"Стратегията на федерацията е съвместно с "Райфайзен" "да разработим своя банка и да реализираме политиката на обслужване на частните фермери", заяви Димитър Димитров пред "Капитал". В такъв смисъл целта на федерацията е да придобие достатъчно голям пакет, за да има влияние, а още по-добре - контрол, върху управлението на ЦКБ. В същото време кредитните кооперации искат покупката на акции от ЦКБ под една или друга форма да ги направи част от политиката на фонд "Земеделие". Целта е кооперациите да станат разпределител на средства от фонда, а след официалния старт на предприсъединителната програма за земеделие САПАРД, да разпределят и европейските пари.
Неприятното е, че до края на юни остават два месеца, а в България досега няма прецедент за такъв кратък срок правителството да е провело и приключило преговори за продажба на акции от банка или голямо предприятие.
Идва ли краят на кипърския данъчен рай
Правителството поиска денонсиране на спогодбата с Кипър, за да не се източват необложени печалби
Правителството внесе в Народното събрание предложение за денонсиране на спогодбата с Кипър за избягване на двойното данъчно облагане. "Действащите текстове на тази спогодба позволяват чрез заобикаляне на вътрешното ни законодателство безконтролно да бъдат изнасяни доходи от страната, без да бъдат облагани с данъци... Денонсирането на спогодбата от НС е задължително условие за защита на фискалните интереси на Република България", се посочва в мотивите на правителството.
В мотивите на кабинета се посочва, че денонсирането на спогодбата с Кипър "трябва да послужи като сигнал и за предоговарянето на други спогодби, като например спогодбата с Австрия... Малта, Финландия и пр.".
Спогодбата с Кипър не е направена по модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а е подготвена от Комитета за икономическо и научнотехническо сътрудничество при МС и е подписана на 18 септември 1985 г. В текста на спогодбата е предвидено, че всяка от двете страни може да денонсира по дипломатически път спогодбата след изтичане на петгодишен период от нейното влизане в сила. Ако денонсирането бъде обявено до края на юни, то ще влезе в сила от 1 януари 2001 г. В противен случай решението за денонсиране на спогодбата ще важи от началото на 2002 г. Практиката показва, че спогодбата се използва за избягване въобще на всякакво данъчно облагане. Възползвайки се от офшорния режим в Кипър, много български юридически и физически лица (и най-вече в приватизацията) регистрират фирми в Кипър. Преките чуждестранни инвестиции от компании, регистрирани в Кипър, за 1999 г. са 109 млн. долара. С тази сума страната е инвеститор номер едно за годината. Кипър беше номер едно и за 1998 г. с инвестиции в размер на около 85 млн. долара. Общо за периода от началото на 1992 г. до края на 1999 г. Кипър е на трето място в класацията на страните инвеститори с 249 млн. долара.
Въпреки че отмяната на спогодбата с Кипър съществено засяга инвестиционния климат в България, миналата седмица Георги Табаков, шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ), и Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация, заявиха, че чули за решението на Министерския съвет, но не знаят за какво точно става дума. "Агенцията за чуждестранни инвестиции подкрепя денонсирането на спогодбата, като счита, че това не би засегнало съществено интересите на чуждестранните инвеститори в България. Би било полезно приемането на една нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни, която да отговаря на съвременните изисквания", е официалното становище на АЧИ. Джон Мънъри, председател на Българската международна стопанска асоциация, заяви, че не може да коментира, защото въпросът е юридически, и че е най-разумно това да направят представителите на големите фирми, които имат офиси в Кипър. Усилията на "Капитал" да се свърже с тези фирми не доведоха до резултат - всички потърсени отказаха коментар. Защо ли?
Евразийският Давос
Нов форум ще помага на реформите в Централна Азия и Южен Кавказ
Освен голямото политико-икономическо джамбуре, което се провежда всяка зима в Давос, Световният икономически форум организира и регионални мероприятия, посветени на развиващите се пазари в Източна Европа, Китай и Южна Америка. От тази година семейството има нов член - форумът "Евразия", на който ще се обсъждат проблемите на Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Армения, Грузия и Азербайджан и чието първо издание се проведе в бившата столица на Казахстан Алмати от 26 до 28 април.
Близо десетилетие след като се отказаха от съветските и социалистическите идеи в името на демокрацията и пазарната икономика, държавите от Централна Азия и Южен Кавказ продължават да се лутат, търсейки своя път. При това те не постигнаха особени успехи в изграждането на демократичните институции и реформирането на икономиките си. Показателен пример е Киргизстан, където сред основните поминъци на населението е участието в неправителствени организации - повече от 2000 на брой, спонсорирани от чужбина, но това не попречи на последните избори да бъдат потъпкани правата на опозицията.
Домакинът Нурсултан Назърбаев, президент на Казахстан, подчерта необходимостта от активизиране на съвместните усилия за укрепване на сигурността в региона, проблем, който е от особено значение за всички страни. Преди време заместник-секретарят на Съвета за сигурност към руския президент Владислав Шерстюк заяви, че проблемите със сепаратистите и мюсюлманските фундаменталисти в Киргизстан, Северен Кавказ, Армения, Афганистан, Таджикистан и Косово са свързани помежду си. За да им се противопоставят, страните от Общността на независимите държави създадоха през зимата общ антитерористичен център, а посещенията на шефовете на ЦРУ и ФБР Джордж Тенет и Луис Фрий в Казахстан и Узбекистан показаха, че и отвъд океана се обезпокоени от увеличаването трафика на наркотици и терористичните акции.
Въпреки че Москва и Вашингтон декларират общи цели, никой от тях не иска да отстъпи правото да командва парада на постсъветското пространство. Русия има предимството на дългогодишните връзки и зависимостта на съседите си от доставките на енергоносители и достъпа до транзитните нефто- и газопроводи. САЩ залага на финансовата си мощ и страха от възраждането на имперските амбиции на Москва, а случаи като решението на регистрираната в САЩ фирма ИТЕРА, за която се твърди, че е свързана с "Газпром", да ограничи доставките на природен газ за Армения, въпреки че Ереван е сред най-точните длъжници, за това, че й беше отказано да участва в приватизацията на далекопроводната мрежа, само потвърждават доводите на САЩ.
Засега бившите съветски републики се опитват да лавират между ядрените гиганти, но може би скоро ще трябва да се решат на чия страна да застанат, ако новият руски президент Владимир Путин започне да провежда активна настъпателна политика, а Вашингтон види в нея заплаха за "националната си сигурност и стабилността в региона" - стандартната формулировка, когато някой застраши позициите на американците, използвайки често техните методи.
Освен САЩ и Русия свои собствени интереси в района имат Турция, Китай и Иран, които също изпратиха свои представители в Алмати, като особено първите две страни се интересуват от енергийните проекти, които политиците в Централна Азия и Кавказ смело рекламират, без да се замислят за икономическата им изгода. Затова въпреки многобройните срещи и усилията на САЩ досега не е започнало строителството на нито един нов тръбопровод и ще бъде необходима огромна политическа воля, за да стане това. Колкото и неприятно да им е на американските дипломати, единственият проект, готов да стартира, е "Синият поток" на "Газпром" и италианската ENI, който ще достави руски газ в Турция по дъното на Черно море.
Виновна е не Америка, а Европа и Япония
С почуда и малко завист Financial Times наскоро писа: "Непокорният долар все още не се подчинява на гравитацията. " Въпросът е как американската икономика продължава да се развива с такива темпове, когато индексът Nasdaq пада, търговският дефицит нараства, а нивото на спестяванията продължава да бъде нищожно.
Останалият свят се чуди завистливо именно на този феномен. За да разберем обаче защо чужденците скърцат със зъби, нека си представим глобалната икономика като семейство от телевизионен сериал. В него хората се преструват, че са добри и мили, но всъщност тайно се състезават помежду си. Големият брат в това семейство, който е забогатял през последните години, се перчи с раирания си костюм и каубойски ботуши. Останалите членове на семейството негодуват срещу това, но не могат да живеят без него. Те умират от желание да научат тайната на бързото му забогатяване, но в същото време те самите не могат да се отърват от порочните навици, с които управляват собствените си финанси.
По подобие на отношенията в това семейство се разви и срещата на финансовите министри и банкери на страните от Г-7 във Вашингтон през този месец. Ключовата дума на форума бе "небалансираност", която според повечето участници в срещата е много опасна за световната икономика. За много европейци и за японците най-небалансирана е американската икономика. Според тях икономиката на САЩ расте прекалено бързо, с галопиращите 6.9% за последното тримесечие на миналата година, капиталовият пазар е твърде надценен, а търговският дефицит е извън контрол, тъй като прогнозите сочат стойности до края на годината от 5% от БВП.
Нещо трябва да се огъне, смятат чужденците. Някои от тях мислят, че първо ще поддаде доларът, въпреки че той продължава да хвърля пясък в очите на непрекъснато отслабващото евро. От американска страна обаче нещата изглеждат другояче. Финансовият министър Лорън Съмърс заяви, че причина за небалансираността е твърде слабият растеж на Европа и Япония. Според него не американската икономика е много силна, а икономиките на останалия свят са твърде слаби. Американските представители на срещата цитираха прогнозите на J. P. Morgan, според които през 2000 г. САЩ ще имат растеж от 4.3%, Европа ще отбележи нарастване само от 3.1%, а Япония - едва 0.9 на сто. При такива цифри нищо чудно, че небалансираността ще се задълбочи. Европа и Япония имат право да се оплакват, но за да няма семейни вражди, трябва да се намери начин Америка и нейните търговски партньори да забогатяват едновременно.
Развиващите се пазари в ролята на грозното пате
Преди година и половина американският президент Бил Клинтън обяви от Вашингтон, че световната финансова система се намира в най-голямата си криза през последния половин век, и пророкува, че тя ще продължи дълго. След годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд във Вашингтон преди две седмици стана очевидно, че световната икономика стремително върви нагоре, финансовите пазари са надскочили нивата си отпреди кризата, а Клинтън за пореден път се е оказал лош пророк. Годишният доклад на двете световни финансови институции прогнозира световен икономически растеж от 4 процента през тази година, а експертите, изготвящи този доклад, обикновено се оказват много близо до истината. Това, което докладът не казва пряко, е, че този ръст се дължи предимно на изключително добрите показатели на развиващите се пазари - пазарите, откъдето преди две години тръгна световната финансова криза.
Развитието на Югоизточна Азия през изминалата година бе забележително. Развиващите се икономики в региона, където кризата вилнееше през 1997 - 1998 г., отбелязаха три пъти по-висок растеж, отколкото предвиждаха повечето анализатори на пазара само преди година. Брутният вътрешен продукт на Южна Корея скочи с 11 процента през миналата година; производството почти достигна нивата отпреди кризата. Икономиката на Малайзия расте с 6 процента на година - толкова, колкото и индонезийската, а индустриалното производство на Тайланд вече е същото, колкото бе преди две години.
Латинска Америка също не е далеч от тези нива. Мексико благодарение на бума на американската икономика (над 80 процента от износа на страната е за Съединените щати), както и на високите цени на петрола ще отбележи икономически растеж от 3.7 процента за миналата година. Прогнозата на МВФ за Бразилия е ръст от 4 процента, а страни като Чили, чиито икономики разчитат предимно на износа на суровини, могат да разчитат на ръст от около 6 процента благодарение на високите цени на суровините на световните пазари.
Централно- и източноевропейските икономики могат да удвоят темпа си на растеж през тази година, като Полша и Унгария могат да постигнат ниво от близо 5 процента. Дори Русия е в по-добро икономическо състояние в момента, главно поради високите цени на петрола. На практика в световен мащаб почти не може да бъде посочен развиващ се пазар, който да не върви нагоре през последната година.
И това важи не само за реалната икономика, а и за портфейлните инвестиции на тези пазари. Инвестиционният индекс на IFC и Standard & Poor's за развиващите се пазари скочи с повече от 60 процента през миналата година. Анализаторите на Института за световни финанси очакват през тази година нетните частни капиталови потоци към развиващите се пазари да достигнат 200 милиарда долара (през 1999 г. те са 150 милиарда). Това все още е далеч от нивото от 330 милиарда долара частни инвестиции през 1996 г., но е забележително постижение, като се има предвид, че в момента 10 от 27 страни, където са насочени 90 процента от частните инвестиции, преживяха тежка финансова криза преди две-три години.
Въпросът е дали този моментен бум ще се превърне в дългосрочен растеж. Освен това все още не са известни отговорите на три други въпроса - дали развиващите се икономики са извлекли верните поуки от отминаващата криза, дали инвеститорите също са направили верните изводи и дали реформите на световната финансова система са я направили по-сигурна. Освен това си остава и проблемът, че до голяма степен ръстът на развиващите се икономики се дължи на външни фактори като растящите цени на суровините и гладът за вносни стоки, в частност от страна на американските потребители. Огромното американско търсене на потребителска електроника и персонални компютри до голяма степен предопределя растежа на Малайзия, Южна Корея и Тайван, а по подобен начин растежът на Централна Европа е обвързан с добрата икономическа ситуация в Западна Европа.
И естествено остава проблемът с доверието на външните инвеститори. Единият от показателите, че доверието към тези пазари се възвръща, е това, че само за първото тримесечие на тази година са били емитирани държавни облигации на стойност 25 милиарда долара, докато за цялата 1999 г. сумата възлизаше на общо 57 милиарда долара. Инвеститорите обаче вече се опариха с Русия, която през 1998 г. обяви фалит по външния си дълг, същото стори и Еквадор. Страни като Украйна, Пакистан и Румъния успяха да договорят преструктуриране на външните си дългове, но всички тези събития внесоха много по-високо ниво на риск на развиващите се пазари, т.е. ограничиха достъпа им до големи външни капиталови потоци.
Тепърва през следващата година ще стане ясно дали настоящата икономическа ситуация на развиващите се пазари е временен бум, или дългосрочна тенденция; дали грозното пате ще се превърне в прекрасния лебед от приказките. Това обаче не променя факта, че светът е свидетел на може би най-бързото икономическо възстановяване в историята, при това не на отделна страна или регион, а в глобален мащаб.
В очакване на голямото наддаване
Преди да състави правителство, Владимир Путин се погрижи
за Главната прокуратура и Сметната палата
До 7 май, когато Владимир Путин официално ще заеме длъжността президент на Русия, остава седмица. Кремъл обещава на 10 май да бъде представена кандидатурата на новия премиер, което ще позволи при почти сигурното й приемане от първи опит до края на май да бъде съставено и правителството. Тогава ще може по-точно да се определи кой е спечелил най-много от изборите - олигарсите, петербургската група в Москва или някой друг.
В президентството месецът след изборите не беше посветен само на тупането на червените килими и изпипването на подробностите около церемонията на 7 май. След пътуването на военен кораб и на изтребител Путин се повози на подводница и дори покара трактор. Любовта му към словесни импровизации роди поредния бисер: "Ако бъде забелязано, че министърът на външните работи поддържа контакти с представители на други държави извън рамките на служебните си задължения, то той, както и другите членове на правителството... и всички останали граждани на Руската федерация ще бъдат подложени на определени процедури в съответствие с наказателното право."
Причина за изказването на избрания президент стана критиката на комунистите към външния министър Игор Иванов заради срещите му с чужденци (спор няма, това си е истинско предателство) и вероятно не е трябвало да прозвучи толкова зловещо. Още повече че то дойде по време на речта, която трябваше да убеди депутатите в Държавната дума да ратифицират договора СТАРТ 2, намаляващ наполовина ядрените арсенали на Русия и САЩ. За да потвърди добрата воля на Москва, на 21 април парламентът ратифицира и Договора за забрана на ядрените опити, към който Русия се присъедини по време на сесията на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа през ноември.
Освен че постигна ратификацията на СТАРТ 2, което Елцин на три пъти не успя да направи, Путин приключи още едно от незавършените дела на предшественика си. Борис Николаевич на три пъти не можа да убеди членовете на горната палата - Съвета на федерацията, да свалят главния прокурор Юрий Скуратов, който в началото на миналата година започна прекалено много да се интересува от делата на олигарха Борис Березовски. След като под искането се появи подписът на Путин, само десет сенатори посмяха да откажат, при това при тайно гласуване.
Регионалните лидери, които заседават в Съвета на федерацията, дадоха да се разбере, че са готови да работят с новия държавен глава поне до момента, в който не посегне на техните пълномощия. "След като президентът е казал да се разоръжаваме, ще се разоръжаваме. Ако каже да се въоръжим, ще се въоръжим", заяви след ратификацията на СТАРТ 2 президентът на Ингушетия Руслан Аушев.
Засега не е ясно кой ще бъде наследникът на Скуратов - фаворит е изпълняващият длъжността Владимир Устинов, но според запознати шансове има и генералът от Федералната служба за сигурност Виктор Черкесов, който е сред приближените на Путин. За разлика от него бившият премиер Сергей Степашин не влиза дори в по-широкото обкръжение на президента, но винаги досега е бил предан на Кремъл и затова беше избран за председател на Сметната палата. Възможностите на палатата бяха демонстрирани през миналата година, когато тя блокира почти всички банкови сметки на Обществената руска телевизия заради нежеланието й да допусне ревизори за проверка. Това беше опит на комунистите, които се ползваха със симпатиите на бившия председател Хачим Кармоков, да блокират работата на канала, контролиран от олигарха Борис Березовски.
Въпреки многократно повторените доводи на ОРТ, че не може да бъде проверявана от Сметната палата, защото не е ползвала държавни средства, Степашин заяви, че това ще бъде една от първите му задачи, което може да се приеме като сигнал за отслабването на позициите на Березовски в президентството, още повече че в Москва се говори, че срещу него ще бъдат подновени обвиненията за източване на средства от авиокомпания "Аерофлот".
Сметната палата и Главната прокуратура безспорно са важни институции, но влиянието им над руската икономика и политика значително отстъпва на правителството, чието формиране ще бъде основната интрига през следващите седмици. Путин заяви, че структурата му почти е изяснена, и дори предсказа, че тя ще бъде готова до края на седмицата (до редакционното приключване на броя не беше обявена публично).
Преди заминаването си за Лондон Путин направи изказване, което беше изтълкувано като заявление, че първият вицепремиер Михаил Касянов ще бъде новият министър-председател, но след това президентът се поправи и обясни, че има няколко кандидатури за поста. Това не намалява шансовете на Касянов, който се върна с добри новини от сесията на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон - фондът не изключва възможността да поднови кредитирането на Русия до края на годината.
След традиционната си среща с Путин в понеделник Касянов съобщи, че в новия кабинет няма да има вицепремиер, който да отговаря за енергетиката, какъвто сега е Виктор Христенко. Според някои медии Христенко, който минава за човек на Анатолий Чубайс, ще напусне правителството, но други го сочат като вероятен вицепремиер, отговарящ за икономиката. Ако заеме този пост, той ще трябва да работи с новия икономически съветник на Путин Андрей Иларионов, директор на Института за икономически анализ. Назначаването му е сред доказателствата за желанието на президента да провежда либерална икономическа политика. Иларионов се нарежда сред крайните либерали, чиито предложения понякога навяват спомени за радикализма на болшевиките, заради което Путин дори беше призован да не му обръща голямо внимание.
Експертите по боричканията в правителството предвиждат, че социалният вицепремиер Матвиенко и колегата й, отговарящ за селското стопанство, Владимир Щербак, ще запазят постовете си. Интересна е съдбата на Иля Клебанов, който следи за военнопромишления комплекс, след като Обществената руска телевизия, намираща се под контрола на Березовски, го обвини за трагичното положение на военната промишленост. Руското оръжие се ползва с постоянно търсене на международните пазари и износът през тази година ще бъде поне за 3-5 млрд. долара, достатъчни да подразнят апетита на олигарсите.
Искаме да премахнем не само Милошевич, а и режима му
Проф. д-р Драголюб Мичунович, председател на Демократическата партия на Сърбия, пред "Капитал"
- На митинга имаше между 200 и 250 хиляди души. Това е най-големият митинг, който е провеждан въобще в Белград. Той е важен по следните причини: първо, това беше отговорът от опозицията на Милошевич, който твърдеше, че в Сърбия няма опозиция, че тя се състои само от предатели. Второ, опозицията се яви в пълен състав за пръв път. И трето, митингът протече без нито един инцидент, което беше отговор на опитите на властите да разубедят хората да дойдат на митинга, като пускаха слухове, че ще има терористи. Но най-важното е, че се възвръщат в някакъв вид гражданската енергия, оптимизмът и вярата във възможността за спечелване на победа на изборите.
- Неминуемо тази година трябва да се проведат два вида избори - местни и федерални. Не виждам как Милошевич би могъл да не ги проведе. Това би било много опасно, той би се поставил извън закона и със сигурност би бил обявен за диктатор. Проблем е, че за съюзните избори се иска съгласието и на Черна гора. Някои от нас, опозицията, смятаме, че ще е добре и черногорците да участват в изборите, тъй като съществува "позитивна дискриминация" - от 138 депутати в съюзния парламент Черна гора дава 30, вместо пет-шест, колкото би трябвало да бъдат според броя на населението. По-рано Милошевич правеше с тях коалиция и успяваше да задържи мнозинството в парламента. Така че, ако те излязат сега на избори и направят коалиция с нас, ще имаме повече гласове. Освен това Милошевич вече не може да спечели гласове от Косово, там избори сигурно няма да се проведат, а по-рано Косово даваше десетина депутати. Така че шансовете на опозицията за победа на изборите са огромни, тъй като по-рано Милошевич имаше само около 40 депутати в съюзния парламент. Но все още не е ясно дали черногорците ще се съгласят, те имат искания най-напред да се преразгледа конституцията и едва тогава да се говори за избори. Не се знае дали ще се съгласят първо да проведем избори, после да разискваме преразглеждането на конституцията. Това са все начини Милошевич да изгуби на изборите. Като президент той се избира от парламента, а не от народа, следователно още на първото заседание на парламента може да бъде сменен, и то съвсем законно. Естествено нещата могат да се развият и по друг начин - Черна гора да не се съгласи на избори. Тогава сегашният парламент ще продължи да функционира в очакване на някоя криза.
- Може би тя има психологически ефект за Милошевич. Той се усеща несигурно, в параноя. Но в стратегически план изолацията създава трудности и на опозицията, тъй като сега животът и властта за Милошевич са едно и също, като се има предвид, че е заплашен от Хагския трибунал. Това доста утежнява нормалната развръзка на ситуацията. Ако е докаран до безизходно положение, може да се очакват доста неразумни действия от негова страна, макар че още не вярвам в тази възможност.
- Интересът. Понеже все още контролират цялата държава, медиите, финансовите потоци, всички предприятия са техни, те са привилегирована класа и желаят да запазят това. Другото е страхът. Мнозина вече не могат да напускат страната, сметките им в чужбина са блокирани, така че между тях се появи солидарност. Но се забелязва и напускане на техните редове, мнозина се опитват да се скрият, така че конфигурацията на властта е все по-слаба.
- Тази среща не е от особено значение. Имаме чувството, че някой отвън ни обединява, което не е необходимо, тъй като вече сме обединени отвътре. А въпроси за монархия или република, за църквата и т.н. само ни разединяват. Не се и съмнявам в добрите намерения нито на Александар Караджорджевич, нито на църквата. Те могат да играят своята благородна роля, но не може нито княз Александар да застане начело на опозицията, както не може и патриархът. Все пак сме гражданско общество.
- Засега съществува тактическо, оперативно обединение. Излизаме заедно пред властите с искания за избори, за равноправност в медиите, за вътрешен и международен контрол на изборите, за промени на избирателните закони, които да направят възможни честни избори. Всички подписахме общ протокол за избягване на взаимни публични нападения и излязохме с платформа, която е минимумът на общите ни позиции - за правова държава, за някои най-важни икономически реформи и др. Опозицията реши да излезе на местните избори с обща листа и тази листа се прави. С промените в избирателния закон социалистите направиха възможно най-голямата партия да спечели всичко, но това стана стимул за опозицията да се обедини, за да спечели. По-нататък стои въпросът за окрупняването на опозицията. Сега там съществуват четири колони - Съюзът за промени, Сръбското движение за обновление на Драшкович, съюзът на социалдемократическите партии, и коалицията "Дан", образувана от Демократичния център, Нова демокрация и Демократичната алтернатива. Има освен това още три-четири независими партии.
- Не. Това не е ключова тема, опозицията се обръща към по-реални теми. Това са изграждането на правова държава, икономическата реформа, спазването на най-елементарните права и свободи и включването на Сърбия в световните процеси. Естествено опозицията не иска да покаже национално безразличие, което би отблъснало един голям брой избиратели. Кампанията на властите е основана на патриотичната риторика като "Косово е наше", "Ние победихме", ние се стремим да покажем, че там има голямо беззаконие, че сме заинтересувани за съдбата на всички граждани на Косово, а не само на сърбите.
- Младежта започна рязко да се политизира, съществува едно движение "Отпор", редица студентски и младежки организации, организирали сме кръгли маси с неправителствени организации, предстоят ни разговори със синдикатите на 4 май. Налице е стремеж всички демократични сили да се съберат и да излязат заедно на изборите.
- Нашата задача не е само да премахнем Милошевич, а един режим, който е източник на криминализация и разпадане. Първата ни задача е да създадем правова и модерна държава.
Сега е налице опасност от клептокрация - симбиоза между властта и крадците, между нормалните и престъпните организации. Затова една от първите крачки ще бъде да се разбие тази мафиотска структура.
- Местните избори ще се проведат сега, както е предвидено, за федералните не е ясно. Опозицията иска предсрочни избори, защото републиканските са чак догодина. Но това е прекалено скъпо, така че имаме още една година. Тази година Сърбия е на голям кръстопът, тя има шансове да се включи в проекти на Пакта за стабилност и ако изпусне тази възможност, това може да й струва скъпо. Затова вярваме, че ще успеем да убедим всички, че е в наш национален интерес да се проведат изборите, да се промени режимът и да започне нормално сътрудничество с международната общност и със страните в региона. Дали Милошевич ще се съгласи не е сигурно. Той сега протака времето, за него е много опасно да изгуби властта, защото остава без защита. Обаче ако изгуби местните и федералните избори, ще трябва да проведе републикански избори още тази година. Ще видим какво ще се случи... Ако реши да не провежда избори, това би създало опасност от голяма конфронтация с народа.
- Ако Милошевич не проведе изборите или не признае резултатите, той открива възможността за големи сблъсъци. Но те са опасни и за него, защото може да се стигне до международна намеса. Вярвам, че това ще се разбере от мнозина и няма да се стигне до конфронтация или до гражданска война.
- Винаги е горещо при нас, никъде няма толкова събития, колкото в Югославия, но за жалост никъде нещата не се променят по-бавно. Но мисля, че този път ще има промени. Сигурно ще имаме горещо лято и есен, защото властите изострят вътрешнополитическото положение, те въведоха закони, които ограничават свободата на словото и вестниците биват наказвани за всяка публикация. За уж "увреждане на авторитета" на някой функционер можете да платите три милиона динара, а за някои хората не са и знаели, че имат авторитет. Напрежението е доста високо, то може и да прерасне в масови демонстрации, зависи доколко Милошевич ще реши да затегне положението.
Турция прескочи политическата криза
Управляващи и опозиция се обединиха около президентската кандидатура на Ахмет Сезер
Страховете на турския премиер Бюлент Еджевит за нова политическа криза не се сбъднаха, въпреки че съвсем доскоро събитията се развиваха твърдо в тази посока. Преди около месец парламентът отхвърли предложените от него промени в конституцията, които щяха да позволят на Сюлейман Демирел, чийто мандат изтича през май, да изкара още 5 години на президентския пост. Еджевит реши да промени конституцията специално заради Демирел, защото се опасяваше, че при пазарлъците за избор на нов президент партиите в управляващата коалиция ще се изпокарат. Това можеше да застраши сериозно съдбата на правителството, логичният резултат от което бе затъването в нова политическа криза. А с промените в конституцията Еджевит искаше да избегне точно тази вероятност. Когато стана ясно, че плановете му се провалят, премиерът реши да заложи на друг вариант - да намери силна и компромисна фигура, около която да се обединят партиите в коалицията. Задачата не бе лесна, като се има предвид, че лидерът на Отечествената партия Месут Йълмаз, партньор в кабинета, бе решил да се кандидатира за президент, а тези му амбиции не се нравеха нито на останалите партии от коалицията, нито на опозицията. На започналите междупартийни преговори Еджевит бе изключително твърд в основното си искане - всички лидери да застанат зад общ кандидат. Ако бе спазил традицията президентът да се избира от парламентарните среди, Еджевит рискуваше да се оплете в партийни спорове и пристрастия. Затова той пренебрегна кандидатурата на председателя на Меджлиса Йълдъръм Акбулут и предложи за президент да бъде избран шефът на Конституционния съд Ахмет Неджет Сезер. Това се оказа печелившият ход и всички партийни лидери, включително и опозицията, го подкрепиха. Въпреки че не успя да събере необходимите гласове на първия тур от гласуването в парламента, наблюдателите са единодушни, че Сезер ще бъде избран за президент при следващия вот.
Основната цел на премиера Еджевит бе да намери подходящ заместник на Демирел, без да предизвиква политически трусове. Кандидатът трябваше да бъде с доказан светски манталитет и принципи, за да получи одобрението на военните, които са един от най-важните фактори в държавата. Намирането на консенсусна фигура бе от изключително значение, защото Еджевит се нуждае от политическа стабилност, която би му позволила да продължи започнатата в края на миналата година икономическа политика. През декември кабинетът обяви плановете си за започване на антиинфлационна програма и банкова и финансова стабилизация. Политиката на правителството бе одобрена от Международния валутен фонд, който отпусна на Турция тригодишен заем от 4 милиарда долара.
Еджевит не скри задоволството си, когато стана ясно, че Сезер ще получи подкрепата на парламентарните партии. "Смятам, че всички оцениха способностите на Сезер и признават качествата му, които го правят достоен за президентския пост. Нещо повече - никой не храни и най-малкото съмнение в неговата преданост към светските, демократичните и правовите принципи на турската държава. " Еджевит не пропусна възможността да похвали коалиционните си партньори за конструктивния подход: "Благодаря и на Месут Йълмаз за компромисите, които той направи, за да бъде запазена правителствената коалиция. Благодаря и на Девлет Бахчели за балансираното и реалистично поведение при определянето на кандидата за един от най-важните постове в държавата. " Опозицията свърши останалата част от работата, като също одобри номинацията на Сезер. Лидерът на основната опозиционна сила, Партията на добродетелта, Реджай Кутан заяви, че ще подкрепи избирането на Сезер. Тансу Чилер, лидер на Партията на верния път също подкрепи Сезер и така на практика всички парламентарни сили застанаха зад една обща кандидатура.
Напрегнатият маратон на преговори и пазарлъци за това кой ще бъде 10-ият турски президент приключи, когато управляващата коалиция се обедини около кандидатурата на Ахмет Сезер. В началото на седмицата лидерите на петте парламентарни партии - Еджевит, Бахчели, Йълмаз, Кутан и Чилер, започнаха преговори за изработване на единно становище за кандидат-президента. Основен проблем бе позицията на Тансу Чилер. Нейната Партия на верния път бе против кандидатурите на предложените в началото Исмаил Джем, външен министър в правителството, и Йълдъръм Акбулут, председател на парламента. На следващата междупартийна среща Еджевит предложи Сезер, а лидерът на Отечествената партия Месут Йълмаз заяви, че е променил мнението си и е решил да не издига кандидатурата си. В крайна сметка Тансу Чилер също отговори положително на кандидатурата на Сезер и така всички партии се съгласиха, че шефът на Конституционния съд е най-подходящата фигура за поста.
Политическите експерти в Турция са единодушни, че макар и обединителна фигура, Сезер има и недостатъци. На първо място, всички признават, че въпреки големия си юридически опит той е новак в голямата политика. Според наблюдателите това донякъде се компенсирало с факта, че президентът има по-скоро церемониални функции. Пример за това бе едно от първите му изказвания, след като получи подкрепата на политическите партии. Сезер се прояви именно като юрист и поиска ремонт на конституцията. Според него в основния закон трябвало да бъдат предвидени механизми за по-добър баланс между права и задължения на държавните органи. Към недостатъците му турската преса прибавя и факта, че Сезер е слабо познат в чужбина - нещо, което контрастира силно с представителната роля на президента.
Вестниците обаче са далеч по-словоохотливи, когато става въпрос за пътя на Сезер към двореца "Чанкая". Ахмет Сезер е роден през 1941 г. Завършва юридическия факултет на Анкарския университет, след което става съдия. През 1983 г., все още сравнително млад за такава висока длъжност, е избран за член на Върховния съд. През 1988 г. той е назначен за член на Конституционния съд от тогавашния президент Кенан Еврен. Десет години по-късно, на 6 януари 1998, е избран за председател на Конституционния съд.
Пресата припомня, че по ирония на съдбата Ахмет Сезер стигна до президентската номинация със съдействието на Самия Акбулут, съпруга на председателя на Меджлиса Йълдъръм Акбулут. Сезер е избран за председател на Конституционния съд благодарение на Самия Акбулут, която по това време също е член на съда и гласува за него. После се оказало, че нейният глас в полза на Сезер е бил решаващ за избирането му на председателското място. Така съпругата на Акбулут проправила пътя на основния съперник на мъжа си към двореца "Чанкая".
Към тази "драматична история" вестниците добавиха още пикантни подробности. След като встъпи в длъжност, новият президент и семейството му ще бъдат пазени от 300 телохранители, а за здравето му денонощно ще се грижат специални лекарски екипи. Сезер ще има на разположение самолет, хеликоптер и 15 автомобила, а заплатата му ще нарасне със 100 милиона лири и ще стане 900 милиона лири.
Банковата тайна на прицел
ОИСР предприе мерки против неплащането на данъци и прането на пари
Жителите на Каймановите острови са едва 30 хиляди. Внушителен е обаче броят на банките там - те са 600. Това прави Кайманите петият по големина банков център в света, който изпреварва по мащабност на извършваните операции Франкфурт, Париж, Чикаго и Лос Анджелис. Причината - строгата банкова тайна, както и лесната процедура по регистрация. Каймановите острови са един от регионите, попадащи в категорията "данъчно убежище", което поради тази си същност привлича значителни по обем капитали. По данни на International Herald Tribune до 8 трилиона долара годишно минават през офшорни юрисдикции. Строгото пазене на банковата тайна в офшорните зони улеснява значително прането на пари. Според експерти прането на пари поглъща средства, възлизащи на около 5% от световния брутен вътрешен продукт.
Този проблем обаче не се свежда единствено до офшорните зони. Миналата година стана особено популярен случаят, в който беше замесена и една авторитетна банкова институция. Руски мафиоти успяха да прекарат през Bank of New York 7 млрд. долара. Предполагаше се дори, че става въпрос за средства, получени от руското правителство като заем от Международния валутен фонд.
Наличието на 100-процентова банкова тайна освен това прави възможно
Този проблем е особено важен за един свят, в който глобализацията и технологиите позволяват свободно движение на капитали през граница. Това създава огромни предимства за данъкоплатците поради вратичките в законите, които дават възможност да не се декларират доходите от дейности в чужбина, но силно затруднява действията на данъчните власти, които са принудени да съблюдават наличието на национални граници. Това пък съответно води до загуба на значими по обем приходи от данъци.
Така проблемът за банковата тайна придобива все по-голяма острота. Най-силни са инициативите в тази сфера на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която е известна с борбата си срещу "вредната данъчна конкуренция". Преди около две седмици страните, членки на ОИСР, приеха доклад, с който предлагат ограничаване на банковата тайна с цел елиминиране на възможностите за избягване на данъчно обалагане. За първи път всички страни членки единодушно се съгласяват да предприемат такава инициатива.
Предложението на организацията не означава, че банковата тайна ще престане да съществува, тъй като наличието й е и предпоставка за поддържане на финансова стабилност. То се свежда до предоставянето при поискване от данъчен орган, директно или чрез съдебна или друга власт, на банкова информация, имаща отношение към конкретен случай. ОИСР предлага да се преустанови съществуването на възможност за откриване на анонимни сметки, а освен това да стане възможен обменът на информация между страните с цел подпомагане на данъчните органи.
Великобритания е най-силният привърженик на предложението за ограничаване на банковата тайна, която "няма място в съвременния свят". Малко преди срещата на ОИСР се проведе среща на финансовите министри на Европейския съюз, където вниманието отново беше фокусирано върху избягването на данъци при инвестирането през граница. Предложението беше за въвеждане на единна 20-процентна ставка върху доходите от лихви. Опасявайки се, че подобна мярка би била силен удар върху базирания в Лондон еврооблигационен пазар, британският финансов министър Гордън Браун предложи вместо налагането на данък върху лихвите данъчните служби на страните - членки на ЕС, да си обменят информация за тези доходи, които след това да се облагат според националните законодателства.
Независимо че предложението беше прието от всички членове на ОИСР, не е особено сигурно, че то ще бъде приложено скоро. Има редица страни, за които наличието на банкова тайна създава осезаеми конкурентни предимства. Това в най-голяма степен важи за Швейцария и Люксембург, които имат дълга история в защитата на банковата тайна. През Швейцария например минава 1/3 от обема на офшорните банкови операции. Традицията на конфиденциалност в тези страни си остава ключов фактор, а избягването на данъци тук не се явява престъпление.
Това пък естествено предизвиква ответни реакции от други страни. САЩ например вече предприеха мерки в тази насока. Американските власти, които се опитат да обложат приходите от лихви на американец, живеещ в чужбина и вложил средства в швейцарска банка, са възпрепятствани от законите на Швейцария за банковата тайна. САЩ са една от малкото страни, които облагат американските граждани, където и да се намират, но американците, живеещи в страни, с които е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, като Швейцария, имат право да плащат местния данък. При положение че например данъкът върху дивидентите в САЩ е 30%, а в Швейцария - 15%, обяснимо е насочването към нея. Поради тази причина от януари 2001 г. чуждестранни банки, действащи на американския пазар, ще трябва да се регистрират като квалифицирани посредници, така че да могат да предоставят данъчни облекчения на тези, които имат право на това, т.е. банките ще трябва да предоставят информация за това кои от клиентите им са американци.
Присъединяването на Люксембург към инициативата на ОИСР също се явява ключов фактор, тъй като страната получава доста приходи поради насочването към нея на спестяванията на голяма част от европейците и най-вече на германците. Тя е единствената страна - членка на ОИСР, в която банкова информация може да се получи само от съдебните органи при наличие на подозрение за измама, но не и от служителите на данъчната администрация.
За първи път Швейцария и Люксембург приемат предложение за ограничаване на банковата тайна, но има доста голяма несигурност дали наистина скоро това ще се осъществи поради ключовата роля на конфиденциалността за икономиките им, а и поради обстоятелството, че докладът на ОИСР всъщност е само препоръчителен документ. Организацията не може да наложи никакви санкции, при положение че някоя от страните членки не се придържа към препоръките на доклада.
Напредък бе постигнат и по отношение на позицията на Австрия. В страната съществува възможност за откриване на анонимна банкова сметка. При население от 8 млн. души броят на анонимните сметки се движи около 25 млн., а сумите по тях са на стойност около 100 млрд. долара. Системата беше обект на силна критика, като в продължение на две години се водеха преговори за премахването й. Едва сега Австрия се съгласи да се раздели с нея, като обаче настоява в известна степен да се запази банковата тайна.
Инициативата на ОИСР доказва, че организацията може да бъде твърда и със собствените си членове. Досега организацията беше упреквана, че напада единствено офшорните зони, оказвайки им натиск да осигурят по-голяма прозрачност на извършваните операции.
Офшорните зони са широко използвани с цел избягване на данъци и за пране на пари. Изключително благоприятното данъчно третиране, както и строгата конфиденциалност са причина за огромния приток на капитали в тях. По данни на Карибската финансова комисия около 60 млрд. долара годишно от търговия с наркотици и от престъпления минават през карибските офшорни зони.
Поради тази причина ОИСР даде срок на офшорни юрисдикции до края на юни да започнат да приемат международните стандарти за финансово регулиране, както и да премахнат онези законови разпоредби, предоставящи несправедливи данъчни облекчения. Страните - членки на ОИСР, са сериозно обезпокоени от нежеланието на повечето от тях да предоставят на международните организации информация за регистрираните в тях компании. Това важи особено за карибските офшорни зони. Неприлагането на предписаните от ОИСР мерки ще доведе до налагане на санкции, като се започне с включването им в списък, който ще бъде официално публикуван, а като крайна мярка може да се стигне дори до забрана на банковите транзакции между страни - членки на ОИСР, и банки в офшорните зони.
Предприетите мерки дават надежда за постигане на по-голяма прозрачност в световните финанси. Развитите индустриални страни от доста време се опитват да намерят разрешение на проблема и постигнатото сега единодушие относно мерките за преодоляването му е повод за оптимизъм. Същевременно обаче в този проблем са концентрирани множество разнообразни национални интереси, така че това едва ли ще се постигне лесно.
"Затегнете коланите, източваме"
Проектът за новото летище се протака, приятелски фирми печелят от ремонтите
Когато при официални поводи стане въпрос за столичното летище, обикновено го наричат "вратата на България" и "лицето на София". В последно време това лице става все по-неприятно - не само защото е мръсно и негостоприемно. От няколко години през летището и свързаните с него структури порция след порция се източват десетки милиони долари от парите на държавата. Заговори се и за летищна мафия. Шефовете на транспортното ведомство и на летището обикновено я идентифицират с далаверите на носачи, охрана и таксиметрови шофьори. По правило не се говори за по-високите нива - мафията на белите якички и строителните предприемачи, която превърна летището и някои от съпътстващите структури (РВД и "Отряд 28" например) в касичка за финансиране на партийни структури и частни проекти.
Проектът за реконструкция на летище София датира още от 1992-1993 г. Приблизително по това време започват и скандалите. През 1994 г. тогавашният премиер Любен Беров и транспортният министър Кирил Ерменков правят "първа копка" за новото летище. Още преди това е обявен международен търг за финансиране на проекта, който е спечелен от френската "Кампенон Бернар". На второ място е класирана Главболгарстрой.
В доклад до бившия министър на транспорта Вилхелм Краус е записано, че "след водене на конкретни преговори с класираната на първо място фирма и в резултат на непокриване на финансовите условия от нейна страна тръжният борд при Министерството на транспорта взема решение да бъдат прекратени контактите със същата и официално я уведомява". Изпратена е официална покана до класираната на второ място Главболгарстрой. Именно тогава се създава придобилото печална известност "Дружество за развитие на летище София", в което Главболгарстрой участва с парична вноска, а общината - с апорт на земя. Тъй като около апортирането на земята възникнали проблеми, Главболгарстрой е джиросал половината от собствените си акции на общината и така те участват в дружеството с по 17%. Летището остава с 66%. Дружеството е регистрирано с ограничен срок - 14 години. Предвижда се строителството да се извърши от Главболгарстрой, а експлоатацията - от "Летище София" ЕАД. Схемата е разработена с участието на тогавашния зам.-министър на транспорта Пенчо Пенчев, столичния кмет Вилхелм Краус, изпълнителния директор на летището Христо Данчев и началника на отдел "Летища" в транспортното министерство Здравко Величков (изпълнителен директор на летището в момента).
Оказва се обаче, че така нареченият международен търг не е съвсем редовен. От една страна, са установени много нарушения на процедурата, във връзка с това в министерството е депозирано официално възражение от член на комисията срещу резултатите от търга. От друга страна, става ясно, че търгът е проведен, без изобщо да е приеман генерален план. "Истината е, че тогава целта беше да се проведе формален търг, който да доведе до избора на Главболгарстрой и проектът да се възложи директно на съвместното дружество с общината и летището", коментират участници в преговорите. Според тях на първия търг имало само един кандидат - "Кампенон Бернар". Главболгарстрой бил поканен допълнително да подаде документи. Така или иначе този търг остава без последствия, още повече че съвместната фирма не успява да осигури необходимото финансиране. Преговорите с чуждите банки зациклят - те искат държавни гаранции и държат на прозрачни процедури при избора на изпълнител. Едва през 1997 г. беше подписан договор за отпускане на 60 млн. екю от ЕИБ, а по-късно и с Кувейтския фонд за арабско развитие за 40 млн. долара. Това направи невъзможна замислената схема за директно възлагане на проекта на смесената фирма на летището, Главболгарстрой и общината. През миналата година столичната община се оттегли от дружеството.
Междувременно през 1996 г. най-после е приет и генерален план на летището. Предвижда се средствата от ЕИБ да се насочат за изграждането на нов пътнически терминал и прилежащ перон, обществен път за достъп и паркинг за автомобили. Предвижда се пътническият терминал да обслужва 2.5 млн. пътници годишно. Терминалът ще заема етажна площ от 50 000 кв.м. Новите перони за паркиране на самолетите са 150 000 кв. м, а пътният достъп и паркингът ще заемат 50 000 кв.м и ще могат да приемат 1500 коли. С парите от кувейтския фонд ще се финансира изграждането на нова пистова система. Тя включва нова писта с дължина 3600 м, удължаване на съществуващата писта и изграждане на допълнителни пътеки за рулиране с дължина 100 000 м. Новата пистова система ще обслужва самолети от типа В 747. Предвижда се проектът и тръжната документация за новия пътнически терминал да бъдат завършени през септември 2000 г., тръжната процедура и договарянето - до февруари 2001 г., а строителството да започне през март 2001 г. Крайният срок за завършването на обекта е февруари 2003 г. Цялостният проект включва изграждане и на карго-терминал, но това ще стане на по-късен етап, когато се осигури допълнително финансиране. Най-вероятно е изграждането на карго-терминала да се даде на концесия.
Поради изричното изискване на финансиращите организации за прозрачни процедури при възлагането на проектите възможностите за манипулиране на търговете вече са значително по-малки. Скандалът с компрометирания международен търг на РВД през 1998 г. обаче показа, че това не е невъзможно, смятат хора от бранша. Според тях съществува ефикасна схема, която е патент на екс транспортния министър Вилхелм Краус и на хора от неговото обкръжение. При нея силната (както вътрешна, така и външна) конкуренция се елиминира по формални причини още на предварителния етап, а до състезанието се допуска набелязаният победител и една-две други фирми, които не могат да му бъдат реални конкуренти. Така изходът от състезанието се предопределя. Дали тази схема, която доказа ефикасността си при търга за единния център на РВД, ще се приложи и при търговете за летището ще проличи след няколко месеца.
Големият удар от голямата реконструкция засега е само хипотеза. За сметка на това обаче всякакви фирми и фирмички спечелиха през последните години десетки милиони левове от текущите ремонти на летището. През 1998 г. се прави търг за ремонт на перона за 1.3 млрд. лв. (стари). Търгът е спечелен от "Балканстрой инженеринг". Фирмата е работила и преди това на летището, но като подизпълнител на Главболгарстрой. Едва ли е случайно, че в нея тогава работи братът на транспортния министър Вилхелм Краус - Борис Краус. Управител е близкият до властта и приятел на премиера Иван Костов бизнесмен Славчо Христов. В края на декември 1998 г. на коледно събиране на авиационните специалисти изпълнителният директор на летището Здравко Величков съобщава публично, че за ремонта на перона са похарчени 7 млрд. лв. Не е ясно откъде е дошла тази огромна разлика (над 5 пъти) между разчетите и реално платените средства.
В момента тече основен ремонт на пътническия терминал, който според предварителните разчети ще струва около 10 млн. лв. (деноминирани). Ремонтът е възложен на друга близка до властта фирма, НИКМИ ООД. Фирмата е регистрирана още през 1990 г., но достига апогея си през последните три-четири години. Съдружници в нея са Николай Козанов и Милчо Благоев, за които се твърди, че се ползват с подкрепата на кръгове от СДС. В строителния бранш са известни като хора на бившия вицепремиер и строителен министър Евгений Бакърджиев, а сега на приемника му Евгени Чачев. НИКМИ дострояваха и правиха реконструкция на хотелите "Лилия" и "Сирена" на Златни пясъци. Фирмата строи бизнесцентъра на мястото на бившата градска библиотека. Тя извърши реконструкцията на сградата на националното радио, построи сградата на здравната каса, централата на "Мобилтел" и още няколко административни сгради в София. Предвижда се да влезе и в консорциума за изграждане на втория Дунав мост. Шефовете на НИКМИ имат общ бизнес и с "олимпиеца" Славчо Христов.
Така се нарича специализираният отряд за обслужване на полетите на президента и премиера, който в момента стопанисва правителствения ВИП. До декември 1998 г. този ВИП влизаше в капитала на летище София. В края на декември 1998 г. с решение на МС No686 (което и до момента не е публикувано официално) се определят допълнителни функции на правителствения ВИП, като се разширява значително кръгът на официалните лица, които ще преминават през него безплатно. Освен президента, премиера, техните заместници и официалните им гости оттук ще минават без пари съдиите от Конституционния, Върховния касационен и Върховния административен съд, депутати, министри и техните гости, наши и чужди посланици, областни управители, началникът на Генщаба, българският патриарх, лидерите на политически партии и гостите им, а също така председателят на Столичния общински съвет и кметът на София (интересно защо не и кметовете на останалите общини в страната). По същото време е прието и разпореждане No61 на МС, с което правителственият ВИП се изважда от капитала на летище София и се създава юридическо лице "Отряд 28". Балансовата стойност на активите му надхвърля 215 млн. лв. За шеф на дружеството е назначен Венцислав Узунов, който е близък на Вилхелм Краус по линия на съпругата му.
Резултатът от всичко това в крайна сметка е, че стартира мащабен проект за реконструкция на ВИП-а. На практика се прави съвсем нова сграда на три нива, в която ще има отделни секции за преминаването на президента, премиера и другите лица, които са освободени от митническа проверка. Ще има специална зала за пресконференции, зали за делови срещи, апартамент за почивка, паркинги, кафенета и т.н.
За изпълнител на проекта е избрана "Данлекс" ЕООД. Според Михайлов това е станало през юли 1999 г. след напълно редовен търг, в който участвали 5 фирми. "Данлекс" представила най-приемлива технология за движението на пътниците и тяхното обслужване, обясни Пламен Михайлов. Фирма "Данлекс" е регистрирана през 1996 г. (тогава тя се нарича "Далекс - М") и първоначално е собственост на Марио Божилов. През 1998 г. той прехвърля фирмата на сестра си Надя Божилова. От регистрацията на дружеството се вижда, че по време на търга то дори не е имало в предмета си на дейност строителство. Според хора от бранша дотогава "Данлекс" се е занимавала с внос и търговия на електронномеханични системи, главно щепсели, контакти и други от този род. Едва в края на юли в регистъра се вписват като допълнения в предмета на дейност на фирмата: "проектиране, доставка, монтаж и сервиз на обзавеждане, летищно оборудване, управление и реализация на проекти".
Според първоначалните разчети проектът трябва да струва 9 млн. лв., но експертите смятат, че окончателната сметка, както и при случая с "Балканстрой инженеринг", ще бъде значително по-голяма.
Въпросът, на който досега никой не е дал приемлив отговор, е защо трябва да се правят тези реконструкции на пътническия терминал на летището и на правителствения ВИП, след като само след две до три години ще бъде готово новото летище с много по-голям и модерен пътнически терминал, в който се предвиждат и нормален, и правителствен ВИП. Инвестицията в сегашната реконструкция най-вероятно ще достигне 30 млн. лв., а може и да ги надхвърли. А това е близо една четвърт от сумата, предвидена като инвестиция в новия пътнически терминал. Освен това администрацията няма представа за какво ще използва ремонтираните сгради, след като отвори новия терминал. Една от идеите е да обслужват бизнесполетите. Ефектът от това решение е доста спорен, като се има предвид, че на летището с такава цел кацат по две самолетчета дневно, коментират хора от летището. Другият вариант е да обслужва чартърите, но и те не са кой знае колко - има около 120 чартъра годишно от края на декември до края на март, т.е. по три-четири дневно.
Към проектите за "наши хора" се прибавят 10-те млн. долара, които РВД хвърли в хотела на Копитото за радост на едноличния търговец Пламен Найденов и братята Красимир и Стефан Джанкови. Както и други милиони долари, с които РВД продължава да подпомага други проекти на скандалните братя. Всичко това е ставало със знанието на бившия министър на транспорта Вилхелм Краус и на заместниците му Петко Табаков и Апик Гарабедян, които и досега са на същите постове. Табаков също така е и председател на директорския борд на летище София. Гарабедян е в ръководството на РВД, а доскоро беше шеф и на главна дирекция Гражданска въздухоплавателна авиация. Той беше отстранен от този пост преди около месец. От министерството на транспорта обясниха, че е решено вече да не се съвместяват двата поста - на зам.-министър и шеф на дирекция. Според някои слухове обаче причината е в избухналите по това време оръжейни скандали. Като шеф на ГВА Гарабедян издавал разрешения за транспортирането на оръжейните доставки.
Законът за гражданската авиация урежда финансирането на звено за търсене и спасяване. Това означава, че ако от екраните изчезне самолет, това звено трябва да го открие и при нужда да предприеме спасителни операции в рамките на броени минути - такива са международните изисквания и стандарти. За тази цел се отчисляват 6% от постъпленията от такси. Единственото, което дирекцията направи, е да купи с 36 млн. долара от парите на РВД самолет "Фалкон 2000", който се ползва от "Отряд 28" за полетите на президента и премиера. Само апаратурата към този самолет струва 2.5 млн. долара, които също са платени от РВД. Преди години чехите купиха същата апаратура за 800 000 долара, твърдят източници от летището. Според тях апаратурата е купена без търг или конкурс.
Desperado!*
След повече от седем петилетки гръмки планове за ремонт софийското летище продължава да прилича на провинциална автогара с Duty Free. Новината е, че реконструкцията започна. При може би едномилионния си годишен трафик софийската аерогара продължава да прави пасажерите свидетели на страшен хаос и мизерия. Шокът за пътниците от "белите държави" идва още със слизането им по стълбичката. Вместо добре познатите им ръкави, по които най-удобно и безопасно става придвижването до сърцето на летищния комплекс, тук те биват откарвани с автобусчета (добре че поне не им се налага да дупчат билети). Ако пък летателният апарат паркира по-близо до скромната сграда, пасажерите трябва да притичат сами по пистата в посока към заключената врата за пристигащи. Вече доста изнервени, пътниците минават през паспортен контрол и се озовават в т.нар. зала за получаване на багаж - малко по-голяма от хол в частен дом. Там ги чакат две ленти за багаж и полупразен павилион на "Дюти фрий". У виделите свят пътници вече се е затвърдило усещането, че се намират в действащ с комерсиална цел музей на социалистическото авиодело. Любопитен експонат са и няколкото безлюдни митничарски платформи, които бележат българската граница. Малко преди да хванат паяжини, търпеливите пасажери биват възнаградени - лентите започват да се въртят обещаващо. "Отрязани са ми дръжките на куфара", "Чантата ми е олекнала" или просто "Няма ми багажа" са почти класически вопли на пристигналите на летище София. Дисагите на предвидливите ни сънародниците обикновено се разпознават по това, че са защитени от посегателства със скоч, въжета или катинари. Хубавото е, че никелираната мечта на всеки приносител на тежък багаж - количката, вече е удобство, което летище София предлага. На път към изхода и още по-плътната смрад гостите на летище София, ако не минават през Зеления коридор, се сблъскват с поредната ориенталска забележителност - насядалите зад митническите банки униформени служители. Митничарите са почти задължително с цигара в края на устата, а когато се пресегнат за паспорта, на китките на повечето от тях се люлеят масивни златни гривни. Издържалите процедурата най-после успяват да прегърнат разплаканите си посрещачи. Залата за пристигащи е достоен финал на цялото наземно преживяване - по-мръсен вариант на селска гара, на която липсват само хора с кошници и гъски под мишница. Последната травма на чуждите граждани са наглите таксиметрови шофьори, насядали по радиаторите. Ако, не дай си боже, някой иностранец е сам, потни бабаити тръгват рамо до рамо с него и го канят на три езика да наеме тяхното такси. Цената на курс до Съдебната палата е "както покаже апаратът... 20-25 към 30 лева, значи".
Как изглеждат нещата за заминаващите. Отвън постройките на летищния комплекс са като обект на вдъхновението на Кристо - опаковани с мрежи, скелета и някои леки конструкции. В същото състояние е и правителственият ВИП, или поне така беше доскоро. В залата за излитащи се стига по едни къси временни коридори, които приличат на тунели в мравуняк или нещо подобно. Като извървиш клаустрофобичната отсечка, пред теб се отваря (автоматично!) врата и вече си на гишето за чек ин. Най-стряскащото е, че няма прегради, няма врати, няма полицаи - просто оттам, където преди ремонта е имало врата, се спъваш в лентата за багаж. Или в рижата котка - местен обитател.
Вътре има ново кафене, което обаче пак прилича на заведение от класата на РСВ. Нашенецът дори може да се подведе, че там се продават "Алтай" и "родопчета" - този асортимент би отивал най-добре на обстановката.
И още една "запазена марка" на столичния аеродрум - високоговорителите не са поставени навсякъде. Затова, когато дойде време за извеждане към самолета, стюардесите като класни ръководителки се провикват в кафенето и тоалетната в услуга на "ол пасинджърс". Акцентът можеше спокойно да бъде пренебрегнат, стига да не правеше напълно неразбираеми съобщенията на въздушните "домакини". И т.н.
"Ръководството на летището се извинява за неудобствата, свързани със започналия неотдавна ремонт на терминалите... разчитаме на вашето разбиране, защото основната ни цел е повишаване на комфорта и качеството на услугите" - така пише на една бележка, залепена на остатъка от врата. Бърз анализ на извинението откроява един въпрос и една констатация:
Дотогава по-подходящо ще бъде мяркащият се наоколо фирмен надпис Despred да бъде преправен на DESPERADO.
Здравната каса и съсловните организации подписаха рамковия договор
В четвъртък бе подписан националният рамков договор между Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. С него де факто се определят параметрите на стартиращата от първи юли здравна реформа.
Основните спорни моменти около подписването на договора бяха заплащането на лекарския и зъболекарския труд, минималната граница за набрания брой пациенти от един лекар и времето за оборудване на кабинетите на общопрактикуващите лекари. В рамковия договор е записано, че изискването за набиране на минимум пациенти ще важи след края на годината. От догодина всеки лекар ще трябва да има минимум 800 осигурени, които са се записали при него.
От лекарския съюз препоръчват на лекарите да създават кабинети, като работят по няколко души заедно. Това би намалило разходите им за наем на помещение, за заплати на помощен персонал, консумативи и т.н. Това е вариант и за докторите, които не могат да наберат необходимия минимум от пациенти, за да сключат договор със здравната каса и догодина. Въпреки това не става ясно как ще изкарват прилични пари трима лекари, които са създали общ кабинет и всеки от тях е влязъл с по триста пациенти.
С последната редакция на рамковия договор бе отложен срокът за пълно оборудване на лекарските кабинети до края на 2001 г. Това се прави с цел да се даде възможност на лекарите да закупуват необходимите им апарати и принадлежности на лизинг или със заем. На събора на лекарите бе изтъкнат и фактът, че пазарът не е подготвен да посрещне в този момент нуждите на хилядите кабинети, които трябва да заработят от първи юли. Ако трябва да се направи преглед с апаратура, която все още липсва в даден кабинет, общопрактикуващият лекар ще препраща пациента към специалист, на когото здравната каса ще плаща.
Според подписания вариант на рамковия договор ще се разшири пакетът от стоматологични услуги за децата до четиринадесет години. Освен предвидените две пломби, вадене на зъб и преглед при тях здравната каса ще поеме лечението на пулпит, гангрена и заболявания на лигавицата. За това обаче ще са необходими допълнително около четири милиона лева. Тези пари ще бъдат взети от преразпределение на бюджета за доболничната помощ, а основната част от средствата би трябвало да дойдат от освобождаването на медикаментите от ДДС. Поне това е намерението на договорилите се страни. Според рамковия договор кабинетите с 800 и повече пациенти ще трябва да наемат такъв персонал на пълен работен ден. В кабинет, където са регистрирани над 3000 здравноосигурени лица, общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме още един лекар освен другите медицински специалисти.
Накратко
Въпреки несъбраните си вземания на стойност около 30 млн. нови лева фонд "Земеделие" либерализира още кредитната си политика. Новата му инвестиционна програма е за даване на кредити по програма "Развитие" (за дългосрочни инвестиции) без ограничение в размера. Фондът ще поема и гаранции пред търговските банки при отпускането на кредити за фермери. Занапред земеделски земи и селскостопански сгради ще служат като залог пред банките при обезпечение в размер на 120-130%.
Изпълнителният директор на плевенската рафинерия "Нова Плама" Евангелос Барутас е арестуван в петък, съобщиха от окръжната прокуратура пред БТА. Срещу Барутас е образувано следствено дело за причинена вреда в размер на 100 хил. лв., като престъплението вероятно е свързано с продажба на нефтопродукти.
Летище София - границата между Европа и Ориента
Историята не е измислена. Тя се случва всеки ден. Сред жертвите на летищната мафия има всякакви хора, но главно "изгарят" чужденци, които идват за първи път в държавата България.
След това чужденецът вече може да се чувства запознат с местните нрави. И да е щастлив от факта, че багажът му не е олекнал по пътя. Без значение откъде идва човек, първото впечатление от държавата е стъпването на международното й летище. Първото впечатление от летище София е, че тук животът се развива по законите на Ориента. В цивилизования свят проблемът е решен по различни начини. Кметът на Ню Йорк например е издал заповед, която забранява на такситата да вземат повече от 30 долара. Твърдата тарифа важи за услугата от летище "Кенеди" до която и да е точка на Манхатън (разстоянието е двайсет пъти по-голямо, отколкото в София). Никой не се оплаква, че общината нарушава права на таксиметровите фирми или че пречи на свободния пазар.
У нас нещата са оставени в ръцете на "свободното предприемачество". Затова описаният случай минава в графата "леки транспортни произшествия". В по-тежките случаи се стига до различни форми на саморазправа с пътниците.
Всяко ново ръководство на летището идва с намеренията да сложи край на таксиметровата мафия, но резултатът от предприетите мерки обикновено се изразява в "облагане" на малцината допуснати таксиджии. Единственият по-сериозен опит за промяна на статуквото беше направен през 1993 г. Летището, "Автомотор корпорация" (генерален вносител на "Ситроен") и рент-а-кар агенцията "Бъджет" създадоха консорциум за таксиметрово обслужване на пътниците. Идеята беше те да бъдат возени с комфортни коли на нормални цени. Опитът приключи с провал само след година заради големите загуби на съвместната компания.
Сега за богатата клиентела на летището се "конкурират" около 50 едни и същи таксита. Реална конкуренция не може да има, защото местата за паркиране са ограничени. Такситата не могат да се качват на естакадата пред международния терминал. Чака се долу, където местата за паркиране са само седем. Пред терминала за вътрешни линии пък местата са четири.
Шофьорите се познават, някои от тях работят тук повече от десет години и рядко си правят номера. Работи се по тарифа от около два лева на километър (отделно има начална такса от 2.40 лева). Някои са обявили и по-ниски цени, но се оказва, че те "не важат" и сумата се договаря според дестинацията. При всички случаи тя е десет пъти над нормалните цени на другите таксита. Клиентът няма избор, защото други таксита всъщност няма (освен тези, които правят обратен курс към града). Тяхната поява е нежелана и винаги се посреща на нож от постоянното присъствие.
Самите таксиджии оправдават убийствените тарифи с ограничения пазар - всяка от колите чака с надеждата да направи един или два удара на ден. Запазването на ред започва още по тъмно. "Конкуренция" на жълтите коли са само сините мерцедеси на фирмата "Турист сървис", която има договор с летището. Нейните коли са само за VIP-клиенти и работят по твърдата тарифа 20 долара до всяка точка на София (нещо като в Ню Йорк, но не съвсем). Редовите таксиджии твърдят за фирмата, че е свързана с ВИС-2. Същата фирма има няколко микробуса, които би трябвало да возят безплатно до ЦУМ. Според хората на летището обаче те още не работят.
"Мафия организира обирите на багажи и товарни пратки", заяви преди време шефът на летището Здравко Величков. През октомври 1998 г. на летището наистина беше разкрита престъпна група, извършвала кражби в продължение на години. Арестувани бяха 11 служители на Международния разменен пощенски възел. При задържането им в тях бяха открити чужди ценности, валута, писма и скъпи вещи. Акцията беше организирана от СДВР и Националната служба за сигурност. Поводът за акцията е бил сигнал на "Български пощи", че от началото на годината до месец юли са били ограбени 10 000 обикновени пратки, 6 000 колета и 2 500 ценни пратки. Между тях и писма и пратки, адресирани до министри и депутати.
За разкриването на крадците са били използвани видеокамери. Разбра се, че в престъпната мрежа са участвали служители от всички нива - хамали, сортировачи, охранители, хора от администрацията. Предпочитани са били писма и пратки, които идват отдалеч и са с няколко претоварвания. По-късно стана ясно, че кражбите са ставали по стройна схема, в която са навързани групировките, заложни къщи и улични дилъри на крадената стока.
Въпреки акцията на полицията ситуацията на летището не се е променила много. Срещу задържаните беше образувано предварително производство. Никой обаче не беше осъден, а някои от обвинените дори са били възстановени на работа от съда. Следствените органи са изслушали всякакви абсурдни обяснения. Един от задържаните например твърдял, че не е откраднал откритата у него видеокамера, а той я държал под дрехата си, за да я пази от прахта. Справка от миналата седмица показва, че само за деня петък, 14 април, 2000 г. са били ограбени 58 пратки.
За всички е ясно, че проблемът няма да се реши, докато не бъде разрешено на частни фирми да обслужват самолетите. Търговете за това обаче се бавят, а кражбите си продължават. Според специалисти, занимавали се с разследването, проблемът е в нежеланието на държавните органи да организират преноса на ценни пратки и колети по модерен начин, със съответния контрол, следен с камери и т.н. Те подозират, че на аерогара София е създаден умишлен хаос, който позволява на хамали и сортировачи да крадат безнаказано от багажите и пратките. Публична тайна е, че назначаването там е като да станеш митничар - плащаш, на когото трябва, а след това си "избиваш" парите с кражби.
На летищата по цял свят се печели. Така е и на софийското. От години повечето от обслужващите дейности на летището се дават на приближени до властта хора. Най-явно това става при ремонтните дейности и новото строителство, където търговете по традиция се печелят от избрани фирми. Преди години нашумя с дейността си фирмата "Балкан строй инженеринг", за която се знае, че е свързана със СИК и със собственика на ресторант "Олимп" Славчо Христов. Служител във фирмата по това време беше Борис Краус, брат на бившия транспортен министър. Фамилията Краус е представена на летището и чрез големия син Антон. Хора от летището твърдят, че Краус-младши е действителният собственик на ресторанта, който беше открит на втория етаж над салона за заминаващи пътници. Собственик на оборотното заведение е "Абела еърпорт сървисис" ЕООД. Според съдебните регистри едноличен собственик е кипърската фирма "Розела холдингс лимитед". Никой не може да каже кой стои зад офшорката и дали слуховете за сина на Краус са верни.
"Абела еърпорт сървисис" отскоро се намеси и в друг печеливш бизнес. Фирмата развива т.нар. кейтъринг - зареждането на самолетите с храна и напитки. Цехът, в който се приготвя храната, е преустроеният стол на авиокомпания "Балкан". Фирмата очевидно се ползва със силни протекции, защото е на път да разчупи дългогодишните позиции на досегашните доставчици. Доскоро лидер в доставките беше "Лили кейтъринг сървисис", собственост на покойния маркиз Жиларди. Преди време около дружеството имаше скандали и в него влязоха близки до застрахователно дружество "Спартак".
Според запознати VIP-обслужването досега се е осъществявало главно от кейтъринга на хотел "Шератон". Негови клиенти са най-големите компании - "Бритиш еъруейс", "Луфтханза", "Суис еър" и австрийските авиолинии. Сега чрез "Абела еърпорт сървисис" синът на Краус се опитва да вземе този пазар, твърдят хора от летището.
Безмитната търговия също е доста апетитна дейност. Всяка седмица на софийското летище кацат между 250 и 300 самолета. По най-груби изчисления оборотът на всеки един от фришоповете на летището достига 200 хил. долара месечно. Навсякъде по света за пазаруването в тези магазини се изисква представянето на "флайт купон" - доказателство, че клиентът е пътник. На летище София това доскоро не важеше, макар сега това изискване да се спазва стриктно.
Доскоро бизнесът с доставките на алкохол и цигари за летището се държеше основно от две частни фирми - BRV Ltd. и Б.Н. К. ООД. Първата е собственост на бизнесмена Васко Мирчев и работи основно с продукти на "Сийграмс" - водка "Абсолют", уиски "Чивас регал", "Паспорт" и др. Втората фирма е на Веселин Балевски, бивш футболист от "Левски-Спартак" и настоящ съветник на премиера Иван Костов. Тя е официален дистрибутор за продуктите на "Филип Морис" за България.
За Веско Балевски се знае, че е близък до някои от лидерите на СДС. Според някои това се дължи на факта, че неговата съпруга - Мими Балевска, е секретарка на финансовия министър Муравей Радев. Всъщност съпругата на бизнесмена работи във финансовото министерство още от 1992 г. и е била секретарка и на тогавашния министър Иван Костов. Според източници от министерството това няма нищо общо с факта, че мъжът й държи един от малкото действащи лицензи за безмитна търговия по границата. Фирмата Б.Н. К. държи магазин на ГКПП "Калотина". През април 1998 г. Веско Балевски искаше да открие магазин, предназначен за екипажите на летище София (т.нар. крю шоп). За целта той предлагаше съвместна дейност на авиокомпания "Балкан", на чието име е издаден лицензът за построяване на такъв магазин. Ръководството на авиокомпанията обаче сметна, че офертата му не е достатъчно изгодна и прекрати конкурса.
На летището доскоро имаше общо седем магазина за безмитна търговия - пет за алкохол и цигари и два за хранителни продукти. След реконструкцията на терминалите вероятно ще останат два - един за заминаващите и един за пристигащите пътници. Доставките обаче едва ли ще се осъществяват от фирмите на Васко Мирчев и Веско Балевски. Цялостният проект включва изграждане и на карго-терминал, но това ще стане на по-късен етап, когато се осигури допълнително финансиране. Най-вероятно е изграждането на карго-терминала да се даде на концесия.
Според хора от бранша консолидираната доставка може да вдигне цените на продаваните стоки, но ще осигури по-голям избор и постоянни складови наличности.
Паркингът пред летището е даден на фирмата ЕТ "Аском 72". Неин собственик е Александър Сталийски, който е син на бившия министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Фирмата е сключила договора през 1994 г. с тогавашния директор на летището Христо Данчев. Той е за срок от три години. Наемателят, който получава 172 паркоместа плюс 84 паркоместа в района на летището, се задължава да изплаща по 400 000 лева месечно. Освен това "Аском 72" се задължава да поставя на неправилно паркираните автомобили в района на летището скоби, като глобите за отстраняването на скобите се дели 50 на 50 с летището.
Който е ходил на аерогара София, много добре знае, че в периметър от 3 километра няма място, където да няма забранителен за паркиране знак. Очевидно затова летищните полицаи са свирепи като баскервилски кучета и не оставят нито за миг автомобил, който да е паркиран неправилно, а тутакси го отпращат към заградения паркинг.
В края на 1997 г. управата на аерогарата се сменя и директор става Здравко Величков, който иска от Александър Сталийски-младши да прекрати договора си с него, въпреки че има още една година до изтичането на срока. На 11 май 1998 г. се подписва споразумение между летище София и фирма "Аском 72", в което се упоменава нов месечен наем, който е за левовата равностойност на 2000 германски марки месечно.
Паркингът е една от най-печелившите дейности в района на летището, тъй като не изисква кой знае какви инвестиции, а носи постоянни приходи. Цената за престой на автомобил от една минута до един час е два лева. Според договора там има 256 паркоместа. Вярно, че част от местата се заемат от служебни автомобили, но даже това да са половината от всички заети места, печалбата само за един час ще е от порядъка на 250 германски марки. А е добре да се знае, че паркингът работи денонощно.
Васил Божков и "Шалом" ще наддават за "Хотел Рила" АД
100% от капитала на дружеството са оценени на близо пет милиона долара
Дружество, зад което стоят интересите на хазартния бос Васил Божков, американски инвестиционен фонд с еврейски капитали и българска адвокатска кантора досега са купили документацията за участие в приватизацията на 51% от "Хотел Рила" АД, съобщи отлично осведомен източник от приватизационните среди. Очаква се "Шалом", дружеството на евреите в България, също да участва, като влезе в консорциум с американския фонд. По неофициална информация от Агенцията за приватизация 100% от капитала на дружеството са оценени на пет милиона долара. В активите на "Хотел Рила" АД влиза десететажната сграда на едноименния хотел в София, оборудване и база от близо 160 легла, а също и витошкият хотел "Елица" с 98 легла. Срокът за подаване на оферти е до 10 май.
Хотел "Рила" беше обявен за продажба още през есента на 1998 г. с посредник Кей Пи Ем Джи (KPMG). Същият консултант е посредник и при сегашната процедура. Продажбата за известно време беше замразена през 1999 г. заради съдебен спор за собствеността върху сградата на хотела между "Шалом", столичната община и държавата. Спирането на процедурата се дължеше най-вече на намесата на тогавашния посланик на САЩ Ейвис Боулън, която неофициално защити реституционните претенции на "Шалом". Намеси се и Стюърт Айзенщат, заместник държавен секретар на САЩ от еврейски произход, който пристигна в България за срещи с правителството и заяви, че спорът за хотел "Рила" не засяга само еврейската общност и че ако България не покаже готовност да го разреши, това може да отблъсне инвеститорите. Въпреки това АП и посредникът определиха за избран купувач българското дружество "Пирин турист", което пък само се отказа от сделката. (Справката в Държавен вестник показва, че единственото дружество с име "Пирин турист" е ООД с основен съдружник "Либеро" АД. Последното държи малки пакети акции в "Тракия папир" АД и "Българска роза - Севтополис". Самото "Пирин турист" е един от съдружниците в "Интерспорт Банско".)
"Приватизационна сделка по принцип е осъществима, но купувачът поема огромен риск. Той би трябвало да се споразумее със собствениците на сградата, когато приключи делото за делба между държавата, общината и "Шалом", коментира пред "Капитал" Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП и секретар на столичната община.
Според неподлежащо на оспорване решение на Висшия държавен арбитраж от 1991 г. "Шалом" (като правоприемник на еврейската организация, притежавала хотела преди близо 50 години) е собственик на 48.87% от сградата. Със същото решение на арбитража столичната община претендира, че държи около 50% идеални части от хотела. Миналата година юристите на Кей Пи Ем Джи прецениха, че общината неправилно е аргументирала правото си на собственост и че за разлика от тези на "Шалом" нейните претенции са оспорими. Очаква се след приключване на делото за делба спорът да се реши, като общината се откаже от претенциите си, при условие че държавата я компенсира със сходен имот.
Новата обява за метод на приватизация на хотела, която отменя тази от края на 1998 г., не решава проблема с реституцията на сградата. Разликата е, че сега за раздържавяване се предлагат 51% вместо 75%. Формалното обяснение е, че по този начин претенциите на "Шалом" ще бъдат удовлетворени, като организацията ще получи 26% от акциите на "Хотел Рила" (според изчисленията на Кей Пи Ем Джи на толкова се равняват притежаваните от евреите 48.87% идеални части). Сметката е направена, като се отчита, че в дълготрайните материални активи на дружеството освен сградата влиза хотелско оборудване, а също и витошкият хотел "Елица". По неофициална информация от "Шалом" не са склонни да приемат акции, а държат на правата си върху сградата на хотел "Рила".
"Всеки, който не се споразумее предварително с нас, практически няма да може да използва хотела много дълго време", коментира пред "Капитал" Емил Кало, председател на "Шалом". Според негово открито писмо до премиера Иван Костов, вицепремиера Петър Жотев и директора на АП Захари Желязков анализът на Кей Пи Ем Джи е "поръчков и несъобразен с реалността", а продажбата на хотела "не е в интерес нито на държавата, нито на потенциалните купувачи".
Като най-заинтересован купувач от години се спряга Васил Божков, който държи казиното в хотел "Рила" и се смята за един от най-големите играчи в хазартния бизнес в България. Основната му фирма "Нове холдинг" контролира също застрахователното дружество "Бул инс". Последното от година-две се разрасна, като привлече клиентите на останалата без лиценз СИК, с която се свързва скандалният Младен Михалев, също един от босовете в хазартния бизнес. Божков държи контрола върху "Еврофутбол" и ЦСКА. Познат беше също като собственик на Българска търговска и индустриална банка, която се вля във впоследствие фалиралата Кредитна банка, като съсобственик в мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко" и пр. Най-вероятно Божков иска да придобие "Рила", за да съчетае по най-изгоден за него начин хотелиерския и хазартния бизнес.
При миналогодишната процедура се говореше, че Васил Божков стои зад офертата на работническо-мениджърското дружество, която беше декласирана заради невнесен депозит. Факт е, че ако е имало политическо решение "Хотел Рила" да се продаде на РМД, депозитът едва ли щеше да е пречка. При други приватизационни сделки АП с месеци водеше преговори с купувачи, невнесли дължимия депозит (типичен случай са неуспешните преговори с турската "Мес метал" за КЦМ).
Другият значим интерес към хотел "Рила" м.г. беше от инвестиционния посредник "Капман инвестмънт", който искаше да превърне хотела в бизнесцентър и да продава или отдава под наем офиси в сградата. Офертата, зад която стоеше интересът на "Капман", обаче не съдържаше изрично записано намерение за промяна на предмета на дейност на хотела, което би противоречало на обявата за продажба и на практиката на приватизационните сделки. В консултантските среди преди година се говореше, че подобен интерес към "Рила" има и от Юнионбанк. Възможно е адвокатската кантора, купила информационен меморандум в сегашната процедура, да представлява интересите на "Капман" или на Юнионбанк.
Накратко
Агенцията за приватизация подписа договора за приватизация на "Биовет" - Пещера, с "Българска фармацевтична компания". Купувачът е дъщерно дружество на бившия приватизационен фонд "Напредък холдинг". Договорената цена за 54% от капитала на "Биовет" е 10.639 млн. долара, платими в брой. При подписването на сделката купувачът е предоставил в агенцията платежни документи за изплащане на цялата цена по сделката.
"Металорежещи машини" АД спечели търга за продажба на 46.14% от капитала на "Завод за шлифовъчни машини" АД - Асеновград. Единственият кандидат е предложил цена от 1.436 млн. лв. "ВТП Инкомс" ООД и "Инкомс 2000" АД са избрани едновременно за ексклузивни купувачи, с които ще се водят паралелни преговори за продажба на държавния дял в пакет от дружества от системата на "Инкомс". В него освен 75% от капитала на "Инкомс телеком холдинг" АД, София, влизат и 32% от капитала на "Инкомс ИРЕТ" АД, София, 29% от капитала на "Инкомс СЕТ" АД, Русе, и 34% от капитала на "Инкомс битова техника" АД, София. Холдингът притежава други 60% от капитала на всяко от дружествата.
Държавната комисия по ценни книжа отписа три нови дружества от публичния си регистър "Спорт" АД - Попово, "Птици и птичи продукти" АД - Плевен, и "Баланс" АД - Лясковец. С това отписаните от регистъра дружества стават 24. По данни на комисията общо 74 предприятия са подали заявления за отписване. На едно от тях това е било отказано, а от 14 други се изискат допълнителни документи.
Седем са кандидатите да поемат ремонта и поддръжката на четири отсечки от автомагистрали за три години, съобщиха от Министерството на транспорта. Търгът е за отсечката Яна-Ябланица от магистрала "Хемус", 165 километра от магистрала "Тракия" от София до Оризово, част от "Хемус" между Шумен и Варна и цялата магистрала "Марица". Сред желаещите да поемат проектите са консорциума "УПА" ЕООД, още един консорциум между шуменска и варненска фирма и софийската "Пътстрой 92". Класацията на офертите ще е готова до 21 май.
Синьо лоби открито подкрепи РМД за приватизацията на "Захарни заводи"
Работещи в предприятието искат разследване на сметките на местното СДС от последните избори и раздути сметки на завода
Въпреки внушителния брой от шест закупени комплекта документи за мажоритарния пакет акции от "Захарни заводи" - Горна Оряховица, според добре осведомен източник от Агенцията за приватизация само двама от тях - работническо-мениджърското дружество "Захар инвест" АД и фирмата "КИЛ 3" AД, смятана за близка до "СИС индъстрис" АД и "Дискавъри" ООД - могат да се смятат за сериозни кандидати за силно задлъжнелия държавен завод. Без особена изненада като фаворит вече се смята регистрираното от сегашните шефове на завода "Захар инвест" АД, за което през последните месеци открито лобират сини депутати, при това с демонстрация на подкрепа от най-високи политически кръгове.
"Неведнъж съм заявявал, че твърдо стоя зад РМД, защото сегашното ръководство доказа, че може да работи и в най-трудната обстановка", явява преди броени дни в Горна Оряховица депутатът от СДС Тодор Великов, цитиран от местния вестник "Борба". Пред пресата тук депутатът не крие aктивността си в полза на "Захар инвест" - РМД начело с назначения от министър Божков през август 1997 г. инж. Румен Иванов, и специалните срещи в земеделското и екологичното министерство за тази цел. На срещи в края на миналата година депутати от местното СДС също са уверявали местната общественост и акционерите на "Захар инвест", че лично тогавашният министър Божков е заявил, че "ще настоява да се обяви нова процедура с основен кандидат "Захар инвест" АД".
Вътрешна информация от завода обаче би могла да хвърли малко по-друга светлина по случая. Според работещи в предприятието през изминалата година "Захарни заводи" е имал сериозно увеличение на разходите за външни услуги, най-вече към фирми за печатни услуги. "Настояваме за проверка както на източниците на финансиране на предизборната кампания на местното СДС, така и на това какво е получено в завода срещу платените услуги и дали това е било на реална цена", заявяват работници, които по разбираеми причини желаят да останат анонимни. Те смятат, че всяка независима проверка би показала истината, стига резултатите да не бъдат покривани като проверката на Държавен финансов контрол през миналата година и митническия акт за контрабанда за близо 3 млрд. стари лева.
Загрижеността за цвеклопризводителите в района от три години е мотив за забавяне на приватизацията на "Захарни заводи" АД - огромен производствен комплекс и един от основните снабдители на захар и спирт. Тази загриженост беше причина за прехвърляне на приватизацията от АП към промишленото министерство през септември 1997. На обявените от министерството процедури се явяваха формални кандидати като регистрирани на Британските вирджински острови компании, които декларираха точно това, което искаше да чуе министерството, бяха обявявани от министър Божков и неговата заместничка Едит Гетова за идеални инвеститори и след това просто не плащаха обещаните инвестиции. "Търсенето" на стратегически инвеститор беше съпроводено от повече или по-малко успешно потушавани скандали за неизгодни сделки и в края на 1999 г. задълженията на дружеството към доставчици, бюджет и социално осигуряване продължават да са близо 23 млн. лв. Само от ревизионния акт за 1997-1998 в спиртния завод са установени неизгодни договори, нереални търговски отстъпки, нефактурирани доставки и сделки с нелицензирани търговци на спирт за един милион нови лева, а пропуснатите ползи от продажби под пазарни цени и съмненията в нефактурирани сделки умножават тази сума неизвестно колко.
Новата тарифа на комисията по ценни книжа:
Като не можем да събираме такси на входа, ще събираме на изхода
Някои от таксите падат, но работещ пазар скоро едва ли ще има
Министерският съвет прие новата тарифа за таксите, събирани от Държавната комисия по ценни книжа (ДКЦК). Много от тях са намалени, други се запазват непроменени. В същото време се въвеждат редица нови такси, а общото ниво остава твърде високо. Очевидно надеждите на участниците на пазара, че чрез значително намаляване на събираните такси ще се стимулира развитието на пазара, се оказват неоправдани.
"Целта на тарифата е да създаде нормални условия, с които в бъдеще да привлече нови емитенти", заяви Радослав Цончев, председател на ДКЦК. Нови емитенти обаче засега не се очертават - напротив, комисията все още е затрупана с молби от дружества, желаещи отписване от публичния регистър. Изглежда, в съвсем близко бъдеще броят на публичните дружества, а и на останалите участници на пазара в България ще намалее значително. "Някои от членовете ни обмислят или вече предприемат конкретни стъпки за свиване или отказване от дейност на капиталовия пазар", се казва в писмо на Асоциацията на търговските банки по повод отхвърлянето на повечето от предложенията и за промяна в тарифата.
Най-съществени са намаленията на таксите, свързани с проспектите за вторично предлагане на ценни книжа и за замяна на банката депозитар на инвестиционно дружество. Около два пъти се намаляват таксите за потвърждаване на проспекти за първично публично предлагане, одобрение на промени в уставите, отстраняване на непълноти и несъответствия. Желанието на ДКЦК годишните такси за обработка на информация да се определят като процент от приходите бе отхвърлено, защото в тази си форма таксата на практика би представлявала косвен данък (а те се налагат само със закон). Запазват се сравнително високите такси за извършване на дейност като организатор на официален/неофициален пазар на ценни книжа (8500 лв.). Таксите за инвестиционен посредник остават съизмерими с тези в предишната тарифа (въпреки предложението на ДКЦК за тяхното увеличаване). В същото време се въвеждат редица нови такси, свързани с прекратяване на дейността на борса, инвестиционен посредник или публично дружество. "Такси за прекратяване не би трябвало да съществуват", беше становището на Асоциацията на търговските банки, но то очевидно не е взето предвид. Въвежда се и еднократна такса от 1100 лв., която регулираният пазар на ценни книжа плаща за извършване на стандартизирани срочни сделки.
Приемането на тарифата за таксите, събирани от ДКЦК, се забави поради несъгласието на редица институции с първоначалния вариант, предложен от комисията. "Предвижданото драстично увеличение на таксите не спомага за развитието на и без това замрелия капиталов пазар в България", се казва в становището на "Българска фондова борса - София" по предварителния вариант. В същия дух са и мненията на останалите участници на пазара на ценни книжа. "Според нас общият принцип, който трябва да се следва при определяне на таксите, е свеждането им до възможния минимум", пише в препоръките, предоставени от Асоциацията на търговските банки. За съжаление в окончателния вариант на тарифата са намерили място твърде малко от предложенията, направени от реалните участници на пазара.
Тарифата на комисията едва ли е основната причина за ниските обороти на фондовата борса. Всъщност основният проблем на българския капиталов пазар отдавна е известен - липсват достатъчно атрактивни предприятия, които да привлекат инвеститорски интерес. Таксите, събирани от комисията, обаче несъмнено оказват своето влияние върху участниците в пазара.
Финалът на сделката за "Неохим" пак беше отложен
През изминалата седмица изтече срокът за сключване на приватизационен договор за "Неохим" - Димитровград, но такъв не бе подписан. Вместо това ексклузивитетът на кандидат-купувача - консорциума "Неохим инвест" (между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл"), беше удължен с още два месеца. Това е второто удължаване на срока за финализиране на сделката. Така, ако въобще се стигне до сделка, процедурата ще трае почти цяла година. Офертите за "Неохим" се подаваха миналия август и тогава единствено консорциумът "Неохим инвест" кандидатства.
Причината за поредното отлагане е нежеланието на кандидата да поеме дълговете на димитровградския торов завод към Булгаргаз, а те възлизат на 30 млн. лв. Първоначално от консорциума настояваха Министерството на финансите да отпише задължението. Ведомството на Муравей Радев обаче категорично заяви, че в държавния бюджет за тази година няма предвидени средства за уреждане на дългове на приватизиращи се предприятия, така че това се отнася и за дълга на "Неохим" към Булгаргаз. През идните два месеца кандидатът разчита Булгаргаз да се съгласи да разсрочи сериозно дълга към димитровградското дружество. От консорциума предлагат три варианта, като най-амбициозният от тях предвижда разсрочване за период от 15 години. Според сега действащото споразумение с Булгаргаз от началото на следващата година "Неохим" ще трябва да плаща по един млн. марки всеки месец, а мениджърите на предприятието заявяват, че това е непосилно за дружеството. Кандидатът разчита да осигури средства от самото предприятие за покриване на задълженията, тъй като явно не разполага със свои - задача, която ще стане още по-непосилна при готвеното увеличение на цените на газа от страна на Булгаргаз. Засега от газовия монополист отказват сериозно разсрочване на дълга заради наложените рестрикции от финансовото министерство. "Неохим инвест" претендира за отписване на дълговете или стабилно разсрочване на задълженията, като продължава да предлага цена от един лев за мажоритарния пакет на торовия завод. Твърде символична цена, предвид че балансовата стойност на дълготрайните материални активи е близо 60 млн. лв., а дружеството няма други съществени задължения освен към газовия монополист.
При нормални условия до сделка въобще не би се стигнало. В случая с кандидата за "Агрополихим" "Норск хидро" например Агенцията за приватизация отказваше да поеме всякаква отговорност за преговори с Булгаргаз. Сделката за "Неохим" обаче се оказва по-различна. За разлика от чуждия инвеститор мениджърското дружество явно има добро лоби сред сините среди. Димитър Димитров, който е изпълнителен директор на "Неохим" и шеф на мениджърското дружество, е с много добри позиции в местното СДС. В Димитровград се шири тезата, че мениджърите имат личната подкрепа на главния секретар на СДС Христо Бисеров, който е депутат от Хасково. От същия избирателен район е и шеф-приватизаторът Захари Желязков. Политическата подкрепа към купувача вероятно е една от причините преговорите още да не са прекратени. Кандидатът за "Неохим" разчита и на предизборния момент, тъй като торовото дружество е единственото работещо в града и спирането ще предизвика силен социален ефект.
Дори след удължаването на ексклузивитета приватизацията на "Неохим" е под въпрос и нищо чудно да се стигне до обявяване на димитровградското дружество в несъстоятелност или ликвидация. При фалит работещите в торовия завод ще имат право да изготвят план за оздравяване, който най-вероятно ще предвижда солидно разсрочване на дълговете. Другата алтернатива е откриване на нова приватизационна процедура, но желаещите да закупят 51% от капитала на "Неохим" едва ли ще са много.
Маслобойните предприятия губят пазари поради стари технологии
Приватизацията на отрасъла приключи през миналата година, остават проблемите с липсата на инвестиции и държавна стратегия
В дългия списък на създадени през последните години стратегии, програми и други фундаментални документи фигурира и "Стратегия за развитието на растително-маслената промишленост до 2001 г.". Автор на амбициозния документ е Министерството на промишлеността, а годината, в която е написан, е не толкова далечната (но далеч по-оптимистична) 1998 г. В стратегията експертите на министерството чертаят светло бъдеще пред този признат от всички за важен и перспективен отрасъл: инвестиции в размер на 50 млн. долара, държавни гаранции за кредити за вече приватизираните предприятия, финансиране на екологичните проекти в отрасъла, активно сътрудничество на правителството с браншовите организации и т.н., и т.н. По-малко от една година преди настъпването на заветната 2001 г. ситуацията изглежда така: Министерството на промишлеността вече не съществува, министърът - инициатор на стратегията, е главен интегриращ България в Европейския съюз, а обектът на стратегията - индустрията за растителни масла, изживява един от най-тежките си моменти досега заради остаряла производствена база, хронична липса на инвестиции и неизбежно либерализиране на търговията със суровини и готова продукция.
Това, което представлява българската промишленост за растителни масла, днес всъщност е резултат от инвестициите, направени в първата половина на 70-те години. Именно тогава е взето решение за консолидиране на многобройните предприятия за растителни масла в седем или осем модерни и ефективни предприятия, което да бъде последвано от закриване на всички останали малки и неефективни заводи. През този период са изградени някои от най-модерните предприятия за растителни масла в страната - "Бисер Олива" (Стара Загора), "Камбана 1899" (Бургас), "Калиакра" (Добрич), "Прима М" (Полски Тръмбеш), "Слънчеви лъчи" (Провадия), които в момента осигуряват близо 3/4 от производството на олио и маргарин в страната.
Данни от Асоциацията на производителите на растителни масла сочат, че към март 2000 г. държавата е останала мажоритарен собственик само на едно средно по големина предприятие - "Брилянт" АД, всички останали дружества вече са приватизирани окончателно през 1999 г. Два от най-големите заводи бяха придобити от холандската фирма "Хелиан" - "Камбана 1899" и "Прима М". Останалите предприятия се управляват предимно от бивши приватизационни фондове и работническо-мениджърски дружества, а и двата вида собственици са известни с липсата на свежи ресурси, които да обновят производството. Единствената сериозна инвестиция в отрасъла е изградена през 1993 - 1995 в Ямбол - "Папас олио", която в момента е измежду трите най-големи производители на рафинирано слънчогледово олио (виж таблицата). С малки изключения като "Бисер Олива", "Плиска" и "Гайтек олива", сериозни инвестиции липсват въпреки следприватизационните ангажименти за инвестиции от страна на новите собственици.
Според официалните данни българските растителни масла задоволяват над 90% от вътрешния пазар. Големите производители обаче срещат конкуренция не толкова от внос на продукция, колкото от нелоялна конкуренция от страна на бутилиращи цехове и фирми, много от които работят без спазване на хигиенни изисквания, без плащане на данъци и социални осигуровки и без качествен контрол върху продукция и амбалаж. "Огромни трудности създава фалшификацията на етикети и злоупотребата с наложени на пазара търговски марки" смятат от Асоциацията на производителите на растителни масла. Все още е разрешена продажбата на наливно олио, което е в разрез с хигиените изисквания и облагодетелства фирмите, произвеждащи некачествена продукция под чужди търговски марки.
"Основни пазари за нас са Албания и Македония, за които изнасяме сериозни количества рафинирано слънчогледово масло", смята Янчо Костуров, изпълнителен директор на "Нива" в Костинброд. Основен проблем пред износа на български растителни масла са остарелите технологии в предприятията, поради което в развитите страни от Западна Европа се изнася нерафинирано олио, а българското рафинирано олио се изнася предимно в държави от региона без собствени преработващи мощности - Албания, Македония и Югославия. Въпреки липсата на защитни квоти в търговията с Европейския съюз рафинирано слънчогледово олио почти не се изнася. Главна причина за това са ниските качествени показатели, които не отговарят на европейските изисквания за внос.
Либерализирането на износа на слънчогледово семе през 1999 г. довежда до износ на 1/3 от произведените близо 600 хиляди тона слънчогледово семе. Свободният износ облагодетелства селскостопанските производители, които получават цени, близки до световните, но поставя в крайно неблагоприятна ситуация местните производители на слънчогледово олио, които трябва да се конкурират пряко с по-конкурентоспособни производители от съседни страни като Гърция. Прогнозите на експертите сочат, че тази година може да се изнесе и по-голяма част от слънчогледовата реколта.
И керамичната индустрия се обяви против повишението на цената на природния газ
Производителите настояват за браншово споразумение с монополиста Булгаргаз
Ръководствата на шестте керамични завода в страната се обявиха против намерението на Булгаргаз да вдигне цената на природния газ със задна дата от 1 април с 25%. Около 30% от себестойността на изделията в керамичната индустрия се образува от цената на газа. Поредното решение на монополиста неминуемо ще оскъпи плочките и санитарния фаянс на вътрешния пазар и ще се отрази зле върху експорта на изделията, прогнозират производителите. Булгаргаз от своя страна иска да реагира на покачването на международните цени на петролните продукти, както и на промяната в курса на долара. Заради тези две причини газовия монополист настоява за покачване на цените. Същинският проблем обаче е в неизгодното споразумение, което българската държава подписа с Газпром.
След приватизацията на предприятията от бранша новите собственици се погрижиха да изчистят натрупани дългове към Булгаргаз. По правило сега производителите плащат авансово на компанията, въпреки че дистрибуторите на керамична продукция се издължават разсрочено на заводите. Със сегашното увеличение цената на газа скача със 71% спрямо март миналата година.
"От първи март се вдигна и цената на суровия каолин, при това три пъти. Скъпата суровина, поредното увеличение на цените на газа плюс нелегалният внос на изделия ще направят напълно неконкурентоспособна нашата продукция на вътрешния пазар", прогнозира Росен Филипов, прокурист на "Фаянс" - Каспичан. "Ще бъдем принудени да вдигнем цените за вътрешния пазар с около 10-15%. Това означава поскъпване с около 1-1.20 лв. на квадратен метър за керамичните плочки. Така ценовото предимство на българските изделия от около 3-4 лв. на квадратен метър пред вносните ще се стопи", изчислява Константин Христов, изпълнителен директор на "Подова керамика" - Монтана.
Износът зад граница също става проблематичен при новите калкулации. "Изнасяме около 3.5-4 млн. кв. метра годишно керамични плочки. Ние сме вносител номер едно в Холандия и Великобритания като един завод с един обем. Там внасят много фирми, но с по-малки количества. Около два милиарда квадратни метра продукция залива годишно света. Само в Италия, Испания и Турция има около 260 производителя, които предлагат 850 млн. кв м плочки за износ. Конкуренцията е жестока. Това производство не търпи резки сривове в себестойността си. Работим с много нисък марж от 6-7 пфенига. Битката е за всеки клиент. Не можем да вдигаме цени по средата на годината, когато всички договори са подписани. А и няма накъде", коментира Захари Бочев, търговски директор на заводите "Хан Аспарух" - Исперих, и "Хан Омуртаг" - Шумен. Около 60% от санитарната керамика на завод "Фаянс" - Каспичан, заминава зад граница. Основната част се изнася в Германия за магазините от типа "Направи си сам". "Там клиентът влиза с идеята, че качеството не е номер едно и единственият критерий, от който се води, е ниската цена. Ценовата преса в този пазарен сегмент е най-голяма. Нашите изделия се съревновават с продукция от Румъния, Египет, Китай, Португалия. Този пазар не иска да абсорбира по-висока цена дори от 2-3%. А при новите цени на газа нашите изделия зад граница би трябвало да поскъпнат с около 3-4%, или с марка. Това е немислимо", коментира Росен Филипов.
Общият капацитет на България като производител на керамични плочки (подови и стенни) е 11.5 млн. кв. метра. Този обем е бил постигнат през 1995 г. Миналата година керамичните заводи са произвели 7.5 млн. кв. метра плочки. Пазарите са загубени заради ниското технологично ниво, растящата себестойност на изделията и свития джоб на потребителите.
Поредното увеличение може да бъде компенсирано със съкращения на персонал, изчисляват директорите. В бранша работят около 2500 души. Заводите са в райони, където безработните са 60-70 на сто от работоспособното население - Каспичан, Исперих, Монтана, Шумен, Елин Пелин. След като смениха собствениците си, предприятията оптимизираха производството и персонала. За две години в "Хан Аспарух" - Исперих, от 1700 работещи останаха 700. От 450 в "Хан Омуртаг" - Шумен, сега работят 150. "Градът става град, когато раздаваме заплати", признават директорите. "Не можем да съкращаваме безкрайно. Защото процесът е 24-часов, непрекъснат и технологията изисква точно определен брой хора", обяснява Константин Христов. "Искаме браншово споразумение за цената на газа. Не настояваме за това, за да караме мерцедеси, а за да работим. Не сме стратегически отрасъл, но нали трябва да има и действащи единици като нас", казва Захари Бочев.
Срещу поредния ултиматум на Булгаргаз въстанаха и торовите заводи. Те дори обявиха, че ще спрат да произвеждат. Поскъпването на газа влече неприятни последици и за стъкларите, циментовата промишленост, металургията, топлофикациите, Нефтохим. Всички те мечтаят за времето, когато ще могат да избират сами доставчика си и да договарят условия, благоприятни и за двете страни.
Деликатната продажба на Булгартабак се отложи с още три месеца
Оферти за мажоритарния пакет акции от "Булгартабак холдинг" ще се подават чак до 24 юли, реши работната група за приватизацията на тютюневото дружество. Мотивите за поредното удължаване са два - липсата на одитирани баланси на някои от дъщерните дружества и на консолидиран отчет на холдинга, както и необходимостта от разясняване на проблемите, свързани с бъдещето развитие на сектора. В прессъобщението на Агенцията за приватизация дебело се подчертава, че самите потенциални купувачи искат повече информация, за да подадат безусловни оферти. Предоставянето на пълна информация за финансовото състояние на Булгартабак беше посочено и като мотив при предното едномесечно удължаване на срока за набиране на оферти.
По-вероятната причина за удължаването обаче е, че някои от кандидатите се е разколебал и в надпреварата може да остане само един участник, а дори и нито един. От удължения срок ще могат да се възползват само трите фирми, които подадоха в агенцията писма за намерения - английската Gallaher, американската Philip Morris и немската Reemtsma. Последната обаче изрази желание да закупи само част от активите на "Булгартабак холдинг" - условие, с което Агенцията за приватизация не се съгласи. От Reemtsma все още не са потвърдили, че възнамеряват да кандидатстват за пакета акции от Булгартабак. Конкурсна документация беше закупена и от British American Tobacco (BAT), Altadis (получена от сливането на два европейски тютюневи компании - френската Seita и испанската Tabacalera) и Japan Tobacco (която след придобиването на американската RJ Reynolds е най-голямата тютюнева компания в света след китайския тютюнев монополист), но те не потвърдиха интереса си чрез писма за намерения. Според неофициална информация от холдинга най-активен оглед в предприятията извършват специалистите от Philip Morris.
Одобрената от правителството стратегия за приватизация предвижда продажбата на мажоритарен дял от 51% от акциите на холдинга. Пакет от 16 или 17% от капитала ще бъдат блокирани след продажбата в специална сметка за период от 6 до 12 месеца. Купувачът ще ги получи само ако изпълни определени условия. Те са свързани основно със запазването и разширяването на пазарните позиции на Булгартабак и развитието на тютюнопроизводството в страната. Налагането на такъв род социално ориентирани условия обаче със сигурност може да отблъсне стратегически инвеститори. Явно тези условия се оказват неособено приемливи за кандидат-купувачите на Булгартабак, а при тази ситуация правителството няма голям избор между признаването на проблеми в поредната голяма приватизационна сделка и полугласното отлагане на проблема с три месеца напред.
Oбщи събрания
Фондовата борса:
Интересът към големите компании все повече намалява
Търговията на "Българска фондова борса - София" навлиза в смъртоносна спирала, коментираха инвестиционни посредници. Цените на акциите на най-големите дружества достигат най-ниските си регистрирани нива, което задушава търговията в очакване на повишение. От своя страна то трудно ще се осъществи без сериозно повишение на търсенето, което в момента е на много ниски равнища. Така за поредна седмица борсата отчита минимална активност при спад на борсовите индекси и широки маржове между офертите купува и продава. Макар че номинално оборотът бе доста висок - 1.25 милиона лева, той се дължи на прехвърляне на големи пакети от неликвидни дружества, които не отразяват реална търговия, а са резултат от кросови сделки, които се уговарят извън борсата, а регистрирането им на регулирания пазар е формално спазване на закона. Най-голямата подобна сделка бе пакет от 73 961 акции на "Лесопласт" АД на обща стойност 959 274 лева, която формира 77% от общия оборот за седмицата. Борсовият индекс БФБ - София падна до 44.48 пункта, което е с 3.79% по-ниско от позицията му миналата седмица. Спадът при индекса на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация бе още по-голям - 4.54%, като индексът достигна 45.48 пункта.
По-сериозна търговия имаше само с акциите на някои бивши приватизационни фондове - "Доверие", "Албена инвест", "Индустриален холдинг България" и "Мелинвест", но те следваха общата тенденция на пазара и регистрираха леки понижения.
Търговията при големите компании бе крайно ограничена. След рязък спад на цените във вторник сделки през следващите два дни почти не бяха сключени. Най-рязко понижение имаше при Нефтохим - 8%, и "Соди" - 4%. По-слаб бе спадът при "Благоевград БТ", "Златни пясъци" и "Албена", която отново беше най-ликвидното от големите дружества. Показателна за търговия през седмицата бе липсата на сделки с акции на "Булгартабак холдинг".
