Вицепремиерът
Новият стар лидер на БСП
Премиерът
Награда за принос при отразяването на европейската тематика получи репортерът на "Капитал" Ася Бочева. Призът беше връчен от шефа на делегацията на Европейската комисия у нас
Славков в съюз със съдебната власт
Един от най-колоритните българи на съвременната ни действителност, Иван Славков, постави своеобразен рекорд, като събра над 2000 видни люде на юбилейния си 60-и рожден ден в дипломатическия клуб в Горна баня. Между гостите от политическите кръгове преобладаваха тези с лява ориентация като Красимир Премянов, Нора Ананиева, Благовест Сендов, Евгени Димитров и др. Властта беше полупредставена от временно оттеглилия се от правителствения си пост Мишо Михайлов. Не беше забелязан ръкопашен бой между него и синдикалиста Тренчев, който го набеди преди време, че е взел рушвет. Жорж Ганчев пък доведе Шуши. Илия Павлов и Валентин Моллов бяха най-ярките представители от бизнессредите, а международното присъствие оформиха посланиците на повече от десетина държави. Празникът почетоха софийският прокурор Нестор Несторов, шефът на следствието Бойко Рашков и Иван Татарчев.
"Със съдебната власт имах проблеми, но както виждате, се обединихме", обяви Батето по микрофона. Другият му голям враг, Цвятко Барчовски, побърза да го целуне братски.
В подобаващ стил той нарече подчинените си във футболния съюз идиоти, защото го търпят за шеф вече пета година, след което се извини на децата си за дългото бащинство. Пожеланията за здраве на полския му колега Славков преведе в смисъл, че му подарява две ниви в Закопане, три апартамента и кола. Рожденикът не намери сили да приеме лично поздравите от всички желаещи да му стиснат ръката и да го целуват поне по три пъти. Огромна опашка от гости с букети и подаръци наподобяваше тази пред бившия мавзолей през шейсетте години. Всеки чинно чакаше реда си, докато на Батето не му прилоша, след което се оттегли на едночасова почивка в покоите на хотелската част. Той се върна отново видимо ободрен и продължи да приема даровете, седнал на специално приготвен бутафорен трон с корона над главата. Микс от видни спортни деятели, състезатели, певци от фолка и естрадата, актьори и др. подаряваха от саби и пистолети до картини и торти. Ако имаше конкурс за най-голям букет, приза щеше да спечели Гриша Ганчев, който донесе рози, аранжирани като средно голям храст с височина, близка до собствения му ръст.
Аспекти и възможности за приближаване на българската икономика към ЕС
Янко Георгиев*
След получаването на поканата за преговори за присъединяване към ЕС България се изправя не само пред проблема за хармонизиране на законодателството си, но и пред този за доближаване на икономиката си до стандарта на страните членки. Ако нациите от ЕС вече са свикнали с мисълта за бъдещото си съжителство, изследванията показват преобладаващо негативна оценка на населението им към разширяването на съюза. Причината за това е очевидна - икономическата изостаналост на страните кандидатки. Новите членове ще се нуждаят от солидна финансова подкрепа и обикновеният европеец счита, че това ще забави нарастването на собственото му благосъстояние. Така че, за да бъде приобщаването ни пълно, без да се чувстваме втора ръка хора, е нужно да се приближим до жизнения стандарт на средния европеец, т.е. изправяме се пред проблема със стимулиране на икономическия растеж.
Ако наистина правителството залага на 2006 - 2010 г. като постижими срокове за пълноправно членство, то трябва да залага на двуцифрен икономически растеж и бурно развиваща се икономика - нещо, засега в сферата на пожеланията. Универсална формула за растеж няма. Но в случая с България аз смятам, че нещо куца в самия подход на управляващите - като че ли доминират кейнсианските идеи за намесата на държавата чрез лоста на нейните разходи. Акцентът се поставя на големите публични инвестиции в инфраструктурни проекти. Наистина развитата инфраструктура е една от предпоставките за растежа, но не и главната. А и ако се замислим откъде идват парите за тези инвестиции (най-яркият пример е огромният бюджетен излишък през 1998 г.), се питаме дали всъщност не се изтласкват частните инвестиции и дали държавата въобще ще използва тези средства ефективно. Още повече разполагаме с нагледен пример за неуспеха на публичните инвестиции като стимулатор на растежа - Япония, която изразходва 321 млрд. долара, без да успее да стимулира потреблението, и се оказа в състояние на техническа рецесия.
Нека се обърнем към теорията - от модела на Робърт Солоу до т.нар. Нова теория за растежа се изтъква един основен фактор за дългосрочен растеж - повишаване на производителността. Най-логично звучи тогава призивът за инвестиране в човешки капитал чрез реформа в образованието, заделяне на средства за научни изследвания, поставяне на ударението върху високите технологии. Но не чрез изготвяне на актове, регламентиращи отново решаващата дума на държавата, като предложения Закон за високите технологии, а чрез един по-директен подход, при който се дават реални преимущества на частните фирми от съответния отрасъл. В този контекст смятам, че е разумно да се помисли и за заделяне на средства за компютризация на учебните заведения.
Друг основен фактор е нарастването на спестяванията - тук логиката е, че те ще се превърнат във вътрешен източник на средства за инвестиции. По този показател обаче България е далеч от желаното състояние - липсват възможности за стимулиране на депозантите - първо данъчно-осигурителното бреме влияе отрицателно на нормата на спестяване, второ, несигурността за бъдещето кара вложителите да избягват дългосрочните депозити. Липсата на доходоносни, както и на достатъчно сигурни вложения, а и все още невъзстановеното доверие към банковата система също оказват влияние върху равнището на спестяванията.
Ниската норма на спестяване би могла да означава високо потребление - например в САЩ, но у нас случаят не е такъв. Потреблението може да е двигателят на икономическия растеж - неслучайно управляващите у нас са обявили стимулирането му за свой приоритет, но въпросът е как ще стане това. Както многократно беше казано в медиите, изходът е рязко намаляване на данъчните ставки. Само бих допълнил, че развитието на капиталовия пазар също би изиграло положителна роля за увеличаването на потреблението чрез съдействие за нарастване на доходите - т.нар. ефект на богатството.
Нека първо отделим внимание на един практически пример - Ирландия. За периода 1992 - 1998 г. страната успява да постигне впечатляващ ръст от 54(т.е. 7.6годишно). Както самите ирландци посочват, крайъгълният камък на реформите е било премахването на данъците върху износа и въвеждането на единна ставка от 10за цялата индустрия.
Данъчните промени по времето на президента Рейгън, които се смятат за един от основните фактори, лежащи в основата на безпрецедентния ръст на САЩ от 1991 г. насам, също са показателни за значението на данъчната реформа.
Със снижаването на данъците биха се увеличили потребителските разходи, спестяванията и инвестициите - пише го във всеки учебник по икономикс. Интересното е, че въпреки очевидните теоретични и емпирични доказателства правителството като че ли не е склонно към решителни мерки в тази област. Лично аз смятам, че това трябва да стане час по-скоро, тъй като след 2001 г. се увеличават плащанията по външния дълг (плащанията по главницата на FLIRBs започват през 2001 г., а тези по IABs - през 2002 г.) и резервите на бюджета ще се свиват.
Ако погледнем ситуацията от гледна точка на местните фирми, проблемът отново е високото данъчно облагане, което практически ги лишава от средства за инвестиции в модернизация и разширяване на производството (които също са двигател на растежа). И ако приемем тезата за недостатъчността на националния капитал за стимулиране на растежа и обърнем поглед към чуждестранните инвестиции, там положението не е по-розово. Наистина има нарастване на техния размер за периода 1997-1999 г. (т.е. след въвеждане на валутния борд и смяната на правителството на Жан Виденов) спрямо нивото им от 1995-1996 г., но това все още не е равнището, което ни се иска и от което безспорно се нуждаем. Няма да описвам проблемите пред чуждестранните инвеститори - това, от което те се нуждаят, е подробно изложено в Бялата книга на БИБА. Остава просто освен ежегодното й връчване на член от правителството тя да бъде взета под внимание при осъществяването на икономическата политика на управляващите.
Не бива да се отричат безспорните постижения в макроикономическата стабилизация, либерализацията на търговията и т.н., но сякаш липсва решителност за по-дълбоки промени, а това е, от което се нуждае българската икономика. Една илюстрация на това - корупцията се изтъква като една от пречките за ускоряване на растежа (като затруднява инвестирането например). Мерки срещу нея се вземат - от време на време се съобщава за заловен корумпиран данъчен инспектор или учител, посочва се, че страната ни е ратифицирала Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки и Наказателната конвенция за корупцията, борбата с корупцията е един от приоритетите на правителството, а реално проблемът си стои и се поставя все по-остро.
Едно от местата за проявление на т.нар. индустриална политика (мерките на правителството за стимулиране на икономиката) би трябвало да е формулирането на приоритетни отрасли и тяхното активно подпомагане. Като такива биха могли да се дефинират туризъм, винарска, текстилна и хранително-вкусова промишленост, високи технологии и т.н. Важно е обаче тази подкрепа да е само начална, след утвърждаването на тези отрасли е редно държавата да се оттегли. От особено значение е и правилният избор на конкретните приоритетни сектори - изследванията показват, че често се "залага на погрешния кон", а и промишленото ни минало е достатъчно красноречиво.
Кредитирането чрез банковата система е една от възможностите за ускоряване на растежа, която намира привърженици в правителството (кръглата маса в НДК от 08.03.2000). Теоретично идеята се илюстрира с банковия трансмисионен механизъм на Бен Бернанке - увеличаването на парите в банките води до засилено кредитиране, увеличаване на инвестициите на фирмите и ръст на БВП. Всъщност теорията се отнася за малките фирми в САЩ, но при нашия неразвит капиталов пазар тя пасва идеално за цялата икономика. Проблемите тук обаче са, че у нас липсват обичайните инструменти на монетарната политика, така че оставаме с договореното с МВФ намаление на минималната работна заплата на 8, което ще освободи средства, но не достатъчно, за да се залага на тях да осигурят растежа. Положително биха повлияли и законодателни промени в полза на кредиторите (за тях отдавна настояват от АТБ), или нулева ставка на МРЗ по дългосрочните привлечени средства. Но в края на краищата, без намаление на данъците, без горепосочените промени в законодателството и преструктуриране на икономиката банките трудно биха се впуснали да кредитират, още повече че помнят банковата криза от 1995-1996 г. Приятно ми е, Неприятников!
Ива РУДНИКОВА*, Алексей ЛАЗАРОВ
Марин Здравков от Свищов вече се казва Манчестър Здравков. След отказа на местния съд да прекръсти 36-годишния мъж на името на английския футболен отбор по-висша съдебна инстанция в столицата "дари" на човека 8-буквеното щастие.
Името е ужасно важно нещо. То може да помага - като подсказва роднинство, като звучи красиво, като е необикновено, и в училище, и в списъци на домсъвета за чистене на сняг - като започва с буква от втората половина на азбуката. В много случаи обаче името може да разсмива, смущава, шокира. Понякога името отива на този, който го носи, друг път, напротив - човекът и неговото име са като двукрак оксиморон. Ясно е, че в личните имена са кодирани история, политика, модни влияния, стара слава, прякори, пожелания. Ако преди беше пълно със сталиновци, днес прохожда първата партида Касандри. Възрастен мъж, приносител на името Ивайло, май няма, защото култът към селския вожд и появата на свинаря в конюнктурния именник идва след 1944 г. Образуването на имената, техният произход и значение са предмет на ономастиката.
Ненаучен преглед на родителските хрумвания за кръщаване обаче е правил почти всеки от нас, особено в детските си години, особено чрез телефонния указател. Дори академично неизкушен наблюдател бързо ще открие, че личните имена се групират по основни теми и принципи.
Ето и добродушния микс от наистина автентичните собствени и фамилни имена.
Хранителни продукти, манджи и напитки, които могат да съставят цяла готварска книга.
Захарин Брашненков, Белка Бръшнарова, Русчо Качамаков, Феодор Погачев, Георги Пицин, Ивайло Зрънчев, Цветанка Пшенична, Славе Трохаров, Надежда Макаронска, Пенчо Банишки (брашно и тестени изделия). Косена Млеканова, Димитър Сиренков, Недялка Кашкавалина (мляко и млечни произведения). Мария Кебапчиева, Уржум Луканков, Георги Пържолов (празнично меню). Стига в кухнята Златнотенджерова да спаси от кулинарен резил Николай Загаров.
Лилия Омарска, Рачо Сомов, Лилка Шаранкова, Атанас Хайверов (фрути ди маре). Илия Попарков, Добринка Чорбева (воднисти). Тошко Грахльов, Никола Бобев, Любчо Фасулков, Ангел Гъбев, Труфана Копривска (отново продукти за супа). Гинка Соленкова, Нено Меродийски, Кольо Чубриков, Надежда Билкова, Билка Драганова, Петранка Канелова (подправки). Виолета Бирова, Александър Фанта, Камен Мастиков, Вичо Айранов, Стоян Бозаджиев, Лилия Вермут, Любов Винарова, Роза Виняшка, Винчо Горанов (за пиене). Менюто завършва с десертите - Мустафа Кафеджиев, Санда Захаринова, Самуил Бакладжиев, Лизелот Баклова, Мариана Карамелска, Стрезо Ошавков. Ябълка Крушкова, Ягода Гигова, Васил Черешков, Костадин Боровинов, Снежана Вишнева, Радослав Пъпешков (плодчетата).
Почти скучна е групата на имената с хлорофилен произход, може би, защото те си имат празник: Флоро Вълчев, Силва Храст, Славейко Чемширев, Маргарита Гладиолова, Симеон Глогинков, Ботка Глухарска. Трендафил Розов, Лозка Глухчева, Иванка Градинкова, Сийка Горчивкина, Лоза Данаилова, Дафин Дафинов, Златка Дъбова, Неонила Карамфилова, Борчо Крутев, Босилка Деветакова, Фико Семенаров.
Разнообразен като природата е отборът на хората, кръстени на животни, птици и насекоми.
Чайка Бележкова, Свобода Канарчева, Софроний Куткудейски, Иван Бозайников, Готвалд Дивечки, Кучо Кучев, Рачо Мечков, Лъвчо Зарев, Ганка Маймункова, Вълчо Белкин, Седефчо Кукуригин, Славейко Биволарски, Керана Бикарска, Атанас Бухалов, Иван Гъсков, Борис Ежков, Лозанка Заякова, Спас Мулетаров, Гълъб Гълъбов, Сива Гълъбова, Димитър Щърков, Вълка Данкова, Гълъбина Кадънкова, Трендафила Кобиларова, Кубрат Комаров, Дичка Пчеларова, Тройка Мишкова, Марийка Мухарска, Георги Паяков, Вишня Петелова.
"... с руно бяло като сняг"
През последните години стана безпощадно ясно, че ако искаш да станеш шеф на енергетиката, името ти трябва да е свързано по един или друг начин с овцете. Фамозният Шиляшки наследи поста си от червения енергиен шаман Овчаров. Председател на Комитета по енергетика преди него беше Гегов. Серията се разваля само от енигматичния Шервашидзе, но е твърде вероятно грузинското му име отново да е свързано някак си с блеещия добитък.
Чиновническа династия със странни имена се оформя и в столичното кметство. Последните двама заместници по транспорта на Стефан Софиянски са много далеч от сивотата на Иван-Ивановия паспорт. Оттам започна кариерата на доскорошния министър Вилхелм Краус. На неговото място в кметството сега е лицето Ерхард Матеевич. Когато неговият мандат изтече, би могло да се предложи на следващия кмет да избира между Валентин Карлсон, Бетман Обретенов, Филимон Величков, Христотел Величков, Феврония Данева, Ричард Груев, Урима Влъчкова, Амадеус Кръстев, Мата Ждракова, Клод Караиванов, Октавия Карамихайлова, Корнели Кацаров, Хипатия Кемилева, Фердинанд Козовски, Темида Константинова, Кортеза Костова, Койдена Пудева.
Не са за пренебрегване и имената, които чудесно биха паснали на шеф на здравната каса: д-р Здравко Бирников, Любомир Берекетов, Иван Болен, Живко Здравков, Наташа Бъбрекова, д-р Минчо Гръбнаков, Василка Докторова. Имена, съдържащи парични единици, скъпоценни камъни, издаващи финансово състояние и въобще "трезор" са Никола Грошев, Смарагда Зашева, Митко Каратов, Цанко Пръстенов, Любчо Петачки.
Някои фамилии звучат актуално в различни исторически моменти. Името на Дарина Сиромахкостова например днес съдържа обвинение. За разлика от това на Марчела Сиромашкова, която не назовава виновника. От друга страна, Георги Евров следи непрекъснато спадащия курс на еврото, докато Левка Кирова няма основание за притеснения, защото левът зависи от Искрена Германска марка.
Израел Зеев веднага навява асоциации за авиокомпания "Балкан" и собственика й Гад Зееви. Симеон Подбалкански е от категорията имена, свързани с местности, политическа и икономическа география. Отново и тук преобладава роднинството със страната на Аденауер и дойче марката. Германка Киселичка, Вълчо Китайски, Трендафилка Немска, Фредерик Македонски, Динко Хаинбоаски, Македон Бонев, Иван Албански, Златоруска Балканджиева, Христо Берлинов, Стойко Бургазлиев, Ленин Видински, Борислав Витошки, Мария Тиролска, Никола Швабски, Людмила Шведова, Тодор Баирев, Рубина Белослатинска, Иван Влашкоселски, Анка Градска, Илия Селски, Татяна Грузинова, Генчо Каньонски, Мерджана Панагюрска, Диманка Плевенлиева, Милка Панамска, Иванка Персийска, Игор Погранични, Розета Подлесная.
Беше ми тясно тук
- Заминах през 1989 г., на 17 декември с предложение да започна работа в трупата на Иван Станев. Това беше конкретният повод. Конкретен повод беше това. А решението да замина съм го взел някъде на 12 години.
- Стана ми тясно. Исках да видя какво още има освен и извън 111 000 квадратни километра на държавата. Това е. - Не ме е потискало нищо. Просто ми беше тясно. Тясно ми беше да се движа само в четириъгълника между "Патриарха", "Раковски" и няколко паралелни улици. Общо взето, исках да видя други лица, други очи, да има движение.
- Кой е имал шанс тогава да пътува? Спомням си, че когато станах на 15 години, баща ми организира едно семейно пътуване, за да видя най-после какво е Западът, защото смяташе, че преди това няма да разбера за какво става дума. И аз видях, харесах. Тогава какво съм разбирал на 15 години - видях магазини за музика и джинси. Първият град, който видях, беше Венеция, която доста ме потресе, след това бяхме във Франция, в Германия, направихме един тур и се върнахме през Чехия. Това беше първият ми сблъсък с т.нар. Запад. И тогава явно ми се е затвърдило желанието да отида там, да мога да пътувам. Това винаги най-много ме е интересувало - да мога да се движа.
- Образува се трупа. След това имаше един период, в който бях без актьорска работа - работех най-различни неща.
- Всичко възможно, наистина всичко. Бях студент и регистриран в едно бюро за студентски труд. Там се ходеше, когато ти трябват пари - отиваш, теглиш едно номерче и всеки два часа излизат предложения за работа. Бил съм какво ли не - мияч на коли, продавач, куриер, шофьор, строителен работник, хиляди неща. Това беше в началото, време, в което всичко беше весело. После започна да ми тежи. Не за друго, ами заради това, че не правех това, което исках да правя. Даже си казах: това ли е смисълът да живееш на Запад, ако трябва да се грижиш за наема и яденето. Има все пак по-висши неща, които интересуват човека, не само леглото и кюфтето. После пък потръгна. Една година по-късно вече получих сериозни предложения и започнах да работя с Димитър Дочев и влязох в мрежата на, така да се каже, държавните, големите театри, т.нар. А група. Започнах да снимам, лека-полека, телевизията и така. Най-различни театри.
- Благодаря, добре. Германците имат един определен стереотип на поведение, макар че той все повече изчезва. Мит е, че Германия е нетолерантна към чужденците - там има все повече чужденци. Страната се отваря. Берлин става много шарен голям град, всички ходят в Берлин, много е модерен. В него има нещо от духа на Ню Йорк, дори вече архитектурно.
- Главно колеги - актьори, музиканти и хора от бранша, което е нормално. Хора, които се занимават с изкуство. Не съм тръгнал да се запознавам със селяни, работници, защото имам страх от това нещо, това е един живот, който е строго разпределен и скучен. Добре заплатени работници... не виждам какво бих могъл да получа от такъв начин на живот или от общуване с такива хора. Но животът винаги те изненадва с разни хора. Малкият ми опит от времето, когато съм работил по такива места, показва, че нямам какво да си говоря с тях.
- Всичко е доста по-голямо, разнообразието е по-голямо, което е нормално - държавата е 80 млн. все пак, но, общо взето, театралните среди са горе-долу еднакви навсякъде по света. Клюките са същите, знаете какво си говорят: това представление е хубаво, това не е толкова хубаво, ама този режисьор казал нещо си на тази актриса, пък тя му изневерила, отишла при друг режисьор и т.н. Това го има навсякъде. Но това, което харесвам в Германия, е, че се работи добре, работи се спокойно, тихо е по време на работа и това е много приятно чувство. И всичко се изпълнява. Когато се каже: това трябва да се направи - то се прави. И актьорите, и всички гледат да са стриктни. Има друго отношение към работата. Да, може да се каже, че липсва известен артистизъм, с който тук сме свикнали да работим, но има и артистични хора също така. Доста по-крайни от тук. Скоро се самоуби един от най-големите немски актьори. Отиде на един плаж на Северно море, построи си един пясъчен замък и се удави на 64 години. Така че чувствителните хора ги има навсякъде.
- Когато работя, съм винаги на по-привилегированата страна и тогава се чувствам добре. Ако имате предвид това, което виждам около себе си... през цялото време през тези 10 години си казвах: не може да не стане, не може нещата да не тръгнат на добре. За първи път съм малко... не точно отчаян, но погледът ми се свежда. Имам чувството, че нещата не мърдат. Много е добре, че няма комунизъм - това е ясно и естествено. Започвам да мисля, да изисквам от гледна точка на това какво става, когато ние наистина живеем в едно демократично общество. И когато виждам какви хора изведнъж влизат в управлението на тази страна... Да се върнем години назад, на цялата история с Жорж Ганчев, която въобще не можах да възприема, защото виждах за какъв човек става дума. И изведнъж разбрах, че хората даже гласуват за такова лице. Това беше наистина непонятно за мен. Какво сега, като чета за тази политическа криза - навсякъде по света има политически кризи, нормално е властниците да крадат, те крадат навсякъде по света. Но на други места крадат и вършат някаква работа. Тези повечко крадат. И на други места, както знаем, те, като откраднат, поне бягат, изчезват, скриват се или си подават оставката. Тук крадецът няма дори доблест. Хайде да не говорим, че има кражба, прекалено много желание за имане, по-страшното е, че не мислят за напред, никаква далновидност. А се предполага, че един държавник би трябвало да има идея за това какво би трябвало да стане след 10 години. Не мога да разбера. Като ходя по улиците, като гледам очите, усещам някаква покачваща се агресия у минувачите. Имам чувството, че преди няколко години не беше така. Сигурно не са виновни само управляващите. Не знам това манталитет ли е нашето, какво е. За мен най-неприятното е, че дори парите в тази държава не са стимул. Т.е., когато кажеш на един човек: върши си добре работата, ще ти платя добре, той започва: аха, на друго място, значи, ще изкарам повече. Виждам, че това не е истинно. Много рядко виждам неща, направени добре, предмети дори. Този народ или нация никога не са били крайни, винаги са се движили в някаква среда. Това има и добрите си страни, разбира се - нямаме войни, не участваме в тези балкански конфликти, което е много хубаво. Но винаги сме се намирали по- средата, нямало е крайности, нямало е низости и върхове. Хората са се разбирали малко или повече като жертви: абе, жертви сме, ама не съвсем, ще се оправим, ще мине, ще видим. Мисля, че това е и недостатък, и страх. Странното е, че когато българите се освободят от локалността си, изведнъж се отварят нови хоризонти, тръгват, опитват, по света е пълно с такива българи. Защо, когато се съберат на едно място, се образува нещо като блато, много е странно.
- Да. Не съм се стремил да ги търся, но се случи така, че започнах да работя с Митко, след това дойде Теди Москов и по стечение на обстоятелствата работех с българи. В това отношение съм късметлия, защото усетих, че са ми близки. Но не съм търсил контакт непременно с български кръг. Скоро един приятел, Пламен Масларов, ми разказа, че Георги С. Раковски имал лингвистичен труд, в който твърдял, че френският език произхожда от българския и като пример дава думата la tete, глава, която произхождала от българското тетю, татко - глава на семейството. Всичко започва оттук явно. Точно поради тези причини избягвах в началото да контактувам с българи.
- Всички се оплакват, от друга страна, всички казват: ресторантите са пълни, значи нещата се подобряват, но това е повърхностно. Не може да има толкова бедни хора, унизително е да се живее по този начин. И то не зависи от тях. Не може да има такива пенсии, просто е нечовешко. И не мога да си представя, нищо че не съм експерт, че не може да се измисли нещо. Не може да не се създадат някакви условия, някакви стимули да водят хората. Много ми е странно това. Чудя се само на едно: тези, които ходят на "Раковски" в партийното си бюро или както там се казва, като гледат улицата през прозорците на мерцедеса... как действа това на човека, от когото нещо зависи. Как се усещат, много ми е интересно. Аз непрекъснато изпитвам някакви угризения, че съм на по-добрата страна. Не че мога нещо кой знае какво да направя, но това го изпитва всеки. Всеки иска да се прави на добър човек, вероятно и в това има някакво дълбоко еснафско чувство, но аз се питам какво си мислят тези хора, отивайки да обсъждат следващия проектозакон, следващата приватизационна сделка, от която може да се вземе някой друг лев.
- Случват се интересни неща. Непрекъснато излизат нови представления. За съжаление не мога да кажа същото за киното - с два филма на година не може да стане работата, трябва да има някакъв процес, за да може да има и хубави, и лоши филми. Не може върху два филма да се пренасят всичките изисквания.
- Не е. Точно това казвам, не е само липсата на пари, просто е липсата на мисъл и на разбиране на тази работа. Защото и с малко пари, но с определено отношение към работата, може да се направи нещо. Това тук го няма вече, няма го това отношение нещата да се правят добре, да изглеждат добре. Погледнете градинката пред НС - тези храстченца пред органа на държавата на какво приличат - това не е от липса на пари. В Германия поне има отношение към работата. Тук е въпрос на манталитет: "може ли? " - "може и така", "става ли? " - "абе, давай". Но не е красиво.
- Аз се чувствам актьор. Не се чувствам привързан към определена нация. Български актьор или немски актьор няма. Има добри актьори и лоши актьори и не смея да кажа от кои съм.
- Има няколко текста за сцена, които бих направил в следващите години. Ето, играе ми се Чехов, иска ми се да има филми, добри предложения, интересни сценарии. Не съм такъв, дето ще каже: а, искам това непременно, ролята на живота ми и т.н. Но имам текстове, които харесвам и искам да участвам в тях. Днес си говорих с Антони Дончев и мислим да направим нещо заедно. Музика. ми се музика.
- Не знам какво е, някаква форма ще му измислим, мислим си за записи и такива неща. Ще се хвърлим в такава авантюра - то си е авантюра, защото аз не съм професионалист. Няма да свиря, но може да пея, ще видим.
- Като се срещам с мои приятели и близки, това ме разтоварва - да се виждам всеки ден с тях, да седим, да си говорим разни неща - кога сериозно, кога несериозно. И си мечтая как ще отида на море тази година - отдавна не ми се е случвало. Искам да легна някъде и 10 дни да не мръдна. Имам нужда и от физическа почивка. Иначе, когато работя, не мога да кажа, че се натоварвам. Обичам да работя, когато вляза в ритъм, ми идва и енергията още повече. Но така май е всеки човек. Хубаво е само това да не се превръща в работохолизъм - непременно да се чувстваш изгубен, ако няма какво да правиш. Винаги може да се намери какво да се прави, навсякъде.
Раждането на Интернет-регулацията
Кой контролира разпределението на адресите в глобалната мрежа
Момчил МИЛЕВ
Повечето хора все още се заблуждават, че глобалната компютърна мрежа Интернет позволява свободен обмен на информация при запазване на пълна анонимност от страна на потребителя. В зората на киберепохата това може би наистина е било така. За жалост в наши дни Интернет постепенно излиза от своя първоначален период на електронен "Див Запад". Все повече национални правителства и частни корпорации се опитват да трансформират световната компютърна мрежа от глобална среда за обмяна на информация без цензура и правила в едно "по-сигурно място за правене на бизнес". Пряко следствие от това са непрестанните опити за налагане на регулация върху дейностите, които се извършват чрез Интернет. И ако на национално ниво това е свързано с шумни сблъсъци между държавни институции и неправителствени правозащитни организации, в глобален мащаб тези процеси протичат почти безшумно.
Събитията започват да набират бясна скорост през юни 1998 г., когато търговското министерство на САЩ става инициатор за създаването на неправителствената организация ICANN (Internet Corporation for Assignet Names and Numbers). На практика тя контролира разпределението на всички имена в глобалната мрежа. За да стане ясно какво всъщност означава това за обикновения потребител, би трябвало да бъде ясно как всъщност функционира Интернет. Всеки компютър или страница в глобалната мрежа притежава свой уникален адрес (IP address), който всъщност представлява сложна поредица от цифри (нещо от типа на 123.45.67.89). На практика обаче никой потребител не би си направил труда да запомни адресите в подобен неразбираем за простосмъртните формат. Затова някъде в началото на 90-те години група щатски инженери под надзора на американското правителство създават структура на име IANA (Internet Assingned Numbering Authority), която създава условия за превръщането на цифровите адреси в нещо разбираемо за обикновения потребител - нещо от типа на добре познатите на всички www.yahoo.com, www.usa.net, www.president.bg и т.н. Така се създава системата от така наречените DNS (Domain Name System) сървъри. Това са мрежа от компютри, които съдържат информация за това какъв е цифровият еквивалент на всеки буквен адрес. За да направи каквото и да е в глобалната мрежа, всеки компютър трябва да се свърже с някои DNS-сървъри и да намери търсения от него адрес.
Първоначално поддръжката на DNS-сървърите се извършва на почти доброволни начала. Някъде през 1992 г. обаче нещата стават неудържими и щатското правителство е принудено да наеме частна фирма, която да задоволи нуждите на главоломно разрастващия се пазар. Тази фирма е Network Solutions, Inc. (NSI), която поема контрола върху адресите с разширения .com, .org и. net. С течение на времето обаче щатското правителство и NSI са подложени на все по-ожесточени критики, че са монополизирали пазара на все по-ценните имена в мрежата. Така се стига до създаването на ICANN, която би трябвало да има глобален характер и просто да се грижи за техническата част на мрежата - в частност за мрежата от DNS-сървъри. Тя би трябвало да е, грубо казано, електронен вариант на ООН. На практика обаче тази организация придобива функции, които надхвърлят задълженията на един чисто технически координиращ орган. Всъщност без DNS-адрес нито един потребител на глобалната мрежа не може да съществува. Това позволява на ICANN да поставя условия на всички потребители на Интернет. Който не се съобрази с тях, просто рискува да си загуби достъпа. ICANN прави първите си крачки в посока на Интернет регулация - въвеждането на такса от един долар за всеки регистриран адрес и изискването на допълнителна информация за всеки един потребител. Освен всичко друго ICANN демонстрира склонност към действия в полза на световната асоциация за защита на авторските права WIPO, която предявява претенции към собствениците на известни търговски марки, пропуснали да регистрират навреме свои адреси в мрежата.
За жалост не е ясно чии интереси точно ще защитава ICANN - глобалните права на потребителите или отделни корпоративни интереси. Опитът на родна земя също ясно показва, че подобен род монополни структури са склонни към злоупотреба с положението си, както и всеки друг монополист. В България това е казусът с варненската фирма "Цифрови системи", която държи правата върху всички адреси с разширение .bg. Проблемът в случая е не толкова, че фирмата взима 50 долара първоначална такса и 50 долара годишен абонамент. В случая скандалното е, че тя може да налага ограничения по целесъобразност на своите клиенти - ако потребителите не са подали достатъчно детайлни данни за себе си, ако името може да бъде поискано от друг потребител с широка известност или ако името може да доведе до объркване (каквото и да означава това). И ако българският потребител може да обърне гръб на "Цифрови системи" и да регистрира адрес с някое от глобалните разширения, то в случая с ICANN нещата стоят доста по-драматично. Просто който не играе по правилата, които ще наложи тази сравнително млада организация, просто ще остане извън територията на Интернет. Едно обаче е ясно - борбата за контрола над имената в глобалната мрежа тепърва ще се ожесточава. Доста показателен е фактът, че фирмата NSI, която направи първите стъпки в регистрацията и обслужването на адреси с разширения .com, .оrg и. net, беше продадена за 22 милиарда долара в края на март... Пускат система за електронни транзакции у нас
Първата цялостна e-business система ще стартира и у нас на 12 и 13 май по време на международния семинар "Бизнесът в Интернет". Тя се казва БАНКНЕТ и е създадена от фирмите БУЛМАГ, IBM, БАНКСЕРВИЗ и портала dir.bg.
До тази възможна реализация се стигна след внасянето за обсъждане в Министерския съвет на Закона за електронния подпис, твърдят създателите на системата, които работят по проекта през последните седем месеца. БУЛМАГ отговаря за софтуерната и хардуерната платформа и по този начин предоставя технологичния потенциал на решението. В лицето на БАНКСЕРВИЗ, чиито акционери са всички български банки, проектът получи гаранция за действителната функционалност на инициативата. Втората част от e-busness системата е поета от порталния сайт dir.bg, който трябва да осигури входа на максимален брой клиенти. Това ще стане чрез линкове към отделните търговци, твърдят инициаторите на проекта. Всяка от банките, които ще се включат в системата, ще е свободна да борави с крайните клиенти и да решава с всеки от тях договорните взаимоотношения за електронни транзакции.
Софтуерната платформа е пригодена за работа с електронни сертификати. Тя се състои от две основни части: търговска (сайтът на търговеца за предлагане на стоки и услуги) и част за разплащане. Използването на тази технология ще облекчи извършваните от банките кешови операции. Предвижда се системата IBM Payment Gateway да се разположи в БАНКСЕРВИЗ, който да проверява заявките с електронния подпис. Така ще се осигури шлюзът между несигурната среда на Интернет и банковата система, смятат създателите на системата. В банките, които вече разполагат със системи за вътрешно разплащане в реално време, преводите ще стават моментално. За останалите банки разплащанията ще се запазят чрез съществуващата система за ежедневни разплащания - БИСЕРА .
Microsoft измисли антитръстови мерки срещу себе си Компютърният гигант Microsoft излезе със свое собствено предложение за това какви антитръстови мерки трябва да бъдат предприети срещу него, след като щатският съдия Томас П. Джексън го призна за монополист на софтуерния пазар. Компанията на Бил Гейтс остро се противопостави на идеята за разцепване, която беше лансирана от щатското министерство на правосъдието. Американската администрация и 17 щатски прокуратури предложиха Microsoft да бъде разделен на две отделни компании, които да отговарят съответно за създаването на операционни системи и за разработването на останалите програмни продукти.
Мерките, предложени от фирмата на Гейтс, не са чак толкова радикални. На първо място, Microsoft предлага да отстрани мрежовия броузър Internet Explorer от операционната система. Следващите версии на Windows ще позволяват като основен броузър да се инсталират и програмни продукти, които са произведени от конкурентни фирми.
Microsoft е склонна да направи отстъпки и по въпроса с достъпа до интерфейса за програмиране на апликации. Компанията е готова да снабди независимите производители на софтуер с достатъчно техническа информация, така че те да могат да разработват свои продукти, независимо дали Microsoft работи по аналогични проекти или не и независимо дали съответната фирма прави програми и за конкурентни операционни системи от типа на Linux.
Компанията е склонна да се задължи да продава на производителите следващите версии на операционната система на сегашната цена през следващите три години. Корпорацията на Гейтс обаче не отваря и дума за коригиране на тайната диференцирана ценова политика спрямо различните фирми. Следващият ключов момент в процеса срещу Microsoft ще бъде на 17 май, когато министерството на правосъдието трябва да се произнесе, доколко е склонно да приеме контраофертата на Бил Гейтс.
Накратко
Компанията "Уолт Дисни", собственик на телевизионната мрежа ABC TV, поиска от американските власти налагане на ограничения върху сделката, с която фирмите America Online и Time Warner се сляха. Дисни подаде жалба до Федералната комисия по комуникациите, според която сделката на стойност 139 милиарда долара позволява на AOL Time Warner да контролира както каналите за разпространение на телефон, видеосигнал и Интернет чрез кабелната телевизия, така и самото съдържание на разпространяваната информация. Исковата молба е следствие от скандала, който избухна между "Дисни" и Time Warner миналата седмица. Time Warner блокира сигнала на ABC TV за около ден и половина в 11 американски града, след като не успя да се споразумее с "Дисни" за условията за пренос на данни по кабелната мрежа.
Популярният сайт за обмяна на музика по интернет Napster реши да изтрие от своя сървър 317 377 потребители заради нарушаване на авторските права. Драстичният ход беше направен заради делото, което беше заведено от популярната метъл-група "Металика" срещу фирмата, която държи собствеността на Интернет-страницата. Все пак Napster отказа да предостави на "Металика" Интернет-адресите на въпросните потребители, за да могат адвокатите на бандата да заведат отделни искове срещу всеки нарушител. Няколко часа след въвеждането на ограничителната мярката обаче потребител с прякор Cryptic разпространи начин, по който въпросните потребители отново могат да получат достъп до Napster. Оказва се, че последната актуализация на програмата автоматично и без предупреждение разпознава всеки от нарочените 317 377 фенове на "Металика" и блокира достъпа му. Проблемът обаче се коригира, ако потребителят преинсталира своята операционна система, върне старата версия на програмата Beta 5 и се регистрира под ново име.
Неправителствена организация за борба с цензурата откри пробив в сигурността на популярния уеб-броузър Internet Explorer на фирмата Microsoft. Създателите на сайта www.peacefire.org са открили как могат да излъжат програмата за достъп до глобалната мрежа по начин, който им позволява да изтеглят информацията от така наречените cookies. Това са кратки текстови файлове, които се записват на харддиска на компютъра и съдържат данни за работата с точно определен сайт в Интернет. За целта се използва фалшив JavaScript-код, който пренасочва информацията към произволно място в глобалната мрежа.
Въпросните cookies не откриват достъп до най-конфиденциалната информация на потребителите от типа на кредитни карти и т.н. Те обаче могат да съдържат пароли за електронна пощенска кутия. Тези текстови файлове се използват и от някои приложения за Интернет-търговия. Електронната книжарница Amazon.com например съхранява в своя cookie-файл данни за личните предпочитания на потребителя. От Microsoft твърдят, че вече работят по отстраняване на грешката.
Следите на вируса Iloveyou водят към Далечния изток
Филипински студенти са в дъното на разрушителната компютърна епидемия
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
Оказва се, че любовта може да е изключително разрушително нещо не само в реалния живот, но и в глобалната компютърна мрежа. Милиони зажаднели за нежни емоции потребители на Интернет станаха жертва на коварен компютърен вирус, който се разпространява под формата на виртуално признание в любов, получено по електронната поща. Киберкатастрофата се развихри на 4 май, когато фенове на глобалната мрежа по целия свят започнаха да получават съобщения с недвусмисленото заглавие Iloveyou. Когато обаче потребителят се опита да отвори файла, прикрепен към електронната поща, ситуацията става повече от плачевна. Първото нещо, което вирусът прави, е да прерови харддиска на жертвата за всякакви пароли и да ги изпрати на определен адрес в глобалната мрежа. След това компютърният бацил безшумно изпраща свое копие до всички, които фигурират в адресния указател на електронната поща. За капак на всичко вирусът Iloveyou се опитва да повреди някои файлове по всички достъпни устройства на компютъра или локалната компютърна мрежа. Епидемията тръгва от Хонконг на 4 май следобед и за няколко часа достига всички континенти. До момента щетите от нея се оценяват между 7 и 10 милиарда долара. Основният проблем в случая е фактът, че не е съвсем ясно колко поверителна информация е била изгубена заради разрушителния бацил.
Следите на вируса Iloveyou всъщност водят към Филипините. Разследващите случая откриха, че всички откраднати пароли се изпращат в точно определена пощенска кутия. Основният заподозрян за киберкатастрофата е всъщност 23-годишен студент в компютърния колеж AMA в Манила. Той се казва Онел де Гусман и неговата дипломна работа е посветена именно на програмите от типа "троянски кон", които крадат пароли за достъп до Интернет. Студентът е заподозрян благодарение на своя преподавател Рамон Абад, който открил съмнително сходство между програмите на своя питомец и разпространилия се вирус Iloveyou. Онел де Гусман е брат на Ирене де Гусман, чийто приятел Реоменл Рамонес няколко дни по-рано беше арестуван от филипинското Национално бюро за разследване по същото подозрение. Де Гусман също е обитавал жилището, което е било атакувано от агентите на спецслужбите, твърдят филипински официални източници... Преподавателят Абад споменава и името на още един студент във връзка със случая. Става дума за Михаел Буен, който за разлика от Онел де Гусман вече е успял да завърши образованието си и е в неизвестност.
Самият де Гусман не е много наясно дали той има вина за епидемията Iloveyou. На среща с журналисти в Манила той не потвърди, че е създател на разрушителния "троянски кон", но загатна, че неволно може да е станал причина за неговото попадане в глобалната компютърна мрежа Интернет. На практика вината на 23-годишния студент трудно би могла да се докаже. Все още не е намерен компютърът, откъдето е тръгнала епидемията.
Всъщност филипинското законодателство в областта на компютърните престъпления не е твърде развито и е ориентирано повече към кражбата на номера на кредитни карти. Според нормативната уредба на страната Де Гусман може да получи между 6 месеца и 6 години затвор. В случая младият хакер вероятно ще се отърве само с лека присъда, и то в случай, че вината му бъде доказана недвусмислено. За подобни престъпления в САЩ се полагат от 8 до 20 години зад решетките.
За прозата на поетите
Изключително крайните изказвания на поета Румен Леонидов миналата седмица разбуниха духовете на медийната сцена. Поетът хвърли прозаичната си бомба първо в предаването "Неделя 150", където открито призова военните да вземат властта, "защото малкото достойнство, което е останало, е при тях, а не при политиците". На следващия ден всекидневникът "Труд", който напоследък обърна резбата на политическата си ориентация и пое откровено курс към борба срещу правителството, изведе на първа страница тази новина под заглавието "Поет зове армията да вземе властта". Вестникът разви обстоятелствено темата с коментари и припомняне на исторически факти. "Пучове у нас се правят в петък срещу събота", услужливо напомня "Tруд", като цитира аргументите на отличника във военните преврати Кимон Георгиев: "Петък е пазарен ден, в събота и неделя всички ядат и пият, а в понеделник ръкопляскат на новата власт! ".
Шефът на БНР защити конституционното право на мнение на Румен Леонидов, а водещата на предаването, което хвърли медийната бомба - Лили Маринкова, обясни, че изказванията на поета са една артистична провокация срещу политическата действителност у нас. На нея междувпрочем това няма да й се размине безнаказано, след като стана ясно, че медийният съвет й е вдигнал мерника. Хардлайнерите от съвета трудно прощават подобни своеволия и едва ли ще се примирят с нещо по-малко от тежко административно наказание. Още повече че това е удобен случай да атакуват отново шефа на БНР Александър Велев.
В следващите дни обаче поетът положи доста усилия, за да опровергае защитниците си, които твърдяха, че той всъщност не иска насериозно военен преврат, а просто предупреждава, че това може да се случи, ако политиците продължават да действат безотговорно. Леонидов беше помолен от ръководството на БНТ да си подаде оставката от програмния съвет на медиата. По този повод отново му беше дадена медийна трибуна. И от вестникарските страници заизскачаха "пукнати циреи", "гной", "гаври", "блудства", "проституция", "лайна"; призиви политиците да си признаят, че "са се осрали", предупреждения, че ще "издрайфат кръвта", която са пролели; обвинения, че са му "пикали на доверието"; описания на "къси пишки, заврени в задника на отечеството", съвети към управляващите да "лапат салама" и пр, и пр. Скандалът около Румен Леонидов започна в неделя и завърши в сряда. След месец едва ли и някой ще си спомня за него. Тези, които са прочели стиховете на поета, обаче едва ли ще ги забравят толкова лесно. Защото в поезията Румен Леонидов е силен.
БНТ вероятно няма да дава програми на частния канал
БНТ и представителите на частната национална телевизия още не са достигнали до споразумение за програмата на "Ефир 2". В началото на миналата седмица представители на BTV се срещнаха за пореден път с ръководството на държавната телевизия, за да обсъдят как двете медии ще си поделят честотата на бившата втора програма в преходния период, докато каналът на Мърдок започне да излъчва. Според източници липсата на резултат през миналата седмица е следствие от близостта на Красимир Гергов с BTV, която доби публичност след назначенията на част от ръководството в канала.
По време на преговорите се обсъждаха основно два варианта - БНТ да предоставя няколко часа програма, между които BTV да излъчва филм, или само частният канал да излъчва свои предавания чрез техниката на държавната телевизия. В крайна сметка най-вероятно телевизията на Мърдок ще излъчва само свои предавания от началото на юни.
Поредната среща между представители на двете медии се състоя в началото на миналата седмица. От страна на BTV на нея официално са присъствали Албърт Парсънс, който беше назначен наскоро за изпълнителен директор на медиата, неговата съветничка Светлана Василева и адвокатът им Борислав Боянов, разказват източници от БНТ. Неофициално е присъствал и още един човек, който засега не е назначен на ръководна длъжност в "Болкан нюз корпорейшън" - дружеството на Мърдок у нас. На предишна среща бившата шефка на "Триада комюникейшънс" Светлана Василева е поискала държавната телевизия да пуска сериала "Дързост и красота" преди филмите, които BTV е подготвила за първите месеци на излъчването. Офертата на близката до Красимир Гергов тв началничка била чужденците да плащат на БНТ таксите за излъчване и правата за филма, а всички приходи от реклама да отиват в "Болкан нюз корпорейшън".
Ръководството на държавната телевизия обаче, след като раз-гледало внимателно предложението, стигнало до извода, че има шанс да загуби със своя помощ сериозни приходи от реклама, ако се съгласи на този вариант, твърдят източници. Стартът на излъчванията на евентуалната смесена програма съвпадат с началото на европейското първенство по футбол, покрай което БНТ се надява да реализира големи рекламни постъпления. Според източниците шефовете на държавната телевизия се притеснили, че собственикът на "Крес" Красимир Гергов, който изглежда е неявен съдружник на News Corp. у нас, може да пренасочи част от контролираните от него рекламни бюджети в "хибридния канал". Така с помощта на БНТ той ще създаде макар и за кратко медиа, където друг ще прави програмата, а той ще пуска в нея реклами по определени от него правила. Ръководството на БНТ обмисляло за кратко и вариант, според който всяка от медиите получава приходите от клиповете, излъчени в нейната част. Тв шефовете обаче веднага се отказали от този вариант, защото решили, че Гергов едва ли ще пусне реклама около техните филми.
В крайна сметка в края на миналата седмица след обсъждането на няколко варианта и задгранични съгласувания от BTV се поинтересували за условията, при които могат да наемат апаратна в телевизионната кула, откъдето да излъчват четиричасова собствена програма без програмна подкрепа от БНТ.
Германия и Франция ще контролират разширяването на ЕС
Разширяването на Европейския съюз ще зависи изцяло от тясното сътрудничество между Германия и Франция, заяви германският външен министър Йошка Фишер. "Намираме се в ситуация, подобна на времето след Втората световна война, когато бъдещето на Европа зависеше изцяло от германско-френските отношения. От Франция и Германия зависи изграждането на ЕС и най-вече разширяването му на изток и завършването на процеса на политическа интеграция", заяви Фишер в Хумболтовия университет в Берлин в реч, посветена на външната политика. Освен това той още веднъж повтори тезата си, че ЕС трябва да се федерализира, а управлението му трябва да бъде поето от "подходящо правителство, което да има реална изпълнителна власт".
Агенциите припомнят, че френско-германските отношения по традиция винаги са били двигател за развитието на евросъюза. Напоследък обаче Париж направи редица намеци, че съюзът още не е готов да приеме страните от Централна и Източна Европа, които кандидатстват за членство. Наскоро френски правителствен говорител заяви, че "френско-германските инициативи са необходими, но не са достатъчни за развитието на европейската интеграция". В момента 13 държави от бившия комунистически блок са заявили желанието си да се присъединят към ЕС. Редица европейски правителства обаче подчертаха, че нито една страна кандидат няма да бъде допусната, ако не отговаря на необходимите условия. Според германския външен министър, за да се подготви за приемането на нови членове, ЕС трябва да реформира най-напред процедурите по гласуването и вземането на решения. Фишер подчерта, че срещата на високо равнище през декември в Ница ще бъде от решаващо значение за решаването на този въпрос.
Журналисти - шпиони в Държавния департамент на САЩ
Държавният департамент на САЩ предприе повишени мерки за сигурност след предупреждение на ФБР за чуждестранни шпиони, работещи като журналисти. Безпокойството нараства, след като наскоро беше откраднат лаптоп, а преди известно време бе открито руско подслушвателно устройство в конферентна зала и беше извършена кражба на документи, съдържащи секретна информация. Държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт заяви, че са предприети мерки за по-голяма сигурност за откриване на причините за възникналите проблеми, като Държавният департамент ще си сътрудничи с ФБР.
Служител във ФБР коментира, че проблемът произтича от това, че чуждестранните кореспонденти имат правото да влизат в сградата непридружавани. Той обаче заяви, че няма да разкрие страните и медийните компании, за които работят шпионите. В момента има 56 чуждестранни журналисти, които са получили акредитация от Държавния департамент. Според ФБР журналистите шпиони не са свързани с предишните кражби на лаптопа и документите. Откраднатият скоро лаптоп съдържаше секретна информация относно разпространението на оръжията за масово поразяване.
Русия остана в Съвета на Европа
Русия няма да бъде изключена от Съвета на Европа, както беше заплашена миналия месец поради нарушаване на човешките права в Чечения. На среща в Страсбург външните министри на страните членки приветстваха положените от страната усилия, като не споменаха нищо за налагане на санкции. В отговор на критиките от страна на Запада Русия създаде комитет, който се занимава с въпроса за човешките права.
Решението на парламентарната асамблея на съвета беше обявено в момент, в който стана ясно, че най-малко 16 руски войници са били убити при сражения в граничещата с Чечения република Ингушетия. Това беше първото нападение на руски военни части извън Чечения след началото на атаките на региона миналия септември.
Междувременно въоръжени федерални агенти, представящи се за данъчни инспектори, нахлуха в офиса на частната руска медийна група - "Медиа-МОСТ", известна с критиките си към Кремъл. Счита се, че това е отговор на скорошните й публикации за корупция във висшите ешелони на властта, включително президентската администрация. От главната прокуратура и Федералното бюро за сигурността коментираха, че става въпрос за разследвания по криминален случай.
НСРТ най-после каза "да" на "Нова телевизия"
"Нова телевизия" най-накрая получи одобрението на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) за програмен лиценз. Столичната медиа, която беше сред сигурните фаворити в конкурса за частна национална телевизия, първо отпадна от него заради регионална програмна схема и неизяснена собственост (акциите й бяха на приносител). След това "Нова тв" обяви, че има нов мажоритарен собственик - гръцката "Антена тв", и кандидатства за национално разпространение по кабел и сателит. Лицензирането й обаче се забави, след като проверка на медийния съвет откри рекламна агенция "Нова телевизия", управлявана от бившия собственик Дарко Таминджич. Медиата продаде фирмата и с това пречките по лицензирането отпаднаха. Представителката на гръцките акционери Силва Зурлева обясни, че ще изчакат официалното получаване на програмен и далекосъобщителен лиценз и тогава ще започне съвместната работа с "Антена тв". Ролята на гърците в ръководството на телевизията все оше не се усеща, което буди и известни подозрения около собствеността на "Нова". Гръцките партньори преди време обявиха, че ще инвестират едва когато телевизията получи лиценз.
От медийния съвет обявиха, че лицензи за радио-телевизионна дейност ще бьдат издадени и на "Диема вижън" и "Центрум груп", които също са изчистили някои пропуски в документите си. "Диема+" ще се разпространява по кабел и сателит в цялата страна, а "Центрум груп" - в 14 региона по кабел. След половин година телевизията отново може да кандидатства за разрешение за национално разпространение. "От месец вече не използваме преносната мрежа на БТК, разпространяваме се чрез сателита "Теленорд" и засега това намалява пиратстването на програмата", обясни шефът на "Диема +" Емил Славчев.
НСРТ издаде и откази за програмен лиценз на "Елит медиа", "София кабел филм" и "София кабел фолк" поради липса на данни за собствениците на дружествата. Те трябва да прекратят програмата си в срок до три месеца, това обаче едва ли ще се случи. От медийния съвет уточниха, че фирмите вече са подали нови документи от името на "Елит медиа България" ООД. Медийният сьвет е имал забележки и по програмните схеми и концепции на телевизионните програми. Не е ясно дали всички пропуски са отстранени. Новите документи ще бъдат разгледани в срок от един месец, и ако получат лиценз, няма да се наложи програмите да спрат да излъчват.
Последните мохикани на партийната преса
"Дума" и "Демокрация" решават почти еднакви проблеми
Велислава ПОПОВА
Какво ли би се случило, ако ръководството на СДС реши да повери издаването на вестник "Демокрация" на някой син бизнесмен, така както БСП през миналото лято сключи договор за издаването на "Дума" с фирма на бившия шеф на шесто управление в ДС Димитър Иванов. Как би изглеждал официозът, ако сините предадат грижите за вестника на Йордан Цонев например. (Неговото име отдавна се свързва с апетити към различни медии в избирателния му район Бургас.) Под каквито и клаузи и договорености обаче да се подпишат страните, вестникът трудно ще избегне съдбата бързо да се превърне във флагман на някое от лобитата в синята партия. Затова лидерът на СДС Иван Костов побърза да прибере вестника под прякото си ръководство.
Съдбата на партийните издания развълнува едновременно двете най-големи политически сили през последните седмици. Въпросите са еднакви - ще имат ли нови главни редактори "Дума" и "Демокрация", ще се промени ли концепцията им, трябва ли да останат партийни издания или редакционната политика да е подчинена на изписаното под заглавието на "Демокрация" - национален всекидневник, и на "Дума" - левият вестник. Партийната преса в цял свят отдавна е изчезващ вид, а и у нас медийни територии вече се преразпределят в зависимост от икономически, не от политически интереси. Вълненията около "Дума" бяха предизвикани от последния конгрес на партията, а въпросителните за бъдещето на "Демокрация" възникнаха по време на компроматната война, когато се оказа, че СДС губи подкрепата на издания, симпатизиращи на управляващите. Искането за промени в "Демокрация" обаче дойде от Евгений Бакърджиев, който се почувствал лично засегнат от публикации в синия вестник. Бившият вицепремиер, за когото е известно, че има влияние върху няколко медии, обвини ежедневника, че " интригантства, мърля и цапа ръководството на СДС" и поиска да си отидат тези, които не умеят да правят политически вестник.
Вестникът на синята партия ще има нов издател в следващите месеци. С решение на Софийски градски съд на 10.03.2000 г. е регистрирано "Издателство Демокрация" АД със седалище в синята централа на "Раковски" 134 и предмет на дейност издаване на периодични и непериодични издания, предпечатна подготовка, полиграфически услуги. Основното занимание на новото издателство обаче ще е да поеме вестник "Демокрация". Според запознати в момента върви изкупуване и прехвърляне на акциите. Мажоритарен собственик в издателството е СДС със 75, а останалите 25са на фондация "Демокрация", чийто председател от пролетта на миналата година е Иван Костов, а УС - стария НИС. В съвета на директорите на новата фирма влизат секретарят по информационната политика Илия Петров, ковчежникът Петър Рафаилов и Николай Гусев. "Не искаме да изпреварваме събитията. Съществува такова дружество. То ще има много по-широко поле на работа, едва ли би се занимавало само с издаване на "Демокрация", лаконичен беше Николай Гусев, който е изпълнителен директор на издателството и се сочи като близък на Александър Божков. Преговарящ номер едно с ЕС и в момента е председател на борда на директорите на фирмата, която издава синия вестник. Според изпълнителния директор на фондация "Демокрация" Пламен Илиев фондацията ще има свой представител в новото ръководство на вестника, но още не е решено кой. "С дискусия ще се реши бъдещето на изданието, каква да е концепцията ще е политическо решение", обясни Илиев.
В момента синият ежедневник се издава от "Демокрация" АД. Според архива на Софийския градски съд последните промени във фирменото дело са от края на 1996 г. Тогава първоначалният издател на вестника "Агенция Демокрация" е преобразувана първо в ООД, след това - в АД. Съдружници в нея са Независимият профсъюз на журналистите в България, СДС и Фондация "Демокрация", а в борда на директорите влизат още Надежда Михайлова, Христо Бисеров и Невен Копанданова, която е изпълнителен директор. Според запознати търговската марка "Демокрация" е собственост на СДС.
Сините все още не са взели окончателно решение за съдбата на главната редакторка Невен Копанданова. Обсъждал се е вариантът да има конкурс за концепции за развитието на вестника, като по този начин сегашната изпълнителна директорка или да запази поста си, или да бъде елегантно отстранена. През миналата седмица Екатерина Михайлова отправи ясен сигнал за очакванията на синьото политбюро към редакционната политика на вестника. "Искаме да видим как ще се развива вестникът през времето до парламентарните избори", коментира тя.
И.д. главния редактор на вестник "Дума" Пламен Енчев по всяка вероятност ще запази поста си. Според гласуваната промяна в устава на социалистическата партия той трябва да бъде избран от ВС на БСП. Издателят на "Дума" Димитър Иванов обаче настоява избирането на шеф на вестника да е съгласувано с него. Енчев засега се ползва с доверието на Иванов, а в изказване на конгреса главният редактор засвидетелства и лоялността си към БСП. Партийният форум не прие искането на Димитър Иванов от устава да отпадне текстът, че централен всекидневник на БСП е вестник "Дума", защото лидерът на социалистите Георги Първанов също е фен на партийната преса. ВС на БСП обаче засега няма участие в "Европреса", дружеството, което пое издаването на "Дума" миналото лято, след като повече от месец ежедневникът не излизаше заради дългове към ИПК "Родина". Иванов плаща за вестника, но редакционната политика е в синхрон с партийните настроения. Сътресения липсват не само заради клаузата в договора, че изданието ще запази политическата и социалната си насоченост, но и заради лоялността на Иванов към социалистическата идея. Според Пламен Енчев тиражът на Дума" се движи между 16 000 и 20 000. "Демокрация" едва ли може да се похвали с по-висок тираж, предполага се, че той също варира между 15 000 и 20 000 броя. Партийните издания оцеляват по-лесно, докато тяхната партия е на власт, защото тогава жестовете към официозния орган са големи. Така например БТК разсрочи дълг на "Демокрация" без лихви, а по-голямата част от рекламите в синия орган са обяви на държавни институции и учреждения. От държавната печатница пък ревниво пазят в тайна има ли "Демокрация" дългове към тях или не.
"Демокрация" отдавна не е любимият вестник на седесарите", загрижи се Евгений Бакърджиев преди две седмици. "Дума" вече също дели любовта на червените бабички с други издания. Сред аудиторията на партийните вестници остават само хардпривържениците на синята или червената идея, затова и борбата за влияние се пренасочва към всекидневниците, които се представят като независими.
Накратко
"Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) вече е собственик на 22 декара земя във Варна, съобщи местният вестник "Черноморие" миналата седмица. Имотът на ВАЦ е в промишлената зона и там ще бъде изградена втората печатница на немската медийна групировка. Според собственичката на агенцията посредник Нели Георгиева това е "първата сделка с крупен чуждестранен инвеститор без правителствена атака или софийска намеса, изцяло на базата на изпратена оферта, което е прецедент". Стойността на закупената земя е над 700 000 лв. "Актуалността на вестника може да се подобри, ако имаме втора печатница. Ние обсъждаме строежа на втора печатница и Варна има всички преимущества и удобства", коментира пред "Капитал" преди време управителят на "Вестникарска група България" д-р Петър Щерцинг.
Софийската кабелна телевизия "Агарта" от миналата седмица вече излъчва от нови студиа. Те са разположени в сградата на кметството на община "Младост" и са предоставени на медиата от Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция. Веднага след като пренесе техниката си в новото студио, "Агарта" започна да излъчва на живо тричасов вечерен блок. Очаква се през тази седмица да стартира и коментарно предаване за общинската политика - малка квартална "Панорама".
Компютърната корпорация Compaq си избра нова международна рекламна агенция - "Foote, Cone & Belding". Според ръководството на Compaq FCB ги е спечелила с "възможностите си да развива и управлява марки, пресичайки граници и канали, както традиционно, така и дигитално". От компютърната компания обявиха и новата си глобална PR агенция - "Hill & Knowlton". Фирмата и нейната дъщерна компания "Blanc & Otus" ще осигуряват Compaq с експертни познания в областта на рисковите технологии чрез техния опит с Интернет и телекомуникационни клиенти. "Hill & Knowlton" е основана през 1927 г. и има офиси в 34 страни, седалището й е в Ню Йорк, а Compaq ще бъде обслужвана от офиса на фирмата в Хюстън. Представител на FCB за България е рекламната агенция "Бизнес дата".
Международната рекламна агенция Grey Advertising Inc. обяви преди седмица, че създава холдингова компания, под чиято шапка ще бъдат обединени всички дейности на фирмата в областта на комуникациите. Новото име на компанията е Grey Global Group, а рекламната й агенция ще се нарича Grey Worldwide и ще работи с всяка от компаниите на холдинга. "Време е новото поколение да поеме изграждането на рекламната агенция на бъдещето", коментира президентът на компанията Едуард Мейър.
Центърът за производство на телевизионни филми към БНТ обявява конкурс за игрални и документални филми. Конкурсът е в седем жанра - игрален филм, документален филм, игрален сериал на съвременна тема, игрален филм на криминална тема, документална поредица "България и християнският свят", детска поредица за рубриката "Лека нощ, деца", филм-мюзикъл за новогодишната програма на БНТ. Проектите ще се приемат в телевизията до 9 юни 2000 г. Медийният съвет и БНТ се скараха и заради спортните програми
Членове на НСРТ обвиниха Лили Попова в клевета и манипулации
Велислава ПОПОВА
Нов скандал между медийния съвет и ръководството на БНТ избухна миналата седмица. Този път повод стана договорът за излъчване на мачовете от футболното първенство, подписан от предишното ръководство на медиата. За хората от НСРТ, БНТ, "S.V. RSA България", "Ринг С.В." обърканата история е свързана с нарушени интереси, обвинения за незаконен договор и монопол, пропуснати ползи, печалба и загуба на пари, доказване на собственост... Някои съзират в скандала и началото на опит за махането на Лили Попова от шефския пост в БНТ.
След като през миналата седмица бяха обявени резултатите от експертната проверка на продукциите и копродукциите в БНТ в областта на спорта, от НСРТ обясниха, че искат да облекчат телевизията от неизгодни за нея договори. Шефката на БНТ Лили Попова обаче обяви, че медийният съвет лобира за интересите на частния канал на Мърдок. Същата теза използваха в своя защита и от "S.V. RSA България" и "Ринг С.В.". В началото скандалът изглеждаше като атака срещу фирмите, свързани с Валентин Михов, после битката се пренесе между познатите герои - НСРТ и телевизионното ръководство. Михов обясни, че ще предяви съдебен иск срещу членове и експерти на съвета, защото уронват престижа на фирмата. Медийният съвет пък, че ще поиска тематична ревизия в БНТ, и пак заклати стола на Лили Попова.
Медийният съвет поиска проверка на външните продукции преди месец, като по-късно стана ясно, че конкретната цел са договорите с УФА. Лили Попова първа посочи, че в БНТ има един неизряден договор с външен продуцент, според който телевизията заплаща с рекламно време и дели приходите. Тв шефката обаче обясни, че той е сключен с "благословията" на НСРТ.
В първия етап от проверката са били прегледани именно договорите с "S.V. RSA България" и "Ринг С.В.". Според становището на НСРТ "нарушенията, без да са в драстично нарушение на Закона за радиото и телевизията, не защитават обществения интерес и обществения характер на БНТ и са в противоречие с правилниците на БНТ". Медийният съвет констатира, че БНТ няма собствени спортни предавания, а всички са продукции на "Ринг С.В.", и твърди, че не е запознат с договора.
Българският футболен съюз сключва договор с УФА - Хамбург за правата за мачовете от първенството през 1997 г. След това "UFA - S.V. RSA" сключва договор с БНТ. Валентин Михов обясни, че това е фирмата, представител на УФА за Източна Европа. Договорът, който е обект на проверката, е сключен на 18. 02.1998 г. Подписите под контракта са на Слободан Вуйчич и на тогавашното ръководство на телевизията - генералния директор Иван Попйорданов, Владо Даверов, Тома Иванов и Иван Павлов. Договорът е за националните шампионати до 2001 г. с опция за продължение до 2005 г. БНТ получава право да излъчва и срещите за Купата на България, за Суперкупата и квалификационни мачове на националния отбор. Според клаузите на контракта рекламните приходи се делят 70/30 процента в полза на УФА за излъчване на мачовете от първенството и 50/50 процента в предаванията "Гол+" и "Дерби от Европа". Всички постъпления от спонсорството на предаванията обаче са в полза на "UFA - S.V. RSA", като чрез тях телевизията покрива задълженията си към немската фирма по стар договор от 1997 г., прекратен по вина на БНТ.
В същия ден се подписва и договор между БНТ и "Ринг С.В." за копродукции и външни продукции с общо наименование "UFA - S.V. RSA представя... ". Става въпрос за седем предавания, но не всички са реализирани. На базата на двата договора е сключено споразумение между БНТ, "UFA - S.V. RSA" и "Ринг С.В.", според което, ако бъде прекратен договорът за спортните предавания, БНТ автоматично губи правото да излъчва футболните срещи, без да предявява каквито и да е претенции към УФА. По-късно "UFA - S.V. RSA" прехвърля правата на "S.V. RSA - България".
Тъй като условията на договорите са били в противоречие със стария медиен закон и с правилника за външните продукции, е трябвало разрешение от НСРТ. От медийния съвет твърдят, че окончателно разрешение не е дадено. От "UFA - S.V. RSA" прилагат извлечение от протокол на НСРТ, според което медийният съвет не възразява БНТ да получи правата за излъчване на мачовете срещу предоставяне на част от постъпленията от продажба на рекламно време при хипотеза на договор за копродукция. "Ако се констатира вина, тя едва ли е на външния продуцент, тя е на БНТ", коментира Георги Лозанов.
Медийният съвет работи за Мърдок, е най-често споменаваната хипотеза за шумотевицата около договорите. Според нея скандалът трябва да развали договора между БНТ и "UFA - S.V. RSA", за да може частната национална телевизия да се договори с Михов и да излъчва националния шампионат. От управата на "Ринг С.В." твърдят, че Светлана Божилова и бившият член на съвета Нели Огнянова работят за интересите на Би Ти Ви. Според запознати английска фирма, свързана с медийния магнат Мърдок, преди месец се е интересувала дали може да закупи правата да излъчва българското първенство. Всъщност е много малко вероятно да има координирана атака с крайна цел да се преместят мачовете по частния канал. По-скоро става дума за съвпадение на много интереси. Атаката на медийния съвет обаче е добре подплатена - договорите с "UFA - S.V. RSA" наистина са в нарушение на предишните и сегашните правила за външните продукции в БНТ. Според Валентин Михов не може да се говори за монопол, защото спортната продукция, която са излъчили през миналата година, е 130 часа, тази на БНТ - 830 часа, а рекламният обем в техните предавания е около 2.6 "Ние сезирахме за пиратството на програми и оператори и започна една кампания срещу нас", твърди Михов.
"Не става дума за война, а за защитаване на интересите на БНТ", обясни шефът на НСРТ Александър Томов миналия вторник. След изявлението на Лили Попова, че НСРТ е срещу сътрудничеството между УФА и БНТ, някои от членовете на медийния съвет обявиха, че тв шефката води нова война със съвета. Светлана Божилова, Валентина Радинска, Иво Драганов и Георги Лозанов разпространиха своя позиция, в която обвиниха Попова, че си служи с инсинуации, разпространява клевети и манипулира общественото мнение.
"Каменица" измести "Загорка"
"Интербрю" и "Брюинвест" доминират на бирения пазар в страната
Теодора Василева
Пивоварната промишленост е един от малкото отрасли, в който преструктурирането на собствеността практически приключи преди близо две години и секторът вече се подчинява на изцяло пазарни принципи. Сериозни инвестиции в ново оборудване, разнообразяване на асортимента, агресивна реклама и добър маркетинг са основните резултати от раздържавяването на българските бирени заводи. Четири от най-големите пивоварни заводи - "Астика", "Каменица", "Плевенско пиво" и "Бургаско пиво", станаха собственост на белгийската фирма "Интербрю". Холандско-гръцката "Брюинвест" придоби "Загорка" и "Ариана". Това са и двата основни конкурента, които диктуват пазара на бира в страната (виж графиката).
Основният дял на пазара е на белгийската "Интербрю". През миналата година тя е държала малко над 42от бирения пазар в страната. Втора по продажби е "Брюинвест" с 21 През миналата година обаче "Загорка" и "Ариана" отчитат лек спад в продажбите, в резултат на което и пазарният й дял спада с няколко процента. Все пак веднага след големите се подреждат "Великотърновско" и "Варненско пиво", които държат по 9от пазара. Като цяло продажбите в натурално изражение за миналата година са се увеличили със скромните 3.5, сочат данните на Съюза на пивоварите. За сравнение - ръстът през 1998 г. беше 15 За пръв през последните две години пивоварите отчитат лек спад в реализираните количества - през първото тримесечие на тази година българинът е консумирал по-малко пиво спрямо същия период на миналата година. Потреблението не се увеличава главно заради ниската покупателна способност на българите, смятат участниците на бирения пазар.
Най-продаваната марка бира в страната е "Каменица", която държи над 20от пазара. Следва "Загорка", която бе лидер на пазара предишната година. От "Интербрю" и "Брюинвест" обаче отказват да дават точна информация по марки бири, а представят само сумарните данни за групата. Останалите седем пивоварни си поделят 37от пазара. Делът на "Каменица" може леко да спадне през тази година, тъй като цената беше увеличена с близо 6 Обяснението на производителя за скока в цената е нарасналата цена на енергоносителите и инфлацията.
Консумацията на наливно и тъмно пиво през последните две години постоянно се увеличава. Почти всички пивоварни вече произвеждат и тъмно пиво, като потреблението му е около 1, но се очаква през тази година да достигне 3 Относителният дял на наливното пиво от общото потребление нараства ежегодно, като през 1998 г. е било 3, а година по-късно вече е 5от реализираните количества бира. Очаква се делът да продължи да се увеличава. Все още е твърде далече от средноевропейските нива от 15 - 20 При едни от най-бирените нации - Чехия и Германия, около 30от консумираната бира е наливна. В търсене на нови пазарни ниши българските пивовари разширяват и асортимента си. Миналата година "Леденика" произведе първата българска бира с плодов вкус.
Около 1от общата консумация е вносна бира, приблизително същият е и процентът на изнесено българско пиво. Експортът е по-скоро епизодичен и е предназначен предимно за страните от региона и бившите съветски републики.
Малките пивоварни, които не са собственост на двамата големи в отрасъла, разчитат да реализират продукцията си предимно като я предлагат на по-ниски цени. "Пиринско пиво" например отчете увеличение на продажбите с 140спрямо предходната година, защото предлага пивото си най-евтино (цената е почти наполовина от тази на най-консумираните български бири). Това обаче най-често е за сметка на качеството. Производителите се оплакват най-вече от високите надценки на търговците на едро и дребно, които оскъпяват продукцията и я правят по-непродаваема. Проблем в това отношение няма "Интербрю", която има своя собствена дистрибуторска мрежа.
Всички предприятия от отрасъла са с частен мажоритарен собственик (виж таблицата). Държавата притежава само няколко миноритарни пакета в различни дружества. Според статистиката около половината от мощностите в отрасъла са приватизирани чрез касова приватизация, 35чрез масовата приватизация и около 15чрез работническо-мениджърски дружества.
Половината от предприятията са с чуждестранен собственик - освен 6-те завода на "Интербрю" и "Брюинвест" шуменската пивоварна беше закупена от турската фирма "ФАФ метал". Останалите бирени заводи са с български собственици. Новото сред производителите е стартът на пивоварна "Бългборг" - Пловдив, която е построена като инвестиция на зелено. Пивоварната е с малък капацитет, като за изграждането й са били инвестирани два милиона марки. Три български физически лица държат 51от капитала на "Бългборг", а 49са собственост на фонда "Кеърсбек". Пазарът обаче се диктува от двамата големи - "Интербрю" и "Брюинвест". "Със своето ноу-хау те нагласиха пазара, както е в чужбина, а не се нагодиха към нашия", коментират от малките пивоварни.
Мощностите на пивоварните са натоварени средно 70от капацитета им, като "Каменица" и "Загорка" са изключение и при тях натоварването е почти 100 По-солидни инвестиции в ново оборудване са вложени от чуждите собственици. Досега "Брюинвест" е инвестирал 27 млн. долара. Инвестиционната програма на "Интербрю" до 2003 г. предвижда в четирите предприятия да бъдат вложени 60 млн. марки. В по-малките пивоварни оборудването също се подменя, но със значително по-малки суми от порядъка на 1-2 млн. марки.
Агресивна рекламна кампания провеждат двете чужди фирми. Бюджетите им за реклама са внушителни на фона на останалите български производители - за миналата година "Интербрю" е имала рекламен бюджет над 4 млн. лв., плътно след белгийската фирма е "Брюинвест" с реклами за 3.3 млн. лв. Основните суровини в биропроизводството са пивоварният ечемик и хмелът. Пивоварите работят основно с произведен в България ечемик, проблемът обаче е в лошото му качество. За разлика от ечемика, който запазва равнището на производство, добивът на хмел в България безпрецедентно е намалял. Около 60от нужната на пивоварите суровина се внася под формата на хмелови продукти.
Трийсет марки вносна бира са свити в 1пазарен дял
Цената им е над два пъти по-висока от тази на българското пиво
Боряна Генчева
На българския пазар са представени 25-30 марки вносна бира, но общият им дял е около 1 Високите вносни мита, ниската покупателна способност и силното местно производство ги правят екзотика за ограничена клиентела. При мито от 68практически възможен е само внос от държави, ползващи преференциален режим. С облекченията митото от Европейския съюз и от Турция е 35, а от Чехия - 25 Когато се добавят и транспортните разходи, вносната бира става двойно по-скъпа от българската (между 3 и 1 лв. на едро за 0.5 л) и не й е конкуренция.
Биреният пазар у нас обаче се определя като перспективен заради общата тенденция на отказ от твърд алкохол в полза на пивото и очакванията, че покупателната способност ще се повиши. Смята се, че вносната бира има бъдеще, но успехът й зависи от административния подход към митата.
Засега вносна бира се консумира повече в заведенията, макар че нарастват продажбите в супермаркетите и хипермаркетите. В петте магазина на "Метро кеш & кери България" например 38от продадените бири са вносни. Прогнозите са, че бутилираната бира ще стане магазинна стока, а в заведенията ще се пие наливна.
В перспективната ниша на наливната бира вносителите са с неголеми шансове. Работи се с оборотни бурета и се налагат разходи за транспорта им обратно до пивоварната. Сроковете на годност са по-кратки, сервизът на апаратите - сложен. При това крайната цена на наливната вносна бира излиза почти равна на бутилираната. При производителя тя е наполовина по-евтина, защото няма разходи за амбалаж. Оскъпяват я транспортът, дистрибуцията и разходите за склад. Повечето бирени вносители са малки фирми и за тях е непосилна инвестицията в масови продажби на наливна бира. Засега най-мащабно се работи с наливните чешки бири. Четиридесет-четиридесет и пет на сто от продажбите на "Евримекс груп" ("Старопрамен", "Пилзен") идват от наливна бира. "Авалон" предпочитат да продават наливната "Гролш" на ограничени места в големите градове, но да са сигурни, че предлагането е по предписанията.
Чуждите инвеститори в българските пивоварни също внасят своите корпоративни марки - "Брюинвест" - "Амстел", а "Интербрю" - "Стела Артоа". Те постигат относително ниски цени, имат големи рекламни бюджети и предлагат екстри като оборотни каси и бутилки, изискващи първоначална инвестиция. От този сезон собствениците на "Загорка" и "Ариана" започват да внасят и наливната "Амстел", което е голям удар в нишата. "Амстел" е втората марка на пазарния лидер у нас - "Хайнекен", транспортните разходи са по-малки (говори се, че се внася от Гърция) и има подкрепата на голям местен инвеститор като "Брюинвест".
Разликата по продажби между отделните марки вносни бири не е голяма в процентно изражение. Това създава много конкурентна среда и води до рекламни, маркетингови и ценови движения в полза на клиентите, казва Станислав Захариев, асистент в отдел "Напитки и цигари", Централно снабдяване на "Метро". Според него новост при вносната бира е, че всеки вносител се стреми да завладее възможно най-голямо пазарно пространство в увеселителните обекти.
Голяма е и конкуренцията между самите чуждестранни производители. Световна тенденция е да се набляга на разнообразие от разфасовки и пакетажи на бирата, за да се намери оптималната комбинация. Допреди година-две повечето вносни бири са се предлагали само в кашони по 20 или 24 бутилки. След влизането на "Метро" в България на пазара се появиха бутилки и кутии в стекове по 6 или 4 броя, които са по-бързооборотни и леснопреносими. По-масово започва да се внася бира и в така наречените парти-бурета по 5 л. Производителите започват да инвестират и в цветове, алкохолно съдържание, вкусове и технологии на производство.
Как е разпределен пазарът
Лидерът по продажби в България е бирата "Хайнекен". За второ и трето място претендират чешките "Старопрамен" и "Пилзен". Като бира №2 се възприема и "Гролш" (но това е по-скоро сред западноевропейските марки). От "Интербрю" също смятат, че "Стела Артоа" е заела второто място в ранглистата (в което твърдение са самотни). А от концерна "Карлсберг" имат претенциите за трето място на "Туборг" и "Карлсберг". Класацията с точност е трудна, тъй като малкият пазарен дял не оправдава инвестиции в маркетингови проучвания, разликите между продажбите на отделните марки са малки, а динамиката - голяма.
Като най-продавани в бранша определят холандските бири, следвани (според някои и достигани) от чешките. След това нареждат датските и немските. При цялото бирено многообразие успехът на една марка основно е свързан с дълготрайното й присъствие на пазара. Сред ветераните са "Карлсберг", "Туборг", "Хайнекен", "Гролш", "Старопрамен". По наблюдения на "Метро кеш & кери България" "Стела Артоа" навлиза навсякъде благодарение на силните местни позиции на "Интербрю". "Бекс" също се стреми към масовост. "Хайнекен" сега акцентира върху дискотеки и барове, "Старопрамен", "Tуборг" и "Пилзнер Уркуел" - върху ресторанти, клубове и домашна консумация. Това са и най-търсените и бързооборотни марки вносна бира на българския пазар, твърди Станислав Захариев, асистент в отдел "Напитки и цигари", Централно снабдяване на "Метро".
Най-продаваната вносна бира у нас е холандската "Хайнекен", която според вносителя "Търговска система" държи 55от пазара. "Хайнекен" - бира №1 в Европа и №2 в света, е у нас от 8 години. Сега 70са от продажбите в бутилка, 20са от наливна бира и 10от кутии. Хората предпочитат бутилките, защото се чувстват граждани на света, твърдят от "Търговска система". От 1997 г. от "Брюинвест" внасят у нас и "Амстел" - втората марка на концерна "Хайнекен".
"Хайнекен" е лидер за Холандия, но в източната й част по-продавана е "Гролш", твърдят от вносителя "Авалон". "Гролш" е бира №2 в Холандия, а според вносителя и в България. Тя е сред най-скъпите чужди бири на българския пазар. "Гролш" също е ветеран у нас (от 1994 г.). В момента 60от консумацията е в заведенията, 40в магазините. Най-продаваната е "Премиум лейжър" - 473 мл в "лимонадената" (суинг-топ) бутилка. Дванайсет процента от продажбите идват от наливна бира, 15-18от тъмна. От този сезон пускат новата бира Summer blond с аромат на лимон.
"Авалон" внася не само най-скъпата, но и най-евтината холандска бира на българския пазар - "Амстердам". Тя се произвежда в пивоварна, собственост на "Гролш", и е около 30по-евтина от другите холандски бири. От фирмата твърдят, че сборно продажбите на двете холандски марки и германската "Бидбургер" ги правят най-големият вносител на бира в България.
Двата основни вносителя на холандска бира у нас попълват портфолиото си с по една ирландска марка тъмно пиво. В момента най-големи продажби има "Мърфис" (пивоварната е собственост на "Хайнекен"), внасяна от "Търговска система". От миналата година тук е и "Гинес" - световният лидер сред тъмните бири, с продажби в над 50 страни в света. От "Авалон" са амбицирани да станат първи сред тъмните бири и в България.
"Стела Артоа", водещата белгийска марка, която се продава в над 80 страни от света, от миналата година се внася и в България от "Каменица". От компанията обясняват успеха й с пълната маркетингова подкрепа и добрата цена. Освен това при "Стела Артоа" се работи с оборотен амбалаж. В големите магазини компанията предлага и друга марка на "Интербрю" - "Леф - блонд".
Най-продаваната чешка бира в България е "Старопрамен", която е на пазара от 4 години, твърдят от вносителя "Евримекс груп" ЕООД. Тя е локалната пражка марка. Ориентира се към износ, след като британска компания купува пивоварната. В момента е трета по експорт сред чешките бири. "Евримекс" я предлага в пакет и на почти единни цени със символа на чешката бира и на технологията - "Пилзен". Популярността на тази бира преди 90-те помага за продажбите й сега. От продукцията на пилзенската пивоварна (в момента японско-юарска собственост) на пазара е и "Гамбринус" - много разпространена марка на чешкия пазар. От този сезон се очаква да засили присъствието си и най-експортираната чешка бира - прословутият "Будвайзер", при която има нов вносител. Пивоварната в Чешке Будьовице, където се произвежда, е единствената държавна пивоварна. Засега квотата за внос на чешката бира с преференции не е запълнена, твърдят от "Евримекс". Според тях успехът на чешките бири се дължи на по-големите преференции, по-евтиния транспорт и по-ниските им цени. Освен това българската пивоварна индустрия е изградена по чешки модел, което прави тези бири близки до местния вкус.
За трето място по продажби претендират датските бири на концерна "Карлсберг". От 1992 г. внасяме "Туборг", а от миналата година и "Карлсберг", твърдят от вносителите "СофСток". Преди "Карлсберг" е имала друг вносител. У нас по-продаваната бира е "Туборг" обратно на външната тенденция, при която по-популярна е "Карлсберг".
Германия няма национална бира, а всеки голям град си има производител, чиято бира се консумира в района. Това обяснява и многообразието от марки на българския пазар.
Най-скъпата немска бира у нас е "Ердингер". Тя е пшенична бира №1, твърдят от вносителя "Е.Б.М.С. България" ЕООД. На пазара е във вариантите безалкохолна, фина мая, кристал, тъмна и зимна. От това лято фирмата започва да работи и с наливна. Същият е вносителят и на познатата бира "Радебергер" и на "Клаусхалер" (№1 сред безалкохолните бири в света).
Най-евтината немска бира на българския пазар е хамбургската "Холстен". "Производителят дава преференциална цена за България, а и вносът е по море, което спестява около 2000-3000 марки на всеки камион (120 хектолитра), обясняват от вносителя "МХ трейд".
И покрай избора на президента Клинтън на българска територия нашумя и бременската бира "Бекс". Тя е №1 по износ сред немските бири. Създадена е специално като бира за експорт в САЩ, затова има дълъг срок на годност, при това без консерванти. От 3-4 години е на пазара на Североизточна България. От края на 1999 г. "Бекс" си пробива път и в национален мащаб. От вносителя "Аско" твърдят, че това, което преди е продавано за година, сега само те реализират за около 3 месеца. В момента освен "Аско" официален вносител е и "Алпина".
От 1999 г. "Авалон" внася и "Бидбургер" - третата марка в немския експорт и №1 при наливните бири. Този нов продукт за България се харчи особено добре сред немските туристи в морските курорти.
От май същата фирма работи у нас и с "Варщайнер" - бира на една от най-големите пивоварни в Германия. Както и досега за региона на Варна тя ще се внася от "Тримекс", за останалата част на страната я поемаме ние, казват от "Авалон".
Най-престижната турска бира "Ефес Пилзенер" се продава у нас от 1999 г., вносът ще бъде подновен и през тази година по информация от вносителя "Ийст шипинг". Цената на едро за половинлитрова бутилка е 1.08 лв. Вносът е от Истанбул.
Националният осигурителен институт отговаря
Предстоящо
Изтича срокът за плащане на ДОД и здравните осигуровки
Боян КОЛЕВ
За лицата, които са подали данъчни декларации за 1999 г. в края на законовия срок (до 17 април 2000 г.), през идващата седмица изтича срокът, в който трябва да платят дължимия данък и здравни осигуровки. По закон срокът за плащане е 30 дни след подаване на декларацията. Принципна новост в законодателството, която важи и за декларациите за доходи през миналата година е, че данъкоплатците имат право да правят поправки във вече подадена декларация, ако при подаването е допусната грешка. Срокът, в който може да се извършат корекции, отново е един месец от подаването на документа (времето, през което трябва да се внесе данъкът, без върху дължимите суми да се начисляват лихви) . Корекциите се извършват чрез подаване на нова декларация.
Здравните вноски и данъкът върху дохода могат да се платят с пощенски запис или по банков път. Банковите сметки и БИН за здравните вноски бяха публикувани в брой 2 на в. "Капитал" от 15 януари 2000 г. Номерата на банковите сметки за плащане на ДОД по банков път бяха публикувани в брой 12 от 25 март. При плащането се попълва БИН 7311 13 000 0 - Данък върху доходите на физически лица - еднолични търговци, свободни професии, граждански договори, наеми и др. Този БИН се използва, независимо, че част от данъка може да бъде за доходи от трудови и служебни правоотношения. Банковите сметки и БИН за ДОД можете да намерите и на сайта на Министерство на финансите в Интернет на адрес.
Срокове
Държавен вестник
Цените на имотите извън столицата се понижават
Единствено в София може да се говори за действащ пазар на имоти
Бисера СТАНЕВА
София е единственият град в страната, за който може да се каже, че има действащ пазар на имоти. Това е мнението на повечето посреднически кантори в страната. След дългата зима за пазара на недвижими имоти в началото на месец април агенциите за недвижими имоти със задоволство констатираха, че нараства интересът от страна на купувачите и има шанс пазарът да се раздвижи. Действителното положение обаче се оказа друго. Купувачи няма, малкото хора, които действително имат намерение да купуват, осъзнавайки, че са единици, обикалят и звънят във всички агенции, като по този начин създават впечатлението, че има голямо търсене на пазара.
"От края на 1998 г. до момента цените на недвижимите имоти във Варна са се понижили с около 30 Причина за това естествено е липсата на купувачи", каза Валентин Градев от агенция "Градев". Според него тази тенденция на спад в цените на имотите ще продължи и през лятото. Чувствително понижаване на цените на недвижимите имоти се наблюдава и в Бургас, Русе, Разград, Шумен, Плевен, Пловдив и др. Единствено в морската ни столица цените на имотите все още са съпоставими с тези в София.
В София седмично се предлагат над 30 000 имота, във Варна техният брой е около 2000, приблизително толкова са и в Бургас, Пловдив и Русе. В другите големи градове в страната броят на офертите е не повече от 500-600 на седмица, а цените на жилищата там са колкото на един гараж в столицата и въпреки това купувачи няма.
Основни причини за свиването на пазара на имоти според посредниците е поскъпването на щатската валута и високото ниво на безработица в страната. Все по-често хората предлагат за продажба жилищата си с цел да си купят по-малък апартамент и да преживяват с разликата от сделката.
Като новост за пазара на имоти агенции посочват интереса от страна на българи, живеещи в чужбина, към закупуването на имоти в България. Техните предпочитания са предимно към парцели и вилни места около морето, каза Валентин Градев. По-рядко вниманието е насочено и към селски битови къщи, които в момента се продават на безценица. Това обаче не може да раздвижи пазара на имоти, тъй като става въпрос за епизодични сделки, а не за някаква трайна тенденция.
Пролетта е сезонът, в който стават най-много смени на собствеността и наемателите на търговски обекти. Много търговци се отказват и освобождават заеманите от тях помещения, но се появяват нови, които се надяват, че на тях ще им провърви повече. Това е и причината цените на тези имоти да запазват стойностите си, а на места дори и да се повишат. Магазините са единствените имоти, чиито цени в различните градове се доближават до София, коментираха посредници. Особено привлекателни за търговците са помещенията, които се намират на централните пешеходни булеварди и улици. Цените на наемане или закупуване на помещения там са пъти по-високи сравнение с магазините, които се предлагат в т.нар. широк център. Все още без промяна са и цените на предлаганите за продажба парцели в промишлените зони на София, Варна, Бургас и Русе.
Друг интересен момент на свободния пазар на имоти е появата на оферти за
Активна търговия на енергийните пазари
Търговията с енергийни източници беше доста оживена през изминалата седмица, през която бяха отбелязани сравнително високи ценови равнища. Петролът продължи да поскъпва, като в четвъртък се стигна до 7-седмичен максимум. На Нюйоркската борса юнските фючърси достигнаха равнището от 29.28 долара за барел - най-високото равнище на контракт за най-близкия котировъчен месец от 20 март.
Покачването на цената на петрола започна в началото на седмицата, като зад него стояха опасения на търговците за недостатъчност на предлагането на суровината. Висш служител в ОПЕК коментира, че на среща през юни министрите от организацията ще се придържат към постигнатото през март споразумение, което означава, че не може да се очаква по-нататъшно увеличаване на продукцията.
По-късно през седмицата възходящото движение на цената на петрола беше спряно, след като Американският петролен институт публикува данни за запасите на САЩ. За седмицата, приключваща на 5 май, те са нараснали с 4.137 млн. барела. Според Министерството на енергетиката нарастването е дори по-голямо - 4.5 млн. барела. В резултат в сряда цената на юнските фючърси падна с 55 цента. В четвърътък обаче Международната енергийна агенция публикува доклад, в който се прави прогнозата, че през третото тримесечие на годината търсенето ще надвиши предлагането с 220 000 барела, а през последните три месеца - с 1.72 млн. Това и обуслови преминаването на нивото от 29 долара за барел.
В началото на седмицата бензинът последва движението на петрола, като за покачването на цената му допринесоха и опасения за недостиг на продукта. По-късно обаче Американският петролен институт публикува данни за запасите на САЩ, които според доклада са нараснали с 9 млн. барела, в резултат на което в сряда цената на бензина спадна с 4.1най-големият дневен спад от 10 април.
При природния газ също бяха достигнати високи ценови равнища, като се стигна до 2.5-годишен максимум. В сряда цената на юнските фючърси на Нюйоркската борса нарасна с 4.2 Тенденцията към покачване продължи и в четвъртък, когато нивото при затваряне беше 3.352 долара за млн. BTU (British thermal units) - най-високото равнище от ноември 1997 г. От началото на годината цената на природния газ е нараснала с 44.
Основна причина за поскъпването на суровината през седмицата бяха данните от доклад на Американската газова асоциация. Резултатите сочат, че запасите на САЩ от природен газ за седмицата до 5 май са нараснали с 5.5, но са с 25по-ниски от нивата от преди една година.
Европейската централна банка отново разочарова валутните търговци
Липсата на решителни действия не позволи на еврото да се задържи над 91 цента
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Наблюдението на валутните пазари през изминалата седмица не води до много по-различни изводи от правените от известно време насам. За пореден път щатският долар, подкрепен от силната икономика на страната, триумфира спрямо другите водещи валути. Отново слабостта на общата европейска валута беше очевидна, като липсваха индикации, че ще бъдат предприети решителни мерки за стабилизирането й.
Надеждите, че на срещата на финансовите министри от евро-зоната в понеделник ще се направят изказвания в полза на интервенция на пазара останаха неоправдани. Не особено успокояващо за търговците беше изявлението за загриженост за настоящия курс на еврото, вследствие на което то падна до 89.17 цента. Във вторник изказване на служител в Бундесбанк, според когото в краткосрочен план не може да се очаква трайно стабилизиране на еврото, притисна общата европейска валута.
Независимо от липсата на изказвания за интервенция от страна на финансовите министри, надеждите за такова действие от страна на Европейската централна банка останаха, като пазарът беше в очакване на заседанието на институцията в четвъртък. В резултат в сряда еврото се покачи до триседмичен максимум от 91.26 цента. За това допринесе и спадът на американските борсови индекси. В четвъртък ЕЦБ отново разочарова пазарните играчи, оставяйки лихвите в евро-зоната и паричната си политика непроменени. След заседанието президентът на банката Вим Дуизенберг коментира, че курсът на еврото не съответства на икономическите условия. Той омаловажи слабостта му, заявявайки, че то не може да бъде определено като слабо при положение, че вътрешните цени са стабилни. Дуизенберг определи интервенцията като възможно средство, но стана ясно, че подобно действие едва ли може да се очаква скоро. Неоправдани останаха и очакванията за промяна в паричната политика на институцията, а именно за преминаване към променлива лихва по рефинасиране в евро-зоната. В изказването на президента на банката всъщност нямаше нищо ново, което и разочарова пазарите. В резултат след заседанието и изказванията на висши служители от банката еврото се търгуваше при нива, близки до 90 цента.
Силните позиции на долара се определяха и от възстановяването на фондовите пазари, след като в четвъртък бяха изнесени данни за продажбите на дребно в САЩ през април. Изненадващият им спад намали опасенията, че Федералният резерв ще прибягва често до покачвания на лихвите през настоящата година.
Пазарът в голяма степен дисконтираше очакваното повишаване на лихвите в САЩ с половин процентен пункт следващата седмица. Доларът се покачи до четиригодишен максимум спрямо британската лира, която падна под $1.50. Спрямо японската йена той се търгуваше в широки граници. Падането на японския индекс Nikkei под 17 000 до най-ниското ниво от миналия октомври, допринесе за покачването на долара до двумесечен максимум от 110.08 йени. Японските износители обаче се възползваха от високия курс на долара, за да превърнат доларовите си постъпления в йени, което смъкна курса му под 109 йени. Освен това достигането на равнището от 110 йени активира поръчки за закупуване на йени. Към първоначалните технически фактори за падането на долара се прибави и доклад на Икономическата агенция за планиране на Япония, която повиши оценката си за състоянието на японската икономика. Това притисна долара, който стигна до 107.65 йени. Все пак водещият фактор, отчитан от пазарите, е разликата в икономическия растеж - за първото тримесечие на годината в САЩ той е 5.4, а в Япония - 0.6 Това ограничи низходящото движение на долара, който отново се изкачи над 108 йени.
Спадът на цените на акциите продължава
Размествания във временната класация на участниците
И през тази седмица акциите на повечето от шестнадесетте компании, които се използват в играта, продължиха да намаляват стойностите си на фондовата борса. Увеличение спрямо предходната седмица има само при "Слънчев бряг" АД - 23.5, "Химко" АД - 9и ИД "Златен лев" - 6.5 Най-голямо е намалението в цените на акциите на "Солвей - Соди" АД - 23.5, "Албена" АД - 16и "Балканфарма - Дупница" АД - 15.
За пръв път от няколко седмици се повиши котировката за ЗУНК-емисията, деноминирана в щатски долари. Този финансов инструмент се използва само от един от участниците. Котировките на емисиите ДЦК, участващи в играта, както досега, плавно нарастват.
Посочените изменения предизвикаха промени във временното класиране на участниците. Временният водач запазва позицията си, но при останалите от челната петица настъпиха размествания. "Бетакорп" се придвижи от трето на второ място, а ПФБК премина от пето на трето място.
Прави впечатление,че участниците не променят структурата на портфейлите си.
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 5.00 лв. на всяка сделка плюс 2.24от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74(1.5плюс 0.24комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25, за ЗУНК е 0.50 За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
Борсовата цена пада въпреки стабилните финансови резултати
Пламен Радков
Чистата печалба на Българска холдингова компания за миналата година е 1.55 милиона лева. Това прави 23.5 стотинки печалба за акция, която представлява 25от цената на акциите на фондовата борса през изминалата седмица. Макар че печалбата е с 407 хиляди лева (20) по-малка от тази през 1998 г., резултатът е значително по-добър в сравнение с повечето бивши фондове, където печалбите спадат с пъти. Политиката на холдинга досега е била цялата получена печалба да се раздава под формата на дивидент. Макар че това се харесва на малките акционери, раздаването на дивидент стратегически не е толкова добро за самите предприятия, които по този начин се лишават от необходими средства, които могат да отидат за инвестиции. Все още не е ясно каква ще е линията на холдинга тази година, решението ще се вземе на общото събрание на 28 юли, но е възможно традицията да се промени.
Финансовите резултати не показват подобрени показатели на предприятията от портфейла на холдинга, а по-скоро са резултат на активността на самия холдинг при операциите, свързани с управлението на портфейла. Макар че основните промени бяха извършени още през 1998 г., транзакциите продължават и до момента като покупките се насочват към увеличаване на дела в дружества, в които холдингът вече има участие. Може би най-важната сред тези сделки бе придобиването на мажоритарния дял в парк-хотел "Москва", както и закупуването на хотел "Хеброс" - Пловдив.
Холдингът до голяма степен запазва разнообразния си портфейл, като най-големи дялове в него имат предприятията от химическата промишленост (24.86), машиностроенето и металообработването (9.69), стъкларската и порцелановата промишленост (6) и туризма (5.96). По отношение на политиката за развитие на предприятията си холдингът търси разширение на пазарите в Русия, Централна Европа и Близкия изток, където и в момента се изнася основна част от продукцията на дружествата.
През 1998 г. едновременно с преобразуването на фонда в холдинг бяха създадени няколко дъщерни дружества, които впоследствие изкупиха увеличението на капитала в размер 2.47милиарда стари лева (дотогава капиталът бе 4.11 милиарда лв). По този начин те придобиха контролно участие в холдинга, а чрез тях тогавашното ръководство на бившия фонд бетонира позициите си. В момента седем дъщерни на холдинга дружества притежават по над 10от капитала.
За разлика от повечето големи бивши приватизационни фондове акциите на Българска холдингова компания се търгуват на свободния пазар на "Българска фондова борса - София". Седмичните обемите се движат между 200 и 500 акции, докато при най-активните холдинги те са над 1000 акции за седмица. Преди две седмици цената рязко спадна от 1.2 на около 0.9 лева за акция. Слабият интерес се обяснява както с възможността да не се раздава дивидент, така и със слабия интерес към холдинга като цяло.
Краткосрочно инвестиране
Краткосрочното инвестиране е участие на капиталовите пазари, целта на което е реализиране на краткосрочна печалба, породена от промяна в цените на акциите. То се използва от опитни и добре осведомени инвеститори, тъй като рисковете при него са големи и шансовете за реализиране на печалба зависят от възможността да се предвиди бъдещото поведение на ценните книжа.
Използването на чужди средства е широко използвано в краткосрочните инвестиции. Най-типичен пример в това отношение са сделките с използване на кредитна сметка (margin account). Инвеститорът заема определена парична сума от брокерска къща или брокер, която добавя към вложените от него собствени средства в дадени акции. Използваният кредит може да е до 50от общата инвестиция. Така възможността за инвестиции се увеличава два пъти. За гаранция на получения кредит служат закупените акции. Инвеститорът трябва да внесе по сметката 50от пазарната стойност на акциите в петдневен срок от извършване на сделката. При забавяне брокерът е в правото си да ликвидира позицията, като продаде акциите, и да замрази сметката за определен период от време.
Друг често използван механизъм са продажбите на акции на къса позиция. В този случай инвеститорът продава акции по действащата в момента пазарна цена и възнамерява по-късно да ги купи обратно на по-ниска цена. Основното за този вид сделка е фактът, че в момента на продажбата инвеститорът не притежава съответните акции, откъдето идва и терминът къса позиция. Той ги взема под наем от брокерска къща, която му ги предоставя при съответна дневна лихва, като инвеститорът трябва да ги върне след определен период. Тази стратегия изисква малко налични пари, но носи риск и се използва в случаи, когато инвеститорът очаква близък спад в цените на акциите.
Възможността за използване на подобни техники на инвестиране зависи от уредбата на фондовата борса, на която се извършват сделките. У нас те не се използват. Причините са както неуреденият механизъм на подобна търговия, така и ниската ликвидност, която ограничава възможностите за закупуване на акции в точно определен момент. Все пак брокери смятат, че въвеждането на подобни механизми ще подобри състоянието на капиталовия ни пазар.
Колко струват акциите на "Златен лев"
Новият закон за ценните книжа въвежда странни правила за определяне на цената на акциите на инвестиционните дружества от отворен тип
Бойко Ботев
От две седмици притежателите на акции в инвестиционно дружество "Златен лев" не знаят каква е точната цена, на която то изкупува обратно издадените от него акции. И това не е изключение, а правило, което ще важи в бъдеще за всички инвестиционни дружества от отворен тип. Причината е в съдържащ се в новия Закон за ценните книжа текст, според който поръчките за обратно изкупуване ще се изпълняват по цена, която ще се определя след подаването им. Целта е предотвратяване на измамите чрез използване на вътрешна информация, но ефектът ще бъде липса на адекватна информация за стойността на инвестираните в дружества от подобен тип средства.
Според съобщението от "Златен лев" обратното изкупуване ще става по цена, която се основава на цената за най-близкия ден, следващ деня на подаване на заявката. Въпросната формулировка директно повтаря съответния текст от Закона за публично предлагане на ценни книжа. От "Златен лев" са направили уточнението, че под най-близък ден се разбира първият ден, през който е определена нова цена на обратно изкупуване. Което означава, че ако един акционер е подал такава заявка примерно във вторник, тя ще се изпълни по цената, определена в четвъртък следобед и важаща от петък. Въпросното тълкуване на закона изглежда доста свободно. Оказва се обаче, че според Държавната комисия по ценни книжа точно такъв е бил смисълът, вложен от създателите му. "Текстът действително не е много прецизен. Целта му е да предотврати възможността за измама от лица, които предварително знаят новата цена на акциите", заяви юрист от комисията. "Заложеният в новия закон метод действително е по-добър от сегашния, защото по-добре защитава акционерите", уточни и Стефан Стефанов, юрист на "Златен лев". Методът обаче има един съществен недостатък - никой не знае на каква цена може да продаде (или пък купи) акции от инвестиционно дружество от отворен тип. А в крайна сметка именно цената интересува инвеститора, защото тя е в основата на печалбата/загубата, която той реализира. "Колебанията в цената не са толкова големи, така че акционерите едва ли ще бъдат ощетени", заяви по този повод г-н Стефанов. За един крупен инвеститор обаче дори малка разлика в цената би била съществена. Освен това към момента цените на обратно изкупуване на "Златен лев" се определят два пъти седмично - а в рамките на този период могат да се наблюдават значителни колебания във включените в портфейла на дружеството акции. И съответно - на акциите на самото дружество.
Не така стоят нещата в страните с добре развити капиталови пазари - там нетната стойност на акциите на т.н. mutual funds се изчислява два пъти дневно. Дружествата от отворен тип са сред най-привлекателните за инвеститорите, защото те предлагат комбинация от професионален мениджмънт и добра ликвидност. В България обаче доверието във финансовата система все още е твърде ниско и към момента има само едно дружество от отворен тип, а то е именно "Златен лев".
