Кадровите рокади в ОТЕ уплашиха и шефовете на БТК
Гръцкото правителство миналата седмица смени изпълнителния директор на гръцкия телеком OTE, който се готви да придобие 30.6от капитала на БТК (в консорциум с холандската компания KPN). На мястото на Джордж Симеонидис, който беше изпълнителен директор на ОТЕ в продължение на 15 месеца, е назначен Никос Манасис, досега директор на мобилния оператор "Космоте", в който ОТЕ държи 70от акциите. Манасис, който е работил 20 години в системата на ОТЕ и за кратко - в гръцкия мобилен оператор "Панафон", поема и поста председател на борда на директорите, който досега се заемаше от Василис Рапанис. Това е четвъртата смяна на ръководството на ОТЕ през последните три години. В анализите на инвестиционните банки периодичните уволнения на шефовете на гръцкия телеком се тълкуват крайно негативно - като признак за държавна намеса и контрол в политиката на дружеството. Формалното обяснение за отстраняването на Симеонидис и Рапанис е, че управлението на ОТЕ е куцало заради спорове помежду им, както и че Симеонидис е имал спорове с гръцкото финансово министерство по повод предстоящата приватизация на 15от капитала на ОТЕ (49вече се търгуват на атинската борса) и заради суапова сделка с Националната банка на Гърция.
В България смените в ОТЕ за пореден път притесниха телекомуникационните шефове, които във всички скандали виждат сянката на "Интраком" (най-голямата фирма за производство на телекомуникационно оборудване и информационни системи) на бившия агент на Щази Сократис Кокалис. Проблемът на шефовете на БТК е, че в телекомуникационните среди и дори в икономическата комисия на парламента от месец упорито (макар и неофициално) се говори за смени в ръководството на компанията веднага след сключването на очакваната приватизационна сделка с консорциума OTE/KPN. Информацията гласи, че на поста изпълнителен директор на БТК ще се върне уволненият преди около две години Михаил Данов, за когото се смята, че е доверен човек на "Интраком" и е провеждал интересите на фирмата в България. "Интраком" е основен доставчик на ОТЕ.
Междувременно холандският кандидат-купувач KPN миналата седмица направи поредна стъпка към целта си да стане основен играч на европейския телекомуникационен пазар. Холандската компания продаде 15от акциите на своя филиал за мобилни телефони на японската компания Ен Ти Ти Докомо (NTT DoCoMo) срещу 4.5 млрд. долара. Крайната цел за KPN е да продава в цяла Европа най-новите видове безжични услуги - от музика до Интернет-достъп. Японският купувач е една от най-напредналите в технологично отношение компании за мобилни връзки в света, затова KPN разчита да използва нейните възможности на европейския пазар.
Над 1400 фирми участваха на Пловдивския панаир
Над 1400 фирми от 37 държави регистрира като участници международният пролетен панаир в Пловдив. Българските фирми бяха почти 1000, като половината от тях са на производители. За втори път в рамките на панаира се проведоха и международните изложби ПИВО, ГАСТРО-П, ХЛЯБ. Най-масово бе участието на фирмите, представящи хранителни продукти и напитки, машини за хранителната промишленост, опаковки и опаковъчна техника. Над 300 фирми участваха в експозиции на текстил, облекло, обувки, кожи, машини и технологии за производството им. Сравнително добре бяха представени производители и вносители на домакинска и битова техника, мебели, парфюмерия и козметика.
Официални участия на панаира регистрираха Италия, Кипър, Чехия, Корея, Полша, Русия и Унгария. След тригодишно отсъствие над 30 италиански фирми отново представиха домакинска техника, хладилни витрини, машини, интериорен текстил, двигатели, обувки и аксесоари. Традицията бе възстановена от Италианския институт за външна търговия.
По време на панаира бяха организирани множество съпътстващи прояви - десетки презентации на фирми, делови срещи, семинари, дегустации, ревюта.
НСИ: 2.4растеж на БВП през миналата година
Брутният вътрешен продукт (БВП) на България през миналата година е нараснал с 2.4спрямо 1998 г., но все още не е достигнал средното равнище за периода 1994-1999 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В абсолютен размер той достига до 22.776 млрд. лева, като на глава от населението се падат по 2774 лева (1510 щатски долара) годишно. За сравнение през 1998 г. БВП на човек от населението е бил 1484 долара. Според изследването на статистиката брутната добавена стойност (БДС) по текущи цени е 19.891 млрд. лева, тоест малко повече от 87от БВП. Спрямо предходната година тя бележи увеличение с 1.8 Най-голям принос в създаването на добавената стойност имат услугите с 56 Същевременно спада относителният дял на аграрния сектор, който вече реализира 17.3от добавената стойност в страната (при 21през 1998 г.). Въпреки това обаче страната остава далеч от европейските стандарти, тъй като делът на аграрното производство в БДС в страните от Европейския съюз е средно 2.5 Добавената стойност от индустриалния сектор също намалява спрямо предходната година с почти два процентни пункта. Оказва се, че 65от добавената стойност в икономиката се създава в частния сектор, като реалното увеличение спрямо 1998 г. е с 6.4 на сто. Положителен ефект върху нарастването на добавената стойност оказва намаляването на междинните разходи в стойността на БВП - през 1999 г. те представляват 54.4, с 0.8по-малко от предходната година. Крайното потребление и инвестициите нарастват, като обаче външнотърговското салдо остава отрицателно.
Освен данните за брутния вътрешен продукт НСИ изнесе и информация за нивото на цените на едро през първото тримесечие на тази година. За периода те се повишават със 17спрямо периода януари - март 1998 г. През месец март нарастването им спрямо февруари е 1.75.
Обратна е тенденцията при индекса на потребителските цени. През април има дефлация, тоест цените на дребно се понижават с 0.9спрямо нивата си от март. Основна причина за това понижение са намалените с 2.4цени на хранителните стоки. Леко понижение има и в цените на нехранителните стоки, но затова пък нарастват цените в общественото хранене и услугите. Като цяло натрупаната от началото на годината инфлация е 2.2.
През първото тримесечие на тази година статистиката отбелязва повишение на приходите от продажби в промишлеността и вътрешната търговия, като нарастването спрямо същия период на миналата година е съответно 7и 6.7 За тримесечието с 30.6растат и продажбите за износ в промишлеността.
От НСИ съобщиха също, че средната брутна работна заплата през март е била 222 лева, с 14 лева повече от предходния месец. По-високите заплати се дължат главно на начислените премии и еднократни възнаграждения, които през март са 3.5от средствата за работна заплата. Средната заплата за първото тримесечие на тази година е 213 лева, със 7 лева повече от същия период на 1999 г. Акциите на "Солвей - Соди" падат с 20 процента
Пламен РАДКОВ
Рекорден спад в цените на акциите на най-големите дружества беше регистриран през изминалата седмица на "Българска фондова борса - София". Борсовият индекс "БФБ - София" падна с 5.96, достигайки най-ниското досега ниво от 41.67 пункта. Това е с два пункта по-ниско от досегашния минимум, който бе отбелязан през месец октомври миналата година, когато индексът спря на ниво 43.94 пункта. Спадът е причинен най-вече от главоломното падане на цените при най-големите дружества. Индексът на десетте най-големи компании регистрира спад от 7.11и достигна ниво 42.01 пункта. Макар че това е все още над минимума от септември, анализатори на пазара смятат, че низходящата тенденция ще се запази и през следващите седмици.
Обемът на борсовата търговия бе доста висок - 923 хиляди лева, но той се формира от няколко големи кросови сделки с акции на неликвидни дружества.
Най-голям бе спадът при акциите на "Солвей - Соди", където цената падна с 1.54 лева (20.5) в сравнение с миналата седмица. Въпреки негативната тенденция бяха изтъргувани общо 1717 акции на дружеството, което показва, че ниските цени са изгодни за пазара. Подобно беше положението и с акциите на "Албена", където бяха изтъргувани общо 1538 акции. Макар че спадът не бе толкова драстичен, акциите на черноморския курорт паднаха до 5.79 лева, което е с 9.5по-ниско от нивото им при затварянето на борсата миналия четвъртък. За последните две седмици цената е намаляла с 1.3 лева (16.8). Тютюневите дружества продължават да привличат минимален интерес, който обаче не им помогна да запазят цените си. Акциите на "Благоевград БТ" паднаха с 6.68, а тези на "Булгартабак холдинг" - с 8.32.
Анализатори на пазара смятат, че спадът на акциите ще продължи и цените все още не са достигнали дъното. Всяка сключена сделка води до нов спад в офертите купува, като пониженията често достигат до един лев. Това допълнително ограничава продажбите и намалява борсовия оборот. Най-добро отражение на липсата на допирни точки между играчите на пазара са големите маржове между офертите купува и продава, надвишаващи един лев дори при дружества като "Соди" и Нефтохим. Това е и причината, поради която нямаше сключени сделки с акции на петролната рафинерия.
Търговци обвиниха "Шел газ", че лъже в грамажа
Дружеството призна за проблем с 450 бутилки пропан-бутан и рязко намали цените
Боряна ГЕНЧЕВА
Жълтите бутилки с пропан-бутан на "Шел газ България" съдържат между 120 гр и 2 кг по-малко газ от обявените 10 кг, заявиха на пресконференция от Асоциацията на газовите и петролни дружества и търговци в началото на изминалата седмица. Асоциацията (в процес на съдебна регистрация) претендира да изразява интересите на 90от търговците (като брой) от този бранш в България. В доказателство на твърденията бе представен сертификат за стоков контрол от независимата лаборатория "Велмар контрол" и протокол за резултатите от съвместна проверка с Комисията по търговия и защита на потребителите - Варна.
Прословутите газови бутилки са проектирани специално за "Шел газ" със специални вентили от Италия с термосвиваема пломба. При въвеждането им от компанията изтъкнаха като основно предимство, че в тях има точно толкова втечнен газ, колкото е напълнен в пълначния завод на "Шел газ", и че между завода и потребителя никой не може да манипулира бутилката. Те бяха представени като антитеза на "големия проблем на българския пазар на пропан - бутан - изтичането на газ от много от бутилките", по думите на генералния директор на компанията Арманд Луменс.
Публично в понеделник председателят на асоциацията Димитър Станчев обвини "Шел газ" и в подвеждаща реклама. Листовките за жълтите бутилки обявяват, че са пълни "точно с 10 кг пропан-бутан", че дават "сигурност и гаранция от №1 в света" и се препоръчват от Федерацията на потребителите.
Проблемът бил открит от варненската фирма "Газко" (член на асоциацията), когато започнала да преговаря с ръководството на "Шел газ" за дистрибутор и разносвач на пропан-бутан по домовете през февруари. Фирмата освен това е и локален конкурент на "Шел газ", като по нейни данни държи 65от пазара на битова газ във Варна. Шефът на "Газко" Светослав Граменов обяснява, че неговите притеснения в случая са като потенциален дистрибутор. По Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) той като краен търговец носи цялата отговорност пред клиента за по-малките грамажи и ако има рекламации, ще трябва да съди "Шел газ".
Ден след като от асоциацията дадоха публичност на проблема, генералният директор на "Шел газ България" обясни в официално изявление, че става дума за отклонения над допустимото в теглото на пропан - бутана в около 450 бутилки. Компанията открила дефекта в измервателното устройство, довел до отклоненията над допустимото в теглото при проверка на пълначната линия през януари. Незабавно изтеглили за проверка от депата партиди с бутилки, напълнени по време на повредата, предизвикали проверка и прекалибриране на измервателното устройство от органи на Агенцията по стандартизация и метрология и инсталирали и извънредна контролна везна за контрол на количеството.
Ответният удар на "Шел газ България" по конкурентите беше ценови. Компанията обяви безпрецедентно намаление на цените на бутилките от 10 кг пропан - бутан от 9 до 31 май. Те ще се продават на цена от 2.90 лева, при положение че досега с времето са се движели в границите на 8-11.50 лева. Това прави цена от 16 ст. на литър, при положение че на газостанциите литър е 67 ст., тоест намалението е около 70.
В съобщението "Шел газ" обявява, че "ще продължи да проявява нетърпимост към многобройните нарушения на законите и пазарните правила в газовата индустрия, които са в ущърб на потребителите".
Община Бургас опитва да отнеме стадиона от "ЛУКойл - Нефтохим"
Заради инициативата на Порточанов рафинерията заплаши да премести седалището си в София
През изминалата седмица отново се разгоряха страсти относно собствеността върху бургаския стадион "Нефтохимик". Причината беше решението на бургаската община да предостави безвъзмездно спортното съоръжение на футболен клуб "Нефтохимик" за срок от 10 години. Шефовете на "ЛУКойл - Нефтохим", които също претендират за собственост върху стадиона, реагираха незабавно - управителният съвет взе решение да премести седалището на дружеството в София.
"За нас това е символичен жест, но той ще има и значителен финансов ефект върху община Бургас", заяви Валентин Златев, изпълнителен директор на рафинерията. "ЛУКойл - Нефтохим" е основният данъкоплатец, който внася годишно между 20 и 25 млн. лв. Спорът за собствеността върху земята, на която е построен стадионът, очевидно ще се решава по съдебен ред. "ЛУКойл - Нефтохим" е завел дело, по което ответник обаче е футболният клуб - причината са по-ранните претенции за собственост, предявени от ФК "Нефтохимик". Съдията от бургаския районен съд Петър Певтичев заяви, че е уведомил бургаската община за наличието на дело (което ще се гледа на 22 май). Въпреки това общината е взела решение за разпореждане с терена. "Земята и всички прилежащи сгради са собственост на общината. Разполагаме с акт за общинска собственост, издаден още през март 1999 г.", заяви Христо Порточанов, изпълнителен директор на ФК "Нефтохимик" и общински съветник от листата на Зелената партия. Именно по негово предложение бе взето решението, подкрепено от ОДС, Зелената партия, евролевицата, "Гергьовден" и БЗНС "Никола Петков". Управителите на "ЛУКойл - Нефтохим" обаче също твърдят, че разполагат с документ за собственост върху земята. Според Златев нотариалният акт е издаден през 1998 г. на името на Нефтохим. Впоследствие при откриването на процедура за приватизация теренът и сградите са включени в изготвения меморандум. Със закупуването на дружеството новият собственик ("ЛУКойл - Нефтохим") придобива и стадиона. От тогава датира и конфликтът между мениджмънта на "ЛУКойл - Нефтохим" и ФК "Нефтохимик". "Позицията на "ЛУКойл" е по-достоверната", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Решението обаче в крайна сметка ще бъде взето по съдебен ред - а дотогава би било по-правилно съдът да забрани разпореждането със стадиона.
Общи събрания
Кредиторите на "Стомана" може да получат 42 млн. лв. Планът за оздравяване предвижда "Еврометал" да плати 15.4 млн. долара за основното производство
Теодора Василева
Почти година след откриването на процедура по несъстоятелност на "Стомана" - Перник, през тази седмица в съда ще бъде внесен план за оздравяване. Той е изготвен съвместно от длъжника "Стомана" АД и синдиците. Планът предвижда за срок от пет години част от кредиторите на "Стомана" да получат 42.7 млн. лв., което е малко под 25от общите дългове на стоманодобивното дружество. Основната част от тази сума ще бъде осигурена от пернишката фирма "Еврометал", срещу което тя ще стане собственик на основното производство на "Стомана".
Оздравителната програма предвижда да бъдат удовлетворени изцяло само вземанията на работниците в размер на 746 хил. лв., както и публичните държавни вземания (НОИ, данъци и т.н. на стойност 11.36 млн. лв.). Частично ще бъде удовлетворен и единственият кредитор, който има обезпечено вземане. Това е ТСБанк (в несъстоятелност), която се предвижда да получи само 16.78от общо 65.57 млн. лв. дълг, т.е. - 11 млн. лв. за срок от пет години. Според предложения оздравителен план ще бъдат покрити и задълженията към работниците, които са натрупани след откриването на процедура по несъстоятелност на 3 юни миналата година. Тези задължения възлизат на 13.5 млн. лв. Планът предвижда и покриване на разноските по несъстоятелността в размер на 6 млн. лв. Всички останали кредитори, които нямат обезпечение, няма да получат нищо, в това число Стопанска банка (10 млн. долара), НЕК (61 млн. лв.), Булгаргаз (25 млн. лв.), както и всички останали доставчици.
Според търговския закон, ако планът не предвижда пълно удовлетворяване, какъвто е случаят с този на "Стомана", за да бъде утвърден от събранието на кредиторите, трябва да гласува поне един клас кредитор, за който се предвижда частично уреждане на дълга. Следователно приемането на плана за оздравяване зависи изцяло от ТСБанк. Ако достатъчно класове кредитори одобрят плана и съдът го утвърди, "Стомана" излиза от процедурата по несъстоятелност. Ако това не стане, пернишкото дружество ще бъде обявено във фалит и ще се премине към осребряване на имуществото.
Основната част от средствата за изплащане на дълговете на "Стомана" ще дойдат от продажбата на стоманодобивното производство на пернишкото дружество "Еврометал". За да придобие активите от основното производство, пернишката фирма ще плати 15.4 млн. долара за срок от пет години. Планът предвижда до 30 дни след утвърждаването на плана от съда "Еврометал" да плати 3 млн. лв., а после на тримесечни вноски по 689 хил. лв. В оздравителната програма е заложено основното производство да стане собственост на пернишката фирма още при първата вноска. Сегашният наемател и евентуален бъдещ собственик "Еврометал" ще гарантира плащането по оздравителния план, като учреди залог върху търговското си предприятие с прилежащите му активи. Залогът ще е в полза на "Стомана" АД и обезпечения кредитор и ще е за срок от пет години.
Преди повече от половин година "Еврометал" бе избран от ръководството на "Стомана" за наемател на основното производство, но заедно с немската фирма "Метал трейдърс". И двете юридически лица подписаха наемния договор и се ангажираха да учредят смесено дружество. До момента обаче такова не е регистрирано. Проблемът според запознати е, че от "Метал трейдърс" искат да си получат вземането от "Стомана" в размер на 2 млн. марки, а това е невъзможно, защото вземането не е обезпечено. По този начин се повтаря нереализираното съдружие между "Дару металс" и италианската "Марчегалия" при сделката за "Кремиковци". Така металургичните гиганти "Стомана" и "Кремиковци" ще си останат изцяло български въпреки афишираните партньорства с чужди стратегически инвеститори.
Останалите средства за издължаване към кредиторите е предвидено да дойдат от продажбата на страничните производства. От обособените части е заложено да бъдат получени 11 млн. лв. Седем обособени части бяха обявени за продажба преди няколко месеца, като оценката им тогава беше 24.5 млн. лв. За някои от тях вече има сключени проектодоговори за продажба. В случай че не бъдат събрани заложените в оздравителния план суми, "Стомана" отново може да влезе в процедура по несъстоятелност. По-неясен е вариантът, при който от продажбата на активите постъпят повече средства. След изпълнението на петгодишния план за оздравяване и междувременната продажба на всички активи на "Стомана" дружеството най-вероятно ще се ликвидира.
Протакането на раздържавяването на "Стомана" доведе до натрупване на все повече дългове, които достигнаха почти 200 млн. лв. Трудно може да се прецени дали цената, която "Еврометал" ще плати за стоманодобивното производство, е справедлива. За сравнение, когато при приватизация се продаваше основното производство като обособена част, оценката на посредника "Райфайзен инвестмънт" беше 17.5 млн. долара, но кандидат не се намери.
"Декотекс": Четири оспорени общи събрания за по-малко от една година
Николай Стайков
Бившият приватизационен фонд "АКБ Форес" и свързаните с него фирми и упълномощени лица ще обжалват вписването на решенията на последното общо събрание на "Декотекс" от 10 май 2000 г. поради процедурни нарушения при провеждането му. Това е четвърто поред оспорвано общо събрание на сливенския завод, което отдалечава още повече крайното решение на въпроса кой е законният управителен съвет на "Декотекс", възникнал, след като преди година "АКБ Форес" свика общо събрание и без допускане на други акционери гласува и после регистрира ново ръководство на завода.
В същото време проблемите в "Декотекс" продължават да се обсъждат на дипломатическия фронт за ужас на международните отдели на министерствата, които имат нелеката задача да обяснят защо в България повече от година съдебната система не успява да се справи с този случай. Според отлично осведомен правителствен източник през изминалата седмица случаят е бил обсъждан както в посолството на Израел в София, така и при разговорите на делегацията на американското министерство на търговията. Американските търговски представители са се заинтересували и от приватизацията на Балканкар, където дъщерна фирма на "АКБ Корпорация" се състезава с американската SDC International.
"Ще обжалваме решенията на събранието от 10 май заради извършени повече от 20 нарушения на процедурата за провеждане", заяви Ивайло Маринов, член на надзорния съвет на "АКБ Корпорация". Нарушенията, заради които ще се иска спиране на вписването, са негласуване на дневния ред, отказване на гласуване за промяна на дневния ред и др. "Обвиненията за нарушения са смешни и отговорът им е в Търговския закон", каза изпълнителният директор на "Декотекс" Васил Йовчев и допълни, че въпреки насажданата илюзия, че проблемите в "Декотекс" са решени, предприятието продължава да работи в ненормална обстановка. Засега и двете страни отказват да коментират възможностите за сделка с миноритарния пакет от 34, но е повече от ясно, че това не среща разбиране у единствения възможен купувач - собственика на 49"Каппа текнолоджи" ООД, собственост на американския бизнесмен от еврейски произход Рами Евар, президент на американската фирма "Хоум дайнамикс".
Конфликтът в "Декотекс" започна с регистрация в съда на "новото" ръководство на 31 май 1999 г. и продължи с безкрайна поредица от обжалвания, искове, молби за отмяна на вече регистрирани решения и т.н., които станаха причина нееднократно да бъде оспорена безпристрастността на местния окръжен съд. Поредицата започна с факта, че скандалната смяна на съвета на директорите на 31 май 1999 г. стана факт само час след като сливенският съд го обяви за напълно законно и въпреки че събранието беше отменено чрез Държавен вестник, решенията на това събрание бяха вписани още на същия ден. Тези и други подобни действия станаха причина американският бизнесмен да обвини председателя на окръжния съд в Сливен (със замразен пост по време на мандата си в парламентарната група на СДС) Иван Димов във вмешателство и подпомагане на действията на другата страна. Публичността на скандала и намесата на американския посланик доведоха до безсилното решение на Народното събрание за спиране на всякакви обнародвания по случая в Държавен вестник, което и досега е единствената причина "новото" ръководство все още да не е поискало да бъде въведено насила в завода като законен управителен орган.
"Общинско" РМД се очертава като фаворит в сделката за хотел "Рила"
Другите две оферти са от чужд инвестиционен фонд и българска консултантска фирма
Миглена Манчева
Работническо-мениджърското дружество (РМД) "Риел 99", наскоро регистрираното в България "Хардинг финанс БГ" АД, което представлява интересите на чуждестранен инвестиционен фонд, и консултантската фирма "Бора-консулт" АД подадоха оферти за 51от капитала на "Хотел Рила" АД.
Безспорният фаворит в сделката е РМД. "Риел 99" е регистрирано от Софийския градски съд през м.г. с цел участие в приватизацията на хотел "Рила" като РМД по закона за приватизацията. В борда на дружеството влизат Любка Михайлова, Росица Терзиянова и Валентин Александров, които са и в ръководството на държавното "Хотел Рила" ЕАД.
За това дружество ръководството на Агенцията за приватизация (АП) беше добре информирано седмици преди да изтече срокът за подаване на оферти. Неофициално в АП го наричат РМД-то на Софиянски. В приватизационните среди обаче се говори, че дружеството отразява интересите не толкова на кмета, колкото на близкия до него Любомир Павлов, директор на Столичната общинска банка, и на Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет и близък до бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Съчетанието е изненадващо, тъй като Антоан Николов и Любомир Павлов представляват противоположните сфери на влияние в столичната община.
Интересите на общината най-вероятно са свързани с проект за строеж на голям паркинг (вероятно и с подземни етажи) пред "Хотел Рила". Това допълнително ще повиши стойността на сградата, към която няколко инвеститора вече проявиха интерес да я превърнат в бизнесцентър и да продават или отдават под наем офиси. Формално погледнато, общината има отношение към хотел "Рила" само заради реституционните си претенции за идеални части от сградата. Заради реституцията на хотела от години тече дело за делба между общината, организацията на евреите в България "Шалом" и държавата. Единствено "Шалом" има необжалваемо решение на Висшия държавен арбитраж от 1991 г., според което е собственик на около 48идеални части от сградата на хотела, но заради точещото се дело за делба не е влязъл във владение.
Отделно от тази подкрепа за РМД се знае, че зад него стоят и интересите на хазартния бос Васил Божков. Той държи казиното в хотел "Рила" и има интерес приватизационната сделка да му гарантира продължаване на хазартната дейност. В такъв смисъл РМД с ръководство, с което Божков от години работи в разбирателство, изглежда най-удачният вариант за него.
По неофициална информация 100от капитала на хотел "Рила" са оценени на около пет млн. долара (в активите на дружеството освен сградата на ул. "Калоян" влизат също хотелско оборудване, както и активите на бившия хотел на УБО "Елица" на Витоша). Това означава, че минималната цена за 51от капитала вероятно е около 2.5 млн. долара. Според неофициална информация отпреди две седмици "Шалом" имаше намерение да подаде оферта от името на американски фонд с еврейски капитали и обмисляше вариант да предложи схема от типа замяна на дълг срещу собственост - примерно като стойността на признатите идеални части се приспадне от цената (схемата лесно може да се използва за декласиране на офертата, защото не е предвишдена в обявата за приватизация). Възможно е интересите на "Шалом" да стоят зад офертата на "Хардинг финанс БГ", макар че по неофициална информация от АП това е клон на чешки, а не на американски фонд.
Загадката засега е за кого играе малко известната фирма "Бора-консулт". Ако не става дума за съвпадение на имената, същата фирма вече има неудачен опит в общинската приватизация, но е демонстрирала добри възможности за кешово наддаване. В началото на м.г. тя е кандидатствала пред Столичната общинска агенция за приватизация да купи Битово-комунално стопанство "Средец" и е предложила 6.25 млн. марки в брой. РМД в същата процедура е предложило 6.8 млн. марки при десет години разсрочено плащане. Тогава се наложило "Бора-консулт" да бъде декласирана, без много да се обръща внимание на правилата, тъй като след изискваното от закона дисконтиране на офертата с 10, цената на РМД е станала втора.
Накратко
Агенцията за приватизация обяви списък на кандидатите, които продължават в надпреварата за покупката на единайсетте ВЕЦ. Единствен критерий при отсяването е била предложената цена. Допуснатите кандидати са: за ВЕЦ "Пирин" и "Спанчево" - "Дару металс", "Хидро пауър България", "ВЕЦ - Енергия", "Мекамиди - София" и "Пирин - 2001"; за ВЕЦ "Попина лъка", "Лиляново" и "Сандански" - "Енерго - про", "Санданска Бистрица", "ВЕЦ - Енергия", "Мекамеди - София" и "Дару металс"; за ВЕЦ "Пасарел" и "Кокаляне" - Monopros Holding и Okada, и "Ел Ем инпекс"; за ВЕЦ "Самораново" - "ВЕЦ енергия", "Мекамеди - София", "Енерго - про", "Промел", "Българска хидро група - юг" и "Центриом"; за ВЕЦ "Петрово" - "Еко енерджи" и ЕТ "Ариел - ТН - Тони Цветанов Йорданов"; за ВЕЦ "Осогово" - "Ровотел", "Медиком - Електрик" и "Ави - 21"; за ВЕЦ "Лешница" - "Рейж" и "Еко енерджи". До 12 май кандидатите трябваше да предложат подобрените си оферти за централите.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди договора за продажба на 80от капитала на КЦМ - Пловдив, на работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000". Цената на сделката е 14.635 млн. долара и ще бъде платена разсрочено за период от 10 години. Първата вноска от 1.46 млн. долара е изцяло кешова чрез кредит от холандската компания "Трафигура", която е дългогодишен търговски партньор на КЦМ. Кредитът е обезпечен със залог на акциите на някои от акционерите в РМД. Инвестиционната програма на купувача е в размер на 60 млн. долара, като 52 млн. от тях представлява екологичният кредит от Японската банка за международно сътрудничество. Преди окончателното му подписване договорът трябва да бъде одобрен и от Министерския съвет.
През първото тримесечие на годината приватизационните ведомства са сключили общо 195 сделки, приходите от които са 32.9 млн. лв. Раздържавените за трите месеца активи са 0.75от подлежащите на приватизация. От началото на приватизационния процес до момента са раздържавени 72.25от активите, подлежащи на приватизация, а от общите държавни активи са приватизирани 47.7.
Агенцията за приватизация удължи до 22 май срока за подписване на договора за продажба на 75от капитала на "Инкомс телеком холдинг". За ексклузивни купувачи бяха определени "Инкомс 2000" АД и "ВТП инкомс" ООД. Междувременно министърът на икономиката Петър Жотев обяви, че ще направи промени в управителния съвет на все още държавното дружество.
Хотел "Хилтън" ще бъде завършен до края на януари 2001 г., стана ясно след проведеното общо събрание на "Компания за луксозни хотели". На събранието е било отчетено, че до момента от отпуснатия кредит от Международната финансова корпорация (IFC) в размер на 22.3 млн. долара са усвоени 11.45 млн., а следващият транш от 4.1 млн. долара се очаква до края на месеца. Строителството на хотел "Хилтън" се осъществява от "Компания за луксозни хотели", в която акционери са Столична община, Главболгарстрой, "Хилтън интърнешънъл" и френската фирма "Сибекс".
Стачката в "Балкан" - пилотен сингъл
Броженията в авиокомпанията са само загрявка за вълната от проблеми в приватизираните предприятия
Бойко БОТЕВ
Летците и мениджмънтът на авиокомпания "Балкан" най-после успяха да сближат позициите си дотолкова, че да договорят прекратяване на протестите. Резултатът бе постигнат след сериозната намеса на държавата, опасяваща се от провал на туристическия сезон. Постигнатата договореност води до възобновяване дейността на авиокомпанията. Решението на основните спорни моменти обаче бе отложено в вбъдещето, което поражда съмнения за стабилността на постигнатото съгласие.
"Ще ви излъжа, ако кажа, че доверието е възстановено. Ние просто даваме кредит на доверие на мениджмънта", заяви Красимир Люцканов, говорител на Съюза на летците от гражданската авиация (СЛГА). Липсата на окончателно решение на проблема намери израз в разпространения от двете страни документ - "Основни принципи", под който стои подписа само на едната страна - мениджмънта на "Балкан". На практика става въпрос за декларация, с която ръководството на авиокомпанията се задължава засега да запази работните места на летците и да не ги съди за предприетите от тях действия. От своя страна пилотите прекратяват протеста си и се ангажират да не участват в никакви други стачни действия. Размерът на работните заплати (основната причина за стачката) ще се обсъжда от работна група, която ще трябва да внесе готов проект до 30 септември. По всичко изглежда, че ръководството на компанията е основният печеливш - полетите на авиокомпанията се възстановяват и "Балкан" ще изпълни чартърната програма за лятото. Не е ясно обаче какво точно печелят летците - заплатите им засега остават непроменени, а те и досега имаха споразумение за запазване на работните им места. Те получават само обещания за по-добро заплащане - но то ще се обсъжда наесен, когато сезонът ще е свършил.
"Правната сила на подписания документ е неясна", каза Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара (БСК бе основен посредник в преговорите между летците и ръководството на "Балкан"). Той обаче допълни, че държавата (в лицето на министрите на финансите, транспорта и на социалните грижи) се явява гарант за изпълнението на поетите от двете страни ангажименти. Именно държавата бе в основата на постигнатото съгласие. "Ще използваме много категорично и много решително всички средства за натиск върху двете страни", каза в сряда при излитането си за Финландия министър-председателят Иван Костов. И още: "Ако страните не се споразумеят, ще обявим "Балкан" в ликвидация. " Въпреки очевидната езикова грешка (решението за ликвидация се взема от собственика, а 75от капитала е притежание на "Зееви груп") посланието на премиера бе ясно. И то се изпълни незабавно - от 16 часа следобед в сряда министрите на транспорта, на финансите и на социалните грижи се събраха, за да подпомогнат двете страни при разрешаването на възникналите противоречия. В резултат на което късно вечерта вече имаше постигната договореност. Въпреки това обявената за 13 часа в четвъртък на обяд пресконференция на двете страни се забави - поради "езикови проблеми".
Засега като че ли е рано да се говори за загубите, които прекратяването на полетите донесе на авиокомпанията. Те със сигурност не са онези един млн. долара ежедневно, за които говореха мениджърите, но въпреки това сумата е значителна. Особено важно е взетото решение за туристическите агенции (а и за всички, свързани по някакъв начин с туризма в България). Сключени договори за превоз с "Балкан" имат някои от най-големите туроператори - "Некерман", ИТС и "Болкан холидейз". Става дума за превоз на общо около 200 хил. туристи. "Трудно ми е да опиша ефекта, който евентуалното неизпълнение на чартърите би имало върху туристическия сезон", каза по този повод Христо Колев, представител на "Некерман" за България. А той несъмнено би бил сериозен - при това в година, която се очертава като твърде успешна за черноморските ни курорти ("Некерман" и ИТС предвиждат растеж от около 30). За щастие събитията около "Балкан" не намериха особено широк отзвук в чуждестранните медии.
Преди да достигне настоящата си развръзка, конфликтът между летците и ръководството на "Балкан" премина през няколко етапа. В понеделник на кратко посещение в България пристигна Гад Зееви - собственикът на "Зееви груп". Очакванията, че появата му ще подпомогне постигането на съгласие обаче, не се оправдаха - след продължително обсъждане летците отхвърлиха направените от собственика на авиокомпанията предложения. Той пък излезе с декларация, в която се казваше, че "ако пилотите не се върнат на работа, ще наема други или ще затворя авиокомпанията". Конфликтът изглеждаше все така неразрешим, а действието се пренесе от околностите на летището в съдебната зала. В сряда в Софийския градски съд се гледа делото по иск на авиокомпания "Балкан" срещу 76 пилоти, обвинени в организиране на незаконни стачни действия. Гледането се проточи, a oтветниците положиха всички усилия да отложат делото и бяха подкрепени от прокуратурата. Така съдията Емил Марков обяви нова дата за гледане - 22 май, което сякаш отлагаше и развръзката на целия конфликт. Последва среща с Апик Гарабедян (зам.-министър на транспорта), на която той обяви, че "министерството няма да взема страна в диалога между работници и работодатели, но ще настоява за подновяване на диалога". Малко по-късно стана известно решението на Иван Костов за сериозна намеса на държавата в спора.
Докога ще се запази постигнатото спокойствие около "Балкан" засега е трудно да се каже. Въпреки декларацията и двете страни не изглеждат особено доволни от постигнатото споразумение. Освен това в хода на конфликта бяха изнесени редица материали, които поставиха под съмнение нормалното провеждане на приватизационната процедура за "Балкан". В четвъртък Върховният административен съд отхвърли жалбата на един от загубилите кандидат-купувачи (Урлих Бентелер). Според Агенцията за приватизация засега няма данни за нарушение на подписания договор, но основните параметри по него се отчитат едва в края на годината. Г-н Зееви обаче засега декларира желание да инвестира в България, което дава някакви надежди за задлъжнялата ни авиокомпания.
Тайните служби - начин на употреба или употреба на начините
"Кой не скача е ченге, кой не скача е ченге! " Помните ли този призив от митингите през зимата на 1997 г. - 7 години след разграждането на Държавна сигурност сянката на тайните служби на комунистическия режим тегнеше над България. Мине се не мине време и някой се сеща за ДС, досиета, Шесто управление, проектът "Нева" и т.н. Почти няма политически скандал в най-новата ни история, в който специалните служби да не са замесени. Като се започне от "Оня списък", мине се през "Македонската сделка", югоембаргото, контрабандните канали, различните компромати, та се стигне до докладите за корупция, които шефовете на НСС и НСБОП предадоха на премиера Иван Костов в края на 1999. Изобщо, когато нещо се случи в държавата, всички подозират тайните служби и че това "нещо" не е случайно.
За съжаление голяма част от това е вярна. Анализ на ситуациите, в които на политическата сцена са се появявали тайните ченгета или техни атрибути, показва, че действията на службите никога не са случайни.
Първият скандал с досиетата избухна в самата зора на демокрацията. По време на Великото народно събрание беше взето решение за отваряне на досиетата на агентите и сътрудниците на бившата ДС. Няколко дни преди комисията да се произнесе кои доносници са се намърдали в първия демократичен парламент, в тогавашния орган на бившия Комсомол в. "Факс" се появи списък на 26 депутати, за които се твърди, че са били сътрудници на ДС. След този случай спорадично в пресата се появяваха досиета от ДС на един или друг политик. Така с течение на времето обществото разбра, че най-страшното е, че истинските досиета на ДС не са в архива на МВР, а в напуснали бивши служители на политическата полиция, които шантажират общественици и бизнесмени с тях. Случаят с доносниците във ВНС е първият, при който бившите служители на ДС показаха на какво са способни.
С променлив успех в парламентите се повдигаше въпросът за досиетата и тяхното отваряне. Когато през 1997 г. сегашният парламент прие закона и назначи комисия, се оказа, че или няма досиета, или във властта няма доносници. Уловката беше, че комисията за отварянето на досиетата се състоеше от началниците на специалните служби, които поставиха сито за своите агенти, а решение на Конституционния съд забрани оповестяването само на списъци на доносници. Така политиците отново попаднаха в лапите на ченгетата.
При последното отваряне на досиетата изведнъж се оказа, че най-много агенти има в парламентарната група на Движението за права и свободи. Случайно или не, в момента на обявяването на списъка СДС водеше неистова битка с хората на Доган и го натискаше по всички фронтове.
В началото на 1992 г. се заговори за списък с имената на наши разузнавачи, които са били предадени в посолството на Турция. Историята отново беше "разкрита" от вестник. Заподозреният е Ахмед Доган. Години след това ще се разказва, че Сокола е агент на три разузнавания - на българското, на турското и на руското, а с предаването на "Оня списък" на турските служби е била разбита цялата резидентура на България в Анкара.
Историята гръмна след среща във Варна на 39-имата депутати, които гладуваха против конституцията през 1991 г. и беше обявена като първа атака за сваляне на първото правителство на СДС. Тогава бяха поискани оставките на шефа на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов и на тогавашния директор на Националната служба за сигурност Чавдар Петков. Малко по-късно се разбра, а по-късно в парламента бяха внесени и някои идеи за контрол над специалните служби и по-конкретно преминаване на контрола на НРС от президента към изпълнителната власт.
Апогеят на манипулацията от страна на спецслужбите върху политическия живот в държавата се държи от прословутата македонска сделка, в която беше замесено името на съветника на Филип Димитров Константин Мишев. Малко преди да гръмне аферата, Филип Димитров беше внесъл запитване в Конституционния съд на чие подчинение е НРС - на правителството или на президента. След това питане Бриго Аспарухов даде една безпрецедентна пресконференция, на която обвини премиерския съветник, че е замесен в оръжейна афера. След това му се извини. Последва вот на доверие на правителството на Филип Димитров, предшестван и от августовските Боянски ливади на президента Жельо Желев, и правителството на СДС падна. След него дойде Беров, който оттегли питането от Конституционния съд.
С правителството на Любен Беров започна една от най-тъжните истории за икономиката на страната - то дойде на власт с мандата на Движението за права и свободи, с гласовете на БСП и беше контролирано от хората на "Мултигруп", повечето бивши служители на Държавна сигурност. Така хората на спецслужбите започнаха да осребряват дълга си към родината с нарушаване на наложеното ембарго над Югославия. Тогава все още граничните пунктове се контролираха от Националната служба за сигурност, наследник на Второ главно управление на ДС. Под техен контрол бяха държавните контрабандни канали още от времето на Тодор Живков. Заниженият контрол по границата превърна нарушаването на югоембаргото за тогавашния "национално отговорен капитал", създаден все от бивши служители на Държавна сигурност, в златна мина, но и превърна България в един от най-големите нарушители на международните санкции.
След идването на власт на правителството на СДС през 1997 г. службите отново влязоха в употреба, само че с обратен знак. Този път срещу прокурорите на Татарчев. Вътрешният министър Богомил Бонев поведе жестока битка с прокуратурата.
Наяве излезе операция "Змия", за която се твърдеше, че засяга близка до главния прокурор Иван Татарчев жена. В акцията се включи и Националната служба за борба с организираната престъпност и Националната служба за сигурност. Появиха се информации за среднощни запои на Татарчев и неговите колеги с бандита Роко, за връзки на прокуратурата с депутати от ДПС, за корупция сред магистратите и т.н, и т.н. Накрая се оказа, че всичко това е, за да се прехвърли отговорността от битката с престъпността от МВР върху съдебната власт. Нарасналото напрежение беше умело използвано за орязване на правата на прокурорите и за отклоняване на вниманието.
Това е само бегъл преглед на по-значимите случаи, в които специални служби са играли ключова роля и са оказвали силно влияние върху политическите процеси и развитието на обществото в България. Ако може да се проникне зад завесата на тези тайни, може би ще стане ясно, че в повечето случаи тайните служби пазят основно своите интереси, създават мистика около своята дейност, преувеличават своята значимост за сигурността на страната, за да запазят работата си на тъмно.
Накратко
На свое заседание парламентарната комисия "Антимафия" е поискала в едноседмичен срок пълни сведения от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса за това какви дълготрайни материални активи са закупили за времето, от което съществуват, и договорите за тях. Поводът за искането е множеството сигнали, получени в комисията, че в редица случаи са харчени неоправдано големи средства за закупуването на сгради и други дълготрайни материални активи. Комисията е взела и решение да се направят промени в Наказателния кодекс и в Търговския закон за предотвратяване на престъпленията с ценните книжа. Разгледани са и случаите със занижаване на облагаемата митническа стойност. Комисията "Антимафия" ще търси механизъм за предотвратяване на възможността да се декларира нереална митническа стойност.
Парламентарната група на ДПС внесе в НС проект за създаване на временна комисия за проучване на приватизационния и следприватизационния контрол. Основната задача на комисията ще бъде да подготви доклад с конкретни мерки за гарантиране на прозрачността и законността на приватизационните сделки. Комисията ще се състои от 11 народни представители, както следва по двама от всяка парламентарна група и един от независимите. Тя ще се избира за срок от шест месеца. Проектът е подписан от всички парламентарни групи.
Различни аспекти на бизнеса в световната мрежа се обсъждаха на втората международна конференция "Бизнесът в Интернет", която се провежда на 12 и 13 май в София. Организатори на конференцията са Българската стопанска камара и М3 Comunications Group. Основните теми са мобилните комуникации, разплащания през Интернет, достъп до Интернет чрез кабелни мрежи, въпроси на банкирането и търговията в Интернет, рекламата и медиите в световната мрежа.
Предлагат нова такса за поддържане на имотния кадастър
Да се въведе нова такса върху земеделските земи за поддържане на имотния кадастър предлагат на агроведомството частни предприемачи. Идеята е таксата да се събира на декар обработваема земя от всички собственици и да изиграе ролята на обсъждания напоследък поземлен данък. Въвеждането на такъв беше категорично отхвърлено миналата седмица от министър Венцислав Върбанов с мотива, че моментът не е подходящ. Освен това налагането на нови данъци по никакъв начин не може да подпомогне пазара, заяви тогава Върбанов.
Налагането на таксата ще доведе до финансов негатив за собствениците на пустеещи терени и ще раздвижи пазара на земя, смятат обаче предприемачите. Целта е с нея да се избегне социалното напрежение, което би се породило от облагането на собствениците. Според специалистите не би имало проблем размерът на таксата да е различен за отделните типове и категории земи.
Продажбите на недвижими имоти, включително и на земеделска земя, от началото на водене на такава статистика в съдилищата от 1994 г., са общо 583 369, или 97 228 средно на година. При население на страната от около осем милиона души това означава, че годишно около 2.43от българите са били страна по сделки за имоти, ако се изключат договорите за наем. Точният брой на участниците обаче е по-голям заради огромния процент на семейна съсобственост. По изчисления на експерти по търговията с недвижимости участници в такива сделки са средно 5-6 на сто от населението всяка година. Така се оказва, че достатъчно развитият в момента пазар на къщи и апартаменти например се движи от сравнително нисък процент от гражданите. Според предприемачите изводът е, че таксата върху земята би имала ефект, дори и да предизвика желание за продажба у малка част от всички собственици, които я плащат.
Другото предложение на предприемачи е обобщената листа на нотариалните дела, която се прави от правосъдното министерство за всяка календарна година, да стане публична. Листата в момента е само за вътрешно ползване. В нея в отделни графи се вписват всички дарения, продажби, ипотечни договори и завещания на недвижими имоти. Информацията се подава от всички районни съдилища в страната и статистиката за тях се води поотделно.
Освен това се предлага графата "Продажби" в същия документ да се раздели и в нея да фигурират отделно сделките със земя. Така покупките на обработваеми площи ще станат по-сигурни за инвеститорите и в същото време ще се получи по-ясна картина за пазара на земя в различните региони на страната. Последните две предложения се очаква още тази седмица да бъдат официално изпратени до зам.-министър Георги Каркъмов.
"Сегашната схема, по която се движи пазарът на земята, е работеща и няма нужда да променяме посоката й", заяви междувременно през изминалата седмица агроминистърът Венцислав Върбанов. Според него търговията с обработваеми площи в Добруджа е най-напреднала, защото в този регион земята е върната на старите й собственици най-рано и процесът ще се развие скоро и в останалите части на страната. "Радва ме фактът, че цената на декар земеделска земя в Добричко се е вдигнала двойно за броени месеци", заяви Върбанов. "В момента тарифата за декар трета и четвърта категория там е 200 лв., докато доскоро варираше около 100 лв.", добави министърът.
Крайният срок за избор на личен лекар е препоръчителен
Срокът за подаване на регистрационните форми за избор на личен лекар или стоматолог е препоръчителен. Това обясниха от Националната здравноосигурителна каса.
Новият срок за избор на общопрактикуващ лекар и зъболекар е 10 юни. Тази дата е и последният, в който лекарите и стоматолозите могат да подадат документи в районните здравни каси.
"Препоръчителните срокове се поставят, за да може веднъж процесът по регистрация на лекарите да бъде задвижен", коментираха от пресцентъра на НЗОК. Де факто най-заинтересовани от бързата регистрация са лекарите, които ще получат предварително средства, като размерът ще се определя от броя набрани пациенти.
Не е проблем личен лекар да се избира и по-натам. В законовата рамка на здравната реформа не е предвидена санкция при прескачане на препоръчителния срок. "Хората могат да изберат личен лекар или стоматолог и догодина. Но това означава, че ако все пак им се наложи да ползват услугите на лекар или зъболекар, ще трябва да се занимават с формалности в последния момент", коментираха от касата. Препоръчителният срок бе сложен, за да подтикнат хората да се регистрират, което ще позволи в крайна сметка започването на здравната реформа.
Ако обаче все пак се наложи ползването на медицинска помощ без избор на лекар, тя ще се заплаща като от неосигурено лице.
Законът дава право на пациентите на всеки шест месеца да сменят избраните от тях лекари и стоматолози.
Спецслужбите ще излязат от нелегалност само със закон
Йово НИКОЛОВ, Момчил МИЛЕВ
Българинът открай време робува на абревиатурите (по съветски образец). И преди, и сега има едни трибуквени и четирибуквени институции, които го хвърлят в тих ужас. Страхопочанието идва от мощния репресивен апарат на зловещото КДС (Комитет за държавна сигурност), който 45 години стряскаше съня на хората.
Наследниците на различните управления в Държавна сигурност също се сдобиха с кратки абревиатури и макар вече не толкова страшни, не станаха по-прозрачни. НСБОП, НСС, НРС, ВКР, РУ на ГЩ са все служби, обвити в тайнственост и мистика. Зад всяка абревиатура се крие неизвестен брой от щатни офицери, с неясен бюджет и агенти, чиято задача е да ни пазят от чужди шпиони и мафиотски образувания. Как става това, с какви средства, каква работа вършат спецченгетата, рядко излиза наяве. Липсата на законова база позволява на тайните служби да правят каквото си поискат, затова от нейната липса интерес имат само хората в тях и никой друг.
Когато преди два месеца в медиите започна обсъждането на новия Закон за обществения ред и сигурност, всички ченгета, напуснали системата, и настоящи, се обединиха около тезата, че това е общественоугодно дело. Само че законът зацикли и за него повече нищо не се чу. Според появилия се тогава вариант идеята на работната група е била заимствана от Унгария и Германия. Законопроектът предлагаше създаването на агенция или министерство, което да координира действията на специалните служби. Тя да има информационни функции, но един началник да координира дейността на цивилното и военното разузнаване, контраразузнаването, военното контраразузнаване и службата за охрана.
Този законопроект има основно две идеи - да постави под контрол и да обединява усилията на всички служби по конкретни задачи и да обезпечава информационно изпълнителната власт, парламента и президента. Естествено всички заподозряха Иван Костов в желанието да концентрира силовите структури на държавата и да укрепи властта си, тъй като тази агенцията трябваше да бъде на подчинение на МС.
Години наред тези щения на Министерския съвет бяха жестоко отбивани и от военното разузнаване, и от цивилния му брат НРС. Сякаш няма по-нормално нещо от това информацията на спецслужбите да се ползва в името на управлението на държавата. Така още от 1992 г. в парламента има няколко внесени проекта за Закон за националното разузнавателно управление. Те обаче така и не видяха бял свят заради противостоенето президент - изпълнителна власт. По силата на указ 152 от 5 февруари 1990 г. Държавният съвет на България създава НРС на подчинение към президентството. Тогава все още президент е Петър Младенов. Намеренията са в редовете на спецслужбите да останат верни на партията хора. По-късно това ще се окаже доста важно за лявата партия. Оттогава, та и до днес, когато се заговори за прехвърляне на подчинението на НРС на изпълнителната власт, всички търсят интрига между двете сгради на "Дондуков".
Същото е и с НСО. Тя е наследник на прословутото УБО, което бдеше за спокойствието на елита на БКП. Сега изпълнява същите функции за настоящите първенци на държавата. И затова се предполага, че знае много от тайните на управляващите. НСО е създадена с постановление от 1991 г. и също е на подчинение на президента. Всъщност за запазване на статуквото най-вече се борят техните шефове.
Бившият шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов е подозиран в това, че на няколко пъти разтърси държавата с шпионски скандали, за да предотврати прехвърлянето на подчинението на службата си към изпълнителната власт и оставането си на служба. Това обаче не е валидно за сегашния директор на НРС Димо Гяуров. Младият юрист беше обща кандидатура и се разбира еднакво добре и със Стоянов, и с Костов.
Не така обаче стои положението при шефа на НСО ген. Димитър Владимиров. Той беше подложен на серия от провокации от 1997 г. насам и дори се заговори, че неговото място ще се заеме от човек на тогавашния МВР-шеф Богомил Бонев, но оцеля с подкрепата на президента.
Контрашпионажът май трябва да излезе от МВР. Поне такава е идеята, която се лансира в последно време. Наследникът на Второ главно управление на ДС беше освободен от несвойствените си дейности като контрол на ГКПП например с новия устройствен Закон за МВР. Пак чрез него на НСС бяха вменени само информационни функции, без право да извършва задържания на престъпници или шпиони. В службата силно беше редуциран секторът, който се занимава с икономически престъпления. Така за НСС остана да се занимава основно с контрашпионаж и международен тероризъм. И съвсем естествено е тя да излезе от МВР, но май на никого не му се иска това да става.
Около службата се разшумя особено много, след като директорът ген. Атанасов предаде на премиера Иван Костов данни за корумпирани властници през декември м.г. Оказа се, че макар и с редуциран състав, контраразузнаването се е докопало до информация за корупция във висшите етажи на властта.
НСБОП напротив, все повече засилва своите полицейски функции. Тя беше създадена с постановление №20 от 13.02.1991 г. основно от служители на сектора за борба с контрабандата на културно-исторически ценности от бившето Шесто управление на ДС. Постепенно се разрасна и стана реален конкурент на НСС. Двете служби са единствените, които работят по силата на закон.
През 1998 г. част от направленията, по които работеха антимафиотите, отидоха в полицията - кражбите на автомобили и контрабандата с ценности. И тенденцията е тя да се приближава все повече до полицейската дейност.
Военните специални служби бавно, но сигурно губят своята автономия. До идването на правителството на Костов структурите на Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ) и Военното контраразузнаване (ВКР) бяха извън структурите на военното министерство. На практика цялата информация от двете спецслужби минаваше през ръцете на генщаба, преди да достигне цивилното ръководство на армията.
Синият военен министър Георги Ананиев се оказа първият, който се опита да промени нещо по отношение на военната агентура. Под давлението на тогавашния си първи заместник Румен Кънчев през 1997 г. той предложи поправки във военния закон, според която ВКР и Военна полиция преминават изцяло на негово подчинение. Началникът на генщаба успя да запази контрола си над военното разузнаване. Самите военни спецслужби функционират по вътрешноведомствените си разпоредби, които обаче и до момента продължават да са секретни.
По принцип и военното разузнаване, и ВКР отдавна работят по проекти за нормативни актове, които да узаконят тяхната дейност. Те обаче надали някога ще видят бял свят. С последните поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили статутът на военните специални служби коренно се променя. ВКР и Военна полиция се сливат в едно, а новата мегаслужба се нарича "Сигурност". Нейните правомощия са загатнати с няколко думи в закона, а всичко останало ще се регламентира от военния министър.
Военното разузнаване се разделя на две, като едната част остава при генщаба, а другата отива на цивилно подчинение. Това, което остава в ръцете на генералите, е така нареченото полево разузнаване, което се занимава с чисто армейски задачи. Армията запазва контрола си и над радиоразузнаването, което подслушва честотния спектър в целия балкански регион. Военната агентура зад граница се обособява с така наречената служба "Военна информация". Тя ще бъде подчинена на цивилното ръководство, като все още се уточнява към кого точно ще е. Сегашният военен министър Бойко Ноев има силно желание да я запази за себе си, вероятно под давлението на своя най-верен човек - шефът на политическия кабинет и бивш началник на военното разузнаване о.з. ген. Чавдар Червенков.
Премиерът Костов обаче има доста по-различни планове за военното разузнаване и вероятно ще се опита да го подчини директно на своята воля чрез Съвета за сигурност към Министерския съвет. Още повече Костов е в изключително топли взаимоотношения с шефа на военните разведки ген. Ангел Кацаров.
Въпросът с контрола над специалните служби стана причина и за някои дрязги между правителството и държавния глава. Президентът Стоянов открито се противопостави на идеята някои офицери от военното ведомство да се назначават само със заповед на министъра, както и изваждането на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана от състава на въоръжените сили. Според източници от военното министерство става дума точно за това как да се назначават шефовете на специалните служби. В случая с НРС и НСО също става дума за това дали да има президентски укази или не. По принцип Петър Стоянов брани със зъби и нокти позициите си по отношение на армията и особено на специалните служби.
Каквото и да се казва обаче, единственото право е в закона. И докато спецслужбите нямат закон, който да регламентира тяхната дейност, винаги ще бъдат подозирани в манипулации, дезинформиране, подвеждане и т.н. Колкото по-явни са тайните служби, толкова по-голямо е доверието в тях. Естествено не става въпрос за издаване на секретите им. Става въпрос за използването и законовото регламентиране на техните методи, за координацията и контрола на тяхната дейност.
Разбуниха кошера МВР
СДС сложи бели якички на мутрите, а комуникациите в бастиона на властта блокираха
Йово НИКОЛОВ
Досега се знаеше, че тези управляващи трудно разговарят с обществото. Вече втора година премиерът Иван Костов обяснява, че хората не разбират какво върши правителството му.
Скандалите около уволнението на директора на НСБОП ген. Кирил Радев извадиха наяве още една реалност - нарушена е комуникацията между различните нива на властта. Не че това не се е случвало и преди, но уволнението на Радев, широко коментираните в медиите причини, интригата, която МВР сама създаде, и неясните и забавени обяснения за неговата смяна превърнаха рокадата в драма, която се вписа чудесно в течащия сценарий с атаката на бившия вътрешен министър Богомил Бонев срещу СДС и Костов.
Към това се прибави и дълго задържаният интерес за имената на новите заместник-министри, гарниран с отказа на президента да уволни главния секретар Божидар Попов, за да го направи обикновен заместник.
"Ген. Кирил Радев е човек на Бонев, Бонев атакува властта, а Костов обеща, че ще смачка тези, които клатят управлението. Затова махат генерала от прословутата служба за борба с организираната престъпност. " Това беше най-често срещаното обяснение за уволнението на Радев от поста му. Към него се допълни и нежеланието му да отиде в кабинета на Емануил Йорданов, за да му се обясни защо вече не е желан в този екип. Така поканата за един личен разговор, предадена чрез секретарката на вътрешния министър, стана допълнителен довод за подмяната. Отказът беше разтълкуван като неподчинение и нарушение на войнската дисциплина, по думите на президента Петър Стоянов, но в общи линии само придаде комичен оттенък на причините за уволнението.
И министър-председателят, и президентът, и вътрешният министър допуснаха една основна грешка - не формулираха ясно и навреме причините за тази смяна, преди медиите да усетят колебливостта на аргументите им. А българинът, като чуе спецслужби, уволнение и генерал, и става подозрителен. Така смяната на генерал Радев роди поне четири слуха. Първият е, че вътрешният министър разчиства ведомството си от хората на Бонев. Вторият е, че НСБОП е ударило някъде управляващите (Бонев твърди, че това е в приватизацията. Със същия успех може да е някой контрабанден канал, който снабдява с пари синята централа) и затова отстраняват генерала от директорското място. Третото предположение е, че подготвят закриване на НСБОП, то е валидно за коридорите на службата. Чак на четвърто място остава недоволството от работата на самия Радев или от службата като цяло. И като всяко нещо накрая на редичката е най-малко убедително. Макар и доста логично.
А всъщност в смяната на генерал Радев няма никаква драма. Директорите за това са директори - за да ги назначават и да ги уволняват. Освен това службата му беше излишно фаворизирана заради нескритата симпатия на бившия министър Бонев към нея. Преди тя да е показала главозамайващите успехи, които й се вменяваха.
Създаденият от управляващите фронт "анти-Бонев" е само катализатор за уволнението на Радев. И донякъде спестява на вътрешния министър Емануил Йорданов обясненията за решението му в този аспект. Никой не очаква, че той ще се изправи и ще каже, че маха Кирил Радев заради приятелските му връзки с предателя на сините Бонев.
Иначе плахите опити на Йорданов да обясни по друг начин уволнението звучат съвсем логично.
Откак СДС и Бонев дойдоха на власт, службата за борба с организираната престъпност е безспорният фаворит на управляващите.
Защото смачкването на силовите групировки и мафията бяха посочени като един от приоритетите на правителството на сините. И така се заредиха посещения на Иван Костов и други партийни и държавни ръководители в сградата на НСБОП, държани речи пред микрофона, потупване на спецченгетата по гърба, награждавания. Изпаднал в тази еуфория, през 1998 г. премиерът бодро рапортува, че гръбнакът на мафията е пречупен, а групировките изтласкани от икономиката. Управляващите надуваха със самочувствие спецченгетата от БОП. Повечето шумни успехи на службата обаче се провалиха в съда или не достигнаха до него.
Затова и оценката за резултатите на службата две години по-късно е коренно противоположна. Според правителствения пресцентър уволнението на Кирил Радев е, защото "службата не се е справила ефективно с основните структури на организираната престъпност и с техните опити да навлязат в икономиката на страната с инкриминиран капитал". Това умозаключение само по себе си е вярно. Но за това не е виновен само Кирил Радев.
Просто сега силовите групировки отново изпълзяха на светло. Защото не бяха ефективно преборени. И сега стана ясно, че са в съдружие с хора на управляващите - в РМД, в концесии, във фирми, в хотели и т.н. Изобщо се превърнаха в мутри с бели якички, а МВР допусна това да се случи. В самата дефиниция на понятието организирана престъпност пише, че това е срастване на престъпността с държавната власт. И още в зората на структурирането на настоящата синя партия лидерът на СДС беше предупреждаван, че там се вмъкват "талибани", съмнителни бизнесмени и други подобни маргинали. Че тези хора ще искат своето, след като СДС вземе властта. Дори и в чисто партийната лексика думите мутра, бандит, борче се настаниха доста трайно и се изговарят свойски.
И изобщо не е вярно, че сенчестият бизнес е влязъл в правилата. Зачестилите бомбени атентати в последно време са точно това - уреждане на икономическите сметки по мафиотски.
За съжаление краткият анализ на вътрешния министър за заслугите на службата за борба с организираната престъпност е доста точен. Успехите на службата в борбата с наркотрафика са безспорни. Затова и международното сътрудничество на НСБОП в тази област със сродни чужди служби е на такова добро ниво. Заслуга на службата с известни уговорки е и закриването на пиратското производство на дискове.
Само че в областта на разкриването на икономическите престъпления, разбиване на сенчестите групировки, корупцията във властта, е на доста посредствено ниво. Как за три години нито един от известните на цяла България бандити и босове на групировки не попадна в мрежите на службата. Не само това, нямаше и намек за тотална атака срещу силовите групировки, а само общи приказки.
Когато НСБОП шумно обяви, че е разкрило захарната афера на "Мулти" в Бургас, получи аплодисменти. Когато се заговори за спиртната афера пак в морския град обаче, беше смъмрен от Иван Костов - НСБОП първо да си свърши работата и тогава да говори. Защото от захарната афера нищо не се случи в съда. Мултигруп успяха да се отърват. Вярно, с помощта на смешни експертизи от вещи лица, но... За спиртната афера никой не стигна дори до съда. Що се отнася до разкритите спиртни канали, за които антимафиотите получиха награди, изобщо не бяха споменати конкретни имена. Което може да означава две неща - или че в тях са играли хора на управляващите, които са били прикрити, или че НСБОП не е стигнала до доказателствата за съд. По-вероятно е да става въпрос и за двете. Контрабандният канал през Малко Търново май също отива към провал. От толкова чакания доклад за корупцията смут сред управляващите предизвикаха не сигналите на НСБОП, която е натоварена с борбата срещу подкупността, а информациите от НСС.
Че Кирил Радев е пътник, отдавна се шушука из коридорите на сградата на БОП . Веднага след смяната на Бонев, Емануил Йорданов тактично изчака да мине малко време, макар че вероятно отдавна му се е искало да се раздели с генерала (което си и призна на пресконференцията). Те и двамата май не си симпатизират от самото начало. "Нямам причини да уважавам този човек, не може на оперативки да се говори само за мачове", каза след уволнението си Радев. "Той не изпълни нито едно мое разпореждане, дадох му шанс да докаже какво може", контрира го Йорданов на пресконференцията.
Вероятно Радев е усетил много силно вятърът на промяната в гърба си веднага след като се е завърнал от отпуска. Тогава е разбрал, че вътрешният министър му е назначил нов заместник, без дори да го попита за мнение. Преди това е отхвърлил предложението на Радев за заместник на вакантната длъжност.
Красимир Младенов идва от шефското място на РДВР - Благоевград. Макар да не сипят суперлативи, за него се чуват добри думи оттам. Според добре осведомени източници Радев влиза в кабинета си 15 минути след като главният секретар Божидар Попов е представил новия зам. на личния състав на службата. И всичко му е станало ясно. А когато прочетеш във вестника, че ти готвят шапка, нещата са очевидни. Но някак си унизителни. Има и по-достойни начини за уволнение.
В контекста на смяната на ген. Радев може да се очаква и предстоящото уволнение на един друг съратник на Богомил Бонев - шефът на Столичната дирекция на вътрешните работи ген. Емил Танев. Той е състудент на Бонев и също негов приятел. Управляващите отдавна недоволстват от реда и сигурността в столицата, където се е концентрирал целият престъпен контингент на държавата. В СДВР също липсва организация, каквато се иска за столичен град. Към греховете на ген. Танев се приписва и фактът, че сред сътрудниците на СДВР, които носели служебни карти, които им дават известни права, има и хора на "Мобилтел", и криминално проявени лица. Самият Владимир Грашнов се оказал с карта на сътрудник.
Миналата седмица беше сменен и шефът на РДВР- Варна. Мястото, от което Богомил Бонев щеше да изгони руската мафия, но не успя.
НСБОП е хибридна служба. Тя е нещо средно между специална служба и полицията. Дейността и е забулена в тайнственост, но в същото време използва полицейски методи. Службата може да си избира работата - да казва - този случай е свързан с организирана група, затова ние го поемаме, или другият не е за нас, работете го вие. Затова обикновените полицаи не обичат особено колегите си от БОП. Всъщност много малко са държавите в света, в които има отделна служба, която се занимава с организираната престъпност. Почти навсякъде те са на подчинение на полицията, специализиран сектор с особено големи правомощия, но в нейната централа. Един от радетелите за вкарването на НСБОП под шапката на Националната полиция беше бившият й директор Славчо Босилков, сега съветник на премиера по въпросите на сигурността. Спорът му с Богомил Бонев по този въпрос предизвика скандал и Босилков беше принуден да напусне поста си в ДНСП.
Макар полковникът да е в силна позиция в момента, слуховете за закриването на НСБОП просто не са верни. Защото никой няма интерес от това. Прекалено сложно е и прекалено безсмислено да се разбива една готова структура със свои позиции за борба с организираната престъпност. Назначаването на полк. Румен Миланов за директор на службата е знак в две посоки.
Първата е, че полк. Миланов е честен, принципен и организиран човек. (Поне засега не се е намерила обществена фигура или негов колега, който да каже лоша дума за него.) Бившият шеф на КАТ, зам.-директор на Националната полиция и директор на жандармерията е доказал своите организаторски качества, а точно липсата на организация и правилно структуриране пречи на "аристократите" от НСБОП да работят оптимално. Коментарите, че полковник Миланов не е професионалист, не познава специфичната работа на спецполицаите (по Бонев) и ще се провали, са плач за нероден Петко. Тайните служби са известни с митологизацията на своята работа, често за да прикрият своето бездействие или личните си далавери.
Вторият знак е, че конкурент за този пост беше бившият негов колега полк. Димитър Москов. Москов беше шеф на икономическото направление в ДНСП и беше уволнен от Богомил Бонев. Ако той беше предпочетен за този пост, определено в НСБОП можеха да се очакват борби, реваншизъм и деления. Докато Миланов е далеч по-компромисна фигура.
В суматохата около уволнението на ген. Радев някак си настрани останаха назначенията на двамата заместник-министри на вътрешните работи. Те, меко казано, показват един странен избор на Емануил Йорданов за попълване на политическия му кабинет. След като от три месеца всички се питаха кой ще подпомага Йорданов в работата му, той предложи кандидатурите на Здравко Зафиров - зам.-министър на отбраната, и младия следовател Явор Хайтов. Преди десетина дни президентът отхвърли номинацията за главен секретар на Васил Василев и понижението на настоящия ген. Божидар Попов за обикновен заместник. Така вътрешният министър е бил принуден много бързо да търси нови хора. Изборът му май не е от най-сполучливите. Здравко Зафиров вече беше коментиран в медиите с подозрения за корупция заради строежа на базата на многонационалните сили в Пловдив. Макар и оневинен от прокуратурата, подозренията продължават да тегнат над него и заради луксозния апартамент, в който, оказа се, че живее. Фактът, че той е натоварен с управлението на издаването на новите документи за самоличност е доста голямо изпитание за неговата репутация.
Изборът на следователя Явор Хайтов е, от една страна, изход от конфуза, а от друга - реверанс към коалиционния партньор БЗНС-Народен съюз. Тридесетгодишният зам.-министър има само пет години стаж като следовател и никак не е ясно как ще управлява полицейското дознание и търговските фирма на вътрешното министерство, чиито проблеми набират скорост в състава на МВР.
Ако се съди по избора на заместник-министрите, Иван Костов май наистина е оставил вътрешният министър да си събира екип.
Но след уволнението на ген. Радев кошерът в МВР се разбуни. След още едно-две уволнения сигурно ще започнат и ужилванията.
Свободното падане на еврото
Валутата на ЕС се срива пред безучастния поглед на Европейската централна банка
Кирил Кирилов
Миналата седмица се случи едно знаменателно събитие в историята на обединена Европа - Вим Дуизенберг, президентът на Европейската централна банка, направи безпрецедентно обръщение към "гражданите на Европа", в което заяви, че разбира всеобщата загриженост от страховития спад на еврото, единната европейска валута, на световните финансови пазари. Странно изявление от устата на човек (въпреки че той изложи тезата си в писмен вид), от когото се очаква да управлява новата европейска валута. Ценното в неговото изказване бе прокрадващата се идея, че за първи път в кратката си история ЕЦБ е готова да интервенира на пазара в подкрепа на еврото. Подобна идея изказа малко преди него френският премиер Лионел Жоспен, който призова основните европейски централни банки да обединят усилията си за спасяване на европейската валута от крах.
Да се вдигне курса на една валута, пък била тя и единната европейска, не е проста работа. Навремето Маргарет Тачър казваше, че
Остава и проблемът, че едно краткотрайно стабилизиране на курса на еврото би могло да има по-скоро отрицателни последици, ако страните от Европейския съюз не предприемат мерки за дългосрочна стабилизация на валутата си, ускорявайки икономическите реформи в рамките на съюза. Освен това въпреки спекулациите, че Федералният резерв има готовност да интервенира съвместно с ЕЦБ в полза на еврото, никой не може да посочи поне една основателна причина Съединените щати да имат полза от понижаването на курса на собствената си валута.
По-вероятно е да се случи друго. Под натиска на Федералния резерв ЕЦБ вероятно ще бъде принудена да продължи да вдига основните си лихвени проценти или еврото съвсем ще потъне. Което ще е една иронична промяна за някои от по-слабите страни - членки на Европейския съюз. Преди години малките страни в евросъюза негодуваха, че са заложници на могъщата Бундесбанк, германската централна банка и на нейната монетарна политика. С появата на Европейската централна банка по-малките партньори в ЕС очакваха, че и техният глас ще се чува при определянето на политиката й. Вместо това се оказа, че са се превърнали в заложници на Алън Грийнспан - човекът, който от три десетилетия стои начело на Федералния резерв.
От въвеждането си на 1 януари 1999 г. еврото загуби 24 процента от стойността си спрямо долара. По-лошото е, че има твърде много причини инвеститорите да предпочитат Съединените щати като място за парите си вместо Европа. Резултатът е очевиден - еврото продължава да отслабва. Ако трябва да се изброят само няколко от причините за предпочитанията на инвеститорите, очевидно е, че Европа трябва да решава много по-големи проблеми от това точно кога ЕЦБ да се намеси в полза на еврото.
Съединените щати се радват на непознат в световната история икономически възход; икономическият растеж на Европа е сравнително слаб; Италия се тресе от поредната политическа криза; силно задлъжнялата Гърция най-вероятно ще присъедини валутата си към еврото през следващата година; шефът на френската централна банка и вероятен наследник на Вим Дуизенберг е разследван за възможни злоупотреби по време на престоя си във финансовото министерство; неспособността на Deutsche Bank и Dresdner Bank да осъществят очакваното от тях сливане; колективната оставка на членовете на Европейската комисия през миналата година - списъкът с причините, довели до недоверието на инвеститорите в еврото, може да бъде продължен почти безкрайно. Преди време Дуизенберг дори назова атаките на НАТО срещу Югославия като причина за спада на еврото.
Има и чисто политически причини за потъването на единната европейска валута. Неслучайно миналата седмица Лионел Жоспен заяви, че ролята на Евро-11 (групата на финансовите министри на 11-те страни от евро-зоната - Дания, Швеция, Гърция и Великобритания, които са членове на ЕС все още не са членове на евро-зоната) трябва значително да бъде засилена. Още в навечерието на създаването на евро-зоната тогавашният френски финансов министър Доминик Строс-Кан настояваше Евро-11 да има много по-големи правомощия. Тогава срещу идеята се изправи Великобритания, която се опасяваше, че Евро-11 ще измести Екофин - групата на финансовите министри на 15-те страни - членки на ЕС - като главен орган, определящ основните приоритети на икономическата и финансовата политика на съюза. Сега официален Лондон отново опонира на Жоспен, заявявайки, че трябва да се наблегне на икономическите реформи, а не на създаването на нови управленски органи. Но, изглежда, Жоспен бе на по-верен път, когато в речта си пред парламента констатира: "Европейската политика вече не е проблем на външната политика. " А същевременно разногласията вътре в съюза и липсата на единна политика продължават да отблъскват инвеститорите.
Валутният курс винаги е функция на действията на стотици хиляди отделни личности и юридически лица по целия свят. И на много от тях им се налага да продават евро - на един японски износител за Германия, на французина, ползващ кредитната си карта в Лондон или на германеца, купуващ акции на Microsoft в Ню Йорк. Други продават, защото очакват спад на валутния курс или защото той вече е паднал и те панически бягат от пазара. Валутните пазари вероятно са най-всеобхватните, прозрачни и същевременно непредсказуеми пазари - но те не са ирационални. И в този смисъл изводите, до които стигнаха финансовите министри от евро-зоната на срещата си в Брюксел през седмицата, направо събудиха смях сред сериозните инвеститори.
Факт е, че макар и да не бе обявено официално, срещата бе посветена на еврото, което за 16 месеца успя да свали стойността си от 1.17 долара до 88 цента. След срещата финансовият министър на Люксембург Жан-Клод Юнкер изрече знаменателните със своята глупост думи: "Не разбирам финансовите пазари и трябва да отбележа факта, че и те не ни разбират, но са тези, които са ирационални, а не министрите на финансите. " Юнкер бе прав обаче за едно - европейската валута е евтина и сега е моментът да се купуват евро, защото фундаменталните икономически показатели сочат, че е по-вероятно валутният курс да върви нагоре, а не да продължава да спада.
Лошото е, че еврото си остава валута без съюзници. Еврото се срина, защото изгледите за капиталови печалби са много по-добри извън евро-зоната, отколкото вътре в нея. Ако към това се прибави нежеланието на Европейската централна банка да предприеме каквото и да било, за да защити собствената си валута и неподдаващите се на коментар изказвания на отговорни финансисти като Жан-Клод Юнкер, за никого не би трябвало да е изненада, че еврото потъва.
Ще има ли панафриканска война
Провалът на ООН в Сиера Леоне показа, че кризите в Африка излизат извън контрол
Петър ИВАНОВ
Неуспехът на мироопазващата мисия на ООН в Сиера Леоне не е просто поредният провал на световната организация. Кризата в западноафриканската държава има два аспекта - от една страна, тя показа, че ООН губи доверие като глобален политически фактор, а от друга, че съвсем скоро тлеещите кризи в Африка може да прераснат в континентален военен конфликт. Неуспехът на ООН в Сиера Леоне демонстрира и нещо друго - с него пропадна концепцията, че африканските държави могат и сами да се справят с кризите на техния континент. Идеята, че африканските нации трябва самостоятелно да преодоляват регионалните конфликти, до голяма степен е резултат от нежеланието на големите западни държави да се ангажират или намесват в безбройните местни спорове. Все пак през последните десет години Европа бе достатъчно заета със собствената си сигурност, разклатена от войните в бивша Югославия, за да обръща внимание и на Африка.
САЩ от своя страна се опариха от провала си в Сомалия през 1997 г. и след това ограничиха дейността си на Черния континент до предоставяне на средства за развитие чрез Инициативата за преодоляване на кризите в Африка. Очевидно Западът сгреши, като по една или друга причина заложи неоправдани надежди на африканците. Оказа се, че намесата отвън е крайно необходима не само защото държавите от континента нямат опит или ресурси да се справят сами. Твърде често, опитвайки се да тушират регионалните си спорове от арбитър, те почти винаги стават страна в конфликтите.
През май 1997 г. в Сиера Леоне е извършен преврат срещу законно избрания президент Ахмед Кабах, който е отстранен от ген. Джони Корома. Кабах бяга в съседна Гвинея и започва да организира връщането си на власт. През октомври същата година Съветът за сигурност на ООН налага санкции на военния режим в страната, а с резолюция 1132 е забранен износът на оръжия и петролни продукти за Сиера Леоне. Междувременно бившият президент Кабах наема британската фирма Sandline International, която трябва да осигури оръжие за контрапреврат. Би Би Си съобщава, че тогава Sandline организира доставката на 35 тона автомати "Калашников", произведени в България. Според представител на фирмата сделката е извършена след консултации с Форин офис. Версията на Sandline е, че доставката не е в нарушение на ембаргото, тъй като санкциите се отнасят само до военната хунта, която в момента управлява Сиера Леоне.
Информацията за сделката предизвиква скандал в британското външно министерство. По-късно специално назначена правителствена комисия установява, че нито един министър не е замесен, и случаят е потулен. През февруари 1998 ръководените от Нигерия Западноафрикански сили Ecomog влизат в Сиера Леоне и президентът Кабах е върнат на поста му през март. През януари следващата година бунтовниците от Обединения революционен фронт (ОРФ), ръководени от Фоде Санкох, атакуват столицата Фрийтаун. През лятото е подписано мирно споразумение между правителството и ОРФ, а в началото на 2000 г. в страната влизат умиротворителите на ООН, които трябва да контролират спазването му.
Размириците в Сиера Леоне избухнаха, след като бунтовниците взеха над 500 сини каски за заложници и започнаха военни действия срещу правителството. Кризата продължи да се задълбочава, след като бунтовниците от ОРФ се отправиха към столицата Фрийтаун. Великобритания прати свои войски в Сиера Леоне и организира мащабна акция за евакуация на западните граждани. Войските на ООН, съвместно с британския контингент укрепиха позициите си и се приготвиха да отбраняват столицата, а положението в страната продължава да бъде изключително напрегнато и неясно.
Една от основните грешки на ООН е, че разположи в Сиера Леоне твърде малък, недостатъчно трениран и разнороден по състав мироопазващ контингент, който страда от липса на дисциплина и лошо командване. Мисията в Сиера Леоне се усложни допълнително, когато се оказа, че тя е доста по-скъпа от предвиденото. По тази причина Нигерия изтегли контингента си от страната, факт, който впоследствие се оказа решаващ за колапса на операцията. С разрастването на конфликта представители на ООН заявиха, че основният проблем е липсата на средства. По тази причина в страната в момента има само 9 хиляди войници, а не планираните 11 хиляди. Но дори и тази цифра далеч не отговаря на нуждите на мисията, тъй като в сравнение с паравоенните групировки, които наброяват около 45 хиляди войници, сините каски са твърде малко, за да постигнат някакъв успех. Другите предпоставки за кризата са свързани с неправилната оценка на ситуацията в Сиера Леоне - експертите са единодушни, че в конкретния случай не става дума за запазване на съществуващ мир, а за налагането му със сила.
Кризата в Сиера Леоне обаче не е изолирано огнище на напрежение. Предупреждението за опасност от панафрикански конфликт - от Африканския рог, на изток, до Сиера Леоне, на запад - бе отправено от специалния пратеник на ООН в Източна Африка Ричард Холбрук. След една твърде неуспешна африканска обиколка Холбрук заяви, че Етиопия и Еритрея са на прага на нова война, тъй като все повече намалявали изгледите за намиране на дипломатическо решение на пограничния им спор. "Твърде близо сме до нови изблици на насилие и избухването на поредния военен конфликт. Ако това се случи, съществува реална заплаха за панафриканска война", предупреди Холбрук. Войната между Етиопия и Еритрея избухна през 1998 г. заради спор за незначителни територии по границата. Двете страни спряха да воюват едва когато свършиха средствата за военните операции. След тази изтощителна война и двете бедни държави се съгласиха да приемат мирния план на Организацията за африканско единство, но продължиха да спорят по начините за неговото изпълнение.
Начело на мисия на Съвета за сигурност Холбрук посети седем африкански страни, като в почти всички случаи опитите му да намали напрежението останаха безуспешни. Усилията му да посредничи за прекратяване на споровете между Уганда и Руанда пропаднаха и двете държави си размениха нови заплахи за война. В основата на съперничеството помежду им стои борбата за природните ресурси и най-вече за находищата на диаманти. Шефът на угандийския генерален щаб ген. Казини обвини Руандийската патриотична армия, че се опитва да наложи регионално надмощие, и заяви, че ако бъде провокирана, Уганда ще воюва за правата си. Малко след това агенциите съобщиха за струпване на войски и от двете страни на границата им.
Междувременно се появиха и първите съобщения, че споразумението за прекратяване на гражданската война в Конго, подписано миналата година, е на път да бъде нарушено и страната е заплашена от нова война. Уганда и Руанда помогнаха за свалянето на бившия президент на Конго Мобуту Сесе Секо и за избирането на Лоран Кабила на негово място. Ако в Конго бъдат подновени размириците, това ще предизвика намесата на Зимбабве (която поддържа 10-хиляден военен контингент в Конго), Намибия и Ангола, които подкрепят президента Кабила. Ситуацията се усложнява и от кризата в Зимбабве, избухнала от споровете за разпределението на земята. Хаосът в страната се засили, когато опозицията заплаши, че ще бойкотира предстоящите парламентарни избори, и поиска оставката на президента Мугабе. Обстановката в съседната на Зимбабве Ангола и на север в Судан, който граничи с Етиопия и Еритрея, също е твърде сложна и най-малката искра може да предизвика гражданска война. Всеки локален конфликт обаче би предизвикал верижна реакция и затова Холбрук предупреждава за реалната опасност от голяма африканска война.
Ново азиатско чудо - илюзия или реалност
Страните от Югоизточна Азия предприеха мерки за избягване на повторение на кризата от 1997 г. Надя НЕДЕЛЧЕВА
На фона на американското икономическо чудо усилията на другите региони за постигане на икономически ръст изглеждат доста анемични. Най-чести са сравненията с Европа, чиято не особено стабилна в момента икономика прави постиженията на американците очевидни. Това обаче като че ли не важи в същата степен за страните от Югоизточна Азия, чието възстановяване след кризата от 1997 г. значително надхвърли очакванията. Средният БВП на петте най-силно засегнати от кризата държави нарасна с 4миналата година при спад от близо 8през 1998 г. За 1999 г. ръстът на региона като цяло възлиза на 6.1при очаквания за запазване на този темп и през настоящата година. По този начин южноазиатските страни отново се подреждат сред основните генератори на икономически растеж в световен мащаб. Особено силно беше представянето на Южна Корея, която миналата година отбеляза впечатляващ ръст от 9 Индонезия - най-силно засегнатата страна, чиято валута се обезцени със 70по време на кризата, а БВП спадна с повече от 13, се възстановява с изненадващо бързи темпове.
Настоящата ситуация обаче съвсем не означава, че регионът е неуязвим. Точно преди кризата от 1997 г. положението на Югоизточна Азия беше такова, че определението азиатско чудо беше напълно оправдано. Оказа се обаче, че финансовата й система не беше достатъчно стабилна, за да се противодейства на скоростното изтичане на капиталите при появата на първите симптоми на кризата. Кризата, започнала с драстичната обезценка на тайландската валута, бързо се прехвърли и към останалите пазари в региона, предизвиквайки паническото бягство на инвеститорите.
Макар и отбелязвайки впечатляващ ръст, все още не може да се твърди, че е постигнато трайно стабилизиране на региона. Твърде рисковано би било да се приеме, че тенденцията трайно се е обърнала. След опустошителната криза се дадоха смели обещания за това, че няма да се допусне отново подобен срив на финансовите пазари, като се предприемат мерки самите пазари да станат по-прозрачни чрез предоставянето на повече информация на кредиторите и заемателите за пазарните рискове. Преструктурирането на световната финансова система чрез засилване на контрола с цел предотвратяване на бъдещи подобни сривове все още не е реализирано на практика.
Доста обезпокояващо беше създалото се впечатление у развития свят, че поради възстановяването на южноазиатския регион предприемането на превантивни мерки и подобряването на контролните процедури на финансовите пазари не са толкова наложителни. Така регионът остава изложен на опасност от нов срив. Ето защо създаването на надежден механизъм за предотвратяване на бъдещи кризи е доста съществен за региона въпрос, по който започнаха да се предприемат и конкретни инициативи.
Скорошната среща на 10-те страни - членки на АСЕАН, Асоциацията на страните от Южна Азия и Япония, Китай и Южна Корея - се определя като нова фаза в развитието на икономическото сътрудничество в региона. Надявайки се да намалят зависимостта си от Запада и Международния валутен фонд и да предотвратят бъдещи сривове, 13-те най-големи азиатски икономики се обединиха с цел защита на валутите си. От доста време азиатските лидери твърдят, че Западът чрез спасителните операции на МВФ фактически само е влошил ситуацията с бавните си реакции и налагането на неблагоприятни условия по заемите. Инициативата се предприема в един момент, в който голяма част от източноазиатците са разочаровани от липсата на прогрес с често обещаваното преструктуриране на световната финансова система.
Предвижданият механизъм ще се основава на двустранни суапови споразумения, според които финансовите власти от дадена страна, която има проблеми с платежния си баланс, ще имат право да ползват от валутните резерви на съюзниците си, за да се намесят на пазара и да подкрепят валутата си. Досега суапови споразумения съществуваха между пет страни - членки на АСЕАН - Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия и Филипините, като общата сума възлизаше на 200 млн. долара, а всяка страна имаше право да взема на заем до 80 млн. долара, и то само за три месеца. Според настоящия план ще бъде разширен обхватът на суаповите споразумения, като сумата се очаква да достигне 2 млрд. долара, а също така да се увеличи продължителността на заемите.
Една от причините за важността на взетото решение е присъединяването към него и на три други страни извън асоциацията, чиито икономики са от доста голяма значимост за региона. Япония, Китай и Южна Корея също ще подпишат двустранни споразумения със страните - членки на АСЕАН. Япония вече има подписани такива споразумения с Южна Корея и Малайзия. Очаква се, че тази система ще бъде сигнал за спекулантите, че постигането на бързи печалби няма да е така лесно, както в миналото. Доста съществено е присъединяването на Китай към инициативата, тъй като страната разполага със значими валутни резерви.
Някои наблюдатели приемат този план като стъпка напред към реализиране на идеята за създаване на
Първоначалната идея дойде от страна на Япония в разгара на кризата. Една подобна институция би служила като кредитор от последна инстанция за страни от региона, имащи проблеми с платежния си баланс. На сегашната среща обаче японците отхвърлиха твърдението, че приетият план за защита на валутите е опит за реализиране на идеята за азиатски валутен фонд, която те сега определиха като мъртвородена. Съвсем естествено САЩ и Европа са твърдо против създаването на подобна институция поради опасения, че това силно би подкопало позициите на МВФ.
Въпреки че евентуалното създаване на азиатски валутен фонд би се реализирало след голям период от време, остават доста привърженици на идеята. Бившият заместник финансов министър на Япония Еисуке Сакакибара особено силно прокламираше създаването на регионален фонд, който би бил по-гъвкава институция, осигурявайки незабавна ликвидност на нуждаещите се страни.
МВФ има доста врагове сред азиатците, които го обвиняват, че с неправилните си предписания фактически е влошил кризата. За разлика от идеята за Азиатски валутен фонд настоящото споразумение за валутна защита беше одобрено от САЩ и Европа, тъй като се очаква да стабилизира все още неустойчивата финансова система на региона. Обединявайки се в подобна инициатива, 13-те страни биха си осигурили достъп до милиарди долари, като по този начин ще се увеличи възможността за защита на местните пазари при ново бягство на капитала, а по този начин ще се предотврати и нов срив на валутите им. Приложението на постигнатите договорености би стабилизирало започналото възстановяване, а идеята за азиатското чудо би се превърнала в реалност.
Първият премиер на втория президент
Специалистът по външния дълг Михаил Касянов ще бъде наместникът на Путин в правителството
Георги Катанов, Москва
Руският президент Владимир Путин обича спорта и не пропуска възможност да подчертае добрата си физическа форма. За негово съжаление той няма достатъчно време да се занимава с любимия си спорт джудо, а и едва ли ще са много желаещите да хвърлят на татамито човека, който държи червеното копче на втората ядрена сила в света. Затова Путин се отдава на другата си страст - каране на ски в планинските курорти в близост до Черно море. В началото на месеца, при последното си посещение в резиденцията в Сочи "Бочаров ручей", в свободно от ски време държавният глава беше зает с друг спорт - нареждането на правителствения пъзел, който по думите му ще бъде готов към средата на месеца заедно с новия състав на президентската администрация.
Явно резиденцията предразполага към подобни занимания, защото точно преди една година в нея беше съставен кабинетът на Сергей Степашин, за който се водеше истинска битка между представителите на различните политически и икономически групировки. Олигарсите и другите лобисти отново точат зъби за министерските портфейли въпреки всички изказвания на президента за бъдещето на Русия и необходимостта от компетентно управление и вероятно някои от тях ще успеят да прокарат необходимите им хора.
Въпреки убедителната изборна победа Путин едва ли може да разчита на безусловна подкрепа от страна на чиновниците, за част от които би се превърнал в заплаха, ако се окажат реалност обещанията му за борба с корупцията. Затова, каквото и да си е наумил той, не трябва да се очакват бързи и съществени промени в бюрокрацията. Ако се потвърдят мрачните опасения, че той е марионетка на олигарсите, всичко е ясно. Дори Путин да е решен да продължи реформите, той ще предпочете да отдели още известно време, за да получи пълна представа за състоянието на държавната администрация (не и без помощта на бившите си колеги от службите за сигурност), а междувременно ще се опита да балансира между различните групи, което беше слабост на Борис Елцин.
Напълно според очакванията Путин предложи на депутатите да изберат за премиер досегашния първи вицепремиер и министър на финансите Михаил Касянов. Интересно какво е открил президентът в 42-годишния възпитаник на Московския институт за автомобилни пътища, роден в известния с бандитите си и извън границите на Русия Солнцевски район на Москва. През зимата Путин го нарече кадърен администратор въпреки небогатия му организационен опит и специализацията във външноикономическите въпроси. Като заместник-министър на финансите между 1995 г. и 1999 г., той отговаряше за преговорите с чуждестранните кредитори, с които продължи да се занимава и след назначаването си за министър през май миналата година.
Положителното отношение към Касянов на Запад може би е един от мотивите на Путин да го предпочете за свой пръв премиер, особено след като Лондонският клуб на частните кредитори се съгласи в началото на годината да опрости една трета от руския дълг. Въпреки доброто състояние на държавния бюджет Москва все още се нуждае от споразумение с Международния валутен фонд, което, дори да не й донесе нови кредити, ще помогне да се разбере с Парижкия клуб за намаляване на задълженията й.
От по-голямо значение за издигането на Касянов обаче вероятно са руските му фенове. През последните месеци в общественото съзнание беше наложена представата, че Касянов е свързан с кремълското Семейство, състоящо се от бизнесмените и чиновниците, които оказваха силно влияние върху политиката на Борис Елцин. Още в края на миналата година се твърдеше, че Министерството на финансите умишлено забавя преговорите с Лондонския клуб, за да може банкерът на Семейството Александър Мамут да закупи повече облигации, които след това да продаде с огромна печалба. Освен това се спекулира, че Касянов е свързан с Борис Березовски и Роман Абрамович, както и с шефа на президентската администрация Александър Волошин, заедно с когото според вестник "Комерсант" са търсили депутатска подкрепа за министъра на енергетиката Виктор Калюжни, известен с близките си отношения с някои петролни компании.
Председателят на Думата Генадий Селезньов, който е добре запознат с настроенията на колегите си, заяви, че по всяка вероятност Касянов ще бъде одобрен от първи опит, защото "не предизвиква алергия у депутатите". Според председателя на бюджетния комитет на долната камара Александър Жуков избраникът на Путин има шансове да получи 300 гласа, въпреки че за успеха ще му бъдат необходими 226.
Касянов може да разчита със сигурност на гласовете на прокремълската партия "Единство" (81 депутати) и групата "Народен депутат" (58), чийто лидер Генадий Райков заяви, че ще гласуват за всеки кандидат на Путин. Вероятно ще го подкрепят и значителна част от фракциите на Съюза на десните сили (33 депутати) и "Отечество - цялата Русия" (47), чийто лидер Юрий Лужков, кмет на Москва, заяви, че ще препоръча на съпартийците си да го подкрепят. Подобна ще бъде и позицията на групата "Руски региони" (40), в която влизат депутати, избрани в мажоритарни райони, както и някои представители на "Отечество - цялата Русия".
Комунистите (95 депутати) обещаха да подкрепят Касянов, ако представи правилната политика, но това едва ли ще се случи, след като лидерът им Генадий Зюганов сравни стратегическата програма за развитието на Русия през следващите десет години, изготвена по искане на Путин, с плана на Хитлер за превземането на СССР.
Две от по-малките фракции - "Яблоко" (21) и Аграрната група (36), предпочетоха да запазят мълчание след обявяването на кандидатурата, а единственият, който твърдо се противопостави на Касянов, беше ненадминатият Владимир Жириновски. Според него от Касянов би се получил добър съпруг или министър на културата, но не и премиер, за разлика от генералите, които воюват в Чечения. От 17-те гласа, които контролира Жириновски, нищо не зависи и не е изключено той да промени позицията си.
След избирането на Касянов ще започне съставянето на правителство и ако почти сигурният премиер наистина е свързан по някакъв начин със Семейството, за поддържане на баланса Путин ще трябва да му намери подходящ дубльор от групата на петербургските икономисти. Най-големи шансове от тях имат министърът на телекомуникациите Леонид Рейман, заместник-министърът на финансите Алексей Кудрин и авторът на стратегическата програма Герман Греф, като вероятно някой от тях ще стане единствен първи вицепремиер. На останалите министри Путин обеща, че повечето от тях ще запазят местата си, с което само потвърди очакванията, че няма да бърза с промените. А средният прогнозиран живот на кабинета "Касянов" в момента е между шест и осем месеца.
Северна Ирландия - в клопката на балканските модели
ИРА е съгласна да сложи оръжие така, както бе "разоръжена" Армията за освобождение на Косово
Петър ИВАНОВ
На косоварите едва ли им е хрумвало, че някой ще използва "челния" опит от разоръжаването на Армията за освобождение на Косово (АОК) при демилитаризирането на друга военизирана групировка, при това на групировка, по-стара с повече от столетие от албанската. Ръководството на Ирландската републиканска армия (ИРА) обаче находчиво предложи да се разоръжи по модела, използван при АОК - предава някакви оръжия, които международни наблюдатели заключват в охранявани складове. По схемата "и вълкът сит, и агнето цяло" радикалните противници на британското управление решиха по йезуитски да прескочат най-болезнения проблем в северноирландския мирен процес - разоръжаването на ИРА. Методът, приложен при АОК, вероятно се е сторил на ИРА , защото дава чудесната възможност за политическо маневриране и запазване на военния потенциал.
По принцип ИРА винаги е смятала, че да предаде оръжията си е все едно да се предаде окончателно. Сега обаче републиканците намериха деликатен начин да избягнат конфронтацията с принципите си и едновременно с това да поемат инициативата в мирния процес. Затова ИРА леко видоизмени метода, използван при разоръжаването на АОК, и предложи, вместо да предава оръжието си публично, което е равносилно на позор, да посочи тайните си арсенали. Освен това ИРА поиска до секретните складове да бъдат допуснати влиятелни международни инспектори, което би отхвърлило всички обвинения в измама и недобросъвестно изпълнение на поетите ангажименти.
Според най-разпространеното мнение това е първата значителна стъпка на ИРА по най-парливия проблем от мирния процес. Именно отказът на ИРА да се разоръжи стана причина през февруари британското правителство да суспендира политическите органи на самоуправление в Северна Ирландия, създадени съгласно Споразумението от добрия петък. Тогава лидерът на Ълстърската юнионистка партия Дейвид Тримбъл заплаши, че ако ИРА не сложи оръжие, неговата партия ще напусне администрацията, в която участваше съвместно с "Шин Фейн", политическото крило на ИРА. След това Лондон се намеси и възстанови прякото си управление на Северна Ирландия.
От февруари насам преговорите зациклиха отново заради разоръжаването на ИРА. С наближаването на 22 май, последният срок в Споразумението от добрия петък за решаване на проблемите на сигурността, британският, премиер Блеър и ирландският му колега Берти Ахърн призоваха ИРА да гарантира, че ще се откаже от оръжията си. Блеър и Ахърн обещаха, че ако ИРА отговори положително, законодателната асамблея ще бъде възстановена до 22 май, а графикът за останалите мерки по сигурността ще бъде удължен до юни 2001 г. Според тях паралелно с разоръжаването на ИРА ще бъдат намалени британските войски в провинцията, ще бъде създадена нова полицейска организация с балансирано участие на католически и протестантски офицери и ще има ново, по-либерално законодателство в областта на човешките права. Няколко дни след офертата на ИРА сър Рони Фланагън, шеф на Кралската ълстърска полиция, съобщи, че вече имало решение за затварянето на две бази на британската армия и три наблюдателни поста в Ълстър.
Министърът за Северна Ирландия Питър Манделсън заяви, че инициативата на ИРА е добър повод за помирение и двете страни могат да възстановят парламента на Северна Ирландия до 22 май. Лидерът на "Шин Фейн" Джери Адамс дори се "възхити" на предложението на ИРА и го обяви за неочаквана, но обнадеждаваща изненада. Лидерът на юнионистите Дейвид Тримбъл бе далеч по-предпазлив в оценките си. Той веднага започна поредица от срещи с партийния елит, за да провери доколко съпартийците му са склонни да се върнат в законодателната асамблея. Според политическите наблюдатели възстановяването на парламента до голяма степен ще зависи от поведението на юнионистите. Известно е, че на този етап за възстановяването на суспендираните институции са Тримбъл и заместникът му Джон Тейлър, една от най-влиятелните фигури в партията. Въпросът е дали те ще надделеят на заседанието на 20 май, на което ръководството на юнионистите ще обсъжда дали предложението на ИРА заслужава доверие и дали партията ще се върне в парламента.
Освен всичко останало непредвиден проблем може да се появи около бъдещите реформи в полицията. Според плановете, одобрени от британското и ирландското правителство, полицията трябва да бъде реформирана в нов орган за сигурност, чийто състав ще бъде набиран свободно от жителите на провинцията. Предвижда се полицията да бъде преименувана на Полицейска служба на Северна Ирландия, а първият набор да поеме задълженията си през април следващата година. Партията на Тримбъл обаче се противопостави твърдо на смяната на името на ълстърската полиция и дори постави този въпрос като предварително условие за връщането си в смесената администрация.
Още в началото на следващата седмица екип от именити международни посредници пристига в Белфаст. Водещите фигури в него са бившият финландски президент Марти Ахтисаари и Сирил Рамафоса, бивш лидер на Африканския национален конгрес и един от ключовите участници в процеса на прекратяване на апартейда в Южна Африка. Двамата ще започнат преговори с представителите на ИРА за механизмите, по които ще се осъществява разоръжаването. Целта е да бъдат получени гаранции, че ИРА ще разкрие всичките си арсенали, а нейните хора няма да укрият част от оръжията си.
Бързината, с която пристигат двамата посредници, едва ли е случайна. Очевидно Лондон иска да даде на Тримбъл допълнителни козове, с които той да убеди ръководството на ълстърските юнионисти да одобри предложението на ИРА. Това обаче няма да е лесно, след като скептиците са доста повече от оптимистите. Самият Тримбъл реагира доста сдържано на предложението на ИРА: "Не бих съветвал никого да хвърля шапка във въздуха и да се радва прекомерно. Искаме да сме сигурни, че това е началото на процес, а не манипулация. " Заместникът му Джон Тейлър, който също е сред привържениците на сделката с ИРА, не скри опасенията си: "Ние наистина имаме доста резерви спрямо офертата на ИРА, защото тези хора могат да започнат нещо, но да не го довършат. Това, което искаме да знаем, е дали ИРА няма да предаде само 10 процента от оръжията си и да задържи останалите 90 процента."
Предпазливостта на юнионистите безспорно е оправдана, а и опитът от Косово показа, че ИРА може да се "разоръжи" толкова, колкото и АОК. Но проблемът е в това, че ИРА бе категорична в офертата си - или приемате това предложение, или всички прахосваме последния шанс за мира в Северна Ирландия.
Приказки за отбраната и реалността
Financial Times
Приятно е да се наблюдава как Европейският съюз успя да се отърве от скучните институционални препирни, които дълго време блокираха усилията му за създаване на собствени въоръжени сили. Но държавите от ЕС все още трябва да потвърдят с пари думите от миналия декември, когато на срещата в Хелзинки обещаха до 2003 г. да създадат части за бързо реагиране, в които ще влизат до 60 000 миротворци.
На срещата си на Азорските острови външните министри от ЕС решиха да бъдат създадени съвместни работни групи с НАТО, които да установят постоянен контакт между двете организации, разположени в един и същи град - Брюксел, но често действащи сякаш се намират на различни планети. Франция искаше контактите между ЕС и НАТО да бъдат забавени още малко, докато не поеме председателството на ЕС в началото на юли, твърдейки, че споразуменията във военната област в рамките на ЕС ще бъдат блокирани от НАТО, ако преди това не бъдат създадени и не започнат да функционират новите комитети за сигурността и по военните въпроси. По думите на американски дипломати Париж се е отнасял към НАТО като към компютърен вирус, който може да зарази ЕС. Сега, въпреки че комитетите се намират на начален стадий на развитие, Франция се съгласи ЕС да започне сътрудничество с НАТО.
За щастие САЩ като цяло се отнасят спокойно към европейския отбранителен проект, но това се дължи отчасти на съмненията, че усилията няма да се увенчаят с успех. Шестдесетхилядно съединение може да изглежда малко в сравнение с общата численост на европейските армии - почти два милиона, но то е по-голямо от военното присъствие в Косово. Следващия път, ако се наложи, европейците искат да притежават транспорта, точните оръжия, възможностите за командване и контрол, които САЩ предоставиха в този конфликт.
Това ще струва пари. Може би те ще дойдат от спестявания в рамките на сегашните бюджети. Европейските държави могат да икономисат значителни средства, ако купуват повече оръжия заедно, но засега не бързат да направят това. ЕС повече не се нуждае от големи наборни армии - Франция, Белгия, Испания и Италия се отказват от наборната служба, което ще им спести известни средства, но Германия изглежда привързана към своята "гражданска армия", въпреки че може да намали числеността й.
Всъщност спестяванията от съвместното снабдяване и ограничаването на наборниците няма да се почувстват във военните разходи на страните от ЕС, които в долари са средно с 2по-малки от миналогодишните. Тази есен ЕС планира конференция, на която ще бъде сравнен приносът на всяка държава към общата цел от Хелзинки. Тогава обърнете внимание на разликите.
Препятствия по Третия път
Георги Катанов
"Смятам, че основно чувството, а не толкова логиката на избирателите беше да бръкнат с пръчка в окото на Блеър", заяви след местните избори в Англия Стийв Норис, кандидат на Консервативната партия за кмет на Лондон. И нека след тези думи някой каже, че на британския премиер му е леко. От една страна, жена му Чери настоява той да излезе за няколко седмици в отпуска, след като се роди четвъртото им дете, а от друга, опозицията надига глава и в редовете на Лейбъристката партия се чува ропот от политиката на правителството. И въпреки че решението на Блеър да излезе в бащинство ще окаже влияние върху дебата за ролята на татковците в постиндустриалното семейство, много по-голямо значение ще имат по-нататъшните му действия като месия на Третия път - миш-маша от либерална пазарна икономика и социалдемокрация.
След убедителната си победа на парламентарните избори през 1997 г. лейбъристите направиха всичко възможно, за да докажат, че са оставили в миналото социалистическия багаж - запазени бяха ограниченията на бюджетните разходи, приети от консерваторите, централната банка получи независимост, държавната намеса в икономиката беше ограничена. Три години по-късно британската икономика измести френската от четвъртото място в света (въпреки че на глава от населението французите остават по-богати), а безработицата е на най-ниското си ниво за последното поколение. Изборните резултати обаче показват, че електоратът не е впечатлен - в гласуването за европейски парламент миналата година лейбъристите отстъпиха първото място на торите, а в началото на месеца консерваторите отнеха от лейбъристите около 500 места в местните съвети, за първи кмет на Лондон беше избран изключеният от Лейбъристката партия Кен Ливингстън, а кандидатът на лейбъристите в частичните парламентарни избори в Ромси дори не можа да получи достатъчно гласове, за да си върне внесения паричен депозит.
Според министъра на финансите Гордън Браун главната причина за разочарованието на избирателите е решението да бъде продължена финансовата политика на кабинета на Джон Мейджър, което е попречило през първите две години от управлението да бъдат отпуснати повече средства за социални разходи.
Значението на местните избори не трябва да се надценява - в тях участваха не повече от 40от избирателите, а загубата на торите в един от консервативните бастиони, Ромси, показва, че популистките заявления на лидерите им срещу имигрантите и в полза на правото на въоръжена самозащита не се приемат от повечето избиратели. Единственият въпрос, по който позицията на наследниците на Маргарет Тачър е в унисон с обществените настроения, е негативното отношение към единната европейска валута, но това няма да е достатъчно да бъдат спечелени следващите парламентарни избори, особено след като Блеър не бърза с референдума за присъединяване към еврото.
До края на април всички очакваха, че премиерът ще обяви предсрочни избори през следващата пролет, но след местните избори дори някои министри смятат, че ще бъде по-подходящо, ако те се проведат през есента на 2000 г., а още по-добре след две години. Въпреки неуспеха на изборите Блеър обеща, че ще продължи да работи за бъдещето на Британия, отказвайки се от краткосрочни инициативи, които трябва да привлекат избирателите, но ще трябва да помисли как да неутрализира първия кмет на Лондон - Червения Кен Ливингстън, известен с изказването си, че международната финансова система е убила повече хора от Хитлер. Градоначалникът, който е представител на пет милиона гласоподаватели, разполага с най-голямата демократична подкрепа на Острова (Блеър беше избран в парламента от район с 55 000 избиратели) и може да се превърне в опасен конкурент за лидерството в Лейбъристката партия, групирайки около себе си лявата част на партията.
Това едва ли ще попречи на Блеър да спечели следващите парламентарни избори, но той трудно ще получи мнозинството отпреди три години - 180 депутати.
