Кубинците, тези деца на тропическото слънце, са безкрайно топли, емоционални и импулсивни. И мъже, и жени си изливат душата един пред друг с крясъци, сълзи и с онзи несравним драматичен патос, познат ни от венецуелските сериали. Чувства от цялата палитра на дъгата смело плющят във въздуха като току-що изпран чаршаф. А времето и вниманието, което се отделя за разнищването на тези чувства, е маниакално по нашите стандарти. За балканските ни огрубели души изглеждаше невероятно, че цинизмът на епохата бе оставил непокътната страстта към романтиката и поезията в душата на кубинеца. Четенето и писането на поезия са като национален спорт в Куба, който се практикува и от пъпчивите униформени гимназисти, и от дядовците по анцунг, играещи домино по дворовете. Когато девойка - чужденка като мен, се заговори с кубински младеж, получава усещането, че се дави във водопад от епитети и метафори. Без много усилие кавалерът ниже бисери по дебеляновски, от рода на "душата ми запява, като те види" и "по-красива си от всички цветя, които красят земята".
Не по-малко импулсивни са уличните срещи със задължителния ритуал на целувките и прегръдките. В случай че някой ден се озовете в Куба, етикетът е следният: жените целуват - за предпочитане по три пъти - представителите и на двата пола, докато мъжете целуват само жените, а помежду си се здрависват по мъжки. Следва леко странният дружески поздрав Que bola (каква топка), който, ако се постави в контекста на кубинската мания за бейзбол (самият Фидел Кастро е бивш бейзболен играч), придобива известен смисъл.
За да се доберем до тези туристически съкровища, от нашия панелен подслон в жк "Которро" ни беше нужен поне час друсане в огромен червен мутант - нещо средно между автобус, камион и фургон - който кубинците гальовно наричат камилчо (camello). "Камилчо" наистина си има гърбица, която свързва двете му нива, и самоотвержено всмуква в търбуха си стълпотворенията от чиновници, пионери и пенсионери на спирките пред жилищните блокове. Другото транспортно чудо на Хавана са архаичните таксита маршрутки, но made in Аmerica, които незнайно как още подскачат по дупките между центъра и панелите. Достолепни доджове и олдсмобили с кожени тапицерии и давещи се двигатели превозват можещите да платят петдесеторно повече от
Много скоро проумяваме наивната абсурдност на нашите планове да посетим далечни и екзотични кътчета в Куба като архитектурното съкровище Тринидад (еквивалент на нашата Копривщица) и втория по големина град на острова Сантяго. Наясно сме, че не искаме да прекараме две трети от останалите ни дни и часове в Куба в очакване някое превозно средство да се материализира пред нас на спирката, а другата 1/3 - в кахъри, че ще си изпуснем обратния полет.
След десет дни на острова сме отново на летище "Хосе Марти", в чиито излъскани стъкла се оглеждат стройните палми и лазурното небе. Летището носи името на кубинския апостол на свободата, който се жертва в борбата на Куба срещу испанското владичество през ХIХ век и който също като Левски е най-чистият и боготворен образ в историята й. Кимвайки за сбогом на палмите, изброявам наум нещата, които ще ми липсват от тук: вечното лято, уличният ритъм на румбата и салсата, спретнатите пионери и непрестанният дъжд от поезия. От Куба сме взели за спомен фланелка с лика на Елиан Гонзалес, две книжки с поезия, които са ни подарък от Андре, и задължителния пакет кубински пури, за които Румен твърди, че са с троен марихуанен ефект. След броени минути съзерцаваме острова от птичи поглед с чувството, че се избавяме от едно хаотично и настойчиво дежа вю (вече видяно - фр.).
Welcome to BSP
С виртуално "Позитано" 20 се сдобиха всички фенове на Българската социалистическа партия. От тази седмица в Интернет вече има страничка в стила на съветското списание "Колобок", която ви въвежда в модерното превъплъщение на социализма. Това е комично съчетание от скучни документи, които четете на фона на класическа музика, а междувременно от всички страни се стрелка надпис Bulgarian Socialist Party. Предвижда се след време информацията да се поднася и на четири европейски езика.
Принципно подобни партийни страници в Интернет имат за цел да държат будната общественост в течение на постоянно актуализираща се информация. На адрес www.bsp.bg обаче можем да намерим програмата на БСП от далечната 1994 г. Най-забавно от всичко са снимките на висшите партийни строители. В общи линии те са от времето на Априлския пленум и биха върнали всеки млад социалист в абитуриентските години на родителите му. За предпочитане е да се обърне особено внимание на снимките на парламентарната лъвица Татяна Дончева и червената пантера Илияна Йотова. Но ако някой реши, че сайтът на БСП е кичозен, нека само да кликне върху името на дизайнерката (Tzvetana) и ще разбере кой е главният виновник за това. Ако изтърпим често появяващите се съобщения за грешки oт сайта, можем да научим, че въпросната Tzvetana е и лауреатка на две награди - "The Best Looking Chick" - TV '87 ("Най-готино маце") и "Confidential Phone" - National Radio '88 ('Телефон на доверието"). Две петилетки по-късно обаче въпросният chick е вече просто актриса в Сатиричния театър, която явно е решила да изпробва възможностите си в киберпространството на гърба на партията столетница.
Разбира се, дигиталният партиен дом е крачка в положителна посока, която обаче едва ли може да бъде оценена по достойнство от твърдия беловлас електорат на БСП.
Диалектика
Два дни подред премиерът
Издателите на "Егоист" избраха модния напоследък столичен клуб "Ескейп", за да почерпят по случай рождения ден на списанието. Впечатление сред гостите правеха и представители на телекомуникационния бранш. Тяхното присъствие там се обясняваше от факта, че издателят на "Егоист" Мартин Захариев е и административен секретар на Държавната комисия по далекосъобщения. Вероятно по тази причина сред гостите бяха забелязани шефът на "Мобилтел"
Футболистът
Това е мерцедесът в полиграфическата индустрия, така се хвалиха от ИПК "Родина" с новата си печатарска машина Heidelberg Speedmaster през миналата седмица. На специална промоция изпълнителната директорка на полиграфическия комплекс Теодора Халачева включи машината, за да демонстрира възможностите на печатарското чудо. Гостите от компанията производител подариха на ИПК пейзаж от Хейделберг, а шефът на фирмата за Източна Европа Вернер Албрехт измъкна от чантата си и специален дар... две кутии шоколадови бонбони. Суетнята около печатарския мерцедес и възможностите му наблюдаваха главната редакторка на "Демокрация"
Бившият вицепремиер
Мутри засякоха джипа на Надежда
Бодигардове на шефа на "ВАИ холдинг" Георги Илиев засекли джипа на външната министърка Надежда Михайлова по Великден, съобщиха от МВР. Михайлова пътувала със съпруга си за Гърция с тъмносин джип "Форд Маверик II" за великденските празници. Колата им била засечена от пътуващите един след друг бял "Мерцедес" и "Нисан" в отсечката Кочериново - Благоевград. Двете коли, в които се возела охраната на наследника на ВИС-2, притиснали външната министърка до банкета и тя замалко не катастрофирала. Самият бос бил в друга кола пред охраната си. По-късно благоевградските полицаи успели да спрат белия мерцедес в Кресненското дефиле. Хората в него се легитимирали като охрана на Жоро Илиев и показали разрешителни за оръжие. Шофьорът бил бивш полицай. Той бил глобен 150 лева, защото не дал предимство на автомобил със специален режим на движение.
От информациите обаче не става ясно дали Надежда Михайлова е имала пилотна кола, или служебният джип е бил ползван за частното пътуване на семейството. И ако е бил ползван от семейството, защо се е движел със специален режим и пусната синя лампа по пътя за Гърция.
Два отбора на ВИС-2 атакуват А група
"Велбъжд" изпусна зона "Европа", но "Черно море" и "Искър" напират да влязат в т.нар. елитна група
Футболни отбори, подкрепяни от структури, близки до бившата застрахователна компания ВИС-2, атакуват А група. "Черно море" и "Искър" (сега "Хебър 1920") се радват на добре дирижирано толериране от началото на сезона, а в края му вече изглежда, че това ще доведе до желания резултат. Варненският тим почти сигурно ще спечели първото място в Б група, което единствено дава право на директна промоция в А група. "Искър" е сигурен участник в баражите, където ще срещне 12-ия или 13-ия в класирането на А група, за да се пребори за влизане в елита. От футболната орбита на ВИС-2 единствен "Велбъжд" не успя да изпълни мечтата си - да играе в Европа, но пък от следващата година вероятно ще има подкрепата на още два сателитни тима.
Първият отбор на притежавания от Георги Илиев "ВАИ холдинг" - "Велбъжд", остана изигран от конфузната ситуация по определяне на отбора, който ще има право да играе в Европа, ако "Левски" спечели едновременно титлата и купата на България. Според разпоредбите на Европейската футболна централа (УЕФА) това трябва да е финалистът за националната купа, а именно "Нефтохимик".
В наредбата на първенствата и турнирите на Българския футболен съюз (БФС) обаче пише, че това право получава класиралият се на трето място в първенството. Цяла година "Велбъжд" преследваше бронзовите медали и в момента води три точки на "Нефтохимик" и пет на "Ловеч". Отборът бе един от най-толерираните от съдиите, като води в А група по отсъдени дузпи. Шест от тях е вкарал голмайсторът Михаил Михайлов. Сега се оказа, че третото място не му носи нищо освен възможност за участие в турнира "Интертото" през лятото.
Още в началото на 1999 г. Георги Илиев обяви, че ще помага на "Черно море". И до днес футболистите носят на фланелките си рекламата на "ВАИ холдинг". Основна движеща фигура в управлението на отбора е Христо Асенов-Бацата, който е смятан за близък до ВИС-2.
Въпреки че в началото "Черно море" нямаше претенции за влизане в елита, още през миналото лято се оформи като един от сериозните фаворити в Б група. Бяха привлечени голяма част от футболистите, чиито права държи Калоян Стоянов - човекът, който стана причина за изхвърлянето на "Металург" от А група за корупция. Командирован бе и голмайсторът на "Велбъжд" Христо Марашлиев. Селекцията не е скъпа, но затова пък варненци разчитат на чужда помощ.
"Черно море" се оформи като любимец на реферите във втория ешелон. Отборът е абсолютен рекордьор в двете професионални групи с отсъдени общо 11 дузпи. Три от тях са при резултат 0:0, а други три - при 0:1 за гостите. Първият скандал с мач на "Черно море" дойде още във втория кръг, когато скандалният рефер Апостол Апостолов-Поли свири спорна дузпа при гостуването на "Кремиковци" при резултат 0:1.
В момента "Черно море" и "Спартак" (Пл) имат равен брой точки и борбата за второто място ще се води до последния кръг. Трети е другият отбор на ВИС-2 - "Хебър 1920", с 47 т. Това е шест точки повече от четвъртия в класирането и тимът от столичния кв. "Дружба" е почти сигурен участник в баражите.
Тръгнал от квартално отборче, "Искър" се опита да повтори успеха на "Олимпик" (Тетевен) отпреди години и да стигне до елита. През зимата "Искър" се обедини с пазарджишкия "Хебър", тъй като дотогава играеше мачовете си без публика пред ремонтиращите се трибуни на Националния стадион "Васил Левски".
Зад успеха на "Искър" стои президентът на клуба Димитър Димитров-Маймуняка. Той също е един от бившите функционери на ВИС-2 и е смятан за лидер на една от най-влиятелните групировки за кражби на автомобили. В началото на своя прогрес "Искър" играеше с надпис ВИС-2 на фланелките си, каквито все още има на екипа на "Велбъжд".
"Искър" демонстрира странни отношения с колегите си от "Черно море". Неотдавна няколко футболисти на варненския тим заминаха за Пазарджик, но пък на терена двата състава запазват хладни отношения. "Искър" не се ползва с толкова голяма любов от съдиите, а и не се забелязва да върти станалите популярни тройни схеми за уреждане на точки. Смята се, че "Искър" не разчита на помощ от БФС, но пък е вкарал в употреба други външни фактори за възхода си.
Накратко
Футболните отбори на "Левски" и "Нефтохимик" са финалисти в турнира за купата на България "Форд Мото-Пфое". Мачът ще се играе на 31 май в Пловдив или в Стара Загора. "Левски" записа първа загуба за полусезона, след като в мач без значение падна с 0:1 като гост на "Велбъжд", но се класира с общ резултат 6:2. Бургазлии пък стигнаха финала след 3:1 срещу "Черноморец". Първата среща завърши 2:2.
Управителят на "Литекс комерс" ООД Гриша Ганчев е бил осъден за едро хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда на съдията на мача "Ловеч" - "Левски" (3:1), игран на 8 декември, съобщиха от Апелативната комисия на БФС. Разследване на Районна прокуратура - Ловеч, доказало, че Ганчев и гардовете Попски и Гавазов са влизали в съдийската стая и са малтретирали арбитрите на почивката. Комисията отказа да намали наказанието на "Ловеч" - лишаване от домакинство за седем срещи.
"Валенсия" победи "Барселона" с 4:1 в първия полуфинал от Шампионската лига и е твърде вероятно да се класира за финала в Париж на 24 май. Два от головете вкара Ангуло, капитанът Мендиета се разписа от дузпа, Клаудио Лопес вкара четвъртото попадение. Пелигрино си вкара автогол. "Барса" нямаше нито един точен удар във вратата за целия мач. В другия полуфинал "Реал" (Мадрид) се наложи с 2:0 над "Байерн" (Мюнхен) с гол на Анелка и автогол на Йеремис.
Мъжкият национален отбор по тенис загуби с 2:3 от Гърция в първия кръг във II група на Евро-африканската зона на турнира за купа "Дейвис". Българите водиха с 2:0 след първите два сингъла, играни от най-добрите ни тенисисти Орлин Станойчев и Ивайло Трайков. Двамата обаче загубиха мача при двойките. В последните решителни срещи последваха още две поражения на Станойчев и Милен Велев. Отборът ни ще приеме Израел в спор за оставане във II група от 21 до 23 юли.
Звездата в професионалния бокс Ленъкс Люис запази световните си титли във версии WBC (Световен боксов съвет) и IBF (Международна боксова федерация) в категория супертежка, след като помля претендента Майкъл Грант (САЩ) с нокаут във втория рунд в зала "Медисън скуеър гардън" в Ню Йорк.
Вторият пилот на "Макларън - Мерцедес" Дейвид Култард претърпя самолетна катастрофа, в която загинаха пилотът на машината и неговият помощник. Самолетът се разби над Лион. Той е собственост на президента на шотландския футболен клуб "Рейнджърс" Дейвид Мъри. Култард се отърва без контузии.
Шампионът на НБА "Сан Антонио" отпадна в първия кръг на плейофите в Западната конференция с 1 на 3 загуби от "Финикс". Напред продължава и отборът на "Портланд", който отстрани със същия резултат "Минесота". В източната конференция място във втория кръг на плейофите си осигуриха "Ню Йорк", "Маями" и "Филаделфия". Първите два тима победиха с 3 на 0 съответно "Торонто" и "Детройт", а "Филаделфия" се наложи с 3 на 1 над "Шарлот".
Щангистите ни получиха пресилена доза самочувствие
България пак е No 1 в Европа, но е по-слаба от други години
Това, че България е европейски или световен отборен шампион по вдигане на тежести, вече не е новина. Откакто състезателите са в ръцете на старши треньора Иван Абаджиев, първото място се превърна в традиция. А тя получи своето ново измерение на европейското първенство в София - последното голямо състезание преди олимпийските игри в Сидней. Съставът на България (мъже и жени) завърши с внушителните 39 медала - 19 златни, 16 сребърни, четири бронзови. Един по-задълбочен поглед обаче показва, че щангистите ни са загубили голяма част от своето надмощие месеци преди олимпиадата.
Какво се крие зад 39-те медала? Това са отличията на отбора ни във всички движения. На олимпийските игри обаче се броят само медалите в двубоя. При мъжете спечелихме само две европейски титли, едната от които случайно. През миналата година възпитаниците на Абаджиев наистина демонстрираха надмощие, като взеха убедително три европейски златни медала.
Освен това, колкото и да звучи гордо изразът: "България отново е сила No1 на Европа", той не може да бъде сравнен с успехите през минали години. В София основните ни конкуренти в отборната надпревара, като Гърция, Турция и Русия, се представиха по-слабо от очакваното. Абаджиев обяснява, че опонентите не са се готвили за това състезание, а са минали транзит през него.
Титлите се разпръснаха в седем различни държави и така стана много по-лесно да се спечели отборната надпревара. Тя от своя страна също няма никакво значение, когато се говори за олимпийски игри.
Първенството в София не можа да разкрие какви са реалните възможности на нашите щангисти, но пък ги напомпа със самочувствие.
"Изненадан съм от слабите резултати в моята категория (69 кг), където Георги Марков стана втори с двубой от 337.5 кг", заяви водачът в световната ранглиста Гълъбин Боевски, който пропусна първенството в столицата поради контузия. Боевски се счита за абсолютен фаворит за злато в Сидней, тъй като постижението му от 357.5 кг от световното в Атина миналата година си остава ненадминато.
Другият наш лидер за игрите е Златан Ванев (77 кг). Резултатът от 372.5 кг е най-добър в света за момента. Непосредствено след него в класацията е Пламен Желязков с 370 кг и битката за златото в тази категория ще се води между двамата. Златна може да бъде и изявата на Донка Минчева (48 кг), която има второ постижение в света от 192.5 кг, но в зала "Универсиада" спечели европейската титла с резултат 187.5 кг.
Останалите българи ги очаква жестока конкуренция и домогването до медал ще е успех. Особено тежко ще бъде в леките категории, където има традиционно силни азиатски школи.
При най-леките олимпийският шампион от Барселона '92 Иван Иванов (48 кг) може да атакува бронза, но няма шанс да повтори успеха си от преди осем години. "На Иван му трябва повече постоянство. Той често се занимава с решаване на лични въпроси и се разсейва", смята Абаджиев. Същото важи и за Севдалин Минчев (62 кг). Той обаче е в най-желязната категория, където ще вдигат Николай Пешалов (Хър), трикратният олимпийски шампион Наим Сюлейманоглу (Тур) и двама много добри китайци. В София Севдалин стана втори с 322.5 кг и бе изпреварен с 2.5 кг от българина с хърватски паспорт Пешалов. Наим също не можа да се развихри, тъй като се завърна на подиума след тригодишно прекъсване. За него Старшията прогнозира четвърти златен медал от Сидней, ако стриктно спазва съветите му.
За олимпийски медал могат да претендират Георги Гърдев (85 кг) и завърналият се след четири години странични занимания Метин Кадир (105 кг). Метин бе извикан от Иван Абаджиев да попълни катарския отбор, който федерацията продаде преди световното първенство в Атина. Момчето от Асеновград обаче показа много добри резултати на пробите и Старшията го задържа за българския отбор.
Програма максимум за българските щангисти на игрите в Сидней са спечелване на три олимпийски титли и още четири медала. Условието да се сбъдне прогнозата е да вдигнат с пет килограма повече във всяко едно движение, отколкото на европейското първенство в София. "Това е напълно във физическите им възможности", каза Абаджиев.
Нов провал на конкурса за превозвач на олимпийците
Хаосът с избора на превозвач и производител на официалните облекла за олимпийската делегация на България за игрите в Сидней продължава. И вторият конкурс за избор на превозвач, организиран от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС), се провали поради липса на достатъчно кандидати. Фирма "Калебо" заведе дело за това, че не получи предложение за подписване на договор, след като спечели конкурса за изработка и доставка на официално облекло.
Само една авиокомпания подаде документи в ограничената процедура за избор на превозвач на делегацията до Сидней. Това бе очакван резултат, тъй като в първия конкурс не се явиха никакви кандидати. Освен това големите авиокомпании отдавна са напълнили полетите за Сидней в периода около олимпиадата.
Липсата на достатъчно кандидати принуди КМФВС да отмени и тази процедура, тъй като според Закона за обществените поръчки се изискват минимум три оферти. Единствена "Олимпик" внесе документи в обявения 15-дневен срок.
Ръководството на КМФВС постави куп странни условия за евентуалните кандидати. От авиокомпаниите се изискваше да докажат търговската си репутация, кратко изложение, че могат да извършват транспорт по въздух, банкови референции, годишен баланс и отчет за приходи и разходи, доказателства за образователната и професионалната квалификация на кандидата и др. "Наистина има проблеми с документите на кандидатите. Нашите очаквания за слаб интерес се оправдават", заяви главният секретар на КМФВС Свилен Ранев.
Шефовете на спортния комитет вероятно ще пристъпят към процедура по договаряне с единствената компания, която може и иска да качи български спортисти на самолетите си - "Олимпик". "В тяхното писмо от март споменават, че ще ни пазят места до края на май, така че имаме още време да приключим този въпрос", заяви Свилен Ранев.
В същото време стана ясно, че фирма "Калебо" с президент Евгения Живкова е завела дело срещу КМФВС във Върховния административен съд. "Калебо" бе обявена за победител от комисията за провеждане на конкурс за изработка и доставка на официално облекло за олимпийците. По-късно обаче председателят на КМФВС Цвятко Барчовски отмени резултатите. Според Закона за административното производство, докато тече съдебната процедура, не може да бъде обявен нов конкурс. Въпреки това в бр. 37 на Държавен вестник излезе обява за откриване на ограничена процедура със същия предмет.
"Облегнахме се на чл. 15, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Той разрешава да се открие ограничена процедура, когато поръчката поради специфичния й характер може да бъде осъществена от ограничен кръг изпълнители", заяви Свилен Ранев.
Спорно е дали този член не е достатъчно основание да се прескочи съдебната процедура.
"Имах разговор с представители на комитета, които ме помолиха да оттегля съдебния иск. Но ме предупредиха, че въпреки всичко ще обявят нов конкурс. Не знам само дали в един момент няма да се получи ситуация с двама законни победители", заяви Евгения Живкова.
Срокът за подаване на оферти е две седмици, като са поканени четирите участника в първия конкурс. Три от тях - "Лада", "Руен" и "Сивен стил" бяха отхвърлени поради неизрядни документи. Сред поканените е и "Калебо". "Още не съм решила какво да предприема", заяви Жени Живкова.
Федерацията довърши женската спортна гимнастика
Пари се отделят само за мъжете, които се отплащат с подкрепа на събрания
Разрушителните процеси в женската спортна гимнастика отбелязаха своя връх. През миналата седмица федерацията най-после призна, че най-добрата ни гимнастичка Веселина Генчева е получила задочно поименна виза за олимпийските игри в Сидней. Късметът споходил състезателката на ЦСКА, след като Холандия се отказа от своята квота. Весела обаче не случила на федерация. Факсът с известието от Международната централа (ФИГ) носи дата 18 януари 2000 г. Минават няколко месеца, когато бившата старши треньорка на жените Цеца Добрева случайно научава новината. За подготовка е вече късно да се мисли. Весела е в САЩ, а олимпийската квота, която кацна на рамото ни, ще бъде върната във ФИГ и препратена оттам на следващата щастливка.
Междувременно ръководството на федерацията запази с помощта на националите властта, която бе поискана от бившия президент Никола Проданов.
Женска спортна гимнастика в България получи присъда "обречена" през 1995 г., когато отборът ни за пръв път не намери място между първите 12 в света и пропусна олимпиадата в Атланта. Единствена Веселина Генчева успя да се промуши през ситото и се състезава в индивидуалната надпревара на игрите в САЩ.
Оттогава никой не иска да се занимава с гимнастички. Всички добри специалисти отбягваха да приемат покани за старши треньор, защото Българската федерация по гимнастика (БФГ) не гарантира никакви средства за жени. На назначението за старши се гледа като на наказание. Първи го понесе Васил Василев, с когото мъжете ни направиха една от най-успешните си изяви на игрите в Атланта. Веднага след олимпиадата той бе пратен при жените. От БФГ не му гарантираха пари и той хвана утъпкания вече от наши специалисти по гимнастика път към Америка. Поста пое Цеца Добрева (председател на женския технически комитет), но и за нейните идеи пари не се намериха. Новото назначение сега е за Владимир Янев, но пък той няма отбор. Петте момичета, които за последно показахме на света по време на първенството в Китай миналата година, напуснаха залата веднага след провала в Тянцзин.
И точно когато изглежда, че пари за жени повече няма да се харчат, пристига факсът, с който Генчева получи право да участва на игрите в Сидней. Нормалната реакция е гимнастичката да се издири и незабавно да започне подготовка, но това не стана. Началниците във БФГ знаят, че ако извикат Весела от САЩ, където тя играе в местен цирк, трябва да я подкрепят финансово. Забавянето с отговора на факса обезсмисли всякакви по-нататъшни действия по случая.
"Факсът дойде на 18 януари и ние казахме на Александър Лачев (секретар в ЦСКА) да каже на бащата на Весела, защото знаехме, че са приятели", обясни заместник-председателят Светослав Батов.
От ЦСКА обаче твърдят, че при тях не е пристигало официално писмо от БФГ за квотата на Весела.
"Нямаме никакво известие от федерацията по случая. Научихме преди няколко седмици от Цеца Добрева", каза председателят на ЦСКА Милко Танкушев.
Светослав Батов обяви, че щом Весела не иска да се яви, е длъжен да върне квотата отново във ФИГ.
Ръководството на БФГ и трите столични клуба в опозиция - ЦСКА, "Славия ВДМ" и "Левски-Куадро", се събраха на една маса след съдебно решение за общо събрание на 28 април. Четири дни преди това обаче "Левски-Куадро" бе изключен от БФГ поради липса на дейност.
Бившият председател на гимнастиката Никола Проданов се яви с програма и уверения за уговорен рекламодател (генерален спонсор) до 2004 г. "Искахме да представим пред клубовете, че имаме фирма, която е готова да сключи рекламен договор до 2004 г. с БФГ, защото гимнастиците ни имат успех. Ако този рекламен договор беше сключен, щяхме да създадем пазарни механизми", каза Проданов. Според него бюджетът на програмата е между 80 000 и 100 000 германски марки годишно. Те трябва да бъдат изразходвани приоритетно за заплати на треньори.
Целта е да има финансова стабилност, да се увеличи ефективността на работата и да се спре миграцията, която лиши този спорт от най-изявените специалисти. Рекламодателят обаче имал условие да бъде обслужен от точно определени и доверени хора. От друга страна, договор може да се сключи само с председател на федерацията.
"Не сме ходили да агитираме хората по клубовете да ни подкрепят, тъй като мислихме, че самата ни програма ще привлече вниманието", каза Проданов.
Опозицията обаче загуби битката с 4:16 гласа. Доц. Кирил Андонов и екипът му смазаха опонентите с обвинението, че Проданов неправомерно е присвоил 5000 долара награда за участието на Красимир Дунев на галаконцерта на олимпийските игри в Атланта. Милко Танкушев пък бе обявен за главен виновник за пропуснатото поради късно подадени заявки участие на световно първенство през 1997 г. В този период Танкушев бе генерален секретар на БФГ само 15 дни, след което пое националния отбор.
Федерацията въвлече в спора и националите. Те подписаха декларация, че застават зад сегашното ръководство, и това до голяма степен предреши борбата. Причината е, че те получили необходимото финансово спокойствие при управлението на доц. Андонов.
"Искаме спокойствие, за да си свършим работата. Когато поех националния отбор, аз получих пълен картбланш, имаме бюджет и никой не ми се меси как си харча парите", каза треньорът на мъжкия национален отбор Росен Делчев.
"Левски" едва ли ще се подхлъзне на бананова кора
Дали "Левски" да бъде наказан с лишаване от домакинство заради хвърлени две бутилки и една обелка от банан към терена в мача срещу "Велбъжд"? Това ще решава дисциплинарната комисия на Българския футболен съюз (БФС) на заседанието си в понеделник (8 май). Изходът от заседанието е ясен - "Левски" няма да пострада за това провинение на публиката. Целта е дербито с ЦСКА на 13 май да се играе в София, на стадион "Георги Аспарухов".
Дисциплинарната комисия разполага с всички необходими условия, за да лиши сините от домакинство за един мач. "Левски" вече два пъти е предупреждаван от дисциплинарната комисия заради хвърлени предмети от трибуните към терена. Според чл. 48, т. 3 от Наредбата на БФС за първенствата и турнирите при трето подобно провинение отборът автоматично получава наказание за една среща.
Към края на мача срещу "Велбъжд" от сектор А на стадион "Георги Аспарухов" политат две пластмасови бутилки и обелка от банан. Те падат край тъчлинията, но без опасност да наранят футболист или съдия.
Защо няма да бъде наказан "Левски"? Основната причина е, че следващото домакинство на сините е срещу ЦСКА. Според наредбата лишеният от домакинство състав трябва да играе в град, който да е отдалечен на минимум 70 км. Никъде не се разглежда вариант, при който следващият мач е между съграждани и дали не може да се играе на неутрален терен в рамките на града. Това означава, че при евентуално наказание най-интересният мач за пролетния дял на първенството ще трябва да се изнесе извън столицата. Това решение крие множество рискове, дори като този как ще се придвижват феновете на двата гранда, без да се получат стълкновения, и др. Дисциплинарната комисия има вратичка, за да подмине нарушението на "Левски". В доклада на длъжностните лица няма описани никакви инциденти с изключение на влизането на Наско Сираков на терена, за което той бе глобен 250 лева. Така единственото доказателство по случая е видеозапис на Канал 3, където летящите към терена предмети ясно се виждат. Според правилника на комисията видеозаписът може да се използва като доказателство при анализиране на спорни случаи. Журналистът Сашо Диков занесе лично касетата в БФС. Доскоро ръководството на "Левски" не допускаше камерите на Канал 3 на синия стадион.
Освен това дисциплинарната комисия си остави една седмица за консултации, за да не прибързва с решението и да става обект на атаки от апелативната комисия. Напоследък двете комисии са в доста обтегнати отношения поради разминаването на решенията им по спорни случаи.
Израел отново бомбардира Ливан
Израелски изтребители бомбардираха Ливан в отговор на атаката на партизаните от "Хизбула", които обстрелваха Северен Израел с ракети "Катюша". При нападението загина един израелски войник, а няколко други войници и около 20 цивилни граждани бяха ранени. Израелската авиация е обстрелвала оръжейни складове на "Хизбула" в източната част на страната, електроцентрали край столицата Бейрут и край селището Диер Амар в Северен Ливан. По сведения на очевидци главният път между Бейрут и Дамаск е напълно непроходим след израелските бомбардировки, съобщиха информационните агенции.
Ислямистите от "Хизбула" изстреляха срещу Северен Израел повече от 40 ракети "Катюша", което е най-крупното нападение от една година насам. "Израелските бомбардировки са израз на нервност и нямат никакво съществено значение", обяви Мохамад Раад, член на политическото ръководство на "Хизбула".
Израелският премиер Барак посети най-пострадалото от бомбардировките селище Кириат Шимона и предупреди, че Израел няма да допусне това да се случи отново. "Разполагаме с необходимите средства и знаем как да отговорим", подчерта Барак. В официално съобщение на генералния щаб на армията бе заявено, че "въоръжените сили ще продължат атаките си срещу "Хизбула", за да защитят северната граница на страната".
Нарастването на напрежението в региона засили опасенията, че планираното изтегляне на израелските войски от Южен Ливан може да бъде осуетено. Междувременно външните министерства на три от най-влиятелните арабски държави призоваха ООН да разположи умиротворителни сили в освободените от израелските войски територии. Сирийският външен министър Фарук ас Шараа, египетският му колега Амр Муса и саудитският принц Сауд ал Фейсал призоваха Израел да се подчини на резолюциите на ООН и да освободи ливанските територии. Според повечето агенции това е безпрецедентна подкрепа за мироопазващите действия на ООН в Близкия изток от страна на арабските държави. В декларация на трите страни се посочва, че трябва незабавно да бъдат изпълнени резолюции 425 и 426 на Съвета за сигурност и в Ливан да бъдат настанени силите UNIFIL (United Nations Interim Force in Lebanon). "Частите UNIFIL трябва да започнат да изпълняват функциите си, така че Израел да няма никаква възможност да обвинява Сирия или Ливан за евентуални инциденти и да застрашава сигурността, мира и стабилността в региона", се казва в документа.
Междувременно в Бейрут пратеникът на ООН Тери Роед-Ларсен се срещна с ливанския президент Емил Лахуд и премиера Селим ал Хос и обсъди проблемите около израелското изтегляне. Първата задача на мисията на ООН ще бъде посредничество за точното определяне на израелско-ливанската граница. След това световната организация ще се стреми да не допусне вакуум в сигурността на териториите, освободени от израелската армия. Роед-Ларсен пристигна на двуседмична обиколка в региона, като първата му спирка бе Израел. След разговорите в Бейрут той ще посети Сирия, Йордания и Египет. Очаква се Съветът за сигурност да вземе следващите си решения за разполагане на мироопазващи сили в Ливан, след като проучи доклада на Роед-Ларсен.
Планира се завръщането на сърби в Косово
Умерени сръбски лидери в Косово се срещат със световни лидери, за да обсъдят възможността сръбските бежанци от Косово да се завърнат в провинцията. Те посочват, че в северозападната част на Косово има изоставени селища, в които първоначално биха могли да се заселят до 1500 сърби. Сръбските лидери изискват от международната общност да направи това, което беше направено за албанците преди година - да им предостави възможност да се завърнат по домовете си, без да се поставят някакви условия. Ръководствата на мисията на ООН в Косово и на Сръбския национален съвет се споразумяха във вторник да се реализира пилотен проект за завръщането на бежанците. Планът обаче не се приема от много косовски албанци и твърдолинейните сръбски лидери в етнически разделения град Митровица.
Около 200 000 сърби напуснаха Косово миналата година, опасявайки се от нападенията на албанското мнозинство, както и че натовските сили KФОР няма да са в състояние да гарантират сигурността им. Голяма част от тях живеят при мизерни условия в градове в южната част на Сърбия. Умерените сръбски лидери в Косово искат да върнат първата група от бежанците в региона Изток в северозападната част на провинцията. Планът обаче е изпълнен с множество пречки. Сръбските селища в областта са абсолютно разрушени и освен това завърналите се сърби ще бъдат доста изолирани в един регион, в който доминират албанците.
ФБР разследва вируса "Обичам те"
Федералното бюро за разследване започна мащабно разследване за авторите и източниците на новия компютърен вирус, който нанесе огромни поражения на компютърните системи по целия свят. От Вашингтон съобщиха, че мрежите на Държавния департамент, Централното разузнавателно управление и Министерството на отбраната също са пострадали от вируса. Според властите обаче най-важните системи и свръхсекретните материали не са засегнати.
Вирусът, който за пръв път бе регистриран в Далечния изток, бе наречен Love Bug, защото се разпространява чрез електронната поща с писмо, озаглавено "Обичам те". Вирусът се активира, когато потребителят отвори писмото - тогава вирусът започва да произвежда огромно количество електронни съобщения, които блокират всички компютърни системи. Според експертите най-голямата опасност идва от факта, че е започнало разпространението на модификации на вируса "Обичам те". Те са изработени така, че да избягват антивирусните програми, блокиращи първоначалния вариант на унищожителната програма.
Според експертите Love Bug най-вероятно е изработен във Филипините. Първоначалните оценки на загубите в САЩ сочат, че щетите възлизат на стотици милиони долари. Специалистите съветват всички, които получат писмо по електронната поща с любовно послание, да не го отварят, а веднага да го изтрият.
Лице назаем
Сигурно и в най-розовите си сънища на "Позитано" не са сънували, че три години след изборния й разгром БСП ще върне стръвта си за власт.
Ето точно сега старата дама има нужда не просто от пластична операция във вид на модернизиран понятиен апарат в стил евросоц, както смята лидерът й Първанов, а от ново лице, пък било то и назаем. Във вид обаче на алтернативни идеи на сегашното управление, а не на проста замяна на едни лица с други. Ако това БСП не го може, няма никакво значение, че Първанов е елиминирал Премянов, а конгресът е отнел думата на Виденов.
Предполага се, че една партийна програма, приета на конгрес, е не само утрешна предизборна оферта пред избирателите, но и амбициозен управленски документ. Ако може да се съди по досега анонсираното в областта на икономическата политика например, левицата тръгва отново по позната пътека - клишета и популизъм. А над свободните граждани - чадърът на държавата ("справедлива", "социална", "която се грижи не само за закона и реда, но и за хляба и работата, за здравето и просветата на всички, за достойни старини на всеки"), монтиран в "конкурентна пазарна икономика" и "нормално функциониращо пазарно стопанство". Една гигантска задача и поради това невъзможна, макар че иначе приятно гали ухото на обременения избирател. Но и той не е вчерашен - както казват социолозите, потопен в корупционните скандали на управляващите, си представя едно ново управление на БСП единствено с облагодетелстване на икономически кръгове около партията.
Иначе и НАТО, и социалдемократическата ориентация, поне като декларация, няма да предизвикат трусове нито в залата, нито в партията. Друг е сценарият на този конгрес. Той трябва да изведе на политическата сцена лявата алтернатива в целия й блясък. Така че и гости, и съюзници, и най-вече бъдещи коалиционни партньори да си тръгнат с едно наум.
Корупцията като криза на морала
Темата за политическия морал най-сетне излезе на повърхността на обществения живот. Дълго време тя не бе сред актуалните обществени приоритети, но вече е ясно, че това отсъствие има днес сериозни последици за политическия климат в страната.
Дебатиращите в момента страни отправят послания, които разчитат на еднозначното осъждане на действията и възгледите на политическия им опонент. Всяка една от страните разчита на аргумента за категоричната морална санкция на обществеността спрямо всички, които са се облагодетелствали от властовите си позиции.
Оказва се обаче, че общественото мнение няма единна позиция по този въпрос. Корупционните нагласи днес са силни, а антикорупционните все още слаби, за да получат значим обществен резонанс след разразилите се обществени страсти за корупцията в последно време.
Данните от проучванията на "Маркет тест" показват, че само за една година се е променило съотношението между одобрението и неодобрението за корупционните действия. Вече почти половината от българите мислят, че както даването на пари за решаването на някакъв проблем, така и тяхното вземане са допустими в днешно време. Корупцията се е превърнала в общопризнат ефективен механизъм на социалното функциониране. По-малка е онази част от пълнолетните българи, за които тя все още е нарушение на обществените норми. В такава ситуация разкритията за корупция стават аргумент, легитимиращ нарушаването на публичните правила, а не обект на отрицателна обществена санкция.
Наблюдението на обществените нагласи показва, че моралната криза, която се диагностицира в момента, не е болест само на високите етажи на управлението. Има признаци, че от нея е засегната и част от българското гражданство. Проучванията на общественото мнение в последната година показват промяна на отношението и към други социални норми.
Все по-малко са хората, които са готови да проявят точност и коректност по отношение на данъчните си задължения към държавата. Има тенденция данъкоплатците, които са склонни да декларират цялостния размер на доходите си и да плащат всички дължими данъци, да намаляват.
Кризите на обществения морал винаги са по-сложни от политическите. За тях няма лесни, бързи и категорични решения. За успешното им разрешаване е необходим и примерът на нов тип политическо поведение.
Сахарски вятър върху дипломатичността
Какво може да смути студеното високомерие, с което висшите чиновници в българското външно министерство крият все по-видната си некадърност? Отговорът е нищо или почти нищо. В мраморните подстъпи на българската дипломация само през изминалата седмица се разбиха няколко вълни на обществено недоволство, което в цивилизованите страни не би останало без последствия. Участниците в "Българския Великден" казаха на висок глас, че българските посолства са точно толкова непристъпни и неефективни за каузата им, колкото и сградата на министерството в София за грижите на обикновените българи. Доказателство за верността на тези думи дойде светкавично. Адвокатът на гниещите в Либия медици си позволи да отбележи, че посолството ни в Триполи и министерството не си вършат добре работата. Прекалено дългото отлагане на делото, куцащата координация между дипломати, юристи и медици, комичното връщане почти от летището на депутатите, запътили се по никое време към Либия - това са факти, които безпокоят адвокат Шейтанов. Вместо да отговори по същество или поне да замълчи, външното министерство чрез менторския тон на говорителя Влайков обвини адвоката, че е некадърен и че има лошо отношение към министерството, защото бил бивш негов служител. Случайно или не, веднага след тези думи либийците официално разрешиха на Шейтанов да защитава сънародниците ни. Едва ли е възможен по-унизителен шамар за една уважаваща се държавна институция и за една страна.
Това показва, че проблемът, дефиниран от медиите при избухването на скандала с българските медици, остава - външното министерство явно проявява неефективност по либийския проблем във всеки един етап на кризата. И предпочита да прехвърля вината за това на, когото успее - в началото на медиите, след това на адвоката. Ако тази логика продължава, познайте накрая кой ще се присъедини към тази компания при, не дай боже, неблагоприятен изход от делото. Разбира се - медиците. А дипломатите все така ще дерзаят по делата български - спокойни, с пренебрежителна досада към някакви данъкоплатци, някакви емигранти, някакви адвокати и някакви медии, които така и не се научиха да говорят дипломатично... Право на отговор
Данните на НСИ са конфиденциални
В публикуваната в последния брой на в. "Капитал" статия със заглавие: "Нефтохим е най-големият български износител за миналата година" (бр.15, от 15 април 2000 г.) са цитирани данни за стойността на износа на 20 български дружества за периода 1998-1999 г., като за източник на данните е посочен Националният статистически институт. Искам да уведомя, че това е в пряко противоречие със Закона за статистиката, където според чл.25 и чл.26 Националният статистически институт не разгласява и не предоставя индивидуални данни за отделни физически или юридически лица, като тези данни са строго конфиденциални и могат да бъдат използвани единствено за статистически цели. Във връзка с това искам да подчертая, че Националният статистически институт не е източник на публикуваните в материала данни, и считам за недопустимо използването на името на института по подобен некоректен начин.
Осигурителните вноски са нов вид данък
Задължителните осигурителни вноски, които свободните професии плащат в края на годината в зависимост от годишния си доход, са нов вид данък.
1. Според чл.9 ал.4 КЗОО свободните професии и ЕТ се осигуряват между 2 и 10 минимални работни заплати, като окончателният размер на осигурителния доход се определя за всяка календарна година въз основа на данъчната декларация на лицето.
Съгласно чл.41 ал.1 КЗОО паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на процент от осигурителните вноски, внесени 6 календарни месеца преди настъпването на неработоспособността.
СЛЕДОВАТЕЛНО, макар и в края на годината осигуреният да плати вноски върху 10 заплати, ще получи обезщетение върху три, ако през годината е избрал да се осигурява примерно върху 3 минимални работни заплати. Липсва уредена възможност в края на годината да получи болнично обезщетение върху повече от З-те заплати, въпреки задължението да плати "обществено осигуряване" върху десет. Такава възможност правилно не е уредена, защото в края на годината ще липсва факторът риск, който е от особено значение за действието на общественото осигуряване. В края на годината липсва неизвестността, върху която се базира общественото осигуряване, тъй като вече е известно кои осигурителни рискове ще следва да се покриват. Общественото осигуряване е според теорията вид застрахователно правоотношение, като и за двете са характерни наличието на риск и неизвестност. Касае ли се действително за осигуровка, след като според чл.41 ал.1 НЗОО никога осигуреният не би получил насрещна престация срещу доплатените от него в края на годината "осигурителни вноски"?
В определението, което теорията дава на задължителното социално осигуряване, се сочи като белег: наличието на риск; предварително поемане на ангажименти въз основа на предварително планирани приходи и разходи; наличие на реципрочност между вноски и обезщетения.
Предварителните разчети на общественото осигуряване са вече направени на базата на задължителни вноски върху две минимални работни заплати. Следователно липсва план за разходването на тези допълнителни средства, а предварителното определено предназначение е основно изискване към задължителните финансови вноски въобще. Липсва и каквато и да било реципрочност между размера на внесеното и получаваното обезщетение. Наличието на някаква реципрочност е необходима за осигурителното отношение, включително за задължителното обществено осигуряване и това е разликата с данъците. В конкретния случай на предварително обявен осигурителен доход от 3 минимални работни заплати има реципрочност само за тези 3 заплати, а няма за разликата. Именно за данъците е характерна липсата на реципрочност. Данък е парично невъзвращаемо плащане в полза на държавата, установено със закон, срещу което държавата не е длъжна да предостави насрещна контрапрестация. СЛЕДОВАТЕЛНО разликата, която плащаме в края на годината по КЗОО, е ново данъчно задължение, а не обществено осигуряване. Вярно е, че са спазени формалните изисквания за въвеждане на нов данък. Избраната форма на кодекс отговаря и на конституцията, и на изискванията на чл.4 ЗНА. Ако обаче се касае до нов данък, е нарушен конституционният принцип за равенство на гражданите пред законите. Практически на свободните професии се налага още един допълнителен данък. Принципът на солидарност на осигурените, залегнал в чл.З КЗОО, е правната основа, която позволява различен размер на задължителното обществено осигуряване в отделните професии. Липсва обаче в действащото данъчно законодателство подобна възможност за разделение на данъците по професионален признак. Гражданите трябва да бъдат равни пред данъчните закони и да плащат съобразно доходите и имуществото си, както постановява чл.60 от Конституцията на Република България.
Някои бележки по споровете и подозренията около техническите изисквания на НСРТ
След като в предишен брой на "Капитал" Ал. Лазаров даде странното мнение, че на НСРТ не му е работа да се занимава с технически параметри, в материала на В. Попова, публикуван в броя от 22-28 април 2000 г., се повдига отново въпросът за техническите изисквания и по-точно за производствените мощности, параметрите на които стават повод за конкурентни борби между две от разработващите фирми производители.
Като искаме да избегнем отговори на, общо взето, непознаващия проблема автор, все пак е необходимо да дадем някои пояснения.
Както в своята дейност по програмните параметри, така и по технологията НСРТ се съобразява с актуалната нормативна база, засягаща качеството на произведените програми и апаратно-студийния тракт в съответствие с чл.33 т.10 от ЗРТ. За тази част ДКД няма предвидени контролни функции. Нормативната база са националните и международните стандарти и препоръките, които имат тежестта на стандарти. Препоръките засягат предимно новите технологии, например DV-форматите, и са резултат на интензивна изследователска работа в рамките на SMPTE и EBU. НСРТ няма нито основания, нито техническа възможност да извършва свои изследвания, още по-малко да се съобразява с пазарната конюнктура.
Въпросните изисквания са предназначени за ползване от лицензираните оператори и е невъзможно, а и не е необходимо да са разбираеми за всички, както се тревожи В. Попова.
Информациите, че EBU е избрал DVCAM като формат с най-добро качество, са неверни. EBU счита и двата формата, 4:2:0 (DVCAM) и 4:1:1, за компромисни. Детайли по качествените характеристики на тези икономични формати могат да се намерят в уводната статия на последния брой на бюлетина на НСРТ.
Заключението на "специалистите" - "налагането на определени стандарти не е работа нито на НСРТ, нито на ДКД, а трябва да бъде прието като част от законодателството... ", не се нуждае от коментар. За учудване е, че "моят" вестник ("Капитал") може да отпечата такова мнение. НСРТ не налага, а прилага стандартите. Стандартите се разработват от специализирани органи. Стандартите и препоръките на международните организации подпомагат развитието на единни световни системи чрез обобщаване на световния опит. Стандартите и законодателството нямат нищо общо.
Накрая не може да се избегне впечатлението, което оставя този материал, за фирмена публикация в защита на интересите на "засегната" от препоръките на EBU/SMPTE фирма. Това може да обясни отчасти този "хъс" в материала спрямо НСРТ, приложил тези препоръки към въпросните технически изисквания на лиценза.
Компроматната война мутира в задкулисни договорки
Силата на Костов зависи от това как ще постъпи с лобитата в СДС
СДС - Враца, подкрепи политиката на правителството и застана зад лидера Иван Костов в специално обръщение, прието на заседание на областния съвет тази седмица. Сините активисти от града се противопоставят на опитите за преструктуриране на политическото пространство с неполитически средства, както и на тезата за предсрочни парламентарни избори, е становището на областната структура. Явно по указание от "Раковски" 134 сред местните организации започва кампания "за" Костов и "против" компроматната война.
Това обаче е на повърхността. В действителност по върховете на СДС се води тиха и подмолна война, чийто изход е непредсказуем и ще зависи от
Трусовете в синята партия показаха, че започва пренастройка на лобитата в СДС. От една страна, лидерът Иван Костов демонстрира затопляне на отношенията с Евгений Бакърджиев. Лидерът на СДС прие предложението на бившия зам.-председател на партията в НИС да влезе Мария Стоянова, което може да се възприеме като реверанс към Бакърджиев и хората му от столичната синя организация. По всяка вероятност Костов ще се съобрази и с искането на ръководството на СДС - София, за смяна на главния редактор на в."Демокрация". Въпреки това засега Бакърджиев пази гробно мълчание, отказва коментари по горещата тема и не афишира пристрастията си към нито един от основните играчи в партията. Не се знае обаче докога. Той има самочувствието, че е лидер на най-голямата организация на СДС - софийската, и че сегашното поведение на Костов в някаква степен се съобразява както с това, така и с ресурсите му, които не могат да бъдат пренебрегнати в парламентарните избори. В този смисъл Бакърджиев създава впечатлението на самостоятелен играч. От друга страна, позицията му на изчакване е продиктувана от това как ще се развият нещата и най-вероятно ще се включи тогава, когато прецени, че може да извлече дивиденти от ситуацията. Нищо чудно в един момент дори да подкрепи и Богомил Бонев.
В позиция на изчакване засега е и главният секретар Христо Бисеров. Неговото мнение по ставащото едва ли е без значение, защото от това на чия страна ще застане човекът, който държи в ръцете си местните партийни структури на СДС, ще зависи изходът на кризата в синята партия. Слухове из парламентарната група на СДС намекват за два скандала между Костов и Бисеров в разстояние на две седмици и говорят, че отношенията между двамата са се изострили. Първо тръгна мълвата, че главният секретар е настоявал Костов да промени мнението си за ДПС. За Бисеров е ясно, че сините трябва да затоплят отношенията си с движението, ако искат да са на власт още един мандат, и че ако Костов продължава да упорства, нищо добро не чака СДС след парламентарните избори догодина. Според запознати втората разправия между премиера и главния секретар е заради смяната на областния управител на Ямбол Рупен Манавян. Депутати коментират, че Иван Костов не е искал да се разделя с администратор No1 на областта. Те твърдят, че това е станало под натиска именно на Христо Бисеров. Едва ли обаче смяната на областния управител би могла да се изтълкува като чак толкова голям проблем между премиера и главния секретар. Сини депутати са на мнение, че Бисеров е предприел този ход, за да спаси от уволнение своите хора в областните администрации. Или да намекне на Костов, че може да напусне отбора, ако премиерът започне да чисти хората му от властта. Последното разминаване между двамата беше с огласяването на доходите на главния секретар.
Бисеров пренебрегна препоръката на Костов, че това би било демонстрация на гузна съвест, и заедно със съратника си Йордан Цонев пусна справка за имотното си състояние в Интернет. В едно от първите си изявления на българска земя, в предаването "Екип 4", вътрешният ексминистър Богомил Бонев посочи именно шефа на парламентарната комисия по национална сигурност като човека, който трябва да обясни откъде са парите за къщата му. Депутати намекват, че всъщност Костов се е дистанцирал от Бисеров доста по-рано.
За сметка на това отношенията на главния секретар на СДС с президента са във фаза на затопляне с посредничеството на началника на кабинета му Илия Лазаров. За момента интересите им се пресичат чрез ДПС, но все по-усилено се говори, че в триъгълника Бисеров/Цонев - Софиянски - Стоянов текат интеграционни процеси, чийто резултат предстои да се забележи.
За Костов сега изглежда най-важно да изкара докрай премиерския си мандат, защото за момента тази сякаш е силната му позиция. Но силата му всъщност зависи от това как ще постъпи с вътрешните лобита в партията, които сами по себе си имат ресурс да дирижират кампанията на парламентарните избори.
"Политиката е за екипи и отбори", каза Иван Костов. Със сигурност отборите в СДС са няколко. Обстоятелствата и ситуацията могат така да ги пренаредят, че доскоро враждуващи по между си да се окажат със съвпадащи за момента интереси. По-интересното е в кой отбор ще се окаже самият Костов.
Империята Кан
Цветът на световното кино за 53-ти път дефилира на Лазурния бряг
Координати - Лазурният бряг, между Марсилия и Монте Карло. Корабът на киното с издути целулоидни платна за 53-ти пореден път ще акостира в Кан - фестивалната империя на десетата муза. За ориентир отново ще му служат звездите, образуващи обаче не фигурата на Голямата мечка, а на "Златната палма" - главната награда на форума. Изабел Юпер, Лив Улман, Елизабет Шу, Мира Сорвино, Грегъри Пек, Шон Пен, Брайън де Палма, Кен Лоуч, Джоел Коен, Джеймс Айвъри, Ларс фон Триер и още множество знатни гости от света на седмото изкуство ще оставят стъпките си по червения килим пред Фестивалния дворец. Като своеобразно продължение на крайбрежния булевард "Кроазет" в продължение на 12 дни (от 10 до 21 май) тази своеобразна алея на славата ще попива и изгревите на слънцето, и блясъка на светкавиците от фотоапаратите, и трепкащите светлини на прожекционните машини.
Откриването е с "Вател" на Ролан Жофе, закриването - със "Стардом" на Дени Аркан (и двата извън конкурса).
След прецизeн подбор измежду 681 филма Жил Жакоб - директор и главен селекционер на фестивала, е отделил 23 заглавия, които ще се състезават в официалната конкурсна програма. Филмите предвещават тежка работа за журито, председателствано от френския режисьор Люк Бесон. Другите звездни имена в състава му са Кристин Скот-Томас, Джеръми Айрънс, Никол Гарсия, Барбара Зукова, Джонатан Дем. Те ще трябва да "палмират" най-добрите творби, дошли от 15 страни.
В световните медии вече има прогнози кои филми ще претендират за "Златна палма". В експертните листи се споменават "Песен от втория етаж" на Рой Андерсън, O brother, Where Art Thou на Джоел Коен, "Златната купа" на Джеймс Айвъри, "Хляб и рози" на Кен Лоуч, "Сватбата" на Павел Лунгин, "Изневяра" на Лив Улман, "Танцьор в мрака" - мюзикъл на Ларс фон Триер, "Табу" на Нагиса Ошима и "Черната дъска" на Самира Махмалбаф.
Френските надежди в конкурса са "Сантиментални посоки" на Оливие Асаяс, "Непознат код" на Михаел Ханеке, Esther Kahn на Арно Деплешен и "Приятел, който ви желае доброто" на Доминик Мол Хари.
Специални прожекции извън конкурсната програма ще имат "Реквием за мечтание" на Дарен Арановски, "Мисия до Марс" на Брайън де Палма, Crouching tiger, hidden dragon на Анг Лий, "Април" на Отар Йоселиани. Първата дама на френското кино Аньес Варда ще покаже новия си филм Les glaneurs et la glauneuse.
Всичко, изброено дотук, минава под квотата на пълнометражния филм, а по традиция на фестивала в Кан се състезават и късометражни, и дебютни филми, които сега наброяват 11 заглавия. Тях ще ги оценява жури, оглавявано от белгийския режисьор Люк Дарден, който миналата година заедно с брат си Жан-Пиер Дарден спечели като дебютант "Златна палма" за филма си "Розета".
Фестивалът организира и паралелни програми. Така на 11 май американската актриса Елизабет Шу ще открие с Hollow Men на Пол Верховен ретроспективата "Киното сънува бъдеще". Панорамата ще премине през 32 филма: от "Пътуване до Луната" (1902) на Жорж Мелиес и "Аелита" на Яков Протазанов (1924) през "Война на световете" (1953) на Байрън Хъскинс, "THX 1138" (1971) на Джордж Лукас до "Бразилия" (1985) на Тери Гилиъм и "Марсиански атаки" (1996) на Тим Бъртън.
Пак като част от киноисторията ще има ретроспективна панорама в чест на френския режисьор Робер Бресон. Тя ще бъде последвана от официална прожекция на "Виридиана" на Луис Бунюел (получил "Златна палма" през 1961). Поводът не е само 100 години от рождението на великия киномаестро, но и откриването на зала, носеща неговото име, във фестивалния комплекс на Кан. Събитието ще бъде доукрасено с фотоекспозиция "Тайният свят на Бунюел".
Традиционната паралелна програма "Особен поглед" ще се открие с филма на Родриго Гарсия "Това, което знам за нея... само от един поглед" и ще завърши с "Мечтая за Африка" на Хю Хъдсън. В "Особен поглед" Жил Жакоб обикновено включва заглавия, които носят клеймото на арткиното. Сред акцентите в програмата са "Предпочитам шума на морето" на Мимо Гаопрести, "Априлски капитани" на Мария де Медейрос, "Това е животът" на Артуро Рипщейн, "Последният килър" на Дито Циндзадзе, "Неясна неделя" на Йоичиро Такахаши.
Както и да протече фестивалът, със сигурност апогеят му ще бъде на 15 май. Тогава френският актьор Филип Ноаре ще получи "Златна палма" за цялостен принос към киноизкуството. Церемонията ще бъде придружена с прожекцията на филма "Животът и нищо друго" на Бертран Таверние, в който играе Ноаре.
Салонът на изкуствата
С църковнославянски песнопения и шедьоври на българската музика от ХХ век на 11 май в ротондата "Свети Георги" ще бъде открит Петият салон на изкуствата. Този фестивал на фестивалите, който продължава до 30 юни, е един от моделите за културен маратон, в който е важен не само резултатът на сцената, но и принципите, благодарение на които е постигнат. За пореден път екип от продуценти на НДК с ръководител Петър Първанов обединява своите идеи с идеите на десетки автори на проекти, за да им придаде завършеност и принадлежност към една фестивална общност.
Салонът създава пространство без граници. Тук всяко изкуство присъства във възможно най-пълното разнообразие от жанрови разновидности с неговата привързаност към традициите и скоковете му към експеримента. Колекцията от миниатюрни рисунки и малка пластика на български автори например съжителства с постерите от гигантските проекти на Кристо - Христо Явашев, фолклорът се появява и в изворния си вид, но и в най-неочаквани комбинации с елементи от "култивираното" изкуство.
Тази година танцът е представен чрез трупи - образци на новото отношение към физическите възможности и изразителността на човешкото тяло. "Рандом данс къмпани" и хореографът Уейн Макгрегър представят своята "Трилогия" - спектакъл, в който новите технологии оставят футуристичен отпечатък. А танцьорите на Джон Скот се възползват от традициите на класиката, за да осъществят своя полет към пърформънса и контактната импровизация.
Салонът е и мястото, където се търсят пресечните точки между изкуствата. Кантатата "Щастлива музика" на Стефан Драгостинов, която миналата година бе премиерно представена тук, сега се среща с живите графики на японския художник Сусуму Ендо, за да се превърне в мултимедиен фойерверк. Йълдъз Ибрахимова и хор "Космически гласове от България" стават съмишленици в граничните зони между джаз и фолклор.
Салонът се стреми да създава и поощрява артистичните съдружия и общности. Джаз, поезия и рицарство - всичко това заедно съществува в проекта "Седем такта слово", който събира основания миналата година "Орден на трубадурите средиземноморци" От това общуване между поети, актьори и музиканти се очаква да се появи общ артпродукт - книга, аудиоалбум, спектакъл. Зад сцената на зала 1 се "уединяват" 22 авторитетни личности от различни професии, за да изразят всеки по свой начин своята любов към театъра. Онова, което ги обединява, е, че всички са били в журита на Международното триенале на сценичния плакат. Друга изложба ще разкаже носталгични спомени за една забележителна общност в изобразителното изкуство, наречена "Вулкан".
Салонът е и панорама на световното изкуство. Една премиера на книгата "Ново Средновековие" разкрива истинска терра инкогнита: творчеството на трима унгарски трансилвански поети.
По традиция тук се представят европейските филми и копродукции, британското и испаноезичното кино. Тази година е предвиден и специален поглед към българските филми - Международната асоциация на филмовата преса ще дискутира темата "Национална идентичност на българското кино". Най-после тук ще бъде премиерата на филма за легендата Леа Иванова.
Фестивалът отдава дължимото на традицията чрез идеи, които ще имат своето развитие през годините. Къщите на Ковачевица, керамиката и дърворезбите на Троян, килимите от Чипровци са малка част от обектите на проекта "Като камъчета от мозайка", който по оригинален начин експонира регионалните културни ценности и търси тяхната национална стойност днес.
Салонът предоставя и поводи в България да се завръщат световни знаменитости като Гена Димитрова, авторитетни музиканти като виолончелиста Станимир Тодоров и пианиста Веселин Станев. А също и дава подиум за запознанство със сънародници, които въпреки кариерата си навън досега са били за нас неизвестни. Милена Джекова е една от тези личности. По сцените на Западна Европа цигуларката обвързва класиката с поп- и рокмузика и електронен саунд.
Както на всички големи европейски фестивали, в салона е отделено място за академии, конкурси, семинари и майсторски класове, а цял раздел с програми за деца засвидетелства едно ухажване с перспектива - тук се моделира и бъдещата публика на предстоящите салони.
Тошо
"Тук са! Ох, мамка му, тук са! ", рече Тошо. "Всички са тук! ", повтори и усети топлия спазъм, който тръгна от слабините му, мина през стомаха, под ребрата и се качи някъде горе, в гърлото. Пое дъх, издиша шумно и се засмя... Когато надвечер дойде в кръчмата, завари само Чаво да седи на бордюра отпред с бира в ръка и мълчаливо да хрупа пуканки в компанията на някакво момиченце с розово яке, виолетов клин и оранжеви обувки - толкова шарено, че те засърбяват очите, като го гледаш. Клекна пред тях, а Чаво му се усмихна накриво - горната му устна беше подпухнала и морава, беше се запретнала почти до носа. Тошо не го попита нищо, сам щеше да си каже, като му дойде времето. "Много готина прическа имаш", каза детето. "Нали! ", ухили се той. То подръпна една от рошавите му къдрици, за да се увери, че е истинска. Остана доволно и му протегна пакета с пуканки. Тошо налапа няколко, каза мерси с пълна уста и влезе в кръчмата.
Основната група още я нямаше, затова седна на бара и си поръча една потна бира за отскок. Зазяпа се в хладилната витрина и се замисли. Кой знае как подутата очевидно от удар устна на Чаво му напомни за онази случка отпреди доста години, май някъде през лятото на 89-а... Тогава се прибираше към къщи призори, след поредното адско пиене, подскачане и нищене на смисъла на живота с момчетата някъде из Стария град, след поредния сладострастен гърч, събрал в себе си цялото красиво безсмислие на двайсет и няколко годишния им живот. Слънцето още не бе изгряло, но се съмваше и мътнобялата тишина на утрото изсмукваше от тялото му алкохола и умората. Вече не беше пиян, само леко замътен, но щастлив и пълен с неясен оптимизъм. Точно тогава пред магазинчето в една от тесните улички на квартала видя камиона и тримата мъже, които изнасяха някакви зелени каси и ги товареха в каросерията, стараейки се да не вдигат шум. Нямаше място за съмнение - те крадяха, а това беше подлост, заслужаваща незабавно възмездие. Дори не се поколеба. Затича се, стиснал юмруци, с подути от справедлив гняв мускули. Връхлетя най-близкия крадец и от движение го свали на земята със светкавично дясно кроше. После се завъртя, направи два скока и с поредица много точни прави - ляв, ляв, десен - прати втория при първия, оня дори не смогна да вдигне ръце, за да се предпази. Третият тъкмо излизаше натоварен от магазина. От изненада не успя да каже и дума, замръзна втрещен и стоя така, докато Тошо се прицели и с мощен шут го просна по гръб, затрупан с пластмасови каси. (Грохотът на касите е единственият по-силен звук, който се чува - иначе боят протича в пълна тишина.) В това време първият някак си е поел дъх и се надига от асфалта. Тошо търпеливо го чака да се изправи, защото е мъж и никога не удря паднали, ако и да са някакви отрепки... Тук е мястото да кажем, че Тошо нито е много едър, нито е много як на вид. Просто е стар биткаджия и само носът и юмруците му помнят историята на битките, които е водил. Като види някъде, че много бият един, Тошо отива и набива многото, без да се интересува, че единият може и да е заслужил пердаха. Много срещу един не е честно и това е положението. Такъв е, откакто се помни, години преди да прочете "Дон Кихот", което се случи доста късно, в интерес на истината. Има хора, на които това им е вродено и той е от тях.
Та след като тримата легнали мирно на земята и вече нямали голям мерак да стават, Тошо, подскачайки около тях като боен петел, ги попитал тихо, но строго: "Що крадете вие бе, вашта мама?! " Тогава единият, който най-бързо се свестил от нокаута, обърсал кръвта от сцепената си горна устна и също така тихо отвърнал: "Как ще крадем бе, братче, ние сме доставчиците на мляко..."
Тошо допи бирата си, тръсна къдрици и се ухили. Вожда се намъкна зад бара и рече: "Стига с тая бира, време е за нещо по-твърдо. " Явно беше станало шест и Вожда застъпваше на смяна.
А онази сутрин преди толкова години Тошо бе влязъл в магазина, бе взел от рафта две шишета коняк "Плиска" и се бяха напили с млекарите, седнали на бордюра отпред, а той вместо извинение им разказваше вицове и поучителни случки от своя живот. Пиха, докато дойде магазинерката. Тошо плати коняците на шашардисаната жена и изпрати млекарите с тупане по раменете и разни ободряващи лафове. Не им даде да се качат на камиона, щото и тримата бяха толкова мотани от алкохол и емоции, че щяха да направят някоя катастрофа.
Тошо емигрира с жена си в началото на 90-а. Сега живее в Австрия, бачка здраво и изкарва добри пари. Стяга му се душата там, но жена му и дума не дава да се каже за връщане. Ами детето, ами бъдещето, какво ще правим в тая шибана държава? - ей такива аргументи. Абе права си е жената... Отпуска му по месец на година, да си дойде и да се види с пичовете, да зареди акумулатора, както се изразява самият той. Сега месецът тече.
Кръчмата започна да се пълни. Чаво влезе вътре и Вожда бързо му сипа една водка. Появи се Савата, намести кръглите си цайси стабилно върху гърбицата на носа и огледа обстановката - Савата е собственик на кръчмата, чорбаджия един вид. Довлече се и Малкия Емко, брадат и чорлав като светия от вехта икона, смигна на Вожда и той му даде питие на вересия - Савата само тънко се усмихна. Идваха и идваха, близки и периферни пичове, разни мадами, идваха и се нареждаха по бара, сгъстяваха напрежението. Дори аз си бях дошъл от София заради Тошо и заради другите. Шумът се усилваше, Вожда пусна Led Zeppelin и настана онова, което караше Тошо да гледа с влажни очи наоколо и да не знае с кого първо да говори, с кого пръв да се прегръща, та затова се въртеше като пумпал на стола си и се смееше гръмогласно.
После, когато отиде да се изпикае и разкопча ципа, внезапно музиката секна, гласовете също и тишината в изпъстрения с графити клозет злобно го сграбчи. Тошо настръхна. Какво ставаше зад вратата? Къде бяха отишли момчетата? Не можеше нито да се изпикае, нито да се върне обратно, вкаменен от страх, че всички са си отишли, изчезнали са, изпарили са се, потънали са вдън земя, него самия го няма, не е тук, а е в Австрия и всичко е сън, мамка му, и всичко... Агонията продължи дълго, сигурно цяла минута. Сетне, пак така внезапно, откъм бара екна многогласен смях - явно някой бе разказвал поредната дивотия и другите се бяха заслушали. Рокендролът отново раздруса кръчмата и Тошо стисна за миг клепачи. "Всички са тук! ", рече и усети топлия спазъм, който тръгна от слабините му, премина през стомаха, под ребрата и се качи някъде горе, в гърлото.
"Обаче какво нещо е животът, майна! ", посрещна го Емко с блеснали очи. "Втората ми жена да ме спонсорира с кайма, за да пържа кюфтета на бащата на третата ми жена, който ми е дошъл на гости с петата си жена..."
Тошо беше пропуснал историята, но обобщението й го разтърси из основи. Че как иначе... Д-р Фауст и мисис Доли
Там е, зад вратата. Кой? Новият човек! Какво, този, когото страховитите идеологии на миналия век са "изтървали" ли? Ни най-малко. Този настъпва зад стена от епруветки и компютри. Навремето той ни се представи с много врява при първите си стъпки на Луната. Днес вдига около себе си много по-малко шум, но и не позволява да го забравят.
Новият човек ту е листовка, пъхната под вратата и подписана от комитет по етика, в която се говори за евтаназия; ту е новината, че до няколко седмици науката ще може да чете голямата книга на живота, написана върху трите милиарда знака на генома - кодът на кодовете, този физически подпис на хомо сапиенс; ту пък е станалото вече банално съобщение за нов животински клонинг, наследник на мисис Доли - тази първа по рода си овца! Зад всички тези съобщения се очертава един друг човек. Да го пуснем да влезе!
Този съсед, наш брат - брат от бъдещето - няма нашите възгледи за живота и смъртта. Той оставя техниката, екологията, медицината, новите нрави и разпространените техни подобия да се просмукват в нашите мисли и жестове. Новият човек позволява непознати похвати да насилват старите принципи, а нашите парламенти след това да прекрояват покривалото на закона. Така беше с предпазването от бременност - оттогава раждането вече не е това, което беше. По този начин брат ни от бъдещето позволява да припълзи до нас забраненото практикуване на евтаназията. На прага на двете врати - на Живота и на Смъртта, за които само Господ имаше ключове, Новият Човек напредва, въоръжен с нови знания и с нова дързост, които разклащат хилядолетно право и вековна вяра.
Охотно си обясняваме тези дълбоки и ускорени промени с някакъв незнаен фатализъм на прогреса. Без съмнение още от училище знаем, че "наука без съзнание е бич за душата", но си казваме, че съзнанието се е променило. А и душата. Д-р Фауст вече не я продава на Дявола - той гълта хапчетата на проф. Болио. (Бел. ред . : Етиен-Емил Болио е професор в Колеж дьо Франс, световнопризнат специалист в областта на хормоналното лечение, член на френската и американската академия на науките. Той откри значението на молекулата DHEA (DeHydroEpiAndrosterone), която при едногодишното изследване върху доброволци на възраст между 60 и 79 гoдини. дава забележителен подмладяващ ефект, най-вече при жените.)
Случва се понякога да ни обхване световъртеж, който ни кара да напуснем обичайния интелектуален и духовен порядък, от който са родени вярванията ни, моралът ни, дори политическата организираност на нашите общества. Сякаш изключването на "софтуера", който програмира възприятието ни за човешката същност, освобождава в нас онзи симптоматичен хаос, където се мята съвременното изкуство. Всъщност мощните вълни на науката заливат ореховите черупки на комитетите по етика. За да плаваме във водите на съвременната наука, ни трябват по-големи кораби. И прожектори за съзнанието.
Защото, ако все пак някой комитет по етика допусне дори и с хиляди предпазливи уговорки възможността за евтаназия, това очевидно разрушава светая светих на религиозните принципи и на правото ни, без да говорим за Хипократовата клетва. И все пак евтаназията се практикува. Защото в наши дни смъртта не се, ако може така да се каже, изживява както преди. Тя се е смалила и церемониалността й запада. Удължаването на живота и многобройните възможности на химията замъгляват подстъпите към нея. А в тяхната сянка се прокрадва евтаназията. Съответства ли тя по достойнство на едно асистирано самоубийство? А на съпричастността на близките около мъчително агонизиращ болен? Пасивна евтаназия ли е смъртоносната доза, която се инжектира, или откачането на една тръбичка? Досега законът отказва да отвори вратичката, която наистина е опасна, в старата забрана. Но при тайно съчувствие законът се заобикаля. Много пъти това съчувствие е благородно. Но нали все пак нарушава едно табу? Ами, да! Но нека ясно да знаем защо и как!
По същия начин генетичната манипулация нарушава вековната традиция за същността на човешкия ембрион. Традиция, считана за свещена в почти всички религии. Колкото до опознаването на човешкия геном, то няма да се задоволи само с новите начини за диагностика и предпазване в медицината. Един ден това познание ще позволи да се създават резервни органи за човешката машина. Кой днес би се осмелил да твърди, че няма да се премине неусетно от елементарен терапевтичен клонинг към изцяло репродуктивен? Такъв, който ще произвежда хора така, както бе произведена овцата Доли?
Този могъщ подтик за човека - инстинктът за оцеляване, може и трябва да подтикне към размисъл религиите, общностите на мислителите, както и мълчащите интелектуалци. Ако прогресът напредва, нека знаем истината и границите му. Нека не противопоставяме на науката средновековните страхове. Да се наблюдаваме, осмислим и променим!
При Пиер
"Келтик" е опит да се направи френско бистро на софийски терен. Заведението на ул. "Лавеле" (между "Булбанк" и бул. "Стамболийски") е доста малко - в него се събират около 20 души, като повечето маси са за двама - но собственикът Пиер все пак е успял да придаде на неблагодарното помещение приятна и непринудена атмосфера.
Като прибавим към това и специалитетите на готвача Оливие, нищо чудно, че "Келтик" бързо успя да набере популярност сред чужденците в столицата, макар че засега българските клиенти са малко.
Тук е единственото място у вас, където се правят така наречените галети - нещо като солени палачинки с няколко вида пълнеж, приготвени от специално брашно от елда, което е запазена марка на Бретан. Освен това заведението предлага и по няколко ястия от традиционната френска кухня, които се сменят на всеки два дни. Едно примерно меню включва "Бланкет от телешко", "Бьоф Бургиньон" и риба в многолистно тесто с различни гарнитури и "много сосове, защото", както казва Пиер на съвсем сносен български, "френските готвачи са известни по цял свят с разнообразните си сосове".
Засега в "Келтик" все още няма френски вина, но за сметка на това малкото български са добре подбрани.
Агнешки врат с пресен лук и бира
Запържвам стария лук, докато добие лек златист оттенък. Прибавям пресния и го запържвам още три минути. Махам съда от огъня и прехвърлям съдържанието му в тенджера с капак.
Овъргалвам агнешкото в брашно и леко го запържвам. Прехвърлям го в тенджерата с лука и наливам бирата и бульона. Прибавям магданоза и прясно смления черен пипер.
Покривам тенджерата и я оставям на огъня за около два часа, докато месото се задуши добре.
Преди да сервирам, поръсвам отново с магданоз.
Гергьовден е все пак - не си крийте пагоните!
Някога Св. Георги е казал на този, който го е обработвал: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз да понасям мъченията."
По този начин тълкувано, храбрият ни народец може (без по-богатите) да започне подготовката си за канонизация.
Първи да се гласят овчарите!
По онова "другото" време раздаваха агнетата с бележка. Накрая овчарят събере бележките и ветеринарният му изкара свидетелство, че овцете били ялови. Това бие по имиджа на кочовете, щото лъсва, че са ходили с овцете заради единия купон. И кочовете страдат!
Втори да се гласят за канонизиране Победоносците.
В църквите иконописците са възкачили Св. Георги на бял кон с копие в ръка, забито в сливиците на голям змей. Съвременник на светията, пожелал анонимност, депозира следната случка.
От още незамърсеното езеро излизал змей и от лакомия опустошавал всичко наоколо. (Сега един такъв змей направо ще си пукне от глад, защото не остана нищо, което може да се опустоши допълнително!)
За да го омилостивят, електоратите давали по едно от децата си. Царската дъщеря не се била изтеглила навреме в чужбина и дошъл нейният ред. Сама отишла, седнала на камък край езерото и зачакала чудовището. Но не винаги идва онова, което чакаш. Та, явил се светъл момък на бял кон, прекръстил се и пробол с копието змея. И го нарекли Победоносец!
Трети да се готвят за канонизация тези, които се вместват в "Ден на офицерската храброст".
Какви офицери имаше едно време - биеха като ракети "земя - въздух". Като тракне с токове и разтърси ония лампази, на петдесет километра в радиус вдовиците насмеяни, момичките - венчило сънуват... Интересен светец е Георги. Не иска само молитва, но присяда и на трапеза. Даже ми се струва, че между вси светии той е най-качественият чревоугодник. Кой поминува с пълнена кокошка, кой с рибе върху зеле, трети пости, а нашият си иска агне. Обезателно мъжко. Не че е по-вкусно от женското, но след него, колкото и да върви лисицата - земното притегляне не и помага... Затова хапвайте, пийвайте и не се заблуждавайте, че след преяждането идва и прераждането.
И все пак, не закачайте змея от иконата - много е жилав.
