Нова смяна чиновници поема земеделието
Започва битка за контрол върху парите по европейската програма САПАРД
От началото на годината хора на ключови постове в земеделското министерство или си отидоха, или са на път да бъдат сменени. Новите чиновници почти задължително са членове на БЗНС Мозер, докато в началото на правителствения мандат близо четвърт от назначените са били експерти, несвързани с тази земеделска партия. Другата тенденция в кадровите рокади е, че обичайно стават по препоръка нa най-влиятелните хора във ведомството - Димитър Чукарски, началник на кабинета на земеделския министър Венцислав Върбанов, или Донка Грънчева, главен секретар. За част от назначенията се смята, че са резултат от влиянието на Стефан Личев, депутат от БЗНС, известен като близък до Анастасия Мозер.
Земеделското министерство стана особено атрактивно, откакто се разбра, че в негови структури ще постъпват 52 млн. евро годишно по предприсъединителната програма на Европейския съюз САПАРД. След рокадите в министерството се очакват кадрови промени и във фонд "Земеделие". Според последните поправки в Закона за подпомагане на земеделските производители фонд "Земеделие" трябва да стане разплащателна агенция по САПАРД. Утвърждаването на проекти, които ще получат финансиране, се очаква да започне в края на годината, защото още не са доизяснени административните структури на евросъюза, които ще контролират предприсъединителните фондове. Предстои да се изясни освен това дали фонд "Земеделие" ще взима решенията за разпределяне на парите по САПАРД, или проектите ще се утвърждават от Брюксел.
Иначе уволненията и назначенията от Коледа насам само потвърждават славата на земеделското министерство като едно от най-ветровитите ведомства. Контрастът е особено силен на фона на затишието в други министерства, където почти няма смени, въпреки че има нов министър. Типичен пример за това е Министерството на транспорта, където Антони Славински не уволни никого от хората, доверени на неговия предшественик Вилхелм Краус.
Преди три месеца беше уволнена заместничката на Венцислав Върбанов Валя Савчева. Говори се, че премиерът настоял за отстраняването й заради зърнените гафове. Освен това Савчева беше известна като близка до бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев и след промените в кабинета през декември беше логично да се очаква отстраняването й.
През последните месеци в земеделието са били прекратени договорите и на Румен Брусарски (зам.-директор на фонд "Земеделие"), Радина Генчева, шеф на управлението за държавна собственост и държавно участие, Надя Костова, шеф на отдела за финансиране на поземлената реформа, Димитър Преславски, шеф на деловодството, Ваня Иванова, шеф на отдела за личен състав и пр. Властта на други чиновници е била ограничена (Асен Сеньов, преди шеф на управление "Финанси и бюджет", и Петко Конишев, началник на управление "Поземлена реформа"). Обяснението е, че подопечните им структури са се влели в нови дирекции или пък някои отдели са излезли от контрола им.
Най-съществените кадрови промени бяха направени покрай промяната в структурата, която влезе в сила с новия устройствен правилник на министерството. Той беше приет от правителството през есента на миналата година. Новата структура на министерството се състои от една главна дирекция, 12 дирекции и инспекторат с общо 641 щатни чиновници в министерството. Така някои от най-влиятелните хора във ведомството се разделиха с част от властта си. Стоян Христов, бивш шеф на управление "Приватизация", който през септември м.г. смени Никола Матров като директор на фонд "Земеделие", за известно време съчетаваше двете длъжности. От края на м.г. обаче Анелия Митова, дотогава шеф на управление "Правно", оглави дирекция "Приватизация, преструктуриране на собствеността и държавно участие" (което обедини двете отделни управления за държавна собственост и за приватизация). Дирекция "Правна" пое Красимира Стоянова, преди заместник и дясна ръка на Митова.
На път да напусне е и Кирил Попов, шеф на ключовото управление "Общо земеделие", в което влизат отделите за растениевъдство и животновъдство. Най-вероятно той ще остане в чиновническата структура на земеделието като шеф на новата агенция за лозята и виното.
Въпреки че ключовите места в новото разпределение вече са заети, в министерството все още вървят дребни промени на ниво експерти, най-много до шефове на отдели. Очаква се поне формално разместванията да приключат до седмица-две, когато на чиновниците ще бъдат връчени дипломи за държавни служители (по новия Закон за държавния служител).
Сравнително малко хора (освен министъра и зам.-министрите) са назначени по предложение и се държат на мястото си с личната протекция на БЗНС-лидера Анастасия Мозер. Влиятелният Димитър Чукарски е известен като неин бивш съветник и БЗНС-активист. Същинският партиен бастион обаче, изглежда, е фонд "Земеделие". Неговият директор Стоян Христов, който в края на миналото лято смени Никола Матров, е председател на управителния съвет на БЗНС. От есента на м.г. в министерството се вихреше вътрешен натиск той да бъде сменен, а контрола да поеме Донка Грънчева. Тя определено показва интерес към финансовите схеми в земеделието - в момента е член на борда на Централната кооперативна банка, а допреди назначаването на Христов тя беше временно изпълняващ длъжността директор и се очакваше да поеме поста и за постоянно. Твърди се обаче, че Христов, макар и с ограничено влияние върху делата на фонда, засега пази поста си благодарение на протекцията на Мозер.
Новият зам.-директор на фонда Румен Йончев има славата, че е приближен на земеделската лидерка. Неофициално го наричат личния й секретар. Въпреки добрите позиции на Христов се смята, че в момента Йончев има по-голяма оперативна власт от шефа си. Бившият зам.-директор Румен Брусарски също беше доверен човек на Димитър Чукарски благодарение на роднинска връзка (като съпруг на сестрата). Смяната на Брусарски в края на м.г. се обяснява като резултат от временен конфликт между Грънчева и Чукарски.
Самият министър има относително малко принос в кадровите промени на ведомството. Единственият известен пример лично да предложи назначение е за младия икономист Владислав Горанов (по неофициална информация - земляк на министъра), който отскоро отговаря за бюджета на земеделското министерство.
Наричат началника на кабинета на Венцислав Върбанов кадровик на земеделското министерство. Под една или друга форма той има думата в приватизацията и управлението на ключовите предприятия в системата на земеделието. Димитър Чукарски е юрист по образование и доста негови състуденти, завършили право в Софийския университет, заемат ключови чиновнически постове. Сред тях са Анелия Митова и Добромир Банев (началник на отдел "Приватизация" в дирекцията на Митова). В сферата на влияние на Чукарски влизат дружествата "Зърнени храни", "Ветимпекс", "Напоителни системи", "Агроводинвест", "Геоводинженеринг", "Водпроект", "Варна плод", в чиито ръководства участват негови доверени хора. Самият Чукарски е зам.-председател на борда на "Мелничен комбинат" АД, София, приватизиран преди година от "Крапс мел 1", фирмата на скандалните братя Джанкови. Той е шеф на борда на "Водно строителство" - Ямбол, член е на борда на държавното "Камчийска гора" и на приватизираното "Птицекланица" АД, Добрич.
На по-ниско ниво в министерството има доста служители, за които се смята, че са назначени по земляшка линия с протекцията на Чукарски, родом от Видин. Другата земляшка линия е Плевен, откъдето е родом Донка Грънчева. С нейната протекция се ползват например плевенчаните Тодор Матев, шеф на Националната служба за растителна защита, Петър Боев, шеф на отдела за информационно обслужване. Елка Шопова, директор на дирекция "Административно производство и информационно обслужване", е позната на Грънчева отпреди службата си в министерството.
Третата земляшка линия води към Ямбол, откъдето е родом влиятелният БЗНС-депутат Стефан Личев. От Ямбол са също Стоян Христов и Илиян Бъчваров, директор на Националната ветеринарно-медицинска служба.
На фона на партийните и връзкарски назначения добрата новина е само новият зам.-министър Андрияна Сукова-Тошева (на мястото на Валя Савчева), която от края на зимата пое евроинтеграцията като ресор. Тошева, която е бивш служител на Световната банка, се ползва с изключително висока професионална репутация пред чуждите компании и институции (делегацията на евросъюза, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка). Неприятното е, че новият зам.-министър почти няма реална власт в министерството. Макар че формално отговаря за програма САПАРД, тя едва ли ще влияе на избора на проекти за финансиране. Най-вероятно за това ще отговарят по-нископоставени чиновници, но с добри позиции пред влиятелните фигури в БЗНС.
Затишие пред буря в обвинението
Следващата мишена на Филчев ще е градският прокурор Несторов
Големите скандали в държавното обвинение обикновено винаги започват с неочакваното изравяне на прашасали следствени дела, които с месеци и години отлежават в някое магистратско чекмедже. Винаги когато един главен прокурор се опитва да се освободи от някой свой подчинен, той непременно започва да търси скандална преписка, която по една или друга причина е минала през ръцете на въпросния магистрат... Неочакваната и нелепа смърт на прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов за известно време успя да затъмни безшумно, но бързо набиращия скорост конфликт между главния прокурор Никола Филчев и софийския градски прокурор Нестор Несторов. В столичната съдебна палата вече е публична тайна, че двамата магистрати не само че не могат да се понасят, но и са на път да влязат в яростен двубой помежду си. Въпрос на време е обвинител номер едно да внесе във Висшия съдебен съвет предложение за дисциплинарно наказание на Несторов. Въпросът е какъв точно ще бъде конкретният повод за разжалването на софийския градски прокурор... До момента Несторов се смяташе за един от непоклатимите хора в обвинението. Още от времето на Иван Татарчев той заема своя пост на столичен прокурор и съумява успешно да го защити при всеки опит за посегателство. Несторов се смята за самостоятелен, но силен играч в съдебната система, с когото всички се съобразяват. Изглежда, Никола Филчев е решил да разчисти терена в Софийската градска прокуратура за по-лоялни люде.
Доказателство за готвената атака срещу Несторов е изненадващата масирана проверка на Върховната касационна прокуратура по приватизационните сделки на столичното кметство, за която неофициално се разбра миналия четвъртък. Пресаташето на прокуратурата Чавдар Крумов, както обикновено, отказа да хвърли светлина върху действията на своето ведомство, позовавайки се на забраната за разгласяване на предварителни проверки, формулирана в член 191 алинея 4 от Наказателно-процесуалния кодекс. Зад ненадейната проверка срещу депутатката от СДС Юлия Берберян обаче вероятно се крие нещо доста по-дълбоко. По всяка вероятност главният прокурор се готви да нанесе удар по своя противник Нестор Несторов и едновременно с това да удари и по кръга около шефа на Столичния общински съвет Антоан Николов. Така обвинител номер едно хем ще се разправи със своя отколешен конкурент и враг в магистратурата, хем ще засвидетелства лоялност към премиера Костов, като вгорчи живота на хора от вътрешнопартийната опозиция. По всяка вероятност Филчев ще се опита да хвърли вината за общинските далавери право върху главата на Несторов. Градският прокурор доста по-трудно ще обори обвиненията в несвършена работа, отколкото намеците за нерегламентирани контакти и извънслужебни доходи. Просто в момента всеки един прокурор може да бъде упрекнат, че не работи добре, тъй като цялата система на обвинението е ръждясала и скърца.
А по отношение на скандалите около столичната община градският прокурор Несторов, изглежда, наистина е доста уязвим. Още в края на 1997 г. именно той стана инициатор на серия от проверки около дейността на Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). Конкретен повод беше скандалът около приватизацията на хотелския комплекс "Горна баня" от чешката фирма "Злин сат". Покрай него шефът на СОАП Иван Димитров беше привлечен като обвиняем, а градската прокуратура образува проверки за пет големи приватизационни сделки на кметството. Във фокуса на прокуратурата попаднаха продажбите на общинските фирми "Наш дом", "Градостроител", "София-информ", хотел "Горна баня", както и сделката за автобуси "Мерцедес" през фирма "София лизинг". Крайният резултат от тези проверки и досега не е ясен. Факт е обаче, че след въпросния скандал кметът Софиянски за известно време свали гарда и изпадна в състояние на глуха защита.
При тогавашната политическа конюнктура това беше изключително удобно, тъй като столичният кмет беше започнал да има твърде силно влияние и да си съперничи с премиера Костов. Тогава Несторов направи своеобразна услуга на министър-председателя. Сега обаче ситуацията е коренно различна. Главният прокурор вече е друг и достатъчно активно демонстрира преданост към тези, които го издигнаха до този пост. При това положение Несторов не само се оказва ненужен за властниците, но дори и опасен. Просто той е един от хората, които знаят твърде много за гафовете на управляващите в столицата. Според източници от столичната съдебна палата Несторов бил твърде наясно и с въпроса как е прекратено следственото дело срещу брата на главния прокурор за контрабанда на антики.
Много възможно е сега Филчев да атакува своя подчинен точно на основата на старите проверки, които и до момента са без видим резултат. Тиражираните материали за извънслужебните пътувания на Несторов зад граница просто ще изиграят ролята на катализатор в скандала. Не е ясно обаче дали в момента Филчев би могъл да прокара каквото и да е кадрово решение през Висшия съдебен съвет. След трагичното самоубийство на прокурора Джамбов в общи линии все повече висши магистрати са настръхнали срещу главния прокурор и се отнасят крайно резервирано към неговите действия, особено в кадрови план. Все още точещите се скандали около предложенията за дисциплинарно наказание на прокурорите Николай Колев и Спартак Дочев, както и специално ремонтираният заради тях Закон за съдебната власт нажежиха до червено страстите в магистратурата. При една по-спокойна ситуация в съвета Филчев би могъл да отстрани Несторов без кой знае какво усилие, тъй като градският прокурор не е кой знае колко близък до съдийското мнозинство. В случая обаче и съдиите, и Нестор Несторов попадат под ударите на главния прокурор и се оказват своеобразни съдружници по неволя. Така че доминираният от съдиите Висш съдебен съвет вероятно ще предпочете да не пипа градския прокурор и по този начин дискретно да си го върне на Филчев. Това обаче ще даде поредния мощен тласък на войната в правораздаването.
Симптомът "Балкан"
Мениджърите на авиокомпания "Балкан" имаха уникалния малшанс да започнат рекламна кампания под мотото "Пролетни изненади - "Балкан" предлага нови атрактивни цени и условия на пътуване за своите клиенти" точно когато пилотите решиха да стачкуват. Как са се чувствали клиентите на "Балкан" от изминалата седмица, четейки рекламните карета с тези послания, е ясно. По-сериозният малшанс обаче не е толкова за клиентите, нито за служителите и собствениците на авиокомпанията, а за българската икономика като цяло. Защо?
Защото разгорещяването на страстите в авиокомпания "Балкан", макар и на пръв поглед изненадващо, всъщност е симптом, който все повече ще се проявява в следприватизационния период, в който навлиза българската икономика. Именно в този период все по-осезаемо ще изплуват мините, заложени от приватизация с марка made in Bulgaria.
Казусът "Балкан" великолепно илюстрира какво става, когато държавата продава своите предприятия късно, когато ги продава непрозрачно, когато ги продава на неподходящ купувач, без опит и позиции в бранша, и когато без изключение кара всеки купувач да поема лишените от икономическа логика ангажименти за запазване на работни места, за обем инвестиции, за спазване на умопомрачителните колективни трудови договори и т.н.
Преди броженията в авиокомпания "Балкан" имаше и други подобни случаи в приватизирани предприятия. По-лошото е, че след казуса "Балкан" ще има още повече. В минното поле, заложено с т.нар. РМД-приватизация, българската икономика тепърва навлиза. А и във всички големи приватизационни сделки има заложени капани, подобни на тези в "Балкан".
Така че илюзиите не са препоръчителни - проблемът в авиокомпанията може и да бъде решен удовлетворително за всички засегнати страни, но уроците по капитализъм в много от приватизираните предприятия тепърва започват. Тъжното е, че те ще бъдат далеч по-болезнени заради 10-те години приватизация под масата, популизъм, отказ от реални реформи и липса на ясни държавни приоритети.
Предчувствието за власт върна БСП към старите й навици
Само допреди месец конгресът на БСП предвещаваше да бъде разгорещен, съдбовен и без особено значение за ситуацията в страната. Със "скандала Бонев", който общественото мнение превърна в медиен дебат за корупцията на управляващите, обстановката видимо се промени. За първи път, откакто СДС дойде на власт, се постави въпросът - а какво ще се прави, ако СДС не спечели следващите избори. Темата дойде като подарък за ръководството на социалистическата партия и то я пое като щедра доза допинг.
На "Позитано" замириса на власт и дори тези, за които някои от постановките, заложени в конгресните документи, довчера изглеждаха неприемливи, започнаха да стават по-сговорчиви и по-обединени. Социалистите решиха, че трябва да спасяват страната и заявиха, че към БСП са "нараснали очакванията не само във вътрешен, а и във външен план", въпреки че социoлогическите проучвания по-скоро сочат, че надеждите на избирателите не са свързани с ново управление на БСП.
Иначе конгресът сам по себе си не може да поднесе големи изненади. Сегашното ръководство около Първанов държи целия партиен апарат и може да прокара каквото си пожелае решение. Усилената подготовка на висшия форум на столетницата има за адресат не толкова делегатите, а гостите на конгреса. От чужбина се очаква конгреса да уважат представители на сродни балкански и европейски партии включително и от Партията на европейските социалисти (ПЕС). На фона на тази аудитория обвиненията към управляващите, че нарушават основни права и свободи на гражданите, ще стане отправна точка на дискусията. Очаква се почти всички политически сили с изключение на управляващите да изпратят представители, които да поднесат приветствия.
Цялото събитие, което внимателно е режисирано от "Позитано", ще има няколко насоки - от една страна, да покаже, че БСП е излязла от кризата и е преодоляла вътрешните центробежни сили, а от друга - че БСП се е реформирала до степен да бъде част от европейското ляво семейство. А целта е да се демонстрира не само готовност, но и способност да се управлява страната, при това по-добре от СДС.
Естествено, когато политическото доверие в управляващите започне да намалява заплашително, винаги се появява една (обикновено най-голямата опозиционна) партия, която да предложи "нов модел на управление", "нова (морална) политика". Новото при БСП, обаче не е никак ново, тъй като се стреми да възпроизведе схемата "всички срещу управляващите". Първанов полага усилия да привлече към коалиционно партньорство всякакви крайно леви, социалдемократически и либерални партии. Но дори и сега желанията му превишават възможностите и на лидер на БСП в последно време му се налага да играе със знакови действия. Очевидно БСП се провали като обединителка на всички леви формации, но задължително ще изтъкне, че процесът е дълъг и напредва. И от ПЕС може да му повярват заради предкоалиционните отношения с ОБТ и консултациите с БСДП. Първанов добре използва и лавиращата позиция на ДПС за свои цели. Тъй като Доган е принуден да демонстрира готовност да се коалира и с БСП, и със СДС, засега е потвърдил, че ще присъства на конгреса. Интересно ще бъде дали ще се държи като евентуален партньор на социалистите в бъдещото правителство на страната. Което решава проблемите на Първанов и в либералната част на политическия спектър и тогава за чуждестранните посетители ще е по-естествено да повярват, че БСП е способна да предложи правителство на обществения консенсус.
Социалистическата партия обаче задължително ще се представи като водещия фактор в новия модел на управление. Защото е стабилизирана не само като позиции в партийната система на България, но и във вътрешно партийно отношение. Това обаче има пряка връзка със съдбата на идейните течения.
Предполага се, че идейните течения въобще няма да се превърнат в тема на дискусия. Дори не са направени предложения за промени в устава, свързани с тях. Първанов по всяка вероятност ще изтъкне ценността на идейното богатство на БСП и ще си пожелае преодоляване на партийното фракционерство, без да назовава определени хора и крила. Защото неговата идея е друга - ще ги остави да вегетират, без да имат и най-малък досег до каквато и да е партийна власт. Влиянието на теченията започна да се ограничава още на отчетно-изборните конференции, които на места избираха за делегати препоръчаните от централата хора. Войната с "Открит форум" на Премянов и "Марксистка платформа" на Минчо Минчев се пренесе дори на страниците на партийния вестник. Но на конгреса всичко се очаква да бъде спокойно и да не се повтори слабата организираност от първомайския митинг, където се стигна дори до побой между фракционерите и поддръжниците на Първанов.
Оредяващите представители на идейните течения няма да имат достъп до трибуната, но и без това вече няма и какво да кажат. Защото задълбочаващата се криза в СДС обединява членове и симпатизанти около фигурата на Първанов, а Премянов и Виденов превръща в остарели и ненужни образи.
Качествено новия проблем, който столетницата ще трябва да реши на 44-тия си конгрес, е позицията за членството на България в НАТО. Болна тема, но вече не опасна, ако се поднесе адекватно. Мозъчното промиване на теми национална сигурност, евроатлантизъм, геостратегически интереси и нови реалности тече вече няколко месеца на страниците на левия всекидневник "Дума". Типично в стил на бъдещи управляващи социалистите заявиха, че освен нов модел на управление европейските реалности изискват и нова външна политика. След това елегантно ще се открои ролята на БСП за стабилността на Балканите и добрите отношения, които тя поддържа с всички леви партии от региона. Свидетелство за това ще бъдат представителите на съседните на България страни. Присъстващите ще чуят, че само БСП е готова да води "прагматична и деидеологизирана външна политика, която да се вписва в общата европейска". А Първанов ще подчертае, че тази политика е обвързана с изграждането на общоевропейска система за сигурност, която от своя страна се нуждае от НАТО като гарант. И с това е възможно темата НАТО да се изчерпи, което ще задоволи като че ли всички освен Премянов, Минчев и компания, които всячески ще се стремят да предизвикат делегатския гняв. Или както се изрази Ахмед Доган след срещата БСП-ДПС, "избягваме всички теми, които биха могли да ни противопоставят".
Шанс за интрига се откри преди седмица с искането на собственика Димитър Иванов "Дума" вече да не е партиен вестник, а на цялата левица, т.е. БСП да премахне от устава точките, свързани с вестника и избора на неговия главен редактор. Повод за това стана искането на Георги Първанов редакторът да се избира от Висшия съвет на партията, с което да се постави под по-плътна зависимост от лидера на социалистите. Очевидно Първанов пази пресен спомена, когато след падането на правителството на Жан Виденов "Дума" беше обвинена за главния двигател на партийното недоволство от бившия министър-председател. По същия начин сегашният лидер на БСП очевидно се страхува вестникът да не стане трибуна на неговата вътрешна опозиция, но не на Премянов или Минчев, а на бившето генералско движение. Именно ДЕР стабилизира Първанов на поста председател и само то има потенциал да го разклати. Точно заради влиянието на Иванов и неговото обкръжение, както и заради слабостта му към сегашния лидер, се очаква и този въпрос да бъде решен преди конгреса, а там само да бъде потвърден. Най-вероятното решение ще бъде ВС все пак да избира главния редактор на вестника, с което да не се дискредитира Първанов пред делегатите. Но изборът предварително ще се съгласува с Димитър Иванов и вероятно ВС само ще потвърждава неговите кандидати, с което пък се защитават правата му на собственик на "Дума".
С всичко това обаче БСП само ще докаже, че се опитва да прокара нова политика, но не изоставя старите си навици.
Обществото още не е познало БСП като алтернатива
Александър Лилов, директор на Центъра за стратегически изследвания, пред "Капитал"
- Когато конгресите са предрешени, това означава или много добра кондиция на партиите, или неспособност да се намерят по демократичен път най-добрите решения. Бих желал конгрес, който да не е предрешен. Който да направи много сериозна дискусия за положението в България. Също и за състоянието на партията от гледна точка на това дали е създала лявата алтернатива за решаване на българските проблеми. Тези въпроси не са решени, поради което и конгресът не трябва да бъде предрешен.
- Много бих искал партията да е в стабилизирано състояние. Това би било добре не само за БСП, но и за страната, тъй като, ако ще се развиваме като демократична държава, в нея трябва да има най-малко две алтернативи - дясна и лява. И най-малко две големи политически сили, които да се конкурират в по-доброто управление на държавата. А не бих могъл да кажа, че нашата партия е преодоляла кризата и се намира в подем. Положението в страната е прекалено тежко, а обществото още не ни е припознало като алтернатива. Това е въпросът, върху който БСП трябва много сериозно да се замисли. Не е важно какво мислим ние за себе си, важно е как ни възприема обществото и как ни оценяват избирателите. Тук са нашите проблеми.
- Това е правило в политиката и то се отнася до всички партии. Партии, които преди избори се намират във вътрешнопартийни свади, са несериозни. Става дума обаче за консолидация на партията, която не е само предизборна. Това е политическа, идейна и кадрова консолидация, което е малко по-сложен процес. Нуждаем се от стабилизиране на БСП, което означава обединяване на всички крила и сили в нея около ясна лява политика за управление на България. Това е стабилната консолидация и перспективната кондиция на партията, която може да осигури успешно управление. Ако нещата са само конюнктурни, те не могат да гарантират изпълнението на главната задача на всяка партия - да ръководи успешно страната. Тук именно се провалят вече по два пъти двете основни партии на България - БСП и СДС.
- БСП няма тежки програмни или идейни проблеми. Ние сме социалистическа партия. В своите по-далечни цели преследваме идеалите на социализма. Не всичко от нашите крайни цели е реализируемо сега, но като програма и като идейна основа на партията сме ясни. Тук нямаме проблеми. Нашите проблеми са на политическо ниво. Те трябва да бъдат трансформирани в конкретна прагматична реалистична политика, свързана със спирането на стагнацията, в която живеем вече единайсет години. Ако не направим това, има опасност България да изостане дори в сравнение с бившите социалистически страни. Това ще ни постави в крайно опасна геополитическа обстановка. Ето защо главната задача сега пред БСП е да формира лява политика, която да осигури промяната. Това не е лека задача, но не е неразрешима.
- Схемата за или против НАТО е привнесена в БСП заради конгреса и следващите избори. Това е тема, към която социалистите са доста чувствителни и ако се постави в тази тясна рамка, неизбежно ще прокара бразда и в партията, и в нейното избирателно тяло. Аз не смятам, че това трябва да бъде базата, върху която да бъде обсъждан този въпрос. Единствената автентична база за решаване на този въпрос е българската национална сигурност. В условията, в които съществуваме като държава, трябва да преценим кои са според нас факторите и гаранциите за българската национална сигурност и в този контекст да намерим ролята на НАТО. Това е един комплекс от няколко фактора. На първо място, икономическото състояние на България. Не може една слаба държава да има гаранции за своята сигурност. На второ място, интеграцията ни в Европа и участието на България в общоевропейската система за сигурност, в това число и бъдещите ни отношения с НАТО. Третият фактор е Русия. Не защото БСП е русофилска партия, а защото на Балканите не е имало и няма да има стабилност без Русия. И четвърто - балканската политика на България. Ако БСП в този контекст постави въпроса за НАТО, тя ще намери неговото точно решение. Влезе ли в схемата за или против НАТО ще обслужи чужди интереси.
- Да, разбира се. Тя не е предизвикана от вътрешното състояние на партията. Не е предизвикана дори от националната ситуация. България не е получила покана за НАТО, за да се започва дискусия, и съвсем не е сигурно, че ще я получи през 2002, дори през 2004 г. - За последните години БСП е решила вече достатъчно категорично въпроса за отношението си към социалдемокрацията и на програмно, и на политическо равнище. Преодоля негативното отношение към социалдемокрацията и в историята, и в сегашната практика. Ние сме за развитие на отношенията с българската и европейската социалдемокрация, за влизане в Социалистическия интернационал и за обединение на левите сили в България. БСП няма проблеми за развитието на отношенията си със социалдемокрацията. Но на програмно и политическо ниво през последните единайсет години ние не се развиваме като социалдемократическа партия. Развиваме се като нова социалистическа партия, като модерна лява партия. Нагледен модел за нашето развитие може да бъде бившата Италианска комунистическа партия, която членува в Социалистическия интернационал и е една от най-авторитетните в Европа. Но тя не се казва социалдемократическа партия, а Партия на левите демократи и това не е от разсеяност. Това е партия, която се преобразува, защото са настъпили нови времена. Ето защо трябва да се каже ясно от сегашното ръководство на партията - те за промяна на характера ли са на партията или не са. Трябва да се каже ясно и да се поеме отговорността за това, а не да се предлагат двусмислени формулировки, които да внасят съответно напрежение в партията.
- В проектодокументите за конгреса има база за политика. Но те още не са се превърнали в конкретна политика. Те не случайно се наричат Стратегия за развитие. Но освен от стратегия България се нуждае и от конкретна политика. Тя трябва да бъде изразена кратко. Да бъде очертана рамката на тази политика и с нея да се отива към предстоящите избери. Не можем да разчитаме само на тези дълги и традиционно непопулярни документи.
- Кризата в СДС е много сериозна. Тя го постави в нок-даун и засяга не само СДС. Засяга цялата страна, тъй като се вижда, че е предизвикана на политическо ниво от провала на СДС в управлението, на икономическо ниво - от сблъсъка на интереси, а също така има и сериозни международни аспекти. Провалът, който стана ясен по време на скандала, задължително трябва да предизвика реакция на опозицията и тя трябва да бъде вот на недоверие. Това е правило в политиката. Когато избухнат подобни драстични скандали, опозицията не може да остане безучастна, трябва да реагира. Боя се, че опозицията не реагира силно и автентично в този случай. Вотът на недоверие е задължителен ход, но според мен е слабо подготвен. Веднага след тези остри скандали трябваше да последват консултации между опозиционните партии, за да се изработи единно становище по вота на недоверие. Вместо това наблюдавахме типичната за българската опозиция картина. Различни становища на различните опозиционни сили по проблем, който по правилата на политиката би трябвало да бъде абсолютно ясен. Затова смятам, че е възможно СДС да овладее ситуацията не защото е силна партия, а защото е слаба опозицията.
- Това е много симптоматично явление, което говори, че в българското общество настъпва дълбоко недоверие към партиите. Разочарование както от тяхната политика, така и от резултатите през последните единайсет години. Това положение трябва да бъде преценено като тревожно, защото образува голям политически вакуум. Няма доверие нито в левия, нито в десния твърд електорат, а между тях стои едно още по-голямо недоверие на над половината от избирателите. Този вакуум не може да продължи дълго. Ако БСП и СДС не се стабилизират до степен, в която да внушават доверие и да реализират успешна политика за развитието на страната, не може да се изключи появата на други политически субекти, които ще се възползват от този политически вакуум. Смятам, че появата на обществените движения представлява много сериозно предупреждение за политическите партии. Не зная дали те ще бъдат следващите политически субекти, но със сигурност мога да прогнозирам, че ако продължи сегашното положение на политическите партии, неизбежно ще се появят и други играчи на политическата сцена.
- Аз не очаквам промяна на статуквото. Този въпрос наистина е предрешен. За добро или за лошо - ще стане ясно догодина по това време. Бих искал БСП да има букет от авторитетни лидери. И съм сигурен, че в непродължително време ще ги има.
За парламентарни избори управляващите ще заложат и на математически хватки
Следващият мандат на СДС ще зависи от регионалния Д'Онт
Дали управляващите ще си направят удобен избирателен закон е въпросът, който вълнува политиците и обществото от повече от година преди парламентарните избори. Наблюдателите са категорични, че единственият начин СДС да спечели повече депутатски места в следващото НС е да играе с цифрите и да използва чисто математически похвати чрез Избирателния закон и Закона за политическите партии. Съществуват няколко хитринки за спечелването на парламентарните избори 2001, които отдавна витаят из главите на сините аналитици.
Най-елементарният и разпространен похват за това е чрез промени в Закона за политическите партии и/или на Избирателния закон. На пръв поглед участието на абсурдно количество партии в изборите би облагодетелствало големите, защото повечето остават под бариерата и гласовете им се разпределят между основните играчи. След консултациите между политическите сили по Закона за политическите партии стана ясно, че за да се яви на избори, една партия, ще трябва да представи списък на не по-малко от 5000 членове или подписка в нейна подкрепа на 10 000 български граждани. За да се елиминират малките партии, би могло да се намали срокът за събиране на подписката. Тогава подписи ще съумеят да съберат тези, които имат кметове и които биха могли да съберат бързо ЕГН-тата на гласоподаватели, смятат депутати. Всички тези ограничения може би са следствие на осъзната опасност повечето от маргиналните партии да се коалират помежду си и да прескочат заветния праг. Още повече че на местните избори за първи път гласовете за "други" политически сили надхвърлиха очакванията и картата на представителството в местните парламенти стана доста шарена. И тъй като това е следствие на преориентация на гласоподаватели от големите към малките формации, намаляването на броя на участниците в изборите автоматично ще консолидира електоратите им, смятат сини социолози. Въпреки възраженията на голяма част от политиците тези промени със сигурност ще бъдат приети. Още повече че последните социологически изследвания показват, че хората са склонни да подкрепят идеята да се намали броят на партиите в страната.
С ограничаването на участниците в парламентарните избори и надежди за ново абсолютно мнозинство е свързана и промяната на бариерата за влизане в парламента, която в момента е 4%. Обсъждат се варианти за вдигането на прага 5% или 6% за партии и 8% за коалиции. Прогнозите са, че ако това стане, в парламента ще има две основни политически сили - СДС и БСП, и около тях ще гравитират в коалиция по-малки партийки. Социалистите вече заявиха, че за парламентарните избори ще се опитат да обединят около себе си социалдемократически и либерални формации. За СДС най-вероятно ще си остане формулата ОДС.
Най-елегантният начин за осигуряване на мнозинство в следващия парламент обаче е промяната на системата на изчисляване на изборните резултати. При сега действащата система на разпределение методът за изчисление Д'Онт се използва на национално ниво. Той е известен със своята почти пълна пропорционалност. При тази система мандатите, които получава всяка от партиите, се определят на основание на подадените за нея гласове в цялата страна. Ако се въведе регионалният вариант на системата за изчисление на резултата, това би довело до осигуряване на повече мандати за политическата сила, която ще получи най-много гласове на изборите в сравнение със сегашната методика. Според сини социолози, ако през 1997 г. резултатите от парламентарните избори бяха изчислени с регионален Д'Онт, коалицията ОДС вместо със 137 депутати щеше да разполага със 162. А ако местните избори през 1999 г. бяха парламентарни, СДС по национален Д'Онт би взел 113 мандата, а по регионален около 120, т.е. в границата на абсолютното мнозинство. Тази разлика в броя на депутатските места при двете системи на изчисление се дължи на факта, че при регионалния Д'Онт се разпределят малко количество мандати (между 4 и 13) за един избирателен район. При такъв начин на изчисление някои от сегашните парламентарно представени партии няма да влязат в следващото Народно събрание.
Един от аргументите на сините за изоставянето на националния Д'Онт е възможността например с гласове от Враца да се избират депутати от Плевен. Поправянето на тази "голяма несправедливост" обаче почти сигурно ще осигури на СДС крехко, но абсолютно мнозинство. Сините дори изтъкват, че национален Д'Онт като система за изчисление на гласове има само в Израел и Холандия. Според тях регионалният Д'Онт се използва най-много в страните, чиято система е пропорционална или смесена. Прилагането му обаче у нас ще има друг ефект, преди всичко поради несиметричността на избирателните райони. Електоратът на СДС е съсредоточен почти изцяло в големите райони, а точно в тях прилагането на регионален Д'Онт дава необходимите допълнителни мандати на сега управляващите. С прилагането на подобно изчисление на резултатите дори може да се премахне изборната бариера от 4%, защото практически тя ще стане най-малко 12%, а на места и до 20. Защото за един мандат ще са необходими средно около 15 хиляди гласа. Този вариант също ще доведе до утвърждаване на двуполюсния модел, като в бъдещия парламент ще влязат двете големи партии СДС и БСП, а в определени региони - и ДПС. Въвеждането на подобна система за изчисление на гласовете е нож с две остриета и ако някой се опита да го въведе, ще носи голяма политическа отговорност, смятат сини депутати. Управляващата политическа сила според тях трябва да е абсолютно сигурна в подкрепата на гласоподавателите, а местните избори и ситуацията в момента не е много благоприятна за СДС. Сините ще трябва добре да си направят сметката, за да не повторят грешката си от законите за местните избори и местно самоуправление и местна администрация, където приеха текстовете за назначаване на кметове в населени места до 500 души и възможността градоначалниците да бъдат сваляни от общинския съвет с мнозинство 50%+1 от общинските съветници, които в момента работят срещу собствените им кметове.
Някои от парламентарно представените партии настояват да се промени избирателната система и предлагат тя да бъде смесена. Ако това се приеме, ще трябва да се променят големината и броят на избирателните райони. Ще се наложи половината от депутатите да се избират мажоритарно, т.е. ще се обособят 120 едномандатни избирателни района. По-вероятно е депутатите от пропорционалната квота да се избират в сегашните 31 района. За СДС едва ли е изгодна смесената избирателна система. От доста време е ясно, че банката "Кадри" на сините е бедна, а на много места местните партийни лидери са компрометирани. При мажоритарния вот от изключително значение е личността на съответния кандидат. На националната конференция лидерът Иван Костов намекна, че трябва по нов начин да се определят листите за парламентарните избори, като в тях влязат личности с авторитет в съответния регион. Още тогава сините депутати се питаха откъде ще съберат хора, които да отговарят на тези условия. Плюс за управляващите при смесената система ще бъде възможността те да определят границите на избирателните райони. Това ще позволи на СДС да разбие етническите райони и тези с преобладаващо червено влияние, което ще допринесе за спечелването им.
Смесената избирателна система за пръв път беше използвана при изборите за Велико народно събрание през 1990 г. Тя обаче беше приложена механично, т.е. пропорционалният и мажоритарният вот бяха отделени един от друг при изчислението на гласовете. И системата дефектира. Тогава бяха доказани множество злоупотреби и фалшифициране на секционни протоколи, което даде възможност на управляващата тогава БСП да спечели изборите - предимно заради мажоритарния избор. Слабост на мажоритарния вот е възможността с минимум фалшификации да се спечелят изборите, докато при пропорционалните трябва да фалшифицираш огромен брой бюлетини за спечелването само на един мандат (в България цената на един мандат понякога достига 18 000 гласа). Затова в някои западни демокрации са обвързали двата елемента от смесената избирателна система.
По всяка вероятност законът за политическите партии и избирателния закон ще бъдат гласувани паралелно от Народното събрание. Депутати намекват, че Министерският съвет също готви свои варианти по двата законопроекта. А последните изявления на премиера също дават основания за подобни съмнения. От опозицията смятаха, че СДС ще се опита да забави максимално приемането на законопроектите и ще ги отложи за пролетта на 2001 г., докато от мнозинството уверяваха, че те ще влязат в дневния ред на парламента през есента. Променената политическа ситуация обаче и личната ангажираност на Иван Костов предполага, че това ще стане по-скоро, отколкото всички очакват. С това обаче проблемите не се решават, защото съкратените срокове могат да превърнат двата закона в конюнктурни и далеч нелишени от популизъм.
МВФ иска прозрачно разделяне на НЕК
Замразяването на цените на тока и парното ще забави енергийната реформа и ще натовари бюджета, твърди Юха Каконен в писмо до Жотев
Международният валутен фонд (МВФ) не одобрява замразяването на цените на тока и парното и юридическото разделяне на Националната електрическа компания, става ясно от писмо, което представителят на МВФ за България Юха Каконен е изпратил до вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев. Писмото е с дата 27 април. Ден преди това шефът на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки вече беше подписал заповедите за отделяне на електроразпределителните клонове, ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица изток 1" и за назначаване на директорски съвети на новите дружества. На самия 27 април беше подписана заповедта за отделянето на АЕЦ "Козлодуй", регистрацията на новата НЕК като електропреносна компания "единствен купувач" и за назначаване на нови директорски бордове. И досега правителството не се отказва от популистката идея да не променя енергийните цени. Напротив, във всички програми или в техните актуализирани варианти се залагат мерки за задържането на цените.
Каконен отбелязва, че създаването на нов извънбюджетен фонд за подпомагане на губещите дружества не би съответствало на ангажиментите по програмата, свързани с тригодишното споразумение. Идеята за създаването на извънбюджетен енергиен фонд беше лансирана от шефа на агенцията по енергетика Иван Шиляшки. Неговият екип има изключително богат опит в пренасочването на парите от закрития преди две години фонд "Енергийни ресурси". Милиарди от този извънбюджетен фонд потънаха в губещите топлофикации и въгледобива, има съмнения, че част от парите на фонда са източвани и в частни фирми.
Замразяването на цените на електричеството за домакинствата, които все още са под нивата на възстановяване на разходите за тях, би било един погрешен стимул за потребителите да използват електричеството за отопление, вместо по-ефикасното централно топлоснабдяване или други налични горива, смята Каконен. Той подчертава, че следващият преглед на програмата не може да бъде завършен, докато не бъде решен този въпрос.
По отношение на топлофикациите Каконен припомня становището на Световната банка, че замразяването на цените за крайните потребители може да бъде оправдано само в контекста на план за действие за преструктуриране на сектора топлофикация, който да е способен да доведе до премахване на субсидиите за оперативни разходи. Като се отчетат поетите ангажименти в Меморандума за икономическата политика и мненията на Световната банка, един жизнен план по преструктурирането според Юха Каконен трябва да включва няколко важни елемента.
- Трябва да се обърне особено внимание на проблема с некоректните клиенти, които продължават да ползват топлината, подадена до тяхната сграда, след като законно са се изключили от системата на централизираното парно отопление. По този въпрос трябва се подготви добре балансиран пакет от правни и регулативни мерки, както и мерки за социално подпомагане.
- Да се определят топлофикационни дружества за затваряне там, където алтернативните средства, за отопление могат да се окажат по-ефективни като цена и по-устойчиви от гледна точка на околната среда.
- Да се формулират специфичните стъпки за създаването на цялостно функционираща регулаторна рамка за топлофикациите, включително и регулиране на формирането на цените.
- Да се определят мащабите и източниците на проблема, свързан с неплащането на сметките за всяка от топлофикациите и да се определи механизъм за осигуряване на навременното плащане по категории потребители - домакинства, финансирани от бюджета организации и търговски дружества.
- Да се гарантира, че ще бъдат избягвани просрочията по плащанията към Булгаргаз, мините и бюджета от страна на топлофикациите.
- Изработване на специални мерки за намаляване на разходите - например достъп на трета страна до доставките на газ, максимално използване на комбинирано производство на топлина и електричество, подобрен модел на управление и икономически изгодно инвестиране.
- Изготвянето на препоръки за разпределянето на финансовия товар с общината за Софийската топлофикация.
Подробният план за действие трябва да бъде предаден в Министерски съвет до края на май, припомня Каконен. Той подчертава, че МВФ очаква да получи плана и да го обсъди преди одобряването му от правителството.
"Преди юридическото разделяне на НЕК трябва да бъдат подготвени ключови моменти от вторичното законодателство и да се постигне споразумение с Държавната комисия по енергийно регулиране и Световната банка за мониторинг на електрокомпанията, който трябва да се осъществи със съдействието на Държавната агенция по енергетика", припомня Каконен. "Доколкото сме запознати със случая, нито едно от тези условия не е било удовлетворено и поради това би било рано да продължим с разделянето на този етап. Ние и нашите колеги от Световната банка бихме били благодарни, ако правителството успее да изясни какво е нивото на подготвителната работа и какви са плановете му по отношение на юридическото разделяне", пише представителят на МВФ. По това време обаче НЕК фактически вече беше разделена. И правителството явно е било твърде пестеливо в информацията към фонда и Световната банка по този въпрос.
Каконен подчертава, че МВФ е съгласен напълно със становището на Световната банка, която иска да се изпълнят някои условия, които да гарантират прозрачно и успешно разделяне на електрокомпанията. Преди разделянето трябва да са подписани отделните договори между НЕК и компаниите за производство и разпределение на електроенергията в съответствие с прогнозата за потребление на електрокомпанията и одобреното вторично законодателство. (Доколкото е известно, идеята беше тези договори да се подготвят още преди разделянето и в рамките на НЕК да се тества цялата система от нови търговски отношения под наблюдението на Световната банка, регулаторната комисия и агенцията по енергетика. Това не е направено.) Докато пазарната структура и нормативната база не станат достатъчно ясни, "единственият купувач" НЕК би трябвало да избягва споразумения за покупка със срок по-дълъг от една година, ако влизането им в сила цели да повиши средната цена на доставка. (Както е известно обаче, НЕК вече има такива споразумения с външни инвеститори за по десет-петнайсет години). Трябва също да се работи по осъществяването на диагностичен одит на началните финансови отчети и да се приведат в готовност за довършване вътрешните инструменти за контрол на новосъздадените енергийни предприятия до края на 2000 г. За това трябва да бъдат наети квалифицирани одитори до края на август 2000 г., отбелязва Каконен.
От това писмо за пореден път проличава, че виждането на българското правителство и на МВФ за реформата в енергетиката се разминават сериозно. Кабинетът на Костов пренебрегна съветите на фонда и Световната банка по два много съществени въпроса - ценообразуването и преструктурирането на електрокомпанията. Правилно решение или грешен ход е спешното и непрозрачно разделяне на НЕК ще стане ясно още през следващите няколко месеца. За цените и сега е ясно - замразяването им обещава да създаде големи трудности и за топлофикациите, и за новата НЕК, и за току-що регистрираните дружества за производство и разпределение на електричество.
Накратко
Българската агенция за експортно застраховане, в която държавата беше мажоритарен собственик, ще се преобразува в агенция с минимум 51% държавно участие. Това предвиждат промените в Закона за експортно застраховане, одобрени от правителството тази седмица. В новия вариант на закона агенцията ще може да застрахова и пазарни рискове по решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане. Предвижда се и възможност за гарантирано от държавата застраховане на български инвестиции в чужбина. Вместо досегашната извънбюджетна сметка "Държавно гарантиране на експортното застраховане" ще се открие нова банкова сметка, пише още в проекта.
Да се намали размерът на транзитната такса, която плаща българската страна при доставката на руски природен газ през територията на Румъния, се споразумяха в Букурещ председателят на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки и държавният секретар на румънското министерство на промишлеността и търговията Константин Исбашою. За следващите четири години ще плащаме с 28.64% по-ниска такса. Според съществуващата двустранна спогодба размерът на транзитната такса се определя с протокол за период от пет години. През 1995 г. е било договорено необосновано годишно увеличение на таксата до 1999 г., обясниха от енергийната агенция. През миналата година тя е достигнала 22.404 млн. долара.
Шест разрешения за търсене и проучване на подземни богатства даде кабинетът в четвъртък. "Пътстройинженеринг" АД - Кърджали, и ПК "Балкантранс" - София, ще проучват скалнооблицовъчни материали в землището на село Кобилино, община Ивайловград. СД "Елегант-Деанмист, Драганов-Чонев и с-ие" - Любимец, получи разрешение за проучване на същия тип материали в площ "Щит" до село Щит, Свиленградско. "Ескана" АД - Варна, ще проучва строителни материали в площ "Каменар" до Куманово, Варненско. "Техсел" ООД - София, получи разрешение за търсене на облицовъчни материали в землището на село Кирчево, община Угърчин. Търсене на строителни материали в землищата на селата Хайредин, Михайлово и Манастирище започва "Геопет М" - София.
Ще изберат с конкурс фирма, която да се заеме с търсене на нефт и газ в блок "Резовска". Блокът е с площ 573.7 кв.км и се намира в южната част на черноморския шелф на 25 км от сушата. Кабинетът реши в четвъртък да открие процедура за издаване на разрешението. Конкурсът ще се проведе на 90-ия ден, след като решението излезе в Държавен вестник. Документи за участие в конкурса ще се купуват до 50 дни след публикуване на решението, а срокът за подаване на заявления за участие в Министерството на околната среда и водите е 65 дни. През 1991 г. "Ентърпрайз ойл" взе лиценз за търсене на нефт и газ в тази част на шелфа. През 1997 г. обаче компанията напусна блока, без да е прокарала търсещ сондаж, напомниха от правителствената пресслужба.
Правителството прие проектозакон за електронния подпис и електронната търговия. Предстоят още уточнения от отделните министерство и законопроектът ще бъде внесен до две седмици в парламента.
Шефът на "Плама" продал заложено имущество
Нов скандал избухна с плевенската рафинерия "Плама", след като преди десетина дни изпълнителният директор Евангелос Барутас беше арестуван и след това освободен. Шефът на "Нова плама" АД е обвинен, че е продал без разрешение готови продукти, поставени под запор, за 100 000 лева, съобщиха отлично осведомени източници. Барутас беше арестуван на 29 април и задържан за около 6 часа в следствения арест в Плевен. След това той е освободен под парична гаранция от 5000 лева. Първоначалната информация беше, че изпълнителният директор на "Плама" няма право да пътува в чужбина. Миналия четвъртък обаче БТА неочаквано съобщи, че мярката на Барутас "парична гаранция" не означава ,че е ограничено неговото придвижване и че той е прекарал великденските празници в Гърция. Невярна се оказа и информацията, че е отнет паспортът на Евангелос Барутас. Според националната агенция, която цитира плевенския прокурор Иван Шарков, изпълнителният директор трябвало да се върне от Гърция в края на миналата седмица. Искането за задържането му дошло от следователя Пламен Енчев. Пак по негово настояване трябва да се осъществи съдебно-счетоводна експертиза по следственото дело срещу Барутас.
Според осведомени източници причина за ареста на Евангелос Барутас било нежеланието му да се яви пред следователя на разпит. Барутас пратил факс на разследващия, че не може да се яви на уречения час и ден, защото имал намерение да пътува за родната си Гърция за Великден. Той настоявал срещата със следователя да стане след празниците. Това обаче ядосало Енчев и той поискал от прокурора да задържи гърка.
Барутас беше назначен за изпълнителен директор на фирма "Нова Плама" на 22 декември 1999 г., когато дружеството беше пререгистрирано в село Ярлово, Самоковско. Причина за ареста му всъщност е продажбата на масла и деривати за около 100 000 лева в периода 24 март - 21 април 2000 г. Според следствието той е превишил правата си с цел да облагодетелства себе си или други лица.
Зад сухата съдебна терминология се крие един конфликт, който трае вече близо две години. Евангелос Барутас е станал клиент на следствието, защото си е позволил да продаде имущество на търговската фирма на рафинерията "Рексойл". "Рексойл" ЕООД е собственост на "Плама", но имуществото на дружеството е поставено под запор заради дългове. През декември 1998 г. "Плама" взима кредит от 8 милиона долара от виенската "Централ Вексел унд Кредитбанк". Кредитът е обезпечен с учредяването на особен залог върху имуществото на "Рексойл" и върху самото търговско предприятие "Рексойл".
На 2 февруари тази година Софийският градски съд отстрани от управлението на "Рексойл" ЕООД лицата, свързани с "Плама", и вписа в търговския регистър като управител Емил Хърсев. Хърсев представлява интересите на "Централ Вексел унд Кредитбанк" в България. Тогава финансистът коментира за "Капитал", че съдът е предприел този ход по Закона за особените залози, тъй като "Плама" не обслужва дълга си към виенската банка. Задачата на Емил Хърсев е да събере вземането на неговите клиенти.
В Централния регистър на особените залози има три залога, свързани с "Рексойл". Първият залог в полза на "Централ Вексел унд Кредитбанк" е вписан в регистъра на особените залози на 2 февруари миналата година и включва над 30 000 метрични тона суров петрол от танкерите "Григорий Нестеренко" и "Владимир Кукинаки". Вторият залог е вписан на 23 март същата година и е върху цялото търговско предприятие "Рексойл" в полза на виенската банка. Това означава, че всички готови продукти - базови масла, горива, терпентини и друга собственост на "Рексойл", не могат да се продават без разрешението на Емил Хърсев след решението на софийския съд. Третият залог е в полза на фирма "Форус" ООД, който включва 23 500 тона петрол и дериватите от него.
Справка в същия регистър показва, че фирмата "Рексойл" е залагана няколко пъти, така както навремето бившият собственик на "Плама" "Евроенерджи" залагаше своята фирма "Ангора". Цялото търговско дружество на "Плама" е залагано три пъти - един път в полза на "Централ Вексел" и два пъти в полза на "Андре и сие" - Лозана. Още пет пъти е заложено имущество на "Рексойл" срещу кредити.
Според бившия синдик на "Плама" Лилия Тодорова използването на тези схеми е станало възможно заради незаконното приемане на оздравителния план на дружеството през 1998 г. Именно там е било записано, че дълговете на рафинерията към банки и други кредитори ще се изплаща от търговската фирма "Рексойл", която ще предлага работа на ишлеме и ще стои на входа и на изхода на рафинерията, а в същото време ще е собственост на "Плама консорциум". Според нея планът е бил направен така, че "Плама" да продължава да бъде източвана, без да погасява дълговете си към кредиторите.
Делото "Лионе дез'о" срещу общината" се решава през октомври
На 17 октомври е насрочено заседание на Софийският градски съд (СГС), на което може да бъде даден ход на делото на френската компания "Лионе дез'о" срещу столичната община. Фирмата беше кандидат в конкурса за концесия на софийската ВиК мрежа, но не спечели, защото общинските съветници решиха, че предлага добри инвестиции, но твърде висока цена на водата. "Лионе дез'о" залагаше да спечели, защото е акционерно свързана с един от най-големите инвеститори в България - белгийската компания "Юнион миниер", която купи медодобивния комбинат в Пирдоп. Френската фирма дори изпрати няколко писма на представители на правителството, в които напомняше голямото значение на инвестицията на "Юнион миниер". Сега "Лионе дез'о" обжалва процедурата по избора на концесионер с аргументите, че докладът на комисията по сделката е бил подвеждащ за общинските съветници, както и че е нарушена целта на закона за местното самоуправление и администрация - общинарите да действат в интерес на гражданите.
В началото на април на първото си заседание по случая "Лионе дез'о" срещу общината съдът отказа да даде ход на делото с аргумента, че като заинтересована страна трябва да присъства и победителят в конкурса "Интернешънъл уотър". Сега компанията трябва да бъде поканена за заседанието на 17 април. "Интернешънъл уотър" не е била повикана, защото общината не е дала на съда адреса на представителството на компанията. Общината е пропуснала освен това да предостави на съда документите и кореспонденцията, довели до избора на "Интернешънъл уотър". Очаква се при следващите съдебни заседания общината да представи принципно възражение, че искът на отхвърления кандидат е недопустим, защото решението на общинския съвет е по целесъобразност, а такива актове не могат да се оспорват. Адвокатите на компанията ще се придържат към тезата, че по конституция всички административни актове подлежат на обжалване по законосъобразност (т.е. за нарушения в процедурата).
Междувременно преди седмица "Лионе дез'о" загуби и битката за водната концесия в румънската столица Букурещ. Там конкурентите бяха същите, както и за концесията на столичната ВиК мрежа - италианската "Вивенди", френската "Лионе дез'о" и британската "Интернешънъл уотър". В Румъния изборът падна върху "Вивенди". В софийската концесия тя участваше заедно с японската "Марубени" и се говореше, че тази оферта има подкрепата на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев). Възможно е софийският избраник "Интернешънъл уотър" (която при участие в международни конкурси обичайно предлага най-ниска цена на водата в първоначалната си оферта) да е бил отхвърлен в Букурещ заради скорошния скандал, който се разрази в Боливия. В началото на април там имаше масови бурни протести заради поскъпването на цената на водата. В резултат на недоволството консорциум, в който "Интернешънъл уотър" държеше 55%, беше принуден да се оттегли от проект на стойност 200 млн. долара в третия по големина град на Боливия.
Сделката за БТК:
От флагман на приватизацията до флагман на корупцията
Прекратеният договор за наблюдение на сделката е най-големият шамар за управляващите
Ако доскоро инвестиционните банки наричаха в анализите си сделката за БТК "флагман на българската приватизация", в бъдеще вероятно определение може да стане и "флагман на корупцията". Миналата седмица българската асоциация "Прозрачност без граници", клон на едноименната международна организация в България, публично заклейми процедурата за продажба на БТК и едностранно прекрати договора си с Агенцията за приватизация (АП) за наблюдение на сделката. Аргументът е, че асоциацията не може да гарантира "прозрачността и законността" на сделката, нито "честността и неподкупността" на преговарящия екип. Макар и не в прав текст, с това върху сделката за държавния телеком де факто беше поставено клеймото "корупция".
Обвинението при това е особено сериозно, защото идва от една от най-значимите международни организации за борба с корупцията. Transparency International е неправителствена организация, създадена през 1993 г. с единствената цел да предотвратява корупцията навсякъде по света. Тя има клонове в почти всички страни по света и е известна най-вече с анализите и с индекса за корумпираност, по който периодично класира отделните държави. Авторитетът й личи например по новината, че бившият член на Европейската комисия Дитер Фриш сега е неин представител, и като такъв наскоро е дискутирал проблемите на корупцията в евросъюза.
На фона на разкритията за подкупни държавни чиновници случката изглежда като част от атаките срещу правителството. Шамарът обаче може да се окаже по-голям от всички досегашни. Чуждите инвеститори, финансовите институции и евросъюзът считаха продажбата на БТК за едно от най-големите изпитания за правителството. Отдавна се знае, че от успеха на сделката зависи до голяма степен бъдещата оценка на инвестиционния климат, а оттам и притокът на чужди капитали. Сега дори сделката с гръцко-холандския консорциум OTE/KPN след 14-месечни преговори най-сетне да се случи (до 30-40 дни, както твърдят управляващите), инвеститорите вече ще я свързват повече със съмненията за корупция, отколкото с приватизационен успех.
Миналата година беше организирано публично отваряне на офертата на консорциума в Агенцията за приватизация. Тогава се очакваше от нея да бъдат оповестени основните параметри. Вместо това представителите на асоциацията и на медиите присъстваха на рязане на плик и вадене на някакви листове хартия от него, след което бяха отпратени с уговорките, че всичко е конфиденциално и оповестяването на цената може да навреди на преговорите.
Формалният повод за асоциацията да прекрати договора си е, че АП не е представила всички искани документи по сделката. Според политолога Огнян Минчев, председател на борда на "Прозрачност без граници", решението за прекратяване на договора за мониторинг от 16 февруари м.г. е в отговор на нежеланието на АП да предостави цялата информация за хода на сделката, необходима за независима оценка. През цялото време "Прозрачност без граници" е получавала само избрана информация, а през последните три месеца - закъснели и умишлено погрешни сведения. Представителите на асоциацията освен това не са били допускани до преговорите с консорциума.
Официалното съобщение на АП гласи, че през март и април представителите на "Прозрачност без граници" са получили предквалификационните критерии за потенциалните купувачи, договора за юридическо консултиране с "Дойче Морган Гренфел" (сега Дойчебанк), кореспонденция между кандидатите и работната група по сделката и подобрената оферта на консорциума от 28 март. Според АП асоциацията не е получила писмата за интерес от потенциални купувачи, документи, че кандидатите отговарят на обявените критерии, и протоколи за регистрация (вероятно от подаването на офертата, за която се говори, че е дошла след обявения краен час). Асоциацията не получила и отговора на правителството по одобрената оферта, защото той и без това се съдържал в доклада и решението на Министерския съвет за принципно одобрение на сделката отпреди три седмици. Що се отнася до преговорите с купувачите, АП твърди, че представители на "Прозрачност без граници" присъствали на тях до средата на м.г. (най-вероятно до подписването на протокола от 9 юли, с който преговарящият екип на Бакърджиев пое крайно неизгодни за държавата ангажименти пред купувачите), след което асоциацията спряла (чрез писмени заявки) да иска присъствие на преговорите.
Скандалът с "Прозрачност без граници" може да има и политически ефект вътре в СДС, особено като се имат предвид добрите връзки и авторитетът на Огнян Минчев пред мнозинството допреди година-две. Това ще проличи, ако парламентарната група на СДС се разцепи при гласуването на договора за обезщетенията, които държавата дължи на купувачите, и на поисканите от консорциума промени в законите за далекосъобщенията, обществените поръчки и приватизацията.
Испанската телекомуникационна компания "Телефоника", която заяви интерес към БТК, но не подаде оферта, сега преговаря да се слее с холандския телеком KPN, един от кандидат-купувачите за БТК. Очакванията са да се създаде дружество, в което 60% ще държат акционерите на "Телефоника", 40% - на KPN. Все още не е ясно дали испанското правителство, което има блокираща квота в "Телефоника", няма да забрани сделката, след като управляващите и ръководството на телекома имаха сериозни разногласия през последните месеци. Ако сделката "Телефоника" - KPN се осъществи и преговорите с OTE/KPN за БТК също приключат с приватизационен договор, испанската компания непряко ще получи миноритарен дял в българския телеком. Преди около три месеца "Телефоника" препотвърди своя интерес към БТК на среща между нейни шефове и българския министър на транспорта и съобщенията Антони Славински.
"Дойче телеком", другият голям потенциален кандидат за БТК, който няколко пъти препотвърждава интереса си въпреки продължаващите преговори с OTE/KPN, също може да придобие непряко собственост в българския телеком, ако купи пакет от OTE. Хипотезата за интерес на "Дойче телеком" към OTE се спрягаше в гръцкия печат през последните няколко месеца. Преизбраната управляваща партия в Гърция ПАСОК наскоро обяви намерение да продаде 15% от гръцкия телеком на стратегически инвеститор, който при желание може да вземе и мажоритарен пакет, ако изкупи акциите на OTE, които се търгуват на атинската борса.
Столичната община ще прави енергиен холдинг
Над един милиард долара са необходими за енергетиката на София през следващите 10 години
Над 197 млн. долара са необходими само за рехабилитацията на топлофикационната система (включително ТЕЦ-овете) на София. Ако се изграждат нови и заместващи мощности за комбинирано производство на топлина и електричество, общата необходима инвестиция ще надхвърли eдин милиард долара. Това показва концепцията за развитие на енергетиката в София до 2010 г. Тя е подготвена от Софийския енергиен консорциум (СЕК), който беше основан през март 1999 г. В него участват "Топлофикация София", Lahmeyer Energy Solutions GbR - Германия, и Newton Financial Management Group - Чехия. Консорциумът беше създаден с една основна цел - да изготви концепция (стратегия) за политиката на софийската община по управлението и развитието на енергийната инфраструктура на столицата. Той ще подготвя също специални програми и проекти за привличане на инвеститори в енергийния сектор.
Вече са проведени срещи с някои от потенциалните международни инвеститори, които са заявили интерес към енергийния сектор на София. National Power и Siemens например проявяват интерес към изграждането на нова мощност с комбиниран цикъл за производство на топло- и електроенергия. Интерес проявяват също Honeywell, Marubeni Power, RWE AG, ABB Alstom Power, SIMEST, Techem, Interchem Energy Inc., Brunata, Bindl и други компании. Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие също заявиха готовност да финансират енергийни проекти в София.
За столичната топлофикация основният проект е за рехабилитация на мрежата и подмяната на морално и физически остарелите абонатни станции. Отдавна е изготвен проект (master plan) за рехабилитация на топлопреносната мрежа и модернизиране на абонатните станции на базата на кредитно споразумение със Световната банка и ЕБВР. В резултат се очаква да се намалят чувствително загубите при преноса и да се подобрят експлоатационните показатели на системата. Проектът засега се отлага, защото не влезе в списъка на приоритетните кредити, за които ще гарантира държавата. Държавното гарантиране на заема и реализацията на master plan-а "е условие за самата възможност за техническо оцеляване на дружеството", твърдят авторите на доклада. Той включва също инсталирането на измервателни и разпределителни устройства в жилищата, които ще позволят обективно измерване и отчитане на реалната консумация.
В съвременната европейска практика над 90% от топлоенергията се осигурява чрез икономични схеми за комбинирано производство на топлина и електроенергия. Сега в София по този начин се произвежда едва 20% от топлоенергията. В концепцията е посочено, че енергийната политика на общината трябва да е насочена към достигането на европараметрите. За тази цел обаче ще са необходими над 200 млн. долара само за рехабилитацията по master plan-а на Световната банка (без да се включват генериращи мощности).
Състоянието на електроснабдителната система е такова, че тя също изисква значителни инвестиции (около 75 млн. долара) за рехабилитация и развитие.
Изграждането на система за битово снабдяване с природен газ е алтернатива на централизираното отопление в определени градски райони. Критериите, по които трябва да се прави подборът на подходящите за газифициране райони, са: отдалеченост от главния газопровод, липса на централно топлоснабдяване, гъстота на застрояване, стандарт на жителите в района (среден), наличие на различни видове потребители (битови, промишлени, обществени, услуги), конкуренция на алтернативни енергоносители.
На базата на тези критерии са определени 21 района, които са подходящи за газифициране. Съществуват добри възможности за изграждане на газоразпределителна мрежа в някои централни градски райони, но това трябва да стане в съответствие с общия градоустройствен план на София. Положителни фактори тук са гъстотата на жилищните сгради и капацитетът на съществуващите газопроводи, а отрицателният - затруднените и по-скъпи строителни работи в центъра.
Не се използват възможностите за използване на пропан-бутан за битови цели, местни отоплителни системи и като гориво за транспорта, е отбелязано в доклада.
В концепцията е посочено, че приватизацията на общинските енергийни предприятия ще тече паралелно с преструктурирането на общинската фирма "Топлофикация София", НЕК и Булгаргаз. В хода на това преструктуриране се предвижда създаването на енергиен холдинг на базата на топлофикационната компания, в който защитата на обществените интереси и социалните цели може да бъде осигурена чрез миноритарно участие на общината в неговото управление. Предвижда се към холдинга да се присъедини и "Електроснабдяване София", което щяло да позволи спестяването на допълнителни средства за енергия от общинския бюджет.
При преструктурирането на НЕК столичното електроснабдяване ще се обособи като самостоятелно разпределително предприятие, което ще експлоатира разпределителната мрежа и ще оперира на територията на столичната община. Община София проявява определен интерес към приватизирането на електроснабдителното предприятие, е посочено в доклада. Общината най-вероятно ще предяви и реституционни претенции, защото от 1941 г. то е било общинска собственост до 1948 г., когато се извършва национализация в областта на електроенергетиката. Същото се отнася и за ВЕЦ-овете, изградени по рилския водопровод, които също са били собственост на общината до 1948 г. Общината смята да участва в приватизацията на електроснабдяването с притежаваните от нея компенсаторни записи. Един от начините да стане това е своевременното им предоставяне на собствените й фирми, е записано в концепцията. Предвижда се също изграждането на нещо като столичен НЕК. Тоест цялата територия на София да се обслужва от едно електроснабдително предприятие, което ще носи отговорността за експлоатацията, оперативното управление, планирането и развитието на електроснабдителната система. Според авторите на доклада такова предприятие ще бъде атрактивно за външните инвеститори. Общината най-вероятно ще участва и в бъдещата регионална газоразпределителна компания с апорт на общинска собственост.
Скъпият долар направи дълга по-голям от БВП
Преминаването към европейските класификатори ще подобри показателя дълг/БВП в краткосрочна перспектива
Рекордно високите стойности на долара спрямо еврото, а оттам и спрямо лева, покрай всички други ефекти влошиха съотношението дълг/БВП, което е един от основните икономически критерии за членство в европейския икономически и валутен съюз. За контрол върху съблюдаването на фискалната дисциплина ЕС използват два основни критерия - размер на бюджетния дефицит и на държавния дълг. Съгласно критериите за сходство от Маастрихт общият размер на непогасения държавен дълг не трябва да надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) или в противен случай трябва да бъде налице ясна тенденция към намаляване на това съотношение.
По данни на БНБ в края на март съотношението е 85.05%. То обаче е правено при база прогнозен БВП за 2000 г., който към днешна дата изглежда трудно определима величина. Ако с известна условност съотнесем дълга към днешна дата към брутния вътрешен продукт за миналата година (22.515 млрд. лева), съотношението дълг/БВП е 93%. Ако дългът към 31 декември 1999 г. се преизчисли по курса за 31 март, съотношението дълг/БВП за 1999 г. ще бъде 102%. Към общата сума на дълга би следвало да се прибави и размера на задълженията на правителството към БНБ, възникващо от това, че лихвите по брейди-книжата са обезпечени с американски облигации, част от които (на стойност около 80 млн. долара) се водят като актив в баланса на централната банка.
Всъщност един от основните въпроси при изчислението на въпросното съотношение е "kакво следва да се разбира под понятието държавен дълг?. В настоящия момент България се придържа към класификацията, определена от Международния валутен фонд. Това се налага поради факта, че информацията се предоставя за ползване от фонда във връзка с финансирането, което получаваме оттам. Препоръчително е данните за дълга да обхващат общия дълг на централното правителство. Данните за дълга следва да се разделят за външния и вътрешния дълг. Възможно е да се предоставя информация по матуритетната структура, по инструменти и по кредитори. Това се предвижда в Общите стандарти за разпространение на данни (GDDS) на МВФ по отношение на държавния дълг. "Обявяването на информация за държавногарантирания дълг се насърчава", се казва още в GDDS.
Началото на преговорите за членство в Европейския съюз и евентуалното бъдещо присъединяване на България към икономическия и валутен съюз, което е свързано с покриване на съответните критерии за членство, предполагат промяна в дефиницията за държавен дълг, която използваме. Директива на ЕС от ноември 1993 г. ясно определя, че държавният дълг включва както задълженията на централното правителство, така и дълга на местната власт и осигурителните фондове. Общата сума на дълга представлява сумата на всички пасиви - пари и депозити, краткосрочни и дългосрочни облигации и краткосрочни и дългосрочни заеми, с изключение на тези пасиви, съответстващите финансови активи на които са притежание на субекти на правителството. Държавният дълг, деноминиран в чужда валута, се преизчислява по пазарен курс от последния работен ден на годината. В общата сума на дълга се включва и сумата на активираните държавни гаранции.
Промяната в класификацията на това що е държавен дълг ще доведе до промяна на общата сума на дълга. Ще се промени и съотношението държавен дълг/БВП. "Действително европейската дефиниция съгласно чл.104 от Договора за създаване на Европейската общност и протоколa относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит леко се различава. В нея се включват общинските дългове и се изключват търговските транзакции. Това обаче не налага промяна на използваните дефиниции, а по-скоро прецизиране на обхвата на използвания от нас числител в маастрихтския критерий", коментира заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски. Според него промяната в дефиницията ще се отрази благоприятно в посока намаление на общата сума на дълга. Действително промяната в дефиницията първоначално ще доведе до намаляване на размера на дълга, тъй като ще се отчитат само активираните държавни гаранции. В същото време задълженията на общините с изключение на емисията еврооблигации на Столична община са малки. Ако се направи преизчисляване, държавният дълг към края на март ще се намали с около 1.2 млрд. лева (600 млн. долара) и индикаторът дълг/БВП ще бъде около 80% (89%, ако базата е БВП за 1999 г. и 97% за дълга към 31 декември 1999 г., преизчислен по курса за 31 март и отнесен към БВП за 1999 г.).
В по-дългосрочен аспект интересът на общините към емитиране на облигационни заеми ще нараства, а това ще повиши допълнително общата сума на дълга и ще влоши наблюдавания индикатор. "Не вярваме, че общините могат да се окажат в ролята на крупни заематели при съществуващата ситуация на финансовите пазари и при законовите ограничения по отношение на кредитната им експозиция. Не се опасяваме и от държавните гаранции, не всички от тях попадат в обхвата на коментирания числител", заяви Пламен Орешарски. Все пак до края на годината дългът на общините ще започне да се публикува на отделен ред. Подобряване на съотношението е възможно или чрез рязко намаляване на общия размер на дълга, или чрез създаване на предпоставки за икономически растеж и нарастване на БВП, за което обаче има да се върши още много работа.
Общините ще трябва да искат разрешение от Министерството на финансите при емитирането на общински дълг. Това е записано в концепцията за закон за дълга, която правителството одобри миналата седмица. "Надяваме се проектозаконът да бъде внесен в Министерския съвет до 30 юли, за да може да бъде гледан от парламента след лятната ваканция", заяви заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски.
Сега действащото законодателство позволява на общините да взимат заеми, включително и облигационни, без да искат разрешение от когото и да е. Единственото ограничение е размерът на заема да не надхвърля 10% от собствените им приходи. "Общинският дълг е част от публичния дълг и ако нарастването му не бъде контролирано, би могъл да се превърне в опасност за консолидирания бюджет", обясни Орешарски. Общините ще трябва да внасят за одобрение в Министерството на финансите плана за своите намерения за нов дълг в годината преди емитирането му. В текущата година те няма да могат да емитират дълг извън предварително обявения.
В момента столичната община е емитирала облигации за 100 млн. марки на международните пазари. Две-три общини са взели банкови кредити по 1-2 млн. лева. Още 10 общини водят преговори за банкови кредити или облигационни заеми.
Изискването за разрешение може да доведе до нови сериозни разногласия между централната власт и общините. При всички положения то ограничава автономията на местните власти. От друга страна обаче, общинският дълг формира дефицит в консолидирания бюджет, който независи от правителството.
В новия закон по-строго ще се регламентират държавните гаранции, каза Орешарски. Предвижда се единствено министърът на финансите да подписва гаранционните споразумения. Както и досега, те ще трябва да се ратифицират от парламента. При активиране на държавната гаранция, Mинистерството на финансите ще може да си търси парите от длъжника.
Индикативни цели за размера на външния дълг като процент от брутния вътрешен продукт ще бъдат заложени в закона за дълга, реши също правителството.
БНБ разясни автоматизираната информационна система за управление на дълга. Системата работи в БНБ от 1997 г. Тя е проектирана, изградена и в момента се поддържа от експерти на централната банка. Условията за работа с регистъра са обяснени в брошура, издадена наскоро от БНБ, управление "Фискални услуги".
Основната цел при изграждането на системата е консолидиране на данните за всички задължения на държавния бюджет към чуждестранни кредитори. По този начин се създава възможност за извличане на детайлна информация, необходима за активното управление на дълга с цел оптимизиране на неговата валутна, лихвена и матуритетна структура. Системата подпомага и вземането на решения относно влиянието на новите заеми върху възможностите за обслужване на дълга.
Краят на самотния ездач
След бурния месец април антикорупционните емоции тихо започнаха да тлеят. Развилите се успоредно атаки срещу управляващите достигнаха до развръзки с очакван край. Какво спечелиха Бонев и Тренчев и какво загуби Костов от целия дебат, в който бяха основни играчи?
Първо се скъса касетата на Тренчев. Независим експерт, нает от "Дарик" радио, заяви, че записът е манипулиран и че не може да се подпише под твърденията на лидера на КТ "Подкрепа", че гласът на нея е на пресдиректора на Министерския съвет Михаил Михайлов. Същото беше потвърдено и от Научния институт по криминалистика и криминология на МВР. В предоставения на прокуратурата запис липсвал цял пасаж, който бил пуснат по "Дарик" радио. А щом има манипулация, доказателството има доста съмнителна стойност. Така на практика завършва сагата с обвиненията на Тренчев срещу шефа на Дирекция "Информация и връзки с обществеността" Мишо Михайлов. Точно с тези обвинения започна атаката срещу корупцията във високите етажи на властта. Иначе Доктора спечели това, че отново яхна вълната на общественото недоволство и напомни на всички за себе си.
И офанзивата на ексвътрешния министър Богомил Бонев загуби от остротата си. В последното си интервю във в. "Труд" той достатъчно ясно заяви бъдеща политическа кариера, но като цяло започна да издребнява и стана скучен. (Особено с обвиненията срещу приемника му Емануил Йорданов, че живеел в служебен апартамент на МВР.)
Две литературни алюзии предизвикват последните медийни изяви на бившия вътрешен министър - на самотния бегач на дълги разстояния и на конника без глава. Зад него не застана никой, а той продължава да препуска без цел и посока. Така се срина и митът, че самотният ездач може да промени статуквото. Този образ се отнася както за Богомил Бонев, така и за Иван Костов. Единият - че може да се бори сам за и срещу властта, другият - че може да държи сам властта. Затова в споменатото интервю вътрешният министър звучи повече като политик, отколкото като ментор, и заявява участието си в алтернативна политическа формация. Може би тогава ще се разберат и имената на политиците, които трябваше да застанат зад него в засега соловата му акция.
От цялата тази медийна вакханалия, която създаде, бившият вътрешен министър Бонев спечели единствено нова популярност и евентуално политическо бъдеще. И преди той е казвал, че може да подкрепи една десноцентристка формация. В последното си (засега) интервю той заяви: "Скоро ще бъде формулирана алтернативна заявка за управлението на страната през ХХI век. Бих подкрепил такова нещо. Сега не мога да се ангажирам дали хората ще застанат зад мен или зад тези принципи и идеи. " Бонев дори посочи жалоните, по които ще върви тази бъдеща формация, с няколко съвета към управляващите, които предизвикаха дискусии.
От обичайните заподозрени като привърженици на Бонев обаче единствено Стефан Софиянски се яви на публичната сцена. Изявленията му, освен че опипаха почвата и материализираха слуховете, че той има апетити към пост в управлението на страната, не доведоха до друго. (Появата на Софиянски само доказа, че кръгът около него начело с Любомир Павлов съвсем не спи и е готов да се възползва от всяка възможност за включване във властта.)
Останалите политически играчи, за които се предполагаше, че стоят зад Бонев, дори и не се показаха. Евгений Бакърджиев мълчаливо изчака да види накъде ще се развие конфликтът и да извади дивиденти от създалата се ситуация. Атаката срещу управлението на политическия орган "Демокрация" е само видимата част на новото самочувствие на бившия вицепремиер. Капсулирането на СДС след офанзивата на бившия вътрешен министър обаче прелегитимира Бакърджиев отново като един от силните сред сините. Вероятно запазването на единството на партията ще се проектира и при разпределението на депутатските листи за различните кланове в СДС на парламентарните избори в по-далечен план.
Всеобщо е мнението, че Костов не се възползва от призивите да се освободи от корумпираните, от което щеше да спечели СДС. Но пък той и не можеше да го направи. Най-малкото затова, защото по този начин щеше да признае, че екс вътрешният министър е прав. Вместо това синият лидер инструментализира атаката на Бонев, за да консолидира групата на СДС.
Малцина успяха да дешифрират, че зад атаката на бившия вътрешен министър се крият и дълбоко лични емоции. Той се качи на антикорупционния облак, който вдигна Тренчев, и започна да връща на всички, на които беше обиден - на Костов, че го махна от правителството, на хората от бившия му екип в МВР, че са го предали на Костов, на Соколов, че му е обсебил вътрешното министерство, като е назначил свои хора на възлови постове. Така че, ако е имало сценарий, той е бил писан на крак. И политическите, и икономическите играчи, които трябваше да се появят зад Бонев, останаха стаени, а главният герой - сам в края на филма.
Иначе негативите за икономическия гръб на Бонев са значителни. "Мобилтел" на Чорни и Грашнов беше обявен за новия враг на управлението на СДС. Бившият вътрешен министър много добре знае какво означава това, защото точно той беше острието срещу Мултигруп, когато целият апарат на държавата се стовари върху групировката през 1997. Банкерът Емил Кюлев вероятно също ще бъде атакуван. (В Пловдив вече върви проверка срещу неговия кум - пловдивския бизнесмен Гергов.) На натиск са подложени и останалите му верни хора в МВР. Шефът на НСБОП Кирил Радев вероятно ще бъде принуден да подаде оставката си. А директорът на националната полиция ген. Васил Василев не успя да се пребори за поста главен секретар на министерството за мястото на Божидар Попов.
Така Бонев успя да нанесе само поразии както на себе си, така и на своето обкръжение.
Безспорно е това, че поне още няколко месеца Богомил Бонев ще бъде интересен на медиите. Извън партия със стройна структура обаче той е обречен на маргинализация. По същия начин, както това се случи на служебния премиер Ренета Инджова. Приликите между тях не са много, но са натрапчиви. А това не е най-радостното бъдеще за един бивш министър.
"Левски Спартак" предлага "да охранява" колите, застраховани в ДЗИ
Дружеството, притежание на израелски компании, извади похвати от предишния си живот
Събитията около застрахователно дружество "Левски Спартак" винаги са били нещо като кратки разкази с неочакван край, а главните герои в тях винаги са получавали неочаквана подкрепа незнайно от кого. След като за изненада на всички получиха лиценз, нещата изглеждаха спокойни. Но не задълго - скоро след това започнаха да се случват интересни неща на застрахователния пазар.
ЗАД "Левски Спартак" като дружество, създадено от Съюза на бившите барети, трябваше да попадне в списъка на "отрязаните" компании при лицензирането. Но след доста продължителна и странна процедура дружеството се сдоби с желания лиценз. Интересно е да се отбележи, че това е единствената компания, която чрез метаморфози в структурата на акционерното участие успя да се спаси от ситото на Националния съвет по застраховане. По 50% от акциите бяха придобити от израелските фирми "Аяд Пирзул" и "Рахити Меир класик". И всичко започна отначало.
Поне 80% от действащите общозастрахователни компании могат да потвърдят, че от края на миналата година (когато компанията получи лиценз за дейността си) кражбите на автомобили рязко са се увеличили. Вероятно това е случайност, но застрахователи намират връзка между двете събития.
Още след повторното раждане на компанията бе заявено, че ще се борят за увеличаване на дела им в имущественото застраховане и най-вече в каско- застраховките. Така и стана. Всеки застрахователен брокер на пазара ще потвърди, че тарифата за пълна каско-застраховка при най-масовите автомобили със застрахователна стойност от три до десет хиляди лева е най-ниска при "Спартак". Тарифа от 6.7% не предлагат дори и "Бул инс" и "Юпитер", за които се твърди, че са сред най-сериозните играчи в автомобилното застраховане, при това със запазена мрежа за издирване и пазене на автомобилите.
"Левски Спартак" са предложили на "ДЗИ - Общо застраховане" да поемат презастраховането на риска "кражба на моторни превозни средства". В това няма нищо лошо, като се изключат обстоятелствата, при които се предлага този договор. Представители на "Спартак" са отишли в ДЗИ, като са обяснили, че презастраховането при тях ще гарантира липса на кражби на застраховани в ДЗИ автомобили. Според източници от държавния застраховател от дружеството, създадено от бившите барети, са предложили и "показно" как ще изглеждат нещата след сключване на подобен договор, като в резултат в продължение на два дни кражбите на автомобили, застраховани в ДЗИ, рязко са намалели. "По принцип за тези два дни са спрели да крадат каквито и да било коли", коментира запознат със застрахователния бизнес. "Спирането на кражбите подлежи на договаряне между различните групировки, но след като "Спартак" са успели да го договорят, явно държат сериозни позиции", допълни той.
По данни на Дирекцията за застрахователен надзор обаче "Левски Спартак" няма нито изисквания капитал, нито разрешение за извършване на презастрахователна дейност. Но за сметка на това от дружеството могат да се възползват от термина съзастраховане, който не се третира в Закона за застраховането. За съзастраховането няма капиталова бариера, нито е необходимо да се иска разрешение. Съзастраховането означава, че две или повече компании си разделят риска на части. Например, ако "Левски Спартак" и ДЗИ сключат подобен договор, двете компании ще поемат по някакъв процент от риска, да кажем 40% на 60%. Това означава, че ако бъде открадната кола, която е застрахована в ДЗИ, 40% от обезщетението ще плати "Спартак", а останалите 60% ще плати ДЗИ.
Шефовете на ДЗИ са поставени в ситуация да избират - да плащат на клиентите щетите за откраднатите коли или да си плащат на "Левски Спартак" за това, че ги "пази". По-лошото е, че ако сключването на договора бъде отказано от страна на държавното дружество, кражбите на застраховани при него коли могат да нараснат. И така - докато ДЗИ се съгласи.
Ако сделката бъде сключена, към "Спартак" ще отиде доста сериозен финансов поток. За миналата година ДЗИ е реализирал 18 млн. лв. премиен приход по каско-застраховки. За да се направи поне елементарна сметка за сумите, които може да прибере "Спартак", макар и без да се претендира за точност, ще приемем, че във всички застраховки е включен и рискът кражба (което не е така, но все пак повечето застрахователни договори го включват). По принцип около 30% от застрахователните премии по каско са предвидени за покриване на риска кражба. Значи, за миналата година от ДЗИ са отделени около 5 млн. лв. В зависимост от това как евентуално ще се договорят двете застрахователни дружества (как ще си разделят съзастраховането на риска) ще стане ясно и какви суми ще тръгнат към "Спартак". Ако си разделят риска 50 на 50, в "Спартак" трябва да отидат 2.5 млн. лв. (ако се смята по сумата, отделена за риска кражба за миналата година). "Ние ще презастраховаме риска, ако такъв договор с ДЗИ бъде сключен в много голяма немска компания", коментира Румен Цонков, шеф на "Левски Спартак". Въпросът е обаче не може ли направо ДЗИ да го презастрахова, без да минава паричен поток през "Спартак".
Според документите, акционери на "Спартак" продължават да бъдат двете израелски фирми. Според запознати обаче Алексей Петров, който се отдели от "Аполо и Болкан" , за да създаде "Спартак", все още дърпа конците в компанията. Според свидетели Петров е бил на коктейла на компанията, даден в чест на получения лиценз. "Много е вероятно Петров да е купил имената на фирмите срещу известна сума", коментира брокер, работещ с "Левски Спартак". Алексей Петров се появява в застрахователния бизнес с регистрацията на застрахователно дружество "Аполо и Болкан". Там той работи с Цветан Овчаров, Христо Чоевски и Весислав Кънчев. Година преди да създаде "Левски Спартак", Алексей Петров се появява и в управляващите органи на ЗПАД "Средец М".
"Спокойно може да се говори за ново преразпределение на пазара", коментира застраховател, който беше пряк свидетел и на процесите на преразпределение на пазара още преди лицензирането. "Очаквам, че и този път разделянето на пазара ще става по грубия начин", добави той. "Откакто "Спартак" получи лиценз, наистина кражбите се увеличиха сериозно", коментираха и от "Алианц България".
Според запознати връзката за водене на преговорите между ДЗИ и "Левски Спартак" е Йордан Велев, който в момента е акционер в Застрахователно-брокерска къща "Балканъ". Преди време е бил на трудов договор в "Левски Спартак". Той е имал офис и с право на ликвидация, което му дава право сам да определя какви са щетите по застраховки, сключени от него, сам да ги пренасочва за евентуален ремонт, без да е необходимо да се допитва за това до централния офис. Бивши негови колеги обясниха, че е натоварвал компанията с прекалено високи разходи за щетите на автомобили, застраховани от него. Твърди се, че е бил известно време в немилост. "С Йордан Велев нямаме нищо общо, той е абсолютен мошеник и никой в бранша не обича да работи с него. А ако трябва да сме точни, в момента единствено той има офис с право на ликвидация към ДЗИ. Това му дава възможност да източва пари от компанията без особени проблеми", заяви Румен Цонков.
"Водени са преговори, но все още няма резултат", коментира Лазар Митов, шеф на дирекция "Автомобилно застраховане" в ДЗИ. Според него информацията за това, че "Спартак" са задържали за два дни кражбите на коли, не е вярна. "Но ако все пак е вярна, това говори много лошо за тези, които са им дали лиценз", допълни той. "Смешно е да се говори, че сме задържали кражбите на коли, застраховани в ДЗИ. Ако можехме да го направим, всички щяха да се застраховат при нас", заяви Румен Цонков, изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на "Левски Спартак" и отказа всякакъв друг коментар по темата.
Според Лазар Митов при преговорите е било обсъждано условието как ще бъдат маркирани автомобилите. Това означава, че ако ДЗИ сключи договора, ще влезе в клопката на ЗД "Витоша", които преди години бяха сключили подобен договор с "Аполо и Болкан".
ДЗИ наистина е в затруднено положение, но подпише ли веднъж договора, може да затъне още повече. Проблемът идва и от това, че от ноември миналата година ДЗИ ЕАД е в открита процедура по приватизация. Ако договорът с "Левски Спартак" бъде сключен, е много вероятно действието му да продължи и след влизането на новите собственици. От няколко дни е готова и предприватизационната оценка на ДЗИ, подготвена от "Делойт и Туш". Засега конкретни имена на кандидати не са се появили, но от доста време се говори, че голяма гръцка фирма проявява интерес, както и френска финансова институция.
Накратко
Шефът на "Индустриален холдинг България" Росен Димоларов ще напусне съвета на директорите на ТБ "България инвест". Промяната ще бъде извършена на общо събрание, свикано за 28 май, съобщиха от банката. Тя е свързана с излизането на бившия приватизационен фонд от структурата на "Алианц" у нас. Заедно със смяната на г-н Димоларов в съвета на директорите на банката може да бъдат извършени и други промени. Те ще са свързани с размествания в ръководните тела на ЗПАД "Алианц България" и ЗАД "България - Живот". Чистата печалба за миналата година в размер на 242 хил. лева ще бъде отнесена към резервите на банката.
Банковата консолидационна компания отново не зае твърда позиция по хода на сделката за банка "Биохим". Шефът на БКК Петър Жотев заяви, че по юридическия статут на предпочитания купувач Нефтинвестбанк ще се произнесат БНБ и съдът и при проблеми, преговорите ще продължат с останалите двама кандидати - "Орел - Г-холдинг" и консорциума ПИБ - Юнионбанк. Офертите и на тримата кандидати са приемливи, допълни Жотев.
Чистата печалба на Насърчителната банка за 1999 г. е 83 хил. лева. В петък общото събрание на акционерите реши тя да бъде внесена във фонд "Резервен". За четирите месеца на миналата година, в които банката е работила, са отпуснати пет кредита за 630 хил. лева. В момента портфейлът е малко над 1.5 млн. лева. Банката е пред финализиране на преговорите за получаване на кредитна линия за 20 млн. германски марки от "Кредитанщалт фюр видерауфбау" (KfW) - Германия. Собственият капитал на банката в момента 11.611 млн. лева, а балансовото й число - 14 млн. лева.
Правният комитет към управителния съвет на Асоциацията на търговските банки си избра ръководство. В него влизат Севда Страхилова, юридически консултант на ТБ "България инвест", Ива Кузманова, главен юрист на "Интернешънъл комършъл банк", и началникът на управление "Правно" в Банка ДСК Диана Андонова, която ще е председател на комитета.
Главният касиер на БНБ Любен Иванов подаде оставка. Според публикация във вестник "Стандарт" причината е несъгласието му с методите на работа на шефа на управление "Емисионно" и подуправител на БНБ Мартин Заимов.
Бавят приватизацията на "Хемус ер"
Американска и българска компании заявяват интерес към превозвача
От две седмици авиокомпания "Хемус ер" е с открита процедура за раздържавяване от Агенцията за приватизация. Метод за продажбата, както и процент за потенциалните инвеститори засега не е определен. Въпреки това интерес към участие в сделката вече са заявили две компании, казаха осведомени източници от АП. Според тях една от фирмите, направила запитване за превозвача, е американска. Официално писмо за намерение е подала и българска компания, съобщиха служители от Министерството на транспорта.
Въпреки заявения инвестиционен интерес със сделката не се бърза. В транспортното министерство твърдят, че до краен резултат по нея едва ли ще се стигне скоро. Становището на министър Славински е, че "трябва първо да се изчака, за да видим какво се случва с "Балкан". Засега държавата не може да си позволи да остане без свой превозвач, продавайки "Хемус ер", обясниха подчинени на Славински. Според тях идеален вариант е сравнително малката компания да поеме закритите линии на частната "Балкан". На практика "Хемус ер" вече обслужва полетите София - Бейрут. Можем да покрием и други линии на "Балкан", но за целта ни е необходимо разрешение от транспортното министерство, твърди изпълнителният директор на дружеството Димитър Павлов. В момента се чака такова разрешение за Дамаск. Другият вариант е държавната фирма да бъде упълномощена да изпълнява полетите от самата "Балкан". За обслужване на дългите полети като тези до Ню Йорк и Йоханесбург обаче "Хемус ер" няма необходимите самолети.
Очевидно е, че най-добрият изход от ситуацията е дружеството да бъде приватизирано и инвестициите за машини да дойдат от новия му собственик. Но не и според чиновниците от транспортното министерство. Според тях добър вариант е самолетите да бъдат взети на лизинг или с кредит, за който да се даде държавна гаранция. А докато се намери заем и ресурс за държавна гаранция, "Хемус ер" явно ще остане като добра стока, скрита зад стъкло - продава се, но не съвсем. Примерите за това какво се случва с едно държавно дружество, докато чака приватизацията си, са много. Показателни са последните финансови резултати на "Хемус ер". Според началника на управление "Структурна реформа" в транспортното министерство Валентин Гълъбов компанията има отлични финансови резултати за последните няколко години, които бележат положителна тенденция и в момента. Добре стоят операциите както с пътнически, така и с карго полети. Същото твърди и изпълнителният директор Димитър Павлов. Самите цифри обаче ревниво се пазят в тайна.
Статистиката показва, че през 1998 г. "Хемус ер" е на печалба с 200 млн. стари лева. За деветмесечието на 1999 г. също има печалба. Четвъртото тримесечие от миналата година обаче компанията приключва със загуба от 415 хил. нови лв. В същото време дружеството няма дългосрочни задължения и кредити, няма плащания по лихви и общите финансови разходи са едва 162 хил. лв. Междувременно Агенцията за приватизация избира оценител на фирмата. Ситуацията в "Хемус ер" в момента показва, че приватизацията на дружеството не трябва да се бави. Ако загубата за 1999 г. е резултат от влошена пазарна позиция, сделката трябва да се сключи преди евентуално последващо. Иначе никога не е късно "Хемус ер" да полети по пътя на "Балкан".
"Хемус ер" е създадена през 1991 г. като регионален превозваAQч. Стопроцентна държавна собственост. Има 250 служители. Самолетите й са 14 на брой - Як 40, ТУ 134 и ИЛ 410. Има редовни полети до Варна, Скопие, Тирана, Букурещ, Лайпциг, Осло и Бейрут. Има разрешение за полети и до Загреб, Тбилиси и Прищина.
Джефри Сакс препоръча привличане на крупни чужди инвеститори
"Икономическото положение в страната е доста добро, но не толкова, колкото трябва да бъде", заяви по време на визитата си в България икономическият съветник на президента Петър Стоянов Джефри Сакс. Той отчете напредъка, който страната е постигнала през последните три години, но препоръча ускоряване на приватизацията и подготовката ни за членство в Европейския съюз. Джефри Сакс сподели, че според него финансовата система в България все още не функционира истински, и препоръча стимулиране на банките да кредитират малкия бизнес, а също и подобряване работата на фондовата борса.
Основна задача, която правителството трябва да си постави, е привличането на повече крупни инвестиции в областта на високите технологии и комуникациите. Подобни инвестиции в телекомуникациите няма да бъдат направени, докато не приключи приватизационният процес в сектора, обясни проф. Сакс. При това не трябва да се създава нов монопол, а да се развива конкуренцията.
По отношение на спада в цените на българските брейди-облигации Джефри Сакс обясни, че този процес не е обезпокоителен, тъй като до голяма степен движението на цените е свързано с пазарните механизми, а не само със състоянието на страната емитент. Харвардският професор по международна търговия коментира и особено популярната тема за корупцията. "Важно е да се ограничи размерът на корупцията, но трябва да се разбере, че това е всеобщ проблем, с който трябва да се борим през цялото време", заяви той. Необходимо е правителството да се бори с нея, това да се вижда от всички и да се проявява изобретателност, допълни Джефри Сакс.
Банка ДСК започна преговори по новия меморандум с БНБ
Ръководството на Банка ДСК е започнало разговори с "Банков надзор" на БНБ по съдържанието на новия меморандум, който ще определи какви ограничения за кредитиране ще продължи да спазва бившата спестовна каса. На 5 май, петък, изтече действието на закона за преобразуване на ДСК в банка и от този момент отпадна пълната държавна гаранция по влоговете. Това означава, че депозитите на граждани и фирми в Банка ДСК вече са гарантирани точно толкова, колкото и в останалите банки. Формално погледнато, от този момент би трябвало да падне и действието на досегашния меморандум, който беше подписан с БНБ през 1998 г. Още преди няколко месеца обаче стана ясно, че централната банка ще запази по-строгите надзорни изисквания за Банка ДСК с цел да се намалят рисковете и да се гарантира достатъчна ликвидност до окончателното преобразуване на касата в нормална търговска банка. За това настоя и последната мисия на Международния валутен фонд.
Новият меморандум вероятно ще облекчи някои от сегашните ограничения за кредитиране. Изискването кредитният портфейл да не надхвърля 75% от капиталовата база на банката ще отпадне. В проекта, който се обсъжда с "Банков надзор", е заложено условието портфейлът да не надхвърля 100% капиталовата база. В това обаче не се включват банковите гаранции, които бившата каса ще може да отпуска. За тях също се предвижда да има определен лимит, но още не е ясно под каква форма ще бъде формулиран.
Според запознати в новия меморандум ще останат ограниченията за големи кредити, които са съобразени с по-големия собствен капитал на Банка ДСК. По сегашните правила за голяма експозиция се счита всеки кредит, надхвърлящ 1% от собствения капитал на банката (за останалите банки е 10%). Това правило вероятно ще остане, но ще отпадне изискването големите кредити да се отпускат със съгласието на всички членове на управителния съвет на Банка ДСК. Досега пълното единодушие на УС се изискваше за отпускане на всички кредити над 1% от капиталовата база (но не повече от 5%).
В новия меморандум ще бъде включено и допълнително ограничение за големите кредити. Предвижда се да бъде записано, че общият размер на тези кредити не може да надхвърля 50% от собствения капитал на Банка ДСК. По този начин се гарантира, че бившата каса ще развива разумно бавно фирменото кредитиране при отчитане на качеството на портфейла, коментират банкери. Качеството на отпусканите от Банка ДСК фирмени кредити ще бъде контролирано и с още един показател, който ще бъде записан в меморандума. Той ще изисква кредитите на банката, оценени като загуба (по Наредба 9 на БНБ), да не надвишават определен процент от всички кредити в портфейла. От БНБ и Банка ДСК не пожелаха да уточнят колко точно ще е този процент, но поясниха, че ще е малко по-висок от средния за банковата система, който според официални данни е 7%. Предполага се, че лимитът за лошите кредити на Банка ДСК ще бъде 10-12%, тъй като банката още няма голям опит във фирменото кредитиране, коментират банкери.
Според шефовете на Банка ДСК в новия меморандум няма да има ограничения за извършваните операции. Тезата е, че след изтичането на специалния закон за преобразуването на касата в банка тя има право на пълен лиценз. Важният въпрос тук е дали банката ще получи правото да извършва валутни операции. Последните планове предвиждаха Банка ДСК да започне да приема депозити във валута през февруари, но от самата банка поискаха отлагане поради недостатъчната техническа подготовка. Освен това БНБ държеше валутното влогонабиране в касата да започне след изтичането на пълната държавна гаранция. Изглежда, въпросът все още се обсъжда с "Банков надзор", тъй като през миналата седмица от касата не пожелаха да се ангажират кога ще започне приемането на влогови депозити. Не е ясно и кога на Банка ДСК ще бъде разрешено да отпуска кредити във валута.
Според Кристофор Павлов, член на управителния съвет, банката вече има пълна готовност за извършване на валутни разплащания. Банка ДСК е член на SWIFT още от първото тримесечие на 1998 г. Установени са кореспондентски отношения с 391 банки от 64 държави. Банката е открила свои разплащателни сметки в евро и щатски долари в няколко банки, които ще бъдат активирани веднага след като БНБ разреши валутните операции, обясни г-н Павлов.
До края на изминалата седмица все още не беше изяснено дали ръководството на банката ще остане в сегашния си състав. Преди седмица от Банка ДСК са поискали сертификати за изпълнителни директори на четирима от сегашните членове на управителния съвет - Кристофор Павлов, Асен Друмев, Виолина Маринова и Николай Каварджиклиев. Сегашният шеф на касата Спас Димитров вероятно ще запази мястото си в УС, но няма да получи сертификат за изпълнителен директор, тъй като няма пет години стаж в банковата система. Другият вариант е Спас Димитров да стане председател на надзорния съвет, заяви служител на правителството.
От края на миналата седмица влоговете на граждани и фирми в Банка ДСК вече не са 100% гарантирани от държавата. Тяхната защита вече се осигурява по общия ред чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. За целта Банка ДСК ще трябва да направи първата си годишна вноска във фонда. Влогове на стойност до 2 хил. лева ще бъдат гарантирани 95%. За по-големите суми гаранцията е 80%, но не повече от 5 хил. лева. Така общата гарантирана сума на един вложител не може да надхвърли 6.9 хил. лева. Ограниченията важат и за валутните влогове, които Банка ДСК предстои да въведе. Според ръководството на касата отпадането на държавната гаранция няма да доведе до голям отлив на депозити. По данни към края на 1999 г. депозитната база на Банка ДСК е 905.3 млн. лева. Голямата маса от депозитите се формира от много на брой малки сметки, които попадат в лимитите, защитени почти изцяло по Закона за гарантиране на влоговете в банките, коментира преди време Спас Димитров.
И Минералбанк "плати" на държавата чрез "Плама"
Държавата е на път да се прости със 7.429 млн. лева от фалиралата Минералбанк, научи "Капитал". На 26 април синдиците на банката Хараламби Кирков и Георги Настев са предложили за одобрение частична сметка за разпределение. Тя предвижда вместо с пари по-голямата част от дълга на банката към държавата да бъде "изплатен" с прихващане по схемата "Плама".
С нея се предвиждаше тристранна операция, при която държавата отписва свои вземания от няколко фалирали банки, които на свой ред отписват вземания от "Плама". Проблемът е, че миналата година Конституционният съд отмени някои от законовите текстове, които уреждаха прихващането. След това пък парламентът отмени със задна дата цялата схема и със закон задължи синдиците на фалиралите банки да сторнират (развалят) счетоводните операции.
Повечето от синдиците изпълниха закона и управляваните от тях банки отново задлъжняха към държавата (съответно "Плама" към тях). Досега единствено синдичката на "Международна банка за инвестиции и развитие" Малинка Атанасова успя да се възползва от юридическата каша около плевенската рафинерия. Използвайки решението на конституционните съдии, тя "изчисти" 4.046 млн. лева дълг към държавата, за което получи и одобрението на съда. Не е изключено същото да стане и с Минералбанк, ако Софийският градски съд одобри предложената сметка за разпределение.
Според изчисленията на синдиците банката има да връща още 10.156 млн. лева на бюджета, който изплати навремето влоговете на граждани и фирми. В предложението до съда се предвижда държавата да получи 2.729 млн. лева. Останалите 7.427 млн. лева синдиците са преоформили по схемата "Плама", става ясно от приложената справка. И понеже по този начин остава голяма сума за разпределяне, синдиците Кирков и Настев са поискали разрешение от съда да започнат разплащане с кредиторите от по-долен ред. На него стоят 1955 фирми и юридически лица. Дори и всички те да получат парите си в пълен размер, на Минералбанк пак ще й останат около 12.4 млн. лева, изчислили синдиците.
"Този път номерът няма да мине", заяви лаконично пред "Капитал" служител на финансовото министерство. Срокът за обжалване на предлаганата сметка за разпределение изтече в петък и според неофициална информация министерството е подало възражение до съда. Сега е интересно какво ще реши съдията по делото. Според синдика Хараламби Кирков той вероятно ще отхвърли жалбата, тъй като сметката не се отнасяла за четвърти ред кредитори, в който е държавата.
Синдичката на БЗК отряза държавата
Татяна Стефанова отказа да възложи активите на банката заради пропуснати срокове
Одържавяването на фалиралите банки се оказа по-трудно начинание, отколкото приватизацията на държавните. Процесът се съпътства от големи скандали, защото са големи и засегнатите интереси. От друга страна, краят на целия процес не се вижда и колкото повече време минава, толкова повече стават съдебните казуси за разрешаване.
Поредният юридически ребус е Банка за земеделски кредит. Синдичката на банката Татяна Стефанова е отказала да възложи активите на фалиралия трезор на Агенцията за държавни вземания. Преди няколко дни тя е изпратила писмо до шефа на агенцията Александър Раков. В него се обяснява, че възлагането е невъзможно, тъй като държавата е пропуснала да поиска това в законния седемдневен срок. Според свидетели това е предизвикало поредното изостряне на отношенията с юристите на държавата. Някои от тях вече открито коментират, че целта на синдиците и съда е само да се протака, колкото може повече, несъстоятелността на банките и да се отлага стъпването на държавата в тях.
За да се разберат действията на синдичката, е нужно да се знае малко предистория. БЗК е една от седемте банки, които бяха предложени на търг миналата година. Държавата беше единствен кандидат и спечели наддаването, но не плати цената в брой, а предложи прихващане с нейните вземания, което съдът не призна. Поради тази причина публичната продан беше обявена за недействителна. Това е и единственият подобен случай, тъй като всички останали продажби бяха обявени от съда за нестанали. Макар на пръв поглед да няма разлика, от правна гледна точка тя е твърде съществена.
Проданта е нестанала, когато не са се явили купувачи, не са били направени валидни наддавателни предложения или спечелилият кандидат не е внесъл предложената цена в срок. В този случай всеки кредитор може да поиска от съда активите на банката да му бъдат възложени директно в замяна на неговите вземания. Недействителна е, когато има нарушения на тръжната процедура или са участвали кандидати, които не са имали право на това. В този случай пряко възлагане не се допуска и трябва да има нов търг, коментират юристи.
Държавата обжалва решението за БЗК, но искът й беше отхвърлен. На практика апелативните съдии потвърдиха решението на колегите си от градския съд. Оказа се, че след това синдичката Татяна Стефанова е отхвърлила и искането за директно възлагане. Според нея седемдневният срок, в който е можело да се иска възлагане, е започнал да тече от решението на съда, с което търгът е бил обявен за опорочен. Това е станало някъде в края на миналата година. Според юристите на Агенцията за държавни вземания тогава не е било поискано възлагане, тъй като спорът е бил отнесен в Апелативния съд и до неговото произнасяне не текат никакви срокове. Шефът на агенцията Александър Раков се въздържа от коментар, но вестник "Капитал" научи, че неговото ведомство е подало през миналата седмица нова жалба в съда срещу действията на синдичката. До неговото произнасяне вероятно всякакви сделки с активи на банката ще бъдат блокирани.
Имуществото на БЗК беше оценено на 17.860 млн. лева, докато вземанията на държавата от трезора са за 45.389 млн. лева. Това означава, че бюджетът ще си върне само една трета от парите, с които е изплатил навремето влоговете на граждани и фирми. И то само при положение, че банката стане държавна собственост все пак.
Как Върбанов изкара ЦКБ отново "частна"
"Държавата вече не е мажоритарен собственик на Централна кооперативна банка", обяви през седмицата земеделският министър Венцислав Върбанов. С това той отчете предсрочно изпълнение на един от най-неприятните ангажименти към МВФ и Световната банка. Според сметките на Върбанов държавата, която допреди седмица държеше около 49% от ЦКБ, вече е намалила участието си до 33.5% и спокойно може да рапортува пред фонда и банката. Според матрицата по ФЕСАЛ 2 крайният срок за раздържавяването на ЦКБ (под 33.3%) е 30 юни.
Върбанов така и не даде смислено обяснение как е бил извършен фокусът с превръщането на ЦКБ отново в частна банка. Допреди седмица правителството обсъждаше няколко варианта за решение на проблема с ЦКБ. Един от възможните начини за намаляване на държавните акции беше приватизацията на ДЗИ. Вторият беше да се намери външна банка, готова да купи невнесената част от новата емисия акции на ЦКБ. За целта бяха водени даже предварителни преговори с германската Deutsche Genossenschaftsbank (DG Bank). Всички тези варианти щяха да отнемат повече време от оставащите два месеца, затова в крайна сметка държавата е решила да ликвидира проблема, като намали внесения капитал на ЦКБ.
На 28 април изтече крайният срок, в който акционерите на банката можеха да купят акции от увеличението на капитала от 15 на 25 млн. лева. Фонд "Земеделие", който има официално разрешение от БНБ да притежава 35%, първи се възползва от правото на нови акции. Още през септември миналата година фондът внесе своя дял в увеличения капитал. Заедно с него квотата си попълни и другият държавен акционер ДЗИ (14%). Оказа се, че нито един от частните акционери на ЦКБ не е пожелал да купи акции от новата емисия - единствено Централният кооперативен съюз е решил да се включи с малка сума.
