За да падне държавната квота, аграрното министерство е решило да "изтегли" 3-те милиона лева, с които Фонд "Земеделие" смяташе да участва в увеличението на капитала. Вместо за купуване на акции от новата емисия тези пари са били оформени като депозит на агрофонда в банката. Така внесеният капитал е паднал значително. На 22 юни общото събрание на акционерите на ЦКБ ще вземе решение за намаляване на капитала от предвижданите първоначално 25 млн. лева до размера на реално внесения, който сега е около 16.2 млн. лева, обясниха от банката.
По-интересното в математиките за раздържавяване на ЦКБ обаче е участието на ДЗИ. Според Върбанов сега делът на държавния застраховател е 1%. От банката пък добавиха, че всъщност ДЗИ не е внасял пари за нови акции, а ги е държал на депозит в ЦКБ, изчаквайки крайния срок за попълване на емисията. "Явно ДЗИ като държавно дружество си е координирало намеренията с правителството и е решило да не запазва голям дял в банката", коментираха от ЦКБ. Както и да се смята обаче, делът на ДЗИ няма как да е паднал изведнъж на 1%, при положение че само преди седмица беше 14%. През изминалата седмица никой от управата на земеделското министерство или ЦКБ не успя да даде смислено обяснение по този въпрос. Разбира се, не е изключено ДЗИ да е продал своите акции на по-големите частни акционери в банката - ЦКС и ЛВК "Гъмза", но за подобно прехвърляне никой не съобщи и остана впечатлението, че земеделският министър Върбанов по погрешка е изкарал ЦКБ с няколко процента "по-частна".
Делото "Локърби" - правосъдие в мрака
Започна процесът за един от най-кървавите терористични актове в съвременната история
Делото "Локърби" започна като в шпионски трилър на Фредерик Форсайт. Светът си припомни студената война и отново заговори за арабски терористи, тайни служби, конспирации... Двадесет и първи декември 1988 г. Тридесет и осем минути след излитането си от летище "Хийтроу" Боинг-747 от полет No103 на американската авиокомпания "Пан Ам" на път от Франкфурт през Лондон за Ню Йорк изчезва от радарите. Локаторите улавят само няколко неясни следи. Впоследствие се разбира, че това са отломките на взривения над шотландското селце Локърби самолет. Загиват общо 270 души - всички пътници, екипажът и 11 души от жителите на Локърби.
След 11 години и половина разследването бе обявено за приключено и пред съда бяха изправени двама либийци, за които се твърди, че са виновниците за атентата. На неутрална територия, в бившата американска военна база Кемп Зейст, Холандия, започна заседанията си специален шотландски съд. Тезата на обвинението е, че атентатът е дело на либийските тайни служби. Прокурорите посочиха, че двамата обвиняеми, Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима, са били служители на либийското разузнаване под прикритие. Ал Меграхи е бил шеф на сигурността на либийските авиолинии, а по-късно и директор на Центъра за стратегически изследвания в Триполи. Фахима е бил стейшън мениджър на либийските авиолинии в Малта, откъдето се твърди, че е била пренесена бомбата, с която е взривен боингът. Според обвинението те са подготвили атентата, като са закупили електронния детонатор и заедно с пластичния експлозив са го скрили в радиокасетофон "Тошиба", след което взривното устройство е натоварено на самолета във Франкфурт.
Адвокатите на обвиняемите обаче дадоха нова насока на делото, като заявиха, че извършителите на атентата са подкрепяният от Сирия Народен фронт за освобождение на Палестина - Генерално командване (НФОП - ГК), и не толкова известният Палестински фронт за народна борба (ПФНБ). Талал Наджи, член на ръководството на НФОП - ГК, отрече каквато и да е връзка на неговата организация с терористичния акт. Основателят на ПФНБ Самир Гошех също опроверга обвиненията. Освен това адвокатите на двамата либийци обвиниха ливанеца Мохамед Абу Талб, също член на НФОП - ГК, който в момента излежава присъда за тероризъм в Швеция. Абу Талб бе един от първоначалните заподозрени по делото, но тогава не бе арестуван, а на процеса в Кемп Зейст бе посочен като свидетел на обвинението.
Още от началото на процеса обаче пролича, че най-вероятно Либия няма да се окаже единствената замесена страна. Това подчерта и либийският лидер Кадафи, като отрече да е давал нареждане за атентата. В тази насока тръгна и защитата. Според адвокатите атентатът е поръчан от Иран в отговор на сваления от американски военен кораб шест месеца по-рано ирански граждански самолет. Това всъщност бе една от първоначалните теории, според която атентатът е организиран от Техеран с помощта на Сирия.
Съществува обаче и друга версия - че западните тайни служби са нагласили нещата така, че всички улики да сочат към Либия. Според някои коментатори Западът умишлено е свалил подозренията срещу Сирия, тъй като се е нуждаел от съдействието й по време на войната в Залива през 1990 г. За целта е обвинена Либия, като е намерен и удобен претекст, че Триполи си отмъщава заради американските бомбардировки през 1986 г., при които загива дъщерята на Кадафи. Едно от доказателствата на обвинението за либийската връзка е парче от таймера, взривил бомбата. Такива таймери се произвеждали в Швейцария и се изнасяли изключително за Либия. Един от швейцарските свидетели обаче твърди, че такива устройства били продавани и на източногерманските тайни служби и че по всяка вероятност Щази е предоставила тази техника на палестинските екстремисти от НФОП - ГК. Според друг свидетел, ирански политически емигрант в Германия, атентатът бил планиран от Иран, Либия и палестинска терористична групировка, водена от Абу Нидал, а бомбата е била вкарана в самолета не във Франкфурт, а в Лондон. Най-вероятно обаче истината никога няма да излезе наяве и Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима са просто изкупителни жертви.
Какво искат развиващите се страни
Крайно време е да дадем думата на "жертвите". След протестите във Вашингтон срещу политиката на Международния валутен фонд и Световната банка (СБ) може би трябва да чуем какво искат да ни кажат хората от третия свят. Дори когато хората протестираха по улиците затова, че са жертви на корпорациите и многонационалните финансови институции, групата на 24-те развиващи се страни в МВФ заседаваше с пълна пара. Очевидно Г-24 също не е особено щастлива от начина, по който се развива глобализацията, но я приема. Въпросът е в това, че развиващите се страни искат да променят правилата на глобалната игра, а не да се дистанцират от нея. Те вярват, че за да бъде преодоляна бедността, трябва да има икономически растеж. Затова растежът е нещо добро - толкова, колкото и търговията. Но оттук нататък има доста неща в областта на търговията, инвестициите и корпоративното поведение, които бедните и богатите трябва да обсъждат съвместно. Време е да се вслушаме сериозно в гласа на развиващите се страни. А ето какво казват те:
- Дайте ни достъп! Въпреки официалното становище за свободен пазар редица отрасли в Америка са под протекцията на правителството. Това са производството на захар, стомана и най-вече на текстил. Според развиващите се страни една от главните причини форумът на Световната търговска организация в Сиатъл да се провали е нежеланието на Вашингтон да отвори текстилните си пазари.
- Дайте ни капитал! Развиващите се страни се противопоставят еднакво силно и на протестиращите срещу глобализацията, и на консервативните конгресмени, които искат да забранят на МВФ и СБ да заемат пари на бедните страни. А те искат повече капитали и дългосрочни инвестиции.
- Дайте ни глас! Редица южнокорейски икономисти твърдят, че през 1997 г. МВФ не е чул предупрежденията им за погрешна оценка на ситуацията в страната. Едва когато фондът промени политиката си спрямо Сеул, страната започна да се възстановява. Индонезийските икономисти предупреждаваха, че ако МВФ поиска отмяна на субсидиите за производството на храни, много хора ще умрат от глад. Никой не ги послуша и наистина хиляди хора измряха. Икономистите от развиващите се страни искат да бъдат чути не само защото в по-голямата си част са възпитаници на престижни американски университети и имат доста по-добра квалификация от мнозина в МВФ.
Протестите успяха да предизвикат дебат за глобализацията. Но протестите трябва да донесат и решение. Какво ли? Питайте развиващите се страни. Те ще ви кажат.
Идва краят на големите залози
Големите хедж-фондове изоставят агресивните спекулативни операции
Много световни лидери вероятно ще си отдъхнат - Джордж Сорос обяви, че драстично ограничава дейността на фондовете си, поставяйки края на една епоха. През март всепризнатият световен финансист за втори пореден път беше обявен за най-големия американски филантроп, чиито дарения са на стойност от впечатляващите 2.65 млрд. долара. Същевременно обаче като собственик на най-големия хедж-фонд в света той предизвикваше завистта на инвеститорите, както и ненавистта и омразата на много световни лидери.
Хедж-фондовете са слабо регулирани институции, акумулиращи големи суми, идващи от богати инвеститори и институции, разчитайки в голяма степен и на заемни средства, които прогнозират движенията на валути, облигации, акции. Те са най-значимите участници на финансовите пазари, управлявайки в момента около 221 млрд. долара. Извършват се мащабни спекулации, носещи огромни печалби при правилна прогноза. Както отбелязва един финансист, този бизнес е като наркотик - при положение че нещата вървят добре, е трудно да се откажеш. Досега стратегията беше проста: да се наемат най-добрите, да се открият най-добрите инвестиционни възможности и да се направят огромни залози. Резултатът се проявяваше в
Доста редовно Сорос например си навличаше ненавистта на централните банкери, залагайки на това, че валутите им са надценени. Той е известен като човекът, който разгроми лирата. През 1992 г. Сорос изигра доста съществена роля за унизителното оттегляне на Великобритания от Европейския валутен механизъм. Той заложи, че курсът на лирата ще падне и резултатът беше печалба от 1 млрд. долара за него и клиентите му, след като се оказа прав.
Огромните залози често настройваха правителствата срещу него. Може би най-големият му враг е малайзийският премиер Мохатир Мохамад, който обвини Сорос, че е допринесъл и едва ли не предизвикал азиатската криза от 1997 г. През 1998 г. в. "Файненшъл таймс" публикува статия на Сорос, в която финансистът предупреждаваше за необходимостта Русия да девалвира валутата си. Това ускори падането на руското правителство, доведе до спиране на плащанията по руския външен дълг, както и предизвика всеобща паника на финансовите пазари.
Способността за правилно прогнозиране на движенията на финансовите пазари, базирано на откриването на неправилно оценени инвестиционни обекти, осигуряваше на Сорос в продължение на 31 години годишна възвращаемост от 30%. Огромните залози му създаваха легендарен имидж, а изказванията му имаха значими последствия. Стратегията действаше докъм началото на 90-те години, когато големите залози даваха резултат. Това обаче съвсем не може да се твърди за настоящата ситуация.
Драстичните промени налагат значимо преструктуриране на сектора на хедж-фондовете. Световните валутни и облигационни пазари нараснаха значително по обем на извършваните на тях операции, навлязоха много нови инвеститори, увеличи се достъпа до информация, а това значително намалява възможностите за откриване на неправилно оценени инвестиционни обекти.
Въвеждането на общата европейска валута също значително ограничи възможностите за печалби поради елиминиране на валутния риск в рамките на евро-зоната, а оттам и на възможностите за откриване на подценени или надценени валути. Тенденцията към сравнително ниски инфлационни равнища в световен мащаб пък обуслови сближаването на лихвите по облигациите, оттам отново намаляват възможностите за извличане на печалби от арбитражни операции.
Тези тенденции при валутните и облигационните пазари насочиха хедж-фондовете към пазарите на акции. Там обаче от известно време се наблюдава феномен, действащ в ущърб на мащабните операции поради силно повишената степен на риск. С появата на т.нар. нова икономика започна да се говори за разделение на акциите на традиционни и нови. Проблемът е, че традиционните показатели, определящи курса на акциите, вече невинаги са валидни. Оказва се, че една малка Интернет-компания, която съвсем не може да се похвали с впечатляващи финансови резултати, всъщност е в състояние да привлече значителни по обем капитали при първоначална емисия на акции. Същевременно традиционни, утвърдени компании с успешна дейност получават изненадващо ниска пазарна оценка или фондовите пазари в момента са пазари на крайностите.
Така настоящата пазарна ситуация все по-рядко се оказва съвместима с традиционната пазарна логика. Финансовите пазари се оказват ирационални, движейки се под влияние на емоциите, а не на разумна преценка. Оттам пък традиционните модели за оценка на инвестиционните обекти не дават търсения резултат. Освен това напоследък флуктуациите на финансовите пазари са толкова силни, че прилагането и на най-сложните техники за управление на риска се оказва безполезно. От друга страна, все повече информация става достъпна и за обикновените инвеститори, като големите хедж-фондове губят това съществено предимство, което притежаваха досега.
Тези тенденции в развитието на финансовите пазари са причина за промяна в стратегията на големите хедж-фондове и за
Ако допреди известно време големите хедж-фондове бяха в състояние да раздвижат пазарните пластове, то това не може да се твърди за настоящата ситуация. Досега всяко тяхно действие имаше доста значими последици, тъй като предизвикваше аналогична реакция и на останалите участници на пазара. При променените условия обаче те започнаха да губят тази си способност. През 1998 г. един от най-големите хедж-фондове Long-Term Capital Management LP, почти стигна до крах, след като спирането на плащанията по руския дълг предизвика паника на финансовите пазари.
Само преди месец друг голям финансист, Джулиън Робъртсън, взе решението да затвори всичките шест фонда от групата Tiger Management, втората по големина хедж-група дотогава, след като управляваните от него средства за 18 месеца са намалели от 22 на 6 млрд. долара. Той заяви, че напуска един пазар, в който инвеститорите игнорират традиционните методи за оценка. Подобни са причините и за обявените драстични промени от Сорос, който обяви, че е дошъл краят на големите залози. "Пазарният риск е изключително висок, в известна степен считам, че музиката е спряла, но повечето продължават да танцуват", така финансистът обяснява настоящата ситуация, обуславяща решението му за изоставяне на агресивния инвестиционен стил.
Миналата година фондовете на Сорос инвестираха огромни средства в акциите на няколко биотехнологични компании. При скорошния срив на Уолстрийт само за един месец те загубиха 5 млрд. долара. Както посочва оттеглилият се мениджър на най-големия фонд на Сорос - Quantum - Друкенмилър трудно би могло да се предположи, че технологичният индекс Nasdaq само за 15 дена ще се срине с 35 %. В резултат за годината активите на Quantum са намалели с 21 %. Сорос обяснява загубите не само с повишената степен на риск, но и с това, че всеки може да разбере какво включва портфолиото им, а по този начин и да ги изпревари. Поради това ще бъде възприета по-консервативна стратегия - по-малки по обем инвестиции при по-ниска възвръщаемост, но за сметка на по-ниска степен на риск. При възвръщаемост от 30% досега, оттук нататък целта ще е 15%.
Оказва се, че фонд с размерите на Quantum, чиито капитали са повече от 8 млрд. долара, не е най-добрият начин за управление на парите. Вместо в един огромен фонд, който инвестира във всичко - облигации, валути, акции, инвеститорите се насочват към по-малки, специализирани фондове. Те се явяват по-гъвкави структури при настоящата крайно силна нестабилност на пазарите, тъй като за тях е сравнително по-лесно да напускат или да навлизат на пазара в зависимост от ситуацията. Нараства значително ролята и на взаимните инвестиционни фондове, които разпределят риска, правейки малки по обем инвестиции, но в акциите и облигациите на много компании, т.е. имат силно диверсифициран портфейл.
Досега хедж-фондовете бяха доста слабо регулирани институции. Така например те не са обект на разрешителен режим, налагащ определени стандарти за капитала, както е при банките. След кризата в Азия обаче много правителства ги обвиниха в това, че са допринесли за превръщането на проблемите в криза. Това предизвика дискусии относно необходимостта от засилване на регулацията в тази област. Миналата година Г-7 сформира Форум за финансова стабилност, при срещата на който през миналия месец дискусиите се концентрираха върху необходимостта от по-голяма прозрачност на дейността на тези институции. Банките, предоставили кредити на Long-Term Capital Management през 1998 г., когато институцията почти стигна до фалит, не бяха наясно за какво всъщност ще се използват те. Засега се правят единствено препоръки, но при неспазването им вероятно и ще се предприемат по-силни регулативни мерки спрямо хедж-фондовете.
Така променените пазарни условия в съчетание със затягането на финансовата дисциплина от страна на международните институции значително ще ограничат дейността на големите хедж-фондове, чиито спекулативни действия имаха сериозни последици. Както отбеляза Сорос - поставен е "краят на една епоха".
Здравейте, аз съм вашият президент
Владимир Путин показа, че сам ще се занимава с въпросите, засягащи най-големите компании с държавно участие
Ако два дни след редакционното приключване на броя не се е случило нещо изключително като отдавна рекламирания край на света или нашествие на извънземни, то Владимир Путин би трябвало да е положил клетва като втори президент на Русия. След четиримесечното му регентство Русия отново има легитимен държавен глава, пред когото стои задачата да оглави усилията по продължаване на реформите.
Засега като панацея се сочи засилването на ролята на държавата, която освен безспорните си регулиращи функции продължава да бъде най-големият икономически субект, в чиято собственост се намират и акции в множество частично приватизирани компании, особено в енергийния сектор. Отношенията между Кремъл и тези фирми ще продължат да бъдат сред интересните моменти в руската икономика.
Путин вече подкани петролните компании да инвестират активно в каспийския регион, за да сложат край на отстъплението на Русия под натиска на американски, европейски, китайски и други фирми. Няма съмнение, че пожеланието на президента ще бъде изпълнено, така както през зимата прокуратурата реши да освободи журналиста от радио "Свобода" Андрей Бабицки, след като Путин нарече задържането му в следствения арест нежелателно.
Създаването на алуминиевия гигант "Руски алуминиум", в който се преплетоха интересите на няколко бизнесмени с претенции за политическо влияние, мина без публичното участие на Путин, но той не можеше да остане настрана, когато се счепкаха Рем Вяхирев и Анатолий Чубайс, ръководители на енергийните гиганти РАО "Газпром" и ОАО "Единни енергийни системи". Държавата продължава да държи над 25% от акциите на "Газпром" и остава мажоритарен собственик в ЕЕС.
Ценовата политика на "Газпром" и ЕЕС след кризата през лятото на 1998 г. е един от факторите, които стимулираха износа и предотвратиха инфлационния бум. Незначителното увеличение на цените при почти петкратно обезценяване на рублата, съчетано с високото ниво на задълженията към компаниите, направи неизгодни продажбите на вътрешния пазар, особено за "Газпром". От своя страна благодарение на евтиния газ ЕЕС задържа ниски цените на електроенергията и се надяваше, че и в бъдеще ще може да разчита на благосклонността на Вяхирев и неговите подчинени въпреки заплахите да бъдат ограничени доставките.
Първият сблъсък по този въпрос беше през миналата година и тогава Путин подкрепи Чубайс, който възнегодува срещу решението на "Газпром" да намали подаваните количества. Този път обаче президентът по-скоро застана на страната на Вяхирев. От исканите 28 млрд. куб. м газ през второто тримесечие ЕЕС ще получи 24, което е с 2 млрд. куб.м над първоначално заявеното от "Газпром" количество.
Освен нормалната пазарна битка зад конфликта между Вяхирев и Чубайс стоят важни политически въпроси и контролът над огромни парични средства и тяхната развръзка може да се очаква след годишните събрания на двете компании в края на пролетта. Путин на няколко пъти критикува публично Чубайс, който беше сред хората с най-голямо влияние в Кремъл по времето на Борис Елцин.
Бившият вицепремиер Чубайс разкри, че министърът на енергетиката Виктор Калюжни му е предложил да проведат съвместна кампания срещу "Газпром", а слухове твърдят, че началникът на президентската администрация Александър Волошин, за когото се говори, че поддържа тесни контакти с олигарсите Борис Березовски и Роман Абрамович, се кани да заеме мястото на Вяхирев. Вероятно за да умилостиви Кремъл, през последните месеци "Газпром" се опитва да повлияе на политиката на медийния холдинг "Медиа МОСТ", който често критикува войната в Чечения и се отнася сдържано към действията на Путин. "Газпром" е акционер и основен кредитор на "Медиа МОСТ" и наскоро обяви, че желае да получи контролния пакет от акции, в противен случай може да подаде съдебен иск.
След съставянето на правителството вероятно ще бъде ускорена приватизационната програма, която предвижда продажбата на акции в 242 акционерни дружества в 24 отрасъла на икономиката. Министерството на държавното имущество обещава да използва нови методи, които би трябвало да гарантират по-голяма прозрачност на сделките и участието на повече инвеститори, най-вече западни. Първият опит ще бъде с приватизацията на 4.5-7% от акциите на "ЛУКойл" в началото на есента. Специален конкурс определи за финансови консултанти инвестиционните банки Morgan Stanley Dean Witter и Credit Suisse First Boston, които ще организират емисията на американски депозитарни разписки.
Най-голямата сделка през тази година може да се окаже продажбата на 25% минус две акции от капитала на телекомуникационната компания "Связьинвест". След среща с Путин министърът на комуникациите Леонид Рейман, който според някои има шансове да стане дори премиер, заяви, че приватизацията на втория пакет от акции ще бъде осъществена в "обозримото бъдеще" и че кабинетът е против "излишната капитализация" на фирмата. Специалисти оценяват цялата компания на 3.7 млрд. долара, което означава, че за продавания дял правителството може да получи около 900 млн. Напълно случайно "Связьинвест" изигра важна роля в политическата кариера на Путин. През лятото на 1997 г. приватизацията на блокиращия пакет - 25% плюс една акция - беше спечелена от регистрираната в Кипър компания Mustcom Ltd., в която участват инвестиционният фонд на Джордж Сорос Quantum и руските банки "ОН&?cy;КСИМ" и МФК, намиращи се под контрола на олигарха Владимир Потанин. Сделката остава рекордна за Русия - 1.875 млрд. долара, и мнозина извън страната похвалиха нейната откритост и организация.
Недоволни останаха Березовски и собственикът на група "Мост" Владимир Гусински, които се надяваха да вземат акциите на "Связьинвест". За да отмъстят на Потанин, те започнаха мощна медийна атака, насочена най-вече срещу членове на правителството, намиращи се според тях в близки отношения с Потанин. Така избухна скандалът, наречен Съюз на писателите, от който стана ясно, че група правителствени чиновници начело с Чубайс е получила по 80 000 долара за участието си в написването на несъществуваща история на приватизацията в Русия, а парите е дала фирма, контролирана от "ОН&?cy;КСИМ".
Въпреки липсата на престъпление Елцин уволни Чубайс от поста министър на финансите и вследствие бяха отслабени позициите на реформаторите в последното правителство на Виктор Черномирдин, който започна да се чувства като сигурен наследник на Елцин. Борис Николаевич обаче не беше съгласен и смени Черномирдин със Сергей Кириенко. След това всичко е история - криза, смяната на премиери, появяването на Путин.
Желанието на министъра да бъде приватизиран вторият пакет от "Связьинвест" не съвпада с мнението на ръководството на компанията. Генералният директор Валерий Яшин заяви в началото на април, че в момента продажбата е преждевременна и според него реалната цена на фирмата може да достигне 40 млрд. долара.
Сред възможните причини за подобна нетърпеливост от страна на правителството има две, които биха поставили под съмнение съобщенията за отличното състояние на бюджета и добрите намерения на кабинета - или правителстството се нуждае от допълнителни постъпления, което може да се дължи на продължаващата война в Чечения, падането на цените на петрола и липсата на чуждестранно кредитиране, или кабинетът вече си е избрал купувач, който обаче губи при нарастването на цените на акциите на руския пазар (оттам и думите за излишната капитализация), и затова бързо трябва да осъществи сделката. В началото на януари Рейман съобщи, че са били водени разговори със Сорос за продажбата на втория пакет, но не са били постигнати конкретни резултати.
Играта на нерви в Близкия изток започна
Ясер Арафат се закани да провъзгласи палестинска държава със или без съгласието на Израел
Палестинският лидер Ясер Арафат изпусна нервите си в една от най-решителните и може би финални фази от близкоизточния мирен процес. На 13 септември на картата на Близкия изток ще се появи новата държава Палестина, се зарече палестинският водач. Според него Израел нямал никакво намерение да се придържа към мирните споразумения и това личало от факта, че вместо да премахне или предаде на палестинците старите еврейски селища в окупираните територии, правителството на Барак дори строяло нови. Палестинският лидер каза всичко това по време на посещението си в Саудитска Арабия, тъй като саудитското кралство е един от основните поддръжници на палестинската кауза. С това Арафат обяви намерението си да търси подкрепата на арабския свят за решението си да провъзгласи палестинска държава със или без съгласието на Израел.
Гневът на Арафат обаче избухна в твърде важен за преговорите момент. Според редица уговорени вече срокове Израел и палестинците трябва да стигнат до предварително споразумение до края на този месец, което да подготви подписването на договора за окончателния статут до 13 септември.
В израелския курорт на Червено море Елиат в края на миналата седмица започна един от заключителните кръгове от израелско-палестинските преговори. Целта им е да се стигне до рамково споразумение, което да бъде последвано от заключителен договор за бъдещата палестинска държава. Това безспорно е най-трудният етап, защото сроковете притискат и двете страни, а основните спорни въпроси - статутът на Ерусалим, палестинските бежанци, границите и еврейските селища в Западния бряг, остават все така неразрешими.
Напрегнатата ситуация бе усетена най-осезателно от американския посредник за Близкия изток Денис Рос. Той бе посрещнат доста враждебно в Елиат от тълпа еврейски заселници, които крещяха "Рос, махай се оттук". По-късно американският пратеник откри промяна и в позицията на преговарящите. Израелската делегация бе съгласна на пълно американско посредничество, а палестинците - на ограничено. Съвсем доскоро палестинците искаха САЩ да се ангажират изцяло с преговорите и да натиснат Израел да се съгласи на компромис, за да бъде подписано най-сетне рамковото споразумение. Очевидно според палестинците за неотстъпчивостта на Израел има обяснение и това е американската подкрепа. Затова и Арафат реши, че търпението му вече се е изчерпало и че най-сетне е дошло времето за солова акция в името на палестинската независимост.
Американският дипломат обяви, че Вашингтон ще се ангажира максимално, но деликатно в преговорите, ще направи собствени предложения и ще ходатайства за компромиси, така че да бъдат спазени сроковете, набелязани в предишните междинни израелско-палестински споразумения. На двете делегации в Елиат не им предстоят изненади, що се отнася до спорните въпроси. Преговорите бяха подновени през ноември миналата година с познатия до болка дневен ред - палестинците искат мирният процес да завърши със създаването на палестинска държава и за целта трябва да бъдат договорени границите й. Паралелно с това да бъдат решени болезнените въпроси за статута на Йерусалим и съдбата на еврейските поселения по Западния бряг на Йордан и ивицата Газа.
Споровете също са добре известни. Според палестинците от Америка не се иска нищо друго, освен да принуди израелското правителство да изпълни резолюции 242 и 338 на ООН, с които се настоява Израел да се изтегли от окупираните през 1967 г. земи. А това означава, че според Арафат и радетелите на палестинската кауза Израел трябва да освободи целия Западен бряг, ивицата Газа и Източен Ерусалим. Евреите естествено имат собствена интерпретация и твърдят, че не става въпрос за освобождаване на всички земи и че Ерусалим е единствената и неделима столица на Израел. В този спор основно място заема въпросът за еврейските селища в окупираните територии. Израел се съгласи да премахне по-изолираните и малките селища в Западния бряг, а палестинците настояват евреите да освободят всичките 145 поселения. Това обаче е твърде сложен за израелското правителство въпрос, тъй като в тях живеят около 170 хиляди евреи, а предаването им на палестинците или премахването им среща твърде силна опозиция вътре в страната.
Безспорно отдавна договорената сделка "земя срещу сигурност" няма да види бял свят, ако не се стигне до компромиси. Но поредните преговори доказаха, че по чисто субективни причини това е най-трудната задача. Не случайно в редица изявления представители на двете делегации обясниха, че "венецът" на диалога ще бъде срещата между Арафат и израелския премиер Барак. Такава среща обаче засега не се предвижда, въпреки че на всички е ясно, че преговарящите екипи могат да се пазарят колкото си искат, но решения могат да вземат единствено Арафат и Барак. А търпението на Арафат очевидно започва да се изчерпва, като красноречив признак за това е заканата му едностранно да обяви палестинска държава. Това несъмнено е радикализъм, който директно насочва към вътрешната опозиция срещу Арафат. Твърди се, че неговите сподвижници са започнали да се притесняват, че лидерът им е решен твърдо да стане първият президент на новата държава и в името на това е склонен да прави повече отстъпки, отколкото палестинците биха искали. С други думи, застаряващият и вече болен Арафат просто няма време за губене.
За Барак проблемите са аналогични. Но колизията при него е между между намеренията му за постигане на мир на всяка цена и обструкциите на хората около него. С напредването на мирния процес стана ясно, че част от коалиционните партньори започват да се колебаят дали да застанат зад не особено популярните отстъпки, които кабинетът трябва да направи. В опит да получи по-широка подкрепа за действията си (и най-вече за предаването на еврейските селища на Западния бряг в ръцете на палестинците) Барак се срещна с Овадия Йосеф, духовен водач на религиозната партия "Шас", и му предложи финансова помощ за мрежата от религиозни училища в страната. Това обаче не се понрави на либералната партия "Мерец", коалиционен партньор в кабинета, а лидерът й Йоси Сарид заплаши, че ако "Шас" получи допълнително финансиране, ще напусне правителството. Натан Шарански, лидер на партията на руските емигранти "Израел Баалия", и Ицхак Леви, водач на Националната религиозна партия, защитаваща правата на заселниците, обявиха, че може да напуснат коалицията, ако селищата Абу Дис, Азарие и Суахара а-Шарки, които заобикалят Източен Ерусалим, бъдат предадени на палестинците. За едно от тях, Абу Дис, се твърди дори, че щяло да бъде столицата на новата палестинска държава.
Дали столицата ще бъде в Източен Ерусалим или в предградието Абу Дис е само детайл. Според някои представители на израелската делегация в Елиат палестинската държава де факто вече съществува. Оставало само да бъдат договорени границите и статутът й. А както показаха декларациите на Арафат, играта на нерви ще присъства неотменно в това договаряне.
Япония - финансовият трус продължава
Политическата ситуация предполага нова вълна от фалити на банки и застрахователи
Тези дни в Япония се случи нещо, което не бе ставало от времето на Втората световна война - общозастрахователната компания Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. преустанови дейността си, след като японската Агенция за финансов надзор й забрани да издава нови застрахователни полици и да продава нови инвестиционни продукти. През последните три години три японски животозастрахователни компании фалираха, докато няколко други бяха погълнати на ръба на фалита от чуждестранни инвеститори. Това обаче е първият случай през последния половин век, когато японски застраховател от този тип прекратява дейността си. Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. е основана през 1949 г. и бе осмият по големина издател на различни видове застраховка "Злополука" с активи за 1.38 трилиона йени (12.75 милиарда долара). В края на март обаче задълженията на компанията надхвърлиха с 48.8 милиарда йени въпросните активи.
Ако се сравнят с банките и животозастрахователите, японските общозастрахователни компании имат сравнително малко лоши дългове - големият бич за японската финансова система. Но фалитът на Daiichi Mutual Fire & Marine Insurance Co. отново изважда на бял свят големия въпрос за настоящето и бъдещето на японските финанси.
Като цяло през последно време японската финансова система показва признаци на стабилизация, след като банките до известна степен успяха да подобрят качеството на активите си, а повечето от големите агенции за кредитни рейтинги като Standard & Poor's Ratings Group обявиха, че тенденцията за понижаващи се рейтинги на японските банки вече е преодоляна. В началото на седмицата Standard & Poor's обяви, че рейтингът на шест от големите японски банки е ревизиран от негативен до стабилен или позитивен. Донякъде това е плод на вълната от сливания на местни банки - през миналата година 16 от 13-те най-големи финансови институции в страната или се сляха, или сключиха стратегически съюзи с други банки.
Сливанията и стратегическите съюзи обаче сами по себе си едва ли ще успеят да решат основните проблеми на японската банкова система - все още делът на лошите кредити в балансите на банките е толкова висок, че най-малкото, което може да се очаква, е забавено развитие на местните финансови институции. Последната вълна от сливания в Япония ще доведе до раждането на четири от петте най-големи банки в световен мащаб - всяка от тях с активи за над един трилион долара, но това не означава, че по-големите институции ще бъдат управлявани по-добре или че ще могат леко да се отърват от бремето на лошите кредити.
Тогава идва ред на политическата воля на управляващите в Токио, а трябва да се има предвид, че през последния месец японската политическа система преживя повече трусове и промени, отколкото през последните няколко десетилетия. Старата политическа генерация, която стоеше начело на Либерално-демократическата партия (ЛДП) още от началото на 70-те години, някак тихомълком къде от старост, къде поради болест (инфарктът на бившия премиер Кейзо Обучи) отстъпи мястото си на ново поколение политически играчи. Което само по себе си още нищо не означава, защото, ако страната не намери бързо своите нови и силни политически лидери, които изоснови да преобърнат икономическата политика на своите предшественици, японската икономика може окончателно да залезе на световната икономическа сцена, така както неочаквано изгря след края на Втората световна война.
Нежната революция в Япония започна с неочакваното заболяване на премиера Обучи и продължи с още по-неочакваното заявление на една от водещите фракции в партията на либералдемократите, че лидерът им Нобору Такешита няма да се състезава на скорошните парламентарни избори. В продължение на дълги години Такешита бе сивият кардинал на ЛДП, човекът, който на практика определяше кои негови съпартийци ще бъдат партийни лидери, министър-председатели и министри, а също бе водещият идеолог на партията. Така че в момента ЛДП на практика е партия без това, което на японски се нарича куромаку - човекът, който дърпа конците зад сцената.
И именно този факт даде шанс на Йоширо Мори да оглави едновременно и партията, и новото правителство на страната. И въпреки че много хора в Япония и извън нея гледат на Мори като на преходна фигура в голямата политика, той нямаше да бъде дори и това, ако Такешита все още бе куромаку на управляващата партия. Мори започна политическата си кариера през 60-те години и бе покровителстван от покойния премиер Какуеи Танака. Танака и неговите протежета - бившите премиери Риутаро Хашимото и Цутому Хата, както и Такешита и Мори - доминираха ЛДП и цялостния политически живот в Япония близо 30 години, цяло едно поколение.
Танака бе може би първият истински следвоенен политик в Япония, но въпреки това неговият възход във властта съвпадна с време, когато икономическият растеж забавяше своите темпове, а ЛДП губеше избирателната си база, защото дребните фермери отиваха да живеят в градовете, а дребният бизнес бе погълнат от големите компании, натрупали огромни свободни средства през 50-те години (времето на най-бурен икономически растеж). Вследствие ЛДП се задържа 30 години на власт, упражнявайки една до голяма степен порочна политика на нереформирана политическа система, протекционизъм спрямо дребния бизнес и фермерите и огромни публични разходи.
Оттеглянето на старите лъвове би могло да означава идването на нови лидери с нова политическа стратегия. А една такава стратегия задължително трябва да е ориентирана към японския градски избирател. Една такава програма трябва да е насочена към реформи, които да родят нова потребителски ориентирана икономика, способна да изведе страната от кризата, продължаваща вече повече от десетилетие.
Япония и преди се е намирала на подобен кръстопът, през 1993 г. например, когато ЛДП загуби мнозинството си в долната камара на парламента. Тогава никой не посмя да поеме отговорност за една коренна промяна на икономическата политика на страната. Донякъде подобни идеи имаше Кейзо Обучи, но той така или иначе вече е извън играта, а в момента нуждата от реформи е повече от очевидна. По-лошото в случая е, че ако се съди по японската политическа история и по факта, че в последните месеци все пак се забелязва някакъв икономически напредък, по-вероятно е Токио да не поеме в коренно различна посока. Което означава, че липсата на силен политически лидер със силна реформаторска програма усилва риска от забавяне или спиране на реформите и дерегулация на пазара. И тогава новините за фалиращи японски банки и застрахователни компании ще продължават да водят в световните новини, а последиците от една такава грешка ще се усетят не само в Токио, а ще засегнат целия организъм на глобалната финансова система.
Призракът на комунизма отново броди из Европа
Протестните демонстрации в различни точки на света по случай 1 май (на много места изродили се в открита битка с органите на реда и опустошаване на национални паметници) бяха четвъртата вълна на недоволство, заляла улиците на големите световни столици, след блокадата на Лондон през миналото лято, обсадата на срещата на Световната търговска организация в Сиатъл през ноември 1999 г. и невъздържаната атака срещу срещата на Световната банка и Международния валутен фонд в средата на април. Призракът на "новата левица", "новата лява вълна", "новите сърдити млади хора", не е много лесно да се даде точно название, броди не само из Европа и Америка - организирани първомайски демонстрации имаше в над 60 големи града по света. Парадоксално, най-мирно като че ли протекоха тези в Русия, където общо над 380 хиляди души излязоха по улиците.
Организаторите на антикапиталистическите протести твърдяха, че този път за разлика от Сиатъл и Вашингтон това ще бъде "честване, а не конфронтиране". Нищо подобно. Освен това не е много ясно кои точно бяха организаторите на шествията. Много от организациите, наричащи себе си антикапиталистически сдружения, нямат йерархична структура или говорители, общуват помежду си чрез Интернет и нямат някаква ясна идеология. В такъв смисъл разрушените магазини, надрасканите с графити военни паметници и опустошените ресторанти на "Макдоналдс" в Лондон и Берлин едва ли могат да имат нещо общо с онзи 1 май на 1886 г., когато 80 хиляди работници в Чикаго излязоха по улиците на града с искането за 8-часов работен ден.
Тогава, преди 114 години, един работник бе убит от полицията, а четирима анархисти по-късно бяха осъдени на смърт и обесени. Сега демонстрантите в Лондон оставиха след себе си нашарения с червена боя паметник на незнайния войн на площад "Трафалгар", не бе пожалена и грандиозната статуя на Уинстън Чърчил - човека, който спаси Великобритания от фашизма и бе един от голямата тройка, победила Хитлер във Втората световна война. "Не гласувай, бунтувай се" пък бе написано върху статуята на Чарлз I, може би най-старият подобен паметник в британската столица. Странен контраст с копнежа по демокрация на отдавна мъртвите работници от Чикаго.
Всъщност грозните сцени в Берлин, Франкфурт и Лондон бяха един неоправдан акт на насилие, част от нефокусираната вълна на протести срещу капитализма като цяло, срещу глобалния капитализъм, които не носят никакво послание - нито морално, нито политическо, а още по-малко икономическо. А полицията в случая бе права да се намеси със сила - една тълпа, развяваща анархистки лозунги, не може да се сравнява с една добре организирана мирна демонстрация. Ако тези групи твърдят, че нямат единно ръководство, как тогава от тях да се очаква да защитават единна стратегия. Или пък що за стратегия и идеология изразява плакатът "Ще подпалим банките ви", развяван пред австралийската фондова борса.
Правото на мирна демонстрация е неотменна част от правата в едно демократично общество и именно поради това на пръв поглед изглежда странно, че именно Лондон осъмна осеян с анархистки лозунги, а във Франкфурт полицията се биеше с гологлави младежи, пеещи Deutschland,Deutschland uber alles ("Германия, Германия над всичко" - химна на Третия райх), докато в Москва кротки старци разхождаха плакати на Ленин и Маркс.
Очевидно левите идеи отново започват да се израждат в някаква странна смес от лудитство и антисемитизъм, като този път ролята на световния еврейски заговор се пада на глобалната икономика. Трудно е да се каже къде са корените на това ново движение срещу капитализма като система - биха могли да са в естествения стремеж на всяко младо поколение да се изправи срещу системата или в криворазбраните идеали за социално справедливо и равномерно богато общество. Бунтарите в Лондон, Сиатъл, Вашингтон и Франкфурт се изправиха и срещу идеята за "третия път", забравяйки, че именно тази нова политическа платформа доведе до най-големия икономически бум в световната история.
Призракът на антикапитализма отново броди из Европа. И не само из нея. Но тези нови "сърдити млади хора" забравят простата истина, че за да съградиш нещо ново, трябва да стъпиш на нещо старо, а освен това очевидно никога не са виждали какво представлява призракът на комунизма. Те искат да съборят капитализма, без да знаят на какво да стъпят и какво искат да построят върху неговите руини. Същият онзи Чърчил, чиято статуя те омазаха с червена боя (какво простодушно непознаване на историята - да омажеш в червено човека, който бе първият, посочил заплахата от комунизма за свободния свят, и който умря с мечтата за падането на желязната завеса), бе казал навремето: "Демокрацията може би не е най-съвършеният държавен строй, но ние не познаваме по-добър. " Същото може да се каже за капитализма.
Пазар като една човешка длан
На фона на повсеместните реформи във всички отрасли има и една официално завършила - аграрната. Земеделското министерство наскоро я махна от името си, защото в края на миналата година отчете, че земята е реституирана (на ход са горите), а големите земеделски дружества са приватизирани. Факт е, че земеделието вече се управлява от частни интереси, но въпреки това е губещ отрасъл, в който влизат най-малко чужди инвестиции. Причината е, че основният ресурс - земята, стои наполовина неизползван, макар че и чужди инвеститори, и български собственици имат интерес да купуват големи площи земя. Сделките обаче са рядкост, въпреки че според бюлетините на агенциите за недвижими имоти предлагането на земя надвишава търсенето.
Парадоксът се нарича липса на пазар на земята. Чиновниците предпочитат да твърдят, че пазарът е неразвит заради ниска възвращаемост, силна конкуренция от внос, липса на пазари за продукцията, на свежи капитали, на чужди инвеститори... Истината е, че всички тези неща са не причина, а следствие от грешната политика към земята. За някакъв пазар, макар и неразвит, може да се говори само в Североизточна България, където се сключват относително най-голям брой сделки за земя. В останалата част на страната няма пазар, нито пък по нещо личи, че управляващите считат създаването му за приоритет.
Основният проблем е силно разпокъсаната собственост върху земята. Теоретиците сочат, че фрагментацията на земя пречи на инвестициите (защото купувачите трябва да договарят множество сделки), води до по-ниска ефективност (защото не могат да се правят икономии от мащаба) и препятства инфра-структурни проекти (примерно изграждането на напоителни системи, защото е нужно съгласието на множество собственици). Все пак няма единодушие, че само големите стопанства с много земя водят до висока ефективност. Относително малките ферми също имат предимства, защото са по-гъвкави в борбата с вредители и болести по добитъка, използването на площите и пр. Факт е обаче, че един земевладелец в България притежава средно 3-5 декара, докато една икономически ефективна ферма по света работи поне с няколко хиляди хектара.
Разпокъсването е пряк резултат от национализацията и реституцията, защото земи, притежавани някога от един собственик, сега се поделят между десетина негови наследници. Друг въпрос е, че още преди национализацията в страната е имало сравнително малко едри земевладелци, в резултат на което един потенциален инвеститор във ферма в България, за да си набави необходимата площ, трябва да стисне ръката на 200 - 250 дребни собственици. Ако част от тях откажат да продават (това е често срещан случай, защото реститутите се надяват на по-висока цена за земята след няколко години), останалите кандидат-продавачи, а също и инвеститорът са техни заложници. Междувременно земята, която чака по-висока цена, пустее, а околните земеделци изживяват всички грижи от т.нар. ефект на мързеливия съсед - например, като се борят с вредителите, които прииждат от неговия парцел.
Това, че някой не иска да продава, е само върхът на айсберга. Проблемът не е само емоционален, макар че елинпелиновската привързаност към земята безспорно е черта от народопсихологията. Истинската пречка за пазара на земята се корени в политиката на земеделските партии, които се стремят да подарят всевъзможни облекчения на селяните, за да ги привлекат за електорат. Типичен пример е липсата на поземлен данък, която позволява на реститутите (от които голяма част живеят и работят в градовете) спокойно да кътат земята си за по-добри времена, вместо да я обработват или да я продадат.
Освен земеделските партии, ако някой има изгода от сегашното зацикляне на пазара на земя, това (поне според чиновниците в земеделието) са кооперациите. "Те нямат никакъв интерес да се създаде пазар на земята не защото цените ще са високи, а защото сегашната ситуация е по-изгодна за крупните ползватели", каза през изминалата седмица съветникът на министър Венцислав Върбанов Наньо Нанев. Кооперациите поддържат практиката да не плащат наем на притежателите на масивите преди началото на обработката на земята, а да им дават част от продукцията след това. В резултат в цялата страна селяните се оплакват от измами. Държавата не печели нищо от цялата операция, защото по нея собственикът на земята не плаща никакъв налог.
От 48 млн. декара обработваема земя в България около 24 млн. декара не се ползват. Иначе официалната статистика на агроминистерството сочи, че пустеещата земя е под 10 млн. декара. Неприятното е, че ако беше вярно, проблемът с безработицата на доста места можеше да се ограничи или да отпадне. Ако грубо се приеме, че 200 декара означават едно работно място, от неизползваните 24 млн. декара земя биха могли да се изхранват 120 000 души.
Подобно разсъждение вероятно е далеч от чиновническия модел на мислене, но управляващите все пак се правят, че провеждат политика на оживяване на търговията със земя. Една от малкото разумни стъпки в тази насока е законовата разпоредба, че земята се прехвърля без заплащане на нотариални такси. За инвеститорите, които купуват (или ще купуват) множество дребни парцели земя, липсата на нотариални такси е значително облекчение на разходите по сделката (т.нар. транзакционни разходи). Те се оценяват като една от най-сериозните потенциални бариери пред пазара на земя. В България основната част от тези разходи е за проучване на собствеността и установяване на контакти с дребните собственици на парцели.
Демонстрацията на усилия (например слабо използваната информационна система на земеделското министерство за пазар на земята) обаче все пак е наложителна за залъгване на европейските и международните институции. Еврокомисарят по земеделието и риболова Франц Фишлер например напомни на агробизнесфорума миналата седмица, че забавеното развитие на пазара на земя в някои от страните - кандидатки за членство в евросъюза, забавя и навлизането на чуждите инвестиции. "Без чужди инвестиции пък кандидатките няма да могат да устоят на пазарния натиск в европейска съюз", каза Фишлер.
Създаването на пазар на земята освен това е една от препоръките на Световната банка по заема АСАЛ-2 от 100 млн. долара, който трябва да дойде до края на тази година.
Факт е обаче, че досега нито препоръките, нито императивните условия по международното финансиране особено са притеснили управляващите.
Типичен пример е неизпълнението на изискването на Световната банка за приватизираните активи, което правителството обещава да изпълни от 1997 г., но се оправдава с неточна база за изчисления.
Редовното (и най-лесно) обяснение е - защото по конституция чужденците нямат право да купуват земеделска земя. Всъщност чужденците, които инвестират в България, си регистрират местни дружества, за да могат да им се признават разходите за намаляване на данъчната основа, да бъдат регистрирани по ДДС и т.н. За българско юридическо лице няма пречка то да купува земя. Друг е въпросът, че при местната регистрация чуждите инвеститори са принудени да дават на държавата 6-месечен кредит заради забавеното връщане на ДДС, да плащат висок данък печалба, да дават постоянно някакви книжа и обяснение пред бюрокрацията.
Факт е, че доста страни налагат някаква форма на ограничения върху частната (особено от чуждестранни лица) собственост на земята. Независимо че може да се заобиколи, тя във всички случаи трябва да се балансира с желанието на едно правителство да привлече чужди инвеститори и да не се превръща в сериозна пречка пред чуждите капитали. Ирландия, която сега е една от най-привлекателните страни за инвестиции например, дълго е поддържала забрана за чужди лица да притежават земя. В резултат на стратегията си от началото на 90-те години към привличане на инвестиции обаче ограниченията са били значително намалени.
От гледна точка на чуждите инвеститори в България най-важният проблем за вложенията в земеделието е, че "придобиването на земя може да се окаже доста изнервящо упражнение за инвеститорите в България, защото сегашната система зависи повече от личните контакти, отколкото от прозрачни процедури". Това пише в доклада за административните бариери пред чуждите инвеститори у нас, подготвен миналото лято от FIAS, консултантската служба към Световната банка. Според документа средното време, необходимо на един инвеститор да придобие земя, се движи от пет месеца до три години. За сравнение - придобиването на земя отнема средно девет месеца в Мароко, два месеца в Чили и Йордания, три месеца в Малайзия и Латвия, шест месеца в ЮАР. В сравнителната таблица средният период за придобиване на земя в България също е шест месеца, но за сметка на това страната държи първенство със срока три години като максимален срок за покупка на земя. Иначе най-дълъг е максималният период в латиноамериканските страни, но и там не надхвърля две години.
Проучването и предложенията в доклада на FIAS са правени въз основа на срещи с
Статистиката за размера на чуждите инвестиции в земеделието е противоречива. В Интернет-страницата на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) пише, че по данни на ОИСР в българското земеделие досега са инвестирани близо 20 млн. долара. Самата АЧИ в своя таблица за чуждите капитали по сектори сочи, че инвестициите в земеделие са 8.5 млн. долара.
Единствената възможност за окрупняване в момента е замяната на собствена с държавна или общинска земя. Така, ако инвеститорът иска да се сдобие с голяма площ в определен район, което е задължително за агро-бизнеса, трябва първо да купи безброй малки парцели в различни краища на страната. И след това да ги замени със земя от държавния или общинския поземлен фонд в желания район. При повсеместното смесване на категориите земи и при средно 10 лв. на декар разлика в цените между категориите обаче, рискът от такава операция съвсем не е малък. Другият вариант е, след като си избере достатъчно голяма площ за обработка, да започне безконечно издирване на множеството й дребни собственици, което не само струва време и пари, но и може да се окаже невъзможно заради безхаберието на поземлените комисии, които често отказват да съобщят на инвеститора чия собственост е земята, която си е харесал.
Като технически проблем номер едно при покупката на земя в България се сочи издирването на същинския собственик на терена в момента. Причината е, че в периода между национализацията и реституцията на земята държавата не е съхранила информацията на кого преди е принадлежала земята. Основното опасение на чуждите инвеститори е, че дори когато купуват чисто държавна земя от държавния поземлен фонд, впоследствие може да се окаже, че към нея има реституционни претенции от частни собственици. Същото важи и при покупка на частна земя, ако има неразрешен съдебен спор между наследниците на бившия собственик.
Според доклад на FIAS за административните бариери пред чуждите инвеститори и специално на пазара на земя кадастрални и регистрационни справки в съдилищата и в строителното министерство са бюрократични и сложни.
Факт е обаче, че има две отделни бази данни в различни ведомства и се поддържа разделението между съдебните и кадастралните записи. За да бъде ефективна системата за регистрация на земя, трябва да има редовни проучвания за границите на парцелите и те да се нанасят в кадастър, който постоянно се актуализира.
Другият голям проблем е самата процедура за регистрация на земя. Тя се извършва в момента на местно ниво, като няма никаква координация между отделните регионални центрове, поземлени комисии и пр. Получава се така, че по едно и също време може да се продаде един и същи парцел земя на различни купувачи в различни нотариати. Последното е проблем въобще за всички сделки с недвижими имоти. За да проверят чия е собствеността, принуждават инвеститорите да правят проверки в множество служби и нотариати.
Алтернативата на придобиване на земя може да бъде споразумение за вземане на земя под аренда. Такова споразумение обичайно върви с правото на строеж. Доста потенциални чужди инвеститори намират цената на арендата за висока, затова предпочитат усложнения процес на покупка на земя.
От доклада на FIAS ясно личи, че чуждите инвеститори почти не се интересуват от българската земя с цел земеделско производство. Затова важна забележка в документа е, че процесът на получаване на разрешение за промяна на ползването на земята (основно от земеделска обработваема площ) в терен за строеж е изключително сложна и отнемаща време процедура. Причината е, че повечето общини нямат завършени градоустройствени планове. Това често забавя изпълнението на инвестиционните проекти, защото инвеститорите трябва да чакат разрешение за промяна на ползването на земята.
Част от тях са предложения за стимулиране на земеделието въобще, а оттам и за повишаване на интереса към покупката на земя (макар че, както личи от проблемите на сделките, те са в стоката и продавачите, а не в липсата на купувачи). От години се говори например как частните фермери имат нужда от кредити за оперативната си дейност. Банките обаче не дават заеми за агропроизводители заради ниската ликвидност на земята и другите земеделски активили налагат твърде високи лихви.
Някои разумни идеи за развитие на земеделието са залегнали в новия закон за кооперация, който се подготвя в момента. Там например се предвижда член-кооператорите занапред да гласуват с относителна тежест според размера на земята и активите, които са внесли в кооперацията. Досега всеки член-кооператор имаше право на един глас. В резултат се получаваше, че ако млади инициативни хора с относително големи парцели влязат в управлението на една кооперация и предложат приходите да не се разпределят, а да се инвестират в нов трактор, при гласуването не могат да преодолеят отпора на възрастните кооператори с малки парчета земя.
По отношение на развитието на пазара на земя най-коментираното (и резонно) предложение е да се въведе
Според посредниците за недвижими имоти и предприемачите той би трябвало да е с диференцирана ставка - по-висок за неизползваните площи и символичен или дори нулев за обработваните. Проблемът е, че е невъзможно да се администрира коя земя не се използва, защото не може да се докаже дали собственикът не се грижи за земята си, или просто отглежда върху нея магарешки бодили, за да я използва като пасище. Като допълнителен показател за диференциация се предлага да се ползва доходността на земята (по сега съществуващите категории земи) или притежаваната площ на принципа, че колкото по-малка е собствеността, толкова по-висок е данъкът.
Независимо кое от всички предложения в тази насока ще бъде прието, налозите са единственият начин да се създаде икономическа мотивация у собствениците да излязат на пазара. Всепризната истина обаче е, че точно местните данъци и такси носят най-голяма заплаха за политическата стабилност, защото засягат почти целия електорат. При това положение не е чудно, че в момент на наближаващи избори управляващите не са склонни да реагират с ентусиазъм на идеята за поземлен данък. Тезата им е, че нов данък би предизвикал социално напрежение. Истината е, че пречките пред инвестициите в земеделието и оттам - задълбочаването на мизерията на село, в дългосрочен план също могат да предивзикат социално напрежение. Показателно е, че наскоро против поземлен данък в каквато и да е форма се обяви самият министър Венцислав Върбанов с аргумента, че това няма да помогне на пазара.
Друга идея за раздвижването на пазара на земя е да се направи нов закон за ипотеките, който да позволи вторичен пазар на ипотечните облигации (подобно на складовите записи за зърно, които все още почти не намират приложение). Това би облекчило до голяма степен и покупките на недвижими имоти въобще.
Още една възможност, която се обсъжда, е държавата да влезе в ролята на посредник при търговията със земя чрез своя агенция или земеделска банка. Целта е новото ведомство да купува малки парцели от различни собственици на минимална цена и след това да продава на предприемачите. В тази насока биха могли да действат и общинските и държавните поземлени фондове.
Споменава се и идеята за субсидиране на земеделските производители, която по принцип (но не и на практика) противоречи на разбиранията в Европейския съюз. Намерението е да се дадат субсидии на арендаторите или купувачите на големи площи, които в резултат да платят по-висока цена на собствениците и това да доведе до съживяване на пазара и комасация едновременно. Според Наньо Нанев парите за субсидии могат да дойдат от приходите от евентуалния нов поземлен данък. Част от същата идея е да се субсидират фирмите, които инвестират в неплодородни територии.
Официалната статистика сочи, че земеделската земя в България е 62 млн. декара, обработваемата земя е 48 млн. декара. Около 27% (15-16 млн. декара) от обработваемата земя са разпределени между 1.7 млн. дребни собственици. Милион и половина млн. от тях произвеждат само за собствена консумация или не произвеждат нищо, а 400 000 предлагат продукция и за пазара. От останалата земя 11 млн. декара е собственост на частни фирми, които разполагат с масиви от порядъка на 100 декара, или се ползва от арендатори, които държат средно по 5000 декара. Други 22 млн. декара земя се ползва от кооперации. Десет млн. декара са пасища и мери.
Правителството да въведе модерен и свързан с други бази данни регистър за земя, вместо да запазва регистъра на персоналните дела в съда, който е по-скоро нещо като архив на юридическа информация. В дългосрочен план да се създаде регистрационна система за земята, в която да се описват всички вещни права, ипотеки и пр. Правителството да направи по-атрактивен арендния пазар за чуждите инвеститори, като им даде възможност да избират различни алтернативи, за да получат достъп до земя.
За арендата и за продажбите да се въведе системата на публични търгове. По света много правителства периодично предлагат на инвеститори чрез търгове определени площи земя за продажба или лизинг. В Хонконг например търговете на т.нар. кралска земя исторически са били източник на приходи за правителството.
Да се опростят процедурите за регистрация на земя, които произтичат от различни закони, приемани по различно време. Да има само едно ведомство, което отговаря за кадастъра и имотните регистри.
Да се обмисли създаването на т.нар. промишлени имения (industrial estates), където земята специално се отделя за промишлена употреба и е свободна от всякакви реституционни и други претенции.
Да се вземат мерки за ограничаване на спекулациите със земя. Това може да стане по естествен път чрез изчистване на споровете и претенциите за земя и създаване на достъп за инвеститори. Административните мерки (проверка на проекти и инвеститори) нямат ефект за спирането на спекулациите, а вместо това създават бюрократични проблеми. Затова някои правителства разчитат повече на законови мерки (превантивни клаузи в договорите за сделки със земя) или фискални мерки (високи данъци върху придобиване на материални активи и недвижима собственост).
От минимум 20 лв. за декар земеделска земя цените достигат 600 лв. Най-ниски са тарифите във Видинско и Монтанско - 20, 30, максимум 50 лв., а най-високите суми са в Добричко и Благоевградско. Именно в Благоевградско са сключени сделки за по 550 - 600 лв. на декар за специфични площи. По данни на добричката фирма "Акант" средната цена за декар земя трета категория, която преобладава в района, е 100 лв. Най-ниската оферта там е за 75 лв., а най-високите - за 200 лв. Сравнително високи за Добруджа са например цените около Генерал Тошево, Балчик и Каварна. Немалък принос за несигурността на инвеститорите са и резките скокове и спадове на псевдопазара. Пак според "Акант" през 1998 г. цената на декар земя там е била между 160 и 260 лв. За 1999 г. тарифите са варирали в диапазона 60-80 лв. на декар, докато за тази година средната цена е 100 лв. Големият проблем за купувачите е липсата на информация
Страхил Иванов, шеф на агенция за недвижими имоти "Явлена", пред "Капитал"
- Минималната цена за един декар земеделска земя четвърта категория е 50-60 лв., за трета категория - 70-80 лв. Тези цифри са валидни за тервелски и силистренски регион. Около Генерал Тошево минималната цена е 100 лв., а когато площите надхвърлят 150 - 200 декара, един декар може да достигне и 150-160 лв. Това са данни на нашата агенция в Добрич. Но едва ли може да се каже, че цените на земята са пазарни, защото такъв пазар няма. В някаква степен той съществува само в района на Добрич и Силистра. Причината е, че там има доста големи масиви, в които може да се използва механизация. Затова и купувачите са предимно арендатори, които на практика са новите едри земевладелци в района. Покупките стават след приключването на жътвата, когато са получени приходите от нея. Но Добруджа не е типичен район за България. Културите, отглеждани там, масивите и вида земеделие не са характерни за цялата страна. Вярно е, че има райони, където цените на земята достигат и до 600 лв. на декар, но пък на места става дума за цифри от порядъка на 20-30 лв. Сделки с най-ниски цени са реализирани в района на Враца, Монтана, Видин. В същото време в района на Благоевград има сделки с цена 300-350 лв. Причината за огромната ценова ножица е, че никой няма точна информация за колко може да продаде земята си. Освен това агенциите не могат да дадат анализ на ситуацията, защото нямат необходимия опит. В момента повечето сделки са епизодични.
- Големият проблем е липсата на информация кой какви земи и на какви цени продава, точно къде се намират площите, какъв е начинът за контакт, какви документи има и за колко време може да се реализира сделката. Вторият много сериозен проблем е документалният. Има много случаи, когато е върната някаква земя, но тя не е достигнала до реалните си собственици днес. Третата спънка е липсата на инвестиционен интерес. За да се преодолеят тези три фактора, е нужна подкрепа за пазара на земя, който пък може да раздвижи самото селско стопанство.
- Миналата година беше създадена информационна база за подпомагане пазара на земята. Но ако влезете веднъж в базата данни в Интернет, ще се откажете да я използвате пак. Защото предложенията са оскъдни. За да говорим за такава система, трябва да има огромно количество информация. Ако една национална информационна система има под 1000 оферти, тя не може да предизвика интерес на купувачи, защото няма представителност. Ако аз искам да купя терен във Видин например, ще искам възможността да избирам между десетки и дори стотици терени, към които имам определени изисквания. Ако офертите са малко на брой, системата все едно я няма. Затова Министерството на земеделието би трябвало да се намеси за допълването й. Все пак целта на реформата в земеделието беше да се трансформира собствеността, за да се създаде стимул за обработка на земята. Сега тази реформа е доведена донякъде, но не докрай. По-голямата част от земята не се стопанисва.
- Един от подходите е въвеждането на данък за неползваната земя. Така собствениците ще бъдат подтикнати икономически да я извадят на пазара. Няма значение на каква цена ще бъде продадена тя. Важното е да намери стопанина си, вместо да пустее. Защото колкото повече време минава, толкова повече инвестиции ще са необходими след това за облагородяване на неизползваните площи. Вярно е, че има много проблеми с въвеждането на данъка. Това няма да е популярна мярка и ще доведе до негативи за този, който я провежда. Наближават избори, а хората са достатъчно притиснати от данъци. Но не е необходимо данъкът да е висок. Възможно е да има диференцирана ставка, която да е по-висока за собствениците на необработвани площи и символична за тези, които работят с нея.
Друг начин за подпомагане на пазара е Министерството на земеделието да направи национален конкурс за избор на медиа, която да развие този пазар. След това избраната медиа ще работи с поземлените комисии, агенциите за недвижими имоти, ще дава оферти. Държавната подкрепа за медиата може да не продължи дълго, а само докато тя се утвърди.
- Инвеститорите са външни или вътрешни. Привличането на чужди купувачи минава през промяна на конституцията. За стимулиране на вътрешните инвеститори е необходимо подпомагане от фонд "Земеделие", ЦКБ, Насърчителна банка или нов фонд с кредити за покупка на земя и оборудване. Не коментирам дали кредитите ще са нисколихвени, или с по-дълъг гратисен период. Сега банките у нас просто не приемат земята като обезпечение заради ниската й ликвидност. При липса на пазар това е нормално. Ако получателят на кредита фалира, банката просто не може да продаде земята, за да си върне парите.
- Малко и епизодични, разпръснати из цялата страна. Не може да се говори, че има целенасочена политика към увеличаване на тези сделки. Основно сделките са в Благоевград, Добрич, Шумен, понякога в Стара Загора и Ямбол.
"Гергьовден" събира местните си структури
През следващата седмица в планинския курорт "Боровец" ще се проведе първото заседание на долната камара на движение "Гергьовден". Това съобщи говорителят на партията Любен Дилов-син. Според него на това заседание местните клубове трябва да отговорят на въпроса дали движението ще се явява на следващите парламентарни избори, както и дали то трябва да се отвори за партниране към други структури.
Любен Дилов-син обяви още, че движение "Гергьовден" призовава политическите сили да се обединят около 6-7 принципа за обществено-политическо развитие на страната, които да се спазват, независимо от това кой ще управлява след парламентарните избори. Говорителят на партията допълни, че според него СДС трябва да предизвика разговор по тази тема.
Сделката за ОББ се бави заради продажбата на Булбанк
Акционерите на Обединена българска банка още не са избрали купувач на мажоритарния пакет акции. Кандидати да купят третата по големина българска банка са италианската "УниКредито", гръцката Пирейска банка, собственост на фамилията Вардиноянис, и Националната банка на Гърция. Техните оферти бяха получени на 7 април и вече са оценени, но няма потенциален купувач, с който да са започнали преговори, съобщиха от ОББ. През миналата седмица сред финансовите среди у нас се разпространи версията, че забавянето идва от факта, че два от потенциалните купувачи - италианската банка и магнатът Вардиноянис, са сред кандидатите и за Булбанк. По всичко личи, че двете сделки ще вървят паралелно и изборът на купувач за ОББ ще зависи до голяма степен от решението за Булбанк. Най-малкото защото Булбанк е сред големите акционери (с 35%) в ОББ.
Чистата печалба на ОББ за 1999 г. в размер на 26 млн. лева беше изцяло раздадена под формата на дивидент сред акционерите на банката. "1999 г. беше най-успешна за банката. Не само защото печалбата е нараснала два пъти за година, но и защото тя идва не от курсови разлики, а от основната дейност на банката", посочи пред общото събрание главният изпълнителен директор Стилиян Вътев. В сравнение с 1998 г. активите на ОББ са били увеличени с 18.5% до 1.026 млрд. лева, а собственият й капитал е нараснал от 230.8 млн. на 257.6 млн. лева. Общото събрание избра за срок от три години досегашния съвет на директорите, в който влизат Сали Уорън, Пиер Мелингер, Венцислав Антонов, Чавдар Кънчев, Майкъл Стентън, Роджърс Ле Барън, Радка Тончева, Стилиян Вътев и Дъглас Драйдън.
Накратко
През следващата седмица министър-председателят Иван Костов ще направи официално посещение във Финландия по покана на своя финландски колега Пааво Липонен. В Хелзинки българският премиер ще има срещи с финландския президент Таря Халонен и с председателката на финландския парламент Рита Уосукайнен.
Министерският съвет реши да изпълни решения на Комитета на министрите на Съвета на Европа по две жалби срещу България пред Европейската комисия по правата на човека. Богданка Димова ще получи 10 000 френски франка за претърпени неимуществени вреди в нарушението на правото й на достъп до съд. На Васил Миронов ще бъдaт изплатени 3000 франка заради неспазването на разумен срок за гледане на неговото дело и нарушаване на неприкосновеността на тайната на кореспонденцията.
Продажбите на земя са затлачени във всички преходни икономики
Липсващият или неразвит пазар на земя е типичен за почти всички страни в преход. Причините са подобни на тези в България - силно разпокъсана собственост, липса на мотивация у новите собственици да обработват или да продадат земята си, труден достъп до финансиране на аграрни проекти, относително ниски приходи от земеделска дейност. Част от проблемите са обвързани в порочен кръг. Оказва се например, че окрупняването на земята е възможно само ако има достатъчно богати фермери, които да си позволят да разширяват стопанствата си. Прави впечатление освен това, че колкото по-лоши макроикономически показатели и по-нисък ръст на БВП демонстрира една страна, толкова по-неразвит е пазарът на земя там.
Част от проблема се корени в самите методи, по които правителствата на страните в преход са опитали да прехвърлят земята в частни ръце. Например най-често срещаният вариант за приватизацията на земята е реституцията. Под една или друга форма тя е била прилагана в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Източна Германия и прибалтийските републики. Отделно от разпокъсването на собствеността този вариант предполага възникване на неравнопоставеност между притежателите на земи и значителни технически проблеми заради загубени документи за собственост върху земята. Допълнителни усложнения и пречки за окрупняването на земята има в случаите, когато има горна граница на подлежащата за възстановяване чрез реституция земя. Например в Литва не може да се връща земя с площ над 150 хектара (един хектар е равен на десет декара) на един собственик. Изводи от поземлената реформа обаче още няма, защото е върната едва една четвърт от земята.
Другият разпространен метод е земята да се разпределя между семействата пропорционално на броя на работещите членове. Този вариант на приватизацията е приложен в Албания, Армения, Китай, Виетнам. Той не предизвиква конфликти за делба, защото залага на принципа на социалната справедливост. Неприятното при него е, че води до силно раздробяване на земята и в резултат се стига не само до неефективност, но и до обезсмисляне на земеделска инфраструктура (напоителни системи, кооперативни сгради и пр.).
В страните в преходи относително най-рядко се е прилагал моделът на приватизация на земята, при който право на собственост върху земята могат да придобиват само юридически лица. Този вариант е използван в Украйна, Молдова и други бивши републики. Недостатъкът му е, че ограничава инициативата на дребните фермери, които в други страни са движещата сила на поземлената реформа.
Според информация в Интернет от края на миналата година близо една една четвърт от земята в Чехия все още е била собственост на държавата и на общините. Анализите отчитат, че там има множество пречки пред развитието на пазара на земя и повечето ферми още не са постигнали оптималния си размер. Чрез реституцията и приватизацията на земята са създадени някои големи ферми със земя 1000-2000 ха, но като цяло собствеността върху земята остава изключително разкъсана. Милиони чешки граждани притежават около 75% от земята. Преобладава ползването на земята под аренда, сделките за покупко-продажба се характеризират с високи транзакционни разходи. Вероятно заради липсата на достатъчно сделки липсва информация за цена на земята в Чехия.
В Чехия има около 4.3 млн. хектара земеделска земя, от които близо 3.1 млн. хектара (72.4%) са в категорията орна земя. Близо две трети от земеделската земя са разположени в хълмисти и планински местности с ограничени възможности за отглеждане на земеделска продукция. Една пета от земята пък е в райони, където има ограничения с цел опазване на околната среда, затова интензивното земеделско производство е забранено. Значителна част от земята в Чехия временно не се използва или пък е видимо изоставена от дълъг период. Официално само 51 хил. хектара орна земя са регистрирани като неизползвани, но де факто по груби оценки неизползваната земя се оценява на 100-200 хил. хектара. Това е очевидно в някои райони, например Северна Бохемия. Другата тенденция е, че доколкото земята се използва, това става при постоянно влошаване на качеството на почвата заради липсата на грижи от стопаните. Така резултатът е, че макар замърсяването на почвите и водите да е намаляло през последните години, се използват само 60-80% от производствения потенциал на земята.
Основните причини за неползването на земята и липсата на грижи са ниските (през последните години намаляващи) приходи на чешките ферми, както и невъзможността да се продаде цялата продукция. Производството на земеделска продукция в Чехия е спаднало с 28% спрямо нивото от 1989 г., но свръхпроизводството въпреки това е основен проблем. Затова чешките фермери са най-конкурентоспособни на международните пазари със стоки, при които печелят от икономии от мащаба. Като критичната точка, над която загубите на земеделците се компенсират от икономии от мащаба, се оценява собственост от 2000 - 2500 хектара земя.
В Полша поземлената реформа доста напомня на чешката. Около 75% от земеделската продукция се произвежда от частни ферми, но продуктивността остава ниска на фона на европейските стандарти. Обработваемата земя е 18.7 млн. хектара, от тях няколко процента са запустели.
В Унгария по-голямата част от земите са станали собственост на физически лица. Държавните ферми са били преструктурирани чрез разделянето им на малки жизнени компании, а колективните стопанства също са се трансформирали във фирми или кооперации. Броят на заетите в кооперации е паднал от близо половин милион през 1989 г. до под 80 хил. души през 1998 г. Огромният спад в броя на кооператорите илюстрира концентрация на земята и земеделските активи в по-малко на брой собственици.
Най-голяма част от земята в Унгария е била раздържавена на принципа на компенсацията. При него със земя, отделена от държавните и колективните стопанства, са били компенсирани хората, доказали, че са понесли политически и икономически щети от комунистическия режим. Обезщетяването е ставало чрез даване на компенсационни бонове, които притежателите им след това са използвали за участие в търгове за земя. Земята, останала в кооперациите след компенсацията, е била раздадена на член-кооператорите до размера на тяхната колективизирана земя, на безимотни членове и на работниците. Известни площи са получили също служителите в бившите държавни земеделски фирми.
Най-типично за унгарската поземлена реформа е, че до нея са били допуснати само физически лица.
Юридическите лица имат право да вземат земя на аренда, но не и да придобиват собственост върху нея. Сега близо 85% от земята е собственост на физически лица. Чужденци, които нямат постоянно местожителство в Унгария, също нямат право да придобиват земя. Размерът на индивидуалната собственост е ограничен до 300 хектара, а таванът на площта за арендоване е 2500 хектара. Като изключение от тези правила кооперациите могат без ограничения да наемат земя от своите членове над 2500 ха, но срокът на арендата не може да надхвърля десет години.
Резултатът от поземлената реформа в Унгария е, че повечето частни ферми са стабилни и проспериращи без държавна подкрепа въпреки типичните за всички бивши соцстрани икономически трудности (липса на оборудване, финансиране и пр.). От началото на 90-те години досега в унгарското земеделие се е наблюдавал ясен процес на концентрация на земята. Фермите с под един хектар земя рязко са намалели и техният дял в собствеността върху частната земя е паднал от 20 на 5%. Фермите със земя над 50 хектара са достигнали собственост от близо 30% от частната земя. Производствените организации чрез аренда държат близо 45% от земята.
При отдаване на земя под аренда цените се движат от 6 марки до 12 марки на хектар. Най-ниските цени обичайно са между роднини, когато наемателят е физическо лице, и т.н., докато най-високи цени се постигат при арендатор, юридическо лице. Част от домакинствата отдават земята си под аренда заради недостиг на машини, работна ръка, а също и заради ниски норми на печалба от земеделско производство. Въпреки че малките ферми често сочат такива проблеми, доста от тях участват в пазара като купувачи на земя. През 1997 г. средният размер на покупката на земя е бил 54 хектара (за сравнение - сделките в България средно са за по-малко от пет декара). В периода до 1998 г. цените на земята са стагнирали на стойност малко над 1000 ЕКЮ (1 ЕКЮ сега е равно на 1 евро) за хектар.
Земята е приватизирана при спазване на строг принцип на социалното равенство. Обработваемите площи са били условно разпределени между членовете на кооперативите. Притежатели на условно право на собственост (под формата на сертификат за земя) могат да разменят помежду си правата за парцели в различни райони според предпочитанията си или да отдават под аренда условното право на собственост. Общо 11.8 млн. руснаци са получили специални разписки за земя. От притежателите на такива разписки над 40% са дали под аренда условното си право на собственост, 7% са обменили разписките за реални парчета земя за своите ферми, 15% са прехвърлили правото за ползване на земята на юридически лица, 4.5% са инвестирали дяловете си като вноски в капитала на земеделски предприятия. В момента 138 млн. хектара (около 63%) от 220 млн. хектара земя в Русия са собственост на притежатели на сертификати за земя, 11.2 млн. ха са пряко притежание на частни ферми, 10 млн. ха - на домакинства. В Дагестан, Башкирия, Кавказ и повечето други автономни републики в Руската федерация приватизацията на земя въобще не е започнала или е била замразена в самото начало.
Руските ферми, които имат лоши финансови резултати, обичайно прехвърлят земята си. По принцип това става не чрез покупко-продажба, а чрез обмяна на сертификати срещу реални площи земеделска земя, която впоследствие се дава под аренда на печеливши частници. Практикува се също излизане на акционери от непечелившите фирми и влизане на нови в тях. Земята в Русия се купува и продава изключително рядко. За сметка на това сделките за аренда са често срещани, но пазарът не е реално развит, защото повечето плащания са в натура. Цената на арендата в южните региони на Русия се движи от 5 до 10% от реколтата, докато в северните части приходът от арендния договор най-често е равен на размера на дължимия данък за земята.
ВЕЦ - кокошката със златните яйца
Приватизацията в енергетиката концентрира интереса на български и чужди фирми
Общо 46 оферти за приватизацията на първите 11 ВЕЦ от структурата на НЕК бяха подадени в последния петък от април в Агенцията за приватизация. Интересът към централите е огромен. За това говорят както подадените оферти, така и значителният брой закупени информационни меморандуми - над 100 общо за приватизиращите се централи. Производството на електроенергия привлича както големи чуждестранни компании, така и много български, които не без основание виждат във ВЕЦ добър източник на печалба.
"ВЕЦ-овете са кокошка, която снася златни яйца", коментира представител на един от кандидатите. Чистата печалба на единайсетте ВЕЦ за миналата година се изчислява на около шест милиона долара. Все пак оценката е приблизителна, тъй като досега централите не са работили като самостоятелни структури, а са били части от НЕК. Възможностите за печалба обаче са огромни. От една страна, според Закона за енергетиката НЕК е задължена да изкупува цялата произведена от централите енергия, тъй като тази енергия се произвежда от възобновяеми източници. В същото време след 2002 г. цената ще се определя самостоятелно за всяка централа на базата на доказани ефективни разходи и "справедливо ниво на печалба". От друга страна, разходите на една централа са сравнително малки. В тях се включват разходите за заплати (персоналът на повечето централи е около 10-15 души), водните такси, концесиите за ползването на водата, както и таксите за хидросъоръженията при централите, при които те остават собственост на държавната компания "Язовири и каскади".
За привлекателността на каскадите най-ясно говори броят на кандидатите за всяка от тях. Най-много (тринайсет) са подадените оферти за ВЕЦ "Самораново". Според експерти от НЕК интересът към него се определя от факта, че заедно с централата ще се придобият и всички хидросъоръжения - наборният тръбопровод, горният и долният изравнител. Така собственикът на "Самораново" ще трябва да плаща само за водно право, т.е. за количеството използвана вода.
От каскадите най-голям интерес има към "Санданска Бистрица". Оферти са подали 10 дружества, сред тях са и петте чуждестранни кандидата.
Доста по-малък е интересът към втората по големина каскада "Искър", за която кандидатстват само три компании. Въпреки значителните производствени мощности на каскадата липсата на интерес е напълно оправдана, обясниха специалисти. В момента двата ВЕЦ, които се намират на река Искър, почти не работят, защото по-голямата част от водата, която са използвали, е отклонена за питейни нужди за София и мощностите им са неизползваеми.
Разбира се, закупуването на централите не е лишено от проблеми, произтичащи главно от факта, че нормативната уредба, установяваща взаимоотношенията между производителите и НЕК, все още не е доизградена. Макар че Законът за енергетиката гарантира изкупуване на цялата произведена от ВЕЦ енергия от страна на НЕК, електрическата компания ще сключва само едногодишни договори с производителите. Това затруднява вземането на кредити за финансиране на инвестиционната програма на кандидатите. Тепърва ще се предоговарят и концесиите за водите.
От общо 46 оферти шест са от чуждестранни компании, три от които са регистрирали самостоятелни дружества в България специално за участието си в приватизацията. Сред тях се забелязва името на канадската "Хидро Квебек", която участва чрез дружеството "Хидро пауър България". Компанията е един от световните гиганти в енергетиката - както в производството на турбини, така и в строителството и експлоатацията на централите. Интересът на канадците е сериозен и това личи от силното лобиране още от началото на приватизационната процедура, която започна в началото на месец март. Представители на канадската фирма тогава се срещнаха с министър Жотев с искане за удължаване на първоначалния двадесетдневен срок за подаване на оферти, който се определяше като крайно недостатъчен за изготвяне на сериозен анализ, и той беше продължен с един месец до 28 април.
Друга фирма с чуждестранно участие е "Мекамиди - София". Акционери в нея са френските компании "Мекамиди" (Mecamedi) и СИФ Енерджи. "Мекамиди" е един от лидерите в производството на малки турбини в Европа и притежава електроцентрали в Полша, Грузия, Казахстан и Киргизстан. Фирмата вече присъства и в България, като строи малка ВЕЦ на река Огоста. Интересен е фактът, че в Грузия фирмата работи съвместно с друг кандидат-купувач - гръцката "ГЕК - Терна" (GEK - Terna), която участва чрез своя дъщерна фирма "Терна енерджи".
Интересът от страна на българските компании е значително по-голям. Повечето нямат опит в енергийния бранш, но са привлечени от възможността за сигурна и сравнително бърза печалба.
Сред кандидат-купувачите поне четири са дружествата, в които участват настоящи служители на НЕК - "Пирин - 2001", "Санданска Бистрица", "Самораново" и "ВЕЦ Осогово 2000". Макар че съдружниците им имат опит в енергетиката, те трудно ще съберат собствени средства за участие и вероятно се финансират от външни източници.
Интересите на кандидатите са различни. "Дару металс" обясняват участието си с необходимостта от задоволяване на енергийните нужди на "Кремиковци". В момента тези нужди отчасти се покриват от електроенергията, произвеждана от собствения ТЕЦ на комбината, като остатъкът се купува от НЕК. "За нас е по-лесно да купим ВЕЦ, отколкото да инвестираме в реконструкция на собствения ни ТЕЦ", коментира Валентин Захариев, член на борда на директорите на дружеството.
В надпреварата участва и един от бившите кандидати за посредник при продажбата на ВЕЦ-овете - "Нютон финанс", който стои зад кандидатурата на "Промел" ООД. От "Нютон" заявиха, че са само посредник на дружеството, но не е изключено и по-тясно сътрудничество, като се има предвид силният интерес, който фирмата заяви още преди началото на самата процедура. Подобно е и положението на сегашния консултант по сделката - БРИБанк. Банката отдавна е заявила интереса си към приватизацията в енергийния сектор. Макар че като консултант няма право на директно участие, вероятно тя стои зад някои от РМД-кандидатите. Позицията на банката е много благоприятна, защото е най-добре запозната със състоянието и възможностите на централите, необходимите инвестиции и приходите, които могат да се генерират, което й дава възможност добре да прецени офертата си.
Участник, който събужда интерес, е ловешкото ЕООД "ВЕЦ Енерги". Зад дружеството вероятно стои Гриша Ганчев, тъй като регистрацията на дружеството съвпада с тази на друга фирма на ловешкия бизнесмен - "Литекс комерс". В борбата се включва и Мултигруп чрез офертата на "Елкабел". Бургаското предприятие не от вчера се използва от групировката за несвойствени цели, като търговия със захар например. Състоянието му е далеч от цветущо, работници се оплакват, че масово се разпродават машини, но това явно не е причина, която да спре участието в приватизацията.
Накратко
Четири фирми са закупили меморандуми за "Видахим" (в ликвидация). Интересът е проявен от италианската компания "Марангони" и българските фирми "Транскаучик импекс", "Боримекс" и "Вида нова".
Министерският съвет утвърди бюджета за 2000 г. на фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия към Агенцията за приватизация. Приходната част включва постъпления от сключени сделки и оказани услуги, а разходната - средствата за заплащане на оценки, правни и икономически анализи, задължителни обяви в пресата, издателска дейност, изготвяне на информационни меморандуми, консултантски услуги и услуги на посредници.
"Аниса" ООД, гр. София, бе избрана за нов оценител на "Бороспорт" АД. Българската консултантска фирма бе предпочетена най-вече заради кратките срокове за актуализация на приватизационната оценка - от 15 до 25 дни. Новият информационен меморандум за продажба на 60% от капитала на "Бороспорт" трябва да бъде готов на 23 май 2000 г. "Загора фрут 97" ООД е новият собственик на 75% от капитала на "Пресков" ЕООД, Стара Загора. Цената на сделката е 605 100 долара, като половината се плаща в брой, а половината - в други платежни средства. Купувачът се е задължил да направи инвестиции в размер на 400 хиляди долара и да поддържа средна численост на персонала 235 души за следващите три години. Освен това трябва да уреди задълженията на предприятието, които са в размер на 1.4 милиона лева. Старозагорското предприятие, което произвежда ковашко-пресови заготовки, е приключило 1999 г. със загуба в размер на 904 хиляди лева.
Агенцията за приватизация удължи с 20 календарни дни срока за подаване на оферти за приватизацията на 59.99% от капитала на "Захарни заводи" АД, гр. Горна Оряховица. Причината е заявен инвеститорски интерес, а срокът започва да тече от обнародването на обявата в Държавен вестник. До момента са закупени шест броя документи, депозитът за участие е 400 хил. лв. Надзорният съвет на Агенцията за приватзация отложи разглеждането на сделката за продажба на КЦМ - Пловдив, поради поискани ясни гаранции за инвестиционната програма на купувача. Основна част от нея е екологичен кредит от Японската банка за задгранично сътрудничество, сключен още преди години с предприятието, на стойност 40 милиона долара. Поемането на задълженията по обслужването на заема бяха основна причина за липсата на интерес към предприятието на предишните приватизационни процедури.
Държавната комисия по ценни книжа на свое редовно заседание взе решение за отписване от регистъра на публичните дружества на: "Емос" АД, гр. Ловеч, "ИММ Сливен" АД, гр. Сливен, "СК - 13 Каменина" АД, гр. Плевен, "Булгарикум - Бургас" АД, гр. Бургас, "Пиринско пиво" АД, гр. Благоевград, "Съгласие" АД, гр. Шумен, "Ломско пиво" АД, гр. Лом, "Вита - 6" АД, гр. Пловдив, "Завет" АД, гр. Завет, и "Мебеллукс" АД, гр. Сливен. Взето бе решение и за вписване на едно дружество - "София принцес хотел" АД.
Половината от шефовете на "Химко" не бяха освободени от отговорност
Торовото дружество започва работа благодарение на Агрополихим
Повече от половин година продължава спорът между украинеца Юрий Литвиненко и американската фирма "Ай Би И трейд" за правото на собственост върху дружеството, което притежава контролния пакет в "Химко", Враца - "Ай Би И трейд", и не се очертава скоро американският съд да постанови окончателно решение. На местно ниво преди седмица се състоя поредното общо събрание на торовото дружество. Освен протоколните точки от дневния ред за приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1999 г. основното решение на събранието е било да не бъдат освободени от отговорност част от членовете на управителния и надзорния съвет. Отговорност за действията си ще продължават да носят бившият изпълнителен директор Емануил Рафаилов, който управляваше дружеството, докато все още беше държавно, както и представителите на "Ай Би И трейд" (Александър Ровт, Имре Пак, Анатолий Тимофеев и Володимир Петров), които бяха за няколко месеца в управителния и надзорния съвет на дружеството. Гласуващият с мажоритарния пакет от акции на "Химко" Мартин Макариев, който е член на управителния съвет и е от кръга на украинеца, е гласувал за освобождаване от отговорност всички представители на Литвиненко в управителните органи.
В дневния ред не фигурираше точка за промени в надзорния съвет, който е в намален състав заради смъртта на негов член - Димитър Дацов. Така или иначе скоро ще трябва да се свика ново общо събрание. Причината е, че Литвиненко и изпълнителният директор на "Химко" Валентин Димитров са се задължили писмено пред американския съд да свикат ново събрание, на което да върнат представителите на "Ай Би И трейд" в управителните органи, т.е. да възстановят управителния и надзорния съвет от октомври 1999 г. Това би означавало, че от управителния съвет трябва да бъдат махнати и спечелилите си лоша слава заради миналото си Макариев и Димитров. Допълнителна причина за промени в ръководните органи е, че държавният представител Стефан Ставрев (бивш зам.-министър на промишлеността, а впоследствие съветник на вицепремиера Петър Жотев) е подал оставка от Министерството на икономиката и принципалът трябва да определи негов заместник.
Самият торов завод не работи от два месеца и половина. Причината за спирането беше неуредените текущи задължения на "Химко" към Булгаргаз. Дълговете към газовия монополист все още не се обслужват. Заедно със задълженията към НЕК, БДЖ и работници новите дългове на врачанското дружество вече приближават 20 млн. лв. Отчетената загуба само за двата месеца на тази година, в които "Химко" работи, са 5 млн. лв., за миналата заводът е на минус с над 19 млн. лв. Междувременно изпълнителният директор на дружеството Димитров обяви, че до седмица заводът във Враца ще започне работа макар и с малко натоварване. В действителност управляващите "Химко" трябва да благодарят за пуска на завода на собственика на Агрополихим - Девня, "Асид енд фъртилайзър". Последният се нуждае от карбамид, за да произвежда течни торове, а вносът на суровини е по-нерентабилен заради защитните мита. За да заработи "Химко" обаче, е нужно подаване на природен газ, което е невъзможно заради необслужваните задължения. В случая с Агрополихим ще бъде използвана схемата за преработка на ишлеме. Ръководството на предприятието все по-често се оплаква от непосилните цени на Булгаргаз, сякаш забравило, че още през януари декларира, че се е споразумяло с "Газпром" за по-изгодна схема на доставки. Договорът с "Газпром" обаче остана само на думи, а делата на управляващите "Химко" говорят по-скоро за източване, отколкото за оздравяване на дружеството.
След тригодишно протакане "Канотранс" най-после купува "Ален мак"
Варненската компания "Канотранс" отново бе утвърдена за купувач на "Ален мак". След това решение на Агенцията за приватизация като че ли най-после наближава своя край една от най-абсурдните приватизационни сделки, в която смесица от политически и икономически интереси и роднински връзки струваха на страната ни над 12 млн. долара. "Ако отхвърлим предложението на "Канотранс" и стъпим на сегашните оферти, държавата би загубила още четири милиона", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Именно агенцията бе в основата на продължилата повече от три години приватизация, която премина през поредица от процедури и съдебни дела и доведе почти до загуба едно от най-печелившите български предприятия.
"Не разбирам защо държавата отблъсква сериозен чуждестранен купувач", заяви Кенет Лефковиц, изпълнителен директор на ЕПИК. Австрийски инвестиционен фонд бе сред основните кандидати за закупуване на пловдивското парфюмерийното предприятие - за целта те бяха намерили партньор в лицето на испанското козметично предприятие "Космогар". Оказа се обаче, че усилията им, както и тези на останалите кандидати, са били напразни - техните оферти изобщо не бяха разглеждани. "Юристите ни проучват възможността да съдим агенцията", заяви по този повод г-н Лефковиц.
Решението за избор на купувач дойде след неколкоседмично колебание на надзорния съвет на АП по въпроса какво да се прави с офертата на "Кано-транс". Всъщност в началото на годината, когато бе открита третата поред процедура за набиране на оферти, шансовете на "Канотранс" изглеждаха нищожни. Течеше поредното съдебно дело, което, изглежда, не притесняваше особено АП - след известно удължаване на срока за набиране на оферти бяха оповестени имената на трима кандидат-купувачи. Въпреки парафирания (при това - втори) договор с "Канотранс" статутът му на кредитен милионер изглеждаше достатъчно основание на него да не се гледа сериозно. Като че ли основните кандидати щяха да бъдат австрийският инвестиционен фонд ЕПИК (вече контролиращ 22% от "Ален мак") и местното РМД. Офертата на последното се оценяваше като най-силна поради родствените връзки на шефката му Антонина Хекимова с депутата от СДС Христо Бисеров.
Ситуацията обаче се промени, когато стана ясно, че синдиците на Първа частна банка са изпратили до АП писмо, според което взаимоотношенията на "Канотранс" с банката са уредени. Междувременно съдебното дело, с което "Канотранс" желаеха прекратяване на откритата нова процедура поради наличието на избран купувач, се придвижи и въпреки еднократното му отлагане стана ясно, че агенцията ще го загуби. Офертата на "Канотранс" изобщо не бе внасяна за обсъждане на надзорен съвет - а без да е прекратена приватизационната процедура за едно предприятие, АП няма право да открива нова за същото. Наложи се офертата на "Канотранс" да бъде внесена на надзорен съвет, а на изпълнителния директор на АП бе възложено да подготви и внесе доклад за приватизационната процедура. Последваха няколко седмици на протакане - агенцията очевидно не желаеше да утвърди договора с "Канотранс", но нямаше формални причини да го отхвърли. От купувача бяха поискани набор от документи - данни за произхода на средствата, заявление до Комисията за защита на конкуренцията, че купувачът възнамерява да осъществи концентрация ("Канотранс" продава парфюмерия), заявление за регистрация на кредита по Валутния закон. След представянето им договорът най-после бе утвърден.
Според условията му "Канотранс" заплаща 6.3 млн. долара за 47% от капитала на "Ален мак" (преди три години сумата беше 18 млн.). Купувачът се задължава да инвестира 18.9 млн. долара през следващите пет години (2/3 от тях - в материални активи) и да запази 80% от персонала.
Началото на приватизацията бе сложено през пролетта на 1997 г., когато бе открита първата процедура за набиране на оферти за 47% от капитала на "Ален мак". Тогава "Канотранс" предложи 18.3 млн. долара и бе избран за купувач на козметичното предприятие. Стигна се до парафиране на договора, но в крайна сметка сделката се провали, защото Министерският съвет отказа да я одобри (тогава "Ален мак" бе в списъка за целева приватизация). Причините най-вероятно бяха политически - варненската фирма "Канотранс" се свързваше с името на Красимир Премянов. Агенцията за приватизация откри нова процедура - този път за 51% от капитала на дружеството. Добрите финансови резултати на "Ален мак" очевидно привлякоха сериозен интерес. Междувременно обаче "Канотранс" бяха завели дело против решението на АП за прекратяване на първата процедура. Въпреки че в тричленен състав Върховният административен съд отхвърли жалбата на кандидат-купувача, по-късно в пет-членен състав я уважи. Така Агенцията за приватизация бе принудена да възобнови преговорите с "Канотранс". Стигна се до парафиране на нов договор за цена, три пъти по-ниска от първоначалната, но сделка отново нямаше. Със свое решение от 23 декември АП откри третата и последна процедура, която, както по-късно стана ясно, се оказа безсмислена.
Общи събрания
Изборът за "Софарма": Старият купувач или новите кандидати
Липсата на координация между принципал и АП доведе до поредния приватизационен абсурд
Продажбата на фармацевтичните дружества в България се оказа задача с повишена трудност за българските приватизатори предимно заради многото интереси в сектора и липсата на ясни правила в приватизацията. Сделките за "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик" се проточиха години въпреки наличието на избран купувач, "Биовет" също не беше продадено от първи опит, сходна е и съдбата на смятаното за най-привлекателно дружество в сектора - "Софарма". Приватизацията на софийското фармацевтично предприятие в момента се развива успоредно на два фронта - преговори с предишния избран купувач, ирландската "Нова текнолъджи", които се водят в Министерството на икономиката, и едновременно ново набиране на оферти от Агенцията за приватизация. Поредната заплетена продажба е съпътствана от изваждане на активи от баланса на фармацевтичното дружество и влошаване на финансовите му резултати.
В средата на миналата година АП сключи договор с ирландската "Нова текнолъджи" за продажба на 67% от капитала на "Софарма" за сумата от 32 млн. долара, платими в брой. По-късно агенцията едностранно развали договора заради неплащане на цената от страна на купувача. Ирландската компания обясни неплащането с факта, че без тяхно знание със заповед на бившия вицепремиер Александър Божков от баланса на софийското дружество са извадени активи - сгради и машини, което чувствително намалява реалната цена на "Софарма". Въпросната заповед е атакувана от адвокатите на фирмата пред Върховния административен съд, но решение по делото още няма. Адвокатите на фирмата обявиха, че е въпрос на дни и атаката на новата заповед за приватизация, подписана от Захари Желязков на 4 април. Юридически не съществува основание след прекратяването на договора от страна на АП да продължават преговорите, коментират юристи. Жотев обаче обяви от парламентарната трибуна, че въпреки трудностите ще направи всичко възможно да се стигне до сделка, но само ако фирмата плати цялата сума наведнъж, и то в разумно кратък срок. Представители на ирландската фирма обаче казаха, че ще искат цената да бъде намалена от договорените 32 млн. долара на 23.8 млн., т.е., колкото е новата оценка на АП, а разликата с първоначално договорената сума да бъде инвестирана в дружеството. Едва ли от Министерството на икономиката обаче ще са склонни на този вариант.
В наддаването най-активно се готви да се включи работническо-мениджърското дружество "Софарма 2000", тъй като междувременно от началото на годината "Софарма" е извадена от списъка за целева приватизация. За финансиране на сделката ръководството на РМД вече преговаря с БРИБанк (която напоследък е доста активна при сделки с РМД) и Общинска банка, твърдят източници, близки до РМД.
Финансирането от Общинска банка най-вероятно е заради члена на директорския борд на "Софарма" Красимир Арсов, който е бивш общински съветник от СДС и е смятан за един от най-близките до кръга Бакърджиев. Той е шеф и на приватизираната също чрез РМД общинска фирма "Чистота София".
Към "Софарма" са проявили интерес и гръцката "Галеника" съвместно с "Черноморски фонд", испанска и италианска фармацевтична компания. Всички чужди потенциални купувачи намират дадения от АП едномесечен срок за изготвяне на оферти за много кратък. Като недостатъчна определят и информацията в меморандума. Сред приватизационните среди спрягат като вероятен купувач и "Балканфарма". "Към момента нямаме решение на ръководството на компанията за участие в приватизацията на "Софарма". Работим по-скоро върху възможността да закупим обекти извън страната - бившия СССР или Централна Европа", каза за "Капитал" изпълнителният директор на "Балканфарма" Петър Терзиев. Според други източници точно собственикът на другите три фармацевтични завода се опитвал да спъва сделката, за да остане по-дълго държавен конкурентът им. От "Балканфарма" отхвърлиха и тази теза, тъй като контролираните от тях предприятия имат само седем аналогични продукта с тези на "Софарма".
"Софарма" е атрактивна предимно заради добрите си финансови резултати и солидната си позиция на местния пазар. Печалбата на дружеството за 1998 г. е 23 млн. лв., а за миналата година - 12 млн. лв., няма дългосрочни задължения. По сметките на предприятието има около 10 млн. долара, което прави реално платимата цена при приватизацията му далеч по-ниска. Проблем обаче е постоянно спадащият износ за Русия (изнасят се под 30% от продукцията). Солидни инвестиции ще са необходими за въвеждане на GMP (добра производствена практика) стандартите.
Изходът от сделката засега е неясен. Петър Жотев обясни, че сделката с "Нова текнолъджи" може и да се реализира, но само ако ирландската фирма плати веднага. А тя няма такова намерение, защото настоява да прави наново собствено проучване. Вицепремиерът междувременно се закани, че ако Агенцията за приватизация не му сътрудничи, сделката може да мине под контрола на икономическото министерство и отново да бъде включена в списъка за целева приватизация. Най-вероятно първо агенцията ще удължи срока за набиране на нови оферти (който изтича на 21 май), докато Жотев преговаря с ирландската фирма. Представители на ирландската фирма ще се срещнат с вицепремиера в понеделник, но едва ли веднага след срещата ще има категорично решение по въпроса. Проблемът на "Нова текнолъджи" е, че няма местно лоби и интересите й се отстояват единствено от депутата от бизнесблока Жорж Ганчев, който трудно може да влияе върху решенията на изпълнителната власт. Съвсем различно е положението с РМД, в което шефовете са сигурни съмишленици на властимащите. По тези причини нагласата е по-скоро сделката с ирландската фирма да не стане.
Официалната информация за "Нова текнолъджи", подадена от пресцентъра на Агенцията за приватизация, гласи, че това е компания, регистрирана в Ирландия през март 1998 г. с цел "обединяване на усилията на американско-австралийска група в областта на технологичното, научното и финансовото обслужване и реализиране на високоефективни проекти в областта на химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и екологията". Официалната информация за ирландския купувач "Нова текнолъджи" сочи още, че в него основни акционери са AAA Investments Ltd., която се занимава с "инвестиционна дейност и финансово осигурява дейността на "Нова текнолъджи", и Danbury Group, частна финансова група с дейност в Австралия, САЩ и Великобритания. Всъщност според писмо на Европейската банка за възстановяване и развитие, изпратено миналата година до Захари Желязков и до Александър Божков, зад широкия предмет на дейност на "Нова текнолоджи" се крият интересите на бившите мениджъри на "Софарма". Красимир Арсов, член на надзорния съвет на Софарма", също заяви пред "Капитал", че точно бившият шеф на фармацевтичното дружество Антон Петров е свързан с "Нова текнолъджи".
Пролетните изненади на авиокомпания "Балкан"
Протестът на летците носи сериозни загуби на и без това закъсалата авиокомпания
"Пролетни изненади - "Балкан" предлага нови атрактивни цени и условия на пътуване за своите клиенти. " Това съвсем не е шега, а реклама, с която авиокомпанията масово облъчваше аудиторията през изминалата седмица. Изненадващата стачка на летците от "Балкан" обаче превърна тази реклама във фарс. Действията на служителите нанесоха сериозни финансови и имиджови загуби на компанията и повдигна въпроса какво ще е бъдещето на националния превозвач. Пилотите й настояват за повишаване на заплатите и недопускане на уволнения сред тях, както и за представяне на цялостна програма за развитие на дружеството. Ръководството на "Балкан" обаче засега отказва да отстъпи пред исканията на протестиращите.
"Ако летците продължат протеста си, може да се стигне до временно прекратяване на дейността на "Балкан", заяви Барух Чакъров, прокурист на авиокомпанията. То обаче би означавало нови финансови разходи на дружеството. Освен това в приватизационния договор е записано, че купувачът няма право едностранно да прекрати дейността на дружеството. "Твърденията, че "Балкан" ще бъде затворен, ако стачката не бъде прекратена до 24 часа, са несериозни", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Министърът на икономиката Петър Жотев уточни, че ако е необходимо, може да се стигне до преразглеждане на договора. Все пак възможността авиокомпанията в един момент да бъде затворена не бе изключена напълно. "Ако собственикът на авиокомпанията не изпълнява задълженията си, ликвидацията също е изход", бе коментарът на министъра на транспорта Антони Славински. Той обаче уточни, че според него исканията на пилотите не са много разумни. А те са свързани основно с размера на заплатите и гарантирането на работните им места. "Въпреки поетите ангажименти от страна на работодателя за запазване на летателния персонал петима летци вече са съкратени, а други 20 - принудително пенсионирани", заяви Тодор Симеонов, шеф на Съюза на летците от гражданската авиация (СЛГА). "Заплатите в компании от ранга на "Балкан" варират от 2500 до 4000 долара", допълни той. В същото време според СЛГА българските пилоти получават далеч по-ниски суми - между 500 и 1500 лв. основна заплата плюс надбавки и командировъчни, които според тях далеч не променят общата картина. Ето защо СЛГА настоява за заплати от поне 1800 долара. Мениджърите на "Балкан" обаче се позовават на съществуващия към момента колективен трудов договор и твърдят, че промяна на заплатите може да се обсъжда само с целия персонал. А това според тях ще стане след няколко месеца, когато реформата в авиокомпанията е достигнала по-напреднала фаза.
Сериозните разногласия между двете страни до момента провалят преговорите, в които неуспешно се включи и пристигналият специално с тази цел от Израел Давид Голан, член на съвета на директорите на "Балкан". Междувременно загубите от неосъществените полети растат непрестанно. През първите два дни на протеста не се изпълнени близо 20 полета, в четвъртък ръководството на националния превозвач отмени други десет. Стотиците излъгани пътници са пренасочвани към други компании или билетите им се презаверяват за по-късна дата. Опитите на ръководството да намери заместници на пилотите засега се оказват неуспешни поради подкрепата за протеста от страна на летци от другите български компании. В момента се търсят заместващи пилоти от чужбина, което от финансова гледна точка едва ли може да бъде обосновано - разходите по привличането им са несравнимо по-високи от тези, които сега прави авиокомпанията. А и едва ли собствениците на авиокомпанията могат да разчитат на тях за по-дълъг период от време.
"Стачка няма", каза Красимир Люцканов, говорител на СЛГА. Според декларацията, разпространена от СЛГА, летателният състав на авиокомпанията се намира в "силно психологическо напрежение", причина за което е липсата на споразумение със собственика на авиокомпанията. Причината за тази странна формулировка е желанието на летците да заобиколят нормалната (но твърде тромава) процедура за провеждане на стачки, уредена в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Възможност за това дава ръководството за провеждане на полети в АК "Балкан". Според него командирът може да се откаже от полет, ако прецени, че не е по неговите възможности или не е уверен в безопасното му изпълнение.
Всъщност моментът на провеждане на стачката даде повод за някои коментари относно нейния политически характер. Истинската причината за провеждането на протеста именно сега обаче е твърде различна. На "Балкан" предстои натоварен летен сезон с множество чартъри за туристи. За целта трябва да се използват наличните пет самолета ТУ 154 и да се наемат още шест. Осъществяването на полетите е твърде важно за постигане на финансова стабилност на компанията, което поставя пилотите в по-силна позиция. Ако обаче се изчака краят на сезона (каквото е искането на мениджмънта на "Балкан"), нещата коренно ще се изменят - за собствениците това би бил удобен момент и за евентуално съкращаване на част от персонала. Дотогава обаче има твърде много време, а проблемът очевидно не търпи отлагане.
Началото на преговорите между летците и ръководителите на "Балкан" бе сложено през месец септември 1999 г., когато СЛГА внесе предложение за изменение на структурата и размера на работните заплати. Малко по-рано (през юни 1999 г.) бе сключен приватизационният договор, в резултат на който консорциум между "Зееви груп" и "Аркиа израели" придоби 75% от капитала на авиокомпанията. Проблемите обаче не закъсняха. Само броени дни след сключването на приватизационния договор мениджърите се сблъскаха с отказа на редица арабски страни да приемат самолети на "Балкан" поради еврейския произход на новите му собственици. След това в средата на януари 2000 г. на общо събрание на синдикатите в авиокомпанията бе взето решение за обявяване на стачна готовност. Причината беше в започналите съкращения на част от персонала. Въпреки че в началото летците се присъединиха към исканията на колегите си, те по-късно оттеглиха подписа си от споразумението и заявиха готовност за сътрудничество с работодателя. Условието им беше да не се стига до съкращения сред летците, както и да се преразгледа размерът на работните заплати. Впоследствие се проведоха няколко срещи между СЛГА и ръководството на "Балкан", на които обаче не се постигнаха удовлетворителни и за двете страни резултати. Така се стигна до 2 май, когато след последната среща летците заявиха, че не могат да гарантират безопасността на пътниците и отказаха да летят.
Фондовата борса:
Апатията към капиталовия пазар се задълбочава
Липса дори на минимална активност характеризираше четирите работни дни на изминалата седмица на "Българска фондова борса - София". Търговията беше крайно ограничена, а минималните изтъргувани обеми бяха съчетани и с рязък спад в цените при някои от големите компании. Борсовият индекс "БФБ София - Уорбърг" регистрира нов спад от 2.31% и достигна ниво 44.31 пункта. Подобно бе и поведението на индекса на десетте най-големи компании, който падна до 45.23 пункта - спад от 2.9% в сравнение с миналата седмица. Борсовият оборот бе крайно ограничен - 133 хиляди лева, липсваха и блокови сделки.
Най-смущаващ е спадът от 9.5% в цената на акциите на най-стабилното до този момент дружество - "Албена" АД, който бе съпътстван от намалено търсене. Изтъргувани бяха 527 акции на черноморския курорт, а цената се задържа трайно на нива около 6.3 лева за акция. Спад от 3% отново при ограничено търсене имаше и при акциите на Нефтохим. Подобна бе тенденцията и при другите големи дружества. Интересът към тях бе крайно ограничен и броят изтъргувани акции не надхвърляше 150. За втора поредна седмица липсваха сделки с акции на "Бултабак холдинг".
