - Бургас. На площ от 1104 кв.м ще работят 80 души. В момента в сградата тече усилен ремонт, пълно подновяване на водопроводната система, изгражда се локално парно, вътрешно преразпределение на помещенията и подмяна на дограмите. Фирмата, спечелила конкурс за изпълнението на ремонта, е "Анияк" ЕООД. В договора с фирмата изпълнителка е подписан лимит за изпълнение на ремонта от 550 000 лв. Срокът на ремонта е 30.05.2000, като до момента са изразходвани 505 000 лв. И в Бургас, както и във Варна, сградата на РЗОК не е в центъра на града и до нея не достига удобен транспорт. Но според д-р Карабаджаков това не е проблем, тъй като няма да има нужда осигурените непременно да ходят до сградата.
За информационната система на РЗОК - Бургас, до момента са платени 690 000 лв. В изпълнение на параграф 9 (от Закона за здравното осигуряване) общината предлага на РЗОК два етажа (5200 кв.м) от сградата на бившия партиен дом в центъра на града за срок от десет години. Сградата е в незавършен вид, но в нея се разполага Районно управление на социално осигуряване (РУСО). "Сградата е в много лошо състояние, има течове, ръжда, трябва да се оправят стълбите, общите части и затова, след като направиха оценка специалисти, се оказа, че ще е по-евтино да купим нова сграда, отколкото да пригодим тази, която общината ни предлагаше. В нея се помещава РУСО, а когато те се настаниха вътре, дадоха 3 млрд. лв. (стари), за да оправят етажите, на които ще се помещават", каза д-р Моллова, директор на РЗОК - Стара Загора. Според разчетите на НЗОК ремонтът на сградата би глътнал 2.200 млн.лв.
НЗОК взима решение за закупуване на нова сграда. На 02.12.1999 "НИКОН - Никола Нешев" ЕООД прехвърлят на НЗОК с акт за дарение правото на строеж на незавършена офиссграда, като здравната каса заплати на строителната фирма извършените до момента трайни подобрения, както и довършителните работи по сградата. Строителна фирма "НИКОН" ЕООД ще получи от здравната каса сума от 1.085 млн. лв. До момента НЗОК е платила на фирмата 902 000 лв. Общата площ, на която ще се настани РЗОК, е 1343 кв.м. Крайният срок за приключване на ремонтните работи е 10.06.1999 г.
До приключването на ремонта районната каса ще се помещава в старата сграда на общината.
РЗОК - Плевен, е наемател на три етажа с обща разгърната площ от 1820 кв.м в административната сграда, собственост на държавно търговско дружество "Галеника медикамента" ЕАД. Договорът за наем, сключен от НЗОК, е за 3.07 лв. на кв.м на месец, или обща месечна сума от 5588 лв. В договора е предвидена клауза, според която на НЗОК се дава възможност за изкупуване на заеманите от касата етажи по приватизационна оценка, която не подлежи на промяна в срок от десет години. Цената на имота е 120 000 лв. (без ДДС).
От плевенската здравна каса уточниха, че не знаят дали е имало друга алтернатива за сграда, в която да се настанят. И там, както и в останалите градове, се извършва основен ремонт - пълно вътрешно преразпределение, смяна на дограми, подови настилки и окачени тавани. Поради опасение за носимоспособността на конструкцията на сградата вътрешните преграждания се изпълняват с олекотени материали. Замърсяването от ремонтните дейности е причината все още да не са разопаковани скъпоструващите компютри, копирни машини, офистехника и др. Фирмата, която е спечелила държавната поръчка за ремонта, е благоевградската "Ирис интернешенъл" АД. Стойността на завършения ремонт не бива да надхвърли 900 000 лв. РЗОК - Ямбол, все още си няма постоянен дом. Здравната каса временно се помещава в три стаи от една детска градина.
"Има две предложения за придобиване на сграда, но и до момента за нито едно от тях няма развитие. Предложените сгради са тази на Организацията за съдействие на отбраната и на Военния клуб", каза д-р Кривошиев, директор на РЗОК, общински съветник от СДС, шеф на комисията по здравеопазване в общината и лидер на местната структура на СДС. Първата е под управлението на фирмата на Министерството на отбраната "Войнтех" и е с неясен статут, а за втората има силен обществен натиск да се запази досегашната функция на сградата. Според Кривошиев в момента има (като изключим двете спорни) една подходяща сграда за нуждите на здравната каса. Постройката е на "Алианц България холдинг" и според шефа на РЗОК ще струва не повече от 400 000 лв., а според министър Семерджиев около 300 000 лв. Кривошиев е изпратил предложение до НЗОК, но все още няма отговор дали "жилищните" проблеми на районната каса ще бъдат решени. Интересен е фактът, че директор на "Алианц България холдинг" в града е и шеф на общинските съветници от БСП, а още по-интересно е, че общината на два пъти е оставяла без отговор искането на РЗОК за предоставяне на сграда. "Редовно даваме сгради на фондации, а в този случай Законът за здравното осигуряване не се изпълнява", недоумява д-р Кривошиев. Според него досега РЗОК е можела да построи нова сграда, чиято цена не би надхвърлила 600 000 лв. Въпреки че здравната каса в Ямбол е единствената, която си няма сграда, тя е уникална поради факта, че има строителна фирма, която да я реконструира. Това е софийската фирма НИКМИ ООД, от която НЗОК в София купи през миналата година помещенията, в която се настани централата. Името на фирмата нашумя напоследък и покрай заформилия се нов приятелски кръг "Олимп". НИКМИ ремонтира и сградата в Кърджали.
Според експертите на здравната каса нито един от предлаганите имоти в Ямбол не отговаря на изискванията на НЗОК, като в крайна сметка се стига до закупуване на сграда. На обявения конкурс се явяват три фирми - "Елитстрой 91" ЕООД, "Кремиковски строител" АД и "НИКМИ" ООД, София. Избраната оферта на НИКМИ била оценявана от седем външни експерти. Общата стойност на сделката за закупуване на сградата е малко над четири милиона долара (без ДДС), а ремонтът и обзавеждането са оценени на близо 1.1 млн. долара (като и тази оценка е без ДДС). Двете суми с ДДС се равняват на 6.3 млн. долара, а са закупени общо около 7500 кв. м застроена площ, значи се падат по 834 долара за придобиване и ремонт на всеки квадратен метър, включително с ДДС.
В Добрич РЗОК е настанена в предоставените й от областната управа помещения. Със задна дата ( 01.01.2000 г.) районната здравна каса ще трябва да плаща наем за сградата в размер на 1100 лв. месечно. Това се налага поради факта, че областният управител на града Димитър Камбуров е отказал да актува заеманите от касата помещения от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Ако той се беше съгласил да направи това според Закона за държавната собственост, имотът е трябвало да бъде предоставен "безвъзмездно за управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на имота със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството".
Лимитът за ремонта на етажите на РЗОК е 500 000 лв., от които до момента са усвоени 350 000 лв. Срокът, в който ремонтът трябва да бъде завършен, е 30 май 2000 г. Пазарджишката РЗОК е намерила друг вариант. Здравната каса се помещава първоначално под наем в част от сградата на ОББ в центъра на града - една от най-добре поддържаните и хубави. РЗОК заема 580 кв. м срещу наем от 1.5 долара на кв. м до декември 1999. След това по предложение на ОББ наемът се увеличава на 5 долара на кв. м, като, ако здравната каса заплати 12 месечни вноски, банката се ангажира да й прехвърли нотариално съответните по стойност идеални части от имота. Това предложение е прието и НЗОК в края на декември срещу 473 000 лв. получава 1259 кв.м. Дори и груба сметка показва, че касата е платила 430 лв. на кв. м, цена, която е висока за пазара на недвижими имоти в град Пазарджик.
За да не ползва един вход с банката, здравната каса в момента кърти усилено фасадата, за да се сдобие със собствена врата. Изпълнител на ремонтните работи е пак ЕТ "Ангел Велчев - АВС". Според разчетите на НЗОК ремонтът на сградата не бива да надвишава 520 000 лв. До момента са изхарчени 438 000 лв. и въпреки че срокът за приключване на ремонтите е изтекъл, там все още кипи усилен труд.
За края на месеца е предвидено преместването на РЗОК - Пловдив, в собствена сграда, ако, разбира се, строителните работи приключат в срок. Здравната каса е придобила имота с акт за дарение от строителна фирма ЕТ "Стоянстрой", при положение че касата поеме финансирането на довършителните работи. Къщата, от която касата по силата на акта за дарение ще заеме една трета, се намира точно срещу областната администрация. До момента по договора са изплатени 307 000 лв., твърди в отговор на депутатско питане Илко Семерджиев. През декември миналата година община Пловдив е предложила на РЗОК да й продаде четириетажния корпус от обединената районна болница, която се намира на бул. "България". Цената, която общината е поискала от здравната каса, е 497 000 лв. (оценката е направена от фирма "Пловдинвест"). Здравната каса обаче се отказва от общинския имот поради налагащ се "скъпоструващ ремонт".
И тук се появява спасителят на бял кон - ДЗИ ЕАД. Първоначално са водени преговори с Банка ДСК, за да бъде взето помещение под наем. В края на миналата година РЗОК все пак се настанява в помещенията, предоставени от ДСК, като наемът за 231 кв. м е 325 лв. на месец.
Първият етап от покупката на сградата на РЗОК е сделка с ДЗИ. За 918 кв. м касата е заплатила 505.6 хил. лв. След това закупува допълнително от Банка ДСК още около 1000 кв. м за сумата от 663 000 лв. Лимитът за ремонт на тези помещения е 210 000 лв., като до момента са изплатени близо 200 хил. лв. В Габрово общината дава под наем сграда с обща площ 1471 кв.м. Оказва се, че сградата е наета, но според здравната каса е негодна за експлоатация. Въпреки това твърдение касата прави ремонт на единия от етажите и пръска 11 500 лева. След което НЗОК изявява желание да купи сградата от общината, като й предлага 606 000 лв. Сделката е сключена. За ремонт в Габрово целево се отпускат 495 хил. лв., като до момента са усвоени 317 хил. лв. Ремонтът се извършва от ЕТ "Ангел Вълчев АСВ".
Според изискванията на Закона за териториално и селищно устройство за всички реконструкции, започнати след 1 септември, е задължително да се сключва договор с независим строителен надзор. В изпълнение на разпоредбите на закона в Държавен вестник брой 71 от 10 август 1999 г. НЗОК обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на независим строителен надзор за всичките 28 РЗОК, като срокът за подаване на предложения е 30 дни. Поради забавяне лицензирането на фирмите, кандидатстващи за независим строителен надзор, срокът е удължен до 4 октомври 1999 г. Това на практика ограничи значително броя на възможните участници в надпреварата за апетитната държавна поръчка. Към края на септември лицензираните фирми бяха около 80, като от тях поне 1/3 не покриват изискванията за участие в надпреварата. В крайна сметка избират софийската фирма "Инженерингсървиз - София" ООД. Хора от фирмата обаче се вясват от дъжд на вятър из обектите на РЗОК в страната, колкото да видят как вървят нещата и да разпишат протоколите, завиха пред "Капитал" хора от няколко града. Това става независимо от това, че дейността им изисква непрекъснато присъствие на строителния обект. Заплащането на строителните фирми става единствено и само при действително извършени работи, което се доказва с актовете, издадени от "Инженерингсървиз - София" ООД.
Илко Семерджиев е нарушавал Закона за обществените поръчки
Стъпка по стъпка
След 14 години чакане влизането на Китай в СТО зависи единствено от Европейския съюз
Георги Катанов
Празненствата по повод 50-ата годишнина от идването на власт на Китайската комунистическа партия отдавна са забравени, в столицата Пекин се върнаха просяците и скитниците, които бяха извозени извън града, за да не смущават тържествата през миналата есен. Година след като потвърдиха предаността си към заветите на Маркс, Енгелс, Ленин и Мао Дзедун, китайските лидери се надяват да отпразнуват присъединяването на страната си към един от символите на международния капитализъм - Световната търговска организация, която от двете страни на Атлантика пообъркани млади хора кълнат и проклинат заедно с другите кръвопийци - Международния валутен фонд и Световната банка.
Извън Китай започва да се оформя мнение, че до десетина години жителите на Поднебесната империя ще изпитат на собствения си гръб жестокостта на своето проклятие "дано да живееш в интересни времена" - дали защото забавянето на икономическия растеж ще предизвика гнева на масите, или защото развитието на пазарната икономика и отварянето към света ще постави под въпрос бъдещето на еднопартийната система. Вторият вариант, ако протече мирно, безспорно е за предпочитане и ще бъде посрещнат с облекчение на много места по света, не на последно място в столиците, които направиха най-много, за да бъде забавено влизането на Китай в СТО.
След като през миналата пролет отхвърли отстъпките, предложени от Пекин, Вашингтон трябваше доста да се потруди, за да убеди Китай да му предложи втори път почти толкова изгодни условия. Подписването на споразумението през ноември приличаше на сюжет от криминален филм или безкрайна игра на покер, в която двете страни се надлъгваха до последния момент. Китайците "отстъпиха" и американският търговски представител Шарлин Баршефски успя да позамаже положението след неуспеха на срещата на СТО в Сиатъл.
С това обаче главоболията на американската администрация не приключиха, защото Камарата на представителите постави под въпрос приемането на закона, който ще установи постоянни нормални търговски отношения с Китай, т.е. ще му предостави режим на най-облагодетелствана нация. Пекин разполага с подобен статут от 1979 г., но той се прегласува всяка година, което дава възможност на САЩ да оказват натиск по въпросите на човешките права и условията на труд. Противниците на приемането на Китай в СТО, водени от профсъюзите и двамата лидери на демократите в Конгреса, се страхуват, че евтината китайска работна ръка ще доведе до закриването на работни места в САЩ. Те се надяват през тази седмица да блокират законопроекта, за чието приемане са необходими 218 гласа, в случай че гласуват всички конгресмени. Засега готовност да подкрепят поправката са изразили около 160 конгресмени, повечето от които са представители на Републиканската партия.
Резултатът от гласуването остава непредсказуем, като много ще зависи от създаването на специална комисия, която трябва да наследи отговорността за мониторинга на Китай, както и от преговорите между Европейския съюз и Пекин. Успехът на ЕС ще направи по-сговорчиви конгресмените, които в случай на отказ биха поставили в неизгодна позиция националните компании. Все пак в Белия дом са оптимисти, след като бюджетните комитети на Конгреса и Сената гласуваха за законопроекта с огромно мнозинство.
Еврокомисарят по търговията Паскал Лами пристигна в Пекин за четвъртия кръг от преговори с надеждата, че ще може да получи по-добри условия в областите, които са от особено значение за ЕС, но останаха извън китайско-американското споразумение. В неофициални разговори представители на ЕС изразиха недоволство от тактиката на САЩ, които според тях са избързали да се договорят с Китай с оглед на предстоящите избори.
Снижаването на вносните мита за автомобилите от 80на 25е безспорен плюс, но ще навреди на Volkswagen и PSA Citroen, на които се падат 80от китайското производство. Като компенсация ЕС желае да бъде разрешено мажоритарно участие на чуждестранни партньори в съвместните фирми. Европейците искат 51-процентно участие във фирмите за мобилни телекомуникации и лично застраховане, разчитайки на предимствата на своите компании. Освен това те настояват да бъде облекчен митническият режим на вноса на традиционно европейските питиета джин и коняк, които бяха забравени от американците.
Според участници в преговорите основният препъникамък са телекомуникациите, въпреки че говорителят на Лами отрече подобни слухове. Независимо от обещанията на комисаря за гъвкавост китайският премиер Жу Ронгжи не пропусна да заяви: "Ние не искаме ЕС да е последният партньор, с който ще подпишем подобно споразумение. " За да бъде изпълнено това желание, двете страни трябва да побързат, защото останаха шест държави, с които Китай не се е разбрал - Мексико, Швейцария, Латвия, Гватемала, Коста Рика, Еквадор. Допълнителен натиск може да окаже Вашингтон, който е заинтересуван Китай да влезе в СТО до изтичането на мандата на Клинтън и по възможност преди изборите.
Сърбия - извънредно положение или предизборна треска
Арестите на опозиционни активисти и затварянето на медии засилиха напрежението в страната
Петър ИВАНОВ
Какво прави един полицейски режим, когато се зададат избори - подгонва политическите си опоненти и затваря устата на "непослушните медии". Едновременно с това започва да плаши хората с гражданска война и обвинява опозицията, че тласка държавата към хаос. В такива моменти обикновено има и политически убийства. Според официалната пропаганда те винаги са дело на опозицията, която по правило е съставена от национални предатели, виновни за всички беди на държавата. Следват репресии срещу "виновниците" и паралелни демонстрации на мъдро държавническо управление и загриженост за обикновените хора. След това идват изборите и същите тези хора обикновено избират същите управници, като легитимират въпросния полицейски режим за още един мандат.
Точно по тази схема се развиват събитията в Сърбия в момента. През ноември в страната ще има избори и режимът на Милошевич вече се подготвя усилено за поредната си победа. Убийството на Бошко Перошевич, ръководител на областната управа на Войводина и член на социалистическата партия на Милошевич, бе поводът, от който се нуждаеха управляващите, за да "разчистят терена" пред себе си. Властите заявиха, че зад престъплението стоят студентското движение "Отпор" и най-голямата опозиционна партия Сръбско движение за обновление (СДО). След това обвиниха опозицията, че тласка страната към гражданска война, започнаха арести на активисти на "Отпор" и затвориха две от най-популярните и влиятелни опозиционни медии - телевизионния канал "Студио Б" и радиостанцията Б2-92. Опозицията от своя страна "разобличи" режима, че се опитвал да въведе извънредно положение в страната. На този етап фокусът на общественото мнение е върху репресиите и размяната на обвинения между управляващите и опозицията. Но зад активизирането на режима несъмнено стои друга цел, а тя е изборите в края на годината.
Активните репресии, поредицата от убийства на известни и смятани за недосегаеми личности (сред тях Желко Ражнятович-Аркан, военният министър Павле Булатович и шефът на югославските авиолинии Живорад Петрович) дадоха резултат и хората се уплашиха от силата на управляващите. Последният митинг в Белград е ярко доказателство за това. Да протестират открито в центъра на столицата се събраха едва 25 хиляди души, далеч по-малко от предишните масови опозиционни прояви. Лидерът на демократическата партия Зоран Джинджич призна публично, че режимът е успял да сплаши хората и че това е част от плана за въвеждането на извънредно положение.
От правителствената страна на барикадата отговориха със стария пропаганден лайтмотив за подклаждане на гражданска война. На проправителствено събрание във Вранье югославският премиер Мирко Мариянович посочи опозицията като инициатор на граждански бунтове и заяви: "Всичко, което опозицията прави, показва, че тези хора са абсолютни предатели, наемници, убийци и престъпници. " Успоредно с обвиненията и заиграването с национализма на сърбите властите прибягнаха и до пропагандните трикове. Лично Милошевич оповести правителствената програма за строеж на апартаменти и жилища за млади семейства, за полицаите и военните, верни на режима. Проектът предвижда за 10 години да бъдат построени 100 хиляди жилища, 10 хиляди от които ще бъдат пуснати още до края на тази година. Очевидно опозицията разполага с твърде малко възможности да противодейства на такава офанзива.
След убийството на Перошевич в Нови Сад и в цяла Сърбия започнаха масови арести на членове на "Отпор", а някои от активистите на движението минаха в нелегалност. Масовите репресии срещу "Отпор" породиха редица въпроси, сред които най-важният е с какво толкова студентската организация предизвика гнева на Милошевич, че югопрезидентът насочи толкова усилия за разбиването й. Движението е създадено през 1998 г., когато група студенти от белградския университет се събират, за да организират протести срещу плановете за ограничаване свободата на медиите и автономията на университетите. По това време дезинтеграцията между опозиционните партии в Сърбия е в най-силната си фаза. Съюзът за промени се опитва да се утвърди извън парламента, след като бойкотира изборите през 1997 г. СДО пък тъкмо се кани да влезе във властта, а Драшкович да стане министър в администрацията на Милошевич.
Характерно за "Отпор" е, че се различава от типичните политически партии. Често пъти студентите организират нетрадиционни опозиционни прояви като улични театрални сценки или рисуването на огромни стъпки по паважа, провъзгласени за стъпките на Милошевич, който напускал поста си. Сред другите им любими занимания е да разнасят из Белград кукла с физиономията на Милошевич, която всеки може да зашлеви срещу 1 динар. Но едва ли това е засегнало толкова югопрезидента.
Въпреки шеговитите си демонстрации "Отпор" никога не е криело сериозните си амбиции. Движението винаги е искало свободни избори и възстановяването на правовата държава. Всъщност това, което прави "Отпор" твърде опасно за властта, е твърдата непримиримост на студентите към режима. Ако другите партии или политически лидери са показали в по-голяма или по-малка степен конформизъм и склонност към политически сделки с Милошевич, "Отпор" даде да се разбере, че е твърд противник на компромисите с властта. Точно това символизира и емблемата на движението - стиснат юмрук.
Фактът, че режимът подхвана "предизборната кампания" доста по-рано от опозицията, говори, че Милошевич не се чувства достатъчно сигурен в това, което би се случило на изборите през ноември. Очевидно вътрешнополитическата ситуация в Сърбия е достигнала онова ниво на критичност, за което предупреди и пратеникът на ООН за Балканите Карл Билд. Според него скоро ще се появи шанс за пълна промяна на статуквото на Балканите.
Имайки предвид събитията в Сърбия, Билд намекна, че съществува реален шанс за смяната на Милошевич, а оттам и възможност за установяването на нов политически ред и стабилизиране на региона. "Този шанс може да се реализира, но може и да се провали. Ако се провали отново, всички знаем, че има реална опасност от нови опустошителни войни на Балканите", твърди Карл Билд.
Грандиозни сделки променят световния корпоративен облик
Тенденцията към концентрация на капитала ще продължи да се засилва
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Когато през ноември миналата година Vodafone отправи оферта за поглъщане на една от най-големите германски компании - Mannesmann, шансовете на дръзката провокация от страна на британския мобилен оператор се оценяваха като минимални. След четиримесечни преговори обаче сключването на сделката бе осъществено. Фактът, че това бе първото поглъщане на германска от чужда компания, се изтълкува като началото на нов етап в световната корпоративна история. Считана за невъзможна, сделката бе сигнал и за други компании относно вероятността да загубят самостоятелността си.
Това, което се наблюдава от няколко години, е рязко засилване на консолидационната вълна и истинска eксплозия на сливанията и поглъщанията в световен мащаб през миналата година. Данните от първото тримесечие на тази година пък сочат, че рекордът на 1999 г. най-вероятно ще бъде подобрен.
Годината започна с две грандиозни сделки, които тотално разбиха рекордите. Поглъщането на най-голямата медийна компания в света Time Warner от най-големият Интернет-доставчик - America Online, на стойност 178 млрд. долара бе първото доказателство за мащабността на залозите, до които може да се стигне в битката за налагане на световните пазари. Все още ефектът не бе отшумял, когато последва нова, още по-колосална сделка на стойност 183 млрд. долара - поглъщането на Mannesmann от Vodafone формира най-големия мобилен оператор, попадащ сред първите пет компании по пазарна капитализация в света.
Мениджърите по света са обхванати от мания за окрупняване, резултатът от което е създаването на истински гиганти, концентриращи огромни капитали. Така например в резултат на консолидационните процеси на три компании - BP Amoco, Vodafone и GlaxoSmithkline, се пада една трета от стойността на индекса FTSE 100, в който са включени акциите на стоте най-големи британски компании. Факт е, че понякога сливанията и поглъщанията са продиктувани от желанието на мениджърите да застанат начело на огромни конгломерати, чието сформиране невинаги отговаря на пазарните реалности. В голяма част от случаите обаче консолидационните процеси имат сериозна база и са продиктувани от необходимостта за достигане до нови пазари, за намаляване на разходите.
Създаването на най-голямата фармацевтична компания в света GlaxoSmithkline, реализирано чрез сливането на GlaxoWellcome и SmithKline Beecham в началото на годината например, бе следствие на огромните разходи за научно-изследователска и развойна дейност, които браншът изисква.
Глобализацията създава редица предизвикателства, а сливанията и поглъщанията се явяват една от възможните реакции. Според консултантската компания KPMG стойността на сключените консолидационни сделки миналата година е нараснала с 47спрямо предходната и пет пъти за последните десет години, достигайки 798 млрд. долара. Доста показателни за мащабността им са данните, че средната сделка през 1999 г. е била на стойност 157 млн. долара, при 29 млн. през 1990 г., като тази стойност е с 50по-висока от тази от предходната година.
Освен необходимостта от намаляване на разходите чрез постигането на икономии от мащаба, сливанията и поглъщанията са обусловени и от редица други фактори. Бумът на пазарите на акции прави по-изгодно закупуването на дадена компания, когато сделката се реализира чрез плащане с акции. По-високият курс на акциите на придобиващата компания намалява разходите за придобиването. Като един от положителните ефекти от въвеждането на общата европейска валута често се сочи именно нарастването на броя и мащабността на презграничните сливания и поглъщания, тъй като еврото допринесе за създаването на значително по-голям капиталов пазар. То улесни набирането на капитали от компаниите с цел придобиване, тъй като валутният риск за инвеститорите в евро-зоната се елиминира. Нарастващият темп на дерегулация, особено в сферата на телекомуникациите и финансовия сектор, засилва конкуренцията, като сливанията се явяват естествен отговор за оцеляване или постигане на силни пазарни позиции.
Засилването на приватизационните процеси в Европа създаде предпоставки за засилване и на консолидационните процеси. Един от първите случаи е закупуването на Telecom Italia от по-малката компания Olivetti. Решението за продажба на испанската Telefonica също ще доведе до нови размествания на пластовете в сектора. Наскоро най-големият японски мобилен оператор NTT DoCoMo обяви намерението си да закупи 15от холандската телекомуникационна компания KPN. Телекомуникационният сектор е водещият в сферата на сливанията и поглъщанията, като на сделките в тази сфера се падат около 20от съвкупния обем на всички сделки.
Секторът на финансовите услуги също претърпя значими промени, продиктувани основно от технологичния бум, резултиращ в начина, по който се предоставят услугите. Засилването на конкуренцията води до значими преструктурирания. Сред по-значимите скорошни сделки е закупуването на една от най-големите английски банки Natwest от Royal Bank of Scotland. Очаква се да се засилят консолидационните процеси във финансовия сектор в САЩ, където се направиха промени в закона Глас - Стийгъл от 1933 г., според който досега не бе възможно банка да извършва застрахователни операции и обратното.
От известно време насам доста се усложни структурата и на автомобилния сектор, където необходимостта от снижаване на разходите поради тенденцията към падане на цените и проблемът със свръхпроизводството налагат консолидации с цел повишаване на рентабилността. Най-скорошните примери са закупуването на дял от Mitsubishi от Daimler-Chrysler, на 20от Fiat от General Motors, на дял от Scania от Volkswagen. Енергийният сектор също преминава през значими преструктурирания. Наскоро BP Amoco, самата тя продукт на едно от най-големите сливания, придоби американската енергийна компания Arco.
Основна цел на всяко сливане и поглъщане е постигане на синергетичен ефект от обединяването на дейността и капиталите на компаниите. Оказва се обаче, че всъщност този ефект невинаги се постига при презграничните сделки. Отново според проучване на KPMG, което разглежда 700-те най-големи презгранични сливания и поглъщания, извършени между 1996 г. и 1998 г., едва 17от тях са довели до увеличаване на изгодите за акционерите. В повече от половината случаи акционерите дори са загубили от сключените сделки, а в останалите не се отчита съществена промяна. Сред основните причини е пренебрегването на културните различия, на въпросите, свързани с човешкия фактор като цяло и съсредоточаването върху техническата страна на сделката. Сливанията и поглъщанията невинаги се приемат, тъй като много често се налага съкращаване на много на брой работни места.
Независимо от тези резултати няма признаци ентусиазмът за концентрация на капитала и формиране на компании гиганти да намалява. Тази тенденция придобива все по-мащабни проявления, което прави световната корпоративна структура крайно динамична категория.
Тук се слуша моята воля
Владимир Путин се зае да въвежда ред в Русия, първите впечатления са противоречиви
Георги Катанов, Москва
Първите дни след встъпването в длъжност на Владимир Путин показаха, че той няма никакво намерение да обяснява на сънародниците си какво бъдеще ги очаква, а ще се опита да им го демонстрира в най-скоро време, въпреки че не е сигурно дали то ще им хареса. Отсега е ясно, че ще бъдат увеличени оборотите, на които работи държавната машина, но е спорно дали това ще доведе до положителни резултати. Липсата на връзка между обиска в холдинга "Медиа МОСТ" и позицията на медиите, които влизат в него, която често не съвпада с вижданията на Кремъл, изглежда малко вероятна. Особено като се има предвид, че олигархът Борис Березовски прогнозира преразпределяне на собствеността на група "МОСТ" затова, че собственикът й Владимир Гусински се е оказал в опозиция на президентството, а "Газпром" даде да се разбере, че желае да получи контрол над медиите на "МОСТ".
След неясната и противоречива история на кореспондента от радио "Свобода" Андрей Бабицки, който изчезна мистериозно в Чечения и след това също толкова неочаквано беше арестуван за използване на подправен паспорт, отново се чуват предупреждения за бъдещето на независимите медии. Втори път, след като Путин стана силният човек в Русия, маскирани милиционери нахлуват в офиса на голяма компания в центъра на Москва, а президентът чрез пресслужбата си се измъква с общи фрази.
Сняг посредата на май не е нещо изключително за Москва, тази година също не направи изключение. В историята на група "Медиа МОСТ", в която влизат телевизионните канали НТВ и ТНТ, вестник "Сегодня", радио "Ехото на Москва", списание "Итоги", Интернет-фирми и други медии, снегът заема особено място. През 1994 г. по заповед на тогавашния шеф на охраната на Елцин Александър Коржаков с цел сплашване на непослушната фирма беше проведена операция "Вали сняг", при която бяха неутрализирани бодигардовете на Владимир Гусински, председател на съвета на директорите на "Медиа МОСТ", контролиращ основния пакет от акции.
Усещането, че историята се повтаря, беше много силно, когато на 11 април представители на Главната прокуратура, Федералната служба за сигурност и данъчната полиция нахлуха в две сгради, в които са разположени офиси на "Медиа МОСТ", "НТВ Интернет" и "Мемонет" (от "Медиа МОСТ Интернет"). Появиха се три официални версии, които обясняваха обиска - разследване на корупция в министерството на финансите, делото на компанията "Руско видео", собственост на "Медиа МОСТ", и незаконната дейност на фирмата за сигурност на "МОСТ" - "Мост секюрити сервиз". Впоследствие представителите на прокуратурата стигнаха до консенсус, че основната им цел е била охранителната фирма, която е подслушвала и следила бизнесмени, политици и журналисти.
От "МОСТ" естествено отрекоха всичко и заявиха, че зам.-шефът на ФСС ген. Юрий Заостровцев е организирал операцията, за да си отмъсти за компрометираща статия. Властите бяха обвинени в произвол и посегателство върху свободата на словото, а срещу говорителя на ФСС беше заведено дело за клевета. Каквото и да са намерили агентите на ФСС, отсега е ясно, че защитата на холдинга ще се основава на процесуалните неточности, които според тях са били допуснати. В подобна ситуация, когато двете страни заемат напълно противоположни позиции, единствено съдът може да определи кой има право. Русия е ратифицирала достатъчно международни договори, което позволява да бъдат използвани и международните съдилища, така че един ден вероятно ще научим истината за обиска.
Докато в Москва гадаят знаел ли е Путин за обиска в "Медиа МОСТ" или някой от бившите му колеги във ФСС му е направил мечешка услуга (което не изглежда толкова невероятно), президентът сериозно се зае с попълването на ведомствата, от които зависи управлението на страната. Русия вече си има премиер и това е Михаил Касянов, който в сряда беше одобрен с рекорден брой гласове - 325.
Назначени бяха и първите министри във ведомствата, които се подчиняват директно на президента. Местата си запазиха Игор Сергеев (отбрана), Игор Иванов (външни работи), Владимир Рушайло (вътрешни работи), Сергей Шойгу (гражданска защита), Юрий Чайка (правосъдие), както и шефът на ФСС Николай Патрушев, за когото се предполагаше, че заради близките му отношения с Путин може и да бъде повишен.
Избран беше и нов главен прокурор - Владимир Устинов, изпълнявал длъжността през последните десет месеца. При обсъждането на кандидатурата му в Съвета на федерацията повечето губернатори се изказаха положително за него, но по неизвестни причини забравиха, че по времето, когато Устинов фактически беше обвинител №1, изчезна Бабицки, а шефът на "Транснефт", компанията, която притежава руските нефтопроводи, беше свален с помощта на "качулките".
Освен разпределянето на съществуващите постове Путин направи първи стъпки към промяна на системата на управление. На мястото на съществуващите представители на президента в 89-те региона ще се появят пълномощни представители във федералните окръзи, границите на които случайно или не съвпадат с тези на седемте военни окръга. Указът на Путин не противоречи на законодателството, но безспорно е опит да бъде ограничено влиянието на губернаторите, които понякога си позволяват да влизат в конфликт с центъра.
След като сенаторите потвърдиха лоялността си към Путин с готовността си да изберат всеки предложен им генерален прокурор, президентът обяви радикална реформа на горната камара на парламента. Внесените законопроекти предвиждат изваждането на губернаторите от състава на Съвета на федерацията и замяната им с "професионални" сенатори, които ще бъдат избирани по все още неизвестен метод. Освен това държавният глава ще може да сваля губернаторите и да разпуска местните законодателни органи, ако те нарушават законите. Местните лидери получават същите права по отношение на нижестоящите представители на властта.
Имайки подкрепата на Държавната дума, Путин може да прокара законите дори против волята на Съвета на федерацията, но това означава почти сигурен сблъсък с губернаторите, които през последните години получиха значителна независимост. Превръщането на областите във феодални владения не толкова заплашва целостта на Русия, колкото ограничава възможностите на Москва, а това не е по вкуса на Путин. Избирателите искаха от него действия и вече ги получиха, остава да се убедим, че всичко това се прави за доброто на Русия и превръщането й в нормална държава.
Алан Грийнспан срещу инфлацията
Американските лихви са на най-високото си равнище за последното десетилетие
Кирил Кирилов
Един всъщност очакван ход на Федералния резерв на Съединените щати разтърси световните финансови пазари през изминалата седмица - ключовата лихва по свръхкраткосрочното банково рефинансиране (еднодневно рефинансиране) бе вдигната с половин процентен пункт до 6.5 процента, най-голямото повишаване през последните пет години, което доведе стойността на краткосрочното кредитиране до нива, които САЩ не познават от времето на последната рецесия в американската икономика преди десетилетие. Същото повишение споходи и по-скоро символичната дисконтова лихва, която Федералният резерв налага върху спешните банкови заеми и която бе вдигната на 6 процента.
Нещо повече - в изявлението на Федералния резерв с езоповски език бе намекнато, че ако потребителското търсене продължава да расте, може да се очаква ново увеличение на лихвите в най-скоро време, а това може да стане още в края на следващия месец, когато е следващата среща, на която ще се разглеждат въпросите на лихвената политика на американската централна банка.
Само минути след като официалното изявление на Федералния резерв стана факт, основните американски търговски банки обявиха, че повишават основната си кредитна лихва, което означава, че е много вероятно в скоро време да се повишат лихвите по всички видове кредити, от жилищните заеми до заемите за купуване на автомобил. Очевидната последица ще е намаляването на потребителското търсене в Съединените щати.
От дълго време насам председателят на Федералния резерв Алан Грийнспан предупреждаваше, че невижданият ръст на американската икономика през последното десетилетие - над пет процента годишно, и постоянно намаляващата безработица ще окажат такъв натиск върху икономиката, че единственият начин да бъде спрян ръстът на инфлацията ще бъде постоянното увеличаване на основните лихвени проценти. И Грийнспан бе изключително прав през всичките тези години дори само поради една - единствена причина - дори в условията на "новата икономика", както икономистите по света нарекоха небивалия растеж на американската икономика, едно старо правило на икономическата наука си остава в сила - ако търсенето надхвърля предлагането за достатъчно дълго време, производителите ще повишат цените.
И точно това се случва в момента в Америка - цените на строителните материали скочиха с пет процента през миналата година и продължават да вървят нагоре. Същото явление се наблюдава при безалкохолните напитки, хартиената и химическата промишленост, във всички големи пазарни ниши в страната - Chubb Corp., един от най-големите американски застрахователи, вдигна лихвите по търговските си застраховки с повече от 10 процента, първото двуцифрено повишение от началото на 80-те години; вносителят на мексиканската бира Corona, най-добре продаваната вносна бира в САЩ, вдигна цените с 6 процента, първото подобно повишение за последните осем години.
Тенденцията за ръст на цените бе основният мотив на Федералния резерв да вдигне основните лихви - идеята е, че по-високите лихви ще накарат потребителите и компаниите да намалят темповете, с които вземат заеми, за да купуват жилища, автомобили, капитално оборудване, въобще всичко, което води до повишаване на цените и съответно повишава риска от по-висока инфлация. А иначе конкретният повод за решението на Федералния резерв бе един доклад на Федералната резервна банка на Канзас, от който ставаше видно, че цените на крайните стоки в региона растат вече две поредни тримесечия, достигайки 5-годишен максимум, след като две поредни години бяха вървели надолу.
До известна степен обаче инфлационната опасност за американската икономика е преувеличена, динамиката на "новата икономика", глобализацията и Интернет-икономиката са сдържащите фактори, които не позволяват на корпорациите да продължават да вдигат цените. Според повечето от членовете на американския бизнессъвет, организация, в която членуват президентите на най-големите американски компании, възможността на компаниите да вдигат цените в момента е по-малка, отколкото преди половин година, и не се очаква да расте през следващата половин година. В този смисъл ходът на Федералния резерв бе по-скоро изпреварващ.
Но този ход имаше един съвсем неочакван ефект върху финансовите пазари. Всички учебници по икономика твърдят, че по-високите лихвени проценти трябва да доведат до отлив от пазара на акции и да пренасочат интереса на инвеститорите към пазара на държавни ценни книжа - в деня, в който бяха вдигнати лихви, индексът Dow Jones отбеляза ръст от 125 пункта. И за това има причина - инвеститорите отдавна се опасяваха, че инфлацията започва да расте и че Федералният резерв твърде дълго не взема отношение по въпроса. Освен това растяха опасенията, че ако инфлацията продължи да върви нагоре, американската централна банка ще бъде принудена да предприеме радикални мерки, които пък да намалят темпа на икономически растеж. Затова Уолстрийт със задоволство посрещна решението за вдигане на лихвите.
Но реакцията на инвеститорите не бе продиктувана само от чисто финансов интерес, тя бе и психологическа. Вдигането на лихвите с четвърт процентен пункт има, общо взето, същите икономически последици, колкото и вдигането с половин пункт. Избирайки обаче второто решение, Федералният резерв изпрати ясен сигнал към инвеститорите, бизнеса и обикновения американец, че е твърдо решен да задържи ръста на инфлацията. И на Уолстрийт разбраха сигнала.
Подобен бе ефектът и на световните фондови пазари - в дните след вдигането на американските лихви и европейският, и азиатският пазар вървяха нагоре, давайки надежда на инвеститори, че приключва един период на спад и вяла търговия. Но въпреки че американската лихвена политика ще бъде доминиращият фактор на световните фондови пазари, през следващите седмици има и други ключови фактори, които ще водят пазарите. В Токио инвеститорите очакват решението на агенцията за кредитни рейтинги Moody's Investors Service, която в момента ревизира прогнозите си за японските държавни ценни книжа и е възможно да понижи техния рейтинг. Освен това инвеститорите очакват изхода от изборите през юни, където управляващата Либералнодемократическа партия може да загуби мнозинството си в парламента.
В Европа вдигането на американските лихви пък подложи на още по-силен натиск и без това слабата обща европейска валута. Повечето от анализаторите смятат, че Европейската централна банка ще бъде подложена на огромен натиск да вдигне основните си лихви на следващата си среща на 25 май. Проблемът е, че при положение, че при ниво на лихвите от 3.75 процента в сравнение с американската от 6.5 процента, Европейската централна банка не може да си позволи толкова драстично повишение, което да доведе до баланс на двете лихви.
В крайна сметка Федералният резерв сигнализира на световната финансова общност, че все още владее положението. В условията на "новата икономика" обаче през следващите месеци всичко може да се случи - дори това да няма ново повишение на американските лихви, което всички очакват.
Война без цел
The Guardian
Очевидната и пълна глупост на войната между Етиопия и Еритрея е разтърсваща. Военните действия, започнали още през 1998 г. и избухнали с нова сила миналата седмица, изглеждат напълно безсмислени. Явната причина за конфликта е неразбирателство за точното разположение на общата граница между двете държави, дълга повече от 1000 километра. Някои обаче приписват проблема на търкания в търговските отношения между Етиопия и Еритрея. Други подозират, че в основата на конфликта са стремежите за достъп до Червено море. Според трети двете държави враждуват с все още пресния спомен за тежката война през 1993 г., когато Еритрея се отцепи от Етиопия. Като една от причините се изтъква и колапсът на марксистка Етиопия след смъртта на Менгисто Хайле Мариам през 1991 г. Сред многото причини за конфликта не на последно място е тежкото колониално наследство.
През 1889 г. Италия завладява по-голямата част от това, което в момента е Еритрея и след инвазията си през 1935 г. в Етиопия управлява региона, познат като Италианска източна Африка до 1941 г. Освен всичко останало европейското управление донесе етнически и религиозни проблеми на двете страни. Но извън етническите и дребните териториални спорове Етиопия и Еритрея няма какво толкова да си оспорват. Двете държави не разполагат с големи богатства, няма петролни или диамантени полета. Всъщност и тези съседни държави са изключително бедни.
Въпросът е, след като няма дори големи идеологически или политически разлики, за какво всъщност воюват двете страни? Какво може да оправдае смъртта на близо 70 хиляди души, загинали в конфликта помежду им през последните две години? И защо продължава тази война, която само "произвежда" бежанци и бедност в един регион, който и без това страда от глад и убийствена мизерия?
Няма никакво оправдание за война, която е толкова безсмислена. Съветът за сигурност на ООН е прав да наложи оръжейно ембарго и на двете страни. Макар че и тази мярка е позакъсняла, защото Етиопия и Еритрея отдавна имат достатъчни запаси от оръжия, с които могат да продължат да се избиват взаимно. Но освен ООН с тази война трябва да се заеме и Организацията за африканско единство и да окаже натиск за прекратяването й. Несъмнено дипломатическите усилия не трябва да бъдат прекратявани, въпреки че през последните години те имаха нищожен ефект. Но не бива да се пренебрегва нито един шанс за спирането на един безсмислен, необясним и глупав конфликт, който надхвърля границите на здравия разум.
Разширяването на ЕС зацикли
В европейските столици се засилват настроенията срещу бързото разрастване на евросъюза
Петър ИВАНОВ
Има нещо символично в неотдавнашните изказвания на германския външен министър Йошка Фишер, че разширяването на евросъюза ще зависи предимно от Франция и Германия. Както става видно от редица изказвания на представители на Европейския съюз (ЕС) и политици от Париж и Берлин, настроенията в съюза спрямо темповете на разширяване очевидно се променят. Франция, която ще поеме председателството на ЕС през втората половина на годината, е сред водещите страни-скептици по отношение на сроковете за присъединяването на страните от т.нар. първа вълна до 2003 г. Извън намеците и недомлъвките първият съществен знак за това бе направен от премиера Лионел Жоспен. В програмна реч за приоритетите на предстоящото френско председателство на евросъюза Жоспен бе твърде двусмислен по въпросите на бързото разширяване на ЕС. Едва ли е случаен и фактът, че не кой да е, а именно Франция поиска от ЕС да бъде изключително строг към Полша и другите централноевропейски държави, кандидатстващи за членство в съюза по отношение сигурността на източните им граници. Поляците реагираха доста резервирано, а по думите на говорителя на полското външно министерство Павел Доброволски това е "преждевременен залп над главите ни". Варшава се учуди, че Париж повдига сега въпрос, за подготовката на който Полша разполага поне с две години и половина. Франция е поискала да бъдат формулирани строги изисквания по същите въпроси и към Чехия, и към Унгария.
Миналата седмица ЕС отложи началото на преговорите за правосъдието, вътрешните работи, бюджетните въпроси и свободното придвижване на хора. Това още повече засили страховете на Варшава, че предварително начертаният срок до 2003 г. за приемането на страната в евросъюза няма да бъде спазен.
Очевидно и германската позиция по разширяването започва да се променя. През април на форум на влиятелната фондация "Фридрих Еберт", близка до управляващите в Германия социалдемократи, бе подчертано предпазливо, че разширяването на ЕС до 2003 г. може да срещне "определени финансови затруднения". Малко по-късно в анализ на Германската индустриална и търговска камара бе посочено, че Чехия ще бъде в състояние да се присъедини към ЕС едва през 2006 г. Чешката агенция ЧТК цитира унгарски източници от преговарящите екипи, които се оплакват от редица и дори умишлени спънки. Според тях всеки път, когато те предлагали дискусия по конкретна тема, получавали стандартен отговор от Брюксел, че позициите им са несъвместими с европейското законодателство и че всички предложения трябва да бъдат съпроводени с повече разяснения.
Сред сподвижниците на очертаващата се тенденция за отлагане на бързото (до 2003 г.) разширяване на ЕС съвсем ясно се присъедини и Испания. Твърди се, че Мадрид е против скорошното приемане на нови страни в ЕС заради парите от регионалните фондове на съюза. Според някои наблюдатели испанските политици се опасявали, че при разширяването си ЕС ще насочи повече средства към новите членове и ще намали и дори ще спре регионалните субсидии за Испания.
Към всичко това трябва да се прибавят и изказванията на бившия президент на Европейската комисия Жак Делор и на шведския външен министър Ана Лидх, че западните държави започват да стават все по-скептични към процеса на разширяване, чиято първа фаза е приемането на страните от първата вълна. Самият комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген предупреди, че не бива да се определят срокове и дати за разширяването на съюза. Според него обаче 2005 г. е един реалистичен срок, в който еврокомисията би приела първите страни кандидатки. Ако сроковете за експанзията на ЕС към най-напредналите централноевропейски страни се отлагат, тогава какво ли ще стане с приемането на държавите от втората вълна като България например?
Повече от очакваното, по-малко от възможното
Нарастването на инвестициите създава предпоставки за бъдещ растеж на БВП
Боян КОЛЕВ, Десислава ГЪРКОВА
Отчетеният от НСИ икономически растеж от 2.4през миналата година може да се интерпретира по различни начини в зависимост от гледната точка и желанието на конкретния анализатор. От една страна, постигнатият растеж е повече от правителствените прогнози за реално нарастване на БВП в рамките на 1.5 И това на фона на неблагоприятна международна икономическа конюнктура и военен конфликт на Балканите. Първоначалните прогнози на правителството бяха за 3.7растеж, но те бяха ревизирани след косовската криза. И без да се навлиза в конкретните данни, може да се твърди, че растежът е по-малък от възможния заради цялостната среда през изминалата година, която лаконично може да се определи като враждебна за бизнеса.
Интересни са данните по тримесечия за растежа спрямо съответния период на 1998 г. При отчетен спад от 0.7през първото тримесечие, ръст от 1.6през второто и едва 1през четвъртото постигнатото се дължи най-вече на третото тримесечие, когато имаме растеж от 4.8 Той обаче е до голяма степен сезонен и е свързан с добрата селскостопанска реколта, която е нещо несигурно, а оттук и самият икономически растеж.
"В данните за БВП за цялата 1999 се вижда
"Темпът на прираст на БВП е нормален и съответства на положението. Редица макроикономически фактори подкрепят становището, че през 1999 г. определено е имало раздвижване в икономиката. Това са реалният прираст на общата парична маса, промени в структурата на потреблението, които не са толкова бързи, колкото ни се иска, но все пак са положителни", заяви Гарабед Минасян, член на управителния съвет на БНБ.
Частният сектор е произвел 65.3от брутната добавена стойност (БДС) и 57.1от БВП през миналата година. "Това е нисък дял. Моите очаквания бяха, че той ще достигне около 70от БДС. Това показва, че има забавяне в процеса на приватизация, нещо просто не върви", коментира Гарабед Минасян.
Положителна тенденция е нарастването на относителния дял на услугите в брутната добавена стойност и БВП. През последните три години техният относителен дял нараства с около пет процентни пункта годишно и през миналата година е 55.9от БДС и 48.8от БВП. В същото време намалява относителният дял на аграрния сектор (17.3от БДС и 15.1от БВП), но независимо от това остава доста над този в страните от ЕС.
Повод за оптимизъм е наблюдаваната вече две пълни години тенденция за растеж на инвестициите, особено в основен капитал. За миналата година инвестициите нарастват с 25.3спрямо 1998 г. "Тенденцията е достатъчно изявена, за да може да се говори за протичане на процес на постепенна рекапитализация на икономиката. Данните за вноса на инвестиционни стоки дават основание да се предвижда, че засега тенденцията не се променя. Тя е другият, в дългосрочен план по-важен, локомотив на растежа", заяви Георги Ганев. Инвестициите в основен капитал формират 15.9от БВП за миналата година. "Дори с тези 15.9ние сме на едно от последните места сред източноевропейските страни. Има много фактори, които оказват влияние, включително равнището на корупция, защото няма инвеститор, който да влага средства, ако не е сигурен във взаимоотношенията с държавните органи", коментира Минасян.
