Запазването на центристката политика ще позволи на премиера да увеличи усилията за привличането на останалите европейски лидери - най-вече Герхард Шрьодер и Лионел Жоспен, към каузата на Третия път. Остава въпросът дали след случилото се в Англия те ще пожелаят да рискуват.
Конфликтът в "Токуда кредит експрес банк" продължава с арести
Румен Сербезов, представител на най-големия акционер в "Токуда кредит експрес банк", беше арестуван през миналата седмица по обвинение в длъжностно присвояване в особено големи размери. Обвинения в злоупотреби са били повдигнати и срещу бившия шеф на банката Боян Петров, сегашния изпълнителен директор Венцислав Велев и прокуриста Пламен Петров. Тримата обаче са били пуснати, след като са платили по 1000 лева парична гаранция, съобщиха източници от прокуратурата.
Обвиненията срещу Боян Петров, Венцислав Велев и Пламен Петров са за присвояване на около 441 млн. стари лева. Това са били пари на един от акционерите в банката - лизинговата компания "Лейди ВСМ". Сумата е била блокирана в банката заради спорни отношения и неуредени вземания между нея и "Лейди ВСМ". Според софийска градска прокуратура обаче с това действие отговорните лица са извършили "длъжностно присвояване в особено големи размери". Възможно е прокуратурата да поиска отстраняването на Венцислав Велев и Пламен Петров от банката, докато тече следствието срещу тях. Причината е, че повдигнатите срещу тях обвинения са по служба и са във връзка с дейността на банката, обясниха юристи.
Според странични наблюдатели извършените арести са нов епизод от продължаващия конфликт между акционерите на "Токуда кредит експрес банк". През миналата седмица от "Банков надзор" не пожелаха да се намесят в спора. Управителят на БНБ Светослав Гаврийски заяви, че в момента приключва надзорна проверка в банката. Според него "Токуда" не нарушава изискванията за капиталова база. Източници, близки до самата банка, пък съобщиха, че се обсъжда евентуалното увеличение на нейния капитал. Решението за това вероятно ще бъде взето на следващото общо събрание на акционерите.
Standard&Poor's повиши кредитния рейтинг на България
Страната ни влиза в една група с Турция по скалата на агенцията
Кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс" повиши с една степен кредитния рейтинг на България и го изравни с рейтинга на Турция. До сряда България имаше Б с положителна перспектива, а оттогава насам Б+ с позитивна перспектива. Рейтинг Б+ беше даден и на столичната община.
Съобщението на агенцията идва в много кратък срок след посещението на екип на "Стандарт енд Пуърс" в България на 24 и 25 април. Обикновено рейтинговите агенции изчакват около шест месеца след визита, за да избегнат евентуалните резки промени в страните. В случая с България обаче S&P изглежда са избързали или защото са били уверени в своята оценка, или защото са бързали да изпреварят основния си конкурент рейтинговата агенция "Муудис". Хора на "Муудис" бяха в България седмица преди "Стандарт енд Пуърс", но все още не са обявили решението си. "Муудис" бяха първите през есента на 1996 г., които дадоха рейтинг на България. Оценката Б3 тогава изглеждаше смешна за мнозина анализатори в навечерието на най-голямата криза в България след обявяването на мораториума по външния дълг през 1991 г. В края на 1997 г. пак най-неочаквано "Муудис" дадоха Б2 на България - оценка, която е валидна и до ден днешен, въпреки че очакванията на чуждите експерти и на българското правителство са за скорошно увеличение на рейтинга до Б1, аналогично ниво на Б+.
Б2 освен България при "Муудис" имат Бразилия, Хондурас, Иран, Никарагуа, Парагвай, Туркменистан, Венецуела. Б1 имат Аржентина, Боливия, Доминиканската република, Казахстан, Ливан, Папуа Нова Гвинея, Турция, Виетнам. С Б3 зад нас са Румъния и Русия.
От 1998 г. третата рейтингова агенция "Фитч ИБКА" даде на България рейтинг Б+. По данни от министерството на финансите нейни представители се очакват в София в края на юни.
Първият рейтинг от S&P България получи през 1998 г. Той беше потвърден през юни 1999 г., когато и столичната община получи Б. Тогава се смяташе, че "Стандарт енд Пуърс" са облагодетелствали страната заради столицата, която беше в навечерието на емисия еврооблигации за 100 млн. марки.
"Не сме изненадани. Ние очаквахме това развитие на нещата. Считаме, че агенцията реалистично е отчела постигнатия напредък в основните сектори на реформата в България", каза заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски. Неговото изявление е израз на отдавна известния факт, че рейтингът на страната е доста под този на държави със същия спред на брейди-боновете. Или иначе казано, нашите облигации се търгуват доста по-скъпо, отколкото тези на страни със същия рейтинг. На практика цената на брейди-боновете не се влияе сериозно от рейтинга. Доказателство за това е и фактът, че цените на българските облигации се увеличиха с един цент след съобщението на "Стандарт енд Пуърс", но на следващия ден възстановиха старите си нива.
В информацията на S&P като основна причина за увеличението на рейтинга се сочи стабилността на страната, която създаде възможност за растеж и в резултат на това за намаляване на бремето на дълга и зависимостта от външни фактори. Подчертава се постигнатото въпреки неблагоприятната външна обстановка през последните две години.
"Стандарт енд Пуърс" подчертават и достиженията в структурните реформи - приватизацията на банките и в реалния сектор, преструктурирането на инфраструктурите, ликвидацията на губещите предприятия, поддържането на стриктна финансова дисциплина, реформите в пенсионната и здравната система, създаването на единна агенция по приходите и система на трезора. Подчертава се поддържането на нисък бюджетен дефицит и осигуреното външно финансиране за платежния баланс, както и притока на чужди инвестиции.
Като бъдещи задачи S&P показват изграждането на конкурентна пазарна икономика, продължаването на структурните реформи при "все още големия държавен сектор и дългова тежест". Като основни рискове се посочват падащата популярност на правителството с приближаването на изборите през април 2001 г., големият размер на дълга, високата безработица и ниският доход на глава от населението.
Според "Стандарт енд Пуърс", ако следващото правителство се справя добре с реформите, "българският рейтинг може да бъде преразгледан отново през следващите една-две години". Необходимо е да се осигури устойчив растеж и да се догонят другите държави - кандидатки за членство в ЕС. Ако обаче финансовата дисциплина се занемари и политическата подкрепа за преструктурирането намалее, няма да има увеличение на рейтинга. Това ще се отрази негативно на доверието на инвеститорите, международната подкрепа и перспективите за растеж.
Макар и заслужено, увеличението на рейтинга идва като поредна стъпка от увеличение на рейтинги от "Стандарт енд Пуърс". На 25 април беше вдигнат рейтинга на Турция от Б на Б+. Основание беше постигнатата стабилизация през първото тримесечие - в бюджета, инфлацията, основната лихва, както и добрият напредък в приватизацията. На 8 май S&P вдигнаха рейтинга на Русия от тройно С на тройно С+.
"УниКредито" и "Алианц" предлагат 350 млн. евро за Булбанк
Пренебрегнатият консорциум Canovas S.A. отправи скандални обвинения към БКК
Иван МИХАЛЕВ
Италианската банка "УниКредито" (UniCredito Italiano SpA) в консорциум с германската застрахователна компания "Алианц" (Allianz AG) беше предпочетена като купувач на Булбанк. Решението беше огласено от вицепремиера Петър Жотев в сряда след извънредно заседание на съвета на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК).
Няколко часа преди това неофициално се разпространи информацията, че на заседанието на БКК няма да бъде избран купувач и че на трите кандидата ще бъде дадено време за уточнения по офертите. Жотев обаче заяви, че офертата на "УниКредито" и "Алианц" превъзхожда по всички показатели останалите две. На второ място бордът на директорите на БКК е класирал другия консорциум, "Кановас" (Canovas Consortium S.A.), в който участват капитали на гръцката фамилия Вардиноянис и френската банка "Креди агрикол индосуец" (Credit Agricole Indosuez). Трета е офертата на белгийската Кей Би Си банк (KBC Bank NV). На въпрос на "Капитал" Жотев обясни, че най-важна за класирането е била предложената цена. Вторият критерий са били исканията на кандидатите за промени в клаузи от приватизационния договор.
От БКК отново не съобщиха колко дават различните кандидати за Булбанк. Според напълно неофициална информация италианците са спечелили наддаването с оферта за 350 млн. евро. Макар и в рамките на предварителните прогнози тази цена като че ли надхвърля очакванията на повечето наблюдатели. Миналата година финансовият министър Муравей Радев заяви, че правителството очаква да вземе за "перлата в короната" около 300 млн. долара. Същата приблизителна сума преди това беше посочена и от шефа на Булбанк Чавдар Кънчев като минимална цена. Наскоро той намекна, че цената на банката в доларово изражение е по-ниска отпреди година заради обезценката на еврото.
Всъщност все още е рано да се каже колко ще платят "Уни-Кредито" и "Алианц" за Булбанк. Цената в офертата на консорциума е за целия пакет акции на държавата. Както е известно, БКК притежава 98от Булбанк, но все още не е ясно дали всичките държавни акции ще бъдат продадени на стратегическия купувач. Преди година БКК заяви, че готова да предостави между 9.3и 9.5за изкупуване по преференциални цени на мениджърите и служителите на банката. Точният процент остана да се уточнява след избирането на купувач за банката. В сряда обаче от БКК отговориха уклончиво дали остава уговорката с Чавдар Кънчев и останалите шефове на Булбанк. "Защо трябва да се споразумяваме с мениджърите, не сме ли ние собственици на акциите", заяви Петър Жотев. Неясните отговори оставиха впечатлението, че деликатният въпрос с мениджърските акции не среща единодушие в самата БКК. Изглежда, той ще бъде решаван тепърва в хода на преговорите с предпочетения кандидат. Решението на БКК предвижда тези преговори да приключат до 16 юни. Това е срокът, в който "УниКредито" и "Алианц" ще трябва да подпишат договора в качеството си на ексклузивен купувач.
В случай че на консорциума не бъдат продадени 98от Булбанк, ще се наложи корекция и в предложената от него цена, коментират наблюдатели. Освен това по сделката за Булбанк все още има доста неясноти, които съществено могат да повлияят на цената за нейните акции. Не е ясно например дали банката се купува в пакет с дяловите й участия в ОББ (35) и Корпоративна банка (99.99) или без тях. Засега се разбра, че "УниКредито" са предложили в офертата си опция да платят по-голяма цена за Булбанк, ако бъдат избрани и за купувач на ОББ. Според неофициална информация в този случай консорциумът е готов да плати за Булбанк 400 млн. евро. Логиката е, че цената на всяка от двете банки поотделно скача, ако бъдат купени от един и същ кандидат.
Реалното плащане по сделката може да претърпи промяна и ако италианците се възползват от схемата "дълг срещу собственост", която беше договорена миналата година с Италия. Чрез нея бяха уредени 124 млн. германски марки задължения на Стопанска банка и Минералбанк (и двете в несъстоятелност) към италианската агенция за застраховане на износа САЧЕ. С подписването на споразумението тези задължения бяха преоформени като държавен дълг. Схемата предвижда България да изплаща дълга със собственост в приватизирани предприятия. Наши банкери не изключват високата цена, предложена от "УниКредито", да е била дадена с идеята за включване в схемата САЧЕ. Макар че не беше официално отречено, според запознати офертата на "УниКредито" не предвижда подобен вид плащане. Петър Жотев специално подчерта, че правителството държи плащането за Булбанк да бъде изцяло в брой.
В регистрирания за сделката с Булбанк консорциум "Алианц" участва почти символично с 5 Останалите дялове се държат от "УниКредито", която е седмата по големина банкова група в Италия. За избора на купувач е надделяло и представянето на италианско-германския консорциум в други страни от Източна Европа. "УниКредито" в консорциум с "Алианц" купи преди време 52.09от акциите на втората по големина полска банка - "Банк Пекао" (Bank Pekao SA). Цената на сделката беше 4.24 млн. злоти (над един млрд. долара). Според западни анализатори влизането на консорциума е подобрило значително пазарната позиция на банката.
Според неофициална информация предложената от гръцко-френския консорциум цена е била малко над 300 млн. долара. Във факса на консорциума се твърди, че офертата на "Кановас" е по-добра по отношение на чист и незабавен приход за правителството, тъй като в нея се предлага предложената цена да бъде платена в брой веднага и безусловно. "УниКредито/Алианц" предложи 30от стойността да се плати едва след две години. Това означава в действителност, че предложената от тях цена не е 350 милиона евро, а само 245 милиона", пише в разпространеното съобщение. В него се твърди също, че "целта на "УниКредито/Алианц" е да намали значително плащането в брой, като извади от цената стойността на българския дълг към италианското правителство".
Изглежда, страстите около продажбата на най-голямата държавна банка тепърва ще се разгорещяват, тъй като от съобщението става ясно, че представителите на консорциума, в който влизат Вардиноянис и "Креди агрикол индосуец", ще лобират в парламента за преразглеждане на различните оферти. Скандалът идва и оттам, че за първи път някой от кандидат-купувачите официално съобщава параметри от своята оферта и от тази на своя конкурент (?!). Според юристи това е грубо нарушение на поетия ангажимент за конфиденциалност. Макар че БКК има основания да заведе заради това съдебен иск срещу "Кановас", вицепремиерът Петър Жотев заяви, че поне засега срещу консорциума няма да бъдат предприети никакви мерки.
Евробанк също поиска Стопанска банка
Появата на втори кандидат разгорещи страстите между БНБ, синдиците и съда
Димитър ПЕЕВ
Страстите около Стопанска банка пак се разгорещиха и през изминалата седмица получиха нов обрат. Слуховете, че Евробанк е поискала да наддава за фалиралия трезор срещу кръга "Олимп", бяха последвани от информацията, че синдиците на "Стопанска" отказват да се срещнат с втория кандидат, заради което той е сигнализирал БНБ. След няколко разменени писма между Евробанк, синдиците и "Банков надзор" централната банка реши да се намеси в зараждащия се конфликт. Изходът от него обаче засега остава неясен най-вече заради неясната позиция на съда.
Още в края на април изпълнителните директори на Евробанк са изпратили по факса писмо до синдиците на Стопанска банка. В него те заявяват желание да проучат състоянието на обявената за продажба банка. От Евробанк са поискали да купят информационен меморандум и да разговарят със синдиците Владимир Георгиев и Валерия Антонова. Писмото за намерения е било подписано от изпълнителните директори на Евробанк Бисер Митриков и Роман Фечик. Същото писмо е било връчено и по куриер в "Стопанска" на 2 май. От фалиралата банка обаче са отказали да насрочат среща с потенциалните кандидат-купувачи. Синдиците на банката са отговорили на 3 май. В тяхното писмо до Евробанк се припомня, че вече има подписан договор за продажба на банката като предприятие. "Макар че действащото законодателство предвижда допълнителни условия за финализиране на сделката, тя е юридически факт и обвързва страните, които са я сключили. По-нататъшни действия от наша страна, свързани с ново договаряне и сключване на сделка с идентичен предмет, биха били напълно неоправдани до произнасянето на посочените в закона институции", пишело в писмото на синдиците.
В БНБ са научили за целия случай от шефовете на Евробанк, които очевидно са искали да привлекат централната банка като страна в конфликта. На 5 май, петък, подуправителят на БНБ Емилия Миланова е изпратила писмо до синдиците на Стопанска банка. Шефката на "Банков надзор" е припомнила, че "задължение на синдиците е да проявяват грижата на добър търговец и да защитят най-добре интересите на кредиторите". Банкери, запознати с хода на скандала, коментираха, че зад общата формулировка в писмото на БНБ се крие обвинение в пристрастност. Твърди се, че писмото от "Банков надзор" е било съпроводено и с устни забележки към синдиците.
До края на миналата седмица обаче среща между тях и представителите на Евробанк така и не се състоя. По неизвестни причини синдиците са отказали дори да продадат информационен меморандум на новия кандидат-купувач. Според запознати това е станало по указание на съда. Съдия Камелия Ефремова, от която зависи дали (и на кого) ще бъде продадена Стопанска банка, заяви пред "Капитал", че не е редно да се преговаря с друг кандидат, при положение че вече има подписан договор с БРИБанк. Тя се позова на чл. 12 от Закона за задълженията и договорите. Той гласи: "При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение."
Цялата тази суматоха е важна по няколко причини. Първо, защото появата на втори кандидат може да отложи и дори да спре продажбата на Стопанска банка. Синдиците на банката подписаха на 14 април договор за продажба с БРИБанк, в която отскоро шеф на надзорния съвет е небезизвестният Славчо Христов. Сделката ще стане факт след произнасянето на БНБ и съда. По закон централната банка трябва да даде становище в срок до един месец, който изтича в началото на следващата седмица. След това решението остава единствено в ръцете на съда.
Не е ясно обаче какво следва при наличието на втори кандидат. Юристи с опит в банковата несъстоятелност коментираха през изминалата седмица, че БНБ и съдът няма как да не се съобразят с този факт. "В случая трябва да се изхожда от интереса на кредиторите на Стопанска банка. За тях би било по-добре да има наддаване между повече кандидат-купувачи, тъй като ще могат да си върнат повече пари от банката", заяви адвокат, пожелал името му да не бъде споменавано.
Дали появата на втори купувач ще повлияе върху продажбата на "Стопанска" не е ясно. В бурната кореспонденция през изминалата седмица обаче се поизясни кой за какво лобира. Позицията на БНБ е твърде деликатна. В разгара на скандалите около кръга "Олимп" мнозина твърдяха, че Славчо Христов се ползва с подкрепата на Емилия Миланова. Не е тайна, че шефката на "Банков надзор" се ползва с доверието на премиера Иван Костов и някои тълкуваха този факт по инерция като връзка със Славчо Христов. Може би за да опровергае предварително всякакви обвинения, БНБ на два пъти опита да демонстрира безпристрастност. Първо, от БРИБанк беше поискано неофициално (затова пък тиражирано в някои вестници) да си подобрят офертата. С косвената си подкрепа за Евробанк БНБ пак като че ли застава срещу интересите на Славчо Христов. Доколко позицията за допускане на повече оферти е принципна, ще стане ясно от крайното становище на централната банка. По-ясна е като че ли позицията на синдиците и съда, които засега твърдо са против допускането на нови кандидати.
Евробанк е малка банка с 15 млн. лева собствен капитал. Почти изцяло банката е собственост на инвестиционния фонд "Истрокапитал - БГ". Интересното е, че фондът беше регистриран наскоро, за да замени като акционер в банката регистрирания в Словакия едноименен фонд. Твърди се, че причината за това са били финансови трудности на словашкия "Истрокапитал". В края на миналата година част от акционерите начело с един от бившите шефове Асен Христов, напуснаха банката. Асен Христов запази застрахователното дружество "Евроинс", "Еврохолд" (бивш приватизационен фонд "Агрохолд") и няколко завода. Словаците пък останаха в банката. Според неофициална информация напоследък те са водели преговори за продажба на голям дял с международни финансови институции, сред които IFC и Европейската банка за възстановяване и развитие. Във връзка с интереса на Евробанк към "Стопанска банка" се появиха всякакви слухове. Според една от версиите идеята е да се направи Евробанк по-атрактивна за продажба. Според други просто шефовете на частната банка са видели колко изгодна е покупката на фалирала банка като "Стопанска" и са решили да наддават. В интерес на истината словаците нямат голям шанс. Не само защото едва ли имат финансовия ресурс да погълнат "Стопанска", но и защото не могат да разчитат на такава политическа подкрепа, с каквато се ползва Славчо Христов. В тяхна полза пък е фактът, че Евробанк беше създадена от затворената ТБ "Моллов" и шефовете й могат да се похвалят, че вече имат опит в оздравяването на фалирал трезор.
На практика дълговете ще бъдат изплащани с парите на самата фалирала банка, тъй като купувачът ще придобие и всичките й активи. Оттук идва и основният въпрос - дали активите на "Стопанска" не са били подценени, за да бъдат купени евтино ликвидните средства в банката. По груби сметки фалиралият трезор разполага с ценни книжа - валутни ЗУНК-ове и брейди-облигации, чиито номинал е 35 млн. долара. Твърди се, че в оценката те са изчислени по пазарна стойност, но коригирана с твърде голям процент на редукция (25) заради валутен риск. Освен това "Стопанска" разполага и с около 19 млн. лева по сметки в други банки. Банката има сгради, автомобили и други дълготрайни активи, чиято балансова стойност в края на март е била 8 млн. лева, както и 111 млн. лева вземания от предприятия. Това са вземания от "Булгарлизинг", "Кремиковци", "Стомана", "Промет", "Бургаски корабостроителници", "Океански риболов", ваканционно селище "Русалка" и др. Според източници, имали достъп до документите по сделката, тънкият момент е именно в оценката на кредитите. Почти всички вземания от предприятия били оценени като нула, тъй като отдавна са заведени като "загуба" и са 100провизирани. На практика вземанията по кредити изобщо не фигурират в оценката на банката и това обяснява защо е толкова голям интересът към "Стопанска". Само от "Булгарлизинг", срещу който банката води дело за несъстоятелност, могат да се вземат бързо около 10 млн. лева, твърдят финансисти.
Миналата седмица се разбра, че Софийският градски съд не е признал превръщането на 114 млн. DM дълг към Италия в държавен. Независимо от извършената ратификация на споразумението с италианската страна официално "Стопанска" продължава да дължи на италианците, а не на бюджета. Така поне е според списъка на приетите вземания на банката, който не е бил променян, съобщи съдия Ефремова. Оказа се, че според списъка кредитор на Стопанска още се води "Институто банкарио Сан Паоло ди Торино", а не италианската агенция за експортно застраховане САЧЕ. Според съдия Ефремова досега "Стопанска" не е получила писмено уведомление, че е било извършено прехвърляне на дълга в полза на САЧЕ. Освен това агенцията е поела само част, а не всички задължения към италианската банка. Според запознати самите италианци също водят в балансите си като длъжник Стопанска банка, а не българската държава. В същото време нашето Министерство на финансите е предявило претенциите си на кредитор на "Стопанска" още през януари т.г. Юристи определят този проблем като голям риск за подготвяната сделка. Проблемът не е толкова за бюджета, колкото за БРИБанк и всеки потенциален купувач на банката, тъй като няма да е ясно къде точно да се плати този дълг. А във финансовото право действа един основен принцип: "Който плаща лошо, плаща два пъти".
"Галъп": БСП има голям шанс да спечели нови парламентарни избори
Рейтингът на всички основни политически лица от властващия елит спада, сочи проучване на "ББСС Галъп интернешънъл", извършено от 3 до 8 май сред 1051 души. Данните бяха представени през изминалата седмица от социолозите на агенцията Кънчо Стойчев и Живко Георгиев. Според изследването разочарованието от кабинета на Иван Костов достига до 71 процента, като през май то е нараснало с 4 процента, а от началото на годината - с 18 процента. Мнението на социолозите е, че регистрираната от началото на годината криза на доверие в управлението прераства в криза на политическите авторитети, която не засяга засега само президента Петър Стоянов и столичния кмет Стефан Софиянски. Според социолозите доверието в управляващата партия се е сринало и рейтингът се е доближил много близо до този на БСП. В момента 21 процента от запитаните биха подкрепили СДС, а 20 - БСП. Прогнозите на "ББСС Галъп" са, че ако тези тенденции се запазят, БСП добива шанс за най-голяма парламентарна група при нови избори.
Мнозинството от интервюираните - 77 процента, смятат, че твърденията на Богомил Бонев относно покриване на корупция от страна на премиера са верни, сочат данните от проучването.
"Йорсет холдингс" готова да плати за Първа частна банка
Синдиците на Първа частна банка Явор Камбуров и Теодора Стоянова поканиха официално "Йорсет холдингс България" ЕООД да купи активите на фалиралата институция. Писмото е било изпратено в сряда, а не във вторник, както писаха някои вестници. Това означава, че седемдневният срок за отговор на кандидат-купувачите изтича на 17 май. Дотогава "Йорсет" ще трябва да заяви дали купува или не ПЧБ. След това фирмата ще получи петдневен срок, в който трябва да преведе парите по сметка на синдиците. Те от своя страна ще имат грижата да удовлетворят с тях кредиторите. Според синдиците около 1 млн. лева трябва да бъдат преведени на БНБ. Още около 40 хил. лева ще бъдат заделени за разноски по несъстоятелността, а останалите ще бъдат дадени на следващия поред кредитор. В случая това е държавата, която също участваше в търга за покупка на банката като цяло, но заради юридически гафове не беше призната от съда за купувач.
ПЧБ беше най-голямата частна банка в несъстоятелност, предложена на търг. Финансовото министерство спечели с оферта от 25 млн. лева, но не плати цената в законния петдневен срок, а поиска прихващане с размера на своите вземания от ПЧБ, които са за около 60 млн. лева. Съдът отхвърли искането като недопустимо. Юристите на държавата обжалваха пред Апелативния съд, но загубиха спора. По този начин пред неизвестната люксембургска фирма, зад която се твърди, че стоят български интереси, се откри реалната възможност да купи ПЧБ. Сега тя може да плати 14.820 млн. лева (колкото е последната оферта, която фирмата е предложила на търга) и да измъкне банката под носа на държавата. Срещу тази сума фирмата ще придобие сгради, автомобили и други активи, водени по баланса на ПЧБ, за 10 млн. лева. Заедно с това тя ще получи и правото върху вземанията на банката от стотици предприятия, които по баланс са за 260 млн. лева. Повечето от тези кредити са несъбираеми, но според запознати друга голяма част от вземанията могат да бъдат събрани лесно, ако се приложат подходящи редукции и разсрочвания спрямо длъжниците.
През миналата седмица държавни чиновници изразиха съмнение, че "Йорсет" ще намери 14.8 млн. лева, за да плати цената. Неофициалните коментари бяха, че нито една българска банка няма да склони да отпусне кредит на фирмата, за да не си навлече гнева на държавната администрация. В тази връзка беше припомнен натискът, който беше оказан на Първа инвестиционна банка, откъдето "Йорсет" получи заем, за да плати депозита за участие в търга. Във всички случаи парите на люксембургската фирма за покупката на ПЧБ ще бъдат много сериозно проверени от Бюрото за финансово разузнаване. Служители на финансовото министерство дори заявиха, че сделката ще се провали, защото "Йорсет" няма да може да докаже произхода на парите си. Управителят на фирмата Георги Попов обаче заяви пред "Капитал", че нейните собственици разполагат със сумата. "Няма да чакаме изтичането на всички срокове и ще платим още в началото на следващата седмица, най-вероятно във вторник или сряда", заяви пред вестника г-н Попов.
Според юристи интригата сега е дали държавата няма да опита отново да обжалва продажбата на ПЧБ на "Йорсет". Като аргумент може да бъде използван фактът, че са изтекли повече от шест месеца от изготвянето на оценката на банката. По мнение на някои адвокати обаче това няма значение, тъй като плащането се извършва по оценка, която е била в сила към датата на търга. Според тях държавата може да вземе ПЧБ само ако "Йорсет" въпреки всичко не плати цената.
Накратко
Министерството на финансите откри публична дискусия в Интернет по въпросите на данъчната политика. На страницата на МФ на адрес http://www.minfin.government.bg всеки, който желае, може да изкаже своето мнение за това как и с колко да бъде намалена данъчната тежест, как да се подобри работата на данъчната администрация и да се промени законодателството.
БНБ издаде банкерски сертификати на трима от досегашните изпълнителни директори на Банка ДСК - Асен Друмев, Кристофор Павлов и Виолина Маринова. В близките дни ще стане ясно дали централната банка ще издаде разрешителни и на другите двама шефове на банката в момента - Спас Димитров и Николай Каварджиклиев. Проблемът и на двамата е в липсващия стаж за изпълнителни директори.
Данъчната администрация започват нова серия масирани проверки за касови апарати по пазарите от 16 април, обявиха от отдел "Оперативен контрол" на Министерството на финансите пред участниците в Националното съвещание на управителите на пазарите и тържищата в България. От отдела обясниха, че за изминалите три месеца касовите апарати би трябвало да са доставени и този път ще проверяват дали те се използват. Управителите поискаха да се обърне внимание на производителите, които са взели парите, но над 2 месеца не изпълняват заявките. От Министерството на финансите обясниха, че търговците, чийто апарат не е доставен в 60-дневен срок, трябвало да сигнализират в местните данъчни подразделения, за да се провери с насрещна проверка дали причината е в производителя или в дистрибутора.
Софийски градски съд назначи Владимир Дончев за синдик на обявената в несъстоятелност Балканска универсална банка. Владимир Дончев е бил адвокат на Балканбанк в периода 1990-1995 г. До 1998 г. той беше консултант на синдиците на фалиралата Елитбанк. В момента е синдик и в още десетина дружества, сред които пловдивското "22 карата", "Микропроцесорни системи" - Правец, "Макском" ООД, застрахователното дружество "Винер Брокер осигуряване" и др. Лошите вестоносци ги уволняват, нали?
Правителството е взело политическо решение да бъде уволнен представителят на България в Световната банка (СБ) Любомир Христов. Формално Христов ще бъде сменен през август, когато бъде взето съответното решение от кабинета. В действителност отстраняването му вече е получило одобрението на премиера Иван Костов и правителството, за което са били уведомени и шефовете на СБ във Вашингтон. Според правителствени източници причината за смяната на Христов е задълбочилият се напоследък конфликт между българския представител в банката и екипа, който отговаря за България.
Поводът за скандала е писмо, което Любомир Христов е изпратил в началото на март до официалните власти в София. Сред тях са били вицепремиерът Петър Жотев, финансовият министър Муравей Радев, заместниците му Димитър Радев и Пламен Орешарски, главният европреговарящ Александър Божков и шефът на валутния борд Мартин Заимов. В писмото са посочени сериозни недостатъци в работата на правителството със СБ. Повечето от изводите на Любомир Христов отдавна се споделят от икономистите у нас, новото е, че за първи път те звучат от устата на официалния наш представител в СБ. Смяната на "лошия вестоносец" потвърждава, че правителството само се вкарва в капана на пълна зависимост от международните финансови институции. Според запознати Христов неведнъж е сигнализирал официалните власти в България за слабости в работата със СБ, но рядко е срещал подкрепа от кабинета, което често е заставало срещу представителя ни в СБ.
Въпросът с отстраняването на Любомир Христов всъщност стои на дневен ред доста отдавна. Първите опити за изваждането му от СБ датират още от 1997 г. "Слуховете за изтеглянето му от банката вече години наред му пречат да си върши работата", коментира запознат с кариерата му финансист.
Твърди се, че Иван Костов е вдигнал мерника на Христов през лятото на 1997 г. Тогава представителят ни във Вашингтон е бил поканен да стане подуправител на БНБ и да оглави валутния борд. Според запознати премиерът Костов е бил бесен от отказа на Любомир Христов. Хора, които познават Христов, заявиха, че всъщност сегашното правителство винаги е имало желанието да го смени. Макар и ползващ се с репутацията на доказан професионалист, Любомир Христов е бил недолюбван от сините поради факта, че беше изпратен във Вашингтон по времето на Жан Виденов по препоръката на тогавашния финансов министър Димитър Костов. Преди това Христов беше главен икономист на БНБ и член на управителния й съвет.
Седмица след писмото на Любомир Христов финансовият министър Муравей Радев е писал до вицепрезидента на СБ Йоханес Лин. Според източници, имали достъп до документа, в него от името на правителството е било направено пълно разграничение с изказаните от Любомир Христов твърдения, които "представят в отрицателна светлина дейността на Световната банка в България". Официалното заклеймяване на нашия представител във Вашингтон е било съпроводено с крайно положителни оценки за проектите на банката у нас.
Финансовият министър, който де факто с писмото си е предрешил смяната на Любомир Христов, не пожела да разговаря с в. "Капитал" по никакъв повод. Коментар отказа и управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Въпреки че информацията за подготвяната смяна е вече разпространена из финансовите среди у нас, нито един висш чиновник не пожела да даде смислено обяснение защо тя се предприема. Остана впечатлението, че правителството е избрало по-лесното решение на проблема - вместо да анализира причините за незадоволителната работа със СБ, то е предпочело да смени този, който е повдигнал глас за това.
Като евентуален заместник на Любомир Христов се спряга Петьо Николов, служител в БНП-Дрезднербанк България.
Смяната на Любомир Христов е поредното доказателство, че правителството на Костов лесно решава да жертва всеки експерт, който дръзне да критикува официалната правителствена политика и да предлага търсене на алтернативни решения. По-големият проблем в случая е, че кабинетът "Костов" така и не изработи ясна политика за ефективна работа с международните финансови институции. Факт е, че голяма част от проектите на СБ у нас са в сфери, които стоят встрани от приоритетите на правителството. Друг е въпросът, че такива липсват.
Ползването на повече кредити, разпилени в много на брой сектори от икономиката, със сигурност оправдава заплатите на хората от екипа на СБ в София. Въпросът е дали интересът на няколко чиновници съвпада с интереса на правителството, което официално заявява като свои приоритети контролирането на външния дълг, ускоряването на икономическия растеж, повишаването на конкурентността в икономиката и постигане на финансируем дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
Макар косвено да критикува и работата на СБ в България, Христов настоява в писмото си за преформулиране на българските изисквания към банката и по-пълно използване на възможната помощ, която може да се получи от нея. Факт е, че СБ работи в България по проекти с неясен икономически ефект като заема за регионалните топлофикации, а в същото време правителството пропусна шанса да се възползва от консултативна и финансова помощ при формулирането и реализацията на съществени реформи като здравната и пенсионната. Според Любомир Христов СБ може да окаже сериозна подкрепа в изпълнение на правителствените приоритети, но това в момента не става.
"Цялата програма по одобряване на заеми, предвидена в стратегията на банката от 1998 г., се забавя с една-две години. Това прави СБ ненадежден източник на външно финансиране от гледна точка на бюджетния цикъл у нас", посочва Любомир Христов. Според него две трети от предвидената в стратегията аналитична работа на банката в България не е свършена и няма изглед да бъде свършена в определените срокове. Почти скандален е бил случаят с продължаващите две години обещания за оказване на техническа помощ по управлението на външните активи и пасиви на страната.
Регулярно рапортуваното разширяване на портфейла на банката в България с голям брой социални и други програми няма ясни положителни последици. Единственият сигурен ефект от прибавянето на нови и нови финансирания по различни програми е увеличаване на външния дълг на страната. Безспорно този факт оказва влияние на отношението дълг\БВП, което е един от основните критерии на Маастрихт. Лошото е, че заради не добре формулирани правителствени приоритети дългът се увеличава по преценката на чиновници в СБ, а не от правителството. А този дълг в крайна сметка ще се плаща от всички данъкоплатци в държавата. До момента обаче не се намери високопоставен служител или институция, която да промени това статукво. Поддържането на движението по инерция играе ролята на трамплин за шепа чужди чиновници, които след няколко спокойни години в България могат да направят крачка в развитието си като служители на СБ. Малко червени точки могат да наберат и още няколко души във Вашингтон, които ще отчетат стопроцентово изпълнение на програмата максимум за "инвестиране" на свободните средства на банката.
Срещу тази политика българското правителство редовно получава похвали от представителите на СБ. Но дали добрите оценки за политическата сила, която управлява в София, са достатъчни, за да компенсират излишното натоварване на данъкоплатеца у нас, който в крайна сметка плаща реализираните проекти.
Дискусията за излизане от борда - N-ти неуспешен дубъл
Отговорните фактори пак предпочетоха лозунгите вместо аргументите за въвеждане на еврото
Боян КОЛЕВ, Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
"Не се обсъжда излизане от борда. Не само министрите и БНБ, но и политическите партии подкрепят съществуването на борда. Всички публикации в пресата представляват сбор от единични събития, събрани на едно място и интерпретирани по съвсем неправилен начин. " Това заяви управителят на Българска народна банка Светослав Гаврийски през изминалата седмица по повод вълната от коментари по темата в българските медии.
"Не стои въпрос за излизане от борда. Никоя страна не е излязла и България няма да е първата. Страните с фиксиран курс са по-добре икономически от тези с плаващ валутен курс. Обсъжда се въпросът не за излизане от борда, а този за влизане в Европейския валутен съюз", допълни и Румен Аврамов, член на управителния съвет на БНБ. Аврамов заедно с подуправителя Божидар Кабакчиев са хората от БНБ, които преговарят с Европейската централна банка.
Високопоставените служители на централната банка наистина са длъжни да правят премерени и успокоителни изказвания. Един истински управник обаче е длъжен да мисли и да съдейства за разработване и публично обсъждане на различни сценарии, особено в ситуации като българската, при която излизането от борда в контекста на присъединяването към Европейския съюз е съвсем реалистична хипотеза.
При това положение да се затваря темата с нетърпящото възражение "дискусията за излизане от борда е ненавременна" или с психотарепавтичния аргумент "воденето на диалог за въвеждане на еврото е израз на липса на доверие на българина у самия него" е, меко казано, некоректно и недалновидно.
Основните перспективи за валутния борд в контекста на присъединяването към Европейския съюз са три и бяха ясни още при въвеждането на борда. Едната е на определен етап (преди приемането ни в ЕС) да се откажем от борда и да се възстановят пълните функции на централната банка. При този вариант България ще премине през изискваните (към днешна дата) от Европейския съюз етапи за присъединяване към евро-зоната (т.нар. EMU II). Другият вариант е да се запази бордът и да се влезе в евро-зоната, без да се преминава през етапите на EMU II. Третият вариант е запазване на борда, но с въвеждането на еврото като разплащателно средство в страната още преди България да е станала член на ЕС.
Темата за евентуалното въвеждане на еврото бе една от най-интересните икономически дискусии през отминаващата година. Красимир Ангарски, икономически секретар на президента, и Емил Хърсев, финансист и бивш подуправител на БНБ, първи поискаха евроизация на икономиката. Според тях така ще се намалят разходите за обслужване на паричното обращение. Идеята беше подкрепена и от Николай Георгиев, доскоро представител на България в МВФ, а сега зам.-министър на финансите. Според него възприемането на единната европейска валута ще има положителен ефект върху макроикономическата политика и ще подобри финансовата дисциплина на икономическите агенти.
Според Румен Аврамов Централната банка ще изгуби възможността да бъде кредитор от последна инстанция дори и при наличието на системен риск. България ще трябва да купува банкноти и монети от ЕЦБ за нуждите на вътрешното парично обращение и да се откаже от приходите от сеньоража и от управлението на валутните резерви на централната банка.
Според финансовия министър Муравей Радев дори след поканата от ЕС въпросът за въвеждането на еврото като разплащателно средство в България не е актуален, защото това имало много повече минуси, отколкото плюсове.
В Естония, която е кандидат-член на ЕС от две години и също е във валутен борд, публично отдавна обсъждат проблема. Тамошната централна банка също като БНБ заема позицията, че валутният борд трябва да се запази до влизането на страната в ЕС. Има обаче една принципна разлика. Управителите на Естонската централна банка не само допускат, а дори инициират и провокират публичен дебат по темата. "Целта на централната банка на Естония, а също и на правителството е да се концентрират върху изработването и обсъждането на сценарии за влизането на страната в Европейския валутен съюз. Ние трябва да анализираме различни сценарии, за да сме готови да приложим оптималния в процеса на евроинтеграцията. Дискусиите за различните начини за влизане в евро-зоната са полезни за цялото общество", казва Вахур Крафт, управител на централната банка на Естония.
Общинската приватизация - минус на минус не прави плюс
Над една трета от приходите по сделки в София се наливат в определени общински фирми
Миглена Манчева
Общинските пазари и общинската охранителна фирма "Егида" са силно закъсали дружества, които имат нужда от безлихвени заеми за инвестиционните си програми. На такава мисъл навежда отчетът на специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) за м.г., през която близо една трета от разходите на фонда са били изхарчени за подпомагане на общинските дружества под формата на безвъзмездно финансиране или безлихвено кредитиране. Същата схема на харчене е заложена и в годишната програма на фонда за 2000 г. Според нея през т.г. за пряко безвъзмездно финансиране на общински дружества ще бъдат заделени 4 млн. лв., а ще бъдат изхарчени около 1.5 млн. лв. Факт е, че сумите (макар и не огромни) се харчат в противоречие с всички пазарни принципи. Преди около месец общинският съвет въз основа на лаконична докладна например изгласува безвъзмездно покриване на натрупани задължения на общинския пазар "Перуника" за близо 300 хил. лв. Според закона за приватизацията в СОПФ постъпват 86от приходите от общинска приватизация, както и неустойките по поети, но неизпълнени задължения в приватизационни договори. Средствата могат да се използват за инвестиционни цели, погасяване на кредитите на незавършени обекти на строителството и на несъбираеми задължения (терминът е изкован в програмата и отчета на фонда) на общинските предприятия. В икономическата терминология съществува терминът несъбираеми вземания, а задълженията се погасяват. Вероятно става въпрос за задължения на общински фирми, които те не могат да покрият от текуща дейност. Друг е въпросът доколко пазарно действат тези дружества и как всъщност натрупват тези задължения. Една трета от парите на СОПФ са били заделяни и изразходвани за покриване на тъй наречените несъбираеми задължения почти от самото създаване на фонда (1996 г.). Това означава, че от приходите от приватизация досега (в размер на около 14 млн. долара) 4-5 млн. долара са били за покриване на дългове на общински фирми. Проектите с безвъзмездно отпуснати средства са 86 от общо 129, финансирани от СОПФ в предишния мандат.
В първите години на фонда
Въпреки финансовата стабилност и ниската лихва от две години насам целта на фонда все още е "да се запази общинската собственост по най-добрия начин, за да се продаде по най-добрия начин" - по думите на Кристиян Каршалъков, председател на съвета за управление на СОПФ. Според него фондът по никакъв начин не субсидира, а спасява задлъжнелите общински фирми. В резултат те се продават на по-добра цена, приходът влиза в СОПФ, който след това използва парите да спаси други общински фирми. Официалното обяснение на Каршалъков за безлихвеното кредитиране пък е, че фондът не е финансова институция и няма право да отпуска кредити с лихви. То обаче не издържа на простия факт, че в случай на нефинансови дружества законът говори просто за заеми, а не за кредити, които са разрешени.
Факт е обаче, че повечето големи общински фирми (типични случаи са "Софийски аптеки", "Триадица"), макар и оздравени със средства от фонда, бяха продадени на работническо-мениджърски дружества, които платиха 10от договорената цена. Остатъкът според едно от скорошните решения на общинския съвет може да бъде платен в компенсаторни записи, което означава, че по тези сделки повече няма да има никакви приходи в брой в СОПФ. Отделен въпрос е, че доста от сделките породиха съмнения, защото купувачите демонстрираха подкрепата на влиятелни лица от общината и общинския съвет. Сега съмненията формално излязоха на бял свят със заплахата на главния прокурор Никола Филчев, че ще провери приватизацията в София, и с последвалото го изявление на кмета Софиянски, че временно ще спре общинската приватизация, за да улесни прокурорската проверка.
За СОПФ принципният проблем, който личи и от отчета, е, че вече частните дружества, които са получили финансиране, продължават да дължат пари на СОПФ, макар че той има право да финансира и кредитира само общински фирми. Например "Софийски аптеки" е получила заем в размер на 100 хил. лв., но до края на миналата година е върнала 70 хил. лв. СОПФ е бил създаден в самото начало като зародиш на сегашната фирма "Софийски имоти", в чиито активи (с цел управление и събиране на приходите) влизат големи обекти и имоти в столицата. Фондът първоначално трябвало да обедини подобни имоти, за да стане гарант по заем от чужда финансова институция в размер на 15 млн. марки за продължаване на метрото. Заемът се провалил, от първоначалния вариант на фонда произлязла "Софийски имоти", след което общинарите решили да направят и фонд за приходите от приватизацията, който да се изразходва за големи инфраструктурни проекти.
Дали заради общата история, или заради общата идея дейността на "Софийски имоти" и СОПФ доста си приличат. И двете обединяват значителни активи (в единия случай материални, в другия случай - финансови). Това може да се обясни както с цел по-лесно управление, така и със създаване на повече възможности за източване. Общото е също, че значителна част от разходите на "Софийски имоти" и на фонда отиват не за гарантиране на инвестиционни заеми, нито само за инфраструктурни проекти, а за отклоняване на средства - чрез спонсорския договор на "Софийски имоти" със Славия" или чрез финансовите подаръци на СОПФ за избрани общински дружества. Освен принципните прилики и приватизационният фонд, и "Софийски имоти" се считат за бастиони на групата около Антоан Николов, председател на СОС. Факт е обаче, че при определени обстоятелства те отпускат финансиране и на фирми от сферата на влияние на кмета Стефан Софиянски и Любомир Павлов, директор на общинската банка. Например най-голямата инвестиция на СОПФ на стойност 4.7 млн. нови лева е покриване на участието на общината в размер на 67от капитала на Столичната общинска банка.
Спорът за генетичните продукти влиза в съда
Миглена Манчева
Екоорганизациите "Деметра", "Екоюгозапад", "За земята" и информационен и учебен център по екология внесоха жалба пред Върховния административен съд, с която оспорват съществуването на съвета за безопасна работа с генетично изменени продукти. Формално жалбата е насочена срещу Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения на земеделското министерство от 1996 г., който предвижда съществуването на съвета. Целта на оспорването е сегашният статут на съвета да се промени така, че той да даде публичен достъп до своите регистри, решения и обсъждания.
Формалният аргумент за незаконосъобразност на правилника за генетичните продукти е, че той не е предвиден в никакъв закон. Посочва се също, че според закона за администрацията съветът за генетично изменени продукти не е предвиден в структурите на изпълнителната власт. Жалбата се позовава общо на европейската директива 90/220 за разпространението на генетични продукти. Според проф. Атанас Атанасов, изпълнителен секретар на оспорения пред съда съвет, "правилникът е съобразен с европейското законодателство".
Съдебната процедура срещу съвета за генетично изменени организми е продължение на екоакцията отпреди две седмици. Няколко екоорганизации протестираха по време на агробизнесфорума, в който участваха представители на българските власти и на чужди организации и фирми.
Очаква се кампанията срещу генетично изменените продукти да продължи да набира скорост, защото получи неофициалната подкрепа на част от властта. По споровете около генетично изменените организми управляващите се разделиха на два лагера. Грубо определени, това са Министерството на земеделието и горите, към което работи съветът за генетично изменени организми и което е по-скоро за генетичното инженерство, и Министерството на околната среда и водите, което е по-скоро против. Какво точно е разпределението на силите се очаква да стане ясно до края на годината с приемането на закона за генетично изменените организми. Междувременно и двата лагера действат в посока на своите интереси. Най-вероятно с одобрението на земеделското министерство през идната седмица се подготвя учредяването на международен консорциум на Института по генетично инженерство в Костинброд (на който проф. Атанасов е директор) и научни учреждения от Индия, Китай, Венецуела и САЩ. Целта на консорциума е със свои проекти за развитие на генетичното инженерство да кандидатства за международно финансиране примерно пред Световната банка или биотехнологичната фондация на Бил Гейтс.
"Екологичният" лагер от своя страна предприема стъпки към ограничаване на работата с генетично изменени организми. Преди три седмици Лъчезар Тошев, депутат от ОДС и председател на екологичната комисия към парламента, внесе проект за решение за обявяване на мораториум върху производството на генетично изменими организми в България. Очаква се освен това след 20 май с делегация от министерството на околната среда България официално да се присъедини към т.нар. протокол от Монреал (приет преди три месеца), с който се въвежда превантивният принцип в работата с генетично изменени продукти. Това означава производството и продажбата им да се допускат само след намиране на сигурни показания, че са безвредни за здравето и околната среда, а не само въз основа на липса на доказателства за тяхната вреда.
Въпросът, по който и двата лагера (поне официално) имат съгласие, е уреждането на достъпа до информация за продуктите с генетично изменени съставки. Според европейското законодателство храните, в които над 1са генетично изменени вещества, трябва да бъдат етикетирани и да дават информация на потребителите за вида на съдържанието. Отделно от това в повечето европейски страни информацията за експериментите и евентуални разрешения за продажба на генетично изменени организми е публична. За България има идея достъпът на информация да бъде уреден чрез проект за промяна на закона за опазване на околната среда, като се допълни с още разпоредби главата за информацията. Проектът се подготвя от министерството на околната среда. Отделно от това ведомството се кани да предложи и наредба за достъпа до информация. Публичността на информацията за околната среда (включително за генетично изменените организми) ще стане задължение на държавата, ако парламентът ратифицира международната конвенция "Аархус". Засега тя е само подписана от България.
Екоземеделието поверено на чужденци с таен договор
Фермерите трябва да плащат на италианската "Биоагрикооп" 450 евро на ден плюс 1от оборота си
Паулина Михайлова
Земеделското министерство е дало право на италианската агенция "Биоагрикооп" да сертифицира екологично чисти продукти, произведени в България, за износ в Европейския съюз, съобщи пред "Капитал" осведомен източник от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (НСРЗКА). Така българските фермери, които претендират, че продукцията им е екологично чиста (произведена без химикали и в незамърсена почва), и искат да я изнесат на европейския пазар, трябва да получат сертификация от "Биоагрикооп". Лошото е, че няма друга фирма, акредитирана от ЕС и регистрирана у нас, към която предприемачите да могат да се обърнат, обясниха специалисти от службата за растителна защита. В резултат частниците трябва да плащат на италианската агенция по 450 евро на ден за международна проверка на продукцията им и 1от оборота си за сертифициране. Такива разходи за производителите изглеждат равносилни на нещо като забранителна такса. Според специалисти във Франция например таксата за проверка на производителите е 30 долара. Там таксите са диференцирани и са по-високи за преработвателите.
Засега нито една българска фирма не е заявила нито в службата за растителна защита, нито в агроведомството намерение да произвежда екологично чисти домати, краставици или пъпеши. Молби не са подавани и до италианската агенция, защото тя не е започнала работа. Освен че заниманието излиза скъпо, все още не е ясна и процедурата. Потенциалният производител няма къде да продаде продукцията си. България все още няма квоти за износ на биологична продукция в Европейския съюз. Според експерти количествата би трябвало да се договорят отделно. По принцип биологичните продукти са по-скъпи, затова може се разчита на по-висока квота за тях.
"Имаше посещение на италианска делегация по повод на "Биоагрикооп", но до подписване не се стигна", заяви пред "Капитал" Тодор Матев, директор на НСРЗКА. Земеделският министър Венцислав Върбанов обаче твърди противоположното. По неговите думи: "Вярно е, че има споразумение с "Биоагрикооп", но досега не е работено реално по него. Имаше интерес от италианците, затова сключихме споразумение, още повече, че "Биоагрикооп" е акредитирана да издава сертификати за износ в Европейския съюз."
Споразумението е подписано през есента на 1999 г., веднага след приемането на наредба №15 от 3 август за биологично производство на земеделски и хранителни продукти. С него земеделското министерство признава дейността по контрола и сертифицирането на италианската агенция и безплатно се задължава да окаже помощ за нейното установяване и регистрация. Агроведомството поема и ангажимента да регистрира всички производители на екологични продукти. Ако агенцията оттегли сертификацията на дадена фирма или лице, това води до отстраняване от регистъра.
Заедно със споразумението между министерството и "Биоагрикооп" е одобрен и протокол за споразумение между агенцията и фирмите производители. Според него "Биоагрикооп" ще прави предварителен анализ на производствената програма и технологиите на фирмата, за да провери съответствието им с правилата на Европейския съюз. Италианците трябва да инспектират фирмата, складовете и земите й и да издадат декларация за съответствие на продуктите. Оттам нататък върху тях може да се слага знакът на "Биоагрикооп", което е равносилно на лиценз за износ в евросъюза.
От няколко седмици чиновници в НСРЗКА и агроминистерството обсъждат създаването на национална комисия по сертифициране на биологичната продукция. Целта е тя да се заеме именно със задачите, за които е била натоварена "Биоагрикооп". По замислената структура кандидатите да произвеждат екологично чисти продукти ще подават документите си в службата за растителна защита и ще получават разрешение оттам. Националната комисия пък ще се занимава с разработване на маркировката за сертификация. Таксите за всички проверки и разрешителни ще са символични, твърдят подчинени на Тодор Матев.
За да заработи тази схема обаче, трябва да имаме лаборатории, акредитирани от Брюксел за изпитване на продуктите, обясни министър Върбанов. Засега такива няма. Акредитации имат италианците, но за нашите производители ще е по-изгодно и удобно да ползват местни лаборатории, вместо за всяка инспекция да викат чужденци, обясни Върбанов.
Дали е по-добре чужда фирма да сертифицира производителите ни срещу крупни такси, или това да се прави от български чиновници, е отделен въпрос. И двата варианта обаче не са в духа на наредбата за биологичното производство. Там е записано, че контролът върху въпросната дейност и сертифицирането й се извършват от териториалните служби на НСРЗКА и от лицензирани за целта фирми. Тоест редно би било да се организира конкурс за избор на една или няколко компании, които да се заемат с издаването на сертификати, след като получат разрешение от ЕС. Така ще се намали намесата на чиновниците и ще се създаде възможност за конкуренция между кандидати за сертифициращи агенции. Засега обаче намеренията в тази област остават на хартия.
Освен всички други проблеми няма и яснота на какво финансиране могат да разчитат производителите. Има идея да им се отпускат пари по програма САПАРД на ЕС, по която средствата са безвъзмездни. Лошото е, че по тази програма финансиране вероятно ще се отпуска за проекти, които са след първата година от старта на производството. А основните инвестиции са концентрирани преди този срок. При това САПАРД може да отпусне само 50от стойността на проектите.
Освен това според наредбата за биологично земеделие минималният срок за въвеждане на екопроизводство в дадено стопанство е 18 месеца. Следователно България може да започне износ на такава продукция най-рано след две години. На фона на всички тези неуредици малко странно звучи скорошното изказване на министър Върбанов, че "екоземеделието е нашата ниша на европейския пазар".
Продажбата на напоителните системи тръгва от юни
Паулина Михайлова
30 юни е крайният срок за приключване на приватизацията в земеделието. Това е записано в актуализирания "План 2001" на агроведомството, приет от колегиума на министерството. Според сроковете в него до 30 юни ще са обявени процедурите за продан на дружествата. Основното, което остана за раздържавяване от ресурса на агроведомството, са напоителните системи. "Напоителни системи" ЕАД обаче първо трябва да се преструктурира, като занапред основната му инфраструктура ще се поддържа от държавата, а по-голямата част от хидросистемите ще се дадат на собствениците на земи. За целта трябва да бъде приет законът за сдруженията на водоползвателите. Проектът е преработен, защото в първоначалния му вариант са били заложени прекалено големи преференции за водоползвателите и Световната банка ги е отхвърлила. Приемането на закона е и едно от условията за заема АСАЛ от банката от 100 млн. долара.
Търговете за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове ще започнат от 30 септември тази година, пише още в актуализирания "План 2001". Според документа до края на септември трябва да е допълнена информационната система за пазара на земя. 31 юли пък е крайната дата, до която ще е ясно колко площи от държавния поземлен фонд могат да се предложат за продан срещу компенсационни бонове и за оземляване на безимотни.
Според "План 2001" на агроведомството краят на годината е срокът за връщане на горите на старите им собственици. Първите масиви в Смолянско вече са възстановени, а през този и следващия месец започва връщането им в Троянско, Бургаско, Добрич и част от Родопите, заяви министър Венцислав Върбанов.
Приватизацията на основния дял от дружествата от горския сектор пък се предвижда да приключи до края на годината.
Според плана до 1 юли ще е създадена новата Агенция по лозята и виното, която ще се заеме с контрола на производството, преработката и търговията с вино. През следващия месец агроведомството освен това очаква БНБ да одобри предложението му складовите записи да се признават за първокласни ценни книжа, така че те да могат да се използват като обезпечение за кредити. За целта БНБ трябва да промени Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките.
До края на май агроведомството ще получи от Брюксел изискванията към фирмите за безвъзмездни помощи от предприсъединителната програма САПАРД на Евросъюза. Досега условията не бяха ясни и затова няма нито един проект за усвояване на парите.
Преговорите с ЕС за търговия със селскостопански стоки при всички положения ще приключат до края на юни, за да имаме ново споразумение със съюза от 1 юли, заяви Върбанов. При договарянето на безмитна търговия за всяка стока ще искаме писмено становище от съответната браншова организация, обеща министърът. Основно искане на българската страна при преговорите с ЕС е да бъдат увеличени квотите за внос на наше агнешко, месо от водоплаващи птици и дроб и замразени зеленчуци. Търговците ни изнасят всяка година максимално разрешеното количество от тези продукти.
Превозвачи протестират срещу наредби на транспортното ведомство
Таксиметрови и автобусни превозвачи се обявиха през изминалата седмица против две наредби на транспортното министерство. Таксиджии от Варна първи организираха протестни шествия по улиците на града, а подобни демонстрации се готвят и в други градове в страната. Настояваме за оставките на зам.-министъра на транспорта Илко Милушев и шефа на Държавната автомобилна инспекция Стоян Йотов. Ако до 14 дни транспортното ведомство не започне преговори с нас, ще обявим протест в цялата страна, заяви шефът на Националния съюз на превозвачите в "Промяна" Румен Крумов. Искането за оставките е внесено в министерството преди два месеца, добави Крумов. Засега Илко Милушев е в командировка в чужбина и при нас не са депозирани никакви писмени искания, казаха от ведомството на Антони Славински.
Превозвачите протестират срещу наредби №33 и 34 на транспортното министерство от миналата година. Според наредба №34 за таксиметровия превоз на пътници всички таксиметрови автомобили трябва да са оборудвани с апарати с фискална памет от 1 юли тази година. Таксиджиите настояват този срок да бъде удължен до края на годината. Те са и против изискването за професионална компетентност, което влиза в сила от 1 януари 2001 г. Според наредбата дотогава всички водачи и ръководители на фирмите трябва да са минали през изпит в регионалните отдели на ДАИ. Изпитите се провеждат некоректно и огромна част от явилите се на тях са върнати по неясни причини, твърди Румен Крумов. Не е редно държавен орган да решава доколко професионално са подготвени шефовете на частни фирми, още повече че голяма част от тях са с висше образование, смята синдикалистът. Записът в наредба №34, който изисква финансова стабилност на фирмите, не е пояснен и създава условия за произволно тълкуване от чиновниците, категорични са превозвачите. В наредбата като финансово стабилен се определя превозвачът, който "има налични финансови средства, осигуряващи осъществяване на дейността му". Таксиджиите искат и таксата за прелицензирането им, което трябва да стане до края на тази година, да падне на 50 лв. вместо сегашните 100 лв. Автопревозвачите пък са против наредба №33 за обществен превоз на пътници и товари. Прелицензирането по нея също трябва да стане до 1 януари догодина, като отново се иска изпит на ръководните кадри в ДАИ до края на тази година и доказване на финансова стабилност до 1 януари 2003 г. Законът за железниците пак е пред отлагане
Паулина Михайлова
Влизането в сила на новия Закон за железопътния транспорт най-вероятно ще бъде отложено с една година, съобщиха осведомени източници от транспортното ведомство. Новият срок е едно от предложенията, направени между първото и второто четене на закона, което се ползва с подкрепа от управляващите. Това означава, че се отлага и пускането на частници като оператори по линиите.
Досега в проектозакона, минал на първо четене в пленарна зала, е записано, че влиза в сила от 1 януари 2001 г. От тази дата БДЖ би трябвало да се разделя на Национална компания "Републиканска железопътна инфраструктура" и превозвач, като инфраструктурата ще може да се използва от лицензирани частни превозвачи.
"Напълно възможно е при второто четене в парламента да се реши законът да влезе в сила от 1 януари 2002 г.", потвърди министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. "Проектът е писан преди седем-осем месеца. Оттогава мина много време, което е изядено, без да се извърши подготовка за въвеждането му, и сега е нормално да има отлагане", обясни министърът. Дори и началото на 2002 г. е нереалистично кратък срок, защото в БДЖ няма никаква подготовка за въвеждане на новата структура, коментираха депутати от Комисията по икономическа политика.
Специалистите от Световната банка препоръчват преструктурирането на БДЖ да бъде много добре подготвено предварително, каза шефът на управление "Структурна реформа" в транспортното ведомство Валентин Гълъбов. "При последните разговори с експертите на банката преди няколко месеца те предложиха датата 1 януари 2001 г. за влизане на закона в сила, макар че се очакваше да препоръчат по-ранен срок", добави Гълъбов. Аргументът им тогава беше да се осигури добра подготовка. Счетоводното разделяне на дейностите в БДЖ например трябва да започне преди определената дата за влизане на закона в сила.
Не е необходимо новите срокове в закона да се съгласуват със Световната банка, казаха от офиса на финансовата институция в София. Банката отпусна през 1996 г. кредит от 95 млн. долара за модернизация на БДЖ. Изпълнението на проектите по заема върви по график, като до края на 1999 г. са били усвоени 73.3от парите, съобщи представителството на Световната банка в София. Според препоръките на институцията в Програмата за оздравяване на БДЖ обаче финансовата стабилност на компанията зависи точно от преструктурирането й.
Междувременно в четвъртък ръководството на БДЖ и синдикатите в железниците подписаха протокол-график за компенсиране на изостаналото плащане на заплати за февруари, март и април. ЖП синдикатите заплашваха със стачка заради парите в началото на седмицата. До края на този месец БДЖ ще плати аванс за май, заплати за февруари и режийни за храна за февруари, пише в протокола. В същия срок служителите ще си вземат и 10от заплатите за март.
Забавянето на плащанията е резултат от тежкото финансово състояние на държавната компания, признаха оттам. Приходите на БДЖ за първото тримесечие на тази година са намалели с 16 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Причината е силно падналата бройка на товарните превози заради намалените поръчки на големите предприятия като "Кремиковци", "Плама", "Химко", циментовите заводи. БДЖ е загубила и доста пари от погасяването на 15 млн. долара от заема към Световната банка заради поскъпването на долара, заяви шефът й Владимир Дунчев.
НЕК пак ще спасява губещия въгледобив и топлофикациите
Енергийният монополист е завършил миналата година със 115 млн. долара дългове
Миглена МАНЧЕВА
Преструктурирането на Националната електрическа компания (НЕК) включва създаването на три обединени търговски дружества, целта на които е непряко подпомагане на въгледобива и на две големи топлофикационни дружества. Това следва от програмата за преструктуриране на НЕК до средата на 2000 г., представена на заседание на енергийната комисия на парламента. Според документа крайният етап от преструктурирането на НЕК ще бъде сливането на ТЕЦ "Марица изток 1" с "Брикетна фабрика" ЕАД - Гълъбово, на ТЕЦ "Русе - изток" с "Топлофикация - Русе" ЕАД и на "Мини - открит въгледобив" ЕАД - Перник, с "Топлофикация - Перник". Официалният аргумент за това е, че дружествата са технологично свързани и че резултатът ще бъде "намаляване на производствените субсидии за топлофикациите и за брикетната фабрика".
Факт е, че "Брикетна фабрика", "Топлофикация - Русе" и "Топлофикация - Перник" са губещи и задлъжнели, но вместо да бъдат ликвидирани, ще бъдат обединени с големи енергийни мощности и дълговете им ще се абсорбират в новите структури. По този начин НЕК за пореден път ще субсидира под една или друга форма губещия въгледобив (например, като запази брикетното производство, което потребява основната част от въглищата от рудник "Траяново" при "Марица изток"). По-голямата част от дълговете им са именно към фирмите, с които е предвидено да се слеят. Например "Топлофикация - Русе" дължи на местния ТЕЦ 6 млн. лв. и е ясно, че това задължение ще отпадне при сливането им. Аргументът на управляващите в полза на схемата е, че русенският ТЕЦ вместо вземанията си от топлофикацията, ще поеме нейните вземания от община Русе за предоставена топлоенергия в размер на 4 млн. лв. плюс очаквана субсидия от бюджета в размер на два млн. лева. Аналогично брикетната фабрика е длъжник на ТЕЦ "Марица изток 1" заради парата, която получава за изсушаване на брикетите. Мотивът за нейното запазване е социален - управляващите твърдят, че тя произвежда по-евтини брикети от вносните (което не е чудно при фиксираните им цени в момента) и от нейните доставки имали нужда важни обекти като детски градини и болници.
В отговор на част от въпросите на Юха Каконен, представител на МВФ, от неговото писмо до правителството срещу замразяването на цените на тока и парното и непрозрачното разделяне на НЕК програмата за преструктуриране твърди, че всички ключови подзаконови актове, които трябва да регулират енергийния пазар (наредби и правила за приложението на закона за енергийния закон) вече са приети, докато писмото на Каконен се изразява известно съмнение дали това е така. Основното видимо противоречие с изискванията в писмото на Каконен е, че програмата не споменава нищо за отделните договори между НЕК и компаниите за производство и разпределение на електроенергията, които трябваше да бъдат подписани преди разделянето в съответствие с прогнозата за потребление на електрокомпанията и одобреното вторично законодателство. Нищо не се споменава освен това за вътрешните инструменти за контрол на енергийните предприятия, за които настояваше МВФ, нито за подробни мерки за по-добра събираемост на вземанията от потребителите на електроенергия.. Същинският отговор на критиките на МВФ дойде от Жотев, който заяви: "Правителството на България не се оправдава пред нито една международна финансова институция. Централата на България се намира в София, а не във Вашингтон. " По неговите думи освен това "МВФ и Световната банка се гордеят, че има поне една страна, която прави реформи, макар и закъснели". По повод на замразените цени на тока вицепремиерът напомни, че това е част от актуализираната програма на правителството, което преценило, че населението е достигнало определен праг на поносимост и затова не може да приеме по-нататъшно поскъпване на тока и парното.
Отчетът на НЕК за миналата година, също е представен пред енергийната комисия, сочи счетоводна печалба в размер на 153.6 млн. лв. (почти два пъти по-ниска, отколкото през 1998 г.). Впечатляващо е, че задълженията (общо дългосрочни и краткосрочни) в размер на около 235 млн. лева и вземанията за 288 млн. лева нарастват с около 50спрямо 1998 г. Необяснимо е обаче защо счетоводно в разходите (при това като най-голямо перо) са отчетени 112 млн. лв. отчисления за фондовете за безопасност на ядрените отпадъци и отработеното ядрено гориво, а реално преведени за цялата година са около 5 млн. лв. Приблизително същото е положението и през първото тримесечие на т.г., когато НЕК по закон е трябвало да преведе между 35 и 40 млн. лв., а реално отчисленията са 9 млн. лв. По думите на Иван Шиляшки НЕК предлага задълженията към тези фондове да се разсрочат и да се изплатят след април 2001 г. на равни вноски за една година.
В анализа на НЕК, колкото и да е оптимистичен общият му тон, се признава, че "поради неблагоприятните тенденции в изменението на оборотния си капитал в резултат на увеличените вземания компанията беше принудена да привлече значителни суми за финансиране на оперативната си дейност". Отдавна прогнозираното влошаване на финансовите резултати на НЕК се дължи на намаляването на потреблението на електроенергията и на неиздължаването на големи промишлени предприятия ("Стомана" - Перник - с 57 млн. лева, "Кремиковци" - с 18 млн. лева).
Неприятното е, че финансовите проблеми на новата НЕК и на отделените енергийни фирми ще се задълбочават заради замразените цени на електричеството. Знае се, че веднага след разделянето на централите ще имат нужда от и средства за летни ремонти и за доставка на горива. Отделно от това трябва да продължат и оценяваните като доста разточителни инвестиционни програми за АЕЦ "Козлодуй" и някои от електроцентралите в комплекса "Марица изток". През м.г. например разходите на НЕК за инвестиции и ремонти са били общо 306.7 млн. лева (близо двойно нарастване спрямо предходната година), от които 245 млн. лв. според отчета са финансирани със собствени средства на дружеството. След разделянето задълженията на старата Национална електрическа компания преминават към новата Национална електропреносна компания, която по дефиниция ще има по-ограничен финансов ресурс, а ще трябва да покрива ангажименти, разчетени на базата на постепенно поскъпване на електроенергията.
Накратко
Земеделското министерство ще предложи на правителството да отпадне импортната такса от 5 на сто при внос на дървесина. Премахването на таксата е част от списъка с краткосрочни мерки за насърчаване на икономиката, съставен по препоръки на бизнесмени. Докладът на вицепремиера Петър Жотев по списъка беше одобрен по принцип от правителството преди две седмици. Сега всяко министерство може да внесе в кабинета одобрените от него мерки. Конкретно искането за импортната такса беше от асоциацията на дървопреработвателите и мебелистите заради недостига на дървесина в страната.
Шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков да оглави междуведомствената група за подкрепа на проекта за строеж на три язовира и три ВЕЦ в рамките на каскада "Горна Арда", реши кабинетът. Проектът е на дружеството от групата на "Джейлан холдинг". Общата мощност на централите ще е около 170 МВт, а инвестицията е 220 млн. долара. В междуведомствената група влизат и представители на областните управи на Кърджали и Смолян.
Видинският окръжен съд осъди бившата началничка на местното бюро по труда Таня Стойкова да възстанови на бюрото по труда 10 715 лева, съобщи регионалният вестник "Ние". През есента на миналата година ревизия на ДФК е установила, че Стойкова е присвоила средствата, предназначени за ремонт на местното бюро по труда.
Приватизацията и преструктурирането на енергийни мощности е в правомощията на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) Иван Шиляшки. Това е записано в устройствения правилник на агенцията, приет от кабинета в четвъртък. Шефът на ДАЕЕР има право и да дава разрешения и да сключва концесионни договори за проучване и добив на енергийни ресурси. Под прякото ръководство на Шиляшки ще се разпределят и контролират парите, дадени от бюджета за стопанска дейност в енергетиката.
Проектоспоразумение с Македония за сътрудничество в туризма одобри Министерският съвет в четвъртък. С договора двете страни ще могат да се представят заедно на международни туристически борси. Одобрен е и проектът на споразумение с Македония за сътрудничество в здравеопазването и медицинската наука.
Министерският съвет прие постановление за реда и условията за отпускане на стипендии на студенти, докторанти и специализанти от държавните висши училища. Все още подлежат на уточнение точният размер на стипендиите и критериите за отпускането им, но със сигурност сумите за редовните студенти ще се движат между 50 и 90 лева месечно. Студентите, които отговарят на критериите за настаняване в общежития, но не са били настанени поради липса на свободни места, ще получават месечно по 18 лева квартирни.
Тръгна битка за контрола върху руските оръжейни лицензи
Приватизираните военни заводи попречиха на държавата да увеличи под условие капитала на "Армимекс"
Миглена Манчева
Държавата поведе битка с раздържавените военни заводи, за да си върне контрола върху "Армимекс" АД, съобщи пред "Капитал" високопставен източник от правителството. Дружеството притежава руските лицензи за производство на оръжие. На общото събрание на акционерите на "Армимекс", което започна на 30 ноември м.г. и приключи преди около месец, държавата е направила предложение за увеличение на капитала под условие в полза на някое от държавните дружества акционери (например ВМЗ - Сопот). Частните акционери в "Армимекс" обаче (раздържавените "Бета", "Арсенал", Оптикоелектрон", "Металхим холдинг" и др.), които имат над 51от капитала, са отхвърлили предложението. Те освен това са сменили предишния борд на "Армимекс", назначен от държавата, и са избрали ново ръководство. Решенията на акционерите още не са вписани в съдебния регистър. Проверката във фирменото отделение на Софийския градски съд показа, че фирменото дело е взето от съответния съдия, което означава, че решенията може да се впишат всеки момент.
"Събранието се точи с месеци заради споровете с частните акционери. Под въпрос е дали ще бъдат вписани всички решения, или само някои от тях. Съдът усеща, че има проблем, затова бави вписването", коментира правителственият източник.
"Армимекс" АД (основано през 1992 г. с акционери над 20 оръжейни фирми) е правоприемник на бившето Главно инженерно управление, което контролираше лицензионната дейност във ВПК. Доскоро беше опосредствана държавна собственост, но след приватизацията на повечето военни заводи вече е преобладаващо частно. Дружеството търгува със специална продукция и държи около 15 действащи оръжейни лиценза, които изтичат между 2003 и 2005 г. "Армимекс" има сключен договор с руската компания "Росвооружение", която води срещу него дело за несъстоятелност заради неплатени лицензионни такси. По делото засега няма напредък. Становището на държавата е, че няма доказателства какво и колко дължи "Армимекс". Документи за дължими плащания по оръжейните лицензи не били открити нито във финансовото министерство, нито в Булбанк.
"Росвооружение" от години предлагаше на българския ВПК съвместна дейност в производството на спецпродукция. Компанията искаше участие в приватизацията на "Армимекс" и на избрани военни заводи по схемата дълг срещу собственост. Неофициално се знае също, че "Росвооружение" е настояла да има свой човек в управата на "Армимекс" и е постигнала това с назначаването на Лъчезар Динчев при управлението на бившия промишлен министър Климент Вучев. Тогава в търговските среди назначението се обясняваше с близостта на Лъчезар Динчев с първия зам.-генерален директор на "Росвооружение" адмирал Олег Белавенцев, който предложил неговата кандидатура в изрично писмо до промишления министър. Миналото на Динчев показва богат опит в най-печелившите и най-скандални браншове. В средата на 90-те години той е бил в борда на хазартното дружество "Ай Джи Ем" заедно с лицето на СИК Младен Михалев и с Бойко Драганов, един от шефовете на Мултигурп. Динчев е бил също в управата на "Металхим холдинг", "Интерхотел Сандански" и "Благоевград - БТ".
По неофициална информация от Министерството на икономиката Лъчезар Динчев непряко е предизвикал и
Правата върху оръжейните лицензи и дали се дължат плащания по тях се очаква да бъдат разисквани на заседание на българо-руската комисия от 26 до 28 юни, а вероятно и от работна група за търговските въпроси между България и Русия в края на май. Най-вероятно българската страна ще твърди на предстоящите преговори, че дължимите такси вече са платени по линия на дълговото споразумение между България и Русия от началото на 90-те години.
Понеже по всички лицензионни сделки имаше условие българската страна да не преотстъпва лицензите на трети лица, предприятията само ползваха интелектуалната собственост, но нямаха право на разпореждане с нея. С раздържавяването така и не стана ясно чии остават правата върху лицензите. Най-вероятно това е причината военните заводи след приватизациятаси да полагат усилия да контролират "Армимекс" като официален собственик на лицензите.
Войводите - разделени за напускането на синята парламентарна група
Ръководството на ВМРО отложи с месец решението дали двамата депутати от организацията да напуснат ПГ на СДС. Темата ще бъде дискутирана на насрочения за 11 юни организационен съвет, на който ще се обсъждат становищата "за" и "против" подобно действие. Раздвоение по въпроса има в самото ръководство на червено-черните, твърдят от "Пиротска" 5. Една част от членовете на изпълнителния комитет на организацията, начело с лидера Красимир Каракачанов, застъпват позицията, че трябва да се изчака с решението за напускане на синята парламентарна група, защото все още не е ясно какво ще е поведението на отделните политически сили за предстоящите парламентарни избори. Повечето местни структури на ВМРО от доста време настояват организацията категорично да се разграничи от СДС, а двамата народни представители да напуснат синята парламентарна група. Областната структура на червено-черните във Велико Търново взе официално това решение още в края на миналата година. Тяхната позиция застъпват и структурите от Пловдив, както и депутатът Анатолий Величков. Всъщност на войводите им предстои труден избор. Още в началото на годината те лансираха версията, че ще предприемат тази стъпка през есента, като целта е по този начин да се разграничат от политиката на управление на СДС, с която между другото те нямат нищо общо, защото не участват със свои хора пряко във властта. Събитията от последния месец все повече ни приближават към решението за напускане на парламентарната група, твърдят от "Пиротска" 5. Обвиненията към управляващите за корупция неминуемо ще се отрази и върху организацията като коалиционен партньор на СДС въпреки политиката на противопоставяне на някои управленски решения на сините, която демонстрират от ВМРО. От друга страна, двамата депутати от организацията ще подкрепят правителството при гласуването на вота на недоверие следващата седмица, което е знак, че войводите не са взели окончателно решение за скъсване със СДС.
Засега е почти сигурно, че ВМРО ще участва на местните избори самостоятелно или в коалиция с други партии извън ОДС. И по този въпрос всички от ръководството на организацията имат единно становище. Въпросът обаче е с кого войводите ще се коалират за парламентарните избори. В ръководството на ВМРО все още нямат ясна позиция за евентуално партньорство с "Гергьовден" и по всяка вероятност по този въпрос също предстои сериозен дебат. Засега войводите смятат, че за тях би била удачна коалиция с монархистите от ФЦБ и евентуално с легионерите. Така че едва ли юнското заседание на организационния съвет ще даде категоричен отговор на всички тези въпроси.
Ке ги биде ли бугаро-македонските односи*
В Македония президентът Стоянов ще бъде посрещнат радушно от управляващите и с агресивни подозрения от медиите
Романтичната представа на президента Петър Стоянов за Македония през следващата седмица ще се сблъска със суровата действителност на македонската свръхчувствителност по темата за отношенията с България. Целият арсенал по сладкодумие, ловко изплъзване и умело лавиране, който притежава Петър Стоянов, ще му е необходим по време на официалното му посещение в западната ни съседка в началото на тази седмица. Държавният глава ще се изправи очи в очи с приятелски настроените управляващи и различните проявления на популярния там антибългаризъм.
"Отношенията на България и Македония като цяло са сведени до сърдечно и близко сътрудничество между българските власти и управляващата македонска партия ВМРО-ДПМНЕ. Поради това положение на нещата сред македонската общественост междудържавните отношения зависят от партийния рейтинг, с който се ползва в Македония ВМРО", казва главният редактор на скопското списание "Форум" Сашо Орданоски. В момента управляващата партия в западната ни съседка се намира в положение, не по-малко трудно от това на българските си колеги - има най-ниското ниво на доверие сред обществото от нейното основаване до днес. Според македонския журналист по време на престоя си в Скопие президентът Стоянов ще бъде жертва на това негативно отношение на македонската общественост спрямо управляващата партия, чийто кандидат беше и самият президент Борис Трайковски.
Държавният ни глава ще отиде там и в момент, когато македонските медии и политическата общественост все още живо дискутират последиците за македонците в България от забраната на ОМО "Илинден". "В този контекст всяко ново българско изявление в Македония се приема като провокация и потвърждение на старата политика на България за непризнаване на македонската национална самобитност и национална идентичност", коментира Сашо Орданоски. Според него за това мнение на хората в Скопие допринасят и контактите на косовските и македонските албанци с българския политически връх, изявленията на българския посланик по македонските медии, както и отношението на някои висши партийни функционери на ВМРО-ДПМНЕ по въпросите на българо-македонските отношения.
"Прародителите на славяните", каквито гордо казват, че са македонците (освен това славянската азбука е сътворена от солунските македонци Кирил и Методи), са и леко разочаровани от факта, че бяха пренебрегнати от Европейския съюз при поканите за започване на преговори от края на миналата година. "След всички усилия на Македония за запазване на мира и стабилността в региона и за развиване на собствена демокрация Европейският съюз избра България и Румъния, но не и Македония за по-скорошно асоцииране в съюза. Това допълнително засили антиалбанските и просръбски структури на политическата сцена в Македония, което винаги е било свързано с ръст на отрицателната пропаганда и спрямо България", казва Орданоски. Той добавя, че освен всички тези факти трябва да се припомни и парадоксално слабото икономическо сътрудничество между двете страни. "То остава далеч зад политическите отношения", смята главният редактор на сп. "Форум".
Ирационалната македонска българофобия е много трудна за разбиране и това прави тази част от балканската дипломация изключително деликатна. Около парламентарните избори през 1998 г. едно от основните обвинения към спечелилата коалиция беше, че са бугараши - българеeщи се македонци. Станалият по-късно премиер Любчо Георгиевски често беше нападан за това, че името му се пише по този начин, а не по сръбския - Льюбчо. По стените в Скопие дори имаше графити - "Любчо е бугарин от Варна! ", което в Македония вероятно звучи обидно, но за хората в България (най-вече за тези във Варна) е просто неразбираемо. Както и огромна част от антибългарските настроения по поречието на Вардар.
"В Скопие президентът Стоянов го очакват риторични и провокативни въпроси от журналистите, силни мерки за сигурност и сърдечно отношение от страна на управляващата македонска политическа структура", прогнозира македонският журналист Орданоски.
През последните три години отношенията ни с Македония се радват на революционен възход в сравнение с предишните 50. Българската дипломация направи поредица точни стъпки по тънката кора, която е покрила историческите и политическите рани на балканския етнически калабалък. През тази седмица продължението е в ръцете на президента Стоянов.
Не искаме да участваме в революции
Любен Дилов-син пред в. "Капитал"
- Аналогията ще свърши, след като Евгений Дайнов каже няколко думи за ситуацията в страната. Първо, хотелът е различен и, второ, няма да караме снайперисти дотам. Ще поканим социолози, разбира се. Мислим да поканим и метеоролози - Минчо Празников, на когото ние много симпатизираме.
- Не сме толкова нахъсани веднага да скачаме срещу правителството. От местните избори насам правим един доста сериозен експеримент. Ние сме единствената политическа формация в момента, която взима най-важните си решения, като гражданският интерес пряко влияе върху тях. Това става чрез тези клубове "Гергъовден" в страната. Долната камара, която ще се събере на Боровец този уикенд, представлява събрание на клубовете, което ще избере членовете на горната камара. Тя е колективният орган, който управлява едновременно движението "Гергьовден", неправителствените им организации и клубовете в страната. Горната камара се състои от 13 души, шест се избират от долната камара, двама идват от неправителствените организации и пет са изпълнителните членове на движението "Гергьовден", т.е. дори в горната камара доминират като глас клубовете, гражданският интерес. И това не е някаква умозрителна постройка. Ние я реализирахме в местните избори. Там за първи път се сблъскахме челно с колективната сила на това, което сме измислили и създали.
- Мисля, че решението за участие в избори не се подлага на съмнение. Напротив, даже се стремим да свалим градуса на радикализация, която е естествена, първо, за млади хора и, второ, за обстановката, в която се намираме. В Боровец ще обсъдим и принципите си за комуникация с другите партии - това е вторият много важен въпрос.
По същия начин постъпихме в навечерието на местните избори, когато изкарахме нещо, което на всички други им се струваше неважно - лицензирането на Интернет, а за нас е магистрален проблем. И наистина си сдържахме обещанието и изобщо не приказвахме с организации, които не се произнесоха по тази тема - БСП и СДС.
- Нормално, всяка хубава невяста искат да я женят в много къщи. После ще викат: "У, курва. " За нас не е много важно дали ще влезем в парламента. Разбира се, това е целта на състезанието. Но по-важно за нас е да чуят какво казваме, защото за тази година казахме доста неща и те се чуха. На нас това ни дава страхотно удовлетворение, че ето тази формула за граждански натиск успява. Спомнете си лицензирането на Интернет, корупцията... Въпросът е чуваемостта. Просто това би следвало да е много проводимо. Този полупроводник, който изгаря, е политическият елит, там се къса връзката, защото всичко трябва да минава през него. Така че на изборите въпросът за коалицията не е съществен.
Но социолозите в момента показват, че почти няма формация, която при коалиция с "Гергьовден" две плюс две да дава повече от четири, т.е. няма такъв тип електорат, с който да се съберем заедно и да дава повече.
- Хората просто очакват един националистичен вот и един поколенчески вот. Затова се говори така, но не на глас. Това на пръв поглед изглежда неиграният ход в България в момента.
- То ние винаги сме били отгоре. Не е този въпросът. Нещата са принципни. Не можем да бъдем леви, защото учредителите и всички членове в клуба са собственици.
- Това е друго. Една е философията на човек, който е собственик на нещо, което го е копал от 1990 г. насам, независимо дали е ноу-хау или фабрика за тухли. Друга е философията на човек, който е станал собственик на половината плаж на южното Черноморие или го придобил от месец юни миналата година насам. Те имат различни концепции и философия на собственици. Единият се чуди как да избяга по-бързо с парите, а другият - как да му оживее бизнесът. Така че тук въобще не искам да правя паралели с политическия елит на СДС. Да, може би по-скоро вдясно. Но пък и центристка организация да бъдем наречени, също е глупаво. Ние просто сме от друго поколение.
- Логиката е, че ти правиш държавата. Думите "който не е с мен, значи е против мен" са разрешени само на Христос. Изрично искам да го спомена това за българската християндемокрация. И да припомня една турска поговорка, че "след Мохамед всички му ядат лайната". Не може някой след Христос да се изправи и да каже "който не е с мен, значи е против мен". Ти можеш да имаш различни концепции за практикуването на властта и за политиката като насоченост. Но трябва да има 7-8 темела на държавата, които да са неоспорими поне за две години. Защо СДС не използва мнозинството си и не прие енергийна стратегия с две трети от депутатите и да постанови, че следващият парламент може да я променя само с две трети. Но да е стратегия, а не всяко правителство да внася по две виждания за енергетика на местна почва. Може ли да е стратегия нещо, което се внася всеки месец. В Германия, а и в много други държави, когато предлагаш промяна на закона за политическите партии или промяна на изборния закон, тя задължително влиза в сила през избор, т.е., ако сега се променя избирателният закон, трябва да влезе след четири години в сила. Иначе рискуваме всеки, който дойде на власт, да си пришива ръкавичка и да прави каквото му харесва на него. Направиха го и БСП, и СДС. Всеки си прави нещо, а уж правим принципи на държавата.
Ето питаме президента, защото той е християн-демократ и баща на нацията - трудът добродетел ли е. А като е добродетел, защо тогава данъчната ни политика е такава, че колкото повече се трудиш, толкова повече те дерат с данъци. На три места да работиш, три пъти плащаш данъци. Направи така, че човек, като се труди, да го насърчаваш да работи. Направи така, че човек, като работи на три места, да плаща по-малко. Да плаща данъци, да расте абсолютната цифра, но да не е пропорционално облагането - колкото повече работиш, толкова повече те облагат. Защо да работиш тогава? От всички тези въпроси, които задаваме, излиза философията на политическата доктрина, която ще правим. Защо да я наричаме дясна. Трудът е добродетел и за леви, и за десни.
- Затова се появих на този конгрес. Не от любов към БСП, а защото оттам знам, че ще ме чуят пенсионерите. Трябва да им се обясни нещо просто. Няма кой да напълни бюджета освен младото поколение. Затова, ако не искате да бачкате заедно с нас и да помагате, просто не пречете. Не пречете да ви изкараме пенсиите, защото кинтите за вашите пенсии отдавна са ограбени не без широкото и ентусиазирано участие на вашето правителство. Мисля, че ще ме разберат. Това е нещо, с което се занимаваме в момента в страната. Опитваме се да обясним на хората, че ние не сме някакви невъзпитани млади хора, които искат да им се подиграват за старостта, защото това са нашите бащи и майки. Строили са нещо, прокопали са Хаинбоаз например и ние не смятаме да го засипваме. Това е разликата между нас и Евгений Бакърджиев. Напротив, искаме да правим магистрала. И искаме да им обясним, че просто за да може някакво чудо да се случи в близките 7-8 години, за да може това поколение да очаква някакви пари за старините си, трябва наистина някаква радикална реформа и в политика, и въобще в политическото мислене. Въобще не казвам дайте ни цялата власт, за да го направим. Искам политическият елит да се съгласи го направим.
- Ще се опитваме да ги убеждаваме. Това е другият проблем на България, който се опитваме да лекуваме. Тук не става дебат. Шиляшки не искахме да го свалим, защото името му е производно от шиле и смятаме, че като "Гергьовден" имаме някакво право над него. Ние искахме да го свалим, защото тоя пич не можа да обясни какво става с енергетиката на бабичката, която има да плаща ток. Не можа да го обясни на бизнесмена, който трябва да си планира разходите за ток. През цялото време говори за риформа, както едно време Митко Луджев, и никой не разбира за какво става дума. Това е проблемът за езика, това е дебатът. Изправяш и се казваш.
Просто трябва да говориш на език, на който те разбират. Защо Жорж Ганчев е явление и продължава да бъде. Ами Жорж ходи и говори и го разбират какво казва. Може да казва глупости, но го разбират.
- Затова говорим за традициите, които се застъпват. В това отношение БСП и СДС изкараха доста млади хора на върха на пирамидите на своето управление. Но понеже са модели на друг тип политическо поведение, те се опитват да наподобяват лидерите си. Някой е внушил на това симпатично момче Димитър Абаджиев, че трябва да говори и изглежда като Жан Виденов - човек, който след работа си ляга в мавзолея и застава като един крайцер и гледа сериозно. Спокойно, усмихни се, ние тук живеем освен това.
Да, политическият елит трябва да се смени, но еволюционно, без революции. Смениш ли го с революция, веднага ще погазиш принципите, които искаш да защитаваш. В патоса на революцията първото, което умира, е истината. И първите, които бесят, са тези, които казват истината.
- През 1997 СДС бяха много по-готови от това, за което ние говорим в момента - за едно еволюцинно предаване на властта. Идеята да не се даде шанс на втори кабинет на БСП се появи много късно. Както ще се случи и сега, ако тръгнем да революционизираме обстановката, когато всички твърдят, че няма алтернатива. Десет дена Слави Трифонов и ние на улицата и ще видиш как на единадесетия ще се появи алтернатива. Алтернативата не се появява от нас, тя просто ще се появи. Телевизионното предаване "Пътнико виден, пътнико off" беше на 17 ноември. На 18 декември е първият митинг срещу Жан Виденов в Пловдив - факелно шествие на ВМРО. Събитията, за които говорим, са януари. През целия този период напрежението беше страхотно, хората полудяваха, побесняваха. Иван Костов беше в парламента, здраво хванат за радиатора, т.е. целият този период нямаше никаква алтернатива. И СДС не бяха никаква алтернатива.
- Не, т.е. надявам се да не е възможно, защото имайте предвид, че ние сме създали граждански структури, които са ни партньори. Ние не ги контролираме. Но не искаме поне в София да правим революция. Единствената революция, в която бихме участвали, е технологичната - в информатиката и биотехнологиите.
Аз затова им казвам - ако някой от вас иска да прави революция, тръгнете този път от Бургас, от Сливен, от Варна. Защо чакате в София да побият байрака. Нали десет години разправяте, че от София идва само тоталитаризъм в икономиката и в политиката. Ако смятате, че е време за скачане, скачайте. Аз мисля, че новият политически елит оттам ще дойде, от провинцията.
Големите партии ще точат и държавни пари
Новият закон задава само рамките на партийното финансиране
Иван САШЕВ, Митко МАНДЖУКОВ
Парламентарно представените сили изявиха най-накрая желание да изчистят образа си на партийни ЕООД. Ключът към решението на този крайно неудобен за тях етикет те видяха в новия закон за политическите партии, който се очаква да бъде приет на второ четене след две седмици, като същевременно приписаха заслугите за този си негативен имидж на т.нар. партии - фантоми. Това обаче не означава автоматично, че качеството им ще надскочи сегашното равнище. Още повече, че и в петте одобрени в сряда на първо четене законопроекта прозират интересите на авторите им. Разбира се, най-оспорваната част от бъдещия закон визира процедурата по финансирането на партиите. На фона на превърналата се в свръхболезнена за българите тема за корупцията тази материя логично предизвика и най-голямо обществено внимание. Досегашните обвинения в скрито финансиране са многобройни, но твърде неконкретни и най-важното без последствия. Обяснението на подобен феномен може спокойно да се намери в предположението, че всички продължават да се финансират незаконно по един и същ начин. Не е тайна, че една част от средствата идват от спонсорството на външни фондации с идеологическа профилираност - "Маршал", "Конрад Аденауер", "Фридрих Еберт", "Фридрих Науман" и т.н. Самите партии, ползващи услугите им, считат това за престижно и знак за международна подкрепа. Грозният момент настъпва, когато дадена партия, изкушена от конюнктурното си положение - на власт или със силни позиции в отделните региони, реши да пълни касата си от директорски бордове, местни бизнесмени или чрез приватизационни сделки. Част от кампанията на местните избори миналата година станаха оплакванията на предприемачи, че били принуждавани от сините общинските власти да дават рушвет с мотива, че парите "са предназначени за партийната каса". Ясно е, че новият ЗПП не може да презастрахова политическия живот у нас от подобна болест. Но поне могат да бъдат зададени някакви рамки, които ще улеснят следенето на партийните разходи и приходи. И на тази основа да бъдат разкривани нарушенията. Очаква се с финансовия контрол да се заеме Сметната палата. ВМРО пък предложи тази задача да бъде възложена на Министерството на финансите. Стефан Гайтанджиев от своя страна се обяви за обществено-парламентарна комисия. Нещо като продължение на досегашната крайно неефективна практика, контролът да се извършва от парламентарна комисия т.е. контрол да няма.
Според залегналите в законопроектите механизми за финансиране партиите ще имат възможност и сами да набират финансови средства, като принципно тук са най-големите противоречия между вносителите. Със сигурност те ще набират средства от членски внос, приходи от недвижими имоти, от издателска дейност, дарения и завещания от физически лица. В предварително съгласуваните моменти между авторите на законопроектите като максимум за дарение от едно и също физическо или юридическо лице, при това само еднократно, е фиксирана сумата от 10 000 лв. Подобно ограничение обаче не е гарант, че ако има някой заинтересован да финансира определена партия със значителна сума, не може да го постигне чрез неизвестен брой подставени лица.
Тема на разгорещен дебат се очаква да стане възможността на политическите партии да развиват стопанска дейност. За абсолютна забрана партиите да развиват стопанска дейност се обяви ВМРО, докато евролевицата я допусна в своя законопроект под формулировка "собствена дейност".
Най-вероятно след предварително обсъждане на германския закон (който се смята за един от най-добрите) мнозинството ще се спре върху варианта партиите да нямат право на стопанска дейност. Но ще се утвърди публично институцията на фондацията като начин на финансиране. Проблемът, който и сини депутати са забелязали, е, че фондациите могат да извършват стопанска дейност и в същото време да финансират партиите. Дискусия се очаква и по въпроса дали партиите да имат право да вземат заеми и с какво да ги гарантират.
Наред с частното финансиране обаче всички вносители на законопроектите се обединяват около нуждата и от държавно финансиране. Известни различия имаше при определяне на критериите за определяне на партиите, които да имат право на пари. В крайна сметка се очаква депутатите да се обединят около предложението на ВМРО всички да получават субсидия, ако имат най-малко един процент от гласовете на последните парламентарни избори. Размерът на предлаганата сума за подаден действителен глас варира от 0.05 до 1 лв. Отделно от това се обсъждат и допълнителни субсидии за парламентарно представените политически сили, както и финансиране на кабинетите на депутатите. Наред с безгрижното наливане на пари в партийните каси се предвиждат и ред привилегии за политическия ни елит под формата на непряко финансиране. Към тази точка депутатите обмислят преференциални цени за всички разходи по предизборните кампании на партиите. От формите на държавно финансиране най-широко дискутирана бе темата за общинското имущество, което се отдава на партиите по места, за да развиват обществената си дейност. Както бе признато и от парламентарната трибуна по тази линия, огромното мнозинство от регистрираните партии се възползват от това си право, за да развиват активна стопанска дейност. Според евролевия депутат Иван Бойков "в момента от близо 250-те партии 180 са търговски дружества, при това - без да плащат данъци". Освен това имало многобройни случаи на раздаване на смешни цени на общинска собственост за стопански цели, именно от подобни партии. Така, възползвайки се от съответния им предоставен от общината сграден фонд, те развивали доста успешен бизнес.
Подобни признания отдавна са публична тайна. Така сегашният интерес на парламентарните сили да извадят от чекмеджето темата придобива все по-демонстративен и предизборен характер. Проблемът е, че тази материя много трудно може да се регламентира законово в полза на избирателите и данъкоплатците. Затова целта на дебата е не толкова да се постигне пълна прозрачност на партийното финансиране. Практиката от последните години показа, че при българския модел, дори и да има съмнения, че някоя партия се финансира незаконно, това не води след себе си последствия. Ето защо е нужна не толкова нова политика на партийното финансиране, колкото качествен модел на контрол. А във всички законопроекти темата за контрола е символична, което определено няма да реши проблема с клиентелизма в българската политика.
И един туристически сезон дели Костов от Тачър
Покрай появата на телевизията на Мърдок в България всички книги, статии, данни и коментари, свързани с живота на магната, станаха особено популярни. Някак си четенето на тeзи неща дава ексцентричното усещане за преплитане на българската действителност с една жива световна легенда. Има една история из архивите на Мърдок, която по малко смешен начин може да се оприличи със ситуацията в авиокомпания "Балкан" в момента. Става въпрос за стачката, с която австралиецът е трябвало да се справи, след като инвестира в британския вестник "Сън". Както е известно, разправата със синдикатите е станала възможна не без подкрепата на тогавашната министър-председателка Маргарет Тачър. Ето сега се удаде на българския премиер Костов да "влезе в обувките" на желязната лейди. Инвеститорът в "Балкан" Гад Зееви помоли Костов за подкрепа и премиерът се ангажира почти лично със случая. Даже ден по-късно се стигна до споразумение с пилотите.
Е, не е точно като при Мърдок, защото Костов не изхожда от принципна позиция спрямо синдикатите, а от страха да не се провали туристическият сезон. В крайна сметка и Тачър не се е ангажирала да пише редакционни коментари в "Сън" за разлика от нашия кабинет, който май обяви, че ще подкрепя авиокомпанията, като задължи чиновниците да пътуват с "Балкан". Не че го правеха, докато беше държавна... Всъщност случаят няма нищо общо с подхода на Тачър в Англия, но поне асоциацията е умилителна.
Предлагат поправка "анти-Филчев" в Закона за съдебната власт
Ако има нещо, с което главният прокурор Никола Филчев държи в шах своите най-непокорни подчинени, това са командировките в провинцията. Колкото и странно да звучи, обвинител номер едно превърна любимото на почти всички държавни чиновници занимание в едно от най-неприятните наказания за непослушни магистрати. Който не се съобразява с волята на деспотичния главен прокурор или демонстрира и най-малкия признак на лично мнение, незабавно заминава да подкрепи екипа във възможно най-затънтената провинциална прокуратура за няколко месеца. Обратното, който демонстрира лоялност към Филчев, може да се окаже "командирован" във Върховната касационна прокуратура, дори и да не покрива критериите за това... Миналата седмица обаче най-после се намери институция, която да се опълчи на порочната практика. Висшият съдебен съвет официално излезе с предложение за промяна в Закона за съдебната власт, която да сложи точка на безшумните Филчеви кадрови пируети. Магистратите предлагат да се приеме изрична разпоредба, която да наложи ценз за командироване във Върховната касационна прокуратура. Членовете на ВСС предлагат там да могат да работят само магистрати с над 12 години юридически стаж, независимо дали става дума за командироване или не. До момента това беше бяло поле в закона, което позволяваше на главния прокурор да размества хора в системата, както си иска, независимо от това дали има решение на ВСС. Според Закона за съдебната власт всяко повишаване или понижаване на магистрат трябва да се прави от съдебния съвет, но въпросният пропуск в нормативната уредба създаде условия за своеобразно "заточение" на неудобни прокурори. По този начин главният прокурор налага наказанието "преместване в друг съдебен район", което беше измислено по времето на бившия правосъден министър Васил Гоцев, но впоследствие отпадна.
Предложението на ВСС обаче надали ще има някакъв ефект освен може би медиен шум. Кадровиците на съдебната система нямат законодателна инициатива и трудно биха могли да лансират идеята си. Те са принудени да действат чрез правосъдния министър Теодосий Симеонов, който е близък съратник на Филчев и дори не би си помислил да им помага. Дори и да намерят свое парламентарно лоби в лицето на опозиционни депутати, членовете на ВСС надали ще успеят да пробият синьото мнозинство в Народното събрание.
Доста по-интересен обаче е фактът кой член на ВСС направи предложението за орязване на Филчевите правомощия. Това е съдията от Върховния административен съд Боян Магдалинчев, лансиран в съвета по линия на Народен съюз. Въпросният ход може да се тълкува и като предупредителен сигнал от лагера на Анастасия Мозер. Освен всичко друго Върховният административен съд е твърде важна институция за изпълнителната власт. Просто пред него могат да се атакуват всички актове на правителството, на министерства, агенции и областни управи. На практика този съд може да блокира дейността на изпълнителната власт. Затова и досега мнозинството не се закачаше много-много с него и особено с неговия председател Владислав Славов. По всичко личи обаче, че в момента Славов не е склонен да прави реверанси към управляващите.
Казармата разцепи синята парламентарна група
Момчил МИЛЕВ
Първото публично разцепление на синята парламентарна група вече е факт. За първи път от три години насам депутатите от СДС сюрпризираха своите лидери, като не се съобразиха с предварителната тяхна заръка. Повод за скандала бяха промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които засягат продължителността на наборната военна служба. Част от сините народни избраници бламираха военния министър Бойко Ноев, председателя на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров и своята шефка Екатерина Михайлова, като не подкрепиха 9-месечната казарма за всички младежи.
Изненадващо и за самите тях управляващите не успяха да съберат необходимите гласове, за да прокарат тезата си. Седемдесет народни представители подкрепиха идеята за уеднаквяване на срока, точно толкова гласуваха против, а 45 души се въздържаха. Шокът в сините редици беше толкова голям, че военният министър се хвърли да спасява положението от трибуната на парламента и да моли за ново преразглеждане на въпроса. Председателстващият Иван Куртев пък прекрати заседанието по средата на гласуването в пълно противоречие с правилника за организация на парламента. Според процедурата той беше длъжен да довърши вота, като подложи на гласуване следващия вариант - за 6-месечна казарма за висшистите и 9-месечна за момчетата с по-нисък образователен ценз. По всяка вероятност този текст на законопроекта щеше да събере необходимия брой гласове.
Скандалът със срока на казармата беше провокиран от предизборните популистки сметки, които оттук нататък все по-често ще играят ключова роля при вземането на решения в сините редици. СДС болезнено се нуждае от набиране на по-силна обществена подкрепа преди вота за народни представители през есента на 2001 г. Като намаляват казармата за хората със средно и основно образование от 12 на 9 месеца, управляващите печелят подкрепата на по-голямата част от младите гласоподаватели. Простата аритметика сочи, че интересите на висшистите в момента не са чак толкова важни за мнозинството. Все пак според данните от военното министерство съотношението между висшистите и останалите младежи в армията е горе-долу едно към десет. Така че до изборите през следващата пролет СДС ще ухажва повече широката маса от не чак толкова просветените, но многобройни младежи, колкото и да се нуждае от мозъчния потенциал на донаборниците с висше образование. Сините вероятно не желаят да намаляват казармата за възпитаниците на ВУЗ-ове и за да не създават чувство за неравнопоставеност, което също би се отразило доста негативно на предстоящия вот за парламент.
Нормалната политическа и обществена логика обаче определено не е в полза на тезата за 9-месечна казарма за всички. Аргументите на военните експерти не само че не звучат убедително, но дори на моменти са направо несериозни. Изключително лицемерно е да се твърди, че 9 месеца са минималният срок за обучение на един войник. В крайна сметка по-голямата част от мъжкото население е абсолютно наясно, че бойната подготовка в армията клони към нулата и се провежда само в първите два-три месеца на казармата. През останалото време войниците изпълняват несвойствени функции на общи работници и нощни пазачи. Обикновено казармата се превръща в един порочен цикъл от постоянни наряди, за който наборниците изобщо не са подготвени. В повечето случаи те са принудени да пазят някой склад с подлежащо на разпродаване или разграбване имущество, което вероятно никога няма да влезе в употреба, тъй като е останало от времето на бившия Варшавски договор и няма приложение в сегашната военнополитическа среда.
Уеднаквяването на казармата няма да реши и все по-често споменавания проблем с младежите, които не могат да бъдат приети в казарма. След намаляването на армията до 45 000 души се оказа, че поделенията нямат капацитет да поемат всички донаборници. В момента човек трябва да разполага с протекции, за да бъде приет във войската. Според разчетите на военните в сегашната ситуация броят на чакащите ще достигне 20 000 души до края на 2004 г. За повечето младежи това се превръща в изключително болезнен проблем, тъй като сериозна част от работодателите не желаят да назначават работници, които не са отслужили. Но в крайна сметка никой не би могъл да ги упрекне за това. От тяхна гледна точка е безсмислено да се инвестира в хора, които във всеки момент могат да изчезнат за период от 9 месеца.
Всъщност поведението на управляващите по въпроса с казармата е проява на политическо късогледство. В крайна сметка, както каза и депутатът от ОНС Венцеслав Димитров, в момента страната ни се нуждае от висшисти в икономиката, които да воюват с бедността, а не от младежи в армията, които да си играят на войници. Сините стратези обаче останаха глухи за тази доста проста и смислена теза. "Сигурността в момента е по-важната за нас", обяви депутатът Христо Бисеров, но пропусна да уточни дали става дума за националната сигурност или сигурността в изборния успех. Единствено синият депутат Велислав Величков публично се обяви за по-късата казарма. Той обаче нямаше и друга алтернатива, тъй като е лидер на младежкия СДС и вероятно щеше да бъде разпердушинен от своите съратници в организацията.
В момента проблемът с продължителността на казармата все повече започва да прилича на най-обикновен пазарлък. След като ден преди Герьовден генералите се кълняха, че "няма по-къса казарма от 9 месеца" и че "няма да можем да сглобим дори батальони", и че това е срокът, от който не може да се отстъпи, изведнъж се оказа, че военната служба все пак може и да е по-малка. Изведнъж военният министър стигна до прозрението, че седем месеца и половина казарма за висшистите също са приемливи. Не стана ясно единствено как би трябвало се изчислява половината на месеците, които имат по 31 дни.
БСП вдигна акциите си на политическата борса
Социалистите тепърва ще трябва да убеждават избирателите, че са готови за властта
Митко МАНДЖУКОВ
Лидерът на социалистическата партия Георги Първанов е на път да бъде споходен от съдбата на Иван Костов през зимата на 1997, когато събитията пришпорваха СДС по-бързо, отколкото беше готовността и на съюза, и на лидера му да отговорят. Макар не драстично, сега политическото пространство се преструктурира с темпо, в което столетницата трябва да се включи адекватно, ако иска отново да се върне във властта.
Затова конгресът не само трябваше да даде ясни отговори готова ли е БСП да го направи, ще се раздели ли с образа си на чисто идеологическа партия и ще заяви ли прагматична политика с ясна визия за реалностите и адекватни действия.
За делегатите и ръководството на партията въпросът е някак по-ясно - те винаги са готови за властта. Има обаче още два фактора, чието мнение като че ли не е толкова еднозначно - на обществото и на другите политически партии. Мнозинството от българските избиратели не смята, че БСП е готова за властта, но при продължаващата криза в сините редици нищо чудно социалистите да повишат рейтинга си. Водачите на самоопределящите се като центристки сили отчитат именно последното и демонстрираха активно присъствие в НДК. Така, за да лавира едновременно между своя си електорат, общественото мнение и формациите, за които има надежда, че ще се коалира пред- или следизборно, Първанов беше принуден да трансформира спорните моменти като НАТО и социалдемокрацията в неясни формулировки. Единствено темата за властта беше ясно и категорично формулирана.
Въпреки хаотичните обструкции на вътрешната опозиция, линията Първанов победи, но
Първанов е първият ръководител на БСП, който печели изборите с категоричната подкрепа от 76 процента. Но той е достатъчно време в червената централа, за да научи и този урок, че за да се задържиш на най-висшия пост, трябва да владееш целия партиен апарат. И конгресът се справи отлично - очевидната централизация на БСП и повишаване на контрола върху низовите организации и идейните течения стана официална политика.
На "Позитано" не направиха и намек, че червените дисиденти ще бъдат елиминирани, защото никой не иска да бъде свързван с алюзията за синьото отлюспване, а решиха проблема с промените в устава. От една страна, висшият съвет ще прави специален правилник за дейността им, от друга, се повишава контрола върху изпълнението на решенията на ръководството. В същия дух е аранжиран и новият висш партиен съвет, така че в него да намерят място и най-сърдитите представители на движения, и партията изглежда излязла от кризата, обединена и готова за властта. Стигна се дори дотам опонентите на Първанов сами да се откажат от по-нататъшна конфронтация - Премянов си направи отвод от състезанието за председателското място, а Виденов се направи на обиден и заяви, че изобщо няма да участва в работата на конгреса. Смущаващото на пръв поглед присъствие на Красимир Премянов и още някои социалисти от "Открит форум" във висшия съвет се очаква да бъде само формално, както впрочем и висшият съвет. Според депутати от левицата Георги Първанов разполага с подкрепата на над 90 души в него, а големият брой на членовете във ВС (126) го прави неработещ. За сметка на увеличената бройка обаче се създаде допълнителен изпълнителен орган - секретариат, чиято дейност е формулирана като "оперативно ръководство на организацията на работа по непосредственото изпълнение на решенията на ВС на БСП". По-ясно от това едва ли може да се каже. За заместник-председатели се очаква да бъдат избрани Румен Овчаров, Георги Пирински, Георги Божинов, а за главен секретар на партията се лансира кандидатурата на Румен Петков - хора, смятани за лоялни към Първанов.
Дебатът за или против пакта стартира с обсъждането на програмната декларация и резолюцията за стабилност, сигурност и сътрудничество, като най-активни бяха Минчо Минчев, Чавдар Кюранов и Красимир Премянов, които настояваха БСП да се обяви за неутралитет. Тезата на Първанов обаче бе построена перфектно, но и популистки, и се състоеше от две постановки: първо, няма кой да гарантира неутралитета на България и, второ, "по-добре да участва във вземането на решенията, а не да се налага да се съобразява с тях пост фактум". Разбира се, самата тема за НАТО бе поднесена по очакваната логика - националната ни сигурност зависи от стабилността на Балканите, която пък зависи от изграждането на общоевропейска система на сигурност, чийто гарант засега може да бъде само НАТО. Приетата обаче в резолюцията формулировка (редактирана в последния момент) е всичко друго, но не и ясна. С редакцията се добавя текстът, че "БСП потвърждава своята позиция, че трябва да се повишава ролята на ООН при решаване на проблемите на сигурността в многополюсен свят". А следващият текст, в който социалистите се обявяваха за засилен диалог с НАТО, бе заменен с гениалната позиция: според БСП е необходимо "развитие на сътрудничеството, координацията и взаимодействието със съществуващите и бъдещите европейски и евроатлантически структури за сигурност, в това число ускорено приближаване към военните им стандарти съобразно възможностите на страната". Въпросът какви са възможностите на страната обаче не получи отговор.
Но самото овладяване на спора за или против Северноатлантическия съюз беше и демонстрация на лидера, че повече няма да търпи стари авторитети да влияят на решенията и политиката на партията. И въпреки че Лилов събра най-много гласове при избора на ВС, делегатите подкрепиха своя председател и бетонираха позициите му за по-нататъшна борба с неговите опоненти.
На форума присъстваха лидерите на другите леви формации - Петър Дертлиев, Александър Томов и Кръстьо Петков, както и коалиционният блян на всички политици Ахмед Доган. Участие също взеха Любен Дилов-син и Стоян Александров, чиито граждански формации на местните избори показаха потенциал за привличане на разочаровани гласоподаватели.
Доган, който за пръв път идва на подобно събитие, вся в залата повече илюзии, отколкото самия Първанов, и делегатите горещо аплодираха "доброжелателния гост". Анонсът за нов тип политически отношения между БСП и ДПС беше толкова приятен за самочувствието на присъстващите, че елиминира въздействието от кратката, но по същество характеристика, която философът Доган направи на програмата "времена".
С това се изчерпаха и сензациите от гостите на конгреса. Кръстьо Петков заяви нещо отдавна ясно - че и той иска да е във властта. Александър Томов в своя неясен стил изчетка социалистите, като не каза нито дума за прословутите опити за разрушаване на евролевицата "и отляво, и отдясно". Наред с модела на управление гостите от Солунската четворка стигнаха до заключението, че БСП се нуждае от ново разбиране за коалиционна политика. Но с поведението и изказванията си не стимулираха някаква еволюция в позициите на социалистите, защото дадоха един ясен сигнал на Първанов - че доскорошната конкуренция в лявото пространство е готова да склони глава пред човека и партията, която може да ги покани на "Дондуков" 2.
Присъствието на идеолога на движение "Гергьовден" Любен Дилов-син, един от носителите на заряда на протестите през 1996-97 г. срещу червената централа, щеше чудесно да се впише в идеите на "Позитано" да аранжира образа на БСП като реформираща се партия, ако той не беше задал въпроси, за чиито отговори залата не беше готова. Същият ефект имаше и призивът на Стоян Александров от движение "Св. Георги Софийски", който каза: "Страната има нужда от професионализъм, а не от популизъм", имайки предвид намеренията на социалистите, ако дойдат на власт, веднага да свалят данъците и да вдигнат доходите.
Присъствието на Доган всъщност направи конгреса събитие, първи по-значителен опит да се разиграе схемата от 1997 г., когато всички политически играчи се вдигнаха заедно срещу управлението на БСП. Развръзката тогава също е известна и точно това поставя под съмнение лекотата, с която мнозина вписват Доган в подобна схема. Подобна елементарна схема обаче не отговаря на класата му, но беше достатъчна да развълнува синята централа до степен, която изглеждаше истерична в прибързания коментар на Соколов.
Иначе, макар да се бяха постарали в икономически план, БСП не предлага алтернатива. Голяма част от идеите в политическия доклад, програмната декларация и националната стратегия за развитие, които конгресът одобри, не са нови. В стратегията е записано, че столетницата ще се бори за "ускорен икономически растеж", "засилване на доверието към финансово-икономическата система на България", "насърчаване на износа", "стимулиране на инвестициите", "стимулиране на потребителското търсене", "намаляване на данъците". Една от най-смущаващите постановки е искането на БСП за преразглеждане на приватизационните сделки, за които има доказателства за корупция. Тя прави опасността от влизане в нова порочна схема на преразпределение на икономическите ресурси съвсем реална. Безпокойствие предизвиква и готовността на бъдещите управленци за "оздравяване на вече приватизирани предприятия, чиито собственици нямат необходимия финансов... потенциал". Това създава реална предпоставка за наливане на държавни средства в частни предприятия, а оттам - преориентирането им към частни лица. В подкрепа на подобна практика се предвижда и "разсрочване на лошите дългове на предприятията към държавата".
Изумителни са идеите на БСП за завръщане към политиката на "държавна подкрепа за бизнеса и държавно регулиране на пазара", т.е. БСП смята да се намеси пряко в икономиката на страната, за да може след време да се стигне до "постепенно освобождаване на държавата от пряко участие в стопанската дейност". Схемата не е никак нова, а и доказа, че не е работеща. Веднъж влязла в икономическите дебри на България, управляващата партия не е готова да ги напусне, тъй като те се превръщат в основа за нейното оцеляване.
Или както обобщи неглижираният в сегашната конюнктура червен политолог Валентин Вацев: "нашите братовчеди не са по-малко и не са по-лоши от другите братовчеди".
