Позабравеният вече скандал се развихри отново, защото Дирекцията за застрахователен надзор е изпратила писмо, в което се иска в едномесечен срок прокуристът на дружеството Стоян Желев да бъде освободен, защото не отговаря на изискванията за професионален опит, предвидени от Закона за застраховането. Проблемът е в това, че при избирането му дирекцията дава становище, че е подходящ. След проверка обаче се установява, че стажът му е фиктивен. Стоян Желев имал сключен договор с пернишки клон на "Алианц България", но нямал нито един сключен договор, резултат на негови лични усилия.
Новият прокурист Стоян Желев насочи обвиненията си изцяло към семейство Георгиеви. По данни на Желев МЗК "Европа" е претърпяла загуби от доверително управление в размер на 300 055 лв. Парите са били предоставени на ФБК "Логос ТМ", която е акционер в компанията, но пък е собственост на сина на проф. Румен Георгиев. Освен това чрез ФБК бил даден и необезпечен кредит в размер на 130 хил. лв. Парите за отпускането му били взети от свободните средства на застрахователната компания. За тази сума след искане на "Рей холдинг" е бил издаден изпълнителен лист от съда, което дава възможност на адвоката да предприема принудителни мерки по изземване на имущество на виновния. Според предоставената от Стоян Желев информация от дружеството са били източени още 126 750 лв. от фиктивна покупко-продажба на валута чрез ФБК "Логос ТМ". Това е било установено от вътрешноведомствена проверка след назначаването на Желев за прокурист.
Отправени са и обвинения за това, че ФБК "Логос ТМ" задържа без законно основание над 356 хил. лв. на МЗК "Европа", след като договорът за доверително управление отдавна е изтекъл.
"Основният акционер е отнесъл до съда всички нарушения, които смята, че са извършени. А колкото до излишния шум, който се вдига, смятам, че става дума за междуличностен конфликт между Стоян Желев и Румен Георгиев. На дадената от сегашното ръководство на МЗК "Европа" пресконференция Стоян Желев е изразявал изцяло свое мнение, а не мнението на основния акционер", коментира събитията Иван Павлов, шеф на "Рей холдинг".
"МЗК "Европа" е загубена кауза и лицензът й ще бъде отнет в най-скоро време", коментира Румен Георгиев-младши. Според него направените от новото ръководство нарушения могат да доведат само до закриването на МЗК "Европа". Според него една трета от капитала на застрахователната компания е сградата, в която се помещава "Рей холдинг" на ул. "Коломан" No6. "И до ден днешен компанията ни не използва сградата, нито получава наем от фирмите, чиито офиси са там", допълни Георгиев-младши.
В края на миналата година ДЗН е направила проверка, при която установява, че МЗК "Европа" е отпуснала временна финансова помощ на "Рей холдинг" в размер на около 550 000 лв. От надзора са поставили срок до края на годината тези пари да бъдат върнати, като със специално писмо забраняват на застрахователното дружество да отпуска временна финансова помощ. Това де факто е била вратичката, която се е използвала за отпускане на заем. По принцип по закон това е забранено, но е формулирано като забрана за отпускане на заем.
До края на годината "Рей холдинг" възстановява парите. Но две седмици след назначаването му Стоян Желев е открил депозит и е заложил 550 000 лв. от резервите на дружеството в "Биохим", срещу които "Бултехинженеринг" (фирма на "Рей холдинг") получава кредит в същия размер.
Пак според Георгиев-младши през декември 1999 г. "Рей холдинг" настоява застрахователната компания да помогне с оборотни средства, като закупи безналични акции от неговите предприятия. Оказало се, че дружеството трябва да купи заложени вече в Първа инвестиционна банка акции на "Гамакабел" АД. Посредникът по сделката ФБК "Логос ТМ" (собственост на Румен Георгиев-младши) отказва да плати акциите, докато не получава отказ от заложния кредитор върху залога на акциите. След тази операция от дружеството излизат 300 000 лв., "които в момента са в "Европа" под формата на акции на "Гамакабел" и на практика са непродаваеми", коментира Румен Георгиев-младши.
Запознати с бизнеса на компанията предполагат, че основният акционер "Рей холдинг" иска да продаде компанията. Как ще стане това, при положение че по думите на Румен Георгиев-младши основните акционери подхванаха борба, която в най-скоро време "може да приключи с отнемането на лиценза на МЗК "Европа". В момента обаче компанията е непродаваема, откъдето и да бъде погледната тази възможност. След разигралия се в началото на годината скандал премийният приход рязко спада, като за първите три месеца премийният приход представлява едва 50% от този за същия период на миналата година.
В началото на годината "Европа" е получила предложения да бъде купена от страна на латвийската Парексбанк и "Булстрад". "Това беше последната ни възможност да излезем - и ние, и "Рей холдинг", без да понесем загуби, но я изпуснахме", заяви шефът на ФБК "Логос ТМ".
В "Европа" се е споменавал вариантът за прехвърляне на застрахователния портфейл към ЗК "Левски-Спартак", но до сериозни преговори така и не се е стигнало.
БКК получи три оферти за Булбанк
Без изненади приключи набирането на оферти за най-голямата държавна банка. Както се и очакваше, нови играчи в последния момент не се явиха. Добрата новина е, че и трите кандидата, известни до момента, депозираха свои предложения. Това са италианската банка "УниКредито" (UniCredito Italiano SpA) в консорциум с германската застрахователна компания "Алианц" (Allianz), белгийската "Кей Би Си банк" (KBC Bank) и консорциумът "Кановас" (Canovas Consortium), в който участват френската банка "Креди агрикол индосуец" (Credit Agricole Indosuez) и представители на гръцката фамилия Вардиноянис. Офертите за Булбанк се приемаха до 18 часа българско време в сряда едновременно в централата на "Кредитанщалт инвестмънт банк" във Виена и в сградата на Банковата консолидационна компания в София. Предстои в следващите дни те да бъдат оценени от приватизационния посредник - консорциума CAIB Investment Bank, Credit Suisse First Boston и Artur Andersen.
Вицепремиерът и шеф на БКК Петър Жотев не пожела да се ангажира със срок, в който държавата ще се произнесе по направените оферти. Представители на правителството обаче намекнаха, че финансовите предложения на кандидат-купувачите са достатъчно добри. Според неофициална информация срокът, който държавата си поставя за избор на победител в търга, е 15 юли. Ако се сбъднат най-оптимистичните сценарии, Булбанк може да бъде продадена далеч преди крайния срок, определен от МВФ - 31 декември 2000 г. Стратегията на БКК за приватизацията на Булбанк предвижда контролният пакет акции (не по-малко от 67%) да бъде продаден на стратегически купувач, който да бъде реномирана чуждестранна банка. За продажба са обявени всички държавни акции - 98%. Част от тях вероятно ще бъдат предоставени за продажба на преференциални цени на мениджърите и служителите на Булбанк. Точният процент на тези акции ще бъде определен до месец в зависимост от желанието на инвеститорите.
Булбанк е най-голямата българска банка, чиито активи надхвърлят 2.165 млрд. лева. Банката е и с най-голяма печалба за миналата година - 101.5 млн. лева, което представлява близо 50% от общата печалба на банковата система. За първите три месеца на тази година също е бил постигнат положителен резултат от 41 млн. лева, съобщи преди няколко дни шефът на банката Чавдар Кънчев.
Има и рутинни политически кризи
След 18 месеца управление италианският премиер Д'Алема подаде оставка
Има държави, известни с политическите си кризи и честата смяна на правителства. Тази "традиция" обаче не им пречи нито на икономическото, нито на общественото развитие. Италия е типичен пример в това отношение и за никого не бе изненада, че след година и половина управление премиерът Д'Алема подаде оставка. Така бе сложен край на 57-то италианско правителство след края на Втората световна война, а Италия влезе в поредната си политическа криза - нещо обичайно за Апенините.
Д'Алема, първият бивш комунист, стигнал до премиерския пост, подаде оставка след изненадващата загуба на левоцентристката му коалиция на местните избори преди седмица. Левицата загуби контрола върху два от деветте региона, които контролираше, а десноцентристката опозиция спечели изборите в Северна Италия и областта Лацио, в която се намира столицата Рим.
Президентът Карло Адзелио Чампи започна консултации с политическите лидери, за да проучи дали може да бъде сформирано ново левоцентристко правителство, или страната ще върви към предсрочни избори. Това всъщност е желанието на десницата, която реши, че трябва да използва дивидентите от малко неочакваната победа на местните избори. Медийният магнат Силвио Берлускони, лидер на "Форца Италия" и един от основните опозиционни лидери, обяви, че има всички основания за подобно искане, и призова президента Чампи да не се колебае и да насрочи нови избори. Д'Алема обаче рязко отхвърли претенциите на опозицията и заяви пред депутатите, че резултатите от местните избори не водят автоматично до разпускане на парламента.
Най-вероятно президентът Чампи ще се спре на варианта преходно правителство, което ще управлява страната до изборите, а преди това да проведе насрочения за 21 май референдум за реформи в избирателната система. Все пак не са изключени изненади, ако Чампи не успее да се споразумее с политическите лидери.
Според повечето наблюдатели по време на политическите консултации левоцентристкият блок ще предложи финансовия министър Джулиано Амато за временен министър-председател, който да управлява страната до редовните избори през април следващата година. Твърди се, че за вота през април левицата ще издигне за свой кандидат управителя на централната банка Антонио Фацио.
Междувременно италианската преса започна да шуми около евентуалните наследници на Д'Алема - Амато и Фацио. Шестдесет и една годишният социалист Амато, наричан още г-н Хитрец, бе финансов министър през 1987-89 г. Той бе премиер на страната през 1992-93 г., период, характерен с поредицата от скандали за корупция във властта. Шестдесет и три годишният Антонио Фацио е известен с това, че е ревностен католик и ходи на църква всеки ден. Той е шеф на италианската централна банка от 1993 г. насам и за него са твърди, че от доста време подготвя политическа кариера.
Въпреки очакванията обаче кандидатурата на Амато донякъде е под въпрос. Повечето медии намекват, че той храни амбиции за дългосрочна политическа кариера и може би няма да се съгласи да бъде временен премиер. Но независимо от това кой ще оглави левоцентристката коалиция, новият премиер ще се сблъска с редица политически проблеми, предизвикани от спадналата популярност на левицата и загубата на местните избори. Потенциален проблем пред бъдещия кандидат ще бъде и възможността за спечелване на мнозинство в 630-местната долна камара на парламента. Предварителните разчети на политическите наблюдатели сочат, че Амато би привлякъл на своя страна около 320 депутати - с десетина гласа повече от правителството на Д'Алема. Преди това обаче бившият финансов министър трябва да се съгласи да заеме премиерския пост и да получи мандат от президента Чампи.
Втори шанс за реформите в Гърция
Гръцките избиратели се довериха отново на социалистическия премиер Костас Симитис и така показаха желанието си за продължаване на реформите, които ще направят от Гърция модерна държава. Не е случайно, че всички политически експерти нарекоха изборите референдум за реформаторската политика на Симитис.
По време на управлението на Симитис от най-бедната страна в Европейския съюз, с двуцифрена инфлация и колосален бюджетен дефицит, Гърция е на път да се превърне в една от проспериращите европейски държави. Икономиката бележи по-висок растеж от средните за ЕС нива, публичните финанси са под контрол за първи път от 20 години насам, Атина скоро ще покрие изискванията за влизане в евро-зоната, а уважението към страната в чужбина непрекъснато нараства.
Все пак Симитис трябва да признае, че Гърция изостава в провеждането на редица реформи, които са от жизнено значение за икономическото възстановяване и финансовата стабилизация. За да бъде конкурентоспособна и да поддържа високите нива на икономически растеж, страната трябва да се пребори с някои устойчиви икономически проблеми.
Тъй като безработицата е над 11%, трудовата заетост трябва да бъде един от основните приоритети на новия кабинет. Затова правителството трябва да промени трудовото законодателство, което е може би най-рестриктивно спрямо работодателите в цяла Европа.
Друг ключов проблем е приватизацията. През последните 18 месеца тя бе ускорена, особено в банковия сектор. Но при положение че Гърция иска да влезе в Европейския валутен съюз до една година, правителството трябва да вземе бързи мерки за намаляване на дефицита в публичния сектор.
Новата администрация на Симитис трябва да се съсредоточи върху социалното и здравното осигуряване и образователната система. Въпреки предизборната реторика доста малко неща бяха направени в тези сфери през последните четири години. Все пак, ако Симитис иска действително да подобри здравето на нацията и да повиши и без това ниските образователни стандарти, той трябва да похарчи доста повече пари и да вложи повече усилия.
И не на последно място новият премиер трябва да вземе радикални мерки срещу неефикасната, самодоволна и корумпирана държавна бюрокрация, която контролира огромна част от обществения живот и ежедневно трови живота на обикновените хора. Нали през ХХI век гърците трябва да разполагат с модерни и ефикасни обществени услуги?
МВФ и Световната банка се събраха във Вашингтон. Защо
Двете институции не дадоха отговор на най-важния въпрос - за бъдещето си
Вашингтон не прилича на Сиатъл, освен когато в американската столица се провежда годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка. През ноември миналата година Сиатъл бе на ръба на революцията, когато хиляди американци обсадиха делегатите на срещата на Световната търговска организация, протестирайки срещу последиците от икономическата глобализация и разширяващата се пропаст между бедни и богати в световен мащаб. Нещо подобно се случи по време на редовната среща на МВФ и Световната банка в американската столица. Битките с полицията вероятно не са начинът да изразиш протеста си, но демонстрантите бяха прави за някои неща. Световните финансови институции бяха прави да не им обръщат внимание - за някои неща.
Лозунгът, че глобализацията е увеличила броя на бедните, с който сърдити млади хора във Вашингтон обсадиха централата на МВФ и Световната банка, всъщност е заблуда. Световният икономически растеж през тази година ще надхвърли 4 процента. През последното десетилетие броят на хората, живеещи с доходи под един долар дневно, е намалял наполовина в световен мащаб. През същия период детската смъртност значително намаля, а средната продължителност на живота забележимо се увеличава.
Демонстрантите бяха прави за друго - богатите нации трябва да полагат повече грижи за бедните си събратя. Но не бяха прави, че МВФ и Световната банка са главните виновници за задълбочаващата се пропаст между най-бедните и най-богатите. Както казва Робърт Макнамара, президент на Световната банка в периода 1968-1981 г., "големият проблем на държавите са техните управници". Преди близо десетилетие Макнамара се опита да накара лидерите на африканските държави да обърнат повече внимание на болестта СПИН (когато още не бе твърде ясно колко голяма е заплахата от тази болест), обещавайки им своята и на банката подкрепа - те му отказаха с аргумента, че СПИН е плод на конспирация на Запада, целяща да отслаби африканските държави. Няма логика да се кредитира такава политика, няма логика да се кредитират и държави като Зимбабве, където президентът Робърт Мугабе насъсква военните ветерани да отнемат със сила земята от белите фермери.
В този смисъл делегатите на срещата във Вашингтон бяха прави да подминават с усмивка хората с плакати по улиците. Истинската, стойностната атака дойде от другаде. Още преди месеци шефът на Федералния резерв Алан Грийнспан обяви - "Разширяващата се граница между доходите на най-бедните и най-богатите е основна заплаха за нашата сигурност. " Той не обвини пряко за този проблем МВФ и Световната банка, но очевидно е, че именно тези две институции ще трябва да се заемат с проблема. А той не нито малък, нито лесно решим.
Дори страна като Съединените щати тепърва ще се изправи пред проблема. Според проучване на Business Week президентите на 350-те най-големи американски компании са получавали средна годишна заплата от 12.4 милиона долара през миналата година, сравнено с 2 милиона в началото на 90-те. Ако настоящата минимална работна заплата в Щатите (която е 5.15 долара на час) бе растяла със същите темпове, през миналата година минималното заплащане на труда би трябвало да е достигнало 24 долара на час. Още в началото на века Джон Пиърпонт Морган, основателят на една от най-големите световни банки, носеща неговото име - "J.P. Morgan", бе казал, че президентът на една компания не бива да получава повече от 20 пъти сумата, която получава средният служител в същата компания. Днешните корпоративни президенти получават 400 пъти повече. В същия дух бе и изказването на един друг американски икономически гений в съботния брой на "Ню Йорк таймс". Той говореше за това, че еднакво важно е създаването на богатства, както и равномерното разпределение на това богатство. "И двете неща са изключително важни", твърди Бил Гейтс.
Всъщност проблемът е не толкова в това какви са максималните доходи в световен мащаб, а какви са минималните. Простата логика подсказва, че ако служителят на дадена компания разполага с достатъчно средства, за да живее нормално, той няма да поглежда към президента на корпорацията, докато в главата му се въртят избрани цитати от "Капиталът" на Маркс.
Вярно е, че МВФ и Световната банка не трябва да се поддават на натиска за бягство в изолационизма и протекцонизма. Още по-вярно е обаче, че двете бретънуудски институции трябва дълбоко да преосмислят начина, по който би трябвало да се управлява глобалната икономика. В продължение на десетилетия кредиторите от последна инстанция оперираха по подобие на средновековния Ватикан - опирайки се единствено върху вярата в тях. В този смисъл не е изненада настоящата поява на еретици, които не само отказват да вярват, но са готови и да се борят. При това въпросните еретици не са само групи от еколози и анархисти като тези във Вашингтон. Може би най-тежкият удар срещу МВФ и Световната банка дойде в навечерието на годишната среща и бе дело на Джоузеф Щиглиц - бившият главен икономист на Световната банка. Той обвини двете институции, че не само не са спомогнали за решаването на финансовата криза през 1997-1998 г., но са я задълбочили, обвивайки освен това политиката си в пълна секретност. Щиглиц директно заяви, че това е една арогантна политика, дело на застаряващи икономисти, които са "треторазрядни студенти от първоразрядни университети".
За чест на МВФ фондът не спести признаването на част от споменатите проблеми в доклада си за световното икономическо развитие през ХХ век. Според този доклад изминалото столетие е било свидетел на невиждан икономически възход, като производството на стоки и услуги е надхвърлило цялото общо производство от зората на човечеството до 1900 г. Същевременно пропастта между бедните и богатите региони драматично се е разширила, измерена в БВП на глава от населението - към днешна дата този показател в Африка е по-нисък от БВП на глава от населението, който са имали богатите държави през 1900 г. В същия доклад експертите на МВФ разделят изминалото столетие на четири основни периода - епохата на златния стандарт, времето на двете световни войни и Голямата депресия, икономическият бум през 1950-1973 г. и периодът на глобализация. Периодът на глобализация, т.е. съвременните финансови пазари, се отличава с "взаимноизгодната размяна между нетните спестители и потребителите на капитали в условията на растящ брой икономически агенти върху все по-големи територии, допринасяйки по този начин за оптималното използване на капиталите и максимализирането на световното производство". И въпреки това икономистите от фонда с носталгия споменават годините между 1950 и 1973 г., когато световното производство растеше на година средно с 2.9 процента, измерено в БВП на глава от населението. Подозрително е умилението, с което експертите на МВФ твърдят, че това се е дължало на системата от фиксирани валутни курсове и широкия контрол върху капиталовите потоци - политика, която бе плод на срещата в Бретън ууд, след която се родиха и Световната банка и МВФ.
Все пак хората начело на МВФ признават, че фиксиран валутен курс, независима национална монетарна политика и неограничено движение на световните капитали са три несъвместими неща. Тогава въпросът е кое от трите трябва да се прилага като политика в условията на глобална икономика. А това е въпрос и за бъдещето на МВФ и Световната банка изобщо.
Аргументът в полза на либерализиране на капиталовите потоци е, че по този начин пазарите стават по-ефективни и позволяват на свободните парични потоци да отиват там, където от тях има нужда. Или позволяват на страни с ниски местни доходи да намират средства за инвестиции. От друга страна, след като контролът над чуждите капиталови потоци започна да се либерализира в началото на 80-те, светът стана свидетел на поредица от финансови кризи, предизвикани от комбинацията на лоша управленска политика и недоверие в местните валути.
И МВФ, и Световната банка са съгласни, че приоритетът на тяхната бъдеща дейност е да се борят с бедността и със заличаването на пропастта между бедни и богати в световен мащаб. Такива намерения бяха заявени и на срещата във Вашингтон. От друга страна, националните правителства не могат да развиват успешни програми за развитие и редистрибуция на доходите, ако са в положението на заложници на капризните глобални финансови пазари. Решението на проблема е да се създават максимум местни възможности, да се създаде среда, в която страните да развиват свои собствени финансови институции, които да подпомагат пазарните икономики. Тази идея не е нова - предлагана е от много световноизвестни икономисти... извън Световната банка и МВФ. Жалката истина е, че и на тази среща на двете най-големи световни институции никой не посмя да защити една подобна политика. Може би Джоузеф Щиглиц в крайна сметка ще се окаже прав, че МВФ и Световната банка са топло местенце, където несретни икономисти се опитват да вземат изпита по управление на икономиката - изпит, на който са били скъсани още в университета.
А иначе президентът на Световната банка Джеймс Улфенсън твърди, че всичките 10 хиляди служители на банката, начело с него самия, работят за решаването именно на проблемите, срещу които протестираха младежите във Вашингтон. Годината не е 1960 и да протестираш срещу глобализацията не е като да протестираш срещу войната във Виетнам. Със същия успех може да се проведе демонстрация срещу това, че човешките същества имат навика да се възпроизвеждат. "Мечтата ни е свят без бедност" - това е логото на Интернет-страницата на Световната банка. Улфенсън със сигурност се е освободил от личната си бедност, големият въпрос е дали той и хората около него имат ресурса да сторят същото и със световната икономика.
Сбогом на ракетите
Русия ратифицира договора СТАРТ-2 от четвъртия опит
През 80-те години беше доста популярен специалният часовник, който трябваше да отброи последните минути преди ядрената смърт на човечеството. След 1985 г. като в роман на братя Стругацки времето започна да се движи назад в резултат на няколко договора между СССР и САЩ за намаляването на ядрените оръжия. Ако приборът не е бил захвърлен на бунището след края на студената война, то неговите създатели имат нов повод да върнат стрелките назад, след като руският парламент ратифицира договора за намаляване на стратегическото въоръжение СТАРТ-2.
Въпреки че броят на знайните и незнайните ядрени държави се увеличава, унищожаването на този вид оръжие вече не е в центъра на общественото внимание, както беше преди 15-20 години. Затова и отзвукът от решението на Държавната дума и Съвета на федерацията не може да се сравни с отразяването на протестите във Вашингтон по време на срещата на МВФ и Световната банка. Най-малкото защото дори СТАРТ-2 да бъде изпълнен, САЩ и Русия ще разполагат с достатъчно ракети да се унищожат по няколко пъти заедно с останалия свят. Ратификацията на договора при видимото ангажиране на президента Владимир Путин трябва да се приема не само като демонстрация на добра воля, но и като проява на прагматизма на руската външна политика - Москва не може да си позволи да отделя пари за строителството на достатъчно количество ракети, за да поддържа паритет със САЩ, но поне ще се опита да поддържа минимална разлика.
Договорът СТАРТ-2 беше подписан от президентите Борис Елцин и Джордж Буш в началото на 1993 г. и три години по-късно беше ратифициран от американския Сенат. Долната камара на руския парламент три пъти обсъждаше приемането му - през 1995 г., 1998 г. и 1999 г., но съответно първата война в Чечения, последната операция срещу Ирак и войната в Косово настроиха отрицателно голямата част от депутатите. Новата Дума се оказа доста по-сговорчива - 288 гласа за и само 131 против поставиха началото на процеса по ратификация, който може да завърши още през тази седмица, след като горната камара също одобри договора и всичко зависи от указа на Путин.
След приемането на СТАРТ-1 арсеналите на двете страни бяха ограничени до 6000 ракети, а сега техният брой трябва да намалее до 3000 - 3500. От тях 1700 - 1750 могат да бъдат разположени на подводници, а таванът на балистичните ракети е 1000. В изказването си пред Думата Путин заяви, че в края на 2007 г. Русия ще разполага с 1400 ядрени заряда, но според песимистите тежките икономически условия няма да позволят да бъдат запазени повече от 700 ракети, след като след седем години бъдат унищожени 154 ракети СС-18 с отделно насочващи се бойни глави.
Въпреки това Москва не се отказва от идеята за модернизация на ядреното си оръжие. На бойно дежурство се намират два полка ракети "Топол М", които са способни да поразят цели в САЩ и показаха много добри резултати в учебните стрелби. Путин съобщи, че създаването на нови ракети би струвало 2 млрд. долара, но подобни средства едва ли ще бъдат намерени, още повече че пари са необходими и за производството на "Топол М", след като вместо предвидените 30-40 годишно военните получават само 10.
При ратификацията на СТАРТ-2 Думата прие няколко условия, които биха позволили на Русия едностранно да разтрогне договора - нарушение от американска страна; нарушаване на договора за противоракетна отбрана (ДПРО), подписан през 1972 г.; увеличаване на ядрения арсенал на държави, неучастващи в СТАРТ-2; решения на САЩ и НАТО, които биха създали заплаха за националната сигурност на Русия, включително разполагане на ядрено оръжие на територията на държави, приети в Северноатлантическия пакт след подписването на договора; разработването на оръжия, които биха попречили на руската система за противоракетно оповестяване; извънредни икономически и технически обстоятелства. Въпреки изказването на премиера Виктор Орбан за възможното разполагане на ядрени ракети на територията на Унгария едва ли НАТО ще се реши на подобно враждебно действие спрямо Русия и затова най-големият препъни-камък остава ДПРО.
ДПРО дава право на двете страни да защитят от ракетно нападение един ограничен район от територията си. За Русия това е Москва, а за САЩ - Гранд Форкс, Северна Дакота, където се намира най-голямата му военна база. Почти сигурно е, че до края на президентството си Бил Клинтън ще приеме решение за изграждането на пълноценна система за ПРО. Според Вашингтон единствената цел на системата ще бъде предпазването от нападение от страна на държави като Северна Корея и Иран, но в руската столица открито се съмняват в тези обяснения. Първите изпитания на ракетите, които трябва да осигурят сигурността на американците, завършиха с неуспех и единствено в САЩ вярват, че наистина ще успеят да се подсигурят срещу неочакван удар.
В крайна сметка Русия ще се съгласи с промяна на ДПРО, защото тя губи много повече от отмяната на СТАРТ-2. При посещението си в САЩ секретарят на Съвета за сигурност към президента Сергей Иванов намекна за възможно решение - промяна на района, който покрива ПРО на САЩ. Тъй като изграждането на новата система ще трябва да започне от Аляска като най-застрашен щат, бившата руска територия може да бъде включена в ДПРО на мястото на Северна Дакота, където и така отбранителните съоръжения отдавна са демонтирани.
Кремъл видимо се надяваше СТАРТ-2 да бъде гласуван преди първото международно турне на Путин и благодарение на стабилните си позиции в парламента успя да изпроводи президента с ратифициран договор. Това не му спести критиката за войната в Чечения, но аудиенцията при кралица Елизабет даде да се разбере, че за Блеър и неговия кабинет е много по-важно да бъдат първите, които ще установят близки отношения с Путин, отколкото да запазят принципиална позиция.
Вестник "Сегодня" съобщи, че докато президентът се е намирал в британската столица, в Москва е пристигнал министърът на отбраната на Ирак Хашим Ахмед, който е провел тайни преговори с руския си колега Игор Сергеев. Според изданието политиката на санкции на ООН предвижда контакти единствено с външния министър Тарик Азиз, при това само в рамките на програмата "Нефт срещу продоволствие". "Тъй като Путин не може да не е знаел за подготвяната среща, сега Западът има всички основания да подозира новия руски президент най-малкото в неискреност", е изводът на вестника.
Първата държава, която Путин посети след изборите, беше верният съюзник Беларус. Президентът Александър Лукашенко в един от поредните си мечтателни пориви заговори за 300-хилядна армия, която ще бъде разположена в западните райони на Русия и в Беларус, което предизвика негативната реакция на Вашингтон. "САЩ използват Русия, за да ни извиват ръцете", оплакаха се беларуски дипломати след блицвизитата на Путин, поставяйки го в неудобно положение.
На връщане от Лондон президентът спря в Киев и посети черноморския флот в Севастопол. Основна тема на разговорите беше дългът на Украйна за доставките на природен газ, който по мнението на Москва е достигнал 2 млрд. долара. Русия се отказа от искането си да получи украинска собственост в замяна, но за сметка на това се надява да удължи пребиваването на моряците си в Севастопол след 2017 г. Друго основно искане е било Киев да се откаже от строителството на нефтопровода Одеса - Броди, който ще позволи каспийски петрол да бъде доставян в Европа, и да се съгласи на продължаването на нефтопровода "Дружба" до Адриатическо море.
Европейският съюз включва Балканите в бюджета си
Европейската комисия иска бюджетни реформи, за да води ефективна балканска политика
Когато светът отбелязваше годишнината от войната в Югославия, мнозина се надпреварваха да оправдават военната операция на НАТО и да обясняват, че именно косовската криза е трасирала пътя на Балканите към Европа. Европейският съюз коренно промени външнополитическите си приоритети и обяви, че разширяването на съюза на изток и възстановяването на Балканите ще бъде единствената гаранция за мир и стабилност на континента. Малко след края на войната на бял свят се появи и пактът за стабилност, който трябва да вдигне на крака пострадалите от войната държави от Югоизточна Европа. Близо година по-късно обаче пактът така и не заработи според очакванията на страните от региона.
В навечерието на годишнината от войната еврокомисарят по външните работи Крис Патън и координаторът на общата външна политика и отбраната Хавиер Солана обясниха, че ЕС се проваля във възстановяването на Балканите, защото е прекалено бавен, бюрократичен и разпилян. Липсата на ефективност стана най-очевидният недостатък на европейските инициативи на Балканите. С цел да повиши ефективността на балканската си политика Европейската комисия (ЕК) реши да започне от финансите. Затова следващия месец комисарят по бюджета Михаеле Шраер ще представи формално предложението за бюджетна реформа, която да улесни бъдещото обезпечаване на балканските проекти.
ЕК ще предложи на европарламента промяна на седемгодишната бюджетна рамка на ЕС, така че в нея да бъдат заложени разходи за финансиране на проектите от пакта за стабилност. Този път обаче ЕК наистина разглежда балканската си политика в перспектива, защото в плановете за възстановяване влиза и демократична Сърбия, т.е. Сърбия след падането на Милошевич.
ЕК ще иска ЕС да одобри отпускането на 5.5 милиарда евро до 2006 г. за възстановяването на Балканите, от които 2.3 милиарда евентуално ще бъдат предназначени за Сърбия. Комисарят по външните работи Крис Патън вече започна кампания сред страните от съюза, които още се колебаят да приемат тази инициатива. Пред депутатите от европарламента Патън заяви, че макар и сумата да изглежда огромна, тя е на границата на разумното.
За да бъде още по-убедителен, той сравни тези пари с 4.9 милиарда евро, похарчени от ЕС за войната в Косово и мироопазващата операция на НАТО. Според него 2.3 милиарда за Сърбия ще бъдат достатъчни, докато 3.2 милиарда за Албания, Босна, Хърватия, Македония, Черна гора и Косово няма да бъдат особено щедра помощ. Одобряването на тези пари обаче изисква преразглеждане на бюджетната рамка на съюза, която и без това бе приета доста трудно през март миналата година в Берлин. Позовавайки се на дипломатическия си опит, Патън обясни на депутатите, че парите и неудобствата от бюджетните реформи ще бъдат оправдани. Според него, ако ЕС не постигне успех в балканските си инициативи, това ще срине доверието в концепцията за общата външна политика и отбраната.
В Страсбург Патън заяви още, че включването на Сърбия в плановете за възстановяване ще окуражи сръбската опозиция да предприеме по-решителни действия за смяна на режима. От друга страна, това щяло да подготви ЕС за бързи действия, след като Милошевич падне от власт. Тогава ЕС ще трябва да окаже незабавна подкрепа и икономическа помощ за новото демократично правителство в Белград. Според Патън реформата е крайно необходима, тъй като ЕС трябва да прави дългосрочни прогнози и да планира разходите навреме: "Не искам да открия след две или три години, че отново трябва да търся допълнителни пари за Сърбия, и то от бюджета, с който разполагам сега", твърди Патън.
Очевидно еврокомисарят има право, защото предварителните изчисления на ЕК показват, че дори и Сърбия да не бъде включена в процеса на реконструкция и евроинтеграция, само възстановяването на Косово ще наложи преразглеждане на бюджета на директората по външните работи. Сметките показват, че до 2006 г. реконструкцията на сръбската провинция ще глътне минимум около 1.1 милиарда евро, като 1 милиард ще е необходим само за периода 2000 - 2003 г. "До края на тази година ЕС ще похарчи около 360 милиона евро за Косово. Догодина съюзът ще трябва да отпусне поне 800 милиона за Балканите, като от тях около 350 ще отидат за сръбската провинция", твърди Патън. В сметката на допълнителните разходи той включи средствата за подпомагане на страни като Хърватия, които тепърва започват да се демократизират, и парите за държавите, които вече са започнали преговори за членство в ЕС.
Очевидно отпускането или планирането на средства само по себе си не означава нищо, тъй като и реализирането на парите може да се окаже проблематично. В доклада си отпреди месец Крис Патън и Хавиер Солана посочиха недостатъците в цялостното прилагане на пакта за стабилност. Патън и Солана докладваха, че реконструкцията на региона е била възпрепятствана сериозно от лошата координация между многото агенции и организации, които се занимават с този процес. Според тях основните проблеми са резултат от факта, че ЕС не е имал ясна визия за това какво и как прави. Затова съюзът се е разпилял в много и различни програми, които в крайна сметка не са довели до съществен напредък. "ЕС често е бил критикуван за това, че действа бавно, бюрократично и нецеленасочено. А нищо не може да вдигне имиджа на ЕС на Балканите повече от това съюзът да изпълнява обещанията си бързо и ефективно", написаха Патън и Солана.
Бюджетната реформа на ЕС обаче едва ли ще бъде извършена гладко, въпреки че еврокомисарите вече се договориха помежду си, че сумата от 5.5 милиарда евро може да бъде планирана в бюджетната рамка. Това би било възможно само ако 1.6 милиарда евро бъдат спестени от другите програми на съюза и ако всяка година по 600 милиона евро бъдат пренасочвани от земеделския бюджет към касата на директората по външните работи. Това едва ли ще се хареса на страни, като Франция например, която и без това се бои, че бюджетните промени ще застрашат субсидиите за фермерите.
Уолстрийт - търси се новата логика на финансовите пазари
Сривът на фондовите борси на 14 април изостри опасенията от спукване на финансовия балон
Фактите са смайващи: само за един ден американските компании загубиха 1 трилион долара от стойността си. Технологичният индекс Nasdaq падна с близо 10% през този злощастен за фондовите борси ден. Индексът Dow Jones го последва в стремителното движение надолу, като и двата индекса отбелязаха рекорден спад в пунктове. Само за една седмица Nasdaq се срина с 25 %. Всичко това дава пълно основание 14 април да получи определението "черния петък" - денят, в който аналогиите с Голямата депресия от 1929 г. и борсовия крах от 1987 г. бяха неизбежни. Неизбежен беше и въпросът дойде ли моментът, в който балонът ще се спука. Този въпрос придоби особена острота, когато паниката се прехвърли от американските пазари към Европа и Азия.
Загубите от сегашния срив на финансовите пазари не могат да се сравняват с предишните два големи колапса, но те имат доста по-значими социални последици, тъй като много повече хора от САЩ, Европа и Азия са вложили спестяванията и пенсиите си в акции. Манията по фондовите пазари е особено силна в САЩ, където според социологическите проучвания 50% от домакинствата притежават акции. Това явление има солидни основи, а именно нарастващи корпоративни печалби и нисък темп на инфлация. Затрудненията на американския хедж-фонд Long-Term Capital Management през 1998 г. бяха причина Федералният резерв да премине към по-либерална парична политика. Резултатът бе, че у инвеститорите се създаде впечатлението, че фондовите пазари ще имат единствено възходяща посока на движение. Европейците, които доскоро игнорираха инвестициите на фондовите пазари, сега се радват на доста добра възвращаемост, което силно изостри апетита им за акции. След преминаването на жестоката криза азиатците възвърнаха вярата си във финансовите пазари.
Това, което се наблюдава от около година и половина обаче, е, че фондовите пазари са пазари на крайностите - от една страна, се наблюдава нереално висока цена на акциите на компаниите от "новата икономика", а от друга, силна подцененост на традиционните компании. Стойността на пазарните обекти не се определяше от традиционните показатели като резултати от дейността им. Преди известно време финансовите пазари бяха обхванати от мания по технологичните акции, но това явление до голяма степен противоречи на пазарните реалности. Проблемът се свежда до това, че редица утвърдени компании с доста успешна дейност не привличаха вниманието на инвеститорите, докато нови технологични компании успяваха да наберат необходимите им капитали, без насреща да има някакво сериозно покритие.
На 10 март индексът Nasdaq отбеляза исторически рекорд от 5048 пункта, което беше ниво със 130% по-високо от нивото му в началото на 1999 г. Това говореше за силна надцененост на технологичните акции, която от известно време предизвикваше опасения от спукване на Интернет-балона. Инвеститорите купуват технологични акции не толкова с надежда за успешното представяне на компаниите, което би обосновало задържането в портфолиото им, колкото с увереността, че курсът на акциите им ще се повиши, при което те ще реализират печалба при продажбата им.
Така сривът от 14 април беше обусловен от паническото бягство на инвеститорите от силно надценените акции. Като процент спадът на Nasdaq беше вторият по големина в цялата му история. Досега се наблюдаваше пренасочване на средствата в рамките на пазарите на акции. Първоначално те се инвестираха в технологичните акции, като съответно това предизвикваше спад на Dow Jones. По-късно, при изострянето на въпроса за надценеността им, инвеститорите се насочиха към акциите на традиционни компании, като Procter&Gamble например. Или досега Nasdaq и Dow Jones се движеха в противоположни посоки. Това прехвърляне на средства като резултат от непрекъснатото търсене на по-добри инвестиционни възможности предопределя силната нестабилност на пазарите на акции. От началото на годината американските индекси се движат неконтролируемо. Флуктуации в размер на 100 пункта са нещо обичайно за Nasdaq, като често те са в противоположни посоки два поредни дни.
Така флуктуациите вече се явяват нормален елемент на финансовите пазари. Това, което обаче дава основание 14 април да се определя като черния петък, е прекъсването на тенденцията на прехвърлянето на средства в рамките на фондовите пазари - паниката засегна всички сектори на пазарите на акции.
Естествено идва въпросът какво означава този срив и какво може да се очаква. Независимо от драстичния спад индексът Nasdaq от историческа гледна точка все още има твърде висока стойност. Спрямо рекорда си от 10 март той е загубил около 25% от стойността си, но е с около 40% по-висок в сравнение със същия период на миналата година. Именно затова повечето анализатори приемат този спад като корекция. Равнището на индекса съвсем не отговаряше на пазарните реалности. Не е обосновано една малка технологична компания да реализира първоначална емисия на акции няколко месеца след създаването си, понякога на стойност от милиони долари, и то при постигането на съвсем незначителни печалби. Дори гиганти като Cisco Systems и Oracle получиха пазарна оценка, която рядко преди това беше постигана и която трудно може да бъде обяснена. Така поведението на участниците на пазара беше естествена реакция на свръхнадценеността.
Като катализатор на срива подействаха данните за американската инфлация, които бяха по-високи от очакваното. Това създаде очаквания за по-значимо покачване на лихвените равнища. Към това се прибавя и скорошното приключване на антитръстовото дело срещу Microsoft. Тези обстоятелства обаче послужиха само като непосредствен подтик за паническото освобождаване от свръхнадценените акции. Този срив може да се разглежда като етап по пътя на завръщането на финансовата логика, която от известно време отсъства на пазарите на акции. Корекцията е благоприятна и от гледна точка на т.нар. ефект на богатството, чието действие се ограничава по този начин. От известно време шефът на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан предупреждаваше за вероятността от инфлационен натиск, тъй като нарастващите цени на акциите увеличават богатството на домакинствата, оттам нараства и търсенето, за което обаче още не са произведени стоки и услуги.
Сривът на Уолстрийт и последващото му пренасяне към Европа и Азия може да се приеме като насочване към качеството. При последващото възстановяване на Nasdaq се наблюдаваше, че инвеститорите не се отказват от технологичните акции, но залагат на акциите на утвърдени компании като Cisco, Microsoft и Intel. Наистина загубите на участниците на пазара бяха огромни, но това е завръщане към инвестиционните фундаменти.
Така че черният петък на Уолстрийт, независимо от значимите негативни последици, фактически в дългосрочен план би оказал благотворно влияние върху финансовите пазари, вкарвайки логика във функционирането им. Проблемът, който може да възникне, е свързан с евентуално по-нататъшно надуване на балона при възвръщане на увереността на инвеститорите. Надеждите са, че играчите на пазара ще осъзнаят, че "новата икономика" не може напълно да елиминира цикличните колебания. Уолстрийт тепърва ще търси новата логика на финансовите пазари.
Битка в отбора на знаещите
Как така един човек успя само за седмица да преобърне привидната стабилност на управляващите и да предизвика политическа криза в страната? Причината е, че един срещу друг застанаха двама от отбора на знаещите - Богомил Бонев срещу Иван Костов. Обществото вярва на Бонев, защото предполага, че той знае. Но не знае колко знае. И това е част от силата му. Като вътрешен министър той имаше достъп до всички документи и разследвания за управляващите и сигурно е добре подплатен с материал. Поради тази причина Иван Костов не може да каже, както обикновено, че Богомил Бонев не е информиран за едно или друго нарушение на партийните и държавните лидери, защото е получавал информацията си за тях основно през вътрешното министерство. О.з. генералът просто формулира това, което в обществото отдавна се говори. В продължение на три години Бонев концентрира в себе си страшно много информация. Близо година той управлява почти еднолично вътрешното министерство и отбиваше атаките да му сложат политически фигури за заместници. Така информацията оставаше само за него. И затова много се ядоса, когато премиерът му забрани да се интересува от докладите на спецслужбите за корумпираните във властта. И дори не разбра, че вероятно в доклада на една от службите му е попаднал и той.
Вътрешният ексминистър е силен с това, че няма ангажимента да пази хората на управляващите. Костов също има тази информация, но не я каза, защото трябваше да пази своите съпартийци. Мотивацията за голяма част от кражбите от държавата са извършени с оправданието, че това е за благото на СДС. Ако Костов сподели всичко, както го призовава президентът, доверието в партията му ще се срине тотално. Има и друга причина. Дори и да иска да говори, Костов си дава сметка, че много от нещата, които би могъл да каже, никога няма да издържат на съдебен процес. И тогава ще има обратна реакция. Именно и затова премиерът обвини Бонев, че като министър е направил така, че нито един от шумните процеси срещу групировки да не завърши с присъда.
Иначе премиерът твърде рано при своето управление осъзна силата на осведомеността и побърза да концентрира при себе си всички данни, които постъпват в специалните служби чрез създадения Съвет за национална сигурност. Изобщо битката за това кой да владее МВР е основно заради информацията, която се акумулира в него. Затова и Костов отстъпи и назначи за секретар на този съвет Иво Цанев, човек на Христо Бисеров.
Бившият вътрешен министър има доста слаби места и без-спорно едно от тях са контактите му с кръга около Михаил Чорни. Затова спорът между Бонев и Костов беше изместен и стигна до абсурда "кой приятелски кръг е по-добрият - дали този на руснака, или този на бизнесмена Славчо Христов от ресторант "Олимп". Бонев наистина е в доста незавидна позиция, защото, за да запази образа си на борец срещу корупцията, ще трябва да обяснява и връзките си с Майкъл Чорни и неговите наместници у нас. Както и за купона в курорта "Ривиера", за смесените дружества между "Мобилтел" и МВР, за разработката за кражба на трафик от страна на "Мобилтел" и какво е било поведението му на язовир "Искър" през август миналата година, когато невинни туристи бяха пребити от полицаи на Бюрото за оперативно издирване... А Богомил Бонев не е много уверен, когато му се задават конкретни въпроси и е атакуван с конкретни факти.
Другият слаб момент в позицията на о.з. генерала е, че той се отрече от отбора, в който е играл, и затова ще бъде най-силно атакуван, както го направи Костов в своето изявление миналия четвъртък. Като вътрешен министър в първото правителство на Костов той имаше всички властови ресурси и възможности да реагира на корупцията по високите етажи на държавата, но не го направи. Обяснението, че е чакал това да направи премиерът, е наивно. Далеч по-морално е, ако наистина някой ти пречи да се бориш с корупцията и престъпността, да си подадеш оставката, а не да чакаш да бъдеш сменен, при това доста унизително.
Бившият вътрешен министър винаги е имал добър медиен образ. Затова високият му рейтинг се разминаваше с доверието в управляваното от него министерство. При Костов е обратното - лошата комуникативност на премиера и обвиненията, че журналистите не го разбират, е характерна негова черта. Една от причините е, че Богомил Бонев сам поддържаше добри взаимоотношения не само с ръководствата на медиите, но и с журналистите, които го отразяват. Това му позволяваше да манипулира медиите и общественото мнение. Освен това верният му началник на пресцентъра на МВР Чавдар Крумов, бивш журналист, за когото твърдят, че е цар на интригата, винаги го е предпазвал от по-големи гафове чрез връзките си в медиите.
Офанзивата на Богомил Бонев срещу Иван Костов само на пръв поглед изглежда емоционална, както той твърди. Което не означава, че не е твърде лична. Тя доста прилича на атаката срещу бившия главен прокурор Иван Татарчев, която стартира с еднакви заглавия по повечето централни вестници през април 1997 г. О.з. генералът умее да използва медийните нагласи. И сега публиката дълго беше подгрявана с водевила на д-р Тренчев около касетата с М.М. След това в "Монитор" изтече информацията за разработката на МВР за бившия зам.-министър Марин Маринов. Любопитна подробност е, че докладът на НСС за Маринов попадна в "Монитор" само седмица след като беше предаден на Върховната касационна прокуратура. Началник на пресцентъра на главния прокурор Никола Филчев е същият Чавдар Крумов, който напусна МВР след отстраняването на Бонев от правителството. В медиите вече се появи версия, че докладът на НСС за Маринов е дошъл от прокуратурата. Няколко дни след това отново в същия вестник излезе и справката за корупция срещу Едит Гетова, също бивш зам.-министър на промишлеността. Материалът беше илюстриран с резолюция на Костов до Божков. И за появата му също има логично обяснение, свързано с обкръжението на ексминистъра. Хора от Министерския съвет обясниха, че технологията на придвижване на документите след резолюциите на Костов е такава, че много често материалът се връща при този, който го е изпратил - в случая Богомил Бонев. Той от своя страна го изпраща към този, за когото е предназначен. Но това са само предположения.
Накрая Бонев даде интервюта във всички медии, които му поискаха. Така че атаката на ексвътрешния министър само на пръв поглед изглежда емоционална и спонтанна. Но при изявите на о.з. генерала невинаги трябва да се търсят сценарии. Вероятно мнозина си спомнят колко дълго продължи битката на Богомил Бонев срещу Иван Тарачев, случая "Роко", подслушваните прокурори, психопортрета на главния прокурор... Макар сега да свързват името на Майкъл Чорни само с Бонев и Иван Костов, и Йордан Соколов също носят своята вина за бетонирането на руснака със съмнителни пари у нас. Точно по време на тяхното управление Чорни влезе директно в България, започна да създава банки, да купува вестници, футболни отбори и да легитимира бизнеса си.
По време на управлението на СДС из целия свят името на братя Чорни се свързваше с организираната руска престъпност и руски, и български медии писаха за съмнителната репутация на "алуминиевите крале", швейцарската полиция направи таен доклад за връзките на Майкъл Чорни с известните мафиотски структури в Русия като Измайловската и Солнцевската групировка, а Нюйоркският окръжен съд изпрати запитване дали Чорни не е прал пари у нас. И въпреки цялата информация, която Костов и контролираните от него служби имат, те не направиха нищо, за да спрат инвазията му в България. Защото отговорността да се реагира на влизането на съмнителни капитали е обща и е факт, че никой не го направи. Същото се отнася и за разследвания в Турция за данъчни измами бизнесмен Суди Озкан.
В крайна сметка цялата отговорност за тоталната корумпираност на партийния и държавния апарат трябва да се поеме от премиера Иван Костов. Защото точно той получаваше цялата информация за това къде, кой и как краде. Но вместо да вземе мерки, да посочи виновните, да накаже компрометираните и да изчисти съмненията, запазваше информацията за себе си. И основният му проблем беше не да вземе решение, а дали същата информация я има и друг. Колкото и спекулативни и понякога недоказани обвинения да хвърля Бонев в медиите, каквито и да са мотивите му да ги прави, той в момента показва на Костов, че също има информация. И че това бягство от проблемите не може да продължава, защото заради подобни управленски компромиси всичко в устройството на държавната власт се срива.
СДС измисли софт-вариант за забрана на комунизма
"Господин Панев, айде моля ви... " Макар и многократно повторен, този жален вопъл на и.д. шефа на правната комисия Александър Джеров не успя да предотврати твърдото намерение на синия "кинжал" да прогони от България призрака на комунизма. Управляващото мнозинство направи не особено успешен опит да коригира изобилието от недоразумения в така наречения закон за обявяване на комунистическия режим за незаконен, престъпен и осъдителен, който беше внесен в пленарна зала от СДС-депутата напук на неговите съпартийци.
Миналата седмица правната комисия на парламента се захвана със сизифовската задача да придаде законоподобна форма на този в общи линии безсмислен нормативен акт. "Въпреки че има номерация, това не е никакъв закон. В човешката история има случаи да се съдят животни, да се съдят юридически лица, но не и цял един режим. Това ще бъде един безумен прецедент в световното право", обяви червеният депутат Михаил Миков, преди демонстративно да напусне заседанието на комисията заедно с останалите червени депутати. Всъщност сините депутати се опитаха хем да изчистят текстовете на закона, които могат да създадат тотален хаос в правния мир, хем да не обидят своя радикален съпартиец. Още в самото начало те решиха да махнат от нормативния акт думите незаконен и осъдителен. Изглежда, народните представители от мнозинството все пак са се усетили, че подобни формулировки биха могли да поставят под въпрос легитимността на всичко, което става в България от 9 септември 1944 г. до днес.
"От този закон излиза, че всички конституции след Търновската са незаконни. Освен това само съдът може да издава присъди. Не може да се пише "осъдителен" закон", коментира депутатът Гиньо Ганев. "Не сте ли чували, че от Средновековието насам няма колективна наказателна отговорност. И делата по възродителния процес, и дори, ако искате, Нюрнбергския процес бяха насочени срещу конкретни хора", допълни той. Не така обаче мисли депутатът Панев. "Този закон трябва да виси като дамоклев меч над главите на комунистите", аргументира той искането си да няма давност за деянията, които са извършени от дейци на БСП. Въпреки всичко обаче СДС-депутатите махнаха въпросната разпоредба и замазаха ситуацията с тезата, че подобна норма трябва да има в Наказателния кодекс и това ще стане по-късно. Синият депутат Иван Димов дори открито заяви, че е противоконституционно да се налагат наказателни репресии със задна дата и давността да се отменя.
Народните избраници от мнозинството дискретно коригираха и разпоредбата, според която законът се отнася за функционерите на БКП от всички нива. Вероятно много от тях с основание се опасяват, че нормативният акт може да се върне като бумеранг и да обърка политическата кариера на онези, които имат някакви червени точки в биографията си. Освен това не бива да се забравя, че подобна разпоредба засяга дори съпругата на премиера Костов.
Въпреки увъртането на мнозинството обаче въпросният законопроект си остава един юридически Франкенщайн. Нито един правен специалист не може да каже какъв в крайна сметка ще бъде ефектът от него. Според СДС нормативният акт е нещо като декларация с морален характер. От друга страна обаче, той си остава закон и определено ще има правни последици. Надали някой може да пророкува какво точно ще стане, когато първите искове по закона за забрана на комунизма завалят в българските съдилища.
Накратко
През изминалата седмица депутатите Александър Каракачанов и Валентин Симов заявиха пред парламента намерението си да напуснат парламентарната група на Обединението за национално спасение, считано от 20 април. Според Валентин Симов това е решение на Зелената партия и то е взето поради факта, че на практика ОНС не работи.
Медиите ще могат да получават информация за доходите на висшите държавни служители, която ще се съхранява в Сметната палата. Около това предложение на СДС се обединиха представители на СДС, Народен съюз и евролевицата по време на консултациите по закона за публичния регистър. Според предложението искането за достъп до тази информация ще се подава писмено чрез ръководставата на медиите.
Защо мълчи Костов
Въпросът е не дали ще проговори премиерът, а каква ще бъде сделката с Бонев
Проблемът на Костов е корупцията. В това вече няма никакво съмнение. За правенето на бизнес с протекции от влиятелни кръгове в СДС се говори отдавна. Досега обаче инициативата идваше само от медиите, а Костов използваше липсата на доказателства, за да твърди, че липсва и корупция. От миналата седмица тази теза вече не издържа. Богомил Бонев има достатъчно информация и може да извади доказателства.
Обществото очаква Костов да проговори. Наивно е обаче да се очаква, че той изведнъж ще посочи лошите в СДС. А и надали това вече е възможно. Мълчанието е удобно за всички сини лобита. Логиката е: всеки в НИС знае нещо за другия и затова мълчат - ако проговорят, всички губят не само имидж, но и доходи. Точно поради тази причина Костов освободи част от министрите заради заиграването с частния бизнес, но не посочи публично причините за конкретните смени и остави други, които трябваше да бъдат сменени. Това разми ефекта от наказателната операция и даде възможност на отстранените сега да критикуват от позицията на висша невинност самия Костов.
Липсата на персонална отговорност дава стимул за всички останали да пробват нови и нови схеми. Така в един момент му се губи краят - в една сделка понякога се оказват преплетени интересите на две или три сини лобита. Разграничението се прави трудно даже от хората в СДС, имащи достъп до вътрешна информация. Отговорността престава да се носи от този или онзи. Корупцията вече не се адресира към конкретен субект, а става етикет на правителството.
Един от проблемите на Костов е, че позволи формирането на роднински и приятелски кланове в държавните ведомства и цели отрасли. Транспортът все още е под влиянието на бившия министър Вилхелм Краус. След отстраняването му неговите хора запазиха местата си в министерството и в транспортните фирми. Самият Краус се насочи към частните структури, които успя да създаде, докато беше министър. Големият му син Антон Краус държи ресторанта "При орлите" на последния етаж на транспортното министерство, управлява няколко дискотеки в София и по морето, получи договор за маршрутни таксита в столицата, а отскоро има и ресторант на летище "София". Краус-младши се готви да поеме и кетъринга на софийското летище. Братът на Краус - Борис, пък работеше във фирмата "Балканстрой инженеринг", която получи преди две години държавни поръчки за ремонт на пистите на летището.
Бакърджиев също настани свои хора на ключови постове в строителното министерство и по бордовете на държавни фирми като Булгаргаз, Газстроймонтаж (вече е приватизирана от РМД на негови приближени), а също и в частната Главболгарстрой. Влиянието на бившия вицепремиер е както в партийните и държавните структури, така и в общинската власт. Голяма част от атрактивните общински фирми бяха приватизирани от РМД-та, свързани с кръга на приближения на Бакърджиев Антоан Николов (останалите станаха собственост на конкурентния лагер около кмета Стефан Софиянски). Земеделският министър Венцислав Върбанов също се обгражда с роднини и приятели на възловите служби. Приятелски кръжец заформи и шефът на енергетиката Иван Шиляшки, около който напоследък (след категорично потвърдената подкрепа от Костов) гравитират фирми и сини депутати с интереси в енергийния сектор.
Основният ефект от атаката на Бонев е, че за първи път ясно се очертаха двете основни свързани с властта икономически групировки, които си оспорват бизнестеритории в момента.
Големият удар по имиджа на Костов е връзката му с новия приятелски кръг "Олимп". Известни са близките отношения на Костов и шефа на предпочитания от него ресторант Славчо Христов. В момента, в който шефът на "Олимп" реши да извади бизнеса си на светло, логично се появиха подозренията, че зад успехите му стои подкрепата на премиера. Славчо Христов първо влезе в надзорния съвет на БРИБанк. Броени дни по-късно се разбра, че целта е била да се купи фалиралата Стопанска банка, чрез която ще се сложи ръка върху предприятия - длъжници от военно-промишления комплекс и от други сектори на промишлеността.
Междувременно РМД, зад което стои Славчо Христов, беше избрано за купувач на "Златни пясъци". Мащабната дейност на премиерския приятел естествено предизвика аналогии с червения приятелския кръг "Орион". Костов публично се разграничи от кръга "Олимп". Но дали е достатъчно да се разграничиш, като престанеш да обядваш в един ресторант и като заповядаш на зетя си да напусне дадена фирма. Не е ли късно за подобно разграничение, след като Славчо купи едно, второ, трето, четвърто..., подготвя се за пето и шесто и в крайна сметка се превърна в малка империя. Костов заяви, че не приема аналогии с приятелския кръг на Виденов, но истината е, че между тогавашния "Орион" и сегашния "Олимп" няма никаква принципна разлика.
Фирмата "Балканстрой инженеринг", на която Славчо Христов беше управител, още през 1998 г. спечели апетитни търгове за ремонта на пистите на летище "София". Впоследствие шефът на "Олимп" напусна фирмата и създаде няколко собствени строителни компании. В една от тях - "Софстрой комплект", съдружник на Славчо е Антон Краус. В дружеството "Съни дей тур" на Христов партнират известните строителни предприемачи Николай Козанов и Милчо Благоев, собственици на НИКМИ ООД. Това е фирмата, която напоследък се утвърди като главен изпълнител на проекти, за които решаващата дума имат държавни и общински чиновници. "Съни дей тур" е дружеството, което притежава хотел "Лилия" на Златни пясъци, за купуването на който Славчо Христов не крие, че е помагал активно.
Бизнесът на Славчо в момента се извършва чрез повече от 20 фирми с най-различен предмет на дейност - от рекламата и издателската дейност през застраховане и консултантски услуги до търговия и строителство на големи обекти. Навсякъде в бизнеса шефът на "Олимп" успява да се възползва от връзките с премиерското семейство може би повече, отколкото и самият министър-председател предполага.
Костов не намираше за нужно да коментира отношенията си с новата групировка до момента, в който не стана известно, че Славчо Христов има общ бизнес със зетя на премиера Георги Христов. Оправданията, че Костов не е знаел за това, звучат наивно. По същия начин е трудно да се повярва, че министър-председателят не знае нищо за това, че фондацията на неговата съпруга се финансира главно от държавни фирми и частни спонсори, които в замяна разчитат на благосклонно отношение от страна на администрацията.
В същото време Костов едва ли знае всичко, което Славчо прави, говорейки, че го прави от името и за Семейството.
Една от версиите за медийните изяви на Бонев през последната седмица са засегнатите интереси на свързваната с ексвътрешния министър икономическа група с основни играчи шефът на "Мобилтел" Владимир Грашнов и банкерът Емил Кюлев. Те дори бяха наречени Руския клуб официално заради първоначалната амбиция на Росексимбанк да стане обслужваща банка при търговията с Русия. По-истинско е обаче внушението за връзката с руски капитали, по-точно със скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни. Така нареченият клуб всъщност има всички характеристики на руска бизнесгрупировка - освен чисто икономическите структури тя поддържа силно политическо лоби и активно създава или купува медийни структури.
През 1997 г. Майкъл Чорни заяви интерес за купуване на "Нова телевизия" и въпреки че това не стана, дъщерята на Грашнов пое рекламата там. Чорни е съсобственик на спортния вестник "Планета Спорт", където е представляван от довереното си лице Джоузеф Карам. Другият съдружник във вестника са издателите на в. "Монитор". Както стана ясно през тази седмица, Красимир Стойчев преговаря с Владимир Грашнов да купи вестник "Стандарт". "Мобилтел" са в отлични отношения и с вестник "Новинар", който преди време смени собствениците си и вече се контролира от фирми, свързани с председателя на общинския съвет на София Антоан Николов, който е дясната ръка на Евгений Бакърджиев.
Наскоро стана известно, че към кръга на "Мобилтел" трябва да се добавят собственикът на "Дарик" радио Радосвет Радев и приятелят му Борислав Дионисиев. Миналата година Владимир Грашнов влезе в Обединения доброволен пенсионен фонд "Солидарност" на мястото на Олег Недялков. Грашнов става заместник-председател на съвета на директорите, а шеф на СД е Радосвет Радев.
Богомил Бонев винаги е бил обвиняван във връзки с Чорни и той винаги е отричал, че има нещо общо с него. За сметка на това никога не е отричал, че е приятел с шефа на "Мобилтел" Владимир Грашнов и собственика на Росексимбанк Емил Кюлев.
Името на скандалния руски бизнесмен се появи у нас още по времето на Жан Виденов във връзка с източването на ЦКБ от приятелския кръг "Орион". Миналата година шефът на "Мобилтел" Владимир Грашнов призна, че жена му - Лора Виденлиева, е имала съвместна фирма с Чорни още от 1987 г., а фирмата се казва "Колумб".
Истината обаче е, че СДС даде зелена улица за навлизането на парите на Чорни в България. През лятото на 1997 г. стана известно, че Майкъл Чорни е станал собственик на единствения български GSM-оператор "Мобилтел" чрез своя приятел Владимир Грашнов. През септември 1998 г. "Мобилтел" влезе в Росексимбанк.
Другите акционери тогава бяха "Агрохолд" на Валентин Златев и "Контракт холдинг къмпани" на Емил Кюлев. Златев е и представител на "ЛУКойл - България". Ситуацията в банката стана взривоопасна, когато Златев и Чорни застанаха един срещу друг в приватизацията за "Петрол". Руснакът стои зад "Юкос петролиум", която успя да купи "Петрол".
Предполага се, че непряко свързана с Чорни е и друга банка - Нефтинвестбанк. Там влиянието на Чорни се осъществява чрез "Юкос петролеум България" и "Феста" ООД. Нефтинвестбанк беше избрана за победител в търга за банка Биохим и поне засега е най-вероятният купувач. Според някой коментари избирането на банката като предпочитан купувач по време на най-ожесточените словесни престрелки между Бонев и Костов е опит да се купи примирие.
Миналата есен правителството в лицето на Муравей Радев се споразумя като с равен с Чорни за изплащането на част (5 млн. долара) от потъналите в ЦКБ (и преляти в "Орион"-ските фирми) 6 милиона долара. Между-временно Чорни купи чрез "Мобилтел" "любовта на народа" - футболния клуб "Левски". Той изкупи дълга на "Сунимекс" към фалиралата Ямболска банка, която беше купена от "Алианц България".
При всяка от сделките в България руснакът работи с различни лобита, които включват политици и бизнесмени от най-висок ранг. При покупката на "Петрол" той основно разчиташе на влиянието на Христо Бисеров. В телекомуникационния сектор неговите хора доскоро бяха Бакърджиев и в много по-малка степен Богомил Бонев. Първият има заслуга за протакането на сделката за БТК, което удължава монопола на "Мобилтел" като единствен GSM-оператор. Много разпространено трърдение в София е, че за даването на втори GSM лиценз, Бакърджиев е получавал определена сума пари за всеки месец, в който продължава монополът на "Мобилтел". По тази причина било измислено вторият GSM да се предложи заедно с БТК, за да се спечели още време.
Богомил Бонев пък, според някои източници, спирал разработки на спецслужбите за кражби от БТК чрез фиктивен трафик от "Мобилтел".
Богомил Бонев знае доста неща, които другите не знаят, затова често спекулира и блъфира с това. Той беше обвинен в медиите, че е скрил разработка на НСС за кражба на трафик от "Мобилтел". Бонев отговори, че сам е разпоредил проверката и е предал проверката на прокуратурата, което, меко казано, не отговаря на истината. Бонев наистина е скрил разработката в продължение на 4 месеца и едва при повторно напомняме от страна на Върховна касационна прокуратура предава справката.
"Проверката за кражба на трафик ни беше наредена от Върховна касационна прокуратура, а не от Богомил Бонев, на 7 юли 1999 г. с писмо No 68 82 - заяви за вестника ген. Атанас Атанасов. - В писмото пишеше, че повод за проверката е статия в "Капитал" за кражба на трафик от 3 юли същата година. Моите служители извършиха проверката и справката беше изпратена на 22 юли 1999 г. на министър Бонев, тъй като според член 50 ал. 1 т. 8 от Закона за МВР той е оторизираното лице, което трябва да даде проверката на органа на държавната власт, в случая прокуратурата - допълни ген. Атанасов. - На 5 ноември същата година получих второ писмо от прокуратурата, с което ни напомняха да изпратим проверката във ВКП. Едва тогава разбрах, че първата справка не е стигнала до прокуратурата. Изпратих втора справка до министър Бонев, която вече е била изпратена. Какво е станало с първата, не ми е ясно, защото тя не се върна в службата, както би трябвало" - завърши Атанас Атанасов.
Богомил Бонев твърди, че се е запознал с Грашнов през 1998 г., докато почивал на "Ривиера" при приятеля си Емил Кюлев. Става въпрос за същата почивка, на която е празнуван рожденият ден на Лора Виденлиева.
Според активно коментираната в пресата версия Бонев и Бакърджиев празнували рожден ден в Евксиноград, акостирайки с яхта в резиденцията заедно с бизнесмените Емил Кюлев, Владимир Грашнов, Лора Виденлиева и Майкъл Чорни. И Бакърджиев, и Бонев категорично отрекоха това.
Богомил Бонев не лъже, когато отрича, че е празнувал рожден ден в Евксиноград. Защото той се е състоял не там, а на няколко километра от правителствената резиденция - в курорта "Ривиера", който тогава вече е собственост на Емил Кюлев. Свидетели разказват, че на купона са присъствали Емил Кюлев, Лора Виденлиева, Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Валентин Златев, Йордан Цонев, Владимир Грашнов и много други. Малко по-късно към компанията се е присъединил и Майкъл Чорни, който наистина е слязъл от яхта, с която е бил на разходка.
Твърди се, че тогавашният министър на администрацията Марио Тагарински е изпратил "шпионин", който е направил снимки на компанията. По този повод вътрешният министър е бил запитан директно от Йордан Соколов, след като е бил поканен да се яви в НИС на СДС. Бонев от своя страна е представил фактура, че сам е платил сметката в комплекса Ривиера.
Бизнесконтактите между управляваното от Бонев министерство и "Мобилтел" започват още през април 1998 г. със създаването на съвместната фирма "Джи Пи Ес- България" АД. GPS е система за локализация на подвижни обекти, за контрол на транзитни товари и превозни средства. В "Джи Пи Ес - България" акционери са "Мобилтел", от една страна, а от друга, фирмата на МВР "Безконтактни мултиплексорни вериги" (БМВ). Представител на "Мобилтел" е Владимир Грашнов, а на МВР - Николай Радулов и Алекси Кесяков. Радулов по това време е секретар на МВР по информационните технологии, а Кесяков - шеф на кабинета на Бонев. Радулов е близък приятел и състудент на бившия вътрешен министър. Капиталът на фирмата е внесен в Росексимбанк.
Твърди се, че по-късно договори за изграждане на "Джи Пи Ес"-система са били сключени и с други служби на МВР.
"Телепорт България" е втората съвместна фирма между "Мобилтел" и МВР. Тя е учредена на 7 октомври 1998 г. Членове на надзорния съвет отново са Владимир Грашнов, Джоузеф Карам и Николай Радулов. Капиталът е внесен отново в Росексимбанк. Собственици на фирмата са "Мобилтел" и фирмата на МВР БМВ, а разрешението за участието на държавната структура в съвместната фирма отново е на Богомил Бонев. След напускането на МВР Радулов прави няколко фирми с бившия зам.-шеф на НСС Владимир Манолов. Той беше принуден да подаде оставка от настоящия директор на НСС ген. Атанасов.
Телекомуникационно смесено дружество "Мобилтел" има и с Министерство на отбраната.
В словесната битка с Костов Бонев обвини Екатерина Михайлова и Йордан Соколов за среща със скандалния турски бизнесмен Суди Озкан в Истанбул. Озкан, който купи у нас "Новотел Европа", "Кореком" и "Интерхотел Тримонциум", беше обвинен в Турция в неплащане на данъци към хазната, укриване на доходи и пране на пари и върху имотите му беше наложен запор. Турската преса съобщи, че данъчните агенции са извършили тройна експертиза, в резултат на която на известния с прякор Кралят на казината бизнесмен е бил наложен запор в размер на 90 трилиона турски лири (около 300 млн. долара). "Спецслужбите дадоха много сигнали, включително на и премиера. Винаги имаше екземпляр и за президента. Няма начин да не са стигнали и до Соколов. И в това време при посещение в Истанбул Соколов и Михайлова отиват и вечерят с него. Той получава хотелите въпреки предупрежденията ни с всички произтичащи от това последици - възможност за изпиране на мръсни пари от този бизнес", заяви Богомил Бонев. С турския хазартен бос се свързват също Христо Бисеров и Йордан Цонев.
"Вечеряхме с бизнесмен, който е извършил голяма инвестиция в България. За 12.5 млн. долара беше закупил "Новотел Европа", се оправда Йордан Соколов. "Вечеряхме с един турски бизнесмен Суди Озкан, не съм сигурна за името, защото не съм вложила усилия да го запомня чак толкова. Аз съм обядвала и с Богомил Бонев, и с много други хора съм обядвала и вечеряла", заяви Михайлова. Досега не беше известно, че председателят на парламента и шефката на парламентарната група на СДС са толкова наивни и достъпни за контакти с всякакви "случайни" хора.
"Искам да попитам президента, без това да е негова вина, дали му е известно защо в безмитната зона в Свиленград друг турски бизнесмен има бензиностанция, която МВР така и не успя да спре. Това е огромен пункт за контрабанда, за която работят и висши парламентарни шефове", обвини Богомил Бонев.
В свиленградската безмитна зона пък действа бензиностанция, собственост на Фуат Гювен. Той е започнал от дребен търговец на дънки, а сега строи терминали за горива в крайдунавски град, има фирма за строителство, финансова къща и т.н. Всяка власт, която поеме управлението на държавата, се заканва, че ще спре бензиностанцията, но нито една досега не го е направила. От нелоялната конкуренция на Гювен се оплакваха дълго време и всички негови конкуренти около Капитан Андреево. Тъй като се намира в свободната безмитна зона, върху цената на горивата не се начисляват акцизи и мита. Това я прави най-евтината в страната и затова всички шофьори на камиони спират там да зареждат. Бензиностанцията прави огромни обороти, тъй като работи вече няколко години и всички тираджии я знаят. Първоначално се говореше, че Гювен е свързан с ДПС. Във връзка с бензиностанцията беше забъркано и името на Клара Маринова, бивша депутатка от БСП. Въпреки заканите на синьото управление, то също си замълча.
Разработка на НСС показала злоупотреби с компенсаторни записи на бившата заместничка на Александър Божков Едит Гетова. Тя прилагала двоен стандарт при оценяването на имотите, за които има реституционни претенции. При избрани собственици тя прилагала методика, с която крайната оценка на имота се увеличава 250 пъти.
Първите книжа, които е издала Едит Гетова за 70 млрд. стари лева са на името на Анжел Вахан Енгибарова-Шмит, с което тя е обезщетена за варненското дружество "Струг", което е принадлежало на нейната фамилия. Впоследствие Енибаргова-Шмит продава записите на близките до властта братя Красимир и Стефан Джанкови. С тях те плащат 80% от цената при покупката на мажоритарния пакет от "Мелничен комбинат" - София. Сделката е за15 млн. долара, като 20% се плащат в брой и 80% в платежни средства. В случая като такива са били използвани временни удостоверения за компенсаторни записи с номинална стойност левовата равностойност на 12 млн. долара. Според запознати Енибаргова-Шмит е прехвърлила записите на фирма "Крапс мел" при 55% отстъпка от номинала. Така покупката на мелничния комбинат де факто е струвала на фирма "Крапс мел" не 15 млн. долара, а около 8.4 млн. долара. С ценни книжа със същия произход са плащани и друге преватизационни сделки.
От момента, в който компенсаторните записи се появяват на пазара, цената им започва да спада. Към края на 1998 г. цената им е била 40 - 50 на сто от номинала, след половин година тя е между 10 - 15%. В справката на НСС се сочело, че Гетова умишлено забавила издаването на нови записи по вече приключени реституционни преписки, за да даде време на Енибаргова-Шмит да продаде своите изгодно.
Битката между Бонев и Костов извади на светло голяма част от мръсното бельо на сините политици и министри, но това със сигурност не е всичко. Бонев буквално за ден разруши удобното статукво от постигнатия паритет на интереси в НИС и Костов видимо изпусна контрола върху информацията. А това означава, че замерянето с компромати най-вероятно ще продължи. Още повече че не липсват теми за нови скандали.
Преди две години нашумя скандалът с 10-те млн. долара, източени от фонд "Ръководство на въздушното движение" за строителство на хотел на Копитото. В сделката с държавния фонд бяха замесени едноличният търговец Пламен Найденов и партньорите му Красимир и Стефан Джанкови. Тяхната фирма "Джани ко" стопанисваше в продължение на години най-оборотния паркинг в София - този зад НДК. Тогава се смяташе, че те са протежета на Краус и Бакърджиев. Впоследствие обаче се заговори, че успехът в сделките на Братя Джанкови се е дължал повече на приятелството им с Иван Костов заради осигурено финансиране на синята партия. По-късно скандалните братя купиха два хотела на морето пак с финансова подкрепа от РВД.
Въпреки че в компроматната война засега само бегло се споменава енергетиката (само във връзка с предстоящото преструктуриране на НЕК), истината е, че там се очакват най-големите скандали. Фалитът на цели сектори от индустрията - най-вече торови заводи и топлофикациите, показа ясно колко са неизгодни договорите с "Газпром". Сега се заговори за предоговаряне с руския газов гигант. Нещо, което "Газпром" едва ли ще приеме просто така.
Тези договори са дело на екипа на Евгений Бакърджиев. Но Костов мълча през цялото време - от победните фанфари за Бакърджиев през пролетта на 1998 г. до сегашното изпадане на Булгаргаз във финансов колапс.
Турската сделка за износ на електричество и партньорство със скандалния турски холдинг "Джейлан" също ще продължи да бъде извор на скандали и обвинения за корупция. Тази сделка застрашава с верига от негативни ефекти, единият от които е блокиране на интегрирането ни в UTPE общоевропейската енергийна система. Тепърва ще има скандали около разделянето на НЕК и договорите за атомната централа.
Богомил Бонев твърди, че още в началото на управлението на СДС Костов забранил да се разследват приватизационните сделки. Поради това през 1999 г., когато излезе на мода борбата с корупцията, се оказало, че няма никакви данни какво става в приватизацията. А точно тук има достатъчно храна за бъдещи скандали, особено покрай приватизацията с РМД.
РМД (работническо мениджърско дружество) беше измислено при Виденов. Но сегашните управляващи го превърнаха в безспорен победител във всяка приватизационна сделка, зад която стоят интереси на едно или друго синьо лоби. Често тези назначения се правят само с цел последващо създаване на РМД. По този начин политиците възмездяват политически верните им хора по места и си създадат нови поддръжници. Според Костов обаче РМД съвсем не било толкова лошо нещо.
Промените в здравеопазването събраха на едно място всички минуси на Костовото управление - грешен модел на реформата, липса на ясна визия за смисъла от нея, лоша организация и голяма корупция. Това е най-мащабният проект в социалната сфера, стартиран от това правителство. Той засяга интересите на всеки отделен човек и затова обществото е толкова чувствително към предлаганата осигурителна система. До момента реформата се свързва единствено с плащането на здравни вноски и непрекъснатите скандали около разходите на здравноосигурителната каса. Основната дейност на здравните шефове е да купуват луксозни автомобили, сгради в престижни квартали и да правят скъпи ремонти. В същото време изобщо не е ясно дали избраният здравноосигурителен модел ще сработи и дали икономиката ще е способна да го издържа. Близо година никой не се поинтересува как се харчат парите на данъкоплатците и едва сега, когато реформата е изправена пред опасността от втори провал, в касата започнаха проверки на Държавния финансов контрол и Сметната палата. С демонстрираната търпимост към злоупотребите на здравните шефове правителството компрометира имиджово реформата и настройва срещу себе си цялото общество.
Костов не може да не си дава сметка за това. Както и за всички заигравания на хора от екипа, които прикрива с мълчанието си. Отсега нататък вариантите са два. Или Бонев ще разбие този модел и ще принуди Костов да отговаря по същността на обвиненията. Или пак ще се сключи някаква сделка и скандалът ще приключи с поредните недоказани обвинения. Това засега е по-вероятната развръзка. Ако е вярно, че скандалът е започнал заради икономически интереси, логично е и да завърши по същия начин.
Всеки трети не се доверява на никого
Скандалът с обвиненията на Богомил Бонев към управлението на СДС завари българите неподготвени да се ориентират в сложната материя на политическите компромати. Почти всеки трети пълнолетен гражданин наблюдава ситуацията, без да се доверява нито на едната, нито на другата страна. Общо е признанието, че Бонев казва това, което хората отдавна споделят помежду си. Това обяснява защо една трета от българите заявяват, че вярват на бившия вътрешен министър. Това са привърженици на БСП, политически неангажираните, както и социално слабите групи. Иван Костов се ползва с доверието на 20% от българите, които са привърженици на СДС и живеят в столицата и големите градове на страната.
Основният въпрос пред всички днес е кое е най-правилното, което да направи премиерът. Да даде точно определение не е по възможностите на гражданина, който обикновено препоръчва това, което желае да види осъществено. Близо половината от пълнолетните българи в момента очакват министър-председателят бързо и ясно да посочи корумпираните във властта. Тук се включват не само тези, които декларират доверие в Бонев, но и тези, които все още не застават категорично зад него. Друга почти една четвърт настояват на крайното решение Иван Костов да подаде оставка. Това са привържениците на левите политически партии и живеещите в малките градове на страната. Само 11% виждат правилното поведение на премиера в това да не обръща внимание на критиките и да следва досегашната си политика. Това е част от електората на СДС, но очевидно не всички привърженици на управляващата политическа сила споделят това мнение.
Погледнато без излишни емоции, политическо раздвижване като това, трябваше да се случи. Диагнозата корупция отдавна е поставена но такава "болест" не може да бъде излекувана, докато не мине през катарзиса на публичната драма и посочването на корумпираните. Само след основно политическо изчистване и поемане на отговорностите може да се говори за нови правила на социално и икономическо функциониране в държавата. Защото, както става ясно и от последните събития, СДС не успява да създаде такива и сега се сблъсква с последиците.
Този път кризата, поне на повърхността, не е вътре в СДС. Тя е криза на управляващите с друга част от обществения елит. Засега ветровете са на върха. Но много скоро те могат да бъдат пренесени на по-ниски социални етажи. Защото именно там са големите провали на отговорността, която СДС пое - да задвижи икономиката и така да осигури работа и по-висок стандарт за населението.
Предварителните парламентарни избори и политическото преструктуриране засега са възможно, но все още нежела но от обществеността решение. Това означава, че управляващите все още имат ресурс на доверие, на който могат да разчитат само при решения, които са в син-хрон с обществените очаквания.
Хроника на събитията
Собственикът на "Слитекс" придоби 95% след търгово предложение
Италианската Grup
Мажоритарният собственик на сливенското предприятие за вълнен текстил "Слитекс" - италианската фирма "Групо Миролио" (Gruppo Miroglio S.P. A.), придоби след търгово предложение 95% от дружеството и сега е на път да направи още едно предложение към миноритарните акционери, за да придобие и останалите 4.15%. Според инвестиционния посредник по сделката "Капман" впоследствие дружеството ще подаде молба в Държавната комисия по ценните книжа за отписване от публичния регистър. Изкупуване на акции на дружество чрез търгово предложение към дребните акционери е първият подобен случай в българската практика след влизането в сила на новия Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Макар че такова изискване съществуваше и в преди действащия закон за ценните книжа, той не беше ефективен и се заобикаляше от мажоритарните собственици. Цената, на която всеки дребен акционер можеше да продаде книжата си на италианската компания, беше 4.95 лева. Според закона тя трябва да е не по-ниска от среднопретеглената цена на акциите на фондовата борса за последните три месеца.
Италианската компания придоби предприятието в края на миналата година, след като купи контролния пакет (58.65%) от дружеството от "Доверие - обединен холдинг" и оттогава изкупува предлаганите на Българската фондова борса акции с цел да увеличи дела си. На 7 март тя отправи първото си търгово предложение, което изтече през миналата седмица. В резултат на него "Миролио" придоби 6610 акции от дружеството и делът й достигна 89.01%. След като на 18 април закупи и предложения на приватизационния сегмент остатъчен държавен дял от 6.4%, "Миролио" премина границата от 90%, след която законът дава възможност собственикът да отпише дружеството от публичния регистър.
Като правен институт търговото предложение, макар и в по-неясен вид, съществуваше още в стария Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, но до този момент не бе прилагано. Според новия закон всеки акционер или група свързани акционери, които придобият повече от 50% от капитала на публично дружество, трябва в четиринадесетдневен срок от придобиването да регистрират в държавната комисия по ценните книжа търгово предложение към останалите акционери за закупуване на акциите им. В противен случай мажоритарният собственик трябва да раздели дела си или да продаде част от акциите, така че делът му в компанията да не е мажоритарен. Идеята на предложението е да се даде възможност на дребните акционери да излязат от дружеството по пазарни цени на акциите му, тъй като придобиването на мажоритарен дял, а следователно и контролът над компанията, може да противоречи на интересите им. Това е от особено значение за неразвит борсов пазар като нашия, на който с месеци може да не се сключи сделка с акции на дадена компания и търговото предложение да е единственият начин за продажбата на акции.
Търговото предложение се извършва чрез инвестиционен посредник или банка, която приема заявленията от желаещите да продадат акциите си. Тези заявления могат да бъдат оттеглени до изтичането на срока на предложението. Цената, на която се изкупуват акциите, не може да е по-ниска от среднопретеглената цена на регулирания пазар, на който се търгува дружеството за последните три месеца, а ако такава търговия няма - от средната цена за последните шест месеца. Търговото предложение подлежи на одобрение от Държавната комисия по ценните книжа. Ако тя не се произнесе изрично против него в 14-дневен срок, то се смята за прието и трябва да бъде оповестено в два централни ежедневника. Продължителността на предложението е между 28 и 70 дни. Сделката по прехвърлянето се смята сключена към момента на изтичане на срока на предложението, а плащането, съответно замяната на ценните книжа, се извършва до седем дни след това.
Законът предвижда и втори случай за правене на търгово предложение и това е, когато един собственик придобие повече от 90% от капитала. За разлика от първото предложение, което е задължително, това се прави само по желание на мажоритарния собственик и дава възможност след неговото изтичане той да отпише компанията от регистъра на публичните дружества. Така предложението е един вид последна покана към все още непродалите акциите си дребни акционери да го сторят, тъй като след това ще загубят правата, които им гарантира едно публично дружество. Практиката на италианската компания по света е да притежава 100% от капитала на своите дружества, затова се прави и второто търгово предложение, коментираха от "Капман". В момента инвестиционният посредник изготвя предложението и то скоро ще бъде дадено за одобрение в комисията. Затварянето на дружеството ще улесни инвестиционната програма на "Миролио" (в размер на 55 милиона лева), която ще се извърши с увеличение на капитала чрез апортни вноски на машини и оборудване.
Общи събрания
"Зееви" прехвърли 26% от "Балкан" на регистрирана в България фирма
Общото събрание извади съоръжения от баланса на авиокомпанията, за да ги апортира в смесени дружества
Регистрираното в България дружество "Зет Би Ай Ей" ЕООД (ZBIA) стана собственик на 26% от капитала на "Авиокомпания Балкан". Дружеството е прясно регистрирано и все още няма информация кой е едноличният собственик. Спряганите версии са две - според едната едноличният собственик е "Зееви груп", а според другата - Барух Чакъров, който представлява ZBIA и е прокурист на авиокомпанията. Чакъров обясни, че 26-те процента се прехвърлят на българско дружество, защото така поне 51% от акциите на авиокомпанията ще са собственост на български лица, което било изискване на някои от летищата в други държави.
"Балкан" има статут на национален превозвач, който се дава от Министерството на транспорта.
Други акционери в авиокомпанията са холандското дружество "Болкан еърлайнз холдинг Би Ви" (с 49%), което изцяло е собственост на "Зееви груп" (приватизационният договор за 75% от "Балкан" беше сключен със "Зееви"), държавата (с 5% плюс 15% неизкупени преференциални акции) и служители (общо с 5%).
Според приватизационния договор за "Балкан" купувачът трябва да уведоми агенцията, в случай че прехвърли акции от авиокомпанията на други дружества, в които е мажоритарен собственик. Ако обаче акции се прехвърлят на външни фирми, АП трябва да даде разрешение. Преди време, когато току-що приватизираните 75% от авиокомпанията станаха собственост на холандското дружество, беше обявено, че целта е "Балкан" формално да не представлява израелска собственост, така че Сирия и Ливан да отменят наложената след приватизационната сделка забрана за кацане на самолетите на "Балкан" на техните летища. Цел, която остана непостигната.
Общото събрание на акционерите миналия вторник избра и нов петчленен борд на директорите. В него влиза Барух Чакъров като физическо лице, който освен това вероятно ще представлява и фирмата "Зет Би Ай Ей", която беше избрана като юридическо лице. Като физически лица влизат още досегашният изпълнителен директор Филип Мустаков и Давид Голаншеф на "Зееви инвестмънтс" (дъщерно дружество на "Зееви груп"). Второто юридическо лице в борда е "Зет Би Ай" АД. И двете дружества са регистрирани преди броени дни. От борда са освободени Йехиам Мар-Хаим, който беше финансов директор на "Балкан", Йоси Андверг и Хаим Беркщайн.
Представителите на авиокомпанията от известно време се оплакват от отношението на държавата. Според изявление на Давид Голан от миналата седмица държавата е повишила 4-5 пъти летищните такси и значително е утежнила работата на "Балкан". Друго нещо, срещу което протестират от националния авиопревозвач, е, че държавните служители масово го пренебрегвали, за да пътуват с други авиокомпании. По думите на Голан освен това в България се продава най-скъпото гориво за самолети, а терминалът на летището е "най-лошият, който можете да намерите в Европа". Друга помощ, която авиокомпанията смята, че трябва да получи от държавата, е свързана с гаранции за кредит. "Всички български и чуждестранни банки, от които поискахме кредит, досега отказаха. Ние сме в процес на преговори с правителството с цел да получим възможност да вземем необходимите ни средства като заем", каза Давид Голан. Според неофициална информация от Министерството на финансите засега не е получавало искане от "Балкан" за заем с държавна гаранция. Във ведомството се говори само, че "Балкан" прави постъпки да прехвърли на държавата близо 250 хил. долара дълг към виетнамските авиолинии. Авиокомпанията се включи в инициативата на кабинета "Българският Великден" като ще превозва безплатно идващите си от чужбина българи. Нищо чудно срещу това Балкан да опитва за изтъргува определени изгоди.
Акционерите на авиокомпанията са гласували също да се извадят активи от капитала на "Балкан", които след това ще бъдат апортирани в смесени дружества с чуждестранно участие. Оборудването на т.нар. техническа служба на авиокомпанията (за ремонт на самолети) ще влезе в капитала на смесено дружество "Балкан техник", в което акциите ще се държат наполовина от авиокомпанията, наполовина от "Израели еъркрафт индъстри" (Israeli Aircraft Industry). По подобен начин оборудването за наземно обслужване и за кетъринг се очаква да влезе в капитала на смесени фирми между "Балкан" и дъщерни дружества на "Луфтханза". По отношение на преструктурирането на маршрутите "Балкан" запазва концепцията, че няма да поддържа полети над четири часа, защото били неефективни.
Накратко
Агенцията за приватизация парафира едновременно два договора за продажба на "Балканкар холдинг" АД. Страна по договорите са "Балканкар ин" АД и WCG Holdings. Предстои изготвяне на доклад за хода на сделката от страна на консултанта - PriceWaterhouseCoopers. Причината за това странно решение е фактът, че АП все още не е решила кой ще бъде купувач. "Балканкар ин" и WCG Holdings са единствените кандидати, подали оферти за холдинга като цяло. Преди две седмици те бяха избрани (отново заедно) за ексклузивни купувачи.
На свое заседание надзорният съвет на АП разгледа парафирания договор с "Канотранс" АД за продажба на 47% от капитала на "Ален мак" АД, Пловдив. Вземането на решение отново бе отложено с мотива, че липсва информация за произхода на средствата за плащане. "Канотранс" бе избран за купувач на "Ален мак" преди повече от три години, но договор не бе сключен. Последва поредица от съдебни дела и преговори между АП и варненската фирма, които се оказаха безрезултатни. Междувременно в началото на тази година бе обявена нова, трета поред, процедура за набиране на оферти за парфюмерийното предприятие. Кандидатите са РМД "Аленма", "Магнолия 99" и консорциум между ЕПИК и "Космогар" (Испания). Те обаче ще трябва да изчакат произнасянето на надзорния съвет на АП по договора с "Канотранс".
Държавната комисия по ценните книжа на свое редовно заседание взе решение за отписване на 11 компании от регистъра на публичните дружества. В списъка са: "Полисеп" АД, Попово, "Транс-юг" АД, Петрич, "Странджа автотранспорт" АД, Царево, "Биоинвест" АД, София, "Тексимтранс" АД, Варна, "Автотрафик" АД, Бургас, "Кораборемонтен завод Бургас" АД, Бургас, "Русенско пиво" АД, Русе, "Агроелмонтажстрой" АД, Русе, "Бимекс инженеринг" АД, Пловдив, "Филтранс" АД, Пловдив.
Агенцията за приватизация парафира договора за продажба на 80% от капитала на КЦМ АД - Пловдив, с купувача "КЦМ 2000". Представители на купувача споделиха, че преговорите са преминали успешно и не е имало сериозни противоречия с агенцията. Предстои договорът да се внесе за одобрение в надзорния съвет на АП, след което по него трябва да се произнесе и Министерският съвет.
Двама от членовете на съвета на директорите на ВМЗ ЕАД - Сопот, Стефан Улев и Лъчезар Стойков, са подали оставка миналия петък, съобщи министър Петър Жотев. На тяхно място са назначени двама служители на Министерството на икономиката - Милена Чачева, началник "Финансов контрол", и Христо Симеонов, главен експерт в дирекция "Секторна и регионална промишлена политика".
РМД "ЕАЗ Приват" ООД бе избрано за участник, с който ще се водят преговорите за продажба на 76% от капитала на "ЕАЗ - П" ЕООД, гр. Попово. Срокът за сключване на приватизационния договор е 17 май.
"Напредък холдинг" е купувачът на "Биовет" - Пещера
Булбанк отпуска кредит от 9.7 млн. долара на новия собственик
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри договора за продажба на 54% от капитала на "Биовет" - Пещера, на "Българска фармацевтична компания" (БФК). Държавното фармацевтично предприятие е в списъка за целева приватизация, затова купувачът трябва да плати оферираната цена от 10.6 млн. долара кеш. БФК е дъщерно дружество на "Напредък холдинг" и в офертата си предвижда цената да бъде платена с кредит от Булбанк. Преди седмица надзорниците поискаха от избрания купувач да докаже произхода на средствата си. "Купувачът е взел кредит в размер на 9.7 млн. долара, който е обезпечил с вече притежаваните по линия на масовата приватизация 13% от акциите на "Биовет", ипотекирал е имуществото на едно от дружествата от холдинга - търговски център "Тракия" (пловдивското "Илиянци"), а за остатъка е използвал собствени свободни средства," обясни шефът на надзора Асен Дюлгеров. В допълнение "Напредък холдинг" поема солидарно всички задължения на БФК по приватизационния договор.
В офертата си българската фирма предлага цена от 10.639 млн. долара и инвестиции в размер на 10.3 млн. долара, а предложението на втория кандидат-купувач - италианската "Синтофарм", беше съответно за 10 млн. и 9 млн. долара. Избраният купувач ще плати 30% от цената три дни след подписването на договора, а остатъка - в 45-дневен срок. "Синтофарм" беше предложила да плати цената по сделката, като използва споразуменията за уреждане на дълга на България към Италия или Испания. Приватизационният договор най-вероятно ще бъде подписан през идващата седмица, тъй като през миналата изпълнителният директор на агенцията Захари Желязков беше в отпуск. Представител на втория кандидат преди няколко седмици обяви, че "Синтофарм" има намерения да обжалва решението на агенцията с мотива, че избраният купувач няма опит в бранша.
Сделката за "Биовет" не направи изключение от други приватизации и не мина без проблеми и медийни атаки. Те стигнаха и до вицепремиера Петър Жотев в ролята му на принципал на дружеството. На последния етап от процедурата беше разпространена информацията, че БФК иска да бъде назначен техен представител за прокурист веднага след като бъде изпълнено плащането само на 30% от цената. "Искането за прокурист не е включено в договора," коментира тази информация Асен Дюлгеров.
"Биовет" е едно от добрите български предприятия - няма задължения, изнася по-голяма част от произведената продукция, ежегодно завършва на печалба (като положителния финансов резултат, който за миналата година е 7 млн. лв.). Купувачът на дружеството, "Българска фармацевтична компания" АД, е регистрирана в края на миналата година. Негов мажоритарен собственик е бившият приватизационен фонд "Напредък холдинг", а останалите 19% от капитала на фирмата са собственост на физическото лице Петко Нейков. Бившият фонд след увеличение на капитала е с главни акционери лицата, които навремето са го учредили. Това са Кирил Домусчиев и Иван Кочев чрез "Кимаго" ООД и "Пасифик 2000". "Напредък холдинг" е мажоритарен собственик в 11 дружества, най-големите от които са "Балкан Ловеч", търговски център "Тракия", "Самоковска комуна". За управлението на "Биовет" от холдинга са наели за консултант американската фирма "Фонтейн агрикаунсъл".
Фондовата борса:
Цените на акциите остават на ниски равнища
Далеч от бурите на световните капиталови пазари "Българска фондова борса - София" преживя поредна седмица на минимален интерес. Цените на акциите не успяха да се възстановят от спада през миналата седмица и се задържаха на рекордно ниски равнища. Борсовият индекс БФБ София - Уорбърг регистрира ниво 46.23 пункта, отбелязвайки незначително повишение от 0.4%. Сравнително стабилен бе и индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация. Той се покачи с 1.22% и достигана до 47.64 пункта най-вече в резултат от покачване на цените на тютюневите дружества. Минималните изтъргувани обеми, както при "Булгартабак холдинг" (131 акции), така и при "Благоевград БТ" (38 акции) обаче до голяма степен омаловажават дори и това незначително повишение.
