И съвсем естествено след този бум на кражби на коли се заговори за повишаване на тарифите по каско-застраховките. Нито едно застрахователно дружество обаче не заяви, че има намерение да ги увеличи. Дори и ДЗИ, за който се писа, че ще повиши тарифите си с 35%, няма такова намерение. "Ще си преразгледаме тарифната политика, като за някои клиенти ще намалим тарифите, а за други ще ги увеличим", заяви Лазар Митов от ДЗИ. Целта всъщност е чрез по-високите тарифи да накарат неатрактивните клиенти сами да се откажат от застраховка в държавното дружество.
Добре известен факт е, че автомобилното застраховане в България е най-масово, а също така и най-рисково. Всяка произволно избрана застрахователна компания или е на загуба, или е на ръба на загубата от каско-застраховките и гражданската отговорност. Според запознати с бранша около половината от портфейла на почти всички общозастрахователни компании се пада на автомобилното застраховане. И въпреки това борбата е най-ожесточена за клиенти по каско-застраховки и гражданска отговорност. "Нормално е да се бориш за това, което се предлага на пазара, а най-скъпото на българина си остава колата", коментира брокер.
Проблемът с увеличаването на тарифите в България обаче има и един доста особен аспект. Ако все пак някой реши да го направи, много вероятно е да остане изолиран от пазара, защото тук има всичко друго само не и ефективно работеща асоциация на застрахователите. Голяма част от дружествата в борбата си за пазарен дял са склонни да предлагат доста ниски тарифи. След като са изчерпали възможността си да печелят пазар с ниски тарифи, голяма част от компаниите наблягат на бързото погасяване на щетите. "Докато нямаме работеща асоциация, никога няма да се стигне до групово увеличение на тарифите по застраховките, защото винаги ще се намери някой, за когото пазарният дял е по-привлекателна цел от сигурността", коментира застраховател.
Бедни държави - революционни идеи
Форумът на развиващите се страни в Куба заклейми капитализма и глобализацията
Островът на свободата, както някои доскоро наричаха Куба, винаги е бил извор на революционни идеи. На форума в Хавана на т.нар. Група на 77-те, която обединява най-бедните държави в света, кубинският ръководител Фидел Кастро поиска "Нюрнбергски процес" срещу богатите страни, които само носят страдания на бедните. Далеч от такива войнствени призиви, доста по-умерените държавни ръководители на страните от третия свят се опитаха да напомнят за себе си, като поискаха достъп до световната търговия и облекчаване на външните си задължения. Но както можеше да се очаква, срещата бе изпъстрена с протести срещу глобализацията, задълбочаването на пропастта между бедни и богати и хегемонията на САЩ в световната икономика.
Фидел Кастро откри форума с революционния призив за съд на богатите държави. "Трябва ни един Нюрнбергски процес, който да осъди икономическия ред, наложен ни от богатите. Заради него от глад и болести умират повече хора, отколкото са загинали по време на Втората световна война", отсече кубинският президент. Според него богатите страни налагат безсърдечна политика, която прави от бедните по-бедни. Освен това Кастро призова за бойкотиране на Международния валутен фонд (МВФ), защото бил оръдие на САЩ, с което Вашингтон принуждава бедните да прилагат жестоките правила на пазарната икономика.
Не толкова краен в оценките си бе малайзийският премиер Махатир Мохамад, който, макар и неуверено, все пак защити пазарната система. Разбира се, и той имаше собствен възглед за пазарната икономика, тъй като според него "за развиващите се страни е вредно да прилагат изцяло пазарните механизми". Като пример за вредата от пазарната икономика той посочи азиатската криза отпреди три години, която според него била предизвикана от "закоравели валутни дилъри, които с мошеническите си сделки са подкопали азиатските валути". Мохамад обвини международните финансови институции, че с привидното желание да помагат на бедните всъщност ги заробват.
Другите лидери бяха доста по-умерени в изказванията си. Повечето от тях поискаха облекчения при плащането на външните си дългове, настояха за увеличаване на помощта за страните си, а също и достъп до новите технологии. "Светът никога досега не е бил свидетел на такова неравенство в международната социална и икономическа политика", заяви нигерийският президент Олусегун Обасаньо, чиято държава председателства срещата в Хавана. Той предупреди, че ако международната система за оказване на помощ на развиващите се страни не бъде променена и дистанцията между бедните и богатите не бъде скъсена, това може да донесе сериозна заплаха за мира в световен мащаб. Пак за промени, но в институционален план се обявиха и останалите развиващи се страни. Малайзия поиска пълно преустройство на Съвета за сигурност на ООН, включително и отнемане на правото на вето на постоянните членове на съвета. Подобни искания отправи и Индия, според която световната организация се нуждае от демократизиране, за да могат развиващите се страни да играят подобаващата им роля в световните дела.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан се опита да внесе доза реализъм в потока на негодуване. Анан посъветва развиващите се страни да координират усилията си и да излязат с единно становище по всички болезнени въпроси на срещата на хилядолетието, организирана от световната организация през септември. "Смятам, че правителствата могат да постигнат много с общите си действия, но това не е достатъчно. Трябва да привлечем частните инвеститори", подчерта Анан. Този "капиталистически" съвет обаче не се вписа в революционния дух на срещата в Хавана.
Грешки на растежа
Президентът Хавел може да не е праведникът, за какъвто преди време го смятаха в чужбина, но той със сигурност притежава онова качество, което останалите чешки лидери нямат - зрелост в преценките.
Наскоро Хавел заяви публично, че се чувства донякъде отговорен за това, че в Чехия се шири мафиотски капитализъм. Президентът обяви, че е трябвало доста по-рано да говори и да предупреждава за съмнителните сделки, сенчестата приватизация и всички онези признаци, които говорят, че Чехия затъва в корупция. С други думи, Хавел призна, че е направил грешка.
Би било прекрасно, ако повечето държавни ръководители в Чехия бяха достатъчно зрели да направят същото. Но през последните 10 години след падането на комунизма чешките политици сякаш не надхвърлиха умственото ниво на десетгодишно дете. Същото важи и за държавата, защото показателите на развитие са относително добри само когато се сравняват с тези на други страни. Истина е, че Чехия напредва във военно отношение и икономиката изглежда в добра форма, но и тук има доста съмнения, защото напоследък управляващите се хвалят само с чуждестранните инвестиции.
И точно когато Хавел, моралният компас на държавата, посочва онова, което е трябвало да бъде видяно доста отдавна - че корупцията и порокът на организираната престъпност са покварили най-високите етажи на властта - срещу президента потекоха обвинения и упреци от всички страни. Вярно е, че и самият Хавел е правил грешки, но той ги признава не толкова заради изключителния си кураж, колкото от здрав разум.
Това обаче не важи за бившия премиер и лидер на Гражданската демократична партия Вацлав Клаус. Вместо да се вгледа в собствените си прегрешения и недостатъци, Клаус обвини Хавел, че като обръща внимание на корупцията в Чехия, той "обижда стотици хиляди и дори милиони хора в тази страна". Всъщност Клаус критикува Хавел за това, че е честен. А какво показва това? Че да си отговорен и честен е лошо, че е далеч по-добре да се свиваш и да криеш главата си в пясъка. При подобни нрави и морал наистина е чудно, че няма повече такива хора като Яна Поспишилова, която наскоро напусна поста си в държавната комисия по ценните книжа с думите: "Не искам да живея повече в тази държава".
Лошото е обаче, че Хавел не отхвърли възможността да подаде оставка заради корупцията, която обхваща ръководството на държавата. Ще бъде много жалко, ако това се случи, защото той е лидерът, от когото Чехия се нуждае, човекът, който е готов да се изправи пред трудното предизвикателство на съзряването.
Разказ на един вътрешен човек
Срещата на МВФ, която ще се проведе следващата седмица във Вашингтон, отново ще предизвика демонстрации подобни на онези по време на конференцията на Световната Търговска Организация в Сиатъл миналата есен. Демонстрантите ще твърдят, че МВФ е арогантен. Ще твърдят, че МВФ всъщност не обръща внимание на развиващите се страни, на които се предполага че трябва да помага. Ще твърдят, че икономическите "лекове" на МВФ често имат обратен ефект, а именно да превръщат забавянето в рецесия и рецесията в депресия.
Тези демонстранти ще бъдат прави. Бил съм главен икономист в Световната Банка от 1996 година до миналия ноември по време на най-сериозната глобална икономическа криза през последните 50 години. Станал съм свидетел на това как МВФ, заедно с Държавната Съкровищница на САЩ, реагират на тези събития и трябва да призная, че останах ужасен.
Глобалната икономическа криза започна в Тайланд на 02.07.1997 година. Източно азиатските държави излизаха от един тридесетгодишен период на възход, който се характеризираше с високи доходи и ниска бедност. Образованието беше повсеместно и в някои области, като например наука и математика, тези страни изпреварваха дори САЩ. За някои от тях, този период беше напълно лишен от рецесия.
Така или иначе, семената на бедствието вече бяха намерили почва. В началото на деветдесетте години, източно азиатските държави вече бяха освободили своите финансови и капиталови пазари и то не защото имаха нужда от допълнителни капитали (спестяванията бяха достигнали повече от 30 процента), а принудени от международните институции, между които беше и Държавната Съкровищница на САЩ. Тези промени доведоха до поток от краткосрочни капитали, чиято основна цел е висока възвращаемост в кратки срокове за разлика от дългосрочните капитали инвестирани например във фабрики. В Тайланд тези краткосрочни капитали доведоха до неудържим бум на търговията с недвижими имоти. Но, както е до болка известно по целият свят (дори и в САЩ), подобни бумове в крайна сметка се оказват въздух под налягане и често имат гибелни последствия. Капиталите започнаха да се оттеглят така внезапно както бяха дошли. А когато всички капитали се изтеглят едновременно, това води до икономически проблеми, и то огромни.
Последните няколко финансови кризи в Латинска Америка бяха през осемдесетте години, когато изкуствено надутият обществен дефицит и непоследователната монетарна политика доведоха до стремглава инфлация. Тогава МВФ съвсем уместно наложи фискална дисциплина (балансирани бюджети) и строга монетарна политика, която правителствата трябваше да следват като предварително условие за получаване на помощи. По тази логика, през 1997 МВФ се опита да наложи същите мерки спрямо Тайланд. Лидерите на фонда твърдяха, че финансовата дисциплина ще възроди доверието в тайландската икономика. Докато кризата се разпространяваше из източна Азия и се трупаха доказателства за провала на МВФ, фондът не реагираше по никакъв начин, прилагайки една и съща тактика към всички страни поискали помощта му.
Мислех, че това е грешка. Източно азиатските държави, за разлика от латиноамериканските, вече имаха огромни бюджетни излишъци. В Тайланд например, излишъците бяха толкова големи, че правителството бе принудено да лиши икономиката на страната от необходимите инвестиции в образованието и инфраструктурата, които са съществени за икономическия растеж. Източно азиатските държави имаха също и строга монетарна политика - инфлацията там беше ниска и продължаваше да намалява (в Южна Корея например, инфлацията поддържаше непрекъснато ниво от четири процента). Проблемите на източно азиатските държави не произтичаха от безочливо управление като в Латинска Америка, а от безочливия частен сектор - всички онези предприемачи, които решиха да натрупат състояние от бума на недвижимите имоти.
Опасявах се, че при дадените обстоятелства налагането на финансова дисциплина нямаше да помогне особено на източно азиатските икономики, а точно напротив - щеше да ги тласне към рецесия или дори депресия. Високите лихвени проценти можеха да съсипят задлъжнелите източно азиатски фирми водейки след себе си вълна от банкрути. Намаляването на правителствените разходи щеше само да свие и бездруго ограничените икономики.
Именно заради това започнах да лобирам за промяна на политиката. Говорих със Стенли Фишер, виден бивш професор по икономика от Масачузетския Технически Университет и бивш главен икономист на Световната Банка, който беше заместник директор на МВФ. Срещах се с колеги икономисти в Световната Банка, които можеха да окажат известно влияние в МВФ и ги подтиквах да раздвижат бюрократичната машина на фонда.
Оказа се лесно да убедя хората в Световната Банка в правилността на моите анализи. Да се промени нагласата на хората от МВФ, обаче, се оказа непосилна задача. Когато разговарях с висши служители на фонда, например опитвайки се да им обясня че високите лихвени проценти ще доведат до банкрути като по този начин допълнително ще подронят доверието в източно азиатските икономики, те се съпротивляваха. След това обаче, не можейки да намерят достатъчно убедителни контрааргументи, хората от фонда търсеха спасение в други доводи - че аз едва ли осъзнавам силата на натиска идващ от борда на директорите на МВФ (орган назначен от финансовите министри на големите индустриални държави за да одобрява заемите отпускани от фонда). Ситуацията ми беше пределно ясна - бордът на директорите настояваше за още по-голяма строгост и тези хора се опитваха да смекчат ситуацията. Моите познати изпълнителни директори пък твърдяха, че те са хората върху които се оказва натиск. Нещата ме влудяваха не само поради това, че беше толкова трудно да спреш МВФ, когато веднъж е набрал скорост, а и поради факта, че всички процеси бяха толкова непрозрачни, че беше практически невъзможно да се разбере кой точно беше против промяната. И досега не мога да си отговоря кой и върху кого оказваше натиск - директорите върху персонала или персонала върху директорите.
Разбира се, всички в МВФ ме уверяваха, че ще бъдат гъвкави и че ако наистина се окаже че тяхната политика тласка източноазиатските икономики към по-дълбока рецесия, то те ще я променят. От това ме полазиха тръпки. Един от първите уроци, които всеки икономист трябва да научи, е колко важни са промеждутъците - за да се види цялостният ефект от една промяна в монетарната политика (като например покачване или понижаване на лихвения процент) са необходими от 12 до 18 месеца. Когато работех в Белия Дом като председател на съвета на икономическите съветници, ние съсредоточавахме усилията си върху това каква ще бъде икономиката в бъдещето за да можем да препоръчваме адекватна политика в настоящето. Политиката на МВФ бе върха на глупостта.
Това не би трябвало да ме изненада. МВФ обича да си върши работата без наоколо да се мотаят странични хора, които задават прекалено много въпроси. На теория фондът подкрепя демократичните институции в страните, на които помага. На практика обаче той спъва демократичните процеси като налага определена политика. Официално фондът не "налага" нищо - той само "уточнява" условията за получаване на помощи. Но МВФ е винаги силната страна при преговори и фондът рядко отделя време за постигане на консенсус или поне допитване до парламентите или обществеността. Понякога МВФ дори не си прави труда да претендира за прозрачност, чисто и просто прибягвайки до тайни споразумения.
Когато МВФ реши да помага на определена държава, той изпраща "мисия" от икономисти. Те често нямат опит и знания за въпросната страна и е по-вероятно да познават нейните пет звездни хотели, а не нейните населени места. Тези икономисти работят усърдно и се трудят над цифрите по цели нощи. Тяхната мисия обаче е невъзможна. За няколко дни или най-много седмици, те трябва да изготвят адекватна програма, която да взема под внимание нуждите на държавата като цяло. Няма нужда да споменавам, че цифровите акробатики рядко могат да послужат като основа за по-задълбочена стратегия за цяла една нация. И, което е още по-лошо, тази цифрова акробатика не винаги е точна. Математическите модели на МВФ често са дефектни или старомодни. Критично настроените умове често обвиняват МВФ в шаблонен подход към различните икономики и имат право. Мисиите обикновено изготвят примерни доклади преди да посетят дадена страна. Чувал съм истории за това как един екип от експерти копира части от доклад за да ги използва за друга държава. Можело е и да им се размине, само че функцията "search and replace"(търсене и заместване) не е проработила изрядно и на няколко места името на оригиналната държава останало в новия доклад.
Няма да бъде справедливо ако кажа, че икономистите от МВФ не дават и пукната пара за жителите на развиващите се страни. Така или иначе, застаряващите мъже, които са основният персонал на фонда, и са наистина застаряващи поне в по-голямата си част, се държат като върли поддръжници на идеята за превъзходство на бялата раса. Експертите на фонда вярват, че те са по-умни, по-образовани и по-обективни от местните икономисти. Всъщност, водещите местни икономисти са доста добри и доста често са по-умни и по-образовани от експертите на фонда, повечето от които са третокласни възпитаници на първокласни университети. (Повярвайте ми, преподавал съм в повечето от елитните университети и съм бил свидетел на това как МВФ рядко успява да съблазни най-добрите студенти). Миналото лято изнасях лекции в Китай на тема политика на конкурентност в далекосъобщителния сектор. Присъстващите местни икономисти ми задаваха въпроси, поне три от които биха били гордост и за най-изтънченият западен интелект.
Раздразнението ми нарастваше с всеки изминал ден. (Логично би било, при положение че Световната Банка подсигурява милиарди долари помощи, нейното мнение би се зачитало. То обаче бе пренебрегнато почти по същия начин както и хората в засегнатите страни.) МВФ твърдеше, че всичко което иска от източноазиатските страни е да балансират бюджетите си в условията на рецесия. Всичко? Нима администрацията на Клинтън не приключи току-що своята битка с Конгреса за да предотврати приемането на балансиран бюджет? И не беше ли основен аргумент на администрацията фактът, че по време на рецесия, харченето на дефицита в определени граници може да се окаже нужно? Именно на това аз и моите колеги икономисти учим нашите студенти вече повече от 60 години. Честно казано, студент, който на въпроса "Какво трябва да направи Тайланд при положение, че е заплашен от икономически срив? " отговори по начин подобен на този, по който МВФ разсъждава, не би могъл да получи повече от слаба оценка.
Започнах да се тревожа още повече, когато кризата обхвана и Индонезия. Изследванията на Световната Банка показаха, че рецесията в подобна страна, раздирана от етнически противоречия, може да предизвика социални и политически размирици. Така че към края на 1997, по време на заседание на финансови министри и управители на централни банки, което се проведе в Куала Лумпур, аз излязох със становище, договорено със Световната банка, че крайно ограничителната монетарна и фискална програма може да доведе до политическо и социално недоволство в Индонезия. МВФ обаче, отново остана на старите си позиции. Мишел Камдесю, главният директор на фонда, заяви, че източна Азия чисто и просто трябва да издържи кризата, както направи Мексико преди това. Камдесю допълни, че независимо от повечето краткосрочни трудности, Мексико излезе от кризата по-силно.
Такава аналогия обаче е просто абсурдна. Мексико не се съвзе поради това, че МВФ го принуди да заздрави финансовата си система, тъй като тя остана слаба дълго след като кризата бе преодоляна. Държавата се съвзе благодарение на износа за САЩ, който пък стана възможен благодарение на икономическият бум в САЩ и нафтата. За разлика от това, главният търговски партньор на Индонезия е Япония, чиято икономика тогава, както и сега е в състояние на застой. Освен това Индонезия е много по-взривоопасно от Мексико, както в политическо, така и в социално отношение и етническите разпри там имат много по-дълга история и са много по-дълбоки от тези в Мексико. И ако тези разпри се подновят, капиталите панически ще се изтеглят от страната (което няма да е особено трудно, като се имат предвид ограниченията върху паричните потоци, наложени от МВФ). Нито един от тези аргументи обаче не беше взет под внимание. МВФ упорстваше и настояваше за ограничения върху правителствените разходи. По този начин субсидиите за продукти от първа необходимост като храна и горива бяха спрени точно в момента, когато страната, притисната от ограничителна политика, се нуждаеше от тях повече от всякога.
До януари 1998 нещата се бяха влошили до такава степен, че вицепрезидентът на Световната Банка за източна Азия, Жан Мишел Северино, описвайки икономическото бедствие в Азия използва двете думи, от които всички се страхуват - рецесия и депресия. Лорънс Съмърс, тогава заемащ длъжността заместник финансов министър на САЩ, се възпротиви срещу изказването на Северино, което според него представя нещата в по-лоша светлина, но уви нямаше по-подходящ начин да се опише това, което се случваше. Производството в някои от засегнатите страни падна до по-малко от 16 процента. Половината индонезийски фирми бяха банкрутирали или на ръба на банкрута и в резултат на това страната дори не можеше да се възползва от възможностите за експорт, открити от ниският лихвен процент. Безработицата растеше, реалните заплати се сгромолясваха. МВФ не само че не успя да възроди икономическото довери в Източна Азия, той просто срина социалната структура на местното общество. Тогава, през пролетта на 1998, кризата обхвана и най-взривоопасната от всички държави - Русия.
Руското икономическо бедствие много приличаше на азиатското - може би най-вече по ролята, която МВФ и американското министерство на финансите изиграха в предизвикването му. Но в Русия началото на тази криза бе положено много по-рано. След падането на Берлинската стена се появиха две икономически школи, решени да поведат Русия по пътя на пазарната икономика. Една от тях, към която принадлежа и аз, беше съставена от множество експерти, нобелисти като Кенет Ароу и много други. Тази група подчертаваше важността на институционната инфраструктура на пазарната икономика започвайки от правните структури и стигайки до регулаторните органи, благодарение на които работят финансовите системи. Ароу и аз дълги години бяхме членове на групата към Националната Академия на Науките на САЩ, която помогна на Китай в техният преход към пазарна икономика. Ние отдавахме първостепенна важност на стимулирането на конкуренцията, а не на простото приватизиране на държавни фирми, и поддържахме постепенният преход към пазарна икономика (въпреки че бяхме съгласни, че борбата с инфлацията изисква и по-строги мерки).
Втората група се състои главно от макроикономисти, които въпреки вярата си в пазара не осъзнаваха важността на детайлите, върху които се крепят неговите устои - т.е. условията необходими за ефективното му функциониране. Повечето от тези икономисти не бяха добре запознати с историята и подробностите свързани с руската икономика, а и не смятаха, че тази информация им е необходима. Голямата сила, която се оказа и основната слабост на икономическите доктрини, на които те разчитаха, е, че тези доктрини са - или се предполага, че са, универсални. Институциите, историята и дори разпределението на доходи просто не са от значение. Добрите икономисти знаят универсалните истини и са способни да се абстрахират от множеството факти и детайли, които ги забулват. Универсалната истина тук е, че шоковата терапия има добри резултати в страните, които са в преход към пазарна икономика: колкото е по-силно лекарството /и реакцията по-болезнена/, толкова по-бързо се възстановява пациента. Или поне така се твърди.
Русия има лошия късмет, че тази школа спечели дебата в Министерство на Финансите и в МВФ. За да бъдем съвсем точни, Министерството на Финансите и МВФ се погрижиха да няма открит дебат и след това сляпо потеглиха по втория път. Тези, които не биха съгласни със този метод на действие или не бяха консултирани или консултациите не продължиха особено дълго. Например, прекрасният икономист Питър Орзаг член на Съвета на Икономическите Съветници, който е работил като близък съветник на руското правителство и е работил с много от младите икономисти, които впоследствие се изкачиха по стълбицата на властта в Русия. Точно той бе човекът, от който Министерството и МВФ имаха нужда. Двете организации, обаче, рядко търсеха съвет от него - може би защото знаеше твърде много.
Всички знаем какво се случи след това. На изборите през декември 1993, руските гласоподаватели нанесоха силен удар на реформаторите, удар, от който те все още не могат да се изправят на краката си. Строуб Талбот, който тогава отговаряше за не икономическите аспекти на руската политика, призна, че Русия и била изложена на "твърде голям шок и твърде малко терапия. " И целият този шок съвсем не приближи Русия до правилата на пазарната икономика. Бързата приватизация наложена на Русия от МВФ и Министерство на Финансите позволи на малка група олигарси да управляват държавните активи. МВФ и Министерство на Финансите дадоха тласък на Руската икономика, но в грешната посока. Отделяйки недостатъчно внимание на институционалната инфраструктура, която би позволила на една пазарна икономика да процъфтява и улеснявайки потока на капитали от и към Русия, МВФ и Министерството поставиха основите за плячкосването, което извършиха олигарсите. Докато правителството нямаше пари да прати пенсиите на руските пенсионери, олигарсите харчеха пари придобити чрез продаване на активи и ценни национални ресурси държани в Кипърски и Швейцарски банкови сметки.
САЩ бяха замесени в тези ужасни събития. В средата на 1998, Съмърс, който скоро след това бе определен за заместник на Робърт Рубин на поста му като министър на финансите, публично демонстрира близостта си с Анатолий Чубаис, главният архитект на руската приватизация. По този начин САЩ като че ли се приравнява с тези сили, които ограбиха руския народ. Нищо чудно, че анти-Американските настроения се разпространяваха като гъби след дъжд.
В началото, въпреки изказването на Талбот, истинските радетели в МВФ и Министерството продължаваха да твърдят, че проблемът не е в твърде големия шок, а недостатъчната терапия. В средата на 90те, обаче, руската икономиса продължи да се свива. Производството спадна наполовина. Ако дори към края на безрадостния Съветски период бедните бяха само два процента от населението, по време на "реформата" броят на бедните се повиши до 50 процента като повече от половината деца в страната живееха под прага на бедността. Напоследък МВФ и Министерството признаха, че терапията е била подценявана, макар че сега настояват, че са застъпвали тази позиция през цялото време.
Днес положението в Русия е отчайващо. Високите цени на петрола и дълго избягваното обезценявате на рублата й помогнаха да се закрепи до известна степен. Все пак стандартът на живот е далеч под нивото си в началото на прехода. Пропастта между класите се задълбочава и повечето руснаци огорчени от опита си губят вяра в свободния пазар. Един евентуален значителен спад в цените на петрола със сигурност ще върне Русия, чийто прогрес и без друго е незначителен, назад.
Положението в Източна Азия е по-добро, макар че тя също продължава да се бори. Тайланд не е успял да върне 40 процента от взетите заеми; Индонезия все още е дълбоко потънала в рецесия. Нивото на безработица е много по-високо от това преди началото на кризата. Това се отнася дори и за най-добре справящата се източно азиатска страна - Корея. Експертите на МВФ твърдят, че краят на рецесията свидетелства за ефективността на политиката прокарвана от фонда. Глупости. Всяка рецесия има своя край. Фондът само задълбочи, продължи и направи рецесията в Източна Азия по-трудна за понасяне. Факт е, че Тайланд, където препоръките на фонда бяха спазвани най-стриктно, отбелязва по-лоши резултати от Малайзия и Южна Корея, които бяха малко по-независими.
Много често са ми задавали въпроса как е възможно такива умни - дари изключително умни хора - да правят толкова лоша политика. Една от причините е, че тези хора не използваха добрите икономически теории. Хиляди пъти съм се учудвал на това колко остарели и неприложими към днешната реалност са моделите използвани от икономистите във Вашингтон. Например, микроикономически феномен като фалит и страх от неизпълнение на финансови задължения бяха в центъра на кризата в Източна Азия. Но макроикономическите модели използвани за анализиране на тези кризи не бяха базирани на микроикономически принципи, така че фалита не беше взет под внимание.
Но лошата икономика беше само симптом на истинския проблем: потайността. Умните хора са по-склонни да вършат глупости когато остават глухи за критики и съвети. Едно от нещата, които научих като член на правителството е, че откритостта е от най-голямо значение в областите където експертните знания са най-важни. Ако действията на МВФ и Министерството бяха малко по-прозрачни, тяхната глупост щеше да бъде открита много по-лесно и много по-рано. Десни критици като Мартин Фелдщайн, председател на Съвета на Икономическите Съветници по времето на Рейгън, и Джордж Шулц, външен министър по същото време, се подкрепиха Джефри Сакс, Пол Кругман и мен, осъждайки политиката на фонда. Но, предвид настоятелните твърдения на МВФ, че тяхната политика не подлежи на критика, нашето мнение остана глас в пустиня. По-страшното, обаче, е че дори критиците вътре във фонда са държани в информационно затъмнение. Министерството на Финансите стига до там с арогантното си поведение по отношение на направените от него икономически анализи и препоръки, че поставя цензура, понякога прекалено строга цензура, дори върху информацията достигаща до президента.
При една открита дискусия щяха да бъдат повдигнати сериозни въпроси, на които дори и сега се обръща недостатъчно внимание в американската преса: до каква степен МВФ и Министерството прокарват политика, която всъщност допринася за увеличаване на глобалната икономическа нестабилност? /Министерството наложи либерализация в Корея през 1993 въпреки протестите на Съвета на Икономическите Съветници. Министерството спечели битката вътре в Белия Дом, но Корея и целия свят пратиха висока цена./ Не бяха ли някои от най-суровите критики на фонда в Източна Азия предназначени да отвлекат вниманието и да прикрият вината на МВФ? И най-важният въпрос - Дали Америка, и МВФ в частност, прокарваха определена политика защото ние вярвахме, или те вярваха, че тя ще помогне на Източна Азия или защото ние вярвахме, че ще донесат добри финансови резултати на САЩ и на индустриално напредналия свят? И ако наистина сме вярвали, че политиката ни ще помогне на Източна Азия какви са били доказателствата за това? Като участник в тези дебати успях да се запозная със тези доказателства - такива просто нямаше.
След края на студената война, на проповедниците на пазарната философия, на които бе поверена задачата да я разпространят по всички краища на света, бе дадена огромна власт. Тези икономисти, бюрократи и висшестоящи служители действат от името на Америка и другите индустриално развити страни. При все това те говорят един език, който малцина средностатистически граждани разбират и, който рядко политиците се наемат да преведат. Днес икономическата политика е може би най-важната част от отношенията на Америка със света. Независимо от това, културата на международната икономическа политика провеждана от най- могъщата демокрация не е демократична.
Това ще скандират демонстрантите, които ще се съберат пред МВФ следващата седмица. Разбира се, улицата не е най-доброто място за разрешаване на тези толкова сложни проблеми. Някои от протестиращите се интересуват от открит дебат толкова колкото и служителите на МВФ. Освен това, не всичко, което протестиращите ще имат да кажат ще бъде вярно. И все пак, ако хората, на които поверяваме световната икономика - в МВФ и Министерството на Финансите, не започнат диалог и не вземат критиките им присърце, нещата много ще се объркат. Ставал съм свидетел на такива неща.
Алуминиеви истории за олигарси
Въпреки неособено доброто си икономическо положение Русия разполага с няколко компании, които играят значителна роля в своите отрасли в световен мащаб. Безспорно най-голямо е влиянието на "Газпром", от чийто доставки на природен газ зависят множество европейци и чийто шеф Рем Вяхирев мечтае за създаването на газов картел по модела на ОПЕК. Дори да не са се вълнували къде се намира Норилск - в Сибир, в Сахара или в Сакар планина, всички шефове на автомобилни фирми научиха името на "Норилски никел", след като бюрократически спънки или опит за манипулиране на пазара доведоха до неколкократно повишаване на цената на паладиума, използван в производството на катализатори, огромната част от световното производство на който се пада на "Норилски никел".
Историята на развитието на алуминиевата промишленост в Русия през 90-те години е добре известна заради многобройните скандали между играчите в тази индустрия. След като в началото британската компания Trans World Group (TWG) и братята Лев и Майкъл Чорни успяха да завладеят огромната част от нея, те постепенно отстъпиха позициите си, не на последно място заради действията на Лев Чорни, често противоречащи на общите цели. Тръгнаха си брат му Майкъл и младият бизнесмен Олег Дерипаска, който през 1995 г. създаде фирмата "Сибирски алуминий".
В началото на 2000 г. TWG съобщи за приятелската раздяла с Лев Чорни заради разнообразната му дейност и целите му, които не влизат в кръга на дейност на TWG. Според някои руски медии сбогуването е било проформа и двете страни са запазили близките си отношения, но това вече изглежда е без значение, защото TWG и Чорни продадоха останалите си дялове на фирми, свързани с петролната компания "Сибнефт". Сделката е доста заплетена, още повече че собствениците на "Сибнефт" официално не са известни, макар че е обществена тайна, че зад фирмата стоят депутатите Роман Абрамович и Борис Березовски, членове на т.нар. Семейство, което имаше огромно влияние в Кремъл по времето на Борис Елцин.
В резултат на сделката "Сибнефт" получи контрол върху двата най-големи алуминиеви завода в света - Братския (капацитет 865 000 тона годишно, 65% от акциите) и Красноярския (832 000 тона, 58%) - плюс Красноярския металургичен комбинат и 30% от Красноярската ВЕЦ. Отделно се появиха съобщения, че "ЛогоВАЗ", компанията, през която минава официалният бизнес на Березовски, е купила Новокузнецкия алуминиев завод. Годишният доход от всички придобивки се оценява на 3.5 млрд. долара, така че продажната цена би трябвало да е огромна не само за руските мащаби.
Не е известно какво ще е бъдещето на Лев Чорни, но фирмата Trans World Commodities, която защитаваше интересите му в Красноярския АЗ, беше лишена от достъп до финансовите потоци на предприятието. Най-големият брат Чорни има амбиции да се реализира в политиката и дори понякога се изживява като спасител на Русия. За целта той може да се възползва от връзките си с Абрамович и Березовски, на когото помогна финансово през миналата година за купуването на издателската къща "Комерсант" и телевизионния канал ТВ-6.
След като правителството напълно според очакванията одобри концентрацията в производството на алуминий, единственият проблем за новите собственици на големите заводи остана снабдяването с руда. Една трета от боксита в Красноярския АЗ идва от Ачинския бокситов завод (АБЗ), а останала част - от украинския град Николаев. Покрай покупката на обработващи мощности "Сибнефт" купи и дял от АБЗ, но претенции към завода имат и фирми, свързани с "Алфабанк", която воюва за него с губернатора Александър Лебед, избран на този пост с помощта на Березовски.
Говори се, че Дерипаска е бил основният спонсор на създадения от Чубайс "Съюз на десните сили", който зае четвърто място на парламентарните избори. Вероятно в знак на благодарност бившият първи вицепремиер беше готов да се съгласи със създаването на смесено предприятие със "Сибирски алуминий", което би довело до фактическата приватизация на една от най-големите руски електроцентрали - Саяно-Шушенската, но по неизвестни причини сделката не се осъществи.
"Правителството смята шумните сделки в алуминиевата сфера за напълно законни и всячески приветства уголемяването на компаниите и създаването на холдингови фирми с международно влияние от типа на "Газпром", заяви първият вицепремиер Михаил Касянов. Касянов минава за човек на олигарсите и все по-уверено може да се твърди, че той ще бъде следващият руски премиер.
Абрамович, Березовски и Чубайс очевидно са на линия, но Лев Чорни вече липсва от картинката. За сметка на това обаче присъства брат му Майкъл, който освен с Дерипаска, за когото се говори, че изпълнява поръченията му в "Сибирски алуминий", е свързан и с Александър Мамут, член на кремълското Семейство, наричан често Банкера не само заради контрола над МДМ-банк, но и затова, че плаща сметките на истинското семейство на Елцин. Според "Експерт" през МДМ минават сметките на всички компании, свързани с Майкъл Чорни, а Мамут е бил посредникът, който му е помогнал да установи връзка с Абрамович.
Проблемът пред Путин не е концентрацията на политическо влияние и икономическа сила, която съществува навсякъде по света, а хората, които участват в нея. Майкъл Чорни е разследван в няколко страни, Березовски продължава да се съди със списание "Форбс" за това, че беше наречен кръстник на руската мафия, а МДМ-банк няколко пъти беше спомената във връзка с прането на пари през Bank of New York, въпреки че не бяха представени никакви доказателства. Единодушно е мнението, че създаването на алуминиевия гигант не е минало без съгласието на Путин, който преди изборите обеща всички олигарси да бъдат равноотдалечени от властта. Проблемът ще бъде, ако те се окажат еднакво приближени.
Защо Гърция отново гласува за ПАСОК
Изборите показаха, че основните партии имат общи политически цели
За мнозина в Гърция изборната нощ на 9 април бе повече от инфарктна. За няколко часа прогнозните резултати сочеха, че Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) ще отстъпи властта на основната опозиционна партия "Нова демокрация" (НД). Лидерът на НД Костас Караманлис дори се въодушеви повече от необходимото и доста прибързано обяви победата на партията си. По-късно обаче се оказа, че ПАСОК печели изборите, макар и с по-малко от 1%.
Победата на ПАСОК не бе изненадваща, но минималната разлика между двете основни партии показа, че гръцките избиратели вече се насочват не толкова към партиен вот, колкото към политически програми и цели. Затова предизборната кампания се различаваше от типичните за миналото партийни емоции и шумни митинги. ПАСОК спечели 43.79% от гласовете, а НД бе подкрепена от 42.73 на сто от избирателите, което означава, че близо 90% от гърците подкрепят една политическа линия, тъй като програмите и на ПАСОК, и на НД не се различават съществено. Приоритет и на двете партии е присъединяването на страната към евро-зоната и повишаването на жизнения стандарт. В тази паритетна ситуация гърците трябваше да преценят кой да осъществи тази програма. Вместо Караманлис те предпочетоха опитния лидер на социалистите Костас Симитис и затова пак гласуваха за ПАСОК.
Наблюдателите отбелязаха, че е трудно да се намерят съществени идеологически разлики в програмите на двете партии. Това се обяснява най-вече със започнатата от премиера Симитис икономическа политика, която според експертите няма алтернатива. Караманлис нямаше друг изход, освен да подкрепи строгите финансови ограничения, приложени Симитис, с които Гърция се надява да влезе в евро-зоната. Същото важи и за външнополитическия курс на сближаване с Турция, политика, на която Европейският съюз гледа изключително благосклонно. Двете партии обявиха за своя основна цел благополучието на нацията и обещаха, че ще направят всичко възможно за подобряване на пенсионната, здравната и образователната системи. Единствената разлика бе в това, че и двете партии заявиха, че са по-добри от съперниците си и че именно те ще изпълнят стратегическите цели на държавата.
Липсата на съществени идеологически разлики пренасочи гърците към друг тип избор - да подкрепят не партия, а лидер, който да осъществи въпросната програма. Така между добре познатия и вдъхващ респект Симитис и новата амбициозна фигура на Караманлис все пак натежаха предпочитанията към премиера, известен с успешната си политика. Затова избирателите отново гласуваха за социалистите въпреки нарастващото разочарование от дългото им управление. Повечето социологически проучвания показаха, че на гърците им е омръзнало управлението на ПАСОК, която с малко прекъсване между 1990 и 1993 г. е неотменно на власт през последните 20 години. Така стана ясен и другият резултат от изборите - те бяха спечелени не от ПАСОК, а от премиера Симитис.
Изравняването на силите и идентичните програми накараха Караманлис да обяви, че НД ще бъде конструктивна опозиция. Според говорителя на НД Арис Спиритопулос правителството няма друг изход, освен да се съобразява с мнението на опозицията и да се консултира с нея: "Когато две партии имат почти един и същ брой избиратели, тогава за правителството е съвсем разумно да търси консенсус по важните държавни въпроси".
В бъдеще обаче НД ще попадне в доста деликатната ситуация едновременно да опонира на кабинета, да му съдейства по въпросите от общ интерес и да внимава да не разочарова онези избиратели, които изоставиха ПАСОК и подкрепиха НД. Все пак Караманлис едва ли ще изостави една от чисто партийните цели на НД - да разшири електоралната си база, за да спечели следващите избори. Но за момента НД не разполага с повече ресурси, тъй като на тези избори привлече максималния брой гласове.
Според последните прогнози на Европейската комисия (ЕК) гръцката икономика през тази година ще отбележи ръст от 3.9%, а за следващата ЕК предвижда 4% растеж. Според същите предвиждания инвестициите в Гърция през 2000 г. ще нараснат с 9.1%, като за следващата година тази цифра ще се увеличи до 9.5%. Инфлацията ще се задържи около 2.3%, а държавният дълг ще спадне с 1.3% през тази година и с още 0.6% през следващата.
Въпреки тези оптимистични прогнози обаче правителството ще се сблъска със сериозното противоречие между трите основни задачи, които му предстоят - да запази икономическия подем, да продължи със структурните реформи, необходими за влизане в евро-зоната и да не излъже очакванията на избирателите за подобряване на жизнения стандарт. Очевидните противоречия между тези разнопосочни цели будят доста съмнения как ще се справи Симитис и каква стратегия ще избере. Лидерът на социалистите обяви, че "новото правителство ще направи социалното благоденствие своя основна задача". С това той призна, че партията му е загубила много поддръжници заради икономическите реформи, необходими за присъединяване към евро-зоната. Затова ПАСОК пусна стандартните предизборни уловки - повече пари за обучение, здравеопазване, разкриване на нови работни места и значително увеличаване на пенсиите. И всичко това трябва да бъде платено от значителните приходи, които държавата е планирала за тази година. Симитис обеща щедра социална програма, която да компенсира тежестите на структурните реформи, започнати за изпълнението на критериите от Маастрихт. Симитис се прицели точно, защото досега именно тази политика срещаше силен отпор.
Профсъюзите все отлагаха либерализацията на телекомуникациите, на енергийния сектор и пречеха на правителствените програми за приватизация. Най-голямото изпитание обаче ще бъде пенсионната реформа. След изключително силен сблъсък със синдикатите предишното правителство на Симитис отложи ремонта на пенсионната система за по-късно - след като страната влезе в евро-зоната. Дотогава обаче икономическото развитие на страната ще зависи предимно от това доколко правителството ще се придържа към курса на структурни реформи. Редица наблюдатели твърдят, че от това ще зависи и поведението на чуждестранните инвеститори, които ще "гласуват" с парите си за стабилния курс на реформите, които ще вкарат страната в евро-зоната.
Еврото - триумф или провал на Европа
Най-смелият експеримент в световната финансова история показва противоречиви резултати
Скорошната продажба на Rover от BMW разбуни духовете във Великобритания поради значимите социални последици от решението на германската компания. Скоро след това друг автомобилен гигант - Ford, обяви, че обмисля съкращаване на производството, а оттам и на работни места, в завода си в Дагенхам, на изток от Лондон. Какво е общото между тези две решения. Привържениците на идеята за присъединяване на Великобритания към евро-зоната дават еднозначен отговор на този въпрос - силната британска лира значително намалява печалбите на износителите. Това е и основният довод за присъединяването към общата европейска валута - доста обсъждан и спорен за Острова въпрос напоследък. Той води след себе си дискусията за изгодите от изоставянето на собствената валута.
На 4 януари 1999 г. стана реалност може би най-смелият експеримент в световната финансова история - 11 държави с обширна територия, население и пазари изоставиха монетарната си независимост. Резултатите от 15-месечното функциониране на валутния съюз са достатъчно противоречиви, за да може категорично да се определи дали експериментът е успешен.
Преминаването към общата европейска валута беше замислено като отговор на доминирането на долара в световен мащаб. Настоящата ситуация обаче не е особено обнадеждаваща. От въвеждането досега еврото е загубило около 18% от стойността си спрямо долара и дори повече спрямо японската йена. Така че от гледна точка на представянето си на валутните пазари общата европейска валута може да се разглежда като тотален провал. Слабите й позиции се дължат предимно на слабото доверие от страна на инвеститорите.
Еврото бе въведено и с надеждата за привличането на повече преки чуждестранни инвестиции. На фона на скорошните проблеми на автомобилния сектор във Великобритания, резултат на силната лира, този аргумент за присъединяване към евро-зоната е убедителен. Общите статистически данни обаче не го подкрепят. Първо, евро-зоната не се превърна автоматично в магнит за капитали, както се надяваха създателите й. Това, което прави особено силно впечатление, е, че 55% от преките чужди инвестиции, привлечени от Европейския съюз миналата година, се насочиха към две страни извън евро-зоната - Великобритания и Швеция. Дефицитът на инвестиции, с който приключи финансовата 1999 г., елиминира ефекта от доста високия излишък по текущата сметка на платежния баланс в страните от евро-зоната, резултат именно на слабото евро, облагодетелстващо износителите.
Не и ако се съди по редица икономически показатели. Миналата година евро-зоната отбеляза ръст от 2.2%, най-високият темп на развитие през последните десет години. За първи път от седем години насам средното ниво на безработицата падна под 10%.
Еврото беше катализатор за структурни промени в региона. Най-осезаеми са реформите при капиталовите пазари, определяни като истинско постижение. Общата валута е съществена предпоставка за създаването на общ капиталов пазар с повишена ликвидност, на който за компаниите, нуждаещи се от капитал, е по-лесно да заобикалят посредниците и да стигат директно до инвеститорите. За инвеститорите пък валутният риск при инвестиране през граница в рамките на евро-зоната се елиминира напълно. Корпоративните облигации се превърнаха в атрактивна алтернатива на държавните. Това доведе до истинска експлозия на корпоративния дълг.
Така започна да намалява и делът на банковите заеми, който беше доста висок при въвеждането на еврото. Ако през 1998 г. емитираните от компаниите облигации са били на стойност 62 млрд. долара, за 1999 г. те надхвърлят 150 млрд. долара. Очерта се и друга особено важна тенденция - еврото се наложи на пазарите на облигации, изпреварвайки долара. Чрез емисия на акции и облигации на обединените капиталови пазари компаниите са привлекли 10 пъти повече средства, отколкото през 1995 г. Силно е нараснала и стойността на първоначалните емисии на акции, възлизаща на 55 млрд. долара, което е три пъти повече, отколкото през 1998 г. Независимо от тези доста благоприятни резултати еврото все пак се оказва нежелана от инвеститорите валута. Повечето анализатори се обединяват около един основен извод - фундаменталните фактори са сравнително благоприятни, неизбежно обаче идва сравнението с безпрецедентния икономически бум в САЩ, което предопределя предпочитанията към зелените пари.
На второ място, стабилността на общата европейска валута е призвана да се поддържа от една институция, която все още е в процес на утвърждаване - Европейската централна банка (ЕЦБ). Това, което разочарова инвеститорите, е проявяваната незаинтересованост от страна на служителите на банката, които в моменти, когато агонията на еврото беше очевидна, се задоволяваха с коментари, че единната валута е подценена и има потенциал за нарастване - неособено успокояващо в момент, в който еврото се срива до нива, по-ниски с 20% спрямо стойността при въвеждането му.
Едва отскоро започнаха да се изказват опасения, че слабото евро е заплаха за ценовата стабилност в евро-зоната. Това стана, когато през февруари беше достигнат определеният таван на инфлацията от 2%. В дългосрочен план би могло да се очаква спад на цените. Използването на една валута прави очевидни ценовите разлики между отделните страни. Засега обаче това не може да се прояви напълно поради разликите в данъчното облагане. Синхронизацията на данъчните системи протича бавно, а и националните интереси като че ли все още успяват да надделеят.
Пресилено е да се смята, че еврото би могло да изпревари долара като световна валута, поне за толкова кратко време. Независимо от наличието на критерии за членство в евро-зоната темпът на развитие на страните членки все още е различен. Оттам и прилагането на обща парична политика от страна на ЕЦБ се явява неуместен подход.
Претеглянето на изгодите и недостатъците от загърбването на паричната независимост, както и оценката на досегашните резултати от функционирането на валутния съюз, водят до нееднозначни изводи. Все пак показателно е, че в една страна като Великобритания, която доскоро абсолютно изключваше възможността за членство в евро-зоната, вече започнаха да се появяват силни привърженици на тази идея. Гърция наскоро подаде молба за членство. В Дания предстои провеждането на референдум, Швеция също сериозно обмисля присъединяване. Разширяването на евро-зоната е един от вариантите за укрепване на общата европейска валута. Както и при въвеждането й - остава надеждата, че експериментът в крайна сметка ще се окаже успешен.
Япония - залезът на империята
Йоширо Мори трябваше дълго да чака своя час да седне в креслото на министър-председател на Япония. От друга страна, неговият час настъпи в деликатен и общо взето неподходящ момент. Срещата на Г-8 (седемте най-развити индустриални държави и Русия) е насрочена за юли в Окинава и на нея се очаква до голяма степен да внесе яснота относно икономическото бъдеще на Япония. Освен това срокът за провеждане на парламентарни избори е твърде кратък, за да може Мори да се изяви в най-добрата си светлина, дори да има желание за това. Всъщност Мори бе назначен за премиер поради две основни причини - той бе лоялен съюзник на изпадналия в кома след прекаран инфаркт министър-председател Кейдзо Обучи и е лидер на третата по големина фракция в управляващата Либералнодемократическа партия (ЛДП).
Мори, който бе вторият човек в ЛДП по времето на Обучи, обеща, че ще поеме ръководството на правителството с твърда ръка. Големият му проблем обаче е, че той не е реформатор, което е обезпокоително за критиците на правителството и големите корпорации. Кеиданренът - най-голямото японско бизнеслоби, както и най-влиятелният японски финансов всекидневник "Нихон Кейзай Шимбун" вече обявиха, че на страната са нужни спешни реформи, за да се излезе от най-дългия следвоенен период на рецесия. Но едва ли точно Йоширо Мори е човекът, който ще изведе страната от кризата.
Мори, бивш колежански играч на ръгби, е известен повече с прокараните от него скъпоструващи проекти като скоростната влакова линия, построена в родната му област на брега на Японско море, както и с често необмислените си публични изяви от рода на изказването му през януари, в което искаше провеждането на дискриминационна политика срещу гражданите, болни от СПИН.
На практика на него му липсва широк политически мироглед - във вътрешно- и външнополитически план - недостатък, който притежаваше и Обучи, но за разлика от Обучи на Мори му липсва дори чисто човешкото лъчезарно излъчване. Освен това новият премиер никога не е бил на работа във финансовото или външното министерство на Япония и няма на практика никакъв външнополитически опит. Недостатък, който може да превърне Япония в маргинален участник на срещата в Окинава. Може би най-голямото му достойнство е, че е смятан за добър политически играч. Бившият журналист е извлякъл от ръгбито някои полезни уроци, приложими в политическата му дейност. "Топката в ръгбито е елипсовидна и невинаги попада там, където я изпращате. Трябва да бележите точките по метода на опита и грешките. Така е и в политика. " Не може да се отрече, че човек, изрекъл подобни думи, навярно наистина има чувство за политика.
Програмата на Обучи според повечето експерти имаше успех. През първите три тримесечия на миналата година икономиката все още бе в рецесия, но в периода януари-март тази година икономическият ръст бе повече от задоволителен. Вероятно целта на Обучи, ръст от 0.6 процента, ще бъде достигнат, но точните данни няма да бъдат известни преди началото на юни, когато ще бъдат публикувани сезонно коригираните данни. По този начин лидерите на ЛДП и в частност Мори ще трябва да почакат поне дотогава, за да си припишат успеха на оздравителната програма на Обучи.
Това поставя и един друг проблем пред новия премиер - кога да бъдат проведени общите избори. Крайният срок за провеждането им е 19 октомври, когато изтича мандатът на настоящата долна камара на парламента - Диета. Самият Обучи искаше да насрочи изборите веднага след срещата в Окинава, защото се надяваше да извлече от нея максимум изгоди и рекламен шум в обкръжението на световните политически лидери.
Но може би най-голямата драма на Йоширо Мори е, че като дългогодишен политически играч си дава ясна сметка, че той е всъщност един временен министър-председател, от когото се очаква единствено да преведе партията си през изборите, без ЛДП да загуби твърде много места в парламента. След изборите Япония ще се нуждае от истински национален лидер, който да се изправи пред огромните икономически проблеми на страната с решимостта, с която правеше това Кейдзо Обучи. Може би най-големият проблем, който ще трябва да реши новият министър-председател, е намаляването на огромния дългосрочен дълг на страната - който според песимистичните оценки възлиза на 174 процента от БВП.
Бедата на Япония е, че всъщност нейната система за управление е все още твърде, твърде феодална. В навечерието на изборите политическите партии вече дават признаци, че нямат желание да предприемат каквито и да било стъпки, още по-малко реформи, които биха разочаровали избирателите. Политиците ще продължават да водят своите малки вътрешнопартийни войни, докато бюрократите ще продължават да определят политиката на страната. Може би Япония просто е обречена да изчака раждането на едно ново поколение политици, което обаче ще бъде обременено с всички проблеми на настоящето - огромен публичен дълг, нереструктурирани компании, банки, затънали с лоши кредити, неефективна политическа система.
Кейдзо Обучи имаше желанието да промени всичко това, Йоширо Мори няма нито потенциала, нито възможността да бъде достоен наследник на "обикновения, твърде обикновения човек", както Обучи наричаше сам себе си. Икономическият и политическият залез на Япония, страната, която бе гордият наследник на дълго властвала империя, продължават вече почти десетилетие. Япония ще трябва да разчита на политическата сцена да се появи някой твърде необикновен човек, който да накара страната отново да изгрее на световния икономически небосклон.
НСИ отчете нарастване на цените на производител
През февруари цените на производител са нараснали с 16.9% спрямо същия период на миналата година, съобщиха експерти от Националния статистически институт. Увеличението спрямо януари тази година е около 1.6%. По-високите цени се дължат на поскъпването на нефтопродуктите и електричеството, обясниха специалисти. За първите два месеца на годината се наблюдава общо повишение с 15.67% спрямо цените през същия период на 1999 г. Приходите от продажби в промишлеността през януари и февруари нарастват с 4.5% спрямо същия период на миналата година. Най-силно е увеличението при производството на кокс и рафинирани нефтопродукти (43.8%) и в металургията (33.4%). В сравнение с първите два месеца на 1999 г. продажбите за износ нарастват с 20.8%, но вътрешният пазар има намаление с 3.2%.
Само за февруари увеличението на общите продажби спрямо февруари 1999 г. е 2.8%. Производството през февруари спрямо януари се е повишило със 17.4%, но все още остава под нивата си от февруари 1999 г. Данните на НСИ сочат и че потребителските цени са се понижили с 0.6%, т.е. има дефлация. Тя се дължи главно на намалението в цените на хранителните стоки с около 1.6% и на услугите с 0.6%. За втори пореден месец намаляват и отчитаните стойности за топлоенергията - сега спадът е с 8% в сравнение с февруари. Натрупаната от началото на годината инфлация е 3.1%.
През февруари е нараснала и средната брутна работна заплата - тя вече е 208 лева, с 4 лева повече, отколкото през януари. Увеличението е предимно заради по-високите заплати в частния сектор - през февруари те са с 2.69% повече, отколкото през януари. Средната заплата в обществения сектор е 222 лева, а в частните предприятия - 177 лева. В края на февруари наетите на трудов договор са 1.791 млн, с близо 10 000 по-малко, отколкото през януари. От тях 18% са съкратени поради структурни промени.
Накратко
Над 300 фирми производители и търговци представят своите най-нови изделия на площ от 2000 кв. м по време на първото специализирано търговско изложение "Изберете българското". Експозицията стартира в НДК на 14 април и ще продължи до 20 април. Организатор на проявата е "Бизнесцентър - България".
За първи път списание "Бакхус" и "Бизнесцентър - България" организират публична потребителска дегустация на познати хранителни стоки.
Премиерът Иван Костов взе участие в пролетната сесия на Института за международни финанси, която се проведе в Хага. В своето изложение той представи основните параметри на българската икономика, като наблегна на постигнатата макроикономическа стабилност, нарастването на БВП и успеха на структурните реформи.
Сенчестата подялба на горите
От горите тази година се печели нелошо. Строителните, мебелните и хартиените фирми увеличават търсенето на дървесина, а площите за добив намаляват. Който намери начин да се снабди с дървесина, я продава изгодно. Дотолкова, че заводите за хартия "Целхарт" - Стамболийски, бившият "Пиринхарт", "Кроношпан" - Бургас вече търсят начин да започнат сами да добиват дървесина, вместо да купуват от дърводобивните фирми. В бизнеса с дървесина има и добри възможности за износ, отделно може да се печели от лесокултурни дейности, които държавните лесничейства възлагат на фирми и им плащат с пари от фонда "Българска гора".
Заради сблъсъка на интереси в разпределянето на горите чрез реституцията и приватизацията вече се оформят остри, макар и подмолни конфликти между държавните чиновници и частните фирми за дърводобив, между лесничействата и държавата, между държавните и общинските чиновници. Всяка от страните иска някак си да получи правото да печели от добив и продажба на дървесина - дали чрез пряко участие в бизнеса, дали чрез строги контролни функции, които да позволяват добре възнаградено затваряне на очите в избрани случаи.
Конфликтите в добива и търговията с дървесина изглеждат да са следствие от закъснялото връщане на горите. Две години след приемането на закона за реституция на горите от общо заявени 22 млн. дка са върнати само 300 хил. дка. Този закон предвижда, че не могат да се провеждат търгове в териториите, за които бивши собственици са подали заявления пред поземлените комисии. Тази разпоредба на доста места се спазва, макар че се разминава с текст от Закона за горите. В него е казано, че търговете трябва да се прекратят едва след като има въвод на собственика във владение (а този момент настъпва поне година-две след подаването на заявление). Излиза, че близо половината от горския фонд не би трябвало да се сече. В резултат търсенето превишава предлагането. Възможно е сценарият "забавена реституция" да е бил замислен специално, за да се постигне този ефект.
Иначе на върха на айсберга са легендите за жалките приходи и за куриозната бедност на горските служители. Стражарите, които охраняват горите, взимат заплати от по 150 лв., нямат униформи, пистолетите им са руски ТТ от Втората световна война. Понеже им липсва елементарна техника, ентусиазирано гонят джиповете с ловуващи мутри пеша, а в язовирите преследват моторниците на бракониерите с гумени лодки. Същите тези горски обаче все разправят за себе си приказки, които приличат на вицове за митничари. Например за бабата, която тръгнала да събира дръвца, а царят, който бил на лов, й помогнал. "Бог да те поживи, горски да станеш. По-добре е, отколкото да си цар", благословила го бабата.
Битката за разпределянето на бизнеса в горите тръгна преди година, когато държавата раздели почти всички горски стопанства на държавни лесничейства и на държавни ЕАД. Последните имат изключително атрактивен предмет на дейност - дърводобив, ловностопанска дейност, внос и износ на дървесина и горски продукти, рибовъдство и животновъдство. Само няколко горски стопанства са запазили статута си ("Витиня", "Ропотамо Аркутино", "Шерба" в Горен Чифлик край Варна, "Витошко", "Женда" - Кърджали) и до няколко месеца ще бъдат преобразувани в още по-апетитни хапки - държавни дивечовъдни бази.
След отделянето държавните търговски дружества вече участват в търговете за дърводобив и за лесокултурни дейности наравно с частниците. Всички горски ЕАД са с открита процедура на приватизация, а някои от тях вече са и продадени. Почти всички средни и висши чиновници (а според злите езици - също и секретарките, и шофьорите) от Националното управление на горите (НУГ) участват в бордовете на горските фирми. Изненадата обаче е, че чиновниците без притеснение се регистрират и в работническо-мениджърските дружества за приватизацията на горските ЕАД. Същото, но поне прикрито, се прави и в другите ведомства. Някои помнят случая, когато зам.-министърът на промишлеността Стефан Ставрев се оказа в ръководството на РМД за покупката на "Асарел - медет". Дни след излизането на регистрацията в Държавен вестник и последвалия скандал официално се оттегли.
"До края на април се очаква да бъде приет нов устройствен правилник на управлението в съответствие със Закона за държавния служител. Ако участието по фирми и РМД влиза в противоречие, ще избираме между държавната служба и частната работа", заяви пред "Капитал" Тони Кръстев, зам-началник на НУГ.
Обичайното разпределение е на принципа "кой откъдето е родом". Например Васил Стипцов, един от тримата зам.-началници на НУГ, е от ловешкия край и участва в борда на тетевенското дружество "Виталес" (с капитал 50 хил. лв, набран чрез непарична вноска на държавата на вещи и вещни права от държавните горски стопанства Тетевен, Рибарица и Вит).
Тони Кръстев участва в съвета на директорите на "Добруджанска гора" ЕАД, Генерал Тошево. Капиталът на дружеството е 50 хил. лв., създадено е чрез сливане на държавните предприятия "Горско стопанство" - Добрич, "Горско стопанство" - Тервел, "Горско стопанство" - Балчик, "Горско стопанство" - Генерал Тошево. Кръстев естествено влиза и в борда на РМД "Добруджанска гора - 2000" АД.
Добромир Добрев, третият зам.-началник на НУГ, е член на борда на "Баташки снежник" ЕАД. Дружеството има капитал 188 хил. нови лева и е правоприемник на активите и пасивите на горските стопанства "Батак", "Пещера, "Борово", "Родопи", "Беглика" и "Широка поляна". За покупката на тази немалка собственост е създадено РМД "Родопски гори" с участието на Добромир Добрев в борда. Справката в Държавен вестник показва, че наред със зам.-министъра на икономиката Христо Михайловски Добрев е също и в борда на "Булгартабак холдинг".
Самият началник на НУГ и зам.-министър на земеделието и горите Милко Станчев е председател на борда на държавното "Геоконтрол" - ЕАД. Според справката в Държавен вестник предметът му на дейност е "контрол на изпълнението на проектите по земеразделяне, лизинг, услуги и търговска дейност, извършване на транспортни услуги с автомобил "Лада Нива". Любопитен факт е, че наскоро на лесничействата по страната било съобщено, че ще получат именно "Лада Нива", за да могат по-успешно да гонят джиповете на мутрите. Сред геодезическите фирми "Геоконтрол" е известно също като дружеството, на което държавата без търг или конкурс е възложила цялостния контрол върху земеразделянето. Същата фирма се готви да поеме и контрола върху гороразделянето.
Хора от самото земеделско министерство и приближени на министъра Венцислав Върбанов също участват в бордове. Димитър Чукарски, началник на кабинета на Върбанов, е в борда на "Камчийска гора", а Веселка Дишева, шеф на отдела за поземлена реформа в МЗГ, е член на съвета на директорите на силистренската горска фирма "Дръстърлес". За тези двете фирми засега няма излезли регистрации за РМД.
Преди близо месец Върбанов издаде заповед, с която прекрати всички търгове за дърводобив. Аргументът беше, че министърът получ ил сигнали за злоупотреби на търговете в районите на Батак, Смолян, Якоруда, Банско. По-късно зам.-министърът Милко Станчев обясни, че ставало дума за нереално вдигане на началните цени с 500-600%. Това означавало, че фирмите, които качват цените толкова, всъщност искат да узаконят вече извършена незаконна сеч. После чиновниците от НУГ дадоха още куп официални и неофициални обяснения - че в търговете за дърводобив участват фирми с неприсъща дейност (примерно изработка на сватбено облекло), които искат да получат някой терен на всяка цена и да го изсекат безразборно, че изнасят дървесина за Гърция по дъмпингови цени, и не на последно място - че става дума за личностни конфликти между представители на държавните и частните фирми.
Любопитен факт е, че миналата година през ноември, когато се приемаше инструкцията за условията и реда за ползване от горите чрез търг, конкурс или преговори с потенциален ползвател, Милко Станчев поддържаше противоположна позиция. Тогава Станчев щастливо обяви как опитът от пробните търгове показал как кандидатите са качили цената от 110% и на 260% над минималната. Даже в един от случаите обещаното плащане за ползване от гората надхвърлило сумата, която може да се получи при продажба по пазарни цени на предвидените за отсичане дървета. Зам.-министърът обаче не допусна и мисълта за незаконна сеч или някакви злоупотреби, а поясни, че ползвателят имал мебелна фирма, много се нуждаел от дървесина и разчитал на печалба от преработката.
Сега вече Станчев е на мнение, че "95 % от мероприятията в гората са законни, обществената тревога е за останалите 5%". Кои са тези пет процента и на какво всъщност се дължат скандалите около търговете взе да си проличава около
По едно съвпадение навсякъде, където има уволнени, има и пострадали интереси на чиновници от НУГ. В случая с Кърджали например неофициално се говори, че причината е търг, на който заради участието на частни фирми местният фаворит "Брезите" (вече приватизирана от РМД) бил принуден да наддава до непосилно високи нива. За шефа на "Брезите" Георги Башков се смята, че е близък на Мозер и Върбанов. В Ловешко пък историята вероятно има връзка със скорошен скандал в с. Лесидрен. Там мутри, за да попречат на някои от кандидатите да участват в търга, организирали физическа саморазправа с експерт от местното регионално управление. Пребили също инж. Борислав Бечев, шеф на фирма "Виталес". Това е същата фирма, в борда на която участва зам.-началникът Стипцов.
Резултатът от търговете почти по цялата страна е, че държавните фирми са загубили предишния си монопол върху дърводобива и лесокултурните дейности. За сечта често се намират частници (друг е въпросът доколко порядъчни) да дадат по-висока цена, а за лесокултурните дейности все се намира кой да предложи на лесничействата по-ниска цена и да го изберат да залесява и да се грижи за гората. Факт е, че неприятните сцени се избягваха винаги, когато на търговете фирмите не са качвали цената, а са си разпределяли предложените площи предварително.
Досегашната наредба беше неприятна и защото предвиждаше фирми със задължения към лесничействата или фонд "Българска гора" да не могат да участват в търговете. Още не се знае дали този текст ще отпадне или ще придобие някакъв по-удобен вид. На практика почти всички от новосъздадените ЕАД през повечето време дължат на лесничействата и на фонда т.нар. такси за корен (в определени територии фирмите и населението имат право да секат без търг само срещу таксите на корен). Отделно доста ЕАД са наследили стари задължения от горските стопанства. Най-вероятно разпоредбата да не се допускат длъжници не се е спазвала стриктно навсякъде, но все пак създаваше ограничение за част от чиновническите фаворити.
За да се отстранят препъни-камъните пред загубилите монопола си държавни дружества (или вече приватизираните такива), до две седмици се очаква да влязат в сила
Горските ще пазят горите от техните собственици
- По закона и по правилника към него сроковете за възстановяване се пресичат точно на 30 юни т.г. Невъзможно е цялата процедура с въвеждане на собствениците във владение на техните гори да се реализира този срок. Краят на годината е по-реалистичен срок, но пак се съмнявам, че могат и ще бъдат върнати 100% от всички подлежащи на възстановяване гори.
- Всичко в една гора се прави по устройствения проект. Такъв се изготвя веднъж на десет години. За лесничействата в Пампорово, Чепеларе и Смолян например тази година е ред да се изработят нови устройствени проекти. Когато новият проект още не е готов, или давността му изтича скоро, съгласно закона като собственици те ще трябва сами да поръчат и да платят за устройствени планове и програми. Всеки собственик е длъжен да се грижи за гората, но може да възложи това на лесничейството или на регистрирани за упражняване на частна практика лесовъди. На повечето места хората разбират, че така е по-добре, защото никога не са се занимавали с гори. При подобно стопанисване вероятно ще се договаря собственикът и лесничейството да си поделят дървесината по определен начин.
- Не може частникът да се надява само да ползва. От гората се сече само в определен момент и определеното количество. Дали горският ще трябва да бъде пъдарин и да пази гората от нейния собственик, ще покаже близкото бъдеще. Има такива случаи - някой чул, че ще си получи гората и хуква да добие дървесината, да я продаде или да я използва да си направи къща. Вече щъкат разни хора, особено от малцинствата, които увещават бъдещи собственици без никой да види и чуе да изсекат горите им и да им платят богато.
- Ако има търкания, те са защото някои от сградите за ловен туризъм, коли и пр. отиват като собственост на фирмите, а иначе са плод на общ досегашен труд. Това дразни колегите-лесовъди.
- Има много случаи, когато колеги по охраната стават волни или неволни свидетели на бракониерство, но нямат условия и практически не могат да реагират. Хората нямат техника, нямат добро възнаграждение, имат само едната застраховка "Живот". тава бракониерство със знанието на лесничеите. Може да има случаи, когато са си затраяли, или пък случаи на недотам професионално свършена работа при маркирането или слаб последващ контрол върху сечта. Иначе няма случай горският да не съжали някоя баба или дядо, че е изнесъл една каручка съчки с едно дърво. Повече са случаите, когато при умишлена бракониерска сеч горският съставя акт, но когато стига до съда се налагат смехотворни санкции или актовете изобщо се отменят.
Защо закъсня реституцията
Докато горите са държавни, могат да се провеждат търгове, които да се печелят от избраници. Когато дойдат частните собственици, по закон те ползват дървесината или решават кой да я ползва, макар че не могат да секат каквото и когато си искат. Това изглежда да е поне едно от обясненията защо първите частници получиха документите си за собственост край Чепеларе едва преди седмица.
Всъщност в България от години има частни гори, но те са възстановени по Закона за връщането на земеделските земи. Това е станало в случаите, когато бивши ниви с времето са се самозалесили. Тогава законът предвижда тези площи занапред да бъдат стопанисвани от частните им собственици като гори.
Същинският препъникамък, който се очертава при реституцията на горите, е спорът кои гори са държавни, кои общински. Проблемът тръгва още от турско време, когато общините са разполагали с гори за "ползване от древни времена" (т.нар. балталъци). Тези площи за вечно ползване са били давани според броя на жителите в общината, за да им се осигурят дърва за огрев, строеж и пр. Сега при реституцията общините настояват да им бъдат възстановени като собственост горите, за които са имали право на ползване. В закона за реституцията на горите обаче се предвижда, че не могат да бъдат възстановени площи, за които има частично вещно право (правото на ползване е само част от правото на собственост). Затова на общините ще бъдат върнати само гори, за които имат документ за собственост. По изключение, когато държавата не успее да докаже, че притежава определени балталъци, се очаква общините да получат като частна общинска собственост и някои от площите, навремето отпуснати за ползване.
Доказателствата на държавата се състоят в обнародвани справки в Държавен вестник между 1904 и 1912 г., когато изрично са били описвани границите на балталъците и на държавната собственост. Общините най-често привеждат стари регистри от турско време, в които пише "общински земи" и придобити "чрез покупка".
Според неофициална информация от Националното управление по горите (НУГ) някои от поземлените комисии отказват на общините да им върнат балталъците, други не отказват. В случаите на признаване на балталъци за общински земи държавните лесничейства пишат докладни до Върбанов, а той праща указания на поземлените комисии да променят решенията си. В същото време тече и обратният процес, като общините също се опитват да повлият на решението на комисията.
По-често срещаният случай е поземлените комисии да отказват възстановяване на балталъците. Според изказване на Върбанов отпреди две седмици отказите досега са за 2.5 млн. дка (от общо 22 млн. дк, за които има подадени заявления за реституция). Когато има откази, общините заплашват да обжалват по съдебен ред. Засега почти нищо не може да се оспорва, защото при реституцията на горите се издават само решения за възстановяване, а не първо за признаване, а после за възстановяване (както беше при реституцията на земи). Доколкото има решения за признаване, те са вътрешни документи.
За да се потуши конфликтът с общините, управляващите готвят промяна в закона за горите, която ще върне на местните власти право на ползване на горите. Очаква се то да им бъде прехвърлено безвъзмездно, но не за вечни времена, а вероятно в срок до 10 години (както се допуска по Закона за държавната собственост). За целта законът ще бъде допълнен в разпоредбата, в която се описват случаите, когато държавата преотстъпва гори. Досега това беше допустимо само за учебни или военни цели.
Че решението е политическо, личи от честите консултации на Върбанов с парламентарната група на ОДС и със земеделците в парламента. Преди три седмици земеделският министър имаше срещи също и с кметове и областни управители. След това Върбанов заяви, че е получил подкрепата на националното сдружение на общините и че кметовете няма да пречат на реституцията на горите. Странното е, че няма кмет, който да е потвърдил думите на Върбанов в смисъл, че неговата община се отказва от балталъците.
За общините, изглежда, че не е толкова важно дали ще получат право на собственост или на ползване, а дали под една или друга форма ще имат изгода. "Искаме да бъдат създадени общински фирми за стопанисване и ползване на горите", заяви пред "Капитал" червеният благоевградски кмет Костадин Паскалев, шеф на националното сдружение на общините. В НУГ тази идея се възприема леко иронично, просто като опит за попълване на дупките в общинските бюджети.
Законът предвижда, че частниците или други лица, които не могат да получат горите си в истинските им граници, трябва да бъдат възмездени с гори в същото или съседно землище или с поименни компенсационни бонове (те се дават и при реституцията на земя). Това ще се налага в случаите, когато след национализацията са били изсичани гори, за да бъдат построени курорти ("Боровец", "Пампорово"), язовири или заводи. Бившите собственици ще получат откази и когато на площ на изсечена гора има военен обект (за такива случаи се говори в Старозагорско).
Най-трудно решение за обезщтяване се очертава при горите на Рилския манастир. Общата им площ е 13 600 хектара, от които 10 хиляди ще бъдат възстановени на манастира, а той ще предостави управлението им на местното лесничейство. Останалите 3600 хектара обаче няма да бъдат върнати, а ще влязат в резерват "Риломанастирска гора". За тази площ държавата трябва да обезщети манастира с друга гора в същото или съседно землище. Още отсега в НУГ си блъскат главите откъде в Рило-Родопския край може да се намери толкова голяма горска площ, към която да няма претенции, нито да попада в границите на национален парк.
Готвената промяна в Закона за възстановяването на гори предвижда да отпадне текстът за възмездяване с бонове в досега предвидените случаи - когато няма възможност бивш собственик да бъде възмезден с гора от същото землище (ако неговата не може да му бъде върната в реални граници) или когато подлежащата на връщане гора е била изсечена след 1990 г. Идеята е всички собственици да бъдат обезщетявани само с реална собственост.
Очаква се обаче да се запази текстът, който позволява притежателите на поименни компенсационни бонове да могат да купуват земи от държавния горски фонд. Тази разпоредба ще се прилага само за притежателите на бонове, издадени заради невърната земеделска земя - с други думи, част от реститутите на ниви де факто ще имат право да придобият гори. Търговете за продажба на гори от държавния горски фонд се очаква да се организират най-рано през 2001 г. Идеята е, след като приключи процесът на установяване на собствеността върху горите, срещу бонове да се продава, каквото е останало. Законът засега не допуска в търговете за гори от държавния фонд да се участва срещу заплащане на реални пари.
Неприятното е, че докато чиновниците уреждат лични сделки, от горските пожари и незаконната сеч не правят особено впечатление. Така догодина връщенето на горите може да се окаже успешно приключило, но реститутите да получат слабоаткрактивна и зле управлявана и подчинена на държавен контрол собственост.
Нефтохим е най-големият български износител за миналата година
Суровините представляват 42% от експорта на България
Нефтохим е най-големият български износител, сочат данни на Националния статистически институт за миналата година. Анализът обхваща всички дружества, изнасящи произведена в страната продукция (без стоките, внесени временно с цел преработка или подобрение) и се основава на информация от митниците и БНБ. Най-голяма част от износа заемат суровините (42%), следвани от потребителски стоки (34%, от които почти половината - облекла). Изнасят се предимно горива, цветни метали (основно мед), зърнени храни, тютюн, слънчоглед и ел. енергия. Огромната част от експорта се осъществява от частни компании. Между двадесетте най-големи износителя все пак има и седем държавни дружества, но само едно от тях - Националната електрическа компания (НЕК), не е в процес на приватизация.
Много от водещите износители за 1999 г. са били в челото на класацията и през 1998 г. (Нефтохим, НЕК, "Юнион миниер Пирдоп мед", "Солвей - Соди" и т.н.). Нарасналият износ на тютюн е причината между първите да се появят имената на "Кърджали БТ" и "Гоце Делчев БТ". В същото време спадат приходите от продажба на вино например. Разбира се, размерът на износа се определя основно от движението на международните пазари на суровини (от които страната ни е твърде зависима). Сравнително благоприятните условия доведоха до ръст на износа от около 7.5% спрямо предходната година, като експортът през 1999 г. възлиза на 3.96 млрд. долара.
По-интересни от сухата статистика обаче са имената на компаниите, които продават продукцията си в чужбина. През миналата година Нефтохим е изнесъл стоки (основно газьол и керосин) за общо 244 млн. долара. Рязък скок се наблюдава в количествата, продадени зад граница през втората половина на годината, и той е лесно обясним - тогава бе вдигнато ембаргото над Югославия (износът на горива за западната ни съседка възлиза на 33 млн. долара). Според статистиката големи количества са продадени в Италия (50 млн. долара), Турция (29.4 млн. долара) и Словения (24.4 млн. долара). Наблюдаваното увеличение спрямо предходната година е естествено следствие от повишаването на цените на горивата на международните пазари. Не е изненада и второто място на НЕК. Държавната компания обаче е продала зад граница два пъти по-малко електроенергия от 1998 г. Сумата за 1999 г. е 63.3 млн. долара, а пазарът е, разбира се, Турция. Там продава продукцията си и "Асарел - Медет" (основно мед и медни продукти). В челото на класацията са и имената на белгийските "Юнион миниер" и "Солвей". В края на 1997 г. те придобиха съответно МДК - Пирдоп, и "Соди", Девня. Управляваните от белгийските фирми предприятия запазиха значителните количества на износа, като основната част от продукцията се реализира в Европейския съюз (калцинираната сода намира добър пазар и в южната ни съседка).
От по-малко известните големи износители е "Луи Драйфус България". Фирмата е дъщерна на френската "Луи Драйфус Негос" - компания, занимаваща се с търговия със зърно и зърнени храни, слънчоглед, захар и др. Фирмата е изнесла продукция за 16.9 млн. долара. Хлебната пшеница поради ниското си качество се продава основно в Мароко и Индия, а фуражната - в Корея. Доста показателно за състоянието на икономиката ни е присъствието на едноличен търговец в групата на двадесетте най-големи износители. Селскостопанска продукция (царевица и пшеница) изнасят "Булагро" ООД и ЕТ "Бовеко - Боряна Николова". От друга страна, износът на селскостопански продукти, изглежда, има своето бъдеще - слънчогледът и пшеницата заемат значителна част от експорта ни. Климатът и географското разположение на страната ни очевидно оказват своето въздействие, но високите субсидии, които получават производителите в редица европейски страни, очевидно намаляват конкурентоспособността на нашите стоки.
Напред в класирането е и намиращото се в процедура по несъстоятелност "Стомана", Перник. Продадената от него продукция в чужбина обаче е два пъти по-малко от предходната година (въпреки стабилизирането на цените на стоманата на световните пазари). Още по-тежко е състоянието на Кремиковци. Дружеството, което някога е било сред водещите български износители (за 1993 г. например е реализирало зад граница продукция за над 110 млн. долара), през миналата година е отчело износ за едва 5.7 млн. долара. Очевидно българската металургия в момента е твърде неконкурентоспособна.
На техния фон твърде добри изглеждат данните за продажбата на тютюн. През 1999 г. е реализиран износ за 58 млн. долара срещу 47 млн. за 1998 г. Освен дружествата от "Булгартабак холдинг" значителни количества продава и "Даймон", Хасково. Частното дружество, създадено преди десет години, е изнесло тютюн за 12.8 млн. долара. Всъщност търговията с тютюн и тютюневи изделия в световен план търпи твърде динамични изменения, които оказват своето въздействие върху българските износители.
Статистиката показва, че въпреки увеличения размер на експорта като цяло, намалява размерът на продадената от големите производители продукция. Очевидно това става за сметка на увеличение на износа от страна на по-малки компании. В структурата на износа обаче не настъпват драстични промени. Десет години след разпадането на плановия износ в рамките на СИВ, поведението на българските фирми вече започва да се подчинява на принципите на конкуренцията и на тенденциите на световните пазари. Повечето от индустрията на страната вече се управлява от частни субекти, които тепърва ще трябва да намират ниши за произвежданата продукция, така че класирането на най-големите фирми износителки може да придобие сериозни промени през следващите няколко години.
Накратко
Готови са информационният меморандум, оценката и правният анализ на ВМЗ - Сопот. Те ще се разглеждат от междуведомствената група, която отговаря за приватизацията на най-голямото дружество от ВПК. Главната данъчна дирекция ще вдигне запора върху банковите сметки на предприятието, който бе наложен в средата на март, ако то погаси поредната вноска по задълженията си към Япония от 1995 г. В същото време Министерството на икономиката (МИ) съобщи, че е предоставило разрешение на ВМЗ за ползване на валутен кредит в размер на 1.3 млн. долара, който ще бъде отпуснат от българска банка. Част от сумата ще бъде използвана за изплащане на заплатите на работещите в предприятието. Водят се преговори с МИ за получаване на разрешение за втори подобен кредит.
Закупени са шест информационни меморандума за варненската корабостроителница, която е с открита процедура по несъстоятелност, съобщиха от Министерството на икономиката. Документацията за дружеството е купена от английската фирма "Венчър мениджмънт", шведската "Макгрегор Крейнс", гръцката "Фалкон меритайм", полската Шчечинска корабостроителница, "Дамен шипинг груп" и "Галадс". Синдикът на дружеството заяви, че желание за закупуване на меморандума е афиширано и от консултантската фирма "Ърнст енд Янг". Документът ще се предлага до края на май, когато се очаква съдът да одобри окончателния списък на приетите вземания.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не одобри проектодоговора за продажба на 54% от капитала на "Биовет" - Пещера. Надзорниците са поискали от избрания купувач "Българска фармацевтична компания" (БФК) да докаже произхода на средствата си. БФК е дъщерно дружество на "Напредък холдинг" и в офертата си предвижда цената да бъде платена с кредит от ТБ "България инвест". За да одобрят сделката, надзорниците са поискали документи с какво точно ще е обезпечен кредитът. В офертата си българската фирма предлага цена от 10.639 млн. долара и инвестиции в размер на 10.3 млн. долара, а предложението на другия кандидат - италианската "Синтофарм", е съответно за 10 млн. и 9 млн. долара. Избраният кандидат предлага да плати 30% от цената три дни след подписването на договора, а остатъкът - 45 дни по-късно, като настоява в междинния период в "Биовет" да бъде назначен негов представител за прокурист. "Синтофарм" е предложила да плати цената по сделката, като използва споразуменията за уреждане на дълга на България към Италия или Испания.
За продажба е пуснат информационният меморандум на "Видахим" ЕАД (в ликвидация), съобщиха от Министерството на икономката. За приватизация се предлагат всички активи, които се намират на производствената площадка на дружеството. Меморандумът ще може да се закупи до 28 април, а преговорите с потенциалните купувачи ще се проведат на 26 май в Министерството на икономиката. Ако не бъде избран купувач на всички активи на дружеството, ще се премине към продажбата на обособени части от предприятието.
"Полимери" спря работа заради неплатени доставки
Дружеството има близо 2 млн. лева задължения към Нефтохим и ТЕЦ "Девня"
Миналия понеделник ТЕЦ "Девня", основен снабдител на енергия за района на Варна, спря за пореден път подаването на технологична пара за своя най-голям клиент "Полимери" - Девня. Причината за тази мярка, смятана за крайно непрепоръчителна от технологична гледна точка, са неплатени доставки на обща стойност над 1.3 млн. лв. Отново през изминалата седмица друг основен доставчик на суровина за девненския завод, "ЛУКойл Нефтохим Бургас", спря доставките на етилен поради същата причина - неплатени доставки от над половин милион лева. Странно съвпадение, но точно преди една година промишленото министерство обсъждаше с ръководства на същите тези предприятия (тогава изцяло под държавно управление) дали да поискат несъстоятелност на "Полимери". Сега спирането на работата в един от най-големите химически заводи в страната изглежда далеч по-трудно за преодоляване. Освен липсата на "разбиране" от страна на доставчиците ръководството на "Полимери" е притиснато и от плащания към други два свои кредитора - опитващият се да демонстрира нетърпимост към длъжниците си Национален осигурителен институт (НОИ) и намиращата се в процес на раздържавяване Булбанк.
"Имахме договореност за изплащане на задълженията, но тя беше многократно нарушавана", каза изпълнителният директор на ТЕЦ "Девня" Кирил Пенев. "Дълговете бяха намалени от 4.6 млн. лв. през октомври миналата година на 1.3 млн лв. в момента, но
"Цените на международния пазар на дихлоретан и другите продукти на завода са достатъчно добри и доставките навън вървят на пълни обороти. Въпреки това на никого освен на собствениците на завода не му е ясно къде отиват парите от този износ и защо не се покриват задълженията", коментира директор на девненски завод, пожелал да не бъде назован. Данните от статистиката на най-големите фирми износители за 1999 г. потвърждават неговите думи - общата сума на изнесената продукция от "Полимери" за миналата година е 14 млн. долара при 9.6 млн. долара през 1998 г. Според запознати с финансовото състояние на предприятието причината за проблемите на "Полимери" освен липсата на инвестиции и лошото управление са огромните текущи плащания към другите кредитори - НОИ (за над 3 млн. нови лева) и Булбанк (кредит на АКБ за 12 млн. долара, с който фактически беше придобит контролът върху дружеството). След като в края на 1999 г. НОИ запорира заради неплатени осигуровки в размер на 1.2 млн. лв. банковите сметки на друго предприятие от структурата на АКБ - "Динамо" - Сливен, изглежда плащането на тези задължения за "Полимери" е станало приоритет номер едно. По информация на регионалния клон на НОИ във Варна плащанията на просрочените задължения вече вървят сравнително редовно, поне от началото на годината. Засега няма информация за просрочване на плащанията по заема към Булбанк, при който като гаранция са заложени както мажоритарният пакет акции от "Полимери", така и пакети акции от няколко сериозни предприятия от структурата на бившия фонд. Към тези задължения следва да бъдат добавени и задължения към персонала и неплатени дивиденти на част от дребните акционери за 1998 г., което още повече влошава текущото състояние.
Според работещи в предприятието в търсене на допълнителни финансови средства ръководството на завода предлага за продажба част от недовършеното производствено оборудване на "Полимери". В същото време, случайно или не, приватизационната активност на бившия приватизационен фонд през последните две години не спира. След изглеждащите в момента нелепи намерения за купуване на ТЕЦ "Девня" при обявената процедура за приватизация през миналата година ръководената от Николай Банев "АКБ корпорация" придоби ваканционното селище "Русалка" за сума от близо 2 млн. долара и допълнителни пакети от дружества като русенските "Бимас" и "Панайот Волов", а в момента консорциум от четири фирми на "АКБ корпорация" - "Берое" АД (Стара Загора), "Динамо" АД (Сливен), "Елма" АД (Троян), и "Електра" АД (Харманли), участват в приватизацията на "Балканкар холдинг" и обещават инвестиции за възстановяване на производството и износа на електрокари и мотокари. Може би сега е моментът Агенцията за приватизация да си припомни и за договорените инвестиции в "Полимери" през 1998 г., когато сегашният собственик кандидатстваше за допълнителен дял от капитала на дружеството, и да се заинтересува от истинското състояние на един от най-големите химически заводи в страната.
Общи събрания
Купувачът иска "Неохим" без дълговете, държавата отказва да ги отпише
Провалът на сделката най-вероятно ще означава обявяване на дружеството в несъстоятелност
Ексклузивитетът на кандидата за приватизацията на димитровградския торов завод "Неохим" е удължен до 24 април, но до договор едва ли ще се стигне. Причината е, че избраният купувач - консорциумът "Неохим инвест" (между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл") отказва да поеме основната част от дълговете на предприятието към Булгаргаз, а Министерството на финансите категорично заявява, че в държавния бюджет за тази година няма предвидени средства за уреждане на дългове на приватизиращи се предприятия, така че това се отнася и за дълга на "Неохим" към Булгаргаз. А задълженията към газовия доставчик възлизат на 30 млн. лв. Преговорите по приватизационната сделка започнаха август миналата година и междувременно консорциумът промени първоначалната си оферта, която предвиждаше да бъде опростено цялото задължение към Булгаргаз. След няколко месеца преговори кандидат-купувачът декларира, че е склонен и на отписване на 2/3 от задължението. От Булгаргаз също отказват сериозно разсрочване на дълга заради наложените рестрикции от финансовото министерство. Според сега действащото споразумение с Булгаргаз от началото на следващата година "Неохим" ще трябва да плаща по 1 млн. марки всеки месец, а мениджърите на предприятието заявяват, че това е непосилно за дружеството. Срещу отписването консорциумът предлага символичната цена от един лев.
При тези условия приватизацията на "Неохим" е под въпрос и най-вероятно ще последва обявяване на димитровградското дружество в несъстоятелност. Работещите в торовия завод ще имат право да изготвят план за оздравяване, който най-вероятно ще предвижда солидно разсрочване на дълговете. Другата алтернатива е откриване на нова приватизационна процедура, но желаещите да закупят 51% от капитала на "Неохим" едва ли ще са много. В случай че има нова процедура, не би било зле Агенцията за приватизация да промени досегашната си практика и този път в заповедта за приватизация ясно да бъде записано дали и колко от дълговете могат да бъдат отписани или разсрочени. Досега имаше случаи, в които държавата обявява от кои вземания ще се откаже чак след като избере купувач. Заради липсата на такава яснота много потенциални купувачи са се отказвали от участие в сделки. При прилаганата досега схема Министерството на финансите отпускаше безвъзмездно средства на предприятието, които да бъдат преведени на кредитора, тъй като само президентът има право да отписва задължения. Миналата година по тази схема бяха продадени доста предприятия, тъй като в бюджета имаше предвидено специално перо за преструктуриране и приватизация. През тази обаче не е предвидено държавата да прилага тази схема.
Кандидатът за "Неохим" разчиташе на предизборния момент, тъй като торовото дружество е единственото работещо в града и спирането ще предизвика силен социален ефект. Другият коз на купувача беше, че Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Неохим" и на мениджърското дружество, е с добри позиции в местното СДС. През тази седмица представители на консорциума ще се срещнат за последен път с министъра на финансите с надеждата, че позицията на ведомството се е променила, но предвид заложените разходи в бюджета промяна в становището на министерството едва ли ще настъпи.
Сделката за БТК:
Нов сезон - нов финал
Правителството даде нещо като одобрение по законовите промени за телекома
Правителството прие доклада на работната група по сделката за БТК. "С това се дава зелена светлина за продължаване на преговорите с консорциума", заяви Антони Славински, министър на транспорта и далекосъобщенията. Думите му приличат на поредното изявление по сделката за БТК от типа "вече сме на финалната права".
От лятото насам продажбата на телекома е събитие, за което приватизаторите говорят в "скоро предстоящо" време. Въпреки, че през юли Евгений Бакърджиев за пръв път обяви как сделката ще бъде сключена в едноседмичен срок, неговите приемници и през зимата продължиха да предричат близка развръзка. С пукването на пролетта у преговарящите разцъфна нов оптимизъм.
Любопитното в одобрението на доклада за БТК е, че не се знае какво всъщност е приело правителството. Към доклада на Славински са приложени три законопроекта - за поправки в законите за далекосъобщенията, за приватизацията и за обществените поръчки. Въпросът е дали одобрението на доклада е само протоколно даване на зелена светлина, или означава одобрение на законопроектите и придвижването им към Народното събрание.
Че има одобрение, косвено се потвърждава от думите на премиера Иван Костов, цитирани от БТА: "Има новина... правителството одобри доклада на работната група по приватизацията на БТК и предложенията за промени в законите за приватизацията, обществените поръчки и далекосъобщенията влизат за обсъждане в Народното събрание. " Приблизително същото каза Славински след правителственото заседание - че предстои законопроектите да минат през парламента, а договорът за обезщетения (част от пакета документи по приватизационния договор за БТК) да бъде ратифициран от Народното събрание като международен договор на България. Последното е в съответствие със становището на правната комисия по сделката за БТК отпреди две седмици. Впоследствие неофициално Славински заяви, че правителството не е одобрявало никакви законопроекти и когато се стигне до това, те ще бъдат внесени по обичайния ред. Най-вероятно противоречивите изявления ще се окажат съвместими, ако са следствие от прецедент в работата на правителството. Според предварителното становище на Елиана Масева, шеф на правната дирекция в Министерския съвет, "представените законопроекти не са предварително съгласувани по предвидената в устройствения правилник на МС и неговата администрация процедура, следователно не би могло да има произнасяне по същество по тях". В становището на Масева пише още, че ако все пак правителството се произнесе по проектите "по същество", това означава да възложи на вносителя да ги доработи. Произнасяне "по принцип" обаче не може да има, най-малкото защото се очакват допълнителни предложения за изменение в Закона за далекосъобщенията.
Специално за промените в Закона за далекосъобщенията има и становище на Комисията за защита на конкуренцията (от 29 декември), както и писмо от Робер Верю, шеф на генерална дирекция "Информационно общество" към Европейската комисия (от 28 февруари). И двете становища са крайно отрицателни, отчасти защото не отразяват последните отстъпки на консорциума OTE/KPN от първоначалните им монополни искания. Според писмото на Верю "описаните по-долу параграфи... изглеждат несъвместими с член 66 от европейското споразумение за конкуренцията, тъй като очевидно разширяват обхвата на монопола на БТК и насърчават злоупотребата с монополното положение... ". В становището на КЗК пише, че "разгледаните разпоредби биха имали като резултат чувствителното забавяне на развитието на информационните технологии и достъпа до тях", а също, че "грубо нарушават ангажиментите на България към ЕС".
Въпреки отстъпките на консорциума според последната информация от доклада на Славински OTE/KPN не са склонни на компромис по искането си за монопол в гласовите телефонни услуги. Консорциумът държи на три основни точки - никой в България да няма право да предоставя на обществото гласови услуги (с изключение на мобилните); мрежите за пренос на данни и спътниковите VSAT-мрежи могат да се свързват международно, но не и да пренасят глас, нито да предоставят преноса на някой друг; мобилните оператори са длъжни да се свързват международно чрез международната централа на БТК.
Фондовата борса:
Цените на акциите доближават най-ниските си равнища
Акциите на капиталовия пазар продължават да падат и се доближават до най-ниските регистрирани някога позиции. Търсенето дори при най-ликвидните дружества е ограничено, а офертите "купува" се понижават. Борсовият индекс "БФБ - София Уорбърг" се понижи с нови 4.26% и достигна 45.06 пункта. Това е спад от 16% от началото на годината. Подобно е и положението с индекса на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация, който спадна с 4.95% спрямо нивото си от миналата седмица и достигна 45.88 пункта. Оборотът на борсата за седмицата бе 336 хил. лв. като над две трети от него бе в резултат на кросови сделки. Обемът на търговия на блоковия сегмент бе значително по-голям - 2.124 млн. лв., в резултат на две големи сделки с акции на "Благоевград БТ" и "Елхим - Искра".
Реалната търговия бе минимална и съпроводена със спадове в цените при всички големи дружества. Единствено при Албена имаше сериозни обеми, но те до голяма степен се получиха от кросова сделка с 10 000 акции на компанията. Цената следваше общата тенденция на пазара и се понижи с 28 стотинки до 7.2 лв. Акциите на Нефтохим паднаха с 14% и достигнаха ниво от 8.5 лв.. Още по-значителен спад - 17%, регистрираха книжата на "Химко", при което бяха сключени сделки на ниво 0.61лв./акция. В същата посока, макар и с по-малки спадове, се движеха и акциите на останалите големи компании.
След дълго прекъсване от 18 април на приватизационния сегмент на борсата се пуска пакет от 43 011 акции на "Слитекс" - Сливен, който представлява 6.4% от капитала на дружеството. Минималната продажна цена е 4.95 лв., а крайната дата на публичното предлагане - 28 април. На пода на борсата през седмицата се изтъргуваха 794 акции на текстилната компания на същата цена като предложената на приватизационния сегмент.
Дружеството, което се отличи от общата тенденция на пазара и от инвестиционната логика бе хотел "Шератон". Цените на акциите му се покачиха с един лев до 27.5 лв./акция. Това стана, след като изтече срокът, в който придобилите акции имаха право на раздавания дивидент от 8.8 лв. за акция, а това даваше основание на инвестиционните посредници да очакват значителен спад в цените.
