Диалектика
Войната между
Специални пратеници на френското списание "Пари мач" не успяха да напишат статия за българския футбол, тъй като не събраха необходимия материал. Шефовете на "Левски" и ЦСКА
Синият гуру
Човек от БНТ може да оглави BTV
Действащ журналист от БНТ може да оглави частната национална телевизия, говори се из столичните медийни среди. Според слуховете българските партньори вече са готови с номинация за поста изпълнителен директор на BTV, както ще се казва каналът на Мърдок у нас. Очаква се идването на американските собственици, което ще стане през тази седмица, за да се постигне окончателно споразумение по този въпрос. Проблем може да създаде фактът, че служителите на Мърдок имат друг фаворит - Светлана Василева, която е близка до рекламния бос Красимир Гергов и за това не се радва на особени симпатии в средите на управляващите. Тя беше представяна като station manager на "Болкан нюз корпорейшън" по време на телевизионния пазар в Кан.
Мълвата твърди, че посоченият от българска страна работи в БНТ.
Ясен бил и един от фаворитите за поста на програмния директор в частната национална телевизия. Това бил известен театрален режисьор, който сега работи предимно в чужбина.
ПФК ЦСКА изкопира структурата на "Левски"
Емил Костадинов сдава на Любо Пенев управлението на червения клуб
Четиримесечният опит Емил Костадинов да премине изведнъж от кариерата на футболист в областта на спортната администрация се провали. Едномесечният експеримент с назначаването на Спас Джевизов за старши треньор на ЦСКА също не сполучи. Като цяло авантюрата на Васил Божков, наречена "ПФК ЦСКА" АД, засега не дава резултати. След последното общо събрание на дружеството и равенството с "Пирин" периодът на експериментите в червения клуб сякаш приключи. Божков заложи на изпитаните структури, които дадоха реални резултати в някои конкурентни фирми на футболното поле.
ЦСКА напълно изкопира схемата на управление в "ПФК Левски", като назначи двама души да представляват дружеството - един по финансовата част и друг по спортно-техническата.
Любо Пенев се завърна като силния човек в клуба. Откакто ФК ЦСКА се трансформира в акционерно дружество, бившият нападател бе останал изолиран от ръководството, като му бяха поверени неясни функции. Сега вече той ще носи отговорността за представянето на отбора, кадровите промени в спортно-техническото ръководство и селекцията. Той ще се занимава с футбол и нищо друго.
За изпълнителен директор на "ПФК ЦСКА" АД е назначен 44-годишният Лазар Василев, който дълги години е работил в "Кореком" и "Трансимпекс", а напоследък е бил член на съвета на директорите на "Нове холдинг". Той ще отговаря за финансите, базата и всички стопански структури в ЦСКА. Същото прави Костадин Баждеков в "Левски". Приликата между двамата е, че са приближени на човека, който дава парите, и че никога не са имало нищо общо с футбола.
И както Наско Сираков и Баждеков представляват "Левски" заедно, така в Борисовата градина Василев и Пенев ще подписват документите съвместно.
Героят от "Парк де Пренс" Емил Костадинов, който бе нагърбен с всички функции в ЦСКА от Нова година насам, слиза в йерархията. Той са заема с всекидневната работа с отбора в качеството си на спортно-технически директор. "Той е нещо като мениджър", обяви Пенев. Досегашният такъв Боби Божинов става администратор.
Спас Джевизов се оказа другият виновен за кризата в ЦСКА. Той бе уволнен заедно с целия управителен съвет след равенството 1:1 с "Пирин", което лиши отбора от възможността да атакува "Левски" в надпреварата за титлата. Неговото място бе заето от помощника му Александър Станков, син на бившия президент и технически директор Боби Станков.
"Джевизов не оправда задачата, която му бе поставена, и е редно да се направи промяна. Преценката е направена за целия период на работа, в който влизат и мачовете с "Левски" за купата на България", заяви Пенев.
Станков обаче остава временен вариант, чиято цел е да завърши сезона на възможно по-предно класиране. За новото първенство ще се търси нов старши треньор, но неизвестно откъде. Селекцията обаче започна отсега, като първото сигурно попълнение е полузащитникът на "Ботев" (Пловдив) Костадин Видолов.
Уволненият набързо управителен съвет бе назначен отново с козметични промени. Новото име е Георги Илиев-Майкъла, който от дълги години е свързан с идеята за подобряването на организацията в ЦСКА. От ръководството отпадна Боби Божинов. Промените обаче имат само символичен смисъл, тъй като УС на ЦСКА е структура, от която нищо не зависи. Важните решения се взимат от надзорния съвет, начело с Божков.
Общото събрание на "ПФК ЦСКА" АД засили интригата дали ще има нови хора в управлението на клуба. Акционерите решиха да вдигнат уставния капитал от 50 000 на 500 000 лева. Всички ще имат право да попълнят пропорционално капитала в триседмичен срок и да запазят досегашното си процентно участие. Ако някой се откаже от полагащите му се акции, управителният съвет ще решава на кого да бъдат продадени. Краткият срок поставя на голямо изпитание част от акционерите, особено тези от квотата на военните. Петима души държат общо 16% и би трябвало за тези три седмици да внесат общо 72 000 лева. От тях 27 000 лева например трябва да внесе главният секретар на Министерството на отбраната Венцислав Михайлов.
Сигурно е, че военното ведомство няма да прави спънки на ЦСКА. През изминалата седмица е подписан договор за отдаването на стадион "Българска армия" и базата в Панчарево за ползване от "ПФК ЦСКА" АД за срок от три години. При това положение ще може да започне ремонтът за възстановяване на счупените седалки в сектор "Г". "Този договор ни развръзва ръцете за по-големи инвестиции в базата на клуба", заяви Лазар Василев.
Накратко
Младежкият национален отбор по футбол загуби с 1:2 контролната среща с Украйна, играна в София. Гостите останаха с човек по-малко още в 26-ата минута, след като реферът Якимовски изгони защитника Сергей Ткаченко за втори жълт картон. Голът за българите при резултат 0:1 вкара Иван Русев в 31-ата минута от дузпа.
Бившият вратар на националния отбор Борислав Михайлов бе приет за член на изпълкома на БФС. Той зае мястото на прокурора Михаил Дойчев, който преди време подаде оставка.
Органите на "Оперативен контрол" на данъчната администрация извършиха проверки за редовността на издаваните входни билети и карти на 13 футболни срещи от първенството в А и Б група, както и билетите за мача България - Украйна. Нарушения на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа и на Наредба No4 за касовите апарати бе установена на мачовете на "Славия", "Локомотив" (Пд), "Велбъжд", "Ботев" (Вр) и "Беласица". Съставени са актове, а нередовните билети са иззети и ще бъдат унищожени.
Гросмайстор Антоанета Стефанова се съгласи да подсили мъжкия национален отбор по шахмат за олимпиадата в Истанбул. Съставът, селекциониран от мениджъра Силвио Данаилов, включва още Веселин Топалов, Кирил Георгиев и Александър Делчев. Георгиев ще може да играе временно за друга държава след олимпиадата срещу такса от 100 000 лв. Той има оферта от Македония.
Шотландецът Дейвид Култард донесе първа победа на "Макларън" за сезона във Формула 1, като спечели "Гран при" на Великобритания на пистата "Силвърстоун". Втори е съотборникът му Мика Хакинен (Фин). Трети остана лидерът в генералното класиране Михаел Шумахер (Гер) с "Ферари", който прекъсна серията си от три поредни победи. Въпреки това Шумахер продължава да води в класирането с 34 т. от четири състезания.
Наим се провали при завръщането в София
Съвместими ли са термините "шоу" и "вдигане на тежести"? Да, ако на подиума излязат Наим Сюлейманоглу, Николай Пешалов, Севдалин Минчев и Леонидас Сабанис. Четиримата титани на щангите направиха от европейското първенство по вдигане на тежести в София зрелище, за което дълго ще се говори. Всички те бяха дошли да вземат златото в категория до 62 кг. Битката бе по-скоро за чест между първите трима възпитаници на школата на легендарния треньор Иван Абаджиев.
От трикратния олимпийски шампион Наим Сюлейманоглу, който не бе стъпвал на български подиум 14 години, се очакваше да демонстрира своята непобедимост. Митът му бе развенчан от двама нашенци и той остана трети. Поражението обаче не попречи на джобния Херкулес да бъде основна фигура в спектакъла и елегантно да раздава въздушни целувки на феновете си. Накрая дори се опита да шашне зрителите със заявката за космическа тежест от 181 кг в изтласкването, но повдигна щангата до колената си.
"Това бе единственото ми състезание от четири години насам. Още след първото движение ми стана ясно, че не мога да се боря за златото. Затова исках да видя възможностите си преди олимпиадата в Сидней. Освен това една седмица преди първенството аз не можах да тренирам заради контузия. Въпреки това с последния си опит се опитах да подаря още един рекорд на турския народ, но не успях", каза Наим, когото от трибуните на препълнената зала "Универсиада" фанатично подкрепяха няколко турски министри и стотици негови поклонници.
Николай Пешалов пък искаше да покаже, че новият му хърватски паспорт не го притеснява, когато вдига на родна земя, и спечели битката. Севдалин Минчев се опита да го изненада с европейски рекорд в двубоя 322.5 кг, но Пешалов му отвърна с още повече сила - 325 кг. Бившият вече рекордьор и легенда в гръцките щанги Леонидас Сабанис изгоря психически и се провали с нули и в двете движения.
Иван Абаджиев предрича голяма битка между първите трима на игрите в Сидней. "Титлата в Атланта в тази категория ще се решава от Наим, Николай и Севдалин. Най-много в борбата да се намеси и един китаец", прогнозира Старшията.
Жените ни си извоюваха първото място отборно, като спечелиха седем медала - четири златни, един сребърен и един бронзов. Пред погледа на държавния глава Петър Стоянов Донка Минчева (48 кг) подобри европейския и световен рекорд в изхвърлянето. Изабела Рифатова е шампионка на 53 кг, където бронза взе Сийка Стоева. Във втория ден от първенството Нели Янкова попълни дамската колекция със злато на 58 кг и грабна деветата си титла. Последва я Милена Трендафилова (69), а Даниела Керклова (69) завърши със сребро.
Спортният съд бездейства въпреки скандалите
За повече от една година са гледани само две помирителни процедури
Българският арбитражен съд по спорта (БАСС) функционира от година и няколко месеца и за това време е гледал две помирителни дела и е отхвърлил едно исково, заведено от бившата старши треньорка на националния отбор по художествена гимнастика Нешка Робева. При такъв почти никакъв оборот стои въпросът какво не е наред. Защо институцията, която е създадена с идеите и съдействието на международния арбитражен съд по спорта в Женева, не работи у нас, при положение че спорове не липсват.
"БАСС е създаден с решение на изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет и оттогава функционира, но само като орган, който очаква някой да се обърне към него", каза секретарят на специализирания съд Веселин Димитров.
В спора винаги има най-малко две страни: състезател - клуб, клуб - федерация, федерация - спонсор и т.н. Така че спорове могат да възникнат и възникват често на всякакво ниво. БАСС може да се намеси при сключени договори за възнаграждение, трансфери, контракти с рекламни агенции, между телевизии и стадиони за реклами, за спонсорство и за всякакви плащания, които се извършват във връзка със спорта.
БАСС обаче разглежда само имуществени спорове. Недвижимите имоти и трудовите спорове са изключени. Той не се занимава със спорове, които касаят решения на управителни органи на федерации. Не може да разглежда и спорове по целесъобразност например дали даден треньор е по-добър от друг. Подобен бе случаят с отхвърления съвсем наскоро иск на Нешка Робева, която оспорва избора на Антоанета Занкова за национален треньор на ансамбъла по художествена гимнастика.
Отказът бе и заради техническа грешка в изписването. В правилника на Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ) е записано, че всеки спор трябва да мине през тяхната апелативна комисия и тогава като втора инстанция да се разглежда в арбитражната комисия по спорта към БОК. Такава комисия в БФХГ обаче няма. Иначе искът на Робева можеше да бъде гледан, тъй като е имуществен.
"Спорът беше за назначаването на една жена за треньор на националния отбор. Ние го приехме за имуществен, тоест става дума за пари, защото назначената ще получава от тази работа възнаграждение. Отказахме да гледаме обаче заради техническата грешка в изписването, защото няма да има никакви правни последици от нашето решение", обясни Димитров.
По правило арбитражната процедура стартира само когато две страни доброволно се съгласят БАСС да им разгледа спора. Това става с клауза в договорите им, в която се казва, че при спор те ще се отнасят до арбитражния съд. Възможно е това да се договори допълнително, но задължително със съгласието на двете страни.
"Препоръчваме в договорите да се включва една арбитражна клауза, която гласи, че всички спорове, породени от този договор относно неговото прилагане, тълкуване, прекратяване и др. ще се отнасят за разглеждане от БАСС съгласно неговата процедура", допълни секретарят.
В БАСС има три вида процедури: искова - бърза (24 часа) и бавна (един месец), и помирителна. За сравнение обикновената процедура в Градския съд може да се проточи от шест месеца до две години в зависимост от сложността на спора.
Бързата процедура е изключително удобна в случай, че спорът е възникнал непосредствено преди състезание и трябва да се реши скоростно. Но съдът може да се произнесе в 24-часов срок единствено ако са налице доказателствата и от двете страни.
Друго предимство на БАСС е, че процедурата в него е едноинстанционна, решенията са абсолютно валидни и не подлежат на обжалване (нормалното исково производство е триинстанционно). Освен това таксите са много ниски - 1/4 от регулярните. Арбитрите, които гледат такива спорове, би трябвало да са се специализирали в спортните проблеми. Поради липса на поръчки обаче нашите отбрани за тази цел юристи още не са получили достатъчна рутина. Въпреки всичко е факт пасивността от страна на клубове и състезатели в използването на БАСС и това не се дължи на липса на реклама.
"Изпратихме рекламни материали до всички федерации. В тях сме описали на един нормален потребителски език с какво се занимава съдът, как се сезира и какви са му процедурите", каза Веселин Димитров.
Изглежда, хората, които дават парите в спорта, нямат сметка да включат БАСС като възможен арбитър по договора. За тях е по-добре да се протакат плащанията, тъй като при неизплатени трансфери например с изпълнителен лист съдията може да блокира сметки на клуб. От друга страна, спортистите не са достатъчно правно грамотни да го изискват.
Спонсори насам няма, спонсори натам... Кой гони рекламодателите от Спортната палата
"Искаме данъчни облекчения за спонсорите в спорта! " Това е изтърканата плоча, която въртят спортните деятели при всяка среща с политици. Такива облекчения не се предвиждат, а едва ли има и смисъл от тях сега. Оказва се, че в голямата си степен ръководителите на федерации не знаят как да привлекат потенциалните спонсори на своя страна. Нерядко дори отблъскват партньорите си с неясните правила, които предлагат. Най-често се касае за твърде завишеното ценообразуване при продажба на правата за отделно спортно събитие. А то е резултат от нереалното впечатление за състоянието на продукта, което в някои спортове отдавна не е на необходимото ниво, за да бъде атрактивен.
Един от основните проблеми на спортния ръководител у нас е, че смята спонсорството и рекламата за две нямащи нищо общо дейности. А също така не познава законите. В тях пише, че средствата, отделени за реклама, се признават за разход. Рекламният пазар има своите правила и принципи, главният от които е да се получи необходимият рекламен ефект.
Българските спортни чиновници обаче все още си мислят, че спонсор означава човек с неограничено количество пари, който иска да ги излее залудо, без да търси някаква форма на възвращаемост. Често спонсорството се бърка с меценатството и дарителството.
Голяма част от хората в Спортната палата и в клубовете не могат да разберат, че от три години свободните и безотчетни капитали намаляват и спонсорството не е благотворителност, а търговска сделка между този, който дава парите, и този, който ги получава срещу реклама.
"За нас нещата не могат да се решат с търговска сделка за спонсорство, тъй като сме регистрирани като сдружение с нестопанска цел и не се занимаваме с търговия. Искаме дарителство и парите да отидат за самите състезатели. Гоним големи цели и за това сме създадени. Искаме да има данъчни преференции за тези, които дават парите", казва генералният секретар на Федерацията по лека атлетика Добромир Карамаринов.
Пазарът у нас на свободните или "спонсорски" пари е нулев, коментират специалисти в бранша. Големите рекламодатели почти не планират средства за специални събития, където спортът опитва да се впише.
Хранителният концерн "Нестле" (Nestle) преживя едно разочарование от контактите си с федерацията по ски, чийто спонсор бе две години и след това напусна без обяснения. Около 250 000 германски марки потънаха в касата на централата, като срещу това фирмата, изглежда, не успя да отчете никакъв рекламен ефект, тъй като федерацията прие сумата като пари за развитие на ски-спорта.
"Оттеглихме се от федерацията, защото продукт на конкурентна фирма спонсорира ските в световен мащаб. Второ, имаше някакви раздори, които впоследствие прераснаха в обособяването на две федерации", каза Наталия Арсова, мениджър група продукти в "Нестле София" АД.
Арсова обаче отчита много добри резултати от спонсорирането на проявите по сноуборд "Нескафе оупън къп", където пренасочиха средствата си. Рекламният ефект там бе пет пъти по-голям от вложената сума.
Вторият основен проблем на българския спортен деятел е, че се опитва да се вмести в рекламния пазар, без да спазва правилата му. И когато бъде отхвърлен от потенциалните партньори, защото се е включил като външно тяло, си мисли, че това е заради липсата на данъчни облекчения.
Малцина проумяха, че използването на специализираните агенции за рекламни програми е един от най-удачните варианти. Там обикновено работят хора, които познават пазара на реклама, играчите в него и могат по-лесно да стигнат до бъдещия спонсор. В триъгълника федерация - специализирана агенция - клиент всички трябва да са доволни, а това може да се постигне при условието, че си изпълняват стриктно задълженията.
Правилната посока поеха хората от кану-каяка, които наеха австрийска фирма да им докарва пари срещу рекламни права.
"Миналата година сключих договор с "Интернешънъл спорт консултинг" за набиране на средства за федерацията срещу 10% комисиона. Те не само предлагат рекламните ни площи на чужди фирми, но и определят правилата, по които трябва да харчим постъпленията. За една година са ни гарантирали сума от 70 000 долара", каза Виктор Кирин, генерален секретар на федерацията по кану-каяк.
Подобни посредници не липсват и в България. За разлика от чисто рекламните агенции те все пак са си поставили за цел да набират средства за спортни прояви.
"Ние правим проучване на ориентацията на потенциалните рекламодатели в световен мащаб, за да определим кои български прояви биха представлявали интерес за тях, заяви Анита Ангелова, директор на специализираната агенция за спортен маркетинг и реклама "Реал спорт". За организирането на едно събитие ни трябват около три месеца технологично време, а при работата с чуждестранни партньори са необходими не по-малко от шест месеца."
Една от причините някои спонсорски договори да бъдат провалени е, че федерациите не ценообразуват правилно продукта, който предлагат, или често са заблудени в неговата стойност. Понякога не могат да създадат необходимата организация и губят шансове за привличане на спонсори.
"Три години правихме турнир по плажен волейбол "Албена", като купувахме правата му. Последния път обаче от федерацията ни поискаха около 40 000 долара, което е нереално за такава проява. Като усетиха, че губят, ни го предлагаха за 3000 долара, но не го направихме, защото беше твърде късно за работа с рекламодателите", каза Анита Ангелова.
Амбициите на федерацията този път обаче са "Албена" да стане международен турнир от верига "Чалънджър". За това трябва да се съберат някъде около 50 000 долара. Федерацията по волейбол обаче още не е избрала на кого ще продаде правата. Друг е въпросът дали такива пари въобще могат да се съберат за подобна проява.
Федерацията по волейбол не постигна споразумение и с "Ариана" за провеждането на едноименната купа и тази година то мина под старото си име Купа на България.
"Купа "Ариана" се провали, защото не постигнахме споразумение по въпроса за времето на провеждане. Федерацията определи периоди, които няколко пъти се променяха. За нас условията не бяха приемливи. Запазваме интереса си към този спорт, но за конкретното мероприятие не можем да говорим. Сега водим преговори за плажния волейбол с федерацията", каза Васил Кръстев, маркетинг мениджър на "Ариана" и "Загорка". Освен във волейбола компанията има дейно участие и в тениса от 1995 г. с турнира за мъже "Загорка опън къп".
Изход все пак има, той дава резултат в някои федерации като баскетболната, която се радва на спонсорството на "Плевенско пиво". Наскоро "Нове холдинг" стана основен финансов донор на федерацията по стрелба, а "Лучано" - на бокса. И в двата случая президентите им Васил Божков и Васил Иванов имаха успешен опит в управлението на клубове. Оказа се, че на ниво клубове схемата проработва по-лесно. Най-вероятната причина е, че структурите са сравнително по-малки, контролът е по-засилен, а интересите - по-директни. Много често спонсорите ангажират в управлението свои служители, за да контролират изразходването на средства. Когато обаче стане въпрос за сътрудничество на ниво федерации, връзката се къса.
САЩ и Русия не се споразумяха по военните въпроси
Продължилите два дена преговори между САЩ и Русия по въпроси от военната сфера, проведени във Вашингтон, завършиха без конкретно споразумение. Споровете са свързани с плановете на САЩ за разполагането на система за противоракетна отбрана. Това обаче би било в противоречие с американско-съветския пакт от 1972 г., който се базираше на идеята, че създаването на отбранителна система води до натрупване на повече оръжия от страните в стремежа им да не изостанат от останалите. Критици на плана на САЩ се опасяват, че той би нарушил оръжейния баланс в световен мащаб.
Руският външен министър Игор Иванов, който се срещна с Бил Клинтън, експерти от Пентагона, държавния секретар на САЩ "Мадлин Олбрайт" се оказа непреклонен въпреки убежденията на преговарящите от американска страна, че привеждането на плана в действие няма да неутрализира руския арсенал.
Има вероятност Русия да се съгласи на ограничен вариант на плана на САЩ срещу съкращаване на ядрените оръжия на двете страни. Този план ще се обсъжда на срещата на Бил Клинтън с руския президент Владимир Путин на 4 и 5 юни. Игор Иванов заяви, че Русия ще пристъпи към практическо приложение на договора за съкращаване на стратегическите въоръжения СТАРТ 2, ако договорът от 1972 г. остане непроменен.
Европейската комисия призова за по-нататъшна либерализация на телекомуникациите
Европейската комисия отправи препоръка към 15-те страни, членки на Европейския съюз, да пристъпят към по-нататъшна либерализация на телекомуникационния сектор, като действащите оператори осигурят неограничен достъп до местната мрежа на новонавлезлите при прозрачни и недискриминиращи условия. Предложението е да се вземат законови и регулативни мерки до края на годината.
Прилагането на тази мярка би довело до увеличаване на конкуренцията и технологичните иновации, което ще стимулира предлагането на разнообразни телекомуникационни услуги. Настоящите действия представляват първата стъпка в посока на изпълнение на взетото решение от Европейския съвет на срещата в Лисабон миналия месец за съществено намаляване на разходите за ползване на Интернет и за насърчаване на достъпа до информационното общество. Надеждите са, че засиленото използване на технологиите ще съдейства за увеличаване на икономическия растеж и заетостта.
Въпреки че препоръката на комисията не е законово обвързваща, тя ще залегне в основата на серия от директиви, които се планира да бъдат приети в края на юни и ще бъдат задължителни за изпълнение.
ОССЕ създава съд за престъпленията в Косово
Специален съд за военните престъпления в Косово ще започне работа през юни, съобщиха от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Новосъздаденият съд ще има собствени прокурори и ще има правомощията да иззема дела от другите съдилища в сръбската провинция. С по-фрапиращите случаи ще се занимава трибуналът в Хага за военните престъпления в бивша Югославия, а по-малките, но също така важни дела, ще бъдат разглеждани от съда в Косово. Делата ще бъдат водени от международен съдия, а за да бъдат изключени всякакви обвинения в етническа пристрастност, в съдебния състав ще участват сръбски и албански представители.
Все още остава неясен въпросът дали създаването на съдилища за военните престъпления в Косово няма да срещне непреодолими пречки. Досегашният опит е показал, че е изключително трудно в Косово да бъдат привлечени международни съдии и прокурори. Според представители на цивилната администрация на Косово (UNMIK) присъствието на чуждестранни юристи е крайно наложително, защото местните съдии обикновено са обект на заплахи и изнудване, което прави съдопроизводството неефективно.
По данни на UNMIK възстановените съдилища в Косово не успяват да се справят с работата си, тъй като са буквално наводнени от дела заради ескалиращата престъпност в провинцията.
Австрия се опитва да пробие дипломатическата изолация
Австрийският канцлер Волфганг Шусел пристигна в Унгария на първото си задгранично пътуване от идването си на власт през януари. Включването на крайнодясната Партия на свободата (ПС) в австрийското правителство предизвика бурни реакции сред страните от Европейския съюз и Виена бе поставена в дипломатическа изолация. Затова австрийският канцлер направи първата си официална визита в съседна Унгария, която оповести, че не смята да прекъсва добрите си отношения с Австрия.
През последното десетилетие Будапеща и Виена се сближиха до такава степен, че ако не бяха дипломатическите санкции срещу Австрия, посещението на Шусел в Унгария би останало незабелязано, коментират информационните агенции. Визитата на Шусел обаче бе изтълкувана като опит за пробив в международната изолация и начало на активни дипломатически действия в тази посока.
Присъствието на Партията на свободата в австрийското правителство постави кабинета на Виктор Орбан в деликатна ситуация. Изявленията на лидера на ПС Йорг Хайдер, че е против разширяването на Европейския съюз на изток, бяха сочени като потенциална пречка за унгарското членство в съюза. От друга страна, Будапеща отдавна гледа на Виена на като икономически и политически мост към европейските структури. Преди визитата на Шусел в Будапеща унгарското правителство уведоми ЕС, че споделя общата европейска позиция за австрийското правителство, но няма друга възможност освен да поддържа добросъседските си отношения с Австрия. Според някои наблюдатели посещението на Шусел ще даде добър повод на унгарското правителство да разкритикува Брюксел заради протакането на преговорите за членство.
Кипърският проблем на СДС
Правителството намери още един виновник за неразбориите в държавата. Той, разбира се, отново е извън кръга на управляващите и се нарича Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Кипър. На закрито заседание кабинетът реши да поиска от Народното събрание да денонсира въпросната двустранна договореност. Аргументите звучат логично () - от страната масово се източвали необложени печалби към офшорни дестинации и остарялата спогодба с Кипър предоставя широко поле за това. Дотук добре. Възникват обаче поне два принципни и огромни въпроса: защо фирмите с бизнес в България панически търсят офшорни регистрации и защо за решението за денонсиране знаят тесен кръг богоизбрани, сред които не фигурира нито бизнесът, нито висши държавни служители (шефът на Агенцията за чужди инвеститори, на Агенцията за приватизация и т.н.), които пряко работят с чужди компании.
По първия въпрос отговорът е тривиален - бизнессредата и в частност данъчно-осигурителната преса е тази, която принуждава бизнеса да копнее за едрите звезди на Фамагуста. Навсякъде по света големите фирми използват офшорни регистрации за "оптимизиране" на данъчните си задължения, но в България вече дори и относително малки компании започват да го правят заради безумните формални и неформални тежести.
По втория въпрос - защо всичко се прави на тъмно, СДС говори за диалог с бизнеса, за открита политика и прочие клишета, но очевидно под диалог управляващите разбират някоя сбирка в столичното НДК или съвместно ядене на кебапчета в провинциално читалище.
Вярно е, че Кипър е черната овца на данъчния свят. Обаче същият този Кипър е инвеститор No1 в България за последните две години и някак си не върви дори посолството на тази държава да не знае за подготвяното денонсиране на двустранния договор от българска страна.
Всъщност въпросът защо решението е взето на тъмно може би има лаконичен отговор - по навик. Защото в България всичко по етажите на властта се прави така.
Как да преуспеем в България?
Като гледа репортажите от срещата на премиера с реализирали се предимно в чужбина българи, няма как човек да не се чувства колкото горд, че наши сънародници са успели да се наложат навън, толкова и потиснат, че това все още е много трудно да се постигне в страната. Защото истинският Български Великден ще настъпи тогава, когато в него участват преуспели преди всичко в България хора.
Към този момент обаче това все още изглежда невъзможно. Преобладаващата част от пълнолетното население на страната (68%) категорично заявява, че не биха могли да определят себе си като успели в живота. Впечатляваща е разликата между отделните поколения. В по-голяма степен от средното за страната равнище хората на възраст между 31 и 40 години определят като неуспешен собствения си житейски път. И ако за някои този факт не изглежда учудващ, предвид все още съществуващите пред тях възможности за развитие, то за тези, които мерят успехите на българина със западен аршин, е ясно, че в другите страни на тази възраст хората вече са постигнали твърде много. Обнадеждаващо е поне това, че спрямо цялото население висшистите и полувисшистите се самооценяват като преуспели в по-голяма степен - зависи кой как разбира успеха все пак.
Разбира се, реализацията на хората е в пряка зависимост от общото икономическо състояние и възможности за изява в страната. Именно по този въпрос е налице силно противоречие в мнението на анкетираните. От една страна, по-голямата част от запитаните застъпват позицията, че условия за просперитет на държавата би създало развитието на частния бизнес. От друга страна обаче, преобладаваща част от хората (64%) биха предпочели да работят в държавно предприятие.
Противоречието в мненията съвсем не е парадоксално. Наред с традиционните мотиви за предпочитане на държавния сектор като дългогодишна работа в него, страх от промяна на ситуацията и др., половината от пълнолетните българи смятат, че в близките години в България ще се създават условия за развитие само на дребен частен бизнес, който осигурява прехраната най-вече на собствениците и семействата им. А малцина от запитаните виждат себе си сред тази група. Подобни причини карат хората да заложат на формалната сигурност на държавните предприятия въпреки ликвидацията, забавянето на заплатите и редица други проблеми. Избор, който не им гарантира постигането на особено големи житейски успехи.
1894
Срокъ за туй представяне се дава двенеделенъ отъ съобщението. Ако има уважителни причини, срокътъ се уголемява отъ респективната власть, но той не може да бъде по-голямъ отъ три месеци.
НСИ върви в посока синхронизация с европейското законодателство*
Обръщам се към Вас с молба да отпечатате във Вашия авторитетен вестник извадки от регулациите на Европейската общност, които очевидно са неизвестни на авторите на статията , публикувана в бр.13, 1-7 април 2000 г. от г-ца Гъркова и г-н Василев. Искам да ги успокоя, че в Националния статистически институт не само се говори "за синхронизация с европейското законодателство, за усъвършенстване на статистическите изследвания, за ... ", но и се върви именно в тази посока. Не коментирам стила на статията, той е въпрос на възпитание, образование, възможности, авторско виждане и тяхно безспорно право.
Включва: свързани разходи като наемане на измервателни уреди, отчитане на измервателни уреди, постоянни такси и т.н.; лед, употребяван с цел охлаждане или замразяване.
От т.1 се вижда, че ЕО е изменила действащата регулация, като е добавила към действащата досега нов текст (в курсив). Това е причината НСИ да събира данни от топлофикационните дружества, някои от които са вече частни ТД. Вижда се, че цената на гигакалория не е единственият фактор, определящ стойността на тази услуга, а защо определяме отоплението като услуга се вижда от т.2.
(Официален вестник, бр. L 214, 31.7.1998 г., стр. 12)
Анекс 1б А.
Дефиниция за цена
29. Стоки и услуги за индивидуално потребление (индивидуални стоки и услуги) са придобитите от едно домакинство и използвани за задоволяване на нужди и желания на членовете на това домакинство. Индивидуалните стоки и услуги имат следните характеристики:
Всеки разход за крайно потребление на домакинство е индивидуален. По споразумение всички стоки и услуги, предоставяни от NPISH, се третират като индивидуални.
Очевидно, че на този етап е невъзможно отчитането на използваната топлоенергия от индивидуалните потребители и отбелязаните с курсив изисквания не могат да бъдат спазени. След въвеждането на колективни и индивидуални топломери и възможността за регулиране топлоенергията ще може да се третира като стока.
При желание на журналисти да се запознаят с начина на работа на НСИ ръководството освен на редовните двуседмични пресконференции е готово да им окаже всякакво съдействие, включително и превод на европейските регулации или с обяснения на използвания математически апарат.
Законът не забранява държавни служители да участват в РМД
Публикацията "" с автор Миглена Манчева в брой 15 от 15-21 април на в. "Капитал" представя тенденциозен подбор на факти и обстоятелства, които са интерпретирани повече от странно, така че да защитят сензационното заглавие. Абсолютно невярно е твърдението, че "конфликтите в добива и търговията с дървесина изглеждат да са следствие от закъснялото връщане на горите". За последните 5 години са добити общо 26 720 925 куб. м дървесина, като добивът през 1999 г. (5 154 229 куб. м) съответства на добива през 1995 г. (4 851 771 куб. м), когато не е ставало и въпрос за реституция на горите. Причината за по-голямото търсене на дървен материал не е в намаляването обема на дърводобива, а в наличието на огромни производствени мощности за обработката му. Независимо от дефицита на едра дървесина и в момента продължават да се създават нови производствени мощности. Ограничените възможности за добив са причина за конфликтите между държавните лесничейства, дърводобивниците и потребителите на дървесина.
Не отговаря на истината и твърдението, че търговете трябва да се прекратят едва след като има въвод на собственика във владение. Съгласно Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд след подаване на заявлението поземлената комисия уведомява държавното лесничейство за спиране на сечта. Държавните лесничейства изпълняват предвидените по лесоустройствените проекти залесявания, отглеждане и др. лесокултурни дейности до въвода във владение.
Заповедта на министър Венцислав Върбанов за временно спиране на търговете, конкурсите и преговорите с потенциален ползвател за отдаване на дейности в горите изобщо не е свързана с "апетитите на чиновниците" и участието им в директорските бордове на горските дружества. Както авторката сама отбелязва, временното спиране на инструкция No33 за търговете в горите беше предизвикано от сигнали за нарушения при провеждането им в някои райони на страната и най-вече заради предлагане на горски обекти, подлежащи на реституция. Поправките в инструкцията за търговете и конкурсите в горите, приети преди два дни от колегиума на МЗГ, нямат нищо общо с лансираната в публикацията теза за "отстраняване препъни камъните пред загубилите монопола си държавни фирми". Промените в никакъв случай не изменят основния дух на инструкция No33, а именно - създаване на пазарна среда в горите и разбиване на държавния монопол.
Горските фирми са еднолични акционерни дружества със 100% държавно участие и като техен принципал министърът на земеделието и горите назначава съвет на директорите за контрол върху дейността им. В тези съвети съвсем естествено взимат участие служители от НУГ и МЗГ, като всички те са специалисти с висше образование. Съгласно Закона за държавния служител същият не може да бъде управител или изпълнителен член на търговско дружество. Нито един от включените в бордовете на горските фирми служители от Националното управление по горите и МЗГ не е управител или изпълнителен директор. Не съществува и законова пречка за участие на служители в РМД.
Колкото до уволненията на началниците на районните управления по горите в София и Кърджали, те са резултат от неефективна работа и допуснати нарушения.
Благодарим за съчувствието, но то не ни помага
По повод публикувания във в. "Капитал" материал в броя от 15.04.2000 ние, членовете на Сдружението на собствениците на компенсаторни записи, настояваме да изнесете нашето мнение по засегнатите в статията факти, тъй като смятаме, че направените въз основа на тях изводи са необосновани и увреждат интересите на близо 800 000 български граждани - собственици на компенсаторни записи.
Така например, както самите автори твърдят, наличните у собствениците записи са с общ номинал между 300 и 500 млн. лева (с което ние сме съгласни). Отново цитирайки вас, общите плащания по приватизационни сделки "се изчисляват на най-малко 800 млн. лева" (по което също нямаме възражения).
В приватизационната програма на правителството за 2000 г. се предвижда сключването на приватизационни сделки за около 600 млн. долара (без тези за БТК, Булгартабак и някои банки, по които плащанията са изцяло в брой). От тези 600 млн. долара държавата очаква кеш да бъдат платени 30% от сделките (тоест 200 млн. долара). Следователно 400 млн. долара (или 800 млн. нови лева) ще бъдат платени в компенсаторни записи или в други непарични платежни средства - инвестиционни бонове, земеделски компенсационни бонове. Това означава, че през настоящата година на свободния пазар трябва да бъдат закупени непарични средства с общ номинал 800 млн. лева.
Предвид императивното изискване на чл.8, ал.2 от закона "Лучников" 50% от приватизационните сделки да бъдат платени в компенсаторни записи, а не в другите видове непарични средства, може да се очаква, че на пазара ще бъдат търсени и закупени компенсаторни записи с общ номинал 300 млн. долара, или 600 млн. лева. След като ни е известно, че наличните у собствениците записи са с общ номинал между 300 и 500 млн. лева, излиза, че предлагането на записи не може да задоволи дори приватизационната програма на правителството за тази година. Което означава, че дори всички от собствениците едновременно да решат да ги продадат (което практически е невъзможно), реалната цена на записите, ако се сбъднат приватизационните прогнози на правителството, е дори над техния номинал - 1 лев.
Така че дори собствениците и РМД да не се възползват от другите предвидени в закона "Лучников" възможности, компенсаторните записи имат: 1. Осигурена реализация, потенциално търсене и реален пазар. Доказателство за това са множеството обяви за търсене на записи, публикуващи се ежедневно в пресата; 2. По-висока реална стойност в сравнение с другите видове непарични платежни средства - поименни земеделски компенсационни бонове.
Hue, собствениците на записи, благодарим за съчувствията, изразени в статията, но държим да уточним, че те не ни помагат. Нещо повече, прави впечатление, че подобни "анализи'' и прогнози излизат в пресата почти едновременно с приключването на крупна приватизационна сделка, по която са предвидени плащания с компенсаторни записи. И противно на всякаква пазарна логика въпреки наличието на осезателно търсене цените на записите падат. Никак не ни се иска излизането на вашата статия в настоящия момент да е свързано с приватизацията на "Златни пясъци".
Откровено казано, вашият вестник бе един от малкото, които почтено регистрираха събитията, свързани с темата компенсаторни записи. Затова, допускайки, че направените изводи произтичат от недобра осведоменост, а не от користни подбуди, си позволяваме да ви напомним, че между компенсаторните записи и земеделските компенсационни бонове освен основната прилика, че са универсално платежно средство в приватизацията, съществуват съществени разлики. И те произтичат от наличието на императивната разпоредба в закона "Лучников", а именно чл.8, ал.2, според която при приватизацията на държавни предприятия минимум 50% от цената трябва да бъде платена в компенсаторни записи. Такова законово изискване няма по отношение на останалите видове непарични платежни средства - земеделски бонове, инвестиционни бонове.
Иначе казано, ако постигнатата цена за закупуването на дадено предприятие е 10 лева и условията по нея са плащане 30% в пари и 70% в други непарични платежни средства, купувачът трябва да плати 3 лева. в брой, 5 лева - номинал на компенсаторни записи, и едва 2 лева в земеделски бонове или инвестиционни бонове.
Лобитата в СДС искат да се легитимират чрез "Демокрация"
Този път Костов ще предпочете да отстъпи
Трусовете в СДС поставиха на дневен ред въпроса за партийното издание. Тази седмица отново беше възродена темата за вестника и за това дали той е партиен или национален всекидневник и чии интереси обслужва. СДС - София, протестира с декларация пред националния съвет на партията срещу публикации в официоза за Евгений Бакърджиев, които намеквали за връзките му с икономически групировки и индиректно го обвинявали в корупция. А самият лидер на столичната синя организация отсече, че "в момента вестникът не работи за СДС, а обслужва клиентелистки интереси". И директно поиска оставката на главната редакторка Невен Копанданова и смяната на УС. "Не искаме вестникът да се превръща в сечиво за компроматната война. Като издатели ще вземем мерки", беше коментарът на Иван Костов на брифинга след заседанието на националния съвет, на който присъстваше и цялото ръководство на областния съвет на СДС - София.
Така или иначе вeстник "Демокрация" беше включен в компроматната война. Сценарият напомня на това, което се случи преди 3 години с един друг партиен орган - вестник "Дума", когато хора от кръга на Жан Виденов инициираха подписка месец преди конгреса на социалистите с искане за оставка на главния редактор Стефан Продев. Дотук обаче приликите с тогавашните проблеми около социзданието свършват. Ситуацията със сегашния официоз е малко по-различна. Ръководството на СДС винаги е твърдяло, че е за относителната самостоятелност на вестника. На него дори пише, че е "Национален всекидневник" и никъде в устава на партията не се казва, че е орган на СДС. Периодично дори се пускаха слухове, че СДС иска да се отърве от изданието или да го превърне в списание, близко до синята партия. Вестникът обаче си остана, дори увеличи страниците си. Борбата на различните партийни лобита на СДС за контрол и влияние над изданието също си остава. Тя се разгаря винаги с пълна сила, когато лъсват наяве проблемите в партията. Сега на дневен ред е поставено отново искането за цялостно преразглеждане на концепцията на изданието и превръщането му в партиен орган.
Всъщност партийната преса винаги е била индикатор за това кой държи властта в самата партия. От това не може да избяга и официозът. Подобни страсти се разгоряха преди 3 години на десетата национална конференция на СДС. Тогава измежду кръглите маси, които съпътстваха синия форум, беше организирана дискусия, която се наричаше "Вестник "Демокрация" и бъдещето на партийната преса". Остро беше поставено искането изданието да е партийно, а за това най-много настояваха отново хората на Евгений Бакърджиев. Тогава Веселин Стойков (приближен на бившия вицепремиер) директно поиска оставката на главния редактор Невен Копанданова. По това време хората на Бакърджиев внасяха въпроса за обсъждане в НИС на СДС, но опитите им да инициират промени в ръководството на вестника завършваха с неуспех. "Над главната редакторка Невен Копанданова има спуснат политически чадър от страна на Иван Костов", твърдят хората на Бакърджиев и припомнят, че преди три години точно Командира я е спасил от уволнение. Тогава обаче ситуацията беше съвсем друга. Лидерството на Иван Костов в партията беше неоспоримо. Евгений Бакърджиев и Александър Божков постигаха баланс между икономическите си интереси, запазваха свобода на действие и същевременно като членове на НИС имаха влияние върху партийните структури. Тогава нито икономическата им, нито партийната им власт беше застрашена. Сега е налице ситуация, в която различните сини лобита се опитват да осъществят промяна на статуквото. Разразилата се компроматна война беше насочена персонално към лидера Иван Костов и по този начин на карта беше поставен мандатът му на премиер. Основните обвинения към Бакърджиев за връзки с шефа на "Мобилтел" Владимир Грашнов и към Бисеров за къщата му ги карат да мълчат и да отказват да коментират ситуацията. А Божков, който е все още в управителния съвет на вестника, трябва да опровергава обвиненията за корупция, които вече обяви шефът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Ситуацията от последните две седмици създаде впечатление за непредсказуемост от гледна точка на нейния финал. Единственият изход за Иван Костов в момента е да лавира между различните интереси и да не предизвиква допълнително напрежение. Затова той се срещна с Бакърджиев и част от столичното синьо ръководство ден преди заседанието на националния съвет на СДС. Един от въпросите, които са били обсъждани, е този за вестник "Демокрация" и публикациите около председателя на софийската синя организация.
От една страна, едва ли позицията на "Демокрация" чак толкова е стреснала Бакърджиев. Той има съществено влияние върху няколко централни вестника ("Новинар", "Монитор" и "Стандарт") и електронни медии (основно "Нова телевизия"). Не звучат реалистично и воплите на неговата заместничка в НИС Мария Стоянова за възвръщане на някогашната слава на изданието. По-скоро тук въпросът опира до принципа и най-вече до напомнянето, че бившият зам.-председател на СДС е лидер на сините в София и държи най-голямата партийна структура. Което най-вероятно е опит по този начин да легитимира влиянието си. Донякъде проблемът беше туширан с изявлението на Иван Костов, че той няма да инициира война вътре в СДС и че създалата се ситуация около изданието ще бъде обсъдена от НИС на партията и ще бъдат предприети съответните действия от страна на ръководството. Това може да означава, че този път лидерът на СДС по всяка вероятност ще се съобрази с искането за оставка на главния редактор на официоза и промяна на линията на вестника. Още повече че се подготвя смяна на УС на изданието. В момента процедурата е в ход и се очаква акциите на вестника да преминат в ръцете на създаденото преди около два месеца ново дружество Издателство "Демокрация", в УС на което влизат секретарят по информационната политика на СДС Илия Петров, депутатът Петър Рафаилов, който отговаря за финансите на партията, а изпълнителен директор е Николай Гусев. Предвидено е 70 процента от акциите да са на СДС, а останалите 30 процента ще са притежание на фондация "Демокрация".
Източният принц
Съвременниците на Жюл Паскин го наричат източният принц. Художникът е безспорно една от най-колоритните фигури в историята на модерното изкуство, но въпреки това името му потъва в забвение след неговата смърт. Сега столичната галерия "Класика", чиято дейност е насочена основно към търговия с произведения на изкуството, обяви април за месец на Жюл Паскин. В нейното депо се съхранява картина на художника, самоубил се преди 70 години в своето парижко ателие.
Жюл Паскин, или Юлиус Пинкас - каквото е истинското име на художника (1885-1930), е роден във Видин в семейство на заможни евреи. Това е и единствената връзка на артиста с България. Прекарал детството си в Румъния, живял и учил в Германия, притежател на американски паспорт и ателие в Монпарнас, Паскин е космополитна личност, без корени и определена националност. По същия начин той отхвърля принадлежността си към която и да е религия, художествена школа или социална класа.
Отрано познал успеха, на шестнайсет години Паскин започва активно да сътрудничи като карикатурист на прочутия по онова време немски седмичник "Симплицисимус". През 1905 тържествено пристига в Париж, където бързо се превръща в "ментор" на бохемите и редовен посетител на публичните домове и кафенетата. Там открива моделите за своите творби. По време на Първата световна война заминава за САЩ, откъдето се връща едва през 1918 г. Периодът между двете войни е най-плодотворният за него, тогава Паскин добива и най-голяма слава. Картините му се продават, а това му позволява да живее в разкош, който споделя с приятелите си, главно художници и журналисти. Сред тях са Жорж Папазов, Хемингуей, Иля Еренбург, Георг Грос и други големи фигури в изкуството на двайсетото столетие. Забавите, уреждани в ателието му на булевард "Клиши", са прочути със своята пищност и ексцентризъм.
Бохемският живот на Паскин, граничещ със самоунищожение, личи и в неговите произведения. Морис Вламенк - художник и критик от онова време, пише: "Която и да е от рисунките на Паскин ме кара да се чувствам зле. От неговите жени с твърде къси бедра и малки ходила се излъчва някакво нездраво чувство, някакъв болезнен порок... Те подтикват към нездрави желания и към предпазни мерки..."
Наистина, голяма част от творбите на художника са посветени на жените, най-вече леките, често позиращи в смущаващи пози. При все това в експресивните му рисунки (както и в неговата живопис) се долавя вглъбеност и може би тъга. И то неслучайно, защото, както пише Жорж Папазов в своите спомени за Паскин, "зад маската на неистовата му разюзданост се крие една блуждаеща, противоречива личност, дълбоко в която живее духът на скитащите евреи - без дом, без родина, без корени".
Творчеството на Жюл Паскин, възхвалявано или отричано, разкъсвано между любовта към шедьоврите на ХVIII и съзнанието за новаторската мисия на ХХ век, остава значимо и със собствена стойност в историята на изкуството. Ненапразно на 7 юни 1930 г., денят, когато е погребан художникът, всички парижки галерии затварят салоните си в знак на уважение към него.
Капан за театрали
Вирнати фалоси върху по-големи и по-малки пластики, рамкирани изображения на чувствени торсове... Даже патешко жълтите чинии от сервиза за гости са нашарени с бие от горещи сцени "само за мъже". Подробностите от интериора на двамата герои Жорж и Албин са недвусмислени. От сценографията, застрахована с античен привкус, блика неудържима радост от свободата най-после и в Музикалния театър да се експонира гей-проблематика. Режисурата (Здравко Митков) се опитва да я обобщава, като й хвърля ласото на общочовешката универсалност, а хореографията (Антоанета Алексиева) я приема спокойно и естествено.
На сцената е излязъл бродуейски мюзикъл - "Клетка за пеперуди", по пиесата на Жан Поаре "Клетка за луди". Поставят го гости - режисьорът и художничката Невена Кавалджиева.
Композиторът е Джеръми Хърман, име - запазена марка за касови спектакли, с дълга биография като "Мляко и мед", "Хелоу, Доли", "Мак Мейбъл"... Този път музиката му е отглас от френски шансон, разгърнати диалози и монолози, скромно наречени песни. Еклектична бродерия, която диригентът Юли Дамянов се стреми да обедини и обгърне във всепоемащия плащ на бродуейската оркестрова звучност. Музиката е привидно малко и лъжовно лесна, за да подведе към хегемонията на театралността, в която белезите на мюзикъла се подхвърлят, колкото да добавят към изневярата на жанра още един грях - смесването на стилистиките. Лежерната партитура отключва и неудържимия хъс на българския актьор да пее, като се взема съвсем насериозно в това свое любимо амплоа. Веселин Ранков (Жорж) пристъпя към хобито, като прилага хватките на щампата - цезурите превръща в лирични въздишки, ограниченията в диапазона маскира с уж фалцети. Валентин Ганев измъква зрителя от неудобството да тръпне над всеки тон и дори успява чрез пластиката на музикалната фраза да дообогати образа на своя Албин. Макар белкантото да не е изискване на тази партитура, както може и да се очаква, актьори от драматичния театър и певци от музикалния театър се срещат на една сцена и се разминават, всеки със своята си стилистика, без да успеят да се заговорят. След като шоуто и киното отдавна обговориха гей-темата, така че надмогнаха вече радостта от нейната екзотичност, в ДМТ тя се срича, без да ни докосва. Е, поне е стръв към публиката.
Бях грозна
Докато траеше войната, за да се занимава с нещо и да си изкарва някакви джобни пари, мама се зае да измисля модели за шапки. Имаше добър вкус и правеше много красиви неща. Бях очарована и плувах блажено сред тръстикови пръчки, воалетки, изкуствени цветя, пера! Аз също правех шапки за куклите и оловните си войничета, докато мама моделираше тези, на своите приятелки. Шиеше до късно вечер и пробваше последните модели върху собствената си глава.
После мама престана да шие шапките. Споразумя се с големите модисти да взима от тях изостанали бройки. Преработваше ги и ги продаваше вкъщи. В апартамента ни, близо до входната врата, имаше една специална стая, наречена стаята с шапките. В нея беше прекрасно, миришеше на парфюм, по дървените стойки висяха капелини, обсипани с панделки букети, меки шапки в стил "Гарбо" и сватбени воали. Загледана в чудните предмети, се унасях в мечтания. Понякога ги пробвах - с правите коси, очилата, шините в устата и шапка на главата приличах на нелепа карикатура... Рядко ходехме на кино, може би два-три пъти годишно. Вечерите, когато родителите ни не излизаха или нямаха гости, прекарвахме всички заедно. След като си напишехме домашните и преди да си легнем, имахме право да се помотаем малко. Тогава татко ни четеше "Приказки на кацналата котка" на Марсел Еме, а също и "Такива истории" на Киплинг. Много забавен беше. Променяше гласа си, докато произнасяше думите на различните герои, и сам се смееше на ефекта. Слушахме го и се смеехме с него. Понякога ни разказваше и историите на Госпожа Сврака, измислени от самия него, които никога не свършваха. Тези спомени са скъпи на сърцето ми, защото подобни вечери бяха рядкост.
По-често прекарвах вечерите с Мижану и слугинята: карахме се, плачехме или се гледахме предизвикателно. Когато се връщам към детството си, не изпитвам усещане за някакво щастливо време! Но защо? Бях родена в семейство, което можеше да ми даде цялото щастие, от което се нуждае едно дете.
Да, вярно е, че войната причиняваше лишения, но тъй като аз не си спомнях "преди", бях свикнала напълно с всичко това. Отгледаха ме с минимума необходима храна, не познавах бонбоните и сладкишите, но имах витаминизирани бисквити и прахообразните напитки на доктор Гюстен - прахчета със заместител на лимон и захарин, от които се получаваше вълшебна лимонада!
Да, вярно е, че имаше и бомбардировки, които ужасно ме тревожеха. Този вечен, стаен дълбоко в мен страх от пълното разрушаване на Париж ме караше да се будя посред нощ, плувнала в студена пот, а понякога ме завладяваше насред урока по танци или по аритметика. Несигурността на ежедневието обаче правеше още по-ценни миговете на покой след въздушните тревоги. Все пак това непрестанно редуване на горещи и студени душове, което възрастните успяват да преживеят някак си, е ужасно травмиращо за децата.
В крайна сметка най-силен отпечатък са наложили върху мен семейните взаимоотношения. С всеки изминал ден усещах как се отдалечавам от родителите си, докато те все повече се сближаваха с Мижану. И до днес изживявам последиците от силно изразеното предпочитание, което демонстрираха спрямо сестра ми.
Беше ужасно несправедливо! Непрекъснато ми я даваха за пример, защото тя беше блестяща ученичка в "Любек", докато аз се числях към "триото на кратуните" в "Атемер" (три момичета, които си деляха последните места през цялата година). Беше красива, крехка и малко превзета, докато докладваше, хленчейки, номерата, които й погаждах. После заиграваше коланът! Гащите залепваха върху охлузената ми кожа. Чувах мама да казва на приятелите си:
- Добре, че е Мижану, да ме дари с всички радости, защото горкичката Брижит е тъй недодялана - и физически, и в постъпките си.
Гледах се в огледалото и плачех.
Наистина бях грозна!
Този образ никога не ме напусна. Бях готова да дам всичко само и само да заприличам на Мижану, да бъда с червени коси до кръста, да имам светлосини очи, да бъда любимката на своите родители. Защо добрият господ бог ме беше дарил с тези кестеняви клечкообразни коси, кривогледи очи и щръкнали напред зъби (като малка смучех пръста си), заради които трябваше да нося шини с мъглявата надежда, че ще се оправят? Всъщност те въобще не се оправиха и слава богу! Останах си със заешки зъби, сдобих се с необикновената муцунка, прославила се в цял свят!
Безпокойството се беше вселило в мен и непрестанно ме човъркаше.
Дали не бях осиновено дете?
Не приличах на никого, бях прекалено грозна, а останалите - твърде красиви!
Започнах да избягвам Мижану сякаш беше самата чума, съвсем се затворих в себе си. Грижите си забравях единствено по време на уроците по танци. Как обичах само всички онези упражнения, макар че бяха все едни и същи! Те развиваха мускулите и задвижваха кръвта в телата. Сбогом, очила, комплекси, страдания. Попивах трептящата музика на пианото - истински "сезам" за моята личност. Балетът ме правеше красива, в моята дълбока същност и в моята външност. Бях много надарена, гъвкава, стройна, с добре развити, издължени мускули, грациозна, с чувство за ритъм и такт, което ми позволяваше безпогрешно да следвам музиката. Именно на тези уроци дължа неповторимия, както изглежда, начин да държа изправена главата си, а и своята толкова своеобразна походка. Балетът ме научи на дисциплина и физическа смелост. Това поне Мижану не можеше да ми отнеме!
Рождество по време на Възкресение
Човек е най-жесток в личната си правота. В личната си правота не допускаме милосърдие, нито възможността да бъдем съдени. Съавторите на днешния сюжет също са убедени в своята правота. И по своему, слава богу, са жестоки. Към всички останали. Тоест - към нас. И това ни дава право не на отговор, а на ответен удар. Въпреки че всички жестоко сме уморени от жестокостта. И като производност, и като поносимост. И от личната си ожесточеност, и от страничната агресивност. Въпреки.
Десет години след Десети омразата е заменена с омерзение, самите омрази са разпилени сред хилядите безобразия. Героите от декадата на безкръвния преход вече са извън контекста на митингите. По-скоро са в подтекста на разочарованието. Наистина ли проблемът на разочарованите е проблем на самите разочаровани? Дали въпросът кой ги е карал да се очароват не издава излишък от логика за сметка на верния отговор? Малкият човек се преобрази в партийно човеченце. За да осъзнае към днешна дата, че е пак излишен биопридатък към властта. Нима милиони българи не бяха тласнати от мизерията на духа към мизерията на бита? Съветският социум бе консумативно общество с духовни измерения. Българският хер Хермафродитен днес е жив жанр в класиката - консумативно общество с бездуховни измерения. Битийна бедност или морална мизерия - изберете сами. Това ли беше неизбежният български път към храма на демокрацията? И има ли въобще такъв храм?
За десет години казаното е повече от направеното. Камъните за хвърляне са повече от камъните за градеж. Разрушението е на изчерпване. Десет пъти живот като на кино. Филм на живо, в който лошите неочаквано стават добри, а добрите - още по-неочаквано - лоши. Другото приема същността на същото. В съдържанието вече няма нищо неочаквано. Само времето вече не е наше, но не е и ничие. То е приватизирано, без да се знае от кого. В края на десетгодишен демократичен сериал на абсурдите оцелелите психически и физически герои се броят на пръсти... Дори да става дума за още две чисти ръце, фактът не променя явлението. Подобна е участта и на зрителите, които, захласнати от шемета на собствената си съдба, непрекъснато се стопяват. Психически и физически. Най-упоритите, тържеството на естествения подбор, продължават да чакат... Очакват някой друг да допише ненужния сценарий на собствения им живот.
Къде е тук драмата? В населението, което не е било в час, когато е проведен урокът за това що е нация? В неговата детинска доверчивост, граничеща с тъпота? Или в огромния скепсис на обикновения човек, който знае, че нищо не зависи от него?
Всъщност драма няма. Според политическата класа. В драматургията на битието, на политиката, на обществената битийност имало само сюжети. Като днешния. С герои. В началото мънички, неизвестни, после - големи, популярни, високи, накрая - пак малки, миниатюрни, мерзки. Херои на входа - волеви, войнстващи, водещи, на изхода - безволеви, смирени, водени.
Събитията и случайността заченаха пред воайорската нагласа на обществото ни собствените му деца идиотчета. Те непрекъснато изнасилват обществото майка и се подиграват на бащите си, като ги подменят в сексуалните им задължения. Затова перфидното насилие минава за политическа хитрост (отстраненост), за откровен цинизъм (постмодерна естетика) или европейски кодекс (предглобалистичен ужас). Вече дори не завиждаме на Запада и неговите атакуеми, уж почти безспорни общогранични ценности. Но все повече завиждаме на животните, които убиват само при самозащита. И се преструваме (все още) на такива животни!
Всичко се промени от момента, когато изреченото слово, излетяло над и покрай ушите ни, бе приземено и овеществено отново в понятието компромат. Компютърният скелет на отговора, готов много преди края на миналата 1999 г., неочаквано трепна и оживя чрез своя плът и кръв. Вместо кръв и плът обаче - документално хладнокръвие, монументално дори, повече от очакваното. Появи се човекът от подземната земя "Тевел" - двуглав, с два чифта очи. Според старите евреи - балканска проба бенедикция.
Вълнението ни, ако има вълнение, идва от печалта и трезвостта на дните, през които загубихме последното си дете, детето на уличната ни надежда. Между редовете на недописания още некролог наднича неясният детски образ на бъдното. А то, както вече сме учили, принадлежи на победителите. И те ще го разкажат с думи прости, когато му дойде времето. Както дойде времето на небивала морална мизерия, покруса и отчаяние. Както и дойде времето на Истината и тя дочака своето Рождество по време на Възкресение.
Само след десет години Книгата на живота ни ще изглежда по съвсем различен начин. Не само защото последната страница на тази ще бъде опръскана с кръв. И не защото просто ще бъде Друга книга. И не понеже нейните автори ще се наричат с други имена. А защото захвърлената змийска кожа на историята ще ни се стори по-разбираема и не толкова логична. А и болката по мъртвите ще напомня на живите цената на изцелението. И те ще знаят как да разпознават зиг-зазите на своите и чуждите сред зелените поля на първичната свобода.
Модерен уют
"Идоло" е от заведенията, където спокойно можеш да си носиш новите дрехи. Доста луксозен за родната реалност, клубът на ул. "Калоян" (до бившия централен "Кореком") е сред малкото в София, които със сигурност не са правени с подръчни средства. Личи си, че при обзавеждането не е пестено от материала и дизайнерът е имал възможност да осъществи всичките си идеи. Резултатът е приятни пространствени решения, много естествена зеленина и като цяло изчистена и стилна обстановка.
Точки за оригиналност печели идеята клиентът сам да си избира музиката. На компютъра до бара са качени близо 3000 заглавия, които са предварително подбрани и разделени на подходящи за сутрин, обед и вечер, за да се избегнат издевателства върху останалите посетители. Другата малка екстра, която "Идоло" предлага, е безплатен достъп до Интернет.
Асортиментът от алкохол в заведението ще задоволи и най-взискателните. Освен стандартните уискита се предлага и отлежал малцов скоч, а селекцията от вина включва френски, италиански, австралийски и калифорнийски. Алкохолните коктейли са над 50 на брой и се приготвят от професионални бармани. В най-скоро време собствениците обещават и лека студена и топла кухня.
Яйца по шотландски
Изплаквам на течаща вода филетата от аншоа и ги нарязвам ситно.
Шунката смилам през месомелачка. Всичко събирам заедно, като добавям предварително накиснатите във вода и изстискани хлебчета. Чуквам едно яйце и ръся черния пипер. Обърквам хубаво до получаване на хомогенна каша.
Останалите четири яйца сварявам твърдо и ги обелвам. Овалвам ги в шунковата смес (както правите това, когато панирате) и ги изпържвам в силно сгорещена мазнина.
Яйцата нарязвам на половинки и ги поднасям върху препържен хляб.
Утре е Великден! Всеки трябва да хапне яйце. Ако на някого се стори сложна тази рецепта, а пък и хладилникът му е в депресия - ще му помогнем.
Тъй като яйцата са бункерът на изоставените мъже, това, което ви предлагам по-надолу, е кратък курс за напуснати. Четете внимателно и няма да сте гладни. Аз лично, дето стъпя, правя фолклор, сиреч "кладенче правя"!
Дотук знаем едно - че любовта вече ни е излъгала, и като честни и напуснати (несправедливо, разбира се!) мъже не бива да лъжем себе си, че това, което ще направим, непременно ще са класическите яйца на очи.
В типичното мъжко готвене трябва да се борави не с рамка, а с понятия.
Можем да определим рецептата, като "Яйца на голямо око", или "Циклопояйце", но без органолептични подбуди към омлет. Ако трябва да се вложат чувства, наречете ги "Яйца след нея" или "Яйца Кармен". Тук рецептите могат да се обогатят с "Яйца и вик", "Яйцата на гнева", яйца "О, върни се! ", яйца... "Върви си, простил съм ти всичко".
Всички рецепти в книгите започват с: "Вземате един чист съд..."
Затова е хубаво малко преди жена ви да си тръгне, да я погледнете с истеризирал поглед на ранен в лявата плешка сръндак и да и се троснете: "А хобито на София Лорен е да мие чинии... " Това не помага само ако жена ви се мисли за по-грозна от нея!
Техника на приготвяне.
Най-важното в случая е яйцата да не са по-твърди от печката, която ще поеме удара. Ако имате опасения - срещнете ги с главата си. Във филма "Крамер срещу Крамер" бе демонстрирана японска бойна техника таекуондо за чупене на яйца. Изоставеният ги нагази с пета и после ги прецеди. Можете да опитате и вие.
Мазнината се нагрява в тиган до степен посудата да омекне. Хвърлят се яйцата, засилва се огънят и се пържат към пет минути на малката стрелка. Ако прекалите с пърженето или замирише на изгоряло, сипвате топла вода, докато яйцата се отлепят. Не се отчайвайте, нищо непоправимо не се е случило... Отиваме към "Яйца катамаран". За тях е необходимо леко да плуват, или, както казват разведените моряци, да имат поведение в соуса.
Когато всичко стане готово, оттласквате катамараните към брега на чинията и леко ги приплъзвате към дъното.
Тук пушачите могат да запалят, като използват издишването за съсредоточаване. Преди да преминете към консумация, казвате си два пъти: "Гладен съм, та куче изядам!"
Има три варианта, ако не си харесвате яйцата:
Първият - много сте капризен.
Вторият - имате салам в хладилника.
Третият - въобще не сте обичали жена си!
Възможният Вазов
Почти година след смъртта на поета се появява прелюбопитният сборник "Помен за Иван Вазов", съставен от Стилиян Чилингиров по заръка на тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски. Пожълтелите му страници са побрали толкова величава скръб, толкова простодушно и дълбоко страдание, колкото може да побере само душата на един осиротял народ. Наред със спомените за Вазов, с безбройните съболезнователни телеграми, с отзивите на цялата европейска преса от онова време, има и една трогателна случка, разказана от Александър Кипров. Дни наред пред гроба на поета се събира огромно смълчано множество. Един следобед млада жена довежда детенцето си, четири-пет годишно. То се промушва сред хората, спира пред купчината пръст, отрупана с цветя, и с ясното си гласче започва да рецитира Вазовата "Молитва": "Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа... " Един несдържан, страшен вопъл разкъсва мълчанието, множеството се разридава, разлюлява се от плач.
Днес този плач е непонятен, невъзможен и неназовим, но тогава за младия ни, изпълнен с енергии и пориви народ той има и име, и единен смисъл, той е началото на духовното му сирачество. Изгубеното упование.
Далеч преди Народното събрание да приеме указа за удостояването на Вазов с титлата "народен поет", той вече е бил такъв. Четен, обичан и нужен: от цялата страна пред къщата му са се стичали хора, за да го зърнат, да чуят окуражителни думи. Деца и старци са го спирали на улицата, за да му целунат ръка. В деня на подписването на Ньойския договор многохилядна тълпа от войници и офицери, предвождана от военна музика, която свири "Съюзници, разбойници", се струпва пред Вазовия дом, за да му засвидетелства своята привързаност и благодарност. Пиесите му се играят пред препълнени и въодушевени салони, актьорите и публиката го носят на ръце. Ето какво си спомня Симеон Радев: "Успехът на тази драма не е само безподобен: той е изумителен. От две години насам "Борислав" владее столицата, шествува победоносто по провинцията и дава на един равнодушен към художествената красота народ шумно упоение. Бащите с романтично въображение кръщават децата на името на Борислав..."
Достатъчно е да прочетем разказите за Вазовия юбилей, отпразнуван на 24 октомври 1920 г.: манифестацията продължава с часове, множеството се е разпростряло и изпълнило центъра на столицата, "полюшвано и развълнувано като дълго пъстроцветно знаме, най-високо се носи песента "Тих бял Дунав... ", отдалеч се съзират плакарди със заглавия на Вазови съчинения, улицата пред дома на поета заприличва на едно живо ура, което се движи напрекъснато напред... " Съществуват безброй случки и описания, и колко още стихотворения, които ни говорят, че Вазов и България са били едно и също цяло, единен възрожденски патос, вяра, копнеж по свободата и "всеподавяща мъка" подир националните катастрофи.
Опожареният му сопотски дом сякаш завинаги го лишава от възможността да се завърне в приветливата и уютна патриархалност на своето детство. В една от автобиографиите си споменава: "Записах стихове - зачиракувах в поезията - от 18-ата си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периодът на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха (из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и прочие) винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни... Творческият демон постоянно ми нашепваше: "Работи! " Вазов пътува и пише, лекува любовните си рани и носталгиите си по родината със слово, всеки от случайните си домове превръща в кабинет наместо в семейно огнище, създава книги наместо деца. Цялото благородство на осанката му, сдържаният му аристократизъм, самотността му на духовен колос излъчват мисията, която съзнато е следвал и назовал: "Работех и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можех да дам на отечеството. Малко бе, но толкоз имах."
Малко ли е? Не е ли достатъчно, че и цял век по късно ние живеем във Вазовия роман "Нова земя", че можем да се припознаем във високите стремления на неговите хъшове или в жалките брътвежи на сопотските чичовци, че обитаваме едновременно и завинаги кръчмата на Странджата и Ганковото кафене?
Нямаме никакви оправдания, че не сме го чели или не го четем, освен че е непосилно да притежаваме монолитността и величието на неговия дух, освен че се разпадаме на отломъци бит и отчаяние, освен че се давим в стихията на езика му: "от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива".
Днес Вазов все повече прилича на връх, обвит в мъглата на патосите, обгърнат с митологии и нови прочити, възвисен над евтини подмятания, безцеремонни гаври и хулителства. Впрочем те не са му били спестени и приживе.
Eдин от възможните начини да си възвърнем Вазов сега, сто и петдесет години след рождението му, е да си припомним важните неща, биографията на духа му, биографията на сърцето му, простите песни, които текат в кръвта ни, откакто се помним. Най-точно като че ли го е изразил писателят Константин Константинов: "Твърде мъчно е за хора от нашето поколение да говорят днес за него. То значи - да разказваш въздуха, който сме дишали, първата молитва, която разбирахме, детските игри на черешово топче и на Боримечка, читанката, по която сричаме. Все едно, че разказваш за себе си.
Ние го бяхме заварили в непознатия, постепенно откриван от нас свят: той беше даден, съществуваше вече както природата наоколо, името му беше известно, както имената, които знаехме - България, Стара планина - като Тунджа, в която се къпехме, като Марица, за която пеехме. "
