Моето заглавие за вашата рубрика е "България - тъжна приказка".
Държавата иска да се върнем, а пречи да легализираме чуждите си дипломи
Уважаема редакция,
Преди почти три години защитих докторат по икономика в американски университет. Неголям и не много известен, но все пак достатъчно класов, за да имам професор Нобелов лауреат по икономика, на когото бях и асистент в продължение на няколко семестъра. Спазвайки първоначалното си намерение, през август 1997 се върнах обратно в България, където започнах работа по специалността си. Малко по-късно във връзка с желанието ми да преподавам икономика започнаха опитите ми да легализирам дипломата си и да получа признаване на западното си висше образование. Оказа се, че този процес е до такава степен сложен, че всички процедури по него, съчетани с немалката ми заетост, доведоха до това, че вече втора година не мога да постигна желаното. С това аз не искам да обвинявам никого, а и хората в Министерството на образованието и науката не са ми дали повод да недоволствам от тях.
Но и това не е основният проблем. Основните проблеми са два. Тъй като България не е страна по Хагската конвенция, заверката от американска страна става особено сложна. За всеки документ (а те до момента са четири, без да броим магистърската диплома) трябва заверка от училището, от нотариус при училището, от Държавния департамент на съответния щат и от Държавния департамент на САЩ (по този повод вече имам два автографа лично от Мадлин Олбрайт). Това са четири заверки на документ, като поне две от тях, тези в държавните департаменти, струват пари. Освен това цялата кореспонденция отнема доста време и средства. Начинът на разплащане е
Самите такси за заверките не са големи, но за човек, който няма кредитна карта (а законодателят едва ли има основания да очаква, че средният българин има кредитна карта) или чекова сметка в американска банка (да имаш такава беше незаконно до края на миналата година), превеждането на парите е трудно. За да успее, той трябва да извади отделен чек за всяко плащане от българска банка. Всеки такъв чек струва поне 30 долара. Заедно със самите такси сумата доближава 300 долара. Към това трябва да се прибавят пощенските разходи от поне 50 долара, защото всеки комплект документи трябва поне по три пъти да отиде до САЩ и да се върне. Чакането е поне няколко месеца на комплект. Освен това трябва да се сметнат и поне 50 лева за превод в България. За нервите изобщо не споменавам, те едва ли са грижа на българските нормотворци.
Другата възможност за току- що дипломиралия се млад и квалифициран българин е да свърши цялата работа по заверките още преди да си дойде в България. Проблемът с тази възможност е, че дипломите като документ обикновено са готови месеци след защитата и след като студентът е приключил отношенията си с университета. Следователно той трябва да чака няколко месеца, през които не получава стипендия и трябва да си търси работа. Ако си намери работа, стимулът му да се връща в България значително ще спадне. Ако не си намери, ще е принуден да се върне тук и да влезе в хипотезата на първия вариант. Третата възможност е да харчи пари, докато му стане дипломата. И трите възможности са скъпи. За простота приемаме, че придобиването на документите, изисквани от Държавната легализационна комисия към Министерството на образованието и науката, струва около 400 долара.
И така става ясно, че за отделния студент поне от САЩ осигуряването на всички необходими документи за признаване на висшето му образование в България е доста скъп и продължителен процес. Разбира се, аргументът на хората от министерството е, че подобна процедура е необходима, защото има мошеници, които фалшифицират дипломи, и това не бива да се допуска. На второ място, тази процедура е необходима, за да се признае хорариумът и да се приравни успехът. И двата аргумента не издържат критика.
Първо, това, че има мошеници, не означава, че целият разход по доказването на автентичността на документите трябва да пада върху гражданите. Напротив, смисълът на съществуването на легализационната комисия би трябвало да е именно в тази проверка. Ако българската държава наистина иска да покаже на младите и образовани на Запад българи, че я е грижа за тях, тя би трябвало да улесни до възможния максимум признаването на дипломите им. И това може да стане с изключително малки разходи за
Колкото до мошениците, явно според министерството вероятността от измама е силно географски определена, защото в указанията на гореспоменатата витрина се казва буквално следното: "Дипломи, издадени от страните, влизащи в състава на бившия СССР, се приемат без консулска заверка, със собствен превод."
Всъщност регламентът по признаването на дипломи от високо развитите западни страни в България е особено добър пример за огромната разлика между думите и делата на хората, вземащи държавнически решения в България. На думи няма политик, държавник, чиновник или какъвто и да било друг, който да не твърди, че е правил, прави и ще прави всичко възможно да създаде условия за завръщането на младите и висококвалифицирани на Запад българи в родината. На дело регламентът по признаването на дипломите на тези българи, т.е. именно на тази висока квалификация, ги отблъсква. Отблъсква ги, защото близо 100 процента от разходите по признаването са неоправдано прехвърлени на завръщащите се в родината млади хора, и то когато държавата може да постигне същия резултат при много по-нисък среден разход и с добавяне на 1 работно място към икономиката. По Закона за висшето образование (Държавен вестник, бр.112 от 27 декември 1995, чл.9, ал.3, т.9) този регламент, както и немалко други, е изцяло в компетенциите на Министерския съвет. Върху него в голяма степен може да повлияе същият този премиер, който на думи кани младите и образовани българи да се върнат в родината си. Чрез опростяването на този регламент, а и на немалко други, би могъл да ги покани и на дело.
Сините младежи обявиха "експертното" си правителство
Има алтернатива на сегашното управление на страната, обявиха от ръководството на Младежкия съюз на демократичните сили (МСДС). Едва през последните три години обществото у нас узна какво е това корупция и клиентелизъм, затова ние предлагаме да се върне доброто старо време и да се състави едно "експертно" правителство от хора, които вече са доказали, че могат да движат България напред, каза лидерът Велислав Величков. От МСДС заявиха, че за премиер на новото "експертно" правителство са номинирали най-прозрачния и най-компетентен проф. Любен Беров, но събитията от последните дни са наложили известни корекции и фаворитът на сините младежи е Богомил Бонев. Сините младежи предлагат за вицепремиер с три портфейла Константин Тренчев. Той ще отговаря за силовите министерства, спецслужбите и енергетиката. За министър без портфейл в "експертното" правителство е предложен Нейчо Неев. Той ще отговаря за транспорта и най-вече за чистотата по гарите. Безспорен фаворит за поста министър на външните работи е Жорж Ганчев, според сините младежи. За министър на вътрешните работи от МСДС предлагат кандидатурата на Цвятко Цветков, а Димитър Иванов трябва да оглави Бюрото за финансово разузнаване. За министър на правосъдието е номиниран Иван Татарчев. За министър на икономиката е номиниран Илия Павлов, а Министерството на финансите може да оглави Емил Хърсев. Сините младежи предлагат да се създаде министерство на земеделието и кооперациите и за министър да бъде избран Златимир Орсов като виден кооперативен деец. За министър на регионалното развитие, благоустройството и строителството е избран Соломон Анжел. Сините младежи номинираха Владимир Грашнов за министър на съобщенията и телекомуникациите. Спартак Жаров може да оглави ГУ "Митници".
Диалектика
Скандалният бивш вътрешен министър
Елитен шахматен клуб основа лекарят на националния отбор по футбол
Геният на финансовата мисъл
Американският университет в България разпрати през миналата седмица покани за тържествената церемония по случай дипломирането на шестия випуск студенти. В луксозното приглашение е отбелязано, че радостта на настоящите бакалаври (и бъдещи магистри в американски университети в САЩ) ще сподели и президентът
Директорът на отдел "Връзки с обществеността" на ЦСКА
"Олимп" се фискализира
Благодарение на общите усилия на служителите на Главна данъчна дирекция и репортерите на вестник "Труд" в ресторант "Олимп" вече се издават редовни касови бележки. Само две седмици след проверката на данъчните, която не установи никакви нарушения в любимия ресторант на премиера, репортерите на вестника хванаха фискални бонове без данъчен номер и БУЛСТАТ, които са издадени от нерегистрирано фискално устройство в противоречие с прословутата Наредба No4 на Министерството на финансите. След повторна проверка данъчните инспектори са съставили акт за нарушение и предстои да бъде издадено наказателно постановление. Като за първо нарушение законът предвижда глоба от 200 до 1000 лева, а при повторно нарушение заведението може да бъде затворено.
При предишната проверка се оказало, че бившият любим Костову ресторант е перфектен във всяко едно отношение. В него нито примерно са били намерени бутилки алкохол без бандерол, нито, да кажем, е имало проблеми с лиценза за продаване на алкохол и цигари, а пристройката около самия ресторант е имала изряден набор от документи. Оказало се, че тя е построена съобразно всички градоустройствени изисквания и за това има надлежни документи.
Реформата на футболното първенство ще мине трудно
Идеята на Любе Спасов изпреварва очаквано решение на ФИФА
След като успя да прокара плана за създаване на Висша лига в българския футбол, бившият международен съдия Любе Спасов направи второ революционно предложение. Идеята първенството да премине от системата есен - пролет към целогодишен цикъл набра бързо скорост. Проблемът е дали ще успее да си пробие път в консервативно настроеното ръководство на Българския футболен съюз, за да се реализира преходът още това лято. За да стане идеята реалност, е необходимо спешно решение дали новото първенство може да стартира на 18 или 24 юни и да завърши през декември. Битката между реформисти и традиционалисти засега не се води по принцип, а във времето. До края на сегашния шампионат остават по-малко от два месеца и всеки загубен ден работи срещу реализацията на плана на Спасов.
Секретарят на профилигата Любе Спасов предлага първенството на България да се провежда в цикъл пролет - есен, както е в Русия и в повечето скандинавски страни. "У нас условията през зимата не дават възможност да се играе качествен футбол. Терените са заснежени, не се поддържат добре и в повечето случаи футболистите са принудени да играят в неблагоприятна обстановка. Освен това студът гони публиката от стадионите", обясни Любе Спасов.
Неговата идея предвижда зимата да остане период за предсезонна подготовка на футболистите, а през лятото да се играят активно футболни срещи. Предимствата според него са няколко:
Въпреки очевидните предимства на системата "Любе Спасов" тя вече си има своите противници. Идеята за намаляването на А група от 16 на 12 отбора и създаването на Висшата лига също тръгна с много скептицизъм от страна на футболните хора, но накрая си проби път.
Основната теза на критиците е как да се премине безболезнено към цикъл пролет - есен, защото за половин година ще се изиграе цяло първенство. Любе Спасов предлага промяната да бъде направена още тази есен, тъй като А група вече ще бъде съставена само от 14 отбора. Това означава първенството да започне на 18 юни, т.е. само една седмица след като е завършило сегашното, и да завърши на 17 декември. За тези шест месеца 14-те отбора в А група ще изиграят 26 кръга и един турнир за купата на България в цикъл сряда - събота.
"Някои отбори, като "Левски" например, който очакваме да стане шампион, ще трябва задължително да се вслушат в думите ми. Ако не го направят, рискуват участието си в Шампионската лига. Не започнат ли веднага подготовка за новия сезон и излязат ли в почивка, те ще са напълно неподготвени за първия мач на 12 юли", смята Любе Спасов.
Именно идеята за незабавно започване на новото първенство среща най-много противници. Основната теза е, че няма време да бъдат изготвени необходимите нормативни документи. Освен това отборите нямало да издържат да играят по два мача всяка седмица.
"Това е оправдание на слабите треньори и лекари. Не можем да вървим към професионализъм и да няма необходимото медицинско обслужване, за да могат отборите да издържат на два мача седмично", смята Спасов.
Статистиката показва, че в България елитните отбори играят около 40 мача на година - 30 за първенство, 8 за купата на страната и два-четири за европейските турнири. Елитните клубове в Западна Европа достигат до 70 срещи на година на изключително високо ниво. Практиката обаче показва, че натоварената програма не им пречи да се изявяват еднакво добре на домашна и европейска сцена.
Останалите тези срещу системата "Любе Спасов" са по-скоро смешни. Чуват се оплаквания, че през лятото е много топло (мачовете могат да се играят надвечер), че хората са на почивка или че няма пари за поливане на стадионите и терените стават твърди и опасни за футболистите. "Този отбор, който няма пари да си полива терена, няма място във Висшата лига, защото тя е на професионален принцип и в нея няма място за аматьори", твърди Любе Спасов.
Накратко
Финалистът в турнира за купата на България "Форд Мото-Пфое" има шанс да играе в турнира за купата на УЕФА, съобщиха от европейската футболна централа. Това ще стане, ако един и същи отбор спечели шампионата и държавния трофей. Така "Нефтохимик" остава с най-големи шансове да играе в Европа през есента, тъй като завърши 2:2 като гост на "Черноморец" в първи 1/2-финален мач за купата на България. Ако се класира на финала, ще играе с водача в първенството "Левски". Сините победиха с 6:1 "Велбъжд" в другия полуфинал. Реваншите са на 3 май.
Нито един футболист на ЦСКА не бе повикан в националния отбор за контролата с Украйна в сряда (26 април) в София. Дебют ще направи Диян Дончев от "Спартак" (Вн). Поради контузия мача пропускат Ивайло Йорданов и Мариан Христов, а заради ангажименти в клубовете си - Илиан Илиев и Димчо Беляков. Очаква се с екипа на Украйна да пристигне звездата на "Милан" Андрей Шевченко.
Европейският шампион "Манчестър юнайтед" отпадна в 1/4-финалите на Шампионската лига, след като загуби с 2:3 като домакин от "Реал" (М). Първият мач завърши 0:0. Другите полуфиналисти са "Барселона" след победа с 5:1 (в първия мач 1:3) над "Челси", "Валенсия" след загуба с 0:1 (5:2) от "Лацио" и "Байерн" с победата 2:1 (1:1) над "Порто". Двойките са "Валенсия" - "Барселона" и "Реал" (М) - "Байерн".
Футболната мегазвезда Роналдо може да се раздели с футболната си кариера. Бразилецът скъса сухожилие на дясното коляно по време на мача "Лацио" - "Интер". Роналдо претърпя вече една операция на същото място на 30 номври миналата година. Специалистите прогнозират, че ако всичко мине успешно, 23-годишният футболист може да се върне в игра най-рано след година. Лекарите обаче свеждат шансовете му на 50 процента.
Футболист No1 в Европа за 1999 г. Ривалдо е купен от "Лацио" за рекордните в световен мащаб 48 милиона долара, съобщи в. "Гадзета дело спорт". Засега нито от "Барселона", нито от италианския клуб са потвърдили новината. За да се обезпечи финансово сделката, "Лацио" вероятно ще продаде Ален Бокшич, Марсело Салас, Деян Станкович и Матиас Алмейда.
Сергей Мурейко (130 кг) и Армен Назарян (58) спечелиха сребърни медали на европейското първенство по класическа борба в Москва. Мурейко загуби с 0:2 след продължение от легендарния Александър Карелин, който взе 12-ата си евротитла. Назарян пък загуби с 1:3 след продължение от неизвестния унгарец Ищван Майорош.
Христо Илиев е новият старши треньор на мъжкия национален отбор по волейбол. Той замества на поста Брунко Илиев заради ангажиментите му към "Левски-Сиконко". Останалите двама кандидати за поста, Димитър Златанов и Асен Гълъбинов, се отказаха от надпреварата. Междувременно "Левски Сиконко" спечелиха Купата на България, след като победиха с 3:1 "ЦСКА Роял кейк" на суперфинала в зала "Универсиада".
Ремонтът на "Васил Левски" се довършва с уволнения
Спортният министър Цвятко Барчовски проведе чистка в "Национална спортна база" ЕАД
Ръководството на "Национална спортна база" ЕАД получи заповед за освобождаване месец и половина преди обявения пусков срок на националния стадион "Васил Левски" (1 юни). Председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорт (КМФВС) Цвятко Барчовски благодари на екипа и го уволни. При предстоящото преструктуриране на комитета в агенция се очакваха смени по върховете. Вместо това спортният министър подмени Анатоли Илиев, Илия Илиев, Белчо Иванов и Симеон Монев. Спаси се само последният член на борда на директорите - Ангелина Ситарска, която е и завеждащ финансово-счетоводното управление на КМФВС.
Освен стадион "Васил Левски" НСБ управлява спортния комплекс "Диана", "Спортпалас", базата в Созопол, стадионите в Стара Загора и Петрич.
Бордът на директорите на НСБ начело с шефа Анатоли Илиев бяха освободени на основание по точка в договора "в интерес на работата с решение на доверителя" и допълнителен мотив "предвид ефективното и навременно завършване на ремонта на стадион "Васил Левски".
На пръв поглед може да се тълкува, че тези служители са отстранени, защото не са си свършили работата. Акционерното дружество обаче завърши годината с позитивен финансов резултат. Доста комисии се изредиха на проверки и нямаше констатирани никакви нарушения, които да могат да бъдат обявени като мотив за смяната на ръководството. Бившето вече управление успя да дотира спортните федерации с 300 000 лв. от наеми. Инвестиционната програма, която тръгна през 1998 г., даде много добри резултати и още миналата година започна да връща парите. Печалбата за 1999 г. бе девет милиона лева и тя наново се инвестира. Годишният анализ показва, че оборотните средства са се увеличили с 2.39 процента.
Поръчката за уволнението на екипа на НСБ идва от Министерския съвет, коментира неофициално човек на отговорна длъжност в КМФВС. След парламентарното питане на независимия депутат Яшо Минков за ремонта на стадион "Васил Левски" Барчовски е бил извикан на инструктаж и му е било наредено да направи промените.
Бързината, с която са назначени новите хора в НСБ, показва, че това действие е старателно подготвено. Конкурс не е обявяван, тъй като длъжностите са назначаеми. Ръководството напуснаха хора, които бяха и си остават в управлението на спорта. Илия Илиев е началник отдел "Спорт" към КМФВС, Белчо Иванов е изпълнителен директор на БОК, Симеон Монев е председател на федерацията по модерен петобой. Най-вероятно и Анатоли Илиев, който единствен бе на заплата, няма да бъде изваден от структурата и ще му бъде предложен друг алтернативен пост.
Овакантените места се заеха от "външни" хора. Новият изпълнителен директор Борис Редански (34 г.) е с техническо образование и е бил служител в авиокомпания "Еър Виа" и "Бългериън лъки флайт", както и управител в консултантска фирма "Ахелой". Останалите членове са Павлин Колев - адвокат, Валентин Лапев - икономист, Мария Дамянова - експерт в Министерския съвет, юрист.
"С новите назначения се търси професионализъм в мениджмънта на търговското дружество. Ремонтът на стадиона не е свързан със спортната дейност. За него трябват съответни управленски умения и малко по-бърза реакция", каза секретарят на КМФВС Свилен Ранев.
Преди месец стана ясно, че сумата за ремонта на националния стадион набъбва три и половина пъти повече от първоначално планираната. Проектът, по който се започна работа в края на 1998 г., предвиждаше разходи за 3.9 млрд. стари лева, но се оказа негоден. По новия план разходите скочиха на 14.9 милиона лева с покриване на всички екстри на съоръжението. Депутатът Яшо Минков намекна, че може би става въпрос за корупция. Това ангажира министър Александър Праматарски да направи комисия, която да разследва договорите, сключени от КМФВС с единствената фирма изпълнител "Риалти" ООД.
Сегашните прогнози сочат, че за нормалното завършване на ремонта ще са необходими държавни средства. Тези, които идват от специалните лотарийни игри на тотализатора, не стигат.
На този етап е завършена реконструкцията само на 3/4 от стадиона. Предстои направа на козирката, хидроизолация и входове. По всичко личи, че срокът ще бъде отново променен и най-вероятно лентата ще се реже на 1 септември, ден преди първия мач от световните квалификации с Чехия.
Има ли изход от сбъркания модел на българския спорт
Европа е обзета от манията за създаване на все повече спортни клубове както по класическите видове спорт, така и в модерните версии. У нас тенденцията обаче е към значително намаляване на техния брой, като перспективата клони към изчезването на половината от тях. Съвсем доскоро западната част от Стария континент изучаваше и активно използваше социалистическата система в спорта. Сега един от големите проблеми е как чуждият опит да бъде пренесен у нас. Въпреки че законодателно почти няма различия, нещата засега в България не сработват.
Къде и защо се получава тази разлика? По-малко ли е желанието да се спортува в България? Или пък държавата има по-малък интерес или възможности да развива спорт? Може би най-верният отговор е: тук е по-трудно. Системата е сбъркана по много показатели, като се започне от липсата на кадри, премине се през финансите и се стигне до проблема с базата.
Най-впечатляващ е броят на клубовете в скандинавските страни и там активно живеят от 30 000 до 50 000 клуба. У нас на книга са учредени около 2000 и голяма част от тях развиват фиктивна дейност.
Всички спортни клубове в Европа се изграждат на териториален принцип и естествено повечето от тях се самоиздържат. Средства се набират чрез такси, от които се изплащат заплатите на треньорите и се покрива част от спортно-състезателната дейност.
У нас специалистите изоставиха социалния спорт и се съсредоточиха върху националните отбори. Последствията от тази политика доведоха до драстично намаляване на броя на картотекираните във федерациите състезатели във всички възрастови групи.
Може би нещата нямаше да са такива, ако не бе порочната практика спортните клубове да се издържат от Комитета за физическото възпитание и спорт (КМФВС) с парите от Българския спортен тотализатор. Идеята за развиване на спорт се опорочи и се превърна в точкогонство, тъй като само класиране в определени състезания гарантира приходи от тотото. А те от своя страна се изразходват предимно за заплати.
Колкото и да е странно, дори и елитните състезатели негодуват от тази система. "Клубовете нямат интерес от елитните спортисти, защото струват много пари. Работи се с няколко човека от средна ръка, които да печелят точки на национално ниво. Но те знаят, че Светла Димитрова например ще им струва много повече от това, което взимат от тотото", смята личният треньор и съпруг на спринтьорката Илиян Пищиков.
Въпреки всичко европейският модел си проби път у нас и проработи в тениса, бойните изкуства и донякъде в ски-училищата. Той обаче спря да действа в плуването поради липса на басейни. Във футбола пък има изкривявания, тъй като парите от таксите се прибират от босовете.
Ниските заплати и хаосът в спорта извадиха от системата множество специалисти. Доскоро треньорската професия дори не съществуваше в регистъра на социалното министерство. Специалистите освен от спорт започнаха да се издържат и от странична дейност, за да попълнят бюджета. Така се стигна до израждане на тренировъчния процес.
За разлика от Европа, където не се правят компромиси с квалификацията на специалистите, у нас и този модел е сбъркан. Все по-голяма част от треньорите ни са без образование или необходимата квалификация.
"Започнахме двама учители с осем деца, а сега работим с 30. Качваме се всеки ден на Витоша за разлика от много други по-известни училища, които работят само събота и неделя. Конкуренцията с големите имена в бранша не ни пречи, но сме притеснени от ниската квалификация на други учители, която подронва престижа на цялата професия", твърди Тодор Самарджиев, треньор към частния столичен детски ски-клуб "Атмосфера".
Другият основен проблем е състоянието на базата. Спортните клубове в Европа ползват общинска база, без да плащат наем, и това е регламентирано в закон. У нас подобно бъдеще не се очертава, защото общините поради безпаричието бързат да отдадат базата за експлоатация независимо за какви цели, стига да си плаща наема. С последните проектопоправки в Закона за спорта, приети от Министерския съвет, се въвежда регистър на обектите и нов ред за ползването им. Предвижда се да се преразглеждат договорите с наемателите на тези обекти, които не се използват по предназначение. "Това би трябвало да принуди общините да започнат да следят по-стриктно за използването на спортните имоти именно за спорт", заяви министър Александър Праматарски.
Изход има и той е в подкрепата на общините в създаването на нови спортни клубовете и материална база, смятат специалисти от бранша. Единият от вариантите е да бъде изградена нова материална база от хора, готови да инвестират срещу разрешение за експлоатацията й за определен срок. Другият е изразеното желание на правителството да се въведе ред в сегашната практика готовата база се отдава, без да се търси сметка за какво ще се използва.
Все още липсва възможност всеки един от специалистите у нас да регистрира и работи спокойно в собствен клуб, като бъде подпомаган с общинска база. Желаещи да спортуват и у нас има много, но няма кой да им предложи качествен продукт, за който с удоволствие да плащат.
Пазете се от Шак и "Лейкърс"!
Контузиите могат да решат плейофите в Източната конференция на НБА
Плейофите в Националната баскетболна асоциация (НБА) започват с един фаворит и много отбори, за които срещата с него предизвиква страхова психоза. Само за няколко месеца легендарният "Лос Анжелис лейкърс" се превърна в най-сериозния претендент за шампионската титла. Ден преди края на редовния сезон отборите водиха битка кой да избегне възможно по-късно срещата с възпитаниците на Фил Джаксън. Първата жертва на Шакил О'Нийл, Кобе Брайънт и компания ще бъде "Сакраменто".
"Лейкърс" единствен завърши сезона с над 80% успеваемост - 67 победи и само 15 поражения. Три пъти "езерняците" регистрираха дълги победни серии - от 16, 19 и 11 успеха, с което затвърдиха впечатлението, че са готови за продължителен маратон. Центърът Шакил О'Нийл се оформи като основен претендент за наградата най-полезен играч (MVP). Той оглави класацията на стрелците с 29.8 точки на мач и завърши на второ място в борбата под коша и трети при "чадърджиите". Освен това има най-висок успеваемост в стрелбата от игра. Показателите му са най-добрите от сезона 1992/1993 г., когато дебютира в лигата с тима на "Орландо". Шак е безспорният номер 1 при центровете през сезона и е един от фаворитите и за званието най-добър защитник на годината.
Фил Джаксън, който изведе "Чикаго" до шест шампионски титли, пък е почти сигурният носител на другата най-престижна награда - тази за най-добър треньор. С идването си в Лос Анжелис той преобрази "Лейкърс", а неговата запазена марка - "триъгълното" нападение започна да работи безотказно. За разлика от много други отбори Джаксън няма оплаквания от сериозни контузии, което се очертава като сериозен коз. Основният проблем на "Лейкърс" е тоталната зависимост от Шакил. Ако той поради някаква причина остане извън строя, "езерняците" автоматично отпадат от кръга на основните фаворити за титлата.
При успех "езерняците" ще срещнат победителя от двойката "Сан Антонио спърс" - "Финикс сънс". Миналогодишният шампион "Сан Антонио" едва в последния мач от редовния сезон измъкна четвъртото място в Западната конференция и домакинското предимство срещу "слънцата". Големият проблем обаче е контузията на звездата Тим Дънкан, който може да претърпи операция на коляното. Той не игра в последните четири срещи на отбора и вероятно ще пропусне серията до три победи с "Финикс". Без него "Сан Антонио" победи "Лейкърс" в последния мач за сезона, но в плейофите той ще липсва. Освен това дългото отсъствие на Шон Елиът заради бъбречна трансплантация се отрази негативно на стрелбата от разстояние в тима на "шпорите". Ветеранът е вече на линия, но все още не е ясно дали ще може да върне формата си от миналата година.
Другият сериозен конкурент на "Лейкърс" е "Портланд", който в първия кръг на плейофите ще срещне "Минесота". Изходът на двубоя изглежда предрешен предвид класата на "Трейл блейзърс" и тяхната мотивация да играят поне на финал в конференцията. Основният проблем е, че отборът рухна психически след 29 февруари, когато падна от "Лейкърс". Дотогава бяха допуснали само 12 загуби, след което регистрираха едва 50-процентна успеваемост - 11 победи и 10 загуби. Отборът, изглеждащ като добре смазана машина в началото на сезона, се раздрънка. Бившата звезда на "Чикаго" Скоти Пипън, който се присъедини с идеята да помогне с опит и шампионски дух, се загуби в последните мачове. На моменти стрелбата му не успяваше да премине границата от седем точки. За да се добере до среща с "Лейкърс", "Портланд" първо трябва да преодолее друг силен съперник - "Юта", който завърши сезона на второ място в Западната конференция. Въпреки че е традиционно силен съперник през последните няколко години, "джазмените" и този път не влизат в сметките за шампионската титла - нито в конференцията, нито в НБА. Освен това съперник на "Юта" в първия кръг ще бъде възраждащият се състав на "Сиатъл", а това не гарантира лесни срещи.
Въпреки че Източната конференция също има своя фаворит - "Индиана", ситуацията изглежда доста по-неясна. Мнозина специалисти са склонни да мислят, че шампионът на конференцията ще зависи от това кой отбор ще се измъкне без контузени баскетболисти. Четири състава пострадаха от липсата на ключови състезатели в края на сезона. Звездата на "Детройт" Грант Хил страда от контузия в левия глезен, но се надява да се върне в игра за първите мачове срещу "Маями". В състава на "горещите" пък ще отсъства гардът Тим Хардауей. Той не игра в последните два мача на отбора, но заяви че се чувства по-добре и може да се върне скоро. Звездата на "Филаделфия" Алън Айвърсън, който завърши втори при стрелците, остана на пейката срещу "Чикаго" с травма в лакътя и счупен пръст. "Милуоки" не може да разчита на Рей Алън заради болки в коляното.
Мнозина наблюдатели са склонни да мислят, че единият финалист на Изток ще бъде решен в двубоя от първия кръг между "Шарлот хорнетс" и "Филаделфия 76". "Стършелите" спечелиха четвъртото място в последния си мач от сезона. Само 20 дни по-рано отборът беше седми, но постигна 14 победи в последните 16 срещи. Освен това е много убедителен у дома - 30 победи срещу 11 загуби. Ако Айвърсън не се върне в игра за "Филаделфия", "Шарлот" има голям шанс да продължи, още повече че разполага предимство в домакинствата.
Най-много драматизъм предлага срещата "Ню Йорк никс" - "Торонто раптърс". Миналогодишният финалист в лигата "Ню Йорк" е неубедителен най-вече при гостувания в "Еър Канада сентър" в Торонто. Смята се, че "динозаврите" са извадили късмет, че останаха шести в класирането. Този сезон "Торонто" победи три пъти "Ню Йорк" от общо четири мача, а новата звездата Винс Картър отбелязваше средно по 33 точки. Основният проблем на "Ню Йорк" е, че не знаят как да спрат новото летящо чудо на НБА. Другият проблем е Чарлз Оукли, който се разиграва всеки път, щом срещне бившите си съотборници от Ню Йорк. Като се прибави и фактът, че в последните си мачове от редовния сезон "Никс" паднаха с общо 25 точки разлика от "Торонто" и "Кливлънд", то първият кръг от плейофите няма да е никак лесно препятствие.
Германия гони бежанците от Косово
Германските власти съобщиха, че ако не си тръгнат доброволно хилядите бежанци от Балканите, ще бъдат принудени със сила да напуснат страната. За да улесни процеса на депортиране, германското правителство предлага на бежанците определена сума, която ще покрие пътните им разноски до родните им места.
Търсейки начин да прати по домовете им десетки хиляди бежанци от балканските конфликти, миналия месец Германия подписа със страните от Югоизточна Европа т.нар. транзитно споразумение. То предвижда отпускането на 2100 марки на всяко семейство, за да могат бежанците да се върнат сами в родината си.
Планът за отпращане на бежанците ще засегне 160 хиляди косовски албанци. Според противниците на това споразумение депортирането на такава маса от хора в Косово може да има взривоопасни последици за сръбската провинция. "Бежанците ще бъдат пратени в райони, които са твърде нестабилни, а завръщането на още хора съвсем ще усложни обстановката в Косово. Самите те ще станат дестабилизиращ фактор", твърди Кристиян Шварц-Шилинг, заместник-председател на парламентарната комисия за човешките права.
Информационните агенции припомнят, че Германия прие близо 350 хиляди бежанци по време на войната в Босна и отвори границите си за бежанци от косовския конфликт. Повечето от босненските бежанци вече са напуснали Германия, но правителството се опитва да успокои обществените опасения, че бежанската политика няма да струва твърде скъпо. Затова кабинетът оповести, че до края на годината всички, потърсили убежище в Германия бежанци, ще бъдат върнати по домовете им. Според съобщенията на местните власти бежанците в отделните провинции на страната са уведомени, че трябва да напуснат Германия, и са получили пълни инструкции как да стане това. "Беше им обяснено, че временните им разрешителни за престой няма да бъдат удължавани и трябва да напуснат страната", заяви говорител на вътрешното министерство в Долна Саксония, където бяха приютени близо 20 хиляди косовски албанци.
Трибуналът за бивша Югославия влезе в Хърватия
Хърватският президент Стипе Месич подкрепи намерението на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия да започне разследване в Хърватия. Преди две седмици експерти на Трибунала в Хага пристигнаха в град Госпич, за да търсят доказателства на информациите, че десетки сърби са били убити от хърватски полицаи през есента на 1991 г. Няколко дни по-късно експертите съобщиха, че са открили човешки останки в едно от предградията на града.
Президентът Месич оправда действията на международния трибунал. "Хърватските съдилища трябваше доста отдавна да се заемат с престъпниците от войната, но те не направиха нищо. Сега трибуналът в Хага ни дава възможност да затворим тази страница от миналото", заяви хърватският президент.
Наблюдателите в Загреб припомнят, че новото хърватско правителство и президентът Месич дойдоха на власт с обещанието, че ще съдействат на международните правораздавателни институции.
Караоке-седмица
Ако отворите някой адрес с електронни картички в Интернет, ще видите какви най-идиотски неща празнуват хората в по-лежерния свят. Имат Ден за прегръдка на австралиец, Ден на паниката, Месец на любителите на фъстъчено масло. Анимационна картичка, изобразяваща прелитаща крава, мъже придържащи цилиндрите си, катурнати от ураган хора, честити Деня на големия вятър и т.н. Зад океана празнуват и караоке-седмица. С послание: "Позволете на звездата у вас да блесне! " В полето "относно празника" пише: Все повече хора признават удивителните възможности, които караоке предлага: повишено самочувствие, импровизация, съпричастност и... купон. Празнува се всяка година в края на април.
Ако хората по света празнуват лудости, ние ги живеем. Най-голямата доставка на абсурди по стар български обичай идва от политиката. В караоке-седмицата нуждата от самочувствие и съпричастност към някакви неща, които се случват въпреки тях, притисна не един песнопоец.
Да видим сега как могат да се транскрибират в тържества събитията от последните дни. Месец на публичния клеветник, Ден на генерала без армия, Месец на М-тата (в който празнуват всички пушачи на ММ, всички меломани - зрители на ММ, и всички фенове на шоколадовите М&M's, начело с Мистър Бийн). На същия празник може ритуално да обърнем няколко М-та наопаки и да получим WWW-та. Което веднага ще ни отведе в страницата на Христо Бисеров с адрес 4000. (Там той казва, че по характер е тих, скромен, носи пантофи, пуши по две кутии цигари на ден, но не прекалява с кафето - както и с чувството за хумор. Парите за къщата идвали от влогове.)
Ако трябва да го обясняваме делнично, нещата стоят горе-долу така: Тренчев трябва да бъде наказан, ако записът не докаже вина на правителствения "глас". Ако брадатият с белите панталони искаше да е общественополезен, вместо да я размахва, можеше да занесе касетката с "уличаващия" запис направо в прокуратурата и да спи спокойно. Бонев щеше да (о)стане симпатичен и интелигентен в очите на цивилните избиратели, ако не беше рециклирал личната си суета и приятелски ангажименти в закъснели и затова недостойни брътвежи.
Едва ли сме свидетели на морална истерия. Дори да сме, за пример назаем ни трябва Италия - там драматичната акция "Чисти ръце" доведе само до 3 процеса. По-скоро някой празнува караоке-седмицата, без да знае, че това, което тече на екрана, не е текстът към мелодията, дето звучи в момента. И тази музика може би ще е добре да звучи, докато някой не пусне съвсем ново парче. След време... Да речем, след като Българският Великден се превърне в учредително събрание на нова политическа партия на незаразения финансов и експертен капитал.
На ход без възможност за ход
"Това е най-корумпираното правителство в новата ни история", заяви по повод развихрилата се през миналата седмица компроматна битка в СДС лидерът на БСП Георги Първанов. Дори и така да е, изглежда, едничка утеха на социалистите ще си остане мисълта, че никой не може да ги обвини в корупция днес. Доколко това обаче може да е достатъчно утешително в настоящата политическа ситуация знаят само в БСП. Защото по всичко личи, че близките седмици ще решават съдбата на страната - при това за един дълъг период напред. А шансовете на БСП да влияе върху този процес засега изглеждат минимални.
Най-напред - утешителната мисъл "в нашите редове няма корумпирани" е по-скоро теза за вътрешнопартийна употреба. Все по-ясно е, че обикновеният българин мисли като нечистоплътна цялата политическа среда. Дори и преди скандалите от изтеклата седмица (настоящото проучване е проведено десетина дни по-рано) сферата на политиката се очертава в съзнанието на сънародника ни главно като механизъм за икономическо облагодетелстване. От тази гледна точка е разбираемо защо общественото мнение е склонно да вижда в едно бъдещо завръщане на БСП във властта преди всичко възможност за просперитет на икономически кръгове, близки до социалистите. Следователно - нищо ново.
На второ място - въпреки разгорещените вътрешнопартийни спорове (или може би точно поради тях), социалистите не звучат убедително за обикновения българин по две от най-важните теми: бъдещето на страната и нейната външнополитическа ориентация. Едва 4% от сънародниците ни свързват БСП с развитието на частния бизнес. Такъв е и делът на хората, за които идването на социалистите на власт би улеснило създаването на благоприятна пазарна среда. Малко са и онези, които виждат в БСП партия от европейски тип. А това определя и оценките за външнополитическата ориентация на страната при евентуално социалистическо правителство. БСП се мисли като алтернатива на СДС единствено по отношение подобряване връзките на страната ни с Русия. Що се отнася до Европейския съюз и НАТО обаче социалистите все още остават далеч назад и звучат неубедително за обикновения българин.
А какво да кажем за настоящия ключов момент и ролята на БСП в него? Изглежда, че най-точно описание на ситуацията се съдържа в думите на анонимен член на управляващата партия, изнесени в пресата през седмицата: "Добре, че опозицията е напълно умряла, иначе с управлението на СДС щеше да е свършено."
Ghostbusters*
Докато цялото българско общество е вперило очи в лавинообразно набиращата скорост политическа криза, синьото мнозинство тихомълком се захвана с поредната парламентарна глупост - да угажда на своя най-верен ловец на червени духове Георги Панев. Ексцентричният депутат с кинжално минало упорито преследва своята заветна цел - да залови "призрака на комунизма", който според него все още свободно броди по тези географски ширини. Освен че е пълна безсмислица, в настоящия момент законодателното начинание на Панев е и върхът на политическия цинизъм. Някак си не е нормално парламентът, а и цялото българско общество да се занимават с тежкото наследство от режима на БКП (който според синия депутат е "незаконен, престъпен и осъдителен"), когато в страната вече броди един друг призрак - на мизерията, икономическата нестабилност, корупцията и срастването на партия и държава... Синьото мнозинство ще извлече само негативи от подобна юридическа авантюра. Освен че би могъл да има непредвидими по размери и мащаб юридически последици, подобен закон само допълнително ще вбеси българските данъкоплатци, които нагледно разбират за какво се прахосват техните пари. За жалост проблемът със закона за забрана на комунизма е само един от безбройните примери за това как мнозинството губи реална представа за това какво става около него. Управляващите изобщо не си дават сметка, че все повече се занимават с измислени теми, а не с реалните проблеми на обществото. Докато странни птици от типа на Георги Панев се опитват да осъдят комунистическото управление, българските гласоподаватели все по-често си задават въпроса с какво сегашното е по-добро. И ако СДС продължава да прахосва последните остатъци от своята политическа енергия в безидейни начинания като Паневия лов на духове, съвсем скоро сините функционери ще трябва да гонят призрака на комунизма не в парламентарните кулоари и кабинетите на Министерския съвет, а само из прашасалите мазета на "Раковски" 134.
Костов тях. Или те държавата
Корупцията надви мълчанието на премиера
Има моменти на истината. Тези моменти на истината са толкова по-драматични, колкото напрежението преди тях е задържано по-дълго. Моментът на голата истина за корупцията в България дойде, което прави обществената и политическата ситуацията в страната нова и съвсем различна. Кризата има много аспекти, но в основата си този път е морална.
През 1997 г. обществената поръчка към управлението на СДС беше да проведе реформите и да направи това почтено. От Виденов хората бяха разбрали нуждата от промени, а корупцията и икономическата криза ги бяха изкарали на улицата. Валутният борд осигури възможност на правителството на Костов относително дълго и сравнително добре да защитава успеха си в икономическата сфера. Все повече обаче надделява твърдението, че посоката на икономическата политика е сбъркана и че реформите се бавят. Това е важно за Запада, важно е и за хората в България. Те обаче трудно могат да се ориентират в противопоставянето на различни икономически аргументи, подкрепящи тезите за успех или провал на реформите. Хората преценяват по жизнения си стандарт и по това, че продължават да живеят зле.
Доста по-различно стои въпросът с морала на властта. Там или вярваш в почтеността на властта, или не. След седмицата която измина, вярващите в морала на правителството на Иван Костов не са много.
Това е в основата на новата ситуация, оттук трябва да започне и търсенето на изход от ситуацията, в която е политическата класа на България.
Рухването на тези митове уврежда имиджа на СДС, но със сигурност ще е пречка пред традиционното практикуване на властта и от останалите политици на България. Може би затова темата за морала на властта някак неусетно премина в спор кой приятелски кръг е по-опасен за България - този на премиера (около "Олимп") или този на вътрешния министър Бонев (на Чорни). Костов не отговори на обвиненията по същество на бившия си министър, а побърза да подскаже, че става дума за икономически интереси на групировката на Майкъл Чорни. В същия стил Бонев не отговори за произхода на парите на Чорни и защо не го е спрял, докато е бил министър, а попита защо, ако са мръсни, жената на парламентарния шеф Соколов ги взема за фондацията си и благодари за това.
А въпросът изобщо не е за приятелските кръгове, а за средата, която позволява те да възникват. Това, което става сега, можеше да се случи по-рано. Костов поне на три пъти пропусна шансовете си да овладее процесите в партията и в държавата - след местните избори, при смяната на министрите и на националната конференция на СДС. Поводи за изваждане на корумпираните сини политици от властта имаше и преди това. Той обаче избра тактиката на отлагането. Грешка беше и това, че при рокадите в кабинета премълча причините за отстраняването на министрите. Сега точно тези, за които обществото имаше най-големи съмнения за корупция, са в първите редици на атакуващите премиера.
Въпреки тежкото положение, в което е изпаднал, Костов, изглежда, все още си мисли, че може да реши проблема с някакви давания към страните, от които е атакуван.
Уж намалява влиянието на Бакърджиев, а за член на НИС беше предложена Мария Стоянова. Тя е от онези сини политици, за които, когато някой попита "коя беше тази", отговорът неизменно е - "човек на Бакърджиев".
Уж обяснява на всички, че зад атаката на Бонев стоят интересите на Майкъл Чорни, а дава една от големите държавни банки - Биохим, на Нефтинвестбанк. За нейните собственици е известно, че са свързани с Чорни.
Проблемът този път не е за даване и сините са в дълбоко заблуждение, ако анализът им не е установил това. Синият лидер е в почти патова ситуация - в краткосрочен план каквото и да направи, все губи. Ако продължи в тази посока да подхвърля мръвки на опонентите си, Костов не само че няма да реши нищо, но и ще направи стратегическа грешка - ще самоот-страни СДС от следващото управление на България.
Ако изреже основните огнища на корупция от СДС (основно групите на Бисеров и Бакърджиев), краткосрочно също ще загуби от сътресения на структурите и отлив от парламентарната група, но дългосрочно има шанс да възстанови доверието, идеите и ценностите на СДС.
Нещата започват да се проясняват и за масовата публика. Поведението на Иван Костов ще покаже каква е истинската цел на синьото управление - обогатяване на елита или повишаване благосъстоянието на обществото. Ако е второто, премиерът вече няма избор. Трябва да мобилизира ресурсите, с които разполага, за да изчисти държавния апарат и ръководството на синята партия. Иначе той просто ще трябва да отстъпи властта на тези, които сега го атакуват. Това е разликата с 1997. Сега алтернативата на Костов е пак Костов. Или той, или те.
Или държавата.
Избраник Нечий
Талантливи хора съм срещал доста, продължавам да срещам все нови и нови, но Валери Петров е някак си особен, той е друг разряд, той е от тия, дето талантът ги е осъдил на доживотна каторга. Колко пъти се е клел "тихо да излезе", да се "измъкне от играта", "вече се хващам само с преводи"... и все не става. Думите започват сами да се нанизват в индийски нишки, римите се сбиват коя да влезе в по-предния стих, той, ще не ще, трябва да въдворява ред, започва да пуфти и размества тая навалица до седма пот, "заключва в чекмеджето" изненадващата и него страстна бунтовност на самоподредилите се тиради... Валери Петров няма изход... Той е като Моцарт, като Пушкин - той не може да спре да пише.
Впрочем това неволно изтръгнало се тук сравнение с Моцарт и Пушкин ми идва наум за първи път. И ми се струва доста вярно налучкано. И той като тях е от леките, игривите, искрящите таланти, които все уж на шега, уж на жаргон, все някак в танцова стъпка стигат както до най-точни диагнози на болестите на своя век, така и до най-неповторимото от прелестите - истинските и лъжовните - които са докоснали техните съвременници. И Пушкин, и Моцарт са изцяло във времето си - и колкото и да е странно, ние усещаме повторени и в нашето време не само техните "Онегин" и "Дон Жуан", но и много, твърде много техни минорни и мажорни "опуси". Сигурен съм, че и с Валери Петров ще стане същото - както се оказа вече с Яворов, с Димчо Дебелянов, с... Но те си отидоха млади. А Валери Петров става вече на осемдесет. Колко красиво, колко ефектно е да умреш млад, тъкмо когато перчемът ти е гъст, а талантът - току-що влязъл в мода... Може би ще кажете, че си правя шеги с човешките трагедии, влезли вече в историята на изкуството. Но какво друго ни остава на нас - надживелите ги, освен да гледаме смъртта в очите и да се опитваме да се усмихваме малко нагло на собствения си страх:
Валери Петров се оказва действителен маратонец. И то от тия, които и да искат, не могат да спрат. Целият му живот минава в стихове. От детските му "Нощи в Балкана" и "Палечко", през ремсовите "Ювенес дум сумус", към всичките му любови, всички разочарования, всички смърти, през дъщерите и внуците с техните кучета и котки, през всичко, всичко преживяно от всички нас, към неговата, лично неговата "Възраст на сроковете"... Цял живот той пише една единствена книга. И тая книга е неговият живот, осемдесет години от живота на България. Всички сме вътре.
Но той е един. Да, като Избраник Нечий. Избран да вижда "прозирно" през суматохата на думите ни това, което всички ние пропущаме. Избран да вижда през прозореца странния си съсед, който неистово, отново и отново, строи някаква чудновата къща, в която никога няма да живее, защото тя непрекъснато се саморазрушава. Избран да забелязва неосъществимата страст на маляка с шейничката да се спусне по калната вече пързалка поне още един път:
"Това "Пак! ", това "Още! ", този детски наш вик от игрите до смъртното ложе..."
Избран да се срещне в кварталната улица с Дон Кихот и - след леко колебание - да намери някъде доспехи, да яхне някакъв кон... "И сега в тоз живот яхам редом с Дон Кихот.
Нищо че сме двама-трима смешни, вън от модата, пак добре е, че ни има още във природата."
Избран да бъде осъден. Избран за доживотна каторга. При това - доброволно. Има той едно стихотворение - "Васалът" се казва - с него искам да завърша, защото не знам някой да е казал нещо по-пълно за Валери Петров:
"Ето, стана стихът! И в тоз радостен миг, който никой не ще ми отнеме, този път не аз тебе, мой роден език, а ти мен да похвалиш е време.
Виж как вярно ти служа, как просто до плач, до полуда старая се даже да не може - уви! - ни един преводач моя труд на света да покаже.
И не стига, че тъй вън не могат разбра какви имам към тебе заслуги, но ти сам ги наричаш "словесна игра" и въздигаш - за мързела - други.
Не, не е справедливо, език мой! И знам, ще изправиш ти свойта присъда, но дали ще се чуе поправката там, дето май по туй време ще бъда?
Тъй че днес, между нас... Тази жалба, нали, пак ще служи на твоето име - две-три думи от речника свой отдели и по челото с тях погали ме! "Честит рожден ден, Валери Петров, честит празник, поете!
Величието на "Пинк Флойд"
Светът отбеляза 20-ия рожден ден на легендарния диск на "Пинк Флойд" Thе Wall с появата на едноименния филм на DVD. Това бе в края на миналата година. Сега "KA мюзик" пусна на пазара у нас двойна касетка с пиковите моменти от концертните изпълнения на парчетата в албума. Две десетилетия след своето създаване тези пиеси (общо 26) карат въображението да действа на максимални обороти. Това е заради майсторството на Роджър Уотърс (вокалист, композитор, басист), Дейвид Гилмор (солокитарист), Ричард Райт (кийбордист) и Ник Мейсън (барабанист) да защитават идеите си не само в студиото, но и чрез спектакли пред публика с по-различни аранжименти. Особено показателни са композиции като Run Like Hell (една от малкото авторски на Гилмор за този проект), Don't Leave Me Now и The Thin Ice. Звученето им тук е като че ли още по-мащабно, поетично и омагьосващо.
В мегаспектакъла The Wall освен самите рокаджии участват и техните маски, гумени деца, фашистки графики, огромни кукли, дело на художник-аниматора Джералд Скраф, бомбардировач, раздърпано чудовище и 340 тухли, зад които музикантите свирят до тяхното събаряне. Стената е с размери 160 на 35 фута. Оборудването на хепънинга е 45 тона, а звукът - 106 децибела, квадрофоничен.
Този спектакъл е сочен за един от най-зрелищните въобще в рокисторията. Той обаче излиза толкова скъп, че е изнесен пред феновете едва 29 пъти. Затова пък албумът стои цели 15 седмици на първо място в американските чартове и 5 седмици в Англия.
А днес от дистанцията на времето спокойно можем да кажем: The Wall е най-великият концептуален рокпроект с многопластови музика, текст и визия - истинска архитектурна постройка, всяка тухла от която оставя белег в душата.
Ретрошик
За разлика от София в Пловдив като че ли времето не се ражда нощем. Заведенията, които работят след 11 часа вечерта в делничен ден, се броят на пръсти и въпреки че повечето от тях предпочитат да се наричат клубове, по-точното определение е дискотека. Едно от малкото изключения от това правило е No sense, който има какво да предложи на дори на най-просветените в столичния нощен живот.
Клубът се намира на 20-ина метра от главната улица (втората пресечка вдясно след "Джумаята") в стара двуетажна къща. Високият таван на приземния етаж дава на помещението пространство, за което голяма част от популярните софийски заведения (в повечето случаи разположени под земята) могат само да мечтаят. Като прибавим към това и тухлените стени, и диваните, и фотьойлите, които собствениците са събирали от различни антиквариати и вехтошари в стария Пловдив, се получава обстановка, която се отличава с рядко срещан ретрошик.
Другият основен плюс на No sense е богатият асортимент от алкохол. Освен десетките бутилки с уиски, водка, джин, текила и ликьори зад бара заведението предлага и около 500 вида свинаки. Това са най-различни смески от алкохолни и безалкохолни напитки, които се наливат в чашки от 25 грама и се пият на екс. За любителите на пироманията барманите често приготвят специални свинакита, които се палят. Резултатът в повечето случаи е танци върху бара.
Боб по селски - Мексико
От предния ден изчиствам и измивам боба и го накисвам в два литра студена вода.
На другия ден го слагам на огъня и го варя в същата вода.
Изпичам на тенекия доматите и чушките, събличам ги от ципите и ги нарязвам.
Загрявам в тиган две супени лъжици олио и запържвам леко лука, доматите, чушките и скилидката чесън. Запържвам, докато лукът омекне.
Следя увирането на боба. Малко преди да е готов, добавям сланината, сухата наденица и свинското месо.
След като месото омекне, сипвам запръжката и оставям боба да ври петнайсет минути на среден огън.
Сервирам го с препечени филийки.
И Мексико е в борд, но забележете, че не ръгат само чушки в боба.
Ако не бяха индианците, сега нямаше как да хвърляме боб, за да разберем, че благуването ни леко се забавя.
Фасулът има зряло отношение към красотата. Сещам се, веднъж, когато реших да направя снимка за спомен на едни златни телчарки, най-възрастната хукна нанякъде и дълго я чакахме. После се разбра, че искала да излезе усмихната на кадрото и изтичала до вкъщи за зърно боб, което постави на мястото на падналия си горен резец.
За човек, който често се смее, казват: "Много пилее боба! " Ако вие го пилеете без причина, заведете нервите си на спешен преглед.
Освен за красота и излагане на душевното състояние на индивида бобът се използва за ядене и създаване на вътрешна компресия.
Страните, които ядат най-много боб (на гърло от населението), значи нямат месо. Бобът е белтъкът на сиромасите.
Тук, у нас, доста се лъжем, че фасулът е едно от основните ни ястия. Причината за това подхлъзване е, че не сме били в Мексико. На тамошните пазари могат да се видят двайсет вида боб, като всеки е различно оцветен. От това не му става по-сито на мексиканеца, но пък текилата му държи кураж.
За болните ни амбиции е хубаво да знаем, че фасулът е много лековит. В народната медицина много се използват сухите чушки на боба. Онколози от разни страни научно доказаха, че с екстракт от фасул захарното съдържание в кръвта се смъква с 40%. Много мои съчашници, освен дето имат тяга към алкохола, ги измъчва и диабет. Не мога да не предложа една рецепта, която хем е пиене, хем е здраве и направо те обеззахарява. За шушулките става въпрос.
Двайсет грама ги счуквате и ги варите в един литър вода. Варите ги, докато водата остане наполовина. Тази гадост (имам предвид болезненото отношение на пияча към всичко, в което има вода!) я изпивате на равни части през деня. И на сутринта сте по-здрав и от опита за рекет на семейния лекар.
Фасулът има и някои икономически неизгодни качества. Предизвиква отделянето на много стомашен сок. Това ви усилва глада и естествено е да се назлобите.
Но не на мен!
А на ония, които ви емигрираха пържолата от живота.
Дъх на лавандула
Голямата любов на навреме овдовяла английска учителка от ХIХ век няма как да не е романтична, обречена и по викториански благопристойна. Особено ако се случва в Тайланд и среща етническата толерантност на британка, израснала в колониите с азиатския аристократизъм на източен владетел. Екзотичният потенциал на подобен сюжет е достоен единствено за холивудска суперпродукция от следвоенен тип. Кадърният режисьор Анди Тенант е третият, който пренася автентичните мемоари на екран. Играе ва банк и екранизира "Анна и кралят" като стопроцентова костюмна любовна история. Задвижва класическите трикове на модела. Фантастична натура, заснета на място в Тайланд, автентичен кралски дворец, колоритна масовка, десетки слонове. Дворцови интриги, вековни традиции и модерни политически рефлекси. На старателно изпипания фон романсът между Анна и краля е прочетен съвременно. Водещата актьорска двойка - Джоди Фостър и азиатската звезда Чоу Юн-Фат (титулярен актьор на Джон Ву през хонконгския му период), е от решаващо значение за крайния резултат. Те партнират на режисурата не само като изпълнители, съавтори са на цялостния авторски подход. Омекотяват характерните рефлекси на различната си кръв, за да приближат своите герои до днешния зрител, удържат натиска на постановъчния размах, за да го очовечат.
"Анна и кралят" няма претенциите да шашне своя зрител, но интелигентното му самочувствие внушава уважение и доставя удоволствие. Екзотиката не е крещяща, чувствеността не е сладникава. Красотата на натура, пейзажи, лица и костюми е далеч от операторския нарцисизъм. Напомня изяществото на разкошен тоалет, изваден от стара ракла. Но вместо тежката миризма на нафталин ни обгръща мечтателен дъх на лавандула.
Въртележката Стравински
Завърта се олющената въртележка, скръц-скръц, и "в кадър" е Параша, приседнала върху писания руски прозорец. Тръпне по Хусаря. Завърта се пак въртележката - Параша е в леглото с Хусаря. Скръц въртележката - Съседката и Майката бъбрят за живота пред шарен самовар.
Седемдесет и осем години след премиерата си в парижката Гранд опера "Мавра" на Стравински е на сцената на Софийската опера. Публиката заедно с оркестъра под диригентството на Иван Маринов също е на сцената, отвъд завесата. Плюшените кресла са заместени с пластмасови столчета и достигането им е свързано с рисковано преодоляване на неравен релеф при оскъдна светлина. Зрителят изпитва същите неудобства като артиста на сцената. И в това явно има ефект. Има в него намек за икономичност в културата. Всеки жест е важен, всяка мимика се забелязва. Действието се наблюдава с изопнат като на жираф врат, концентрирано, сякаш през ключалка. Онова, което се чува и вижда през нея, си има всички белези на играта с много фантазия като в стария руски балаган, но тя е в умален модел, в малко пространство с максимум изобретателност.
Музикално-сценични лайтмотиви се редят като песничка, закодирана в латерна. При всяко завъртане картината е същата, но не съвсем. Разказът е привидно еднообразен, а при всеки свой кръг подхвърля притчи и метафори, докато разберем, че във въртележката нищо не се е повторило буквално, а се е завъртвало като спирала.
Режисьорът Пламен Карталов и сценографът Иван Савов експонират калейдоскопични образи, които с модифицирането си наподобяват фолклорната изразност - забавлението е не в повторяемостта или в непрекъснатата смяна, а в пестеливата вариантност. Стравински е толкова непознат за българската публика и толкова различен в многото си периоди, че най-добрата му интерпретация е просто прочитането му. И оркестърът, и певците (Христина Игнатова, Милен Божков, Мирослава Йорданова и Румяна Петрова) в "Мавра" намират своя блясък и колоритност, вплетени в една плетка, в която всеки елемент е важен. В нея се цени партньорството, а вокалното или актьорското самоизтъкване се схваща като неразбирателство с музикалния театър на Стравински, в който равнопоставеността на сегментите изгражда цялото. После в "Приказка за Лисицата, Петела, Котарака и Овена" сцената се превръща в детска площадка с лост и пързалка. Пламен Димов, Милен Божков, Стоил Георгиев и Николай Кърнолски превръщат историята в малка пластика, изградена от парчета лего - тук всяка партия е със свое откроено своеобразие, което взаимодейства с останалите.
В миниатюрите на Стравински няма място за самовлюбени звезди, но двете постановки са повод на сцената да бъде изтъкнато едно поколение певци, у които в края на столетието е провокиран вкус към музиката на ХХ век. Появата на Стравински в репертоара на операта прилича на въртележката на сцената - дошло е време, скръц-скръц, да отворим и други партитури... Кодовете на Слона
Георги Божилов-Слона отново направи изложба в столичната галерия "Арт 36". Както винаги публиката знае какво ще види и все пак любопитства доколко предположенията й ще се оправдаят. И както винаги пловдивският художник успява да задоволи и двете посоки на очакване - първо, като остане верен на изградения си от десетилетия стил, и, второ, като внесе нови детайли, които да не му позволят да закърнее. Той винаги е стоял малко встрани от основното русло на художествения живот. С особено тихо упорство следваше своя път и някак естествено не позволи да бъде включен в групата на "априлското поколение". Пред възможността за гръмка изява близо до властта, свързана съответно с идеологически (и рекламни) функции, Георги Божилов бе от малкото новатори от 60-те години, които предпочетоха да бъдат само художници, развиващи се близо до абстракцията. Любопитното е, че в края на 70-те и през 80-те, когато нелепата доктрина за социалистическия реализъм бе почти негласно заменена от компромисния възглед за множественост на реализмите, точно полуабстрактните художници станаха особено ценени.
Те бяха нагледно доказателство за многообразие на стилове и почерци на родна почва и наша гордост пред чужденците - в България има не само социалистически реализъм. При всеки случай всички тези промени в конюнктурата не изглеждаше да влияят на Георги Божилов. Той продължи да рисува абстрактни форми, в които зрителят можеше да припознае човешки фигури или пейзажи. С годините и това усещане за конкретност се позагуби. Останаха формите, изградени в кафяво-бежова гама, с ясни тъмни контури, със своя логика в картинната структура и със своя роля в играта на плоскост и дълбочина. И все пак те никога не стигнаха до простата декоративност (която у нас често се свързва с абстракцията). Впечатлението от тези условни пейзажи е по-скоро тревожно, с усещане за тътнеж в дълбините на спокойната повърхност.
В "Арт 36" Георги Божилов показва главно условни интериори. Или поне такова е усещането от изтеглените към предния план форми, запълващи изцяло изобразителното поле. Новостите тук са колажираните елементи от плат - яркочервен или ведър пепит, които се вписват удивително добре в общата структура и внасят неочаквани нотки на оптимизъм в излъчването на картините. Единични или групи от букви в стандартен шрифт препращат към някои от ранните абстракции на Пикасо. Впечатлението е за код, който, макар и незнаен за зрителя, говори със знаците на градската цивилизация.
Картините са без наименования както обикновено. Оставени са да въздействат сами по себе си, без да указват на зрителя посоката на възприемане. В случая това не затруднява публиката, а напротив - освобождава я, предоставяйки й правото на свободна интерпретация. Ходът е успешен: всеки зрител харесва различна картина... Концерт за изречение
"Амати" е, защото звукът е засебен, заглушено обърнат навътре и с онази особена патина, която "е"-струната никога не излъчва, освен ако не е на "Амати", и този трилер би звучал сребристо, вместо да се гмурка в матова белота, кремаво дантелен, сякаш изпълнен на "d", но спокойно би могло да е "Гуарнери", ако мекотата на "а" е подвеждаща и се дължи на магията на пръстите му, след като той така сладострастно извлича тона... като да гали... толкова хубаво беше, божествено..., а на "Гуарнери" щеше да искри и да бъде светлосиньо..., но аз така и не успях да разбера каква е цигулката, само защото закъснях с 15 минути и той побесня, дори не благоволи да ми отговори на въпроса, при това без нищо да подозира... ако подозираше, бих разбрала яростта му и нямаше въобще да го питам - "Амати" или "Гуарнери"? - още повече не беше време за въпроси и залата съвсем притихнало мълчеше, очакваше... само нашите стъпки проскърцаха, когато звукът бликна от струната и онзи мотив ме изтръгна, от мен самата ме изтръгна, а после, когато се преля в долния регистър... като че струни бяха опнати в мен, толкова нежно ме галеше, не съм преживявала никога това и аз ще му кажа... - не искам да продължава така, вече не понасям грубостта, студенината, ръката, която е положил на облегалката до мен и трябва да се дръпна в другия край, за да не го докосвам, но там е наклонил главата си някакъв ужасно висок мъж и не виждам, ще изтърпя, а когато свърши концертът просто ще си призная... бих се хванала на бас, че е "Амати", но ще ме пита - на колко? - и ще се подиграва, освен това как можа да си позволи - да го попитам съвсем нежно, защото все пак, освен че сме съпрузи, бихме могли да сме приятели: "Амати" или "Гуарнери"? и да не отвърне нищо, присвивайки очи в онзи най-сърдит жест, единствено защото съм закъсняла, след като има толкова сняг, отвсякъде се е затрупало, но той не подозира откъде идвам, а се добрахме с колата едва-едва, по пътя нищо не се виждаше и снежинките хвърчаха като луди в пелена, тимпанът закъсня с една частица от секундата, но обоят се усети и влезе - няма гаф - все пак колата едва не затъна и се пързаляше ужасно... той как ли се е върнал обратно, дали въобще е успял, след като ме остави на ъгъла, а снегът все тъй продължава да засипва и си представям да бях останала там, в подножието на планината да ни затрупа двамата, дори концерта бих пропуснала и заменила завинаги с камината, която гореше и дървата пръскаха искри като пламнали снежинки, в които бих изгоряла, защото ръцете му... този човек има гениални пръсти, как пипа само и какво туше, като да е уловил душичката на цигулката, плъзга се в нея така, че дори забравяш да мислиш за виртуозността - все пак "Амати" или "Гуарнери"? - толкова мразя някой да не ми отговаря, но няма да позволя да ми провали концерта, трябва само да се спася от неприятното чувство, че е до мен и излъчва гняв - нима и музиката не може да го смири, излъчва гняв, а уж е цигулар и би трябвало да усеща душичката, да се размеква, но няма да ме засегне, и щом свърши, ще му кажа - признанието е най-добро, за да има поне за какво да се гневи, след като той все пак ме докара навреме, поне миг преди началото, за да нямам неприятности, и дори не успяхме да се целунем... захлопнах вратата на колата и тичах - скръбно ми е от това, сякаш без целувката съм потънала в неочаквана пауза, заредена със звук тишина и не мога да изляза оттам, а сега следва тази тема, която винаги обсебва с тъга, и той така я разля, взе я широко като да прегърнa целия оркестър, направо го всмука в своя звук, уж матов, но навсякъде проникващ, проникна ме и никога не съм преживявала това, ръцете му докосват едва-едва, без никакво усилие, без никакво насилие, като магия, в която вълните се следват една след една, а пицикатите се отдръпнаха отгоре, покатериха се и тук музикалната вълна сякаш секва - кои каденци ще изсвири?... разбира се, тези, в тях музиката тъй постепенно набъбва, набъбва до онова тремоло, след което успя да изчака фразата в невероятно премерена пауза, за да я подеме, сякаш я извлича от мене самата, Боже мой, какъв усет за кулминацията, разтърсва ме цялата... - не, не съм преживявала такова сливане в края на последния акорд, отвъд който няма край и просто следва Largo-то... щастлива съм, че чувам това, щастлива съм и ще му призная, направо ще му кажа, че обичам друг и трябва да се разделим, защото не мога да живея и в кожата си още нося неговия мирис... сега вече всичко се размекна като че въздухът се усмири, и в това продължително звучене пръстите тръпнат, едва докосвайки струните в нежно вибрато... сякаш завинаги ще отзвучи, заедно с кларнета ще се сниши в най-дълбокия стон, но аз знам как ще бъде събуден от флейтата - Боже, колко е хубаво! защо ли трябва да страдам, а просто не му разкажа как огънят стене в камината и разпръсква светлина, чиито топли отблясъци прегръщаха моето тяло и в душата ми просветля, дори сега, само когато помислям за това, вълните се стичат, после отново поемат нагоре - как взе този флажолет, не само него, цялата поредица флажолети се нанизаха във въздуха и почти зримо остават кацнали върху невидими нишки в пространството - каква е тази цигулка, тези ръце! - "Амати" или "Гуарнери"? - без значение, ще разбера, дори може би в програмата пише, но нямаше време и когато влязохме вътре, светлините вече бяха угаснали и всички очакваха първия тон... не, не искам да свършва, тимпаните скоро ще възвестят края с онова угасващо тремоло и върху "а", после върху "е" ще зазвучат последните трели... - трябва да е "Амати", и все пак "а"-струната не носи този тембър, най-специфичния, който винаги гали и сякаш повлича надолу... значи може би е "Гуарнери"... и тъй ми се иска да плача, защото всичко се свърши и хората вече беснеят, френетично пляскат, но аз искам да върна времето отново назад, отново и пак... ...бис... бис... - Господи, скъпи, беше невероятно, невъзможно, никой не ме е разтварял така... не, не ме проникна, направо ме проникнови - чувал ли си по-нежни пръсти? Не ми се прибира в тази зимна приказка, романтично е и не искаш ли да походим пеша - майка ти няма против да стои при децата - впрочем, когато влизахме, не ми отговори каква е цигулката, дори помислих за миг, че ми се сърдиш, но нали виждаш снега - "Амати" или "Гуарнери"?
- "Маджини", скъпа, "Маджини", нарочно не ти отговорих, за да опиташ сама... няма никога да се научиш да различаваш... - просто ти липсва слух, съкровище.
- Все пак е важна насладата... - как звучи.
Часът на паяка - от СССР към www
Винаги, когато видя абревиатурата www, се сещам за една друга - СССР. В началото възприемах това като досадна асоциация, по някакъв начин свързана с ранното ми детство. После поразмишлявах и установих, че двете неща по един странен начин си приличат.
Запознавайки се с историята на създаването на www (на СССР я знам, за бога!), установих, че става въпрос за преход от един глобалистичен модернистки към друг, пак глобалистичен, но вече постмодернистки, социален проект. Първият от тях се разпадна и сякаш от руините му изникна другият.
В началото разбрах, че и двата проекта обслужват една мила тоталитарна идея - обединяването на всички хора по земята около нещо. Познатият стар лозунг за пролетариите от всички страни, които постоянно се обединяват, сега би могъл да прозвучи още по-тотално: "Компютъризирани съзнания от всички страни - обединявайте се!"
Друго, което се набива в очи, е любовта към съкращенията и в двата проекта - от една страна, изчезнаха до болка познатите абревиатури като КПСС, ДКМС, но се появиха HTTP, HTML и т.н.
И двата проекта първоначално бяха замислени в малки (нормални) европейски страни (Германия - Маркс, Швейцария - Тим Бернерс-Ли), като впоследствие се пренесоха и осъществиха в супердържавите - Русия, САЩ.
И двата проекта бяха осъществени с революции, като, слава богу, www не изискваше дефинитивно куршуми и кръв заради утопичния стремеж да се смени мисленето на хората с по-подходящо, а и самите хора - с по-добри.
Всъщност в проекта www имаше и несъмнени еволюционни процеси, доколкото Интернет-зомбирането може да се разглежда като вид еволюция.
Със създаването на СССР се създаде и съответният нов език (новговор по терминологията на Джордж Оруел), за да може да съществува диалог между властта и подвластните й.
По подобен начин проектът www се концептуализира около протокола HTTP, който всъщност е стандарт за комуникация между сървъра (властта) и компютрите (поданиците) - т.е. в крайна сметка между хората. Те впрочем станаха потребители (users).
Дори хронологичното съпоставяне на дати може да породи определени аналогии.
През 1989 г. пада Берлинската стена и едновременно с това в Швейцария се създава Мрежовият протокол (HTTP). През 1992 г. е написан първият браузър - Mosaic (програмата, която прави Мрежата достъпна за обикновения гражданин), като тя излиза официално през септември 1993 г. По това време (август) във вече бившия СССР ставаме свидетели на опит за преврат - неуспешен, разбира се.
Мисля, че знам защо. Според мен военните се опитват да общуват на остарелия вече език на командно-тоталитарната система от сталински тип - новговора. Ситуацията обаче рязко се е променила, започнало е всемирното замрежване и езикът за команди (а военните разбират най-вече от команди) е друг и се нарича "Протокол за трансфер на хипертекст - HTTP". От този опит да се говори на стария език в мрежов контекст се стига до това, че опитът за преврат се провали с гръм и трясък. Което, както се вижда години по-късно, не доведе автоматично до появата на зряла демокрация.
Дано някой не ме помисли за мрежомразец. Напротив, аз съм влюбен в www. Особено съм удовлетворен от изчезването в небитието на трите "с" от СССР - това крайно агресивно съскащо съчетание от букви, и заменянето му с тройното "дабъл ю" (което е всъщност шесторно).
Както казва Ерофеев, "ю" е буквата на любовта и детството, звукът на устни, готови за целувка, взаимна и трикратна".
