Накратко
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за първите два месеца на годината е 250.4 млн. долара. Основните причини са дефицитът по търговския баланс (105 млн. долара) и изплатените в края на януари лихви по външния дълг към Лондонския клуб (136 млн. долара). Финансовата сметка е отрицателна (-106.3 млн. долара). Общият баланс е -176.3 млн. долара и дефицитът се финансира за сметка на резервите на БНБ, които намаляват със 194.3 млн. лева, от които 19 млн. са погашения към МВФ. С отчитане на курсовите разлики резервите на централната банка намаляват с 285.4 млн. долара.
Надзорният съвет на НОИ прие предложения за изменения в Кодекса за задължително обществено осигуряване, които ще бъдат внесени на следващото заседание на Министерския съвет. Ще отпадне задължителното осигуряване за самоосигуряващите се лица, които са пенсионери и за докторантите. Земеделските стопани да се осигуряват върху доход от половин до десет МРЗ и за тях крайният срок за внасяне на осигуровките да стане 31 март на следващата година след годината, за която се отнасят осигуровките, ще предложи още надзорният съвет.
През изминалата седмица понеделник министърът на финансите Муравей Радев подписа споразумение за 50 млн. долара заем от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC). Заемът, който е 15-годишен с 5 години гратисен период и около 2% лихва, ще бъде използван като кофинансирне по заема ФЕСАЛ 2 от Световната банка. Япония е готова да финансира строежа на софийското метро или изграждането на тунела под Шипка. Фирмата "Мицубиши" е проявила интерес към втория GSM-оператор и приватизацията на БТК.
ГУ "Държавен финансов контрол" започна ревизия на фалиралата Елитбанк. Проверката, която стартира на 24 април, трябва да приключи до 9 юни 2000 г. Преди две седмици ДФК приключи ревизии в други три фалирали банки.
26.6 млн. лева е печалбата след данъчно облагане на Обединена българска банка за 1999 г., стана ясно през изминалата седмица. Цялата остатъчна печалба ще бъде изплатена под формата на дивидент, който е в размер на 34% на акция.
Първа жертва на войната в съдебната система
Опонент на главния прокурор се самоуби при неизяснени обстоятелства
"Ако в това общество има чест и достойнство, Вие трябва да си подадете оставката... " Това е само малък фрагмент от предсмъртното писмо на прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов. Той се самоуби с личния си пистолет "Валтер" миналия понеделник. Посланието е адресирано до главния прокурор Никола Филчев, но останалата част на текста едва ли някога ще види бял свят, скрита под булото на следствената тайна... Всъщност самоубилият се прокурор беше един от малкото, който намери смелост да се изправи открито срещу своя най-висш началник и се опита да хвърли светлина върху това, което става в държавното обвинение през последната година. На практика за обществото не е много ясно какво точно се върши в прокуратурата, откакто Филчев я оглавява. В публичното пространство от време на време се прокрадва откъслечна информация за това как прокурорите са подложени на масиран натиск как да решават делата си. Джамбов беше един от малцината, които се осмелиха да наричат проблемите със собствените им имена. И един от тези, които обявиха на висок глас, че главният прокурор се заобикаля с верни и брутални хора, не подбира средства и действа с прийоми на специалните служби от времето на Държавна сигурност.
Със своето дисидентско поведение и публични обвинения Николай Джамбов се превърна в една от черните овце на ведомството и за жалост остана почти сам в своите действия. Повечето от колегите му не посмяха да го подкрепят публично. Дори и Висшият съдебен съвет, върховният ръководен орган на магистратурата, предпочете да си измие ръцете с едноминутно траурно мълчание и да не коментира причините за злощастния инцидент. Защото ако членовете на съвета бяха повдигнали въпроса, те неминуемо щяха да стигнат до болезнената тема какво е накарало Джамбов да предприеме фаталната стъпка. Вероятно затова Главна прокуратура всячески се опитва да отклони дебата около смъртта на прокурора към чисто личен аспект. През последните няколко месеца от ведомството на Филчев изтече слух, че самоубилият се е в близки отношения с колежката си Ана Банкова, която е и член на Висшия съдебен съвет. Дори в това да има доза истина, то някак си не се връзва с факта, че главният прокурор насила командирова Джамбов във Върховната административна прокуратура и незнайно защо го поставя в една и съща стая с Банкова. Ако ръководството на обвинението наистина е разполагало с информация за връзки между двамата, то не би трябвало да провокира извънслужебни отношения, като ги събира на едно място.
Всъщност фактологията по случая доста недвусмислено показва, че версиите на прокуратурата не са особено издържани и са доста спекулативни. В показанията си, дадени пред следователи и съдия по предварителното разследване, прокурорката Ана Банкова отрича да е имала нещо повече от приятелски взаимоотношения с Джамбов. Според вдовицата Агнеса Джамбова нейният съпруг й се обадил в офиса на фирмата около 18 часа във фаталния понеделник. "Той ми каза къде е оставил документите на автомобила, нотариалния акт за къщата и други документи, защото смятал да приключи с всичко един път завинаги. Аз го попитах какво става, за какво говори и го помолих да ме изчака да отида да разговарям с него", разказва съпругата на починалия. "Веднага изтичах до кабинета му във Върховната административна прокуратура. Той стоеше вдясно от бюрото си, в ръката си държеше пистолета. Върху бюрото му имаше няколко книги и няколко празни листа", разказа потресената жена. "Разговаряхме дълго, молех го да размисли. Тогава влезе колежката му Ана Банкова. Тя също беше изненадана, когато разбра за какво става въпрос. Искам да се извиня на тази жена, че по този недостоен начин замесват името й. Аз знам, че те бяха отлични колеги и тя много му е помагала, когато го преместиха от касационната в административна прокуратура", каза през сълзи Джамбова.
"Не е вярно, че писмото е написано предварително. В един момент Николай седна зад бюрото си и започна да пише. Когато свърши, аз взех писмото и го погледнах. Попитах го какво е това. За да не се раздразни, сгънах листа на две. Това, което успях да забележа, беше, че е адресирано до г-н главния прокурор. Пасажът, който ми се е запечатал в съзнанието, е, може би не цитирам дословно, но смисълът беше следният: "Ако в това общество има чест и достойнство, трябва да си подадете оставката. " Всъщност разказът на съпругата напълно елиминира възможността Джамбов да се е самоубил заради лична драма и опровергава слуховете, че не е оставено предсмъртно писмо.
Следователят по делото изведнъж започна да отрича съществуването на предсмъртно писмо, въпреки че и председателят на Върховният касационен съд Владислав Славов потвърди, че го е чел. Доста нелепо звучи обяснението на следователя, че става дума не за предсмъртно писмо, а за някаква бележка... Доста странен е и фактът, че следствието за смъртта на Джамбов е образувано по член 116 от Наказателния кодекс, което означава обвинение за убийство срещу неизвестен извършител. Магистрати твърдят, че в подобни случаи делото трябва да се образува по член 127 за подтикване към самоубийство.
Освен всичко работата по трагичния инцидент беше възложена на Столичната следствена служба, а не на Специализираната следствена служба, която поема делата с фактическа и правна сложност, но е в обтегнати отношения с главния прокурор. Всъщност от ведомството на Филчев категорично се противопоставиха на идеята следователите на Бойко Рашков да се занимават със случая. Едно евентуално следствие за подбудителство към самоубийство, което се води от институция извън лобито на Филчев, би могло да се отклони в доста непредвидима посока. За никого в столичната съдебна палата вече не е тайна, че Джамбов е бил подложен на постоянни психоатаки. Според непотвърдена информация в деня на самоубийството той е получил известие, че ще бъде "командирован" чак в Царево. Подобни мерки се използват срещу повечето опоненти на главния обвинител. По същия начин варненският апелативен прокурор Васил Миков беше изпратен "да подсили" екипа в Кърджали. Той също се числи към групата на дисидентите в обвинението. По някакво нелепо стечение на обстоятелствата в деня на самоубийството беше взривен и офисът на съпругата на Миков, която е нотариус в Добрич.
може да се говори за някаква пряка връзка между случаите.
Простите истини
Със сигурност на премиера Иван Костов му е било особено приятно да бъде в НДК на "Българския Великден". Там общуваше с младите българи от чужбина - с одухотворени лица, поласкани, че могат да говорят като равен с него. Те, освен че са умни и вече успяват в живота, са попили и способността на цивилизования свят да задават неудобни въпроси и дори да критикуват, но публиката да разбира това само ако внимателно анализира думите им. А не да казват неприятните новини и истини право в очите.
Вероятно министър-председателят мечтае българската журналистика да бъде копие на привидно любезното отношение на външния свят към собственото му управление. И да няма достъп до "вътрешните, суверенни въпроси". И да не прави разкрития за корупция и приятелски кръгове. И да не припомня какво е писала преди година, две, пет. И да не задава неудобни въпроси в ефир. И да стои мирно пред "конституционния министър-председател" (досега бяхме чували само за конституционен монарх)... Всъщност Костов може да бъде спокоен. Хората не пазят старите вестници. И вече десет години проявяват отчетливата народопсихологическа черта да вярват повече на прясно отпечатаните предизборни обещания, отколкото на разкритията и анализите от пожълтелите страници. Което обяснява донякъде раздразнението им от продължаващата бедност.
На Великден обаче Костов би трябвало да бъде обезпокоен най-вече от възможността българите да станат духовно по-прозорливи. Ако хората направят съвсем логичната връзка, че нищетата и отчаянието им се дължат на това, че управляващият елит продължава да нарушава поне две от божиите заповеди ("не кради" и "не лъжи"), спукана му е работата. Защото вестниците може да бъдат четени, може и да не бъдат, може да бъдат купувани (в двата смисъла), може и да не бъдат. С Библията обаче нещата не стоят така. Особено в тежки моменти, особено на Великден. Простите истини са там... Метастазите на корупцията
Ако правителствата на държавите в Източна Европа не вземат решителни мерки срещу язвата на официалната корупция, тя ще разруши основите на крехките държави и ще подкопае целия процес на демократични реформи в тях. Неспособността да се справят с официалната корупция ще спъне сериозно също всякакви намерения на тези държави да влязат в структурите европейските и трансатлантически организации.
Корупцията се превърна в един от бичовете на посткомунистическия свят. Икономическата нестабилност и индустриалната неконкурентоспособност през последните десет години се влошиха още повече от множеството практики на корупция, включващи рушветчийство, фаворизация, покровителство, незаконно присвояване и "мошенически капитализъм". Растящата вълна на официално толерирана или подкрепяна корупция е заразила целия регион и елиминирането й ще е болезнено.
Официалната корупция е заплашила законността и основите на правото. Тя е изкривила процеса на прилагане на законите и е подкопала вярата и доверието в полицията, митничарите и други държавни служители. Корупцията спъва и дразни легитимния бизнес, който трябва да оперира в атмосфера на страх, изнудване и заплахи. Тя разубеди и чуждите инвеститори, защото малко компании биха работили при климат на взимане на подкупи и изплащане на пари на ръка на тъмно. Корупцията разби илюзиите на обществото за необходимостта на пазарната реформа и дори намали подкрепата за демократичните процеси. Ето защо като цяло тя дестабилизира неустойчивите икономики на страните в региона и квазидемократичните политически институции.
Официалната корупция освен това даде тласък на организираната престъпност. Криминалните синдикати, които могат да си позволят да подкупят зле платени или корумпирани съдии, прокурори и полицаи, си отвързват ръцете за проституция, контрабанда и пране на пари. Фактически те подкопават сигурността на гражданите и държавата. Заради липсата на държавно планиране, прилагане на законите и управленска воля, мафиотски групировки са окупирали връзките между провалената държавна система и ембрионалната пазарна икономика.
Стабилността на всяка държава следователно зависи както от ефективната борба с организираната корупция, така и от последователното преследване на пазарната реформа. Без ефективна антикорупционна кампания паралелно с икономически прогрес и регулирана пазарна конкуренция отчаяната маса от хората може да загуби вяра в процеса на реформи, да се разграничи от политиката, да търси пътища за емиграция или да даде подкрепата си на крайни политици, които да завлекат държавата в нова пропаст.
Корупцията, подкрепяна от държавата, е широко разпространена в Източна Европа. През изминалото десетилетие политически фигури и хора на изборни длъжности в доста държави, включително Чехия, Хърватия, Словакия, Босна и Херцеговина, България, Албания и Румъния присвояваха държавни средства, получаваха големи подкупи или учредяваха полулегални фирми с обществени средства без ограничения от закона.
Например наскоро разкритите финансови скандали в България рязко свалиха общественото доверие в правителството на Иван Костов, което бе избрано преди три години именно за да изчисти ширещата се корупция на социалистическата администрация. В Албания новото правителство на Илир Мета е под голям международен натиск да изкорени държавната корупция и да въведе прозрачност и компетентност в административния процес. Подобни примери не са единствени. Някои наблюдатели могат да посочат, че никоя държава не е имунизирана срещу корупцията и че свободният пазар неизбежно създава условия за незаконно присвояване и подкупност. Например през последните месеци избухнаха скандали със спонсорирането на германските християндемократи и свързването им с бившия канцлер Кол.
Въпреки това има съществени разлики между държави като Германия и нестабилните демокрации в Източна Европа. Първите притежават стабилни институционални основи и правови процедури за разследване и наказване на нарушилите закона независимо колко нависоко са в обществената стълбица. Разбира се, нито една демокрация не е елиминирала всички форми на подкупност, но правната система и политическият процес са построени така, че корупцията да е изключение, а не правило.
Всяко едно правителство, което се отнася сериозно към борбата с корупцията, включително и българската администрация, трябва да приеме и следва три дългосрочни стратегии: пълна прозрачност, тежки наказания и обществена заангажираност.
Гражданите трябва да видят, че справедливостта възтържествува и че предизборните обещания се изпълняват. Без пълна отчетност ще растат съмненията, че на правителството му липсва или компетентност, или политическа воля. Или че също е замесено в същите престъпления. Така парадоксално, но бившите управляващи ще използват всеки настоящ скандал, свързан с корупция, срещу демократите. Затова трябва да се настъпи силно срещу оригиналните престъпници.
Българският парламент току-що одобри закон, който ще направи обществено достояние приходите, разходите и собствеността на висшите държавни служители. Според закона българската Сметна палата ще събира данни за приходите и разходите на президента на държавата, премиера, министрите и техните заместници, както и висши държавни и съдебни кадри. Данните ще бъдат публикувани в медиите. Този закон следва да бъде бързо приложен с цялата му сила или ще бъде възприет като политически фарс.
Заплашва ни тения с партиен ум и държавни смукала
Владислав Тодоров, доктор на философските науки, Пенсилвански университет, пред "Капитал"
- Динамиката на политическия скандал зависи от механиката на разобличението, т.е. на това, дето го предизвиква. Гледано отдалече, в разиграването на българския корупционен скандал, в неговите реторики и иконология няма нищо нетипично. Обратно, всичко изглежда на мястото си като в Пекинска опера. Бонев, преобразен на Св. Георги, сам на кон, искаше изневиделица да порази гущера в главата, дето пие животворната влага в държавата. Опашката на гущера, която Костов преди време откъсна, за да се измъкне, настъпен в труден момент, сега се връща превъплътена да му яде главата. Яхнала кон. Костов се мъчи да преназове нещата, наричайки Бонев оркестратор и мегаломан, ламтящ лъжепророк, имащ в запас една цистерна помия, дето сам я е правил. Решаващо ще е това дали Костов ще се яви пред народа във формата на гущер, застъпен от Бонев на кон, или като далновиден водач, нелепо осъден да изпие храчката, събрана в чашата на мълчанието.
С тези езикови игри се мъча да покажа, че в момента тече борба за овладяване на общественото съзнание, а не е толкова налице реална криза, каквато беше проблемът на Виденовото време. В случая не става дума за дезинтеграция на държавността, а за морален колапс на властта. Оттук обществото се явява на героите на скандала като съзнание, което гледа отдалече, а не като прииждащо тяло, което да действа на улицата. В този случай медийните образи на събитието добиват неимоверна сила. Като че ли този път медиата ще бъде улицата.
- Нараства тенденцията да се оприличава сегашният момент с Виденовия провал. Това ми се струва погрешно. В този момент на резил, не на криза, правителството на СДС за разлика от това на БСП е безалтернативно, но не безапелационно. Именно безалтернативността прави нещата извънредно различни и опасни. Прави така, че в следващия на този скандал да бъде снето доверието от цялата политическа класа в България, както отвън, така и отвътре. Когато Виденов падна, пристигна Костов. Ако Костов падне, никой не пристига и Шипка пада заедно с него, последният рубеж на надеждата, твърдината, дето ще ни отсрамва пред историята. Опразването на доверието води до мозъчна смърт на политика. И Костов ще се запише като най-големия предател, защото ще е предал най-голямото доверие заедно с надеждата, че властта може да е с нас и заради нас. И той ще бъде последният именно защото е безалтернативен.
- За Костов като че има два пътя. Единият води до поетапно изпадане в пълна политическа кома на СДС и безалтернативно потъване в тресавище от корупция поради изчерпване на тягата на управлението, която доверието създава. Другият път излиза начисто. Той минава назад през партийните обори, където стаени чакат, изтръпнали в помия дебеловрати плутократи и забрадени донори. И дишат с тръстики, та да ги подмине конникът Бонев.
- Да видим пак Виденов. Той създаде мафия, втора невидима мрежа на преразпределение на националното благо, която парализира държавните инициативи, т.е. втора паралелна икономическа реалност в сянка. Това реално застраши институционалната рамка и икономически интегритет на страната. При Костов проблемът е друг. Държавата не е разголена, обратно, тя се употребява в цялост и като цяло, именно това дефинира корупцията като различна от мафиите на Виденовото време. Корупцията иска държавата да стои цяла и голяма, защото там се извършва размяната на власт срещу пари. Поставени извън сектора на властта, кадрите на корупцията линеят, защото нямат какво да разменят.
Опасно е това, че корупцията става естество на политическата класа у нас. Те са там свикани, за да са добре, защото само там във властта доволно се живей. България се превърна в една страна, където политиката е единственото благосъстоятелно начинание, и то именно в тази й форма, която днес обсъждаме. Някак си е въпрос на здравомислие това да се стремиш към властта, така както човек е направен по-скоро за имане, а не за нямане. Станало е така, че добитата власт е единствен ресурс на възможно благополучие. В България властта те прави годен, иначе в държавата се лута негоден народ в несгодно време и също чака да яде.
- България е в състояние на официално обявена антикорупционна тревога от доста време насам. Корупцията се следи отвътре, но най-вече отвън, защото тези отвън не искат да бъдат употребени в процеса на първоначалната размяна пари-власт-пари. И друго, корупцията в България е анонимна, невидима, налице са симптоми без носител. Корупцията в общественото съзнание стана нещо като суматохата на Радичков, нещо мистичаво смътно, дето отделни лица и цели колективи влизат празни, а излизат пълни и неопетнени. Това обяснява силата на Боневата намеса, той като Адама назова гадините, дето се пръкнаха изпод ръката на създателя Костов.
При Виденов се разрази криза. Кризите имат своя непредвидима, непредотвратима динамика, но свършват. Костов може да се окаже не в криза, а със снето доверие. Това положение може да трае. Корупцията трае, защото възпроизвежда рутинно отношение на безалтернативната власт, режим на работа, който не води непременно до криза. В това си свойство корупцията действа като възможно най-надеждния и траен изолатор и делегитиматор на една власт, която въпреки това е в състояние да трае дълго. Вътрешната и външната изолация и делегитимация може да бъде пълна, но докато властта е безалтернативна, тя ще се разменя за блага. Изолирането е вече в ход. България пада в таблиците на доверието както вън, така и вътре. България е вече с преоценено доверие, което минира европейско-атлантическата интеграция. България може да се окаже в ситуация на международна карантина, защото тук се развива абсцес на властта, който може да делегитимира контакта с нея.
- Понастоящем обществен контрол упражнява медиата и медиата преди всичко. Това тя върши, ако е действително независима с уреден достъп в държавните работи. Пред медиата властта трябва да стои разгъната. Именно медиата създава прозрачността в държавата и така тя естествено става активен антикорупционен фактор. Освен това гражданският надзор би бил далеч по-ефикасен при промяна в структурата на политическите отговорности и системата на овластяване. Имам предвид нещо много просто. Смяташе се, че силна и обединена е властта на една партия с мнозинство в парламента, което би гарантирало ефективност на прехода и на управленските решения, свързани с него. Два пъти това беше налице в България с необезпокоените пълномощия на БСП и сега на СДС. Провалът може да бъде налице в еднаква степен по различни причини. Логиките на провалите, разбира се, са различни, но те настъпателно доказват противното на общото мнение. Силна партия ръководителка не означава прав път на прехода, по-скоро властта преяжда. Другото бъдеще на България са серийни коалиционни правителства, които стават заложници на лабилни партийни паритети в парламента в момент, в който преходът лежи недоносен. Аз настоявам за това властта да бъде най-силна в онова й състояние, където съществува пряк конституционно уреден граждански надзор, а това обикновено е там, където волята на гражданите е непосредствено изявена, там, където властта е персонално, не колективно-партийно представена. Имам предвид мажоритарната система като обратна по идея на пропорционалната. Там, където се гласуват имена, не цветове, там, където личните правомощия идват по силата на пряк граждански избор, не по силата на листи, изготвени в партийното задкулисие. Пропорционалната система произвежда граждански безотговорна партийно ръкоположена власт, дето постепенно добива характер и маниери на съзаклятие. В този смисъл в България най-силна би трябвало да бъде властта на президента. Той е единственото физическо лице, непосредствено извикано във властта с граждански вот. Останалото е голямата партийно-списъчна правда. Въпреки че е единствен мажоритарно циментиран във властта, президентът е сведен до церемониалмайстор, дето изрича истината на летище "София". Най-малко власт е разпределена на лицето с най-голямо право. Най-много власт е разпределена там, където отговорността е маскирана в партиен колектив. Така реалният надзор върху избраниците на народа се упражнява вътрешно-партийно, а не открито граждански. На практика отзовимостта на народните представители е косвено гражданска и непосредствено партийна. Тайното гласуване в парламента е оксиморон (б.р. две думи, които взаимно се изключват, напр. смешен плач). То идва да спаси личната съвест от партийната съвест. Това, което гарантира свобода на съвестта в парламента и създава хоризонт на отговорност при гласуването, не може да бъде анонимността, а единствено непосредственото гражданско пълномощие, което представителите имат вън от всяка партийна листа. Аз искам да знам как гласува този, който носи моя глас. В момента СДС извършва лъжепопулистки ход с намаляването на имунитета на депутатите. Това е принципиално погрешно.
- Доверието и отговорността не идват по силата на условията за наказуемост на депутатите, а от произхода на депутатската власт, която е неприкосновена, докато не бъде процедурно отзована от тези, които са я назовали. Полицейщина в парламента е посегателство срещу недосегаемостта на народното представителство.
Доверието във властта е в пряка зависимост от режимите на носене на отговорност. В лицето на президента аз си представям пълномощна партийно неотчуждима власт, която съставя правителство в зависимост от политическите динамики и националните приоритети, дебатирани в парламента. То да отговаря пред този парламент, съставен по силата на мажоритарен избор, и така направен независим от партиен вождизъм и конспиративно задкулисие.
Властта в България бива купувана и продавана, но само частично и спорадично в държавните канцеларии от служащите там лица. Тя обаче се разменя щедро и масирано в партийните централи срещу необявени партийни дарения от наш и чужд произход. Именно там, в партийните централи е гръбнакът на иначе безгръбначната корупция. Така корупцията в България се описва като тения с партиен ум и държавни смукала. За да се свърши с нея, трябва да се отвори ума й, да се освети партийното строителство, плащано с държавна власт. В противен случай една окъпана във властта партия, закупена от тъмни донори, е опасна за гражданското общество. В една страна, където гражданите са конституционно заскобени, за да може държавата да бъде употребена за партийно благополучие, е налице възможно най-мащабната политическа диверсия. И гражданите ще придойдат, за да си вземат държавата обратно.
И eвролевицата кацна в клиентелистко гнездо
Избухналите с нова сила вътрешнопартийни конфликти в eвролевицата за първи път дават възможност да се проследи процесът на изграждането на системата от приятелско-роднински-съдружнически отношения в българските партии, докато са в опозиция. Кратката, но съдържателна история на управленските групировки показва, че изграждането им започва още когато партията е в опозиция. Тогава мрежата от фирми и контакти е в латентно състояние, но с влизането във властта структурите се изпълват със "съдържание" и системата започва да функционира. И ако досега опитите за разрушаването й започваха чак когато партията (съответно и фаворизираната групировка) е на власт, при евролевицата това стана, докато е в опозиция.
Още преди осем месеца нападките на Андрей Райчев, Росен Карадимов и Андрей Бунджулов бяха насочени не толкова срещу Томов, колкото срещу политиката, чийто изразител е той. Наблягаше се на липсата на прозрачност в партийното финансиране и отчет на разходите. Засега няма изнесени данни за злоупотреби с партийни финанси от страна на Томов, но според Карадимов няколко факта са обезпокояващи. От една страна, постоянните заеми, които лидерът взема. А друга, това, че сестрата на Томов - Татяна Брайкова, е генерален директор на партийната фондация "21 век", а зет му - Борислав Брайков, е изпълнителен директор на партийния приватизационен фонд "Република" (по-късно "Република холдинг") и председател на надзорния съвет на "Национална пенсионна компания "Дълголетие". Конкретните факти обаче бяха лансирани едва след като Росен Карадимов се оттегли от надпреварата за председателското място, с което се целеше бягство от схемата на компроматна война. С този ход се дава шанс на Николай Камов и Бойко Радоев, които имат по-голям политически потенциал да оглавят недоволните от политиката на Томов.
На нарочна пресконференция в стил "Костов" Александър Томов заяви, че зет му се опитвал "да оцелее и живее", а холдингът и фондацията нямали нищо общо с партията. Иван Бойков, от своя страна дори отрече "Република холдинг" да е акционер в пенсионния фонд.
Разминаха се и обясненията за заемите, вземани от Томов за партията. Първо, Бойков каза, че заемът от 6000 лева е върнат, докато Томов обяви, че е в процес на погасяване. Лидерът на БЕЛ добави, че е имало и друг заем през 1997 г., който обаче не е потърсен. Обратно на това Росен Карадимов заяви, че има разписки за заеми в размер на 20 000 лева. Но отказа да назове фирмата, отпуснала парите, тъй като според него върху спонсорите и върху членовете на партията се оказвало натиск от страна на лидера.
Затова пък икономическата зависимост на евролевите от техния лидер като че ли не е мит. Реално Александър Томов не участва в никакви икономически структури, след като три месеца след парламентарните избори през 1997 г. напуска "Булинвест груп" - АД. В акционерното дружество обаче остават доверените му лица Гаврил Гаврилов (бивш заместник генерален директор на фондация "21 век") като председател на съвета на директорите и Иван Тодоров (депутат от БЕЛ) като заместник-председател. Това позволява на Томов реално да контролира дружеството. В същия ден в който той напуска "Булинвест груп" АД се създава прословутият приватизационен фонд "Република", чиято цел е да управлява инвестиционните бонове на членовете на Гражданското обединение за републиката (ГОР), чийто председател беше Александър Томов. В съвета на директорите на холдинга обаче участват отново хора, свързани с лидера на БЕЛ Иван Бойков (депутат), Евгени Димитров (депутат), Драгомир Попов (регионален председател на Бургас и председател на общинската организация в Несебър) и Борислав Брайков (зет на Томов). За изпълнителен директор е избран не кой да е, а Брайков. По времето, когато холдингът е още фонд, в управителния съвет е и Гаврил Гаврилов. Макар че, когато Иван Бойков изброяваше управителите на холдинга, назова имената на Гаврилов и Николай Манолов, които по документи вече са го напуснали. Малко преди преструктурирането на "Република" тя става основен акционер в пенсионния фонд "Дълголетие" заедно с "Югоизточен холдинг" АД. Партньорите в пенсионния фонд също не са чужди на партията. Сред тях са имената на общинския председател на организацията в Нова Загора Жеко Желязков и регионалния председател на Стара Загора Красимир Димитров. За председател на надзорния съвет на пенсионния фонд е избран отново Борислав Брайков, а председател на управителния съвет става Горан Цонков - съветник на Томов. Веригата продължава с множество фирми, в които участват регионалните лидери.
Въпреки твърденията на Томов и холдингът, и пенсионният фонд са със седалище ул. "Аксаков" 11 в София. Там доскоро се помещаваше партийната фондация, която сега е преместена на бул. "Витоша" 12, където се намира и младежката организация на партията. На новия адрес на фондация "21 век" е регистрирана и "Тимок 2000" ООД, в която съдружник е пак Борислав Брайков. Името на зетя на Томов се появява и като управител на "Дар прес" ООД, където съдружник е било ГОР. Брайков наистина има фирми, в които участва самостоятелно, но повечето управлява от името на "Република холдинг", като най-крупното предприятие е приватизираната "Болярка" АД, от която холдингът притежава около 60%.
Шансовете за разкъсване на този кръг доскоро клоняха към нулата, тъй като единствено Андрей Райчев, Росен Карадимов и Андрей Бунджулов публично се противопоставяха на политиката на Томов. В хода на отчетно-изборните конференции конфигурацията на силите видимо се промени. Тази промяна беше заложена още на извънредната конференция на Софийската градска организация. Там пролича, че редовите членове вече не са склонни безрезервно да подкрепят Томов и неговата политика. През изминалата седмица стана ясно, че повечето от партийните лидери също не са склонни да го правят.
Към опозиционерите вече могат да се причислят основни фигури на евролевицата като Николай Камов, Бойко Радоев, Елена Поптодорова, Лъчезар Росенов. Те застанаха зад протестното писмо-обръщение, което бе депозирано в понеделник от двамата заместник-председатели на партията - Николай Камов и Бойко Радоев. Под писмото са се подписали и 41 членове на Националния партиен съвет (НПС), т.е. хора с реално влияние сред структурите и електората на евролевицата. Доказателство за това е и отчетно-изборната конференция в Добрич, където след гордостта на Томов кметът Лъчезар Росенов критикува политиката му в негово присъствие, за председател бе номинирана само Елена Поптодорова.
Камов и Радоев виждат изхода от създалата се ситуация в промяна на устава към въвеждането на колективно ръководство. Предвиждат се две нови длъжности - председател на НПС и политически секретар, чиито правомощия ще бъдат много ограничени. Под въпрос стои твърдението на Томов, че зад него застава огромната част от политическия съвет и националния партиен съвет. Защото засега открито го подкрепят единствено хората от кръга фирми, свързани с Борислав Брайков, и такива, които се доверяват на безпочвените обещания на Томов за високопоставени длъжности, на които един ден ще ги назначи. Спорен остава и въпросът дали от тази мрежа от икономически отношения някой печели и дали Томов се облагодетелства. Проблемът обаче е принципен. Единственото сигурно нещо е, че няма никакви гаранции, че ако Томов влезе във властта, няма да се повтори сценарият на вече скандално известните и обществено болезнени "Орион" и "Олимп".
Пада монополът на НЕК
Електрокомпанията се разделя на 11 дружества
Във вторник председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки нареди да започне разделянето на Националната електрическа компания. Досегашният вертикално интегриран монополист, който съвместяваше производството, преноса и разпределението на електроенергия, се разделя на 11 еднолични акционерни дружества с държавно имущество.
От НЕК се вадят АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Русе - изток", ТЕЦ "Марица-изток 1" и седемте електроразпределителни компании в София град, София област, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Горна Оряховица. Общата стойност на техния капитал е 50.136 млн. лв. След преструктурирането капиталът на НЕК се намалява от 123 087 408 лв. на 72 951 408 лв. Определени са и бордовете на новите дружества. Заедно с шефовете на НЕК те трябва да подготвят протоколи за разделяне на дружествата.
Преструктурирането стана удобен повод да се направят отдавна планираните кадрови промени в електрокомпанията. През последните месеци отношенията между част от шефовете на НЕК и Иван Шиляшки видимо се изостриха. От електрокомпанията заявиха, че не приемат модела на Шиляшки за преструктуриране и поискаха НЕК да се преобразува в холдинг, в който вертикалните връзки временно да се запазят.
Стигна се дотам, че премиерът Иван Костов трябваше да застане в ролята на арбитър при спора на енергийните шефове. Преди около седмица той извика вицепремиера Петър Жотев, борда на електрокомпанията, ръководството на Държавната комисия по енергетика и регулаторната комисия. Разбра се, че при обсъждането Костов е застанал твърдо зад Шиляшки.
Със заповедта си от 26 април Шиляшки уволни шест от седемте членове в Съвета на директорите на НЕК. От борда излизат досегашният му председател Константин Шушулов, Валентин Стефанов (досега беше и финансов директор на електрокомпанията), Божидар Баджов, Димчо Иванов - досегашен директор по инвестициите в НЕК, Сашо Чобанов - шеф на правния отдел и Станчо Андреев, който е зам.-председател на Агенцията по енергетика.
Новият борд ще бъде петчленен. От стария борд в него остава само Данаил Тафров, който е и главен изпълнителен директор на НЕК. Новите членове са директорът на "Енергопроект" Милчо Големехов, началникът на управление "Икономика и бюджет" в НЕК Лили Иванова, служителката в правния отдел на електрокомпанията Параскева Кисева и началникът на диспечерите Митю Христозов.
В енергийните среди все още се спори по предимствата и недостатъците на избрания модел. Този дебат всъщност не е много ясен, тъй като още при гласуването на Закона за енергетиката и на енергийната стратегия миналото лято се говореше за юридически самостоятелни дружества за производство, пренос и разпределение на електроенергия. Т.нар. модел на Шиляшки всъщност стъпва изцяло на закона и на заложения в него модел на единствения купувач.
Друг е въпросът за слабостите на модела единствен купувач, който е много консервативен и недостатъчно пазарен. Той се практикува само в 2-3 страни в Европа, между които са Франция и Испания. Експертите на Световната банка неведнъж изразяваха резерви по този модел за преструктуриране на НЕК и препоръчваха да се прилага по-либералния модел на регулирания достъп на трети страни до мрежата, който създава по-добри условия за конкуренция. По този въпрос обаче никога не е имало противоречия между енергийното ведомство и електрокомпанията - всички бяха единодушни, че моделът единствен купувач е най-подходящ за нашите условия.
Най-същественият (и в същото време най-спорният) момент в избрания модел за преструктуриране е, че НЕК се разделя на множество юридически самостоятелни дружества. Атомната централа, ТЕЦ "Марица- изток 1" и ТЕЦ "Русе-изток", които вече са извадени от електрокомпанията, ще се регистрират като независими производители. Като независими производители ще се регистрират и смесените дружества ТЕЦ "Марица-изток 3" (с участие на американската Entergy), ТЕЦ "Марица-изток 2" (с участие евентуално на германската RWE), ТЕЦ "Варна" (за която също се предвижда създаване на смесено дружество за рехабилитация и експлоатация на централата) и ТЕЦ "Бобов дол" (за която се предвижда обединяване с мини "Бобов дол"). Още през миналата година от НЕК бяха извадени 22 ВЕЦ, които бяха обявени за продажба. Ще ги последват и останалите малки водни централи, които са около 46.
Седемте разпределителни фирми и преносната компания (НЕК) също се обособяват като юридически самостоятелни дружества. В капитала на разпределителните фирми според Закона за енергетиката влизат мрежата за средно и ниско напрежение и съоръженията към нея - подстанции, трафопостове и средствата за търговско измерване. Това означава, че всички трафопостове, подстанции и електромерите, които са собственост съответно на предприятия и на граждани, трябва да бъдат изкупени от разпределителните компании. Тъй като това изисква много средства, с които разпределителните дружества едва ли ще разполагат при старта си, най-вероятно на собствениците ще бъдат предложени договори за изплащане с електроенергия.
В новата НЕК, която остава държавна, влизат електропроводите за високо напрежение, Централното диспечерско управление, предприятието "Язовири и каскади" и хидроенергийните комплекси. Преносната компания също така ще държи дялове в смесените фирми с чужди компании.
Преносното предприятие НЕК ще сключва договори с централите независими производители. В тези договори цената, която ще получават централите, съдържа два компонента - плаща се за произведената и купена електроенергия, но също така и за поддържането на мощност. Преносната компания сключва договори с разпределителните дружества, на които продава електричеството по цени на едро. Разпределителните компании от своя страна се договарят с потребителите - предприятия и граждани, на които продава тока по цени на дребно. Те ще бъдат единни за цялата страна и ще се определят съответно от Министерския съвет (до края на 2001 г.) и от Държавната комисия за енергийно регулиране (от 2002 г. нататък). Някои големи индустриални фирми, които са включени директно в мрежата за високо напрежение, и в бъдеще ще могат да купуват ток от самата НЕК.
Според енергийния закон след 2002 г. ще се даде право на достъп до мрежата на т.нар. привилегировани потребители. Това означава, че потребители, които отговарят на определени условия, могат да купуват електричество от избрана от тях централа-производител. Например ако "Нефтохим" договори изгодни условия с някоя централа например АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Варна" и т.н., рафинерията ще може да купува електричеството директно от тях, а НЕК е длъжна да я транспортира, срещу което ще получи съответна такса.
Големият проблем всъщност не е толкова раздробяването на НЕК, а това, че преструктурирането ще протича при замразени цени на електричеството. Това ще създаде сериозни финансови проблеми на енергийните фирми още при прохождането им.
"Споровете около преструктурирането на НЕК не звучат много сериозно. Дали ще е холдинг или множество отделни дружества, няма голямо значение, ако се запазят търговските връзки. В случая у нас не се прави разлика между организационен модел и търговски модел. А разликата е огромна. В Англия има три големи енергийни компании, така че конкуренцията не е голяма. Но това е организационният модел. В същото време обаче търговският им модел е напълно либерален - с разрешен достъп на потребителите до мрежата, енергийни пулове, всекидневни котировки на цените на еленергията и т.н. Това им прави пазара. У нас е обратното - организационният модел е силно раздробен, а търговският е много консервативен", коментира Иванка Диловска, експерт в парламентарната комисия по енергетика. Според нея търговският модел трябва да се либерализира с вторичното законодателство, за да се създадат по-добри комерсиални възможности за фирмите в електроенергетиката. При тази ситуация някои фирми могат да фалират, но не от модела, а от ниските цени и от потискането на цените през следващата година.
Накратко
Необходимостта от въвеждане на данък върху земеделски земи в страната обсъждаха експерти на кръгла маса, организирана от Института за пазарна икономика през седмицата. Целта е да се прекрати масовата практика собствениците да не обработват земите си, но и да не ги продават. "Ако собствениците на земеделска земя бъдат обложени макар и с минимален данък, това ще даде стимул за развитие на пазара на земя", заяви шефът на Винпром "Дамяница" Филип Харманджиев. Въвеждането на такъв налог може да създаде социално напрежение, смята президентският съветник Васил Цаков. Заделяне на субсидии за земеделието пък предложи Паунка Божинова от института "Пушкаров". Един от възможните варианти за подкрепа на агросектора е собствениците или ползвателите на земя да се обложат с данък, приходите от него да влизат в специален фонд, а той да дава субсидии, каза съветникът на земеделския министър Венцислав Върбанов Наньо Нанев.
Гръцкото правителство обяви, че предвижда да продаде 15% от капитала на ОТЕ, кандидат-купувач на БТК. Според публикации в гръцкия печат сделката се очаква да бъде сключена срещу договор за управление на компанията от страна на стратегическия инвеститор. Последният ще може да формира пакет от над 51% от капитала на ОТЕ, ако изкупи и акциите от телекома, които се предлагат публично на атинската борса.
Кабинетът одобри доклада на вицепремиера Петър Жотев за краткосрочните мерки, необходими за осигуряване на икономически растеж. Докладът е подготвен въз основа на предложенията на наши предприемачи. Документът е раздаден на ресорните министерства за съгласуване, а те в най-кратки срокове трябва да дадат становищата си кои от предложенията са приемливи и кои не, обясни Жотев. Със сигурност няма да бъдат приети предложенията за драстично намаляване на данъците, заяви той. Известно намаление на данъчните ставки ще има от началото на следващата година, каза зам.-министърът на финансите Димитър Радев. Тепърва ще се преразглеждат законите за ДДС, ДОД и корпоративното подоходно облагане и да се въведат облекчения в самите данъчни процедури, обясни зам.-министърът.
България ще се включи в разчистването на река Дунав от остатъците от разрушени мостове на югославския участък, реши правителството. Работата е поверена на изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" и Параходство "Българско речно плаване". Предвидените разходи са 417 750 долара. Агенцията ще предостави за 90 дни водолазен кораб, а БРП - два кораба-тласкачи и четири шлепа. Точна дата за старта на разчистването засега няма, но се надяваме тя да е по-скоро, коментира министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. Той подчерта, че до края на май може да се подпише и споразумението с Румъния за строеж на втори Дунав мост.
Връщат лицензите за валутни магазини
Фришоповете продължават да продават, но само на граждани, излизащи от страната
Отново да бъде въведено лицензиране на валутните магазини, предвижда проект за промяна на Закона за митниците. Документът е подготвен от Главно управление на митниците и в момента се съгласува между ведомствата.
Издаването на лицензи за безмитните магазини по границите беше отменено от кабинета от 5 април тази година. Мотивът беше, че липсва законово основание за режима. Според експертите от Главно управление на митниците обаче така се стига до вакуум в нормативната база. Затова те предлагат кандидатите за тази дейност отново да получават лицензи.
Ако предложението бъде прието, ще се разработи и наредба с изискванията към кандидатите. Най-вероятно едно от условията за лиценз ще е фирмата да бъде регистрирана в България. То също важеше доскоро, но беше премахнато. Друго условие в наредбата ще е свързано с опита на кандидатите в бранша. От значение ще бъдат и предвижданите инвестиции на дружеството в съответния район, където ще са магазините му.
С отменянето на лицензионния режим възниква проблем с вече издадените лицензи, твърдят от Главно управление на митниците. Дружествата, които в момента имат разрешителни, са около 20. Сред тях са "Трансимпекс", "Кореком", "Аида тур", "Бела тур", "Денеб", Б.Н. К., летище "Пловдив", летище "София", летище "Варна", летище "Бургас", авиокомпания "Балкан", "Софком". Всички те имат договори с ГУ "Митници", които важат 10 години след отварянето на магазините и изтичат в края на 2001 - началото на 2002 г. Тези биха могли да заведат съдебни дела срещу управлението за неизпълнението им. Досега имаше само потенциална възможност за това, но с възстановяването на лицензионния режим проблемът възниква на практика. За да се избегне това, се предлага и друга добавка в Закона за митниците, която да урежда заварените положения. Идеята е с нея да се даде възможност на лицензираните дружества да работят до изтичане на договорите им.
Не е вярно, че се готви промяна в Закона за митниците, предвиждаща фришоповете да бъдат отворени отново, каквато информация излезе през изминалата седмица, добавиха специалисти от Главно управление на митниците. Магазините, общо близо 40 на брой, въобще не са затваряни след влизането в сила на новия Закон за митниците от началото на 1999 г. Причината е, че нито една от разпоредбите му не налага изрично магазините да прекратят дейността си.
Валутните магазини по сухопътните граници не са затваряни след 1 януари 1999 г., каза и шефът на дирекция "Валутна и левова търговия" в "Трансимпекс" Янчо Янев. Нормативната уредба за работата на фришоповете в началото на миналата година просто създаде неяснота, обясни той. С влизането в сила на Закона за митниците само беше забранено зареждането на магазините и известно време те продаваха само складираната си продукция. В края на март обаче беше издадена заповед на финансовия министър Муравей Радев, с която зареждането с нова стока беше възобновено, обясни Янчо Янев.
Текстът от закона, който касае фришоповете, е чл.181. Според него не се допуска освобождаване от митни сборове на стоки, продавани в зоните за митнически контрол при пунктовете, освен с четири изключения. Това са корабното и самолетното снабдяване с горива и продукти, продажбата на стоки на дребно на пристанища и аерогари, продажбата на борда на самолетите и корабите по международни линии и в специализираните магазини за обслужване на дипломатическия корпус. В изключенията не фигурират магазини по сухопътната граница. Този член беше най-спорен още при обсъждането на закона в парламента през 1998 г. Мотивите на депутатите да се изключат от списъка безмитните магазини бяха, че през тях минава огромна част от контрабандния внос.
В същото време в чл.104 от закона се казва, че режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове. Фришоповете се обявяват за митнически складове, какъвто е и режимът в ЕС. Разрешението за склад се издава от началника на районното митническо управление. Според чл.341 от Правилника за прилагане на Закона за митниците в тях не се допуска продажба на стоки на дребно. Има обаче две изключения, които са посочени в специално приложение. Във фришоповете може да се продават стоки на дребно на пътници срещу валута и на чуждестранни дипломатически служители и служители на международни организации. Така се оказва, че стоките, продавани от валутните магазини по сухопътните ГКПП, не се нуждаят от освобождаване от митни сборове, стига да напускат страната.
Страните от ЕС ограничиха валутната търговия при движението на пътници между държавите членки, напомниха специалистите. Сега безмитно могат да пазаруват само граждани, които напускат еврозоната. Междувременно гръцките магазини по границата с България все още да работят.
София търси 8 млн. долара за управление на градския транспорт
Столичната община преговаря с правителствата на Япония и Корея за отпускане на нисколихвен заем или безвъзмездна помощ за изграждане на система за контрол на транспорта в София, съобщи Георги Чакъров, шеф на управление "Организация на транспортната дейност". Системата ще струва от 3.5 до 8 млн. долара в зависимост от това дали ще контролира само градския транспорт, или ще управлява целия транспортен поток. Очаква се финансирането да бъде отпуснато в полза на общината, но да се усвоява от японски или корейски фирми (в зависимост от това коя държава ще осигури финансирането), които да доставят оборудването. Проектът ще се осъществи най-рано след година, след цялостната промяна на уличната мрежа чрез пробивите на бул. "Димитър Несторов" и бул. "Пенчо Славейков".
"Няма смисъл да се прави система само за градския транспорт, частните превозни средства са много повече, затова е необходимо управление на целия транспорт", коментира пред "Капитал" зам.-кметът Иван Гечев. По неговите думи за целта ще се поставят камери и датчици на повечето кръстовища в столицата. Уредите ще следят колко превозни средства преминават и колко чакат на кръстовищата, информацията ще постъпва в централен компютър и той автоматично ще регулира светофарите. По думите на Чакъров се предвижда дори още по-модерна (а вероятно и по-скъпа) технология - въвеждане на т.нар. диспечерски трънк-радиосистеми, които работят като мобилни телефони, GPS-оборудване със сателитна връзка.
Ако се договори финансиране за система на управление на целия транспорт в София, сделката ще трябва да получи одобрение от Пътна полиция. В случай че средствата се отпуснат като кредит (и особено ако по него има държавна гаранция), общината ще трябва да организира процедура за възлагане според Закона за обществените поръчки. Това означава, че въпреки предварителните очаквания за японски или корейски фирми няма формална пречка в конкурса да участват всякакви фирми, които отговарят на изискванията. Ако финансирането е безвъзмездно, доставката на оборудване и изграждането на системата ще бъдат пряко възложени при съгласуване с финансиращата институция.
Общината е представила проекта и в Япония, и в Корея. В първия случай кандидатурата е пред Японската банка за международно сътрудничество. Ако тя го одобри, вероятно ще отпусне заема при близо два процента лихва и десетгодишен гратисен период на изплащане. В случай на договор с Япония се очаква финансиращата страна да постави изискване, че фирмата трябва да е японска или поне да има офис в Токио. Причината е, че обичайно банката за международно сътрудничество отпуска т.нар. йенови заеми с цел да елиминира валутния риск, при които разплащанията се извършват само в йени и само между японски институции. При сключване на споразумение с Корея отсега се говори, че избраната компания ще е "Хюндай", защото е специализирана в подобни транспортни системи на управление.
Подписът на Гетова стои под компенсаторните записи на Енгибарова-Шмид
Жотев назначи цялостна ревизия на отдел "Реституция" в министерството си
Подписът на бившия зам.-министър на промишлеността Едит Гетова стои под скандално издадените компенсаторни записи на Анжел Енгибарова-Шмит. Бившата зам.-министърка на Александър Божков беше обвинена, че е подписала удостоверения, които надхвърлят 250 пъти реалната стойност на отнета след 9 септември 1944 г. фабрика на българката с германско поданство. Преди една седмица министърът на икономиката Петър Жотев нареди на заместника си Левон Хампарцумян да извърши проверка дали г-жа Гетова е подписвала такива компенсаторни записи и кой е виновникът за изплатеното 250 пъти по-голямо обезщетение. Миналата събота няколко централни всекидневника написаха, че проверката е завършила и Едит Гетова нямала нищо общо с тази афера. Самата бивша зам.-министърка обеща да напише писма до МВР и Главна прокуратура, които да открият кой я е почернил пред медиите. Само че вицепремиерът Жотев не остана напълно удовлетворен от проверката и назначи цялостна ревизия на отдел "Реституция" в министерството на икономиката.
Скандалът избухна, след като вестник "Монитор" публикува извадки от доклад, за който се твърди, че е предоставен от контраразузнаването на премиера Иван Костов през миналия ноември. Той пък го върнал на вицепремиера Александър Божков с резолюция. Осведомени твърдят, че докладът е автентичен. Същите данни ги имало и в доклада на НСС за корумпираните властници, който Костов получи на 10 декември. Първият вариант обаче бил концентриран върху завишаването на обезщетението на българката с немско гражданство Анжел Вахан Енгибарова-Шмит по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Тя е получила за бащината си фабрика във Варна компенсаторни записи на стойност 70 милиарда стари лева. Преди 9 септември 1944 едва ли е съществувал такъв завод, чиято цена да е толкова висока. (Варналии твърдят, че става въпрос за неособено голяма фабрика за печки.) Измамата е станала, като се използва формулата за изчисляване на стойността на имота в днешно време. Според нея при определяне стойността на обезщетението не трябва да се взимат предвид деноминациите на лева през 1951 и 1962 г. и ако това е станало, то коефициентът трябва да се отчете и в числителя, и в знаменателя на формулата. По необясними причини обаче коефициентът 250 е попаднал в числителя, а не е попаднал в знаменателя, и обезщетението на Анжел Вахан Енгибарова-Шмит е нараснало с 250 пъти.
За въпросните компенсаторни записи отдавна се говори сред инвестиционните посредници в столицата. Повод за приказките стана фактът, че въпреки приетите закони и разпоредби министерството на промишлеността дълго време бави издаването на компенсаторни записи. Обезщетението на Анжел Вахан Енгибарова-Шмит фактически е първата партида по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Така цената на компенсаторните записи на Шмит се търгуваха от инвестиционните посредници в началото около 52%, а след това между 38.5% и 41.5% от номинала. Важна подробност е, че според закона компенсаторните записи могат да служат като разплащателно средство "във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества, както и да се ползват като инвестиционни бонове с всички произтичащи от това права и задължения по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, включително участие в доброволни фондове".
След като министерството на промишлеността и областните управители също започнаха да издават, цената на компенсаторните записи падна на 17-23% от номинала, а в момента поради многото издадени удостоверения стойността им е около 14%. Така с този ход е реализирана двойна печалба - от една страна, стойността на обезщетението е завишена, от друга, изкуствено е създаван дефицит на пазара, за да се държи висока цена.
Пълномощник на неочаквано забогатялата стара дама е Бранимир Ботев Ботев - неин близък родственик. Той от своя страна е съдружник и собственик в четири фирми - "Ибико", "Спомар - Левски Спартак", "Юс консулт" - София, и "Лега арх" ЕООД. В "Спомар" Ботев е съдружник с фирма "Холидей - Н" ЕООД, която е 100 % собственост на "Нове холдинг" на Васил Божков, а преди е била на хазартната фирма "Ай Ем Джи", където участие освен Божков имаха и Младен Михалев-Маджо и хора на "Мултигруп". Бранимир Ботев е представляван от своя приятел от Пловдив Димитър Вълков. Осведомени твърдят, че другият приятел на Ботев е съпругът на Гетова.
Важна подробност за Бранимир Ботев е, че освен всичко той беше и съветник на министъра на администрацията Марио Тагарински, който беше и национален координатор по въпросите за обезщетяване на гражданите по ЗОСОИ.
Основният спор, който възникна, след като нещата бяха извадени на показ, е кой е подписал удостоверенията за притежаване на компенсаторни записи. Въпросът ще даде отговор и на подозренията кой и защо си е затворил очите за тази измама.
Според закона (чл.6) органът, който издава записите, е министърът, който упражнява правата на държавата в търговските дружества, в чиито активи са включени имуществата, а във всички останали случаи - областните управи. Направените оценки от експертните лица се утвърждават от министъра или областния управител. В случая с компенсаторните записи на г-жа Шмит това би следвало да е Александър Божков, затова подозренията паднаха върху него. Върху временните удостоверения на въпросната г-жа обаче стои подписът на Едит Гетова. Под парафа стои на ръка допълненото уточнение, че Гетова се е подписала там от името на министъра. Навярно проверката на министерството на икономиката ще установи дали зам.-министър е имал право да подписва удостоверенията и защо го е направила. Обезщетяването със записи е станало с решение NoРД-24-240 от 2 март 1999 г. Още на 29 март близо 5.6 милиарда стари лева от записите вече се прехвърлят на фирма А.Р.U.S. Въпросната фирма е регистрирана в офшорната зона в щата Делауеър, САЩ. По-късно стана ясно, че с тях е платена 20% от цената на комбинат "Свилоза", където A.P.U.S. е купувач заедно с РМД. На 6 април се прави ново прехвърляне на компенсаторни записи от г-жа Енгибарова-Шмит, а на 18 май други 10 милиарда стари лева са прехвърлени на офшорната фирма Stergy Metals Co. ltd, регистрирана в Кипър, Никозия.
Вече стана ясно, че същата схема е била използвана и при издаването на компенсаторни записи на Милка Йонова от Сливен. Тя е получила записи на стойност 900 милиона лв. Миналата седмица от Пловдив гръмна още един скандал - отново за издадени компенсаторни записи, в които беше намесено името на пловдивския съдия Здравко Киров. Компенсаторните записи надвишавали отново 250 пъти реалната стойност и били получени от председателя на апелативния съд в Пловдив миналата година. Според проверката грешката била на оценителя на имуществото Иван Иванов.
Изобщо разравянето на оценките и издаването на компенсаторните записи вещаят нови скандали. Вероятно това е причината вицепремиерът Петър Жотев да иска цялостна ревизия на отдел "Реституция" в икономическото министерство. Според източници от министерството на икономиката тя трябва да завърши в края на идващата седмица.
Кръгът "Олимп" е свързан със СИК
Фирма на Славчо Христов и Малкия Маргин правила рекламната кампания на пловдивския кмет
Хора от структурите на СИК са били съдружници на бизнесмена Славчо Христов. Неговото име нашумя напоследък покрай покупката на "Златни пясъци", влизането в надзорния съвет на БРИБанк и обявената веднага след това сделка за закупуване на фалиралата Стопанска банка. Шеметният възход на фирмите, в които участва шефът на столичния ресторант "Олимп", още преди месец даде повод да се заговори за появата на нова икономическа групировка, свързана с властта. Преди две седмици стана известно, че собственикът на ресторант "Олимп" има обща фирма със зетя на премиера Иван Костов. Този факт още повече засили интереса към бизнеса на Славчо Христов. Много хора сега се питат дали произходът на неговите пари е чист. Въпросът е принципен и засяга не само шефа на "Олимп", но и всеки новопоявил се бизнесмен от неговия калибър.
Въпреки многото публикации за Славчо Христов неговото бизнесминало продължава да е изпълнено с бели петна. Досега на преден план бяха извадени главно връзките му с премиерското семейство и влиятелни фигури в СДС. Малко известни останаха неговите контакти с големите играчи от сенчестия бизнес.
Хора, които познават Славчо Христов, не крият, че той има тесни отношения със силовите групировки. Някои източници дори твърдят, че шефът на "Олимп" е сред най-приближените до един от лидерите на бившата застрахователна компания СИК Красимир Маринов (Големия Маргин). Известно е, че той и брат му бяха сред малцината представители на борческите структури, поканени да участват в срещата на кандидат-президента Петър Стоянов с хора на бизнеса през есента на 1996 г. Срещата се състоя в ресторанта на Славчо Христов. Както е известно, на нея е бил обсъждан и въпросът за финансирането на изборната кампания на СДС и всички поканени плащаха по 2000 долара. Тогава хора от щаба на сините обясняваха, че идеята за срещата е била на шефа на ресторант "Олимп". Съставът на гостите не беше коментиран. Лидерът на партията Иван Костов заяви, че по-опасно щяло да бъде, ако в "Олимп" бяха гостували Маджо и Пашата. Костов не скри тогава, че и двете му коли са застраховани в СИК, и заяви, че "животът е по-силен от скрупулите, особено когато се отнася за коли". Два дни след този обяд с хората на бизнеса изпълнителният директор на СИК Димитър Попов гръмко обяви, че цялото имущество на СДС е застраховано при тях. По това време тръгна и слухът, че "групировката се цепи на червен СИК и син СИК" (заради крепките връзки на Маджо с "Позитано" 20). Това твърдение обаче не беше потвърдено категорично от последвалите бизнестрансформации на бившите борци. По-скоро с течение на времето в СДС се образуваха крила на различните силови групировки.
Славчо Христов има няколко фирми, в които в различни периоди е бил съдружник на хора от СИК. Първата е "Чоби-90" ООД, в която негов партньор е Николай Андреев Маринов (Малкия Маргин). Дружеството е регистрирано в съда през август 1997 г. с адрес ул. "Березина" 31 в столичния квартал Малашевци, където се намира родната къща на Славчо Христов. Фирмата е с предмет на дейност: производство и търговия на стоки, разрешени със закон, представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни лица, каквото и да означава това. Съвместната дейност на Славчо със сикаджии (поне официално) не е продължила дълго. През ноември 1997 г. са извършени промени, като съдружниците са заличени, а фирмата е преобразувана в ЕООД. Като едноличен собственик вече е записана фирмата "Литекс комерс" ООД, собственост на Гриша Ганчев.
Малкия Маргин е бил заедно със Славчо Христов и в съвета на директорите на фирмата "Селекта" АД. Тя се е занимавала с търговия, строителство, транспортни и спедиционни услуги, хотелиерство. Двамата са били в нейното ръководство до август 1998 г., когато са заличени и заменени с футболиста Емил Костадинов и известния сикаджия Мирослав Александров. Александров е съдружник на Малкия Маргин във фирмата "Н енд М" ООД, която държи най-голям пакет от акциите на "Селекта" - 40%.
"Н енд М" е съкращение от имената на нейните собственици - Николай и Мирослав. Фирмата фигурира като член на управителния съвет на "Секюрити иншуранс къмпани (СИК)" АД, на застрахователното дружество "Секюрити иншуранс къмпани (СИК)" АД и на "СИК - Живот" АД. Малкия Маргин беше и член на съвета на директорите при първата съдебна регистрация на СИК. Впоследствие, когато дружеството беше преобразувано и беше въведена двустепенна система на управление, шеф на управителния съвет стана неговият брат Красимир Маринов. Големия Маргин е сред съдружниците във финансовата структура на групировката "Интергруп енд партнърс" ООД заедно с Младен Михалев (Маджо), Румен Николов (Пашата), Дмитрий Минев (Димата Руснака), Венцислав Стефанов и Милчо Бонев (бай Миле).
Общата фирма на Малкия Маргин и Славчо Христов "Селекта" АД е основен съдружник в известната строителна фирма "Балкан строй инженеринг" ООД. Тя стана известна покрай спечелените търгове за ремонт на пистите на летище София през 1998 г. Фирмата извърши и цялостен ремонт на перона на летището по проекти, финансирани от програма ФАР. Другият съдружник в нея е македонската компания "Гранит". Служител на фирмата по времето, когато тя печелеше държавни поръчки, беше Борис Краус, брат на бившия министър на транспорта. Според запознати именно връзката с Вилхелм Краус е осигурила договорите с летището. Лобирането на бившия транспортен министър се потвърждава и от добрите отношения на неговия син с шефа на "Олимп". Антон Краус и Славчо Христов имат регистрирана обща фирма "Софстрой комплект" ООД.
За "Балкан строй инженеринг" винаги се е знаело, че е свързана със СИК. Докато беше шеф на фирмата, Славчо Христов беше две години и вицепрезидент на футболния клуб "Славия". По това време групировката беше мажоритарен собственик на отбора. След като шефът на "Дискавъри 93" Стоян Николов беше арестуван за лоши кредити от ТСБанк и се отказа от президентския пост в "Славия", логото на фирмата изчезна от екипите на отбора. Тогава негов спонсор стана точно фирмата "Балкан строй инженеринг". Твърди се, че от това време Славчо Христов е в добри отношения с Младен Михалев -Маджо, Милчо Бонев, Венци Стефанов и останалите влиятелни фигури в СИК.
Самият Славчо Христов отрича да има нещо общо със сикаджии или други представители на силови групировки. Това обаче лесно може да бъде опровергано при проверка на не особено сложните фирмени отношения с неговите съдружници. Николай Маринов (Малкия Маргин) например участва във "Фининвест къмпани" ООД, където негов съдружник е Роберт Брайков Стефанов. Той пък има общ бизнес със Славчо Христов във фирмата му "Транзит инс" АД (където партньори на шефа на "Олимп" са и футболистите Наско Сираков и Борислав Михайлов).
Миналата седмица пловдивският вестник "Марица днес" разказа за дейността на фирмата "Надин - рекламна агенция" ООД в града. Това е една от фирмите, собственост на Славчо Христов. Негов съдружник в нея е Надя Вълева, която участва и в другата му фирма, занимаваща се с рекламна дейност - "Интер сън адвъртайзинг" ООД.
Според вестника в последно време "Надин" се е намесила сериозно на рекламния пазар в Пловдив. През януари фирмата е предложила да подпише дългосрочен договор с общината за развитие на външната рекламна дейност в града. Проектът би осигурил инвестиция от 864 150 долара в срок от четири години, изчислили хората на частната рекламна агенция. Концепцията, дадена за одобрение в кметството, е 51 страници и е била разработена зад гърба на десетината агенции в този бизнес, твърди "Марица днес".
Офертата предвиждала община Пловдив да предостави на "Надин" рекламните места на града срещу процент от печалбата. Става дума за около 200 билборда, цялата рекламна площ върху автобусите от градския транспорт, кошчетата за смет, уличните часовници и т.н. Според вестника засега този проект е стопиран. "Марица днес" цитира кмета Иван Чомаков, според който местата за реклама няма да се дадат с договор за съвместна дейност, а след конкурс, проведен по правилата на общинската наредба за рекламна дейност. От същата публикация обаче става ясно, че "Надин" е организирала кампанията на Иван Чомаков за местните избори. Фирмата е предоставила свои билбордове, върху които е стоял ликът на кандидата на СДС в града и сегашен кмет. Тези билбордове са били поставени незаконно върху общински терени, за които не са били провеждани търгове, е заявил юристът на ВМРО Николай Стойчев пред "Марица днес".
"Надин - рекламна агенция" ООД винаги е била свързвана с интересите на СИК в Пловдив. Съдружник на Славчо Христов и Надя Вълева при регистрацията на фирмата е бил и Николай Маринов, показва справката в Пловдивския окръжен съд. Няма данни дали Малкия Маргин все още има собственост в дружеството, но според хора от рекламния бизнес фирмата определено се ползва с подкрепата на местните силови структури и на синята общинска управа.
Според някои източници разкритията на "Марица днес" са предизвикани заради застрашени интереси в областта на рекламата в Пловдив, където вестникът от години има водещи позиции. Ден по-рано същото издание излезе със заглавие "Олимп" точел "Асеновград-БТ". В статията се твърди, че от държавния комбинат били източвани техника, кадри и производствени квоти към частна фабрика за производство на цигари в Харманли, в която дялове имал и Славчо Христов. Вестникът съобщи и за изчезнала скъпа целофанираща техника, която според източниците на изданието е отпътувала за Харманли.
Фирмата, която държи фабриката, се казва "Норт" ООД. Дружеството е регистрирано през 1996 г. До ноември миналата година съдружници в него са били четирима души - Борислав Борисов, Първан Първанов, Светослав Витков и Иван Панчев. Преди няколко месеца те са напуснали дружеството и в него са влезли Славчо Христов и Тодор Толев, съобщи в сряда БНР.
Фабриката се намира в близост до международния път Е 80. В нея се произвеждат главно цигари с марка "Европа", които са предназначени за износ в Македония. Преди седмица във фабриката са постъпили 80 хил. тона тютюн за преработка, внесен през митница Свиленград. В кореспонденцията на националното радио се посочваше, че лицензът на фабриката за производство на цигари е изтекъл през юни миналата година и няма данни той да е бил подновяван. След излъчването на материала от фабриката са заявили, че има нов лиценз. Той е бил издаден наскоро на името на фирмата, в която участва и Славчо Христов.
Интересното е, че фирма "Норт" е само наемател на фабриката. Действителният собственик е небезизвестният бизнесмен Тенчо Тенев-Свинаря. За него се твърди, че има силни позиции на ГКПП "Капитан Андреево" и контролира проституцията и хазарта в района между Харманли и Свиленград. Името на Тенчо Тенев беше намесено в скандала с контрабандата на цигари, избухнал преди година. Тогава полицейски източници твърдяха, че харманлийският бос е бил разпитван по аферата с контрабандния канал през Ново село. Тенчо Тенев е известен с връзките си с о.з. ген. Любен Гоцев. За бившия шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност и член на Генералското движение за обновление на БСП също се твърдеше, че е замесен в контрабандата на цигари през Ново село, но обвиненията срещу него не бяха доказани. Свинаря и Любен Гоцев имат общ бизнес чрез фирмите "Източноевропейска петролна компания" и "Дител". Последната фирма е изнасяла преди години живи агнета и агнешко месо за Гърция и Италия съвместно с фирмите на Румен Спасов.
Срастването на сенчест бизнес и политика не тръгва от "Олимп", както и "Олимп" не е единственият приятелски кръг, олицетворяващ подобна симбиоза. За икономиките в преход подобни образувания са често срещано явление, тъй като се явяват заместител на легалните външни инвестиции. Проблемът е, че с развиването на бизнеса винаги идва моментът, в който част от него трябва да бъде извадена на повърхността. Това означава не само организационно преструктуриране, партньорство с официалните власти, поддържане на имидж, но и доказване на капиталите. При строг контрол върху произхода на парите и работеща данъчна администрация обществото би могло дори да спечели от подобна легализация. За съжаление в България практиката показва, че преходът на светло е свързан основно с корупция по високите етажи и по-нататъшно деформиране на бизнессредата. Поредното външно мнение, поставящо страната в тази светлина, беше дадено през миналата седмица от Пол Рейнолдс от Лондонския институт "Адам Смит":
"За нещастие в България се забелязва и засилване на влиянието на мафиотски големи бизнесгрупировки, които създават култура на непрозрачност. При предишното правителство мафиотските групировки се бореха за територия. Сега тези съмнителни групировки, в които има много бивши служители на тайните служби, обхващат почти две трети от икономиката и днес при много приватизационни сделки тези компании са основните купувачи."
(цитатът е от интервю, излъчено по Би Би Си на 25 април)
"Юкос петролеум" е купена от виенската "Нафтекс груп"
Зам.-министърът на енергетиката на Русия Александър Кочнев подкрепял варненската фирма
"Юкос петролеум България" била принудена да се преименува, защото "Юкос" - Москва, която няма нищо общо с варненската фирма, предявила претенции за името, съобщи добре осведомен източник от петролния бизнес. От края на януари компанията, която стана мажоритарен собственик на държавния дистрибутор "Петрол", се нарича "Нафтекс". Тази информация обаче придоби публичност едва преди няколко седмици.
"Юкос петпролеум" е регистрирана във Варна през юли 1995 г. с капитал 20 млн. лв. От самото й учредяване до днес фирмата е свързана с верига от скандали. Първоначално те засягаха главно отношенията й с Нефтохим заради сложни финансови схеми за разплащане с рафинерията през фирма "Феста", която пък се свързва със скандалната групировка "Орион". Последваха скандалите около превземането на МОБ "Свети Никола", съмнения за фалшив реекспорт на горива, конфликтите при приватизацията на "Петрол". "Юкос петролеум" купи и 17 млн. долара дълг на Нефтохим към банка Биохим. Твърди се, че дисконтът, който е получила, е между 2.5 и 4 млн. долара. Наскоро "ЛУКойл Нефтохим" отряза "Юкос петролеум" от доставките на нефт и от дистрибуцията на горива. От "ЛУКойл" посочиха като причина неизплатени задължения на "Юкос" към компанията. Дотогава "Юкос петролеум" беше сред основните доставчици на суров нефт за Нефтохим и влизаше в групата на големите дистрибутори на горива. "Юкос" доставя нефт и за румънската рафинерия "Петронидия" и дистрибутира нейни горива, като внася част от тях и в България.
У нас "Юкос петролеум" се свързва с генералското движение в БСП (Любен Гоцев) и с името на Майкъл Чорни, въпреки че до момента няма преки доказателства за това. Шефът на фирмата Митко Събев винаги е отричал такава връзка.
Основна фигура в "Юкос петролеум", а сега и в "Нафтекс" е литовецът Денис Джерсов. При първоначалната регистрация на фирмата той е вписан в управителния съвет в компанията на московчаните Александър Минаков и Николай Лещев и на Владимир Арудзян - Виена. Единственият българин в УС тогава е Митко Събев. Вероятно това също дава повод за твърденията, че зад "Юкос петролеум" стоят чужди, най-вероятно руски капитали. Никоя от известните и легални руски компании обаче не потвърди да има отношения с "Юкос петролеум - България", такава връзка отрича категорично и "Юкос" - Москва.
През миналата година бизнессредите у нас бяха стъписани от една необичайна случка. Непосредствено преди сделката за "Петрол" бившият зам.-министър на енергетиката на Русия Сергей Чижов прилетя за два часа в София с единствената цел да лобира за "Юкос петролеум" при приватизацията на държавния дистрибутор. Оказа се, че зам.-министърът не е действал самодейно, а е командирован редовно от тогавашния енергиен министър Сергей Генералов. В съпровождащото писмо на Генералов за пръв път се съобщава официално, че "Юкос петролеум" е създадена от "Юкос" - Москва. Още преди няколко години обаче руската петролна компания се оттеглила от българската фирма. Според Генералов зад "Юкос петролеум" стояли други руски нефтени компании, например "Роснефт". Участието на "Роснефт" във фирмата обаче не беше потвърдено.
В крайна сметка се оказа, че истинският собственик на "Юкос петролеум" е "Нафтекс груп" - Виена. Тя също се управлява от Денис Джерсов. Не е ясно какъв е източникът на капиталите на виенската фирма. Предполага се, че ако има връзка с Чорни, тя минава през тази фирма. Според източник от петролните среди Джерсов се познава добре със сегашния зам.-министър на енергетиката на Русия Александър Кочнев, с когото работил в "Конекс" - фирма с участие на руски държавни фирми, която е координатор на тръбопровода за пристанище Одеса. От 1997 г. фирмата е в процедура на ликвидация. Някъде по това време е създадена и "Нафтекс груп" - Виена.
Кочнев е първи зам.-министър на енергетиката от юли миналата година, преди това седем години е бил директор на централното диспечерско управление "Нефт". Според различни статии в "Независимая газета" минава за близък до "ЛУКойл", но в материал, който обсъжда всички зам.-министри, се казва, че е смятан за един от лобистите на "Газпром" и изобщо не е включен в списъка на хората на "ЛУКойл". Според руската преса Кочнев е протеже на министъра Виктор Калюжни и най-вероятен негов наследник. В министерството на енергетиката Кочнев отговаря за износа на нефт, освен това е шеф на Междуведомствената комисия за регулирането на използването на експортните нефтопроводи и Междуведомствената комисия за разглеждането на въпросите, свързани с достъпа на независими организации до газопреносната мрежа на "Газпром". Според "Нафтекс груп" по времето, когато Кочнев отговаря за износа, експортът на големите компании е намалял с 9 млн. тона, но за сметка на това в статистиката са се появили графите "други" - 3.75 млн.тона, и "държавни нужди" - 3.674 млн., което прави около милиард долара и е нарушение на президентски указ за недопускането на износ чрез посредници.
Като зам.-министър на енергетиката и шеф на комисията, която контролира износа, Кочнев е приемник на Сергей Чижов, който сега е съветник по промишлеността на Путин. Според руския вестник "Комерсант" Кочнев е човек на Николай Аксьоненко. Аксьоненко е министър на железниците, бивш първи вицепремиер, който изпълняваше поръчките на кремълските бизнесмени Борис Березовски и Роман Абрамович от миналата пролет, когато стана първи вицепремиер. Според списание "Експерт" покрай алуминиевите сливания в Русия Чорни се е свързал с Абрамович.
"Всичко това е лъжа. В навечерието на създаването на новото руско правителство някой иска да злепостави министъра Виктор Калюжни, атакувайки един от членовете на неговия екип. Аз никога не съм бил нечий човек, имам свои принципи и много хора могат да потвърдят моята независимост. Не познавам Михаил (Майкъл) Чорни. Компанията "Юкос петролеум" е известна, но сега научавам, че си е променила името. Никога и по никакъв начин не съм помагал на Денис Джерсов, когото аз познавам като Денис Ершов. Той е син на мой покоен приятел, но никога не се е обръщал за помощ към мен. Фирма "Конекс" беше създадена преди 10-ина години, след като падна монополът за износ на нефт. Тогава тези производствени обединения създадоха мениджърска компания за продажба на нефт в чужбина. ЦДУ "Нефт", на което тогава бях директор, имаше 3% дял и беше съучредител. Денис Ершов беше мениджър във фирмата, но нито той, нито аз сме имали физическо участие в капитала й", коментира за "Капитал", Александър Кочнев.
Според изпълнителния директор на "Нафтекс" - България, Митко Събев "Юкос петролеум" не се е карала с "Юкос" - Москва, а е приела името на истинския си собственик - "Нафтекс ойл трейдинг". През април 1998 г. "Юкос" - Москва, решила да продаде всичките си задгранични фирми в Турция, Кипър, Лондон, Люксембург, Унгария, България и други страни. Цялата мрежа била купена от "Нафтекс груп" - Виена, включително и "Юкос петролеум - България".
Новият враг
Атаката на властта срещу "Мобилтел" - нова версия на разбиването на Мултигруп
Поредица от събития от изминалата седмица оставят впечатлението, че на "Мобилтел" бе отредена ролята на жертвения агнец в борбата на премиера срещу корупцията. Разигралият се преди три години сценарий на активна борба срещу Мулти-груп се повтаря с малки разлики в сюжета. Тогава "корпорацията" на Илия Павлов беше нарочена, може би не без основание, за големия враг на пазарната икономика и атакувана по всички линии. Сега "Мобилтел" се оказа дружеството, което заслужава същите усилия от страна на правителството.
Първата крачка към това е заплахата на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) да отнеме лиценза на "Мобилтел", ако не отстрани съществени нарушения, които заплашват националната сигурност. Сред управляващите е добре известно, че нито едно от прегрешенията на "Мобилтел", които предизвикаха раздвижването от миналата седмица, не е новост. Те не само датират отпреди, но и повечето от тях имаха доста широк медиен отзвук.
Факт е обаче, че през първите година-две от мандата си правителството неофициално толерираше инвестициите на съмнителния руски бизнесмен Майкъл Чорни, който държи над 90% от капитала на "Мобилтел" чрез швейцарския фонд "Истърн телеком маркет".
Дългото толериране на същите тези пропуски беше признак за явен клиентелизъм и корупция, а привидното спокойствие в държавата допреди няколко седмици беше нужно за крепенето на нарушения във всички сектори и масовото източване под една или друга форма. Както стана и в случая с Мултигруп, статуквото се нарушава само когато управляващите търсят виновник, който да поеме негативите заради растящото общественото недоволство.
Когато в края на горещата на интервюта и политическо напрежение предходна седмица премиерът Костов каза, че ще отговори със силата на закона на атаките срещу него, вероятно е имал предвид и това, което се случва с "Мобилтел" сега. Близостта на Бонев с Грашнов и Чорни бе основен аргумент в устата на защитаващите Костов сини активисти. Така че, макар вътрешният министър Йорданов да отрича атака срещу "Мобилтел", събитията дават основание да се предполага обратното.
В правителствените среди няма единно мнение дали процедурата с предупреждението от ДКД ще приключи с отнемане на лиценза. Едната теза е, че ще е политическа грешка да се прекратят комуникациите на 200 хил. абоната на GSM-оператора, втората - че абонатите няма да пострадат от евентуално отнемане на лиценза, защото ще го поеме друга фирма. Ако "Мобилтел" смени собственика си до няколко седмици (очаква се скоро да бъде обявено официално, че "Зееви груп" е взел миноритарен пакет от мобилния оператор), съвсем ясно е, че атаката не е срещу самото дружество, а срещу сегашния собственик и сегашния мениджмънт.
Още на 21 април се разбра, че е стартирала проверка на Държавната комисия по далекосъобщенията за прелицензиране на "Мобилтел" като GSM-оператор. Шефът на ДКД обясни, че това било рутинна процедура, поискана от самата компания, свързана както с условията на стария лиценз, така и във връзка с предстоящото издаване на втори такъв на купувача на БТК. Целта е двата оператора да действат при равни условия по закон. Според пресцентъра на ДКД искането за прелицензиране било още от края на миналата година, но му се дава ход едва сега. Формалният повод е, че правителството преди две седмици одобри доклада за БТК и сделката вече би трябвало да е пред подписване. В този дух са и изявленията на Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията, който твърди, че приватизационният договор за телекома ще бъде парафиран до края на май.
В средата на седмицата жълт светофар към "Мобилтел" светна и от сградата на вътрешното министерство. МВР поиска от компанията да възстанови линията си към държавното ведомство и предупреди, че липсата на подслушвателни устройства за употреба съгласно Закона за специалните разузнавателни средства е нарушение на съществуващия лиценз. Миналия вторник ДКД реагира, като прати официално предупреждение на "Мобилтел" да възстанови връзката с МВР до 24 часа. След това дни наред се точеха комични медийни атаки, като "Мобилтел" твърдеше, че е възстановил връзката още във вторник вечер, а МВР твърдеше, че линията още е прекъсната.
По-сериозното е, че "Мобилтел" от години не изпълнява ангажимента да осигури оборудване и техническа възможност на МВР за подслушване на GSM-връзките. Това означава "Мобилтел" да направи значителна инвестиция - според някои версии тя е от порядъка на 500-600 хиляди долара, а според други надхвърля 1 млн. долара. Смята се, че в периода на управлението на Бонев като вътрешен министър "Мобилтел" си е позволявал безнаказано да нарушава споразумението с МВР.
Отделно от това в близко бъдеще вероятно ще бъдат прекратени и договорите на МВР и Министерството на отбраната с "Мобилтел" за електронно следене чрез системата GPS. Не че самите договори не бяха достатъчно скандални още при подписването им.
Тенденцията въобще е да пресъхват и другите източници на услуги за "Мобилтел". В потвърждение на това ръководената от Владимир Грашнов компания обяви през изминалата седмица, че едностранно прекратява всички договори с оператори на телефони с добавена стойност, или, както са по-известни импулсни, телефони. Това е безспорно и само печеливш бизнес за единствения GSM-оператор и жертването на тези приходи едва ли може да се обясни единствено с желанието на компанията да се разграничи от зачестилите, и по-важно - разкрити, случаи на генериране на фалшив трафик към такива телефони. Високопоставен чиновник в телекомуникационния сектор отрече да е имало натиск срещу "Мобилтел" да си прекрати договорите за услуги с добавена стойност, а каза, че имало само изискване тези неща да бъдат вкарани в закон и да се контролират, за да се прекратят кражбите на трафик. Това се потвърждава и от факта, че на GSM-оператора няма да бъдат преведени полагащите му се по договор с БТК (т.нар. interconnect agreement) приходи, които са косвен резултат от скорошните кражби на трафик чрез телефони "Мобика", за които "Мобиком" се оплака преди два месеца. Това било предвидено според скорошен протокол между БТК, "Мобиком" и "Мобилтел", а беше неофициално потвърдено и от ДКД. Сумите са за няколко десетки хиляди лева, но случаят е показателен за новото отношение към "Мобилтел".
Според неофициална информация през последните години компанията е имала изключителната подкрепа от страна на Министерството на отбраната. Мобилният оператор е използвал честоти (например 7 гигахерца и 26 гигахерца) и радиорелейни линии на военното ведомство (например между върховете Бакарлъка и Папиджа за трасетата Бургас - Синеморец, през връх Попова глава за трасето Разлог - Банско), без да плаща такси. Очакваше се освен това за доизграждане на мрежата си в Северна България "Мобилтел" за ползва базови станции на Министерството на отбраната на върховете Баба, Слатина, Пиргово, Телиш. Неофициалната информация от края на миналата седмица гласи, че при изпадането си в немилост пред управляващите "Мобилтел" ще трябва да освободи използваните мощности на Министерството на отбраната и да се откаже от плановете да ги използва в бъдеще.
Приликите между това, което става с GSM-оператора сега, и това, което стана с "Мулти" преди няколко години, са повече от разликите. И тогава, и сега държавата демонстрира решимост да отдели съответните структури от държавния биберон. Сама по себе си похвална инициатива. Никое от обвиненията срещу Мултигруп обаче не е потвърдено еднозначно от съда. А макар и лишен от държавни "дотации", бизнесът на групировката, вече официално водена от няколко чужденци, продължава. Същото вероятно ще се случи и с "Мобилтел". Още повече че имат примера на "Мулти" как да реагират в подобни ситуации. Павлов например предпочете да се лиши от горещия бизнес с природен газ и го продаде на някогашния си съдружник Сашо Дончев. Чорни и Грашнов, изглежда, следват същата рецепта, защото още преди атаките на Бонев срещу премиера се прокраднаха слухове, че GSM-операторът е продаден (макар и засега не изцяло) на Гад Зееви. Така, от една страна, атаките срещу "Мобилтел" няма да засегнат толкова финансовите интереси на отчасти бившите собственици, а и, от друга страна, предполагат по-внимателно отношение на правителството към израелския инвеститор, купил авиокомпания "Балкан" и подкрепил инициативата "Българският Великден" с безплатни самолетни билети.
Японците може да напуснат "Токуда кредит експрес банк"
Градската прокуратура нареди предварително производство срещу представителя на "Интернешънъл хоспитал сървисис" Румен Сербезов
Нещо пак става в "Токуда кредит експрес банк". Тези дни срещу Румен Сербезов, който е представител на най-големия акционер в банката - японската "Интернешънъл хоспитал сървисис", е било образувано предварително производство, съобщиха източници, близки до Софийската градска прокуратура.
Постановлението на прокуратурата е издадено на 19 април. Проверката ще трябва да установи дали Сербезов не е извършил престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс. Според запознати разследването е заради сключени сделки за замяна на имоти, собственост на банката. По всяка вероятност става дума за двете сгради, които "Токуда кредит експрес банк" прехвърли на фалиралата Агробизнесбанк в замяна на нейни вземания. Това стана през юни 1999 г. По този начин бяха погасени седем милиона от общо 9-те млн. лева, които "Токуда кредит експрес банк" дължеше на пловдивската банка.
Преди сделката сградите фигурираха като апортна вноска в капитала на "Токуда кредит експрес банк". Още тогава акционери на банката, близки до лизинговата компания "Лейди ВСМ", протестираха срещу изваждането на имотите от капитала и прехвърлянето им на Агробизнесбанк. Балансовата стойност на сградите е 10 млн. лева, а пазарната им оценка - 12 млн. лева. С извършената замяна "Токуда кредит експрес банк" е била ощетена с около 5 млн. лева, твърдяха тогава от "Лейди ВСМ". Много е вероятно именно представители на лизинговата компания да са подали и сегашния сигнал в прокуратурата.
Заедно с Румен Сербезов следствието ще изяснява и действията на изпълнителния директор на "Токуда кредит експрес банк" Венцислав Велев и прокуриста на банката Пламен Петров. Срещу тях също са били образувани предварителни производства, научи "Капитал".
След 1 юли 1997 г., когато влязоха новите изисквания за минимален капитал, банката реши да вдигне капитала си до 15 млрд. стари лева. При определяне на вноските за неговото попълване единият от акционерите - ЗПАД "Булстрад", заяви, че не желае да участва и държи неговият дял да остане 5%. Вероятно причината за това е била липсата на нужното разрешение от БНБ за притежаване на по-голям дял. "Булстрад" се явява правоприемник на МИК, но не могъл да ползва неговото разрешение от БНБ, коментират юристи.
След появата на стратегическия инвеститор шефовете на все още държавното дружество "Булстрад" променят намеренията си и заявяват желание за запазване на дял от 33.34%. Това предизвиква търканията с другия голям акционер - "Лейди ВСМ".
Според тях участието на "Булстрад" в увеличението на капитала е спорно, тъй като по това време компанията е в процедура на приватизация и по закон би трябвало за сключване на всякакви сделки с негови активи да се иска разрешение от органа по приватизация - в случая Министерството на финансите. Такова разрешение не е било давано, твърдят акционери на банката. Освен това по закон свободните средства на застрахователните дружества могат да бъдат инвестирани в акции на друго дружество, надвишаващи 10% от капитала му само след одобрението на Дирекцията за застрахователен надзор. Видно от писмо на тогавашния шеф на дирекцията Христо Христов в нея не е постъпвало нито искане, нито запитване от страна на "Булстрад" за участие в капитала на ТБ "Кредит експрес" АД, надхвърлящо 10% от капитала й. Такова разрешение не е било давано.
Влизането на "Интернешънъл хоспитал сървисиз" през 1998 г. в банката беше обвързано със строителството на голяма японска болница в София. Проектът трябваше да осигури инвестиция за 100 млн. долара. Представител на японците в България стана Румен Сербезов - бивш първи секретар на БКП в Хасково, заемал навремето различни постове: посланик в Япония, министър на търговията при Тодор Живков, председател на стопанския отдел на ЦК на БКП в периода 1989 - 1990 г. Пред акционерите Румен Сербезов е заявил, че японският инвеститор има нужда от банка, през която да минават траншовете за строежа на болницата. В края на юни 1998 са подписани договорите, с които най-големият акционер по това време "Лейди ВСМ" прехвърля 51% на "Интернешънъл хоспитал сървисис" от акциите на банката. Договорът предвижда японците да платят акциите по номинал, при условието, че изпълнителният директор, Славка Иванова ще остане на този пост до 2002 г. Това условие впоследствие не е спазено, което изостря конфликтите между акционерите.
Според неофициална информация митичният японски инвеститор още не е внесъл пълния размер на записания от него капитал. Това поражда основателните подозрения, че "Интернешънъл хоспитал сървисиз" или се е отказал от инвестиционните си намерения, или никога не ги е имал.
Изтласканите от банката акционери от "Лейди ВСМ" са развалили още през февруари миналата година договора, с който са били прехвърлени акциите на банката. От лизинговата компания са поискали Румен Сербезов да върне временните удостоверения за 51% от акциите. За това са били информирани началникът на "Банков надзор" Емилия Миланова, управителят на БНБ Светослав Гаврийски и другият голям акционер в банката - "ЗПАД "Булстрад". Тези дни за това е била уведомена и прокуратурата. Причината е разпространената информация, че
Според хората от "Лейди ВСМ" акциите на японците не могат да бъдат продавани, тъй като би трябвало да бъдат върнати на първоначалния им собственик. Цялата ситуация много напомня на битката между различните групи в бившата ортодоксална банка (сега Нефтинвестбанк). Разрешаване на конфликта очевидно ще зависи главно от позицията на "Банков надзор".
Ако е вярно, че зад Румен Сербезов не стои никакъв стратегически инвеститор, значи просто името на японската компания е било използване за овладяване на банката от фигури от бившата стопанска номенклатура на БКП. В тази ситуация бившите собственици от "Лейди ВСМ", изглежда, ще разчитат на предизвиканите следствени действия срещу Сербезов, за да опитат да се върнат като спасители в банката. Истинската интрига обаче е колко време банката ще издържи на подобни междуособни битки и дали ще има победител от цялата схватка.
Костов е на път да пропусне възможните ползи от скандала Бонев
Иван Костов пропусна възможността да използва оздравителния ефект, който скандалът Бонев можеше да има най-вече върху управлението на страната.
Съсредоточен да минимализира загубите на доверие към СДС и към себе си, той започна да дефинира враговете (ченгетата), характера на атаката (компромат и помия), целите (сваляне на правителство) и категорично отказа да се съобрази с обществените настроения. Премиерът не видя в момента възможност да стане фигура на промяната вместо фигура на статуквото.
Вместо да отговори на обвиненията на бившия си вътрешен министър по същество и с факти, той предпочете общата фразеология. Но и това нямаше да е толкова фатално за доверието към управляващите, ако поне беше проличало, че Костов има намерение и решимост този път без компромиси да се освободи от носителите на корупция както в партията, така и в държавната администрация.
Вместо това на публиката бяха поднесени идеи, които само на пръв поглед изглеждат стъпка във вярната посока. Впрочем и самият Костов определи предложението си за ограничаване на имунитета на депутатите и магистратите като "един от политическите отговори на СДС на компроматната война". Със същата роля е натоварена и хартата на ценностите на СДС като Европейска народна партия, която тази седмица влезе в дневния ред на Националния съвет.
Въпросните предложения почти нямат ресурс да станат аргумент в дебат, който управляващият елит дължи на обществото, защото се възприемат през същата корупционна призма, през която се разглежда и всяка друга тяхна стъпка оттук нататък.
Мнозинството по-малко от всякога разполага с парламентарен ресурс от гласове, за да прокара каквито и да е поправки в конституцията, какво остава за такава, каквато редуцира имунитета на народните представители. И не защото непременно всички имат причина да се скрият зад него, както елементарно се коментира откъм "Раковски" 134, а защото не това е централният проблем на държавата сега. Също както не може да бъде магическия лек, който ще излекува парламента и съдебната система от платения политически лобизъм.
Още в нощта, когато СДС спечели изборите, Костов обеща между другото и промени в конституцията. До това не се стигна. Ако не се брои анонсираното в разгара на предизборната кампания за местните избори пак от него намерение да внесе пакет от закони, свързани с местното самоуправление и с възможността чужденци да купуват земя в България - все неща, които също налагат промяна на конституцията. И макар че поправките бяха в контекста на европейското законодателство, не се намери никакъв консенсус да влязат в парламентарната зала.
Едва ли авторите на идеята за ограничаване имунитета на депутати и магистрати не съзнават това, още повече че коалиционните партньори от Народен съюз реагираха веднага отрицателно. И аргументите им не бяха политически, за разлика от тези на СДС.
Каквито и да са първоначалните подбуди на авторите на всеки подобен скандал, в някакъв момент той прераства във форма на обществен контрол, така че, ако имаше идея и ресурс да извади корумпираните от властта и от собствената си партия, Костов можеше дори да спечели от него.
В последните месеци не само България, но и Украйна, Русия, Чехия, Полша, Унгария и Словакия се раздират от жестоки скандали за корупция - с различен произход и с различни последици, следствие на различна политическа култура и на различен път на развитие през последните десет години, но под един и същ знаменател. Както наскоро заяви Джон Тенант, един от членовете на специалната Комисия за корупцията и организираната престъпност към американския Конгрес: "Корупцията, както знаем, бе неразделна част от комунистическите режими в бившия съветски блок. Затова не бива да ни учудва, че корупцията все още до голяма степен е неотменна част от всекидневния живот в региона."
На външния фон корупционните скандали в България не изглеждат страшни. Не е късно да се случи и нещо полезно, ако мнозинството най-после задвижи например Закона за политическите партии (както направи със закона за публичния регистър). Ако осигури прозрачност на финансирането им, това ще е много по-важно дори от имунитета на депутати и магистрати, защото се видя докъде може да доведе тайното спонсорство. Ако не толкова формално и бавно продължи отмяната на лицензионните и разрешителните режими. Ако се промени Избирателният закон, така че в парламента да влизат личности, а не партийци... Нито едно от тези неща не е ново и непознато.
Висшите държавни служители ще отчитат доходите си всяка година
Лицата, които заемат висши държавни длъжности, вече ще декларират имуществото и доходите си. Това решиха депутатите с окончателното приемане на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, известен сред обществото като Закон за публичния регистър. Народните представители приеха предложението на Янаки Стоилов от ПГДЛ в публичния регистър да се декларират не само имуществото и доходите на лицата, но и техните разходи, които покриват обучение, пътувания извън страната, обезпечаване на задължения на тези лица, дарения за политически партии, фондации и сдружения и други плащания с единична цена над 500 лв., когато те не се покриват от лични спестявания или със средствата на институцията, в която работят. Предложението на Янаки Стоилов беше подкрепено от евролевия депутат Стефан Нешев с мотива, че няма да има полза от деклариране на приходите, когато няма да бъдат поставени под контрол разходите, и че ако даден висш държавен служител харчи повече, отколкото получава, явно трябва да доказва откъде са парите му. "Ако искате наистина един сериозен публичен регистър, нека да видим с какви пари децата на най-отговорните фактори в държавата учат в чужбина", заяви Драгомир Драганов. Депутатите от СДС Иван Куртев и Йордан Цонев се противопоставиха на предложението.
Съгласно Закона за публичния регистър доходите и имуществото си трябва да декларират около 15 категории лица на висши държавни постове, между които президентът и вицепрезидентът, депутатите, премиерът и заместниците му, министрите, както и техните заместници и главни секретари. Към този кръг от лица влизат съдиите от Конституционния съд, ВКС и ВАС, директорът на ССлС, областните управители и техните заместници, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, членовете на ВСС и на НСРТ. Депутатите приеха предложението на Янаки Стоилов в тази категория да влязат ръководителите на централни държавни органи, които издават лицензи и разрешения за определени дейности. Беше гласувано и предложението на Георги Пирински в списъка да влезе и главният преговарящ с ЕС. Спор в пленарната зала предизвика предложението съпругите/съпрузите/ и непълнолетните деца също да декларират имуществото си. На този текст се противопостави Любен Корнезов от ПГДЛ с мотива, че някои семейства от години живеят разделени, без да имат развод, а колегата му Георги Божинов го репликира: "В противен случай човекът ще запише всичко на съпругата си и ние ще си губим времето с този закон". В крайна сметка предложението беше прието.
Заемащите висши държавни постове ще трябва всяка година да декларират недвижимо имущество и доходи, моторни, сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и парични суми. Освен това на деклариране подлежат ценни книги, дялове в ООД и командитни дружества, както и поименни акции в акционерни дружества.
Декларирането на имуществото и доходите на лицата ще се извършва при встъпването им в длъжност, като това ще става ежегодно до 31 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им, предвижда законът. Публичният регистър се създава при председателя на Сметната палата и декларациите ще се съхраняват за период от 10 години. Достъп до данните ще имат органите, оправомощени по други закони да получават информация, ръководителите на учреждения, в състава на които влизат тези лица, и средствата за масово осведомяване. Председателят на Сметната палата ще огласява ежегодно имената на лицата, които не са подали декларации по този закон, и това ще става чрез бюлетин, който ще се публикува в централните средства за масово осведомяване. Депутатите отхвърлиха предложението лицата, подали декларации с невярно съдържание, да носят наказателна отговорност.
Добруджанска банка загуби дело за неплатени лихви
Добричкият окръжен съд прекрати делото за 41.7 хиляди лева, което синдичката на Добруджанска търговска банка (ДТБ) Антония Ганчева води срещу фирмите "Йоки" и "Еос комерс". Според магистратите искът не е предявен в законовия едногодишен срок от обявяването на банката в несъстоятелност. Според Антония Ганчева обаче срокът е спазен и делото трябва да продължи. Сумата от близо 42 хил. лева всъщност представлява наказателната лихва, начислявана върху задълженията, които фирма "Еос комерс" е имала към ДТБ. Няколко години преди добричката банка да фалира, тя е придобила "Еос комерс" срещу един лев, при което обаче са останали неразплатени задължения. През есента на 1996 г., когато ДТБ вече е под особен надзор, собствениците на банката в стремежа си да демонстрират по-добро финансово състояние апортират имущество в добричката "Ангора" АД. Срещу това трета фирма - "Йоки", се задължава да поеме дълга на "Еос комерс" към ДТБ. Като клауза по сделката обаче е заложено, че всички натрупани наказателни лихви, които трябва да бъдат изплатени на добричката банка, се сторнират. Именно тази клауза атакува синдичката Антония Ганчева. Тя настоява сделката да бъде развалена в частта за сконтирането на лихвите и те да бъдат платени или от "Еос комерс", или от "Йоки".
Понастоящем Добруджанска банка дължи около 7 млн. лева на държавата, след като вече са били изплатени около 1.5 млн. лева. Продължава разпродажбата на имуществото на банката.
Спорът за Нефтинвест може да отложи сделката за Биохим
Приватизацията на държавната банка Биохим може да бъде отложена заради подновените спорове за собственост върху Нефтинвестбанк (бивша МОБ "Свети Никола"). Банковата консолидационна компания (БКК) засега изчаква и отказва да заеме позиция по спора. Във вторник се проведе първата среща с избрания кандидат-купувач. Вицепремиерът и шеф на БКК Петър Жотев обаче упорито избягваше въпросите дали сделката може да бъде сключена при новите обстоятелства.
Очевидно въпросът ще бъде отнесен към юристите. БКК може да удължи срока за постигане на споразумение с Нефтинвестбанк - 23 май. Поемането по тази плоскост обаче е малко вероятно, тъй като хората на Митко Събев в момента обжалват решението в Апелативния съд. След това спорът може да се пренесе в третата инстанция - Върховния касационен съд, което би отложило продажбата на Биохим за неопределено време.
През седмицата сегашните собственици на бившата ортодоксална банка заявиха, че съдебният спор няма отношение към сделката. Според адвокат Стоян Кръстев легитимността на банката се определя от управителния съвет, който не е бил атакуван от никого. Дори съдът да приеме, че преди две години е бил избран надзорен съвет в нарушение на закона, от това не следва, че и сегашният е незаконен. През това време банката е провела две общи събрания, каза председателят на управителния съвет Петя Славова.
БНБ също удари рамо на хората на Митко Събев. Във вторник шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова изпрати писмо, в което се обяснява, че разрешението на "Юкос" се е отнасяло до записания капитал, а не за реално внесения, както го тълкува съдът.
Другата група акционери, близки до бившия шеф Цветан Начев и покойния вече Владимир Кънчев, засега не се афишира официално. Една от причините може би е, че самият Цветан Начев е продал своите акции от банката. Според хората на Митко Събев те са били купени от Румен Биков.
В момента най-голям акционер на банката с 25% според съдебната регистрация е "Юкос петролеум България" (преименувана наскоро в "Нафтекс ойл трейдинг"). Общо 54% се държат от 12-те офшорни компании, за които се предполага, че са свързани с "Юкос". Това са "Нафтекс ойл трейдинг ЛТД", "Елит технолоджис ЛТД", "Бейкър фаундейшън ИНК", "Кандекс ентърпрайсис лимитед", "Кенсал трейдинг лимитед", "Менсор риъл естейт лимитед", "Метреко интернешънъл ИНК", "Копеско интернешънъл лимитед", "Сискорп файненс лимитед", "Копак ентърпрайсис ЛТД", "ММС интернешънъл ЛТД" и "Континентал ойл трейдинг". Всяка от тези компании държи по 4.5% от акциите на банката.
Не е тайна, че разбиването на собствеността в много на брой малки дялове е начинът да се заобиколи ограничението на БНБ за концентрация на дялове, коментират банкери. Връзката на офшорните компании с "Юкос" се потвърждава от факта, че на последното общо събрание миналата година те са били представлявани именно от шефа на фирмата. Митко Събев е представлявал и фирмата "Туиком ИНК", която има 3.08%. Ако се направи сметка, става ясно, че тогава той е гласувал с над 80% от акциите на банката. Според самия Митко Събев оттогава единствената по-съществена промяна в акционерното участие е влизането на ДЗИ, който има около 4% в банката.
Междувременно другите кандидати за Биохим се активизираха. В БКК са постъпили писма, в които се заявява готовност за подобряване на техните оферти. Както вече стана ясно, класираното на второ място застрахователно дружество "Орел-Г-холдинг" предлага 4 млн. лева за 99.3% от капитала на Биохим, 35 млн. лева за увеличение на капитала й и 12 млн. лева за сградата. Консорциумът ПИБ-Юнионбанк дава 5 млн. лева и 65 млн. лева за капитал (колкото е собственият капитал на двете банки). Офертата на Нефтинвестбанк включва цена 10 млн. лева за 67% от акциите и сливане с Биохим, което би добавило 50 млн. лева към нейния капитал.
Кредитните кооперации също искат дял от ЦКБ
Държавата покани Федерацията на кредитните кооперации да купи пакет от Централната кооперативна банка (ЦКБ), съобщи пред "Капитал" Димитър Димитров, управител на федерацията. В края на март федерацията е дала отговор, че заедно с партньора си - германския кооперативен съюз "Райфайзен", проявява интерес. Всеки момент може да започнат конкретните преговори по сделката.
Кредитните кооперации, които нямат общо с печалноизвестните орсовки, бяха създадени преди пет години с финансиране от Програма ФАР. Целта беше да се изградят частни асоциации за взаимно кредитиране в земеделието по принципа на взаимоспомагателните каси. До схемата бяха допуснати общо 33 кооперации. В момента в тях членуват около 10 000 души.
Доскоро кооперациите бяха под надзора на мисията на Европейския съюз в София. От 14 февруари т.г. е в сила споразумение между федерацията и "Райфайзен", което е част от междуправителственото споразумение за финансиране между Германия и България. По думите на Димитров неговата основна цел е до 2006 г. "Райфайзен" и кооперациите да купят или основат кооперативна банка по унгарски модел.
Правителството трябва да намали държавното участие в ЦКБ под 34% (блокираща квота) до края на юни според ангажимента, поет пред Световната банка по заема ФЕСАЛ-2. Сега държавата държи в банката 35% пряко чрез фонд "Земеделие" като държавна структура, непряко още 14% чрез ДЗИ. За изпълнение на ангажимента към Световната банка правителството обмисляше различни сценарии - за падане на държавния дял чрез увеличаване на капитала, за продажба на част от акциите на ДЗИ или поне на 2% от акциите на фонд "Земеделие", така че прекият държавен дял да падне на 33%. Последният сценарий изглежда най-вероятен, като се има предвид очевидното нежелание на земеделското министерство да загуби контрол над ЦКБ. Логично е към такъв малък пакет да има интерес само някой от сегашните акционери в банката, но въпреки наближаването на крайния срок фонд "Земеделие" не е преговарял, нито преговаря с някой от тях за продажбата на 2%.
"Ще продаваме акции, след като банката необратимо промени кредитния си портфейл в посока към отпускане на повече кредити за земеделски производители", заяви пред "Капитал" Румен Йончев, зам.-директор на фонд "Земеделие". С други думи идеята е още (неясно колко) да нарасне делът на аграрните кредити в кредитния портфейл на банката.
