Шум зад кулисите
Ани МЛАДЕНОВА
Над вратата на Backstage пише "денсклуб". Обстановката в новооткритото заведение до Музикалния театър обаче напомня повече за "Суингинг хол", отколкото за дискотека. Идеята на собствениците е Backstage да събира поотрасналите купонджии, които не се чувстват комфортно в любимите клубове на публиката с ЕГН.
80+. И да им дава възможност да танцуват, да си приказват, да слушат музика на живо и въобще да плуват в свои води.
В буквален превод от английски backstage означава зад сцената, но всъщност заведението се намира под сцената на оперетата. От непосредствените си съседи клубът е заимствал артистичното осветление и балета, който придружава изпълненията на групата. Сред другите плюсове на Backstage са качественият саунд и доста голямата сцена, която позволява в програмата да бъдат включени многолюдни банди като "Акага" и "Уикеда".
Останалите групи също са добре подбрани и познати на феновете на "Суингинг хол" - в различни дни от седмицата забиват "Мистър Уайт", "Дърти пърчис" и "Баду".
Повечето места за сядане са около огромния дървен бар, но има и десетина сепарета с добър изглед към сцената за тези, които обичат да се чувстват като публика. Освен основната зала има и още един салон с билярд.
Асортиментът на алкохол е на ниво - предлагат се всички видове маркови питиета, както и наливна бира "Хайнекен" и "Мърфис". Обслужването засега е бързо и професионално и дано да остане така, като се има предвид, че заведението има потенциал да се превърне в новия сборен пункт на по-улегналите нощни птици в София.
Не си настъпвай обувките
Илина КОРАЛОВА
Нелишено от чувство за хумор и самоирония е заглавието на изложбата на Светлозар Петков в столичната галерия "Скарлет". "Стъпка по стъпка (не си настъпвай обувките)" представя колекция от керамични съдове и обекти, изработени от художника в рамките на година. Както скромно обяснява самият автор, тази камерна изложба е поредната крачка в развитието му на творец, работещ в областта на керамиката, която ще го отведе към нещо по-голямо и значително. (Любопитен факт е, че Светлозар Петков по специалност е график, завършил Художествената академия през 1991. За изкуството на керамиката го запалват неговите студенти-керамици, на които е преподавал графични техники.)
Всеки експонат в изложбата е уникален, изработен с любов и майсторство. Повечето съдове представляват кани, но художникът е обогатил и доразвил този класически предмет, придавайки му най-причудливи и невероятни форми. По този начин се е отдалечил от утилитарността и е навлязъл в полето на изящното. А сред каните могат да бъдат открити също и приказни цветя, амулети или просто обекти, рожба на артистичната фантазия.
Прави впечатление и оцветяването на съдовете - изключително прецизно, с приглушени тонове, които отправят мисълта към образците на античната керамика. В известен смисъл тук се усеща и чувствителността на графика Светлозар Петков.
Камерното пространство на галерия "Скарлет" не позволява излагането на много творби и поставя на изпитание чувството за мярка на автора. Той се е справил успешно и с това предизвикателство, което, прибавено към останалите достойнства на изложбата, доказва, че поредната стъпка напред наистина е направена.
Роман - втора употреба
Симона МИРЧЕВА
След като мълча десет години, Богомил Райнов, един от най-продуктивните и противоречиви български писатели от втората половина на века, за година издаде две книги. "Тихият кът" (1999) представлява твърде плакатен роман за България след свалянето на Живков, сглобен от гледните точки на пенсионер и младеж. "Ченге - втора употреба" (издател "Продуцентска къща 2 1/2", София, 2000), като симулира записки на разузнавача Емил Боев, заявява себе си на страната на истината, обратно на мемоарите, писани от предатели (на няколко места е визиран Олег Калугин). Записките секват тъкмо когато героят е озарен от идеята, че бог съществува. Книгата остава по-близо до публицистичния патос на "Тихия кът", отколкото до шпионската филмово-романова поредица, която направи от Емил Боев соцлегенда в лъскав капиталистически амбалаж.
"Родината никога не се отказва от своите", убеждава Борислав колегата си Емил на финала на "Голямата скука" (1971). В "Ченге - втора употреба" и двамата вече са пенсионери, без съмнение абсолютно изоставени от родината. Боев обаче вади късмет. Изпращат го във Виена със символичната мисия да издири и върне част от парите, изнесени от България. Уж шпионски, романът на практика е повече социален и политически, някак натъпкан в черупката на шпионския. И пъпли като костенурка през триста страници спомени, дим от скъпи пури, уморен секс с презряла хубавица, преследване с коли, куршум в гърба, мутри, опърпана София и виенски торти... Малко действие, много приказки: Емил Боев и интелигентният притежател на несметно богатство във Виена водят безкрайни разговори в присъствието на булдога Чърчил по въпроса кой именно ограби родината. От миналото изплува Уилям Сеймур (ЦРУ) и дискусията добива международна дълбочина. В резултат Горбачов се очертава като дебил, а Луканов (без съмнение прототип на Бебо) - като главен предател на идеята. Вече няма идея, няма и център, няма родина дори. Има интереси. Емил Боев обаче остава човек на честта. Завинаги, защото авторът го убива на финала. Всъщност убива го гореспоменатата родина, която се е превърнала в зла мащеха.
Но книгата не е единствено некролог на господин Никой, българския агент 007. Тя е некролог и в един по-теоретичен смисъл, въведен от писателя в монографията му за изкуството на романа "Пътеводител или некролог" от средата на 80-те. Там той пише: "Обречен от самата си същност да отразява живота, романът става съвсем безполезен за хората, когато вижда пред себе си само смъртта. " С две думи, който не пътеводи, неизбежно се превръща в некролог. Такъв именно според собствените му разбирания трябва да е новият роман на Богомил Райнов. А извън контекста на неговото творчество - към неуспешните опити на днешната българска литература да преработи събитията от последните години, се прибави още един.
Диалозите на Симеон Пиронков
Елена ДРАГОСТИНОВА
Сред графичните изображения на паузи и цели ноти, на факсимилета от партитурни страници са вместени словесните текстове на Симеон Пиронков. Ето част от един от тях, който се нарича "Полският въпрос": "През пролетта на 1981 г. в България пуснаха по-хубави обувки... Каишките станаха по-тесни, моделите по-елегантни и жените, които си "сложиха" краката в тях, станаха и те по-други. Това предизвика в гърдите на мъжете бодрост и оживление... Допускам, че това беше една от причините, които попречиха на българската интелигенция да реагира и подкрепи драматичните събития, които се разиграваха в Полша през пролетта на 1981 г. Друго обяснение нямам. Какво друго обяснение би могло да се намери?"
Ей така, невинно като мъркане под нос, в книгата на Симеон Пиронков "По стъпалата на времето" ("Музика VIVA", С, 2000) са нанизани рефлексии, недоволства, прозрения. Има дори и пророчества - едно от тях е писано през 1966 като футуристично възпоменателно слово за Съюза на българските композитори през 2001. Това, че Симеон Пиронков - авторът на "Добрият човек от Сечуан", "Реквием за един неизвестен млад човек", "Пъстрата птица" и на музиката към десетки филми, е писал и думи, съвсем не е изненада. Знае се от творчеството му, където бе понякога и автор на либрето или на текст за песен. Думите, които изричаше, бяха произнасяни бавно и в пианисимо, но в него се вслушваха много хора, дори и забързаните. Всяка дума си имаше място и значение като тухличка в изграждането на теза.
Психолозите твърдят, че дневници и мемоари се пишели тайно, за да бъдат огласявани един ден публично. Заниманието на Симеон Пиронков с думите е било друго - да трупа въпроси и да чака отговори. Надиплял е листчета за цяла книга, която още от самото си начало се е стремяла към публичност. Миниатюрите са едно сериозно-тъжно вглеждане в света, което приема ту памфлетна, ту анекдотична, ту приказно-пародийна лежерност. Така че словесните миниатюри сега не изненадват и не носят сензацията на ключ към някакъв таен микрокосмос. При Симеон Пиронков съществуваше цялостност на личността. Затова думите и музиката бяха естествено продължение на мисловния му свят.
Интересно е, че сред текстовете му има нищожен процент, посветен на музиката. Сигурно защото Симеон Пиронков не злоупотребяваше с думите, за да дообяснява музиката си, нито пък бе споходен от графоманската треска на онези, които не чувстват вече опора в музикалния си речник. В книгата e събран мирогледът на един философ естет, който предпочита да интерпретира света диалогично, с надеждата да бъде чут и с желанието да се вслушва.
Започната приживе, през 1964, и видяла бял свят след неотдавнашната смърт на автора, книгата е лишена от реквиемната патетика. Рамката, която Анди Палиева като редактор е поставила, също не прилича на индулгенция за неизпълнен дълг. И със съдържанието, и с нестандартния си формат книжката стърчи на лавицата и е лесно да я вземеш без особен повод и да подхванеш диалога, който един мъдър човек цял живот е търсел. А когато не го намирал, сам си го измислял. Като този античен диалог например:
- Кажи ми, учителю, как се прави добро?
- Първо, не включвайте себе си в сметките. А след това идват много други неща, приятели мои.
Кокошка с червено вино
Цаньо СЪРНЕВ
Кокошката нарязвам на парчета, които като порция биха зарадвали всеки изгладнял християнин. Правя смес от брашното, солта и черния пипер. Овалвам парчетата в нея. Оставям ги встрани и запържвам бекона. Изваждам бекона и в мазнината му запържвам парчетата месо. След като се зачервят достатъчно от двете страни, ги изтласквам в края на тигана. В образувалото се свободно място изпържвам гъбите и лука. Добавям бекона, сипвам виното и останалите съставки. Оставям яденето да къкри на пепеляв огън за около час.
Поднасям го с магданоз, сос и остатъка от червеното вино.
Да изрусиш светкавица
Ако ви се случи през някакъв уикенд да попаднете в селска къща и стопаните решат, че няма да ви посегне на социалния статус една добре приготвена кокошка, то трябва да се направи следното. За черната събота на тази кокошка трябва предварително да се извърши маркетинг. Нужно е задълбочено наблюдение върху птичето ято с цел да се установи психологическият климат сред кълвящите. Колкото и голям да е кокошият мозък спрямо висшата нервна система на колибрито, в поведението на екземплярите се откриват характерни, а понякога и странни действия.
На село имахме интересен случай с черна кокошка. Тя беше пришълка в курника и се държеше доста надменно. Причината за надутостта и идваше от това, че до пристигането си черната е била отглеждана на балкон почти в центъра на град Горна Оряховица. От своя луксозен кокошарник и от стратегическото му положение тя успяла да натрупа доста негативи към хората.
Вместо обичайния селски фототапет, който представлява "ребро" на къща, грухтящи от самодоволство и генетична похот прасета и крава с теленце, гражданката е имала директен поглед върху магазин за пилета и ресторант "Златната кокошка" - заведение за кулинарен разгул с деликатесни разфасовки. С почти скъсани нерви тя е наблюдавала начина на употреба над цялото птиче войнство. Затова и в двора ни изглеждаше самотна, изтерзана и с тренирана неприязън към всички, които я гледаха като неделен обяд или вечерно мезе.
Не си мислете, че сме й посегнали. Истината е, че поради страненето й от ятото и главно от петела тя един ден изчезна. В нея се влюби млад лисугер и заедно отпътуваха за венчило.
Но има и друга истина. Да сготвиш по горния начин кокошка се изискват психологични неодепресивни умения - също като да изрусиш светкавица!
Грях и изкупление
Ивелина ПЕТКОВА
Липсата на качествена съвременна българска драматургия не е от вчера. Затова ако върху театрален афиш се съберат заглавие на непоставяна наша пиеса и имената на тепърва прохождащ автор и режисьор, най-малкият жест е да се уважи с присъствие такова представление. Дори само заради смелостта на авантюрата. "Платото" от Теодора Димова в кърджалийския театър е втората постановка на младата режисьорка Величка Нейчева. Само преди година тя постави "Боб" на Елин Рахнев във варненския театър. Гастролът на кърджалийския театър в столичния "Сълза и смях" беше четвъртото представление от създаването на "Платото".
Грехът и изкуплението като отправна точка в едно изстрадано пътуване към себе си са фокусът на пиесата и драматичният възел в отношенията между персонажите. Темата за майцеубийството тук е развита между двама братя и една сестра. Тримата, израсли под тежестта на своя грях, са дали обет - достигнат ли "платото" на своя живот, да изкупят греха, като жертват самите себе си, както са направили с алкохолизираната си майка. Платото като съсредоточие на време и място с цялата тяхна метафоричност е сполучливо разтълкувано в ефектната сценография на Веселин Начев. То е и центърът на сюжетното действие. Героите не просто се връщат на местопрестъплението. Те извървяват дълъг и мъчителен път, за да застанат лице в лице със сторения грях. В стремежа си към катарзис всеки един от тях отреагира по своему на чувството за вина: Дон (Петър Савчов) - чрез нейното отричане; Ли (Любомир Бъчваров) - чрез покаяние; Ана-Мария (Божана Варадинова) - загубвайки разсъдъка си.
"Платото" е пиеса на оголените страсти, която бяга от дребнотемието на ежедневието ни. За съжаление претоварването на сюжета с недоведени докрай идеи е допълнително усложнено от желанието на режисьорката непременно да демонстрира авангардност на изразните средства. Това обаче не помага на зрителя да достигне до драматизма и вътрешните конфликти, с които е заредена фабулата. Подмяната на липсващото вътрешно действие със "сигурността" на риториката - похват, познат от други наши пиеси, се превръща в ахилесова пета и за изпълнението на актьорите. Пренапрежението в сценичното присъствие, старанието сякаш да се превъзмогне чувствителността на словото (да, авторът е жена!) и синкопичното му изговаряне нарушават диалога с публиката. Това я прави безучастна и тя остава недокосната и неудовлетворена от видяното. Което обаче не означава, че "авантюрата" още една българска пиеса да види бял свят трябва да бъде отречена.
Съдба и биографии
Райчо ПОЖАРЛИЕВ
Свикнахме дори да не забелязваме многобройните бездомници и вехтошари, ровещи в кофите за боклук и движещи се тъй бавно и разпиляно по своите неведоми маршрути, както единствено могат да се движат подобни нещастни хорица. Но напоследък ми прави впечатление, че мнозина от скитниците не са сами. Съпровожда ги странен антураж от големи и малки кучета, мръсни и припрени, с неясен произход като господарите си. Те не се отделят от тях, споделят храната им, подремват до заспалите под пролетните лъчи на слънцето одрипавели човеци. Струва ми се, че ако можеха, четириногите с някаква тяхна първична признателност биха ги отменяли в трудното набавяне на насъщния... Наистина, колко чудновата и същевременно дълбоко разбираема е връзката на еднакво отритнатите от обществото хора и животни. Бедняците клошари не са самотни. Глутницата помияри замества техните деца, с които бащата скитник разделя и малкото намерена храна. Те са неговият подвижен дом, предано следващ го в уличната орисия. От време на време скитниците подбутват с тояжките си животните, тъй както пастирите бдят над стадото си.
През V - IV в. пр. Хр. философът Антистен нарекъл себе си "истинско куче" и основал киническата школа*, позната у нас като школата на циниците. Нейна емблема станали именно атрибутите на скитника бездомник: кучето, тоягата, торбичката. Несподеляйки ценностите и нормите на обществото, лукса и суетната показност на богатството, циниците демонстрирали своето отрицание, държейки се като кучета - ходели боси, облечени с каквото и да е, хранейки се с каквото им падне, спейки където и да е. Но каква огромна пропаст дели античните философи от нашите скитници!
В тяхното поведение няма и белег от интелектуалната дистанцираност на древните, от преднамереното принизяване на живота в името на протеста. Те са бедни не защото пренебрегват разкоша. Те се хранят с остатъци не защото могат с театрален жест да отхвърлят подаянията на богатите. Те са дрипави и боси не защото за тях са по-важни умът и свободата на човека, а не облеклото му. В тяхното лутане по улиците не личи нищо от демонстративното търсене на човеците с фенера на Диоген.
В действията на бедняците разчитаме не някаква философия, а пълната житейска трагедия. Ние никога не бихме могли да наречем поведението им цинично. То изобщо не е поведение на критично мислещия. Скитниците не създават идеология на низшите, те са самите последни низши - там, най-долу, на човешкото дъно. Затова не се държат като кучета, те самите са станали в начина си на битуване кучета. Какво по-естествено тогава от съжителството на хората и животните?
Какво по-естествено от техния общ пътуващ дом? И не са ли се сближили не само защото човекът е заместил с кучетата семейството си, а и защото животните са го почувствали като тотално свой?
Мислейки за това, сякаш дочувам в попътните подлайвания на кучетата не дори недоволство, а по-скоро измъчените вопли срещу съдбата, които уморените от живота бездомни дори не смеят да изрекат... Една от многобройните промени след 1989 г. беше насищането на книжния пазар и периодичния печат с лавина от готварски книги, вестници, списания и рецептури, приложени към какви ли не издания. Такова гастрономическо стълпотворение би създало за един външен наблюдател изумителното впечатление, че едва ли не целокупният български народ се е впуснал да домакинства, да експериментира, да опитва, да наваксва пропуснати вкусове. На фона на всеобщото обедняване, бележещо неизбежно трудния преход, експанзията на търсенето и предлагането на кулинарната литература е твърде странна. Логиката на социалното развитие подсказва, че подобен афинитет към разнообразното и понякога дори екзотично хранене не е присъщ за общества, в които доходите едва-едва покриват ежедневните нужди. Бедността е еднообразие, включително и хранително. Напълно е предсказуемо, че вчерашната храна на българина - хлябът, бобът, оризът, картофите, ще бъде такава и в близкото бъдеще. И все пак мисля, че налучквам едно от многото обяснения на тази гастрономическа революция на вкуса.
Тя компенсира не просто недостига на кулинарни издания при социализма. Вярно е, че те се брояха на пръсти. Но което е принципно по-важно - този тип литература бе по своему също идеологизиран. Негов обект бяха телата, а цел - тяхното унифициране. Рецептите бяха нещо като превантивна стратегия за телесно уеднаквяване и деиндивидуализиране.
За мен тъкмо това унифициращо и деиндивидуализиращо влияние на кулинарната социалистическа книжнина, подобно на идеологията и икономическата практика, роди своето отрицание. Днес както обществото като цяло търси рецептата за собственото си съживяване и лекуване, както всеки търси подходящата рецепта за своето бъдеще, така всеки индивидуално се стреми да открие и рецептите на собствения си вкус. Затова, струва ми се, сегашният бум на гастрономическата литература е не просто, както писа едно кулинарно издание - компенсиране във въображението на недостигащи светове, а симптом на индивидуализирането, съществен момент от бъдещата уникална биография на всеки отделен живот.
Ниневия
Алек ПОПОВ
- А ти би ли унищожил света, ако зависеше от теб? - попита руснакът, забождайки една краставичка.
- Веднага - рекох, без да се замислям:. - Ще му видя сметката.
Вагон-ресторантът беше празен. На масата имаше бутилка водка, чиния кисели краставички и порция салам. Бях се отбил да изпия една бира, после този човек се настани на масата ми и от дума на дума стигнахме до сегашното състояние. Аз пътувах за Русе, а той възнамеряваше да продължи към родината си.
- Ех, лошо е устроен светът - въздъхна той. - Да можеше някак да се поправи... - Ама не може! - прекъснах го войнствено аз. - И не си струва, защото пак ще се скапе. Мен ако питаш, най-добре да се ликвидира! Обаче кой ни бръсне нас двамата? Всички бутони са в ръцете на разни мръсници, които имат далавера от цялата тази агония.
- Не си прав! - рече внезапно той, като вдигна глава. - Ние, малките хора, също имаме някои възможности.
Все му забравях името на тоя руснак. Беше към 50-те, разплут, с червендалесто грапаво лице и къса прическа. Под разкопчаната яка на пуловера му се виждаше моряшка фланелка. До крака му, на пътеката, лежеше огромен розов сак.
- Ти за Сталин чувал ли си? - попита ме той.
- Че кой не е чувал за Сталин! - отвърнах аз. - Велик човек. Като Наполеон.
- Наполеон е лайно - отсече той. После стана сериозен: толкова сериозен, че чак се вцепени. - Тоя Сталин в края на живота си заповядал да построят една машина - колебливо продължи той. - Страхотна машинка значи!
- За какво? - попитах нетърпеливо аз.
- За унищожението на света - просто рече той.
- Леле! - зяпнах от изненада, - за пръв път чувам.
- Че как ще чуеш! - руснакът вдигна строго пръст. - Това е тайна.
- Ами ти откъде знаеш?
- Ще ти кажа - кимна той, надвеси се над масата и зашепна: - Слушай сега, значи, има една шахта, дълбока 11 километра, която прониква чак до горния слой на земното ядро. Тая шахта се намира в Сибир и била прокопана от затворници през 50-те години. Вътре бил спуснат гигантски термоядрен заряд с мощност 2000 мегатона. Горе-долу колкото триетажен блок, представяш ли си?
Не си представях, но поклатих умно глава. Той продължи съсредоточено да излага техническите параметри на устройството.
- Отвън тая бомба е облечена в кожух от титанова сплав, който я предпазва от мигновено разрушение. Зарядът се намира на дълбочина пет километра, а в горния му край е прикачен мощен ракетен двигател, който трябва да го инжектира в недрата на планетата. Като спринцовка! Значи, двигателят изтласква бомбата, придава й ускорение и тя се врязва в земната мантия със скорост 1,02 км/сек. Но не гръмва веднага, а прониква навътре, докато кожухът издържи, и чак тогава - бум! Детонацията покачва налягането, земната кора се разпуква и планетата се разхвърчава на всички страни. Буум! - повтори той, разпервайки картинно ръчища.
- Гениално! - извиках аз. - Това само руският ум може да го измисли!
- Гениалните неща винаги са прости - съгласи се той. Сетне въздъхна дълбоко и неочаквано изтърси: - Обаче аз се провалих.
Посегна към чашата, беше празна, напълни я и я гаврътна на един дъх.
- Още тогава им казах - продължи той: - не ставам за тая работа, другари. Какъв съм аз, че да взимам такова отговорно решение? Обикновен шлосер! А те си знаят своето. Тъкмо затова, викат, се спряхме на тебе, Фьодор Михаилич. Такъв е заветът на другаря Сталин. Редовите членове да решат кога и как. Горе всички са гнили. Ояли се, пет пари не дават, че губим битката. Докато вие, Михаилич, си нямате нищо. Вас никой няма да тръгне да ви купува. Затова, като почувствате със сърцето си, че всичко се проваля, ама се проваля окончателно, че повече няма и искрица надежда - нито за държавата, нито за партията, нито дори за отделния човек - просто задействайте кода. Не оставяйте народа на лешоядите!
- Дали са ти кода?! - прошепнах смаяно.
- Ние сме 13 души - поде загадъчно той, - пръснати на територията на СССР, най-обикновени хора. Никога не сме се срещали, не се познаваме помежду си, не съм сигурен дори дали сме точно 13. Всеки от нас държи част от кода и може да го активира в избран от него момент. Машината обаче се задейства, само когато се съберат всичките 13 (или колкото там са) елемента.
Не смеех да гъкна. Той мълча дълго и тежко, взирайки се в безутешното зимно поле зад прозореца. После, без да извръща глава към мен, сякаш се срамуваше, каза:
- Подлец излязох. Съюзът се разпадна, народът страда, всичко отиде по дяволите, а аз продължавам да се ослушвам. Приспособих се някак, започнах да търгувам... Другарите сигурно вече отдавна са изпълнили дълга си, само моята част от кода все се бави. Не мога да го направя. Знам, че трябва, а не мога!
Наближавахме Русе. Мъжът внезапно се оживи. Погледите ни се срещнаха.
- Слушай, момко - поде вдъхновено той, - виждаш ми се ербап човек. Направи го вместо мен, а? Отмъсти за Русия! Ние вече сме ви помагали, сега е ваш ред. Той бръкна в джоба си и извади малко картонче; едната му страна беше покрита със сребристо фолио.
- Трябва да изчоплиш горния слой - обясни ми той; - отдолу има телефонен номер. Обаждаш се и казваш "Ниневия", това е всичко.
- Защо пък "Ниневия"? - учудих се аз.
- Парола ще да е... - сви рамене руснакът.
Изведнъж ме обзе някакво дребнобуржоазно колебание; не ми се забъркваше в тая работа. Той обаче не искаше и да чуе; набута ми насила картончето, после пихме за здравето на Сталин. Влакът влизаше в гарата.
- И да не забравиш да кажеш "Ниневия"! - напомни ми той.
- Няма, няма! - махнах му за сбогом.
И ето ме в мизерната хотелска стая. Сам съм, студено ми е, а погълнатата водка работи ли, работи в главата ми. Как му беше шибаното име на тоя руснак? Все тая. Ще си взема един душ, белким ми просветне. Събличам се, развъртам крановете и ме облива ледена струя. Изпищявам. Чакам зъзнещ в другия край на банята водата да се стопли. Но тя не се стопля. "Е, сега вече ви ебах мамата! ", викам си. Тая простотия мръсна, гадна, селска ви изяде главата! Вадя картончето, изчегъртвам номера и вдигам телефона. Викам й на путката от рецепцията да ме свърже с Русия (... мамо, мамо, я ги виж!) и диктувам номера.
Долетя слаб, далечен сигнал, сякаш идваше отвъд полярния кръг.
- Альо - обади се плътен женски глас, някой би рекъл кадифен.
Сърцето ми се сви.
- Альоо?!
- Ниневия - произнесох с мъка и затворих очи. Това беше, край!
- Ооо! - рече гласът отсреща и започна бавно да брои: - десят, девят, восемь, семь, шест, пять, четьри, три, два, один. Зажигание!!!
След което последва водопад от стенания, пъшкане и викове. Недрата на земята се разцепиха. Мисля, че свършихме едновременно. На другия ден, след края на света, получих тлъста сметка за импулсен телефон. 120 лева. Нямах ги.
Индустрията "Ути"
Вяра АНГЕЛОВА
Фланелките с надпис "Кой уби Лора Палмър? " бяха много популярни през 1993, когато вървеше филмът "Туийн пийкс". В България ни застигна сериалът, но не и истерията, развихрила се в промишлени количества около интригата в него. Всъщност много рядко у нас телевизионно предаване или филм успяват да изстискат докрай възможностите си на влияние. Едно от изключенията в този ключ бе "Ку-Ку", което използва засилката и покрай предаването се появиха магазини и обществени движения със същата марка. Доколко успешно е друг въпрос.
Другият феномен, родил се също в лоното на БНТ, е Ути Бъчваров. Той и неговото "Вкусно" бързо преминаха границите на телевизията и се залепиха за книги, домакински престилки, чипсове, бонбони, сокове и пр. Оформи се своеобразна индустрия със запазена марка. Похвално решение на екипа да се възползва и от силата на националния ефир, и от липсата на конкуренция.
Днешното "Вкусно" не се различава много от първоначалния си вид. Това, от една страна, е много добре - то е създало трайни навици и очаквания у зрителите. Нововъденията в него се прокарват бавно и ненатрапчиво, за да не нарушат изградените стереотипи. От друга страна обаче, липсата на каквато и да е адекватна конкуренция на предаването забавя развитието му. Слабите опити на кабелни и ефирни телевизии да създадат атрактивни кулинарни рубрики не могат да разпределят аудиторията. Ето защо "Вкусно" се налага да бъде за всички видове готвещи индивиди. Това размива профила на предаването и информацията в него. Посланието не е предназначено за определена целева група, а за който дойде, за който застане пред екрана. Вече няма никакво значение към кого е отправена измислената рецепта - дали към професионалните готвачи, или към слабофантазиращите аматьори. Всичко това е посолено с безспорния артистичен маниер на Ути, който не може да бъде възприеман от всички еднакво добре. Просто не всички обичат много сол.
Демоните на Скорсезе
"До краен предел" Никълъс Кейдж страда много, режисьорът на филма - още повече
Антония КОВАЧЕВА
"Аз съм параноик реалист", признава режисьорът институция Мартин Скорсезe. И в новия си филм "До краен предел" той успява да доведе диаболичното равновесие между параноята и реализма, превърнало киното му в религия за познавачите, до пределите на поносимостта. Досега демоните на неговите герои населваха с кошмари само техния си свят. Скорсезе съчувстваше, умееше да вижда и разбира, но оставаше неуязвим. В "До краен предел" границите са изчезнали. Вече не е ясно чие е страданието - на героите или на техния режисьор. Болката, смъртта и натрапчивото безсилие пред тях са във и извън филма, пред и зад камерата. Франк Пиърс (Никълъс Кейдж) е шофьор на линейка към бърза помощ. Работата му е да спасява хора, но се чувства все по-безпомощен пред лавината от страдание, която отдавна е помела професионалното му хладнокръвие и вече го заплашва чисто физически. Франк е здрав, но душата му е в кома. Преследват го призраците на хората, които са умрели в ръцете му. Преследват го маниите на неговите колеги, всеки един от които е намерил отдушник в нещо откачено. Единственият лъч топлина идва от бивша наркоманка (Патриша Аркет), чийто баща Пиърс спасява от инфаркт. Филмът проследява три нощни дежурства и двата дни между тях, през които героят стига дъното на своя ад и може би началото на своето спасение.
"До краен предел" е "Шофьор на такси" обърнат наопаки. Не само защото сценарист е отново Пол Шрейдър. Не толкова и защото Скорсезе обича спираловидното оглеждане към старите си филми като "Зли улици" (1973), "Добри момчета" (1990) и "Казино" (1995). А по-скоро защото мястото и хората са същите, но Скорсезе - не. Шофьорът на такси вече кара линейка. Социопатът е изместен от човек с хуманна професия и човеколюбива природа. Каменно красноречивото лице на Робърт де Ниро е подменено с подчертано патологичния вид на Никълъс Кейдж. През 70-те смъртта е възмездие, а реалността създава своя ангел унищожител. За да го превърне в жертва. През 90-те смъртта е избавление, но ангелът спасител също е обречен. Няма значение дали си аут- или инсайдър. Изходът е същият, защото всъщност изход няма. Изнесете мъртвите - за разлика от живите те вече са спасени. Извод тежък колкото самия филм.
Игра на вот
СДС се притеснява повече за парламентарните избори, отколкото от резултатите от вота
Велина ГОСПОДИНОВА
Вотът на недоверие към правителството на Костов заради политиката на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви, внесен в средата на седмицата от БСП и евролевицата, е с предизвестен край. Както предишните два, които бяха за здравната политика на кабинета и провала на структурната политика в индустрията. След консултации на ръководството на СДС с част от коалиционните партньори стана ясно, че те няма да подкрепят искането на социалистите и евролевите.
"По време на тригодишното си управление правителството на СДС издигна корупцията в ранг на държавна политика", се казва в мотивите на вносителите. Опозицията ще атакува в пленарната зала приватизационните сделки, издаването на лицензионни режими, които според тях са се оказали "благоприятна почва за обогатяване чрез властта". Вторият пункт, по който вносителите искат оставката на кабинета "Костов", е за дестабилизация на съдебната система и поставянето й в зависимост от изпълнителната власт. В мотивите си за вота на недоверие социалистите и евролевите се позовават на публикации на наши и чужди медии, които съдържали сигнали за корупция. "Ще има изненади в пленарната зала", заяви лидерът на БСП Георги Първанов, с което намекна, че този път социалистите може би са се подготвили с конкретни документи и факти по темата.
От СДС ще им противопоставят главния прокурор Никола Филчев, който трябва да представи пред депутатите точна справка за хода на делата за корупция и осъдените до този момент. Отсега е ясно какъв ще е отговорът на правителството, ако социалистите отправят конкретни обвинения към бивши и настоящи членове на кабинета - всички факти трябва да се проверят и никой не може да бъде обвиняван в корупция, преди съответните органи да се произнесат за това. В крайна сметка от дебата по вота ще спечелят и управляващите, и опозицията. Социалистите ще се постараят да натрупат актив, защото, ако на фона на обществените настроения беше пасувала, щеше да изглежда наистина странно. В същото време СДС и Костов точно в този момент имат нужда от подобен дебат, макар че така формулираната тема - "за провеждане на политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви", звучи заплашително. Вотът ще консолидира мнозинството за неопределено време. Отсега е ясно, че Костов все още със сигурност може да разчита на коалиционните си партньори от ОДС, които вече заявиха, че ще подкрепят кабинета, а депутатите от ДПС ще се въздържат.
Затова СДС не се притеснява особено от гласуването в парламента идващата седмица. Темата "вот на недоверие" е присъствала само няколко минути от общо продължилите повече от час разговори с лидерите на Народен съюз Анастасия Мозер и Александър Праматарски, и на ВМРО - Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Според депутати премиерът е бил по-притеснен от приключилия конгрес на БСП и особено от отзвука в медиите, отколкото от искането на оставка. Той пожелал да изслуша и мнението на партньорите от ОДС за това, като изложил пред лидерите на Народен съюз и ВМРО познатата теза, която Соколов пожарно формулира, че всъщност социалистите нямат напредък в позицията си за членството на страната в НАТО, но и недоумението, че това не било отразено в медиите. Втората основна тема, която се е дискутирала на двете срещи, е била ДПС и присъствието на лидера Ахмед Доган на червения форум. Иван Костов споделил, че това е ясен политически знак и че анализите на сините за поведението му сочат сближаване между движението и социалистите. Ден по-късно Костов обаче заяви, че мостовете между СДС и ДПС все още не са изгорени. Проблемът е, че в ръководството на СДС са разделени за това дали партията на Доган да бъде партньор на сините за парламентарните избори и каква да бъде формулата за партньорство между двете политически формации. За добри взаимоотношения с движението и недопускане на сближаване между ДПС и БСП се обявяват главният секретар Христо Бисеров и лобито му в НИС. Нещо повече - той дори настоявал да се направи опит за формиране на вид предизборна коалиция с ДПС, твърдят от ръководството на СДС. Засега на противоположното становище са лидерът Иван Костов, Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Никола Николов, уточниха от "Раковски" 134. За Доган е пределно ясно, че СДС трябва скоро да вземе окончателното решение за отношението си към ДПС и предпочита да ускори процеса.
По всичко личи, че в момента СДС мисли повече за парламентарните избори след една година, отколкото за вота на недоверие към правителството. Тази седмица стана ясно, че шефът на Комисията по местно самоуправление и местна администрация в НС Илиян Попов и депутатите Димитър Абаджиев и Никола Николов са внесли законопроект за изменение и допълнение Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), според който едно или няколко населени места от дадена община могат да се отделят и да преминават към съседна община от друга област. Законопроектът предвижда това да става по предложение на областните управители и с решение на МС, като пренебрегва изискването в сегашния закон за необходимост от решение на общинския съвет на съответната община и провеждането на референдум за отделянето й. Да се приеме по-облекчена процедура за тези общини, които искат да преминат в друга област, е основният мотив на вносителите. Това изменение обаче може спокойно да се изтълкува и като ход от страна на управляващите за промяна на границите на областите с оглед парламентарните избори. Ако този законопроект се приеме, за една година може да станем свидетели на прекрояване на областите така, както е угодно на сегашните управляващи и в зависимост от резултатите от предишни избори. Това би довело и до промяна на броя на мандатите за народни представители в съответните области. Затова, вместо ДПС и СДС да се срещнат и да споделят позициите си за вота на недоверие, зам.-председателите на двете партии Екатерина Михайлова и Осман Октай разговаряха по внесения законопроект от сините депутати. Едва ли за вота ще говорят и лидерите на двете формации Иван Костов и Ахмед Доган на предстоящата среща следващата седмица, която засега все още не е уточнена. От ПГ на СДС намекнаха, че двамата ще се срещнат след дебата за вота, а твърде е възможно това да стане и след гласуването в пленарната зала.
С изявленията, че трябва да се даде възможност на СДС да се измъкне от ситуацията и да се опита да реши вътрешните си проблеми, както и с косвената неподкрепа на вота на недоверие към кабинета "Костов", ДПС дава заявка, че отношението им към управляващите може да се промени. И че оттук нататък всичко ще бъде въпрос на преговори и договорки, които на практика вече започнаха.
Пактът за стабилност не е панихида
Панихидата завършва с раздаване на лакомства, храни на всички. Нареждат се и получават - по малко, по равно. Панихидата е непознато понятие за международните финансови институции, които отпускат средства за реализиране на проекти с доказана възвращаемост на капиталите.
Проекти на пакта за стабилност ще бъдат финансирани и реализирани само ако отговарят на международната практика: гарантирана собственост от конституцията, търговски закони за защита на чуждите инвестиции и законът за сделките с обществени средства (търгове за регламентиране на разходите на държавата и общините в условията на публичност и конкуренция). Този закон не само в ЕС, но и в целия свят съществува, а у нас липсва и е заменен поради байганьовския синдром за келепира от властта със "закон за тайната на инвестиционните намерения". Преди 66 години сме имали такъв закон - сесия на Народното събрание от 5.04.1934 г., ДВ, бр.7/34.
Сега непрекъснато се говори за корупция. Под натиска на Световната търговска организация (СТО) се прие Законът за обществените поръчки (ЗОП), който с високите си прагове (над 600 000 лв.) отмени търга за стотици общини и обекти с по-ниска стойност и отприщи окончателно корупцията.
Управляващите не искат да знаят, че в ЕС ЗОП няма. Има директиви на ЕС за държавни поръчки, подчинени на закона за сделките с обществени средства, т.е. държавни и общински, който много добре защитава малките и средните предприятия.
Пренебрегвайки световната практика, у нас започват панихиди:
- Интернационален търг за финансиране и ремонт на аерогарата през януари 1991 г. Поради нестандартни и абсурдни тръжни книжа от осем кандидата се явяват "Главболгарстрой" и "Кампенон Бернар". Печелят. И... нищо. Няма кой да финансира проект без бизнесплан (фезабилите). Но министерството на строежите е гордо - лансирало е своя фирма. Има първа копка, кмет, министър, снимки... - Интернационален търг за тунела под връх Шипка. Няма проект, поемни условия, спецификации, пътникопотоци. На панихидата се явява министър с фирмите си Хидрострой и новообразувана Тунелинвест, съответно с назначени директори. Има първа копка, кметове и т.н.
- Преки преговори за моста Видин - Калафат, 1993 г., от зам. министър-председателя Нейчо Неев. Няма проект, поемни условия, фезабилите, няма я и Румъния в тези "преговори".
- Отпускат ни воден заем. И около 100 млн. долара по програма ФАР през последните пет години. Не ги усвояваме, защото всичките ни чиновници са "слуги на народа" (братовчеди) и не знаят какво е това инвестиционен закон, как се правят предпроектните проучвания, как се съставя бизнеспланът, колко и докога ще ни трябват парите и кога ще започне възвръщаемостта им. Бедните връщат парите.
- Столичната община при отпуснати над 150 млн. долара девет години "преговаря" концесията на ВиК, като ежегодните загуби в мрежата, доказани още в 1991 г., са 140 млн. куб.м вода. Пропуснатите ползи не се броят, защото са дадени от бога.
- Грандиозният българско-турски проект "Горна Арда" и автомагистралата, които щели да се изграждат от "Джейлан". Няма проекти, няма геоложки проучвания, поемни условия, спецификации по лотове, въобще не е назована стоката, на която да се сложи цена, камо ли да се намери финансова институция, която да си даде парите. Турският ни съдружник може да получи парите само ако ги спечели на бас със султана на Бруней или саудитския шейх. В тази панихида са включени няколко местни наши предприятия, пред които мъждука надеждата за намиране на работа. И тук имаше първа копка, висши държавници, шампанско... - Предстоящото финансиране на моста Видин - Калафат от 300-400 млн. долара. Голяма панихида. Вече е образувано сдружение "Вида-мост" от 14 предимно държавни фирми. Проект одобрен няма. Няма фезабилите, няма разделяне по специалности, но се съставя борд на бъдещите директори.
Както виждате, инвестиционното ни поведение е под нивото на слаборазвитите страни. Но до държавните ръководители не може да се достигне. Те нямат приемен ден! Пък ни съветват "да се разтворим"! На 2.02.2000 г. господин президентът каза на г-н Андрю Воркинг от Световната банка: "Очевидно на нас ни трябват правила готови, които да въведем в нашата действителност. Световната банка е много заинтересована от борбата с корупцията, защото дава пари, които трябва да се връщат..."
Преди няколко дни премиерът потвърди това намерение пред г-н Воркинг.
Е добре - тези правила ги имаме, но в съществуващата държавна структура няма администрация, способна да изкопира "готовите правила" в закон за сделките с обществени средства. Министерството на финансите целенасочено отбягва да създаде агенция за следприватизационен контрол на извършваните сделки с обществени средства, както е във всички европейски страни, а в Министерския съвет десетина самодейци създават Наредба към Закона за обществените поръчки (ЗОП), като знаят, че в Европа ЗОП няма, а само директиви на ЕС, подчинени на законите, които ни се препоръчват от г-н А. Воркинг.
А чуждите банки не познават панихидата и не дават пари без търг, обява за инвестиционните намерения и на предварително сформирани групировки и сдружения.
Поете, поете... Какво всъщност каза поетът Румен Леонидов с апела си за прочистване на обществото чрез кръв и власт на военните?
Че не вярва на политиците.
Че вярва на военните (неясно защо).
Че той като интелектуалец се чувства безсилен.
Че тъй наречената интелигенция, чийто представител е, все още "мисли" и че иска гласът й да се чуе.
Какво постигна?
Привлече вниманието върху себе си и върху част от думите си и си спечели петнадесетте минути слава.
Накара хората да си мислят, че е човек или с несъвместими с демократичното мислене идеи, или с разклатено психическо здраве.
Че е възможен и такъв начин на мислене в България.
Какво не успя?
Да обезпокои политиците, защото те само за пореден път чуха, че не са обичани.
Да убеди обществото, че като интелектуалец може да предложи нещо повече от вулгарни изрази и крайни идеи.
Да намери съмишленици за идеята за набутването на политиците в стадиона.
И слава богу.
Загубата на доверие в СДС не облагодетелства БСП
Румяна Бъчварова
Конгресът на БСП показа, че столетната партия се опитва да изгради нов модерен образ. Проучванията на обществените нагласи показват, че това няма да е лесно, защото е свързано с преодоляване на дълго трупани негативни оценки. Трудно могат да бъдат забравени грешките в последните управленски опити на червената партия. Ето защо не е изненада фактът, че хората, за които БСП е политическа сила, способна да управлява държавата и да осъществява успешното й икономическо реформиране, са относително малко. Тази обществена оценка обяснява и друг факт - загубата на доверие в СДС засега не облагодетелства пряко опозиционната БСП.
Все още най-често признаваните й качества са ресурсът на управленски кадри и способността да организира и привлича симпатизанти. Проблемът при легитимацията на БСП като модерна партия е, че тези симпатизанти са предимно от такива социални групи, които дори демографски не могат да бъдат свързани с новите външнополитически идеи на подмладеното й ръководство.
Белезите за политическа реабилитация от други партии, които БСП получи на конгреса си, се оказват недостатъчни, за да убедят широкото обществено мнение, че тя е политическа сила от нов тип. Промяната на позицията за членството в НАТО, която трябва да докаже това, не се тълкува еднозначно от българската общественост. Войната в Косово беше само преди година и всички в България помнят кой какви позиции защитаваше тогава. Даденият знак за промяна е адресиран по-скоро извън границите на страната, отколкото към нейните граждани.
Мнозинството на бедните и безработни в момента българи повече се интересува от решения, които предлагат работа и житейска перспектива, отколкото от външнополитически декларации без конкретни социални последици.
Голямата крачка на БСП към преодоляване на собствената й идеологическа архаичност се оказва недостатъчна, за да осигури връщането й в управлението на държавата. Според голяма част от пълнолетните граждани и днес тя се занимава главно с вътрешнопартийните си интриги и икономически интереси. А това, което мотивира решенията й, е стремежът към властта, която загуби. Идентичността й на лява партия, желаеща да помогне на хората, е видна едва за една десета от пълнолетните българи.
Успехът на всяка модерна политическа сила, каквато иска да бъде БСП, зависи от умението й да отговори с решения на най-значимите обществени проблеми. Днес тя предлага единствено политически аргумент за своя нов образ, а не нова икономическа програма, която да я доведе до властта.
Напънала се "Антимафия"... Една популярна максима от българския политически живот гласи: "Ако искаш да не се реши един проблем - създай парламентарна комисия. " С досегашните си изяви комисията "Антимафия" към Народното събрание безусловно се вписва в горното определение. Изявеното през миналата седмица горещо желание на нейните членове да разследват по всички фронтове - здравната каса, Националния осигурителен институт, МВР, следствие, прокуратура, митниците звучи, умилително. Браво! Сетиха се. Един вид - виждате ли колко сме активни, колко се грижим за данъкоплатците - пациенти, за потребителите - пенсионери, и т.н. Зер избори идат, пак трябва да се котка електоратът с гръмки новини.
Ако се следва досегашната практика на подобни комисии, а и на самата "Антимафия", няма как да сме оптимисти за резултатите от инициативата. Основание да сме песимисти повече от обикновено обаче има. В последните седмици документите за капиталните разходи на здравната каса концентрираха интереса на медии, на Държавен финансов контрол, на Сметна палата. И, разбира се, на всеки редови гражданин, който далеч не по свое желание плаща именно на касата. В повечето от случаите Националната здравноосигурителна каса ловко се измъкваше от исканията да предостави документи, като на едните казваше, че е предоставила документите на вторите, на вторите казваше, че е предоставила документите на третите, и така, докато кръгът се затвори. Сега шефовете на касата получават най-силния коз - с още по-чисто сърце те могат да цакат - никакви документи не можем да ви дадем, всичко е там горе, при Йордан Соколов, шефа на "Антимафия".
А как мислите, дали Йордан Соколов ще разкрие евентуалните злоупотреби на своите съпартийци? Дали ще даде гласност на документираните прегрешения на Илко Семерджиев (бивш шеф на здравната каса и настоящ министър), на регионалните шефове на каси, избирани пак по партийна линия? Или пък на злоупотребите по митниците? Мечти... Убит е още един от бившите командири на АОК
Десетки хиляди албанци се събраха в Призрен за погребението на Екрем Реджа, един от бившите командири на Армията за освобождение на Косово (АОК). Тридесет и девет годишният Реджа, командвал частите на АОК в района на Призрен, бе убит от неизвестни нападатели в началото на седмицата. Убийството му потресе местните албанци, които го смятаха за един от най-изтъкнатите си водачи, а администрацията на ООН в Косово (UNMIK) разчиташе на Реджа като на ключов партньор при управлението на провинцията.
Това е второто убийство на бивш лидер на АОК през последните две седмици, след като Бесим Мала, старши офицер от частите на АОК, действали в Дреница, бе застрелян в центъра на Прищина. Реджа бе известен с умерените си възгледи и според първоначалните сведения е бил убит от радикалистите в АОК. В специално изявление по повод убийството му ръководителят на UNMIK Бернар Кушнер подчерта, че смъртта на Реджа е тежка загуба за всички, които се опитват да възстановят мира и етническата толерантност в Косово. След края на военните действия в сръбската провинция Реджа влезе в градската администрация на Призрен, съставена от представители на местното население и международни експерти.
По данни на полицията над 50 хиляди души са присъствали на траурната церемония в Призрен. След церемонията близо 10 хиляди души съпроводиха ковчега на Реджа до родното му село Ландовица, където той бе погребан. Според различните версии убийството или е било поръчано от режима в Белград, или е дело на някоя от екстремистките албански групировки.
Румъния се тресе от скандал за пране на пари
Разкритията за злоупотреби с милиони долари предизвика политически скандал в Румъния месеци преди общите избори в страната. Скандалът се разрази, когато стана известно, че Адриан Костеа, френски бизнесмен от румънски произход, е изпрал близо 100 милиона долара от името на бившето румънско правителство. В замяна Костеа е получил статут на дипломат. Бизнесменът отрече всички обвинения и заяви, че той просто е действал като съветник по инвестиционната политика на бившия президент Йон Илиеску.
Междувременно френски прокурори пристигнаха в Букурещ и започнаха разследване по случая. Разпитани бяха редица представители на администрацията на Илиеску, след което магистратите поискаха всички свидетелски показания и банкови извлечения да бъдат предадени на френските власти.
Румънската преса коментира, че с напредване на разследването случаят все повече се заплита. Според вестник "Мониторул" разпитваните от френските магистрати румънски свидетели непрекъснато се обвинявали един друг и отричали, че имат каквато и да е връзка със скандала. Експрезидентът Илиеску заявил, че министърът на външните работи по това време Теодор Мелешкану носел пълна вина за издаването на дипломатически паспорт на Костеа и съпругата му. От своя страна Мелешкану се позова на конкретни законодателни разпоредби, които му давали право да даде дипломатически статут на френския бизнесмен. Румънското външно министерство съобщи, че е преразгледало случая на Костеа и е отнело дипломатическия му паспорт.
Започна нова вълна на протести срещу Милошевич
Двадесет и девет журналисти, един от лидерите на обединената сръбска опозиция, активисти на студентското движение "Отпор" и редица граждани бяха арестувани на 9 май в Сърбия. Поводът за масовите протести стана саморазправата с членове на "Отпор" в Пожаревац, родния град на Милошевич, които бяха пребити от охраната на Марко Милошевич, син на югопрезидента. След побоя полицията арестува студентите, след шестдневен престой в ареста те бяха освободени, а след това отново задържани. Този инцидент бе използван от опозицията, която свика на 9 май митинг в Пожаревац. Междувременно властите обявиха, че час по-рано на същия площад в града ще има честване на 9 май, деня на победата над фашизма. Преди началото на протестите обаче властите започнаха арести на журналисти, включително и от чуждестранни медии, пристигнали в Пожаревац, за да отразяват събитието. Освен това в Кралево бе арестуван кореспондентът на агенция Франс прес и бе обвинен в шпионаж и разпространяване на невярна информация.
В отговор на репресиите срещу журналисти и политици сръбската опозиция изяви готовност за сътрудничество и политическо обединение с "Отпор", което се открои като най-активната опозиционна студентска организация. Свиканият на 9 май митинг в Пожаревац бе отменен, за да бъдат избягнати сблъсъците с полицията, и пренасрочен за 15 май в Белград. Водачите на опозицията приеха предложението на студентите да бъде сформиран кризисен щаб с участието на всички противници на режима. Щабът ще осигурява правна помощ на неправомерно арестуваните по време на протестите и ще дава точна информация на медиите.
Според Небойша Чович, председател на Демократична алтернатива, самият Милошевич със словото си на 9 май е дал да се разбере, че ще продължи с репресиите в страната. Според някои наблюдатели властите ще провокират нови инциденти и ще ги използват като претекст за въвеждане на извънредно положение в страната.
Строежът на нови кортове все още е рискована инвестиция
Желаещите да развиват тенис-бизнес искат гаранции за парите, вложени в държавните и общинските бази
Елеонора ГУНЧЕВА
Тенисът е особена категория спорт. Той е мода, счита се за престижен и балансира на границата между полезното и снобското. Все по-масовото му практикуване в големите градове пък се оформя под въздействието на сателитната телевизия, която излъчва всички големи турнири по света почти 365 дни в годината. Освен това тенис-комплексите са място, където се правят бизнес- и социални контакти. Затова хубавите и луксозни бази бързо се пълнят с клиенти. Изграждането им обаче е скъпо, а вложените в тях пари се връщат бавно. У нас авантюристите, които финансират строежа на нови комплекси, са изключително малко. Повечето инвеститори се целят в готовите общински и държавни обекти и предлагат оздравителни програми. Целта е да се вземат готови кортове, за да могат с малко козметика и блясък да върнат вложеното. Идеята е добра, а пътят е преобразуване на тенис-клубовете в акционерни дружества. Но при такова решение клопката се нарича скрита приватизация.
В София има няколко частни комплекса, изградени в последните години. Един от първите е на Наско Сираков, който направи две игрища с изкуствено покритие в двора на къщата си в Долни Богров. Целта явно не е печалба, тъй като таксата от пет лева за час се смята за почти символична при цени от 7 до 12 лв. в центъра на столицата. "Построихме двата корта, защото Наско е луд фен на тениса. Дъщерите ни също вървят по пътя на професионалния тенис. Въпреки това решихме, че всеки е добре дошъл да поиграе и затова не вдигаме цените", каза съпругата му Илиана Раева.
Бившата тенисистка и представителка на Международната асоциация на треньорите по тенис за България Богдана Романска също построи две игрища на собствената си земя в квартал "Хаджи Димитър". Там тя кани отбрана клиентела. Емо Костадинов пък е дал под аренда кортовете си в кв. "Емил Марков". "И тази година ще правим турнири за бизнесмени, приятели и всички желаещи да се забавляват с тенис", каза бившият футболен национал. Собственикът на ресторантски комплекс "Розов свят" в Студентски град Васил Велинов държи четири асфалтови игрища за тенис. Вечер оградата се вдига и кортовете се превръщат в паркинг за автомобилите.
От два-три корта обаче изгода няма и ако се гонят приходи, трябва да се търсят в допълнителните услуги като хотели, кафенета, ресторанти, фитнес- зала и др. За истински бизнес трябват поне седем-осем игрища, поне две от които закрити, за да не се прекъсва цикълът през зимата, така както го прави пазарджишкият бизнесмен Николай Илиев. Неговият супермодерен комплекс "Макси" в кв. Витоша с хотелска част е още в строеж, но в бъдеще ще може да си позволи организиране на престижни турнири и така да развие международен туризъм. Само в този случай постъпленията ще стигнат и за поддръжка на професионални тенисисти.
Подобна идея за строеж на тенис-зала има и най-известната тенис-фамилия Малееви. Майката Юлия Берберян купи земя в "Лозенец", но вече трета година тя стои пуста. "Още не сме готови с финансовия план. Сигурно ще потърсим съдружници. Ще започнем строежа съвсем скоро", каза Малеевият зет Георги Стоименов.
Направата на тенис-комплекс от среден клас изисква инвестиция от минимум половин милион долара и дори за Малееви това явно не е лесна работа.
Собствеността на десетината големи тенис-комплекса в София, а и на тези в провинцията, е смесена - държавна и общинска. Управителите, които стопанисват обектите, нямат почти никаква възможност да ги развиват, тъй като парите от таксите на играещите се прибират от собственика. Общините пък не строят нови комплекси. Бъдещето на тенис-бизнеса, така че да отговаря на нарастващите нужди за все по-масово практикуване, е в модернизирането на съществуващите бази. Но за да влязат хората с парите, инвестициите им трябва да са защитени, а за възвращаемост да се мисли едва след десетина години. По закона за държавната собственост обаче договор за отдаване под наем на държавни и общински имоти не може да има продължителност повече от три години.
"Проблемът е, че собствеността на повечето клубове дори не е установена (собственици на земята, на която е построен големият комплекс "Тенис-ски-голф клуб" в Студентски град си търсят правата - бел.ред.). От тази гледна точка не може да се структурира бизнес в тази база. По света общината е тази, която развива тенис-комплексите с помощта на акционери. У нас три години не са достатъчен период, за да може човек да инвестира. И какво става - дават частни уроци върху държавна земя", смята Георги Стоименов.
Предложения за инвестиции не липсват, но управителите невинаги могат да ги приемат.
"Имах много предложения в най-различен вариант за развитие на кортовете на стадион "Раковски". Дори балон можех да направя, но пречката винаги бе краткият срок за сключване на договор. За да получи комплексът приличен вид, ми трябват 200 000 долара. Няма кой да вкара тези пари за три години", каза началникът на спортната подготовка на МВР Люсиен Велчев, на чието подчинение е обектът.
Според него един от вариантите за осъвременяване на базата е създаване на обособени части от общинската собственост, които да се деактуват в частна общинска собственост, за да могат с тях да се създават акционерни дружества. Само така ще има защита на инвестициите. Опасността обаче идва от възможността общинските и държавните обекти, които са по-отворени към масовост, изведнъж да станат частни затворени клубове. Сега повечето обекти като "Раковски" държат сравнително ниски цени - по седем лева на час.
"Целта на всички предложени ми идеи за развитие на наличните кортове бе да станат "специални". Тръгваше се с уверения, че уж искат да се развие тенисът, а подтекстът бе да се вземе комплексът от група бизнесмени за лична употреба. Защото те, дори и да не печелят, ще му изкарват разходите от членския внос. А проходът за тях ще дойде индиректно чрез бизнесконтактите, които правят на тази база", допълни г-н Велчев.
От подобна сделка се е отказал и Камен Станчев, управител на колодрума, към който има тенискорт.
"Миналата година изготвихме проект за изграждането на олекотена конструкция, с която да покрием многофункционална зала с изкуствена настилка. Потърсихме инвеститори, защото ни трябваха 500 000 германски марки. Оказа се, че искаха да се намесят хора, които не са свързани със спорта, и заподозряхме, че ще има проблем с ползването на обекта за спортни цели. Искаха да ръководят обекта за пет до седем години. Тогава ръководството на Националната спортна база реши, че ще се справи сама, и събра 200 000 марки. С помощта на КМФВС ще се съберат останалите пари и залата ще се вдигне до края на август", каза г-н Станчев.
В "Славия" обаче приеха чуждото участие и отдадоха под наем три от шестте си игрища за тенис.
"Първите три корта направихме с помощ на хора от клуба, но за останалите не стигнаха силите. Дадохме ги на бизнесмена Красимир Димитров, който взе под аренда и ресторанта. Той вложи 17 000 марки и сключихме тригодишен договор за ползване, без да плаща наем", каза президентът на Обединения спортен клуб "Славия" Владимир Симеонов.
Според него бъдещето на тенис-комплексите е в създаване на АД, но това пък влиза в противоречие със закона за спорта, според който спортните клубове не могат да развиват търговска дейност, защото ще им спрат парите от тотото.
Има обаче и ухажвани обекти, които бързо намират изход за проблемите си. "Академик" е предпочитано място от държавни мъже, където най-важната фигура е премиерът Иван Костов. С помощта на заместник-министъра на икономиката Христо Михайловски комплексът събра от спонсори (Булгартабак и др.) 150 000 германски марки, с които купи балон и покри два корта.
Кой ще прибере комисионите от превоза на олимпийците
Туристическа агенция ще търси места за делегацията ни до Сидней
Георги ФИЛИПОВ
Знаете ли защо още не е намерен превозвач за българската олимпийска делегация за игрите в Сидней през септември? Основната причина не е в безобразно лошата организация в Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС), войната между Цвятко Барчовски и Иван Славков или в липсата на средства. Тя е доста по-прозаична. По кабинетите на Спортната палата се води битка кой да прибере комисионите от самолетните билети на близо 150-членната олимпийска делегация на България.
Проведените два конкурса за превозвач на делегацията ни се провалиха. И двата пъти шефовете на КМФВС умишлено или не поставиха безумни (по твърдения на хора от бранша) изисквания към авиокомпаниите. Естествено не се яви нито един кандидат, тъй като сериозните авиокомпании нямат никакъв проблем да напълнят самолетите си до Сидней и без българските спортисти.
При втория конкурс единствени гръцките авиолинии "Олимпик" предложиха оферта за 1100 долара на човек на базата на договор с Българския олимпийски комитет от 1998 г. "Ние в конкурс не сме участвали. Дадохме една оферта и чакаме. Ако се обадят, добре. Хубаво е, ако решат да пътуват с нас, да заявят дати до края на май. Полетът до Сидней е един от най-пълните ни заради живеещите в Австралия над милион гърци", заяви Христофор Спиридопулос, стейшън мениджър на "Олимпик" в София.
След като спазиха изискванията на Закона за обществените поръчки, сега началниците в спортния комитет са с развързани ръце. Това им дава право да преминат на процедура по договаряне, която бе обявена в бр. 39 на Държавен вестник. Ръководството на КМФВС обаче няма да отиде на директни разговори с авиокомпаниите. Няма да бъдат водени преговори и с "Олимпик" въпреки изгодните условия на офертата, а ще се прибегне до услугите на туристическа агенция.
През миналата седмица три туристически агенции са правили запитвания по авиокомпаниите за свободни места за олимпийската ни делегация - "Лидия турс", "Планета турс" и "Фортуна 7". И трите агенции са твърдели, че имат голям шанс да лапнат поръчката за олимпийците. Особено активни били представителите на "Фортуна 7". представители се хвалят наляво и надясно, че няма кой да им дръпне изгодната сделка.
"В процедурата по договаряне може да участва всеки, дори и физическо лице. При нас документи са подали "Мираж", "Планета турс" и "Фортуна 7", затова те са сред поканените на преговори. Не знам "Лидия турс" да са сред кандидатите", заяви главният секретар на КМФВС Свилен Ранев.
Новата идея на КМФВС е делегацията да пътува на малки групи, тъй като никоя авиокомпания не може да намери места за 50 или 100 човека. Представителите на трите кандидатстващи агенции са правили запитвания за групи от по 10-20 души на различни дати. Делегацията ще бъде разхвърляна във времето, защото така шансът да се намерят места в иначе пълните самолети е по-голям.
Агенциите ползват девет-десет процента отстъпка от цената на билета. Представители на авиокомпании, в които е правено запитване, твърдят, че в момента не може да се намери билет за по-малко от 1400 долара. С всеки изминал ден положението се влошава и цената се вдига. Това означава, че минималната отстъпка, която някоя агенция ще получи от билет София - Сидней - София, е 140 долара. При делегация от около 150 души сумата клони към 21 000 долара.
Проучване на "Капитал" показва, че наистина "Фортуна 7" има най-голям шанс да прилапа поръчката за осигуряване на превозвач за олимпийската делегация. Фирмата от години е настанена в огромно помещение в Спортната палата и досега положението е непроменено. Тя е първият външен наемател в сградата. Това става при първото председателство на комитета от Цвятко Барчовски. Твърди се, че лично Барчовски е довел "Фортуна 7" с цел агенцията да има ексклузивни права да организира самолетните превози на българските спортни федерации. В нейното ръководство е Илия Илиев, работил дълги години за държавната фирма "Спорткомерс". Преди 1989 г. тя се грижеше да прибира премиите на нашите спортисти, спечелени в чужбина.
"Планета турс" напоследък обслужва някои от спортните федерации. Сред съдружниците е генералният секретар на федерацията по стрелба Пламен Дочевски. Той обаче няма много добри отношения с ръководството на КМФВС и лично с председателя Цвятко Барчовски в последните месеци. Това значително намалява шансовете на "Планета турс" да прилапа изгодната поръчка, въпреки че е обслужвала олимпийците за зимните игри в Нагано'98.
За третата туристическа агенция "Мираж" се знае малко.
Който и да спечели договора, остава открит въпросът защо се прибягва до посредник и защо се пренебрегва значително по-изгодната оферта на "Олимпик". И дали някой от ръководството на КМФВС няма лична изгода да бъде подписан договор с някоя добре позната туристическа агенция.
Рокадите в "Славия": много шум за нищо
Нора Янкова
Опитите нестабилната обстановка в "Славия" да бъде използвана за смяна на ръководство и треньори останаха ялови. Пролетният полусезон на белите бе съпроводен от призиви за оставка на изпълнителния директор Венцеслав Стефанов, но бившият банкер запази поста си след общото събрание на акционерите на 10 май. В дневния ред нямаше точка за избор на нов шеф и въпреки външния натиск такава не бе включена допълнително. Обстановката изглеждаше толкова спокойна, че дори босът в сянка Младен Михалев-Маджо не счете за необходимо да се яви на срещата, а бе представляван от личния си адвокат.
Изненадата бе, че уставният капитал на акционерното дружество остана непроменен. Предварително бе обявено вдигането му от 150 000 лв. на 500 000 лв. Това може да означава, че засега свежи пари в клуба няма да се наливат и ще се изчака краят на сезона, за да се определят целите на отбора за следващия. След това може да се говори за бюджет, а според него ще се реши и новата трансферна политика в клуба.
Изглежда, селекцията няма да е по-различна от тази през последните две години - привличане на млади таланти от клубове без финансови претенции. Резултатите от тази политика засега не дават желаните резултати.
"Догодина трябва да преследваме по-високи цели. Знам, че е необходима качествена селекция и добра организация. Вече са осигурени четири нови попълнения от провинциални клубове. Не мога да кажа, че са суперзвезди, но ще свършат работа", заяви Венцислав Стефанов и обяви, че ще прати старши треньора Мирослав Миронов на стаж в западноевропейски клуб.
Единствената промяна в ръководните органи на белите е изборът на основния спонсор "Софийски имоти" за председател на управителния съвет като юридическо лице. Фирмата се представлява от изпълнителния й директор Тодор Добрев. Поста председател на надзорния съвет запази адвокат Георги Лялев, който преди месец бе депозирал молба за освобождаване поради заетост.
Накратко
Христо Стоичков бе освободен от съвета на директорите на "Нефтохимик" АД по решение на акционерите. Официалният мотив е, че Ицо играе в американската лига и не може да помага на отбора. Наскоро той подкрепи идея на "ЛУКойл" за провеждане на детски турнир по футбол в Бургас и вероятно това е причината да бъде изваден от клуба на Христо Порточанов.
Българският арбитражен съд по спорта отмени наказанието на "Ловеч" за лишаване от домакинство за седем мача. Решението влезе в сила веднага и шампионите изиграха първия си мач през пролетта пред своя публика срещу гостуващия "Беласица" (8:0). Съдът реши, че няма достатъчно доказателства за извършено нарушение на правилата от спонсора на клуба Гриша Ганчев на мача с "Левски" миналата есен.
Пловдив ще е домакин на финала за купата на България "Форд Мото-Пфое" между отборите на "Левски" и "Нефтохимик". Решението бе взето от представители на седем професионални клуба на среща в БФС с 5:2 гласа. Мачът ще се играе на 31 май от 18 часа на стадион "Христо Ботев".
Испански финал на Шампионската лига по футбол ще противопостави "Реал" (Мадрид) и "Валенсия" на 24 май на парижкия "Стад де Франс". Кралският клуб ще преследва осма титла, след като отстрани "Байерн" с общ резултат 3:2 (2:0 в първия и 1:2 в реванша). "Валенсия" пък се класира за първи път на финал на шампионите. След победата с 4:1 в първия двубой в реванша "Валенсия" загуби с 1:2.
Волейболистите на "Левски Сиконко" завоюваха шампионската титла на България. Те победиха с 3:0 "ЦСКА Роял кейк" в четвъртия мач от финалните плейофи. Това е десета титла за сините и втора поредна със старши треньора Брунко Илиев. Неговите момчета вече си осигуриха място в новосформираната европейска Златна лига. Най-скъпото клубно първенство е с награден фонд 1.2 млн. швейцарски франка (700 000 долара).
Испанката Естер Домингес спечели приза "Жулиета Шишманова" на едноименния турнир по художествена гимнастика в Бургас. За пръв път в 33-годишната история на състезанието златният медал отива у чужденка. Втора завърши Ива Тепешанова. Примата на родната гимнастика Теодора Александрова остана трета, въпреки че получи две максимални оценки от 10 на обръч и лента, тъй като допусна груби грешки на топка.
Двукратният световен шампион във Формула 1 Мика Хакинен постигна първа победа за сезона в състезанието за Голямата награда на Испания. Втори на пистата край Барселона остана неговият съотборник в "Макларън" Дейвид Култард. Това бе вторият пореден двоен успех на "сребърните стрели", които бяха без конкуренция и на "Силвърстоун". Трети в Испания се класира Рубенс Баричело с "Ферари". Лидерът във временното класиране Михаел Шумахер остана едва пети след брат си Ралф с "Уилямс". Той води с 36 т. в общото класиране, но Хакинен вече е втори с 22 т. "Левски" - сам срещу себе си Сините направиха първенството интересно след серия от слаби резултати
Георги ФИЛИПОВ
Възможно ли е отбор, който води от самото начало на първенството, да пропилее девет точки разлика и да заложи титлата на двубоя с най-сериозния си противник? Възможно е и това го доказа отборът на "Левски". Както бяха смятани за обречени да станат шампиони, изведнъж сините опряха до един мач - този с ЦСКА на стадион "Георги Аспарухов". Със слабите си игри в последния месец "Левски" върна интригата в първенството, постави под напрежение феновете си и рискува близо двегодишните инвестиции на собственика си Майкъл Чорни.
Какво се случва в "Левски"? Защо позволи преднината му да бъде стопена до две точки? Кой е виновен? Това са въпросите, които все по-рядко се задават на "Герена" или пък получават странни отговори. "Срещу нас се води организирана кампания. Някои искат ЦСКА да стане шампион. В БФС има организация "Ловеч" или "Велбъжд" да играят в евротурнирите", заяви изпълнителният директор на сините Наско Сираков.
В конкретния случай обаче външните фактори са най-малката причина за злополуките на "Левски". Дори БФС си затвори очите и не наказа отбора с лишаване от домакинство заради хвърлени бутилки към терена.
Тази година, както никога през последните четири сезона, външният натиск срещу "Левски" не е бил толкова нищожен. Основната причина е, че доскоро нито един друг отбор нямаше аспирации към шампионската титла, смятана орисана за тима от "Герена".
ЦСКА, който е в най-изгодна позиция да атакува първото място, не направи нищо, за да го постигне. След втория кръг от пролетния дял на шампионата, когато червените бяха загубили от "Нефтохимик" и "Велбъжд", те вече играеха само за второто място. ЦСКА изгуби всичко, което можеше, през тази пролет, като вторият върхов кризисен момент бе равенството с "Пирин" у дома. Изглежда, че ЦСКА не е отборът, който пречи на "Левски". Той просто се оказа в положение, от което може да се възползва за атака на първото място. "За нас този мач не е мачът на годината. Нашата цел е да изградим отбор, с който да печелим в Европа", заяви новият член на управителния съвет на червения клуб Георги Илиев през седмицата.
"Ловеч" и "Велбъжд" имат интерес ЦСКА да стане шампион, защото тогава третото място в първенството ще дава право на участие в европейските турнири. "Ще пуснем "Нефтохимик" да спечели купата на страната, за да не могат тези два отбора да стигнат до Европа", закани се Сираков.
Най-големият противник на "Левски" обаче се оказаха слабите резултати на отбора. Сините загубиха много непредвидени (а може би някои от тях предвидени) точки през пролетния полусезон. Те не успяха да победят "Локомотив", "Ловеч", "Нефтохимик" и "Беласица". Когато загубиха от застрашения от изпадане "Миньор" с 2:3 в Перник, на "Герена" установиха, че всъщност разликата в класирането е скъсена до хигиенния минимум.
Засега никой от ръководството на отбора не казва дали причината за успеха не се крие във футбола, който "Левски" играе. От назначаването на Димитър Димитров за треньор сериозен прогрес направи единствено Георги Иванов-Гонзо, който след едногодишна криза отново започна да вкарва. Звездата на есенния полусезон Александър Александров-Кривия и голмайсторът Серж Йофу се загубиха, а никой от останалите футболисти не блести. Като цяло играта не върви със същата лекота, както под ръководството на Люпко Петрович. В последния месец "Левски" постигна успехи само срещу "Велбъжд" и с изключение на първия полуфинал за купата на България показва посредствени изяви. Пропуските на защитата бяха и сред причините да допусне три гола в Перник.
Колко ще струва слабата игра на отбора ще си проличи в оставащите кръгове, а може би през есента в европейските турнири. Факт е, че дори и да спечели шампионската титла, ръководството на "Левски" има достатъчно поводи за размисъл относно състоянието на отбора.
Шиляшки бърка ляво и дясно
Енергийният стратег на държавата Иван Шиляшки за пореден път се провали в опитите да се ориентира в коридорите на кабинета. На излизане от редовното заседание в четвъртък той обърка ляво с дясно и се опита да си тръгне от сградата през градинката вместо през изхода за гаража. След неколкоминутно оглеждане на зелените площи Шиляшки установи, че автомобилът му не е между беседката и фонтана, и се насочи към правилната врата. Тя по обяснения на охраната винаги стои отворена след заседание именно за да не се объркват някои от задълбочените в мисли управници.
Цялата ситуация обаче ясно показа желязната дисциплина в енергийните среди. Заедно с Шиляшки, но на крачка зад него в лутането между изходите се включи и целият му антураж от ценовици и експерти. Те нито за миг не се поколебаха да поемат след началника си и чинно го изчакаха сам да се досети, че не е на прав път. Зложелатели на Шиляшки коментираха, че през времето, прекарано по погрешка в двора, енергийният шеф е бил буквално "загубен"!
Диалектика
