Стига такава приватизация!
Нямаше друг сериозен купувач", в случая с купувача на "Балканкар" АКБ звучи като "нямахме зелен цвят и боядисахме тревата в черно". Колко нагъл държавен чиновник трябва да си, за да можеш просто ей така да продадеш холдинг като Балканкар на компания с толкова лошо звучащо име като АКБ. Не че на трибуквеното съчетание му има нещо друго освен историята, която шефовете на бившия приватизационен фонд създадоха за последните четири години. Достатъчно е споменаването само на "Полимери" - Девня, и няма нужда да изреждаме измамените кредитори, многобройните източени предприятия и сговорчивите сливенски съдии за "Декотекс" (когато случаят стигна дори до американския Сенат). Кой честен приватизатор ще си помисли, че АКБ ще изправи Балканкар на крака, щом за две години те съсипаха прекрасно завод като "Полимери". В него, когато го купиха, имаше близо 6 млн. долара кеш, а сега няма пари за суровини и се очаква всеки момент да спре независимо от изключително добрата пазарна конюнктура в момента. Шефът на АКБ Николай Банев вероятно се подсмихва вътрешно, когато говори за пазари, връзки и поръчки - например за 5600 кара за Русия, за които дори имали кредитна линия от руска банка. Едновременно с това АКБ просрочи плащанията си към Булбанк за кредита, с който купиха девненския завод. Няма такава логика - съсипваш едно прекрасно дружество, а на едно друго, което е неспасяемо, му връщаш социалистическия блясък.
Когато господ е раздавал икономически акъл на държавните служители, тези от Агенцията за приватизация сигурно са били във ведомственото барче по време на урока за ликвидацията. За тях думата приватизация е свещена, а всички други подобни действия, които обаче излизат от параметрите на ведомството - мръсни помисли. Ясно защо е така. Който продава, той взима рушветите. Иначе защо държавата не вземе да ликвидира Балканкар, вместо да оставя това удоволствие на друг. Вярно, агенцията няма да продава в този случай, но парите, които със сигурност са много, много повече от 130 хил. долара, ще отидат в хазната, при кредиторите и на други места, всяко от които е по-добро от АКБ.
Куфар, пълен със сълзи
Божидара БОЖИНОВА
И живите са като мъртвите, и мъртвите са като живи в новия спектакъл на НДТ "Сълза и смях" "Гледалото". Живите и мъртвите се гледат едни други, но радост няма. Има "Защо? ". Не само защо съм жив, цял ли съм, тук ли съм, но и защо съм тук. Най-голямото богатство в авторския спектакъл на режисьора Бойко Богданов и сценографа Вечеслав Парапанов са актьорите. Режисурата не изненадва с нови изразни средства. В много от темите Богданов се себеповтаря от предишни свои постановки - "Ний! Де! " и "Славейковци". "Ний! Де! " беше композиционно и стилистично най-цялостният спектакъл. Там детските спомени на едно поколение, което сега е на четиридесет, се осмисляха с тъга, с надежда, с любов... и с очакване. В "Гледалото" няма очакване. Има наслагваща се, полепваща, проникваща тъга по разпадането на българската духовност. Един огромен, тежък куфар със сълзи (една от най-ярките метафори на спектакъла) - за тези достолепни българи, които са били; за тези отчуждени българи в "черна чужбина" и за тези изтръпнали, подивели от въпроси съвременници - тук и сега. Както изреченията, които актьорът пише по стената, се стопяват, така изчезват, стопили са се връзките, чувствата, ритуалите, които правят от едно съжителство човешка общност. С болезнената си интуиция, както и преди в "Ний! Де! ", Бойко Богданов е усетил същностната тъга и въпрос на времето. Забързаният влак, на който се качват от време на време актьорите, е по-скоро тягостен, протяжен. Защо? Защо се докарахме дотук - огромна част от тези, които през 93-та си спомняха детството с упрек, но и с обич, заминаха. А тези, които останаха, са отчаяни до краен предел, застинали в безпомощност пред тъжните очи на родителите си и пред искрящите очи на децата си. Защо само споменът за мъртвите баби и дядовци е утешение за смисъла - че е било и ще бъде. А в днешното сме като осиротели деца, на които радостта, дори да я има, е изтръпнала. Защо днес един седмокласник е убеден, че "Настане вечер, месец изгрее" е стих от песен на "Уикеда"?
Всички тези "защо" се задават, проникват неотговорени в думите. Изписват се постепенно по лицата на чудесните актьори и си остават. Достатъчно време загубихме да се гледаме в криво и смазващо огледало. "Гледалото" на Бойко Богданов ни провокира да гледаме - не с омерзение и гняв, а с болка и любов. Най-сетне да се вгледаме в себе си.
Нарисувана музика
Румен СПАСОВ
Безнадеждно е музиката да се обяснява с думи. Рисуването на музиката изглежда далеч по-адекватно занимание - в това ни убеждава с изложбата си в галерията на "Цар Освободител" 6 Цанко Панов. Названието "Процесът" не е инспирирано от класическия роман на Кафка. Изобщо не става дума за съдене, обвинения, защити. Реториката не е важна за художника. За него изкуствата на пластичностите и на звуците равностоят на словото. Дори в много по-голяма степен от словото музиката може да бъде видение. Звукът има собствена геометрия, своя пространственост и цвят също като картината. И може да внушава разни типове метафорични логики като графиката. Или различни настроения, които при желание могат да се облекат и в думи - като при живописта. Но сред днешното често злоупотребително изобилие на думи Цанко Панов изравя образци отпреди векове или партитури от по-ново време, за да ги рамкира. Ноти на Малер, Дебюси, Стравински, Вивалди се превръщат в графични отпечатъци, към фона им се долавят очертанията на географски карти. Постмодерният принцип на колажа и на преминаването от графика в живопис, а на живописта в текстил придобива въздействието на инсталация. В нея зрителят е въвлечен в търсенето на смисли, които излизат извън баналностите на всекидневието. Така рисуването на музиката се превръща в равносметка на онези духовни ценности, които не подлежат на девалвация.
оПанорамяване
Вяра АНГЕЛОВА
За телевизионната публицистика "Панорама" е всичко. Но по-лошото е, че и всичко е като "Панорама". Тя е най-лесният модел за следване и правене на телевизионна журналистика. Затова почти всяко предаване, кичещо се с табелката "ново", всъщност е малка "Панорама". Наистина без Гарелов, без често безкрайната продължителност на излъчване, но все пак "Панорама". С поотупвани всеки път прашни жанрови панталони и с еднаквите физиономии, поставени пред микрофон или най-много микрофони.
Истината е, че Гареловата "Панорама" се опитва да се промени, да избяга от себе си, да измисли нещо ново в рамките на статуквото, докато всички останали директно копират старата изпитана формула на предаването. В случая оПанорамяването е не комплимент, а синоним на позахабена телевизионна и журналистическа чувствителност. Изтегля се венозно кръвта на "Панорама" и се прелива на друго предаване - без значение дали по БНТ или Нова телевизия, без значение дали "Екип 4" или "Посоки".
Проблемът винаги е някъде другаде, никога не е във фантазията на журналиста. Или телевизионните пари ще са малко, или пък няма измислен друг модел за мислене. Третият вариант е най-добър - просто няма качествен обект за публицистични предавания. Политиците и другите досадно свръхтиражирани общественици сами по себе си са толкова оПанорамени, че няма друг начин да бъдат отразени освен чрез квазипанорама.
Бакла с джанки
Цаньо СЪРНЕВ
Почиствам баклата, нарязвам я и я задушавам в малко вода. След като омекне, сипвам мазнината и ситно нарязания лук. Поръсвам с брашното, червения пипер и ситно нарязаните скилидки чесън. Заливам с топла вода и добавям джанките. Варя, докато ястието остане на мазнина. След дръпване от диска посипвам ситно нарязания копър и смлян черен пипер.
Поднасям ястието с кисело мляко.
Бабата на тракийския меч
Първият сериозен зеленчук през пролетта, без да броим парниковите и онези, дето ги тегли да лобират на ракията, е баклата. Няма лошо време за нея, а ако я полееш веднъж и прекопаеш, тя умира от благодарност към производителя си. Който не е виждал бакла, може да я сбърка със зелен боб. Но тя е по-едра, сериозна и дисциплинирана, не се лови като него за първата срещната клечка. Ако пък е засята на трезва мотика, прави едни войнишки редици, на които би завидял и Швейк.
Баклата е по-древен зеленчук и от късия тракийски меч. Дето копнат иманярите - бакла вадят. Да ви припомня ли техния девиз: "И тук няма, и там няма, но да копаем, където е по-меко."
Въпросът за гражданството на баклата е неустановен. Европа я хапва още от Средновековието, защото е усетила, че седи на върха на всички зеленчуци. Зелето и картофите ги носи под мишница със съдържанието си на 35белтъчини и 55въглехидрати. Баклата си пада малко монополист, защото съдържа аминокиселини, които организмът не може сам да синтезира. Яде се и се консервира, когато е зелена, защото, като узрее вече, я поема добитъкът. Ако някакъв тип хляб започне да ви удря на месо - не са ви излъгали. Към пшеничното брашно са добавили смлени зърна зряла бакла. Този грандомански боб, без да си дружи с гъбите, понякога бива и отровен. Винаги трябва да бъде сварен достатъчно, защото иначе вас ще ви остави полусварени. Затова - никакво дъвчене на сурова бакла.
Ако сте разстроен, не по политически, а по чисто стомашно-чревни причини, кашата от сварена бакла ще ви даде покой.
Иначе баклата е миролюбива, макар да минава за бабата на тракийския меч.
Кулинарни пътешествия
Dani's предлага странна смесица от няколко национални кухни в непринудена обстановка
Ани МЛАДЕНОВА
На фона на нароилите се доста луксозни заведения в София Dani's е приятно непретенциозно. Около дървените барплотове с високи столчета се събират петнайсетина човека, а навън има 4-5 маси, които хващат сянката на дърветата по "Ангел Кънчев". Освен централното разположение (на 20 метра от ъгъла с ул. "Солунска") основният плюс на Dani's е хубавата и бързо приготвена храна.
Кухнята е доста необичайна за България, смесица между еврейска, американска и италианска. В списъка на предястията са включени няколко вида антипасти (по-познати у нас като чеснови хлебчета), гарнирани с домат, пълнен с гъби, или пък "шишчета" от патладжан, сирене, маслини и чесън. Салатите доста заблуждават с името си - всъщност става въпрос за порции с размера на основно ястие, които се сервират върху листа маруля и домати, заедно с питка хляб и песто (сос от зехтин, чесън и босилек). Няколкото разновидности са с пилешко филе, гъби и сметана; черен дроб, гъби, ябълки, вино и мед или риба тон, яйце, картофи, зелен боб и аншоа. Сандвичите предвидливо са разделени на големи и малки. Сред първите за препоръчване са тези с моцарела, домати, тиквички, лук, мортадела и провалоне с домати и лук. При малките пък е наблегнато на рибните деликатеси - сьомга със сирене крема, лук и каперси; риба тон със специална салата, домати и лук.
Десертите са домашно приготвени пайове - ябълков, крушов и лимонов и популярния американски сладкиш "браунис". Подходяща напитка към тях са капучиното, което за изнервените от малките дози в повечето столични заведения се предлага както нормално, така и двойно, и доста освежаващата лимонада, която се приготвя от лимон, захар и нана (дива мента).
По принцип заведението не предлага твърд алкохол, но има няколко вида бира и малка, но добра селекция от вина - предимно български, няколко френски и едно италианско.
Засега от масите се чува основно чужда реч, като редовна клиентела са и работещите в околните офиси, за които се правят доставки.
Парадоксите на освобождаването
Проф. Уилям МАКБРАЙД
Само преди година в действията на НАТО да откъсне провинциите Косово и Метохия от контрола на югославското правителство беше използвана сила като средство за освобождаване - поне такова беше обосноваването. Този епизод има много интересни страни, които бих искал да обсъдя, но на които няма да се спирам, тъй като това би наложило по-обширен коментар. Вместо това бих искал да привлека вниманието замалко върху смисъла, в който бомбардировките над Югославия създават ново равнище на парадоксалност по отношение на идеала за свобода или освобождение, както и към усилията за обосноваването му, направени по това време. Ще се спра на една статия "Bestialitaet und Humanitaet", написана от съвременен философ - Юрген Хабермас, който е смятан за защитник par excellence на комуникацията, имаща за цел консенсус. В споменатата статия той дава на бомбардировките своята обществена благословия, макар и с уговорки.
Не се съмнявам, че мнозинството етнически албанци, живеещи в Косово, които са оцелели и са завърнали по домовете си, днес имат по-голяма свобода по отношение на някои важни неща, например образованието, отколкото в периода, откакто Милошевич отне автономията на областта през 1989 г. Но цената на операцията на НАТО, изразена в прилагането на различен вид сила, в резултат на което много хора в Косово, Сърбия и другаде загубиха от своята свобода, беше изключително висока и може да стане дори още по-висока в бъдеще, ако недоволството от сегашното положение на нещата породи нови вълнения в Черна Гора и Македония. Не твърдя, че би могла да бъде приложена някаква ясна формула за отношението цена-полза, чрез която да бъде взето решение дали всичко това си струва - това би било напълно невъзможно, като се имат предвид различните видове цена и видове свобода, които би трябвало да бъдат включени в нея - нито пък, което е по-важно, твърдя, че съставянето на такава формула би било правилно от гледна точка на етиката, дори и да беше възможно. По-скоро искам да подчертая изключителните парадокси на "освобождението", извършено от НАТО в подкрепа на Армията за освобождение на Косово, ползваща се с лоша репутация поради различни причини, сред които незачитането на правата на не албанците и доходната търговия с наркотици. Тези парадокси бяха отбелязани в медиите по случай първата годишнина от началото на бомбардировките и аз ги срещнах във всички статии, които ми попаднаха в тази връзка.
Каквото и да се случи оттук нататък на Балканите, за бъдещето на нашия свят много по-важен е историческият прецедент, който създаде операцията на НАТО. Коментаторите, включително и Хабермас, писаха с одобрение за нейното въздействие за "освобождаването" на света, така да се каже, от ограниченията и имплицитните постановки на вестфалския ред на теоретично суверенни държави - нации, който ръководи международните отношения от средата на ХVII в. Лекото недоволство от начина, по който това стана в Югославия, което изразява Хабермас в "Вestialitaet und Humanitaet", произтича от факта, че НАТО е само една международна групировка, въпреки че според него е "несъмнено" демократична, и той би предпочел санкционирането на операцията да се извърши от цялостния световен ред, въплътен в ООН. Водещата идея в неговата статия, доколкото си спомням, е напълно да се отстрани необходимостта от национални освободителни движения, а вместо тях да бъде въведен, ако е необходимо, с помощта на най-новите технологически оръжия (с малка или никаква загуба на хора от страна на налагащите принципа, както в Косово) един международен стандарт от приемливи процедури в сферата на общественото управление. Този стандарт трябвало да бъде постигнат чрез консенсус между световните лидери, надарени във висока степен с най-просветената рационалност.
Комбинацията от значително време, прекарано на Балканите, и това, че съм философ и историк на философията, ме прави за съжаление повече от леко скептичен - дори циничен по отношение на такова грандиозно гледище. Според мен в него прозира "недостиг на реализъм, смесен с нравствен идеализъм", както и може би на някои по-малко възвишени мотиви, характерни за главните направления в западната философия, подценяваща всеобхватността на силата. Освен това то се базира на един възглед за същността на комуникативната рационалност - на самата разумност - който аз, както и много други критици на проекта на Хабермас, смятам за догматичен, авторитарен и неистинен по начин, който тук е невъзможно да бъде обсъден, но за който вече съществува обширна философска литература. Исках поне да покажа своето несъгласие с консенсуса, който Хабермас очевидно се надява да утвърди сред интелектуалците в подкрепа на водещата роля на НАТО.
В заключение смятам, че е вероятно сега да съществува техническата възможност бъдещите световни механизми за насилствено въздействие да станат непреодолими. Това, което не смятам с оглед на целия ми досегашен анализ, е, че като цяло въвеждането на тези механизми ще съдейства за каузата на установяване на свобода в света.
Волпоне
Здравка ЕФТИМОВА
Бъдещето си виждах съвсем ясно, поне до своята 35-годишнина. Очаквах, че дотогава ще съм станала доцент, кандидат на филологическите науки и в навечерието на рождения си ден щях да празнувам защитата на своята докторска дисертация. Интересувах се от староанглийски, денонощно прекарвах над факсимилета от старинни ръкописи. В плановете си изключвах всяка възможност за женитба, еротични авантюри със женени мъже и традиционни скандали с неверния съпруг. Ала съдбата явно бе подготвила друг маршрут за мен. Научната ми ръководителка професор Джоганова, изключително затворена жена, която носеше по всяко време снежни преспи в очите си, съвсем неочаквано ме покани у дома си на чашка кафе. Трябва да призная, че се притесних извънредно много. Досега тя не беше канила никого от своите специализанти.
Апартаментът й ме смая. В това човешко обиталище нямаше стени. Всичко беше книги. Дори тук проф. Джоганова се появи в строг, перфектно огладен костюм, а отблясъците на очилата й хвърлиха водопади от паника във вените ми. Всяко закъснение при проф. Джоганова се наказваше безпощадно. Вече беше приготвила чашките с кафе, които димяха в очакване.
- Василева, искам да ви покажа нещо - заговори с хладния си като повърхност на замръзнало езеро глас тя. Бавно напусна масичката с чашките, аз тръгнах след нея и двете спряхме до една друга масичка от черна дървесина. Достатъчно беше да се надвеся над полирания плот и дишането ми спря. Задавих се. Ръцете ми започнаха да треперят - върху масичката лежеше едно невероятно издание на комедиите на Бен Джонсън на английски език - "Волпоне", "Алхимикът" и "Панаирът на Свети Вартоломей"! Библиографска рядкост отпреди три столетия. Аз самата бях писала статия върху това издание - едно извънредно ценно произведение на полиграфическото изкуство, което струваше цяло състояние. Но не парите ме интересуваха в този миг! Всеки колекционер би забравил името си при вида на този "Волпоне"! Бях честита, че до ноздрите ми се промъкваше аромата на древната подвързия, че го докосвах с погледа си.
- Приготвила съм го за подарък на бъдещата си снаха! - тихо и студено изрече професор Джоганова; в този миг аз отново се задавих. - Не съм сигурна дали ще бъде личност, способна да обозре ценността на подаръка - отбеляза събеседницата ми.
И ето, тъкмо се бяхме настанили около масичката с чашките кафе, когато у дома си пристигна синът на моята научна ръководителка. Ако в нейния поглед по всяко време се трупаха снежни преспи, то в неговите очи бе замръзнал целият Северен ледовит океан. Беше висок, строен, с точни, движения, перфектен робот.
- Мамо, не ме бе предупредила, че ще имаш гостенка - укорително подскочи гласът му.
- Аз тъкмо си тръгвах - дойде в ума ми спасително изречение и се надигнах схванато, разливайки с несръчното си движение капка кафе върху масичката. Това беше страшен крах.
- Няма нищо - спуснаха се да ме успокояват майка и син, ала аз през цялото имах чувството, че са ме пъхнали във фризер. Тръгнах си зашеметена. Като красива подводница в съзнанието ми непрестанно плуваше споменът за древния "Волпоне". Това безценно издание щеше да отиде у снахата на проф. Джоганова! Копнеех за твърдата кожена подвързия на "Волпоне", за красивия шрифт и аромат на изтънелите страници! Еретична мисъл проряза спокойствието на есенната привечер - ами ако аз самата се омъжех за Северния ледовит океан? Преди да си тръгна, той спомена, че бил математик. На следващия ден вечерта позвъних у дома на професор Джоганова и потърсих сина й. Поисках съвета му какво да правя с компютърния набор на статията си - естествено сама можех да се справя, ала кажете ми по-добър начин да си определите среща и след това да свалите един робот? Копнеех за "Волпоне". Не си спомням досега да съм искала нещо и да не съм го постигнала. Човек, който може да разчете староанглийски текст от 8-ми век, в никакъв случай няма да се затрудни да вземе ума на един замръзнал математик. Докато разговаряхме, аз си представях прекрасното томче, което ме очакваше, ако успеех да омъжа този хладилен шкаф за себе си! Успях за шест седмици. Сватбата протече в тесен семеен кръг, като веднага след ритуала в църквата пламенно притиснах до сърцето си заветния "Волпоне". Можех спокойно да целуна подвързията, меките страници, единствената илюстрация.
- Знаех, че ще успееш, момичето ми - прошепна професор Джоганова, веднага щом длъжностното лице обяви брака ни със сина й за сключен. - "Волпоне" наистина си струваше труда!
Сега освен "Волпоне" имам двама сина и малка дъщеричка. Проф. Джоганова е най-милата баба, която познавам. Децата стопиха леда в очите й. Вече съм на 40. Не станах професор. Обаче започнах да пиша разкази, единствената активност, с която впечатлявам гениалния математик у дома, понеже той никога не би си губил времето да проследява изневерите ми. За беда все още съм влюбена в него, без да мога да си обясня защо. Какъв срам!
Страстите на Джулия
Антония КОВАЧЕВА
"Щастието им е толкова очевидно. Мисля, че това е истинската любов. " Става въпрос за Джулия Робъртс и Бенджамин Брат, които ходят от две години. Този, който мисли, е Том Розенберг, продуцент на филмите "Почти идеално" и "Булката беглец". Брат играе в първия, Джулия - във втория. Действието се развива на премиерата на "Почти идеално", а Розенберг коментира на ухо овладяното, но неприкрито обожание, с което Джулия гледа Бенджамин в компанията на Мадона и Рупърт Еверет. На добронамерения Том няма да му мине и през ум да погледне на Мадона по същия начин. И двете са звезди. И двете имат страшно много пари и слава. Само че едната поддържа фенове, любовници и осеменители с отчаяната смелост на гладиатор. Докато другата е любимка на народа със старомодните си, спонтанни, многобройни годежи и гаджета. Тоталната самопрограмираност на Мадона елиминира понятия като истинска любов и очевидно щастие. Харизматично естествената Джулия Робъртс е явление, много по-близко до природата, отколкото до маркетинга. От 10 години насам предизвиква неснизходителна добронамереност даже сред най-свирепите кинокритици и светски хроникьори. За разлика от скандалната певица Джулия влезе в киното с невинността на аматьор, въпреки че не е точно такава. Плебей по рождение и по природа, дете на южняшко актьорско семейство, тя е актриса в кръвта и плува в холивудските течения като риба във вода. Талантът й е по-скоро дарование, открито, беззащитно и жилаво като вродените рефлекси на циркаджийско хлапе. Занаятът се учи в движение на трапеца, сиреч пред камерата. Джулия е добросъвестна и лоялна. Макар че е влюбчива, никак не е празноглава. Доходите й се множат като мъжете, с които се среща, но нито едните, нито другите повреждат нейния имидж. Даже напротив. За последните си два филма "Булката беглец" (1999) и "Ерин Брокович" (2000), които излизат едновременно на българския екран тази седмица, хонорарите й са пак рекордно високи. Вследствие на което вече е факт новият й дългогодишен изпълнителско-продуцентски контракт с пресния директор на "Уолт Дисни корпорейшън" Джо Рот, между другото стар неин приятел. Само приятел!
"Булката беглец" е откровен римейк на филма, с който Джулия стана звезда точно преди десет години - "Хубава жена". Режисьорът Гари Маршал е същият.
На Робъртс партнира пак Ричърд Гиър. Схемата е същата. Тя е волна душа, собственичка на железарски магазин и не понася брачни церемонии. Той е задръстен водещ журналист с качества на писател, които трябва да бъдат освободени след пречистващ допир до нейната плебейска жизненост. И ще бъдат. От своя страна хубавата железарка ще се захване с индустриален дизайн, защото си е по-така. Който е гледал "Хубава жена", знае какво го чака. Само че този път магията не става. Розовеещата романтика на предишния филм е заместена от банални шегички със социологическа аргументация. В подобна ситуация Ричард Гиър, който никога не е имал чувство за хумор, е безпомощен. Джулия някак се справя, но тази роля й е между другото.
Малко по-различен е случаят с "Ерин Брокович". Филмира се истинска история и Робъртс влиза в кожата на реална личност - чиновничка в адвокатска кантора, самотна майка на три деца с каруцарски речник, външен вид на магистрална проститутка, гимназиално образование, академична интелигентност и инат на комунист. По волята на случая Ерин надушва нещо гнило в пазарлъците на мощна корпорация с живеещите на територията на един от нейните заводи. Което свършва със забележителен процес за екологично замърсяване и с едни от най-големите обезщетения, платени някога от мегакорпорация в историята на САЩ. За зла врага май няма американски кинорежисьор, който да не загуби чувство за хумор, колчем стане въпрос за екология и съдебен процес. Даже артистичният Стивън Содърбърг се втренчва в папки, подписи и адвокатски хитрини, за да съсухри симпатичната екстравагантност на централната си героиня. А тази роля на Джулия Робъртс май е първата, в която тя е нещо повече от хубаво момиче с дълги крака и характер.
Епохата "Гяуров"
Знаменитият бас половин век владее световната оперна сцена
Елена ДРАГОСТИНОВА
Как изглежда един бас, който преди осем месеца е навършил 70 години? Различно. Благодарение на невероятната си певческа култура Николай Гяуров продължава да е на сцената с достойнството на артист, който има точна самопреценка. Отношенията му с природата издават мъдрост, която не много погалени от съдбата притежават. Сега, когато големият певец дойде да изпълни заедно с диригента Росен Миланов "Песни и танци на смъртта" от Мусоргски в Софийската опера, се потвърди, че небето внимателно избира къде да посипе талант. Гяуров е личност, която цени собствената си дарба и умее да я управлява, за да му служи възможно най-дълго. Той продължава да трупа огромна музикална ерудиция, която води до прозрения в уж отдавна изиграни роли, превръща изкуството му в непрекъснато движение с отместване на хоризонта, щом стане опасно близък. Публиката видя Николай Гяуров като един от малкото артисти с щастлива дълга кариера, която преминава от сцена към сцена, всеки път с различни трупи и в различен контекст.
"Божа работа е професионалното дълголетие - казва Николай Гяуров. - Сигурно е въпрос на ген. Да издържиш на сцената повече от 45 години, да кръстосваш по различни места и тъкмо когато си се адаптирал, да се налага да смениш средата с нова - това изисква атлетичност на физиката и желязна психика. Представете си: певецът е на сцената, пред него е зейнал трапът на оркестрината - едно огромно разстояние, което трябва да се преодолява и овладява, за да се стигне до публиката. Не само глас трябва. Нужна е дисциплина и определен начин на живот, за да се получи необходимият творчески резултат. Но като ме питате за дългото ми пребиваване в театъра, подразбира се и въпросът за финала на една кариера. Държа на достоен финал и съм нащрек да не опетня доброто си име. Защото може и да не усетиш, че е дошъл ред за последното спускане на завесата, ако не се самонаблюдаваш. Краят не идва единствено когато гласът се изгуби, а когато изчезне творчеството. То се загубва, когато един артист, дори да е в прекрасна гласова форма, се смачка от собствените си шаблони."
- Въпросът е той да е добре балансиран. Някои артисти смятат, че майсторството е свързано с някакви особени тайни, хитрост или страхотно усилие. За мен то означава въздържание, за да не си нанесеш вреда. Особено пък когато си във физическа мощ. Да не се изхвърляш в репертоар, който искаш да трупаш, заради самото трупане, а да подходиш с точната стратегия.
- От вдигането на бариерите мина повече от десетилетие. Но хората все още не са успели да превърнат това благо в предимство. И да го употребят, както се казва, за свое добро. Започна едно струпване на артисти в големите културни центрове, едно надпреварване и прескачане. Импресариата умеят добре да се възползват от талантите от Източна Европа, което главоломно подби цената на артистичния труд. За младите, дошли от бедни и изтощени държави, това е добре дошло, но за културата не е. - Има логика да е от полза, но ако имаше разумен подход. В случая се подбират не най-добрите, а просто добрите и най-евтините. Те се пускат от едно представление в друго, изпращат се в различни спектакли и нямат време да узреят в нормална театрална среда. Колкото и главоломна да бе моята кариера - защото аз направо излетях като ракета, имах възможност да попивам от проф. Христо Бръмбаров, да дишам въздуха на Коган, Ойстрах, Гилелс, Рихтер. Талантът може и да е природно голям, но се моделира постепенно. Онова, което липсва днес, е застъпването на поколенията в един дом. Нарушена е естествената връзка и естествената среда за развитие.
- О, не, не си го пожелавам. Би било много трудно и много страшно. Погледът на обществото се отмести от традиционните ценности. Сега човекът в никоя област няма спокойно време за реализация. Бърза се, бърза за пари. И хората стават все по-стресирани и изнервени. Това се отразява на характера на културата, която правим.
- Ами да, но те променят начина на възприемане. Виждате как днес звукозаписът представя певеца. Не сцената е основното мерило. Контактът с високите технологии подменя умението да се осъществява връзка с публиката. Не отричам нито сцената, нито медиите. Това са просто две отделни страни в работата на артиста, които не бива да се заменят една с друга. Сигурен съм, че интересът към живото изкуство ще си остане. Той не е отминал. Напротив, сега се разширява любопитството към записите на живо. Независимо от възможностите на телевизията да прави чудеса и с оперното изкуство, знам, че всеки би предпочел да е в залата. Театърът е луксозно изкуство заради много неща, но и заради това, че в него звучи истинският човешки глас.
- Той става все по-странен. Днес много режисьори избягват дълбочините в образите, а вървят по една повърхност, която осигурява зрелище, но не и истинност. Не можете да си представите какви неща се появяват на сцената! Сещам се за Маргарита (във "Фауст" на Гуно), която според режисьорското решение върти детето си в пералня... - За себе си ще кажа - не съм в състояние да съчетая грижата за мен самия с вниманието към един млад артист. Мога да съветвам, но да учиш един млад човек не се изчерпва с даването на уроци по вокално майсторство, а трябва и да го градиш като личност, устойчива за сцената. Та това е отговорност за съдбата му! За да поемеш тази отговорност, се иска специална дарба. Хора, които не са пели или пък като проф. Бръмбаров са имали страх от сцената, също могат да я притежават. Големите педагози имат таланта сред многото певци на сцената да разпознаят големия глас, младия човек, на когото си струва да се посветят, и един ден да кажат: "Не сбърках!"
Костов в ситуация - или премиер, или лидер на СДС
Велина ГОСПОДИНОВА
Дебатът по вота на недоверие към правителството за корупция и гласуването му показаха, че това е най-малкият проблем на Иван Костов. Ситуацията отново потвърди съмненията, че тихата война по върховете на СДС продължава и че отношенията между синята партия и ДПС са в критична точка. Явно вотът беше използван като повод за доизясняване на позициите. С поведението си ДПС намекна, че не желае повече Иван Костов да е премиер. Тези от ръководството на СДС, които настояват за добри отношения с движението, все повече демонстрират подкрепата си за Ахмед Доган. А хората на Евгений Бакърджиев решиха, че могат да се включат в акцията чрез поставяне на условия.
Областният съвет на СДС - София, разпространи в началото на седмицата декларация, с която призова за спиране на безсмислените битки и конфликти по всички нива на партията и за прекратяване на опита за дестабилизация на управлението на страната. На практика хората на Евгений Бакърджиев признаха, че вътре в СДС има война, която застрашава единството и целостта на синята парламентарна група. Защо точно в деня на дебата беше разпространена декларацията и дали положението в партията е толкова критично, че се налага да се приема подобен документ, не можа да обясни дори Мария Стоянова, която като член на НИС от квотата на СДС - София, беше натоварена да отговаря за това пред медиите. Най-вероятно хората на Бакърджиев са преценили, че моментът е подходящ отново да поставят исканията си. А те са промяна на ръководството на вестник "Демокрация" и спиране на уволненията на сини активисти в столицата. Всъщност едно от условията на софийската структура на СДС беше изпълнено с приемането на закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Явно папката с аргументите на Евгений Бакърджиев за уволненията на сините активисти, която той връчи на премиера преди около месец, не са били достатъчни, защото нямаше последствия. И поредната атака срещу енергийния шеф Иван Шиляшки се оказа неуспешна. Но по всичко личи, че повторното искане на оставката на главния редактор на партийния вестник Невен Копанданова този път няма да бъде отминато с мълчание. Проблемът ще се разглежда в националния съвет, който най-вероятно ще се събере в края на май. Не е известно обаче какъв ще е финалът му, ако СДС - София, реши да предизвика гласуване, защото лидерите на областните съвети в Стара Загора - Ваньо Цонов, и в Пловдив - Йордан Бакалов, вече заявиха, че биха подкрепили искането за оставка на ръководството на "Демокрация". Не е известно също какви нови условия ще постави Евгений Бакърджиев, ако опитът му да свали Копанданова се окаже успешен. Но явно и занапред той ще продължи да използва подобни ситуации, за да демонстрира сила от позицията на лидер на най-голямата партийна структура на СДС.
Напрежението се изостри допълнително от изказването на Доган, който този път атакува директно Иван Костов като премиер и председател на СДС. "Това е жълт картон за правителството на ОДС и червен за министър-председателя Иван Костов", така депутатите от движението коментираха думите на лидера си. Доган постави условието си за подкрепа на кабинета още преди няколко седмици - спиране на големите приватизационни сделки и създаване на парламентарна комисия, която да анализира действията на управляващите при сключените досега сделки и да наблюдава прозрачността на предстоящите. Премиерът обаче не прие тези предложения. А шефката на синята парламентарна група обвини движението, че се опитва да се намесва в събитията както през 1992 г. Костов уточни, че се прави опит да се пресъздаде ситуацията, в която СДС трябва да се разцепи заради един човек. Затова и от ДПС са склонни за правителство на ОДС, но без Костов. Идеята вече лансират хората на Доган сред депутати от синьото мнозинство, твърдят от ПГ на СДС. И намекват, че главният секретар Христо Бисеров бил склонен да подкрепи предложението. През седмицата дясната му ръка и шеф на отдел "Организационен" в СДС Емил Лилов съобщи, че се готви извънредна национална конференция в края на годината или най-късно в началото на следващата. Това хвърли в смут "Раковски" 134 и се наложи пресцентърът на СДС да опровергава изявлението. Всъщност идеята за извънреден форум не е нова. В навечерието на ХI конференция депутати намекнаха, че следващата ще се проведе най-вероятно през февруари догодина с основна тема предстоящите парламентарни избори и коалиционната политика. Веднага обаче след избора на ново СДС-ръководство се пусна в обращение версията за извънреден форум и избор на нов НИС. На пръв поглед идеята за конференция два-три месеца преди изборите е логична - сините ще начертаят стратегията си и ще отправят знаци към политическите сили, с които желаят да се коалират преди или след изборите. Някои от лобитата в СДС обаче биха могли да поискат избор на ново ръководство. От ПГ намекват за сценарий, от чието осъществяване ще зависи както времето на извънредния форум, така и това дали ще е изборен. Наесен се предвиждала дестабилизация на мнозинството чрез персонална атака към някои министри, твърдят сини депутати. Целта е отново да се направи опит за разделяне на мнозинството на седесари и по-малко седесари, коментираха от ПГ на СДС. Изходът от ситуацията ще определи и дали ще има избор на нов НИС, предвиждал сценарият. Хората на бившия зам.-председател на партията Евгений Бакърджиев вече открито говорят, че това ръководство не е в състояние да се справи с предизборната кампания за парламентарните избори.
Събитията около вота на недоверие към правителството сякаш успокоиха страстите, но отново поставиха Иван Костов в ситуацията - или премиер, или председател на СДС. Спешната среща между Командира и коалиционните партньори от Народен съюз роди безумната идея за готвен от някого преврат като този от 1934 г, което създаде впечатление за опит от страна на ОДС за промяна на дневния ред на обществения дебат и насочването му в друга посока. Лидерите на трите политически сили от коалицията пожелаха среща с президента Петър Стоянов, за да чуят и неговата позиция за опасността от дестабилизация на политическата система в страната. Едва ли обаче това е истинската причина за исканите разговори. Със сигурност съпредседателите на Народен съюз - Анастасия Мозер и Александър Праматарски, искат да се уверят в подкрепата на държавния глава за политиката на Костов и да получат гаранции, че битките в СДС няма да променят статуквото в партията до парламентарните избори догодина. Всъщност БЗНС-НС поиска такава среща със Стоянов още преди три седмици, когато започна атаката срещу правителството. Няколко дни след това примерът им последваха и демократите. И в двата случая президентът отговори отрицателно с мотива, че ситуацията не е критична. Сега Народен съюз реши да използва СДС за посредник, защото за тях е от изключително значение позицията на президента, за да се ориентират във вътрешнопартийните борби на сините. И защото, ако СДС продължава да пада стремително надолу, би могъл да повлече със себе си и коалиционните партньори.
От Министерството на финансите ходят ли на летището
Всеки път, като отивам на летището, се чудя никой ли от Министерството на финансите не разбра за толкова години, че на паркинга нито се издават касови бележки, нито пък ти дават квитанция, издадена и отпечатана под финансов контрол. А да не говорим пък колко е лесно и евтино на съществуващите автоматични бариери да се сложи един тикетиращ апарат, както е в цивилизованите страни. Е да, ама не, както казваше Петко Бочаров, защото тогава ще умре далаверата... И тогава ще стане ясно, че наемът за паркинга е просто символичен. А иначе летище София взима и ще взима кредити за ремонти, реконструкция и т.н.
А хората по пазарите си купиха касови апарати... Още за нервите около задължителното осигуряване
Иска ми се да кажа няколко думи по проблем, свързан със общественото осигуряване, на който като че ли не беше отделено подобаващо внимание - на софтуера. Кураж ми дават 30-годишният ми опит по правене на софтуер или по ръководене на създаването му и 15-те години, през които преподавам на студентите как това трябва да се реализира.
Мисля, че на всички е ясно, че в света, в който живеем, малко работи стават вече без компютри. А почти всички знаят, че за всяко нещо, което компютърът прави, трябва софтуер. Във всеки случай въвеждането в действие на Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) не може да стане без софтуер - на различни нива и за различни цели.
Никому няма да хрумне да публикува закон на 15 декември, с който от 1 януари следващата година се постановява примерно хладилниците да започнат да работят с нов екологичен вид охладител. Просто защото се знае, че всяко производство си има технологичен цикъл, който не може да се прескочи (дори и с помощта на група стахановци). Изглежда, не се подозира, че производството на софтуер също следва много и строго формулирани процедури, които естествено изискват съответното време. При това тук има характерна особеност - ако поради една или друга причина един или два от всеки 100 хладилника се окажат с дефект, ще страда само несполучилият купувач. Ако обаче в дадена програма има единствена грешка - милост няма, всички потребители до един ще бъдат нейни жертви. А в случая с КЗОО, пряко или не, те са милиони.
Нямам чувството, че в случая с КЗОО отговорните лица са питали когото трябва какъв софтуер следва да претърпи промени и колко време ще е нужно за целта. Или може би не са чули какво са им отговорили. Така се е стигнало до още една причина за бъркотията и нервите около КЗОО, които за жалост ще продължат още известно време.
ЗБК "БАЛКАНЪ" е коректен застрахователен брокер
Като застрахователен брокер, който изгражда с работа и коректност името си, длъжен съм да опровергая следните неверни твърдения, отнасящи се до личността ми и фирмата, която ръководя, публикувани в статията "Левски Спартак" предлага да охранява колите, застраховани в ДЗИ", публикувана в бр.18 на в. "Капитал":
1. Абсолютно невярна и нелогична е тезата, че в преговорите между две застрахователни компании - ДЗИ и "Левски Спартак", моята личност е какъвто и да било посредник. Вмъкването на моето име в отношенията между две застрахователни компании, които имат свои оторизирани за решения и контакти лица, свободни да се договарят, е тенденциозно и донякъде комично.
2. Невярно е твърдението на автора, че "Той (Йордан Велев) е имал офис и с право на ликвидация, което му дава право сам да определя какви са щетите по застраховки, сключени от него, сам да ги пренасочва за евентуален ремонт, без за това да е необходимо да се допитва до централния офис". Това е лъжа по следните причини: ЗБК "Балканъ" има сключени договори със застрахователните компании, с които работи единствено в качеството си на посредник. Няма застрахователен посредник в страната, на когото да е разрешено извършването на ликвидация на щетите. Това е приоритет изключително на застрахователните компании, които чрез своите длъжностни лица определят мястото на извършване на ремонта на автомобилите и сумите по щетите. ЗБК "Балканъ" не прави изключение от това правило. Доказателство за това са договорите на фирмата, която ръководя, със застрахователните компании. Тези договори могат да бъдат предоставени на представители на в. "Капитал".
3. Във въпросната статия се твърди, че натоварвам Д3И с "прекалено високи разходи за щетите на автомобилите", които застраховам. Както стана ясно от горепосочените договорни отношения, единствено и само застрахователната компания определя сумата, която ще бъде изплатена на клиента. Редът за изплащането на щетите е следният: щетата се оценява от вещо лице, автомобилен инженер (на щат в застрахователната компания), проверява се от застрахователен инспектор (също на щат в застрахователната компания), контролира се от ръководител на направление, от главен счетоводител на застрахователната компания, при необходимост се проверява от юрисконсулти на дружеството и накрая се подписва от директора на компанията или клона. Считате ли, че при тази йерархия е възможно Йордан Велев "сам" да определя какви са щетите и да натоварва застрахователната компания с високи разходи?
Оставям без коментар обидните квалификации по мой адрес в материала, смятам, че признанието на клиентите и дружествата, с които имам договори, е показателно за моята работа.
Твърдя, че тези изнесени слухове и неверни твърдения са опит да се нанесат щети на фирмата, която ръководя, и да се опетни името, което градя от години в този бранш. Изразявам дълбокото си огорчение, че уважаваният от мен авторитетен икономически седмичник е подведен, допуснал е информация, без да е проверена от няколко източника и без журналистът да се е обърнал и към мен. Бих ви предоставил документи по тези твърдения, така вероятно нямаше да е нужно да публикувате "доброжелателни" слухове.
ЗБК "Балканъ" АД преди месец получи лиценз от Дирекцията за застрахователен надзор, което е още едно потвърждение за спазването от компанията на законите и нормативните изисквания на застрахователния пазар. Още едно доказателство за коректната работа на фирмата са многобройните ни клиенти. Всъщност те са и част oт вашата аудитория. В тяхно име би било добре да им поднасяме истини, факти от документи, а не слухове.
МВР като Народната библиотека
В последно време МВР се превърна в Народна библиотека. Едни хора влизат там, престояват година, две, три и след това излизат с наръчи от любопитни четива под мишница. Така четири месеца след като Богомил Бонев напусна сградата на "Шести септември" , в пресата се появиха разработките на НСС срещу бившите зам.-министри на промишлеността Едит Гетова и Марин Маринов (първата дори с автограф на премиера). След като Кирил Радев напусна НСБОП, се появиха факсимилета на справките на службата за обвинения в корупция шеф на ГУП Константин Таушанов и проверката за делата на премиерския съветник Веселин Балевски. А уж разработките били строго секретни.
И изведнъж обидените висши полицаи започват да се държат като ревизори от граждански сдружения - да обясняват къде е корупцията и кои са корумпираните, да вадят документи за делата и т.н. А докато са на власт, мълчат и говорят с общи приказки, защото нещата били секретни, има следствена тайна или не са приключили с "реализацията на обекта".
Крайно време е да се забранят копирните машини във вътрешното министерство или поне тези в кабинетите на началниците. Къде по-романтично е да се правят снимки върху микрофилми. И по-автентично.
Иначе вътрешното министерство наистина ще заприлича на заемната в Народната библиотека. Въпреки че там режимът е значително по-строг и се знае кой какво изнася.
Българското образование - светли бъднини на Запад
Боряна Димитрова
Ако зависеше от тях, почти две трети от българите биха посъветвали децата си да заминат от страната, сочи национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч", проведено в началото на май. И това - при запазващата се традиционна привързаност към семейството и децата, при нормалното за всеки човек желание отрасналите момчета и момичета да бъдат наблизо в дните на неговата старост. Едната страна на основанията за тези болезнено радикални настроения беше вече широко коментирана - загубата на перспективите, моралното отчаяние на онези поколения, които бяха инвестирали най-много надежди в промените и политическите им носители. Другата страна на една такава нагласа обаче неизбежно опира до въпроса - а имат ли напускащите страната на тийнейджърска възраст българчета какво да предложат на онзи рационално организиран западен свят, за който собственото ти отчаяние съвсем не е основание да те приеме?
Разменната монета, ключът за успеха в един "по-добър свят" преобладаващата част от родното обществено мнение вижда в качеството на българското образование. На фона на масовата критичност към състоянието на почти всички сфери от социалния живот както средното, така и висшето образование се оценяват като "много" или "по-скоро добри". Съотношението на положителните към отрицателните оценки е около 4.5:1. Колкото по-високо е образованието на един човек, колкото по-млад е той и в колкото по-голям град живее, толкова по-склонен е да разглежда позитивно качествата на българското образование в сравнение със страните от Европейския съюз. Същевременно точно това са хората, които са на мнение, че, от една страна, именно образованието е решаващо за успеха в живота, а от друга - че възможностите за просперитет посредством образованието и професионализма, които средата в България създават, са силно ограничени. Съчетаването на двата фактора - загубата на перспективата тук и сега и усещането за потенциал, който успешно може да се реализира навън, създават специфичната форма на националната идентичност на поколения българи. В случая има твърде малко значение дали високата оценка за българското образование е мит или реалност, защото, ако се гледа чисто статистически, на всеки десет български деца, спечелили отличия от различни международни олимпиади, могат да бъдат противопоставени още толкова, които не могат грамотно да напишат едно писмо, да не говорим за компютърна, чуждоезикова и прочие грамотност. Високата оценка за българското образование, дори и невинаги реална, се явява необходима, за да легитимира самочувствието, че можеш (и заслужаваш) да имаш по-добра съдба от тази, която ти е отредена, че ако "възраждането" не може да се осъществи в реални граници, то "светлите бъднини" могат да бъдат потърсени и другаде.
Призраци по време на вот
Призрак броди в парламента. Призракът на страха. Лепкавите пипала на инсинуациите на тема "военен преврат" стреснаха дотолкова парламентарното мнозинство, та се наложи президентът в едно изречение да съобщава, че демокрацията не е в опасност.
Депутатът Николай Христов и дори министър-председателят Костов тръгнаха да събуждат призраци по време на вот - "масирана атака не само срещу правителството, но и срещу многопартийната система, политическите партии и парламента". А на парламентарната шефка на сините и на Асен Агов даже им се привидя зложелателство на външни сили.
Нещо са се объркали ловците на призраци и може би "пазителят на конституцията" (така някои наричат Петър Стоянов) наистина трябва по-скоро да пие чай с тях, макар да не е психоаналитик. Изглежда, не са наясно кое е по-опасно за демокрацията - дали гражданските сдружения, които вдигат кръвното на властта, защото не й играят по партийната свирка, или ерозията на политическия морал, за която управляващите добре поработиха.
А би трябвало да са щастливи, че гражданите са активни и още по-добре - започнаха да се самоорганизират в нещо различно от партии, което не подменя, а обогатява многопартийната система.
Общественото мнение се еманципира от партиите - поне това би трябвало да разберат управляващите на третата година от своя мандат. И вместо да го залъгват и опитомяват с превратаджийски плашила, да се пробват да осъзнаят ползата от тази нова гражданска активност, която е всичко друго, но не атака срещу институциите, какъвто етикет й прикачват.
Всъщност никой сериозно не очаква, не се страхува и дори не се надява на военен преврат. Както се видя, той е само поетична метафора. Но защо здравомислещи политици задръстиха медиите с коментари по темата? Защо им се привижда призракът на 19 май?
Някой е пропуснал този урок по история, в който се казва, че хората, които през 1934 г. сложиха край на безплодните политиканства, са били не само амбициозни офицери, а и интелектуалци, обединени в името на националния интерес хора, част от елита, който знае какво иска и как да го направи.
Не че такива хора днес ги има в излишък, но в България все още живее гражданско мнозинство, което иска да бъде управлявано от политици със стратегическа цел, а не с кокошкарски манталитет и с апетит на хищен пеликан.
Правителството в Скопие бе обвинено в корупция
Над 40 хиляди привърженици на опозицията се събраха на централния площад в Скопие и призоваха за предсрочни парламентарни избори. Те поискаха оставката на правителството, обвинявайки го в корупция. Митингът беше организиран от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), Либералдемократическата партия (ЛДП), а в него участваха и представителите на няколко по-малки партии.
Лидерът на СДСМ Бранко Цървенковски заяви, че сегашното правителство е загубило доверието на хората. "Световната банка и Международният валутен фонд не одобряват заеми за Македония, защото международните финансови институции не вярват вече на това правителство, което не е изпълнило нито едно от дадените обещания", каза Цървенковски.
За да получи заеми от Световната банка и МВФ, Македония трябва да продължи с реформите и да продаде най-големите губещи предприятия, коментират информационните агенции. Представители на двете финансови институции се очаква да пристигнат в страната в средата на юни и преговорите за заемите да бъдат подновени.
"Цифрата на безработните вече надхвърля 100 000 и всичко, което ние строихме поколения наред, правителството сега разпродава", заяви още Цървенковски.
Опозиционните партии обявиха, че ще провеждат по един митинг всяка седмица през следващите 45 дена в различни градове на Македония.
Представители на ООН в Босна замесени в трафик на жени
Представители на администрацията на ООН в Босна и един войник от SFOR са участвали в незаконен трафик на жени и организирането на канали за проституция, се съобщава в доклад на ООН. Освен скандалните разкрития в документа се препоръчва на босненското правителство да направи повече усилия за предотвратяването на подобни случаи в бъдеще.
Докладът обвинява властите, че са задържали жертвите на трафика, а не самите виновници. В него се казва, че на жените в Босна се отказват основни права в случай на задържане. "Босна и Херцеговина се превръща във важна крайна точка на трафика на жени от Източна Европа", пише още в доклада, издаден от мисията на ООН в Босна и от Върховния комисариат за човешките права. В отчета се посочва, че мисията на ООН е запозната с 40 случая на заподозрени в трафик на хора за последната година, като жертви на нелегалната търговия са 182 жени. Повечето от тях са били над 20-годишна възраст, но има и два случая на момичета под 18.
"Почти всички жени, които са били транспортирани, са с чужда националност и идват от пет държави - България, Казахстан, Молдова, Румъния и Украйна", се казва в доклада. "В 14 от случаите има доказателства за съучастничество от страна на полицията, главно местните органи на реда, но също и международните полицаи и войници от SFOR". По-нататък се споменава, че за повечето от замесените представители на международните организации няма преки доказателства за участие в търговията с жени. Разследването е показало, че засега може да бъде повдигнато обвинение само срещу един полицай и един войник от състава на SFOR.
Американските войски остават в Косово
Сенатът на САЩ отхвърли предложението, според което американските части от KFOR трябваше да се изтеглят от сръбската провинция в средата на следващата година. Ден преди това Камарата на представителите одобри това предложение с мотива, че ако другите страни, членки на НАТО, продължават да не спазват задълженията си по финансирането на мисията в Косово, американските войници трябва да се изтеглят. В декларацията на Камарата на представителите се настояваше до април 2001 г. президентът да представи доказателства, че партньорите от НАТО до голяма степен са изпълнили ангажиментите си за поддържането на мисията в Косово.
Последните стъпки на Конгреса изразяват недоволството от постоянната намеса на САЩ в миротворчески операции и поддържат популярната напоследък в Америка идея конфликтите да бъдат решавани от регионалните сили, замесени в тях. Тази концепция бе използвана и по време на конфликта в Сиера Леоне.
В реч пред Конгреса държавният секретар Мадлин Олбрайт окачестви опитите за ограничаване на американската намеса в Косово като игра с огъня. Тя определи подобно поведение като "слабост, която само ще привлече лешоядите". Републиканският кандидат за президент Джордж Буш пък заяви пред представителите на своята партия в Сената, че планът представлява посегателство над президентските правомощия в сферата на външната политика. Буш изрази още надеждите си, че ако стане президент, няма да се налага да мисли само за конфликта в Косово.
Сенатът отхвърли предложението на долната камара на Конгреса след активно лобиране от страна на шефа на НАТО Джордж Ръбъртсън.
Улични сблъсъци в Сърбия
За втори пореден ден сръбската полиция разгони с палки и сълзотворен газ опозиционна демонстрация в Белград. Хиляди хора се събраха пред сградата на кметството, за да протестират срещу затварянето на телевизионния канал "Студио-Б", обвинен от властите, че призовавал към сваляне на законното правителство на страната. Полицията нападнала демонстрантите, когато те се разотивали след протеста. Според официалното съобщение на полицията силите на реда били принудени да употребят сила, защото демонстрантите предизвиквали улични безредици. По сведения на очевидци стотици хора потърсили убежище от сълзотворния газ в кметството на Белград. Независимата агенция "Бета" съобщи, че няколко души, включително и полицаи, са пострадали по време на сблъсъците.
Междувременно лидерът на Демократическата партия Зоран Джинджич заяви, че демонстрациите срещу затварянето на опозиционните медии ще продължат. Той съобщи, че Съюзът за промени ще обяви ежедневни протести в столицата Белград и в по-големите градове, които ще дадат израз на гражданското неподчинение към режима на Милошевич.
Освен "Студио-Б" властите в Белград затвориха една от най-популярните радиостанции "Радио Б2-92", радио "Индекс" и независимия всекидневник "Блиц", чиито редакции се намират в същата сграда.
Накратко
Българският национал Ивайло Йорданов стана шампион на Португалия по футбол със своя отбор "Спортинг", след като в последния кръг на първенството на страната тимът се наложи като гост над "Салгейрош" с 4:0. Ивайло обаче не взе участие в този мач поради контузия. "Девет години чаках този миг. За мен сезонът не премина особено успешно, защото бях контузен почти през цялото време. ", каза футболистът.
"Лацио" направи дубъл в първенството на Италия - Серия А, като спечели шампионската титла и купата на страната. За първия трофей римляните победиха с 3:0 "Реджина", като по този начин елиминираха основния претендент за първото място "Ювентус", който загуби с 0:1 от "Перуджа". За купата пък "Лацио" завърши наравно 0:0 с "Интер" и запази преднината от първия мач с резултат 2:1. Само три отбора досега са постигали такъв двоен успех - "Торино" (1943 г.), "Наполи" (1987 г.) и "Ювентус" (1960 и 1995 г.).
Комисията по етика към Международния олимпийски комитет (МОК) прекрати разследването за корупция срещу Иван Славков. Изпълнителният директор на инициативния комитет за кандидатурата на Кейптаун (ЮАР) за Олимпиада 2004 Крис Бол се бе оплакал, че български бизнесмен му предложил шест гласа при вота срещу 100 000 долара за всеки. Нашият човек представил писмо, подписано от Славков, че е пълномощник на БОК. След разпит на Бол и Батето и пълен преглед на фактите случаят е прекратен.
Баскетболистките на "Монтана" станаха за втори път шампионки на страната, след като в петия решителен мач победиха "Славия-Кремиковци" със 78:63 (43:34) и общ резултат 3:2. Отборът направи златен дубъл през сезона, след като в началото на 2000 г. взе и купата на страната.
Хокеистите на Чехия защитиха шампионската си титла, като завършиха на първо място в световното първенство в Санкт Петербург (Рус). На финала те надделяха над голямата изненада на шампионата, тима на Словакия, с 5:3. Това е девета титла за Чехия и общо 40-и медал от 64 световни първенства.
Най-успешният ни профибоксьор Тончо Тончев защити тaитлата си на световен шампион по бокс в категория "суперперо" (до 58.967 кг) във версия WBA - интерконтинентална. Българинът нокаутира американеца Джими Джо Зелке във втори рунд на ринга в Нюарк (Анг). Преди да го просне на земята, Тончо нанесе три мощни удара в диафрагмата на съперника си. Това бе 21-ва победа на Тончев, който няма нито една загуба на профиринга.
10 причини, които нокаутираха българския бокс
Организационна и идейна немощ съсипват състезателите
Eлеонора ГУНЧЕВА
България спечели четири медала на европейското първенство по бокс в Тампере (Финландия) и на пръв поглед провал няма. Само до момента, в който не стане ясно, че силните нации в този спорт се явиха с резервните си отбори заради събитието на годината - олимпиадата в Сидней.
Инертността, с която българският бокс тръгна след игрите в Атланта, доведе до отчайваща равносметка. Преди изявите в Тампере една от най-глезените финансово от Комитета за физическо възпитание и спорт (КМФВС) федерации "постигна" два бронзови медала от световните първенства в Будапеща '97 (Даниел Петров) и Хюстън '99 (Димитър Щилянов) и спечели един мач на европейското в Минск '98 (Милен Влахов). За игрите в Сидней националите едва се добраха до три квоти.
Едно не може да се отрече на ръководството на Българската федерация по бокс (БФБ) - в каквото и положение да се намира, винаги се измъква, както сигурно ще направи и след съмнителния успех във Финландия.
1. Ръководството на БФБ е навлязло в дълбока фаза на идейна немощ и управленско безсилие. Постоянният състав на централата се формира от генералния секретар Андрей Дойчев, завеждащия вътрешния календар Димитър Армутлиев и отговорника по международни отношения Костадин Богоев. На хонорар работи 78-годишният пенсионер Тодор Андреев. Той е автор на всички програми, планове, методически указания за националните отбори, занимава се с материалното осигуряване, ремонта на залите и тяхното оборудване.
Дойчев е в централата на БФБ от 1991 г., когато бе избран за съюзен треньор. Най-често е водач на националните отбори при изявите им в чужбина. Бившият треньор в ЦСКА пропиля шанса си да бъде съдия по време на олимпийските игри в Сидней 2000, след като се замеси в скандал на световното първенство в Хюстън.
Този състав бе печеливш до игрите в Атланта, но изглежда капацитетът му е вече изчерпан, тъй като не успя да организира успешно олимпийския цикъл за Сидней. Всякакви оправдания като "няма добри боксьори" или "някой друг не си е свършил работата" звучат несериозно.
2. Честата смяна на спонсорите (президентите на БФБ) доведоха до финансова нестабилност, която бе подсилена от неразумни харчове. Фирма за производство на алкохол "Синхронинвест" бе първият истински спонсор в бокса. Нейният шеф Пламен Петков бе избран за председател на федерацията в края на 1995 г., а две години по-късно изгонен с мотива, че давал малко. Смяната бе предрешена от скандала Петков - Дойчев.
Следващият бизнесмен, възкачен на трона - Филип Атанасов, сам се призна за по-дребна риба от предшественика си и се оттегли бързо. Наследи го сладкарският бос Васил Иванов-Лучано. Той обеща да помага организационно и с финанси. За разлика от него първият му заместник - пловдивският бизнесмен Марин Димитров, пък е лют запалянко, пречупващ всичко през призмата на собствения си клуб "Тракия" (Пд). Особено активен е в дебатите с треньора на националите Георги Юнаков и в оспорване на съдийски решения по време на републикански първенства. Обикновено управителният съвет потушава скандалите, но проблемите остават.
3. Липсата на млади квалифицирани треньорски кадри ни отдалечи от това, което прави светът в бокса. Никой вече не си спомня кога е бил последният треньорски семинар за актуализиране на знанията. Работи се по спомени от книгите, писани преди 10 и повече години от президента на Европейската аматьорска боксова асоциация (EАBА) акад. Емил Жечев.
Съвременните методи на подготовка са нещо далечно. Българската школа вече е негодна да печели с познатия техничен контраатакуващ стил. Сега на световния ринг шества силовият бокс. Нашите специалисти нямат знания как да натрупат физическата база и боксьорите ни издържат максимум два мача на турнир.
4. Малкото добри специалисти стоят неизползвани. Най-фрапиращ е примерът с изгнанието на Михаил Таков. Той е презрян, задето отцепи олимпийския вицешампион от Атланта Тончо Тончев от аматьорската посредственост у нас и го хвърли на "лъвовете" на профиринга. Там сливналията за три години стана световен шампион в две версии и спечели всичките си 21 мача. Таков е негов личен треньор, а успехите са показател, че си разбира от работата.
Шест месеца без ангажимент в бокса стои легендата Кирил Мацулов, направил Петър Лесов олимпийски шампион. Мацулов се завърна от Мароко, където 10 години моделира боксьори на световно равнище. Наскоро у нас се прибра и прокуденият двукратен треньор на годината на България Ангел Ангелов. След уволнението той замина за Чехия, но договорът му изтече.
5. Слабата организация в клубовете рефлектира в незадоволително равнище на държавното първенство. Местните централи са във финансов колапс. Събират наличните си боксьори 20 дни преди състезание и ги разпускат веднага след него. С такава подготовка нищо добро не може да се очаква. Националите пък се събират на лагери от време на време. Нямат никаква конкуренция и стават републикански шампиони, без дори да се качат на ринга. Последният такъв парадокс се случи само преди няколко седмици - никой не излезе срещу Димитър Щилянов на финала на републиканското и той прибра златото без бой.
6. Слаба съдийска квалификация, граничеща с некомпетентност е причината за многото скандали в последно време. Категоризацията на реферите зависи от резултатите от положените пред акад. Жечев изпити. Повечето от съдиите никога не са влизали в тренировъчна боксова зала и практикуват професии далеч от спорта. Те извършват реферската си дейност един или два пъти в годината и няма откъде да гледат и да се учат. Минаването от фишове на компютър ги затрудни допълнително. Съдийските неточности провокират негативни реакции у треньорите, които пък се чувстват лично ощетени и мислят, че трудът им е ограбен.
7. Лошо изготвен спортен календар доведе до разпиляване на силите на основните ни боксьори, които препускаха като диви коне от турнир на турнир из Европа. След международния турнир "Странджа" през февруари състезателите минаха през три олимпийски квалификации, едно младежко и едно републиканско първенство (80от мъжете играят и при младежите) и част от тях заминаха на европейското в Тампере.
Никога досега не е имало толкова върхове в подготовката и толкова подхождания за състезания (най-вече сваляне на килограми), което води до изтощение и слаби резултати, е мнението на специалисти.
8. Отглеждаме национали без самочувствие срещу чуждите противници. Днешните боксьори нямат уникалните качества на предходното поколение. Нямат име на боксовия ринг, затова често стават жертва на съдийски пристрастия. От сполетялата ги несправедливост рухват психически. Те се готвят при лоши условия с мизерна екипировка. Получават официални облекла само преди големи състезания, колкото да изглеждат добре на ринга.
9. Липса на реална конкуренция в държавния тим доведе до аристократично спокойствие между състезателите. В добрите години разполагахме поне с две равностойни момчета във всяка категория. Настоящето се оформя в пълна липса на кадри - месец преди състезание се знае съставът на националния отбор.
Преди две седмици обаче Андрей Дойчев внесе суматоха в лагера, след като реши да изпрати в Тампере само трима боксьори при седем извоювани квоти. Причината е, че парите в касата на федерацията свършили. Управителният съвет вдигна бройката на петима, а в крайна сметка заминаха шестима, между които само един с олимпийска квота - Димитри Усагин (71 кг). В последния момент бе включен Севдалин Маринов (51). Битката за него спечели баща му - олимпийският шампион Ивайло Маринов, който атакува босовете Лучано и Марин Димитров с телефонни обаждания. Републиканският шампион бе "пропуснат", тъй като се представил незадоволително на спаринг с тайландец. В Тампере не бе пратен Юри Младенов, който също има квота за олимпиадата. Боксьорът на "Тракия" (Пд) си извоюва правото на участие в европейското, но бе заменен от Борис Георгиев, защото вторият бил по-убедителен по време на личния шампионат в София. Непопълнена остана квотата при най-леките, където Селим Селимов се сочи като достоен заместник на Даниел Петров.
10. Заблудата, че боксът е спорт №1 у нас, докара само беди. "Много е важно хората в бокса да не си вирнат носа от двата медала, спечелени в Тампере, както стана след бронзовото отличие на световното в Хюстън миналата година. По-добре да се разкритикуват и да престанат да се заблуждават, че вършат нещо", каза Илия Илиев, началник отдел спорт в КМФВС.
Според него комитетът ще продължи да дава достатъчно пари на бокса, но за програми, които включват подготовката на юношите за следващия олимпийски цикъл Атина 2004. Вероятно обаче субсидията от 300 000 лева, която БФБ получи през декември, ще остане мечта.
"Галатасарай" спечели купата на УЕФА след дузпи
"Галатасарай" стана първият турски клуб спечелил купата на УЕФА, след като на финала в Копенхаген победи "Арсенал" с 4:1 с изпълнение на дузпи. Топчиите пък бяха наказани за пропуснатия шанс да решат мача в своя полза още в редовното време. След двете продължения резултатът бе 0:0 и турците бяха тези, които успяха да сдържат нервите си при наказателните удари. Пропуските за англичаните направиха хърватинът Давор Шукер, който замени Марк Овермарс в 115 мин и французина Патрик Виера. Георге Попеску пък вкара последния четвърти гол във вратата на арсеналци.
Футболистите и на двата отбора предложиха скучно първо полувреме. Играчите се пазеха и чакаха евентуална грешка на противника, като залагаха предимно на тактически прийоми. Мачът се върна към живот след 48 мин., когато младата надежда на турците Хакан Шукур, а след него и топчията Рей Парлър уцелиха гредите на противниковата врата.
Дошлият по суша и вода поради страх от самолети холандец Денис Бергкамп остана длъжник на лондонския тим. Той докосна топката два пъти и бе сменен от Кану в 75-ата минута за неефективна игра.
Турците успяха да удържат резултата, след като останаха с човек по-малко още в четвъртата минута на продълженията, когато Хаджи получи червен картон, а друг от играчите на клуба доигра мача с привързана към тялото ръка заради извадено рамо.
"Играхме нападателен футбол, но краката на момчетата натежаха и това ни попречи да стигнем до мечтания златен гол. Беше много трудно, защото не трябваше да правим грешки отзад, каза мениджърът на англичаните Арсен Венгер. - Не се представихме много добре през първото полувреме, но вторите 45 мин. бяхме по-добри. Когато "Галатасарай" стана уязвим, вратарят им Клаудио Тафарел ги спаси".
Два дни преди мача футболните хулигани вилняха в датската столица. Въпреки засилените мерки за сигурност битката едва не доведе до смъртен случай, когато английски фен бе наръган с нож в центъра на Копенхаген. Ранените при изстъпленията са около десетина.
Не може да се каже, че събитията бяха неочаквани. Само преди месец привърженици на "Галатасарай" заклаха двама фенове на "Лийдс", дошли в Истанбул за полуфинала. "Футболните хулигани от "Лийдс" ще се промъкнат между английските фенове в Копенхаген, за да отмъстят с кръв на турците за убитите в Истанбул техни приятели", предупреди местната агенция "Рицзау".
В датската столица бяха съсредоточени 2000 местни полицаи (1/5 от всички полицейски сили в страната). На стадион "Паркен" присъстваха около 12 500 привърженици на "Арсенал" и 10 000 турски фенове. Част от агитката на английския тим изобщо не тръгнаха за Копенхаген, след като разбраха за сблъсъците в нощта на вторник срещу сряда. Клубното ръководство на артилеристите веднага обяви, че ще върне парите на тези, които се отказаха от пътуването по съображения за сигурност.
След инцидентите шефовете на УЕФА се събраха на спешна среща, за да вземат решение за ограничаване на кръвопролитията. Очакват се солидни санкции за "Галатасарай", като не е изключено турският шампион да бъде лишен от участие в следващото издание на Шампионската лига.
"Човешкият живот е над всякаква победа на футболен мач и е недопустимо да се излагат хората на опасност заради изхода на срещата", заяви треньорът на турците Фатих Терим.
"Левски" - шампион въпреки Херо
ЦСКА е моралният победител във вечното дерби, но не и моралният шампион
Георги ФИЛИПОВ
След щастливата победа с 1:0 над ЦСКА в 26-ия кръг "Левски" почти си осигури шампионската титла. С пет точки аванс в оставащите кръгове сините едва ли ще си позволят да изпуснат това, за което работят от началото на първенството. Бъдещата шампионска титла обаче ще нагарча, защото срещу вечния враг "Левски" не успя да докаже, че заслужава най-много златните медали. Успехът дойде случайно, в резултат на хаотичния натиск в края на двубоя и на борбеността на Георги Иванов-Гонзо. За възпитаниците на младия треньор Александър Станков остана утешението за тоталното игрово превъзходство на стадион "Георги Аспарухов".
Развоят на мача даде поводи за размисъл относно бъдещето на двата гранда. В "Левски" се чудят какво става с отбора, който играеше с лекота при Люпко Петрович, а при смятания за изключително добър и перспективен специалист Димитър Димитров се получи срив. Ръководството на ЦСКА, раздирано от зимата насам от треньорски колебания, обмисля кой да поеме отбора от лятото и дали да не остави Станков да продължи работата си.
"Бях се приготвил, ако загубим от ЦСКА, да напусна", заяви Димитров след двубоя. Победата с 1:0 обаче не дава повод за положителни емоции нито у Херо, нито сред членовете на ръководството. Въпросът какво да се прави с треньора стои на дневен ред по-сериозно отвсякога.
"Левски" няма нищо общо с отбора от есента, а двубоят с ЦСКА извади наяве всички недостатъци. Футболистите в синьо бяха сковани от страх, тъй като пред тях стоеше реалната опасност при загуба да изпуснат считаната за сигурна допреди няколко месеца шампионската титла. Те няколко пъти виждаха как се провалят, но само неопитността и младостта на Димитър Бербатов ги спаси. Според запознати психическата неустойчивост на играчите се дължи на грубото отношение на треньора на "Левски" към тях. Той общувал с момчетата предимно с обидни реплики и това ги сковава на терена. Опитите за прилагане на нови тактически замисли допълнително внасят хаос в играта. В мача срещу ЦСКА "Левски" беше един изплашен отбор, който не знаеше какво да направи с топката.
Почти всички футболисти на бъдещия шампион показват спад във формата, като най-значим е при футболист №1 на България за миналата година Александър Александров. Човекът, който израсна само за няколко месеца, бе сменен срещу ЦСКА. Официалната причина е травма, но до излизането си Кривия не успя да сътвори нищо на терена. Защитата изглеждаше разколебана от непрекъснатите опити за въвеждане на игра в една линия, като дори железният бранител Предраг Пажин направи няколко сериозни грешки. И ако не бе Гонзо, "Левски" едва ли щеше да спечели този мач. Ударът му в 92-ата минута с глава намери незащитения от вратаря на ЦСКА Немодруг ъгъл. Безспорното преимущество на сините бе само в едно отношение - физическата издръжливост.
Представители на "Левски" отричат да са коментирали предсрочното освобождаване на Димитров, но сериозно обмислят бъдещето му. "Днес Господ бе син, но "Левски" игра безобразно слабо", заяви изпълнителният директор Наско Сираков.
Договорът на Херо е за година и половина със сериозни неустойки при прекратяването му. Споменават се суми от порядъка на 200 000 германски марки, но вероятно става дума за много по-малко.
Ръководството на ЦСКА не крие, че търси нов треньор за новото първенство. Вариант номер 1 е да се осигури специалист от чужбина, който да е ръководил отбор в реномираните първенства - Франция, Германия или Холандия. Шансовете да бъде намерен изгодно такъв треньор са малки, а съществува риск ЦСКА да не попадне на подходящия човек. "Ако този вариант пропадне, може да оставим Александър Станков да продължи да води отбора. Той вече показа, че е мислещ треньор и е доста млад, а именно такива хора трябват на българския футбол", заяви техническият директор Емил Костадинов.
Станков, по-големият син на бившия президент на клуба Боби Станков, коренно промени облика на ЦСКА само за няколко седмици. Той пое един разбит отбор, в който основното бреме бяха обезверените футболисти. Срещу "Левски" обаче изправи добре построен състав от момчета, които са готови да се докажат и да опровергаят критиците си.
Футболистите изиграха великолепно двубоя и не позволиха на "Левски" да отправи удар във вратата до 70-ата минута. Станков изненада Херо именно в най-силната му част - тактиката и постройката на състава. "След като казаха, че няма с какво да ги изненадам, и очакваха трима нападатели, реших да изпробвам вариант с двама души в атака", заяви Станков. Помощникът на Херо Георги Тодоров призна, че са били изненадани от промяната.
Докато още бяха свежи, футболистите на ЦСКА печелеха борбата за първа топка, държаха противника на разстояние (дори с цената на нарушения), Методи Деянов задържаше топката в средата на терена и търсеше изнесените напред Манчев и Бербатов с извеждащи пасове. Отзад Иво Тренчев допусна само една грешка в единоборството с Гонзо, а другият нападател на "Левски", Серж Йофу бе заменен заради безуспешния си двубой с Александър Томаш.
Александър Станков вече активно участва в селекцията, демонстрира футболна грамотност и умения да се справи с мотивацията на играчите. Закърмен е с духа на ЦСКА, което за феновете не е без значение. И не на последно място - Станков е само на 35 години, изпълнен с много положителни качества. Когато Аспарух Никодимов на неговата възраст пое ЦСКА през 80-те, отборът направи един от най-сериозните си успехи в историята.
Войната на интереси в БФС
Иван Славков започна еднолично да решава скандалите във футболния съюз
Георги ФИЛИПОВ
Скандалите в края на футболното първенство вече взимат жертви. Най-значимата от тях е председателят на съдийската комисия Стефан Орманджиев. Клубовете включиха пълния арсенал от похвати, за да се доберат до местата, които дават право на участие в европейските турнири или ще им гарантират още един сезон в групата на майсторите. Това е идеалният момент за различните лобита в Българския футболен съюз (БФС) да премерят сили. Засега обкръжението на "Ловеч" излезе с едни гърди напред.
Оказа се, че стройно изградената структура на БФС за преразпределение на футболните блага вече не действа. Различните комисии, които бяха вкарани в употреба, за да се контролира изходът на първенството, вече не могат да замазват скандалите. Затова се наложи лично Иван Славков да въвежда ред, докато идеологът на футболната администрация Иван Вуцов лежи болен.
Председателят на съдийската комисия Стефан Орманджиев бе сменен еднолично от президента на БФС по настояване на спонсора на "Ловеч" Гриша Ганчев. До края на сезона работата на комисията ще се ръководи от Георги Камишев. За заместник от есента се спряга тъчреферът Иван Леков, който ще ръководи срещи на европейското първенство през юни.
За смяната на Орманджиев или ограничаване на правата му се говори още от зимната пауза. Той се опита да се оформи като втори, независим от Вуцов властови център за контролиране на първенството и това му навлече много врагове. По-лошото всъщност бе, че двамата играят за различните лобита и това създаваше напрежение в БФС.
За разлика от своите предшественици Стиви О успя да вкара ред сред съдиите. И ако преди години цареше хаос и реферите бяха обект на атаки от самите клубове, сега положението е коренно променено, коментират източници от "Кърниградска". Бившият диджей създаде силно ръководство, което обаче се използва да канализира действията на подчинените си. Уж заради подмладяване ранглистите на А и Б група бяха изчистени от неудобни съдии. Вкарани бяха много млади рефери, подменени бяха и списъците с международниците. Така Стиви О демонстрира, че държи нещата в ръцете си и всеки желаещ да се възползва от съдийските услуги трябва да мине през него. В този дух бяха и обвиненията на Гриша Ганчев. "Българските съдии не са виновни. На тях винаги им се нарежда къде и какво да правят. Понеже са малки душички, за да си запазят съществуването, те просто слушат и изпълняват", заяви спонсорът на "Ловеч".
Дисциплинарната и апелативната комисия активно участват в управлението на първенството, но свирят на различни ноти. Заедно и поотделно те направиха куп скандали през пролетта, гарнирани с нарушения на правилниците на съюза.
Дисциплинарната комисия се компрометира с неубедителните си решения по скандални случаи. Тя бе поставена в шах два пъти през последните седмици. Най-пресният скандал е с изваждането на отбора на "Берое Олимпик" в мача срещу "Велбъжд" при резултат 0:1 от президента Станислав Танев-Камилата. Според дисциплинарния раздел на Наредбата за първенствата и турнирите на БФС при демонстративно напускане на терена, довело до прекратяване на срещата, отборът се изважда от състава на групата. Отделно за това се предвижда глоба от 3000 лева за президента, ако бойкотът е по негово нареждане. Тази точка бе вкарана специално в наредбата след скандалното прекратяване на финала за купата на България през 1996 г., когато президентът на "Левски" Томас Лафчис извади тима срещу "Славия". В случая има само едно правилно решение и то е изваждане на "Берое Олимпик". Комисията на Евгени Димитров обаче реши "Олимпик" да бъде глобен 3000 лева. "След като гледахме видеозаписите, преценихме, че отборът е бил ощетен", обясни председателят на комисията Евгени Димитров, депутат от евролевицата.
Дисциплинарната комисия си затвори очите за хвърлените бутилки към терена на мача "Левски" - "Велбъжд". Провинението трябваше да доведе до лишаване на сините от домакинство за един мач, тъй като вече имат две предупреждения. Комисията прецени, че такова нещо няма. Тя не използва за доказателствен материал записа на Канал 3, където бутилките ясно си личаха, а се довери на видеозаписа на "Левски". Там естествено бутилки нямаше.
Освен това дисциплинарната комисия няколко пъти влизаше в конфликти с апелативната. Особено остра бе размяната на документите по случая с правата на сръбския футболист Иван Литера, за когото спореха ЦСКА и "Велбъжд".
Апелативната комисия на моменти се изживява като държава в държавата. Според устава на БФС тя е последната съдебна инстанция и решенията й не подлежат на обжалване с изключение на три много тежки случая. Това й дава права да взима решения, които след това не би трябвало да бъдат отменяни. Скандалът "Литера" показа, че това правило не се спазва.
В по-голямата част от случаите комисията на Трендафил Данаилов отменя вече взети от други комисии решения или намалява наказания, наложени от дисциплинарната комисия. С действията си тя си извоюва име на структура, която може да изпълнява поръчки за смекчаване на санкции или пък се използва от най-висши ръководители в БФС за замазване на гафовете на колегите си от другите комисии.
Спортно-техническата комисия, която по принцип има нищожно отношение към скандалите, също вече е въвлечена в комбинации. Нейните задължения се изчерпват да определя часовете и дните на срещите и да назначава дежурните делегати. Именно последната функция е влязла в употреба.
Отлично запознати с дейността на комисията свидетелстват, че за определен кръг се определят осем имена, но те се разпределят по мачове някъде из етажите на "Кърниградска".
След една година анонимност Българският арбитражен съд по спорта получи своето бойно кръщение. Съдът разгледа проблема с лишаването на "Ловеч" от домакинство за цяла пролет. Президентът на "Ловеч" Ангел Бончев разполагал с доказателства, че Гриша Ганчев не е бил съдиите на мача с "Левски". Само дни по-рано апелативната комисия на БФС въз основа на други доказателства отказа да отмени наказанието. Пред съда се явиха Бончев от името на "Ловеч" и Славков от името на футболния съюз. Двамата решиха да сключат споразумение. Батето от името на БФС прие да се отмени останалата част от наказанието.
Това щеше да бъде съвсем нормално, но липсва правното основание БФС да се съобразява с решенията на спортния съд. Според устава, приет на последния конгрес, последната инстанция в БФС е апелативната комисия. Този устав обаче не е регистриран в съда. Според стария устав съществува отправка, че решенията на спортния арбитражен съд са валидни за БФС.
М.М. и д-р Тренчев обядваха в "Крим"
Шефът на дирекция "Информация и връзки с обществеността" Михаил Михайлов и неговият медиен изедник д-р Константин Тренчев обядваха по едно и също време в луксозния ресторант "Крим" миналата сряда. Д-р Тренчев обвини Михайлов в корупция, като представи касета със запис, на която уж Мишо Михайлов взема едни пари за една работа. Константин Тренчев близо месец твърдеше, че на касетата е съветник на премиера с инициали М.М, което сериозно притесни поне двама човека. После каза, че зад абревиатурата се крие името на Мишо Михайлов. След три експертизи обаче беше доказано, че касетата е фалшива и манипулирана.
Михайлов обядваше кротко със свои близки родственици в градината на ресторант "Крим", когато д-р Тренчев се появи на терасата пред ресторанта. Докторът излезе от сградата и застана почти в упор срещу Мишо Михайлов, който дояждаше менюто си. След като забеляза опонента си, шефът на "Подкрепа" се свлече в лек тръс по стълбите на "Крим" и побърза да изчезне от полезрението на Михайлов, като се шмугна към изхода.
Диалектика
Легендата на българския футбол
Шефовете на
Определено неподходящи обувки беше избрала президентската съпруга
Разширяване на присъствието си пожелаха, преди да духнат двете свещички върху сметаново-шоколадовия щит, шефовете на общинската охранителна фирма "Егида". Присъствието на общинските полицаи наистина се усещаше в района на НДК, където в ресторант "Форум" празнуваха рождениците. Момчетата в масленозелени униформи бяха образували шпалир пред входа и посрещаха с усмивка гостите. Хапките, сладките, желираните зеленчуци и мезета също бяха "охранявани" с рекламни знаменца на фирмата. Да поздрави "приятелите" дойде столичният кмет
Бакърджиев: "Бий чорбата по главата!"
Измъчената победа на "Левски" над ЦСКА, която почти осигури шампионската титла на синия тим, стана повод за весела другарска сбирка в заведението "Блек 21" в квартал "Лозенец". За да полеят успеха на сините, се бяха събрали част от ръководството на "Левски" в лицето на изпълнителния директор Наско Сираков и мениджъра Ники Илиев, шефът на основния спонсор на тима Владимир Грашнов. Компания им правеше заместник-председателят на Българския футболен съюз и депутат от евролевицата Евгени Димитров. Особен колорит на веселата компания придаваше присъствието на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, който, явно ентусиазиран от изстраданата победа на сините, смущаваше присъстващите в заведението привърженици на ЦСКА с викове "Бий чорбата по главата! ". Не беше забелязано кой плати сметката в края на веселбата, или иначе казано, кой кого почерпи по случай победата на "Левски". Когато не се възмущава от главната редакторка на "Демокрация" Невен Копанданова, сегашният депутат Евгений Бакърджиев често ходи на мачове на любимия си отбор заедно с шефа на "Мобилтел" Владимир Грашнов и руския бизнесмен Михаил Чорни.
В противоположната гама от настроения пък се намираше техническият директор на ЦСКА Емо Костадинов, който се опитваше да забрави мъката от пропуснатия шанс на червените в собствената си дискотека "Джънгъл". Компания му правеше шефът на известната мениджърска фирма "Танев" Лъчо Танев. Очевидно и победителите, и губещите се придържат стриктно към известната българска максима: "И да паднем, и да бием, пак ще се напием."
"Свържете ме с Пиперов, обажда се Чушков"
Ива РУДНИКОВА, Алексей ЛАЗАРОВ
Преди няколко години юристът на БНБ в Пазарджик се обадил в кабинета на банковия началник в Кърджали и секретарката му удивена чула следната молба: "Моля ви, свържете ме с другаря Пиперов, обажда се Чушков от Пазарджик".
За хората със странни имена подобни случки вероятно са всекидневие. Представете си например как по телефона ви се обажда Силвестърсталоун Ахмедов Мехмедов или някой ви се представи с думите: "Приятно ми е, Кукуригин". Абсолютен фаворит в категорията на абсурдните лични имена е синът на текезесарски началник от град в Западна България - той бил наречен Всенапред.
Вероятно винаги улеснен при назначаването си на работа е бил Станой Байтошев. Девети септември остава именният ден на Братушко Братушков.
Освен многобройните Сталинки, ОФ-елии и Иличовци има хора, чиито имена са тематично свързани с историята, политиката, военното дело. Руска Опълченска, Нина Кадетова, кметът на Елешница Дивизия Дивизиев, Заря Комитова, Пенка Хъшовска, Пешка Наумова, Анушка Доспевска, Иван Трибронов, Гоше Барутчийски, Варда Бенковска, "колегите" Кралю Великов, Кралю Кралев и Македонка Везирова, Войн Велков. Има едно име, подходящо за съдия на среща между отбора на Гриша Ганчев и всеки друг - Победа Купова. На Валентин Хайдутов се противопоставя пацифистът Петър Кърши-брадов. Следват Елена Доброволска, Надежда Робова, Ленин Видински, Илич Цветков, Победа Добрева, Керана Дружинина, Верка Еничерска, Виолета Карагяурова, Радомир Илич, Виктория Караулова, Тимур Кардонов, Румяна Графигнатиева.
